ХРИСТО С. ЕНЕВ

СВЕТЪТ НА СИМВОЛИТЕ

120 ОСНОВНИ СИМВОЛИ И АРХЕТИПОВИ ОБРАЗИ, ФОРМИ, ЯВЛЕНИЯ, ПОНЯТИЯ,

МИТОВЕ, УЧЕНИЯ, ОБРЕДНОСТ, РЕЛИГИИ

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО “ВАСИЛ АПРИЛОВ”

ГАБРОВО, 2003

СЪДЪРЖАНИЕ: Увод А 1. АБРАКАДАБРА 2. АД 3. АДАМ 4. АМУЛЕТ 5. АНГЕЛИ 6. АПОКАЛИПСИС

И ЧИСЛОТО 666 Б 7. БЕДНОСТ 8. БОГ 9. БРАДА 10. БРАКОСЪЧЕ-

ТАНИЕ 11. БУДИЗЪМ 12. БУХАЛ В 13. ВАМПИР 14. ВЕЛИКДЕН 15. ВИНО 16. ВОДА 17. ВРАТА Г 18. ГРАФИТИ 19. ГРЪМОТЕВИЦА 20. ГЪЛЪБ Д 21. ДРЕХА 22. ДУША 23. ДЪГА 24. ДЪЖД 25. ДЪРВО СВЕТОВНО 26. ДРАКОН /Змей,

Ламя, Хала 27. ДЯВОЛ Е 28. ЕВА 29. ЕЛЕН Ж

30. ЖАБА 31. ЖЕРТВОПР

И-НОШЕНИЕ З 32. ЗВЕЗДА 33. ЗМИЯ 34. ЗЛАТО И 35. ИДЗИН 36. ИКОНА 37. ИНИЦИАЦИ

Я 38. ИСЛЯМ К 39. КАМБАНА 40. КАРМА 41. КВАДРАТ 42. КИТАЙСКИ УНИВЕРСАЛИЗЪМ 43. КЛЮЧ 44. КОЛЕДА

/Бъдни Вечер, Коледуване/ 45. КОН 46. КОРОНА 47. КОТВА 48. КОТКА 49. КРЪГ 50. КРЪВ 51. КРЪСТ 52. КРЪСТОПЪ

Т 53. КУКЕРИ 54. КУЧЕ Л 55. ЛЕБЕД 56. ЛИЛИТ 57. ЛОТОС 58. ЛУНА 59. ЛЪВ

60. ЛЮБОВ М 61. МАГАРЕ 62. МАНДРАГОРА 63. МАРТЕНИЦА 64. МЕД 65. МИТРА 66. МЛЯКО 67. МОЛИТВА Н 68. НЕБЕ О 69. ОГЪН 70. ОГЛЕДАЛО 71. ОКО 72. ОЛТАР 73. ОРАКУЛ 74. ОРЕОЛ 75. ОХЛЮВ П 76. ПАЯК 77. ПЕНТАГРАМ

(Пентагон) 78. ПЕТЕЛ 79. ПИРАМИДА 80. ПОДКОВА 81. ПРОКЛЯТИЕ 82. ПРЪСТЕН/Халка/ 83. ПТИЦА 84. ПЧЕЛА Р 85. РАЙ 86. РИБА 87. РОСА 88. РУНИ С 89. СВАСТИКА 90. СВЕТКАВИЦА 91. СВЕТЛИНА 92. СВЕЩ 93. СКИПТЪР 94. СЛЪНЦЕ

95. СМЪРТ 96. СОЛ 97. СПИРАЛА 98. СРЕБРО 99. СТЪЛБА 100. СУРВАКНИЦА 101. СЪЛЗИ Т 102. ТАЛИСМАН 103. ТАРО 104. ТОТЕМ 105. ТРИЪГЪЛНИК Ф

106. ФЕНИКС 107. ФРАНКМАС

ОН-СТВО Х 108. ХРИСТИЯН

СТВО 109. ХРИСТОС Ц 110. ЦВЕТОВЕ 111. ЦЕЛУВКА 112. ЦЕНТЪР Ч 113. ЧАКРИ

114. ЧЕРЕП 115. ЧЕСЪН 116. ЧИСЛОВА СИМВОЛИКА Ш 117. ШЕСТОГРАМ

/Хексагон/ Я 118. ЯБЪЛКА 119. ЯЙЦЕ 120. ЯНТРА Речник

Библиография

Увод Живеем в свят на символи, които изпълват ежедневието, езика, жестовете, общуването и сънищата ни. Без да си даваме сметка за това, те често придават образ на нашите желания, мо-делират поведението и въображението ни. Според М. Елиаде, символите заедно с образите и митовете са част от субстанция- та на духовния живот, задоволяват потребности и изпълняват определени функции. Изучаването на символите ни позволява да опознаем по-добре човека, "който все още не е обусловен от историята". За непосветения в тази сфера е достатъчно да знае, че символът е неизчерпаем източник на разнообразни тълкува-ния, който чрез аналогии, преносен и иносказателен смисъл прави разбираеми определени смислови значения и идеи. Той е универсално средство за обмен на енергия и информация, чрез които се разкриват недостъпни за рационалната мисъл истини. Науката, която се занимава с изучаването на природата, значе- нието, видовете символи и знаци се нарича Семиотика. В тази книга ви предлагам да преоткриете смисъла на някои от основните символни образи, учения и ключови понятия в качеството им на "част от субстанцията на духовния живот". Изданието няма претенциите за изчерпателност по отношение на тематиката, по която са изписани лавици книги и още толко- ва ще бъдат написани. Целта на книгата е да улесни

читателя в процеса на възприемане, търсене и откриване на нови насоки за размисъл в областта на символите и на духовното познание. Текстовите части с наклонен шрифт (италик) представля-ват мисли и определения на авторите, посочени в библиографи- ята. Текстовете с потъмен шрифт маркират основните качества и характеристики на даден символ. 01 Октомври 2002 г. Христо Енев

АБРАКАДАБРА Обща символика: Мистична дума-заклинание, най-вероятно от

персийски произход, на която се преписват множество магически свойства. Служи за закрила и избавление от болести и нещастия. Думата А. се

написва 11 пъти върху Амулет (виж стат. "Амулет"), чист пергамент или на лист хартия във формата на триъгълник. При писането на думата всеки път от нея се маха по една буква за да се разгърне цялата й магическа сила. В античността А. се е използвала с цел да прогони болестите, а през Средновековието вярвали, че думата А. предпазва от чума. Според една от многото теории А. е образувана от името на гностическия бог Абраксас (Abraxas) около 150 г. от н.е. Абраксас се приема за египетски бог, изобразяван върху амулети с камшик в ръка, с глава на цар и змии, служещи за крака. Други теории твърдят, че Абракадабра отвежда към арамейската фраза Abhadda Kedhabhra, означаваща "изчезни като тази дума". Трети предлагат идеята, че А.е свързана с еврейското Abreq ad Habra със значение "хвърляй мълнии дори и в смъртта". Според Алистър Кроули магическата дума притежава огромна сила и нейната истинска форма е Abrahadabra.

А Б Р А К А Д А Б Р А А Б Р А К А Д А Б Р А Б Р А К А Д А Б А Б Р А К А Д А А Б Р А К А Д

Разположение на думата А Б Р А К А А Б Р А К А Б Р А А Б Р А Б А АД

Обща символика: "Адът е данъкът на Бога за свободата, която е дал на всеки от нас да изберем сами кому да служим. Той е признание, че решенията ни имат значение, което достига пределите на Вечността... Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило." (Дж. Сайър) Още в древния Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът бил изобразяван във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Адът, заедно с Рая, образува двете основни форми на отвъдния свят, които са непосредствено свързани с митологичните представи за задгробния живот. Темата за него неотклонно присъства в християнските традиции и църковната иконопис, където двойната противоположност светлина-тъмнина символизира Небето и Ада. Още Плутарх е описал Преизподнята като място, лишено от слънчева светлина. Така, щом светлината се идентифицира с живота и Бога, то Адът означава липса на живот и на Бог. Той е олицетворение на абсолютното нещастие, на основното

лишение и на тайнствените, неизмерими мъчения. Адът е тоталното, окончателно, необратимо поражение и крах. В психологически план Пол Диел обяснява ада така: "Всяка функция на психиката е представена чрез персонифициран образ, а вътрепсихическата дейност на сублимация (издигане) или поквара се изразява чрез взаимодействието на тези значими образи. Съзнанието нека наречем Зевс, хармонията на желанията – Аполон, интуитивното вдъхновение – Атина Палада, отхвърлянето – Хадес и т.н. Основното желание е представено чрез героя, а конфликтната ситуация в психиката се олицетворява от борбата срещу чудовищата на покварата." В тази концепция Адът представлява състоянието на психиката, поддала се на чудовищата, увлечена от борбата, било когато се е мъчила да ги вкара в несъзнателното, било когато съзнателно е приела да се идентифицира с тях. Древните вярвания на египтяни, римляни и гърци в задгробния живот били свързани с идеята за ада. В Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът е изобразен във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Хадес бил гръцкия бог на мъртвите, но никой не смеел да произнесе неговото име от страх да не предизвика гнева му, затова той получил прякора Плутон (Богатият) – черен хумор или евфемизъм, свързан с богатствата, криещи подземните недра, където се намира царството на мъртвите. Та нали в недрата на земята се крият подземните залежи, там покълват семената на растенията, осъществяват се метаморфозите и става преминаването от смъртта към живота. След победата на Олимп над Титаните светът бил разделен между тримата братя, синове на Кронос и Рея: на Зевс се паднало Небето, на Посейдон – Морето, а на Хадес – Подземния свят, Адът или Преизподнята. Все пак и тогава не всички мъртви били равни помежду си, защото за определени избраници, герои и посветени били предвидени Щастливите острови или Елисейските полета… АДАМ Обща символика: Адам символизира първия човек и образа на Бога. Според Chr. Vandenbergen, като хронологически пър-ви в природата А. е основоположник на човешкия цикъл и на неговия архетип. Адам е създаден "по образ и подобие" на Бога, но не е идентичен с него. Между А. и Христос съществува пряка връзка. Адам може да бъде разглеждан само като първи в хронологичен ред, но в мистичен аспект като втори Адам се явява Христос. Връзката между А. и Хр. се открива в традиционната символика. Така например, Адам е погребан на Голгота (на арамейски Голгота означава "череп"), а в изображенията на разпятието, черепът на А. често е изобразяван в подножието на Кръста. Легендата разказва, че преди да умре А. изпратил своя син Сет да му донесе от Рая плода на безсмъртието, който растял на Дървото на Живота. Ангелът-пазител отказал да му го даде, но

изпратил за баща му три семена. Когато Адам умрял от устата му израснало дърво, покълнало от тези райски семена. От дървото по-късно щели да направят Христовия кръст. Според Кабала думата "Адам" означава "червено същест - во ". В същото време Адам произлиза от Adamah – "пръст" и се приема, че става дума за червената грънчарска глина. С други думи, Адам означава "същество, сътворено от червена пръст". В херметическия* символизъм червеният цвят е този на живо-тинското царство (както зеленият е на растителното, а белият на минералното царство). Първият Адам се явява не само подобие на Бога, но и но-сител на свободния разум, на съзнанието, самостоятелността и отговорността. Той символизира обаче и първия грях, покварата на съзнанието, отказът от всяка зависимост и абсурдното използване на свободата. Вторият Адам (Исус Христос), от своя страна, е превъплаще - ние на Словото Божие, на милосърдието, на светостта и вечния живот. Той е носител на всичко позитивно, наследено от първия, но издигнато в божествена степен. Той олицетво-рява отричането от всичко негативно, замяната на безвъз-вратността на смъртта с идеята за Възкресението. Адам (Христос) символизира личното Аз (Себе си) и съвършената реализация на всички човешки добродетели. Апостол Павел казва: "Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния." (Из "Послание на апостол Павел към Коринтяните", 15: 45, 49). Еврейската митология, повлияна от иранските и неоплато-ническите традиици са дали повод за много спекулации относ-но символиката в първите глави на Битие. Действително, при по-внимателен прочит на първа и втора глава на Битие се забе-лязва привидно противоречие, дало повод за тълкуването на първия Адам като двуполово същество: "И Бог създаде човека по своят образ, по божият образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде". След това във втора глава се казва: "И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човекът и я приведе при човекът." /Из "Битие", 1: 27 и 2: 22). Тези два библейски текста дали повод на някои автори да считат Адам за херма-фродит. Всъщност, идеята за двуполовостта е твърде стара. Още Платон е описал Адам като сферично същество, което се търкаля като колело и е двуполово по произход. По-логичното обяснение за

* Херметически – тук: таен, скрит, недостъпен, алхимически

разликата в двата текста е, че жената, която не е упомената в първия текст, но е създадена едновременно с Адам, е била Лилит. (Виж Лилит). Според библейските разкази Адам е одушевен от дъха на Бога. Преди това съживяване, Кабала казва, че Адам. се нари-чал Голем. Глината, използвана от Бога за направата на човека била много фина и според еврейските традиции е взета от цен-търа на Земята - от планината Сион, считана за "пъпа" на света. В Талмуда* се описват първите 12 часа от първия ден на Адам: 1. Пръстта е струпана; 2. От глината става Голем; 3. Крайниците са удължени; 4. Бог вдъхва душа; 5. Адам се изправя; 6. Адам наименова живите същества; 7. Създадена Ева и дадена на Адам; 8. Адам и Ева се свързват и се умножават: от двама стават четирима; 9. Забраната над Адам; 10. Неподчинението на Адам и Ева; 11. Произнесената присъда над тях; 12. Адам и Ева са изгонени от Рая. В представените 12 часа всеки един от тях отговаря на оп-ределена символна фаза на съществуването. Според Юнг, вто-рият Адам, чиито кръст се издига над гроба на първия Адам символизира появата на новото човечество върху пепелта на старото. Според психоаналитика, А. символизира възрастният човек, този, който е придобил непреходна мъдрост след дълъг и мъчителен житейски опит. В сънищата архетипът на Адам се явява в образа на мъдрец, учен, философ, папа, отшелник или патриарх. Появата на стар или мъдър човек в сънищата симво-лизира необходимост от усвояване и интегриране на бащината мъдрост. АМУЛЕТ Обща символика: Амулет на арабски означава "висулка". За разлика от талисмана, който е носител на щастие, А. е средство за магическа защита срещу всяко зло. Той е малък, предпазващ предмет, който притежава свръхестествени спо-собности и даряващ с магическа сила. Според вярванията А. реализира всичко, което символизира, като осъществява осо-бен вид връзка между този, който го носи и силите, зало-жени в самия амулет. Амулетът насочва тези сили и ги кон-центрира на всички космически нива. А. има сугестивно (вну-щаващо) *Талмуд – сборник от еврейски правила и предписания, съставен между V и VІ в. пр.н.е. Представлява схоластично тълкуване на вех-тозаветните книги на Библията.

въздействие и поражда у носещия го вярата, че е неу-язвим срещу лоши влияния, беди и нещастия. В категорията на амулетите влизат украшенията, изобразяващи духовни или мистични символи, издълбани или гравирани върху кости, ра-ковина, дърво, метал, магически камъни и кристали. В тях са отразени остатъците от различни вярвания, свързани с ран-ните форми на религията – фетишизъм, тотемизъм, магия, култа към майката-природа и др. В Египет мумиите били покривани със златни, бронзови или каменни амулети, които трябвало да пазят безсмъртието на душата на починалия. Най-разпространените и най-силните А. били с образите на богове (Озирис, Бес), с животински фигури (лъв, овен, жаба, скарабей), с формата на корони, кръстът АНХ (виж "Кръст") или отворено око. Юдеите използвали най-вече писани амулети, съдържащи геометрични фигури, изрисувани части от тяло или животни, както и гравирани имена на ангели и божието име. Българска обредност и символика: Амулетите и тук, както навсякъде по света, имат предназначението да служат за украса, а едновременно с това да дават сила и да предпазват от зли сили, от болести и от уруки. Едни от най-старите А. били изработени от определени видове семена, билки, растения или дървета. Таки-ва амулети често били носени от децата и жените, защото според вярванията те били подложени най-често на действието на зли сили. Така чесновия лук се смятал за едно от най-сигурните средства против болести и уроки, поради силната му миризма и лют вкус. Момите и булките се кичели с градински цветя против всякаква магия, защото се вярвало, че със своите мирис и пъстрота отвличат лошия поглед от лицето. У нас са "открити множество знаци (напр. често срещания знак I V I , в който някои изследователи виждат ру-ническия символ на Тангра), пластини и други предмети, които несъмнено имат предпазваща (амулетна) функция. За някои амулети и фигурите по тях е ясно, че това се изображения на животни, които са били Тотеми (виж стат. "Тотем"). Вярата в тотемите постепенно намалява, но като отглас от нея се запазва представата, че тотемния дух, свързан с изображението му в амулета може да помага"(В. Бешевлиев "Първобългарски аму-лети", кн. 9, 1973). Заедно с амулетите, свързани с тотемните вярвания у нас се срещат и предпазни средства, отразяващи по-късни етапи на религиозното мислене. Такива са А., които от-веждат до божества и астрални култове, свързани със земедели- ето, скотовъдството и дохристиянската митология. По-късно християнството се опитва да замени езическите вярвания и образност с християнски символи, затова на култовите предме- ти от по-късно време има изображения на библейски сюжети, кръстове, светии и др. АПОКАЛИПСИС И ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА (666)

Обща символика: Терминът "Апокалипсис" е символ на последните дни на света, белязани от обществен упадък и ужасяващи феномени като земетресения, наводнения и др. Представите за края на света съпровождат историята на чове-чеството и са свързани с различни откровения, видения и про-рочества със символни образи, сцени и числа. За да могат да бъдат разбрани, те трябва да се "преведат" отново, правилно да се разтълкуват идеите и да се влезе в реалния смисъл на техни- те послания. Привидният триумф на злото (бедствията, катас-трофите, терорът), казва М. Елиаде, е образувал един апокалип- тичен синдром, който е трябвало да предшества завръщане- то на Христос в Милениума. Едни от най-древните пророчества за края на света са тези на друидите, които казвали (по думите на Страбон*), че на земята "един ден ще царстват само огъня и водата". Според пророчествата в келтската митология за края на света, последните дни ще са съпровождани от смесване на сезоните, от злоба и поквара на хората, от упадък на класите и морала и т.н. В Библията краят на света е описан в 13-тата глава на Но- вия Завет и по-точно в "Откровението на Йоана", известно по-вече като "Апокалипсис". В нея се разказва за последната вой-на със Злото в образа на Звяра и Антихриста, което ще бъде по-бедено от Агнето (Христос). Откровението на Йоан е записа-но през І в.и се основава на виденията му, които имал на остров Патмос, където бил заточен, поради отказа да се поклони пред образа на император Домициан. Тези видения са оформени в библейското повествование така: "И ВИДЯХ ЗВЯР, КОЙТО ИЗЛИ-ЗАШЕ ОТ МОРЕТО, И ИМАШЕ ДЕСЕТ РОГА И СЕДЕМ ГЛАВИ, И НА РОГОВЕТЕ МУ ДЕСЕТ КОРОНИ, И НА ГЛАВИТЕ МУ БОГОХУЛНИ ИМЕНА. … И ПРИНУЖДАВАШЕ ВСИЧКИ И МАЛКИ И ГОЛЕМИ, БОГАТИ И СИРОМАСИ, СВОБОДНИ И РОБИ, ДА ИМ СЕ ТУРИ БЕЛЕГ НА ДЕСНИЦАТА ИМ ИЛИ НА ЧЕЛАТА ИМ… … ЗА ДА НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА КУПУВА ИЛИ ДА ПРОДАВА, ОСВЕН ОНЯ, КОЙТО НОСИ ЗА БЕЛЕГ ИМЕТО НА ЗВЯРА, ИЛИ ЧИСЛОТО НА НЕГОВОТО ИМЕ". ( "Откровение на Св.Йоан", 13:1, 16, 17 ) Звярът е един от централните фигури на библейския Апокалипсис и символизира огромното богохулство, измамата, сатанинския принцип на голямата колективна заблуда, коя-то съпътства историята на човечеството. Според Georges Casalis, Звярът е Драконът и античната змия, които са Дя-волът и Сатаната, проявени на земята чрез животни, нада-рени със сила от тях, пред които хората се прекланят под ед-на или друга форма. От историческа гледна точка образът на ранения Звяр оче-видно отвежда към разклатената Римска империя и вероят-но към самоубийството на Нерон. От друга страна, Звярът символизира враждебната държава, която е враг на Хрис-тос и на неговия Народ. * Страбон – ок. 63 г.пр.н.е.-19 г.от н.е., древногръцки географ и историк, написал най-значителния труд (17 книги) за географията на античния свят, запазен почти изцяло до днес

Възкръсналият Звяр представлява па-родийна карикатура на Христос, един вид Антихрист на бъ-дещото време. Седемте глави на този апокалиптичен Звяр на-помнят за съживяващите се глави на многоглавата Хидра*; Рогата символизират огромната сила, а десетте корони олицет-воряват лъжливата царственост на този Антихрист. М. Елиаде казва за Антихриста и за края на света, че това напомня древния мит за борбата между Бога и Дракона, която се състояла преди Сътворението и щяла да се проведе от-ново на Края. И допълва, че: "Когато Антихристът престане да бъде смятан за лъжлив Месия, царуването му ще представлява пълно преобръщане на обществените, моралните и религиозни- те ценности – с други думи, завръщане към Хаоса". Какво показват трите шестици? Тълкуването на стран- ната комбинация от трите шестици, представляваща числото на Звяра, се прави единствено на базата на следния откъс в От-кровението: "ТУКА Е НУЖНА МЪДРОСТ; КОЙТО Е РАЗУМЕН НЕКА СМЕТНЕ ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА, ЗАЩОТО Е ЧИСЛО НА ЧОВЕК; А ЧИС-ЛОТО МУ Е ШЕСТСТСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ. " ("Откровение на Св.Йоан", 13: 18) Очевидно, тройното повторение на числото 6 не е случай- но и съдържа важна информация или предупреждение. Някои изследователи твърдят, че трите шестици предполагат влияния, идващи от трите измерения на всемирното сътворение. Те са на мнение, че тройното повторение на 6 представя процеса на Сътворението в три плана - Физически, Умствен и Духовен (физическо, астрално и духовно тяло). Съществува и тезата, според която 666 указва времето на раждането на Антихрис- та и появата му сред хората. Кабалистите казват, че това е трябвало да стане или през 1971 г., или "точно в 6 часа на 6-ия ден в 6-ия месец на 1998 г. Нумеролозите, чрез изследване на имената, се опитват да докажат, че Антихристът се е явявал многократно в образите на известни исторически фигури – Атила, Нерон, Лутер, Наполеон, Хитлер, Сталин, Шарл дьо Гол, Мао Цзе Дун и др. Шестицата, като съставна част от "страшното число", е богата на окултен, религиозен и традиционен символизъм. Така например, трите шестици се разглеждат и като "Слънчево чис-ло", тъй като то представлява сбор от числата от 1 до 36, използвани в т.нар. Магически Слънчев Квадрат. От друга страна, шестицата е символ на Сътворението, но и на греха, посредник между Принципа и Проявлението. Психолозите от своя страна твърдят, че страхът от "Числото на Звяра" прилича на колективен комплекс за Вина. Според тях той води към миналото на човечеството, свързано с много стари грехове и идеята за Пла-нетната Карма на Земята. Възмездието вследствие на това придобива конкретно измерение * Хидра - в древногръцката митология: огромна многоглава водна змия, тавала Лернейското блато в Арголида, унищожавала безна-казано хора и животни. Според преданието е убита от Херакъл.

чрез Сатаната – събирателен образ на низшите човешки страсти и страхове.

БЕДНОСТ Обща символика: Бедността като езиково понятие се свързва с такива преносни значения като лишения, нужда, притесненост, зависимост, мизерия, сиромашия, посредственост, слабост, стерилност и др. подобни. В символен аспект бедността и нищетата най-общо се интерпретират като оголване и пречист-ване на разума и душата чрез лишения и аскетизъм. В Евангелието на Матея (5:3) се казва: “Блажени са нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.” По-нататък (19:29) писанието продължава така: “И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ни-вя, заради моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.” Според Екхарт тук става дума човек да се изчисти и лиши от всичко, за да бъде обгърнат от Вечността на Бога. Понятието “съвършена Бедност” е класически средновековен израз, символизиращ духовното израстване чрез лишения. Бедността е подобна на детството: тя е връщане към простотата и обикновените неща, откъсване от реалния свят и завръщане към корените. Същото понятийно тълкувание съществува и в Исляма, където духовната бедност се нарича факр (faqr), а нищият съзерцател – факир (faqir). Болшинството от авторите – философи и теолози, наблягат на положителния смисъл на бедността, като определят, че ма-териалните лишения са само външната, привидната част на нещата. Основното и най-важното са Богът и ликуващата радост от неговото притежание.

БОГ

Обща символика: Символите на Божествеността отвеждат ос-новно към образа на бащата, на съдника, на Всевластния и Всемогъщия. В

религията Богът е представен като безначален и вечен създател на видимия и невидим свят. Неговото величие е централен принцип на християнското религиозно учение. Там идеите за смъртта и възкръсването на Б. е отражение на източ-ните култове за умиращите и възкръсващи богове (напр. смъртта и възкръсването на бог Атис).

Думата "Бог" е чисто славянска, обща за всички славянски езици. Тя е родствена с древноиранската дума baga и древноин- дийската bhaga . Според С. Токарев основното й значение е "щастие" и "успех". Оттук произлизат думите "богат" (прите-жаващ Бога и щастието), полското – zboze – реколта и лужицкото zboz"e - добитък, благосъстояние. Анализите показват, че с течение на времето народ.ните представи за щастие, късмет и сполука са олицетворявани с образа на някакъв дух (или Бог), който носел успех.

Тъй като изследването на Бога е свързано с това на човека тези две понятия често се смесват в смисъл, че се използват символите на едното за обясняване на другото понятие. Това е така, защото името на Бога е само символ, с който се покрива непознатата част на човека. Човекът от своя страна е символ, отвеждащ към непознатата страна на Бога. Защото той е непознат, той е Бог и съществува отделно, независимо и абсолютно. "А Мойсей рече Богу: Ето, когато отида при Израелтяните и им река, Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат, Какво му е името? Що да им кажа? И бог рече на Мойсея: Аз съм Оня, който Съм. … Оня, който съм ме изпрати при вас." ("Изход", 3: 14).

Според анагенетичния символизъм на Paul Diel, божест- вата символизират идеализирани качества на човека. Самите божества се представят, че "помагат на хората или, че им дават оръжие. Но това, което действително помага на човека са собствените му качества, символизирани чрез божествената по-мощ или оръжие". С други думи, да вярваш в Бога означава да вярваш в себе си.

Българска обредност и символика: Според християнст-вото Бог има три лица – Отец, Син и Свети Дух. В народно-ми-тологичните представи на българите Б. е добър и справедлив белобрад старец с мъдро лице и благ нрав. В началото Б. често слизал на земята да види как мъжът оре нивата си, а жената – как тъче на стана си. Б. живее на небето заедно с ангелите, виж-да и знае всичко, което се случва на земята. Нему са подвласт-ни орисниците, определящи съдбата на всеки човек, както и бо-лестите, които изпраща на хората. Б. има небесно огледало, през което гледа какво става на земята. От погледа му не убяг-ват никакви грехове, които наказва с природни стихии, като градушка, кървав дъжд и др. БРАДА

Обща символика: Символ на мъжественост, смелост и мъдрост. Богове, герои, царе и философи – повечето от тях са с бради. Такива са египетските фараони, Юпитер (Зевс), Нептун (Посейдон), Вулкан, ведическия бог Индра, Мойсей, богът на християните и евреите. Всъщност, до VІ век Исус Христос е представян по-често като белобрад младеж, а по-късно с брада. В Античността на голобрадите мъже и на жените проявили смелост или мъдрост им слагали изкуствени бради. И днес из-точните (православни) свещеници и монаси ходят с бради. В древен Египет достойнството на боговете било подчер- тавано с брада. Там брадата не притежавала религиозно-сим-волично значение, но е смятана за знак за достойнство, зато- ва към тържествените одежди на фараона имало задължи-телно изкуствена брада. Дори царица Хатшепсут искала да бъде изобразявана с подобен мъжки атрибут, затова египет- ските царици също са представени с бради – знак за сила и власт равна на мъжете. Жреците обаче бръснели не само бради-те, но и главата и цялото си тяло. При семитите брадата била от голямо значение не само ка-то знак за мъжественост, но и като украшение на мъжкото ли-це. Брадата трябвало да е грижливо поддържана и парфюмира- на, а неподдържаната брада при този народ била знак за лу-дост. Мойсей изисквал от левитите (староеврейските свеще-ници) да бъдат основно избръснати до своeто ръкополагане. БРАКОСЪЧЕТАНИЕ Обща символика: Бракосъчетанието е символ на обединението по любов между мъжа и жената. Бракът олицетворява съединяването на Христос със своята Църква, на Бога със своя народ, на душата със своя Бог (“Dictionnaire des Symboles”, P., 2000 ). Бракосъчетанието е вид институция, която играе основна роля в процеса на създаване на новия живот и новото поколение. Бракът се явява като прослава на култ, който изисква и възвеличава чистотата и девствеността. Той символизира божествения произход на живота, където обединението на мъжа и жената е само приемник, инструмент и посредник на божествената промисъл. В брака се открояват ритуалността и обредността на Сакрализацията* на живота. Свещените бракове (йерогамиите) са често срещани в ми-тологиите на различни народи и в почти всички техни тради- ции. Тези свещени бракове символизират не само възмож- ността за обединение на човека с Бога, но и обединението на божествените принципи. Един от най-известните

* Сакрализация – процеса на създаване на нещо свещено, от лат. sacer – “свещен”

митове за такова обединение е това на Зевс (символ на силата) с Темида (олицетворение на справедливостта и вечния ред), от което се раждат Ейрена закрилничка на мира, Евномия – повелителка на дисциплината и реда и Дике – закрилник на правдата. В анализата на Юнг бракът символизира интегрирането и съвместяването на несъзнаваното, свързано с женския прин-цип, със съзнаваното и мъжкия принцип. Българска обредност и символика*: Бракосъчетанието и по- точно българската сватба е “основен момент в системата от об-реди и обичаи, свързани с жизнения цикъл на човека. Образува цялостен завършен празничен комплекс с елементи на народна драма. Състои се от предсватбен, същински и следсватбен цикъл от обреди и обичаи. Сватбеният период е обусловен от поминъчната дейност и съвпада с есенно-зимния сезон, когато е приключила стопанската работа.” Любовният период е съсредоточен около седянките и празничните хора на мегдана, а по традиция правото на избор принадлежи на ергена и неговите родители. Предсватбеният период включва сглядата, при която родителите на момчето изпращат сватовници да искат момата от баща й. Годежът е следващия етап, където става размяната на дарове между младите. Тук бащата на момъка плаща на своя сват “бащино право”, чрез което фактически се заплаща чеизът на булката. Същинската сватба започва с ритуално замесване на обредните хлябове и с направата на сватбено знаме. Рано сутринта в неделя младоженеца ритуално се избръсва, а мла-доженката сплита косите си. Следва цяла система от сватбени обреди и обичаи, основен от които е венчавката на младоженците в църквата. Обредно-магическите действия, съпътстващи сватбата са най-разнообразни по смисъл и значение и повече или по-малко се различават в различните региони на страната. БУДИЗЪМ Обща символика: Будизмът е една от трите световни религии, възникнала в Индия в средата на първото хилядолетие преди новата ера. В най-ранните будистки легенди се разказва за Буда, основателя на религията като за реален човек, живял около VІ – V в. пр. н.е. в Сев. Индия, където проповядвал учението си. Будизмът се разпространил в страните от Югоизточна и Централна Азия и Далечния Изток. За разлика от другите основни религии Б. не претендира за "божествено откровение". Той учи, че "вселената е живо същество и преживява динамичната, вечна истина за взаимната обусловеност на всички неща, образуването и разпадането на всичко в идеална хармония с ритъма на космическия живот". Според

*По Стойнев, А., Българска митология, С., 1994

Будизма, и боговете, и демоните, и хората, и животните имат еднаква природа, където различни са само степените на външното съществуване. От всички начини на това съществуване най-доброто е човешкото, защото само в него може да се постигне спасението. То се състои в познанието на истината, което води до "безсмъртното място", до Нирвана. Нирвана е състоянието, в което вече няма страдание, а съзнанието не може да възприема света. Тя е угасването на всеки стремеж за живот и дела, които създават нова Карма. Нирвана е прекратяване на веригата от прераждания, които според традиционните индийски възгледи, усвоени и от будистите, съставлява съдбата на всяко живо същество. Съществуват различни мнения относно възможността за изпадане в състояние на Нирвана. Едни смятат, че тя е постижима само след смъртта, други – че е възможна и приживе. Будистите вярват, че няма разделение между тялото и духа, между материалното и духовното, между латентното и проявеното. От друга страна, животът във всички свои проявления е Страдание, свързано с привързаността на човека към сетивния свят, страстите, чувствата, емоциите и веригата от прераждания (сансара). Преодолявайки суетата и страданията в живота, човек е в състояние да си създаде такава Карма (виж стат. "Карма"), която да го въздигне в състояние на Нирвана. Индивидът може да разчита на по-добро прераждане, само ако твори добри дела, или ако стане монах и съблюдава 5 морални изисквания: въздържание от извършване на лоши дела, от кражба, лъжа, чувствени излишества и алкохол. Будизмът е сходен с Браманизма по вярата в прераждането, в спасението на душата или Аза, в коригирането на Кармата. Основа в учението на Будизма са "Четири велики истини" (арияни сачани): 1. Раждането, раздялата, непостигането на желанията, старостта, болестта,

смъртта и т.н. – всичко в живота поражда Страдание, защото се допуска да възникне силно желание по онова, което не може да се постигне. Изобщо, всички състояния на Аза са причина за Страдание.

2. Възникването на Страданието, където то е породено от въздействието на външния свят върху сетивата с последващите копнежи, силно желание или нагон към сетивност.

3. Премахването на Страданието може да се постигне чрез пълно преодоляване на силното желание.

4. Пътят, водещ към преодоляване на Страданието се нарича среден и при него се избягват всякакви крайности. Този път се състои от осем нива и се основава на въздържаността от сетивност, която се смята за унизителна и безполезна, както и на отказа от самоизтезаването, характерно за браманизма. Осемстепенният път, водещ към прекратяване на страданията се състои от: праведна вяра, праведна решимост, праведни слова, праведни дела, праведен начин на живот, праведни стремежи,

праведни помисли и праведно съзерцание. Следвайки този път, човек постига съвършенство, става свети отшелник (архат) и потъва в Нирвана.

Под формата на съвкупност от Махаяна и Тантризъм, обединени с Таоизъм и Шинтуизъм, Будизмът се разпростра- нил в Сев. Индия, Китай, Корея и Япония и положил началото на ламаизма в Тибет. В първите векове на новата ера възниква второ направление в Будизма, т.нар. Махаяна ("Широк път на спасението"). В Махаяна възможността за това спасение значително се разширява и облекчава. Основната идея тук е, че не само монасите, но и обикновените вярващи могат да се стремят към просветление и към постигане на Нирвана. Постепенно се развил и култът към Буда като абсолютно върховно божество. Това не изключвало представата за много други Буди с по-ниско положение. Съществуват сведения за около 35 Буди, опрощаващи само греховете. С най-голяма почит се ползвали запазените до днес в северните будистки манастири няколко божества: Буда Шакямуни – основател на учението, Буда Очирвани (Вачжпани) – последният от хилядата Буди, Адибуда – създател на света, Буда Амитаба – мистичен владетел на рая и др. Третото направление в Будизма е известно като Тантризъм или Важдраяна. Това е тайно учение за пътищата за постигане на просветление и Нирвана с помощтта на обреди и магически заклинания, отвеждащи към корените на древноиндийските земеделски култове. В Тантризма, от първоначалния вид на Будизма не е останало почти нищо. В него над всичко стои Адибуда – върховно божество без начало и без край. Особено голямо значение се придавало на съзерцанието и магическите заклинания (дарани). Владеещият тези заклинания облекчавал и ускорявал прераждането и постигането на Нирвана. Така, в този си вид, от философска система Будизмът се превърнал в мистично-окултно учение. Тантристите делят Буда на 3 категории – човешка, съзерцателна и безформена. КИТАЙСКИ БУДИЗЪМ Първоначално (към І в. от н.е.) Будизмът навлиза в Китай под формата на Хинаяна, но после преобладаваща става Махаяна. Между 400 и 700 г. от н.е. в Китай възникват повече от 10 будистки направления, най-важните от които са: • "Школа на чистата земя" (ІІ в. от н.е.) – чрез молитви към Амитаба

(Дарителят на Светлина и Живот) се постига пре-раждане; • "Школа на знанието и вглъбението" (V в. от н.е.) – за нея учението и

медитацията са спасителния път към Буда-състоянието; • "Школа на медитацията" (VІ в. от н.е.) – отхвърля учението и външните

форми и смята медитацията върху празнотата за единствена възможност за постигане на спасение на душата. Тази Школа оказва силно влияние

върху китайското изкуство. • "Школа на дисциплината"(VІІ в. от н.е.) – набляга върху спазването на

строги монашески правила и изисквания. ЯПОНСКИ БУДИЗЪМ Идва в Япония от Корея през около VІ в. от.н.е. и се под-разделя на 12 школи, най-важните от които са: • "Дзен Будизъм" – най-важната школа в Япония от VІІ в. от н.е.

Представлява продължение на китайската "Школа на медитацията", като тук главната цел е човек да разпознае собствената си същност. Дзен е прагматична форма на Будизма, стремяща се да се откъсне от интелектуалния Будизъм, наблягайки повече върху ежедневното, като чрез медитация и собствени сили човек може да постигне спасение (сатори) и да се съедини с абсолюта.

• "Тендай" (VІІ – VІІІ в. от н.е.) – съвкупност от различни спасителни пътища като медитация, учение, култова насоченост;

• "Шингоншу" (VІІ – VІІІ в. от н.е.) – произлиза от китайска- та мантра-школа. Съчетава мистична философия, силно из-разена вяра в магията и др.

БУХАЛ Обща символика: Бухалът е птица, която не може да вижда светлината на деня и затова символно се асоциира с тъмнината, злите сили, тъгата, меланхолията, отшелничеството и самотата. В Египет той бил олицетворение на студа, нощта и смъртта. Индианците от племето Мая-Киче възприемат нощната птица като лошо предзнаменование и предвестник на смърт. При тях има поверие, че "когато бухалът пее, индианец умира". Според прерийните индианци обаче птицата притежава силата да помага и да предпазва през нощта. Бухалът е един от най-древните символи в Китай и според някои автори се смесва с образа на Огнения Дракон, емблема на Втората династия Ин. От друга страна, в тази азиатска стра-на Б. се считал за ужасна птица, която разкъсва майка си. Там той символизирал мъжката ЯН енергия и крайностите, произ-тичащи от нея. Тази енергия се проявявала при лятното слънце-стоене и се свързвала със светкавицата, ковачите и лятната су-ша, която китайците мислели че се предизвиква от бухала. Децата, родени в деня на бухала (деня на лятното слънцестоене) били смятани за жестоки и отцеубийци. Българска обредност и символика: Бухалът и кукувицата са представени във фолклора като брат и сестра, прокълнати от майка си да се превърнат в птици, които да се мразят и да се чуват без да могат да се видят. От тази легенда произтича поверието, че през деня кукувицата вика брат си бухала, който й отговаря през нощта. У нас Б. се възприема в

народните представи като демонична птица, чието бухане предвещава беда, болест или смърт. ДРЕХА Обща символика: Казват, че дрехата е направила от нас хора, но заплашва да ни направи манекени. Тя е присъща само на човека и е един от първите знаци за осъзнаване на собствена- та му голота, на опознаване на себе си, на своя пол и нравстве- ни критерии. Дрехата е видимата форма на човешкото създание, външен символ на неговата душевна активност. Облеклото е показател и за определени аспекти на личността, за по-датливостта на модни влияния и за желанието да се влияе и на другите как да се обличат. Дрехата, униформата или определени части от облеклото (вратовръзка, пагони, шапка, фуражка и т.н.) са израз на принадлежността към определено общество, социални функции или среда – армия, полиция, флота, духовенство, съдебна система и пр. Днес обаче все повече "униформени категории" предпочитат цивилното облекло, което е лесно обяснимо с развитието на обществото. От друга страна, това е феномен на десакрализация, на загуба на символното значение и своеобразен отказ от принадлежността към даде-но общество. Жреческите юдейски одежди в древността символизира- ли макро и микрокосмическите влияния, а ресните по тях из-разявали дъжда на милостта и опрощението. В Исляма, при Иранските шиити, в Япония, при Будизма и Шинтуизма све-щеническите дрехи и най-вече тези за поклонения били бели на цвят и поклонника трябвало да смени обичайното си облекло със специално поклонническо, което му придавало свещен вид. Преди да се влезело в тайно китайско общество също трябвало да се облече бяла роба. Според Ап. Павел дрехата представлява духовното и безсмъртното тяло, което ни очаква в края на дните ни: "… като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния*, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." ("Послание на Ап. Пав-ла към Коринтяните", 2, 5:2-4). В Библията белият цвят на дре-хите е този на божествеността, на небесната светлина и на прославата на възкресението.

* Скиния – древноеврейски походен храм във форма на шатра, за извършване на богослужения при дълги пътувания

В Стария Завет Бог е представен във видението на Да-ниил с бели дрехи: "Гледах додето се положиха престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци и колелата му пламенен огън." ("Книгата на Пророк Даниила", 7:9) Дрехите на Ангелите също са бели и искрящи: "… за-щото ангел ог Господа слезе от небето та пристъпи и отвали ка-мъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг." ("Евангелие от Матея", 28:2-3) Дрехите на Исус също са искрящо бели, блестящи с не-естествена, небесна и божествена белота: "Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели." ("Евангелие от Марка", 9:3) В Апокалипсиса мъчениците и всички християни полу-чават бели дрехи като последна утеха: "И на всички от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни числото и на съслужителите им и бра-тята им, които щяха да бъдат убити като тях." ("Откровението на Йоана", 6:11) В древен Китай императорските дрехи били кръгли горе около врата и квадратни в долната си част. Символният смисъл бил, че императорът е посредник между Небето (кръглата част) и Земята (квадратната част). В таззи страна се отдавало голямо значение на символиката облеклото, която била важно условие да изпъкнат честта и добродетелите на носещия дрехата. Така например: тя трябвало да бъде направена от 12 парчета плат, като 12-те месеца на годината (12 е знак за хармония); ръкавите трябвало да са закръглени, за да придават изящество на движенията; кройката на гърба трябвало да е права, за да придава изправеност на походката; вътрешните ръбове трябвало да са хоризонтални – символ на спокойно сърце. Когато дрехата е такава, каквато трябва да бъде, стойката на тялото е из-правена, приятна, придаваща спокоен израз на лицето в съот-ветствие с правилата и реда.

ДУША Обща символика: Легендите, образността, традиционна- та

обвързаност и коннцепциите относно Душата са обект на много изследвания и томове книги. Когато се говори за Д., би-ло в науката или философията винаги има много резерви и ню-анси по отношение на влаганото съдържание. Отричането или потвърждаването на Д. като факт определя различното отноше- ние към нея в антропологията, антропософията, етиката и рели-гията. Символното отразяване на Д. е толкова разнообразно, колкото са свързаните с нея образи, понятия и вярванията, кои-то е невъзможно да бъдат изчерпани в рамките на тази

статия. Основно в общата символика на Д. е дъхът като жизнен принцип и неговите производни.

