zeitgeist activist orientation guide in bulgarian

92
НАРЪЧНИК за ориентиране на активиста Материалът е преведен и оформен със свободно отдадения труд на съмишленици на Цайтгайст от България. Още информация на www.bgzeitgeist.com

Upload: stilian-deskov

Post on 07-Apr-2015

339 views

Category:

Documents


37 download

TRANSCRIPT

Page 1: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

НАРЪЧНИКза ориентиране на активиста

Материалът е преведен и оформен със свободно отдадения труд на съмишленици на Цайтгайст от България.

Още информация на www.bgzeitgeist.com

Page 2: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian
Page 3: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Съдържание

1 Увод

Част I

4 Глава 1 Механизми и последствия

21 Глава 2 Финалният провал

Част II

32 Глава 3 Природен закон

42 Глава 4 Средствата за социална еволюция

Част III

46 Глава 5 Социална кибернация

61 Глава 6 Мислещите градове

Част IV

70 Глава 7 Природа срещу Възпитание

78 Глава 8 Функционална духовност

Части V

82 Глава 9 Движението

85 Финални мисли

Page 4: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian
Page 5: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Увод

Движението Цайтгайст е активната ръка на проекта Венера, който представлява дългогодишната работа на индустриалния дизайнер и социален инженер Жак Фреско. Жак живее в момента във Венера, Флорида и работи интензивно със своята сътрудничка Роксан Мийдоус. Нека бъде ясно, че г-н Фреско е първият, който ще заяви, че гледищата и разработките му не са изцяло негови собствени, а извлечени от еволюцията на научните изследвания, които са просъществували от зората на античността до днес. Просто казано, това, което проектът „Венера“ представлява и съответно – Движението Цайтгайст прокламира, би могло да бъде обобщено като „приложение на Научния метод за социална ангажираност“.

Чрез хуманно прилагане на наука и технологии за социален дизайн и вземане на решения, имаме средствата да трансформираме нашето разделено, базирано на недостига и изпълнено с корупция обкръжение в нещо значително по-организирано, балансирано, човешко, природосъобразно и продуктивно. За да го осъществим, трябва да разберем кои сме, къде се намираме, какво имаме, какво искаме и как смятаме да го постигнем. Като се има предвид сегашното състояние на нещата, на голяма част от което ще обърнем внимание в първата част на книгата, читателят ще стигне до извода, че не само имаме нужда да тръгнем в друга посока… налага се да го направим. Днешната икономическа система се разпада с увеличаваща се скорост, с перспективата на световна безработица, чиито размери са невиждани досега. В същото време наближаваме точката, от която няма да има връщане назад по отношение на околната среда.

Настоящите ни методи за социално управление са доказали своето безсилие пред проблеми като разрушаването на околната среда, човешките конфликти, бедността, корупцията и други фактори, които намаляват възможностите ни за колективно човешко съществуване в съзвучие с нашата планета. Време е да израснем като човешки същества и да изследваме истинските проблеми и решения, независимо от това колко неудобни, нетрадиционални и чужди може да ни изглеждат.

Този документ ще представи най-напред настоящите икономически проблеми, пред които сме изправени, разкривайки корените на проблема, последствията и неизбежните последствия, представяйки след това решения, извлечени от оценката на това какво всъщност е релевантно за живота и обществото. В допълнение ще бъде предоставена информация за това как всеки един от нас може да помогне в това предизвикателство, представяйки методи за комуникация и действие, които – да се надяваме – ще ускорят процеса на трансформация.

Много е важно тези, които започват този документ, да спрат за момент и да помислят за рамките на светогледа, в който са възпитани. Имайки предвид настоящия калейдоскоп от човешки ценности и идеологии, съчетани с оформящото се в хода на живота идентифициране с определен курс на мисли, традиции или възгледи, може да се окаже трудно и дори болезнено за някои хора да преразгледат и отхвърлят разбирания, които са смятали за истина от дълго време. Тази обвързаност с „егото“ ни, както и постоянното състояние на „ограничено знание“, които са типични за всеки от нас, ще са най-голямата пречка пред редица хора при четене на представената тук информация. Време е да разпрострем нашата лоялност и връзки отвъд тесните граници на пазара, традицията и националната държава, за да обхванем човешкия род като цяло, заедно с природата, която ни дава живот. Време е да погледнем на Земята като на неразделно органично цяло,

1

Page 6: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

като на жив организъм, състоящ се от безброй форми живот – всички те част от една и съща общност.

Ако природата ни е научила на нещо, то е, че единствената константа е промяната. Няма такова нещо като Утопия. Затова, с цел да израснем като вид, трябва да станем експерти в „промяната на нашето съзнание“ по отношение на всяко едно нещо. Ако решите да започнете този материал, съзнателно опитвайки се да бъдете широкомислещи и обективни, вярваме, че изразените тук идеи ще променят виждането ви за света, за самите вас и за бъдещето на нашето човешко семейство по възможно най-продуктивния, човечен и ефективен начин.

Питър Джоузеф / Роксан Мийдоус / Жак Фреско, Февруари 2009

2

Page 7: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Част IПарична икономика

Page 8: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 1Механизми и последствия

Определяне на понятията

Понятието „икономика“ се дефинира като „социалната наука, която се занимава с изучаване на продукцията, дистрибуцията и консумацията на стоки и услуги“1.

В началото на 21ви век основният механизъм на практически цялата световна икономика е „паричната система“. Тя използва средство за обмяна, известно като „пари“, с цел да улесни наемането на работна ръка, продукцията, дистрибуцията и консумацията на стоки и услуги. Употребата на това средство на парична обмяна, като основа на икономическата система, може да се дефинира като „Парична икономика“.

Макар и практически никоя нация на планетата по настоящем да не използва друго, освен теорията на Паричната икономика в своите операции, действително се наблюдават и някои вариации. Общо казано, тези вариации зависят от степента, в която системата е контролирана от държавата. Настоящата скала от по-силна към̀ по-слаба регулация започва с „Комунизма“2 (максимален държавен контрол), минавайки през Социализма (частичен държавен контрол) и завършвайки с Капитализма (малък или никакъв държавен контрол). Тези вариации на икономическото приложение могат да се дефинират като „социални системи“.

Преобладаващата социална система днес е капитализмът. Капитализмът, който често бива позициониран под покрива на друг теоретичен концепт, известен като „свободен пазар“, се дефинира като „икономическа система, в която средствата за продукция са притежание на частни лица и се използват с цел печалба, и където инвестициите, дистрибуцията, доходът, продукцията и ценообразуването на стоките и услугите предимно се определят от оперирането на „свободния пазар“.3

„Свободен пазар“ е преди всичко нерегулирана търговска ориентация, където „цените на стоките и услугите се определят изцяло на базата на взаимното съгласие на продавачи и купувачи. Поради това пазарните сили на предлагане и търсене определят цените и разпределят наличните запаси, без намесата на държавата“.4

Схващането за „свободен пазар“ има много интерпретации и течения. Например, една от по-екстремните и понастоящем активни идеологии е „австрийското училище“, което приема идеята за „laissez-faire“, което практически означава нулева намеса на държавата в каквито и да било икономически аспекти. В такъв случай, помощите за безработни и други спонсорирани от държавата „социални“ програми се смятат за неуместни.5

1 http://www.wordnet.princeton.edu/perl/webwn 2 Коментираме исторически известната ни, практически приложена форма, а не идеализираната

форма, която прокламира премахване на парите и установяване на комунистически тип (в истинския смисъл на думата) общество.

3 http://www.en.wikipedia.org/wiki/Capitalism 4 http://www.en.wikipedia.org/wiki/Free_market 5 Еволюцията, приложението и интерпретацията на икономиката представляват удивително голям

обем от материали с обширни дебати. Представянето на изчерпателен научен труд върху въпросите на икономиката не е целта на този документ. Всъщност, част от него цели да покаже как, чрез навлизането на технологиите и елиминацията на недостига, 99% от цялата икономическа теория става остаряла и ирелевантна.

4

Page 9: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

И така, като оставим общата терминология настрана, един много важен атрибут на паричната икономика е „теорията на стойността“. Нивото на „стойността“ на стока или услуга произхожда най-вече от два фактора1:

1) Недостигът (наличността) на използваните материали.

2) Количеството човешки труд, необходимо за производството на даден продукт/услуга.

Например: Представете си количеството време и усилие, нужни за направата на най-обикновена риза, преди ерата на електричеството и напредналите индустриални технологии. Целият процес би включил: подготовка на почвата – засаждане на памука – следене на растежа – бране на растението – изработване на памучни нишки – тъкане на плат – оформяне на плата в риза.

При описания сценарий, от гледна точка на положения труд, стойността на тази риза би била сравнително висока и тя най-вероятно ще се продава за цена, съответстваща на този значителен труд. Стойността на памучното семе (съставен материал) би била незначителна, тъй като то се извлича от предишната реколта. С други думи стойността, произтичаща от степента на недостиг, тук е особено ниска. Затова реалната стойност на тази риза произтича от положения труд.

