Скъпи братя и сестри християни,

Казвам се Веселин Кръстев. Председател съм на църковното настоятелство на църквата ”Св. София”. С това писмо искам да отговоря на най-актуалните въпроси, които добронамерено вълнуват мнозина от вас, а други злонамерено спекулират с тях, да Ви запозная със съдържанието на някои документи от архива на църквата “Св. София”, както и да задам няколко въпроса. Те са адресирани до главните действуващи лица на срещата на митрополит Йосиф с така наречената “фондация” “Вяра, Надежда и Любов”, проведена на 13 ноември 2004 год. в залата на украинската православна църква в Блумингдейл и са предизвикани от тяхните изказвания. Обръщам се към Вас от свое име, без да ангажирам църковното настоятелство с това.

Какво и защо стана в църквата “Св. София”?

1. Църквата не е частна собственост, която да принадлежи на някакви физически лица. Църквата е регистрирана съгласно законите на щата Илинойс, като всяка друга религиозна общност (църква) и по документи принадлежи на българите в Чикаго. Администрира се от църковно настоятелство, избирано на общочленско събрание с мандат от една година.

2. При регистрацията през 1946 г. църквата е приела духовното ръководство на владиката Андрей, глава на българската епархия в САЩ, но не и административното. Самият владика Андрей административно не е подчинен на Синода в София по това време. След преминаването на Андрей към Светия Синод през 1963 г., членовете на църквата “Св. София” обявяват отново своята административна независимост от Андрей, съответно от Синода. Тази независимост е декларирана многократно и това е добре известно на всички владици, които са били изпращани от Светия Синод в САЩ, както и на самия Синод. През 1994 г. тази независимост е отразена в регистрационните документи. Тази промяна не изменя духа и смисъла на първоначалната регистрация.

3. Административната независимост на църквата “Св. София” от “всякакъв Български Диоцес” е била уважена от Американския съд при всички съдебни дела, включително и преди 1994 г. Правото на църковното ръководство да назначава и уволнява свещениците е потвърдено от съда, а наскоро е признато и от Митрополит Йосиф. Делата, които са се водили до сега, са били следствие от засегнати лични интереси на свещениците - първо Валентин Ноцков, а сега Грую Цонков. Тези дела са нанасяли огромни морални и материални щети на църквата и миряните и само временни облаги на заинтересованите лица.

4. В края на миналата и началото на тази година църковното ръководство, първоначално под председателството на г-ца Роза Грегори, а впоследствие под мое, търсихме решение на възникналите проблеми със свещеник Грую Цонков. Уведомихме владиката Йосиф, на когото казахме, че не можем да позволим на свещеник Цонков да продължи да саботира църквата “Св. София”, като освен това пренебрегва и задълженията си на свещеник. След това църковното ръководство упражни правото си и уволни свещеник Цонков. На негово място назначи свещеник Конов.

5. Закъснялата реакция на Митрополит Йосиф беше да поиска Светия Антиминс и заплаши с отлъчване. Многократните ни опити за разговори опираха в неговото твърдо искане първо да върнем Антиминса, което поставя църквата в неканонично положение и второ да променим волята на създателите на църковната община и подчиним администрирането й на Митрополита – нещо което ние не можем да направим. Ние приемаме единствено неговата духовно-религиозна власт, както е било от основаването на църквата до сега. Тъй като заплахите бяха много остри и на заседанието на Епархийския съвет, планувано за 1 Ноември 2004 год. в Индианаполис, предстоеше църквата ни да бъде отлъчена, ние се обърнахме към Синода на Инокентий от където получихме свещените символи на православна църква. Веднага след това върнахме тези на Митрополит Йосиф на оторизирано от него лице, за което имаме разписка. По този начин ние запазихме каноничността на църквата ни.

6. Легитимността на Синода на Инокентий не е оспорена. Оспорва се единствено наименованието Българска Православна Църква, което той ползва. Акта на прокуратурата, при който бяха използвани тежко въоръжени полицейски части за превземане на църквите, които са приели юрисдикцията на Инокентий, се оспорва в международния съд в Хага. Според експерти по международно право делото ще бъде спечелено от Инокентий.

1

Надявам се тези отговори да са удоволетворителни за всички.

Сега искам да се върна на срещата на Митрополит Йосиф с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” и да Ви запозная с някои от направените изказвания. Преди да прочетете какво е казал Митрополит Йосиф, а също така и изказвания на някои други личности от същата среща, както и нашия коментар към казаното, имайте предвид, че документален аудио запис на същите тези думи можете да чуете в приложения в писмото CD. Продължителността на записа е около 64 минути. Някъде има прекъсвания от около 10 секунди – моля извинете ме, това не е професионален запис. Добавени са и извадки от записи на събранията на църковното настоятелство при църквата “Св. София” от края на 2003 година, когато председател на църковното настоятелство беше г-ца Роза Грегори. Ще чуете как бяхме шантажирани от свещеник Цонков, че ще ни напусне. Ще чуете как идеята за уволнението му дойде от г-ца Грегори. Ето и извадките от казаното:

Митрополит Йосиф- А освен това се и разказва още, че много пъти са ме канили, но аз не съм искал, много пъти са искали аз да дойда, особено от “Св. София”, нашата църква, българската, но аз съм бил казал: “Когато ми препишете църквата нам, на мое име, тогава аз ще дойда”.- Така че ние сме имали дело, вие знаете, 10 години и повече от делото. Почна за едно нещо, а завърши за съвсем друго. Казват, че аз съм загубил това дело. Разбира се аз не съм го загубил, аз го спечелих, защото и спасих и моя свещеник от всичките тия обвинения, които не бяха вярни. Отец Валентин, дори искам сега да споделя тайна и пред него, и на него не съм го казал. Аз имах цялата власт тогава, даже водех и свещеник, наш приятел – отец Марко, който е в Стилтон, Пенсилвания. Да го подменя – такава беше инструкцията – и църковна, и политическа, и дипломатическа, и всякаква. Да не ни излага този свещеник, особено по морална линия. И когато дойдох, и проверих, и установих, и го изповядах – имах и билетите му в джоба – реагирах и казах: “Това нещо не може да стане, защото първо не е истина и заради една клевета да пострада неговото семейство, на таткото и майка му, на попадийката на татко и майка и и на двете дъщери – това няма да стане. И докрай – със цената абсолютно на всичко. - Тогава какво стана – отец Валентин е тука, може да го потвърди - звъни ми по телефона и вика: “ Дядо Владика, аз не мога да бъда свещеник на цивилна корпорация, аз си заминавам.” Замина си, даже моята грешка беше тогава: “Какво да правя с Атиминсите?” и аз казах: “Остави ги Антиминсите, ако трябва аз ще ги взема” – както и сега което се случи, нали? И така без свещеник аз загубих църквата, повече от 10 години.- Всички църкви са освободени от прокуратурата от всичките тия така наречени алтернативци, алтернативен Синод, Синод знаете от кои? – Синод от владици – пишман владици, самозванци свещеници непослушници към Негово Светейшество и към каноничната църква, цивилни хора, даже и от жени.- Така че може би тази църква е единствената зад граница и в моята епархия, която вече се числи към наместник-председателя на Светия Синод, Софийския Митрополит, така наречен Инокентий. Нещо много тежко, нещо много тъжно и ако се върнеме назад и запитаме защо стана това нещо, какъв е повода да стане това нещо, защо тия хора извършиха това дело аз право да ви кажа не мога да ви дам тоя отговор. Защото искам да ви запитам до преди това за мен да ви поясня за мен кое е неясното. В 1994 год. е направена пререгистрация, т.е. поправена е оригиналната регистрация от 1946 год. и е написано, че Българската Православна Църква е независима, самоуправляема и конгрегационна корпорация.- На тях това им трябва – един Антиминс, който да казва на народа, че са църква. Но аз в тоя момент искам да ви кажа, да ви уверя, че тая църква вече не е църква, тя е сграда, тя е с надпис, но корпорацията е нещо фиктивно. Всеки може да си направи една фабрика и да я кръсти или да и даде име. Тука го няма духа, няма го Светия Дух, няма я Божията благодат, няма го благословението, няма го мира, няма го съгласието. Че как вие ще пратите тогава своята дъщеря и да се ожени, своите внучета или дечица да се кръстят. Че аз утре ще си поискам – те са казали сигурно, че са изпратили моя Антиминс и са взели нов. Моето Свето Миро е в църквата, Светото Миро, със Светото Миро се помазват вашите дечица, нали за да получат печат, дар Духа Светаго и да получат и да станат истински православни християни. Този Йосиф, който служи, той не е свещеник. И дякона вече е … ъъъ ...низвергнат, въпрос на Светия Синод да утвърди, така че клира им е неканоничен,

2

неблагодатен. Светото Миро аз ще си го искам чрез съдията да си го взема. Инокентий не може да освещава Миро, той трябва или да го открадне от нас или трябва да го скрие отнякъде да им го даде, да им го даде тук. Кръщелните свидетелства, венчалните свидетелства, те са мои, те са на законната канонична епархия. Тоест хората, които ще отидат утре и в следващите недели да търсят уж да удовлетворяват своите духовни нужди – всичко това, братя и сестри е лъжа, всичко това е пародия, това не е църква, защото тоя, когото са повикали (Инокентий – бележката е моя), той е незаконен в България. - Моето обръщение към вас сега е – вие ми кажете какво да правим, какво мислите? Ние трябва да си върнеме “Света София” заради хубостта, заради каноничността, заради църковността, заради името и заради това, което всичките вие сте дали във труд, във пари, във време, във материали, в добър съвет, в насърчение, във всичките тия неща. Или да си отупаме праха и от утре да почнеме една нова църква, с ново име, за да бъдем спокойни. Аз на времето отец Валентин помни това нещо, на времето в старата църква им казах, хубави момчета бяха тогава, все млади беха, викам: “Братя, да си отупаме праха, да отидеме на ново место да си направиме църква.” Не, дядо владика, тука е наша кръв, наша пот, наши пари, ние ще си търсим правата. И какво стана? Отец Валентин си замина, тяхното църковно настоятелство остана да ръководи църквата, нашите хора отпаднаха и си останаха сами. Сега знаете ли какво мисля? – Същото. Тия ша повикат, ша повикат, ша постоят по съдилищата, ще си идат, ние пак ще си останем. Затова или това или някой, или групово или аз искам да чуя вашето мнение, вие пожелахте аз да дойда, да ви чуя, какво мислите, каква ви е болката, какъв ви е за във бъдещето, какво трябва да правим, защото аз утре и други ден ще видя адвоката и искам да предам вашата воля. Той ми каза, че ви е предлагал ние да се съберем и макар някои да са членове на църквата и да основем друга църква.- Т.е. аз искам да ви чуя мъката и да видим това събрание не е некакво нали това събиране не е официално събрание, но аз от Ню Йорк дойдох да ви чуя, да ви чуя мъката и да разбера горе долу какво да правим. Всичките ме гледате хубаво, разбирам ви, разбирам ви по очите, но аз съм никой, затова ви казах дали ме приемате за владика или не. Аз не мога да помогна....Т.е. това е самостоятелна и самоуправляема корпорация, която не допуска никой друг.- Корпорационния закон на Илинойс не признава църковния закон, защото те си държат на регистрацията. Затова аз искам да върна всичкото това нещо, което вие го казахте нали, към общото събрание, към членството на църквата, защото според корпорационния закон и регистрация църковната община, членството, Българската Православна Църква само те могат да си решават въпроса, както вие казахте законно, във щата Илинойс. - Общото събрание е началството. То решава заплатата на свещеника, то решава колко пари да се дават, то решава дали да се продава или купува, то решава всичко. Така че събранието, мен не ме слушат, мойто нали владишко право не се уважава. Те ми съобщиха: “Дядо Владика, ние уволнихме отец Грую, дядо Владика ние назначихме Йосиф Конов за свещеник. И до тука, аз повече спрях да се занимавам нали и те продължиха с лъжи, че аз не съм искал да дойда защото съм искал да ми прехвърлят корпорацията на мое име.- По устава това църковно настоятелство не може да арчи повече от $500 без решение на общото събрание- Затова днеска адвоката предложи такова едно мислене – ние да основем друга една църква, в другата църква да се събираме и да ги дадем под ново искане, под нов съд, така да се каже- И затова мойто ... мойта молба към вас е – те са опитни, те знаят какво правят, те са изборджии и затова спечелиха и това събрание. Аз питах отец Грую : ”Сигурни ли сте?” “Да, дядо владика, нашта... ние сме повече, нашта страна е с повече гласове, това не е възможно”. И ето те спечелиха.- Аз просто се чудя как приемате един човек, който е от самото начало на църквата до сега касиер. Че няма ли друг кадърен в 70000 българи, джанъм, да бъде касиер, някой друг да предложите и да изберете. Ами аз просто се чудя. Че като владика даже ми се предлага за одобрение. Само ви се чудя наште хора и вие ама толкова ли сте пък невъцърковени, да го кажа най-меко. Толкова ли пък не разбирате работите?

думи на Съдбин Желевски : - Имам уверението, не само мое, и на хората, с които коментирам тези проблеми, че и да се насрочи ново събрание те достатъчно за това време, достатъчно добре са се подготвили за да си

3

организират и новия избор и отнова да си запазят частната корпорация. Единственото, за което можем да се молим е, ако Бог е над нас чрез законите американски и чрез съдии и адвокати да си върнем тъй желаната ...ъъ... цъ.... тъй желаното имущество и църквата, за която всички ние сме се старали да дадем нещо, кой каквото може.

думи на Хамид Русев : - Моят първият въпрос е може би към отец Грую – как е заведено делото? Понеже много е съществено за да се спечели дело или да се загуби дело как е заведено, а безспорно винаги средствата помагат – тоз, който има повече средства има повече шансове да спечели, Но ако делото е заведено от името на обществото ша има много по-голям интерес в съда да се даде това дело на обществото. Безспорно другото е което че много добре Ангел мисля каза:”Трябва да се избере ръководител, който да поведе това общество. И това общество заедно ще отиде и ще вземе тая църква. Ние знаем много добре в Америка кой побеждава – имахме избори преди една неделя – побеждава тоз, който има повече последователи. Това, което аз желая да кажа и аз бих желал да се избере ръководител – безспорно не от църковното настоятелство, а от цивилното общество - всички да отидем в съда. Не един, маса да отидем в съда. В съда безспорно няма да ви пуснат понеже няма да има такава зала. По тоя начин ние ще създадем интерес в Илинойс, интерес сред българското общество да се вземе тая църква обратно и да се предаде на българската и на ортодокс чърч. Иначе ако само говорим всички сме много добри на приказките. Обаче ако сме само както казваме да гледаме сеир нищо няма да стане. Трябва да се работи, много здраво да се работи върху това нещо понеже е сериозна работа това, не е майтап. Това исках да ви го кажа.

