Учебен речник на непознати, чужди и остарели думи в...
DESCRIPTION
Предлаганият речник си поставя за цел да улесни учащите се при изучаването на българската художествена литература, да повиши равнището на тяхната езикова и общокултурна подготовка. Материалът е почерпан от поредиците “Библиотека за ученика” и “Малка ученическа библиотека”. Включени са не само задължителните според учебните програми стихотворни и прозаически произведения и фолклорни образци, а и препоръчваните за допълнителен прочит. Броят на думите и техните варианти е приблизително 6000. Те са предимно от т.н. пасивен речников запас — остарели (архаизми и историзми), диалектни и други, изобщо думи, чиято употреба е силно ограничена и поради това са неизвестни най-вече на представителите на младото поколение.TRANSCRIPT
ПЕНКА РАДЕВА * НИЯ РАДЕВА
УЧЕБЕН РЕЧНИКНА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д-р Иван РАДЕВ
Одобрена от Министерството на науката и образованието
© Пенка Радева, Ния Радева, автори, 1994 ВВИ 954 439 283-1
ПЕНКА РАДЕВА НИЯ РАДЕВА
УЧЕБЕН РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИ
ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
"СЛОВО” ВЕЛИКО ТЪРНОВО
1994
МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д-р Иван РАДЕЗ
доц. к.ф.н, Пенка Радева Ния Радева
УЧЕБЕН РЕЧНИКНА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Корица Йордан ИВАНОВ /„СЛОВО“ Предпечатна подготовка — издателство „ПИК“
формат 32/84/108Печатни коли 13
Излязла от печат 1994 год. 15ВК 954 439 283-1
Издателство "СЛОВО" — Велико ТърновоТази книга на издателство "СЛОВО" е отпечатана
в печатницата на Дф "АБАГАР" — Велико Търново
Адрес на издателството:5000 Велико Търново, п.к 467 тел 062/2-79-90, тел.!факс 062/2-79-70 склад в печатницата 062/4-48-19
Софияул "Любен Каравелов" №12Книжарница "СЛОВО", тел. 80-79-81
УВОДНИ ДУМИ
Предлаганият речник си поставя за цел да улесни учащите се при изучаването на българската художествена литература, да повиши равнището на тяхната езикова и общокул- турна подготовка.
Материалът е почерпан от поредиците “Библиотека за ученика” и “Малка ученическа библиотека”. Включени са не само задължителните според учебните програми стихотворни и прозаически произведения и фолклорни образци, а и препоръчваните за допълнителен прочит.
Броят на думите и техните варианти е приблизително 6000. Те са предимно от т. н. пасивен речников запас — остарели /архаизми и историзми/, диалектни и други, изобщо думи, чиято употреба е силно ограничена и поради това са неизвестни най-вече на представителите на младото поколение.
Преди две десетилетия българската лексикография предложи на интересуващите се подобно издание — Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век /С., БАН, 1974/. В него обаче литературните източници не са специално подбрани с оглед на обучението в училище и много от тях са от неизучавани автори. За този период в резултат на вътрешносистемния си развой лексиката ни претърпя чувствителни промени. Обичайната за двадесетина години смяна на около една четвърт от нея се активизира допълнително и от резките промени в общественополитичес- кия ни живот напоследък. Свидетели сме на внезапното остаряване на думи с доскорошна висока честотност, както и на бързото навлизане на други. Всичко това води до все по-големи затруднения при усвояването на българското литературно и фолклорно наследство. Налага се към всяко издание да се посочват непознати думи, много от уроците в училищните учебници завършват също с непознати думи. Този естествено възприет в училищната практика термин се оказва най-подходящ за речник като настоящия, чиято задача е да съвмести, от една страна, различни рядко употребявани до
машни думи, а от друга — чужди. Повечето от тях са напълно непознати на подрастващите, други са включени с непознати свои значения. Тяхната разнородност откъм произход, както и различията във функционално-експресивната и функционално-стилистичната им характеристика налагат съчетаването на принципи, залягащи в основата на вече посочения речник на редките, остарели и диалектни думи, на речниците на чуждите думи и на тълковните речници.
В речника са включени всички думи /по изключение и единични форми/, за които се допуска, че непознаването им би затруднило пълноценното усвояване на художествения текст. В него обаче липсват термини, тъй като те се изясня ват при преподаването на материала по съответните учебни дисциплини. Инцидентната им поява в словника е свързана с употребата им в някои литературни творби.
Отделните издания, особено на творците от миналия век, показват съществени различия по отношение на съобразяването им с нормите на книжовния език. Едни от тях точно следват оригинала, други са значително осъвременени. Това наложи думите да се дават във всички варианти, в които се срещат.
Освен за ученици речникът е предназначен и за учители, за всички, които обичат хубавата българска книга и тачат родния си език. Той ще подпомогне духовното им общуване с литературната ни класика от XIX и началните десетилетия на XX век /II. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, 3. Стоянов, Ив. Вазов, П. Яворов, Д. Дебелянов.../. Ще им бъде необходим и при навлизането в художествения свят на Д. Димов, Е. Станев, П. Пенев, В. Ханчев, П. Вежинов, И. Петров, Й. Радичков и други.
От авторките
СЪКРАЩЕНИЯ
ам. — американскиангл. , — английскиар. безл.
— арабски— безличен
вж. — вижгл.гл. ф.гр. евр. ж. р. ИНД, инф. исп.
— глагол— глаголна форма— гръцки
, — еврейски— женски род— индийски— инфинитив— испански
ит. — италианскикелт. — келтскикит. — китайскилат. — латинскимал. месТ.
— малайски— местоимение
межд, . — междуметиемн. — множествено числонар. неизм.
— наречие— неизменяемо
нем. — немскинесв. пад. пер. пов.
— несвършен вид— падеж— персийски,— повелително
пол. порт, предл. прил. прил.* рум. рус.
— полски— португалски— предлог— прилагателно име— употребено като прилагателно причастие— румънски— руски(
санскр.св.сканд.ср. р.ср. съб.съкр. инф. — същ. —тат. —тур.унг. —фин. —финик. —фр. -хол. —циг. ~част. . — чеш. —числ. —
санскритеки свършен вид скандинавски среден род сръбски събирателно съкратен инфин съшествитслно татарски турски унгарски финландски финикийски френски холандски цигански частица чешки числително име
Аааза — вж, азааалар — вж. агалараба [същ., от ар.-тур.] — де
бела вълнена тъкан; връхна дреха от такава тъкан
абаджия [същ., от тур.] — производител или търговец на аби
абаноз — вж. абаносабанос [същ., ар.-тур.]^тро
пическо дърво с много твърда черна дървесина
абдал [същ., ар.-тур.] — глупак
абйчка — умалително от аба абонат/ии/ [същ., от ит.] —
лице, което предварително е заплатило за ползване на определена услуга за уговорен срок
абрашларски [прил.] — свързан или отнасящ се до село Абрашлар
абрютйрам [гл., св. и несв., от фр.] — оглупявам, за- тъпявам
абсент [същ., от гр.-фр.] — спиртна напитка, подправена с пелин или анасон
ава — вж. хава авангард/а/ [същ., от фр.] —
предходна на главните сили войскова част; предвестник
авапгардня — вж. авангард/а/ аванпбстен [лрил.] — свързан
или отнасящ сс до предна стража
авансцена [съи/., от фр.] — намираща се най-близо до зрителите предна част на сцена
авантаж [същ., от фр.] — пре- . димство; изгода, полза
авантюра [същ., от фр.] —• необмислена или опасна постъпка; приключение; безразсъден човек
авантюрист [същ.,] — лице, склонно към авантюри
авджилък [същ., от тур.] — лов; ловджийство
авджйя [саи/., от тур.] — ловец
авизйрам [гл., св. и несв., от фр.] — съобщавам за извършена финансова операция, изпращам авизо
автомат [същ., от гр.] — автоматизирана машина; лице, действуващо без предварително обмисляне; автоматична пушка
авторитет [същ., от лат.] — влияние, престиж; лице, ползващо се с влияние, с престиж
авторитетен [прил.] — ползващ се с влияние, с престиж; нетърпящ възражения
авторитетно [яар.] — с тежест, с достойнство
ага [същ., от тур.] — почетно обръщение към турчин; господар, управител; турчин
агалар — множествено число в турски език на ага
агалък [същ., от тур.] — гос- подарство; големлък
9
агарйнец [саи^, от гр.] — мохамеданин; турчин; нехрис-
’тиянинагарйн/ин/ — вж. агарйнец агарянски [прил.] — мохаме-
дански; турски; нехристи- янски
агашар — вж. ага агашетипа — вж. ага агет — вж. адст агент [същ., от лат.]—ляце,
действуващо по чужда поръчка
' агиотатис [съи/., от гр.] — светейшество
агитатор [същ., от лат.] — лице, занимаващо се с дейност, насочена към манипулиране на общественото или личното съзнание
агитационен [прил.] — свързан или отнасящ се до агитация
агитация [същ., от лат.] — ’ целенасочено въздействие
върху обществото или личността чрез р азясняване на определена Идеология и други подобни
агитка [същ., от лат.-рус.] — група агитиращи лица; пев- ческа или рецитаторска група, използвана за агитационни цели
агонйчески [прил.] — предсмъртен
агония от гр.] — състояние преди смърт; предсмъртни страдания
адажио [същ., от ит.] — част от музикално произведение, изпълнявано в бавно темпо
адажио [нар., от ит.] — бавно;забавено
_ адаш [същ., от тур.] — едноименник, съименник
адет [същ., от ар.-тур.] — обичай,навик
аджаба [нар.,'от ар.-тур.] —• например; така да се каже; случайно
аджамалък — вж. аджемилйк аджамйя [прил., неизм., от
~ ар.-тур.] — глупав; неопитен; несръчен
аджамниската — вж. аджа- мййскн
аджамййски [нар.] — глупаво; неопитно;несръчно
аджеба — вж. аджаба аджедйсам, аджедйсвам [гл.,
-св. и несв.] — вж. аджидй- сам и аджидйсвам
аджемилйк [същ., от ар.- тур.] — глупост; неопитност; несръчност; предателство
аджемйя — вж. аджамйя аджем-пилаф [същ,, от ар.-'
пер.-тур] — вид пилаф аджемски [прил., от ар. -тур]
— персийскиаджер [съи/., от пер.-тур] —
вж. аждераждер [същ., от пер.-тур.] —
змей, халааждерхан — вж. аждрахан аждрахаи [същ., от пер.] —
змей ,хала; буен кон аджидмеам, аджидйсвам [гл.,
се. и несв., от тур.] — съжаля, съжалявам
администрация [сън/., от лат.] — органи на изпъл
10
нителната власт в държавата; административен персонал
адмиратор [същ., от лат.} — поклонник, почитател
адмирация [същ., от лат?] — възхищение; учудване; почит
адрес [същ., от фр.] — писмено обръщение към високопоставено лице за поздрав, благодарност и други; обозначено местожителство или местонахождение
адютант/ин/ [сам/., от лат.] — офицер, назначен при командир за изпълнение на служебни и други поръчки; помощник
аеп/ин/ — вж. аян/ин/аза (съм/., от ар.-тур.] — член
на областен, околийски или общински административен съвет; член на комисия
азлък [съм/., от тур.] — част на кремъклия пушка, къ- дето се зарежда барутът
азър — вж. хазърайп [нар., от ар.-тур.] —
срамно, неприлично айвол — вж. айол айгър [същ., от тур.] ~
жребец; нескопен кон айдук — вж. хайдук айлак [прил., неизм., от
тур.] — незает с работа, свободен
айлакчийски [лрмл.] — свободен
айлък (съм/., от тур.] —месечна заплата
айлъкчййски — вж. айлак- чййски
айляк — вж. айлак айнаджйя [същ., от пер.-
тур.] — измамник, хитрец айол (неизлс, от тур.] —
синко, момчеакатист [същ., от гр.) —
богослужебна песен, при която богомолците стоят прави
аквилон [същ., от лат.] — силен северен или североизточен вятър;богът, олицетворяващ този вятър
ак-кабзалйя — вж. аккапа- злйя
аккапазлйя [прил., неизм., от тур.] — нож с бяла дръжка; белочиренен нож
акламация(съм/., от лат.] — поздравление, приветствие с шумни възгласи и въодушевление • ' •
акламйрам [гл., св. и нссв.] — поздравявам, приветствам с шумни възласи и въодушевление
акорд [съм/., от ит.] — хармонично съчетание от няколко тона, които звучат едновременно; съзвучие
акрозелен [лрмл.] — тъмнозелен; яркозелен 4
акран/ин/ [същ., от тур.] — връстник
акселбант/и/ [същ., от нем.] — униформена украса от презраменни шнурове, носена от висши офицери и адютанти
аксесоар [същ., от фр.] —
11
дребни допълнения към тоалет, прическа и други
акт [съм/., от лат.] — действие, дело, постъпка; част от драматическо произведение; училищно тържество с музикална програма
- акуратен [прил., от лат.] — грижлив; старателен; точен, прецизен
акуратно [нар,, от лат.] — грижливо; старателно; точно, прецизно
акцент [сгн/., от лат.] — логическо и стилистическо ударение; ударение; откло-
" нения от обичайния за даден език изговор
акциз [същ,, от фр.] — вид данък върху определени стоки за домашна консумация; събирач на акциз
акъл [същ., от тур.] —• ум, разсъдък; мозък
акъвтйя /на акънтйя/ [сан/., от тур.] — безредно, безразборно
акче [съм/,, от тур.] — старинна турска сребърна монета
алабастър [същ., от гр.] — фин гипс за художествени изделия
алай [еьи/., от тур.] — полк; дружина
алай-бей [същ., от тур.] — командир на полк
алайка (съи/., от тур.] — прислужница; компаньонка
алар — вж. агалар Албиои [съм/,] — Англия алятурка [нар.] — по турски
алафранга [нар.] — по френски; по европейски
алафрансе [нар.] — по френски; по европейски
алгй [същ., мя.] — зелени образования, подобни на водорасли, по повърхност-.
. та на застояла водаалегорйчески [прил., от ар.]
— иносказателеналегория [същ., от гр.] —
и пое казани еалегро [нар., от мт.] — игри
во, живо, бързоалегро [същ., от ит.] — част
от музикално произведение, която се изпълнява игриво, живо и бързо
алеста [прил., неизм. от ит,- тур.] — готов
ялестра — вж. алеста алианца [същ., от ит.] —
съюз; споразумение; договор
алилуйя [межд.,' от гр.-фр.] — Хвалете бога!
алитерация [с%и/., от лат.] — употреба на еднакви или сходни съгласни звукове със стилистична цел
алище — вж. халищеалков [същ., от ар.-исп.-фр.]
— специална ниша за легло аллах [същ., от ар.тур.] —
бог в мюсулманската религия
аллах керйм [неизм., от ар.- тур.] — бог е милостив, бог е добър; какаото даде господ
алма [същ., от тур.] — украса на женска дреха
12
алнари [нар., от лат.] — по равно; пълно съответствие на номиналната цена на книжните пари с металическата (златната, сребърната, платинената) валута; пълно равенство на пазарния курс на ценни книжа с номиналната им стойност
алтернатива [същ., от лат.]— избор само на една от Две възможности
алтруйзъм [същ., от лат.] — пожертвувателност; не-се- бичност
алтън [същ., от тур.] — злато;златна монета
алтън [ярил., неизм. от тур.]— златен; добър
алък [същ., от тур.] — гордост; милост, състрадание
алъш-верйш [същ., от тур.]— вземане-даване
амазонка [съм/., от гр.-лат.]— митологическо женско войнствено племе; ездачка; мъжкарана
амалгама [същ., от ар.-лат.]— сплав на метал със жи- вак; смесица
аман [л<ез*сд., от ар.-тур.] — Милост!; Омръзна ми, дотегна ми!
аманет [същ., от ар.-тур.] — вещ, поверена някому за пазене; подарък, залог; белег, знак
амарантний [прил., от гр.- фр.] — неувяхващ
амброзия [същ., от гр.] — храна на боговете
амбуланца [същ., от лат.] — подвижна военна болница
амвон [същ., от гр.} — издигнато място в черква за проповеди ■
амврозий — вж. амброзия амер [същ., от фр.] — вид
горчив ликьор амйр — вж. емйр амияк [същ., от гр.-лат.] —
безцветен газ с остър дъх; амоняк
амнйстия [същ., от гр.] — изцяло или частично опростяване на наказание; прошка, помилване
амуджа [същ., от тур.] — чичо; вуйчо; братовчед
амуджилар — множествено число в турски език на амуджа
амунйция [същ., от лат.] — снаряжение; ремъци за препасване на оръжие
амур [същ., от фр.] — любов амурен [лрнл.] — любовен амфибия [същ., от гр. -лат.]
— земноводно животно амфие — вж. енфие анагноз — вж. анагност анагнос — вж. анагност анагност [същ., от гр;] —
облечен с черковна мантия доброволен млад прислужник при богослужение
анали [същ., мн., от лат.] — изложение на исторически събития в хронологичен ред
анадолски [прил.] — свързан или отнасящ се до Анадола
13
анадънма — вж. анадънму. анадъпму — [неизм., от тур.]
— Ясно ли е?; Разбра ли? аналой [същ., от гр.] — висо
ка масичка в черква с поставка за изправяне на книги
анархист [същ., от гр] — неподчиняващ се на никаква власт; член на анархическа организация ■
анархически [драл.] — свързан или отнасящ се до анархия или анархист
апархия [същ., от гр.] — безвластие; безредие; сти- хийност
анасон [същ., от гр.] — етерично растение, използвано за ароматизиране на ракия и други
анатема [същ., от гр.] — църковно проклятие; проклятие изобщо
анахорет [същ., от гр.] — уединен монах; отшелник; пустинник
анахронизъм [същ., от гр.] — отживелица
ангарйя (гац;., от гр.-тур.] — принудителен безплатен труд
ангажирам [гл., се. и несе., от фр.] — уговарям, свързвам с обещание или с
договор някого; наемам, запазвам; задължавам някого с нещо или за нещо
ангажиран [лрмл.*] — зает;нает; обвързан
ангина1 [същ., от кдд*.] — вид памучен плат
ангина2 [същ., от лат.] — гърлобол '
ангина пекторис [същ., от лат.] — вид болест; гръдна жаба, стенокардия
анданте [нар., от ит.] — бавно;забавено
анданте [същ., от ит.] — музикално произведение или част от него, изпълнявана в бавно темпо
анджак [нар., от тур.] — именно, тъкмо, точно така
анекдот [същ., от гр.] — сбито представяне на забавни случки за известни или измислени лица; измислица, небивалица
анекдотйчен [драл.] — смехотворен; измислен, невероятен
антерйя [същ., от ар-тур.] — подпълнена с памук платнена дреха; къса мъжка аба
антика [същ., от лат.] — старинен предмет с историческа или художествена стойност
антипатия [сам/., от гр.-лат.] — неприязън, отврата
антитеза [същ., от гр.] — противоположност на предмети и явления; противопоставяне
антре [същ., от фр.] — входно помещение в жилище
антре [гл. ф., от фр.] — Влезте!; Заповядайте!
антрефиле [същ., от фр.] — малка вестникарска статия
апарат [сад/., от лат.] —
14
уред; устройство; телег- рафически апарат
апатичен [прил., от фр.] — безстрастен,безучастен
апатия [същ., от гр.-лат.] — безразличие, безучастност,
, незаинтересуваностапел [сан/., от фр.] — покана,
призив; обръщение, зов апелйрам [гл., св. и несв., от
лат.-нем.] — призова, призовавам
апогсй/я/ [същ., от гр.] — най-висока степен на проявление
апокалиптйчески [прил., от гр.] — страшен, ужасен; загадъчен, тайнствен; пророчески
апосиопезен [прил., от гр.] — внезапно прекъснат
апостол [същ., от гр.] — книга, в която са записани “деянията на апостолите** и техните “послания”; откъс от тази книга; проповедник на учение, идея и други
апостолски [нар.] — като апостоли, т.е. боси
апотеоз [същ., от гр.] — обожествяване; прослава, величаене; тържествен финал, прославящ народ, герой, събитие и други
апса/на/ [същ., от ар.-тур.] — затвор, тъмница
арабаджилък [същ., от тур.] —коларство
арабаджйя [същ., от тур.] — майстор на каруци, колар; превозвач с кола
арабеска [същ,, от лат.] —
украса във вид на преплетени стилизирани стъбла, листа и др. или геометрични фигури със символно значение; поза от класическия танц
араван — вж. раван аратлик — вж. аретлик арбанас/ин/ [същ., от гр.] —
албанец, арнаутин аргат/ин/ [същ., от гр.] —
наемен работник, ратай аргбсам, аргбсвам [гл.,св. и
несв., от гр.] — отстраня, . отстранявам свещеник от
служба поради провинение; отнема, отнемам правото на свещеник да служи за наказание
аретлик [същ., от ар.-тур.]— приятел, побратим
арем — вж. яремарена [същ., от лат.] —
посипана с пясък площадка на стадион или в цирк, където се изпълняват гладиаторски борби, представят се дресирани животни и други _
а ре та [същ., от гр.] — добродетел
арзухал [същ., от ар.] — заявление; писмена молба
аристокрация [същ., от гр.]— виеше съсловие; привилегирована група
арка [същ., от тур.] — подкрепа, покровителство; покровител; тил
аркадаш [същ., от тур.] — другар, побратим
аркадашлар — множествено
15
число в турски език на аркадаш
аркаи [същ., от тат.-рус.] — въже или прът с примка открая
армаган [същ., от тур.] — дар,подарък
армея [същ., от гр.] — кисело зеле; зелева чорба
армосам, армосвам [гл., св. и несв., от гр.] — годя се; годявам се
Арнаутлък [същ., от гр.- тур.] — Албания
арнаут/ип/ [съи/., от гр.-тур.] — албанец; проклет, упорит човек
арнйсам, арнйсвам (гл., св. и несв., от гр.] — спра, спирам; престана, преставам
арсенал [сап/., от ар.-фр.]_ оръжейна фабрика или работилница; оръжеен склад
артикул [същ., отлят.]—отделен вид търговска стока
артилерия [сви;., от фр.] — тежки огнестрелни оръжия; войска, действуваща с такива оръжия
артнсам, артйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — остана, оставам в излишък; изолирам се
артък [прил., иеизм., от тур] — излишен, непотребен
арфа [същ., от нем.] — некол- кострунен музикален инструмент
архангел от гр.] —главен ангел
архидйкон [същ., от гр.] — главен дякон при архиерей
архиерей [същ., от гр.] — висш християнски духовник (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх...)
архиерейски [прил. ] — от- . насящ се до висш духовник
архимандрит [същ., от гр.] — управител на манастир; отличие на неженен свещеник (еромонах), което се дава преди получаване на епископски сан
архнправославен Крил.] — свръхправославен
архоадараджи/й/ [същ., от гр.] — калугер, който посреща и настанява гости в манастира
архбнт [същ., от гр.] — военачалник
аршин [същ., от пер.-тур.] — мярка за дължина, равна на 68,75 см. или на 71,2 см.; мерило; лакът
аскср [същ., от ар.-тур.] —- войска; войник
аскерлйк [същ., от ар.тур.]— военна служба; войни к- лък
аскерлйя (съи/., от ар.-тур.]— военнослужещ; военен
аскетизъм [съи/., от гр.] —отчуждение от живота, от света
аскъ (съи/., от тур.] — бесилка, бесило
аслан [съи$., от тур.] — лъваслъ — вж. асъл
16
асонанс [същ., от лат.] — съзвучие; непълна рима, свързана с повторение на звукове
асоциация [същ., от лат.] — свързване на представи; обединение; съюз
аспйд [същ., от гр.] — отровна змия
аспра [същ., от гр.] — дребна сребърна монета
астарджйя [същ., от тур.] — тъкач на тънки (фини) платове
астраган [същ., от тур.] — фино обработена кожа с къдрав косъм от младо агне
астраганен [прил.] — изработен от астраган
асъл [прил.; от ар.-тур.] — същински, истински; наистина
асъл [нар., от ар.-тур.] — наистина
ат [същ., от тур.] — едър и' силен яздитен кон ♦
атавйзъм [същ., от лат.] — изява на унаследени отпреди няколко поколения качества; отживелица
аташе [съм/., от фр.] — член на дипломатическо представителство в Друга държава
атестат [същ., от лат.] — диплом за завършено образование; характеристика на качествата на лице
атйловски [прил.] — завоевателен; грабителски
атлазен [лрмл.] — копринен; направен от коприна, лъскава от едната страна
атмосфера [същ., от гр.] — въздух; околна среда; обстановка; взаимоотношения
аудиенция [същ., от лат.] — официален прием на дипломатически представител от висш държавник (монарх или председател на правителството); среща
аутодафе [същ., от порт.] — , публично изгаряне на ере
тици или еретически книги; изгаряне, унищожаване
аферим от пер.-тур.] — Браво!; Отлично!
афие [същ., от ар.-тур.] — доносник
афион [същ., от гр.-тур.] — вид опиат; търпение
афионлйя [прил., неизм. от тур.] — употребяващ афион; придирчив, взискателен; сприхав, нервозен
афиш [сьи/., от фр.] — ръчно разпространявана на печатна обява
афоресам, афоресвам [гл., св. и несв., от гр.] ~ отлъча, отлъчвам от дадена религиозна общност; прокълна, проклинам
афоресан [прил.*] — отлъчен афоресмо [същ., от гр.] —
отлъчванеафоресник [саи/., от гр.] —
афоресан човек; проклетник афронт [същ., от фр.] —
обида, оскърбление
2. Речник ... 17
афронтираме [същ., от фр_] — обиждана, оскърбяване
ахеец [същ., от гр.] —> представител на древен елински . народ
ахйевски [прил.] — свързан - или отнасящ се до село Ахиево
ахмак [съм/., от ар.-тур.] — глупак, наивник
ахтапод —,вж. октопод ахрен/ип/ — вж. ахрян/ип/ ахрйп/ип/ [съм/*] — помак от
района на Средните Родопи акчйя [същ., от тур.] —
готвачацетилен [съа/., от лат.-фр.]
— безцветен, лесно запа-« лим газацетиленов [лрил.] — рабо
тещ с ацетиленачигьоз [прил., неизм., от ■
тур.] — хитър, -оправен; отракан
ачигьозлйя[прил., неизм., от тур.] - хитър, оправен; отракан
ачигьозлйк [същ., от тур.] — хитрост, ловкост: умение
ачигьозлук — вж. ачигьозлйк ачигьозлък — вж. ачигьозлйк ачмалйя [прил., неизм., от
тур.} — връхна дреха с про- рези на раменете, за да увисват ръкавите празни отзад
ашево [същ., от тур.] — кухня шиколеуп [межд., от тур.] —
Брано!; Похвално!ашмак — вж. яшмак ашьма [същ., от тур.] —
изхабяване, ръждясване
аязма [с®м/.; от гр.] — извор с лековита вода
аязмо — вж. аязмааян/ин/ [същ., от ар.-тур.] —
управител на област, околия или град
аяплйк [същ., от ар.-тур.} — област, околия
аяр [същ., от ар.-тур.] — йерна единица за качеството на благороден метал или скъпоценен камък; карат
Ббаба [същ., от тур.] — баща,
таткоБабаалие/и Баба-алис/ [същ.,
от ар.-тур.] — Високата Порта; османското правителство . -
бабаджап [същ., от тур.] — едър човек, здравеняк; юнак
бабайт/ин/ [същ., от тур.] — юнак; мъжага
бабаитлйк — вж. бабаитлък бабаитлък [съм/., от тур.] —
юначество, дързост бабайтскв [прил.] — свързан
или отнасящ се до бабайт /ип/ или бабаитлък
бабанка [същ., от тур.] — юнак, юначага; бабайт
бабка [съи/.] — дребна стара монета
багабдшг/ип/—вж. вагабонт/ип/ багдадски [ирил.] — свързан
18
или отнасящ се до град Багдад
багрепйца [съм/.] — дълга дреха от скъп тъмночервен плат; мантия
бадева [нар., от пер. -тур.- ар.] — даром, безплатно; напразно, безполезно
бадемлйя [прал., неизм., от пер.-тур.] — приготвен с бадем; с форма на бадем
бадж [същ., от пер.-тур.] — пазарно мито; налог за внесена стока
баджак [сам/., от тур.] — крак;бедро; крачол
баждарпица [сам/.] — място или сграда, където се облагат с бадж (пазарно мито) продаваните в града стоки; изпитание; митарство
базиргйп/ип/ [съи/., от пер. тур.] — търговец; богаташ; търгаш
байопет [същ., от фр.} — щик; копие
байрак'[съм/., от тур.] — знаме
байрактар [същ., от пер.- тур.] — знаменосец
байрам [същ., от тур.] — голям мохамедански религиозен празник
бакал/ин/ [същ., от ар.-тур.] — търговец или продавач на бакалски (хранителни) сток и
бакалъм /а бакалъм/ [ме.жгд., от тур.] —Да. видим! Хайде!
бакенбардн мм., отнем. -рус.] — небръсната от
двете страни на бузите брада
бакрач/е/ [съи/., от тур.] — котел; котле
бактйсам, бактйсвам [гл., се. и песе., от тур.} — дотегне ми, дотяга ми; омръзне ми, омръзва ми
бакшйш [същ., от пер.-тур.]— персонално Допълнително заплащане; подарък, подкуп
балаган [същ., от рус.] — панаирджийска барака; панаирджийско представление
барабут/ип/ — вж. балбуг/ин/ балбут/ин/ [същ.] — глупак;
простакбалъкчйя [същ., от тур.] —
рибарбалван [същ., от тур.] —
голяма буца пръст; голям камък
балдъза [същ., от тур.] — сестра на съпругата (по отношение на съпруга)
балзам — вж. балсам балсам [сви/., от финик.-гр.]
— благоухание; специално приготвена течност; успокояващо лекарство
бамбашка [прил., неизм. от тур.] — съвсем друг, различен; непривичен
бамтел [саи/., от тур.] — малка брадичка под долната устна
бап1 [същ., от рум.] — румънска парична единица;, дребна монета
19
бан2 [гьи/.] ~ владетел; управител на област; господар; богаташ
банда [същ., от нем.-ит.] — инструментален оркестър
бандерол [същ., от ит,-фр.] - - книжна лента, удостоверяваща платена такса; лента за обвиване на пратки .
банкер/ин/ [същ., от ит.] — притежател на банка; акционер
барабар [нар., от пер.тур.] — заедно, едновременно
барабер — вж. барабар барачест [прил.; от тур.] —
космат, рошавбард [същ., от келт.-фр.] — на.-
роден певец в древността; поет или певец, прославящ важни исторически събития
бардачец — стомна,стомничка
барде [същ., от тур.] — малък глинен съд
баре/м/ [нар.. от тур.] — поне барикада [същ.. от фр.] —
укрепление от подръчни предмети; преграда, препятствие
барй/м/ — вж. баре/м/ барометър [същ., от гр.-
ангд.] — уред за измерване на атмосферното налягане
барон [същ., от лат.] — благородническа титла
бархат [същ., от рус.] — кадифе
баркатси [прил. от рус,] — кадифен
басканлък [същ:, от тур.] — нападение; обир;грабеж
баския [същ., от тур.] — дъска на ограда, върху която се опират дъски или зид; тънка одялана греда;
, дълъг клон за натискане на копа сено ,
баскън [същ., от тур.] — грабителско нападение; обир, грабеж
бастисам, бастйсвам [гл., св. и несв., от тур.] —нападна, нападам; превзема, превземам; ограбя, ограбвам
бастисан [прил. *, от тур.] — нападнат, заварден
басурман/ин/ [същ., от рус.] -— неверник, мохамеданин
бас ьн [сащ.] — басня; поука;лъжа, измислица
батакчййски [прил.] — объркан, неясен . ' !
батакчййски [нар.] — объркано, неясно
батакчйя [същ., от тур.] — неоправен човек
баталия [същ., от фр.-рус.] — битка; война
батальон от фр.-рус.]— част от полк, състояща се от няколко роти; войскова дружина
батардйсам, батардйсвам[гл., св. и несв., от тур.]— унищожа, унищожавай; разоря, разоравам; опропастя, опропастявам
батарея [същ., от фр.-рус.] — войскова част, обслужваща артилерията
батлак [съм/.] — голяма бъчва за вино
20
баглаче [същ.] — бъчвичка; бухтичка
батърдйсам, батърдйсвам — вж. батардйсам, батар- дйсвам
бахча — вж. бахчйя бахчеванжйя [същ., от пер.-
тур.] — градинарбахчйя [същ., от пер.-тур.]
— зеленчукова или овощна градина
бац — вж. баджбачо [същ.] — по-голям брат;
бате; по-възрастен, уважаван човек
баш [прил., нар., от тур.] — главен; първи
баш [нар.] — тъкмо; точно баша чакълмас [неизлс, от
тур.] ~ втълпено в главата башйя [сам/.,’ от тур.] —
главатар, първенец башйбозук [сап/., от тур.] —
нередовно турско опълчение, набирано по места
башка [прил., от тур.] — отделен; различен
баялдйсам, баялдйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — припадна, припадам; преуморя се, преуморявам се
баяне [сам/.] — врачуване;гадаене
бег — вж. бейбеглербег [същ., от тур.] —
вж. бейлербейбеглйк [сам/., от тур.] —
данък върху дребния рогат • добитък
бегликчйя [същ., от тур.] — събирач на данък беглйк
бегликчибашйя [същ., от тур.] ~~ лице, откупило от държавата правото да събира данък беглйк
бегликчилък [сам/., от тур.]— събиране на данък беглйк
бедел [същ., от ар.-тур.] —военен данък, плащан от мъже-немохамедани
беджердйсам, беджердйсвам[гл., св. и несв., от тур.]— наредя се, нареждам се; устроя се, устройвам се
бедуйн [сам/., от ар,] —пустинен жител
безапелационен [лрмл.] — неподлежащ на обжалване; окончателен
безбеден [прил.] — безпрепятствен
безбедно [нар.] — безпрепятствено
безбели (нар., от тур.] —. изглежда, вероятно
безбоязнен [прил., от рус.] — безстрашен .
безбоязпено [нар., от рус.] — безстрашно .
беззаббтен [прил., от рус.] — безгрижен
беззаботно [нар., от рус.] — безгрижно
беззаветен [прил.] — изцяло* предан; всеотдаен безистен [същ., от пер.-тур,]
— постоянен покрит или заграден пазар
безконечност [същ.] — безкрайност
безкончаем [прил. ] — безкраен
21
безместси [прил. ] — неуместен
бсзпечност [същ., от рус.] — безгрижие; незаинтересу- ваност
бсзрампик [сащ.] — горна къса мъжка или женска дреха
бсзчйнсп [прил.] — невъзпитан; неприличен
бей [същ., от тур.] — титла на малък васален господар в стара Турция; турски големец; войскови чин; почтително обръщение
бейлер — множествено число в турски език от бей
. бей за де [същ., от тур.-пер.]— син на бей; князевич; знатен, богат човек
бейлербег — вж. бейлербей бейлербей [същ., от тур.] —-
главен управител на област бекерлък — вж. бекярлък беки — вж. белкн/м/ бсклеме [същ., от тур.] — за
става; стражница за охрана на път или проход; караулно помещение; място за чакане
бскрйя [същ., от ар.-тур.] — пияница
бекярлък [същ., от тур.] — ергенуване,ергенство
бслалйя [прил., от тур.] — причиняващ пакости
белегче — вж. белекче бследйе [същ., от ар.-тур.]
— градски съвет; община белезик [същ.] — желязна
халка за сковаване ръцете на арестант
' белекче [същ., от тур.] —
желязна халка за оковаване ръцете на арестант
белетристика [същ., от фр.]— литература, сътворена в жанровете на художествената проза
белия [съм/.]х— вид пшеница белки/м/ [нар., от тур.] —
нима; данобеллй [нар., от тур.]—-явно,
известно -беловбеков [прил.] — нап
равен от бял восък бенсвреци [същ., от лат.] —
тесни гащи от бяла аба бент [същ., от пер.-тур.] — из
куствена преграда отпръст, камъни и дървета за отбиване на водата и отклоняване на речното корито
берат [съи/., от ар.-тур.] — султански указ или грамота
бербапт/ин/ [същ., от ит-~ рум.] — негодяй, мошеник, мръсник
бербат [прил., неизм., от тур.] ■ - изцапан; замърсен
бербатлък от тур.] —безобразие; мръсотия
бербер/ин/ [сам/., от ит,- тур.\ — бръснар
берберпица [съи/.] — бръснарница
бербетлък — вж. бербатлък берекет [същ., от ар.-тур.] —
плодородие; изобилие; реколта
берекят — вж. берекет берна [гл., се.] — събера бсстиялсп [прил., от лат.) —
зверски, животински
22
бсрдана [същ., от ам.] — бойна пушка
бстер [нар., от пер.-тур.] — по-лошо, по-зле
бсшлйк [същ., от тур.] — турска монета със стойност 5 гроша
бивак [същ., от нем.] — временно местопребиваване на войскови или други части; лагер
бйда [гл., несв.] — съм бйз-бизе [нар,, от тур.] —
насаме, на четири очи; интимно
бйкопсфилдов [л/шл.] — свързан или отнасящ се до лорд Биконсфилд; злодей
биле/м/ [нар., от, тур.] — даже; дори
билср/ин/ [същ.] — събирач на билки; лечител с билки; билкаджия
билетчс [съи/.] — писмо, бележка, записка
билпйк — вж. биплйкбилюк (сам/., от тур.] — войс
кова рота; множество; стадо билюкбашйя [същ., от тур.]
— командир на рота в турската войска
билюр [сги/., от ар.-тур.] — зрителна тръба, далекоглед; кристално стъкло; де-' бела стъклена чаша; очила
билюрен [лрмл.] — стъклен, кристален
билюров — вж. билюрен биля/м/ — вж. биле/м/ бймбагпи» — вж. бйнбашия бйнбашия [същ., от тур.] —
войскови чин; офицер, ко
мандващ 1000 души; хиг лядник
бинсджйя [същ., от тур.] — конник, ездач
бинек [същ., от тур.] — яз- дитен кон
бинек [нар., от тур.] — яздейки, яздешком
биплйк [същ., от тур.] — стъклен съд, бутилка или дамаджана с вместимост 1000 драма; дамаджана
бинокъл [същ., от лат.] —. далекоглед
биргьотлйя [прил., неизм., от тур.] — плиткодънест; с плитко дъно (за гащи)
бйржа [същ., от рум.}. — файтон с един кон
биринджй [прил., неизм. от тур.] — пръв, първокачест- вен
бисмилях/им/ [неизм. от ’ /иур-1 — В името на бога!
Бога ми!бирт [същ., от рум.] — гос
тилница, кръчмабифтек [същ., от англ.] —
леко запечено говеждо месо; пържола
бистро [същ., от фр.] — кръчма бйтва [сам/.] — битка бичакчйя — вж. бучакчйя бичйм [същ.-, от тур.] — вид,
образ; форма, калъп бичкиджййница [сан/.] —
дъскорезница бичкййница — вж. бичкид
жййницабичкйя [същ., от тур.] —
дърводелски инструмент; дъскорезница
23
бйшна, бйшвам [гл., св. и месв.] — блъсна, блъскам; бутна, бутвам; отхвърля, отхвърлям
благ [прил.] — блажен благоврсмие [сви;.] — сгоден,
удобен случай; удобен повод благодаря [гл. ] — радвам,
въздействам благоприятно бланкйзъм [същ., от фр.] —
учение, застъпващо тезата за възможна смяна на буржоазния строй със социалистически чрез преврат
близоседен [дрил.] — съседен, близък
блипдаж [сви;., от лети.] — военно укритие; бункер
блистателеп [прил., от рус.] — бляскав, блестящ
блокирам [гл., св. и несв., от нем.]~ възпрепятствувам, преча; ограждам
блудство [сан/.] — полов разврат; безчинство
блюдо [същ.] — чиния, чиний- ка
блян [същ.] — трудно осъществима мечта
боа [същ., от лат.] — голяма тропическа змия
боаз [същ., от тур.] — устие; пролом; проход
боба—вж. бабабобайко [същ., от тур.] —
татко, бащабобако — вж. бобайко болка' [сви;.] — монета с
ниска стойност, равна на 1/3 от парата
бодка2 [същ.] — острие; бодил; вилица
боеви е [са щ.] — страх, боязън босрин [същ., рум. от бълг.]
— знатен, богат човек; болярин -
божа се [гл., несв.] — кълна се в бога
божек [същ.] — просек бозав [прил.] — сив бозалък [същ., от тур.] —
вид трева (садина); целина, обрасла с едра трева
бозгун [прил., неизм.; от тур.] — размирен, смутен; смутно време, размирица
боздугап [същ., от тур.] — старинно оръжие
бозев — вж. бозав бозпа [нар.] — бог знае бозов — вж. бозав бозукбашня [сам;., от тур.]
— нередовен турски войник; башибозук
бозяв — вж. бозав бойлия [прил., неизм., от
тур.] — дългобойна пушка с точна стрелба и дълга цев
бок [сви;.] — страна, хълбок боков [лрил.] — страничен боклатмъш [същ., от тур.] —
посерко, дриельо боклйя — вж. бъкел бол [съм;.] — болка бол [нар.] — много; в изо
билиеболезън [сви/.] — болка, болест болест [сви/.] — болка болея [гл., несв.] — боледу
вам; силно милея; страдам боллук [сви;., от тур.] —
изобилиебомбардира пие [сви;.] — бом
бардировка; обстрел
24
бомбашйр/ип/ — вж. мюба- шйр/ин/
бомбид [същ. от фр.] — виеше общество; аристокрация
бонджбр вж. бонжур бонджур — вж. бонжур бонжур [неизм., от фр.] —
добър денбонжур [същ., от фр.-рум.] —
къса до кръста връхна женска дреха
боравя1 [гл., песе.] — подвизавам се
боравя2 [гл., иесв.] — служа си бордей [същ., от ит.-рум.] —
вкопано в земята жилище; неблагоустроен и нехигиеничен дом
боран [същ., от ит.-тур.] — силен, буен вятър
борозан [сан/., от тур.] — тръба за свирене
борун — вж. бурунборч [сам/., от тур.] — дълг,
изплащане; сумаборчлйя [прил,, неизм., от
тур.] — длъжникбостанджйбашйя [същ., от
пер.-тур.] — надзирател на градинарите и на султанския сараи
бостанджйй/я/ [същ., от пер.- тур.] — градинар; пъдар
ботрак — вж. бутрак ботфбрти [сащ., от фр.] —
ботушибохем/а/ [сащ., от фр.] — ин
телектуалец, водещ безгрижен, несъобразен с установените порядки живот
бохча [същ., от тур.] —
квадратно парче плат за увиване или покриване
бочен [прил.] — страничен бочка [сам/.] — бъчва; бъклица бошбуазлък [същ., от тур.]
— словоохотливост, праз- нословие, бъбривост
бошлаф [същ., от пер.-тур.]— празни приказки; глупости
бошнак [сам/.] — жител на Босна
бошняк вж. бошнак боюрултйя — вж. буюрултйл боярски [прил.] — болярски брава [същ.] — глава дребен
добитък(овци,кози) бравйрам [гл., се. и несв. от
яел<.] — пренебрегвам, не зачитам опастности; правя се на храбрец: притежавам високо самочувствие
бран [същ.] — битка, б€ой; война
бранен [прил.] — боен; военен брантйя [сам/., от тур.] —
стара, развлечена жена; жена с леко поведение
братушка [сам/., от рус.] — обръщение към руснак; наименование на руснак
бреме [сам/.] — товар бренен [лрмл.] — тленен;
краткотраен, нетраен бренност [сам/.] — тлен; нет-
райностбриз [същ., от фр.] — край
морски вятърбрйзга [същ., от рус.] —
пръска
25
брйзпа [гл., се.) — бликна; плисна; излея се
брилянт [същ., от фр.-рус.] — обработен бял диамант
брич1 [същ.] — бръснач брич2 [сам/.] — вид панталони брйчка [същ., от ит.] —
покрита лека каруца за превоз на пътници; разнебитена кола
брйша [гл., несв.] — бърша; трия
бродник [същ.] — мъж, който броди нощно време, за да правй магии; дух на мъртвец
бродница [същ.] — жена, която броди нощно време, за да прави магии; дух на мъртвец
брука [същ.] — пъпка по тялото; буца на главата
броеница — вж. броеници броеници [същ.] — наниз от
кръгли кехлибарени, кос- тени или други топчета, които се прехвърлят за развлечение
брожение [същ.,-: от рус.] — обществено вълнение; недоволство
броня [същ.] — предпазно защитно облекло от метал
брошура [същ., от фр.] — неподвързано печатно издание с ограничен обем
брошурка — умалително от брошура
бръв [същ.] — мост, направен само от един дървесен ствол
брънка [същ.] — халка бръптйя — вж. брантйя
бръскалка [същ.] — метла,• направена от дървесни
клонкибръстя [гл., несв.]— ямзелена
шума (за животно)брътвеж [същ.] — дърдорене;
празни приказкибрътвепис [същ.] — говорене,
бърборенебрътви се [гл., безл.] — говори
се, приказва себрътвйя [същ.] — празни,
глупави приказкибрътвя [гл., несв.] — говоря,
приказвамбръщолевя [гл., несв.] —
говоря, приказвам, каквото > ми дойде на ума
бряз [лрнл.] — с бяло петно на челото или на опашката
бубайко — вж. бобайко бугагй/й/ — вж. букай будала [същ., от ар.-тур.] —
глупак, простак будалщина [същ.] — глупост,
простотиябудненце [същ.] — малък съд
за ракия; буренцебудоар [същ., от фр.] —
луксозно обзаведена женска тоалетна стая •
бузгун [същ., от тур.] — поражение
буйруитйя — вж. буюрунтйя ' букак [същ., >ия.] — верига за
спъване краката на човек или на животно
буквален [прил.] — точен; дословен
буки [същ.] — старо име на буква б
букинйст [същ., от фр.] —
26
продавач на стари книги и антики;антиквар
буколйчески [прил., от лот.]— поетически творби, в които се възпява селския живот
була [с®и/.] — туркиня, кадъна буламач [същ., от тур.] —
безвкусно ястиебулвар [същ., от рус.] —
улица, булевардбулгарс — вж. булгарйна булгарйна [сгму.] — струнен
музикален инструмент булгарйя — вж. булгарйна булгур [съм/., от тур.] —
овършана и натрошена пшеница
бум [същ., от англ.] — изненадващо деяние или събитие; сензация
бумага [същ., от рус.] — хартия; нещо, написано на хартия; бележка, документ
бумбаарек [с»и/., от тур. ] — ястие, приготвено от дебелото черво на животно
бумбашйр/ии/ — вж. мюба- шйр
бупа [сам/.] — въстание; бунт срещу властта; размирица
бунар [същ., от тур.] — извор; кладенец
бупя [гл., несв.] — бунтувам; подбуждам; подтиквам
буран — вж. борапбурйлче [сан/.] — продълго
вато буренцебурия1 [сам/.] — духов инст
румент; тръбабурйя2 [сгм/.] — голямо буре бурлеска [същ., от ит.] — ли
тературна или музикална творба, в която комичният ефект се основава на контраста между съдържанието и формата
бурлйв [лрмл.] — бурен,гръм- . лив; неспокоен; размирен бурмалйя [прил., неизм. от
тур.] ~ завит, засукан; скопен
бурузйн — вж. борозап буруп [сгм/., от тур.] — земна
издатина; могила;хълм бутада [същ., от фр.] —
каприз, прищявка; сръдня бутониера [сам/., от фр.] —
илик на ревер на връхна дреха, служещ за закичване с цвете
бутопиерка — умалително от бутониера
бутрак [саи/.] — вид растение; репей
бутурак — вж. бутрак бухгалтерия [същ., от рус.] —
счетоводство; книговодство; канцелария
бучакчййница [същ,] — ножарска работилница
бучакчйя [същ., от тур.] — ножар
бучинйш [същ.] — растение бушпица [сам/.] — юмрук;
пестник; плесница;удар буюкйя [сам/., от тур.] —
щипци за поддържане на . формата на мустаци буюр [неизм., от тур.] —
Заповядай!Заповядайте! буюрун — вж. буюр буюрупус — вж. буюр буюрдйсам, буюрдйсвам [гл.,
27
св. и несв.] — заповядам, заповядвам; наредя, нареждам
буюрсуп — вж.буюр буюрултйя [същ., от тур.] —
правителствено разпореждане в писмена форма; заповед; постановление
бъбля [гл., несв.] — бъбря;говоря неразбрано
бъдне [същ.] — малко буре бъкел [съм/.] дървен съд за
водабълдам .[гл., несв.] — газя с
усилие, с мъка .бърдук [сан/., от тур.] —
стомнабърдчйна [сам/,] — земно
възвишениебъркач [сам/.] — бъркалка бърна [съм/.] — устна бъх [сън^.] — скриване на
нещобъша [гл., несв.] — скривам
истинатабъчевкя [сги/.] — бъчва 1 бъчовка — вж. бъчевка бюлбюл [същ., от пер.-тур.]
— славей610ЛЮК — вж. билюк бюлюкбашия — вж. билюк-
башйябялочнренен [прил.] — с бяла
дръжка
Вваалагй-биалагй — вж. вал-
лахйбилляхй
вагабонт/ин/ [сам;., от лат.] — безделник; мошеник
ваден [прил.*] — обработен, х щавен (за животинска кожа)
ваджййски [прил.] — проклет, отвратителен
ваджйшки — вж. ваджййски ваджйя [същ.] — пущина вазгечтйсам, вазгечгйсвам
[гл., св. и несв.] — откажа се; отказвам се от нещо; разколебая се, разколебавам се
вакханалеп [прил.] — не? обуздан, разюздан
вакханалия [същ., от гр.] — древногръцки празник в чест на Бакхус; необуздано веселие
вакханка [същ.,от гр.] — ' жрица в храмовете на бог
Бакхус; жена със съмнителен морал .
вакъл [прил.] — черноок и чернокос; с черно около очите (за агне или овца) .
вакуф — вж. вакъф вакуфеки — вж. вакъфски вакъф [същ., от ар.-тур.] —
недвижим имот, подарен на джамия за благотворителни цели
вакъфски [лрил,] — свързан или отнасящ се до вакъф
валака — вж. фал ат а валенция [същ., от лат.] —
число, отразяващо с колко водородни атома може да се свърже или замести един атом от друг химически . елемент, съчетаемост
вали ~ вж. валия
28
валиде-султан [същ.,-от тур.] — султанската майка
валййски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до валия
валй-паша [същ., от ар.- тур.] — паша, който е управител на област или провинция
валйя [същ., от ар.-тур.] — управител на вилает
валлаха [неизм., от ар.-тур.] — За бога! Бога ми!
валлахй-билляхй — [неизм., от тур.] — заклинание
вало [същ., от гр.-ит.] — прозрачна фина тъкан; було; воал
валог [сам/.] — земна вдлъбнатина; подножие на планинска височина
вам — вж. вамов а мо [нар.] — тук, тука; насам вампйр [сьм/.] — мъртвец,
който нощно време напуска гроба си и прави пакости
вампор — вж. вапбр вапйр — вж. вампйр вапор [същ., от яат.] —
параход • •вапцам, вапцвам [гл., св. и
несв.] — боядисам, боядисвам; изпадна, изпадам в неприятно положение
вапцан [л/шл.*] — боядисан вапцнлка [същ.] — боя; разт
вор за боядисваневарак [същ., от ар.-тур.] —
тънки златни или сребърни листове, използвани за украса
варакладйсап — вж. варак- лядосан
варакладосан [прил*] — украсен с варак; блестящ, лъскав
вараклйя [прил.] — украсен, облепен с варак; позлатен; блестящ; лъскав
варам [гл., несв.] — оставям на спокойствие; не закачам
варам се [гл., несв.] — пазя се; бягам
варварски [прил.] — свързан или отнасящ се до варварин; дивашки; зверски
варе [межд.] — за израз на страдание и болка
варево [същ.] — вариво . вариклечко [същ.] — свидлив
човек; скъперникварйя [същ., от гр.] — вид
ударение в черковносла- вянската писменост
варка [същ., от ит,-гр.] — лодка
варкам [гл., несв.] — бързам; изпреварвам
варъвджа/к/ [нар., от тур.] — дори, даже; чак
васал [същ., от феодал с определени задължения към владетеля си; лице или държава в положение на зависимост
васален [прил.] — зависим, подчинен; несамостоятелен
васалство [сьм/.] — зависимост, подчиненост; несамостоятелност
васйя [същ., от ар.-тур.] — лице, упражняващо настойничество или опекунство
ватага [същ., от рус.] — банда; група, дружина
29
витах [същ., от рум.] — чиновник от съдебната администрация; надзира-
■ тел на железнодобивна пещ
ватерловски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до Ватерло
ватерпуф [съм/., от англ] — непромокаема дреха; лека връхна дреха
вахмайстср — вж. вахмистьр вахмистър [сам/., от нем.-
рус.] — кавалерийски фелд- фебел; старшина
ввсря, ввсрявам [гл., св. и несв.] — поверя, поверявам
веда [съм/.] — вещица; самодива
веда [гл., несв.] — водя веде — вж. веди веди [съм/.] — старо име на
буква введно [нар.] — заедно; изця
ло; наведнъжвеер [съм/., от рус.} — ветрило вежа, везвам [гл., св. и несв.]
— вържа, връзвамвежа [гл., несв.] — бродирам;
везавежество [сам/.] — ученост;1 грамотност; познание везде [дар.]— навсякъде везден — вж. веедеп вездесъщ [лрмл.] — всезнаещ;' везир [съм/., от ар.-тур.] —
първият по власт саиовник след султана
векйл/ин/ [съм/., от ар.-тур.]— пълномощник, представител на населението; наместник
векилхарч /и векйл-харч/ [същ., от тур.] — домакин, ИКОНОМ ’
вслемудър — вж. велемъдър нелемъдър [ирил.] — много
мъдървелзевул/ип/ [съм/., от евр.- ' гр.] — дяволски главатар;
проклет, злобен човек велия — вж. валия велможа [съм/., от рус.] —
болярин; висш царски са- новник; благородник
вел-постелннк [съм/.] — началник на княжеската канцелария
вел-хетман [съд/.] — началник на милицията (полицията)
вентил [същ., от лат.] — кран; клапа
вено [съм/.] — зестра вепценосен [прил.] — увенчан
с венец; знатен, почитан вепйр/ин/ — вж. вампир вепър [съм/.] — мъжка дива
свинявергйя [същ., от тур.] — да
нък, налог върху сградите всрепйца [същ., от рус.] —
ред; върволица; верига вересия [същ., от тур.] —
отложено заплащане; кредит; напразно, на вятъра
верйм [същ., от тур.] —вид данък
вер-селям [неизм., от ар.- тур.] — много му здраве
всрсификация [същ., от лат.] — стихосложение;
. стихознание; стихоплет- стване
30
всрст/а/ [същ., от рус.] — руска мярка за дължина* равна на 1066 метра
верховсн [прил.] — висок вертеп [същ., от рус.] —
долнопробно заведение вссдсп [нар.] — цял ден;
постоянновссма [нар.] —твърде много, .