Тогава, говорейки хипотетично, какво би било, ако този производствен процес не изисква никакъв човешки труд и в същото време памучните семена, водата, слънчевата светлина, почвата – ги има в изобилие? Каква би била стойността на тази риза тогава? Очевидно тя не би струвала нищо.

До началото на 21ви век индустриални машини вече са поели ролята на засаждане и събиране на земеделските продукти до такава степен, че един единствен фермер може да обработва сам повече от 1000 акра земя.

Навлизането на текстилните съоръжения, като напр. памучните машини, драстично редуцират човешкото усилие, докато в същото време благодарение на съвременната индустриална компютаризация сме свидетели на непрестанната тенденция към почти пълна автоматизация на земеделската и текстилната индустрии, наред с много други.

Идеята е, че схващането за „икономическа стойност“ като привидно статична икономическа величина, бива все повече измествана от това технологично влияние (улесняване на продукционно-материално изобилие), което теоретично би могло да елиминира напълно идеята за „стойност“.

Когато човешкият труд е редуциран/изместен от технологията и автоматизацията, предполагаемата „стойност“, която приравнява този труд на определена „цена“, респективно спада. Тогава „стойността“ на продукцията се измества към създаване-то и поддръжката на машините, които изпълняват ролята на работници. Следователно, колкото по-ефективни, трайни и целесъобразни са тези машини-работници, толкова повече спада „стойността“ на продукцията.

1 Съществуват дори още по-субективни форми на стойност, които са демографски специфични, където определени „марки“ образуват цени не на базата на положения труд или материалната стойност, а на „идентичността“ на самия продукт – по начина, по който се възприема от консуматорската култура. Това е по-малко релевантна форма на „икономическата стойност“, която ще бъде обсъдена по-подробно в секцията „Извращение на ценностите“ по-късно в тази глава. Също така ирелевантни, когато става въпрос за реална продукция и дистрибуция, са виртуални финансови стойности, търгувани на борсовия пазар.

5

Page 10: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Така осъзнаваме, че идеята за машинна автоматизация, съчетана с модерни иновации, осигуряващи заместители на „оскъдни“ ресурси, би могла да доведе до положение, в което никой продукт или услуга няма да изискват остойностяване или ценови етикет. Просто не би имало никакъв теоретичен смисъл.

За повечето от нас това е изключително трудно за осмисляне, поради всичко познато ни от всекидневния живот. Но независимо от вашето мнение, факт е, че ситуацията на непрестанен технологичен напредък, съчетан с автоматизиране на машините, може теоретично да създаде икономическа среда, където изобилието на материали и продукционни възможности е толкова високо, че повечето хора ще имат минимална нужда да „купуват“ каквото и да било, да не говорим да „работят за прехраната си“ в традиционния смисъл на тези думи. По-конкретно, дори ако машините бавно изместват само част от работната ръка, увеличавайки безрабо-тицата, последиците биха били системни и цялата икономическа система би ставала все по-нестабилна и неуправляема. Тази тематика ще бъде разгледана по-подробно в Глави 2 и 5.

Оставяйки това настрана засега, нека разгледаме някои емпирични механизми, които изисква Паричната икономика, особено в капиталистическия контекст, с цел да запази целостта на системата. В оставащите секции на тази глава ще обсъдим 5те най-основни атрибута, нужни за съхранението на системата, причините за тях и техните последствия.

Механизъм 1необходимост от циклична консумация

Ролите на хората в паричната система са основно сведени до три вида: Работник – Потребител – Работодател (или собственик/производител)1.

Работникът извършва задачи за Работодателя в замяна на „заплата“, или парично възнаграждение, докато Работодателят продава стока или услуга на Потребителя за „печалба“ – друга класификация на паричното възнаграждение.

На свой ред, както Работодателят, така и Работникът функционират като Потребите-ли, тъй като придобитите от тях парични възнаграждения („заплати“ или „печалби“) се използват за закупуването на стоки и услуги, необходими за тяхното преживява-не.

Актът на закупуване на стоки и услуги, в което се състои ролята на Потребителя, е това, което позволява на Работодателя да реализира „печалба“ и в същото време осигурява получаването на „заплатата“ на Работника.

С други думи, постоянното „потребление“ е необходимо, за да запази бизнеса на Работодателя и работата на Работника.

Важно е да се разбере, че този платежо-потребителски цикъл (или „циклично потребление“) не може да бъде прекъснат, или цялата икономическа структура би се срутила, тъй като ако не постъпват пари при Работодателя, той няма да може да плати на Работника и двамата няма да могат да поддържат цикъла в ролята си на Потребители.

1 Съществува също така и Инвеститорът, който финансира Работодателя / Собственика / Производителя или търгува на финансовите пазари за печалба. Това не е съществено в контекста, тъй като наличието на инвеститор не е наложително, за да може системата да функционира.

6

Page 11: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Последствия

1. Животът на никой физически продукт не може да продължи по-дълго от период, който би позволил да се запази целостта на икономическата система чрез „цикличното потребление“.

С други думи, всеки „добре“ произведен продукт трябва да спре да функционира след определен период от време, за да може финансовата циркулация да продължи да подкрепя участниците в играта (потребител/работодател/работник). Тази особеност може да бъде дефинирана като „планирано остаряване“. Планираното остаряване съществува основно в два варианта:

Съзнателно: преднамерено задържане на ефективност, с цел въпросният продукт да се повреди.

Следствено: орязване на средства в процеса на производство под формата на евтини материали/лош дизайн, с цел да се спестят пари и привличат клиенти чрез ниски цени. Това автоматично води до нискокачествен продукт.

[Напр. употребата на пластмаса за електронни обвивки е по-евтина за компанията и потребителя, но издръжливостта на този материал е лоша в сравнение с титания, който е далеч по-скъп.]

2. Непрекъснатото въвеждане на нови продукти и услуги е необходимо, за да компенсира всяка по-добра ефективност на предишното поколение продукти, независимо от реалната нужда, което генерира безкрайно количество боклук.

С други думи боклукът е планиран страничен продукт на индустриалната необходимост да запазва хода на „цикличното потребление“. Което означава, че заместеният/остарелият продукт бива изхвърлен, обикновено на бунища в полето, замърсявайки околната среда. Непрекъснатото множене ускорява замърсяването.

„Необходимостта от циклично потребление“, която може да бъде определена като „двигателя“ на цялата икономическа система, е опасна и корумпирана в самата си същност, тъй като не позволява усъвършенстването на природосъобразни и дългосрочни приложения. Непрестанното пресъздаване на нискокачествени продукти похабява наличните ресурси и замърсява околната среда.

За да покажем това от друг ъгъл, представете си икономическите последици от производствени методи, които стратегически увеличават максимално ефективността и природосъобразността на всяко творение, използвайки най-добрите материали и техники, достъпни за времето. Представете си кола, тъй добре направена, че не се нуждае от поддръжка в течение на 100 години. Представете си къща, построена от огнеупорни материали, където всички устройства, електрически съоръжения, канализация и т.н. са направени от най-непромокаемите и чисти ресурси, достъпни на планетата. В един такъв по-здрав свят, където нещата ще бъдат създавани така, че да издържат, неминуемо намалявайки до минимум замърсяването/боклука поради липсата на размножаване и максимизирането на ефективността, паричната система би била невъзможна, тъй като „цикличното потребление“ би се забавило значително, отслабвайки завинаги „икономическия растеж“.

7

Page 12: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Механизъм 2изобилстващ недостиг

В паричната икономика схващането за „търсене и предлагане“ е добре известно, демонстрирайки че „колкото повече има от нещо, толкова по-малка е себестойността му“. Например, питейната вода исторически е била в огромно изобилие, поради което обикновено не се е изисквало плащане за консумацията в търговскияѝ смисъл. Но със замърсяването на водната маса и развитието на градските водоснабдителни системи се достига дотам, че днес филтрираната питейна вода се продава, често на по-висока цена от нефта на галон. С други думи, недостигът на ресурсите излиза изгоден. Ако дадена компания може да убеди обществеността, че техният продукт е „рядък“, то те могат да изискват повече за този продукт. Това дава силна мотивация за поддържането на този недостиг. От друга страна трябва да посочим, че централните банки на почти всички страни също така създават недостиг сред паричната наличност, с цел да се задържа напрежението върху пазарната система. Бернард Лийтер, създател на валутната система на Европейския Съюз, посочва:

„Алчността и конкуренцията не са резултат от някакъв неизменим човешки темперамент… Алчността и страхът от недостига в действителност биват непрестанно създавани и подхранвани като директен резултат от вида пари, който използваме… Ние можем да произведем повече от достатъчно храна, за да нахраним всички хора… Просто няма достатъчно пари, за да платим за нея. Има недостиг в нашите национални валути. В действителност, работата на централните банки е да създават и поддържат този валутен недостиг. Директното последствие е, че трябва да се борим един срещу друг, за да оцелеем.“1

Механизъм 3приоритет на печалбата

Най-мотивиращият от всички принципи в паричната система е печалбата2 или придобиването на пари чрез експлоатация на другите. Всички участници в играта трябва, за да оцелеят, да открият стратегия за изкарване на доход. Получателят на „заплата“ търси възможно най-доброто заплащане за своите услуги, докато Работодателят (собственик/производител) непрестанно търси редуциране на разходите с цел максимална печалба. Това е доминиращото „мислене“ в паричната система и тези, които притежават големи богатства (материален „успех“), обикновено са и най-безмилостни. Докато редица, фаворизиращи системата на печалба, говорят безкрайно за „етичните“ стандарти на техните методи, историята е показала, че приоритетът на печалбата в действителност е болест, която не само трови нашето лично/социално благополучие и стандарт на живот, но и природата, на която разчитаме практически за всичко, от което се нуждаем като вид.

