Íà 19.ôåâð.1878/ñò.ñò./ - 3.ìàðò./ í.ñò./ áúëãàðñêàòà äúðæàâà ñå âúçñòàíîâÿâà ñëåä 5-âåêîâíî ïðåêúñâàíå. Îñâîáîæäåíèåòî íà áúëãàðñêèÿ íàðîä íàñòúïâà â ðåçóëòàò íà Ðóñêî-òóðñêàòà âîéíà îò 1877/78 ã. Çàòîâà îò 125 ã. íàñàì ñúäáîâíîòî èñòîðè÷åñêî çíà÷åíèå íà òîâà ñúáèòèå ïðî-äúëæàâà äà ñå ïðîó÷âà è îòáåëÿçâà ïîäîáàâàùî. Íà òîçè ãîëÿì þáèëåé ñå ïîñâåùàâà è íàñòîÿùåòî èçäàíèå.

ИЗДАНИЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – ВРАЦА . Брой 3 . март 2003 г.

В октомврийския миней на църквата “Свети 12 апосто-ли”във Враца е запазена следната преписка: “1877 лето Октомврия: 24: ден понеделник беше, русите дойдоха до Камено поле, сиреч село, турците из Враца завзеха да бегат, имаше кола докарани десетък и на 25: ден вторник бегат хаскеро и кола им зават и по чувал брашно: в сряда святи Димитрия бегат па така и на евреете и на циганете българските кола и волове, биволици и крави и овце и кози, а ния граждане гледахме пък откъде ще се появят русите и страх имахме от безбожните отомане заради дивотата им: четвърток избягнаха остана каймакан бей и судийте и аскеро, който се намерваше до: 800: душе: петак заранта русите със Леонт генерал идат и каймакамо и судийте избегнаха у полето бехме копали истикямета и войната турска у них русите дойдоха у полето и турците побегнаха от истикямето и русите напоних воз бутов дол и воз баиро и каде Згориград и русите ги гонеха и стреляха и са тракаляха воз баиро като пенчета седем топа им пущиха и турците зеха планината: труски лешове до шеесе или седемдесе, а един рус на име Симеон уби се от турците у Кемер махалеси и двама руси у крака се раниха и се оздравиха: така ни господ избави от отоманското робство петстотин годишно и повише.”

Саморъчно написал

х. Атанас Цекович от Враца

Врачани

посрещат руските вой-ски през октомври 1877 г., а в следващите месе-ци те проследяват с нестихващо въодушев-ление и ентусиазъм по-бедния марш на руска-та армия чак до края на войната. През първите години след Освобож-дението, въодушевлени-ето преминава в почит към делото на осво-бодителите и в прекло-нение към техния под-виг. Населението на града идентифицира Освобождението със освободителите си. Сво-ето желание да им засвидетелства най-голяма признателност, то документира в пър-вите си управленски решения. Израз на това желание е стремежът на свободно избраните градски

управленски органи да увековечат делото и подвига на освободите-лите в историята на града. В териториална дирекция “Държавен архив” - Враца са запа-зени редица документи, свидетелствуващи за делото на признател-ните врачани, които още с първите решения на Врачанската община и на духовенството приемат постановления за отдаване на почит и признателност и отде-ляне на достойно място за героите на Освобож-дението в паметта на съвременниците и по-томците им. Архивните фондове на градското управление и на Врачанската Митро-полия са най-ценните източници на сведения

за желанието на вра-чани да увековечат паметта на загиналите чрез издигане на па-метници, ежегодно от-служване на панахиди и молебени, градски тържества и чествания на бележитите за гра-да и за страната дати. Благодарение на това още през първите го-дини след Освобожде-нието се създава тра-дицията за отбелязва-не на тези събития в града, която се обога-тява през годините. Това се разкрива в документите, отразя-ващи най-значимите юбилеи, организирани във Враца в чест на Освобождението и подвига на освободи-телите.

?

