ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 17, Год. 6, 2014, 1 Септември, Понеделник, Ц. 2лв

Ruslan Kazakov сподели връзката "Фай-неншъл таймс": Политическата сис-тема в България е застрашена от престъпни връзки с Москва и комен-тира ето как:

Потресен съм от мижитурското поведение на болшинството български политици!

Русия стои зад всеки държа-вен преврат у нас. Няма никакво съм-нение, че свалянето на правителството на Бойко Борисов беше преврат, орга-низиран от слугите на Газпром, Лукойл, Росатом и ръководен от щаб базиран в руското посолство! По подобен начин ще бъде сваляно и всяко следващо, ако руските господари не са доволни.

Време е да осъзнаем, че Русия не само е заплаха за България, тя е най-голямата заплаха.

От години вече (откакто имам блог, сиреч, от 2006 г.) спазвам традицията

на всеки нов и пореден министър на образованието и науката да пиша открито писмо, в което да му разказвам за тежката ситуация, за нетърпимите проблеми в тази сфера, да го призовавам да пристъпи към работата си с дължимото съзнание за дълг, да направи нужното с оглед работите да бъдат поставени на длъжната основа, сиреч, да се започнат най-сетне толкова отдавна отлаганите спасителни промени. Писал съм и на редовните, и на служебните министри, разбира се, ефект от тия мои инициативи не е имало, нито един министър не се трогна дотам, че нещичко да направи. Обикновено министрите блажено си министерстваха, сиреч, перчеха се пред медиите, даваха лицемерни интервюта, шляеха се по приемите и парадите – без много-много да ги е грижа за случващото се в "поверения им ре-сор". Положително е сигурно поне това: нито един от тях от тревоги не си загуби съня, напротив, за никакви оплаквания за загуба на съня и за нарушаване на апе-тита на някой от нашите министри на образованието и науката аз лично не съм прочел или пък чул в медиите. Вие ако знаете такъв парадоксален и немислим случай, известете ме, ще съм ви много благодарен!

Е, правил съм всичкото това не за друго, не за да вдигам шум около себе си, а просто за да проявя своята ангажираност като граж-данин и като образователен деец, отдал живота си на българското образование, на каузата за модернизиране на образованието и възпитани-ето на българската младеж. Убеден съм, че нещо трябва да се прави, че натискът от страна на гражданите върху безхаберните институции и върху господстващата образователна бюрокрация – загрижена за едно-единствено нещо, именно да запази монопола, господството и всев-ластието си! – ако не отслабва, в крайна сметка ще доведе до разклащане на анахроничната система – доказано неефективна, порочна и вредна и за младите, и за страната, и за бъдещето на България. (Следва на 1 стр.)

2 ДОПУСНАХМЕ СИСТЕМАТА, КОЯТО БИ СЛЕДВАЛО ДА "ПРОИЗВЕЖДА" ЧОВЕЦИ И ЛИЧНОСТИ, ДА СТАНЕ БЕЗЧОВЕЧНА И ОБЕЗЛИЧАВАЩА: ПО-ГОЛЯМ ГРЯХ И ПО-ГОЛЯМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ТОВА НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ!

(От 1-ва стр.)

Разбира се, институциите, знаейки, че животът у нас извечно си тече по изпита-ната ориенталска рецепта, а именно "Куче-тата си лаят, керванът си върви!" или спо-ред вдъхновяващата максима "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!", едва ли ще се трогнат – колкото и прочувствени писма ний, гражданите, да им пишем; иска се нещо друго, щото по модела "Казаци пишат писмо до турския султан" аз вече изобщо не вярвам, че нещо смислено може да се случи.

Но все пак тия неща, именно писа-нето на протестни и открити писма, диску-сиите по медиите (медиите у нас също прекрасно обслужват статуквото, мълчат, с малки изключения, като същински пукали и то тъкмо по истински важните въпроси!), ропотът на недоволството и прочие имат значение доколкото спомагат все пак някак за засилване на въздействието върху съз-нанията, щото най-лошото е, че у нас само-то революционно съзнание за необходи-мостта от коренна промяна в образовател-ната сфера все още се разглежда като проява на "лош вкус" или на личностна странност и екстравагантност, а не като непосредствена жизнена необходимост - с оглед избягване на очертаващата се катас-трофа. Явно статуквото, според повелите на господстващия у нас конформистичен ман-талитет, добре устройва огромното мнозин-ство от работещите в тази сфера, а пък недоволстващите, роптаещите и борещите се нещо да се промени са нищожно малцин-ство; мнозинството, уви, още се нагажда с оглед да оцелява, да вегетира, да доживее до пенсия, та поне тогава да се спаси от абсурдите, от лудницата, наречена "българ-ско образование и училище".

Е, имаше преди години една наци-онална учителска стачка, която била най-голяма и най-продължителна в българската история, това беше в паметната 2007 г., ала след поражението й, след като инатът и безсрамието на седенкаджиите Станишев, Орешарски и Даниел Вълчев възтържеству-ва, пак настъпи реставрация на най-ретро-градните тенденции, щото нали знаете у нас каква друга максима или девиз ръководи живота ни? Не знаете ли? Милите, не знаят, не се сещат, ами ето, ще ви кажа, тя е доб-ре известна: "Покорна глава сабя не я се-че!"; има и една друга, също така добре известна и прекалено характерна за случ-ващото се и сега: "Срещу ръжен не се ри-

та!". И още поговорки има в тази посока, но да спрем с поговорките. Та дали сега да не взема пак да напиша едно прочувствено писъмце до новата министърка на образо-ванието и науката Румяна Коларова, в което да й кажа, че работите хич не са бляскави, та министестерстването й да е пак така славно както на нищо не направилите нейни предходници? Е, тя е на този пост за малко, има ли смисъл, дето се казва, да си "хабя патроните и динамита", при положение че тя е на този пост по-малко от три месеца? Май нещичко трябва да се направи, щото, знае ли се, тя може да остане министър и в ре-довния кабинет, пък има и нещо друго, което ме импулсира да не се отказвам, и то е поговорката "Залудо работи, залудо не стой!", да, трябва да се работи, трябва да се полагат непрестанни усилия, натискът от страна на гражданите не бива да отслабва и миг; е, ще напиша и този път това свое традиционно писмо, което ще пратя на новата министърка. Аз даже се и забавих с него, а причината е ето каква:

Някаква изстрадала учителка от Перник, милата, написа едно писмо, в което, тъй да се рече, си изля душата, ала не посмя да го подпише с името ни, нищо че била вече пенсионерка; не го подписа по причина на това, че съпругът й бил още в системата, та се опасявала от репресии срещу него! Този факт около анонимността на това писмо, което предизвика невероятен отклик и безброй критични коментари, е много показателен за царящия страх – явно отношенията в безчовечната система са придобили съвсем уродливи форми. Въп-росното писмо беше публикувано в сайта ЗА ПЕРНИК, ето публикацията: Учителка от Перник взриви системата: Да препо-даваме на учениците е последната ни грижа!; изглежда въпросната учителка сама си е публикувала писмото, щото в този сайт има такава възможност, има си форма в сайта, пишеш каквото искаш, и то мигновено излиза като статия, като публикация в не-го!). Но е факт, че по повод на писмото се проведе една страхотна дискусия, в която най-различни хора, предимно работещи в системата на образованието, съвсем откро-вено изложиха позицията си спрямо пла-чевната ситуация, най-горещите проблеми бяха очертани с пределна честност, прав-долюбие и прямота. Аз си направих труда да копирам тия коментари и да ги препубли-кувам в блога си, ето тия поредици от ко-ментари: Разтърсваща в своята безпо-щадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище, това е първата, а ето и втората част: Продължение на дискусията за катаст-рофалното положение в образователна-та сфера на България; дискусията про-дължи, има и трета част, но вече е позатих-ваща, всичко най-важно вече беше казано, и то в пределно откровена и честна форма.

По едно време ми хрумна да пред-ложа две неща, първо, самата тази диску-сия да бъде изпратена за сведение на ми-нистър Р.Коларова, второ, на базата на изреченото в дискусията и коментарите да се подготви нещо като петиция, под която да се съберат подписи, а пък после тя да бъде отново изпратена на министърката. Вярно, казах, че моделът за търсене на изход от тежката ситуация, именно по тер-типа "Казаци пишат писмо на турския сул-тан", изобщо не ми харесва, нищо че сам съм писал, казах, доста открити писма; но нищо не пречи и такава петиция да бъде написана, да се съберат подписи под нея и да бъде изпратена на министърката. И ето, възниква въпросът кой да оформи въпрос-ната петиция, е, аз се нагърбих с тази неле-ка задача, щото ми беше възложено да подбера всичко най-важно и сполучливо, което е изказано в дискусията, а това е много труд, трябва да се "пресее" и отдели същественото от маловажното и пр, нещата трябва да се систематизират, да им се придаде потребната лаконична форма и пр. Почнах да изпълнявам ангажимента си, ала, не крия, в един момент стигнах до задънена улица: по емпиричния начин, чрез обработ-ката на огромния материал от дискусията, работите явно нямаше да станат. Тогава ми остана другия път, да опитам да си изпълня ангажимента по дедуктивния метод: сам, и то в една чиста логическа, движеща се по същността на проблемите форма да изведа няколко най-важни, възлови момента или акцента, да синтезирам ония истини, които по въздействащ начин да съобщим на ми-нистърката, и дори не толкова на самата министърка, а по-скоро на образователната общност на страната, включваща и учени-ците, и учителите, и родителите най-вече. Щото, казах, за мен най-важното е да се въздейства върху промяната на съзнанията, което е предпоставка за същностна промяна след това и живота, в реалните отношения и пр. Или пък тия два процеса, промяната в съзнанията и промяната в реалните отно-шения, в живота, би следвало да се разви-ват паралелно, взаимно подпомагайки и подкрепяйки се - ето това също е възможен вариант. е, явно ще склоня към този начин да си изпълня ангажимента към коментира-щите под онова писмо на учителката от Перник: първо, ще изпратим на министърка-та пълния запис на цялата дискусия във въпросния сайт, нека да го има тя това четиво, щото в него има много човешка болка и пределно искрена загриженост, белким министърката поне малко се трогне, а, на второ място, ще подготвя кратък, ла-коничен, но много силен текст за петиция, ще го предложа за обсъждане пред така и така формиралата се пернишка общност от граждански ангажирани учители и родители, ще видим какви корекции ще се внесат в него, пък след това ще го публикуваме в

3 някой сайт за петиции и ще почнем да съ-бираме подписите.

Ето, иде, задава се нова учебна година, в която моя милост за първи път от 30 години ще посрещне като... "безработен". Да, аз от 30 години учителствам непрекъс-нато, но ето, сега за първи път бях изритан по недопустимо грозен начин от системата. Уволни ме една самозабравила се дирек-торка, назначена на поста си от ГЕРБ, увол-ни ме по най-подъл милиционерски начин, нещо, което аз не съм могъл да си предста-вя, че е изобщо възможно да се случи в наше време: като не можа да ми запуши устата, щото аз много писах за зулумите й в блога си, много настойчиво се опитвах да предизвикам демократичен дебат и реши-телен отпор, като опита да се разправи как ли не с мен, тя накрая се принуди да ме изхвърли по смехотворния параграф "несп-равяне с работата"! А пък основанията, които можа да измисли за тази цел, бяха вече съвсем смехотворни, именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие административно-бюрократични глупотевини, които щяха да са много забавни ако не бяха така нагли. Три години аз водих непрекъсната битка за промяна на плачевното статукво, установи-ло се с директорстването на тази особа в ПГЕЕ-Пловдив, едно елитно училище, което тя със замах доведе до най-ужасно състоя-ние. Днес това училище е точен модел на цялата онази деформация в цялата систе-ма, на всички ония абсурди, които система-та поддържа, с оглед да векува, с цел да си остане ненакърнена. Днес всички треперят от тъй арогантната заради своето съзнание за пълно всевластие администраторка, подлизурството е на висота, никой не смее нищичко да каже, а комай всички се надпре-варват да й угодничат, с оглед да получат благоразположението й и евентуално да получат по-голям пай от т.н. "диференцира-но заплащане" в края на годината. А пък, естествено, за истинските интереси на учениците и на младите хора, за качеството на тяхното образование, за модернизация-та, либерализацията и демократизацията на отношенията в училищната общност никой изобщо не мисли, никой и не смее даже да помисли! Всъщност, досущ същото е и във всички останали училища, принципна раз-лика не може да има, системата предпоста-вя тия неизбежни деформации, произтича-щи от неотстранимите й дефекти, от изцяло сгрешената й основа. Аз, прочее, писах за тия всичките покъртително показателни "лични истории", имащо огромен обществен и човешки, сиреч и фундаментален, тъй да се каже, смисъл, безброй пъти в блога си, ето нещо, което донякъде обобщаващо представя същината: Мое интервю, даде-но за високотиражен "жълт" вестник, но забранено за публикуване, щото не е подходящо за четене от идиоти.

Та ето, ще ми се някак да съчетая тия моменти, аз лично имам свежестта на впечатленията, щото съм в едно и също време хем жертва на системата (аз, разбира се, обжалвам по съдебен ред абсурдната заповед за уволнението ми, също съдя директорката и за моралните гаври, които тя си позволи да ми причини!), хем от години съм съзнателен борец за промяна на ста-туквото; в годините, в които работих в обра-зованието, и в средното, и в университетс-кото, аз не си губих времето, а много неща направих, работих най-усърдно за въвежда-не на най-съвременни подходи и методики в обучението, написах много учебни помага-ла, отговарящи изцяло на модерните тен-денции за образование, правих нужното практически да се либерализира системата, да се даде свобода на реалните участници в образователния процес, именно учители-те, учениците, родителите, за пораждането на демократичен дебат и пр., абе бях в тия години същинско "шило в торба". Много неща направих, примерно също така напи-сах и една поредица от книги за образова-нието, в които изложих своите идеи за про-мяната, за една нова философия и страте-гия на така потребното на България ново образование и възпитание на нейната мла-деж. Сиреч, с две думи казано: заслужих си уволнението, заслужих си в пълна мяра изритването от тъй арогантната система! Да, аз направих всичко необходимо за да стана нещо като трън в очите на господст-ващата образователна бюрокрация, която има една-единствена грижа: нищичко да не се променя, нищо ново да не се случва, за да не би, не дай си Боже, нещо или някой по някакъв начин да застраши монопола й, пълното й всевластие. И затова, тъй да се рече, "съвсем справедливо", от гледна точка на безчовечната система, бях уволнен и изритан. Тя такива като мен не търпи. В нея критиците и дори само мърморковците никой не може да ги понася. Там се цени послушанието. Там властва малодушието и безличността. Там личностите, опази Боже пък и свободата, са изцяло нежелани; те са "страшни", "опасни" и дори "вредни"!

И тия неща ми се ще да някак да съобщя на новата министърка, просто така, да знае какво се случва, да видим как ще реагира; щото нейната предходничка, имен-но недоразумението Клисарова, и малко си пръстче не мръдна нещичко да направи, независимо от жалбите, сигналите и откри-тите писма, които й написах. Да видим оба-че дали ще мога да съчетая ти ядва момен-та, моята лична и тъй показателна история и описанието на цялостната ситуация в българското образование, ще ми се да намеря някакво органично съчетаване на тия два момента, ако се получи, добре, ако не се получи, ще ги разделя и ще напиша и петиция, и мое лично открито писмо, в което да разкажа и своята тъй поучителна лична история, в която се крие толкова значим

смисъл, щото тя като лакмус демонстрира естеството на случващото се с личността в рамките и на безчовечната система като цяло. Да, допуснали сме тъкмо системата, която би следвало да "произвежда" човеци и личности, да стане изцяло безчовечна и обезличаваща, аз по-голям грях и по-голямо престъпление от този не мога да си предс-тавя! Ако вие можете, моля, съобщете ми как успяхте да го постигнете, щото дебело-кожието у нас, изглежда, е доста напредна-ло, явно е постигнало голяма висота, нами-ра се в апогея си.

Това е в общи линии. Трябва да поработя още няколко дни и ще гледам да изпълня замисъла си, да осъществя наме-ренията си подобаващо, на длъжното ниво. Очаквайте тия публикации и в сайта ЗА ПЕРНИК, и в блога ми. А сега ви желая хубав неделен ден! Чудесен неделен ден се е задал, настъпило е известно разхлаждане, даже и в Пловдив това се усеща. Изнемо-щяхме от горещина тия дни, сега ни се ще малко да се разхладим. Аз излизам на раз-ходка, бързам да се насладя на ненадейно появилата се свежест: порадвайте й се и вие, заслужава си! Бъдете здрави!

МЯСТО НА ДУХА

събота, 16 август 2014 г.

КРАТЪК, НО БЕЗПОЩАДЕН ПОЛИТИЧЕС-КИ КОМЕНТАР: ВЗЕ ДА МИ ПИСВА ОТ ТИЯ НАГЛЕЦИ!

неделя, 17 август 2014 г.

ВИДЕО

Коментарът ми този път е във видеоформат: няма само плямпалото Вучков да дрънка врели-некипели; време е да се обадим и ний, сериозните хора, дето има какво да кажем; и при това да кажем онова, което никой не смее да каже, онова, което обаче все някой е длъжен да каже; щото иначе като изпуснем работите, пак ще се изложим последни балъци – и ще допуснем всичко да отиде на поразия!

ДА ОЗНАМЕНУВАМЕ ИСТОРИЧЕСКИЯ ФАКТ: АВТОРЪТ НА ТОЗИ БЛОГ ПОЛУЧИ

4 ПЪРВОТО СКРОМНО ДАРЕНИЕ ЧРЕЗ PAYPAL

Един българин, живеещ далеко-далеко, някъде на другото полукълбо на планетата, крайно много се учуди и дори изобщо не повярва като му казах, че до този момент никой, повтарям, абсолютно никой не се е възползвал от сложената вече от доста време (месеци наред) форма в блога за правене на дарение чрез PayPal, тя стои на най-видно място, но наистина никой до днес не се беше възползвал от нея. Същото може да се каже и за банковите сметки за дарение на блога, на неговия автор и също така на списание ИДЕИ. Това, че този човек, авторът на блога, всеки ден в продължение на години с вади очите да пише статии, есета, коментари, да прави видеоклипове и какво ли не още, това, че много хора, стоти-ци, понякога и хиляди, минават дневно през блога, четат, ползват се съвсем безплатно от информацията, от анализите, от образо-вателните клипчета, от книгите, които авто-рът на блога е написал и турил в блога си, всичкото това, кой знае защо, съвсем не е трогнало някой да си направи подобаващия извод – което, както и да го погледнем, все нещо говори.

Та значи ми се наложи да убежда-вам този човек, че е истина това, което твърдя (именно, че наистина никой не е подпомогнал блога чрез дарение чрез PayPal или чрез превод на дарение в бан-ковите сметки), убеждавах го като му копи-рах какво именно пише вътре в моят акаунт, а именно, че там няма почти нищо (има някакви центчета, които аз самият внесох за да задвижа системата); впрочем, този човек вчера ми е превел 15 евро, което е и първо-то дарение; ето, с оглед ознаменуване на този исторически факт аз и пиша настоящия постинг! Хаирлия да е, дето се вика! Или "Берекет версин!" се вика, ако можем да използваме езика на толкова приятелския ни турски народ! (Тая "грозна" квалифика-ция за "приятелския турски народ" явно ще повлияе на много хора да ме прокълнат, но аз наистина мисля, че турският народ ни е приятелски народ - защото това нещо съм го видял с очите си, усетил съм го с душата си когато съм бил в Турция, пък и тук, в България това нещо се усеща - стига човек

да не е подивял от някакви древни "патрио-тарски" настроения.)

Както и да е, вярно, никой до този момент не беше подпомогнал парично ав-тора на блога, но за сметка на това мнозина всекидневно, най-редовно и обилно го го-щават с... плюнки, с ругатни, с какви ли не упреци, подигравки, обиди, с какво ли не друго все от този род. Това също нещо показва. Карай да върви, изметта, боклуци-те сред нас изглежда хич не са малко...

Този човек от другия край на света ме посъветва да внеса някои промени, примерно, дарението или помощта да не бъде за такова "имагинерно нещо" като "списание ИДЕИ", а да бъде за конкретно живо и човешко същество, каквото е авто-рът на блога, хората предпочитали да пома-гат на отделно взет реален човек, а не на някаква "структура" или "организация". Последвах съветите му, внесох съответните промени, ето в тази връзка какво му писах на имейла:

Сложих опция ДАРЕНИЯ в горната лентичка до КОНТАКТИ, ама там хептен се съмнявам че някой изобщо ще го види. А камо ли пък да го натисне или да даде ня-какво дарение, това е изключено. Временно преместих онова другото, по-предишното меню с надпис "Подкрепи автора на блога" по-надолу в дясното меню, евентуално някой него може да забележи, но едва ли.

Българин да подкрепи финансово друг българин според мен е изключено, особено ако пък става дума за безкористна подкрепа – и особено пък ако от този човек не може да очаква кой знае какво в замяна; принципът "аз на тебе, ти на мене" е свещен принцип за нашия народ, ний така разбира-ме и "истинското приятелство" даже. Самият факт, че никой даже не се сеща да натисне някоя от рекламите в блога, та сакън да не би авторът му да получи някакви си жалки 5 евроцента за това натискане, показва, че това нещо, именно че не желаем да се подкрепяме по никакъв начин, е вече слязло в безсъзнателната психика на нашенеца, стигнало е чак до гена му, станало е нещо като инстинкт и като рефлекс - предпочита-ме да умрем, ала не и да помогнем на някой друг българин с нещичко, опази Боже пък помощта да е съвсем безкористна.

Бъди здрав! С поздрав: А.Грънчаров

ПОСЛЕПИС: Аз написах това, ала дали заради него и заради моята пределна иск-реност няма да ме подгонят данъчните и да вземат да ме натикат в затвора заради... неплатени данъци от тия дарения?! Дали няма да си сторя така беля та да стана пишман че съм си признал така чистосър-дечно?! Прочее, някой знае ли какви данъци дължа за тия 15 евро, та да ида да си ги платя добросъвестно, че да не се излагам след това по съдилища и заради това? Моля, дайте ми консултация по тази въпрос,

че като едното нищо ще я загазя... както ми е тръгнало напоследък като едното нищо и това да ми се стовари на главата!

СИСТЕМАТА Е ВРАГЪТ, КОЙТО БЛОКИРА СЪЗНАНИЯТА НА ХОРАТА, ВГРАДЕНИ В НЕЙНАТА МАТРИЦА

Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Какво виждаш, щом се оглеждаш из нея? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на съ-щите хора, които се опитваме да спасим.

Но преди да успеем, тези хора са част от системата, което ги прави наши врагове. Разбери, че повечето от тях не са готови да бъдат изключени. Много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят да я опазят.

ВДЪХНОВЯВАЩОТО В ТОЗИ ЖИВОТ Е, ЧЕ ТОЙ Е НАШЕ СОБСТВЕНО ТВОРЕНИЕ, ПОРОЖДЕНИЕ И ПРОИЗВЕДЕНИЕ: ПО РЕЦЕПТИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

Снимка на Р.Уилямс часове преди да се самоубие.

Някаква суперпрочута южноко-рейска писателка на сума ти знаменити книги за щастието, не й помня сега името, се била самоубила наскоро, малко след като се самоуби и Робин Уилямс. Сиреч, какво излиза – тя е учила другите как да бъдат щастливи, а самата тя явно не е била истински щастлива? И на какво ги е научила тогава – как можеш да знаеш нещо (и в него да обучаваш други хора!), което ти самият лично не си го преживял и постигнал? Не стават така тия работи. Ето, тази южноко-рейка, да ме прости нещастната й душа, но

5 тя значи е била превърнала самото щастие в нещо като търговска стока, която доста успешно е продавала – е, и какво от това, вярно, натрупала е, предполагам, доста пари, но това направило ли я е лично нея щастлива?

Явно не, щом се е самоубила, явно е била страшно нещастна – щом все пак се е самоубила. Явно има нещо много сбърка-но в тази жизнена стратегия за търсене на този тип или род щастие – щастието като "продукт", който можем едва ли не да си купим, примерно като прочетем лъскава книга за щастието, където е дадена поред-ната несъмнена негова рецепта. Да, има нещо много сбъркано в тази представа за щастието, но това нещо едва ли се съзнава. Пълно е с хора, които си купуват книги по "популярна практическа психология", амери-кански предимно книги, където ти обясняват стъпка по стъпка какво трябва да правиш, за да успееш, за да станеш щастлив, за да натрупаш пари, за да постигнеш каквато си искаш цел – аз лично не мога да си предс-тавя как е възможно хората да прибягват до този род книги, съдържащи такива изсмука-ни от пръстите предписания?! Нима е пълно с чак толкова отчаяни хора, щом като тия объркани, изцяло дезориентирани нещаст-ници, прибягват, подобно на хващащите се за сламка удавници, за последното нещо, което уж щяло било да ги спаси?! Е, няма да ви спаси прочитането на една такава книга, бъдете уверени в това!

Не съм против този род книги, но стига да бяха талантливо написани, а е същинска рядкост човек да попадне на талантливо и смислено написана книга от този род. Останалото е блудкава книжнина, същински срам за психологията, въпреки че тъкмо психологията, същинската, смислена, одухотворена психология, която аз ценя, няма никакво отношение към този род про-дукция; или, по-вярно казано, този род про-дукция, този род търговска стока няма ни-какво отношение към истинската, същинска-та психология. Или, още по-малко пък, опа-зи Боже, към същинската философия на живота, която винаги стои в корена, в осно-вата на каквото и да било писане за човеш-ките, за истински важните неща. Но явно има доста кухи хора на тази земя, които се задоволяват със също толкова кухата като тях самите "литература", "психологическа" или каквото и да било друга. Гледам, че и у нас напоследък, подобно на хищни хиени, са се появили подобни писачи, познават се по лигите, които капят от устата им, по-неже предчувстват големите печалби, които ще получат като успеят да вземат парите на балъците. Да, този род и съвършено куха "популярна практическа психология" за пълни балъци е нещо като чалгата на род-ния ни книжен пазар, това още ли не сте го разбрали? Или пък е нещо като "научен двойник" на това, което правят просперира-щите у нас врачки, гадателки, ясновидки,

прорицателки и прочие, които по рождената ви дата ще ви определят бъдещето. Приз-найте си, че и вие също сте си купували от този род книги – и вероятно ги държите на най-видно място в дома си, нали познах?

Нека всеки да чете каквото си иска, само проблемът е там, че скудоумието, малоумието по този начин се засилва, а то у нас и иначе си е доста напреднало и три-умфира даже. У нас вилнее печалбарство от най-грозен, примитивен вид, поради което истинските неща у нас изобщо не се ценят, а се ценят предимно най-отвратител-ните ментета. Примерно, бай ви Вучков е "най-популярния телевизионен политически анализатор" и дори е провъзгласен за нещо като "гуруто" на българския живот, станал е нещо като "народен трибун" и прочие иди-отщини може да чуе човек за него и за таки-ва като него. У нас за политици, представя-те ли си, минават... Бареков, Сидеров, Боко Банкянски, Янета разни сто броя и прочие. Да, всичко у нас е все менте, а истинските, верните, добрите неща почти никой не само че не ги цени, но народът даже и не знае за тях! Вие да сте чували нещо за философа Цочо Бояджиев примерно, да сте чели някоя негова книга? Чули сте, чели сте, ама утре. Истинските и смислените неща у нас биват крити – за да триумфират и просперират само ментетата, чалгите, простотиите от какъвто си искате вид и род.

Нима някой ще ти хване и купи се-риозна, стойностна психологическа или философска книга за душата, човека, живо-та? Нима някой ще се зачете в нея?! Нима ще положи съответните усилия за да вник-не, за да преодолее трудностите, за да се добере до точния й смисъл? Ще положи, ама дръжки - всички ги мързи да четат стой-ностни книги, предпочитат да се налапат с лесни за поглъщане безвкусни сурогати, като сандвичите на Макдоналдс примерно. Или като дюнерите, пиците и прочие. Лапат, дъвчат – и блажено се оригват, имам пред-вид не дюнерджиите, а лапащите отврати-телна "психологическа" книжнина за това как да станете богат, как да си намерите "и умна, и добра жена", как да сте доволни в секса и дори да станете "сексуални атлети, атлетки, жребци и кобилки", туй нещо най-добре ще ви го обясни рускинята Кобилки-на, най-популярната "сексоложка" и "психо-ложка" на родния чалга-сексуален фронт. Вий такива книги нали сте чели, признайте си де, не е толкова срамно: всички така правят, то така се прави в днешно време, откъде-накъде само аз да бъда встрани от людския поток от знаещи накъде отиват хора, които непременно ще се насладят на всички радости на живота?! Да, ама ето, най-популярната писателка за щастието, продала милиони книги и учила на щастие милиони нещастници, се е самоубила: ви-дите ли какво е станало, видите ли докъде се стига като се върви по този път? А сега де, какво да правим в такъв случай?

Не, никой няма да се зачете в се-риозна философска и психологическа книга, имаща отношение към истината по тия всичките човешки и житейски проблеми, които наистина така или иначе вълнуват хората. И причината за това не е, че този род сериозни и стойностни книги били напи-сани, видите ли, на "труден" и "сложен" език и стил, не е тази причината. Защото има сериозни и стойностни и психологически, и философски, и философско-психологически книги, които при това са написани на съвсем човешки, разбираем, понятен, прост, ясен език, стил и маниер даже – такива са моите книги например. Аз от младини се старая и по най-сложните философски теми да се изразявам, било писмено, било говоримо, в лекциите си и в преподаването, напълно ясно, разбираемо, по най-човешки начин. Но ето, моите книги съвсем малко се четат и то по обясними причини: те са оценени от книжарите като "непазарни", по тази причи-на книгите ми даже не стигат до рафтовете на книжарниците, а си стоят непипнати от ръка на книжар, камо ли пък на читател, стоят си непипнати на книжните борси и в складовете. На това нещо аз му викам "па-зарна цензура", при която се излага за про-дан с предимство, именно, на витрините, най-блудкавата, безсъдържателна, пошла, "продаваема" и прочие чалга-"литература", а истински значимото, стойностното, ценно-то бива крито от читателя щото, видите ли, ламтящите за пари книжари са го оценили като "непопулярно", "непазарно", "непрода-ваемо" и прочие. Те и самите книжари са скудоумци и изобщо не четат, те самите даже не са и отваряли книгите ми поради което и не са разбрали, че аз примерно пиша така популярно и разбираемо, че ето, стигна се дотам някакви си там докторанти по философия, възпитани от университетс-ката "строго научна" и доцентска "чалга академичност" (да, и такава си имаме, вий нима се чудите, вий няма смятате, че чалга-та не си е намерила пристан в нашите "ака-демии"?!), ме обявиха най-открито за... "философският Азис", за "пишещият Сашо Роман" и прочие! Щото, видите ли, се отв-ратиха от мен, че аз съм бил пишел така просто, човечно, разбираемо, а според тяхната извратена представа да си фило-соф требвало било да пишеш така, че даже сам себе си да не разбираш – ето това било върхът във писането на философска лите-ратура според вездесъщата доценска на-паст из нашите, с извинение, "академии".

Читателите на блога ми, дето сле-дят редовно публикациите в него, знаят моите диалози с въпросния умен философ-ски докторант, върл поклонник на доцентст-ката ни "чалга-академичност", част от които сега ще излезе в новата книжка на списа-ние ИДЕИ. Прочее, и списание ИДЕИ нима някой го е видял по вестникарските будки, по павилионите на Lafka? Видял го е, ама друг път, няма и да го види: разпространи-

6 телите на периодика решително отказаха да го разпространяват, прибягвайки до същия "аргумент", било "непродаваемо", било "непазарно", нямало до доведе до печалби и пр. Виждате ли как добре пошлостта на-душва кое не е пошло и как овреме и така сръчна го елиминира? Ами как ще допуснат моя книга на витрините или на лавиците на книжарниците или списание ИДЕИ редом, наред с така шарената и бляскава на вън-шен вид жълта чалга-периодика – та нали читателят тогава ще може да сравни и на тази основа да проблесне цялата пошлост на въпросните тъй "модни" и "продаваеми" книги, списания, вестници?! Ами вестник ГРАЖДАНИНЪ, който също издавам от години, нима някой го е видял някога на вестникарска сергия? Няма и да го видите, и той е забранен, и той е арестуван, и той е цензуриран най-ефективно.

Както и да е, на мен думата ми беше за друго, макар и това да не е мало-важно: работата е там, че у нас истинското не се цени, а се ценят само ментетата. И друго ме накара да пиша този текст: за това, че дори и западната "популярна психологи-ческа книжнина" е само търговски продукт за т.н. "масов потребител", който бива зом-биран с идиотщини, с "предписания", с абсолютно неефективни и недействащи "рецепти" за това "как най-ефективно да си оправим живота". А това щяло било да стане, представете си, като използваме "алгоритъма", зададен в тия именно книги за скудоумци, книги за балъци, които без ни-каква полза и смисъл ще си дадат парите - и пак ще си останат съвсем същите нещаст-ници, каквито са били и преди това - дори ще станат още по-големи нещастници, а отчаянието, дето ги гризе в дълбините на душите им, ще се усили, а в един момент ще стане и нетърпимо. В страната, в която най-много се чете този род пошла чалга "приложно-психологическа литература", именно САЩ, самоубийствата били значи-телно повече от убийствата, предполагам и в скандинавските страни, дето също много четат подобни книги, убийствата също са на висота, също не са малко. А ето, дори и в източна Азия, където е съвършено друга култура, тази пошлост е достигнала дотам, че най-прочутата писателка на книги за щастието, съдържащи най-лесни и ефек-тивни рецепти за това как да станем щаст-ливи, си била теглила куршума или си била срязала вените. Или като Р.Уилямс се е обесила с колана, макар че аз лично не си представям как със стягане на колана около собствения врат със собствените си ръце човек може да се самоубие; но ако може, тогава си представете колко голямо трябва да било нещастието и отчаянието на този човек – щом си е отишъл, щом се е разде-лил с живота по този ужасен начин! Прочее, ето нещо, което хвърля допълнителна свет-лина върху трагедията на американския артист, цитирам ето оттук:

Боб Жмуда, комик и дългогодишен приятел на Робин Уилямс, казва, че макар новината за смъртта му да е била шоки-раща за повечето хора, самият той не е бил толкова изненадан. "Робин трудно общуваше извън сцената и дори най-близките му нямаха представа до каква степен беше депресиран. Дори в срещи с приятели си личеше липсата му на соци-ални умения. Това вероятно беше една от причините да се стреми към "живителна-та" сцена. Без нея беше загубен", споделя Жмуда.

Веднага след като Р.Уилямс, Бог да го прости, се самоуби, аз поставих във фейсбук и в блога си едно изследване вър-ху ето този въпрос: Поставяне на казус: защо талантлив, свръхбогат и световно известен човек е способен да се самоу-бие на 63 години?. Отговориха на въпроса ми много хора, в това число можах да про-чета и много интересни, дори задълбочени отговори: виж Дискусия за живота и смъртта, за така потребната ни филосо-фия на живота, без която няма смисъл да се живее. Можете да видите и коментарите под тези публикации, те са с десетки. Обе-щах да напиша есе по тази наистина важна тема, именно на какви основания все пак живеем и как става така, че някои стигат до извода, че няма смисъл да се живее; и не само стигат, ами сами се лишават от живо-та. Колкото по-богати и доволни са хората в едно общество, оказва се, кой знае защо, тия хора сякаш са и по-отчаяни от живота; да, парадоксално е, но тия хора сякаш са и по-нещастни от нас, българите примерно, дето нямаме даже време да мислим за "основанията, поради които си заслужава да живее човекът", щото а се замислим по тия въпроси, има опасност да умрем от глад; тук при нас борбата за съществуване и за жи-вот е направо безпощадно жестока. Освен това сме заети с това как да прецакаме другите да не почнат да живеят по-добре от нас, а това също изпомпва умствената ни енергия, та направо нямаме време да мис-лим за смисъла и основанията, заради които наистина си струва да живее човекът.

Такива работи стават у нас, аз ще пиша по темата и то сериозно ще пиша, ще се постарая да вникна в нея по-дълбоко, философски, пък и ще пиша съвсем ясно, разбираемо, по възможност най-кратко, за да не се измори някой от четене и мислене – и току-виж, да вземе да припадне от по-ложените умствени усилия, пък той самият или неговите близки след това да ме дадат под съд за нанесените от мен щети! Казвам това неслучайно: наскоро една проницател-на директорка ме уволни от курираното от нея учебно заведение на това основание, именно щото в моите часове съм бил съз-давал "напрежение", на учениците ми, види-те ли, им се било налагало да мислят, пък това не било обичайно за тях състояние, чувствали се крайно некомфортно, някои от

тях й се били оплакали писмено, че ги тор-мозя да мислят, и ето, за да се избегне тази аномалия в родното ни образование въп-росната директорка ме уволни на основани-ето или квалификацията "негоден за систе-мата"! Не, не се шегувам, това не е фантас-тика, това и истински случай, така се случи в живота, реално, това не е плод на някакво извратено творческо въображение! Добре дошли в България, доброутро, такива рабо-ти стават у нас, вий вече посъбудихте ли: я какво прекрасно утро се е отворило?!

