u · Дирекции на национални парковe (ДНП) Министерство...
TRANSCRIPT
Ðúêîâîäñòâî çà òðàíñëîêàöèÿ íà
ñóõîçåìíè êîñòåíóðêè (Testudo graeca, Testudo hermanni)
Ðúêîâîäñòâî çà òðàíñëîêàöèÿ íà ñóõîçåìíè êîñòåíóðêè
(Testudo graeca, Testudo hermanni)
Фондация Геа Челониа
Проект No BG 05/878 “Сухоземните костенурки - осигуряване на устойчиво развитие” се финансира в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм за Европейското икономическо
пространство 2009-2014
Николай Д. Цанков, Георги С. Попгеоргиев, Иво Е.
Иванчев, Николай Д. Начев, Юрий В. Корнилев
Ръководство за
транслокация на
сухоземни костенурки (Testudo graeca, Testudo hermanni)
Сдружение „Обществен КОМПАС“
София, 2016
Ръководство за транслокация на сухоземни костенурки (Testudo
graeca, Testudo hermanni)
v. 1.0.
Април, 2016
© Автори: Николай Д. Цанков, Георги С. Попгеоргиев, Иво Е.
Иванчев, Николай Д. Начев, Юрий В. Корнилев
© Издател: Сдружение „Обществен КОМПАС“
© Текстът, използваните фотографии, карти и фигури са дело на
авторския колектив.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от
сдружение “Обществен КОМПАС” и при никакви обстоятелства
не може да се приема, че този документ отразява официалното
становище на Финансовия мехнизъм за Европейското
икономическо пространство и Оператора на програмата за
подкрепа на НПО в България.
За контакти:
Център за изследване и опазване на херпетофауната (ЦИОХ),
Национален природонаучен музей – БАН, бул. „Цар Освободител“
№1, София 1000
Център за размножаване и рехабилитация на сухоземни
костенурки, Фондация „Геа Челониа“, ул. „Шипка“ №10, с. Баня
8239, община Несебър, област Бургас
ISBN: 978-619-90621-1-1
„Транслокацията не е успешна природозащитна дейност … а
крайна мярка!“
Анонимен апокриф
Препоръчителен начин за цитиране:
Цанков, Н. Д., Г. С. Попгеоргиев, И. Е. Иванчев, Н. Д. Начев, Ю. В.
Корнилев. 2016. Ръководство за транслокация на сухоземни
костенурки (Testudo graeca, Testudo hermanni). Сдружение
„Обществен КОМПАС“, София, 46 с.
Да послужи пред:
Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)
Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ)
Дирекции на национални парковe (ДНП)
Министерство на земеделието и храните (МЗХ)
Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)
Регионални дирекции на горите (РДГ)
Дирекции на природни парковe (ДПП)
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
(МРРБ)
Агенция "пътна инфраструктура" (АПИ)
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ОСНОВНИ НАСОКИ ....................................................................................... 6
1. Терминология .......................................................................................... 6
2. Природозащитен статус .......................................................................... 6
3. Нормативни документи .......................................................................... 7
4. Налична обща информация за биологичните и екологичните
особености на видовете сухоземни костенурки у нас ............................. 8
5. Налични данни за транслокация на сухоземните костенурки от род
Testudo ........................................................................................................ 10
II. ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ ................................................................... 12
1. Цели ........................................................................................................ 12
2. Произход на екземплярите .................................................................. 13
3. Карантина ............................................................................................... 13
4. Избор на терен за освобождаване ...................................................... 15
5. Индивидуални протоколи при транслокация ..................................... 17
6. Методика за маркиране ....................................................................... 20
7. Методика за мониторинг ..................................................................... 20
III. ДЕЙНОСТИ ПО ТРАНСЛОКАЦИЯ .............................................................. 25
1. Времева рамка ...................................................................................... 25
2. Хидратация ............................................................................................ 25
3. Временни заграждения ........................................................................ 26
4. Честота на мониторинга ....................................................................... 27
IV. АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ ОТ МОНИТОРИНГА ............................................. 28
1. Основни параметри .............................................................................. 28
Литература: ................................................................................................ 31
6
I. ОСНОВНИ НАСОКИ
1. Терминология Транслокациите са предмет на специално разглеждане от
Международния съюз за защита на природата (IUCN), поради
което за целите на природозащитните дейности три комисии
(IUCN Species Survival Commission – SSC; Reintroduction Specialist
Group – RSG; Invasive Species Specialist Group – ISSG) се заемат с
редакцията на публикуваното от IUCN ръководство ‘Guidelines for
Reintroductions and Other Conservation Translocations’. В резултат,
през 2013 г. е издаден последен вариант на това ръководство
(IUCN/SSC 2013), чиито общи принципи и насоки са заложени и
следвани тук.
Транслокацията трябва да се разглежда като крайна мярка,
особено за диви популации и трябва да се прилага, когато
всички други възможности са отхвърлени!
Основни дефиниции и термин (IUCN/SSC 2013):
- Транслокацията е контролирано от човека преместване на
живи организми от един район и освобождаването им в друг.
- Когато това се прави с цел опазване на даден вид е въведен
терминът консервационна транслокация. В този случай обектът
на преместване има конкретни ползи, като: подобряване на
природозащитния му статус на локално или глобално ниво;
възстановяване на естественото функциониране на екосистемите
или на отделни процеси в тях.
2. Природозащитен статус Двата вида сухоземни костенурки в България са предмет на
опазване от националното и международно законодателство (Табл.
1)
7
Таблица 1. Природозащитен статус на двата вида сухоземни
костенурки в България.
статус към 2016 г.
Вид ЗБР1 ЧК2 92/433 Берн4 IUCN5
шипобедрена костенурка
(Testudo graeca)
II, III EN II, IV II VU
шипоопашата костенурка
(Testudo hermanni)
II, III EN II, IV II NT
1ЗБР - Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр.77 / 09.08.2002 г., посл. изм.
и доп., ДВ бр. 101/22.12.2015 г.) достъпен на интернет адрес:
http://www3.moew.government.bg/?show=top&cid=227 2Червена книга на Република България. Големански, В. и др. (ред.) 2015.
Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София,
383 с. 3Директива на съвета 92/43/ЕИО, достъпна на интернет адрес: http://eur-
lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:01992L0043-20070101 4Конвенция за опазване на европейската дива природа и естествени
местообитания достъпна на интернет адрес:
http://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/104 5Червен списък на застрашените видове към IUCN, достъпен на интернет адрес:
http://www.iucnredlist.org/
3. Нормативни документи Съгласно статута на видовете според националното
законодателство, всички дейности свързани с улавяне и
последващо преместване на сухоземни костенурки трябва да са
съгласувани и съобразени със Закон за биологичното разнообразие
(ЗБР). За планираните дейности е необходимо да бъде издадено
съответното разрешително от страна на Министерството на
околната среда и водите (МОСВ). Контролът по заложените
дейности се изпълнява пряко от регионалните структури на
МОСВ, а именно районните инспекции по околната среда и водите
(РИОСВ), съответно на територията на областите, в които те ще се
извършват.
8
4. Налична обща информация за биологичните и
екологичните особености на видовете сухоземни
костенурки у нас Сухоземните костенурки са сравнително добре проучени в
България и основните аспекти на техните биологични и
екологични характеристики у нас са били предмет на целенасочени
проучвания, цитирани в отделните подглави по-долу.
4.1. Разпространение
Генерализирани карти са дадени в Stojanov et al. (2011); МОСВ
(2013); Бешков (2015а,б). Пространствени модели на потенциалното разпространение са
дадени от Консорциум „НАТУРА България“ (2013а,б) (Фиг. 1).
4.2. Предпочитани местообитания Общи данни – Петров и др. (2005); Stojanov et al. (2011);
Консорциум „НАТУРА България“ (2013а,б).
Анализ по типове – Лазаркевич-Станчева (1997); Carr (2007);
Димитров (2012); Slavchev et al. (2014).
4.3. Предпочитани микроместообитания Анализ по типове – Лазаркевич-Станчева (1997); Carr (2007).
4.4. Популационни параметри
Общи данни – Бешков (1984); Beshkov (1993); Zivkov et al.
(2007); Консорциум „НАТУРА България“ (2013а,б).
Конкретни регионални – Лазаркевич-Станчева (1997); Ivanchev
(2007а); Popgeorgiev (2008), Popgeorgiev & Kornilev (2009);
Димитров (2012); Slavchev et al. (2014).
4.5. Размножаване
Конкретни регионални – Лазаркевич-Станчева (1997); Ivanchev
(2007а).
9
Фигура 1. Пространствен модел показващ степента на пригодност
на местообитанията (скала от 0 [синьо, липса] до 1 [червено, най-
висока степен на пригодност]) за а) T. hermanni, б) T. graeca;
10
4.6. Хранене
Данни в – Лазаркевич-Станчева (1997).
4.7. Презимуване
Данни в – Ivanchev (2007а,b).
4.8. Термобиология
Данни в – Иванова (2012).
4.9. Заплахи и въздействия
Обобщени данни – Петров и др. (2005); Консорциум „НАТУРА
България“ (2013а,б).