Принципът на небесната мощ, на жизнената сила и без-смъртието в египетската митология бил общ за мъжете и же-ните, наричал се е АКХ (или Анх) и се олицетворявал от човека с птича глава Ибис*. Птица с човешка глава пък символизирала духът БА на човека, който след смъртта напускал тялото и бродел из местата, където е бил приживе. БА бил духовен принцип и можел да съществува независимо от физическото тяло. Според египтяните, освен от тези два принципа, човек се състои също от сянката и името си, израз на вътрешната същност на всеки индивид.

За гърците от Омирово време Душата, която наричали Психея, (или Анима на латински), означавала буквално Дъх. Под влиянието на философите, те постепенно започнали да се различават в човешката душа части, принципи и способности. За Питагор психеята отговаряла на жизнената сила, а чувствителността - на сетивните възприятия. Платон развил паралелизма между частите на Душата и социалните им функции. За римляните, според J. Beaujeu понятието spiritus (душа) означавало едновремнно "принцип на човешката мисъл" и "принцип на генерацията от одухотворени същества". В християнската традиция се развилр мистическия сми-съл на понятието "душа". Постигнатото духовно ниво от мис-тиците обаче по никакъв начин не се доближавало до психоло- гията, защото разглежданата от тях Д. била "съживена от Све-тия Дух". В тази връзка К.Г. Юнг казва в труда си "Еон" казва, че в християнските представи Душата се интерпретира ка-то църквата. Тя е жената, която "обгръща мъжа и маже с благовонно масло краката на господаря"

В други свои изследвания Юнг разглежда душата като съв-купност от два противоположни, взаимнодопълващи се архети- па – Анима и Анимус. За него човешката личност има една обърната навън страна, на която съответства една вътрешна противосила под прага на съзнанието. "Образът на Душата" се определя от една от най-проявените психически опозиции Ани-ма/Анимус. Тези два архетипа са първични образи, преосмисле-ни от опита на предците, който човек носи винаги в себе си.

Анима-та минава през 4 фази на развитие: първата е сим-волизирана от Ева и от нейното място в биологичен и инстинк-тивен аспект; втората фаза е свързана със сексуалните еле-менти; третата фаза е символизирана от Дева Мария, при ко-ято любовта достига напълно духовно ниво; четвъртата фаза е свързана с мъдростта. Следователно, "Индивидуалната Душа" трябва да премине през четири етапа, през които * Ибис - 1) В др. Египет – свещена птица от рода на щъркелите; 2)Превъп- лащение на Тот, бог на творческото Слово. Тот се нарича още Хермес Трисмегист ("Трижди велик"). Неговата дълга човка символизира интелек-туал-ните занимания и езотеричните (тайнствените) познания. Дългата човка предизвиква рзлични асоциации и затова тя символизира както хиги-ена и чистота, така и връзка с Луната (извитостта на клюна като месечина)

Ева -та в човека е призвана чрез прогресивно развитие да се пречисти, откривайки своето собствено слънце. Анимата е женски показател, женската съставна част на несъзнаваното в мъжа. На Анимата съответстват персонажите на Ева, Афродита, Дева Мария, Жулиета и др. При мъжете идеалният Анима-образ се формира въз основа образа на майката, сестрата или на близка жена в качеството на първа любов. Анимус-ът, според Юнг, е мъжкият показател на несъзна- ваното в жената. При нея идеалният Анимус-образ се основава на бащата, на брата или на първия опознат мъж. На Анимусът съответстват образите на Адам, Херкулес, Аполон, Исус Хрис-тос, Ромео и др. Юнг казва още, че всеки човек е бисексуален, в смисъл, че има заложени в себе си в различна степен качества от противоположната полярност.

Българска обредност и символика*: В народните представи душата често е осмисляна като сянка или сенчица. В други случаи тя придобива облика на птица: според поверията, Д. на праведните са бели гълъби, а тези на грешниците се превръщат черни гарвани, врани или нощно пеперуди. В народното съзнание, когато човек умира, Д. му излиза през устата във вид на въздух, пчела или мушица. В продъл- жение на 40 дни след смъртта тя остава на земята и обикаля местата, които човек е посещавл приживе. Затова през този пе-риод на мястото на смъртта всяка вечер се пали свещ, за да не се лута Д. в тъмнината. На 40-ия ден в ранно утро ангелите и дяволите идват да отнесат Д. към отвъдния свят. Общоприето е вярването, че в определени годишни периоди (от Коледа до Бо-гоявление, Тодоравата и Русалската Недели, от Великден до Спасовден) Д. на всички мъртви идват на земята. ДЪГА Обща символика: В символен план представлява пътят и връзката между горе и долу, тя е мостът , който поставяли боговете и героите между техния и нашия земен свят. Пигмеите от Централна Африка вярват, че Бог им показва желанието си за общуване посредством дъгата. Племето Догони считат дъгата за пътя на небесния Овен от небето до земята. В древна Гърция дъгата е олицетворена от Ирис – бързият вестоносец на боговете, символизиращ отношенията между небето и земята, между хората и боговете.

В Китай обединението от петте цвята на дъгата се свързва с ИН-ЯН знакът на световната хармония и плодородието. В Индия и Месопотамия седемте цвята на Д. се разглеждат като символи на 7-те небеса. В Тибет дъгата е олицетворение на душата на боговете,

* По Стойнев, Ан., "Българска митология", С., 1994 г.

издигаща се към небето. В Будизма Д. е стълбата със 7-те цвята, по която Буда слиза от небето.

Според Библията дъгата е материализация на Завета: "Бог рече още: Ето белега на Завета, който аз поставям до вечни поколения между мене и вас и всичко живо, което е с вас… и тя (дъгата, б.а.) ще бъде белег на Завета между мене и земята". (Битие, 9, 12-13) Българска обредност и символика: Според поверието, когато небесната вода на облаците свършила, дъгата се появила, за да се напие с вода от реката или морето. По цветовете на дъгата стопаните у нас гадаят за плодородието през годината. Ако преобладава зеления цвят, това означава, че ще има много трева за добитъка. Ако преобладава жълтия цвят ще има много добър добив на жито и царевица. Ако най-ярък е чевения цвят – ще се роди много грозде и ще се напълнят бъчвите с вино. Когато грее слънце и вали дъжд българинът казва, че дяволът ( мечката, лисицата) се жени. ДЪЖД Обща символика: Дъждът се възприема като универсален символ на небесните влияния върху земята, проявяващи се чрез неговата оплодителна функция върху почвата. Оттам идеята за плодородието се принася и върху други области на живота. Така например Индра* излива дъжда по полята, но в същото време оплодява животните и жените. В гръцката митология е известна легендата за Даная, коя-то била заключена в бронзова стая, за да не може да забреме-нее. Въпреки това била посетена от Зевс, който я оплодил под формата на златен дъжд, проникнал през една пукнатина на тавана. Тук дъждът се явява като сексуален символ, олицет-ворение на спермата, който се асоциира със семената на расте-нията, необходими за плодородието. Този мит напомня за взаимно допълващите се двойки светлина-тъмнина, Ян-Ин, Небе-Ад, Злато-Бронз и др. привличащи се противоположности, из-точник на плодородието. В китайския И Дзин дъждът е основен за принципа k'ien – активното небесно начало, основа на всяко проявление. В Ки-тай обаче, дъждът и росата (с еднородна символика в повечето традиции) имат различна природа. Там и дъжда и росата са с лунарен произход, но дъждът принадлежи на Ин (женския, от-рицателен и пасивен принцип), а росата на Ян (мъжкия, поло-жителен и активен принцип). Според традициите на американските индианци дъждът като цяло символизира оплодителното семе на бога на урагани- те. Всъщност, това образно значение е присъщо на обредността * Индра – един от главните индуистки небесни божества, покровител на дъжда, гръмотевицата и лечението

и традициите на всички земеделски народи. При Ацтеките, Тлалок – богът на светкавиците и гръмотевиците е също и бог на огнения дъжд, като и светкавицата и дъждът имат стойност на небесно семе. Инките в Перу вярват, че Импала – богът на гръмотевицата, изсипва дъжда върху земята и я вкарва в Млеч-ния път – голямата небесна река. Символното значение на дъжда в повечето традиции е много близко до това на росата. Това, което идва от небето на земята се свързва не само с плодородието по нея, но и с духов ната светлина и влиянията за облагородяване на съзнание- то. Българска обредност и символика*: Според народните поверия първият дъжд през месец март се счита за лековит. Гергьовденският дъжд се смята за най-добър и заедно със Спасовденския (на 40-ия ден след Великден) предвещават благодатна и плодородна година. Продължителните и проливните дъждове се възприемат като божия лоша поличба, а при убийство или прелюбодеяние между кръвни роднини, вали кървав дъжд, кой-то предвещава гладна и смутна година. В народния християн- ски мит за подялбата на света между светците, покровител на небесните стихии е св. Илия. В народния фолкор е много разпространен смесеният ези-ческо-християнски мотив за халата (змея) или за св. Илия, кои-то се разсърдили на хората, че ги забравили и не им принасят жертва. Затова заключили дъжда в небето и на земята настана- ла страшна, тригодишна суша. Когато селяните дарили змея с най-личната мома/заклали животно (виж стат. "Жертвоприно-шение") в чест на светеца, сушата престанала. В голяма част от страната при суша се изпълняват обреди- те Герман и Пеперуда, тържествени шествия - Покръсти и мо-лебени за дъжд. В Северозападна България при суша се прави магическо обредно прогонване от селото на змея или халата.

СВЕТОВНО ДЪРВО

Обща символика: В митологията и семиотиката* дървото е известно още като Космическо, Кабалистично И Дърво на живота. Със своята изправеност и насоченост нагоре то принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на Космическата еволюция – живот, смърт и възпроизвеждане в образността на раззеленяването и окапването на листата всяка година. В корените на дървото живеят дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин Д. свързва земния и небесния * По Стойнев, Ан., "Българска митология", С., 1994 г. * Семиотика – наука за изучаване значението на символите и знаците

свят. Нещо повече, то обединява всички елементи - водата циркулира със соковете му, въздухът подхранва листата му, със самото дърво разпалва огънят и т.н. Дървото е един от най-разпространените растителни митологични символи на организираното космическо пространство. Д. въплащава идеята за триделното разпределение на света във вертикален план. Короната олицетворява небосвода (горния, небесния свят) с неговите реални и свръхестествени обитатели – Бог, ангели, светци и птици. Стволът разделя Небето от Земята и съответства на средни, земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят, обитаван от демоните на мрака и водата, чиито зооморфни митологични превъплащения са тези на змията, видрата, къртицата.** Световното Д. изразява архаичната представа за възможността да се преминават границите между Долния, Средния и Горния свят. В този смисъл Д. се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили. При египтяните представата за Световното дърво е по-слъбоизразена. Въпреки това в древен Египет за различните богове се казва, че са произлезли от дърво, а дървесните култове били разпространени из цялата страна край Нил. Дървото, особено финиковата палма или сикомората се смятала за един вид дърво на живота. Универсалният и централен характер на Д. дават възмож- ност то да се третира като Космическо Дърво, Дърво на Света или Ос на Света. То е символ на отношенията, които се установяват между Земята и Небето. В християнските традиции Д. асоциира с Дървото на Живота и с Божественото проявление, тъй като символиката на Д. отвежда към Зараждането на света, към Първия Завет и към Новия Завет, към Дървото от което е направен Кръста и към идеята за Възраждане. Самият Исус чрез метонимично* пренасяне на значението, е символ на Световното Дърво, на Стълбата и на Оста на света. Дървото е символ и на плодородието посредством въплатената в него идея за биологично развитие и еволюция. Д. се разглежда и като източник на живот, понеже в него е концентрирана жизнена енергия, способна да даде нов живот. Символиката на Д. отвежда и към идеята, че то е едновременно и фалоса и матрицата, олицетворявайки плодовитостта и увеличаването на семейството. Въпреки всички положителни алегории на дървото, то може да се разглежда и като Дърво на смъртта. От Дървото на Живота е направен кръстът, чрез който се минава по пътя от смъртта и пречистването към светлината. ** По "Мифы народов мира", т.2, М. 1988

* Метонимия – стилна фигура, при която една дума се употребява вместо друга поради определена връзка между понятията.

Във ведическа Индия жертвения стълб е направен от дървото, олицетворявано със Световното Д. Стълбът и Д. сим-волно се сливат в едно и се превръщат в Ос, която свързва Не-бето и Земята. Според Библията, Световното Дърво се намира по средата на Рая и дарява безсмъртие. В юдеизма Св. Д. е известно като Кабалистично дърво, представлявано от 10 Сефирота, символи на 10-те превъплаще- ния на божеството, на 10-те аспекта на Вселената и на 10-те елемента на човешката психология. Най-разпространения вариант на Космическото дърво "се намира в средата на вселената и подобно на Ос поддържа трите свята (на боговете, на хората и на мъртвите, б.а.). В централни- те и североазиатски митологии неговите седем или девет клона символизират 7-те или 9-те небесни нива, тоест седемте плане-тарни небета". (М. Елиаде, "Образи и символи"). Българска обредност и символика: Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират като еквивалент на Дървото на живота, напр. бъдника, тояжката на коледарския цар и суровакницата, сватбеното знаме, кумовата пръчки и др. В българските народни вярвания и обичаи ролята на Световно дърво изпълняват най-често дъбът, яворът, орехът и борът. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с приношения и курбани. В по-абстрактен план Световното дърво се осмисля като митологично съответствие на човека и неговия дом, тълкувани като своеобразен микрокосмос, развиващ се по законите на макрокосмоса (вселената). ДРАКОН /Змей, Ламя, Хала Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от DERKOMAI, със значение на "гледам", "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието и на философския камък. В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята".

* Левиатан – митологично библейско чудовище

(Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога. В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на Дракона: - епоха на Космическия Дракон – изражение на силата на природата и

Богът-Дракон; - епоха на Дракона-Пазач – символ на предпазващия принцип; - епоха на лошия и Злокобния Дракон – олицетворение на злото.

Драконът символно се свързва с четирите елемента: - принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това,

че понякога живее сред скали и в пещери; - принадлежи към небесния свят, посредством своите крила - принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни

пространства – реки, езера, морета; - свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да

бълва огън или реки от лава. Драконът неслучайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището. Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н. Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия

герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия. Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – Змей, Ламя и Хала. ЗМЕЙ: Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Зм. Е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд. Според поверията Зм. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска. ЛАМЯ: Според древногръцката легенда, някота Ламята била любов-ница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората

само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове. В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис. ХАЛА Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата. ДЯВОЛ Обща символика: Дяволът е повелител на злите духове, на изкуше-нията, на Ада и на абсолютното зло. Той е противоположност и противник на Бога, синтез на всичко лошо, на падението, разрухата и греха. Между Бога и дявола съществува вечна надпревара за надмощие в света. В Стария Завет дяволът не е противопоставен на Бога, а е само обвинител на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно грешното човечество. Едва в постбиблейското юдейство и ранното християнство Са-таната се превръща в олицетворение на злото, когато юдеите попаднали под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е древноперсийска народна религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един небесен бог - Ахурамазда, съз-дател на света, който се бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада. Двете сили олицетворяват в Зоро-астризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите на Ариман са материалния живот и смъртта, а който попадне под неговото влияние започва да мисли материалисти- чески и да не вярва в съществуването на душата. Негов придружител е Луцифер, опитващ се да влияе на мисленето и поведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследова- тели откриват първообраза на Дявола. Така, установяването на идеята за абсолютното, единственото и всемогъщо добро бо-жество породило необходимостта от архетип, олицетворя- ващ абсолютното зло, което да му противостои. Ужасява- щият образ на дявола с привнесени човешки черти в него цели от друга страна да предпази хората от изкушенията на греха.

В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е демоничното женско чудовище Аммит ("Поглъщаща хора"), чиято предна част е крокодилска, средната е на дива котка, а задната на хипопо- там. Тя поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен характер имат и 42-мата съдии на мъртвите, по-магащи на Озирис. Образът на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и чудовището. Той символизира силите, които пречат на човека да води праведен живот, отслабват волята, за-мъгляват съзнанието и подтикват към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното па-дение и причините, раздвояващи личността. В психологически план Д. отвежда към идеята за подчи- неност и робство, очакващи всеки, поддал се сляпо на ин-стинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хаоса и регреса във физически, морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стреме- жа към задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на всякакви непоч-тени средства за постигане на целите; той е слабостта и паде-нието под влиянието изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под собственото си влияние. В марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява "Дяволът", който освен първичността и низшите нагони в човека, символизира гордост, страсти и обаяние. Още за сим-воликата на Д. виж значението на образа в статията "Таро". САТАНА Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично* име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл, колкото и арогантен. В Стария Завет той е представен така: "А един ден, като дойдоха Божиите синове де се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от ходене насам натам по нея." ("Йов", 1: 6,7). Сатаната е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним на Дракона, Дявола, Змията и на друхи образи и форми на злия дух. Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в Райската градина. ДЕМОН В първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или богоподобни същества поради силата и властта, която имали. По-късно понятието "демон" започнало да означава съвсем низше божество, докато накрая под тази ду-ма се разбирало "зъл дух". Според друго * Метонимия – стилна фигура, при която една дума се употребява вместо друга, поради някаква връзка между понятията

обяснение демоните били душите на починалите, посредници между безсмъртни- те богове и живите, но смъртни хора. В християнската демо-нология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на природата си. Българска обредност и символика *: Представата на богомилите за произхода на дявола е следната: когато Бог седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си във водата и рекъл: "Излез, братле, и бъди с мен!" така Бог направил от сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите твърдели, че дяволът е първороден син на Бога, брат на Исус. В народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили – змейове, таласъми, вампири, самодиви и пр. Така е възникнало събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ всякакви демони и зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни (коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън, вихрушки и всичко лошо. Дяволите имат свой цар – Тартор или Велзевул, намиращ се в центъра на ада, във врящия казан. Всеобща е народната представа, че нощем Д. обитават водните пространства – езеро, извор, река, блато, море, кладенец или чешма. Там те играят хоро или правят сватба. Хората могат да ги разпознаят по свирнята на гайда и тъпан. Оттам са някои народни представи, че гайдата е дяволски инструмент, а традицията забранява да се ходи за вода след залез слънце. В дома съдовете с вода се покриват с кърпи, защото в тях влиза да спи дявола. Веднъж годишно всички дяволи се събират (във воденица, на гробища или на кръстопът) за да разпределят зоните си на влияние. Това става в нощтта срещу св. Ана (празник на бродниците и магьосниците), през Мръсните дни – от Коледа до Йордановден или срещу Еньовден (срещу 24 юни), празник на лятното слънцестоене. Дяволът се бои най-много от християнските атрибути светена вода, кръст, икона, молитва и тамян. Според народните поверия Д. се страхува от слънцето, от песента на петела, от миризмата на чесън и от бодлите на глога.

* По "Етнография на България", т. 3, С. 1985 г.; Георгиева, Ив., "Българска народна митология", С., 1983 г.

ЕЛЕН

Обща символика: Еленът е животно с небесна и Слънчева символика. Еленът често се сравнява с дървото на живота и символизира предизвестяването на светлината, възраж-дането, плодородието, ритмите на нарастването и посока- та към дневната светлина. Тези идеи се откриват както в християнската, така и в мюсюлманската традиции и митологе- ми. В гръко-римската митологическа иконография елените са впрегнати в колесницата на богинята Артемида (Диана), която ги кара със златни юзди. Еленът символизира също скоростта и бързината, но и страхът и подчинеността на богинята Диана. В изкуството някои творци използват образът на елена като символ на меланхолия в аналогия със склонността на еле-на към уединение и самота. Еленът е един от символите на постоянното сътворение, защото периодично подновява рогата си. В Китай, Америка, Алтай и др. еленът се намира в символна връзка с огъня и зора-та. Той е архаичен образ на цикличното обновяване в света и природата. Българска обредност и символика: "Според народните вярвания Слънце то язди елен или самото то е елен със светещи златни рога. Мотивът за слънчевия елен е широко разпространен в българския фолклор. Наред с това животното се осмисля и като посредник между горния (небесния) и долния (подземния) свят". (В. Бешевлиев "Първобългарите. Бит и култура", С.1981) "Еленът като символ на Слънцето и като свещено животно се среща често и в българския фолклор и не е изключено него-вото присъствие тук да е отглас на древни прабългарски пред-стави" (Ан.Стойнев, "Светогледът на прабългарите", С. 1985) ЕВА Обща символика: Ева е първата жена и съпруга, майка на чо-вешкия род. "И човека наименува жена си Ева (т.е. Живот), защото тя беше майка на всички живи." (Битие, 3, 20). Вярата в канонизираното подчинено положение на Ева спрямо Адам е заложено в началото на библейското повествование: "И Гос-под Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека." (Битие, 2, 22) Според Ориген, всяко чо-вешко същество има по един Дух и по една Душа, където духът е мъжки, а душата е женска. Така Адам се явява символ на човека и на Духа, а Ева

олицетворява женския елемент в човека, неговата Душа, плът и сладострастие. Тя се разглежда и като символ и носител на чувствителността, на нерационалното (неразумното) поведение и на податливостта на изкушения. Двойката Адам - Ева символизира обаче не само Духа и Душата, но и разума и емоционалността, познанието и любовта. Раз-делянето на първия човек на мъж и жена изразява, според К.Г. Юнг "един акт на осъзнаване, с което се поражда противоречие и с това – възможност за съзнание." Вътрешната структура на човешката природа може да се нарече брачна (съпружеска), предполагайки обединението на основните елементи Дух и Душа, тяло и плът. Крайната цел –обединението на душата и тялото, на духа и плътта, символизи- ра съединяването на мъжкия и женския пол. Съпружеското сливане на духа и на тялото, съответно на половете, води до ес-тественото възпроизводството на човешкия вид, факт, пред-ставляващ поредната гениална изява на божествено творение. При първородния грях, въпреки първостепенната роля на Ева, човек прегрешава в своята цялост. Ева (Душата), макар и първа да се поддава на Изкушението, тя не остава сама, защото Адам (Духът) не стои безучастен, а я последва. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна и, че беше приятно за очите, дърво желателно да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде, та и той яде." (Битие, 3, 6)

ГРАФИТИ Обща символика: Човек от най-древни времена се опитва да мате-риализира представите си за света - най-напред чрез пещерните рисунки и култовите фигурки, които превръщал в обекти на съзерцание. В стремежа си да приближи своето "изкуство" до отражението на външната среда той допускал из-ползването на несъществуващи форми, свързани с определени душевни състояния и със стойност на символи на реални или абстрактни обекти. Връх в това отношение била египетската символика. Думата "графити" идва от италиански и означава "драскам", а "il grafito" означава "следа". С настоящото си значение понятието се използва от 70-80-те години на ХХ век, но "надрасканите", "гравирани" или просто издълбани надписи и фигури са познати от пещерната епоха. Античността е запазила за нас богати находки и рисунки в Помпей и Атинската Агора. Античните графити дават сведение за ежедневния живот по това време чрез записани

съобщения, желания, оскърбления, признания, надписи и изображения. В началото на християн- ската епоха, а и през Средновековието, най-често изписваните графити са различни варианти на монограма на Христос и на Крисмите*, които били опознавателна емблема и знак за признателност към Бога. Всъщност, през всички епохи хората изпитвали потребност да се изразяват чрез писане върху дървета, каменни масиви и стени. Модерните графити започват изявата си с началото на студентските вълнения през 1968 г., когато се проявяват само с протестни и политически надписи. С времето, техниката и средствата на графитите се променят – днес се използват вече не само различни видове маркери и флумастери, но и спрейове и шаблони. Към края на 60-те години в САЩ, в крайните Нюйоркски квартали, обитавани предимно от латиноамериканци и черно-кожи, се заражда своеобразно младежко артистично движение. В началото, чрез писане и рисуване по стените, то изразявало предимно своето несъгласие с обществото и представлявало един вид "контра-култура". Американските графити наричали себе си writings gangs – т.е. "пишещи гангстери" противопоста- вящи се на агресивните fighting gangs – "воюващи гангстери". Днес "произведенията" на графитите могат да се видят по цял свят – по улици, жилищни сгради подлези, метра и т.н. Нещо повече, някои творби са толкова истински и живописни, че представляват действително произведения на изкуството и могат да се видят в галериите на Ню Йорк, Париж и Берлин.

ГРЪМОТЕВИЦА Обща символика: Гръмотевицата е израз на висшата сила на небесните божества и на способността им да стоварят мощта си на земята. Според М. Елиаде, тя е техен основен атрибут. В гръцката митология гръмотевицата се свързва с тътена, изли-защ от земната утроба, което очевидно отвежда към сеизмич- ната активност на Земята. Гръмотевици излизат от ръцете на Зевс, когато детронира своя баща Кронос. Според библейските традиции, гръмотевичен е гласът на богът Яхве. Преди да сключи "Завета" с израилтяните и да им повери Декалога*, Яхве произвежда страховита буря с гръмотевици и тайнствени тръбни звуци, при които планината се тресе. И тук Гр. се явява като проява на мощта на

* Крисма – важен символ в примитивната християнска църква, емблема на името Христово (виж илюстрацията) * Декалог – буквално означава "десетословие"; известен като"Десетте заповеди", съдържащи заповеди и забрани, регулиращи поведението на човека пред Бога

бога, на неговата справедливост и гняв. Гръмотевицата символно може да изразява и "нарушение на космическия ред" вследствие на "гнева на елементите".

За народа Попол-Вух Гр. е "Изречената Дума на Бога", до-като мълнията и светкавицата представляват "Изписаната Дума на Бога". При ацтеките, Тлалок е бог на бурите, светкавиците, гръмотевиците и дъждовете, а неговия дом е на изток в страна- та на пролетното обновление. Божествата на Гр., дъждовете и растителността в много традиции са пряко родствени с божест-вото на Луната, а оттам и с лунната символика.

В Австралия богът на гръмотевиците и бурите често се представя като плаващ на лодка с формата на лунен полумесец. В други Австралийски и Американски митове, Гр. и светкави-цата се асоциират с Великата митична Майка на първите Ге-рои-Близнаци. В някои митологии на северен Сибир и на същи-те ширини в Америка, гръмотевицата се произвежда от плясъка на митична птица, а в Монголия и Китай – от небесен Дракон.

ГЪЛЪБ

Обща символика: Символиката на гълъба несъмнено е свързана с неговата мека белота и нежното му гугукане, с красотата, изяществото, кротостта и питомността на птицата. При древните евреи Г. бил образ на изкуплението. В юдеохристиянската символика гълъбът е олицетворение на Светия Дух, на чистотата и скромността.

Когато в библейския разказ Г. донася маслинената клонка на палубата на Ноевия ковчег, той символизира надеждата, хармонията и отново откритото щастие. Образът на гълъб и маслинена клонка отвеждат към идеята за мир и нов живот. Гълъб и лилия олицетворяват Благата вест, а 12 гълъба символизират 12-те Апостола.

В много традиции Г. се явява като небесен предвестник и символ на душата на починалия, както и знак за нейното без- смъртие. В християнската иконография е познат разказа за мъченика Поликарп, чиято душа излиза след смъртта му в об-раза на гълъб.

В езическите възприятия Г. е птицата на Афродита и се асоциира със завършека на любовната игра. В обикновения жаргонен език Г. е един от най-универсалните метафори, из-ползвани за жените, за изразяване на хармония и семейно щастие.

И ДЗИН Обща символика: Едно от най- известните културни постижения на китайската цивилизация, позна- то и като "Книга на Промените”. Това е традиционно древнокитай- ско, философско, поетическо и тълкувателно учение. Неговата символика е изградена на базата на по-лярността и взаимозависи- мостта между Мъжкото и Женс - кото начало, на ИН/ЯН енергиите, Квадратно разположение на, изразени в символни триграми. 64-те хексаграми на И Дзин Последните били тълкувани в енигматичен, теософски и пред-сказателен аспект. До откриването на символите на И Дзин, изписани, както гласи легендата, върху гърба на гигантска речна костенурка (според китайската митология Бог живеел в черупката на костенурка и в рогата на бивол), жреците гадаели върху изпечени волски кости или водни черупки. Предсказания- та с И Дзин се правят с помощта на монети, бял равнец или с циф-рови формули. Тя е изградена на базата на древни традиции, текстове и идеи, обединяващи митологията, символиката и поз-нанията на китайските мъдреци за света, таоисткото и конфу-цианското философски учения. И Дзин е познат като китайска-та "Книга на Промените". Според историците, нейния пълен текст бил широко разпространен и използван през VIII-VII век пр.н.е. И Дзин-символиката съхранява древните източни пред-стави и познания за природата, хората и вселената под формата на предсказания и философски съждения. "Книгата на Проме-ните" не била просто оракул за гадания, а намирала сериозно при-ложение в математиката, философията, религията, полити- ката, стратегията, медицината, историята, културата и изкуст-вото. За нейното общочовешко значение говори фактът, че един от най-известните психиатри на ХХ век - К. Г. Юнг (1875-1961) "разбира връзката на И Дзин с Архетиповете и възмож-ността чрез тях да се достигне до колективното несъзнавано". Древнокитайските философи Лао Дзъ и Кун Цзъ, известен повече като Конфуций (551-479 г.пр.н.е.), са основни тълкува-тели на символиката на И Дзин. Заедно със своите учениците обогатили митичната образност на И Дзин, трансформирайки символните елементи във философски и метафизични понятия. Конфуций прави по-достъпен символизма на триграмите и по-ясни тълкуванията на хексаграмите. Заедно с Лао Дзъ разработ-ват практическото приложение на И Дзин в гадателските, меди-

тативните и математическите учения. Двете Основни системи в ки-тайските гадателски традиции са числовата и символичната. На тази база, между 206 г. пр.н.е. и 220 г. сл.н.е. в Китай е съз-дадена Школа за изучаване на Символите и Числата. Учениците на школата преразглеждат и допълват значенията на И Дзин, съ-образно общата символика на осемте триграми.

Както се спомена, Книгата на Промените се основава на полярността на две начала - на Мъжкото ЯН (положително, активно, твърдо, слънчево начало, представяно и като Бог на Силата) и на Женското ИН (отрицателно, пасивно, меко, лунно начало, представяно и като Богиня на Силата). Мъжката енергия е бяла (излъчване, отразяване), а женската е черна (поглъщане, приемане). Физическият универсум представлява съвкупност от непрекъснатото движение и кръговрат на тези две противоположни енергии. Според древните Източни тради-ции, правилното взаимодействие на двете универсални енер-гии води до хармония, духовно извисяване и съвършенство. В И Дзин двата принципа - мъжкия и женския, са представени чрез два вида линии - прекъснати и непрекъснати. Непрекъснатите ( ____ ) са ЯН. Те символизират мъжественост, сила, целена-соченост, светлина и топлина. Прекъснатите ( __ __ ) са ИН и олицетворяват женственост, приемственост, чувстви-телност и тъмнина. Всяка от тези линии влизат във взаимодействие и съставят И Дзин-конфигурациите от триграми и хексаграми. В тях намират израз и тълкувание различни характеристики, ситуации, аспекти и нюанси от живота, природата, човека и обществото. Самата предсказателна хексаграма (шестолиние) е съставена от две триграми (трилинии). Долната триграма символизира вътреш- ния живот, постъпателното движение и съзидателното начало, докато горната олицетворява външния свят, от-стъплението и разрушителното начало. Най-долната двой-ка линии е символ на земята, средната - на човека, а най-гор-ната се асоциира с небето. Всяка хексаграма представлява ТАО или универсални, принцип подчинен на реда. Хексаграмите са символи, подредени в геометрични формули и разкриват идеалните постоянни архетипове, чието разчитане позволя- ва да се направи своеобразен психологически анализ. Всяка хексаграма е съставена от 2 от общо 8-те триграми, открити преди хексаграмите. ИКОНА Обща символика: Иконата е божествен или свещен образ, с който тя участва в Божествената Реалност. Иконата не принад- лежи на портретното изкуство и ако има подобна прилика, то тя е само в нейната идеална природа. Иконата представя транс-цеденталната (недостъпната за сетивата) реалност и служи за опора при медитация. Предназначена е да

насочи съзнанието към образа върху нея, като го отнася и концентрира върху сим-волизираната реалност. Всички икони възпроизвеждат свръхестествени прото- типи, изпълнени по строго определен начин за приготвяне и според точни закони. Иконата на Исус Христос със сигурност се различава от своя божествен Модел, но тя участва в при-родата на този Модел и продължава неговото Въплащение. Иконата на Буда от своя страна е само въображаемо отражение, което позволява да се възприеме свръхестествената Реалност, предизвикана чрез въображението. Иконата никога не представлява цел сама по себе си. Ко-гато обаче тя се превърне в самоцел, това издава идолопок-лонничество и криза в духовността. Иконата винаги е средство и изход в две посоки, тя е отворен прозорец между небето и земята. Позлатеният фон на византийските (и православните) икони и позлатяванията на Буда са символ на небесната светлина, на светлината на Преобразяването. Иконата стои на границата между два свята - сетивния и духовния. Едновре- менно с това тя е отражение на духовния върху сетивния свят и средство за достъп от сетивната реалност в духовна- та трансцеденталност.

ИНИЦИАЦИЯ / Посвещение

Обща символика: Инициацията е един от най-древните обряди и означава Посвещение, свързано със символична смърт, преход, метаморфоза и смяна на духовното ниво. Този вид обред бил характерен за родовообщинния строй и обикно- вено се извършвал при настъпване на полова зрелост. Чрез не-го юношата бил въвеждан в рода, ставал негов пълноправен член и придобивал правото да встъпи в брак. Формите на ини-циацията били различни. Смятало се, че по време на обреда юношата умирал, възкръсвал и ставал нов човек. При инициацията имаме психологическия преход на границата, отделяща новите възможности и познания от старите. В основата на ритуала стои идеята за страданието, смъртта и повторното раждане. Обектът на инициация трябва да преживее тежки изпитания, символична смърт, прераждане и преход към нов стадий на духовно развитие. На инициация човек може да бъде подложен при ритуално приемане в тайни съюзи, култове и мистерии, или да стане под формата на спонтанно (непосредствено) духовно преобразяване чрез съновидения или медитации. Ритуалите по Ин. съдържат различни специфични действия, свързани с постигането на инициативна смърт, коя-то се възприема като изход и преминаване през врата, отвежда- ща на друго ниво на възприемане и съзнаване на света. Това е свързано с изкушения, изпитания и страдания, наложени по ли-чен избор (например отшелниците), или поради това, че

опре-делен човек е избран да бъде посветен. Типично изпитание за инициация е "превъзмогването на съня и оставането в будно състояние. То се открива още на архаичните нива на културата. При някои австралийски племена на неофитите**, които са Неофит – новопокръстен, новоприет член или привърженик на култ, религия или учение. подложени на посвещение, не се раз-решава да спят три нощи или им се забранява да си лягат преди зазоряване". В случая се доказва, че "незаспиването е не само победа над физическата умора, но и доказателство за духовна мощ" (М. Елиаде).

ИСЛЯМ

Обща символика: Ислямът е една от основните светов- ни религии, възникнала в началото на 7 в. от н.е. в Западна Арабия. На арабски "ислям" означава "покорност и отдаденост на Аллах". Ислямът се заражда в западна Арабия в периода на новоналоженото арабско господство. Ислямското вероучение е изпитало влиянието на християнството, юдаизма и отчасти на манихейството и зороастризма. В Исляма се признава единствено "истинският Бог Аллах, който властва над хората като създател не небето и земята" и всичко, намиращо се на тях. Една от най-важните страни на Ис-ляма се явява въпросът за предопределението. Така например всичко в света зависи от волята на Аллах, а всички минали, настоящи и бъдещи събития са предопределени още в самото си начало. Мюсюлманинът е длъжен да признае основните пос-тулати на вярата си, първата от които е, че "Няма други богове освен Аллах", а Мохамед е неговият пратеник и пророк; че пре-ди Мохамед Бог е изпращал на хората и други пророци – биб-лейските Адам, Ной, Авраам, Мойсей и Исус Христос, но Мо-хамед стои по-високо от тях; че съществуват ангели и дяволи (джинове), намиращи се под властта на бога и изпълняващи не-говата воля; че в последния ден мъртвите ще възкръснат и все-ки ще получи възмездие – праведните ще отидат в рая, а греш-ниците ще горят в пъкъла и т.н. Както и в юдейската и христи-янската религия, Аллах предварително е определил за едни хо-ра праведен живот и бъдещо блаженство, а за други – безпра- вие и задгробни мъчения. Както опростени и разбираеми са догматиката и символи- ката на Исляма, така са опростени и неговите практически об-редни заповеди, свеждащи се най-общо до някои от следните основни моменти: задължителна молитва пет пъти на ден в оп-ределени часове; задължително измиване преди всяка молитва; ежегоден едномесечен пост Рамадан през деветия месец, защо-то тогава Мохамед получил своите откровения; по-заможните мохамедани да правят дарения и да дават милостиня на по-бед- * Неофит – новопокръстен, новоприет член или привърженик на култ, религия или учение.

ните като жертвопрношение към Аллах и като акт на набож-ност; мюсюлманинът е длъжен да отиде поне веднъж в живота си на поклонение (хаджъ) в свещения град Мека и др. На практика Ислямът обикновено не прави разграничение между привържениците на другите религии, а всички друговер- ци са неверници (гяури). Против тях мюсюлманските духовни- ци често настройват вярващите към "свещена война за вярата" (джихад). Това става разбираемо като се припомни, че Исля-мът е възникнал в резултат от необходимостта на арабите да се обединят в търсенето на нови земи. Тук трябва да се отбележи, че към християните и юдеите в Корана е изразено известно ува-жение, тъй като религиите им са "идейната основа, която в оп-ростена форма е послужила за създаването на идеологията на Исляма" (С.Токарев). Втази връзка, ако се обобщят законите, етиката, идеологията, символите и обредността на ранния ис-лям, лесно ще се открие, че в основата му лежи юдейско-хрис-тиянския светоглед, "приспособен към един по-примитивен об-ществен начин на живот" – този на разлагащия се родово-пле- менен бит. Основни атрибути на мюсюлманското учение се явяват вя-рата в Страшния съд, Раят, Адът и Предопределението. Догма-тиката и принципите на Исляма са опростени и много достъпни за обикновения човек. Коран се нарича свещеното писание на Исляма. То съдър-жа откровенията на пророка Мохамед, изложени в 114 глави (сури), произлизащи от различни времена. Съдържанието на Корана е събрано в шест книги: 1) учението за Аллах; 2) Книга за ангелите; 3) Книга за Книгите; 4) Книга за пророците; 5) Книга за съда; 6) Книга за предопределението. Сурите от ран-ната епоха са посветени на Страшния съд, на древните арабски богове, на противниците на Мохамед, и стоят в края на Корана. Записването на откровенията на Мохамед е станало едва след смъртта му, а окончателната редакция на Корана е устано- вена чак от третия халиф Осман (644 – 656 г. от. н.е.). По него-во нареждане всички предишни редакции на свещената ислям-ска книга са изгорени. В Исляма съществуват две основни религиозни направле- ния – Сунизъм и Шиизъм. Наличието на тези две направления често се използва за разгаряне религиозни и националистичес- ки вражди. Сунизмът представлява "правоверно" направление в исля-ма, чиито последователи признават не само Корана, но и "све-щеното предание", състоящо се от разкази за делата на Моха-мед. Сунизмът бил официална религия в арабския халифат и впоследствие се разпространил в Средна и Мала Азия, в Еги-пет, Сев. Африка и др. Болшинството мюсюлмани в бившите Съветски републики са последователи на сунизма. Шиизмът е второто по брой на последователите си ис-лямско религиозно направление. Шиитите, както и сунитите признават светостта на Корана, посланията на Мохамед и тра-диционната мюсюлманска обредност. Разликите са в това, че шиитите имат свое предание, наречено ахбар или

хабер и вяр-ват във възможността за прераждане на душите, както и че в имамите е преродена душата ан Мохамед.

ЖАБА

Обща символика: Земноводното е символ както на положителни, така и на отрицателни качества и понятия. В позитивен аспект тя се асоциира с възраждане, плодородие и градивна сила, а в отрицателен план отвежда към тъмната страна на зем-ния мир – болести, смърт, магьосничество и негативните страни на водата и понякога на дъжда. В схемата на Светов- ното дърво и на трите космологични зони - на боговете, на хо-рата и на мъртвите, жабата се отнася към долния свят и преди всичко към подземните води. В древния Египет жабата била свещено животно на богиня- та на раждането и плодородието Хекет. По-късно се превърна- ла в "символ на прераждането подхванат от ранното християн- ство и придружен от надписа: Аз съм възкресението". (М. Лур-кер) В Източните традиции (Китай, Бирма, Индокитай) с обра-за на жабата се свързват Луната и злите духове, които я поглъ- щат. Жабата се използва с различни символни значения, основ-ната част от които се свързват с водата. В Китай жабите били пряко използвани или се имитирали техните звуци за привлича- не на дъжд. Там те се изобразявали върху медни барабани, чии-то удари целели да привлекат гръмотевиците и дъжда. В Китай Ж. е приемана като лунарно животно, свързано с водата и еле-мента ИН. В тази азиатска страна жабата се нарича също "не-бесно пиле" и има поверие, че тя пада от небето заедно с роса-та. В Япония се вярва, че жабата привлича щастието и доста амулети носят нейния образ. В Източните традиции Ж. се въз-приема и като символ на възраждането, поради своите мета-морфози. Във Ведическата поезия жабата се представя като превъплащение на земята, оплодена от първите пролетни дъж-дове, когато жабешкия хор огласява света, за да благодари на небето. Според Ригведа през зимните и сухите месеци земята е няма и безплодна. Жабешката песен е сигналът за пробуждането на природата и за новото възраждане.

Известен е и мотивът за небесния произход на жабата на-мерил отражение в Езоповата басня за жабите, молещи гръмо-вержеца да имат свой цар. В Средновековието хората смятали жабата за творение на дявола, и че магьосниците могат да се превръщат в жаби. В народните магии се използва пепел от из-горена жаба, смесена с алкохол като средство срещу пиянство. Българска обредност и символика: Народната традиция у нас забранява убиването на жаба, тъй като тя е свещено животно, благословено от Св. Богородица. В много случаи жабата е олицетворение на подземната влага и убиването й води до суша. Водната символика на Ж. намира приложение при обредите за дъжд "Пеперуда" и "Герман". При първия обичай, на главата на момичето-Пеперуда често се поставят живи или мъртви жаби, които след обреда се изхвърлят във вода, за да завали дъжд. Според поверието, когато стопаните чуят първото жабешко крякане през пролетта, те трябва да хванат комат хляб или пари, за да са сити и имотни през годината.

