ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 12, Год. 6, 2014, 15 Юни, Неделя, Ц. 2 лв.

Снимка: Lachezar Tomov

Според философа Ка-лин Янакиев най-тъжният извод е, че управляващите продължа-ват да се задържат на власт и да я консумират алчно въпреки обществените протести и липса-та на обществена подкрепа.

"Остават много тежки и основателни съмнения, че се-гашното правителство и Народ-ното събрание ще си отидат заради задълбочилия се конф-ликт между олигархичните струк-тури и интереси, които стоят зад властимащите." Според него, случилото се по времето на кабинета "Орешарски" е повод да се постави много тежка диаг-ноза на българската политическа действителност. А тя е, че в ситуация на пълна делегитима-ция управниците успяват да се окопаят здраво във властта и да си отидат само в случай на кра-моли и неразчистени сметки между задкулисните играчи...

ЕК започна наказателна процедура срещу България заради „Южен поток“ Европейската комисия иска още от българските власти да прекратят изпъл-нението на проекта

Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради нарушение на правилата при провеждането на процедурата за избор на изпълнител на българския участък от газопровода „Южен поток“. Европейската комисия иска още от българските власти да прекратят изпълнението на проекта. Комисията е изпратила на властите у нас официално уведомително писмо, което представлява първи етап от наказателна процедура. Това потвърди за БНР Шантал Хюз, говорител по въпросите на вътрешния пазар.

Тя обясни, че стратегията за енергийна сигурност изисква новата енер-гийна инфраструктура, която се изгражда в ЕС, да отговаря на всички правила на вътрешния пазар. (Следва на 2 стр.)

РУСКИТЕ МЕРЕКЕТА, ЗА ДА ОПРАВДАЯТ КОМИСИОННИТЕ СИ, ПОЖЕРТВАХА НА-ЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА БЪЛГАРИЯ! (От стр. 1)

„Разбираме, че българското прави-телство е решило да започне строителство-то на „Южен поток“ приоритетно. Вече изра-зихме тревога, във връзка със съответстви-ята с европейското енергийно законодател-ство.

Имаме основания да смятаме, че и други правила, свързани с вътрешния па-зар, особено по отношение на възлагането на публични договори, са били нарушени при този случай“, заяви Шантал Хюз.

Именно затова ЕК е изпратила уведомителното писмо, с което иска от България информация за намеренията ѐ. Подчертава се, че докато се водят дискуси-ите между Брюксел и София, и докато се постигне съответствие на проекта с евро-пейското законодателство, комисията иска дейностите по него да бъдат прекратени.

Българското правителство разпо-лага с един месец за отговор. КРАТЪК КОМЕНТАР: Руските мерекета, за да оправдаят комисионните си, пожертваха националния интерес на България – както, прочее, са го правили винаги в историята! Вечен позор за тия предатели и подкупни угодници на руския имперски интерес! След като руската мечка сгази и продължава да гази по недопустим начин Украйна, сега дали не е решила да се пренесе и да зарипа у нас?! То щом заиграе мечката у комшията, готви се и ти да я посрещаш, май дойде това време, а?

РУСКАТА НАГЛОСТ МИНА ВСИЧКИ ГРА-НИЦИ: КОЙ УПЪЛНОМОЩИ МИЛЕР ДА ГОВОРИ ОТ ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ?!

юни 1, 2014

България, подобно на Украйна миналия октомври, е на ръба на съдбовен избор, Автор: Иво Инджев

Шефът на „Газпром” Алексей Ми-лер, цитиран от агенция РИА „Новости”, заяви днес (от името на България), че Брюксел не може да забрани на Русия да стои „Южен поток” в България. Той обеща

(от името на България) през 2015 година да потече газ през територията на България.

По този повод съм упълномощен да заявя вivo.bg (от свое име), че България ще престане да съществува като самостоя-телен субект в международните отношения, ако не вземе отношение по тази демонстра-ция, с която Москва се произнася от името на София.

Наближава моментът, когато бъл-гарските власти, подобно на украинските миналия октомври, трябва да декларират окончателното си решение за ориентацията на своята държава. Тогава президентът Виктор Янукович избра да приеме подкупа на Путин за Украйна в размер от 15 мили-арда евро, за да се откаже в последния миг от дълго обещаваната от самия него евро-пейска интеграция на страната си.

Явно подкупът на Путин в Бълга-рия е изплатен предварително, както се вижда от мълчаливото съгласие на българ-ските управляващи. Те трябва да се опре-делят дали ще останат част от европейска-та политика, или вече напълно открито ще застанат на руската антиевропейска полити-ка.

Последиците от подкупа на Путин в Украйна, който детонира протестите там, днес са известни.

Предстои да видим как ще постъпи търпеливият български народ, обработван от десетилетия да понесе „спокойно” поред-ната руска намеса в съдбовен за страната ни момент.

Изглежда, че срещу руския неоко-лониализъм няма друго средство за съпро-тива, освен организирането на Българско националноосвободително движение с всички позволени за един поробен народ средства. За целта преди всичко трябва да бъде отстранена от властта руската пета колона.

В тази връзка виж и: Милер: ЕС не може да спре “Южен поток”

РУСИЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРИМИРИ СЪС СТАТУТА НА БЪЛГАРИЯ КАТО ЕВ-РОПЕЙСКА ДЪРЖАВА

юни 1, 2014

Повече от век и половина съвре-менна история ясно показват, че Русия никога няма да се примири със статут на България като европейска държава. През 40-те години на 20 век Москва дори предп-

рие цялостно физическо унищожаване на българския национален елит за да го замес-ти с компрадорски ерзац на свои функцио-нери от български произход през втората половина на века. След рухването на режи-ма през 1989 г. бяха мобилизирани всички усилия за да се предотврати възраждане на български национален елит и пълноценна българска национална държава. Задачата изпълниха отново руските мекерета от български произход с ресурсите на специ-алните служби и чрез организирания грабеж на българското национално богатство.

Днес Москва е в стратегическо настъпление и маските паднаха – целта е открито преследвана: България – в Евра-зийския съюз, т.е. – отново под руски ботуш. Нека никой не подценява предизвикателст-вото пред българската нация – на дневен ред е нейното оцеляване във физическия и политическия смисъл на думата. Да не се заблуждаваме, че Европа ще ни спаси, че Америка ще ни спаси… Можем да се спасим само ние самите – като се еманципираме от собствената си продажна руска пета колона.

На 29 май в Аулата на Софийския университет видяхме на живо как се преми-нава поредна граница на приличие – подс-тавени лица се опитаха да осуетят една нормална публична дискусия. България е в граждански конфликт – не си затваряйте очите за това. Ако днес не приемем една решителна публична идейна битка – утре ще трябва да приемем битки от типа на тези в Луганск и Донецк. Не си правете илюзии, че има съществена разлика.

Ognyan Minchev

Виж също и: „Уолстрийт джърнъл“: На Запад расте тревогата от руското влия-ние в България

МОЙ ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР В ПРЕ-ДАВАНЕТО "ДНЕС" НА РАДИО БЛАГО-ЕВГРАД

Моят коментар в предаването на

Радио Благоевград ("Днес" – 6.06.2014 г.) може да бъде чут ето на този адрес. За всеки случай го презаписах и с таблета си и го качих в www.youtube.com:

ТЕ И РИМЛЯНИТЕ ОТДАВНА СА ГО КА-ЗАЛИ: "ИСТИНАТА РАЖДА НЕНАВИСТ, А УГОДНИЧЕСТВОТО – ПРИЯТЕЛИ"

3 "И понеже казваше истината, хора-

та не го харесваха." Из "Улица консервна", Джон Стайнбек

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да живей лицемерие-то тогава, а, какво ще кажете?!

Аз се чудех защо лицемерите са толкова много наоколо, а то за какво било – да се не начуди човек!

БОТЕВ Е ИДИОТ

ВИДЕО

Изчегъртването на всичко човешко у Ботев и превръщането му в брадат порт-рет, висящ по обществени и администра-тивни сгради и удавян всяка година в пом-позни приказки, е най-ефективният начин неговите послания да не стигат почти до никого, а опитите за анализ на творчеството и живота му да се сблъскват с тежките спомени от средното училище и с прегради-те на канона. (с въпроси от вида „как сме-еш?!“)

Речта на Президента Плевнелиев, който опита да вкара човешко измерение у Ботев, беше само мимолетен проблясък, а преди и след него се чете една и съща реч, десетки години наред.

Konstantin Pavlov

ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ПРОТИВНО НА ЖИВОТА

неделя, 1 юни 2014 г.

Какво не е образованието, Есе

Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което наричам образователна порнография – образование, което лиша-ва ученето от тръпка, интимност, отк-ривателство и интерес Автор: Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите

Във все по-разрастващата се дис-кусия за бъдещето на българското образо-вание ние не можем ясно да кажем какво трябва да се направи, докато не сме наясно какво е и какво не е образованието.

Образованието не е подготовка за бъдещето/живота. Съвременната образова-телна система е изградена около презумп-цията, че "подготвя децата за бъдещето". Тя е машина, която обучава човешките същес-тва да отлагат живота си за неопределеното бъдеще (12 години – цяла вечност за шест-седемгодишното дете на прага на система-та). Когато отложиш нещо за достатъчно дълго време, ти го убиваш. Именно за тол-кова дълъг период системата откъсва деца-та от собствения им живот. Какво е животът – това са личните преживявания, интереси, любови и радости. Системата подчинява всички тях на едно обучение от военен тип в полза на дефинирани от други хора бъдещи "правилни" преживявания, интереси, любо-ви и радости. Когато завършат, децата са така добре обучени в това, че веднага с готовност отлагат живота си за още по-неопределеното бъдеще (когато "стана пенсионер"). Те го правят, защото са напъл-но безпомощни нито да си спомнят, нито да си дефинират какви бяха собствените им интереси, преживявания и радости и какво по дяволите искат да правят с тоя живот. Те излизат от училище с отчаяна нужда някой да диктува ежедневието и живота им. Оттук и носталгията на мнозина по училищните дни, когато всичко е било организирано и определено от някой друг – защото са усво-или добре умението да се подчиняват и това са водите, в които се чувстват добре. Противно на тази система истинското образование (а не системата) е процес, който те свързва със сегашната, а не с бъдещата "действителност"

То е нещо, което поетапно осъ-ществява и заздравява връзката между уникалното ти аз и общия свят, който спо-деляш с останалите днес. То е нещо, което те прави все по-адекватен на действител-ността, а не на административните експе-риментални бълнувания. Трябва да отбеле-жим, че тези, които правят учебните прог-рами в България днес, са хора, които са по дефиниция откъснати от реалността - те се хранят от гарантираното финансиране от други хора, независимо от своето невежест-

во и пълната си непригодност. Те работят в институции, в които всеки може да безоб-разничи, тъй като няма да носи отговорност – носи я "институцията", защото тя "му е казала да прави така". Там няма никаква обратна връзка от реалността – т.е. живота; тези институции са защитени от реалността парници, в които могат да се развиват вся-какви уродства, които иначе биха били изцяло нежизнеспособни.

Система, която те откъсва от собс-твената ти воля, е система, която краде животи. Ако някой ти открадне действител-ността и те препрати към бъдещето, той е откраднал живота ти. Не е възможно да се подготвиш за никакво бъдеще, което не си създал сам. Не е възможно да се подготвиш за никакъв живот, при положение че не живееш своя. Защото друг живот на разпо-ложение нямаш. Образованието не е ходене на училище

Образованието не е всекидневно местене на телесни части от дома до една и съща сграда по едно и също време, незави-симо дали искаш или не. То не е прошнуро-ване, прономероване, чипиране и стандар-тизиране на образователни единици (разби-рай деца) с цел осигуряване контрол върху присъствието им на поточната линия. Дори когато се води добитък на паша, не се води на едно и също място всеки ден. Насилст-веното ходене на училище не гарантира нищо друго освен намразване на това учи-лище. Децата не са ни длъжни за това, че голяма част от нас като възрастни сме си избрали живот на роби, в който "всеки ден правим това, което не искаме". Истината е, че мнозина държат децата им да страдат от същото, за да не се окаже, че са се минали така жестоко напълно безпричинно, като кръгли глупци.

Няма естествен процес, който да трае по цял ден всеки ден и да протича по един и същи начин през цялата година. Жизнените процеси са винаги на сезони, циклични, на тласъци с различна интензив-ност и не преминават по строг график. Днешният високостандартизиран начин на живот е рожба на механистичния възглед за света, дошъл с индустриализацията, който поставя ефективността над живота (но накрая демонстрира възможно най-ниската ефективност). Децата не са ни длъжни, че сме се подчинили на него, и никога няма да плеснат с ръце и да го приемат и дружно да станат "отличници" просто защото ние сме казали така. Колкото и да ги прошнуроваме, стандартизираме и прономероваме, те винаги ще се бунтуват срещу това, като за целта имат два основни начина – или само-унищожение поради усещането за неадек-ватност на този противен свят, или унищо-жение на самия свят, защото е противен. Образованието не е резултати от тестове

4 Удивителна е готовността, с която

учители и родители се хвърлят и подчиня-ват живота в цялата му сложност, многооб-разие и величие на вълненията около ня-каква спорна оценка по спорни предмети, поставена чрез система, създадена от спорни личности. Колко показателна може да е една оценка за това как съм се предс-тавил, да речем, на десетгодишна възраст в представлението "попълване на квадратче-та" в дисциплина, която в момента няма нищо общо с интересите ми? Ден след ден дресираме децата да изпълняват команди, като наричаме това "учене", и им внушава-ме притеснения, стомашни язви и депресии заради неща, които нямат нищо общо с истинския живот. Внушаваме им, че животът е поредица от актове на доказване и полу-чаване на одобрение от страна на някое високопоставено лице. Подчиняваме само-оценката им като човешки същества и лич-ности на тесните празни квадрачета, които са буквална илюстрация на кръгозора на образователните чиновници. Нищо чудно, че след време се превръщат в озлобени зверчета или смачкани, изцедени човешки същества! Обсебвайки безобразно цялото им време (целодневно обучение?!) с комп-лексарско бълнуване за безконечни тестове и оценки, ние им отнемаме всяка причина да обичат този живот, както и да уважават нас – защото, освен че им внушаваме, че животът е гаден, обединяваме сили с него-вата гадост, вместо да ги спасяваме от нея, както те интуитивно очакват, че трябва да постъпи един родител. "За тяхно добро" ние сме се превърнали в техни мъчители.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) МОЯТ КОМЕНТАР: Поздравления към авторката (която имам честта да познавам лично) за чудесното есе, съдържащо толко-ва много истини! И ги казва смело, с пре-делна честност, ето това е най-приятното - понеже е рядко срещана в нашите условия добродетел. Толкова е интересно това: четеш написаното от друг човек, имайки чувството, че той казва твои лични, дълбоко изстрадани мисли! Това наистина е вълну-ващо, понеже обозначава една идейна и ценностна близост, обединяваща радетели-те, борците за свобода в българското обра-зование в една великолепна човешка общ-ност, която тепърва ще се разраства все повече – тъй като самият живот изисква да се променяме, да бъдем верни на неговото вътрешно естество. Българското образова-ние е противно на живота – от тази конста-тация се тръгва за да се осъзнае какво е потребно да се измени: то трябва да стане близко на живота, то трябва да се оживи, то трябва да стане живот, то трябва да стане плодоносна и жизнеутвърждаваща духовна дейност. Това е ядрото на новата филосо-фия и стратегия на онова автентично обра-зование, което ни е така дълбоко потребно...

КРАТКО РАЗСЪЖДЕНИЕ ЗА ЧОВЕКА – И ЗА „ФОРМАТА“ НА ЧОВЕКА И ЧОВЕШ-КОТО

юни 2, 2014

„Човекът не е като глината, на коя-то можеш да предадеш каквато си искаш форма. Той е като водата. Можеш само да й определиш посоката на движение, и то с много усилия, но не е възможно да я офор-мяш както си искаш.“

Томи Томев

МОЯТ КОМЕНТАР: Тази мисъл ми я изпра-ти с имейл моят приятел Томи Томев от Елхово. Той нарича тия свои кратички мисли „мисловни спонтанности“, това е едно много сполучливо наименование; публикувал съм такива негови мисли и в сп. ИДЕИ. Ето сега тази мисъл също е удивително изразителна, в цялата си краткост носи едно пребогато съдържание или смисъл. Той ме помоли ако искам да напиша нещичко по повод на иде-ята му; аз смятам, че много може да се пише, щото е уцелил същината на човека директно, право в сърцевината – и затова почти нищо не може да се допълни: изразил е най-същественото, и то в съвършена, пределно кратка форма. Ще опитам да напиша само едно кратко пояснение, един вид „да аргументирам“ изказването, мис-ловната му спонтанност; ето как.

Интересно е това, че нашите мис-ли, особено най-значимите, наистина са съвсем спонтанни, съвсем свободни, идват си когато искат, а иначе, ако не благоволят да дойдат сами, по никакъв начин насила не можеш да ги доведеш – или предизвикаш, породиш. Точно това се е получило в слу-чая, в този смисъл мисълта на г-н Томев е направо гениална. (Геният е това: простата, съвършенство!) Но това е страничен мо-мент. Истинското е, че в тази метафорична форма е постигнал най-същественото за човека, постигнал е неговата „същина“. А същината на човека е, че… няма същина, зададена му отвън или априори (предвари-телно, в готов вид, „по природа“), а тази същина човекът си я сътворява сам, тя се ражда сама по себе си благодарение на нашите собствени усилия, търсения, стре-

межи; при човека всичко е индивидуално – и неповторимо.

Човекът е именно нещо като „съд“, побиращ именно тази динамична човешка „същност“, която той уподобява на водата. Тази „вода“ или може да се пропилее или да затъне в равнината, образувайки блата и тресавища, или може да се употреби пози-тивно, чрез отвеждането й в подходящи „канали“ (според „терена“) – и, да речем, при някой човек енергията, дето му е отредена, бива употребена по такъв начин: той си е направил „воденица“, да мели зърно, като някогашните древни воденици. Друг може нещо друго, каквото си иска да си създаде, тук имаме безброй възможности. А водата наистина съдържа в себе си огромна енер-гия, която може да бъде употребена или за градивни цели, или разрушително: истории-те за потопа, случките с наводнения, които сполитат човеците, показват това. И цялата работа на отделно взетия човек е как, по какъв начин да употреби колосалната енер-гия, която се крие в гърдите му. Тя, вижда се, е дотолкова динамична, крехка, неустой-чива, че ние дори не бива да се уподобява-ме на скулптурите, дето боравят с глина, ето, че щом материалът е толкова подви-жен, работата тук е още по-трудна. Но и още по-вълнуваща.

Цялата работа е човек да не до-пусне да пропилее без смисъл енергията, която му е дадена. А пък водата е носител на живот и условие на живота – ето защо тази метафора е толкова плодотворна. Всъщност „енергията“, за която говоря, вложена у човека, е жизнената сила, с която се раждаме – и която можем или да акуму-лираме и увеличаваме, или пък можем да е пропиляваме. От нас обаче зависи всичко. Цялата работа опира значи до избор на посока, в която „водата“ да потече, и това става с доста усилия, а като потече веднъж водата, и то във вярната посока, работите вече са наред. А пък нали казваме и това: „Там, където е текло, пак ще тече!“, нали знаете тази поговорка? Ето, и тя по велико-лепен начин се свързва с метафората на Томи. Виждате, как всичко си отива на точ-ното място. Толкова е чудесно това, нали? Цяла една философия на човека се крие в неговата мисловна спонтанност, в неговата тъй великолепна идея!

Поздрави, Томи, приятелю, душата ти е родила една истина, която си заслужа-ва да се знае от много хора! Ето затова и пиша тия неща, дано спомогна по този на-чин тя да стигне до душите на повече хора. И то най-вече да „попие“ в душите на мла-дите, щото там е важният момент: те имен-но в отговорния период, в който живеят, избират в коя посока да потече „водата“, дали силата й ще задвижи каквито си искате там „механизми“, или пък, в най-лошия случай, ще наводни някаква низина, образу-вайки само блата, тресавища – пълни с какви ли не чудовища, пълни с жаби, с гу-

5 щери, със змии. Което, разбира се, не бива да бъде допускано. Ако „водата“ на някой човек е преизобилна, тя може да образува, да речем, някакъв воден басейн, примерно езеро, има такива красиви езера, че дъхът ти може да спре като ги гледаш (Рилските езера, примерно), а пък душите на най-надарените хора не са просто потоци, ручеи или реки, а цели морета, дори цели океани – с такова нещо, предполагам, е душата на гения, необятна, пълна със страховита духовна сила! Която може да бъде както разрушителна, така и съзидателна. Други хора просто се давят в тях поради неумение да плуват, но има и умели плувци, който правят в мисловните океани на гениите какви ли не чудеса, нали така? Има способ-ни мореплаватели, дето без страх порят вълните. И така нататък. Може още много да се мисли в тази очертана от твоята ми-съл посока, Томи.

Морето по начало е символ на жи-вота изобщо. Тя затова всяка „вода“ на човек се стреми към морето, към световния океан в крайна сметка. това най-динамично нещо, дето съставя човешката същност, е мисълта, е духът на човека. Със своя дух човекът е причастен на общия дух, на ду-ховността сама по себе си, в крайна сметка на Божия Дух. Тия неща са все свързани. Ако една „вода“ или „река“ има злата участ да потече в песъчлива почва, трудно ще може да стигне донякъде. Някои „води“ пък потъват без следа в пустинята, затова каз-ваме, че нещо било „духовна пустиня“; такъв обикновено е краят за ония „води“, които не възприемат себе си като проява на нещо много по-грандиозно, именно на духа сам по себе си, а се вманиачават да се мислят за всичко на този свят, за самодос-татъчни. Такива човеци („води“) даже треса-вище няма да образуват, а потъват безс-ледно в пясъците на своята пустиня.

Щото човекът сам създава и тере-на, мястото, където ще тече „водата“ му: светът също е наше собствено творение. Светът на свободния и на несвободния човек са различни, те живеят в принципно различни светове. Затуй световете на някой хора са именно духовни пустини, в чиито пясъци потъва не само тяхната „вода“, а и всяка друга – стига да попадне в техните жадни пясъци. Други хора пък успяват да създадат с водата си прекрасни цветни градини, нали така? Ето докъде стигнахме, но да спирам, че май казах главното – да-ли?!

Хубав ден на всички, дето имаха търпението да прочетат докрай тази моя философска „нелепица“! На някои хора, предполагам, написаното им звучи като „ужасно отегчително празнословие“.

Не знам. С нищо не мога да помог-на на такива.

От тях си зависи всичко…

КАЖИ МИ, КАЖИ, БЕДНИЙ НАРОДЕ, КОЙ ТЕ В ТАЗ РАБСКА ЛЮЛКА ЛЮЛЕЕ?

ЕЛЕГИЯ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!" Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?! Той ли? – кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана – рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи. Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости! А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода! в. „Свобода” І, бр. 37, 8. VІІІ. 1870 г. ПОСТСКРИПТУМ:

Изглежда съм започнал да се по-

бърквам нещо, най-вероятно е така, но като

прочетох това, което многоуважаемият колега Русев е написал в съпровод на гор-ното стихотворение (той публикува това нещо във Фейсбук) – а именно: "Ако Христо Ботев беше жив днес – със сигурност биха го убили, или поне биха обругавали, съдили, обявявали за рушител..." – та значи като прочетох неговото безспорно вярно съждение за Ботев, в главата ми за миг мина следната отвратителна мисъл: мили Боже, не знам защо, но ето мен самия напоследък постоянно също ме ругаят, съдят ме (и то в буквалния смисъл, именно дадоха ме на съд за "обида", щото в едно свое есе съм си позволил да кажа какво мисля по повод на безчинствата на едни администратори в образованието!), не само че ме обявяват за разрушител на Система-та, ами и за да докажат на целия свят колко съм опасен и вреден, тия дни ме и уволниха от училището, където много години бях преподавател по философия и гражданско образование, та какво в такъв случай изли-за?!

Ами излиза, че само още дето не съм убит като Ботева, ама и в тази посока доста се работи, в последните години на гонения здравето ми рухна дотам, че вече съм официално инвалидизиран, което е добра предпоставка и за скорошното ми окончателно и безвъзвратно ликвидиране, за изваждането ми от живота, и в такъв смисъл, повтарям, какво излиза?! Да бе, знам, ще бъда обявен, че съм луд, щом ми хрумват такива кощунствени мисли, аз, разбира се, и не мога да си помисля да се сравнявам с Ботева, но ето, факт е, че съм и гонен, и руган, и обиждан, и плют както него самия, имам предвид Ботева, "благо-разумните" в онуй време са го плюли, нари-чали са го какъв ли не, смятали са за "без-делник", за "нехранимайко", за "пропаднал", за "хаймана", как ли не са го наричали, а пък накрая са го и убили, щото и той, милият, се оказа много вреден – и крайно опасен!

Та значи без да имам каквато и гнусна мисъл да се сравнявам с Ботева, но си позволявам да кажа на основата на моя, пък и на толкова много други примери: ний и до ден днешен по досущ същия начин, по който сме постъпили тогава с Ботева, пос-тъпваме сега и с всички, които не са като онази безмълвна робска сган, за която пише с такава болка поетът, да, у нас продължа-ват да ругаят и да хулят всичко, що е лич-ност, проклинат всичко, що е привързано към свободата, що иска да живее достойно, гонят и преследват всичко онова, що прези-ра да живее на колене – ето това, позволете ми, ще го кажа и заявя, пък нека да ме мис-лят за какъвто си искат, за какъвто им е угодно!

ЖИВОТЪТ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА, НИЙ НЕГО НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАДХИТРИМ, ГОРКО НА ОНИЯ, ДЕТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ

6 МОГАТ ДА ПРЕЦАКАТ, ДА НАДХИТРЯТ ЖИВОТА

понеделник, 2 юни 2014 г.

Един приятел ми написа писмо, в което ми зададе въпрос, касаещ бъдещето ми, именно какво смятам да правя оттук-нататък – след като по такъв груб, безцере-монен начин бях уволнен от училището, в което премина почти половината от моята кариера на учител, на преподавател по философия и гражданско образование, т.е. ПГЕЕ-Пловдив. Ето какво той ме запита и по-долу можете да видите как аз му отвър-нах:

А ти как си, как преодоляваш трудностите, които се "стовариха" на главата ти в последно време. Какви са намеренията ти за напред?

Отвърнах му, между другото, и ето това:

А иначе какво да ти кажа, справям се някак след удара, който ми нанесоха другарите (уволнявайки ме от училище), вярно, обидно е на моите години да ме обявят за "пълен некадърник", за "изцяло негоден" и на това основание да ме изритат като мръсно коте, но аз друго от тях не съм и очаквал де, те само това могат. А за бъ-дещето какво да ти кажа, имам чувството, че и "висшите сили" – Бог – тук сякаш се намесиха и ме спасиха временно, давайки ми възможност да си почина малко, щото на онзи всекидневен тормоз, дето директорка-та ми организира, вече не се издържаше, а ето сега за една година ще мога хем да си почина, хем, живот и здраве да е, и да по-напиша нещо, нещо по-сериозно, щото напоследък се наложи да се занимавам все с глупости (е, да се надявам, не са съвсем глупости тия мои писания за образованието де, знам ли?).

Не знам каква почивка обаче ще е всичко това, след като се налага да се разп-равям със съдилища и с адвокати, но какво да правя, такава ми е била съдбата. Разби-ра се, няма да се оставя да ме подритват другарите така грозно, ще си потърся пра-вата. Ще направя нужното да постигна не само нравствен, но и правен реванш, щото в тази държава все пак трябва да се покаже, че на самозабравилите се властници не можем да им позволим така грозно да пос-тъпват с човека, така безпардонно да се подиграват с него, да го тъпчат, да се изде-вателстват както им дойде на акъла, тая няма да я бъде, да имат много здраве от мен, но аз това няма да го допусна. Ще им докажа, че така не може да се постъпва с

човек, ето, заради тази работа аз ще сторя нужното, ще направя онова, за което ме зове дългът.

Разбира се, като се правят такива глупости, тия, дето дръзват да постъпват така, обикновено много ще съжаляват след това че са си го позволили. Те си въобразя-ват, че правят зло, а всъщност правят доб-ро, нали знаеш как Гьоте представя проко-бата на Мефистофел (а тя, предполагам, е валидна за всички негови служители), имен-но да са „част от оная сила, която винаги иска злото и винаги създава доброто". А у нас го казваме иначе: "Иска да ми избоде очите, а ми изписва веждите!". Тъй че аз лично съвсем не завиждам на тия, дето по този начин действат без да се замислят особено, мислят си, че вредят, че правят зло, а всъщност ефектът от всичко е съвсем бумерангов, обратен на желания, постигат добро, а пък злото се връща към тях сами-те. Затуй е разумно човек никога да не се опитва да причинява зло някому, щото в крайна сметка сам пострадва, злото винаги се връща при причинителя си. И затова е така глупаво изобщо да се прави зло няко-му, ама на, има хора, които не мирясват и по този начин сами си подготвят банкрута. Абе животът си знае работата, ний него не можем да го надхитрим, горко на ония, дето си мислят, че могат да прецакат, да надхит-рят живота – прецаканите са само те!

Аз затова се удивлявам на това, което ми каза един мъдър човек тия дни, който като ме срещна ме попита истина ли е това, дето чувал, именно, че директорката ме била уволнила, казах му да, самата истина е, той тогава се хвана за главата и рече:

- И какво толкова иска тя от тебе?! Как е възможно това? Тя за каква се мис-ли?! Да ти отнеме хляба, да се погаври, да унижи човека – и какъв е смисъла?! Как е възможно така грозно да се тъпче човещи-ната? Само тя ли ще живее, а другите да мрат, така ли?! Боже, какви хора имало?! Грехота е това, голям грях, самозабравили се човек по този начин, добро не го чака, и той сам ще си навлече бедите. Тъй че има Един Истински Съдник, той на всички ще въздаде най-справедливо, в това число и на тия, дето са така пощръклели. Заради пус-тата власт са пощръклели така, аз знам това, щото съм съм бил много години на власт.

Това ми каза този мъдър човек. Няма за кажа кой е той, но мнозина, дето познават училището, дето знаят ония негови доайени, дето също бяха изгонени по недо-пустим начин от директорката, непременно ще се сети кой е той. Пиша тия неща, та да се види и другата гледна точка към случва-щото се. А някои сега нека да си ликуват, че "злодеят Грънчаров" го няма там вече. Примерно, един учител в ПГЕЕ-Пловдив, с когото никога не съм имал никакви лоши отношения, и дума напреки не си бяхме

казали, ала който откакто ни дойде новата директорка и покрай моите спорове с нея стигна дотам да се настрои срещу мен (зер, началството никога не греши!), че даже да не ме поздравява като ме срещне (!), като чул на оня учителски съвет, на който една част даже ръкопляскали като чули от устата на директорката, че вече съм уволнен (!!), та той, горкият, простенал прочувствено ето как, но така, че да чуе даже миловидната иначе директорка:

- Е, най-после го уволниха, браво, това отдавна трябваше да стане, даже много се забави – отдавна тоя трябваше да бъде уволнен!

Простенал това той най-чистосър-дечно, направил очакваното и желано добро впечатление на толкова суспектната по тия неща директорка (та нали от нея зависи разпределението на прословутото "допъл-нително материално стимулиране"?!), а пък на мен след това поне десетина погнусени хора, присъствали на събитието, ми позвъ-ниха да ми кажат докъде се е стигнало вече. Но този случай само потвърждава истин-ността на тезата ми, че в нравствено отно-шение ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив е вече направо отвратителна. Никой не е очаквал, че едно престижното училище може да деградира до такава степен за някакви си три годинки. Но ето, могло. Това само по себе си е интересен феномен, който аз отдавна изучавам. И ето, сега имам вече време да обобщя наблюденията и анализи-те си, от което ще излезе поне още една книга.

Затуй да сядам да работя, че там е истината. Най-много работих докато бях на работа в тия 30 години тъкмо когато съм бил "свободен", примерно в отпуска, във ваканция, някои хора сме така, почивка не знаем какво е, ето, сега пак ми се откри голямо поле за работа, да запретвам ръка-ви, че времето не чака. Хубав ден на всички! Работете и не мислете за друго, другото ще дойде само, а истината е в работата! Да съм "безработен" при това положение ли? Аз не мога да си представя какво е това нещо "безработен"... работа винаги има, прекалено много, до шия даже!

АБЕ, МАЛОДУШНИЦИ, АБЕ, МИЖИТУРКИ, ИМА ЛИ СРЕД ВАС НЯКОЕ И ДРУГО ЧЕДО НА БОТЕВА БЕ, А?!

... Аз не съм способен да тропам

по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер. Аз ще направя ръ-

7 цете си на чукове, кожата си на тъпан, гла-вата си на бомба, пък ще да изляза на бор-ба със стихиите.

ХРИСТО БОТЕВ

НАИСТИНА, КОЙ НИ Е КРИВ ЧЕ СМЕ ПРОЧУТИ С ВОЛСКОТО СИ ТЪРПЕНИЕ – И С ПОНОСИМОСТТА СИ СПРЯМО ВСЯ-КАКВИ ГАВРИ?

Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно от-ношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.

Публикувано във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13,

Христо Ботйов

НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МИНИСТЪРКА ПОЧНА ДА Й СЕ МЕРЖЕЛЕЕ ПЪЛНИЯТ КОМУНИЗЪМ – КАТО "ИДЕАЛ" И КАТО СТИМУЛ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕ НА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ!

вторник, 3 юни 2014 г.

По повод радостната новина, ид-ваща от образователното министерство – виж Министър Клисарова: По един учеб-ник за всеки предмет – моя милост първо-начално не се сдържа да възкликне във Фейсбук ето така: "Тия пък започнаха да въвеждат пълен комунизъм в образовани-ето!". Интересно е, че във фейсбук-групата на учителите мнозина възприеха новината, видите ли, като "положителна"; в тази връз-ка Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите каза нещо, което е вярно, което подкрепям: той сравни учебниците с... пици, а учителите – с разносвачи на пица; ето точните му думи: Явор Ганчев каза: Аз не разбирам, това група на учители ли е или е група на раз-носвачи на пица? Има пица – разнасят.

Няма пица – не разнасят. Ако има три вида пица, настъпва драма, защото не е ясно коя е правилната пица.

А колко от тях могат сами да нап-равят пица? А колко от тях биха направили пицата заедно с тези, които ще я ядат? Иначе самочувствието – като на нещо като национално богатство...

Не! Само един учебник по всички предмети за един клас! С номерирани стра-ници с календар: на тази и тази дата – от тази до тази страница! Трябва напълно да отпадне необходимостта от мислене! И възмущението да се концентрира върху евентуалните печатни грешки, които може да не отчетат някой дълъг уикенд, когато ще настъпи пълно объркване и хаос, защото ще трябва да се вземе решение – О, ужас! Решение! – нещо да се прочете от учебника не на датата, за която е напечатано!

Раз-нос-ва-чи-на-пи-ца! Да са меки с тях жените и мъжете им, а на 24 май ми-нистърът да ги похвали по телевизора като спасители на българския дух.

Ето и още няколко изразителни мнения по така и така повдигнатата тема: Stoyan Pavlov каза: Да направят и по един учебен предмет на година. И по един час седмично. Генади Тончев каза: Да – и предметът да е "История на БКП", нали?!

ПРОМЯНАТА СЕ СВЕЖДА ДО ТОВА УЧЕ-НИЦИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ ДА БЪДАТ ПЪЛ-НОПРАВНИ СУБЕКТИ НА УЧЕНЕТО, А НЕ ДА СИ ОСТАНАТ ПРОСТИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ВОЛЯТА НА МИНИСТЕРСКИТЕ ЧИ-НОВНИЦИ

вторник, 3 юни 2014 г.

По повод на есето на Гаяне Мина-сян на тема Какво не е образованието, публикувана във в-к СЕГА (аз представих в блога си тази публикация ето тук: Днешното образование е противно на живота), и във форума на вестника, и във Фейсбук текат направо изтощителни и при това много показателни дискусии. Ето един фрагмент от тях, като си запазвам правото да посоча и други, вече съвсем умопомра-чителни мнения – щом ми се открие време за това; цялата работа е, че повечето хора

се изказват рязко отрицателно за разби-рането на г-жа Минасян, при това нето на г-жа Минасян, при това признавай-ки, че не били имали търпение да изчетат есето й, което ме провокира да напиша ето какво: Ангел Грънчаров каза: Много интересно е как хора, които сами твърдят, че не били имали търпението да прочетат обсъжданата статия, в същото време се осмеляват да твърдят, че не били съгласни с нейните тези! :-) "Не знам и не ща да знам какво точно твърдиш, но твърдо знам това, че не съм съгласен с теб!" – това е специфично нашенски принос в световната практика на дискутирането. Тия хора явно успяват да "надушат" колко са, видите ли, "вредни" идеите, за които хал-хабер си нямат. Имам предвид повечето от изказалите се във форума на в-к СЕГА, пък и някои от тук изказалите се. Имам чувството, че повечето хора не полагат никакви усилия да схванат нищо различно от тяхна собствена бедна и схематична представа. Което и е демонст-рация за това колко погрешно устроена е нашата образователна система, щото тия хора са именно нейни образцови продукти... Tanya Georgieva каза: Пак прочетох стати-ята. Съгласна съм, че образованието не е това, което ни се натрапва като закони, система и пр.и пр. Но като неин продукт искам някой осъзнал се да ми посочи как, аджеба, да постигнем това, различното от моята бедна и схематична представа. Явор Ганчев каза: Като почнем да се хра-ним тогава, когато сме гладни, да ядем това, което искаме и обичаме и колкото трябва, за да се наситим. И като почнем сами да си готвим. И най-постната манджа, направена собственоръчно, е по-вкусна (и по-полезна) от полуфабриката от супермар-кета. И най-засуканата манджа е омразна, ако ти я тъпчат насила. Живко Русев каза: Веднъж Буда срещнал една гладна тигрица. И й позволил да го изяде, за да и покаже, че е по-добър... Ангел Грънчаров каза: Г-н Русев, предпо-лагам, като учител е до такава степен пок-лонник на Системата, че без замисляне се оставя да бъде изяден от нея. Така ще възтържествува не само будизмът, не само Системата-тигър ще бъде доволна, но и... добротата в света ще достигне своя апогей! Дайте да се целуваме и да се обичаме, важното е Системата да е доволна от нас, да ни гали по послушните главички, а пък на некой празник и орден могат да ни връчат разчувстваните началници!

Госпожо Георгиева, г-н Ганчев Ви обясни същината на работата изключително понятно, но ще се пробвам и аз. Онова, което тласка хората към учене, е удивлени-ето, учудването, любопитството. Следвайки

8 този естествен порив, човек развива своите способности за мислене и разбиране, това спомага за ориентацията му света и за "вграждането" му в един свят, който следва да е близък на човека. Излиза, че ония, които се занимават с тия неща, които участ-ват в реалния процес на учене, обучение и образование, би следвало да имат правата да решават какво, колко, как, кога и т.н. да учат, с оглед ученето да е ефективно, ис-тинско, пълноценно, а образованието да е смислено, да постига целите си.

За момента друг решава какво, ко-га, как и пр. да учат, поради което се обезс-мисля цялата работа и нещата не вървят: децата, младите хора намразват за цял живот ученето, щото то им се натрапва по принуда, а учителите стават скучни изпъл-нители на глупавите предписания на минис-терските чиновници. Нано Ви помогнах с нещичко да разберете къде е същината на проблема.

ГЛУПОСТИТЕ НА РОДНАТА АДМИНИСТ-РАЦИЯ НЕ ПРЕСЕКВАТ: НОВ СКАНДАЛЕН ШЕДЬОВЪР СЪТВОРИХА ТОЗИ ПЪТ ОТ ИНСПЕКЦИЯ НА ТРУДА В ПЛОВДИВ!

вторник, 3 юни 2014 г.

Още един гениален администрати-вен шедьовър, този път от Инспекцията по труда: дали били разрешение за уволнение-то ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (въпреки че съм защитен от закона поради инвалидност!), ала не щат да разкрият същинските мотиви за това тяхно разреше-ние, тия мотиви, видите ли, били "строго пазена държавна тайна", били "секретни" и трябвало навеки да останат неизвестни! С което само се издават, че мотивите им не струват, че липсват, че са изцяло субектив-ни и несъстоятелни, примерно, че директо-рът на Инспекцията по труда в Пловдив г-н Атанас Чернаев, понеже е голям кавалер, не отказващ на дами, просто е решил да направи "лична услуга" на тъй упоритата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анас-

тасова, а, г-н Чернаев, как Ви звучи един такъв "мотив", какво ще кажете?

Или просто с г-жа Анастасова сте от една и съща партия (ГЕРБ) и по тази причина решихте да способствате за изпъл-нението на нейната политическа наказател-на репресия върху мен? Вие не се ли усе-тихте, че слагайки булото на "държавната тайна" и на "секретността" върху решението си дадохте повод да бъдат издигани какви ли не предположения за същинските мотиви на Вашето тъй куриозно и скандално, а явно също така и съвсем противозаконно разре-шение?

А може би по линия на ДС Ви на-тиснаха да дадете разрешение, а, г-н Чер-наев, каже де, то тия неща са близки до ума, а пък загадката е интригуваща, признайте поне това? Аз днес-утре ще Ви навестя, ще Ви посетя и ще поискам в лицето ми да кажете точните мотиви. Аз съм упорит чо-век, за мен истината има значение, ето, отказахте да ми дадете документите, които сте подписал, това ми показва, че явно Ви е неудобно да признаете какви са точните мотиви, но поне за това ли не се усетихте: че по този начин на дело признахте, че щом ги криете така усърдно мотивите Ви явно не струват, мотивите Ви са съвсем негодни?!

АКТ ПОРЕДЕН НА АБСУРДИСТКАТА НА-ШЕНСКА ПИЕСА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ЕСТЬ ЧЕЛОВЕКА, ЕСТЬ ПРОБЛЕМА, НЕТ ЧЕ-ЛОВЕКА – НЕТ ПРОБЛЕМЫ!"

вторник, 3 юни 2014 г.

По повод на тъй куриозния отказ на Инспекцията по труда да ми даде въз-можност да се запозная (по Закона за дос-тъп до информация) с документите около нейното разрешение да бъда уволнен от длъжността учител по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив, из-

вършено наскоро от прочутата директорка на това училище г-жа Стоянка Анастасова (виж Глупостите на родната администра-ция не пресекват: нов скандален шедьо-вър сътвориха този път от Инспекция на труда в Пловдив! където можете да видите и копия на този същия документ) и понеже в отношенията с родните администратори човек трябва да е наясно с техния мантали-тет, т.е. ако отидеш без надлежно написана "молба" мигновено ще те върнат, ще кажат "Не може!" и пр., затуй тази сутрин ми се налага да напиша следното прошение до директора на ИТ-Пловдив г-н А.Чернаев, който допусна така наивно да поучаства в игричките на толкова неуморната директор-ка на ПГЕЕ-Пловдив:

До инж. Румяна Михайлова, изпълнителен

директор на Главна инспекция по труда До инж. Атанас Ангелов Чернаев, Дирек-

тор на Дирекция "Инспекция по труда - Пловдив"

КОПИЕ: До г-н Константин Пенчев, Омбуд-сман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Комисията за защита от дискриминация, София

ЗАЯВЛЕНИЕ

от Ангел И.Грънчаров, живущ на адрес...

Уважаема госпожо Изпълнителен

Директор, Изпращам Ви за сведение текста

на мое ЗАЯВЛЕНИЕ, което под формата на "Открито писмо" публикувам в блога си и също така изпращам непосредствено до инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция "Инспекция по труда - Пловдив"; правя го, защото ми се ще да Ви информи-рам за една крайно любопитна история, която се оформи в ръководеното от Вас, г-жо Михайлова, ведомство; по-нататък по тази причина в текста си ще се обръщам само към г-н Чернаев.

Уважаеми господин Омбудсман, Позволявам си да пратя и Вам ко-

пие от този документ, щото, предполагам, вече и Вие като мен изпитвате изследова-телски интерес да разберете докъде ще доведе онази епична административна сага, с която се наложи да Ви запознавам в тече-ние на последните няколко години; ако пък ведомството Ви все пак би могло да повли-

9 яе някак на тези нашенски уникално инте-ресни администратори, способни явно на всякакви бабаитщини, ще Ви бъда безкрай-но признателен. Явно сме далеч от онзи момент, в който представителите на бъл-гарската администрация ще заработят по европейски правила, когато в родната ад-министрация ще се възцарят европейски нрави; аз лично се съмнявам, че такъв прекрасен ден ще настъпи скоро, в обозри-мото бъдеще.

Драги г-н Чернаев, Тъй като на 19 май 2014 г. бях

уволнен от длъжността учител по филосо-фия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и то по съвсем абсурдни, очевидно несъстоятелни и дори изцяло смехотворни "мотиви", съчинени от бляскавата литера-торка и директор на същото това училище г-жа Стоянка Анастасова, и то при положе-ние, че съм защитен от закона, бидейки инвалидизиран с 62 % инвалидност, та в тази връзка възникна любопитния въпрос: на какво основание ръководената от Вас Дирекция на Инспекцията по труда даде тъй любезното съгласие да бъда уволнен и по този начин позволи да бъде въвлечена в осъществената от въпросното длъжностно лице наказателна репресия върху моя ми-лост? С оглед да задоволя интереса си по този наистина интригуващ въпрос веднага след уволнението си посетих Вашата кан-целария, Вие тогава отсъствахте, но Ваши-те секретарки ме посъветваха в писмен вид да поискам да бъда запознат с интересува-щите ме документи около преписката между Вас и г-жа Анастасова по моя случай, което именно и сторих.

Вчера получих крайно, направо потресаващо интересен отговор от Главна инспекция по труда, подписан от г-н Г.Милчин, главен секретар (виж: Глупостите на родната администрация не пресекват: нов скандален шедьовър сътвориха този път от Инспекция на труда в Пловдив!), с което категорично ми се отказва достъп до информация по крайно несъстоятелен "мотив", именно, доколкото разбрах, че тази информация била нямала "обществен характер" – сякаш моя милост не е част от това наше общество?! Както и да е, мен не ме задоволява пускането на такова едно було на "държавната тайна" върху информация, която пряко ме засяга, а и, подозирам не без основание, че в случая

Инспекцията по труда във Ваше лице, да-вайки толкова любезно съгласие да бъда уволнен от г-жа Анастасова, е позволила да бъде въвлечена в нейната наказателна репресия върху мен, независимо че съм защитено от закона лице и имам съответни-те права, които за Вас явно не означават нищо. В тази връзка си позволявам да заявя следното:

1.) Протестирам срещу баналната административна игричка, която ми устроих-те, за да "оправдаете" и да скриете грешка-та или произвола, който сте допуснал, да-вайки съгласие за уволнението ми;

2.) Не си мислете, че съм толкова наивен, че да позволя да ме залъгвате по такъв един баламски начин;

3.) Щом цялата преписка по моя

случай е обявена за "строго пазена държав-на тайна", не се ли усещате, че по този начин фактически признавате, че основани-ята Ви да дадете разрешение за уволнение-то ми са напълно несериозни – щото ако бяха основателни, тогава нямаше да Ви се налага да разигравате тия административни игрички около скриването на информацията за тях от мен;

4.) Настоявам да ми дадете точна и задоволителна информация в писмен вид на какво действително основание все пак така трогателно любезно откликнахте на искането от страна на г-жа Анастасова да бъда непременно уволнен и мигновено го задоволихте;

5.) Държа да Ви уведомя, че въп-росната администраторка в продължение на повече от две години си позволи да проведе срещу мен една по същество политически мотивирана и като такава съвсем недопус-тима административна кампания по моето дискредитиране като личност, като ангажи-ран гражданин и като преподавател, която най-сетне биде увенчана с моето по същес-тво волунтаристично и изцяло репресивно уволнение; Вие като длъжностно лице, призвано по закон да не допускате в ника-къв случай такива субективистки админист-ративни рецидиви, не само че си позволихте лукса да се включите в игричките на г-жа Анастасова, но си и позволихте да санкцио-нирате нейната акция, с цялата пълнота на поверената Ви власт, като "законна" и "ос-нователна" – с което поехте голяма отго-ворност, за което ще Ви бъде потърсена

пълната отговорност по съответния зако-нов ред;

6.) Държа да Ви уведомя също, че живеем в правова и демократична държава, член на Европейския съюз, в която правата на човешките същества и на индивидите все нещо означават, сиреч, и в нашата страна е недопустимо да бъдат погазвани по такъв груб, несъвместим с никакъв морал и закон начин;

7.) Уволнението ми стана седмица след като си позволих, в качеството ми на граждански ангажиран блогър и политически анализатор да напиша и да публикувам в блога си едно Открито писмо до Бойко Борисов, по време на управлението на който г-жа Анастасова биде назначена за директор на ПГЕЕ-Пловдив; тя не престава да демонстрира приближеността си до тази същата политическа сила и възможностите си да си прави каквото си поиска, каквото й скимне; подозирам, че главният мотив за уволнението ми е упражнен натиск върху нея от упомената политическа сила; Вие, г-н Чернаев, давате ли си сметка какъв непрос-тим гаф сте сътворил след като по един такъв маниер, характерен за мафията, сте допуснал да бъдете въвлечен и да участва-те, бидейки държавен служител, в една такава по същество политическа и недопус-тимо репресивна акция по моето уволнение и по смазването ми като личност, като про-фесионалист и като ангажиран гражданин?!

8.) Разминаванията и споровете ми с г-жа Анастасова, за които аз редовно съм уведомявал читателите на моя блог, по същество се свеждат до една ценностна и като такава и политическа несъвместимост (политиката по идея не е нищо друго освен "работа за общото благо", моля да не схва-щате това понятие в неговия елементарен смисъл), тъй като аз съм привърженик на демократичния дебат в управлението на нашата училищна общност, а г-жа Анаста-сова е привърженичка на авторитарния и командно-административен модел, стил и подход; е, на тази основа ние имахме сери-озни разминавания, според нейната концеп-ция аз мигновено бях категоризиран като "народен враг", подлежащ на унищожение - с оглед запазване на катастрофалното статукво; е, тя е упорит човек и администра-тор, доведе работата до осъществяване на заветната си цел (знаете желязното сталин-ско правило, на което тя е така вярна: "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!", няма да Ви превеждам от руски тия думи, щото фамилията Ви ми звучи някак си по руски!), но Вие като длъжностно лице дадохте решаващия принос за пости-гането на такава една политическа по съ-ществото си репресия; надявам се си дава-те сметка в каква превъзходна каша се забъркахте – и докъде може да Ви доведе разнищването на един такъв казус от упъл-номощените за това органи;

10 9.) Ползвам се от случая да Ви

уведомя, че като демократично мислещ човек аз няма да допусна правата ми да бъдат потъпквани по такъв грозен начин и ще се боря докрай, включително, ако се наложи, ще се обърна не само до българс-ките, но и до европейските съдебни органи и институции; бъдете спокоен, няма да дезер-тирам от гражданския си дълг; тъй че имай-те добрината да предотвратите разраства-нето на скандала докато е време;

10.) С настоящето давам заявката да се срещна с Вас, моля да ме определите ден и час за аудиенция, ще ми се да видя как в лицето ми ще съумеете да дадете някакви обяснения по повод на историята, в която се забъркахте, явно воден от усеща-нето за някакво административно всемогъ-щество и всевластие; е, имайте много здра-ве от мен, ще ви кажа и това: не е така, някой Ви е излъгал и страшно сте се подвел щом сте си позволил лукса да мислите в такава една анахронична посока.

Ще очаквам с неимоверно силно любопитство реакцията Ви! Приятно дирек-торстване! 3 юни 2014 г. Пловдив ПОДПИС: (А.Грънчаров)

КАКВА УМИЛИТЕЛНА „ДЕМОКРАЦИЯ“ ОТ СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ ТИП ВЗЕ ДА ЦЪФТИ У НАШЕНСКО!

юни 3, 2014

Училищен директор оцеля на избори

Павел Павлов получи кредит на доверие да ръководи училището си още 4 г.