Ефект от пожари – Popgeorgiev (2008); Popgeorgiev & Kornilev
(2009); Slavchev et al. (2014).
Хищничество – Tzankov & Milchev (2014).
5. Налични данни за транслокация на сухоземните
костенурки от род Testudo Проучванията са недостъчни и малко на брой. За вида T.
hermanni данни дават Bertolero et al. (2007) за Испания; Guyot &
Clobert (1997), Lepeigneul et al. (2014), Ballouard et al. (2015) за
Франция. За вида T. graeca единственото проучване е от Йордания
(Attum 2011). За друг представител на рода (T. kleinmanni) има две
проучвания от Египет (Attum 2007, 2010).
Дейностите по преместване на сухоземни костенурки са много
по-широко застъпени при северноамериканските видове от род
Gopherus. Основно преобладават публикациите за вида G. agassizii
– Cook et al. (1978); Berry (1986); Mullen & Ross (1997); Field
(1999); Nussear et al. (2000, 2012); Berry & Christopher (2001);
Nussear (2004); Field et al. (2007); Murphy et al. (2007); Heaton et al.
(2008); Hinderle (2011); Drake et al. (2012); Agha et al. (2015);
Hinderle et al. (2015). По-малко данни има за G. polyphemus –
Lohoefener & Lohmeier (1986); Tuberville et al. (2005, 2008); Riedl
(2006); Ashton & Burke (2007); Riedl et al. (2008); Hernandez et al.
(2010).
Издадени са и редица специализирани доклади и ръководства
по темата – Stewart & Baxter (1987); Corn (1991); Stewart (1993);
11
TRW (1998); Desert Tortoise Council (1999); Tracy et al. (2000); Todd
et al. (2005); Esque et al. (2005, 2009); Bechtel (2006); Karl &
Resource Design Technology (2006); Karl (2007); AMEC (2008); U.S.
Fish and Wildlife Service (1994, 2013). По отношение на тези видове
е натрупан голям набор емпирични данни, част от които може да
бъде адаптиран за целите на настоящето ръководство.
Източник на данни са и малкото проучванията за
представителите на род Terrapene: Cook (2004); Rittenhouse (2007,
2008); Hester et al. (2008); Sosa & Perry (2015), които въпреки че са
от семейство включващо предимно водни обитатели (Emydidae),
водят сухоземен начин на живот.
12
II. ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ
Транслокацията на сухоземни костенурки е комплексна
дейност, която включва набор от стъпки, чието стриктно следване
и изпълнение до голяма степен гарантират смекчаване на
нежеланите фактори.
1. Цели
1.1. Транслокация на локално ниво
В случай, че преместването е на малки разстояния в рамките на
даден географски район, трябва да се съобрази, че сухоземните
костенурки познават изключително добре топологията и
характеристиките на индивидуалните територии, които обитават.
Трябва да се има предвид, че голям процент от животните се
опитват да се върнат обратно в територията в която са живели
(хоуминг), като показват и завидни способности и могат да
изминат над 5-8 км. Оставени на ново място, костенурките често
не познават местните „опасности“ и смъртността им може да
достигне 50% още през първата година (Hester et al. 2008).
Затова преместването трябва да се извършва на отстояние от
над 5–8 km от мястото на улавяне, за да се намали вероятността за
завръщане на транслоцираните животни.
Литература – Hinderle et al. (2015).
1.2. Транслокация на регионално ниво
Преместване на дивоуловени екземпляри в друг географски
район трябва да се избягва поради следните причини: генетични
различия; потенциален пренос на заразни и паразитни болести
(виж. т. 3); негативно влияние на непривични климатични особе-
ности.
Освобождаването трябва да става в райони, в които локалните
популации са напълно унищожени. Това се налага от една страна
поради риск привнесените екземпляри да нарушат социалната
система във все още съществуваща местната популация (Bery
1986), а от друга страна преселените индивиди могат да са
преносители на патогени (Seigel & Dodd 2000). Присъствието на
13
местните индивиди може да наруши и аклиматизационните
процеси при новоосвободените екземпляри (Bertolero et al. 2007).
2. Произход на екземплярите Изясняването на този въпрос е от съществено значение за
последващите дейности.
2.1. Дива популация
В този случай се следват стъпките описани в т. 1.1. и т. 1.2.
2.2. Неясен произход на местни или чужди таксони
Това са животни гледани на затворено или конфискувани
екземпляри, за които няма информация за мястото от където са
уловени.
В следствие на нарастващата легална и съществуващата
нелегална търговия и все по-голямата популярност на
отглеждането като домашни любимци, в нашата страна зачестяват
случаите на внасяне на костенурки от неместни таксони (например
Testudo graeca graeca, T. hermanni hermanni и др.). Особено опасно
е погрешното освобождаване на такива екземпляри в природата,
което може да доведе до хибридизация с местните екземпляри и
внасяне на опасни патогени и паразити. Точното видово и
подвидово определяне е от изключителна важност и трябва да бъде
направено и аргументирано от специалист биолог/херпетолог. Във
всички случаи на неясен произход, независимо дали обект са наши
или чужди видове, първоначалното настаняване и карантиниране в
специализиран център е задължително. В последствие, само след
удостоверяване на местен произход и стабилно здравословно
състояние такива екземпляри биват освободождавани –
задължително на места, където местните популации са изчезнали
(виж и съображенията в т. 1.2.).
3. Карантина Стандартният период на карантина варира от два до
осемнадесет месеца (в редки случаи години и дори доживот).
Много от опасните заболявания са трудни за диагностициране,
имат дълъг инкубационен период и дори могат да протичат без
14
проява на симптоми. Нередки са случаите когато костенурките са
доживотни носители. Всички индивиди с неясен произход или
преминали през период на каквато и да е форма на задържане в
плен, трябва да преминават общ медицински преглед в
специализиран център.
В случаите, когато се преместват диви екземпляри от едно
място на друго, улавянето, снемането на данни и освобождаването
трябва да се извършват максимално бързо, като се избягва
събирането на повече екземпляри заедно! Задържането на голям
брой екземпляри на едно място създава условия за обмен на
патогени и паразити.
Стресът и дехидратацията са основните опастности, които
могат да доведат до по-сериозни заболявания и прекомерно
вътрешно опаразитяване. Добрата организация и експедитивност
са от особено значение. Състоянието на костенурките трябва да се
следи по време на целия процес по транслокация.
Всички индивиди трябва да преминават общ медицински преглед
от ветеринар–специалист херпетолог.
Животните трябва да се разделят на групи според произхода им
ако произхождат от няколко места.
Животни с неясен произход не трябва да бъдат смесвани с
дивоуловени животни.
При установяване на екземпляри проявяващи симптоми
отклоняващи се от нормалното състояние, те трябва да се настанят
в специализирани оторизирани спасителни центрове (Център за
размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки, виж
МОСВ (2012)), където да бъдат тествани за стандартните патогени
– микоплазми, флагелати, иридовируси, херпес вируси и др. Много
бактериални и вирусни заболявания при костенурките са слабо
проучени, силно заразни, с висока смъртност и изключително
трудни за лечение.
Тревожен факт e, че през последните години позитивни проби
за микоплазма (Mycoplasma spp.) са установени и сред диви
попуалции на T. graeca graeca в Мароко, T. hermanni във Франция,
T. marginata в Италия (Mathes et al. 2001, Mathes 2003, Lecis et al.
2011). В природни популаци на T. h. hermanni в Южна Франция
херпесвирус е установен при 3,3%, а Mycoplasma agassizii при 8,1%
15
от изследваните костенурки, като освобождаването на животни
гледани на затворено е една от вероятните причини (Jourdan 2013).
Този проблем се нуждае от целенасочено проучване и у нас, тъй
като последиците могат да бъдат катастрофални.
Допълнителна литература: Cook (1983); Schumacher (1993,
1997); Bechtel (2006); Berry & Christopher (2001); Origgi et al.
(2002); Brown (2003); Brown et al. (2003); Christopher et al. (2003);
Hunter et al. (2008); Martel et al. (2009); Lecis et al. (2011); Jacobson
et al. (2014).
3.1. Микробиологични изследвания базирани на фекални
проби
Провеждат се изследвания на инкубирани щамове от
микроорганизми открити в екскрементите на сухоземните
костенурки. Това позволява добиване на знания относно
здравословното състояние на индивидите; дава нови данни за
наличието на естествени антибактериални и антимикотични агенти
срещащи се в чревния тракт на костенурките. Пробовземането и
съхраняването на материала не създава затруднения.
Изисква се работа в екип от висококвалифицирани
специалисти; нужен е достъп до специлизрана лаборатория.
4. Избор на терен за освобождаване
4.1. Предварително плануване
Изборът трябва да се съгласува с модел на пригодност на
местообитанията за видовете на регионално ниво и след
консултация с експерт херпетолог. Обоснованото на база
пространствен модел място за освобождаване отчита наличните
природни ресурси и редица други фактори/критерии/прагове (при
налични данни) и от консервационна гледна точка е много важно
за цялостното управление на процеса.
От съществено значение е да се отчете собствеността на земята на
мястото на освобождаване, като тук се цели дълготрайна
устойчивост.