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Обща символика: Жертвата и жертвоприношението представ-ляват доброволна загуба на нещо ценно. Това е един от универсалните механизми за регулиране на отношенията между човека и заобикалящия го свят. Да направиш жертвоприношение означава да отделиш нещо от себе си и да го вречеш на Бога като свидетелство за своята зависимост, подчинение, обич и отдаденост на вярата. Жертвоприношението е символ на отричането от земните връзки от обич към духа или Бога. Според Д. Форчън, "жертвата е преминаване на силата и енергията от една форма в друга. Когато извършваме някакъв вид жертва ние вземаме една статична форма на енергията и като разрушаваме формата, която я ограничава, я пускаме да цир-кулира свободно в космоса. Това, което принасяме в жертва в една форма в определено време се появява отново в друга фор-ма". По въпроса за жертвоприношенията в школата на Юнг съ-ществува мнението, че те отбелязват най-напред вътрешната победа, че са "символ на победата на духовната човешка при-рода над животинското в нея." Във всички традиции съществуват символните жертвени образи на сина или дъщерята, принесени в жертва, от които най-известна е библейската история на Авраам и Исак. Там жертвоприношението е свързано с идеята за размяната на енер-гия – творческа или духовна. В този смисъл колкото матери-алния дар е по-ценен, толкова получената в замяна духовна енергия ще е по-голяма, каквито и да са пречисващите или изкупителните цели. Формално, символът на жертвоприноше- нието се явява в идеята, че материалният дар олицетворява нещо духовно и

предлагането му предполага в отплата нещо по-голямо и духовно. Цялата нравственост на жертвата се изявява в магическата обредност, в отношението материално-духовно и в убедеността, че се предлагат материална сила и енергия срещу очакването за духовна помощ и съдействие. В християнството действието или жестът на жертвоприно- шението символизира човешкото признание за върховенство- то на Бога. Според Стария Завет и вярванията на древните ев-реи ежедневната жертва и мъченичеството имат стойност само когато трябва да се пожертва живота на простосмъртния, за да се засвидетелства верността към Бога. Човешките жертви били забранени и заместени от приношения на жертвени животни. Все пак, ако Бог пожелаел жертва или саможертва, тя трябвало да бъде изпълнена. Такъв е случаят с библейските герои Авра- ам и Исак, в който също не се стига до крайности. "И рече Бог: земи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория и принеси го там в всеизгаряне на един от хълмите, за които ще ти кажа." (Битие, 22, 2) Ав-раам изпълнява заръката на Бога и отива със сина си в планината, но в момента, когато взема ножа да заколи рожбата си, появява се ангел Господен и му казва: "Да не дигнеш ръка- та си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от бога, понеже не си задържал от мене сина си…"(Битие, 22,12). В отговор на всеотдайността ангелът казва на Авраам: …"ще те благословя премного и ще умножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък." (Битие, 22,17) При древните гърци жертвоприношението е символ на из-купление, пречистване, молитва и смирение. Принасяните жертви, посветени на небесните богове трябвало да бъдат в светъл цвят, докато жертвите за хтоничните божества трябвало да са в тъмен цвят. В древен Египет със сигурност в ранната епоха е имало чо-вешки жертвоприношения. По стените на старите египетски храмове могат да се видят рисунки, където фараонът избива хо-ра. Някои историци смятат, че става дума за човешки жертво приношения, но други са на мнение, че кървавите сцени симво лизират само победата над неприятелите. Множество разкри- ти некрополи от времето на І-ва династия доказват, че при погребенията на царете са убивани слуги и робини, за да слу-жат на господаря си и в отвъдното. След това човешките жертви били заместени с жертвоприношения на животни, смя-тани за въплащение на някой божи враг. В Египет най-използ- ваните жертвени животни били гъски, кози, говеда и антилопи. Обичайно използвани форми на приношения към божест-вата били хранителните продукти, птиците и домашните жи-вотни. Кървавите ритуални жертвоприношения са древни оби-чаи за омилостивяване на боговете. В стари времена се счи-тало, че пролятата при ритуалите кръв (независимо

дали е чо-вешка или животинска) дава на този, който я изпие душата и жизнената сила на жертвата. Великденското агне, което се яде от юдеите на еврейската Пасха представлява благодарствено жертвоприношение в знак на благодарност към бога за освобождението на израелтяните от египетски плен. В християнството Исус сам отрекъл необхо- димостта от кървави приношения, проливайки собствената си кръв на разпятието. В този смисъл Светото Причастие пред-ставлява безкръвно жертвоприношение, където хлябът сим-волизира тялото, а виното е кръвта на Исус. Българска обредност и символика: В българската традици- онна народна култура жертвоприношението присъства във всички дялове на празнично-обредната система: семейни и родови, календарни и трудови празници и обичаи. Жертвата бива кръвна и безкръвна, като в по-голямата си част тя е храна: житни и бобови растения, плодове, зеленчуци, хляб, мляко и млечни продукти, яйца, мед, домашни животни, птици и др. Най-широко разпространение и устойчивост сред българите и сред другите славянски и балкански народи има кръвната жертва, обикновено наричана Курбан. Коленето на К. е или календарно определено или се прави при възникване на необходимост. Жертвата се избира от кръга на домашните животни – овца, овен, агне, крава, теле, вол, бик, пиле, кокошка, петел, свиня (само по Коледа). Извън тези жертвени животни остават козата, коня и магарето, смятани за нечисти в сакрален смисъл, както и непосочените домашни птици. Видът на жертвеното животно и неговия цвят се определя в зависимост от това за каква свръхестествена сила е предназначен курбанът. По пръскането на кръвта при заколването, по костите или органите на жертвеното животно се гадае за плодородие, за здраве, за приплод, за времето през годината (напр. на Коледа и Гергьовден). Яденето на Курбан има колективен характер.

КОРОНА Обща символика: В кабалистичната символика короната се нарича

KETHER и стои на върха на Дървото на Сефиротите (виж "Числата – езотерика и познание", стр.160) и означава абсолютното, нечовешкото и

Божественото. Думата корона е позната от старогръцки (corona) със значение на "венец за украшение и награда" и е близка до латинската cornu, означаваща "рог". Идеята за първоначалната символика е издигнатост върху главата, знак за отличие, сила и власт. В стари времена короната била орнаментирана с точки, както при рогата, символизиращи светлината и слънчевите лъчи. По-късно тези точки били заменени със скъпоценни камъни и украса.

Короната е символ за идентификация и разграничение. Тя получава силата на добродетелите и доблестта от небето и бога. Във всички цивилизации К. е царски атрибут, символизиращ слънчевия принцип и божествената сила. Короната служи да подчертае върховенството и изключителните способности на този, който я носи. Тя е алегория на победата и господството над останалата част от света. В древния Египет короната била указание за качествата на нейния носител, но преди всичко – символ на властта. При индианците короната от птичи пера или злато представляват опит за идентификация със слънчевия бог и вследствие на това – с даряването на изключителна власт.

Символизмът на короната може да се разглежда на 3 нива: 1. по място – разположена върху главата, на върха на човешкото тяло;

отвежда към стойностите и качествата на главата; 2. по форма – короната е кръгла, знак за съвършенство и участие в

небесната природа на нещата (олицетворявано от символа на кръга); маркира ограниченията и разделеността на земното от небесното, на човешкото от божественото, които въпреки изпитанията са обещание за безсмъртие;

3. по материя – може да бъде растителна, минерална или от скъпоценни метали и камъни; разкрива на какви божествени и свръхестествени сили се подчинява и очаква подкрепа от тях носещия короната. В Египет единствено боговете и фараоните носили корона, чиито елементи изцяло били символи, като: бялата митра изразявала идеята за светлина; щраусовите пера били знакът на истината, овенските рога олицетворявали съзидателната активност и т.н.

В Йога, както и в Исляма, короната върху главата е мястото, откъдето душата може да се освободи от телесните ограничения, за да се въздигне до надчовешки състояния. В Гърция и Рим К. е знак за отдаденост на божествата. Статуите на самите богове носят растителни корони: тази на Зевс е от букови клони и листа, на Аполон – от лаврови клонки, на Афродита – венец от мирта, на Дионисий – венец от лозови листа.

ВИДОВЕ КОРОНИ

1. Древна корона 7. Корона на маркиз

2. Зъбчата корона 8. Корона на граф

3. Императорска корона

9. Корона на виконт

4. Кралска корона 10. Корона на барон

5. Княжеска (френска) корона

11. Корона на рицар или благородник

6. Корона на херцог 12. Папска корона

КРЪГ

Обща символика: Кръгът е един от четирите основни геометрични символа (кръг, център, кръст и квадрат), олицетворение на Земята и Слънцето, на жизнената сила и плодородието. От най-далечни времена той е служил за означаване на цялост, завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за измерване на време, а в по-късни времена сферичността на вселената, на земното кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за

съвършенството. Кръгът е един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира небето в неговото кръгообразно и неизмеримо движение. Това движение без начало и без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе, кръгът е знак

УРОБУРОС - бронзов дискот Бенин

за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши влияния.

Според теологическите и философските текстове, кръгът символизира безначалния и безкраен дъх на божествеността в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос – навита в кръг змия, която си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката на ореола (виж стат. "Ореол").

Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклична активност. Като такъв той символизира развитието и проявлението на централната точка. В този смисъл кръгът се разглежда като "разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство. Кр. и точката (или центърът) имат общи символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.

Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразяван като кръг или неговите варианти – във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение кон-цепцията за цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички форми.

Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.

Кръгът в съчетание с други фигури и символи образува широка област от символни и емблематични асоциации, като:

1

Кръг с криле – слънчев символ, познат от древния Египет, където е често срещан елемент, известен като "Крилато слънце". Там той изразявал представата за слънцето и небето с крилата на

сокол, които се простират над земята. В Египет се среща и като защитен знак, поставян над вратите на храмове и светилища. Кръгът с криле е също древна емблема за бог или за божествен дух.

2

Кръг с кръст в средата означава център и четирите посоки на вселената. Това е стар предхристиянски символ на слънцето и светлината (при германските племена и азиатските народи). По-късно, в християнското изкуство става знак за властта на Христос над живота и светлината в света.

3

Кръг, разделен на две е олицетворение на деня и нощта, на лятото и зимата, на ЯН и ИН принципите.

4

Два съединени кръга означават свещен съюз между небето и земята.

5

Два кръга един в друг символизират андрогинизъм* и хермафродизъм.

* Андрогинизъм – от "андрогиния": наличие на признаци от двата пола в един индивид

6

Кръг, разделен на две, с точка в горната половина и долна част, разделена на още две: точката горе символизира "центъра на света" – Ерусалим; горната половина е Азия, разделителната хоризонтална черта е Средиземно море, долната дясна част е Африка, а долната лява част е Европа. В някои стари изображения владетелите са представени с такъв диск в ръката.

7

Кръг, разделен на три части – символ на Светата Троица. Във византийското (християнско) изкуство прибавяли буквите О, омега и Н - гръцкият превод на Яхве (Господ) или "Този, който е".

8

Концентрични кръгове – символ на тишината, необходима за самовглъбяване и медитация. Олицетворява също обединението на Космическия разум. Фигурата е често срещана и в Дзен Будизма, където символизира етапите на вътрешно усъвършентване и прогресивно хармонизиране на духа.

9

Кръг и квадрат символизира движение и промяна на реда или на нивото.

Кръг, вписан в квадрат, кабалистичен символ, олицетворяващ божествената огнена искра, скрита в материята, разпалваща в нея огъня на живота.

11

Три вплетени кръга - свързват се с идеята за Триединството (Светата Троица) и за трилист-ната детелина.

12

Пет вплетени кръга - един от най-известните международни символи. Петте олимпийски кръга олицетворяват мирното обединение на петте континента чрез спорта.

13

Кръг с точка в средата – точката символизира обединяващото съдържание на всичко, което тръгва от нея и ще се върне отново в нея. Знакът е познат също и като емблема на златото и на слънцето.

Българска обредност и символика: Кръговите ритуални обреди са

типични за много народни празници, свързани с цикличността в природата и с критични ситуации във времето и пространството. Такива са кръговите обредни шествия по празниците Коледа, Нова Година, Кукеровден, Еньовден, Великден и Спасовден. Кръгови са обхожданията на землищата против природни бедствия като суша, градушка или наводнения. Кръгова е и церемониалната обиколка на свещени извори и параклиси, извършвани от нестинарите. При строеж на нова къща избраното място най-напред се обикаля с конец и се прекадява с тамян, за да се сложи преграда между човешкото усвоено пространство, хаоса и природата.

10

КРЪСТ Обща символика: Кръстът е олицетворение на света в неговата цялост.

Той се идентифицира с човешката история, пресъздава сътворението на света и притежава космически смисъл. Кръстът е един от символите на Слънчевия и Небесния огън, на соларното мъжко божество, както е и един от 4-те символни фигури – център (точка), кръг, кръст и квадрат. Знаково Кр. фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват 4-те световни посоки – изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.

Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навякъде по света - от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. Той често е представян като своеобразен модел на човека и антропоморфното божество. Наред с това е геометричен вариант на Световното Дърво (виж "Дърво"). Кръстът символизира силите на плодородието и жизнеността, на единството на Духа и Материята. В християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението. Осмислен от позициите на Християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват злите духове и демоните на болестите.

Култът към Кр., според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Исус Христос. Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди христианската епоха, среща се в древноегипетските, критските и др. древни изображения. При най-старите християнски паметници, в качеството на свещени символи, се явяват не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на раменете и др. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с разпънатия на кръста Исус започнали да се правят между ІV и VІІІ век. от н.е.

Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на Жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него води до инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, Равнораменният кръст, познат още като "Червен кръст" на медицинските служби, посветените наричат Кръст на Природата - представлява силата в равновесие.

В Западния символизъм Розата, асоциирана с Кръста, се нарича "Rosa Mundi” и е ключ към интерпретацията на природните сили. Върху нейните листа са маркирани тридесет и двата знака на природните сили. Те съответстват на двадесет и двете букви от еврейската азбука и на Десетте Свещени Сефирот. Последните на свой ред са свързани с Тридесет и двата Пътя на Дървото на Живота." (Д.Форчън)

Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, Кр си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра.

Предполага се, че отделни елементи от кръста са възникнали още в късния палеолит и геометрично са оформили образа на Кр. през неолита, когато той започва да се появява на различни места и в традициите на много народи по света. При съпоставянето на кръста с други близки по функция митологични образи се откриват интересни идеи. Такъв е случаят с древноегипетския символ на раждането и живота – ключът Анх, означаващ живот и процъфтяване, който отключва вратата към божественото познание и мъдрост. Той е постоянен атрибут на боговете, които го подават на царете. Въздухът и водата са елементите на живота и затова и те могат да се опишат чрез знака Анх. Наричан поради формата си кръст с ухо, този символ е навлязъл в християнско-коптската символика. Т-образната част на ключа символизира връзката с мъдростта, а кръгът – свързаността с вечното начало. Анх е служил за емблема на египетските богове, олицетворявайки идеята за безсмъртие. Той е един от атрибутите на богинята Изида, символ на "милиони години бъдещ живот". АНХ може да се види в ръката на много египетски богове като знак за вечност и божествен живот. Поставен в ръцете на простосмъртни той символизира щастлива вечност в компанията на Озирис и Изида.

В дохристиянската епоха се използвал кръст във вид на буквата Т. Египтяните олицетворявали с него идеята за живота, за мъжкия и женски принцип в природата. Древните евреи използвали Т-кръста като талисман, символизиращ очакването на Месията, спасението и вечния живот.

Кръстът в сегашния му вид се разглежда като модел на антропоморфния (човекообразния) Бог. Кръстообразното разположение на човека с разтворени върху кръста ръце се среща постоянно в ритуалите, фолклора, митичните и религиозни сюжети. Заедно с това Кр. моделира духовния аспект на извисяването на духа, на устрема към Бога и Вечността. Той представлява и геометрически вариант на Дървото на Живота със същите две основни координати и 7-членна система на космологичната ориентация.

Присъствието на кръста може да се открие и в обикновените неща. Той е заложен в образа на човек, разтворил двете си ръце, в полета на птиците, в

корабната котва и мачтата, в тризъбеца, чука, кирката, мотиката, ралото и т.н.

Християнската традиция обогатила изключително много символиката на кръста, влагайки във фигурата му образа на страданията и избавлението на Спасителя. В този смисъл Кр. е съвкупност от основните теми и символи в Библията. В християнската религия той олицетворява Разпятието, Христос, Спасителя, Словото, мъдростта, втория образ от Триединството. Кръстът е нещо повече от фигурата на Исус. Той е "Дървото на красотата", осветено от кръвта на Христос. Вярва се, че истинското дърво на Христовия кръст има способността да съживява мъртвите. ВИДОВЕ ХРИСТИЯНСКИ КРЪСТОВЕ

1

Египетски древен вариант на кръст, подобен на ключа Анх или още "Ключът на Нил". Използван е наравно с Т-образния кръст на св. Антоан.

2

Египетски кръст или "Кръстът на св. Антоан", използван наравно с ключа Анх от египетските и коптските християни. В Библията, в "Езекиил" 9:4 е споменато използването на този символ като християнски знак върху челата на праведните.

3

Гръцки или квадратен кръст, съставен от рамене с еднакви размери. Древен предхристиянски символ, който посветените наричат "Кръст на Природата", представляващ силата в равновесие.

4

Латински кръст, познат още като "Кръст на страданието", където хоризонталното рамо е по-късо

от вертикалното.

5

Латински обърнат кръст известен като "Кръст на св. Петър". Според легендата светията бил разпънат на кръста с главата надолу.

6

"Кръст на св. Андре", наречен така, защото според легендата бил прикован на такъв кръст. Преди това римляните използвали този знак със значение на "разклонение" или "граница". Този вид кръст бил християнски символ само през Средновековието.

7

"Разклонен кръст" или "Кръст на разбойниците", където важно значение има уподобяването му с Дървото на Живота.

Християнски "Кръст на ръкополагането", наподобяващ Слънчевия кръг.

9

Кръст на Голгота, ограден с кръг – означава посвещаване чрез пътя на кръста.

10

Кръст, ограден с кръг и повдигнат на 3 стъпала - символ на инициация, където трите стъпала са степените на озарение, а кръгът означава мъдрост и вечен живот (според Д. Форчън).

8

11

Кръст с различни дължини на раменете, наречен "патриархален" или "архиепископален". Известен още като "Кръст на Лотарингия", близък до символа на Жана Д'Арк.

12

Троен, "папски" или първосвещенически кръст.

13

Троен кръст, различаващ се от "папския" по средното напречно рамо, което е по-дълго от другите две. Символът е известен като "Кръст на руските секти".

14

"Кардиналски" кръст, подобен на "архиепис-копалния", но с по една детелина в края на раменете.

15

Най-разпространения "Руски кръст".

16

"Кръст с детелини", емблема на Ирландия и на св. Патрик – нейн покровител. При Друидите детелината била считана за магическо растение. Св. Патрик обяснил на своите сънародници значението на Светата Троица с помощта на трилистната детелина.

Българска обредност и символика: Паметниците във вид на кръстове в гробищата изпълняват ролята на заместител на покойника. Заоблената форма на кръста е знак, че починалия е от женски пол.

Дървените надгробни кръстове някога се използвали с магическа цел. При по-продължителна суша възрастни жени изхвърляли в реката кръст от гроб на незнаен покойник или удавник с цел да се предизвика дъжд. С трески от дъревн кръст народни лечителки баели или опушвали заболелите от различни болести и т.н.

СВАСТИКА

Обща символика: Свастиката е стар индийски (и индоевропейски)

символ, означаващ "щастлив" и "свързан с добро". Тя е един от най-древните символи на Колелото на Живота, означаващ движението на слънцето, четирите главни и четирите допълнителни посоки и четирите годишни сезона. Свастиката е позната от изображения, датиращи от горния палеолит и от орнаментите на много народи от различни части на света. Тя е засвидетелствана в традиционна символика на древните Египет, Индия, Китай и ранното християнство. В старата индийска култура Св. традиционно се е тълкувала като соларен символ, знак за светлина и щедрост. Според Д. Форчън "свастиката е природен кръст и понякога се нарича Кръстът на Тор или Чукът на Тор, а неговата форма е предназначена да покаже вихровото действие на неговите мълнии."

По изписването си свастиката определя кръгово движение около един център, който може да се приеме като Азът или като един Полюс. Прието е схващането, че Св. представя движението на света от единия до другия полюс. Тя символизира проявата на цикличността, на вечното, на постоянното възстановяване и регенерация. По тази причина фигурата на свастика често се използвала за емблема на спасителите на човечеството, като Исус Христос, Буда, Карл Велики и мн. др. На фиг.1 са посочени двата вида свастика, където първата вляво е древният символ на Колелото на живота, олицетворяващ всичко положително, а тази вдясно – нацистката емблема, станала символ на хаос, унищожение и смърт.

права свастика обърната свастика

Фиг.1 Св. е най-могъщия свещен символ на древните култури и най-

универсалния от всички ритуални знаци. Езическите народи я свързвали с Богинята-Майка, а скандинавците я смятали за знак на своя бог на гръмотевиците Тор. В Китай свастиката представлявала fang - примитивна форма за възприемане на 4-те посоки на света.

Свастиката е емблема на Ганеша – божество на познанието, а до 200 г. от н.е. е символизирала и Буда. В индийската религия Св. е основен джайнистки символ (фиг.2), където:

- раменете представят 4-те измерения на възможността за възраждане на Душата

- долу се намира Адът - вдясно е светът на животните - вляво е светът на хората - горе е светът на боговете - трите кръгчета отгоре символизират доброто познание, добрата

религия и доброто поведение - над тях стои месечината във вид на дъга и една звезда, символ на

Изкуплението Свят на боговете

Свят на животнитеСвят на хората

Ад фиг.2

Франкмасоните стриктно спазват космографската символика на фигурата, приемайки, че центърът на Св. е Полярната звезда, а четирите й рамене са 4-те основни позиции на съзвездието "Голямата Мечка" около нея.

В Средновековието свастиката се асоциирала с движението на Слънцето по небето и е един от символите на херметическата магия. През 1910 г. Св. станала основна емблема на Херметическия орден "Златна Зора". Хитлер вероятно е открил този символ в списанието Ostara на Ланц фон Либенсфелд, откъдето през 1920 г. присвоил свастиката като основен знак на своята организция със значение на "победа на великата арийска мисия". Според окултисти-изследователи била допусната фатална грешка, когато се обърнала посоката на древния символ и той се превърнал в знак на хаос и смърт.

ФРАНК-МАСОНСТВО

Обща символика: Масоните или така наречените Свободни зидари са организирани в един от най-важните тайни съюзи в Европа от ХVІІІ век. В началото това били средновековни зидари и каменоделци, които се обединявали в гилдии и еснафи за да защитават своите интереси. Те криели знанията си и чрез своя устав пазели правата и привилегиите си. Постепенно започнали да приемат хора с други професии и по този начин от действащото свободно зидарство се развило символното масонство.

Помещението, където се събират братята масони се нарича ложа. По произход тя представлявала временна строителна постройка или барака.

Масоните наричат ложата и "Соломонов храм", а работата си назовават "посвещение" и "ритуали". Те са свързани със символиката на използваните в миналото инструменти като чук, длето, отвес, пергел, екер, мистрия и др. Наред със съществуващата йерархия на масонските степени Чирак, Калфа и Майстор са развити и други системи с висши нива.

При започване на работа в масонската ложа, на земята (подът най-често е шахматна, черно-бяла мозайка, символизираща взаимното допълване на двата космически принципа – положителен и отрицателен) се разстила правоъгълно килимче, наречено "Табло". При завършване на работата то ритуално се прибира. Всяка от масонските степени има свое специфично Табло. Тук ще се спрем само на

общите символни значения на най-използваните във Франк-масонството инструменти, образи и понятия. съдържащи се в Таблото на Калфата (фиг. 1)*. В него е синтезирана символиката на трите степени Чирак, Калфа и Майстор.

Благодарение на инструментите описани по-нататък, масонът, работейки посветителски върху себе си, става все по- обработен камък, способен да се вгради във великата човешка и космическа Сграда, която трябва да се построи на земята. В този смисъл основните символи, заимствани от строителното изкуство служат за опора при психическата и духовна реализация на масоните.

• Стъпалата към Храма: В случая са 5 (но могат да са и седем) и трябва да бъдат изкачени по пътя към светлината.

• Храмът на Соломон: Основен елемент от библейската символика на масонството, който може да се разглежда като символен образ на Човека и Света: за да се достигне до знанието на небесния Храм

* Според “Dictionnare des Symboles”, P., 2000

Килимче на Калфа, в което са изобразенивсички основни масонски символи

човек трябва да се преустрои, вътрешно да се реализира, да живее разумно… Храмът олицетворява свещеното място и пътят, който води от Запад на Изток. Запитан за размерите на Храма масонът трябва винаги да може да отговори: дължината е от Запад до Изток, ширината е от Север до Юг, а височината - от Надира до Зенита, защото Храмът е космически образ, чиито размери не могат да бъдат определени.

• Колоните Яхин (Jachin) и Боаз (Boaz): Стоят на входа на Храма, допълвайки архитектурния символизъм и библейското наследство, олицетворявано от Храма на Соломон. Играят важна роля в основаването на Франкмасонството и присъстват във всеки негов храм. Колоните Яхин и Боаз са символ на двете космически полярности – мъжка и женска, положителна и отрицателна, които постоянно се сблъскват и допълват в света. Тази тяхна необходима опозиция се подсилва от двуцветната мозайка пред стъпалата на Храма.

• Сферите над колоните: При степента Чирак те са заменени от два нарови плода. В този си вид едната сфера е небесна, а другата е земна. Най-вероятно те символизират пълното овладяване на страстите и емоциите, обобщавайки активността на масоните.

• Пламтяща петоъгълна звезда с G в средата: Появява се през 1735 г. като елемент на ложите. Звездата с пет лъча (виж също стат. "Пентаграма" и "Звезда") отвежда най-вероятно към Питагорейците, чието свещено число е 5. В различните религиозни традиции тази звезда се асоциира както с Женската божественост и Света Дева Мария, така и със съвършеното обединение на противоположностите , което води до сливане и единство. Буквата G в центъра има нееднозначно обяснение и може да означава: Gnosis (на гр. "Знание"), Geometriа (на гр. "Землемерие"), God (на англ. "Бог") или Generation (на фр. "зараждане", "потомство").

• Слънце и Луна: Разположени са на по-високо ниво спрямо Храма и колоните, допълвайки космическия смисъл и принципите, заложени в тях. Слънчевите и Лунните цикли управляват живота на земята, с преобладаващо значение на слънчевата символика, понеже инициациите във Франк-масонството са с мъжка полярност.

• Необработен камък: Символ на хаоса, на първичната материя и морал, но и на съвършенството на първоначалното проявление. В библейски смисъл, поради своята твърдост и неизменност камъкът символизира също и мъдростта.

• Обработен, кубичен, заострен камък: Символ, приложим както в архитектурата, така и в живота, олицетворяващ нравственост и морал. Долната част представлява квадрат и въплащава традиционните четири елемента: Огън, Вода, Небе и Земя. Заострената триъгълна (пирамидална) горна част символизира божествената Троица.

• Въженце с възли и пискюлчета, обграждащо цялата композиция - символизира веригата на съюза, която свързва всички живи и мъртви братя по цял свят. Възлите по въженцето напомнят за математическия знак "безкрайност", символизиращ най-вероятно работата, оставаща за довършване и готовността на масоните да я подновят във всеки момент.

• Чук и длето: Служат за обработка на камъка, а в символен смисъл са средство за изграждане и духовно усъвършенстване.

• Триъгълник и отвес: Означават равенство на съсловията, справедли вост и ненарушимост.

• Екер и пергел: Екерът е символ на морална изграденост и справедливост; Пергелът, с който се очертава кръг символизира обществото, както и качества като милосърдие и човеколюбие

• Мистрия: Един от основните масонски инструменти и символи, необходим за създаване на неразрушима връзка на камъните.

• Рамка с двоен кръст и буквата Х: някога е служела за кодиране на надписи.

ЛЕБЕД

Обща символика: Символният образ на лебеда е тясно свързан с митологичните персонажи на Аполон, Афродита, Зевс, Леда, Орфей, Брама, Сарасвати*. Използването на символиката на лебеда е свързано основно с представата за способността на човешката душа да броди по небето в образа на Лебед. Краси-вата птица сама по себе си олицетворява идеи като възраждане, чистота, целомъдрие, съвършенство, гордост, мъдрост, самота, тъмнина, пророчески способности и дори смърт. Лебедът е съвършена птица, чиято белота, сила и обаяние я правят жив божествен знак на светлината. В неговата символика се различават два вида белота и светлина, както и свързаните с това два вида лебеди – бели и черни. В митовете и приказките се използва похватът на

* Сарасвати – в древноиндийската митология – името на главната ведическа река и нейната богиня.

тяхното противопос-тавяне. Така белият лебед се свързва с деня, доброто, живота, слънцето и мъжкото начало. Черният лебед се асоциира с тъмнината, луната, нощта, женското начало, окултизма, отвъдното. В повечето случаи лебедът като цяло олицетворява мъжко- то, слънчевото начало и плодородието. Неговият безупречен вид намира най-добро отражение в митологията на древна Гър-ция, където птицата е неразделен спътник на Аполон, бог на поезията, музиката и гаданията. Легендата разказва, че когато той се родил в Делос на седмия ден от месеца, на същия ден ято свещени лебеди обиколили седем пъти кулата на острова. Дру-га легенда разказва как Зевс, запленен от красотата на Леда, жена на спартански цар Тиндарей, гръмовержецът се превър-нал в лебед, а тя в патица, за да бъдат заедно. Те се съединили и според легендата от тази връзка Леда снесла яйце, от което се появили Елена и Диоскурите. Това яйце се явява вариант и трансформация на митологемата за космическото яйце. Към това космическо яйце отвеждат и други легенди, като древное- гипетската за "Патицата на Нил" или индийската за Хамза, мъ-теща Браманда върху първичните води. Подобни или аналогич- ни легенди се срещат както в Египет, така и при алтайските народи, където дива патица се съединява с лебед.

ЛИЛИТ Обща символика: В еврейската Кабала Лилит е един от седемте демона, представляващ гола жена, чието тяло завършва със змийска опашка. Кабалистичната традиция разглежда Ли-лит като нечестив образ и първа жена на Адам. Тя е създадена по едно и също време с него, преди Ева, но не от реброто му, а също от кал. Веднъж между Адам и Лилит възникнал спор, при който тя настоявала, че и двамата са равни, понеже произлизат от земята. Л. не успяла да го убеди, ядосала се, произнесла име-то на Бога и избягала от мъжа си. В Червено море я застигнали три ангела с послание от Бога, но тя отказала да се върне, каз-вайки, че е създадена да вреди на семействата и новородените. Тогава била захвърлена в бездната, на дъното на океана, където останала постоянно измъчвана от перверзни мисли и желания. Според "Зохар" (11, 267 б ) Лилит станала жена на Самаел (или на Сатаната) и майка на демони.

В митологичните представи Л. принадлежи към т.нар "чер-ни богини", а народната етимология свързва името й с еврей-ското LYL, означаващо "нощ". Символичният смисъл на леген-дите определя Л. като враг на Ева (ролята на съпругата), като причинител на незаконни връзки, семейни раздори и пробле- ми в семейното ложе. Лилит се сравнява с Черната Луна и олицетворява сянката на подсъзнателното, разрушителни- те чувствени инстинкти и разяждащата ревност.

Европейското Възраждане проявило силен интерес към Ка-бала и в частност към Лилит като първа жена на Адам. Това би-ло причина в литературата и изкуствата тя да приеме образа на прекрасна и греховна изкусителка. Известни са превъплаще- нията й в образа на Савската царица, в романа на Дж. Макдо-налд "Лилит", в разказа на Ан. Франс "Дъщерята Лилит" и др.

ЛОТОС

Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзидателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Л. обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Л. (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Л. е египетски и инду-истки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни. В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от ло-тоса." Според свещените древноиндийски книги, Л. е произля- зъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с жен-ското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на бо-жествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката об-разност от пъпа на бог Вишну изникнал лотусът, от чието вен-челистче се появил Брама.

В китайската любовна литература Л. често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание. В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лото-совото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Аллах.

ЛУНА

Обща символика: Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обогатяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се отнася към божествеността на жената и към плодородна- та мощ на живота, превъплатен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка – Магна Матер. Луната е едното от двете главни действащи лица в раз-пространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Симво- ликата на Луната се проявява най-добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Л. е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че тя преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни символни характеристики на вечерното светило. Първо – луна- та олицетворява зависимостта и женския принцип и, второ – на нея са й присъщи периодичността и подновяването. В то-зи смисъл тя олицетворява трансформацията и нарастване- то. Една и съща символика свързва Луната, Водата, Дъжда, женската и животинската плодовитост (поради 28-дневният женски цикъл), плодородието, съдбата на човека след смърт-та и инициативните (посветителските) ритуали. Чрез постоянните си последователни фази луната се разглежда като инструмент за универсално измерване и емблема на отминаващото време. Тя е символ на биологичните рит-ми и контролира космическото изражение на цикличността в живия свят. Нейната безкрайна периодичност, способността й да нараства, да се смалява и да изчезва, вечното

възвръщане на първоначалната й форма правят от луната звезда на ритмите на живота. За човека Л. е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. При много народи тя е смя-тана за място на този преход. Ето защо множество лунарни бо-жества са едновременно хтонични и погребални, като напри-мер Мен, Персефона, Хермес и др. Пътуването до луната или безсмъртното пребиваване на нея след смъртта, според някои вярвания, са право само на привилегировани – владетели, ге-рои, магьосници, посветени и др. Луната е символ на индиректното, теоретичното, прог-ресивното, рационалното и хладното познание, което я доб-лижава до символиката на бухала и совата. Нощната звезда се асоциира с красотата, с отразената от Слънцето приглушена светлина – светлината в безкрайната тъмнина. В Китай вечерното светило се възприема като ИН по отношение на Слънцето, което е ЯН. Там Луната се възприема като рецептивното (възприемащото) и пасивно начало; тя е водата по отношение на слънчевия огън; студът по отношение на топлината; северът и зимата по отношение на юга и лятото. Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката – неблагоприятния. Л. е символ на пасивността и нощта, на влагата и плодоро- дието, на подсъзнанието, въображението, съня, възприем-чивостта и психизма. Тя е олицетворение на жената, на всичко временно, нестабилно, податливо и илюзорно. Така наречената "лунарна зона" на личността е тази нощна зона, свързана с несъзнаваното и с инстинктивните човешки им-пулси. Това е примитивната част, която дреме във всеки, оживяваща в сънищата, фантазиите и въображаемите обра-зи, които моделират дълбоката човешка същност. Специфич-ната символика на светилото намира отражение в ХVІІІ Голяма Аркана на гадателските карти ТАРО (виж стат. ТАРО). В Египетската митология луната е смятана за "Слънце", което свети през нощта, затова и представите за пътя на Слънцето се прехвърлят върху Луната. Лунните фази са символи на живота и смъртта и се свързват с кончината и възкре-сението на Озирис. При маите Луната е символ на мързела и сексуалния произвол, покровителка на тъкачеството и паяка като негов атрибут. В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските номади, сменяли маршрутите на своите странствания. Адам е първия човек започнал странстващ живот, а Каин е първият скитник.

В Корана Луната и Слънцето са често срещани образи в качеството си на знаци на силата на Аллах. В Исляма се изпол- зва лунарният символизъм, където фазите на Луната и Месечи-ната предизвикват смърт и възкресение. Българска обредност и символика*: В народните вярвания Луната е персонифицирано същество, плод на брака между Небето и Земята. Според поверията Слънцето и Луната са брат и сестра, които в началото светели с еднаква светлина, но после се скарали и били разделени, като Луната била наказана да свети по-слабо от Слънцето. Това народно вярване, което се среща у нас в най-различни варианти, е непосредствено свързано с древния мит за Божествените Небесни близнаци. Лунните петна са преосмислени съобразно християнската вяра и се възприемат като двама братя (Авел и Каин), единият от които убил другия за парче земя или купа сено. Поради връзката и асоциациите с женското начало (Луна = жена, Луна = Месечина = месец = менструален цикъл), луната с нейната цикличност и фази е от особено значение в народната медици на и магьосничеството. Така например с баене или с т.нар. по-ливка при новолуние или пълнолуние се лекуват различни болести и рани. В ежедневието и обредния живот на българина новолуни- ето се смята за особено благоприятно за всякакви начинания. Тогава се правели годежи и сватби, започвали се оран и сеитба, стрижели се овцете, разплождал се добитъка, насаждали се ко-кошки. При новолуние, както и при пълнолуние се отсичали дървета за строеж на нова къща, за да не ги ядат червеите. На пълна луна се влизало и в новия дом. В периода след пълнолу- нието обаче, според старите традиции, не трябва да се предпри- емат никакви семейни и стопански начинания, тъй като се вяр-ва, че ще завършат неблагополучно. У нас съществува поверието, че ако дете се роди при нова луна то ще е момче; при новолуние момите мият косите си за да растат дълги и тогава приготвят чеиза си, за да се радват на щастлив семеен живот; ако при новолуние човек види новата луна вдясно от себе си, то ще му върви на добро. Съществуват различни народни тълкувания за произхода и предназначение- то на луната. Според едни тя е направена от питка кал, според други е Огледалото на Дядо Господ, с което той наблюдава де-лата на хората, според трети луната (месечината) е произлязла от крава и има рога. По тяхното разположение в миналото гада-ели какво ще бъде времето. Ако рогата на месечината били нак-лонени надолу означава, че ще вали дъжд и обратно. ЛЪВ * По Георгиева, Ив., - "Българска народна митология", С., 1983 г.

Обща символика: Лъвът е светъл и слънчев символ, олицетворение на могъщество, сила, смелост, мъдрост, щедрост и справедливост. Неговият образ символизира Бащата, владетеля и закрилника. В качеството си на митологически символ и хибридно същество с лъвска глава или тяло, лъвът присъства във фолклора, литературата, изкуствата, хералдиката* и емблематиката на много народи. В различните хералдически системи Л. най-често символизира твърдост, устойчивост, благоразумие, покровителство и спокойствие. Образът на лъва отвежда към такива качества като бдителност, доблест, благородство и великодушие. В по-късни времена Л. започва да олицетворява съзерцание, отшелничество и самота. Лъвицата от своя страна се възприема като символ на майчинство и сладострастие, и като атрибут на редица богини-майки. Тя е образно свързана и с много женски божества - Кибела, Хеката, Артемида Ефеска, Рея, Аталанта, Опс и др. Освен положителните символни асоциации в различните митологии лъ-вът олицетворява гордост, надменност, тирания, зли и демонични сили на хаоса, Антихриста (засвидетелстван в Библията). В древните културни традиции, в митологиите и фолклора на старите народи от Африка и Азия лъвът е олицетворение на слънцето и огънят, на силата, величието, властта и висша-та божествена сила. В Месопотамия и Египет Л. е почитан като соларно животно, често смятан за форма на проявление на богът на слънцето, като например богът-лъв Мийзис, изобразяван със слънчевия диск, който по-късно в гръцката епоха получава названието "Ра, светлина, огън и пламък". В Египет Л. става символ на фа-раоните поради своята властност, сила и страховитост. По тази причина неговият образ е въплатен в статуите на пазителите на вратите на светилищата и храмовете, както и в конструкциите на фараонския трон. В тази страна Л. бил емблема на понятията Вчера и Днес, а южният вятър бил изобразявана като четири- глав, в повечето случаи крилат лъв. Според египетската мито-логия на входа на подземния свят стои богът Акер с две лъвс- ки глави. В Египет лъвът се свързва с боговете Хор, Ра, Озирис и др., но повечето от лъвските божества са от женски пол (Сехмет, Мехит, Тефнут, която щом се разгневяла се превръ- щала в лъв и др.). Като слънчево животно Л. символизира не само залеза, вечерта, смъртта, утринта и прераждането. В египетското изкуство често се среща образите на на два лъва един до друг и обърнати в противоположни посоки. Единият гледа на Изток, а другият на Запад. Те бдят над протичането на деня и символизират двата хоризонта, пътят на Слънцето от единия до другия край на земята. В по-широк смисъл двата лъ-ва олицетворяват вчерашния и утрешния ден, миналото и бъде-щето, труда

* Хералдика – наука за гербовете, гербознание

и почивката. Египетската митологична образност на лъва оказала влияние в обширни райони на Азия, Африка и по Източното Средиземноморие: митичният сфинкс, крилатите вавилонски грифони, съществата с глава и горна част на жена, тяло на лъв и крила на птица и др. В Будизма Л. е олицетворение на храброст, постоянство и благородство, възприема се като носител на късмет и щастие, и често се среща като въплащение на Буда, чиито трон представлява лъв. В Китай Л. е едно от четирите животни, символизиращи властта. Кришна е лъвът сред животните, Буда е лъвът на Шаки, Христос е лъвът на Юдея; Али – зетят на Мохамед почитан от шиитите, е лъвът на Аллах ( по тази причина на иранското знаме е изобразен коронован лъв) и т.н. В Крайния Изток лъвът се оприличава с дракона, като в много случаи се иденти фицира с него в ролята на пазител срещу лоши влияния. В Япония на 1 януари и в някои празнични дни се играят т.нар. танци на лъва (Шишиме), изпълнявани от танцьори, покрити с плат с изрисувано тяло на лъв и червена лъвска глава. Те тръгват от шинтуистките храмо- ве и минават танцувайки по улици-те. Ролята на лъва в случая е да прогонва демоните и да донесе здраве и щастие в домовете на хората. В Християнството Л. е често използван символ, който може да бъде открит на много места в Библията. В Стария Завет лъвът се сравнява с Юда, Саул, Даниил и става емблема на светците Марко, Игнатий, Ефимий, Адриан и дори на Христос. За юдейския лъв* се говори навсякъде в Писанието – от "Битие" (49:8) до "Откровението на Йоана" (5:5 ), където се казва: "Но един от старците ми каза: Недей плака: ето Лъвът, който е Юдово племе, който е Давидовият корен, превъзмогна за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата". В Сред-новековната християнска иконография лъвските изображения символизират следното: горната част и главата отговарят на божествената природа на Спасителя, а долната част се отнася към човешката природа и слабостта. Според Псевдо-Денис Ареопа- гит в теологията някои ангели са описани като лъвове, защото формата на лъва символизира величието и божествената тайна, непобедимата сила и авторитет на Светия разум. Християнските гробници, орнаментирани с лъвове, символизи- рат възкресението и възраждането. Смразяващият рев на Л. и образите, в които той е с ши-роко отворена уста отвеждат към една не толкова слънчева и светла символика, а към света на сенките и тъмнината. В своята заплашителна форма лъвът напомня за божествата на подзем- ния свят, на отвъдното и ада.