Хубав ден! Вече слънцето грейна, а аз написах традиционния си текст за бло-га. Дежурните оплювачи по блог вече точат перата си и събират обилни плюнки и храч-ки, с които да ме заплюят веднага щом натиска бутона "Публикувай" на този пос-тинг. Да не ги лишавам тия нещастници от това удоволствие, нека да плюят, щом това толкова им харесва. Бъдете здрави! Бъдете щастливи! Но по свой начин бъдете щаст-ливи, а не като следвате предписанията на скудоумните "популярни психологически четива" за малоумници, които са по бляска-вите витрини на книжарниците. Там е оча-рователното в този наш живот, че той е наше собствено творение, порождение и произведение. По рецепти не може да се живее, камо ли пък щастливо, а се живее скучно, безсмислено, сиво – както живеят нещастниците в комуните, в това число и в "индивидуалистичните социалки" на масо-вата обезличаваща ни и комерсиална "кул-тура", на която сме съвременници. И чиито мръсен поток ни залива отвсякъде...

Днешната масова потребителска и изцяло комерсиална "култура на живот" прави нужното да ви превърне в кухи зомби-та, в безволеви кукли на конци, в безлични-ци, дето нищичко не разбират понеже са си загубили свободата и затова нямат власт над собствения си живот. Тоест тази "култу-ра" бълва пълни нещастници, "серийно произвеждани човечета", в чиито души е кухо, празно, дето кънти, дето няма нищо. Нещо в душата ви ще има само ако не сте го взели назаем от някъде, не сте си го купили, не сте го погълнали както се поглъ-ща "хапче за щастие" или, да речем, бургер от Макдоналдс, а се е родило там само, вие сам някак сте го породил, вие сам сте се грижил за него, вие сам сте го отгледал, вие сам сте го и "заченал", сиреч, сътворил сте го – поради което то е и изцяло ваше, лич-но, собствено, неповторимо индивидуално и пр.

Не допускайте душите ви да станат нещо като боклукчийски кошчета; аз ето това казвам често на учениците си. А въве-дете ред в тях, изхвърлете отпадъците на масовата култура, дето са се наместили там, зарежете медиите, дето ви поливат с какви ли не гнусотии, мислете сам, търсете сам истината, дето ви е потребна, правете нужното тя в един прекрасен ден да се роди в душата ви! И ето тогава вече ще бъдете

7 нов човек, истински човек, жив човек. И дори, представете си, истински щастлив човек. А дотогава, уви, само външно ще приличате на хора. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна и свободна личност, нещото, което при толкова много хора не се случва никога и изобщо. Не допускайте това да стане и при вас! Не допускайте да станете и вие безли-чен "сериен номер" на масовата обезлича-ваща система!

Борете се всеки ден срещу тази грозна и страшна възможност! Успех ви желая, драги ми български почитатели на врачките, на Бойко, на четивата за лесен живот, на бай ви Вучков, на кръшната чалга, която не върви без постоянно щракане с пръсти, скъпи ми почитатели на кючеците, на тъй възхитителния Слави, на "чудесната ни образователна система", на... не мога да изброя всичките, да ме прощават пропусна-тите наши институции, "звезди" и кумири на тълпата! До скоро! Бъдете здрави – още веднъж да ви пожелая това! А здрави ще сте само ако ви е здрав духът: без дух, без здрав дух нищо здраво няма и не може да има. Самата здравина е духът – ето с това и ще завърша. Който разбрал, разбрал – на другите аз не мога да помогна. Само те могат да сторят това...

ИМА ЛИ БАЛЪЦИ? НАМИРАТ СЕ, НАЛИ? БРАВОС! ВАЖНОТО Е ДА ДОИМ БАЛЪ-ЦИТЕ! А БАЛЪЦИ У НАС БОЛ: НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШАТ. УСПЕХИ ВИ ЖЕЛАЯ!

Някакъв млад човек ме трогна с ето това прочувствено съобщение във фейсбук:

Приятели! Благодаря ви за подк-репата! Ако все още някой не е взел БЕЗ-ПЛАТНОТО обучение, което създадох за вас, нека го направи в линка отдолу!!!

Аз обичам да чета безплатни кни-ги, моите книги, книгите, които аз самият съм написал, са все безплатни и са сложени за ползване онлайн (аз затуй най-вече не мога да си продам хартиените им издания, ако не броим пазарната цензура и аресту-ването им в складовете и борсите заради нея?!), при това обичам да насърчавам младите автори, затова и натиснах линка. Получих малко откъсче от книгата, което отдолу свършваше с ето това умилително съобщение:

Добре, колко струва тази книга? (Колко струва "безплатната" книга ли?! Бел. е моя, А.Г.)

Книгата е в електронен формат (PDF). Подобни книги с подобна информа-ция в България са малко. Тази информация ми струва на мен лично няколко хиляди долара. (Леле, сума ти пари е похарчил този човек да напише тази книга! Аз пък си пиша книгите съвсем без пари, ей-така, изваждам ги от душата си! Бел. моя, А.Г.) Също така ми отне една година. Ти освен, че ще си спестиш времето, ще платиш за нея само 27.99 лева. (Да не връзваме кусур за направилно поставените запетайки, то вече самите учителки по български език бъркат къде се поставят проклетите запетайки, та този млад писател ли ще им знае точното място?! А иначе цената като за електронно издание и възголемич-ка, пък нали и беше безплатна, мама му стара! Бел. моя, А.Г.)

Ако ти се струва много, помисли за думите на Браян Трейси: „Всеки долар инвестиран в продукт за личностно развитие се възвръща поне 30 пъти“! (Много умна мисъл е казал тоя Трейси, на път съм вече да се убедя и да си купя книгата, която младежът е писал цяла година и е инвес-тирал в нея сума ти хиляди долари! Бел. моя, А.Г.)

Помислих малко, решавах извест-но време дали мога да се лиша от тия пари, и то за едно електронно издание, мислих, мислих, пък в един момент ми се откри една истина; ето, опитах се да я формулирам ясно, ето какво се получи, което веднага написах на тъй умния млад автор; написах му ето тия прочувствени думи:

О, мерси, това е трик, така ли? Ня-ма да си купя книгата. Върви ли по този начин бизнесът? Има ли балъци? Намират се, нали? Бравос! Важното е да доим балъ-ците! А балъци у нас бол. Никога няма да свършат. Успехи ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров ПОСТСКРИПТУМ: Позволете ми да запазя в тайна името на този млад и тъй пробивен човек. Да не му развалям бизнеса, да не го излагам, е рече някоя, че от завист и от други такива подли чувства го правя. Нека да продължи да тероризира балъците, може пък и на тях да просветне в един момент истината. може пък и те да се преродят и да престанат да са повече балъци. как ще го постигнат ако сами не го преживеят? Тъй че този човек върши полезна работа: помага на балъците. А иначе книгата му е умна. Малко прочетох от нея, е, не ме впечатли толкоз, но се старае момчето. И е важното, че постоянно повтаря, че знаел как се били правели пари. Аз пък не зная и затова така се развълнувах, таман да науча, и ето, той ми поиска 30 лева! Уф, май заради тия 30 лева, дето не ми се дават, ще си остана все беден? Дали да не зема да ги пожертвам и да ги отгладувам тия пари, пък като стана богат и щастлив, ще се се смея над сегаш-ните си терзания? Какво мислите, дали

няма да се мина като обявих този млад автор за мошеник, а пък себе си представих като "разбиращ всичко"? Майчице, на моите години не мога да се оправя с тия пробле-ми, а как ли младите ги решават? Блазе на тоя млад човек, авторът де, че е разгадал всичките загадки на тия години! Как му завиждам само! Ох, как му завиждам, тъй да се рече!

СНИМКА, ПОСТАВЕНА НА СТРАНИЦАТА НА "НАПРАВИ ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИ-ЩЕ"

Страницата на тази група във Фейсбук. Да им пожелаем успех! Ний, плов-дивчаните, дето ще правим демократично училище, кога ще се съберем пак? Да не се мотаем, ами да се активизираме, няма да се излагаме да изоставаме толкова много зад софиянците!

THE BEST ROBIN WILLIAMS MOMENTS

ВИДЕО

Robin Williams, the beloved comedian and Oscar-winning actor, is dead at 63. Here's a look back at his greatest moments. Светът скърби за загубата на Робин Уилямс

ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ-ФИЛОСОФ, В КОЕ-ТО ОБСЪЖДАМ ВСЕКИДНЕВНИЯ ЖИВОТ, ТЕКУЩАТА ПОЛИТИКА, ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БОГА И ДРУГИ ТАКИВА ВСЕ ВАЖНИ ВЪПРОСИ

понеделник, 18 август 2014 г.

Мой много близък приятел, с кого-то не се бяхме срещали отдавна и дори не си бяхме писали, ми отговори на кратка моя бележчица, в която го попитах как е, какво

8 прави, здрав ли е и пр. Той ми отвърна с голямо писмо, което тук не ща да публику-вам, щото нямам съгласието му. Но своя отговор поне мога да публикувам. Ето го, вземете предвид, че този човек се знаем отдавна, от много отдавна, доста сме били близки, и той е философ, та затова така си пишем, стига да имаме време:

Здравей, С., скъпи приятелю, рад-вам се, че ми отговори! Бях се уплашил с нещо да не съм те обидил с нещо без да зная това, сега вече съм съвсем спокоен!

Радвам се, че си здрав, така да бъде и занапред! И аз горе-долу бивам със здравето, само дето ме малко поуволниха, та сега съм без работа. И се занимавам със съдилища. Една върла фенка на Боко, дето нашият общ познат Сергей Игнатов когато беше министър я тури за директорка на моето бивше училище, ме уволни – и така тя изпълни политическата поръчка да ме ликвидира, щото аз винаги съм критикувал остро кумира й. Е, уволни ме, ама аз пак го критикувам! :-) Трудно ще ме уплашат. Трудно ще ме принудят таваришчите мили-ционери да мълча. Познаваш ме добре. Е, най-много да ми вземат здравето, най-много да ме убият, но то всички все някога нали ще мрем? Никой няма да живее вечно на тази земя, по-добре тогава човек да умре без да се е принизил да лази но колене пред мерзавците, дето ни управляват. Аз така мисля де. От мен мекотело не става. Пустият ми гръбнак ме държи все още съв-сем прав.

Прав си обаче, че загубих сума ти сили за водене на тия войни с бюрокрация-та, те не че са безсмислени, но си погубих огромна енергия, която можеше да използ-вам за други цели. Примерно да напиша някоя и друга книга. А сега от три години нищичко свястно не мога да напиша. Про-пиляха ми тия нещастници и времето, и силите. Е, станах борец за ново образова-ние, много неща научих в тази област, на-писах две-три книги за образованието, това също не е без смисъл или значение. Абе човек трябва да се бори според мен, да не допуска да стане страхливец или мижитур-ка. Ако за да бъда на работа и да имам пари ми се наложи да платя тая цена, аз не бих се съгласил. По-добре да умра от глад, но до такова падение не бих стигнал...

С., приятелю, не пиша срещу Ру-сия, а срещу нейния император, именно

срещу таваришч Путин, има разлика. Путин е едно, Русия е друго. Аз срещу Русия като Русия нямам нищо напротив, даже обичам тази страна, културата й, е, много неща от манталитета на масовия руснак не обичам, ти добре знаеш това, говорили сме безброй пъти, ала ценя безкрайно високата руска култура. Но кагебиста Путин и неговата безумна имперска политика не мога да харесвам. Затуй пиша срещу Путин и пути-низма, още повече че те са много опасни и за нас, българите. И нам ще сторят същото, което сториха на Украйна, даже ще бъдат още по-жестоки. Тия милост не знаят. И от добро не разбират.

Е, ще си счупят главите. Добре че я има Америка, иначе отдавна руската меч-ка да ни беше лапнала. Добре че тоя "Сата-на" Костов ни натика в Европейския съюз и в НАТО, иначе сега децата и внучетата ни щяха да маршируват, да се наричат и те "путинчета" (така вече наричали децата в Русия!), и щяха да пеят песнички в прослава на "добрия чичко Путин" – както навремето пееха за "добрия чичко Ленин". За това, което тоя "злодей" Костов направи за Бъл-гария, той заслужава навеки да бъде плют, даже плюенето му е малко, иска се куршум, нали така? Какво мисли за това нещо ръко-водството на чекистката мафия, вярвам, ти си не по-малко информиран от мен, нали така?

А иначе с Бога се старая да съм в добри отношения. Не вярвам Бог да ми се разгневи за това, че не уважавам импера-тор-таваришча Путин, убеден съм, че Путин не изглежда добре и в Божиите очи. С Бог, разбира се, не мога да се смятам за "равно-поставен", но пък го обичам както човек обича баща си – и дори повече от това, щото без Бог нищо нямаше да има. Но това е голяма тема, да не я зачеваме сега!

Всичко добро, приятелю! Радвам те, че те има! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

МАФИОТСКИЯТ КЛАН "ПУТИН" ПРОЛИВА КРЪВТА НА УКРАИНЦИТЕ ЗА ДА СИ ОТ-ВОЮВА "БИЗНЕСА"

Съветвам ви, препоръчвам да про-четете тази статия непременно, в нея има много важна информация: Вторжение Рос-

сии в Украину и убийство украинцев: ничего личного, только бизнес

Военное вторжение РФ в Украину, террористические атаки, захваты целых городов, похищение, пытки и убийства укра-инских граждан имеет, прежде всего, оче-видную экономическую подоплеку. По сути, клан Путина «отжимает» свой бизнес в Украине – вместе с нашей страной и людь-ми.

Промышленность Донбасса — а это до 20% всего промпроизводства Укра-ины — стала российской в два этапа:

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ДИСКРИМИНИРАТ ЕДНО ОТ МАЛКОТО ОСТАНАЛИ СВЕСТНИ ПРЕДАВАНИЯ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ, СРАМОТА!

И аз смятам, че часът на излъчва-не на придаването Часът на Милен Цвет-ков е крайно неподходящ. Това означава да загуби аудиторията си, също и влиянието си. Имаше едно свястно предаване и то беше натикано там, където ще загине. Кон-куренция на Слави ли да прави? Та той си е загинал и без конкуренция?! Дали да не следва да се направи подписка до ръковод-ството на Нова ТВ с искане да сложат попу-лярното предаване на нормално място?! Аз съм ЗА!

Ценностите на Клуб НЕЩОТО

Фейсбук-страницата на Клуб НЕЩОТО Групата Направи демократично училище в Пловдив

ПУБЛИКАЦИЯ В АГЕНЦИЯ БЛИЦ И ВЪВ В-К МАРИЦА ЗА МОЕТО СЪДЕБНО ДЕЛО СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

9

Учител съди шефовете си, изкарали го луд Автор: Екип на Марица

Учител инвалид от Пловдив е за-вел дело в Районния съд срещу директорка, помощник-директорка и завеждаща канце-ларията на местна гимназия за клевета и обида, съобщи БЛИЦ. Ангел Грънчаров е учител по философия и има 60% инвалид-ност заради кардиологично заболяване, болест на белия дроб и щитовидната жлеза. В началото на 2014 г. трябвало да се яви пред ТЕЛК за удължаване срока на инва-лидност.

Миналия април учителят паднал, ударил си главата и трябвало да бъде опе-риран, след което бил в 8-месечен отпуск по болест. Един от документите му пред ТЕЛК бил характеристиката му на учител от рабо-тодателя му.

Там на ръка била вписана „допъл-нителна информация” от осигурителя, в която преподавателят буквално бил обявен за психично болен. Това е записано в част-ната му тъжба до Районния съд, която Грънчаров е публикувал в своя блог huma-nus-fen.blogspot.com.

В допълнителната информация на ръка било записано, че „поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява за-дължителната си годишна минимална пре-подавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръковод-ство като трудоустроен”.

Веднага след това от ТЕЛК насо-чили учителя към специализирана комисия за психични заболявания. „Преживях тежко чувство на срам и възмущение заради тол-кова несправедливата обида: в официален служебен документ да бъда определян като „психически болен човек”, пише още в жал-бата до съда.

Вследствие на преживения срам получил криза със сърцето, а докато изчис-ти името си, че не е психично болен, бил гледан със съжаление и от колегите си на работното му място. Писал жалби до минис-

търа на образованието и до омбудсмана, до синдикалната организация, като искал ди-ректорката да оттегли характеристиката. Това не се случило, а междувременно ми-нал през ТЕЛК за психични заболявания, откъдето констатирали, че той е психично здрав. ЗАБЕЛЕЖКА: Тази публикация е дословно повторение на публикация в агенция БЛИЦ под заглавие: Инвалид съди директорка за тормоз и клевета, изкарали го психич-но болен

УСПЕНИЕ НА СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ – ПОКРОВИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ И НА БЪЛГАРИЯ

понеделник, 18 август 2014 г.

От страницата на Петко Симеонов

РАЗБИРАНЕТО МИ ЗА ТОЧНИЯ СМИСЪЛ НА ЗАПОЧВАЩИЯ УТРЕ СЪДЕБЕН ПРО-ЦЕС СРЕЩУ ГРОЗНАТА КЛЕВЕТА, КОЯТО ЕДНА ДИРЕКТОРКА СИ ПОЗВОЛИ ДА ХВЪРЛИ СРЕЩУ ЕДИН УЧИТЕЛ ПО ФИ-ЛОСОФИЯ

Вчера, след дълго разтакаване (титулярният съдия по моето съдебно дяло срещу отправената по мой адрес грозна клевета отсъстваше известно време, замес-тващият го реши моето искане за достъп до писмените "доказателства" на другата стра-на, на страната на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, на ответницата, да бъде разгле-дано от титуляра като се върне), та ето, едва вчера, в късния следобед, след доста чакане около съда в горещината, най-сетне получих "ей-такавата" мистична до този момент папка, съдържаща всички ония писания срещу мен, дето бяха сътворени от администрацията на ПГЕЕ-Пловдив през

последните няколко години. До този момент огромната част от тия документи бяха най-старателно крити, примерно, т.н. "разгромни писма на колектива" срещу мен, под които колегите ми бяха принуждавани да се под-писват под страх от неизбежна репресия, вече са пред мен, те са доста любопитни и за четене, и за коментиране.

Тук обаче възниква един важен ка-зус, за който аз реших да се консултирам с адвоката си, щото ми се ще да бъдем пре-цизни: делото още не е насрочено, дали е допустимо преди да започне съдебното дирене на истината обществеността да бъ-де запозната поне с най-фрапиращите при-мери за този род административна и комп-роматна книжнина, чрез която беше решена съдбата на един български учител като мен? Който, както знаете, на основата на тия именно "доказателства", "основания" и "аргументи", съчинени от усърдната адми-нистрация, биде жигосан като "пълен нека-дърник", беше изритан по най-грозен начин от образователната система, и то по един крайно унизителен параграф от закона, именно "несправяне с работата поради пъл-на неспособност да бъде учител" (!!!), това е "мотивацията" на така влюбената в мен и в моите методи на преподаване администра-ция, а пък изхвърлянето ми от системата по този начин ми гарантира доживотно, пожиз-нено пребиваване извън нея: нима някой друг директор ще ме вземе на работа с тази тъй "ласкава" характеристика, която обиде-ната ми за кой знае защо администраторка биде така добра да ми даде?! Ето защо за мен това съдебно дело, особено второто, с което искам съдът да отмени екстравагант-ната заповед за моето уволнение, има един съдбовен смисъл: аз съм длъжен да защитя делото на живота си, щото на българското образование отдадох целия си живот, аз до този момент друго не съм работил, повече от 30 години бях преподавател по филосо-фия, и в училище, и в университета. А сега съм обявен, за първи път в живота си, за "пълен некадърник", на мен, не крия, много ми е любопитно как ще възприеме една такава квалификация българският съд.

Та значи съм преизпълнен с най-горещо изследователско любопитство, явно и по този процес ще стане една чудесна книга, темата е прекалено вълнуваща и интригуваща, нищо чудно да се получи и

10 нещо като административен роман, този нов жанр ний с директорката-литераторка с несъмнени художествени дарования и тъй ярко творческо въображение вече го изоб-ретихме, сега остава въпросната художест-вена форма да я изпълним, както казват литераторите, с най-ярко естетическо, жиз-нено, реалистично и прочие съдържание. Случи се, че и адвокатът ми е добре пишещ човек, в което аз виждам пръст на съдбата, намеса на висшите сили, нека да се изразя така. Аз неговите писма до този момент не ги публикувам, ала старателно ги пазя, един ден, живот и здраве да е, като спечелим дялото, ще отдадем длъжното и на литера-турата, като ще оформим заедно и тази книга, трактуваща едно съдебно дяло, което има всички шансове да стане достоен съ-перник на Сократовото, а нищо чудно и да го надмине. Примерно какво пречи по време на дялото, да пази Господ, мен да ме спо-лети някой инфаркт или инсулт и по този начин и аз да се обезсмъртя, щото явно не може да има съдебно дело срещу философ, което да не свършва със смъртта на фило-софа, изглежда това е традиция. Ще видим какво немилостивата съдба е измислила и ни е приготвила по случая, нека да бъдем търпеливи, ще разберем скоро това.

А ето сега какво ми се наложи да напиша на моя адвокат, поисках му един съвет, пък и дадох своето тълкуване за смисъла на започващия утре исторически съдебен процес, който ще протече в две фази, първата е утрешното дяло, което моя милост заведе за клевета, щото тъй добра-та администрация благоволи, преди да ме уволни, да ми даде диагноза "нервно-психи-ческо разстройство", а пък като не можа да ме уволни поради тази въпросна предпола-гаема "лудост" (компетентните медицински органи отхвърлиха аматьорската директорс-ка "диагноза"), тогава вече се наложи да бъде скалъпено и моето уволнение по още по-абсурден "мотив", именно, "пълна негод-ност" за системата, "абсолютна некадър-ност", "не става за учител" и пр. Е, бях увол-нен, той войнствено настроената директор-ка изживя своите минути слава за това, че успя да изрита "злодея Грънчаров", дето нарушаваше комуналната идилия в учили-щето, ала сега трябва да защити волунта-ристичното си решение пред българския съд, аз й дадох тази възможност. А ето след тази "пледоария" и текста на въпросното моето писмо до адвоката ми; моя милост се изживява на моменти като нереализирал се адвокат, щото навремето, на младини, не крия, в един период исках да уча право, явно още тогава ме е вълнувала професия-та, свързана така тясно със защитата на истината; е, не станах юрист, българското правосъдие загуби една своя ярка, тъй да се рече, фигура, но пък за сметка на това станах философ, поне философията биде облагодетелствана несъмнено (това е шега, за да ядосам дежурните си оплювачи: шоуто

требе да върви!), но тия професии, свърза-ни с правото и с философията, се родят, това поне е точно така – макар че не се знае от мнозинството, от народа:

Здравей, уважаеми г-н И., Искам да те попитам нещо: а да

публикувам някой от тия документи в пълен вид имам ли право, дали няма да бъде нарушение, дали не е подсъдно и дали, накрая, няма да е вредно за дялото – как мислиш? Искам да публикувам някои доку-менти в блога си (като махна, разбира се, разните лични данни, съдържащи се там), щото ми се ще обществото непосредствено да види и да прецени що за личности са тия, дето са ги писали – и що за морал те имат. Досега аз само писах открито какво въпрос-ните администратори правят, хората знаеха за случващото се единствено по моите описания, а другата страна мълчеше, не вземаше думата в предлагания от мен дебат, тя не пожела да се защити, демонст-рирайки тъй умилително антидемократич-ния си манталитет: демократично настрое-ните хора не мълчат, а дебатират най-живо – щото грандоманското презрително мълча-ние всъщност е крещящо незачитане на правото на другата страна да има позиция, то е израз и на подценяване, на неуважение на позицията й. Вместо да излезе в публи-чен и открит дебат тази друга страна (адми-нистраторите, директорката и инспекторка-та, чиновниците в РИО, дето ги подкрепят, пък и от Министерството) най-упорито мъл-чеше, а пък в това време директорката всекидневно произвеждаше и неуморно трупаше компромати срещу мен в папката си; трупаше ги за да си създаде "основания" за така въжделената от нея разправа с мен. Тя неслучайно криеше повечето от тия документи до този момент; е, разправи се, уволни ме, сега вече благодарение на съда аз имам най-сетне достъп до нейните тъй мистични до този момент компромати. Хо-рата, читателите на блога ми знаят до този момент само по моите думи какво е прави-ла, резонно е някои да са си мислили, че аз може би съм си съчинявал някои неща, щото те наистина са крайно невероятни, звучат направо абсурдистки, невъзможни са за случване, въпреки че, уви, наистина се случваха; да, обаче ето сега имам вече доказателствата, че е било точно така, както съм писал – защо пък да не се възползвам от тях?

Интересното е, че директорката си мисли, че тия доказателства подкрепят нейната теза, а то фактически става точно наопаки, обратното, те рекушират и влизат в прекрасна и логична система с моята теза. Всяка дума в писаните от директорката "констативни протоколи" е изпълнена с нескривана ненавист към мен, всяка дума е предубедена, е плод на неверно възприятие – и в очите (пък и в ушите) на непредубеде-ния човек звучи съвсем иначе, не както си е

представяла авторката на тия тъй стара-телно писани и трупани компромати срещу мен. (Няма художествено майсторство, пък дори насреща ни да стои самият Шекспир или Достоевски, примерно, което да успее бялото да изобрази като съвсем черно, а пък черното като бяло; истината да предс-тави като лъжа, а пък лъжата – като истина; колкото и да се стараят някои таланти в тази посока, това няма как да им се удаде: тук пълният произвол е немислим, е невъз-можен!) И така компроматите вместо да са срещу мен, както си е мислила създателка-та им, се стоварват върху главата на автор-ката си: творението по принцип винаги се обръща срещу твореца, но тук сгромоляс-ването е направо покъртително! Който дръзне да изпусне от бутилката зли духове, рискува след това тия духове да станат неудържими и нему също да навредят. Но той вече си е поел риска – и трябва да има добрината да обере и последиците. Всички-те до една. Ще му се наложи да изпие гор-чивата чаша. Така е справедливо да стане: животът в крайна сметка поставя всяко нещо на точното му място.

Тия неща според мен показват и демонстрират по най-убедителен начин несъкрушимата мощ на истината, която винаги излиза наяве – въпреки всички ста-рания на душителите й. Лъжата временно може да печели привърженици, но накрая побеждава и тържествува само истината. Това е неоспоримо принципно положение, свързано със същината на самата истина. И с естеството на самия живот – какъвто той е за човека. (Аз точно това съм преподавал на учениците в моите "изцяло неправилни" уроци по философия, които директорката, няма начин, неизбежно възприе така нега-тивно и се постара да опише в най-черни краски; а причината е, че нейните и моите ценности се разминават коренно и принцип-но – поради което са неизбежни и размина-ванията в нейните възприятия, сравнени с моите.) И нашият съдебен процес, вярвам в това, ще илюстрира верността на тези принципни положения. А в съдилищата, както е известно, единствено интересна е тъкмо истината, те затова и съществуват, те са инструмент за постигането й.

Дано и в България това е така, но то и от нас зависи за да стане, за да бъде така. Като се борим и подпомагаме истината да си пробие път, ние в същото време пома-гаме и съдебната ни система да почне да работи подобаващо. В случая си изпълня-ваме гражданския дълг. Един добре функ-циониращ съд, какъвто е съдът в действи-телни демокрации като САЩ, Англия, Фран-ция и пр., е станал такъв не поради клима-тичните особености на тия страни, а щото хората са направили нужното тази институ-ция да работи подобаващо – и да си изпъл-нява своето тъй възвишено предназначе-ние. И ний, българите, трябва да си изпъл-ним дълга в тази посока – за да имаме

11 действително работещо правосъдие, слу-жещо на истината и на справедливостта. И да служи на добрите човеци – за да могат да се защитят от агресията на лошите, на злосторниците. Едва тогава и демокрацията ни ще почне да става същинска демокра-ция, а не както е сега, да е само видимост на демокрация.

А пък ето, чрез решаването на на-шия казус, свързан с това, че системата в образованието по най-крещящ начин е недемократична, авторитарна, казармена, деморализирана и прочие, не само ще помогнем на правосъдието да си изпълни дълга, но ще съдействаме за демократиза-цията на отношенията и в образователната сфера на живота, която си има своето голя-мо значение. От образованието, от възпита-нието на младите тръгва всичко в едно общество. Престъпление е тъкмо там неща-та да си стоят така забатачени от десетиле-тия, а пък ние, гражданите, да нехаем. Да, това е едно от най-непростимите престъп-ления, които допуснахме да направим – щото, като си мълчим, ние гражданите фак-тически съучастваме в това престъпление! Прощавай, че се разфилософствах толкова, но ми се прищя да кажа как аз виждам сми-съла на този съдебен процес. А уж исках само с две изречения да те запитам дали по твое виждане мога да публикувам някой от тия документи в знаменитата и тъй мистич-на доскоро "ей-такава папка", така стара-телно крита от мен досега, до вчера. Е, сега тя вече най-накрая е в ръцете ми.

Снощи четох до късно и, честно да си призная, се погнусих изцяло от погълна-тата душевна скверн, мерзост и гнус. Легнах да спя, но от преживяното напрежение дълго не можах да заспя. Унасях се, сякаш в кошмари, спомнях си, в съзнанието ми почнаха да плуват образите, свързани с ония реални събития, които бяха така прев-ратно отразени в тия администраторски напъни за писане. По някое време съм заспал, но съм спал не повече от час или два. То вече беше дошла сутринта, аз вина-ги ставам в пет часа, за да попиша. Като станах залитнах, усетих, че сърцето ми бие бясно, от напрежението и безсънието, гор-кото, отново се беше пак повредило! Днес ще ходя на лекар за да не стане някаква беля – с пръст не мога да усетя си пулса, толкова е ускорен. Ще видим какво ще ста-не, то ще се разбере. А утре е откриването на съдебното дяло. Дано се оправя, щото ми се ще непременно да участвам в първо-то заседание на съда.

Хубав ден ти желая! С поздрав: Ангел Грънчаров

НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪЩИНСКИ СМИСЛЕ-НОТО ОБРАЗОВАНИЕ

вторник, 19 август 2014 г.

Humanity is man’s mind and righteousness is man’s path. Pity the man who abandons the path and does not follow it, and who has lost his heart and does not know how to recover it. When people’s dogs and fowls are lost, they go to look for them, and yet, when they have lost their hearts, they do not go to look for them. The way of learning is none other than finding the lost mind.

(Mencius)

To educate a man in mind and not in

morals is to educate a menace to society. (Theodore Roosevelt)

Love is the only teacher for the heart.

If it does not make us wonder, if its a sword hanging on our head, education has not achieved its purpose.

(Sabia Saba)

That can go either way you can not control your heart with you brain and love doesn't come with instruction that you brain can consume.

(Matt N Ann Crawford)

It is the mark of an educated mind to be able to entertain a thought without accepting.

(Also Aristotle) We can full our minds with every

knowledge we have, but without wisdom we will never understand the meaning of it, if we don't search to feel the importance of it, to

educate our hearts is not easy, there is the core of everything that is good!

(Susan Nagel-alcario)

ПОСЛЕСЛОВ: Ако някой умее и желае да ги преведе на български тия мисли, ще му бъда благодарен! Ще ми се да бъдат пре-ведени добре, затова не щя да предлагам моя некадърен превод... Иначе ето източ-ника, където намерих тези мисли.

РАЗГАДАВАНЕТО НА ЗАГАДКАТА НА ВЛАСТТА ХВЪРЛЯ ОБИЛНА СВЕТЛИНА ВЪРХУ ФЕНОМЕНА НА ПРЕКОМЕРНАНА ПОЛИТИЧЕСКА БАБАИТЩИНА

Вчера най-внимателно изгледах интервюто на премиера Оре... пардон, щях да се объркам, да, на премиера Близнашки. Щеше ми се да успея да почувствам как се чувства този човек след като вече е на власт, понеже силно ме вълнува този въп-рос: а как влияе властта на хората, на тех-ните съзнания?

Е, открих нещо, не знам вие дали сте го усетили: установих, че г-н Близнашки е изключително много възбуден, говореше разпалено, с такава жар аз лично не го бях виждал да говори до този момент, което ми дава основание да заключа, че властта доста силно му е повлияла, сиреч, потвърди се моята отдавнашна теза, че властта дейс-тва на непривикналия човек подобно на наркотик. Това установих. Опиянява се съзнанието на такъв човек, предполагам от усещането за мощ, такива хора са като пияни, това ясно си личеше в говоренето на "премиера на протестиращите граждани", наричам го така без капчица ирония, напро-тив, съвсем сериозно го наричам така. На-къде ще избие това опиянение вече зависи от моралната сила на човека, когото го е сполетяла властта и съпровождащото я усещане за мощ.

Ако дадена личност няма здрави морални устои, това усещане избива обик-новено в правенето на сума ти щуротии, каквито прави и опияненият не от власт, а, да речем, от ракия, от шльокавица: тогава той прави разни простотии, от които като отрезнее, вероятно, ще се срамува. Давам си сега сметка защо Боко се държи като пръв пич на републиката, стана ми ясна загадката за неговата прекомерна бабаит-щина.

12 Е, възможни са и редки случаи, ко-

гато дадена личност има по-здрави морални устои и властта не й повлиява в отрицател-на насока, напротив, ентусиазира я за пра-венето на нещо голямо и добро. Така се държа на власт Иван Костов, примерно. Да се държат по този начин силна предпостав-ка имат монарсите, тъй като при тях властта не е предмет на коварни въжделения, а е необходимост, е предопределеност, е съд-ба, сиреч, става нещо като занаят. Английс-ката кралица затова е така спокойна като си упражнява по такъв бляскав начин прерога-тивите, пълномощията.

Докато нашите президенти се из-лагат кой колкото може, и даже дваж повече от това, сиреч, надминават самите себе си в способността си да се излагат. Изключение не прави нито един. Както и да е. Разбирам ги. Човешко е. Знам какво говоря. При това го говоря и от опит. Аз на млади години бях кмет, усетих тази тръпка на властта, отвра-тих се и до този момент вече не ща да ста-вам властник.

Други пък, веднъж докоснали се до власт или само помирисали я, биват обхва-нати от страшна и ненаситна лакомия за власт. Гледайте го сега какво прави Боко, готов е да се бие в ръкопашен бой с всеки, който се усъмни в способността му още един път да се докопа до властта. Иска да се орезили колкото може човекът, това е разбираемо.

Една свиня като се оцапа в кална-та локва, след това с остен да я ръгаш, пак ще иска да си завре муцуната в нея и да се овъргаля цялата. Това това е кеф, сравним само със сексуалния. Такива ми ти работи... човешка психология. Човешка ли рекох? :-) Метафора употребих, вий разбирате, че се шегувам, предполагам...

ДА ЗАПАЗИМ ТОВА ЗА ИСТОРИЯТА, ПЪК НЕКА ДА ГО ИМАМЕ И КАТО ДОКУМЕНТ, СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПРЕД СЪДА!

МНОГО ОТ ДИРЕКТОРИТЕ НА УЧИЛИЩА В СТРАНАТА СА БИЛИ АГЕНТИ НА ДС

НАШЕСТВИЕ НА АГЕНТИ НА КОМУНИС-ТИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ НА ДИРЕКТОРСКИ ПОСТОВЕ В УЧИЛИЩАТА В СТРАНАТА

Написано от Христо Христов

Агентите на комунистическите то-талитарни служби не са пропуснали да се настанят на директорски места в различни средни училища в страната | Фотограф: Христо Христов.

Общо 117 директори и зам.-дирек-тори на средни училища в страната са сът-рудници на Държавна сигурност и Разузна-вателното управление на Генералния щаб на БНА. Това стана известно днес, след като комисията по досиетата обяви провер-ката на директорите и заместник-директори-те на училища по Закона за народната просвета (решение №2-259 от 20 ноември 2013 г.).

Проверката е обхванала общо 7937 лица, които са заемали или заемат постове директори или зам.-директори средни училища в периода 2004-2013 г. Според закона за досиетата хората, заема-ща тези длъжности, подлежат на задължи-телна проверка за принадлежност към ко-мунистическите тайни служби (чл. 3, ал. 2, т. 3 от закона). В 22 областни града има най-малко един зам.-директор или директор на училище, който е с агентурно минало. След сътрудниците преобладават агентите, но има някои щатни служители от Шесто уп-равление на ДС за борба с идеологическата диверсия или от Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО), които също заемат директорски и зам.-директорски постове.