Социално-икономическото плануване е ключово, предвид
сериозността на заплахите, който са предизвикани от човешката
16
дейност. Тези дейности могат да бъдат както преки
(костенуркоядство, събиране за домашни любимци и др.) така и
косвени (пожари, разораване на пасища, урбанизация; смъртност
по пътища и др.).
Литература: Heaton et al. (2008), също виж т. I.4.9.
4.2. Топология
Трябва да бъде отчетен и капацитетът на избрания полигон(-и)
по отношение на площта му и съответно възможността да поеме
определен брой екземпляри, съобразно стандартни показатели на
основните популационни параметри при сухозените костенурки у
нас. Теренът е добре да бъде хетерогенен по отношение на
ландшафт, местообитания и микроместообитания. Това ще даде на
освободените животни възможност за избор за намиране на места
за зазимяване, яйцеснасяне, укриване през летните горещини и др.
Охрастени или със разредени широколистни гори райони са за
предпочитане.
Литература: виж. I.4.4.
4.3. Макро- и микроместообитания
На база на известните видовоспецифични изисквания, трябва
да се отчетат фактори като изолираност, свързаност,
хетерогенност. Мястото за освобождаване трябва да наподобява
максимално оптималните естествени условия, в това число
предпочитани местообитания и микроместообитания.
Неотчитането на този фактор може да доведе до значителни загуби
(Hambler 1994, Bertolero & Oro 2009, Germano & Bishop 2009),
въпреки че при определени условия може да се наблюдава
адаптация и към увредени местообитания, без това да указва
влияние на състоянието на индивидите (Lecq et al. 2014).
Литература: виж. I.4.2., I.4.3.
4.4. Хищничество
Тази заплаха е разгледана отделно, предвид че най-често става
въпрос за природни, а не атропогенно зависими дадености. Важни
са анализът и отчитането и на данни за наличие на хищници, които
влияят пряко върху отделните индивиди и дори върху популациите
17
на сухоземните костенурки. На първо място това са дивата свиня
(Sus scrofa), лисицата (Vulpes vulpes), и белката (Martes foina) от
една страна, които унищожават люпилата и младите екземпляри, а
от друга това е скалният орел (Aguila chrysaetos), който на места
може да унищожи напълно локални малочислени, увредени
популации. Например в район с по-слабо засегнати популации на
сухоземни костенурки какъвто е Странджа пл., сумарният им
относителен дял в храната на скалния орел е 70,5% (Miltschew &
Georgiewa 1992). Сухоземните костенурки присъстват в
хранителния спектър на редица други птици, но пряката им роля е
неясна. Например, при египетския лешояд (Neophron percnopterus)
сухоземните костенурки могат да са с относителна честота в
храната от 10.4±11.5% до 31.5±20.8%, съответно в Северна и
Южна България (Milchev et al. 2012, Dobrev et al. 2015). В
хранителния спектър на кръстатия орел (Aquila heliaca) в
Европейска Турция, сухоземните костенурките могат да достигнат
14,4% (Demerdzhiev et al. 2014), докато в Югоизточна България
този процент е значително по-нисък и общо влечугите са 8.07%
(Демерджиев 2011). Според Марин и др. (2002) в хранителният
спектър на една двойка кръстати орли сухоземните костенурки са
2,98%. Също така, вероятно са хранителен ресурс и за редица
дребни бозайници, които са са по-слабо проучени. Не е изяснено и
влиянието на водещите полудив начин на живот котки и кучета.
По данни от Южна Франция основен дял от смъртността при
транслоцирани екземпляри от вида T. hermanni се дължи на
скитащи кучета (Ballouard et al. 2015).
Неотчитането на този фактор, дори ако става въпрос за ниска
плъсност на хищници може да провали инициативата, особено ако
и броят на освободените екземпляри не е достатъчен (Bertolero et
al. 2007).
5. Индивидуални протоколи при транслокация Препоръчително е да се ползват наличните протоколи към
ИАОС [http://eea.government.bg/], или тяхна модификация.
За всеки освободен екземпляр трябва да бъде снет следният набор
от данни:
18
Индивидуален номер – уникален номер или код, който
осигурява проследяване на развитието на дадения екземпляр (виж
т. 6);
Дата – в последвие служи за анализиране на сезонната
активност;
Час – използва се за дневната активност;
Вид – позволява едновременното отчитане в един формуляр на
двата вида сухоземни костенурки;
Пол – служи за определяне на половата структура;
Възрастова група – служи за определяне на възрастовата
структура;
Дължина на карапакса [mm] – измерена по централната гръбна
ос на корубата;
Дължина на пластрона [mm] – измерена по централната
коремна ос на корубата
Ширина на карапакса [mm] – измерена след моста на ниво
браздата между 8мо и 9то маргинално щитче;
Височина на корубата [mm] – измерена в най-високата част;
Тегло [g] – служи като елемент при изчисляване на индекса на
телесното състояние. Измерванията позволяват при натрупване на
данни да се изведат производни параметри, например – нарастване
на размерите на тялото, увеличаване на масата и други индикатори
за състоянието на индивидите;
Локация – географски координати на намереният екземпляр
при повторен улов. Позволява при натрупване на данни да се
определят индивидуалните територии на отделните костенурки,
предпочитани райони и техните характеристики;
Снимка – фотодокументацията помага за индивидуалното
разпознаване. Костенурките се заснемат от гръбната, коремната
страна и странично (Фиг. 2). Допълнително могат да бъдат
фотографирани специфични за някои индивиди белези за
идентификация – такива могат да са: постоянни белези,
малформации, трайни увреждания, следи от нападения на
хищници, следи от опожаряване и др.
19
Фигура 2. Начин на коректно заснемане на гръбната и коремната
страна на корубата и странично.
20
6. Методика за маркиране Маркирането на екземплярите предвидени за транслокация е
съществен елемент за последващият им мониторинг, целящ
проследяване на адаптирането им и жизнеността на популацията.
Общоприетата схема за маркиране включва поставяне на трайна
маркировка на крайните, свободни щитчета на корубата на
костенурките. Ползваните схеми са чрез изрязване на резка или
триъгълник от кератиновото покритие посредством пила или
ножовка (Фиг. 3). Схемата за маркиране варира според
предвидения краен брой екземпляри – десетки, стотици, хиляди и
т.н.
Литература: Froese & Burghart (1975); Honneger (1979); Plummer
(1989)
7. Методика за мониторинг От задължителен характер е дългогодишното проследяване
(мониторинг) на освободените екземпляри във времето.
Препоръчително е предвидените методики да бъдат съобразени
(или да бъдат адаптирани) с наличните към ИАОС
[http://eea.government.bg/]. От използваните методи могат да се
приложат някои от следните (възможно е и прилагането им в
комбинация):
7.1. Сателитно/GPS-GPM проследяване
Използват се устройства позволяващи високочестотно
проследяване на местоположение на екземплярите, на които е
монтиран апарата. Сателитният мониторинг е базиран на
Глобалната система за позициониране („Global Positioning System“
– GPS) и/или ГЛОбалната НАвигационна Спътникова Система
(ГЛОНАС/GLONASS).
Предимства – дава максимална откриваемост на терен; данните
могат да бъдат предавани и приемани в реално време, методът
осигурява възможност за непрекъснат дистанционен мониторинг.
Недостатъци – изисква голям бюджет, който обаче частично се
компенсира с дистационното откриване на маркираните
екземпляри и големия масив от локации; сигналът може да се
21
загуби в гори с гъст склоп и при заравяне на индивида по време на
хибернация/естивация.
Литература – Cagnacci et al. (2010).
Фигура 3. Пример за маркиран екземпляр. Бялата стрелка показва
маркировката.
7.2. Радиопроследяване Методиката е базирана на използване на излъчватели на
радиовълни с определена честота и устройства за улавяне на тези
сигнали. Излъчващите устройства се монтират на изследваните
индивиди, а улавящия сигнали апарат се носи от провеждащите
търсенето.
Предимства – дава много висока откриваемост на терен;
финансово по-достъпен инструмент.
Недостатъци –специфични особности, като например силно
пресечен терен също влияят негативно върху откриваемостта;
22
усилието на терен също е от съществено значение, което повишава
цената като налага при повече екзепляри да се увеличи усилието –
брой часове на терен или брой търсещи; силно е ограничена
възможността за високочестотно подаване и приемане на данни;
повишава безпокойството при костенурките.
Литература – Boarman et al. (1998); Attum et al. (2008)
7.3. Използване на кучета
Теренните проучвания се извършват от експерти с помощта на
специално обучено за откриване на сухоземни костенурки куче.
Плюсове – в сравнение с търсенето без специализирани
средства (напр. т. 6.1 и 6.2) увеличава неколкократно
успеваемостта при търсене на сухоземни костенурки поради по-
голямата сетивност на органите при кучетата и по-голямото им
покритие при търсене на терен; кучетата могат да проникнат на
места недостъпни за хората; кучетата са способни да открият дори
до 100 % от наличните екземпляри в даден хабитат.
Недостатъци – изисква няколкомесечно обучение; липса на
опит в повечето европейски страни; липса на обучени кучета в
България; постоянна грижа за тренираното куче и поддържане на
придобитите качества през периодите, в които не се използват.