Но преди да започнем с негативните последици, резултиращи от този начин на мислене, нека разгледаме това, което мнозина считат за добрата страна на приоритетния принцип на печалбата – „стимула“.

1 Лийтер, Бернард – „Отвъд алчност и недостиг“, Йес Магазин, 19972 За улеснение терминът „печалба“ ще бъде използван като синоним на „доход“ и „заплата“. Макар и

класическите икономически класификации да разграничават тези понятия, те в крайна сметка се отнасят до придобиването на пари. Получателят на заплата „профитира“ от своята работа под формата на доход.

8

Page 13: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Теоретично, нуждата от печалба дава на дадена личност/организация мотивация да работи над нови идеи/продукти, които биха се продавали на пазара. С други думи се счита, че ако хората не са мотивирани от нуждата да оцелеят чрез печалба, не би бил постигнат почти никакъв социален прогрес.

Първо, най-значимите приноси към обществото не са дошли от корпорации, търсещи печалба. Никола Тесла не е открил променливия поток на електрическа енергия, защото е гледал да изкара някой лев. Луис Пастьор, Чарлз Дарвин, Братята Райт, Алберт Айнщайн и Исаак Нютон не са се водили в огромния си принос към обществото от материален интерес. Макар и да е вярно, че редица полезни изобретения и методи произлизат от мотивацията за лична изгода, намерението зад тези творения обикновено няма нищо общо с човешка или социална загриженост. В тези случаи собственият интерес и оцеляване са в действителност истинската мотивация.

Интересът от печалба почти винаги е преди загрижеността за човека. Дори беглият поглед върху причиняващите рак консерванти в храната ни, планираното излизане от строя на почти всичко произведено, наред със здравна индустрия, която изисква $300 за едно единствено хапче антибиотик, ще ни покаже, че „стимулът, базиран на печалба“ е в действителност пагубен! Тъй като реалният стимул не е да се допринесе за обществото с нещо значимо, а по-скоро да се извлече печалба от това общество по всеки възможен начин. Печалбата в действителност е погрешен стимул. Проблемите в нашето общество, базирано на паричната система, биват единствено разрешавани само, ако може да се извлече печалба от тяхното разрешение.

Последствия

Психологическите и социологически последствия от приоритета, който има печалбата, имат мрачен дял в поведението на човешките същества. В действителност, създадена е цяла една огромна структура на наложен контрол с цел справянето с никога несвършващите проблеми, свързани с нуждата за оцеляване чрез изгода/печалба/доход – правната система. Макар непарично мотивираните престъпления, често породени от его, ревност, емоционална подтиснатост и други психологични причини, да са постоянен проблем, честотата на непарично породените престъпления е нищо в сравнение с престъпленията, извършени заради придобиването на пари и собственост. В действителност, ако дефинираме „престъпление“ като „корупция“, а „корупция“ като „морално извращение; нечестност“, то изплува напълно нова перспектива. Понеже, ако погледнете внимателно, ще видите, че почти всеки акт на стратегическа материална изгода е корумпиран в самата си същност… просто бива приеман за „нормален“ от обществото до определена степен, считана за приемлива по общо съгласие.

Например, когато отидете до магазина да купите кутия овесени ядки, 9 от 10 пъти количеството на овесените ядки заема само 60% от вътрешното пространство на кутията. Тази „рекламна стратегия“, както би я нарекла фирмата-производител, е чисто и просто една нагла, ненужна лъжа. Рекламните агенции, с всичките им тактики за социална манипулация, са вероятно сред най-корумпираните институции на планетата. За съжаление, ние вместо това сме научени да му казваме „промоция“ или „стратегия“. Повече за социалната деформация, създадена от рекламната индустрия, ще намерите в секцията „Извращаване на ценностите“ в тази глава.

9

Page 14: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

За да представим понятно спектъра на парично породената корупция, ще разделим този вид анормално поведение на три групи: общи престъпления, корпоративни престъпления, държавни престъпления.

Общите престъпления, произтичащи от преследването на пари, варират от дребни кражби до незаконни продажби, измама и насилствен грабеж. При този страничен продукт на паричната система хората често не си дават труда да разберат неговата първопричина и мнозина са по-скоро склонни да отхвърлят тези „престъпници“ като някакъв вид социална аномалия, отколкото да свържат мотивацията за него с нуждата от оцеляване. Присъщият на ежедневието стрес, както и други странични ефекти, свързани с лишението, биват също така пренебрегвани.

Изследването „Мърва-Фаулс“, направено в Университета Юта през 90те години, открива силна взаимовръзка между безработицата и престъпността. Изследванията са направени на базата на 30 големи метрополитни области с общо население от над 80 милиона души.

Наблюденията показват, че 1% увеличена безработицата резултира в:

6,7% увеличение на убийствата;

3,4% увеличение на насилствените престъпления;

2,4% увеличение на имуществените престъпления.

В периода между 1990 и 1992 г. това е довело до:

1'459 допълнителни убийства;

62'607 допълнителни насилствени престъпления;

223'500 допълнителни имуществени престъпления.1

Ако вземете един добросъвестен, етичен и „свестен“ човек, отнемете му богатството и ресурсите, и го поставите в беден град с нищо освен ризата на гърба му, има много голяма вероятност този човек да започне да лъже, мами и краде, за да оцелее.

Не е учудващо, че най-бедните квартали в САЩ имат и най-големия брой престъпления. Човек, живеещ в лишение, с малко ресурси, ниско образование и малко възможности за работа, ще направи всичко възможно, за да оцелее. Което означава, че икономическото лишение (недостиг), а не тъй наречените „криминални наклонности“, създават това анормално поведение.

Корпоративната престъпност, която е изключително и винаги свързана с печалба, приема много форми: планирана атрофия; маркетингова манипулация; изнасяне на производствения процес зад граница (аутсорсинг); монополни споразумения; трудова експлоатация и правителствени споразумения са само някои от тях. Като се почне от Енрон, които нарочно спират калифорнийските електроцентрали, за да увеличат стойността на собствените си акции2 и се стигне до корпорацията Байер, която съзнателно разпространява заразени с ХИВ лекарства,3 би трябвало да е ясно на повечето хора, че корпоративната престъпност е постоянно явление и в повечето случаи по-коварна от „престъпността от общ характер“, тъй като последиците засягат далеч по-голям брой хора.

1 Мърва & Фаулс – „Ефектите на понижените икономически възможности върху социалния стрес“, Институт по икономическа политика, 1992

2 http://www.nytimes.com/2005/02/04/national/04energy.html 3 http://www.naturalnews.com/News_000647_Bayer_vaccines_HIV.html

10

Page 15: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Нуждата на „корпоративния-престъпник“ да осигури печалба за даден бизнес е не по-различна от нуждата на престъпника от общ характер да осигури оцеляването си. Докато единият извършва престъпления, за да може да живее, другият извършва престъпления, за да осигури позицията си на власт, начина си на живот и богатство. Всичко това е основано на страх. Явлението „алчност“, което се дължи на една вечна вкоренена несигурност, резултат от страха за загубата на всичко, което имаш, служи като мотивиращ фактор за по-голямата част от корпоративната престъпност. Това е един вид хазартна пристрастеност. Колкото повече печелиш, толкова повече искаш. Тази невроза се поддържа/подсилва от социалното разделение, създадено от паричната система, тъй като се получава една безкрайна прогресия на позволимия „лукс“ с нарастване на покупателната способност (т.е: имения, яхти, лимузини, диаманти, земя и т.н.). Тази тема ще бъде по-подробно разгледана в следващата секция: „Извращение на ценностите“.

Правителствените престъпления са една от по-сложните и трудни за разглеждане форми на поведение, тъй като възприятието за управление е силно повлияно от преобладаващите ценности, които тази „управляваща класа“ утвърждава сред обществото чрез средствата за масово осведомяване и традиционния шовинизъм. С други думи, ако погледнем назад към ужасите на Хитлер, много хора често забравят, че голяма част от германския народ също е поддържала анти-семитската ценностна система, пропагандирана от режима чрез памфлети и радио емисии. Същото може да се каже за инвазията на САЩ в Ирак, която първоначално е подхранена от публичната подкрепа, просто поради страха и омразата към така наречените „Ислямистки терористи“, създадени от атаките на 11ти

септември 2001. Имайки това предвид, нека сложим настрана нашите традиционни ценности като лоялност и „патриотизъм“, и погледнем обективно на това какво всъщност е и представлява правителството в паричната система.