Най-много са директори и зам.-директори с досиета в София – 14 и Плов-див – 7. С по 3-ма агенти са областните градове Велико Търново, Пазарджик, Сли-вен и Добрич. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ИЗПАДНАХ В ТЕЖКА СЪРДЕЧНА КРИЗА ЗАРАДИ МИСТИЧНАТА "ЕЙ-ТАКАВА" ПАПКА С "ДОКАЗАТЕЛСТВА" НА ОТВЕТ-НИЦАТА ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА КЛЕ-ВЕТА

За днес в 16.00 часа е насрочено съдебното дяло за клевета, което по моя тъжба беше заведено срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Аз за това дяло нямам адвокат, ще се защища-вам най-вероятно сам – не защото желая да

се правя на някакъв позакъснял Сократ, а по други, съвсем прозаични причини: нямам пари, безработен съм, а трябва някак и да се живее покрай другото. Е, ползвам съве-тите на няколко адвокати, но нямам толкова пари че да им плащам за цялостно водене на делото, а плащам само за консултациите им. Знам, че е рискована тази работа, дяло-то е "щекотливо", а някои адвокати, и то много опитни, направо в очите ми нарекоха "проклети" този род дела. Ето какво написах тази сутрин на един такъв адвокат, който ми дава консултации по това дяло; вчера за тази цел му дадох "ей-такавата" папка, в която са доказателствата на ответницата:

На изображението: картината Клевета, на италиански Calunnia, художник: Сандро Ботичели, 1495 г.

Здравей, уважаеми г-н И., Радвам се, че така си възприел

"доказателствата" на ответницата. Само те моля да не се вълнуваш прекалено, те са толкова "специални" (да не употребявам друга, по-изразителна дума!), такъв страшен негативизъм (пълно неуважение, незачита-не на правата, на суверенитета на другата личност, ужасна неколегиалност, неприема-не на различността и пр.) има в тях, че човек като ги чете няма начин да не се вълнува, а пък на нашите години прекале-ните вълнения не са полезни; ти си голям професионалист, но имаш този "недоста-тък", че си останал въпреки това човек – и само по тази причина си позволявам да ти дам този съвет. Аз примерно, чудна работа, след като два пъти се зачитах в тия доку-менти, толкова силно се вълнувах, в смисъл възмущавах, че направо се разболях; раз-боля ми се сърцето, почна да препуска с бесен ритъм, а пък после на тази основа или по тази причина сякаш започнах да се плаша да се докосвам до мистичната "ей-такава папка"; наричам я така, защото кога-то директорката ми казваше че било имало "много жалби и други документи срещу теб", сиреч срещу мен, аз й казвах "А къде са тия жалби де, дай да ги видя?" и й се смеех в очите, а тя казваше: "Няма да ти ги покажа, те си стоят в една ей-такава папка, като им дойде времето, ще ги извадя, засега няма да ги видиш?".

Та затова нарекох тази мистична и така строго пазена от мен папка "ей-такава". Е, дойде времето най-сетне да извади "ей-такавата" си папка, сама я извади заради

13 съда, щото сега трябва да "доказва" ония недопустими неща, които дръзна да стори, смятайки, че щом е властница, може да си прави всичко, каквото й се прииска. Е, не може, ще й докажем чрез съда, че живеем в страна, в която въпреки всичко така не може да се постъпва с жив човек. Това, че аз съм този човек, че съм философ и пр. не е тол-кова важно, то са подробности. Та думата ми беше за това, че нямам сили да се до-косна до тази папка, толкова силна е нега-тивната енергия, затворена в нея; затова те моля и ти не се увличай в четенето й, боя се за здравето ти, правя го защото вече те чувствам като приятел – щото си много добър човек! А откритието ми, че има и добри човеци като теб сред адвокатите за мен е много важно, признавам си, в един момент не вярвах, че такова нещо е въз-можно, прощавай, че съм имал такова от-ношение към професията, към заниманието ти.

А аз наистина съм си болен, сър-цето ми хич не е наред – и то започна бясна да бие още първия път като миналата нощ се зачетох в мистичната папка. Вчера се наложи да ходя при лекар след срещата ми с теб, лекарят ми забрани всякакви, не само прекалени вълнения и ми нареди да лежа на леглото и с нищо да не се занимавам. Така и правих, пия си хапчетата и лежа, чета един труден философски текст, който ми действа доста приспивно. Тази сутрин се довлякох до компютъра да ти напиша ето това писмо и май за друго да пиша нямам сили. Като капак на всичко ме мъчи някак ужасен сюргюн, по турски казано, иначе стомашно разстройство, изнемощях от него, а и температура имам. Ще звъня на лекаря, на джипито си, щото днес пък е началото на съдебното дяло за клевета, да видим какво да правим; аз искам да присъствам и да участвам в дялото си, ала едва ли ще се оправя до такава степен, че да мога да се явя днес в съда. Дали ако лекарят ми заб-рани да излизам да не поискам с молба до съда отлагане на делото по здравословни

причини? По начало възможно ли е ако едната страна, в случая аз (при това съм без адвокат), която по уважителни причини не се яви на заседанието, делото въпреки това, в нейно отсъствие, пак да се отпочне, сиреч, да се води без другата страна? Ето този въпрос много ме вълнува, моля те да ми отговориш.

Хубав ден ти желая! Бъди здрав, нека здрави да са и най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров

МНОГО ИНТЕРЕСЕН ДОКУМЕНТ, ИЗПЪЛ-НЕН С НАЙ-ДЪЛБОКА ЧОВЕШКА ПСИ-ХОЛОГИЯ – И С ПОКЪРТИТЕЛЕН, НАП-РАВО БЛЯСКАВ ЧОВЕШКИ МОРАЛ!

Понеже съм горещ привърженик на принципите на гласността, публичността, откритостта, плурализма, зачитането на човешката личност и нейните ненакърними суверенни права да бъде себе си, да има собствена позиция, да бъде различна и пр., понеже също така най-сърдечно вярвам в ценностите на свободата, в т.ч. и на медий-ната такава, най-вече съм поклонник на автентичната демокрация като такава, в това число много почитам свободния, де-мократичен дебат, чрез който се постига напредък в търсенето на истината, а в край-на сметка както в промяната на съзнанията към добро, така и в промяната на самия живот, на действителността пак към добро и т.н.; и понеже, на второ място, много се радвам, че най-сетне моята тъй любезна опонентка в споровете по проблемите на образователната сфера в крайна сметка все пак се принуди да се включи в предлагания от мен и то от толкова дълго време дебат (е, вярно, този дебат ще се проведе в съда, но в това няма лошо, понякога и там се налага да се търси и да се защищава исти-ната), то решавам тази сутрин да дам, дето се казва, думата и на другата страна, публи-кувайки отговора на многоуважаемата ди-ректорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, чиито действия и бездействия, признавам си, много често съм подлагал на критика в този блог. Правил съм това единс-твено заради пристрастеността си към истината като върховна ценност на свобо-дата и на демокрацията – и най-вече с цел да допринеса за промяната към по-добро на тежката ситуация, възникнала особено напоследък както в ПГЕЕ-Пловдив, в част-

ност, така и в образователната ни система като цяло.

Та с оглед на всичкото това тази сутрин публикувам писмения отговор на моята тъжба в съда, с която заведох наче-ващото се днес в Пловдивски Районен съд дяло за клевета; смятам, че българската общественост заслужава да се запознае с позицията на другата страна по този очер-таващ се да бъде исторически съдебен процес. На тази основа читателите на блога ще могат да сравнят моя с нейната позиция и сами да си направят подобаващите изво-ди; тази е моята идея. И ето, позволявам си да я реализирам, смятам, че няма нищо "секретно", едва ли е "строго пазена дър-жавна тайна" позицията на моята тъй ува-жавана опонентка, пък и тя, щом я и изрази-ла писмено до съда, явно е сметнала, че няма нищо срамно или позорно в това, което е написала. Винаги откритостта е за предпочитане пред интригите, пред задку-лисните манипулации и на съзнанията, и на душите, и на отношенията ни, аз именно затова и работя в тази посока (не само) чрез блога си, поканвайки безброй пъти своите опоненти към открития и честен дебат; е, накрая този дебат все пак ще се проведе, след години упорито мълчание на другата страна. Радващо е все пак обаче, че тази друга страна най-сетне проговори, аз при-ветствам това и ето, в знак на радостта си, най-великодушно й предоставям медийна трибуна, моя така привързан към свободата и плурализма на мненията блог. Готов съм също да дам трибуна на всички, в това число и на всякакви странични и незаинте-ресовани коментатори. За мен тия неща са интересни и ценни, знаете, страстен изсле-довател на многоликата човечност съм, и в областта на философията, и в областта на психологията, а напоследък и в областта на правото, на юриспруденцията, на правосъ-дието, една най-възвишена сфера, която тепърва ще бъде оценена по достойнство – в нейната съдбовна роля за задвижването на тъй младата българска демокрация.Това е, ето, моля, четете, истината, милата, един ден ще възтържествува, този е пътят, този е начинът – именно откритият публичен и безпощадно предан на истината дебат:

14

ЖИВОТЪТ В BG Е КАТО ПЛУВАНЕ В ЛЕ-ПИЛО

На картината: Клеветата, дър-паща Невинността за косите, съпровож-дана от своите спътници – Коварството и Лъжата.

Ти Дон Кихот ако беше, убеден съм че щеше да ти е по-лесно – отколкото с тия извънземни...

На картината:

Царят-съдия Мидас като алего-рия на Глупостта, обкръжен от прилича-щите си една на друга фурии Подозрение и Невежество.

Аз затова често казвам, че животът в BG е като плуване в лепило (glue)...

А. от Австралия

На картината: Истината, оли-цетворяваща със своята голата чисто-тата, и Разкаянието, което със своя питащ и злобен поглед по-скоро е За-вистта.

Написано по повод на ей-това: Много инте-ресен документ, изпълнен с най-дълбока човешка психология – и с покъртителен, направо бляскав човешки морал!

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА, ПРЕМИЕРА И МИНИСТЪРА НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО И НАУКАТА (ПРОЕКТ)

Не само защото обещах на групата на активно коментиращите (предимно учи-тели) под публикацията Учителка от Пер-

ник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!, но и понеже сам бях решил да спазя традицията от няколко години вече да пиша Открито писмо на всеки пореден нов министър на образованието и науката, тази сутрин реша-вам да зарежа цялата си останала работа и напиша това дълго отлагано писмо. Отлагах писането на това писмо не просто поради прекалената си заетост с други неотложни работи, но и защото ми се щеше да мине известно време, та нещата да отлежат в съзнанието ми, щото ми се искаше да на-пиша едно пределно кратичко, синтетично, ала богато на смисъл, сиреч въздействащо писмо.

От само себе си се разбира, че то-зи род писания, минаващи под рубриката "Открити писма" (аз сума ти писма писах под тази рубрика напоследък, писал съм до кого ли не, до Президента на републиката, до Министър-Председателя Бойко Борисов (докато беше такъв, а като падна от власт, му писах в качеството му на вожд на ГЕРБ), до Омбудсмана г-н К. Пенчев съм писал, до Комисията за защита от дискриминация, до кого ли не съм писал; почти не се сещам до някого да не съм писал), та значи наистина е ясно само по себе си, че тия т.н. "Открити писма" са адресирани всъщност не толкова до непосредствения си адресат, а най-вече са писани за хората, за читателите, за граж-даните, адресирани са най-вече до члено-вете на нашата в общи линии толкова зас-пала общност, че едва ли може повече от това да се заспи. Явно намерението ми е с тия открити писма да успея да посъбудя този или онзи от хъркащите непробудно, а пък то пак от само себе си се разбира, че разните му там отговорни лица едва ли ще се стреснат от това, че някакъв си философ им е писал писмо, те едва ли и ще прочетат каквото и да било открито писмо, колкото и да е експресивно, то, прочее, едва ли и ще стигне до адресата си.

Щото вечно бодрите чиновници, естествено, няма да го допуснат да стигне до съответния адрес и адресат, щото тия писма са и доста опасни: ами представи си, че по някакъв начин туй писмо стигне, при-мерно, до Министъра, а пък Министърът вземе, та се трогне, загуби си съня под тяхно въздействие и реши да прави, да допуснем, "истинска реформа" – леле, какъв гаф, ние, чиновниците, да допуснем Минис-търа да се захване да върши същинската си работа за благото на общността! Не, ний това няма да допуснем в никой случай! Затова и тия писма обикновено, прекрасно си давам сметка за това, не стигат до адре-сата си – и биват старателно крити от него.

Пък и, от друга страна погледнато, Министърът е министър не за да прави нещо истинско, а само да се перчи пред телевизионните камери, да казва умни, възскучновати, изтъркани, ала за сметка на това бляскаво лъжливи, направо вдъхновя-

15 ващо лъжливи и лицемерни думи, в които и той самият не вярва, да държи също такива речи, да поглъща в промишлени количества разните му там фини закуски на приемите и... какво друго, та нима има изобщо нещо друго, което да върши един нашенски ми-нистър?! О, има и друго, щях да забравя: да дреме на разните му там "работни съвеща-ния", но да дреме така умело, че никой даже и да не заподозре, че г-н или г-жа Министъ-рът дреме, това е цяло изкуство, за усвоя-ването на което се полагат поне два минис-терски мандата, ала пък наште министри, нищо че са примерни ученици в туй отноше-ние – поне това трябва да признаем ако искаме да сме честни! – все пак не могат да го усвоят както го бяха усвоили министрите на бай ви Тодор Живков, които по три-четири петилетки дремеха стоически и неуморно по трибуните! А ний точно това искаме де, да оттучим министрите от склон-ността към дрямка; затуй ето, да пристъп-вам да си пиша своето честно писмо, което при това трябва да е и кратко, сиреч, още по-трудно за писане е. (Аз си зная, че като седна да пиша нещо "съвсем кратко", то става най-дълго, ама какво да правя, такава ми е била съдбата!)

Е, зарязвам прелюдиите и почвам да си пиша писмото; край, няма да пиша повече уводни думи; ето какво писмо се получи, за да му придам повече тежест, решавам в този момент да го адресирам и до г-н Президента на Републиката, щото той назначи този кабинет и всичките министри, явно той носи пълната отговорност за него; от друга страна, налага се, да зачетем чи-нопочитанието и да пратим екземпляр и до г-н Министър-председателя г-н Близнашки, формално погледнато, той е пряк началник на г-жа Министърката на образованието и науката, нека да го зачетем и него, особено защото г-н Близнашки много ме впечатли с думите си, че бил предпочитал във властта да влизат хора-интелектуалци, това наисти-на е новост, щото до този момент във властта влизаха предимно простаци, подли-зурки и наглеци; току-виж, смяната на стра-тегията да даде някакъв благотворен ефект, стига Премиерът да я изпълни, щото обик-новено добрите намерения у нас си остават само намерения; както и да е, ето, почвам да си пиша най-сетне писмото, на което е съдено да стане и петиция, тъй че още по-трудна задача съм си поставил, я да прове-рим дали ще имам сили да я изпълня:

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

До г-н Георги Близнашки, Министър-Председател на България

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката

КОПИЕ: До многострадалния български народ - чрез всички медии, нито една от

които, естествено, няма да се трогне изоб-що от това писмо и затова всичките ще

направят нужното да го скрият от последния му адресат

ОТКРИТО ПИСМО

от група ангажирани граждани и дейци на

българското образование, ала написано от упълномощения от тях за тази цел препода-

вател по философия от Пловдив Ангел Грънчаров

Уважаеми г-н Президент, Уважаеми г-н Министър-Председа-

тел, Уважаема г-жо Министър, Драги български съграждани и съ-

народници,

Това открито писмо, което започ-вам да пиша аз сега, трябва да придобие формата на нещо като петиция, под която да могат да се подписват и други хора; това усложнява задачата ми за избора на фор-мата, под която то да бъде написано; почти неизпълнима е тази задача. Ако се обръ-щам от лична форма, а аз като философ нея винаги я предпочитам заради ред нейни предимства, то тогава може да се породи неприятен нюанс на възприятието у тия, които биха подписвали бъдещата петиция; както и да е, решавам в този момент да редувам двете форми, белким грозният ефект се поразсее.

На второ място държа да ви уве-домя и това, за да не възприемете писмото като прекалено странно, дотам, че да реши-те, че явно го писал някакъв човек, който "не е съвсем наред"; за да не се случи това, доколкото е възможно, ето, застраховам се по този начин: аз, авторът на писмото, съм философ, сиреч, съм изключително свобо-долюбив човек, което пък ми дава правото да руша всякакви предразсъдъци, включи-телно и този за "дължимия тон" на писания по подобна официална тематика; ще пиша пределно искрено, а това ще ме принуди да пиша изцяло свободно, така, както ми пове-лява моята душа. Вярвам, ще приемете подобаващо "чудатостите" на такъв необи-чаен стил на писане, те не са израз на ня-каква самоцелна маниерност, а се изискват от същината на цялата работа: ще ми се привикнем да си казваме истината, колкото и тя да е гола, "неприлична", даже "срамот-на" или пък "горчива" на вкус или "недобре ухаеща" на мирис; аз лично предпочитам "най-вулгарната истина" пред най-напудрената, ала нечистоплътна лъжа; позволявам си да ви посъветвам и вие да си промените възприятието в тази посока. Ще пиша това, което сърцето ми диктува, щото то, сърцето, милото, изобщо не умее да лъже, а пък хитростите на ума (от рода на подлизурство, лъжене, лицемерие, угодни-чество с оглед кариеризъм и пр.) ще ги оставя на ония, които всеки ден ви бомбар-дират с точно такъв род официозни и нама-

зани с най-приятни парфюми писания. Вкратце казано, дойде момента да преста-нем да се лъжем, уважаеми господа Прези-дент и Премиер, също така уважаема гос-пожо Министър; нека да имаме добрината да си казваме цялата и гола истина, нека тя повече да не ни изглежда отблъскваща, ето това според мен е най-важното, което ми се ще да кажа най-напред на отговорни управ-ници като вас.

Искам вкратце да се представя, щото не съм известен като... бай ви Вучков, като Недялко Йорданов или като Митю Пищова, та да ме знаете: аз съм един бъл-гарски учител по философия, работил съм повече от 30 години в сферата на универси-тетското и гимназиалното образование, обучавал съм на свободомислие и морал хиляди български младежи; написал съм поне двайсетина издадени книги, които общо взето никой не чете, понеже са арес-тувани, книгите ми са държани далеч от евентуалните им читатели, щото са сериоз-ни и в този смисъл са опасни, ала като капак на всичко са и "вредни", щото могат да накарат читателите им да се замислят (а какво ще правим ако повече българи се замислят?). От години издавам (заедно с един интелектуален кръжец от философи, психолози и пр.) едно философско списа-ние, носещо името ИДЕИ, което работи за духовното и личностното израстване най-вече на младите хора, поради което е под-ложено също така на невиждана дискрими-нация – щото какво ще правим ако допуснем младите у нас да почнат да се държат като свободни и достойни, сиреч, одухотворени личности, знаете ли каква беля ще стане ако точно това допуснем?! От години съм един от най-активните критици на мухляса-лата образователна система, съществува-нето на която в този й абсурден вид, както подчерта преди време един друг критик (Е. Дайнов), е равностойно на престъпление срещу националната сигурност на страната, аз също мисля като него, дори бих употре-бил и по-крайна формула, именно, че това, че търпим случващото се в образователна-та сфера, е същинско престъпление срещу бъдещето на нашата многострадална нация – понеже убива и деактивира оня решаващ фактор, именно човешкия, който единствен може да й осигури човешко, сиреч, достойно бъдеще. Допуснахме тъкмо сферата на дейност, която трябва да очовечава млади-те, да придобие противочовешки, античо-

16 вешки характер, сиреч, да стане една кре-щящо нехуманна, деморализираща, обез-личностяваща система. Писал съм и съм издал в последните години няколко книги за тежката, бих казал катастрофална ситуация в българското образование, книги, на които, естествено, никой не обърна капчица вни-мание. Алармирал съм всички до една отговорни институции за случващото се в българското образование на примера на едно конкретно училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, в което всички най-вредни дефор-мации се развиваха пред очите ми и по този повод познайте какво се случи: ами, разби-ра се, нито една, повтарям, нито една (ако изключим обмудсмана на републиката, той се трогна, човекът, ала какво от това като се е трогнал?) та значи нито една отговорна институция не само че не се трогна, ами нищичко не предприе, а всички до една изпаднаха в някакво гордо атарактическо мълчание – или мълчание, характерно за будистката нирвана. Е, една институция от най-долното ниво все пак, длъжен съм да призная, не само че се трогна, ами се и въодушеви дотам, че за всичко сторено от мен, един вид за отмъщение, че съм смутил идилистическата нирвана, в която пребива-ва Системата, ми спретна кампания по най-злостно оклеветяване, дискредитиране и "разобличаване", бях обявен набързо за "народен враг", подложен бях на позорни "другарски съдилища" и в крайна сметка, като апотеоз, бях... уволнен! Да, уволнен бях предпразнично, няколко дни преди празника 24 май, уволнителната заповед ми беше връчена под формата на предпраз-нична честитка, в момента от няколко месе-ца съм "безработен", щото бях изритан по недопустимо груб начин от системата. Тъй като, видите ли, за да ме уволни, въпросна-та администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, поради нямане на сериозен мотив се видя принуде-на да прибегне до съвсем смехотворен: бил съм, видите ли, "изцяло некадърен", "абсо-лютно неспособен да бъде учител", "него-ден за системата" и прочие позорни квали-фикации си позволи да напише тя в своята заповед-шедьовър, която един ден ще се учи в университетите като най-драстичен пример за нравствената развала на българ-ското образование в печалната епоха на войнстващия посткомунизъм, сиреч, мути-рал комунизъм. Точка, спирам да пиша за мен, щото тия истории са епични, аз, вече казах, всичките тия любопитни истории ги описах, драга г-жо Министър, ако наредите да Ви дадат пощата до Министерството от мен, сигур ще Ви докарат една... количка, пълна с жалби, обръщения, възвания, апе-ли, петиции и пр.: завиден е стоицизмът на предходниците Ви на този пост, те доста са напреднали в практикуването на будистката нирвана, санким, постигнали са пълната невъзмутимост.

Мал-мале, както я подкарах кога ли изобщо ще мога да завърша?! Леле, да взема да изнамеря някакво средство да бъда по-лаконичен, дали да не почна да номерирам основните моменти, които искам да кажа? И то да ги кажа не толкова от свое име, а и като говорител на една група край-но обезпокоени и възмутени даже български граждани, предимно учители, бивши и нас-тоящи. От друга страна моля да ме разбе-рете и да ме извините, в тежко положение съм: писането е израз на творчески и духо-вен процес, който не може да се контроли-ра, не подлежи на планиране, регулиране и пр.; е, ще пиша, казах, както душата ми го иска, пък на вас, уважаеми дами и господа, ще ви се наложи да почетете; пак обещавам да не е прекалено дълго. За да постигна това трябва да прибегна до някои чудеса. Понеже не ги умея, нямам такива способ-ности, ще моля да бъдете пределно снизхо-дителни и търпеливи. Почвам да предприе-мам нещо в тази посока, ето какво.

Г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър,

Българското образование е в тежка и при това продължителна, несвършваща криза от десетилетия, която с право може да се нарече и същинска катастрофа, а аз предпочитам да наричам това гниене, тази развала "агония". Българското образование, ако ми позволите да прибегна до една по-изразителна метафора, е мъртвец, е труп, който отдавна гние, ала няма кой да го погребе; мен даже ме е страх да не би да се е оказало, че поради всичкото това вече имаме вместо разлагащ мъртвец... един кръвожаден вампир, имам предвид вампи-рясалият призрак на комунизма, който от години смуче ненаситно кръвта и на млади-те, на учениците, и на учителите, на възпи-тателите, на нещастните хорица, които се грижат за децата ни в невъзможните усло-вия на Системата. Да, Системата, която още е недокосната от всичките ония епо-хални "риформи", които се правиха в пос-ледните 25 години, е изцяло тоталитарна, директивна, командна, административна, основана е на пълния произвол, на хегемо-нията и на властовия монопол на образова-телната министерска бюрокрация. Ако тряб-ва да използвам една друга терминология, ще си позволя да кажа следното: това, което имаме в българското образоване, е един разлагащ се комунизъм, обогатен с предимствата на ранносредновековния див, вулгарен и варварски феодализъм, поради което всички в тази въпросната Система се чувстват като роби, ако изключим вманиа-чените господари, робовладелците, това са именно директорите, инспекторите, минис-терските чиновници. Санким, тук имаме и статукво, което изцяло отговаря на отноше-нията, характерни за робовладелския строй, да не кажа и за за най-ранни стадии на първобитното дивачество, щото робовладе-

нието, пък и феодализма, са били що-годе цивилизовани общества. Така е, принципите на всички изживени и отдавна отречени от човечеството епохи и социални устройства са възкръснали в нашата родна агонизира-ща Система на образование, чийто модус вивенди, тъй да се рече, е комунистичес-кото презрение към личността и нейната свобода. Тук, г-н Премиер, ще ме извините, но съм длъжен да отбележа, че не споде-лям решително Вашата преценка, че кому-низмът, видите ли, бил "прекрасен идеал", нещо такова май казахте, не помня точните Ви думи; не е така, Вие явно не сте му се насладил още на този пусти комунизъм, щом ви се вижда "идеал": е, ний пък не го щем веке, писна ни от него, драги г-н Пре-миер на модерна европейска и демократич-на България! Прочее, да отбележа, голям гаф направихте с това свое изявление за комунизма, длъжен съм да Ви го кажа, по-неже предпочитам да бъда искрен; остана като бившия премиер Б.Борисов да кажете, че се възхищавате и от Сталин, от Мао, от Тодор Живков (който "бил построил еди-колко си Българии" и пр.), та съвсем да се издъните като него! Да не се отклонявам, а да карам по същество; ето най-важното по този повод:

Г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър,

Позволете ми да ви запитам: а вие как изобщо спите като съзнавате, че бъл-гарското образование е в такова тежко положение? Как изобщо ви хваща сънят? Вие знаете ли, че сте длъжни на постовете, на които сега се намирате по приумица на някакъв хазарт на съдбата, от сутрин до вечер, дето седнете и дето станете, да повтаряте все ето това:

- Хора, българи, граждани, човеци: и миг повече не трябва да търпим развала-та в българското образование! Давайте да правим нещо, давайте да си запретваме ръкавите и да почваме да работим за про-мяната към добро! Това, което е, не може да се търпи и миг повече! Давайте да рабо-тим кой с каквото може: законодателите да правят, ако трябва без да спят денонощия наред, един нов и съвременен либерален и демократичен закон за образованието, основан на свободата на участниците в този процес, именно учители, ученици, родители, граждани, сиреч, всички ние! Нужна ни е демокрация в тази сфера, без демокрация загиваме: как е възможно да търпите това бе, драги европейски българи?! Давайте да направим нужното за връщането на свобо-дата в тази по същество духовна сфера, иначе всичко ще продължи да отива по дяволите! Без свобода в сферата на учене-то, на възпитанието, на образованието не може, без свобода всичко загива, всичко бива омъртвено – как до този момент не сме осъзнали този прост факт, че ако продъл-жаваме да търпим изцяло враждебната на

17 свободата казармена и по същество стали-нистко-макаренковска съветска система на "образование", нямащо нищо общо със смисъла и идеята, със самото понятие на това що е образование, възпитание, култу-ра, духовност, личностност и пр., ще заги-нем като едното нищо бе?! Щото животът не търпи такива природни аномалии, това поне е сигурното. Учители, молим ви – и това ви съветвам да повтаряте непрестанно, г-да Президент и Премиер и г-жо Министър – бъдете свободни, работете изцяло свобод-но, бъдете личности, молим ви се, недейте да бъдете повече бездушни чиновници, щото ако го допускате това, вие сте вредни за младежта, а търпенето и на това е прес-тъпление! Млади хора, ученици, и вие бъде-те свободни, работете свободно, учете, занимавайте се с познание, с творчество, отдайте силите си да се изявите, молим ви се, иначе нищо не се получава, иначе всич-ко е гнило, неверно, е фалшиво, изопачено, опорочено, неистинско, е менте! Стига, престанете да бъдете прости изпълнители, стига търпяхте фалшивото образование само заради пустите хартийки, наречени "дипломи", които, да си признаем, получава-те само и предимно като преписвате, щото отдавна всички знаете, че е глупаво да се учат наизуст, да се зубрят и рецитират неща, които изобщо не са ви нужни - и които вие не сте избрали! Които не отговарят на вашите индивидуални интереси, нали така? Ало, чиновници от МОН и от инспекторати-те, вий пък умряхте от скука бе: я бегом отивайте в училищата и почвайте да препо-давате на учениците, тунеядци неедни! Скъсахте се да вредите и да пречите на учителите-новатори, да потискате всичко ново, не ви ли омръзна да тикате всички учители и ученици в проклетите калъпи, това да не са ви... тухли, а училищата да не са... тухларни фабрики?! Нямаме нужда от идеологически и прочие цербери, разпуска-ме тия безплодни структури като инспекто-ратите. Ало, граждани, що спите като гледа-те как Системата вреди на децата ви бре, вий малоумни ли сте? Що не се трогнете малко бре, какви родители сте? Абе вий изобщо на кой свят живеете бе?! Сега е XXI-ви век бе, я се събудете малко?! И се трог-нете малко, обричате със своето безхабе-рие бъдещето не само на своите деца, но и на страната си бе, дремлювци неедни! Дайте да работим за спешна промяна, щото тая наша България иначе по никой начин няма да я извадим от гнусното тресавище, в което я натика комунизмът!

Да, г-н Близнашки, комунизмът на-тика там всичко, той е отговорен за плачев-ното положение в тази страна, не демокра-цията, какво твърдят Вашите бивши съпар-тийци. Както и да е, това именно или нещо подобно вие трябва да повтаряте всеки ден по медиите, драги ми г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър, вашият глас ще се чуе, ето, моят, изобщо не се чува. Ако от

утре не започнете постоянно да говорите, че тежкото положение в българското образо-вание е най-големият, най-опасен, най-тежък, съдбовно важен проблем на Бълга-рия, то това означава, че вие самите става-те съучастници в това най-тежко престъп-ление срещу бъдещето на нацията, ставате съучастници в престъпление, което застра-шава не просто националната сигурност на страната, а самото й съществуване, обрича я на пълна развала, на абсолютен банкрут.

Щото и децата знаят, че от образо-ванието, от подготовката, от жизнеустойчи-востта на човешкия фактор в едно общество зависи всичко! Докога, мама му стара, ще ми се налага да повтарям тия азбучни исти-ни, изморих се вече, писна ми, егати безха-берието – какви управници сте вие като мълчите по тия най-важни въпроси бе, докога, кажете, ще мълчите?! Или ще гово-рите с половин уста, казионно, сухо, "дели-катно", сакън, да не обидим... филанкишия-та! Аман от безхаберие: ало, като сте се хванали да управлявате, ще си гледате работата както трябва, ще мислите, ще определяте приоритети, ще работите неу-морно по тяхното осъществяване, няма да ни занимавате с глупости, че дяволите ще ви вземат! Вие нас за малоумници ли ни мислите бе, я ги виж ти – ще ни подценяват те! Ще ни мислят, че не разбираме! Всичко разбираме вече и повече няма да търпим: който не си върши работата, който се зани-мава с ала-бала и с шменти-капели – шут и да си ходи! И да идва следващия. Кандида-ти за министри у Нашенско бол, не е като да няма...

Това в основни линии исках да ви кажа. Да не бъда дълъг и досаден, ще спра дотук. Който иска да се информира повече, нека, воаля, да чете от книгите ми, там съм обяснил всичко. Ето само техните заглавия, имам предвид книгите ми от последните две-три години, посветени на темата пряко за образованието, възпитанието, личност-ното израстване на младите, не другите ми книги (които също са много близки до тия теми, те са философски и психологически, но нека сега да не прекалявам да изброя-вам и тях): основната ми книга в тази област е ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, тя излезе преди три години; ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (и подзагла-вие "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"), НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В

СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за осво-бождаващото образование"), VERITAS ODIUM PARIT (подзаглавие "Нравствен, психологически и правен казус, взет от самия живот"), Изследвания върху със-тоянието на нравите в едно училище (подзаглавие В контекста на общата ситуация на българския живот).

Спирам дотук, моля да ме извинят хората, които ми поръчаха да пиша петиция, в която да вложа техните искания. Аз пак ги вложих, ала по друг начин, с оглед да бъда по-кратък. И ги вложих в една пределно искрена и човечна форма. Ако трябва, ще напишем и отделна петиция. Впрочем, нещо важно да не изпусна да кажа, нищо че е накрая, то затова е най-важно:

Ето ви "гласът на народа", така да се рече, или какво казват коментиращите в една чудесна и много откровена дискусия на граждани, учители, а може да има и учени-ци, също и родители: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!. Там е писмото на въпросната учителка, също пределно откровено, до болка откровено, дано някой от вас, г-н Президент, г-н Пре-миер, г-жо Министър вземе, та се трогне поне малко. Моя милост си даде труда да оформи тия коментари в по-прилежен, при-ятен за четене вид, като им запазих буквал-но и смисъла, и формата, поизгладих ги само малко: могат да се прочетат ето в тия две публикации в блога ми Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образова-ние и училище и Продължение на диску-сията за катастрофалното положение в образователната сфера на България. Това е. Четете и мислете. И му мислете ако се направите пак на ударени.

Да се надявам, че това своеобраз-но и оригинално Открито писмо все пак ще стигне до адресатите си. И дано го прочете-те. Ще видим. То ще се разбере. Не вярвам, ала имам плаха надеждица. Промяна тряб-ва да има. Тя ще дойде – с вас или без вас все едно. Питайте г-жа Коларова, тя е поли-толог, да ви каже как стават тия неща в историята. Г-н Близнашки също трябва да разбира от тази материя като професор. Г-н Президентът пък като гражданин би следва-ло също да разбира от тия неща. Има шанс, важното е да не го проспим. А работите стигнаха до нетърпимост. Вие, господа и госпожо, май не сте го разбрали това, ето, аз имах добрината да ви известя. Нетърпи-мо е! Не може да се чака повече! Престъп-ление е да се чака и да се мълчи. Аз го казвам, пък вий ако искате ми се смейте. Изборът е ваш. Отговорността – също.

Приятно президентстване, приятно министър-председателстване, приятно министерстване! Бъдете здрави! 21 август 2014 г. Пловдив С уважение: (подпис)

18 Присъединяват се към това открито писмо, подкрепят исканията в него с под-писите си следните лица:

И ТУК МОЖЕ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ВЪПРОС-НОТО ВЪЗВАНИЕ ДО ПЪРВИТЕ ДВАМА МЪЖЕ НА РЕСПУБЛИКАТА НИ И ОТГО-ВОРНАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО ДАМА...

Отворено писмо до Президента, Премие-ра и Министъра на образованието и нау-ката (проект) Ангел Грънчаров

Не само защото обещах на групата на активно коментиращите (предимно учи-тели) под публикацията Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на уче-ниците е последната ни грижа!, но и понеже сам бях решил да спазя традицията от няколко години вече да пиша Открито писмо на всеки пореден нов министър на образо-ванието и науката, тази сутрин решавам да зарежа цялата си останала работа и напиша това дълго отлагано писмо. Отлагах писане-то на това писмо не просто поради прекале-ната си заетост с други неотложни работи, но и защото ми се щеше да мине известно време, та нещата да отлежат в съзнанието ми, щото ми се искаше да напиша едно пределно кратичко, синтетично, ала богато на смисъл, сиреч въздействащо писмо.

От само себе си се разбира, че то-зи род писания, минаващи под рубриката "Открити писма" (аз сума ти писма писах под тази рубрика напоследък, писал съм до кого ли не, до Президента на републиката, до Министър-Председателя Бойко Борисов (докато беше такъв, а като падна от власт, му писах в качеството му на вожд на ГЕРБ), до Омбудсмана г-н К. Пенчев съм писал, до Комисията за защита от дискриминация, до кого ли не съм писал; почти не се сещам до някого да не съм писал), та значи наистина е ясно само по себе си, че тия т.н. "Открити писма" са адресирани всъщност не толкова до непосредствения си адресат, а най-вече са писани за хората, за читателите, за граж-даните, адресирани са най-вече до члено-вете на нашата в общи линии толкова зас-пала общност, че едва ли може повече от това да се заспи. Явно намерението ми е с тия открити писма да успея да посъбудя този или онзи от хъркащите непробудно, а пък то пак от само себе си се разбира, че

разните му там отговорни лица едва ли ще се стреснат от това, че някакъв си философ им е писал писмо, те едва ли и ще прочетат каквото и да било открито писмо, колкото и да е експресивно, то, прочее, едва ли и ще стигне до адресата си.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

БЪЛНУВАНИЯТА НА ЕДИН ПРОМИТ КО-МУНОИДЕН МОЗЪК В ЦЕЛИЯТ ИМ БЛЯ-СЪК!