Литература – Platt et al. (2003); Cablk & Heaton (2006); Cablk et
al. (2008); Nussear et al. (2008); Ballouard et al. (2013)
7.4. Активно търсене на терен от специалисти Активното търсене се извършва по два основни подхода:
фиксирани трансекти или маршрути, който целят по-цялостно
покритие на територията (полигона) от експерти и обучени
доброволци.
Предимства – по-големият брой търсещи на терен увеличава
успеваемостта; най-достъпен е като финансова рамка.
Недостатъци – осигуряване на човешки ресурс обучението и
квалификацията му; значително по-ниската успеваемост на терен в
сравнение с другите три метода (6.1., 6.2., 6.3.).
Литература – Freilich & LaRue (1998); McDiarmid et al. (2012).
23
7.5. Допълнителни източници на информация
7.5.1. Анкетен метод
Методиката е базирана на анкетиране на местни жители или
постоянни посетители на даден регион относно наличието на
видовете в дадена местност и установяването на различни
параметри от биологията на сухоземните костенурки.
Предимства – минимална нужда от финансиране; възможност
за използване както на метод „лице в лице”, така и на
дистанционно придобиване на данни; получаване на голямо
количество данни, в повечето случаи удобни за статистическа
обработка; методиката може да бъде използвана от доброволци с
базово ниво на обучение; възможност за получаване на данни от
лица познаващи в детайли характеристиките на района.
Недостатъци – невъзможност за гарантиране на достоверността
на данните; нисък потенциал на изследвания базирани на метода.
Забележка – този метод може да се използва само за събиране
на предварителни данни и ориентация при избор на места за
освобождаване, като съпътстващ при търсене на вече освободени
екземпляри, но не и като водещ метод!
Литература: Бешков (1984).
7.6. Метод на фотокапаните
При изследванията относно наличието и миграциите на
сухоземните костенурки може да се събират данни от фотокапани,
заложени на подходящи места.
Предимства – дава възможност за определяне периметъра на
индивидуалните участъци на освободените костенурки;
методиката може да се използва и за дистанционен мониторинг;
възможност за наблюдение на активността през цялото денонощие;
висок потенциал за установяване на идентичността на отделни
екземпляри; може да бъде установена миграционната активност
както на индивидите така и на ниво видове; дава възможност за
установяване на механизмите за ориентиране и навигация
24
ползвани от сухоземните костенурки; много удобен метод за
установяване на потенциални хищници.
Недостатъци – изисква се инвестиция на средства и обучение
на персонал; методиката изисква голяма интензивност на работата;
има риск от загуба на голям процент от апаратурата.
Литература – O'Connell et al. (2010); Ancrenaz et al. (2012);
Ariefiandy et al. (2013); Meek et al. (2014); Agha et al. (2015).
25
III. ДЕЙНОСТИ ПО ТРАНСЛОКАЦИЯ
1. Времева рамка Освобождаването на животни трябва да е съобразено с
биологичните им особености, най-вече със сезонната им активност.
Тя е най-висока през пролетните месеци, което прави този сезон
оптимален за освобождаване на екземплярите. Съвсем
раннопролетни, както и летни и есенни дейности по
освобождаване трябва да се избягват поради възможността от
екстремно високи или ниски температури (Cook et al. 1978, Nussear
2004). Под внимание трябва да се вземе наличието на възрастни
женски в период на яйцеснасяне (Май-Юни). Този период по
принцип е стресиращ за женските екземпляри. Съвпадащ с
евентуално попадане в неподходяща и непозната среда, може да
доведе до преносване на яйца, тяхното задържане и възникване на
животозастрашаващи усложнения, нуждаещи се от незабавна
ветеринарна, специализирана намеса.
Допълнително, освобождаването през пролетта дава
максимално възможност на костенурките да се запознаят с новото
място и неговите ландшафтни и микрохабитатни характеристики,
като това повишава шансовете им за намиране на подходящи места
за естивация през лятните горещини и хибернация през зимата.
Големи групи костенурки трябва да се разделят и освобождават
по не повече от един – два екземпляра на една точка, като цялата
група бива равномерно разпръсната в избрания терен, в зависимост
от специфичните топографски особености.
Най- подходящо време от деня е рано сутрин, като трябва да се
избягват горещите обедни часове. Всеки екземпляр трябва да бъде
освободен в непосредствена близост до подходящо укритие
(храствидна растителност и др.).
2. Хидратация Това е ключов фактор за здравословното състояние и
успешната транслокация. След улавяне повечето индивиди губят
жизненоважни телесни течности чрез уриниране. Поради
изключително редките случаи, в които имат достъп до вода в
26
естествени условия, костенурките имат изграден съвършен
метаболитен механизъм за почти пълното ѝ усвояване. Всяка
загуба на резерви може да бъде фатална, още повече след попадане
в непознати условия, където намирането и възстановяването на
тези резерви в най-добрия случай ще отнеме време.
Препоръчително е непосредствено преди освобождаване (в
рамките на 24 ч.) всеки индивид да бъде настанен в плитък съд с
хладка вода (29-31Со) за около 30 минути. Нивото на водата трябва
да не превишава височината на корубата на екземпляра, с цел да се
избегне риск от удавяне.
3. Временни заграждения Изграждането на временни заграждения на мястото на
освобождаване е ключово за успешната транслокация. Поради
силно развития хоуминг на костенурките и активното опознаване
на новия район, в който са поставени, голям процент от
индивидите извършват придвижвания на големи разстояния в
началото след преместване, което често ги поставя под различни
рискове – ограничаването им чрез временни заграждения намалява
последващи придвижвания. Временните заграждения следва да са
изградени от ниска ограда стабилно вкопана в земята, така че
костенурките да не могат да я подкопаят.
Тази стъпка цели адаптиране на екземплярите към локалните
условия и визуалното им запозване с топологията на района.
Плюсове – костенурките се запознават визуално с района,
намаляват стресовите им нива, намаляват първоначалния риск от
придвижвания на големи разстояния.
Недостатъци – събирането на много животни заедно дори и
разделени по групи създава редица рискови предпоставки : от една
страна за обмен на патогени, от друга – за привличане на хищници.
В зависимост от района, има риск изградената конструкция да
привлече недобронамерени хора.
Решение – загражденията са големи по площ и/ли осигуряват
множество укрития. В това отношение редовната проверка или
постоянно наблюдение е оптимално решение. Краткосрочното
присъствие на костенурките във временните заграждения е за
27
предпочитане, като ползите от дългосрочното задържане са под
въпрос.
Литература – Doonan (1986); Burke (1989); Morafka et al. (1997);
Tuberville et al. (2005); Attum et al. (2011).
4. Честота на мониторинга Контролът и наблюдението на разселването им трябва да е най-
интензивен в началния период след освобождаване на косте-
нурките, за да се уловят индивиди, които проявяват отклонение в
поведението си. Дългогодишните наблюдения следва да са ключов
елемент от всяка транслокация! Единствено те позволяват
обективна оценка на състоянието на транслоцираните животни и
способстват постигане на най-добри резултати (Табл. 2).
Литература – Ashton & Burke (2007); Bertolero et al. (2007); виж
т. I.5.
28
IV. АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ ОТ МОНИТОРИНГА
1. Основни параметри
1.1. Преживяемост
Този параметър обикновено се дава в обратно значение на
параметъра смъртност, а именно като процент оцелели от общия
брой освободени индиви за единица време, обикновено за една
година. Наличните данни показват, че в популациите на
транслоцирани животни той варира в широки граници (Табл. 2).
Дългогодишни наблюдения дават значително по-обективни данни
(Ashton & Burke 2007, Tuberville et al. 2008).
Таблица 2. Данни за оцелелите екземпляри при транслокация (в %)
на различни видове сухоземни костенурки. Вид % Срок Източник*
Testudo h. hermanni 78 1 година Guyot & Clobert (1997)
Testudo h. hermanni 55–67 3 сезона Ballouard et al. (2015)
Testudo h. hermanni 94,5 (92–96,3)а 14 години Bertolero et al. (2007)
Testudo h. hermanni 77,5 (66,4-
85,8)б
14 години Bertolero et al. (2007)
Gopherus agassizii 70 1 година Cook et al. (1978)
Gopherus
polyphemus
81 1 година Lohoefener & Lohmeier
(1986)
Aldabrachelys
gigantea
>50/43,6 8/12
години
Stoddart et al. (1982);
Hambler (1994)
Chelonoidis sp. 60 17 месеца MacFarland et al. (1974) а,бсредна стойност, в скобите 95% доверителен интервал за година
*виж също резюмираните данни в Ashton & Burke (2007), които
показват широк вариационен размах (17 to 100%) за Gopherus spp.
В природни популации годишната оцеляваемост варира също в
широки граници, но е по-висока: от 60 до 98% при Testudo h.
hermanni (Guyot 1996, Henry et al. 1999, Cheylan 2001) и от 79,6 до
100% при Testudo h. boettgeri (Hailey 1990, Willemsen & Hailey
2001), като с нарастването на индивидите индивидуалната им
оцеляваемост се повишава.