Край на записа от срещата.

Братя и сестри християни,Сега искам да цитирам някои писмени документи, които се отнасят за събития, протекли

между 1976 и 2004 год. Голяма част от тях са били на съхранение в църковната архива доста дълго време. Причината да ги използуваме сега са единствено действията и думите на Митрополит Йосиф, свещеник Цонков и наскоро приобщените към тях свещеници Ноцков и Димов. Запазваме пунктуацията и правописа на оригиналите.

В приложеният документ № 1 (писмо на митрополит Йосиф до църковното настоятелство на църквата “Св. София”, датирано 28 февруари 1996 г.) последният между другото пише: “Чува се из църковните ни среди в Америка и Канада, че в Чикаго била основана нова българска църква “Св. Иван Рилски” с български свещеник и владика под юрисдикцията на Българския Св. Синод. Като редовен член на нашия Св. Синод най-отговорно ви заявявам, че няма такава църква, няма такъв свещеник, няма такъв владика под нашата юрисдикция”.

В документ № 2 (писмо на митрополит Йосиф до църковното настоятелство на църквата “Св. Иван Рилски”, датирано 22 април 2004 г.) митрополит Йосиф очевидно отговаря на зададени му въпроси, които ние нямаме, но отговорите говорят сами за себе си. В писмото четем:

1. “В публикациите на Православната църква в Америка…отец Валентин Ноцков и отец Божидар Димов не са клирици на Православната църква в Америка…Съгласно Устава на Българската православна църква те не са редовни канонични клирици на Българската Патриаршия – Св. Синод на БПЦ…Не са им давани отпустителни писма…както го изисква канона.

2. Те не са “редовни свещеници” на Българската Патриаршия – Св. Синод в София. Няма отправена писмена молба, “щото новосъздадената църква Св. Иван Рилски Чудотворец в Чикаго да бъде под юрисдикцията на Св. Синод на БПЦ в София”.

3. Не е редно, нито е канонично…те да бъдат клирици на Българската Патриаршия – Св. Синод на БПЦ в София и в същото време да служат в Православната църква в Америка. Що се отнася до това, че сте били “заблудени от свещеник Ноцков при нейната регистрация” съжалявам, но вече е късно. Незнанието на закона не е извинение. И всичко това досега, дето го публикувахте в българските вестници в Чикаго за статута Ви като българска църква, наистина доказва, че сте все още ‘заблудени”

4

4. Изненадан съм от известието Ви, че се издават кръщелни и венчални свидетелства с името на Българската Патриаршия. Това вече е в противоречие не само с църковния закон, но и с гражданския закон, защото всички тези документи са неверни...

5. ...Само Българската Патриаршия – Св. Синод на БПЦ още в 1962 г. при Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил /Вечна му памет!/ е уверила нашите задгранични църковни настоятелства, че собствеността им е тяхна. Ако искате да се уверите в това, попитайте хората от нашата църква “Св. София” в Дес Плейнс. Всеки от тях знае, че те разполагат с имота си, защото е техен и затова се грижат похвално за него.”

Документ № 3 е писмо от Неврокопската митрополия до църковното настоятелство при храм “Св. Иван Рилски”, датирано 10 март 2004 год. В писмото четем:

“Уважаеми Г-да църковни настоятели,По повод на Вашето запитване за поведението и клирическото служение на Иконом Валентин Борисов Ноцков Ви отговаряме следното:В заповед при св. Митрополия гр. Благоевград под № 83 от 6.XI.1976 година, същия свещеник намираме следните провинения: грубо нарушение на църковния канон, нанасяне на побой на свои брат събратя свещениците: свещ. Тома Манасиев, прот- Димитър Зашев, свещ. Васил Шумеров и свещ. Симеон Стоилов в нетрезво състояние. Както и разложителното влияние в неизпълнение и неподчинение разпорежданията на църковните власти и неспоменаване на архиерея в св. Служба за което същия бива уволнен от катедралния храм “Св. Въведение Пр, Богородици” гр. Благоевград на 10.XI.1976 г.

Горното Ви съобщаваме за Ваше сведение.”

В документ № 4, писмо от Неврокопската митрополия до църковното настоятелство при храм “Св. Иван Рилски”, датирано 10 март 2004 год., четем:

“Уважаеми Г-да църковни настоятели,Във връзка с Вашето запитване за свещ. Божидар Иванов Димов – същият е уволнен с

заповед № 35 от 1 март 1993 година и е освободен по причина за неизпълнение нареждане и в нарушение на устава на БПЦ от градския катедрален храм “Въведение Пр. Богородици” гр. Благоевград от св. Неврокопския Митрополит Г-н. Пимен.

Горното Ви съобщаваме за сведение и съобразяване.”

В документ № 5, писмо от Министерство на Външните Работи, № Ц-99-57-4 от Април 1984 г. до Светия Синод четем:

Приложено, изпращаме Ви материалите по делото срещу свещеник Ноцков в Чикаго..... Тази кампания се ръководи от лидерите от вражеската емиграция, които в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели.

Посолството моли за своевременни указания по това дело и при нужда отпускане на средства за наемане на адвокат.

Зам. Министър: /Л. Попов/

В документ № 6, писмо от Неврокопския владика до президента на църковното настоятелство при храма “Св. София”- Чикаго, датирано 11 август 1996 год., четем:

“По времето на Максим в българските енории в чужбина се изпращаха свещеници и митрополити, които не служеха на църквата, а донасяха на държавна сигурност за емиграцията в чужбина, борейки се против тази вражеска емиграция, както е видно от приложения документ произхождащ от комунистически Комитет по въпросите на БПЦърква.

Нагледен пример за тези внедрявани в чужбина “свещеници” e и Валентин Ноцков, който бе изпратен на служение при храма “СВ. СОФИЯ” в гр. Чикаго.

Този свещеник още през 1976,77 г. разстройваше, по искане на комунистическо-атеистична власт църковния живот в Неврокопска епархия. За тази му дейност го уволнихме но бе възстановен от властите тогава и за награда бе изпратен в Чикаго – САЩ. От последвалите събития Ви е

5

известно, че служението му не е било църковно, а за да се бори срещу “вражеската българска емиграция”.

Борейки се срещу “вражеската емиграция” в услуга на определени институции в България Валентин Ноцков е проявил нелоялност и към демократичните институции в САЩ, държавата която го е приела, за което следва Вие да уведомите департамента по емиграция.

Завръщайки се в България, след като законното Ви църковно настоятелство спечели делото, Валентин Ноцков отново започна да работи против църквата ни, като ведно с роднините си смущаваше църковния живот в Благоевград. В тази му вредна за църквата ни дейност основно му помагаше и ръкоположения от нас зет свещ. Божидар Димов.

Тъй като Валентин Ноцков и зет му Божидар Димов като свещеници са извършили канонични нарушения в Епархийския ни съвет е заведено дело, като имат забрана да извършват църковни служби, а предстои църковен съд да им отнеме и свещенството. Понастоящем те използват разделението в църквата ни и продължават незаконно да извършват служби, а следва да се знае, че те са под юрисдикцията на митрополита, който ги е ръкоположил.

Имаме сведение че Валентин Ноцков и Божидар Димов са отново в гр. Чикаго – САЩ, където щели да откриват нова църква по един твърде съмнителен от църковна гледна точка начин. Считаме, че това е нов опит и там да се създаде смущение сред сънародниците ни емигранти, което Вие следва да осуетите и предпазите вярващите от заразата, която носи този човек.

Божието благословение да бъде върху всички Вас!Подписано от Неврокопския Владика

В документ № 7, отново писмо от Неврокопския Владика до църковното настоятелство при храма “Св. София”, датирано 28 януари 1997 четем:

“Г-н Щерев,По повод съобщението Ви, че бившият ни свещеник Валентин Б. Ноцков и зет му Божидар

Димов са образували нова българска църква с небесен покровител “Св. Иван Рилски” – дължим да уведомим Вас, православните българи в Чикаго, както и другите православни общности за следното:

Бившият ни свещеник Валентин Борисов Ноцков за тежки църковни провинения многократно бе наказаван с мъмрене, освобождаване от служба за неопределено време, уволнение и др. Възстановен бе на служба по искане на тогавашната власт, за да бъде изпратен в САЩ, където начина на служението му Ви е много добре известен.

След завръщането си от САЩ Валентин Ноцков ведно със зет му Божидар Димов започна отнова да смущава, с нецърковно поведение и прояви, църковния ни живот, ... (следват 7-8 нечетливи думи – бел. е моя)..., че е вреден за църквата ни.

По тази причина с решение на Епархийския ни съвет от 27.II.93 г. Валентин Борисов Ноцков на основание чл. 187,188 т.т. 6,10,13,14,17 и 19 от Устава на БПЦърква, като провинения особено тежки е наказан по чл. 189 т.11 с уволнение от длъжност завинаги без право на църковно служение.

Бившият ни свещеник Божидар Ив. Димов със същото решение на основание чл.чл. 187,188 т.6,13, 14,17 е наказан по чл. 189 т.11 с освобождаване от длъжност завинаги без право на свещенослужение.

Като Ви уведомяваме за горното следва да уведомите църковното настоятелство, вярващите православни българи в Чикаго, както и представителите на Американската православна църква да не влизат в църковно общение с горепосочените лица. Извършените обществени и частни служби от тези лица нямат църковна стойност и църковното общение с тях е нарушение на каноните на Православната ни църква.

С благословение – подписано от Неврокопския Владика

Документ № 8 е поканата, отправена от ръководството на църквата “Св. София” към Негово Светейшество Патриарх Максим да дойде в Чикаго и освети църквата. Тази наша молба не бе удовлетворена, предполагаме по внушение на Митрополит Йосиф. Документът е достатъчно красноречив сам по себе си и не се нуждае от допълнителни обяснения.

6

Документ № 9 е нещо много интересно. В последният месец някой инициативен българин създаде “форума” “Чикагските потайности”. Чрез електронна поща (e-mail) той или тя дава възможност на всички желаещи да си кажат мнението, да зададат въпроси или да публикуват документи, които имат отношение към ставащото в двете църкви – “Св. София” и “Св. Иван Рилски”. Първоначално начина на разпространение на информацията беше чрез изпращане на електронна поща (e-mail) от адреса sofia 1 sofia 1@ yahoo . com до очевидно все по-разрастващ се брой получатели. Аз самият получих първият е-майл очевидно като заинтересувано лице и нямам нищо общо с този форум, но горещо приветствувам тази идея. В последните дни на декември 2004 год. “Чикагските потайности” създадоха и обявиха , че електронният форум Bulgarian Chicago Chat ще замести “Чикагските потайности.” Форумът Bulgarian Chicago Chat можете да намерите на адрес http :// www . bulchichat . blogspot . com . Документите с номера 9, 10, 11, 12, 15, 17, 18, 30, 31 и 32 снехме от форума “Чикагските потайности”. В документ № 9 можете да прочетете следното изказване на участник в срещата на фондацията “Вяра, Надежда и Любов” с Митрополит Йосиф: “Аз бях на срещата в Украинската църква. Нямаше много хора. Повечето знаехме за лошите отношения между отците Грую и Валентин. Бяхме чели преди години едно писмо, което владиката беше пратил до “Св. София” срещу новата черква “Св. Иван Рилски” и поповете там, че не са български и единствената българска черква е “Св. София” и български свещеник е Грую. Чуваха се и коментари от Валентин по адрес на Грую, че не го бивало като поп. Мнозина останахме изненадани да ги видим сега заедно. По принцип искам да имаме съмишленици, но да видя духовници, които до вчера говореха един срещу друг, а сега са на една маса, не го разбирам.”

А ето и съдържанието на документ № 10, препечатка от вестник, снета от форум “Чикагските потайности”. Пълното име на статията не се вижда, очевидно завършва с “църквата”, последвано от “Коментар”:

“Само онези, които не знаят нищо за комунистическия режим в България преди 1989 г. може да повярват, че свещеник ще е изпратен да служи в българска църква в западна държава без препоръка от Държавна Сигурност. Такъв свещеник Валентин от Благоевград пристигна преди години и застана начело на църквата в Чикаго. Той се съюзи с владиката Йосиф от Охайо и заедно с него командваха църквата “Св. София”. Свещеникът бе този, който можеше да препоръча на българската легация във Вашингтон на кого да се даде виза за посещение в България или да попречи да се даде такава на друг енориаш. Той бе този, който играеше роля на български консул без да е такъв официално. Тези, които не искаха да продължи тази трагикомедия, се заеха да променят това положение и след 8 години борба в съда успяха да издействат свободни избори за ново настоятелство. Изборите бяха спечелени от тези, които искаха да се възстанови независимостта на Чикагската църква, без намеса и команда от продалите съвестта си висши духовници в София. Свещеникът Валентин бе изгонен от божия храм като загуби не само службата си, но и безплатната квартира, дадена му от предишното роболепно настоятелство. Той набързо се завърна в България, но не след много време се появи отново в Чикаго. Дошъл е по всяка вероятност по поръка на своите бивши и сегашни началници и властници в България, за да се опита да разедини енориашите от града.

Свещеници и владици, които служеха на безбожниците, нямат никакви шансове за успех в свободна и демократична Америка.”

Ще дам две извадки от документ № 11. Първата е: “Като поп е нула но ни трябва в бара наистина са думи казани от Роза. Разбирам недоумението у някои хора как сега го гледа в очите. Обърнете внимание на края на тази статия. Автора споменава името на Мишо. Мишо е този набил поп Валентин заради оная история. Двамата започнали да се съдят и от този съд се стигнало до махането на Валентин и идването на Грую и всичките тези неща на които сега сме свидетели. Другото накрая на статията е за новия поп Йосиф Конов. Човека е избягал от България като политически и е бил по бежанските лагери в Гърция. “ Втората извадка от документ № 11 е първият български анекдот за ситуацията в църквата “Св. София”, който ще имате възможността да прочетете малко по-надолу.