Написаното по-долу и снимката са взети от сайта, който е любимо място на комунистическите уроди на България, подс-трекатели на войни и горещи привърженици на най-новите путински опорни точки по въпросите от международното положение: ANONY-MOUS BULGARIA. Аз лично по-голяма комунисто-комуноидна уродщина не съм срещал, вие ако сте срещали, поправе-те ме:

Служебната министърка на обра-зованието Румяна Коларова, която Плевне-лиев назначи, беше постоянен агитатор и пропагандист в полза на соросоидните протестъри от дансуитсорос из сутрешните и вечерните телевизионни блокове. През декември 2013 г. тя стана секретар на Роси Соростутката за връзките му с "гражданско-то общество" (от соросоиди).

Публично известно е, че Коларова е тясно свързана с ДСБ (Айше Костов и Рамадан Кунева) и е осребрила не един договор с Костов в предизборните му кам-пании. В тях тя играеше двойна роля – първо като социолог тиражираше захароса-ни проценти за партията му, а после – вече в качеството на политолог! – коментираше защо тези очевидно раздути прогнози за изборните му успехи, са съвсем логични в светлината на неговия „реформаторски гений“. Не е известно да се е покаяла за тиражирането им след изборните неуспехи на ДСБ, които доказаха, че Синята джука е вмирисана и червясала манджа с грозде.

При кабинета "Орешарски" Кола-рова "тръбеше" за някаква "нестихваща протестна вълна в страната", макар че "протестърството" не излезе извън очерта-нията на жълтите павета в София. Тя не спря да хвали Плевнелиев и неговата мине-таджийска политика диктувана от Вашинг-тон. "Президентът доказа, че е десен поли-тик", заяви тя пред БТВ миналата година с олигавена муцуна.

Не случайно е назначена за минис-тър на образованието, което от 15 години е предоставено на частната западна фонда-ция "Отворено общество" за обезбългаря-ване, удобна за САЩ смяна на историята, насаждане на омраза към българите от цигани, бежанци и др и т.н., все "чудни" неща. Коларова е неколкократен стипенди-ант на американски тинк-танкове. В офици-алната й биография е записано, че е стажу-вала в London School of Economics and Political Science, в New School for Social Research (Ню Йорк) и във флорентинския European University Institute. Председател е на УС на „Център за изследвания и полити-ки за жените“, създаден от Институт „Отво-рено общество“.

ЕДНО ИНТЕРЕСНО И ПОУЧИТЕЛНО ИН-ТЕРВЮ НА Е.ТОДОРОВ С АМЕРИКАНС-КИЯ МИЛИОНЕР ШЕФКЕТ ЧАПАДЖИЕВ

Гледайте това интервю на ето този адрес: За американските и българските политици – 60 минути с Шефкет Чапа-джиев (ВИДЕО)

Убеден съм, че няма да съжалява-те ако отделите 50 минути за да изгледате внимателно това интервю. Ще научите много интересни неща, взети от "живия живот".

Прочее, ето още едно интервю на същия човек, този път със Сашо Диков. Между другото този човек казва ето какво:

За да станеш богат трябва да отго-варяш на три качества: да си глупав, мързе-лив и щедър. Глупав, та ако сам нямаш нищо, да можеш да повярваш, че ще станеш милионер. Второто нещо, трябва да си мързелив, та да работят други хора за теб; ти ако си много работлив, няма да имаш време да мислиш. И третото, да си щедър, тъй като много хора допускат много голяма грешка, те искат всичкото за себе си, а ти трябва да плащаш добре и на твоите хора – за да могат да те градят, да могат да рабо-тят добре за тебе. И тогава колкото повече хора работят за тебе, толкова по-добре. Има нещо вярно в това, макар че е смешно може би, но има нещо вярно.

И още нещо ме впечатли от това, което казва този човек: "Начинът, по който мисля, го дължа на Америка."

19

ЩЕ ИЗВАДИМ ВИСШИТЕ ДЪРЖАВНИ ФАКТОРИ У НАС ОТ ТРЕСЯЩИЯ ГИ ДЕ-ЛИРИУМ НА ВЛАСТТА САМО АКО ПОЧ-НЕМ ДА ГИ АТАКУВАМЕ ПО НАЙ-НЕСТАНДАРТНИ НАЧИНИ!

Когато човек подходи прекалено новаторски, творчески и пр. към нещо, си-реч, прекалено свободно, рискува да не бъде разбран, рискува хората да не успеят да се доберат до смисъла. Нещо такова се получи с проекта за моето "открито писмо", публикувано вчера – виж: Отворено писмо до Президента, Премиера и Министъра на образованието и науката (проект) – особено пък като се вземе предвид, че аз с това т.н. "открито писмо" всъщност исках да направя проект за нещо като "петиция", под която да се събират подписи, та тя да бъде изпратена на въпросните държавни инсти-туции, имащи отношение към образование-то. Ето че на много места разни коментато-ри останаха видимо разочаровани от моето предложение за такъв документ, оцениха го в смисъл, че, видите ли, "не ми били стига-ли силите" да напиша такова нещо и пр. Докато всъщност цялата работа се свежда да това, че аз се опитах да експерименти-рам с една нова форма за изложение на такова една съдържание, която обаче влезе в пълно противоречие, в конфликт с оби-чайните представи на хората за такова нещо, за такъв официален документ. Дали да се откажа от експеримента си с оглед да угодя на обичайните представи - или да направя нужното да убедя хората, че с оглед документът да бъде по-експресивен, по-въздействащ, следва да се простим с тия наши обичайни представи за един форма-лен, строг, сух, административно-казионен, официозен стил на писане на такива доку-менти?

Според мен принципно положение е, че новото не бива да бъде отхвърляно ей-така, с лека ръка, само и само защото не се било съгласувало, видите ли, с някаква традиция. Ами ако въпросната "традиция" е изчерпала своите възможности, ако тя вече е неплодоносна? Ако на такива тривиално написани документи никой и не обръща внимание, те никой с нищо и не могат да впечатлят, камо ли пък да разтревожат? А моята идея е да апелирам до човечността (чувствата, емоционалността) на тия офи-циални и отговорни държавни лица с оглед

по някакъв по-вътрешен начин да ги анга-жирам и приобщя към каузата за коренна промяна на прогнилата отвсякъде образо-вателна система в България. Тази е моята идея, този и смисълът на това, което напра-вих – а не да съм бил, видите ли, да шоки-рал този или онзи или да съм бил направил някакво впечатление, воден от съвсем чужди ми мотиви за суетност, гонене на сензации и пр. Както и да е, разминаването обаче явно е голямо и рискувам да бъда съвсем неразбран. Някои даже предполо-жиха, че съм бил пишел по този начин тък-мо защото не съм бил умеел да изразявам "както подобава" нещата, с които уж съм бил запознат; вижте как превъзходно изрази тази позиция една госпожа, носеща името Petia Mark:

Отдавна поглеждам писанията Ви. Проблемът е, че хората, които тър-сят промяна, не знаят как да се изразят и съответно няма как да я наложат. Опи-тайте да се отървете от витиеватия стил, може да има повече ефект.

Да оставим настрана това за "ви-тиеватия" стил, аз за него се опитах да поспоря с въпросната госпожа, но доникъде не стигнахме (това може да се види в ко-ментарите под указаната публикация); ин-тересен е обаче този момент, именно, че хората, търсещи промяна, не били знаели как да се изразят – и по тази причина няма-ло как да я наложат. Въпреки всичко съм склонен да приема, че има голяма доза истина в това твърдение. Не че става дума за "незнаене" как да се изразят, но има нещо друго: цялата работа се свежда до това да бъдат намерени най-ефикасни начини за достигане до съзнанията не само на въпросните отговорни държавни факто-ри, но и до съзнанията на т.н. "масови хора", до съзнанията на хората от мнозинството, от които всъщност зависи всичко, от тях именно зависи какво ще става в едно об-щество. И ако не се промени нещо в тези съзнания, ако не се разклати поне малко царящата в тия съзнания инертност, неза-интересованост и пр. (да се въздържа и този път да не употребявам по-остри, ала значи-телно по-верни думи), става дума за съзна-нията и на мнозинството от гражданите, и на младите хора, учениците, студентите и пр., и особено много пък на учителите, на възпитателите, щото, за жалост, в съзнани-ята на мнозинството и от тия хора също цари една ужасяваща инертност (аз ще дам допълнителни и много убедителни примери в тази посока като ще публикувам тия дни разни документи от прословутата мистична "ей-такава папка", в която има събрани куп многозначителни документи, касаещи имен-но царящия, господстващия и в тия среди стил на "мислене" (слагам в кавички тази дума, щото нима е мислене "мисленето", при което липсва тъкмо... мислете?!).

Но проблемът за изнамиране на ефикасни начини за въздействие върху

инертните и овладени от коварна незаинте-ресованост съзнания, сиреч, овладените от ужасно безхаберие съзнания, си стои с цялата възможна острота. Аз в тази посока експериментирам от години, първо, за да упражнявам що-годе по-мощно духовно въздействие върху съзнанията на моите ученици, учениците, които обучавам по философия и гражданско образование, вто-ро, за да въздействам някак върху съзнани-ята на представителите на т.н. "отговорен административен фактор", там пак е пълно с хора, чиито съзнания са крайно инертни и невъзприемчиви към новото, и ето, на трето място, се упражнявам в това ако мога по някакъв кажи-речи и едва ли не чудодеен начин да успея да смутя съзнанията на най-висшите държавни фактори, чиито съзнания пък пребивават, вероятно поради усещане-то за мощ и власт, в състоянието на една ужасна "безпроблемна правота", което, да ме прощават тия хора, но това състояние се родее направо с... идиотизма! С нищо не можеш да смутиш едно такова съзнание, овладяно от чувството за "абсолютна непог-решимост", щото като капак на всичко тия хора са овладени и от ето тази илюзия: колкото е по-голем началник даденото лице, толкова по-правилно он, видите ли, мислел! Тази коварна илюзия владее и тресе не само притежателите на тези съзнания, именно въпросните най-висши държавни дейци, именно непосредствените носители на тази изкривена от усещането за пълно всевластие представа, но и, за жалост, всичките хора наоколо, дето се мъчат да се отъркат о величавостта на висшата власт, примерно, разните му там журналя и про-чие, те също страдат от тази мания, именно, че мнението на съответните властници е меродавно, че колкото по-голем е некой началник, толкова повече мнението му, видите ли, тежало, и затова тия, водени от въпросната глупава и купа представа, съв-сем не обръщат внимание на мненията на хора като мен, дето не са никакви началст-ва, а са "некакви си там философи", дето, видите ли, и за "даскали не били ставали". Виждате ли до какви патологии води едно такова съзнание? А пък на въпросните най-висши държавни началства, естествено, не им пука за това какво става в ръководените от тях сфери, щото те са заети предимно с това как да се представят в една по-величава поза, съответстваща на ранга им, имам чувството, че подобни парвенюта на власт не правят нищо друго освен по цел ден да се кълчат пред огледалата с цел да успеят да изнамерят някаква възмож но най-величава или едва ли не царствена поза (имам чувството, че Б.Борисов много се старае в тази именно посока, он има и най-големи достижения де, да си говорим истината, значи и много се е старал!). И най-тъпото в цялата тази работа е че таман некой "държавник", сиреч, пишман-държав-ник се научи да заема възможно най-

20 величавата поза, и на нему се наложи да слезе от пиедестала, и ето, идва нов шут, който също почва да се кълчи в тази посока, с оглед да репетира как по-внушително и дори "мъдро" да изглежда, та като почне да бълва глупотевините си пред медиите, те да почнат да изглеждат някак сякаш мистично "умни" и прочие.

Малко се отклоних от проблема, който разглеждах, но то, да се надяваме, е за добро. И сега какво да правим за да помогнем някак на тия хора, именно, да се отърват от идиотските и толкова коварните си илюзии, които са и опасни, щото по този начин, виждате, наникъде не отиваме, а само се свличаме към дъното. Образова-телната сфера, в която имам най-непосред-ствени впечатления, от десетилетия деге-нерира, а по указаните причини нищо и не се променя, само всичко все повече гние и мухлясва, а пък началниците от какъв ли не ранг, като се почне от прости директори на училища и се стигне до самия пореден министър, се надпреварват да ни учат кое именно е "най-правилното", а пък някой като мен, който дръзне изобщо да каже нещо различно, него, както вече ви показах с описанията на моите лични преживелици, такъв "улав" човек в един момент въпросни-те уязвени началства почват да го мъмрят най-усърдно, да го тъпчат, ако не почне този улявник да влиза "у правио пат", тогава почват да го мачкат откъдето сварят, да го тъпчат както луда крава гази теле, в един прекрасен миг даже го обявяват и провъзг-ласяват най-официално за... "луд", за човек, имащ "несъмнени и очевидни", видите ли, "нервно-психични разстройства", а ако и това не помогне да се отърват от него, тогава го обявяват, както мен ме обявиха най-официално, за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен" и прочие, и, разби-ра се, го изритват от системата с един най-великолепен шут. Така стават тия неща, системата, виж да се, другоячемислие не търпи, за какво ти другоячемислие говоря бе, аз наистина май съм почнал да си губя акъла, та системата дори и най-обикновено-то мислене съвсем не търпи! А системата търпи ето какво: "Началството никога не греши!", "Партията (управляващата" е права и когато съгреши дори", "Всяка крива линия, успоредна на априлската, сиреч, на прави-телствената, е права линия!" (това навреме-то го наричахме "тошорема", нещо като теорема, която бай ви Тошо Живков бил

открил и затова бил получил едната "Нобе-лова премия", другата му беше за откритие в областта на биологията, именно, не нас-ледствеността не се предава по линия на ДНК, а по линия на НДК, НДК, сиреч, "наци-оналния дворец на културата" навремето носеше името на "незабравимата" Людмила Живкова, това го пиша за младите, които не знаят такива тънкости), по-нататък система-та търпи и историческото, епохалното пра-вило "Преклонена глава сабя не я сече!", нали така, мили мои колеги от ПГЕЕ-Пловдив, нали вий най-стриктно спазвате туй желязно правило? И други правила има, дето системата ги спазва, с оглед да веге-тира някак, ала ето, в крайна сметка, вър-вейки по този път, видя се докъде стигнах-ме: ами стигнахме до под кривата круша, докъде другаде да стигнем, то дотам имен-но неизбежно се стига като се върви по този път?!

Има и нещо друго, което ме кара да съм пределно резервиран към писането на такива петиции, и то не е това, че на тях никой фактор изобщо не им обръща никакво внимание, те, разбира се, няма как да стрес-нат някой фактор, но има нещо друго, и то е, че аз вече съвсем не вярвам в модела за промяна, започващ с ето туй памятно "каза-ци пишат писмо на турския султан", аз лич-но вече смятам, че е по-добре човек да вземе да напише едно писмо до... арменс-кия поп, повече този поп може да се трогне и нещичко да направи, отколкото упомена-тите държавни фактори, които дотам да се развълнуват, че да вземат, примерно, да си загубят съня и апетита, да почнат да мислят за промяната към по-добро, дори, предста-вете си, не само да почнат да мислят, ами дори да започнат да работят за нея, не, аз на тия мои години вече в чудеса не вярвам, простете, но не мога да стоя на това по същество детско разбиране за начина, по който може да се осъществи промяната. И щом като не вярвам, че това е верният път, аз затова и така напоследък почнах да се кълча като вървя по него, имам предвид че напоследък почнах да пиша кое от кое по-екстравагантни и чудати обръщения, жалби, петиции, възвания, апели и пр.; пиша ги, и при това с ясното съзнание, че мога да бъда за пореден път обявен за... "луд", то какво друго на човека и му остава като гледа пред себе си тази стена от яки и тежки каменни и железобетонни блокове, която току-така с глава не се разбива?! А моята глава вече е и доста крехка и съвсем не става за това да опитвам да разбивам такива стени тъкмо с главата си. Затуй май е време да се откажа от разбиването на тия стени, ами и аз да почна да ставам по-благоразумен? Да, ама за мен да правя това вече е късно, аз съм изритан от системата, да дезертирам в този момент – такова нещо изобщо няма да ми помогне, ерго, налага се да продължа да се боря, както и с каквото мога. Е, аз това и правя де, виждате, не мирясвам. Ако някой

си е мислил, че като ме изрита от системата колкото може по-брутално моя милост ще се уплаши, ще миряса и ще стане кротко, то този явно съвсем се е объркал в очаквания-та си. А и мисленето му явно не е кой знае колко напреднало, щом си и позволил лукса да мисли такива абсурдности.

И какво да правя сега с въпросното възвание, петиция до ръководните държав-ни фактори по тежките проблеми на образо-вателната сфера? То не е казано, че аз непременно трябва да напиша едно такова по-кротко, официозно звучащо, сресано прилично, добронамерено, подлизурковско, лицемерно и прочие възвание, аз явно такива неща не мога, пък и да мога, е ща да ги пиша. Аз, прочее, ако ги и напиша, те ще зазвучат пределно иронично, та пак нема да станат. Пак нема да се възприемат от из-жаднелия за една по-кротичка истина мно-гострадалний народец, който не бива да бъде атакуван и удрян така брутално и безжалостно по кратуната си от подобен екстравагантен мислител като мен (това за "мислителя" го написах за да има с какво да се занимават днес дежурните ми оплювачи по блог, аз съм добър човек, загрижен съм за тях, и те нещо требе да ядат, требе да си изкарват парите, е, пускам им всеки ден по нещо, та да има с какво да си заслужат паричките!). Но аз въпреки всичко продъл-жавам да смятам, че ако въпросните най-висши държавни фактори почнем да ги атакуваме по нестандартни начини, ако приложим екстраординерни подходи, при-йоми и прочие, то има по-голям шанс да ги накараме поне малко тия фактори да бъдат извадени от властническия си делириум – и да почнат в един момент да си гледат рабо-тата. Може, ама аз, дето се казва, не вер-вам много че такова едно чудо може да се случи. То какво се случи когато 60 000 ядо-сани учители с дни стояха и свиркаха под прозорците на Министерский съвет през лето, есен де, 2007-мо? Нищо не се случи. Седенкаджиите Орешарски, Дмитрич и Даниел Вълчев ни се хилеха гадничко и нищо не стана – ако изключим това, че успяха така да се подиграят над болгарский учитель, че тоя болгарский учитель си седна на задника, кротна и ето, вече цели 7 години стоически търпи, мълчи и понася всички гаври на разпищолилата се отвсякъде всев-ластна образователна администрация, като се тръгне от най-прости директори-онбашии, бабаити, тулупи, мискини, пезевенци и пр. на селски и градски начални училища, про-гимназии и гимназии, мине се през клатещи-те си така усърдно краката инспектори в цели 28 инспектората на республиката ни, и се стигне до самодоволните министерски чиновници, които и с танкове не можеш да ги извадиш от бюрата им, в които най-вероятно, предполагам, са се слели, са се вкоренили, не знам, не мога в момента да намеря точната дума.

21 Та аз ще си пратя своята петиция,

като използвам откритото писмо, дето напи-сах вчера, е, ще го редактирам, за да при-лича малко на петиция, но ще оставя най-силните моменти, е, ще изхвърля и личния момент, а пък ако се сетя за някои други по-силни и експресивни нещица, и тях ще включа непременно. Тия дни ще сторя това, та петицията да може да се захване да се подписва. Не че некой ще стреснем като съберем еди-колко си подписа, те не се стреснаха от повече от 500 000 за промяна-та в избирателната система, за от неколко стотици подписи за промяна на образова-телната система ли ще се стреснат? Ще се стреснат, ама на куково лето! Хайде, чао, хубав ден ви желая, че ми писна да пиша вече! Бъдете здрави!

ЕТО ВИ ЕДИН СЮБЛИМНО ИНТЕРЕСЕН ДОКУМЕНТ, УЧАСТВАЩ В ЗАДОЧНА ДИСКУСИЯ ПО НРАВСТВЕНИ ТЕМИ, КОЯ-ТО ЩЕ СЕ НИЩИ В... РАЙОНЕН СЪД В ПЛОВДИВ

събота, 23 август 2014 г.

През последните няколко години работих най-упорито върху осмислянето и предлагането на работещи решения, каса-ещи най-тежките проблеми на обучението, образованието, възпитанието, нравственото и личностното формиране на младите хора, на учениците. Излязох с ред инициативи в тази посока, като идеята ми беше да спо-могна за пораждането на пълноценен дебат по тия всичките проблеми; уви, оказа се, че това нещо не се получи, моите инициативи срещнаха отвсякъде и се сблъскаха в сте-ните на бездушието, на безхаберието, на непукизма, не пазенето на удобното иди-лично статукво и пр. Ще дам този пък един екстравагантен конкретен пример в тази посока, ще публикувам красноречив доку-мент, илюстриращ как именно бидоха пос-рещнати моите инициативи. Но ето първо поводът за да бъде написан този документ.

Работейки върху указаните проб-леми, написах следната поредица и я пред-ставих на вниманието на педагогическия съвет, на цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих цели 14 години (до 19 май тази година,

когато бях уволнен по недопустимо грозен начин от директорката Ст.Анастасова): Онлайн издание на сборника от есета за ПРЕПОДАВАНЕТО – от поредицата "Го-рещите проблеми на образованието и възпитанието на младите" Онлайн издание на сборника от есета за ДИСЦИПЛИНАТА – от поредицата "Горе-щите проблеми на образованието и въз-питанието на младите" В същата по поредица подготвих и текстове, касаещи ВЪЗПИТАНИЕТО, ето ги и тях: Нравственото възпитание на младите: не забравяме ли нещо най-важно? (11 де-кември 2008 г., обърнете внимание, това е време, в което новата въпросна директорка още не се е възцарила, тя става директор в 2010 г.) За ефективното нравствено въздействие върху душите на младите (8 декември 2012 г.) Как да помогнем на младите да станат по-добри? (неделя, 9 декември 2012 г.) Проблемът на проблемите на българския живот е нравствен, има морално естест-во, това е началото, първата част на едно обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив; ето и продължението му: Продължението на моето Обръщение към училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив (1 февруари 2014 г.)

Накрая обобщих тия два документа в един общ, носещ вече заглавието "Обръ-щение", него именно и представих за об-съждане в Педагогическия съвет: Да сме човеци е causa sui – от тази отго-ворност никой не може да избяга: чове-кът е самоцел и самоценност (неделя, 2 февруари 2014 г.) Смятах и продължавам да смятам, че проб-лемът на проблемите в образователната система е нравствен, нейните дефекти имат нравствено естество, нравствен може да бъде само и пътят, по който да се преодо-ляват тия проблеми. Другояче казано, тряб-ва да се прави нещо за преодоляване на обхваналата я страшна деморализация. А сега интересува ли ви какъв е отговорът на тия мои инициативи? Просто е: директорка-та Анастасова дава моите предложения на една главна учителка "да се произнесе компетентно", тази главна учителка, понеже добре знае отношението на директорката към автора, сиреч, към моя милост, е поста-вена, дето се казва, в "небрано лозе", как е мислила да излезе от ситуацията аз не

знам, но какви мотиви в крайна сметка смет-ка са надделели си личи по следния курио-зен документ, който тя е съчинила; аз за този документ не знаех до този момент, директорката го кри от мен, не допусна обсъждане на докладите ми на Педагоги-чески съвет, всички тежки проблеми бидоха "заметени под килима", какъвто е нейният обичаен подход; но ето сега се повъзхища-вайте на въпросното творение (отбележете, авторката пише документ със заглавие "открито писмо", ала го адресира вернопо-данически до... директорката, която пък го скрива, ето какво означава "откритост" в понятията на администраторите!); да доба-вя и това, че с този документ имам възмож-ността да се запозная едва сега, той е сло-жен прилежно в "ей-такавата папка" с "дока-зателства", която директорката предостави в районния съд по заведеното от мен съ-дебно дяло за клевета; с тия "доказателст-ва" тя ще се опита да "докаже" тъкмо клеве-тата си, именно да защити тезата, че моя милост била страдала от... "нервно-психически разстройства"); та ето го този наистина сюблимно интересен документ, представен за участие в една дискусия по нравствени теми, сама имаща пределно нравствен характер, която тепърва ще бъде нищена пред... Районен съд в Пловдив:

(ОЩЕ в блога) ЗАБЕЛЕЖКА: Очаквайте публикуването на още по-умопотресаващи документи – стига това изобщо да е възможно! – от тази очертаваща се да бъде съвсем сен-зационна поредица!

ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АНГЛОЕЗИЧНО ИЗДАНИЕ НА БЛОГА HUMANUS

Моят човек, българинът, дето е живял години в Америка, а сега живее и работи в Австралия и често ми пише писма,

22 а пък аз понякога публикувам откъси от тях в блога, пак ми е написал нещо тази вечер, аз обаче се сетих за нещо и му написах едно писмо с предложение за сътрудничес-тво, ето какво му предлагам, смятам, че е толкова важно, че си заслужава за него да знаят и читателите на блога, и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето:

Здравей, драги А., Прав си, така е, вярно е това, което

ми казваш в писмото си. Но искам нещо съвсем друго да те питам, хрумна ми една идея. Да си сътрудничим за една хубава работа според мен. Интересно ми е как ще реагираш на това, което възнамерявам да ти предложа.

Отдавна имам намерение да нап-равя англоезично издание на блога си. Синът ми владее перфектно английски, включително и писмено, ала много го мързи. А моята идея е: статии, публикации, които смятаме, че ще са интересни за чужденци, за англо-говорещи хора, ги превеждаме на английски (е, не в целия им обем, а най-важното, идеята, същината, с три изрече-ния), и правим един англоезичен блог или сайт за България, предназначен за чужден-ци. Със сина обаче до този момент все се гласим да почнем да изпълняваме тази идея, но той се дърпа, не му се работят такива неща, а аз не знам английски. Сам не мога всичко да направя, човек всичко не може сам да прави. Трябва му помощник. Та се сетих тази вечер за теб. По една-две публикации седмично да преведеш на анг-лийски, недълги, до половин страничка, да речем, в която е написано нещо много важ-но, което смятаме, че чужденците трябва непременно да знаят за България, да им казваме по този начин някои истини, които никой друг няма да им каже. Да, само исти-ната ще им казваме, такъв, знаеш, е моят девиз. Никакви лъжи, никакво лицемерие. Голата истина само. Тази ми е идеята. Искаш ли да ми сътрудничиш? И то не само като прост преводач, а и като съавтор. Като превеждаш моите текстове ти разрешавам да ги допълваш със свои хрумвани, добав-ки, е, ще ги съгласуваме, а пък авторите ще сме, ако искаш, двамата. Става ли така? Тази ми е идеята, това ми е и предложение-то. Ти кажи какво мислиш. Има ли нужда от такова нещо според теб?

Аз мисля, че има. Може това нещо да се развие и да добие успех. Истината на България и българите не може да не е интересна за хора, които са чули името България, ала нищичко не знаят за нея. Обикновено май нищо не знаят, нали така? Е, ние ще се опитаме да им кажем най-важното. Интересно ми е какво ще ми от-

върнеш на това писмо и на предложението ми. Ако го отхвърлиш, ще търся друг сът-рудник. Знаеш, аз съм упорит човек. Лесно не се отказвам.

Това е. Бъди здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров

ПЪРВО РАЗГРОМНО ПИСМО НА КОЛЕК-ТИВА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СРЕЩУ "ЛО-ШИЯ ЧОВЕК" ГРЪНЧАРОВ, ДЕТО СИ ПОЗВОЛЯВА ДА "ОЧЕРНЯ" НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА – И ДА НЕ ПРИЗ-НАВА НЕЙНИТЕ ВЕЛИКИ ПОСТИЖЕНИЯ!

Аз тия писма, дето се били писали срещу мен, до този момент (именно до представянето им като "доказателства" – от директорката на ПГЕЕ-Пловдив – в заведе-ното от мен съдебно дело за клевета срещу нея) не ги бях виждал, подписи под тях се събираха в най-строга тайна от мен, никой нема достойнството да ми покаже кое тол-кова е възмутило "колектива" срещу мен, но това са подробности, изцяло отговарящи и добре характеризиращи стила на ръководс-тво на въпросната администраторка.

(ОЩЕ >>>)

Тия дни имах щастието да прочета тия шедьоври, забележете, до "пловдивска-та общественост" било адресирано туй писмо, а вие за него, драги пловдивчани и пловдивчанки, за него до този момент зна-

ехте ли? Явно и от вас, кой знае защо, е било крито, не знам, аз също съм пловдив-чанин, пък ето, до този момент не го знаех, нищо че съм даже обект на разгромния гняв. Публикувам този документ с намерението туй обръщение най-сетне да стигне до ад-ресата си; ето, четете, приятно четене ви желая:

ВТОРО РАЗГРОМНО ПИСМО НА ВЪЗМУ-ТЕНИЯ КОЛЕКТИВ В ЗАЩИТА НА ТЪЙ ОБИЧНАТА СИ ДИРЕКТОРКА

(ОЩЕ >>>)

БОГ ДА ПРОСТИ ЖЕРТВИТЕ НА КОМУ-НИЗМА!

23 август – общоевропейски ден за почи-тане паметта на жертвите на тоталитар-ните режими

23 август е Ден на паметта на жер-твите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на нацио-налсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-вото На-

23 родното събрание по предложение на депу-тата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

За първи път предложението дата-та 23 август да се чества като "Ден на жерт-вите на сталинизма и нацизма" е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под наслов "Европейската съвест и кому-низмът", където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка деклара-ция. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Комунизмът мутира и в най-уродлив вид още е в главите на мнозинството от хората у нас. В този смисъл и ние, живеещите сега, също сме негови жертви. Не зная дали сте осъзнали това, много е жалко, ако още не сте го осъз-нали...

Н. В. ЦАР БОРИС III, ВОЙСКА И СЕЛЯНИ В МАКЕДОНИЯ, 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Из сайта ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ на ПЕЙО КОЛЕВ

МОЯТ ПРОБЛЕМ ТУК, В БЪЛГАРИЯ, Е ЧЕ НЕ СЪМ ЧАСТ ОТ ТУКАШНАТА ЧАЛГА-ДЖИЙСКА МЕНТЕ-"КУЛТУРА": АЗ ПО СЪЩИНАТА СИ СЪМ СЪВСЕМ ЗАПАДНО ЯВЛЕНИЕ

По подетата тема в публикацията Идея за създаване на англоезично изда-ние на блога HUMANUS получих вече отговор от нашенеца, дето живее в Австра-лия; както и можеше да се очаква, не ме разбра и не откликна; аз това и очаквах де, не съм изобщо изненадан; ето какво ми пише той, пък ето по-долу аз какво му от-върнах:

Сега не знам ясно ли ти е, но аз да ти кажа. Ти си нещо като MOTIVATIONAL SPEAKER на Запад… Но проблема е, че

тука е пълно с такива... Както ти казах Запа-да е магазин и трябва да им предложиш нещо да лапат и те ще го вземат (купят)... A и трябва пpеди това да имаш някакъв под-виг, за да те слушат...

Ето ти един пример – тоя човек (MARK INGLIS) се качи на Еверест без крака, загубил ги при инцидент една зима във високите панини на New Zealand… Сега той държи речи (MOTIVATIONAL SPEAKER) и разни хора го слушат, но слаба работа... Та той дори няма образование що-годе, но е направил нещо и това се цени... Казвам ти че Запада е костелив орех, но ти сè не верваш...

Ха-ха, Инглис го наричат в BG, а то е ‘Ингълз... Много глави е счупил английс-кия, милиард индийци, а сега са наред бълхарските кратуни... Ти преди време лансираше в BG John Kehoe, но той е същия – INSPIRATIONAL SPEAKER = ВЪОДУШЕ-ВЯВАЩ ОРАТОР (на български)...

Аз и преди гледам – разни фило-софи тука (USA, Australia) искат да рабо-тят… Tрудно им се получава – “практическа философия” измислиха – уж ти решава нeкакви проблеми, за да му платиш... Ама не върви, то психоаналитиците в Щатите май направиха повече пари, но напоследък и те не са много популярни... Това (психоа-нализата) всеки, ако не е балък, може да си го направи и сам...

Това е картинката при нас, айде разбий я с мечти... Не става, брат... Ние сме магазин и не е приятно, вервай ми...

А. А ето сега моя отговор: Здрасти! Нещо основно не сфащаш и даже

не се опитваш да го сфанеш: работата е там, че аз предлагам "продукт" с много високо качество. Направо с най-висше ду-ховно качество е моят "продукт" – ако ме разбираш какво се опитвам да ти кажа. Ти може и да не долавяш това нещо, няма да се учудя, щото за да го долови човек туй нещо, сам трябва да е на подобаващото високо ниво.

А истински качествените неща ви-наги си намират купувач. Тъй че не ме срав-нявай с някакви си там чалгаджии от запад-ната т.н. "практическа психология" или "практическата философия". Те са чалга-джии, дето надуват зурните, кавалите и гайдите, аз съм... Ференц Лист, да речем. Аз съм много високо над тия нещастници, нищо че те са от Запада, аз съм от Бугарско. Моето ниво е много високо, ако още не си го сфанал, проблемът си е само твой. Това исках да ти кажа само.

Всякакви западни идиоти и мало-умници, наричащи се "психолози", "фило-софи", "MOTIVATIONAL SPEAKER"-и, "IN-SPIRATIONAL SPEAKER"-и и пр. предлагат разни боклуци в "западния магазин", от типа на китайските джунджурии. Аз пък предла-

гам, да речем, нещо като лаптопите на Apple, нали си ги виждал какви бижута си? Давам тоя пример за да ме разбереш. Applе винаги ще си е Apple, щото предлагат ка-чествени неща. Може да нема много купу-вачи за техните продукти, но те не са на нивото на китайските боклуци, са много над него. Толкова са високо, че са на космичес-ко разстояние от въпросните боклуци. Вер-вам, ме разбра с тоя пример какво искам да ти кажа.

Пък и да не си ме разбрал, това особено много не ме вълнува. Мен могат да ме оценят истинска само на Запад и то не някакъв си там Сулю и Пулю, щото и на запад има сума ти Сулювци и Пулювци, а хора от подобаващо ниво. Моят проблем тук, в България, е че аз не съм част от ту-кашната чалгаджийска посткомунистическа менте-"култура"; аз съм по същината си съвсем западно явление, принадлежа на духа на западната култура. Или, другояче казано, аз съм нещо като екзотично цвете, цъфнало на смърдящото българско гюбре. Стават понякога такива работи.

Разбира се, че никой няма да ме оцени тука. Аз това превъзходно го знам, не съм идиот. Проблемът ми е че не избягах навремето на Запад. А нали иначе знаеш какво пише в Библията? "Никой не е станал пророк в собственото си Отечество"; евреи-те и до ден днешен не признават Христос, нищо че е роден евреин. Те от това са губи-ли и още ще губят. Нали така?

Хайде чао. Имам чувството, че не просто не ме разбра, а и не пожела да ме разбереш. Та нали и ти си българин. Нема да изневериш на табиетите на племето си я?! Нема да се излагаме сега я?! Българщи-ната требе да е на висота! Българинът предпочита да бъде заклан като яре, но не и да признае качествата на свой сънародник - особено пък ако е жив...

А за това, че требвало било да имам преди това некакъв подвиг за да ме слушат изобщо, ще ти отвърна следното: това, че съм доживял до моите години и че съм направил това, което съм направил, това, че не съм си погубил личността в ужасните български условия, в които съм живял, а съм я спасил, ето това вече е подвиг. И то не какъв да е, а голям подвиг. Това, че съм бил учител 30 години и не съм се вдаскалил, сиреч, не съм станал безг-ръбначно насекомо, и при това съм си запа-зил и свободата, и личността, също е под-виг, за който заслужавам да ми дадат поне най-малкото една Нобелова премия.