Áîéíèÿò ïúò íà ðóñêèòå âîéñêè ïðåç Îñâîáîäèòåëíàòà âîéíà /1877 – 1878 ã./ îò Ïëåâåí äî Âðàöà

Свободна България 1877-1878 Литография от Георги Данчов ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ

Тази колона се е състояла от гвардейци : лейб улани и лейб драгуни, като командующия 2-а кавалерийска дивизия генерал майор Леонов към 25 и 26 октомври 1877 г. /с.с./ приближил дивизията си към Враца, от към Бела Слатина и Габаре. На 28 октомври с.г., след малка престрелка помежду Руските и Турски войски край Враца – градът е бил освободен от турците, като победоносното Руско войнство влезло във Враца, на чело с генерал Леонов. След неколко дневен престой - един малък отряд кавалеристи - Драгуни са били отправени за гр. Орхание / б.р.- Ботевград/ С тях е имало и два отряда от конната кавалерия. Този отряд се е натъкнал на силна турска засада при мест-ността “ Равна”, северо-западно от с. Новачене. При този внезапен бой Русите са претърпели поражение. Между убитите са били и трима пряпорщици: Михаил Викторович Данилевски, Николай Владимирович Велински и Димитрия Назимов. За да могат да вземат труповете на своите убити, принудили се да хвърлят двете оръдия в една пропаст и отстъпили обратно към Враца. Убитите в този бой на 10 ноември трима пряпорщици, са били донесени във Враца и тър-жествено погребани в женското отделение на черквата “ Свето Вознесение Господне”. Сега е предприет оновен ремонт на тази черква и при разкопаването е била открита общата гробница на тримата казани руски пряпорщици. Фактът за погребването на тези герои от нашето Освобождение се знаеше, но също така се знаеше, че наскоро след Освобождението са идвали от Русия техни близки и

се допускаше, че може би са отнесли там костите им. При копането била открита широка гробница, покрита с обикновени плочи, замазани с варов разтвор. Като отхлупили плочите от единия край, отдолу се оказаха широка гробница и вътре два саркофага един до друг, като над всеки от тях имаше по едно малко металическо венче, обгра-ждаща златна икона с дървена рамка като кутия и стъклен ка-пак. Едната икона представлява св.св. архангел Михаил и Гаврил, поставена върху саркофага на Михаил В. Данилевски, а другата – св. Николай - върху саркофага на Николай В. Велински. Работни ците се смутили от тази находка, затуй преустановили работата и извикали председателя на черко-вното настоятелство отец про-тойерей Николай Спасов, който веднага се отзовал в черквата и пратил да извикат двама граж-дани, които се занимават с исто-рически материали относно гр. Враца. Те се явили и посъветва-ли да се преустановят разкоп-ките, като бъде съобщено на археологическия музей в София, за да изпрати свой човек, който да ръководи разкопките по от-криването на гробницата. На дру гия ден пристигна г. Герасимов от археологическия музей и се откри гробницата. Оказа се, че над нея имало 50-60 см. пласт от пръст, след това обикновени плочи, сложени върху непра-вилно наредени шлисове само-ковско желязо, дълги от 1 до 1,5 метра. Гробницата е четвъртита, дълга около 2 метра и широка около 2,50 м., иззидана от бигор на варов разтвор, разделена от 3 отделения с малки бигорови прегради и дълбочина около 60 см. В двете отделения едно до

друго се указаха двата сарко-фага, а третото отделение бе празно. Капаците и саркофазите беха съвършено изгнили и от допирането до тех се срутиха навътре, почти на прах. Лицевата част на черепите се указа съвършенно разложена на прах, както на прах беха станали и по-дребните кости. Сукното на мундирите бе повече изгнило, от колкото копринената риза, в която е бил облечен Николай. Нищо ценно не се намери в саркофазите. Оцелелите кости се събраха, измиха и поставиха в две цинкови кутии, като до самата северозападна стена на черквата се направи от същия бигор една малка ниша, в която се поставиха цинковите кутии с костите и отгоре се постави бе-тонова плоча, която сега застила целия този край на черквата. Както се каза и по-рано – ня-колко години след Освобожде-нието е ивала майката на Ди-митрий Назимов, която е при-брала костите на своя син. Тази майка е казвала тогава, че имала във войната четирма синове, за които узнала, че са били убити, пък и никой от тях не се е върнал. За нея било голямо щастие, че узнала къде са останките на Димитрий, които прибрала, защото за останалите трима нейни синове, не знаяла къде са загинали и погребани. Великомъченица руска майка, дала всички за Великая Рус. Впоследствие, за гробовете на останалите двама пряпорщици Михаил и Николай - била изпратена от Русия една 2 см. дебела чугунена плоча с разме - ри: 1 м. на 80 см. И върху нея излет следния надпис на руски с печатни букви: “ Здесь погребаньi прапорщики