Преди всичко, на всички членове на правителството трябва да бъде плащана заплата и всички проекти, които предприемат, трябва да бъдат финансирани. Тези пари очевидно идват от „данъци“, наложени на обществото, или от кредити от банки и други правителства. Данъците се образуват от „търговията“ или „дохода от търговията“, докато кредитите трябва да бъдат изплатени с пари, получени по някакъв начин или чрез повече търговия, или повече кредити, или повече данъци – на теория.

Централна роля на правителството е създаването на регулаторно законодателство с цел функциониране на обществото. В идеалния случай широките обществени интереси биха били първият приоритет на правителството. За съжаление, както показва историята, това не е, и рядко е било реалност. По-скоро правителството, така както го познаваме, е в действителност „родителската“ корпорация на всички останали корпорации, работещи в рамките на икономиката на страната. Това, разбира се, е логично, тъй като стойността на всяка нация всъщност се определя от състоянието на нейната икономика. Това означава, че правителството има „запазен интерес“ към икономическото състояние на нацията и по-конкретно – интерес към хората от тяхната собствена класа – богатата горна класа.

„Запазеният интерес“, или ситуацията на печалба/загуба за дадено лице или група в следствие на правителствени решения, е двупосочна улица. Един политик може да получава парични „дарения“ от фаворизирана от него компания, докато по този начин компанията профитира от решенията, взети в нейна полза. Лобирането и

11

Page 16: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

даренията в Америка носят милиарди долари всяка година и тези пари се дават изцяло под претекста за вкарване на важни за даряващите въпроси „в дневния ред“.

Докато примерите за тайни споразумения между правителства и корпорации са многобройни, от одобрението на нетествани лекарства от FDA, до успеха на нефтеното лоби при връщането на Закона за нулеви емисии, което прати чистите „електрически“ коли в забвение, най-сериозното парично-мотивирано правителстве-но престъпление е употребата на войни с цел печалба за корпоративните/финан-совите му довереници.

По думите на двойния носител на Конгресния медал на честта, Главен генерал Смедли Д. Бътлър:

„Войната е рекет. Винаги е била. Вероятно е най-старият, безспорно най-печелившият, със сигурност най-порочният. Единственият в интернационален мащаб. Единственият, при който печалбите се измерват в долари, а загубите в животи. Рекетът, смятам, може да бъде най-добре описан като нещо, което не е това, за което го мислят мнозинството от хората. Само малка група от „вътрешни хора“ знаят за какво става въпрос. Провежда се за изгодата на неколцина, за сметка на мнозинството. Чрез войната няколко човека трупат огромни състояния…

През Първата световна война шепа хора обират печалбите от конфликта. Поне 21'000 нови милионери и милиардери се появяват по време на Световната война… 65тият Конгрес докладва за корпоративните печалби и правителствените постъпления, разглеждайки доходите на 122 месни опаковчици, 153 производители на памук, 299 текстилни производители, 49 фабрики за стомана и 340 производители на въглища по време на войната. Чикагските опаковчици удвояват и утрояват приходите си.

И нека не забравяме банкерите, които финансират Голямата война. Ако някой е получил каймака на печалбите, то това са банкерите. Бивайки по-скоро сдружения, отколкото регистрирани организации, те няма нужда да докладват пред акционери. И печалбите им са толкова тайни, колкото и огромни. Как банкерите са направили своите милиони и милиарди, не ми е известно, понеже тези малки тайни никога не стават публично достояние – дори и пред Сенатската комисия за разследване.“1

Втората световна война, Корейската война, Виетнам и сега – Ирак и Афганистан, не са по-различни. Ускорено индустриално производство, военни договори, преуст-ройствени договори, придобиване на енергия/ресурси (кражба), неумолимата Световна банка с високите си лихви, частните банкови кредити за следвоенните икономики и дори трафик на наркотици от страна на ЦРУ са само част от изключително доходоносните канали.2

Мотивацията за война е трипластова:

1) индустриална печалба, съсредоточена в елита;

2) присвояване на ресурси (кражба);

3) геополитическо позициониране с цел улесняване на бъдещи индустриални печалби и кражби на ресурси.

1 Бътлър, Смедли Д. – „Войната е рекет“, Феръл Хаус, 1935, Глава 12 Уеб, Гари – „Тъмният съюз“, Севън Стори Прес, 1999

12

Page 17: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Това е една от най-ужасните болести, предизвикани от нуждата за богатство и власт. Управлението, заедно със своя отбор от манипулирани наемни убийци, е въвлечено в най-крайната форма на самосъхранение и докато всички ресурси на земята остават „запазени“ за малцина, този модел на водене на войни никога няма да приключи.

Гореописаните варианти на „корупция“ само обобщават това явление. Редица нюанси от всекидневното човешко поведение са също така силно отровени от механизма за печалба: липсата на честност, варираща от „изкуството на преговора“, където двама бизнесмени се състезават един с друг за собствените си интереси, с присъщото пренебрежение към другия, до дисхармонията в отношенията работо-дател-работник, където единият се стреми да получи максимален труд за единица време с цел редуциране на заплащането, докато другият се стреми да увеличи времето, нужно за дадена работа с цел повишаване на собствения си доход.

В крайна сметка се получава така, че приоритетът на Печалбата създава непрестанното усещане за „ние срещу тях“, тъй като в паричната система винаги има купувач-продавач; работодател-работник; клиент-собственик; притежание-липса. В тази ситуация всеки участник е принуден да създава възможно най-печелившите за него самия условия и поради това винаги се търсят стратегически предимства, и в крайна сметка бушува една постоянна борба. Непрекъснато сме във война един с друг, за да можем да оцелеем. Тази борба допринася минимално за трайния човешки прогрес и болният, замърсен, извратен свят, който ни заобикаля, е резултатът от това.

Механизъм 4извращение на ценностите

Нашите вярвания и ценности се оформят от нашата култура. Докато съществува генетична основа за определени човешки характеристики и поведение, това, което знаем и мислим, и оттам начинът, по който действаме, са изцяло обусловени от заобикалящата ни среда.

Имайки това предвид, паричната индустрия се нуждае от форма на комуникация, за да информира обществеността за това, което компаниите са пуснали на пазара. Тази комуникационна форма се нарича „реклама“. Характерно за рекламата е „поощрението“, а това е начин на комуникиране, който, общо казано, създава пристрастие в полза на дадения продукт. С други думи, работата на рекламата е да съблазни… или казано по-директно – да манипулира потребителя така, че той да купи продукта. Тази манипулация приема много форми, но една от най-ефективните е манипулацията и/или експлоатацията на „ценностите“ на публиката – това, което той или тя счита за важно.

Но преди да продължим, е важно да посочим, че днешният модел на масово потребление в Съединените щати и другаде по света, не винаги е присъствал. Америка е първоначално основана, до известна степен, на базата на един вид протестантска трудова етика, където пестеливостта и спестяването са били доминиращите ценности. Но към началото на 20ти век бизнес-общността с концен-трирани усилия се захваща да премахне този светоглед и създаде нова армия от импулсивни, непрестанно неудовлетворени, статус-ориентирани потребители. Ре-кламните агенции променят аргументите си от функционални към ръководени от

13

Page 18: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

емоционалния призив и статуса. В резултат, днес средният американец потреблява два пъти повече от това, което е потреблявал от Втората световна война насам.1

И така, една от най-мощните форми на „ценностна манипулация“ представлява свързването на нечия идентичност с определен идеал. Патриотизмът и Религията са класически примери за това, понеже чрез индоктринирането в ранна детска възраст, дадена личност често е предопределено да изпитва силна лична връзка към дадена доктрина. И по този начин – да подкрепя безусловно тези доктрини.

Друг пример за това е концепцията „мода“. Модата приема много форми, от дрехите, които носят хората, до идеологиите, които поддържат. За да илюстрираме колко е успешна търговската индустрия в манипулирането на ценностите на човешките същества за собствена изгода – днес сме свидетели на редица хора, носещи определени артикули, само и само за да демонстрират тяхната марка, придобивайки някакъв очевиден социален статус или „стилистична изява“ чрез тях. Сигнираните ризи на „Томи Хилфигър“, чантите със запазения знак „Прада“ и лъскавите часовници „Ролекс“ са примери за продукти, при които функционалността или практичната стойност напълно са загубили значение, извличайки стойността си от това, което „репрезентират“.

Тъжното е, че тези хора често не осъзнават, че не са нищо повече от ходещи рекламни табели за съответната компания.

„Статусът“ или „изявата“ в действителност съществуват изцяло в предопределения „ценностен образ“ на тази личност и ако достатъчно хора бъдат манипулирани по същия начин, се ражда „тенденция“, която продължава да захранва заблудата чрез колективната идентификация. Тези тенденции могат да станат толкова силни, че тези, които не се придържат към тях, да бъдат считани за „аутсайдери“ и съответно отлъчвани от обществото.

Като оставим „суетата“ настрана, трябва също така да проучим извратените ценности, царуващи в определени манталитети и мирогледи. Непрестанната проява на егоцентризъм често се разпростира като рак и в други психологични области, създавайки и подхранвайки такива неврози като „алчност“, „завист“ и „его“.

