Д Р Е В Н И Т Е В О И Н И П О Б Ъ Л Г А Р С К И Т Е З Е М И

VII в. пр.н.е. – II в.

Иво Йоновски

9

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

Кратъкисторическиочерк

През различните периоди на I хил.

пр.н.е. етническата картина на Тра-

кия се променя в зависимост от войните

и миграционните процеси в рамките на

тракийския етнос. Тракийската диаспора

(разселване) покрива големи простран-

ства и обхваща зони от Мала Азия, Се-

верното Черноморие, Дунавската равни-

на, Източното Средиземноморие, а също

така от Двуречието, Египет, Северна Аф-

рика и Римските провинции. Тези места

маркират периферията на тракийската

диаспора. Според Херодот траките са

били най-многобройният народ след ин-

дийския, но живеели разделено.

Благодарение на различните истори-

чески извори и археологически проучва-

ния днес можем да изградим доста точна

карта на тракийските племена, населя-

вали Балканския полуостров. Течението

на река Струма е обитавано от медите.

На запад територията им е граничела с

тази на пеоните и дарданите. Днешното

Серско поле, южно от територията на

медите, е обитавано от синтиите (много-

Тракийски племена през средата на I хил. пр.н.е.

10

людно тракийско племе), а десният бряг

на долното течение на река Струма – от

бисалтите, които още през VI в. пр.н.е. са

секли собствени монети. Земите между

долното течение на реките Струма и Вар-

дар са обитавани от племената кресто-

ни, мигдони и бруси. Впоследствие тези

земи попадат под властта на македон-

ските царе и през IV в. пр.н.е. Бисалтия,

Крестония и Мигдония вече са названия

на области в Македонската държава.

Названието на полуостров Ситония, в

средата на Халкидическия полуостров,

идва от името на тракийското племе си-

тони, известни като добри земеделци.

На изток от долното течение на река

Струма, около планината Пангей, живеят

едоните, при които се забелязва ускорен

държавообразувателен процес, свър-

зан с доходите от златните рудници на

планината Пангей. Запазени са монети с

надпис „Гетас, цар на едоните”. Известно

е и името на друг цар на едоните – Питак,

който става жертва на заговор. В съсед-

ство с едоните живеят дероните, при ко-

ито също е имало наченки на държавна

организация. И те (също като едоните)

разработват златните рудници в Пангей

и секат монети. Запазени са деронски

монети, на които е изобразен слънчев

диск и колесница, управлявана от цар

или божество. По егейското крайбрежие,

между реките Струма и Марица (древни-

ят Хеброс), живеят тракийските племена

пиери, одоманти, сапеи, сатри, триали,

саи и корпили. В този район са локали-

зирани, но на по-ранен исторически

стадий, киконите – племе с организация

от държавен тип. Племето саи населява

един от егейските острови, наречен на

негово име Саонесос (остров на саите),

а впоследствие остров Самотраки (Са-

мос Тракийски). В района на Тракийския

Босфор живеят астите, тините и скирми-

адите. Последните са били известни като

страшни пирати. Средното течение на

река Хеброс и районът на река Тонзос

(дн. Тунджа) са обитавани от одрисите

– племе, което играе важна политиче-

ска роля в рамките на целия тракийски

свят и което от началото на V в. пр.н.е.

Релеф на тракийски Херос (IV в. пр.н.е.), исторически музей – Хасково.

11

създава най-силната тракийска държава

– Одриската, обединяваща за известно

време почти всички тракийски племена.