Училищен директор от Шумен оце-ля при вот на доверие и призова колегите си в страната да последват примера му, защо-то „не боли“. Честната дума на колектива пък, пусната в урна, е единственият начин да разбереш дали харесват работата ти. В момента въпросът с мандатността не е решен от закона и имало вечни директори. Както „Труд“ писа, Павел Павлов, шеф на Второ основно училище „Д-р Петър Берон“, сам си организира гласуване с бюлетина, в която попита колегите дали ще му дадат кредит на доверие за още 4 г.

В понеделник в учителската стая на училището се събраха 36 души. Като на истински избори, присъстващите определи-ха СИК от трима души, имаха урна и я запе-чатаха. Ползваха и параван, облепен с детски рисунки, зад който се попълваха бюлетините. „Недейте да ме жалите. Имам предложения за друга работа и в пъти по-висока заплата. Не ви обещавам цветя и рози, въпреки че ги заслужавате, а работа и слава!“, провикна се преди вота директо-рът…

И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, и так далее. Ето какъв грозен комен-тар си позволи да напише моя милост по-неже съм крайно лош човек:

Колко трогателно! :-) Ще се разп-лача даже, какъв покъртителен „демократи-зъм“, каква чудесна идилия! :-) Този дирек-тор си е позволил провеждането на такъв един абсолютен „демократичен“ фарс с оглед да демонстрира непоклатимостта си и за да се погаври над покорния и унизен „колектив“ – нима мислите, че някой ще се осмели да не гласува за „шефа“, та след това да си има главоболия?! Който не поз-нава отвратителната атмосфера в училища-та, превърнати обикновено във феодално и мафиотско владение на всемогъщия пожиз-нен директор, може да се впечатли от „де-мократичността“ на този фарс, но разбира-щите положението го възприемат като още една гавра над обръгналото от издевателс-тва учителско съсловие…

Не познавам този директор и това училище и се изказвам принципно. Ако ситуацията там е изключение, то изключе-нието потвърждава правилото. Но по прин-цип казано ако атмосферата е демократич-на, то резултатите от „избора“ нямаше да бъдат от типа „демокрация в Северна Ко-рея“, именно да бъдат 99,99 % в полза на единствената кандидатура. А защо липсва-ше алтернатива, защо липсваше друг кан-дидат, какъв демократичен избор е този, в който има само един кандидат? Между какво „избирахте“? Ако обстановката – нравствена и психологическа – е нормална, щеше да има и против, щом няма, работите са твърде подозрителни. Долавям ужасен авторитаризъм, пък макар и мек, макар и кадифян… В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ВСИЧ-КО Е ТЪКМО НАОПАКИ – В СРАВНЕНИЕ С КАКТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ!

Чета една статия за образованието във Финландия. И ето на какво попадам:

"Но високата мотивация на учи-

телите не идва само от престижната и високо платена професия, но повече от свободата на действие, автономността с която разполагат. Във Финландия не се работи със стандартизирани изпитни системи, а учителите имат право сами да

избират методите на преподаване, както и материалите, с които работят. Това им дава както изключителна авто-номност, така и голяма отговорност. В същото време правителството и гражда-ните имат високо ниво на доверие към учителите... Свободата на работа е изк-лючително ценена от учителите, които дават на учениците да слушат със слу-шалки музика докато решават задачи ако това им помага за концентрация. Гимна-зистът сам определя кога се яви на мату-ра и колко години са му необходими за да се подготви..."

Значи във Финландия е така, учи-телите имат автономия, а образованието във Финландия е най-качественото в целия свят. Българското е доста назад, значител-но по-назад от финландското.

Аз като преподавател по филосо-фия и гражданско образование в едно пловдивско училище бях подкарал работите по... финландската система, бях си осигурил автономия и свобода в метода на препода-ване, в избора на помагала (сам написах тия помагала), отнасях се към учениците като към свободни субекти на собственото си образование, на познавателната си ак-тивност и пр. Е, разбира се, разлаях адми-нистративните цербери и в резултат наско-ро бях... уволнен! Мотив за уволнението ми: "пълна непригодност за системата", "нека-дърник", "абсолютно неспособен да си из-пълнява задълженията" и пр. простотии все от този сорт.

Това, което аз правех, във Фин-ландия го правят всички. Тук съм обявен за "престъпник", а българското образование е некачествено, изостанало в сравнение с финландското.

Е, какъв е изводът от цялата тази история?

Нека всеки да си го направи сам...

НЕПОКОРСТВОТО СПРЯМО БОГА Е НЕ ПО-МАЛКО ЗЛОВРЕДНО ОТ БЕЗДУШНО-

11 ТО ПОКОРСТВО ПРЕД ЧОВЕШКИТЕ ВЛАСТНИЦИ

вторник, 3 юни 2014 г.

„... А Петър и апостолите в отговор рекоха: подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния на апостолите 5:29)

КАГЕБИСТКО-ПУТИНИСТКОТО "ПРА-ВОСЛАВИЕ" Е С ХИТЛЕРИСТКИ – НАЦИ-ОНАЛ-КОМУНИСТИЧЕСКИ – ПРИВКУС

Путлеристи с хитлеристки поздрав, автор: Иво Инджев

ЗА ВЕРНИЯ ПОДХОД ВЪВ ВЪЗПИТАНИ-ЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Gayane Minassian е написала във Фейсбук една мисъл, която ми даде повод да я коментирам; ето в последователност както нейната мисъл, така и моят коментар:

Самочувствието, увереността

на децата не се повишават от похвали и награди – така се повишава зависимостта им от одобрението на другите. Детето, както и всеки човек, печели самоуважени-ето и увереността си когато осъществи някоя цел, която само си е поставило. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ние, възпитате-лите – а такива сме всички ние, независимо

дали сме родители или учители, или пък и двете едновременно – постоянно правим какви ли не грешки, голяма част от които изобщо не съзнаваме. Най-трудно е човек да открие, да осъзнае грешките си. А с тия грешки нанасяме поражения, рани в душите на възпитаниците си – на своите деца, на младите. Как да мога да поема такава ог-ромна отговорност – да се меся в чуждия живот и да се опитвам да го насочвам по "верните пътища", за които сам не съм сигурен, че са верни?! (Само най-ограничените, безнадеждно тъпите хора не се съмняват в нищо.) Изходът е един: нека всеки сам да разпола-га с живота си, нека всеки да бъде свобо-ден, нека всеки да привиква от най-ранна възраст със свободата, с отговорността за собствения живот. Този е верният подход. Нека всеки сам да сътворява бъдещето си. Нека всеки да поема пълната отговорност за това, което му се случва. Нека избира, нека да плаща за грешките си, нека да се радва на постиженията си. Докато не се научим да уважаваме другата личност, особено пък крехката личност на младия човек, докато не заложим безрезервно на свободата, докато не престанем да се пла-шим от нейните рискове, дотогава няма да започнем да просперираме и като личности, и като общност. Защото ще продължим да се самолишаваме от всички плодове на свободата, включи-телно и от горчивите, които обаче са не по-малко ценни. Докато не скъсаме с тази наша коварна и проклета привързаност към нес-вободното и безотговорно съществуване в деморализиращата и деперсонализиращата личността комуна, дотогава добро няма да видим, а ще продължим да страдаме и да се самоизмъчваме. И ще продължим да бъдем най-бедни и най-унизени. Ще про-дължим да бъдем нация, съставена пре-димно от бездейни, вечно недоволни от всичко мърморковци.

КЪМ РУБЛАДЖИИТЕ, ПОВТАРЯЩИ КАТО БЕЗМОЗЪЧНИ ПАПАГАЛИ СЪШИТИТЕ С БЕЛИ КОНЦИ ЛЪЖИ НА КРЕМЪЛ

Според Путин и папагалите му САЩ били създавали хаос в Украйна! Си-гурно САЩ бяха вербували Янукович да служи на кагебиста Путин, а не на страната

си? Сигурно САЩ изпратиха рускогово-рящите "зелени човечета" в Крим, въоръже-ни до зъби, без опознавателни знаци да превземат летища, военни обекти, бойни кораби, полицейски управления и админис-тративни сгради? Сигурно САЩ провеждат фалшифициран "референдум" в чужда суверенна държава под дулата на автома-тите на свои въоръжени части без опозна-вателни знаци? А после ги признават и награждават.

Ей, големи мъже сте – може ли да сте толкова елементарни, че да повтаряте като безмозъчни папагали съшитите с бели конци лъжи на Кремъл?! Утре ако същите тия добре обучени в руските тренировъчни лагери терористи на военнопрестъпника Путин нахлуят във Варна и Бургас и започ-нат да свалят българското знаме от общи-ните и административните сгради, за да издигнат на негово място руското, вие ще им ръкопляскате ли, национални предатели такива???!!!

Ама крайно време е българските служби за сигурност да привикат всички такива като вас и да им разяснят какви са последствията от държавна измяна! И да ви държат под око какви ги вършите, рубла-джии презрени!

Daniela Gortcheva

ИМА ЛИ РОДОЛЮБЦИ В ТАЗИ СТРАНА?! ХАЙДЕ ВСИЧКИ НА МАЙДАНА – НА БЪЛ-ГАРСКИЯ МЕГДАН ПРЕД ПАРЛАМЕНТА!

Който е истински патриот, при по-ложението, в което сега е България, пред фатални следствия от некадърната власт, при писмото за започнала процедура от ЕС срещу България, при спрените фондове, всеки родолюбец трябва да излезе на улицата. На спални чували, на палатки, с чадъри и с ботуши, кой както му е удобно, трябва да се спи пред Народното събра-ние докато не подадат оставка! Останали-те ще носим храна и вода.

Лила Кара

Седнал на ракия и салатка, хич не му идва на акъла, че утре ще му спрат пен-сийката, ще му спрат социалната помощ, ще му блокират банковата сметка и ще му въведат лимит за теглене например 100 лв. на месец, или ще му изплащат само поло-вината от пенсийката плюс хуманитарен пакет от Гърция с юфка, макарони, фиде, боб, леща, сол и кило олио...

12 Големи телета, еййййй!!! Nikolov Konstantin

Разсъждение за "общото благо" и за начина, по който може да се облагороди човешката общност

четвъртък, 5 юни 2014 г.

От известно време ми се мержелее в съзнанието една идея, свързана с раз-нищването на конкретната жизнена ситуа-ция, в която се намирам: тия дни, непосред-ствено преди празника 24 май директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова ме уволни по смехотворни "мотиви" от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в училището, в което работих почти 14 години. Тая история обаче ме импулсира за търсения, които биха могли да породят смисъл, многократно надвишаващ оня, който предварително бих могъл да предполагам. Ще започна отдалеко. Ще ми се да успея да схвана нещата в тяхната същина, пълнота и цялост.

Аз много години съм работил като преподавател по философия и гражданско образование – и в университет, и в учили-ще. Писал съм и съм издавал и доста книги в тази област, което иде да покаже, че мно-го съм мислил и търсил – търсил съм ония истини, които са ни жизнено потребни. Съ-щевременно във всичките тия години не съм бил някакъв откъснат от живота "кабинетен мислител", чиято душа се рее в чистите пространства на "духа сам по себе си" (не че не ми се искало да бъда такъв, то в това няма нищо лошо – стига човек да може да си го позволи!), та значи не съм бил такъв кабинетен мислител и изследовател, а е ставало така, че винаги съм бил ангажиран гражданин и човек, който не страни от реал-ните проблеми на общността, напротив, държи една активна позиция спрямо тях. Смятал съм и продължавам да съм убеден в това, че философията има и огромен практически смисъл, тя може и следва да помага за промяната на света към по-добро, а пък дълг на философа е да участва с всички сили в тия промени. Другояче казано, никога не съм бил аполитичен, напротив, много съм се интересувал от политика и според силите си съм участвал в политичес-ките процеси – позицията на безпристрас-тен наблюдател на случващото ми е изцяло чужда. Накъде клоня ли? Ей-сега ще разбе-рете.

Всяко нещо може да се разбира опростено, схематично, за всяко нещо мо-

жем да имаме бедна, неразвита, повърхнос-тна представа – но не сме обречени да бъдем само такива; вярно, огромната част от хората се задоволяват да живеят, да се задоволяват предимно с такива представи. Но за философ не подобава да живее така, той по начало е длъжен да търси и да вник-ва в изчерпателния, в пълния, в цялостния и пределно богат смисъл на нещата. На всяко нещо. Всяко нещо трябва да го поставяме под въпрос, дето се казва - да го "проблема-тизираме". Да виждаме в него проблем. Нищо на този свят не е безпроблемно. зад всяко нещо, колкото и да ни изглежда окон-чателно, се крият какви ли не проблеми. Заспалите хора, хората със спящи съзнания изобщо, ама изобщо нямат усет към тия неща: да проблематизират всичко, до което се докоснат. На тия хора всичко, видите ли, им е ясно. Те всичко "си знаят". И нищо, което не съвпада с тяхната бедна предста-ва, не приемат. Спорят до прегракване за да "опровергаят" оня, който не мисли като тях, който вижда нещата по различен начин. Не мирясват докато не го откажат от по-различното разбиране. Докато не потушат стремежа му към истината. Мнозина в край-на сметка, след като са подложени на такъв всекидневен натиск от страна на "правилно-мислещите" и на "здраво-мислещите", в крайна сметка стават като тях. Стават нещо като "човешки"... пънове. Да, пън е нещо, което е изсъхнало, от което нищо не расте, което само гние. Свеж филиз не израства от такива пънове. да, има и "човешки" пънове. Може би по тия причини такива ги наричат дървени "философи". В тях няма нищо философско де, те са резил за философия-та. Щото философията е коренно различно нещо. Тя е неуморно търсене на истината. Копнеж и страст по нея.

Е, явно след като сме така различ-ни – и слава Богу че е така, представяте ли си какъв кошмар щеше да бъде ако бяхме еднакви! – то между нас постоянно ще въз-никват разгорещени разговори, спорове, дори конфликти; няма как да е иначе. Тия неща са най-естествени, няма по-естестве-но нещо от това да разговаряме, да обме-няме мисли и идеи постоянно. Чудесно е да се разговаря свободно и спокойно, да се търси със съвместни усилия истината по проблемите, които ни вълнуват. Да, обаче ние умеем ли да разговаряме по подобава-щия начин? Едва ли, наоколо е пълно с креслювци, които с пяна на устата крещят, у нас надделяват най-гласовитите и най-на-халните, а не най-умните, най-мислещите. напротив, гласът на най-мислещите у нас почти не се чува. За сметка на това плямпа-лата не мирясват, устите им трещят като мелници. Също така у нас е пълно с хора, които даже ги мързи да слушат такива раз-говори – не че те са много приятни за слу-шане де – при това надвикване и крещене. Нали сте гледали нашенски телевизионни дебати или дискусии. Всички крещят и никой

никого не слуша. Водещите се виждат в чудо. Пълна какофония. Сеирища колкото щеш. Какво търсене на истината бе?! Та ний всичко си знаем и само трябва да надкре-щим другите, та да ги "убедим" в нашата, в "най-единствената" истина. В "най-правил-ната" истина. Защо е правилна ли моята истина? Как така защо?! То е много ясно защо! Искаш ли да ти кажа защо? Ами прос-то е: защото тази истина е... моя! Я го гле-дай ти, ще ми се прави на интересен, ще ме пита защо моята истина била най-добрата?! Щом е моя, няма начин да не е най-добрата!!! Мискинин нееден! Няма мен да ме объркаш никогаш, ясно ли ти е, "дървени ми философе"?!

Цял живот съм водил – изглежда такава ми е прокобата, участта, съдбата?! – такива разговори с подобни нашенски кра-туни или тикви. Да, нарочно употребявам тия "обидни" думи. (Ами ако се верни как тогава да са обидни?!) Нека да ме възприе-мат като грандоман и като нагъл. Те от това само разбират. Водил съм безплодни разго-вори – или съм прекарвал времето си в непразни усилия да предизвикам истински, пълноценни дебати или дискусии – същинс-ки празник, истинско пиршество за душата! Имал съм и постижения в тази област, при-мерно когато през далечната 1987 година в Пловдивския университет, като млад асис-тент по философия създадох Философски дискусионен клуб. Тогава в Клуба (дадохме му името "Аристотел" – щото в Перник вече бяха създали клуб, взел името и на нашия любимец Сократ!) ставаха чудесни диску-сии! Ех, тогава беше знаменателно време! Хората бяха изжаднели за истината и я търсеха. Бяха се преситили от лъжи. И копнееха за истината. Сега обаче е друго време. Сега вече е пълно с дремлювци. със заспали хора. С хора със заспали духове.

Установих, че през годините все по-слабо хората се вълнуват от хубави дискусии. И сякаш потребността от хубави, човешки, вдъхновени разговори отслабва. Даже и сред младите хора, с които общувам постоянно. Много по-трудно напоследък се пораждат такива истински разговори, за които би следвало да е жадна всяка човеш-ка душа. Преди години, спомням си, в моите часове по философия ставаха превъзходни дискусии. Имаше направо настървени за истината млади хора, които спореха неу-морно; даже не можех да си тръгна след свършването на часа, продължаваха да спорят даже и в коридорите, изпровождаха ме до учителската стая увлеклите се в спо-рове младежи. Напоследък все по-вяли са дискусиите. Все по-трудно се поражда хуба-ва дискусия. Не знам, може причината да е и в мен, това също е възможно. Но аз общо взето съм си все същия. Явно нещо друго се е променило. Какво ли?

Изглежда някакъв ужасен умствен мързел разяжда душите на всички. Пълна инертност. Мързи ни да си отворим устата.

13 Не чувстваме потребност да разговаряме. За да се стигне дотам явно такива хора нямат какво да кажат. Изглежда им е кухо в главите. И по тази причина не чувстват потребност и да чуят нещичко. Да слушаме как говори друг човек пък масово не го оби-чаме. Такива хора се възприемат като най-дразнещи. Същинска прокоба е да си мис-лещ човек в нашенските тукашни и сегашни условия. То и преди си беше така, ама сега сякаш е още по-зле. Такива хора се възпри-емат като досадници и крайно дразнещи, непоносими даже. Мислещият обаче има какво да каже, ала не му дават възможност-та да се изкаже. Гледат да му запушат уста-та. Или пък го гледат с такова безразличие-презрение, че на него му се отщява да каже каквото и да било. Стигнали сме дотам, че остава, вместо да разговаряме, да почнем да мучим като говеда. Кой знае, може и дотам скоро да стигнем. Ако не сме стигна-ли вече, ама още да не сме го забелязали.

А сега да снизя "полета на мисъл-та", а сега да се конкретизирам, както се казва. Щото прозявките ви вече говорят, че едва ме издържате, нали познах? Е, мнози-на отдавна са си изчерпали търпението и не са стигнали дотук. Я го виж ти, ще ни губи времето той с празни приказки, наглецът му с наглец?! Та за какъв се мислиш бе?! Ето, постойте още малко вие, дето не сте се отказали, искам да ви разкажа нещо по-интересно. Простете, че ви изтормозих толкова – да ме четете дотук. Ох, горките, как ви изтормозих с туй четене на моите невероятни философски нелепици?!

Та значи аз като философ, като преподавател и като ангажиран човек и гражданин не правя друго във своето все-кидневие освен да търся начини и поводи да предизвиквам разговори, дебати, диску-сии, спорове, да подклаждам "конфликти" и пр. И то не по какви да е теми, не разговори заради самите разговори, а разговори по най-важните, по съдбовно важните теми. Това именно са най-нежеланите разговори у Нашенско, не знам дали сте го забелязали. респективно, такива като мен натрапници са най-неприятните натрапници. То бива, бива, ама това вече не се търпи – не само че ни тормози да мислим, да слушаме и да разго-варяме, ами и ни принуждава да мислим и да разговаряме по най-неприятните, по най-излишните, по най-безсмислените теми – да мислим и да разговаряме по неговите "най-важни теми". Леле, тоя вече не се търпи, я дай да напишем ний една жалба – един донос! – до там, "където трябва"! Ще види той как ще тормози народа тоя злодей, тоя зъл "народен враг" същински враг на народ-ното добруване – а ний си добруваме най-добре когато си тъпеем и за нищичко не мислим! ще ни лишава той от неописуемата радост на пълното тъпеене, на пълното мълчание, на немисленето! Знайно е, че ний най-много от всичко друго мразим да мис-лим, нали така?

Ето че доведох таз пуста вода от десет дерета до желаното място. Прочее, още не съм я довел. Друга ми беше идеята, ама ето, малко сякаш се отклоних. Я да ви потормозя още малко, а, какво ще кажете? Имате ли сили да ме издържите още някол-ко минути? Я да пробваме, я да видим, то ще се разбере дали сте имали тия титанич-ни сили да ме понесете още малко.

Ако смятате, има по-омразна дума от думата "политика" у Нашенско, аз ще се обзаложа дори и с риск да загубя баса. Думата "политик", чини ми се, пък е още по-омразна от думата "политика", но те всъщ-ност са една и съща дума, едната е произ-водна на другата. Мразят тази дума всеот-дайно без да са положили и минимално усилие да схванат какво аджеба означава политиката – в истинския смисъл на тази дума. То този смисъл е и доста замъглен от старанията и на политици, и на политолози, и това трябва да имаме предвид, дотам е замъглен, че се е загубил даже. И хората мразят политиката, а всъщност мразят нещо друго, нямащо нищо общо с верния смисъл на тази така обругана дума. А политика има във всяко нещо, там, където група хора хора искат да постигнат с общи усилия някакви някакви значими за тях самите цели. Как тогава политиката да е нещо "вредно" и "излишно"?! Чувате ли се какво приказвате? Как е да излишно да знаем какво трябва да правим с оглед да можем да си обединим силите за да постигнем някакви важни за всички нас цели? Ами ако точно това нещо не го умеем, ще можем ли тогава нещо значимо изобщо да постигнем? Ще постиг-нем, ама друг път! Ако не го умеем, ще постигнем това, което сме постигнали вече: най-озлобени сме един спрямо друг, като общност изобщо не се разбираме и не уме-ем да се сработваме, пропиляваме си сили-те нахалост, пилеем постоянно безценен човешки и народен потенциал и капитал и ето, в крайна сметка сме най-бедни и най-унижени. Това се постига по този начин както сме я подкарали, щом това постигнах-ме, ала не искаме да се променяме. Нищо че сме толкоз хитри да мразим политиката, ето, прецакахме се здравата, нали така? Кой ни е виновен ли? Как кой, малоумнико, ти нима имаш дързостта да питаш кой ни е виновен, и то при положение, че всички знаят кой ни е виновен?! Политиците, естес-твено, са ни виновни, кой друг да ни е вино-вен за всичко?! (А сред политиците най ни е виновен... Иван Костов де, но това няма смисъл да го казваме, то си се знае по на-чало, съвсем е излишно да се казва!)

Та значи у нас не се разбира вер-ния, точния, истинния смисъл на нещото, наречено политика. Затъмнява се този смисъл, изопачава се, крие се – вместо да се изявява и прояснява, вместо да се прави ясен и достъпен за всеки. Ще си позволя да кажа нещичко, което има пряко отношение към ядрото на този смисъл. Аз години наред

съм преподавал тия неща, стремял съм се да ги обяснявам на млади хора, на бъ-дещи граждани, по-точно правел съм нуж-ното те по свой път да прозрат този смисъл, та да остане завинаги в душите им, щото ако им го дадеш наготово този смисъл той няма да има това значение както ако го открият сами. Както и да е, исках да кажа, че това, предполагам, много ми е помогнало – и ето, сега ще се опитам да кажа нещо, имащо отношение към сърцевината, дето се казва, на проблема за това що е автентич-на, истинска политика, какъв е точния сми-съл на тази дума, на това понятие. Защо отпраших чак до политиката ли? Имайте още малко търпение, ей-сега ще разберете всичко.

Ние най-напред сме индивиди, от-делни човешки същества. И също така трябва да бъдем личности де, това е твър-дият фундамент на всяка човешка общност. Първата такава общност е когато трайно се свържат два индивида, мъж и жена, и съз-дадат семейство (в днешно време и мъж и мъж, и жена и жена могат да създават се-мейства, но да се абстрахираме засега от този прелюбопитен проблем). Семействата принадлежат на по-големи общности, при-мерно родове. Някаква общност е съвкуп-ността от хора, които обитаваме една па-нелка. Един жилищен блок де, че тая дума е дразнеща. Още по-голямата общност е моето село, моят град. И накрая – моята страна, моята държава. Смятате ли още, че е "излишна" и "тъпа" работа това да узнаем как хората могат да се свързват в здрави, жизнеспособни общности, да се сработват, да обединяват силите си за постигане на взаимно-изгодни общи цели, та общностите, на които принадлежим, да просперират, да са добре уредени, да ни създават всички условия за нормално, за човешко общуване и в крайна сметка съществуване?!

Ето, с постигането на тия неща е свързана политиката. Тя е изкуство за хар-монизиране на човешките интереси и цели. За обединяване на силите ни с оглед да постигнем нещо много по-добро отколкото ако почнем да се дърпаме, да се дърляме, всеки да тегли в своята посока, а пък в резултат нашата обща българска каруца да затъва все по-дълбоко в блатото, в треса-вището. Политиката е неуморна работа за постигане на това, което наричаме "общо благо". Ето го точния и възвишен дори сми-съл на тази дума. Малцина са ония, които се вдъхновяват от такова разбиране. У нас, както и подобава, всичко е изцяло изопаче-но, всичко е тъкмо наопаки. У нас се смята, че политикът бил оня, който работел не за общото благо, а за собственото си урежда-не. Работел за да смуче благинки за себе си – и за родата си. Да краде от общото за себе си, да "присвоява". Това обаче не е политика и няма нищо общо с политиката. Това си е чисто и просто паразитиране. Паразитите не могат да бъдат автентични

14 политици. Ако допускаме паразити да са ни политици, сме в дълбоко заблуждение. Политик е оня, който допринася за общност-та като се отказва от своя себичен интерес – в името на общия; да, иска се титанична воля за това, затова и истинските политици са същинска рядкост. Но ги има. И затова трябва да се научим да ги разпознаваме и да ги ценим. Да ги пазим като зеницата на окото. А не да ги мразим и да ги обругаваме. Няма да повтарям кой политик у нас е най-мразения. Вярвам, се сещате сами кой е той, тпфу!

Да спра дотук с въведението си. Мале, то стана много дълго туй въведение бе?! Аз май трябва да приключвам че леко взе да ми писва писането тази сутрин, а още въведението не съм си приключил. Дупе да ми е яко как ще издържа до края. Но какво ми пречи да бъда оттук-нататък пределно кратък? И да завърша с няколко изречения само. Кураж, читателю, не се отказвай, още малко остана. Казвам това, ала се питам: той изобщо някой читател дали стигна до-тук? Май само аз си останах... карай, както и да е, аз да си кажа какво мисля, пък който иска да чете. Това не е моя грижа изобщо.

Ето сега и конкретната история, която обещах да дам за пример. От няколко години аз встъпих в остър конфликт с ново-назначена (от правителството на ГЕРБ, от министър Сергей Игнатов) директорка на ПГЕЕ-Пловдив, името й е Стоянка Анаста-сова. С тази дама се оказа, че имаме пълна несъвместимост на представите комай за всичко. И моралът ни е коренно различен даже. Пълна ценностна несъвместимост. Е, не успяхме да се сработим с нея. Всичко, което аз предлагах, тя го приемаше на нож. Не положи никакви усилия да разбере аз какво мисля, какво искам, защо предлагам това и онова, не, тя всичко приемаше било с ледено мълчание, било на нож, било, което е още по-лошо, си позволи да направи крайно недопустими неща. Примерно да подеме кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател, да ме злепоставя пред учениците, да ми крои гадни номерца, да ме дебне за да ме нас-мита и наказва, с оглед в крайна сметка да ме изрита от училището, от нашата съвсем немалка училищна общност (училището е към 1000 човека, персонал, администрация и ученици). Аз пък направих всичко, което ми е по силите, за да й докажа, че не този е начинът и пътят, че в училището трябва да започне истински демократичен и свободен дебат по тежките проблеми, да й докажа, че както си е наумила няма да станат работи-те, че подходът и е сбъркан, че се налага да се коригира, щото иначе всичко ще отиде по дяволите.

Аз станах нещо като опозиция, ка-то безжалостен критик на управляващата другарка, която, разбира се, се барикадира с верни матросовци, която превърна учили-щето в своя крепост, обкръжи се с подли-

зурковци и блюдолизци, стигна се до ужасна деморализация на нравите, хората започна да ги е страх да кажат какво мислят, особе-но когато натискът на развилнялата се самодържица спрямо мен придоби най-уродливи форми. "Колективът", както е известно, в нашенските условия се нагажда спрямо силния, спрямо властника – това изглежда сме го наследили ако не от турско време, но от комунизма положително сме го наследили. А този комунизъм беше вчера, а аз смятам, че и днес си вилнее при подхо-дящите условия. Този проклет комунизъм сякаш беше само временно сложен във фризера, но щом бъде изваден оттам се размърдва, оживява като динозавър. Е, аз бях оплют и обруган тотално, а най-накрая и уволнен. Да, това стана оня ден, предпраз-нично, на 19-ти май. Другарката директорка си позволи да се изгаври по най-достолепния, бих си позволил да кажа, начин: с великолепен шут! Предполагам удоволствието й е било невероятно. когато съобщила на "колектива", че най-сетне е отрязала главата на "злодея Грънчаров", най-бодрите подлизурковци, видите ли, започнали да ръкопляскат! Сюблимна кар-тинка, нали, бива си я, какво ще кажете?! Кафка, Бекет, Оруел и Йонеско ряпа да ядат, да имат много здраве от мен, те таки-ва неща не могат да измислят!

Завършвам. Аз казах главното. "Мотивите", по които ме уволни въпросната другарка (тя е от ГЕРБ, един вид е "дясна" другарка, ама пак си е другарка, то тия неща си се подразбират!), са прелюбопитно чети-во за съдии и прокурори: тя обвини жетвата си, че била "абсолютно неспособен да из-пълнява служебните си задължения", сякаш ме е овладяло някакво тотално умопомра-чение, бил съм, видите ли, "пълен некадър-ник", бил съм също така "изцяло негоден за системата", в това последното има нещо вярно, аз за системата изобщо не ща да съм годен, ще се презра ако някой ме приз-нае за годен за безчовечната система. Аз възприемам – ето тук е момента, към който съзнателно ви водех – това мое уволнение за политически мотивирано, възприемам, че съм уволнен по политически причини, че уволнението ми е политическа репресия, с оглед да ми бъде отмъстено за моята поли-тическа позиция, но в този, в уточнения смисъл на понятието политика, а не в тес-ния, в елементарния му смисъл. И ще обос-нова тезата си. Моите инициативи за усъ-вършенстване и демократизиране на отно-шенията в общността бяха израз на моя политическа позиция, реакцията на управ-ляващата другарка срещу тях също е опре-делена политическа позиция за запазване на гибелното статукво. Значи това по съ-щество беше една политическа борба, в която се наложи да използвам и моята медия, моя блог, сиреч, да се възползвам от правото, наречено свободата на словото, щото на мен гласът ми беше запушен в

органите за управление на това учили-ще. Щом ставах да кажа нещо, най-верните подлизурки на управляващата началничка скачаха да ме прекъсват и да ме освиркват.

Е, щом е така, аз почнах да пиша в блога си. Те, разбира се, тихо беснееха и също почнаха на пишат. Писаха доноси, наречени "разгромни писма на възмутения колектив" срещу "народния враг" Грънчаров, пишеха, пък караха после народът да се подписва под тях, разбира се, с грозен психологически натиск върху всеки: а опи-тай да не се подпишеш, ще видиш тогава какво ще ти се стовари на главата! Тия неща също са политически по съществото си акции, типични за времето на комунизма, който евно изобщо не си е отишъл. Помня как навремето в университета пишеха и подписваха такова разгромно писмо срещу дисидента Петър Манолов; комай всички го подписаха, включително и ония, които след годинка само ще почнат да се изживяват като "демократи"; моя милост не го подписа и по този начин се афишира като "луд", като "увреден" човек; в онази система да слушаш съвестта си и да постъпваш според нейните повели, сиреч достойно, си беше наистина безумие. Ето, сега е същото. Та тия неща са все свързани с политиката. И аз затова смятам и ще обоснова пред съда, че увол-нението ми е по политически причини. Това нещо за "пълната ми некадърност" е парла-ма за хвърляне на прах в очите. Истинската причина е съвсем друга. Ето, аз ще покажа коя е – и ще го обоснова.

Свърших, ей, оживя ли някой да дочете този текст? Леле, ако има такъв, той е същински герой, той за такъм подвиг е достоен да му връчим един орден, а? Е, и на мен ми писна да пиша, както на вас, разбира се, ви писна да четете. да се оттег-ляме тогава, а? Да почиваме тогава, няма да е зле, нали? Хайде тогава, хубав ден ви желая! Пак ще продължим този разговор, ама... "друг път"! Бъдете здрави! Щом из-държахте да дочетете този текст, явно имате цветущо здраве – психическо най-вече! И нервите ви са наред. Все така да е при вас! От сърце ви го желая!

(Следва продължение)

СВОБОДАТА, БЕДНИ МИ САНЧО...

“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровища-та, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и об-ратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети чове-ка.

Казвам ти го, Санчо, защото ти ви-дя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни

15 ястия и ледени напитки на мене ми се стру-ваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задължения-та да се отплатиш за направените ти благо-деяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.

…Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследя-ва, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.”

Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”

"АЛГЕБРАТА" НА УСПЕХА

ОБМЯНА НА МИСЛИ ЗА ОНОВА "СТРАШ-НО И ОПАСНО НЕЩО", НАРЕЧЕНО СВО-БОДА

четвъртък, 5 юни 2014 г.

По вчерашната публикация със

заглавие За верния подход във възпита-нието и образованието във Фейсбук се е получил любопитен и многозначителен отзив на един човек, типичен българин, който не вярва много-много на "западната измишльотина", на "проклетията", наречена свобода; наложи се да коментирам възра-жението му; ето какво се получи: Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров ни казва, че понеже да си родител и учител е

твърде отговорно, изходът е да "освободим" децата си. Няма нужда да ги предпазваме от грешки, нито дори да им казваме какво е грешка... Страшен съвет! Буквално.

Гаяне, нима споделяш подобни възгледи или просто многословието или наличието на "правилните" думи е скрило за теб смисъла на това изказване? Елена Петкова каза: Димитър, колегата Грънчаров е философ и учител. Предпола-гам, че не е имал предвид непознаването на категориите добро-зло, светло-тъмно, кра-сиво-грозно.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, да, прав сте, "свободата е страшно и опасно нещо", цитирам Достоевски. Затуй повечето хора се чудят на кого да прехвърлят този тежък дар на свободата, с който това същество се ражда, пак цитирам Достоевски. Със свобо-дата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно. Вие страдате за загуба-та на контрол от страна на родителя спрямо детето, а аз пък Ви казвам: един родител е спокоен за бъдещето на детето си само когато е стигнал до нивото да му има дове-рие, че е способно да се справя само. Без свобода дотук не се стига.

Да направиш детето си зависимо означава да го направиш нещастно. Между свободния родител и свободното дете, или между детето и родителя, които не игнори-рат свободата, възникват прекрасни отно-шения, при които те си влияят помежду си стократно по-ефективно, отколкото благо-дарение на външния контрол, който на Вас се вижда панацея. Темата е голяма, но бих си позволил да Ви посъветвам да не изпит-вате толкова голямо недоверие към свобо-дата: без свобода нищо добро не е било постигнато на този свят. А благодарение на свободата си сме сътворили и постигнали всичко, да, на нея дължим всичко.

Вярно, у нас разбиращите пози-тивния смисъл на свободата хора са малко.

Оттук иде и недоверието към свободата, на тази база сме стигнали и до дереджето, на което сме сега: най-бедни и най-унизени сме. Докато народите, сред които свободата е нещо най-желано, просперират във всички отношения, радват се и се наслаждават на всичките й така превъзходни дарове и пло-дове.

ИСТИНАТА Е В ОПИТВАНЕТО И В ПРА-ВЕНЕТО, В ДЕЙСТВАНЕТО

сряда, 4 юни 2014 г.

КОГА В НАШАТА ОКАЯНА ДЪРЖАВА ЩЕ ВЪЗНИКНЕ ЩО-ГОДЕ ПРИЕМЛИВ РЕД, А ПЪК ЗЛОУПОТРЕБИТЕ НА ВЛАСТНИЦИТЕ ЩЕ ПРЕСТАНАТ?

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Обмисляйки така и така създалата се ситуация около моето уволнение, което дръзна да осъществи тъй упоритата дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив – тя ме уволни наскоро, в навечерието на 24 май от длъж-ността учител по философия и гражданско образование по смехотворния мотив "липса на качества за ефективно изпълнение на работата"! – стигам до заключението, че този прелюбопитен казус освен че ще се наложи да бъде разнищван в съда, се нала-га да бъде осмислян в неговата цялост и на други места, не само тук, в блога, но и в съответните по-висши административни органи, които би следвало най-сетне да вземат отношение към своеволията на самозабравилата се администраторка.

Пък и има един друг, не просто нравствен, но и човешки момент, който не

16 бива да остава в сянка заради разните там юридически тънкости. Примерно този: до-колко е в интерес на работата (качеството на образованието на учениците) уволнение-то на техния учител малко преди края на учебната година, от какво е продиктуван такъв един волунтаристичен акт и доколко той изобщо има някакво що-годе рационал-но основание? И много други въпроси от такова естество възникват неизбежно, при-мерно този: може ли да се има изобщо някакво доверие на администратор, който се е провалил и то най-категорично в такива съществени измерения на длъжността му, щото човек, който е способен на такива непростими гафове и провали, предполага се, и във всички останали области е спосо-бен да извършва какви ли не своеволия и поразии? В такъв случай какво би следвало да направя аз, вече в качеството си на ангажиран гражданин и данъкоплатец, след като съм успял да прозра такива нарушения на администрация, на която аз всъщност съм един вид работодател, пък и админист-рацията няма друго оправдание на същест-вуването си от това да служи на хората, да бъде техен слуга, да работи за техните интереси, а щом това нещо не се случва, съм в законното си право да поискам въп-росното длъжностно лице да бъде озаптено, да бъде поставено на точното си място, с оглед да не вреди повече.

У нас администрацията си живее с манията, че е безконтролна, тя си прави каквото й скимне, а причина за това е най-вече обстоятелството, че ний, гражданите, дето сме хем нейни работодатели, хем и нейни... жертви, не си изпълняваме задъл-женията – да контролираме същата тази администрация, дето се кланя на един "бог", именно властимеющите, но забравя, че суверенът, източникът на всички власти, сме тъкмо ние, гражданите; е, трябва да й помогнем да осъзнае фаталното си заблуж-дение. Като ангажиран гражданин, който при това е компетентен в тази същата област – ненапразно съм преподавал тия предмети, именно философия и гражданско образова-ние, повече от 30 години – се чувствам длъжен да реагирам в създалата се ситуа-ция подобаващо, да не проявя малодушие, напротив, да дам пример за това как би следвало да реагира всеки гражданин, който е станал жертва на административен произ-вол от страна на самозабравили се длъж-ностни лица. Е, ще сторя всичко, на което съм способен, за което дългът ми на свобо-ден гражданин ме призовава. Вярно, ще се лиша от известен комфорт, ще си създам известни неудобства, но пък за сметка на това ще съм спокоен, че съм направил всичко, което ми е по силите, че съм си изпълнил дълга, поради което и съвестта ми няма да ме терзае.

Чудя се тази сутрин под каква форма да предприема съответното дейст-вие, за да направя просека в администра-

тивната джунгла, която ни души отвсякъде. Сякаш трябва да избера между два вариан-та: да се обърна директно към въпросното длъжностно лице, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за да й кажа, че каквото си позволява да прави е крайно недопустимо (и копие от това изложение да пратя на нейния работодател, именно министъра), или пък да се обърна директно към минис-търа за да го известя по надлежния ред за това какви своеволия си позволява да вър-ши назначения от него администратор - и ако министърът не реагира, ако не си из-пълни дълга да санкционира тъй волунта-ристично настроената директорка, то това ще означава, че поема пълната отговорност за нейните действия, заедно с всички пос-ледици от това. Мисля върху този избор и откривам, че май ще ми се наложи да реа-лизирам и двете възможности, и двата момента ще ми се наложи да представя, пък макар и синтезирано, в един общ текст. Е, това е доста трудно за осъществяване, но няма как, не е лесно да си съвестен гражда-нин на една опитваща се да се демократи-зира държава, в която всичко не е както трябва, напротив, всичко е тъкмо наопаки на дължимото, на нормалното, на подобава-щото. Ние, гражданите, трябва да правим нещо за да цивилизоваме, за да култивира-ме демократична култура и демократично съзнание у нашите управници, независимо на какво ниво са те. Ако не правим това, ако не си изпълняваме дълга, ако не упражня-ваме контрол върху действията им, след това нямаме право и да се оплакваме: всич-ко ще е различно ако ние сме граждани на мястото си, а не, както е сега, сме допусна-ли да станем непоправими мърморковци и дремлювци, които и малкия си пръст не щат да мръднат нещичко да се промени.

Ще започна с едно писмено изло-жение до въпросната самонадеяна адми-нистративна особа, самонадеяна дотам, че човек има чувството, че тя не е просто ди-ректор на едно школо, а е нещо като... Кра-лица на Обединеното Кралство Великобри-тания и Северна Ирландия – държавен глава също така и на цялата Общност на нациите, примерно на Канада, Нова Зелан-дия и Австралия! (Да ме прощава тъй скром-ната кралица Елизабет Втора, че я дадох тук за толкова неподходящ в случая при-мер!) Прочее, с прозвището "Нейно вели-чество" в училището вече я зоват комай всички, аз лично съм го чувал много пъти с ушите си, което иде все нещо да покаже; това не е толкова лошо де, може би хората се чувстват поласкани от царственото дос-толепие на управляющата директорка; в случая аз просто съм съвестен хроникьор на случващото, сред което състоянието на нравите съвсем не е за пренебрегване. Както и да е де, характерът на въпросното лице тук не е от първостепенна важност, важно е нещо съвсем друго. Ето какво, опитах се, колкото и да е трудно това (тук се

упражнявам в един нов и неразработен литературен жанр!), да го вложа в своето "писмено обръщение" до въпросното длъж-ностно лице:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВО-

РЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, преподавател по философия и гражданско

образование, ангажиран гражданин

Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин Омбудсман,

Позволявам си да Ви изпратя за

сведение текста на мое писмено изложение до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, което пиша в качеството си на наскоро уволнен преподавател от това училище, но най-вече и в положението си на ангажиран български гражданин, който не желае да пренебрегне своя граждански дълг и след като знае всички факти относно това на какво е спо-собна въпросната административна особа, с оглед да спомогне за предотвратяване на част от евентуалните поражения, се чувства длъжен да направи всичко, което е по сили-те му; смятам и съм дълбоко убеден, че ние, гражданите, не само можем, но и трябва да правим всичко с оглед да възпитаваме представителите на администрацията не само в духа, в ценностите на демократично-то съзнание и култура, но и да ги подтиква-ме към спазването на ония правила на морала и на правото, без които животът ни ще продължава да прилича на нещо като непрекъснат кошмар. Именно такава ми е идеята, да спомогна за промяната в пози-тивна посока, щото ситуацията тук, както вече Ви е известно (благодарение на пре-дишни мои изложения Вие перфектно сте осведомени за случващото се в това учи-лище), е направо катастрофална, е направо скандална: въпросната администраторка дръзна да погази толкова норми и правила, че е просто трудно да се изброят под фор-мата на списък, камо ли пък да бъдат опи-сани. Е, наистина е трудно, намираме се в преходен процес, но ние, гражданите, има-ме големи отговорности за това как работи администрацията ни; ако нищо не правим, тази администрация ще продължава нео-безпокоявано да живее с илюзорното съз-нание, че е наш господар, докато всъщност тя по дефиниция е слуга на гражданите - тъй като работата й е да обслужва нашите интереси, пък ние, като данъкоплатци, сме и нейните фактически работодатели.

17 Най-големи злини, както ни учи

опита на историята, са настъпвали тогава, когато слуги са дръзвали да си присвоят правата на господари, а пък господари са допускали да се случи такава една анома-лия; доколкото ми е известно, древните римляни (които са прочути и със своето уважение на закона, на правото и разумно устроения ред!), са имали някакъв празник, не помня сега точно какъв (дали не бяха Сатурналиите, на лат. Saturnalia?!), при който само за един ден се позволявало на слугите (робите) да бъдат... господари, да имат пълномощията на господари, а пък господарите били длъжни да допуснат това и да поемат ролята на слуги; е, както може и да се очаква, в този един ден настъпвал такъв погром над здравия смисъл, че всички пропищявали, всичко се преобръщало нао-паки, с краката нагоре - и всички с нетърпе-ние са чакали идването на следващия ден, в който всяко нещо ще си отиде на подоба-ващото място. Е, ний, българите, сме изд-ръжлив народ, ние имахме силите да поне-сем не само цели 45 години комунизъм, в които тъкмо слугите, тоест родените да се подчиняват, некадърните, простаците, нег-рамотните и прочие, именно комунистите, бяха всесилни и най-арогантни наши госпо-дари, но и сега, толкова години след онова паметно време, продължаваме да понасяме една почти аналогична ситуация, поради което и нямаме кой знае какъв напредък в положителна посока; но причина за всичко е нашата търпеливост, нашата склонност да търпим и да мълчим, да си кютим.

Та моя милост, като философ, се чувства длъжен да прави нещо за промяна на този гибелен манталитет, е, с всички рискове "на професията" се старая да си изпълнявам задачата и на философ, и на гражданин, привързан към ценностите на свободата. В тази връзка Ви моля да се осведомите за ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив, която ще представя и опиша в своето писмо до въпросното административно лице, тази ситуация съдържа ужасни коварства, които имам чувството че биват пренебрегвани, а пък, да се надяваме, картината на случва-щото се, ако предизвика у Вас, уважаема госпожо Министър, известно безпокойство, нищо не Ви пречи да се възползвате от пълномощията си и да предотвратите пъл-ния провал на това престижно навремето учебно заведение в Пловдив. А пък на Вас, уважаеми г-н Омбудсман, си позволявам да Ви дам възможност да се информирате изчерпателно за развитието на прелюбо-питния административен казус, тъй като, добре съзнавам това, в качеството Ви на опитен юрист, най-навярно вече изпитвате подобаващия изследователски интерес към него; разбира се, няма да е зле, в рамките на своите пълномощия все пак да направи-те нещо за промяна на ситуацията, щото всички, и то съвместно, имам предвид граж-дани и съответните институции, ако не си

подадем ръка и не заработим единно за промяната, тя просто няма как някога изоб-що да настъпи.

Многоуважаема госпожо Директор,

драга госпожо Анастасова,

Ето че дойде най-сетне времето, в което оттук-нататък ще се обръщам към Вас в качеството си не на Ваш, тъй да се рече, подчинен, а в качеството си на свободен, ала на ангажиран български гражданин. Не зная дали си давате сметка колко по-изгодна за мен е тази позиция - и колко неизгодна, тъй да се рече, е тя за Вас; предполагам, че с уволнението ми сте смя-тала, че ще се отървете от мен, е, явно Вашето очакване, тъй да се рече, е съвсем неоснователно и напразно. Ние, граждани-те, бидейки данъкоплатци, сме един вид работодатели на администрацията; Вие лично може да сте си мислили до този мо-мент нещо друго, но ето, аз пък се чувствам длъжен да Ви известя каква е истината по този въпрос: разните длъжностни лица, включително и най-висшите, в пълно проти-воречие с Вашата представа, са един вид слуги на народа, на гражданите, оправдани-ето на тяхното съществуване е да служат на интересите на гражданите, сиреч, на такива като мен. Властта пък е тежка отговорност, управлението е също така тежка работа и непрекъснато служене в полза на граждани-те, ний, гражданите, сме нещо като господа-ри, а пък разните му там управленци, дето се мислят за много велики, всъщност са наши слуги. (Даже думата министър, дето е така престижна за разните му там Голема-новци на нашето време, означава... слуга, обслужващ персонал: през Средновековие-то министериал (на латински: ministerium - служба, длъжност) са се наричани служите-лите на краля, сиреч, слугите му, е, малко по-предните от слугите му, но все пак, както и да го погледнеш, все слуги!) Та в качест-вото ми сега на пълноправен и свободен български гражданин се чувствам в пълното си право да предявя към Вас, като държа-вен служител, известни претенции за начи-на, по който си изпълнявате задълженията, да Ви дам съответната оценка и съобразно нея да Ви санкционирам, тъй като наистина изобщо не съм удовлетворен от начина, по който работите. Да, знам, че сте фрапирана

от моята, тъй да се рече, наглост, но това Ваше усещане се дължи на изцяло неверните представи, с които живеете: дойдоха други времена, многоуважаема госпожо, крайно време е да си коригирате представите, щото анахроничните предста-ви водят до неадекватност спрямо условия-та; дойде времето за идването на тъй неже-ланата от много администратори и властни-ци реална демокрация, многоуважаема госпожо!

Та тъй, ще се постарая да бъда пределно кратък. Имам много неща да ви казвам, една част от тях ще си кажем в съда, но ето тук просто се чувствам длъжен да Ви обърна внимание на някои важни неща, които Вие дръзнахте да погазите по най-арогантен начин, което поражда пита-нето давате ли си изобщо сметка какво правите.

Първо, Вие ме уволнихте в наве-черието на празника 24 май. Един вид ми връчихте заповедта за уволнение под фор-мата на нещо като "празнична честитка". Интересно е какво Ви подтикна да сторите този многозначителен акт точно в този мо-мент, а не, да речем, няколко дни по-късно, след празника – или, да речем, в края на учебната година, след месец. На какво се дължи Вашата тъй нескривана нетърпели-вост, госпожо Анастасова? - ето това е един прелюбопитен въпрос. Един умен админис-тратор трябва да си дава сметка и да пред-вижда всички подобни неудобни въпроси около всяко свое действие – или бездейст-вие. Защо сте направила уволнението ми точно в този момент аз имам своите обяс-нения, ще Ви съобщя на подобаващото, на подходящото място, но сега искам да Ви уведомя за последиците от Вашето тъй импулсивно, неосмислено действие. И за тия неща си дават сметка умните админист-ратори. Щото в този живот наистина се налага да мислим, ако допуснем да следва-ме капризите си, всичко в един момент ще отиде по дяволите. Това важи и за отделно взетия "обикновен" човек, така и за "необик-новените" човешки същества като Вас, които имат известна власт. А пък властта в неопитни ръце, в ръцете на неосмислящ последиците човек е опасна играчка, то е същото все едно да дадем зареден писто-лет със спуснат предпазител в ръцете на дете, та да си поиграе с него. Та ето в тази връзка какво се считам за длъжен да Ви кажа като ангажиран гражданин, загрижен за бъдещето на образователното учреждение, което Вие все още ръководите. Нека заедно да осмислим ситуацията, която Вие със своето волунтаристично действие по увол-нението ми дръзнахте да създадете, една ситуация, която влиза в най-остро противо-речие с интересите и на институцията, и на учениците, и на учителите – щото и техният авторитет тук пострада твърде много.

Вие ме уволнихте фактически 3-4 седмици преди края на учебната година, тъй

18 като предметите, по които преподавах, се изучават по 1 час седмично, реално това означава, че преподавателят, който ще ме замести, ще се срещне с тия ученици 3-4 пъти. Понеже в училището няма правоспо-собен преподавател по моята специалност, това означава, че ще трябва да повикате външен човек, лектор, който ще трябва да оформи годишните оценки на учениците. Този човек за тия 3-4 учебни часа ще трябва да опознае учениците, да прецени нивото на техните знания, сиреч, да ги изпита задъл-бочено, та да постави реални оценки: Вие смятате ли, че задачата, която ще постави-те на този човек, предвид краткото време, с което разполага, е изпълнима? Едва ли ще дръзнете да твърдите, че задачата, която му поставяте, е изпълнима, тя е неизпълни-ма - стига да трябва да бъде изпълнявана истински, същински, неформално, нелъжли-во, сиреч фалшиво. В така и така сложилата се ситуация Вие ще поставите този препо-давател в... "небрано лозе" и ще го прину-дите да изпълни задачата по нашенски, сиреч, мърляво, фалшиво, по принципа "Карай да върви!", "Пет за четири" и т.н. Той, примерно, ще трябва да направи една-две контролни (писмени изпитвания), друг изход предвид краткото време той няма, и да постави едни съвсем фалшиви оценки, още повече че този човек едва ли ще успее да вникне в подхода на предишния преподава-тел, именно моя милост, при положение, че Вие самата не можахте да вникнете в моя подход, въпреки че разполагахте за това с време от няколко години. (Е, Вие и не поже-лахте да вникнете, щото предпочетохте да си останете с представите за преподаване, които си имате "от време оно", но това е друга тема.) Та с необмисленото си дейст-вие по смяна на преподавател малко преди края на срока Вие поставихте заместващия ме преподавател в ситуация, в която той ще трябва, за да изпълни абсурдната задача, неизбежно да наруши не само повелите на здравия смисъл, но и предписанията на закона; сиреч, Вие го принуждавате този човек да стане... престъпник! Давате ли се сега сметка колко е нерационално това Ваше иначе тъй спонтанно и капризно взето решение по уволнението ми?