Ето едно от изказванията в документ № 12: “Писах ви че бях на срешата с владиката. Той не показа с нищо да желае да помири двете страни. Напротив приканва към борба. Да се съдим пак до дупка, да не ходим на църква, но да ходим на събрание. Г-н Хамид, който не е от нашето

7

вероизповедание и не сме го виждали да влиза в черквата да пали свещи също даде акъл как да се съдим. Каза че в американския съд печели този който има повече пари. Не съм съгласен. В Америка печели Истината. Не обиждайте американската съдебна система. При това сте бир парче адвокат. Ако истината е на наша страна да вървим в съда, ако не е ще е грехота да я купим с пари било то много.”

Документ № 13 е списък на строящите се в момента храмове и параклиси в България от Синода на Инокентий (17 на брой), при това много подробен списък, а документ № 14 е писмо от църковното настоятелство при църквата “Св. София” до свещеник Ноцков, датирано 10 декември 1995 год.

Документ № 15 е статия от вестник “Про и Анти” от 2 септември 2004 год., озаглавена “Като поп е нула, но ни трябва в бара...”. В тази статия можете да прочетете коментара на г-н Консулов относно събитията в църквата “Св. София’, както и думите на г-ца Роза Грегори по отношение на свещеник Цонков (казани разбира се преди последните избори) : “Като поп е нула, но ни трябва в кухнята и бара. Че краде – краде, но който и да е ще краде”

Документ № 16 е документът за собственост на църквата “Св. София”, който беше даден по съдебен път на хората от “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” в началото на месец август. Документите с номера 17 и 18 бяха снети от форума “Чикагските потайности”. Документ № 19 представлява част от регистрацията на компанията COMEXMASCH INVESTMENTS CORPORATION, където се вижда, че през 1997 год . президента на тази компания Васил Пиронков и агента на компанията Бойка Янушева са били адресно регистрирани на адрес 3827 N. Lawndale, Chicago, IL, което е в същност адресът на старата църква “Света София”. Документ № 20 е снимка от съслужение на Митрополит Йосиф и свещеник Конов. Документ № 21 е писмо от президента и от членовете на църквата “Света София” до Митрополит Йосиф, датирано 1 февруари 1984 год., в което те заявяват най-категорично, че не приемат неговата власт и вмешателство в работите на църквата и искат той незабавно да я напусне. Документ № 22 е статията “Кризата в православното съзнание днес”, която ние публикувахме на страницата на “Света София” във вестник “България – 21” брой 148 от 7 декември 2004 год., а документ № 23 е статията “Български църковни общини зад граница” от доц. д-р Иван Желев, директор на Дирекцията по Вероизповеданията към Министерския Съвет. Документ № 24 показва как Диоцеза на Митрополит Йосиф е регистриран като Not for Profit Corporation, а документ № 25 е писмото, с което той благослови новото църковно настоятелство. Документ № 26 е специалната резолюция на Съвета на Диоцеза от юли 2004 г., посветена на църквата “Света София”. Документ № 27 показва как на 2 април 2004 год. свещеник Цонков е регистрирал себе си едновременно като президент, секретар и агент на корпорацията “Bulgarian of the Americans Тruck Co”, а документ 28 показва как на 28 август 2002 год. лендровърът на свещеник Цонков е регистриран като собственост на църквата “Света София”. Документите с номера 30, 31 и 32 бяха снети от “Чикагските потайности”, а документ № 33 е взет от книгата на професор Спас Райкин “Държавна Сигурност : Досие Дезертьори”. Документ 34 е статия в Beloit Daily News от 5 февруари 2001 год., озаглавена : “Свещеник наемаше имигранти за шофьори”. Разполагаме и с оригиналната статия от Чикаго Трибюн от 4 февруари 2001. Причината да приложим статията от 5 февруари е, че тя е по-кондензирана, състои се от 2 страници, докато оригиналната статия е 8!!! страници. Ако някой желае да получи оригиналната статия, ние ще я предоставим с удоволствие.

Аз осъзнавам, че се събраха доста документи, но всеки един от тях има нещо интересно да каже. При това аз смятам, че силата и ценността на това писмо е заключена именно в тези документи. Първоначално идеята беше извадки от документите да се цитират преди да започна коментара си над тях, но поради непрекъснатото увеличаване на броя им това очевидно става не толкова практично. Всички документи, заедно с аудио записа от срещи и събрания, а така също и електронния файл на писмото, са включени в компакт диска, приложен към писмото. Документите с номера от 30 нагоре са включени за пълнота, но те няма да бъдат коментирани.

8

Скъпи братя и сестри християни,Сега, след като завърших с фактите и документите и след като вероятно сте чули и

автентичните гласове от предоставения Ви CD, бих искал да задам въпросите си.

Моят основен въпрос към Митрополит Йосиф е много прост: КОГА ДА ВИ ВЯРВАМЕ, ДЯДО ВЛАДИКА? КОГА?

През 1996 г., когато казвате, че “няма такава църква (Св. Иван Рилски), няма такъв свещеник (Валентин Ноцков)”? През април 2004 г., когато казвате, че отец Валентин Ноцков и отец Божидар Димов не са клирици на Православната църква в Америка и на Българската епархия в нея; че те доброволно са напуснали служението си; не са им давани отпустителни писма от Майката църква за преминаване в клира на други църкви, както го изисква канона; че те не са “редовни свещеници” на Българската Патриаршия – Св. Синод в София и не е редно, нито е канонично без Ваше благословение те да бъдат клирици на Българската Патриаршия – Св. Синод на БПЦ в София и в същото време да служат в Православната църква в Америка? Или да Ви вярваме през ноември 2004 г., когато прегърнахте отец Ноцков на срещата с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” и казахте, че: “спасих моя свещеник от всичките тия обвинения, които не бяха вярни. И когато дойдох ... реагирах и казах: “Това няма да стане. И докрай – със цената абсолютно на всичко. “ С цената на какво, Митрополит Йосиф? С цената на загубената от Вас църква “Св. София”, както сам Вие казвате малко по-късно?

Но преди да се спра на “загубената от Вас църква” искам да спра вниманието Ви на едно “малко” противоречие. Вие казвате: “Да го подменя – такава беше инструкцията – и църковна, и политическа, и дипломатическа, и всякаква. Да не ни излага този свещеник, особено по морална линия.” Колко странно, защото в документ № 5 лично Зам. Министърът на Министерството на Външните Работи “другаря” Л. Попов (който в същото време е щатен служител на Държавна Сигурност, както всички от неговия ранг по това време) в писмо до Синода споменава за отпускане на средства за наемане на адвокат за защита на свещеник Ноцков, в лицето на когото лидерите от вражеската емиграция (разбирай църковното настоятелство) виждат пречка за постигане на своите цели. Бихте ли се заклели, че такава е била инструкцията и че сте имали билетите в джоба си? Помислете, ако му бяхте връчили билетите тогава, нямаше да ги има всичките тези проблеми вече 20 години! Защо не го направихте?

Но да се върнем към момента когато свещеник Ноцков най-после напуска Чикаго. За този момент Вие сам казвате: “И така без свещеник аз загубих църквата, повече от 10 години.” Кои са тези 10 години, Митрополит Йосиф? Това са годините, в които свещеник Цонков, назначен от настоятелството, служеше в църквата “Св. София”, а именнно 1993 - 2004. Това е времето когато Вие проведохте годишната конференция на Диоцеза в същата тази “загубена” църква! Как така се получава, че при свещеник Цонков, когото толкова ревностно защитавате, църквата “Св. София” е била загубена за Вас? Това никак не звучи ласкаво за него. Но всъщност тука Вие сте напълно прав, защото свещеник Цонков заявяваше: ”Не ми трябват нито владици, нито патрици” и не споменаваше Вашето име по време на Светата Литургия.

По Ваши думи, Митрополит Йосиф, преди заминаването си отец Валентин Ви позвънил и казал: “Дядо Владика, аз не мога да бъда свещеник на цивилна корпорация, аз си заминавам.” Ако приемем, че това е вярно, за което Вие сте готов да се закълнете, значи сте знаели от 1993 година, че църквата “Св. София” е “цивилна корпорация”. Защо тогава заявявахте, че петима човека тайно сменили регистрацията през 1994 г. без Ваше знание и Вие сте разбрали за това едва след уволнението на свещеник Цонков през 2004? Това е още по-странно, като се има впредвид, че промяната в регистрацията на църквата “Св. София” е резултат от съдебния процес, който Вие “загубихте-спечелихте”. Тя просто официално записва в документ решението на съда (Findings of Fact and Conclusions of Law of Judge Ericson) и Вие би трябвало като заинтересована страна да знаете съдебното решение. И понеже заговорихме за цивилни корпорации, бих искал да поясня, че всички църкви в САЩ (включително Вашата катедрална църква “Св. Св. Кирил и Методий“ в Ню-Йорк, включително Вашият Диоцез – виж документ № 24) са регистрирани като Not For Profit Corporations. Относно Вашето многократно твърдение (както и на хората от Вашето обкръжение), че смяната на регистрацията е превърнала църквата “Св. София” в частна собственост на няколко човека мога да Ви дам един съвет – ако това е така, то това е криминално престъпление и Ваш дълг е да съдите църковното настоятелство за незаконно присвояване на недвижимо имущество на

9

стойност около два милиона долара. Има само една малка подробност. Ако Вие не сте започнали този процес в продължение на толкова време на съдебни прения, то това означава, че изказванията за “частната собственост “Света София” са просто една димна завеса, една лъжа, която Вие и сие внушавате на българите в Чикаго, а може би и в България. Да се внушават неистини е греховно. ПРИ ТОВА ВИЕ ЗНАЕТЕ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ ЦЪРКВАТА “СВЕТА СОФИЯ” НЕ Е ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, КОЯТО ДА ПРИНАДЛЕЖИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА. На свещеник Цонков и на тези 18 човека, завели второто дело срещу църквата “Света София”, през август 2004 г. беше даден по официален път като съдебно доказателство документът за собствеността на църквата - Exhibit #7 (виж документи 16-1 и 16-2), който между другото е датиран 11 юни 1999г. В него се казва, че: “1. Името на застрахования е Българска Православна Църква “Св. София” ... и 3. Правото на собственост върху горепосочения адрес (404 W. Oakton, Des Plaines, Illinois – бележката е моя) се дава на ЗАСТРАХОВАНИЯ (виж точка 1 – това е Българска Православна Църква “Св. София”, а не които и да било частни лица)”. Този документ е изложен на вратите на църковната зала вече 4-5 месеца, където всеки непредубеден вярващ в Бога християнин може да види и разбере истината. Той беше изпратен също така за публикуване във вестник “България” (така наречената “Червената България” или “Работническо дело”) на 2 август, но никога не видя бял свят на страниците на изданието. По отношение на Вашето изказване, Митрополит Йосиф, че църквата “Света София” е “конгрегационна корпорация” аз смятам, че Вие не казвате нищо оригинално - виж обяснението на думата “конгрегационна” по-долу. Всъщност в Amendment пише: “4. The Bulgarian Orthodox Church “St. Sophia” is a self-governed, congregational church whose organization and administration is independent of any and all other administrative, religious or ecclesiastical organizations, including but not limited to any Bulgarian Orthodox Diocese.” А ето и българският превод на тази четвърта точка от Amendment (или промяната на учредителния акт): “Българската Православна Църква “Света София” е самоуправляваща се църква, чиято организация и администрация е назависима от всякакви и всички други административни, религиозни или църковни организации, които включват, но не се ограничават само с всяка Българска Православна Епархия (Диоцез).” По отношение на значението на думата “congregational” Oxford Advanced Learners Dictionary казва: “Congregational church is a church, which manages its own affairs”, което преведено на български гласи: “Конгрегационна църква е църква, която се самоуправлява”. Както виждаме самоуправлението и независимостта (което всъщност е едно и също нещо, казано по два различни начина) са най-важната част на посланието на точка 4та от Промяната на Учредителния Акт. Самоуправлението е толкова важно, че в английската версия на документа са използувани две различни думи със същото значение – self-governed и congregational. При превода на български поне моето ограничено познаване на езика не ми позволи да намеря втора дума със същото значение, поради което може да изглежда, че думата конгрегационна е изпусната, нещо което всъщност не е вярно. На въпроса обаче ЗАЩО самоуправлението и независимостта са толкова важни, според мене отговора е много прост – това се дължи на опита, който създателите на този документ са придобили от взаимоотношенията си с Вас. ИНАЧЕ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ, ЦЪРКВАТА “СВЕТА СОФИЯ” И НОВОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИЕМАХМЕ ВАШЕТО ДУХОВНО РЪКОВОДСТВО, така както е от 1946 година насам. Вие решихте, че свещеник Цонков Ви е по-нужен от църквата “Света София”, точно както решихте преди десет години в полза на свещеник Ноцков. Ваша воля! Митрополит Йосиф, тук искам също да спомена Вашето изказване в документ № 2. В това писмо, написано на 22 април 2004 год. (9 дни след уволнението на свещеник Цонков) Вие съвсем искрено и без капка ирония заявявате “...попитайте хората от нашата църква “Св. София” в Дес Плейнс. Всеки от тях знае, че те разполагат с имота си, защото е техен и затова се грижат похвално за него.” Тук Вие говорите за църквата “Св. София” като за “Ваша”. Как да разбираме тогава другото Ваше изказване? - “И така без свещеник аз загубих църквата, повече от 10 години.” Също така как може църквата да е частна собственост, а пък всички от църквата да знаят, че те разполагат с имота си, защото е техен? И тези “четиримата, които правят каквото си искат”, и те ли се грижат похвално за църковния имот? Предполагам, че 9 дни след уволнението на свещеник Цонков Вие едва ли сте искали да похвалите въпросните “четирима”, но благодаря Ви от името на останалите членове на църквата за ласкавата оценка.