29
1.2. Придвижване и индивидуални участъци
Често новоосвободените костенурки обхождат по-големи
територии от нормалното, докато установят новите си постоянни
индивидуални територии. Отделни индивиди обаче могат да
предприемат целенасочени еднопосочни придвижвания (>10 km от
мястото на освобождаване), които вероятно са предизвикани от
стреса. Има обаче и примери в обратна посока, когато
транслоцирани индивиди извършват дори по-малки придвижвания
от екземпляри от контролни диви популации.
Литература: Berry (1986); Rengifo (1991); Guyot & Clobert
(1997); Attum et al. (2007, 2010, 2011); Riedl et al. (2008); Tuberville
et al. (2008); LePeigneul et al. (2014); Hinderle et al. (2015).
1.3. Телесно състониесъстояние
За определянето му се изпозват различни подходи.
Wallis et al. (1999) използват следната формула за изчисляване
на индекс на телесното състояние:
където: BCI – индекс на телесното състояние; mass – тегло на
костенурката; Tmax – максимална височина на корубата; W –
широчина, C – дължина на карапакса.
Hailey (2000) предлага като оптимален вариант:
BCI = log (M\M’)
където: M – теглото на измервания индивид; M’ – прогнозно
тегло, което се извежда отчитайки алометричната връзка с
дължината на карапакса (L):
log M’=log a + b log L, което е аналогично на M’=aLb .
Предложената от Hailey (2000) формула е за препоръчване за
нашите видове, защото е тествана с много голяма извадка от
екземпляри и от двата вида (T. hermanni и T. graeca) от съседни
райони в Гърция. Трябва да се има предвид, че стойностите на BCI
се изменят и сезонно. Willemsen & Hailey (2002) дават изменението
му по пол и месец за T. hermanni.
30
Индексът е аналогичен на остатъците при регресия на logM
спрямо logL (Willemsen & Haily 2002), подход използван от Bonnet
et al. (2001) за T. horsfieldii и по-късно и от LePegneul et al. (2014) за
представяне на телесното състояние на T. h. hermanni.
Наличен е и уеб-базиран калкулатор, разработен от A. Hailey
(http://www.ahailey.f9.co.uk/cond.htm), който изчислява телесната
състоянието на костенурки от видовете T. graeca и T. hermanni с
дължина на карапакса над 100 mm.
Да се има предвид, че телесното състояние е в пряка
зависимост от трофичния статус (енергийните резерви на тялото,
развити фоликули, стомашно-чревното съдържимо) и степента на
хидратиране на костенурките (Lagarde et al. 2002, Willemsen
&Hailey 2002).
1.4. Стрес и общофизиологично състояние
Тези фактори може да се мултиплицират от начина на
отглеждане, улов, манипулация, транспортиране, освобождаване.
Като цяло са рядко отчитани и слабо проучени елементи, но с
потенциално високо значение за резултатите от транслокацията
(особено във връзка с отключване на заболявания, повишаване на
паразитен и болестотворен натиск).
Литература – Teixeira et al. (2007); Dickens et al. (2010); Drake et
al. (2012); LePeigneul et al. (2014).
31
Литература: Бешков, В. 1984. Разпространение, относителна численост и мерки
за опазване на сухоземните костенурки в България. Екология,
14: 14-34.
Бешков, В. 2015а. Шипоопашата сухоземна костенурка Testudo
hermanni boettgeri Mojsisovics, 1889. 202 с. В: Големански В.
и др. (ред.), Червена книга на Република България. Том 2.
Животни. БАН & МОСВ, София.
Бешков, В. 2015б. Шипобедрена сухоземна костенурка Testudo
graeca ibera Pallas, 1814. 203 с. В: Големански В. и др. (ред.),
Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН
& МОСВ, София.
Демерджиев, Д. 2011. Източният царски орел (Aquila heliaca
heliaca, Savigny, 1809) (Accipitridae – Aves) в България –
Разпространение, биология, екология, численост и мерки за
опазване. Автореферат на исертационен труд, НПМ – БАН,
София.
Димитров, С. 2012. Пространствена екология при шипоопашатата
Eurotestudo hermanni (Gmelin, 1789) и шипобедрената Тestudo
graeca Linnaeus, 1758 сухоземни костенурки в два района в
България. Дипломна работа, Лесотехническия университет,
65 с.
Иванова, Н. 2012. Термобиология, телесно състояние и
морфометрия при сухоземните костенурки (семейство
Testudinidae) в Разградско и Свиленградско. Дипломна
работа, Лесотехническия университет, 61 с.
Консорциум „НАТУРА България“. 2013а. Общ доклад за целеви
вид 1217. Testudo hermanni. Шипоопашата сухоземна
костенурка. Доклад по проект "Картиране и определяне на
природозащитното състояние на природни местообитания и
видове - фаза I". 39 с.
Консорциум „НАТУРА България“. 2013б. Общ доклад за целеви
вид 1219. Testudo graeca. Шипобедрена сухоземна
костенурка. Доклад по проект "Картиране и определяне на
природозащитното състояние на природни местообитания и
видове - фаза I". 39 с.
32
Лазаркевич-Станчева, И. 1997. Изследвания върху биологията на
двата вида сухоземни костенурки - Testudo graeca ibera Pallas
1814 и Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789 в района на гр.
Кресна. Дипломна работа, СУ, Биологически факултет, 75 с.
Марин, С.А., И.И. Иванов, Д.Г. Георгиев. 2002. Изследване върху
хранителния спектър и гнездовото разпространение на
царския орел (Aquila heliaca Savingy, 1809) в България.
Доклад на СНЦ „Зелени Балкани“, 10 с.
[http://www.greenbalkans.org/files/File/dokumenti_download/A_
heliaca_publ2.pdf]
МОСВ. 2012. Заповед № РД-826/2.11.2012 г. и Заповед № РД-
619/08.09.2015г. за определяне на местата изпълняващи
функцията на спасителни центрове
[http://www3.moew.government.bg/files/file/Nature/Legislation/
Zapovedi/Zapoved_No_826-2012_RC.pdf] и
[http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Legislation/Za
povedi/RD-619-08.09.15.pdf].
МОСВ. 2013. Слоеве с националното разпространение на видове и
типове природни местообитания, докладвани към
Европейската комисия за периода 2007-2012г., съгласно
изискванията на чл.17 от Директива 92/43/ЕИО - грид 1×1км,
ETRS 89, LAEA 5210. Адрес:
[http://natura2000.moew.government.bg/Home/CmsDocument/81
]
Петров, Б., В. Бешков, Г. Попгеоргиев, Д. Плачийски. 2005. План
за действие за опазване на сухоземните костенурки в
България: 2005–2014. БДЗП, НПМ, БФБ, Пловдив, 58 с.
Agha, M., B. Augustine, J.E. Lovich, D. Delaney, B. Sinervo, M.O.
Murphy, J.R. Ennen, J.R. Briggs, R. Cooper, S.J. Price. 2015.
Using motion-sensor camera technology to infer seasonal activity
and thermal niche of the desert tortoise (Gopherus agassizii).
Journal of Thermal Biology, 49-50: 119-126.
AMEC. 2008. Victorville 2 hybrid power project. Desert tortoise
(Gopherus agassizii) translocation plan. Document prepared for
the City of Victorville and the Environmental Protection Agency
in support of state and federal Endangered Species Act
consultation requirements. AMEC Job # 6554000228.
33
Ancrenaz, M., A.J. Hearn, J. Ross, R. Sollmann, A. Wilting. 2012.
Handbook for wildlife monitoring using camera‐traps. BBEC
Publication, J C Printer, 71 p.
Ariefiandy, A., D. Purwandana, A. Seno, C. Ciofi, T.S. Jessop. 2013.
Can Camera Traps Monitor Komodo Dragons a Large
Ectothermic Predator? PLoSONE 8(3): e58800.
Ashton K.G., R.L. Burke. 2007. Long-term retention of a relocated
population of gopher tortoises. The Journal of Wildlife
Management, 71: 783-787.
Attum, O., B. Rabea, S. Osman, S. Habinan, S.M. Baha El Din, B.
Kingsbury. 2008. Conserving and studying tortoises: a local
community visual-tracking or radio-tracking approach? Journal of
Arid Environments, 72: 671-676.
Attum, O., M. Otoum, Z. Amr, B. Tietjen. 2011. Movement patterns
and habitat use of soft-released translocated spur-thighed
tortoises, Testudo graeca. European journal of wildlife research,
57(2): 251-258.
Attum, O., M.M. Esawy, W.E. Farag, A.E. Gad, S.M. Baha El Din, B.
Kingsbury. 2007. Returning them back to the wild: movement
patterns of repatriated Egyptian tortoises, Testudo kleinmanni
Lortet, 1883 (Sauropsida: Testudinidae). Zoology in the Middle
East, 41: 35-40
Attum, O., W.E. Farag, S.M. Baha El Din, B.Kingsbury. 2010.
Retention rate of hard-released translocated Egyptian tortoises
Testudo kleinmanni. Endangered species research, 12: 11-15.
Ballouard, J.-M., C. Grvier, G. Raphael, C. Virginie, S. Caron. 2013.
