psychologybg.compsychologybg.com/.../uploads/2017/12/romania-bg-o1-a2.docx · web viewАко 3,4%...

"Иновации и добри практики в областта на образованието - IPE" - 2016-1-BG01-KA201-023749

O1 A2

Проучване и анализ на опитните

критерии на страните от ЕС, стандартизираните

програми и съществуващите инструменти

в практиката на училищните

психолози и съветници


Въведение :

Във всяка страна от ЕС има мощна образователна система, която осигурява образователно развитие на децата и то професионално.

Образователната система в Румъния в момента има за цел не само да имплантира морални и културни ценности, но също така и да промени нагласите и поведенията. Освен това младите хора днес са независими, за да могат да се адаптират, в зависимост от промените, настъпили в обществото.

Образователната система в Румъния изпълнява образователни стратегии, разработва някои механизми, за да помага за създаването на цели, норми на поведение в обществото и национални ценности. Във връзка с тези социални характеристики, младите хора формират свои собствени възгледи за обществото, което ги заобикаля, придобиват умения за гъвкавост в средата.

Но в тази ситуация, хората не са в ритъм с ценностите и техния ефект, поради социални, психологически и физиологични фактори.

Образователната система е "компетентна", в зависимост от околната среда, образователните практики, извлечени от родителите към поведението в училище и социалните практики в училищата.

Ученето не е просто психологически и биологичен процес, и не прави разлика между хората от различни социални слоеве. Ученето е непрекъснат процес, който се определя от социалните отношения на изпълнение. Днес способностите и възможностите на човека имат по-голямо значение за обществото, отколкото усвояването на голямо количество знания.

Образователната система в Румъния вече не е просто натрупване на знания, но психологическо и културно развитие на индивида. В миналото, преподаването и ученето чрез натрупване е било в същността на диктатурата, но в момента се обработва формираща информация, която


помага на човек да бъде господар на собствената си личност, да е в постоянно развитие, да използва информацията, която получава , като я използва рационално. В такава ситуация, в най-горния триъгълник на образователните цели вече са други процеси, нагласи и способности.

За нормалното развитие и представяне в Румъния бяха създадени офиси за психолози за ситуации на трудности в личностното развитие на детето, за да се спре отпадането от училище и да се намали отпадането от образователната система.

Същите ситуации се срещат в няколко страни от ЕС.

Правната рамка на умения за намаляване на преждевременното отпадане от училище включва училищен психолог в образователната система на Румъния:

В Румъния длъжността на училищния психолог е с COR код: 263 414.

Описание на длъжността:

Училищният психолог е специалист по образователна психология и / или психологически консултации, психологически проблеми, разследващи специфичната училищна среда; обяснява и насърчава разбирането на процеса на развитие на детето / юношата и връзката между този процес, поведението и обучението; избира, прилага и оценява чрез психологически стандартизирани инструменти за оценка; установява и съобщава за диагноза; разработваи прилага индивидуален план / групов за превенция и / или намеса; Той предлага специализирано консултиране в областта на образованието; ангажиран е в психологически изследвания.

Социално-организационна роля

Работната програма включва определен график с някои изключения в зависимост от извънредни ситуации.

Извършваните дейности са структурирани и неструктурирани.


Училищният психолог работи активно с учители, родители и специалисти в областта на физическото и психическото здраве.

ЗНАНИЯ по психология

• Училищно консултиране

• Училищни науки

• Човешки ресурси

• Социология

• Език и комуникация

• Обслужване на клиенти и персонал

• Компютри и софтуер

Умения

• Социални умения

• Умения за решаване на проблеми

• Когнитивни умения:

Умение Ниво на развитие

1

минимално

2

Под

средното

3

средно

4

По-

високо

от

средното

5

високо

1. Общо умение за учене x


2. Умения за комуникация x

3. Умения за боравене с

цифри

x

4. Пространствени умения x

5. Перцептивни умения x

6. Умения за работа с хора x

7. Бързина на отговора

(скорост на обработка на

информацията)

x

8. Капацитет за вземане на

решения

x

Длъжност

Представени са 2-5 дейности / професии, които принадлежат към същите професионални области.

• Психолог консултант 263 402

• Училищен психолог и педагогически съветник 263 407

Отговорности на училищния психолог:

• Идентифициране и анализ на психоповеденческите проблеми на учениците, които могат да попречат на учебния процес.

• Създаване на необходимите ресурси за решаване на идентифицираните проблеми.


• Оценка на нуждите, ограниченията и потенциала на учениците, когнитивните, , личностните, емоционалните и мотивационните характеристики на детето / юношата

Да оценява на когнитивния, емоционалния и личностния профил на

членовете на семейството и преподавателите в системата на

образованието.

• Да въведе и обясни на учителите, родителите и учениците

психологическите резултати от оценката и да докладват съответната

информация на органите, отговорни в случай на тормоз, неглижиране или

насилие, насочено срещу ученика.

• Да осигурява специализирана психологическа интервенция с цел:

оптимизиране на самопознанието и личностното развитие,

предотвратяване на и ремисия на емоционални, когнитивни и

поведенчески проблеми със субклинична интензивност.

• Съвместно с други образователни професионалисти (учители, училищни

съветници) да разработвастратегии и програми за обучение,

индивидуални планове за образование и подходящи програми за ученици

със специални образователни потребности (СОП).


Да разработва и оценява училищните програми за консултиране или за

оптимизиране на ефективността на обучението, да насърчава нагласи и

поведения, преодоляването на кризи и конфликти.

• Да подпомага решенията на учениците относно кариерата и да

осигурява подкрепа при разработване и прилагане на индивидуални

планове за кариера.

• Да разработва програми за консултиране за ученици, учители и

родители на учениците.

• Да се консултира с литературата, да взема участие в работни срещи,

семинари и други професионални събития за целите на продължаващото

професионално развитие.

• Да инициира и психологически изследвания спрямо получените

резултати.

• Да зачита принципите на етиката и професионалната етика.

Стандарти за училищната дейност на психолога за предотвратяване на

ранното отпадане от образователната система


Описание: училищен психолог

Той е специалист в училищната психология и / или психологическите

консултации, разследва психологическите проблеми, специфични за

училищната среда; обяснява и насърчава разбирането на процеса на

развитие на детето / юношата и връзката между този процес, поведението

и обучението; избера, прилага и тълкува психологически стандартизирани

инструменти за оценка; установява и съобщава за диагнози; разработва и

прилага индивидуални / групови планове за превенция и / или

интервенция; Той предлага специализирано консултиране в областта на

образованието; ангажиран е в психологически изследвания.

Училищният психолог притежава квалификационна степен по психология,

като първоначалното си обучение постига чрез специфични форми на

националната образователна система, която гарантира придобити

минимални професионални умения, необходими за практикуване на

професията психолог.

Училищният психолог притежава специфични професионални умения,

които се формират и развиват чрез програми за обучение на

допълнителни и / или професионални програми за обучение, проведени


чрез специфични форми или различни от специфичната система на

народната просвета.

Училищният психолог работи в училищни кабинети в училищата, в сигурна

и контролирана среда. В съответствие със специфичните изисквания на

професията, училищният психолог изпълнява следните задачи:

- Идентифицира и анализира психо-поведенческите проблеми на

учениците, които могат да попречат на учебния процес; - Определя

необходимите ресурси за решаване на проблемите, идентифицира

интервенции;

- Оценява нуждите, ограниченията и потенциала на учениците,

когнитивните, емоционално-мотивационни и личностни специфики на

детето / юношата;

- Оценява профила на когнитивните, емоционалните и личностните

специфики на членовете на семейството и преподавателите в системата на

образованието;

- Обяснява на учители, родители и ученици психологическите резултати от

оценката и докладва съответната информация на органите, отговорни в

случай на тормоз, неглижиране или насилие, насочено срещу ученика;


- Осигурява специализирана психологическа интервенция с цел:

оптимизиране на самопознанието и личностното развитие,

предотвратяване и ремисия на емоционални, когнитивни и личностни

проблеми със субклинична интензивност.

- Разработва индивидуални образователни планове и проектира

подходящи програми за ученици със специални образователни

потребности (СОП);

- Разработва, прилага и оценява програми или консултира с цел

оптимизиране на ефективностт на обучението, насърчава нагласи и

поведения при преодоляване на кризи и конфликти;

- Разработва програми за консултиране на ученици, учители и родители /

кариера на учениците в качеството си на училищен психолог;

- Съветва учениците при решенията им за кариера, осигурява подкрепа

при разработване и прилагане на индивидуални планове за кариера;

- Инициира научни изследвания при психологически резултати. Работните

му задачи включват теоретични и практически познания по психология,

консултиране и училищна терапия, образователни науки, социология и

антропология, език и комуникации, обслужване на клиентите и персонал,


компютри и софтуер, както и социални умения и умения за решаване на

проблеми. Специфичните изисквания на професията изискват много

високо ниво на развитие на общата способност за учене, добра способност

за бързо обработване на информация и повишаване на способността да

взема правилни рационални решения. Профилът на определените

професионални интереси е от вида на професията ISE (разследващ

социалното). Упражняването на тази професия изисква сериозност,

амбиция, задълбоченост и независимост в задачите, емоционален баланс

и добри комуникативни умения. Бенефициентите на услуги, предоставяни

от психолога на училището са: ученици, учители и училищен персонал,

родители.

За да се постигнат професионалните цели на училищния психолог, той

активно работи с учители, родители / болногледачи и професионалисти за

физическо и психическо здраве. Професионалната дейност на училищния

психолог се провежда в съответствие с нормативните актове, издадени от

Министерството на образованието, младежта и спорта. Училищните

психолози, които са придобили статут на "психолог, имащ право да

практикува", упражнява професията си в съответствие с етичните

принципи и стандарти, определени в Етичния кодекс, изготвен от


представляващата професионална организация (Колеж на Психолозите в

Румъния).