Лейб-гвардiи Драгунского Полка Михаиль Викто-ровьiхь Данилевскiи и Николай Владимировичь Ве-линскiи убитьiе Турками в войне за Освобожденiе Болгарiи, в 1877 году 10 ноявря, при селенiи Новачене.” Също тъй, за този гроб е бил изпратен от Русия един великолепен чугунен кръст, много фино изработен, с ангел по средата. Кръста има размери 1,50 м. височина и 0,85 м. ширина. Все по повод на приютяване останките на тези чада на великия руски народ в храма на черквата “ Св. Възнесение”, от близките на покойниците са били изпратени от Русия едни великолепни све-щенически одежди: филон, стихар, наръкавници, патрихил, колан, изработени от много тежък здрав плат от коприна, сърма и злато, които са запазени до сега; едно Евангелие, оковано в плюшена и с масивно сребро подвързия, в размер 45/30см. Ли-цевата част е от масивно чисто сребро, пред-ставляваща барелефи, художествено изработени на четирмата евангелисти, а по средата Въскресението Христово. Върху лицевата част, около барелефа на Въскресението е написано с издълбани букви: “ Упокой Господи душу убиеннаго раба твоего Михаила. В памят раба Божия Михаила убиеннаго турками 1877 году ноября десетою в боя при селении Новачене.” А най-ценното е една икона, изработена от емайл и злато, с бисери и други разноцветни камъни, представляваща Божията Матер с Исус на ръце. Поставена е над средните врата на олтаря – Царските врата. На долния край, непосредствено между изображението и разкошната масивно позлатена рамка, върху златна пластинка има следния надпис: “ Больше сея любве никтоже имать да кто душу свою за други своя- Йоанна гл.15 ст. 13” “Сия святая икона сооружена в память Росийских войск Генерала Николая Стефановича Леонова, скончавшаго ся 21 ноября 1877 года в Болгарии на поле брани за освобожденiе Славянских Христiан от мусулманскаго поробощенiя.” Трябваше да се открият гробовете на загиналите за нашата свобода руски войни, за да се спомни за тех и скъпите подаръци, направени преди около 60 години от техните близки на храма, в който са упокоени техните останки. Нашето освобождение от братския Руски народ е едно велико дело, което няма равно на себе в историята, затуй трябва “во веки веков”да се прекланяме пред него и неговите творци.” П. Първанов

Важно свидетел- ство за подвига на героите е статията на врачанският общественик Първан Първа-нов - съвременник на повторното открива-не телата на забравените по-късно покой- ници. В нея той разкрива най-

Запазените документи във фонда на храма “Св. Възне-сение” - една от най-старите църкви във Враца, разкриват ценни данни за историята на града. Между тях са и сведе-нията за погребаните в самата църква трима руски пряпор-щици, загинали в първите дни след Освобождението на Враца.

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Èç èñòîðèÿòà íà õðàìà “Ñâåòî Âúçíåñåíèå”

П. Първанов “ Откриване гробове от Освободителната война” 1927г През есента на 1877 г., след като Плевен е бил напълно обсаден от Руските войски, изпратен е бил един кавалерийски отряд, с конна артилерия към Северозападна България.

значимите факти относно три-мата загинали руски войници. Ръкописът, който се съхранява в Държавен архив – Враца е ценен принос към историята на Освобождението на града.

а

Фондът на Вра-чанската Митропо-лия, който се съхра-нява в Териториална дирекция “Държавен архив - Враца

съдържа ценни све-дения за участието на духовенството от цялата епархия в събирането на по-мощи и дарения за строежа на най-го-лемите национални паметници – израз на признателния български народ към делото на освободителите. Врачани се включ-ват в благородните начинания за стро-ежа на храм-па-метника” Алексан- дър Невски”- в Со-фия, храм-памет-ника край с. Шип-ка, както и памет-ника на Цар-Осво-бодител в столица-

та, насърчени от примера на своето духовенство. Документите раз- криват събирането на помощите и да-ренията чрез диску-си в църквите, дават данни за свещени-ците и манастирите, дали своята лепта за изграждането на тези национални светини. Врачанската община също отделя средст-ва в помощ на изди-гането на тези наци-онални паметници. В общинските бюдже-ти ежегодно се пред-вижда специален па-раграф за тази цел.

?