Preliminary evaluation of dogs’ efficiency in Hermann's tortoise
detection on field: implication for its conservation. SOPTOM /
CRCC – Expertise – Janvier 2013, Référence : 2013-TH-DOGS-
GONFARON001, 22 p.
Ballouard, J.-M., X. Bonnet, S. Deleuze, E. Beck, O. Lepeigneul, F.
Girard, D. Busson, S. Caron. 2015. Short-term eco-physiological
response to translocation from captivity to the wild in Hermann's
tortoise. 2ième Colloque d'EcoPhysiologie Animale - CEPA, At
La Rochelle (France).
Bechtel, J. 2006. Translocation Long-term Monitoring, Tortoise
Density Evaluation, and Establishment of New LSTSs. Final
34
Report, Project Number 2003-UNR-BRRC-289-P, UNR-BRRC
#289, 12 pp.
Berry, K.H. 1986. Desert tortoise (Gopherus agassizii) relocation:
implications of social behavior and movements. Herpetologica,
42: 113-125.
Berry, K.H., M.M. Christopher. 2001. Guidelines for the field valuation
of desert tortoise health and disease. Journal of Wildlife Diseases,
37: 427-450.
Bertolero, A., D. Oro, A. Besnard. 2007. Assessing the efficacy of
reintroduction programmes by modelling adult survival: the
example of Hermann’s tortoise. Animal Conservation, 10: 360–
368.
Bertolero, A., D. Oro. 2009. Conservation diagnosis of reintroducing
Mediterranean pond turtles: what is wrong? Animal Conservation,
12(6): 581-591.
Beshkov V. 1993. On the distribution, relative abundance and
protection of tortoises in Bulgaria. Chelonian Conservation and
Biology, 1(1): 53-62.
Boarman, W.I., T. Goodlett, P. Hamilton. 1998. Review of radio
transmitter attachment techniques for turtle research and
recommendations for improvement. Herpetological Review, 29:
26-33.
Bonnet, X., F. Lagarde, B.T. Henen, J. Corbin, KA. Nagy, G. Naulleau,
K. Balhoul, O. Chastel, A. Legrand, R. Cambag. 2001. Sexual
dimorphism in steppe tortoises: influence of the environment and
sexual selection on body shape and mobility. Biological Journal
of the Linnean Society, 72: 357-372.
Brown, D.R., I.M. Schumacher, G.S. McLaughlin, L.D. Wendland,
M.B. Brown, P.A. Klein, and E.R. Jacobson. 2003. Application of
diagnostic tests for mycoplasmal infections of desert and gopher
tortoises with management recommendations. Chelonian
Conservation Biology, 4(2): 497-507.
Brown, M.B. 2003. Disinfection protocol. Unpublished report prepared
for use at the University of Florida Mycoplasma research
laboratory.
Cablk, M.E., J.C. Sagebiel, J.S. Heaton, C. Valentin, 2008. Olfaction-
based Detection Distance: A Quantitative Analysis of How Far
35
Away Dogs Recognize Tortoise Odor and Follow It to Source
Sensors. Sensors, 8: 2208-2222.
Cablk, M.E., J.S. Heaton. 2006. Accuracy and reliability of dogs in
surveying for desert tortoise (Gopherus agassizii). Ecological
Applications, 16(5): 1926-1935.
Cagnacci, F., L. Boitani, R.A. Powell, M.S. Boyce. 2010. Animal
ecology meets GPS-based radiotelemetry: a perfect storm of
opportunities and challenges. Philosophical Transactions of the
Royal Society B, 365: 2157-2162.
Carr, J. 2007. A Multi-Factorial Investigation Into Habitat Use and
Separation of Two Sympatric Species of European Tortoise
Testudo hermanni boetgerri (Mojsisovics, 1889) and Testudo
gaeca ibera Pallas, 1814 in the Eastern Rhodopes Mountains,
Bulgaria. – BSc Thesis, Department of Life Sciences, Anglia
Ruskin University, Cambridge, 55 рр.
Cheylan, M. 2001. Testudo hermanni Gmelin, 1798 – Griechische
Landschildkröten. 179–289. In Fritz, U. (Ed.), Handbuch der
reptilien und amphibien Europas. Band 3/IIIA: Schildkröten
(Testudines) I (Bataguridae, Testudinidae, Emydidae).
Wiebelsheim: Aula-Verlag.
Christopher, M.M., K.H. Berry, B.T. Henen, K.A. Nagy. 2003. Clinical
disease and laboratory abnormalities in free-ranging desert
tortoises in California (1990-1995). Journal of Wildlife Diseases,
39: 35-56.
Cook, J.C. 1983. Rehabilitation of the desert tortoise Gopherus
agassizii. M.S. Thesis, California State Polytechnic Univ.,
Pomona. 54 pp.
Cook, J.C., A.E. Wever, G.R. Stewart. 1978. Survival of captive
tortoises released in California. Proceedings of the Desert
Tortoise Council, Las Vegas, NV.
Cook, R.P. 2004. Dispersal, home range establishment, survival and
reproduction of translocated eastern box turtle, Terrapene c.
carolina. Applied herpetology, 1: 197-228.
Corn, P.S. 1991. Displacement of desert tortoises: Overview of a study
at the apex heavy industrial use zone, Clark County, Nevada.
Proceedings of the Desert Tortoise Council, Pages 295-303.
36
Demerdzhiev, D., D. Dobrev, S. Isfendiyaroglu, Z. Boev, S. Stoychev,
N. Terziev, S. Spasov. 2014. Distribution, abundance, breeding
parameters, threats and prey preferences of the eastern imperial
eagle (Aquila heliaca) in European Turkey. Slovak Raptor
Journal, 8(1): 17-25.
Desert Tortoise Council. 1994 (rev. 1999). Guidelines for handling
desert tortoises during construction projects. E.L. LaRue, Jr. (ed.).
Wrightwood, CA. Unpublished report. 19 pp.
Dickens, M.J., D.J. Delehanty, M.L. Romero. 2010. Stress: an
inevitable component of animal translocation. Biological
Conservation, 143(6): 1329-1341.
Dobrev, V., Z. Boev, V. Arkumarev, D. Dobrev, E. Kret, V. Saravia, A.
Bounas, D. Vavylis, S.C. Nikolav, S. Oppel. 2015. Diet is not
related to productivity but to territory occupancy in a declining
population of Egyptian Vultures Neophron percnopterus. Bird
Conservation International, 1-13,
doi:10.1017/S0959270915000155.
Doonan, T.J. 1986. A demographic study of an isolated population of
the gopher tortoise, Gopherus polyphemus, and an assessment of a
relocation procedure for tortoises. MSc thesis: University of
Central Florida, Orlando, Florida.
Drake, K.K., K.E. Nussear, T.C. Esque, A.M. Barber, K.M. Vittum,
P.A. Medica, C.R. Tracy, W. Hunter Jr. 2012. Does translocation
influence physiological stress in the desert tortoise? Animal
Conservation, 15(6): 560–570.
Esque, T.C., K.E. Nussear, K.K. Drake, K.H. Berry, P.A. Medica, J.S.
Heaton. 2009. Amendment to Desert Tortoise Translocation Plan
for Fort Irwin’s Land Expansion Program at the U. S. Army
National Training Center (NTC) & Fort Irwin. Prepared for U.S.
Army National Training Center, Directorate of Public Works, 35
pp.
Esque, T.E., K.E. Nussear, P.A. Medica. 2005. Desert Tortoise
Translocation Planfor Fort Irwin’s Land Expansion Program at
the U.S. Army National Training Center (NTC) & Fort Irwin.
Report prepared for the U.S. Army National Training Center,
Directorate of public Works by the Un.S. Geological Survey,
37
Western Ecological Research Center, Las Vegas Field Office,
Nevada. 122 pp.
Field, K.J. 1999. Translocation as a conservation tool applied to the
desert tortoise: effects of the pre-release availability of water.
Master’s Thesis. University of Nevada, Reno.
Field, K.J., C.R. Tracy, P.A. Medica, R.W. Marlow, P.S. Corn. 2007.
Return to the wild: translocation as a tool in conservation of the
desert tortoise (Gopherus agassizii). Biological Conservation,
136(2): 232-245.
Freilich, J.E., E.L. LaRue, 1998. Importance of Observer Experience in
Finding Desert Tortoises. The Journal of Wildlife Management,
62(2): 590-596.
Froese, A.D., G.M. Burghart. 1975. A dense natural population of the
common snapping turtle (Chelydra s. serpentina). Herpetologica,
31: 204-208.
Germano, J.M., P.J. Bishop. 2009. Suitability of amphibians and
reptiles for translocation. Conservation Biology, 23(1): 7-15.
Guyot G., J. Clobert. 1997. Conservation measures for a population of
Hermann’s tortoise Testudo hermanni in Southern France bisected
by a major highway. Biological Conservation, 79: 251-256.
Guyot, G. 1996. Biologie de la conservation chez la tortue d’Hermann
française. PhD thesis, University of Paris VI, Paris.