съвсемвссталка [същ., от лат.] —
жрица в храм на богиня Вес- та; девственица
вестник [същ.] — вестител всстовой [същ., от рус.] —
ординарецвот — вж. вехтвехт [прил.] — стар встка [същ.] — клон, вейка встрсник [същ.] — вятър-
■ ничав човеквеха [същ., от рус.] — висок
прът със знак за посочване на определено място
вехтозаветсп [прил.] — старо- заветен
вещ [прил.] — знаещ, можещ, умеещ
вещак [същ.] —познавач(ка- дърен човек ,
всщанис [същ., от рус.] — предсказание, прорицание
вещател [същ.] — гадател, пророк, прорицател.
вещателсп [прил.] — пророчески; проникновен
всщателство [сли/.] —пророчество
нещер [съ щ.] — врач; вълшебник; проклетник
вещерка [същ.] — врачка;
вещица; вълшебница; проклетница
взаимноучйтсл [същ.] — учител във взаимно училище
взглед — вж. взгляд взгляд [същ.; от рус.] —
поглед; възглед, мироглед •
взлелея [гл., св., от рус.] — отгледам, отхраня
взор [същ.] — поглед взятка [същ., от рус.] —
подкуп, рушвет; при игра на карти повторно вземане, ръка
взяткаджия [е®щ.] — рушвет- чия,подкупвач
нива [л<ез#сд., от ит.] — да живее!
вивандиера [същ.,.отфр.]_ продавачка на закуски и напитки в казарма
вйват — вж. вйва вйвод [същ;, от рус.] — извод вйговор [същ., от рус.] —
укор, мъмрене; сгълчаване, бележка
вйгод/а/ [същ., от рус.] — изгода; облага >. '■ ;
визйт/а/ [същ., от фр.] — посещение
визитйрам [гл., св. и несв., от фр.] — посещавам
вйзов [същ., от рус.] — извикване, призоваване; предизвикателство
визуален [прил., от лат.] — пряко наблюдаване; зрителен
викало [същ.] — специално място на минаре на джа-
31
мия, откъдето ходжата призовава Аллах
вилает [същ., от ар.тур.} — област, провинция
вилаетски [прил.] — областен, провинциален
вйлязка [същ., от рус.] — излаз, изход; нападение, набег
вилаят — вж. вилает вилка [сам/.] — вилица виляет — вж. вилает виляетски — вж. вилаетски виноберма [съм/.] — гроз
добервиноград [съм/.] — лозе випчсстер [същ., от англ.] —
вид бойна пушкавиражавам [гл., песе., от рус.]
— изразявам; предавам виран [прил., неизм.; отпер,-
тур.] — разнебитен, изоставен; болнав
виранлък [същ., от пер.-- тур.] — разнебитена сграда; развалини; недобро здравословно състояние
виртуозност [същ., от ит.] — голямо умение, майсторство при изпълнение
вие1 [съм/.] — височина вие2 [съм/.] — небесен прос
тор, небосвод; висинаВисока Порта г— Турция,
правителството на Турция
високороден [прил.] — от знатен род; благороден
виталйзъм [същ., от лат.] — учение в биологията, свързващо жизнените процеси с нематериално начало
виталност [същ., от лат.] — жизненост; жизнелюбие
витежки [прил.] — юнашки, геройски
витез — вж, витязвйтел [същ.] — дървено прис
пособление за стягане на снопи; воденично колело
витиеват [ярил., от рус.] — многословен, словесно- разточителен; ораторски
витййски [прил.] — ораторски витййство [същ., от рус.]
красноречие; ораторско., майсторство
вития [съм/.] — ораторвитяз [съм/., от рус.] — герой;
юнаквитло [същ.] — цилиндрична
ос със спираловидна резба по нея; винт; корабна или лодъчнаперка
витлообразеп [прил.] —> изработен във вид на витло
вйтлообразно [нар.] — кръгово
виходка [същ., от рус.] - - непристойно, осъдително деяние
виш [съм/.] — вишна ‘ вйше [нар.] — повече вйшен [прил.] — висш . вйшният [субст. прил.] —
господ, богвишегласие [съм/.] — мно
зинствовкратце [нар.] — накратко владяло [съм/.] — документ за
притежаван имотв л ад ям [гл., меса.] — владея владйчина [сън/.] — пред
назначен за владиката
32
владйшнина — вж. владйчина владйщина — вж. владйчина влак [съм/.] — примитивна
брана, направена от вършини
влака [съм/.] — челяд, род; потекло
влас [сви/.] — косъм влъхва [сви/.] — древен мъд
рец; злодей, разбойник внетре [нар.] — вътре воал [сви/., от фр.] — фина
прозрачна тъкан; було вовчовам се [гл., несв.] —
изглупявам, правя се на овца Водйци [същ.] — християнски
празникводник1 [съм/.] — приведен зет вбдник2 [сви/.] — водач воднйк [сви/.] — място, къде-
то се държат котлите с вода воз/а/ [съм/.] — товар, който
се събира на една кола возгара [сащ.] — уригване возелница — вж. возйлница возйлница [сви/.] — винена
бъчва с голяма вместимост война [същ.] — войска волентйр [сви/., от рус.] —
войник-доброволец волйя — вж. вулйя волонтйр — вж. волентйр волтерианец [сви/.] — привър
женик на идеите на Волтер; свободомислещ; волноду- мец
воля [сви/.] — разрешение вонта [сви/.] — нечистоплът
на, развлечена жена; мръсница
вонйещ — вж. въпйещ вопйющ — вж. въпйещ
вопйя — вж. вънйя вопрошение [сви/., от рус.] —
въпросвосток [същ., от рус.] — изток восточен [лрил.] — източен вошка [сви/.] — овощно дър
во, овощиевощеница [сви/.] — восъчна
свещвояк [сви/.] — войник, боец вран [прил.] — черен вражалец [сви/.] — гадател вражалйца [сви/.] — гадателка вракузун [същ., от гр.] —
ремък или връв за придържане на гащи в кръста
врангало [сви/.] — шумотевица; грохот
врангалък [сви/.] — шумотевица, грохот; врява «
вранйца [сви/.] — лодка, ладия вранянскиДлрил.] — свързан
или отнасящ се до град Враня <
вратник [сви/.] — голяма врата х
вратоломен [прил.] — главоломен; много висок
врачебен [прил., от рус.] —• лечебен, лековит
.врачка [сви/.] — малка пор- тичка, вратичка
вред [сви/.] — вреда, загуба вреден1 [прил.] — способен,
сръчен,пъргаввреден2 [прил.] — опасен;
нездравословенвретенил [лрил.*] — изкарал,
пуснал стъбло (за растение) вретеня [гл., несв.] — изкар
вам, пускам стъбло (за растение)
з. Речник... 33
вретйщс [същ.] — голяма торба, чувал; наметало; дреха от груб плат
врещя [същ.] — чувал вричам се [гл., //есе.] — обе
щавам, давам думавроде [нар., от рус.] — като всадпик [същ., от рус.]
конник, ездачвсадя [гл., се.) — покача всевсдущ/ий [прил.] — всез
наещ /вссгда [нар.] — винаги, всякога вссгдашси [прил.] — пос
тояненвссдомовпо [нар.] — цело
купно; цялото семейство всемирен [прил.] — световен все равно [нар., от рус.] - вси [л/ес/я.] — всички встрсвежси [лрил.] раз
тревожен |всуе [//ар.] — напразно всуета [//ар.] — напразно всъде [нар.] — навсякъде всъду — вж. всъде втаксам(се), втаксувам(се)
[гл., се. и несв., от гр.] — . обещая, обещавам; наема се, наемам се
втеля се, втелявам се [гл., св. и несв.] — направя се, изправям се на прост, на глупав
втеляванс [същ.] — изпрос- тяване, изглупяване
вула [същ., от гр.] — писмено разрешение за черковен брак
вулгйя — вж. вулйя вулйя [същ., от гр.] — кожена
торба за носене на храна, тютюн и други
вцвръстен [драл.] — втвър- . ден, вкамененвшутя се, вшутввам сс [гл.,
св. и несв.] — вдетиня се, вдетинявам се; шегувам се
вшутявка [същ.] — шега, глума; закачка
въбсл [същ.] — излак; дълбок кладенец
въдица [същ.] — абаджийска кука за закачане на дрехата, която се шие
въджйшки — вж. валжййски въжделеп/и/ [прил.] — желан,
мечтанвъждй ме [гл., несв,. безл.] —
безпокои ме, не ми дава покой
въжйшки — вж. ваджййски вълсчтйсам, въз/ счтйсвам —
вж. вазгсчтйсам, вазгеч- тйсвам
въздръстя [гл. се.] —- побегна, търтя
възлаз [същ.] — стръмнина; изкачване
възло [нар.] — стремително възнак [нар.] — по гръб възток [същ.] — изток възточен [прил.] — източен възчудя се [гл., се.] — почудя се вълненик [същ.] =- вълнена
завивка; връхна вълнена дреха или наметало
въпйещ [прил.] — призоваващ на висок глас; крайно не-, обходим
въЬйя [гл., «есе.] — викам с висок глас, настоятелно; призовавам
въркозуи — вж. вракузун върколак [същ.] — зъл дух,
34
породен от кръвта на убит човек,
въртоп1 [съм/.] — свърталище, дом
въртоп2 [съм/.] — водовъртеж върхам [гл., несв.] вършея върше [същ.] — клони върши [съм/. мн.] — върхове въс [съм/.] — косъм въси [съм/., мн.] — вежди;
мустацивъсснипа [съм/.] — гъсеница вътък [съм/.] — нишки, които
при тъкане се преплитат с нишките на основата
вьорс — вж. йорс
ггаДнмр.] — когато гаале — вж. гайле гаваз/ип/ [съм/., от ар. -тур.]
— пазач в легация или консулство; телохранител
гананка [съм/.] — дървен съд гага [съм/.] — клюн, човка гагауз/ин/ [съм/.] — хрис
тиянско население, което говори турски език
гаджал/ин/ [съм/., от 1/мг.] — хулно название на турчин
гаджел/ин/ — вж. галжал/ин/ газда [съм/., от умг.] — госпо
дар, стопанин;водач, главатар на градинарска дружина
газета [съм/., от ит.] — вестник
газйпо — вж. казино гайдупйца [съм/.] — свирка на
' гайдагайка [същ., от дуе.] — дебе
ла пластинка със спираловидно изрязан отвор в средата; платнена халка
гайле [същ., от ар.-тур.] — грижа; тревога; яд
гайретя [гл., несв., от тур.]— търпя .
гайтан [същ., от лат.] — плетен тънък шнур за украса на дрехи
гайтанджйя [съм/., от тур.] -— производител или търговец на гайтап
галагап — вж. гологап галатгн [прил.] — гнусен,
мръсен; развален галатя [гл., несв.] — псувам,
говоря цинизми; развалям; въздействувам отрицателно ■
галванизйрам [гл., св. м несв., ' от фр.}— наелектризирам;
възбудя; активизирам галваийзъм [съм/., от фр.] —
химическа реакция на киселини и соли с метал, при която се получава електролиза
галванйчсски [прмл.] — свързан или отнасящ се до гал- ванйзъм " * '
галиба [нар.] — вероятно, навярно; като че ли ~
галфбн/ин/ [същ., от м/п.] — глупак, хапльо
гамен [съм/., от фр.] — безпризорен хлапак; побойник
гангрена [съм/., от гр.] —
35
умъртвяване на част от тъкан или орган при жив организъм, придружено с почерняване и загниване; неизлечима рана; недъг
гангал [съд/., от тур.} — плетеница, сплит
ганосам, гапосвам [гл., св. и несв.] — покрия, покривам с тънък слой калай; калай- дисам, калайдисвам
ганосчйя [същ., от гр.] >— калайджия
ганти [същ., мн., от фр.] — ръкавици
гарантирам [гл., св. и несв., от фр.] — осигурявам; обезпечавам; препоръчвам
гарибалдейка [същ., от ит.]— къса горна дреха
гарибалди — вж. гарибалдейка.
гарйя — вж. ангарйя гарсонетка [съд/., от фр.] —
твърда сламена шапка с плоско дъно и периферия
гастрйчески [прил., от гр.] — стомашен
гатер [съи/., от нем.] — машина за разфасоване на дървесни трупи; дъскорезница, работеща с такава машина
гато [нар.] — когато гауптвахт/а/ [същ., от нем.-
рус,] — арестгаче [съюз] — като че ли гвацам — вж. гвача гвача [гл., несв.] — дъвча гвачен [лрнл.*] — дъвкан гвачка [съи/.] — дъвка гебер [неизм., от тур.] —
Умри!; Пукни!
гебердйсам, гебердйсвам — вж. гебердйсам, гебердйсвам
гебердйсам, гебердйсвам [гл., св. и несв.] — умра, умирам; пукна, пуквам; успокоя се, успокоявам се
гебре [съм/., от тур.] — ко- зинява кесия за чистене на кон
гевгйр — вж. кевгйр гевгйрен — вж. кевгйрен гевез — вж. гювез гевезелйк [същ,, от тур.] —
глезене, лигавене гевезелък — вж. гевезелйк гевезен — вж. гювезен гевезй [гл., несв.] — глезя;
угаждам ;гевезя(се) [гл., несв.] — прев
земам се; глезя сегевендййка [съи/., от тур.] —
весела, закачлива жена ■' гевендйя [същ., от тур.] —
жена с леко поведение гевшек [прил., неизм., от
тур.] — мек; мекушав; отпуснат
гега [съм/.] — тояга гегалййка — умалително от
гегалйягегалйя [съи/.] — дълга ар
наутска пушкагегелйя — вж. гегалйя геджекуш [същ., от тур.] —
кукумявкагеепа [съи/., от евр.-гр.] —
пъкъл, ад, преизподнягем [съи/м от тур.] — юзда;
дълъг ремък на юзда генгер [същ., от тур.] — вид
растение; магарешки бодил
36
гемиджййски [прил.] — свързан или отнасящ се до гемиджйя
гемиджйя [същ.] ~ моряк на гемия
гемия [същ., от гр.-тур.} — платноход
гений [съи/., от лат.] — лице, притежаващо определени способности в най-висока степен
гергианец [с»м/.] — грузйнец георгияпски [прил.] — свър
зан или отнасящ се до грузйнец или до Грузия
герак [същ., от гр.] —ястреб геран [същ., от гр.] — дълбок
кладенецгерджйк [крил.неизм., от
тур.] — хубав; строен, напет герджйк [нар.,от тур.] —
хубаво, добрегерен [съи/., от тур.] — ниско
равно място, обикновено край река; селска мера за пасене на добитък
герйз [сги/., от пер.-тур.] — отводнителен канал
герчек [нар., от тур.] — наистина, действително; тъкмо
гети [същ.. мн., от ит.] —плъс- тени или кожени обувки
гечендйсам (се), гечендйсвам (се) [гл., св. и несв., от тур.] — прехраня се, прехранвам се; помина, поминувам; живея в съгласие; разбирам се
гечендйша — вж. гечендйсам (се)
геченя се [гл., от тур.] — преживявам, поминувам
гечинмек [съи;., от тур.] — поминък, препитание; начин на живот, средства за съществуване
гечиня се — вж. геченя се гечйт [сви/., от тур..] — брод гечмйшола /и гечмйш ола/ ' [неизм, от тур.] — поже
лание след оздравяване или прекарано премеждие
гешефгар [същ., от рум.] — нечестен търговец; търгаш
гивгйр — вж. кевгйр гивгйрен — вж. кевгйрен гивендййка — вж. гевевдййка гивеч — вж. гювеч гивиндййка — вж. гевен-
дййкагивиндйя — вж. гевендйя гигант/ин/ от гр.] —
необичайно едър човек, притежаващ голяма физическа сила;великан
гигантски [лрил.] — свързан или отнасящ се до гигант
гид [същ., от фр.] — придружител; водач, екскурзовод
гйдй [част., от пер.-тур.] — използва се заедно с обръщение
гидййски [л/шл.] — буен, необуздан; проклет; дяволски
гиднцки — вж. гидййски гидия [същ., от пер.-тур.] —
буен младеж; юнак; луда глава
гиздосяя [с&и/.] — преголяма хубост; жена, която много държи на външния си вид
гярджйк — вж. герджйк гирйз — вж. герйз
37
гиритлйя [същ., от тур.] — жител на остров Крит; кри- тянин
гирлянд [същ., от ит.] — ленти от цветна хартия или навързани цветя и зеленина за празнична украса на помещения
гит [леелсд., от тур.]— Марш!; Тръгвай*
главеж [сам/.] — годеж главежник [съм/.] — годежар главежпица [същ.] — годе-
жарка .х-главено [съм/.] — годяване главепйк [сам/.] — годеник главени на [сам/.] — годеница главница [съм/.] — основен
капиталглавучка [съм/.] — главичка;
дулоглапя (се), главявам (сс) [?л.,
св. и //есе.] — наема (се), наемам (се); цаня (се), цанявам (се); годя (се), годявам (се)
глаголи [гл., //есе.) — говоря, приказвам
гладиатор [съм/., от лат.] — пленник или роб,специално обучен за борба с други борци или животни пред публика
гладника [съм/.] — глад кост глама [съм/.] — гламав човек;
глупакглен [съм/.] — водно растение;
жабунякглетчер [същ., от нем.] —
ледникглеч [съм/.] — гланц
глечосан [прил.ж] — покрит с глеч
глйг/а/ [съм/.] — голям щръкнал зъб на животно
глоб [сам/.] — очна кухина глоба [съм/.] — сума, изпла
щана при нарушаване на определени разпоредби
глота [същ.] — глутница глума [съм/.] — шега, нас
мешкаглумен [същ.] — шегобиец
\глумлйв [прил.] — шеговит, поди гравателен
глумя се [гл., несв.] —говоря ' шеговито, шегувам се; по
дигравам сеглъб [съм/.] — дълбочина гмеж [същ.] — гъмжило, рой,
множествогнел [съм/.] — чимгиъс [съм/.] — чувство на
отвратаговея [гл., иесв.] — постя, не
ям блажно; изобщо не ям; мълча, за да изразя почит
года [съм/.] — годеж голиатов [лрмл.] — голям;
огроменгологан [съм/.] — стара моне
та със стойност десет стотинки
гологан-бейовец [същ.] — търгаш, мошеник
гои [съм/.] — гонене; ловна хайка
гончар —чвж. гончегонче .[съм/.] — ловно куче гдра [съм/.] — мъка, горест горгбрбашйя [същ., от тур.]
— главатар, водач на банда
38
горест [същ.] — мъка, страдание; печай -
горнило [са щ., от рус.] — мъ_ ки, страдания; премеждия
гостоприемник [същ,] — домакин
государ [сам/., от рус,] —- господар,владетел
готика [същ., от лат.] — художествен стил, разпространен в Западна Европа
готически [прил.] — свързан или отнасящ се до готика
грабов [ярил.] — грапав грагоря [гл., //есе.] — бърборя гражд [същ.] — кошара за до
битъкграмадя(сс) [гл., несв.] —
трупам(се)граматик [съм/.] — грамотен
човек; книжовник; познавач на граматиката
грандиозен [прил., от ит.] — внушителен; бляскав; впечатляващ 1 ; .
граница [сън/.] — вид едър дъб
граисл [сам;.] — грапавина гранльо [съм/.] — човек с
грапаво лице \ 'граф [сам;., от нем.руе.] —
благородническа титла графоман [същ., от гр.] — ли
це, встрастено към писане; бездарен писател; драскач
грациозен [л/шл., от лат.] — изящен, очарователен
грация [съм;., от лат.] —- изящество, очарование
гредущ — вж. ■ рядущ грив [прил.] — сив грйзек [съм/.] — див гълъб
гривоазен [прил., от фр.] — безнравствен, неморален
гривоок [прил.] — с гриви очи; сивоок; пъстроок
гривбсам, гривосвам [гл., св. и несв.] — измазвам, окон- турвам с червено
гривоейя [съм/.] — червена глина за гривосване
громък [прил., от />ус.] — гръмлив, гръмък;.силен
грот [същ., от фр.-рус.] — пещера
гротеска [съм/., от фр.] — причудливо, комично- уродливо изображение
гротесков [прил,, от фр.] — причудлив; комично- уродлив
гроча се [гл., несв.] — мръщя се .
грош [същ., от лат.] — тур- „ _ ска монета със стойност
160 акчета или 40 паригръста [същ.] — растение
конопгръчка [съм/.] — гърч; спазъм грядй [гл.] — Дойди!; Ела! грядущ [лрмл.] — бъдещ,
идващ, предстоящ грядуще [съм/.] — бъдеще гуверпо [съм/., от рум.] —
правителствогугла [съм/.] — калпак гугумап/ип/ [съм/., отрум.] —
глупакгугусчук — вж. гугущук гугушук — [съм/.] — птица гу
гуткагудя, гуждам [гл., св. и несв.]
— поставя, поставям; сложа, слагам, турна, турям
39
гузно [яар.] — виновно гулден [същ., от яем.] —
холандска парична единица със стойност 100 цента
гуна вж. гуня гуне — вж. гуня гуно ~ вж. гуня _ гуня [съм/.] — широка връхна
дреха ог груб вълнен плат гурбет [същ., от ар.-тур.] —
ходене на работа в чужда страна
гурбетлйк — вж. гурбетлък гурбетлък [същ., от ар.-тур.]
— пребиваване в чужда страна за препитание и печалба
гурбетчия [същ., от ар.-тур.]-г- работник, дирещ препитание в чужда страна
гургувйче [сви/.] — птичка, подобна на гълъб
гурел [сви/.] — следи от засъхнала очна течност •
гурун [сви/.] — вид дъб гусар — вж. хусар гусла [сви/.] — струнен музи
кален инструментгустйрам [гл., св. и месв., от
ит.] — изпитвам удоволствие от бавно разкриване на карти или бюлетини
гутаперча [сви/., от мал.- амгл.] — продукт, подобен на каучук
гъгна [гл., месв.] — говоря неясно, неразбрано
гъгвйв [ярил.] — неясен, неразбран
гъжба — вж. гъжва гъжва [сви/.] — чалма гъзер [сви/.] — дъно; долна
част на нещо
гълча [гл., месв.] — говоря, приказвам
гъша [сви/.] — бъбрив, праз- нословен човек
гърбач [същ.] — бич; камшик гърлица1 [сви/.] — гълъбица,
птица гургулицагърлица2 [сви/.] — болест на
гърлотогърмел [сви/.] — гърмеж,
гръмотевица; шумгърнйв [лрил.] — гранясал;
вмирисангьобск [същ., от тур.] —
движение на корема при ориенталски танц '
гьовде /гьовде-пастърма/ [същ., от тур.] — пастърма с кокали
гьоз [същ., от тур.] — преграда на хамбар
гьозбояджилък [същ., от тур.] — хитрина, фокусни- чество, измама; шарлатания
гьозбояджия [същ., от тур.] — фокуснияество; тпарла- танство
гьозгьоре /и гьоз-гьоре/ [нар., от тур.] — явно, очевидно
гьоз-хапуз [същ., от тур.] — лице, поставено под полицейско наблюдение
гьоклйя [прил., неизм. от тур.] —■ небесносин
гьол [същ., от тур,.] — езеро гьосовица [сви/.] — сопа,
тоягагьостерица [сви/.] — сопа, тояга гьотере [яар., от тур.] —
изцяло, наведнажгьоторе — вж. гьотере
40
гьон (съм/., от тур.] — преносима покъщнина; движимо имущество
гюбек — вж. гьобек гюбре [същ., от тур.] — тор,
нечистотия; лош човек.гювез [прил., неизм., от тур.]
<— морав, синьо-червенгювезев [прил.}— морав, си
ньо-червенгювендия — вж. гевендйя гюверджеле — вж. гюверд-
жилегюверджиле [същ., от тур.]
— селитрагювеч [същ., от тур.] —
пръстен съд; ястие; задник гюгюм — вж. гюмгюзел [прил., от тур.] —хубав гюл [същ., от пер.-тур.] —
роза, трендафил; насаждение с маслодайни рози
гюлище [същ.] — розова градина
гюлле [същ., от пер.-тур.] — валчеста артилерийска граната
полов [прил.] — отнасящ се или свързан с гюл; розов
гюлсую [същ., от пер.-тур.]— розова вода
гюлсум — вж. гюлсую гюлхане [същ., от тур.] —
султански ферман, издаден в двореца “Гюл кане”
гюляджилък [същ., от пер.- тур.] — търговия с розово масло
гюм [същ., от тур.] — висок метален съд за течности
гюмрук [съм/., от тур.] — мито
гюмрухчйя [същ., от тур.] — събирач на мита; митничар
гюмрюкчйя — вж. гюмрукчйя гюмйш — вж. гюмюш гюмюш [прил., неизм., от
тур.] — сребъренгюрултия [същ., от тур.] —
шум, глъчка; свада, кавга гюрджййка [същ., от тур.] —
грузинкагюреш [съм/., от тур.] — борба гюслюче [същ., от тур.] —
дреха нагръдникгюрук — вж. гюрюк гюрюк [същ., от тур.] —
сгъваемо покривало на кола; ковашки мях
гявур — вж. гяур гявурджнк — вж. гяурджик гявурски — вж. гяурскя гяурджик [същ., от ар.-тур.]
— умалително от гяур/ин/ гяур/ин/ [същ., от ар.-тур.] —
неверник; немохамеданин гяурка [съм/.] — неверница;
немохамеданка
ддаалйя [същ., от тур.] —
грабител-турчин; потурчен християнин; жител на планинска област
даалйец — вж. даалйя дааре — вж. дайре дава [част.] — нима; нали даваджйя [съи/., от ар.-тур.]
— ищец, който подава съдебен иск; дългове, заеми
41
' давйя [саи/., от ар.-тур.] — .съдебно дело, процес .
давиина [сам/.] — данък давно [нар.] — дано дан но [//ар., от рус.] — отдав-
/ надаврапдйсам (се), давран-
дйсвам (се) [гл., св. и несе., от тур.] — съвзема (се), съвземам (се); оздравея, оздравявам
даврапма [неиам., от тур.] — Стой!;<Не мърдай!
даг [същ., от тур.] — планина; връх . ,
дагсротйпен [прил., от фр.]— направен чрез дагеро- типия (специална фотографска техника)
дада [същ., от тур.] — бавачка даждие [сам/.] — плащане,
даване; данъкдаживсйлердеп [същ., от
тур,] — хора, които скандират “Да живей!”
дайре [същ., от ар.-тур.] — малък ударен инструмент
дал ама — вж. дол амадалга [същ., от тур.] — вълна далдърма [същ., от тур.] —
отведено и заровено в земята клонче, за да пусне корен; дупка
далнсйши/й/ [прил., от рус.]— по-далечен; по-нататъшен
далнини/ [прил., от рус.] —далечен
далнобойпост [съм/.] — дале- кобоиност
дам [са и/., от тур.] — обор дамазлък [същ., от тур.] —
отглеждани вкъщи домаш
ни животни; домашни животни за разплод
дамаскй [прил.] — свързан или отнасящ се до град Дамаск
дамаскин [същ.] — ръкописен сборник с черковни слова и други четива
дамга [същ., от тур.] — знак; . . печат; клеймо; белег дамла [същ., от тур.] —
апоплектичен или сърдечен удар
дан [сам/.] — данък; дължимо данасв [прилаг., от гр.] —
свързан или отнасящ се до легендарната личност Данай
дапаец [прил.] — грък лапалия [същ., от ит.-гр.] —
обущарски клещи дапачс [същ., от тур.] — теле. данни/й/ [прил., от дуе.] —
даденданс [същ., от англ.] — танц даисовам [гл., песе.] — тан
цувамдантйст — вж. дептйст дарабука — вж. дарбука дарбука [същ., от тур.] —
вид ударен музикален инструмент
дарак [същ., от тур.] — гребен, чесало; уред за влачене на вълна; работилница за влачене на вълна
дармадап [нар., от тур.] — развалено, повредено, съсипано
дармоед [същ., от рус.] — го- тован, безделник
дармон — вж. дърмон
42
дарчйп [съм/., пер.-тур.] — канела
даскал [същ., от гр.] —учител даскал че [съм/.] — умалително
от даскал; ученикдаскаллък [същ., от гр.] —
учителстваме; учителстводаул [същ., от тур.] — тъпан дахомсец [сам/.] — жител,
поданик на Дахомейдача [сан/., от рус.] — лятна
къща; виладаяк [същ., от тур.] — бой;
побойдаяпя [гл., несв., от тур.] —
издържам; изтърпимдважд/и/ [нар.] — два пъти,
двукратнодвер/и/ [съи/.] — врата; врата
на черковен олтар дебаркадср [съм/., от фр.] —
платформа на железопътна или морска станция, от която става товаренето и разтоварването на вагоните или корабите
дсбедюс — вж. дибидюс дсбой [същ., от фр.] — склад,
деподебралия [съм/.] — жител на
град Дебър * дебрспски — вж. дебърски дебърски [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до град Дебър дебушс [същ., от фр.] — из-
' лаз; изходно място; транспортен коридор
' дева — вж. давадевалвация [същ., от лат,-
фр.] — спадане на стойност- та на книжните пари поради
намаляване на златното или ' сребърното им покритие
дсвссйл (сви/.] — растение, използвано като билка и
'■ подправка дсвйз/а/ [същ., от фр.] —
стегната словесна формула, изразяваща определена личностна позиция; ръководна мисъл
девисйл — вж. девесйл дсвйт — вж. дивйт дсвйчсски [лрил.] — свързан
или отнасящ се до девойка; момичешки
дсвлет [същ., от ар.-тур.] — държава, страна
деврие [същ., от ар. -тур.] — охрана; нощна стража
дсвръ — вж. деврие дегепек [същ., от тур.] —
тояга, пръчка; удар с тояга или пръчка
деградация [същ., от лат.] — загуба на притежавани положителни свойства и качества; упадък
дедай си /и дсдайси/ [нар.] — твърде много, извънредно много
дедаси — вж. дедай си дезавуирам _[гх, се. и несвГ,
от фр.] — лишавам някого от доверие; отнемам пълномощия
дезертьор [същ.;. от лат.] — 1 военнослужащ, напуснал войската без разрешение; незаконно отлъчил се, напуснал поста и задълженията си "
43
декадент [същ., от лат.] — , привърженик на крайния естетизъм и индивидуализъм
декламирам [гл., св. и несв., от лат.-фр.] — чета или рецитирам изразително; чета или рецитирам приповдигнато
декор [същ., от фр.] — специално подготвени предмети за оформлението на
. сцената при театрално или оперно представление
декорация [сви/., от фр.] —украса; допълнение към нещо
делегат [сви/., от лат.-нем]— подбран чрез избор представител на групировка, организация, партия и други; пратеник
делегирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — избирам; предоставям права; упълномощавам
делибаш/ин/ — вж. делйба- шня
делйбашйя [сви/., от тур.] — луда глава; насилник, разбойник; нередовен турски войник
дели кат [същ,, от лат.-фр.]— благовъзпитан и внимателен човек
деликатен [лрил.] — нежен, чувствителен
делия [същ., от тур.] — буен човек; луда глава
демаркационен [ирил., от исп.-фр.] — разграничителен; отделителен
дембел/ин/ [същ., от пер.- тур.] — мързеливец, ленивец
дембеллйк [сви/., от пер.] — мързел, безделие; лентяйс- тво
дембелхане [сви/., от пер.- тур.] — къща, дом за мързеливци
демек [нар., от тур.] — значи, ще рече; сиреч, тоест
демоазела [същ., от фр.] — госпожица
демон [същ., от гр.-фр.] — зъл дух; дявол
демоннчески [прил.] — вж.демонски
демонски [ирил.] — свързан или отнасящ се до демон
демонстрация [същ.,. от лат.]— колективна публична изява по определен повод; действие като израз на протест, негодувание и други; оповестяване, представяне
деморализирам [същ., св. и несв., от фр.] — покваря, покварявам
деморализйране [сви/.] — покваряване
демостсновскн [ярил.] — ораторски
денгуби се [гл., несв.] — губя си времето; бездействам
денеси [нар.] — тия дни; неотдавна
денк [същ., от перс.] - вързоп; пакет
денсйз/ин/ — вж. динсйз/ин/ дентйст [същ., от фр.-нем.]
44
денчнк — вж. ден щик денщик [сей/., от рус.] —
вестовой, ординарец депеша [сей/., от фр.] —
телеграмадепутация [сей/.,. от лат.-
нел«.] — пратеничество дервепджйя — вж. дервент-
джйядервент [сей/., от пер.-тур.]
— проход, клисура дервентджйя [същ., от тур.]
— пазач на проход дервйш/ин/ [сей/., от пер.-
тур.] ~ мохамедански монах дервйшки [лрил.] — свързан
или отнасящ се до дервйш /ин/
деребей [сей/., от тур.] — турски самовластен управник; потисник
деревня [сей/., от рус.] село дередже [сви/., от ар.-тур.]
— положение, състояние дерзая [гл., несе., от рус.] —
дръзвам; осмелявам се дерибей — вж. деребей дерибейовец — вж. деребей дерман [същ., от тур.] —
мир,спокойствие хдермендерейски [прил.] ■—
свързан или отнасящ се до село Дермендере
дерменджй/я/ [същ., от тур.]— воденичар; мелничар
дерт [сей/., от пер.-тур.] —грижа, мъка, душевно страдание
дерета — вж. днруга десетник [сей/.] — военен или
граждански ръководител на група от 10 души
десядасам [гл., се., от фр.] — реша, взема решение
деспот [същ., от гр.] — вла- - детел; игумен; потисник
деспотизъм [сви/., от гр.] — тирания; потисничество
дестилирам [гл., се. и несе., от лат.] ~ пречиствам; прецеждам
десятък [сей/.] — натурален данък, равен на 1/10 от земеделското производство
детел [сей/.] — кълвач дефилйрам [гл., се. и несе..
от фр.] — минавам тържествено
дефтерхана [сей/., от ар.- пер.-тур.] — държавна канцелария
де що си /и дещоси/ [нар.] — всичко; изцяло; много
дея [гл., несе.] — правя, работя, върша; действам,
джавайр — вж. джевайр джаде [същ., от ар.-тур.] —
шоседжадйя [същ., от тур.] —
възрастна жена; вещица; . проклетия
джаза — вж. джеза джазбанд /и джаз-банд/ [същ.,
от аягл.] — малка оркест- рантска трупа, изпълняваща джазова музика
джам [сей/., от пер.-тур.] ~ прозорец
джамадан [същ., от пер.- тур.] — горна дреха с или без ръкави
джамал [същ., от тур.] — зидана печка
джамбаз/ин/ [същ., от пер.-
45
тур.) — търговец на добитък; търгаш
джамия [същ., от ар.-тур.) —' мохамедански храм
джамлйя [п/>ил., меизм., от тур.) — остъклен; стъклен
джамлък [същ., от тур.] остъклена част на сграда; остъклена веранда; витрина
джамфсс — вж. джанфсс джапабст/ип/ [същ., от пер.-
тур.) — проклетник джандар/ип/ — вж. жандар
/ин/джапсъз [прил., от тур.] —
слаб, мършав; безсилен джанфес (съм/., от пер.-тур.)
— тънък копринен плат; тафта .
джапфсзеп [лрмл.] — копринен; тафтен
джанъм [чмст., от пер.-тур.)— за израз на молба или задоволство
джебе — вж. джубс джебедпик [същ., от тур.) —
козиняв чувалджебенлик — вж. джсбелннк джебкеп — вж. чепкеп джевайр [еъм/., от ар.-тур.)
— скъпоценен камък; скъпоценност
джевап [същ., от ар.-тур.] — отговор
джевре — вж. чсврс джета (съи/., от ар. тур.) — “
глобаджезаджйя [същ., от ар.-
тур.} — чиновник по анга- рията
джезайр от ар.-тур.)— родина
джсзве [същ., от тур.) кафеник
джслат/ии/ — палач.; изпълнител на смъртна присъда; жесток човек
’ джелез [прил., меизм., от - тур.] — изнежен; разхай-
.тен, разваленджелеп/ин/ [същ., от ар.-
тур.] — откупчик на натуралния данък върху ов- ' цете; търговец на овце; закупвач на добитък за клане
джелепски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до джелеп /ин/
джсляз — вж. джелез джемадан — вж. джамадап дженабет/ин/ — вж. джана- : бег/ин/джендем [същ., от ар.-тур.]
— ад, пъкълджепджефйл [същ.. от сапскр}
— ароматен корен от южно растение, използван като подправка
дженк [съм/., от тур.) — сражение, бой; война
джентълмен [сфм/., от англ.]— лице с изискани обноски и облекло; господин
джепане [сан/., от ар.-пер- тур.]— боеприпаси; муниции
джепкеп — вж. чепксн джерах/ин/[същ., ар.-тур.) —
народен хирургджереме [същ., от ар.-тур.]
46
— глоба; непредвидени или нежелани разноски
дживайр — вж. джсвайр джигср [саи/., от пер.-тур.] —
дроб на животно или човек джиза ■“ вж. джсза джиздан — вж. джюздап джилйт — вж. джирйг джип [съи/., от ар.-тур.] —
дух; безплътно същество джипджифйл — вж. джсп-
джефйлджинджия [същ., от ар.-тур.]
— зъл духджипс [същ., от ар.-тур.] —
род,потекло; порода джираф/ин/ — вж. джсрах/ин/ джирах/ии/ — вж. джсрах/ин/ джириме — вж. джсреме джирйт [същ., от тур.] —
стреладжирбсам, джиросвам [гл., св.
и несв., от ит.] - прехвърля, прехвърлям по банков път чек или полица; прехвърлям работа или задължения другиму
джобе — вж. джубе джовап — вж. джевап джоглйна [сьм/.] — могила,
възвишение, височина, хълм джонгали [същ., от циг.]~—
дълги кокалести крака джонглйна — вж. джоглйна джбнгол1 [същ., от тур.] —
дрипльоджонгол2 [сап/.] — бабишкер;
дъртакджубе [същ., от ар.-тур.] —
горна вълнена дреха, подплатена с кожа
джувап — вж. джевап
джуздав — вж. джюздап джука [съм/.] — устна джумбйш — вж. джумбюш джумбуш — вж. джумбюш джумбюл — вж. зимбйл джумбюш [същ., от тур.] ~
веселба; развлечение джумбюшлйя [прил., от
> тур.] — весел, забавен джупа [същ.] — устна джурджйна [същ., от тур.] —
подигравка, присмех; врява, неразбория
джурджуна — вж. джурджйна джуржйна — вж. джурджйна джюздап [същ., от пер.-тур.]
— чанта за книжа; портфейл дзвйска [съм/.] — двегодишна
овцадзипгйя [саи/., от тур.] —
стремедзурладжия —- вж. зурнаджия д и ах ровен [прил., от гр.] —
представящ в последователност
дибидюс [нар., от тур.] — съвсем; напълно
диван [същ., от пер.-тур.] — висш държавен съвет в Персия, Турция и други страни *
диване [сам/., от пер.-тур.]— глупак
диван-чапраз — вж. диван. чепраздивап-чепраз [нар., от пер.-
тур.] — прав, със скръстени на пояса или на престилката ръце; готов за услуга
дивап-чопраз — вж. диван чепраз
дивйг от тур.] — ме
47
тална мастилница с принадлежности за писане
дигнитате [същ., от фр.] — , достойнство
дизгйни [сви/., мн.. от тур.] — дълги ремъци на юзда, с които се управлява кон
диканя [съи/.] — уред за вършитба с волове или с коне
дикат [същ., от ар.-тур.] — внимание, предпазливост,
' бдителностдикел [същ., от гр.] —копач-
ка с два зъба; "двурога" мотика
дикиджйя [съм/., тур.] — обущар, който изработва емении
диктаторски [лрмл.] — насилнически
диктаторствувам [гл.,несв.] - властвам; тиранствам
дилаф [същ., от гр.] — маша дилбер [прил., неизм., от
пер.-тур.} — красив, очарователен; напет
дилижанс [съп/., от фр.} — пощенска кола, която превозва и пътници
дилинджйя [с&и/., от тур.} — просяк
димат [съи/.] — зет на султана по линия на дъщеря или сестра
дни [с®и#., от тур.] —вяра динамит [същ., от гр.-фр.} —
взривно вещество дии-душман /и дин душман/
[същ., от тур.} — неверник, душманин на вярата
дйнка [сън/.] — работилница за чукане на ориз или барут
динсйз/ин/ [същ., от ар.- тур.} — безверник; неверник; немохамеданин
дип [нар., от тур.} — твърде; много; съвсем
дйплом/а/ [същ., от гр.} — документ за завършено образование или придобита квалификация, специалност, научна степен и други
дипломат [същ., от лат.-фр.}— служител в официалното представителство на една държава в друга държава; служител във Външното министерство; съобразителен, тактичен човек
дипломация [същ., от лат.-$Р-] — методи, средства, правни форми и други, чрез които една държава урежда отношенията си с други държави; хитруване, увъртане
дйптих [същ., от гр.] —картина или икона, която се сгъва надве; съчинение в две части
дйпчик [същ., от тур.] —приклад на пушка
дирек [същ., от тур.] — дървена греда; стълб
дирекция [сън/., от лат.] — административно учреждение; пряка линия
дйрев [лр«л.] — следващ, заден
дирлйк [същ., от тур.} — сговорен, съвместен живот
дйрник [сви/.] — задник, седалище
48
дируга [същ.] — бразда; линия; следа
дисаги [същ., мм., от гр.] — две свързани големи торби, приспособени за носене на товар на рамо или на гръб на животно
дйскос [същ., от гр.] — метален съд, в който се пускат
“помощи за църквата или се държи нафората при богослужение
дискрепанация [същ., от лат.] — несъгласуване, различие
дискурс [същ., от лат.] — разговор; обсъждане
дисурйя [съм/.] — вид болест диха [съм/.] — същество; нещо
живо; душадиш-хакъ [същ., от ар.-тур.]
— пари, изплащани от християните на угощаваните от тях турци
длака [съм/.] — външен вид, изглед
длето [съм/.] — изострено в края сечиво, с което се дълбае.дърво
дпевница [съм/.] — звезда ' зорница -доба [съм/.] — време; тъмната
част от денонощието довлст — вж. девлет довтасам, довтасвам [гл., св;
и несв.] — пристигна, пристигам; заваря, заварвам
доган [същ., от тур.] — сокол доганджйя [същ., от тур.] —
соколар, соколджия догадлйвост [същ.] — досет-
ливост
догадя (се), догаждам(се) [гл., се. и несв.] — усетя, усещам; досетя се, досещам се
догматика [същ., от гр.-фр,] дял от богословието,
който изучава религиозните догми
договедя се, договсждам се[гл., св. и несв.] — досетя
■ се, досещам се дограмаджйя [същ., от тур.]
— дърводелецдодак [съм/.] — устна додея, додявам [гл., св. и
несв.] — дотегна, дотягам; досадя, досаждам
додеям [гл., св.] — дотегна; досадя
додолка [съи/.] — девойче, което участва в обред за измолване на дъжд; пеперуда
дозволение [съм/., от рус.] — разрешение
дозволя, дозволявам [гл., св. и несв.] —> позволя, позволявам; разреша, разрешавам
доктрина [съм/., от лат.] — система от възгледи по определен клон от човешкото познание; учение
доктринер [съм/., от лат.] — ревностен привърженик на доктрина; догматик
доктринерство [същ., от лат.] — безкритично следване на дадена доктрина, или учение
докундйсам, докупдйсвам [гл., св. и несв.] — докача, докачам; засегна, засягам
4. Речник ... 49
дол ама [съм/., от тур.] — връхна дреха с дълги ръкави
долапдарджия [същ., от тур.]— мошеник, хитрец, безчестник
долапдърджин — вж. долан- дарджия
долап1 [същ., от пер.-тур.] — градинарско колело за извличане на вода; тепавичарско колело; ламаринен съд за печене на кафе, пуканки и други
долап2 [същ., от пер.-тур.] — шкаф
долахтспик [съм/.] — мъжка дреха с ръкави до лактите
долахтяпка [същ.] — мъжка дреха с ръкави до лактите; ръкавица до лактите
ДОЛ (ОМ — вж. дюпГом домазст [сьи/.] — приведен зет домазлък — вж. дамазлък домипасвам [гл., несв., от
лат.] — владея, господст- вувам; доминирам
дом пул [същ., от дум.] — господин
домовница [същ.] — домакиня; стопанка
домоз-ая [същ., от тур.]—инструмент, с който се вадят куршуми от пълна пушка
домомцица — вж. домовница домочадис [същ.] — семейст
во; челяддомуз [сьа/., от тур.] — свиня домузлук1 [същ., от тур.] —
свйнарник,кочинадомузлук2 [същ., от тур.] —
място между улея на водени цата и колелата
дои а п ма [същ., от тур.] — увеселение с илюминации; шум и глъчка
допдурма [същ., от тур.] — сладолед
донйнс [пор.] досега допадна, допадам [гл., св. и
несв.] — пристигна, пристигам
допотопсп [прил.] — стар, остарял
допъти («ар.] — следващия , път, другия път дорамаджйя — вж. догра-
маджйядоралйя [прил., неизм., от
тур.] — кон с кестеняв косъм; дорест кон
дорест [прил., от тур.] — с кестеняв косъм
дорйчсски [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до дорийци (древен елински народ)
дорйя — вж. доралйя дору [нар.] — докато доряст — вж. дорест дососам, досбсвам [гл., се. и
лес^.] — дотегна, дотягам доснех/и/[същ., мн.] — мета
лическо бойно облеклолост [същ., от пер.-тур.] ~
приятел, другардоста [нар.] — много; колко- ' то е необходимо, доста
тъчнодостлук [същ., от пер.-тур.]
— приятелство, познанство, дружба
достолепеп [прил.] — великолепен; достоен, важен
достолепие [сйм/.] — велико-
50
лепне; достойнство; важност
дотамамя — вж. дотамапя дотамапя [гл., св., от ар.~
тур.] — натъкмя; наглася точно
дохак/и/ [нар., от ар.-тур.}— заслужено; полагащо се
дохами ми [гл.,. св.] — дотегне ' ми
драгинко [саи/.] — по-малък брат на съпруга
драговпик [сам/.] — любе, любим; любовник
драговница [същ.] — любима; любовница
драговолен [прил.} — добро- • волен
драговолпо [нар.] — доброволно
драгомая/ип/ [сам/., от ар.} — преводач на дипломатически представител в Ориен- та; водач на мъжка или женска група работници
драгон — вж. драгуп драгостен [ярнл.] — драг,
приятендрагувам(сс) [гл., несв.] —
обичам(се); любя(се) драгуп’ [същ., от нгур.] — .
дърво и плод синя слива драгуп2 [сан/., от фр.] —
кавалеристдражайши/й/ — най-драг;
многообичен, любимдрам [същ., от гр.} — мерна
единица, равна на 1/400 част от оката; мярка за тегло, равна на 3.10 грама
драпголник [сан/.] — затвор дриада [сам/., от гр.] —мито
логично женско същество; самодива, нимфа
дрогерия [същ., от фр.} —магазин, в който се продават разнообразни дребни стоки
друм [същ., от гр.} — път; шосе
друмник [същ.] — пътник друпгар/ий/ [сам/.] — висш
военен чиндръгач [сам/.] — птица дър- ' давец дръже [сан/.] — стъбла на ца
ревица, жито, слънчоглед дръмоп [сан/., от гр.] —
решето с едри дупки дрън [сам/.] — буца, къс дрънкал пик — вж. драпгол-
пикдръста [сан/.] — тепавица дряпь [сам/., от рус.} — мръс
ник, негодник 'дуале [същ., от тур.] — .
женска забрадка; боне дубара [сам/., от пер.-тур.] —
две и две (при игра със зарове)
дублбп [сан/., от фр.} — стара 'златна монета с голяма стойност
дувар [сам/., от пер.-тур.] — зид; каменна стена
дуварлйя [прил., неизм., от пер. -тур.] — ограден със зид
дуда [същ., от ар.-тур.} дърво и плод черница
дудпа [гл., несв.} — тътна;кънтя; мърморя
дудук [същ., 'от тур.} — дървена свирка
дуел [сан/., от лат.} — битка
51
между двама души с оръжие по избор и предварително уговорени условия за решаване на спор или накърнена чест
дукат/о/ [същ., от «т.] — венецианска златна монета
дукундйсам, дукупдйсвам — вж. докундйсам, докун- дйсвам
дулбср — вж. дилбер дуле [сьм/.] — отвор, чучур-
кадулюм — вж. дьонюмдумам [гл., песе.] — мисля; го
ворядумап [същ., от тур.] —
мъгла, прахдупанма — вж. допапма дуня [сйц/.] — дърво и плод
дюлядуня [сьи/., от ар.-тур.] —
свят; хорадур [нар.] — дори; чак; докато дур [мелсЗ., от тур.] — Стой! дурача [гл., лесв.] — мамя
някого; правя го на дурак дургун [прал., неизм., от
тур.] — ленив; омърлушен; бавен; мързелив човек
духло [сги/.] — силно въздушно течение; вятър
душман/ин/ [съм/., от пер.тур.] ~ враг, неприятел, зломишленик
душманлар — множествено число в турски език от душман/ нн/
душманлък [съи/., от пер,- тур.] — ненавист, омраза; злодеяние
дълга — вж. далга
дългота [същ., от рус.] —дължина, продължителност
дълдърма — вж. далдърма дъня [гл., несв.] — продънвам; . удрям държава [същ.] — недвижим
имот извън селото; нива; земя
дързая — вж, дерзаядърля се [гл., несв.] — наддум-
вам се; заяждам се; карам се дъртел [с&и/.] — дъртак, стар
човекдьрхолщина [същ.] — стара
жена; дъртофелницадьовлст — вж. девлет дьолюм — вж. дьонном дьопме [сги^., от тур.] —
помохамеданчен христия- . нин; изменник,отстъпник; ренегат
дьопГом [същ., от тур.] — мярка за земя, приблизително равна на декар
дьоржар — вж. дьорт-джехар• дьорт-джехар [същ., от пер.-
/иур.] — четири и четири (при игра със зарове)
дюбеш [същ., от пер.-тур.] — пет и пет (при игра със зарове)
дюгеп — вж. дюкян дюгенджйя — вж. дюкянджия дюкся — вж. дюкян дюкепджйя — вж. дюкяпджйя дюкян [същ., от ар.-тур.] —
магазин; занаятчийска работилница
дюкянджйя [същ., от ар.- тур.] — притежател на магазин или на занаятчийска работилница
52
дюлбсн — вж. тюлбсн дюлбср — вж. дмлбср дюлбйя [същ., от пер.-тур.]
— зрителна тръба; далекоглед
дюлгер/ип/ [същ., от пер,- тур.\ — зидар
дюлгерски [лрил.] — отнасящ се до дюлгер/ин/; зидарски
ДЮЛ1ОМ — вж. дьошом дюнум — вж. дьонюм дюля — вж. дуня дякон [съ^., от гр.] — лице
на първата и най-ниска степен на християнските свещенослужители
Еебана — вж. ябана сблебйя — вж. леблебия евала ~ вж. еваллах/а/ евялла — вж. еваллах/а/ еваллах/а/ , от ар.~
тур.] — Благодаря!; Спо- лай!; Браво!
евангелие [същ., от гр.] —. включените в Новия завет на
Библията четири книги с легендарните разкази за живота и учението на Христос
евантайл [същ., от фр.] — ветрило
евгепйс [прил., от гр.] — благороден; от добър род
евет [част., от тур.] — да; така; наистина
светчйя [същ., от тур.] — съглашател; блюдолизник
евза [сги/., от ар.-тур.] — капсула от огнестрелно
.оръжиеевзалйя [прил., неизм., от ]
— възпламеняващ се с евза еврика [с®м(., от гр.] — ра
достен словесен изблик от дълго търсене или неочаквано откритие
еглендйсване [същ., от тур.] .— развличане, забавляван е; веселене
егоизъм [същ., от дат.-фр.]— поставяне на личните интереси над интересите на другите; себелюбие
егрек [сам/., от тур.] — лятна кошара за животни извън . селището
егюпец [сьи/.] — циганин;египтянин
едемски [прил.] — райски сдепсйз/ип/ — вж. сдинсъз/ип/ сдипсъз/ин/ [същ., от ар.-
тур] — безсрамник, развратник
едрински [лрил.] — свързан4 или отнасящ се до град
Одрин;одрински езер — вж. зер сзй [същ., от тур.] — страна
на монета, където е обоз- - начена стойността й езотсрйчсн [прил., от гр.-
рус.] — обслужващ само подбрани хора; скрит, таен
езотерйчпост[съи/., от гр.-рус.]— тайнственост, скритост
екарисаж [сьщ., от фр.] —предприятие за изгаряне или преработка на животински трупове и развале
53
ни месни продукти за индустриални цели
еквилибрйст [същ., от лат.]— цирков артист, чийто номер е свързан с пазене на равновесие при минимална опора; въжеиграч
екйм/ип/ — вж. хекйм/ип/ екзалтиран [прил.*, от фр.]
— вдъхновен, въодушевен екзарх [същ., от г/х] — висш
църковен сановник; началник на независимата православна църква
екзархия [същ., от гд.] — суверенна, независима православна църква, начело с екзарх
екзекуция [същ., от яат.] — изпълнение на смъртна присъда
екземпляр [същ., от лат.] — единичен брой на периодическо или друго печатно издание; единичен представител на еднотипни предмети; особняк
екзотичен [прил., от ?/х] — необичаен, непривичен
економ — вж. иконом екс [нар., от лат.] — навед-
наж; на един дъх ексаджилък [съм/.] — иззем
ванеекселбапти — вж. акселбшп/и/ скселйрам [гл., св. и несв., от
лат.-нем.] — превъзхождам; отличавам се
екейзъм — вж. ексаджилък екейк [нар., от тур.] —
недостатъчно; по-малко от теглото
сксйколсуп [межд., от тур.] — Дявол да го вземе!