* Юдейският лъв олицетворява юдейския род, от който произхожда Исус Христос

МАГАРЕ Обща символика: Образът на магарето е многозначна фигура, разпространена от дълбока древност. Освен познатите идеи за невежество и безсмислено упорство, то е символ на редица други положителни и отрицателни качества и алегории. В при-казки, разкази, пословици, басни и поговорки магарето се явява като олицетворение на благоразумие, хитрост, пресметливост, предприемчивост, мъдрост, глупост и необикновен инат. От друга страна М. е емблема на тъмни и сатанински значения и тенденции. То, както и дявола, олицетворява инстинктивните проявления на човека, неговото либидо, секс, стремеж към земни и чувствени наслади. В древен Египет магарето е метафора на измъчения носач. То е една от формите на слънчевия бог, но е свързано и със Сет – олицетворението на злото. Отвъдният свят на египетската митология била населена с демони с магарешки глави, които охранявали портите на подземния свят. Там т.нар. червено магаре е едно от най-опасните същества, които среща душата в пътуването си в отвъдното. В будизма М. е символ на унижението и аскетизма. В Индия то е ездитно животно на зловещи божества като Найро-та, пазач на страната на мъртвите, на Каларатри и др. В Китай бялото магаре било ездитното животно на Безсмъртните. В древна Гърция М. се свързва с бог Дионисий, а в Делфи то служело за жертвоприношения. Изразът "магарешки уши" произхожда от легендата, според която Аполон превърнал уши-те на фригийския цар Мидас в магарешки. Причината била, че последният предпочел музиката на бог Пан пред тази на Апо-лон. Преведено на езика на символите, цар Мидас бил наказан заради това, че избрал музиката на чувствените изкушения пред тази на душата, разума и хармонията. В някои традиции М. се явява свещено животно, като при старите евреи то носи на гърба си царе, пророци и съдии. Там магарето се причислява към Сатурн, т. нар. Второ слънце, което е звездата на Израел (прави се аналогия между Сатурн и върховния юдейски бог Яхве). Магарицата (ослицата) символи- зира смирението, а малкото магаренце – покорността и уни-жението. В Библията ослицата е представена само в положителна светлина, напр.: магарицата на Валаам го предупреждава за присъствието на божия ангел; в бягството си от преследванията на Ирод Йосиф отвежда Мария и малкия Исус в Египет върху гърба на ослица; Исус Христос влиза триумфално в Ерусалим, яздейки магарица. Както може да се види от

библейските раз-кази това животно символно отвежда към понятията бедност, търпение, спокойствие, смирение, покорство, смелост, при-мирение и спасение. Във връзка с това Ришар дьо Сен-Виктор казва, че "щом самият Христос е пожелал да язди именно тако- ва животно, то е за да покаже необходимостта от смирение". МАНДРАГОРА Обща символика: Мандрагората е най-известното и най-използвано от магическите растения. Ролята й в символните и митологичните представи се обяснява с наличието на сънотворни и възбуждащи свойства, както и с това, че корените й наподобяват умалено човешко тяло. М. е отровно многогодиш- но растение, което се числи към рода на картофовите и вирее в Среди-земноморските райони. Притежава силна и неприятна миризма, използва се в медицината и като афродизиак (стимулатор на полово влечение). Мандрагората символизира плодовитостта и според поверията, коренът на мандрагората може да предсказва бъдещето, да прави човека неуязвим, да помага при откриването на съкровища. Символният смисъл на М. отвежда към понятия като мъжки принципи, сила, възраждане, възбудимост и др. Растението е олицетворение на нещо тайнствено, рядко и необичайно. В Марсилското Таро М. е изобразена в ХІІ-тата карта от Голямата Аркана – "Обесеният" със смисъл на неуязвимост и възраждане (виж "Числата – езотерика и познание", Г., 2001). Най-ранното доказателство за употребата на мандрагора е угаритски клинописен текст от ХV в.пр.н.е., в който се описва любовен ритуал на плодородието. В древна Гърция растението се наричало "растението на Цирцея" и се асоциирало с Афроди- та и Цирцея - покровителка на магиите Цирцея. Там се използ- вал сок от мандрагора за възбуждане на страсти и любов. М. се явява на няколко места в Библията като средство против без-плодие. В Битие 30:14-23 се разказва, как и Лия и Рахил (жени на Яков) ползват мандрагора и зачеват – първата ражда Исахар, а втората - Йосиф: "… и Рахил рече на Лия: Я ми дай от ман-драгорите на сина си ", или: "… Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с ман-драгорите на сина си. И лежа с нея оная нощ. И Бог послуша Лия; и тя зачна и роди пети син на Якова."… Питагор наричал мандрагората "човекоподобно растение". В някои традиции по вида на корена се различават мъжка и женска мандрагора. Според Диоскурид, гръцки лекар от І в. от н.е. дал първото научно описание на мандрагората, бялото рас-тение е мъжко, а черното – женско. В духа на народната етимо логия в английския език мъжката мандрагора се нарича man-drake (от man – мъж), а женската womandrake ( от woman – же-на). Другото име на растението е "обесено човече" и идва от поверието, че М. е

поникнала от семето на обесен неразкаял се грешник. Средновековният лекар Хилдегард фон Бинген (1098-1179) смята, че мандрагората е поникнала там, където е бил съз-даден Адам.

МАРТЕНИЦАТА И БАБА МАРТА

Българска обредност и символика*: Мартеницата е типично български амулет, изработен от усукани бял и червен вълнен конец. Според народното вярване М. предпазва от уроки, зли очи и демонични същества. Широката употреба на мартени- цата у нас се обяснява с магическата сила на червения цвят, който има способността да прогонва злите духове и болестите. Червеният вълнен конец е най-разпространен апотропей (виж речника в края на книгата) в народната култура. Мартеницата се приготвя от стара или чиста (девствена) жена в навечерието на празника баба Марта, като се иска тя да не е докосвала огън. В противен случай мартеницата загубва магическата си сила. М се връзва на ръцете на децата, поставя се като гердан около шията на момите, окачва се на плодните дръвчета в градината и на новородените домашни животни. Мартеницата се носи до появата на първите щъркели и лясто-вици или до първото кукане на кукувицата. След това се връз-ват на дърво или се поставя под камък. На другия ден децата гледат под камъка какво има – ако видят бръмбар или червей се вярва, че през годината ще се плодят едрите домашни животни (крави, коне, биволи). Ако под камъка има мравки и малки бу-болечки, вярва се, че ще се въдят повече агънца и козички. Баба Марта е първият ден от месец март, който се осмисля като преломен момент в природния годишен кръговрат, поста-вящ началото на пролетното затопляне. В традиционното народно светоусещане Баба Марта е единствената женска персонификация сред годишните месеци. Тя е представена ка-то старица с много променлив нрав. В народните предания, приказки и пословици Б.М. е дадена в най-близки родствени връзки с братята си Голям и Малък Сечко (месеците януари и февруари). Трите персонифицирани месеца на митологично равнище често образуват здраво споена триада, имаща отноше-ние към мита за разнополовите божествени близнаци и инцеста (кръвосмешението) между тях. Според различните варианти Баба Марта е ту сестра, ту съпруга на своите братя. Често тя е недоволна от техните сексуални възможности или от обстоятелството, че двамата братя са изпили виното й. За-това старицата (или невестата) Баба Марта е разгневена, вследствие на

* По Стойнев, Ан., Българска митология, С., 1994

което или пече слънце или времето се разваля, вали сняг и дъжд или има киша . МЕД Обща символика: Медът е преди всичко символ на богатство, пълнота, сладост и мекота. Заедно с млякото можем да го срещнем да тече по всички благословени земи ( в Рая например), откъдето човек е бил изгонен. Във ведическите традиции медът се възприема като оплодителен принцип, източник на живот и безсмъртие. Почитането на М. и обредната му употреба е неразделна част от пчелата (виж стат. "Пчела"), която го произвежда и е един от обичаните символи на въздуха, небето и слънцето. По подобие на млякото, медът е сравняван със спермата на океана. Келтите почитали медовината като питие на без-смъртието. Жителите на древна Атина умилостивявали Голя-мата Змия с медни сладкиши, за да си стои в пещерата. Според легендата, Питагор през целия си живот се хранел с мед. Верги-лий нарича меда "небесен дар на росата". Китайската традиция свързва меда с елемента "Земя" и с идеята за центъра (виж стат. "Център"). По тази причина сосо-вете към ястията, сервирани на императора трябвало да съдър-жат мед. В ислямската традиция медът е почитан като панацея. Той играе важна роля в обредността на пролетното пробужда не. За американските индианци медът е част от медицинските ритуали и обредни церемонии. В скандинавската митология медът е свещен продукт, да-ряващ мъдрост и поетическо вдъхновение. Там свещеният мед е тясно свързан с мита за Один и Световното дърво Игдра-сил, покрито с медена роса. В психоанализата медът се счита за символ на Висшето Аз в качеството си на последно следствие от вътрешната работа върху себе си. Медът се свързва и с религиозната култура, с мистич-ното познание, с духовните придобивки и разкритието за посветения. Той подчертава висшата красота, духа и състоянието на Нирвана. Медът е символ на цялата сладост и осъществява премахването на болката. Той е символ на познанието и мъдростта, олицетворение на защитеност и удовлетворение. Българска обредност и символика: Медът заема важно място в българската празнична и погребална обредност, в обредно-магическите действия и в народната медицина. Младата невес-та при влизане в новия си дом намазва вратата и прага с мед и масло С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените пити меденици, някои хлябове за погребения, помени и Задушница. Баячките и лечителките разпръскват

уроки и магии с мед. Медени питки се раздават против чума, шарка и други болести, изнасят се по пътища и самодивски места, за да си отидат болести и самодиви. МИТРА Обща символика: Митра е бог на непобедимото Слънце, на жизнената енергия и на спасението, на воините и на войската. Този древноперсийски митически персонаж се явява и като покровител на природата, на плодородието и на хората. Според вярванията той дарявал здраве, щастие и благосъстояние, изпълнявал молбите на хората и налагал определени нравствени граници. Роден е от скала на 25 декември, денят когато се чествало зимното слънцестоене и възраждането на слънцето. В началото на християнската религия култът към Митра бил нейн главен "съперник" (виж стат. "Коледа"). На авестийски Митра означава "договор" и "съгласие" и първоначално бил почитан като божество на съгласието. Кул-тът към Митра бил широко разпространен в древността и наме-рил пряко или косвено отражение в различни културно-истори-чески традиции и религиозно-митологични системи. Някъде го почитали едновременно с Юпитер, а другаде го отждествява- ли със Зевс. Митра бил особено популярен сред римските войни, които го принесли на една огромна територия от Ефрат до Рейн. От Персия култът към Митра завладял Рим и нейните провинции – целия Средиземноморски басейн, днешните Германия, Фран-ция, Испания, Португалия и "дори България", според Кр. В.Берген В символен план Митра олицетворява безкрайното Време, произхожда от света на живите и го управлява. От множеството останали изображения и барелефи се вижда, че той е човешко същество с глава на лъв и навита около тялото змия, която символизира цикличния път на Слънцето и на Вре- мето. В митологията Митра е най-известен с това, че убива бик, разлятата кръв от който дава началото на растенията и жи-вотните. Оттам култът към Митра първоначално символизи- рал физическото и психическото възстановяване чрез енергия- та на кръвта от животинското жертвоприношение*. По-късно тази енергия започнала да се възприема като "слънчева", докато накрая станала Божествена енергия. В случая става ду-ма за възвеличаване не толкова на боеца и войнът, колкото на енергията на този, който е призван да се бори срещу силите на злото. Целта е да възтържествува истината, духовната чис-тота и универсалното братство между живите същества.

* Вероятно от това култово жертвоприношение на бика произлиза испанската борба с бикове и финалното показно убиване на животното.

В резултат на реформата, която провел Заратустра* (или Зороастър) Ахура Мазда станал единствения главен бог, измествайки Митра. За последния останала функцията на бог на войната с важна роля в култовите жертвоприношения на жи-вотни. МЛЯКО Обща символика: В древните митологични системи млякото се възприемало като небесна храна и елексир на живота. То-ва най-вероятно е свързано с началната поява на скотовъдст- вото, когато кравата и бика станали свещени животни и би-ли включени в атрибутите на различните божества. Както всички символи на Живота и Познанието, така и млякото е женски и лунарен символ, свързан с пролетното възраждане. М. е естествено олицетворение на изобилието и плодородието. В окултен смисъл то отвежда към идеята за безсмъртието и се разглежда като път към науката, познанието и ини-циацията (посвещението, виж "Инициация"). Според различните значения и контекст, бялата напитка притежава лечебни и възстановителни свойства и се разглежда като питие на безсмъртието. Така например, в гръцката митология Херакъл е сукал от гръдта на Хера млякото на безсмъртието. В Египет кърменето на фараон от богиня било символен ритуал, чрез който владетелят придобивал божествени сили, за да изпълни мисията си на суверен. Млякото било метафора на чистота, затова използването му вероятно имало смисъл на церемония за пречистване. Като жертвоприношение в храмо- вете, както и в гробниците на мъртвите били поставяни кани с мляко. В орфеизма и при келтите млякото също олицетворявало напитка на безсмъртието. Според Исляма, Мохамед е казал, че "да сънуваш мляко означава да сънуваш наука или Познание". В Тантризма млякото е едновременно мисълта и семето, от-веждащи към Манипура чакра. Българска обредност и символика: Българските народни вярвания свързват млякото с такива образи като месечината, смока, змея, починалите и т.н. Такива са поверията, че магьосници могат да свалят и доят месечината; че змеят може да се лекува с мляко; че смокът може да бозае от крави и жени-кърмачки и т.н. Според народната обредност първото издоено мляко не се пие преди да е отлято най-напред в памет на мъртвите (за бог да прости) и на чужди хора; при отелване на кравата мляко назаем не * Заратустра - реформатор на древната персийска (иран-ска) религия. Роден в Мидия около 660 г.пр.н.е. и загинал през 583 г. пр.н.е. при нападение на туранците. Смята се, че той приел откровенията на бог Ахура Мазда (Ормузд). Предани- ето за живота и апостолската борба на З. срещу силите на Тъмнината и на Злия дух е изложено в Свещената книга Авеста. Заратустра бил против жертвоприношенията на живи същества. Той оказал влияние за развитието на Будизма и Джайнизма в Индия.

се дава; с първото за годината овче мляко и сирене пръскат и замерят младите булки и бременните жени, за да са плодовити и млечни. Символична е популярната българска благословия за успех "да ти върви по мед и масло".

МОЛИТВА

Обща символика: Молитвата е опит на човека да влезе в контакт с Бога, в който вярва. Според формата се различават няколко вида молитва: за разкаяние, за благодарност, за възхвала и за молба. Молитвата за здраве е религиозно обагрен лечебен метод, при който молбата за здраве се постига с изре- чени или написани думи. Молитвата към Бога дълго време се е смятала за мощно заклинание против магьосничество и зли сили. В някои евро-пейски традиции молитвата се използва и за прогонване на вампири. В някои сатанински и черни магьоснически ритуали се използва обратното четене на молитва към Бога.

НЕБЕ Обща символика: Универсален символ на влиянието на висшите сили над човека. Небето е абсолютното въплаще- ние на върха, общ символ, чрез който се отразява вярата в едно "небесно, божествено същество, създател на света и гарант за плодородието (благодарение на дъждовете, които излива)". В общ план Н. символизира такива качества и идеи като сила, мощ, извисеност, вечност, дълготрайност, недостижи-мост, безкрай. Небето е първопричината за всичко, което става в надземните пластове и атмосфера. Като функции на не-говата първопричинност се разглеждат движението на звезди- те, метеорите, дъгата, облаците, бурите и гръмотевиците. Небето олицетворява активната, творческа сила, из-точник на влагата, топлината и живота. То се асоциира с въздуха, с облаците, с мъглата, дъжда, росата и в митологи- чен план е най-важната част на Космоса. Неговата необят-ност, неизменност и отдалеченост водят до символни екви-валенти на трансцеденталност (недостъпност за сетивата), величие, превъзходство над всичко земно и "абсолютна духов-

ност". Според Андре Вирел, небето е символ на човешкото осъзнаване. С него се свързва мястото, където е възможно усъ-вършенстването на Духа и Съзнанието, тъй като Н. се възприе- ма като "Духът на Земята". В този смисъл светкавицата в небе-то символизира акта на отварянето на съзнанието и процеса на самото осъзнаване. Освен символ на съзнанието, небето често се използва и със значение на абсолютни човешки стре-межи или като място за усъвършенстване на съзнанието. Небето се явява понякога като женско начало или майка (напр. богинята Нут), а често и като оплодяващо мъжко начало под формата на валежи. Освен като регулатор на космическия ред то се възприема като баща на царете и господарите на земята. В Китай например императорът е син на Небето. В индуизма, Н. и Земята се интерпретират като резултат от пър-вичната поляризация, която представлява висшата половина на Световното Яйце (виж "Яйце"). Тази полярност е точно изразе- на в китайските вярвания, където Н. е активният мъжки прин-цип (ЯН) в опозиция на Земята, която пък е олицетворение на женският пасивен принцип (ИН). Обратно на Китайските традиции, в Египет небето се възприемало като женски прин-цип, източник на всяко проявление. Там е олицетворявано от богинята Нут във формата на свод. Представите за многостепенното небе, от своя страна, е познато в митологиите на много страни. Халдейската астроло- гия познава 3 и 7 сфери на небето, съхранени в мюсюлманската традиция. Във Ведическата митология освен "трите свода", поддържани от 3 божества е известна представата за 7 свята или 7 етажа на света. За ацтеките съществували 13 небеса, при племето Бомбара те са 7, за Урало-Алтайските народи са 7 или 9. В Джайнистката митология броят на небесата достига 63 степени. Йерархията в тях отразява степенунаването на цен-ностите, а различните сфери на живота отговарят на опре-делени небеса. В библейските традиции Н. влиза в системата от отноше- ния между Бога и хората. То се идентифицира с божественото начало, защото там живее Бог и в много случаи небето замества израза "Бог на небето". В "Апокалипсиса" небето е дадено като "жилище" на Бога – символичен начин да се представи разли- чието между Твореца и неговото творение. И в християнството и в исляма с Н е свързана представата за Рая, където отива праведната душа след смъртта. Във вярата на някои религии Н. е свързано със Земята чрез небесна стълба. Небесната символика е широко застъпена и в архитектура- та, градското строителство, изкуството и др. В строителството на пирамидите, пагодите и многоетажните сгради е залегнала идеята за височината и вертикалния модел на небето. Кръглите и вертикалните планове на градовете с 4 градски врати също са проекция на Небето с 4 порти, през които влизат облаци и вет-рове.

Българска обредност и символика*: Според един от народно-християнските митове у нас, Бог направил Земята много по-голяма от Н. и затова не успял да го захлупи отгоре й. Едва когато разтърсил земната твърд и я понадиплил, поставил съвсем ниско над нея небесния похлупак. Но тогава хората опирали главите си в него, заради което то се расърдило и Бог го вдигнал по-високо. По традиционните народни представи, небето е своеобразно отражение на Земята и нейното битие. То представлява стъкло или огледало, през което Бог вижда какво става на земята… Според апокрифната и богомилската книжнина Н. е съставено от 7 дипли (небеса). На най-горното Н. живеят Бог, светците и ангелите, а на най-долното са приковани звездите и се намират вместилищата на небесните стихии – дъжд, вятър, градушка и др. На второто и третото Н. се мъчат душите на богохулниците и богоотстъпниците; след това са разположени Адът и Раят; на четвъртото Н. са Слънцето и Луната. Останалите небеса принадлежат на ангелите, серафимите и херувимите. Мястото, където се допират Н. и Земята е известно като край на света. Там се намират златният палат на Слънцето, там живеят самодивите, змейовете и демоничните болести (чума, треска, шарка и др.) Във вертикалния космогоничен план на устройството на света небето заема горната (светлата и добрата) сфера. Там се намира оня свят, където отиват душите на праведните хора. На най-ниското йерархическо стъпало е адът, където пребивават грешниците. Широко разпространено е вярването, че точно в полунощ срещу някои големи народни празници, отбелязващи период на преход от една астрономична година към друга или от един сезон към друг, Н. се отваря. Тази представа календарно е сезон към друг, Н. се отваря. Тази представа календарно е съотносима с Бъдни вечер, Коледа, Богоявление, Великден, Гергьовден и св. Троица. Според поверието, ако човек е буден по това време може да забележи светлини и проблясъци в небето, да чуе камбанен звън, да види райската градина и самия Бог.

ОГЪН

* По Стойнев, Ан., - "Българска митология", С. 1994 г.

Обща символика: Символиката на огъня и култът към него имат различни корени в човешката праистория. Според Дж. Фрейзър митологията на огъня може да се възпроизведе на три нива: първото – когато хората все още не са познавали О.; второто – когато се научили да го ползват; третото - когато хората се научили сами да добиват огън.

В Египет огънят се възприемал едновременно като разрушителна и като благодетелна сила. Пламъкът бил смятан за пречистващ и за символ на чистотата. Той прогонвал властта на Сет* и поглъщал злото. Другата, зловещата и разрушителна сила на огъня играела важна роля в представите за отвъдното в Текстовете от саркофазите.

Огънят е най-нагледния и универсален пример за отделянето на човека от животинското царство. Най-често срещания мотив в митовете е открадването на О. от някой, изпълняващ ролята на културен герой и даването на О. на хората. Този герой можело да бъде някакво животно (птица или четириного) или човек. В много от митовете за огъня се проявяват някои общи мотиви, като:

- главният герой е едновременно първи притежател на огъня и негов похитител;

- огънят първоначално е притежание само на жени, а мъжете го получават по-късно; при някои северни народи (якути и буряти) О. е символизиран от женския образ на Майката на Огъня;

- първоначално О. е притежание на боговете и бива откраднат от културния герой;

- в много от митовете за О. хората го получават от животни или с тяхна помощ**.

В римската митология богиня на домашния огън е Веста, в гръцката – богът ковач Хефес (съотв. на римския Вулкан). Гръцката митология съживява праисторическия мотив за огъня и му придава човешки, морален и богоборчески аспекти в мита за Прометей, който открадва огъня от Олимп.

В древноиранската маздеистка (зороастърска) религия огънят е представен като свещена стихия и въплащение на Божествената справедливост. Пламъкът на огъня е символ на върховния бог на Доброто в религията на Зороастър – бог Ахурамазда. Повечето от символните аспекти на О. са резюмирани в индуистките принципи и доктрина. Във Ведическата (индуистката) традиция един от най-великите богове е този на Огъня – Агни. В индуизма "огньовете на земните светове, на посредника и на небето" са олицетворени от Агни, Индра и Сурия. Те символизират

* Сет – олицетворява опустошаващата власт на пустинята ** Виж "Мифы народов мира", т. 2, М. 1988 г.

обикновения Огън, Мълнията и Слънцето. Всъщност, познати са още два огъня – на Проникването (Вайшванара) и на Разрухата (отново Агни). Ритуалният огън се разглежда в 5 паралелни аспекта, свързани с Агни. В Индуизма свещения огън бива още "вътрешен огън", представляващ едновременно "проникващо познание", "просветление" и "разрушаване на обвивката". В Китай, според И Дзин, огънят съответства на посоката юг, на лятото, на червения цвят и на сърцето. Отношението огън/сърце е постоянна величина, понеже О. символизира страстите (по-точно любовта и омразата). Той олицетворява също и разума (триграмата Li) и интуитивното познание. Една от основните символни характеристики на О. е неговата пречистваща и регенерираща сила – идея, развита в Източните и Западните традиции. Католическата литургия за Новия огън се отслужва в нощта на Великден. Земеделските народи имат многобройни обичаи, свързани с огъня и неговите пречистващи функции, напр. опожаряването на полето преди "новото зелено покривало на живата природа". Както Слънцето чрез лъчите си, така и огъня посредством пламъка си символзира осветляващото, пречистващото и облагородяващото въздействие. На санскритски има само една дума за понятията "огън" и "чист". Символиката на О., свързана със смъртта и възраждането отвежда към познатия антагонизъм между огъня и водата. Така например, в микрокосмически план, пречистването с огън е допълнение към пречистването с вода. В макрокосмически план тази идея е развита в митовете за Потопа, за Големите Суши и Пожари. Огънят се асоциира освен с идеята за периодичната регенерация и със своята Слънчева символика и функции. Той се отличава и с деструктивни, отрицателни аспекти, отвеждащи към пожари, изпепеляване, дяволски функции, свързани с пламъците на Ада, изключващи завинаги възможността за възраждане и т.н.

Огънят е един от четирите елемента, с които се свързват зодиакалните знаци Овен, Лъв и Стрелец. Като проекция на Небесния Огън, огънят се явява посредник два свята - между небето и земята.

Българска обредност и символика*: Преклонението и култа на българите към О. са отразени в народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии (Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден). Огънят заема важно място в народните вярвания, които му приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. О. може да прогонва зли

* По Стойнев, Ан., "Българска митоолгия", С., 1994 г.

демони, болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и т.н.

Огънят от запалената свещ при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от О., горял през т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо плодородие и т.н.

ОГЛЕДАЛО Обща символика: Богатият символизъм на огледалото отвежда към неговата способност да отразява различни страни от живота, от материалния и абстрактния свят. Неговата отразителна способност дава познания за истината, разума, сърцето, съзнанието и душата. То е инструмент на озарението, символ на мъдростта и познанието. Тази Мъдрост на Великото Огледало в Тибетския Будизъм отвежда към висшата тайна за опознаване света на формите, който О. отразява, и които са само аспекти на празнотата наречена shunyata. В този смисъл огледалото символизира отражението на Небесното Слово и Творящия Разум. Отражението на небесния Разум символно се идентифицира със Слънцето, затова се приема, че огледалото е соларен символ. Едновременно с това обаче то е и лунарен символ, в смисъл, че Луната като огледалото отразява слънчевата светлина. О. е инструмент и на психоанализата, но с него се акцентира върху тъмните страни на душата. Японското огледало, наричано Кагами, е символ на съвършената чистота на душата, на неопетнения дух и съзнание. Там О. е символ на слънчевата богиня Аматерасу-Оми-Ками, а в специална постройка на императорския дворец се пази свещено огледало. В старите японски традиция огледалото се свързва с разкриването на истината и чистотата. В този смисъл Яма – индубудистко божество на царството на мъртвите, използва за деня на Страшния Съд така нареченото огледало на карма, което показва причината за минали събития. В Китай се счита, че огледалото взема огън от слънцето. В китайската традиция то е женски и лунарен символ, емблема на императрицата, знак за хармония и брачен живот, където счупеното О. вещае раздяла. В тази азиатска страна осмоъгълното огледало, междинна форма между кръглото (небесно) и квадратното (земно) начало, олицетворява хармония и съвършенство. Таоистката употреба на т.нар. магическо огледало е свързана с отразяване на лошите влияния, с отдалечаването им и защитата от тях.

Използването на магическо огледало за гадания е едно от най-древните форми за предсказания, отвеждащо към древна Персия. То, както и повърхността на водата, се използва за предсказания, за викане и разговаряне с духове. Според преданията, в древна Гърция Тесалийските гадателки пишели предсказанията си с човешка кръв върху огледало. Легендата разказва, че Питагор също имал вълшебно огледало, което насочвал към лицето на Луната и предсказвал бъдещето като Тесалийските жрици. Ацтеките използвали магически огледала (излъскани каменни или метални повърхности) за отблъскване на зли сили. Средновековните магьосници гадаели за миналото, настоящето и бъдещето по предмети с огледални повърхности – паници с вода, полирани камъни, кристали и др. подобни. Говори се, че Катерина Медичи имала вълшебно огледало, с което "гледала" бъдещето на Франция. Анри ІV също се допитвал до такова огледало, чрез което се опитвал да разкрие враговете си. В Конго племенните жреци използват огледала или съдове с вода, върху които разпръсват глина на прах и по образуваните фигури търсят отговор на въпросите си. В централна Азия ша-маните гадаят по огледало, насочено към Слънцето или Луната, в което се отразява ставащото на земята. Българска обредност и символика: Известно е, че огледалното изображение е своеобразен двойник на оглеждащия се обект. Затова образът в огледалото има двояко митологично значение. Така например традицията забранява на деца по-малки от годинка да се оглеждат в огледало, защото според поверието, ако видят образа си ще умрат. Някъде у нас съществува суеверието, че ако човек се оглежда в огледалото в полунощ, при него идва дяволът да го прелъсти. При смърт всички огледала в дома се покриват с плат, защото ако лицето на мъртвия се отрази в тях ще умрат и други хора. ОКО Обща символика: Окото е орган за образно възприемане на света и като такова е универсален символ на интелектуалните възприятия. То може да се разглежда едновременно като: физическо око – с функциите му на приемане на светлината; фронтално око – познато още и като третото око на Шива; око на сърцето – получава духовната светлина от двете очи. При древните египтяни окото се среща най-често във формата на "окото на Узат", тоест "маскираното око", свещен символ, откриван в почти всички произведения на египетското изкуство от онова време. Тогава окото се считало за източник на вълшебен флуид. Във всички традиции окото се представяло със слънчев произход, източник на познание и плодородие.

Според митичните египетски представи слънцето и луната би-ли очите на бог Хор, а името на Озирис означавало също и "място на окото". "Окото на Хор" (на илюстрацията) из-ползва-но в амулети и талисмани, олицетворява борбата срещу враго- вете на небесната светлина и самото то е описвано като огън (М. Луркер). В Египетската Книга на мъртвите се казва: "Окото на Хор дарява вечен живот. То ме пази, дори когато се затваря". Египтяните имали познания за светлината, блясъка и мълниите в очите, които използвали в символиката на огъня и владетелските знаци. Богът на слънцето Ра имал изгарящо око, символ на извечната природа. То се наричало Урея и било представяно (например в жезъла на фараоните) като изправена кобра с голямо око, бълващо огън. Върху египетските саркофа-зи често изрисували по две очи, които според вярванията дава-ли възможност на починалия да гледа спектакъла на външния свят без да излиза от ковчега си (G. Posener). В Будизма божественото око, което вижда всичко е из-образявано чрез слънцето – окото на света. Последното назва-ние отговаря на Агни (индуистки бог на огъня) и на Буда. За Безсмъртните таоисти изразът "отваряне на очите" означава посветителски ритуал, насочен към отваряне за познанието. В ислямския свят е много разпространен изразът "лоши очи". Той символизира отнемане силата на някого, поради за-вист или с лоши намерения. Казва се, че от лоши очи умира половината човечество и, че лошото око опразва къщите и пълни гробищата. Най-опасни очи имат старите жени и младо-женките, а най-уязвими към тях са малките деца, младите не-вести, бременните, конете, кучетата, млякото и житото. Средст- вата за защита срещу лоши очи са воалът, забрадката, блестя-щите предмети, геометричните фигури, солта, рогата и др. Под-ковата също се счита за добър талисман, поради функциите, формата и материята, от която е направена и защото въплащава магическите свойства на коня, месечината, рогата и др. Образът на око (без мигли) е символ на Есенцията (Същността) и на Божественото познание. Око, вписано в триъгълник е едновременно християнски и масонски символ. В масонската традиция окото се разглежда в три плана и олицетворява: във физически план – видимото Слънце, което поражда Живота и Светлината; в междинен или астрален план – Логоса, Словото, Съзидателния принцип; в духовен или божествен план – Великия Архитект на Света.

ОЛТАР

Обща символика: Олтарът обединява в себе си символиката на Център на света. Той олицетворява времето и мястото, през които се извършва свещенодействието или акта, когато нещо се осветява. О. възпроизвежда в умален вид храма и Космоса. Това е мястото, където сакралното се натрупва и изразява в най-синтезиран и сгъстен вид. В този смисъл олтарът символизира микрокосмоса и катализираната светеност. Това е мястото, където се правят религиозни и култови церемонии, извършват се жертвоприношения или свещенодействия, затова олтарът се намира винаги по-високо от всичко, което го заобикаля. В древносттта той се асоциирал с Богинята-Майка, управляваща Кръговрата Раждане-Смърт-Възраждане. Олтарът обикновено е ориентиран на изток или на север в зависимост от обредността и традициите. В съвременното магьосничество О. се намира в центъра на т.нар. Магически кръг. ОРАКУЛ

Обща символика: Оракулът е свещена форма на предсказание, вид божествено откровение, разясняващо бъдещето под формата на изречения, определени образи или знаци. О. служи за избиране на най-добрия вариант от възможните решения. Обща черта на всички древни оракули била, че са свързани с определена местност или храмов култ. За оракули – медиуми на божественото откровение служели служели жени – жрици и сибили от древните Вавилон, Египет, Гърция и Рим. Най-известните от тях се намирали в Делфийския храм близо до планината Парнас. Правото да се съветват с тях било привилегия, определяна чрез жребий. След това пророчицата с лавров венец в ръка извършвала съответния обред. Изпадала в транс и сядала на триножник, с поглед втренчен в плоско блюдо, вероятно изпълняващо ролята на огледало. ОРЕОЛ Обща символика: Ореол означава сияние в овална форма, което обгръща главата или цялото тяло на човека. Той е соларен символ, олицетворяващ корона. Слънчевото излъчване около главата или цялото тяло акцентира върху свещеността, божествеността, цялостната неприкосновеност и възхвалата. Ореолът материализира по своеобразен начин аурата* и е пряко свързан с духовната светлина. Той обгражда главите или телата на възкръсналите, като ги обгръща в слава. Според G. de Champeaux ореолът е "универсален начин да се валоризира най-достойното в човека – главата. Благодарение на ореола тя изглежда уголемена и сияеща." Ор. над главата придава смисъл на небесно и * Аура – светлината, знак за божествено тайнство, която обгражда гла-вите на слънчевите същества

духовно превъзходство. Той представлява излъчването на свръхестествената светлина така, както кръга символизира слънчевите лъчи. Ореолът олицетворява разпръскването на духовна енергия от един център, представляващ главата или душата на светеца, обгърнати от аурата. В елинските изображения над главите на боговете се поставял ореол, който се изобразявал и над великите царе от Близкия Изток, над римските императори и владетели. От ІІ в.от н.е. фрески в християнски катакомби показват Исус с ореол над главата, а след това и светците започнали да бъдат иконописвани с ореол. Във византийското изкуство ореолът се изобразявал по два начина. Кръгъл ореол се изрисувал само върху образите на живелите като светци на земята и вече приети в небесното царство. Все още живите персонажи били иконописвани с квадратен ореол. В този символизъм кръгът като форма е олицетворение на небето, а квадратът - на земята. Тонзурата* на католическите свещеници и монаси прили-

ча на ореол и е показател за тяхното духовно призвание и отвореност на душата. ОХЛЮВ Обща символика: Охлювът е универсален лунен символ, олицетворе-ние на раждането, възраждането, вечното завръщане, периодичната регенерация и плодородието. Според М. Елиаде охлювът, раковината и перлата "действително участват в свещената мощ, концентрирана във Водите, Луната и Жената и по различни причини са се превърнали в емблеми на тези сили." Охлювът показва и скрива рогцата си като луната, която вечер ту показва, ту скрива лика си. Неговата спираловидна че-рупка, оприличавана с рогата на овена, се асоциира с лунните фази и постоянното, циклично движение в природата. В еги-петските йероглифи знакът за спирала е изписван като охлюв, което отвежда до идеята за еволюцията на живота. Охлювът, заедно с раковината и перлата, е пряко свързан с водната космология и сексуалната символика, като навсякъде е част от олицетворенията на любовта и брака. Охлювът е сексуален символ посредством подобието му на вулвата движени- ята, с които се придвижва и слузта, която оставя след себе си. Излизането на мекотелото от черупката си се оприличава с излизането на плода от утробата на майката. При ацтеките О. е обичаен символ на зачеването, бременността и раждането. Охлювът се появява в полета, ливади, градини и т.н само след дъжд и олицетворява полската цикличност, явявайки се емблема на плодородието. * Тонзура – кръгло избръснато място върху темето на католически духовници

ПАЯК Обща символика: Паякът се явява лунарен образ, обвързан логично с преденето и тъкането, поради способността му да прави нишка и да тъче паяжина. По тази причина митологичното насекомо символизира първият тъкач на материята на света. Тънкостта и крехкостта на неговата паяжина олицетво- ряват илюзорността на Висшата Реалност. В някои митове Луната е изобразявана като паяк, а в други култури убиването му се счита за лош знак. Наред с положителните качества и алегории на П. той се свързва и с такива страни като скъперни- чество, злоба, жестокост (изпива кръвта на жертвата си) и др. Паякът символно се свързва с началото на занаятите, в частност на тъкачеството, благодарение на което е създаде- на материята на света или на части от нея. Според южноамериканските индианци "тоба" паякът е първият тъкач в света. В древноиндийската традиция бог Брама, подобно на паяк из-тъкава паяжината на явленията и законите. В този случай паяжината се явява като "космическа тъкан", олицетворение на "първичното вещество на вселената." В митологическите традиции паякът символизира най-чес-то трудолюбие, професионални навици и умения, творчески способности, въображение и хитрост. Образът на паяк, пле-тящ паяжината си се асоциира с понятия като творческа нада-реност, фантазия, предопределеност и съдба. Една от най-разпространените сред американските индианци персонифика-ции на паяка е образът на мъж или жена-паяк, станал популя-рен персонаж в съвременните комикси и филми. Паякът и неговата паяжина символизират също и божест-веното наказание над позволилия си да влезе в противоречие с божествените сили. Тази символична връзка произхожда от легендата, според която Аракне, млада простосмъртна лидийка, се осмелила да се съревновава по тъкачески способности с древногръцката Атина, богиня на Висшия Разум и покровител- ка на тъкаческия занаят. За своето провинение младото момиче било превърнато в паяк, който трябвало да виси на своята пая- жина.

В някои култури паякът се възприема като фигура на космическото съзидание и на висшата божественост. В опре-делени фолклорни текстове паяжината се представя като спаси- телна нишка, свързваща небето и земята. Според народите от западна Африка, паякът е създал материята за първите хора, направил е слънцето, луната и звездите, след което богът Ниа-ме вдъхнал живот на човека. При Ацтеките паякът е символ на бога на Ада. В Южен Виетнам насекомото олицетворява душа-та, излязла от тялото докато човек спи. При алтайските народи от Централна Азия и Сибир паякът е емблема на освободената от тялото душа. В качеството си на "тъкач на реалността" паякът символно представлява и "господар на съдбата", което обяснява приписваните му предсказателни функции. В древния зодиак отпреди около 5000 години паякът бил познат като 13-та зодия. Зодиакът с 13 знака бил използван от астролозите във Вавилон, Елада, Крит и Северна Европа (при галите и келтите), дори в Сев. Америка. В старите окултни па-метници зодия "Паяк" била отбелязвана освен с неговата фигу- ра и със знакът "+". "Паякът" владеел периода от 16 май до 12 юни и се намирал под влиянието на Луната. Родените под този знак били смятани за магьосници, надарени с тъмни и опасни сили. Под влиянието на зодия "Паяк" хората се водят от мистериозни мечти и окултни интереси, често са твърде нерационал- ни и постъпват обратно на обективната логика, особено що се отнася до практическата същност на нещата. Като тринадесети знак от Зодиака "Паякът" бил премахнат най-напред в Римската империя, а след това и в останалата част от света. Известна е употребата на паяци в народната и магичес- ката медицина за лечение или предпазване на човека от раз-лични болести. В цял свят знахарите включват паяка в състава на разнообразни лекарства. Според поверията, яденето на живи паяци, смесени с паяжина, олио и мед помагали срещу треска. В народната магия се твърди, че ако всяка сутрин се изяжда по един черен паяк с два залъка хляб и масло, това дарявало чове- ка с могъщество и сила. Англичаните вярвали, че паяк, увит в коприна и носен около врата предпазва от инфекциозни бо-лести. За ефикасен амулет против болка се счита носенето на паяк, уловен, когато плете паяжината си и др. подобни "ре-цепти". В символно-мистичен план нишката на паяжината се асоциира с пъпната връв или със златна верига, свързваща творението с твореца, посредством която това творение се опитва да надмине своя създател. Така, издигайки се по нишката на паяжината, паякът става символ на свободата, а паяжината - средството и опората по пътя на духовната реализация.

ПЕНТАГРАМ

Обща символика: Пентаграмът (петолъчната звезда) е символ на човека и на универсалната хармония. Той е клю-чът към геометрията и стои в основата на божествената про-порция (proprtia divina). П. се нарича още звездата на Соломон и значимостта му е съизмерима с тази на шестолъчната звезда за юдаизма или на кръста за християнството. Пентаграмът е знак за божествена сила и като магическа фигура представлява един от най-важните и силни символи в магьосничеството. Според С. Нилус: "… всички тайни на магията, символи на аг-ностицизма*, фигури на окултизма, всички ключове на Кабала към пророчествата, всичко това е заключено в знака на пента- грамата; това е най-великия и най-могъщия от всички знаци."

Пентаграмът е известен като емблемата на Питагор, оли-цетворяваща 5-те основни условия за постигане на съвър-шенство – живот, слово, истина, мъдрост и любов. Според раз-личните тълкувания петолъчната звезда се асоциира с Бога, с човека и с четирите основни елемента в прородата; с петте човешки чувства и с петте рани, нанесени на разпънатия на кръста Христос; с крайните точки на човешкото тяло, символно разположени върху Пентаграма и съответстващи на крайници- те глава, ръце и крака. Петоъгълникът е и символ на съвършен-ство, щастие, реализация и брак.

Пентаграмът може да бъде представян в две форми – пето-ъгълна (пентагон) или звездна, чиято символика винаги е основана на числото 5, означаващо "обединение на неравните". Петте лъча обе-диняват в едно плодородието на числото 3 - олицетворение на мъжкия принцип, и на 2 – знак на женския принцип. В този случай пентаграмът символизира двойната по- лярност и служи за знак за отличие между членовете на едно общество (например в Античността между питагорейците, обе-динени в една група). С такъв смисъл П се ползва в тайните ор-дени като познавателен знак. Пентаграмът е един от ключо- вете на Висшата наука, който отваря пътя към тайното поз-нание. Фигурата олицетворява също и сила, получена от син-теза на допълващи се енергии. Според Ghyka Matila Питаго- рейския пентаграм се явява не само олицетворение на познани- ето, но и средство за заклинания и придобиване на сили, къ-дето петолъчната звезда се използва от магьосниците за бели и черни магии. При масоните П. се използва като "емблема на Гения, който издига душата за велики неща в образа на "плам-тяща звезда". В Египет тази "пламтяща звезда" била символ на движението и образ на сина на Изида и Слънцето – Хор.

Пентаграмът е символ на Марс и всеки талисман или олтар на Марс трябва да е петоъгълен или да има пет страни. Петоъ-гълникът намира * Агностицизъм – философско направление, отричащо познавае-мостта на света и неговите закономерности

широко приложение в магическото изкуство – както за контрол над злите сили, така и като знак за защитеност и положителна сила. В магията се счита за символ, омагьосващ демоните. В качеството си на амулет или талисман пентагра- мът се изработва най-често от сребро, металът на Луната и ду-шевната сила, а по-рядко от злато – металът на физическата си-ла и енергията. Той се използва и в медитацията, където всяка от петте точки се свързва със специални качества, емоции, идеи, концепции или имена на езически божества. Пентагон

Пентагон Пентаграм ПЕТЕЛ Обща символика: П. е земен образ, зооморфна* трансформация на небесния огън. В митологичен смисъл П е соларен символ, тясно свързан с представите за Слънцето. П. възвестява слънчевия изгрев и настъпването на новия ден. В този смисъл, е символичната му обвързаност с темата за възкресението и вечното възраждане на живота. В повечето традиции П се асоциира с боговете, олицетворяващи утринната зора, на Слънцето и на небесния огън – Митра, Хермес, Аполон, Марс, Меркурий, Асклепий, Аматерасу, Ахурамазда и др. Древните тълкувания на образността на П. го определят като символ на мъжкото начало, на сексуалното влечение и агресивността. Едно от проявленията на приписваната му жизнена сила е изключителната войнственост и независимост, станали основен мотив във френския национален "галски петел". В самото поетично название на петела (на фр. сhante-clair означава "пееща зора"), П. се явява като глашатай на Слънцето и проводник на неговата светлина. В древна Индия П. бил атрибут на бог Сканда*, олицетворяващ слънчевата енергия. В Япония на петела също била отредена важна роля, понеже песента му се свързвала с тази на боговете, накарала Аматерасу – богиня на Слънцето, да излезе от пещерата, където се криела. Ето

* Зооморфен – от зооморфизъм: представяне на митологичните богове в образи на животни. * Сканда - в индуистката митология – предводител на войската на боговете, осмислян и като бог на войната

защо, в дворове- те на големите шинтуистки** храмове свободно се разхождали красиви петли. В Китай, както в Япония и в други азиатски страни, на петела е отредена особено благоприяна роля, приписвайки му символизацията на пет типа добродетели, поради общото поведение и походката на пернатото: 1) граждански добродетели – заради гребена на главата, който го оприлича- вал на мандарин***; 2) войнски добродетели – поради шиповете на краката; 3) смелост – поради неговата войнственост и напа-дателност; 4) доброта – затова, че споделя храната си с кокошките; 5) доверие – поради сигурността, че и на другата сутрин ще обяви изгрева на Слънцето. В тибетския Будизъм обаче пе-телът има отрицателна символика, защото е поставен в центъ- ра на Колелото на Съществуването, където се разглежда заедно с прасето и змията като една от трите отрови. Според древногръцката митология петелът стоял близо до богинята Лето* когато раждала Аполон и Артемида, децата на Зевс. По-късно Питагор препоръчал: "Нахранете петела и не го принасяйте в жертва, понеже той е посветен на Слънцето (Апо-лон и Артемида) и на Луната (Лето)." Така П. станал митоло- гичен символ на зараждащата се светлина и на Аполон. Пре-поръката на Питагор не попречила петелът да бъде принасян в жертва на Асклепий (син на Аполон и бог на медицината) в името на изцелителната смърт и възраждането. Използването на П. за жертвоприношения се свързва с огнената и слънчевата му символика. В някои традиции се вярва, че петелът въплащава духът на житото, затова не го колят до края на жътвата. След това принасят птицата в жертва, за да осигурят богата реколта и през следващата година. При разделяне на петела по цвят на ниво символи, светли- те и чер-вените П. се асоциират с огъня и Слънцето, а черните – с подземния свят и водата. При древните юдеи П. бил символ на третата нощна стража – от полунощ до разсъмване. Те вяр-вали, че размахването на крилете на П. обезсилва демоните и магическите заклинания. Петелът е известен с това, че е бдите- лен и всевиждащ. Оттам и широкото му използване в гаданията и предсказването на времето в древния Рим. Символиката на П. откриваме и в Огнената птица, която макар и да произхождала от яйце на черна кокошка, имала известни прилики с дракона. В Християнството петелът е емблема на Христос, както аг-неца и орела, откроявайки се със слънчевата символика на светлината и възкресението. Легендата разказва, че петли пе-ели по времето на ** Шинтуистки – от шинтуизъмзъм, древна японска религия, наложила култа към императора *** Мандарин – управител на област в Китай * Лето – гръцка богиня символ на забравата, дъщеря на богинята на раздора Ирида. По името на Лето е назована реката Лета в страната на мъртвите. Когато пият от нея вода духовете на починалите по-бързо забравят миналия земен живот.