Депутация от Врачански съвет-ници поднася венец при открива-не на паметника през 1907 г

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Врачани се включват с готовност и в Общонационалните инициативи за увековечаването паметта и делото на Освободи-телите. В запазените ръкописни документи от Екзарх Йосиф и от Комитетите по изграждане храм – паметниците “Ал. Невски” и с. Шипка се съдържат данни за ини-циативата по събиране на средства за тях. Кореспонденцията им с Врачанската Митрополия разкрива предприетите действия по реа-лизиране на начинанието в града и в цялата Епархия.

Запазените списъци със сведенията за набраните помощи свидетелстват за съпричастността на врачани и желанието им да се включат в кампанията. Начело на списъка е самият Врачански Митрополит Константин, който дава значителната сума от 20 сребърни рубли.

увлича и енори- ашите,като ги подтиква да се вклю- чат.

Личният пример на свещенниците

Ñàìî çà åäíà îòäåëíî âçåòà ãîäèíà – íàïðèìåð 1882ã., ìàíàñòèðèòå âúâ Âðà÷àíñêàòà åïàðõèÿ ñà âíåñëè 115 ñðåáúðíè ðóáëè âúâ ôîíäà çà ïàìåòíèêà “ Ñâ. Àë. Íåâñêè”.

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Градските власти във Враца през тези първи дни и седмици след историческите събития се ръководят от съзнанието за дължимата почит, която трябва да окажат на своите освободители не само като техни съвременници, но и поради дълга си пред поколенията за създаване на традиция за почит на делото им у своите потомци. Привилегията да бъдат първите от редицата бъдещи свободни поколения на България, които ще се радват на лелеяната свобода, ги задължава да оставят чувството си на почит и преклонение за своите потомци и за историята.

Първата протоколна книга на Врачанското общинско управление е красноречиво свидетелство за този стремеж. Тя е заведена още на 20 ян. 1878 г. след избирането на първото общинско управление от населението на града. Под ръководството на при-временното руско управление, своята работа започва 5-членен градски съвет в състав : ” Николчу Антонов-председател и членове – Костадин х. Николчов, Захария Н. Печеняк и Ангел Д. Йоцов”. Те започват своята работа по време, когато бойните действия на руската армия тепърва продължават втората си фаза в Южна България, след като градовете и селата в Северна България вече започват първите си стъпки за изграждане основите на свободното общество. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си. ?

Негово имперско Височество

Н. Николаевич

Генерал Гурко

Генерал Скобелев

На 12 март 1878 г. съветниците разглеждат историческия въпрос за увековечаване паметта и делото на героите от войната. “По въпроса за учреждение и наименование нови названия на площите и улиците, които до сега носят турски имена, а некои немат никакво, да ся наименуват с такива имена, които след време да показват исторически очерки по събитията на настоящата источна война между Руссия и Турция в година 1877-78 г. За такива се прецени да се дадат имената на Военачалниците, полковете, генералите и полковниците, които за-воеваха град Враца от турците.” ?

С това постановление са увековечени имената на Царя- Освободител Александър Ни-колаевич, Негово Импера-торско Височество Николай Николаевич – главнокоман-дващия на Дунавската армия; Княз Черкаски – първият управител на Новоосвободена България; Генералите Гурко, Скобелев; Освободителите на града – Генерал-майор Леонов, полковник Михаил Иванович Лукашов – първия “окружен началник на града, по при-чина че пръв той положи основание на Гражданското управление в тоя град.”

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Патриотичните страсти и вълнения са основната нагла-са, доминираща в обществената атмо-сфера във Враца, относно Освобожде нието и неговите герои. Това разкри-ват както докумен-тите за първите чествания на това събитие в края на ХІХ в, така и документите, за юбилеите през ХХ век.

В спомените на Хр. Н. Даскалов се разказва за първото отразнуване на Освобождението: “Цялата зима премина в овации, посрещане и изпращане на русите и празнуване; учението беше пренебрегнато и се пееше само химни, руски и български песни.” Емоционално - ро-мантичното посреща-не на Освобождение-то от страна на съв-ременниците му, на-лага своя отпечатък върху традицията за неговото честване сред поколенията врачани десетилетия след Руско-турската война.

Сведения за тържествата още в самия ден на Освобождението на Враца на 28 октомври 1877 г.