От друга страна става дума за учебни предмети по философски дисципли-ни, което още повече усложнява ситуация-та. Аз работих с тия ученици от ноември 2013 г. (след завръщането ми от болнични) до май 2014 г. и за това време (ако се абст-рахираме от организираните от Вас и Ваши фенки изкуствени проблеми в един-два класа, с оглед да докажете глупавата си теза, че моя милост "не става за преподава-тел по философия"!) аз въпреки трудности-те успях да поведа работите по посока на едно по-смислено обучение по философия; по-голямата част от учениците привикнаха към моите специални изисквания, настроиха се към тях, което е предпоставка в края на

годината, така да се рече, да могат да "на-берат добри плодове"; да, краят на учебна-та година е време, в което се берат плодо-вете на предишното обучение, на обучение-то през цялата учебна година. Давате ли си сметка какво направихте Вие със своето тъй необмислено решение да ме отстраните няколко седмици преди края на учебната година? Давате ли си сметка колко много с това свое неразумно решение навредихте на интересите на самите ученици, навре-дихте на тяхното качествено образование по философия? Щото е аксиома това, че всичко в едно училище би следвало да се прави за доброто на учениците, за тяхното качествено образоване, всичко следва да е в тяхна полза, но истинска, а не мнима. Давате ли си сметка какво означава това един администратор като Вас да си позво-лява действия, които влизат в остро проти-воречие с коренните интереси както на институцията, така и на учениците?!

Ще Ви дам пояснения, щото имам чувството, че едва ли ще схванете сериоз-ността на положението, което предизвиках-те със своето съвсем необмислено решение да ме отстраните точно в този момент. Вие взехте едно изцяло неразумно решение и по причина на това, че позволихте чувството на неприязън към моята скромна особа да вземе превес като мотивация за въпросното решение. Но така смислено постъпващите ръководители никога не дръзват да постъп-ват, щото все пак в този живот следва да има и да се спазват някакви що-годе рацио-нални норми, иначе всичко отива на пора-зия. Ето, сега учениците ще получат, да предположим, едни фалшиви и надути, нереалистични оценки по философските предмети, от преподаването на които Вие ме отстранихте в най-неподходящия мо-мент. Давете ли си сметка на какво по този начин ще научите нашите ученици? Щом по философия е възможно за два-три часа да се получат едни изцяло фалшиви оценки, писани от случаен все пак човек, който изобщо не е наясно с истинската ситуация в тяхното обучение, дали нашите ученици няма да си помислят, че и цялото им обра-зование е все така фалшиво и неистинско? Такъв опасен прецедент, който Вие с изцяло неразумното си решение създадохте, под-копава ония основания, върху които е пос-тавена цялата образователна система, т.е., многоуважаема госпожо директор, се оказ-ва, че с това свое решение Вие сякаш пос-тавихте нещо като... динамит под цялата система – и без замисляне запалихте фити-ла? Това аз бих си позволил да го сравня с... тероризъм, нещо такова правят терорис-тите – или... борците за свобода, зависи от гледната точка, нали така? Вие, многоува-жаема госпожо Директор, след като дръз-нахте да направите това, което направихте и го обосновахте със загрижеността си за системата (щот мен ме изкарахте като чо-век, "изцяло непригоден и вреден" за систе-

мата, подлежащ на изхвърляне!), в дейс-твителност обаче е оказва, че явно сте човек, още по-опасен за самата система, имам предвид поставянето на динамита под нея; дали пък, госпожо Директор, Вие не сте нещо като "двоен агент", "шпионин", който уж играе ролята на върл защитник на адми-нистративно-командната унифицираща сис-тема в образованието, а пък в действител-ност усърдно работи за пълната й развала, за разрушаването й? Дали няма да се ока-же, уважаема госпожо Директор, че ний двамата с Вас сме... "от едната страна на барикадата" – сиреч, сме все привърженици на едно ново, модерно и свободолюбиво образование?!

Едва ли си давате сметка за таки-ва възможни изводи от по-прецизния анализ на поведението Ви, което показва, че сте взели онова гибелно решение съвсем необ-мислено, в пълно противоречие с истински-те интереси на учениците, с което факти-чески подписахте смъртната си присъда като администратор, като ръководно длъж-ностно лице; да, смея да твърдя, с това свое решение Вие за сетен път показахте, че не умеете да вземате рационални и осмислени решения за доброто и за прос-перитета на институцията и на всички рабо-тещи или учещи в нея. Вие с това свое решение демонстрирахте пълния си провал, решителния си банкрут и фалит като дирек-тор, като ръководител; щом по този модел вземате решенията си, възниква логичното питане: а дали от същия сорт не са и всички останали Ваши решения? Горко на една институция, която се ръководи по този на-чин, нея добро не я чака – като ангажиран гражданин и като човек, специалист по тази проблематика (от десетилетия преподавам и философия на правото, и гражданско образование, и етика, и чиста философия, все предмети, имащи директно отношение към тази проблемна област), с чиста съвест смея да заявя това. Какво да се прави при това положение, може ли все още нещо да се спаси – предвид очертаващата се катас-трофа?

За измъкване от кашата, в която сама се забъркахте, Вие сега имате два изхода:

1.) Да продължите да "управлява-те" пак по този начин, сякаш нищо не се е случило, което означава все по-ускорено хлъзгане към пълния провал на учреждени-ето;

2.) Да си дадете сама оставката – стига до съзнанието Ви да е достигнала все пак и някак точната същина на това, което направихте в тия паметни и епохални по характера си три годинки, в които бяхте директор.

Да, има и трета възможност, щото в български условия е рядка възможност някой провален администратор да се оттег-ли доброволно, у нас те предпочитат да се оттеглят все "доброзорно"; третата възмож-

19 ност е уважаемата госпожа Министър да Ви поиска оставката на основание категорично ясно показано пълно неумение и неспособ-ност за справяне с работата. Тъй като моя милост, като данъкоплатец и ангажиран гражданин пък съм нещо като... работода-тел не само на Вас самата, но и на самата госпожа Министър, то аз се чувствам в правото си, в случай, че тя не си изпълни дълга, да уволня не само нея, но и Вас, многоуважаема госпожо Директор. Е, правя го, пък ми е интересна Вашата реакция оттук-нататък, щото, знаете, аз съм изсле-довател на тия чудати феномени в нашето училище и в родното ни образование, е, считайте, че сега си правя пореден експе-римент с оглед да узная точната истина за реалното положение, най-вече в сферата на господстващите у нас нрави. И ето сега дойде сюблимния момент, ще дръзна да Ви кажа цялата истина за случилото се, щото иначе, както се видя, смисълът се губи, а пък той все пак трябва да бъде изявен; е, като философ такава, изглежда, ми е про-кобата: да казвам най-неудобните и горчиви истини.

Госпожо Директор, Вие, предпола-гам, прибързахте да ме уволните с оглед някой друг, по-сговорчив учител да сложи годишните оценки на ония неколцина уче-нички и ученици, приближени до дирекция-та, имам предвид тия от категорията на т.н. "активисти", заради които преди три години пък имахме с Вас конфликт тъкмо по този повод; тогава Вие си позволихте да ми кажете (ние тогава с Вас бяхме в чудесни отношения!) да пиша на една такава групич-ка активни и приближени ученици и ученич-ки "по една 6-ца", щото, видите ли, те "били оказвали неоценими услуги на ръководство-то"; вярно, тази групичка ученици почти не бяха влизали в часовете ми комай през цялата година. Спомняте си добре какво Ви казах тогава, което крайно много не Ви хареса, нали си спомняте, я си признайте, за да Ви олекне: аз тогава Ви казах, че с удоволствие ще им пиша 6-ци стига да седнат да четат, да се подготвят, ще ги изпитам и ако изкарат тия оценки, няма проблем, ще им ги пиша; но без изпитване няма как да им пиша нищо. Е, тогава, за висше неудоволствие, Ваше и на въпросни-те ученици и ученички, на тях им се наложи в края на годината хубаво да почетат по философия, явиха се, изпитах ги, на някои писах дори 5-ци, а 6-ци, доколкото си спом-ням, нямаше, пък и нямаше как да има, при мен изискванията са подобаващи, не ща да унижавам достойнството на предмета. Поу-чена от този горчив опит Вие, госпожо Ди-ректор, в края на следващата година, за да не възникнат сходни неудобства със същата категория приближени Ви активни ученички и ученици, дръзнахте преди края на година-та да ми отнемете цели 4 класа (!!!), да, сторихте този умонепостижим гаф и тогава, преди две години, и то без да Ви мигне

окото! На повиканият от Вас преподавател, с оглед да може да пише желаните 6-ци на въпросните активни ученици, му се наложи да пише 6-ци отгоре до долу в дневника, да, 6-ци получиха всички ученици, тия паметни дневници се пазят в архива; да, тогава настъпи щур купон сред тия 4 отнети ми класа, щото тъй любезната госпожа дирек-торка успя да им връчи такъв безценен подарък, именно въпросните подарени 6-ци по философия, и то на всички до един, ех, какъв прекрасен комунизъм настъпи тогава! И ето, сега, в края на тази учебна година, Вие пак сторихте същото, но този път нап-раво ме уволнихте – дали целия смисъл на упражнението не е пак този, именно тия същите ученици и ученички активисти да получат по най-лесен начин своите заветни 6-ци? (Още повече, че някои от тях имат неоценими заслуги в провеждането на тъй старателно водената от Ваша милост кам-пания за моето дискредитиране като лич-ност и преподавател!) Иначе се губи смисъ-ла не цялото мероприятие, г-жо Директор, но така сякаш смисълът се появява и про-яснява най-отчетливо, а, какво ще кажете по този повод? Имате ли нещо да кажете в тази връзка? Любопитно е какво можете да кажете, признавам си, страшно ме вълнува този въпрос.

Признайте си, ще Ви олекне. Аз съм човеколюбив човек, бидейки философ – и знам на какви адски огньове се пържи в този момент душата Ви. Признайте си и си дайте оставката, човек може да живее дос-тойно и не зле и без да е директор.

Тъй. Казах Ви нещо важно, за Ва-ше добро, пък Вие както искайте приемайте думите ми. То си зависи от Вас, тия неща имат връзка с морала на човека, все неща, свързани с моята предметна област, с предметната област на учебните дисципли-ни, които аз преподавам. Е, това че ме уволнихте по изсмукани от пръстите, сиреч, изцяло смехотворни "мотиви" (че съм бил "пълен некадърник", че не съм бил умеел да преподавам философия и пр.), сиреч, без никакви сериозни основания, по обратен път доказва моята теория за истинските причи-ни, по които така спешно ме уволнихте тъкмо в края на учебната година. И по този начин – вярвам вече си давате сметка бла-годарение на това мое писмо – успяхте да си вкарате нещо като таралеж на място, което изобщо не е много подходящо да се намират такива бодливи животни.

Ще наблюдавам под лупа как вър-вят нещата в училището, в което работих близо 14 години – и в което възнамерявам да се върна пак след съдебното решение, което ще отмени непълно несъстоятелната от всяка гледна точка Ваша заповед за моето уволнение. Намирайки се в позицията на свободен гражданин няма да допусна безнаказано да съсипвате това училище и да влияете деморализиращо върху персо-нала, върху учителите, но и върху съзнани-

ята на учениците най-вече. Вие си мис-лехте, предполагам, че ще се отървете от мен и че идилията ще се възцари, ала вече съзнавате, че горчиво сте се излъгала: аз съм тук и пак няма да допусна да си разиг-равате коня както Ви се прииска. В нашата окаяна държава все някога ще трябва да възникне що-годе приемлив ред, а пък злоу-потребите на администраторите могат да престанат само ако ние, гражданите, сме си на мястото и не им позволяваме безнаказа-но да се упойват от усещането си за ненака-зуемост и абсолютно всевластие; от нас, гражданите зависи в каква държава живеем, дали ще заживеем в нормална демократич-на страна или България ще продължи да бъде някаква ориенталска деспотия, в която всичко е възможно, а пък правата на човека се потъпкват повсеместно. Като български гражданин правя нужното ситуацията да се променя в положителна посока – мой дълг като личност, като философ, като гражданин е допринасям според силите си за възцаря-ването на добрите нрави, на правовия ред и законността в милото ни Отечество.

В завършек искам да Ви дам една сламчица за изход от превъзходната каша, която сама така старателно си забъркахте. Знам, че това ще Ви прозвучи като пълна утопия, но ей-така, заради идеята, ще го предложа. Имате и що-годе достоен изход, който може да Ви спаси. Ето какъв.

Всеки човек допуска грешки, ние, човеците, не сме непорочни ангелчета. Даже, представете си, и началствата гре-шат. (Примерно, голяма грешка направи моя състудент от Санкт-Петербургския универ-ситет Сергей Игнатов, с него сме живели в едно общежитие, който като министър под-писа заповедта за Вашето назначение като директор на ПГЕЕ-Пловдив.) Но като сгре-шат, умните хора поправят грешките си в най-спешен порядък. Ето, Вие ме уволнихте по един изцяло волунтаристиичен маниер, ако сте вече осъзнала (с моя помощ, пък и с помощта на разумни хора около Вас, трябва да има такива, ако няма, работите са съв-сем зле!) че това е една много глупава грешка, какво Ви пречи да отмените запо-ведта за уволнението ми, спешно да ме повикате да завърша учебната година (има още 3 седмици до края на учебната година, достатъчно време да завърша започнатото) и ето, ония последици, за които Ви предуп-редих по-горе, ще бъдат избегнати? Само подхвърлям такъв един вариант грешката Ви да бъде поправена, а част от ужасните последици (фалшиви оценки на учениците от близо 14 класа!) да бъдат предотвратени. Аз предлагам, давам Ви съвет, Вие си ре-шавайте. Съдът така или иначе ще отмени заповедта Ви – всички адвокати, с които се консултирах, като видяха Вашата заповед, се чудеха с коя ръка по-напред да започнат да се кръстят, а един даже почна да се кръсти едновременно и с двете ръце! – тъй че ето, можете да избегнете и това позори-

20 ще, именно съдът да отмени една смехот-ворна Ваша заповед и аз да се върна в училището против Вашето желание. Както и да е, знам, че сте упорит човек и при това имате недостатъка да се смятате за непог-решима, да, тази дума съм я чул от Вашите уста и казана по Вашия собствен адрес. Но никога не е късно човек да се отърве от недостатъците си – и да се освободи от примката на едно неадекватно на реалност-та съзнание. Желая Ви това да се случи колкото е възможно по-скоро! 4 юни 2014 г. Пловдив С най-добри чувства: (подпис)

МЕРЗАВЩИНАТА НА ЕДНО ПРОРУСКОТО РУБЛОФИЛСКО ЧЕНГЕ

"Политологът" Огнян Минчев е по-дебел, но по-малко умен...

Димитри Иванов – вестник "Сега"

Имам професия, която обичам.

Имам академична позиция, в която съм уважаван. Имал съм и все още имам въз-можности да живея тихо и спокойно в уре-ден град или университет извън България. Избрал съм да бъда тук – и да имам пози-ция за това, което се случва в родината ми и в света. Напразни са опитите на озлобени хора и на алкохолици-дегенерати от пос-ледния ден да ме накарат да млъкна. Ако млъкна – ще го направя когато аз преценя и пожелая.

Дотогава ще се опитвам да пре-върна омразата ви в енергия да продължа. Аз сигурно мога да отслабна. Но Димитри Иванов вече не може да изтрезнее... За съжаление.

Ognyan Minchev

АБСОЛЮТИСТКИТЕ ФАНТАЗИИ НА ЕДНА МАЛКА КЛИКА ХОРА, КОЯТО КОПНЕЕ ЗА

ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД ЗНАНИЕТО, МИС-ЛЕНЕТО И БЪДЕЩЕТО НА ВСИЧКИ ХОРА

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Из: Още повече тоталитаризъм и по-малко знание в държавната „образова-телна“ система, Автор Даниел Василев

... Образованието, по своята същ-ност, е услуга и като такава най-ефективният начин за предоставянето му е в нерегулирана среда, при която институци-ите имат свободата да отговорят на нужди-те и търсенето на потребителите; т.е. в система на напълно свободен пазар. Разби-ра се, това е валидно за предлагането на абсолютно всички стоки и услуги, които могат да съществуват. Сега действащият механизъм, който се управлява от неподв-ластното на ничии контрол и обслужващото само и единствено политически интереси Министерство на образованието и науката, отнема правото на избор на децата и роди-телите им (които са реалните потребители на образованието), чрез спускане на обра-зователните програми и монополното право да определя кои организации могат да се нарекат „училища“. Но, за да не изпадаме в голословия и софизми, нека видим какви други икономическите аргументи могат да се издигнат против държавния образователен монопол и органът, който го налага.

Още в средата на XX в. професор Лудвиг фон Мизес описва защо централното планиране е невъзможно и неминуемо води до крах – защото е налице проблемът с икономическата калкулация. Накратко, макар чиновниците в министерството да знаят точно колко струва да се „произведе“ един дванадесетокласник, те нямат абсо-лютно никаква представа какво да произ-веждат. В система на свободно образование ценовият механизъм показва предпочита-нията на децата и техните родители във всеки един момент. По-високо търсене на компютърни специалисти на пазара, напри-мер, привлича повече хора към професията, защото заплатите в сектора се повишават. Това, от своя страна, увеличава търсенето на преподаватели по компютърни специал-ности, което ще увеличи и техните заплати и ще пренасочи повече хора натам, а не към специалности, за които търсенето е ниско.

По този начин пазарът отразява потребностите на хората и ще се пренасоч-ват ресурси към задоволяването на най-

належащите. Плановете на МОН не се влияят от ценови механизъм – те са плод на произволните хрумвания на бюрократи, които нямат никакъв мотив да действат ефективно, защото не са част от система на печалба и загуба и работата им винаги е гарантирана (за разлика от коя да е частна институция, която фалира, ако не задоволя-ва ничии потребности). Затова образова-телната програма на министерството може да отговори на нуждите на някое дете само случайно, а вероятността учениците да са принудени да учат предмети, които не са им интересни и знанията от които няма никога да приложат на практика – огромна. Освен това министерството просто не е способно да разходва ресурси ефективно и неговата дейност в почти всички случаи е неефек-тивна и вредна. На практика, международ-ните класации за образование показват точно това – училищата тук са фабрики за функционално неграмотни бъдещи безра-ботни...

... Обаче ако предложението за за-силване на държавния монопол бъде прие-то, икономическата цена, която е невидима и неизчислима към настоящия момент, ще се отрази на бъдещия стопански растеж. Без структурна реформа, която е насочена към премахване на статуквото, системата и в бъдеще ще бълва функционално негра-мотни индивиди, които няма да имат място на пазара на труда, защото учебните плано-ве на министерството имат малко общо със заобикалящата ни икономическа и произ-водствена действителност. Напротив – може да се очаква, че „притварянето на прозорците“ към света ще понижи нивото на образованието; т.е. все повече завършили хора ще трябва да търсят работа, за която не са учили (де факто по този начин обезс-мисляйки образованието си въобще), ще имат трудности в натрупването на опит, ще бъдат принудени да останат при родителите си по-дълго, отколкото иначе биха оставали и ще са по-производителни, отколкото ако имаха възможността да учат предметите, които самите те желаят, на един конкурен-тен образователен пазар. С други думи – политическото желание за по-голям контрол върху системата днес обрича всички ни на по-неконкурентна и непроизводителна ико-номика, по-нисък икономически растеж и повече безработни, особено младежи, утре.

21 Срещу идеята на министъра не

може да не се издигне още един философс-ки аргумент. Нейният план за повече цент-рализация и по-силен монопол, постигнати чрез въвеждането на един учебник за всич-ки учащи (защото, по думите на министъра: „Ако сега дете се прехвърли от едно учили-ще в друго, то трябва да сменя и учебници-те, защото те са различни“), на практика означава засилване на уравниловката на децата. Това е пагубно за бъдещото им развитие и напълно пропуска смисъла от образованието. Децата не постъпват в училище, за да излязат еднакви. Всяко от тях е различен индивид с различни потреб-ности и способности. Освен това, целта на образованието е да повиши квалификация-та, респективно – производителността на индивида. Тоест, образованието е инвести-ция в човешки капитал, а не обратното – приравняване на човешкия капитал към единен образователен стандарт. Навярно би имало голяма доза истинност в предпо-ложението, че и самата г-жа Клисарова не изпраща децата си на училище с думите: „Отиди да бъдеш като другите.“

Няма никакво основание не просто да се ограничава конкуренцията в предла-гането на учебните помагала, а изобщо да съществува монополен орган, който има правото да определя какво и как да учат децата. Предложената от министър Клиса-рова промяна е изключително добър пример за това, че единствената роля на МОН е да обслужва абсолютистките фантазии на една малка (и антипродуктивна) клика хора, която очевидно копнее за пълния контрол над знанието, мнението и бъдещето на всички деца.

ЕТО КАКВИ НЕЩА СА УЧИЛИ ДЕЦАТА ЕДНО ВРЕМЕ, ДАЛЕЧ ПРЕДИ УСТАНО-ВЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМА ПО БЪЛ-ГАРСКИТЕ ЗЕМИ

А сега как е давате ли си сметка?!

Пълна едностранчивост и едноизмерност цари в стандартите, дето спущат отгоре образователните бюрократи!

ДА НЕ ЗАБРАВИМ ДА БЛАГОДАРИМ БОГУ ЗА ТОВА, ЧЕ НИ ИМА!

петък, 6 юни 2014 г.

Неговата щедрост, благодатта, с която ни дарява, е неизмерима!

СЛУШАЙТЕ МЕ ПО РАДИО БЛАГОЕВГ-РАД СЛЕД МАЛКО

Радио Благоевград: Предаването "Днес" - 6.06.2014 г. 13.00 - 16.00 часа Водещ: Иван Лазов

Коментар на събитията от седми-цата – на философа Ангел Грънчаров, жур-налиста Христо Христов, с когото ще разго-варяме и за предстоящото отбелязване на 25 години от началото на демократичните промени у нас под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Ще говорим и за протес-тите, организирани от сдружение „Струма 21” в Дупница.

САМО ХОРА, КОИТО НЕ СА СПОСОБНИ И НЕ МОГАТ ДА ОЦЕНЯТ ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС, СА НЕГОВИ ПРОТИВНИЦИ

неделя, 8 юни 2014 г.

Иванка Топалова и г-н Жак Асса, дългогодишни преподаватели в ПГЕЕ-Пловдив, са написали следния коментар по повод поставяните редовно в блога ми проблеми, свързани със свободата, нова-торството, творческия характер на препода-ването и пр., проблеми, придобили голяма острота във връзка със скандалното увол-нение, които директорката на ПГЕЕ-

Пловдив ми устрои наскоро, тя ме увол-ни от длъжността преподавател по фило-софия и гражданско образование по изцяло смехотворните мотиви за "пълна непригод-ност за системата", "абсолютна некадър-ност", "доказана неспособност да си изпъл-нява служебните задължения" и пр., явно в нейните очи всичко различно от бедната й представа за "типовия" и "послушен" учител е нетърпимо, е непоносимо, е крайна драз-нещо, дотам, че ето, тя не се поколеба да екзекутира един утвърден преподавател като мен; интересно е, че учителската коле-гия в ПГЕЕ-Пловдив изпадна в нещо като емоционален ступор по повод на случилото се, пълно мълчание обзе тия хора, предпо-лагам, страхът сред тях придоби вече очер-танията на нещо като параноя; е, имаше и неколцина мерзавци, които ръкопляскали при вестта за уволнението ми (!), но тази извратеност е тежък случай; ето, първата смислена реакция получавам от двамата уважавани бивши преподаватели от ПГЕЕ, които при това не се поколебаха да се под-пишат под становището си със своите собс-твени имена, показвайки, че и в днешни условия човек може да бъде немалодушен, да бъде достоен; ето какво са писали те:

Г-н Грънчаров, напълно сме съг-ласни, че свободата на учителя да подбира методите на преподаване трябва да бъде поощрявана, щом в крайна сметка при вън-шните проверки има положителни резулта-ти. Във всички държави (не само във Фин-ландия) и не само в учебната система во-дещи са резултатите. Например в САЩ има проектантски организации, в които водещи-те проектанти не се задължават да имат работно време на работното място, ако накрая проектът е успешен.

Ако свържем тази практика с учи-телската професия, всички модерни методи за успешно провеждане на учебния процес изискват голяма предварителна подготовка. Заради това учителят не е задължен да бъде осем часа в училище. Защото той денонощно мисли как да оползотвори най-добре задължителните му 18-20 часа на седмица, през които влиза при учениците си. Само хора, които не са способни и не могат да оценят този творчески процес, са негови противници. Тези последните са общо взети умствено лениви хора и се страхуват от подобни примери за работа, тъй като могат са станат задължителни и за

22 тях и това може да ги доведе до мозъчна травма. :-) Затова е много по-лесно да спъ-ваш първия, вместо да тичаш по-бързо от него.

Има един пропуск във Вашата ста-тия. От създаването на този техникум (сега ПГЕЕ) всички ръководства, независимо от лични отношения, са ценели учителите-новатори и са ги давали за пример. Този момент във Вашата статия не е отразен. Вие също сте продукт на предишно ръко-водство. Новата ръководство е явно от описания по-горе тип на страхливите учите-ли. То се страхува от ИНОВАЦИИ. И този страх от иновациите се разраства до такава степен, че изглежда се е превърнало в ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ към всеки, който смело пристъпва към иновациите.

Иванка Топалова и Жак Асса

БЕЗУМИЕТО, АБСУРДИЗМЪТ НА ОБРА-ЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА ВЕЧЕ НАБ-ЛИЖИ СВОЯ АПОГЕЙ

неделя, 8 юни 2014 г.

Текстът, който следва, ви го пре-поръчвам да го прочетете непременно; а ето с какви думи се обърнах към неговия автор във Фейсбук: Поздравления за чудес-ната статия! Няма и една дума и мисъл в нея, с която да не съм съгласен. Всичко е казано много ясно и убедително. Ще си позволя да препоръчам този текст в моя блог, та да стигне до колкото се може повече хора, в това число и ученици и учители. А сега го пречете и вие, няма да съжалявате, текстът наистина е превъзхо-ден! За обществения консенсус в образова-нието Автор: Явор Ганчев

В последните няколко дни живея в раздвоение. Искам #оставка на Орешарс-ки, но ако може Клисарова да остане ми-нистър на образованието колкото може по-дълго. По-полезен министър на образова-нието не е имало.

Нека да обобщя работата на Кли-сарова за последната една година. В про-дължение на една година тя основно се занимаваше с изявления пред медиите как новият закон за образованието ще е готов "най-късно до началото на другия месец,

или до средата" – за да обяви най-сетне, че нов закон няма да има, докато не се постиг-не обществен консенсус по всички въпроси и затова стартира "обществено обсъждане".

По навик от времената на социа-лизма българинът (ако ми позволите обоб-щението) е свикнал животът да му се случ-ва, не той да твори живота си. Несвободни-ят човек, не-гражданинът живее живот, който му е предопределен административ-но. Него го обучават, дават му работа и квартира, вдигат му заплатата и данъците, осигуряват му социални придобивки, безп-латно образование, здравеопазване, теле-визия и пенсия. Гледат му децата в ясли, детски градини, училища и университети, после той си ги доглежда до 40. Няма как чак да му дават и жена/мъж, но пък това става все по-маловажна част от живота му, важното е да е с презерватив. Естествено, във всички области на живота някои човеци вече от доста време с променлив успех преодоляват пасивността и активно опреде-лят живота си. Но в областта на образова-нието имаме най-малко такива. Защото докато в другите области се приема за нормално хората да определят собствения си живот, то, ако става дума за образовани-ето, се приема за нормално съдържанието му да бъде определяно от държавата и процесите му - управлявани от нея. Тоест, в образованието, както при комунизма, "нищо не зависи от нас".

Всички говорят за реформа в обра-зованието, но тя не се случва – значи има нещо, което пречи на реформата и това естествено не сме ние (нали от нас нищо не зависи) – това непременно е нещо външно. Затова и приказките за реформата се фоку-сират върху пречките за реформата – това са а) липсата на нов закон и б) липсата на обществен консенсус по важни въпроси на образованието. Сега, въпросът е, защо и министърът ги говори същите – тя пък от кого зависи, че да ѐ стане реформата? А, вярно, тя чака обществения консенсус; а пък обществото (това с консенсуса) чака нов закон, пък той няма как, щото, нали, няма консенсус. Римува се с нонсенс. Но тъкмо в това се състои новата инициатива на ми-нистерството – обществено обсъждане с цел постигане на консенсус: "Според ръко-водството на МОН само с консенсус може да бъде приет закон, който наистина ще е полезен, ще е работещ и ще ангажира всич-ки по отношение на изпълнението му." (ТУК)

Позоваването на обществения консенсус като фактор за някакво действие, обаче, е много спорно. Първо, както вече стана видно, той е идеално оправдание за нищоправене, защото никога няма да има консенсус между групи с различни интереси. Второ, свободното общество прекрасно си живее и без непременно да има консенсус по всички въпроси; напротив, в свободното общество разнообразието и разногласията са двигател на развитието и е достатъчно

всеки да си гледа своя интерес, без да вреди на чуждия. Консенсусът обаче е цен-ност за авторитарните системи, защото там той е необходимо условие и оправдание за функционирането им; а и обикновено не е нещо друго, ами евфемизъм за нечия идео-логия, наложена със сила. Което ни довеж-да до третото - системата на образованието в България не е точно свободно общество, да не кажем, че е тъкмо обратното. Там всички решения се взимат от Министъра и така системата живее в постоянен и пълен "консенсус", наложен отгоре. И затова тъкмо министърът да ти говори за "обществено обсъждане" в образованието е, меко казано, шизофренично.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

РАЗБИРА СЕ ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ЩЕ Е ПЪРВИЯТ ПАМЕТНИК НА ЗАВИСТТА В СВЕТА!

юни 8, 2014

След паметника на ку…, пардон, на пениса, сега и на завистта! (виж: Правят първия в света „Паметник на завистта“ в Хасково) Много цапа духовно Бълхария около себе си и не се усещат, че сега през 2014 г. се цени позитивността и творчество-то, а не гадости. Паметникът обаче е отвра-тителен, втресе ме направо. А в коментари-те: Защо не и паметник на Сатаната, ха-ха…

Това БГ ако е християнска и евро-пейска страна, аз съм Далай Лама! COMMENTS >>> Изключително подходящ паметник за съвременна България. Единст-вената ми забележка е, че ще бъде поста-вен в Хасково, а не в центъра на София, където би добил повече популярност и размисли. Едва ли някой се съмнява, че завистта е българският гений, а за да бъде картинката пълна, аз бих предложила изг-раждане на паметници на злобата, лицеме-рието и тесногръдието. О, да, и паметник на съседа – онзи с който вечно се състезаваме, но скришом мразим най-много на света. Иван (анонимен): А паметник на Сатаната кога?! Разбира се че тук ще е първият па-метник на завистта в света…. хората обик-новено правят паметници за неща от които се гордеят… явно ние се гордеем със за-

23 вистта… и заради това ще издигаме памет-ник! П.П. Ето ти една песен за Анастасова; виж част от текста: … Знам че всичко в тебе е лъжа, камък носиш ти, а не душа. Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм. Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм. Сам останах аз сега, ти погуби любовта. Тази победа е твоя, защо не празнуваш?!

Казах ти, че Тони Cтораро не е простак, а ти пак напираш за „лека вечер“ с мухлясали песни, които никой не слуша. Адски си немузикален и безчувствен: ще ми пускаш някакви си Леа Иванова, а не Сто-раро, Кондю или Азис! Ако не беше фило-соф щях да те наругая едно хубаво, ама сега не става…

А. от Австралия

ПОРОШЕНКО И ПУТИН: ЕДНА СНИМКА, КОЯТО КАЗВА ВСИЧКО

юни 8, 2014

Характеристика Путина: Бывший стукач. Ныне – палач. Жулик и вор. Стыд и позор!

Valentina Mazur

Прикольно Путин вышел на фотке, будто еще две минуты назад в мавзолее лежал!

Oksana Lymaniuk

Порошенко смотрит с презрением на Путина.

Анатолий Панов

Путин, надменная тварь, а Петя похоже хочет дать Вовке по роже! :-)))

Vika Georgievna

ДОКОГА НАД СТРАНАТА НИ БАЩИНА ЩЕ ВИЛНЕЙ ТАЗ СТРАШНА РУСНАЩИНА?!

юни 8, 2014

Докога над страната ни бащина, ще вилней таз страшна руснащина?!

Написа: becov

Из: Станишев даде шанс за прегрупиране на руската пета колона, Автор: Иво Ин-джев

… Българската карта на Путин се

оказа все пак бита. Само незрящите (поради глупост, лицемерие или пълно самоотстра-няване от действителността) не са забеля-зали, че Путин подкупваше на порции пета-та си колона в България, за да я използва в решителен момент за своите налудни мега-ломански цели да диктува правилата си на Европа.

Разликата между опита му да си купи за същата цел Украйна е само в това, че там той оповести публично готовността да добави 15 милиарда към руските подку-пи. У нас сумата, разпределяна от години за руската агентура, остава неизвестна вели-чина и това я прави по-трудна за осъждане от българите. Тя е най-дълбоката тайна, от

чието разкриване московските кукловоди се боят най-много, защото знаят, че най-прекият път към дискредитиране на когото и да било в България е да му извадиш показ забогатяването. КРАТЪК КОМЕНТАР: Аман от тая рубло-филска напаст вече, не се засрамиха вече тия лакоми наглеци! Докога, българи, ще ги търпим?! Аман и от вас, търпеливци неед-ни!!! Мърморковци презрени, дето само мърморите, а пръста си иначе не щете да мръднете!

МОЕТО НОВО СЪДЕБНО ДЯЛО СЕ ОЧЕР-ТАВА ДА БЪДЕ ВЕЧЕ СЪВСЕМ ПОДОБ-НО НА СОКРАТОВОТО!

неделя, 8 юни 2014 г.

Във връзка със завеждането на новото съдебно дяло (така произнесена, тази дума по моето усещане има един някак си величав ироничен смисъл, поради което я пиша именно така; навремето за първи път чух така произнесена тази дума от уста-та на един старец, който разказваше във влака за своето проточило се епично дяло, съдил се толкова дълго със съседа си, съдиите така много ги мотаели, че накрая и двамата комай забравили за какво изобщо се били съдили!), та във връзка със завеж-дането новото съдебно дяло, около което работим с моите адвокати напоследък, се откри следния прелюбопитен проблем.

Спор няма, че адвокатите си раз-бират от работата, а същината на тяхната работа е родствена с това, което правим ний, философите: търсене и обосноваване на истината. Тази е същината на това, което прави съдът, съдът търси разумното и справедливо решение, а адвокатите пома-гат да се стигне до него. (Е, някои адвокати правят всичко, което е по силите им истина-та да не излезе наяве, да си остане покрита, но това е отделна работа.) Същото правим и ний, философите, истината е нашият най-върховен предмет. Разбира се, има и раз-личия, и то съществени, значими. И адвока-тите, и философите, боравим със словото – и трябва да сме много убедителни с него; е, има го (при съдилищата) моментът на част-ния интерес, щото и двете страни, според интереса си, се смятат за прави, а истината е само една. Адвокатите имат едно специа-

24 лизирано знание около законите и процеду-рите за прилагането им, около съдопроиз-водството и пр. и по тази причина имат известни предимства пред търсещия исти-ната и обосноваващия я философ, за който истината е ценност сама по себе си, извън прякото и приложение и "полезността" от нея. Но ето сега, около писането на искова-та молба за завеждане на новото ми съдеб-но дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив се набележи в тази връзка следни-ят интересен проблем.

Дадох купища документи на два-мата ми адвокати (работят независимо един от друг, още не съм сключил договор кой да ме представлява, ще ми се да избера по-подходящия вариант) за да се ориентират в така и така сложилата се ситуация, даже ги подпомогнах с написването на нови разяс-няващи текстове, примерно ето този: Кратка хронология на епичните борби, довели в крайна сметка до временното ми пора-жение – и до ликуването на всичките ми врази. И двамата поработиха добре, поста-раха се и тия дни всеки от тях ми даде проект за текста на исковата молба до съда, изглежда казусът им хареса, той наистина е превъзходен. Да, обаче моя милост някак си не доволна от направеното, проектите за иска не ми звучат убедително, в онази сте-пен на убедителност, която аз лично бих искал да бъде постигната. Поспорих с адво-катите и се опитах да им обясня нещо, което сега ще се опитам да представя и вам. Смятам, че е важно. То касае и ситуацията в българското правораздаване и правосъдие, която не е бляскава.

Истината е многоизмерна и има съответните пластове на постигането й – в нейната превъзходна цялост и пълнота. Това последното ний, философите, правим всичко, което е по силите ни, за да го дос-тигнем в степента, в която то е изобщо възможно. Да, обаче професионалните начини (към който спада и юридическия, в сферата на правото) се абстрахират от ред моменти, които за философа имат огромно значение, по-голямата част от които касаят човешката страна на случващото се, в това число и психологическата (да не говорим пък за нравствената). Значи правистът е принуден да изведе на преден план само онова, което по негова преценка има дирек-тно значение за правното обосноваване и решаване на съответния казус, докато фи-лософът не си позволява това, такова една отвличане (абстрахиране) от другите съ-ществени моменти му се вижда недопусти-мо. По виждането на юриста другите същес-твени моменти само били затъмнявали точната същина, имаща отношение към чисто правния аспект на тълкуването на казуса, а аз лично като философ не съм склонен да пожертвам останалите същест-вени моменти, без които картината на слу-чилото се е непълна и като такава - изкри-вена, деформирана. Аз държа да се напра-

ви опит за представяне на пределната пълнота и на цялостния контекст, без жертване на човешките моменти, докато юристите ме убеждават, че това било из-лишно, щото в правото трябва да се изве-дат на преден план само ония практически моменти, които могат да доведат в крайна сметка до спечелването на делото в съда. А всичко останало било нямало значение. Те търсят оня правен аргумент, който е така убедителен, силен и неопровержим, че делото безусловно да бъде спечелено, пък всичко останало следвало без жал да бъде изхвърлено. Щото съдията даже се дразнел когато му губят времето за съображения, нямащи пряко отношение към оня момент, който представя същината за закононару-шението, благодарение на проясняването на което дялото може да бъде спечелено.

На мен обаче ми се ще да спомог-на някак съдът да не процедира пределно схематично в юридическия смисъл на дума-та, а да подходи по-цялостно, щото, казах, тия отношения, заради които се съдим, имат ред моменти, които, ако бъдат пожертвани, ще се стигне до такова огрубяване на слу-чилото се, че неговата картина съвсем няма да отговаря на оня пълноценен жизнен смисъл, който все пак трябва да бъде възсъздаден. Понеже правото, по моето убеждение, не бива да бъде откъсвано от онова цялостно човешко богатство, което ни е потребно да постигнем с оглед да се овладеем от цялостния смисъл. За мен именно този цялостен смисъл е потребен, той дава истината, която ни е жизнено пот-ребна, а пък останалото, абстрактната и схематична правна страна е само момент от търсената, от посилната цялост, така пот-ребна ни, щото касае нашето глобално отношение към живота. Ще ми се, по-просто казано, да спомогна нашите прависти (адво-катите, съдиите) да бъдат подтикнати да мислят по-философски, щото именно фило-софията е способна да постигне и да удър-

жи оня цялостен смисъл, който ни е така жизнено потребен, без който ние неимовер-но обедняваме живота си, а в крайна смет-ка, излиза, затова и страдаме, затова сме и така ощетени. Е, явно съм си поставил в случая някаква свръхзадача, щото адвока-тите, като се мъча да им обясня тия неща, ме гледат с неподправено удивление, въп-реки че те не са кой знае колко сложни за постигане, за осмисляне. Явно и в тази сфера на живота ни, юридическата, както и в останалите, примерно образователната (духовния живот) работите съвсем не са такива, каквито трябва да бъдат – според понятието или идеята за нейното високо и възвишено назначение. Допуснали сме да ощетим верния смисъл, да обедним предс-тавите си, поради което в крайна сметка и страдаме. А така не бива. Трябва да се учим да мислим пълноценно. Без пости-гане на това няма как да почнем да се из-мъкваме от тресавището, в което сме по-паднали.

Ето, разискваният пред съда казус около епичната история, довела в крайна сметка до моето уволнение, съдържа в себе си цял комплекс от моменти, които трябва да бъдат схванати в неговата пълнота, в жизнената достоверност на случилото се. Аз не съм съгласен да пожертвам нито един момент само и само, видите ли, воден от прагматични съображения, да постигна една не кой знае колко възвишена цел: да спече-ля дялото, заповедта за уволнението ми да бъде отменена от съда, а аз да се върна на работа, показвайки, че справедливостта е възтържествувала, а пък негодниците са наказани. Не, това не е моята истинска и вярна цел, аз така прагматично и грубо не ща да мисля. Аз искам истината да възтър-жествува в нейната превъзходна пълнота и цялост, едва тогава ще бъда удовлетворен и доволен. Моето призвание на философ ме подтиква да мисля в тази посока. И да не съм доволен когато ми се изтъква, че ог-ромни пластове на разбирането трябвало, видите ли, да бъдат пожертвани, само и само моя милост да постигне своята не кой знае колко голяма цел: да се върна на рабо-та в това училище. Мен друго ме вълнува, аз за друго съм се борил, а не да се уредя пак на "топло местенце" в рамките на сис-темата. Моята борба е била за друго: за коренна промяна на системата, за същинска революция в образованието, за връщането на образованието до неговите извори, за раждането на едно съвременно, отговарящо на нуждите на човека образование и учили-ще и т.н. Ето я точната и възвишена цел, която ме е вдъхновявала цял живот - и заради която аз бях принесен в жертва от адептите на една безчовечна по същество и крайно агресивна спрямо човещината сис-тема, една обезличаваща човека и безду-ховна система, която нанася на младите, и то всекидневно, неизчислими щети. Как тогава да допусна да се боря единствено

25 заради ето това: да се върна на работа, да си отвоювам учителското място, не, това за мен не е и не може да бъде водещото! Аз искам да направя това съдебно дело тако-ва, че в него пред съда да бъде поставена всъщност самата тъй порочна образовател-на система, нанасяща всекидневно неиз-числими поражения на младежта – бъдеще-то на нацията и на страната ни. Ето това е нещото, което ме вдъхновява – а не безоб-разията на емпирическата персона Стоянка Анастасова, директорка на ПГЕЕ-Пловдив, да бъдат спрени и наказани, възмездени. Това за мен не е главното, аз се вълнувам от най-възвишени и идейни (ценностни) подбуди и ми се ще да убедя уважаемия съд, че си заслужава да погледнем на не-щата от този ъгъл – с оглед да съзрем тъй потребната ни и жизненотворяща цялост. Дали една такава идея да помогна на съда да осмисли казуса философски, идейно, ценностно, в пределната пълнота и богатст-во на смисъла, не е една илюзорна свърх-задача, непостижима изцяло и като такава утопична, съвсем нереалистична?!

Аз съм особена порода човек, при-надлежа към съвсем рядката за нашите условия порода на хората-идеалисти. На които "трезвомислещите" гледат със съжа-ление и презрение, явно ги възприемат за непоправими наивници и дори глупаци. Да, обаче аз не ща да капитулирам пред тъй опасния за нашето време прагматизъм, конформизъм и материализъм, пред вилне-ещата бездуховност и арогантното безкул-турие. С оглед на това съм съгласен дори да загубя дялото, но да направя въпреки това максималното в тази посока: да пре-дизвикам съвестта на обществото все някак да бъде пробудена, а пък това може да стане ако не допусна да направя ония жерт-ви, за които ме съветват опитните адвокати, избрани от мен за мои (за момента) съвет-ници и консултанти по правната страна на проблема. А по онази цялостна човешка и философска страна на проблема аз самият на себе си съм най-добрия консултант – не щото съм експерт в тази област, философи-ята, ами и най-вече защото всичко съм го преживял, всичко е станало на мой гръб, върху моята кожа, изстрадал съм го и то не от вчера, а в крайна сметка с целия си досе-гашен професионален и всякакъв друг жи-вот. Аз искам да поставя пред съда не пог-решно и арогантно действащата арогантна административна особа, а една порочна, архаична и крайно вредна, предвид време-то, в което живеем, по моето разбиране, философия на отношението към човека, чийто израз е нашата така абсурдна обра-зователна система, по тоталитарен и волун-таристичен маниер, подобно на октопод, завладяла българското образование – ето това е нещото, което му вдъхновява. Е, ще направя нужното да постигна целта си, да разбудя съвестите чрез показването, и то в цялостен, гол, неприкрит вид на цялата

онази отвратителност на противочовешката образователна система, а не толкова да се занимавам с недостойния, порочния и осъ-дителния начин на поведение на нейните жалки блюстители и слуги (министри, инс-пектори, началства от какъв ли не вид, най-сетне директори). Схващате ли за какво всъщност и наистина иде тук реч?

Когато се постарах да обясня всич-ко това на своите адвокати, изключително интересно е как реагира единият от тях, именно една дама, имаща репутацията на чудесен юрист: тя сякаш се уплаши, тя се фрапира от свонравния характер на нейния евентуален клиент, прецени претенциите му за прекалени, а също така и прагматично незначителни, в един момент объркаността й стигна дотам, че тя чистосърдечно ми призна: в такъв един аспект тя не щяла да води делото, отказва се от воденето му, тя, видите ли, считала, че това дело, така во-дено, е обречено да бъде загубено, поради което тя не щяла вече да се захваща с воденето му; един вид отказа ми да бъде мой адвокат, въпреки че аз й бях казал, че няма да пожаля парите си, щото смятам, че за такива едни неща всяка цена заслужава да бъде платена, ако ще да ми се наложи в крайна сметка да умра от глад. Не знам, реакцията й е сложна за обяснение, още повече че преди седмица-две същата тази адвокатка, като видя само заповедта за уволнение, се хвана за главата от удивле-ние и категорично ми декларира, че делото на 100% ще бъде спечелено, а тя била готова да го поеме; ето обаче, сега се отка-за, извини ми се много, че ми е губила нап-разно времето, каза, че се оттегля, дори поради пристъп на съвестност заяви, че не ще за досегашните си услуги никакъв хоно-рар, което, както и да го погледнем, е голям алтруистичен жест, е много благородно даже, дотам, че на мен лично ми е невъз-можно да повярвам, че изобщо е възможно да се случи даже. (Не крия, че нямам кой знае колко високо мнение за господстваща-та нравственост сред туй съсловие; напро-тив, смятам го, наред с журналистическото, за най-опороченото, за най-податливото на опорочаване.) Но ето, тази дама ме направо изуми. За да проумея тъй неочакваната й постъпка ми се наложи да помисля още повече. Ето какво открих.

Много е възможно адвокатката, бидейки по същество и самата тя един образцов продукт на образователната ни система (тя, прочее, е млад човек), да до-лови, че с нея ние двамата имаме голямо и принципно ценностно разминаваме, при-мерно, аз съм принципен противник на така и така устроената система, а тя, да допус-нем, не споделя моите идеи за необходи-мостта от коренна промяна на съществува-щото положение по посока на либерализа-цията на българското образование. Това обяснение е възможно, ето, тя, усещайки, че й липсва вътрешното убеждение да води

делото по защитата на един такъв свое-образно мислещ човек като мен, предпочете да ми откаже услугите си, което е достойно. Възможно е, допускам, да има е един такъв момент: политическа несъвместимост меж-ду адвокат и бъдещия, и евентуалния му клиент, допускам, че и една такава възмож-ност не е за изключване. Да речем, госпожа адвокатката е симпатизантка на ГЕРБ или на БСП (то разликата между тия две партии е нищожна), няма значение на коя точно, ето, аз съм обаче човек с принципно раз-лични идеи и убеждения, привърженик съм на една коренно различна политическа философия, примерно, аз съм твърд антикомунист, е, госпожа адвокатката, ако е привърженичка, дълбоко в сърцето си, на едни "най-светли" комунистически убежде-ния, като е чела моите патетични изложе-ния, доклади, жалби, маркиращи моите борби с представителите на тоталитарната образователна система, да се е преизпъл-нила с недоволство спрямо мен, сиреч, да съм я раздразнил дотам, че ето, тя да пред-почете, за да не се мъчи повече с такъв един непоносим за нея клиент, да ми откаже ангажимента, допускам, че такова едно обяснение също не е за отхвърляне. Ще видим, то тия неща ще се разберат по-нататък, аз наистина съм "опасен" човек, твърде вреден за всяка една система, в това число, оказва се, и за системата, установила се и в областта на праворазда-ването, ето, и първите нейни представители ми показаха на дело, че не могат да ме приемат, че ме оценяват като "опасен" и пр. Е, както излиза, за да не направя аз такъв един огромен, най-вече в нравствения и идейния смисъл, компромис, ако и другият ми адвокат се откаже, ще се наложи сам да си водя делото, сам да се постарая да до-кажа пред съда тезите си. За мен в някакъв смисъл е важна и трибуната на съда за да мога да разкажа за идеите, за борбата си, за философията си, е, дори и да загубя делото, поне съвестта ще ми е чиста щото има компромиси, които не съм склонен да допусна в никой случай. Примерно да се върна на работа, ала пък да плюя връз делото си – но онова същинското, делото на живота ми, свързано с образованието! – да се откажа от него, щото връщането ми в рамките на неизменната система не е кой знае каква победа: аз всъщност се стремя към една друга, същинска победа, именно тържеството на ония идеи за образование, за които съм работил цял живот вече. Та сега на първо време възниква и се оформя задачата аз самият да напиша свой проект за искова молба до съда, в който да изразя по пределно ясен начин цялостната същина на проблема, така, както тя се съдържа в моето разбиране, което, няма как, ще бъде пределно фило-софско. Тия дни ще трябва яката да пора-ботя по написването на този документ, който, разбира се, просто няма как да бъде написан от никой друг, в това число и от

26 най-опитния и най-добрия адвокат. Като напиша този свой проект с него вече ще почна да търся нов адвокат, който, като го изчете, да каже дали е склонен заедно с мен да поеме борбата, която аз водя от години - и в която съдът е само един неиз-бежен етап. За да си намеря адвокат, скло-нен да води една такава борба, имаща предимно богат човешки, нравствен и също така обществено значим смисъл, ще ми се наложи, вероятно, да се обърна с апел към представителите на българската адвокатска общност, ще ми се да видя дали в този контекст някой адвокат изобщо ще откликне, за мен едно такова изследване е безкрайно интересно: да разбера дали сред адвокати-те на България има такива, които да са склонни да се вдъхновяват от един идеа-листичен, изцяло благороден, човеколюбив и свободолюбив смисъл; да разбера има ли сред българските адвокати не само свобо-долюци и човеколюбци, но и правдолюбци, ето това според ме е една чудесна изследо-вателска цел! Примерно, да речем, сега ми хрумва, че бих могъл да се обърна и към един адвокат като М. Марковски, медийна звезда, която не пропуска случай да пара-дира с правдолюбието, с идеализма си и пр., ето, какво ми пречи лично да се обърна към него, да му напиша едно открито писмо, да му го пратя и да видя след това как ще реагира, тази идея според мен си заслужава да бъде реализирана. И на други прочути адвокати мога да предложа същото за да изследвам как ще реагират. Ще ми се (и ще направя всичко, което е по силите ми) да предизвикам сериозна обществена, граж-данска дискусия по всички ония проблеми, свързани с точната ситуация в българското образование, която, освен че е плачевна, е така ясно представена в моя правен казус, в казуса, около който ще се поведе моето дяло. Та адвокатите ще ги проверя по този начин, пък и не тая, че имам и нещо друго наум: ще ме се да разбера в тази връзка ще се намери ли поне един български адвокат, който при дадените условия, при възмож-ността да се предизвика широк медиен и граждански резонанс, да дръзне да се увле-че дотам от благородството и идеализма на подетата борба за едно модерно българско образование, че сам да предложи... безп-латно да води дялото ми, ей-така, заради самата идея, ще ми се да разбера дали е възможно такова чудо да се случи у нас! Щото имам чувството, че и адвокатите имат деца или внуци, които в момента са стра-далци на нашата абсурдна образователна система, е, какво пречи бащите и дядовците им адвокати да направят нещичко по един безкористен начин да допринесат с нещичко тежката ситуация в българското образова-ние малко по малко да почне да се променя. А че за такова нещо ще допринесе такъв един съдебен процес, в това можем изобщо да не съмняваме.