„Алчността“ е вероятно най-голямата движеща сила на паричната система отвъд нуждата за оцеляване. Поради присъщото увеличаване обема на стоки и услуги (и оттам на житейския стандарт), достъпни за все по- и по-богатите, човешкото същество бива предразполагано непрестанно да иска все повече материално богатство, понеже това „повече“ изглежда неограничено. Резултатът е култура, която няма чувство за баланс или усещане за това, кое всъщност има значение и кое е „достатъчно“. Рекламата поддържа тази реалност чрез непрекъснато изобразяване на „възможностите“, често карайки хората да се съмняват в собствената си стойност, понеже не притежават „най-хубавите неща в живота“ и т.н.

„Завистта“ изглежда започва своето формиране в най-ранна детска възраст, напр. когато учителят в началното училище хвали ученика с високите постижения и мъмри този с ниските, карайки го да чувства завист към първия ученик. Независимо от произхода , класическа тактика на рекламната индустрия е да експлоатира тазиѝ невроза, показвайки по медиите човек, който има нещо, което ти нямаш, карайки те да чувстваш, че трябва да си го купиш, за да бъдеш „равен“. Това е много сходно до алчността, с изключение на това, че хората се учат да презират другите заради това, което имат, създавайки социално напрежение и често дори конфликти.

1 Шор, Джулиет – „Претовареният американец“, Ню Йорк Букс, 1991, стр. 208

14

Page 19: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

„Егото“ често бива дефинирано като „чувство на превъзходство над другите“. Това извращение приема най-вече две форми:

1) превъзходство от общ характер, базирано на богатството или положението в социалната йерархия;

2) арогантност, произтичаща от нечий креативен принос, изискваща престиж, признание или други „възнаграждения“.

Втората изглежда за мнозина „естествена“, тъй като хората обичат да „получават признание“ за идеите и изобретенията си. Това сериозно подхранва паричната система, защото когато става въпрос за „печалба“, човек буквално бива „възнагра-ден“ и „признат“ за личните си изобретения и действия. Това от своя страна предопределя склонността на хората да изискват признание за това, което правят, дори ако то не е свързано с пари.

Трябва да посочим, че никой човек не „измисля“ или създава нещо съвсем сам. Всяка родила се идея или изобретение е базирана на приноса на предишни поколения, влияния от страна на заобикалящата среда и/или насрещна критика. Както е казал Исаак Нютън: „Ако съм видял надалеч, то е само, защото съм стоял на раменете на гиганти“1

Това, което иска да каже е, че е изградил изследванията си и оттам откритията си върху работата на редица други велики учени, живели преди него. Поради това признанието за постиженията му не се отнася само до него, но и до всички научни открития, които е изучавал и използвал.

Няма място за тази форма на Егото, когато човек осъзнае, че ВСИЧКИ изобретения и творения са в действителност съвместни постижения, разработени постепенно, по един или друг начин.

Що се отнася до първата форма на Егото, спомената по-горе („Превъзходство от общ характер, базирано…“), то тя е класово ориентирано отношение, което от една страна представлява психологическо средство, каращо човек да се чувства по-добре заради това, че притежава повече от друг човек. На богаташа, вървящ по улицата, му е далеч по-лесно да пренебрегне бездомен човек, казвайки си „той е просто един мързел“, отколкото да види в него жертва на културата. От друга страна слепият елитизъм, под формата на вид „класов расизъм“, кара хората да пренебрегват тези с по-малка покупателна сила, възприемайки ги просто за „по-нисши“ или „незаслужа-ващи“. Защото социалното положение, образованието и стилът на живот, които този елит може да си позволи, са далеч извън обхвата на хората без подобна покупателна сила, поради което се създават огромни културни различия.

В крайна сметка ценностите ни се базират на това, което функционира за нас и което ни помага да си създадем по-лесен и по-добър живот.

Ако живеем в система, възнаграждаваща конкурентността, непросветения егоизъм, корупцията, суетата и арогантността, то това ще бъдат непрекъснато поддържаните от обществото ценности. Макар и много хора на приказка да подкрепят „честността, грижата за другия и скромността“, лесно е да видим защо тези качества не над-деляват, понеже системата на оцеляване в днешното общество не ги подкрепя или лансира.

1 Нютън, Исаак – „Писмо до Робърт Хуук“, 5ти февруари 1675

15

Page 20: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Механизъм 5Фискална манипулация

Валутата, използвана днес, е без покритие, което означава, че стойността сеѝ базира най-вече на правителствени декрети. С други думи, нищо не „покрива“ стойността на валутата, освен може би потта на работниците, разменящи услугите си за пари. Преди много години повечето валути са били обезпечени със златен стандарт, което е осигурявало псевдо-практическа основа за стойността им, макар и това да е било изцяло произволно, понеже източникът на стойността е просто прехвърлен към този суров материал, наречен „злато“, който сам по себе си също няма реална постоянна стойност. „Стойността“ на кой да е материал е свързана с неговия недостиг (съотв. наличност) и търсене, а тези атрибути са в постоянно движение и поради това нестабилни.

Това така наречено уравнение на „търсенето и предлагането“ също така се отнася до Паричната стойност. Стойността в системата на пари без покритие се определя от това, колко пари циркулират в рамките на дадена икономика. Точно както при природните ресурси, колкото повече пари са в обръщение, толкова по-малка е стойността на паричната единица. Когато парите в циркулация са по-малко, това съответно прави всяка единица по-ценна. Този феномен общо казано се нарича „инфлация“ и „дефлация“.1

Просто казано, ако все повече нови пари се наливат в икономиката, независимо от действителната нужда от стоки и услуги, цените в тази икономика ще нарастват с пропорционалното спадане стойността на валутата. Това е „Инфлационен ефект“. Но ако новите пари бъдат бързо инвестирани в създаването на нови стоки и услуги, докато все още има търсене за закупуването на тези стоки, те могат да бъдат вкарани в икономиката без съществен инфлационен ефект. Например, ако на пазара има голямо търсене на домове и правителството вкара 1 милиард долара нови пари в икономиката, и всички тези пари се използват за направата на нови домове, които в последствие биват закупени, тогава инфлационният ефект е минимален.

Увеличението на наличните пари в една икономика се нарича Парична експанзия, докато спадът в наличните пари се нарича Парично свиване. При наличие и на двете сили обикновено имаме на лице циклична тенденция, наречена „Цикъл на разширя-ване и свиване“ или още позната като „Бизнес цикъл“, или „Цикъл на бума и фалита“ (още за това по-долу). В общи линии, периодът на Експанзия е свързан с така наречения „икономически растеж“, тъй като повече пари биват пуснати в употреба и често се създават нови работни места. И обратното – периодът на свиване често бива наричан „рецесия“ или „депресия“, понеже парите „пресъхват“, по-малко пари биват влагани и това води до загуба на работни места и фирмени фалити.

Схващането за „икономически растеж“ се определя като: „увеличаване количеството стоки и услуги, произвеждани в една икономика с течение на времето“. Системата за измерване на брутния вътрешен продукт (БВП), която в основата си сравнява „приходите“ и „продукцията“ на една икономика през определен период от време,

1 Класическото определение на инфлация е „повишение на цените“ (ценова инфлация), докато дефлацията е „падане на цените“. Така или иначе, първоначалната причина за тази „ценова инфлация“ и „ценова дефлация“ е повишаването и намаляването на количеството налични пари. Но това не е единствената възможна причина за тези явления. Твърде голямата или твърде ниската продукция също може да има влияние върху това. Също така може да има периоди на инфлация или дефлация по едно и също време, както когато има систематична криза, свиваща паричния запас по-бързо отколкото могат да бъдат създавани и вкарвани в обръщение нови пари.

16

Page 21: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

обикновено бива използвана за измерването на така наречения „икономически растеж“.

Сега, преди да продължим нататък, нека отбележим, че цялата идея за икономически растеж, както традиционно бива тълкувана, е пълна безсмислица по отношение на истинското човешко развитие. Само по себе си няма такова нещо като реален икономически растеж, тъй като идеята за него се базира почти изцяло на размера на ликвидността (пари) в системата. С други думи, ако аз фалшифицирам 100 милиона долара и ти ги дам, за да започнеш собствен бизнес (ти не знаеш за фалшификацията), после закупиш и ремонтираш стара сграда, наемеш екип от работници и започнеш да произвеждаш продукт, който се купува от хората, това ще се счита за икономическа „експанзия“. Инвестирал си в недвижими имоти, повишил си нивото на заетостта и си създал нов продукт, който другите купуват, което раздвижва циркулацията на валутата („цикъла на консумация“). Обаче, какво става, ако някой разбере, че всички тези пари са били фалшиви и цялата операция бъде прекратена? Това ще доведе до „свиване“ на икономиката, защото парите изчезват по този начин; служители ти ще бъдат уволнени, сградата запечатана, а производството спряно.