От 1881 г. в празничните календари на 1ви март се отбелязва и кончината на Александър ІІ, наравно с 19 февр./ 3 март /нов стил/

Най-ранните сведения, които се откриха сред за-пазените документи в Дър жавен архив - Враца за от- даване почит към делото на освободителите дати-рат от 1880 г. Първите съхранени покани и про-грами за общоградски тържества по този повод се отнасят не само за Враца, но и за Плевен, който е бил в състава на Врачанската епархия и датират от 1881 г. От тогава насетне докумен-тите разкриват подробни сведения за установяване на една развиваща се традиция за ежегодното честване както на Денят на Освобождението на Враца, обявен за местен празник на града и па-тронен празник на чита-лището, така и на “Денят

По този повод и въз основа на Ука-за, издаден от Княз Александър Батемберг, през 1881 г. е обявен 12-дневен траур, за което свиде-телстват запазе-ните документи. ?

на Заключванието на Свети Стефан-ский договор”, който е съвпадал с Денят на възкачване на престола на импера-тор Александър ІІ; а след смъртта на Царя - Освободител започва да се чества тържествено и денят на неговата кончи-на - 1ви март. По този повод и въз основа на Ука-за, издаден от Княз Александър Батем-берг на 1ви март 1881 г., във Враца е обявен 12 - дневен траур в памет на император Алексан-дър ІІ, за което сви-детелстват запазе-ните документи. ?

Промяната в начина на чества- нията на тези забележителни дати във Враца се дължи на военния гарнизон, разквартируван в града през 1891 г. Благодарение на това тържествата добиват все по- пищен и впечатляващ характер, защото се съпровождат с военен парад, факелни шествия, фойерверки и военна музика. От запазените програми и заповеди на кмета и военния комендант за орга низацията им, се вижда, че праз-ничната атмосфера се създава още

от предния ден - 18 февр., като “ всичките къщя и дюкяни се офла-гват”. На следващият ден се отслужва тър-жествена литургия в катедралния храм “Све-ти Николай”, черковно шествие и парад до пло-щада и отслужване на празничен молебен. Илюминирането на за-веденията през целия ден до полунощ е за-дължително, според кметските заповеди, както и “всеобщото увеселение.” ?

основата на целите и замислите на органи-заторите на тези тър-жества във Враца. За-това и специално мяс-то е отделено за оценка на изявите на вра-чанските абитуриенти, посветени на изра-ботване на реферати върху исторически те-ми. Те предизвикват по-хвали и събуждат на-дежди у старите дейци за зараждането на до-стойно поколение в града. ?

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Ïúðâèòå êðúãëè þáèëåéíè ãîäèøíèíè îò Îñâîáîæäåíèåòî ñà ïîñðåùíàòè ïîäîáàâàùî âúâ Âðàöà

25-годишнината е отбелязана през 1903 г. На специално заседание на град-ския съвет се обсъжда въпроса за организирането на “особно тържество в гр. Враца, както за това се приготовляват и дру-гите градове.” Избира се специ-ална комисия начело с кмета К. Бошнаков, окръжния училищен инспектор, директора на ІV – класното училище и главните му учители, за да се приготви проекто - програмата на тър-жествата. Акцентира се върху отдаването на почит към заги-налите герои за Освобождени-ето. Отслужват се тържествена панахида и молебен за героите. Съвпадението на датата обаче с първата седмица на Великия пост не позволява да се прове-дат увеселения, затова 25-годи-шнината има траурен характер.

30-годишнината от Освобождението и сключ-ването на Сан-Стефанския договор през 1908 г. е отбе-лязано също подобаващо. Кметството решава да се под-несат венци на издигнатия вече Паметник на Царя- Освободител в София “като демонстрация на признател-ността на Врачанската град-ска община към блажено-почившия Цар-Освободител” За целта се избира официална депутация, начело с тогаваш-ния кмет Дим. Калдаръмов и съветниците Ангел Скачоков и Мито Богданов, която да поднесе венец. ?

Баба Мица Хаджикръстева, ушила зна-мето на въстаниците заедно със сестра си Калица през 1876 г., доживява да участва в големите юбилейни че-ствания на Освобождението в началото на ХХ век

Честването продължава цели две години – от 28 окт. 1927 г., когато е отбелязана годишнината като местен празник за Освобождението на града, на 3ти март 1928г., когато е същинският юбилей за България, до самата кул-минация през 11-15 май 1929 г., когато са гранди-озните общонационални тържества, посветени ед-новременно на 50-годи-шнината от Освобожде-нието и на 1000–годиш-нината от Симеоновото царство. Освен преклоне-ние тези ярки тържества са посветени и на една на-дежда на тогавашните ду-ховни лидери и обществе-

ни дейци, какъвто е и П. Първанов, коя-то той изразява с думите си: ” Дано в тези дни, като раз-ровим свещените огнища на минало-то да пламне отно-во и още по-силен огън на широко народопросветна културна дейност.” Не само отдава-нето на почит към историческото ми-нало, но и реши-мост за възраждане и продължаване делото на героич-ните епохи и лич-ности от българска-та история стоят в

50-годишнината на Освобождението е най-внушителната и пищна демонстра-ция на признателността, която познава Враца.