ексклювйзъм [същ., от фр.]— изключителност
експедирам [гл?, св. и несв.,' от лат.-нем.] — изпращам
експедиция [съм/., от лат.- нем.] — изпращане; административна служба, занимаваща се с изпращане на различни пратки; пътуване
експертиза [същ., от фр.] — задълбочено изследване; доклад за изследване
сксплоататор [съм/., от фр.]— ползващ се от чужд труд; използвач
експлоатация [същ., от фр.]— използване на чужд труд, средства и други за лична облага; разработване на природни богатства
експлоатирам [гл., св. и несв., от фр.-нем.] подлагам на експлоатация; получавам неправомерна печалба; възползвам се; облагодетелствам се
експроприация [същ., от фр.- рус.] — изземване; лишаване, отчуждаване
екстраполирам [гл., св. и несв., от нелк] — установявам неизвестни елементи от дадена система въз ос-
. нова на известните ексцентричен [прил., от
лат.] — необичаен; чудат екцентрйчний — вж. ексцен
триченексцесия [същ., от лат.] —
54
изстъпление; необуздана постъпка
ектсния [същ., от гр.] — вид молитва, произнасяна бавно и напевно
елбете — вж. хелбсте сле1 [нар.] — едва слсг [нар.] — най-вече, особе
но; най-послеелеватор [същ., от лат.] —
машина за механично издигане и сваляне на големи тежести
слеен [прил., от гр.-рус.] — благосклонен; хвалебен
елей [същ., от гр.] — маслиново масло
елек [същ., от тур.] — дреха до кръста без ръкави
слсктср — вж. слсктор слектор (саиу., от лат.] —
княз, участващ в избор на крал
слекторалсп [лрил.] — изборен; избирателен
елемент [сам/., от лат.] — вещество, химически нераз- ложимо на други вещества; съставка, примес; лице, оказало се в неприсъща за него среда
слепни — вж. слип/ип/ слсокож [прил.] — с гладка,
опъната кожаслеопомазап [прил.] — миро-
помазанелече [сам/.] — умалително от
елекЕлой [еаи/.] — едно от мно-
гото имена на еврейския бог
елпезе [същ., от пер.-тур.] — наредени като ветрило тютюневи листа
слин/ин/ [същ., от гр.] — грък слипйка [същ., от гр.] —
гръцки език; гръцка азбука елипйст [същ.] — познавач и
ценител, поддръжник на гръцкия език и култура
елински [прил.] — гръцки елмаз [с&ц/., от ар.-гр.] —
скъпоценен камък с голяма, твърдост; диамант
елмазен [ярил.] — свързан или отнасящ се до елмаз; блестящ; скъп
елчйя [сам/., от тур.] — посланик; консул; дипломатически пратеник
смабйл [прил., от грр.] —любезен, учтив; мил; любящ
еманация [същ., от лат.] — излъчване; радиоактивно излъчване
еманципация [сам/., от лат.]— отхвърляне на ограничения, установени морални норми, предразсъдъци и други; духовно освобождение
еманципирам [гл., св. и песе., от лат. лел*.] — освобождавам от наложени религиозни морални, правни и други ограничения; предоставям права
емблема [същ., от гр.-лат.]— предмет или образ с установено условно значение
смслйк [сам/., от тур.] — ядене, храна; прехрана
55
смени джйя [същ., от тур.] — обущар, майстор на еминии
еменйи [съм/., от ар.-тур.] — плитка, лека обувка без ток
еминиджйя — вж. смениджйя емнпйя — вж. емепйя емигрант/ин/ [същ., от лат.]
— изселник в чужда страна емиграция [същ., от лат.] —
изселване на лице в чужда страна; пребиваване в чужда страна; изселници в чужда страна
емир1 [съм/., от ар.-тур.] — княз
емир2 [същ., от тур.] — заповед, ферман
емйр-колу [същ., от тур.] — вестител; куриер; приносител на заповед
емирнамс [същ., от ар.-пер.- тур.] — писмена заповед; указ
емисар [същ., от лат.] — пратеник със специална мисия
емисия [сви/., от лат.] — пускане от държавни или частни обединения на ценни книжа, банкови билети и книжни пари; радиопредаване
смйш [съм/., от ?и^р.] — овощия, плодове
смишсрйя — вж. смшерйя емляк [същ., от ар.-тур.] —
данък за недвижим имот; недвижим имот
смнист [същ., от ар.-тур.] — доверие
емфе — вж. емфие
емфен [прил.] — свързан или отнасящ се до емфие
емфие [същ., от ар. -тур.] — тютюн на прах за смъркане
емшерйя [същ., от пер.-тур.]— земляк; съгражданин, съселянин
енверие [същ., от ар.-тур.] — украса на военна униформа
ендепендента [същ., от фр.]— независимост; самостоятелност
е но [съюз] — защото; но, ами снйгма [сън/., от гр.] —
тайна; загадка; гатанка снйчар — вж. янйчар енйчарски — вж. янйчарски енория [същ., от гр.] — засе
лен район, обслужван от един свещеник
ентерйя — вж. антерйя ентомологйчески [прил., от
гр.] — свързан или отнасящ се до енгомблогия ~
ентомолбгия [същ., от гр.] — наука за насекомите
ентусиазъм [същ., от гр.-фр.] въодушевление; възторг
енфлюенцня [същ., от $р.] — влияние
енциклонедйзъм [същ., от фр.] — всестранни познания
еня [съм/., от гр.] — грижа едатрахйл — вж. епитрахйл е пек [същ., от пер.-тур.] —
едно и едно (при игра на зарове)
епиграма [същ., от гр.] — кратък надпис в проза или стихове; кратка стихотворна сатиричца форма
56
епидемия [съм;., от гр.-лат.] —. бързо, разпространяване на заразно заболяване в даден район
епизод [същ., от гр.-лат.] — събитие, случка; относително самостоятелен момент, от литературна творба
епизодичен [прил.] — случаен; маловажен ,
епизодйчно [нар.] — слу- ^чайно; маловажно
епикуреец [същ., от гр.] — привърженик на гръцкия философ Епикур, създател на материалистическо учение
епикурсйски [прил.] — свързан или отнасящ се до епикуреец
епилог [същ., от гр.-лат.] — заключителна част на литературна творба, хъдето накратко се представя понататъшната участ на персонажа; край, завършек
епистймия [съм/., от гр.] — наука
епистимонйчески [прил.] — научен; университетски
епистоларен [прил., от гр.] — писмовен
епитафия [същ., от гр.-лат] — стихотворен надпис върху надгробен паметник, свързан с личността на починалия; кратка сатира в стихотворна форма, представяща осмиваната личност като покойник
епитет [същ., от гр.-лат.] —
художествено определение; хулна дума; прякор
спитймия [същ., от гр.] — наказание на духовно лице, наложено от църковните власти
епитрахйл [същ., от гр.] — дълга и тясна свещеническа одежда, която се надява на врата и се носи върху расото
епйтроп [същ., от гр.] — черковен настоятел; продавач на свещи и събирач на черковни пари
еполет/и/ [същ., от фр.] — офицерски пагони, украсени със златни или сребърни ресни и ширити
епопея [същ., от гр.] — голяма стихотворна или прозаична художествена творба, в която се представят важни исторически събития; важни исторически събития зададен народ
епоха [същ., от гр.-лат.] — продължителен период, свързан със специфични за него явления и събития в природата и обществото; ера
ербап [прил., неизм. от ар.- тур.] - ■ годен, способен; оправен
ергеле — вж. хергеле ерей — вж. йерейерес [същ., от гр.] — несъоб
разяване с установени от официалната църква догми
ерлйя [същ., от тур.] — местен жител; кореняк
57
ермелйк — вж. ирмилйк ерминйя [същ., от гр.] — ръ
ководство за иконописци срокирйк [същ., от гр.] —
черковен проповедниксрунда [същ., от л ат.-рус.] —
глупост, безсмислица; празна работа
срфснс [същ., от гр.] — полагаща се част от обща сума,
, която трябва да заплати отделно лице, участващо в угощение
срцхсрцог [същ., от нем.] — титла на княз от владетелския дом в Австрия до 1918 година
ссап — вж. хссапссаул [същ., от рус.] — казаш
ки капитансскалроп [същ., от фр.-ит.] —
кавалерийска (конна) ротаескиджйя [съм/.,, от тур.] —
вехтошар.ескйфудул [същ., от ар.-
тур.] — стар горделивецескулап [същ., от лат.] —
лекар;лечителссми [гл.] — остаряла форма
на спомагателния глагол съм за I л., мн.ч., сег. вр.
есмирнисмсн /ссмйрпиемепо вино/ — вино с разтворен в него тамян за успокояване на болки -
еснаф [същ., от ар.-тур.] —> сдружение на майстори и калфи, работещи един и съш занаят; занаятчия; лице с ограничен мироглед
сснафлйя [същ., от ар. -тур.]
— член на еснаф (занаятчийско сдружение)
еснафски [прил.] — свързан или отнасящ се до еснаф
сспсдспсан [прил., от гр.] — отракан, обучен
еспидепсан — вж. еспедепсан есте [същ.] — ядене, ястие сстслйв — вж. ястслйв ете [части.] —♦ за усилване и
подчертаване етер [същ., от гр.] — въздух етикеция [същ., от фр-] —
начин на поведение; отношения; порядки
етимологйчсски [прил.] — свързан или отнасящ се до стимология
стимология [същ., от гр.,- лат.] — дял от науката за езика, занимаващ се с произхода и историята на думите; произход на думите
ефасйрам(се) [гл., св. и несв., от фр.] — обезличавам (се)
ефектен [прил,, от лат.] — въздействащ, впечатляващ
ефепди/м/ [същ., от гр.-тур.]— господин;господар
ефикасен [прил., от лат,-фр.] — резултатен ’
.ефимерен [прил., от гр.] —краткотраен, бързопреходен
сфемерйда — вж. сфимсрйда сфимсрйда [същ., от гр.] —
вестникефирен [прил., от гр.-руе.] —
лек, прозрачен, въздушен ехиден [прил., от гр.] — ко
варен; язвителен; двуличен
58
счмспи [сви/.] — ечемик; зърнени храни
сш (с&и/., от тур.] — втори подобен или свързан с първия, за да правят двойка
сша [гл., несв.] — съчетавам; съвместявам; уеднаквявам
ешмак — вж. яшмак ешмедсмс [съи/.] — гощавка,
пир, гуляй; веселба
жжад [съи/.] — жаждажаден [ирмл.] — любим; сил
но желан, жадувайжаждам [гл., несв.] — силно'
желая, ламтяжажди — вж. жаждамжакет [същ,, от фр} — връхна
къса женска дреха; мъжка връхна дреха за полуофициални случаи
жалуз/а/ [съм/., от фр.] — щора
жамал — вж. джамал жандар/ин/ [сьм/., от фр.] —
стражар; охранителжандарм [гъи/., от фр.] —
стражар;полицайжарник [съц/.] — съд с раз
горени въглища; мангалждраксли [същ., мн.] — коки
лиждрело [същ.] — пролом жебенйчс [същ.] — малък съд
за ракияжсглйв [прил.] — бодлив,
хаплив, язвителен
жегъл (същ.]- — напречна пръчка на ярем, в който се впрягат животни
жежък [прил.]' — горещ; голям
Лелба [стяг/.] — желание, копнеж
желва1 [същ.] — костенурка жслваг[съи/.]~ птица кълвач желка [съи/.] — костенурка желудък [съи/.] — стомах женйхла [сгщ.] —посреднич
ка при женитба; годежарка; сватовничка
женйхъл [сьц/.] — посредник при женитба;,годежар; сва- товник
жснкаст [прил.] — женствен; мекушав
женкеря [с®и/.] — мъж, подвластен на жена си
жспкен [с&м/.] — вж. чепксп жерка [съи/.] — мелница;
воденица; стомах жсронспски [прил.] — свързан
или ттгнасящ се до село Жеравна; жеравненски
жйвеп [л/шл.] — жизнен живспйца [същ.] — тежка
болест; неизлечима рана живопис [саи/.] — живописец;
иконописеТц художникжиг [сан/.] т- позорен печат;
дамгажиголо [същ., от фр.] — млад
мъж, издържан от любовницата си; млад мъж със съмнително поведение
жигосам, жигосвам [гл., св. и несв.] — заклеймя, заклеймявам; дамгосам, дамгос- вам
59
жигосап [прил.*] — заклеймен; дамгосан; опозорен
жид [същ.] — евреин жйдав [прил.] — мършав, сух,
слабжйдовка [съм/.] — еврейка жйдовски [прил.] — еврейски;
хитържилет [същ., от фр.] — мъжка
дреха без яка и ръкави, обличана под сако; плетена къса дреха
жир [сам;.] — желъд жйдкост [съм/.] — течност;
слюнкажитие [с*ор] — устно раз
пространяван или написан разказ за живота на светец; животолис; живот
жйткост — вж. жйдкост жлеб [сйй/.] — голям кори-
тообразен съд за превозна грозде
жоглйна — вж. джоглйна жребий [сьи/.] — човешка
участ, съдбажрец [сам/.]. — свещенослу
жител в езически храм; интелектуалец, отдаден до крайност на дадено изкуство
жужар [същ.] — силно мургав; мургавеляк
жужел — вж. жужар жужср — вж. жужар жуп [сгнр, от фр.] — пола,
фустажупап [същ.] — областен уп
равителжупел [сам/-] — сяра; ярост журнал [с%ир, от фр.] — из
дание със събрани образ-, ци на модни дрехи, обувки.
жилищно обзавеждане и други; дневник
журналистика [саи/., от фр.~ рус.] — цялостната дейност по описването и отпечат-х ването на периодичните издания, по подготовката на радио- и телевизионните предавания и други; журналисти
жъд — вж. жад жълва — вж. желва1 и желва2
3заабйт/ин/ — вж. забйт/ин/ заяде — вж. зеде зааре — вж. зайре заарски [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до Стара Загора; старозагорски
забйт/ин/[същ., от ар.-тур.] — полицейски чиновник; управник; офицер
забло — вж. зебло заблов — вж. зеблов забрана [саа/.] — отбрана,
защитазабруген [прил.] — наперен; с
юначен видзабавно [//ар.] — бавно, заба
вено, полеказабун [сви/.-, от тур.] — къса
дреха, обикновено без ръкави
завяла — вж. завалиязавалия [прил., неизм., от ар.
-тур.] — клет, злочест, нещастен '
60
заваль — вж. завалия завбйт/ин/ — вж. забйт/ип/ завера [съи/.] — съзаклятие;
освободително движение завераджия [сги/.] — участник
в завера' завдигам се, завдигна се [гл.,
св. и несв.] — възстановя се, възстановявам се; съвзема се, съвземам се
заведнаж [на/).] — изведнаж завоевая [гл., се.] — завладея;
завоювамзевзеклсндйсам се, зевзек-
лендйсвам се [гл., се. и несв., от тур.] — шегувам се; подиграя се, подигравам се
завсегда [нар.] — завинаги завтрак [сан/., от рус.] —
сутрешна закусказагарйя [съм/.] — осйлеста
пшеницазагвача [гл., се.] — задъвча заглебя, заглебвам [гл., св. и
несв.] — затъна, затъвам заглъбна [гл., се.] — потъна заграднина [съ«/.] — ограда загюхвам, запохна [гл. несв.
и се.] — заспивам, заспя; захърквам, захъркам
задавка [съи/.] — задача задатка [същ., от рус.] —
дарба, заложба; заявка задатък [с»о/.] — задължение задйр [съе^.] — задиряне;
ухажване; закачка задйрка [сам/.] — задиряне,
ухажване; закачка задумчнв [прил., от рус.] —
замислен, загрижен
задушница [съи/.] — общ помен за мъртвите, който се прави на определени дни в годината
задърна (се) [гл., се.] — задавя (се)
заере — вж. зайрезаецвам [гл., несв.] — заеквам;
досаждам, дотягамзазмйя се [гл., се.] — извия се
като змиязазъбици [същ., мн.] — неп
реодолимо желание за ядене на нещо; пощявка
займ [съо^., от ар.-тур.] — крепостно владение
займ/ип/ [съи/., от ар. -тур.] — владетел на голям имот
зайф [прил., неизм., от ар.- тур.] — слаб, мършав
зайда [гл., се.] — заляза зайде [нар., от ар.-тур.] — в
повече; излишнозайре [същ., от ар.-тур.] —
зърнени хранизаказ [същ., от рус.] — запо
вед, нарежданезакваса [същ.] — мая; подкваса заклевший [лрил.*] — закълнат за клепя (се) [гл., се.] — за
кълна (се)закляскам, заклйся [гл., несв.
и се.] — тръгвам, тръгна вяло и отпуснато
заклбпвам, заклопя [гл.. несв. и се.] — затварям, затворя
заклоцам, заклоцвам [гл., св. и несв.] — (за кокошка) издам, издавам особени звуци преди насаждане
61
законник [сам/.] — сборник със закони; съблюдател на закона
закум [сам/., от ар.-тур.] — растение олеандър
закърченял [лргм.*] — недоразвит, недорасъл
заливосам, заливосвам [гл., се. и несв.] — замажа, замазвам; загладя, заглаж- дам;прикрия, прикривам
залнс [сам/.] — залисия, объркване
залйша [гл., се.] — залисам; отвлека нечие внимание
заложник [сам/.] — лице, което на сватбеното тържество носи петела
заложница [съм/.] — съпругата на заложник
заложни чка — вж. заложница залоствам, залостя [гл,, несв.
и се.] — затварям, затворя залудо [нар.] — напразно залумлук — вж. золумлук залхапа — вж. салхана зам [съюз] — зазаман [/шд, от ар.-тур.] —
всякога, винагизаман [сам/., от ар.-тур.] —
времезамахорен — вж. замъхорен замашен [ярил.] — силен; със
замахзамедля, замедлянам [гл., св.
и несв., от рус.] — забавя, забавям
заметна [гл., се.] — заключа с ключ, кука и други приспособления
замсчапис [същ., от рус.] — забележка
замечателсп [прил., от рус.] — забележителен, интересен
замсщам (се) [гл., несв.] — замествам (се); сменям (се)
замирам [гл., несв.] — хвърлям нещо по някого; замерям
замохорен — вж. замъхорен замъхорен [прал.] — покрит с
мъх; мъшасалзамязам, замязвам [гл., св. и
несв.] — заприличам, заприличвам
зандан [същ., от пер.-тур.] — затвор, тъмница
за пик [ същ.] — залез занимавам, занимая [гл.,
несв. и св.] — заемам, заема занймам [гл., се.] — заема запят [прил., от рус.] — зает заочи [нар.] — привидно, на уж запарастя [гл., се.] — нах
върля се върху някого с удари или с думи
запарта [сам;., от и т. -тур.] —- ругатня, хокане; бой
запсрпелкам — вж. запсрпеля заперпсля [гл., св.] — раз
махам криле; запърпоря запсцвам, запецпа [гл., несв. и
се.] — запъвам се, запъна се; заеквам, заекна; спъвам се, спъна се; затисвам, затисна
запив [същ.] — гощавка с пиене запиване [сам/.] — заекване;
запъванезапипапие [същ., от рус.] —
запъване, спъване; пречене запир [саи/.]^— спиране; по
чивказапис [сам/.] — полица заплета [гл., се.] — извърша
62
обред “заплитане”, свързан с подрастването на детето и придружен със семейно тържество
заповядам [гл., се.] — поканя започстък [същ.] — начало запразпя, запразням [гл., се.
и несв.] — заема, заемам; запълня, запълням
запретна, запрягам [гл., се. и //есе.] — заредя, зареждам (пушка)
запретнат [л/шл.*] — зареден запрета [същ., от рус.] —
забраназапрстен [прил., от рус.] —
забранензапретя, запретявам [гл., св.
и несв., от рус.] — забраня, забранявам
запрещение [съм/., от рус.]—" забрана
запродам, запродавам [гл., св. и несв.] — залъжа, залъгвам
запт [съм/., от ар.-тур.] — подчинение; ограничение
заптие [съм/., от ар.-тур.] — турски униформен стражар; полицай
заптййски [л/н/л.] — свързан, отнасящ се до заптие
заптйсам, заптйсвам [гл., се.и несв., от ар.-тур.] — възпра, възпирам; усмиря, усмирявам; обуздая, обуздавам; затрия, затривам
заптия — вж. заптие заптьбсам, заптьбевам — вж.
заптйсам, заптйсвам завърша [гл., св.] — запретна;
подвия
зара [същ.] — далечна светлина; зарево
заралйя [сън/.] — старозагор- чанин
зарар [съи/., от ар.-тур.] — щета, вреда; загуба
зарарлйя [прил., иеизм., от ар.-тур.] — причиняващ зло; злодей, негодяй
зарарсъз [прил., неизм., от ар. -тур.] — безобиден, без-
. вредензарев [същ.] — старинно име
на месец августзареда [същ.] — последова
телно редуване при работа, пеене и други 1
зарек [същ.] — взаимно обещание; заричаме; отказ
зассвки [същ., ми.] — обредно пресяване на брашно за замесване на сватбен хляб
засека [съм/.] — преграда от натрупани дървета, камъни, пръст и други
заслона [съм/.] — прикритие, заслон *
заслъщам [гл., //есе.] —- закривам, затулям
засълвам, засълпа [гл., несв. и се.] — закрилям, закриля; закривам, закрия; затулям, затуля
зата — вж. затъзатйлък [съи/.] — метална
пластинка на прикладзатмспис [същ., от рус.] —
затъмнение; неяснотазатб [съюз] — затова затремолявам [гл., //есе.] —
зазвънявам; засвирвам
63
затул [съи#.] — затулено, закътано място
затъ [нар., от ар,-тур.} — наистина
зафйча [гл., се.] — захвърля зафуча — вж. зафйча захерс - вж. зайре захире — вж. зайре захлестсн [лрил.*]— задъхан,
запъхтян'захмет [същ., от ар.-тур.] —
грижа, затруднение, безпокойство
заход1 [с®и/.] — залеззаход2 [саа/.] — отходно мяс
то, нуждникзахортувам (се) [гл.. се., от
гр.] — заприказвам (се), заговоря (се)
зачамам [гл., св.] — закрея; заболея
зачеклица [същ.] —.закачлив- ка
зашапвам, зашапя — вж. за- шепвам и зашеня
зашепвам, зашеня [гл.,- несв. и св.] — загребвам, загреба с шепи
заюсвам, закЪсна [гл., несв. и се.] — заспивам, заспя'
заюсна (сс) [гл., се.] — засиля («)
заек [същ.] — звън, звънтеж звйска — вж. дзвйзка звон [същ.] — черковна кам
бана; звън на черковна камбана
звонарница — вж. звънарница звонк [сан#., от рус.] — ме
тални пари; монетизвонък [прил.] — звънък
звънарница [сам/.] —• камбанария
звъниче [същ.] — билка жълт кантарион
здсшен — вж. здешпи/й/ здсшни/й/ [прил., от рус.] —
тукашензлравче [сьм;.] ■— китка здравец зебек [съи/., от тур.] — жител
на егейска Турция; анадол- ски мохамеданин
зебешки [прил.] — свързан или отнасящ се до зебек
зебло [същ.] — груба здрава тъкан
зеблов [прил.] — направен от зебло •
зевгар [същ., от гр.] — двойка впрегатни животни
зевзек [сам/., неизм., от тур.]— смешник, шегобиец; пб- дигравчия
зевзсклсндйсвам се [гл., несв.]— шегувам се, подигравам се
зевзеклйк — вж. зевзек лък зевзеклък [съп/., от тур.] —
смешка; шега; подигравка зевк [същ., от тур.]— весел
ба с угощение; удоволствие, развлечение
зеде — вж. зайде зейр — вж. зехйр зейде — вж. зайде зелка [същ.] — турска глава с
чалма; турчинзелник [съм/.] — баница със
зеленчукова плънказелоразсудни/й/ [л/шл.] —
многоразсъдливзенгйн/ип/ [съа/., от тур.] —
богаташ
64
зевгйя [съм/., от пер.-тур] — стреме
зер [съюз, от пер.-тур.] — нима; та
зсре/м/ — вж. зер зсфет — вж. зияфст зефйр [сан/., от гр.] — лек,
хладен вятър •зефк ‘ вж. зевкзехйр [същ., от пер.-тур.] —
отрова; ядзиадс — вж. зедезиадечко [нар.] — повече,
отколкото е необходимо; повечко
зигзаг [същ., от $р.] — начупена по особен начин линия
зидя — вж. зелезил [същ., от тур.] —ударен
музикален инструмент; звънец
зимбйл [същ., от ар.-тур.] — плетена от лико или папур торба
зина [гл., се.] — река, кажа зингйя — вж. зенгйя зияфет [същ., от ар. -тур.] —
угощение, пиршество; веселба
злак [с&и/.] — зеленина злачен [лрил.] — озеленен,
покрит с буйна зеленинаЗлатица [еьи/.] — жълтица,
златна монетазиаком [прал., от рус] —
познат, познайникзнакомство [съм/., от рус.] —
познанствозпаменатслсн [прил.] — мно
гозначителензнахар [същ.] — народен ле
чител
зограф/ин/ [същ., от гр.] — иконописец; художник
зографисам, зографисвам[гл., се. и несв., от гр.] — иконописвам, рисувам
зографисан [лршт*] — нарисуван, изписан; изобразен
зографйя [същ., от гр.] — иконопис; рисунка; иконописна, зографска изработка
зодчество [същ., от рус.] — строителство;архитектура
зодчия [сън/., от рус.] — строител, архитект
зокум — вж. закум золав [мрмл.] — корав, груб,
остър; рядък золум — вж. зулум золумджйя — вж. зулумджйя золумлук — вж. зулумлук зор [същ., от пер.-тур.] —
мъка, страдание; усилие,ч труд
зорбаджилък [същ., от пер,- тур] — насилие, безчин- ство
зорбалжия [същ., от пер.- тур.\ — насилник; потисник
зор-замап [същ., от ар.-тур.] — крайна нужда, краен случай
зор зорана [нар., от тур.] — трудно; е много усилия
зор-зоруна — вж. зор-зорана зорладйсам, зорладйсвам
[гл., се. и несв., от пер.- тур.] ~ принудя се, принуждавам се
зулум [същ., от ар.-тур.] — насилие; пакост, поразия; обир,грабеж
5. Речник ... 65
зулумджйя [съм/., от тур,] — насилник; злосторник; обир- джия
зулумджулук [съм/., от тур,] — пакостничество; злостор- ничество
зупйца [същ., от гр.] — небесна дъга; разноцветен женски пояс
зунка [същ., от гр.] — небесна дъга; разноцветен женски пояс
зурла — вж. зурпазурла джин — вж. зурнаджйя зурпа [същ., от пер.-тур.] —
дървен духов инструмент зурнаджйя [същ., от пер.-
тур.] — свирач на зурна зъмъ — вж. зъмя зъмя [саи/.] — змия зъркали — вж. зърнели зърнели [съи/., мн.] — очи зюл — вж. зил ' зюмбюл — вж. зимбйл зюрт [съм/.] — бедняк, голтак зяде — вж. зедсзян [с»ц/., от пер -тур.] —
щета, вреда; загубазянлък [същ., от тур.] —
щета, вреда; загубазяносам, зяносвам [гл., св. и , несв.] — разваля, развалям;
унищожа, унищожавам
Ийбо [съюз] — защотоибрик [съм/., от пер.тур.] —
глинен или метален съд за вода
ибришим [сам/., от пер. -тур.] — тънки памучни или копринени конци за машинен или ръчен шев
ибрямбашия [същ., от ар,- тур.] — глупав; неразби- ращ
иглитури [сЪЩ.,МН.] — игли игсмоп — вж. хегемон игнорент [същ., от фр.] —
необразованигнорирам [гл.[ св. и несв., от
лат.-нем.] — пренебрегвам; изолирам; отстранявам
игрек — вж. егрек игумен [същ., от гр.] — мо
нах, управител на православен манастир
иглянка [съм/.] — тънка дълга пушка
идеал [съм/., от гр.] — върховна цел; образец
идеализация [същ., от лат,- фр.] — превъзнасяне
идеалист [същ., от фр.] — безкористен привърженик на някаква идея
идеолог [същ., от гр.] — ; създател и защитник.на определена идеология
идилйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до идилия
идилия [същ., от гр.] — ли- тературна творба, идеализираща спокойния живот в близост до природата; тихо, спокойно съществуване
идол [същ., от гр.] — дървен или каменея образ на ези-
'• ческо божество; кумир;идеализирано човешко същество
66
идолопоклбнник [СЪМ/.] — почитащ идоли, прекланящ се пред идоли
идолопоклопничестно [сам/.] — почитане на идоли, преклонение пред идоли
иждивспие [съм/.] — разноски; парична помощ; спомо- ществувание
иждивйтел [сам/.] — спо- моществувател; спонсор
нждивя, иждивявам [гл., св. и несв.] — подпомогна, подпомагам парично
йже [ръщ.] — буква н от старо- • българската азбука
йжица [съм/.] — гръцка буква в старобългарската азбука,
, обозначаваща звук 'и' изба [сам/.] — помещение,
обикновено вкопано в земята, използвано за съхраняване на зимнина и други подобни; маза; зимник
избйтък [същ., от рус.] — изобилие; и злишество
избрйсвам, избрйша [гл., несв. и се.] — избърсвам, избърша
избръщолевя [гл., се.] — из- бърборя
избутлея [гл., се.] — изгния; йзкуфея
йзверг [същ., от рус.] звяр; чудовище
извсржсние [същ., от рус,] — изригване; изгърМяване, гърмеж
изверя [гл., се.] — променя вяра; измамя, излъжа
извет [съм/.] — причина, предлог
изоставам, извещая [гл., несв, и св.] — уведомявам, уведомя; съобщавам, съобщя
йзвлак [същ.] — чекмедже извйшвам [гл., несв4 — изди
гамизволя, изволивам [гл., св.и
несв.] — позволя, позволявам; изискам, изисквам
изгабосам, изгаббевам [гл., несв. и се.] — излъжа, из- лъгвам; изиграя, изигравам
изгайретя, изгайретявам [гл., св. и несв.] — изтърпя, изтърпявам; издържа, издържам
изгалатя(се) [гл., се.] — раз- хайтя(се), разваля (се)
изге [прил., неизм., от тур.] — особен, чудноват
изгигиля се [гл., се.] — изсмея се, изхиля се
изгледам, изглеждам [гл., св. и несв ] — избера, избирам
изгора1 [съм/.] — любе, любима изгора2 [сън/.] — беда; не
щастиеиздадпик [сам/.] — предател издайство [съм/.] —- преда
телстволзет [същ., от ар-тур.] —
труд, мъкаизиет — вж. изстизйн [същ., от ар.-тур.] —■
разрешение, позволениеизйда [гл., се.] — изляза изкабосам, изкабосвам — вж.
изгабосам, изгаббевамизкаваля [гл., се.] — направя;
сторяизкайратя, изкай^тявам —
вж. изгайретя, изгайретявам
67
изксвря се [гл., се.] — изкривя се; изюдя се
изконен [прил.] — изначален; стар
изкуп [нар.] — наведнаж; вкупом; изцяло
изкуспик [същ., от рус.} — изкусен майстор; актьор; акробат
изкърмуша, изкърмушвам [гл., св. и песе.] — изтърбуша, изтърбушвам
изкърмушеп [прил.*] — изтърбушен; изкормен
изпъстря [гл., св.] — напсувам излазък [същ., от рус.] —
излизанейзлак [съи/.] — дълбок кла
денеци зле в ря се [гл., се.] — протегна
се небрежно и неприлично йзлек — вж. йзлакизлузен [лрцл.*] — изтъркан;
овехтял; охлузенизлупя се [гл., се.] — породя
сеизлъстя, излъстявам [гл., св.
и кесе.] — измамя, измам- вам; прелъстя,, прелъстявам
излГобен [прил., от рус.] — любим, предпочитан
измахнат [прцл.*] — отслабнал, измършавял
измекер/ип/—вж. измекяр/ин/ измекяр/ин/ [същ., от ар.-
пер.-тур.] — ратай; наемен работник
измскярка [сгм/.] — ратай- киня; наемна работничка
измикяр/ип/ —вж. измекяр/ин/ измекярски [ирнл.] — свързан
или отнасящ се до измекяр/ин/
.измикярски — вж. измекярски измекерувам — вж. измекя-
рувамизмекярувам [гл., несв.] -
слугувам; работя срещу заплащане
измйрпо [сам/., от гр.] — тамян, смирна
измирски [прил.] — свързан или отнасящ се до град Измир (Смирна)
измйчам (се) [гл., несв.] — измъквам се
йзмлак — вж. йзвлак измлъзвам сс, измлъзна се
[гл., несв. и се.] — изплъзвам се, изплъзна се; измъквам се, измъкна се
измлюзвам се, измлГозна се — вж. измлъзвам се, измлъз- па се
изнурен [прил.*] — уморен, безсилен; съсипан
изнурснис [съм/.] — умора, отпадналост
изограф/ин/ — вж. зограф/ип/ изографисам, изографисвам
— вж. зографисам, зографисвам
изолационизъм [същ., от фр.]— теория, според която прогресът на дадена страна се гарантира чрез изолирането й от други страни; самостоятелен път на развитие
изорудование [същ., от рус.]— изопачаване-
изпедеппам, изпедепцвам [гл., св. и несв., от гр.] —
68
изуча. Изучавам добре; изпипам, изпилвам
изиотйшки [«ар.] — лека- поле к а
изпраксам(сс), изпраксвам (сс) [гл., се. и песе., от гр.] — науча, научавам нещо добре; усъвършенствам (се)
изпраксан [ярил.*] — изучен; опитен; усъвършенстван
изпраксеп — вж. изпраксап изпърчеп [прил.*] — наперен изрухтя, изрухтявам [гл., се,
и несв.] — вдигна, вдигам силен шум; изтропвам
изръшвам, изръшиа [гл.,^ песе, и св.] — обхождам, обходя
изтаврсзя (гл., се.] — изтрезнея, отрезнея
изтапряза — вж. изтаврсзя изгая [гл., се.] — стопя се изгимаря, изтимарявам [гл.,
св. и песе., от тур.] — (за кон) почистя, почиствам; изчета, изчесвам
' и зт и паря [гл., св. от гр.] — напечатам, обрисувам в печата; изобразя
нзтома [същ., от рус.] —умора; приятна отпадналост
изтомеп [прил., от рус.] — изморен, отпаднал
изтуря се [гл., св.] — изляза; покажа се
изтъврезя — вж. изтаврсзя изтърсак [сан/.] — най-мал
кото дете В семейството, след което не се раждат други деца
изтъртуфсв [прил.] — подпухнал
изтъщя (се), изтъщявам (сс) [гл., се. и несв.] — усъвършенствам (се)
изуродвап — вж. изуродовап изуродован [прил., от рус,] —
осакатен, обезобразен.изфирясам, изфирясвам [гл.,
се. и яесе.] — изчезна, изчезвам; излетя, излитам; изпаря се, изпарявам се
изхукам, изхуквам [гл., се. и яесе.] — нахокам, нахоквам; изгоня, изгонвам
изцйбреп [прил.*] — бистър;блед; слаб
изчадие [са и/.] — изрод, изверг изшйлеп [прил.*] — изострен изщуквам, изщукна [гл,, несв,
и се. ] — излизам, изляза изГодвам (сс), изюдя (се) [гл.,
несв. и се.] — изкривявам (се), изкривя (се)
икиндйя [същ., от тур.] — следобедно време, около 16-17 часа или 2 часа по турски
иконом [същ., от гр.] — свещеническа титла; управител
икономия [същ., от гр.] ' пестеливи разходи; скъпер
ничествоикра [сам/.] — хайвер икрам [същ., от ар.-тур.] —
почит, уважение илам — вж. илям илач [същ., от ар.-тур.] —
лекарство, цяр, лек илдъзка — вж. илдъшка
69
илдъръм [съи/., от тур.] — светкавица, гръмотевица
илдъшка [същ., от тур.] — стара златна монета
илюзия [същ,, отлат.-фр} — непостижима цел; трудно осъществима мечта; блян
илюминация [същ., от лат.- фр.] — разноцветно празнично осветление, придружено с фойерверки
илюстрирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — правя рисунки за онагледяване на текст; онагледявам
илям [същ., от ар. -тур.] — кадийска присъда; съдебно ре шените; протокол; известие
имажипйзъм [съир, от англ. - рус.] — литературно течение
имам/ин/ [същ., от ар.-тур.]— висш мохамедански духовник
имам-баялдъ [същ., от тур.]— пикантно ястие от печен патладжан, домати и други зеленчуци -
имдадие [същ., от ар.-тур.]— помощ, подкрепа; реквизиция
имиийя — вж. еменйя имортсла [същ., от фр.] —
цвете безсмъртничеимпас [същ., от ] — безиз
ходицаимперативен [прил., от лат.-
нем.] — заповеден; нетърпящ възражения -
имнсриал [прил., неизм.] — (за брада) раздвоена и дълга
империал [същ., от лат.- рус,] — златна монета със стойност 10 рубли
империя [същ., от лат.] — голяма държава, оглавявана от император; държава, колонизирала други държави и народи
имунизирам [гл., св. и несв., от лат-нем.] — повишавам съпротивителните сили на , организъм чрез вкарване на подходящи лекарства; предпазвам
инверсия [същ., от лат.] — смяна на обичайните позиции на частите на изречението или на словосъчетанието
ипвеститура [същ., от лат:]— въвеждане на васал във владение на феод, придружено с церемония
ингилйз/ин/ [съм/., от тур.]— англичанин
ипгилйзки [прил.] — английски ингилйшки — вж. ингилйзки • Ивглитера [съи/Д —Англия ипдй [съюз, от тур.] — и тъй;
ще рече; прочееиндикатор [съи/., от лат.-
нем.] — уред за контролиране на налягането в цилиндрите на машини с бутало; показател; белег, знак
иидйкт/а/ [съм/., от гр.] — период от 15 години
инжйр [същ., от рус.] — смокиня
инициатйва [същ., от лат.- нем.] — подтик; почин; поемане на ръководство
70
/инкарпация [същ., от лат.]
— превъплъщениеинкогнито [нар., от яат] —
скрито, тайно; под чуждо име
инкриминиран [прил.\ от лат.-фр.] — обвинен в престъпни деяния
инкяр [същ., от тур.] — отричане, непризнаване
инкяря [гл., несв.] — отричам, не признавам
инобитие [същ.] — друг, отделен живот
иповация [същ., от лат.] — новост; нововъведение; подновяване
иноверен [същ.] — лице от друго вероизповедание, друговерец
и повериик,— вж. иноверен ипок [същ.] — монах, калугер и породен [еъи/.] — чужденец иностранен [същ.] — чуж
денеципочески [прил.] — свързан
или отнасящ се до инок; монашески, калугерски
индчество — монашество, халугерство ■
ипочествуващ [ирил.*] — мо- нашествуващ, калугерст- вуващ
инспектирам [гл., се. и несв., от лат ] — проверявам; надзиравам;контролирам
инспектор [същ., от лат.] — административно лице, натоварено със задача да наблюдава и контролира определена дейност
инспекция [същ., от лат.] —
учреждение, занимаващо се с контрол на определени дейности; надзорническа дейносу;
инстинкт [същ., от лат.] — генетично заложена спо-
- собност у живо същество да извършва дейности, полезни за него и потомството му
инстинктивен [прил., от лат.-фр.] — обусловен от ипетйпкг; несъзнателен, непреднамерен
ипетрукция [същ., от лат.] ? —• указание, упътване; нас
тавлениеинсцеийрам [гл., св. и несв..
от гр.-лат.] — организирам нещо с цел да подведа някого; пригаждам за сценична изява
интелигент [същ., от лат.- рус.] — възпитан, образован човек
интелигенция [същ., от лат.-рус.] — хора с високо образование и обща култура, занимаващи се предимно с умствен труд
иптерйор [същ., от лат.-фр.]— вътрешно оформление на помещение; изображение на помещение, без човешки фигури
интернационал [сам^., от лат. -фр.] — международен съюз; международна пролетарска организация; революционен пролетарски, химн
интерпретатор [същ., от
71
лат.] — тълкувател; преводач; изпълнител на художествена творба или музи--- кално произведение
интизап [същ., от ар.-тур.]— градско право; такси при покупко-продажби, нарушения и други
интизанчйя [саи/., от тур.] — събирач на градски такси
интрига [същ., от лат.~фр.]— зложелателни приказки и деяния; сплетня, клюка; низ от случки и събития в литературна творба;-любовно приключение
интригант [същ., от фр.] —клюкар, сплетник
нптригантски [прил.] — зло-желателен; клеветнически
иифсрналний — вж. инфер-нален
инфлуенца [същ., от ит.] — заразно заболяване на дихателните органи;грип
инша [същ., от ар.-тур.] — съчинение
ипогрйф [същ., от гр ] — крилат кон
ипотека [съо/., от гр.] — предоставяне на средства срещу залагане на недвижим имот; право на заемодател върху недвижим имот
ипотекирам [гл., св. и несв., от фр.] — залагам недвижим имот срещу предоставяне на заем
ираде [същ., от ар.-тур.] — султански указ, заповед
ирмйк [същ., от.тур.] — грис
ирмилйк [същ., от тур.] — монета от 20 пари или 1/4 грош; двайсетак
нрмилйче — умалително от ирмилйк
ирмология от гр.] —книга с ирмосите на осемте гласа
йрмос [същ., от гр.] — начален стих, който показва мелодията на другите стихове,на песен или канон
иронйчески [прил.] — съдържащ или изразяващ ирония; присмехулен
ислахане [същ., от ар.-пер.]— сиропиталище; изправителен дом
йсо [същ., от гр.] — пригласяне с равен, проточен глас
испат [същ., от ар. -тур.] — довод; доказателство
испспч [същ., от тур.] — вид данък в турско време
иепйр — причинаисполин [същ., от рус.] —
човек с огромен ръст и сила; гигант
ИС1ЮЛЙ11СКИ [я/шл.] — свързан или отнасящ се до исполин; огромен, грамаден
истер-истимез [нар., от тур.]— щеш не щеш
истсрйчен [прил.. от лат.- рус.] — крайно възбуден, раздразнен
исторически — вж. истсрйчен йст/ий/ [прил.] — същ, съ
щински -истиндак — вж. истиптак истиндакчйя — вж. истшг-
такчйя
72
истинтак [същ., от ар.-тур.]— разследване, разпит
истиптакчия [същ., от ар.-тур.] ~ съдебен следовател
йсто [нар.] — също историограф [съм/., от гр.] —
специалист историограф; автор на исторически труд
истукаи [същ.] — идол итаатсъз [същ., от ар.-тур.]
— непокорник, непослушник; вироглавец; бунтовник
итог/а/ [съм/., от рус.] — сбор, сума; равносметка
ихтибар [същ., от ар.-тур.] -- уважение, почит; добро име
ичкйя [същ., от тур.] — алкохолно питие
йшалла [неизм., от тур.] — дано; ако е рекъл господ
ишарст [същ., от ар.-тур.] — таен знак
ишлеме [същ., от тур.] — изработка на нещо с материал на клиента; ръчна изработка
ишлйк [същ., от тур.] — занаятчийска работилница
йща — вж. йщяищах [същ., от ар.-тур.] —
апетит; желание, охота йщя [гл., «есе.] — искам
ийсмения — вж. еменйя йерархически [прил.] — свър
зан или отнасящ се до йерархия
йерархия [съи/., от ?р.] — степенуване на длъжности и чинове в едно ведомство, институция
йерей [същ., от гр.] — свещеник у православните християни
йогург — вж. югуртйок [част., от тур.] — не ■ йолджйя [същ., от тур.] —
пътникйолка [същ., от рус.] — елха йолма [същ., от тур.] —
вълна, наскубана от натопени за щавене кожи
йорс [същ., от тур.] — наковалня; малка наковалня за косачи
йота [същ.] — старо име на буква и в гръцката и в старобългарската азбука
йошур — вж. юшур йошурджйя — вж. юшурджйя йощ [нар.] — още
ккааза — вж. каза кабадаилйк — вж. кабадаилък кабадаилък [същ., от тур.]
— юначество; напереност кабадай/я/ [същ., от тур.] —
юнак; личен човек; левент; конте
кабадайлък — вж. кабадаилък кабак1 [съц/., от тур.] — вид
гълъбкабак2 [същ., от рус.] — кръчма кабалйстика [същ., от евр.-
73
нем.] — еврейско тайно учение, основаващо се на мистично тълкуване на букви и цифра
кабалистйчсн [прил., от ев/ъ- фр.] — свързан или отнасящ се до кабалйстика; Скрит, загадъчен, тайнствен
кабардйсам^ кабардйсвам [гл., св. и несв., от тур.]— набъбна, набъбвам; тупна, шупвам
кабаре [същ., от фр.] — нощно заведение с развлекателна програма
кабахат [същ., от ар.-тур.]— вина, провинение; грях
кабахатлйя [прил., неизм.,от ар.-тур.] — виновен, провинен; грешен
кабзалййка [сън/.] — вид старинна пушка, стреляща с кабзи
кабзалйя [прил., неизм.] — пушка или пищов, стрелящи с кабзи
кабзамал/ин/ [същ., от ар.- тур.]— касиер, бирник
кабзумал/ин/ — вж. кабзамал/ин/
кабйл [нар., от ар.-тур.] — да може, да има как; готов съм, съгласен съм
кабинег [съд/., от фр.] — правителство; стая за писмена или научна работа; оборудвано помещение за упражняване на определени професии
кабул [същ., от ар.-тур.] — прием, желание
кабуля [гл., несв., от тур.] — приемам; желая; търпя
кабурлук [същ., от тур.] — калъф за револвер
каваз/ин/ — вж. гаваз/ип/ кавал [съм/.] — пушка; дуло на
пушкакавалер [сън/., от фр.] —
възпитан, културен човек; придружител на дама; притежател на орден
кавалтйя [същ., от ар.-тур.]— закуска; леко ядене
каварджйк [прил., от тур.]— къдрав; засукан
каварма [същ., от тур.] — вид пържено месно ястие; вид баница
кавхап [съд/.] — помощник или заместник на хан
кавърджйк — вж. каварджйк кавърма — вж. каварма кан гали и [прил., неизм., от
тур.] — свадлив' сърдит; скаран
каверна [същ., от лат.] - белодробна кухина при заболяване от туберкулоза
, каиур — вж. гяуркаган [сън/.] — кавханкадайф [същ., от ар.-тур.] —
сушено тестено изделие във вид на влакна; десерт от таКива влакна* приготвен с аромати, орехи и гъст захарен сироп
кадсвлък — вж. кадилък кадеж [сън/.] — дим, пушек,
саждикадем [същ., от ар.-тур.] —
лице или предмет, носещ щастие; амулет ‘
74
кадййпнца от ар.-тур.] “*■ съдилище
кадйнский [прил.] — свързан или отнасящ се до кадъна; женски
кадил [същ., от ар.-тур.] — съдия ’
кадилък [същ;, от тур.] — район на кадия
кадрйл [същ., от фр.] — танц с няколко двойки; разместване на служители; смяна на местата
кадро [същ., от ит.] — снимка кадъна [същ., от тур.] —
омъжена мохамеданка; забулена жена; ханъма
кадънджилък [сйи/., от тур.] .— женкарство; разврат
кадърен [лрдл., от ар.-тур.]— способен,годен
кадя [гл., несв.] — опушвам обредно с тамян; пуша; димя
каефет — вж. каяфет каза [същ., от тур.] — околия казйс/ин/ [същ., от тур.] —.
търговец на коприна; производител на украшения
казйпо [същ., от ит.] -- увеселително заведение; заведение, където се играят хазартни игри
казимйр [същ., от фр-] — фин вълнен плат
казмйр — вж. казимйр казнйтсл [същ., от рус.] — па
лач, изпълнител на смъртни присъди
казпя [същ., от рус.] — наказвам; издавам смъртна присъда
казус [същ., от лат.] — тежък, заплетен случай
казус белли [от лат.] — повод за война; повод за скъсване на отношенията между държави
казус окудасион [от лат.] — причина, повод за окупация
казък [същ., от рус.] — смъртно наказание
кайк [същ., от тур.] — лодка каикчйя [същ., от тур.] —
лодкаркайл [прил., неизм., от ар.-
тур.] съгласен, склонен каирски [прал.] — свързан
или отнасящ се до град Кайро
кайт [същ., от ар.-тур.] — заверка, отметка
кай тя [гл., несв., от тур.] — вписвам, регистрирам; подпечатвам, заверявам
кайгапа [сй«/., от пер.-тур.] — пържени или печени върху нагорещено желязо яйца
кайгъна — вж. кайгапа кайдйсам, кайдйсвам [гл., св.
и несв., от тур.] — посмея, посмявам; реша (се), решавам (се); съглася се, съгласявам се
кайдйсан [прил., от тур.] — нарязан на ситно;счукан
каймакам/ин/ [същ., от ар.- тур.] — околийски управител
каймет [същ., от ар.-тур.] — цена, стойност; достойнство
75
кайнак [същ., от тур.] — извор, кладенец
кайратя — вж. гайретя кайретя — вж. гайретя кайфст —• вж. каяфет какавина [същ.] — същина каквина [сам/.] — качество калабалък [същ., от ар.-тур.]
— навалица, множество калайджйя [същ., от тур.] —
занаятчия, който се занимава с калайдисване на съдове
калайдйсам, калайдйсвам[гл., св. и несв., от гр.] — покривам с тънък слой калай; ругая някого
калайма [същ., от тур.] — калайдисване; лъскавина, блясък
каламбур [същ., от фр.] — шега; неочакваКсловесен обрат _ *
калауз/ин/ [същ., от тур.] — търговски посредник; водач; пазач
калафатя [гл., несв., от гр.]— запушвам с кълчища цепнатините на плавателен съд (кораб, лодка)
калдаръм [същ., от гр.-тур.}— настилка от плоски камъни
кале [съм/., от ар,-тур.] — крепост; укрепено място
калевра [същ., от тур.] — плитка кожена обувка
калейдоскоп [съц/., от гр.] — тръба с разноцветни стъкълца, които се подреждат в различни фигури
калеко [същ., от гр.] — съп
руг на леля, на тетка; свако, лелин, тетин
калем [същ., от ар.-тур.] — каменен молив за писане на плоча; молив; пръчка от дърво или храст за присаждане
калесам, калесвам{гл., св. и несв., от гр.] — каня на сватба, кръщене и други
калибър [същ., от фр.] — раз- ,ме‘р на дуло на огнестрелно оръжие или на куршум
калиграфйчески [прил., от гр.] — свързан или отнасящ
• се до калиграфия; красив;изписан
калиграфия [същ., от гр,] — краснопис
кал и мера [неизм., от гр.] — добър ден
калимявка [същ., от гр.] — черна шапка с цилиндрична форма на православен духовник
калйна [сги/.] — зълва; по- млада сестра на съпруга
калйпсин [прил.] — свързан или отнасящ се до Калип- со
калйф — вж. халйфкалкан [същ., от тур.] —
стена на постройка без врати и прозорци
калкулирам [гл., св. и несв., от фр.] — пресмятам; отчитам
калош [същ.] — галош; плитка гумена обувка, която може да се носи и върху други обувки
76
калпязап/ип/ [същ., от ар.- пер. -тур. ] — негодяй; лентяй
Калпазаилък [същ., от тур.]— злодеяние; престъпление
калпаклйя [прил., неизм., от тур.] — носещ калпак
калфа [същ., от ар.-тур.] — втора степен на занаятчийски помощник след чирак
кални [съо/., мн., от ит.-гр.]— потури;дълги вълнени чорапи
калцун [с®и/., от ит.-гр.] — висока до коленете обувка от аба; дълъг вълнен чорап
калъч [сън/., от тур.] — сабя калъчево — вж. звъпйчс калъч-оту — вж. звъниче калъчка — вж. калъч кам [нар.] — къде кама [същ., от тур.] — дълъг
нож; клин за цепене на дърво, камъни и други
камара [същ., от лат. гр.] — върховен ръководен изборен орган на държава; учреждение, което ръководи търговия, стопанство и други
каматеп [прил., от гр.] — хубав, гиздав
камбйчна [гл., се.] —катурна; преобърна; претърколя
камбурест [лрил.] — гърбав;изкривен
камбур [лрил., неизм., от тур.] — гърбав; изкривен
камелия [с&и/., от фр.] — вид цвете
камелот [същ., от фр.] —
уличен продавач; амбулантен търговец
камен [същ.] — камъккамен претикания ~ вж. ка
мен преткновениякамен преткновения [от рус.]
— повод за раздор, за свада камера [същ., от лат.-гр.] —
стая; кабина; каюта камзамал/ин/ — вж. кабза-
мал/ип/камйляк [еъи^.] — растение
слезкамйш — вж. камъш кам [нар.] — къде камо ли [съюз] — за израз ца
отрицание на две възможности
камха [същ., от тур.] — вид цвете
камъш [същ., от тур.] — тръстика
кана — вж. капияканава [сви/., от фр.] —
платно за бродиране; основна сюжетна линия
каналия [същ., от ит.] — мръсник, мерзавец
канапе [същ., от фр.] — тапицирана мебел за сядане на няколко души; кушетка
канат/а/ [еьн/.й от тур.} — дъсчена ритла на кола; капак на прозорец или врата
капделабър [същ., от лат.- фр.] — голям свещник, на който се закрепват много свещи
канджа [същ., от тур.] — кука
кандйсам, кандисвам [гл., св.
77
и песе., от тур.] — съглася се, съгласявам се
кандармалък [съм/., от тур.]— уговаряне, увещаване
капсрвам [гл., несв., от г/).]— чета канон в църква; говоря или пея през нос -
канибал [сви/., от инд-.исп.]— людоед; крайно жесток човек
кания [същ., от тур.] — ножница; калъф за хладно оръжие
канкан [същ., от фр.] — динамичен вариететен танц, изпълняван от жени
канон [същ., от гр.] — църковна песен’в чест на светец; църковно правило; установен ред
канонада [същ., от — артилерийска стрелба; шумотевица
канопадсн [прил.] — свързан или отнасящ се до капопада
кан-парасъ [същ., от тур.] — глоба за убит човек от неизвестен убиец
канпарсъ — вж. кан-нарасъ кански [нар.] — силно; неис
товокантар [същ., от ар.-тур.]
уред за измерване на тегло; тежест, равна на 44 оки
канташ [същ., от тур.] — вид тъмночервен скъпоценен камък
канцелария [сан/., от лат.]— административно помещение
капя [същ.] — вид нощна птица
капяк [сан/.] — мъжки екземпляр на птица каня
капа [същ., от лат.] — шапка капама [същ., от тур.] —
задушено месо с луккапабйл [прил., от фр.] —
способенкапасъз/ин/ [същ., от тур.] —
безделник; нехранимайко; разбойник
канел йпа [същ., от и/и.] — дамска шапка
капаттърдйсам [гл., се. от тур.] — затворя; арестувам
капзалйя — вж. кабзалйя капзамал/ин/ — вж. кабзамал
/ин/капзулйя — вж. кабзалйя капитал [сам/., от лат.] —
собственост, имущество; голяма парична сума; парично участие в кредитно" предприятие
капитулация [същ., от лат.] -г- прекратяване на бойни действия и безусловно приемане исканията на победилата страна
капйчна се [гл., се.] — падна, търкулна се
капишон [същ., от фр.] — детска или дамска шапка с особена форма
канище [сан/.] — езически храм, езическо светилище
капия1 [сан/., от тур.] — врата; учреждение
капия2 — вж. канйя каплама [сам/,, от тур.] —
подплатена дреха; подплата каионй [сан/., мн.] — везни;
блюдо на везни
78
капот [съм/., от фр.] — дълга връхна дреха; наметало
каприз [съм/., от фр.] — прищявка; настойчиво налагане на желание
капризен [прил.] — свързан или отнасящ се до каприз; предвзет; прндирчив
каприциозен [лрил.] — вж. капризен
капсула [съм/., от лат.-ит.]— долна част на патрон, снаряд и други,където се намира възпламенителят
капсулйя [прил., неизм. от ]— стрелящ чрез'възпламеняване на капсула
капти [съи/„ л<я.] — цигани капудап паша [същ.] — главен
паша; началник на пашитекаиуджйя [съм/., от тур.] —
вратар, портиеркапукехая [и капу-кехая]
[съм/., от пер. -тур.] — представител на Екзархията при турското правителство; представител на владиката при Патриаршията
капупй — вж. капонй капупипср [съм/., от нети.] —
кафе с каймак, приготвено по особен начин
капъджйя — вж. каиуджйя капъна [същ.] — блюдо на
везникара [прил., неизм., от тур.]