Имайки предвид горния пример, човек ще се запита: Какъв беше в крайна сметка истинският растеж? Ако растежът (експанзията) в количеството пари може да допринесе за създаването на нови работни места и производство, а намаляването (свиването) причинява загубите им, какъв точно е смисълът?

За да разберем това още по-ясно, трябва да погледнем как парите биват създавани и регулирани от правителствата и/или техните централни банки. За този пример ще използваме САЩ и тяхната централна банка – Федералния резерв.

Както отбелязахме по-горе, „цикълът на разширяване и свиване“ е цикличен модел, който се отнася до внасянето и изнасянето на пари от системата. Този модел до голяма степен бива контролиран от Централната банка (Федерален резерв) чрез лихвените проценти. Лихвеният процент е такса, наложена на кредитополучателя за ползването на определена сума пари. Тази такса се базира на процент от заетата сума.

Тъй като всички пари в икономиката на САЩ и на почти всички други икономики в света са създадени от дълг чрез заеми1, скоростта, с която парите биват създавани, зависи от това, доколко един човек е заинтересуван да плаща лихви, за да се сдобие със заема. Търговските банки базират лихвения си процент на стойности, определени от Централната банка. Например, в Америка „основният лихвен процент“ е най-ниският лихвен процент, начисляван от банките на техните най-платежоспособни клиенти. Този процент се базира на така наречения „процент на федералния запас“, който бива диктуван от Федералния резерв.

Целта на тази книга не е да разглежда сложните, изпълнени с професионален жаргон методи, използвани от банковата система. Но е важно да се разбере, че Федералният резерв има властта да повлияе на лихвените проценти на всички банки. А това означава власт да контролираш количеството на отпуснатите в заеми пари, а оттам и на тези в обръщение.

Когато Федералният резерв намали лихвените си проценти, така правят и търговски-те банки, и кредитът става по-евтин. Когато Резервът повиши процента, кредитът става по-скъп. В условията на по-нисък лихвен процент, хората са по-склонни да

1 Чикагски федерален резерв – „Модерна парична механика“, 1963

17

Page 22: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

заемат пари, да ги използват и да създават така наречения „икономически растеж“ (експанзия). В условия на високи лихвени проценти, по-малко хора могат да си позволят да вземат заеми, съответно по-малко пари биват използвани и икономическият растеж се забавя или обръща (свиване). Всичко това е така нареченият „Бизнес цикъл“ и Федералният резерв, чрез манипулация на лихвения процент, може по своя воля да „забави“ паричното разширяване и свиване до определена степен.1

Защо му е на Федералния резерв да контролират всичко това?

За да разберем това, трябва да си спомним, че (1) всички пари се създават чрез дълг (заеми) и (2) увеличението на паричните запаси може да доведе до инфлация.

Ако паричният запас бива увеличаван постоянно, то просто е въпрос на време, докато пазарът се насити от излишък на ликвидност, задушавайки породилия се икономически растеж. Това от своя страна води до инфлация, намалявайки стойността на валутата и повишавайки цените. По същия начин неизплатеният дълг към Федералния резерв е правопропорционален на паричния запас, така че колкото повече икономиката се „разраства“, толкова по-голям става дългът. Това програмира неизбежна систематична криза, тъй като парите, нужни за изплащането на начислените лихви върху заемите, поначало не съществуват в икономиката.2

Затова, винаги има повече неизплатен дълг, отколкото пари в наличност. Стане ли дългът по-голям от това, което даден човек/компания може да си позволи, се вземат стандартни мерки (често по един систематичен начин). Заемите се забавят и/или спират и паричният запас започва да се свива. Този конкретен сценарий на дълг, преодоляващ и неутрализиращ разширяването, може да бъде назован съвсем просто „финансов провал“.

Преди да продължим, трябва да поговорим за дълга по-обстойно. Трябва ясно да се разбере, че дългът по свое му също така е много активен инструмент за социален контрол, но не и по начините, по които мнозинството хора биха предположили. В Паричната система цялата структура е основана на човешкото участие в нея. Структурата винаги е йерархична, така че тези на върха на пирамидата винаги да профитират повече от мнозинството на дъното. Така че поддържането на човешката мотивация за наемна работа, както и страхът от загубата на работното си място, а оттам и позицията им на подчинени, са положителни обстоятелства за хората на върха. Човек, „нуждаещ“ се от работа, е по-вероятно да приеме по-малка заплата и по-малко вероятно да причинява неприятности.

Един от най-надеждните начини да накараш хората да работят и стоят в подчинение е да ги обвържеш с дълг. Човек с голям дълг ще бъде далеч по-покорен на система-та, отколкото такъв без дълг. За този механизъм на „дългово робство“ не се говори много, понеже мнозинството дори не се и замисля за него. Всеки съществуващ долар теоретично трябва да бъде върнат обратно на банковата система. А за да могат тези пари да бъдат върнати, те трябва да бъдат „спечелени“ от задлъжнелите страни, често под формата на „заплата“ или „печалба“, следователно изисквайки човешки услуги/робство.

1 В случай на икономически провал, където дългът и съответно инфлацията надвишават управляемостта, манипулацията на лихвения процент може да има малък или никакъв ефект. Повече за това в Глава 2.

2 За тези, които не познават тази реалност, вижте „Мрежа от Дългове“ от Елен Браун, Глава 2.

18

Page 23: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Този проблем се усложнява от факта, че в държавата винаги има повече неизплатен дълг отколкото пари в циркулация (поради начисляваната лихва), правейки опита на обществото „да се изплати“ на системата безсмислен. Винаги ще има повече дълг за плащане, осигуряващ робството на масите. В следващата глава ще продължим нашия анализ на финансовата система и нейната политика, за да покажем как повтарящите се провали са вградени в самата структура по един или друг начин.ѝ Преди това нека обобщим дискутираното в тази глава.

Обобщение на Глава 1

Нашият свят е доминиран от практицирането на Паричната икономика (или „Паричната система“). Въз основа на тази система, „стойността“ на дадена стока или услуга обикновено се определя от наличността (степента на недостиг) на необходимите ресурси, заедно с размера/вида човешки труд, използван в производството/услугата. Въз основа на тази теория на „стойността“, ако стоките и услугите се произвеждат без наличието на човешки труд, с ресурси, които са в пълно изобилие, стойността (цената) ще бъде нула, следователно няма да има никаква парична стойност. Ако такава ситуация стане възможна, може би чрез използването на автоматизация на труда и химическите процеси за откриването на заместители на ограничените ресурси, цялата финансова система няма да има реална основа и не би могла да съществува.

Главната движеща сила в търговията е недостигът. Индустрията като цяло се стреми към недостиг, защото това увеличава търсенето. Тази реалност създава мигновено незачитане на околната среда/хората. Тя подхранва злоупотребяващите методи, действащи с цел намаление производителния капацитет и наличните ресурси, вместо да ги увеличава за общото благо. Ето защо, изобилието е невъзможно. Също така, валутата в системата умишлено бива поддържана оскъдна от централните банки, принуждавайки хората да си съперничат един с друг всеки ден, никога нямайки достатъчно, подсилвайки бедността и класовото разделение.

Паричната система изисква „циклична консумация“, или постоянен оборот на пазара. Това резултира в естествена склонност/нужда от създаването на некачествени продукти, които се чупят бързо. Защото бъдат ли създадени качествени и устойчиви продукти, пазарът ще бъде засегнат, тъй като все по-малко хора ще имат нужда от поправка или покупка на нов продукт. Това води до високо ниво на размножаване, боклук и замърсяване. Ако продуктите в обществото в действителност се създаваха с цел да издържат по-дълъг период от време чрез използването на най-добрите известни ни материали и методи, паричната система не би могла да функционира, защото тя може да работи само, когато бива генериран постоянен финансов „приход“ от нови покупки.

Най-важният въпрос пред човешкото същество е оцеляването и в Паричната система присъщият за нея егоизъм резултира в непрестанно търсене на „печалба“. Този манталитет доказано причинява далеч повече проблеми, отколкото предимства за обществото, тъй като социалната грижа е винаги на второ място след паричната изгода. Ако индустрията наистина я беше грижа за обществото, слагайки човешкото добруване и интереси на първо място, паричната система не би функционирала, понеже цялата ориентация на системата е насочена към „диференциращото пре-димство“. С други думи, „равенството“ и „справедливостта“ нямат място в система, в която цялата основа на оцеляването е поставена върху концепта за конкуренция.

19

Page 24: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Разбира се, защитниците на системата ще ви кажат, че тя създава „стимул“, но този стимул е единствено стимулът за парична изгода и нищо повече. Значимите за обществото нововъведения са случаен страничен продукт в тази система, а не първоначална цел. Финансовата корупция е също така постоянно явление, редица форми на която просто биват приемани като „това е положението“ и дори като законни. В същото време войната е най-крайната форма на икономически стимул, което прави смъртта и разрушението положително нещо за онези, които са в позицията на търговска/политическа изгода. Войната в действителност е желана от индустрията, независимо от нечовечността . ѝ Имайки това предвид, войната вероятно никога няма да изчезне, докато системата на печалба продължава да съществува и съответно злоупотребните наклонности продължават да доминират човешкото поведение, породени от нуждата за спечелване на предимство пред другия с цел оцеляване.