По горното течение на река Хеброс и в

Родопския масив живеят бесите – мно-

гобройно тракийско племе, което кон-

тролира общотракийското светилище

на Дионис в Родопите. Разкритите тра-

кийски гробници край Дуванлии от края

на VІ в. пр.н.е. принадлежат на владете-

ли или на представители на племенната

аристокрация на бесите. В съседство с

бесите (в дн. Средна гора) живеят мало-

койлалетите, великокойлалетите и дии-

те. Последните са известни като махай-

рофори (мечоносци) по името на късите

си и извити мечове – махайри. Районът

на днешния Бургаски залив е обитаван от

племената транипси, мелантиди и мели-

нофаги. В днешното Софийско поле след

ІІ в. пр.н.е. живеят сердите, дали името си

на античния град Сердика (дн. София). На

запад и на юг от планината Скомброс (дн.

Витоша), както и в района на днешния

град Кюстендил, живеят дентелетите, из-

вестни със своя цар Ситас. Най-горното

течение на река Струма е обитавано от

агрианите, чиято племенна територия

граничи със земите на дентелетите на се-

вер и на медите на юг. В северозападния

край на Тракия (дн. Северозападна Бъл-

гария и Източна Сърбия) живеят триба-

лите. На север територията им граничи

с река Истрос (дн. Дунав) както и с пле-

менната територия на мизите. Трибалите

са войнствено тракийско племе на срав-

нително по-ниска степен на политиче-

ско развитие. Ариан описва подробно

похода на Александър Велики в Северна

Тракия, както и жестоките му сражения

с трибалите и техния владетел Сирм. В

съседство с трибалите живеят трерите и

тилатеите. Крайният северозападен ъгъл

на тракийската територия е обитаван от

сигините, които дават името на римския

град Сингидунум (дн. Белград). На изток

от река Искър, в днешна Централна Се-

верна България и по крайбрежието на

река Дунав, живеят мизите, които в ези-

ково отношение спадат към дако-мизий-

Тракийски пелтаст, въоръжен с две копия, наметнат с плащ „зейра“, с островърха шапка, обут с ботуши. В лявата си ръка държи щит „пелта“. Червенофигурна ваза, открита в Созопол (IV в. пр.н.е.), исторически музей-Созопол.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

12

ската група. По поречието на река Пани-

сос (Камчия) живеят селетите и нипсеите,

а на север от тях, в днешна Южна Доб-

руджа – теризите и обулензите. Още по

на север, по двата бряга на река Истрос

(р. Дунав) и по черноморското крайбре-

жие на днешна Северна Добруджа живе-

ят гетите – могъщо и войнствено племе,

което в етно-лингвистично отношение

принадлежи едновременно към тракий-

ската и дако-мизийската група. Военната

организация на гетите се различава от

типично тракийската и се доближава в

по-голяма степен до скитския начин на

воюване: наличие на тежка и лека конни-

ца, съставена предимно от стрелци, и

пехота с помощни функции. Гробницата

в Аджигьол (в дн. Румъния), която се със-

тои от две камери и дромос, е била при-

тежание на гетски владетели. Известен е

и гетският цар Дромихет (ІV–ІІІ в. пр.н.е.),

воювал срещу Лизимах – македонския

диадох на Тракия. На гетите принадлежи

култът към Залмоксис. В земите на север

Военна сцена от източния фриз в дромоса на Казанлъшката гробница (IV–III в. пр.н.е.).

13

Средата и края на ІV до началото на ІІІ хил. пр.н.е. – пре-

ход от каменно-медната към бронзовата епоха.

ХІІІ–ХІІ в. пр.н.е. – преход от бронзовата към желязната

епоха.

Края на VІ в. пр.н.е. и началото на V в. пр.н.е. – възниква-

не и основаване на Одриското царство.

Края на VІ в. пр.н.е. и началото на 40-те години на V в.

пр.н.е. – управление на Терес.

Началото и средата на 40-те години на V в. пр.н.е. – упра-

вление на Спарадок; установяване на договорни отношения

с Атина.

Средата на 40-те години на V в. пр.н.е. до 424 г. пр.н.е. –

управление на Ситалк.

431 г. пр.н.е. – договор на Ситалк с Атина.

429 г. пр.н.е. – поход на Ситалк в Македония.