Митрополит Йосиф, на срещата си с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” Вие заявихте: ”Този Йосиф, който служи, той не е свещеник.” По времето на свещеник Цонков обаче Вие неколкократно служихте с него Света Литургия. Една от снимките ви по време на такова съвместно

10

служение ние публикувахме в брой 148 на вестник “България 21” от 7 декември 2004 г. на страницата на църквата “Света София” (виж документ № 20). По-интересното, обаче е, че на едно от предишните Ви съслужения със свещеник Йосиф Конов той всъщност служи във Вашите одежди, които Вие сам му предоставихте. Когато един Митрополит участвува в съслужение със свещеник това означава, че Митрополитът потвърждава каноничността на свещеника. А какво по-голямо потвърждение за каноничността на един свещеник от това той да служи облечен в църковните одежди на своя владика? По този начин Вие образно прехвърлихте цялата своя КАНОНИЧНОСТ и цялото свое БЛАГОСЛОВЕНИЕ върху свещеник Конов. Той беше първият след 1993 г., който започна да споменава името Ви на литургия макар това да му донесе пререкания със свещеник Цонков. Той е първият български свещеник в Чикаго, който въведе утринните и вечерни служби и започна да се занимава с благотворителност. И след всичко това, което Вие несъмнено знаете, Вие заявихте: “Той не е никакъв свещеник!” Това е много силно твърдение, Митрополит Йосиф, особено когато е направено публично. Нека Ви припомня, че църковното бракосъчетание на синът на отец Грую беше извършено от Вас и свещеник Йосиф Конов. Ако продължавате да твърдите, че отец Конов е неканоничен свещеник, то и брака е неканоничен и невалиден! Какво ще препоръчате на младото семейство в този случай? Пожелавам Ви, Митрополит Йосиф, и за Вас народът да измисли анекдот като този за свещеник Конов (защото той има много голяма роля в това) – виж документ 11: “Двама бистрят политиката и актуалните проблеми на българите в Чикаго. Единия казва – абе къде се дянаха мерцедесите и беемветата? Няма ги на паркинга на “Св. София”, не се виждат собствениците им на бара. Другия казва – не знам къде се дянаха, ама сега има повече хора да се черкуват.”

Обемът на това писмо нарасна много, а все още има много неща за коментиране, така че ще се постарая да бъда по-лаконичен. Вие казвате на срещата, че: “А освен това се и разказва още, че много пъти са ме канили, но аз не съм искал, много пъти са искали аз да дойда, особено от “Св. София”, нашата църква, българската (Вие наблягате на този факт може би за да подчертаете, че другата църква на Валентин и Божидар не е българска), но аз съм бил казал: “Когато ми припишете църквата нам, на мое име, тогава аз ще дойда”. Митрополит Йосиф, ние не казвахме, че Вие сте искали църквата да бъде приписана на Вас, ние казвахме точно Вашите думи: “Преди да седна да говоря с вас вие трябва да ми върнете Антиминса и да си промените регистрацията”, на което нашият отговор беше: “Това няма да стане”. Д-р Симова, г-н Христо Иванов и г-н Цено Илчев многократно са разговаряли по телефона с Вас, включително и в мое присъствие. Те правеха това по своя инициатива, както и по молба на ръководството на църквата. Вие знаете, че всеки получава от телефонната си компания информация кога и къде е звънял и колко време е говорил. Как бихте обяснили разговори с Вашия телефон, проведени от горепосочените трима? Че те са си бъбрили сладко с Вас за времето? Не, Митрополит Йосиф, те искаха едно нещо само - да дойдете, защото се трупат проблеми, имаме нужда от Вас, искаме да ги решим заедно в името и за доброто на църквата. Проблемите Ви бяха описвани в детайли по време на тези разговори. Вие не се отзовахте на нашия призив. Но Вие не се отзовахте и на призива на “Вашите хора.” На 2 май 2004 г. около 30 човека от привържениците на свещеник Цонков Ви чакаха половин ден да дойдете, защото те казаха, че последният Ви е поканил и Ви е купил билет до Чикаго. Но Вие не дойдохте дори и заради тях. Вие се снижихте както навремето правеше Тодор Живков в очакване да премине бурята. Впрочем Вие не отричате, че сте получавали сигнали от нас, само казвате, че те били без подпис. Подписът под писмата беше “От църковното настоятелство”, но някак си за Вас те не бяха подписани. Вие, ако бяхте истински грижовен духовен баща, щяхте да се отзовете на всеки зов за помощ. Не го направихте! А за да избегна всяка възможност за недоразумение аз подписвам собственото си име, Веселин Кръстев Кръстев, на края на писмото.

Митрополит Йосиф, по време на срещата Вие казвате: “По устава това църковно настоятелство не може да арчи повече от $500 без решение на общото събрание”. Бих се радвал да ми посочите къде точно е записано това нещо в устава, защото такова нещо в устава няма.

Вие също така казвате: “Аз питах отец Грую :”Сигурни ли сте?” “Да, дядо владика, нашта... ние сме повече, нашта страна е с повече гласове, това не е възможно”. И ето те спечелиха.” Първо, благодаря за Вашето признание , че ние спечелихме. В съда го знаят и не подлежи на никаква ревизия. Но как да разбирам Вашите думи? Че Вие предварително със свещеник Грую сте заговорничили? Нима един свещеник и още повече един Митрополит може да си позволи да дели паството си на “наши” и “ваши”? Нима те могат да си позволят да създават и организират групировки? Посочете ми къде в устава на Вашия Диоцез е записано, че Вие можете да правите

11

това. Посочете ми кое апостолско правило, къде в каноните е указано и е дадено такова право на архиерея и свещеника на противопоставят хората един срещу друг? От това, което казвате, се вижда, че Вие сте делили паството си на “наши и ваши” още от Ноцково време и продължавате и досега. И тогава сте им казали да си направят нова църква, и сега – “дайте да си отупаме праха и да почнем нова черква”. Тогава те не Ви послушаха, но сега може би ще го направят – вижте обявата и в синята, и в червената “България”, че на 25 декември от 10:30 сутринта свещеник Цонков ще отслужи Рождественска Света Литургия в залата на Best Western Hotel. Вижте също как присъствувалите на Вашата среща с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” оценяват Вашите думи (документ 12) : ”Писах ви, че бях на срещата с Владиката. Той не показа с нищо да желае да помири двете страни. Напротив приканва към борба. Да се съдим пак до дупка, да не ходим на черква, но да ходим на събрание”

Митрополит Йосиф, Вие казвате, че ще си вземете Мирото и кръщелните и венчални свидетелства. Вие знаете много добре, че свещеник Цонков взе Вашето Миро още на 23 април 2004 г. Вие знаете също така, че свещеник Цонков беше мъмрен за това, че използува черно бели ксероксни копия от въпросните свидетелства, защото няма оригиналите. Свещеник Цонков подписа протокола, където се порицава заради това, та макар и с особено мнение. Всички енориаши, получили кръщелни или венчални свидетелства от църква “Св. София” знаят, че най-отгоре на свидетелството пише “Българска Православна Църква “Св. София”. Защо тогава Вие си позволявате да твърдите неверни неща?

Митрополит Йосиф, Вие казахте: “Аз просто се чудя как приемате един човек който е от самото начало на църквата до сега касиер. Че няма ли друг кадърен в 70000 българи, джанъм, да бъде касиер, някой друг да предложите и да изберете. Ами аз просто се чудя. Че като владика даже ми се предлага за одобрение. Само ви се чудя наште хора и вие ама толкова ли сте пък невъцърковени, да го кажа най-меко. Толкова ли пък не разбирате работите?” Митрополит Йосиф, г-н Тикатов е посветил 48 години от живота си на църквата “Св. София”. Той заедно с още двама енорияши е предоставил средствата, за да се закупи старата църква на Lawndale Street, той също така е бил един от осемте члена на църквата, които са дали по $8,000 всеки ($8,000 през 80те години, не сега), за да финансират съдебния процес, който най-после доведе до свободни избори – резултата им се знае от всеки. Той е бил 3 пъти пред съда със своите отчетни книги и най-внимателните проверки на са показали никакви проблеми. Г-н Тикатов е изморен, той е на години и споделя, че ще си подаде оставката на следващите избори. Но сега да дойдем отново на Вашите думи, Митрополит Йосиф. Вие веднъж заменихте г-н Тикатов с друг касиер – г-н Георги Йорданов, направихте го насила, а не чрез избори. Спомняте ли си резултата от това, Митрополит Йосиф? Когато г-н Георги Йорданов трябваше да предаде отново счетоводните книги на г-н Тикатов той възстанови на църквата “Св. София” само $24,700 и все още дължи $51,000. За този дълг съдът му наложи забрана да продава къщата си и тази забрана важи до ден днешен. Тя е ипотекирана в полза на църквата! Това ли искате отново, Митрополит Йосиф? А спомняте ли си 1983 год., когато разпуснахте законното църковно настоятелство и на негово място поставихте друго (по-късно съдът разпореди, че Вие нямате право да назначавате членове на църковното ръководство, които не са избирани на общо събрание). Тогава Вие съвсем невинно наглед дадохте на г-н Крис Ковачев, президента на църковното настоятелство, което Вие разпуснахте, да подпише документ, описващ протеклите събития. И той, като човек с достойнство, очакващ винаги делата да се припокриват с думите, а освен това и с не дотам добро познаване на българския език, беше готов да подпише. За щастие г-н Христо Иванов предложи да прочете документа, преди той да бъде подписан и намери скрития в него “троянски кон”. Вие, Митрополит Йосиф, бяхте поставили вътре клауза, гласяща, че г-н Ковачев предава църквата “Св. София” под пълната Ви власт, както духовна, така и административна. Това щеше да направи десетгодишните съдебни борби напълно безпредметни. Разбира се, документа не беше подписан. Но защо беше необходимо да се прибягва до дребни селски хитрости? Така ли се печелят църкви за Вашата кауза, Митрополит Йосиф? Когато една църква иска да бъде административно независима от Вас, когато тази църква има причини да иска тази независимост, то съответно тази независимост ще бъде защитавана. Или както казва нашият народ “Насила хубост не става”. A може би Вие си спомняте друга една история? Тази, когато Вие анатемосахте г-н Тикатов, г-н Иванов и г-н Консулов, след това дойдохте в нашата църква и им поискахте прошка, по-късно дойдохте отново и ги наградихте, а след това (преди няколко месеца) отново започнахте да заплашвате да приложите към църквата и нейната управа членовете от устава на Диоцеза, приложими към църкви “in canonical disorder”, или казано по български заплашихте да

12

ги анатемосате? Този път здравият разум Ви стигна за да не отидете до крайности, слава Богу! Пък и какъв ли смисъл има да анатемосате за втори път същите хора? Защо нещата при Вас все се въртят в кръг, Митрополит Йосиф? Анатема, прошка, награда, пак анатема. Ноцков, не Ноцков, пак Ноцков! Благославяте новоизбраното настоятелство (виж документ № 25), след това оттегляте благословията си! Аман! Ние, хората от църквата “Св. София”, се изморихме от този порочен кръг и решихме да го разбием и да поемем своя път по права възходяща линия.

Митрополит Йосиф, сега стигам до може би най-важното. Вие казвате: “Но аз в тоя момент искам да ви кажа, да ви уверя, че тая църква вече не е църква, тя е сграда, тя е с надпис, но корпорацията е нещо фиктивно”. Ще използувам отново Ваши думи: “От това повече не може да бъде, от това повече не може да има”. И какво излиза, че църквата е престанала да бъде църква поради това, че свещеник Цонков е заменен със свещеник Конов, а пък Вие не пожелахте да дойдете и на място да бъдете праведния съдник, какъвто би трябвало да бъдете? Да отсъдите по канона, по закона и по съвест. За начина на свещенослужение на отец Цонков аз ще говоря по-долу, а за начина, по който народа вижда промяната прочетете още веднъж анекдота – сега на светата литургия присъствуват повече хора, независимо от Вашия призив хората да не идват!

Вие казвате: “Така че може би тази църква е единствената зад граница и в моята епархия, която вече се числи към наместник-председателя на Светия Синод, Софийския Митрополит, така наречен Инокентий”. ? Митрополит Йосиф, как бихте обяснили следната извадка от статията “Български църковни общини зад граница” (виж документ № 23) на доц. д-р Иван Желев, директор на Дирекцията по Вероизповеданията към Министерския Съвет: “Днес има около 40 български църковни общини зад граница, но от тях само две трети поддържат “нормална” връзка с БПЦ. Като изключим общините под ръководството на архиеп. Кирил Йончев, трудности има например с общината в Лос Анджелис, която приема юрисдикцията на Св. Синод, но не и на Американския Митрополит (т.е. на Вас, Митрополит Йосиф). Това е прецедент в каноническото право, но се понася с мълчание. За всички е ясно, че е по-важно българите в този мегаполис да имат свой каноничен свещеник и да поддържат духовен живот. А времето лекува всичко”. Как бихте обяснили това дискриминационно за Вас отношение, Митрополит Йосиф? Църквата в Лос Анджелис приема юрисдикцията на Светия Синод, но не приема Вашата? На какво се дължи това? А какво ще кажете за църквата в Аделаида, Австралия и за втората църква, която се строи в момента там? Църквата в Лос Анжелис в момента e в преговори със Синода на Инокентий. Нима тези църкви не бяха във Вашия Диоцез? Не знам защо, Митрополит Йосиф, но не мога да се освободя от натрапчивата и едно време много популярна в България фраза: “Ледът се пропуква, господа съдебни заседатели, ледът се пропуква!”

Вие казвате: “Всички църкви са освободени от прокуратурата от всичките тия така наречени алтернативци, алтернативен Синод, Синод знаете от кои? – Синод от владици – пишман владици, самозванци свещеници непослушници към Негово Светейшество и към каноничната църква, цивилни хора, даже и от жени”. Това, на което се позовавате, са печалните събития от 21 юли 2004 год. когато полиция и командоси, изпълнявайки заповед на главния прокурор г-н Филчев, щурмуваха и превзеха 250 църкви и манастири на Синода на Инокентий. Използуваната преди малко терминология е военна. И наистина имало е почти военни действия. Имало е барикади, имало е въоръжени военни да влизат в църквата по време на свещенослужение и да измъкват свещениците, имало е дълготрайни посещения в Пирогов, имало е изкъртване на вратите на най-упоритите храмове с джипове. За сравнение ще посоча, че когато турските заптиета са търсели “Демона на империята” Левски, те са си оставяли пушката отвън преди да влязат в манастира или църквата. От няколко дни насам мога да Ви дам едно ново сравнение. Вижте новия филм “Лютер”. През 1521 год. в средновековна Европа папата е имал по-малко власт от Патриарх Максим и неговия Синод, част от който сте Вие, защото всички ние знаем чия поръчка изпълни Филчев.