— черенкараабаджйя [същ., от тур.]
— шивач на горни дрехи от черна аба
караач [същ., от тур.] — бряст
карабагп [същ., от тур.] — черноглавец; калугер, чернокапец
калабопи — вж. карбопникаравана [съм/., от тур.] —
разлат меден съд с две дръжки
каравани [същ., само мн., от тур.] — широки къси гащи от тънък плат
караагасъ — вж. кърагасъ кара-гяур/ин/ [същ., от ар.-
тур.] — черен гяурин; презрително прозвище за християнин ’
караджа [същ., от тур.] — сърна
караджа [прил,, неизм., от тур.] — мургав, черен
караджейка1 [съм/., от тур.] ■— малка воденица
караджейка2 [същ., от тур.]— вид слива
каракол [съм/., от тур.] — полицейски патрул
каракон — вж. каракопджол караконджо — вж. караков-
ДЖОЛ , -каракопджол [същ., от тур.]
— зъл дух; вампир, таласъм караконджул — вж.кара-
копджолкаракончо — вж. каракбн-
джолкараман [прил., неизм., от
тур.] — едъркараманлйя [същ., от тур.]
— малоазийски грък; жител на областта Карамания
79
карапдаш [същ., от рус.] — молив
карар [същ., от ар.-тур.] — мярка; положение; ред
кара-ссвда /и карасевда/ [същ., от ар.-тур.] — безнадеждна, фатална любов
караул [същ., от тур.]- въоръжена охрана
карашмалък [същ., от тур.]— бъркотия, суматоха
карба [съм/.] — караница,свада; укор
карбовансц [съм/., от пол.- рус.] — вид сребърна монета
карбовни [съм/., а<я.] — кар- бованци
карвани — вж. каравани кардат [същ., от тур.] —
брат; побратимкарсз [съм/., от ар.-тур.] —
омраза, злоба, ненавист; злопаметност
карезлйя [прил.. неизм., от тур.] — зъл; злопаметен
кариер [същ., от фр.] — бързо конско препускане
кариера [съм/., от фр.] — издигане в професия, служба и други; научно израстване
карлюшкам (се) [гл., несв.] — люшкам (се), клатя (се)
кармакарашйк [нар., от тур.]— безредно, размесено
карнавал [същ., от ши.] —весело многолюдно шествие на маскирани хора
карпе [същ., от фр.] — бележник
карнушка [съм/.] — въртележка
карпа [съм/.] — скала, зъбер картблашп [същ., от фр.] —
предоставяне на право за решение и действие; упълномощаване
картофбр [същ., от рум.] — картоиграч
картофорство [същ., от рулс]— картоиграчество
картуш [същ., от рум.] —'патрон
карусел [същ., от фр.] — детска въртележка с кончета, автомобилчета и други
карчав [съи/., от тур.] — болест по добитъка
карчанлйя [прил., неизм., от тур.] — болно от карчан животно
карък [съм/., от тур.]-—леха, фитария; бразда
касаба [съм/., от ар.-тур.] — град
касабалййски [прил., от ар.- тур.] ~ градски; граждански
касабалйя [същ., от ар.-тур.]— гражданин
касапбашй /и касап-башй/ [съм/., от тур.]-— касапин, колач;главорез
касавет [същ., от ар.-тур.] — грижа, безпокойство
касаещ (се) [прил., от рус.]— отнасящ се; свързан
касатура [същ., от тур.] — плосък щик; войнишки нож
касела [същ., от ит.-гр.] — сандък
80
касиер [същ., от фр.] — лице, което урежда плащанията в учреждение, предприятие, банка и други; ковчежник
кастер [същ., от гр.] — калаен съд за ракия
кастерче — умалително от . кастеркастрофилакт [същ., от гр.]
— началник на крепост кат [същ., от тур.] — етаж;
ред;слой;пластката [неизм., от гр.] — всеки катавасйя [същ., от гр.] —
църковна песен, изпълнявана от двама певци
катаднсвсн [ярил.] — всекидневен
каталанка [съм/.] — испанка каталеткйн» [съи;.] — жена,
раждаща всяка година каталясам, каталясвам [гл.,
св. и месв., от гр.] — преуморя се, преуморявам се; съсипя се, съсипвам се
катана [съм/., от унг.] — голям, едър кон; едър, груб мъж или жена
катапец [съм/.] — катинар, заключалка
катапулта [съм;., от гр.-лат.]— хвъргачна, стецобойна машина
катар [същ., от гр.-лат.] — болестно възпаление на лигавицата на човешки орган
катастима [съм/., от гр.] — магазин, дюкян
катастрофа [същ., от гр.- лат.] — събитие с трагичен изход; голяма беда
категория [съм/,, от гр.-лат.]— научно понятие, представящо явления от действителността; разновидност; група
катехйзис [същ., от гр.] — кратко изложение на християнското учение; популярно ръководство; правилник
катйл/ип/ [същ., от ар.-тур.]— убиец, престъпник
катихйзис — вж. катехйзис католик [същ., от гр.] — лице
със западнохристиянско вероизповедание
католйшки [ярмл.] — свързан или отнасящ се до западнохристиянско вероизповедание
катрапйк [съм/.] — съд за катран, който се носи окачен на каруцата; несамостоятелен човек; негодник
катря се [гл., месв.] — катеря се
катък [съи/., от тур.] — прибавка
катър [сг>м/., от тур.] — кръстоска от кон и мага- рица
катърджйя [съм/., от тур.] — притежател на катъри; гледач на катъри;кираджия с катъри
катъри [същ., ми. от тур.]~ обуща
катърка [съм/., от тур.] — пуканка
кауза [същ., от лят.] — обща цел, идея
каук [съм/., от тур.) — остро-
6. Речник ... 81
върха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища
каун [същ., от тур.] — пъпеш каур/ин/ — вж. гяур/ин/ кауш [същ., от тур.] — ки
лия, карцеркафадар [същ., от ар.пср.-
тур.] — другар, съратник; съмишленик
кафалтйя — вж. кавалтйя кафе-оджа [сад/., от ар.-
тур.] — помещение с огнище, където се вари кафе в турско учреждение .
к ахнели на — вж. капелйна кахър [същ., от ар.-тур.] —
грижа; безпокойство; скръб кахърен [прал.] — угрижен,
безпокоен, скръбен кахъря се [гл., несв.] — тре
вожа се; ядосвам се качарак [нар., от тур.] —
бързо; бегом, тичешком качърдйсване [саи^.] — улес
няване; съдействиекашап [сьи/., от тур.] —
почивка за пикаене на кон; почивка
кашерджйя [същ., от тур.] — кашкавалджия; сиренар
кашмер [същ., от ар.-тур.] — присмех, подигравка; срам
каятя — вж. кайтякаяфст [същ., от ар.-тур.] —
външност; външен вид; облекло; състояние
квадрйг/а/ [съм;., от яат.] — двуколка, теглена от четири коня
квартирувам [гл., се. и несв., от нел<.] — пребивавам под
наем; живея временно или . постоянно; намирам се
кваря [гл., несв.] — развращавам
квестор [същ., от яат.] — пазач, надзирател; съкро-
. вищникквйпрокво [същ., от яат.] —
недоразумение; бърканица кебе [същ., от тур.] — късо
наметало от груб вълнен плат; дебела вълнена постилка или завивка
кевгйр [същ,, от перс.-тур.]— каменна или тухлена зидария; сграда с такава
' зидариякевгйр [прил., неизм., от
. пер.-тур.] — каменен; зидан
ксвря се [гл., несв.] — кривя се; плезя се; глезя се
кедер [същ., от ар.-тур.] — телесен недъг; болка; страдание
к.сдерлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — сакат
кедър [същ., от гр.] — иглолистно дърво, растящо в Мала Азия
кежки — вж. кешки кейф — вж. кефкел [същ., от пер.-тур.] —
вид кожна болест, свързана с окапване на косата
келево [съд/., от тур.] — дървен валяк на краденец, на чекрък и други
келеме [същ., от пер.-тур.]— угар; изоставена нива или лозе
келемле — вж. келеме
82
кел смя — вж. келемекелепйр [сан/,, от тур.] —
безплатна придобивка; голяма печалба при малко вложентруд
келеш [сг>м/., тур.} — несго- ворчив човек; човек, на когото це трябва да се обръща внимание
келяво — вж. келевбксмер1 [същ., от пер.-тур.] —
кожен пояс за парикемер2 [сам/., от пер.-тур.] —
свод; извит като свод покрив кемерлйя [прил., неизм., от
пер.-тур.] — сводест; дъговиден
кепе [същ., от пер.-тур.] — шита или плетена украса на мъжка или женска дреха
кепазслйк [същ., от пер.- тур.] — лоша, неморална постъпка;злодеяние
кспазслък — вж. кспазелйк кспазя [гл., несв., от пер.-
тур.} — срамя; безчестя кепепк [същ., от тур.] —
дървен капак на прозорец кепча — вж. кепче кепче [същ., от пер.-тур.] —
меден съд с дълга дръжка за гребане на вода; мрежа за риболов с дълга дръжка '
керата [неизм., от гр.] — негодник,проклетник
ксратйя — вж. керата кераца — вж. кираца керван [същ., от пер.-тур.] —
натоварени коли или животни, движещи се на върволица -
кервапбашйя /и керван-ба- шйя/ [същ., от пер.-тур.}— водач на керван
керванджй-башйя — вж. кер-ванбашйя
кервавджййка [съм/.] — ярка звезда, по която керван- джиите определят времето за тръгване на кервана
кердосам, кердосвам [гл., св. и несв., от гр.] -взема, вземам за себе си; видя, виждам хаир, полза; присвоя, присвоявам
кересте [същ., от пер.-тур.] — дървен материал за строеж
корка [същ.] — дъщеря керкенез [същ., от тур.]
вид соколкеремидчйя [сам/.] — май
стор на керемиди; производител на керемиди
кермекчйя — вж. керемидчйя керпедеп [съм/., от пер. -тур.]
— клещи 'керпидеп — вж. керпеден керпйч — вж. кирпич кертя [гл., несв., от тур] —
почитам, уважавам; съобразявам се
керхапа [същ., от пер.-тур.]— тухларница; публичен дом; приют
кесаджйя — вж. кеседжйя кесар [същ., от лат.-гр] —
цар; императоркесарев [лрил.] — свързан
или отнасящ се до кесар; царски, императорски
кесат [прил., пеизм., от ар.-' тур.] — недостатъчен; ограничен
83
кссатлйк [същ., от ар.-тур.]— недоимък, недостиг: беднотия
кесатлък — вж. кесатлйк кеседжйя [същ., от тур.] —
убиец, разбойник; злосторник
кесиджйя — вж. кеседжйя кссим [нар., от тур.] —общо,
едно на друго, всичко ведно кеекйи [прил., неизм., от
тур.] — лют, силен, парлив кестермс [нар., от тур.] —
направо, напряко; безогледно
кетаб — вж. китап_ кетап — вж. кетцр кетйп/ин/ [същ.-, от ар. -тур.]
-дребен чиновник; писар кеф [съи/., от ар.-тур.] —
добро настроение; удоволствие
кефелйк — вж. кефилйк ксфилйк [същ., от ар.-тур.]
— поръчителство; препоръка; гаранция
кефйл/ин/ [същ., от ар.-тур.]— поръчител; гарант
ксфйр [съм/.] — вид млечнанапитка
кефйр/иц/[съм/., от ар.-тур.]— гяурин; немохамеданин
кехая [съм/., от пер.-тур.] —глашатай; главатар на овчарска дружина; пазач
ксхлибарев [лрмл.] — свързан или отнасящ се до кехлибар
кешеш — вж. кешйш ксшйш/ин/ [съм/., от пер,-
тур.] — монах; поп кешки [нар., от пер.-тур.] —
по-добре би било; дано да
кибар [прил., неизм., от ар.- тур.] — горд,важен
кивгйр — вж. кевгйр1 кивгйрен — вж. кевгйреп кивот [същ., от гр.] — ковчег;
ковчег от Стария заветкилия [същ., от лат.] —
единична стая в манастир или затвор
киле [същ., от ар.-тур.] — .мярка за зърнени храни (между 30 и 80 кг)
кило — вж. киле киляф — вж. кюляф .кйми-кйми [съюз, от тур.] —
било-било; ту-тукймпенди [и кйм-пепдй] [същ.]
— детска игракина [гл., несв.] — късам киийпа [същ., от лат.] —
хининкинйсам, кинйсвам [гл., св. и
несв., от гр.] — тръгна, тръгвам
кино [същ., от гр.] — община киновар [съм/., от гр.] — боя
с яркочервен цвяткиноиико [сам/., от гр.] —
църковна песен, изпълнявана в края на богослужението
кипча — вж. кепчекивчак — вж. кепче кипне — вж. кепче кир [съм/., от гр.] — господин кираджия [същ., от тур.] —
наемен превозвач на товари и хора; наемател
кираца [същ., от гр.] — госпожа
киреч [същ., от тур.] — вар кйриеслейсоп /и кйрие елей-
84
соп/ [от гр.] — господи помилуй
кирилейсьп — вж. кйрис- слейсон
кирйш [сан;., от тур.] — греда; тел; струна
кирия [същ., от ар.] — госпожа кирия [същ., от тур.] —
заплащане за извършен превоз или ползване на жилище
кирлив [прал.] — мръсенкирпич [същ.. от пер.-тур.]
— непечен строителен материал от пръст
кирпичен [прил.] — свързан или отнасящ се до кирпич
кисслсрски [прил,] — свързан или отнасящ се до село Киселери
кислота [същ., от рус.] — киселина
кйстца [същ., от рус.] — четка за рисуване
кйсца' — вж. кйстцакйсца2 [саи/.] — развратница китаб — вж. китап китап [ели/., от ар.-тур.] —
книга; писаниекител [същ., от нем.] — бя
ла униформена офицерска куртка '
китеник [сащ.] — тъкано вълнено изделие
китюче — вж. кютюче кишйш — вж. кешйш клада [саи/.] — дървесен труп клада [гл., песе.] — слагам клак [същ., от фр.] — сгъ
ваема парадна шапка на висш военен, дипломат и. Други
кларнет [същ., от фр.] — духов инструмент
класа [съм/., от лат.] — съсловие; социална прослойка
клеймо [същ., от рус.] — знак, белег, направен с нагорещен метал; печат
клекав [лрил.] — слаб; кекав клекавици [същ., мн,] — крака клепало [сьи/.] — дървена или
метална дъска, която при удар издава звук и служи вместо камбана
клефте [същ., от гр.] -гръцки въстаник, хайдутин; крадец
клик [с»м/.] — вик;отклик клика [същ., от фр.] — гру
пировка, обединена за постигане на користни цели; шайка
клима [същ., от гр.] — климат климам [гл., несв.] — кимам клйпав [дрил.] — слаб, кекав клйпер [сам/., от англ.-рус.]
— бързоходен тримачтов платноход
клир' [с®и/., от гр.] — духовенство
клир2 — вж. клйросклйрос [същ., от гр.] — ви
сока поставка за богослужебни книги встрани от олтара
клисар [сьи/.] — черковен прислужник
клисарка [съи^.] — черковна прислужница; съпруга на клисар
клон [сги/.] — подигравка, присмех
клочка [сан/.] — квачка
85
клуб [ели/., от англ.-рус.] — сдружение на хора с еднакво потекло, интереси, възгледи, професии и други; място, където се събират такива хора
клуп [сън/.] — примка за бесене; начин на връзване; бримка
клюмам [гл., несв.] — кимам книга [същ.] -писмо; карта за
игра; хартия :киут [същ., от рус.] ~~ кам
шик; бичкняжество [съи/.] ~ държава
или административна област, начело с княз
коафюра [същ., от фр.] — прическа; фризура
коб/а/ [същ.] — съдба, предзнаменование; прокоба
кббсн —предвещаващбеди и нещастия
кобилица [съи/.] — дървено приспособление за носене на рамо съдове с вода, свесла грозде и други
кобйлца — вж. кобилица кобур [същ., от тур.] —
кожен калъф за револвер; огнестрелно оръжие
кованджйя [същ., от т$р.] — пчелар
кованлък [същ., от тур.] — пчелин
ковладя [гл., несв.] — клеветя; доноснича
кодекс [същ., от яат.] — законник
коджа1 [прил., неизм.] — голям; едър
коджа2 [нар., от тур.] — доста; много
коджабашйя [същ., от тур.]— селски кмет; старейшина
коджамити [прил., неизм.,'от - тур.] — доста голям
коджамити [нар., от тур.] — доста, много
козинюв — вж. козиняв козиняв [прил.] — изработен
от козинакозйр [същ., от рус.] — коз
(при игра на карти)козни [същ., мн., от рус.] — .
интриги;сплетникозяк [съм/.] — тъкан от козина козянйца [с&и/.] — връхна
дреха, изработена от козина кокили [съм/.,л<и.] — високи . пръти с прикрепени към
тях стъпала, предназначени за придвижване в дълбока кал или при преминаване на река
кокопа [същ., от гр.] — госпожа; жена,,която държи на външния си вид
кокошкар [същ.] — крадец на кокошки; крадец на дребно; Страхливец
кол [същ., от тур.] — стража, охрана
. кола [същ., от гр.] — 16 последователни страници от книга, отпечатани на голям лист
колажсн [прил., от фр.] — съединен;слепен
колай [същ., от тур.] — начин,леснина, средство
колак [съм/.] — кравай
86
колджйя [сьи/., от тур.] — пазач, стражар; надзирател
коливо [същ., от гр.] — варено жито за помен
колизия [същ., от лат.] — противопоставяне; сблъсък
колик/и/ [същ., от гр.-фр.] — остра стомашна или чревна болка
кблкома [нар.] — колко, колцина
кол пик [съм/.] — тесен коларски път
кол окол [съи/., от рус.] — камбана
колорит [същ., от лат.] — съчетание от багри; много- цветие; характерна особеност
колоритност [същ.] — кар- тинност; живописност
колос [съм/., от гр.-лат.] — гигант, исполин; грамада
колосален [прил.] — гигантски, исполински; грамаден
колхоз [същ., от рус.] — колективно стопанство
колца [съи/.] — калпак колца [съи/.] — малка кола колчак [същ., от тур.] —
обшита с гайтан ивица, използвана за украса на потури или аби
колчаклйя [прил., неизм., от тур.] — украсен с колчак
колчан [същ., от рус.] — чанта за стрели
колчем [мор.] — колкото; когато; винаги когато
командант/ип/ — вж. комсн- дапт/ип/
комат [същ., от гр.] — парче, къс
комачки мн.] — парчета, късчета
комати — вж. комачки комбинация [същ., от лат.]
— съединяване, съчетаване; установен ред
комедия [същ., от гр.-лат.]— една от разновидностите на драмата; забавна, весела случка
комендант/ин/ [същ., от фр,- рус.] — офицер;началник
комерчески [прил., от лат.] —търговски, спекулантски
комивойажор — вж. комивоя- жор
комивояжор [същ., от фр.] — търговски пътник
комйзъм [същ., от гр.-рус.] — смехотворност
комисар [същ., от лат.] — чиновник от държавната или общинска администрация
комисиопа [същ., от лат.] — парично възнаграждение за посредничество при извършване на сделка
комисия [същ., от лат.] — състав от няколко души, избран или назначен да извърши дадена дейност
комита [същ., от ит.] — участник в борбата срещу турското владичество; бунтовник
комйтаджия [същ., от ит,- тур.] — комита; бунтовник
комйтаджилък [съм/., от тур.] — въоръжена съпро
87
тива; нелегална дейност комитет [еън;., от фр.] —
държавно или частно сдружение, създадено за решаване на актуален обществен проблем
комка [сам;., от лат.] — причастие
комкавам (се) — вж. комкам (се)
комкам (се) [гл., месв., от лат,] — причастявам се.
комод [съм/., от фр.] — скрин; шкаф
компания [същ., от илг] —. търговско, индустриално и друго сдружение; група
компански [прил.] —свързан или отнасящ се до компания
компетентност [съи/., от лат.] — наследено или придобито право за решаване на определени въпроси; осведоменост; вещина
комяликация [съм/., от лат.]— усложнение, затруднение
комплимент [същ., от фр.] —устна или писмена похвала пред лице за собствените му качества или деяния
комплот [същ., от фр.] — заговор
компрометирам [гл.» св. и несв., от фр.] — злепоставя, злепоставям
компрометиран [прал.*] — злепоставен
компромис [съд/., от лат. -фр.]— споразумение в резултат на взаимни отстъпки на всяка от спорещите страни
комунар [същ., от фр.] — - участник в Парижката комуна
комуникационен [прил., от лат.] — съобщителен; свързващ 4 .
комуникация [същ., от лат.]— свръзка; контактуване; средство за съобщение
комфортабелен [прил., от англ.] — удобен; богато обзаведен
комфортабелно [нар.] — удобно; богато обзаведено
комшулук [същ., от тур.] — съседство; малка портичка или незаградено място между имоти на съседи
комюнике [същ., от фр.] — публикувано или оповестено правителствено съобщение
конак [същ., от тур.] — околийско или полицейско управление в турско време; място за отсядане
копакчйя [същ., от тур.] — собственик на къща, използвана за конак; лице, уреждащо нощуването на пътници
конвенция [същ., от лаят] — спогодба между държави по определен въпрос
копверзация [същ., от лат.]— промяна
копверт/а/[съи/., от фр.-рус.] .— плик за писмо
конвой [същ., от фр.-рус.] — попътна стража; охраняващи кораби, самолети или моторизирани части; керван
88
конвулсивен [прил., лат.- рус.] — болезнено изкривен; сгърчен
кондак [същ., от тур.] — приклад на пушка, ударник (спусък) на старовремска пушка
кондектьор — вж. кондуктор кондензатор [с&и/., от лат.]-—
уред за втечняване на пара; уред за натрупване на електрическа енергия; сгъстител
кондик/а/ [същ., от лат.-гр.} — еснафска книга; летописна книга; тефтер; правилник, устав; нежелано поучение
кондйктор — вж. кондуктор кондйл [същ., от гр.] — перо
за писане; писалка кондйсам, коидйсвам [гл., св.
и несв., от тур.] — спра, спирам; отседна, отсядам; настаня се, настанявам се
кондйша — вж. кондйсам копдрат — вж. контракт кондуктор [същ., от лат.] —
контрольор или продавач на автобусни, трамвайни или влакови билети
кон ду р — вж. кундур кондураджйя — вж. кундур-
джйякоядурджйя — вж. кундур-
джйякопдър — вж. кундурконец [сьи/.] — край, свършек комически [прил.] — с остър
връх; конусообразенкопка — вж. комка конкавам(се) — вж. ком-
кам(се)
конквистадор [съор, от исп.)— завоевател на колонии в централна и Южна Америка в полза на Испания
конкурент [същ., от лат.] — съперник
конкурентка [същ., от лат.] —съперничка
коноп [саи/.] — растение, използвано за изработване на груби, здрави тъкани
коностас — вж. иконостас консолидйращ [прил.*] —
сплотяващ; спояващкопеталация — вж. консте-
лацияконстелация [егмр, от лат.]
— положение; стечение на обстоятелства
конституционен [прил.] — свързан или отнасящ се до конституция; законен
консул [същ., от лат.] —• представител на една стра
на в друга; висш републикански служител в древния Рим С едногодишен ман
дат; многознайкоконсулато— вж. консулство консулство [сги/.] — предста
вителство на една страна в друга; сградата на предста-
- вителството на една страна в друга
консулт [същ., от лат.] — лекарско съвещание за уточняване на диагноза
консултация [същ., от лат.]— изясняване на определен въпрос при компетентно лице; съвет
89
конте [същ., от ит.] - лице, което много държи на външния си вид
контестация [същ., от лат.] — протест; възражение; възражение срещу незаконен избор, решение или оценка
контингент [същ., от лат.] — определен брой хора, натоварени с изпълнението на конкретна задача
• контош [същ., от унг.]—къса. връхна дреха, обикновено с
' кожена подплата контрабанда [същ., от ит.] —
тайно, скрито пренасяне на стоки за избягване на облагане с мито; незаконен внос или износ
контрабанден [прил.] — свързан или отнасящ се до контрабанда
контрабандно [нар.] — тайно, скрито; незаконно
контракт [същ., от ит.-гр.]— връзка, досег; междуличностно общуване
контракти рам [гл., несв. и св., от лат.-фр.] — наемам; задължавам се за нещо чрез писмен договор
контраст [сак/., от ит.-фр.]— противоположност; разграничаване
контур [същ., от ит.-фр.] — линейно очертаване на детайл или образ; очертаваща линия
конугпмак [същ., от тур.] — приказка, разговорка
конущйсам, конущйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — разговоря се, разговарям се с някого
конфиденциален [прил., от лат.-рус.] — поверителен, секретен; на четири очи
конфликт [същ., от лат.~ нелс] — свада; противоречие, разногласие
конформйрам. се [гл., св. и несв., от фр.-нем.]— съобразявам се ;съгласувам _
конфуз [същ., от фр-] — остро мъмрене; посрамване
конфузя [гл., несв.] — мъмря, гълча; поставям в неловко положение
концепция [съи/., от лат.] — становище, схващане; цялостен възглед
концесия [същ., от лат.] — договор за експлоатация на общински или държавни земи или природни богатства при определени условия; отстъпка
конч [същ., от тур.] — гор- . нище на ботуш или на чо
рапкончйна [с»ц/., от рум.] —
вид игра на картикончйна[съи/.] ~ край, свър-
шек; смърткончов — вж. кончкопан [същ., от гр.] — бутче
от птицакопанар/ип/ [същ.] — циганин,
който изработва копани 'конанче [същ.] — умалително
от копаня
90
копаня [съи/.] — каменно или дървено корито за хранене на животни '
копелак [сам/.] — хлапе, момче копелдак — вж. копелак копеле [саа/.] — незаконо
родено дете; момче копие [същ.] — вид оръжие копие [същ., от яат.] —
препис; точно преповта- ряне на картина, текст и Други
копилаш [с7>му.] — момче; младеж
копраля [сьи^.] — дълъг остен, чийто край е приспособен за почистване на ралото от кал
' коптор [съм#.] — схлупена колиба
кордела [сан/., от ит.] — панделка
кордон [същ., от фр.} — дебела верижка; въоръжена охрана
корелатив [същ., от яат.] — понятие, чието съдържание се изяснява при поставянето му в двойка с друго понятие 4
корелация [същ., от яат.] — съотнасяне ; взаимна връз-
- ка; взаимна зависимост кореспондент [сгпу., от
яат.-нем,] — сътрудник на периодично издание; помощник
кореспонденция [сам/., от яат.) — общуване чрез писма; преписка; писма и малки пощенски пратки; дописка
корйпа [съи/.] — печатарски шрифт със средноголеми букви
коритан [съд/.] — момче, чиито по-голям брат или сестра са несемейни
коритана [саи/.] — момиче, чийто по-голям брат или сестра са несемейни
кория [саи^., от тур.]— гора коркулук [съм;., от тур.] —
парапет на стълба, мост и други; спусък на пушка
коркурак [същ., от тур.] — страхливец
корма [същ., от рус.] — кърмило, кърма на кораб
корсет [същ., от фр.] — широк пояс от плат с металически или пластмасови напречни прешлен- чета, който служи за стягане на талията
кортеж [същ., от фр.] —• тържествено шествие
коруджйя [сан/., от тур.] - пъдар
косатник [същ.] — женски . накит за глава от изкуствени плитки, накичени с мъниста и стари монети
косвен [прал.] — непряк; слаб косер1 [същ.] — извит, назъбен
градински нож за рязане на лозя, овошки и други
косер2 [същ.] — птица кос косестйлница [сао#.] — косма
та и грозна жена; отвратителна жена
косйчник [съм/.] — женска плитка; женски накит за глава
91
коскоджамити [прил., неизм., от тур.] — доста голям
косми [съа/., ср. р.] — коса космополит [сьщ., от гр.] —
лице, което се смята за гражданин на света; безо-, течественик
. косна се, коснувам се [гл., св. и яесв.] — докосна (се), докосвам (се); досегна, до- сягам
косойка [същ.] — женска птица кос
костер [същ., от рус.] — силен огън
костйсам, костйсвам [гл., св. и несв. от гр.] — притежавам определена стойност; сторя, струвам
костура [сам/.] — нож костурка — умалително от
костуракося се [гл., //есе.] — тревожа
се; ядосвам секотка [същ.] — приспособ
ление с железни шипове, прикрепвано към цървули, за да се избегне хлъзгането
коткам [гл., несв.] — прилас- кавам; привличам с користна цел
котерйен [лрил., от фр.] — користен; обслужващ групови интереси
котерййпост [сг>щ.] — корист- ност
котильон [същ., от фр.] — танц, подобен на кадрил
котора [същ.] — помещение, в което се отглеждат дребни животни или птици;
кочина; курник; кучешка колиба; нехигиенична, неугледна стая .
которник [сам/.] — тъмница, затвор
котсуз/ин/ [същ., от тур.] — неудачник; причиняващ нещастие
кохорта [същ., от лат.-фр.] — войсково поделение с числен състав 1/10 от легион; навалица, множество
кочек [съи/.] — курник; кочина кочйя [същ., от унг.] —
файтон, каляскакошуля [сън/.] — долна жен
ска или мъжка риза; ризакошута1 [съц/.] — вид жилава
тревакошута2 [съи/.] — сърна крагуй [същ.] — сокол-или яс
требкрагуяр [сан/.] — дресировач
на соколи;соколаркрайвец [същ., от рум.] —
скитник, обирник; крадец крайлък [същ., от рум.] —
крайносткрайцер [сьи/., от нелс.] —
дребна австрийска медна монета
крамола [съи/.] — свада; кавга крамолйчески [прил.] — кав-
гаджийскикрасен [ярцл.] — хубав, кра
сив; честен, почетен краска [съи/.] — цвят, боя краста [съи/.] — вид кожна
болест; трудноизкореним навик; нечистоплътен човек; презрян човек
красувам се — вж. крася се
92
крася се [гл., несв.] — гиздя се, кипря се, китя се
кратер [същ., от гр.] — отвор на върха на вулканична планина; голям съд с две
■ дръжкикрати [същ., мн.] — пъти кратковек [прил.] — кратък,
краткотраенкратунка [съа#.] — плод на
градинско растение, употребяван като домакински съд; глава
крах [същ., от нем.] — злощастен край, неуспех
кредит [същ., от лат.] — възможност за пазаруване без заплащане веднага; добро име, авторитет; целева сума като част от бюджет
кредо [съи#., от лат.] — верую
крейвам, крейна [гл., несв. и се.] — вирвам, вирна; вдигам, вдигна; противопоставям се, противопоставя се
крскет^ша [съи#.] — жаба кекерица
кремик — вж. кремък кремък [съи#.] — минерал,
който при удар изпуска искри и се използва като запалка
кремъклййка [съи/.] — вид пушка
креп [същ., от фр.] — прозрачен черен плат; траур
кресчендо [нар., от ит.] — равномерно засилване на
тоновете при музикално изпълнение
кретам [гл., несв.] — движа се бавно;влача се
крея [гл., несв.] — линея от болест или мъка; чезна
кривак [същ.] — тояга крйзис [същ., от гр.-лат.] —
повратен момент в хода на, болест; неочакван болестен пристъп
крик [същ., от рус.] — вик крикет [същ., от англ.] — вид
игра с малка кожена топка и бухалки
крйкче [същ.] — умалително от крик
кримка [същ,] — вид пушка крйна [същ.] — цилиндричен
дървен съд с вместимост около 15 килограма, изпол-
‘ зван като мярка за зърнени храни
кринолйн [същ., от фр.] — дамска пола с широка долна част, опъната на обръч
критика [същ., от гр.] — анализ и оценка на нещо
критикар [същ.] — лице, което прави необективна, недобросъвестна оценка
критикувам [гл., несв.] — изтъквам недостатъци; публикувам критичен материал
критически [лрил.] — свързан или отнасящ се до крйзис; опасен; решаващ; свързан или отнасящ се до крйтика
крокодил [същ., от гр.] — тро
93
пическо земноводно влечуго от рода на гущерите
крокон [сги^.] — цвете невен кромешен [лрпл.] — дълбок;
мъчителен ч кромпил — вж. кромпйр крондйр [съи/., от гр.] — съд
за вино или ракия кросно [съм/.] — част от до
машен стан, върху която се навива основата на тъканта; дебело дърво
круп [същ., от нем.] — оръдие, произведено в заво-
■ дите на Круп; артилерийско оръжие
круповски [лрил.] — отнасящсе или свързан с артилерийско оръдие, произведено в заводите на Круп
крут [прил., от рус.] — суров,строг; рязък «
кръви се [гл., несв..] — пълнея; .гоя се
кръж [съм/.] — скреж кръжило [с®«/.] — рамка на
картина или огледало; очила
кръклйги [същ., мм., от тур.] — ножици за стригане на животни
кръкна [гл., се.] — изкуку- ригам; пропея
кръшкам, кръшна [гл., несв. и се.] — изклинчвам, из- клинча
кръчан — вж. кърчап ксенофобия [съа;., от гр.] —
отрицателно отношение към чужденците и към всичко чуждо
ктитор [същ., от гр.] — основател или дарител на храм, манастир и други
кубйлица — вж. кобйлица кубйлца — вж. кобйлица куверта [същ., от гр.-фр.] —
корабна палубакувст [същ., от тур.] — сила куврик [същ., от рум.] —
гевреккугла — вж. куклакуда [същ.] — група, дружина;
ятокудкудячка [съм/.] — кокошка кузум [неизм,, от тур.] —
мили, драги; агънцето ми куйрук [същ.., от тур.] —
опашкакукерйца [същ.] — кука кукла [сгм^.] — надгробен ка
мъкку-клукс-клан [межд., от
англ.у— звукоподражание на зареждане на пушка
ку-клъкс-кляп — вж. ку- клукс-кляп
кукуруз [сги/.] — царевица кукурузеп [прил.] — царе
виченкуки [сън/.] — къща кула [прил., неизм., от тур.]
— тъмнокафявкулаклйя [прил., неизм., от
тур.] — нож с дръжки като уши
кулест [лрал.] — кафявкулт [същ., от лат.] — сис
тема от религиозни обреди; обожествяване; преклонение
кулчаклйя — вж. колчаклйя
94
кумаш [същ., от ар.-тур.] — вид плат
кумир [същ.] — дървен или каменен образ на езическо божество; идол; идеализирано човешко същество
кумудеп [прил.] — хубав, гиздав
купа [същ.] — икона купдак — вж. кондак кундур/а/ [сам/., от гр.-тур.]
— обувка от кожа куидураджилък [същ., от
тур.] — обущарство кундураджйя [съм/., от тур.] _
— обущаркундурджйя — вж. купду-
раджнякундурджййскн [прал.] —
обущарскикуностас — вж. иконостас купе [съм/.] — стока купен [сам/.] — куп; купа купец [сам/.]търговец куплет [същ., от фр.] — отно
сително самостоятелна част от стихотворение
купол [сам/.] — покрив с полу-• сферична форма; кубе
купчйя [същ.] — търговец курбан [същ., от ар.-тур.] —
жертва; животно, принесено в жертва
курбан-байрам [същ., от тур.] — голям мохаме- дански религиозен празник
курдйсам (се), курдйсвам (се) [гл., св. и иесе.] — разположа (се), разполагам (се); наглася (се), нагласявам (се)
Курдйсан [ярмл.*] — нагласен; подсторен
куриер [същ., от ит.-фр.] — преносител на писмени или устни съобщения; пощаджия
куркулук — вж. коркулук курок [същ., от рус.] — спу
сък, ударник на пушка или пистолет
куруджйя — вж. коруджйя куртизанка [същ., от фр.] —
държанка; проститутка куртоазен [ярмл., от фр.] —
любезен; внимателен; възпитан
куртулйсам (се), куртулйсвам (се) [гл., св. и яесв.] — отьрвам (се), отървавам (се)
куршумджйя [същ., от тур.]— стрелец
кусур [същ., от тур.] — остатък; недостиг; недостатък
кусурджййка [съм/.] — жена, която обръща внимание най-вече на недостатъците
кусурлйя [прил., неизм, от тур.] — притежаващ недостатъци
кутел [същ.] — ведро; дървена гребалка
кутии и [същ., от ятур.] — вид плат от коприна '
куф [прил.] — кух, празен куфалнипа [същ., от гр.] —
оглупяла, празна главакуфало [сам/.] — оглупял човек куцовлах [същ.] — каракача-
нинкучер [сам/., от N см.-рус.] —
кочияшкучлак [сам/.] — турчин кушйя [сам/., от тур.] — над-,
бягване с коне; препускане
95
куюмджйя [същ., от тур.] — златар
къздйсам (се), къздйсвам (сс) [гл., се. и несв., от тур.] — ядосвам (се), ядосвам (се); избухна, избухвам
къзъм [неизлс, от тур.] — момичето ми; дъще
кълбук [съд/.] — кълбо; мехур кълся [гл., несв.] — тичам с
мъкакълчевя [гл., несв.] — кълча;
кривя; изопачавам кънйя — вж. капия къпна [гл., се.] — заехтя; заз
въня; писнакъпосан [прил*] — боядисан
с кънакъпонй — вж. капонй кър [същ., от тур.] — поле;
землище; ниви къраасъ — вж. кърагасъ кърагасъ/и кър агасъ/ [същ.,
от тур.] — началник на местна стража; началник на полска стража
кърджалййка [сгм^.] — вид пушка
кърджалия [същ., от тур.] — участник в разбойническа дружина, съставена от избягали от турската войска войници; злодей
кърджйя [същ., от тур.] — полски жител; амбулантен търговец
къркам [гл., несв.] — ромоля, шумя
кърмило [същ.] — храна за добитък; съд, в който се слага храна за добитък
кърмов [прил.] — свързан или отнасящ се до кърма (предна част на кораб)
кърмъз [същ., от инд.-тур.] — вид тъмночервена боя
кърмъзен [прил.] — тъмночервен
кърпел [с»а/.] — удар; тояга кърсердар/ип/ [същ., от пер.~
тур.] •- началник на местна стража
кърсердар-агасъ — вж. кърагасъ
кърсердарски [нрмл.] — свързан или отнасящ се до кърсердар/ин/ --
кърчаг [съд/.] — глинен съд за вода '
кърчап — вж. карчан късавет — вж. касавет късатура — вж. касатура къс [л/шл.] — кратък; нисък;
- малъккътна [гл., се.] — пипна, до
коснакъшла [същ., от тур.] —
кошара; зимна кошара за овце извън селото; казарма
къойвекйл/ип/ /и кьбй-векйл /ип/ [същ., от ар.-тур.] — селски пълномощник в турско време
кьоивекйлски [л/шл.] — свързан или отнасящ се до кьойвекйл/ип/
кьопав [прил., от ду«м.] — непохватен, несръчен
кьопоолар [същ., от тур.] ~ множествено число в турски език от кьопоолу
96
кьопоолу1 [същ., от тур.] — подлец, кучи син; хитрец
кьопоолу2 [слк/., от тур.] — ястие от печени патладжани и пиперки с домати и много подправки
кьорав [прил., от тур.] — сляп; неук, невеж
кьороладажа — сляп, кьорав; слепец
кьорпе [същ., от тур.] — младо животно;сукалче
кьорсокак [сам/., от тур.] — задънена улица
кьосе [същ., от пер.-тур.] — мъж, на който не растат мустаци и брада
къочек [същ., от тур.] — ориенталски танц; танцьорка
кьочек-оюну [същ., от тур.]— вид ориенталски танц
кьоше [сам/., от тур.] — ъгъл;кът
кьошелйи [прил., неизм., от тур.] — ъглов
кьошк [същ., от пер.-тур.] — открита предна част на къща; лека дървена построй-
. ка в лозе или в градина кюлаф — вж. кюляф кюлханс[същ., от пер.-тур.]
— подлец, негодниккюляф [същ., от пер.,-тур.] —
шита или плетена остро- върха шапка; замисъл срещу някого
кюмур — вж. кюмГор
кюмГор [същ., от тур.] — въглища
кюмюрлук [слм/., от ли}'р.] — склад за кюмюр
кюнец [съи/., от тур.] — тръба за отвеждане на дим, вода или други
КЮ11К — вж. кюнец кюнт — вж. кюнец кюп [сак/., от тур.] — делва кюпенк — вж. кепенк кюпрйя [същ., от тур.] — мост кюраса [същ., от фр.] —
* броня, ризницакюрд [съи/.] — представител
иа народ от Близкия изток кюрк [сак/., от тур.] — ко
жух, шуба; дълга горна дреха, подплатена с кожи
кюркчйя [същ., от тур.] — шивач на кюркове; кожухар
кюселс [спи/., от пер.-тур.] — обработена кожа; гьон
кюския [сак/., от тур.] — тояга, сопа
кютГок [същ,, от тур.] — пън; главина на лоза; тъпак
кючек-оюну — вж. кьочек оюпу
'К1О111С — вж. кьоше кюшелйи — вж. кьошелйи кир [същ., от пер.-тур.] —
полза; печалба; облага; заплата
кярджйя [същ., от тур.] — печалбар
кятйн/ип/ — вж. кстйп/ип/ кяфйр/ип/ — вж. ксфйр/ин/-
7. Речник ... 97
ллабораториум [същ., от
■ лат.] — обзаведено с апаратура помещение за провеждане на научни експерименти
лаяочник [сан/., от рус.] — лавкаджия, бакалин
лавра [същ., от гр.] — голям православен манастир
лаври [същ., мн.] — слава лагср-бир [същ., от яем.] —
отлежала биралагутар — вж. лаутарлагъм [същ., от тур.] —
взривни материали; подземен прокоп
лагъмджйя [същ., от тур.] — производител и продавач на взривни материали
лад [сЪщ., от рус.] — начин, маниер; хармония, мелодия
ладия [сам/.] — лодка ладияр [същ.] — лодкар лазарник [съм/.] — година лазур [съм/., от пер.] —
небесна синевина лайтмотив [същ., от меле] —
повтарящ се в различни вариации музикален мотив; ръководна мисъл
лайтмотивсп [лрмл.] — свързан или отнасящ се до лайтмотив
лакардйя — вж. лакърдия лакей [същ., от исп.] — прис
лужник, слуга; подмазвач
лакейство [същ.] — подмаз- вачество, раболепие
лаксйствуванс [същ.] — слугуваме; подмазвач ество, раболепие
лакерда [същ., от гр.] — нарязан и осолен едър паламуд '
лакмазан/ип/ [съм/.] — лаком- ник; готованец; негодник
лакупа [същ., от лат.] — пропуск; липса
лакърдия [същ., от тур.] — приказка, разговор
лала [същ.. от пер.-тур.] — бавачка
лале [съм/., от пер.-тур.] — халка; окови; затворническа верига за врат
ламбада — вж. лампада ламнада [същ., от гр.] —
факел; светилник; кандило; лампа
лапгера [същ., от гр.] — по- гърчен българин от Пловдивско и Асеновградско
лангйца [съм/.] — палачинка ландо — вж. ландопландоп [същ., от фр.] —
елегантна кола с конски- впрягландшафт .[съм/., от меле] —
земна повърхнина; пейзажлани [мар.] — миналата го
диналанйта [съм/,] — буза лапкашйреки [прил.] — свър
зан или отнасящ се до Лан- кашир
ланс — вж. ланц
98
лански [лрмл] — миналогодишен
лапц [сан/., от рум.] — верижка *
■липак [съм/.] — хлапак, младок лапари [съм/.,л<//.] — широки
плитки обущалаиапало [съм/.] — дрънкало,
бърборколапидарен [прил., от яат.]
— точен; кратък (за стил) лапчуни [съм/., лмг] —обувки
от мека кожа или дебел плат
ластавйчка [сам/.] — листови чка
ластагар/ид/ [същ.] — дангалак ластя сс [гл., несв., от рус.]
— галя се, умилквам се лати [същ., от рус.] — риз
ница, бронялатинка [съм/.] — градинско
цветелаута [същ., от ар.-тур.] —
струнен музикален инструмент, подобен на китара
лаутар [сам/.] — свирач на лаута; музикант
лаф [сам/., от пер.-тур.] — дума, приказка, разговор
лафоше [съм/., от фр.] — вид ловна пушка или револвер
лафуптс — вж. лафоше лафчезлъръ [същ., от пер,-
тур.] — думи; твърдения лахтск [сам/.].—лакът лахъм — вж. лагъм леблебия [същ., от тур.] —
изпечен нахут леваитски [л/шл.] — свързан
или отнасящ се до Леван- та; източен
левент [сам/., от гр.-тур.] — юнак; хубавец
левски [прил.] — лъвски лсвуст — вж. хлевоуст легат [същ., от яат.] — из
вънреден папски представител в страна, с която Ватиканът не е установил дипломатически отношения
легация [същ., от лат.] — дипломатическо представителство на държава в чужбина; сградата на дипломатическо представителство
легион [същ., дт лат.] — войскова единица в древността с числен състав от 3000 до 6000 души; бойна единица от наемници; множество
легия [сам/., от лат.] —доброволческо военизирано формирование
лезбиапка [сам/.] — жена, контактуваща полово с жени
лекция [същ., от яат.] — устно изложение по научен проблем; беседа; наставление
лелея [гя., несв.] — мечтая,' жадувамлелеян [л/шл.*] — мечтан,
жадувай 'лен [прил.] — тънък; хилав лептьо [съм/.] — лентяй,
мързеливецлен [м/;мл.] — хубав лснсстспис [съм/., от />ус.] —
шумоленелепо [//ир.] — добре, хубаво
99
лспосг [саи;.] — хубост лента [съм/.] — благодеяние;
спомоществование; милостиня
леса [сам/-] — плетеница от тънки пръти; плетен кош за риболов
леска — вж. лиска лест [сам/., от рус.] — ласка
телство; похвала лествица [съм/.] — стълба;
служебна кариера лсстен [крил., от рус.] — •
ласкателен; похваленлсетница [същ., от рус.] —
стълба ’лефутпе — вж. лафоше лех — вж. лях лехмап — вж. льохмап леш [съм/.] — труп; разложена
плът; мършанетипична — лястовичка лещовйчка — лястовичка либадс [съм/., от пер.-тур.]
— къса връхна дреха, подплатена с памук: памук- лийка
либерален [прил., от лат,]— свободолюбив
либерта [съм/.] — свобода либертатс [същ.] — свобо-
домислещ ливан [същ., от гр.] — тамян ливанто [същ., от ит.] —
парфюм; одеколон; приятен аромат
лига [съм/., от фр.] — сдружение на лица на обществено-политическа, културна и друга основа
лйктор [същ., отлат.]-те- лохранител на висш държа
вен служител в древния Рим
лилсек — вж. лсленилился — вж. лелея лилио — вж. лйльо лйльо [.де.жд.] — Леле! лимузина [същ., от фр.] —
луксозен лек автомобиллинея [гл., несв.] — слабея; от
падам физически и душевно липйскански [лрмл.]—Лайп
цигскилиновансц [съм/,] — руски
староверец, заселен в крайдунавските земи на България или Румъния
липопапип [съм/.] — вж. линовансц
лйра1 [същ., от гр.] — струнен музикален инструмент
лира2 [същ., от ит.] —• парична единица лисина [съм/.] — плешивина лйска [съм/.] — вид плочест
камък; място, покрито с плочести камъни
писвам, лисна [гл., несв. и се.] — изливам, излея
литаври [съм/., мн., от г.р.\ — ударен инструмент с опъната от едната страна кожа
лйгам [гл., несв.] — летя; рея се; нося се
лйтия [съм/., от гр.] — молебен за дъжд, плодородие и други, извършван извън църквата
литографйчески [лрмл.] — свързан или отнасящ се до литография
литография [същ., от гр.] — специален начин за отпе
100
чатване на картини и други; картина
литра [същ., от лат.-гр.] — четвърт отоката; сто драма
литургия [същ., от гр.] —- най-важната християнска църковна служба
литургйш [сан/.] —свещеник, отслужващ литургия; лице, присъстващо на литургия
лих [прил.] — долен, лош;беден
лихва [съм/.] — възнаграждение за предоставен паричен заем; допълнително заплащане за просрочено издължаване на данък, такса и други
лиходссц [съм/., от рус.] — злодей,злосторник
лицемерен [л/шл.] — неис- крен;двуличен
лйчба [сащ.] — предзнаменование, предсказание; знак
лишен [прмл.] — излишен лищивйчка [съм/.] — лясто-
вичкалоб [сам/.] — човешко чело;
череплобен («рил} — челен; чере
пенлобзанис [същ., от рус.] —
целувкалобут [съм/., огк лиур.] — бой;
наказаниелогика [съм/., от гр.] —
наука, изучаваща човешкото мислене; здрав разум; естествен развой
логой [съм/., от уиг.-ср.] — - впрегнат отстрани на основния впряг кон
логотет [същ., от гр.] — висш държавен администратор във Византия и България; министър; завеждащ патриаршеската канцелария
логофег [същ., от гр.-рум.]— секретар, писар
яодос [същ., от гр.-тур.} — топъл южен вятър; южняк
лозйнка [съм/., от рум.] — роз- познавателен знак; парола
лозунг [същ., от нем.-рус.]— ръководна идея; призив; плакат със сбито формулирана ръководна идея
локал [същ., от лат.-фр.} — питейно заведение
локапта [същ., от ит.-тур.]— гостилница
локантаджия [същ., от ит.- тур.} — гостилничар
локмаруху - [същ., от ар.- тур.] — лекарство против стомашни болки, съдържащо спирт и етер
лом [съм/.] — железен инструмент за разбиване на камъни
лона — вж. лонолоигоз [съм/., от гр.] — гъста
горалонгузлук [съм/., от гр.-тур.]
— обрасло с гъста гора място
лонджа [съм/., от ит.-тур.]— събрание на майстори от един еснаф
лонатури [съм/., ми.,] — лопати
лорд [съм/., от англ.] — наследствена титла на висш английски аристократ
101
лорд-мср [същ., от англ.] — кмет на голям град в Англия
лорнст [съм/., от фр.\ — сгъваеми очила с дръжка
лотофаг [същ., от гр.] — митично човешко същество, хранещо се с плодовете на лотоса
лбчник [същ.] — течна животинска храна; съд за такава храна
лугав [прил.] — хлъзгав, точещ се; неприятен
лукс [съи/., от лат.] — разкош
луксозен [прил.] — разкошен лумпен . [същ., от нем.] —
дрипльо, бедняк; безделник; негодник
лумпсипролегариат [същ., от нем.] — декласирана работническа прослойка; голтаци, бедняци
лупен [съм/.} — вид растение с широки листа
лустро [сам/., от или.] —изисканост, блясък; показност
лустросан [лрмл.*] — изискан; показен
луча (се) [гл., меса.] — целя (се); постигам
лучпик1— вж. лбчник лучпик2 [съм/.] — баница с лук лъджа [същ., от тур.] —■
топъл минерален извор; минерална баня
лъкатя [гл., леел.] — лъкатуша; извивам
лъск [същ., от рус.] — лъс- кавина, блясък
лъстив [прил.} — измамлив, лъжлив; ласкателен
лъстя [гл., песе.] — мамя, лъжа; . лаская с користна цел
льбхмап [същ., от нем.] — отпуснат, глуповат човек; повлекан; нвпрокопсаник
любезен [прил.] — мил, любим, скъп
люде [същ., мн.] — хора людсък [прил.] — чужд; хорски люстър [същ., от рус.] —
полилейлютпя [съм/., от ар.-пол.] —
музикален инструментлюхпа [гл., се.] — изпия на
един дъхлГохпасе [гл., се.] —• дяна се,
махна селяпкам се [гл., песе.] —
клатушкам се, кандилкам се лягам [гл., песе.] — летя; нося
селях [същ.] — поляк
ммааза [същ., от ар.-тур.] —
голям магазин; склад; зим- ник; изба •
маазар — вж. махзар ’ маапе [сън/., от ар.-тур.] —
музика, мелодия; турска народна песен
маара [същ., от ар.-тур.] — пещера
маарама — вж. махрамамавър [същ., от гр.]— арабин
или поарабчен жител на северноафриканското крайбрежие
102
маг [същ., от пер.-гр.] — древноизточен жрец!; магьосник
магазин [същ., от ар.] — магазин ‘
маганка [съм/.] — циганка магср [същ., от гр.] — мана
стирски готвачмагерпица [същ., от гр.] —
манастирска готварница ~ магически [лрил.] — свързан
или отнасящ се до магия; вълшебен
магнат [същ., от лат.] — богат индустриалец
мадригал [съм/., от фр.] — кратко шеговито любовно стихотворение
маждрак [същ., от ар.-тур.]— копие
маза — вж. мааза -мазгал [същ., от тур.] — те
сен отвор в крепостна стена; бойница
мазбага [същ., от ар.-тур.]— изложение; предписание; кадийски протокол; акт
мазмата — вж. мазбата мазо [същ., от рум.] — доба
въчна вноска при игра на карти
мазхар — вж. махзар4 майс [съ»/.] — месец май
маймур/ип/ — вж. мемур маймурнар — вж. мсмур майнат [саи/., от гр.] —
гръцки въстаник майссрс — вж. масарс майтап [същ., от пер.-тур.]
— шегамайтапчии [същ., от тур.]
— шегаджия; веселяк
маказ [същ., от ар.-тур.] — разклонение на железопътни релси
маказчйя [същ., от ар.-тур.]— железопътен стрелочник
макам [сам/., от ар. -тур.] —проточена, извита мелодия; тембър
макамлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — мелодичен; приятен
макроксфал [същ., от лат.- гр.] — човек с необичайно голяма за ръста си глава
максул [същ., от ар.-тур.] — собствено земеделско производство
максулеп. [прил., от ар.- тур.] — продуктивен; поро- дист
максус р/ар., от ар. -тур.] — нарочно
мал- [сащ., от ар.-тур.] — имане, имот; стока
маладсц — вж. молодсц малаков [същ., от $р.] — ши
рока рокля с обръчи от тел на полата
малакбф — вж. малаков маламсн [прил., от гр.] —
златенмаламян — вж. маламснмалария [същ., от км.] —
причинявана от комари кръвна болест, изразяваща се в пристъпи на треска
малджилък [същ., от ар.- тур.] — иманярство
малджйяраир, от ар.-тур.}— търсач на скрито имане, иманяр
мале — мамо, майко
103
малсмат [същ., от ар.-тур.]— ученост, грамотност; осведоменост
малиста [/.'«р., от гр.] — разбира се, вярно^наистина
малсайбйя /и малсайбйя/[същ., от ар.-тур.] — стопанин; собственик на стока, на имот
мальор [нар., от фр.] — лошо; лошо стечение на обстоятелства
малян [прил.] — малък мамил ига [същ., от рум.] — *
качамакманаф/ин/ [същ., от тур.] —
малоазиатски турчин маш а [същ., от гр.] — цига
нин; хаймана, непрокоп- саник
мангал [същ., от ар.-тур.] '— плосък съд,върху който се горят дървени въглища за огрев; жарник
ма шалче — умалително от мангал
мангър [същ., от тур,] — дребна монета; пара
мандало [сам/., от ар.-тур.]— дървена или желязна ключалка
мандарйнство [сак/., от,санскр] — властваме
манджа [същ., от ит.-тур.]— ястие, гозба
мандра [същ., от гр.] — работилница за преработка на мляко в сирене, кашкавал и други
манс — мамо, майко, мале; манс — вж. маапе маниер [сам/., от фр.] — стил
на работа или поведение; похват; обноски
манифест [същ., от лат.] — официално обръщение на държавен глава към народа във връзка със значимо събитие
маплихер/а/ [същ., от нем.]— вид бойна пушка
манна от. ев/>.] —небесна храна, която бог спуска за евреите
манталитет [същ., от фр.] — мироглед; интелект
мантсл/а/ [същ., от лат.] — наметало, пелерина: мантия
маптело — вж. мантсл/а/ мантия [сг»«/., от ^р.] —
широко и дълго до земята наметало
мапя [същ.] — майка мар — вж. марй мара1 — вж. маара мара3 [сак/.] — стара овца мараба [неизм., от ар.-тур.]