424 г. пр.н.е. – Ситалк е убит в битка с трибалите; наследява

го Севт, син на Спарадок.

424–411 г. пр.н.е. – управление на Севт І.

407–386 г. пр.н.е. – управление на Медок (Амадок І).

386–383 г. пр.н.е. – управление на Хебризелм.

383–359 г. пр.н.е. – управление на Котис І.

376–375 г. пр.н.е. – трибалите нападат Абдера.

361 г. пр.н.е. – въстание на Милтокит.

359–339 г. пр.н.е. – походи на Филип ІІ в Тракия.

335 г. пр.н.е. – поход на Александър Велики срещу гетите

и трибалите.

Края на ІV в. пр.н.е. и началото на ІІІ в. пр.н.е. – управле-

ние на Севт ІІІ.

323–281 г. пр.н.е. – децентрализирана власт на Лизимах в

Тракия.

313 г. пр.н.е. – въстание на черноморските градове, начело

с Калатис.

280–211 г. пр.н.е. – келтско присъствие в Тракия.

211 г. пр.н.е. – Филип V превзема Форуна (Ямфорина).

203 г. пр.н.е. – поход на Филип V в Тракия.

197 г. пр.н.е. – битката при Киноскефале.

188 г. пр.н.е. – първи стълкновения на траките с Рим.

184–183 г. пр.н.е. – походи на Филип V в Тракия.

171 г. пр.н.е. – Котис подпомага Персей.

171 г. пр.н.е. – битката при Калиникос.

168 г. пр.н.е. – битката при Пидна. Котис взема страната на

Персей. Поражение на Персей.

85 г. пр.н.е. – поход на Луций Корнелий Сула в Тракия.

78–76 г. пр.н.е. – поход на Апий Клавдий Пулхер в Тракия.

72 г. пр.н.е. – поход на Марк Теренций Варон Лукул в Тракия.

62–61 г. пр.н.е. – поход на Гай Антоний Хибрида в Тракия.

59 г. пр.н.е. – поход на Гай Октавий в Тракия.

57–55 г. пр.н.е. – поход на Луций Пизон в Тракия.

55–44 г. пр.н.е. – управление на Буребиста.

29–28 г. пр.н.е. – походи на Марк Лициний Крас в Тракия.

15–11 г. пр.н.е. – въстание на бесите, начело с жреца

Вологез.

13 г. – умира Реметалк І, тракийското държавно обеди-

нение е разделено между сина му Котис и неговия брат

Раскупорис.

15 г. – образуване на провинция Мизия.

21 г. – въстание на траките.

26 г. – второ въстание на траките; на власт е Реметалк ІІІ –

син на Котис.

44 г. – трето, последно въстание на траките; умира Реметалк ІІІ.

45 г. – образуване на провинция Тракия.

След средата на І в. – засилване на Дакийското царство на

Децебал.

101–102 г. – Първа дакийска война на император Траян.

105–106 г. – Втора дакийска война на император Траян;

умира Децебал.

107 г. – образуване на провинция Дакия.

Хронология

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

14

от р. Дунав, в днешна Румъния и част от

Унгария, живеят даките – племе, за което

се смята, че е от тракийски произход.

Наименованието „траки” се появява

за пръв път в Омировия епос „Илиада”.

Под названието „Тракия“ древните гър-

ци първоначално са имали в предвид

тясната ивица по Северното егейско

крайбрежие от Халкидическия полуос-

тров до Тракийския Херсонес (дн. Гали-

полски полуостров). Впоследствие, през

Класическия и Елинистическия период

познанията на гърците за тракийските

земи и племена се разширяват и вече

под Тракия се разбира цялата терито-

рия между Северното егейско крайбре-

жие на юг, Понта (Черно море) на изток

и река Истрос (Дунав) на север, населе-

на предимно с тракийски племена.