раждането на Исус и когато той издъхвал на кръста. През Средновековието петелът станал важен християнски символ със значение на всеобхватен поглед, бдителност и възкресение. По тази причина в Европа често могат да се видят фигури и изображения на П. поставени по върховете и покривите на катедрали и домове. В Исляма петелът се ползва с уважение и няма равен на се-бе си сред другите животни. Неговата песен е знак за присъст-вието на ангел небесен. Самият пророк е казал: "Белият петел е мой приятел; той е враг на неприятеля на Бога…". Българска символика и митология*: Сакралните (свещени-те) за прабългарите птици като петел, гълъб и паун са свързани с огнено-соларния култ. Народните представи съотнасят петела към частите от денонощния цикъл. Така, според традиционната образност преходът от времето между залез слънце и първи петли е частта от денонощието, когато се появяват тъмните ми-тологични персонажи – таласъми, караконджоли, вампири и др. С пропяването на петела те загубват своята сила. Поведението на П. пък е един от ориентирите в българската народна метеорология. Познатият обичай "Петльовден" има древнославянски произход. Той е "регионален празник, честван в Източнобългарската територия, от Добруджа до Одринско и Лозенградско включително". На Петльовден жени и майки на момчета при- насят в жертва петел, което осмисля празника като обред за здраве и плодовитост на момчетата, за плодородие и мъжка потентност. По-особено е значението на сватбения петел, който се използва едновременно като мъжки и женски символ.

ПИРАМИДА Обща символика: Египетските пирамиди са първото от седемте чудеса на света, символ на величие, могъщество, великолепие и старост. Д. Форчън казва, че "пирамидата символизира съвършения човек, стабилно разположен върху земята и извисен, за да се обедини с небето". Известна е и старата арабска поговорка, че всичко на света се бои от времето, а то се бои от пирамидите. Пирамидите са символ и резултат на огромната власт на фараона, съсредоточена в ръцете на един човек и плод на фантастичните религиозни представи. Пир. е символ на възкачването, издигането и връзката с небето. Дотолкова, доколкото по своята външна форма напомня стълба и стъпала нагоре. Пирамида, обърната с върха надолу символизира духовно- то развитие – колкото повече човек се одухотворява, толкова повече неговият живот придобива значимост. Пирамидата има двойно значение - както в * По Маринов Д., “Народна вяра и религиозни народни обичаи” С. 1981,

индивидуален, така и в колективен план тя означава включване и интегриране, съгласуваност, събиране и съсредоточаване. В този смисъл, обърната с върха надолу пирамида е най-съвършения и изчистен образ на синтез, отвеждащ към представата за обърнато дърво, чиито дънер служи за връх. Върхът на пирамидата символизира Божественото Слово и първоначалната, непреходна сила. Пирамидата се разглежда като част от символизма на над-гробните могили, където пръстта е заместена от гигантска, съ-вършено обработена каменна маса. Египетските пирамиди представляват усъвършенстван вариант на такива могили (на-ричани в Египет "мастаби"), където горната част и върхът сим-волизират връзката със Слънцето. Строителството и под-държането на каменните колоси обаче в един момент очевидно из-черпали стопанските сили на страната, защото последната пи-рамида била поръчана вероятно през около ХVІІ в. пр.н.е. от фараона Хенджер. За това колко скъпо стрували пирамидите съдим от древен надпис, в който се казва, че "построяването на Голямата пирамида (Хеопсовата) се равнявало на една загубена война". Да припомним и това, че площта само на основата на Хеопсовата пирамида възлиза на повече от 54 000 кв. м., тоест колкото 900 наши средностатистически двустайни апартамен та. В някои езици съществува изразът "пирамидална безсмис-лица", в смисъл, че пирамидите са "обществено безполезни" в сравнение например с мексиканските пирамиди, които представляват каменен календар. В пространствената геометрия пирамидата означава гео-метрично тяло с правоъгълна основа и триъгални стени. Пира-мидите - 110 на брой ( последната, 110-та поред – "малката пирамида на Раджедеф" бе открита през тази 2002 г.) са строени в редица от почти 100 километра от Кайро до Илахун като на учебен плац, където египетския бог Слънце прави все-кидневен преглед" (В. Замаровски). Различават се три вида пи-рамиди: правилна пирамида (Хеопсовата), стъпаловидна – най-древната разновидност (тази на Джосер) и ромбоидна (пирами- дата на Снефру). Конструкциите на всички Пир. се подчиняват на религиозните вярвания и на египетската магическа обредност. ПОДКОВА Обща символика: Преди да бъде открита подковата хората запазвали копитата на конете като ги омотавали със сла-мени, конопени или платнени въжета и материи или им поста-вяли рогови пластини. Първите свидетелства за железни под-кови датират от І в. от. н.е. След тяхното откриване П. става магически амулет, използван за предпазване от магии, демо-ни, зли духове, както и да носи щастие на притежателите си. Една от легендите за подковата като символ на щастието се родило много отдавна, когато желязото било много скъпо и да намериш на пътя

подкова, от която да ти изковат нож или гвоздеи, било голям късмет. Този късмет бил още по-голям, ако човек откриел загубена подкова по пътя за Рим, защото някога подковите на конете на богатите люде, пътуващи до Свещения град често били изработени от злато или сребро. П. като амулет била позната навсякъде в Европа, Британските острови и Арабския свят. Според други вариант на историята за магическото значение на подковата, важна роля за популярността й и за поставянето й над вратите изиграла английската легенда за ковача Денстън, принудил дявола да не закача семействата, които са окачили подкова над входната врата на дома си. Оттогава хората започнали масово да коват намерените по пътя подкови, а желязното приспособление се превърнало в своеобразен амулет и символ на защитеност. Според народните поверия, сложена в комина, подковата пречи на магьосниците да влезят в него на летяща метла, а поставената над леглото подкова предпазва от зли същества и нощни кошмари. П. не трябва да се мести от първоначалното си място, за да не загуби магическите си свойства. Смята се, че краищата на подковата трябва да сочат надолу, за да не пуснат щастието да избяга.

ПРОКЛЯТИЕ/ Клетва

Обща символика: Особен израз-формула, вид заклинание, което пожелава болка, страдание, голямо нещастие или смърт на някого. Пр. е най-опасната форма на магията, позната от най-древни времена. По произход е съкратена молитва или призоваване на злите сили. То оказва своето влияние или веднага, или в продължение на много години. Според народното вярване проклятието влияе съдбовно върху живота на човека и ако е произнесено в лош ден или час, то непременно стига до обекта. Пр. по своята същност е съвкупност от магията на слово (думите на заклинанието) и действието (жестовете и движението) при изпълнението на Пр. Неговата ефективност зависи от положението и състоянието на проклинащия. Най-силни и опасни са проклятията отправени от занимаващи се с правене на магии, от бедни, болни или намиращи се на смъртен одър, от жени и от хора, които не могат да отмъстят по други начин. Пр., отправено от умиращ е най-силно, тъй като той влага цялата си останала жизнена енергия. Прието е мнението, че ако жертвата знае, че е прокълната, действието на Пр. се усилва. Това явление се нарича симпатическа магия. На по-високите нива на съвременната европейска магия, извлечени от древноегипетското и ориенталското магьосничество посветеният в тази дейност се опитва да принуди Висшите сили да му дадат власт над духовете, така че да увеличи могъществото и трансцеденталните си познания.

Проклятието се свързва с провинциалното магьосничест- во и примитивните култури. Мнозина вярват, че способността да надмогнеш и най-страшното проклятие или да пострадаш от него зависи от индивидуалната кармична наследственост. Всички, които са убедени в Карма и в прераждането смятат, че човек никога не трябва да пожелава зло другиму, понеже про-клятието се връща или в същия живот, или в следващите пре-раждания. Омразата и силните, натрапчиви мисли за вреда или отмъщение имат разрушителна сила и могат не само да съборят човека, но и със сигурност да го спрат от неговия път. Доказано е, че отрицателните емоции като дълбока ревност или омраза предизвикват редица физически и психосоматични заболявания не само в жертвата, но и в своя "подател", сякаш омразата е заразна. Най-разпространените методи за клетви, проклятия и ма-гии са свързани с използването на различни фигури – от восък, дърво, тъкани, глина и др., или портрет на човека. По магичес-ките закони, когато фигурата или снимката се разтапят или го-рят жертвата страда, а когато изчезнат – тя умира. За премахва- не влиянието на Пр. се използват най-различни начини или амулети, изготвени по специални формули, напр. кръв от гущер, смесена с различни треви. Според специалистите в тази област, действието на проклятието може да се премахне, като парцалена кукла се напълни с коприва, напише се името на отправилия проклятието (ако се знае) и след това куклата се изгори. Българска символика и традиции: В народните представи е възприето схващането, че проклятието е валидно до поколенията до девето коляно. Смята се, че родителската клетва или Пр. са най-тежки, защото стигат до Бога и той ги изпълнява. В случая се приема, че думите на родителя са аналогични на Словото Божие. В българския фолклор е широко застъпен мотивът за бащината или майчината клетва, вследствие на която децата умират или се превръщат в животни.

ПРЪСТЕН/ Халка

Обща символика: Пръстенът и халката олицетворяват стойности като сила, мъдрост, независимост, власт, богатство, защитеност, обвързаност и подчиненост. Раз-личните символни значения на пръстена и халката произлизат от факта, че те едновременно и свързват и изолират или разделят на базата на диалектичната връзка роб – господар. Символиката на този вид знакови атрибути се крие в силата на метала, от който са изработени и от тяхната кръгла форма - без начало и без край, израз на вечността. Произходът на пръстена е неизвестен, но той е образ от митологиите на почти всички древни култури.

Известен е древногръцкият мит, където Херакъл освобо -дил окования Прометей, но го задължил да носи железен пръс-тен с издълбана светкавица – знак за подчиненост на върховния бог Зевс. В древноегипетските народни вярвания магическите пръс-тени предпазвали от болести и нещастия. Египетският йероглиф за "вечност" представлява пръстен, наподобяващ на разположено в кръг въженце, чиито краища са свързани на въ- зел. Пръстеноподобни амулети с възли са и знакът на живота и панделката Са. Главният бог-покровител на Вавилон – Мардук (ок. 3000 г. пр. н.е.) е изобразяван като воин с магически пръс-тен в ръката. Широкоизвестен е магическият пръстен-печат, на който според легендите цар Соломон (около 965-928 г.пр.н.е.) дължал своята сила, мъдрост и способност да застави демоните да ра-ботят за него. Арабите разказват, че с печата на този пръстен Соломон белязал всички демони, които събрал по време на ед-но от своите гадателски занимания и ги принудил да станат не-гови роби. Така Соломоновият пръстен станал общоприет сим-вол на познанието и властта над останалия свят. С тази исто-рия, където Пр. символизира огнения печат, получен от небе-то и определящ духовното и материално превъзходство се свързва значението на останалите магически пръстени с грави-рани мистични думи, знаци и формули. В Средновековието те били използвани като амулети срещу болести и лоши влияния. По време на Първата световна война, войниците носели метални пръстени и халки с гравирани магически руни (виж стат "Руни"), които да ги спасят от рани и смърт. Пръстените-печати от своя страна и досега се използват като символи на властта и превъзходството на различни нива. Много съвре-менни врачки и магьосници носят сребърни пръстени с грави- рани пентаграми, рунически надписи, изображения на богове и други магически символи и знаци. В източните традиции отворът на халката се разглежда като място на преминаване и приемане на небесните влияния. В Ки-тай халката е символ на безграничната цикличност и отговаря на И Дзин триграмата ЛИ – символ на Слънцето и Огъня. В християнството халката е свързана с времето и космоса и символизира доброволната вярност и привързаността. Първите християни носели пръстени, на които били гравирани гълъб, риба и котва. В брачната обредност халката има значение на свято тай-нство и обет за вярност. Традиционната размяна на брачните халки символизира двупосочността на брачния съюз и това, че клетвата между двамата съпрузи означава, че всеки от тях става и роб и господар на другия. В езотеричен план да се сложи халка или пръстен на пръстите на ръката, да се приеме или да се постави на ръката на други означава човек

да се опази или да съхрани себе си, или да пази другия като изключително съкровище или ценност.

ПТИЦА Обща символика: Птицата е постоянен елемент с разноо- бразни

символни функции в различните митологични системи. Способността на П. да лети предопределя символиката на свързаните с нея отношения между Земята и Небето. Образът на птицата може да се яви като олицетворение на демиург, божество, герой, омагьосан човек или ездитно животно на боговете. Редом с това, П. символизира висините, небето, божествената същност, свободата, живота, изобилието, подема, растежа, вдъхновението, слънцето, облаците, ветровете, гръмотевиците и др. В много случаи П. се използват като олицетворение на ан-гели или на висши духовни състояния. В митологиите образът на П. се явява като антитеза на змията така както небесният свят се противопоставя на земния. Ранните изображения на П. със сакрален (свещен) характер се отнасят към горния палеолит във вид на скална живопис и предмети на т.нар. "мобилно" изкуство. Най-старите писмени извори всред ведическите текс- тове доказват, че като образ птицата е олицетворявала приятелското отношение на боговете към хората. Имайки предвид, че на Изток боговете се възприемали като летящи същества (както ангелите в Библията) излиза, че птиците са един вид живи символи на божествената свобода, на освободеността от земните условности и несгоди. Що се отнася до гнездото на птицата, това недостъпно, скрито във високите клони на дърветата убежище, може да се приеме, че то олицетворява Рая. И ако П. символизира душата (според Упанишадите), то тя, душата, се стреми към своето гнездо като към място, където ще е свободна от земните грижи.

В старата китайска литература множеството сини птици символизирали безсмъртни същества, феи, небесни прате- ници и послания. В Индия и на Запад птиците се разполагат в йерархичен ред по клоните на Дървото на Живота (Световното Дърво). На най-високото място (според съответните традиции) стои най-царствената птица. Обикновено това е орелът (соко-лът) и той е символно съотносим с гръмовержците Зевс, Юпи-тер, Индра и др.

В таоизма значението на птицата се свързва с Безсмърт- ните, които приемат образа на птици. В такива случаи П. се из-ползва за символ на безсмъртието на душата (както е според Корана) и на нея се отрежда ролята на посредник между небето и земята. Идеята душа-птица, а оттам и олицетворението на смъртта с птица са доказани в религиите на древните от Близкия Изток. Отново в Корана е отбелязано, че думата "пти-ца" е синоним на съдба ("На врата на всеки човек сме привър- зали неговата птица" – Коран, 17,13; 27,47).

В Египет, човек (мъж или жена) с птица на главата симво- лизирал божествено посещение на земята или, че духът на по-чинал е слязъл на земята. Птицата е често срещан мотив и в африканското изкуство, най-вече в обредните маски, където символизира живот, сила и плодовитост. В митопоетическите представи образите на отделните птици се отъждествяват с някои от посочените качества и алегории, където*:

Щъркел – олицетворява дълголетие, плодородие, изоби-лие, добра съдба, раждане на дете, майчински чувства, синовно уважение и др.

Жерав – в някои традиции се явява като предвестник на плодородие и живителен дъжд. Според китайската митология жеравът "пренася по въздуха ангелите, съпровождащи душите на мъртвите", но също е свързан и с идеята за дълголетие. В Будизма е символ на зимата.

Врана – символ на хитрост, ловкост, коварство, крадли вост, всеядност и разнасяне на клюки. В Гърция се приема за символ на дълголетие, но и за носител на лоши новини. Във Франция и Италия олицетворява предвестник на нещастие; в Индия се свързва с предизвестие за смърт.

Кълвач – в християнството се асоциира с идеята за дявола и ереста. Гълъб (виж и стат. “Гълъб”) – в много традиции се явява като небесен

предвестник и символ на душата на починалия. При древните евреи Г. бил образ на изкуплението. В християнството символизира Светия Дух. Гълъб и лилия олицетворя- ват Благовещение и Благата вест. Гълъб. и маслинена клонка отвеждат към знака, даден на Ной при Потопа, както и към иде-ята за мир и нов живот; 12 гълъба символизират 12-те Апос-тола.

Гъска – птица с разнообразна символика. Явява се едно-временно и като символ на хаоса, и като "творец на вселена- та, снасящ Златното яйце – Слънцето. В гностическите тради-ции Г. е въплащение на Светия Дух, символ на бдителност и предпазливост". В Китай Г. се асоциира с небето и принципа ЯН; възприема се като талисман, помагащ в любовта и брака.

Врабче – символизира привързаност към човека, но и ме-ланхоличност, закачливост, низост и похотливост. В Ин-дия се възприема като образ на изобилието.

ПЧЕЛА

Обща символика: В митологическите представи образът на пчелата е позната от епохата на неолита. Той се свързва с един от най-важните мотиви на плодородието – настъпването на пролетта. Пчелата понякога се разглежда като оръдие на Бога, с което се пробужда божеството на плодородието. П. се отъждествява в колективен и * По "Мифы народов мира", М., 1988

индивидуален, в темпорален (времеви) и в духовен план. В тези случаи нейния комплексен символизъм отвежда към материализирането на душата и възприемането на пчелата като същество, оживяващо света между небето и земята. В митологичната образност П. или нейните функции се свързват с идеята за Световното дърво. В скандинавската митология дървото Игдрасил е пропито с живителен, свещен мед. П. участва в преданията и космогоничните митове на страната на боговете и против злите духове. В една богомилска бинарна легенда откриваме съчетание от пчелни мотиви с изображения на стрели и сватба на Слънцето на фона на двубой между Бога и дявола. Очевидна е връзката между пчелата и боговете на плодородието от рода на Великата майка или Бо-гинята-Майка. Пчелата е символ и на "медните" Индра, Вишну и Кришна. Известен е образът на Кришна във вид на П. над главата на Вишну. В "Атхарваведа" духовното познание се свързва с производството на мед от пчелите. В Египет П. била олицетворение на царска сила, витал- ност (жизненост) и мъдрост. Египетски мит разказва как бо-гът на слънцето Ра се разплакал, сълзите му покапали на земя- та и се превърнали в пчели. За древното познаване на този вид насекоми говори и едно изображение на отглеждане на пчели, произхождащо от релеф в светилище на Ра от времето на V ди-настия. Древногръцката богиня Артемида се асоциирала с образа на свещена пчела, нейните жрици в светилищата й се наричали "пчели", а жреците евнуси били "търтеи". Според библейското описание в Обетованата земя тече "мляко и мед". В раннохрис- тиянското изкуства на катакомбите пчелата символизира безсмъртието в образа на възкръсващия Христос. За Нозаирите от Сирия, Али, лъвът на Аллах е принц на пчелите, които според някои версии били ангели…

Пчелната майка се явява символ на върховна власт, пло-довитост и плодородие. С пчелната символика се свързват такива качества, като: ред, трудолюбие, грижовност, мъдрост, красноречие и предпазливост. П. е символ на душата и на нейната материализация след излизането й от тялото. Платон потвърждава, че душите на праведниците се превръщат в пчели.

Известен е митът за произхода на пчелата от сълзата, проро- нена от разпнатия Христос. Посредством меда и жилото си пче-лата се приема и за емблема на Христос: от една страна медът символизира сладост, доброта и всеопрощение, а от друга жи-лото е синоним на Съдника Христос и неговото правосъдие.

П. се уподобява и с "героите-цивилизатори, установили хармония чрез мъдрост и меч". Според средновековната демо-нология на светата Инквизиция вещерите и магьосниците, кои-то пиели преди арестуването си пчелно млечице, можели да из-държат на всички разпити и мъчения.

Българска обредност и символика: Според една легенда Бог благословил пчелата да дава най-сладкото нещо в света – меда, заради това, че попречила на Слънцето да се ожени. Оттогава медът и восъка се смятат за лековити и имат магическа- та сила да прогонват злите сили и да омилостивяват болестите. В Югоизточна България господарка на П. и пчеларството е св. Богородица, а всеобщ патрон на пчеларите у нас е св. Прокоп. Според поверието душите на починалите кръстени деца се превръщат в П., които кръжат под Райското дърво. Според дру-го народно поверие душите на мъртвите идват на земята във вид пчели, които обикалят цветовете на ягодите в дните от Ве-лики Четвъртък до Спасовден.

РАЙ Обща символика: На халдейски и авестийски Раят се нарича Pardes или Paradesha. На авестийски думата Ray означава "щастие", "богатство", а на древноиндийски Rayis се превежда като "подарък", "владение". Раят е мястото, което в християнските представи се свързва с вечното блаженство, обещано на праведниците, където те са в постоянно общение с Бога. Обаче, щом като земният Рай е станал недостъпен за хората, това означава, че връзката между Небето и Земята е била прекъсната от грехопадението и за да се стигне отново до Рая е необходим праведен живот на земята. В народното съзнание Р. се осмисля най-често като обляна от светлина огромна градина, в средата на която се намира райското дърво. В библейската, литературната и фолклорната традиция Р. се разглежда в три плана – като Градина, като Град и като Небеса, където всеки план има определено отношение към човешката история. Райската градина в Едем символизира невинното начало на човешкия път: "И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека когото беше образувал. И Господ Бог направи да прораства от земята всяко дърво що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото за познаване на доброто и злото. И река изтичаше от Едем да напоява градината, отдето се разклоняваше и стана четири главни реки." /Фисон, Гион, Тигър и Ефрат/ (Битие, 2:8-10) Райската градина със своя основен водоизточник и четирите реки, течащи в

четирите посоки на света символизира източникът на всяка традиция и първоначалния духовен център. Там е безсмъртието и неизменния център - сърцето на света, отправната точка за общуване между Небето и Земята. Като място с "произрастващи" чудни плодни дървета Райската градина е сравнима с митологичната Градина на Хесперидите и с Келтската Авалон. Раят в образа на град откриваме в описанието в "Откровението на Йоана", 21:10-12 и 14: "… И показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето на Бога, и имаше божествена слава, като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и надписани над портите имената, които са имената на дванадесетте племена на Израелтяните… И градската стена имаше дванадесет основни камъни с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето." В случая, Раят като "квадратен град" въплащава в себе си много древната представа за "кръглите" и "квадратните" градове ("квадратен" е бил например Рим, основан от Ромул). Докато райската градина в Едем символизира началото на човешкия път, то Небесният Ерусалим олицетворява есхатологичния (религиозно-мистичния) край на този път. Раят като небеса е представен в апокрифното описание в "Книгата на праведния Енох" и е литературно разработен в последната част на Дантевата "Божествена комедия". Там има 9 небесни сфери и 7 небеса на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луна, намиращи се във връзка с учението за 9-те ангелски чина. Йерархизацията на Небесата цели да покаже от своа страна постигнатите степени на зрелост и осъзнаване на човечеството. Ислямската традиция умножава и разширява конкретните детайли при описанието на Рая. Там входът към него се състои от 8 порти, всеки райски етаж се състои от сто нива, а най-високият етаж е на седмото небе.

РИБА

Обща символика: Наред със Змията, Рибата е една от най-старите алегории и заема основно място в космогоничните представи на хората. Р. е символ на водата, в която живее, затова в животинския митологичен код Р. намира олицетворение в образите на различни същества, свързани с водата, влагата, подземния свят, смъртта, тъмнината, потентността и плодородието. Р. е символ на живота и плодовитостта, поради способността да се възпроизвежда чрез голямото количество яйца в хайвера си. Тя е основен зооморфен образ от най-долната космическа зона на тристепенната, вертикална митологическа схема на света. Така рибата се противопоставя на едрите сухоземни същества и митологеми от средната зона, както и на тези от най-горната

зона. В образите и предметите от палеолита Р. често се среща във формата на фалос. В различните древни култове и традиции, митологични версии и алегории, рибата е носител на някои по-важни символни образи и идеи, като например: - Р. като опора на Земята в океана или спасител на живота; - Р. като водно чудовище (Левиатан); един или три кита; - Р. като въплащение на бог Вишну; - Р. като олицетворение на водния хаос, тъмнината и смъртта в образа на библейскияЛевиатан; - Р. в поверието за съществуването на хибрид рибо-човек, предшестващ появата на хората; - Р. и използването й за лечение на всякакви болести и безплодие; изображение на гигантска риба – символ на неумолимостта и върховната мощ на Природата; - Р. в идеята, че Второто Пришествие на Месията ще настъпи, когато

Юпитер и Сатурн минат в знака на Рибите, намерила изражение в средновековния архитектурен мотив от три риби, образуващи триъгълник;

- Р. във вид на делфин – символ на морето и морската сила, на царствеността, благородството и любовта; - Р. във вид на акула – символ на нещастие, опасност или смърт и т.н. В древния Египет рибата имала нееднозначно символно значение. От една страна те били смятани за нечисти животни, защото според предание, разказано от Плутарх, рибите изяли фалоса на разкъсания Озирис. От друга страна рибите били смятани за свещени животни, свързвани дори със слънцето, съпровождащи слънчевата ладия. Като християнски символ Р. се появила около 200 г. от. н.е. в Александрия, а кръщелния купел в ранните източници се е наричал piscina (басейн с риби). Според една от версиите, Р. е символ на Исус Христос, за-ради древната алегория на един акростих, много разпространен през началните векове на новата ера. Става дума за първите букви на гръцките думи "Исус Христос, Божий син, Спасител", които отвесно образуват думата ихтис = риба. I = JESOUS /Исус CH = CHRISTOS /Христос TH = THEOU /Божий Y = YIOS /син S = SOTER /Спасител

Подобни ключови думи били много ценени по това време в Александрия, но такова обяснение не е твърде правдоподобно. Символната връзка между рибата и Христос звучи далеч по-обосновано в Евангелията на Матея (4: 18-19) и на Лука :

"И като престана (Исус) да говори, рече на Симона: От- тегли ладията към дълбокото, и спуснете мрежите си за ло-витба. …И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им." ("Св.Евангелие от Лука", 5:4-10).

По този въпрос в своите психоаналитични изследвания Юнг смята, че "Рибата е получила значението си в ранното християнство без каквото и да било обосноваване в писмената традиция, докато за змията поне можем да се позовем на автентични текстове. Р. като символ представлява спонтанно асимилиране на евангелския образ на Христос. Образът на рибата, бидейки неканонически символ, излиза от дълбините на несъзнаваното като еквивалент на историческия образ на Христос… Той се е асоциирал с риба, защото е роден като първа Риба от започващата тогава нова епоха на Рибите." К.Г Юнг поставя началото на гностико-алхимичното тълкуване на Рибата в психоаналитичния окултизъм и по-специално в своя труд "Еон". Юнг казва още, че рибата като символ става мост между Исус Христос и психичната природа на човека, в която дреме архетипът на Спасителя. Българска символика и традиции: Според народното преда-ние, веднъж по време на корабокрушение Св. Никола запушил дупката на гемията с една риба. Оттогава останал обичаят на Никулден да се яде шаран, като жертвоприношение в чест на светеца. Традицията изисква жертвената риба да е с люспи и с кост на главата с формата на кръст. Тази "Никулденска рибя кост" се запазва и се носи като амулет срещу уроки и лоши влияния. Рибата е представена в българските коледни песни като символен еквивалент на Змея, когото убива Св. Георги. В народните представи този змей произхожда от 40-годишен ша-ран и има рибя опашка. Рибното обредно Никулденско ястие се нарича "рибник". Р. се яде задължително и по време на постите – на Благовец (25 март), на Цветница (неделята преди Велик-ден) и на Преображение (6-ти август)

Според народните вярвания появата на много риба в река-та е знак за дълга и мразовита зима, за природно бедствие или война. Ако човек сънува Риба, очаква го беда или влошаване на времето*.

РОСА Обща символика: Символиката на росата е близка до тази на дъжда, но нейното влияние е по-фино. Росата се възприема като небесна благодат и живителна милост. При древните гърци е свързана с митовете за плодородието, където Дионисий се явява въплащение на плодоносната небесна роса. Богините Астарта и Афродита имат отношение както към морето, така и към плодотворната роса. Плиний нарича росата "потта на

* По Стойнев, Ан., Българска митология , С.,1994

небето" и "слюнката на звездите". Старите гърци почитали Р. и като символ на посвещението. В различните традиции Р. е олицетворение на чистата, безценна вода, кондензирала производителните сили на влагата. В Китай росата се свързва с Ян-принципа, за разлика от Ин-влиянието на дъжда. Според китайския философ Лао Дзъ "падането на нежната роса е знак за хармоничното обединение между небето и земята". В Будизма Р. е символ на ефемерния характер на живота и нещата от него. В индийските свещени книги росата е символ на Божието слово. В Средновековната християнска традиция росата се сравнява с изкупителната кръв на Христос, която се стича капка по капка от копието на римския центурион и се превръща в розови цветчета. В Херметизма* и Кабала "небесната роса" е символ на Изкуплението, Пробуждането и Съживяването.

РУНИ Обща символика: Руните са странна система от знаци и сим-воли, вид магическа "азбука" с образци и носители на енергиен потенциал. Това са 24 готически писмени изображения (първоначално били 18), използвани най-често в шаманизма и за предсказания. Руническите знаци представляват магически символи, азбучни и пиктографски надписи от бронзовата епоха. Днес руните се използват за самостоятелно гадаене, за заклинания, за съпоставки и аналогии с И Дзин, Таро и др. Руните на северните народи и И Дзин в Китай са две от най-великите предсказателни системи в света, защото всяка от тях е извлечена от природата и жизнените цикли. Според К. Медоуз: “Руните разкриват процеса на Сътворението и на качествата, присъщи на Природата и на самите нас”. Същият автор твърди, че те са "съставни части от космическия език, който може да ни предаде вътрешно знание за физическата вселена и за нас самите, тъй като естествените закони, управляващи вселената, действат също и вътре в нас."

Според един от митовете, Р. са дело на едноокия Один – върховен норвежки бог на мъдростта и войната. Той сам се приковал със собственото си копие към дървото Игдрасил, съ-ответстващо на познатото Дърво на Живота. Митът за Один, който виси на дървото 9 дни и нощи, има прилики с историята за Разпятието. Наистина, християнството станало приемливо за северните народи, отчасти защото страданията на Исус на кръста им напомняли за изпитанието на Один, който също бил пронизан с копие. Но една от разликите е, че Один бил про-весен с главата надолу.

* Херметизъм – общо означение на философските и алхимически учения, използвано в смисъл на тайна наука или учения

Руните като цяло символизират Слънцето, Луната, ос-новни стойности, качества, понятия, архетипове, природ- ни сили и явления, имена на богове и богини. В Средновеко-вието и до началото на ХІV век Р. били считани за носители на голяма магическа сила. Те представлявали инструмент за ма-гьосници и шамани, или се използвали в качеството на амуле- ти, талисмани и атрибути в магическите обреди. Руническите символи се гравирали само през нощта върху мечове, камъни или на специални ("вълшебни") пръчки от орех, тис или ясен. Смятало се, че издълбаните руни можели да осигурят победа, безопасно пътуване, оздравяване, защита от тъмни сили, прок-лятия и уроки, както и за плодородие, благословия и придоби- ване на сила. Едно от най-важните значения на руните обаче било гадаенето с тях. Руническите пръчки или камъчета се хвърляли (както в И Дзин), а получената конфигурация се тъл-кувала по определен начин.

Съществуват много мнения и хипотези за произхода на руните. Някои твърдят, че са създадени от тевтонските племе- на на Сев. Европа към 500 г. пр.н.е., други – че произхождат от Сев. Италия от много по-късен период или, че са създадени на базата на латинската азбука. Според трета теза Р. са създадени от викингската цивилизация около VІІІ в. от н.е. Въпреки раз-личията в научното мнение относно началото на руническото писмо, съществува общо историческо съгласие, че Р. били из- ползвани от езически племена на обширна територия от Сев. Европа. През ІІІ и ІV в. от н.е. руническите надписи върху ка-мъни, оръжия и бижута в Сев. Европа достигат своя апогей. Най-внушителните рунически монументи, наречени Jellinge би-ли издигнати в Дания през Х в. от н.е. Надписът на един от най-малките каменни паметници бил следният: "Горм, крал и реформатор на Дания, издигна този паметник за жена си Тира". В Швеция са открити около 2400 рунически надписа от времето между 1000 и 1100 г. от н.е. След този период използ- ването на тези писмени знаци започва да намалява. Така сти-гаме до 80-те години на ХХ век, когато руническите камъчета стават модерно средство за гадаене, използвано в съответствие с правилата на И Дзин или с кръговото и кръстообразно разпо- ложение на гадателските карти. Тълкуването с руни се свързва с норвежкото олицетворение на съдбата, с миналото, настояще- то и бъдещето. Руническите пръчки, с които се гадае, представ-ляват енергийни модели, които веднъж освободени действат разумно за променяне на материалния свят. Затова се смята, че руните са свързани с божествата, тъй като действат богопо-добно и чудотворно.

ШЕСТОГРАМ/ХЕКСАГОН ПЕЧАТЪТ НА СОЛОМОН Обща символика: Символ на юдаизма, познат като

звездата на Давид, образувана от два вплетени един в друг триъгълници. В Кабала олицетворява взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Шестоъгълникът (наричан още хексаграм и хексагон, т.е. фигура, заградена с шест линии и с шест ъгъла ) като знак бил известен още в бронзовата епоха и го изо-бразявали за украса на светилници, за печати и други предмети и украшения. В античността употребата му била ограничена, но в началото на Средновековието кабалистите препоръчвали той да се изобра- зява върху защитни медальони, амулети и талисмани заедно с други молитви и заклинания. В алхимията шестоъгълникът символизирал философския камък, а най-широко приложение намирал в магиите за командване на призованите духове и де-мони. Според кабалистичното тълкуване шестограмът пред-ставлява символ на действията на Бога в света на просто- смъртните.

Шестоъгълната фигура се считал за най-известният древен символ на съвършенство. Триъгълниците от които тя е съста- вена олицетворяват единството на противоположностите. По времето на цар Давид шестоъгълника станал емблема на юдейското единство. Дотогава евреите използвали петолъч- ната звезда-пентаграм – символ на човека. Според легендата, еврейският цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм и името на бога (виж "Пръс-тен"). Този пръстен, известен като "печата на Соломон", имал магическа сила и давал власт над демоните.

Използваният в окултизма шестограм представлява шесто- ъгълна фигура във вид на шестлъчева звезда, изградена от два кръстосани равностранни триъгълника. Представените по-долу две фигури символизират най-общо окултната съвкупност от понятия, съставящи целостта на елементите на Вселената.

Фиг.1 Фиг. 2 Луна Огън Сребро

Топло Сухо Марс Венера Желязо Мед Въздух Земя Влажно Студено Юпитер Мер - Калай курий Вода Сатурн Живак Олово

ТАЛИСМАН

Обща символика: Талисманът представлява вещ или предмет, надарен с магически способности, предназначени да пазят носителя си от зли сили или лоши влияния, да му носят щастие и добър късмет. Талисманът има за цел да влияе благоприятно върху сбъдването на съкровено желание или за постигането на определена цел. Вярва се, че прецизно изработения талисман съдържа в себе си определен дух, духовна субстанция, или е в контакт с могъщи сили, които ще помогнат на притежателя си да постигне своите намерения. Най-често срещаните талисмани са изписани върху хартия, пергамент, дърво или метал магически образи, символи и знаци. Руническите Т. обикновено са правят от парче дърво, върху което се изрязват съответните

Слънце Злато

руни, но се използват и други материали за гравиране на руните, напр. метални пластини на верижка, пръстени с рунически монограми и др. Талисманите са много лични и в тях обикновено се вписва името на собственика, заедно със символите и знаците, отнасящи се до проявлението на желания ефект. ТАРО Обща символика: Произходът на Таро е много трудно с точност да бъде точно определен. За сметка на това със сигурност може да се каже, че колодата Таро са истинско произведение в света на символите. Дали произхождат от Индия, Китай или Египет, дали са дело на Хермес Трисмегист, на араби, кабалисти или алхимици, в познатия вид картите са факт с отчетливо средновековна образност, примесена с християнска символика. Без съмнение, колодата Таро са най-старите карти и според една от теориите произхождат от древния Египет. Според А. К. дьо Жьоблен и Папю, в първоизточника това били изображения на древноегипетски паметници. Съвпаденията с елементите и детайлите на Кабалистичното Дърво на Живота водят до хипо- тезата, че думата ТАРО е анаграма на еврейската азбука ТОРА. Съществуват и други мнения, според които Т. е произ- водно на думата РОТА, която означава "път", "пътека" към познанието. Прави се аналогия и между символиката на ТАРО с тази на "Древноегипетска книга на ТОТ*" - окултен наръчник с всички мистерии на света. Твърдението, че Таро имат египет- ски произход и интерпретирането на Арканите в духа на Каба-ла дължим на френския протестантски пастор-масон Антоан Кур дьо Жьоблен (1719-1784 г.). Според една легенда египет-ските жреци, виждайки как варвари-завоеватели разрушават техните светилища, пълни с древни познания, изразили тайните на учението си в рисунките и йероглифите на картите Таро. Чрез тях се надявали порокът и хазарта да съхранят ценните знания по-добре, отколкото временната добродетел. Действи- телно, до ХIХ век необичайните карти се използвали изключи-телно за хазартната игра Тароки. В пълен вид колодата Таро се състои от 78 карти, разделе-ни в две групи - "Голяма" и "Малка Аркана" (лат. Arcanum "тайнство" ). Малката Аркана съдържа 56 карти, наречени ключове", разделени по 14 в 4 групи по цвят. Те отговарят на днеш-ните карти за игра. От старите изображения и названия на чети-рите групи произлизат днешните "пики" (копие-алебарда), "спатия" (жезъл), "купа" (чаша), "каро" (стара ромбоидна монета). Съвременните карти за игра са производни на Таро - Попът е "Царят", Дамата е "Царицата" , Жокерът - "Лудият" и т.н. * ТОТ - Древноегипетски бог на магиите и окултните познания

Голямата Аркана съдържа една обособена група от 22 карти със символни фигури и значение, които стават обект на магическата наука и окултизма едва след XVIII век. Тези 22 карти се наричат Аркани и съответстват на буквите на еврейската азбука. В кабалистичното значение на картите Таро и тяхната символика на Архетипове (Праобрази) е въплатено хилядолетно човешко познание. Днес тълкуването на символиката на Арканите като ключове към окултната материя се основава на съвременното разбиране на Архетиповете (праобразите), развито от швейцарския учен и психиатър Карл Густав Юнг (1875-1961) в неговата "Психология и Алхимия" (1944)* . Картините на 22-те карти от Голямата Аркана на най-популярното Марсилско Таро синтезират архетипови образи, идеи и конкретни типажи от ежедневието на хората през Ренесанса. Така например, Архетиповите образи отговарят на следните карти от Голямата Аркана: • Майката с изражение в "Папесата", "Императрицата",

"Справедливостта" • Конят с изражение в "Колесницата" • Мъдрецът и стария човек с изражение в "Папата", "Им-ператорът",

"Отшелникът" и "Справедливостта" • Кръгът с изражение в "Колелото на Съдбата" • Смъртта, Дявола и Дома с изражение в "Кулата" • Близнаците и Слънцето с изражение в "Слънцето" • Птицата с изражение в "Звездата" и "Светът" • Девата и Звездата с изражение в "Звездата" • Луната с изражение в "Луната" • Огънят с изражение в "Кулата" Архетиповите образи на Таро според Юнг са носители на два аспекта борба – борба със себе си и борба срещу другите. Всеки от специфичните образи е носител на кабалистична и цветова символика. Основната гама от 4 пастелни тона допълва общото възприемане и значение на изображенията. Синият цвят е лунарен, пасивен, нощен символ на тайните, на Анимата и на женските стойности, знак на истината и душевното равновесие; Червеният цвят е мъжки символ, багра на кръвта, на Духа и проявлението на Анимуса, на вътрешната сила и енергия, на борбата и земния живот; Жълтият цвят е символ едновременно на Слънцето и на земята, на меда и на обилната жътва, на обективността и на интелектуалното просветление; Зеленият цвят е символ на жизнеността, надеждата и съзида-нието; Черният цвят е символ на безнадеждност, на край, възраждане и ново начало. Белият фон подсилва идеите за светлина, * От произведенията на К.Г. Юнг, чиито брой надхвърля 20, това е най-важно за съвременната езотерика. Юнг описва развитието на човека като процес на индивидуализация, който се развива между несъзнаваното и съзнанието... Духовното наследство на човечест-вото съдържа Архетипове (праобрази), носители на колективен опит, намиращи израз в символите, религиозните митове и различ-ните езотерични учения...

непорочност и чистота. По-долу е представена синтезираната символика и тълковни значения на картите от Голямата Аркана, разгледани в книгата "Числата – езотерика и познание". ОБЩА СИМВОЛИКА НА КАРТИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА АРКАНА В скоби са дадени другите имена, с които са познати арканите в окултизма. І. МАГЬОСНИКЪТ (Магът, Фокусникът, Акробатът): Рисунката и числото на картата символизират: движение, развитие, късмет, интелект, оригиналност, първопричина, творческо и материално начало. Арканата съчетава идеи като: изобретателност, целеустременост, жизнена енергия, организираност, хитрост, ловкост, измама. В Кабала числото 1 е символ на Мъжа, мъжкото Начало и Оживяващата природа. Сефирот на Венеца и Уравновесяващото Провидение. Тълковни значения: Отговорности. Влияние. Активност. Нови действия. Пътувания. Обучение. Творчество. Хармонични отношения. Оптимизъм. Издържливост. Добри възможности. Предприемачество. Придобивки. Издигане. Слабоволие.Непредпазливост. Загуба. Неустойчивост. Трудности. Корист. Егоизъм. Кариеризъм. Нечестни действия. Страдание. II. ПАПЕСАТА (Висшата Жрица): Олицетворява силата и влиянието на майката, съпругата и жената, пасивността и двойствената природа на симетрията. Арканата въплащава идеите за размисъл, мъдрост, търпение, прозорливост, чувствителност, интуиция и способност за реална преценка. Символизира скритото познание и тайното посвещение, връзката между съзнанието, подсъзнанието и действителността. В Кабала числото 2 е олицетворение на Жената, женското Начало и Живеещата природа. Сефирот на Мъдростта и Познание-то. Тълковни значения: Сигурност. Очакване. Тайна. Разрешаване на проблем. Търпение. Упоритост. Прозорливост. Чувства. Приятелство. Състрадание. Добри промени. Брак или майчинство. Щастие. Спокойствие. Равновесие. Успех. Пасивност. Неяснота. Консерватизъм. Несигурност. Пасивност. Свръхчувствителност. Страсти. Емоции. Разочарование. Затваряне в себе си. III. ИМПЕРАТРИЦАТА (Царицата, Владетелката): Символ на май-ката-Природа, на Богинята-Майка, на дома, брака, материалния свят, природата, изобилието и хармонията. Арканата въплащава идеите за: любов, плодовитост, майчинство, раждане, общителност, пориви, чувствителност, интелект, творческо начало и конретизация. В Кабала числото 3 символизира Обединението на мъжкото и женското начало, на Движението и Покоя. Сефирот на Действието, Развитието и Благополучието. Тълковни значения: Ефикасни решения.Успех. Устойчивост. Активност. Общуване. Истина. Новини. Благоприятен изход. Интуиция. Посредничество. Женско влияние. Промяна. Признание. Успех. Плодовитост. Благополучие.