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Брой 3/март 2003 г.

Първан Първанов /09.12.1881 – 26.08.1956/

Адвокат, обществе-ник. Специализира гражданско право в Лиеж, Париж и Брюк-сел. Председател на читалище “Развитие” от 1913 до 1921 г. Документите от личния му фонд се съхраняват в ТД “Държавен архив” град Враца. Запазените му ръко-писи като председа-тел на специалния Комитет по организи-ране на тържествата са ценен източник на информация за тези събития във Враца.

През пролетта на 1928 г. е отпразнувана светла дата от историята на Бъл-гария – 50 години от ней-ното Освобождение. За целта се изграждат окръжни комитети, в които влизали представи-тели на Общината, цър-квата, администрацията, военните, читалищата, културно – просветни, научни, музикални, спо-ртни, благотворителни, родолюбиви и други ме-стни сдружения. Създаването на Врачанския комитет е на база Окръжно 8155 на Министерство на народ-ното просвещение от 1927 година. За председател бил избран Първан Първанов, секретар Иван

Панайотов и 66 членове. Основната проява на ко-митета била изработване на Сборник посветен на селищата от Врачански окръг, със специално събрани данни за тяхното състояние по време на Освобождението и исто-рическото развитие на всички държавни, окръж-ни, общински и обще-ствени служби в окръга. За кратко време са на-брани значителни сред-ства. Към 1 октомври 1939 г. те достигнали 319 хил. лева на влог във Популярна банка – Враца.

“Поради стопан-ската криза и неспокой-ното време, което изжи- вява целия свят, а заедно

с него и ние, едва ли би могло да се пристъпи ре-зултатно към извършване-то на тази ра-бота.” Такова било колек-тивното мне-ние на коми-тета за изда-ване на Сбор-ника, въпре-ки, че били събрани ма-териали за около 220 на-селени места от бившия Вр. окръг. По предложе-ние на пред-седателя Първан Пър-ванов всички функции, за-дачи и цели на комитета били прех-върлени на Ученолюбиво дружество “Развитие” – Враца. Сборник не бил издаден, но събраните материали по селища се съхраняват в ДА – Враца. Те дават ин-тересна ин-формация за историческо-то развитие на селищата от региона. Използват се от научни ра-ботници, кра-еведи, журна-листи за тех-ни изследва-ния и публи-кации. За тържест-веното отбе-лязване на 50 годишнината от Освобож-дението на Враца били приети На-редба и Про-грама и изра-ботени афиш и покани. ?

Списък на членовете на Врачанския окръжен комитет по отпразнуване 1000 годишнината от царството на Симеона и 50 годишнината от Освобождението на България, учреден 1927 год.

разхвърлените остатъци на плодовете, кацаха ту по не-чистата земя, ту по лицето и ръцете на спящия. Вероятно, потомците на тия мухи дълго ще жалят за изгубения рай на Падишаха. Близо до пей-ките стоеха дънерите на низ-ко разклонени върби, чиито вейки печално висеха надо-лу, като че оплакваха поро-бената ни родина. Част от клоните и техните вейки се навеждаха над водата на нечистия басейн, померис-ваха го и вечно стояха там без да се отвращават от мърсотията, както турското тогавашно правителство не се отвращаваше от мръсните си дела. Недалеч от “шадра-вана” стърчеше никога не мазаната кула на градския часовник. Некаква полусчу-