Е, шегувам се де, няма да ми да-дат, ала все пак има някаква истина в тия мои думи: сложи си ръката на сърцето и го признай ако искаш. Ако пък не искаш да го признаеш, събери една едра храчка и ме заплюй. Ето, заради това, което написах по-горе, днес цял ден разни насекоми ще се надпреварват кой по-голема и сочна храчка

24 ще може да заплюе връз мене. Приятно състезание по храчене ти желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕДСТАВЯНЕТО НА 25 ГОДИШНИНАТА НА СВОБОДНА БЪЛГА-РИЯ ПО БНТ

Здравейте! Пиша Ви по повод на ето това: 25

години преход – 25 години, които проме-ниха всички нас…

Изпращам своя поредица от есета, изцяло отговарящи на темата, които са обединени под общото заглавие Преживя-ното в ерата на комунизма. Между другото преди няколко години написах книга, включ-ваща други мои лични истории от онова време, истории, които отговарят на целия период на т.н. "преход"; тази книга излезе под заглавието Страстите и бесовете бъл-гарски и има подзаглавие "Кратка психоло-гическа история на съвременна България". Тъй че по темата на вашите предавания съм писал доста; темата ми е твърде близ-ка. Смятам, че истината за преживяното трябва да бъде съхранена в своя чист вид, без примесите на лъжата – и предадена на младите, които нищичко не знаят за това време понеже не са го живели.

Желая успех на чудесната идея за такива необходими предавания!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЕТО КАКВО АДЕНАУЕР ОТВЪРНАЛ НА МОЛОТОВ

събота, 23 август 2014 г.

Когато министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов се срещнал след края на войната с първия канцлер на Германия Конрад Аденауер, го

запитал "Как допуснахте във вашата страна да дойде на власт Хитлер?", а той отвърнал с достойнство: "Аз, за разлика от Вас, не съм му стискал ръцете!"

Когда глава МИД СССР В.Молотов, встретившись после войны с первым канц-лером ФРГ К.Аденауэром, спросил его "Как же вы допустили в своей стране Гитлера?", тот с достоинством ответил: "Я, в отличие от Вас, руки ему не пожимал". От страницата на Дмитрий Чекалкин

ПОЗДРАВЯВАЩИ УКРАЙНА ХОРА БЯХА АРЕСТУВАНИ ОТ МИЛИЦИЯТА В МОСКВА

неделя, 24 август 2014 г.

23.08.2014 г.

Я поздравляю Украину с днем на-ционального флага и днем независимости! Я вітаю Україну з днем національного пра-пора і днем незалежності! Аз поздравявам Украйна с деня на националното знаме и недя на независимостта!

НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА Г-ЖА НОВОД-ВОРСКАЯ ХОРАТА ВИКАХА "ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ!" И "РУСИЯ ЩЕ БЪДЕ СВОБОД-НА!"

Валерия Новодворская, Поминки, Проща-ние, Герои не умирают, Москва, 16 Июля 2014 г.

ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА МИСЪЛ НА ВЕ-ЛИКИЯ ФИЛОСОФ МАМАРДАШВИЛИ

"Страшно не жить во сне, страшно проснуться в чужом сне."

"Не е страшно да живееш на сън,

страшно е да се събудиш в чуждия сън." Мераб Мамардашвили

ФИЛОСОФИЯТА ПО СЪЩИНАТА СИ НА-ИСТИНА Е НЕЩО КАТО РИЦАРСТВО НА ДУХА, КОЛЕГАТА МАМАРДАШВИЛИ Е НАПЪЛНО ПРАВ...

А ето и един филм по темата, при-мерът, струва ми се, е изключително много подходящ:

ЕДИН ПРЕВЪЗХОДЕН И МНОГО АКТУА-ЛЕН КАЗУС, ПОСТАВЕН ОТ ФИЛОСОФА МАМАРДАШВИЛИ

Хей, хора, уплаших се, ето сега гледам един филм (вижте филма ето тук, тук съм го сложил: Философията по съ-щината си наистина е нещо като рицарс-тво на духа, колегата Мамардашвили е напълно прав...), в който говори филосо-фът Мамардашвили, записът на дискусията е някъде в 80-те години, и там той казва:

25 - Живеем както умеем. Щом сме са

научили така да живеем сме приели това за живот, то това така просто не умира. Защо-то това, което не е живяло (в историческия смисъл на думата), то не може да умре, и аз не виждам никакви признаци на смъртта на тази система.

А малко по-рано (пак във филма) той заяви ето какво:

- Аз мисля, че слуховете за смърт-та на съветската система са значително преувеличени. На първо място затова, защото това, което не е живяло, не може и да умира. Ако някога достатъчно голямо число хора са се съгласили да смятат за живот това, което от гледна точка на евро-пейската традиция (или гръцката, или еван-гелическата) не се явява живот, но въпреки това достатъчно число милиони хора са се съгласили да смятат за живот това, то те могат този живот да го живеят, вътре в такъв живот не се съдържат причини за неговото изменение, катастрофи и тъй нататък, всичкото това бива възприемано в качеството на такива, в очите на външния наблюдател, продължаващ да мисли, впро-чем, в словесната интелектуална традиция, родена в гръцко-евангелическото лоно, а вътре това го няма. Всичко има своето, както го наричат англичаните, "да се отър-веш по пътя на обяснението"; ако ти се се отървал по пътя на обяснението от бедата, то бедата няма да стане мотор на измене-нието просто защото тя не се възприема в това си качество, тя се възприема просто в качеството си на общата недостатъчност на живота, но към това вече са привикнали. И аз смятам много неща на политическата повърхност или сплели се в някакъв поли-тически възел, който изглежда че се подда-ва на решение с политически средства, ако ги намерим, подходящи средства, те в дейс-твителност са от битов произход, отвеждах ни в някаква дълбока теснина на умиращото съществуване, станало обичайно съществу-ване, така, че вътре в него друго съществу-ване даже е невъобразимо, изглежда изкус-твено, в този смисъл е невъобразимо и европейското съществуване. Оттук е и ксенофобията, невъобразимостта на това като своя собствена естествена възмож-ност.

Това казва Мамардашвили. Изре-ченото от него поставя много въпроси. Въпроси, заслужаващи своето премисляне. Ние се чудим защо комунизмът умира ето вече толкова години, повече от 25 (щото и преди 1989 г. той си беше в агония, той винаги си и бил в агония, той винаги е бил мъртъв още от "раждането" си, ала ние това не сме го съзнавали или разбирали!), чудим се защо агонията му продължава толкова много време, а ето, грузинският философ още в 80-те години твърди нещо толкова простичко, което никому не е минавало през ума: не може да умре това, което по начало не е живо, комунизмът е изначално чужд на

живота, той изначално е причастен само на смъртта, той затова толкова много смърт е донесъл, и никакъв всъщност живот в него, фактически, няма, а има само една непрес-таваща агония, една смърт, чиято гримаса още не е изчезнала, той още се гърчи в нея. Това, че неживото не може да умре е ясно, но ето какво ще правим сега ние, дето иска-ме да се връщаме при живота, а тази гри-маса и агония на смъртта на комунизма ни задушава – и то при положение че тя просто няма как и да свърши?! Виждате ли колко страшен е този въпрос, тази задънена ули-ца, в която се намираме? Тя е още по-страшна, щото до този момент още не я съзнаваме!

Заради тия затруднения аз също преди много време издигнах на някои места в книгите си тезата, че комунизмът най-вероятно при умирането си е... вампирясал; да, но и вампирясалото преди да вампиряса е било живо, то дори и вампирясало пак е някак си живо, докато комунизмът не просто че изначално е нежив, той по същество е някакво тотално отрицание на самия живот: как при това положение комунизмът да може някога да умре? Не, моля ви, не се плашете, няма страшно, няма да са прави комуноидните кратуни, които на това осно-вание ще направят неизбежно възможно най-тъпия извод, именно, че комунизмът, видите ли, по тези причини бил и щял да си остане "вечно жив": мъртвото по начало няма как да е вечно живо, то е просто вечно мъртво и такова ще си остане.

Но проблемът за отърваването ни от тази агония, от тази мъртвина, от гро-бищна леденост на комунизма, за това как изобщо някога от комунизма ще се отървем, виждате, си остава, нещо повече, усложня-ва се – ако приемем гледната точка на големия грузински философ. ЗАБЕЛЕЖКА:

Дотук съм стигнал в гледането на въпросния филм, спрях го за да напиша това, пък по-нататък какво ще каже вели-кият грузинец тепърва ще разбера, и тогава пак ще реагирам, щото, виждате, мисълта му е толкова дълбока, че поста-вя безброй въпроси, пък и звучи така ак-туално, че повече от това не може да бъде.

Реших следващата книжка на сп. ИДЕИ да бъде посветена изцяло (!!!) на Мамардашвили, много работа ми предс-тои по превеждане на негови непубликува-ни досега на български текстове, но ми се ще да реализирам най-после тази своя идея, от отдавна тя ме терзае, по причи-на на това, че Мамардашвили беше фило-софът, който има голяма роля в моето формиране като личност на млади години, длъжен съм да му сторя тази чест, това малко признание и пр.

НОСТАЛГИЯТА ПО СТЪКЛАТА НА РАЗ-БИТИТЕ ПРОЗОРЦИ

Още от въпросния филм, чието

заглавие е Носталгията по стъклата за прозорците (на руски: Ностальгия по оконному стеклу), съдържащ твърде важни според мен разсъждения на Мамардашви-ли:

... Засега аз не виждам това уми-ране. Само това можем да кажем. Да из-мислим нещо? От самото намерение да измисляме трябва да се освободим, разби-райки, че желанието да се измисля нещо за другите, за обществото, и е елемент на същото това мислене, реализацията на който се явява неприемливата за нашата чувствителност, за нашите ценности систе-ма. Аз бих нарекъл Съветския съюз страна на носталгията по стъклата за прозорците, там, където разбитите прозорци, да речем, в резултат на войната, бомбите и т.н., всички тъгуват при разбитите и продухвани от вятъра прозорци и никой не поставя стъкла, защото стъклата, се предполага, се поста-вят с централно разпореждане, обхващащо цялото съветско пространство, но, както казва съветският човек, държавата е една и ръцете й няма как да стигнат навсякъде, и всички седят и чакат кога ще бъдат поста-вени стъклата; никой не поставя стъкла!

- Значи трябва да поставяме стък-ла?

- Съвършено правилно, дайте на хората да поставят стъкла! Ето го целия отговор.

- Вие казвате "Дайте на хората...", а кой ще им даде?

- Сами. Защото системата не е из-чезнала, тя само е неутрализирана и са образували големи празнини, в които за човека, който иска нещо да направи, и при-тежава чувство за чест и достойнство и е в такова положение, че животът е непоносим и оскърбителен за човешкото достойнство, той може, ако има свобода у хората, те ще измислят това, което никой друг не може да измисли, нито от една централна точка.

... Хората трябва да живеят и нещо да правят, не мислейки за никакво "строи-телство". Та френският гражданин или американският гражданин не строят никакво бъдеще, ни светло, ни мрачно, той решава задачи, вътре в които вече има кристализа-

26 ция на идеала, защото работят традицион-ните институции, и ценности, които са въз-никнали на основата християнството.

- А защо това в Русия е невъзмож-но?

- А защото в Русия навремето не са разтворили християнството в светския живот, в най-обикновеното светско поведе-ние - така че и човекът, не ходещ на черква, да възпроизвежда действителното съдър-жание и смисъл на християнските ценности. Нужно е било да се претопи цялата маса на населението чрез Евангелието, което не е станало в Русия. ...

... неуспехът на просвещението в Русия.

Мераб Мамардашвили: Беседи за мисле-нето

ВИДЕО

(ОЩЕ >>>)

Философствование Мераба Ма-мардашвили принято называть «сократи-ческим», имея в виду не только его диало-гичность, но и то, что он практически не оставил после себя письменного наследия. Сохранились магнитофонные записи лек-ций, которые составляют основу его твор-ческого наследия. Ряд этих текстов опубли-кованы после смерти философа. Представ-ленные здесь лекции (или беседы, как наз-ывал их автор) были прочитаны в 1986–1987 году.

НЕМАЄ ВІЛЬНОЇ ЄВРОПИ БЕЗ НЕЗАЛЕЖ-НОЇ УКРАЇНИ!

неделя, 24 август 2014 г.

"Україна – єдина!" – Донецкая область отпраздновала День независимости Украины. ФОТОрепортаж

ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР ПО ФИЛОСОФС-КА, СИРЕЧ ВАЖНА ЧОВЕШКА ТЕМА

Посредственият се възхищава от посредствените. Талантливият – от талант-ливите. Подобното се привлича от подобно. Някои четат Достоевски и Шекспир, други

четат Паулу Коелю. Или... Недялко Йорда-нов. Или нищо не четат. Или четат... в-к УИКЕНД и се радват до немай къде.

Да се възхити истински един нека-дърник от кадърен човек и да го оцени подобаващо – това е равностойно на чудо, на вселенска аномалия. То е равно на не-възможност. Онтологически погледнато такива неща просто няма как да се случат.

Казвам в случая нещо съвсем просто, очевидно даже. Естествено е, че много хора няма да се съгласят с мен...

СИСТЕМАТА НА ТИРАНИЧНАТА ПОС-РЕДСТВЕНОСТ – И НА ТРИУМФИРАЩАТА НЕКАДЪРНОСТ

Поставих една тема за разговор – виж Покана за разговор по философска, сиреч важна човешка тема – и дори по нея набързо проведох кратко нощно обсъждане с дежурния по блог оплювач. Ще ми се обаче да кажа още нещичко по темата, един вид да развия малко идеята или тезата си.

Вчера в един съвсем спонтанен видеокоментар подхвърлих – виж: Размисъл за разни неща, но най-вече за това защо талантливата личност е така неприятна за посредствеността – своето обяснение за това как въпросната талант-лива личност бива приемана в среда, със-тояща се общо взето от посредствени хора. Разбира се, една теза следва да бъде раз-вита и пояснена по-цялостно, щото общата й форма не е достатъчна. Ясно е, че прин-ципът на разбирането е водещ, но и конкре-тизацията си има своето значение. Т.н. "колективи" у нас – а това са всъщност групите, малките общности, екипите, нека да използвам и тази дума – обикновено се

състоят от всякакви хора, повече или по-малко способни или пък неспособни. Неспо-собните за едно са способни за друго, при-мер, некадърниците в работата са обикно-вено велики интриганти, те са безкрайно надарени в правенето на простотии, в за-виждането, в злобеенето спрямо кадърните. Всеки за нещичко е кадърен, важно е да се разбере за какво всъщност и наистина е кадърен. Има "таланти", които не са кой знае колко престижни и затова трябва да бъдат крити. Примерно лъжците полагат огромни усилия да не се разбере колко струват, често успяват да заблудят много наивници, но що-годе правдолюбивите хора ги надушват веднага, тук никакво криене не помага – дотам, че сякаш на челото на всеки лъжец е написано с големи червени букви "Аз съм един лъжльо!". С неискрени-те, завистливите и прочие хора работите стоят по абсолютно същия начин.

Та мисълта ми беше, че неизбежно има всякакви хора, а пък всеки си има даро-вания в една или друга посока, положителна и отрицателна. Виждате, че се старая да бъда пределно ясен, с оглед да бъда разб-ран правилно от всеки. Е, на някои няма да им хареса това, което ще кажа, но тия неща са неизбежни. Аз не пиша за да ме харесат всички, а да помогна на повече хора да се замислят по темата. И сега какво става когато в една такава обичайна среда се появи един що-годе наистина талантлив човек?

Тук голямо значение има това кол-ко струва т.н началство, ръководителят, собственикът на фирмата, управителят и пр. Ето, идат избори, нека да поставим въпроса и така. Щото и цялата страна е една голяма общност, а просперитетът й много зависи от тия именно човешки отношения вътре в общността. Трябва да внимаваме какви хора поставяме начело, да ни водят и пр. Аз съм писал за тия неща още навремето в книгата си Универсумът на свободата (с подзаглавие "Източниците на достойнст-вото, успеха и богатството"), но сега ми се ще да отида по-нататък в развиването на темата. Всъщност това есе, което сега поч-вам да пиша, може да се включи в книгата с условно заглавие Жизнени стратегии, която е по проблемите на личностното израстване – една книга, която пиша и за която мисля отново напоследък; просто е време да я допиша и да я представя пред съда на читателя. Та нека в тази връзка да развия мисълта си по-цялостно.

Чел съм навремето, че Наполеон Бонапарт – самият той, безспорно, е един военен гений, е един изключително надарен човек, е богата личност от голям калибър – се обграждал все с най-талантливи хора, от всякакви области, без изобщо да се страху-ва, че някой може с нещо да го засенчи. Около него се струпва по време на управле-нието му интелектуалният, личностният елит на Франция – и затова постиженията

27 му са така големи. Той дал пълна свобода на тия таланти около него да работят и често се интересувал от това докъде са стигнали в работата си. Примерно, най-големи учени по негово нареждане разрабо-тили Гражданският кодекс, Code civil или Наполеоновият кодекс, с право наречен Code Napoleon. Вече на Света Елена импе-раторът ще напише, че това е най-голямото му постижение, което няма да бъде забра-вено никога. Та той, виждате ли, бидейки сам необичайно талантлив човек, ценял талантите, успявал да ги вдъхнови за пос-тижения, за творчески изяви, е, точно по този начин може да бъде постигнато нещо велико. Правете си сметката какво ще се получи с една организация, пък било то и държава (особено), ако начело й застане един некадърник или простак. България повече от 30 години си имаше за държавен ръководител точно такъв - и още не може да забрави "великите" му постижения. Времето на управлението му било "бляскаво" - твър-дят безумните, не знаещите какво говорят носталгици. Велики бяха единствено глу-постите, които бяха направени в това вре-ме. И много велики престъпления бяха направени тогава. Всичко зависи от оптика-та, от която гледаме на нещата, от позиция-та, през призмата на която съдим. Зависи от това какви сме, колко струваме самите ние. Б.Борисов без капка неудобство открито говори, че се бил възхищавал от правешко-то... чудо ненагледно и незабравимо. Това много говори за ония, които разбират.

Безспорно е, че некадърникът, поставен за ръководител на една организа-ция, ако като капак на всичко е и прост, ако е и малоумен (то тия неща обикновено си вървят в комплект), няма начин да не се обкръжи с некадърници, със себеподобни. Той поставя на ключовите постове пак таки-ва като него. Такива са способни да съсипят и най-цветущата, най-напредналата, най-елитната организация за броени месеци, да не кажа дни. Фатално е некадърници да бъдат поставяни начело на каквато и да било организация, особено пък начело на една държава. Същинска напаст са нека-дърниците, на които някой идиот е дал власт. Те са способни всичко да съсипят в най-кратки срокове. Те друго може и да не умеят, но виж, да съсипват могат, ох, как го могат те това! Там е техният талант, в съ-сипването! Всичко могат да съсипят, няма нещо, което да може да им се опре – и да не бъде съсипано. Повтарям, тия са същинска напаст за всяка една организация, имала злочестината да бъде оглавена от некадър-ник.

Некадърникът на власт умора не знае във вреденото, в съсипването. Той, казахме, друго не умее, той умее само това. Най-важното, факторът, при това решава-щият, който води до провал на такива зло-чести организации, оглавени от некадърник, е това, че за кратко време некадърникът на

власт успява да се разправи с всичко онова, което е що-годе кадърно. Некадърникът има нюх към тия неща, той веднага надушва кадърните и прави нужното да ги елимини-ра, да ги "обезвреди". Защо са така вредни кадърните хора за организациите, начело на които стоят некадърници ли? Ами то е близ-ко до ума защо е така. Помислете малко. Та нали властващият некадърник, сравнен с кадърен човек, ще бъде непрекъснато възп-риеман и оценяван точно какъвто е, именно за некадърник – а това за него е съвсем неизгодно?! Нали некадърникът трябва да бъде обожаван от обкръжението си, как да стане това ако в това обкръжение има няка-къв талант – та извратеността да лъсне ли? Не става, нали? Затова властващият нека-дърник прави нужното да разгони набързо всичко що е кадърно, обкръжава се с бла-гославящи го за милостта му некадърници, щото наистина на пиедестала в такива организации трябва да стои самата нека-дърност, въплътената, така да се каже, некадърност. Гениалната в некадърността си некадърност требва да е начело в такива осъдени на неминуема смърт организации или институции. Осъдени са на развала, упадък и сгромолясване тези организации по простата причина, че са имали злочести-ната начело в тях да бъде поставен един некадърник. Затуй, в скоби казано, общест-вата, които просперират, го правят защото са устроени така, че в тях всеки си намира заслуженото място. Некадърниците там не просперират както е у нас. Там просперират талантливите, там талантливите ги търсят, дето се казва, със свещ – и щом ги намерят, веднага ги поставят на подобаващото мяс-то. Чувал съм, че в Америка например раз-ните форми и корпорации дебнат талантли-вите още в колежите и в университетите и правят нужното да ги привлекат към себе си, давайки им стипендии и пр. Америка затова е първа във всяко едно отношение: щото в нея талантливите дирижират поло-жението. А талантливите хора се обкръжа-ват с талантливи. Затова, не за друго, Аме-рика е станала нещо като "смукачка" на... мозъци! "Смуче" ги, привлича ги от целия свят. Талантливите хора затова са толкова привличани от тази велика страна. Нека-дърниците си имат други идоли. Имат си за идоли други страни. Някои, чувам, се покла-нят на Русия, където от векове да си лич-ност, особено пък талантлива, е същинска прокоба. Е същинско проклятие. Същото като у нас е в Русия в туй отношение. Бъл-гарският гений нали знаете какъв е? Завист-та – как да не знаете поне това?!

И тъй, когато некадърник вземе властта в една организация, тя мигновено се плъзва към провала. Няма как да е ина-че. Некадърникът може да не спи, но първа-та му работа е да разкара всички що-годе кадърни хора от тази организация, щото кадърните в нея са вече опасни – и вредни. Казахме защо е така: защото сравнен с

кадърния некадърникът изпъква именно като некадърник. Затова не трябва да има нещо, с което некадърниците да бъдат сравнявани. Когато в една организация всичко кадърно бъде изгонено, когато в нея се възцари некадърността и тя си осигури потребната й хегемония, тогава възниква неописуема идилия, в която вече стахановс-кото социалистическо състезание се свежда до това кой е по-голям некадърник, кой е по-голям подлец, кой е по-голям мерзавец, кой е по-голям подлизурко пред началството, кой е по-голям тарикат и пр. Защо ли? Ами защото тия неща си вървят в комплект. Няма как един некадърник да не е подли-зурко, примерно. Или да не е лъжец. Или подлец. Те тия неща си се съпровождат неотменно. И умен не може да е един нека-дърник, щото умът вече е белег за кадър-ност. Он требе да е прост – за да е нека-дърник в истинския смисъл. И после идва онова прочутото: "Вижте как убаво се раз-бираме: щот и вие сте прости, и аз съм прост: леле, каква неописуема идилия!". Тия неща, вервам, са ви познати, нали така?

Та почва значи лов на вещици в организациите, където се е възцарила аро-гантната некадърност. Всичко що е кадърно бива изгонено, щото, казахме, ако има поне един-единствен кадърен човек в тях, всичко отива по дяволите: системата на некадър-ността таланти не търпи. Талантливите трябва да бъдат смачкани и изплюти, ако се наложи, да бъдат смазани, дори убити. Защо в ерата на незабравимия и непрежа-лимия комунизъм е бил избит толкова много народ? Ами защото всичко, що е личност, що дразни, що е свободолюбиво, трябва да бъде убито, та да се възцари системата на некадърността, каквато по същината си е комунизмът. Комуна това и значи: царство на некадърниците, на безличните, на под-леците, на калпазаните. Тая дума "калпаза-ни" особено много ми харесва, щото съм я

28 слушал от устата на моя дядо Васил, Бог да го прости: той като говореше за комунистите винаги презрително казваше: "Тия калпаза-ни, тия простаци, тая долна напаст!". Това съм чул от моя дядо Васил - и тая мъдрост след това нито един комунистически уни-верситет не можа да я извади от душата ми. Е, правете си сметка защо комунизмът се издъни по всички линии. В него просперира-ха само мерзавците. Способните хора ня-маха друга грижа освен да правят нужното никой да не ги надуши че са способни. Или че са личности. Я някой надуши че си кадъ-рен, спукана ти е работата. Ще те смажат като едното нищо. Личностите в епохата на комунизма трябваше да крият личността си, също така и талантите си. За да не засегнат с нещо комуналната общност, тъй чувстви-телна спрямо тия неща. Ако е имало изклю-чения, именно талантлив човек да проспе-рира в условията на комунизъм, то това е било изключение, потвърждаващо правило-то. В този аспект да поставя крайно неудоб-ния въпрос: а давате ли си сметка какво колосално количество таланти е погубил комунизмът?

Е, сега, ще каже някой, вече сме свободно общество, сега вече не е така. Моля? – ще отвърна – какво казахте?! Не е така ли? Сигурни ли сте че не е? Разбирате ли какво казвате? Ние защо все още сме в това дередже? Ами защото системата все още е такава, че талантлив човек у нас трудно "пробива", трудно се налага, дори и да го е направил, е платил такава страшна цена, че за това даже и не ми се говори. Виж, мерзавците и подлеците у нас се чувс-тват като... охлюв в стърнище! Това нещо пък съм го чувал от един от моите чичовци, Бог да го прости! Става дума за израза "охлюв в стърнище", не за другото. Той се казваше Георги, да му кажа поне името.

Трудно комуналната психика и съзнание ще бъдат променени у нас. Тряб-ва да минат още десетилетия. Трябва да се породи съвършено друга психологическа атмосфера, друг дух в отношенията между хората. Трябва да стане така, както е в другите страни, именно талантливите да не се страхуват да показват талантите си: сакън, да не обидя, да не засегна с нещо шефа! Трябва да стане така, че у нас нека-дърници да не бъдат повече поставяни за шефове. За фирмите, за частната собстве-ност това е аксиома: ако искаш да си загу-биш парите, назначавай некадърници във фирмата, сложи си за управител най-големия некадърник ако искаш. Майната ти ако ти е толкова акъла. Да, обаче как да стане така, че некадърник-собственик да надуши и да сложи тъкмо кадърен за упра-вител на своята фирма? Тяхна си работа. У нас в тия години на славен преход, в които просперираха предимно... кадърници, ала само в тарикатлъците, в нечестните сделки, в далаверите, в краденето, в лъженето и пр., видяхте докъде стигнахме, нали забе-

лязвате поне това? У нас гениите в мерзос-тите и в подлостите имат най-големи шан-сове да заемат възловите места, включи-телно и най-висшите постове в държавата. Виж, кадърните в истинските неща у нас са под похлупак. А настъпателните тарикати и калпазаните преживяват неудържим възход. Така става у нас, нали е така? – нека да не си кривим душата и да го признаем. Как да успеем да развалим някак тази система за просперитет на некадърността, която ед-новременно е и система за смазване на талантите?

У нас успяхме да изгоним от стра-ната за тия 25 години преход всичко, що е кадърно – цели два милиона българи (!!!) бяха прокудени да си търсят успеха в други, в нормални страни, в които не некадърници-те задават тон на живота и отношенията. И продължаваме да пъдим от страната всич-ко, що е що-годе кадърно и свястно. У нас, вътре в страната, всичко, що е кадърно, първо, бива обявявано за... "ненормално" – у нас наистина норма е да си некадърник и мерзавец, у нас това да си способна лич-ност наистина се възприема като ненормал-ност! – да, нали знаете още Ботев какво е писал по въпроса? Не се сещате ли? Ето какво, ще ви го кажа: "А у нас свестните смятат за луди!", това е написал български-ят гений. Това нещо си важи още, а докога ще е така аз не мога да ви кажа. Щом свест-ните у нас са луди, правете си извода кои тогава са "нормалните".

"Нормална" у нас е простотията, арогантността, подлизурковщината, морал-ната и личностната деградация у нас, уви, са станали норма. Докато не променим този начин на (с извинение!) "мислене", в който няма всъщност никаква мисъл, дотогава добро няма да видим. Нужна ни е съдбовно коренна промяна в съзнанията, чието ядро е точно това: да почнем да разпознаваме и признаваме некадърника за некадърник, некадърниците и мерзавците да почнат да си заемат полагащото им се място, а да почнем да даваме път на способните, на талантливите. Аз съм учител и с очите си съм гледал как даскалиците у нас възприе-мат и оценяват като "най-добри" тъкмо най-големите малки мерзавчета, а пък в същото време постоянно хулят всичко онова младо и свежо, що показва някакви признаци на талант и на личност! Да, в образователната ни система също няма място за талантливи-те, те в нея също биват възприемани като "черни овци" – или като "бели врани", както ви харесва повече. Стига се на моменти дотам, че из училищата най-големи проста-ци биват смятани и обявявани за... образцо-ви възпитатели на младежта. Директори, инспектори и пр. А пък ония, които имат редкия талант да бъдат автентични възпи-татели, биват ругани и потискани до момен-та, в който или сами не си вземат шапката и не се махнат от лудешката система, или пък системата, за да запази уютното си статук-

во, като ги смачка хубаво, не ги изплюе бездиханни. Така стават тия работи у нас, вие това още ли не сте го разбрали? Мили-те, не го били разбрали още! Е, разбрахте ли го поне сега как е?

Страшна работа е, това е положе-нието. Тъжна работа. Така не бива да е, ала е точно така. Доникъде няма да стигнем ако продължим да вървим по този път. Нужна е промяна. Как да започне тази съдбовно необходима ни промяна? – ето това е въп-росът на въпросите. Просто е. Ала не щем да го признаем.

Без борба нищо не става. Хубаво е талантливите "единаци", дето витаят като "свободни електрони" в антихуманната система на господстващата безличност, некадърност и на арогантната простащина да почнат да се подкрепят поне малко от малко. Да си подават ръка. Да се обединя-ват някак. Та да почнат да се насърчават, та да почнат да побеждават страха. Това е много важно, без него нищо няма да стане.

Нека, моля, не се приема горното ми разсъждение в смисъл, че съм бил, видите ли, обявил всички за некадърници, не, не е така, знам, че има доста кадърни хора сред нас, ала те, за жалост, са много потиснати и неуверени. Принудени са да се крият – за да не бъдат разпознати. Щото като разпознаят без жал ги изритват. Казах-ме защо става така. Затова и повечето мълчат и търпят тиранията на безсърдечни-те си тирани, кой от кой по-голям некадър-ник и наглец. Някои даже, за да оцеляват, са принудени да им се подмазват. Срамна работа, ама е така – тече битка за оцелява-не и съществуване. На никой не му се мре ей-така, за едното нищо. Макар че личност-ното утвърждаване, макар че личността като такава съвсем не е "нищо". "Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!", това пък се е виждал принуден да повтаря горкият Стамболов, приятелят на Ботев. И днес се налага да се повтарят тия знаменателни думи. Трябва човек "да полудее", та да се освободи от страха. Страхът е най-коварният неприятел на достойнството на човека.

Да спра дотук, че се изморих от писане. Кой ли пък ще ти чете такива скучни "безсмислени трактати"?! Защо ли ги и пиша аз? – да ме пита човек. Е, аз да ги напиша, да си свърша своята работа, пък ако иска някой да ги чете. И никой да не ги чете, поне да ги има написани. То това вече е нещо. Може пък някой да се заблуди и да ги про-чете, знае ли се? Може пък някому да му проблесне истината за това как стоят неща-та - и от този момент да почне да става друг човек. Идеите са способни да правят такива чудеса. Аз в случая ви разказах нещичко за един малък аспект относно това какво е да си личност – и каква необходима цена пла-ща човек за този разкош. Друг път, живот и здраве да е, ще продължа. Бъдете здрави!

29 Бъдете личности! Не се страхувайте да бъдете себе си! Този е начинът. Този е и пътят. Успех ви желая! Вие много можете, важното е да го поискате както трябва... ПОСЛЕСЛОВ: Длъжен съм да добавя, че написаното по-горе няма нищо общо – повтарям: нищо общо! – с моята лична история в едно пловдивско училище, която ви разказвам комай всекидневно. Разсъж-давах принципно и не съм имал предвид никой конкретно. Съвпадението на лица, теми и сюжети е съвсем случайно и неп-реднамерено. Това бях длъжен непременно да заявя. Та да не станат някои недоразу-мения – затуй го казвам и отбелязвам специално...

НЕЧОВЕШКАТА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ОМ-РАЗА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТАЛИБА-НИ

Из: Путинофилията злорадства за обезг-лавяването на американския журналист Автор: Иво Инджев

Прочетете уводния абзац на ста-тията във в. ДУМА „Наемници и еничари са сред нас”. В нея ще видите прекрачената граница на обикновената човечност, която все пак е задължителна за човеците. Ето какво пише Светлана Михова на 22 Август 2014, брой 193:

„Едно зверско убийство потресе света. Ислямистите от “Ислямска държа-ва” обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули. Възмущението и погнуса-та на цивилизования свят са обясними. Естествена е и мъката на близките му. Но крокодилските сълзи на западния по-литически елит и неговия всепризнат вожд Барак Обама будят отвращение. Защото лицемерието в такъв момент не предизвиква други чувства.

Предсмъртните думи на жерт-вата звучат като присъда и разобличение, като гняв и разочарование. Разбира се, направена бе уговорката, че е възможно да са били изречени под диктовка на палачи-те. Но това не отменя същността им. “Моите истински убийци са в правителст-вото на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат от тяхното самодоволство и престъпност”, изрича Фоули. И накрая: “Бих желал да живея още, но корабът отп-лува. Единственото, което бих искал сега, е да не бях американец!”

Както виждате, за Михова „уговор-ката” за изречените под диктовка думи на изправения с ножа до гърлото човек не е меродавна. Тя ВЯРВА в неговата искре-ност, защото това пасва на нечовешката й идеологическа омраза.

ДА СИ ПРИПОМНИМ ОТНОВО ЕТО ТАЗИ ЗНАМЕНИТА ЛЕКЦИЯ НА СЪР КЕН РО-БИНСЪН

ЗАБЕЛЕЖКА: Когато обявих, че ще има дискусия в Клуба по тази лекция на Кен Робинсън за творчеството никой от училищ-ната общност на ПГЕЕ-Пловдив... не дойде (с изключение на младия, отскоро назначен и неориентиран още в ситуацията психолог на училището). Това все нещо показва... казвам го между другото!

ДА СЛЕДВАМЕ СЪВЕТА НА МЪДРИЯ ОМАР ХАЙЯМ

"Аз не се обиждам на хората, а просто променям мнението си за тях. Мо-жеш да извадиш човека от калта, но не бива да вадиш калта от човека. Той трябва да го направи сам." Омар Хайям (цит. от Maya Prodanova)

ТРЕТО ПИСМО НА ВЪЗМУТЕНИЯ КОЛЕК-ТИВ В ЗАЩИТА НА ЛЮБИМАТА ДИРЕК-ТОРКА – И СРЕЩУ "ЗЛИЯ НАРОДЕН ВРАГ" ГРЪНЧАРОВ

понеделник, 25 август 2014 г.

Писмото е подписано от 69 човека,

включително и служители, също бивши преподаватели, дори пенсиониран директор от ерата на "славните времена" - и други силно възмутени човеколюбиви, ала изпъл-нени с нескривана неприязън към въпросна-

та дразнеща личност люде. Интересно е също да се отбележи, че това писмо никъде не съдържа дата, на която е написано и подписвано, явно е писано за да се синхро-низира с вечността на самата непреходна история на съвъкупното человечество!

(ОЩЕ >>>)

АЗ ЖИВЕЯ В ЕДИН ЧИСТ ДУХОВЕН СВЯТ, ЗА ДА Е ПРИЧАСТЕН НА ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА В СЪРЦЕТО СИ "НЕЩОТО", НАРЕЧЕНО ДУХ

вторник, 26 август 2014 г.

Понеже си правя какви ли не екс-перименти, ето завършека на още един, който предприех наскоро: виж крайно прово-кационния матр`рьял със заглавие Моят проблем тук, в България, е че не съм част от тукашната чалгаджийска менте-"култура": аз по същината си съм съвсем западно явление, с което явно бръкнах с два пръста в душата на моя събеседник, един австралийски българин или един бъл-гарския австралиец, с който си пишем комай всеки ден; та там аз му написах въпросната дръзка провокация, а пък той снощи, гле-дам, ми е отговорил, написал ми е въздлъж-

30 ко писмо, доста разлято, с много отклоне-ния, ето ви тук същината, заедно с моя отговор; той дава абзаци от моето писмо, а след това ги коментира, сиреч, по нашенс-кия маниер, се гаври с казаното от мен:

Моят проблем тук, в България, е че аз не съм част от тукашната чалга-джийска посткомунистическа менте-"култура"; аз съм по същината си съвсем западно явление, принадлежа на духа на западната култура. Или, другояче казано, аз съм нещо като екзотично цвете, цъф-нало на смърдящото българско гюбре. Стават понякога такива работи. >>> Добре, така е, ама как такава "култура" тогава да лансираме на Запад – като те са далече преди вашето "ниво"?! ЗАБЕЛЕЖКА: Казва това нашенецът от Австралия, ала преди това се е направил на ударен, като не е забелязал ето това мое най-дразнещо твърдение: Нещо основно не сфащаш и даже не се опитваш да го сфа-неш: работата е там, че аз предлагам "продукт" с много високо качество. Напра-во с най-висше духовно качество е моят "продукт" – ако ме разбираш какво се опитвам да ти кажа. Ти може и да не дола-вяш това нещо, няма да се учудя, щото за да го долови човек туй нещо, сам трябва да е на подобаващото високо ниво. А ис-тински качествените неща винаги си намират купувач. Тъй че не ме сравнявай с някакви си там чалгаджии от западната т.н. "практическа психология" или "прак-тическата философия". Че точно на това не е обърнал внимание е доста показател-но. Да видим как продължава:

Не знам защо в такива случаи все се сещам за Франция, щото BG хората я пренебрегват, но те (France) са по-големи нацисти и от немците в отношението си към BG. Ти колко французина си видял в BG? Аз за 20 години - нула. Те дори не знаят къде е BG, а това за Америка и Австралия е допус-тимо, но за европейска страна?