Такива мисли витаят в главата ми напоследък, и ето, тази сутрин се стигна дотам да оживеят, да бъдат изложени и "на хартия". Искам подетото разсъждение да го доведа до своя конец или край ето как, по един своеобразен начин. Ще ми се да кажа някои горчиви мисли по повод на реакцията на свободолюбивата българска общност, състояща се от радетели за едно ново, съвременно, автентично, сиреч свободно образование. Каква е реакцията им ли? Ще ви кажа.

Ами... никаква не е, както е оби-чайно у нас мълчат като риби или като плъхове. Един човек само, г-н Райчо Радев, философ и бивш директор на училище в Перник, подобно ма Мунчо в романа "Под игото" на патриарха на българската литера-тура, направи нещо за да протестира – и да призове за протест като разбра за уволне-нието ми; всички останали замълчаха по указания начин. Изглежда, за жалост, и тук вилнее онова същото комунистическо отно-шение към човека, което поетът Вапцаров го е изразил така убедително с думите "Какво тук значи някаква си личност?!". Голяма работа че Грънчаров е уволнен, майната му, да мре – щом се е наврял в системата толкова години, мъчил се е тол-кова години, вместо, както правят разумните и оправните, отдавна да е избягал, отдавна да се е спасил! Никой, повтарям, абсолют-но никой не си мръдна и малкия пръст нещичко да направи от тия разните му там общности за ново, за либерализирано, за какво ли не още образование като видяха, че човек, мислещ в същата посока, човек като мен, е подложен на една такава неск-ривана и грозна репресия и гавра. Никой и нищо, ако не броим гласа на оня същия "Мунчо от Перник", подобен на самия мен, щото аз винаги съм правил всичко, което е по силите ми, за да помогна в родствени ситуации. Е, няма нищо, аз тук пиша за тия деликатни неща не за друго, а защото те касаят нашия национален характер: не се подкрепяме, за нас другата личност, колкото и свободолюбиви да сме, изглежда нищо не значи, ето, оставяме човека на произвола, не ни пука особено, всеки да се оправя сам, "делото по спасение на давещия се е дело на самия давещ се", ний откъде-накъде ще му подадем ръка – да не сме луди?! Нека да затъва, майната му! Сега нали разбирате защо на българския казан в Ада, казват, било нямало пазач, било нямало дявол, който с вилата си да ръга и да натиска ония, дето си покажат главата отгоре?

Точка по тоя въпрос. Всеки си има съвест, нека да си се оправя с нея. Негова си работа. Аз правя нужното съвестта ми да е чиста. Явно пак сам ще си остана в този моя борба. Ний, българите, колкото и да сме модерни и свободолюбиви, пък и исти-нолюбиви, смятаме, че ако даден страдащ човек, дето се е оказал в тежко положение, не ни е никакъв – ако не ни е, да речем,

личен приятел, баджанак или някакъв друг роднина1 – за него и малкия си пръст няма да мръднем. Презрена българска психология! Ето защо не сме нито граждани, нито общност, нито сме човешка, нито сме даже и народ!

Щеше ми се и за други неща да пиша около моя синтетичен и философски подход към проблемите на правото, който искам да приложа в туй начеващо се исто-рическо съдебно дяло, но сега се изморих и ще го отложа това нещо за някой друг път. Та тия дни ще поработя на дело, практичес-ки, да приложа своя подход, като напиша проект за своя лична искова молба до съда. И, евентуално, после да предприема ония инициативи за да намеря, евентуално, ис-тински и достоен адвокат, който да поеме дялото; ако не намеря, ще си го поема сам, ще се защищавам сам, сам на себе си ще си бъда "адвокат", както навремето е сторил и моя кумир Сократ. Моето дяло се очертава да бъде подобно на Сократовото, смисълът, няма как, е същият: както и Сократ, така и моя милост е обявен за "вреден" и "лош" човек, нанасящ цели 30 години "непоправи-ми щети" на целокупната българска младеж (е, Сократ на гръцката младеж е нанасял своите "щети", не на българската!), Сократ е бил, знаем, осъден на смърт от съда, моя милост фактически пак е осъдена на смърт, щото ако сега не успея да спечеля делото, мен фактически ме чака гладна смърт, която, изглежда, е така желана от моите мъчители, дето ме изритаха от образова-телната система и то с "мотиви", които ме правят негоден завинаги да упражнявам занапред работата си на учител, която съм работил в целия си досегашен живот.

Такива работи, виждате ли сега ка-къв е смисълът в крайна сметка: аз тук пак съм призован да защитя пред съда своя преподавателски подход, който е обявен така неоснователно от въпросната адми-нистраторка за "вреден", за "лош", а пък аз самият съм обявен за "пълен некадърник", та значи аз ще поведа една съдебна този път битка, за да обоснова основателността на моите разбирания за философия, за тържеството на които отдадох целия си живот - и то без да се щадя нито миг, да, отдадох на тази непосилна борба всичките си сили. За да бъда най-накрая, видите, изритан опозорен, сякаш съм нещо като мръсно коте; е, ще видим, аз на този съде-бен процес, както, вярвам, забелязвате, ще трябва да защитя каузата на целия си жи-вот, това е поставено на везните на право-съдието, това трябва да бъде отсъдено, аргументирано и защитено. За мен тия неща не са малозначни, щото платих за тях страшна цена: с живота си.

Да спирам, че ми омръзна да пи-ша, изморих се, капнах. Хубав ден на всич-ки! Не че вярвам, че някой е дочел този мой сутрешен опус от съвсем излишни мисли, но както е да е, да допуснем, че някой е стиг-

27 нал дотук, е, на него желая хубав ден, а пък на другите - майната ви, дремлювци, майна-та ви, калпазани! Бъдете обаче здрави! Та да пребъдете в непълноценността си – и тя да възтържествува. Щото иначе без вас кой ще закопава нашата така окаяна родина България?! Вий го правите така превъзход-но... незаменими сте даже в туй отношение! Проклети да сте!

У НАС ВСИЧКО МАЙ ВЕЧЕ ОТДАВНА Е ОТИШЛО ПО ДЯВОЛИТЕ, ТЪЙ ЧЕ ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА СЕ ЧУДИМ ОЩЕ КАК Е ВЪЗ-МОЖНО ДА НИ СПОЛЕТИ ВСИЧКО ТО-ВА?!

неделя, 8 юни 2014 г.

Както преди малко съобщих – виж публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подоб-но на Сократовото! – единият адвокат, с който се консултирах за завеждане на съ-дебно дело за отмяна на абсурдната запо-вед за моето уволнение, издадена от дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анаста-сова, реши да не приеме ангажимента да заведе и да води делото. Решавам да пуб-ликувам неговия писмен отказ, смятам, че е интересно да се разбере как този правист възприема ситуацията, тъй като неговото възприятие влиза в дълбоко противоречие с моето възприятие; разбира се, запазвам дискретност и няма да съобщя кой именно е адвоката, чийто отказ получих вчера, ще запазя в тайна името му, тъй като не съм искал съгласието му за публикация на пис-мото му (мога само да съобщя, че въпрос-ният адвокат е дама). Също по-долу ще публикувам и моя отговор до уважаемата госпожа адвокат; ето и двата документа:

Г-н Грънчаров, Изчетох всички изпратени до мен

документи от Ваша страна, както и тези, които взех от флаш-паметта Ви. Първона-чалната ми увереност в успеха на делото обаче се разклати, тъй като виждам, че явно съществуват документите, посочени в запо-ведта за уволнение, на база на които дирек-торът на ПГЕЕ е преценил, че следва да Ви уволни. С оглед на това, че професионал-ният ми опит при подобни ситуации, в които шансът за успеваемост на дадена искова молба е под 50% налага да Ви уведомя, че

е по-вероятно да изгубите делото, отколкото да го спечелите, а моралът ми и изисквани-ята на Закона за адвокатурата, налагат при такава ситуация да се откажа да Ви предс-тавлявам, защото просто бих Ви взела парите за нещо, което е обречено изначал-но по-скоро на неуспех, Ви уведомявам, че няма да мога да поема защитата Ви по дело за отмяна на уволнението Ви, извършено със Заповед № 860/19.05.2014 г. на Дирек-тора на ПГЕЕ Пловдив.

Времето, което Ви остава до края на давностния срок за оспорване на увол-нението – 19.07.2014 г. е достатъчно за да ангажирате друг колега, с повече познания по трудово право, който да Ви защити по делото, респ. да предявите сам искова молба за това и да се защитавате пред съда (за първа и въззивна инстанции не е задължително ползването на адвокатска услуга, такава ще Ви се наложи едва за приподписване на касационна жалба пред ВКС, ако се стигне до там в развитието на случая).

Тъй като държа на себе си като професионалист и човек, не бих желала да Ви подвеждам и разочаровам, при което и отказвам да поема защитата Ви по случая по изложените вече съображения. В случай, че намерите за необходимо да оспорвате въпреки това уволнението – както вече отбелязах, можете да ангажирате друг колега или да се представлявате сам. В последния случай и тъй като все пак от две седмици казусът Ви ми бе доведен до зна-нието, като отново Ви предупреждавам, че вероятността за успех по това дело е мини-мална, Ви изпращам нещо като Искова молба, в която съм нахвърлила основните и всъщност единствени възможни, според моите познания и опит в материята, мотиви за оспорване на уволнението, която ако желаете можете да използвате – и която Ви предоставям напълно безвъзмездно, както и безвъзмездно съм Ви предоставила и пред-варителните си консултации.

С уважение, ...

Уважаема госпожо ..., Благодаря Ви за писмото и за ко-

ректното, изцяло етично (честно) решение да откажете този ангажимент! Много съм Ви задължен за това, което направихте по моя случай, много усилия и работа положихте, тъй че не зная как да Ви се реванширам; в тази връзка сега ми хрумва, че бих могъл, в положението, в което се намирам, да Ви се реванширам поне като Ви подаря екземпля-ри от някои от моите авторски книги, надя-вам се, ще бъдат полезни било за Вас, било за някой от семейството Ви, примерно, за децата Ви. Това непременно ще го направя, щото ми е крайно неудобно да не възмездя с нищичко онзи труд, който Вие положихте по делото, което сега, оказва се, считате за невъзможно Вие самата да заведете.

Аз лично, за разлика от Вас, не считам, че делото, пък и, да допуснем, макар и трудно, трябва да бъде спечелено. Макар да не съм юрист, и бидейки само философ, но си позволявам да мисля, че казусът е интересен, за мен лично прагма-тичната пряка цел, именно да бъде отмене-на тази смехотворна заповед за уволнение и аз да бъда възстановен на работа от съда, не е главното, за мен смисълът на това дело е съвършено друг, той е и водещ, пък дори и с риска да загубя делото: за мен верният смисъл е с това дело да бъде алармирана блажено дремещата общност (гражданството) у нас да бъде алармирана за непоносимо тежката ситуация в българс-кото образование, щото именно в тази ситу-ация са възможно рецидиви от рода на този, който ме сполетя мен, след като целия си съзнателен живот отдадох на българското образование - да бъда обявен за "негоден", за "некадърник", "за неспособен да си из-пълнява задълженията", "да бъде учител" и прочие идиотщини, които самозабравилата се директорка, уверена в своята безнаказа-ност, дръзна да напише в своята заповед. И то при положение, че моя милост даде целия си живот за образованието, че за тия 30 години, в които съм преподавател и в университета, и в училище, направих дори и невъзможното, с оглед да способствам и да допринеса за промяната към добро, за възникването на едно модерно, адекватно на нуждите на младите хора образование, за едно адекватно, човечно отношение към тия жертви на една нехуманна система, която показа своята пълна жизнена несъс-тоятелност. Тъй че в това съдебно дело аз ще трябва да защищавам не толкова себе си или своето работно място, а делото и каузата на моя живот, именно онази фило-софия на на модерното образование, която ме е вдъхновявала винаги – и за сбъдване-то на която отдадох силите, а в крайна сметка и живота си. Ето, оказва се, че в нашите безчовечни български условия човек като мен, вижда се, няма да бъде подкрепен от никой, даже и адвокатите, излиза, се отказват да го защищават, един вид, излиза, нашето общество е способно да ги остави да погинат, което, както и да го погледнем, не просто е безчовечно, не и също така и прекалено жестоко и грозно. Но аз илюзии в това отношение не съм и таил, добре знам на какво е способен нашият роден български гений – заради който и не можем да прокопсаме.

Ако трябва, ще се защищавам сам. Ще водя борбата на своя живот сам и сега, пред съда, ще водя борбата за истина, която и смисъл и оправдание на съществу-ването на философа и на философията. Ще се опитам да последвам ако трябва даже и в смъртта примера на моя кумир Сократ, който също, както е известно, на залеза на своя живот е бил принуден да изживее такъв един по същество родствен съдебен

28 процес: щото Сократ бил даден под съд от свои ученици, и те поискали смъртна при-съда за "вредите", които, видите ли, той им бил нанесъл, е, в моя случая една суетна и самозабравила се администраторка, уж от името на учениците, пак поиска моята смърт, е, сега времето е напреднало, тя не поиска смъртта ми от съда, а сама, собст-веноръчно ме осъди на смърт, вярно, осъди ме на гладна смърт, в която да си умра, изцяло опозорен, за благодарност за всич-ко, което съм направил! И Вие, по Вашата преценка, не виждате смисъл да се води такова дело, то щяло да бъде "загубено", е, аз не мисля така, аз съм притиснат така, че ще го водя това дело до последното си дихание, даже ако трябва да стигна до съда в Страсбург, още повече че добре зная, че Божият съд, най-върховната инстанция, вече е отсъдила делото в моя полза, щото съвестта ми е изцяло чиста, аз, госпожо адвокат, не съм този "вредител", за какъвто ме представи въпросната директорка, и то така, че дори сякаш успя и Вас лично да убеди! Е, това е обидно за мен, не зная дали си давате сметка за това, но карай, така у нас, у нас, за жалост, все още явно си процъфтява все оня същия див и варварски комунизъм, според който отделната личност не значи абсолютно нищо! Аз това нещо, с което воювах целия си живот, няма да до-пусна да бъде продължавано, и то на моя гръб, на моята кожа!

В тази връзка Ви предлагам ако имате излишно време да хвърлите един поглед върху един текст, който написах тази сутрин под влияние на Вашето писмо, на Вашия писмен отказ да поемете моето съдебно дяло: Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подоб-но на Сократовото!. Ако имате малко вре-ме, прочетете тия мои философски "неле-пици", в този текст има един момент, който по моя преценка е важен и касае смисъла на Вашата професия, адвокатската, профе-сията на юристите изобщо. Ако Вие, правис-тите, не се вдъхновявате от един по-цялостен и висш смисъл на Вашата иначе така благородна професия, тогава всичко ще отиде по дяволите, е, у нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е въз-можно да ни сполети всичко това?! Е, аз отчасти хвърлям светлина и върху този може би любопитен и за Вас въпрос.

Простете, ако с нещо съм Ви за-сегнал без да съм го желал – и без да съм го осъзнал! Желая Ви здраве и успехи в живота и професията!

С уважение и с благодарност:

А.Грънчаров

ТОВА МАЙ Е ПО-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ: ДА СИ НАМЕРИШ АДВОКАТ, КОЙТО ПОЗНА-ВА СЪДИЯТА!

Ами ако ответницата си намери точно такъв адвокат?! Леле, а какво ще правим тогава? Тя е показала, че ту нещо го умее, ето, как набързо успя да убеди Инс-пекцията по труда, че трябва да бъда при-несен в жертва?

Ами как така успя да убеди лиде-рите на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" даже на национално ниво, че Ангел Грънчаров най-предвидливо следва да бъде изключен от синдиката таман сед-мица преди уволнението му, та да не се наложи на директорката да иска тяхното разрешение за уволнението му!

Виждате ли каква ни е тя майсто-рица в тия игрички? Ами ако наистина си намери адвокат, приятел на садията, тогава наистина какво ще правим?! :-)

АКО СЪС ЗАКОН БЪЛГАРИТЕ БЪДАТ ЗАДЪЛЖЕНИ ДА СЕ ДЪРЖАТ КАТО СВО-БОДНИ ХОРА, В ИМЕТО НА ДЕМОКРА-ЦИЯТА НИ ТОВА, ЧИНИ МИ СЕ, МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРАВДАНО

юни 8, 2014

Томи Томев, мой приятел във Фейсбук, е написал нещо, което аз харесах, а пък после реших да коментирам малко по-пълно; ето какво се получи, мисля, че тия неща са все пак важни; Томи първоначално написа:

Не на задължителното гласува-

не. Категорично НЕ. Това няма нищо общо с демократичните ценности.

Отвърнах му: Томи, по принцип си прав, но не-

щата изглежда стоят малко по-сложно. Ето как:

Навремето Солон дал демократич-ни закони на Атина, но понеже атиняните нямали демократични нрави, не знаели какво да правят и не умеели да се възполз-ват от тях, законите не действали; за да бъдат приучени да изпълняват новите зако-ни се наложило за известно време да бъде установена тирания и по силата на принуда-та атиняните привикнали да изпълняват солоновите демократични закони; когато това станало, вече тиранията не била нужна и тя отпаднала; така идва разцвета на Ати-на, идва после времето на Перикъл и про-чие. Та на това основание аз не мога в момента твърдо за кажа дали задължител-ното гласуване не е за доброто на демокра-цията. Щото негласуването е бягство от свободата, малодушие пред нея. Е, такива хора може би следва да бъдат приучени да се ползват от свободата си, а на тази осно-ва ще възникне постепенно и демократич-ното съзнание, нрави, култура. Не знам, раздвоен съм, вярно, че задължителното гласуване е недемократично средство, но ако е за доброто на българската демокра-ция, съм склонен да го допусна.

По същата логика турската демок-рация десетилетия се е крепяла на неде-мократичното положение в конституцията, въведено от Кемал Ататюрк – че армията е гарант на светския характер на държавата. И така Турция много години е била демок-рация, въпреки че на няколко пъти се е налагало военните да въвеждат по силов път ред с оглед да спасят демокрацията и конституцията, да спасят турската демокра-ция от партийния диктат. Е, Европейския съюз в името на абстрактния демократизъм наложи на Турция да направи конституци-онни промени и Ердоган с удоволствие направи това – сега турската демокрация вече наистина е застрашена, на път е да одите по дяволите.

Дали нещо подобно няма да се случи и у нас: заради абстрактния демокра-тизъм да погребем демокрацията си и да трасираме пътя на диктатурата само защо-то, видите ли, сме против една такава не-демократична, ала наложителна мярка като задължителното гласуване. Ако със закон българите бъдат задължени да се държат като свободни хора, в името на демокрация-та ни това, чини ми се, може да бъде оправ-дано.

29 ПРОИЗВОЛЪТ НА УЧИЛИЩНИТЕ ДИРЕК-ТОРИ Е ПОВСЕМЕСТЕН – И ВСЕ ПО-АРОГАНТЕН

Учител протестира срещу срочните дого-вори

След въвеждането на делегирани-те бюджети в системата на образованието, в пловдивските училища стана масова прак-тика учителите да се назначават на срочни договори. Споразуменията се подписват в началото на учебната година и изтичат в края й. Така се спестяват 3 заплати от деле-гираните бюджети на училищата. За тази порочна практика разказа преподавателят Недко Иванов в студиото ни преди няколко месеца. Днес Иванов предприе по-радикални мерки.

Преподавателят Недко Иванов предприе граждански протест пред Регио-налния инспекторат по образование в опит да фокусира вниманието на учители и граж-дани към проблема със срочните договори в училищата. Преди година Иванов е работил в Основно училище "Кочо Честименски". Той търси правата си в съда, магистратите се произнасят в негова полза, но губи работата си, тъй като е бил на изпитателен срок. След това е бил назначен в Основно учи-лище "Пенчо Славейков" и отново му пред-лагат 9-месечен, вместо редовен едногоди-шен договор, както е записано в член 92 от Правилника за прилагане на закона за на-родната просвета. Това го накарало да постави проблема пред Министерството на образованието и науката.

Недко Иванов сам заяви, че срещу него има оплаквания от родители, но смята, че са несъстоятелни и е използван натиск. Тепърва се очаква развитие на казуса. ВИДЕО КЪМ ТОЗИ МАТЕРИАЛ

НЕВЕРОЯТНО СИЛНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЕЛИЗАБЕТ ВТОРА

Страхотна е! Браво! Респект! Ис-тинско величие и достолепие! Невероятно силно аристократично присъствие и и естес-твено превъзходство от най-висока класа или проба.

Умиротворяващо и всичко помиря-ващо превъзходство!

МОЕТО ОСНОВАНИЕ ДА ЗАЯВЯ БЕЗ КАПЧИЦА УГРИЗЕНИЕ, ЧЕ СЪМ ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕУСПЯЛ И БОГАТ ЧОВЕК юни 8, 2014

С един австралийски българин, или един български австралиец, който често ми пише на имейла (а понякога и в блога) доста интересни и провокиращи коментари, ми е написал на имейла един коментар, съдържащ любопитен момент, на който ми се наложи да отговоря; аз обикновено не му отговарям (така сме се разбрали, той ме щади заради моята извънредна заетост, само понякога му отвръщам нещо, само колкото да се сджафкаме за нещо – на моменти му избива чивията и дърдори откровени глупости, както подобава за всеки българин, пък макар и живеещ в Австралия), но ето че сега му отговорих, и то малко по-обстойно (с няколко изречения); ето как ме бъзна той и ето как аз реагирах на въззлоб-ничката му задявка; между впрочем, да обясня – той е почитател, пак както подоба-ва за стандартния българин, на чалга-

културата и на „елитарните чалгаджии“ от рода на Тони Стораро, Азис, Кондю, Милко Калайджиев и не знам си кой още ; та аз го бъзнах по тази тема, а ето той как реагира, интересно е (предавам само съ-ществения момент):

… А Азис поне е честен – питаха го какво щеше да прави, ако комунизма не беше паднал и той каза: „Щях сигурно да съм бръснар или общ работник…“

Та той спечели от капитализма, както и аз, че се отървах от вас… Ама ти кво спечели?

Та на това подхвърляне аз отвър-нах ето как:

Аз съм един от най-преуспелите българи. Много ми е интересно, че още не си схванал това. Аз от капитализма спече-лих най-много, спечелих нещо безценно: нещото, наричано свобода. Спечелих въз-можността да живея като напълно свободен човек. Смятам се за свободен човек – и съм свободен човек: живея като свободен човек, никога не съм се отказвал от свободата си. Нищо че живея сред едно племе, което в мнозинството си хал-хабер си няма що е това свобода – и не ще да знае за нея. Напротив, мрази я, а мрази най-вече сво-бодните хора, доколкото такива се срещат наоколо. И тъкмо защото живея сред толко-ва непосветени за свободата хора намерих за себе си нещо като златна мина: моите книги до една са посветени на тази велика тема. Самият факт, че написах тия книги, ми дава основанието да заявя без капчица угризение, че съм един изключително пре-успял и богат човек. Е, разбира се, не ща да убеждавам никого в това: тия, които имат подобаващите ценности, схващат това без да се нуждаят от никакво убеждаване.

С поздрав: Ангел Грънчаров

СВОБОДАТА НЕ СЕ "УЧИ", ТЯ СЕ ОПИТ-ВА, ПРЕЖИВЯВА И УСВОЯВА ЧРЕЗ ПРАКТИКУВАНЕТО Й

неделя, 8 юни 2014 г.

Дискусията за свободата, разглеж-

дана през призмата на отношението към децата още в най-ранна възраст, която се откри по повод на една мисъл на Gayane

30 Minassian и мой коментар върху нея (виж публикацията Обмяна на мисли за онова "страшно и опасно нещо", наречено сво-бода, продължава; интересно е, че се уста-нови сблъсък между привърженик на тезата за "дирижираната свобода" и моя милост, аз пък съм привърженик на тезата, че отдава-нето на свободата, макар да ни изглежда толкова "страшно и опасно нещо", е единст-вения начин за пораждането на свободни личности и на свободни съществувания; все пак, за да сготвим "пиле със зеле", трябва най-напред да имаме пиле, а след това, на второ място, и зеле; ето какво си казаха събеседниците, които, разбира се, спорят по типично нашенския маниер - без никакъв стремеж за вслушване в аргументите на другия:

Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров ни казва, че понеже да си родител и учител е твърде отговорно, изходът е да "освободим" децата си. Няма нужда да ги предпазваме от грешки, нито дори да им казваме какво е грешка... Страшен съвет. Буквално.

Гаяне, нима споделяш подобни възгледи или просто многословието или наличието на "правилните" думи е скрило за теб смисъла на това изказване? Елена Петкова каза: Димитър, колегата Грънчаров е философ и учител. Предпола-гам, че не е имал предвид непознаването на категориите добро-зло, светло-тъмно, кра-сиво-грозно. Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, да, прав сте, "свободата е страшно и опасно нещо", цитирам Достоевски. Затуй повечето хора се чудят на кого да прехвърлят този тежък дар на свободата, с който това същество се ражда, пак цитирам Достоевски. Със свобо-дата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно. Вие страдате за загуба-та на контрол от страна на родителя спрямо детето, а аз пък Ви казвам: един родител е спокоен за бъдещето на детето си само когато е стигнал до нивото да му има дове-рие, че е способно да се справя само. Без свобода дотук не се стига.

Да направиш детето си зависимо означава да го направиш нещастно. Между свободния родител и свободното дете, или между детето и родителя, които не игнори-рат свободата, възникват прекрасни отно-шения, при които те си влияят помежду си стократно по-ефективно, отколкото благо-дарение на външния контрол, който на Вас се вижда панацея. Темата е голяма, но бих

си позволил да Ви посъветвам да не изпит-вате толкова голямо недоверие към свобо-дата: без свобода нищо добро не е било постигнато на този свят. А благодарение на свободата си сме сътворили и постигнали всичко, да, на нея дължим всичко.

Вярно, у нас разбиращите пози-тивния смисъл на свободата хора са малко. Оттук иде и недоверието към свободата, на тази база сме стигнали и до дереджето, на което сме сега: най-бедни и най-унизени сме. Докато народите, сред които свободата е нещо най-желано, просперират във всички отношения, радват се и се наслаждават на всичките й дарове и плодове. Елена Петкова каза: Ангел, родителят има причина да страда само когато доброволно се е отказал да контролира детето. Властта му над детето предполага (изисква) задъл-жава с контрол. Докато детето усвои отно-шението свобода-отговорност и развие умения да се самоконтролира. Другото е крайност... свободата на петгодишния да си "избира" пола. И да го променя под унесе-ния към "свободата" поглед на благо-неадекватния родител. Ако родителят не контролира детето, ще се възползват не-родителите. Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, надя-вам се да не е неучтиво, ако отбележа по повод вашето презюмиране, че имам страх от свободата, че в случая вие маскирате под тази дума една голяма доза безотго-ворност и приписвате собствената си неу-вереност в ценностите си на останалите хора. Благодаря ви и за съветите, но и тях не съм ви ги искал, за да ми отправяте такива лично, още повече след като вие "сам не сте сигурен, че са верни". Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, имам чувството, че не направихте и най-малък опит да вникнете и да схванете смисъла на това, което казах. Проблемът си е изцяло Ваш...

Г-жо Петкова, преходът от състоя-нието на зависимост-контрол (несвобода) към саморегулация след като между тях бъде години наред бива копана пропаст е труден, да не кажа невъзможен. Вместо да копаем пропасти би следвало чрез доверие-то към способностите на детето да решава само да строим мостове към неговото изця-ло отговорно съществуване. Излишно е да казвам колко съдбовни са годините, в които Вие смятате, че трябвало било да заложим на външния контрол. Убием ли инстинкта към свобода у малките деца след това едва ли ще можем да ги подтикнем към свобода-та – те вече ще са "разочаровани" от нея още преди да са я изпитали... Нещо подоб-но, апропо, се случва на г-на Митев Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, бла-годаря за анализа на моята действителност

според вас. Очевидно стана, че вие държите да определяте моето образование и възпитание като зависимост и несвобода и да отъждествявате с тези думи и сегашна-та форма на държавно образование. С подобно тенденциозно отношение не прави-те нищо повече от това да демагогствате, а с това пред самотитулуването ви за фило-соф спокойно можете да добавите думата "дървен". Няма да ви преча на разсъжде-нията повече, извинявайте. Ангел Грънчаров каза: Да, наистина не е добре повече да се излагате... достатъчно сторихте в тази посока! :-) Все пак не е добре че така решително пренебрегвате мисленето... Елена Петкова каза: Да, Гаяне, сериозни следствия поема родителят, когото харес-ваш (печелиш) посредством цитираните излияния на Ангел Грънчаров: "Изходът е един: нека всеки сам да разполага с живота си, нека всеки да бъде свободен, нека всеки да привиква от най-ранна възраст със сво-бодата, с отговорността за собствения живот. Този е верният подход. Нека всеки сам да сътворява бъдещето си. Нека всеки да поема пълната отговорност за това, което му се случва. Нека избира, нека да плаща за грешките си, нека да се радва на постиженията си." Всъщност нищо не поема родителят – хвърля си детето на социални-те, че е по-лесно. Детето му поемало отго-ворността да си смени пола... оу, нека от ранна възраст да привиквало с отговорност-та за собствения си живот?! Откачено, та гадно. Ангел Грънчаров каза: Г-жо Петкова, за каква смяна на пола, простете, бълнувате? Вие това ли свързвате със свободата? Много се извинявам, но имах чувството, че сте интелигентен човек, ала ето сега уста-новявам, че по отношение на враждебност-та си към свободата сте на нивото, което е характерно за привържениците на АТАКА, дето обитават по цял ден кръчмите... Елена Петкова каза: Не съм компетентна дали "атакуващите" излизат вечер или по-скоро сутрин от кръчмите, враждебни към всички, които разсъждават различно... изобщо разсъждават, а не ръкопляскат. Обаче ми е известно, че ДЕЦАТА осъзнават живота в ранна възраст 3-5 г. вкл. като пол. И им е интересно да знаят дали не могат да го променят например. Е, "бизнесът" вече предлага такива възможности, както сте чели и на тази стена, и в група НМР. И "со-циално отговорни фактори" насърчават родители да не се месят в "свободния" избор на детето. Всъщност нищо ново под слънцето не прокламирате – в люлката на детската "свобода" – СССР децата бяха насърчавани да доносничат за родителите си. Много откачено, ненормално... неморал-

31 но. Без родителска власт детето няма как да види пример за отговорно вземане на ре-шение. Свободата и отговорността се учат както се учи азбуката. Да, инстинктът за свобода е неотменим точно като инстинктът за размножаване. И двата инстинкта се култивират чрез възпитание. Което е наме-са, колкото това да Ви прави нещастен, г-н Грънчаров. Разбирам го по отправените обиди, но няма как да Ви излъжа, че точно по отношение на детето, родителя и учите-ля интерпретирате достоверно идеята за свободата в детството. С най-добри чувст-ва! Ангел Грънчаров каза: Свободата не се "учи", тя се преживява и усвоява чрез прак-тикуването й. Отнеми на детето свободата, превърни го в изпълнител на родителската воля и то никога няма да бъде свободно, понеже детските години за решаващи, са основополагащи за бъдещето на човека. А как детето се научава да практикува свобо-дата? Просто е: родителят винаги го пита: а ти как мислиш че е добре, а ти как решаваш да постъпиш? И го оставя само да реши. Оставяме го да опитва свободата – иначе няма как да я почувства. Така се опитва и отговорността. Това са основополагащи положения на възпитанието, пронизано от съвременен и свободолюбив дух. Родите-лят, който превръща детето си в свой при-датък, го прави нещастно, зависимостта поражда несамостоятелност, несамостоя-телните хора са неуверени, нямат вяра в силите и в способностите си – и в крайна сметка са нещастни. Несвободният човек винаги е нещастен – особено пък когато не го съзнава... Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, то и вие не се усещате: така сте се вторачили в частния си случай, че не виждате общото, важното и на практика спорите сам със себе си. Откъде-накъде трябва да приемем, че дисциплина и възпитание са синоним на несвобода и несамостоятелност? В същия дух и аз бих могъл да кажа, че да оставяш решенията, засягащи детето, на самото него е сигурен път към превръщането му в социопат. На което вие с основание можете да възразите "ама аз нямам предвид всички решения", нали! Надявам се да разберете аналогията. Да не добавям, че подобно родителско поведение спокойно може да бъде квалифицирано като безхаберие или отказ от носене на родителска отговорност. И всъщност моят първи коментар бе именно в тази посока.

Извън темата на спора, искам да ви призная, че ако това е поведението ви като учител-философ, то аз не бих ви пове-рил детето си, защото начина, по който водите този дебат – личните нападки и квалификации, назидателният и надменен тон, а и тенденциозния (да не казвам огра-ничения) ви поглед върху разисквания въп-

рос определено свидетелства, че не сте за това призвание – да бъдете учител. Не го казвам, за да ви обидя, но да предизвикам да си направите преоценка на ценностите и да си отговорите сам на въпроса вие учител ли сте, философ ли сте или най-обикновен локумаджия и грубиянин. Gayane Minassian каза: Простете, но нямам възможност да участвам в дискусията. Само преглеждайки неподробно коментарите виждам, че думите на Ангел са изтълкувани в крайност. Елена Петкова каза: :-) Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, имам чувството, че сте изфантазирали неща, които не само че ги няма в моите комента-ри-изказвания, но даже и през ума не са ми минали. И не са могли да ми минат през ума. Изглежда не сте положил известно по-старателно усилие да схванете, да се добе-рете до точния смисъл, който се съдържа в думите ми. И ми приписвате тълкувания и стил на поведение, които и който са ми изцяло чужди, не отговарят на моето съзна-ние, на моя манталитет. Както и да е, явно сте овладян от някаква емоция спрямо мен, което, предвид това, че изобщо не се позна-ваме, е крайно неуместна и не благоприятс-тва дискусията ни. Оценките Ви за това ставам или не ставам за учител просто не са във вашата компетентност, дори и Вие лично да сте философ по образование, да не говорим пък за призвание. Оставям ги на Вашата съвест.

А същинският проблем, по който всъщност разговаряме, да Ви напомня, е този: доколко външният контрол, не зачитащ автономията на детската личност, може в своето развитие някога да доведе до една самостоятелно мислеща и действаща суве-ренна личност? Аз смятам, че ако така се процедира с "малката" личност на детето, на младия човек, и то тъкмо в този най-отговорен етап от развитието на индивида, то това създава непреодолими после де-формации, понеже развитието й тръгва в невярна посока и по неверния начин. Аз също така смятам, че главните дефекти на "дирижираното", а всъщност несвободно личностно развитие в периода на детството, създава непоправими по-късно дефекти и деформации, които в крайна сметка пораж-дат една непълноценна, едно едностранчи-во развита, ощетена човешка личност.

Ако можете да ми обясните как става този фокус, именно детето, израсло в несвобода, сиреч, потисканото отвън дете, в един момент ще се преобрази в свободна, суверенна и самостоятелно вземаща своите решения личност, то аз, без преувеличение, ще апелирам Вашето име да бъде предста-вено пред Нобеловия комитет за присъжда-нето Ви на Нобелова награда. (За жалост, доколкото зная, Ленинска награда вече не

съществува, иначе тя много повече щеше да Ви подхожда!) :-)

Ще си позволя да дам един при-мер, белким ме разберат и ония, които не щат, на които се изплъзва разбирането за момента. Ето, да речем, птичката - а птици-те са животинки, които дотам са привързани към свободата, че направо я символизират; самото летене е тържество на свободата, на тържеството свободния дух над инерт-ността на материята! – та значи птичката оставя малкото птиче само да отвори криле и да полети, вместо да го придържа, да го подкрепя, да му помага някак да движи крилете си; прави това дори с риск то да падне от гнездото, но, падайки, то полита! По същия начин ако водим за ръчичка мал-кото, учещото се да проходи дете и не го оставим да се справя само, силно ще зат-рудним прохождането му, истинското е да го оставим да пада, да става, да изпробва силата и устойчивостта на краката си и в един момент то прохожда, а прохождането е изцяло негова заслуга и постижение; по същия начин се учи и плуването, чрез хвър-ляне във водата и рисковано опитване да се задържиш над водата, инак не стават тия работи. Дано ме разбрахте, не е толкова сложно това, което се мъча да обясня.

СМИСЪЛЪТ НА МОЯТА БОРБА, КОЯТО ВОДИХ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО, А СЕГА МИ СЕ НАЛАГА ДА Я ПРО-ДЪЛЖА И В СФЕРАТА НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ НА ИСТИНАТА

неделя, 8 юни 2014 г.

Вчера се опитах да обоснова пот-ребността от един синтетичен, способен да долови цялостния смисъл на нещата фило-софски (и човечен) подход, надмогващ специализираността на чисто правното обосноваване на истината с оглед постига-нето на благоприятен съдебен резултат: виж Моето ново съдебно дяло се очерта-ва да бъде вече съвсем подобно на Сок-ратовото!; става дума за някои противоре-чия с моите евентуални адвокати по съдеб-ното дяло, което смятам да заведа тия дни с цел да обжалвам куриозната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което рабо-

32 тих през последните 14 години. Оказа се, че правистите и адвокатите, от своят гледна точка, си имат друго виждане, ето че стана така, че с единия от двамата адвокати, с които се консултирах, не можахме да се спогодим, още повече че той сам реши да се откаже от водене на моето дяло. В тази връзка вчера си позволих дори да публику-вам и кореспонденцията ни с този адвокат, една много способна дама, която, както виждам тази сутрин, ми е отговорила с дълго писмо; тя обаче предпочита да не давам публичност на нейното писмо; изпъл-нявам желанието й, тук ще публикувам само своя отговор до нея:

Здравейте, уважаема госпожо ..., Благодаря Ви за отговора! Разби-

рам Ви напълно, моля да ме извините за това, че не съм се изразил достатъчно ясно и затова вероятно думите ми са прозвучали двусмислено или подвеждащо. Вашата искова молба е чудесна, аз ще си позволя да се възползвам от нея, като само ще внеса някои добавки, с оглед да очертая цялостния контекст, щото, като философ, ме е страх той да не се загуби, т.е. страх ме е да не се замаже същината на цялата работа, страх ме е съдебния спор да пот-ръгне в невярна посока – да се изроди в несъществена дреболия. А тя, тази същина на цялата работа, в моето виждане е: с директорката на ПГЕЕ-Пловдив имаме сериозни разминавания във вижданията си за начините, по които следва да се препо-дава, да бъде организиран учебния процес, какви следва да са отношенията учител-ученик, учител-мениджър и пр., следовател-но, разминаванията ни са по принципни въпроси, имащи пределно ценностен, иде-ен, методологически и прочие професиона-лен смисъл, иначе казано, ние с г-жа Анас-тасова сме привърженици на коренно раз-лични философии, стратегии и технологии на образованието.

Около този момент възникнаха нашите разминавания и спорове, продъл-жили повече от две години; аз също си позволих открита критика на нейния остарял по моето виждане, несъвременен, неотгова-рящ на нуждите мениджърски подход, на нейния порочен стил на ръководство, тъй като тя, в пълно противоречие с демокра-тичното време, в което живеем (и в унисон с ахраичните представи за външно админист-риране, на които тя е жертва), се постара да ме представи за "народен враг", за "опасен човек", за "деструктивен елемент", който не се вписва в системата, който й е изцяло чужд, съответно на това тя направи нужното да проведе една ефективна и целенасочена кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател – като за пос-тигане на намеренията си не се посвени даже да използва и ученици. Аз наистина съм човек и философ, привърженик на свободното, толерантно, творчески насите-

но, търсещо истината, иновативно и демок-ратично познание, образование и училище - и в затова съм принципен противник на уни-фициращата, командна, директивна систе-ма, установила се в българското образова-ние от десетилетия. Като при това, в качес-твото си на учител, разбира се, съм се при-нуждавал да спазвам нормативната уредба, което обаче не ми е повлияло дотам, че да изменя на принципите си, да се обезлича, да стана типов и стандартен учител, изме-нил на мисията, на дълга си, която, в моето разбиране, е един: да бъда полезен на своите ученици, а не да угаждам, не да изглеждам добре в очите на началството.

Е, в този наш принципен спор г-жа Анастасова не пожела да направи нищо, което е по силите и също е във властта й, именно противоречията да бъдат решени в една нормална и колегиална обстановка на принципния и свободен демократичен де-бат, за което аз постоянно призовавах, не, това, за жалост, не се случи, а тя, в съот-ветствие със своите ретроградни представи, както казах, се опита да ме изкара и да ме представи, в крайна сметка, като "пълен некадърник", "изцяло неспособен" да бъда учител, "негоден" и т.н., тя направи нужното, тъй да се рече, "да обоснове" своята изцяло смехотворна теза, да я "докаже" - като за целта използва всякакви позволени и не-позволени от правилата и закона средства. Ето например въпросните й "доказателст-ва", от които Вие така силно сте се впечат-лила, са под формата на т.н. "констативни протоколи", писани основно от самата нея и то под формата на "свободни литературни съчинения" (нашата директорка, директор-ката на нашата професионална техническа гимназия е... литераторка!), някои дори под формата на пряка ред (!), в диалогична форма (нашата директорка, излиза, е и иновативна, гледа творчески на работата си!), сиреч са изцяло предубедени, те нямат нищо общо с това, което се е разгръщало пред очите й по време на нейните посеще-ния на мои учебни часове (тия посещения при това са ставали не по надлежния ред, с издаването на заповед и пр, с предупреж-даването на учителя и учениците и т.н.). При това госпожа директорката не ме е запознавала с тия нейни "препоръки", при-нуждавала ме е да подписвам тия докумен-ти без да мога даже да ги прочета, камо ли пък да мога да изпълня препоръките й (не ми е връчвала препоръките си в надлежния писмен вид).

Тъй че "доказателствата" й за мои-те хипотетични "нарушения" са изцяло субективни, са плод на преднамерената, на изкривената й оценка, на предвзетостта й, дължаща се, както вече казах, на нашите сериозни ценностни и методологически разминавания, които тя така и не можа да надмогне – което пък й изигра такава лоша услуга, че ето сега вече ще й се наложи пред съда да обосновава законността на

поведението си. Такива разминавания са съвсем естествени в нашето така динамич-но и противоречиво време, те не са "болка за умиране", позициите се сближават чрез демократичен дебат, ала ето, г-жа Анаста-сова, с оглед своята фикс-идея да отстрани "вредителя" и "дразнителя", именно моя милост, всичко се постара да изтълкува в посока, която се свързва с целта й, именно да ме премахне, да ме ликвидира като лич-ност и учител; за постигането на целта си тя стигна до арогантността да не подбира средствата, което вече, по моя преценка, е съвсем непозволено, особено пък за един ръководител. Е, постигна целта си, уволни ме, "премахна вредителя", ала аз сега ще се постарая да й докажа чрез съда, че така не стават тия работи, че госпожа директорката е изпаднала в дълбоко противоречие дори със смисъла на своята функция, а функция-та на един демократичен ръководител не е да потиска личностните и всякакви други различия между учителите, не да се опитва да унифицира и обезличи учителския пер-сонал, а да даде простор за разгръщането на тия различия, щото те именно имат твор-чески, иновативен характер и т.н. При това, разбира се, тя си надвиши правомощията: въпросът за моята професионална пригод-ност, за моята квалификация не е от нейна-та компетентност, има си съвсем други органи, оправомощени да решават тия въпроси, които отдавна са се произнесли и са удостоверили моята годност да върша работата на преподавател по философия и гражданско образование; ето, чини ми се, и по този пункт може да бъде атакувана пред съда нейната заповед за уволнение, която е очевидно куриозна и скандална по несъсто-ятелността си, а като такава и направо смехотворна.

Сега разбирате ли за какво всъщ-ност става дума? Ето, този е смисълът на моята борба, която водих години наред, сега пък ми се налага да я продължа и в тази сфера, сферата на съдебното дирене на истината и на справедливостта. Ще ми се да повярвам, че българският съд ще напра-ви нужното да вникне в същината на цялата тази работа, че няма да пренебрегне прин-ципната същина на спора, че няма да пре-небрегне ценностната, идейната, принцип-ната основа, че няма да си позволи да се отнесе към всичко едноизмерно, именно чисто формално, в чисто правния смисъл, т.е. няма да се отнесе към спора бюрокра-тично, безчовечно и бездушно. Аз смятам, нищо че не съм специалист в тази област (въпреки че години наред съм преподавал учебния предмет "Въведение във филосо-фията на правото"), че е дошло времето българския съд да надмогне чисто формал-ния и бюрократичен, сиреч, бездушен под-ход към решаването на човешките пробле-ми и конфликти, щото игнорирането на човешката страна е страшно, то именно води и до онова пагубно недоверие към

33 съда, така разпространено у нас, то също и води до компрометиране на високия и така възвишен смисъл и предназначение на правосъдието, на съдебната институция. Ето, в този смисъл аз се надявам да успея да намеря и адвокат, който да споделя една такава принципна позиция, който да е скло-нен да поведе заедно с мен една такава борба, която е доста рискована; но пък какво в крайна сметка ще стане ако претър-пим поражение, та нали ще сме опитали, нали съвестта ни ще е чиста, нали все пак сме дали пример, че е възможна и една такава позиция? Която наистина се стреми да възвърне достойнството, а аз бих казал даже и достолепието на съдебната институ-ция и на българското правосъдие.

Дали ще се намерят прависти и адвокати, които да ме разберат и да дръз-нат да ме подкрепят в такава една борба? – ето този е въпросът, който ме вълнува в този момент, тия дни, в които Вие ми отка-захте да поведете делото, а и Вашият коле-га, с когото също се консултирах, вероятно ще стори същото, понеже и той ме възпри-ема като някакъв странен човек, неадеква-тен на реалностите – сякаш съм нещо като "извънземен". Е, "неадекватен" съм, знам, неконформист съм, но аз няма да се нагаж-дам към неблагоприятните реалности, а ще направя нещо с оглед да допринеса за позитивната промяна на тия отношения, за промяната на институциите към добро. Считам, че воденето на една такава борба е мой човешки и граждански дълг. Нека да звучи това на всички като "обезумяване", като свидетелство за "лудост", е, аз съм такъв човек, казвам и пиша каквото мисля, не ща да се преструвам, не ща да лицеме-ря, презирам лицемерите, също така не гледам с добро око на нагаждачите, на конформистите и пр. Знам, странен съм, но и такива хора нека да има, защо пък точно такива изобщо да няма?!

Та виждате как се насложиха два проблема, еднакво принципни и важни: за да се прозре абсурдността на господства-щата в сферата на образованието автори-тарна и дори тоталитарна, изцяло недемок-ратична система се налага да се направи известен пробив и в представите и нормите, на които се покои и системата на нашенско-то родно правораздаване и правосъдие, която също не е в бляскаво и цветущо със-тояние. Иначе няма как моят казус да бъде оценен подобаващо, а ще бъде, възможно е, разгледан съвсем формално, извън "съ-щинската същина" на цялата работа, в оня беден чисто "правен-и-юридически" смисъл, в смисъла на формалната, схематична и абстрактна "законосъобразност", смисъл, който изпуска истински важните моменти, имащи и човешки, и ценностен, и морален, и какъв ли не още смисъл. Е, тогава ще загубя делото, но борбата ми няма как да спре, ще се наложи да я водя във всички по-горни съдебни инстанции, а накрая, въз-

можно е, да се наложи да се обърна и към Европейския съд (по правата на човека). Е, за всичко това ще ми е нужен адвокат-съмишленик (който да е и "щура глава" като мен, да се вдъхновява от родствени идеи, то без това нещо не може!), а дали изобщо е възможно да намеря такъв?! Ето за мен това е превъзходен казус, ако, да речем, не мога да намеря такъв адвокат, споделящ такива възвишени идеалистични ценности – давате ли си сметка какво означава това?! Ами ако наистина у нас няма да мога да си намеря точно такъв адвокат – представяте ли са какво показва това? Според мен това ако не мога да намеря такъв адвокат е страшен и ужасен симптом, свидетелстващ за ужасното състояние на системата на българското правосъдие! Аз така виждам нещата.

Тъй че ето как стоят нещата спо-ред мен, в моето виждане. Моля да ме извините ако без да искам някак съм Ви обидил или недооценил. Аз много добре осъзнах, че Вие сте чудесен човек и профе-сионалист, а пък и по принцип знам, че системата и в правосъдието у нас не е достигнала онова състояние, при което най-ефикасно да осъществява незаменимата си с нищо друго функция. За достигането оба-че на това състояние всички ние, и гражда-ните, и професионалистите-юристи особе-но, трябва да правим нещичко, щото всички сме заинтересовани да имаме едно истинс-ко и добре действащо правосъдие. Дано не сме стигнали до този момент самите магис-трати и прависти да са така добре устроени и "вградени" в порочната система, че сами да не допускат нейната промяна, да пречат на промяната – както е станало вече, за жалост, със системата на българското обра-зование, за което моят случай е безкрайно показателен пример и точно потвърждение!

Има най-различни възможности за заемане на позиция по тия въпроси от всеки един човек, от всеки един българин и граж-данин. Нека всеки сам да избира и да реша-ва както смята за добре, нека да мисли и действа според съвестта и според ценнос-тите си. Аз не съм никакъв ментор и никого за нищо не мога да виня или да съдя. Аз обаче отговарям изцяло за моето разбиране и за моята позиция. Мнозина смятат, че имало било "нещо сбъркано" в нея; е, аз съм човек, нямам претенции нито да съм съвършен, нито пък "най-добър", "идеален" или "най-умен"; не вярвам обаче че бъркам чак толкова кардинално като си позволявам лукса да съм верен на принципите си - и според силите си се старая и да живея според тях.

Е, бях наказан, уволнен, ето, вече едва ли ще си намеря работа като учител в близките години ако системата на образо-ванието у нас решително не се промени - по посока на моите разбирания за смислено, модерно и ефективно образование; систе-мата, в лицето на крайно престаралата се

директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ме оцени не само като "излишен", но и като "вреден". Интересно ми е какво в тази връзка ще реши българският съд, ето това ми е много любопитно да разбера. И затова ще заведа и ще водя това дело – дори и да остана съвсем сам, без никаква подкрепа, тръгнал срещу целия благоразумен и тъй малоду-шен български свят.

Всичко добро Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров

П.П. Няма да публикувам в блога си Вашето писмо, а само своя отговор до Вас – изпъл-нявам Вашето желание.

СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ДО МНОГОУВАЖАЕМАТА ГОСПОЖА ПО-МОЩНИК-ДИРЕКТОР-И-СИНДИКАЛЕН-ЛИ-ДЕР

неделя, 8 юни 2014 г.

Ще ми се да напиша няколко бла-годарствени думи до г-жа Камелия Стояно-ва, първи помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволнен преди около две седмици, която същевре-менно е и... лидер на тамошната синдикал-на организация към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"; известно е, че г-жа Сто-янова, действайки в пълен синхрон с така усърдната директорка Анастасова, изигра чудесна роля около подготовката на увол-нението ми и около неговото "законно" осъществяване: с оглед да не й се налага да ми оказва против съкровеното си жела-ние "синдикална закрила" срещу уволнение или пък да отказва такава, което ще я комп-рометира пред любимата й шефка, услуж-ливата синдикална лидерка и първа помощ-ница на директорката около седмица преди подготвяното уволнение разигра едно вели-колепно театро с моето... изключване от синдиката (!!!) по причина на това, че, види-те ли, съм си бил позволил да пренебрегна йерархията и да напиша Открито писмо директно до лидера на КТ "Подкрепа" д-р Тренчев; да, смейте се колкото си искате, но това е самата истина: тя счете за въз-можно да ме изключи от синдиката за едно такова "непростимо нарушение", именно, че съм бил написал писмо до Тренчев (!!!). Да, смешни работи, така е при нас – у нас,

34 знайте, няма невъзможни неща, у нас всич-ко е възможно!