— здравей, добър ден мараз [същ., от ар.-тур.] —
болестмарапгоз [същ., от ит.-тур.]
— дърворезбар; дърворезба
марангозлйя [прил., неизм., от ит.-тур.] — дърво- резбован
маргаза [прил., неизм., от ар.-тур.] — заядливец; свидливец; капризен човек
мараня [сак/.] — летен жар; жега
маргар/йт/ [същ., от ?р.] — бисер
маргарец — вж. маргар/йт/
104
маргатар — вж. маргар/йт/ марда [същ., от тур.] —
изостанала, негодна стока; повлекан
мардалък [същ., от тур.] — отпадък
мари [част.] — при обръщение към жена
марама — вж. махрама марйпа [същ., от ит.]— мор
ско министерство; морски флот
марионетка [сам/., отфр.] — подвижна кукла за детски и улични представления; несамостоятелен в деянията си човек.
марифег — вж. мурафет марифетлйя — вж. мурафот-
лйямаркаигеп [прил., от иггс-фр.]
— търговски; търгашески марссйлеза — вж. Марсилсза Марсилсза [същ., ат фр.]
— националният химн на Франция
картинка [същ., от фр.] — вид стара пушка
мартйр [същ., от гр.] — мъченик
мартизйрам [гл., св. и.несв.-, от гр.-фр.] — измъчвам
мартизйран [прил.*] — измъчен, изтерзан
мартиролог (съи;., от гр.] — списък на християнски мъченици; сборник със жития на мъченици
мартолос [същ., от гр.] =- - привилегировани селяни по време .на турското роб-
. ство със задължение да охраняват границите
мартбрия [съи/., от ?/).] — свидетелство
марш [същ., от фр.] — войнишки строеви ход; преход; музикално произведение
маря [гл., несв.] — грижа се за нещо; тача
масал [съд/., от ар.-тур.] — приказка, история; небивалица
масаре [същ., от ар.-тур.] — обсада
маебата — вж. мазнатамаскира [същ., от ар. -тур.]
— безобразник; безсрамник маскарлък [съм/., от тур.]
— безчинство; злодеяние; неморална постъпка
маслаат — вж. маслахат маел ахат — [съи/., от ар.-
тур.] — работа; дело масраф [същ., от ар.-тур.] —
плащания, разходи, разноски
мастит [прил.] — солиден; достолепен;виден
масур [същ., от ар.-тур.] — цев, тръба; приспособле-
' ние за навиване на прежда за тъкани; къдрица; царевичен кочан със зърната
масър — вж. мъсър матаерам се [гл., несв.] —
мотая се, развявам се матема — вж. матима матсрйнски [прил.] — май
чинскиматима [същ., от гр.] — урок;
сюжет
105
матка [съм/.] — корито на река
маграпаз/ин/ [същ., от пер.- тур.] — препродаван, прекупвач
матрос [същ., от .гол.] — моряк
махана [същ., от пер.-тур.}— недостатък,грешка
махзар [същ., от ар.-тур.] -— колективна молба, придружена от съдийски протокол
махксме [същ., от ар.-тур.]— съдилище
махмудйя [съд/.] — златна монета с образа на султан М ахмуд
махмуз [сам;., от ар.-тур.]— шпора
махмурлия [прил., от ар.- тур.] — неразположен след пиянство човек
махмурлук [същ., от ар.- тур.] “ неразположение след пиянство
махна — вж. маханамахнаджйн [същ., от тур.]
— недоволникмаховик [същ., от рус.] —
голямо и тежко колело на двигател
махрама [същ., от ар.-тур.]— тънка кърпа за глава; везба
мачта [същ., от хол. рус.] —• висока корабна греда, коя
то служи за вдигане на платно
магпал/а/ [същ., от ар.-тур.] ■— факел, светилник
машала — вж. машаллах
машалла — вж. машаллах машаллах от ар.-
тур.] — Браво!маяне [същ.] — бавене маяейл — вж. маясъл маясъл [същ., от ар.-тур.]
— болест хемороиди меандър [същ., от гр.-лат.]
— дълбок речен завой във вид на подкова
мегаломания [същ., от гр.-~ лат.] — мания за величие;големеене
мегдан [същ., от ар.-тур.]— площад; възможност
мегера [същ., от *?/?.] — митическо женско същество в гръцката митология; зла жена
меджедйя — вж. меджидйя меджидие* [същ., от тур.] —
орденмеджидие2 — вж. меджидйя меджидйя [съЩ., от тур.] —
сребърна монета на стойност 20 гроша от времето на Абдул Меджид; златна монета на стойност 100— 120 гроша
меджйя [съм/., от ар.-тур.]— безплатно подпомагане с труд
меджлйс [същ., от ар.-тур.]— административен съвет; събрание
меемур — вж. мемур медиация [съм/., от лат.] —
посредничествомедиум [съм/., от лат.] —
посредник между духове и хора; музикални тонове от средния регистър
106
мсллсп [лрил., от рус.] — бавен
мсдлспо [нар.] — бавно - медреее [същ., от ар.-тур.]
ч — турско духовно училище мезат [съи/., от ар.-тур.] —
търг, публична продан мезелйк [сащ., от пер.-тур.]
— меземезлйк — вж. мсджлйс мсзлйч — вж. меджлйс мезлнш — вж. мсджлйс меймур /ин/ — вж. мемур мсксрс [същ., от ар.-тур.] —
товарно животно; блюдо- лизец; доносник
мекян [същ., от ар.-тур.] — дом, стопанство
мел ай м — вж. милайм мелапхолйчески [прил.] —
свързан или отнасящ се до меланхолия;тъжен;унил
меланхолия [съм/., от гр.]~ тъга; униние
мелезйм/ин/ — вж. мюлязйм /ин/
мелязйм/ин/ — вж. мюлязйм /ип/
мелямст [съм/., от тур.] — укор, порицание
мемлекег [същ., от ар.-тур.]— място; страна, родина
мемлекет чорбаджисъ [същ.,от ар.-тур.] — член на областна местна управа
мемоар [съм/., от фр.] — изложение по важен обществено-политически въпрос, връчено на държавен глава или висш държавник
меморандум [същ., от яат.-фр.] — дипломатическа
нота, изясняваща становището на дадено правителство по определен проблем; обяснителна бележка към дипломатическа нота; напомнително писмо
мемур [същ., от ар.-тур.] — чиновник в турско време
мепа [съм/.] — размяна нанещо за други; годеж; размяна на дарове при годеж; смяна на фазите на луната
мепажйрам [гл., св. и несв.,от фр.] — покровителствам, закрилям; помагам
менгуш/а/ — вж. мсш Гош мепгюш [съм/., от пер.-тур.]
— обицамендер — вж. миидср мепдерлйк — вж. миндерлйк мепдйз/ин/ [същ., от ар.-
-тур.] — инженер мепекша — вж. менскшс менекшс [съм/., от пер.-тур.]
— цвете, теменужка мепзйл [съи/., от тур.] — поща меникша — вж. менекше мептан — вж. минтан ментор [същ., от гр.) —
наставник; покровител; диктатор
мсяторски [прил.] — наставнически; диктаторски
мсшпсствб [същ., от рус.] — малцинство
мераз — вж. ми размерак [същ., от ар.-тур.] —
желание; страст; стремеж мерам [същ., от ар.-тур.] —
желание, намерение; цел мерамет [съир, от ар. тур.]
— поправка, ремонт
107
мердснсн [същ., от пер,- тур.] — подвижна стълба
мерджан [същ., от ар.-тур.]— корал; коралово мънисто
мерджанов [прал.] — коралов мерет [същ., от тур.] —
проклетникмсретски [прил.] — проклет меретщина. [същ.] — прок
летиямерзавец [същ., от рус.] —
негодник, подлецмермер — вж. мрамор мсрмер/сп/ — вж, мраморен мертебе [същ., от ар.-тур.]
— степен, положение, равнище
мерулка [сац/.] — съд с определена вместимост за мерене на питиета
мерхаба — вж. мараба мерхамет [същ., от ар. -тур.]
— благоволение, милост, състрадание
мерхаметлйк [еац/., от ар.- тур.] — състрадателност; щедрост,
мерцая [гл., несв., от рус.]— блещукам, мъждукам
месал [същ., от лат.-гр.] —кърпа
месия [същ., от евр.] — спасител
метаморфоза [същ., от гр.] . — превращение, преобра-
зяванеметан [сап/., от гр.] — поклон мстанис — вж. метан метежен [прил.] — размирен;
смутенметеор [същ., от гр.] — не
бесно тяло, което се запал
ва при съприкосновение със земната атмосфера
мстсрйз [същ., от пер.-тур.]— окоп; бойница; засада
метиляв ' [прил.] — болен отметил; болнав
метох [същ., от гр.] — клон от манастир в друго населено място; манастирско представителство
метрельоза — вж. митральбза мсфистофслски [прил.] —
свързан или отнасящ село Мефистофел; дяволски; злодейски
мехкеме — вж. махкеме мехлем [същ., от ар.-тур.]
— лекарство за мазане мсхГор — вж. мюхюр меценат [същ., от яат.] —
щедър и безкористен спомоществовател на изкуството или науката
мечйт [съи/., от ар.-тур.] — джамия
мете [същ., от тур.] — дъб мешйн [съм/., от пер.-тур.]
— обработена кожа мешйна [същ., от тур.] —
кожен мях; дъртофелница мешйпен [прил.] — кожен мешле [сь щ.] — малка кожена
торбичка; мехче мешлйпа [същ,] — корем; мях мешнйчка [същ,] — гайдичка мешов [прил.] — дъбов миджйя — вж. меджйя мйгар [паст.] — нима миза [същ., от фр.] — зало
жена сума при игра на комар мизантроп [същ., от гр.] —
човекомразец
108
мизйпсн — най-малкият сйн в семейството; галено дете
мизйпка [саи/.] — най-малката дъщеря в семейството; галено дете
мизювюрлюк — вж. мюзе- вирлйк
милайм (лрил., от ар.-тур.]— нежен, внимателен, кротък
милайм [нар., от ар.-тур.] — нежно, внимателно, кротко
милезйм/ип/ — вж. мюлязйм/ип/
милст — вж. миллет милйна [саа/.] — влечащо по
земята стъбло на тиква, ди- ня, краставица и други
милиопщик [сгм/., от рус.]— милионер
миллет [съм/., от ар.-тур.]— народ, нация
миля [саи/., от лат.] — мярка за разстояние, равняваща се на 1832 м
милязйм/ин/ — ВЖ. МЮЛЯЗЙМ/ин/
мимезис [същ., от гр.-лат.]— подражание
мимо [чар.] — покрай; въпреки мимолетен [прил.] — кратък;
краткотраен мина [сги/.] — броя; души мингуш/а/ — ВЖ, МС1ПТОП1 миндал [същ., от гр.] —
дърво и плод бадем миндер [същ., от тур.] —
място за сядане или спане край стена, зидано или от дъски, постлано с черги
мипей [същ., от гр.) — черковен сборник с проповеди и служби за определен месец
МЙНСЦ — ВЖ. минц миниатюр [същ., от фр.] —
предмет, чиито размери са неколкократно по-малки от обичайните за същия вид
миниатюра [сам/., от ит,] — живописно изображение с малък размер
миидерлйк [същ., от тур.] — миндер; одър; тъкан, която се постила на миндер
министериабъл [същ., отфр.] — претендент за министерски пост
минотавър [същ., от гр.-рус.]— митично чудовище с бича глава и тяло на човек
минебфа от ар.-тур.].— широк миндер
миптан [същ., от пер.-тур.]— къса горна мъжка дреха с ръкави
минц [същ., от лем.] — австрийска златна монета
мипюцндзсп [прил., отфр] — педантичен, точен; дребнав
мипюциозност [същ., от фр]— педантичност, дребнавост
мир [сьи/.]—свят ' мираж [същ., от </>/).] —
явление, при което предмети отдъд хоризонта се отразяват в атмосферата и стават видими; илюзия
мираз [същ., от ар. -тур.} — наследство от родителите на съпругата
109
миразчйя [същ., от ар.-тур.] — наследник; наследник на чужд имот
миралай [същ., от тур.] — полковник
мирил [същ., от тур.] — вид данък; откуп
миро [същ., от гр.] — благовонно масло, използвано при църковен обряд
миров [прал.] — световен, вселенски
мирови [ирил.] — граждански мироглед [същ.] — система
от възгледи за природата, обществото, човешкото битие и други
мироносиик [същ.] — приносител на миро
мироточец [сам/.] — слад- , кодумец; миропомазник мироточйв [лрил.]—сладко-
думенмирски [лрмл.] — светски;
гражданскимйрт/а/ [същ., от пер.-гр.] —
декоративен средиземноморски храст
, мирянин [съм;.] — светско лице; гражданско лице
мисафйр/ип/ [същ., от ар.- тур.] — гостенин
мисафирлйк [същ., от ар.- тур.] — гостоприемство; гостуване
миейр1 [същ.] — пуяк миейр3 [същ.] — царевица мисия [същ., от лат.] — за
дача; предопределеност; дипломатическо; религиозно; търговско или друго
представителство на една страна в друга
мискйв/ин/ [същ., от ар.- тур.] —мръсен човек; мръсник, гадняр
мискинлйк [същ., от ар.- тур.] — мръсотия; безчин- ство
мистериозен [прил., от гр.]— неясен; непознат; загадъчен, тайнствен
мистификация [същ., от гр.]— неволна или предумишлена заблуда
мистрия [същ., от гр.]—вид зидарски инструмент
митап — вж. метан митар [съм;.] — бирник или
митничар в евангелска Юдея; грешник
митарство [съм/.] — приключение, премеждие; страдание
митарче [съм/.] — грешник, мъченик
митирйз — вж. мстсрйзмйто [същ.] — налог за вна
сяни в страната или изнасяни от нея стоки
мйтра [същ., от гр.] — митрополитска (владишка) корона
митральоза [същ., от фр.] — картечница
митрополия [същ., от гр.] — седалище на митрополит; митрополитска канцелария
михлюзи/ип/ — вж. мюхлГоз /ип/
мншечеи [лрнл.] — мускулен мишца (същ.] — мускул
110
млат [същ.] — тежък чук млин [същ.] — баница млъзгам се [?л., //есе.} ~
стрелкам семним [лрил.] — лъжлив,
неистинскимвогажди [нар.] — много
пъти; често, многократно мпогоглаголйвост [същ.] ~
бъбривостмпогоглаголстваш [я/шл.*]
— многоприказващ, бъбрив
мпй (ми) се [гл., безл.] — струва ми се, чйни ми се
моабсг — вж. мухабег моаджйт — вж. муаджйт мобили [същ., от лат.-фр.]
— мебели; едра покъщнина моарабс — вж. мурабс мода [съг//., от фр.] — женска
връхна дреха - моканип [съм/., от рум.] —
влашки пастир; селянин; селяндур
мокапски. [лрия.] — пастирски; селяндурски;селски
молекулен [дрмл.] — свързан или отнасящ се до молекула; дребен, нищожен
молене вам, молепевам [гл., св.и несв., от гр.] — заразя, заразявам; бележа, белязвам
молснсап [прил.] — заразен, белязан
молла [същ., от ар. -глур.] — мохамедански съдия; мо-. хамедански проповедник
молпий [същ.] — мълния молоден [съд/., от рус.] —
юнак; хубавец момляче [същ.] — момченце
монада [същ., гр.] — единица монарх [същ., от гр.] —
пожизнен владетел, който приема и предава властта по наследство
монокъл [същ., от лат. -фр.] /— кръгло стъкло с диоптър, което се слага само на едното око
монолитен [прил., от гр.- лат.] — единен; здраво споен;солиден
монопол [същ., от гр.-лат.].— изключителни права върху определена дейност
монополизирам [гл., св. и несв., от фр.] — обсебвам, изземвам; придобивам всички права
монотонен [прил., от гр.- лат.] — еднотонен, с еднакъв тон;еднообразен
монотонни [същ., от гр,- лат.] — еднотоние; еднообразие; еднаквост
монстриозсн — вж. мояст- руозеп
монструбзсп [прил., от фр,]— голям; внушителен; чудовищен
мора [същ.] —мъчителен сън, свързан с видения
морабс— вж.мурабе морав [прил.] — червен моралййски [лрил.] — гръцки морач [същ.] — злосторник,
убиецморда [същ., от рус.] —
муцуна; мутраморе [част.] — при обръще
ние; за израз на несъгласие, недоверие
моргира [същ., от лат.-хол.] — малко близкобойно оръдие с голям калибър
мосандра — вж. мусандра мостра [същ.,. от и ги.] —
единични екземпляри от стоки, който се излагат предварително за оглед от купувачите; образец
мотвак — вж. мутпак мотивирам [гл., св. и несв.,
от фр.] — обяснявам, привеждам доказателства за или против нещо
мотопйла [същ.] — приспособление за накатаване и опъване на прежда
мотовйло [същ.] — вж. мото- вйла
мотовйли [съм/., л<«.] — крака мохабст — вж. мухабст мошиар [съм/., отрум.] — едър
земевладелец; чифликчия мошиер/ип/ — вж. мошиар М0П1ЙЯ [същ., от рум.] —
голям поземлен имот; имение, чифлик
мошпе — вж. мощпс мошно - вж. мощно мощи [същ., ми.] — останки
от тяло на светец; слаб, мършав човек
мощпс — вж. мощно мощно [дар.] — много мрамор [същ., от гр.] — раз
ноцветен варовиков скален материал, подходящ за скул- птиранеи изглаждане
мраморен [я/л/л.] — свързан или отнасящ се до мрамор; каменен; студен; блед
мрачева [същ.] — мрак; тъмнина
мръцйня се (гл., безл.] — мръква се
мстйтслеп [л/шл.] — отмъстителен
муаджйр — вж. мухаджйр муаджйт — вж. моаджйт муарабе — вж. мурабе мубашйр — вж. мюбагпйр муезип — вж. мюсзии мукаст [прил., неизм., от
ар.-тур.] — съгласен мукапски — вж. мокапски мукаяг — вж. мукаст мум [същ., от тур.] — свещ мумджйя [същ., от тур.] —
свещармупаейп [прил., меизм., от
ар.-тур.] — подходящ, удобен
мупаейп [нар., от ар.-тур.]— удобно, възможно, прилично
мунасъп — вж. мупаейп муниция — вж, мупйции муниции [същ., мн., от фр.]
— боеприпасимура [същ.] — вид бор мурабе [същ., от ар.-тур.]
— бой; битка; война мурафет [същ., от ар.-тур.]
- майсторство, умение; изкуство
мусапдра [същ., от ар.-тур.]— голяма ниша с дървен капак; дрешник
мусафйр/ин/ — вж. мисафйр/ин/
мусаферлйк — вж. мисафирлйк мусикословссисйший [лрнл.]
112
— почетна титла на църковен певец
мусикосЛовеспий — вж. муси- кословсснсй ший
муска [сам/., от ар.-тур.] — талисман; хартийка с написано заклинание, което се носи до тялото
мускал [сам/., от ар.-тур.]— мярка за тегло, равна на 1,5 драма; стъкленичка, пълна с 1,5 драма розово масло
мусолюбйв [прия.] — любител на музите, т. е. на изкуствата
мусора — вж. мусура мусура [сам/., от <р.] —
муцунамустафъз [същ., от ар.-тур.]
— опълченец, ветеран .мутаф [съм/., от пер.-тур.]
— постелка от козина мутаф/ии/ — вж. мутафчйя мутафчйя [съм/., от пер.-
тур.] — майстор на изделия от козина; козинар
мутвак [същ., от ар.-тур.]— готварница; кухня
мутовак — вж. мутвак мутофак — вж. мутвак мутфак — вж. мутвак муфт/а/ [нар., от тур.] —
даром, безплатномуфта [същ., от тур.] —облага муфта джин [сън/., от пер.-
тур.] — лице, което се облагодетелства за чужда сметка
муфтар — вж. мухтар муфтйя — вж. мюфтия мухабет [същ., от ар.-тур.]
— приятелски разговор; угощение
мухаджйр [същ., от ар.-тур.]— преселник; бежанец
мухар [същ.] —ленивец мухарабе — вж. мурабе мухтар/ип/ [същ., от ар.-
тур.] ~ българин, селски кмет в турско време
мушиер/ин/ — вж. мошиар мушйр — вж. мюшйр мушйрски [прия.] — свързан
или отнасящ мушйр /мюшйр/; маршалски
мушйя — вж. мошйя мущерйя — вж. мющерйя мушра [сам/.] — плесница;
юмрук; удар мущрувам [гя., несв.] —
удрям,бия мщсние [същ., от рус.] —
отмъщение; мъст мъзга [сам/.] — дървесен сок мъзгал — вж. мазгал мъзда [саи/.] — отплата; наг
рада; възмездие мъжатница [сам/.] — омъжена
жена; жена с жив съпруг мъжетница — вж. мъжатница мъжовпица — вж. мъжатница мькарйи [сам/.]—мъчнотия;
трудностмъкотйя [сам/.] —мъка,стра
дание, препятствие мълкохап [прия.] — който ха
пе, без да лае (за куче); който вреди тайно, скрито (за човек)
мъмля [гл., несв.] — говоря неразбрано, мънкам
мъмростйя [сам/.] — разпра; - караница
8. Речник ... 113
мър — вж. мари мърда — вж. марда мърсйя [сащ.] — развратница мърся [гл., несв.] — не постя;
ям блажно през пости мърпйна [нар.] — напразно,
без ползамърчй [гл., безл.] — тъмнее мъска [същ.] — муле, катър мъсър [саг^.] — плат от Египет мъсърна [съи/.]—старамонета мъщение — отмъ
щение, мъстмюбашйр [същ., от тур.] —
специален пратеник на властта по уреждане на правен, финансов или административен проблем
мюбарек [същ.] — благословен мюдюр/ии/ [същ., от ар.-тур.]
— управител на околия мюез/ип/ [същ., от ар.-тур.]
— мохамедански духовник мюжде [същ., от пер.-тур.]
— дребна награда за добра вестили новина
мюзевйр/ин/ [същ., от ар.- тур.] — измамник, клюкар; доносник
мюзевирлйк [същ., от ар.- ту/;.] — измама, клюка; донос
мюзсвирлък — вж. мюзсвирл йк мюзсфйр — вж. мюзевйр/ин/ мюзювюрлюк — вж. мюзевир-
лъкмюзюхйр — вж. мюзевйр/ин/ мюлайм — вж. милайм мюлезйм/ин/ — вж. мюлязйм
/ип/мюлк [саи/., от ар.-тур.] —■
недвижим имот
мюлтезйм/ии/ [същ., отар.- тур.] — откупвач на данъци или налози
мюлтезимджилък [същ., от ар.-тур.] — откупка на данъци или налози
мюлтюземджелйк — вж. мюл- теземджилък
мюлязйм/ин/ [същ., от ар.- тур.] — поручик
мюлязъм/ип/ — вж. мюлязйм /ин/
мюрйд [същ., от пер.-тур.]— послушник, ученик на имам или шейх, последовател на мюдюризма
мюсафйр/ин/ — вж. мнсафйр /ин/
мюсафирлйк — вж. мисафир- лйк
мютссарйф/ин/ [сйм;., от ар.- тур.] — окръжен управител
мютесарифлйк [същ., от ар.-тур.] — окръг
мютефйш — вж. мюфетйш мюфетйш [същ., от ар.-тур.]
■ ~~ инспектор, контрольор мюфтия [същ., от ар. -тур.]
— висш мюсулмански духовник
мюхлст [същ., от ар.-тур.]— срок, отсрочка
мюхлГозип [същ., от ар.- тур.] ~ неплатежоспособен търговец
мюхлюзлюк [същ., от ар. -тур.] — фалит; неплатежоспособност; несъстоятелност
мюхурлйя — вж. мюхюрлйя мюхюр [същ., от пер.-тур.]
— щемпъл, печат, клеймо
114
мюхюрлйя [прил., от ар. тур.] — подпечатан, щем- пелован
мюшйр [съц/., от ар.-тур.]— маршал
мющсрйя [същ., от ар.-тур.]— купувач, клиент
мязам [гл., //есе.] — приличам, прилягам
мятежеп — вж. метежен
нв абат нам, набатквам [гл., св.
и несв.] — налучкам, налучквам; напипам, напипвам
набег [същ., от рус.] — изненадващо нападение
пабедпик [съм/.] — клеветник пабитак [сьш.] — як, набит
човекнабодка [сам;.] — вилица набрйжден [прил .*] — набраз
ден; грапавнаброска [съир, от рус.] —
бележка, скица; очерк яабросък [същ., от рус.] —
бележка; скица; очерк навадя, паваж дам [гл., св, и
несв.] — наклеветя, накле- ветявам
паваля (се), навалим (се) [гл., св. и песе.] — приида, прииждам; натрупам (се), натрупвам (се) .
наваляк [с&цу.] — навалица;множество
навезннк [съо/.] — лодкар■ навейвичав [прил.] — леко
мислен; вятърничавнавст [същ., от рус.] — кле
вета, лъжливо обвинение;‘ съвет, увещание паветник [сам/.] — клеветник;
обвинител •навстовам — вж. наветувам наветувам [гл., //есе.) — кле
ветянавидя, навйждам [гл., св. и
несв.] — видя, виждам; посетя, посещавам; прегледам, преглеждам
, навляк — вж. наваляк навадя, навеждам1 [гл., св. и
несв. от рус.] — причиня, причинявам страх
навбдя, павождам3 [гл., св. и несв.] — наведа се, навеждам се
навой [саи/.] — дълга ивица от дебел вълнен плат, нави-
. вана на крака от коляното до глезена; навуща
навременен [прил.] — с приближаващ срок
навремевя, павременявам [гл., св. и несв.] — наближа, наближавам раждане, смърт и други
навръст [нар.] — навсякъде, навред
навссгда [нар-] — завинаги вавсуе [//ар.] — напразно навуй — вж. навойнапуща [същ., мн.] — чифт
ивици от дебел вълнен плат, навивани на краката от коляното до глезена
115
навъзбряг [нар.] — по наклон; нагоре
паг [прил.] — голнагайка [същ., от тат.-рус.]
— кожен камшик с къса дръжка
нагло [нар.] — рязко наговор [сам/.] — уговорка;
заговор,съзаклятие нагота [сао;.] — голота нагрозя, пагрозявам [гл., св.
и несв.] — намразя, нам- разявам
нагръдки [същ., ян.] — горна предна част на риза
надам сс [гл., несв.] — надявам се, очаквам
надварвам (се), надваря (се) [гл.. несв. и се.] — надпреварвам (се), надпреваря (се)
падни [//ар.] — понякога; неотдавна; тия дни
надскорявам (се) [гл., несв.]— надпреварвам (се)
надсмета [гл., се.] — надмина;надмогна; победя
паелектризйрам [гл., св. и - несв.] — нагнетявам елек
тричество, енергия; създавам, напрегната обстановка
нает — вж. нистназдраво [нар.] — сигурно;
наистинаназлапдйсам сс, назлапдйс-
вам се — вж. пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се
назлън [прил., неизм., от пер.- тур.] — кокетен, нежен -
назлън [нар., от пер.-тур.] —
едва-едва; с усилие; без желание
пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се [гл., св. и несв., от пер. - /лур.] — колебая се, бавя се; противя се
назойлив [прил.. отрус.]-ро- теглив, досаден; нахален
назюзюкам се [гл., се.] — напия се
пайда [гл., се.] — намеря паклопам, наклопвам [гл., св.
и несв.] — наклеветя, накле- ветявам
наклянкам се [гл., се.] — напия се
накокатя се [гл., се.] — наканя се; приготвя се
накокържа се [гл., се.] — наежа се, настръхна
наконсц [нар.] — накрая налбапт/ип/[съи/., от ар.-пер.~
тур.] — подкован на коне нам [неихм.] — не знам нам [същ., от пер,-тур.] —
име, чест, престижнамерен [прил., от рус.] — въз
намеряващ, имащ намерение
пане [съм/.] — чичо нанка [същ.] — вуйна пай-паче [нар.] -най-вече,
особенонапанагон [нар., от гр.}
отгоре на това; на всичко отгоре
напипа [гл., се.] — напъна, натисна; блъсна
напйтя [гл., се.] — споходя; налегна
паплатйсам, паплатйсвам [гл.,
116
св. и несв.] — сложа, слагам наплати на колело; набия, набивам
папокон [нар.] — после, най- после
наполеоп [същ., от фр.] — златна монета на стойност 20 някогашни лева
папраксам.се (гл., св. от гр.]— натрупам знания; придобия опит; отракам се
напрап [прал.*] — сопнат, троснат; дръпнат
напрано [нар.] — сопнато, троснато; дръпнато
напрасеп [прил. от рус.] — внезапен, неочакван
напрасно [нар., от рус.] — внезапно, неочаквано
напръстек [съм/.] — напръстник
напърстек — вж. напръстек пара [сащ., от ар.-тур.] —
вик, писък, вряванарамник [съи/.] — наръч; то-
- вар, който се носи на рамо паргелс [същ., от пер.-тур.]
— ориенталски прибор за пушене на тютюн, при което димът минава през стъкленица с вода
нарежа се [гл., се.] — напия се нартика [същ., от гр.] —
черковно преддверие нарукан [прил.*] — наречен;
именуванпасаат — вж. насихат нас ахат — вж. насихат насвос [нар.] — напосока; нас
лука; приблизителнонаел еди е [съм/., от рус.] —
наследство
насихат [сви;., от ар.-тур.] — съвет, наставление
наснован [лрил.*] — дълъг, с висок ръст; едър човек
наспоря [гл., св.] — дам; предоставя
наставйтел [еъи;.] — настойник паетбятел [сги;.] — изборен
член на настоятелство настоятелство [същ.] — под
брани чрез избор лица, които подпомагат училищната, читалищната и други дейности
настоящ [прил.] — истински патерам [гл., се.] — принудя,
заставя, накарамнатура [същ., от лат.] —
личност; характер; естество; физика
натюрел [същ., от фр.] — вродена склонност; наклонност, дарба
пакети ица [саи;.] — богослужебна книга; часослов
вафиле [нар., от ар.-тур.] — напразно, безполезно; на вятъра
пафол/а/ [същ., от ар.-тур.] — престорено, с преструвка
нафора [същ., от гр.] — късчета от осветен на литургия хляб
нахакан [прил.] —• безсрамен, безогледен; отракан
н ахал ос [нар.] — напразно; на вятъра
нахйя [същ., от ар.-тур.] — малка околия; община; област
находящ се [лрил.*] — намиращ се
117'
нахут [същ., от пер.-тур.] — растение от семейство бобови; леблебия
нация [същ., от лат.] — исторически формирала се човешка общност на основата на обща територия, език, икономика, култура и други
начасничав [лрмл.] — непостоянен
начасничев — вж. начасничав начна (се) [глм се.] — започна
(се)начпат [л/ш.*] — започнат начугулйм (се), начугуляваме
(се) [гл., св. и несе.] — струпаме (се), струпваме (се); скупчим (се), скуп-
ч чваме (се)нащрек [лар.] ~ с повишено
вниманиенебетчйя [същ,, от ар.-тур.]
— мливар, чакащ ред на воденица
небрежйтелно [нар.] — небрежно; пренебрежително
неведа [съи/.] — незнание; неизвестност
неведом [прил.] — неизвестен;, непонятен;тайнствен
невем — вж. невямневнятен [прил., от рус.] —
неясен; непонятен; смътен невям [нар.] — като че ли;
сякашнега [сан/.] — нежност, коп
неж; тъганегация [същ., от лат.] —
отричане, отказнегли [нар.] —. като че ли;
сякаш
неглиже [нар., от фр.] — небрежно; непретенциозно
велен [лрил.] — омразен, проклет
недра [същ., ли/.] — дълбини недужен [прил., от рус.] —
недъгав; болнав; хилав нежа [гл., се.] — разнежвам нежели [саюз] — отколкото;
камо ли; вместонезабвйнеп [прил., от рус.] —
незабравим; незабравен незаметпо [нар., от рус.] —
незабелязанонезапаметен [прил., от рус.]
— незапомнен; отдавнашен пезйблем [прил., от рус.] —
непоклатим, непоколебим неизведан [прил., от рус.] —
неизследван^ непроучен; непознат
неизгледен [прил.] — безкраен нейстов [прил., от рус.] —
мощен; много силен нейсе [нар., от тур.] — както
и да е; било, каквото било некайлеп [прил., от ар. -тур.]
— несъгласен, несклонен; недоброжелателен
некасаещ се [прил.*] — неот- насящ се, нямащ отношение
некин — вж. некни некни [нар.] — оня ден; зав-
черанелестен [прил., от рус.] —
непривлекателен, неприятен
нелюдйм [прил., от рус.] — необщителен, неприветен; неприятен
иемедлен [прил., от рус.] — незабавен, бърз
118
немедлено [нар., от рус,] — незабавно, бързо
немой [модзм.] — недей немотност [същ,] — бедност;
оскъдицавеначст [к/шл.*] — непобутнат,
незасегнат, недокоснатненадан [лрнл.] — ненадеен,
неочакваннснка — вж. нянкапеобемлеп [прил., от рус.] —
необхватеннеобезветвен [прил.] — със
запазени клони; клонест необжсжеп [прал.] — необ-
горен,неовъгден неожйдан [прил.] — неочак
ван, непредвиденяеолеа [същ., от гр.] ~ мла
деж; младо поколениенеординсрност [сън/., от фр.]
— нетрадиционност^нео- бичайност -
иеосторожност [същ., от рус.]— невнимание; непредпазливост
неотемлсм — вж. пеотсмлйм неотемлйм [прил., от рус.] —
неотнимаемнеотерпйм [прил.] — нетър
пим, непоносим неотколе [нар.] — неотдавна нсофсрен [прил., от гр.] —
недобър;нереденнепонятен [прил.] — неясен;
неразбираемнеправеден [прил.] — нес
праведливнепременен [прил., от рус.]
— неизбежен; необходим ненрсрйвен [прил., от рус.] —
непрекъснат; постоянен
пепрерйвпо [нар., от рус.] — непрекъснато;постоянно
нерад [лрдл.] — нерадостен; нещастен
верадепе [същ., от рус.] — безгрижие; небрежност, немарливост
нерадеющ [прил. *, от рус.] — негрижещ се; немарящ
нсрадйв [лрпл.] — небрежен, нехаен; ленив
неразбории в [прил., от рус.]— неясен, неразбран
перанза [същ., от пер.-тур.]— дърво и плод портокал; дърво и плод нар
нервозен [прил.] — нервен; избухлив
нерез [същ.] — нескопено мъжко прасе
нерод/а/ [същ.] — изрод; малоумен
пес носен [прил.] — лош, недобър
петактйчеп [лрил.] — невнимателен; несъобразителен
нстактйчно [нар.] — невнимателно; нетактично
нсугадешката [нар.] -- незабелязано; ненадейно
неужели [нар., от рус.] — нима; наистина ли
неусвссен [лрмл.] — малоумен ' неуейпеп [прил., от рус.] —
неумореннсустапеп [прил., от рус.] —
неспирен, неуморенпефелам [гл., несв. от гр.] —
боледувам; не съм добре здравословно
нефелен [прил., от гр.] — неразположен, болнав; недъгав
119
нсхар [същ., от гр.] ~ мързел; немара
нехар [прил.] — немощен нехаря [същ.] — злобен старик нехелам — вж. нефелам нехелен — вж. нефелен нехра [същ.] — мързелана;
немарливкапехрйв [л/шл.] — мързелив;
немарливнехтье [същ., лен.] — нокти нечаен — вж. нечаян нечаян [прил., от руе.] —
неочакваннечаяно [нар., от рус.] —
неочаквано; внезапно нешанджйя — вж. нишан-
джинпиег [същ., от тур.] — цел,
умисъл, намерение, надежданйжел [с«м^.] —нанизпязам [същ., от ар.-тур.] —
ред, системанизам/ин/ [същ., от ар.-тур.]
— редовна, наборна турска войска; войник на редовна служба
низпослан [прил., от рус.] — пратен от бога
низък [лрнл.] — лош, долен нймб/а/ [съи;., от пат.] —
сияен кръг около главата на светец; ореол
нимфа [еаир, от гр.] — женско митическо същество
нйне [нар.] — сега нйнешеп [прил.] — сегашен нирвана [същ., от санскр.] —
блажено душевно състояние них [лсест.] — тях нихилизъм [същ., от лат.] —
отрицание на съвременния обществен и политически живот
нихилист [същ., от лат.] — привърженик на идеите на нихилизма
нйчком [нар.] — наведено;- ниско
ниша се [гл., несв.] — крия се; гуша се
нишан [същ., от пер.-тур.] — знак, белег; орден; мишена
нишанджйя [същ., от пер,- тур.] — стрелец
нищ [ярил.] — беден нйщелка [сам#.] — част от до
машен тъкачен стан, която повдига и смъква нишките на основата
побил [същ., от лат.] — знатен човек, благородник
повизна [същ., от рус.] — новост; новина
новинар [същ., от ср.] — вестникар; журналист
повопришедш/ий/ [лрал.*] — новопристигнал
погавица [съм/.] — кожа, привързвана от пастирите отпред на краката им
поема — вж. нойманойма [същ., от гр.] — сми
съл, значение; начин на действие
нокта /турям покта/ [същ., от ар.-тур.) — уточнявам, пояснявам
номад [същ., от гр.] — представител на племе, което няма постоянно местопребиваване; чергарин, скитник
120
номинация [същ., от лат.] — назоваване, наименуване; название, наименование
номуне — вж. нумуне носталгия [сги/., от гр.] —
мъка по род и родина нота [същ., от лат.] — пис
мено обръщение на едно правителство към друго по ' конкретен повод
нота бепе [отя лат.] — Забележи добре! Обърни внимание!
потабил [сан/., от лат.] — знатен и богат човек; аристократ
нотйс [същ., от англ.-рус.] — бележник; бележка
нофуз1 [същ., от ар. тур.] — добро име, чест; уважава-
. на, почитана личностнофуз2 [същ., от ар.-тур.] —
регистър на населението; лична карта
нофузлйя [прил., неизм., от ар. ~тур.] — авторитетен, влиятелен, уважаван, изтъкнат, личен
нощни [с&ир, .мн.] — голям, издълбан от дървесен ствол съд за замесване на тесто
вощовй — вж. нощви иудя [гл., несв.] — карам;
принуждавамнумер [същ., от лат. -фр.] —
номерпумунс [същ., от -пер.-тур.] —
мостра, образец; пример; знак; ограничено количество
нур [същ., от ар.-тур.] — не
бесен огън, небесна светлина
нурка [сън/.] — животно, чиято кожа се използва за направа на връхни дрехи; норка
пуфуз [същ., от ар.-тур.] — човек, жител; лице
нюансирам [гл., св. и несв., от фр.] — разграничавам; обръщам внимание на някаква особеност
нянка [същ.] — женска гърда
ооазис [същ., от гр.] — място
в пустинята с вода и зелена растителност; очаквано, жа- дувано място
оба [чнел.] — два, две обе — вж. оба обанкрутен [прил.*] — фали
рал, изпадналобапям [гл., се.] — окъпя обворожйтелен [прил., от
рус.] — чаровен, прелестен обеднъг [нар.] — отведнаж;
веднагаобезпечение [същ.] осигу
ряване, обезпечаване обективация [същ., от ] —
представяне на нещо в същинския му вид
обесник [с&ир] — злосторник обетован [прил.] — обещан;
мечтанобидя, обиждам [гл., св. и
несв.] — обходя, обхождам;
121
споходя, спохождам; посетя, посещавам
обиск [същ., от рус.] — претърсване; оглед
обиталище [саи/.] — жилище, свърталище (
обител [съм/.] — манастир облажавам [гл.; несв.] —
благородно завиждам; споделям чужда радост, доволство и други
облачам [гл., несв.] — обличам
облича, обличавам [гл., св. и несв.] — изоблича, изобличавам
облобизанам, облобизая [гл., несв. и св., от рус.] — целувам, целуна
обнажа, обнажавам [гл., св. и несв.] — оголя, оголвам
обнаружа, обнаружвам [гл., св. и несв.] — открия, откривам; установя, установявам
обнема, обнемам [гл., св. и несв.] — обгърна, обгръщам; обхвана, обхващам
обнймам — вж. обнема, обпе- мам
обнищен [прил.] — духовно обеднял
оборот [същ., от рус.] — обръщане, обрат; начин на изразяване; движение на суми или стоки; обща сума, събрана за определено време
Оборя се [гл., се.] — съборя се; падна
обособя, обособявам [гл., св. и несв.] — отделя, отделям; разгранича, разграничавам
обрадвам (се) [гл., св.] — зарадвам (се)
, образ [същ.] — лице; буза; портрет
оброк [същ.] — тържествено обещание, обет; обредна служба в чест на светец; облог; данък
обръгвам, обръгна [гл., несв. и се.] — свиквам, свикна; ■ привиквам,привикна
обръжа, обръжавам [гл., св. и несв.] — въоръжа, въоръжавам
обсйда [същ.] —• наплат на колело
обскурант/ин/ [същ., от лат.]— невежа; неук, неосведомен човек
обскурен [прил., от лат.] — невеж, непросветен; долен
обстоятелен [прил., от рус.]— подробен, изчерпателен, обстоен
обулча, обулчвам [гл., св. и несв.] — оженя, оженвам; венчея, венчавам '
обуреваем [прил., от рус.] — сблъскан от буря; обрулен
обхождане [същ.] — отнасяне; възпитание, държание
обцйда — вж. обсйда община [същ.] — администра
тивна управа на едно или няколко селища; сграда, където се помещава общинското управление
общсжйтелен [прил.] — общителен; живеещ в обществото; обществен
обязам се [гл., 'се.] — поема • задължение
122
обязан [лрмл. от рус.} — задължен
обязаност [сьи/., от рус.] — задължение; дълг; длъжност
обязатслси [лрил., от рус.] — задължителен
овация [същ., от лат.} — бляскаво, многолюдно посрещане; изразяване на почит, уважение
овде [нар.] — тук овчий — вид растение огарск [сгм#.] — угарка от
свещ или цигараоглухци ми.] —оглушки оградйсам; оградйсвам [гл.,
св. и несв., от тур.] — заболея, заболявам поради зли духове
ограма [съм/.] — болест, при.- чинена от зли духове
огрутник — вж. огуртник огуртник [същ., от тур.] —
кожен мях за кисело мляко; кисело мляко
одагя — зж. одаяодагям [гл., несв.] — отивам;
отдалечавам сеодаджйя [същ., от тур.] —
дневален; дежурен по стая; дежурен по приготвянето на храната на овчарска, градинарска и друга дру-
* жинаодая [същ., от тур.] — стая,
килеродеве [нар.] — преди малко одежда [сг>«{.] — дреха; ком
плект дрехиодеяние [същ.] — облекло
оджак [същ., от тур.] — огнище; стая с огнище ,
одисея [съи/., от гр.] — дълго пътуване с много премеждия; преживявания
бдма [нар.] — веднага одолея, одолявам [гл., св. и
несв ] — надвия, надвивам; победя, побеждавам; преодолея, преодолявам
одръстя, оДръстям [гл.. св. и несв.] — изтупам, изтупвам; набия, набивам; изям, изяждам'
одумник [съм/.] — к люк ар одър1 [същ.] — открит вход на
къща; отвододър2 [сви;.] — дървено легло одърче — умалително от одър ожилавам [ал., несв.] — очак
ваможидасм («рил.*] — очакван ожндапие [същ.', от рус.] —
очакванеозаптя, озаптйвам [гл., св. и
несв., от ар. -тур.] — обуздая, обуздавам; възпра, възпирам
озйрам се [гл., несв.] — озъртам се; оглеждам се
озлобен [прил.*] — измразен; попарен от слана
озпобя [гл., се.] — измразя; попаря (за слана)
ок [същ., от тур.] — дълго дърво на конска кола, поставящо се между конете: дълго дърво на рало; воище
ока [същ., от ар.-тур.] мярка за тегло; разна на 1283 грама
123
окадсн [п/шл.*] — опушен, одимен; мръсен
оказйя [съм/., от лат.] — удобен случай; възможност
окам, окна [гл., несв. и се.] — викам, викна
окапйк [сам/.] —■ глинен съд с вместимост една ока
оканйца [съц/.] — съд с вместимост една ока
окарйна [саи/., от ит.] — глинен или метален духов инструмент с яйцевидна форма
окат [пр«л.] — виждащ; знаещ, разбиращ
оклоцаи [прил.*] — накълцан; . очукан; нащърбен оклГохнал [лрил.*] — омър
лушен; оклюман оклюхпалост [съм/.] — омър-
лушеност, отпадналост ококоря се [гл,, несв. и се.] —
облека се; стъкна се; пременя се
околйсам се [гл., се.] — навъртя се; наобиколя;натрапя се
окомуш — вж. окумуш оконча, окончавам [гл., св. и
несв., от рус.] — свърша, свършвам
окопйтвам се, окопитя се [гл„ несв. и св.] — съвземам се, съвзема се; опомням се, опомня се
окрам [гл., св.] — окрада, ограбя
окривй, окривявам [гл., св. и несв.] — обвиня, обвинявам; набедя, набеждазам
окроп [същ.] — греяно вино с подправки
окропа [съм/.] — топъл басейн окръжно [съм/.] — еднотипно
съобщение, което едно ведомство изпраща на под- ведомствата си
окръшка [същ.] — кръшкане; несъгласие
оксиморон [същ., от гр.-нем.] — стилистична фигура, включваща взаимно изключващи се понятия
оксиморонеп [прил.]~ свързан или отнасящ се до оксиморон
оксйя [същ., от гр.] — вид ударение в черковно-сла- _ вянската писменост
октава [същ., от лат.] — осемстепенен музикален интервал; вид стихотворна строфа
октойх [същ., от гр.] — богослужебна книга с песнопения на осем гласа
окумуш [прил., неизм., от тур.] — отракан; оправен
окършванс [сън/.] — подобряване, усъвършенстване
олан/ип/ [съц/., от тур.] — ■ млад слуга; прислужник
олива [същ., от лат.] — • маслиново масло ' олтар [същ., от гр.] — пов
дигнато и оградено място в черква, където се намира престолът за литургия
омаскаря, омаскарйвам [гл., св. и несв.] — орезиля, орезилявам;очерня, очерням
омбрела [същ., от ит.] — чадър
124
омерзепис [същ., от рус.] — отврата; погнуса
омсрзйтелеп [лрил., от р^с.) — отвратителен;гнусен
омнибус [същ., от лат.] — пътническа кола с конски впряг; автомобил за градски и пътнически транспорт
омърся се [гл., се.] — хапна блажно през пости; облажа се
онбашия [същ., от тур.] — началник на военно или полицейско отделение от десет души
он-и-килия [същ., от тур.] — селски чорбаджии, селски първенец
онлук [същ., от тур.] — монета със стойност 10 пари; десетак
оплучс — умалително отонлук онодя, онождам [гл., св. и
несв.] правя, върша нещо; наблюдавам
опати [сън/.] — опашка опекунство [са и/.] — покро
вителство, застъпничество опело [същ.] — черковен об-
ряд за покойник операционен [лрил.] — свър
зан или отнасящ се до операция
операция [същ., от лат.]— процедура; действие, деяние; система от действия; хирургическа намеса
опетлап [прил.*] — овързан, омотан
опетляп — вж. опетлан
опипа, опипам [гл., св. и несв.] — опъна, опъвам
опинци [същ., л<я.] — цървули оплот [съм/., от рус.] — за
щита, опораоплуя [гл., се.] — изгния;
сплуя се; разпадна се опозиция [същ., от фр.] — про
тивопоставяне; несъгласие; политическа партия, или партии, неодобряващи действията на правителството
опушна (се) [гл., се.] — прострелям (се)
опушпат [лрил.*] — застрелян оракул [с»и^., от лат.] —
гадател, прорицателоракчйя [саи^., от тур.] —
жътварорангутан [са щ., от мал. фр.]
— вид голяма маймунаорахатя се, орахатявам се [гл.,
св. и несв.] — облекча се, облекчавамхе
орация [същ., от лат.} — слово, реч
оращйсам се, оращйсвам сс [гл;, св. и песе.] — занимая се, занимавам се с нещо; заг-
• лавикам се, заглавиквам се оргия [същ., от гр.-лат.] —
бурно, необуздано пиршество
орда [същ., от тюрк.-рус.] — безредна, неорганизирана тълпа
ордия [същ.,. от тур.] — армия; войскова част
орезиля, орезилявам [гл., св. и несв.] — посрамя, посрамвам
125
оригинал [съм/., отлат.]—автентичен екземпляр текст; личност
орисам [гл., се.] — предопределя; предначертая
орис [същ., от гр.] — съдба орисан [прил.*] ~ осъден орисия [същ., от гр.] — съдба орисница [съм;.] — вещателка орман [същ., от тур.] — гора орохидрография /и бро-хид-
рография/ [същ., от гр.] — клон от физическата география, занимаващ се с измерването на височината, площта и обема на земните форми
орта [същ., от тур.] — ени- чарска войскова част
ортак [същ., от тур.] — съдружник; съучастник
орталък [същ., от тур.] — множество хора, тълпа; свят ' .
бртама — вж. ортома ортодоксален [прил., от гр.]
— православен; праволинеен, последователен
ортома [същ., от гр.] — дебело въже
бртума — вж. ортомаоруч [същ., от ар.-тур.] —
религиозен пост у мохамеданите
оруче [съм/.] — Турция; турци осадя се, осаждам се [гл., се. и
несв.] — получавам болки в кръста от вддгане на тежко
осезателеп [прил.] — възприеман с човешките сетива; конкретен
оселянеп [прил.*] — пуснал корени в селото
осияя (се) [гл., се.] — осветя (се); озаря (се)
оскбмина — вж. скоминаоскотя се[гл., се.] — запри
личам, придобия качества на животно
оскуден [прил.] — беден, нуждаещ се
ослйца [съм/.] — магарица осмаплък [същ., от тур.] —
привилегировано положение на мохамеданин в обществото
осмарство [същ.] — кожарство; кожухарство
осббит [прил.] — особен остен [съм/.] — дълга пръчка
с железен връх за подкар- ване на впрегатен рогат добитък
осторбжсн [прил., от рус.] — внимателен, предпазлив
осторбжпо [нар., от рус.] — внимателно, предпазливо
осторбжпост [съм/.] — внимание, предпазване
отадям [гл., несв.] — отивам; заминавам
отважеп [прил., от рус.] — смел, храбър; решителен
отважност [съм/., от рус.] — смелост, храброст; реши-'
♦телност 7отвежа [гл., се.] — отвържа отверженик [същ., от рус.] —
презрян, отхвърлен човек отверстие [същ., от рус.] —
отворотнет [съи/„ от рус.] — отговор
126
отвещавам, отвещая [гл., несв. и се.] — отговарям, отговоря
отвод1 [съм/.] —открито помещение в къща; трем, чардак
отвод2 [съм/.] — неотрязано клонче на лоза или друго растение, заровено в земята, за да пусне корени
ч отвратки [същ., мн.] — обредно посещение на младоженци в дома на невестата
отвсъде [нар.] — отвсякъде- отвъргам, отвъргна [гл., несв.
. и се.] — отхвърлям.отхвърля отгатна [съм/.] — отговор отдска [нар.] — откъде отдйре [нар.] — отзад отдихателен [лрмл.] — от-
почивателен; предназначен за отдих, за почивка
отебере [прил., от ар.-тур.]' — какъв да е; случаен
отечпик [съм/.] — книга с жития на светците; патерик
отзев [съм/.] — отвор; пролука; дупка
,отзенка [съм/.] — отвор; пролука; дупка
отзйвка — вж. отзевка оти [нар., от гр.] — защо; за-
шотоотймам [гл., се.] — сдобия се;
възвърна си, придобия отново
откйна [гл., се.] — откъсна; отделя; отлъча
отключ [съм/.] — ключ; отговор отколе [нар.] — отдавна огкръшлек [съи/.] — отломък;
откъс
отлйчев |лрмл.] — уважаван, почитан
отлук [съм/., от тур.] — помещение за съхраняване на сено; сеновал; плевня
отлукана [същ., от тур.] — _ помещение за съхраняване
на сено; сеновал; плевня отмичар [съм/.] — помощник
при отвличанеотнюд [нар., от рус.] — никак;
ни най-малкоотоманка [съм/., от фр.] —
кушеткаотомански [лрмл.] — турски отпреж [нар.] — отпред отпрешпа [гя., се.] — откача отпус — вж. отпуст отпуск — вж. отпуст отпускам, отпуспа [гл., несв.
и се.] — освобождавам; освободя; отпращам, отпратя
отпуст [съм/.] — край на църковна служба
отпустя, отпущам [гл., се. и «есе.] — освободя, освобождавам
отпушен [прил.*] — освободен; опростен
отрада [съм/., от рус.] — радост, утеха
отре [гл., съкр, инф.] — да отрека
отрскомапдувам (се) [гл., несв. и се., от рус.] — представя (се), запознавам (се)
отреша сс [гл., св., от рус.] — лиша се; откажа се; отрека се
отрешеп [прил.,, от рус.] — лишен
127
отрок1 [сам/.] — детеотрок1 [сам/.] — крепостен се
лянинотръки /иде ми отръки/ [нар.]
— приляга миотссбеп [прил.] — отдалечен;
непритвбренотссбя (сс) [гл., се.] — отда
леча (се); разтворя (се) отставсн [прил., от рус.} — на
миращ се в оставка; запасен оттбргла [гл., се., от рус.] —
оттръгна; изтръгна; откъсна отуз бир [сам/., от тур.] — игра
на карти ("тридесет и едно") отхаки /иде ми отхаки/ [нар.]