Правнарамка на уменията на училищния психолог за намаляване на

преждевременното отпадане от системата на образованието. Факторите,

които благоприятстват отпадането на ученика и семейството са:

• трудности с учебния материал. Големи семейства, които са

дезорганизирани, липсват им ресурси и имат проблеми с осигуряването на

адекватно облекло за всички деца, понякога се чувства нуждата от работна

ръка (или на полето или в дома, за да се грижат за по-малките братя и

сестри).

• Обучението се осигурява от родителите. Най-често, учениците, които се

отказват от образованието идват от семейства, в които родителите са с не

повече от осми клас. Но има и изключения. Доста често има ученици в

ситуации на изоставяне, които искат да завършат образованието си ", дори

до 10 клас," за да имат квалификация, за да не се достигнат до

положението на родителите си- просто наемни работници с никакъв шанс

за успех в живота.


• Образователният модел на братята е по-влиятелен. В семействата, в

които има по-възрастни братя и сестри, които са отпаднали рано от

образованието, по-младите братя и сестри са склонни да повторят този

модел.

• Семейната дезорганизация води до материални затруднения. Разводът,

алкохолизмът, насилието в семейството са признаци, които често

предхождат решението за отпадане от образователната система.

• Участие в дейности в периферията на закона. Проституцията, членството

в банди, просията почти винаги води до отказ от образование и присъства

като демотивиращ фактор, особено в прехода към девети клас и

непосредствено след началото на средното образование.

• Въвеждане на пазара на труда. Независимо дали става дума за работа

като общ работник, редовни дейности като барман, или проституция и

просия, присъствието по време на учебните семестри в такива елементи за

генериране на доходи почти винаги води до преждевременно изоставяне

на образованието. Решение за тези, които трябва да работят може да бъде

насърчаването на общите модели на западните страни, а именно

участието на ученици, които се нуждаят от средства, за да се издържат в


дейности, създаващи доходи по време на празниците, с малък брой часове

дневно, като гледане на деца (детегледач) за една вечер.

• Малкото доверие в областта на образованието се оказва по-скоро

стереотип, опроверган от действителността. Възможно е да се появи, но

главно в моментите, точно преди отпадане от образователната система. В

тази връзка то може да бъде полезно за ученици, които вече са отпаднали

твърде рано от училище, за да осъществят контакт с тези, които са

изложени на риск от отпадане, като им казват, че сегашната им позиция е

за училището.

• Циркулярната миграция изглежда е рисков фактор сама по себе си, но

има важни въпроси на реинтеграция на деца на мигранти, които напускат

и след това се връщат в по-късна възраст. Същите проблеми са намерени и

когато по-големите ученици влизат в образователната система. На ниво

общност, най-важните фактори, определящи преждевременно

напусналите училище са:

• Ранният брак като норма действа като фактор, възпрепятстващ по-

нататъшното образование, особено в селските общности.


• Появата на дете има тенденция да бъде функция на общността, а не

индивидуален акт. Отвъд произхода на разбити семейства, бедните

момичета обикновено са примери на предшествениците в общността,

където живеят.

• Липсата на сигурност в района. Има общности, в които, поради високата

престъпност, учителите се страхуват да си взаимодействат с родителите и

липсата на сътрудничество между тях допринася за засилване на риска от

отпадане

Нормата на не-продължаване на обучението след осми клас. Това правило

се среща в една общност, сравнително добре свързана с града, където

завършилите осми клас от гимназията избягват по-нататъшно

образование, мотивират и съучениците си да отсъстват често.

На ниво училище, ситуациите на изоставяне могат да бъдат причинени от

многократно и често повтаряне на недостатъчното интегриране на

учениците в класа или качеството на взаимоотношенията с учители и

съученици. На ниво училище има много малко действия за

предотвратяване на отпадането от училище. Учителите могат да играят

важна роля в превенцията на преждевременното напускане на училище,


защото те са в постоянен контакт с учениците и могат да идентифицират и

диагностицират проблемите им и да привлекат вниманието на органите

или неправителствените организации, компетентни да се намесят, ако е

необходимо.

Въпреки че основните фактори, увеличаващи вероятността да се даде

шанс на образованието, се намира в рамките на семейството и общностт,а

за намаляването на тези фактори е отговорно главно училищете. С

изключение на общата цел за засилване на отговорността на училището,

има абсолютни приоритети и препоръчителни действия, които не са

взаимозаменяеми, но допълващи се. Фокусът е върху превенцията, но има

и препоръки за реинтегрирането на ученици, които наскоро са напуснали

образованието. Какво се препоръчва възможно действие: Увеличаване на

програмите за гъвкавост "Втори шанс" - по отношение на възрастовите

групи. Въпреки, че тя е адресирана към всички онези, които са напуснали

училище, "Втори шанс" е посещавана и от млади хора над 20 години. Тези

програми трябва да имат специални класове по възрастова група (12-16

години), тъй като е трудно да се интегрират в групи млади хора над 20

години.


Повишаване на гъвкавостта чрез "втори шанс" - по отношение на учебните

програми. Когато учениците повтарят една година по няколко пъти, тъй

като в последния клас имм остават два или три предмета, трябва да бъдат

взети мерки и в регулирането на оценките по други предмети. Също така

професионалните умения на преждевременно напускащите училище

следва да бъдат официално признати.

Повишаване на привлекателността на училището - чрез извънкласни

дейности, които се провеждат в училище, като например действия за

подновяване, почистване на училището, като изкуства и спортни

състезания.

Повишаване на привлекателността на училището - с помощта на учебни

ресурси за привличане на ученици за развлекателни дейности.

Използвайте опита на тези, които са напуснали училище, за да

предотвратите загуба на доверие в областта на образованието. Би било

полезно да са ученици, които са отпаднали от училище, за да се срещнат с

ученици, които са в риск от отпадане от училище и да им кажат за живота

си днес.


Увеличаване на участието на учителите-активността им в борбата с

преждевременното напускане на училище и изоставяне на ранното

образование. Учителите трябва да бъдат подкрепени, за да се намерят

решения за увеличаване на интеграцията на учениците, за по-добра

комуникация с тях и техните родители и включването на ученици в

извънкласни дейности и консултиране.

Разработване на национална програма за сексуално образование за

ученици, фокусирана в общности с повишен риск за ранни тийнейджърски

бременности и където рано căsătorille са чести.

Увеличаване на местните власти и НПО профилите и включване на

младите хора като доброволци от осми клас, ученици на гимназията и

идващите от общини с висок риск от отпадане, увеличаване на програмите

за подпомагане на възрастните хора и семейства в нужда.

Положението на учениците в международни циркулаторни миграционни

потоци.

Разработване и прилагане на система за проследяване на еволюцията на

училищните кохорти.

Мотивация чрез награждаване на учителите.


Като се започне от примерите, представени в описанието на 19-те

училища, разгледани в доклада, те са като източник на информация за

състоянието на румънската образователна система и са полезен

инструмент за идентифициране и прилагане на ефективни решения за

предотвратяване на преждевременното напускане на училище.

Препоръки на училищните психолози за подобряване и намаляване на

преждевременното напускане на образователната система

Значителното намаляване на броя на младите хора, които напускат рано

училище е ключова инвестиция в бъдещето, знак за просперитет и

социално сближаване на ЕС като цяло. Намаляването на дела на

преждевременно напускащите училище е отворено също за постигането

на други цели на Европа 2020. Чрез прякото й въздействие върху

пригодността за заетост на младите хора, която допринася за засилване на

интеграцията на пазара на труда и по този начин да се постигне основната

цел за достигане на равнище на заетост от 75% за жените и мъжете на

възраст между 20 и 64 години. В същото време тя допринася в значителна

степен за прекъсване на цикъла на бедността, който води до социална

изолация на много млади хора. Намаляването на дела на

преждевременно напусналите училище е съществена мярка за постигане


на целта, за да се намали с поне 20 милиона броя на хората, изложени на

риск от бедност. Икономиката и обществото като цяло, високата честота на

преждевременно напусналите училище имат дългосрочен ефект върху

развитието на обществото и на икономическия му растеж.

Тези, които са напуснали преждевременно училище, са склонни да

участват по-малко в демократичните процеси и са по-малко активни

граждани. Иновациите и растежът разчитат на квалифицирана работна

сила, не само в техническите сектори, но също така и в икономиката.

Европа 2020 с водеща инициатива "Програма за нови умения и работни

места " подчертава необходимостта да се даде възможност на гражданите

чрез развитие на уменията им през целия живот, за да се увеличи

процентът на участие на пазара на труда. Само един процент намаление

на средния европейски процент на ранното отпадане от училище ще

позволи на европейската икономика да има всяка година почти половин

милион потенциални допълнително квалифицирани млади работници.

Стратегиите за борба с преждевременното напускане имат за отправна

точка анализа на регионалните особености и местния феномен училище.

Данните на анализа посочват основните причини за преждевременното

напускане на училище за различни групи от ученици от училища и общини


в областта на изследване на проекта, във връзка с това явление.

Концепцията на стратегията трябва да се основава на точна информация,

позволяваща по-добро насочване на мерките; системата за наблюдение на

състоянието на преждевременното напускане на училище може да

помогне да се адаптират непрекъснато стратегии, основани на

информация като например индивидуални мотиви за преждевременното

напускане на образованието.

Основните линии на образователни стратегии за борба с

преждевременното напускане на училище са: превенция, интервенция и

компенсаторни мерки. а) Превенцията има за цел да избегне условия за

въвеждане на благоприятни условия за започването на процес, водещ до

преждевременно напускане на училище. Укрепването на образованието и

грижите за доброто му качество е призната за една от най-ефективните

мерки за осигуряване на благоприятен старт в образованието и за

развиване на неговата издръжливост. Въпреки това е необходимо да се

подобри достъпът до образование и качеството на грижите за деца в

предучилищна възраст.