Виждате, че в ПГЕЕ-Пловдив под ръководството на тия две самоотвержени администраторки всичко е карикатура, всич-ко е пародия: и "синдикализмът", и "управ-лението", и "организацията", и "демокрация-та", и "дебатът", "психологическата атмос-фера" в училището (доста хора, казват, били ръкопляскали на учителски съвет при вестта за моето уволнение, съобщена им от мило усмихнатата директорка!), и каквото друго се сетите; нищо чудно да се окаже, в крайна сметка, че и самото обучение и образование, получавано в туй училище, също е пародия и карикатура, щото и ако това се окаже истина, тогава работите вече наистина ще са отишли съвсем по дяволите! Както и да е, аз вече ще уреждам отноше-нията си с директорката на ПГЕЕ-Пловдив чрез съда, а сега ми се ще да се обърна с едно "благодарствено писмо" до моята бивша "синдикална лидерка", което ми се ще да препратя и до нейните началници по синдикална линия, както, защо не, и по административна линия, щото висшестоя-щите органи според мен трябва да бъдат информирани за всичко интересно, което се случва в техните феодални владения. Ето какво ми се удаде да напиша в тази връзка въпреки цялата си заетост с други, значи-телно по-важни работи:

До г-жа Камелия Стоянова, председател на СО в ПГЕЕ-Пловдив към Синдикат "Образо-

вание" към КТ "Подкрепа" КОПИЕ: До д-р Константин Тренчев, Прези-

дент на КТ "Подкрепа" КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър

на образованието и науката

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, член

на КТ "Подкрепа" от 1990 г.

Уважаеми господин Президент, Уважаема госпожо Министър,

Изпращам Ви копие от този доку-

мент, щото ми се струва, че е добре да бъдете информирани още веднъж за тази прелюбопитна синдикално-административна история, към която и преди съм си позволя-вал да Ви приобщавам, още повече че тя непрекъснато търпи все по-интригуващо развитие. Ще ми се да имате пълна предс-тава за нейната така пищна и богата на смисъл цялост. Не крия, че ми е много ин-тересно и това как ще реагирате според Вашите собствени прерогативи и отговор-ности; липсата на реакция също е реакция. Та не ми остава нищо друго освен да Ви пожелая приятно четене, този път ще се постарая да бъда пределно лаконичен!

Многоуважаема госпожо Стоянова, помощник-директор-и-синдикален-лидерю на ПГЕЕ-Пловдив,

Решавам тази сутрин да Ви напи-ша едно кратичко благодарствено писмо защото е същински грях да допусна да проявя такава грозна неблагодарност спря-мо Вашите тъй значими заслуги около под-готовката и осъществяването на тъй бляс-каво проведената акция по моето уволнява-не и изгонване от ПГЕЕ-Пловдив; да, без Вашия решаващ принос и съдействие въп-росната акция би била неосъществима, а пък незачитането на Вашия решаващ при-нос наистина е израз на грозна неблагодар-ност, която аз, като възпитан човек, не мога да си позволя. В тази връзка, с оглед да поправя очерталата се несправедливост, си позволявам да изтъкна поне следното.

Под Вашето тъй мъдро ръководст-во, уважаема госпожо синдикален лидер, синдикалната организация в ПГЕЕ-Пловдив към КТ "Подкрепа" наистина биде превърна-та в най-мощна, непоклатима направо син-дикална патерица на още по-мъдрото и проницателно административно ръководст-во, което с удивително острия си нюх успя овреме да разпознае врага на народното добруване в мое лице – и най-вече успя за кратък срок от около две години, подпома-гано тъй усърдно от Вас, многоуважаема госпожо Стоянова, да проведе бляскава кампания по неговото най-ефективно диск-редитиране, разобличаване, изобличаване и т.н., довела в крайна сметка до така бляс-кавата операция по неговото безболезнено отстраняване – операция, която може да се сравни с прецизното хирургическо изрязва-не на злокачествен тумор! – от иначе цве-тущия организъм на нашето училище! Аз смятам, че за тия Ваши заслуги по пълното ликвидиране на народния враг Вие, многоу-важаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, заслужавате орден за безпримерна доблест, нека и д-р Тренчев, и проф. Клисарова да помислят и да Ви въз-наградят с нещо, щото такива безпримерни подвизи не бива да остават ненаградени, крайно грозна неблагодарност е да не бъдат най-малкото поздравени! Тъй като съм справедлив човек, ето, правя нужното така-ва една аномалия да бъде отстранена.

На второ място специално следва да се отбележи и възнагради с нашето възхищение гениалната по своя замисъл и тъй бляскаво осъществена акция по моето изключване от синдиката само седмица преди уволнението ми, с което Вие, многоу-важаема госпожо помощник-директор-и-син-дикален-лидер, тъй да се рече, трасирахте пътя за ликвидирането на народния враг в мое лице, именно за уволнението ми, за отстраняването ми от благоденстващото под мъдрото ръководство на г-жа Директор-ката учреждение. По този начин Вие пред-видливо избегнахте тъй досадното по закон изискване да Ви се налага да давате съгла-

сие за уволнението ми, а пък на работо-дателя, именно на Вашата пряка началнич-ка, да й се налага да иска от Вас в писмен вид съгласие за моето уволнение: поклон Вам, многоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, поклон пред Вашата тъй мощна проницателност, досет-ливост и предвидливост - ето как виртуозно заобиколихте закона и то в най-последния момент! Пак ми се налага да посоча, че и за този Ваш подвиг заслужавате да бъдете възнаградена, надявам се, г-жа Анастасова ще си направи съответните организационни изводи по този повод.

Толкоз. Ползвам се от случая, мно-гоуважаема госпожо помощник-директор-и-синдикален-лидер, да Ви помоля да ми по-сочите банкова сметка, на която да мога да внеса оставащите 7 месечни вноски по изплащаното от мен лично на Вас обезще-тение от 600 лева, свързано с нашето досъ-дебно споразумение по онова епохално съдебно дело "за обида", което Вие имахте добрината да заведете срещу мен и по този начин оказахте неоценим принос в усилията на г-жа Директорката да бъда репресиран и унижаван по всички възможни линии, с оглед да бъда съсипан, да бъда доведен до положение да рухна поне здравословно, да бъде доведен до жалко състояние. Е, нак-рая тия усилия се увенчаха с достигнатия тия дни триумф: ето, аз вече съм уволнен, без работа, а скоро, след известно време, ще бъда и без всякакви средства за същес-твуване, което нищо чудно да ускори окон-чателния и безвъзвратния ми край. Прави сте, точно така, към класовия враг не трябва да знаем никаква пощада - той трябва да бъде громен и мачкан докато издъхне! Както и да е, та значи очаквам Ваша банкова сметка, на която да привеждам остатъка до изплащането на въпросната сума. Досега тия вноски ми се удържаха директно от заплатата, сега понеже заплата нямам, ще трябва да уредим друг ред на изплащането им.

Желая Ви безкрайно благоденст-вие под сянката на тъй величавия трон на управляващата директорка – дано съдбата й отреди по възможност вечно директорст-ване, а Вам – вечно все тъй усърдно да й служите! 8 юни 2014 г. Пловдив С най-сърдечни чувства: (подпис)

ТОЗИ МОМЕНТ – НРАВСТВЕНИЯТ – СЪВ-СЕМ НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!

неделя, 8 юни 2014 г.

В публикацията Моето ново съ-

дебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! си поз-

35 волих да кажа няколко леко критични думи по повод реакцията (по-скоро въздържането от всякаква реакция) на моите идейни прия-тели и ратовници от организациите за сво-бода в образованието; ето какво ми подх-върли един човек в тази връзка, а по-долу можете да разберете какво аз му отговорих, тия неща са свързани с господстващите тенденции в нашата народна психология, поради което не бива да бъдат оставяни без никакво внимание:

Николай Дренчев каза: Г-н Грънчаров, вашия случай е добра конкретна илюстра-ция на методите, чрез които образованието се поддържа в закостеняло и парализирано състояние, подвластно на анонимна банда чиновници. Хората, инициирали "промяна в образованието сега", са ви приели в реди-ците си и са ви разпознали като един от хората, които разбират порочността на тоталитарната образователна система. Като човек, борил се срещу тази мелачка на съзнания и готов да погуби собственото си благополучие в името на по-възвишени идеали.

Но какво очаквате да направят за вас хората, които се борят против система-та? Очаквате ли те да молят системата (тази система, която презират – и на която не вярват) да преразгледа решението си относно вашето уволнение? Ангел Грънчаров каза: Не. Такова нещо не съм очаквал и не мога да очаквам. За мен това не е важно. Очаквах обаче все някаква реакция. Хора сме. Едно просто писъмце от страна, примерно, на НМР или на Движени-ето за либерализация на образованието до наглата администраторка, която ме изхвър-ли като мръсно коте на улицата и то не за друго, а защо съм се стремил да си изпъл-нявам най-качествено задължението (обя-вявайки ме при това за "пълен некадърник"!) или до нейната началничка, Министър Кли-сарова, би имало смисъла просто на един НРАВСТВЕН или ЧОВЕШКИ ЖЕСТ, който показва, че все пак има хора, които мислят ИНАЧЕ.

Щото нали знаете как се чувствам аз сега, не зная дали можете да си го пред-ставите: пълното мълчание и от страна на тази свободолюбива общност, която ратува за свободно образование, всъщност и фактически означава акт на солидарност спрямо моите мъчители, спрямо ония, които се погавриха най-нагло с мене! И тук нравс-твения избор, за който се опитвам да на-мекна, е този: избери с кой си, с "идиота" Грънчаров, с когото се погавриха така гроз-но, или с ония, които дръзнаха да се погав-рят така с него. Аз лично за себе си бих казал, че поставен в такава ситуация гаран-тирано няма да мълча, а ще реагирам със съпричастност, ще покажа твърдо от чия страна съм; показах го по време на гладната стачка на г-н Райчо Радев преди време, тогава пак всички грозно мълчаха и гледаха сеир, аз обаче не си позволих такова едно малодушие.

Но ние сме различни. Щом предпо-читат, нека да мълчат, нека да са солидарни с мъчителите ми. Това е избор, имащ нрав-ствен смисъл. А този момент, нравствения, съвсем не е за пренебрегване. Показва колко всъщност струваме. Може да се туп-каме по гърдите какви сме, щом това нещо не ни личи в постъпките, явно нещо не е наред...

Това го казах по принцип, нека ни-кой да не се чувства обиден, тия неща са принципни и не критикуват никого конкрет-но! :-) ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО:

:-) Тишина :-) Колко многозначи-телна е обаче тишината – ето това нима не се разбира? :-)

НЕСКОПОСАНА ПУБЛИЧНА ПРОВОКА-ЦИЯ НА РУСКОТО МЕКЕРЕ ОРЕШАРСКИ

юни 9, 2014

По повод на: Орешарски даде заден, раз-пореди: Спрете „Южен поток“!

Оповестяването на това решение на Орешарски след среща с трима амери-кански сенатори само по себе си е публична провокация: „Вижте ги, американците ме накараха да спра „Южен поток!“. На практи-

ка американците могат да имат само косвена връзка с този проблем.

България е член на ЕС по своя собствена воля и това членство изисква припознаване на европейското законода-телство като част от националното. Оре-шарски не може да взема решения в разрез с Третия енергиен пакет на ЕС, защото за нарушаване на закона се налагат определе-ни наказания – според провинението. Това, че премиерът, Станишев и Стойнев се пра-виха седмици наред на „умрялата лисица“ не променя главното – законът трябва да се спазва. Не му помогна на Орешарски тари-катският прочит на Отче наш – „и не ни въведи в изкупление…“ Без изкупление явно няма да се мине – след като се е въ-вел в изкушението на Газпром…

Написа: Ognyan Minchev

И ЗА КАКВО ТОГАВА ИЗОБЩО ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ?

ИСТИНСКАТА СЪЩИНА НА СВОБОДНО-ТО ПАЗАРНО ОБЩЕСТВО ИМА ВЪЗВИ-ШЕН ДУХОВЕН ХАРАКТЕР

юни 9, 2014

Един българин, живеещ в Австра-лия, ми писа нещо, което ми се наложи да коментирам, нещо важно, касаещо същина-та на капитализма; ето какво каза той и ето какво аз му отвърнах:

… Че имаш ДУХОВНА свобода ми е ясно, но капитализма е много мерканти-лен и гони и материалната свобода, всеки разбира това тука…

Ето и моя отговор: Нищо не си разбрал от същината

на капитализма: капитализмът в същината

36 си изобщо не е меркантилен. А е духовен, колкото и да ти се вижда смешно това. Ония, които възприемат капитализма или свободното пазарно общество с всичките му възможности предимно меркантилно – нищо не са разбрали от същината на капитализ-ма.

Капитализмът дава простор за безбрежно разгръщане на човешката инди-видуалност и за утвърждаването й – и в това нима нищо меркантилно. Личност със съответните качества човек съвсем не може да си купи. Дух също не можеш да си ку-пиш… колкото и пари да имаш; свободата също не е предмет на покупко-продажби или на търговия.

Истински важните неща, за които капитализмът дава поле за разгръщане, изобщо не са меркантилни.

ЗАВЕЖДАМ СЪДЕБНО ДЯЛО ЗА ОТМЯНА НА СКАНДАЛНОТО МИ УВОЛНЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИ-ЛОСОФИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

вторник, 10 юни 2014 г.

Чудих се дали да публикувам в блога си проекта на ИСКОВА МОЛБА, която тия дни подготвях за да заведа дяло в съда, с което да обжалвам и да искам отменянето на заповедта за уволнение, което тъй лю-безната директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова има добрината да ми връчи под формата на предпразнична чес-титка на 19 май, съвсем наскоро; някои хора, мои приятели, ме посъветваха да не давам чак такава гласност, щото, видите ли, адвокатите на ответницата щели били да имат повече време да обмислят "контраар-гументи" и пр. Е, решавам, в името на пъл-ната прозрачност, да публикувам все пак своя проект, разработен от мен, но след отчитането и на съветите на двама адвока-ти, които ми предложиха свои проекти за искова молба. Идеята ми е такава: дали пък чрез даването на пределна гласност по случая да не стане така, че да провокирам някой адвокат да се вдъхнови и в името на тържеството на истината, правото, добрите нрави, законността и дори на справедли-востта в нашето злощастно отечество, в което са възможни такива скандални адми-нистративни ексцесии, сам да предложи услугите си, да се наеме да води дялото ми,

щото, както вече писах, стигнах до абсурд-ната ситуация да не мога да си намеря адвокат, ето, и двамата адвокати, за неопи-суемо щастие на доброжелателите ми, отказаха (!) да водят туй дяло по абсолютно непроницаеми за мен, признавам си, причи-ни (е, имам някои догадки, които засега ще си позволя да запазя в тайна).

Та ще видим какво ще се случи в тази посока, най-вероятно нищо да не се получи, е, тогава аз ще си водя дялото, та по една приумица на съдбата да имам шан-са да повторя нравствения подвиг на самия Сократ, знаете за неговия случай, който досущ прилича на моя – въпреки че са минали толкова векове, явно човечеството не е напреднало кой знае колко в това най-съществено отношение, щом и сега към философите се отнасят по абсолютно съ-щия начин. Ето и самия документ, който, разбира се, тепърва ще бъде преработван, шлифован, редактиран, натаманяван и прочие, тук е в съвсем суров вид:

До Пловдивски районен съд

ИСКОВА МОЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН 590328..., гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb (@) abv(.)bg

ПРОТИВ: Професионална гимназия по електроника и електротехника В Пловдив, представлявана от Директора – Стоянка Анастасова, БУЛСТАТ 000454907, гр. Плов-див, ул. "Пещерско Шосе" № 26 Предмет: чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ

УВАЖАЕМИ Г-Н (Г-ЖО) РАЙОНЕН СЪДИЯ,

Работих при ответника при услови-ята на постоянен трудов договор на длъж-ността „старши учител“, като преподавах по общообразователен предмет – психология и логика, етика и право, философия, свят и личност до 19.05.2014 г., когато със Заповед № 860/19.05.2014 г. внезапно трудовото ми правоотношение беше прекратено на осно-вание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, като не беше спазено предвиденото в закона предизвес-тие и правоотношението бе прекратено от деня на връчване на заповедта. Считам така извършеното уволнение за незаконно, поради което и предявявам настоящите обективно съединени искове с правно осно-вание чл. 344, ал.1 ,т. 1 и 2 от КТ, като мо-тивите за оспорване на уволнението ми са следните:

1.Не са налице основания за из-

вършване на уволнението. Не отговарят на действителността посочените в заповедта обстоятелства за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа. Аз имам нужните за длъжността

образование, квалификация, както и опит като преподавател именно по тези предме-ти, свързан с прослуженото ми време като учител точно в ответната гимназия. Неверни и дори невероятни, направо умилително смехотворни са твърденията, че нямам нужните умения чисто практически да пре-подавам посочените предмети, за „овладя-ване на учениците“ в час, за „задържане на вниманието им“, „организация на учебния процес“ и т.н. – при положение, че повече от 30 години съм работил тази работа и на ниво съм си изпълнявал задълженията, никога не съм имал забележки в това отно-шение от предишния директор в същото това училище.

Интересно е също така да се раз-бере как е възможно с идването на новия директор в моите способности за препода-ване да настъпи такъв неочакван „срив”, явно цялата работа се свежда до предубе-дената оптика, с която директорката Анас-тасова гледа на света и в това число и възприема по крайно самобитен начин моята работа и моята квалификация. Още по-странно изглежда записаното в заповед-та, че нямам умения за покриване на Дър-жавните образователни изисквания и други подобни твърдения-алогизми, съдържащи се в тази удивително чудата заповед, плод на свободните литературни опити на г-жа директорката (тя по образование е филолог, преподава български език и литература, нищо че е директор на професионална техническа гимназия). Винаги стриктно съм спазвал същите, преподавал съм въз осно-ва на съществуващите програми, планове, учебници, учебни помагала и методически указания. За някои от описаните в заповед-та обстоятелства дори е неясно как дирек-торът на ПГЕЕ Пловдив е стигнал изобщо до извода, че такива са налице – как, нап-ример, същата е разбрала, че вече не при-тежавам умения и активност за да може дискусията в учебните часове да придобие философски характер, щом като същата не е влизала нито веднъж в часовете ми за извършване на проверка точно по този пункт, а и същевременно сама няма нужно-то образование и квалификация, за да уста-нови това, дори и да бе влизала на подобни специализирани проверки (щото такива часове се провеждат в съответствие с ут-върденото от самата нея разпределение). Всъщност изложеното в заповедта е дотол-кова абсурдно и невярно, спрямо действи-телните факти и обстоятелства, че е безс-мислено да се излагат отделни доводи за всяко едно от твърденията за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на работата. Общо казано цялата работа се свежда до това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не пожела да положи усилие с оглед на това да се ориентира в специфика-та на прилагания от мен иновативен и твор-чески преподавателски подход, поради което и не можа да го оцени подобаващо,

37 пък формалното основание че той, видите ли, не съвпадал с нейните ограничени пред-стави за един стандартен (типов) препода-вателски подход изобщо не е никакво осно-вание за издадената от нея крайно негатив-на и поради това предубедена оценка, има-ща характера на присъда.

При това трябва да се отчете, че в това отношение директорката на ПГЕЕ-Пловдив си позволи да си присвои пълно-мощия, които по закон са присъдени на съвсем други, значително по-висшестоящи органи и институции, призвани да оценяват обективно учителската квалификация и правоспособност, примерно университети и институти за повишаване на квалификация-та на учителите. По този начин нейната субективна чисто административна прецен-ка за моята хипотетична „неспособност” влезе в остро противоречие с постановле-ния на оторизираните за такива оценки органи, примерно, по постановление на Института за повишаване на квалификация-та на учителите аз имам присвоена най-висшата възможна квалификация за учител, имам издаден документ за т.н. „Първи клас-квалификация”, а директорката, видите ли, си позволи субективно да „прецени”, че изобщо не притежавам и елементарна спо-собност за изпълнение на такъв род дей-ност (!), което чисто и просто е смехотворно. Което иде да потвърди, че уволнението ми на „основанието” посочените от директорка-та „мотиви” е незаконно, е израз просто на желанието на директорката да упражни една съвсем незаконна по характера си репресия спрямо един творчески и авангар-дно мислещ преподавател.

2.Не са ми връчвани описаните в заповедта Констативни протоколи от ДАЗД и РИО-Пловдив, както и почти всички Конста-тивни протоколи на Директора на ПГЕЕ Пловдив (които са съставени за целите на уволнението и части от които може би са ми „прочетени“ избирателно от директора в кабинета й), с оглед да бъда принуден да ги подпиша, винаги съм ги подписвал "с особе-но мнение", тъй като от тях лъха крайна необективност, предубеденост, ужасен административен субективизъм и крещяща некомпетентност – все пак аз преподавам доста специфичен и фин учебен предмет, принадлежащ на духовната област, която не бива да бъде подвеждана под обичайните административно-дидактични клишета и схематизми. Не съм бил запознаван с посо-чените в заповедта „Жалби“ от ученици и родители, нито ми е давана възможност, ако и да съществуват подобни жалби, да изло-жа каквото и да било в своя защита, като считам че при все, че твърденията в такива жалби, дори и да има реално подадени жалби (в което се съмнявам), са твърдения на трети на трудовото ми правоотношение лица, които след като описват обстоятелст-ва, на които директорът или друг служител

от гимназията, освен мен, не е присъствал, би следвало да бъдат проверени от дирек-тора, да ми се даде възможност да се за-позная с тези твърдения, да изложа своята гледна точка, за да може на база на всичко това директорът да провери верността на изложението в жалбите и състоятелността на твърденията в тях. Нито един от тези документи (Констативни протоколи и жалби) не ми е връчван от Директора с искане да дам обяснения за това, което пише в тях, при което и дори нямам идея какво е съ-държанието им и считам, че същите, даже и да съществуват, не описват реални факти и събития, а са съставени или тълкувани от директора с цел да бъда уволнен. В тази връзка, отваряйки една скоба, следва да посоча, че между мен и Директора на ПГЕЕ Пловдив е налице не просто напрежение, а продължителен конфликт, поради който след оказван ми непрестанен тормоз на работното място, същата издаде и връчи в един и същи ден сега оспорваната от мен заповед за уволнение.

3.Следва да се има предвид, че връчената ми от Директора „Длъжностна характеристика” не отговаря на изисквания-та и представлява бланкова такава, при което, щом като бивам уволнен за липса на знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа, се задават два логични въпроса: каква е точно възложената ми работа, според връчената ми длъжност-на характеристика и щом същата е бланко-ва и не е свързана пряко с реално възложе-ната работа, то тогава как може да се про-вери дали притежавам знания и умения за ефективното й изпълнение? С оглед и на това обстоятелство е очевидно, че заповед-та е незаконосъобразна, тъй като за да се провери наличието на фактическите обстоя-телства, в които се корени основанието за издаването й, то следва да може да се сравни начина на полагането на труда от моя страна с изискванията за изпълнение на длъжността, записани във връчената ми длъжностна характеристика, което е невъз-можно по изложените вече причини.

4.Заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ, понеже с Решение на ТЕЛК № 0947 от 047 от 12.03.2014 г. е налице установяване на трайно намалена работоспособност 62%, а в същото решение е посочено изрично и че заболяването ми попада под закрилните разпоредби на НАРЕДБА № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КОДЕКСА НА ТРУДА. Работодателят ми не е искал, нито е получавал предвари-телно мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, за да извърши закон-но уволнението, както повелява чл. 333, ал. 2 от КТ, защото полученото такова не е за точно това, предприето от работодателя

уволнение, а за различно основание от чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съгласно утвърде-ната съдебна практика, искането на разре-шение по чл. 333 от КТ от Инспекцията по труда и преди това мнение на ТЕЛК, следва да са конкретни за точно същото основание за уволнение. Затова и въпросното уволне-ние е незаконно и само на това основание, което налага отмяната му, дори без да се разглежда въпросът по същество.

5.Заповедта е незаконосъобразна също така и поради нарушение на чл. Чл. 328., ал. 5, не ми е отправено изискващото се по закон писмено предизвестие, нито пък ми е искано съгласие да бъда уволнен без предизвестие, липсват също така условията по чл. 330 за уволняването ми без предиз-вестие, тези съществени процедурни нару-шения обезсилват оспорваната заповед за уволнение и я правят нищожна, поради което моя уважаемия съд да я отмени и да ме възстанови на заеманата от мен преди уволнението работа.

6.Заповедта е незаконосъобразна и поради скандалното заобикаляне на пред-писаното от закона задължително искане на предварително съгласие от страната на синдикалната организация, в която члену-вам; такова съгласие не беше взето тъй като под натиск от директорката синдикал-ната лидерка (и помощник-директор на училището в същото време) К. Стоянова организира седмица преди връчването на заповедта за уволнение един недопустим и обжалван от мен фарс по… изключването ми от синдикалната организация, в която членувам от 1990 г., именно КТ „Подкрепа”. Това изключване беше осъществено чрез недопустимо манипулиране и натиск върху участващите в събранието и то по смехот-ворен „мотив”, именно защото, видите ли, съм си бил позволил да се обърна седмица по-рано с „Открито писмо” към висшестоя-щите органи на КТ „Подкрепа”, включително и до президента на организацията д-р К.Тренчев. Изключен бях от организацията по недемократичен маниер и без обсъжда-не, веднага оспорвах този незаконен и реп-ресивен акт пред контролните органи на КТ „Подкрепа” и без да съм получил тяхното становище относно „правомерността” на изключването ми, седмица по-късно дирек-торката вече издаде своята заповед за уволнение без, разбира се, да изисква за-дължителното по закон съгласие на синди-ката; този пример за сетен път илюстрира начина на действие на въпросната адми-нистраторка, встъпващ в остро противоре-чие с предписанията на закона, което е недопустимо.

7.Като капак на всичко уволнение-то ми има характера на политическа репре-сия, което вече е съвсем недопустимо и влиза в остро противоречие с правовия ред

38 в страната. Работата е там, че като изявен и граждански ангажиран блогър като мен, който многократно е критикувал определени политически субекти, към които г-жа дирек-торката явно има пристрастност (още пове-че че такъв политически субект, управляващ в периода 2009-2013 г. всъщност я и назна-чи чрез своя министър на образованието за директор на ПГЕЕ-Пловдив през 2010 г.), та значи работата е такава, че седмица преди издаването на заповедта за уволнение написах и публикувах в блога си Открито писмо до лидера на този въпросния полити-чески субект, именно партия ГЕРБ, написах това критично писмо до Б.Борисов, изглеж-да това именно беше „капката”, която дове-де до „преливането на чашата”, сиреч, на търпението на директорката – и тя дръзна най-сетне да осъществи тъй дълго преди това лелеян от нея акт по моето уволнение.

Разбира се, такива едни полити-чески мотивирани изяви на длъжностно лице на държавна служба са съвсем недо-пустими и незаконни, особено пък като „мотивация” за едно уволнение, придоби-ващо по този начин характера на полити-ческа репресия. Безброй пъти в отношения-та си към мен директорката си е позволява-ла да прави политически мотивирани и дискриминиращи изказвания, примерно публично е заявявала, че понеже съм за-вършил образованието си в Санкт-Петербург, в Русия (Ленинград в СССР) съм бил, видите ли, „комунист”, че по тази при-чина съм бил нямал „моралното право” да се афиширам като демократ и като антико-мунист, бил съм „догматик” и какъв ли не още в терминологията на тъй чувствителна-та в това отношение администраторка, което изобщо не й е нито в прерогативите, нито пък има някакво отношение към същи-ната на работата, да не говорим за това, че е недопустимо и незаконно един ръководен държавен служител на работното си място да прави такива политически изказвания и оценки. Но явно г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив си е въобразила, че може да си прави всичко, което й се прииска, което й скимне; е, така не стават тия работи, а пък политически мотивираното репресивно посегателство (чрез уволнението ми) спря-мо мое базисно и конституционно опреде-лено човешко право на свобода на словото е вече, така да се каже, върховната точка на един административен волунтаризъм, вли-защ в остро противоречие с всяка човешка представа за дължимо поведение (да не говорим, че тук в случая имаме също така и злоупотреба със служебни пълномощия по недопустими и осъдителни, изцяло незакон-ни „мотиви”).

8.Директорката на ПГЕЕ-Пловдив през последните две години си позволи спрямо мен да проведе една недопустима и изцяло незаконна дискриминационна кам-пания по дискредитирането ми като личност

и като преподавател, която в крайна сметка беше увенчана с акта на обжалваното с тази искова молба уволнение. Въпросната кам-пания се изроди в непрекъснат администра-тивен терор и тормоз, а пък преживения стрес доведе до рязко влошаване на здра-вословното ми състояние (през януари 2013 г. бях инвалидизиран за заболявания на сърцето, щитовидната жлеза), а пък през април 2013 г. поради падане в резултат на подхлъзване, силно удряне на главата, настъпил вследствие на това мозъчен кръ-воизлив ми беше направена тежка животос-пасяваща операция с трапанация на черепа по изваждане на образувалия се хематом, но и това съвсем не омилостиви безпощад-но отмъстителната администраторка (след връщането ме от 8-месечен отпуск по възс-тановяване от операцията бях подложен на още по-жесток натиск и терор.

Друг жалон в тази съзнателно во-дена кампания по моето дискредитиране и уволнение примерно е и издаването от страна на ответницата г-жа Анастасова на заповед за дисциплинарно наказание „Пре-дупреждение за уволнение” през септември 2012 година, и то по такива „мотиви”, които, след обжалването от мен на тази заповед, доведоха до отменянето й от Районен съд в Пловдив, потвърждаването на отмяната на заповедта от Окръжен съд в Пловдив, сега решенията на двете инстанции по това дело са обжалвани от директорката на ПГЕЕ-Пловдив във Върховния касационен съд, който още не се е произнесъл по казуса.

Също така в производствена ха-рактеристика до ТЕЛК неуморната админис-траторка дръзна да впише следната „диаг-ноза” – „податливост към чести нервно-психически разстройства”, която ТЕЛК не потвърди, а отхвърли, ала на мен по този повод ми се наложи да заведа друго дело, именно за оклеветяване, имам предвид НЧХД № 1727/2014 г., което е заведено и предстои да се открие съвсем скоро. Явно акта на уволнението ми идва да изпревари началото на това дело, но независимо от това уволнението ми пак може да се възп-риеме и тълкува като злоупотреба със слу-жебно положение с оглед постигане на своекористни цели: ето, имаме власт, ще уволним без замисляне този, който, с оглед да защити достойнството си, е дръзнал да ни съди – и по този начин ще му отмъстим! Да, но така не стават работите в една дър-жава, която има претенциите да е съвре-менна, правова, демократична и европейс-ка, така се е процедирало в азиатските и комунистическите деспотии – или по време-то на най-ранния и див феодализъм, също и по времето на варварството.

Но всичкото това показва, че от-давна директорката на ПГЕЕ-Пловдив е живяла и работила за постигане на тъй желаната от нея цел, именно моето уволне-ние, което и показва, че всичките й „основа-ния” и „мотиви” за него за изцяло нагласени.

Интересно е, че по изложената в оспор-ваната заповед за уволнение „мотивация” аз преди това никога не съм наказван, нито пък е имало претенции към мен, и ето, сега ми е наложено най-тежкото наказание – без преди това да са ми налагани по-ниските степени на наказание, без да са ми отпра-вяни по надлежния ред някакви претенции и пр. Тук е налице също така процедурно нарушение, което обезсилва и прави нева-лидна в правния смисъл тази заповед за уволнение, което, вярвам, уважаемият съд ще констатира и санкционира по подобава-щия, по изискващия се по закон начин.

Ето защо и като имате предвид из-ложеното, моля да ни призовете на съд и като се убедите в основателността на пре-тенциите ми, да постановите решение, с което да отмените уволнението като неза-конно и ме възстановите на заеманата преди уволнението длъжност, както и да ми присъдите направените по делото разноски. Приложения:

1.Допълнителни споразумения; 2.Длъжностна характеристика; 3.Становище на Инспекция по тру-

да относно длъжностна характеристика; 4.Становище от Главна инспекция

по труда; 5.Решения на ТЕЛК за здравос-

ловното състояние на ищеца; 6.Заповед за уволнение; 7.Копие от трудова книжка; 8.Копие от документи, свързани с

образованието и квалификацията на ищеца – дипломи за завършено образование, дипломи за квалификация. 9 юни 2014 г. Пловдив С уважение: (Ангел Грънчаров)

ИЗГЛЕЖДА ТАКАВА НИ Е УЧАСТТА: ДА ДАВАМЕ ПРИМЕР НА МЛАДИТЕ ЗА ТОВА КАК Е ДОСТОЙНО ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ

вторник, 10 юни 2014 г.

Моят приятел Райчо Радев, фило-соф, бивш директор на СУ "Олимпиец" в Перник, който преди време апелира не само към философската, но и към свободолюби-

39 вата общност, ратуваща за едно модерно образование у нас, та той тогава апелира за протест по повод на уволнението ми от длъжността учител по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив, слу-чило се предпразнично, в навечерието на 24 май. Е, минаха вече две седмици, и нищо, на призива му не откликна... никой, което за познавачи като мен и него не е новост, не е изненада: българският характер е прозра-чен, е добре известен на човечеството. Тази сутрин Райчо, съвсем обезпокоен, ми пише, че въпреки всичко нещо трябва да опитаме да направим; предлага да напише нещо като обръщение, като апел или както искате го наречете; ето какво в тази връзка му отговорих току-що:

Здравей, Райчо, приятелю, Прав си, напълно споделям пре-

ценката ти, такава, за жалост, е истината. Работите се отчайващи, липсва елементар-на чувствителност за най-проста човешка съпричастност към другия, към ближния, към изпадналия в тежко положение човек, но какво да правим, явно нещата са стигна-ли дотук, едва ли ние двамата можем да ги променим. Сякаш наоколо е пълно не с достойни човешки същества, имащи и граж-данско пък и нравствено чувство, а е пълно с... мишоци, с плъхове, или поне със страх-ливи зайци. Или и по-скоро пълно с хора с крайно дебели, волски или слонски кожи, не знам, трудно ми е, виждаш, да намеря под-ходяща метафора, която да изрази по-пълно ситуацията.

Както и да е. Аз съм за такъв про-тест (а примерно нищо не пречи е един-двама-трима човека да застанем пред вра-тите на Министерството и да протестираме и аз, знаеш, бих участвал винаги, не защото в случая е за мен, а иначе), но има едно нещо, което ме спира в момента, и то има съвсем личен характер: моята майка е твърде възрастна, аз пазя от нея в тайна уволнението ми, ако по медии вземе да се шуми за уволнението ми и майка ми разбе-ре, се страхувам много за здравето й, страх ме е, че тя това няма да го преживее. И затова до този момент пазя тишина (ако не броим публикации в блога ми), не ща да прибягвам до услугите на конвенционалните популярни медии, щото ако го направя, майка ми ще разбере. Тия дни ще ида при нея и май ще ми се наложи да я подготвя

най-внимателно, та да не я убие шокът ако случайно някоя медия съобщи и тя чуе за уволнението ми. Тъй че нека да изчакаме още няколко дена за да мога да поговоря с майка ми и след това ще видим какво ще направим, благодаря ти много за готовност-та не само да участваш в протест по повод на моето уволнение, но и да призовеш и други хора да се включат. Та тия дни ще видим какво е най-разумно да направим.

Факт е обаче, че нещо трябва да се направи. Срамота е нищо да не се направи. Аз и сам да остана, пак все нещо ще напра-вя. Няма да капитулирам и няма да дезер-тирам. Презирам малодушието във всички-те му форми. Знам, че и ти си досущ същия като мен, в тебе не се съмнявам изобщо. Дай Боже да сме живи и здрави, ще се наложи и на стари години да правим онова, което е за по-млади хора, е, такава ни е участта: да ги учим и да им даваме пример как е достойно да живее човекът. Цял живот сме го правили, та сега ли да се откажем?!

Хайде, хубав ден ти желая! Ще се чуем пак.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ПОРАЖЕНИЯТА СА СТРАШНИ, СИСТЕ-МАТА Е БЕЗ ЖАЛ, ТЯ ТЪПЧЕ И МАЧКА ВСИЧКИ ВСЕКИДНЕВНО

вторник, 10 юни 2014 г.

Една медия се заинтересува от моя случай и ми предложи да представи показателната история около моите епични борби с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която е (не)уникален случай на административно бездушие и безчовечност, щото системата на българското образова-ние е стигнала до феноменални чудесии в тази посока, дотам, че вече нищо не може да ни удиви, щото всичко вече е възможно. Пратих на главния редактор някои текстове

от блога, колкото да се ориентира, той ми отвърна, че е добре да напиша нов текст, непубликуван никъде, и обеща неп-ременно да го публикува. Покрай това изка-за някои интересни мисли, които тук не мога да представя в цялост и под неговото име, но мога нещичко, струва ми се, все пак да цитирам, щото този човек ми пише мъдри мисли, които могат да са важни и за други хора; а по-долу ще прочетете и моя отговор до него; ето:

... По повод Вашето уволнение: не забравяйте какво Ви писах някога: всичко в тази държава е приключило, няма никакъв смисъл от борба – освен ако не искате да се забавлявате. Знайте, че преди Вас да намразят, да преследват, да уволнят и мен са ме мразили, преследвали, уволнява-ли... Изминал съм целия този път, борил съм се – никакъв ефект. Сега само се забавлявам. Вслушайте се в съвета ми, пазете здравето си, постигнете само-достатъчност, издигнете се над всичко, надсмивайте им се. Не се хващайте на въдицата им – те това искат. Не допус-кайте грешките, които допуснах аз. Простете им! Животът е прекрасен! Поздрави!

Ето сега и моя отговор до този чо-век, чието име запазвам (за момента) в тайна:

Здравейте, уважаеми г-н ..., Благодаря Ви за бързия отговор!

Да, всичко, което Ви изпратих, вече е публи-кувано в блога ми, няма непубликувани неща. Аз, разбира се, мога да седна и да направя текст, в който да представя най-важното от цялата тази история, макар че вече, след толкова много писане, признавам си, взе вече да ми писва – имам предвид тази цялата история около подготовката на уволнението ми и накрая около самото уволнение. Но тия дни, щом имам свободно време, ще седна да напиша нещичко и ще Ви го пратя, само Ви моля да ми кажете в какъв обем да е текстът, та да се съобразя с изискването.

Иначе по това, което ми казвате, че вече работите са изпуснати дотам, че няма смисъл да се борим, какво да Ви ка-жа? Изглежда сте напълно прав, надежди някакви почти няма. Страшна е тази господ-стваща примиренческа психология, която е разпространена в страшни мащаби в сфе-рата на образованието, ето, явно няма условия за някакви промени, изглежда ста-туквото устройва всички. Е, то е неизгодно на всички, особено пък на младите и на обществото като цяло и глобално, ала рабо-тещите в системата сякаш в мнозинството си са доволни - поне щом имат къшей хляб. Българинът скача да протестира само кога-то от устата му измъкнат последната корич-ка хляб, а докато има какво да дъвче, с танк да го дърпаш, няма да стане да иде да протестира; ако пък има към хляба и сирен-це, и сланинка, работата тогава е съвсем

40 безнадеждна, няма как да издърпаш съна-родника ни от мекия диван.

Ще видим де, то не се знае. Сами-ят живот не търпи такива аномалии. Рабо-тите са се разкапали до крайна степен. Така повече не може да се живее. Пораженията са страшни, системата е без жал, тя тъпче и мачка всички всекидневно. Мнозинството обаче сякаш не усеща гаврите. Ето това е най-отчайващото.

Аз обаче не съм склонен да се от-кажа от борбата за този момент, голям чешит съм. Докато имам сили ще мърдам и няма да дезертирам, нито пък да капитули-рам. С позор накрая на живота си няма да се покрия. Презирам малодушието във всичките му форми. И от идиоти като мен изглежда човечеството има нужда. Знам ли?

С поздрав: Ангел Грънчаров

ТАЯ ШУШУМИГА ОРЕШАРКОВИЧ СЕ ИЗДАДЕ НАЙ-БАЛАМСКИ ЧЕ Е РУСКО МЕКЕРЕ – ЩОМ ОБСЛУЖИ ТЪЙ СТАРА-ТЕЛНО ПУТИНСКИТЕ ПРОПАГАНДНИ ТЕЗИ

Обаче манипулацията на таваришч Орешаркович взе дикиш, ето, тази сутрин я подхванаха всички руски мекерета по всички медии, български и руски: България се била отказала от "Южен поток" под американски натиск, след като самият Макейн го бил натиснал! Тая шушумига Орешаркович се издаде най-баламски на кого служи като

прибягна до тази манипулативна версия, тъй изгодна на путинските пропагандни тези...

ГУЗЕН НЕГОНЕН БЯГА...

АХ, ТЕЗИ ПРОКЛЕТИ АМЕРИКАНЦИ, ЩЕ НИ РАЗВАЛЯТ ТЕ РАХАТЯ С ТИЯ ПРЕ-ВЪЗХОДНИ РУСКИ КОМИСИОННИ ОКОЛО ПРОЕКТА "ЮЖЕН ПОТОК", ОТКЪДЕ-НАКЪДЕ, КЪДЕ ДАВАТ ТАКА?!

Ах, тези проклети американци, ах, този подъл американски сенатор-"ястреб" Джон Маккейн, загрижили се те, видите ли, за българската независимост, ще ми пречат те на братската ни дружба с Евразийския съюз на другаря Путин, ще пречат те, ще се месят, ще защищават енергийната незави-симост и някаква си там "българска свобо-да", ще ни развалят те рахатя с тия превъз-ходни руски комисионни около проекта "Южен поток", ще ни развалят те на нас далаверата, откъде-накъде, те знаят ли къде се намират, те знаят ли какво ще ги сполети ако се ядосаме?! Ще видят те една българска независимост, американците ще се грижат те за нашта независимост, ний пък, руските мекерета, си искаме да сме зависими от руските парички, ах, колко е хубаво да си зависим от руските комисион-ни, да си слагаме пачките рублички, майна-та й на българската независимост, истината

е в пачките с рубли, е, може и в друга валута, не е важно да са непременно рубли, ний всякакви парички вземаме! А американ-ците, тия проклетници, дето ни развалят далаверите, да идат по дяволите, проклети да са! Где е нашият мутрополит Николай Московско-Пловдивский да им подаде една анатема, бързо, таваришч мутрополит, изпълни дълга си! Анатема, анатема! Ах, бесни сме вече, ще ни се изплъзнат коми-сионните заради "Южный поток", а пък ако се наложи да връщаме вече взетите парич-ки заради тия пусти американци, ще видят те какво тогава ще ги чака, проклетниците неедни!

АЗ НЕ СЪМ ГОЛЯМ СПЕЦИАЛИСТ ПО УСТРОЙВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯ С НЕ-ГОДНИЦИ И ЗАТОВА МОГА САМО ДА ПОЖЕЛАЯ САТАНА ПО-СКОРО ДА СИ ВЗЕМЕ ПУТИН В АДА

юни 10, 2014

Валерия Новодворская: «Берите газ у Азербайджана и не здоровайтесь с Пу-тиным»

Правозащитница рекомендует ук-

раинским властям разорвать дипотношения с властями России. Об этом Валерия Но-водворская заявила в интервью gordon.ua.

«Думаю, стоит разорвать дипотно-шения, как это сделала Грузия. Я не боль-шой специалист по выстраиванию отноше-ний с негодяями, и единственное, чего мож-но пожелать, так это чтобы поскорее сатана забрал Путина в ад.

Отношения с Путиным лучше выстраивать при помощи крупнокалиберных пулеметов. Я не знаю, как Порошенко дол-жен себя с ним вести, но, наверное, Поро-шенко, как человек степенный, это знает лучше меня. Я бы лично здороваться с Путиным не смогла, хотя газ Украине нужен. Но, может, лучше его купить у Азербайджа-на или Туркмении? – спрашивает Валерия Новодворская.

Правозащитница уверена, что Пу-тин не введет свои войска, но будет подтя-гивать своих диверсантов. «Надо отбиться и подавить диверсантов. Надо договаривать-ся с Западом и перебросить газовые заказы, а за перегонку газа на Запад брать деньги. Я бы разорвала дипотношения, как это

41 сделала Грузия. Крым как и Южная Осетия захвачен, и всем известно, кто такие и от кого пришли Стрелков и Бородай.

Путин не введет свои войска, но будет подтягивать своих диверсантов. В Москве идет вербовка по военкоматам. Тем, кто прошел горячие точки, звонят и предла-гают на Донбассе заработать хорошие день-ги. При личной встрече я бы сказала Пути-ну, что он будет проклят потомками и исто-рией», – заявила она. КРАТЪК КОМЕНТАР: Голяма работа е Новодворская, руската „желязна леди“, руската леди Тачър, велика е!!! Грешка няма!

ЕТО КАК ХОРАТА ЖИВЕЯТ В… „ИЗГНИ-ЛАТА“ И „ЗАПАДНАЛАТА“ ЕВРОПА, ПО-СПЕЦИАЛНО В ХОЛАНДИЯ

юни 10, 2014

Прибирам се вчера в късния сле-добед, слизам от влака и закрачвам към къщи. В нашия квартал, народът се излег-нал да плажува край езерото (30 градуса е!), деца играят вън, котките се изпружили и те на припек, лебедите царствено се носят по вади и каналчета, чапли дремят край брега, водни кокошки притичват от време на време по водната повърхност и пак се кротват.

Вече на нашата улица се размина-вам с комшията, кучето му мимоходом и доверчиво ми близва ръката и в този мо-мент с индиански викове от близката тръс-тика изскачат три дяволчета. Голи до кръс-та, целите в кал, бермудите им мокри и те в кал, косите им и те така оплескани, че не можеш да видиш руси ли са били или не. :-) Изскачат, поглеждат ме дяволито и преди да претичат отсреща към другото езеро, ми извикват дружелюбно:

- Хой (здрасти!)! Ние сме трите прасенца! :-)

Добре че ми казахте, мисля си, иначе отде ще се досетя. Преди няколко години моят син Тервел и приятелят му Томас, пак така оплескани твърдяха, че били римски войници… :-)

… За другите не знам, но аз много ще се гордея със себе си, ако помогна дори мъничко:

1. България да се отдалечи на бе-зопасно разстояние от орбитата на Русия.

2. Реформираме образованието, че да стане такова, каквото е в Холандия (поне!)

3. Направим правосъдната рефор-ма така, че да се доближи (поне!) до тази в Холандия, където пред законите всички са равни

Написа: Daniela Gortcheva

ИЗГЛЕЖДА И У НАС ИМА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНИ ПОЛИТИЦИ

„Виждаме... опит на ДПС след като е изсмукало силите и е оставило куха и безпомощна социалистическата партия, да се премести вдясно, да си припомни, че е член на Либералния интернационал и да се опита да премести мафията в едно бъдещо дясно управление. Ние виждаме и едно доста специфично мълчание и дори гостоп-риемство на ГЕРБ. И позицията на Рефор-маторския блок е, че ние сме хората, които няма да го допуснем това нещо.“

Радан Кънев

ГРОБОКОПАЧИ НА НАЦИЯТА НИ В МО-МЕНТА ДИРИЖИРАТ ПОЛОЖЕНИЕТО В СТРАНАТА: ТРЯБВА ДА ГИ ОЗАПТИМ НЯКАК!

вторник, 10 юни 2014 г.

Да напиша нещичко в своя дневник – касаещо случилото се вчера. Интересен, богат на събития, интензивен беше за мен вчерашния ден. Много неща се случиха. Направо не знам откъде да започна. Ще гледам обаче да бъда кратък. Е, няма да пиша глупости за това какво съм ял – както правят някои други "блогъри". За мен дре-болиите нямат някакво значение; вълнуват ме истински важните неща.

Имам напредък по търсенето на способен адвокат, който да заведе и да

води новото ми съдебно дяло за отмяна на смехотворната заповед за моето уволне-ние, която подписа директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова преди две седмици. Та вчера се срещнах с някои авто-ритетни хора с влияние, които ми помогнаха да се ориентирам и да установя връзки с адвокати, сред които трябва да избера оня, който ще води дялото ми. Интересно е, че има твърде много хора, които са силно обезпокоени от това, което става в послед-ните няколко години в ПГЕЕ-Пловдив – твърдо смятат, че този погром трябва да спре. Тези хора, свързани по някакъв начин с това навремето знаменито училище, оце-няват ситуацията в него като катастрофал-на; час по-скоро трябва да стане промяна в ръководството му, сиреч, доказалата се какво може директорка трябва да се оттегли колкото се може по-скоро – за да се нама-лят пораженията.

Поражения най-вече в психологи-ческата ситуация, в нравствената атмосфе-ра, която се възцари в това училище. Оказа се, че много хора, стоейки до момента наст-рана, са наблюдавали много внимателно историята на моите борби за промяна и ето сега дават израз на подкрепата си. До тях по други канали също са стигнали обезпоко-ителни сигнали, алармиращи, че нещата не вървят към добро, напротив, влошават се. Не ща сега да казвам с кои именно хора съм се срещал и какво съм си говорил с тях. Ще си позволя обаче да споделя принципното си възприятие, щото това за мен са знаци на неоценима подкрепа. Знаци за това, че не съм съвсем сам, че има и достойни хора, които като мен силно са обезпокоени, заг-рижени са за училището, разбрах и се убе-дих, че има около това училище една голя-ма общност от хора, които са трезвомисле-щи, които не се поддават на съблазните на лъжата, на лицемерието, на интригантство-то, на които сякаш се поддадоха други хора – с оглед някак да оцелеят в тежката обста-новка. Да, има много достойни хора, вклю-чително и сред сега работещите в това училище, които разбират какво става – и чиито оценки съвпадат с моите, на които аз единствен придадох подобаващата публич-ност и гласност. Заради което и пострадах - щото въпросното самозабравило се ръко-водство не можа да оцени шансовете, които фактически му дадох: за пораждането на един автентичен демократичен дебат, който да може да реши тежките проблеми. Е, някои предпочетоха да си останат в примка-та на стари представи от рода на тази, че който не вярва в "безпогрешността" на началството и не се унизява да му ръкоп-ляска, е "враг", подлежащ на унищожение. Доста са се объркали ония, които възприе-мат света през тази крива оптика, късничко са се родили, трябвало е значително по-рано да се родят – та да се развихрят ис-тински.Сега обаче времената са съвсем

42 други. И всеки, който им е неадекватен, ще бъде пометен. Няма как да е иначе.

Оказа се, че най-авторитетни хора, които са работили в близкото и малко по-далечно минало в ПГЕЕ-Пловдив, все дос-толепни, авторитетни хора, една част от които по недопустимо груб начин бяха изго-нени от училището, за което са допринесли толкова много (и затова бяха така обиде-ни!), се срещали в приятелска обстановка и обсъждали ужасните слухове около текущо-то положение в училището. На тия сбирки присъствали и доста учители, които още работят в него и те именно споделяли, че положението е крайно тежко, дотам, че с нетърпение вече чакали момента, в който ще се отърват от задушната атмосфера – когато дойде момента за излизане в пенсия. Аз сам знаех за тази обстановка, нищо ново не научавам по този начин, но това съвпа-дение на моето възприятие с възприятията на тия заслужили доайени на гимназията ми дава необичайно силна духовна подкрепа. А те ми дадоха и знаци на другата подкрепа, което е вдъхновяващо, ето, сега споделям чувството си, щото ония гнусни неща, дето се случиха, примерно... ръкопляскането на част от "колектива" при вестта за моето изгонване, явно не са преобладаваща оцен-ка, явно хората с неизродена чувствител-ност са значително повече, което ми дава основание за оптимизъм. А да разговаря човек с такива хора, заслужили дейци на образованието, е същински празник, ето за това най-вече ми е думата, то е същинско пиршество на духа, на мисълта, на заду-шевността, не знам, не мога да намеря точните думи, но предполагам ония, които са преживявали същото, ме разбират прек-расно и без думи. Ето с такива хора се срещах вчера, преживях невероятно силни духовни вълнения, ето сега се чувствам зареден с още повече енергия. Те ми дадо-ха кураж, щото на моменти, признавам си, изпитвах нещо като усещане за безнадежд-ност.