Как така тези, които за 60 години не построиха нито една църква, си позволиха да щурмуват църквите на другите? Това не е по християнски, но много добре пасва на маниера на действие на комунистите. Само за сравнение ще посоча, че Синода на Инокентий е в процес на завършване на 17 храма и параклиси (виж документ 13), при това за значително по-малко години. И това, което казвате: “Всички църкви са освободени от прокуратурата” много ми напомня учебниците по история: “България беше освободена от Великата Червена Армия! Девети септември, Девети, Девети! Да живей!” Църквите не е необходимо да се освобождават или защитават с военна сила. Ако наистина е необходимо народът сам ще се погрижи за това – вижте филма “Лютер”.

13

Всички ние сега разбираме какъв фарс бяха едновремешните живковски избори с една партия и една кандидатура, от които да се избира. Всички ние много скоро ще разберем, ако все още не сме, какъв фарс, какво престъпление е държавата да се намесва в работите на църквата. Ще използувам отново Вашите думи, Митрополит Йосиф: “Всичко това, братя и сестри е лъжа, всичко това е пародия!” Братя и сестри, опитайте се да обясните на който и да е американец, че прокуратурата (т.е. държавата) е издала заповед за завземането на не една, не две, а 250 църкви и манастири и ще видите тяхната реакция. Те просто няма да разберат за какво им говорите, а когато след многобройни повтаряния успеете да доведете до тях смисъла на станалото, те ще кажат: “Това не е възможно!” И те са прави. Това не е възможно. Поне не е възможно където и да е другаде, освен в България. Това не беше възможно през 1521 година за папата, но стана възможно през 21 век за Синода на Максим. А Вие, Митрополит Йосиф, сте част от този Синод и носите пълна отговорност за станалото. В допълнение на всичко това искам да кажа, че военната акция съвсем не приключи нещата. Събитията се развиват много бързо и може скоро да се стигне до “ревизия” на “освобождаването”.

Но да се върна отново към Вашите думи, Митрополит Йосиф. Вие казахте, че в Синода на Инокентий има цивилни хора, даже и жени. Да, цивилни хора и жени има в църковните настоятелства, така както и в църковните настоятелства на Синода на Максим. Но такива няма вътре в самия Синод. Вие също така казахте: “Инокентий не може да освещава Миро, той трябва или да го открадне от нас или трябва да го скрие отнякъде да им го даде, да им го даде тук.” Отново казвам – това са много силни твърдения и който говори публично трябва много да внимава, за да не се стигне до нашенското “Език мой, враг мой”.

Митрополит Йосиф, Вие проведохте срещата си с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” на 13 ноември 2004 год., т.е. по времето на Рождественските пости. Църквата ни учи, че по време на пости, особено по време на двата дълги поста, Великденския и Рождественския, ние трябва да се въздържаме от лоши мисли, от изказвания, които ще ни противопоставят на нашите братя и сестри християни. Постите са време, когато ние трябва да се смирим и да искаме прошка от нашия Създател и от християните, които ни заобикалят. Затова аз написах и изпращам това писмо след края на постите. Простете ми, не ми прилича да казвам на Вас, един Владика, какво можете и какво не можете да правите и кога, но на Вас още по-малко Ви прилича в действителност да го правите.

Митрополит Йосиф, нямах намерение да Ви посветя толкова страници, но така се получи. Завършвам тази част така, както я започнах - с въпроса: “Кога да Ви вярваме, дядо Владика?” НИЕ СЕ ИЗМОРИХМЕ ДА ГАДАЕМ КОГА ТОЧНО ДА ВИ ВЯРВАМЕ И СЕ ОБЪРНАХМЕ КЪМ ДРУГ ВЛАДИКА, КОЙТО ДЪРЖИ НА ПРЕСТИЖА НА ДЛЪЖНОСТТА СИ И НА СОБСТВЕНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО.

Моят основен въпрос към свещениците Ноцков и Димов е също много прост. НА КОЯ ЦЪРКВА СТЕ СЛУЖИТЕЛИ?

Съгласно документ № 3 свещеник Ноцков беше уволнен от катедралния храм “Св. Въведение Пр. Богородици” в гр. Благоевград на 10.XI.1976 год. “за грубо нарушение на църковния канон, нанасяне на побой на свои брат събратя свещениците: свещ. Тома Манасиев, прот- Димитър Зашев, свещ. Васил Шумеров и свещ. Симеон Стоилов в нетрезво състояние. Както и разложителното влияние в неизпълнение и неподчинение разпорежданията на църковните власти и неспоменаване на архиерея в св. Служба “. Забележете, това става в 1976 год., когато има само един Синод, т.е. свещеник Ноцков е уволнен от Синода на Максим. Съгласно документ № 4 пък четем за свещеник Димов: “същият е уволнен с заповед № 35 от 1 март 1993 година и е освободен по причина за неизпълнение нареждане и в нарушение на устава на БПЦ от градския катедрален храм “Въведение Пр. Богородици” гр. Благоевград”

След това в документ № 1 Митрополит Йосиф казва: “1. “В публикациите на Православната църква в Америка…отец Валентин Ноцков и отец Божидар Димов не са клирици на Православната църква в Америка.

2. Те не са “редовни свещеници” на Българската Патриаршия – Св. Синод в София.В документ № 7 четем: “По тази причина с решение на Епархийския ни съвет от 27.II.93 г.

Валентин Борисов Ноцков на основание чл. 187,188 т.т. 6,10,13,14,17 и 19 от Устава на БПЦърква, като провинения особено тежки е наказан по чл. 189 т.11 с уволнение от длъжност завинаги без право на църковно служение.” За свещеник Димов в същия документ № 7 четем: “ Бившият ни

14

свещеник Божидар Ив. Димов със същото решение на основание чл. 187,188 т.6,13, 14,17 е наказан по чл. 189 т.11 с освобождаване от длъжност завинаги без право на свещенослужение.” Тове вече идва от Синода на Пимен, т.е. от сегашния Синод на Инокентий. Какво се получава? Вие не сте част от Синода на Максим, не сте част от Синода на Инокентий и не сте част от Православната Църква в Америка. Тогава на коя църква принадлежите? Г-н Желевски Ви представи на срещата на Митрополит Йосиф с “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” като свещеници от Благоевградската Църква, но ние знаем че Благоевградска Църква няма, а освен това Вие сте имали проблеми в Благоевград както през 1976 год., така и през 1993 год. Аз смятам, че всъщност тук ние се натъкваме на Първата Частна Църква в Чикаго. Ще бъда много радостен да променя своето мнение и да го публикувам, когато Вие ми докажете към коя църква принадлежите (с изключение на Вашата Частна Църква, за което вече доста хора знаят и което не се нуждае от доказване).

Скъпи братя и сестри християни, моля обърнете внимание. ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАНОНИЧНОСТТА НА СВЕЩЕНИЦИТЕ ВАЛЕНТИН НОЦКОВ И БОЖИДАР ДИМОВ ДОКУМЕНТИТЕ №6 И №7 НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПО СМИСЪЛ ОТ ПИСМАТА НА МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ – ДОКУМЕНТИ №1 И № 2. И ДВАМАТА ВЛАДИЦИ СА КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ ТЕ НЕ СА КАНОНИЧНИ СВЕЩЕНИЦИ И ИЗВЪРШВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЦЪРКОВНИ СЛУЖЕНИЯ И ОБРЕДИ НЯМАТ ЦЪРКОВНА СТОЙНОСТ. Свещеник Ноцков, а как да разбирам следните редове от писмото на Митрополит Йосиф (документ № 1) - били сте “заблудени от свещеник Ноцков при нейната регистрация” ? Кого и как сте заблудили, свещеник Ноцков? И защо? Бихте ли отговорили на членовете на своята Църква? Сега всъщност и нещо друго ми дойде наум. Всички стари членове на църквата “Св. София” в един глас ме убеждаваха, че докато църквата е подсъдна (делата на свещеник Цонков и на неговите поддръжници срещу църквата) не може да има отчетно-изборни събрания. Проверката при съдията показа, че това съвсем не е вярно и ние съответно насрочихме следващото отчетно-изборно събрание на църквата “Св. София” през месец януари 2005 год., както беше изискано от съдията, за да спазим едногодишния цикъл. Но да се върнем към времето между 1982 и 1993 год., когато Вие бяхте свещеник в църквата “Св. София”. Кой би имал интерес да казва, че нови събрания не може да има до края на съдебния процес, при положение, че това не е вярно? Простете ми, свещеник Ноцков, но аз не виждам никой друг, който би имал интерес да разпространява тази “неистина”, освен Вас. Мисля, че сте го направили, заблуждавайки хората, за да удължите престоя си в Америка. Ще бъда много радостен да си сменя мнението, ако успеете да ме убедите.

Свещеник Ноцков, досега аз смятах, че “Вашият събрат отец Грую” беше свещеника с оказано му най-височайше внимание поради всеизвестната му снимка на първа страница на Чикаго Трибюн, но сега, след писмото на зам.-министър във Ваша защита, аз почвам да се замислям. Може би Вие заслужавате първенството. Посолство, по времето на студената война, да се намеси във Ваша защита, никак не е малко. Чувал съм от много хора, че са видели чека, написан от българското посолство във ваша полза. Но дори това не е най-горчивия хап. За мен най-трудното да преглътна би било написаното в документ № 6. “По времето на Максим в българските енории в чужбина се изпращаха свещеници и митрополити, които не служеха на църквата, а донасяха на държавна сигурност за емиграцията в чужбина, борейки се против тази вражеска емиграция, както е видно от приложения документ, произхождащ от комунистически комитет по въпросите на БПЦърква. Нагледен пример за тези внедрявани в чужбина “свещеници” e и Валентин Ноцков, който бе изпратен на служение при храма “СВ. СОФИЯ” в гр. Чикаго. Този свещеник още през 1976,77 г. разстройваше, по искане на комунистическо-атеистична власт църковния живот в Неврокопска епархия. За тази му дейност го уволнихме но бе възстановен от властите тогава и за награда бе изпратен в Чикаго-САЩ. От последвалите събития Ви е известно, че служението му не е било църковно, а за да се бори срещу “вражеската българска емиграция”. Борейки се срещу “вражеската емиграция” в услуга на определени институции в България Валентин Ноцков е проявил нелоялност и към демократичните институции в САЩ, държавата която го е приела, за което следва Вие да уведомите департамента по емиграция. Завръщайки се в България, след като законното Ви църковно настоятелство спечели делото, Валентин Ноцков отново започна да работи против църквата ни, като ведно с роднините си смущаваше църковния живот в Благоевград. В тази му вредна за църквата ни дейност основно му помагаше и ръкоположения от нас зет свещ. Божидар Димов... Имаме сведение че Валентин Ноцков и Божидар Димов са отново в гр. Чикаго – САЩ, където щели да откриват нова църква по един твърде съмнителен от църковна гледна точка начин. Считаме, че това е нов опит и там да се създаде смущение сред сънародниците ни емигранти, което Вие следва да осуетите и предпазите вярващите от заразата, която носи този човек.” Свещеник Ноцков, аз се извинявам, че за

15

втори път почти дословно цитирах това писмо. Единствената причина е, че съдържанието му е изключително важно, не бихте ли се съгласили с мен? Но да се върнем към писмото на зам.-министъра. Той изиска посолството да се включи във Ваша защита. Както виждаме не случайно документ № 10 Ви обявява за негласния български консул по това време – всъщност Вие имате история на отношения с българското посолство. Как да съвместим това с изказването на Митрополит Йосиф, че издаването от Вас на кръщелни и венчални свидетелства с името на Българската Патриаршия нарушава не само църковния закон, но и гражданския закон, защото всички тези документи са неверни? А какво да кажем тогава по отношение на съвета, отправен към председателя на църковното настоятелство на “Св. София” “да уведоми департамента по емиграция”?

Бих желал също така да цитирам една фраза от документ № 14 - писмо от църковното настоятелство на “Св. София” до свещеник Валентин Ноцков, датирано 10 декември 1995 г. Там четем: “Вашата поява в нея (църквата “Св. София” – бележката е моя) е символ на разцепление и раздор. Затова ние настояваме да напуснете църковната собственост и да не правите повече опит заедно с жена си Елена Ноцкова да стъпвате в нея.” Какво мило отношение! С какво ли сте го заслужил – “символ на разцепление и раздор”? В същия документ четем: “Всеизвестно е, че от 1983 до 1993 год. бяха заведени 3 съдебни процеси. Първият процес, за сексуално отекчаване и побой в църквата, беше отхвърлен от съда. Вторият граждански процес беше заведен от една самозвана група, назначена от един синодален духовник в Америка, която нахлу и окупира църквата ни. През този десетгодишен процес църквата “Св. София” се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена. Третият криминален процес се заведе за обсебване на църковни пари. През същото време повече от 30 членове бяха изключени от църквата, а други, отвратени от недостойните отношения в нея, комунистическо влияние и тактика на разцепление, се оттеглиха завинаги.През този продължителен период, назначен от Св. Синод в София, Вие бяхте непосредствен наблюдател, свидетел и активен участник във всяка дейност на вътрешното управляващо ядро на църквата.” Мисля, че последният ми въпрос не се нуждае от отговор след прочитането на горния цитат.

Свещеник Ноцков, трогателно е как защитавате “своя събрат отец Грую”, след като в документ № 9 можем да прочетем написаното от хора, които са били на Вашата и на свещеник Цонков среща с Митрополит Йосиф, че: “Повечето знаехме за лошите отношения между отците Грую и Валентин”. По нататък в същия документ четем: “Чуваха се и коментари от Валентин по адрес на Грую не го бивало като поп”. А какво да кажем за вашето изказване в Червената “България” бр. 47 от 17 ноември 2004 год., че : “Не е имало досега Частна БПЦ, да не се признава Светият Синод, Българският Патриарх и Владика.” Синода на Инокентий не признава Българският Патриарх, поне този, който е Патриарх сега. По отношение на Частната БПЦ освен моето мнение ще Ви дам мнението и на енориаши, посещаващи вашата Църква – виж документ № 9. Там се казва: “Възмутена съм от безсрамието на поп Валентин. Казва не е имало досега частна черква. А “Св. Иван Рилски” каква е? Той я присвои. Това стана първа частна черква. От първите хора които ходехме в салона на г-н Иванов на черковна служба, след това в параклиса на “Св. Андрей” и накрая купихме и ремонтирахме сегашната сграда, не остана никой. Един по един попа ни разгони. Останаха двама и сега той ги нарича пиклювци. Отдавна отивам на черква след службата. Идете, ще видите че има много хора тогава. Сприятелих се с едно семейство. Стана дума защо отиваме късно. Останах поразена, те изтъкнаха моята причина – противно им е да гледат Валентин. Питам се докога народа в Чикаго ще се оставя в ръцете на такива попове да ги манипулират. Кога Синода ще се намеси за да въведе ред?” На въпроса за Синода аз смятам, че мога да отговоря. Синода няма да се намеси, защото, както виждате от писмото на Митрополит Йосиф (документ № 2) свещениците Ноцков и Димов не са клирици на Българската Православната Църква.