Други потенциални пречки за успешно училищно обучение могат да бъдат

елиминирани чрез увеличаване на пропускливостта на образователните


пътеки и подобряване на качеството и състоянието на пътищата за

професионално образование. б) Интервенцията разглежда трудностите,

които се срещат в по-ранен етап и има за цел да предотврати причиняване

на преждевременното напускане на училище. Интервенционните мерки

могат да се фокусират върху цялото училище или институцията за

обучение или да са насочени към отделни ученици, които са в риск от

отпадане от образованието или обучението. Мерките към цялото училище

имат за цел да подобрят климата в училище и да създадат учебна среда,

която осигурява подкрепа. Системите за ранно предупреждение и по-

добро сътрудничество с родителите могат да бъдат ефективна форма за

помагане на учениците в риск. Мерките, насочени към учениците се

фокусират върху консултиране и уроци, подходи за индивидуално

обучение, добри напътствия и финансова подкрепа, като например

училищни надбавки.

Властите, отговорни за пазара на труда трябва да участват повече в

професионалната ориентация на младите хора. - Методи за интервенция

на ниво общност - участието на местните власти, социалните услуги,

НПОтата, фирмите в действия за предотвратяване и борба с

преждевременното напускане на училище.


Действията могат да се отнасят до:

- Информиране на общността;

- Вземане под внимание на сериозността и последствията от социално-

икономическата област, имайки предвид, че отпадането, поради бедност

на свой ред създава бедност; - Лошата образователна и професионална

подготовка създава предпоставки за висока безработица и несигурно

финансово положение;

- Тези, които напускат училище не участват морално и като граждани в

общността.

- Методи за интервенция в семейството:

- Създаване на сдружения на родители с деца в ситуация на риск от

отпадане, насочени към:

- Кариерно консултиране; - стратегии за учене и за намиране на работа;

- Техники за решаване на кризисни ситуации;

- Стратегии за мониторинг и управление на образователните пътища на

ученика;


- Организиране на обучителни семинари за информиране на родителите

за оптимално обучение на ученици;

- Работни панаири, насочващи родителите към обучение и уменията за

пазара на труда;

- Финансова подкрепа под формата на ученически пособия, дрехи,

училищен транспорт за ученици от селските към градските райони;

- Провеждане на социални изследвания и социална помощ, както е

уместно.

- Методи за интервенция на ниво училище: тъй като една от причините за

отпадането е отсъствията, стратегиите за интервенция трябва да са

насочени към училището, най-вече по отношение на качеството на

образователната интервенция, значението на съдържание й във връзка с

нуждите на обучението на учениците, методите и стиловете на

преподаване, система за оценка на учениците и т.н.

Като се имат предвид стратегиите за интервенция на ниво училище, от

изключителна важност е учителите да съветват тази категория ученици за

обучението им, като се насочват към познаването и използването на


проектните планове, съобразени с индивидуалните специфики на всеки

ученик.

- Запознаване на учителите с активни и интерактивни техники на обучение;

- Професионално консултиране;

- Управление на класната стая.

- Методи за интврвенция при УЧЕНИЦИ:

- Индивидуално и групово психологично консултиране;

- Батерия от психологически тестове, за да се знае нивото на

интелектуално развитие, на уменията и индивидуалния профил на

учениците;

- Организиране на обучителни дейности ,, след училище "за тези, които

имат трудности при усвояването и за тези с пропуски в обучението поради

отсъствия . Ние вярваме, че е необходимо да знаем повече детайли, както

за учениците, така и за техните семейства.

- Компенсаторните мерки предлагат възможности за образование и

обучение на тези, които са напуснали училище преждевременно.

Те могат да бъдат под формата на финансова помощ и друга подкрепа.


Те имат за цел да допринесат за реинтеграция на младите хора в

традиционните системи на образование или да осигурят така наречения

"втори шанс". Успешните подходи в институциите „втори шанс” се

различават значително от тези на традиционните училища, чрез

преодоляване на трудностите, срещани от учениците в общото

образование. Въпреки това, има доказателства, че превенцията на

преждевременното напускане на училище има по-добри резултати,

отколкото компенсиране на негативните ефекти от преждевременното

напускане на училище. Опитът чрез провал, липсата на самочувствие в

ученето, умножава социалните, емоционалните и образователните

проблеми, като след преждевременното напускане на училище се

намаляват и шансовете за успешно придобиване на допълнителна

квалификация.

Педагогически умения за намаляване на отпадането от образователната

система

Промените, настъпили в обществото като цяло, предизвикаха появата на

нови тенденции в образователното и професионално ориентиране. Както


и трябва да бъдем подготвени за вземане на решения от академично и

професионално ниво спрямо ориентацията на учениците. Очевидно е, че

тази дейност е с основни педагогически квалификации. Така настоящата

ориентация вече не е проста дейност на професионална психологическа

диагностика и избор, но тя включва и структуриране, стига

дообразователен процес, насочен към развитие на личността на ученика и

избора на професионални възможности, бъдещи изследвания и

професионалната му интеграция.

Образователното и професионалното ориентиране изисква набор от

стъпки и техники, които са структурирани в една система. Компонентите на

тази система са: познаване на личността на ученика, за да се образова

относно избора на кариера, познания за училищната мрежа и професии,

консултиране и ориентиране на ученика.

Разделянето на съдържанието на ориентирането и консултирането в

четирите направления е конвенционално и се прави поради методическа

необходимост от систематичен преглед. На практика съветите и насоките,

знанията, информацията и обучението на учениците са взаимосвързани и

взаимозависими и представляват съвет или насоки като следствие, като

резултат на целия процес.


Ключови думи: образователно и професионално ориентиране,

консултиране.

Ученическото кариерно ориентиране и консултиране е сложен процес на

подготовка и насочването му към определени форми на училищни

дейности и научни изследвания след това позволява на избора на

професионални направления и професии да съвпадне с различните

умения и интереси. Тази подчиненост на ориентацията към образованието

потвърждава, че и образованието, и ориентацията имат цели, които се

припокриват, а именно развитието на личността. Ако образованието се

развива при идеална образователна ориентация и преследва практическа

цел, а именно развитието на тези части от личността, това би позволило на

ученика по-добра интеграция в обществото.

За да бъдат ефективни този тип съвети и насоки, те трябва да включват

широк спектър от дейности, като се започне от решаване на конкретни

проблеми, свързани с училището, семейството и съответната социална

общност. В такава перспектива, ръководството на училищното

консултиране и кариера се основава на четири основни действия:

I. Знание за личността на ученика.


II. Образоване на ученика при избора на кариера.

III. Познаването на училищната мрежа и професионалния свят.

IV. Ефективното ориентиране и консултиране на ученика.

Познаването на личността на учениците I.

Знаейки, че ученикът е ангажиран комплекс, който се състои от събиране

на данни от различни среди (семейство, училище, групи от приятели, и

т.н.), използваме специални методи на разследване на личността. Тази

дейност е предпоставка за ефективното организиране и провеждане на

учебния процес, но и съществен елемент от процеса на училищно

консултиране.

Познаването на личността на учениците не се постига лесно, нито в кратък

период от време. То изисква изпълнението на няколко стъпки :

наблюдение на индивидуалното развитие и растеж, както и отношението,

в резултат на настъпили или причинени събития. С други думи, то е за

приемане на надлъжната визия, която се състои в наблюдение и

изследване на развитието на уменията, способностите и възможностите на

учениците през цялото им образование. Учителят, преподавателят и

консултантът-специално може да използва набор от методи и техники на


психологическо познание за ученици. Те могат да бъдат групирани в две

основни категории:

- Методи за познаване на индивидуалността на учениците.

- Методи за изследване на училищни групи.

Тук са изброени само някои от тях, които се считат за по-достъпни и в

същото време по-ефективни от образователна и професионална гледна

точка.

1. Методи на знания за индивидуалността на учениците: наблюдение,

резултатиот анализа на ученическия труд, разговор, въпросник, анализ на

данни, тестове, биографична характеристика.

2. Методи за изследване на ученически групи: личностен тест, обективна

оценка по метода "Познай кой?", социално- метрични техники.

I. Обучението на ученици в избора на кариера включва придобиване на

знания за различните области на действителността, разработване на

многостранни интереси и някои доминиращи професионални интереси,

развиване на умения и общи специални преференции за образование и

стремежи на учениците към посока на изпълнение на изискванията на


работата, разработване на по-висока мотивация и професионални идеали

и т.н.

В учебния процес, основните начини и средства, чрез които учениците се

подготвят за избора на подходяща професия са:

съдържанието на предметите;

урокът - като основна форма на организация на учебния процес;

създаването на постоянна връзка между образованието и социалната и

производствената дейност;

методите на обучение;

индивидуалната работа с учениците;

влиянието на личността на учителя.

III. Познаването на училищната мрежа и световните професии

За да се направ информиран и реалистичен избор от професионална

гледна точка, сме длъжни да информираме учениците за видовете и

профилите на пътищата, които могат да последват, възможностите и


формите на професионална квалификация, световните професии и тяхната

динамика, специфичните перспективи на социално-икономическото

развитие.

На практика ориентацията използваследните методи и медии: академични

или устни, аудио-визуални, писмени. От всички методи и медии, които

могат да се използват в практиката на ученическата ориентация, за най-

ефективни се считат практическите дейности, които ги поставят в пряк

контакт с учениците и продуктивната работа с основните професии в

промишлеността и селското стопанство. Висока ефективност може да има,

разбира се, при посещения в производствени единици, на консултации със

специалисти в различни области, независими филми и документиране на

учениците въз основа на писмени средства.

След различни информационни източници и след обсъждане с

педагогическия съветник, ученикът ще вземе решение за дадена

професия. Изборът трябва да му принадлежи изцяло, да е само

подпомогнат от съветника в оценката на собствените си решения. Ролята

на съветника е да научи учениците как да получат полезна информация,

как да я използват ефективно и да я отчитат точно, за да я съпоставят със

своите възможности.


По време на процеса на ориентация, консултантът трябва да подкрепя и да

насърчава ученика в различни посоки, като например да работи за

вземане на решение, за да приеме специална програма за подготовка, за

да направи периодична преоценка на направения избор.

IV. Същност на училищното ориентиране и консултиране

Ръководенето на учениците към определени пътища или групи професии

представляват действия, които са в същността на процеса на ориентиране.

Той включва даване на необвързващи насоки, състоящи се от информация

и насоки относно вида на образованието и професионалната дейност, в

които ученикът има най-голям шанс за развитие и утвърждаване.