Човешката ценностна система е най-вече продукт на заобикалящата среда. Влиянието на Паричната система в оформянето както на безмилостни възгледи, нужни за извличането на печалба, така и на извратени ценности, създавани от рекламните агенции с цел да убедят хората да купуват даден продукт, е породило една култура на суетни, егоистични, агресивни и несигурни хора. Суетата, Егото, Завистта и Алчността се все странични продукти на системата и когато става въпрос за „стимулирането“ на продажбите, крайният резултат е по-важен от средствата. В същото време състезателната, егоистично ориентирана мотивация, типична за преследването на печалба, създава цялостна незаинтересованост към добруването на другия, подхранвайки склонностите към злоупотреба и предимство.

Парите, използвани днес, нямат покритие и в общия случай биват регулирани от Централните банки. В Съединените щати Федералният резерв (тяхната централна банка) манипулира лихвените проценти с цел контролирането на експанзията и контракцията на паричната наличност. Дълговете, натрупани чрез заеми (не забравяйте, че парите отиват в обръщение чрез заеми; така че парите биват създадени чрез образуването на дълг), биват увеличавани чрез употребата на лихви, а парите за изплащането на тези лихви, начислени на заема, никога нямат съответното покритие в паричния запас. Затова, когато паричният запас бива разширен, което обикновено води до „икономически растеж“ (нови пари биват пускани в обръщение), пропорционално количество дълг бива създадено в същото време, карайки хората да се придържат към работното си място, за да могат да издържат тежестта на дълга.

След като количеството лихва + първоначален обем на заема винаги ще превишава наличния паричен запас, то това явление не представлява нищо друго, освен форма на икономическо робство, тъй като за обществото на практика е невъзможно някога да се отърве от колективния си дълг. Също така, понятието „икономически растеж“ в действителност е лишено от смисъл, понеже всеки експанзивен растеж е временен и винаги бива последван от контракция. Единствената причина за създаването на повече работни места са повечето пари в циркулация.

20

Page 25: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 2Финалният провал

Отвъд безотговорността

Дейвид Уокър, бивш американски генерал по надзора и завеждащ Държавната Счетоводствена служба, предупреди преди изборите през 2004, че ако не бъдат предприети сериозни икономически промени, до 2009 г. Съединените щати и техните данъкоплатци няма да могат да си позволят плащанията по лихвите на националния дълг.1 Изследване, направено от Американския трезор през 2001, установява, че за да може дългът да продължава да бъде обслужван при настоящото ниво на растеж, то до 2013 г. данъците върху дохода на населението трябва да бъдат качени до 65%2.

Ако Съединените щати не могат да си позволят да плащат лихвата по дълга си, то това би бил финалният стадий на икономически срив, което би резултирало в абсолютен фалит по учебник. Систематичната криза тогава вероятно би се разпростряла по останалия свят, поради съществуващите финансови и търговски връзки.

Как се случи всичко това? Защо американският национален дълг към януари 2009 г. е $12'250'000'000'000? От 203те страни в света днес само четири (!) не дължат пари на други. Общият външен дълг на всички правителства по света днес е около 52 трилиона долара3 и това число не включва обема на частния дълг във всяка страна.

Целият свят практически е банкрутирал. Но как? Как може светът като цяло да дължи пари на себе си? Очевидно всичко това са глупости. Няма такова нещо като „пари“. Има само планетни ресурси, човешки труд и човешка изобретателност. Паричната система не е нищо повече от една игра… при това остаряла и нефункционираща.

Тези, които притежават обществена власт, сменят правилата на играта по собствена воля. Естеството на тези правила бива определяно от същия състезателен, извратен манталитет, които присъства в ежедневния „паричен“ живот. Само че на това ниво играта бива манипулирана в самата сърцевина, за да фаворизираѝ онези, които правят шоуто. Например, ако имате 1 милион долара и ги вложите на спестовна сметка с 5% лихва, ще печелите $50'000 годишно само от лихвите. Правите пари от самите пари… хартия, направена от друга хартия… нищо повече – никакво изобретение – никакъв принос към обществото – абсолютно нищо.

От друга страна ако сте човек от ниската до средна класа с ограничени средства и трябва да вземете облагаем с лихва заем, за да си купите дом или да използвате кредитни карти, то вие плащате лихвата на банката, която от своя страна я използва, теоретично, за да плати лихвите на човека с 5%-я депозит! Това уравнение е не само изключително обидно поради факта, че „се краде от бедния, за да се дава на богатия“, но и поддържа класовото разделение в самия му концепт, държейки ниските класи бедни, с непрестанното бреме на дълга на гърба им, и

1 Ал Мартин, – „Протоколи на икономическия срив в Америка“ (статия), 20082 Елен Браун, – „Мрежа от дълг“, Търд Милениъм Прес стр. 3683 „ЦРУ: Световни факти“, 2009,

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2079rank.html

21

Page 26: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

горните класи богати, със средствата да обръщат излишните си пари в още повече пари без никакъв труд.

Като оставим това настрана, има и други игри в системата, които са функционирали с десетилетия, но едва сега започват да експлодират в непредвидими математи-чески катастрофи, които е трябвало да бъдат очаквани още преди 100 години.

Цикъл на „подем и банкрут“ (или „бизнес цикъл“)

Повърхностните дефиниции на „бизнес цикъла“ обикновено гласят: „периодично повтарящи се колебания в икономическата активност, състоящи се от рецесия и възстановяване, от растеж и спад.“1 Това обаче не казва нищо за причинителя на тези колебания. И макар да съществуват редица теории по отношение на причините, изглежда, повечето икономисти имат склонност да извръщат поглед от очебийното… а това е мощния ефект, който паричната контракция и паричната експанзия имат върху бизнес цикъла.

Когато към паричния запас биват добавяни пари, то те обикновено се вкарват в употреба по някаква причина. Между тези причини обикновено са стартирането на бизнес, закупуването на жилище, инвестиране на борсовия пазар и т.н. Това парично приложение обикновено резултира в така наречения „икономически растеж“. Кредитната експанзия, под формата на лични и фирмени заеми, в действителност е скритата сила зад икономическия растеж. Това практически е „подемният“ период в цикъла на подем и банкрут. Ако проучите предишните тенденции в икономическата експанзия на Съединените щати, ще откриете тясна връзка с кредитната експанзия (напр. балона на борсовия пазар от 1990-2000).

За съжаление не могат да се прибавят пари в икономиката до безкрай, защото Дългът и Инфлацията, причинени от тази експанзия, в един момент ще надхвърлят ползите от „растежа“. Това е така поради факта, че винаги ще бъдат нужни нови пари за покриването на дълга, до голяма степен заради изплащането на лихвите по този заем (количество пари, което съответно не съществува в паричния запас). Което означава, че след период на растеж (подем), с икономическите индикатори, сочещи към скоро отслабване на икономиката, финансовите регулатори / прави-телството са изправени пред следния избор:

[1] Да продължат експанзията, вливайки още повече пари, което обикновено е придружено от намаляване на лихвения процент, или просто чрез прехвър-ляне на големи суми към определени сектори (каквото беше вливането на 700 милиарда в банките през 2008), или

[2] да оставят контракцията (рецесията) да настъпи, да вдигнат лихвения процент и да вкарат икономиката в някакъв вид равновесие, подготвяйки я за следващата експанзия.2

Що се отнася до историята, в общия случай се правят и двете, най-вече с идеята да се „улесни“ рецесията чрез повишаване на ликвидността. Аргументите са прости. Не е политически популярно за управляващата класа да има твърде много безработни и бедни граждани. Това би могло да доведе до презрение към управляващите и, може би, до революция. Поради това, винаги се подхваща играта с умиротворява-нето на обществото с фалшива сигурност, с цел да се предотврати излизането на

1 http://www.wordnet.princeton.edu/perl/webwn 2 Това са сбития, обобщени примери. Не е в предмета на този материал да излага в детайли всички

компоненти и особености.

22

Page 27: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

истината на бял свят за внедрената нефункционалност и корупция на схемата Понзи, известна като Парична система.1

И така, резултатът от това „улесняване“ на контракцията просто отлага неизбежното. Имайки предвид, че американското правителство е „улеснявало“ практически всяка контракция, на която сме ставали свидетели през последните 70 години, чрез вливане на повече пари в системата, един ден ни очаква „страшният съд“… “голямата контракция“… и тя може би се случва докато пишем този документ.

Фигура 1 долу показва идеалния бизнес цикъл, движещ се около една константна среда, с върховете, обозначаващи „подем“, а падините – „банкрут“:

Фигура 1

Имайки предвид, че винаги са били инжектирани нови пари в системата по време на контракция, „средната“ линия в крайна сметка се покачва. Фигура 2 представлява идеализирано изображение на това, което се е случвало през изминалите 70 години и което би могло да ни тежи в момента на „голямата контракция“.