— пада ми себтцвст [сам/.] — отсянка отчегарсн [прил.*] — изгубен;
окастренотъвпа — вж. отъмпаот>мяа [гл., св.] — оттърва;
отнема; изтръгнаотърсен [прил.*] — пораснал офарда-чапкън [сам/., от
тур.} — гуляйджия; женкар офейкам [гл., се.] — махна се;
скрия себфсреп [прил., от гр.] — чист,
добърофициален [прил.. от лат.] ■
— изходящ от правителството; служебен
официапг [сви/., от лат.- рус.] — сервитьор, келнер
официбз [същ., от лат.] — ежедневник, прокарващ правителствената политика
официозен [прал.] — прокарващ правителствената политика, официален
охарактеризирам [гл., св. и несв.] — обрисувам
Ъхкащиц [неизм. ] — охкайки охлебен [прил.} — усмихнат;
зарадванохолничък [прил.] — широк,
свободен; с по-голям размер
охолно [нмр.] — добре; задоволено
охота [същ.] — желание охотен [прил.] — желаещ охбтник [сам/.] — желаещ, кан
дидатохтика [същ., от гр.] — бо
лест туберкулоза охтикалии [прил., пеизм., от
гр. -тур.] — туберкулозен очадЬн [прил.*] — опушен очеваден [прил.] — явен, пра
вещ впечатлениеочувам (се) [гл., се.] — запазя
(се); отгледам (се); отхраня (се)
очукур — вж. учкурочутя се [гл., св., от рус.] —
намеря се, озова сеогпаф [съм/., от пер. -тур.] ~
сушени плодове; компот от сушени плодове
онтафлък [съм/., от пер.-тур.] — смес от разнообразни сушени плодове
ошсломя [гл., св., от рус.] — слисам, смая
ощур [съм/.] — произход; потекло
ощури се [гл., св., безл.] — да се не види, да опустее
ощушепье [същ., от рус.] — усещане, чувство
128
ппавуп — вж. пауннадало [сам/.] — място, къде-
то отсядат пътници; сборище на пастири; самодивско хорище
падишах [същ., от ар,-тур,]— султан
паж [същ., от фр.] — млад аристократ, прислужник на коронована особа
пазаргат/ин/ [сап/.] — липе, отиващо или връщащо се от пазар
пазаргсдеп — вж. пазаргаг/ин/. пазвант/ин/ [същ., от пер,-
тур.] — пазач; нощен пазач пази аптеки [ирил.] — свързан
или отнасящ се до пазвант /ип/
пай [същ., от тур.] — дял, част; участие
пайвапт [същ., от пер.-тур.]— въже за спъване краката на кон
пайтоп — вж. файтонпал [същ., от тур.] — кереми-
деночервен на цвят гълъбпала /пала го палила/ [сьи/.]
— огънпалабуюклйя [прил., неизм.,
от тур.] —- с гъсти, извити мустаци
палавра [същ., от исп.-тур.]— приказка; Шега; измислица; заклинание
паламарка [същ., от гр.] — жътварско приспособление
във вид на дървена ръкавица, извито накрая за захващане на класовете
паланка [същ., от ит.] — градче; голямо село
□аларйя [същ., от рум.] — шапка с широка периферия
палдъм [същ., от тур.] —■ подопашен ремък
паласка [същ., от унг.-тур.]— кожена чанта за патрони
■ пале [съм/.] — куче от дребна порода; кученце
палешки [лрил.] — дяволски;проклет
палеппшк [сам<] — метална част на рало, с която се обръща горният земен слой
палиатйв [с&и/., от ла/л.] —* болкоуспокояващо лекарство; решение, което представлява временен изход от нещо
палйво — горивенматериал, гориво; огниво
паликаре [същ., от гр.] — грък; гръцки войник; младеж
палй-свят [съм;.]?— разбойник палисвйтовец — вж. палй-
святпалйче [същ.] — кибритена
клечкапалма /палмата на първенст
вото/ [същ., от яат.] — вид тропическо дърво с вечнозелени листа; палмова клонка като знак за отличие
палурче [същ.] — съд за ракия с малка вместимост; малък дървен съд с капаче за
9. Речник ... 129
съхраняване на сол, пипер и други
пальбн [същ.] — Наполеон памйдов [прил.] — свързан
или отнасящ се до грозде от сорта “памид”
памнор [същ., от ит} — влак, железница; параход
панагон /на панагон/ [нар., от гр.] — в повече; горница; над предварително уговореното
панакйда [същ., от гр.] — намазана с восък дъска, на която учениците се учат да пишат
па нафора [същ., от гр.] — вид връхна дреха
папгал — вж. пангарпапгар [същ., от ар.] — ма
сичка до черковния вход за продаване на свещи
пандап [сам/., от фр.] — предмет, еднакъв с друг предмет
пандаи/ус/ [същ., от лат.] — палмоподобно тропическо дърво
папдера [същ., от ит.-гр.] — знаме
панджар [същ., от тур.] — червено цвекло
папдур/ип/ [същ., от гр.] — стражар-християнин в турско време
папдурски [лрил.] — свързан или отнасящ се до папдур /ин/
папсгирйк [същ., от гр.] — похвално слово за светец или заслужил деятел на
църквата; несъобразено, пресилено славословие
панелипйзъм [същ., от фр.]— идея за обединяване на всички гърци и създаване на Велика Гърция
панслинистйчески [прил.] —- свързан или отнасящ се до панелипйзъм
панорама [същ., от гр.] — изглед; околност; сандъче с различни картини, които се разглеждат през оптически стъкла
панруси [същ., л«.] — руски привърженици на идеята за въздигане на всичко руско и създаване на Велика Русия
папславйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до идеята за въздигане и обединяване на всички славяни
панта1 [същ., от и?к.’] — ' безделник, хаймана панта2 [същ., от тур.] — вид
играна картипаптагрюелски [същ., от фр.]
— огромен пантаджилък [същ., от ит,-
тур.] — разбойничество, обирничество
паптаджия[същ., от тур.]—, картонграч
пантахуса [същ., от гр.] — владишко писмо
папуда — вж. полуда паптейзъм [същ., от гр.] —
религиозно-философско учение за единство на бог и природа
130
пантоф [същ., от лат.] — вид домашна обувка
папцйр [гащ., от нем.] — ризница, броня
панча [същ., от пер.-тур.] — лапа на хищно животно
папаз [сан/., от гр.-тур.] — поп, свещеник
папаз-яхнйя [същ., от гр.- тур.] — вид готвено ястие (попска яхния)
папаска [съм/., от гр.]— винен сорт черно грозде; вино от такова грозде
папищаш/ив/ [същ.] — католик' папшцашки [прил.] — като-
лишки, католически паплач [същ.] безредно,
неорганизирано множество хора; тълпа
папмашина [съм/., от меле] — машина за мукава и картон
напук [съм/., от пер.-тур,] — вид мека обувка
папукчйя [съм/.] — обущар, изработващ папуци
папунест [прил.] — подпухнал, подут
папуняк [същ.] — вид полска птица; глупак
папурвина [съм/.] — царе- _ вично стъбло
папър [съм/.] — папрат • пара [същ,, от пер.-тур.] —
турска монета с ниска стойност, равняваща се на 1/40 от гроша; монета -
парабсл [съм/., от лат.] — вид пистолет
параграф [същ, от гр.] — относително самостойна в, графическо и съдържа
телно отношение част от текст, обозначена със специален знак
параклис [същ., от гр.] — малка черква; кратка черковна служба
□арализйрам [гл., се. и несв., от гр.-фр.-лат.] — обез- движвам; затормозявам, спирам нечия дейност
паралйя [същ., от рум.] — ниска кръгла маса
парамана [същ., от гр.] — слугиня; прислужница; кърмачка; бавачка на деца; държанка
парапет [прил., от гр.] — незает, свободен
парапет [същ., от ит.] — дървени или метални перила на мост, чардак, стълба и други
параплув [същ.] — параход парастас [същ., от гр.] —
молитва и служба за покойник; панахида; приношение за такава служба
пардссю [същ., от фр.] — дълга мъжка връхна дреха за преходните сезони
пардон [немзлг., от фр.] — Простете!; Извинете!
паретис [същ., от гр.] — оставка
парий [същ., от ммд.] — безправно, презряно същество; представител на най-низшата обществена прослойка
паркилаб [същ.] — префект п ар лама [същ., от тур.] —
външен вид; показ
131
пармак [същ., от тур.] — пръчка на ограда, на прозорец и-други; парапет
пармаклък [същ., от тур.] — ограда от летви; стобор; парапет
пароксизъм [същ., от гр.- лат.] — силен болестен или емоционален пристъп
народ [сам/., от фр.] — запазено право на участие
парола [същ., от фр.] — дума или предмет, служещ за разпознаване; бас
пароплав — аж. параплув пароплув — вж. параплув парса [същ., от ит.-тур.] —
сума, събрана от зрителите след музикално или друго улично изпълнение
партаксши [същ., ли.] — преносими вещи; багаж; непотребни вещи
партизанин [сви/., от ит.- фр.] — нелегален участник във въоръжена борба; деятел, радетел; партиен член, възползващ се от партията си за лична изгода
партия [същ., от лат.] — хора с общи интереси и цели; представители на обществена прослойка, обединени в политическа организация; откъс от музикално произведение, изпълнявано от един инструмент или човешки глас
парус \същ.г от рус.] — корабно платно
парусйя [същ., от гр.] — поръчана и платена литургия
парциален [прил., от лат.~ фр.] — разделен, насечен
парйсам, парйсвам [гл., св. и песе., от гр.] — зарежа, зарязвам; напусна, напускам
парйсаи [прил.*] — напуснат, зарязан; разведен
пас [същ., от фр.] — отказ от участие при поредно раздаване на карти (при игра на карти); отказ от участие в нещо
пасаж [същ., от фр.] — откъс, част от написан текст или от музикално произведение; ято птици; малка улица
пасажер [същ., от фр.] — пътник
пасажерски [прил.] — пътнически
пасквил [същ., от ит.] — книга или статия, съдържаща хули и клевети
пасмина [същ.] — група мошеници; шайка
пасмо [същ.] — намотана прежда; гранче
пасмурен [прил., от рус.] — навъсен, мрачен
наспал [същ., от гр.] — прах при мелене на брашно във воденица
паст [същ.] — уста; отвор, дупка
пастал [същ., от тур.] — напластени листа (обикновено тютюневи)
пасталджййка [същ.] — работничка, която напластява тютюневи листа
пастализйрам [гл., св. и песе.]— редя листа.на пластове
132
настрои [сам/.] — втори баща пастря [гл.,- несв.] — пазя;
пестяпасха [съм/., от евр.] — Велик
денпасхален [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до Великден; великденски
пат [същ., от гр.] — дървено легло; одър
патаксам, патаксвам [гя., се. и несе., от гр.] — умиря се, умирявам се; успокоя се, успокоявам се
патардйя [същ., от тур.] — врява; шум
патасам, патасвам — вж. патаксам, патаксвам
патент/а/ [същ., от яат.) — документ, даващ право за продажба при платен данък; документ за право върху изобретение
патер [съм/., от яат.] — католически свещеник
патерица [същ., от гр.] — владишки жезъл; дървено или метално приспособление за придвижване на хора, които не могат да вървят сами
патерик [същ., от гр.] — вид външна дреха
патетйчески [лрмл.] — приповдигнат; тържествен-
патими [същ., мн., от гр.] — патила, премеждия
патини — вж. патими паткан [същ.] — плъх патома [същ., от гр.] — под
на стая; пръстен под на стара къща
патос [същ., от гр.] — приповдигнатост; въодушевеност
патрахйл — вж. епитрахйл патриарх [същ., от гр.] —
глава на самостоятелна православна църква
патрйда [същ., от гр.] — отечество, родина
патрйк/а/ [съм/., от гр.] — патриарх
патрикаяа [съм/., от гр.-пер.~ тур.] — патриаршия
патримониалеп [прил., от лат.} — родов, наследствен
патрйций [съм/., от лат.] — аристократ; благородник; големец
патрия [същ., от лат.] — отечество, родина
патрон [съм/., от лат.-фр.] — повелитсл, заповедник; покровител; лице, чието име носи читалище, училище, предприятие и други
патума — вж. патома пафти [същ., мн., от пер.-
тур.] — метални украшения с особена форма за женски колан
пахти — вж. пафти пача [съм/., от пер.-тур.] —
разширен край на крачол пачавра [същ., от тур.] —
парцал; жена с леко поведение
паче [нар.] — вече, повече пачниче [съм/.] — кошничка,
панерчепачия — вж. пачапаша [същ., от тур.] — висш
турски военачалник; управител на област
133
натам [г/т, яесв.] — патя псвпица [съм/.] — място в
черква, където пеят псал- товете
педант [същ., от гр.] — при- дирчив към подробностите на нещата човек
псдепсам, педепсвам[гл., се. и не се., от гр.] — възпитам, възпитавам; грижа се
пезевенг/ян/ — вж. пезсвснк пезевенк [същ., от пер.-тур.]
— долен, нечестен човек: сводник
пезул/а/ [същ., от гр.] — изградено или вдлъбнато в стена място, използвано като лавица
пей [същ., от тур.] — предплата
пеки/й/ [нар.] — много добре пиксемет — вж. пексимет пексимет [същ., от пер.-тур.]
— сухарпекущий [прил.] — загрижен пендар/а/ [същ., от гр.] —
златна монета с голяма стойност
пенджер [същ., от пер.-тур.]— прозорец
пенез [същ., от_ нем.] — дребна стара монета
пепие [същ.] — пеене пенкилер [същ., от англ.] —
лице, което се наема с всякаква работа; лекарство, лекуващо всичко
пепяз — вж. пенез пепележка [съм/.] — воде
нично колело с перки пепелчук [съ и/.] — малки деца пепиниера [сан;., от фр.] —
разсадник; парк в центъра на София
пспйт/а/ [същ., от фр.-исп.]~ черно-бяла или цветна шарка на тъкан на квадратчета
пепсин [същ., от гр.] — съставка на стомашния сок на човек
пералка [същ.] — бухалка ператник [сън/.] — голям
котелпергамент [същ., от лат.] —
фино обработена животинска кожа, предназначена за писане; писан текст на такава кожа х
пергйш/ип/ [същ.] — противен старец; дъртак
псрсксндс [съм/., от пер.- тур.] ~~ беден, незначителен човек
перйгла [същ.] — въртележка перйпч — вж. пиринч период [сгм|., от гр.] —
сложна синтактична конструкция в две части
перипетия [същ., от гр.] — неочакван обрат в съдбата на човек или литературен персонаж
перистйл [същ., от гр.-лат,- фр.] — галерия с колонада; колонада на сграда
перосйя — вж. пиростйя перпслешка [съм/.] — вър-
' тележкапсрпер/а/ [сзи/., от гр.] — ста
ринна златна или сребърна монета със стойност ^венециански гроша
персона [същ., от лат.] — особа; личност
134
персона грата [о/и лат.] — желано, покровителствано лице (обикновено за дипломатически представител)
персона ноп грата [от лат.]— нежелано, обявено за преследване лице
персонал [сам/., от лат.] — хора, свързани с обща дейност в предприятие, учреждение и други
персонален [ирил.] —.личен, частен
перчап — вж. перчемперчем [сам/., от пер.-тур.]
— дълъг кичур на върха на темето на ниско остригана глава
пестил [същч от ит.-тур.] — предварително сварени и изсушени на ивици сливи
пестуц [същ., от рус.] — възпитател, бавач; ръководител
пеступство [саи^, от рус.] — опека, попечителство; ръководство
петак — медна илиникелова монета със стойност 2,5 стотинки
петала [същ.] — подкова; орден петало — вж. петала петимен [ярил.] — желаещ,
жадуващпетимйсам, пстимйсвам [гл.,
св. и песе., от г/?.] — желая, жадувам
петйт [същ., от фр.] — вид печатарски шрифт
петиция [същ., от лат.] ~~ групова молба; колективно
/
искане до официалната власт
□етлар [сапу.] — сватбар, който носи петела; заложник, келеш
петлица [сам/.] — копче; про- рез на мъжки ревер
пехливап/ип/ [същ., от пер.- тур.] — борец; як човек
пехливанлък [сап/., от пер.- тур.] — борба; надборване
□ечелник [сьи;.] — печалбар; разбойник, мошеник
печенег [сащ.] — представител на средноазиатско тюркско племе
пеш [същ., от пер.-тур.] — предна долна част на дълга дреха
пешак [сам/.] — придвижващ се пешком; пехотинец
пешак [нар.] — пешком пешкйп — вж. пишкйп пешкир [същ., от пер.-тур.]
— дълга кърпа за изтриване пещемал [сам/., от пер.-тур.]
— голяма кърпа за покриване и изтриване
□ещснски [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Леща (Будапеща); будапещенски
пещимал — вж. пещемал пещпик [саи/1 т- изпечен в пещ хляб
пещпик [сам/.] — помещение в къща с пещ
пиаца [сьо/., от ит.] — място на площад или улица за престой на автомобил за изчакване на клиенти
пигмей [същ., от гр. ] —
135
извънредно нисък на ръст човек; незначителен човек
пиесстка [същ., от фр.] — малка пиеса; забавна пиеска
пйкет [същ., от фр.] — вид игра на карти
пиклиндолски [лрмл.] —свързан или отнасящ се до местност Пиклиндол
пйко [същ.] — вид детска игра пиксемет — пексимет пилаф [същ., от пер.-тур.] —
варено ястие от месо и ориз пйлзиер [същ., от нем.] — вид
светло пиво пилигрйм [същ., от яат.-
ит] — пътуващ богомолец; пътник;странник
пилйпка [същ.] — прашинка пиния [същ., от ит.] — сре
диземноморско иглолистно дърво с чадърообразна корона
пинкавя се [гл., яесв.] — бавя се; мотая се
пйпта [сап/.] — малък съд за ракия
пиптйя [съор, от тур.] — .скъперник
пионер [същ., от фр.] — първостроител; служител в инженерни войски
пипиниера — вж. пепиниера пйпка [същ.] — глава, мозък;
разсъдъкпйралка — вж. перална пиргйш/ин/ — вж. пергйшин пирйгла — вж. перйгла пиринч [същ., от пер.-тур.]
— месингпирйнчеп [лрил.] — месингов пирометър [съм/., от гр.-фр.]
— измерителен уред за температури над 400 градуса
пироейя — вж. перустйя пирпирйся [прил.] — червен;
цветенпие [прил., неизм., от тур.]
— мръсенпискун [същ.] — ручило; вър
бова свиркапискюлийя [прил., неизм., от
тур.] — украсен с пискюли; украсен; видоизменен
пистол/а/ [същ., от ит.] — стара златна монета
питая [гл., несв.] — изпитвам; чувствам
питая се [гл., несв.] — храня се; прехраня се
пйтроп — вж. епйтроп пичлеме [същ., от тур.] —
невъзпитан хлапакпишкйн [прил., неизм., от
тур.] — оправен; способен; отракан '
пишман [прил., неизм., от тур.] ~ недоволен; съжаляващ; разочарован
пйща [съм/.] — храна пищсварепис [същ., от рус.]
— храносмиланепшцевод [същ., от рус.] —
хранопроводпията — вж. пиятопи ято [същ., от ит.] — чиния;
блюдо; подносплав [прил.] — светлосин;
русокос и синеокплапак [съм/.] — речен нанос плавен [същ., от нел*.] —
моливплайваз — вж. плавец
136
плакарда [същ., от фр.] — вж. плакат
плакат [съм/., от лат.] - голям лист с кратък печатен или ръкописен текст, разлепен на обществени места с агитационна цел; цветна рисунка с кратък текст за агитационни, рекламни и други цели
планирам [гл., се. и несв.] — възнамерявам; изработвам план
плата [сам/.] — заплата; заплащане
платка [са и/.] — заплата; такса платник — торба; чувал платопйчески [л/шл.] — съ
ществуващ като идея; нере- ализиращ се практически
плафон [същ., от фр.] — украсен с живопис таван
плачйнда [същ.] — баница плащ [същ.] — наметало плащепица [съм/.] — широко
наметалоплебей [същ., от лат.] —
свободен, но политически безправен гражданин на древния Рим; представител на низша обществена Прослойка
плесен [сви/.] — низш пара зитен организъм; мухъл
плсчест [прил.] — плещест; с широки плещи
плешя [гл., несв.] — бърборя, дрънкам; приказвам повече, отколкото е необходимо
плоска [сам/.] — малък плосък съд за ракия
плужек [същ.] — охлюв
плутоп [сам/., от рус.] — залпова стрелба /
плъзйца [сам/.] — долна част на рало, плъзгаща се по земята; плъзгач
плъзна [гл., св.] — тъна. плъст [същ.] — подобна на
тъкан дебела материя плюскам [гл., несв.] — ям плющна [гл., св.] —ударя пляска [същ., от рус.] — вид
танцпоанта [същ., от фр-] — дума4
или израз в литературно произведение, наблягащи върху определена мисъл; момент или край на литературно произведение, изясняващ дадена мисъл или идея
побуня [гл., св.] — подбудя; подтикна
повелителен [прил.] — заповеден
повеля, повелявам [гл.,св. и несв.] — наредя, нареждам; заповядам, заповядвам
повергпат [прил., от рус.] ■ - отхвърлен
. повереник [сам/.]— довереник повечерис [сам/.] — вечерна
богослужебна молитва повечерка [сам/.] — вечерна
молитваповйвка [сам/.] — пелена; връв повинУя (се) [гл., несв.] —
подчинявам (се)повише [нар.] — повече поводпйк [сам/.] — ремък на
юзда; девер, който води' невестата
поврага [нар.] — По дяволите!
137
повращулки — вж. новръщулки повредя [гл., се.] — навредя повръщулки [съм/., лея.] —
връщане назад при хоро повторна [същ.] — втора съп
ругаповторни [същ., мн.] — пов
таряне на стъпка при хоро поганеп [съм#.] — друговерец;
езичник; мръсник погапски [лрмл.] — езич-
нически; нехристиянски; мръснишки
погапщииа [същ.] — безчиние, злодейство
погаткам [гл., се.] — погадая погибаммц [лрмл.*]— загиващ
-поглеж [гл. ф., лов.] — погледни, виж
погов [същ.] — мярка за земя, приблизително декар
погром [същ., от рус.] — нападение срещу групировка по политически, религиозни, етнически и други причини; разорение
погълча [гл., се.] — поприказвам
подадепе [съм#.] — способност, дарба, талант
подадине — вж. подадепе под арки [същ., мн., от рус.]
— подаръци ' подвезка [съм#,] — превръзка подвергпа [гл., се., от рус.]
- — подложа, подхвърля подвижник [съм#.] — радетел;
деец; борец; пустинник, аскет
подвйжвически [лрмл.] — свързан или отнасящ се до подвижник
подвъргна — вж. подвергпа поддаквам [гл., несв., от рус,]
— неколкократно изказвам съгласие, изразено с частица да; угоднича; обслужвам
подземелие [същ., от рус.] — зимник, изба
подземница [същ.] — зимник, изба
подзймам [гл., несв.] — задявам; подигравам; предизвиквам
подидаскал [съм#.] —помощник-учител
подирен [крил.] — последен подкрйвям се [гл., несв.] —
кривя се; гримаснича подлесвам се [гл., несв.] —
подпирам се; облягам се;‘ излягам се,
подлипност [същ., от рус.] — истинност; достоверност
подмиел» [гл., се.] — подсетя подмйеца [мар.] — под ръка подница [съм#.] — плосък
глинен съд за печене на хляб
подойнипа [съм#.] —кърмачка; дойна крава или овца
подолец [същ.] — жител на полско село; жител на долна махала
подошва [същ., от рус.] -г подметка
подпан [лрмл.*] — под пъхнат подплес [съм#.] — стръмнина;
място със силен наклон подпретнат [прал.*] — за
претнат; обърнат подпършеп [лрмл.*] — запрет
нат; обърнатподраспик [съм#.] — свеше-
138
ническа дреха, която се носи под расото
подраспица ~ вж. подрасник подсъдна (се) [гл,( се.] — под
слоня (се); скрия (се) □одчотрено [/шд.] — наперено подявка [сви/.] — подрасло '
момичепоезд [същ., от рус.] — влак поетизйрам \гл., се. и несв.,
от фр.] — показвам в по- добър, по-приемлив вид, отколкото в действителност • :
позасълна (се) [гл., се.] — позатуля (се); позакрия (се)
позиция [същ., от лат.] — войсково разположение; положение; гледище
позор [същ.] — гледка, зрелище; театър
позорищсп [прил., от ср.] — сценичен, театрален
поизбрйша [гл., св.] — поиз- бърша ► ‘
поймание [съм/.] — поемане на въздух, вдишване; задъх- ване; задушаване
покйтя [гл., се.] — захвърля покров [сам;.] — покривало;
платно за покриване на покойник; покрив
покънвам [гл., яесе.] — отеквам; чувам се
покъртен [прил.] — развълнуван
пол1 [същ.] — вид златна монета •
пол2 [същ., от рус.] — под на помещение
полвяк — вж. половяк□оленсц — вж. полянец
пояепйп — вж. полянйп полспски — вж. поляпски ползоватслен [прил.] — по
лезен; удобен за ползване полис [същ., от тур.] —
единична затворническа килия; карцер ~ .
политура [същ., от лат,- нел<.] — гладка повърхност; лъскавина; блясък, гланц /
полицмейстер [същ., нем,- рус.] — полицески началник
полйчба [същ.] — съдбовен знак, предзнаменование
повишаване [сам;.] — озло- бяване, опърничавост
полка1 [съм/.] — дреха, рокля полка2 [сащ.] — танц в 2/4 такт;
музика за танц в 2/4 такт половяк [съи#.] — котел, с
вместимост половин ведро (7-8 литра)
пологар [съм/.] — зимна кошара за добитък
положим [лемзлс, от рус.]— да пр едположим; да кажем
пол угар — вж. пологар полуимпериал [същ., от рус.]
— златна монета със стойност половин наполеон
поляк [съа/.] — пазач на полски имот; пъдар
полянец [съм/.] — жител на полско село
полянйп — вж. поляпец поляпски [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до поляпец или полянин
поляшки [прил.] — полски помажа [гл., се.] — благос
ловя; предоставя права
139
помак [съм/.] — помохаме- данчен българин
помапа [същ., от рум.] — помен; задушница
помаче — умалително от помак
помаклък [същ.] — район с по- машко население; помаци
помещик [същ., от рус.] — руски земевладелец с дво- рянски произход
помймо [нар., от />ус.] — въпреки, против, пряко желанието
помиросвам (се) [гл., с<?.] — покръстя (се)
помйчам (се) [гл., несв.] — повлека (се); помъкна (се)
помпиче [сьп/.] — вид цвете; незабравка
поми [същ., от фр.] — блясък, тържественост, великолепие
нопабаткам, попабатквам [гл., св. и лссв.] — пона- луча, поналучвам
понастоящем [нар.] — сега• попахрапам се [гл., се.] —
поизуча се; добия известни познания
пондило [са и/.] — изба, зимни к поношавам [гл., несв.] —
оскърбявам, хуляпонтйрам [гл., св. и несв., от
фр.] — залагам срещу банката (при игра на комар)
попуда [сан/.] — храна или напитка, която се носи при посещение на болен или родилка
понудя' [гл., се.] — занеса някому понуда
понудя2, повуждавам [гл., св.
и несв.] — принудя, принуждавам
понГохам [гл., се., от рус.]— подуша, помириша _
понятие [същ., от рус.] — идея, мисъл; представа; схващане
попатасам [гл., св., от гр.] — поутихна; поумиря се
попива [гл., се.] — попия; пийна
‘ оопишмапя се [гл.; се.] — стана пишман; ядосам се
ноплак/а/ [същ.],— жалба, оплакване
поприще [сам/..] — мярка за дължина, около 200 метра
попръжнй [същ.] — псувня попърджйна [саи/.] — псувня пора [сап/.] — възраст; връст
ник; време; годинапоразеник [саи/.] — проклет
ник, злосторникпоразия [същ.] — пакост; зло
деяние; беляпоразчамавй се [гл., св.] —
поразболея сепоразйвам се [гл., св.] — ма-,
хам сепоревна [гл., се.] — пожелая,
поискам; харесампорекло [са Щ-] — потекло; ро-'
дов коренпорицание [съм/.] — осъждане порт [същ., от лат.] — прис
танище; град с пристанище портин [лрмл.] — свързан или
отнасящ се до Високата Порта (турското правителство)
портмоне [същ., от фр.] — малка чантичка за носене предимно на монети
140
портфсл [е?»щ., от фр.] — малка чантичка за носене на пари и дребни книжа; пост на министър
порфйра [саи/., от гр.] — дълга наметка от скъп тъм- ночервен плат; багреница •
порфйрсн [прил., от гр.] — тъмночервен
посадиик [сам#.] — ръченица, която се играе с приклякване
поссга [нар.] — отсега нататък поседял [крил.*] — побелял;
посивялпосем сега [нар.] — отсега на-
' татъкпосконфузвам (се), паскон-
фузя (се) [гл., несв. и се.] — позасрамвам (се), позасрамя (се)
пое ланец [същ., от рус.] — пратеник
послободпея [гл., се.] —освободя се от нещо; отдам се на слободия
послужа [гл., се.] — почерпя послушница [сви/.] — наста
нена в манастир девойка, която се подготвя за монахиня
посох ]саи/.] — тояга за под- пиране;патерица
поспсша [гл., се.] — побързам поста — вж. постат постав [с&и/.] — голям дървен
съд за събиране и превоз на грозде; голямо корито под чешма; бъчва
постал [прил.] — слаб, мършав; дръглив
посталн [същ., л*//.] — плитки -. обуща
/
посталци — вж. постал ипостат [сйп^.] — ивица от ни
ва, която жътварите ожънват в едната посока
пости ден [прил., от рус.] — срамен, позорен
постник [сг>«/.] — уединен монах, отдаден на пост и молитва; отшелник
посторонен [прил., от рус.] — външен; страничен; чуждестранен
пост-скрйптум [същ., от лат.] — добавка в края на писмо
иогеря [съм/.] — въоръжена група преследвачи
потйр [сап/., от гр.] — метална чаша за причастие
потоп [саи/.] — таван потреба [саи/.] — употреба;
нужда, необходимост потребйсам, потребйсвам
[гл., св. и несв.] — употребя, употребявам
потребния [същ.] — потреба, вещ; необходимост, нужда
потруфя се [гл., се.] — нагиздя се; пременя се
потури [същ., мл.] — дълги дънести гащи
потурпак [същ.] — потурчен християнин
потурпяк — вж. потурнак пофта — вж. похта похлуппи [същ., мн.] — дър
вен съд с похлупак; дървен съд за сол и пипер
похта [саа/.] — желание; готовност: апетит
почамам [гл., св.] — пободе- дувам
141
почевам, почена [гл., несв. и се.] — започвам, започна
почсчуйний [прил., от рус.]— свързан или отнасящ се до болестта хемороиди
'(маясъл)почто — вж. пбщо почугуркам [гл., се.] — потека пот [същ., от рум.] — кърпа погцо [нар.] — защо то; след
катопотника [сам/.] — трудно
преодолимо желание да се хапне или пийне нещо; поревка
п ой та [съм/.] — кошара за дребен добитък
правина [съд/.] — правда, справедливост
праз [саиу.] — нескопен овен пракса [същ., от гр.] — опит
ност; обиграност; умение праксам [гл., несв., от гр.] —
подготвям, усъвършенствам
праксап [лрпл. *] — подготвен; опитен; обигран
практика [същ., от гр.] — прилагане на дело на придобити теоретични познания
праматар/ин/ [с«ц/., от гр.] — търговец на манифактура и галантерия
пранга [същ., от ит.'-тур.] — халка; верига; окови
прангаджия [същ., от тур.]— затворник
прангйшин — вж. псргйш/ин/ прапорец — вж. пряпорец прахан [същ.] — леснозапа
лимо вещество, добивано от вид дървесна гъба
прашам [гл., несв.] — питам пребеся [гл., се.] — обеся на
бързопребъдвам, пребъдва [гл.,
несв. и ся.] — прекарвам, прекарам; живея
иревезло [същ.] — извита метална или дървена дръжка на котел, кошница и други
превизло — вж. превезло превйвка [съи^.] — връв за на
воипревруча (се) [гл., св.] — пре
дам (се); посветя (се) преден [крил.] — почитан,
уважаван; личен, известен прсдйрвам [гл., несв.] — сле
дя, търсяпредирка [същ.] — разслед
ванепредосторожев [прил., от
рус.] — предпазлив предосмотрйтелен [крил., от
. рус.] — предпазен, предохранителен; предвидлив, съобразителен
прсдпотопен [лрил.] — стар, отдавнашен
предрезпувам [гл., несв.] — пресилвам, преграквам
представя се [гл., се.] —' почина, умра
предтеча [сам/.] — предвестник; пръв деец
прсдумпица [с&и/.] — пратеници на момък до девойка, която трябва да бъде уговорена за годеж; годежарка
142
предусмотрйтелсн — вж. пре- досмотрйтслен
предя1 [сан/.] — скут □редя2 [съм/.] — преднина □редя [«ар.] — отпред прежде [нар.] — преди; по-
рано; преди това прежен [лрил.] — предишен президент [съм/., от лап.] —
държавен глава на страна с републиканско устройство; ръководител, управител
президйрам [гл., св. и несв., от фр.] — влияя; оказвам решаващо влияние
□резръчник [съм/.] — дълга кърпа
презумпция [същ., от лат.] — приемане на нещо за истина, преди то да се е осъществило
прейда [гл., се.] — премина; оздравея
преизподен [прил.] — адски; пъклен
прекарам се [гл., се.] — представя се; покажа се
прекоросам, прекоросвам [гл., св. и несв.] — измисля, измислям прякор; нарека, наричам с прякор
прелюдия [съ«/., от лат.] — увод, встъпление, музикално произведение
премеждлйв [прил.] — непредпазлив
премяна [същ.] — смяна прение [същ., от рус.] — спор;
разправияпренимавам [гл., несв., от
рус.] — вземам участие; участвам
пренос [съд/.] — момент в литургията, в който свещеникът пренася чашата и дискоса през църквата
прснсеса [съи/., от фр.] — принцеса
препележка [съм/.] — въртележка; пумпал
преценявам [гл., несв.] — препъвам
преперйца [съм/.] — птица пъдпъдък
преподобен [прил.] — епитет на светец с по-нисък ранг
преподобие [съи/.] — обръщение към висш духовник; архимандрит
препородйтел [съо/.] — водач; духовен наставник
препущец [неизм.] — препускайки
прерогатив [същ., от лат.] — преимущество, предимство, изключително право, привилегия
преса [същ., от фр.] — ежедневен (периодичен)печат
прескундя (се), прескундям (сс) [гл., св. и несв.] — преметна (се), премятам (^се); претърколя (се), претърка- лям (се)
преслап [съи/.] — седловина . прсслушанис [същ.] — непод
чинениепрссол [съм/.] — вж. прясол просто [същ., отит.] — бързо
темпопретендирам [гл., св. и несв.,
от лат.-нем.] — настоявам; искам
претензия — вж. претенция
143
претенциозен [прил.] — капризен; придирчив
претенция [същ., от лат.- нелс] — настояване; искане
нреткповенис [сам/.] —- затруднение, спънка, пречка
преториапец [същ., от лат.]— лице, охраняващо пъл- ководец в древния Рим; наемник
претръшкам (се) [гл., се.] — настоя
прстъклясе [гл., се.) — появя се, привидя се
префа [същ., от фр.] — вид игра на карти
префект [с®и/., от лат.] — управител на префектура; висш правителствен чиновник в департамент, провинция, окръг
преферанс [същ., от фр.] — вид игра на карти с трима участници
прсфунял [прил.*] — премръзнал
прецедент [същ., от лат.] — предишна постъпка, случай, служещ за пример или оправдание за нови такива случаи •
прещенье [съд/.] — забрана прибйтие [съм/., от рус.] —
пристигане, идване привежа [гл., се.] — привържа, ■
завържапривилегии [същ., от лат.]
— изключително право; предимство
привилегирован [прил.*] — ползващ права или предимства
цривйра (ми) [гл., безл., несв.]— приляга (ми), иде (ми) отръки
приводя, привождам [гл., св. и несв.] — приведа, привеждам; доведа, довеждам; сведа, свеждам
привязапост [същ., от рус.] — преданост, привързаност
приглашение [същ., от рус.]— покана, повикване
при говор [същ., от рус,] — присъда; решение
при да [гл., се.] — дойда прием [същ., от рус.] — начин
на постъпване, похватпризйрам [гл., се. и несв.] —
следя, наблюдавампризма [съм/., от гр.] —
прозрачно тяло със специална форма, използвано за рахлагане на светлинния спектър
приказ [същ., от рус.] — заповед
приказание [сьи/., от рус.]~ нареждане
прйказница [съм/.] — приказка; клюка
прикасавам се [гл., несв.] — ' докосвам се; допирам се приклад [същ., от рус.] —
дървена част на пушка прйкор [с® и/.] —прякор; проз
вищеприложпик [същ.] — дарител прилука [с®и/.] — удобен слу
чай; случка, приключениепри лучи се [гл., се.] — случи се примар/ип/ [същ., от рум.] —
градски първенец, кмет; големец
144
примарство [съм/.] — първенство; големство
применение [съм/., от РК-] — прилагане,приложение
применявам [гл., несв., от рус.] — прилагам
примерджа сс [гл., се.] — провидя се
примечанис [същ., от рус.] — отбелязване;забележка
примикюр [същ., от лат.] — средновековна сановничес- ка титла във Византия и България
припевблен [прил.] — нещастен принимавам — вж. препимавам принцип [същ., от лат.] —
убеждение; определящо начало
приобретевие [същ.] — придобивка
приобрегя [гл., се.] — придобия прйплсс /на прйплес/ [лар.] —
шеговитоприплескунание [сан/.] - по
дигравка; присмех припознавам, припозная [гл.,
несв. и се.] — признавам, призная; приемам, приема
прйпор [съм/.] — стръмнина прйпрат [прил.] — бърз, прип
рянпрйпърт — вж. прйпрат присаждам [гл., несв.] — вак
синирампрйссп [прил.] — вечен присламча се, присламчвам
, се [гл., св. и несв.] — присъединя се, присъединявам се; примъкна се, примъквам се
■ прислан [лрмл.*] — препасан
приспопаметен [прил.] — незабравим
приставам, пристана [гл., несв. и се.] — съгласявам се, съглася се; скланям, склоня
пристаям [гл., св.] — съглася се, склоня
пристоя, пристоявам [гл., св. и «есе.] — помогна, помагам
притсзапис [същ., от рус.] — искане, претенция
притома [същ., от рус.] — отпадналост, безсилие, отмала
притбн [същ., от рус.] — вертеп; свърталище
иричастен [прил., от рус.] — имащ отношение към нещо
причастие [съм/.] — вино и просфора, чрез които християните се причестяват
при частник [съм/.] — богомолец, който приема причастие
причастявам [гл., несв.] — давам причастие
причастявам се [гл., несв.] — приемам причастие
при1цнппат[лрил.*] — пристегнат
провеждам, проводя [гл., несв. и се.] — изпращам, изпратя
провала [съм/.] — пропаст провидепие [сам/.] — свръх
естествено начало за религиозното съзнание; бог
провизии [съм/., от лат.] — хранителен продукт, храна
провиздрен [прил., от лат.]— временен; предполагаем "
10. Речник... 145
провинция [същ., отлат.]-■ административна тери
ториална единица; територията на страната извън столицата
проводя [гл.. сй.]— изпратя провокаторски [прил.] — по
дъл; мръснишкипровокирам [гл., св. и несв.,
от лат.-фр} — подтиквам; подстрекавам
прогимка [същ., от гр.] — закуска
проглашепис [същ.] — известие прогонен [прил., от рус.] —
пътен; командировъчен програма [същ., от гр.] —
план, предначертание прогрес [същ., от лат.] —
напредък; развитие прозебанье — вж. прозябапье прозодия [същ., от ар.] —
правила за стихотворство ■ проект [същ., от лат.] —
детайлно разработен план; намерение
прозябапье [съм/.] — живо- . туване, бездеен живот; ве-
. гетиранепроказа1 [съм/.] — вид кожна
болест; зла, отвратителна жена
проказа* [същ., от рус.] — лудория
проказпичсство [същ., от рус.] — лудуване
прокламацип [съм/., от лат.] — печатен или ръкописен лист с бунтовно съдържание
прокламирам [гл., св. и несв.,
от лат.~нем.] — обявявам, - обнародвам тържествено
прокобеспик [същ.] — про- рицател, прокобител
прокопсапик [съм/.] — нехранимайко; безделник
прокопсам, прокопсвам [гл., св. и несв., от гр.] — придобия, придобивам; преуспея, преуспявам; домогна се, домогвам се
прокопейя [съм/.] — благополучие, успех; придобивка
прокопцам, прокоицвам — вж. прокопсам* прокоп- свам .
промах [същ., от рус.] — несполучлив изстрел, неу- лучване при стрелба; несполука, неуспех
прокудел [ирмл.*] — изпъден, изгонен
прокудя, прокуждам [гл., св. и несв.] — пропъдя, пропъждам
пролетарий [същ., от лат.] — работник;бедняк
проломотя [гл., се.] — промърморя; проговоря
промемория [същ., от лат.- рус.] — паметна бележка;
“книга за записване на търговски операции; писмено дипломатическо изложение по някои въпроси
промиелйтсл [съм/.] — бог ' промисъл [съм/.] — прови
дениепропаганда [същ., от лат.] —
публично разясняване чрез печатни и други материали
146
и средства на идея, учение; политика
пропаганди ст [същ.] — разпространител на идея, учение
пропадйсам, пропадйсвам [гл., св. и «есе.] — пропадна, пропадам
пропада /лъжеше на пропада/ [същ.] — крайност; смърт; висока степен
пропелер [същ., от лат.] — самолетна перка
пропорция [същ., от лат.] — съотношение или съразмерност на съставки
пропухам [гл., се.] — пропилея —
пророк [съм/.] — лице, говорещо от името на бога
пророчество [съм/.] — предсказание
просба [сам/., от рус.] —молба просвара — вж. просфора просенйк [същ.] — царевичен
хляб; хляб от просо просйпец [същ.] — старинно
име на месец януари проскомйдйсвам [гл., несв.,
от гр.] — вземам просфора по време на богослужение
проскомйдия [същ., от гр.] — част от църковната служба; място в черквата, където се оставят даренията
просодия — вж. прозелия просоп [същ., от гр.] — кърпа
за изтриваненросорник — вж. просфорпик простини [същ.] — прошка простйтслен1 [крил.] — изви
нителен
простйтслен1 [крил.] — прощален
просфора [същ., от гр.] — малко хлебче за нуждите на богослужението
просфорпик [същ.] — дървен печат с изобразен на него кръст за отпечатване на просфори
прося [гл., несв.] — моля, искам; търся
прогагопйст [същ,, отгр.] — главно действащо лице
протевоп [същ., от гр,] — главен управител
протеже [същ., от фр.] <— покровителствано лице
□ротсстапец — вж. протсс- тапт/ип/
протестапт/иц/ [същ,, от лат.- нем.] — християнин, изповядващ протестантството
протестирам [гл., св. и несв., от лат.-фр.-пем.] — изразявам несъгласие
протсстовам — вж. протестирам
протовестиар/ий/ [същ., от гр.-лат.} — длъжност на висш царедворец; съкровищни к; хазнатар
протогер [същ., от гр.] — глашатай
протокелио/т/ [същ., от гр.] — длъжност на висш царедворец
протокол [същ., от гр.] — подробни и точни записки
.по коментиран въпрос; писмен документ по конкретен повод
147
нротомайсгор [същ.] — пър- вомайстор
протопотарий [същ., от гр.- лат.] — длъжност на висш царедворец
протопбп [същ., от гр.] — главен свещеник
протоссваст [същ., от гр.] — длъжност на висш царедворец
протосингел [същ., от гр.] — митрополитски помощник
протоспатарий [същ., от гр.] — началник на дворцовата стража
протостратор [съм/., от гр.] — главен военачалник
прототип [същ., от гр.] — първообраз
профил [същ., от ит.] — изглед отстрани; разрез
прохандакбсам се [гл., се., от гр.] — потъна; продъня се; изчезна
проходящ [лрал.‘]- минаващ процедура [съд/., от лат.] — -
установена последователност на действия при осъществяване на нещо
процесиопалеп [прил.] — свързан или отнасящ се до процесия
процесия [сей/., от лат.] — шествие
прошепне [сън/., от рус.] — молба, заявление
прошлост [същ., от рус.] — минало
и руж а [гл., несв.] — протягам; простирам
прусиапски [лрил.] — пруски, германски
пруст [същ.] — открито помещение в къща; коридор
пръждома [нар.] — по дяволите
пръждосам, пръждосвам [гл., св. и несв.] — махам, махвам; прокълна, проклинам
пръквам (се), пръкна (се) [гл., несв. и се.] — раждам (се), родя (се); явявам (се), явя (се)
прябош [нар.] — на бос крак прйбуш — вж. прябош прянос — вж. пренос прйпорец [същ.] — знаме прясол [същ.] — кисело зеле; - силно подсолен воден раз
твор; саламурапсалм [същ., от гр.] — църков
но песнопение от псалтира псалом — вж. псалм псалт [същ., от гр.] — чер
ковен певецпсалтйк/ия/ [същ., от гр.] —
книга с черковни песни и ноти
псалтир [същ., от гр.] — библейска книга с псалми
психиатър [същ., от гр.] — лекар, специалист по психически болести
психически [прил.] — душевен; умствен
психологически [прил.] — свързан с изображение на вътрешния свят на герои-
. тепуговица [същ., от рус.] —
копчепукал1 [същ.] — пръстен съд
за вино, ракия и другипукал2 [същ.] — бухал
148
пукал3 (съм/.] — див мак пукал4 [саи/.] — невежа; глупак пукало [с®и/.] — топ; огне
стрелно оръжиепукница [съм/.] — алкохолна
напитка; пияница; смърт пуканица [саи/.] — пуканка пупгйя [сън/., от гр.] — ко
жена кесия за пари или други принадлежности (тютюн, кремък, прахан...)
пунически [прил., от лат.] — ожесточен; продължителен
пункт [същ., от лат.-нем.] — местопрсдназначение; параграф, точка в правилник, закон, споразумение, договор
пупал [саи^.] — барутпусат [съм/., от тур.] —
оръжиепусйя [същ., от тур.] —
засада; позицияпусола — вж. пусула пустал — вж. постал пустйняк [същ.] — пустинник;
отшелникпустословеп [лрмл.] — праз-
нословен, празнодуменпусула1 [същ., от ит.-тур.]
— бележка, запискапусула2 [с&и/., от ит.-тур.]
— компас; далекоглед; лекарска слушалка
пусулка — умалително от пусула'
пушкало [съм/.] — топ; артилерийско оръдие
пушкарйя [сап/.] — затвор пушкам, пушна [гл., песе, и
се.] — стрелям; убивам, убия
пъкъл [съи/.] — ад, преизподня пълпейшин [прил.] — най-
пъленпълчйща [същ., мн.] — мно
жества от хора и животни пършйв [прил.] — покрит с
лишеи; неугледен; жалък пъси [прил.] — кучи, кучешки
ррабош [съм/.] — специална
пръчка или дъсчица за отбелязване на сметки
рабуш — вж. рабошраван [съм#., от пер.-тур.] —
бавен конски ходраван [нар., от пер.-тур.] —
бавноради [лредл.] — заради, за радикален [прил., от лат.] —
основен, коренен; краен разакйя — вж. рсзекйя разббй [същ.] — тъкачен стан развсдчик [с&ц/., от рус.] —
разузнавачразнежа, развезвам [гл., св. и
несв.] — развържа, развързвам
развезка [сги/., от рус.] — развръзка
развредя (се) [гл., се.] — възбудя (се); възобновя (се)
разгагая [гл., са.] — разгадая, отгатна
разговарящиц [иеизм.] — разговаряйки
149
разговявка [сам/.] — ядене на месо след приключване на постите
разгулен [прил.] — развратен• раздел [с&м#.] — простор, ши
рота; свободараздража, раздражанам [зл.,
св. и и есе.] — раздразня, раздразвам; разсърдя, раз- сърдвам
разкахъря (се) [гл., се.] — разтревожа (се)
разкиркетен [прил.*] — разкрачен; разкривен; разнебитен
разковниче [същ.] — митическо растение, на което се приписва магическа сила; щастие; отговор
разлъчен [лрил.*] — разделен разобличим (се) [гл., се.] —
разсъбличам (се)разплуха [сам/.] — разруха,
упадъкразпна [гл., се.] — разпъна разиопържам се [гл., се.] —
разпсувам серазпоряжение [същ., от рус.]
— разпорежданеразпус [същ.] — отпуск, вакан
ция; разводразрънчен [прил.*] — раз-
скимтянразтег [сам/.] — разстояние
между опънати встрани ръце
разтерзание [същ., от рус.} — разкъсване
разтрог/а/ [същ.] — пролука, цепнатина, отвор
разтруг/а/ — вж. разтрог/а/ разумен, разумянам [гл., св.
и несв.] — разбера, разбирам
разхарахоря се [гл., се.] — разпусна се; разпигцовя се
разхлихтян [прил.*] — запъхтян разход [сап/.] — разходка рай [сгм/.] — поклонение ракаджйя — вж. ракиджйя ракам [същ., от ар.-тур.] —
смятане, броене ракиджйя [същ., от тур.] —
производител или продавач на ракия; встрастен пияч на ракия
ракурс [същ., от фр.] — гледна точка
размазан [същ., от ар.-тур.] — мохамед ански пост; глад, гладуване
рамцс [сг щ.] — рамо, раменце рапдеву [същ., от фр.] —
любовна срещарапйра [сам/., от фр.-нем.] —
фехтовално оръжие с остър връх, подобно на сабя
ранен [сам/.] — ряпа рапорт [същ., от фр.] —
донесение в устна или писмена форма; доклад
рапортйрам [гл., св. и несв., от фр.-нем.] ~ донасям, докладвам
рансод [сам/', от гр.-фр.] — странстващ изпълнител на епически творби в древна
' Гърция рат [сап/.] — война; войска ратен [прил.] — боен; военен ратник [са«/.]~ боец, войник;
въстаникрахат [същ., от ар.-тур.] —
спокойствие, безгрижие
150
рахат [прил., неизм.. от ар.- тур.] ~~ спокоен, безгрижен
рахат [нар., от ар.-тур.] — спокойно, безгрижно; лесно
рахатсц — умалително от рахат1
рахат-локум [саи^., от ар.- тур.] — вид локум
рахатлък [сам/., от тур.] — спокойствие, безгрижие
рахмст [е»и/., от ар. -шу/к] — задгробно блаженство
рахмстлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — покоен; блажен
рача [гл., несв.] — искам, желая рая [същ.^ от ар.-тур.] —
немохамеданско население; поробен народ
рва [гл., несв., от рус.] — късам, ръфам
рва се [гл., несв., от рус.] — дърпам се, тегля се; стремя се
ребскип [прил.] — еврейски ребята [са и/., мн., от рус.] —
момчетаревскип — вж. ребскип ревизирам [гл., св. и несв., от
лат.-фр.] — проверявам; контролирам
рсвйзия [същ., от лат.] — проверка на дейност, стоки, счетоводни документи и други
ревне (ми)се [гл., безл., несв.] ~ иска ми се; нрави ми се
ревностен [лрил.] — старателен. активен; встрастен
рсволюциопарсн — вж. революционен
регйпя (сам/., от лат.] — кралица; владетелка
регистър [сан/., от лат.] — канцеларска книга с входящи и изходящи номера на документи; списък с определени сведения
регламепт [същ., от фр.-рус.]— правилник; установен ред
редактор [същ., от лат.-фр.]— организатор на печатно издание; лице, което подготвя ръкопис за печат
редакция [сан/., от лат.-фр.]— подготвяне на текста за печатане; вариант на текст; колектив от работещи в дадено издание; помещение
редйф [сам;., от ар.-тур.] — запасняк от турската войска; опълченец
редут [саг^., от ит.-фр.] — окоп;укрепление
рсзскйя [саи/., от ар.-тур.] — вид грозде
резерв/а/ [същ., от лат. -фр.]— запас; запазена част от нещо за по-сетнешно ползване
резиденция [сам/., от лат.] — място за постоянно или временно пребиваване на монарси или висши дър-' жавници
резил [същ.. от ар.-тур.] — срам; посмешище
резилянк [същ., от тур.] — посрамване
резня [същ.] — резба резолюция [същ., от лат.] —
писмено решение за предварително обсъден въпрос; кратко изложено стано-
151
ви гце на ръководител върху документ
резон [същ., фр.] — право; основание; смисъл; аргумент
резоньор [същ., от фр.] — празнодумен човек
реклама [същ., от лат.] — съвкупност от действия за създаване на широка известност на нещо; обява, афиш, проспект
рекогносцнровка [същ., от лат.] — разузнаване; проучване’
рекомандация — вж. рекомен- дация
рекомандувам — вж. рекомен- дувам
рекомендация [същ., от фр.]— препоръка
рекомендовам — вж. реко- мендувам
рекомендувам [гл., св. и несв., от фр.] —препоръчвам
ректификация [същ., от лат.]— уточнение, корекция
релативност [същ., от лат.-— относителност
релация [същ., от. лат.-нем.]— отношение; връзка
религия [същ., от лат.] —форма на обществено съзнание, основаваща се на вярата в наличието на свръхестествени сили; вероизповедание
реликва [същ., от лат.] — строго съхраняван и почитан предмет; мощи
ремарка [същ., от фр.-рус.] — авторово пояснение към
текста на пиеса или сцена- . рий; бележка
реминисценция [същ., от лат.] — неясен, фрагмен- тарен спомен; включване в литературно произведение на идея, образ, стих, срещани у друг автор
ренде [същ., от пер.-тур.] — дърводелски инструмент за оглаждане на дърво
ренегат [същ., от лат.] — отстъпник
ренегйране [същ.]— отстъпване репарационсц [срил., от . лат.] — предназначен за
обезщетениерепертоар [същ., от фр.] —
списък от заглавия на пиеси, оперети, опери и други, които се играят или изпълняват през сезона в един театър
репетиция [същ., от лат.] — многократно повтарящо се изпълнение на пиеса, оперета, балет и други като подготовка за представление пред публика
република [същ., от лат.] — форма на държавно управление, начело с изборен орган; страна с такова управление
репутация [същ., от лат.] -- установено мнение за дадено лице; добро име
ресй — множествено число от расо
ресим [същ., от ар.-тур.] — данък върху наследство
152
рсскрйпт [същ., от лат.] — императорско решение по въпрос, който има силата на закон
респект [същ., от фр.] — уважение, почит; страх, боязън,
ресторация [съм/., от лат.- ' фр.] — гостилница, рес
торантреторад [същ., от рум.} — от
ходно място; нуждник, клозет
реторадеп [я/>ил.} — отходен; клозетен
ретроградйст [сви/., от лат.]— тесногръд, назадничав човек
ретроградност [сам/.] — назад- ничавост;закостенялост
ретроспективен [прил., от лат.] — представящ, разглеждащ миналото
рефлексия [същ., от лат.] — отзвук; отражение; размисъл
рефлектирам [гл., св. и несв., от лат.-нем.] — отразявам; реагирам по определен начин
реформа [същ., от лат.] — преобразование; преустройство
реформатор [същ., от лат.]— преобразувател; деец на реформа
реформирам [гл., св. и несв., от лат.] — преобразявам; променям
рефузасвам [гл., несв., от рум.] — отхвърлям, подритвам
ривце [сг>«/.] — наниз от монети или мъниста
рик [същ.] — животински рев рйкам [гл., несв.] — викам,
реварис [същ.] — хищно животно
от рода на коткитеритла [съи^.] —дървено прис
пособление за увеличаване на обема на кола с животинска тяга
риторика [сън/., от гр.] — ораторско изкуство
рицарски [прил.] — доблес- тен; смел; кавалерски
робсртколежки [прил.] — свързан или отнасящ се до Роберт колеж
робош — вж. рабош робуш — вж. рабош рогач [сам/.] — еленрбжа [същ., от рус.] — израз
на лицето, рожков [сам;.] — средизем
номорски плод със сладни1 кав вкус и роговидна форма
розбив — вж. ростбив .. рокам — вж. ракам ' роков [прил.] — съдбовен; ги
беленромеи [прил.] — зачервен, ру
менромоня [гл., несв.] — говоря;
издавам приятен еднообразен шум
ромъпс — вж. ромъпя рипам се, роппа сс [гл., несв. и
св.] — сопвам се, сопна серотонд/а/ [същ. от лат.] —
сграда с кръгла архитектура; връхна женска дреха, подобна на плащ
руб [същ., от ар.-тур.] —
153
монета със стойност I /4 от гроша; мярка за дължина, равна на 1/8 от аршина
руба [същ., от ит.-тур.] — облекло, дреха; чеиз, момини дарове
рубашка [същ., от рус.] — дълга до под кръста риза* препасана с шнур или колан
рубе [съЩ;, от ар.-тур.] — златна монета с малка стойност
рубййка — умалително от рубйя
рубйя [същ., от ар.-тур.] златна монета с малка стойност
рубла [съм/., от /гус.] — руска парична единица
РУД [лрмл.] — къдрав, мек (за вълна)
рудбс [съм/., от ар.-тур.] — чин, степен; знак за отличие, орден
рудина [сам;.] планинско цвете; горска поляна
руен [съм;.] — старо име на месец септември
руо — вж. рухо руп — вж. руб рупалапсц [съм/.] — жител на
областта Рупчос в Родопите рупалански [лрмл.] — свързан
или отнасящ се до областта Рупчос в Родопите; руп- чански
русаля [сам/.] — неделята след Спасовден; Русалска неделя
русап— вж. хоросан
русло [съм/., от рус.] — речно корито
русчушки [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Русчук (Русе); русенски
рутина [същ., от фр.] —опит; обиграност; съблюдаване, на остарели житейски норми; закостенялостч
рутипйрап [прил*] — опитен; обигран;закоравял
рухо [същ.] —- дреха, облекло руча [гл., несв.] — тека, струя ручам [гл., несв.] — ям; храня
серучйло [съм/.] — пискун на
гайда; гайдуница •*ручок [съм/.] — втора преди-
обедна или следобедна закуска; времето, по което се прави такава закуска
ръдам [гл., несв.] — ридая, плача ч
ръдпсвам — вж. ръдам ръкй-сапун [съм/., от тур.] —
фабричен сапунръла [сън/., от рум.] — дъс
чица за изравняване на зърното в препълнена крина
рът1 — вж. хрътрът1 [съм/.] — възвишение;
хълмрътлйпа [съм/.] — невисоко . възвишениеръчанйк — вж. ръченик ръченик [същ.] — голяма
кърпа за забраждане ръшкам, рънша [гл., несв.,
се.] — обикалям, обиколя; навъртам се, навъртя се
154
ссаадсглсн [нар., от ар.-тур.]