Развитието на производителни-

те сили в областите от Стара планина,

р. Струма, Егейско и Черно море до-

вежда към средата на І хил. пр.н.е. до

възникване на класово общество и до

създаването на първата засвидетел-

ствана досега тракийска държава – Од-

риското царство. Одрисите са едно от

най-многобройните и мощни тракийски

племена. Те населяват долното течение

на р. Марица и съседните склонове на

Родопите. От основните извори за тра-

кийската история в периода V–І в. пр.н.е.

се вижда, че към средата на І хил. пр.н.е.

тракийската аристокрация, оглавява-

на от цар (династ), представлява една

икономически и политически стабилна

прослойка, чиято власт и мощ се осно-

вава на собственост върху обработва-

еми земи, пасища, рудници и селища.

Общинниците (масовото население във

владенията на тракийската племенна

аристокрация) се намират в различна

степен на зависимост, определена от

данъчната, трудовата и военната повин-

ност. Тракийската аристокрация, която

е презирала земеделския труд, счита

войната като най-почтеното занятие

(Херодот, Истории, V, 6). Взаимоотно-

шенията между одриските владетели

и Атина почти винаги са свързани със

спора относно владеенето на Тракий-

ския Херсонес (дн. Галиполски полуос-

тров). Богатите и плодородни тракийски

земи привличат погледите на древните

гърци от континенталните и малоазий-

ските полиси. През VІІ в. пр.н.е. те започ-

ват да се заселват по Черноморското

крайбрежие. Първоначално основаните

от тях колонии служат като търговски

пристанища и средища за активен тър-

говски обмен с тракийското население

от вътрешността на Тракия. С течение

15

на времето те се превръщат в полиси,

в които се развива активна търговска и

занаятчийска дейност. По важни гръцки

колонии от този период са: Аполония

(дн. Созопол), Месамбрия (дн. Несе-

бър), Одесос (дн. Варна), Дионисопол

(дн. Балчик), Бизоне (дн. Каварна). Гръц-

ките колонисти системно ограбват тра-

кийските земи, набират оттам роби,

които изпращат в своите метрополиси

или в други гръцки градове. Това често

води до войни между гръцките градове

колонии и тракийските племена. В на-

чалото на V в. пр.н.е. династът на тра-

кийското племе одриси – Терес, успява

да подчини и обедини под властта си

околните племена и основава първото

държавно обединение – Одриското цар-

Тракийски воини от източния фриз в дромоса на Казанлъшката гробница (IV–III в. пр.н.е.)

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

16

Военна сцена от западния фриз в дромоса на Казанлъшката гробница (IV–III в. пр.н.е.).

ство с първоначална столица Ускудама

(дн. Одрин). Неговият син и приемник

Ситалк продължава успешно политика-

та на обединение на тракийските пле-

мена. Царството се разпростира от р.

Дунав до Бяло море и от р. Струма до

Черно море. Ситалк участва в Пелопоне-

ската война на страната на Атина, а през

429 г. пр.н.е. нахлува в Македония с ар-

мия от 150 000 воини, сред които се от-

кроява неговата 50 000 конница. Актив-

ната роля на могъщото Одриско царство

спрямо Атина, Спарта и Македония се

изявява и при Ситалковите наследници.

Особена заслуга и успехи във външната

политика то постига през първата поло-

вина на ІV в. пр.н.е., когато управлението

поема Котис І. След неговото убийство

(около 359 г. пр.н.е.) Одриското царство

постепенно започва да запада, поради

17

настъпилото сред отделните тракийски

племена разцепление. Като основен

фактор на Балканския полуостров се

издига Македонското царство. Разпокъ-

саността на Одриското царство е умело

използвана от Филип ІІ – Македонски,

който след няколко успешни военни

кампании успява до покори значител-

на част от тракийските земи. Основно

средище на македонските завоевате-

ли става тракийският полис Пулпудева

(дн. Пловдив), преименуван по-късно на

Филипопол на името на Филип ІІ. След

неговото убийство траките се разбун-

туват и разгромяват намиращите се на

територията им македонски гарнизони.