Hailey, A. 1990. Adult survival and recruitment and the explanation of
an uneven sex ratio in a tortoise population. Canadian Journal of
Zoology, 68: 547-555.
Hambler, C. 1994. Giant tortoise Geochelone gigantea translocation to
Curieuse Island (Seychelles): success or failure? Biological
Conservation, 69: 293-299.
Heaton, J. S., T.C. Esque, K.E. Nussear, R. Inman, F.M. Davenport, T.
E. Leuteritz, P.A. Medica, N.W. Strout, P.A. Burgess, L.
Benvenuti 2008. Decision Support for Translocation of the
Threatened Desert Tortoise. Biodiversity and Conservation, 17:
575–590.
Henry, P.Y., J.P. Nougarède, R. Pradel, M. Cheylan. 1999. Survival
rates and demography of the Hermann’s tortoise Testudo
hermanni in Corsica, France. 189–196. In: Miaud, C. & Guyetant,
38
G. (Eds). Current studies in herpetology. Le Bourget-du-Lac,
Societas Europaea Herpetologica.
Hernandez, S.M., T.D. Tuberville, P. Frank, S.J. Stahl, M.M. McBride,
K.A. Buhlmann, S.J. Divers. 2010. Health and Reproductive
Assessment of a Free-Ranging Gopher Tortoise (Gopherus
polyphemus) Population Following Translocation. Journal of
Herpetological Medicine and Surgery, 20(2-3): 84-93.
Hester, J.M., S.P. Price, M.E. Dorcas. 2008. Effects of Relocation on
Movements and Home Ranges of Eastern Box Turtles. The
Journal of Wildlife Management, 72(3): 772-777.
Hinderle, D. 2011. Desert tortoises (Gopherus agassizii) and
translocation: homing, behavior, habitat and shell temperature
experiments. A Thesis Presented to the Faculty of San Diego
State University, 45 pp.
Hinderle, D., R.L. Lewison, A.D. Walde, D. Deutschman, W.I.
Boarmann. 2015. The Effects of Homing and Movement
Behaviors on Translocation: Desert Tortoises in the Western
Mojave Desert. The Journal of Wildlife Management, 79(1): 137-
147.
Honegger, R. 1979. Marking amphibians and reptiles for future
identification. International Zoo Yearbook, 19: 14-22.
Hunter, K.W. Jr., S.A. Dupré, T. Sharp, F.C. Sandmeier, C.R. Tracy.
2008. Western blot can distinguish natural and acquired
antibodies to Mycoplasma agassizii in the desert tortoise
(Gopherus agassizii). Journal of Microbiological Methods, 75(3):
464-471.
IUCN/SSC. 2013. Guidelines for Reintroductions and Other
Conservation Translocations. Version 1.0. Gland, Switzerland:
IUCN Species Survival Commission, viiii + 57 pp.
Ivanchev, I. 2007a. Population Ecology and Biology of Testudo
hermanni (Reptilia: Testudinidae) at the Eminska Mountain,
Bulgaria. Acta zoologica bulgarica, 59(2): 153-163.
Ivanchev, I. 2007b. Überwinterung von Testudo hermanni und Testudo
graeca in der Natur und unter sehr naturnahen Bedingungen in
Bulgarien. Shildkröten im Fokus, 4(2): 3-21.
Jacobson, E.R., M.B. Brown, L.D. Wendland, D.R. Brown, P.A. Klein,
M.M. Christopher, K.H. Berry. 2014. Mycoplasmosis and upper
39
respiratory tract disease of tortoises: A review and update. The
Veterinary Journal, 201(3): 257-264.
Jourdan, J. 2013. Health Assessment of Free-Ranging Hermann’s
Tortoises (Testudo hermanni hermanni) in Continental France.
S.O.P.T.O.M. Centre de Recherche et de Conservation des
Chéloniens, 31 pp.
Karl, A.E. 2007. Hyundai Motor America Mojave Proving Grounds
Desert Tortoise Translocation Study; 2006 annual summary.
Submitted by Hyundai America Technical Center, Inc., to the
U.S. Department of the Interior, Fish and Wildlife Service,
Ventura, CA. 17 pp.
Karl, A.E. and Resource Design Technology. 2006. Desert tortoise
translocation study. Mesquite Regional Landfill . Submitted to the
Los Angeles County Sanitation Districts, Whittier, California and
the U.S. Department of the Interior, Fish and Wildlife Service,
Carlsbad, California, 8 pp.
Lagarde, F., X. Bonnet, J. Corbin, B. Henen, K. Nagy. 2002. A short
spring before a long jump: the ecological challenge to the steppe
tortoise (Testudo horsfieldi). Canadian Journal of Zoology, 80:
493-502.
Lecis, R., B. Paglietti, S. Rubino, B. M. Are, M. Muzzeddu, F.
Berlinguer, B. Chessa, M. Pittau. 2011. Detection and
Characterization of Mycoplasma spp. and Salmonella spp. in
Free-living European Tortoises (Testudo hermanni, Testudo
graeca, and Testudo marginata). Journal of Wildlife Diseases,
47(3): 717-724.
Lecq, S., J.-M. Ballouard, S. Caron, B. Livoreil, V. Seynaeve, L.A.
Matthieu, X. Bonnet. 2014. Body condition and habitat use by
Hermann’s tortoises in burnt and intact habitats. Conservation
Physiology, 2: doi:10.1093/conphys/cou019
Lepeigneul, O., Ballouard, J. M., Bonnet, X., Beck, E., Barbier, M.,
Ekori, A., ... & Caron, S. 2014. Immediate response to
translocation without acclimation from captivity to the wild in
Hermann’s tortoise. European Journal of Wildlife Research,
60(6): 897-907
40
Lohoefener, R., L. Lohmeier. 1986. Experiments with gopher tortoise
(Gopherus polyphemus) relocation in southern Mississippi.
Herpetological Review 17: 37-40.
MacFarland, C.G., J. Villa, B. Toro. 1974. The Galapagos giant
tortoises (Geochelone elephantopus), Part II: Conservation
methods. Biological Conservation, 6: 198-212.
Martel, A., S. Blahak, H. Vissenaekens, F. Pasmans. 2009.
Reintroduction of clinically healthy tortoises: the herpesvirus
Trojan horse. Journal of Wildlife Diseases, 45(1): 218-220.
McDiarmid, R.W., M.S. Foster, C. Guyer, J.W. Gibbons, N. Chernoff.
2012. Reptile biodiversity: standard methods for inventory and
monitoring. University of California press, Berkeley-Los
Angeles-London, 412 pp.
Meek, P., P. Fleming, G. Ballard, P. Banks, A. Claridge, J. Sanderson,
D. Swann. 2014. Camera Trapping: Wildlife Management and
Research. Csiro Publishing, 392 p.
Milchev, B., N. Spassov, V. Popov. 2012. Diet of the Egyptian vulture
(Neophron percnopterus) after livestock reduction in Eastern
Bulgaria. North-Western Journal of Zoology, 8: 315-323.
Miltschew, B., U. Georgiewa. 1992. Eine Studie zum Bestand, zur
Brutbiologie und Ernährung des Steinadlers, Aquila chrysaetos
(L.) im Strandsha-Gebirge. Betr. Vogelkd., 38(5/6): 327-334.
Morafka, D.J., K.H. Berry, E.K. Spangenberg. 1997. Predator-proof
field enclosures for enhancing hatching success and survivorship
of juvenile tortoises: a critical evaluation. Pp. 147-165 in the New
York Turtle and Tortoise Society, Proceedings: Conservation,
Restoration, and Management of Tortoises and Turtles – an
International Conference.
Mullen, E.B., P. Ross. 1997. Survival of relocated tortoises: feasibility
of relocating tortoises as a successful mitigation tool. Pp. 140-146
in the New York Turtle and Tortoise Society, Proceedings:
Conservation, Restoration, and Management of Tortoises and
Turtles – an International Conference.
Murphy, R.W., K.H. Berry, T. Edwards and A.M. McLuckie. 2007. A
genetic assessment of the recovery units for the Mojave
population of the desert tortoise, Gopherus agassizii. Chelonian
Conservation and Biology, 6(2):229-251.
41
Nussear, K. E. 2004. Mechanistic investigation of the distributional
limits of the desert tortoise, Gopherus agassizii. Unpublished
Ph.D. thesis. University of Nevada, Reno.
Nussear, K.E., C.R. Tracy, D.S. Wilson, P.A. Medica, R.M. Marlow,
P.S. Corn. 2012. Translocation as a Conservation Tool for
Agassiz’s Desert Tortoises: Survivorship, Reproduction, and
Movements. The Journal of Wildlife Management; DOI:
10.1002/jwmg.390
Nussear, K.E., C.R. Tracy, P.A. Medica, R.M. Marlow, M.B. Saethre,
P.S. Corn. 2000. Translocation as a tool for conservation of the
desert tortoise: Nevada studies. Abstract. Pp. 26-30 in
Proceedings of the 2000 (25th Annual) Desert Tortoise Council
Symposium, Las Vegas, Nevada.
Nussear, K.E., T.C. Esque, J.S. Heaton, M. Cablk, P.A. Medica, and C.