Тука стигаме и до изказването на свещеник Димов за църквата “Света София”. В бр. 47 от 17 ноември 2004 год. на Червената “България” той казва: “Трябва да се води борба, за да може в тази църква хората да се венчават, кръщават, причестяват. Да се изгони разкола”. Когато прочетох това за първи път моята реакция можеше да се изрази само с няколко думи: “Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак!” Прекланям се пред гения на българския народ. Помислете си само колко много информация е изразена с 9 думи! Но все пак това е официално писмо и аз би трябвало да бъда по-сериозен, нали? Свещеник Димов, не се съмнявам, че знаете какво е казал нашият Господ и Спасител в Евангелието по Матея, глава 7ма, стих 3ти: “А защо гледаш сламката в

16

окото на брата си, а гредата в своето око не усещаш?” Кой говори тук за разкол?!!! Вие двамата със свещеник Ноцков, които не зачетохте собствения си Синод, където сте получили духовното си образование и са Ви ръкоположени за свещеници и без да обясните на енориашите си регистрирахте църквата към друга юрисдикция! Това е класически пример за разкол и разколници!

Дали това Ви харесва или не, свещеници Ноцков и Димов, църквата “Св. София” е българска православна църква към български Синод с български владика и с каноничен свещеник. Вашата църква не е българска (вижте писанията на Митрополит Йосиф), намирисва на презвитерианска, а не на православна, а за това колко Вие сте канонични, освен становището на Митрополит Йосиф чуйте какво е казал свещеник Цонков (документ № 17): “ Припомням си едно публично изявление на отец Грую, направено по време на посещението на президента Стоянов в Чикаго, че той не може да служи заедно с Валентин и Божидар, защото те били разпопени.” Това са думи на свещеник Цонков, а не мои. Който пък иска да провери дали това е така, нека да прочете документ № 7. Или пак ще използувам български сравнения: “Крадеца вика: “Дръжте крадеца!” Трябвало да се води борба, за да може в църквата “Св. София” хората да се венчават, кръщават и причестяват!!! Не разбрахте ли, господа свещеници от църквата “Св. Иван Рилски”, че комунистическото време, когато някой трябваше да се бори заради другите, да слага мисли в главите им и да отговаря за тяхното поведение и приказки е вече история, свърши даже и в България? Тук хората са свободни и отговарят за постъпките си. И както разбрахте от новия анекдот хората идват повече да се черкуват, при това по време на службата, а не след като тя е свършила, както при Вас, за да избегнат съмнителното удоволствие да наблюдават “загрижените” Ви ликове!

Надявам се също така това мое писание да изпълни поръката на Неврокопския Владика да “предпазите вярващите от заразата, която носи този човек” (свещеник Ноцков, виж документ № 6). Гледайки снимката в горецитирания брой на Червената България на страница втора, където на маса са седнали главните действуващи страни и лица – Митрополит Йосиф от една страна, свещеник Цонков от друга и свещениците Ноцков и Димов от трета, аз не мога да се освободя от още една натрапчива асоциация – притчата на Крилов за “орела, рака и щуката”. Дали ще бъдете толкова успешни в делото си, колкото бяха и те?

Моят основен въпрос към свещеник Цонков е: “СВЕЩЕНИК ЦОНКОВ, НИМА НЕ РАЗБИРАТЕ ЧЕ ВАШАТА ЗАЩИТА ОТ СТРАНА НА ПОП ВАЛЕНТИН НЕ Е ЗАЩИТА, А ОБВИНЕНИЕ?”

Искам още в самото начало да кажа, че ще коментирам само действията и думите на свещеник Цонков преди и по време на последното отчетно-изборно събрание. Според мен той показа истинското си лице едва след като това събрание приключи, но за да запазя тона на това писание в рамките на общоприетото аз ще се огранича само със събитията, предхождащи или станали по време на това събрание.

Ние не искахме да Ви уволним, свещеник Цонков. Вие много добре знаете това. Никой не иска да преминава през перипетии, подобни на тези от изтеклата година. Ние Ви предложихме да си подадете оставката – по здравни причини или по каквито и да е други. Вие чухте това предложение първо от д-р Симова, след това от г-н Цено Илчев (същият, който като председател на църковното настоятелство Ви назначи като свещеник в църквата “Св. София”) и накрая от мен. Предпочетохте да не го използувате. И се стигна до парадоксалното положение, че г-ца Роза Грегори, която както всички ще видят, не употребяваше много ласкави думи за Вас, сега е Вашият ангел пазител, а аз, когото хората обвиняваха, че Ви целувам ръка, станах “този, който Ви уволни”. Разбира се, това е много опростена картина. Но аз наистина бях един от Вашите най-ревностни поддръжници и чистосърдечно Ви целувах ръка – до момента, в който фактите ме убедиха в противното. Спомнете си тази февруарска неделя от 2001 год, когато материалът в Чикаго Трибюн се появи. Ние всички застанахме зад Вас като стена. Аз и дякон Стоян се скарахме с най-добрите си приятели, докато Ви защитавахме в бейзмънта на старата църква. Ние Ви повярвахме безрезервно, че всичко това са безпочвени инсинуации. Вие ни казахте, че излизате от този бизнес, че ще продадете всички камиони и ще искате прошка от всички за свързването на името на църквата “Света София” със скандала “License for bribes”(професионални шофьорски книжки срещу подкуп). Ние отново Ви повярвахме. Ние ИСКАХМЕ да Ви повярваме. Вие бяхте силната фигура, която обедини нас, българите, за да започнем строежа на новата църква. Вие не построихте църквата сам, не бяхте

17

главното действуващо лице в строежа, нито дори човека с най-многото заслуги. Вие бяхте точно това, което споменах преди малко – силната фигура, която ни обедини в началото.

За съжаление след като строежа приключи Вие започнахте да използувате “силата си” не по предназначение. Ние Ви имахме пълно доверие. Вие казвахте, че е най-добре един човек да планира, пазарува, готви и отчита всичко и ние се радвахме, че имаме такъв работен свещеник, който се захваща сам със всичко. Вие не ни давахте никакви документи за договарянията и ние, наивниците, го приемахме. Когато всичко беше приключено, Вие идвахте, давахте известна сума от пари за протеклото мероприятие. Разбира се, фактури и квитанции за закупените материали ние получавахме, за да можем да Ви платим разходите. Обаче кои продукти за какво и къде се употребяваха, какво точно беше менюто и цената му, колко хора точно бяха обслужени ние не знаехме, най-малкото нямахме никакви документи за това.

Свещеник Цонков, а спомняте ли си онова тричасово заседание на църковното настоятелство, когато ние се опитвахме да разберем от Вас какво точно стана с парите от последните парти и сватба? Спомняте ли си – парите в брой, които изведнъж станаха чек, а пък парите от икони Вие предоставяхте на църковното настоятелство за да платите сумите, събрани от Вас от мероприятия в залата, двойното заплащане на алкохолните напитки, снабдени от Вашия поддръжник г-н Челебинков и...и цялата тая “игра на шикалки”. Братя и сестри християни, Вие можете да чуете обяснението на горестаналото от устата на безспорно неподлежащия на съмнение поддръжник №2 на свещеник Цонков, а именно г-н Тодор Момчилов (поддръжник №1 несъмнено е г-ца Роза Грегори), същия, който като член на църковното настоятелство гласува “против” уволнението на последния. Думите на г-н Момчилов (или Нешо, както го наричат всички) “Той (свещеник Цонков – бележката е моя) искаше близо $5,000 да изчезнат, близо $5,000 той искаше да ги покрие” , както и думите на г-ца Роза Грегори “има големи съмнения, че се вземат пари от салона” можете да чуете в приложения CD. Между впрочем обяснението на г-н Момчилов за казаното на горепосоченото заседание продължава ако не се лъжа около 5-6 минути. Братя и сестри християни, ако още не сте чули аудио записа от компакт диска, приканвам Ви да го направите – няма да съжалявате за изгубеното време. А спомняте ли си, свещеник Цонков, как афектиран от забележките на църковното настоятелство, че получавате в действителност най-малко $3,000 на месец от църквата, а не $1,200 според Вашите думи, Вие изгубихте присъщия си контрол и без да искате сам признахте, че давате една цена на клиентите и друга, по-малка цена, на църковното настоятелство?

А междувременно балансът в чековата книжка на църквата започна упорито да спада и на края стигна $9,000. Само за сравнение ще спомена, че месечните разходи на църквата са някъде около $14,000 - $15,000. Реакцията на църковното настоятелство на всичко гореказано беше незабавна – изготвихме контракти, отчетна книга, забранихме на свещеник Цонков да договаря каквото и да е. Взели си поука от станалото, ние решихме да проверим какво точно е ставало на последните мероприятия преди въпросното парти на кума на Ангел и сватбата, платена от г-жа Петридис. Установихме някои доста интересни неща. Тогава започна да се прецежда малко по малко информацията от Детройт за проблеми в предишния бизнес на свещеник Цонков, за съдебно решение срещу него да плати $100,000, за банкрутиране и т.н. Същевременно започнаха да постъпват сигнали от негови бивши и настоящи шофьори\за проблеми в заплащането им, за чекове без покритие и т.н.

Ние съобщихме на семейство Цонкови, че те повече няма да получават процент от приходите на бара поради простата причина, че не участвуват и никога не са участвували в обслужването на бара. Резултата беше, че те излязоха от кухнята без предупреждение и провалиха следващата неделя на залата. Баба попадия започна да приканва свещеник Цонков да излязат от кухнята и залата и в края на краищата те ни заявиха, че от първи януари ние трябва да намерим нов готвач. След това започна една театрална епопея – излизаме от първи януари, не излизаме от първи февруари, търсете си нов свещеник и т.н. Всички тези неща са документирани на CDто. Г-ца Роза Грегори започна да планира как да се противопостави на всичко това, като предложи ако е необходимо да се свика общочленско събрание, посветено на проблемите със свещеника.

На новогодишното тържество, на което присъствуваха повече от 250 души, свещеник Цонков покани широкоизвестната belly dancer Тита, която направи представление от 2 часа сутринта нататък. Моите опити да осуетя това кощунство останаха напразни. Показателно е, че никой не знаеше нищо за Тита, свещеникът беше направил всичко на своя глава, както винаги, при положение че имаше изричната забрана да прави и договаря каквито и да е неща по собствена

18

инициатива. Колко уместно е точно един свещеник да покани жена, “облечена” в няколко връвчици, чиято програма е общо взето заимствувана от някогашните султански хареми, на представление в църковната зала при най-масовото посещение за годината, оставям на Вас да прецените.

По време на отчетно-изборното събрание свещеник Цонков изненада всички отново, като каза, че е платил $2,000 като предплата за иконостас. Никой не знаеше абсолютно нищо за това, нещо повече – свещеник Цонков заяви пред всички: “Защо си позволих да го направя това нещо и да ги изпратя тия две хиляди долара без борда на директорите, цялото комюнити или всички църковни членове или членовете на църковното настоятелство да знаят за това нещо? Ми защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват!” Последното изречение характеризира точно маниера на работа на свещеник Цонков през неговата последна година като свещеник. При това Вие сами виждате, братя и сестри християни, той не причислява себе си към умните.

Свещеник Цонков, Вие не изпълнихте обещанието си от 2001 год. да напуснете тракинг бизнеса, това всички знаят, но ако у някого има и най-малкото съмнение нека види документ № 27. Също така Вие адресно регистрирахте през 1997 година в старата църква на Lawndale Street лицата с връзки в комунистическите кръгове г-н Васил Пиронков и г-жа Бойка Янушева (виж документ № 19), които бяха регистрирали бизнес компания на друг адрес в Skokie. Тoва Ваше последно действие потенциално би могло да докара на църквата “Света София” проблеми от правен характер. За това Вие никога не казахте на никого, това излезе на бял свят когато ние се заехме да проверяваме всичко, преди да вземем решение относно оставането Ви на заеманата от Вас длъжност свещеник на църквата “Света София”. А как бихте коментирали документ № 28, където виждаме, че на 28 август 2002 год. Вие сте регистрирали частния си лендроувър като собственост на църквата. Вие не само не сте получавали разрешение за това, свещеник Цонков, Вие дори не сте искали такова!

Свещеник Цонков, Вие сте бизнесмен човек. Всички знаем за Вашият ресторант в Детройт и за Вашата афера в бизнеса с камиони. Знаем също и как завършиха тези бизнес инициативи. Знаем също и за настоящия Ви строителен бизнес и за подготвяния за баба попадия нов ресторант. Да даде Господ те да бъдат по-успешни от техните предшественици. Обръщам се към Вашия бизнес нюх, свещеник Цонков. Колко дълго бихте държали в своя бизнес работник или по-скоро контрактор (защото Вашата длъжност в църквата”Света София” беше над нивото на обикновен работник), който не изпълнява поетите от него обещания, който върши неща на своя глава от името на бизнеса, включително сключването на контракти (при положение, че има изричната забрана да прави това), който извършва действия, потенциално застрашаващи бизнеса без да се консултира или уведомява когото и да е, който има много сериозни проблеми с финансовата дисциплина? Сигурен съм, свещеник Цонков, че за да решите, че не се нуждаете повече от този контрактор, ще Ви бъде необходимо значително по-малко време от този повече от половин година срок, който беше потребен на църковното настоятелство за да реши Вашия Проблем.

Но някой може да спомене – а какво, ако свещеник Цонков е бил толкова добър свещеник, че това е покривало с лихва недостатъците на бизнесмена Цонков? Да споменавам ли за Светите Литургии, където не само ние, новите хористи, но и изпитания “стар боец” от църковния хор г-ца Роза Грегори не можехме да намерим къде “скочи” свещеника? По книгата следва определена фраза или пение, но той е прескочил напред в желанието си да свърши по-бързо, защото несъмнено го чака някакъв важен бизнес. А Вашите проповеди, свещеник Цонков, те просто бяха произведение на изкуството. Ще се опитам да пресъздам как звучеше една Ваша типична проповед: “Благодаря на всички, че дойдохте на днешната литургия (толкова малко хора посещаваха Вашите Свети Литургии, свещеник Цонков, че действително беше необходимо да им благодарите). Миналата седмица беше много успешна за църквата. Общо изкарахме ХХХХ долара. Благодаря на всички, които помогнаха за това...следва списък на имената. През тази седмица аз бях на митинг с кмета на Дес Плейнс (или съответно с Мария Папас, или съответния комитет или съвет или т.н.) През следващата седмица съм канен ...... Заповядайте всички на партито на..... или на пикника..... или на празника.... Не забравяйте да запишете имената си в списъка за прочит. Те ще бъдат споменавани пред Господ всеки път, дори и когато вие не присъствувате на службата – цена $10. Бог да ви благослови! А сега заповядайте в залата, където....”