Е, сега усещанията ми са съвсем други. Явно заради това имаме нужда от такъв род контакти с "единомишленици", с хора, с които имаш родствени ценности. Благодарение на тия хора навремето в ПГЕЕ-Пловдив имаше една незабравима оксфордска даже атмосфера, изпълнена със свободолюбие, с човечност, с най-топли приятелски емоции, с някаква чаровна за-душевност, от която сега вече няма и следа, а всичко е изопачено, извратено, лицемер-но, прекалено фалшиво и пр. Точно в това отношение, по преценката на тия хора, е главното поражение, което новото ръковод-ство успя да нанесе, тук то нанесе най-тежкият си удар: в душевността на общност-та е това най-тежко поражение. Ето заради това нещо – щото за да се провежда една толкова тънка духовна дейност каквато е възпитанието и образованието е потребна подобаващата духовна атмосфера! – имен-

но заради съсипването на духа на това знаменито училище настоящето ръководст-во трябва да си иде час по-скоро. Крайно време е висшестоящите инстанции, към който аз апелирах толкова пъти, да си из-пълнят дълга и да искат оставката на дирек-торката. Стига, разбира се, за тях да има някакво значение същинския смисъл, на който трябва да служи едно образователно-възпитателно учреждение. Оказва се, за жалост, че те съвсем други неща извеждат на преден план, а най-важното, най-истинското изобщо не ги вълнува; ето това е именно пагубното. И затова трябва да си идат и тия, които търпят с такова възмути-телно спокойствие вършещите се пред очите им безобразия.

Необходими са нови хора, хора с ново мислене, и то най-вече в сферата на управлението, на властта, от която зависи при съществуващите условия много. Дали не е наистина дошло времето, в което да се захвана с политика? Уж не стоя настрана, ала някак си не съм вътре в нещата. Явно за да се сбъднат идеите ми в настоящите условия се налага да намеря съмишленици в средите на партия, чиито ценности споде-лям – и едва на тази основа, чрез много тежка работа, да спомогна за възникването на ония условия, които са нужни за същнос-тната промяна, за което самото време и самият живот ни зоват. Не знам, за мен това винаги е била дилема: властта не ме прив-лича, щото добре съзнавам, че имам в преизобилие една друга, още по-истинска власт, една духовна власт, която превъз-хожда всяка друга. Има такава власт, която малцина могат да я притежават. Отдаден на философията, аз усещам постоянно, че разполагам с нея – защото тогава да ми е нужна другата? Да се стремя към нея в някакъв смисъл е дегенерация. Други, не-щастни и неспособни хора, ламтят за онази, за другата, за "реалната", именно за свър-заната с управлението власт. И затова, допускайки такива хора до нея, сме довели нещата до този батак. А другите, истински призваните, хората с огромно личностно, интелектуално, духовно превъзходство, първо, сами странят от онази власт, на второ място общността не може да ги оце-ни, на трето място обаче страната изпитва ужасна потребност точно от личности от подобен висок калибър, от подобна висока проба. Щото точно те са способни да осъ-ществят въпросния поврат към истинското,

към действително ценното и потребното. Ментета, виждаме, само могат да вредят. Май трябва да се саможертвам като се потопя в мръсните води на политиката? Дали ще намеря сили за такава една само-жертва?!

И за тия неща говорихме с ония уважавани хора, с които се срещах вчера. Не, моля, не си мислете, че съм се срещал с... масони, няма такова нещо, щото посто-янно дадени хора ме обвиняват, че съм бил "толкова лош" щото, видите ли, съм бил... масон, преди време дори бях обвинен за това и в едно предаване в национална телевизия, в която бях поканен, обвинен бях от едно злобно плямпало, падащо си по този сорт конспиративизъм. Аз тогава само се усмихнах, а пък после – медиите, кон-венционалните имам предвид, явно имат все още доста мощно влияние - мнозина хора ме питаха ето как: "Абе, Ангеле, кажи си, ти масон ли си или не си, кажи си, мога да пазя тайна!", а пък аз казвах, че не ща да ме занимават с глупости, ала ето, подозре-нието явно си стои. Не, не съм масон, дек-ларирам го, дори и ченге от ДС, нито пък от КГБ не съм! И... "соросоид" даже не съм. Аз просто съм себе си. Нима това е малко?! Това е най-голямото, стига сам да не си нищо. На мен това ми стига. Да, но кой ли ти вярва на такива декларации, напротив, те още повече засилват подозренията. Ами ако лъже, как да вярваме на такъв?! Ами ако наистина е... ченге, соросоид или масон?! :-) А сега де, какво да правим?! Леле, горко ни! :-)

Та разбрах, че хора, които уж имат солидно положение в ПГЕЕ-Пловдив, спо-деляли в приятелска обстановка, че с не-търпение очаквали деня, в който ще могат да излязат в пенсия - щото не можели пове-че да понасят тежката обстановка, която се възцари в това училище след като новото ръководство се развихри както си знае. Давате ли си сметка, господа и госпожи инспектори, експерти и министри колко тежко зловредно влияние има такава една атмосфера върху учениците, върху качест-вото на тяхното образование и възпитание?! Съзнавате ли каква страшна отговорност поемате като гледате безстрастно и търпите безобразията, потъпквайки дълга си, изне-верявайки на смисъла, който отчасти оп-равдава съществуването ви?! Щото понача-ло вие и не сте нужни де, но това е отделна тема. Истински съвременното образование и училище няма нужда от цяла една огром-на пирамида връз него, съставена все от изнемогващи от скука и изцяло вредни чиновници-паразити. Те именно задушават всичко жизнеспособно в системата, те имат решаващия принос за да стигне до тази своя агония. Абе какво да пиша повече, работите са за окайване, ако в тази сфера нещо не се промени колкото се може по-скоро, катастрофата е неминуема. Тя, про-

43 чее, дали вече не е настъпила, а ние просто да не сме го разбрали все още?!

За да се промени нещо, се искат нови хора, хора-борци, хора, обичащи сво-бодата, които не позволяват никой да ги тъпче. Тия хора ще направят промените, те са ни съдбовно необходими. Но где ги тези смели хора-борци? Докато ги има, виждаме, системата ги дъвче безжалостно, пък после ги изплюва. Те биват оценявани като "вред-ни", а пък мерзавците тържествуват и прос-перират. И продължават да играят своя мъртвешки танц вътре в прясно изкопания гроб на нацията ни, приветствайки нейната неминуема смърт. Такива гробокопачи на нацията ни в момента дирижират положе-нието в страната. Трябва да ги озаптим някак, щото иначе горко ни! Вие какво пра-вите в тази посока, за озаптяване на мер-завците, какво направихте вчера, какво възнамерявате да направите днес? Нищо ли? Бравос на вас! Чакайте идването на "Михаля", той да направи нещо... вместо вас...

Аз пък правя нещичко, е, само как-вото мога. И няма да се спра. Ето, тази сутрин написах тази статия. След малко излизам да продължа борбата си. Няма да мирясам. Ако някой дръзне да ме последва, добре е дошъл! Повтарям, нужни са ни хора-борци, нужни са ни личности, нужни са ни смелчаци, нужни са ни немалодушни хора, треперковци си имаме предостатъч-но... Хайде, хубав ден на всички! Ако сте мърморковци, спрете да мърморите. Ако сте малодушни, направете нещо за да победите все някога малодушието си, което ви изяжда отвътре. Ако сте допуснали да се обезличи-те, спрете се поне малко! Върнете се към личността си, не й изневерявайте повече! Бъдете личности, ето това ви пожелавам най-вече. От вас си зависи всичко. Никакви оправдания не помагат. Няма извинения. Свободните хора поемат цялата отговор-ност за всичко, което им се случва. И дръз-новено вървят към онова бъдеще, което заслужават.

КРАТЪК РАЗГОВОР МЕЖДУ ОЧЕВИДНО НЕКАДЪРЕН УЧИТЕЛ И МНОГО КАДЪРЕН УЧЕНИК ПО АКТУАЛНИ, ПО ВЪЛНУВАЩИ ДВАМАТА ТЕМИ

юни 10, 2014

Разговорът по-долу е проведен снощи; разбира се, не мога да дам само-личността на ученика, разговарял с мен (той все още не си е получил дипломата от ПГЕЕ-Пловдив), но с оглед да покажа пси-хологическата обстановка в това училище, а също и като илюстрация на отношенията ми с неговите ученици, които съм обучавал по философските предмети цели 14 години, преди непонасящата ме директорка тия дни да ме уволни със смехотворни мотиви от

рода на „пълна некадърност“, „абсолютна неспособност“, „негодност за системата“, „изключително неумение да общува с уче-ниците“ (!!!) и пр.; разбира се, обсъдихме с този ученик и тази актуална напоследък история, по негов почин; ето какво си казах-ме:

Ученик Х. каза: Здравейте, господине! Интересно ми е та реших да питам: какъв е проблемът на директорката с Вас и защо не можете да се разбирате?

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Ще ви кажа щом питате: с директорката имаме напълно различни, коренно различни раз-бирания по всички въпроси?

Ученик Х. каза: Тоест?

Ангел Грънчаров каза: За начините на преподаване, за общуването учител-ученик, учител-администрация, за управлението на училището, изобщо за цялостния живот в училищната общност. За абсолютно всичко.

Ученик Х. каза: Аха.

Ангел Грънчаров каза: Тия спорове са обичайни, са нещо естествено, но се оказа обаче, че различията ни са непреодолими.

Ученик Х. каза: И тя не харесва как препо-давате значи, така ли?

Ангел Грънчаров каза: Тя е много упорит човек и явно й е трудно да схване моите принципи, тя мисли според матрицата: „Който не мисли като мен, е мой враг, под-лежащ на унищожение“.

Ученик Х. каза: И Вие си държите на Ваето, предполагам?

Ангел Грънчаров каза: Аз така и не можах да й обясня, че философията е различен предмет и че не може да се преподава като другите предмети. Да, аз от моето не мога да отстъпя, щото се старая да бъда верен на задачата си като философ.

Ученик Х. каза: Еми явно толкова й е акъла.

Ангел Грънчаров каза: Не може за да угодя на една началничка да си плюя в лицето като философ. Така не стават тия работи, при това аз се постарах да я нака-рам да започне да уважава преподавателс-ката автономия (свобода) на учителите, но това изобщо не й хареса. Тя е привърже-ничка на разбирането, характерно за казар-мения живот, а именно „началството никога не греши“, „шефът винаги е прав“ и пр. Такива работи. :-)

Ученик Х. каза: Не знам, просто не мога да разбера как са я сложили там.

Ангел Грънчаров каза: Е, в крайна сметка тя направи всичко нужно да ме пречупи – за да бъде всичко според нейната началничес-ка воля, но като не успя, се видя принудена да ме уволни. Мъжът й е от „голямото доб-роутро“, преди 1989 г. е бил ченге, работил е в милиционерската област. Предполагам затова тя има такова самочувствие и пред-полагам това е повлияло да я сложат на едно такова място; така говори мълвата, не знам точно как е станало, но и така може да се предполага. Да оставим това. Е, Вие завършихте, как сега смятате да продължи-те?

Ученик Х. каза: Ами не ми се учи, честно казано, повече в училището (13 клас няма да уча), но човек винаги може да учи, имам предвид сам и каквото му харесва, извън училище. Мисля да се развивам в областта на … (спестявам тази подробност, бел. моя, А.Г.) Пък ако не стане имам доста алтерна-тиви.

Ангел Грънчаров каза: Да, прав сте, човек трябва да заложи на онова, което най-много го привлича, там, където е най-способен.

Ученик Х. каза: Съгласен съм с Вас, и аз мисля така. И съм уверен в себе си, вярвам, че ще постигна успех.

Ангел Грънчаров каза: Човек като знае какво иска и като вярва в силите си, и при това не се щади, а обича да работи, нищо не може да го спре да постигне заслужения успех.

Ученик Х. каза: Точно така е. Аз съм много упорит и съм уверен, че ще успея!

Ангел Грънчаров каза: Това е чудесно, щом така мислите, непременно ще успеете, желая Ви го!

Ученик Х. каза: Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Вие отрано се очертахте като сериозен човек.

Ученик Х. каза: А ако Ви изгонят (ако още не са, говори се обаче в училището, че е успяла най-сетне да Ви изгони?) какво мис-лите да правите?

Ангел Грънчаров каза: Ако ме изгонят ли? От училището? Аз вече съм изгонен де… :-) Няма страшно, аз обичам промените, не се страхувам от тях. Даже е добре, че стана така, щото доста бях затънал в това учили-ще, което не е добро: промените винаги са

44 за предпочитане, истината е в динамиката! :-)

Ученик Х. каза: Аха!

Ангел Грънчаров каза: Не училището не е добро, а затъването във все едно и също нещо не е добро.

Ученик Х. каза: Пак ли мислите да работите като преподавател или?

Ангел Грънчаров каза: Да, да преподавам, но вече в друга сфера, не в държавното образование, а в истинското, в същинското, в свободното образование.

Ученик Х. каза: Ясно. ОК.

Ангел Грънчаров каза: Аз имам един свой Център за развитие на личността, той съ-ществува от 20 години вече, бях позанема-рил дейността му докато работих в това училище, сега ще я възобновя и динамизи-рам.

Ученик Х. каза: Добре, ако нямате нещо друго да добавите аз ще ставам.

Ангел Грънчаров каза: Всичко добро Ви желая!

Ученик Х. каза: Подобно!

Ангел Грънчаров каза: Мерси!

ЦЕННИ СЪВЕТИ НА ОПИТЕН АДВОКАТ ПО ЗАВЕЖДАНЕТО НА МОЕТО СЪДЕБНО ДЯЛО СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

вторник, 10 юни 2014 г.

По повод на публикацията Завеждам съдебно дяло за отмяна на скандалното ми уволнение от длъжност-та преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив (където публикувах проект за искова молба до съда, с която възнамеря-вам да обжалвам и да искам отмяна на заповедта за моето уволнение наскоро от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) един юрист (адвокат) взе отношение и изка-за интересни мисли; отвърнах му, ето какво се получи в крайна сметка: Feodor Ilivanov каза: Уважаеми господин Грънчаров, не исках да вземам отношение поради обстоятелството, че съм в процес на оттегляне от занаята поради здравословни семейни проблеми. Но виждам, че в стре-межа си да превърнете това дело във втори процес на Сократ, допускате грешки, които

могат да Ви костват делото. Преди всичко "кесаревото-кесарю" или "философското - на философите, а юридическото - на юрис-тите". Налагате Вашето разбиране за прав-ния проблем върху материя, която обектив-но е много различна. Излагат се фактите и обстоятелствата, от които черпите правото си, а не квалификации, предположения и емоции какво чувствате Вие. Не сте изло-жили, с малки изключения, такива факти по същество, нито сте изложили обстоятелства и не сте направили искане за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

Това, което Вие наричате "искова молба" може да бъде (или поне част от нея) една Ваша страстна пледоария в края на делото, но след като адвокатът е направил всичко необходимо да защити с юридически средства каузата Ви. (Не смесвайте акта на започване на делото с акта по завършване-то му.) Ако съдията не иска да слуша толко-ва време (човешко е, а може и графикът му да не позволява, а не поради преднамере-ност), представете му я в писмен вид – той ще я прочете и ще обърне внимание и на разумните Ви доводи, и на емоционалната обагреност на човешката Ви и гражданска позиция.

Впрочем, съгласно разпределени-ето на доказателствената тежест в процеса ответникът трябва да доказва, че правилно Ви е уволнил, а не Вие – че неправилно. Един съвет, ако позволите – ангажирайте един от двамата адвокати, които са Ви помагали, или и двамата заедно – те знаят какво да правят. Не се явявайте сам. Знаете ли колко пъти съм бил свидетел на дела, по които едната страна се явява без адвокат; и трябва да се направи някакво възражение, процесуално искане или действие в срок, а човекът не знае какво да направи; и съдът се гърчи в стремежа си да му помогне, но не може да дава правни съвети...

Простете, че се разглаголствах, но искрено искам да успеете и в "дялото" и във философските си начинания. Желая Ви успех и крепко здраве! Томи Томев каза: Ангеле, написаното от г-н Иливанов е доста разумно. Добре ще е да го вземеш в предвид в по -нататъшните си действия. Ангел Грънчаров каза: Г-н Ilivanov, благо-даря Ви за така ценните съвети, които ми

давате! Ще ги премисля и непременно ще се възползвам. А иначе сте напълно прав, че е добре да си намеря адвокат, но какво да правя, като до момента и двамата адвокати, към които се обърнах, се отказаха да поемат дялото ми. Аз затова и публику-вах този проект, белким се намери някой адвокат, който да се реши да поеме моето дяло. Ще видим. То навремето и Сократ се отказал от услугите на адвокат, някак си трудно се съчетават философската и чисто юридическата позиция спрямо подобни казуси, ето, и сега се появи тази трудност.

Ако се намери правист, който съ-щевременно да е също така и с философски дух, това ще бъде идеалното, но да видим. Иначе много Ви благодаря за становището! Бъдете здрав – не само Вие, но и най-близките Ви хора!

СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНЕТО У НАС Е ВРЕДНА И ИЗЛИШНА, ТЯ ТРЯБВА ДА РУХНЕ ЧАС ПО-СКОРО – ЗА ЖАЛОСТ ОБАЧЕ НЯМА КОЙ ДА ПОБУТНЕ ТА ДА Я СЪБОРИ

вторник, 10 юни 2014 г.

По публикацията Моето ново съ-дебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! във Фейсбук се отпочна интересна дискусия, която решавам да публикувам и тук, с оглед и читателите на моя блог, а също и тези на в-к ГРАЖДАНИНЪ да могат да се инфор-мират за това какво си казаха участниците, смятам, че то е важно; преди обаче да за-почне дискусията всички, кой знае защо, мълчаха; ето обаче какво стана като се обадих аз, с оглед на провокирам обсъжда-не: Ангел Грънчаров каза: :-) Тишина! :-) Кол-ко многозначителна е обаче тишината – ето това нима не се разбира? :-) Rumi Neznakomova каза: Каквато и да е системата на образование в момента, има някои незаменими критерии за оценка на преподавателите. Това са именно ученици-те и техните родители. Аз бих подкрепила безрезервно всяко едно становище на роди-тели, ученици и Ваши колеги, а когато става въпрос за организация от родители, в която членуват много други родители решението

45 трябва да се вземе демократично. Понякога тишината казва всичко. Аз съм била в същото положение, но никога не ми е минавало през ума да търся подк-репа от хора, които не познават по същест-во моята работа - лично мнение. Ангел Грънчаров каза: Става дума за друго – за морал, не за подкрепа. Доста съмнителна е тезата Ви за това, че учени-ците и родителите били "незаменими крите-рии за оценка на преподавателите"; такава една теза заслужава обсъждане; да видим дали други хора ще се изкажат, аз също ще взема отношение в един момент... Явор Ганчев каза: За качество на образо-ванието, не за оценка на преподавателите. Така или иначе обсъждаме генералното съображение, че качеството се гарантира чрез контрола на потребителите - и образо-ванието не прави изключение. Идеята, че някой друг по-добре може да прецени кое е добро образование, а не тези, които го ползват, всъщност обслужва интересите на други ползватели на системата - не точно образоващите се. Нашата теза е, че систе-мата трябва да се освободи от обслужване на нужди, различни от нуждите на образо-ващите се, а какви са техните нужди може да определят само те самите.

Надявам се да съм внесъл малко яснота. Ангел Грънчаров каза: Това съм склонен да го приема, въпреки че такъв критерий за оценка на качеството на образованието (независимо че по принцип е важен и соли-ден), имам предвид оценката на потребите-лите, въпреки всичко е нож с две остриета: щото тези потребители просто няма как да са единодушни в преценките си, няма как по един и същ начин да възприемат и да оце-няват нещата; ние, хората, сме различни, абсурдно е да очакваме, че по отношение на такъв важен проблем можем да сме напълно единодушни, явно ще стане така, че становището на мнозинството ще стане меродавно, а това, как да се изразя по-деликатно, е друга форма на... болшевизъм. Защото къде е доказано, че някое малцинс-тво няма да има по-вярна преценка за ка-чеството на образованието, а пък мнозинст-вото, както обикновено става, да бърка, да греши. Ето, у нас сега, на този етап, мнозин-ството от хората явно смятат, че българско-то образование е прилично и дори качест-вено, но дали това отговаря на истината, не реалното състояние? А тия, дето преценя-ваме, че качеството на образованието у нас на този етап и в тази система е отчайващо ниско, сме нищожно малцинство, поради което и промяната на този етап не се случ-ва. Тъй че апелирам да се осмислят нещата по-прецизно, това може да стане чрез една по-задълбочена и спокойна дискусия...

Rumi Neznakomova каза: Дали харесваме или не харесваме образователната система ние решаваме сами. Нашето решение, без участието на цялата гама решения не носи облика на "истината". Относно ПГЕЕ и дали точно там съществува почвата за промяна - категорично не. Посаждаш най-капризното цвете в неподходяща среда. Колкото и да го обгрижваш, то няма да цъфне. А относно директорката – ами представете си някой, който вижда целия смисъл на своя живот в тази образователна система: как се чувства, когато някой я отрича. Въпросът е какво би станало ако ние без да нарушаваме правата на тези, които харесват системата, успеем да покажем безбройните възможности за образование. А тя, системата показва сама своите все по-големи пукнатини, от които ще започне рушенето на класическите прин-ципи, за да започне изграждането на нещо ново, което е по-близо до действителността. Нека да не търсим деца за нашите методи, а да търсим подхода за всяко дете. А това няма как да започне от професионална гимназия. Когато малцинството от обучава-щите се, родителите и учителите в ПГЕЕ имат мнение, а нямат воля да го изразят ясно, то това малцинство не може да бъде промяната. Ангел Грънчаров каза: Ще Ви отговоря, г-жо Neznakomova скоро, при първа възмож-ност, темата си заслужава; а ето сега нещо, което е свързано все пак с обсъждания казус. Rumi Neznakomova каза: Искрено Ви по-желавам успехи. Относно Сократ – той често повтарял, че достоверно знае само едно – че нищо не знае. Стремежът му бил да преодолее априорната противополож-ност на позициите на ученика и учителя. Участието в диалога давало съвършено незаменим опит, основан на съпоставката на различни гледни точки. Явор Ганчев каза: Тук се преплетоха две теми. Съждението на Ангел Грънчаров за качеството иска коментар:

Кой преценява качеството на хра-ната? Не ли този, който яде? Кой преценява качеството на лечението? Нима не този, който се лекува? Къде се е чуло и видяло всеки да яде това, което мнозинството смята за вкусно? Всеки яде, каквото обича, и търси това, което намира за добро! Когато отидеш на лекар, той ти назначава лечение според диагнозата, която ти е поставил след индивидуален преглед. Не ти назнача-ва лечение според това, от което са били болни повечето пациенти през месеца! Само за образованието битува неунищожим социализъм, според който доброто образо-вание е едно! Не, доброто образование за Иван е различно от това за Драган.

Това не значи, че Иван ще се нау-чи, а Драган няма да се научи – както фак-

тът, че всеки избира сам храната си, не води до смърт от глад. И това не изключва възможността Иван да търси майстор гот-вач, а Драган да си сготви у дома. А то пък не значи, че ако Иван обича да му готвят, не може и сам; а Драган, въпреки че е талант-лив готвач, също обича да му готвят и по-сещава и скъпи ресторанти. А може и два-мата от време на време да се хранят и с банички с боза. Но никой никого не храни насила с единствената държавно обявена за качествена храна. Фактът, че всеки ре-шава как да се излекува, не се счита вреден за лечението, нито изключва ползването на услугите на лекарите! Напротив, ако лека-рите не лекуват индивидуално, а масово (както правят учителите), никой няма и да стъпи при тях. И един може да се излекува с хапове, друг с билки, а трети да допусне грешка, или да стане жертва на лекарска грешка и да гушне букета – но дори за въп-росите на здравето това съображение не е валидно, за да се отнеме на човека правото да реши сам как да се лекува.

Само в образованието има такава безумна претенция качеството да се опре-деля от институция, напълно чужда на су-бекта на образованието. Представете си комисия, съставена от най-големите свети-ла нутриционисти. която оценява колко качествено си се нахранил, без да те позна-ва. Ще премерят калориите, пропорциите на въглехидратите, белтъчините и мазнините, разнообразието на менюто и даже ще поис-кат сертификатите за произход на продукти-те. А, разбира се ще се интересуват дали си се хранил редовно и под час. Какво общо има това с качеството на храненето? Нищо. Такава комисия ще даде висока оценка и на лайно, защото това ще е оценка по доку-менти, а не оценка на лично преживяване, не и оценка на нуждите на този, който се храни.

Причината, отново, горните обяс-нения да са нужни, е преобладаващото неразбиране, че образованието е нещо лично. Образованието се счита данък, който трябва да се даде на "обществото" и се счита още за благо, което "обществото" дава на всички. Като всеки данък, той се измерва с неща, еднакви за всички - пари, време, проверка на еднакви отговори на еднакви тестове. И се счита, че тези неща - еднаквите за всички - осигуряват образова-ние за всички, и качеството на образование-то зависи от количеството на еднаквите неща. Е, малко ли години се наслаждаваме на резултата от това мислене? Колко още? Качеството на нещо, което е резултат от упражняване на гражданско право, не може да бъде гарантирано чрез отнемане на това право, а чрез гарантиране на свободата за упражняването му. Боряна Николова каза: Боже, как ми се иска този коментар, господин Ганчев, да го

46 прехвърля в групата на Учителите! Позво-лявате ли? Явор Ганчев каза: Да – тази група е отво-рена – всеки може да види това, което се пише; може и да поканите тук учителите, които желаят да обсъждат нашата тема. Боряна Николова каза: Благодаря! Дано повече от тях се присъединят на добра воля. Мария Николова каза: Засега е тишина, Боряна. Бавно ще узреят повечето хора за такива идеи, защото съзнанието им не само, че не ги познава, но и не ги приема, поради дългогодишното пребиваване в линейната система, както казва Хехт. Тъкмо го чета и попивам всичко в книгата, което никак не е малко. Боряна Николова каза: Тишината ще стане шумна, убедена съм. Ако не в групата на учителите във ФБ, то сред родители и учи-тели наяве! Мария Николова каза: Хубаво, дано си права! Rumi Neznakomova каза: Яворе, а какво ще кажеш за държавата като потребител на образованието? Явор Ганчев каза: Краткият отговор - дър-жавата не може да е потребител на образо-ванието, така както държавата не може да е потребител на здравеопазването, общест-веното хранене и всичко друго под небето. Това е чисто идеологическа концепция, която няма особена правна основа. Въпреки това тази тоталитарна концепция (че няка-къв "обществен интерес" се конкурира с, или стои над индивидуалния интерес) е много устойчива, защото обществото ни е тради-ционно колективистично и с беден граждан-ски опит.

Ето и дългия отговор: За подобна концепция имаме нуж-

да от една предпоставка, без която няма как да градим идеята за "държавата това, дър-жавата онова" – това е предпоставката, че държавата е субект с права. Или по-точно – да се държим, сякаш тя е, защото в правния мир няма как да е. (Да не се бърка "държа-вата" с отделните публични институции). Когато имаме тази предпоставка, можем да фантазираме за държавата, да ѐ приписва-ме права и законни интереси – всъщност това е евфемизъм за налагане на ограниче-ние на индивидуалните права и свободи на гражданите от страна на управлението (социалната група, която се занимава с управление на останалите), за да се осъ-ществят целите на... управлението да уп-равлява. Или с други думи, тоталитаризъм.

Религиозната основа: Психологическата основа на възприемчивостта към тотали-тарната идеология е религиозното мислене, освободено от своя Бог. Естествената идея, че Някой определя правилата за добро и зло за всички хора, само че Този Някой вече го няма. На освободеното място се намест-ват идолите – най-големият от които е "държавата", възприемана като божество (щом се казва "държавата иска...", "държа-вата трябва..." и пр. – имаме персонифика-ция на идея = обожествяване). "Държавата като потребител на образованието" е просто една персонификация на идеята за "общес-тво". Правната основа: Противно на всеобщата склонност да се възприемат законите като "правила за поведение" на гражданите, те не са това. Добрите закони гарантират правата на гражданите, при това - еднакво за всички (и естествена граница и гаранция на правата на всеки един стават правата на всички други; за нарушаването им има НК). Законът има и функцията да ограничава управлението - като задължава държавата да зачита индивидуалните права и в опре-делени случаи да извършва дейности в полза на гражданите. Но тази полза не се определя от "държавата" (напомняне – държавата не е субект), а от гражданите (институциите трябва да изпълняват волята на гражданите, спазвайки законите, пасив-но, а не да следват някаква своя воля, и да изобретяват правила за поведение (тоест - да законодателстват лошо), па макар и "в обществена полза")

Може би трябва и да уточня, че правата на гражданите са само "права да правят", а не "права да получават" нещо от държавата, каквото е разбирането за "пра-во" в тоталитарните общества, където сво-бодата на лична инициатива е заменена от сигурност и блага, осигурявани от властта.

Сега, всеки ще се съгласи, че всички ("обществото") имаме интерес от добро образование. Въпросът е кой има право да говори от името на "всички"? Дали някой, който стои над суверена (всеки един от нас), може да определя най-добрия ни интерес от добро образование и заради това да иззема нашата отговорност за обра-зованието? Или свободата на всеки да упражнява правото си на образование (и правото на сдружаване, и правото на роди-теля да отглежда децата си, и т.н.) е доста-тъчна гаранция за образованието за всич-ки? Определено богатият емпиричен мате-риал, натрупан в живота от последните 100 години показва красноречиво резултатите, които се получават, когато индивидуалните права са подчинени на "интересите на дър-жавата".

Всички искат добро образование – дори и "държавата го иска" (= образовател-ната администрация декларира, че целѐ това). Работата е, че искат плодовете на

свободата да бъдат добити по пътя на робството. И логично – нищо не се получа-ва. Rumi Neznakomova каза: Държавата фаво-ритизира подход, свързан с "коефициент на полезно действие" към качеството на обра-зованието. Високото качество се свързва с ефективност. Има и подход, основан на ценността в пари – по-високо качество озна-чава повече завършили ученици за по-малко финансови разходи. Индикатори за качество са: (1). обхват на учениците (ско-ларизация); (2). съотношението завършва-щи – незавършващи даден клас; (3). относи-телният дял на дипломираните с високи оценки.

Те се изразяват в цифрова форма, поради разбирането, че най важните аспек-ти на образованието могат да бъдат иден-тифицирани и определени количествено, както и да бъдат сравнявани на базата на национални стандарти.

Този подход e подход на "черната кутия" – оценката е на входа и изхода, без да се държи сметка на това, което става вътре в системата. Печалбата (отчетените резултати от образованието) е краен резул-тат от дейността на предприятието (МОН) и представлява разликата между приходите от дейността и разходите за дейността. Явор Ганчев каза: Отново, конструкция, изградена на грешната предпоставка, че образованието е държавно предприятие. Не е. И няма никакви законови основания да се разглежда като такова. От това произтичат и всички останали глупости, които са кастрени многократно (количественото измерение на качеството по единен стандарт), но безре-зултатно, защото трябва да се атакува корена на проблема – образованието не е държавно предприятие. Rumi Neznakomova каза: Това са фактите в момента. Конструкцията на образованието Е такава СЕГА. Явор Ганчев каза: Да, има държавно пред-приятие, което претендира, че произвежда образование, без да го прави, и има законен монопол върху принудата за обучение и незаконен монопол върху съдържанието на обучението. Това не значи, че "образовани-еТО Е държавно предприятие". Точно както ако държавата ликвидира частната меди-цинска практика, това няма да означава, че медицинаТА Е държавно предприятие, а само че държавата (управлението) е узур-пирала територии в обществото, които не ѐ се полагат.

Част от фактите в момента е и че има правни гаранции за свободата на обра-зованието. Също факт, при това неоспорим, са добрите резултати на всички форми на недържавно образование. Държавата иска да бере тия плодове (да се изкажа и аз в тоя

47 дух), без да е садила тия дървета – това е цялата реалност, а не само избран комплект факти от нея. Ангел Грънчаров каза: И аз да кажа не-щичко. Поставиха се много важни проблеми, нуждаещи се от вникване и проясняване. Факт е, че държавата у нас, до ден днешен, по един комунистически тоталитарен модел е окупирала и монополизирала образовани-ето, обявила го е за изключителна държав-на сфера, сфера на държавен интерес и на тотална държавна регулация, в резултат на което го е направо задушила и ликвидирала, както това се беше случило, да речем, със "социалистическата търговия" през цялата епоха на комунизма: унило празни магазини, на чиито рафтове има предимно бутилки оцет и пликове морска сол, огромни опашки от изнервени гладни хора когато докарат нещичко, що-годе годно за ядене, хора, които нервно преглъщат, понеже се боят да не свърши продукта непосредствено пред тях, вечен дефицит, вечна назадоволена жажда и кошмарен глад, празни къркорещи черва и прочие. Досущ същото е и досега в сферата на държавното образование, което много наподобява както социалистическата търговия навремето - или "социалистичес-кото обществено хранене", това е метафора на г-н Ганчев, който писа на друго място за това.

Знаем какво се случи с търговията и с "общественото хранене" когато в тази сфера държавата се отказа от монопола си и разреши с търговия да се занимават всич-ки, т.е. предостави тази сфера на частната инициатива, на свободната спонтанна регу-лация. Сега имаме изобилие от всичко и гладни няма, е, вярно, много често сме принудени да ядем евтини боклуци, но от глад никой няма да умре. А в сферата на "общественото държавно образование" всички са абсолютно гладни, червата пак къркорят, а училищата са не по-малко уни-ли, щото по-скоро са "мъчилища", в които всички се мъчат и се измъчват взаимно, а пък всемогъщите държавни чиновници, разполагащи с абсолютната власт и с абсо-лютния контрол, гордо разглеждат владени-ята си; тиранията е ужасна, в резултат "продуктите", дето излизат след като са мачкани години наред в месомелачката на държавното образование, са фактически необразовани, тяхната образованост, до-колкото я има, е не заслуга на системата, а е постигната против и извън нея.

Какво говори това? Ами че просто системата е вредна и излишна и трябва да рухне час по-скоро. За жалост у нас даже няма кой да побутне изгнилата и пращяща по шевовете си система, даже с пръстче не щем да я побутнем, побутнем ли я, тя ще рухне, ала ние май и това не щем да напра-вим. Затова тя още си работи – на празни обороти обаче...

БЛЯСКАВО ОПИСАНИЕ НА СВРЪХИДИ-ОТСКАТА ПОЛИТИКА НА ПУТИН

юни 11, 2014

Из: Защо е време Русия да се откаже от „Южен поток“

На пазарите в Югоизточна Европа,

в които влиза през Черно море “Южен по-ток”, няма никакво търсене. Икономиките на редица страни, които ще получават достав-ки по газопровода, са в депресия, което се отразява и на потреблението на газ. През 2013 г. например общият внос на газ от “Газпром” от шестте държави – основни получателки по “Южен поток” (България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Слова-кия) – представляваше 18.3 млрд. куб. м годишно при 23.8 млрд. през 2008 г. Това е намаление с една четвърт. Къде ще мъкне-те тези 65 млр. куб. м годишно?

По този начин “Южен поток” не от-крива за Русия никакви нови пазари и – нека бъдем откровени – единственият му смисъл е да се заобиколи Украйна, през която днес преминава над половината от руския газов транзит. Впрочем това никога не е било прикривано.

Това прилича на ситуация, когато не ви харесва портиерката, която седи на входа и за да не я виждате си поръчвате индивидуален асансьор с отделен вход и асансьорна шахта, струващи милиони. Иначе казано, няма никакъв обективен икономически смисъл в подобно свръхскъпо заобикаляне на Украйна…

… това ще бъдат пари, безсмисле-но хвърлени на вятъра.

… Ясно е, че действията на Евро-съюза за “Южен поток” са и политически мотивирани – върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.

“Битката за България” в този сми-съл стана решаваща тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вът-решнополитически сметки дори няма сми-съл да коментирам: за 2014 – 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не

значат. Така че “битката за България” според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за “Газпром” от самото начало…

Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.

ОБРАЗОВАНИЕТО ДУХОВЕН РАСТЕЖ И ЖИВОТ, ФОРМИРАЩ И ПРИДАВАЩ ОБ-РАЗ НА ЧОВЕЧНОСТТА НА ЧОВЕКА

Образованието е процес на прида-ване на образ. Процес на формиране на човек от биологичния полуфабрикат. Обра-зованието духовен растеж и живот, форми-ращ и придаващ образ на човечността на човека. На личностността на личността. Правете си сметка дали образованието у нас има нещо общо с образованието като такова. Доста съмнително е дали двете имат нещо общо.

Средството за образованието на човека затова е едно-единствено: свобода-та. Без свобода няма нито човек, нито чо-вечност, нито духовност, ни личностност, абсолютно нищо няма. Това всичко изобщо не се разбира у нас, затуй у нас нямаме образование в неговия исконен смисъл, а имаме фабрикуване на някакъв непълноце-нен и безформен фабричен дефектен по-луфабрикат, чиято същина е бездуховната комуноидност.

Това, дето наричаме у нас "обра-зование", произвежда не човеци, а псевдо-социални животни, понякога дори и зверове, безчовечни и бездушни хищници: всичко човешко у "матр`ьяла", доколкото изобщо го има, е постигнато в резултат на противо-действие на обезчовечаващата образова-телна система.

В "демократична" и "европейска" България образованието все още е по точ-ния съветски тертип, то отговаря на пара-дигмата за "образование", характерна за комунистическия СССР. В образователната система у нас няма нищо не просто евро-пейско, камо ли пък съвременно, да не

48 говорим за демократично, в него няма даже нещо човечно – да не говорим пък за духов-но или жизнеутвърждаващо. Българското образование е подобно на материалистична антидуховна ширпотреба, съдържаща неск-ривано перверзно блудство-изнасилване на човечността у човека; правилно всичко това беше представено като "образователна порнография" (Гаяне Минасян).

ЧОВЕЩИНАТА РУШИ ВСИЧКИ СТЕНИ – И СТОПЛЯ ВСИЧКИ СЪРЦА, ДАЖЕ И НАЙ-ЛЕДЕНИТЕ

петък, 13 юни 2014 г.

Аз съм философ, тоест човек, за когото духовните неща имат значение. За мен нравствеността нещо значи, и то не само на думи, а и на дело. Да знаеш какво е добро е почти нищо – дали някой изобщо не може да разграничава добро и зло? Вероят-но има и такива, които доброто смятат за зло, а злото за добро, всякакви хора има, а сред тях има и немалко нравствени уроди! – та просто да знаеш и да различаваш добро и зло е малко, не е кой знае каква заслуга, истинското е друго, и то е: да бъдеш добър човек, да правиш добро, да живееш в съг-ласие с повелите на човечността. Ето това е нещото, което е смисъл на съществуването на философите: да работят за утвърждава-нето на човечността в един безчовечен свят е тяхно любимо всекидневно занимание. В тази връзка ето какво ми хрумва да сторя тази сутрин.

Аз писах, че тия дни предстои да заведа съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която по безцеремонно груб, арогантен начин ме уволни от училището, в което 14 години преподавах философия и гражданс-ко образование. Уволни ме ей-така, просто защото това силно й се прииска, а й се прииска да ме уволни, щото съм различен, щото съм свободна личност, сиреч защото като философ не пожелах да пожертвам свободата и достойнството си пред нейния властнически пиедестал, щото не й се пок-ланях, също така понеже имам само една идея-фикс: да работя за доброто на учени-ците, за тяхното смислено образование, да съм им истински и наистина полезен. Изоб-

що не ми пука как на мен гледат разните му там администратори и началства. Безчо-вечната система е устроена така, че дирек-торът е диктатор, имащ пълната власт, е, аз не пожелах да живея в условия на диктату-ра, поведох борба за демокрация, противо-поставих се на директорския произвол, направих много неща в тази посока, ето, в крайна сметка предизвиках всички "зли сили" на системата срещу себе си и в край-на сметка бях посечен, бях изваден от нея. Но не допуснах да бъда смачкан и обезве-рен: ето ме, тук съм, борбата продължава, нямам никакво намерение да капитулирам или да дезертирам от духовната и граждан-ската си мисия. Но възниква неизбежния въпрос: а сега накъде?

Ще съдя самозабравилата се и та-ка самонадеяна администраторка, ще по-търся правата си в съда, това е първата възможност за реванш. Но като философ съзнавам, че има още една възможност: да оставя всичко на един друг съд, на Божия съд, който ще отсъди най-справедливо – и всекиму ще отдаде дължимото. Знам, че ако оставя всичко "без последици", т.е. ако се доверя на висшия и най-мъдър съд, на Божия съд, ако оставя всичко на Най-висшия Съдия, рискувам да бъда осмян – ето, аз го победих безусловно и безвъзв-ратно, нека тоя идиот да чака постановле-ние на Божия съд, а пък аз в това време ще си безобразнича необезпокоявано! Някои приятели ме съветват, понеже директорката наруши накуп всички закони, и Божии (нрав-ствени), и човешки, да направя нужното и да потърся реванш директно отгоре, като отида да разговарям с Министъра, настоявайки за уволнението на провалилата се админист-раторка. Щото моето уволнение по смехот-ворни мотиви е един от нейните най-големи гафове, които тя успя да изобрети или съ-чини, с което за сетен път показа, че не става за тази ръководна работа, че тази работа не е за нея. Има хора, на които не бива да се доверява власт – щото веднага почват да правят с нея опасни и най-нередни неща; властта е опасна играчка, с която могат да се правят много поразии. Искат се ред качества за да умееш да бора-виш с властта за доброто на хората. Стоян-ка Анастасова, от три години директор на ПГЕЕ-Пловдив категорично показа, че изобщо не умее да борави с властта. Е, трябва да й помогнем да се освободи от непосилния товар. Та наистина, какво да правя, кой вариант за действие да възприе-ма?

У нас всичко е наопаки на това как-то трябва да е. Да търсиш справедливост от висшестоящите началства било все едно да чакаш от умрял писмо. Или да се надяваш, че гарван може да извади окото на друг гарван. Безнадеждна работа било. Добрият властник обаче не процедира така, че да настройва хората срещу себе си, той при-общава всички с оглед постигането на зна-

чими, общополезни цели. Не пропилява личностния потенциал, а го концентрира в ясно избрана посока. Откакто е станала директорка въпросната особа не прави друго освен да разгонва ония, които не щат да й играят по свирката. И се обгражда с ония, които я ласкаят. Е, така не стават тия работи. Училището не й е все пак бащиния. Да си направи свое собствено училище и да си безобразничи в него колкото си иска. Това училище е и мое. То е и на много други хора, крайно загрижени от това, което се случва в него откакто тази особа е на власт. Крайно загрижени са хора, които са създали това училище и са го издигнали на най-високо място, то години наред е било най-престижно, елитно, прочуто, знаменито и пр.

Хора като г-н Жак Асса, доайен и нещо като патриарх на училището, Венелин Паунов, предишния директор, десетилетия от живота си отдал за него, човек всеотда-ен, работлив, грижовен баща на всички, който само дето не спеше в училището, а сега вече не ще да влезе в сградата му; човекът си пие кафето в кафенето до входа, но в сградата вече не пристъпя. Много други знаменити учители – Иван Блянтов, пер-фектен математик, Вангелина Искрова, преподавател по специалните предмети, Мина Ветренска, философ и още много други, имената на всички знаменити учите-ли, работили в това училище, не мога да ги изброя, пък и не това е моята цел – вече не се отбиват в любимото си училище и стра-дат за сполетялата го злочеста съдба. Щото нашето училище въплъщава една традиция, състояща се от приноса на много хора, то е голяма човешка общност, състояща се от всички негови минали възпитаници, от всич-ки учители, работили в него, от много гене-рации, минали и настоящи; училището не е само "настоящия колектив", а пък сега рабо-тещите и учещите в него би следвало да чувстват отговорността на такава една историческа и човешка традиция, да са съпричастни спрямо нейните ценности, да пазят чисто името на училището, а не да го разиграват хазартно в угода на нечие кухо тщеславие, на нечия празна суетност. Както и да е, накъде водя работите ли, накъде клоня в разговора ли? Ето, ще ви кажа.

Тия неща ми се ще все пак да ги кажа на въпросната властваща особа. Не че не съм й ги казвал де, но пак ми се ще да й ги напомня. Да й напиша писмо ли? "Про-щално", така да се рече, писмо. Да се опи-

49 там да й въздействам духовно, да упражня спрямо нея известно нравствено влияние – дали пък няма да се осъзнае, да се отрезви, да се освободи от наркотика на властта, който я доведе до това жалко положение. Скоро тя ще остане съвсем сама, щото наруши много Божии и човешки закони, а животът такива неща не прощава. Мерзав-ците, дето я подтикваха да безчинства, ще се оттеглят тихичко и благочинно когато усетят приближаването на края на нейното управление – за да очакват с трепет посре-щането на новия директор. Така правят те. Ласкаят всеки настоящ властник, за да черпят благинки, за какво друго да го ласка-ят, но мигом забравят за него когато той почне да се клати и да пада. В тази връзка ми се ще да разкажа нещо безкрайно пока-зателно; една случка, която показва по превъзходен начин нравствената и психоло-гическа деградация в една общност, в която работите съвсем не вървят към добро.

Една дама на почтена възраст (разбира се, няма да упоменавам името й), която с ушите си съм я чувал да казва на предишния директор ето тия паметни думи (понеже години наред е диктувала на уче-ниците "правилните мисли", тя има малък дефект, а именно повтаря постоянно думата "повтарям", в това отношение малко прили-ча на онази учителка от сериала "Ало-ало"):

- Шефе, две мечти, повтарям, само две мечти съм имал в живота си и ти сбъд-на, повтарям, сбъдна и двете: първо, да пътешествам по широкия свят, е, благода-рение на теб обиколих, повтарям, обиколих, цяла Западна и Южна Европа; на второ място, повтарям, на второ място, съм си мечтала първият час да започва в 9 часа, повтарям, в 9 часа, е, и това сега се случи! Дай да те целуна, повтарям, целуна, люби-ми шефе! (Работата е там, че в една много студена зима, поради проблеми с парното, стария директор действително обяви, че ще почват учебните занятия в 9 часа.)

Та значи тази същата дама, дето произнесе горния панегирик, известно вре-ме преди да бъда уволнен, необичайно вдъхновена и ядосана от нещо, в учителска-та стая почна да ми крещи ето какво:

- Грънчаров, как не те е срам да пишеш такива грозни, повтарям, грозни думи срещу нашата така човечна, повтарям, човечна и добра, повтарям, добра, дирек-торка! И искам да ти кажа следното, опитай

да ме разбереш, ще ти кажа една истина, повтарям, истина: ако директор ни беше все още твоя любим, повтарям, любим, дирек-тор Паунов и ти беше направил същото по негово време, а не сега, ти отдавна, повта-рям, отдавна, щеше да обикаляш като глад-но куче, повтарям, гладно куче, покрай оградата, повтарям, оградата на училището, ала ето на, нашата така добра, повтарям, добра директорка все още те търпи!

Това ми каза и аз онемях! Тия дни се сетих какво ми каза и добре се посмях. Освежителен и здравословен смях, хубаво е, че има и такива комици у нас, които ни веселят. Страхотно нещо е човещината, нали, ето, на нея трябва да заложим, аз така мисля и от това няма да отстъпя. Чо-вещината руши всички стени. Та в тази връзка ми се ще преди да предприема всич-ки следващи стъпки – завеждане на съдеб-но дяло, среща с Министъра с искане за оставка на директорката Анастасова, про-тестни действия, за които мои приятели отдавна ми предлагат, ала аз удържам предприемането на каквото и да било в тази посока, обръщането директно към всички медии с цел да предизвикам едно медийно цунами спрямо самозабравилата се власт-ница и пр. – да се обърна към г-жа Анаста-сова с един призив за вразумяване и поми-ряване. Ще го сторя, длъжен съм да го сторя, даже и по време на най-жестоки войни противниците са си отправяли такива призиви.

Защото такива призиви към мир и разум могат да си ги позволят само силните духом хора, не слабаците, не и мерзавците, а именно добрите, великодушните, душевно щедрите хора. И ще го сторя – за да ми е чиста съвестта. Да не съжалявам после че не съм проявил един нравствен жест и жест на великодушие. Длъжни сме да бъдем човечни, да появяваме човечността си към ближния, дори и този наш ближен да е наш "враг", длъжни сме да обичаме даже враго-вете си – както ни съветва нашият Спаси-тел. Понеже тъкмо сме човеци, затова.

Да, непременно трябва да напиша едно лично писъмце на директорката, а също така съм длъжен да се обърна и към "колектива", към учителския екип, с който съм работил толкова години; тези хора се оказаха в една крайно тежка нравствена ситуация и затова и към тях трябва да се обърна. Към учениците също ще се обърна, няма как да пренебрегна точно тях, дето са най-важни. Щото училището съществува за тях, не за нас, учителите, камо ли пък за... директорите. У нас обаче, казах вече, всич-ко е тъкмо наопаки, с краката нагоре...

Сред нашите ближни има и такива, които са овладени от някаква бесовщина, е, точно те се нуждаят от топлината на нашата човечност, която може пък да стопли леде-ните им сърца. Та затова именно съм длъ-жен да опитам с добро. За последен път. То и съдът е нещо добро, но преди това съм

длъжен да опитам да дам шанс на друга-та страна, дето е изпаднала в такава неп-ростима слабост: да се поддаде на жаждата за отмъщение. Което е античовешка потен-ция. А всички сме длъжни най-напред да бъдем хора, да бъдем човеци. Нищо не струва това, защо тогава да се отказваме от него?

С тези пожелания ви оставям, бъ-дете здрави и хубав, вдъхновен нека да бъде за вас денят! А аз ставам и ви напус-кам, защото днес ми се налага да пропъту-вам на два пъти половин България, с кола. Хайде чао и до скоро!

В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ БЪДЕ ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА „ТЕЧНА ДРУЖБА 2″ НА ИВО ИНДЖЕВ

юни 13, 2014

Среща в понеделник, Автор: Иво Инджев

“Среща в понеделник” беше двуча-

сово предаване на радио “Свободна Евро-па”, което имах честта на водя пет годни в свободен разговор с изтъкнат български събеседник (от Блага Димитрова, до… да не изброявам).

От пет години насам представям последователно пет свои книги на открито в София – на различни места. Едно от тях съм на път да повторя тази година на 16 юни. Логично е. Става дума за втората част на “Течна дружба” – “Течна дружба 2″.

Ето официалната покана на изда-телството за срещата в понеделник:

”Здравейте! От днес на пазара е новата книга на Сиела ТЕЧНА ДРУЖБА 2 от Иво Инджев. За да ознаменува излизането на книгата Иво Инджев и издателство Сиела ви канят на представяне на ТЕЧНА ДРУЖ-БА 2 на 16 юни (понеделник) от 18.00 ч. пред Паметника на Съветската армия.“

50 … Течната дружба е краткия отго-

вор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Евро-па. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бивша-та си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита.

В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червена-та армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, нап-равен от уволнения министър Трайчо Трай-ков; за номерата на „Газпром“ за гарантира-не на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата Течна дружба, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през веко-вете народи. Не става дума само за игра на думи.

Няколко години след официалното оповестяване на световната комунистическа кончина в нашата страна изведнъж беше регистриран рязък скок на вноса на енерго-суровини, предимно природен газ, нефт и горива. Накъде потекоха те?

ЧОВЕЧЕСТВОТО СТРАДА НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ НЕХАЙСТВОТО СИ СПРЯМО ИСТИНАТА

петък, 13 юни 2014 г.

По публикацията със заглавие

Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократо-вото!, свързана със скандалното ми увол-нение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено от прославилата се вече дирек-торка на това училище, един коментар зас-лужава по-голямо, по-специално внимание, ето какво пише този коментиращ, а по-долу можете да прочетете моя отговор до него:

"""Истината е многоизмерна и има съответните пластове на постига-нето й – в нейната превъзходна цялост и пълнота."""

И кои точно са измеренията на ис-тината? Примерно? Какви са тези пластове - копае ли се? Какво значи да се "постигне" истината – да се разбере от един или да се

убедят всички? Последното има връзка и с въпросното дело.