Методологията се състои от два основни метода на действие:

а) Същността на първия метод е, че "миналото определя бъдещето" -

елементи, които са се доказали стабилно преди, са склонни да се

проявяват пак от учениците при планиране на своето бъдещо развитие.

б) вторият започва от идеята, че "сега определя бъдещето" - педагогът

трябва да знае, че ученикът не е толкова загрижен за това, което той ще

бъде. Опциите, изразени от учениците ги ангажират за известно време и

определят някои специфични поведения.


И двата метода са на разположение на консултанта, така и на всички

учители, независимо от специалността, която преподават в училище.

Очевидно, те се разкриват като различни или дори противоположни.

Разликата или противопоставянето между тях е изкуствено.

Предоставянето на съвети и насоки на всеки ученик изисква преодоляване

на тези несъществени различия фалшиви противоречия от съветниците и

приемане на прагматично отношение. Поради това не трябва да се

ограничаваме само до един от двата метода, а по-скоро, да се опитаме да

ги комбинираме. По този начин, знанията за личността на учениците, чрез

методите и техниките, описани по-горе и с помощта на педагогическия

лист може да е мярка с достатъчна сигурност, тенденции и насоки за

развитие на личността на ученика. С други думи, знаейки какво е научил и

оценявайки това, което би могло да бъде, терапевтът може да постави

диагноза на адаптивност.

Методиката за ориентиране на учениците е особено важна причинна

променлива, която е отговорна, до голяма степен, за конкретните

резултати от тази дейност. Ето защо, знанията и целесъобразното

използване от съветника, учителя или други учители, е основно условие за

продължаване на научното и ефективно ориентиране и консултиране.


Безспорно е, че разделянето на съдържанието на ориентиране и

консултиране в четирите структурни компонента или нишки (знания,

образование, информация и професионално ориентиране на ученици) е

конвенционално и се прави поради методическа необходимост от

систематичен преглед. На практика съветите и насоките, знанията,

информацията и обучението на учениците са взаимосвързани и

взаимозависими и представляват съвет или насоки като следствие, в

резултат на целия процес. В такава перспектива различните категории

методи и техники за консултиране и ориентиране се очертават като

многофункционални подсистеми, които, от своя страна, са свързани

помежду си и взаимно се подсилват.

Семейството, жизнената среда и развитието на училището са

детерминанти за развитието на децата. Те трябва да работят заедно, така

че всеки ученик, независимо от основанията, да може да стане независим

член на общността, който иска да се интегрира.

Семейството е добре дефинирана функция в обществото:

1. биологична функция (раждане на дете);


2. Социална функция (подобрява децата);

3. икономическа функция (произвежда материални блага);

4. възпитателна функция (осигуряване на образование);

5. културна функция (предоставяне на обучение).

Семейството е един от факторите, от неписаните закони на природата, но

от писмената практика на правата на човека, се изисква от него да осигури

подходяща среда за развитие. Нарушенията, които се случват при

афективни разстройства в психиката на децата, са предизвикателство за

родителите и те трябва да отдават голямо значение на ситуации от този

вид, като например:

- Тиранична любов на родителите спрямо децата и по този начин

постигане на незрялост.

- Емоционална амбивалентност проявена чрез:

- Предоставяне на небалансирана обич от двамата родители (когато

единият го наказва, а другият го защитава)

- Разлики в съобщенията - двойно свързване - (майкаъа казва на детето, че

го обича, но не го демонстрира)


- Афективно безразличие проявявено чрез:

- Лишаване от майчина / бащина грижа при развод

- Липса на емоционална майка (макар че присъства физически, родителят

не осигурява емоционална подкрепа на детето)

Експериментите, проведени от психолога изследовател E.B. Hurlock са

показали, че най-добрите начини за подкрепа, емоционалнен и

мотивационен стимул са похвалата, насърчението, докато

продължаващата критика води до де-структуриране на личността, дори

неподчинение спрямо органите на властта, най-болезнената форма на

отчитане на успеха и неуспеха на учениците е безразличието,

невежеството, защото то не причинява психични преживявания, било то

положителни или отрицателни и води до чувство на изолация и

безразличие.

Защитно семейният характер се характеризира с чувство за сигурност,

подкрепа, баланс, усещане за живот и мир. В това отношение някои

неблагоприятни ситуации са:


• кавги, насилие, вербална и физическа агресия в семейството.

Статистиката показва, че над 70% от отпадналите деца и 65% от тези, с

нервно-психически разстройства, идват от тези среди. Такива поведения

могат да доведат и до бягство от дома, особено в юношеска възраст.

• развод или раздяла на родителите - след тях тяхното дете може да бъде

подложено на противоречиви правила, мотивации или тенденции, които

пречат на правилното психическо развитие.

Специализирано изследване показва, че темпераментът е вроден, докато

характерът се формира чрез образование, оказващо влияние върху

системата на личността, която расте до 20 години. Понеже детето

прекарва повечето време вкъщи, поставяйки под внимание почивните

дни, семейството носи голямо значение в областта на образованието. Така

че е много важно как родителите се справят с техните задължения и

отговорности в областта на образованието и обучението на децата и как

семейството си взаимодейства с възпитателното действие на училището.

Такива задачи и отговорности са:

- Възпитание и образование


- Образоване и направляване на поведението в съответствие с социо-

културните стандарти

- Постигане на успешни взаимоотношения и комуникация

- Корекция на грешки в поведението

- Вербална комуникация за понятията "добро" и "лошо"

- Чрез предлагането на техните собствени проекти - лични примери на

родители (ние не можем да искаме децата да правят това, което самите

родители не правят)

- Искане на помощ от децата за облекчаване на родителя на определени

отговорности вкъщи (домакински задължения).

- Емоционална подкрепа - морална - признаване и оценяване на резултата

на детето, което не се обвинява поради провал, но се установява връзка на

любов, уважение и взаимно доверие, насърчение към постоянство.

- Предоставяне на правото на член на семейството да е активен участник в

промените в тях - защото тези, които участват в успешното преодоляване

на криза в семейството имат по-малка последваща уязвимост към стрес.


- Информация относно възрастта на детето (от специалисти,

преподаватели, медии и т.н.)

Училището заедно със семейството има задачата да образоват и обучават

младите хора, така че те могат да се интегрират в обществото, да се

адаптират към обществото, заедно с нарастващите по обем и сложност

отговорности.

Докато детето, независимо от неговата възраст, училище и социална

среда, отговаря на стандартите, ние заключаваме, че не се е сблъскало с

проблеми с адаптацията към училището и семейството му е било

емоционална опора. В тези случаи, поддържането на връзка със

семейството е достатъчно удовлетворяваща, но все още остава

необходима.

Има случаи, когато просто комуникацията между семейство и училище не

е достатъчна и не осигурява необходимите условия за успешно

партньорство. Често учителят е в състояние да "посъветва" единия или

двамата родители на детето, които проявяват готовност за отворена

дискусия и конструктивно да влияят на неговото положение и върху

поведението му в училище.


"Консултирането от учител или възпитател е първата стъпка в

установяването и коригирането на нарушенията на ученика. Това не трябва

да бъде смесвано с дискусията по време на срещата с родителите. Това е

доброволен акт от двама партньори: учител-ученик или учител родител -,

един акт, който изисква добра документация и предходно обучение.

От научна гледна точка, консултирането е процес, при който

професионално се създава отношения на доверителна връзка с човек,

който се нуждае от подкрепа. Тази връзка осигурява изразяване на идеи и

проблеми и спомагат за изясняването на основните значения при

идентифицирането на модели за стойност на базата на които можем да

формулираме решения. Чрез процеса на консултиране можем да доведем

до по-дълбоко разбиране на мисли, емоционални чувства, осигуряване на

оптимални възможности за развитие на лични ресурси ..

Консултирането предоставя индивидуална помощ в проучването и

разбиране на тяхната идентичност, то подкрепя развитието на стратегии за

решаване на проблеми и вземане на решения. Съветите очертават четири

начина за справяне с проблеми, които биха могли да възникнат в хода на


индивидуалното консултиране: кризисна интервенция, подобряваща

интервенция, превенция, интервенция и личностно развитие.

Индивидуалното консултиране е лично взаимодействие между

консултанта и клиента, където клиентът и съветникът си съдействат в

решаването на психически, емоционален или социален проблем. Срещите

се провеждат като осигуряват максимална самостоятелност на клиента,

който позволява изследването на неговите идеи, чувства или

проблематични нагласи. Терапевтът и лицето се съветват заедно в екип.

Съветниците осигуряват:

- Подкрепа в развитието на индивидуалността на човека

- Съдейства при процеса на себеоткриването, подкрепата в процеса на

търсене на идентичност

- Разработване на положителен образ за себе си и самоприемане

- Развиване на социални умения, взаимодействие с други

- Умения за решаване на проблеми и вземане на решения

- Помагат да се формулират конкретни и измерими цели, които могат да се

наблюдават от поведенческа гледна точка


Тъй като училищното консултиране е сложен процес, този процес се

провежда след определени стъпки и техники, в зависимост от същността

на проблема и препоръките.

• Първата стъпка в консултирането включва установяване на ефективна

връзка между съветника и клиента. Тази връзка е абсолютно необходимо

за създаване на положителна промяна.

Приемането и доверието, предлагани от такава връзка предвиждат това.

Формулирането на цели заедно за промени в поведението, развиването

на умения за вземане на решения и премахването на негативни мисли

също е стъпка, която трябва да се направи. На този етап е много важно за

ученика да получава сигнали, че той е приет, заедно с проблемите, които

има. Това е задължително условие за допълнителен съвет. Също така в

този етап обобщаването има специална роля: то подчертава съществените

елементи, които остават във фокуса на основните въпроси.

• Втора стъпка: консултирането ще напредва с подпомагане на детето да

развие социални интереси, сътрудничество и комуникация с другите. То


ще се съсредоточи върху подпомагането на детето, за да познава и

оценява себе си.