С това самo искам да ти покажа Запада колко можеш да му повлияеш. Пак английските страни са цвете, те приемат всеки, ама не е така с другата Европа... Норвегии разни и Швеции, Германии и Да-нии – те винаги те презират, нищо че не ти го казват, но си го мислят. Нали бях година в Германия и го усетих, а защо не го усетих в Щатите??

Ти си спал като си гледал Шефкет, явно си глупав човек. Той каза всичко – че напр. той може да се казва и "Чаша", про-пусна го, нали? Юнак балкански AIG, майс-тор на декларативни заклинания...

А за това, че требвало било да имам преди това некакъв подвиг за да ме слушат изобщо, ще ти отвърна следното: това, че съм доживял до моите години и че съм направил това, което съм направил,

това, че не съм си погубил личността в ужасните български условия, в които съм живял, а съм я спасил, ето това вече е подвиг. И то не какъв да е, а голям подвиг. Това, че съм бил учител 30 години и не съм се вдаскалил, сиреч, не съм станал безг-ръбначно насекомо, и при това съм си запазил и свободата, и личността, също е подвиг, за който заслужавам да ми дадат поне най-малкото една Нобелова премия. >>> Ама това са реалностите, това е конку-ренцията. Ти немаш подвиг, освен една диплома. А оня се качи без крака на Еве-рест и хората го слушат, а е 100 000 пъти по-тъп от теб.

На ти и един българин в Никарагуа (оженил се там, бори се човека), изкарал преди това чуждестранния легион. Пак подвиг; и тук имам комшия такъв – не стъп-ва във Франция (представям си травмите му), но е на 29 и има пожизнена пенсия от Франция. Пенсиите и заплатите на чуждест-ранния легион е най-лесното да прочетеш в нета.

Той издаде и книга в BG, не помня точно как беше – е, не 50 книги като теб, само една, но се разграби. Еми глупава човешка природа. Така че не се възторгвай прекалено. А и западните психолози и фи-лософи те превъзхождат силно, но тука трябва да поясня как става това:

Те те превъзхождат на Запад, за-щото ни дават рецепти ЗА ТУК. А ти какви рецепти ни даваш на Запад с извратените си истории за някаква си Анастасова – нищо и половина. А искаш превод на Запад – че хората ще повърнат от теб и нея, те не искат да четат тая робска мърльотия, вер-вай ми, познавам ги? Тая тука при нас не мое да е и чистачка, не мое да си направи CV-то, а при вас е директорка. В царството на слепците... АПРОПО: Хей, драги, ти остави тая Анаста-сова, ти не разбра ли, че аз дори и за нея да пиша, всъщност пиша за нещо съвършено друго; прочее, за нея пиша ей-така, за раз-туха, а истинските неща, които съм написал и които, ако Бог дава здраве, ще напиша тепърва, са съвсем други; тъй че недей да ме представяш като човек, който пише само за някаква си Анастасова, повтарям, много е жалко това, че още не си разбрал, че мен тая специално особа хич, ама хич не ме интересува, а пиша за тия истории, защото те показват нещо друго, много по-важно; пък и пиша защото решавам чрез тях един много важен български проблем, и това ли не си сфанал още?! Ама ти явно наистина си доста кухичък, да ме прощаваш, но те мислех за значително по-ентелегентен, но ето, разочарова ме... (Туй нещо го вмъквам тука, иначе е в моя отговор, дето му го пращам отделно.) Продължаваме с писмото на събрата-нашенец от Австралия, дето си

мисли, че поради самия този факт е фанал все едно... шлифера на австралийския Тодор Живков (или Боко Борисов, се тая!) А ето сега как продължава писмото му:

Така че по-спокойно с анонсите си, ОК? Не е проста работата както ти изглежда оттам...

Аз се чудя и като се изправят бъл-хари кат някакви “страшилища” и атакуват и критикуват Щатите кат фурии – абе мижи-турки, вие имате робство 500 години, а те свобода 200! Е кое тежи повече?

Явно са се дрогирали с Южен по-ток, смъркат природен газ и мозъка им изпушил. Това усещам като чета BG-форуми... На ти две песни за успокоение и когато жена ти или перфектно-английския ти син (немам нищо против тях) го преведат, ела ми свирни...

Какво е например inner tube - ако жена ти или сина ти отговори на първо питане ето сега ще ти дам 1000 долара за закуски... Вътрешна гума, приятелю... Кол-кото trailer hitch знаеха или moolah, толко и това... А може би знаят какво е brainiac или twerks (върти задник при танци в барa)… Не, не е жаргон , с това се шегуваме тука всеки ден, всеки идиот го знае...

Почти както Валери Петров, който отказвал всички покани на шекспировите дружества защото... не можел да говори английски, xa-xa-xa... ??!!??

(Такъв урод не вирее ли само на Балканите, кажи ми чесно?)

Завалията го знаел само писмено – все едно че е… латински?! Явно Вал Петров е повярвал на компартията и на Съветския съюз, че капитализмът е мъртъв и не знам защо селянчето в него е решило, че и с английския е така! Как се е излъгал сенилния “полиглот”, Боже всемогъщи, прости на амебата нейната некомплицира-ност, ха-ха...

Ти отказваш някакси да разбереш, че ТУКА ИМА КНИЖАРНИЦИ НА ТОЗИ ЕЗИК, БИБЛИОТЕКИ и хората знаят САМО него, а не е някакъв инструмент за фръцка-не както е в неанглийската чужбина (и осо-бено в префърцунената дискотека с фър-чащи салфетки BG)

Отскача ти от главата някакси този факт, и то не е от сега.

Но така Бог е създал езиците (про-чети пак за Вавилонската кула) – за да СКАРА народите, а не да ги помири... Той сам си го казва. И езика действа безпогреш-но в тая насока – всеки национален език се има за виcш, а другите непременно са по-долу. Оплачи се на Господ по въпроса, аз тука немам никакъв принос, ОК?

Ти като знаеш руски що не си усе-тил това бе, философe тъп? Що не усети национализма на руснаците и как се смятат че са над всичко? То бай Ганьо се смята така, че те ли?

Ей, шa тъ увъжавам вечи по-малкy акy ощи простееш изиково, ОК? Да yставим

31 икзикуцията на Сyкрат, а се yгледай в съвременнyстта, шъ е yт полза...

Поздрави!

(НЕНАВИЖДАМ НОВИЯ МЯКАЩ БЪЛХАРСКИ ЕЗИК, АЗ НЯМАМ НИЩО ОБЩО С НЕГО И ТОВА НЕ Е РОДИНА ЗА МЕН, А ЧУЖБИНА. ТОВА НЕ Е МАЙЧИНИЯ МИ И БАЩИНИЯ МИ ЕЗИК, А НЯКАКВА ПОВЪРНЯ.)

А.

Реших да не се изказвам по пов-дигнатите от него въпроси, а да му отговоря вкратце, само по същината; ето как му отго-ворих:

Здрасти! Оказва се че българинът си остава българин ако ще не в Австралия, а на Марс да отиде да живее: българин да разбере българин и българин да подкрепи българин е абсолютна невъзможност, ето това ми показваш със словоизлиянието си, в което (прочети си го) няма друг смисъл от този, който именно ти казвам аз сега. Също така показваш, че е невъзможно да се на-мери българин, който да признае, че друг българин е по-велик или по-добър от него, това явно също е пълна невъзможност. Българин да признае талантите на друг българин също е абсолютно невъзможно, ето и това пак ми показваш и демонстри-раш.

И още нещо ми показваш и демон-стрираш без капчица неудобство, и то е: българинът се разтапя пред чуждото, бого-говее пред него, също така винаги клечи пред чужденците, те – чуждото и чужденци-те – винаги са по-добри от съответния съ-народник и от българското; то това превъз-насяне на чуждото и на чужденците произ-лизат от нашата бабаитщина, погледната наопаки. Опакото на нашето перчене е този именно нихилизъм към другия българин и към българщината, тук има нещо огледално, но при запазване извечния постулат, че "аз именно съм най-великият", ама съм и съ-щевременно най-страдащият, най-неоцене-ният и пр.

Българин ще признае българин само ако този българин е признат в чужби-ната, иначе е готов главата да си даде, червата да си види на паважа, убий го, вари го, печи го, всичко ще издържи нашенецът, но не и да признае друг българин, който не е още признат от чужбината. И последно, което ми показваш е: че българският гений е един и същ, че промяна в това отношение няма, че всичко друго произлиза от него. Този български гений, от който всичко друго произлиза в нашия неописуем български характер, е тъкмо ЗАВИСТТА.

Знам, убедил си ме вече отдавна, че знаеш английски "в съвършенство", сигур го знаеш повече отколкото го е знаел Шекс-пир! Сигур ако Шекспир ти пишеше, а не аз, щеше да му казваш, че не знае бълга..., пардон, английски! Тъй че не е нужно пове-

че да ми се фалиш колко перфектно знаеш английски, знаем го това вече; фалиш се дотам, че даже прие като най-дълбока сър-дечна обида това, че казах, че моят син знае английски, а пък ти изпадна в някаква дива мъка от този факт.

Хайде чао, истински българино от Австралия!

С поздрав: Ангел Грънчаров ПОСЛЕПИС: Извинявай, но пропуснах нещо важно: не си ти възможен, че не можа да разбереш това, което ти казах, вярно, в една пределно откровена и провокативна в тази смисъл форма. Няма как да ме разбе-реш, затуй е неизбежно че не ме разбра. Причината да ти кажа ли? Ето я: ти живееш в друг свят, братко, няма как да ме разбе-реш, щот аз живея в един коренно различен. Аз живея в един чист духовен свят, за да е причастен на този свят човек трябва да има в сърцето си "нещото", наречено дух, а ти си жител на този тукашния свят, няма зна-чение дали е западен, или е нашата родна чалгашарщина, същината му е все една и съща: пълна материалистическа пошлост, прагматизъм, интересчийство, бабаитщина и пр., тия неща са все същите при хора, дето нямат отношение към духовното или имат само едно повърхностно отношение към него, щот само са се отъркали в него, ала го нямат в сърцата си.

Понимаеш ме сега що ти казвам? Сфана ли причината да пишеш така? Ти иначе и няма как да пропишеш, щото ти липсва нещото, наречено дух. Духът при теб най-много да може да постигне "духовност-та" на кънтри музиката или на нашенската чалга-лиготия, има непроходима граница за теб, а аз обитавам други, наистина висши духовни сфери. И затова ти изглеждам толкова... тъп, брате, а туй нещо, тъпотията, знаеш, е крайно относителна работа, кой наистина е тъп тепърва предстои да се доказва и то не от нас, а времето ще го докаже.

Даже и да зимаш 5000 долара пен-сия един ден, даже и да живееш в палат, пак ще си останеш това, което си: един ограничен, недуховен, добре сраснал се с този тукашен свят човечец, който има доста смътна представа, че има и други, значи-телно по-истински и красиви светове, ала невидими за очите. А вий вярвате само във видимото, туй, дето може да се барне с ръка, нали така? Сфана ли сега за що става дума. Едва ли. Няма начин да сфанеш. Айде чао, български автралиецо. И проща-вай, ала требваше да ти кажа истината. Това ми е работата.

БЪДЕТЕ ЕСТЕСТВЕНИ, ЕСТЕСТВЕНОСТ-ТА Е ЗДРАВЕ – НА ДУХА НАЙ-ВЕЧЕ: ОТ ЗДРАВИЯ ДУХ ЗАВИСИ ЗДРАВИНАТА НА ВСИЧКО ОСТАНАЛО

август 26, 2014

Преди известно време проведох изследване за отношение на съвременния българин към… голотата (на тялото, но и на душата; тия две неща са свързани, нищо че ни изглежда, че не са!). За целта във фейс-бук и в блога публикувах няколко „хептен скандални снимки“ на голи мъже, някакви спортисти са изглежда; откликът на тази моя провокация беше голям, ето, с оглед да не загубя от погледа си тия все пак интересни дискусии, нека да сложа и тук линковете към тях:

Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест, тук коментарите са 75 на брой за ден-два;

Продължение на изследването за отно-шението ни към голотата, което е пот-ребно за моя нова книга със заглавие „Философията на любовта“, тук комента-рите са 44 пак за ден-два

Дали ний, българите, имаме едно съвре-менно отношение към голотата на тялото – или страдаме от съвсем глупави скру-пули?, тук коментарите, понеже темата става все по-трудна, са вече само 14, и то са (с едно изключение) отчайващо тъпи.

32 Понеже не ми се ще да оставям

работата си по средата или недовършена, ми се ще да напиша нещо, с което да сложа, сега-засега, точка по тази тема. Иначе те-мата е голяма и във въпросната книга ще ми се наложи да пиша повече.

А иначе все отлагам писането на тази книга, просто нямам време, а така не бива да се отлага, ако писането по една вече започната книга като се отложи, то има опасност тя никога да не бъде завършена. Хубавите книги се пишат на един дъх, без никакво отлагане и протакане, от опит го знам това. Да, ама идеални неща на този несъвършен свят няма, нали така?

Ето някои мои констатации по те-мата за голотата. Установих това, че на съвременният българин темата за голотата по един най-демонстративен начин му е, видите ли, „безинтересна“, което, психоло-гически погледнато, означава, че той има към нея огромен, колосален, ала съвсем сподавен интерес. Щом се демонстрира „пълна незаинтересованост“, щом човек почне да прави разни гримаси от типа „Вий нас не ни занимавайте с тия неща, ний сичко си знаем!“ и пр., то това е знак, че тук работите са съвсем нездрави. Същевре-менно все пак се вижда, че има известен интерес към темата, ала хората избягват да навлизат в нея в дълбочина, а това означа-ва, че тъкмо същината на цялата работа им убягва, то е резултат, предполагам, на общобългарската склонност да ни мързи да мислим. Иначе да гледаме с очите обичаме, виж, акъла да си упражняваме не щем, страх ни е да не земе от много работа пус-тият акъл да се изпари, знае ли човек? А после що ще правим хептен без акъл?

Аз поставих на места разни по-възлови моменти, примерно за връзката на отношението ни към голотата с отношение-то ни към свободата и пр., ала никой не „захапа“ по тази тема, никой не се поддаде да се замисли, което пак е показателно. Тази тема за отношението ни към свободата е доста болезнена, тук именно е проблемът на проблемите на съвременния българин, а нали знаете, в къщата на обесения най-старателно отбягват да употребяват думата „въже“. Така аз си обяснявам това толкова внимателно отбягване на тази тема. Засега не зная дали ще включа нещичко от тази

дискусия в книгата си за любовта, ще ви-дим, това ще се разбере впоследствие.

Интересно е също, че този най-фрапиращ момент, именно, че не бях сло-жил снимки на голи жени, а на голи мъже, все пак не доведе кой знае колко до отмест-ване на дискусията по посока на… „най-вероятната сексуална ориентация“ на авто-ра. Е, имаше неизбежни подмятания, ала те бяха малко все пак. Ако бях поставил голи снимки на жени, работата щеше да се про-вали съвсем, дискусията щеше да се съсре-доточи (знам си го добре това) по „най-животрептящата“ и исконна българска тема за това „Леле, тая па сладурана колко голе-ми цомби има?!“, ето, за да не се случи това, аз турих снимки на голи мъже, тогава пък, оказа се, народът почна най-живо да се интересува по въпроса за това дали не пречат на бягащите мъже „ония работи, дето висят“, е, те на кочовете и на пръчове-те не пречели кой знае колко, ала на мъже-те, на човешките мъжки екземпляри, видите ли, пречели, и то много, кой знае защо. С глупости българската душа да се интересу-ва знае и умее, ох, как умее да се занимава българската народна душа предимно само с глупости?!

Ами това е в основни линии. Пиша това нещо не като сериозен анализ, а само и само да не би да загубя от погледа туй изследване, ето, ще туря линка към тази публикация към публикациите, които вече съм включил в пишещата се книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Я за да не забравя това да го направя още сега.

Хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете естествени. Естествеността е здраве. На духа най-вече. А от здравия дух зависи здравината на всичко останало. Ако духът е болен, не ми се разправя тогава какво ста-ва…

ПРЕДСТОИ РАЖДАНЕТО НА СП. HUMA-NUS – СПИСАНИЕ ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ, ЗА НА-СЪРЧАВАНЕ НА ДУХОВНОТО И ЛИЧ-НОСТНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА МЛАДИЯ ЧОВЕК

вторник, 26 август 2014 г.

Двете съдебни дела, които съм за-вел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова – едното е за клевета, щото тя в официален документ дръзна публично да обяви, че, видите ли, съм бил изпадал в "чести нервно-психически разст-ройства", а второто е за отмяна на нейната митично-поетична заповед за моето увол-нение от длъжността преподавател по фи-лософия и гражданско образование в също-то това училище – та тия дела скоро ще почнат да се гледат, тази есен ще се прове-дат решителните заседания по тях. Тия неща, разбира се, ме вълнуват, щото от изхода на тия дела зависи, тъй да се рече, моята човешка и професионална чест, от техния изход зависи признанието на моята човешка състоятелност, ако така мога да се изразя: защото въпросната особа не се посвени да обяви, че моя милост, видите ли, била "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител", представи ме като някакъв тотален злодей и темерут, сиреч, с лека ръка зачерта делото на живо-та ми, да, защото аз посветих на българско-то образование целия си досегашен живот, а тия неща съвсем не са безобидни. Да оставим това, че параграфа, по който тя се осмели да ме уволни, фактически ме лиша-ва от упражняването на моите преподава-телски права във всички държавни училища на республиката ни, което пък е израз на невероятна, на съвсем недопустима диск-риминация и на някакъв несрещан (след паметната ера на комунизма) вулгарно-волунтаристичен произвол в отношението към една суверенна личност.

Аз съм поставен в унизителна си-туация да трябва да доказвам своята лич-ностна и професионална състоятелност и достойнство чрез съда – не зная дали си давате сметка колко е унизително това. И дали съзнавате колко далеч успя да стигне тази директорстваща особа в своето пълно пренебрежение и неуважение спрямо друга-та личност, спрямо един другояче мислещ човек. Това, естествено, ми дава правото да заведа - след спечелването на тия две дела - на трето дело с граждански иск за обезще-тяване на всички ония неимуществени вре-

33 ди, които тази директорстваща особа успя да ми причини в тия последните славни години, щото в това време тя успя и да съсипе здравето ми; да, за учудване на някои трябва да изтъкнем, че другият човек обикновено има и чувствително сърце, което именно и показва, че е непростимо по този начин да се отнасяш към него. Но тия неща се подразбират от ония, които се стремят да разбират нещата в тяхната цялост и пълнота. Отделна работа е това какви поражения успя да нанесе тази дирек-торстваща особа на учреждението, на обра-зователната институция, която тя по един каприз на случайността успя да оглави в толкова неподходящо за подобни ексцесии време: виж, да бяха 50-те години на ХХ век разбирам дадени властници да се упражня-ваха в подобни щуротии, но сега вече тече второто десетилетие на XXI-я век!!!

Цялата работа сега за мен се свежда до това да успея някак да убедя първо общественото мнение на Пловдив и (донякъде) на страната (България не е кой знае колко голяма страна, до Русе е един хвърлей разстояние, а пък в ерата на ин-тернет разстоянията изобщо нямат никакво значение!), а след това и съдиите, които ще гледат тези дела (ясно е, че и двете страни ще обжалват до дупка!), та значи да успея да ги убедя в една най-проста истина: така, както тази самовластница дръзна да постъ-пи с мен, по никой начин не е допустимо да се постъпва спрямо никое човешко съ-щество. Тази е същината, сиреч, човешка-та (я някои предпочитат да го наричат об-ществената) значимост на този съдебен процес. Знаете също, че преди почти 2500 години по същия начин, в една съвършено друга обстановка е било постъпено спрямо един друг философ, имам предвид Сократ: ако мен ме обявиха за "некадърник" и в този смисъл за "нежелан", за "вреден", досущ по същия начин и Сократ е бил обявен за съвсем същото, той също бил нанесъл "вреди" на младите, както и аз, видите ли, съм им бил нанесъл не по-малки "вреди"; вярно, за Сократ открито поискали наказа-ние смърт, за мен тази смърт я искат нег-ласно, сиреч, подличко, пак искат да ме доведат до смъртта, ала чрез бавно съсип-ване на здравето ми, което е още по-жестоко. Едно все пак е да изпиеш една чаша с отрова, а съвсем друго е години наред да бъдеш тъпкан по най-недопустими и грозни начини – докато сърцето ти най-сетне само спре заради непоносимите гав-ри! Пак повтарям, тия неща съвсем не са безобидни, ако ви се струват такива, явно нещо не е наред във вашите собствени представи за нещата.

Да, но как да убедя и съдиите, и... човечеството в тия толкова прости истини? Да убедиш някого в най-простото винаги е най-трудното.

Аз наскоро писах един най-подробен ироничен и критичен анализ на

заповедта на въпросната директорства особа за моето уволнение по най-смехотворните възможни причини. Ще ми се някак този документ, имам предвид моя анализ, все пак да го представя на съдията, вярно, той стана въздълъг, някъде към 80 страници (А5, като за книга), къде ти съдия-та ще има време да чете такива пространни изложения? Та ми се ще да извадя най-важното от този анализ, но пределно кратко, да извадя в прегледен вид основните си тези, и да го оформя така, че съдията да може да им обърне внимание. Ето това ми се ще да направя тия дни, а също и да пратя този документ на своите адвокати: длъжен съм да се похваля, че можах да си намеря вече адвокат и по другото дело, по това за клевета, там имах известни труд-ности, но вече имам адвокат и по него. А защо се отказват пловдивските адвокати от това дело е интересна тема, особено като разберат коя е ответница, това е друга, също така интересна тема, ала засега няма да пиша по нея. Та ще опитам да извадя тия съществени и основни моменти от оня го-лям мой анализ, това е най-трудната и неприятна за мен работа, ала ето, налага се да я извърша, няма кой друг да ме отмени в това. А дали да не оформя като книжка въпросния анализ, и да го издам някак? дали пък това няма да е интересно четиво за по-широката публика, особена като се вземе предвид, че е и занимателен, и заба-вен на места? Все пак трябва да знаем и това, че правната култура на масовия ни сънародник е доста бедна, ето, с оглед да помогна нещо за запълване на тия празни-ни, дали не следва да издам такава една книжка за т.н. "широк читател"?

Ето че тук ми дойде сгоден момент да кажа, че напоследък в съзнанието ми като муха се върти една нова идея, ето, дойде момента да я споделя с вас, моите читатели; почвам отдалеко, ето, сами виж-дате, че в този мой блог всичко написано може да се раздели или класифицира в няколко големи раздела:

- сериозни философски и психоло-гически изследвания по най-важните въпро-си, които вълнуват съвременния човек;

- нравствено-психологически и по-литически коментари по най-важните, въл-нуващи съвременния българин и гражданин въпроси;

- цялостно изследване – и на идейно, теоретично, и на практическо, при-ложно ниво – на всички ония съдбовни въпроси, свързани с тежката ситуация, в която е попаднало образованието и възпи-танието на младите у нас, пък и по света

Това са трите големи групи матр`ьяли, по които пиша предимно. Е, пиша и за "международното положение", но то спада към втората група, към политичес-ките коментари и анализи. И ето сега идеята

ми, която ме гризе подобно на упорит плъх напоследък:

Издавам по първата група въпроси списание ИДЕИ, това вече става шеста година. Доста книги издадох пак по първата група въпроси. По втората група въпроси, политическите и гражданските, издавам в хартиен (и също в онлайн) вариант в-к ГРАЖДАНИНЪ, и той излиза от доста годи-ни вече. Трета група въпроси, по които пиша най-активно, именно свързаните с образо-ванието и възпитанието, с личностното израстване на младите, а също и с отноше-нията с ретроградните административни институции, дето само пречат и вредят на новото и съвременното, публикациите по тия въпроси съм ги слагал или във сп. ИДЕИ (най-добрите от тях, естествено), а също така и във в-к ГРАЖДАНИНЪ, който, имам предвид вестникът, заради тях напоследък набъбна и почна да излиза в повече от 60-70 страници (при това във формат А4, това е много нещо, рядкост са такива "тежки" вестници, особено пък в смислово, в съдър-жателно отношение, у нас!). Та ето, хрумна ми в тази връзка да облекча вестника и да създам специално ново списание, в което да турям всичко написано от мен (пък и от други хора, разбира се, стига да е смислено и стойностно!) по въпросите, касаещи тъкмо образованието, възпитанието, личностното израстване на младите хора. Даже и специ-ално име измислих на това списание, мисля го това име по време на разходките си, измислих най-накрая ето това: HUMANUS - списание за образование, възпитание и личностно израстване на младите, ето това измислих за заглавие и пояснение към него.

Та какво ще кажете, как ви звучи тази идея: да основем едно специално списание по тия въпроси? За името му още може да се мисли, това са бели кахъри какво ще му бъде името, друго е важното. Има ли нужда от едно такова списание? Има, разбира се! Как да няма?! Кой да го създаде? Мълчание...

Е, като няма кой, аз ще го създам. Ще ми се да излиза и в хартиен формат, даже съм измислил и корицата, тия дни ще ви я покажа. Ще ми се да е удобно и да може да се чете най-вече от младите хора. Списания за образование и възпитание, които се четат от учители и възпитатели (ако изобщо от някого се четат де) си има-ме, но списание по тия въпроси, което да се чете от младите, си нямаме. Е, ще трябва да се създаде. Делян Пеевски няма да ме подкрепи в туй начинание, естествено. Естествено, никой няма да ме подкрепи. Ето, и г-жа Анастасова, която се преструва, че много милее по тия въпроси (нали и затова ме уволни, именно, че не съм бил милеел така усърдно като нея по тия въпро-си!) няма, естествено, да ме подкрепи. Тя, като гледаше аз как създавам книги, вест-ници, списания, в един момент реши да създаде също един вестник, дори и нещо

34 като списание създадоха. Излезе по един брой и... се спомина. Та сега ако иска, нека да помогне за създаването на това списа-ние. Ето, ще излизат там и нейните, и моите словоизлияния за образованието – защо пък да не помогне? Е, ясно е, че няма да помогне, ще помогне, ама на куково лято; естествено, че никой няма да помогне: кой ли ти помага у нас за създаването на неща, от които няма непосредствен келепир?!

И тъй, ще възникне тия дни и спи-сание HUMANUS, списание за съвременно образование и възпитание, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младия човек. Какво ще кажете за тази идея? Знам какво ви хрумва де, не се при-теснявайте да кажете: че тая няма да стане, нали това ви мина през ума? Е, ще стане. Живот и здраве да е само, ще стане. Ще видите.

Хубав ден! Бъдете здрави! Работе-те, не стойте така – само тогава има смисъл живота ви. Я гледайте ний, "безработните", как се изтрепваме от работа! За лудо рабо-ти, за лудо не стой, нали така е казал мъд-рият ни народ? Е, ний сме от лудите, дето работим. Тарикатите се излежават, а ний работим. Ний, баламите, работим, за тоя, дето духа... ама карай!

ЧАС ПО ПЛАКАНЕ – И ПО РОНЕНЕ И БЪРСАНЕ НА СЪЛЗИ: ДА СИ ПОПЛАЧЕМ НА ВОЛЯ, СЕГА НИ Е ПАДНАЛО ДА СИ ПОРЕВЕМ!

вторник, 26 август 2014 г.

Най-железният аргумент в атаките на г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив срещу мен като преподавател по филосо-фия и гражданско образование в поверено-то й от правителството на ГЕРБ училище (и съответно в нейната неуморна дейност по събиране на всякакви компромати срещу мен) беше, така да се каже, "гласът на по-тиснатия ученически народ", именно, въп-росните "жалби" на ученици срещу мен. Вярно, усилията в тази посока се увенчаха с крайно скромен успех: от 14 класа, на които преподавах в последната учебна година, само два бяха подобаващо организирани та да напишат сърцераздирателни жалби; другите класове, кой знае защо, не се под-дадоха на тази кампания. Както и да е, ето, в "писмените си доказателства" за пред съда ответницата Анастасова е приложила

тия жалби, с оглед да "докаже" именно "колко е лош" въпросният преподавател, към когото тя не криеше негативните си чувства даже и пред учениците, напротив, непрекъснато ги показваше, изобразявайки на лицето си най-страдалческо, направо мъченическо изражение.

(ОЩЕ – в блога)

Интересно е също така да се под-чертае, че тя явно изобщо все още не усеща бумеранговия ефект на тия доказателства срещу собствената й теза, но това е отдел-на работа. Поразително също така е удиви-телното, направо мистично съвпадение между тезите на администраторката срещу "лошия Грънчаров" и написаното от учени-ците, тук нека изследователите да тълкуват кой от кого е преписвал, дали популистично настроената директорка е преписвала от учениците или пък учениците са преписвали от тъй жалостивата към техните "непоноси-ми страдания" директорка с толкова поетич-

но и чувствително сърце. Това единомислие или единодушие, разбира се, си има своето най-лесно обяснение, което оставям всеки сам да го постигне, открие или направи.

А ето сега два такива документа, пригответе си повечко салфетки, та да можете да бършете някак буйния поток от сълзи, който, убеден съм, ще рукне от очите ви като прочетете за наистина непоносими-те страдания на тия ученици.

СМАЗВАНЕТО НА ИСЛЯМИСТКИТЕ КРЪ-ВОЛОЦИ ТРЯБВА ДА СТАНЕ МАКСИ-МАЛНО БЪРЗО

август 26, 2014

„Мюнхенската политика“ изглежда е дълбоко вградена в генотипа на либерал-но-демократичната система, чиято основна функция е да постига работещи консенсуси между различните части на обществото в услуга на националния интерес. В това е силата на демократичното управление, което произвежда пространства и шансове за реализация на максимално големи общ-ности от граждани. „Мюнхенският синдром“ е обратната страна на медала, тъмната страна на културата на политическия комп-ромис. Злото не бива и не може да се толе-рира. Поредно доказателство за това са побеснелите ислямистки палачи от т.нар. „ислямска държава“, разрушаващи живота на милиони хора и установили система на кръвожаден терор в Ирак и Сирия.

The Islamic State is evil returned

Смазването на ислямистките кръ-волоци трябва да стане максимално бързо и с категорична обединена операция на всич-ки влиятелни международни сили. Макар днес това да звучи утопично, тази утопия не е по-безпочвена от необходимостта от голяма международна коалиция срещу нацизма, които политически фигури като

35 Уинстън Чърчил отправяха в дните, когато Хитлер, Чембърлейн и Даладие подписваха споразумението в Мюнхен.

Важното е да не се допуска раз-растването на ислямисткото варварство до мащабите на нацизма. Времето за действие е днес.

Написа: Ognyan Minchev

КАКВО Е ЧОВЕК – И НЯКОИ ДРУГИ РА-БОТИ

вторник, 26 август 2014 г.

Човекът – това е състоянието на усилието да бъдеш човек.

Мераб Мамардашвили Надеждата винаги ни пречи да ви-

дим това, което е в действителност. Мераб Мамардашвили

В света се случва само това, което

вече е било. Мераб Мамардашвили

Истина выше родины. (Истината е

по-високо от родината.) Мераб Мамардашвили

ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ПОСТИГНЕМ НА ДЕЛО НАШАТА БЪЛГАРСКА МЕЧТА!

Уважаеми дами и господа, моля подкрепете с подписа си тази петиция (виж: За същинска демокрация в българското образование) – ако съзнавате колко съдбо-вен за бъдещето на страната и нацията е този въпрос за истинско, реално демократи-зиране на сферата на българското образо-вание.

Благодаря предварително за подк-репата, за показаното високо гражданско съзнание! Моля също: призовете и прияте-лите си да подкрепят петицията, важно е тя да бъде подкрепена от повече хора.

Благодаря! Да си пожелаем успех!

България заслужава по-добро бъдеще, а достойното бъдеще на България започва оттук: от едно съвременно, автентично, смислено, ефективно, качествено образова-ние и възпитание на българската младеж в ценностите на свободата, демокрацията, личностния просперитет. Няма друг път да постигнем на дело нашата българска мечта: да станем истински свободна, достойна, благоденстваща европейска страна, насе-лена с горди, доволни от живота си хора.

ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИНА, НА МАСОВИЯ БЪЛГАРИН Е ТОЗИ: ЧЕ ЗАРАДИ ЗАРАДИ ПУСТИЯ СИ ТЪРБУХ Е ГОТОВ НА НАЙ-ГОЛЕМИ МЕРЗОСТИ!

август 27, 2014

Получих ето това вълнуващо пис-мо на имейла си през тази нощ, публикувам го заедно с моя отговор по-долу:

Уважаеми господин Грънчаров, Аз съм Ваш ученик, завърших

ПГЕЕ-Пловдив преди 7 години. Често чета Вашия блог, чрез четенето на Вашия блог имам чувството, че моето обучение по фи-лософия и гражданско съзнание още про-дължава. Чувствам се така, сякаш отново съм във Вашите незабравими часове, в които ни учехте да мислим самостоятелно и отговорно, със съзнание за дълг пред исти-ната! Благодаря Ви много за което! Вие сте учител в истинския смисъл на тази дума! Като чуя думата „учител“ се сещам за Вас. Горд съм, че съм учил философия при Вас, че Вие сте и моят учител по философия! Имате голяма заслуга за моето оформяне като личност, благодаря Ви!

Аз вече втора година не съм в България. Работя и живея в Англия. Спра-вям се с трудностите на живота в една свободна страна. Помня Вашите думи, няма никога да ги забравя: със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно. В най-трудни моменти се сещам за тях и това ми дава сили да се справям. Една от книгите, която си взех тук с мен, в Англия, е Вашето помагало, наречено Из-куството да се живее (Етика на достойнст-вото). Често разтварям тази книга. Накрая тя е незавършена. Моля Ви, довършете я. Също така мисля, че сте длъжен да завър-шите книгата си за жизнените стратегии, спомням си какви хубави обсъждания имах-

ме по тези теми в часовете по философия и по свят и личност. Каква загуба е, че тогава не сме се сетили да ги записваме на видео!

В последните години като чета в блога Ви за случващите се в училището истории след идването на Анастасова на власт имам чувството, че това не е възмож-но да е истина. Не мога да повярвам че такива неща се случват в моето училище. Искам да Ви кажа, че изцяло и безрезервно Ви подкрепям, на Ваша страна съм! Голямо беда сполетя училището ни след идването на тая жена на власт. Не мога вече да поз-ная, че това е училището, което си спомням, в което съм учил. Споделям с мои съучени-ци, зная, че много от тях също следят тия истории и се възмущават. Често ми казват, че се срамуват заради поведението на огромната част от учениците и от учителите в тази тежка ситуация. Срам и позор е да се държиш по този начин, мислейки единстве-но за топлото си местенце, за заплатата си, за работата си! Не за единия хляб живее човекът! Как е възможно тия хора да не ги е срам, че се държат така малодушно?! Ето това не мога да го разбера. Мен ме е срам заради тях, а тях не ги е срам – как е въз-можно това?! Как си позволяват да гледат другите в очите като се държат така подло? Подписали се били всички в „отворено писмо“ срещу Вас, в което хвалят „любима-та директорка“, каква отврат!!! Тези хора на кой свят живеят?! Капчица съвест нямат ли? Как е възможно да се опозорят така грозно?! Нима не усещат, че един ден ще ги е много срам за това, че са се държали така през периода на директорстването на Анастасо-ва?! Дано този период е в края си, интерес-но е обаче защо по-горните ръководства я търпят още след всичко, което си позволи да направи особено с Вас?!