Valentin. 2008. Are wildlife detector dogs better at finding
tortoises than humans? Herpetological Conservation and Biology,
3(1): 103-115.
O'Connell, A.F., J.D. Nichols, K.U. Karanth. 2010. Camera Traps in
Animal Ecology: Methods and Analyses. Springer Science &
Business Media, 271 p.
Origgi, F., C.H. Romero, P.A. Klein, K.H. Berry, and E.R. Jacobson.
2002. Serological and molecular evidences of herpesvirus
exposure in desert tortoises from the Mojave Desert of California.
Abstract. . Pp. 30-31 in Proceedings of the 2002 (27th Annual)
Desert Tortoise Council Symposium, Palm Springs, California.
Plummer, M.V. 1989. Collecting and marking. 45-60. In: Harless, M. &
Morlock, H. (Eds), Turtles: perspectives and research: New York:
John Wiley and Sons.
Platt, S.G., K.K. Win, L.L. Khaing, M.M. Khin, S. Thanda, L. Tint,
T.R. Rainwater. 2003. Population status and conservation of the
Critically Endangered Burmese Star Tortoise Geochelone
platynota in central Myanmar. Oryx, 37(3): 464-471
Popgeorgiev, G. 2008. The effects of a large-scale fi re on the
demographic structure of a population of Hermann’s (Testudo
hermanni boettgeri Mojsisovics, 1889) and Spur-thighed (Testudo
graeca ibera Pallas, 1814) tortoises in Eastern Rhodopes
Mountains, Bulgaria. Historia Naturalis Bulgarica, 19: 115-127.
42
Popgeorgiev, G. S.,Y. V. Kornilev, 2009. Effects of a High Intensity
Fire on the Abundance and Diversity of Reptiles in the Eastern
Rhodopes Mountains, Southeastern Bulgaria. Ecologia Balkanica,
1: 41-50.
Rengifo, E. 1991. Activité et déplacements de la tortue d'Hermann
(Testudo hermanni) après lâcher dans la région des Maures.
Programme radiotracking SOPTOM Mars-Juillet 91. SOPTOM
report, Gonfaron, France.
Riedl, S.C. 2006. The effects of gopher tortoise (Gopherus polyphemus)
translocation on movements, reproductive activity, and body
condition of resident and translocated individuals in Central
Florida. Theses and Dissertations. Paper 2674.
http://scholarcommons.usf.edu/etd/2674
Riedl, S.C., H.R. Mushinsky, E.D. McCoy. 2008. Translocation of the
gopher tortoise_ Difficulties associated with assessing success.
Applied herpetology, 5: 145-160.
Rittenhouse, C.D., J.J. Millspaugh, M.W. Hubbard, S.L. Sheriff, W.D.
Dijak. 2008. Resource Selection by Translocated Three-Toed Box
Turtles in Missouri. The Journal of Wildlife Management, 72(1):
268-275.
Rittenhouse, C.D., J.J. Millspaugh, M.W. Hubbard, S.L. Sheriff. 2007.
Movements of Translocated and Resident Three-Toed Box
Turtles. Journal of Herpetology, 41(1): 115-121.
Schumacher, I.M., Hardenbrook, D.B., Brown, M.B., Jacobson, E.R.,
Klein, P.A. 1997. Relationship between clinical signs of upper
respiratory tract disease and antibodies to Mycoplasma agassizii
in desert tortoises from Nevada. Journal of Wildlife Diseases,
33(2): 261-266.
Schumacher, I.M., M.B. Brown, E.R. Jacobson, B.R. Collins, P.A.
Klein. 1993. Detection of antibodies to a pathogenic Mycoplasma
in desert tortoises (Gopherus agassizii) with upper respiratory
tract disease. Journal of Clinical Microbiology, 31(6): 1454-1460.
Seigel, R.A., C.K. Dodd Jr. 2000. Manipulation of turtle populations for
conservation: Halway technologies or viable options? 218–238.
In: Klemens, M.W. (Ed.), Turtle conservation. Washington:
Smithsonian Institution Press.
43
Slavchev, M., N. Tzankov, G. Popgeorgiev. 2014. Impact of fires on
spatial distribution patterns of the Hermann’s Tortoise (Testudo
hermanni) in a heavily affected area in Bulgaria. Bulgarian
Journal of Agricultural Science, Supplement 1: 135-138.
Sosa, A.J., G. Perry. 2015. Site fidelity, movement, and visibility
following translocartion of ornate box turtles (Terrapene ornata
ornata) from a wildlife rehabilitation center in the high plains of
Texas. Herpetological Conservation and Biology, 10(1): 255-262.
Stewart, G.R. 1993. Movements and survival of desert tortoises
(Gopherus agassizii) following relocation from the Luz Solar
Electric Plant at Kramer Junction. Pp. 234-261 in K. Beaman (ed.)
Proceedings of the 1992 (17th Annual) Desert Tortoise Council
Symposium, Las Vegas, Nevada.
Stewart, G.R., R. Baxter. 1987. Final report and management plan for
the desert tortoise (Gopherus agassizii) in the West and Sand Hill
Training areas of the Twentynine Palms MCAGCC. Unpublished
report prepared for the U.S. Dept. Of the Navy. Contract
N6247484RP00V48. 50 pp.
Stoddart, D.R., D. Cowx, C. Peet, J.R. Wilson, 1982. Tortoises and
tourists in the Western Indian Ocean: the Curieuse experiment.
Biological Conservation, 24: 67-80.
Teixeira, C.P., C.S. De Azevedo, M. Mendl, C.F. Cipreste, R.J. Young.
2007. Revisiting translocation and reintroduction programmes:
the importance of considering stress. Animal Behaviour, 73(1): 1-
13.
Todd, C.E., K.E. Nussear, P.A. Medica. 2005. Desert Tortoise
Translocation Plan for Fort Irwin’s Land Expansion Program at
the U. S. Army National Training Center (NTC) & Fort Irwin.
113 pp.
Tracy, C.R., K.E. Nussear, D.S. Wilson, K.J. Field, P.A. Medica, R.W.
Marlow, M.B. Saethre, P.S. Corn, E.T. Simandle. 2000.
Translocation as a tool for conservation of the desert tortoise: is
translocation a reasonable strategy for desert tortoises displaced
by urban expansion? Page 36 in Proceedings of the 2000 (25th
Annual) Desert Tortoise Council Symposium, Las Vegas,
Nevada.
44
TRW. 1998. Efficacy of relocating desert tortoises for the Yucca
Mountain Site Characterization Project. Unpublished report
prepared for the U.S. Department of Energy, Office of
Radioactive Waste Management, Washington, D.C. Contract No.
B00000000-01717-5705-00032 REV 00.
Tuberville, T.D., Clark E.E., Buhlmann K.A., Gibbons J.W. 2005.
Translocation as a conservation tool: site fidelity and movement
of repatriated gopher tortoises (Gopherus polyphemus). Animal
Conservation, 8: 349-358.
Tuberville, T.D., Norton T.M., Todd B.D., Spratt J.S. .2008. Longterm
apparent survival of translocated gopher tortoises: a comparison
of newly released and previously established animals. Biological
Conservation, 141: 2690-2697.
Tzankov, N., B. Milchev 2014. First report of Tortoises (Testudines:
Testudinidae: Testudo spp.) as prey of three bird species in
Bulgaria and the implications for reintroduction programs.
Herpetozoa, 26(3/4): 174-177.
U.S. Fish and Wildlife Service. 1994. Desert tortoise (Mojave
population) recovery plan. USFWS, Portland, Oregon. 73 pp.
U.S. Fish and Wildlife Service. 2013. Health Assessment Procedures
for the Mojave Desert Tortoise (Gopherus agassizii): A
Handbook Pertinent to Translocation. Desert Tortoise Recovery
Office, U.S. Fish and Wildlife Service, Reno, Nevada.
Wallis, I.R., B.T. Henen, K.A. Nagy. 1999. Egg size and annual egg
production by female desert tortoises (Gopherus agassizi): the
importance of food abundance, body size, and date of egg
shelling. Journal of Herpetology, 33(3): 394-408.
Willemsen, R.E., A. Hailey. 2001. Variation in adult survival rate of the
tortoise Testudo hermanni in Greece: implications for evolution
of body size. Journal of Zoology, 255: 43-53.
Willemsen, R.E., A. Hailey. 2002. Body mass condition in Greek
tortoises: regional and interspecific variation. Herpetological
Journal, 12: 105-114.
Zivkov, M., Ivanchev I., Raikova-Petrova G., Trichkova T. 2007. First
data on the population structure, growth rate and ontogenetic
allometry of the tortoise Testudo hermanni in eastern Stara
45
Planina (Bulgaria). Comptes Rendus de L’Academie Bulgare des
Sciences, 60(9): 1015-1022.
46
Николай Д. Цанков, Георги С. Попгеоргиев, Иво Е. Иванчев,
Николай Д. Начев, Юрий В. Корнилев
Ръководство за транслокация на
сухоземни костенурки
Издател: Сдружение „Обществен КОМПАС“
Текстът, използваните фотографии, карти и фигури са дело на
авторския колектив.
Формат: А5
ISBN: 978-619-90621-1-1