Уверете се, че сте топли и съпричастни, без да изключвате тълкувания и

конструктивна конфронтация. На този етап ще използвате работна

техническа информация, което означава, че много от информацията ще

бъде пренасочена от съветника към детето. Въпреки това, използването на

предложението може да бъде от истинска помощ за ученика. То може да

предложи възможни опции, които ще бъдат добавени към тези, които

вече са определени от детето и дори начини, по които могат да бъдат

обсъждани. Техниката за адресиране на върпоси е полезна, защото тя

може да помогне много в начина на виждане на нещата и да подчертае

някои аспекти, които иначе биха могли да останат неизвестни.

• Последният етап от консултирането ще се фокусира върху насочването

на вниманието към конструктивните дейности на детето. Те ще бъдат

научени на конкретни процедури, разработени планове за действие от

най-простите до най-сложните и приемането на ново поведение. На този

етап конфронтацията ще осигури подкрепа на децата да поемат своите

отговорности. Насърчението е един от най-добрите начини да се помогне

на детето да постигне своите нужди и да усвои нови поведения.


Kонсултациите с родителите по въпроси, свързани с: знанията на децата

им, разбирането на техните нужди и поведение, които идентифицират

рисковите фактори в процеса на интеграция на семейството, училище,

социалната среда, подобряване на връзката с децата им, подпомагане на

училищното образование на детето.

Училищното консултиране се препоръчва да се извършва от обучени по

психология, педагогика или социология, работещи в страната в центрове

за педагогическа помощ и в училищните лаборатории.

Педагогическият съветник, учителят специалист или преподавателят, се

възнаграждават промяната на отношението към ученето, към съучениците

и към семействототе, но също така и промяната на отношението на

другите към ученика, който е срещнал трудности в областта на

образованието.

Добрите резултати, получени чрез консултиране следва да се запазят и да

се насърчават чрез внимателно управлявана образователна политика,

която не разрушава доверието, като на ученици и родители се предоставя

нов начин за подкрепа на съвместните усилия на обучение на младите.

Нива на училищното консултиране:


а. консултиране като част от функцията на преподаването - специфични

методи

б. Консултирането корелира с уменията за преподаване, като в този случай

то е необходима за овластяване на допълнителни учители.

С. Консултации се предоставят само от психолог.

Професионалното консултиране предоставя информация за

образователните и професионални възможности за избор; улеснява

развитието на личността за вземане на решения в съответствие с личните

умения и социални реалности.

• Индивидуалното кариерно консултиране подпомага образователните и

професионалните избори, развитието и прилагането на научно базирани

интервенции по професионална психология. Кариерно консултиране =

дейност, чрез която учениците са улеснени да познават обективно своите

способности, умения и лични средства.

3. Цели на педагогическите съветници. Преброяване и кратък аргумент;

Училищното консултиране може да се определи като

междуличностни отношения на подкрепа и помощ на лицето,


специализирано в педагогическата психология и консултиране

(педагогически съветник) и групата на учениците, за да се развие

личността.

Предотвратяване на кризи. Образователното консултиране е дейност, чрез

която ученици, родители и учители се запознават с различните

причинители на негативните явления (Примери за такива явления:

младежката престъпност, отпадането от училище, временно или

постоянно, неправилно поставяне на изисквания в училище, проявяване на

агресия и т.н.), и кумулативни, идентифициращи дейности за

предотвратяване / подобряване / отстраняване.

Главната цел на училищното консултиране: предпоставките, необходими

за постигане на образователна среда е чрез обединени действия навсички

образователни средства, участващи в процеса на обучение.

Педагогическите съветници и определящите им характеристики (P. M.

Sanborn):

• Това е процес на развитие: чрез консултирането се инициира програма,

която има за цел личното, професионално и социално развитие на лицето;


• Има активна роля: предоставя решения, изгражда проекти за личностно

и социално-професионално развитие;

• Съветникът поема отговорност, предоставя на решения, които да

доведат до оптимизиране на отношението ученик-училище.

Удобства за консултативната дейност: уверения от съветника;

ПОДГОТОВКА НА педагогическия съветник

Консултирането е сложен процес, който не може да бъде постигнат

интуитивно или от здравия разум. Консултирането включва информация от

няколко дисциплини и психологически метода.

Подготовката на съветника включва усвояване на теоретични насоки и

прилагането им в следните области:

• Възрастова психология и психология на развитието

• Психология на личността

• социална психология

• теории и техники на консултирането

• самопознание


Също така, консултирането включва разработване на основни умения и

нагласи, без които процесът на консултиране не може да доведе до

ефективни цели от само себе си.

Терапевтът трябва да докаже, че има емпатичен капацитет (емпатияъа се

крие в способността да се възприемат вътрешните емоционални

компоненти на другите, без да се идентифицират с тях.) Възможностите се

постигат чрез практикуване на ефективна вербална и невербална

комуникация.

Фундаментална нагласа на съветника

• безусловно приемане

• Емпатия

• съответствие

• сътрудничество

• Позитивно мислене

• отговорност

• Уважение


Училищно консултиране

То може да се определи като междуличностни отношения на подкрепа и

помощ на лицето, специализирано в педагогическа психология и

консултиране (педагогически съветник) и групата на учениците, за да се

развива личната превенция на кризите. Образователното консултиране е

дейност, чрез която ученици, родители и учители се запознават с

различните причинители на негативните явления (Примери за такива

явления: младежката престъпност, временно или постоянно отпадане от

училище, неправилно поставени изисквания от училище, прояви на

агресия и т.н.), необходими са кумулативни, идентифициращи действия за

предотвратяване / подобряване / отстраняване.

Главната цел на училищното консултиране: предпоставките, необходими

за постигане на среда, която образова поколението чрез обединени

действия от всички образователни средства, участващи в образователния

процес.

Дефиниране на функциите на образователното консултиране


• Това е процес на развитие: чрез консултирането се инициира програма,

която има за цел развитието на личния, професионалния и социалния

потенциал на лицето;

• Има проактивна роля: предоставя решения, изгражда проекти за

личностно и социално-професионално развитие;

• Предполага отговорност, съветникът осигурява решения, които да

доведат до оптимизиране на потенциала на ученика и училищните

отношения.

- Добри практики за намаляване на ранното отпадане, ползвани от

педагогическите съветници, работещи в системата на образованието

• - Партньорство между семействата и училището, комуникиране на

сътрудничество на местно ниво, участие, подкрепа, спонсорство и др.;

• Екипите на общността се намесват ефективно в училищната

реинтеграция на децата;

• Извънкласни дейности (екскурзии, представления, посещения на музеи,

тематични конкурси, ваканционни лагери и т.н.);

• Отговорност в класната стая;


• Оценяване на учениците в нужда чрез различни дейности; "Училище за

родители", за да се промени нагласата на родителите, които считат, че

работата е добро нещо за децата на всяка възраст;

• Провеждане на форми на оползотворяване в училището (с участието на

ученици, тийнейджъри, млади възрастни) чрез алтернативни форми, като

например "Втори шанс";

• Дейности на възрастово консултиране;

• Организиране на срещи между учениции, възпитаници, родители,

учители, представяйки модели на успешно SIT в професията;

• Консултиране на ученици и родители при достъп до финансови средства

и задължителни разпределения (безвъзмездни средства,които се

разпределят, доставки, пари за компютър), за да получат документи за

самоличност;

• Стимулиране на децата чрез добро преподаване; Участие на медиатора

и психолога на училището.

Методи и техники за работа с ученици в нужда


• мрежа за мониторинг;

• наблюдение;

• История;

• интервю;

• Ролева игра.

Изводи:

Всички дейности, които можете да направите за предотвратяване и

преодоляване на социалното отпадане трябва да бъдат подкрепени от

държавни институции, които смятат, че трябва да се съсредоточим върху

премахването на отпадането от училище и неговия главен фактор, а

именно бедността.

Ние се съсредоточихме върху тази социална категория, т.е. ученици от

ромски произход, по-специално онези семейства, които са най-засегнати

от бедността и липсата на образование.

Тези деца са обречени на бедност и невежество, тъй като самото

общество не предлага твърде много шансове!


Ранното напускане на училище има важни икономически и социални

последици. PTS (отпадането от училище), е основен фактор, допринасящ за

социалното изключване по-късно в живота. Младите хора, които напускат

преждевременно училище са по-вероятно свързани с риск от безработица

или да печелят по-малко, след като си намерят работа. Оценките, свързани

с уменията, необходими в Европа показват, че за в бъдеще, само 1 на 10

работни места ще бъдат достъпни за лица, които са напуснали училище

рано. И този проблем генерира поредица от публични разходи и социална

форма на доходите, по-нисък икономически растеж на данъчните

приходи, и по-високи разходи за обществени услуги, като например тези в

здравеопазването, правосъдието и изплащането на социалните помощи.

Причините за отпадането са много и разнообразни: липса на достъпност

като цяло и адаптация в образованието, липса на технологии за достъп и и

устройства, подпомагащи образованието, недостатъчни услуги за

поддръжка, липса на адаптиранн транспорт, слаба информираност на

семейството върху значението на развитието на потенциала на детето /

младите възрастни с увреждания, дискриминация или негативни нагласи

към училището, включващи децата и младите хора с увреждания и / или

СОП. В Румъния, преждевременното напускане на училище е


разпространено, особено сред определени групи в риск, особено при

младите хора в селските общности, млади хора от семейства със скромни

доходи, роми и други малцинства, както и учениции, които имат да

повтарят най-малко една година или са отпаднали. PTS е очевиден

проблем, особено в селските райони. В средното образование, броят на

отпадналите ученици е 1,5 пъти по-висок в селските училища, отколкото в

градските. Бедните студенти изостават от най-богатите и достъпът им до

средно и висше е ограничен. Това несъответствие съдържа важен

пространствен фактор, тъй като голяма част от бедните семейства идват от

два от най-бедните региона: североизточната и югозападната част на

Румъния. Ромчетата са изложени на риск, заради лошите условия на живот

и бедността; ситуацията е още по-зле за момичета от ромски произход,

отчасти заради културните традиции. Въпреки това, липсата на надеждни

статистически данни за ромите като цяло е основна пречка за точна оценка

на степента на този проблем.