Нямам думи! За какъв морал да говорим в случая?! И това са представете си „учители“ и „възпитатели“?! И на какво, моля ви се, ще възпитат младите?! Пълно безсрамие! От тази гледна точка, г-н Грън-чаров, това, че Ви уволни тая завистница Анастасова е голям комплимент за Вас! Тя нима не го съзнава?! Ами че като се „очис-тиха“ от вас, това означава, че потънаха изцяло в мръсотията! Гнусна работа! Да, срам ме е, че мои учители се държат така малодушно в тази ситуация. Аз ги познавах като достойни хора, моля Ви, кажете ми, г-н Грънчаров, как е възможно да се преобра-зят така, та по времето на г-н Паунов те бяха съвсем други хора?! Аз това не мога да го разбера, това за мен е голяма загадка: така да бъде унизен един човек, че заради подъл страх за своето работно място да се опозорява така. Толкова ли е страшна тая Анастасова? Тя не ми е преподавала, но от приятели знам, че като преподавател не била кой знае какво, ето, оказа се, че талан-тът ѐ бил в тази посока: да се гаври с хора-та, да ги унизява, да ги прави безволеви зомбита на подлия страх! Не знам, аз тези

36 неща не мога да ги проумея, това надвиша-ва възможностите ми за разбиране.

Пиша Ви всички тия неща с надеж-да малко да Ви подкрепя в тежкия момент. Знам, че ще се справите, че ще победите. Знам го, защото истината и справедливост-та са на Ваша страна. Не може българският съд да подкрепи такива извращения на правото и морала, аз смятам, че това не е възможно. Не трябва да е възможно. Бог да Ви дава здраве да издържите в тия изпита-ния!

Това исках да Ви кажа. Срам ме е и за това, че никой до този момент не Ви каза тия неща. Много хора, предполагам, искат да ги кажат, ала или не умеят да пи-шат, или пък нямат време да Ви драснат някой ред. Е, аз реших да Ви пиша, все някой трябваше да каже тия неща. Няма значение кой ги е казал, важното е да бъдат казани от някой. Или написани. Моля неп-ременно да публикувате писмото ми в блога си. Искам хората да видят, че има и друга гледна точка. Аз не мога да си представя какво е това овчедушие – особено пък как-вото се прояви в отношението на този XI д клас към Вас. Ясно е, че са манипулирани най-умело. Някои хора явно това го умеят добре. Удава им се. Но защо не опитаха да изманипулират всички класове, на които преподавахте? :-)))

Всичко добро Ви желая, а най-вече здраве! Желая Ви много успехи в така бла-городната Ви дейност! Аз в последните две години бях доста зает, докато се устроя тук, сега вече съм на по-добра работа, имам повече свободно време, обещавам, по-често ще коментирам в блога Ви. Та ще се срещаме там, в дискусиите, в „битките“ за истината! И аз си падам много по тях.

С уважение Георги Ето и моя отговор: Здравейте, Георги, Признавам си, че Вашето писмо ме

трогна силно – и ме зарадва, защо да крия това! И ние, учителите, въпреки че упраж-няваме една най-неблагодарна „професия“, също си имаме своите, така да се рече, „звездни мигове“, е, благодарение на Вас аз преживях нещо такова тази сутрин, като намерих писмото Ви в имейла си! Много Ви благодаря не само за добрите думи по мой адрес, а и за честната позиция, която зае-мате. Държите се както подобава да се държи един достоен човек. Трябва да каз-ваме смело каквото мислим, пък ако ще целият свят да отиде заради това на пора-зия! Малодушието е коварно нещо, от него трябва да се пазим най-старателно. Най-много ме зарадва това, че съм имал, по Вашите думи, известно положително влия-ние върху формирането на личността Ви, сиреч, че съм си изпълнил донякъде дълга като учител.

Аз често обичам да казвам това: не ща да ме харесват „много хора“, държа да ме харесват малко хора. Щото тия, които са

малко, са най-качествените, са най-добрите. „Многото хора“ обикновено се възхищават на такива като тях. Имам предвид така наречения „масов човек“, „средния човек“, „обикновения човек“. Не, той изобщо не е лош, само дето има един основен дефект: оставил се е да бъде овладян от от безраз-личие, от бездушие, от дезангажираност; или пък общо взето тия хора чисто и просто ги мързи. Не знам, сигурно се възмущават и те от нередните неща, ала не го правят открито. Пълно е с такива хора. Затова, предполагам, ние, българите, не сме спо-собни на единни граждански действия. Виждате, обикновено малцина излизат на протестите, макар че през миналата година имаше и отново пълни улици със свободо-любиви хора, което е радващо. Е добър знак. Да видим обаче тепърва какво ще се случва, защото ние много лесно се изморя-ваме. Не сме твърди. Не отиваме докрай. Както примерно украинците показаха, че го могат. Сравнени с тях ние се изложихме. Както и да е, да не се увличам по тази тема, че нали знаете, че като се увлека, пиша цели „фермани“. :-)

За жалост, сте напълно прав, ситу-ацията в нашето училище е много тежка. Изложиха се много хора. Вероятно се сра-муват. Ето, да Ви дам един най-пресен пример: вчера на улицата се срещнах с един колега, преподава физкултура в наше-то училище. Да не му споменавам името, макар че всички, които познават учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще се сетят кой е той. Както и да е. Никога с този човек не съм имал някакви спорове, камо ли пък караници, аз се отнасям човешки с всички хора и колеги. Та като се срещнахме, като погледите ни се пресекоха, този човек изведнъж се „сети“, че има спешна работа с… джиесема си, мигно-вено бръкна, извади го и най-старателно почна да гледа в него, докато не се разми-нахме! На мен ми беше интересна тази сценка от живота, дето се казва, даже ми хрумна да му препреча пътя и да го поизс-ледвам малко, но не пожелах да го поста-вям в конфузна ситуация. Моята съпруга, която вървеше с мен, като й казах, че това е мой бивш колега, силно се изненада и се притесни даже. даже поспорихме с нея защо този човек така се е държал. Тя твърдеше, че изглежда ме е намразил за нещо, тя предположи, че директорката е успяла някак да настрои „всички колеги“ срещу мен. Моя-та теза беше друга, а именно, че този човек се държа така глупаво при срещата с мен по една-единствена, много близка до ума при-чина: срамът е тази единствена причина.

Да, срам го е от мен заради това, което му се е наложило да стори. Тази е единствената причина да се държи така. Друга няма. Това, че го е срам от мен, при-мерно заради подписа си, който е трябвало да сложи под писмата на „колектива“ срещу мен, е една твърде човечна реакция. Аз за нея не го съдя изобщо. Напълно го разби-

рам. Е, аз да бях на неговото място, никога не бих се подписал в такива грозни „разг-ромни писма“ срещу колега, но ето, хората не издържаха. Пък и „луди глави“ като мен, дето не им пука за топлото местенце и заради идеи и ценности са готови да си сложат „главата в торбата“, са малко в нашенските условия. Хората са наплашени и мислят за хляба си. Това е естествено, нищо че не е достойно. С „достойнство“ човек не може да се храни, е, то наистина не става за ядене. Свободата също не се яде, не е съедобна. Само кебапчетата, хлебецът и пр. стават за ядене. Големият проблем на българина, на масовия бълга-рин е този: че заради пустите кебапчета, че заради пустия си търбух е готов на най-големи мерзости! Затова ний, българите, сме се държали така позорно в големите исторически изпитания, примерно в Априлс-кото въстание или по време на комунизма. Но за тия неща сме говорили предостатъчно в моите часове, да не се повтарям, ще спра дотук. Дано отчасти отговорих на въпроса Ви защо тия хора се държат така, имам предвид работещите и учещите в ПГЕЕ-Пловдив. Често ученици ми казват: „Госпо-дине, с Вас сме, но нали знаете, все пак някак трябва да завършим това училище!“. И са прави. За нищо никого аз не коря. Нямам това право. Всеки сам решава за себе си какво да прави и как да се държи.

Всичко добро Ви желая и Вам! Убеден съм, че ще си уредите живота подо-баващо и достойно! Имате го първото и най-главно, решаващото условие: личност сте. Това е предпоставката за всичко останало. Знаем, че да е личност, човекът трябва да обича свободата. Е, щом ги има човек тия два фактора, за него няма нищо страшно в този живот. Аз така мисля, това е моето верую, дотам съм омръзнал на учениците си като съм им повтарял това, че ето, някои даже изглежда ме и намразиха заради това. Което е естествено: еднакви, за щастие, няма как да бъдем!

Простете, че се разприказвах тол-кова! Ние, старите амортизирани учители имаме тая слабост: много плямпаме. И често казваме и излишни неща. Но се ста-раем да не са съвсем излишни де. Успехи и на Вас!

С най-добро чувство: Ангел Грън-чаров

ЕДИН ШЕДЬОВЪР НА АДМИНИСТРА-ТИВНО-АБСУРДИСТКАТА ЛИТЕРАТУРА И ДРАМАТУРГИЯ, ЗАСЕНЧВАЩ НАЙ-ВИСО-КИТЕ СВЕТОВНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ

вторник, 26 август 2014 г.

Най-интересните текстове в онази "ей-такава" историческа папка с документи (компромати срещу "злодея Грънчаров), които директорката на ПГЕЕ-Пловдив Сто-

37 янка Анастасова има най-сетне добрината да разсекрети (понеже й се наложи да ги представи като "писмени доказателства" пред Районен съд в Пловдив, където е подсъдима в заведеното от мен съдебно дяло за клевета), са, разбира се, писанията, сътворени от нейната умела ръка на опитен литератор, знайно е, че тя иначе е учителка по български език и литература. Някои от тия документи, наричани със сухото адми-нистративно класифициращо определение "констативни протоколи", са същински бисе-ри на литературата, по-специално на абсур-дистките й направления и школи, също така на модерната психология и пр. Ще видите по-нататък тя дотам напредна в този род писания, че, подобно на Шекспир, в един момент започна да ги пише под формата на исторически драми и трагедии, с използва-нето на пряка реч, със съответната драма-тургия, сюжетна линия и всичкото както е според литературната теория и практика, и то в най-високите нейни образци.

Та тия литературни паметници един ден несъмнено ще влязат в златния фонд на българската литература, драматур-гия и поезия; изобщо не се шегувам, а пиша това най-искрено, от сърце. Те нищо чудно един ден да се изучават и в университетите, примерно в обучението по дисциплини като класическа литература, психология и пр., а понеже имат и голям правен смисъл, поне-же ето сега чрез това съдебно дяло ще влязат в аналите на българското правораз-даване, нищо чудно един ден да бъдат учени и в юридическите факултети. Както и да е, да не изпреварваме бъдещето, а да се отдадем сега всецяло на насладата, пото-пявайки се в тази книжнина от най-висока проба; ето, воаля, моля, четете, възхища-вайте се от душа и сърце:

(ОЩЕ – в блога)

Да, това е един шедьовър на ад-министративно-абсурдистката литература и драматургия, засенчващ най-високите све-товни постижения в тази област; вероятно Кафка, Бекет, Йонеско, Оруел в този момент се обърнаха в гробовете си от срам, че бидоха най-сетне надминати!

Очаквайте още бисери от тази не-надмината литературна огърлица, сътворе-на от неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив с тъй поетична и творчески всеот-дайна душа...

В.ПЕТРОВ: "ДА ЗАВЪРШИМ, ЧИТАТЕЛЮ, НА ПО-ВЕСЕЛА НОТА: МЕРСИ ЗА ТЪР-ПЕНИЕТО И УРА ЗА ЖИВОТА!"

Ключето И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро върте-не. Ах, до люлката детска така близо до гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? Трябва друго! – И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: - Какво още там дириш, остаряло момчен-це? - Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце. ...

Когато бях малък, имах голяма мечта - да си купя часовник, сега голям съм вече, имам часовник, но нямам мечта. Оптимистично ... Да завършим, читателю, на по-весела нота: Мерси за търпението и ура за живота! Валери Петров ПОСЛЕСЛОВ: Почина поетът Валери Пет-ров. Бог да го прости!

ВЛЕЗТЕ В НОВАТА ЕРА НА ЗДРАВОС-ЛОВНИЯ ЖИВОТ!

Александър Янев – КИНЕЗИТЕРАПЕВТ

Затлъстяването е един от големи-те проблеми на съвременния човек, а отс-лабването чрез фитнес и спорт е най-ефективния и здравословен начин да се справите с него. Макар много от популярни-те диети и продукти за отслабване да пре-тендират за невероятен и траен ефект, истината е, че само промяната на начина ни

38 на живот, може реално да реши този проб-лем. Всъщност дори малките промени в храненето и двигателният режим носят голяма полза за отслабването и поддържа-нето на здравословно тегло.

Промени живота си с АЛЕКСАН-ДЪР ЯНЕВ – КИНЕЗИТЕРАПЕВТ Marina Cape Fitness & Spa**** гр. Ахелой Здравословен хранителен режим, най-модерните фитнес тренировки - за покачване на мускулна маса - за понижаване % мазнини в тялото - за нормализиране на телесното тегло - мануални терапии при болки в гръбначния стълб

Влезте в новата ера на здравос-ловния живот!

В АТМОСФЕРА НА "ПОДМАЗНЕНЕ", "НА ЛОБИТА", НА "МОИ" И "ЧУЖДИ", КОЯТО Е СЪЗДАЛА ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, КЛЕВЕТАТА, ИНТРИГАТА И ЗЛОСЛОВИЕТО РАЗЦЪФТЯВАТ БЕЗПРЕ-ПЯТСТВЕНО

сряда, 27 август 2014 г.

Ето ви възможност да прочетете дискусията по публикацията Трето писмо на възмутения колектив в защита на любимата директорка – и срещу "злия народен враг" Грънчаров; една много добра и показателна дискусия, която ми се ще да стигне и до читателите и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, пък и да остане за история-та, поради което я публикувам отделно: 31 коментара: Nikolov Konstantin каза: Ах, този лебец – всичко е заради него... Анонимен каза: Звучи разумно.

Архиварка на историята каза: Нещо пове-че, бих добавила аз: свръхразумно звучи в цялата си неподражаема абсурдност и ирационалност! Все едно го писала самата страдаща, силно опечалена всенародна душа! :))) Институцията "Народен съд" дейс-тва безотказно: ако годината беше не 2013-та, а 1953-та, на въпросната личност не й мърдаше най-малко концлагер за социалис-тическо превъзпитание, а нищо чудно и разстрел – "... а след разстрела – червеи" :))) Анонимен каза: Няма нищо неразбираемо в това, че един колектив иска да се защити от дебилски обвинения. Както има свобода на словото за Грънчаров, така има и за колегите му, колкото и да не му се иска. Сори. Анонимен каза: Я дайте ако обичате при-мер за т.н. "дебилски" обвинения. Бихте ли илюстрирали "дебилността" на някое конк-ретно обвинение с пример? Анонимен каза: Нищо по-лесно от това. Прелистете блога на Грънчаров и ще види-те всичките му писма до институциите – там всичко е записано. Няма нужда да ми благодарите. Анонимен каза: За свободата на словото всичко е ОК. Подписалите писмото се въз-мущават от изявите на неговата свобода, а пък той самият сега им дава трибуна в блога си. Кой в такъв случай е против сво-бодата на словото? Анонимен каза: Дайте пример за въпросна-та "дебилност" на твърденията му, щото така звучите прекалено неубедително и предвзето. Анонимен каза: Засега поне никой. Грън-чаров би желал противниците му да нямат свобода на словото, но няма лостове да ги спре :) Анонимен каза: Отклонявате се от започ-натата тема. Бягате от отговор. Оказва се, че твърдението Ви за някаква хипотетична "дебилност" е изцяло голословно.... Анонимен каза: Впрочем, как така да ги спира в свободата на словото им, като им дава трибуна в блога си??? Май не схваща-те какво изобщо казвате.... Bacho Кольо каза: Писмо от възмутения трудов колектив... класика в жанра. Грънча-ров, подпукали са те по всички правила на тоталитарното мачкане. Дано да ти е здрава гърбината и да издържиш тия дебели пръти.

Истината и справедливостта са на твоя страна. Пожелавам ти да възтържест-вуват!

Анонимен каза: И аз се надявам да въз-тържествуват. За да не им се налага на учениците да имат повече такъв "учител%... Анонимен каза: Не се ориентирам какво става... Коя година сме? Помогнете ми! Термини от преди 1990 година - "колектив" и т.н. Тези хора нямат ли си работа, та се занимават с един учител – какво мислил, какво написал, какво казал. То си е смешно, ако не беше толкова жалко.

Г-жо Директор, поставете разумни задачи на Вашите учители и ги контроли-райте как ги вършат. Не е важно г-н Грънча-ров какво мисли, важно е как си вършите работата. Направете ежегодни АНОНИМНИ анкети, каквито се правят в авторитетните учебни заведения и ги публикувайте - как се оценява учебното заведение като цяло, какви преценки правят Вашите ученици за работата на отделните учители и за Вашата работа, за актуалността на учебното съдър-жание. Идете в "Либхер", във "Виваком", при кабелните оператори, в КЦМ и другите големи предприятия и чуйте тяхното мнение – какво да ПРОМЕНИТЕ в училището, като място за подготовка на специалисти. С тези Ваши писма нищо не постигате. Хвалби и анатемосване на "врага". Винаги ще има хора, които да бъдат критични и какво от това? Не сте ли го разбрали? Мария Василева каза: Тези три подмолни удара зад гърба на Г-н Ангел Грънчаров обясняват донякъде защо инстанциите, до които пише той, не вземат отношение. Явно висшестоящите инстанции не са в състоя-ние да се противопоставят на цял колектив, колкото й да е прав той, по-важно за тях е да не настройват колектива на електротех-никума против себе си, за да не си изгубят работата.

Директорите на училището, колек-тивът, инспекторат и министерство – всички се грижат за мястото си. А за качеството на образованието се грижи един учител, така излиза.

Иначе писмата на колектива са "дрън-дрън", с какво се хвалят? – всичко това са длъжни да го правят. Отново се замазва истинското положение и се "покри-ва" директор... déja vu, non? Анонимен каза: Имаме стажанти във всяка една от тези фирми, които изброихте, скъпа госпожо. Вземете се поинтересувайте какво прави ПГЕЕ и спрете да четете глупостите на Грънча. Анонимен каза: Имате дръжки. Имате само големи лъжи... Анонимен каза: Доводите, които излагате са забележителни, нищо чудно, че четете този блог. Ще поспоря със стената вкъщи, тя има по-голяма вероятност да ме разбере.

39 Райчо Радев каза: Обща фразеология. Нищо конкретно. Младите не знаят и не биха могли да знаят, ако някой близък не им е разказвал, но по-възрастните знаят, че с подобни общи формулировки, внушаващи вина на нарочени от партията /БКП/ хора са пращани по лагерите и затворите, а в опре-делени случаи са качвани на бесилото или отвеждани в тунелите за разстрел. Младите българи едва ли могат да допуснат жесто-костта от близкото минало и затова стават съучастници в преследването на Грънчаров. Анонимен каза: Поговорете с бивши възпи-таници на ТЕТ "Ленин", чиито деца сега учат в ПГЕЕ. Те да ви кажат какво мислят за тази професионална гимназия. Идете в Техни-ческия университет и поговорете с някой от "старите" преподаватели, който е имал навремето студенти от ТЕТ-а, а сега от ПГЕЕ. Грънчаров може всичко да приказва, но е един. Той не може нито да поправи, нито да влоши. Вие сте тези, от които зави-си! Подписвате някакви "писма-памфлети". Добре – съдът ще реши дали да остане уволнен или да се върне на работа. Ами ако се върне? Как ще го гледате в очите, след като подписвате такива неща против него? Зная, че има хора, които го правят за хляба си. Но, нали можеш и да не подпишеш и без да си му привърженик или противник на Директорката! Тя се чуди как ще се оправи пред Съда. Ще каже "Колективът иска", ама няма да мине. Тя си носи цялата отгово-ност, с изключение на парите. Тези пари ще ги платите Вие, защото просто ще ви ги отреже от допълнителното заплащане. Но, не и от своето! Кой мислите, че ще ги пла-ти? Анонимен каза: Нямате ни най-малка представа как скъпият ви блогър се държи с учениците. Тази битка не е само на дирек-тора на училището, а на огромната част от колектива, който търпи негативите от Ангел години наред.

Изключително жалко е, когато хо-рата формират мнение на основа на между-личностни взаимоотношения, а не на реал-на представа за нещата.

Моля ви подгответе се и тогава пишете, защото е направо смешно. Това ми беше последният коментар тук. Не мисля че трябва да убеждавам когото и да е в когото и да е, особено когато изказват мнение без никаква база. Както самият Грънчаров пра-ви в повечето си "доклади" и писаници. Анонимен каза: И как именно скъпият ни блогър се държи с учениците? Бихте ли описала, госпожо Анастасова? Защо не излезете от свое име, глупаво е да пишете анонимно, знаем, че този стил Ви се удава, но все пак е непочтено.

Та кажете как "скъпият ни блогър" се отнася с учениците си? А с колегите си как се отнася? какви негативи сте търпели

"години наред"? :-) Много интересна тема подхванахте, с интерес ще изчетем вашите сърдечни излияния по тия въпроси... Анонимен каза: Ако под "негативи", драга госпожо Анастасова, разбирате неудобства-та, които колективът е търпял заради про-верките във връзка с жалби и сигнали на Грънчаров за Вашите своеволия, то сте длъжна да признаете, че първопричината за тези неудобства на колектива... сте Вие самата, щото е близко до ума, че ако Вие не бяхте си позволявали тези своеволия, Грън-чаров нямаше да пише своите жалби, тоест тогава и проверки нямаше да има. Длъжна сте да признаете тази причинна зависимост.

И има още нещо, не по-малко важ-но, но също така близко до ума: защо Вие като директор и колективът се боите толко-ва от проверките на висшестоящите инсти-туции? Ами че порядъчните хора с чиста съвест от проверки не се плашат? Означава ли това, че Вие сама, без да си давате сметка, с изказването си за въпросните "негативи" де факто признавате, че работи-те в това училище съвсем не са наред, сиреч, че има много неща в него, които не са порядъчни, не са наред? Давате ли си сметка, че Вашият страх от проверките, които така чистосърдечно наричате "негати-ви", говори за нечиста съвест? Анонимен каза: Доколкото съм чел от Грънчаров, самата Анастасова е поръчвала проверки от висшестоящи органи, така че обвинението, че я е страх от такива провер-ки, е доста тъповато. Анонимен каза: Анастасова е поръчвала проверки, които да проверяват само Грън-чаров. Същата тази Анастасова обаче сама твърди, че колективът бил понесъл "доста негативи" заради проверките, които е тряб-вало да претърпи заради жалбите и сигна-лите на Грънчаров. От казаното следва, че твърдението Ви

"... обвинението, че я е страх от такива проверки, е доста тъповато..."

само по себе си е изключително тъповато. Анонимен каза: Излиза, че проверките на колектива заради сигнали на Грънчаров са "негативи", а явно само проверките на са-мия Грънчаров, който Анастасова е поръч-вала, са нещо положително и желано от нея. Което именно и потвърждава твърде-нията на Грънчаров, че тази Анастасова през цялото време е водила ожесточена компроматна война срещу Грънчаров – и в същото време по един популистичен маниер е правила нужното, за да настройва колек-тива срещу него. Тия неща би следвало да са интересни за твоите адвокати и за съда, г-н Грънчаров. Комисията за защита от дискриминация също би следвало да се заинтересува от тях, доколкото знам, Вие и

нея бяхте сезирал за подвизите Анастасо-ви.... Анонимен каза: Чета много внимателно тази дискусия и ми прави впечатление, че НИКЪДЕ в нея никой не посочва лоши междуличностни отношения между г-н Грънчаров и себе си, като негов колега! Има конфликт между ръководството на ПГЕЕ и един учител, но не и между учител и някой или някои негови колеги. Имам само три въпроса и моля някой да ги коментира. Как така едно административно ръководство използва персонала на учебното заведение, който естествено е материално зависим от него, за свои цели и го кара да излиза с обвинения за "уронване престижа на учи-лището"? С какво го уронва – нисък морал, алкохолна зависимост, криминални деяния или нещо друго? Как се проявява колегиал-ност, към един човек, който не ти е напра-вил НИЩО лошо съзнателно – не те е кле-ветил, не интриганства срещу теб, не ти е обсебил часове от норматива, не те е обиж-дал публично? Как ще го гледаш в очите утре, ако той се върне по решение на Съда отново на работа, след като се подписваш под такива "колективни" писма? Какъв коле-га си? Не разбираш ли, че утре на тебе самия, ако не дай Боже директорката те намрази, може да ти "спретнат" такова писмо? А това много лесно може да стане, защото в такава атмосфера на "подмазне-не", "на лобита", "на мои и чужди", която явно е създала г-жа Анастасова, клеветата, интригата и злословието разцъфтяват безп-репятствено! Анонимен каза: "Как се проявява колегиал-ност към един човек, който не ти е направил НИЩО лошо съзнателно – не те е клеветил, не интриганства срещу теб, не ти е обсебил часове от норматива, не те е обиждал пуб-лично?"

ЗАРАДИ ТОВА КОЛЕКТИВА ГО НЕНАВИЖДА, ТОЙ ПРЕДИЗВИКА ПОВЕЧЕ ОТ 20 ПРОВЕРКИ ЗА ЕДНА ГОДИНА САМО С ДОНОСИТЕ СИ. АБЕ ХОРА, ВИЕ МАЛО-УМНИ ЛИ СТЕ? ЧЕЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА НЕГОВИ "ДОКЛАДИ", АЗ ИМАМ ЧУВСТВО-ТО ЧЕ РАЗГОВАРЯЛ С БАВНО РАЗВИВА-ЩИ ?!?!?!? Анонимен каза: Употребявайте по-коректно понятията, да напишеш жалба за нереднос-тите в учреждението, под която се подпис-ваш, не е никакъв "донос", съвсем друго се нарича донос.

Простете, а вас, от "целия колек-тив", защо ви е толкова страх от тия провер-ки на висшестоящите органи? Нима искате да кажете, че правите нередни неща и ви е страх да не ви хванат в нарушения? Вие да не сте някаква мафия, та ви е така страх от проверките на органите на властта?

Ами че с предизвикването на тия проверки Грънчаров е допринесъл за поп-

40 равяне на нередностите и за по-стриктно изпълнение на задълженията от страна на "колектива". И вие ако съвестно си гледахте работата, би следвало да сте му благодар-ни за това, което е направил. :-)) Анонимен каза: Явно в това училище не-щата съвсем са опорочени, явно са отишли съвсем на поразия - щом така подозрително (и самоизобличаващо) се държат някои "колеги" от така обичащия директорката си "колектив" :))) Анонимен каза: Да, може и да сме "бавно-развиващи", но ще стигнем далече! И сме чели всичко, защото то се публикува тук. Нещата са започнали със заповедта за наказание на г-н Грънчаров, която той ос-порва по надлежния ред. И това предизвик-ва проверки. Тази заповед се отменя с решение на Съда на ТРИ инстанции. За тези процедури се харчат пари за хонорари на адвокати, но не от джоба на издалата я, а от бюджета на училището! Загубилата г-жа Анастасова не се отчайва, а продължава битката - оспорва болнични листове, бави процедурата на ТЕЛК, обявява Грънчаров за психично болен, издава заповед за увол-нението му. Но Грънчаров, все пак, не овца, която като я колят, да гледа жално. Всеки човек, на негово място, ще си защитава правата. Следва обща мобилизация на "колектива", който пише открити писма с призиви "разпни го" и "изгорете го на клада-та". Та, така...

"Който бавно мели, мели ситно" – мелничарско правило и девиз на "бавнораз-виващите се"!!!

ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИНИСТЪРА НА ОБРА-ЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

четвъртък, 28 август 2014 г.

Решавам въпреки всичко все пак

да се обърна към новия Министър на обра-зованието и науката; просто ми е интересно да проверя дали е реалистично да очакваме някаква промяна към по-добро при новото ръководство на министерството – или таки-ва надежди са съвсем неоснователни. Пра-вя го, изпращам това писмо (сигнал или жалба, както искате го наричайте), сами виждате и се убеждавате, тъй да се рече, с изследователска или проучвателна цел, силно ме вълнува въпроса възможно ли е да настъпи известна промяна към добро – или очакванията в тази посока са изцяло безперспективни. Та сядам да пиша това писмо тази сутрин, признавам си, втръснало ми е, усещам пълна погнуса като ми се наложи да пиша такива неща, "изписах се", дето се казва, ала ето, налага се да пиша още, а за мен дългът стои над всичко друго, готов съм на всяка жертва, само и само да

си изпълня дълга; та ето какво написах в тази жалба, която, пак повтарям, е писана с отвращение, не заради новата министърка, не, няма такова нещо, тя лично няма никак-ва вина, а по принцип – погнусен съм изця-ло тъкмо от това административно общува-не с родната ни бюрокрация:

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката, София

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от Пловдив, адрес: Ж.К. Тракия, бл. ..., ап.

..., e-mail: angeligdb [@] abv.bg, тел. 0878269488

Уважаема госпожо Министър, Позволявам си да се обърна към

Вас, тъй като, убеден съм, казусът, който искам да поставя пред Вас, силно ще Ви заинтригува, не само като Министър, но и като учен, като изследовател на социалните отношения, това наистина е интересен казус, наподобяващ роман на абсурда, при това и имащ характера на една админист-ративна епопея, илюстрираща прекрасно на какви епични подвизи е способна родната ни образователна бюрокрация. Темата е голяма, ще се постарая да бъда обаче пределно кратък или лаконичен, което е доста трудна задача предвид епично-епохалния характер на историята, която възнамерявам да ви разкажа. Искам да Ви съобщя, че публикувам този документ в блога си тъй като смятам, че той ще е инте-ресен и за гражданското ни общество, ще е любопитен за всеки човек; по тази причина моята, така да се каже, жалба има характе-ра на "отворена" или "открита" жалба, тя е нещо като "открито" или "отворено" писмо.

Вкратце за себе си, да се предста-вя. Аз съм философ, работил съм повече от 30 години като преподавател по философия в системите на университетското и гимнази-алното образование. През всичките тия години съм се старал да работя според съвременните потребности за едно ефек-тивно и пълноценно духовно въздействие върху съзнанията на младите. По тази при-чина, примерно, разработих цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски пред-мети, години наред съм експериментирал с тяхно използване, променял съм ги с оглед

да станат по-близки до учениците, пробвал съм най-различни нови методики и подходи, все по посока на либерализиране и демок-ратизиране на отношенията учител-ученик (учител-учител, учител-образователни ме-ниджъри и пр.), изхождайки от убеждението, че е необходима коренна промяна в начина на организация на училищните общности; смятам, че е крайно време да се откажем от остарялата командно-административна, директивна и пр. система и т.н. През пос-ледните няколко години написах и издадох няколко книги по тия така силно вълнуващи ме проблеми, свързани с модернизирането на учебния и образователен процес, ще цитирам тук заглавията на две от тях (всич-ки те са публикувани и в интернет, могат да се ползват свободно от всички интересува-щи се), примерно книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и страте-гия на образованието в България, също така книгата със заглавие Ние не сме тухли в стената! (и подзаглавие Есета за осво-бождаващото образование) и др. Иначе съм написал и доста по-специализирани книги, свързани с философското образова-ние, научни монографии и т.н. С група коле-ги издаваме вече шеста година философс-кото списание ИДЕИ, имащо за цел да ра-боти за духовното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора; то излиза три пъти в годината, разпространява се под формата на дарения най-вече в градски, училищни и читалищни библиотеки; на това особено списание моя милост има честта да е главен редактор. От две години излиза и международно многоезично при-ложение на списанието, издавано в сътруд-ничество с колеги от Украйна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, напоследък и от Индия. Също така през последните години, от 2006-та насам, съм един от най-активните блогъри, пиша предимно по нравствени и психологи-чески проблеми, свързани с образованието, с политическия живот, с културата, духов-ността и пр.

А иначе съм и практикуващ препо-давател, близо 14 години работих в ПГЕЕ-Пловдив, едно чудесно учебно заведение, което, макар че е професионално, ми даде много добри шансове да работя в указаните посоки, свързани с изнамирането на съвре-менни подходи за едно ефективно духовно въздействие върху младите. Да, обаче в последните две-три години в това училище дойде нова директорка, името й е Стоянка Анастасова, оказа се, че ние с нея имаме коренно различни разбирания по проблеми-те, в което няма нищо лошо, напротив, това е добра предпоставка за воденето на пъл-ноценни дискусии; да, ама не, другата стра-на, дето се казва, не откликна на моите желания за установяване на демократичен дебат по реалните, по горещите проблеми на училищния живот. Кой знае защо, а най-вероятно поради своите представи за неща-та, в един момент въпросната администра-

41 торка видя в мое лице нещо като "народен враг", "крайно опасен човек", подлежащ на незабавно уволнение. Както е обичайно в такива случаи, тя се постара да приложи спрямо мен всички добре известни и изпи-тани средства за административен тормоз и дори терор, разигра целия репертоар в тази посока, направи нужното за дискредитира-нето на моята личност, на мен самия като обществено лице и като преподавател, като дори не се се възпря да въвлече в конфлик-та не само колегите, не само родители, но дори и ученици, което вече е съвсем недо-пустимо.

Е, крайно озадачен от нейното по-ведение, реагирах по единствено достъпния ми начин: след като в училището липсваха условия за истински демократичен дебат, аз изнесох дебата в блога си, почнах поредица от публикации за случващите се недопусти-ми ексцесии в училищния живот. Вместо да се включи в предложения публичен демок-ратичен дебат и да се опита да защити своята гледна точка, въпросната админист-раторка предприе невиждана кампания по организиране, съчиняване, произвеждане на компромати срещу мен, с оглед да постигне заветната си цел: моето уволнение. След големи, направо титанични подвизи от ней-на страна в тази посока, след като опита всички възможни средства за разправа, включително и най-абсурдни, даже немис-лими (примерно, в официален документ до ТЕЛК - аз съм инвалидизиран, със сърдечно заболяване съм - ми вписа своя самоделна "диагноза", приписа ми неприсъща симпто-матика, именно "склонност към чести нерв-но-психически разстройства"; ТЕЛК, разбира се, отхвърли "диагнозата" на "психиатърка-та-самоучка"), най-накрая г-жа Анастасова дръзна все пак да ме уволни и то със сме-хотворен "мотив", именно "пълна некадър-ност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "цялостно несправяне с работата" и т.н. (ще приложа нейната заповед за увол-нение, която е същински шедьовър на ад-министративната литература, пропуснах да кажа, че директорката на нашата професио-нална гимназия по електротехника и елект-роника иначе е преподавателка по българс-ки език и литература, което обяснява спо-собността й да пише такива литературни бисери).

Естествено е, че аз се видях при-нуден да се защищавам от тия чудати атаки по нормалния начин, именно, обърнах се към съда. Първото заведено от мен дело, за отмяна на наложено от директорката дис-циплинарно наказание "предупреждение за уволнение" го спечелих и на трите инстан-ции, в момента водя съдебно дело за кле-вета, а също и друго за отмяна на нейната заповед за уволнение по такива интересни и духовити причини, изобретени от така усър-дната в преследването на целите си адми-нистраторка. Ще кажете: защо мен, минис-търа, ме занимавате с тия неща, ами че

съдете си се, търсете си правата чрез съда? Ще Ви отвърна, ще ви отговоря ето как.

Просто смятам, че ще Ви бъде ин-тересно, уважаема госпожо Министър, да имате този пример за това до какви ексце-сии се стига в реалния живот благодарение на това законово устройство, според което директорите на училища имат пълна власт, имат едно абсолютно феодално самовлас-тие да си правят каквото им скимне, да тероризират училищните общности и пр. Също така е интересно според мен да раз-берете, че висшестоящите административ-ни органи, включително и най-висшето, Министерството, в лицето на Вашите пред-шественици на този пост, не си мръднаха и малкия пръст нещичко да направят, та да спрат своеволията на въпросната админис-траторка или директорка. Да, за всичко случило се в тия две-три последни години аз най-надлежно уведомявах и РИО-Пловдив, и Министъра на МОН, дори и Омбусмана на републиката (той единствен сякаш се трогна и направи каквото можа, ала пълномощията му не са кой знае какви), е, от министерството назначаваха разни проверки по мои сигнали, за резултатите от които аз даже не бях известен; да, тези резултати от проверките бяха скрити от мен, аз все още нищичко не зная за резултатите от тия проверки по мои сигнали. Само г-н Омбудсманът ми отговаряше на писмата, от негово писмо зная, че на директорката било наложено някакво наказание, но само тол-кова, това, разбира се, не я спря да ме уволни по такъв недопустимо груб, безце-ремонен даже начин и да ме изпъди от училището, разглеждано от нея все едно й е нещо като бащиния, като нейна частна собственост.