Това е повод неговият приемник и син

Александър Велики през 335 г. пр.н.е.

да извърши наказателен поход в Тра-

кия. Когато той тръгва на поход в Азия

да покори Персийската империя, тра-

кийските племена, начело с одриския

цар Севт ІІІ, отново повеждат борба

за независимост (329 г. пр.н.е.). Столи-

цата на възобновеното царство става

тракийският полис Севтополис (около

дн. Казанлък). Лизимах, който след

смъртта на Александър Велики става

наследник на неговите владения в Тра-

кия, е принуден да води дълги войни

срещу непокорните и свободолюбиви

траки. Икономическият и политически

упадък на тракийските земи към среда-

та на II в. пр.н.е. е съпътстван от всеобща

политическа разпокъсаност. Одриското

царство се разпада на отделни малки

владения (динати). През 281 г. пр.н.е. в

балканските земи нахлуват идващи от

северозапад келтски племена. Те осно-

вават свое царство в Източна Тракия с

център Тиле (около дн. Ямбол). Около

218 г. пр.н.е. траките отхвърлят келтско-

то владичество и Одриската държава

е възстановена, но непрекъснато раз-

търсвана от вътрешни борби. Към сре-

дата на І в. пр.н.е. гетският владетел Бу-

рибиста създава голямо царство, което

включва територията на север и на юг

от р. Дунав до Стара планина, но и то се

Бронзов шлем „халкидийски“ тип,IV в. пр.н.е., колекция „Арес“.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

18

оказва нестабилно и нетрайно. През ІІ в.

пр.н.е. на световната сцена като основен

фактор се издига Римската робовладел-

ска република, която насочва завоева-

телната си политика и към Балканския

полуостров. Първа нейна жертва става

Македонското царство. Богатата Тракия

привлича вниманието на римските тър-

говци и робовладелци със своите при-

родни ресурси, както и с възможността

за доставяне на роби. За мястото на Тра-

кия като един от източниците на роби

за Римската република свидетелства

и етническия състав на най-голямото

робско въстание в античността през

74–71 г. пр.н.е., начело с тракиеца Спар-

так, който произхожда от племето меди

(обитаващо долината на р. Струма). По-

голяма част от армията на въстаналите

роби са траки. През І в. пр.н.е. чрез ня-

колко похода римляните успяват да зав-

ладеят отделни области в Тракия. През

29–28 г. пр.н.е. управителят на римската

провинция Македония – Марк Лициний

Крас, с цената на големи загуби поко-

рява тракийските племена серди, мизи,

меди и гети. Упорита борба за запазване

на независимостта си водят и бесите.

Макар и в ограничена територия, одри-

сите запазват своята относителна неза-

висимост. За няколко десетилетия цяла

Тракия е превърната в част от Римската

империя. Едно от последните тракийски

племена, оказало съпротива на римска-

та експанзия, е това на даките, населя-

ващо територията на днешна Румъния.

След падането на столицата им Сарми-

зегетуза, е покорено и последното не-

зависимо племе от свободолюбивите и

войнствени траки.

Върхове на копия IV–II в. пр.н.е., колекция „Арес“.

19

Тракийската армия

В края на VІ в. пр.н.е. и началото на

V в. пр.н.е. на Балканския полуос-

тров възниква и се утвърждава Одри-

ското царство. То поставя основите на

организираното военно дело у траките.

Основният контингент на армията на

одриските владетели се набира от под-

властното тракийско население, което е

било задължено във военна повинност.

