Когато Дао даде живот на нещо, се получава

двойственост. Единичната клетка се дели.

„Едно”-то става „Две”. Всичко, което се появява

в света на формата, има своята

противоположност и чрез взаимодействието на

полярностите всяко и всички неща може да бъде

опознато и изживяно.

Топлината съществува единствено във връзката си

със студа. Без ден няма да има нощ. За да се

намокриш, първо трябва да си узнал сухотата.

Мъжът се познава според качествата на жената.

Всичко, което се разширява, един ден ще се

свие. Това, което е било родено, също и ще умре.

Всяка монета има две страни. Древните нарекли

това Ин и Ян, Слънце и Луна, Небе и Земя.

Противоположният двойник на хомеопатията е

алопатията и едното отразява другото.

Само вечното Дао няма своето противоположно,

затова не може да бъде означено като това или

онова. Не вземайки страна, Дао обгръща всички

неща – както тези с форма, така и

безформените. Без начало, никога не

свършващо. Бидейки отвъд света на

противоположностите, Дао е и винаги ще бъде.

Затова е казано, че Дао, което може да бъде

изказано с думи, не е Дао.