Да, наистина, никакъв, абсолютно никакъв афект нямаше намесата на висшес-тоящите органи, даже имам чувството, че тяхната незаинтересованост от установява-не на истината сякаш стимулираше и на-сърчаваше директорката още по-агресивно да продължи със своите административни издевателства и атаки над мен. Това също много говори и показва: административната система в образованието отдавна си е изживяла времето, тя в съвременните усло-вия създава всички предпоставки за възник-ване на такива ексцесии, каквито здравият разсъдък не може даже да си ги представи, сиреч, анахронизма й, нейната негодност води до огромни вреди най-вече върху онова, за което в така създадената обста-новка комай никой не мисли: качеството на образованието на младите. Това послед-ното, което е най-важно, е станало в рамки-те на въпросната система нещо като "пос-ледната дупка на кавала", докато на преден план е излязло ето какво: запазване на пагубното и така удобно за администрация-та статукво; всички мислят само как да запазят топлите си местенца и друго изоб-що не ги вълнува. За жалост, това важи и за

учителите даже: в ПГЕЕ-Пловдив, интерес-но е да подчертая, възникна такъв ужасен психологически и нравствен климат или атмосфера, в която процъфтяват позорни явления като подлизурство спрямо началст-вото, тотален страх от репресии в случай че бъдеш заподозрян, че не си беззаветно верен на директорката, лицемерие, интри-гантство, угодничество и пр.; като вземете предвид, че тия неща се случват в едно образователно-възпитателно учреждение (!!!), правете си изводите какъв страшен деморализиращ ефект има всичко това върху съзнанията на нашите ученици, на нашите възпитаници, на младите! Срамна работа, същински позор е това, аз така мисля за тия недопустими неща, които се случиха в периода на така славното триго-дишно властване на въпросната директорс-ка особа.

Аз си давам сметка, че Вие прек-расно разбирате, че е необходима спешна законова промяна, която най-вече да възпре директорския авторитаризъм, диктата на директорите над училищните общности; разбира се, това не може да стане по време на мандата на служебното правителство, понеже трябва да се променя закона, и то не палиативно, а коренно, из основи; да, необходима е същностна, дълбока промяна на образователната ни система по посока на нейната либерализация и демократизи-ране. Тъй като тази система е тотално сбър-кана, ретроградна, анахронична, тя изцяло не отговаря на потребностите на младите хора в съвременната коренно различна епоха. Мисля, че в тази посока Вие като Министър много можете да направите ако поне алармирате обществеността за съд-бовната потребност от такива същностни промени, което пък, да се надяваме, ще активира партиите в начеващата се предиз-борна борба – с оглед да отделят подоба-ващо внимание на проблемите на българс-кото образование. Защото сама знаете, че без промяна на съзнанията не е възможна промяна и в отношенията, в действител-ността, в живота. Е, аз в тази посока правя каквото мога със скромните възможности на моя блог, на сп. ИДЕИ, с книгите си и пр.

Та Ви моля ако все пак искате и ако Ви е интересно да изискате и да се запознаете с онази огромната папка, съ-държаща моите жалби, сигнали, открити писма, възвания, апели и пр. до Министерс-твото, останали като глас в пустиня - тази папка, предполагам, се държи някъде в някое далечно чекмедже, покрита с дебел слой прах. И да наредите, по Ваша прецен-ка, една проверка защо тия административ-ни своеволия на въпросната директорка все пак не са възпряни, щото невъзпирането на такива действия означава, че същите тези по-висши ръководни звена, след като не реагират подобаващо, фактически поемат пълната отговорност за случващото се. Е, тази отговорност, струва ми се, би следвало

42 да им бъде поискана, нека да имат добри-ната да я поемат. И съответно налага се да бъдат наказани ония длъжностни лица, които са могли да повлияят в позитивна посока, ала не са се възползвали от властта си, не са я употребили по предназначение, съгрешили в посока на непростивм субекти-визъм, водени от принципа "Гарван гарвану око не вади!". Сторили са това по неизвест-ни причини, но вече са нанесени сответните щети, поражения, били са направени недо-пустими нарушения и т.н. Мисля, че в тази връзка е наложително да се потърси отго-ворност за стореното и от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, явно се налага нейните представи за нещата да бъдат коригирани, а ако това не се получи, мисля, че не е фа-тално ако тя бъде лишена от пълномощия-та, с които е злоупотребила по един такъв недопустим и безпрецедентен начин, само и само да угоди на собствените си капризи. Защото - това именно съм длъжен дебело да подчертая - нейното стоене във въпрос-ното училище всекидневно нанася неизчис-лими поражения най-вече на качеството на образованието на младите, казах вече, че системата е така устроена, че за истински важното никой не мисли, а всички се зани-мават в крайна сметка с някакви си там болни амбиции, суетности, с угаждане на субективните си капризи, с болезненото си самолюбие, с властолюбието си и т.н.

Това в общи линии исках да Ви ка-жа, да алармирам чрез Вас институцията, щото все пак коренният интерес на иститу-цията би следвало да стои над всичко дру-го; отделните лица се сменят, но институци-ята остава, а пък все пак образованието е една деликатна духовна сфера, която изис-ква целенасочена работа от всички; за жалост се е стигнало до абсурда никой да не си гледа същинската работа, а всички да са загрижени единствено за запазване на статуквото – и на своите облаги от него. Така повече не бива да продължава. Заявя-вам това не само като учител, но и като ангажиран гражданин. Крайно време е не-щата да започнат да се променят по посока на истински необходимото – понеже допус-нахме да се изгуби самия смисъл на дей-ността, наречена образование.

Спирам дотук. Ще се радвам тази моя жалба или това мое отворено писмо да има все пак някакъв благотворен ефект. Понеже този "отделен случай" е сиптом за това в какво невероятно и ужасно тежко състояние е цялата система. Желая Ви успехи в дейността като министър на обра-зованието и науката! 28 август 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

(Подпис)

МОЕ УЧАСТИЕ В ПРЕДАВАНЕТО ДНЕС НА РАДИО БЛАГОЕВГРАД

петък, 29 август 2014 г.

Днес съм поканен за политически коментар в едно предаване на радио БЛА-ГОЕВГРАД, предаването се казва тъкмо ДНЕС, ето тук могат да се видят анонсите към него. Значи след 13 часа който иска, може да чуе моите отговори на въпросите, които ще ми бъдат зададени. Ето част от анонса, касаещ това, за което става дума: 13.00 - 17.00 часа В програмата ще анали-зираме събитията от седмицата в стра-ната с Емил Димитров - Ревизоро и с философа Ангел Грънчаров.

В „Часът на властта“ ще комен-тираме работата на общините през ля-тото, като наши събеседници ще бъдат кметовете на община Струмяни Емил Илиев, на Сапарева баня Сашо Иванов и на Сатовча Арбен Мименов.

Впрочем, тия дни смятам да пред-ложа на някои медии (предимно в Пловдив) няколко теми, по които бих желал да говоря пред техните зрители или слушатели. Имам готовност да говоря по ето кои теми и ми се ще да се направя изследване има ли изоб-що медии, които искат да занимават ауди-торията си с ето тези важни по моята пре-ценка въпроси:

- Ситуацията в българското обра-зование и потребността от радикални про-мени по пътя на либерализацията и демок-ратизацията на отношенията в училищните общности;

- Нравствените проблеми на съв-ременната българска народопопулация;

- Какво е потребно да се направи за връщането на политическия живот на България към автентичната му основа, с оглед пораждането на верния му смисъл – щото това, което имаме в момента, което минава за "политика", е неистинско, е мен-те, фалшификат и подмяна, това са просто някакви бабаитски изфърляния, перчене, празнословие, отбягващо истински важните въпроси и пр., а тия работи нямат нищо общо с точния – и дори, представете си, възвишен! – смисъл на сериозната дейност, наречена политика.

Другояче казано, ще говоря по тре-

тата тема за съдбовната потребност от промяна тази сфера – за да може младата българска демокрация да се върне към своите извори, затлачени в последните 10-15 години с много тиня, мръсотии, нечисто-

тии и пр. Б.Борисов, нашия народний кумир, тръгна в политиката със знаменитото си изказване, че политиката, видите ли, била, с извинение, "лайна в целофан"; той бил имал претенцията да очисти всичко; да, ама не, откакто той се перчи в политиката в нея друго не виждаме освен замеряния с упо-менатия продукт, който го фърлят в разните медийни вентилатори, та ни опръскват и оцапват всички нас. Е, оцапани сме вече до немай къде, повече от това не може да се цапаме, е, дойде времето да почнем да се чистим, но кой и къде, прочее, е доказал, че политиката се свежда до тия именно мръсо-тии?! Понеже у нас политиците в своето мнозинство са лишени даже от най-елементарен демократичен рефлекс, затова те, естествено, нямат и не могат да имат верно понятие за това що е политика, е, налага се ний, гражданите, да им обясним това. И, респективно, да изгоним от полити-ката ония, които не знаят защо са там, или имат напълно неверни представи и за поли-тиката, и за демокрацията.

Примерно, мнозина смятат, че по-литиката е нещо като трапеза, на която се сяда, за да се лапа, е, да имат много здраве от мен, това байтодорживково разбиране за политиката като нескончаемо лапане, пове-че не трябва да има място в българската политика. И всички, които имат пиетет или влечение към него, нека да се махнат, нека да се захванат с нещо друго, с пожарникар-ство, с други бабаитщини, които им се уда-ват толкова и пр., но само с политика пове-че да не се занимават. Ето такива мисли ми се ще да развия в тази поредица от евенту-ални предавания, но да не пиша повече, че ще уплаша всички водещи и никой няма да се съгласи да ме покани. Те затова и не се сещат да ме поканят де, щото изказвам опасни мисли, не съм като други, дето бъл-ват предимно удобни за статуквото "пригла-дени" и добре "сресани" изказвания.

Аз днес ще пътувам с кола из страната, където ме свари предаването на благоевградското (горноджумайското) ра-дио, там ще се изказвам (по телефона, няма да ида до Благоевград). А дотогава ще мисля какво по-важно да кажа. Мисля, мис-ля, пък после казвам съвсем друго, такива сме ний, философите, не умеем да приказ-ваме заучени думи, а разчитаме само на свободата, на свободната мисъл: каквото тя ни подари, това и казваме, това и пишем. Хайде, хубав ден на всички и бъдете здра-ви!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ ПО ВАЖ-НИ ВЪПРОСИ

петък, 29 август 2014 г.

Ето какво ми е писал моя събесед-ник от Австралия, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах. В кратката обмяна на изказвания по моя преценка се

43 поставят важни въпроси, достойни и за по-широка дискусия, за която моят блог гостоп-риемно предоставя място:

Ти по православието (и католициз-ма) се лъжеш, че е достатъчно да се кланяш кат маймун пред иконите, НО НЕ ГОВОРИШ И ДУМА. Обаче ние не сме маймуни, имаме нещото наречено език (т.е. и ум?)...

Затова западните проповедници ГОВОРЯТ – така се стига до съзнанието на човека, за маймуните не знам как става... Католическата и православната църква са толкова тъпи, че мълчат кат пукали и си мислят, че всяко дете ще ги прегърне...

Ама защо бе, маймуняци? Вие да-дохте ли си зор да ни обясните за две стин-ки защо и как или кат простиa кат задник патриарх-атеис Максим само ни благосла-вяхте, което точно е изразено от комунисти-те във филма им “Hа секи км” – “Да ви е... майката”, така звучи “благословията” ви, извинете ме...

Ти АIG не си в час по таa тематика, a? Ми така секи западняк ще ти се изсмее, западняците не са карикатурите в BG фору-мите, а са мноо умни...

Тва ти го писах, май. Един ком.функционер от СССP отива с помощта на КГБ 1986 в Щатите и почва да тръби пропагандата си селска: “Но другари, у нас в Съюза има прости хора, а западните хора са толко хитри и веднага ще те прецакат”... Тоя мухъл, аз го следя, 1995 и след, го назначиха по върховните управляващи органи из СССP… После изчезна, може да е умрял червения урод и отишъл на едно топло място, дето ще скърца със зъби, never mind…

A. Отвърнах на австралийския наше-

нец – дето като същински нашенски комуно-ид не престава да ме учи как е правилно да мисля, докато това, което мисля, все пак си е моя работа – ето какво:

Поставяш хубава и важна тема, ала си се заплел в нея като герест петел в кълчища; знаеш ли кой петел, знаеш ли какъв петел е герест? :-) Бих ти отговорил най-изчерпателно по въпросите, които така или иначе поставяш, нищо че написаното от

теб е пълна галиматия. Ала интернетът тук при мен, дето съм сега (на село съм, в Долна баня) е така ужасен, че ми връзва ръцете: една страница се отваря по десет минути и си загубих тази сутрин времето само докато си отворя и прочета писмата в пощата, а трябва да им и отговарям. Явно тази сутрин нищичко няма да успея да на-пиша в блога. Но нещичко все пак ще ти кажа, пък ти ме подсети и друг път да се изкажа по тия въпроси, за религията, за проповядването, за западния човек, за източния човек, за "православието" на каге-бистите и на наште максимовци, за това защо не съм бил проповядвал и говорел по въпроси от Библията и пр.

Първо, аз съм философ, не рели-гиозен проповедник. Тия неща са доста различни. Вярно, аз като човек съм христи-янин и понякога като такъв се изказвам. Но не мога да си позволя да мешам (смесвам) философия и религия, мислене с проповяд-ване, тия неща са много различни. Пък и аз изобщо нямам претенция да се смятам за специалист по всичко, както е характерно за масовия българин, в това число и за тебе (без да мислиш много-много се изказваш най-0компетентно по всички въпроси), това, че живееш толкова време в Австралия не ти се е отразило в тази посока: абе там, при вас, в Австралия, не уважават ли специа-листите? Научи се малко на уважение към ония, които са експерти в дадена област, че се излагаш, мой човек!

Тъй че като си мълча по дадени въпроси, то не е случайно, а пък ти имай добрината да не се изказваш от мое име и да ми приписваш тези, които и през акъла ми не са минавали. Примерно тази, че съм бил смятал, че за католиците и източно-православните било достатъчно да се кла-нят пред иконите, това пък откъде ти мина през акъла?! Пълни глупости, пишеш явно без да мислиш. Да ме беше попитал просто какво мисля по въпроса, както правят нор-малните хора, не, ти ми вменяваш нещо, което през акъла не ми е минало, пък после ме предизвикваш да кажа какво мисля. Българска му работа, бих казал комуноидна му работа. Абе уважавай мисленето на другия малко бе, егати, ще ми се меси той в моите мисли, къде дават така. В Австралия няма ли да те пернат по мръсните уста ако така почнеш да се държиш с австралийците.

А какво мисля за тия неща е голя-ма тема и тук нямам време да ти обясня-вам. И по другите въпроси, дето поставяш, ще кажа също, не ми е в маниера да пре-тупвам нещата, щото човек тогава се изла-га.

Пишеш "... западните проповедни-ци ГОВОРЯТ – така се стига до съзнанието на човека, за маймуните не знам как ста-ва...". И се перчиш като комуноид с глупост-та, която каза. Абе, драги, ти нас тука за маймуни ли ни смяташ бре? Я помисли малко преди да говориш? Като си в Австра-

лия да не си фанал шлифера на бай ти Тодор Живков бре? Да ти кажа, на йота не си се променил от масовия българин, абсо-лютно същия си. Правилно искаш да идеш да живееш в Русия като се пенсионираш, там ти е мястото. Ще проревеш още първия ден, ама иди. Като те напердашат пияни подростки на улицата още в първия ден и ти вземат парите, за да си купят водчица.

Аз имам наблюдения на тия запад-ни проповедници, евангелисти, протестанти и пр., гледал съм ги как проповядват и в църквите на Западна Европа, и тук, у нас, гледал съм също как проповядват тукашни-те им събратя, дето им подражават. Не отричам, че са умели, че могат да говорят и да проповядват. Но това, проповядването, е доста тънка работа. Има неща, за които не може, пък и не бива да се говори. За тях се мълчи. Такива са най-светите неща и "предмети". Мълчанието, съзерцанието, отдаването на душата, са нещо, което думи-те не могат да заменят. Има тайни, за които не може и не бива да се говори, щото всич-ко се осквернява от думите. Тъй че там им е проблемът на западните проповодници, че за всичко искат да се изкажат. И всичко опошляват. Прекалено са самонадеяни. А умът пречи. Западният човек е много акъ-лен, много се предоверява на ума си, е, по тази причина много е постигнал, ала и много страда. Самоубийствата са на тази основа. Душата е едно, умът не може да я замени. А душата мълчи и богоговее пред светите неща, тям плямпането е неуместно. Едва ли ще ме разбереш, но темата е хубава и важна. Друг път мога да опитам да ти обяс-ня всичко, ала едва ли е и нужно. Който разбира, разбира и от две думи. Който не разбира, с тонове думи да ми изсипеш в кратуната, пак няма да разбере.

Ти недей да подценяваш "източния човек", дето е мистично настроен спрямо най-светите и висши въпроси. Да се мълчи е проява на мистично настроение. Като се мълчи, се казва най-много. Но тия неща едва ли ще ги разбереш. Но опитай все пак. Успех ти желая.

Та не сме ний маймуни. Човеци сме. Всякакви сме. Не ни подценявай. Не-дей да хвалиш толкова и "образцовия запа-ден човек". Има всякакви и там. Пълно е с отрепки и там. Е, има един начин на мисле-не, който е водещ там. Това го признавам. И хората, дето го споделят този западен на-чин на мислене, с неговите водещи ценнос-ти, дърпат западната цивилизация напред. Тук, у нас, няма такова нещо. Още няма, ала ще има. За това работим ний, филосо-фите, дето ни плюят отвсякъде. За това работя аз, за това нещо и ме изгониха от работа. Защото съм опасен човек. Тая Анастасова е много умна, има и нюх, щом избра точно мен да уволни. Хич не е проста тя, тя заслужава орден за това, че ме увол-ни. Не знам, може вече да го е получила. Б.Борисов като дойде пак на власт, лично

44 ще й го връчи. И заслужена ще й бъде тая награда според мен.

Хайде, трябва да ставам. Нарочно оставям писмото си незавършено. Ако ис-каш, като се върна в Пловдив след някой и друг ден, подсети ме за тия въпроси, пак ще се изкажа. Темата си я бива. Всичко добро! И не ми се перчи толкова като роден баба-ит, при мен тия не минават. Показвай "умст-вените си мускули" на друг, с това мен не можеш да ме впечатлиш баш колкото си мислиш.

С поздрав: Ангел Грънчаров

У НАС, ПИСАЛ СЪМ ГО ВЕЧЕ, НО ЩЕ ГО ПОВТОРЯ, НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, А ИМА МАФИЯ, ВСИЧКО У НАС СА ВСЕ МАФИИ, НАВСЯКЪДЕ САМО МАФИИ, НЯМА НЕ-ЩО, КОЕТО ДА НЕ Е МАФИЯ

събота, 30 август 2014 г.

Тази сутрин по технически причи-ни, така да се рече, се принудих по нов начин да се изкажа, вместо да пиша, просто да говоря, ето моя сутрешен този път ау-дио-коментар го публикувах вече тук: Моето разбиране за това как българската политика може да се нормализира – и демократизира. Значително по-лесно е така, в сравнение с писането, а проблемът е, че не съм си в моя кабинет, дето всичко ми е под ръка и е удобно, аз сега съм в Долна баня, в родния ми дом, където не съм живял вече близо 30 години, тук нямам потребните условия, ето, примерно, интер-нетът ми е слаб, а пък и работя с едно мал-ко лаптопче, трудно ми е да пиша с него; както и да е, ще се оправям известно време така. Да оставим настрана личните пробле-ми, майка ми е болна, вчера постъпи в болница, слава Богу, нещата не са най-тежки, но има болки, трудно ходи, е, аз съм принуден да се грижа за всичко, няма друг начин, живот и здраве да е, ще се справя. Чакайте да спра с тия неща, че дежурните оплювачи пак ще скокнат да ме хулят как, видите ли, съм бил "плакал"; прочее, в блога си ще си правя каквото искам, ако някога ми хареса да плача, ще си и поплача в дневника, що пък не, човешко е да се плаче – аз съм човек. Но тия мрънкащи чукундури и това не могат да го разберат, майната им.

Е, сега почнах (за експеримент) да пиша, я да продължа още малко. Сякаш не е чак толкова трудно. Я да кажа някои неща около текущата ситуация, не политическа, а личностна. Най-новото, с което искам да започна, е че от печатницата снощи ми се обадиха, че списание ИДЕИ е отпечатано и ме чака да го взема, да го заплатя и да се погрижа за разпространението. Тия дни, днес-утре, и с това ще се занимавам като капак на всичко. Но пък животът е интере-сен когато е интензивен, само здраве да е, само сили да има човекът, всички проблеми се решават. Отчаянието ми е изцяло чуждо, с Божията помощ всичко се постига! Ако духът на човека е здрав, работите вървят. Въпреки трудностите. Трудностите са зато-ва да ни проверяват доколко за нещо изоб-що ставаме. Трябва да се радваме на труд-ностите, щото те ни дават шанс да покажем, че за нещо още ставаме. А така мисля. Да продължа нататък.

Тия дни, тихомълком, многоуважа-емата директорка на ПГЕЕ-Пловдив обяви моето учителско място по философия и вече е назначила нов човек. Казвам това, защото аз я поставих в чудесна ситуация, дадох й шанс (нонеже съм човеколюбив човек я съжалих) да излезе от кашата, която сама си забърка, осигурих й възможност да поправи грешките си, но тя не се възползва, е, проблемът си е изцяло неин; дето го е казал Крум Страшний мисля, като не щеш мира, на ти секира, тя явно предпочита секирата, изборът е изцяло неин. Аз понеже съм миролюбив и толерантен човек, още преди доста време й казах (писмено, по надлежния начин) или й подшушнах разу-мен и компромисен изход: като е направила една пълна глупост, да не чака съдът да отменя чудатата й заповед за уволнението ми, а тя самата да си я отмени, с оглед да избегне орезиляването си; тя мисли повече от месец, да не са и два, доколко е мислила можем да си представим като вече знаем какво е измислила: нищо не измисли, просто тази дама я водят чувствата й, което е изк-лючително вредно за един ръководител. Не можа явно да надмогне собствените се чувства и понеже е под властта на разни чувства, тя прави грешка след грешка, ама проблемът е преди всичко неин, също така обаче, за жалост, е и на институцията, което вече е непростимо. Ний, философите, сме за това, това е част от мисията ни, там, където присъства някой философ и се опит-ва да внася разумност в отношенията, доб-рите ръководители се вслушват в думите му, а лошите правят възможно най-неразумното, именно, почват да се опитват да заглушат гласа на философа, да му затворят устата, е, тия неща не стават лес-но, оне в моя случай няма как да станат. Жалкото е че след като ме прокуди от това училище, тя лиши самото училище от пре-димствата, които даваше на училището моето присъствие там, моето участие в

училищния живот. Сега най-вероятно вмес-то толкова "чепат" като мен учител по фи-лософия, който при това си позволи да критикува "светата особа" на директорката, така петимната към ласкателствата дирек-торка най-вероятно ще си намери удобно лице, което безукорно да й служи, тя това обича. Но проблемът също е там, че оче-видно туй властващо лице няма смислена концепция за бъдещето на това образова-телно учреждение, не умее да разполага приоритетите, занимава се с излишни неща, а изпуска от внимание истински важното, капка внимание не отделя на най-важното, именно качеството на образованието на младите. На преден план вместо това са такива нейни цели като запазване на бла-жената идилия на статуквото, при което всички неуморно хвалят "мъдростта на г-жа шефката", никой не смее да изрази дсъмне-ние относно нейната величавост, тия неща, да си признаем, не просто са глупави, те са направо пагубни.

Е, Ангел Грънчаров го няма там, но той още много може да смущава идилията - със самото си съществуване даже, с прос-тото си съществуване. Разбира се, най-добре е този "изверг" да го няма, ала ето, все още го има. Той сега съди директорката с две дела, други хора, които тя уволни по-рано, пък вече спечелиха делата си и се връщат. Крайно неприятна работа. Много резочарования неизбужно чакат оня, които дръзне да се държи неразумно. Това само ще кажа. Моето училище обаче - след 14 години работа в това училище аз с пълно право го наричам мое – не ми е безразлич-но и ще направя всичко, което е по силите ми, за да го спася от тиранията на самоз-ванците. Това е. Няма да се откажа в името не нечий презрян комфорт. Тия неща така не стават. Ако училището беше нейна част-на собственост, тогава можеше да си прави каквото иска, да, ама не, то не й е бащиния, ерго, мен много ме вълнува какво става с моето училище. А то е мое като капак на всичко и затова, защото аз съм данъкопла-тец, тоест от моите данъци се плаща изд-ръжката на училището, в това число и ди-ректорската заплата. Няма да позволя мои-те пари да се хвърлят на вятъра.

Ето затова се боря. Имам много причини, които ме принуждават да се държа така. Аз съм един ангажиран гражданин, философ и човек, който не може да допусне да бъде безразличен пред безобразията на властниците, пък дори и те да са на въз-можно най-ниското управленско ниво. Ний, гражданите, сме господарите, а всички властници са наши слуги, ето това е алфата и омегата на демокрацията, на същинската, на автентичната демокрация. Това всеки трябва да го знае и да го спазва, и щом това се получи, ще турим край на мафиотската ни "демокрация". У нас, писал съм го вече, но ще го повторя, няма демокрация, а има мафия, всичко у нас са все мафии, навсякъ-

45 де имаме мафии, ето, в държавните учреж-дения пак всичко е подчинено на мафионс-ките принципи и начала; това повече така не може да продължава. Мафии са ни и синди-катите, мафии са ни и партиите, мафия ни е и цялата държавна администрация, тя също е подчинена на мафиотските начала. Няма нещо, което да не е мафия у нас, мафии са ни творческите съюзи в областта на култу-рата, навсякъде у нас – само мафии. Глав-ната мафия, разбира се, е "бившата" ДС и нейните безценни кадри от т.н. "железен юмрук на партията", комунистическата, разбира се. Това е простата истина за живо-та у нас. Всичко се владее от комунистичес-ката мафия и нейните слуги. Които пример-но й слугуват, които се надпреварват да й слугуват. Всичко, което не е слуга на мафи-ята и няма нейното доверие, е подложено на незвергване, е обречено на "меркантили-зация". В науката, в университетите ни, в академията – всичко е мафии. Страшна работа е! Думи нямам вече. Но тия неща трябва да бъдат казвани все па-гласно, ако трябва, ще почнем да ги крещим, та заспа-лото стадо да почне да се пробужда.

Вторият фактор за плачевната об-становка у нас е именно това заспало, тър-пеливо и кротко българско стадо, което понася до безкрайност всички издевателст-ва. Ние сме виновни за всичко у нас, проб-лемът е, че тия от нас, дето сме граждани, сме нищожно малцинство, овцете са пълно мнозинство. За да е такава ситуацията една от причините е отвратителната в своята пълна извратеност образователна система, която произвежда овце, не човешки личнос-ти, с което бляскаво обслужва олигархична-та мафиотска система на посткомунизма. Сега присветна ли ви защо моя милост толкова много се бори за промяна на неща-та в образователната система? Ами че оттук започва всичко. Тук променят ли се нещата, за едно-две десетилетия работите ще пот-ръгнат. Всичко в този наш живот зависи от прословутия човешки фактор, от неговото качество. Толкова е просто това, нима не се съзнава? А сега разбирате ли защо плачев-ната ситуация в образователната ни систе-ма не вълнува изобщо политиците? Ами защото тази ужасна система така добре обслужва олигархичния мафиотски строй, че повече не може да бъде, затова, как пък поне това не сте разбрали още? Трябва да се мисли, трябва тия неща да се повтарят до втръсване, белким някои почнат да за-цепват. Това и правя, виждате, всеки ден. Това е основното ми занимание. Аз съм чудат човек, достоен са пълно оплюване. Да, аз съм и много опасен човек, щото се осмелявам да повдигам покривалата от много строго пазени тайни, ето затова съм толкова вреден и опасен.

Хубав ден! Днес нищо чудно да ида до София да взема част от тиража на списание ИДЕИ и да задвижа разпростра-нението му. Нищо чудно вятърът днес да ме

отвее в София. Тук съм близо, и това мога да направя. Ще видим. Чудесна се получи тази книжка, ако искате, заповядайте да си я поръчате, няма да съжалявате. Ако искате де. Иначе си стойте така, без да си мърдате и малките пръстчета, щото да не би да се изморите.

И внимавайте да не се събудите, щото тогава що ще правите? Едни бели, едни проблеми има само будният човек и гражданинът. А заспалите блажено си по-хъркват. И бират плодове. И лапат. Туйто. Карай да върви: българска каруцо, доникъ-де няма да стигнеш така! Лошо, много лошо. Но от нас зависи всичко, с това и ще завър-ша пак...

ВЕЧНИЯТ ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН БЪЛГАРС-КИ ВЪПРОС Е: МААМУ СТАРА, КОГА КЕ ИМАМЕ ПО-ГОЛЕМ КЕЛЕПИР, КАТО СЕ ПОДЧИНИМ ИЗЦЯЛО НА РУСНАЦИТЕ ИЛИ КАТО ПОЧНЕМ ДА СЕ МЪЧИМ ДА ЖИВЕЕМ КАТО ЕВРОПЕЙЦИТЕ?

Добре е отговорил на Какво е това

да си русофил? Евгений Дайнов. Обяснил го е за да го разберат и нашенските немис-лещи "русофили". Те всъщност са комунис-тофили де, но нека да си се наричат "русо-фили", щом така им харесва. А на мен ми хареса въпросът, с който почва статията си Е.Дайнов, ето този:

Всички се разделиха на русофили и русофоби, ама всъщност знае ли някой за какво иде реч?

Ще ми се да кажа и аз, и то съвсем накратко, своето разбиране. Дайнов го е казал добре, но ми се ще още по-ясно да изведа същината.

Поклонникът на Русия е поклонник на руското начало, на руската идея и на руската душа, а и трите имат една-единст-вена опорна точка: да си личност е лошо, щото "колективът" (комуната, общността, стадото) е най-хубавото; колективът никога не греши, а личността винаги греши, щото да си личност е все едно да си (в предста-вите на русофила-комуноид) овца, отделила

се от стадото, и затова жално блееща; знаем, такива овце се успокояват едва когато пак се върнат в стадото. Другояче казано, руско-русофилската идея е следна-та, в нейната чистота: стадото (колективът, общината) е всичко, индивидът (личността) е нищо. Разбира се, "хубавият" колектив, истинският колектив е този, в който всички овце се подчиняват на овена-водач, госпо-дарят властва, а всички са роби и му се подчиняват безропотно. Ето това вече е идилия за руската и съветската душа. Кому-низмът съвсем не е европейско явление, той е чисто руско явление.

Западната гледна точка, гледната точка на европееца е противоположна: индивидът (личността) е всичко, тя е само-цел и самоценност, човекът е "цел сама по себе си", по думите на Кант. А общността е производна на индивидите, които заедно, по общо съгласие, сътрудничейки и партнирай-ки си, успяват да устроят една процъфтя-ваща общност на свободни и достойни личности, в която всички въпроси се реша-ват по демократичен дачин, чрез дебат, чрез отчитане на всяка гледна точка. В западното разбиране всички не мислят еднакво, не са еднакви, там раз-личността е основата на личността. Западното и рус-кото ("славянското") гледище се борят за душата и на руснаците, и на българите. И то не от вчера, ето, в руската история поне два-три века има остър конфликт на "запад-нофили" и "славянофили", щото и в Русия има интелигентни хора, които са мечтаели руската комуноидна психика един ден да бъде надмогната от западното либерално гледище за това, че отделната личност е важна, а не стадото. Свободата пък е непо-носимо вредна западна измишльотина в руското разбиране, свободата за типичния руснат е най-ненавистното. (Респективно най-мразени от руския мързлив дремлю-пиянде, дето се излежава на зиданата печ-ка, са... американците, щото те са най-свободолюбиви.) У нас е съвсем същото: русофилите ни дърпат към "Матушката", в която всички са презрени колективистични роби и подлизурковци на началството, а само императорът (генералният секретар") е нещо като личност. Да си личност означа-ва да си господар на себе си, на своя живот, а пък всички останали са роби, са стадо, мило поблейващо в прослава на овена (казахме, император или генсек е въпросни-ят най-пръв овен). Щото голямото всеру-сийско стадо се възпроизвежда надолу в безброй малки стада, в които отделните колективи мило се мазнят на местния си началник, шеф, вожд, мафиотски бос и прочие.

В Русия мафията-комуна е струк-турната единица, изграждаща социалната тъкан. На Запад индивидите са успели да намерят ефективни начини да се коопери-рат на основата на свободата, договорност-та, законите, правилата и пр. с оглед да

46 постигат резултати, изгодни в крайна сметка за всички. Ний, българите, стоим разкраче-ни или клекнали между западното и руското гледище и българската душа се измъчва от извечния екзистенциален и исторически български въпрос: мааму стара, кога ке имаме по-голем келепир – като се подчиним изцяло на руснаците или като почнем да се мъчим да живеем като европейците?

Този екзистенциален и историчес-ки съдбовен български въпрос раздира българската душа без никаква жал. Келепи-рът ни интересува нас, не човешкото дос-тойнство, не правата на личността, не сво-бодата, знаем, че българската душа пре-възходно знае, че тия западни измишльоти-ни не са съедобни, не стават за ядене, а ний търсим предимно това, дето става за ядене; то вълнува най-вече българският среднос-татистически простак (ако не броим вълну-нията му по новите цомби на чалгарката Гюргя). В Русия пък наблягат предимно на туй, дето става за пиене. Не че и ний не обичаме шльокавицата, маама й стара! Туйто. Ето в няколко изречения най-съкровеното за българската и руската душа.

Хич не е лесно да се живее в Бъл-гария. И в Русия тоже. И тук, и там да си личност е същинско проклятие. Е гибелна прокоба. Затуй всичко, що е личност, бяга от България, бяга и от Русия (ако го пуснат де). Тук пък остава простотията, която обича да мучи като стадо: същинска идилия е мучае-щото в един глас стадо, стадото, мило поб-лейващо около мъдростта на шефа-овен. Ето защо извечният български въпрос къде е по-голем келепира вече почна да се под-разбира какъв отговор получава в крайна сметка. Като избяга всичко, що е личност, на Запад, какво ще правим тогава ний, дето оставаме? Или требе да станем пияндета и ний и да почнем да щракаме с пръсти, да се кълчим да играем кючек, казачок и прочие, или, мааму стара, какво друго ни остава да правим ако и ний изобщо останем тука? В тази наша страна, обречена на комунизъм - дето една дама го каза в прилив на мъд-рост, осенена ненадейно от мъдростта като древните гръцки пророчици.

Хубав ден на всички! Бъдете лич-ности въпреки всичко! Да си личност въпре-ки всичко е прекрасно! Не знам дали сте го усещали, но ако не сте го усещали, не мога да ви го обясня това велико чувство! Нищо че ще те обиждат как ли не, нищо че ще те наричат комуноидите как ли не – "соросоид", "европедераст", "гнусен либурал", "косто-вист", "хамериканец" ще те наричат, не помня още как ще те нарекат, отворете един русофилски форум и ще разберете веднага как ще те нарекат таваришчите, комуноиди-те. Ето, аз тия дни продължавам своя курс за това как се става пълноценна личност, ще им бръкнем в душата на комуноидите ний с този курс, бъдете уверени в това. Хайде чао, че път ме чака. Тръгвам рано за София, да вземам отпечатана новата книж-

ка на списание ИДЕИ, списанието за лич-ности, за свободни човеци. Бързам да го видя, че стана чудесна тази книжка, с порт-рета на "европедераста" Хусерл е на кори-цата. По това ще я познаете. Е, няма да я видите и тази книжка в книжарниците и по павилионите за списания и вестници, щото това списание е забранено тука. Но то оста-на да бъде разрешено - нема да се изляга-ме я, ще го забраняваме до дупка!

ИСТИНСКАТА ЗАДАЧА НА ВЪЗПИТАНИ-ЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

ПОДКРЕПА

Ако по някакви свои подбуди жела-

ете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпра-тите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в култу-

рата и образованието на младото поко-ление e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

47

КНИГИ С ОТСТЪПКА И С АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще полу-чите поръчаната книга с наложен пла-теж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще оти-дат за издаването на следващата книж-ка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-

хен спомоществувател – и ще подпо-могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

ПЕРСОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪДЕ-ЩЕТО:

Свободното избиране на клип-

чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

Посетете според интересите си и другите ми блогове:

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият бъл-гарски видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на фило-софа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКА-ДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧ-НОСТ HUMANUS (консултации,

психотренинг, психоанализа, курсо-ве) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИ-НЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ (моят резервен виде-облог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ан-гел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Център за развитие на лич-ността:

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!