От практическа гледна точка фак-тът е налице – битката, така както е водена досега от пълководеца-философ е загубена. Може би е време за доза самокритичност и вслушване в аргументите на професиона-листите. После да не станат и съдиите виновни.

Туй пише този почти "разфилософ-ствал" се таваришч, който се изживява, видите ли, като адвокат. Наложи се да му отвърна ето какво:

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година

Става дума за постигането на все-обхватния смисъл на нещата, когото исти-ната следва да съдържа – в противен слу-чай е ощетена, непълна, изкривена, едно-измерна и пр. Ощетената истина не заслу-жава името истина, тя не е истината – тъй като е погубена значима част от смисъла. Има измерения на смисъла, които би след-вало да се съдържат в съзнанието, ако искаме да сме при истината. Ако ни вълнува само "победата" и пр. и нехаем за истината, това показва, че и верния смисъл на нещата слабо ни интересува.

Философията е начин за постигане на вярната, многоизмерната, цялостната истина на нещата, истината в нейната все-изчепваща пълнота, който е недостижим от другите начини за постигане на истината, в това число и правният. В правото ако се допусне боравене с една непълноценна и ощетена представа за истината – примерно се заложи само на формално-логическата, фактическа, свързана също и с обстоятелс-твената страна, но изпускаща тяхното тъл-куване от човешка гледна точка, т.е. изпус-каща чисто човешките, примерно психоло-гическите и нравствените аспекти, сиреч, залагаща само на схематичната и законова проверимост на истината – та значи ако се допусне една такава уж "обективистична"

тенденциозност, то правото ще загуби възвишения си човешки характер, което пък ще доведе до ликуване на наглеците и мерзавците; тоест ще се стигне до положе-нието, до което ние в България сме стигна-ли, а именно правото да не служи на спра-ведливостта, а да е угодно и да служи тъкмо на ония, които потъпкват безцеремонно както истината, така и справедливостта, така и в крайна сметка самото право, него-вата идея, неговите свещени принципи. У нас всичко е изопачено и изкривено и е устроено така, че да служи на мерзавците, та нима само правото е някакъв самотен остров на справедливостта?!

"Практическата гледна точка", спо-ред който съм бил, видите ли, загубил бит-ката, все още не е доведена до края си, т.е. тепърва ще се разбере кой в крайна сметка наистина е загубил "битката". От морална гледна точка нещата обаче стоят иначе. От психологическа – също. Сиреч, от най-важната гледна точка, именно човешката, работите стоят съвсем иначе. И е доста проблематично на чия страна стоят истина-та и правото, тъй че нека някои хора да имат добрината да сдържат ликуването си. Освен човешки при това има и Божи съд, там трудно можеш да преметнеш съдията – или пък да го подкупиш. Там тия работи не вървят.

Но по въпроса за истината: много хора живеят с крайно непълноценна предс-тава за това що е истина, особено в сфера-та на човешките дела. Има един ценностен, субективен, човешки момент, който не бива да се игнорира – как така да пренебрегваме точно човешкия момент след като в случая разглеждаме именно човешки дела, исто-рии, случки и събития?! Това не бива да се прави, щото смисълът ще бъде крайно ощетен. За да се доближим до идеала за една всеобемна, многоизмерна истина, до идеала за истината в нейната пълнота, нашите тълкувания на истината, нашите опити да я постигнем ще трябва да съдър-жат всичките тия моменти, за които говорих по-горе, именно нравствени, ценностни, психологически, субективни и пр., ще тряб-ва, ще ни се наложи да се пренастроим, щото практичното, обслужващо само едни пошли интереси тълкуване на истината, макар и да устройва мерзавците, е нева-лидно ако става дума за истината, за право-то, за справедливостта в тяхната възвиша-ваща духа ни цялост.

Добре разбирам, че за някои бед-ни, мизерни духове на човеци, сиреч, за "духовете" на някои бездуховни хора тия неща, за които говоря, са непостижими; те просто няма как да ги разберат, а камо ли да ги признаят. Просто им липсва и съот-ветната култура, бедният, мизерният дух, приелият невярна посока на развитие дух кара тия хора да обявяват за "истина" своя-та бедна, непълноценна представа - и свое-то, видите ли, "мнение". Така обаче не ста-

51 ват тия работи. А да се надяваме, че има и съдии, чиито дух не е ощетен и ще могат да схванат истината в нейния пълноценен, възвишаващ (не принизяващ) духа на чове-ка характер. Тия неща предстои да ги изс-ледваме и да ги разберем практически тепърва. Ето затова си заслужава да се води това съдебно дяло. Пък ако ще в край-на сметка дори и да го загубя, но постигна-тото от мен знание за сметка на това ще е безценно. Е, вярно, като загубя дялото, ще се наложи да пратя 2-3 хиляди лева разнос-ки и пр., ще ги отгладувам, но за сметка на това ще съм напреднал по пътя на истина-та, валидна за тая сфера, за сферата на българското правосъдие. Ще напиша също така и много текстове, които, вероятно, ще обобщя в книга. За мен тия неща имат зна-чение, а не такива пошлости като "победа", "връщане на работното място" и пр. Истина-та, само истината има значение, това поне можете ли да го разберете?!

Разбира се, истината не е страната

на моята усърдна опонентка (директорката на ПГЕЕ-Пловдив), която ме "победи" само благодарение на силата на властта си, но не благодарение на правото (то е на моя страна и ще трябва просто да убедя в това

нещо съда), справедливостта също не е на нейна страна. Примерно, тя не смее да излезе в един публичен диспут или дебат с мен, щото ще бъде опозорена; тя упорито мълчи, действа потайно и коварно, това какво какво показва, това за какво говори? Ами ясно за какво: по този начин сама приз-нава, че правото, истината, справедливост-та не са на нейна страна. Ето, аз излизам пред целия свят и заявявам открито какво мисля, тя гузно мълчи и крои отмъщението си, това поне нима за нищо не Ви говори, драги ми нейни адвокатино?! Нима Вие, в шеговит план казано, не се притеснявате от това да бъдете "адвокат на дявола"?! :-)

И последно, питате "Какво значи да се "постигне" истината - да се разбере от един или да се убедят всички?". Ще Ви отвърна ето какво: това колцина са убедени в истината няма никакво значение, то само показва за каква част от общността истина-та има някакво значение. Мнозинството от хората обикновено нехае за истината и се увлича по лъжите, по илюзиите, по тъй примамливите заблуждения. Малцина са ония, които изпитват респект към истината до степен че да се борят за нейното пости-гане.

Тъй че за истината, както се казва, не се гласува, няма никакво значение брой-ката хора, които я подкрепят, които я "приз-нават". Даже и никой да не признава нещо за истина, ако то е истина, тази истина ще си остане непоклатима. (Стига да допуснем, че човеците са обезумели дотам, че никой да не признава такава една истина.) Обик-новено истината се открива най-напред на един човек, а постепенно почва да обхваща съзнанията и на други хора, които имат пиетет към мисленето, към търсенето на истината, които са влюбени в истината. Човечеството страда най-вече заради не-хайството си спрямо истината, ето с това ще завърша. Бъдете здрав!

ОКАЗА СЕ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО СЪМ ПРА-ВИЛ ДОСЕГА, БИЛО "КОНТРАБАНДА", А ПЪК АЗ СЪМ БИЛ НЕЩО КАТО НАЙ-ОТЯВЛЕН "ТРАФИКАНТ" НА ОБРАЗОВА-НИЕ!

петък, 13 юни 2014 г.

На страницата на Фейсбук-групата

Промяна в образованието СЕГА! може да се прочете ето този текст, който има за повод моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих близо 14 годи-ни:

Драмата на българския учител от "системата" е че няма как да бъде учител в нея. Не и законно.

Не всеки човек може да преживее това, което са принудени да търпят учите-лите, ако искат да учителстват, а не да спят. Някои от тях, като пловдивския преподава-

тел по философия Ангел Грънчаров, водят упорита и дългогодишна битка със системата, за да могат да работят - и често губят битката. Съвсем логично гвоздеят в мотивите за уволнението на учителя Ангел Грънчаров (заповедта е публикувана на блога му) е констатацията, че е непригоден за системата. Аз съм напълно съгласен с тази констатация – всеки нормален човек, учител или ученик, е непригоден за тази система и има два пътя пред него: или да се адаптира (затъпяването много помага за обезболяване на адаптацията), или да бъде изхвърлен от системата, с бой или без бой.

Конкретната причина Ангел Грън-чаров да бъде уволнен, е че той е препода-вал по програма, съставена от самия него и е въвел точкова система за участие, а не е използвал стандартните изпити и оценки. Такива учители като него има тук-таме и винаги е имало – всички ги помним, защото от българското училище друго няма какво да запомниш. Имат ли значение обаче техните резултати и любовта на учениците им за системата? Не. Системата на образо-ванието не се интересува от образованието.

Всъщност това, което всички добри учители правят в системата на образовани-ето, е контрабанда на образование. Точно така, образованието в системата на образо-ванието е нелегална стока. И съвсем логич-но, най-отявлените трафиканти на образо-вание, от които е и Ангел Грънчаров, накрая биват наказани за наглостта си.

Понеже си говорим как да се про-мени системата – отвътре или отвън, това е безсмислен спор. Защото животът вече драстично се промени и вече образованието живее извън настоящата училищна система, а след едно-две десетилетия тя ще е спо-мен. Не ме разбирайте грешно, никой няма да я бута тая система, както никой не нап-рави революция срещу комунизма. Той си фалира сам. Просто учителите ще се пен-сионират и няма да има нови кандидати-

52 идеалисти за опасната и зле платена дър-жавна служба "контрабандист на образова-ние".

Промениха ли тези учители систе-мата за половин век? Не, но и да. Воденето на обречени битки срещу несравнимо по-могъщ враг е достойно за уважение, защото всеки знае да се бори, когато победата е сигурна. Това показва и на какво служиш – на личната си изгода или на нещо по-висше, което дава единствено морален кредит. И ето, на фона на буквалната саможертва на учителите, системата не може да претенди-ра за никакъв морален кредит, и това е добрият резултат от борбата им – морална-та победа на жертвите на системата е неос-порима. Това е и обществената полза от личната загуба за учителя. Всъщност, тук става дума за принципи – хората, които отстояват принципите си, при всякакви обстоятелства, които не се отказват заради собствената си сигурност, са тези, които променят света. Така че, промяната на образованието, на която сме свидетели, става благодарение именно на тези хора – вътре или вън от системата, няма значение. Написа: Явор Ганчев

ИНТЕРЕСНА ПОЛЕМИКА ПО "СЛУЧАЯ ГРЪНЧАРОВ", ПРОВЕДЕНА МЕЖДУ ФИ-ЛОСОФ И ДЕЙЦИ НА НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ

петък, 13 юни 2014 г.

На страницата на Промяна на об-разованието СЕГА се е получил един спор, в който, по моето възприятие, няма нищо лошо, съвсем нормално е свободните и обичащите свободата хора много да спорят, понякога и твърде разпалено, да имат раз-лични разбирания, по-естествено от това няма. В тия спорове, казват, се раждала истината. Така че аз лично не съм изнена-дан от тия спорове, пък дори и да са някак-ви временни конфликти, убеден съм, че различията са нещо чудесно, те ни движат напред, към онова, което така примамливо мами в далечината, именно истината. По тази причини давам гласност на случилото се и в моя блог, а пък ми се ще и да доку-ментирам чрез в-к ГРАЖДАНИНЪ тия спо-рове, казах, те са нещо чудесно, живите,

мислещите и свободните хора много спорят, само немислещите и мъртъвците, предпо-лагам, изобщо за нищо не спорят, там цари "пълно единомислие": ЗАЩО НМР НЕ ПОДКРЕПЯ АНГЕЛ ГРЪН-

ЧАРОВ?

(Отговор на последния текст на г-н Явор Ганчев)

Първо: Вярно е, че Ангел има нуж-

да от добър юридически консултант, но в смисъла на неговия живот е много по-важно той да получи подкрепа като духовна и професионална съпричастност (не съчувст-вие).

Второ: Саможертвата на Ангел и неговата всеотдайност на идеи, за които много НПО-та само говорят и покрай това говорене си „живуркат“, заслужава не само някакво „становище“, а действие от което да стане ясно на МОН, че не може така лесно да унищожава новаторите, които работят в системата. Според НМР, т.е. според Вас, след като работи в системата, т.е. като се е подчинил на системата, страданието му е правомерно и заслужено, а НПО-НМР ще гледа отстрани и като епикурейски богове ще съзерцава как „глупавите“ новатори умират за новите идеи, а децата включени в системата (почти 100% в България) са об-речени на „некачествено“ образование и опростачване.

Трето: Вече съм преосмислил и нямам „всякакви съмнения относно НМР“. Разбрах, че НМР е неприкосновена идейна територия на епикурейски богове, които кръжат около системата на образованието и ще я унищожат, след като си изградят своя, „свободна система“ на образованието.

Четвърто: Съгласен съм, че ролята и предназначението на структурите на граж-данското общество, каквото е и НМР не е да осъществяват действия в резултат от слу-чайно хрумнали „желания“. Но не съм съг-ласен, че НПО не трябва да подкрепя „ня-какви си даскали“, които по собствена воля са се подчинили на образователната систе-ма, не са излезли от нея и както идеолозите на НМР да работят извън системата за нови форми на образование;

Пето: Съгласен съм, че подкрепата от страна на НПО-НМР не може да бъде външно определена и приемам твърдението Ви, че това „ще стане когато и ако имаме възможност, в момента, в който преценим за подходящо и по начин, по който ние преценим за удачен“. Но като имам пред-вид, че Ангел няма намерение доброволно да напуска системата и за разлика от идеи-те на НМР има намерение да работи за промяна на образованието чрез промяна на системата, на нейната законодателна осно-ва, не очаквам подкрепа от „епикурейските богове“ в образованието.

Шесто: Най-малкото недостойно е пред белите ни коси и годините отдадени на образованието (като имам предвид въз-растта Ви(, да се отнасяте към нас снизхо-дително и да иронизирате чрез съвета си „да не реагирате по детски на нещата, които не Ви харесват“.

Седмо: Наслушал съм се на мен-торския тон на „мъдри“, по-млади и по-възрастни от мене, които да ме съветват да не действам като наивник и „дете“, но въп-реки това успях да инициирам промяна в закона за спорта.

Осмо: Аз не търся „действия на НМР според собствените си желания“, но аз имам определени очаквания от НПО-НМР като структура на гражданското общество в сферата на образованието и се надявах на определени действия след ентусиазма на конференцията за свободното образование, спрямо учител, подложен на репресии и преследване от образователните чиновни-ци. Тези очаквания не са определени от случайно хрумнали ми „желания“, а са оп-ределени от теоретично и практически обоснованата концепция за предназначени-ето на НПО.

Девето: Не съм се „опитвал“ да на-руша добрият ред „на конференцията с Яков Хехт“. Вярно е, че предложих на кон-ференцията за свободното образование да се изработи от участниците в конференция-та декларация-призив до МОН за подкрепа на идеите на конференцията, която да се превърне в законодателна инициатива за включване в закона на възможност за нова-торски дейности и форми на организация на образование, които предпоставят свободно развитие на децата, по подобие на демок-ратичното образование на Яков Хехт. Не съм предлагал написан от мене текст и не съм настоявал непременно да се приеме такава декларация. Приех, че е в правото на организатора на конференцията да приеме или да не приеме моето предложение.

Странен ми е стилът на предста-вянето на тази случка. Оказва се следното: „Мъдрото“ момче изпаднало в странна ситуация да обяснява на „един възрастен мъж“ (пак подигравателна ирония), че е „абсурдно... 300 човека да приемат декла-рация, която той си е написал и която никой не е чел“. Тогава, не съм разбирал, че този отказ е концептуално обоснован с убежде-нието на лидерите на НМР за отхвърляне на мястото и ролята на държавата (МОН) в образованието. А разбрах и друго, че на форуми, дори и претендиращи за свободни, не може да се предлагат, а още повече и да се приемат спонтанно родили се призиви (декларация) – по стар тоталитарен обичай.

Десето: Не ми е известно Ангел да е искал „да напише становището на НМР за собствения си случай“, но съм убеден, че Ангел има нужда от морална и професио-нална подкрепа. Вече не съм сигурен, че НМР ще иска и ще може да разбере новото

53 в методиката на обучение по философия, както и смисъла на борбата му за промени в образованието към свобода на учителя. Според НМР учителят може да има свобода само извън образователната системата.

Единадесето: Нямам нищо против да прекратя своите „писаници“ във ВАШАТА ГРУПА, които не са по съществото на ВА-ШАТА ТЕМА. Обръщам Ви внимание, че това не са просто „писаници“, а изстрадани истини в борбата за промени в системата на образованието.

Дванадесето: Изразът „писаници-те, които не са по същество на темата“, би трябвало да се преведе като „идеи, които не са в съгласие с идеологията на НМР“ (раз-бирай на Явор Ганчев).

Тринадесето: С тази покана (да напуснем ВАШАТА група) ми напомняте идеологическият секретар на ОК на БКП, който ме привика да ме предупреди, че ще бъда изгонен от младежкия дом, заедно с моя Сократовски клуб ако продължавам с разпространението на „неправилни и злов-редни“ идеи и ако не спра гостуването в клуба на проф. Николай Василев, наказан от БКП. Запечатаха клубната зала. Е, и... Ах, да, няма да им преча!

Четиринадесето: Напускам Вашата група. Е, и... Ах, да, няма да Ви преча!

Написа: Райчо Радев

А ето сега и дискусията, възникна-ла по повод на горното становище: Николай Дренчев каза: Досега само пре-фърцунени но неощипани госпожици, дето хем ги сърби, хем ги боли, хем няма кой да ги почеше са държали тук такъв тон.

Но на въпроса: образованието е една от многото теми, по които НМР работи, но не най-главната и не най-наболялата.

НМР спечели авторитета си с изк-лючително обмислени, балансирани и за-дълбочени позиции по най-страшната соци-ално-инженерна инвазия в обществото ни – отнемането на деца от семействата.

Все пак, опитваме се да следим и темата за образованието – на национално ниво. Нелеп е опитът да се въвлече автори-тетна национална организация като страна в спор кой как e преподавал.

Съжалявам, може и да имам ня-какво мнение дали г-н Грънчаров е добър философ, но не мога да заложа на карта авторитета на организацията ни – тази организация, която (и) аз съм изграждал, но не е моя, тя е последна отбранителна линия на народа ни - на база мнението ми за ниво-то на преподаването на философия в плов-дивско училище, съставено чрез четене във Фейсбук на публикации от засегнатата стра-на. Мария Николова каза: Направо не ми го побира умът как ще занимаваш цяла нацио-нална конференция със себе си, при усло-

вие, че имаше толкова сгъстена и организи-рана програма с прекрасни лектори и всичко си беше на ниво. Точно затова критикувах и критикувам Ангел Грънчаров – защото иска по неговия случай да вземат отношение хора, които хал хабер си нямат от няколко-годишната му борба с неговата директорка. Но дори и да си има вече, след пороя от публикации във всички образователни гру-пи, този случай не е за решаване нито от НМР, нито от групата Учители. Райчо Радев каза: Явно е, че ще напусна групата, когато престанат предизвикателни-те "писаници", както се изразява г-н Ганчев. Г-н Дренчев, явно не разбирате, че мръс-нишки се гаврите, като ни наричате "пре-фърцунени, но неощипани госпожици...". Уважавам това, което прави сдружението ви и затова отговарям подробно и аргументи-рано на текстовете. Разбирам, че трябва да ни наплюете пред Вашите съдружници, но това е признак за по-ниско ниво на цивили-зованост. Г-жо Николова, точно защото си беше на ниво, предложих да се настоява пред МОН да подкрепи законодателно иде-ите на конференцията. Моята персона не ме вълнува в случая: времето до края на живо-та ми е много по-малко от времето до него-вото начало. Интересува ме промяна в образованието за моите внуци, а не за моите прапра... правнуци. В конференцията видях възможност за ускоряване на борбата с инертността на МОН. Николай Дренчев каза: Това е идейната ни разлика - вие считате (според мен – много наивно) че вследствие на някаква конфе-ренция МОН ще се събуди и ще въведе промяна. Аз считам, че ние трябва да пра-вим нашето дело, а какво прави МОН и как отговаря на очакващите от него някаква промяна – това си е работа на МОН и на очакващите от него.

Апропо – ако не сте доволен от УС на НМР, в НМР има "обществен съвет" – личности с авторитет в обществото, чиято функция е да съветват УС, като го предпа-зят от залитане в крайности. Може да пише-те до тях.

Между другото вашият случай не е обсъждан на съвет на УС на НМР, защото такъв не е имало, откакто е уволнен Грън-чаров. Срокът за отговор е три месеца (три заседания) – съвсем нормален срок за проучване и оценка на глобални обществе-ни процеси, които се развиват с десетиле-тия. Но вас тези срокове не ви устройват, защото във вашите личностни, дребни, конюнктурни борбички времето се измерва в часове и минути.

Доколкото разбирам темата на об-съждане в УС няма да бъде "Уволнението на Грънчаров", а "Атаката на Радев с/у НМР"

Райчо Радев каза: Фактът, че в критич-ните ми разсъждения за идейните основи на НМР виждате "Атака на Радев с/у НМР", показва и доказва, че реминисценциите от тоталитарното мислене на близкото минало не са напуснали и Вас. Не желая да "атаку-вам" НМР. Атакувам несъстоятелните идей-ни предпоставки на двама лидери на НМР. НМР е активно гражданско сдружение на родители (не казвам родителите) и аз ува-жавам както неговото участие в борбата с инертността на МОН (факт, независимо дали го искат или не), макар и извън систе-мата, така и идеите, които се отстояват в изявите на сдружението. Що се отнася за подкрепата на Ангел Грънчаров, аз очаквах много от НПО-та да се самосезират, да разберат аргументите му и ако решат, че са основателни да решат да го подкрепят. Ще добавя и още едно съображение относно "префърцунените госпожици": префърцуне-ните госпожици не биха издържали 40 дни гладна стачка пред МОН, срещу репресии-те, психическият тормоз и личностно прес-ледване в образованието. Явор Ганчев каза: Къде грешим – не ко-ментираме идеи, а хора. Моля ви, да се върнем към темата, без лични квалифика-ции. Stoyan Panchev каза: На мен идеята да искаш (като учител) да се връщаш вътре в държавната образователна система, след като те е репресирала с цел да я променяш е като жертва на домашен тормоз да се връща при насилника и да го променя Елена Петкова каза: Факт е, че членове на НМР съдействаха за гостуването на г-н Хехт на МОН и това беше отразено в медиите доста добре. Ако не събуждане (по Н. Дрен-чев), то промяна винаги става, не винаги е забележима. Г-н Радев, въпросът с подкре-пата на г-н Грънчаров е принципен и трудно се обсъжда във ФБ. Моралната подкрепа трудно става забележима, а и до момента не съм прочела Ангел да е публикувал мотивите за уволнението. Най-добре - са-мата заповед. Предшествано ли е уволне-нието от други наказания? Вие преценявате дали да напуснете НМР-група, но това не е членуване по смисъла на организация. Винаги можете да бъдете полезен с незави-сима гледна точка. НМР като НПО претър-пяха забележимо според мен развитие от създаването - до регистрирането - до днес, включително и поради много критики, отсто-явайки позиции, но и отразявайки критики и съвети. Нищо лично и мръснишко от страна на Ники Дренчев в писането за "ощипани госпожици", вярвайте ми! Отделно, че и др. сме държали подобен тон - това са рискове-те на виртуалното общуване Georgi Georgiev каза: "Аз считам, че ние трябва да правим нашето дело, а какво

54 прави МОН и как отговаря на очакващите от него някаква промяна – това си е работа на МОН и на очакващите от него."

- Има ли някой, който смята, че МОН има намерение да му служи? Каквото и да направи това министерство (и не само това) то няма да е доброволно. Както се вика – оставете ги да пасат...

Аз не искам нищо от МОН, а да гладувам пред сградата му и да вредя на себе си (освен ако не го считам здравослов-но) заради малоумниците там ми се струва неразумно.

Това от една страна. От друга ... . .. харесвам хора с претенции. :-) Очаквах повече от вас. НМР да се самосезира! Вед-нага! :-)

"Ощипете" се сами... и си отворете очите... Объркали сте по кого да лаете... Елена Петкова каза: Георги, да не би да имаш опит със самоощипването?! Обаче повече харесвам предложението на Явор – връщане към темата без личностни квали-фикации. Ангел Грънчаров каза: Вчера ми се нало-жи да пътувам из страната – по "комитетски работи" :-) – сега се връщам и виждам, че тук се е заформила интересна и показател-на дискусия. Все се надявах в тази точно група да не се стига да такъв род квалифи-кации, особено по отношение на хора, които квалификаторите съвсем не познават, ала на, случили са се. Явно някои особености на националния ни характер са така жилави, че непреодолимо се проявяват при общуване-то във всякакви общности, съставени от българи, но както и да е. А иначе по обсъж-даната тема: няма да скрия, че такъв тип отношение към мен ме обиди, аз не си позволявам към никого да се държа по такъв начин, е, като се обидих, си взех шапката и се махнах от групата, щото усе-тих, че съм нежелан. Да, обаче преди малко видях, че г-н Ганчев е ревизирал, струва ми се, позицията си и по тази причина подадох заявка да се върна, таман с това "иди ми дойди ми" се изявявам според квалифика-циите на оня проницателен мислител, който определи мен и г-н Радев, ни в трън, ни в ръкав, като "ощипани госпожици" :-)

Както и да е, аз съм свободен чо-век и макар често да правя или да казвам неща, за които след време съжалявам, имам достойнството след това да се извиня. Г-н Ганчев също, забелязах, има усет към тия морални неща и го е сторил, тъй че няма проблеми, всичко е ОК. Има, позволе-те ми да забележа, значително по-важни въпроси за обсъждане от тези за характера на Ангел Грънчаров или Райчо Радев, тъй че призовавам да разговаряме за тях. Дру-гото са предимно дреболии и в крайна смет-ка и глупости.

А ЩО Е ИСТИНА?

What is truth? Christ before Pilate Was ist Wahrheit? Christus vor Pilatus "Qu'est-ce que la vérité?" Le Christ et Pilate "Что есть истина?" Христос и Пилат

ЕТО КАК МИСЛИ ВДЪХНОВИТЕЛЯТ НА ДНЕШНИТЕ БОРЦИ СРЕЩУ "ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА" КАТО МОЯ СКРОМНА МИ-ЛОСТ

Есть человек – есть проблема, нет человека – нет проблемы!

Йосиф Джугашвили-Сталин

ПО ТЕМАТА ЗА "ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪР-ЖАВНИ УЧЕБНИЦИ" ПЛЮС КРАТЪК РАЗ-КАЗ ЗА ЕДНА ТВЪРДЕ ПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ

петък, 13 юни 2014 г.

Emil Jassim написа: Ето как съвсем накрат-ко стои въпросът с учебниците:

От 2002 година издаването на учебници в България е поставено в услови-ята на наложен тежък компромис между конкурентното пазарно начало и командно-

административния подход. Наложената формула на ограничение - 3 учебника (явно цифрата звучи някак приемлива по своята природа) – постепенно доведе и до ограни-чаването на броя на издателствата, 2-3 издателства - като монополисти на учебни-карския пазар. Защото едно ограничение води до други ограничения. Но лошото на логическата последователност „налагане на ограничение – предпоставка за монопол“ е, че тя продължава и удря и на ниво качество, а резултатите от PISA като тенденция ясно го показват.

Последното предложение на ми-нистър Анелия Клисарова директно апелира за възстановяване на държавния монопол. Въпросите, на които трябва да си отговорим като общество са: искаме ли монопол в образованието и води ли той до качество?

Моето лично мнение е, че монопо-лът храни корупцията и посредствеността. Особено държавният, който се реализира и поддържа чрез административен апарат. А там където управлява администрацията, а не пазара, имаме предпоставки за корупция. И мирис на блато. Това ли ни предлага министър Клисарова – държавен монопол, ниско качество на учебниците и корупция?

Tzvetan Tzvetanski

В тази връзка моя милост реши да сподели следната поучителна история:

В тази връзка искам да кажа нещо, което е сюблимно. Свързано е с темата за "одобрените учебници за ученици", одобря-ващият е, разбира се, МОН (чиновниците от МОН). Ще споделя нещо интересно от моя опит не просто като учител, но и като автор на учебни помагала по философските предмети, които се преподават в гимназии-те. Понеже общо взето учебниците по фи-лософия за ученици (както и учебниците по

55 почти всички останали предмети) се пишат от университетски преподаватели, които никога не са преподавали на ученици и по тази причина са трудни за учениците, моя милост още в далечната 1997 година напи-са и издаде (в изд. ЛИК) свое авторско помагало по психология, носеща заглавието Животът на душата. За отбелязване е, че в нова време имаше само един-единствен официален (казионен) учебник по психоло-гия, ето, моето помагало разби монопола и даде възможност за избор, даде алтернати-ва. При това да отбележа и нещо друго: официалният учебник се базираше на "дос-тиженията" на... съветската психология, моят беше според парадигмата на западна-та психология (в СССР психологията дълго време е била забранена и затова е изоста-нала страшно много от световните стандар-ти).

Знаете ли как реагира МОН на предложената от мен алтернатива? И то при положение, че самото тогавашно МОН одобри това мое помагало! Ами ясно е как: МОН одобри помагалото ми, ала инспекто-рите по места получиха инструкция да го забраняват на учителите, да не позволяват да го ползват в преподавателската си рабо-та, включително се опитаха и лично на мен да ми забранят да преподавам по своето собствено учебно помагало! И ето, повече от 15 години аз водих люта битка да препо-давам по свое собствено авторско помага-ло-алтернатива, в крайна сметка бюрокра-цията в образованието стигна дотам, че наскоро аз бях... уволнен, изхвърлен от системата, и то с мотив че съм бил "пълен некадърник", "абсолютно негоден" и т.н.

Тази история все нещо показва. Затова и я приведох, да се знае. Това, че ви занимавам с нещо преживявам, надявам се, няма да доведе до силни сърдечни страда-ния някои хора с по-чувствителни души?! :-)

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

четвъртък, 12 юни 2014 г.

СПЕЧЕЛИХ ПЪРВОТО СИ СЪДЕБНО ДЯЛО СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-

ПЛОВДИВ И ВЪВ ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИ-ОНЕН СЪД!

петък, 13 юни 2014 г.

По съвет на един много опитен ад-вокат, на който попаднах чрез интернет, чрез моя блог и чрез Фейсбук, успях да намеря решението по моето първо съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, което заведох преди повече от година, което спечелих на две инстанции, в Пловдивския районен съд, а после на в Пловдивския окръжен съд, но после тя обжалва решени-ето на Окръжния съд във Върховния каса-ционен съд (!!!), това дело беше срещу нейна заповед за наложено ми дисципли-нарно наказание "Предупреждение за увол-нение". За отбелязване е, че и на трите инстанции водих дялото си сам, чат-пат със съвети на вещи в съдебните дела хора, а понякога и на адвокати-приятели. И ето, оказва се, че и Върховният касационен съд е приел Определение в моя полза, цитирам:

... съдът НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г. постановено по възз. гр. д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд"

Което, както аз разбирам, означа-ва, че и на последната инстанция печеля туй дяло пак аз! Определението не подлежи на обжалване, ето това вече за мен е нещо важно, сиреч, определението е окончател-но. За отбелязване е, че и на трите инстан-ции, въпреки много ми грешки, успях да спечеля дялото си напълно сам – докато ответницата използваше услугите на висо-коплатен, на щедроплатен адвокат. Тя, прочее, плаща по тия съдебни дела (щото и други хора я съдят, главно за неправомерни уволнения, тя има едно най-любимо хоби, именно да уволнява, да показва властта си като троши човешки съдби, изглежда полу-чава удоволствие от това, знам ли!) та значи тя плаща тия съдебни дела все със служебни, с държавни пари, с пари на учи-лището, за което е време да й бъде потър-сена сметка. Това могат да направят само работещите в училището, които обаче, явно, ги е страх да покажат несъгласие с автори-тарната и така отмъстителна директорка; и правилно ги е страх, ето, аз дълго време се правих на безстрашен, но си получих своето де, на 19 май, предпразнично, тя най-сетне ме уволни!

И тия дни почвам ново епохал-но съдебно дяло срещу нея, за отмяната на заповедта й за уволнение, победата, окон-чателна и безвъзвратна, която постигнах по първото си съдебно дяло, ми дава оптими-зъм да се захвана и с тази нова съдебна епопея. Е, спечелих това дяло с Божията помощ де, това специално ми се ще да отбележа и да подчертая тук!

А ето сега и текста на Определе-нието на Върховния касационен съд, надя-вам се, не издавам някаква държавна тайна като го публикувам в блога си (този доку-мент може да се намери от всеки на сайта на ВКС, просто се иска да знае номера на дялото и го получаваш автоматически, значи не е чак толкова секретен!):

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

град София, 08.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съ-дията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1786 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на П. г. по е. и е. /П./-гр.П., чрез адв.Т. П., срещу Ре-шение №2075/18.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№2819/ 2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №2993/ 05.07.2013г. по гр.д.№19600/2012г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстан-ционното решение е уважен предявеният от А. И. Г. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В жалбата се сочи, че атаку-ваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.

В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани до-води за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.) „Каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дис-циплина по чл. 190 т. 2 КТ, когато работни-кът е знаел кога трябва да се яви на рабо-та“; 2.) Неизпълнението на основно трудово

56 задължение от страна на работника – да престира работната си сила – обективирано в нарушение по чл.190 ал.1 т.2 КТ, може ли да обуслови налагане на дисциплинарно наказание по-тежко от „забележка“; 3.) При определяне на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, в критериите по чл.189 ал.1 КТ включва ли се значимостта на неизпълненото трудово задължение.

Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.

За да уважи предявеният иск и от-мени наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въззивният съд е приел, че за посочените в заповедта два последователни дни – 13.09.2012г. и 14.09.2012г. Г. действително не се е явил на работа, но че това не се дължи на негово умишлено поведение, а е следствие на заблуждението му за датата, до която му е разрешено ползването на платен годишен отпуск – т.е., че се касае за небрежност, която не го извинява, но има отношение към преценката на обстоятелст-вата, при които е осъществено нарушение-то. Посочено е, че за работодателя не са произтекли вредни последици, че се касае за период от време, който е преди началото на учебната година, че служителят до този момент не е допускал никакви дисципли-нарни нарушения и както в обясненията си по чл.193 КТ, така и в процеса е изразил искрено съжаление за стореното. Направен е извод, че с оглед критериите по чл.189 ал.1 КТ, наложеното наказание е несъот-ветно на констатираното нарушение, поради което е счетено за незаконосъобразно и искът за отмяната му е уважен.

Върховният касационен съд, със-тав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Плов-дивския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.

Първият въпрос в изложението – „каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 КТ,

когато работникът е знаел кога трябва да се яви на работа“ – така, както е поставен е фактически, а не правен. Въпросът възпро-извежда твърдението на страната, че слу-жителят е знаел, кога трябва да се яви на работа, но умишлено не го е сторил. В тази насока са и доводите в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, поради което не е налице нито общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, нито изтъкнатото по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК ВКС, материалноп-равният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конк-ретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.

Вторият и третият въпрос имат от-ношение към критериите за определяне на дисциплинарното наказание (чл. 189 ал. 1 КТ). Уредбата на дисциплинарната отговор-ност е изградена върху принципа за съот-ветствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Поради това законът, в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, установява критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното нака-зание. Основният критерий е „тежестта на нарушението“, установено с неговата обек-тивна и субективна характеристика; „обстоя-телствата, при които е извършено наруше-нието“, относими към параметрите на вре-мето и мястото на извършване на наруше-нието; и „поведение на работника или слу-жителя“, като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение на трудо-вата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисципли-нарното наказание. При избора на наказа-ние обаче, той е длъжен винаги да се ръко-води от законовите критерии по чл. 189 ал. 1 КТ. Дисциплинарното минало и субективно-то отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудова-та дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението.

С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (напр. – решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС и решение № 476/

09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г. и др.), е създадена задължителна съдебна практика по приложението на чл. 189 ал. 1 КТ, според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен конт-рол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали рабо-тодателят преди налагане на дисциплинар-ното наказание е извършил преценка по чл. 189 ал. 1 КТ, като е взел предвид критерии-те – тежест на нарушението, обстоятелства-та при които е извършено, както и поведе-нието на работника или служителя. Обжал-ваното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, което изключва прилож-ното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допус-кане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба в отговора си е направил искане за запла-щане на разноски, но доказателства за направени разходи за касационното произ-водство не са представени и съответно не се присъждат.

По изложените съображения, Вър-ховният касационен съд, състав на Четвър-то гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г.

постановено по възз.гр.д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на об-

жалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

"НЕКАДЪРНИКЪТ" ГРЪНЧАРОВ ПРИДО-БИ НАЙ-ВИСШАТА (ПЪРВОКЛАСНА) УЧИТЕЛСКА КВАЛИФИКАЦИЯ ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ – КОГАТО БЕШЕ ОЩЕ ТВЪРДЕ МЛАД...

"Некадърникът" Грънчаров, увол-нен тия дни поради "абсолютна неспособ-ност да бъде учител", поради "пълна непри-годност за образователната система" и пр.

57 придоби най-висшата (първокласна) учител-ска квалификация по философия преди много години, още когато беше още твърде млад...

НАЙ-ВЕРОЯТНО ЛИЧНО ЩЕ ПРИСЪСТ-ВАМ НА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА НА ИВО ИНДЖЕВ "ТЕЧНА ДРУЖБА 2" В ПОНЕДЕЛНИК, ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ!

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Тази вечер бях поканен лично от г-н Инджев да присъствам на представянето на новата му книга "ТЕЧНА ДРУЖБА 2", което ще се състои пред Паметника на окупаторската червена армия в София на 16 юни, в понеделник. Ето неговата покана и също така и моя отговор:

Здравей, Държа те поканя лично на предс-

тавянето "Течна дружба 2", макар да съм наясно, че не бива да очаквам да пътешест-ваш от Пловдив за целта!

Поздрави, Иво

Здрасти, Благодаря много за поканата! Аз

имам доста работа в София и се надявам скоро да замина за столицата и да постоя там няколко дена, тъй че най-вероятно ще бъда на промоцията в понеделник. Живот и здраве да е само!

Желая ти голям успех на предста-вянето и изобщо на книгата! Много се рад-вам, че в твое лице демократичната общ-ност у нас има човек, който безкомпромисно пише и говори ония истини, които "петата колона" на Русия у нас тъй старателно се мъчи да скрие, разполагайки с мощна про-пагандна машина и с колосален финансов ресурс.

Бог да ти дава здраве и сила за да издържиш на изпитанията, свързани с теж-ката борба, която водиш!

С поздрав от сърце: Ангел Грънча-ров

ПРОЩАЛНО СЪРДЕЧНО ПИСМО ДО ЕД-НА ПРЕКАЛЕНО САМОНАДЕЯНА ВЛАСТ-ВАЩА ОСОБА

петък, 13 юни 2014 г.

Във вчерашната публикация на тема Човещината руши всички стени – и стопля всички сърца, даже и най-ледените – тя, чини ми се, наподобява нещо като философска проповед, не знам защо, но напоследък взе да ме "избива" в този иначе чудесен и при това съвсем слабо развит жанр на философията! – в един момент, размекнат, обещах да напиша още три-четири текста преди да се захвана с някои други инициативи, свързани с реакци-ята ми спрямо моето тъй скандално уволне-ние от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил 14 години, извършено предпразнично, само няколко дни преди празника 24 май. Та обещах да напиша нещо като "прощални обръщения" към учениците, на които съм преподавал, също така към моите колеги, учителите в това училище, накрая, и към самата главна героиня в таз епохална история около под-готовката и осъществяването на уволнение-то ми, имам предвид знаменитата, прочута-та вече директорка Стоянка Анастасова. (Разбира се, налага ми се да напиша и открито писмо до Министъра на образова-нието и науката, но ще изчакам да станат промените в управлението, ще ми се да пиша на новия министър, този от служебния

кабинет, щото проф. А.Клисарова ни-щичко, абсолютно нищичко не направи за да спре безобразията на въпросната админис-тративна особа.) С написването обаче на кое от всички тия обръщения да започна? Ето това трябва да го реша ето сега. Добре, решавам да не пренебрегвам главната героиня на цялата тази история, именно г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, та има несъмнени заслуги, нека да й ги признаем. Ето, започвам писането на текста на своето прощално и сърдечно обръщение, да видим какво ще се получи, сам съм любопитен да узная:

До Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ПРОЩАЛНО СЪРДЕЧНО ПИСМО

Многоуважаема госпожо директор, Доста мислих как да се обръщам в

това по-специално писмо, в каква форма, е, в крайна сметка, за да не стане фамилиар-но, да не се получи една лигава фамилиар-ност, реших да спазвам уважителната фор-ма. Щото тя запазва нужната дистанция. Ние с Вас, вярвам вече сте го разбрали, живеем в коренно различни светове. Та затова нека да си комуникираме по този начин. Вие сте нещо като... богиня, Мойра, Пития или Парка, някаква горда властница, разпореждаща се със съдбите на човешките същества, аз съм един човек и философ, подложен от Ваша милост на гонения, за-вършили с изритването ми от Вашите вла-дения – за да не смущавам идилията. Нас-тъпи ли без мен тази толкова дълго копняна идилия, възцари ли се всеобщото послуша-ние след като го няма толкова лошия Ангел Грънчаров – позволявате ли да попитам това?

Да, добре знам, че няма да ми от-говорите. Вие мълчите, заели горда и през-рителна поза, вече няколко години. Аз пи-там, говоря, пиша, предлагам дебати, споря, провокирам Ви, но Вие мълчите като ора-кул. И действахте подмолно, ала страшно упорито, трупахте "компромати", подготвяй-ки заветния си удар. Е, нанесохте удара си, позволете да запитам: как се чувствате сега? Радвате ли се на "победата" си? Да-дохте ли поне един банкет? Почерпихте ли фенките си заради сътрудничеството, което Ви оказаха, за постигане на крайната цел? Какво пречите да дадете едно банкетче, да ознаменувате "пълната победа"? Изгонихте "коварния враг", да, аз нали бях "народен враг" толкова дълго време, "злодей", прию-тил се във Вашето царство, успяхте да ме изгоните, позволете ми в тази връзка да запитам, щото, знаете, съм подъл човек: как се чувствахте когато някои хора, поддали се на грозно подлизурство, Ви ръкопляскаха мило при вестта за моето уволнение?! Усе-тихте ли степента на нравствено падение в

58 "колектива", което тия ръкопляскания изоб-личават?

Не ща за нищо да Ви коря. Не за това се захванах да пиша настоящето си писмо. Не, изобщо не ща за нищо да ви коря или съдя. Тия неща са си Ваш проблем. Проблем на вашата съвест. Има си съд, който е най-безпощаден, това, първо, е нравственият самосъд, съда на собствената съвест. Как е положението с Вашата съвест, госпожо Директор? Спите ли спокойно след това, което дръзнахте да сторите? Имате ли известни угризения? Само питам. Знаете, тази е моята област, това е областта на философията. Същата онази област, в която Вие, със заповедта си за уволнение, дръзнахте да ме изкарате пълен профан. Вярвате ли, че някой ще възприеме Вашата преценка? Макар че мен лично слабо ме интересува Вашата преценка за моите качества. Даже, не крия, че съм силно по-ласкан, че така ме оценихте. Това за мен е висок, безценен комплимент. Ако ме бяхте, да допуснем, похвалила за нещо, щях да се чувствам съвсем иначе. Сега всичко е на-ред, всичко е както трябва да бъде - и аз съм спокоен.

Простете, а как Ви хрумна да се насочите в тази посока, именно, да работи-те по нагласяването на "доказателства" за моята "пълна некадърност"? Знаете ли, не допускате ли, че това е пълно безумие? Не усещате ли, че това е смешна работа? Просто питам. Щото, първо, не Вам е даде-но това пълномощие да преценявате ставам или не ставам за учител. Аз пред други, оторозирани за това нещо институции, когато е трябвало, съм доказал качествата си. Те не подлежат на преоценка от Вашата общо взета най-нисша в това отношение "институция". Един директор на училище може да си позволи да прави много неща, но точно такива неща не е във властта му да ги решава. Дипломата ми, примерно, е издадена от един световно признат универ-ситет и не може да бъде отменена от лице-то Стоянка Анастасова, дори това лице да заеме длъжността не директор на гимназия, а дори, да допуснем, длъжността... Минис-тър на образованието и науката. Дипломата ми за това, че притежавам най-висшата преподавателска квалификация, именно т.н. "Първи клас", е издадена от Институт, над постановленията на който не се простира Вашата власт, която в бедното Ви съзнание, предполагам, се мисли като "неограничена". Е, не е неограничена властта Ви. Вие и английска кралица да бяхте, пак нямаше да можете да си правите каквото Ви скимне, понимаете меня?!

Както и да е, казах, че за нищо ня-ма да Ви коря. Само се мъча да Ви намекна за точния смисъл на това, което дръзнахте да направите. Направихте една глупост, това направихте. Ще ми се да разбера кога в съзнанието Ви ще проблесне истината за това, което си позволихте да направите. Все

някога ще дойде този момент. Е, аз съм добросърдечен и човеколюбив човек, поне-же съм философ, мой дълг е да помагам на хората в съзнанията им да се раждат съот-ветните истини. И Вам много помагах в тия памятни две години. Много усилия положих в тази посока. Дали нещо се е родило в съзнанието Ви е друг въпрос, но е факт, че аз положих извънредни усилия да Ви пома-гам в тази посока. А може би Вие желаете да продължите да си живеете с коварните заблуди? Това си е Ваш избор. Само че на поста, който заемате, пък макар и доста нисък, едно такова съзнание води до неп-ростими грешки. Моят случай е прекрасна илюстрация в тази посока. Опитайте се да постигнете смисъла, който се крие в него. Важно е за Вас, не за мен. Имате шанс да спасите поне душата си.

Понеже много неща мога и си зас-лужава да Ви кажа, но пък писмото ми не може да е много дълго или безкрайно, ще се принудя да се огранича сам. Ще ми се да бъда пределно лаконичен. Да не Ви затор-мозявам отново да четете труден, изпълнен с много философия, с много смисъл текст, щото явно такива текстове силно Ви затруд-няват. Вероятно се изморявате като течете такива по-сложни четива. Може би наистина съм заслужил прозвището си "Злодея" щом съм Ви тормозил в тия две-три години почти всекидневно да четете мои философски текстове. Заедно с Вас изобретихме доста нови жанрове. Примерно този: философско-административен абсурдистки роман – или дори драма. Ще влезем един ден в история-та. Културната история – и историята, пред-полагам, на литературата. На философска-та литература примерно. Ще видим. То това ще се разбере когато нас вече няма да ни има. Простете, Вие сте богопомазана и вероятно ще живеете вечно!

Та искам значи най-напред да Ви благодаря. Благодарение на Вас аз успях да направя много неща, примерно, да проверя как чрез един блог може да се влияе на цяла една общност от хора. Благодарение на Вас се задълбочих в реалните, в горещи-те проблеми на българското образование, но не общо, абстрактно, по принцип, а не-посредствено, каквито са тия проблеми в стихията на "живия живот", на живота в нашата училищна общност. Казвам "наша-та", щото аз в това училище ще се върна, Вие това превъзходно го знаете. Просто може би докато Вие сте там, за нас двамата едновременно няма да има място там. Единият е излишен. Когато аз се върна, Вас може пък да Ви няма, не знам, то това ще се разбере скоро. Животът често ни поднася много изненади. Не си мислете, че можете да измамите и да надхитрите живота – или битието. То е безпределно мощно, потент-но, многолико и затова коварно се усмихва на напъните на ония, които игнорират пове-лите на живота. И живеят в раздор с него.

Както, за жалост, дръзнахте да направите Вие. С цялата отговорност Ви казвам това. За Ваше добро Ви го казвам. И преди съм Ви го казвал, понеже съм чове-колюбив човек, и сега Ви го казвам. По неверен път вървите. Упорита сте, но наха-лост е всичко. Много неща съсипахте. Не бива така. Предупреждавах Ви не само аз, и други хора Ви предупреждаваха, но Вие предпочетохте да се инатите. Поразиите, които сторихте, са много. Почти съсипахте духа на това училище. То вече не е същото, то е друго. Не е онова училище, което аз познавах. Онова, с превъзходния оксфордс-ки дух. Прилича сега на казарма. На затвор. Трудно се диша в него. Въздухът, който се появи в него след възцаряването Ви, е изключително задушен, вехт, отровен даже, понеже е пренесен от едни отдавна отишли си времена. Вие възкресихте тия времена, появи се зловонен застоял въздух, който трудно се диша. Много хора се задушават от него. Е, има и такива, които, предпола-гам, се чувстват превъзходно. Казват, някои видове бактерии издържат и най-ужасните условия на живот – и ги оценяват, предпо-лагам, като "превъзходни"...

Май става хаотично писъмцето ми, но нека. То и самият живот е такъв. Строг ред в него не може да има. В него има всич-ко: превъзходна динамика, гъвкавост, дви-жение, стихии от какъв ли не род, сблъсъци, стерилността в него е вредна, еднообразие-то е пагубно. Е, Вие точно на това заложих-те. Такива като мен, дето имат дързостта да мислят различно, ги възприехте и оценихте като "врагове", само единомислието Ви се вижда допустимо. Голяма грешка е това. Живот в една общност има само когато има плурализъм, има свобода, има дебати, има несъгласия, има спорове, когато всички не гласуват както това е угодно на шефа, но ето, това Вие явно не го разбирате. Имам чувството, че живеете в един друго, отдавна отишъл си свят. Вие обаче успяхте да го възкресите този свят, ето, сега ПГЕЕ-Пловдив, благодарение на Вашите усилия, е вече един остров, в който се живее по коренно различен начин в сравнение с целия останал свят. Това обаче е временно.

Прочее, питате ли се как Ви възп-риемат хората, които гледат на случващото се трезво, без да страдат от същите илюзии като Вашите? Запитайте се, интересно е да знаете и това. Не си мислете, че хората са прости и не разбират, хората всичко разби-рат, даже и да Ви се подмазват, то е защит-на реакция, даже и да се усмихват, те Ви мразят. Обичат Ви, предполагам, само двама-трима, и ще Ви обичат до момента, в който не се разклати директорското Ви кресло. И те ще Ви изоставят тогава. Поне това не сте ли научила от часовете по исто-рия когато сте била ученичка?

Ще Ви кажа още едно-две неща и приключвам. Защо Ви пиша ли? Ами ей-така, да Ви дам един шанс. Да Ви помогна,

59 затова Ви пиша. От човеколюбие Ви пиша, затова. Щото и Вие, пък макар и директор, сте пак човек. Трябва да бъдете човек, пък макар и директор. Като господин Венелин Паунов. Вчера бях с него. Той, милият, винаги беше човек, сега пак си е човек – и е изключително човечен. С човечността си той Ви превъзхожда, с умението си да об-щува с хората, да ги предразполага, да ги импулсира за творчество, за търсене, за откривателство, за дръзновена самоизява за доброто на общността. Той беше велик мениджър, владеещ до съвършенство из-куството за управление на човеци. Съкро-веното на тази велика тайна за въздействи-ето върху хора, върху човеци е следното: само с човечност може да владееш хората, инак никак не се получава.

А Вашият подход е безчовечен – и противочовечен. Затова Паунов, предишни-ят директор, за миг и с лекота решаваше най-сложни противоречия и конфликти, в които Вие се заплитахте като петел в къл-чища (или: като кокошка в кълчища, щото сте все пак дама). Една дума, идеща от сърцето, понякога е достатъчна. Цялата работа е да спечелиш човека, а не да го загубиш. Не да го правиш враг, а да го нап-равиш приятел. Не да го отблъскваш, а да го привличаш. Не да настройваш едни хора против други, а всички да ги приобщаваш за постигане на общите цели. Това той го умееше, а Вие умеете другото, таман про-тивоположното на онова, което той така превъзходно умееше. Затова той доприна-сяше за гимназията, а Вие я съсипвате. Аз в очите съм Ви казвал тия неща, Вие, вместо да сте ми благодарна, ме мразехте още повече и още повече. Аз Ви правех добро като Ви казвах тия и подобни неща, тия истини, вместо да сте ми благодарна, че Ви правя една такава безценна услуга, Вие ме мразехте още повече и още повече – и затъвахте в тресавището на омразата си. Та значи главния дефект на Вашия управленс-ки подход е неговата безчовечност. Да се опираш на безчовечността, опитвайки се да ръководиш човеци, човешки същества е все едно да сипваш отрова в храната им, да сипваш катран в меда, сиреч, да залагаш на гнусотиите, на мерзостите, на интригите и т.н. А колко му е нужно на човека, за да го окрилиш? Една добра дума му е нужна. Вие това не го умеете. То, предполагам, е Божи

дар. Е, Бог не Ви е дал този дар, а и да Ви го е дал, Вие сте го пропиляла.