Обновление Лекомислие. Проблеми. Прибързаност. Съмнения. Нерешителност. Физическа и душевна умора. Застой. Интимни проблеми. IV. ИМПЕРАТОРЪТ (Царят, Владетелят): Символизира основата, бащата, съзидателната енергия в материалния свят. Носител на идеите за: стабилност, воля, разум, осъществяване, съзидателна енергия, авторитет, господството на духа над материята. Арканата олицетворява непоклатим, земен, снизходителен и щедър човек, на когото може да се разчита. В Кабала числото 4 е израз на Волята и Властта. Сефирот на Безкрайното Милосърдие. Тълковни значения: Реализация. Подкрепа. Власт. Напредък. Благосклонност. Семейно равновесие. Стабилност. Благополучие. Задоволени амбиции. Щедрост. Слабост. Напразни усилия. Проблеми. Зависимост. Загуба на илюзии. Бедност. Провал. Несигурност. Принуда. V. ПАПАТА( Висшият Жрец): Картата е съотносима със зодиака-лен знак Овен. Символ на власт, познание, разум, благоволение и постигнато равновесие. Скиптъра с тройния кръст в лявата ръка на Папата символизира трите свята - астрален, духовен и материален и триединството съзнание-душа-тяло. Арканата олицетворява: прозрението и божественото откровение, връзката между човека и Висшата сила, даряваща хората със светлина. В Кабала числото 5 символизира Справедливостта. Сефирот на Безусловното Правосъдие. Тълковни значения: Мъдрост. Любов. Придобивка. Протекция. Брак. Признание. Договор, сделка. Стабилност. Спокойствие. Разбирателство. Хармония. Уважение. Слава. Доверие. Късмет. Оздравяване. Болест. Слабост. Застой. Лоши съвети. Слабост. Неразбирателство. Подозрения. Недоверие. Проблеми. VI. ВЛЮБЕНИЯТ (Любовниците): Картата е съотносима със зо-диакален знак Телец. Символизира борбата между доброто и злото, свободата на волята, силата на изкушението и греха, на стремежа към красота и хармония. На рисунката жената с короната олицетворява порока, а русата девойка - добродетелта. Амурчето отъждествява силата на съдбата. В Кабала числото 6 е олицетворе ние на хармонията, красотата, любовта и взаимното привличане. Сефирот на Добротата, Неувяхващата Красота и Единството на противоположностите. Тълковни значения: Брак. Избор.Прозрение. Решителен избор. Любов. Изкушения. Ентусиазъм. Придобивка. Любов. Семейство. Идеализъм. Пориви. Страсти. Емоции. Зависимост. Проблеми. Несигурност. Криза. Проблеми. Противоречия. Незрелост. Компромис. Саможертва. Тъга. Икономии. Неуспех. Лицемерие. Недоверие. Грешен избор. VII. КОЛЕСНИЦАТА (Каретата): Картата е съотносима със зодиакален знак Близнаци. Олицетворява господството на човека над стихиите на материалния и духовния свят. Впрегнатите коне символизират доброто и злото, активното и пасивното начало. В окултизма седмицата се разглежда като свещено число на мъдрост, духовно съвършенство, импулсивност, максимализъм и знак за положителна промяна. Каретата е движение,

напредък, сигурност, победа, успех. В Кабала числото 7 е символ на Бащата, на Осъществяването, на Астралния свят. Сефирот на Вечността и Победата на живота над смъртта. Тълковни значения: Борба. Победа. Пътуване. Сила. Жизненост. Предвидливост.Успех. Постигнати цели. Ентусиазъм. Амбиции. Триумф. Среща. Подкрепа. Напредък. Проекти. Благопо- лучие. Неуспех.Врагове. Отстъпление. Лекомислие. Проблеми. Без-силие. Съмнения. Отмъщение. Конфликт. Провалени надежди. VIII. СПРАВЕДЛИВОСТТА ( Правосъдието, Темида ) : Картата е съотносима със зодиакален знак Рак. Символизира закона за равновесието и установяването на хармония между материалния и духовния свят. Темида (Themis) е образ на стабилността и дисциплината, олицетворение на една от 4-те човешки добродетели – Справедливостта. Арканата въплащава идеята за самообладание, сила, предпазливост и власт. Осмицата е "космическо" число на безначалие и безкрай. В Кабалата 8 е символ на Майката, на Първоначалното съществуване, на Правосъдието. Сефирот на Благополучието, Славата, Справедливостта и Равновесието. Тълковни значения: Равновесие. Съдружие. Брак. Договор. Външна помощ. Наследст-во. Разум. Предпазливост. Практицизъм. Награда. Съдействие. Доверие. Чест. Стабилност. Несправедливост. Процес. Несигурност. Строгост. Вина. Скрупули. Наказание. Проблеми. Дело. Раздяла. Развод. IX. ЕРМИТЪТ (Отшелникът): Картата е съотносима със зодиакален знак Лъв. Алегория на мъдростта, усамотяването, задълбочеността, благоразумието, търсенето на истината и непреходните стойности. В окултизма арканата носи значение както на себеотрицание и всеотдайност, така и на предразсъдъци, рутина и скрити пороци. Числото 9 бележи край и ново начало. В Кабала то е символ на Затвореност, Ум, Интелект. Сефирот на Основанието, Произхода и Устойчивостта. Тълковни значения: Благоразумие. Предпазливост. Душев на сила. Мъдрост. Творчество. Обучение. Самовглъбяване. Познание. Ограничения. Самота. Подозрителност. Недоверие. Закъснения. Обезкуражаване. Лицемерие. Предателство. Объркване. Страх. Затваряне в себе си. Материални ограничения. X. КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА (на Щастието, на Късмета) : Картата е съотносима със зодиакален знак Дева. Арканата символизира Закона за Еволюцията (одухотворяване на материята) и за Инволюцията (материализиране на духа). Това е карта на Висшата сила, дви-жението, съдбата и късмета, за всички положителни и отрицателни събития, които предлага живота. Кръгът (Колелото) въплащава идея-та за постигане на равновесие и хармония. В Кабала числото 10 е олицетворение на Неизбежността, Силата и магическото могъщест-во. В езотериката 10 е идеалното число, символ на универсалното творение и знак за ново начало. Сефирот на Царството, Съдбата, Началото на формата. Тълковни значения: Движение. Напредък. Промяна. Неочаквано щастие.

Преместване. Случайност. Късмет. Подобрение. Благополучие. Напредък. Успех. Нови контакти и отношения. Край на щастлив цикъл. Болест. Превратност. Негативен обрат. Усложнения. Застой. Конфликти. Проблеми. XI. МОЩТА(Силата) : Символизира господството на Душевната сила, мъдростта, интуицията и нравствената чистота (образа на девойката) над страстите, инстинктите и материалните предизвикателства (образа на лъва). Арканата въплащава идеите за: вътрешна борба, раздвоение, временна слабост или потиснати чувства, за сила, преодоляване на всички трудности и и постигане на равновесие. В Каба-ла числото 11 е символ на Свобода, Мъжество (смърт), Отминаващ живот. Тълковни значения: Смелост. Слава.Успех. Признание. Слава. Амбиции. Доверие. Авторитет. Защитеност. Самообладание. Материална стабилност. Преодолени трудности. Разрешени проблеми. Загуба. Неуспех. Слабост. Страх. Егоизъм. Агресивност. Предупреждение. Отстъпление. Несигурност. Неуспех. Загуба на авторитет. XII. ОБЕСЕНИЯТ : Картата е съотносима със зодиакален знак Везни. Символ на идеализъм, всеотдайност, голяма духовна сила и саможертва в името на нещо ново и по-добро. Върху двете зелени хълмчета на под дърветата с окастрени клонки и червени (кървави) белези, се виждат изникнали стръкчета от магическото растение мандрагора (виж стат. "Мандрагора") - символи, че саможертвата не е напразна и следва възраждане. При всички случаи Арканата предупреждава за сложна ситуация, при която истината е много по-различна от това, което изглежда на пръв поглед. В Кабала числото 12 олицетворява Уравновесяващата сила, Надеждата и Милосърдието. Тълковни значения: Всеотдайност. Очакване. Идеализъм. Човеколюбие. Кратък успех. Саможертва. Протест. Самостоятелност. Мъдрост. Приспособимост. Морално удовлетворение. Изпитания.Безсилие. Трудности. Ограничения. Инертност. Проблемни отношения. Разочарования. Мазохизъм. Неспособност. Напразни илюзии. XIII. СМЪРТТА : Аркана на трансформацията, оздравителната промяна и първи етап на възраждането. Скелетът е алегорична фигура на изконната Истина, лишена от всичко временно, тленно и фалшиво. Смъртта е не само физическо състояние, но и олицетворение на кръговрата в природата, на преминаването от състояние в друго. Картата изразява необратима промяна и начало на ново развитие. В Кабала числото 13 е символ на Смъртта, на Световното преобразуващо начало и Формираща сила. Тълковни значения: Край. Неизбежност. Смърт. Трансформация. Коренна промяна. Съдба. Ново начало. Загуба. Раздяла. Тъга. Разбити надежди. Мъка. Пасивност. Противоречия. Разочарование. Провал. Раздяла. Развод. XIV. УМЕРЕНОСТТА (Въздържанието): Картата е съотносима със зодиакален знак Скорпион. Картата олицетворява постигането на равновесие в материален и духовен план. Крилете на слънчевия ангел са алегория на интелектуално извисяване. Преливането на водата (плодородие

и чистота) в двете кани е символ на изтичането и преобразуването на жизнените сили в природата и човека, неговото духовно прераждане. В окултизма Арканата носи значение и на: временно материално блокиране (здраве, финанси), изпитания за волята, инициативност, прогрес, осъществяване на идеал. В Кабалата 14 е олицетворение на Инволюция, Телесен и Индивидуален живот. Тълковни значения: Сигурност. Равновесие. Скромност. Разум. Търпение. Общителност. Разбирателство. Семейно щастие. Хармония. Приспособимост. Развитие. Утвърждаване. Прогрес. Пропуснати възможности. Конкуренция. Икономии. Конфликти. Грешен избор. Нетърпение. Несъвместимост. Пасивност. Провал XV. ДЯВОЛЪТ (Демонът): Картата е съотносима със зодиакален знак Стрелец. Символ на тайните науки, на живота в материални окови, на страсти, изкушения и ограничения. Олицетворява енергията на първичността, инстинктите и предубежденията, тяхното осмисляне и подчиняване на волята. В окултизма Арканата има значение на: обаяние, страсти, желания, пробивна сила, гордост, практицизъм, лесна приспособимост. В Кабалата 15 е символ на Съдба, Кръговрат, Предназначение и Предопределение. Тълковни значения: Късмет. Изкушения. Власт. Материално щастие. Сила. Победа. Успех. Благополучие. Придобивки. Желания. Амбиции. Предопределеност. Крайности. Злоупотреби. Заслепеност. Слабоволие. Машинации. Интриги. Недоразумения. Възгордяване. Конфликти. Болест. Нещастие. XVI. КУЛАТА /НА БОГА (Гръмотевичният удар): Картата е съотносима със зодиакален знак Козирог. Метафора на унищожителната сила на провидението, на Божията намеса, на упадъка, коренната промяна и пречистването. Някой оприличават изображението с това на Вавилонската кула - творение на човешката гордост. Окултното значение на Арканата се свързва с идеите за: суров урок, несигурност, финансова нестабилност, необходимост от постигане на рав-новесие и възможност за неочакван късмет. В Кабала 16 е символ на Видимия свят, на Грехопадението и Разрухата. Тълковни значения: Необратими промени. Преобразувания. Обрати. Непредвидимост. Пречистване. Прозрение. Среща. Възраждане. Подобрение. Нова посока. Удар. Наказание. Провал. Ограничения. Изпитания. Нещастие. Раздяла. Инцидент. Заболяване. Болница. Аборт. Фалит. Бедност. Из-мама. Разочарование. Самота. XVII. ЗВЕЗДАТА (Звездите): Символ на възраждането и новия живот, на прозрението, вярата и надеждата. Звездите - 8 на брой, олицетворяват възпроизвеждането на материята в космоса и природата. Те са източник не само на светлина, но и на любов и хармония. Голата девойка е изразител на Истината и нравствената Чистота. Арканата олицетворява идеите за: жизнена и духовна енергия, стремеж към равновесие, положително влияние, неочаквана помощ и подаръци от Съдбата. В Кабала числото 17 е символ на Физическата сила, Надеждата и Безсмъртието. Тълковни значения:

Хармония. Надежди. Успех. Щастие. Реализация. Благополучие. Напредък. Признание. Късмет. Движение. Равновесие. Нови перспективи. Нереши-телност. Песимизъм. Възгордяване. Загуба. Неувереност. Напрежение. Страх. Податливост. Безсилие. Икономии. XVIII. ЛУНАТА : Картата е съотносима със зодиакален знак Водолей. Картата е олицетворение на тъга, илюзии, идеализъм, разочарование, ограничения, стремеж към светлина и по-добър живот. Луната е символ на вечната женственост и плодовитост, на отминаващо време, на творческо въображение, чувствителност, интуиция и мечти. Окултното значение на Арканата е свързано с вътрешни противо-речия и търсенето на равновесие, с хуманитарна и духовна насоченост на цели и интереси. В Кабала числото 18 е олицетворение на Хаоса и Материята. Тълковни значения: Мечти.Брак. Популярност. Чувствителност. Идеализъм. Интуиция. Въображение. Творчество. Ентусиазъм. Популярност. Авантюризъм. Семейни промени. Бременност, раждане. Криза. Конфликт.Самота. Пасивност. Измама. Грешен избор. Малодушие. Страх. Егоизъм. Непостоянство. Тъга. Материални ограничения. XIX. СЛЪНЦЕТО : Картата е съотносима със зодиакален знак Ри-би. Олицетворение на Светлината, съзиданието и еволюцията, на личното Его и одухотворяването на материята. Алегория на възродения живот и постигнатото равновесие, на щастието, плодородието и радостта от живота. Арканата се свързва с идеите за: смелост, доминиращо присъствие, бързо развитие, богато бъдеще и бляскав успех. Числото 19 е много силно в своя символизъм, понеже е съставено от първото и последно в поредицата от 1 до 9. В Кабала 19 се свързва със Стихиите, Храната, Минералното царство. Тълковни значения: Щастие. Любов. Изобилие. Радост. Хармония. Надежди. Свобода. Удовлетворение. Благополучие. Блясък. Уважение. Слава. Признание. Напредък. Протекция. Провалени планове. Надценяване. Неразбиране. Враждебност. Конфликт. Разочарование. XX. СТРАШНИЯТ СЪД (Съдният ден, Присъдата): Символизира духовното пробуждане, пречистване и възраждане след период на преосмисляне и житейска равносметка. Ангел-пазителят със златната тръба е изпратен да предупреди и разбуди човешкото съзнание. Арканата е алегория на Божествената сила, подхранваща Душата, на астралното и физическото тяло. В окултизма картата носи значение на: внезапни промени, загуби, съмнения, обновление, нов живот и възможности, брак, майчинство. В Кабала числото 20 се свързва със Самостоятелното движение, Диханието и Растителното царство. Тълковни значения: Провидение.Възраждане. Избавление. Разреше-ние. Изход. Възстановяване. Облекчение. Изцеление. Подобрение. Надежди. Изненада. Промяна. Нови възможности Нестабилност. Наказание. Неприятности. Конфликт. Разрив. Слабост. Нестабилност. Неизбежност. Вина. Присъда. Провал.

XXI. СВЕТЪТ (Венецът): Алегория на целия свят и неговата същност. Триредовият лавров венец, символ на слава и победа, олицетворява астралната, духовната и материалната основа на света. Светецът, орелът, лъвът и бикът са четирите стихии - въздух, вода, огън и земя. В окултизма 21 се приема като число на съвършенството, израз на зрелост, мъдрост и добродетел. Арканата е символ на: успех, слава, победа, късмет, самообладание, духовна власт, житейска реализация, двойствено Его и артистична чувствителност. Тълковни значе-ния: Хармония. Слава. Триумф. Успешна реализация. Признание. Победа. Съвършенство. Радост. Щастие. Удовлетворение. Придобивки. Равновесие. Късмет. Промяна. Живот в чужбина. Неувереност. Напрежение. Ограничения. Закъснения. Повишена чувствителност. Страх. Съмнения. Враждебност. XXII. ГЛУПАКЪТ (Шутът, Лудият): Според старите тълкувания, това е карта-символ на злото (във вид на неприятности, предизвикателства и провали), но с относителен характер, поради липсата на определено число на Арканата. В окултизма, 0 е символ на затворен кръг в еволюцията и определен етап от личностното развитие. Нулата е неограничена, тя самата е граница, краен предел в ограниченията на възможностите. Ако се разглежда като 22, тогава е изразител на високи амбиции, чувствителност, безпокойство, раздвоения и гениалност. В Кабала 0 се свързва с Относителното, Продължително движение и Животинското царство. Тълковни значения: Свобода. Избор. Промяна. Независимост. Свободомислие. Ентусиазъм. Оригиналност. Личен избор. Лекомислие. Бягство. Изпитания. Напразни усилия. Несигурност. Безпокойство. Колебания. Конфликти. Проблеми. Разочарования. Крайности. Безотговорност.

ТОТЕМ

Обща символика: Тотемът представлява образ на животно или растение, избрано за покровител или водач, по подобие на прародителя. "С него се установява връзка на родство и близост с всички произтичащи от това задъления и права. Думата "тотем" има значение на личен пазител или водеща сила и няма нищо общо с обществената организация на племето или клана." Тотемът, като цяло, е символ на родствени отношения или принадлежност към общност, както и на връзка със свръхестествена сила. Българска обредност и символика: Подобно на тюрките и на други азиатски народи прабългарите са вярвали в различни свещени родоначалници – тотеми. Тези тотеми имали възможно най-древен произход отнесен към най-ранните вярвания, които вече са били на изживяване в низшите равнища на религиозната им система по време на

Първата българска държава. Свещени животни за прабългарите са били кучето, конят, орелът и еленът.

Въпреки, че преки данни за коня като тотемно животно да липсват, има много сведения за почитта към него у прабългарите. Той е най-изобразяваното животно в рисунките – графитите от времето на Първата българска държава. Среща се в амулетни и свещени изображения. Кон е изобразен и на Мадарския конник, като едно от неговите възможни тълкувания е, че е изображение на българския хан, слят с изображението на бог Тангра.

ТРИЪГЪЛНИК Обща символика: Символизмът на триъгълника е свързан с числото 3 и се разглежда в съответствие с отношенията му с другите геометрични фигури. Той е често срещан символ с постоянно значение, използван в архитектурните орнаменти в древните Индия, Гърция и Рим. В архитектурата и строителството триъгълниците играят важна роля, имайки значението на екер (уред за чертане на прави ъгли). В езика на символите равностранният триъгълник символизира Пропорцията, Хармонията и Божествеността. В символен аспект човекът отговаря на правоъгълен Тр., получен от разделен на две равностранен Тр. Триъгълник с насочен нагоре връх олицетворява Огъня и Мъжкия принцип, а с върха надолу – Женския принцип и Водата. Със символиката на Тр. се свързват много символни триади, като: Мъдрост-Сила-Красота; Минало-Настояще-Бъдеще; Раждане- Зрелост-Смърт; Мисъл-Слово-Действие; в алхимията: Сол-Сяра-Живак; в религията – Бог Дух-Бог Отец-Бог Син и т.н. В Индия обърнатия Тр. е олицетворение на Матрицата (yoni). В Питагорейството Тр. е алхимичен символ на Огъня и Сърцето. Древните Маи възприемали триъгълника като част от слънчевия лъч. Според юдейските традиции равностранният Тр. е символ на Бога, чието име е забранено да се произнася. Шестограмът наречен Соломонов пръстен, е съставен от два сплетени триъгълника, олицетворяващи Човешката Мъдрост. Тр. е от голямо значение във Франк-масонството. Там всеки триъгълник отговаря на един от елементите: равностранния – на Земята, правоъгълния – на Водата, разностранния на Въздуха и равнобедрения – на Огъня. В масонския триъгълник основата символизира Трайността, а двете бедра, образуващи връх се асоциират със Светлината и Тъмнината.

ЧАКРИ

Обща символика: Учението за Чакрите принадлежи към Източния окултизъм, чиито метафизически модели се използват и от съвременната Западна езотерика. Връзката между Чакрите, Астрологията, Нумерологията, Идзин, Таро, Цветотерапията и др. се основава на познанията за космическите и планетарните влияния, на тяхната подчиненост на законите за Цикличността на Вибрациите, за Съответствията, за Хармонията в живота и т.н.

Чакра е санскритска дума (означава "кръг", "колело"), която се използва със смисъл на енергиен център. Чакрите се разглеждат като възли на жизнена енергия, като вибрационни тела, които поемат, усвояват, трансформират и преработват всякакъв вид енергиен потенциал. Тази енергия се получава както от космоса, така и от всички материални, земни неща, като хора, животни, растения, минерали и т.н. Всяка една от 7-те основни чакри има своя енергия, вибрация, число на вибрация, цветово изражение и др. Според теорията за чакрите, те са в основата на естествения процес на развитие на земния свят. В техните енергийни потоци се открива широк спектър от вибрации, определящи степента, вида, цвета, камъка и аромата на всяка чакра. Чакрите са наричани и лотоси, които чрез разтварянето на листенцата си метафорично изразяват отварянето на чакрите. Според Ен. Джудит, чакрите са области на тялото, концентрирани около основните нервни ганглии, които могат да бъдат диагностицирани и лекувани.Свиването на стомаха, стягането на гърлото, разтуптяването на сърцето, изживяването на оргазъм – всичко това са проявления на чакрите в тялото. Така например, работата е дейност на първа чакра, тъй като тя е свързана с оцеляването; възприемането или създаването на музика е под влиянието на пета чакра, тъй като тя е свързана със звука и общуването; сънуването се дължи на шеста чакра, чиято функция е тази на вътрешното зрение и т.н.

По-долу ще откриете някои символни аспекти на чакрите, представени в предишната книга "Числата – символика и традиции". Събитийния план на всяка чакра се използва при гадаене с чакри на Таро или И Дзин. ЧАКРА 1 Муладхара Елемент: Земя; Цвят: Червен; Планети: Земя, Сатурн; Функции, свързани с: Оцеляване; Ключови думи: Човек се ражда.

Нарича се Коренна или опашна. Намира се между половите органи и ануса. Определя се като фаза на раждането и оцеляването, на активното и съзидателното "първоначално единство". Олицетворява радостта от

физическото съществуване и от живота като цяло. Акцентира върху условията, средата, средствата (във физически, материален и духовен план) за живот и развитие на индивида. В събитиен план символизира усилия и борба за намиране на собствено място в живота; насоченост към настоящето, сблъсък и взаимодействие с материалната реалност; енергични действия, самостоятелност и нови възможности. ЧАКРА 2 Свадхиштхана Елемент: Вода; Цвят: Оранжев; Планета: Луна; Функции, свързани с: Продължаване на рода, сексуалност, задоволеност; Ключови думи: Човек живее.

Нарича се Кръстна или сексуална. Обхваща половите органи и утробата. Определя се като фаза на укрепването, развитието и осигуряването на естественото възпроизводство. Олицетворява понятия, като потребности, емоции, задоволяване. Акцентира върху съзряването и поемането на живота в свои ръце. В събитиен план символизира удовлетворяване на физически, материални и духовни потребности в настоящето; разрешаване на проблеми и освобождаване от емоции; устойчивост, стабилност и сигурност за утрешния ден; разцвет, изобилие, деца, семеен живот. ЧАКРА 3 Манипура Елемент: Огън; Цвят: Жълт; Планети: Слънце, Марс; Функции, свързани със : Сила, воля, енергия; Ключови думи: Човек се налага.

Нарича се Пъпна или слънчева. Намира се в пъпната област на тялото. Определя се като фаза на движение, многообразие, ускорено развитие и растеж. Олицетворява координираното взаимодействие на човешката сила и воля. Акцентира върху понятия като движение, съревнование, конкуренция и др. В събитиен план символизира успешна еволюция свързана с бъдещето; значение на обкръжаващата среда и обществената йерархия; преодоляване на проблеми и ограничения; обогатяване, благополучие, власт, увереност в себе си, способност за самоконтрол и др. ЧАКРА 4 Анахата Елемент: Въздух; Цвят: Зелен; Планета: Венера; Функции, свързани с: Любов, привличане, споделеност на чувствата; Ключови думи: Човек обича.

Нарича се сърдечна и се намира в сърдечната област на гръдния кош. Определя се като фаза на общо развитие, в което проличава Божественият замисъл на света, природата и човека. Олицетворява понятия като привличане, свързване, изразяване, отдаденост, единство. Акцентира върху личните и интимните взаимоотношения. В събитиен план символизира градивна дейност, придружавана от ентусиазъм, вдъхновение и стремеж към равновесие на всички нива; баланс и съвместимост в отношенията с другите; отдаденост на човек, работа, цел или идея. ЧАКРА 5 Вишудха Елемент: Етер; Цвят: Син; Планети: Меркурий, Нептун; Функции, свързани с : Творчество и общуване; Ключови думи: Човек постига.

Нарича се Гърлена и се намира в средата на гърлото. Определя се като фаза на съвършено оформяне на системата. Олицетворява духовното осъзнаване на материалния свят. Акцентира върху контак- тите и социалните отношения. В събитиен план символизира осъществяване на цели и намерения; сключване на договори и влизане в съдружия; освобождаване на вътрешната енергия чрез творческа активност; занимания с финанси, търговия, политика, философия, изкуства, наука и др. ЧАКРА 6 Аджна Елемент: Мисъл; Цвят: Индигово синьо; Планета: Юпитер Функции, свързани с: Възприемане, промисъл, интуиция; Ключови думи: Човек има многостранни способности

Нарича се Челна и е позната като Трето око. Намира се между веждите на челото. Определя се като фаза на подготовка за интегриране в околната среда. Олицетворява образност, въображение, светлина, възприятия. В събитиен план символизира релаксация, преосмисляне на нещата, разширяване на мирогледа; признание или възприемане на индивида от своята среда; упражняване на влияние или власт върху другите; нови виждания, познания, идеи, неочаквани възможности; развитие на творчески и съзидателни способности и др. ЧАКРА 7 Сахасрара Елемент: Дух; Цвят: Виолетов; Планета: Уран; Функции, свързани с: Вътрешно разбиране и съзнание; Ключови думи: Човек е Божие творение.

Нарича се Теменна и се намира на върха на главата. Определя се като фаза на "способност за изпълнение на уникални функции", "сливане на човека с вселената" и "присъствие на Висша Воля". Олицетворява понятия, като мисъл, разбиране, задълбочени познания. Акцентира върху Трансцеденталното (абсолютното, нематериалното) съзнание и неговите нива. В събитиен план символизира творческо-мисловна активност на високо ниво; обществено присъствие, признание и изпълване на живота с нов смисъл; откриване отговора на трудни въпроси или проблеми; склонност към медитация и мистицизъм и др.

ЧЕРЕП Обща символика: Черепът е дом на мисълта и "висшето командване". В

много европейски и азиатски традиции човешкият череп се счита за олицетворение на небесния свод. Според други традиции черепът командва четирите макрокосмическа центъра на човека. Положението на Ч. като връх на тялото, със закръглената си куполовидна форма и функция на център на духовното начало, черепът често е уподобяван на небе по отношение на тялото. Той се счита за огнище на жизнената сила на тялото и съзнанието. В митологията отсичането на главата на врага и трофейното притежание на черепа се свеждало до постигане на няколко

цели: да се запази прекия спомен от победата, като победителят придобие енергията, жизнената и духовна сила на победения.

Във франкмасонството черепът символизира посветителския цикъл, където телесната смърт предшества възраждането на по-високо ниво на живот и развитие, а смъртта сама по себе е условие за господството на духа над материята. Ч. като символ на физическата смърт е аналог на алхимичното разлагане, такова каквото е значението на гроба за трупа, откъдето излиза новият, пречистен и трансформиран човек.

Образът на две кръстосани кости и череп отгоре олицетворява отдалечаване от материята под доминиращото влияние на духа, което прави от образа символ на духовното усъвършенстване.

ЧЕСЪН

Обща символика: Чесънът е растение с широко прило-жение в народния бит. На него се приписва голяма магическа сила, свързана със специфичната му остра миризма и реални качества. Чесънът от хиляди години се използва както за хра-нителна подправка и лечение, така и за защита от "лоши очи", демони, вампири и др. тъмни сили.

Древните египтяни го считали също за противозмийско средство и го обожествявали вероятно поради неговата мириз- ма. Гърците и римляните поставяли на кръстопътищата връзки чесън - жертвоприношение към Хеката, богинята на нощта и магьосничеството. Одисей използвал чесън против магиите на Цирцея, която превръщала мъжете в свине. Римските войни носели в себе си чесън за повече смелост при влизане в бой. Ч. влизал и в тяхното ежедневно меню и се смятал за символ на войнишката храна. Плиний отбелязва, че това растение предпазва от лудост и отблъсква змиите. Римския закон обаче забранявал на ялите чесън да влизат в храма на Кибела

Във всички магически практики чесънът се счита за предпазващо средство против болести и опасности, срещу лоши погледи и неблагоприятни влияния. В централноевропейски- те традиции се смята, че връзка чесън окачена над леглото предпазва от вампири.

Българска обредност и символика: Познато е традици-онното изискване да се яде пресен чесън за пръв път на Гергьовден. На Бъдни вечер на трапезата се кади и чесън, от който всеки носи в себе си през Мръсните дни (времето между Коле-да и Йордановден) за да го пази от зли сили. Скилидки чесън се слагат на обредните хлябове за Тодоровден преди раздаването им. Чесънът у нас най-често се използва срещу уроки – скилид-ки се връзват на плитките на момите, на кърпата на родилката до 4-ия ден след раждането, на шапката на новороденото и др.

ЧИСЛОВА СИМВОЛИКА Обща символика: Символните системи на всички традиционни науки, окултни и религиозни учения са свързани с Ч. Последните, освен количествено изражение, са израз на скрити закони, даващи ключ към философски и общочовешки символи и понятия, чрез които се описват моделите на света и живота. Ч. са основа за тълкуване и интерпретации, както в за-падните, така и в източните метафизични и тълкувателни школи. Древните от Египет, Индия, Япония, Китай отдавали голямо значение не само на математическия, но и на символния израз на Ч., влагайки в тях религиозен, философски и житейски смисъл. В него заложили разбирането, че цифровите структури изграждат стъпалата на цивилизацията и управляват фи-зическия и духовния свят на човека. Те са ключът към цикличността, проявяваща се в организирано движение, което поражда живот, пространство и време. Древните и средновековните митологични символи и писмени извори доказват факта, че в старите култури числата и изчисленията са били сакрализирани средства за ориентация и космизация на Вселената. С тяхна помощ всеки път, когато било необходимо, се репродуцирала структурата на Космоса и правилата за ориентиране на човека в него.

Според Ед. Тейлър в санскритския език някои думи и понятия замествали определени числа. Така например: Земята и Луната означавали числото 1, Слънцето и Зодиака означавали 12, двойните свойства и понятия символизирали числото 2 (очи, ръце, крака, добро/зло и пр.), думата мъдрец олицетворявала числото 7 и т.н. В окултната символика са известни няколко най-използвани двуцифрени и трицифрени числа, които се използват със следното значение: • Според П. Дънов за българина щастливото число е 31, за евреина – 22, а

за французина 30; • 108 е свещено число на тибетците; • 123 е числото на Бога и Божествения свят; • 144 се приема за физиологично и езотерично число, свързано със

свещеното число 72 на Питагор; • 456 - числото на ангелите и духовния свят; • 504 е свещено число в Южна Азия; • 666 - числото на Звяра, Антихриста, дявола, Сатаната и всичко зло; • 789 - числото на хората и физическия свят; • 800 - числото на победата над злото; • 888 - числото, свързано в теософията с Исус Христос – символът на

всемирната любов, безкрайното човеколюбие и чувството за отговорност; • 888 – в теософоията това е числото, свързано с Исус Христос – символ на

всемирна любов, безкрайно човеколюбие и чувство за отговорност. 888 е

"Този, който е", "Възкресението и Живота", "великият противник" на 666. ЧИСЛОТО 1

1 е най-силното число, символ на изправения човек и специфичната вертикалност на разумното същество. То е баща на числата и символ на щастието. Олицетворява Абсолюта и Слънцето, единния Бог и Водача, Универсалното и творческо- то Начало. Единицата е Адам, Мъжът, Бащата, мъжкия Архе-тип, Егото, Ян-енергията. 1 въплъщава идеите за потенциална мисъл, съзнание, единство, начало, движение, енергия, матери-алност. Неговата митологична символизация е свързана с вър-ховенството на Слънцето, с творческата мъжка сила, с бащинството и разума. 1 е олицетворение на разумното същество, източник и край на всички неща. То е космическия и мистичния център, откъдето като слънце огрява Духът. 1 е символ на единствения Бог и уникалността, на Принципа и първопричината, на фалоса, родителя, волята, щедростта и енергията. Единицата се асоциира с идеите за вертикалност, цялост, единство и първоначалие. Числото 1 лежи в основата на всички мъжки божества - Зевс, Пан, Приап и пр.

В Астрологичната психология и Нумерологията Единицата се отнася към Егото, волята и характера, към степените на со-циална приспособимост, към проявите на лидерски заложби.

1 съответства на: планетите Слънце (Его, Личност, Во-ля) и Марс (Себеутвърждаване, Воля за действие); буквите А, Й, Т, Ь; цвят: Червен; чакра: Муладхара /Коренна/

ЧИСЛОТО 2

Олицетворение на симетрия, двойственост, удвояване, поляризация, единството на противоположностите, постигане на равновесие. Въплащава идеите за конфликт, опозиция, размисъл, раздяла. Двойката представлява Жената, женския принцип и Архетип, плодовитостта, майката и всеотдайността. В християнството се асоциира със символиката на кръста, чиято вертикална част се свързва с идеята за мъжкото, а хоризонталната - за женското начало. В източните учения 2 олицетворява съв-купността от Ян-Ин енергиите, където Ян е живота, а Ин - смъртта.

2 е число на бинарните опозиции, алтернативни двойки и взаимни допълвания, от които произтичат останалите явления: мъж/жена, любов/омраза, добро/зло, здраве/болест, живот/ смърт, бяло/черно, ден/нощ, творец/творение, дух/материя, го-рен/долен свят и др. Всички митологични поредици и конст-рукции почиват на Дуалистичния принцип, на който се основа-ва всяка диалектика, движение, борба и прогрес. Числото 2 се отъждествява с митологичната символизация на двойствената монада Бог Отец – Бог Син, със Земята и Природата, с Матери-ята и Женското

начало в света. Двойката лежи в основата на всички древни женски божества. Свързва се със законите на Любовта, с тези за Противоречията и Контрастите. В Библията се казва, че ако един и същи сън се сънува два пъти подред той предсказвал истината. В Астрологичната пси-хология и Нумерологията 2 се отнася към заложбите интуиция, екстрасензорика, наличие на силно биополе, способност за “самозареждане” и т.н

2 съответства на: планетата Луна (Подсъзнание, Чувст- вителност, Въображение); буквите: Б, К, У, Ю; цвят: Оранжев; чакра: Свадхиштхана /Кръстна/

ЧИСЛОТО 3 Основно и универсално число, израз на духовния и инте-лектуалния

ред. 3 е знак на завършеността на проявлението, символ на завършения процес и динамичната цялост. Синтезира триединството на съществото в резултат на съединението на 1 и 2, на обединението на Небесното и Земното начало. Олицетворява триадите и раждането със съответствия във физически, астрален и спиритуален смисъл. Ако приемем, че 1 е мъжът, а 2 е жената, то 3 е тяхното дете (1 + 2 = 3). Психоанализата на Фройд придава и сексуален смисъл на това число.

Тройката символизира развитие, адаптивност, постигната хармония. Олицетворява движението в житейския процес и изразява Триединствата на: - Триизмеримостта на времето: минало-настояще-бъдеще; - Триизмеримостта на света: земя-атмосфера-небе; - Християнската Божествена Троица Бог Дух - Бог Отец - Бог Син; - Според гръцката митология 3 са господарите на света: Зевс (представлява Небето и Земята), Посейдон (Моретата и океани-те), Хадес (Ада и подземния свят) - Древноегипетското триединство Баща (Озирис) – Майка (Изида) – Син (Хор) - Индуисткото триединство Брама (Единство) – Вишну (Пази-тел) – Шива (Унищожител) - Триадите на ниво макрокосмос/микрокосмос: Небе-Земя-Ад; Минерално-Растително-Животинско царство; Семе-Кълн-Растение; Раждане-Живот-Смърт; Детство-Младост-Ста-рост; Баща-Майка-Дете; Минало-Настояще-Бъдеще; Теза-Ан-титеза-Синтез; Причина-Време-Ефект; Воля-Действие-Лю-бов и др.; - Триади, адаптирани към физиологическия строеж на човека: * физически /земен/ план: стомашно-чревна област, ръце, кит- ки, бедра; * астрален /между духовната и физическата сфера/ план: гръден кош, бели дробове, кожа, крака; * спиритуален /духовен/ план: глава, мозък, ръце, пръсти, стъ-пала на краката;

- Индуистката Цветова Триада включва и обозначава: * Червен - земният цвят на ПървоОгъня, на движението и енер-гията; * Бял - цвят на Първичните Води, на поднебесния свят и уни-версалното Битие; * Черен - цветът на Изначалната Земя и подземния свят. - В митологичната символика и народните вярвания разпозна- ваме: славянския Триглав Змей, древноиндийския Тримурти, древногръцкия Тритон, тримата братя или трите сестри в при-казките и т.н. - Троичния принцип в произведенията на изкуството с израже-ние в композициите триптих, трилогия и др. Сефиротите в Кабала са подредени в 3 групи по 3. Първата група е от интелектуален порядък и отговаря на чистата мисъл или на духа; втората е от морален порядък и се отнася към чувствата и упражняването на волята, т.е. това е душата; трета- та група е от динамичен порядък и се отнася към реализатор-ските действия и към тялото. Съществува поверието, че когато човек се колебае кой път или посока да избере, той трябва да се завърти три пъти около себе си и да поеме натам, накъдето е застанал с лице при трето- то завъртане. Окултното обяснение е, че чрез тройното завър-тане "се влиза в един невидим свят на свръх-съзнателното", което дава решението, колкото и невероятно да изглежда за ра-ционалната логика.. Според друго вярване, когато човек сънува нещо хубаво, той трябва да запази тайната за него в продължение на три дни, за да може сънят да се осъществи и да донесе щастие. Тук сми-сълът и символиката на 3 е, че маркира границата между благо-приятното и неблагоприятното. 3 съответства на: планетите Юпитер (Личностно раз-витие) и Меркурий (Общуване и социална приспособимост); буквите: В, Л, Ф, Я; цвят: Жълт; чакра: Манипура /Пъпна/ ЧИСЛОТО 4

Олицетворение на твърдата материя и Земята, на устойчи-востта, първичната материализация и материалния свят. Четворката се възприема като "въплъщение на неподготвения дух", на примитивността и импулсивното развитие. 4 символизира Земята, земното, материалното и общото творение. Четворката се разглежда като най-устойчивото число, включващо в себе си природата на основните елементи Огън, Вода, Земя, Въздух. Приема се за символ на Първичната сила и Справедливостта. Олицетворява завършека на съзидателния процес след хаоса и начало на подчинеността на точно определени закони. Символиката на 4 е свързана с фигурите на квадрата и кръста. В Библията числото 4 е знак за универсалност, а във Веда е свещено число. В Астрологичната психология и Нумерологията се асоциира с качества, като

твърдост, физическо здраве, природна красота, повишена сексуалност и др.