При започването на военна кампания са

привличани и независими траки от пла-

нинските области, които сформират „спе-

циални“ бойни части (родопското племе

дии) и участват доброволно заради бога-

тата военна плячка или срещу заплаща-

не (Тукидид, ІІ, 96). Основните войскови

формации в тракийската армия са леко-

въоръжените пехотни части и конницата

(леко и тежковъоръжена), която обик-

новено представлява една трета част от

армията. В някои случаи ù численият ù

състав достига необикновени за епохата

си размери. През 425 г. пр.н.е. известният

комедиограф Аристофан ще се провикне

в поемата „Ахарняни“: „[ Ситалк] се закле

тържествено да помогне с толкова голя-

ма войска, та атиняните да кажат – какъв

рояк скакалци се приближава.“ Сборна-

та армия на Ситалк, вторият познат нам

владетел на най-голямата тракийска

държава на Балканския полуостров – Од-

риското царство, е наброявала (според

най-добрия познавач на тракийските

Криви железни ножове (махайри) – IV в. пр.н.е., колекция „Арес“.

ТРАКИЙСКАТА АРМИЯ

20

дела Тукидид) около 100 000 пехотинци

и 50 000 конници. В нея освен одрисите

от Югоизточна Тракия участват гетите

отвъд Хемус (заедно с други тамошни

племена), планинците дии (махайро-

носци) от Родопите, които били царски

наемници, и доброволни войскари, под-

мамени от възможността за плячкосване

(Тукидид, ІІ, 98). Одриските владетели

често прибягват и до услугите на гръцки

наемни части (хоплити) и военачалници,

вещи във военното изкуство. Това оказва

сериозно влияние върху развитието на

военното дело при траките. Тракийската

армия се състои от пешаци и конници,

като и двата рода войски са били различ-

но въоръжени – с леко и тежко оръжие.

Конница

За конницата в тракийската армия ни

дава сведение Ксенофонт, който в

разказа си за Севт ІІ говори за „конници,

облечени в ризници“ (Анабазис, VІІ, 3).

Тежковъоръжените конни подразделе-

ния са формирани от племенната аристо-

крация, тъй като само тя е имала необхо-

димите за такова въоръжение средства.

Тези воини са от благородно потекло,

сродници, приближени и доверени лица

на одриския цар. Тежковъоръженият

конник носи метален шлем, а под шле-

ма – нагръдник. Гърдите и гърбът му са

защитени с броня (ризница), коленете му

– с наколенници (кнемиди), в лявата си

ръка има щит, а с дясната борови с меча

и копията. През елинистическата епоха

тежковъоръжените конни подразделе-

ния използват по-съвършено защитно

и нападателно въоръжение: различни

видове метални шлемове (халкидийски,

коринтски, атически, тракийски, латен-

ски), метални ризници (плетена, от плас-

тини, от цели метални плочки и кожена

с метални апликации), щит и наколенни-

ци. От оръжието за водене на близък и

Наколенници (кнемиди) – IV в. пр.н.е. , колекция „Арес“.

21

далечен бой широко разпространение

добиват кривият железен нож (махайра),

мечът (ксифос), „келтският“ тип меч, ши-

рокият боен нож, копието за близък и да-

лечен бой, както и лъкът. Лековъоръже-

ната конница се състои от хипоконтисти

(конници с къси копия) и хипотоксоти

(конни стрелци с лъкове). Облеклото и

защитното им въоръжение не се разли-

чава от това на пелтастите (щит, шапка от

лисича кожа, къс или дълъг хитон, дълъг

плащ (зейра), чизми от еленова кожа).

Нападателното им въоръжение включва

къс меч (акинак, махайра), лък и стрели,

копия за близък и далечен бой. В зависи-

мост от територията, която населявали

Бронзова броня, предница. Втората половина на V в. пр.н.е. с. Руец, Търговишко.

ТРАКИЙСКАТА АРМИЯ

22

конните подразделения (леко и тежко-

въоръжени), в тракийската армия се из-

ползва нападателно и защитно въоръже-

ние, характерно за дадената област. Това

е отбелязано още от Тукидит (Тукидид, ІІ,

96), който пише, че гетите и другите пле-

мена откъм р. Дунав били въоръжени

като скитите, т.е. били конни стрелци.