— със здраве, с щастие саат — вж. сахат сабахлаип,— вж. сабахлсин сабахлсин [нар., от ар. -тур.]
— днес сутринта; утре сутринта
, сабахлем — вж. сабахлешг сабахлсп — вж. сабахлсин саван [съм/., от гр.] — платно
за покриване на покойник; покров __
сага [същ., от сканд.] — скандинавска легенда; легенда, сказание
сагмал [сьн/.] — дойни овце сагмалджйя [съи/.] — овчар на
овце, които се доятса де [нар., от пир.-тур} —
. самосадразам/ип/ [с&и/., от ар.-
тур.] — пръв министър в султанска Турция; велик везир
садразйм — вж. сардразам/ин/ са ду кей [същ., от евр.\ —
висш еврейски духовник сажсп [същ., от рус.] — руска
мярка за дължина, равняваща сс на 9 аршина; куп дърва (около 4 кубически метра)
сайбийка [същ., от ар.-тур.]— стопанка, собственичка; господарка
сайбйи [същ., от ар.-тур.] — стопанин, собственик; господар
сайван/а/— вж. сайвант сайвант [са 14.] — навес; суши-
насайдйсам, сайдйсвам [гл.,
несв. и се., от тур.] — почета, почитам; уважа, уважавам
сайтарджйя — вж. сойтар- джйя
сака [сви/., от ар.-тур.] — голям съд за носене на вода
сакам [гл., несв.] - - искам сакатлък [същ., от тур.] —
грешка, злодеяние, объркване; злощастен случай
саклет [съм/., от ар.-тур.] — мъка, страдание; душевно неспокойствие
сакрамснто [същ., от яат.] — проклятие;клетва
саксофонен [лрия.] — свързан или отнасящ се до музикален инструмент саксофон
сакъз [същ., от тур.] —дъвка сакълдйсам се, сакълдйсвам сс
[гл., се. и несв., от тур.] — притесня се, притеснявам се
сакън [медж., от тур.] — Не, недей!; Не бива!
сал — вж. салтсал а в ат [същ., от ар. -тур.] —
глъч, шумсаладйсвам — вж. салай-
дйсвамсалайдисвам [гл., несв., от
тур.] — троп ос вамсалати [същ., ат тур.] —
временна дъсчена барака; навес
салкъм [същ., от тур.] — акация
155
салмйсвам — вж. сал му вам сал му вам [гл., иссв.] — правя
бели; пакостясалплък — вж. сандък салт [нар., от тур.] — само салтамарка [същ., от ит.-
тур.] - къса, подплатена с кожи горна дреха
салтанат [същ., от ар.-тур.] —достолепие; разкош
салтанатлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — достолепен; изискано облечен
салтанатлйя [нар., от ар.- тур.] — достолепно; изискано
салют [сан/., от лат.-фр.] — поздрав; топовен гърмеж
самарянин [сан/.] — лице от областта Самария в Палестина; член на дружество за подпомагане на болни; милосърден човек
самка [същ., от рус.] — женско животно
самодива [сън/.] — митическо женско същество; само- вила; дива
самоотвержепие [съм/,, от рус.] — самоотверженост; жертвоготовност
самосци [същ., мм.] — жители на остров Самос
самотак [същ.] — самотник самсар/ин/[съм/., от ар.-тур.]
— търговски посредниксамум [същ., от ар.] — горещ
пустинен вятърсамун [същ., от гр.-тур.] —
хляб с кръгла форма; изпечен хляб
. самур [същ., от пер.-тур.] —
животно със скъпа кожа; кожа от такова животно
сандардйсам, сандардйснам— вж. съндардйсам, съп- дардйсвам
санджак [същ., от тур.] — административен окръг
санки/м/ [нар., от тур.] — впрочем, така да се каже, дето ще рече
сантиментален [прил., от ФрА — чувствителен
сантур/а/ [същ., от тур.] — вид струнен музикален инструмент
сап [съм/., от тур.] — дръжка на сечиво
сапикас [същ., от гр.] — срам, свян; благоприличие
сапикасам, сапикасвам [гл., св. и несв., от гр.] — забележа, забелязвам; усетя, усещам
санлък [съм/., от тур.] — купа слама
сапожник [същ., от рус.] — ботушар .
саиор — вж. сапьорсапунка [съм/.] — сапунена вода сапьор [същ., от фр.] —
военнослужещ в инженерни войски
сарай [същ., от пер.-тур.] — богато обзаведена къща на турски големец; палат
сарайлйя [съм/., от пер.-тур.]— вита сладка баничка
сараи [съм/., от рус.] — видсинтетична смола
саралйя — вж. сарайлйя сараф/ин/ [същ., от ар. -тур.]
— обменител на пари
156
сарафски [прил,] — свързан или отнасящ се до сараф /ип/
сарахош/ип/ — вж. сархош/ин/ сарацин [същ., от ар.-гр.-
лат.] — представител на древно арабско номадско племе; арабин; мюсюлманин
сарач [същ., от ар.тур.] — седлар
сарданапалщина [съм/.] — разгул, разгулен живот
сардела [същ., от ит.] ~ вид морска риба
сардонйчески [лрил., от гр:]— зловещ, заплашителен
сарказъм [същ., от гр.} —злобен присмех
саркофаг [съд#., от гр.] — каменен гроб; гробница
сарп [прил., неизм., от тур.]— строг, суров
сархош/ин/ [същ., от пер.- тур.] — пияница
сарък [същ., от тур.] — прът сатир [същ., от гр.] — ми
тическо полубожество с човешко тяло, но с кози крака и рога
сатира [сам/., от лат.] — произведение, остро разобличаващо и осмиващо отрицателните страни на дей с тви тел ността
сатрап [същ. от лер.-гр.] — управител на провинция в сревния Изток, тираничен владетел; жесток, зъл човек
сатър [същ., от ар.-тур.] — широк, къс нож за сечене на месо с кости
сахан [същ., от ар.-тур.] — метална чиния
сахавче — умалително от сахан
сахат [съи/., от ар.-тур.] ~ час; часовник
сахтиян [същ., от тур.] — об- ■ работена кожа, най-често
КОЗЯ Iсач [същ., от тур.] — плитък
тиган; връшник за печене на хляб
сачак [съм/,, от тур.] — стряха сачйкабрус [същ., от тур.] —
железен сулфат (зелен камък)
сачма [същ., от тур.] — оловно зърно, с което се зарежда пушка за стрелба
сая’ [същ., от гр.] — дълга женска горна дреха
саяа [същ., от тур.] — навес, заслон; кошара
сблажа се [гл., се.] —■ облажа се, ям блажно
сборя, сборувам ]гл., св. и а есе.] — говоря
свадебен [прил., от рус.] — сватбен
сваха [същ.] — сватя; посред- ничка при сватба; сплет- ница, клюкарка
сведок [същ.] — свидетел светокупство [съм/.] — подкуп
за духовен сан - светотатец [съи/.] — човек,
който върши светотатство свстотатски [прил.] —кощун
ствен; греховенсвстче [съм/.] — черковна
книга с топари, молитви и други
157
свиващйц [7/еузл<.] — свивайки
свйла [същ.] — коприна; цвят на царевица
свинец [същ.',. от рус.] — куршум; олово
свирка [сги/.] — костта от коляното до глезена
свйтка1 [същ.] — искра свйтка1 — връзка; па
кетчесвйшс [нар.] - от бога» от
небесните висинисволоч [същ., от рус.] —
негодник, подлецсвредел [същ.] — инструмент
за пробиване на дупки свръснато [дар.] — троснато;
сърдитосвърдел — вж. свредел свърдле — умалително от
свределсвяз [сзм/., от рус.] — връзка,
свръзкасгап [същ.] — множество,
сбирщина; паплачсгйбав [и/шл.] — неугледен,
непохватенсглсд/а/ [същ.] — оглеждане
на мома за женитбасдостя се [гл., се.] — сприя
теля сесдъх [с*ур] — въздишка ссбап (същ., от ар.-тур.] —
благодеяние; добро делосебсп [същ., от ар.-тур.] —
причина, повод .севаст [същ., от гр.] — боляр
ска титласевастократор [съм/., от гр.]
— титла на лице от владе-
■ч телски род през средно-' вековието
севца [същ., от ар.-тур.] — , любов; любим; желание;
намерениесевлсв [прил., от пер.-тур.]
— кипарисовссвлйсн [прил., от пер.-тур.]
_ — кипарисовссд [прил.] — побелял, бе
локос; посивял, сив седжеде [същ., от ар.-тур.]
— килимче 1седипа [сгц/.] — побеляла,
посивяла коса седовлас [прил.] — сивокос; с
прошарена коса ссйз/ин/ [саир, от тур.] —
слуга; коняр, конегледач ссйзки [прил.] — конярски ссйр [същ., от ар.-тур.] —
забавление; зрелище сеирджйя [сан/., от ар.-тур.]
— зрител, зяпач ссймсн/ин/ [съи/., от тур.] —
турски военен полицай сейменски [драл.] — свързан
или отнасящ се до ссймсн /ин/
секвсстйрам [гл., св. и несв., от фр,] — забранявам ползване; изземвам
секвам, секва [гл., несв. и се.]— запалвам, запаля
сскпснс [съм/.] — угасяване (засвещи)
секретар [с&ир, от лат.] — началник на канцелария; ръководител на обществена организация; протоколчик
158
сскретсп [прил., отлат.-фр,}— таен; прикрит
сслач/анип/ [съи/.] — селянин селяшки [ярнл.] — селски селемст — вж. селямст селение {съи^., от /тис.] —
селище, населено място; обиталище
селитра [сам/., от ат.} — химическо вещество •
селям [същ., от ар.-тур.] —. поздрав при среща; при
ветствиеселям алским [яеизл*., от ар.-
тур.] — мюсулмански поздрав — Мир вам!
селямст [сьм/., от ар.-тур.}— помощ; спасение, избавление
селямлък {сги/., от ар.-тур.}— гостна стая за мъже в къща на мохамеданин
селямсъз [прил., неизм., от тур.] т- непоздравяващ
селяхлък — вж. силяхлък семер [същ., от тур.] ~~
самарссмерджйя [същ., от тур.} —
производител и продавач■ на самарисемипарйст [същ., от лат.} —
възпитаник на семинариясенат [същ., от лат.} —
върховна законодателна институция в някои страни
сепс [същ., от ар.-тур.} — година
сснст [същ., от ар.-тур.] — разписка, запис, полица; документ
сепзитйвец [прил. от лат.} — чувствителен; осезателен
сспя [гл./ неев.] — правя сянка; засенчвам
сепаратйчески [прил., от лат.] — самостоятелен, отделен; отцепнически
сепер [същ., от пер.-тур.} — прикритие; окоп; завет
сепериц — вж. сеперсенпа се [гл., се.] —дръпна се,
оттегля сесср [лрпл.] — сивсераскср [сй щ., от пер.-ар.-
тур.} — военен министър; управител на военна област
ссрафйм [същ., от евр.] — ангел от висшето небесно войнство
серафймски [прил.] — свързан или отнасящ се до ссрафйм
сербез [прил., иеизм. от пер.- тур.] — дързък, смел; наперен
ссрбезлйк [същ., от тур.] — дързост; смелост
сербезлък — вж. ссрбезлйк ссрдар/ип/ [същ., от пер,-
тур.] — войвода; главатар ссркме [същ., от тур.] —
мрежа за ловене на рибассрмйя [същ., от пер.-тур.}
— капиталсерпаптйнсп [прил., от фр.}
— направен от цветна хартиена лента; отнасящ се до път с множество завои
ссрсем/ип/ [сьм;., от пер.- тур.} — глупак
серссмлйк [съи/., от тур.} — глупост
ссрссмлък— вж. серссмлйк сертмс — вж. ссркме сетпииа — последица
159
сстование [същ., от дуе.] — оплакване, жалба
сетре [същ., от ар.-тур.] — къса мъжка връхна дреха
сетренце — умалително от сетре
сефер [същ., от ар.-тур.] — военен поход; отделно действие; път
сефте [съи/., от ар.-тур.] — за пръв път; начало
сечен [сам/.] — старо име на месец февруари
сибарйт [същ., от «елс] — - човек» водещ разкошен и разгулен живот
сибарйгски [прил.] — свързан или отнасящ се до сибарйт ,
сигуранца [сги/., от ит.-рум.] — сигурност; обществена безопасност в Румъния
сидеросам [гл., св., от гр.] — ударя;изгоня
сиджймеп [прил.] — въжен; усукан
силабйчески /силабическо стихосложение/ [прил., от гр.] — свързан с определен брой срички във всеки стих
силогйзъм [сьи/., от гр.] — умозаключение, направено въз основа на две съждения
силих [същ., от ар.-тур.] — кожен пояс с прегради, в които се държи хладно или огнестрелно оръжие и други
силяхлък — вж. силихсим [същ., от пер.-тур.] —
среброеймеп [прил.] — сребърен симонйчески [прил., от евр.]
— свързан или отнасящ се до продажбата на църковни длъжности
симпатия [същ., от гр.-нем.]— благоразположение ■
симпатйчески [прил., от гр.]— безцветен (за мастило)
симптом [сйн/., от гр.] —признак, белег; знак; предвестник
синагога [същ., от евр.] — еврейска църква
синджир [с?>и/.] — верига от железни халки
сипни [сьим от тур.] — ниска кръгла дървена маса; голяма кръгла тава
сипклйт [същ., от гр.] — съвет
сипкретйзъм [същ.', от гр.] — неразложимост, цялостност; комбиниране на елементи от различни литературни видове и други
синод [същ., от гр.] — висш църковен съвет; сграда на висш църковен съвет
синор [същ., от гр.] — граница на землен имот; межда; слог
ейнур — вж. синорсирепив [лрил.] — предназ
начен за сиренесиреч [нар.] — тоест; с други
думи; така да се каже сирище [съц/.] част от
стомаха на' агне-сукалче, която се използва за под- сирване на мляко
ейрма — вж. сърма ейрмеп [прил.] — вж. сърмен сирмйя — вж. сермйи
160
сирмя — вж. сермйя сиромахомйлски [прил.] —
свързан с идеята за начин на живот* близък до народния
систематйчески [лрил.] — постоянен, последователен
сифалйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — весел, приятен
сйзе [нар.] — такасказка [същ., от р^с.] — реч,
беседа; приказкасказочен [прил., от рус.] —
приказен, легендаренскамбйл [същ., от ит.-тур.]
— вид игра на картискандал возен [прил., от гр.]
— непристоенскамйл — вж. скамбйл скапрйзнича [гл., се.] — проя
вя каприз- скарам [гл., се.] — отведа дру
гадескатйна — вж. скотйяа сквер [същ., от англ.] —
малък площад или градинка на площад
скверн [съм/.] — мръсота; гну- сота
скверен [прил.] — мръсен сквернословя [гл., несв.] —
служа си с непристойни, богохулни думи и изрази
скеля [с®щ., от ниг.] —пристанище; място за товарене на вагони
сксмле [същ., от тур.] — столче без облегалка
скемля — вж. скемле скенджа [същ., от тур.] —
уред за притискане, мен
геме; уред за изтезание на затворници
скептик [същ., от гр.] — отнасящ се със съмнение и недоверие към всичко
скептичен [прил.] — недоверчив, съмняващ се
скенцам, скспцвам [гл., св. и несв., от гр.] — уловя, улавям; сграбча, сграбчвам
скимна [гл., се.] — давам знак с кимване на глава; смигна
скинджувание [с%^.] — притискане, принуждаване; измъчване
' скинйя [същ., от гр.] — палатка, шатра; преносимо светилище
скйптър [сън/., от гр.] — владетелски или владишки жезъл, символизиращ притежавана власт
скит [същ., от гр.] — малък манастир
склсп [същ., от рус.] — гробница
склися [гл., се.] — забързам сковйча [гл., лесе.] — скимтя,
квичасколасам;!! кол ас вам [гл., св.
и несв.] — успея, успявам сколйя [същ., от гр.] — учи
лище, школосколуфи [същ., мн., от пер.-
тур.] — коса между слепите очи и ушите
скомина [същ.] — неприятно усещане в устата при ядене на кисели плодове
сконфузя [гл., св., отлат.]- засрамя; подиграя; изложа
11. Речник ... Л61
сконча се [гл., св.] — помина се, умра
сконос [глмр, от гр.] — полза, изгода; ред, уредност
сколасам, сконосвам [гл., св. и несв., от гр.] — свърша, свършвам нещо както трябва
скорбут [същ., от хол.] — вид заболяване поради липса на витамини
скороход [същ.] — бързоходец скот [същ.] — животно; долен
човекскотйпа [съд/.] — животно;
говедоскотоббйпа [същ., от рус.] —
кланицаскрижали [съм/., мн., от евр.]
— плочите, на които Мойсей е записал десетте божи заповеди; изходно начала; завет
скудеп [прил.] — недостатъчен; ограничен;беден
скулест — вж. кулсст скулптиран [драл.*, отлат.]
— изваян; изобразен скупщина [същ., от ср.] —
събрание; парламент .скуртейка [съм/., от рум.] —
вид къса горна дреха скут [са и/.] — място от корема
до коленете на седнал човек; предна долна част на дълга дреха
скуфа [съд/., от гр.] — шапка на православен духовник
скъден [прил.] — недостатъчен; ограничен; беден
скърпа [с®д/.] — мръсотия
славяпофйлски [прил.] — поддържащ, отнасящ се със симпатия към славяните и славянството
сладков [прил.] — свързан или отнасящ се до сладко
слапутък [същ.] — нахут след [съм/., от рус.] — следа
. слезлйв [прил.] — сълзлив слехтй [гл., //есе.1 — пъшкам,
дишам учестенослсчепка [същ., от чеш.] —
госпожичкаслип [същ.] ~ удебелена и
втвърдена кожаслинйсам, слинясвам [гл., св.
и несв.] — покривам се със слинове; загрубявам ,
сличение [сам/., от рус.] — сравняване, съпоставяне
слободйя [съд/.] — разпуснатост словя се [гл., се.] — сборя се;
скарам сеслог1 [същ.] — сричка; стих слог2 [същ.] — межда, синор слог/а/ [с&д/.] — съгласие,'
отговорслуговавпш [иедзлс ] — слугу
вайкислужба [същ.] — изпълнение
на църковни молитви и обреди
слънчовка [същ.] — слънчоглед
слъп [съд/.] — клон на дърво .слюда [същ., от рус.] —
слабопрозрачен минерал смал [//ар.] — без малко смарагд [същ., от гр.] —
скъпоценен камък с тъмнозелен цвят
162
сматрям р?л., лесв.] — гледам, внимавам; смятам, мисля
смакмузя [гл.. се.] — смушкам; пришпоря
смерч [същ., от рус.] — ураганен вятър
сметна [гл., се.] — излъжа, измамя; преметна
смйрпенски [лрил.] — свързан или отнасящ се до град Измир; измирски
смйслям [гл., несв.] — припомням си; спомням си
смоква [същ.] — смокиново дърво; плод смокиня
смоггр [същ., от рус.]—преглед смотрелйвий [лрпл.] — пред
видлив, предпазлив; внимателен
смотрспие — вж. усмотрение смотрйтсл [сан/., от рус.] — .
пазач, надзирател; наблюдател '
смугкп [лрил.] — мургав, черноок
смукателство [същ.] — пиянство
смърсявам се, омърся се [гл., несв. и се.] — ям месо или други животински продукти
снасям, снеса [гл., несв. и се.] — понасям, понеса; изтърпявам, изтърпя
сбба [същ., от улг.] — стая; печка
собаджия [същ., от ] — майстор на печки; съдържател на стая за преспиване на пътници в село
собол [същ.. от рус.] — самур совна се [гл., се.] — падна
согуч [същ., от тур.] — по- черпка; пари за почерпка
содомйт [същ., от нем.] — човек, отдаден на разврат
сой [същ., от гаур.] — род, порода, сорт
сойгупджилък [същ., от тур.]— грабеж, обир, кражба
сойтара [съм;., неизм., от тур.] — шут, смешник; посмешище
сойтарджйя [същ., от тур.]— смешник; шегобиец
сокай [същ.] — женски накит за глава
сокак [същ., от ар.-тур.] — улица
солдат/ин/[същ., от ит.-рус.]— войник
солук [същ., от тур.] —• дъх, дишане; вдишване
сомкамзалйя [прил., неизм. от тур.] — стоманен; изработен от най-качествена стомана
сомун — вж. самун сомун-душмаплъ [същ., от
тур.] — гладник, лакомник сондирам [гл., св. и несв.-, от
фр.] — проучвам със сонда; интересувам се; подпитвам
сопдурма — вж. супдурма сонм [същ.] — множество,
сборищесбпка [същ.] — тръба; улей на
чешмасбппат [прил.] — троснат;
сърдитсорт [същ., от фр.] — вид,
разновидностсосйс [същ., от фр.] — крен
вирш; наденица
163
сос па [с®и^.] — пряспа; лавина соуклук [същ., от тур.] — раз-
хладителна напитка; студен десерт; студена закуска
софра [същ., от ар.-тур.] — трапеза; маса за хранене
софта [съм/., от пер.-тур.] — ученик по мохамеданско богословие; мохдмедански
_ проповедниксохраня [гл., се.] — запазя социализъм [същ., от лат.]
— обществено-политически строй
социалист [същ., от лат,- яе.м.] — привърженик на идеите на социализма; член на партията на социалистите
социалистически [ирил.] — свързан или отнасящ се до социализъм
спарушен [лрил.*] — изсъхнал; смален
спастря» спастрям [гл., се. и яесв.] — запазя, запазвам; прибера, прибирам; спестя, спестявам
спахия [същ., от пер.-тур.] — феодал; участник във феодалното опълчение; конен войник, владетел на села и земи в Турско
спекула [съм/., от рум.] — злоупореба; измама
спекулант [същ., от лат.- нем.] — измамник
спекулативен [лрпл.] — лицемерен; грабителски
спенпер [същ., от рум.] късо палто; сако
спермацетов [лрил.] — направен от бяла мазнина от
черепа на кит, използвана като суровина в светцар- ството и парфюмерията
спецерия [същ., от гр.-ит.] — аптека
специер/ин/ [същ., от ит,-гр.] — аптекар
спеша [гл., песе.] — бързам специмент [същ., от лат.-
нем.] — образец, мостра; образец от подпис на опъл- номощено за финансова операция лице
списание [сън/.] — писмено произведение; съчинение
списател [съм/.] — писател списовател — вж. списател списовач — вж. списател спи тен [лрил.*] — сплескан спицер/ин/ — вж. специер/ин/ ч спицерия — вж. спецерия сплин [съи/., от гр.-анг.] —
униние,тъга спогна [гл., се.] — подгоня,
погнас пол ай [неизм., от гр.] — Жив
да си!; Благодаря!спонсц [същ.] — отвесно дър
во между горния и долния край на врата -
спорен [лрил.] — пълен способствувам [гл., песе.] —
допринасям, помагам спрепам сс, спрепна се — вж.
спряпам се, спряпна се спреш [съм/.] — билка спореж,
с която се лекува болест по> овцетеспрйя [съм;.] — вихър, стихия спротй [лредл.] — според;
срещу спряпам се, спряпна се [гл.,
164
песе, и се.] — спъвам се, спъна се; смущавам се, смутя се
спъвало [съм/.] — пречка средопостен [л/ш.] — свър
зан или отнасящ се към четвъртата неделя от Великия пост
средоточие [съи/.] — място сривам [гл., несв,] — разва
лям; събарям; сривамставици [същ., дш.] — кръстци стадий [съм/., от гр.] — мярка
за дължина; разстояние, изминавано за две минути спокоен ход
стакан [съм/.] — чаша сталагмит [сам/., от гр.] —
калцитно образувание по пода на пещера
сталактит [съм/., от гр.] — калцитно образувание по тавана на пещера
стамболче [съм/.] — цвете мушкато
стамсн [ярмл.] — скромен, приличен
став [съм/.] — снагастанси [съм/., от ит.-фр.-рус}
— елегично стихотворение от самостоятелни, завършени по смисъл строфи
старойкьо [съм/.] — стари сват статистика [съм/., от лат.] —
преброяване; обобщени сведения
статукво [съм/., от лат.] — установено от по-рано положение
стегни-глава [съм/.] — строг господар
стереотип [съм/., от гр.] —
точно копие на нещо; начин на действие; модел
стид [съм/.] — срам стйден [ярмл.] — срамен стидлйв [лрмл.] — срамлив,
свенливстидлйвост [съм/.] — срам-
ливост, свенливостстидя се [гл., несв.] — свеня
се, срамувам сестймул [същ., от лат.] —
тласък; подбудастипца [съм/., от гр.] — кал
циево-алуминиев сулфат; скъперник
стислйв [прмл.] — свидлив, стиснат
стоббр [съм/.] — ограда стожер [съм/.] — средищна
точка; център; опора стока [съм/.] — стадо; доби
тък; имот; състояниестол [същ., от рус.] — маса стотник [съм/.] — командир на
сто душистранен [прал.] — чужд стратегема [същ., от гр.-
лаггк] — военна хитрост; уловка; ход
стратегически [прил., от гр.]— свързан или отнасящ се до стратегия
стратегия [същ., от гр.] — умение за водене на бойни действия по предварително подготвен план
стратосфера [същ., от лат.]— атмосферен слой
стратор1 [съи/., от гр.] — пазач; управител на област в средновековна България
165
стратор2 [съм/.] — вид цвете стратул — вж. стратор стратурков [прмл.] — свързан
или отнасящ се до цвете стратор ,
стрелвам се, стрелна се [гл., месв. и се.] — спъвам се, спъна се
стрешина [съи/.] — стряха; навес
стрий — вж. стрйко стрйк/а/ — вж. стрйко стрйко [съи/.] — чичо стрихнйн [същ., от гр.] —
силна отроваструпал ям [гл., несв.] — съба
рямстудсп [същ.] — име на месец стъгда [съа/.] — площад, мег
данстъкло [съм/.] — бутилка стълбов /сгълбови дворяни/
[драл.] — потомствен стъпя [същ.] — чутура стърга [съа/.] — тесен проход
за прекарване на овци или кози при доене; пътека
стяг [същ.] — знаме - субаш/а/ [същ., от тур.] —
представител на спахията във владението му; чиновник по определянето и събирането на данъците
субект [съм/., от яат.] — личност, човек
суват [същ., от тур.] — лятно планинско пасище
суверен [същ., от фр.] — владетел
сувуклук — вж. соуклук сугарен [драл.] — късно ро
ден, недорасъл; млад; късно посаден, недозрял
суджук [същ.. от тур.] — колбасарско изделие от мляно месо; наденица
судурма — вж. супдурма суета [съм/-] — тщеславие сукан — вж. сокай сукин [прил., от рус.] — кучи,
кучешкисукман [същ.] — женска дреха
без ръкависукно [съи/.] — фин вълнен
платсулица [съа/.] — вид Копие султан1 [съм/., от ар. -тур.] —
върховен владетел у мохамеданите; татарски бей
султан2 [съм/.] — перо иликитка на военна шапка
сулфато [същ., от ит.-гр.] — хинин
сумясам се [гл., се.] — досетя се
супдурма [същ., от тур.] — открито преддверие; навес, сайвант
супостат [същ., от рус.} — враг, противник, неприятел
сур [лрал.] — светлосив; сиво- кос
сурат [същ., от ар.-тур.] — лице; образ
сурдйнка [съм/., от лат.] — приспособление за приг- лушаване звука на струнен инструмент
сус [мегмед., от тур.] — Млък! Мълчи!
сусам [съм/., от ар.-тур.] — маслодайно растение
сутре [нар.] ~ утре, на следващия ден -
сутрепник [сгг^.] — лек утринен вятър
сууклук — вж. соуклук суфлйрам [гл., се. и песе., от
лат.фр] — подскажа, подсказвам .
сфинкс [същ., от гр.] — каменна фигура на лежащ лъв с човешко лице
схизматйчсн [прил.] — свързан или отнасящ се до схиз- ма (църковен разкол); раз- колнически, отцепнически
счет [същ., от рус.] — сметка; разноски
счйчкам се ]ал., се.] — натрупам се
счйчкан [прил.*] — сбит;натрупан
съборно [лор.] — съвкупно, изцяло
съгмал —• вж. сагмалсъзаклятие [същ.] — заговор;
заверасъизволепие [сълу.] — съгла
сие, позволение; благоволение
съклет — вж. саклетсъкмй [същ., мн., от тур.] —
вид тесни панталони съкровищни» [сги/.] — ка
сиер; ковчежник съндардйсам (се), съпдар-
дйсвам (се) [гл,. св. и несв., от тур.] — смутя се, смущавам се
съобщавам се [гл., несв.] — свързвам се ? "
съпикасам, съприкасвам [гл., св. и песе., от гр.] -- съг
ледам, съглеждам; съзра, съзирам
съпрсжсн — вж. съпряжснсънряжсп [прил., от рус.] —
съпроводен, придружен; свързан
сърбйца [съи/.] — вид растение сърдчен — вж. сърчеп сърма [сън/., от тур.] — злато сърмалйя [прил., неизм., от
тур.] златотъкан; украсен със злато
сърмен [прил.] — златен; блестящ •
съпризйран — вж. сюрпризиран
сърт [съм{., от тур.] — било на хълм; хребет
сърнен [прал.] — смел, сърцат, безстрашен; пъргав
съсъд [съи/.] — съд; вместилище
съчйкъбрус — вж. сачйкабрус същ [лрал.] — истински сюблймсн [прил., от фр.] —
величественсюзсрен [същ., от фр.] — вър
ховен владетел през феодализма
сюзсренсн [прил., от фр.] — свързан или отнасящ се до сюзереп; върховен
сюнгер [същ., от гр. тур.] — гъба
сюнгйя [същ., от тур.] — щик сюпет [същ., от ар.-тур.] —
обрязване на момчета у мохамеданите
сюпстйша се [гл., св., от ар. - тур.]—обрежа се; потурча се
сюнетлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — обрязан
167
сюреджйя — вж. сюрюджйя сюрйя [същ., от тур.] — гру
па, множество, тълпа; стадо сюрме [сам/., от тур.] —
приспособление за заключване отвътре на врата или
. прозорец; мандало сюрприз [сам/., от фр.] —
изненадасюрпризиран [прил. ♦, от фр.]
— изненадан; неподготвен сюртук [същ., от фр.] —
двуредна мъжка връхна дреха (военна или цивилна) с дължина до коленете
сюрюджйя1 [същ., от тур.] — пастир; водач на новобранци
сюрюджйя2 [същ., от тур.] — пощаджия
сявга [нар.] — всякога сякам [гл., несв.] — мисля,
смятам, считам
ттабак [същ., от тур.] —
обработван на кожи' табан [същ., от тур.] —
ходило; подметка — табиет — вж. табият табихет — вж. табият табият [същ., от ар.-тур.] —
характер, нрав; навик, обичай
табия [същ., от тур.] — укрепление
табор — вж. табур
таборагасъ /и табор-агасъ/ [същ., от тур.] — началник на турско войсково поделение
табур [същ., от^тур.] — войскова част; полк
тавряз [прил., неизм., тур.]— трезв; трезвен
тагарчук [същ., от тур.] — кожена торба
тайн [същ., от ар.-тур.] — дажба, порцион, разкладка; заплата
таинджйя [същ., от ар.-тур.]— занимаващ се с прехраната на войската
тай [същ., от тур.] — конче, жребче
тайфа [същ., от ар.-тур.] — група; банда
тайче — умалително от тай также [нар., от рус.] — също такожда — вж, такожде такожде [нар.] — така също такрйр [същ., от ар.-тур.] —
писмен документ таксидар — вж. тахсилдар таксидиот [същ., от гр.] —
пътуващ калугер, който събира манастирски такси
таксилдар — вж. тахсилдар такун [същ., от ар.-тур.] —
ток на обувкатакъм [съи/., от тур.] — при
надлежност; облекло; носия талаз [сан/., от гр.] — водна
вълна; аромат, лъхталамбаз [същ., от тур.] —
барабан,тъпанталасъм [същ., от ар.-тур.]
— зъл нощен дух; вампир
168
талига [съад., от унг.] — каруца
талйгаджия [съц/.] — каруцар талйм от ар.-тур.] —
военно строево обучение; начин, подход
талпа1 [същ.] — подметка талпа2 [съи^., от унг.-рум.] —
дебела дъскатамбура [съи/.] — струнен
музикален инструмент тамян [същ., от гр.] — бла
говонна смола, използвана за кадене при християнски обреди
тандър [същ., от ар.-тур.] — вид печка
тапзимат [сън/., от ар. -тур.] — административни реформи на султан Абдул Меджит
тапталовски /тапталовски мъки/ [лрил.] — големи и продължителни страдания
танур [същ., от ием.] — плоска дървена чиния
тапанджа [същ., от тур.} — приклад на пушка; дръжка на пищов
-тапия [същ., от тур.] — документ за владение на имот
тараболуз [същ., от тур.] — кърпа за глава; копринен пояс или чалма
тарабулус — вж. тараболуз тарап [същ., от рус.] — дебела
греда за разбиване на крепостни стени
тарапана [същ., от ар.-пер.- тур.] — работилница за
монети; монетарница; лесна и бърза печалба
тарджйк [същ., от тур.] —голяма кожена торба
тарелче — вж. тарулче тарилиом [съи/., от гр.] — вид
гръцко хоротарпозан [същ., от пер.-тур.]
— перило, парапет на стълба; пруст с парапет
тартор [същ., от гр.] — главатар
тартароеметико [същ., от гр.]— вид лекарство
тартор [сги/., от гр.] — ад, ' пъкъл; главатар на дяво
литетарторбашйя [сащ., от гр.-
тур.] — главатар;главатар на дяволите
тарулци м«.] — домакински съдове
тарулче [същ., от нем.] — малка чиния; паничка, купичка
тархана [сьи/., от тур.] — специално приготвено на зрънца и изсушено тесто; ястие от такова тесто
тас [същ., от пер.-тур.] — дълбока медна паница
тасма [същ., от тур.] — дълга изрезка; лента
тасувам Пеев., от рус.] — размествам карти за игра
тасче — умалително от тас тат [сан/.] — крадец, разбойник тафраджийка [същ., от ар.-
тур.] — суетна, кокетна жена
т&фря се [гл., несв., от ар.-
169
тур} — контя се; обличам се добре -
тахсилдар[същ., от ар. -тур}— събирач на данъци; бирник
тахтаба [същ., от пер.-тур}— дървеница
тача [гл., — уважавам,почитам
твар [същ.] —■ живо същество; живина
твърд’ — земя; небетвърд2 [глш.] — крепост тсзсксл [пор., от ар.-тур} —
случайно, току-така тедарйк [същ., от ар.-тур}'
— подготовка, приготовление
тежка /тежка жена/ [и/ш.] — бременна
тезойменеп [прал.] — имен ден на лице с високо обществено положение
тейко [същ.] — татко текс [същ., от тур} — оби
талище на дервиши (мюсюлмански монаси)
текме [същ., от тур.] — ритник
текмйл [нар., от ар.-тур} — всичко; точно
текне [сън/., от тур.] — корито на река; съд за плавене на метали
телал/ин/ [същ., от ар.-тур.]— глашатай
телеграф [същ., от гр.] — електрически апарат за обмен на писмени знаци
телсграфйст [същ., от гр.] — лице, което работи с телеграф
телескоп [същ., от г/л] — зрителна тръба; далекоглед
тсллсдйсвам [гл., несв., от /яур.] — украсявам; укрепявам с тел
телледйсан [л/лпъ *] — укра-’ сен със златна или сребърна тел
темане [същ., от ар.-тур} — мохамедански поздрав, при който ръката се допира до устните и челото
темел [същ., от гр.] — основа на сграда
тсмерут/ин/ [сьа/.,- от ар.- тур.] ~ човек с тежък характер
тсмесГок [съи/,, от ар.-тур.]— полица
темп {съи/.. от яат} — бързина; скорост
темперамент [сън;., от лат}— жизнена активност; бързина на човешки реакции
тсмило [същ., от лат.-гр.] — иконостас
тенденция [същ., ат лат} — склонност; целенасочено или случайно следване на определена линия, поведение и други
теита [същ., от лат.] — сенник; платнен навес
теолог [сам/,, от гр.] — богослов; специалист по богословие
теоретически [прил.] — свързан или отнасящ се до теория; откъснат от практиката
теория [ели/., от гр} — систе
170
ма от идеи или възгледи; система от знания по определен проблем; разбиране, тълкуване
теософеки [ирмл.] -- свързан или отнасящ се до мистично учение за бога, земния и отвъдземния живот, прераждането и други
тепавица [сам/.] — работилници за тепане на вълнени тъкани
тспалтъ [от тур.] — начин на носене на чорапи (навити над коляното)
тепдйл [лрмл., неизм., от ар.- тур.] — променен, неузнаваем; маскиран
тепе [съм/., от тур.] — хълм тепегьоз [съм/., от тур.] —
дебелоок, нахален човек тспеджйк [съм/., от тур.] —
приклад на пушка тепенджйк — вж. тспеджйк тепейя [същ., от тур.] —
кръгъл плосък меден съд; тава —
терджуман/ип/ [същ., от ар.- тур.] — преводач
терскйя [прал., //емзле, от ар.тур.] — встрастен пушач
тереше [същ., от ар.-тур.] — етерично масло от южно растение, сходно с розовото
терзание [съм;.]— страдание, мъка; угризение
тсрезйя [същ., от пер.-тур.] — теглилка; везни
терзйя1 [същ., от тур.] -- шивач
терзйя2 — вж. тсрезйя
терзилък [същ., от тур.] — шивачество
терк [същ., от ар.-тур] — чертеж; образец; кройка; модел
теркам [гл., несв.] — подтичвам със ситни крачки след някого
терминология [съм/., отлат.]— система от термини; установено наименование
терор [същ., от лат.] — упражняване на насилие; властваме чрез насилие
тертйп [съм;., от ар.-тур.] — ред, устройство, начин
тертиплйя [прил., неизм., от ар. -тур.] — уреден; скопо- сен
тертипчйя [същ., от ар.-тур.]— прецизен, уреден човек
терцйпа [същ., от ит.] — видтристишна строфа
терше — вж. тереше тесак1 ]съм/.] — войнишки нож тссак2 [същ.] —. земеделски
уредзатесане ~тссксрс [същ., от ар.-тур.] —
пътен лист; открит лист; паспорт
тесксрсджййница [същ.] — учреждение, където се издават и заверяват паспорти, открити листове и други
тесксрсджй-меймуру [същ., от ар.-тур.] — чиновник, който издава или заверява тескерета
тссксрсджин [съм/., от тур.]— чиновник, който издава или заверява тескерета
171
теслйм [съи/., от ар.-тур.] — предаване, поверяване
теслимя [гл., се., от ар.-тур.]— предам; връча
тестемел [същ., от пер.-тур.]— кърпа; забрадка
тетйк [съм/., от тур.] —спусък на пушка
тетку [съм/.] — татко тетроевангелие [същ., от гр.]
— богослужебна книга с четирите евангелия
теферйч [същ., от ар.-тур.]—- угощение на открито
техна /на техна/ [същ., отпер.-тур.] — тихо място; спокойствие
техналък [същ., от пер.-тур.]— тишина; покой
тиара [същ., от гр.] — коронана високопоставен право- оловен или католически духовник
тибур [същ., от фр.] — открит лек кабриолет
тйкла [същ., от лат.] — тухла; керемида; каменна плоча
тимар [същ., от тур.] — имот, владение
тимарепе [сън/.] — почистване и сресване на кон
тймбра [сап/., от фр.] — пощенска или таксова марка
тимисюк — вж. темесюк ‘' типнк [същ., от гр.] —> цър
ковен уставтипбсам, типбсвам [гл., св. и
несв., от гр.] — печатам; фотографирам
тирада [същ., от фр.] — патетично словоизлияние
тиран/ин/ [същ., от гр.] — самовластен управник; налагащ с насилие волята си човек
тирания [същ.] — насилие; потисничество
тирешком [пар.] — тичешком тиришката [нар.] ~ тичеш-
кататирблец [същ.] — жител на
алпийската област Тирол тйс/а/ [съм/.] — вид игло
листно дървотисешелетен [прал., от рус.]
— хилядолетен, хилядо- годишен
тисещелетие [съм/., от рус.]— хилядолетие
тйсящи [пиел., от рус.] ~ хиляди
тит [същ., от гр.] — слуга титан [същ., от гр.] — ве
ликан; човек, притежаващ голяма сила или голям ум
титйк — вж. тетйк титла [съи/., от лат.] — знак
над реда, сигнализиращ за изпусната буква
тйфла /давам тйфла/ [същ., от гр.] — правя подигравателно движение с ръка; чумосване
тифтйк [съ«/., от тур.] — вълнени конци за бродерия или везмо
тлака [същ.] — събиране на съседи или роднини, на което се върши лична или на домакините работа; се- дянка
тленност [съм/.] — нетрай- ност;преходност
172
тлетворен [лрил.] — разло- жителен;пагубен
тоалет [същ., от фр.] — одеяние; външен вид; специално помещение, където се оправя външния вид
тога [същ., от лат.] — дълго наметало, привилегия на пълноправен римски гражданин
тогда [нар.] — тогава тогдашен [прил.] — тогавашен тоже [нар., от рус.] — също токмак [съм/., от тур.] — чук;
желязна халка на врата толерантен [прил.] — тър
пелив; съобразяващ се; внимателен
толеранция [същ., от фр.] — търпимост; толерантност
толко/м/ [нар.] — толкова толум — вж. тулум толумба — вж. тулумба толумбаджийски — вж. ту-
лумбаджийскитомлеяие [сащ.] — страдание;
сладостна мъка; копнеж томя [гл., несв., от рус.] —
измъчвам; изтощавам топал [прил., яеизм., от
тур.] — куц; недъгав топограф [същ., от гр.] —
специалист по топография (наука, занимаваща се с методите на точно изобразяване ца земната повърхнина)
топографйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до топография и топограф
топор [сак/., от перс.] — брадва
топорен [прил.] — брадвен; груб, недодялан
топорйшка [същ.] — дръжка на ' брадва или на друго сечиво тбпот [съм/., от рус.] —тропот топрак [същ., от тур.]
землищетоптан [нар., от тур.] —
наведнаж; изцялотопуз [същ., от тур.] —
желязна топка; боздуган топчня [същ., от тур.] — ар
тилерист; майстор на топове торлак [сан/., от тур.] —
прозвищно название на селянин от цякои райони на страната; простак; селяндур
трабант [сам^.] — тръбач; опо- вестител
торно [същ., от ит.] — голямо колело на железопътна станция, на което се обръщат локомотивите
тоумджйя [същ., от пер.- тур.] — сеяч
травен [саи/.] — старо име на месец май
травен [прил.] — затревен, обрасъл с трева
травестия [същ., от фр.] — вид стихотворна пародия, при която сериозното се предава в сатирична форма; преобличане на лице от единия пол с дрехи на другия пол
траг/а/ [сан#.] — следа, диря, стъпка
трагедия [същ., от гр.] — вид драматическо произведение; нещастен случай
173
трагически [прил.] — свързан или отнасящ се до трагедия; трогателен, мъчителен
трагйя — вж. тригйя траектория [същ., от лат.-
нем.] — линия, описвана от движеща се в пространството точка
тража [гл., несв.] — търся трактат [същ., от лат.-нем.]
— научно съчинение; вид междудържавен договор
трактйр [съм/., от р$с.] — кръчма, гостилница; хан
трампа [същ., от ит.-тур.] — равностойна замяна на предмет срещу получаване на друг
трампя [гл., несв.] — заменям трапзйция [същ., от фр.] —
преходтрапкалдя [същ., от рум.[ —
вид хоротранс [съм/., от фр.] - - изс
тъплениетранскрипция [същ., отлат.-
фр.] — точно възпроизвеждане на звуковите особености на даден език с помощта на допълнителна система от писмени знаци
трансмисия [същ., от лат.- фр.] — устройство за предаване на въртеливо движение от двигател към енергиен потребител
трапен [прил.] — омъчнен; замаян; не на себе си
трапчест [прил.] — неравен; вдлъбнат
трафарст [същ., от ит.-рус.]
— шаблон; прекаляваме с употребата на думи и из-* рази
трахапйпа — вж. тархапа траш [същ., от пер.-тур.] —
бръсненетрепа [съм/.] — църковна мо
литва за частно лице требник [съм/.] — свещени
чески сборник с треби требование [същ., от рус.] —
искане, потребност, нужда трегер [същ., от нем.] —
носач; подпоратрен [съм/., от фр.] — влак,
железницатрендафил [същ., от гр.] —
розатригйя [същ., от гр.] — ви
нена утайка в бъчва; винен камък
тригопомегрйчсски [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до математическата дисциплина тригоно- метрия
тригя — вж. тригйя трйестки [ирмл.] — свързан
или отнасящ се до град Триест
трйзна [същ., от рус.] — помен за покойник
трикатен [лрмл.] — триетажен трилог/ия/ [същ., от гр.] —
три относително самостоятелни литературни произведения с единен сюжет и персонаж
трймиро [съи/., от гр.] — тридневно постене^
три миря [гл., несв.] — постя; гладувам
174
триумвират [съм/., от лят.] ~ върховна власт на трима мъже; съюзяване на три лица по определен повод
триумф [сам/., от лат.] — тържествено посрещане; грандиозна победа, грандиозен успех
триумфален [прил.] - - свързан или отнасящ се до триумф; бляскав, тържествен
|грифйл [съм/., от гр.] — детелина
троглодйт [съм/., от гр.-лат} — пещерен човек
троглодйтски [ярмл.] — свързан или отнасящ се до троглодйт
трогна сс [гл., се., от рус.] — докосна се; доближа се
. троп [съм/.] — солиден, специално изработен и украсен стол
тропар [съм/., от гр.] — чер- ; ковна песен в чест на светец или черковен празник
тропозан — вж. тарпозап тротоар [същ., от фр.] —
специално място за дви- , жение на пешеходци по
протежение на улица трофей [същ., от гр:-лат.] —
пленени от победителя противникови оръжия, знамена и други; плячка
трошка [съм/.] — троха; тро- шица
трубадур [същ., от фр.] — странстващ средновековен поет и певец
труфйло [съм/.] — гиздило
труфя (се) [гл., нссв.] — гиздя (се), кипря (се); контя (се)
тръба [съм/.] — бинокъл, далекоглед
гръвна [съм/.] — плетен пчелен кошер
трюм [същ., от хол.-рус.] — помещение в кораб, където се складират товари и припаси
трйвка [същ., от рус.] — парцал;отрепка
тряпкам (сс) [гл., несв.] — стряскам (се)
туг [прил.] — чуждтугйп [същ.]. — другоселец;
чужденецтугра — вж. тура туджар/ип/ [съм/., от ар,-
тур.] — тежък търговецтужа [гл., несв.] —- тъжатуз [съм/., от рус.} — богаташ тузлушки [прил.] — свързан
или отнасящ се до областта Тузлук
тукмак — вж. токмак туловище [съм/.] — огромно
човешко или животинско тяло
тулум [същ., от тур.] — мях; кожена торба; -Гьрбух, шкембе
тулумба [същ., от тур.] — водна помпа; пожарна; тенекия за съхраняване на газ, сирене и други
тулумбаджийски [лрил.] — свързан или отнасящ се до тулумба
тумрук [същ., от тур.] — дървени окови за крака
- 175
тумрукчйя [същ., от тур.] — тъмничар
тумчест [прил.] — топ чест, изпъкнал
тун /тупа беда/ [същ.] — голям; страшен
тундра [същ., от фин.-рус.] — мочурлива, обрасла с мъх равнина в северните геог-
■ рафски ширини тунеядец [същ., от рус.] —
готован; търтей тунеядство [същ.] — мър
зелуване; готованство туника [същ., от лат.] —
широка къса мъжка дреха ту пик [същ., от рус.] — без
изходно положение туплест [прил.] — валчест; де
бел тупурдйя [същ.] — тропот тура [същ., от тур.] — султан
ски монограм; герб; знак турялия [прил., неизм., от
тур.] ~ снабден с печат, със знак
турялия [същ., от тур.] — златна монета
турбулентен [прил., от фр.] — буен
туркофйл [съм/.] — лице, което поддържа и симпатизира на турците и Турция
турнйр [същ., от фр.] — подложки отзад под талията на дамска дреха
турта [същ., от ит.-гр.] — погача, пита
туря [гл., се.] — назначавам; избирам
тутакси [нар.] — веднага туткун [прил., неизм., от
тур.] — несръчен, туткав, бавен
тутманик [същ., от тур.] — замесено с мазнина и сирене тестяно изделие; прост човек
тутор [съ^., от лат.] — . надзирател, попечител
тутун [неизм., от тур.] —Дръж! Дръжте!
туч [съи/.] — медна сплав, бронз; бронзов звънец
тучен [л/шл.] — бронзов туя [същ., от гр.-лат.] — вид
вечнозелено дърво- тъгарчук — вж. тагарчук тъдява [нар.] — тука. тълмач [с&ц/.] — тълкувател;
преводачтълмя [гл., несв.] — обяс
нявам, тълкувам; превеждам; предсказвам
тълчен [прил.*] — чукан тълчок [същ., от рус.] —
тласъктънтя [гл.; яесв.] — кънтя тъпанджа ~ вж. тапанджа търгам [гл., несв.] — дърпам,
тегля; вадятърмък [същ., от тур.] —
земеделски инструмент; грапа
търнйца [сги/.] — място, обрасло с тръни
търта [същ.] — трътка търтйца —- вж. търта търтя сс [гл., несв.] — тръшна
сетърча 1гл., несв.] — тичам; тека тъсма — вж. тасма тътря се [гл., несв.] — вървя
бавно; мъкна се; влача се
176
тюлбеп [същ., от пер.-тур.]— тънка забрадка
тюмбекйя [същ., от пер. -тур.]— вид тютюн за наргиле
тюмбелек [съм/., от тур.] —малък тъпан
тюрбан [същ., от пер.-фр.] — забрадка» завързана по особен начин
тюрлйя [съм/., от тур.] — вид;сорт; образец, модел
тюрлю-тюрлю [същ., от тур.]— разнообразие, смесица, бърканица от видове, сортове и други
тюрлГо бин тюрлю [неихм..- от тур.] — хиляда вида тюрма [съм/., от лат.-рус.] —
затвортюрмаджия [същ.] — затвор:
ник; тъмничартюфек [съм/., от тур.] —
пушкатюфекчймпица [сам/.] — оръ
жейна работилница тюфскчййски [прил.] — свър
зан или отнасящ се до тюфек или тюфекчйя
тюфекчйя [същ., от тур.] — майстор на огнестрелно оръжие
тяло [съм/.] — брой, бройка; екземпляр ■
Уубит [прил.*] — понижен, на
маленубо [съюз] — прочее; и тъй убог [прил.] — беден убогост [съм/.] — беднота
убоден [лрмл.*] — наранен; измъчен
увертюра [същ., от фр.] — увод, начало, встъпление
у везан [лрмл.*] — вързан' уви [лсез/сд.] — За съжаление! уврат [съм/.] — мярка за зе
мя, равна прблизително на хиляда квадратни метра
угад /на угад/ [същ., от рус.]— на слука
угадя, угаждам [гл., св. и несв.] — усетя; усещам
углухци — вж. оглухци угарйсам [гл., се.] — разора угорешка [съм/.] — угарка уградйсам — вж. оградйсам угри [същ., лин.] — азиатско
племеуд [съм/.] — телесен член;
крайникударя се [гл., се.] — сравня се,
меря сеудовлетворя, удовлетворявам
[гл., св. и несв.] — изпълня, изпълнявам; задоволя, задоволявам
уже [нар., от рус.] — вече узаптя, у запоявам — вж. озап-
тя, озаптявамузи [съм/., мн. от рус.] —
връзки, веригиузки/й/ [прил., от рус.] —
тесен; ограниченузник [същ., от рус.] —.зат
ворникузор [същ., от рус.] — шарка;
украсаузорен [прил., от пер.-тур.]