Според Аристотел основните причини за сътворението на света са 4 – Бог, Материя, Форма и Резултат. - 4 са годишните сезони, основните елементи и посоките на света; 4 са ъглите и страните на квадрата; - 4 са елементите на фигурите, натоварени най-силно със сим-волно-митологично значение – квадрат, кръст и мандала /све- щен символ в будизма/; - 4-те елемента Земя, Въздух, Огън и Вода са съпоставими с 4 митологически персонажа; - 4 са земните олицетворения, залегнали в основата на зодиа- калните знаци: Човек – “Водолей”, Лъв – “Лъв”, Бик – “Телец”, Орел – “Скорпион”; - 4 са реките на подземния свят: Стикс, Ахерон, Флегетон и Ко-кит; Четири са реките, които изтичат от Райската градина в четирите посоки на света – Фисон, Гион, Тигър и Ефрат; - 4 са буквите от името на Бога YHVH и на първия човек Адам - 4 са Библейските Евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан; - 4 са боите на картите за игра, произлизащи от Таро: “Спатии” /Жезли/, “Пики” /Мечове/, “Купи”/Чаши/, “Кари” /Пентакли”/. 4 съответства на: планетите Юпитер (Начин на живот) и Сатурн (Съзряване), неблагоприятните аспекти на Слънце- то; буквите: Г, М, Х; цвят: Зелен; чакра: Анахата /Сър-дечна/

ЧИСЛОТО 5 Пет е числото на обективното и материалното съществуване, знакът на проявения живот. То е символ на човека и на божествената воля за ред и съвършенство. Олицетворение на движението и развитието в живота в пет измерения. Според пентаграмата на Питагор основните фактори за достигане на духовно съвършенство са пет - живот, слово, истина, мъдрост и любов. В будизма факторите, формиращи човека също са пет - материя, усещане, възприятие, умствени функции и съзнание. Петицата е символ на Човека и на всичко свързано с него. В Астрологичната психология и Нумерологията се свързва на различни нива със заложби, като ясни възприятия, предчувствие, интуиция, достъп до висши истини и познание. В митологичната и традиционната символика числото 5 намира изражение в: - Емблемата на Питагор - петлъчевата звезда (пентаграма), олицетворява микрокосмоса, обикновения човек като разумно същество, измеренията на 5-те основни условия, необходими за постигане на духовно съвършенство, като Живот, Слово, Истина, Любов и Мъдрост. - Според източните представи тялото е изградено от пет елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво;

- В пророчеството на Даниил (виж Библията, "Книга на пророк Даниил", 2, 38 - 44), историята на света минава през 5 царства (епохи), символизирани от различни метали: * I-во царство - на Златото. Има се предвид Вавилон, известен в древността като "Златният град"; * II-ро царство - на Среброто. Има се предвид Персия, чиито воини носели сребърни доспехи; * III-то царство - на Медта. Има се предвид древна Гърция, чиято армия била облечена в медни брони; * IV-то царство - на Желязото. Символизира "железните легиони на Рим" * V-то царство - това на Вечното Божие царство, свързано с второто идване на Христос и събитията, които ще последват. - Основните концепции за Бога в старата теология са 5: * Пантеизъм – основава се на обожествяването на природата, която е проявление на Бога; * Дуализъм – основава се на вярата в две основни начала – добро и зло; двубожие; * Унитаризъм – обединява монотеизма (единобожието) и дуализма * Тринитаризъм – основава се на вярата в триединст- вото на Бога; * Политеизъм – основава се на вярата в много богове; многобожие ; - Едгар Кейси твърди, че на земята са възникнали и съществували по едно и също време, но в различни краища на света 5 раси: *Бяла раса - живяла в Иран, Кавказ /там е бил древния Едем - раят, Карпатите и по бреговете на Черно море; *Жълта раса - живяла в Централна Азия и земите на днешната пустиня Гоби *Черна раса - населявала днешните Судан, Северна и Източна Африка; *Кафява раса - населявала Андите и древния конти- нент Лемурия, съществувал там, където сега е Тихият океан; *Червена раса - населявала митичната Атлантида и днешна Америка. - Китайската медицина и диетология разглеждат 5 вида вкусови усещания, съответстващи на 5-те физиологични системи в ор-ганизма, чието правилно функциониране и взаимодействие во-ди до добро здраве: *кисело: отговаря на черния дроб, бъбреците, очите, мускулите; *лютиво: отговаря на обонянието, белите дробове, бронхите и кожата; *солено: отговаря на общата жизненост, ендокринната и урогениталната система, бъбреците; *сладко: отговаря на стомаха, далака, панкреаса, плътта; *горчиво: отговаря на осезанието, сърдечно-съдовата система и емоциите. - Будизмът разглежда 5 състояния, които формират чове-ка: Материята, Усещането, Възприятието, Менталните функции и Съзнанието; - В Индуизма 5 е числото на Шива – господаря на света и на принципа на живота;

- В Исляма 5 вещае предопределеност, 5 е числото на часовете на молитвата, 5 са тайните ключове на Корана; - Човек еволюира в своя земен живот, благодарение на 5 сетива: слух, зрение, обоняние, вкус, допир. - Пръстите на ръката са 5, а според хирософията (старото име на гледането на ръка, откъдето произлизат хирологията и хиромантията): Палецът символизира добрия разум; Показале-цът - добрия интелект; Средният пръст - добрата душа; Бези-менният - демоничния разум, а Кутрето - демоничния инте-лект. - В Центр. Америка 5 е свещено число и през земеделския период е било символ на бога на царевицата; - Според индианците от племето "хопи" енергийните центрове в човешкото тяло са 5 и т.н.

5 съответства на: планетите Меркурий (Интелект), Марс (Воля за действие), неблагоприятните аспекти на Луната; буквите Д, Н, Ц; цвят: Син; чакра: Вишудха /Гърлена/ ЧИСЛОТО 6

Олицетворение на завършената материализация, на дома, хармонията, любовта, брака и материалната сигурност. Намира изражение както в духовен, така и в чисто физически план. Шестицата е символ на естетизъм, чувствителност, съзерцание и красота. То е число на материализацията и материалните условия, олицетворяващо красотата, единството и хармонията. Шест обхваща “съвършенството на частите на Вселената” според питагорейците. Числото се асоциира с въртенето на Земята и със закона за Еволютивното развитие. Ог Античността 6 символизира богинята Венера (Афроди- та), библейската змия, радостта, забавлението, удоволствието, любовта, раздвоението, изкушението и греха.

В Китай 6 е числото на Небето и небесните влияния с отра-жение в хексаграмата на K'ien на И Дзин, представляваща ка-рета, теглеща 6 дракона и Небе в действие.

6 е свързано и с шестлъчевата звезда (виж "Шестограм"), символизираща макрокосмоса и универсалния човек. Тази звез- да съставена от два обърнати триъгълника в Индуизма симво-лизира проникването на линга в йони (матрицата).

В Астрологичната Психология и Нумерологията 6 се из-ползва със значение на духовна сила, извисеност, естетизъм и развит интелект. Наличието на три шестици в нумерологичния хороскоп на човека по схемата на Космическия код на Питагор е показател за родово проклятие (независещо от индивида), компенсирано чрез високи интелектуални заложби или талант.

В Апокалипсиса 6 е число на греха, и като такова, то е със-тавна част от 666, възприето за символ и печат на Сатаната. 6 съответства на: планетата Венера (Чувственост, Мотивация, Материалност); буквите: Е, О, Ч; цвят: Индиго; чакра: Аджна /Челна, Трето око/. ЧИСЛОТО 7 Числото 7 е символ на динамичната цялост на времето и тази на пространството. Олицетворение на висшия смисъл на нещата, на духовното преобразяване и медитация. 7 е "импул-сивно" число на одухотвореността и извисения интелект. То е символ на вътрешно усъвършенстване, интуиция, мъдрост, самостоятелност в действията и решенията. В окултно-митоло-гически план това е “магическо число”, отговарящо на броя на познатите в миналото 7 планети. То характеризира общата вселенска идея в описанието на световното дърво, символизиращо Божествената сила в Природата. Седмицата е свързана с култа към Аполон – аполоновите празници се отбелязвали на седмия ден от месеца. В Китай народните празници също започвали на седмия ден от месеца. Окултизмът разглежда съ-ществуването на 7 свята (степени), всеки един изграден от 7 сфери на една планетарна верига, представляващи 7 кръга на еволюция. Според тибетската "Книга на мъртвите” съзнанието напуска тялото през една от 7-те чакри. Пътят, който трябва да извърви душата в отвъдния свят е степенуван в йерархия от 49 нива, разпределени в 7 сфери с по 7 кръга на пречистване и съ-ответно прераждане. Числото 7 е свещено още от времето на шумерите. То е предпочитан знак в библейската аритмология и особено в Ста-рия завет, където е използвано 77 пъти: пророк Даниил пред-сказва историята на 5-те царства в света в 7 стиха; 7 са дните на седмицата, понеже Сътворението е продължило 6 дни, а сед-мият е ден за обща почивка и размисъл: "И благослови Бог 7-мия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, що Бог беше създал и направил" (Битие, 2:3); по 7 чисти животни от всеки вид са спасени от потопа; Соло-мон строил храм за 7 години; 7 са ангелските небеса; 7 са Ар-хангелите, олицетворяващи 7-те творчески духа на човешкото еволюционно развитие: Воля, Любов, Действие, Хармония, На- ука, Упование, Порядък; в Апокалипсиса се говори за 7 печата, 7 царе, 7 чудеса, 7 църкви, 7 звезди, 7 гръмотевици, 7 Духа на Бога и др. - 7 са дните на седмицата; 7 са клоните на Космическото дърво; - 7 са добродетелите, 7 - смъртните грехове и 7 - кръговете на Ада; 7 са Тайните на Вселената и 7 - тайнствата в християнска- та религия; - 7 са основните принципи на Розенкройцерите: Съответствие, Ред и Закон, Вибрация, Ритъм, Цикличност, Полярност, Секс; - 7 са чакрите - енергийните центрове на човешкото тяло;

- В Исляма 7 е също благоприятно число, символ на съвършен- ство, където се говори за: 7 небеса, 7 земи, 7 морета, 7 кръга на ада, 7 врати на Рая и т.н. - 7 са цветовете от спектъра на дъгата, дефинирани от Нютон през XVII в.; - На 7-мия ден пада остатъка от пъпната връв; - 7 са стадиите на еволюцията според Артър Янг; - 7 са чудесата на света: Хеопсовата пирамида, Александрий-ския Фар, Родоския Колос, Храмът на Мавзол в Персия, Хра- мът на Зевс, Храмът на Артемида, Градините на Семирамида във Вавилон. В приказките и легендите числото 7 изразява 7 състояния на материята, 7 степени на осъзнаването и 7 етапа на еволю-цията: 1)Осъзнаване на физическото тяло, 2)осъзнаване на емоциите, 3)осъзнаване на интелекта, 4)осъзнаване ан интуици- ята, 5)осъзнаване на духовността, 6)осъзнаване на волята, 7) осъзнаване на живота, който управлява активността, насочена към Спасението и Вечния живот. 7 съответства на: планетите Уран (Независимост, Промяна) и Нептун (Сила за промяна) // Сатурн (Време); буквите: Ж, П, Ш; цвят: Виолетов; чакра: Сахасрара /Теменна/ ЧИСЛОТО 8

Това е числото на Космическото равновесие, символ на завършеността и стабилността, на безпристрастната и формална логика. Осмицата олицетворява прехода и процеса на материализация на Висшия интелект. 8 е числото и на материалния успех, символизиращ обществената еволюция на човека чрез сила, ефективност и конструктивизъм. Според П. Дънов “Осем е връзката между физическия и духовния свят”.

Числото 8 заема особено важно място в архитектурата и иконографията на Индуизма: 8 са ръцете на Вишну, отговаря- щи на осемте пазача на света; 8 са формите на Шива; 8 са пла-нетите около Слънцето и т.н. 8 е свещено число, което често се среща и в старинните шинтуистки текстове.

За древните гърци това е “Всесилно число”, олицетворява- що понятия, като усъвършенстване на съзнанието, справедливост, страдание, прераждане и др.

В Библейски контекст, ако 7 е числото използвано най-много в Стария Завет, то 8 е най-често срещано в Новия Завет. Според св. Августин, след седмия ден идва осмия, който беле-жи живота на праведниците и наказанието на нечестивиците, предвещавайки красотата на бъдещите векове в един друг свят. Хората спасили се на Ноевия ковчег са 8, а Ной е бил ос-ми поред. В теосософията окултното число, свързано с Исус Христос е 888 – символ на всемирна любов, безкрайно човеко-любие и чувство за отговорност. Хората

В съвременната Астрологическа психология и Нумероло- гия 8 се асоциира с чувство за отговорност и водачески заложби, с различна степен на екстрасензорни, телепатични или телекинетични способности.

8 съответства на : планетите Сатурн (Време, Контрак- ция) и Марс (Сила) или Плутон (Смърт-Възраждане); буквите З, Р, Щ; цвят: Розов ЧИСЛОТО 9 Олицетворение на завършеността, привидната хармония и скритите противоречия. В качеството си на последно от серията числа от 1 до 9, девятката е предвестник едновре-менно на край и на ново начало. 9 означава също ограничения и определена граница на познанията. Числото е символ на из-дигането над астралния свят и сферата на илюзиите по пътя на просветителството и духовното съвършенство. Символизира одухотворяването на човека и се асоциира с идеите за завършеност, скрит антагонизъм и достигане до определено ниво или граници на познатото. 9 е число с голяма натовареност, и се възприема като "триада на триадите", защото съдържа тяхната утроена сила и качествата на останалите предшестващи числа. Уроборос, змията, която си хапе опашката и която символизира връщането към първоначалието и Единството, по изписване наподобява 9 в различни древни азбуки (персийска, египетска, тибетска, арменска и т.н.). Други съответствия на числото 9: - 9 месеца е бременността и износването на плода; - 9 са световете на Ангелите в християнската религия; - 9 са Музите в древногръцката митологията: Калиопа (Пое- зия), Клио (История), Мелпомена (Драма), Евтерпа (Музика), Ерато (Любов и вдъхновение), Полихимния (Красноречие), Терпсихора (Танци), Урания (Астрономия), Талия (Комедия); - 9 са крилатите коне на Хелиос - гръцкият бог на Слънцето; - 9 са Висшите Непознати в Будистката религия; - 9 в древнокитайската поезия се използва със значение на “всеобхватност”; - Исус е разпънат на третия час, , започва агонията на шестия и издъхва на 9-ия час; - 9 е вечното число и това на човешкото безсмъртие при франк-масоните; 9 са "Избраните рицари" в масонски ритуал, включващ 9 рози, 9 почуквания и 9 запалени свещи; - 9 са основателите на Ордена на Тамплиерите; - 9 са едногодишните цикли в Нумерологията и т.н. 9 съответства на: планетите: Нептун (Сила за промяна), Лу-на (Чувствителност, въображение) или Марс (Себеутвърж-даване); буквите И, С, Ъ; цвят: Златен ЧИСЛОТО 11

11 е изразител на принципа за удвояване на енергиите и за духовното израстване. Двойната вибрация на това "царско число" води до засилване или неутрализиране на заложените положителни или отрицателни качества и тенденции. На високо равнище 11 е показател за творческа оригиналност, гений или талант. На ниско ниво - за дисхармония в психически и/или сексуален план.

След пълнотата на завършения цикъл на 10, числото 11 се явява като знак за прекаляване, крайности, невъздържаност, изтичане на енергия, крайни преценки, възможни конфликти и други негативни проявления. Те обаче могат да се възприемат и като предвестник за възраждане и ново начало. Св. Августин казва, че числото 11 е гербът на греха. Според д-р R. Allendy, 11 е символ на вътрешната борба, на огорчението и възмущението. То олицетворява инидивидуалната инициатива, но без връзка и съответствие с космическата хармония, което му придава неблагоприятен характер.

В Китай 11 е числото на Тао и се вмества в образността на пътя между небето и земята. В африканските окултни традиции 11 е свещено число, свързано с тайнствата на плодородието и човешката плодовитост. 11 съответства на: планетите: Уран (Независимост), Марс (Себеутвърждаване, Сила); буквата К

ЧИСЛОТО 12 12 символизира света в неговата вътрешна комплексност и пълнота, в

цикличното, временно-пространствено развитие. Число, смятано в Античността за символ на съвър-шенството.12 е едно от най-използваните митопоетически, окултни и културни числови шаблони през древността и Сред-новековието: - 12 са били боговете на Олимп; - 12 е числото на завършения свят и на небесния Ерусалим - 12 са били учениците на Христос – Симон /Петър/, Андрей, Яков Възрастният и брат му Йоан, Филип, Матей /Леви/, Вартоломей, Тома, Яков Младият, Юда /Тадей/, Симон Зилотит и Юда Искариот; - 12 олицетворява триумфиращата Християнска Църква между две фаза – на борбеност и страдание; - 12 са били последователите на Буда; - 12 са били рицарите на Кръглата маса; - 12 са Зодиакалните епохи, всяка по 2160 години; - 12 са Астрологичните знаци; - 12 са месеците в годината, по 12 са и часовете на деня и нощта . - 12-тата Аркана на Таро ("Обесеният") бележи краят на един труден цикъл,

следван от инициативна смърт и възраждане.

ЧИСЛОТО 13 В окултния символизъм олицетворява както нещастието, така и

силата и властта. Според R. Schwaller 13 притежава генерираща сила, била тя добра или лоша. В Кабала това е число, което се е използвало за създаване на хармония между съпрузите. Най-вероятното обяснение 13 да се счита за "нещастно" е това, че през Античността 12 е било върховно и "съвършено" число и да се прибави към него 1, за да се получи 13, означавало да се наруши цикъла на хармонията. Според поверията, петък 13-то число е двойно нещастна комбинация, понеже Исус е разпнат на кръста в петък. Данни от изследване на вероятностите показват, че възможността 13-ти да се падне в петък през месеца е най-голяма. Освен това, през годината има най-малко по един петък на 13-то число, а най-много те могат да са 3, както е било през 1987 г

Да припомним и това, че: - Ева е създадена от 13-тото ребро на Адам; - Зевс е 13-ти на Олимп, но е бог на боговете; - Одисей бил 13-ти в екипажа, но се изплъзнал на Циклопа; - Филип Македонски поставил своя статуя до 12-те главни богове и не след дълго бил убит; - Христос е 13-ти на масата на Апостолите, но е бил техен Учител и Водач; - В 13-та глава на "Откровението на Йоана" (Апокалипсиса) се говори за Антихриста; - Аркана 13 на картите Таро е "Смъртта", но тя не означава само летален край, а предвещава ново начало след завършване на определен цикъл; нейното значение отвежда към понятия, като трансформация, катарзис и ново начало (ако е изправена), и обратно – превратност, нещастен обрат, анархия, застой (ако е обърната на обратно); - 13 е свещено число на мексиканците и на народа на Юкатан; 13 са дните на седмицата при ацтеките; - 13 е щастлива число за магьосниците; - Христофор Колумб е открил Америка на 13-ти, в петък и т.н. и т.н. ...

ЧИСЛОТО 22 22 символизира проявлението на съществото във времето и

пространството, всички естествени форми и цялата история на сътворението. 22 е "царско число" на активност, енергия, противоречия и борба на противоположности. Символ на Входната врата, на Знак за ръката на Създателя, на енергия и магнетизъм. Въплъщава идеята за универсални възможности и тенденции. 22 е силно енергийно натоварено и трудно за усвояване число с общочовешка насоченост и изражение, както и с високи нива на реализация.

В Кабала, 22-те букви на еврейската азбука изразяват Единството и разнообразието на света посредством: трите ос-новни букви (Алеф, Мем, Шин), които са архетипови фигури; седемте двойни букви, отговарящи на междинния свят; 12-те обикновени букви отговарящи на веществения свят

(виж "Чис-лата – езотерика и познание", стр. 156). В случая става дума за символиката на еврейската азбука, аналогии от която се откри- ва в египетската, феникийската, етиопската и др. писмености. 22 съответства на: планетите Плутон (Съзидателност), Лу-на (Чувствителност и Въображение); буквата: Х

ЦВЕТОВЕ Обща символика: Учението за цветовете се нарича "Хро-матология", а

тяхната лечебна сила се разглежда от Хромотера- пията или т.нар. Колоротерапия. То е познато и използвано от древността в египетската, римската и китайската медицина. Ха-рактерно за цветовата символика е това, че Ц. са универсални на всички нива на съществуването и познанието. Техните тъл-кувания обаче могат да варират и да получават различни значе-ния според културните и традиционни влияния. Древните египтяни възприемали цвета не като нещо случай- но, а като качество присъщо на вида и като средство за различаване.. В изобразителното изкуство на цвета се приписвало и свойството да характеризира типа на постъпките.

Учението за цветовете се основава на факта, че всеки един от 7-те основни цвята има собствена честота на трептене, които стимулират различните органи и функции на организма. (За ос-новните стимулиращи и здравословни влияния на цветовете виж книгата "Числата – символика и традиции", стр.120). Цве-товете са представители на космическия символизъм, но се асоциират и с биологическия, етническия или религиозния сим-волизъм Съвременните хроматология и цветотерапия се бази-рат на познанията за духовната аура на Ц., на съвместимост- та им с чакрите и числата, както и на тяхното съответствие с житейските процеси и явления.

Според Юнг, цветните сънища отразяват определени душевни състояния, обясняващи се с основните психически функции – мисъл, чувство, усещане, интуиция. Цветовете пре-дизвикват в човека определени усещания, настроения и състо- яния, а едновременно с това могат да повлияят на някои вът-решни процеси в организма, като: образуване на хормони, про-мени в кръвното налягане, увеличаване или намаляване на вдишванията, активно или пасивно поведение и т.н. В ежедне- вието лесно можем да използваме познанията за Ц. като прило-жим тяхното въздействие

в дрехите, които обличаме, в дома, където живеем или в помещението, където работим. Добре е да се знае също, че: Светлите, нежни цветове и нюанси сти-мулират творческата активност, а жълтите, оранжевите, свет-лосините цветове и нюанси (стени, мебели, акценти) увели- чават възприемчивостта и творческата активност на децата.

ОБЩИ СИМВОЛНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ

БЯЛ: Цвят на прехода, на светлината и девствената белота, на съвършенството, изяществото, хармонията и пречистването, на чистотата, стерилността, неутралността и отразената енергия. Белият цвят символизира още разкритието, откровение- то, опрощението и преобразяването. В световните представи Бялото се асоциира с Оста Изток-Запад. Бялото на Запада представлява матовото Б. на смъртта, което поглъ-ща съществото и го въвежда в тъмния, лунен, женски свят на нощна-та празнота и загуба на усещането за цвят. В този смисъл бялото символизира и траур, който за разлика от Черния цвят се свързва с вре-менна липса и празнота. Бялото на Изтока отвежда към идеята за завръщането и белота- та на зазоряването, към времето на преход от нощната доба към блясъка на зората. Искрящото (Слънчевото) Бяло символизира отвореното дневно съзнание. Слънчево бялото се доближава до златния цвят, а тези два цвята са основни в знамето на Ватикана, където оли-цетворяват утвърденото земно царство на християнския Бог. При египтяните Б. е знак за великолепие и разкош, при юдеите – за чистота, при китайците – за справедливост, а в масонството е символ на висшите степени от 31 до 33. В някои страни при годеж се пие мляко, за да бъде животът на влюбените бял като мляко. Бялото е траурен цвят за древните перси, германи, китайци и символ на духов-ния свят в Антропософията.

Дрехи: Белите дрехи са подходящи за горещо време и сред много хора, с цел да се защитим - както от слънчевите лъчи, така и от силното енергийно натоварване на тълпата. Според П. Дънов "белият цвят носи здраве". ЧЕРЕН: Абсорбиращ, поглъщащ и задържащ цвят. За разлика от белия, черния цвят е по-болезнен и необратим, символ на крайната за-губа или падение, на страданието, егоизма и пасивността. Черно-то е универсална субстанция, израз на абсолютната неподвиж-ност и необ-ратимата смърт, олицетворение на тъмнината на хаоса и произхода, на злото, меланхолията и песимизма.

В Зороастризма, Адам и Ева, изкушени от Ариман и изгонени от Рая са представени облечени в черно. Така Ч. става цвят-символ на осъждането и отричането от светската суета.

В древния Египет черното се отъждествявало едновременно като цвят указание за смъртта и подземния свят, но същевременно и за прераждане. Владетелят на отвъдния свят Озирис често бил наричан "Черния".

При древните римляни и гърци Ч. е знак за траур и смърт, при юдеите – за тъга, а при китайците за мъдрост. В Египет и Сев. Африка черният цвят е символ още на плодородна земя и живителни, дъждоносни облаци. В Китай черното отговаря на женската ИН енер-гия – на земната, майчинската и инстинктивната сила. Черни са и ня-кои женски божества – Диана от Ефес, индуската Кали, Магна Матер на хълма Палатин и др.

В сънищата появата на черни или тъмни хора, животни и пред-мети показва влизане в контакт със собствения първичен и инстинк- тивен свят. Ние сме тези, които трябва да го осветим, да разберем и канализираме силите си в посока преследване на по-високи цели.

В Антропософията е символ на природния и минералния свят. Съв-местяването на Бял и Черен цвят дава Сив, който в сферата на цветовете има стойност на Центъра и Човека.

Дрехи: Черните дрехи са енергийно привличащи, затова е добре да се носят, когато сме в емоционална доминанта или стоим над обикновените неща. ЧЕРВЕН: Счита се за символ на принципа на живота и свързаните с това излъчване, огненост и мощ. Цвят на кръвта, чувствата, страстите и емоциите. Олицетворява космичната сила на Лю-бовта и блясъка на живота. Предизвиква усещане за радост, енергия, емоционалност, сила и топлота. За египтяните червеното е знак за агресивност, гняв, отмъсти- телност и примирение. То е възприемано като подпомагащ живо-та цвят, символизиращ яростта и победата. При юдеите е символ за грях, при китайците – за благоприличие. В край-ния Изток (Япония и Китай) червеното е цвят на живота, на безсмъртието и богатството. В Япония червения цвят (АКА) се носи изключително само от жените като символ на добросърдечност и щастие. В Шинтуизма червеното се асоциира с хармония и бурно развитие. В ежедневието се използва за подсилване значението на запове-ди и забрани (табели, пътни знаци, светофари).

Дрехи: Червените дрехи създават впечатление за жизненост, страсти и индивидуализъм. Те стимулират, придавайки на човек по-вече действеност, решителност и енергия.

Светлочервен: слънчев, дневен, мъжки, енергичен и тонизи- ращ цвят, предразполагащ към повече действеност. Символизира младост, здраве, смелост, импулсивност, красота, богатство, триумфиращ еротизъм. В различните традиции се използва в об-редността на пролетните празници, сватбите и ражданията.

Тъмночервен: символизира матрицата, Земята и цент- ралния огън в човека. Това е цветът на сърцето, либидото и душа-та, на науката и окултното познание. Тъмночервеното въплащава също и скритата същност и условието за живота. Според Арте-мидор този цвят има отношение към смъртта. Розов: Символ на любов, на чиста обич, нежност и всеот-дайност.

Дрехи: Розовите дрехи ни правят по-нежни, обичани и обичащи. В древния Египет съчетаването на противоположните червен и бял цвят се приемало за съчетание на израза на целостта и съвър-шенството. Бялата корона на Горен Египет и червената на Долен Египет са носени от единствения владетел на цял Египет под фор-мата на двойна корона.

ОРАНЖЕВ: Топъл и енергизиращ цвят, олицетворяващ здраве, ин-дивидуалност, самоувереност и обновление. Символизира точ-ката на равновесие между съзнанието и либидото. Тъй като това е трудно равновесие, оранжевото е цвят както на верността, така и на крайнос-тите и невярността. В митовете се разказва, че бог Дионис и Музите са носили оранжеви дрехи. Скъпоценният камък хиа-цинт е оранжев и се счита за символ на верността.

Дрехи: Оранжевите дрехи повишават самочувствието, като вну-шават увереност и оптимизъм. Създават впечатление за ентусиазъм и интерес към околните.

ЖЪЛТ: Цвят на Слънцето, светлината, златото, интуици- ята и магическите способности. Жълтото е баграта на вечността, така както златото е металът на вечността. То е цветът на боговете и своеобразен двигател на силата и младостта. Най-топлият, най-експанзивния, най-нажежения и труден за обхващане цвят. Такъв, ка-къвто е в лъчите на Слънцето, проявявщи силата на небесните бого-ве. Златножълтото се използва като символ и атрибут на силата и властта. Цветът подчертава техния божествен произход. Така напри-мер Зороастър означава "звезда от блестящо злато". Ом, божествена- та дума на тибетците означава също и "позлатен". Вишну е облечен в жълти дрехи, а космическото яйце на Брама блести като злато.

При египтяните жълтото е знак за завист и лош поглед, при юдеите – за смърт, а при китайците – за добродетел, плодородна зе-мя и семейна плодовитост. Златножълтото е израз на уравновесе- ност и хармония. Златните ябълки в градината на Хесперидите са символ на любов и съгласие. Но златната ябълка на раздора е причи- на за Троянската война и символизира гордост и ревност. В Исляма златножълтото е знак за мъдрост и добър съвет, но бледожълтото се свързва с предателство и разочарование.

Жълтото олицетворява още блясъка на духовното, на мъдрост-та, любопитството, познанието и снизхождението. Този цвят внася

равновесие в мислите и чувствата, стимулира творческите и интелектуалните способности. Използва се в знаците за предупрежде- ние и заостряне на вниманието.

Дрехи: Жълтите дрехи акцентират върху личното обаяние и спонтанност. Изразяват вътрешна свобода, ангажираност и радост от живота.

ЗЕЛЕН: Цвят на водата, така както червеното е цвят на огъня. Свързва се с пробуждането на първичната Вода и на живота. Цвят на природата, растежа и възраждането. Олицетворява вегетация, изо-билие, хармония и отмора. В някои страни има поверие, че да дадеш сутрин на някого нещо зелено то ще му донесе щастие.

При египтяните е знак за надежда и удоволствие, при юдеите – за живот, при китайците – за доброта. Бог Вишну се изобразява като костенурка със зелено лице. Граалът, изработен от изумруд или крис-тал с най-чисто зелен цвят съдържа кръвта на Бога, в чиито символи се смесват понятията любов и саможертва – условия за възраждането, изразено в зелените отблясъци на Граала. Византийският монограм на Исус Христос Изкупителя представлява две кръстосани съгласни от думата "зелено". Алхимиците от Средновековието свързвали зеленото с отблясъците на смарагда, а З. е основен цвят в масонството.

В Исляма зеленият цвят е този на познанието и на Пророка Мо-хамед. Мюсюлманското знаме е зелено, емблема на Избавлението и символ на най-висши материални и духовни богатства, първото от които е семейството.

Зеленото обгръща, успокоява, освежава и тонизира. Днес се из-ползва като символ за безопасност и свободен достъп.

Дрехи: Зелените дрехи издават стабилност, самоуважение и практицизъм. Помагат ни да изглеждаме по-здравомислещи, да се чув-стваме по-земни, делови и решителни. Зеленото има тонизиращ ефект и си отива с повечето други цветове.

СИН: Най-дълбокия, най-нематериалния и най-студения цвят, в който погледът сякаш потъва и се губи в безкрайността. За синьото казват, че е цвят изпълнен с празнота, с празнотата на въздух, на вода, на кристал или диамант, празнота изчистена и студена, подоб-на на матово-бялото.

В древния Египет синьото се възприемало като потъващ в себе си, космически и обхващащ безкрайността цвят. Там преди да му-мифицират мъртвия фараон, на мястото на изваденото сърце поставя- ли скарабей от син смарагд. В Египет синият цвят бил символ на ис-тината, смъртта и боговете, взети заедно, затова небесносиньото се считало и за граница, разделяща човека от боговете, управляващи неговата съдба.

Светлосиньото се възприема като цвят на небето, на мисълта и съзнанието. То е символ на блясъка на душата, олицетворение на сво-бода, мечти, вяра, търпение, истина и красота. Според мито-логичните разкази и изображения нозете на боговете Зевс и Яхве стъпват върху

небесна синева. Небесносиньото олицетворява пътя на мечтите, на нереалността или свръхреалността. В тибетския Будизъм синьото е цвят на трансцеденталната мъдрост Вайрока- на, на потенциалността и празнотата. Синият цвят е олицетворе- ние на всеобхватната идея в масонството, но знак за траур при тур-ците и японците.

Днес цветът се използва за привличане на вниманието към ука-зания, пътни табели и др.

Дрехи: Сините дрехи ни правят да изглеждаме самоуверени, сил-ни и спокойни. Внушават свободомислие, доволство, добра външна и вътрешна кондиция.

ИНДИГОВ: Олицетворява сила, устойчивост, щедрост и ве-ликодушие.При египтяните има значение на закрила и сигурност, при юдеите – на небе и разкош.

Дрехи: Индиговите дрехи са израз на нетрадиционни разбира- ния, индивидуализъм, затвореност в себе си и радикални възприятия.

ВИОЛЕТОВ: Съставен от равни части синьо и червено. Прие- ма се за цвят на недоловимото тайнство на реинкарнацията и трансформацията. Тази символична функция се свързва с Исус Христос, изобразяван в средновековната иконопис, облечен във виолетова роба. Цветът символно цели да покаже, че Спасителят е приел напълно своето земно превъплащение и саможертвата, която ще извърши, за да изкупи човешките грехове. Виолетовото символизира умереност, предпазливост, обмислени действия, равновесие меж-ду страстите и интелекта, между любовта и мъдростта. Виоле-товият цвят изразява също духовна сила, проникновение, изтънче- ност, максимализъм и стремеж към завършеност.

Дрехи: Виолетовите дрехи издават смелост, одухотвореност, предизвикателство и фантазия.

КАФЯВ: Цвят, асоцииран с първичната материя, пръстта, глината, корените, земята и мъртвите листа. При римляните и като-лическата църква кафявото е знак за примирение, бедност и скром-ност. Дрехи: Дрехи с кафяви цветове обикновено са носени от самовглъ- бени личности или материално обремененени хора. ЦЕЛУВКА Обща символика: Символ на обединението и на взаимното проникване с духовно значение от Античността. Многознач ността на целувката и нейната двусмисленост (физическа и духовна) води до различните значения на формите на обедине- ния, които тя олицетворява. В качеството си на знак на съгла-сие, единство, подчиненост, уважение и любов тя се

практи-кува в различните мистични и религиозни култове и ритуали, където е свидетелство за духовна общност. Така е било в ран-ната християнска църква до папа Инокентий І, който въвежда обичаят да се целуват не християните помежду си, а метална плочка, наречена Pax – мир, която свещеникът трябва да целу-не и да накара и другите да целунат, произнасяйки Pax Tecum. По-късно тази плочка е наречена Патина и съществува до днес. От това време и от този ритуал е останал обичаят да се целуват реликвите и иконите на светците. В античността било прието да се целуват краката и колене- те на владетели, царе, съдии, мъдреци и свети хора, с цел да се измоли тяхното покровителство. В Средновековието феодал-ното право налагало васалът да целува ръка на своя господар, откъдето изразът "целувам ви ръка" се използва със значение на "поднасям уважението си". В Стария Завет, в "Песен на песните" (1:2) целувката съ-що намира своето библейско отражение: "Нека ме целуне с целувките на устата си;…" Едно от обясненията тук е, че це-лувката е израз на съединението на един дух с друг, на една душа с друга. Целувката е свързана с устата, органът от-където излиза дъхът на живота, затова и целувките, дадени от нея с любов, свързват неразделно един дух с друг. ЦЕНТЪР Обща символика: Центърът е един от четирите основни символа - кръг, квадрат, кръст и център. Ц. представлява преди всичко Принципа и Бога. М. Елиаде казва, че "сам Бог е ед -новременно център и периферия". К. Г. Юнг, коментирайки по-нятията "център" и "точка" в книгата си "Еон" твърди, че точка- та е "център" и "медиатор", който примирява враждуващите елементи и "чрез продължителна ротация превръща ъгловатата форма на квадрата в кръгла, като своя собствена". Според Блез Паскал*, цитиращ Хермес Трисмегист: Бог е сфера, чиито център е навсякъде, а периферията е никъде. Това означава, че божественото присъствие е универсално и безгранично, а центърът е невидим за хората, неограничен във времето и пространството. "Ц. е мястото, откъдето тръгва движението от единичното към множественото, от вътрешността към външ- ността, от непроявеното към проявеното, от вечното към вре-менното, там където се събират като в свой принцип всички възвратни и събираеми процеси в стремежа си към обедине- ние"(Dictionnaire des symboles, P., 2000). М. Елиаде разглежда символиката на центъра, казано най-общо, като три взаимнообвързани и допълващи се обедине- ния: 1. В центъра на света се намира Свещената (Космическата) Планина,

* Блез Паскал – 1623-1662 г., един от най-гениалните умове на Франция, математик, физик и философ

където се срещат небето и земята. "Върхът на Космическата планина е не само най-високата точка на Зе-мята, той е и пъпът на Земята, защото там е започнало сът-ворението. Равински текст гласи, че "както ембрионът расте от пъпа, така и Господ е започнал да създава света от пъпа и оттам се е разпространил във всички посоки". Същата сим-волика откриваме и в древна Индия: според Риг Веда, все-лената е била зачената и е започнала да се разширява от ед-на изходна централна точка. … Раят е бил "пъпа на Земя-та" и според едно сирийско предание, е бил разположен "на планина, по-висока от всички останали". В сирийската кни-га "Пещерата на съкровищата" пише, че Адам е бил създа ден в центъра на света, на същото място, където по-късно щял да се издига кръстът, на който е бил разпънат Христос" (М. Елиаде, "Образи и символи", С., 2002).

2. Всеки храм, дворец, свещен град или територия е разполо- жен на свещена планина и така всеки един от тях става също център на света. Така например, "за всеки източен град се смятало, че действително е разположен в центъра на света. Вавилон бил Babilani, "врата на боговете", защото точно там боговете слизали на земята" (М. Елиаде).

3. Храмът на свещената територия, в качеството си на мяс-то, където минава Оста на Света (Axis Mundi) се раз-глеждат като център и точка на свързване между Небето, Земята и Ада. В този център на света се издига Косми ческото дърво (Дървото на живота) и за него М. Елиаде каз-ва: "най-разпространеният вариант на символиката на Цен-търа е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и което подобно на ос, поддържа трите свята. … В централните и северноазиатските митологии, неговите се-дем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни небета." Както се вижда, от най-древни времена центърът се е считал за "пъп на света", за мястото откъдето произли-за живота. Центърът има колкото духовно, толкова и ма-териално значение и символика. Мистичната храна идва от центъра, така както биологичната храна постъпва в зароди-ша през майчината кръв. Всеки народ, както и всеки човек, си има свой център на света, своя отправна или гледна точ-ка. Тези понятия се възприемат като точка на сливане между желанието (колективно или индивидуално) на чо-века и свръхчовешката (божествената) власт, способна да задоволи това желание. Там, където се сливат посоче-ните желание и власт, там се намира центърът на света. Центърът представлява също символ на закона за орга-низацията, реда и централната власт. Той стои в осно-вата както на организацията на държавата, на космоса, на биологичната еволюция и

духовния възход. В низходящ план, при едно име, буква в него, знак или точка в центъра на дадена фигура могат да играят ролята на отправен пункт, определящ или символизиращ личността или обекта на из-след-ване.

ВАМПИР Обща символика: Според традиционните схващания вампирът е мъртвец, който излиза от гроба си за да търси живи хора, чиято кръв да изпие. В народните поверия това е превърнал се в зъл дух мъртъв човек, който има човешко тяло, но е без плът и кости, а се състои само от кожа и кръв. Вампирите ходят само нощно време, а в събота не излизат от гробовете си. Според вярванията В. се плаши само от кръст и светена вода, а може да бъде убит само с дървен кол или острие, с шип от черен глог или със сребърен куршум. Жертвите на вампирите се лишават от собствената си кръв, заразяват се и стават също вампири. В. живее единствено чрез жертвите си и тяхната кръв. Той преследва и измъчва на-белязания жив човек, всявайки в него ужас и вцепенение. След това го убива изсмуквайки кръвта му – субстанцията на живо- та. Тук интерпретацията се основава на диалектиката прес-ледвач-преследван и заситен-погълнат. Вампирът символизира неутолимата жажда и страст за живот, които се разпалват всеки пък, след като веднъж бъдат задоволени. Впоследствие, разяждащия саморазрушителен глад се придава и на жертвите. Въпреки, че вампирът също се мъчи и терзае самоизяждайки се, той не се чувства отговорен за своите поражения и грехове, а напротив – набеждава и обви нява всички живи хора, убеден и уверен в своето безсмъртие. При живите хора е обратното – човек напълно приема и изпъл- нява своите отговорности и задължения, приемайки участта си на простосмъртен. В психо-социален план вампирът страда от неразрешим проблем – този за своята обществена адаптация. Вътрешно разяждан и разкъсван, В. е особено мъчителен както за околни- те, така и за самия себе си. В този смисъл той символизира обратното насочване на собствените психически сили срещу самия себе си. Най-известния вампир, чиито образ лежи в основата на многобройните сюжети и интерпретации е известния със своя-та жестокост Трансилвански граф (принц) Влад V Дракула, жи-вял през ХV век. Той дължи своята популярност на едноимен- ния роман на Брам Щокер, издаден през 1897 г.,

където авторът, заедно с художествения персонаж на Дракула, пресъз- дава подробности от румънския фолклор и историите за вампи- ри. Българска обредност и символика: Българската образност описва вампирът като демонично свръхестествено същество, произлизащо от душата на нечист мъртвец. В тази категория се причисляват самоубийците, починалите от неестествена смърт (убити, замръзнали, ударени от гръм, умрели при ражда-не жени, мъртвородени и некръстени деца, грешници, магьос-ници и т.н.). В българските народни представи вампирът най-често има животински превъплащения. Той се появява нощем и броди до първи петли в образа на вълк, куче, коза, яре, мишка, змия, бял кон и др. В. излиза от гроба си през малка дупка и отива да пакости на своите близки. Бои се най-много от свет-лина, огън, остри и железни предмети, катран, кръст, светена вода и тамян. Ако до 40-ия ден от смъртта на човека неговата превъплатена във вампир душа не бъде унищожена тя придоби- ва плът и кръв, вампирът става т.нар. плътник и заживява сред хората. Според народните поверия убиването му е възможно само в събота, когато той не излиза от гроба си. Ликвидирането на В. става чрез пробождането му с железен шиш или с остър дървен кол от глог.

ВЕЛИКДЕН Обща символика: Великденският празник (Пасха) е заимстван в християнството от юдаизма, но е получил ново духовно съ-държание. На юдейски "Пасха" означава "избавление" и при древните скотовъдни юдейски племена празникът се свърз- вал с "омилостивяването на духовете", по-късно с култа към Яхве и честване като ден, отбелязващ освобождението на евреите от египетско робство. За Християнството Великден е ден на из-бавлението чрез Исус на цялото човечество от робството на Лукавия, където възкръсналият Спасител дарява вечен жи-вот и блаженство. Това е велик ден на възкресението на човешкия дух, празник на победата на духа и живота над смъртта. Затова този ден е празник на празниците и се отли-чава с изключителна тържественост на богослужението. Връз-ката на Великден с други древни обичаи се открива в обред- ността на съвременното християнство, в боядисването на яйца, в приготвянето на великденски сладък хляб (козунак) и др. В ранното християнство празнуването на Възкресение Христово съвпадало с юдейската Пасха, но на Първия Вселен- ски събор на християнската църква през 325 г. се приело Ве-ликден да се празнува в първата неделя след пролетното равноденствие и пълнолунието, но задължително на различна дата от Пасха. Задължителни атрибути на Великденския празник са об-редния хляб (козунак) и пъстрите великденски яйца. Козуна- кът, в качеството си на обреден сладък хляб, е универсално обредно-магическо средство и

безкръвно жертвоприноше- ние. В него е заложена идеята за продуциране и възпроизвод- ство на растежа и плодородието. Обредния хляб е един от първичните символи на усвоеното културно пространство при народите с развито земеделие. Великденският козунак симво-лизира тялото на Исус Христос. Той е сладък и не се възприема като обикновен хляб, защото олицетворява нещо възвишено, като саможертвата на Спасителя, който изкупува греховете на човечеството и дава път за нов живот. Традицията на червените Великденски яйца отвежда към идеята за безсмъртието, за периодичното подновяване и възраждане на живота в природата. То символизира възкресението, вярата и надеждата в новия живот. Символиката на яйцето, от митологична гледна точка, се осмисля като първоиз- точник на живата материя. Митът за Световното яйце, кое-то дава живот на хората, животните и растенията е характерен за много езически религиозни системи (виж и стат. "Яйце"). Традицията да се донесе свещта от нощната църковна Ве-ликденска служба да догори в къщи символизира внасянето в дома на новия огън и новото начало. Това е един вид инициал- на магия, която се открива и в стремежа на Великденското но-волуние всеки да държи в ръка пари, хляб или съд с вода, за да има здраве, богатство и изобилие в дома. Българска обредност и символика*: Великден е най-големият про-летен християнски празник, известен като Възкресение Христово. Като дата той е подвижен във времето и се чества през периода от 4-ти април до 8-ми май в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.

Неделният ден Възкресение се явява заключителен за по-редицата по-малки църковни празници и народни обичаи, чие- то начало се поставя със Сирни Заговезни (празникът, от който започват Великденските пости, седем седмици преди Велик-ден). Великденският празничен комплекс обхваща период от около 40 дни, натоварен с множество реликти** с езически и ре-лигиозно митологичен характер.

Навремето у нас хората боядисвали до 500 яйца, които се ядели по 40 дни чак до Спасовден. Според традицията първи се боядисват червените яйца, които се вярва, че са заредени с предпазваща, магическа сила. Червени яйца се носят и когато се отива на църква, където едно се поставя пред иконата на Исус Христос и друго – пред тази на Света Богородица.