Не мога да си изкривя душата и да кажа, че служби през седмицата не е имало, но това ставаше много рядко и обикновено след като бяхте увещаван за това. Вашият винаги готов отговор на увещанията беше: “За какво да го правим, никой не идва през седмицата, ще го направим в неделя”. След всичко казано може би е излишно да споменавам, че за утринни и вечерни служби не

19

можеше да става и дума. Нека да чуем Вашите думи, свещеник Цонков: “И ако църквата някой не е недоволен че не върви добре или пък има забележки нека да стане и да си ги каже. Че не е имало един или два пъти вероучение ами не може да има всеки път, не може. Ще започнем, ще има вероучение. Но това не е причина да се изтъква, че едва ли не в църквата нещата не вървят”. Ако един или два пъти само не е имало вероучение никой нямаше да протестира, свещеник Цонков. Проблемът беше, че един или два пъти само БЕШЕ имало вероучение. Е, какво ли пък толкова е станало, вероучението не е бизнес предмет, нали? Има ли смисъл тогава да се говори за религиозно училище за възрастни? Вие не позволявахте това дори да се коментира. Толкова за достойнствата Ви като свещеник. Да ме прости Господ, не искам да съдя, просто исках да спомена някои факти и изказвания. Който пък не ми вярва да прочете думите на свещеник Ноцков относно способностите Ви като свещеник (виж документ № 9). Предполагам, че на свещеник Ноцков може да се вярва като на лице, вещо в тази област.

А сега бих искал да Ви кажа моето мнение относно всичко, което стана, свещеник Цонков. Аз осъзнавам, че може би съм малко по-емоционален отколкото обикновено. От друга страна моите емоции обикновено са едва едва над точката на замръзване, така че Вие имате несъмнената заслуга да ги разбудите. Когато поставихте своите интереси и цели НАД тези на църквата “Света София” Вие се превърнахте в едно раково образувание върху живото тяло на църквата. Раковото образувание “забравя” че е част от цялото, спира да се подчинява на интересите на организма и да следва програмата си на действие, предначертана от неговия Творец и Създател. То започва да “изпълнява” своя собствена програма, да се разраства бурно и неконтролируемо (какво съвпадение!!!) без да се интересува от интересите на другите части на организма (отново!!!). Основният проблем при рака е как да разграничиш между злокачествените и нормалните клетки, преди да е прекалено късно. Раковото образувание е част от този организъм и много успешно “заблуждава” защитните механизми, че е “свой”. Оставено за дълго време без контрол (разбирай скалпел) раковото образувание убива организма. Вие почти го направихте, свещеник Цонков! Почти, защото според думите на нашия Господ и Създател “и портите адови няма да и надделеят” (на църквата – бележката е моя). Вие почти превърнахте църквата “Света София” в поредната квартална кръчма, където бивши и настоящи комунистически величия се събираха, за да си пийнат, поприказват и евентуално да сключат някой и друг бизнес. Ще цитирам небезизвестния г-н Драгойчев, който казваше на влизане в църквата (когато това се случваше от време на време), че ще запали свещичка и няма да остава, а ще ходи в залата, защото той няма какво да прави в църквата, неговото място е зад бара - да си пийне някоя и друга ракия и да си види приятелите.

Това, което църковното настоятелство направи, беше да изреже рака и да го изхвърли. Ние знаехме какво ни чака, никой не се заблуждава, че хирургическата процедура и следващите я лекарствена и радиационна терапии са приятни. Помислете си обаче какво става ако те не се проведат!! Ние не можехме да Ви позволим и няма да позволим на никого, свещеник Цонков, да убие тялото и духа на църквата “Света София” (за убийството на духа аз ще говоря малко по-надолу!). Това е също така и отговор на многобройните въпроси защо не беше проведено събрание за вземането на това решение. Такова събрание ще има много скоро и всеки ще може да си каже мнението. Действията на църковното настоятелство бяха напълно законни, което е потвърдено от съда.

Тук искам да отворя малка скоба. Несъмнено всички са чули за множеството съдебни процеси срещу църквата “Света София” – 5 или 6 според страниците на “Червената България”. Истината е, че срещу настоящето църковно настоятелство има два съдебни процеса, които бяха заведени почти моментално след освобождаването на свещеник Цонков от длъжност. Единият се води от свещеник Цонков, а другият от група от 18 негови последователи. И двата процеса искат едно и също нещо – да се върне старото положение, когато г-н Цонков беше свещеникът на църквата “Света София”. За целта се докарва вода от десет кладенеца. Показателен обаче е резултатът от всичко това досега. Сигурен съм, че за всички Вас, братя и сестри християни, това ще е нова информация, защото тези, които продължават да казват, че църквата “Света София” принадлежи на 4 човека, едва ли ще си направят труда да Ви го кажат. В продължение вече на 9 месеца и двата процеса не могат да докажат на съда, че има достатъчно основания, за да се започне дело. ДА! Прения след прения, накрая резултатът – “Вие, г-н Цонков, нямате основания за възбуждане на процес. Преработете оплакването си и тогава ще видим, може би тогава Вие ще имате достатъчно основания”. Също така: “Вие, г-да Аврамов, Желебинков, Драгойчев, г-ца Грегори и сие нямате основания. Преработете оплакването си и елате пак”. Следва втори рунд.

20

Резултатът? “Г-да Аврамов и сие, нямате основания. Преработете оплакването си и елате пак”. Когато Вие за трети път представихте оплакването си, г-да поддръжници на свещеник Цонков, то отново беше върната частично за преработка. Междувременно забавянето в лагера на свещеник Цонков е приключило и преработеното му оплаквано е представена в съда, за втори път, съответно за да бъде отхвърлено за втори път. Отговорът при всички тези решения на съда е: “Нямате основания. Представете ни оплакване с реални провинения и то ще бъде допуснато. А сега работете върху оплакванията си, за да докажете на съда, че има реално провинение!” Очевидно търпението на американските съдии е огромно, но дали то е безкрайно? Според мен всички Вие, господа и госпожи съдници на църквата “Света София” се нуждаете от малко късмет, но аз ще бъда последният човек, който ще Ви го пожелае!

Към господин Съдбин Желевски аз всъщност имам два въпроса. Когато открихте срещата на “фондацията” “Вяра, Надежда и Любов” Вие споменахте, че идеята за тази фондация се е зародила при посещението на всички Вас в едно чудесно ново българско заведение. Бих си позволил да Ви задам един малко личен и недотам тактичен въпрос, г-н Желевски. Колко питиета изпихте на тази среща? Основанието за моя въпрос се дължи на следното. По време на срещата на “фондацията” с Митрополит Йосиф Вие най-малко 5-6 пъти споменахте името и като “Надежда, Вяра и Любов”. Какво Ви е повлияло толкова силно на основополагащата среща – алкохол или някакви други “дразнители”, че най-важното, името на новоучредената ‘фондация” се е запечатало погрешно в съзнанието Ви? И ако не можете да разчитате на паметта си не е ли разумно да се подготвите, преди да приемете да бъдете водещ на каквото и да е публично мероприятие? Моят втори и основен въпрос към Вас, г-н Желевски, се отнася към Вашите думи, записани на CDто. Първо, радвам се, че имате реална преценка за възможните резултати от идващите избори, т.е. Ваша загуба, при това преценката не е само Ваша, а е подкрепена и от мнението на хората, с които коментирате тези проблеми! Това едва ли е посланието, което един водещ би трябвало да отпрати към съидейниците си, но аз лично нямам никакви проблеми с Ващето изказване, то ме удовлетворява напълно. Това, което аз не мога да приема, са думите, които следват: “Единственото, за което можем да се молим, е, ако Бог е над нас, чрез законите американски и чрез съдии и адвокати да си върнем тъй желаната ...ъъ...цъ... тъй желаното имущество и църквата, за която всички ние сме се старали да дадем нещо, кой каквото може”. Вие се опитахте да кажете, че желаете да си върнете тъй желаната църква, но здравият Ви разум надделя и Вие спряхте по средата на думата (църква) и я заменихте с правилната дума, а именно “имущество’. В края на краищата трябваше да употребите и думата църква, защото във Вашия случай имуществото беше под формата на църква, но то беше от немай къде. Г-Н ЖЕЛЕВСКИ, ЦЪРКВАТА НЕСЪМНЕНО Е ИМУЩЕСТВО, НО ТЯ Е БОЖИЕ ИМУЩЕСТВО!!! Не се молете на Бог за помощ, щом за Вас църквата е имущество. Бог едва ли ще отговори на Вашите молитви. Ако си спомняте г-н Желевски, думите на нашия Господ Бог са: “Всичко, което поискате в Негово име (името на нашия Спасител Иисус Христос) ще ви бъде дадено”. Когато искате Божието имущество да стане Ваше имущество, това едва ли е направено в името на нашия Спасител. Ще си позволя да Ви дам един съвет, г-н Желевски (моля извинете ме за това) – молете се на Господ да Ви научи какво да искате. Това помага, зная го от личен опит.

Към г-н Хамид Русев аз нямам въпроси. Относно Вашите претенции да бъдете обективен отразител на станалите в “Българското” Чикаго събития (чрез Вашия вестник, разбира се) мисля, че никой не приема това твърдение за чиста монета. Вие успявахте да заблудите всекиго поне за късо време с встъпителната си фраза : ”Вие трябваше да махнете поп Грую оше през 2001 година, веднага след излизането на статията в Чикаго Трибюн”. Тази заблуда обаче, беше много набързо разсейвана от съдържанието на Вашия вестник. Въпреки Вашата покана до представители на църквата “Света София” да публикуват материали относно станалото на страниците на Вашия вестник, Вие не публикувахте документа за собственоността на църквата, който аз Ви изпратих на 2 август 2004 год. Но дори това не е голяма изненада и аз няма да губя време да го коментирам.

Тове, което е странно, е че Вие работите против собствените си интереси. Вашият бизнес е вестникарски и по принцип Вие би трябвало да сте първият, който да довежда новините до своите читатели. Това всъщност не винаги става, най-малкото Вие не сте и няма да бъдете първият, който

21

да доведе до читателите си новата информация от църквата “Света София”. Поне на теория това би трябвало да удря по Вашите интереси. А освен това Вие се уверихте, че информационното затъмнение, което се опитахте да ни наложите, беше абсолютно неефективно. Когато искаше да доведе своята гледна точка до общественността, църквата “Света София” успяваше да го направи. При това смея да твърдя, че ние бяхме много по-ефективни от Вас. Вашият тираж от 2,000 до 3,000 екземпляра от вестника, разпространяван навсякъде и вземан от всекиго не гарантира, че посланието, което искате да отправите, ще стигне до всички адресанти, които имате в предвид. Освен това понякога статията просто може да се изгуби между многото страници – на мен лично ми се е случвало да не мога да намеря, след неколкократно преглеждане, статия, за която знам, че е във Вашият вестник.

За разлика от Вас ние винаги можем да доведем нашата информация точно до хората, които искаме да я получат, които за момента са на брой около 800. Аз наричам нашите послания “крилати ракети” – те удрят точно целта, без да се разпиляват и губят, без неефективността на Вашият ограничен тираж, за който не знаете къде точно отива, кой точно го чете и как го възприема. При това процентното съдържание на хората, които получават нашата информация по електронен път, се увеличава непрекъснато.

Всъщност всичко,което написах до сега, посветено на Вас, беше едно много голямо встъпление. То беше доста разпиляно, най-вероятно поради липсата на сериозен фокус във Вашата личност, върху който да мога да се концентрирам. Но причината да започна всичко това е проста. Аз искам да Ви поздравя, че най-после събрахте достатъчно смелост, за да излезете от анонимност и публично да заявите позицията си, а именно позиция на поддръжник на свещеник Цонков. За човек на Вашата възраст това би трябвало да стане по-рано, но хайде да не издребняваме. Освен това във връзка с Вашето заявление, че Вие всичките (поддръжниците на свещеник Цонков) трябва да отидете в съда и че в съда няма да има толкова голяма зала, бих искал да споделя, че когато по време на Вашата среща с Митрополит Йосиф камерата показа цялата аудитория аз успях да преброя може би около 28 човека (като се изключи масата на музикантите, които бяха там заради бизнес и също така масата на свещениците). От тези около 28 човека ние сме виждали в църквата “Света София” 7 или 8. Показателно е, че още на следващия ден някои от участниците в срещата дойдоха при нас и ни казаха, че те са били заблудени, че ще има парти и затова са отишли. Така че похвална е Вашата загриженост за осигуряването на достатъчно голяма зала, г-н Русев. Сигурен съм, че Вашите организаторски способности ще бъдат достатъчни за да осигурите “голяма” зала, която да побере 28те поддръжници на свещеник Цонков. Още веднъж, г-н Русев, благодаря Ви за проявената смелост да излезете от анонимност и за похвалната Ви гражданска заангажираност.

Г-ца Роза Грегори също беше един от участниците в срещата на Митрополит Йосиф с “фондацията”. Дали имам въпроси към Розичка, както “галено” я наричаха едновременно нейните приятели и неприятели? Мисля, че въпросите са излишни. Освен това ако трябва да запиша всичко, което тя е казала и има отношение към темата, капацитета на компакт диска няма да бъде достатъчен. Честно казано, Розичка, ти не заслужаваш допълнителните разходи за преминаване към DVD. Нарочно включих в аудио записа твоето изказване на отчетно-изборното събрание. Така нашите читатели и слушатели ще могат да направят сравнение между твоя репертоар преди и след Нова Година. Не само съдържанието на нейните приказки се смени, скъпи братя и сестри християни, обърнете внимание и на тона! Ние винаги сме знаели, че си падаш по евтини театрални представления, Розичка, но ти надмина себе си!