Уениците със специални образователни потребности и тези от други

малцинства, са в ситуация на риск от преждевременното напускане на

училище. Темповете на повторение на клас е един от най-важните

предиктори на високо PTS в Румъния, особено сред момчетата и


учениците в селските училища в прогимназиалната степен. Коефициентите

на отпадане са сериозен проблем. PTS процентът почти се е удвоил сред

учениците в техническото и професионалното образование между

учебните години 2009-2010 и 2010-2011. Това увеличение се обяснява до

голяма степен от финансовата криза. Един ефект е демотивацията на

учениците с ниски резултати, които са изправени пред по-висок риск от

отпадане от училище, отколкото да завършат учебната програма, след като

вече са били записани и това е допринесло за увеличаване на процента на

безработните млади хора, които не са записани в никаква форма на

образование или обучение.

Учениците в Румъния напускат преждевременно училище по различни

причини, включително поради лични, семейни, училищни и социални

фактори. Данните на International PTS показват, че, обикновено, има

повече от един фактор при ранното отпадане на младите от училище. Това

обикновено е резултат от постепеннияи кумулативен спад на участието. От

гледна точка на търсенето, PTS може да бъде предизвикан от: лични ,

здравни и емоционални проблеми, и т.н., пред които са изправени

младите хора. Въпреки това, PTS може да бъде свързан с икономическите

проблеми или семейните среди на учениците. За някои млади хора,


алтернативната цена на престоя в училище е твърде висока и във връзка с

това, започватда търсят работа или други специфични възможности извън

училище. Факторите също така обясняват феномена PTS. Ограниченият

достъп до качествено образование или предпочитана форма на обучение

може да доведе до отказване на младите хора. Проблемите с училището

или предметите, по-специално връзката с учителите и други ученици също

са важни.

Необходима е национална стратегия за намаляване на PTS, за да се

осигури съгласуван и координиран подход, заедно с амбициозни цели от

националния дневен ред на стратегията Европа 2020 и препоръките на

Европейския съвет, цялостната стратегия за намаляване на

преждевременното напускане на училище следва да комбинира

превенция, интервенция и компенсиране и да се съсредоточи най-вече

върху интервенции в училищата. Превантивните мерки са насочени към

намаляване на риска от ранно училищно отпадане преди началото на

проблема чрез осигуряване на солидна основа за от рано за децата, за да

се развиват и да се улесни потенциалът им за интегриране в училищната

среда. Интервенционните мерки, насочени към предотвратяване и / или

коригиране на напускането чрез подобряване на качеството на


образованието и обучението в училищата е чрез взаимодействие на

ранните предупредителни знаци и чрез предоставяне на целева помощ за

ученици или групи в ситуация на PTS и риск от отпадане от училище.

Компенсационните мерки са предназначени за подпомагане на тези,

които са напуснали училище рано, за да се върнат към образование, като

се предлагат маршрути за реинтеграция в образованието, обучението и

придобиването на квалификация.

ДОБРА ПРАКТИКА Пример 1

Родителите с деца в училище. Как можем да разберем по-добре юношите?

Както вече споменахме, училището започва в първи клас и всеки партньор

трябва да участва от самото начало. Привлекателността на училището за

ученика, как родителят ще си сътрудничи с учителите в обучението на

децата / юношите зависят много от този първи ден.

Учителите са предназначени да направят училището привлекателно

еднакво за ученици и родители и са призвани да подпомагат родителите в

по-добро разбиране на ролята, която то играе в живота на децата им и че

от първия ден на училище, не означава, че предават отговорността на

училището, но трябва да установят отношения на сътрудничество и


съвместна отговорност на двамата партньори с различни роли и

отговорности.

С първи клас започва и "училището за родители". Ние представяме добра

практика по-долу, създадена за вторични цикли, но има елементи, които

могат да се приемат като добри практики, включително в основното

образование, като например училищно писмо до родителите и предмети,

които могат да бъдат адаптирани към нуждите на този цикъл. Една от

целите е да се спомогне за повишаване на ролята, която то играе в живота

на учениците и родителите.

Насоки/ Очаквани резултати:

Чрез тази инициатива се подкрепя интеграцията в училище и родителите в

училищния живот като част от процеса на образование на децата им. В

началото на всяка учебна година, родителите ще бъдат информирани за

визията и целите на училището и в края на годината родителите ще имат

повишено ниво на осъзнаване на ролята, която то играе, че училището не е

" тук ", за да поеме ролята си, но че ролите са допълващи за училището и

родителите при решенията за детето по време на всички етапи на неговото

развитие, особено при многото предизвикателства на юношеството.


Крайни цели: по-добра комуникация с родителите на всички етапи от

училището на ученика; увеличаване на участието и подкрепата, която

дават на училището; информиране на родителите относно различни

форми на насилие, които се появят в семейства, мерки, които могат да

помогнат за предотвратяване на възникването им; съветват родителите да

идентифицират проблемите, произтичащи от учениците, поради трудни

семейни обстоятелства (включително липса на информация / съвети за

съществуването на домашно насилие); осъзнаване на важността на

общуването с детето, но и с училището за своите проблеми; адресиране на

тийнейджъри и родители за подготовка за този момент в живота на децата

си; обсъждане на проблемите на юношеството и постигане на визия и общ

подход за съответните роли народители и учители на този етап; съветване

на родителите относно тийнейджърите, които имат проблеми с

приспособяването в тази възраст; стратегии за разрешаване на конфликти

между родители и тийнейджъри; придобиване на комуникационни

тактики на родители на юноши и възпитаване на емоционални и социални

умения на подрастващите; увеличаване комфорта на подрастващите и

емоционалните отношения със семейството и училището; намаляване на

насилието в семейството и в училище ...


Целева група: родители

Дейност :

Този вид дейност изисква устойчиво и постоянно участие от училището, да

даде положителен сигнал, че иска добро сътрудничество с родителите си и

се приготвя да подкрепи ролята на родителите в техните отговорности в

това си качество. Препоръчително е срещите за изпълнението на тази

дейност да се поддържат, да са месечни, и в срещите на родителите те ще

бъдат поканени да обсъдят помежду си и с учителя/възпитателя / стажант-

учителя опасенията по отношение на децата, по отношение на

образованието и развитието на децата си. Учителите ще се опитат по

време на тези срещи, като прилагат обучителни тактики за възрастни (ако

и когато е необходимо), за да се улеснят дискусиите за по-голямата роля

на родителите, която играят в живота на училището и на детето, за да се

покаже как родителите могат да си сътрудничат ефективно с учители за

повишаване на цялостните училищни резултати на децата / юношите,

съответно децата в училище и в клас. Учителите могат да обсъдят с


родителите обсъжданите предмети и теми в сроковете през учебната

година, с молба да предложат принос към темите и предметите, като

окончателният списък от теми и предмети, които са получили съгласието

на двамата партньори, които участват. Също така, учителите ще изискват

родителско мнение по някои извънкласни дейности, включващи ученици,

с техните родители и учители.

Човешки ресурси :

Главният учител, други преподаватели, които имат учебни часове в този

клас, социални работници, психолози (поканени, ако и когато е

необходимо) и т.н.

Съдържание:

Първо, родителите ще бъдат поканени да представят своите собствени

проблеми и интереси към желаното поведение на децата си и ще бъдат

помолени да предоставят предложения за списък от теми, изготвени от

учител, в съответствие с цикъла на училище (първичен / вторичен).


Информирането на родителите ще се фокусира върху значението на

комуникацията с децата и юношите и ще бъдат разгледани от гледна точка

на подрастващите и училищната психология като основни теми, които

представляват най-важните елементи в този етап от живота на децата.

Родителите ще бъдат научени, че има сцената, където децата им трябва да

имат правото свободно да изразяват своите чувства, въпроси, страхове и

те могат да дават съвети и да подкрепят този период на обучение и

учениците бъдат трансформирани във възрастни с права и задължения ,

По подразбиране, родителите да станат активни партньори в

образователния процес.

Информационни сесии за домашно насилие (презентации, лекции,

семинари, дебати, казуси);

Информационни сесии по теми, свързани с образователното и

професионално ориентиране на юношите;

Информационни сесии по теми, свързани с алкохол и наркотици, и т.н.

Родителите ще получат списък с теми, в началото на всеки семестър и ще

изберат тези теми, които изглеждат подходящи за нуждите и грижите на

децата. Ако е необходимо, преподавателят или други учители,


включително и психологът на училището, ще могат да направят промени,

подобрения или адаптации на предложените теми за родителите и

установените нужди, свързани с резултатите от поведението / учене и

други въпроси, свързани с децата и юношите в този клас.


Името на играта: наличие или отсъствие от училище?

Отсъствията се определят като един от най-ранните предупредителни

сигнали за учениците, които по-късно ще страдат от образователна

недостатъчност в резултат на експулсиране, елиминиране, отпадане, или

дори участие в престъпни дейности.

В същото време, участието на училищата в борбата с отсъствията, не е

достатъчна, тя трябва да бъде подкрепена в нейните усилия за борба

срещу отсъствието и други партньори в и извън (училищния психолог,

социални служби, полиция) училище в тясно сътрудничество с родителите

или настойниците на тези деца. Тази поддръжка е още по-необходима,

тъй като многобройни проучвания са показали, че отсъствията

(кръшкането) е един от рисковите фактори за началото и проявлението на

пет проблемни поведения: (1) консумация на алкохол и / или наркотици;


(2) престъпността; (3) насилие; (4) бременност в юношеска възраст; и (5)

отпадане.