В основата на Великденските обреди и обичаи лежат вяр-ванията и представите, свързани с пролетното равноденствие и прехода от зимата към пролетта. В митологичен план този пре-ход се осмисля като време на хаоса, предхождащ възстановя- ването и обновяването на космическия порядък. Християнска- та митологема на прехода живот – смърт – * По Стойнев, Ан., "Българска митология", С. 1994 ** Реликт – нещо, което се е запазило като остатък от миналото

живот, вложена в живота, смъртта и възкресението на Христос, лежи върху ми-тологичната линия космос – хаос – космос. По-късно тя е при-теглила част от древните езически вярвания и обреди, свързани с пролетното равноденствие. Подкрепа на това намираме в: - пролетните момински обичаи Кумичене, неразделна част от цикъла обичаи Лазаруване; - Връбница (чества се в неделята преди Великден), осмисляна като възлов момент в обредността на целия Великденски праз-ник, изграждан и развиван върху основата на древни митоло- гични представи и обичайни норми. На Връбница, както и при другите славянски народи, единият кръг от обредно-магически действия е свързан с върбата, от чиито клонки се правят върбо-ви венчета, отвеждащи към идеята за Христовото Възкресение. Те се поставят над вратите и пред домашната икона и се оста-вят да пазят дома през цялата година. Върбовата клонка е и от-глас от Дървото на живота. Обредността и символиката на посочените Великденски пролетни празници като цяло отвеждат към митологичния мо-тив за победата над змея (посредник между небесните и зем-ни стихии, властващ над хората и заобикалящия ги свят), ха-рактерен за периода на хаос и преход към пролетта. Поради това Великден, като завършен акт на възстановяване на све-товния порядък (в християнската митология се приравнява към Възкресението на Христос), има преди всичко тържест-вено-представителен облик и се празнува три дни. ВИНО Обща символика: Виното символно се асоциира най-често с кръвта, поради червения си цвят и като есенция на лозата. Вследствие на това то се превърнало в питие на живота и на безсмъртието. Поради опиянението, което предизвиква в ня-кои семитски по произход традиции виното се възприема като напитка на познанието и инициацията (посвещението). В древна Гърция виното се почитало като кръвта на Дионисий. В Таоизма добродетелите на виното не се различавали от властта на пиянството. Там то било обект на специално ритуално приготвяне. В тайните китайски общества оризовото вино се смесвало с кръв при полагане на клетва и така приготвената напитка за причестяване помагала човек да живее до възраст от сто деветдесет и девет години. В библейската традиция виното е знак и символ на ра-дост и щастие: "Иди, яж хлябът си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти." ("Еклисиаст", 9:7) В по-широк аспект виното е символ на всички дарове, които Бог е дал на

хората: "Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино." ("Битие", 27:28). От Библията научаваме още, че в Изра- ел виното е жертвен елемент със свещена стойност и свое място в култовите жертвоприношения: "И с едното агне една десета от ефа чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние" ("Изход", 29:40). Такова е значението и на Потира с Христовата кръв в тайнството на Светото причастие (Евхаристия). Виното като носител на опиянението е символ на бо-жествената ярост и на умопомрачението, с което Бог е на-казал хората и неверните народи: "Защото така ми каза Господ Израилевия Бог: Вземи от ръката ми тая чаша с виното на яростта ми та напой от нея всичките народи, до които те пра-щам. И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях." ("Еремия", 25:15-16). Самият Христос казва за виното: "Това е моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство." ("Евангелие от Марко", 14:24-25) В случая Исус сам подсказва подмяната на жертвената кръв с виното в жертвоприношенията. Погребалното изкуство, което възпроизвежда лозата, гроздобера или виното над гробовете ("приливането" на гроба с червено вино) показват, че тази напитка, както в езическите времена така и днес се използва като символ на безсмъртие. Използването на вино в жертвоприношенията към подземни- те божества било забранено, тъй като виното се почитало като напитка на щастието при живите. ВОДА Обща символика: Символиката на водата има широко и разнопосочно поле на интерпретация. Тя е основен и неизменен елемент при сътворението на света, затова е предмет на всеобщо почитание и символизация. Алегоричното използване на В. отвежда към такива понятия като чистота, святост, плодородие, състрадание, любов, емоции. От дълбока древност хората използвали нейната жизнена и пречистваща сила, възстановяващи, но и разрушителни способности. Водата се свързва с различни митове и култове, в много от които е оли-цетворявана със съществуващите женски божества. Те били пряко свързани с Луната, управляваща водните приливи и отливи, с женската сила, с вътрешната влага и раждането. Водата постоянно отвежда към вярванията, че човекът е произлязъл от нея, както и към Христос, понеже той, както и "Словото" представлява "Живата Вода".

"Символиката на В. включва както Смъртта, така и съжи-вяването. Допирът с водата винаги съдържа възраждане: от ед-на страна, защото разлагането е последвано от ново раждане, а от друга страна защото

потапянето оплодотворява и умножава потенциала за живот. … На водната космогония отговарят вярванията, че човешкият род е произлязъл от водата. На все-мирния потоп или на периодическото потъване на континенти- те съответства "втората смърт" на душата и посветителската смърт на кръщението." (М.Елиаде, "Образи и символи")

Разглеждането на водата като безлична и безформена маса представя безкрайни възможности – както за положително тъл-куване, така и като заплаха. Нейната символика може да се ог-раничи в разтълкуване на три основни нива: като източник на живот, като средство за пречистване и като център за въз-становяване и регенериране. Към нивото на пречистването не бива да пропускаме идеята за всемирния Потоп, символ на ед-но огромно пречистване от изчерпаността на формите, от греш-ките и греховете на хората. Потопът представлява един вид ог-ромна по мащабите си посветителска смърт, преходно реинтегриране, кръщение и ново сътворение по волята на различен от човешкия Висш смисъл и Разум. В древноегипетските култове идеята за водата на живо-та се разкрива в символиката на пречистването, което е схва-щано не само като външно, но и като посредник на силата на божествената благословия. За египтяните В. е първичното ве-щество, "което ражда всички живи неща".

В Азия водата се разглежда като "същностна форма на проявлението", източник на живота и елемент от физическото и духовното регенериране. Там тя е символ на таоистката мъдрост, на плодовитостта, чистотата и висшата добро- детел. Според китайската символика водата е ИН и се проти- вопоставя на огъня, въпреки че е свързана с гръмотевицата, ко-ято се асоциира също и с огъня. В. символно отговаря на посо-ката север, на студа и зимното слънцестоене, на бъбреците, на черния цвят и на триграмата K'AN от И Дзин. В тибетските посвещения използваната за целта вода е символ на желания- та и поетите отговорности от посвещавания. На Изток на водата се гледа преди всичко като на благословена течност, позволяваща да се живее.

В символичен план В. се разглежда и като олицетворение на мъдростта и духовния живот, предлагани от Бога, но чес-то отхвърляни от хората. В. има и пречистваща сила, тъй като притежава способността да "изтрива" историята и да поражда нови състояния. Светената вода (църковно осветена В. смесена със сол) се приема от християнската религия като най-силното оръжие срещу дявола и неговото присъствие. В. е олицетворе- ние и на регенерирането, тъй като е свързана със Светото кръ-щение и експлицитно отвежда до идеята за посвещаването и новото раждане. Погледнато от друг ъгъл, водата е символ и на бинарната опозиция Горе-Долу, като Горе е дъждовната вода, а Долу – морската, солена вода. Горната е чистата, създаваща и пречист- ваща течност, символ на живота.

Долната е морската и горчи-вата, способна да създава нещастие и безредие. В Корана В. е наречена "благословена вода", която пада от небето като божествен знак, а Райските градини са описани ка-то изпълнени с ручеи и извори с жива вода.

В психоанализата В. е символ на подсъзнателни и несъз-навани енергии, неясни душевни пориви, скрити и непозна- ти мотивации. Често се случва човек да се сънува, че лови риба на брега на вода. В този случай "В. е символ на все още неосъзнатата душевност, прикриваща вътрешни съдържания, които рибарят (сънуващия) се опитва да извади на повърх- ността…(E.Aeppli)". Българска обредност и символика *: Според поверията, всяка вода си има свой Стопан-пазител, който се явява в образа на някакво животно. То може да бъде голяма жаба, риба, гущер или птица, но най-често голяма Змия с получовешка глава и криле. Във водата обитават различни духове, които народната представа вижда в образи на жени, моми и др. Гръцкият историк от VІ в. Прокопий съобщава, че славяните на Балканския полуостров почитат реките и изворите, принасят им жертви и гадаят по тях. Водата е традиционно средство за успех при всяко начина- ние ("Върви му като по вода"). Известни са Самодивските и Русалските извори, които се посещават през годината с надежда за изцеление – през Русалската неделя (около Петдесетница) или на Спасовден (четиринадесетия ден след Великден). В наши дни все още се практикува търкалянето в роса за здраве по Гергьовден и къпането в реки и извори по Еньовден (лятното слънцестоене на 22 юни). В. се осмисля и като преход от света на живите към света на мъртвите, като се вярва, че душата на починалия се отправя към оня свят по вода. ВРАТА Обща символика: Вратата символизира мястото на преминаване между два свята или две състояния, между тъмнината и светлината, между богатството и нищетата и т.н. Вратата отваря пътя към тайното и непознатото. Тя е не са-мо показател за преход, но и покана за преминаване или пъту- ване към отвъдни светове. Това преминаване представлява придвижването от светската област към света на свещеното. Така например, вратите на храмовете и църквите отвеждат към свети места, водещи към най-Светия от Светите, към Реалното присъствие на Божествеността. Така например, вратата на храма е символ на входа към вечния живот и обобщава значението на портата към Небето. Като място за преминаване и за достигане на определено ниво тя е

* По Арнаудов, М. - "Студии върху българските обреди и легенди", т.2, С., 1972 г.

олицетворение на неизбежния достъп и за възможността за достигане до една по-висша реалност или обратното. Янус, Римският бог на Посвещението в Мистериите, пазел ключовете на вратите на слънцестоенето, тоест на низходя- щите и възходящите фази на годишните цикли. Този бог се свързва още с вратата на боговете и с вратата на хората, предлагайки достъп до два пътя, на които бил покровител. Те са известни като врати на ада (Janua Inferni) и врати на небе- то (Janua Coeli). Символиката на Вр. отвежда и към идеята за преминаване от земята към небето през вратата на слънцето, олицетво- ряваща излаза в космоса и изхода извън ограниченията на ус-ловностите. Да се премине през врата означава да се смени нивото, средата или начина на живот. В Китай последователното отваряне и затваряне на врата символизира ритмиката в космоса и живота, както и последова- телното редуване на принципите ЯН и ИН. В еврейската и християнската традиции вратата има ог-ромно символно значение, тъй като тя позволява достъпа до Откровението и в нея се откроява хармонията на света. В Библията вратата е символ на Христос - олицетворението на справедливостта: "Отворете ми портите на правдата; Ще вля-за в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, В които ще влезят праведните." ("Псалом 118", 19 и 20) За да се влезе в Царството Небесно, обаче трябва да се мине през Него, който олицетворява вратата на Спасението и достъпа до отвъдното блаженство: "Аз съм вратата; през мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира." ("Евангелие от Йоана", 10:9). Вратата като символ на Небесните Порти, които Бог отва-ря, за да се прояви и разпростре благата си върху хората, нами-раме също в: "Битие" 28:17, в "Псалм" 78:23, в "Откровение на Йоана" 4:13, в "Малахия" 3:10 и др. Образът на Христос, свързан със значението на вратата от-криваме и при неговото завръщане (Второто пришествие), за да приеме устоялите на изпитанията: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласът ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. На тогова, който побе- ди, ще дам да седне с мене на моя престол, както и аз победих и седнах с Отца си на неговия престол." ("Откровение на Йоана" 3:20,21) В "Исая" 60:11 вратата олицетворява свободния достъп за народа до Божията милост: "Портите ти ще бъдат винаги отворени, не ще се затворят ни деня ни нощя, За да се внася в тебе имота на народите, и да се докарват царете им. "

Вратата като символ на Портите на смъртта и на Хрис-товата победа над нея намират отражение в: "Исая" 38:10, в "Матея" 16:18 и в "Откровението на Йоана" 3:7. Българска обредност и символика*: Обредите и вярванията, свързани с вратата разкриват митологичното й значение като граница между дома и територията извън него, между своето и чуждото пространство (гости, Коледари, Сурвакари, Лазарки и др. се посрещат на вратата). Според традиционните представи вратата е място за определени обредно-магически действия. В народните представи и обредност Вр. най-често се явява заедно с прага, от който тя не може да бъде отделена. Особеното отно-шение към вратата се проявява в поверието, че излязла от упот-реба Вр. не трябва да се унищожава или гори. С вратата са свързани редица предпазващи и очистващи обреди около сватбените и кръщелните традиции. Така напри- мер: преди да влязат в дома на булката сватбарите на младоже- неца трябва да "платят" при входната врата; при въвеждането на булката в новия й дом, тя е длъжна да намаже вратата с мед (и масло) и др. При втората пита след раждането поканените жени трябва да прекрачат нарочно поставени на прага на врата- та горящи въглени, червен конец или железен предмет (ритуал за предпазване на родилката и новороденото от лоши влияния). След кръщаване на дете кръстникът или кръстницата го пода- ват на майката близо до врата и др. На Цветница и по Гергьовден вратите на дома и стопан- ските постройки се окичват с върбови клонки и зеленина. На Петровден (29 юни) когато завършват двуседмичните Петрови пости се отговява с петровско пиле и стопаните колят на прага на дворната врата жертвена птица (петел) за здраве. ХРИСТИЯНСТВО Обща символика: При славяните християнството усвоило в голяма степен стария митологически речник и обредни формули, отвеждащи към индоевропейските източници. За сравнение ето някои общи за славянския свят наименования, като "Бог", "молитва", "свети", "пророк", "жертва", "чудо", "обряд", "въз- кръсване", "треби" и др.

* По Стойнев, Ан. – "Българска митология", С., 1994 г.

Според много изследователи човешката история може да се обобщи с четири думи – творение, грехопадение, изкупление и прослава. В този смисъл централен принцип в християнската религия е величието на Бога, а нейните основни идеи са тези за греховността, за богочовека-Спасител, за обичта към хората, за изкуплението и спасението. В Християнството Бог е не само личностен, но и Триеди- нен. "Едновременно с това Той е трансцедентен, отвъден, то-ест извън нашия свят, но и иманентен, което означава, че е вът-ре в самите нас"(Дж. Сайър). Християнският Бог освен, че го има*, той е и личностен и можем да се отнасяма към Него по индивидуален начин. Що се отнася до Светата Троица или Три-единството на Бога, то "в единната същност на християнското Божество трябва да различаваме три "лица", които не са нито трима богове, нито три части или форми на Бога, а са аб-солютно еднакво и вечно битие – Бог" (G. M. Bromiley). В християнството основата на човешкото познание е ха-рактерът на Бога като Творец. Тъй като той е Всезнаещият извор на всяко познание, ние също можем да познаваме отчас-ти някои неща. В "Светото Евангелие от Йоана" (1:1-4) това е казано по следния начин: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез него стана; и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе светлината на човеците". В този библейски пасаж носител на основния акцент се явява Словото, но не в неговия буквален смисъл, а със значе-нието на Логоса като вечен аспект на Бога. Какво е Логоса? Логос на гръцки (откъдето се използва и понятието на Платон) оз-начава божествения разум, духовното начало, логиката, смисъла и интелекта. От тях се е родила вселената и благода-рение на този източник тя има структура и порядък. "Това Слово, тази присъща Интелигентност е "светлината на човеци- те" /у Йоан светлината е символ на нравственост и интелект/" (Дж. Сайър). В християнската религия се откриват множество елемен-ти, явно заимствани от езическите култове. Така например, християнското учение за смъртта и възкресението на Бога е отражение на източните култове за умиращите и възкръсва- щите божества. Християнската Великденска обредност е за-имствана от известните обреди за смъртта и възкръсването на бог Атис. Рождество Христово на 25 декември е времето на зимното слънцестоене и денят на рождението на известния езически бог Митра. Почитането на християнската Божия Майка отвежда до древния култ към египетската богиня Изи-да. Култът към Света Дева Мария бил напълно непознат за древноеврейската религия и се появил в християнството през около ІV в. от.н.е. и т.н.

* За разлика от Исляма, където Аллах остава недостижим и изобщо не се открива на хората

Юдаизмът "дал на църквата не само алегорически метод за тълкуване на Светото писание, но и нещо много по-важно – забележителен модел за историзиране на празниците и симво- лите на космическата религия. Християнството, като верен нас-ледник на юдаизма, възприема линейното време на Историята: Светът е бил сътворен само веднъж в историческото Време и ще има само един Страшен Съд" (М. Елиаде). Библията е Свещената книга на християнския свят, ед-новременно историческо повествование, писание на вярата и на законите. "Тя дава основите на многобройни области на позна-нието и съдържа хиляди житейски правила за различни житей- ски ситуации" (В. Гитт). Библията е писана в период от повече от 1500 години от около 45 автори с различен произход. Отдел- ните части на Библията са възникнали на най-различни места, като например в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в дво-реца (Даниил), по време на път (Лука), на заточение (Йоан) и т.н. Според изследванията най-рано е написан т.нар. "Апока-липсис", т.е последната глава на Новия Завет, озаглавена "От-кровението на Йоана", създадена около 68-69 г. от.н.е., скоро след смъртта на Нерон. Християнското "Свещено писание" се състои от две части – "Нов"и "Стар Завет", съдържа общо 783 137 думи и 3 566 488 букви (според King James Version). Пъл-нотата на идеите в Библията е необхватна, а тематиката е един-на и смислово свързана, въпреки различните обществени слое- ве, от които произлизат авторите й за периода от 60 поколе- ния, през които тя се е появила. Това е еврейска по своята същност и по произход свещена книга. Тя е включена в състава на християнския канон като боговдъхновена, а еврейският бог Йехова е адаптиран в Християнството като Бог-Баща. В състава на християнското вероучение са включени основните постулати на юдейската религия и представата й за създаването на све-та и човека от бога. Разделянето на Християнството и обособяването на Из-точна и Западна църква започнало вследствие на политическо- то и културното разделение на Римската империя през ІІІ – VІ в. от н.е. Във връзка с нейното разпадане през V в. авторитетът на Западната църква нараснал извънредно много и римският епископ получил титлата "папа". На Изток, където империята се запазила, църковният клир не можел да получи голяма власт. Нещо повече, с цел да отслабят влиянието и устоите на църква- та, между VІІІ и ІХ в. във Византия императорите конфискува- ли църковни имоти и забранили почитането на иконите. Така било до 842 г. когато се възстановило преклонението пред иконите, но земите и самостоятелността на църквата били огра-ничени, а източните патриарси дори и да искали, не можели да се присъединят към римската папска власт. Това неминуемо довело до концептуални и организационни разногласия, стиг-нали до формален разрив между двете църкви през 1054 г.

Навлизането на Християнството в Централна, Източна и Югоизточна Европа (в т.ч. и в България) се натъкнало "на живи народни религии. Волю-неволю, накрая то християнизирало езическите божествени фигури и митовете, които не се удало да унищожи. Много Богове или Герои-драконоубийци станали Свети Георгиевци; Боговете на бурята се преобразили в Свети Илиевци, а безчислените Богини на плодородието били уподобени на Дева Мария или на светиците. Може да се каже дори, че част от народната религия в предхристиянска Европа е продължила да съществува под друг облик или форма в празниците от църковния календар и в култа към Светците. И днес в народното християнство са оцелели ритуали и вярвания от епохата на неолита, като например варената пшеница за помен на умрелите…" (М. Елиаде) Някои от основните разногласия, които и днес разделят Православната (Източната) от Римо-католическата (Западната) са следните: • Въпросът за произхода на Светия Дух от Бога-баща и от Бо-га-син.

Православната църква признава само произхода на Св. Дух от Бога-баща; • Практиката за опрощаване на греховете и католическото учение за

чистилището; • Учението за непорочното зачатие на Дева Мария, същест-вуващо от ІХ в.

Според католическата догма Дева Мария не само е заченала и родила Исус без грях, но и самата тя е за-чената и родена по този начин;

• Догмата за непогрешимостта на папата във верските дела; • Обредни и канонически различия: - Кръщаването в православната църква става чрез потапяне във вода, а при католиците – чрез обливане с вода; - Причестяването само с просфора или с просфора и вино; - Православната църква признава 7 тайнства, а католическата – 21. Признатите от православието 7 тайнства са: кръщение, ми- ропомазване, покаяние (изповед), причастие, брак, ръкополага- не и елеосвещаване. - В православната църква се миропомазва новороденото дете, а в католическата – при пълнолетие; - Безбрачието е задължително при всички духовници в католи- ческата църква, а в православната църква - само за монашест-вото и т.н. Християнството обаче дотолкова е проникнало в правос- лавния и католически свят, че независимо как и дали хората вярват в Христос или постъпват, както подобава на христи- яни, те всички живеят в контекста от идеи, повлияни и вну-шени от християнската вяра.

ХРИСТОС Обща символика: В символно-хронологичен ред Христос се възпри-ема като втори Адам, а в мистичен аспект на тълкуване той е първи Адам, в смисъл на човек (виж Адам). На въпроса кой е Исус Христос отговор дава

по-късната християнска тра-диция. Това е "Месията", "синът Давидов" – легитимния нас-ледник на древната династия; той е "синът човешки", тоест све-щения посредник между Бога и материалния свят; той е "чове- кът от небето", вторият Адам" и "последния Адам". Христос е още синът Божий, изразител на Божествения Логос (Слово), станал централен символ в християнството. Образът на Христос е нееднозначен и изключително сложен за разтълкува- не. Около него са се разгаряли остри идеологически и религи- озни спорове. "В борбата между християнските ереси и секти основен въпрос винаги е бил този за природата на Спасителя, въз основа на главните идеи в християнството – тези за грехов- ността, за спасението и изкуплението, за Богочовека-Спа-сител, за страданията, за смъртта и възкръсването" и т.н. (С.Токарев). Интересен е и въпросът около името на Спасите- ля. Така например, съчетанието "Исус Христос", което сме свикнали да използваме като едно име, в Евангелията представ-лява две различни имена, отговарящи на две различни понятия. Исус е собственото име на Спасителя, на галилейския проповедник, когото смятали за велик учител и чудотворец. Хрис-тос пък е нарицателно име, гръцки превод на думата "месия". В Евангелията двете имена почти никога не са едно до друго, а името Христос се среща рядко. Според евангелския разказ Исус на никого не е говорил, че именно той е очакваният Христос, т.е. "месията". В "Светото Евангелие от Матея" (16:20) Исус изрично забранява на учениците си да разгласяват, че той е "помазаникът", т.е. "месията" или Христос: "Тогава за-ръча на учениците никому да не казват, че той е Помазаникът". Същото откриваме и в "Светото евангелие от Марка" (8:29-30): "Тогава (Исус) ги попита: Но според както вие казвате, кой съм? Петър в отговор му казва: Ти си Помазаникът. И заръча им никому да не казват за него" Относно рождената дата на Исус, също предмет на много-бройни хипотези и догадки Johann Kepler казва в своя Discours von der grossen Conjunction (1623, p.701), че Господ сам е създал тази велика конюнкция с явно необичайни чудотворни звез-ди в небесните висини чрез своята божествена промисъл. Та-ка той е определил раждането на своя син Христос, нашия Спасител, точно по време на великата конюнкция под знака на Рибите и Овена, приблизително в точката на равноденствие- то…" (К.Г. Юнг)

От средата на ХІХ в. някои западни учени започват да от-криват в християнството многобройни съвпадения с древните източни култове и религии. Така стигат до извода, че в голяма степен образът на Исус е съставен от общите черти на древни богове, а друга – от части на древноеврейски пророчества, в които личат астрално-митологични мотиви. В своите алхимич- ни психоанализи Юнг например твърди, че в

патристичната херменевтика*, която стига до първата християнска църква, Христос има редица общи символи и алегории с дявола, като например олицетворенията на лъв, змия, птица, гарван, риба и орел. С Луцифер (означаващ "Утринна звезда") се е означавал както Христос, така и дявола. "Едва с Христос на света се появява един истински дявол като истински антипод на Бога", а в "ранните еврейско-християнски среди сатаната е смятан за по-големия брат на Хр." Много автори виждат в образа на Христос съвкупност от основните символи на мирозданието, такива като:

- Небето и Земята, посредством своите същности – божествена и човешка;

- Въздухът и Огънят, символи на въздигането и падението в Ада; - Символиката на гроба и Възкресението, на Светлината и Тъмнината;

- Кръстът и Книгата с Евангелските послания; - Оста и Центъра на Света; - Символиката на жертвения Агнец и образът на Царя, Господар на света;

- Символът на Планината на света – Голгота; - Образът на Кръста и Стълбата на Спасението, както и на всички

символи на вертикалността; - Символиката на Църквата в качеството й на образ и дом на Исус, на

религиозния свят и съвкупността от християнските символи. Отчитайки християнската символика, цялата историческа сила, онтологичен* и тълкувателен реализъм, с основание мо-же да се каже, че за християнския свят образът на Христос е Цар на символите. Той е най-пълното въплащение на Доброто. Исус е "съвършеният Човек – такъв, какъвто Бог би искал да бъде всеки от нас. В Исус виждаме въплатен добрия живот, който се разкрива по един съвършен начин в Неговата смърт – една проява на безгранична любов" (Дж. Сайър). Апостол Павел в своето "Послание към Римляните" казва, че не ние, хората сме възлюбили Бога, а Той ни е възлюбил, изпращайки ни Сина си, като умилостивение за греховете ни и "още когато бяхме грешници Христос умря за нас"(Римл., 5:7-8). Обратно на изложената образност, нощната страна на сим-вола Христос, възкачен на върха на Голгота, разпънат и стра-дащ на кръста, ни отвежда към друга страна – тази, представяща последиците от страстите, греха и поквареността на човешката природа, които Исус изкупва със сво-ята саможертва. В случая, презрял земните стойности, пори- вите и

* Патристична херменевтика – богословска теория и наука за тълкуване на стари текстове * Онтологичен – от онтология: философско направление, което смя-та, че идеите съществуват отделно от предметите и преди тях

желанията си, той се явява пълна противоположност на почитания в древността езически бог Дионис Други символи като синапеното зърно, скритото съкровище и скъпоценната перла също олицетворяват Христос и Божието царство, които Юнг намира за идентични. "Това разтваряне на Христовата личност открай време е будело недоволство, като не се е разбирало, че представлява асимилация и интегриране на Хр. в човешката душа." В психологически план символът Христос се разглежда като олицетворение на "архетипа на ця-лостната личност". Към нея се отнася Егото (Азът) със своето съзнание, индивидуалност и неповторимост.

ЯБЪЛКА

Обща символика: Ябълката се възприема като плод на свободата и на познанието. Според абат Е. Бертран символиката на ябълката се свързва с това, че в средата на ябълката семките на плода образуват звезда с пет лъча. Както се знае, петлъчевата звезда е символ на универсума, на реда, съвършенството, човека и божествената воля (виж "Пентаграм"). В келтските традиции ябълката е плода на науката, на магията и откритието на истината. Я. поддържа младостта и олицетворява подновяването и свежестта. В скандинавската митология Я. изпълнява ролята на регенериращ и подмладяващ фактор. Там боговете ядат ябълки и остават млади до края на определен космически цикъл. Златните ябълки в Града на Хисперидите (виж речника в края на книгата) са представени като плодове на безсмъртието. Я. изядена от Адам и Ева едновременно е плод от Дървото на Живота, плод на познанието, на доброто, но и на злото. По своята сферична форма ябълката обобщава земните желания и самодоволството от постигането им. Ябълката е също и символ на необходимостта от познания и личен избор.

Българска символика и митология: Народните схващания, свързани с ябълката отвеждат към представата за нея като символ на плодородие, плодовитост, хубост, здраве и любов. Така в песенния фолклор момата се сравнява по хубост с Я., а в знак на любов момъкът и момата си разменят ябълки. С Я. се идентифицира жената-майка и нейните деца. В народните представи Я. има двойствена символна природа, породена от схващането за света на хаоса, мрака и смъртта, от който произлизат също новото раждане

и плодородието. Позната е представата за архангел Михаил, който взема душата на мъртвите с ябълка.

ЯЙЦЕ Обща символика: Яйцето е универсален символ на това, което съдържа зародиша на всяко проявление. В митологията Я. се осмисля като първоизточник на живата материя и от дълбока древност е възприето разбирането, че светът е произ- лязъл от яйцето. Според преданията, в стари времена пастирите очертавали около стадата си елипса с формата на яйце, за да па-зят животните от опасности. В различните традиции то се ин-терпретира различно: било като яйце на змия или дракон, ка-то яйце на хаоса, като космическо или световно Я., появило се на повърхността на първичната вода и т.н.

Според китайските традиции в незапомнени времена Я. на хаоса и тежките елементи образували земята (ИН), а леките и чисти елементи образували небето (ЯН). В друго китайско по-верие светът се възприема като огромно Я., където небето и звездите стоят в горната вътрешна част на черупката, зе-мята представлява жълтъка, плуващ в средата на първичния океан, олицетворяван от белтъка, изпълващ дъното на Я. В тази образност сезоните се разглеждат като следст- вие на периодичните вълнения в посочения океан. В някои медитатив-ни будистки направления кокошката, която мъти яйца, символизира концентрацията на духа, съзнанието и способността за духовно обогатяване. За древните египтяни яйцето и заякът били символи на плодородието и според египетските представи от яйцето бил произлязъл живота в света. Стар египетски мит разказва, че първият бог е произлязъл от яйце, което лежало сред блатния гъсталак. Бог Кнум въвел ред в хаоса и дал живот на различни- те същества по земята. От първото яйце и от първичния океан той създал яйцата и зародишите на живота. В Египет били це-нени амулетите с яйцевидна форма, чрез които хората жела-ели да придобият силата на скрития в тях бог.

Символиката на Я. отвежда и към друга широко използва- на идея – тази за периодичното подновяване и възраждане на живота в природата. С нея се свързва традицията на боядисаните Великденски яйца, които отвеждат към възкресението, вярата и надеждата. В гробниците в Египет и Китай са открити доказателства, че преди хиляди години хората боядисвали яйцата в яркочервени цветове – за прослава на слънцето, което през пролетта започвало да грее и да топли по-силно.

Яйцето символизира също и гнездото, дома, семейството, сигурността и топлото крило на майката. То може да олицетворява и вътрешни противоречия в образа на пиленцето и новия живот, напиращи под черупката да излязат от зависимостта на меката и влажна обвивка.

Българска обредност и символика: Според преданието Бог спасил от потопа кокошката и пиленцата на една вдовица и ги превърнал в звезди. Народните вярвания са надарили яйцето с необикновена, вълшебна сила. Така например, то стимулира плодовитостта и раждаемостта, предпазва от зли сили, с него се правят и развалят магии и др. Съществува и поверието, че ако бременна жена изяде Я. с двоен жълтък тя ще роди близнаци.

Българската традиция забранява през цялата Тодорова неделя да се насаждат яйца, защото от тях могат да се излюпят пилета-караконджовци, които ако прехвръкнат над човек, той умира и душата му се превръща във вампир или караконджол.

Народната вяра и християнската традиция повеляват с пър-вото червено боядисано великденско яйце жените да направят кръстен знак на челата на децата за здраве.

ЯНТРА

Обща символика: Янтрата е геометрична фигура, ли-нейно представяща космическите влияния и божествени сили. Тя е символна диаграма на планетарната енергия, използвана за самовглъбяване и медитация в Индуизма. “Янтра” на санс- критски означава “подкрепа и освобождаване от ограничения-та”. Тя е графичен еквивалент на мантра* и в ритуалите двете се използват заедно, защото казват, че мантрата е душата на янтрата. Основните елементи на янтрата са следните: - Триъгълниците: прави са Пуруша, Шива, огънят, линга (фа-лосът); обърнати са Пракрити, шакти (женската енергия), во-дата, йони (матрицата); центърът е бинду, точката, Брама; - Кръговете и лотосовите корони са символи на развитие в меж-динния свят; - Външният квадрат е символ на земята; - Санскритските букви са едновременно фиксиране на мантра-та и на графичните корени (мула-янтра). Освен значението, получено в резултат на комбинирането на тези елементи янтрата притежава и тайни значения и влия- ния, получени вследствие на ритуални действия. В съвременната езотерика намират най-широко приложение два основни вида Янтри: Астрологични: служат за изготвяне на талисмани във вид на магически квадрати с числата от 1 до 9. Те се изпол-зват за преодоляване на негативните енергии на 9-те планети от Слънчевата система, както и за постигане на сила, уважение, богатство и т.н. Нумерологични: при тях магическите квадрати с числата

* Мантра – означава свещена дума, фраза или звук, повтаряна наум или на глас като ритуално или медитативно средство.

служат, както за направа на талисмани, така и за гадания на базата на числата от 1 до 9, 11 и 22.

ЗВЕЗДА Обща символика: Символизмът на звездата отвежда към нейната небесна принадлежност и с функцията й на източник на излъчване. Небесният характер я прави символ на духа, а в частност - на конфликта между духовните сили и светлината от една страна, и на материалните сили и тъмнината от друга. Звездата се възприема като светило или като фар, пронизващ нощта на подсъзнателното в човека. Тя е свързана с небето и естествно се асоциира с тайните на нощта и съня. Звездата с пет лъча (виж стат. "Пентаграм") е символ на човешкия микрокосмос. Масонската петоъгълна пламтяща звезда произхожда от Питагоровия пентаграм и също като числото 5 олицетворява усъвършенстването и обединението на противоположностите. Тя символизира централното проявление на светлината и на духовно възродения човек, от-крояващ се като светлина сред мрака на невежеството. Звездата със шест лъча (виж стат. "Шестограм") е сим-вол на юдеизма и с лъчите, образувани от преплетените триъ-гълници, символизира съвкупността от духа и материята, ритъма и динамиката на активния и пасивния принцип, за-кона за еволюцията и енволюцията. Звездата със седем лъча олицетворява хармонията в света, човека в неговата цялост и пълнота, космическата лира и седемцветната дъга, 7-те планетарни зони. Със своите седем лъча тази звезда участва в символиката на числото 7 и обединява значенията на геометричните фигури квадрат и триъгълник. В библейски смисъл звездите се пазят от ангели, подчи-няват се на волята на Бога и са нейни предвестници: "Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извожда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез ве-личието на силата му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва." ("Исайя", 40:26) В "Откровението на Йоана" (6:13) се говори за "паднали звезди", които всъщност са падна- ли ангели: "…

небесните звезди паднаха на земята, както кога-то смоковница, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини". В библейската символика, звездата често се въз-приема и като образа или името на очаквания Месия: "Виждам го, но не сега; гледам Го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, и ще се въздигне скиптър от Израиля;…" ("Числа", 25:17) Полярната звезда заема привилегировано място в уни-версалната символика. Тя се разглежда като абсолютен цен-тър, около който вечно се върти небосвода. По тази звезда се определят позициите на другите звезди, тя е пътеводител на пустинните хора, на номадите, керванджиите, моряците и нави-гаторите. В повечето азиатски традиции тя олицетворява Пъпа на Света, разположен на върха на Световната планина и проявата на Бога през нощта. В Индия, в Централна и Мала Азия, Полярната звезда сочи дома на Висшия небесен Бог. Що се отнася до съществуването на Витлеемската звез-да астрономическите търсения са напразни и остава хипотеза- та, че в описвания момент на Рождеството е преминала ярка комета. По време на Христовото рождение астрономическите наблюдения били доста развити и такова едно небесно явление като Витлеемската звезда не би останало незабелязано, а щеше да бъде отбелязано от римските и източните автори. Поради липсата на такива писмени доказателства и сега и преди е невъзможно да се определи точната рождена дата на Исус. Остава изводът, че Витлеемската звезда е повече символен и психологически феномен, отколкото физическо и реално събитие. Окултната символика на звездата като център на светли-ната е разработена в ХVІІІ-та Голяма Аркана на Таро. Българска обредност и символика* : Според народните пове- рия броят на звездите отговаря на земните жители и когато чо- век умира пада по една звезда, а когато се ражда се появява но-ва. Големите и ярки звезди по небето са тези на богатите и из-вестните хора, а звездите на сиромасите са бледи и едва мъжду- кат. Според други вярвания, звездите са дупки по небето, през които Бог наблюдава какво става на Земята. Съществува поверието, че веднъж в годината, в нощта сре-щу Еньовден (24 юни) небето се отваря и всички звезди слизат на земята, придавайки на билките необикновена лечителска си-ла. Затова всички лековити растения се берат рано сутрин на Еньовден. Освен това, преди да се използват, билките трябва да престоят една нощ под звездите. Под звездите се оставя и семе-то за посев, за да е плодовита годината. Вярва се, че звездите влияят благотворно върху всякакви магически начинания. В корито под звездите се оставят ризите на младоженците, за да се предпазят от "завързване", т.е. магия за импотентност. В народното * По Георгиева, Ив., "Българска народна митология", С., 1983

съзнание падането на звезди или на опашата звезда (комета) предвещава гибел на много хора – война, глад или епидемия. Звездите ако светят ярко в ясна нощ е знак за дъжд и разваляне на времето. Според друго вярване, ако Квачката (съзвездието "Плеяди") залезе преди Никулден (6-ти декември), Димитровден (26-ти октомври) или Заговезни, реколтата ще бъде богата и ще се родят много домашни животни.

ЗМИЯ

Обща символика: В митологичен и символен план змията стои близо до човека, но коренно се различава от всички живо-тински видове. Тя е символ на Земята, на нейната тъмнина и влага, на скритите в нея плодоносни сили. Змията се крие в корена на Световното Дърво. В животинския митологичен код тя е атрибут или въплащение на хтоничните демони и бо-жества. В библейските предания змията е олицетворение на дявола – прокълната от Бога да се влачи по корем, тъй като издала на първите хора тайната на райската ябълка. В дре-вен Египет змията принадлежала към животните, чиято симво- лика съдържала най-ярките контрасти. Като хтонично животно тя се отнася към животворящите сили. В този смисъл богът Амон се явява като първично божество в образа на змията. В египетския свят на мъртвите гъмжи от змиевидни димони, от-части крилати, изправени или стоящи на крака, бълващи огън или въоражени с ножове. Змията е "фундаментален архетип", свързан с изворите на живота и въображението, запазила своите привидно най-проти воречиви символни стойности. Свещените християнски тексто-ве потвърждават двойствената символика на влечугото. В биб-лейския пример по-долу, змията олицетворява както враг, на-казание и оръдие на Божието възмездие, така и възможност за спасение: "За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та умряха много люде от Израиля. Тогава людете дойдоха при Мойсея и казаха: съгрешихме, за дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за людете. И Господ рече на Мойсея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив." ( "Числа", 21: 6-8). В Християнството Исус понякога е представян именно като такава медна (бронзова) змия на Кръста. В Средновековието обаче не "медната змия", а "змията на Ева" е "осъдена да пъл-зи". Змийските аналози като Космическия Дракон, Змея или Ламята са най-често застъпени в народните вярвания. Образът на този Дракон (или Ламя) се разглежда като символ на пре-пятствията, които трябва да се преодолеят, за да достигне до "свещено Ниво. Драконът или Ламята са звярът, който добрият християнин трябва да

се мъчи да превъзмогне и да надвие в себе си, подобно на Св. Георги Победоносец. В тантризма, чакрите най-напред били олицетворявани от богинята Кундалини, изобразявана като змия, навита около първата чакра в основата на гръбнака. Събуждането на Кунда- лини е свързано с покачването на либидото (възбудата) и дава възможност за нови, по-висши състояния на съзнанието. Така змията се асоциира с душата и възбудата. В някои традиции тя се свързва с богатата душевност, плодовитостта и мен-струацията. Символът на змиятата е еквивалент на този на Рибата, за-щото и двата са олицетворения на психични движения или пре-живявания, изплували от несъзнаваното неочаквано, плашещо или облекчаващо. Асоциирането на Зм. с Христовия образ се прави в смисъл, че Спасителят тайно е излязъл от тъмнината. "Сравняването на Христос със змия е по-автентично от сравня-ването му с риба, но въпреки това е по-малко популярно в ран-ното християнство" (К.Г.Юнг). В психоанализата змията се разглежда като гръбначно, което въплащава нисшите ин-стинкти, тъмната, мистериозната, рядката и неразбрана- та психичност. Българска обредност и символика: Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителската практика. Не-случайно тя е постоянен символ на античните божества на ме-дицината Асклепий и Хигия. Вярва се, че в устата на царицата на змиите се крие безценен камък. Ако човек се сдобие с него, той придобива умението да лекува и да разбира езика на живот- ните. Пролетната поява на змиите у нас се отпразнува с различ-ни обредно-магически действия с цел предпазване на хората и животните от тях. Според народните вярвания Зм. се намира във връзка със света на мъртвите и на прадедите. Тя символи- зира също и семейния дух, пкровител на къщата, семейството и имота. Вярва се, че домашната З. живее под огнището или пред прага на дома.

ЗЛАТО

Обща символика: Златото е най-ценния и съвършен метал, този на Слънцето и слънчевата магия, на мъжките принципи и на всичко най-велико и дълговечно. То има божествен, слънчев, огнен и царски характер. Зл. олицетворява блясъка, светлината, деня, огненото и дневното начало, плодородието, безсмъртието и вечността. То символизира магическата сила, активността, височайшата божественост, проницателност и ум. В окултизма златото е считано за защитно средство срещу черна магия, тъй като металът на слънцето е враг на тъмните сили, а във вид на амулет отблъсква лошите погледи.

Изброените символни качества на златото се принасят и върху предметите, изработени от него. В древен Египет златото е почитано като метал на богове- те. Колесниците на фараоните и божествата са златни. Непро-менливостта на благородния метал символизирал живо- та след смъртта. За сина на бога на слънцето Ра се казвало, че е "Златната планина, която обсипва с лъчи цялата земя", а рабо-тилниците за ковчези и царската гробница се наричала "Злат-ната къща".

В Китай използвали Зл. като общоукрепващо средство за организма, но то се свързва и със света на мъртвите, а чрез него и с плодородието. Изображенията на Буда са позлатени - знак за осветеност и абсолютното съвършенство; фонът на визан-тийските икони също е златен – отблясък от небесната свет-лина. Златната светлина е символ на познанието и на основния ЯН принцип. За брамините Зл. има значение на безсмъртие. В Индия и Китай приготвяли отвари за безсмъртие на основата на златото – така косите отново стават черни и зъбите поник-ват отново…, но само този, който е следвал "златния режим" става chen jen, т.е. истински човек.

В гръцката митология Зл. Отвежда към Слънцето и негова-та символика: топлина, богатство, върховенство, излъчване, плодородие, любов, дарби, светлина, познание и др. В поняти- ето "Златно Руно" е приложен слънчевия символизъм към жи-вотното, което го носи – овенът, олицетворение на генерираща физическа и духовна сила. Така "Златното Руно" става знак за господство и посветеност.

Златото е оръжие на светлината. В различните жертво- приношения към небесните божества се използвали Зл. ножове. Богът-Слънце Аполон е бил облечен и въоръжен със златни дрехи и оръжия. Златото обаче има също и отрицателно значе- ние. Докато във вид на цвят или чист метал златото е Слънчев символ, то "златото във вид на пари става символ на поквара, нечисти желания и намерения, на материализация на естетичес- кото и духовното, на деградация на безсмъртното в смъртно" (Paul Diel).

Българска обредност и символика: Златото широко при-съства и във фолклора, което потвърждава голямото му сим-волно значение многозначно традиционно-обредно приложе- ние. Там най-често Зл. се явява във формата на монета, пръс-тен, наниз жълтици, варак. Златна паричка се пришива върху шапчицата на новороденото, за да го брани от уроки. В случая, към силата на златото се прибавя предпазното действие на па-рите, светогледно свързано със задгробния свят. Предпазна функция, съчетана с идеята за плодородие има златото в кръ-щелното облекло на детето или сватбения костюм на булката. С позлатена ябълка е украсено сватбеното знаме, кумовото дръвце и гегата на Коледарския цар.