Ще се опитам да се придържам към твоята “предизборна реч”. Ти спомена, че последните 2-3 месеца от годината (това включва 25 ноември 2003 год., нали) някои слабохарактерни и променливи членове на ръководството решиха да създадат нов стил на ръководство и започнаха да ронят авторитета на председателката (за какъв авторитет говориш, Розичка, след многобройните ти изявления: “Никой не ме слуша. Аз се оттеглям, намерете си някой друг!”). При това председателката категорично отказала да подкрепи тяхната грешна тактика и демонстративно открито застанала рамо до рамо с духовния ръководител на църквата. А какво ще кажеш за своите думи на 25 ноември, Розичка? “Прякото ръководство ще разнищи всичко точка по точка и парченце по парченце... ще направим събрание с борда на тръстиите и извикваме отеца и главния спонсор Марко... и изнасяме всичко. Ако и там се получи нередност правиме общочленско събрание... от

22

борда на тръстиите ще си отворят устата и ще кажат много неприятни неща за работата му в салона, където вече много съмнения падат, че се вземат пари ... големи съмнения”. Всички тези думи, братя и сестри, можете да чуете на компакт диска. Розичка, това ли е, което ти наричаш “демонстративно и открито застанах рамо до рамо с духовния ръководител”? Или може би безрезервната ти подкрепа се изразява с думите ти от документ № 15 “като поп е нула, но ни трябва в кухнята и бара. Че краде – краде, но който и да е ще краде”. Аз лично съм чувал от тебе: “Попа е нула, попадията е десет” (затова ли се разбираше така добре с попадията, Розичка?) и : “Че краде – краде, но който и да е ще го направи”. Както виждате, братя и сестри християни, и лексиката, и посланието съвпадат с тези от документ № 15. А как да разбирам думите ти, Розичка – “който и да е ще го направи”. Щом според тебе всеки ще го направи (да открадне), значи ти приемаш това за нормално, значи ти би постъпила по същия начин в подобна ситуация? Моля да бъда извинен ако съм стигнал до неверно заключение, но според мен до това водят законите на нормалната човешка логика.

По отношение на твоята забележката за “слабохарактерните и променливи членове на ръководството” моят отговор, Розичка, е че има известна разлика между начина на реагиране на “променливите” членове и твоят начин на реагиране. Ние вярвахме на свещеник Цонков, докато получихме доказателства за противното (при това смея да твърдя , че част от доказателствата бяха намерени от мен). При теб се получи точно обратното. Ти знаеше много добре за всички проблеми и нередности – “ако и там се получи проблем свикваме общочленско събрание” – но реши да “подкрепиш твърдо и безрезервно духовния ръководител на църквата”. В това ли се изразява новият стил на ръководство (“такъв, какъвто е угоден на тях”) – да говориш каквото е угодно на тебе, без значение дали е вярно? И за какво беше всичко това, Розичка? За да бъдеш преизбрана като президент? Президентството не си заслужава “масрафа”. Голямата част от времето на президента отива за публични изяви. Мисля, че успях да свърша малко работа през тази година, но свършеното щеше да е много повече ако не бях председател на църковното настоятелство.

Розичка, ти написа в пресата, ако не се лъжа в Червената “България”, че ти си изкарала медала на д-р Симова. Това звучи забавно. Ти си работила 5-6 години за църквата “Света София” и една година вече срещу нея. Трябва да изтече много вода преди да можеш дори да се сравняваш с д-р Симова, която напусна мястото си в Диоцеза на Митрополит Йосиф, за да протестира срещу действията и бездействията на последния, срещу предпочитането за кой ли път на един компромен-тиран свещеник пред живото страдащо тяло на една Христова църква. И сега г-ца Роза Грегори е представител в Диоцеза на църква, която вече не е част от Диоцеза. Приемете моите поздравления за почетната длъжност, г-ца Грегори. Нека Бог Ви напътствува! Ако мога да Ви дам един последен съвет, преди да свърша, той е – молете се Господ Бог да Ви даде мъдрост преди Вашата поредна публична изява. За себе си аз се моля Господ да бъде милостив към мен, защото осъзнавам много добре дързостта на всичко, което написах досега.

Скъпи братя и сестри християни,Преди да пристъпя към заключението на това все по-разрастващо се писание (най-после,

нали?) бих искал да поясня някои технически детайли. Първоначалният замисъл беше то да се изпрати като писмо, придружено от компакт диск с аудио запис. По този начин абсолютно всеки може да го прочете и чуе и поне половината от Вас ще го получат в този му вид. Впоследствие броя на документите започна да нараства стремглаво и това доведе до идеята те също да бъдат записани на компакт диска. Увеличеният капацитет на свой ред доведе до включването на допълнителни документи (което аз смятам не е никак лошо, защото още в самото начало поясних, че искам да предоставя на Вашето внимание документи, съхранявани в архивата на църквата, а също така и да задам няколко въпроса). Стандарта за записване върху CD едновременно на компютърни файлове и аудио файлове изисква компютърните да предшествуват звуковите. На теория когато CDто се постави в CD плейър, той трябва автоматично да прескочи компютърните файлове и да отиде директно на звуковата част. На практика обаче това не става. Плейърът счита компютърните файлове за “песен № 1” и започва да я изпълнява, т.е. ако не направите нищо ще чуете като първа песен малко повече от минута тишина. Ако прескочите на “песен” номер две ще пропуснете тишината и ще чуете началото на аудио записа, а оттам нататък CDто ще се държи съвсем като обикновен “музикален” диск. За да можете да видите документите, трябва да поставите CDто в

23

който и да е компютър. За хората, които нямат достъп до компютър документите (поне основните от тях) бяха преразказани напълно или в съкратен вид в началото на писмото. Идеята за “хибриден” CD доведе до втори вариант за разпространение – този, при който се избягват напълно отпечатаните материали и единственото нещо, което се изпраща, е самият CD. Това, разбира се, изисква получателите да имат компютърен достъп. Вторият начин на разпространение е много по-икономичен, но той не може дори да се сравни с третият начин. Третият начин предвижда основният техт на писмото да се изпраща като атачмънт към е-майл, докато документите бъдат публикувани електронно на място, където всеки може да има достъп до тях. Третият начин не струва нищо и позволява безкрайно разширение на аудиторията на получателите, като изисква те да имат компютърен достъп. Предполагам, че мястото на публикуване на документите ще бъде http :// www . bulchichat . blogspot . com . Засега още не съм контактувал представителите на този форум, но предполагам, че те не биха имали нищо против тази идея. Ако се наложи да се използува друг интернет форум тази информация ще бъде отразена в е-майл варианта. Не мога да се сдържа да не коментирам, че четвъртият вариант е да се създаде собствен уеб сайт, където подобни материали да бъдат публикувани, но нека да не избързваме.

Братя и сестри, първоначално се опитвах да направя този материал в сравнително малък обем. След като се убедих, че това не е възможно, аз реших, че моята цел е да Ви предоставя колкото може повече КОНКРЕТНА ДОКУМЕНТАЛНА информация. Предоставените документи не изчерпват списъка на достъпните за публикуване, но все някъде трябва да се сложи край. Надявам се да не ми се налага повече да се завръщам на тази тема. Желанието ми това да бъде последният материал на тази тема наложи също в кратък обем да се отговори на някои от най-наболелите въпроси по отношение на станалото в църквата “Света София”, но това не промени основната задача на материала – да предостави документална информация и да зададе въпроси. Аз осъзнавам, че написаното едва ли е конкурент на детективните романи, но от друга страна смятам, че всеки искрено заинтересован от коментираните въпроси българин, ще успее по едно или друго време да стигне до края на този материал.

Митрополит Йосиф, не мога да пренебрегна да коментирам статията, която “Чикагските потайности” изпрати преди няколко дена. Тя е озаглавена: ”Червен владика броди из Чикаго” (виж документ № 18) и е била публикувана първоначално във вестник “Преди и Сега” бр. 6 от 23. IX.1991 год. Сега разбирам защо открихте срещата си с “фондацията”, като споменахте тази статия. Тя наистина заслужава внимание. Ще цитирам известна част от статията (от всеки преразказ тя само би загубила):

“По време на ритуала за издигането му в епископски сан Йосиф Босаков (истинското име на Митрополит Йосиф – бележката е моя) заявява: …от сърце благодаря и на почитаемия Комитет при Министерството на външните работи у нас (става дума за Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове – бел. ред.), както и на всички, които са дали добро свидетелство за моя патриотизъм”, (за справка “Църковен вестник” бр. 4 от 1981 год.)

Владиката Йосиф Босаков не се свени, като броди из света, да прави цинични декларации, които го уличават в атеизъм. Пред съдията Джон Холанд в Торонто заявява: “Леонид Брежнев беше човекът, който през целия си живот работи за мир и социална правда в света ... ние се молим за неговата душа, защото той беше добър християнин.” По друг повод владиката признава: “Нашият християнски мироглед не е в разрез със социалистическия обществен строй. Дейността на църквата е в съзвучие с програмата за по-нататъшен възход на социалистическата ни родина”

За всички нас, които загубихме може би еквивалента на половин година в университети и институти, изучавайки “марксизма-ленинизма” е ясно каква дебела лъжа е твърдението, че: “дейността на църквата е в съзвучие с програмата за по-нататъшен възход на социалистическата ни родина”. За сравнение вижте взаимоотношенията нежду социализъм и християнство в Китай. А спомняте ли си учителки и кметове, застанали в засада около нашите български църкви на всички големи празници, за да видят кой влиза в църквата? Баба ми Неделя, Бог да я прости, ме кръсти тайно, когато аз бях четвъртокласник. Митрополит Йосиф, ако не е тайна, колко семестъра бяха посветени по време на Вашето обучение на марксизма-ленинизма? Всеки един от нас, едновременните висшисти, знае, че религията е опиум за народа, тя е в процес на отмиране при

24

социалистическото общество и ще е напълно изчезнала при развитото социалистическо общество (или комунизма – простете ми, на държавния изпит по марксизъм-ленинизъм имах тройка ). Вие правите знаменити изказвания, Митрополит Йосиф! “Нашият християнски мироглед не е в разрез със социалистическия обществен строй.” Социалистическия обществен строй учеше, че няма Бог. И това не е в разрез с “Вашия” християнски мироглед? Какъв е Вашият християнски мироглед, Митрополит Йосиф? Ще цитирам друга част от статията: “Той (Митрополит Йосиф – бележката е моя) е надеждата на Патриаршеския свещенически съюз и бъдещ патриарх, лансиран от псевдобогословите.” Ако Вие сте надеждата за Патриарх, не мога да кажа нищо друго освен: “О вий, които прекрачвате тоз праг, надежда всяка тука оставете”. Простете ми за вероятно неточния цитат – знаете за какво става дума, за надписа над входа на ада.

Вие говорехте за каноничност и неканоничност толкова често през изминалата година, Митрополит Йосиф. От статията на професор Георги Иванов “По канона, по закона и по още нещо” аз знам, че Българската Екзархия е била създадена със султански указ през 1870 год. и веднага е била обявена за “неканонична” от гръцката Патриаршия. През 1945 год. тя е била призната за “канонична” при положение, че остане Екзархия и не се превърне в Патриаршия. И когато през 1951 год. Българската Екзархия е провъзгласена за Патриаршия, резултатът е, че тя веднага е обявена за “неканонична”, като остава такава до 1961 год. Или какво се получава? Българската Православна Църква е била “канонична” само за времето между 1945 и 1951 год и от 1961 год. насам. Не бяха ли точно тези години най-проблематичните за нашата Църква? И от друга страна не се ли изяви най-добре нашата Църква точно по времето, когато беше “неканонична”? А какво да кажем за Вас, Митрополит Йосиф? В устава и на Вашия Диоцез, и на Българската Патриаршия, е записано, че Митрополит се избира, а не назначава. Вие бяхте избран от събор тука в Америка, но това стана през 1991 год. Това означава, че през 1984 год. когато разтурихте законното църковно настоятелство на църквата “Света София”, та чак почти до края на съдебния процес Вие сте били “неканоничен”. Нима това Ви спря, Митрополит Йосиф? Колко от националните Православни Църкви са неканонични? Аз нямам точния отговор, но знам че такива има. И кое е по-важното – да има църква, която да донася до миряните спасителните слова на нашия Бог Иисус Христос, та макар и “неканонична”, или да имаме една “канонична” църква с “каноничен-неканоничен” владика, който учи, че “нашият християнски мироглед е в “унисон” със социалистическия обществен строй, а дейността на църквата е в съзвучие с програмата за по-нататъшен възход на социалистическата ни родина”. Програмата за по-нататъшен възход на социалистическата ни родина предвиждаше изчезването на нашата Църква!!! За какви самоубийствени тенденции в дейността на Българската Православна Църква говорите Вие, Митрополит Йосиф? Дори и да Ви го позволи Светия Синод, Господ Бог няма да Ви го позволи! А сега, след като досега задавах въпроси, позволете ми, Митрополит Йосиф, и да отговоря на един. Това е Вашият въпрос: “... защо стана това нещо, какъв е повода да стане това нещо, защо тия хора извършиха това дело? (преминаването на Църквата “Света София” под Синода на Инокентий – бележката е моя) Отговорът е много прост, Митрополит Йосиф. ЗАРАДИ ВАС. ЗАРАДИ ВАС И ЗАРАДИ ВОЕННАТА АКЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД.

Митрополит Йосиф, Вие несъмнено знаете, какво е казано в Евангелието по Матея, глава 12 стих 32 (а също така и в Евангелието по Лука, глава 12 стих 10). Аз ще използувам Евангелието по Матея:

“и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят “

Митрополит Йосиф, аз не претендирам, че това, което ще Ви кажа, е абсолютно вярно. Не искам да влизам в богословски спорове, защото не съм богослов. Но това, което ще Ви кажа, трепти в мене като натегната струна, това е нещо, за което аз ще се боря до край. Когато Вие казахте, че Църквата “Света София” не е вече църква, тя е само сграда, в която го няма Духа Свети, Вие изрекохте думи против Духа на Църквата “Света София”, който за мен е част от Светия Дух. Свещеник Цонков се опита да убие тялото на Църквата “Света София”. Ние не му позволихме. Вие се опитахте да убиете нейния дух. Ние не можем да Ви позволим да направите това.

НИЕ НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ НА НИКОГО

25

Нека нашият Бог и Спасител Иисус Христос бъде милостив към мене.Веселин Кръстев7 януари 2005 год. Дес Плейнс

26