Справянето с отсъствията е по-трудно, защото учителите са изправени

пред различни причини, които водят до отсъствия / неизвинени отсъствия,

понякога отсъствията са с родителско съгласие (след напускане една или

две седмици преди края на учебната година, отсъствия, защото

родителите искат децата им да помагат вкъщи ( на млади братя и сестри, с

почистването, или дори да работят в провинцията), често се случва и без

знанието на родителите, но когато ги намерят, се опитват да ги покрият и

да ги извинят (под една или друга форма). Следователно, по този въпрос,

училището трябва да има стратегии, планове за действие и тактики, така

че: (а) да осигурят съдействието на родителите; (б) да осигурят

сътрудничество между вътрешни и външни партньори (учители

доброволци, за да се справят с учениците, които имат тенденция да

отсъстват забележимо ( "традиционно кръшкане"), психолога на

училището, социална помощ, дори и съдействието на организациите на

работодателите и синдикатите, публични и частни общества, в съобщения,

изпратени от служители, биха могли да включват съобщение, за да ги


призоват да изпратят детето си на училище и да бъдат бдителни за

присъствието му в училище и т.н.)

Цел / очаквани резултати:

Целта е намаляване на отсъствията в училище и за всеки клас поотделно.

Насърчаване на активното поведение, съобразено с посещаемостта и

привързаността към ценностите на учениците от първия ден на училище.

Подкрепата на учениците за придобиване на подходящо поведение е

подкрепа за развитието на човека в съответствие с обществените ценности

и морал и се счита за целесъобразно в обществото (например активно

присъствие в училище, участие в ежедневието и текущата инициатива за

насърчаване на социалните ценности и морал, подходящ за възрастта и

образователна среда в която е, активно отношение към ученето и

самостоятелно образование, насърчаване на собствения пример за колеги,

конструктивно отношение към активен живот и труд). Подобрени класни и

извънкласни дейности на учениците с техните родители, както и други

представители на системи на разположение на училището и привличане

на подкрепа на гражданското общество като цяло.


Целева група:

Ученици, родители, услуги в подкрепа на училището за гражданското

общество като цяло.

Вид дейност:

Този вид дейност изисква постоянен принос от учители и от училището,

който трябва да бъде информиран и наясно с възможните водещите

причини от обективен и субективен характер, които могат да доведат до

отсъствия, но и да покажат по-голяма отвореност към учениците и техните

родители и в привличането на подкрепа от социални услуги,

неправителствени организации, гражданското общество, с една дума,

всички онези, които могат да допринесат за изграждането на положителна

нагласа за участие в училищния живот, но и за успеха в понижаване на

честотата на отсъствията. Дейността се осъществява в следните основни

координати: конвенции / договори (сключени с родителите, системи за

основните заинтересовани страни, съставени от гражданското общество)

комуникация (с ученици, родители, други заинтересовани страни, дори

медии); сътрудничество (с ученици, родители и други партньори и т.н.);

тактики за увеличаване на интересa и участиеto в училищни и


извънучилищни дейности за ученици и, когато е възможно, на техните

родители); системи за награда / наказание за ученици.

Човешки ресурси:

Главният учител, други преподаватели, които имат учебни часове за този

клас, социални работници, училищни психолози, служители,

представители на граждански общества, организации на работодатели /

съюзи, медии (поканени, ако и когато е необходимо) и т.н.


Учителите ще обсъдят изграждането на ясна картина на отсъствията,

процесът се инициира чрез идентифициране на причините и факторите,

допринасящи за появата на отсъствията и търсят отговори в зависимост от

случая и формулирането на въпроса "Какво може да се направи в това

училище?"

Затова, учителите непрекъснато вземат предвид "картината" на

субективни и обективни фактори, индивидуални и социални (колективни)

фактори.

ПРИМЕР 3 ДОБРА ПРАКТИКА


Обучение и подкрепа на поведението чрез училищни екипи

Очаквани цели / резултати

Тази инициатива се фокусира върху отпадането от училище и насилието в

училище чрез подкрепа за бързо подпомаганена подрастващите и техните

семейства в риск. Интердисциплинарните екипи, които са интегрирани в

образователните услуги, здравеопазването и социалните услуги,

предоставят бърза и съгласувана помощ по-рано на тийнейджъри

(включително техните семейства, когато това е необходимо), които имат

проблем с времето за учене и преподаване, включително семейни

проблеми според наблюденията в училище. Тези екипи осигуряват също

помощ за тези преподаватели, които имат училищни паралелки.

Очакваните резултати са:

• по-ранно наблюдение и бърза намеса,

• координирнеа и концентрация на помощта / поддръжката за 1 дете /

юноша, един план за действие,

• Предотвратяване на ескалацията на проблема,

• Младите хора и родители получават помощта, от която се нуждаят,


• Като съдейства на семейството, за да се предотврати риска за братята /

сестрите,

• учителите се чувстват подкрепени, от своя страна,

• Учителите са с все по-голям опит в работата с ученици, които имат

проблеми (поведенчески)

• Когато е приложимо, полицията може да изпълнява по-добре своите

задължения въз основа на ранни признаци,

• По-добра образователна среда и безопасни училища

• Подобряване на емоционалното развитие, положителното поведение,

добрите резултати, по-добри възможности за образование за деца и

юноши.


Всички ученици поведенчески проблеми или проблеми в ученето, поради

семейното им положение; техните родители и / или учители.


Създаване на екипи от специалисти, които в момента работят в училище и

извън училище. Обединяванетона тези специалисти в екип, за да споделят


своя опит и да работят заедно, за да намалят или решат проблемите на

учениците, които се виждат от техните учители.

Човешки ресурси:

Професионалисти в училище, разбира се, но училището може да поръча

друг персонал, който може да осигури необходимата помощ за учениците

за помощ, като педагогически съветници, учители или училищен психолог.

Извън училището има много професионалисти и многобройни институции

като здравеопазването, социалните услуги и хуманитарни услуги , които

могат да помогнат на децата и техните семейства.

Потенциалните участници в тези екипи за подкрепа на ученето и

поведението могат да бъдат:

• преподаватели

• педагогически съветници

• координатори на училищната социална работа

• лекар и / или медицинска сестра в училище

• училищен психолог

• близостта на полицейските служби


• социален работник

• експерт по специални образователни потребности (СОП)

• учител

• отдел закрила на детето

• отдел за защита на семейството

• експерт по психично здраве

• Експерт от организации за злоупотреба с психоактивни вещества (ПАВ)

организации за превенция и помощ за борба с пристрастяването към

наркотиците

• Служител по отсъствиятя от училище

• и др.

Препоръчително е да се започне с група от професионалисти, която не е

твърде голяма, но чийто професионален опит или познания / информация

за ученика или семейството му са полезни или могат да бъдат полезни в

повечето случаи. Това е структуриран екип. Другите специалисти могат да

бъдат поканени от време на време да наблюдават, когато се появят


проблеми при детето, ако това е полезно или необходимо. Те трябва да

знаят за съществуването на екипа и да бъдат готови да се присъединят към

тях, ако това е необходимо.


Визията, която оправдава съществуването на тези екипи за подкрепа на

ученето и поведението е, че поведенческите проблеми, агресията,

насилието и отпадането от училище са изразени, поради положението на

финансовите проблеми на семейството / дългови проблеми, проблеми на

емоционалното и психологическо развитие, здраве, наркомания, алкохол ,

хазарт, престъпления, групи от приятели или роднини и т.н. Ако ученикът

(или семейството) получи помощ от време и качество, или помощ при

проблеми, пред които са изправени, след това ситуацията няма да се

влоши. Така че, вероятността ученикът да продължи с учението е по-

висока, да су намери работа, и т.н. В същото време, училищата ще бъдат

по-безопасни и ще имат по-здравословен климат.

През повечето време, студентите са в риск от проблеми от различни

аспекти, например в училище, у дома, в обществото и т.н. Следователно, е

необходим в повечето случаи мултидисциплинарен подход за съчетаване


на опита на експерти в различни области. Само тогава може да се направи

ясен анализ на ситуацията и проблемите на ученика и да се даде помощ и

подкрепа. Това се обяснява и с факта, че може да е необходимо да се

осигури подкрепа на ученика, а може би и на родителите или други

семейни членове и в повечето от тези случаи, учителят от своя страна се

нуждаe от помощ и от подходи към учениците.

Обучение и подкрепа на поведението от екипи, които могат да имат

множество задачи и функции. Те допринасят за:

• наблюдение на ранното антисоциално поведение и други проблеми на

децата (или родителите);

• класификация и диагноза на интердисциплинарни въпроси;

• определяне на общ подход / лечение;

• бърза помощ и подкрепа за деца (и / или техните родители),

предоставяни от членовете на екипа или от други местни организации;

•координиране на положените усилия;

• консултиране и подкрепа на учителите в решаването на тези въпроси /,

на ученика;


• съветване на училищата за предотвратяване и безопасен и здравословен

климат в училище от педагогическа гледна точка.

Поддръжка на екипи за обучение и поведение, ориентирани към действия

и намеса. Вниманието им е насоченo не само към консултации и насоки.

Ако е възможно, дори и членовете на този екип са тези, които осигуряват

необходимата помощ, въз основа на собствените си преживявания.

Екипите са интегрирани в структурата за подкрепа на училището.


Бъдеще. Кодекс на поведение на учениците в паралелка

Цели / Очаквани резултати:

Този проект се фокусира върху подготовката и участието на ученици,

учители и родители в разработването на кодекс на поведение, или на клас,

който регулира поведението. По този начин учениците ще осъзнават

повече собственото си поведение и поведението на техните връстници.

Правилата ще бъдат по-живи и учениците ще имат по-голяма склонност да

спазват правилата. Те също така ще работят за изпълнението им в по-

голяма степен. Родителите ще бъдат включени в дискусиите с децата си и

ще бъдат информирани за правилата в класната стая.


Резултати:

1. Студентите са информирани за собственото си поведение.

2. Учениците записват и отчитат различни поведения

3. Учениците знаят какво поведение ги притеснява и защо

4. Учениците и техните родители обсъждат различните поведения

5. Учениците разработват свои собствени кодекси за поведение на класа /

училището им


Учениците в основното и средното училище


Ученици и учители, за да обсъдят въпросите, и всеки ученик получава

практическа задача, която трябва да реши заедно с малка група от други

ученици. Представяне на резултатите на дебат, да се направи плакат за

класната стая, училищно списание и срещи с родителите и т.н.

Човешки ресурси

Учители и ученици заедно.