Пехота

Пехотата в тракийската армия също

не е еднородна. Тя се състои от пел-

тасти, стрелци с лъкове и лековъоръжени

пешаци, към които се включват и прашка-

ри. Сравнително най-пълно описание на

лековъоръжените пехотни части – пел-

тастите, ни е оставил Херодот (История,

VІІ, 75). Според него въоръжението им се

е състояло от леки щитове с лунообразна

форма – пелти (pelte), копия за хвърляне

и къси мечове (енхейридиони), които са

може би т.нар. акинаци. Известният атин-

ски военачалник Ификрат, който е имал

Желязно умбо на щит от Тракия, III–II в. пр.н.е.

23

възможността да се запознае с ефектив-

ността на тракийската пелта и т.нар. пел-

тасти в Тракия, въвежда нейната масова

употреба в командваните от него войски

в Гърция. За него Диодор пише: „Получил

през Персийската (Коринтската) война

дългогодишна опитност във военното

дело, Ификрат си поставил за цел да го

подобри много и то най-вече проявил

изкуството си във въо-

ръжението. Гърците си

служели с големи щи-

тове (aspis) и поради

това били труднопод-

вижни. Той ги премах-

нал и въвел по-малки

пелти, като имал за цел

две неща: да предпази

добре тялото и снабде-

ните с пелти да могат

поради тяхната лекота

да станат извънред-

но подвижни. Поне-

же това начинание се

оказало полезно, до-

тогава наричаните за-

ради големите щитове

(aspis) хоплити били

преименувани на пел-

тасти заради пелтите.

Освен това променил

тежкото копие (dory)

и хоплитския меч (xiphos)...Направил

обувките на войниците леки и лесно да

се развързват (т. нар. ификратки)“. Кор-

нелий Непот, който съобщава същото,

добавя още нещо: „Вместо плетени риз-

ници или медни брони въвел ленени. С

това направил войниците по-леки, като

премахнал тежестта и тялото предпазил,

и го направил по-леко.“

Мечове-акинаци от Тракия – VII–IV в.пр.н.е. Рис. И. Йоновски.

ТРАКИЙСКАТА АРМИЯ

24

През елинистическата епоха тракий-

ската пехота бележи значителна крачка

напред в своето развитие и усъвър-

шенстване. Появява се една много до-

бре организирана и екипирана редовна

пехота, при това облечена в униформа

от „черни хитони“ и еднакво въоръжена

с „тежки железни ромфеи“. Като пример

за гореказаното е сражението при Пид-

на през 168 г. пр.н.е., където тракийска-

та пехота е описана по следния начин:

„...първи настъпили тракийците, от чийто

вид Назика, както сам казал, най-много

се изплашил. Те били снажни мъже, въ-

оръжени със светли и блестящи големи

щитове (thureoi) и перикнемиди, отдолу

облечени с черни хитони, поклащайки на

дясното си рамо издигнати нагоре тежки

Мечове „келтски” тип от Тракия– IV–III в. пр.н.е.Рис. И. Йоновски.

25

ромфеи“ (Плутарх, Емилий Павел, 18).

Тежката пехота е въоръжена с дълги же-

лезни мечове, които носела на дясното

рамо, но съществуват и специални съ-

единения, които не са били защитени с

обичайните изделия от бронз за главата

и тялото и боравели само с кривия желе-

зен нож, т. нар. махайра. Такива „специал-

ни“ подразделения са засвидетелствани

от Тукидид (История на Пелопонеската

война, ІІ, 96). Родопското племе дии той

нарича махайрофори (мечоносци), ко-

ито също са пелтасти, а за тях е харак-

терен късият меч. Те прибягват до него,

след като вече са използвали копията си

по един или друг начин (за хвърляне или

мушкане). В пехотата на Ситалк (в похода

му срещу Македония) те са най-войнстве-

ното племе. През 413 г. пр.н.е. те участват

в разрушаването на Микалес като атин-

ски наемници, при това като най-скъпо

платените наемници. Тукидид съобщава,

че на всеки наемник от това племе на ден

е заплащано по една драхма, докато на

другите наемници е заплащано по поло-

вин (Тукидид, История, ІІ, 96).