плитаха и придаваха на тополата вид на некакво обло зелено ми-наре. Зеленееше и издигаше ве- личествен стан тая топола се по-високо, като че се силеше да до-стигне оная височина, от която да разкаже на братския руски народ всички теглила и безчестия, на които е бил подложен българския народ през петвековното му робство.” Така описана, символиката с която е наситена тази картина на градския площад, като въплъще-ние на робството ярко контра-стира с настроението на пазарна шумотевица и пъстрота, в опи-санията на пътешественици като Ф. Каниц. За чуждите пъте-шественици, минаващи пътьом, ориенталският вид на площада е “очарователна оригинална карти-на, достойна за четката на Хил-дебранда.” Но не и за врачани, живеещи под робство. За тях това е мястото, където са изложени на показ отсечените глави на Ботев и неговите другари. Затова пока-зател за идването на свободата и нейно олицетворение става промяната на името на този площад, наречен на Царя- Освободител площад “Алексан-дровски”. С този акт врачани символично обозначават ис-торическото значение на дълбо-ката, фундаментална промяна на своето съвремие - смяната на робството със свободата. В тех-ните спомени градският площад променя статута си от най-ярко олицетворение на мрачната епоха – с целия му типично ориенталски облик – в символ на Освобожде-нието. От площада започва промя-ната, за да се усети осезаемо повеят на свободата. Но най-точ- ното си наименование той получа-ва след построяването на памет-ника на Хр. Ботев през 1890г. От тогава е наричан масово и попу-лярно “ площадът при паметника на Ботев” десетилетия, докато през 1910 г. официално е преиме-нуван. Така той намира значение-то си като символ на свободата и героите, дали живота си за нея. ?

Наименованията, с които е наричан през различните векове централният градски площад символизират по един особен и необичаен, но по-казателен начин самосъзнанието на врачани и отношението им към своя-та история. Неговите наименования, запазени в историческите документи, са най-точното отражение и характе-ристика за миналото на града и неговите жители. “ Сахат-мейдана”, “пазарния площад”, “площада при шадравана”- това са част от назва-нията му преди Освобождението. Най-ярка картина на това време, оли-цетворено изцяло чрез облика на площада тогава е дал видният вра-чански общественик А. Ив. Кате-рински, в статията си “ Страница от миналото на Враца” от 1929 г.: “На площада, гдето днес се издига паметника на великия българин Хр.Ботев, в турско време имаше ба-сейн, пълен със зеленясала нечиста вода, в средата на който се виждаше подобие на фонтан. Почти никой от съвременниците не е виждал същия да шурти, като такъв, но всички пом-нят жабунясалата и никога нечистена вода на басейна, развалена като са-мата тогавашна турска държава. Над мръсния басейн турците, по своя ори-енталска привичка, беха направили дъсчен покрив, който покриваше мръсната вода, както всекога те се мъчеха да прикриват своите злоде-яния. Тук там из зеленилото се виж-даха остатъци от плодове, хвърлени от лениво дремящите около басейна дрипави безделници. Много такива черупки от орехи, динени кори, из-резки от ябълки и круши гниеха на дъното, затулени от жабуняк, в тая застояла вода, чиито пари излизаха във вид на мехурчета на повър-хността на водата и разнасяха нао-коло нетърпима воня. Около тоя “ша-драван”, както го наричаха турците, имаше поставени пейки, толкова чисти, колкото и водата в басейна. На последните през летните горещи-

ни седеха, дремеха или спе-ха безделниците. Често ще видите по пладне изтегнал се по нечистата пейка некой безделник или изморен ра-ботник да хърка оглушител-но, без да осеща роящите мухи, които привлечени от

пена вита стълба вътре водеше за горната площад-ка, на която се разхождаше одърпан пазач- дежурен. По средата между стълбите, окачени на дебели въжя, висеха големи тежести, които поддържаха механи-зма на часовника, толкова здрав и точен, колкото и държавния механизъм на прогнилата турска импе-рия. На северозапад от шадравана до вехта стара фурна издигаше мощен стан грандиозна топола! Само в нея имаше нещо вели-чествено и хубаво. Посад-ена в далечно минало, тя беше няма свидетелка на бурни времена и събития; стърчеше високо, зеле-нееше се, и когато слънцето клонеше на запад тя хвър-ляше своята дебела сянка чак на срещните дюкяни

през мейданя и даваше прохла-да през летните горещини. Кастрена периодично, тя беше обрасла 2-3 метра над земята; и чак до върха с еднакво дълги шумнати филизи, които се пре-

ÂÐÀÖÀ Â×ÅÐÀ Издание на Държавен архив – Враца. Редакционен екип: В. Военкина, В. Пелова, М. Василева, И. Василева Предпечатна подготовка: М. Василева

Õóä. Ãåîðãè Ñòåôàíîâ 1896/1897ã. / Исторически музей – Враца/