Всяко училище има правила за поведение. Тези правила обхващат

обикновено процедури и правила за поведение в училище. В повечето

случаи те са направени от училищното настоятелство и са задължителни за

цялото население в училище.

Въпреки това, за да се постигне ситуация, в която учениците да следват

правилата, то е много по-добре за тях да бъдат включени в разработването

на тези правила. По този начин, те ще имат чувството, че правят свои

собствени правила. Като собственици на правила, спазването е много по-

лесно и ефективно. Учениците откриват влиянието на собственото си

поведение и това, което ги притеснява най-много.

Учениците ще обсъдят помежду си поведенията, които се нарушават. Не

всички са равни, не всички от тях се интересуват от едно и също нещо.

Целта на тези дискусии е да се създаде набор от общоприети правила като

основа за кодекс на поведение в класа.

Програмата се състои от няколко отделни елемента. Учениците с учител

могат да избират различни дейности. Програмата съдържа DVD


презентации, тестове, интервюта, дискусии в клас, упражнения, размисли

и др. Покритите теми са:

Как реагираш на конфликти, ако някой иска да упражни насилие върху

теб?

Как да се провокират / успокоят противоречиви коментари?

Виж как се държиш?

Но с хора от друга етническа група, от другата група и т.н.?

Какви поведения искате да видите в другите?

Чувстваш ли се в безопасност в училище, у дома, на улицата и т.н.?

КАк се държиш вкъщи?

Какво е мнението на родителите / братята / сестрите за начина ти на

поведение?

Може ли да се създаде кодекс за поведение в дома и семейството?

Какво ще кажете за училищните правила?

Какво поведение бихте искали да видите в класната стая?

Какво те дразни в поведението на другите в клас / училище?


Какви начини на поведение ти харесват?

Какви биха били най-важните правила, при които се чувстваш в

безопасност и добре в училище / в класната стая?

Какви положителни поведения трябва да бъдат възнаградени?

Как можем да се подкрепяме и насърчаваме взаимно, за да се спазват

правилата на поведение?

Как можем да контролираме и да поддържаме спазването на правилата?

След първата част от програмата, учениците могат да избират от

резултатите. Ето някои примери:

• Направете етикет на запитване

• Създаване на плакат, рисуване или правене на снимки, които изразяват

разочарованията

• Създаване на филм за това как се лекуват нежеланите поведения

• Създаване на проучване и доклад за поведението в училище

• Създаване на списък на поведение у дома

• Сравнение на поведението на животните с това на хората.


Организация:

В този проект учениците работят по няколко въпроса, които са свързани с

общественото поведение, идеята за изготвяне на набор от приети правила.

Учениците също така ще работят по въпроса за своята собствена

идентичност и поведение в различни ситуации и групи. Ще отговорят на

въпроси, ще проучват и ще гледат филми. Целта е даване на възможност и

овластяване на учениците и активното им включване в собствените им

пътища за учене.

Препоръки:

Нашата препоръка е подкрепена от научни данни в подкрепа на

образователната намеса, която трябва да бъде насочена към ромските

ученици и техните материални условия, осигуряване на необходимия

минимум, за да не се отрази това на нормалното протичане на училищния

процес. Образователният капитал също е по-нисък сред децата от ромски

семейства, отколкото сред тези от не-ромски семейства. Ако 3,4% от

родителите на не-ромски ученици попадат в категорията "необразовани

или поне с основно образование", процентът на ромските деца, чиито

родители са в същото положение е 29,1%! (Анализът се счита за родител /


настойник с най-високо образование в семейството). Разликата е

колосална и ясно показва прекъсването между двете категории ученици от

гледна точка на семейна подкрепа в образователния процес -

ръководството през учебната система, домашна работа, способността за

емпатия, трудностите, изпитвани от студента по време на училище,

развитие тона когнитивните умения в ранните години на повишаване на

лексиката, асоциации на идеи и т.н. нивото на образование на родителите

може да появлияе на трудностите сега, така че за учениците от ромски

произход намесата в средното училище може да се състои от

компенсаторни мерки, като например часове за допълнително обучение

след училище, компенсиращи липсата на подкрепа от семейството -

представете си много ясно каква помощ за домашното може да получава

ученик в гимназията, когато родителите му не са завършили повече от

началното училище, в сравнение с ученик с поне един родител със

завършена гимназия. Данните също показват големи несъответствия в

официалното предучилищно образование, получено от не-ромските

ученици, в сравнение с ромите.

Данните говорят сами за себе си: 4,9% от децата в детска градина, които

не са от ромски произход ,не са я посещавали изобщо, докато 26,7% от


ромските деца са в същото положение. Освен това, от тези, които ходят на

детска градина, само 8,2% от не-ромските ученици я посещават само една

година, докато същата категория от 198 ученици от ромски произход е

26,4%. Не се споменава тук за качеството на предучилищното възпитание,

което не е получило никакви данни за оценка. Вече е често срещано от

фактологичните експерти по социология на образованието, че значението

на предучилищното обучение е в основата на успеха в училище и успеха в

живота на възрастните. С оглед на изследването ние вярваме, че не учудва

никого огромната празнина, която разделя ромите от не-ромските ученици

по отношение на академичните постижения, скоростта на напускане на

училище и т.н.

Тъй като вече изоставането е било формирано в началото (в класа), то ще

бъде увековечено във всички степени и нива на последващи

образователни степени, засягащи образователна дължина на пътя на

ученика. Затова препоръката е да се компенсира недостатъчната подкрепа

от семейството за ромските деца с разширени мерки за предучилищно

образование с интензивно качество, равни на тези на не-ромските деца.

Вече са изпълнени навреме някои програми в тази насока, но


интервенцията трябва да се възприеме цялостно и на национално ниво за

всички деца от ромски произход – тя е приоритет.

Подчертани различия между ромите и не-ромски ученици са открити в

семейството - в нашето изследване сме изненадани от броя на книгите,

(различни от учебници) в домакинството на ученика. По този начин, при

приблизително три четвърти (74.7%) от семействата на учениците от

ромски произход има повече от 10 книги (не учебници); сред не-ромски

семейства процентът е само 37,7%. Разликата е поразителна, като в този

случай.

Целесъобразно е в този контекст да се насърчават програми (в това число

на следващия цикъл на структурните инструменти 2014-2020 г.) за

доставка на интегрирани социални услуги (включително образователен

подход както по отношение на подпомагане на ученика, но и от гледна

точка на подкрепа на икономическата интеграция на семейството ,

здравето на децата, условията на живот), за да има ефективна и ефикасна

подкрепа на децата в неравностойно положение. В тази връзка е

целесъобразно да се въведе "след училище" във всички училища

(включително предоставяне на топла храна за всички ученици в

образователната система), така че децата от групите в неравностойно


положение да бъдат освободени от заплащане на разноските.

Необходимо е в тази рамка

а) периодичен преглед от бордовете на училищата и мерки за осигуряване

на равни възможности;

б) осигуряване на наставнически дейности за ученици в риск от отпадане и

тези, които са под средното представяне в класа;

в) преобразуване на училищната образователна култура, така че в

училището всеки ученик да се чувства комфортно, ценен и оценен,

независимо от етническата принадлежност, социален статус на родителите

и др.;

г) въвеждане на механизми на ниво училище за ефективна борба със

злоупотреби, дискриминация, расизъм; и така нататък

Ето защо са необходими усилия от наставници, съветници, филолог, за да

се подобри, ако е необходимо, стойностната перспектива за

образованието на ромските ученици. Аз се позовавам на констатациите

обсъждани тук само за разликата между роми / не-роми, които са все още

в училищната система. Въпреки това, проучванията и събраните данни от

проучване сред учениците, които са напуснали училище или които имат


най-малко 20 и повече неизвинени отсъствия (следователно с висок риск

от отпадане). Естествено специфичния профил на подрастващите в тази

ситуация и причините за явлението предполага отпадане от училище.

Резултатите от изследването ясно показват, че профилът на ромите

ученици определено е по-близо до този на юношите, които са напуснали

училище или са изложени на висок риск. Всички различия между ученици

от неромски произход и ромите в доклада в подкрепа на идеята за по-

ниските шансовете вучилище и висок риск от отпадане, са още по-остри,

когато се сравняват ученици от неромски произход с тези, които са

напуснали училище / имат най-малко 20 неизвинени отсъствия. Степента

на дискриминация е по-остра при юношите в тази категория (стоят в по-

голяма степен на последния чин, училищните резултати са по-ниски)

Социалния статус на семейството е по-нисък, дори в сравнение с групата

на ромските ученици, които все още ходят на училище. Важно е да се

спомене фактът, че 77,7% от младите хора, от избрана извадка от тези,

които са напуснали училище или имат повече от 20 неизвинени отсъствия

са от ромски произход. Тези данни подкрепят заключението, че ромските

ученици в училището имат по-висок риск от отпадане.


Препоръката тук е, че наставничеството трябва да се използва като

средство за намеса, за да се предотврати ранното напускане на училище и

да се съсредоточим върху нормативни влияния, които ученикът получава

от приятелите и общността в близост до жилището. Желателно е да се

включва насочване и насърчаване на стойността на образованието и

полезността му в живота.

Тази препоръка изисква преразглеждане на Националната стратегия за

борба с броя на отпадналите ученици и увеличаване на посещаемостта в

училище. Тази стратегия трябва да обърне внимание на положението на

уязвимите деца като цяло и образователната изолация на ромските деца в

частност. Това включва реконцептуализиране на стратегията за отпадане и

разработване на стандартна разделителна способност на отпадащите,

показател за отсъствие от училище, за период от най-малко пет

последователни дни, например. Констатацията на изоставянето трябва да

бъде придружена от задължително предизвестие в рамките на няколко

дни, за да се намесим ефективно в реинтеграцията на ученика. По

принцип това е една система за ранно предупреждение за случаи на деца,

които отсъстват за определен брой дни (не седмици, месеци, години).

- // -


Експерт ACPSI Pakiv

Dumitru Gheorghe

www.acpsipakiv.ro

psychologybg.compsychologybg.com/.../uploads/2017/12/romania-bg-o1-a2.docx · web viewАко 3,4%...

Documents