Не знам защо се е случило така. Ако искате, можем да поговорим, ще Ви дам безплатна консултация, та да Ви помогна да открием загадката, предпоставка за Вашата жизнена трагедия, която се очертава. На Вашия провал, на Вашето скорошно и неиз-бежно рухване на директорското поприще, за което са налице всички предпоставки. За жалост, Ви всекидневно работите точно за това: за провала си. Правите всичко все таман наопаки на длъжното. При това поло-жение даже Бог не може да Ви спаси. Сам на себе си човек е най-големият враг. Поня-кога се случва точно това. Позволете ми да Ви кажа и това, аз съм и психолог, въпреки това, че благоволихте да ме определите като "пълен некадърник". Пак да попитам: нямате ли предчувствието, че като залагате на тази карта всичко, включително и собст-вения си авторитет, а именно, да обявите Ангел Грънчаров за "пълен некадърник", се превърнахте в посмешище? Много ми е интересен този проблем. Щото в него откри-вам жилото, така да се рече, на това, което дръзнахте да сторите. Тук е тайната и на Вашата трагедия. Аз, да речем, съм напи-сал и издал 20 книги, а Вие, чувам, само една-едничка, тъничка някаква, не знам точно каква, не съм я виждал, само чувам някакви слухове за нея. И въпреки тия фак-ти ме обявихте за пълен некадърник, това какво показва, давате ли си сметка? Нима е допустимо един човек да се остави в лапите на безмерната завист до такава степен даже?

Е, някои хора умеят да пишат кни-ги, други не умеят, Вие, предполагам, умее-те нещо друго, възползвайте се от него. Но да се сравнявате с мен в това отношение е просто неуместно. Аз съм философ, доста изявен, знаят ме много хора, и като препо-давател съм изявен, и като гражданин, Вие обаче се скъсахте от напъни, какви ли не фалшификати организирахте, само и само па хартия да ме изкарате "пълен некадър-ник". Е, какво от това, прави ли ме истински некадърник това, че Вие сте имала добри-ната да го напишете на хартия? Прави ли ме действително луд това, че на хартия и такъв се постарахте да ме изкарахте? Едва ли. Трябва да се прави строга разлика меж-ду желано и действително, госпожо Анаста-сова. Май и часовете по философия сте проспала навремето. Като човек има някак-ви дефекти в образоваността си и при това е стигнал до нивото да е директор на обра-зователно учреждение, поне трябва да крие тия дефекти, за да не се излага. Аз съм познавал директори на училища, които бяха пълни простаци, но имаха поне ума да правят всичко нужно да крият истината, е, доколко са успявали в туй отношение в очите на нас, умните хора, е отделна рабо-та, но поне се стараеха да крият гибелната си ощетеност. Вие имате големи пропуски

във философското си образование (все-ки що-годе претендиращ за образованост човек би следвало да е поне отчасти фило-софски образован!), вместо да се опитате да запълните тия празнини, примерно, идвайки в моите часове, съвсем доброна-мерено, за да научите нещичко, Вие пак идвахте, но за съвсем друго: да доказвате, че, видите ли, аз съм бил "пълен некадър-ник"! Но това е най-малкото неколегиално, драга госпожо директор. Компетентният в една област човек уважава компетентността на другите, които са компетентни в други области. Правете си сама извод какво озна-чава това, че Вие не уважихте моята компе-тентност.

Човек не може да е компетентен във всички области. Едва-две стигат. Само ний, философите, такава ни е работата, следва да разбираме "от всичко". Защо е така питайте философски образовани и компетентни хора, те ще Ви обяснят. Няма смисъл да бъдат мразени философите точно за това. За друго може, за това – не. Да, добрите философи са крайно дразнещи хора. Не само Вие сте се увлякла в тази посока. Правете си сама извод за какво говори Вашата лична неудържима и коло-сална омраза спрямо мен, драга госпожо. Немаше нужда, както се казва, да ме хвали-те чак толкова. Да, добър философ съм, не вероятно не съм чак толкова добър – че да заслужавам вашата тъй колосална омраза.

Вие, госпожо директор, три години работихте в тази посока: да дискредитирате мен. В крайна сметка единствено и само себе си дискредитирахте. Виждате ли каква е дълбоката ирония на живота? Не прави другиму това, което не искаш да се случи на теб. Щото точно това, което правиш нему, ще се стовари върху теб. Така стават неща-та в този живот. Той всекиму въздава зас-луженото. Живота не можеш да надхитриш. Затуй човек трябва да бъде смирен. Смире-ността краси човека. Особено пък човека, дето е на власт. Ето, Паунов беше непос-редствено добър, тактичен, миролюбив, приятелски настроен към всички човек – и за него се разказват легенди в целия град. Той е личност от голям мащаб. Не на всички е дадено това. За някои хора властта е нож с две остриета. Опасна играчка е пустата власт. Трябва да си силна личност от голям мащаб, използваща ресурса на властта за доброто на хората, само тогава няма да се нараниш с нея. Ако се опиташ да използваш властта за злото на хората, тогава най-вече ти губиш от това. Показваш само, че власт-та не е трябвало да ти бъде давана. Че не ставаш. Малцина умеят да се ползват от страшния ресурс на властта. Другите се сгромолясват неизбежно. Иска се личностна сила за да боравиш умело с ресурса на властта, иначе всичко отива по дяволите.

Господин Паунов, милият, често ме е срещал по коридорите на училището и ме е питал: Грънчаров, абе мисля тук по един

60 важен въпрос, ти си философ, мислещ човек, би ли ми помогнал да го реша? И ми разказваше проблема, обсъждахме го поня-кога на крак, друг път в кафенето. Или дори в кабинета му. Не знам, сигурно към всеки друг се е отнасял по същия начин. Но се отнасяше с хората така, че ги окриляше. Даваше им крила. А Вие простете, си позво-лявате да скубете перата им, и то на живо. Е, не стават така нещата. В голямо заблуж-дение сте. Всичко обаче е за Ваша сметка. Понеже, казах, съм човеколюбив човек, си позволявам да Ви кажа тия неща директно: за Ваше добро. Аз, бидейки философ, смя-там, че всеки човек може да се промени в позитивна посока, свободата е нещото, благодарение на което имаме този шанс. Няма безнадеждно затънали в недъзи и пороци хора. Всеки дълбоко в душата или в сърцето си все е човек. И трябва да даден шанс на човечността, затисната от тежките пластове на разните му там ограничености, дребни страсти, капризи, злоби и прочие. Аз това и правя, помагам Ви. Винаги съм Ви помагал, странно е, че не осъзнахте и не оценихте това. Правете си сама извода какво то означава, за какво то говори. Един добър директор би следвало да умее да прави подобни прости, незатруднителни изводи.

Тъй. Завършвам. Аз съм си при-казлив, Вие го знаете това. В крайна сметка защо Ви пиша всичко това? Надявам се на поврат ли? На промяна към доброто у Вас ли? Има ли шанс за очакването на такова нещо?

Аз казах, че има. Зависи си от Вас самата. Ако Вие, четейки горчивите истини, които Ви написах по-горе, си кажете: "Бо-жичко, той е прав, Божичко, какво сторих, как можах да постъпя така грозно?!", край повратът е дошъл. Ако в съзнанието даже и не се появи и сянка на подобна мисъл, е, явно сте решена да вървите, дето се казва, с гордо вдигната глава към собствения си провал. Тия, подлизурковците, дето мило Ви се усмихват и кланят в коридорите, оказва се, са Вашите истински врагове, не аз. Те Ви тикат към провала, аз направих обаче всичко, за да Ви предпазя от него. Мен изкарахте "зъл враг", мен, за благодарност, ме мразихте и ме посекохте, тях обаче обичате. Това, позволете да отбележа, е перверзничко. Ще Ви пожелая само едно нещо: Бог да се съжали над Вас и да даде топлина на студеното Ви сърце. Аз не съм "бог", просто съм човек, но направих каквото успях, нищо особено не постигнах. Е, може и да съм постигнал, но то тия неща, кой крив, кой прави, се осъзнават по-късничко. Не сега. Има време за всичко. Всичко в крайна сметка си отива на точното място. Всеки си получава заслуженото.

Не крия, интересна ми е реакцията Ви на това мое писмо. Ако, да речем, про-мълчите до понеделник, значи сте решила да продължите да затъвате в гибелната си

инертност. И тогава в понеделник аз отивам с подготвената вече искова молба в съда – сега я четат и внасят свои корекции двама нови адвокати, и уверявам Ви, много добри, стягайте се един чудесен съдебен процес! – и завеждам своето ново дяло срещу Вас в качеството Ви на директор. Първото съм бил спечелил даже и във Върховния каса-ционен съд, Вие разбрахте ли това? Аз го разбрах едва вчера. Онова дяло, заради Ваша заповед за мое дисциплинарно нака-зание "Предупреждение за уволнение". Всички инстанции отмениха заповедта Ви. Адвокатите, които сега работят върху иско-вата ми молба, ме уверяват, че и това ново дяло този път срещу самото ми уволнение, ще бъде спечелено и то бляскаво. Ще сторя нужното да се стигне пак до такъв един резултат. Възниква обаче логичният въпрос: и какво печелите от тия съдебни дела и разправии? Умните хора си спестяват тия неща. Питам, нима Ви харесва да сте все подсъдима? Ето, давам Ви шанс да си спес-тите това дяло. То може да стане само ако до понеделник получа Ваш отговор на това свое писмо. Примерно в този дух: "Ангеле, объркана съм, осъзнавам някои неща, гроз-но постъпих, прощавай, ела в понеделник да уредим нещата като човеци, по човеш-ки!". Нима не е възможно да се случи това? Нима съм непоправим идеалист и романтик, че да мога да си позволя такъв един такъв резултат от това мое "прощално-сърдечно" писмо? Ще ви кажа следното, с което и ще завърша.

Ние някога с Вас бяхме нещо като приятели. Вярвам, няма да отречете това. Аз съм човек свободолюбив и като такъв съм имал какви ли не истории. При това съм неконформист, сиреч, неподлизурко, не-подмазвач. Вие, оказва се, такива хора не ги обичате, както и да е. Казвам каквото мисля право в очите. Това се харесва на малцина – в нашенските ненормални условия. Пове-чето се изпълват с бяс като срещнат човек като мен. Та ще завърша с един кратък епизод от една показателна история. Аз това съм го описал в моята книга "Там горе под звездите", където съм описвал... исто-рии от казармата, когато бях млад, когато бях войник. Преди още да стана философ. Но то това нещо, да бъдеш философ, май

идва с раждането. Както и да е. История-та е дълга, но ще дам есенцията.

Направих там един голям гаф. Бях уважаван млад войник, на 6-тия месец ста-нах ефрейтор, командирът, един строг пол-ковник, ме харесваше, като наближи края на първата година (когато войниците са все "новобранци"!), той ми даде и втора нашив-ка, станах младши сержант, избраха ме и за комсомолски секретар. Очертаваше се бляскава втора година от службата ми. Да, ама стана един гаф (сега, за краткост, ще го спестя), направих нещо лошо, бях разжал-ван, командирът, бесен, ме разжалва, раз-къса пред строя нашивките ми, тикна ме в ареста, още потръпвам като се сетя какви унижения претърпях. Но той справедливо постъпи така с мен. И ми се наложи месеци наред да си плащам за грешката. С много изпитания. Накрая минаха шест тежки ме-сеца след големия ми провал. Какви униже-ния съм преживял в това време няма тук да описвам, има го в онази книга. Пак дойде времето за награди. Един ден чух как ко-мандирът в командния пункт (моята служба беше там, там давах и непрекъснати дежур-ства) как казва на началник-щаба "Абе тоя Грънчаров дали да не му дадем пак поне една нашивка, момчето не е лошо, гледа си съвестно работата, а, какво ще кажеш?", а пък началник-щабът реше: "Абе защо да не го направим пак младши-сержант, щото наистина за онзи гаф други са го подхлъз-нали, а него си го бива, не е справедливо вечно да бъде наказван за онази грешка?". В този дух си говореха двамата, предпола-гам, прекрасно знаейки, че аз съм зад тън-ката стена и зад отворената врата и всичко чувам. Може и да не са знаели че съм там де, не знам точно. И аз знаете ли какво направих? Мислих дълго, в понеделник щяха да четат заповедта, а това беше пак както ето сега, в петък. Пуснаха ме в отпуск до понеделник включително, аз взех, че написах едно "сърдечно писмо" писмо до началник-щаба, досущ като това. И го пус-нах в пощенската кутия директно на военния блок в Самоков, където живееха офицерите. В него просто помолих да не ме произвеж-дат, да не ми дават никаква нашивка, казах, че искам да си бъда редник, написах инте-ресно писмо, сега не мога да го възпроизве-да. Много голям риск е да пише човек таки-ва писма на военни, на командири, те, воен-ните, са особен народ и там такива "волнос-ти" не минават. Три дни се мятах от напре-жение дали не съм направил нов ужасен гаф. И в понеделник вечерта, когато ми изтичаше отпуската, със свито сърце прек-рачих вратата на портала на поделението.

Там вече разбрах, че командирът ме бил произвел в младши сержант. Пълен реванш бях постигнал – с цената на огромен риск! Ще кажете – голяма работа, що ни разказваш тия глупости?! Ами щото съм човек, затова разказвам тия неща, и щото призовавам за човечност. Навремето пол-

61 ковникът ме беше разбрал и беше постъпил човечно даже в онази кошмарна социалис-тическа казарма, ето сега ми е интересно дали Вам, драга госпожо директор, Ви е по силите да надмогнете суетността си и да постъпите по човешки начин. Правя Ви един малък тест. Нравствен и психологически едновременно. Ще чакам до понеделник резултатите. А в понеделник, според тия резултати, ще избера стратегията си. Смя-там да се обърна със специални писма и към учениците, и към учителите, дори и към родителите на нашите ученици. И към об-ществеността в Пловдив ще се обърна. Ще Ви съдя "до дупка", ако ще и до Страсбург да стигнем. Чакат Ви много резилища. Няма сега да Ви разкривам какви точно изненади съм Ви приготвил. Нали не сте си мислила нито миг, че Ангел Грънчаров е човек, който ще допусне позорна капитулация – и ще дезертира от нравствения си дълг? Ангел Грънчаров е фанатик на истината и на сво-бодата, той няма как да капитулира. Просто няма да стане тая работа, нали така? И Вие това прекрасно го знаете. И Вие сте упори-та, но аз съм още по-упорит. Просто май не ме познавате достатъчно. Е, ще се опозна-ем напълно. Само обаче се запитайте ето това: кому е нужно всичко това? Какъв е смисълът? Допустимо ли е да се занимава-ме в крайна сметка с глупости, вместо да направим нещо добро, истински значимо – и за училището, и за учениците, и за българс-кото образование ако щете.

Исках в друга тоналност да напиша писмото си, но, уви, получи се това. Ние нямаме власт над тия неща. В творческия процес тъй стават нещата. Едно искаш, друго се получава. Друг властва над тия неща, не ние. Над всички нас е безкрайно благият и справедлив Бог. Простете, драга госпожо Директор, а Вие в Бога вярвате ли – и имате ли поне малко страх от Него? Дава-те ли си сметка как Той, безкрайно добрият, мъдър и правдолюбив наш Бог гледа на всичко това, което дръзнахте да направите? Някои хора вярват в Бога, други – в Сатана. Даже тия, които си мислят, че в нищо не вярват, пак фактически вярват било в Бога, било в Сатана.

Трети вариант тук не е предвиден. Тук няма и не се допускат половинчатости. Ще ми се да повярвам, че ще намерите някой ден своя път към Бога – и към добро-то, което той олицетворява. Желая Ви го от все сърце! 13 юни 2014 г. Пловдив

С най-добро чувство: (А.Грънчаров)

ОСНОВАВАМЕ КЛУБ НА ФУТБОЛОПАТИ-ТЕ, ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ!

петък, 13 юни 2014 г.

Svetoslav Alexandrov предлага да се осно-ве клуб на социо-футболопатите, ето как откликнах на идеята му:

Само аз ли не проявявам интерес към първенството? Окей, де – може би минимален, само към финала му... Но слу-чайно да има други такива социопати и футболопати? Понеже аз съм на мнението... щом нас ни няма там, какъв е смисълът изобщо да влагам емоция в нещо, което го виждам за безсмислено? Иначе... ако има и други заблудени душици като мен, да си направим клуб?

Ето как коментирах аз тази актуал-на тема:

Изцяло не ме вълнува футболът. Опитвал съм да схвана смисъла на тази игра, но някак си не се получи при мен. Други игри ме вълнуват, но тази не. При това смятам, че смисълът на всеки спорт е сам да го практикуваш, а не да гледаш как други го практикуват. Да лежиш на дивана с огромното си шкембе и с бира в ръка и да се отдаваш на някакви емоции при положение, че си такъв нещастник, простете, но на мен ми се вижда възперверзничко. А аз сам не мога да се отдам на подобен род перверзии.

Самият аз да играя футбол нами-рам смисъл, да гледам обаче как други играят ми е скучно. Умирам от скука като седна пред телевизора когато се играе футболен мач. Ще си скъсам ченето от прозявки. Дали аз не съм нещо ненаред? Знам ли? Но точно така се чувствам, какво

да правя, футболът не можа да ме "граб-не"... тъй че и аз съм за клуба на социо-футболопатите... :-)

УМИЛИТЕЛНИТЕ ИГРИЧКИ НА НАША СКЪПА – АХ, ТОЛКОВА СКЪПА! – РОДНА БЮРОКРАЦИЯ

петък, 13 юни 2014 г.

Днес получих този същия документ – на хартиен носител, по пощата, традици-онната. Интересно четиво... :-) "Гарван гарвану око не вади", нали така...

А моя милост вчера, предусещайки такова едно развитие на събитията, пред-видливо изпрати следния документ - "там, където трябва":

ЧРЕЗ ИА на ГИТ-Пловдив Г-н Атанас Чернаев – изп.Директор

ДО ИА на „ГИТ” – СОФИЯ Представляван от гл. секретар

Г-н ГЕОРГИ МИЛЧИН, Бул. Дондуков № 1, ет. 5

ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В СОФИЯ

ЖАЛБА

От Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, ж.к.Тракия, бл. Вх. Ет. Ап., ЕГН: 590328...

Срещу: 1. Отказа на г-н Милчин да предос-тави на хартиен носител информация; 2. Разрешението за уволнението ми, взето едностранно.

УВАЖАЕМИ Г-ДА ДИРЕКТОРИ,

1.Обжалвам отказа на молбата ми да получа посочените в нея документи на хартиен носител. Отказът е базиран на чл.чл. 2 и 3 от ЗДОИ, които изискват ин-формацията да е „обществена” (а тя е така-

62 ва, защото касае обществено учебно заве-дение) и втората причина – съставяне на мнение за дейността на Д ИТ – Пловдив, която издава неоснователно разрешение в мой ущърб, базирайки се на предоставени от ПГЕЕ-Пловдив документи, които аз поло-жително бих могъл да оспоря, ако получа исканите от мен копия на хартиен носител.

2.Несъгласието и на Д ИТ и на ПГЕЕ да се предоставят тези документи е посегателство върху моите права. Искането на разрешение за предоставяне на посоче-ната информация от вносителя (ПГЕЕ) е нарушаване а независимостта на ДИТ и съучастие в извършването на един незако-нен акт – моето уволнение. Тъй като отказът ДИТ за предоставяне на желаната от мен информация е оформен като СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, отбелязвам че ВСЕКИ СЪД РАЗГЛЕЖДА ПРАВАТА И НА ДВЕТЕ СТРА-НИ, ПРЕДОСТАВЯЙКИ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ ДОКУМЕНТИ НА ОТС-РЕЩНИТЕ СТРАНИ.

Вярвам, че след моята жалба тези нарушения ще бъдат отстранени. С УВАЖЕНИЕ:......... (А.И.Грънчаров) ЗАБЕЛЕЖКА: Вече получих следния отговор от София: Получено и заведено с вх. № 0104-14283-12.6.2014 г.

ЗАТОВА ЛИ ЗАРАДИ ХЛЯБА СМЕ СПО-СОБНИ НА КАКВИ ЛИ НЕ МЕРЗОСТИ?

петък, 13 юни 2014 г.

"Нахрани, пък тогава искай добро-детели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се пола-га да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?

Фьодор Достоевски ЗАБЕЛЕЖКА: Когато предлагали на учите-ли, работещи в същото училище, да се подписват в една подписка срещу мен, им казвали: "Подписвай, за да запазим учили-щето си – та ние тук си получаваме хляба! Подпиши се в подкрепа на директорката – щото тъкмо тя ти дава хляба!". И повечето

подписвали... Аз пък имам една теория, че българинът протестира и е способен на нравствен героизъм само когато му отнемат и последната коричка хляб, преди това не...

ЕДНА МАЛКА И ЛЕСНА ПОЛИТИЧЕСКА ЗАГАДКА

Абе кой даде парички на тия гос-пода и дами да си правят партия – и да цепят и объркват сините избиратели? Аз имам догадка кой им е дал парите, а вие сещате ли се? :-) По повод на: Тъмносините стават партия в неделя

АКО ИСКАШ СВЕТЪТ ДА СЕ ПРОМЕНИ – САМИЯТ ТИ СТАНИ ПРОМЯНАТА!

юни 13, 2014

10 съвета на Махатма Ганди как да про-меним света

За да разберете себе си и своя

свят ви е необходима практика. Книгите ще ви дадат знания, но не и навици.

Мохандас Ганди, познат като Ма-

хатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество.

1. Променете себе си

„Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната.“

Ако промените мислите си, ще се

променят вашите постъпки и чувства. Бла-годарение на това светът наоколо ще се промени. Не само защото ще гледате на всичко около вас през призмата на новите мисли и чувства. Но и защото вътрешната промяна ще ви позволи да постъпвате така, както не бихте го правили по-рано, живеейки с предишното си мислене.

2. Овладейте контрола над себе си „Без моето съгласие никой не може да ми навреди.“

Това, което чувствате и как реаги-рате, винаги зависи единствено и само от вас. Може да има „типови“ шаблони на поведение в различни ситуации, но в пове-чето случаи можете сами да избирате какво да мислите и чувствате по отношение на всичко. (ОЩЕ – в блога)

БОГ ДА ПРОСТИ ЮЛИЯН ПАПАЗЯН!

На вратите на Народна библиотека в Пловдив видях тия некролози – за човек, когото познавам отдавна. Но ето че си е отишъл тихо, както и живя. Той работеше в библиотеката във всичките тия години, а го познавам от времето преди 1989 г. Срещали сме се много пъти в библиотеката, в читал-ната зала, където аз бях редовен читател, а той – служителят, който доставяше поръча-ните книги. Последният път, когато погово-рихме – било е преди година-две – го помо-лих да ми съдейства за да направя дарение на библиотеката от мои книги и от броевете на списание ИДЕИ. Помогна ми. И това беше. Чудесен, добър и скромен, сърдечен човек. Възпитан, усмихнат, дружелюбен. Вече го няма. Бог да го прости!

И какво остава от човека – един спомен, известно чувство за пустота и... некролози?!

КРЕМЪЛ РАЗПОРЕДИ: „НИТО КРАЧКА НАЗАД – ЗАД ВАС Е МОСКВА!!!”

юни 15, 2014

63 Из: Разжалваха Орешарски на брега на “Южен поток”, автор: Иво Инджев

Не е взето решение за спиране на проекта “Южен поток”. Това заяви пред БНР председателят на парламента и депутат от БСП Михаил Миков. “Южен поток България” АД е съвместно дружество с по 50 процента на базата на едно споразумение, подписано през 2010 г. между Български енергиен холдинг и “Газпром”, и ако то работи в рам-ките на закона, другото е политическо гово-рене”, заяви Миков…

… Ако си спомняте, мандатът на Пламен Орешарски започна с истински култ към неговата личност от страна на онези, които твърдяха колко велик експерт е той и че това си е чисто негово правителство. Таза мантра, употребявана за прикритие на боричканията между ДПС и БСП за по-близък излаз до задаващия се руски коруп-ционен „Южен поток”, беше повтаряна в захлас и от „Атака”, които пък се разграни-чаваха от двете партии със същите клетви на възхищение от премиера, чието прави-телство им било много важно и за това го подкрепяли с кворума си.

Точно година по-късно от сянката на Орешарски изпълзяха всички възможни змии, които с раздвоени езици дават воля на менталното си раздвоение между твър-денията за „успешното управление” на Орешарски и неговото неглижиране в лично качество…

И защо? Ами защото си е позволил да каже нещо, което подразни Москва и беше квалифицирано там като „удар в гръб” на техния в кърпа вързан проект „Южен поток”, за който шефът на „Газпром” Алек-сей Милер се произнесе като за свършен факт от името на България само преди седмица.

По-ясен знак, че в България най-сигурният начин да бъдеш низвергнат, от това да настъпиш опашката на руската пета колона, не може да се измисли!…

А дали проектът е спрян (преди да е започнал всъщност, защото прокопаване-то на половин България все пак не започна-ло още), това вероятно е точно толкова дискусионен въпрос, колкото темата за дългоочакваното сбогуване с комунизма. Мислехме си, че си е изтанцувал последния валс, но то е нещо като плуването на един

влах, който се дави на края на Дунава, ама не съвсем…

Защото власите се възмутиха от заиграването на България с Москва срещу Европа, докато нашите удавници веднага се хванаха за опорните точки на Кремъл, който разпореди: „нито крачка назад, зад вас е Москва”.

НАЧАЛО НА ЕДНО ПРЕЛЮБОПИТНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО СЕИРИЩЕ: ЗАПОЧ-НАЛОТО ШОУ СЕ ОЧЕРТАВА ДА БЪДЕ БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК!

неделя, 15 юни 2014 г.

По публикацията Прощално сър-дечно писмо до една прекалено самона-деяна властваща особа се яви една ярос-тна, направо бясна критичка на моя скромна милост, която проявява при това феноме-нална, нечовешка злоба срещу мен, което, като изследовател на човешката природа, разбира се, ме впечатли. Освен това съм и човеколюбив човек, е, рекох да подема дебат, дискусия, диспут с този, да го наре-чем така, "човек". Ето какво се получи, той, прочее, дълго предлагаше дискусия, но понеже се държеше просташки, го игнори-рах, сега обаче проявих снизхождение, пак заради човеколюбието си, заради какво друго да проявя снизхождение. Ето какъв прелюбопитен разговор се начена, който, убеден съм, ще продължи, поради което Ви приканвам да е зачетете: ще научите много и то изключително важни неща; тия диало-зи, дето ги наченахме, има вероятност да достигнат един ден слава, затъмняваща даже славата на... сократовите (!); ето, четете, уверете се сами: 17 коментара: Анонимен каза: Ти си абсолютно ненорма-лен, не знам как семейството ти живее с теб. Предполагам, че синът ти работи ня-каква долна работа и едва ли е завършил висше образование, а жена ти сигурно ра-боти като чистачка. Цяло чудо е, че този скапан комунизъм те е довел до там, че да преподаваш. Толкова ли доноси си напра-вил, че толкова години си на тази длъжност и си толкова некомпетентен.

Разбери човече, некадърен си да преподаваш, институциите които те прове-ряват ти го казват, учениците ти го казва,

родителите ти го казва, нито един нор-мален адвокат не иска да се захване с де-лото ти, защото ще го изгуби. Нито едно НПО не иска да те подкрепи, защото вижда, че си самонадеян глупак.

Отворих и прочетох теми от "спо-рове", аз по-скоро бих ги нарекъл селски караници с твои "колеги" блогъри, където пишат че си фурнаджийска лопата и си скаран с всички около теб.

Изобщо ти си пълен провал и най-лошото е че хората в семейството са съси-пани от това, другото лошо нещо е че и учениците ти страдат от това.

Хората, които наричат себе си "умен човек", "философ", "специалист" във всяко изречение показват, че имат известни съмнения в това – трябва да го знаеш, нали си психолог.

Това че пишеш в блог и той е че-тен и коментиран, не значи че е добър, означава, че ти се излагаш като кифладжия (въпреки че как се излагат кифладжиите ?) и хората ти гледат сеира е друго нещо.

Жал ме е, но все още ме жегва факта, че ти продължаваш да бълваш саж-ди.

Директорката не става за тази длъжност, това е ясно, некомпетентна е, до колкото знам и не преподава като най-добрия учител, но направи нещо много добре с теб – изхвърли те на улицата – там, където ти е мястото!

Д. Димитров – единственият уче-ник, който не те харесва (минах на Ти фор-ма, защото не заслужаваш повече да Ти говоря на Вие).

Смешно е, когато всеки неудобен пост го вкарваш в устата на тази директор-ка. Знам че така е по-лесно, обаче си изк-лючително жалък. Анонимен каза: Другарката Анастасова вече мина на ти форма и дори взе да се "подписва" под мислите си, вярно, по стар го прави с фалшиви имена (тя е прочута с доносите, които и изписала в предишните години и особено спрямо предишния дирек-тор Паунов), Ангеле, имаш страхотен нап-редък, браво на теб! Наистина си психолог щом я докара до това положение! Анонимен каза: Вие сте малоумни, по-скоро Ти, Ангеле си малоумен, направо не мога да повярвам. Явно книгата "Ние не сме тухли в стената" е писана за теб (не че съм я чел и не че някога бих я отворил). Ти си една стена от страх, глупост, малодушие и некопентентност, която не приема чуждата страна, а си говори и чува единствено нея си. Вярно казваха всички съученици, че с теб не може да се спори, не защото си умен, а защото си унизително глупав. Анонимен каза: А така, давай, другарко Анастасова, продължавай да громиш класо-

64 вия враг! :))) Само се старай да използваш по-различни клишета, че тия те издават..... Анонимен каза: Само това ли ще каже великият философ? Мъдрият, премъдрият, този който се заканва на всеки и на всичко и раздава морал ? Този който все говори за свобода, но явно отчита само неговата. Този който не познава нито един ученик от училището и който единственото нещо което прави е да пише доноси. За пореден път показваш колко си смешен.

Аз преди години ти казах, че ще съжаляваш за казаните си думи, въпреки че г-н Паунов покри случая. Знаеш ли Грънч (така те наричат всички ученици – Грънча, нали си философ, даваш много свобода...) Ако те върнат на работа, аз самия ще дове-да медии в училището, не ми пука дали ще уволнят директорката, важното е цяла Бъл-гария да те види какъв си. Но само времето ще покаже. Ангел Грънчаров каза: Хей, комуноидчо (или комуноидке) имам един въпрос към тебе: ти просто подлизурко ли си на Анаста-сова или се изживяваш като неин адвокат? Или чисто и просто си само банален мерза-вец? Я ми отговори ако обичаш. И не се прави на ученик толкова подли като теб ученици не могат да бъдат – щото са млади, неопорочени. Анонимен каза: А някакъв аргумент, Грън-чаров? Или можете да бълвате само обиди и снимки на голи мъже? Ангел Грънчаров каза: Чакам отговор на въпросите си, таваришч. (Не се вълнувай толкова от тия снимки на "голи мъже" – при мен също така има значително повече снимки на облечени мъже, не знам дали си забелязал това! – та снимките на "голи мъже" са за привличане и задържане вни-манието на женската аудитория на блога. :-) Ако се идентифицираш от групата на почи-татели на мъжката еротика, тогава им се радвай и толкова, какво има да мрънкаш толкоз.)

Апропо, а защо моето място било на улицата? Би ли дал пояснения защо мислиш така, какво ти дава основание да мислиш тока? Та чакам значи отговора на въпросите си. Анонимен каза: Точно така! Добрият дирек-тор се помни с добро. Калин Христов каза: Кой е казал, че си некадърен?! :-( Ангел Грънчаров каза: В заповедта за моето уволнение е не само казано, но и "доказано", че съм бил "изцяло и абсолютно некадърен" :-)

Калин Христов каза: Нормално, но това не се отнася за теб, независимо, че го пише в твоята заповед! Ангел Грънчаров каза: Е, казват, че на-чалството никога не можело да греши :-) Толкова е хубаво, че има на този свят съв-сем непогрешими началства, директори и прочие :-) Те винаги са прави, даже когато грешат! :-) Анонимен каза: Ти дори не помниш на кого си преподавал, което е най-жалкото. Толко-ва пъти си се карал, викал и разправял в час, че не помниш нашия малък "спор". Сигурен съм, че ако сега те питам няма да можеш да ми кажеш имена на ученици на които си преподавал преди да те изхвърлят на улицата. Чак си ми жалък...

Ти си абсолютно некадърен и това вече е официално, искам да те питам нещо, вярно ли е, че е идвал експерт от министер-ството и е проверявал работата ти? Дово-лен ли е останал?

Трябва да изхвърчиш на улицата защото учениците са там за да учат, а не да експериментираш с тях по плоските си начини. Аз в началото преди месец ти гово-рих съвсем искрено, обаче ти ме обвини в това, че съм Атанасова и провали целия градивен разговор. Смятах, че за 8 години ще бъдеш променен, но учи същия парцал си. Сега от тук само Hard!

Наречи ме както искаш, за разлика от теб аз не пиша доноси и не ме гонят от работното ми място. Разбирам се с колеги-те, с някои от тях споря, но не публикувам това в блога си.

Бихме могли да си поговорим за обърканата ти сексуалност, явно и такава започва да се появява.

Последното нещо, мразя филосо-фията, изобщо всичко което се учи от 9 до 12 клас, ти беше причината. Смятам, че само заради това, човек трябва да си хване шапката и да се махне. Но проблемът е, че не само аз го казвам, целият ми клас са ти го казвали, че сме загубили интерес и ти въпреки това продължаваше да бълваш глупости ...

Недей извисявай толкова г-н Пау-нов, той беше човек който всяваше респект, но имаше и много слабости. Не един път съм слушал в часовете как доносничеше срещу него и как публикуваше глупости и после ги триеше! Но признавам, по обран

беше тогава, по-обран, си сигурно те е бил... от къде да знам.

Явно проблемът не е в Анастасо-ва, а в това че е директор, авторитет, ти май наистина се вдетеняваш, а ? Нали знаеш, че на този етап децата се изправят срещу авторитетите и се отстояват, каква е причи-ната за тази регресия Грънч? Да не би да имаш проблеми в леглото или може би сексуалността?

Приятно ми беше да си попиша с теб. Радвам се, че този път ми отговори.

И Грънч, говориш за свобода на изразяване и на действие... смешно е да правиш забележка, когато искам да бъда анонимен. Единствената причината е, че ти нямаш личен или социален живот и ще направиш всичко възможно да пишеш за мен доноси, да настройваш хората срещу мен. Аз също имам блог, също пиша, просто не искам да обременявам хората там с теб. Много мои приятели четат блога ми, не искам да го опръсквам с... нали се сещаш.

Но при желание ще си пишем, ти решаваш – Д. Димитров – единственият ученик, който не те харесва или иначе каза-но Директорката или някоя нейна подмаз-вачка. Ангел Грънчаров каза: Не ме интересува кой си. Изобщо това за мен не е важно. Важното и интересното е това, че в твое лице е налична и то в превъзходен вид една психология, която за мен като изследовател безкрайно любопитна. Тъй че, между друго-то, ако криеш лицето си, то това само гово-ри, че сам се срамуваш от това, което си позволяваш. Което е обнадеждителен знак: съвестта ти не е съвсем атрофирала. Раз-бира се, не е нужно да лъжеш, че си ученик, на когото аз съм преподавал; на крастави-чар краставици не можеш да продадеш, все пак психолога съм аз, ти си жалък аматьор. Измисли друга, по-убедителна версия за своята хипотетична "самоличност". Ала е чудесно това, че все пак съзнаваш, че си чисто и просто един подлец, един мерзавец. Това е начало на един нравствен поврат, който ще ти помогна да преживееш.

Аз съм много добър в тази област. Не знам дали си чел какво съм писал за т.н. "философско консултиране". поинтересувай се. Впрочем, нали не си мъж, кажи, инте-ресно е. Мъжете сме все пак по-друга поро-да човеци и чак до такива нравствени паде-ния не стигаме. Жена си, нали? :-) Държиш се по типично женски начин, което доказва, че си жена. Как се държи "типичната жена" ли? Ами отдава се на чувствата, на прист-растията си, а пренебрегва умствената способност. Писал съм в книгите си за тия неща, виж, примерно, моята книга Животът на душата: психология. Много неща мо-жеш да научиш от нея. За твое успокоение ще ти кажа, че тя е одобрена от МОН. Та значи женската душа се отличава от мъжка-та с това, че жените предимно чувстват

65 (интуитивно постигат истината, сиреч, без да мислят), при тях чувствата, чувствител-ността има превес и са водещи, докато при мъжа е обратното: умът, мисълта е водеща-та, доминиращата душевна сила, а пък чувствата подобава да са на заден план. Това са много прости и общоприети в пси-хологията неща. Мъж е оня, който залага на мисълта, жените залагат на чувствата, на емоциите.

Прочее, на това основание е съ-щинска рядкост жена да бъде добър управ-ник. За професии, където се иска мислене, жените са неподходящи. Цяла трагедия е капризна жена да получи голяма власт, особено ако не е умна. Умните жени пък са същинска рядкост. Това обаче не означава, че всеки мъж е по-умен в сравнение със всяка една жена. Глупаци сред мъжете колкото щеш. Глупакът толкова е и мъж де, но това е отделна работа. Мисленето е мъжка работа, въпреки че дегенерацията сред човечеството е стигнала дотам, че в днешно време ролите са се примесили и даже са се сменили. Днес много жени мис-лят значително по-добре от повечето мъже, а мъжете са станали жалки мърморковци, които са се отдали на пошли емоции. Та на това цялото основание допускам с голяма доза сигурност, че не си мъж, а жена. Поз-нах, нали? Тия неща не могат да се скрият от опитен психолог като мен. Да не говорим за това, че съм и философ. Тъпо е да се опитваш мен точно да преметнеш.

Така. И на основание на казаното просто няма никакъв смисъл да се захва-щам да опровергавам твоите "твърдения" по мой адрес, именно дали ставам или не ставам за учител, какво умея, на какво съм способен и пр. Що годе умен човек, пък дори и да е жена, сиреч, човек, неовладян от тъпи страсти, просто няма да се захваща с такава идиотска работа: да казва кой колко струва, какъв е, какво умее и пр. Това аз какво умея и не умея, колко струвам и пр. не е твоя работа да го решаваш, просто не си компетентен – искаш ли, прочее, да се обръщам към теб в женски род, щото така, предполагам, се чувстваш чоглаво?! Нека да стъпим на почвата на истината, искаш ли? Лъжите, лицемерието, подлостите, мерзостите не зная защо си си внушил, че са толкова хубаво нещо. Извратено е да ги смяташ за толкова хубаво нещо. Ето, пра-виш мерзости, а не се усещаш, не чувстваш, че това са мерзости. сиреч, заслепен си – заслепена си. Виж колко хубаво звучи да се обръщам към теб в женски род, нали?!

Най-тъпото е, че плюеш отровна злост срещу човек като мен, който е доста изявен и доказал се в най-различни сфери. Примерно преподаването, писането и про-чие. Мен много хора ме познават, даже и лично, на хиляди хора съм преподавал философия, тъй че точно мен да се опит-ваш да представиш за някакъв си там нека-дърник е тъпо, нима не усещаш колко това е

тъпо? Просто си жалък и смешен. Но не го усещаш. Което и означава, че не само пси-хиката ти е извратена, но и чувствата най-вече са приели при теб невярна посока. Опорочен си до такава степен, че аз с пълно основание смея да твърдя, че не си млад човек ("ученик" и пр., и тря-ля-ля, и ала-бала), а си доста дърт, доста викам си дър-та, ало, чуваш ли ме, а зрението ти как е, драга?! :-) Даже имам чувството, че си на пенсионна възраст и даже имам допускане коя именно достолепна дама си, ама сега-засега да изчакам. Ти в един момент сама няма да издържиш и ще се издадеш, ще си признаеш. Страшно нещо е психологията, да не говорим за философията. Велико нещо са тия неща. Интересното е, че още не си го разбрала. Ако беше мой ученик или моя ученичка, все нещичко щеше да разбе-реш. Тия ученици, на които съм им препо-давал, все нещо са "прихванали" от мен. Поне не мразят философията. Ако я мразят, явно са непоправими тъпаци и простаци. Такива са рядкост, по моите наблюдения.

Даже смея да твърдя, че такива сред младите хора няма. Примерно, аз имах доста проблеми с една групичка ученици от сегашния XI Б клас, но когато бяха в Х клас, сиреч, миналата година (тия истории с тях съм ги описал в блога си, тъй че всеки може да се запознае). Двама-трима от тях се държаха крайно грозно, глупашки, просташ-ки, разбира се, понеже усетиха, че с дирек-торката имам тежки проблеми, това ги им-пулсира. Тя самата по нескриван начин ги импулсираше по време на наши обсъжда-ния с този клас, един вид ги насъскваше срещу мен. Грозна работа. Да, ама ето, през тази учебна година постепенно с тия точно ученици успях да установя чудесни отноше-ния. Идете ги питайте ако искате. В часове-те успяхме да почнем да си разговаряме по най-човешки начин. Те се преобразиха. Щото през този период беше активирана "тежката артилерия", именно XI Д клас. В отношенията с този клас имах една велича-ва епопея през изминаващата учебна годи-на, аз и тия неща, разбира се, съм ги описал в блога си, и таман накрая почнахме да се сработваме дори и с тях (последните някол-ко часа минаха в нормална обстановка), и вездесъщата г-жа Анастасова дръзна да направи тази глупост, именно да ме уволни по смехотворния мотив, че не съм бил ста-вал за учител (!), и то при положение, че аз СЪМ учител от 30 години, трудно е тепърва

да се установява, че не ставам за нещо, което вече е станало, което е реалност, което е действителност. Много тъпа работа, нали така? Схващаш ли поне отчасти това? Абе някакъв човек по-горе твърди, че ти си бил... самата директорка, самата Анастасо-ва, как мислиш, право ли говори този човек?

Тъй. Тезата ти е възтъпичка. И просто се излагаш като си позволяваш да бълваш тия тъй злобни нелепици. Казах ти, мен ме знаят много хора и добре са преце-нили тия хора колко струвам. Просто не е истина това, което дрънкаш по мой адрес, разбираш ли защо е толкова тъпо твоето дрънкане - и колко са грозни твоите плюв-ни?! Нищо че са така отровни, но са много грозни. Така не се говори за никой друг човек, така що-годе възпитаният човек не си позволява да говори за никой друг човек, дори този друг човек да е съвсем пропад-нал, той все пак е човек, сиреч, суверенно човешко същество, имащо право на уваже-ние. Прави си сам сметката какво говори за теб самия (за теб самата) това твое отно-шение, което си позволяваш спрямо мен. То говори много лошо тъкмо за теб, съвсем не за мен. Ти себе си злепоставяш по този начин, нима и това не го усещаш? Явно или си безнадеждно тъп - или си прекалено озлобен. Я сега кажи защо си така озлобен - озлобена? Щото си одъртяла, така ли? Щото животът ти обърна вече гръб, нали познах? Кажи де, такава патологична злоба е доста интересен феномен, помогни ми да го проумея и изясня?! Аз, знаеш, съм много упорит изследовател и лесно не се отказвам да разнищя загадките, които са ме удивили. Ето, признавам, с тази своя патологична злоба ти за мен си безкрайно любопитен феномен. Ще направя нужното да разнищя твоята тайна. Искаш ли да ми помагаш в тази посока. Аз съм експерт по тия неща, тъй че имай ми доверие, довери ми се. А сега изплюй жлъчта, която се е насъбрала в змийската ти уста – и се опитай да се отрез-виш поне малко. Нали съм прав, нали поз-нах, а?

Стига толкова, че стана дълго. На-дявам се, написаното по-горе няма да те вбеси дотам, че да тръгнеш да ме търсиш да ме убиваш – с оглед да ми отмъстиш, нали това поне няма да го направиш? Пи-там само. Знаеш какво се получава с един човек когато съвсем побеснее. И ако искаш, за да имаш полза от моята терапия, от моите консултации, вземи, та разкажи нещо за себе си, за своята личност, разкрий се поне малко от малко. Разкажи нещо за злочестия си живот. За злочестините в живота ти, които са те озлобили чак толкова много. Нима дотолкова си ощетена в някак-во отношение? Нима природата така жесто-ко те е ощетила? Не се бой, няма чак толко-ва физически грозни хора, че хептен да не им върви в любовните отношения. За всеки влак си има пътници. Виж, грозната външ-ност, комбинирана със крайно скверен ха-

66 рактер, вече може до доведе до ужасни последици. Нима всички са ти обърнали гръб, та нямаш друга работа, освен да плю-еш жлъч срещу мен?

Хайде, помисли, опитай да осмис-лиш ситуацията, опитай се трезво да пог-леднеш на това, което ти казах. Виждаш, че съм съвсем добронамерен, знайно е, аз съм един добряк, един сърдечен човек. Не съм злодей, какъвто си ме представяш в болно-то си съзнание. За твое добро ти обръщам толкова внимание. Аз съм човеколюбив човек. Блогът ми неслучайно се нарича HUMANUS – чаткаш ли какво значи това? Провери в речника. Хайде чао засега. Не изчезвай, пиши. Много можем да постигнем с теб заедно, и то за твое добро. А ти за мен не се кахъри толкоз. Не страдай толкова за мен, викам. За себе си помисли. Аз ще се оправя. Аз се оправям. Ти за себе си се погрижи. Нормалното е това: всеки се грижи за себе си, а пък другите ги оставя на тях самите. Твоето вече е патология: страдаш за мен, пък себе си пренебрегваш. Не е хубаво това. Извратено е, разбираш ли. С поздрав: А. Грънчаров (Диспутът продължава. Очаквайте про-дължение. Шоуто се очертава да бъде безкраен празник! :-) )

БРАВО, ПРОТЕСТИРАЩИ СОФИЯНЦИ, ПРЕВЪЗХОДНИ СТЕ, ВИЕ СТЕ НАДЕЖ-ДАТА, ВИЕ СТЕ СПАСЕНИЕТО НА БЪЛ-ГАРИЯ!

И отново – преди да легна – горе-що благодаря на всички, които отидохте на протеста! Колкото и да не са съгласни някои с това, което ще кажа, колкото и да твърдят, че такова нещо не се казва, вие наистина сте готини, усмихнати и свежи!!! Това е бъдещето на България! Това е... Днес, като отидох – не знам дали дежа вю преживях... не знам дали се върнах с машина на време-то преди една година, или някак си с година се подмладих... но знам само, че се почувс-твах както през юни 2013 година – също толкова весел, също толкова оптимистично настроен, също толкова позитивен...

Обичам ви всички! Заради вас България заслужава да няма правителство на комунисти и на Орешарски!!!

Svetoslav Alexandrov Още снимки от протеста на 14 юни 2014 г. Виж също: Една година протести – диску-сия в „Животът и други неща” КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Браво, протес-тиращи софиянци, превъзходни сте, вие сте надеждата, вие сте спасението на Бълга-рия!

"ГОСПОДИ, ТОВА Е ЕПОХАЛНО ДЕЛО!" – ВЪЗКЛИКНА МОЯТ АДВОКАТ, ОСЪЗНАЛ СМИСЪЛА НА ВЕЛИЧАВАТА КАУЗА ЗА НОВО ОБРАЗОВАНИЕ, СТОЯЩ ЗАД НЕГО

Стана така, че намерих – с помощ-та на приятели – двама нови адвокати, на които (поотделно) разясних случая, дадох им копия от най-важните документи и ги помолих да поемат, да заведат новото ми дяло за съдебна отмяна на заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, издаде-на пред три седмици от директорката Ст.Анастасова, уволнение по смехотворни "мотиви" като "пълна некадърност", "негод-ност за системата", "абсолютна неспособ-ност да преподава философия" и пр. диво-тии. Най-важното е, че единият от тия двама адвокати прие работата присърце, оказа се, че той осъзна огромния смисъл на истинс-ката кауза, която стои зад този случай и заради която моя милост пострада, именно каузата за едно модерно, автентично, смис-лено, свободно, човеколюбиво и пр. образо-вание, на мястото на разплулата се от тол-кова абсурди и идиотщини авторитарна и човеконенавистническа, бюрократична и директивно-командна образователна систе-ма в свидното ни отечество. Ето какво ми пише снощи този адвокат, а по-долу можете да прочетете какво аз му отговорих:

Здравейте, господин Грънчаров!

Тази нощ започнах да чета от-ново изпратените ми от Вас неща и да ги принтирам. Ще продължа, вероятно, утре, защото излязоха далечни гръмотевици, а аз се напарих скоро – изгоря ми един телеви-зор, рутера, един компютър и пр. Само ще Ви кажа – Господи, това е епохално дело! Помислете и ми дайте идея как всичко това да го вкараме в процеса...

Здравейте, уважаеми господин И., Благодаря Ви много за съпричаст-

ността и за усилията, които полагате, Ваша-та помощ ми вдъхна кураж, че туй дяло може да бъде спечелено, щото до този момент трима адвокати ми отказаха - защо-то сметнаха, че "обосноваността" на запо-ведта за уволнението ми била, видите ли, "желязна". (На мен пък, а също и на много хора, които четоха заповедта й за моето уволнение, "обосноваността", "мотивацията" и "аргументацията" й ни се виждат съвсем смехотворни!) Бях на път да се отчая. Вие ми давате надежда, че дялото не само може, но и трябва да бъде спечелено, щото ако това не стане, ще излезе, че у нас пра-восъдие няма, а и също че мерзостите на бюрократите у нас ще продължат вечно, т.е. те вечно ще могат да си правят с хората каквото им скимне.

Аз също мисля по търсенето на доводи и доказателства, ето сега имам едно такова предложение: какво според Вас ще каже съдът ако на "доказателствата" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, че аз съм бил, видите ли, "пълен некадърник", пред-ложим на съда да изслуша и да изгледа видеозаписи на мои часове? Та да видят съдиите с очите си и да се убедят непос-редствено, че не съм чак такъв урод, какъв-то ме е представила директорката в своята кафкианска по същината заповед за увол-

67 нение. Аз такива записи съм качил в интер-нет много, а също така имам и други записи, които още не съм ги качвал в интернет. Такива неща приемат ли се за "доказателс-тво" в български съдилища, имам предвид видеозаписите? Всичко е автентично. Няма монтажи и пр.

Освен това вероятно ще трябва да поискам съгласието на колеги-философи, които ме познават (някои са мои състуден-ти, вече професори), та да поискам съгла-сието им да се явят като свидетели и да кажат преценката си за мен като автор и като преподавател. Примерно, аргумент ли е това да представим пред съда куп мои книги и да кажем: може ли "пълен некадър-ник" да напише тия книги? Прочее, аз на Вас вече Ви изпратих един куп мои авторски книги, тия дни ще трябва да ги получите, най-късно в понеделник.

Ами това е. Хубава вечер и прия-тен уикенд!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НАЙ-ХУБАВАТА СНИМКА ОТ ВЧЕРАШ-НИЯ ПРОТЕСТ

Снимка: Vladislav Hristov

Познай самия себе си!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката

душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност.

Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в него-вата пълнота, пряко зависи от изкуство-то на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

ПЕРСОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО:

Свободното избиране на клип-

чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на

Пловдивска обществена телевизия

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА:

Подкрепа:

Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и обра-зованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен при-нос за бъдещето на Бъл-гария.

68 Книги с отстъпка и с

АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще полу-чите поръчаната книга с наложен пла-теж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще оти-дат за издаването на следващата книж-ка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-

хен спомоществувател – и ще подпо-могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

Посетете според интересите си и другите ми блогове:

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият бъл-гарски видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на фило-софа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКА-ДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици)

●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧ-НОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсо-ве) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИ-НЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен виде-облог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ан-гел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на

личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488