Тракийските наемници

Тракийските воини (наемници или

редовно рекрутирани войници)

са включвани постоянно в армиите на

гръцките полиси. По-късно участват в

походите на Филип ІІ Македонски и най-

вече в тези на Александър Велики, както

и в армиите на неговите наследници в

Сирия, Египет, Македония, и то винаги в

значителен брой. Ставайки наемници, те

превръщат войната в свой занаят. Цене-

ни като опитни и смели воини, траките

Гръцки тип криви мечове (махайри), открити в тракийските некрополи на територията на България – V–II в. пр.н.е. Рис. И. Йоновски.

ТРАКИЙСКАТА АРМИЯ

26

получават по-голямо възнаграждение

от другите наемници. През Пелопонес-

ката война тракийските наемни войници

са често срещано явление. В Халкидика

през 423 г. пр.н.е. атиняните разполагат с

1000 тракийски наемници, а в битката за

Амфиполис през 422 г. пр.н.е. спартанци-

те – с 1500. За сицилийската експедиция

през 415 г. пр.н.е. атиняните наемат 1300

пелтасти от диите. Но поради закъсне-

нието им са използвани за акция срещу

Микалес. Наемническият военачалник

Клеарх, разполагащ с 800 пелтасти и 40

конници тракийци, и един друг тракиец –

Милтокит, с отряд от 40 конници и 300 пе-

шаци (пелтасти) се присъединяват през

401 г. пр.н.е. към армията на Кир Млади,

който воюва срещу брат си Артаксеркс.

По време на македонското присъствие в

Тракия Филип ІІ сформира от тракийски-

те воини конница. Неговият син Алек-

сандър Велики също е имал в армията си

значителен брой траки, които постоянно

се увеличавали. Според сведенията на

Диодор в началото на похода си срещу

Персия Александър е разполагал с пехо-

та от около 30 000 души, от която 12 000

македонци, 7000 съюзници (гърци), 5000

Криви железни бойни ножове (махайри), открити в тракийските некрополи на територията на Северна България – V–II в. пр.н.е. Рис. И. Йоновски.

27

наемници (гърци), 7000 траки (одриси

и трибали) и илири, 1000 стрелци и аг-

риани (пеонско племе, също стрелци);

конницата му е наброявала около 5000

души, от които 1800 македонци, 1800

тесалийци, 600 съюзници (гърци) и 900

траки и пеонци. По-късно са му изпрате-

ни 500, а след това още 600 тракийски ко-

нници, а за похода му в Индия македон-

ският стратег на Тракия му изпраща 8500

тракийски воини, от които 5000 конници

и 3500 пешаци. Тези войски са образува-

ли специални съединения, командвани

от тракийски аристократи. През ели-

нистическата епоха тракийските наем-

ници заемат своето заслужено място в

армиите на Диадохите – наследниците

на Александровата империя. В армията

на Евмен, който е родом от Тракийския

Херсонес, има и траки, а един от тях дори

убива македонския генерал Кратер. В

битката между него и Антигон през 317 г.

пр.н.е. при Парайтакене – Мала Азия, той

има 500 тракийски конници-ветерани от

походите на Александър Велики, а про-

тивникът му – 1000. Селевк І наема 300

тракийски конници за потушаването на

един бунт в Персия. В битката при Рафия

Криви железни бойни ножове (махайри), открити в тракийските некрополи на територията на Южна България – V–II в. пр.н.е. Рис. И. Йоновски.

ТРАКИЙСКАТА АРМИЯ