— труден, тежъкузуи [прил., неизм., от тур.]
— дълъг
12. Речник ... 177
узурпйрам [гл.. св. и несв. от лат.-нем.] — изземвам; присвоявам
узурпиран [лрил.*] — иззет; присвоен
уйдйсам, уйдисвам [гл., св. и несв., от тур.] — съглася се, съгласявам се
уйдурма [същ., от тур.] — нещо предварително нагласено
ук [прил.] — учен; грамотен укорйзпеп [пршг.] — укорен укорйзпсно [яцр.] — укорно улан [същ., от тур.] въоръ
жен с копие конник; момък улйя — вж. вулйя улбмък [сам/.] — отломка, от
чупен къс от нещо улучшение [същ., от рус.] —
подобрениеултрамарин [сап/., от лат.-
нем.] — минерална боя б наситен син цвят; морско- син цвят
ултрарстрогралсгво [същ.] — свръхизостаналост; свръх- закостснялост
упгоройка [същ.] — унгарка упгурип [сам/.] — проклетник упиверситаит [същ., от лат.]
— университетски възпитаник; висшист
унйпие [сап/.] — отпадналост; тъга
унисон [същ., от лат.] — съзвучие; съгласие, сговор
униформа [същ., от лат.] — . еднакво облекло на учени
ци, войници и други упасти [гл., инф.] — падам,
падна
упрям [прил., от рус.] ~~ упорит
упушпа (се) — вж. опушна (се) урбанистичен [лрнл.] — свър
зан или отнасящ се до град; градски
урбулешката [нар.] — набързо; през пръсти; не както трябва
урруТ — ВЖ. ЮРГУТ урда [същ.. от тур.] — извара уред [сам<.] — домашна на
редба; порядъкурйвам [гл., лесв.] — отнасям
се злеурод [сам/.] — изрод уроженец [същ., от рус.] —
роден; произлязълурса [същ., от лат.] — мечка урсуз/ип/ [сам/., от тур.] —
проклетник; злодей урсушки [прил.] — лош; зло-
дейскиурук — вж. юрукуроки [същ., ТИЛ.] — болест,
беда,прйчиненаотзли очи или зли сили
урум [същ., от тур.] — грък ‘ уруп — аж. вурун уруча [същ., съб.] — турци,
юруциусипалпица [същ., от рус.] —
гробницаусиптяп [прил.] — пресипнал;
дрезгавусойка [сам/.] — сенчесто,
усойно мястоусопш/ий/ [прил.] — починал,
умрялусорлица [съи/.] — ястреб уста [същ., от тур,] — майс
торустабашйя [същ., от тур.] —
178
първомайстор; председател на занаятчийско сдружение
устав [с&п/., от рус.] — наредба; правилник
усталък [същ., от тур.] — . майсторлък; умение устрсл [съиу.] — удар от мъл
ния; внезапно заболяване; удар
устрсля [гл., се.] — погледна; поразя
усуря се [гл., се.] — омърлуша се; отпусна се
усърпа [гл., се.] — посърна; повехна
утая [гл., се.] — скрияутвар [същ.] — черковни бо
гослужебни съдове и други принадлежности
ути ли та ритъм [сан/., от лат.]— възглед, според който отвсичко трябва да се извлича полза \
утопия [същ., от гр. ] — въображаема благоденстваща страна; неосъществима мечта
утруждавам (се) [гл., несв] — натоварвам (се) '
утърссн — вж. отърсенуфак тефек [същ., от тур.]
— дреболия; това-онова ухатка [същ.] — гърне с дръж
ка отгореухйлка [сги/.] — усмивка ухлебя се, ухлебвам сс [гл.,
св. и песе.] — усмихна се, усмихвам се
учйня [гл., св.] — сторя, извърша, направя
учкур [същ., от тур.] — връв
или ремък за завързване на гащи
учуртма [саи^., от тур.] — хвърчило
ущелие [същ., от рус.] — планинска теснина, клисура; дълбок дол
ущърб [сгм/.] — загуба; вреда; щета
уюн [сьи/., от тур.] — игра; сплетня, интрига; въртел
ффавн [същ., от лат.] — гор
ско божество от римската митология
фаворит [същ., от лат.] — покровителствувано лице; любимец
фаворити [същ., мн., от фр.] —бакенбарди *
фаворитка [същ., от лат.] — покровителствана дама; любимка; любовница
фаворитки — умалително от фаворити
фаза [същ., от гр.] — етап в развоя на нещо; състояние, положение на нещо в определен момент
файз [същ., от ар.-тур.] — лихва
фаизчилък [същ., от ар.- тур.] “ лихварство
фаизчйя [ същ., от ар.-тур.] — лихвар
файс — вж. файз фаисчилък — вж. фаизчилък
179
фаисчйя — вж. фаизчйя файда [сам/., от ар.-тур.] —
полза'; лихвафакелцуга [сам/., от нем.] —
шествие с факлифакт [същ., отлят.] — нещо,
което се е случило в действителност; истинско положение, действителност
фактор [същ., от лат.] — . условие, причина; лице, съдействащо за извършването на нещо
факултет [същ., от лат.] — структура във ВУЗ на основата на изучаване на сродни специалности
фалага [същ., от ар.-тур.} — дървен уред за стягане краката на наказания, за да бъде бит по ходилата
фаланга [същ., от гр.} — редица, поредица
фалимент/о/ [същ., от ит.] — провал; пропадане; несъстоятелност
фалирам [гл., св. и несв., от лат. -ит.] — оказвам се в несъстоятелност; пропадам
фалшив [прил., от лят.] — неистински; подправен; лъжлив
фалшификация [сги/., от лат.] — подправяне; напо- добяване; подмяна
фамилиализйрав [прил., от фр.] — пригоден, свикнал с нещо или някого
фамилиарен [прил., от фр} — близък; безцеремонен, свойски
фамилиарност [същ.] — показна близост; интимни- чене
фанара [същ., от лят.] — пара
фанариот/ин/ [същ., от гр.] — гръцки духовник; поддръжник на гръцката църква в домогванията й да потърчи българите; зъл, недостоен човек
фанариотски [прил.] — свързан или отнасящ се до фанариот/ин/
фанатйзъм [същ., от лат.] — крайна преданост към нещо и неприемане на друго; нетърпимост
фанатик [сан/.] — краен привърженик
фанатйчески [прил.] — безразсъдно предан
фандъклйя [същ., от тур.] — стара турска златна монета
фантазия [същ., от гр.] — въображение; блян, мечта; измислица
фантаксан [прил., от гр.] — високомерен, горделив; особен, своеобразен, смахнат
фантасаи — вж. фантаксан фантастйчески [лрил.] — из
мислен; приказенфапте [същ., от или.] —поли
цай; карта за игра, на която е изобразено момче; вале
фантй — вж. фанте фантом [същ., от гр.фр.] —
безплътно същество, призрак; видение
180
фанфарон — вж. фарфарон фапфаронски — вж. фарфа-
ронскифарисей [същ., от гр.] — член
на секта в древна Юдея; дву- личник
фарисейство [сги/.] — дву- личие; лицемерие
фармазоп/ин/ — вж. фарма- соп/ин/
фармакопея [същ., от гр.] — аптекарски наръчник; списък на наличните в аптеката лекарства -
фармасон/ип/ [същ., от фр.- тур.] — неверник; непра- вославен
фарс [същ., от фр.] — кратко комедийно произведение; инсценировка
фарсов [прил.] — свързан или отнасящ се до фарс
фарфарй [същ., от ар.-тур.]— дърдорко; вятърничав човек
фарфарон [съм#., от ар.-фр.]— самохвалко
фарфаронски [прил.] — надут; самохвалски
фарфор [същ., от гр.-рус.] — порцелан
фарфорен [прил.] — порцеланов
фарфоров — вж. фарфорен фатален [прил.] — гибелен;
краен; необратимфаталност [съм/.] — гибел-
ност; нещастна случайност фауна [същ., от лат.] —
животински святфаша [същ., от рум.] — ши-
■ рока кожена изрезка
федерация [същ., от лат.] — държавно обединение на няколко самостоятелни държави; обединение на организации, партии и други
феерия [същ., от фр.] — приятно съчетание от звуци, багри и други
фекел [същ., от гр.] — забрадка фелйнтра — вж. филйнгра фелиситйрам [гл., св, и несв.,
от фр.] — честитя; поздравявам
феминистичен [прил., от лат.]— свързан с равноправното участие на жената в обществено-политическия живот
Фенер [саи/.] — Цариградски квартал, където се намира седалището на гръцката патриаршия
фенерски [прил.] — свързан или отнасящ се до Фенер
феномен [същ., от гр.] — необичайно явление
ферджа — вж. фередже фередже [същ., от ар.-тур.] —
дълга връхна дреха; ямурлук; женско покривало
ферман [съи^,, от пер.-тур.]— султанска заповед; постановление
ферманлйя [прил., неизм., от пер.-тур.] — притежател на ферман; закрилян от ферман
фермен [същ.] — вид дреха фес [същ., от ар.-тур.] —
мъжка червена шапка във вид на пресечен конус
фесат [същ., от ар.-тур.] — смут; размирица; бунт
181
фссче — умалително от фсс фетва [саи/., от ар.-тур.] —
писмен отговор на мюфтия по правни въпроси
фетйш [същ., от фр.] — боготворен, почитан предмет
фетишизъм [същ., от фр.} — почитание, преклонение пред нещо, на което се приписват свръхестествени качества
фехтовач [сви/.] — майстор на шпагата
фиалка [същ., от лат.-нем.~ /тус.] — теменужка
фиакър [същ., от фр.] — покрит файтон
фиаско [същ., от ит.] — несполука: неуспех; крах
фигурирам [гл:, се. и несв., от лат.-нем.] — присъствам
фидапа [сви/.] — младо дръвче; фиданка
физиология [същ., от гр.] — наука за жизнените процеси в живата природа
фил [същ., от ар. -тур.] — слон филантроп [същ., от гр.]—
човеколюбецфилибелййски [лрил.] — свър
зан или отнасящ се до град Филибе (Пловдив); пловдивски
филибелйшки — вж. филибелййски
филибешки — вж. филибе- лийски
фил именто — вж. фалимент/о/ филйшра [същ., от нем.] —
пушка с кремъчно запалване филкпйка [същ., от гр.] —
пламенна, изобличителна реч
филйстер [същ., от евр.-нем.}— лице с ограничен мироглед; еснаф
философ [същ., от гр.} —учен, изследващ основните въпроси на битието; мислител, мъдрец
фипапси [същ., ми. от фр.}— парично положение на лице, предприятие, организация и други; пари
финансиалсн [лрил.] — свързан или отнасящ се до фи- ПШ1СИ
финнков [лрил.] — направен от . дърво на фини кова палма
финикюлср [сви/., от фр.} — въжена линия; лифт
фиорйпт (сви/., от ит.} — австрийска монета
фирйда [същ., от гр.} — стенен шкаф
ф и стан — вж. фустап фиоритура [същ., от ит.} —
украса .фигарйя [същ., от гр.} — леха
в зеленчукова или цветна градина
фитпе [сви/., от ар.-тур.} — превзет млад човек
фишек [същ., от тур.} — приготовен ръчно патрон от свита хартия ’
фишеклйк [същ., от тур.} — патронташ
фламандски [лрнл.] — свързан или отнасящ се до Фла- манДия
флау — вж. флауто
182
флаута — вж. флаутофлауто [съир, от ит.] - флейта флсгматйчсп [същ.. от гр.] —
бавен; отпуснатфлегматично [нар.] — бавно;
отпуснатофлора [съм/., от яат.] — рас
тителен святфлорип/а/ [същ., от ит.] -- -
златна монетафлюгел [съи/., от нем.] — вет-
ропоказателфлГогср — вж. флюгелфога [съи/.. меизм.. от иот.]-
хитрец, мошеник; шегаджия фокстрот [същ., от англ.] —
вид танц; музика за такъв танц
фокус1 [същ., от яат.] —точка в която се пресичат лъчите на оптическо стъкло
фокус2 [сьи|., от исп.] — виртуозна игра с предмети
фон1 [същ., от нем.] — частица, прибавена към лично име, за да показва благо- родническия произход на носителя си
фоп2 [същ.. от лат.-фр.] — основен цвят; заден план; ситуация,обстановка
фонограф [същ., от гр.-фр] — апарат за записване на звукове; грамофон
форма — вж. униформа формалност [саи;.] — устано
вена външна форма; предписание на официален документ
форе ас вам — вж. форсирам форсирам [гл., св. и несв., от
алгл.] — ускорявам; насилвам
фортификациален [прпл.] — свързан или отнасящ се до фортификация
фортификдция [същ.. от лат.-фр.] — пригаждане на природните дадености на местност за водене на военни действия
фортуна [съи/., от яат.].— съдба; щастие
форфосвам — вж. форсирам форхан [същ., от пем.] —
игра на картифоршлаг/а/ [съи/., от нем.] —
мачтово въжефотограф/ип/ [същ., от гр.]
— лице, занимаващо се с правене на снимки
фотографирам (сс) [гл., св. и песе., от гр.-нем.] — отпечатвам образ чрез фотографиране
фраза [същ., от гр.] — изречение; музикален мотив •
фрак [същ., от фр.] — официална мъжка дреха, удължена отзад,, обикновено черна
франк (сап/., от фр.] — парична единица в обръщение във Франция, Белгия и Швейцария
фрапкмасон [същ., от фр.] — член на тайна организация със специална мистическа обредност
фрепгйя [прил., неизм., от тур.] — западноевропейски; френски
183
френетйчески [прил., от гр. - лат.] — възторжен, шумен; необуздан
френетично [нар.] — възторжено. шумно; необуздано
френеп [същ.] — французин френк-гяур [същ., от тур.] —
французин; немохамеда- нин;европеец
френк-терзйя [същ., от тур.]— шивач на модерни (френски) дрехи в миналото; моден шивач
фриволен [прил., от лат.- фр.] — лекомислен
фронтов [сън/., от <Др.] — архитектурна украса над врата, прозорец и други
фтйзис [същ., от гр.] — белодробна туберколоза
фудул/ин/ [сглу., от ар. -тур.]— високомерен, надменен, горделив човек
фудуллук [същ., от ар.-тур.]— високомерие, надменност, горделивост
фукара [същ., от ар.-тур.] ~ голтак, бедняк, сиромах
фукарйя [същ.] — беднотия, сиромашия
фунт [ същ., от лат.-англ.\— мерна единица, равна на 453.6 грама
фурйя [същ., от лат.] — женско митическо същество; зла жена; стихия
фустан [същ., от г/>.] — женска дреха
фусчица [сан/] — мехурче фут [същ., от англ.] — мерна
единица, равна на 30.48 сантиметра
фута [същ., от гр.] — престилка от груб плат или кожа
фъкна [гл., св.] — хвърля;изтъркуля
фъндак [същ., от тур.] — малко валмо от памук, вълна, коноп и други
фъркулйца [същ., от рум.] — вилица
фърфара ~ вж. фарфара
Xхаба — вж. аба хабен — вж. абен хабер [съм/., от ар.-тур.] —
съобщение, известиехава1 [същ., от ар.-тур.] — ат
мосфера; климат; състояние на времето; положение, обстановка
хава2 [съи/., от ар.-тур.] — мелодия
хавадйш [същ., от ар.-тур.]— новина;вестник
хаван [същ., от пер.-тур.] — съд за счукване на продукти
хаджй/я/ [същ., от ар.-тур.]— вярващ, който е бил на поклонение на Божи гроб
хазна от ар.-тур.] —държавна парична съкровищница; голямо количество пари
хазнатар [същ., от ар.-пер. -, тур.] — съкровищния, касиер
184
хазър [прал., от ар.-тур.] — ч готов, приготвен
хазър [нар., от ар.-тур.] — така и така; твърде
хайн [същ., от ар.-тур.] — предател, изменник
хаинлар — множествено число в турски език на хайн
хайр [същ., от ар.-тур.] — благодеяние, добро, благополучие
хаират [същ., от ар.-тур.] — добро дело за обществена полза
хаирлия [прил., неизм., от ар.-тур.] — благополучен, честит
хаирлия [нар.] — на добро, на сполука
хаирсъз [прил., от ар.-тур.]— недобронамерен, лош
хаирсъз/ин/ [сън/,,. от ар.-тур.] — злодей, разбойник; безделник, непрокоп- саник
хайван/ип/ [съм/., от ар.- тур.] ~ добиче, животно; глупак; проклетник
хайгбн [съи/.] — вятърничав човек
хайдамак [същ., от тур.] — непрокопсаник; безделник, скитник
хай дук [същ., от тур.-унг.] — злодей; лош човек
хайлаз/ин/ — [същ., от тур.]— мързеливец, безделник
хайлазлък [сън/., от тур.] —мързел, безделие
хайлайф [сан/., от англ.] — виеше общество
хайле [нар., от тур.] — доста; твърде много; значително
хайта [същ., от тур.] — ■ разбойник; безделник хак [сан/., от ар.-тур.] — па
рично възнаграждение; полагаема част от нещо; дял
хал [съм/., от ар.-тур.] — положение, състояние
халадйсвам [гл., несв.] — удрям, халосвам
халал [нар., от ар.-тур.] — от все сърце
халат [същ., от ар.-тур.] — свободна домашна дреха
халач/ип/ [съм/., от ар.-тур.]—дръндар
халйф [същ., от ар.-тур.] — арабски и изобщо мохаме- дански монарх; духовен началник
халйфов [прил.] — свързан или отнасящ се до халйф
халище [същ., от тур.] — вид завивка или постилка от вълна или козина
халоолу [същ., от тур.] — братовчед
халосам, халосвам [гл., се. и несв., от гр.] — ударя, удрям; бия
халосам се [гл., се.] — съборя се; падна
халосвам се [гл., несв.] — глезя се, превземам се
халосник [сън/.] — немирник, пакостник
халтав [прал.]— хлабав хамал/ин/ [същ,, от ар.-тур.]
— носач, товарач хамалски [прил.] — товарен
185
хамаллък [съм/.] — поминък нахамал/ин/
хамам [съм/,, от ар.-тур.] — баня
хамбар [същ., от пер.-тур ]— помещение за съхраняване на зърно; склад
хамслеоп [същ., от гр.] — гущероподобно животно, което при необходимост мени цвета на кожата си
хамен — вж. хсмсп хамов /хамово семе/ [прил.] —
свързан или отнасящ се до библейската личност Хам; скитник
хамсия [същ., от гр.-тур.] — вид дребна морска риба
хап [същ., от пер.-тур.] — заведение, предлагащо на пътниците легло, храна и обор за добитъка
хапджар [същ., от ар.-тур.]— тежък нож; кама
хапжар — вж. хапджар хапджйя [съм/., от пер.-тур.]
— съдържател на хан; гостилничар; хотелиер
ханс [същ., от пер.-тур.] — къща, дом
хапзър/ип/ [същ., от ар.- тур.] — гадняр, мръсник, свиня
ханъма [същ., от тур.] — омъжена мохамеданка; була, кадъна
хапъмка — вж. ханъмахаос [същ., от гр.] — пър
вична материя, от която е създаден светът
хапсапа [същ., от ар.-тур.]
— затвор; тъмница; бъркотия, безпорядък
хапуз — вж. хапусхапус [същ., от ар.-тур.] —
затвор; затворник; арестант
хапусъаа — вж. хапсапа хапъз — вж. хапус хапъс — вж. хапус хапъсхана — вж. хапсапа хапушки [лрил.] — затвор
ническихар/т/ [същ., от гр.] — седян-
ка, тлака; безплатна трудова помощ у съседи и ръсе- ляни
харам [гл., несв.]—обикалям; кръстосвам
харам [нар., от ар.-тур.] — незаслужено, напразно
харамия [същ., от ар.-тур.]— разбойник; хайдутин
харамосд/ец/ [съи/.] — гото-ванец
харач [съи/., от ар.-тур.] — данък; личен данък, плащан от немохамеданското мъжко население
харачййски [прил.] — свързан или отнасящ се до харач
харачлък — вж. харчлък харашлйк — вж. харчлък харашлък — вж. харчлък харба [съи/., от ар.-тур.] —
късо желязно копие харбалйя [същ., от ар.-тур.]
— въоръжен с харба харбйя [същ., от ар.-тур.] —
желязна пръчка за пълнене на пушка или пищов; късо желязно копие
186
хардалнс [съи/., от ар.-тур.]— пресечено със синап вино
хардалъма — вж. хардалиехарем [съм/., от ар.-тур.] —
съпругите на мъж-мюсул- манин; част от къща
харемлйк [съм/.. от ар.-тур.]— част от къща или отделна къща за жени у богати турци; жените на мъж мно- гоженец
харемлък — вж. харемлйк харен [ирмл., от гр.] — добър харзувал [съи/., от ар.-тур.]
— писмена молба, заявление
харйжа, харйзвам [гл., св. и несв.] — подаря, подарявам
харизма [същ., от гр.] — дар, подарък .
харман [съи/., от пер.-тур.]— специално място за вършитба; времетона вършитбата; количество снопи, овършавани наведнъж
хармаплък — вж. харман хармоийрам [гл., св. и несв.]
— оказвам се в положение на хармония; прилягам; съответствам
хармония [съм/., от гр.] — съответствие; съгласуваност; съзвучие
харно [нар.] — добрехаро [същ., от гр.] — проти-,
вен стар човек; дъртак харесам, харесвам [гл., св. и
несв., от гр.] — видя, виждам добро; постигна, постигам нещо
харсъз/ин/ [същ., от тур.] — разбойник, крадец
харсъзлък [същ., от тур.] — злодеяние; недобронаме- реност
харта [съм/., от гр. лат.] — дркументс голямо обществено-политическо значение
харч [същ., от ар.-тур.] — плащания; разноски
харчлък [съм/., от ар. -тур.] — парични средства за ежедневни нужди; джобни пари
хас [прил., неизм., от ар.- тур.] — чист, истински, личен
хас /струвам хас/ [нар., от тур.] — влияя се; съгласявам се
хасъл [прил., иеизм., от ар.- тур.] — същински, истински
хасъл [нар., от ар.-тур.] — наистина;точно
хат — вж. атхата [същ., от ар.-тур.] — не
щастие, злополука; грешка катър [същ., от ар.-тур.] —
удоволствие; желание; снизходителност
хашево — вж. ашевохашиш [същ., от ар.-тур.] —
вид наркотикхашладйсам, хашладйсвам
[гл., св. и несв., от тур.]— присадя, присаждам
хашлъдйсам, хашлъдйсвам [гл., св. и несв., от тур.]— ударя,удрям
хаят [съм/., от тур.] — покрит чардак; килер
187
хекатомба [същ., от гр.] — жертвоприношение
хекйм/ин/ [същ., от ар.-тур.]— лекар;знахар; лечител
хелам [гл., несв.] — вж. нехелам хелбете [нар., от ар.-тур.] --
разбира се; навярно хелбетя — вж. хелбете хеле [нар., от тур.] — особе
но пък; най-после; добре че хемен [нар., от пер.-тур.] —
току-речи; близо; почти; едва
хендек [същ., от ар.-тур.] — окоп, ров
хепам [гл., несв.] — скачам, играя
хепидже [нар., от тур.] — доста,- много
хептен [нар.» от /пур.] — изцяло, напълно
хергелджйя [същ., от тур.]— пастир на хергеле
хергеле [същ., от пер.-тур.]— табун, стадо коне
херкулесов [прил.] — голям,силен
хермафродит [същ., от гр.- лат.] — лице, което притежава полови органи и на мъж, и на жена
херолд [сам/., от франк.] — вестоносец; предвестник
херувнко [същ., от гр.] — църковна песен, която се изпълнява преди пренос
херувйм [същ., от евр.-гр:] — крилат ангел от висок чин;
- изображение на такъв ангел херувймче — умалително от
херувйм
хесап [същ., от тур.] — сметка, пресмятане
хесапй [гл., несв.] — правя хесап; смятам; обмислям
хетериаз [същ., от гр.] — домакин, иконом на публичен дом
хйжа [съм/.] — сграда извън населено място, предназначена за настаняване на туристи
хизмекяр/ин/ — вж. изме- кяр/ин/
хизмекнрка — вж. измекярка хилядник [с®щ.] — командир
на хиляда душихимера [сьм/., от гр.] —
мечта; блянхимерен [прал.] — нереален химн [съм/., от гр.]- — тър
жествена песенхинает [прил., неизм.] —
неотстъпчив;упорит хиперболйчен [прил.,'от гр.]
— преувеличителен хиротопйсам [гл., св., от гр.]
— ръкоположа в църква . хлапар [сам/,] — хлапак хластйпа [с®иу.] — царевични
стъбла; царевичак хлевоуст [прил.] — многопри-
казлив хлев [сан/.] — обор, кошара хлороформ [същ,, от гр.] —
безцветно' вещество, използвано като упойка
хляв — вж. хлев хбдба [сгг^.] — ходене пеш;
вървеж; път ходжа [същ., от пер.-тур.] —
мохамедански свещеник
188
ходжалък [съм/.] — поминък на ходжа
ходул — вж. фудул ходулка — вж. фудулка хойса [сам<.] — вид бързо хоро холам — вж. холанхолан [части., от тур.] — при .
изразяване на неодобрение и несъгласие
хомот [съм/.] — яремхондро [съм/., от гр.] — глу
пак, простакхората [съи/., от гр.] — разго-
ворка, приказка; слух хоратлйв [лрнл.] — приказ
лив, разговорливхората [гл., лесв.] — говоря,
приказвамхорей [същ., от гр.] — стихот
ворна стъпка от две срички, от които първата е ударена
хориат/ин/ [същ., от гр.] — селяндур
хоризонт [същ., от гр] —• видимата разделителна ли
ния между небето и земята хоругва [съм/.] — черковен
байрак с образи на светци и религиозни сцени
хорунжий [съм/., от пол.-рус.]— поручик у казаците преди революцията
хортувам (си) [гл., иесв.] — говоря(си)
хоръгва — вж. хоругвахохол [съм/., от рус.] — по
дигравателно прозвище на украинец
хохот [същ., от рус.] — смях хошмерием [същ., от тур.] —
сладко от подсладено пряс- но сирене
хоча [гл., несв.]—искам,желая храборник [съм/.] — храбрец,
смелчагахранйтел [съм/.] — пазител; чо
век или имот, който "храни” някого
хрймизен [прил., от гр.] — ален, червен, пурпурен; оранжевочервен
хрисовул [същ., от гр.] — царски документ; царска грамота
хром [лрмл.^ — куц; сакат хромел [същ., от гр.] —ръчна
мелница; камък за ръчна мелница
хроника [същ., от гр.] — раздел в периодично издание за малки съобщения и кратки новини; историческо съчинение
хронология [съм/., от гр.] — спазване на последователността на събитията във времето
хрът/ка/ [съм/.] — куче хукам [гл., несв.] — клеветя,
доносничахукюмат — вж. хукюметхукюмет [същ,, от ар.-тур.]
— представител на административната власт; сграда, в която се помещават представителите на властта
хума [същ., от лат.] — вид глина, употребявана като сапун
хуманен [прил., от лат.] — човеколюбив
хумаюп [същ., от пер.-тур.]— вид плат '
189
хумба [същ., от гр.] — подземие, изба; бордей
хуридт [съм/., от ар,-тур.] — освобождение; свобода
хурка [съм/.] — обработено тънко дърво за прикрепване на вълната или памука при предене
-хусар [съм/,] — въоръжен с копие конник; войник или офицер от австроунгар- ската армия
хухловец [съм/.] — мухльо хъ /хъ бакалъм/ [<шслк.] — а,
хайдехъз — вж. хъсхъладйсвам — вж. халадйс-
вамхънзър — вж. хапзър хързалка [съм/.] — пързалка хързулка — вж. хързалка хърсъз/ин/ — вж. харсъз/ип/ хъс [съм/., от тур.] —■ устрем,
настойчивост; злобахърлав [ярмл.] — слаб; бол
нав, хилйвхъш [съм/.] — български еми-
хрант-револю пионер; бездомник
хъшлак [съм/.] — безделник, скитник
хъшовски [прил.] — свързан или отнасящ се до хъш
хюджст [същ., от ар.-тур.] — документ за имот
хюкюмат — вж. хукюмстхюшмер [съм/., от ар.-тур.}
— ядене, приготвено от прясно сирене; бял мъж
ццанцугср [същ.] — птица си
нигер; безпомощен, безполезен човек
царйбашийка — вж. черйба- итийка
царйбашия — вж. черйбашия цванец [същ., от нем.] — ав
стрийска сребърна монета със стойност между два и три гроша
цванче — умалително от цва- иец
цвстясал [прил.*] — покритс ЦВЯТ '
цвик [същ.] — остатъчна течност при производството на сирене или преваряване на суроватка
цедилка [същ.] — специално приспособление от плат за носене на малко дете на гръб
цедйлник [същ.] — голяма торба от груба тъкан
цсзура [съи/., от лат.] — вид стихотворна пауза
целина [съм/.] — необработена земя
целомъдрие [същ.] — девственост, непорочност
ценз [съм/., от лат.] — наличие на образование, прослужено време, определена квалификация и други задължителни изисквания за заемане на работа, длъжност
цензура [съм/., от лат.] —
190.
официален държавен контрол върху печата, книгоиздаването и други
цеп [сгм/.] — верига; бойна . редица
цсрбср [същ., от ер.] — митически звяр, който пази входа на ада; строг пазач
церемония (съг//.; ат лат.] — уточнен ред за провеждане на тържество; тържество с предварително установен ред
церемоня се [гл., леса.] — съобразявам се с някого повече, отколкото е необходимо
цссар [същ., от лат.] — цар;владетел
цивилизация [съи/., от лат.]— равнище на обществен и духовен развой в определен исторически период
цивилизован [ирил.] — културен; напреднал; възпитан
цилиндър [съгг#., .от гр.] — официална мъжка шапка с цилиндрична форма
цимбал [съм/., от гр.] — струнен музикален инструмент, на който се свири с чукчета
цйнпар/ин/ [съир] — представител на немногобройна етническа балканска група, населяваща предимно Македония; скъперник
цйпури [същ., мн., от гр.] — малоценни, непотребни вещи; глупости
циркуляр [същ., от лат.-рус.]— окръжно писмо или съобщение; дисков трион за рязане на дърва
цйркус [същ., от лат.] — земна вдлъбнатина, открита
- към ледникова долина;езерна чаша
цукиа [гл., се.] — целуна цвръсто [/<яр.] — чевръсто;
здравоцъкла [същ., мн.] — очила;
стъклацъклеп [прил.] — стъклен;
прозрачен; бистърцъпцар/ип/ — вж. цйнцар/ип/ църв [същ.] — червей
ччад [ст>щ.] — пушек, дим чадър [саи/., от пер.-тур.] —
палатка, шатрачайр [същ., от тур.} — ли
вадачакмак [същ.. от тур.} —
огниво; спусък на пушка; войници; въстаници
чакмаклйя [прил., неизм.] — кремъчно запалваща се пушка или пищов
чакмалйя — вж. чакмаклйя чакгйсам, чактйсвам [гд., се.
и иесв., от тур.] — запъвам ударник на кремъклия пуш^ ка или пищов; разбирам, досещам се
чактпйри — вж. чешйри чакъм — вж. чекъмчал [същ., от тур.] — пла
нински връхчалашкап — вж. чалъшкап чалатпкън — вж. чалзлнкап
191
чалгаджия [същ., от тур.] — музикант, свирач
чалгйя [същ., от тур.] — музика, свирня; музикален инструмент
чалма [същ., от тур.] - плат, увиван около феса
чалЕ1а [гл., се.] —ударя чалъм [същ., от тур.] —
умение, способ; сгода; лес- нина; превземка
чалъпъз [пое., от тур.] — Свирете!
чалъшкап [прил., неизм., от тур.] — оправен; трудолюбив; прилежен
чалъшкъп — вж. чалъшкап чалъшмък [същ., от тур.] —
оправност;хитростчам1 [същ., от рум.] — лодка чам2 [същ., от тур.] — вид
дърво (бор); боров дървесен материал
чамав [лрмл.] — болнав; хилав чамов [прил.] — боров чампари [същ., от тур.] —
кастанетичан [същ., от тур.] — звънец,
хлопатар; камбана чаначе [същ., от тур.] —
малък глинен съд; паничка чапкън/ип/ [същ., от тур.] —
женкар; развратник; немирник; безделник
чапкънлък [същ., от тур.] — безчинство; разврат
чапкънувам [гл., несв.] — безчинствам, развратнича
чапраз/и/ [същ., от пер.-тур.] — метално приспособление за закопчаване на жен
ски колан; нашивкаот ширит или гайтан
чарда [същ.] — стадо говеда чардак [същ., от пер.-тур.]
— покрит балкон; пруст; трем
чарк [същ., от пер.-тур.] — работилница за гайтан; дъскорезница; колело на въртящ се механизъм
чаршйя [същ., от пер.-тур.]— главна улица на населено място; търговска улица; пазар
часовия [същ., от рус.] — параклис
часослов [са и/.] — сборник с молитви за разните часове на денонощието
чауш/ип/ [същ., от тур.] — нисък войскови чин; сержант; старши
чахотка [същ., от рус.] — белодробна туберкулоза; охтика
чаяние [саи/.] — чакане, очакване
чсбур [саг^.] — голям и дълбок дървен съд
чева [нар.] — като че ли; нима; нали; та
чевсрме [сац/., от тур.] — печено на шиш или на скара месо
чевре [същ., от тур.] — бродирана по краищата кърпа; везана кърпа
чсгато [съюз] — като че ли; сякаш
чейрек [са и/., от пер.-тур.]— една четвърт от нещо;
192
1/4 от бяла меджидия (пет гроша); съд с вместимост 1 /4 от оката
чейрече [същч от пер.-тур.] — сребърна монета със стойност 5 гроша
чекййка — умалително от чекия
чекия [съм/., от тур.] — джобно ножче, което се сгъва
чекма [същ., от тур.] — изградена част отпомеще- ние; чардак
чекмак — вж. чакмак чекмалйя — вж. чакмаклйя чекор [съм/.] — остатък от
отсечен клон или дърво; отсечен клон
чекрък [съи/., от тур.] — уред за предене, сукане и навиване на прежда
чекшйри — вж.чешйри чекъм [същ.] — ивица от
засята площ, която се жъне или копае в едната посока
челебй/я/ [същ., от тур.] — господин, господар
челик1 [същ., от тур.] — вид детска игра
челик2 [същ., от тур.] — стомана
челичен [прил.] — стоманен чело [същ., от ит.] — музи
кален инструмент; виолон- чело
чемадан [същ., от рус.] — куфар
чембас — вж. ч ум басчембер1 [същ., от тур.] —
кърпа, забрадкачембер2 [същ., от тур.] —
плоско желязо за обръчи
чемер [съм/.] — силно страдание; злина; отрова; дявол
чемерен [лрмл.], — зъл, зло- кобен
чемерйка [съм/.] — вид отровно растение
ченгепе [съм/., от тур.] — циганин
ченгене кауш (от тур.] — циганско отделение в затвор
чепгйя [съм/., от тур.] — професионална танцьорка; гевендия
чепйчка [съм/.] — пшеничка чеп (съм/.] — чвор; дървена
запушалка за бъчвачепак [същ., от тур.] —къса
връхна дрехачепераст [прил.] — разклонен чепйк [съм/.] — вид обувка чеикен [същ., от тур.] — къса
горна дреха без ръкави; горна дреха с ръкави, които не се обличат
чепраз — вж. чапраз червяк [същ.] — червей черда [същ.] — вж. чарда черек — вж. чейрекчерен — вж. чиренчерепче /ножче череиче/
[съм/.] — малко джобно ножче
череп — вж. чйреп чересло — вж. черйсло черече [същ.] — умалително
от чейрекчереченце (съм/.] — двойно
умалително от чейрекчерйбашия [същ., от тур.] —
цигански старейшина; главатар
черйбашийка [същ.] — съп
;13. Речник ... 193
руга на черибашия; глава- тарка
черкез/ин/ [съм/.] — човек от кавказко мохамеданско племе, заселено по българ- ските земи преди Освобождението
черковник [съм/.] — лице, което присъства на църковна служба
черноризец [същ.] — калугер, монах
черпосотник [същ., от рус.] — член на наказателен отряд; злодей; мракобесник
чсртог [съм/.] — палат, дворец чернело [съм/.] — желязно
приспособление, с което се стрива на прах сол, пипер и други
чета се [гл., иесв.] — смятам се; мисля се
четели [същ., от пер.-тур.] — дъска за смятане; рабош
чешйри [същ., мц., от тур.] — вид мъжки гащи с увиснало дъно
чибук [същ., от пер.-тур.] — лула или цигаре с дълга дръжка
чибукчйя [същ.] — слуга, който приготвя и поднася чибуци; блюдолизец; под- лизурка
чибучка [същ.] — лула чивгар [съм/., от пер.-тур.] —
втори чифт впрегнати коне или волове; ярем
чивия [същ., от тур.] — клин, клечка
чиздосан [прил. ♦, от тур.] — набръчкан;грапав
чиздосам, чиздосвам [гл., св.и несв.] — драсна, драскам
чизмар [същ.] — майстор на чизми; ботушар
чизми [същ., мм.] — ботуши чикъм —• вж. чекъм чилйк — вж. челик чилипгйр [същ., от тур.] —
ковач на дребна, фина железария; шлосер
чимпари — вж. чамиари чйпя [гл., несв.] — правя, вър
шачини (ми) се [гл., несв., безл.]
— струва (ми) сечипак — вж. чепак хчипйхче [съи/., от тур.] —
млада коза; яре чипйшче — вж. чипйхче чирен [същ.] — дръжка на нож чйреп [същ.] — глинени от
ломки от съдчит] [същ., от тур.] — басма;
памучна тъканнит2 [същ., от тур.] — огра
да; плетчитак [същ., от тур.] —
турчинчитарлък [съм/., от тур.] —
ограда, плет; заграждение чйтен [дрмл.] — басмен; паму
ченчитача [съм/., съб.] — читаци;
турци -чифлигар [съм/.] — чифлик-
чия; работник в чифлик чифлик [същ., от пер.-тур.]
— голям землен имот чифте [същ., от пер.-тур.] —
ловджийска пушка; двуцевка; магарешки или конски ритник; чифт, двойка
194
чифчнльк [същ., от тур.} — земеДелие
чифчйя [сам/., от тур.] — земеделец
чифут/ип/ [саи/., от ар.-тур.] — евреин
чифутски [прил.] — еврейски чичероне [сащ., от ит.] —
екскурзоводчлен [сам/.] — статия във вест
никчленче — умалително от член члуп [сам/.] — лодка члън — вж. члун чмокна [гл., св.] — цъкна с
уста; млясначобан/ин/ [същ., от пер.
тур.] — овчар; пастир чогал — вж. чоголчогал но — вж. чоголно чоглаво [и ар.] — неприятно;
неловко, неудобно чогло — вж. чоглаво чдгол [сам/.] — мъка, безпо
койство; неприятност; угризение
чбголен [прил.] — неприятен, мъчителен; дразнещ
чоголно [нар.] — неприятно; мъчително; дразнещо
чоджук [същ., от тур.] — дете; момче
чоджуклар —множествено число в турски език от чоджук
чоджум [неиам., от тур.] — момчето ми; детето ми
чокман [съи/.] — сукман чокой [същ., от рум.] — едър
земевладелец; чифликчия чокоин — вж. чокой чолак [прил., неизм., от
тур.] — безрък; с отрязана ръка или пръст
чомага [същ., от тур.] — дебела тояга с удебелен край;сопа
чомагаш [съм/., от рум.] — побойник; скандалджия
чопкен — вж. чепкен чопраз/и/ — вж. чапраз/и/. чорбаджия [същ., от тур.] —
едър собственик; богаташ;, работодател
чорбаджилар — множествено числов турски език на чорбаджия
Чорт [същ., .от рус.] — дявол чофадар — вж. чохадар чоха [същ., от ар.-тур.]
вид вълнен плат; сукно чохадар [същ., от ар.-пер.-
тур.] ~ прислужник на владетел
чбхен [прил.] — сукнен чохяп — вж. чохен чреда [съм/.] —ред чредпик [същ.] — свещеник,
който е на ред да служи чредувам (се), чредя (се) [гл.,
несе. и св.] — редувам (се), редя (се)
чубук — вж. чибук чрезвичаеп [прил., от рус.] —
извънреденчресла [същ., лтн.] — слабини;
хълбоцичувам (сс) [гл., несе.] — пазя
(се), съхранявам (се) чукупдур [съм/.] — кръмно
цвеклочул [същ., от тур.] — завивка
за добитък
195
чумбаз — вж. чумбас чумбас [съа/.] — дълъг кичур
коса; перчемчумбер — вж. чсмбер чунки/м/ [част., от пер.-
тур.] — като че ли; нима чурук [прил., неизм., от
тур.] — разяден, изгнил; болнав
чуруклук [същ., от тур.] — гнилост; развалина; празнота, липса
чурюклук — вж. чуруклук чутен — вж. чутбвсн чутовсн [прил.] — прочут,
известен;славенчутура [същ., от рулс.] —
тесен и дълбок дървен съд за стриване на пипер, сол и други;глава
чушпа [гл., се.] — взема на гръб
чушнат [прил.*] — взет на гръб
чълн — вж. члун
шшавам [гл., несв.] — мърдам;
движа се; тека, лъкатуша шавар [същ.] — блатно рас
тение; папуршаварлак [гъи/.] — място, об
расло с шаваршаг [съир, от рус.] — крачка шайка [същ.. от тур.-рус.] —
група; сбирщина, банда шалвари [същ., от тур.] —
широки гащи
шалварлйя [прил., неизм., от тур.] — обут с шалвари
шале/т/ [същ., от фр} — сграда за почивка извън насе-
• лено място; лятна къща шалте — вж. шилте шамата[с»ир, от ар.-тур.] —
шум, глъчка4шамйя [същ., от ар.-тур.] —
забрадкашампания [същ., от фр.] —
вино “шампанско”шанец [същ., от нем.-рус.] —
землен окопшанс1 [същ., от фр.] — въз
можностшанс2 — вж. шанец шапсонетка [съир, от фр.]-~
певица в заведение; кръчмарска песен
шантан [съм/., от фр.] —кафе или кръчма с певица или певици и танцьорки
шап [същ., от тур.] —• болест по овцете
шапйя [същ., от тур.] — съпруга, възлюбена
шар1 [съи/.] — цвят, багра; многобагрие
шар2 [същ., от рус.] — топка, кълбо
шарада [сьи^., от фр.] — сричков ребус; двусмислица
’ шарампол [съм^., от унг.- тур.] ~~ примитивно укрепление от набити колове със заострени краища
шарлаган [съи/., от тур.] — масло от сусам, орехи и други
шарлаганев [прил.] — свързан
196
или отнасящ се до шарлатан; маслен
шарлан — вж. шарлатан шарлатан/ин/ [с&и/., от ит.-
фр.] — измамник, мошеник; нагъл лъжец
шарлатания [същ.] — измам- ничество, мошеничество
шарлатански [я/шл.] — свързан или отнасящ се до шарлатан/ин/
шарманка [същ., от фр.-рус}— латерна
шармантен [прил., от фр.] — очарователен, пленителен; привлекателен
шаспо [същ., от фр.] — вид стара бойна пушка
шасьор [същ., от фр.] — стрелец
шаткав [същ., от рус.] — неустойчив; променлив; несериозен
шаткаво [нар., от рус.} — неустойчиво; променливо; несериозно
шат-пат [нар.] — едва; отвре- ме-навреме
шатрене [съм/.] — ходене;' дирене
шатря [гл., несв.] — движа се, обикалям; диря
шашарма [същ., от тур.] — бъркотия, суматоха; паника; измама
шашка [същ., от рус.] — сабя шаяк [същ., от тур.] — вид
дебел вълнен плат шаячсв [прил.] — направен от
шаякшвейцар [същ., от нем.-рус.]
— вратар, портиер
шевкетлй [прил., неизм., от тур.] — величествен, дос- толепен
шев ре — вж. чеврешедьовър [същ., от фр.] —
произведение на изкуството с много висока стойност
шейх-ислям — вж. шейх-ул- ислям
шейх-ул-ислям [същ., от ар.- шур.] — върховен глава на мюсюлманското духовенство
шей [ски/., от ар.-тур.] — вещ; предмет
шейрет/ин/ [сьи/., от ар.- тур.] — хитрец, мошеник
шейтан [същ., от ар.-тур.] — дявол
шекер [същ., от пер.-тур.] — захар
шекерче — умалително от шекер
шелте — вж. шилтешемеден [прил.] — въртоглав;
дяволскишеметен [прил.] - замайващо
висок или дълбок; зашеметяващ
шея [прил., неизм,, от тур.] — бодър;весел
шенлйк [същ., от тур.] — веселба; дяволия <
шеня (се) [гл,, несв.] — веселя (се)
шербет [същ., от ар.-тур.] — сладка безалкохолна напитка
шеренга [съи/., от рус.] — редица _
шериат [същ., от ар.-тур.] —
197
сбор от религиозни и житейски правила, основаващи се върху корана
шериф [прил., от ар.] — свещен; благороден, знатен
шерлатап/ип/ — вж. шарла- тан/ип/
шерйпга — вж. шеренга шсрмаятеп — вж. шармаитен шестак [съи/.] — вила с шест
рогашеф [същ., от фр.] — ръко
водител на учреждение, предприятие и други; началник
шех [същ., от пер.] — атака срещу царицата на партньора при игра на шах
шехзаде [същ., от пер.-тур.]— син на султан; принц
шеш-беш [същ., от пер.-тур.]— шест и пет при игра на зарове
шибой [съм/., от пер.-тур.] — вид градинско цвете
шикалкавн [гд., песе.] — извъртам
шикарен [лрил., от фр.] — изящен; изискан -■
шиле [съм/.] — отраснало агне шилинг [съм#., от англ.] —
парична единица със стойност 1/12 от лирата
шилге [същ,, от тур.] —малък дюшек
шйнда [съм#., от нем.] — специално обработена дъска за подковаване на подове и тавани
шйндра — вж. шйпда шиник [съи#., от гр.-тур.] —
цилиндричен съд за мерене на зърнени храни с вместимост 8-10 килограма
ширит [същ.> от тур.] — шнур; лента
ширт [същ., от ■?/?.] — ключалка; мандало на брава
шифрапда [същ., от тур.] — лека жена
шишане [същ., от пер.-тур.]— старинна пушка с широка цев
шишепе — вж. шишане шишиие — вж. шишане шкембе [същ., от пер.-тур.]
— стомах; коремшколо [съм#., от гр.] -г- учи
лищешколски [прил.] — училищен шлагер [съм#., от нем.] —
модна песен;най-модното в определен период
шлюпка [същ.] — люспа; обелка
шляхта [същ., от нем.-пол.]— виеше съсловие в Полша; полска аристокрация
шнайдер [същ., от нем.] — вид бойна пушка
шовинизъм [сън/., от фр.] — краен национализъм
шомпол [същ., от нем.-рус.]— желязна пръчка за чистене и пълнене на пушка
шопар [съм#.] — прасе шопарин [съм#.] — циганин гпорампол — вж. шарампол шорлоя — вж. шоролоп шоролоп [същ., от тур.] —
измама; лъжашоромпол — вж. шарампол
198
шпалйр [еъм/., от нелг.] — почетен строй в две редици за приветстване на високопоставено лице
шпапьолец [съи/.] — испанец шпионски [прал.] — разузна
вателен; скрит; издайни- чески
шрапнел [е®щ., от англ.] —, артилерийски снаряд, който поразява чрез пръскането си на парчета
шубъра [съм/.] — рунтав калпак
шугав [прил.] — крастав шуле/ц/ [съм/.] — малък гли
нен съд за вино или ракия; чучур на стомна или чешма
шумар [съм*.] — хайдутин шурей [съи/.] — брат на съпру
гата спрямо съпруга шурняа [съм/.] — съпругата на
шурейшут [прил.] — безрог;със счу
пен рог; със счупена дръжка шут1 [съм/., от рус.] — смеш
никшут2 [съм/., от англ.] — силен
ритник на топка при игра на футбол
шутлйв [прил.] — шеговит шутпйк [съм/., от рус.] — ве
селяк, шегобиец; смешник шуто [нар.] — смешно; забавно шушка [съм/.] — прашинка,
трошицашушумйга [съм/.] — безличен,
свит човек; мижитурка шюкюр [неизм., от тур.] —
Слава богу!
щщаб [същ., от нем.-рус,] —
ръководен състав на военна част;, място, където е настанен ръководният състав
щамба — вж. щампащампа [съм/., от ит.-гр.] —
печатана икона; картинащапал [съм/.] — ходило щапукам [гл., несв.] — прис
тъпвам неумелощафета [съм/., от мем.-ит.]
— палка или друг предмет, предаван от състезател на състезател, когато се играе на смени 1
щсие(ц) [съм/.] — малко кученце; малкото на животно
щение [съм/.] — желание; искане
щетен [лрпл.] — напразен; безплоден; безрезултатен
щивали [същ., ми., от нем.- ит.-гр.] — калци; високи обувки
що-по-що [нар ] — непременно; на всяка цена -
щоф [същ., от нем.] — материя, плат
щраф [същ., от нем.] — глоба щрепелаче [съм/.] — невръст
но детещъкло [същ.] — стъкло; бу- у
тилкащъпукам — вж. щапукам
199
ююва [същ., от тур.] — без
стопанствен добитък; човек без установено местожителство; хаймана
ювзалйя — вж. евзалйя югйч [същ.] — овен, водач на
стадотоюгйче — умалително от югйч югурт [същ., от тур.] —
кисело млякоюда1 [сан/.] — зла И коварна
самодиваюда2 [същ., от евр.] — пре
дателюдол [съм/.] — долина Годол — вж. идол юз [същ., от тур.] — чаша
или съд с вместимост 100 драма; мярка за тегло, равна на 1/4 ока
юзбаши/я/ [същ., от тур.] —капитан в турската армия; полицейски началник; стотник
юзлук — вж. юзлюкюзлюк [същ., от тур.] —
монета със стойност 100 единици; чаша или съд с вместимост 100 драма
юлар [същ., от тур.] — оглав- ник за животно; юзда
юлке [същ., от тур.] — царство
юн [прил.] — млад; младежки юнец [същ.] — млад вол юница [същ.] — млада, нео-
телена още крава йзнкер [същ., от нем.] —
немски дворянин, владетел на земя и землен имот; курсант във военно училище
юнкерски [лрил.] — свързан или отнасящ се до юнкер
юност [същ.] — младост юрист [същ.] -- лице с юри
дическо образование и практика
юрод — вж. уродюродйв [прал.] — малоумен;
недъгавюродйвец [същ.] — малоумен,
ненормален човекюртлук [същ., от тур.] —
имение, чифлик; празно място
юрук [същ., от тур.] — турски пастир из Родопите и Стара планина; скотовъдец
1оруш [същ., от тур.] — масово нападение; атака
юруш [л<елсд., от тур.] — Напред! Атака!
юрушки [прил.] — свързан или отнасящ се до юрук
юря [лсеж?д., от тур.] — Помощ!
юс [същ.] — име на старобългарските букви а и ж
юстГон [прил., неизм., от тур.] — по-горен, по-висш; превъзхождащ
юх /на юх/ [съ щ.] — напразно; накриво
юч-кьошелйя [прил., от тур.]— триъгълен
- юшур [същ., от ар.-тур.] — натурален данък; десятък
юшурджйя [същ., от ар.- тур.] — събирач или откуп- вач на данък юшур
200
яябана [същ., от пер.-тур.] —
чужбинаябапджййски [лрнл.] — чуж
дестранен; външен ябанджйя [същ., от пер.-тур.]
— чужденец, странник ябанец [съм/.] — вж. ябапджйя ябилие [същ., от тур.] — ре
мък, на който се точи бръснач
явиш [на/)., от тур.] — бавно, без бързане
явср/ин/ [същ., от пер.-тур.]— помощник, адютант
явя» явявам [гл., св. и «сс<?.]— съобщя, съобщавам; известя, известявам
ягма [същ., от тур.] — плячка, грабеж
яд [същ.] — отрова яже [жест.] — която язаджй/я/ [съм/., от тур.] —
писарязе/ка/ [мест.] — аз язлък [същ., от тур.] —
открито помещение на къща; пруст, отвод
язововци [същ., мн.] — ентусиасти; авантюристи
язък [нар., от тур.] — жалко яко [яредл.] — като яков /яково поколение/ [лрмл.]
— свързан или отнасящ се до Яков; многоброен
якоже [нар.] — както яко-яко [«ар.] — много-много ялдъзка [същ., от тур.] —
златна монета
ялдъзлйя [прил., неизм., от тур.] — златен; позлатен; лъскав; посребрен
яли [съюз] — ами ялмаз — вж. елмаз ялмазъп [прил., от тур.] —
скъпоцененялнъш — вж. янлъш ялов [прал.] — бездетен; без
плоден; безрезултатен яловар/ип/ [съмр] — пастир на
ялов добитъкяловива [съцр] — стадо от
ялови животнияма — вж. ягмаяма [сън/.] — дупка; кръпка ямб [сън/., от гр.] -- стихот
ворна стъпка от две срички, от които ударена е втората
ямболче [сън/.] — малко вълнено килимче
ямурлук [същ., от тур.] — дебела връхна селска дреха
япйчар [същ., от пер.-тур.]— турски войник с християнско потекло
янйчарски [прил.] — свързан или отнасящ се до япйчар; кръвожаден; жесток
янки [същ., от англ,] — прозвище на американец
янлъш [прил., неизм., от тур.] — объркан, сгрешен; лъжлив
янтар [същ., от рус.] — кехлибар
япали [част.] — ето япанджак [същ., от тур.] —
дебела връхна селска дреха яптърдйсам [гл., св., от тур.]
— поръчам
201
япунджак — вж. япанджак яр [същ., от тур.] — стръмен
брягярем [сьгг/.] — дървено прис
пособление за впрягане на добитък; робство, гнет
яровйт [прил.] — стръмен;гневлив; буен
яруга [същ., от тур.] — пропаст
яря сс1 [гл., несв.] - сърдя се яря сс2 [гл., несе.] — окозвам се ясак [същ., от тур.] — огра
ден имот близо до насе-. лено място; бранйще
ясак [прил., неизм., от тур,]— забранен; ограден
ясакчйя [същ.,_ от тур.] — пазач; телохранител
ясйка [сам^.] — дърво бреза, топола или трепетлика
ястелйв [лрил.]—който обича да си похапва; лаком
ястък [същ., от тур.] —
възглавница; миндер; леха за разсад
ястъклйя [прил., неизм., от тур.] — пухкав, мек
ятаган [същ., от тур.] — дълъг извит турски нож
ятак [същ., от тур.] — легло; леговище; свърталище
яхпа [същ., от тур.] — маслобойна
яхудйя [същ., от ар.-тур.] — евреин
яхър [същ., от пер.-тур.] — обор; конюшня
яцс [нар.] — твърде много ята [неихм., от тур.] — Да
живей!яшмак [същ., от тур.] —
покривало за лицето у мохамедани; навес над огнище с отвор за изтегляне на дима
ящнк [същ., от рус.] — кутия; сандъче
202