Фигура 2

1 Система, в която парите биват създадени на базата на дължими пари, с непрестанно начислявана лихва, създавайки повече дълг отколкото има пари в обръщение – тази система е класическа пирамида. Този инструмент се нарича „Частична резервна система“. Прочетете Елен Браун, – „Мрежа от дълг“, Глава 2, за повече информация относно тази парична експанзивна политика.

23

Page 28: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

През март 2006 г. американското правителство престава да докладва M3, което е общото количество пари в икономиката във всички практически форми. Каква е причината за това? Те не искат обществото да осъзнае колко пари биват вливани в системата. Фигура 3 показва M3 до момента, когато спират да го докладват.

Фигура 3

Независимо от прекратеното докладване, независими икономисти са успели да проследят компонентите на M3,1 при което откриват, че от 2006 до края на 2008 г. M3 е нараснал от 10 до 14,5 трилиона – почти 50% увеличение за по-малко от 3 години. До къде може да стигне това? С тази скорост през 2015 г. паричният запас ще бъде около 30 трилиона долара.

Фигура 4

1 http://www.shadowstats.com/alternate_data/money-supply

24

Page 29: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

И така, само защото биват вливани нови пари в системата, не означава, че имаме икономическа експанзия. Това е критичен момент. Например, един от основните показатели за икономическа експанзия е създаването на работни места. Фигура 5 показва нивата на безработица в Щатите, включително SGS-критерий,1 който включва онези неработещи американци, които по настоящем дори не се броят като „безработни“, просто защото приемният период за тях е изтекъл.

Фигура 5

Докато официалните правителствени агенции докладват около 7% безработица към края на 2008 г., по-задълбочени изследвания сочат, че тя достига 18% от американското население. Причините за тази действителност ще бъдат разгледани по-подробно в следващата секция. Но засега, нека просто използваме тази информация, за да разберем, че сегашното вливане на пари в паричния запас няма ефект върху актуалната финансова криза.

Както отбелязахме по-рано, не могат да се добавят пари в икономиката до безкрай, тъй като Дългът и Инфлацията, причинени от експанзията, в даден момент ще надхвърлят „растежа“. Точно това се случва в момента и е малко вероятно някоя от интервенциите (спасителните акции) да „улеснят“ тази криза.

Защо? Най-вече, защото нивото на дълга е твърде високо. Общият дълг на американското правителство плюс този на неговите граждани възлиза на около $53'000'000'000'0002 през 2007 (фиг. 6). Това е лудост, особено като се има предвид, че през 2007 г. общият паричен запас на Щатите (М3) е едва около $12'000'000'000'000. И какво, сега ще влеем над 40 трилиона долара в американска-та икономика, за да прикрием това? Не – защото това не само би създало трилиони

1 Нивото на безработица на SGS отразява актуалната методология за докладване на безработицата, която взема предвид така наречените „обезкуражени работници“ – понятие, дефинирано по време на Клинтъновата администрация и прибавено към съществуващата статистика на Бюрото по труда.http://www.shadowstats.com/alternate_data

2 http://mwhodges.home.att.net/nat-debt/debt-nat-b.htm

25

Page 30: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

нов дълг, но и по всяка вероятност би предизвикало сериозна хиперинфлация. Погледнато от друг ъгъл, БВП на САЩ през 2007 г. е едва 14 трилиона!1

Фигура 6

В момента (2009 г.) наблюдаваме дефлация и инфлация едновременно, с преобладаване на дефлацията под формата на контракция. Просто казано, парите изчезват по-бързо отколкото идват.

Докато системата сама по себе си предполага тази неизбежност, веригата от събития на днешната криза изглежда започна с необузданото спекулиране в жилищния сектор. След неговото сриване Вторичният пазар (държащ авоари, надхвърлящи многократно БВП на цялата планета)2, който залагаше на тези ипотеки, стана „токсичен“ поради пресрочванията. Това предизвика провала на инвестиционните банки; последван от провала на търговските банки; което доведе до корпорациите, разчитащи на кредит; неизбежно достигайки до съкращаване на работни места. Тази систематична криза е глобална поради интернационалното естество на финансовите пазари, което е и причината страните от Западния свят да се сблъскват с подобни на американските икономически проблеми.

Но обърнете внимание – дори и да изглежда, че спекулирането на жилищния пазар и „грабителските заеми“ са виновни за тази криза, в действителност не е така. Този банкрут би настъпил по един или друг начин поради самата природа на икономическата система. При всички положения обаче, огромната безотговорност при разпореждането с тази и без това пагубна система, изключително е увеличило и ускорило сериозността на сегашния срив, очертавайки едно много мрачно бъдеще, ако тази изкуствена структура, наречена „Парична система“, продължи да съществува.

1 https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/print/us.html 2 Браун, Елен, – „Просрочване на кредитите: Ускоряване на финансовия провал и вторичните

катастрофи“, http://www.webofdebt.com/, 2008

26

Page 31: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Последен подбор

Всичко описано в предходната секция е от голямо значение за разбирането на това кои сме и на къде отиваме в рамките на тази икономическа структура. Моля, забележете, че тази информация се отнася както до американците, така и до останалите нации, тъй като светът споделя в основата си една и съща система и е тясно свързан.

В отговор на тези проблеми хората често предлагат „парична реформа“ като решение. Тези предложения често включват: връщане към златния стандарт; премахване на лихвите; затваряне на Федералния резерв и даване правото за печатане на пари на правителството, позволяване на правителството да разпределя свободно дълга си… и т.н.

Макар и подобни реформи да имат своята логика, те пропускат един неизбежен феномен, усилващ се непрестанно от началото на 20ти век, който изключително повлиява пазара на труда:

Заместване на човешкия труд с машини.

В сърцевината на икономическата система е механизмът на труд за доход. Цялата ни икономическа система се базира на това, че човешките същества продават своя труд като стока на отворения пазар. Ако хората нямат възможността да „работят за прехраната си“, тогава с паричната система, такава, каквато я познаваме, е свърше-но. Никой няма да може да купува стоки, ако не печели пари. Компаниите няма да произвеждат, ако потребителят няма пари. Това становище натежава над всичко останало, дискутирано в тази глава.

Както Джон Мейнард Кийнис презрително посочва в „Обща теория на безработи-цата, лихвите и парите“:

„Ние биваме засегнати от нова болест, чието име читателите може би дори не са чували, но за която тепърва ще чуват доста – „технологичната безработи-ца“. Това означава безработица, породена от откритието на средства за икономисване употребата на труд, изпреварваща скоростта, с която можем да намираме нови приложения за този труд.“1

Докато политици, бизнес величини и синдикални лидери се препират относно фактори, които те считат за отговорни за нарастващата безработица по света, като напр. изнасяне на продукцията навън или имигрантския труд, истинската причина остава незасегната в публичния дебат: Технологичната Безработица. Казано с думите на носителя на Нобелова награда, икономиста Васили Леонтийф:

„Ролята на човека като най-важен фактор в производството неизбежно ще намалее по същия начин, по който ролята на конете в земеделството първо е намаляла и в крайна сметка напълно бива елиминирана от въвеждането на тракторите.“2

Като се има предвид, че пазарният капитализъм е изграден върху логиката на реду-циране на разходите (включително разходите за труд) с цел увеличение на печалба-та, готовността да се замени човешкия труд, винаги когато е възможно, с машинна автоматизация, е естествена прогресия. В крайна сметка, една машина не се нуждае от почивка, не изисква здравна осигуровка и не е част от взискателен профсъюз.

1 Кийнис, Джон Мейнард, – „Обща теория на безработицата, лихвите и парите“, 19312 Леонтийф, Васили, „Национална перспектива: Определяне на проблемите и възможностите“,

Юни 30

27

Page 32: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Бегъл поглед върху американската историческа статистика на труда показва ясната картина на заместване човешкия труд с машинна автоматизация. В земеделския сектор почти цялата традиционна работа днес се извършва от машини. През 1949 г. машини са извършвали 6% от събирането на памук в южните части. През 1972 г. 100% от събирането на памук биват извършвани от машини.1

Когато автоматизацията навлиза в американския производствен сектор през 50те, 1,6 милиона работни места биват закрити за период от 9 години.2 През 1860 г. 60% от американците работят в земеделието, докато днес това са по-малко от 3%.3 През 1950 г. 33% от ам. работници работят в производствения сектор, докато през 2002г. това са едва 10%.4 За периода 1982-2002 г. американската стоманена индустрия увеличава продукцията си от 75 мил. тона на 120 мил. тона, докато работещите в нея намаляват от 289'000 до 74'000.5 През 2003 Алианц Капитал прави проучване на 20те най-силни икономики в света за периода 1995-2002 г., откривайки, че 31 милиона работни места в производствения сектор са закрити, докато продукцията се е увеличила с 30%.6 Тази картина на нарастваща продукция и печалба, съчетана с намаляване на работните места, е нов и мощен феномен, без изглед за промяна на хоризонта.

И така… къде са отишли всички тези работни места? В сектора на услугите. За периода 1950-2002 г. процентът на американците, заети там, се увеличава от 59 на 82.7 През последните 50 години секторът на услугите поглъща загубените работни места от земеделие и производство. За съжаление, тази тенденция намалява с нарастване на компютаризацията. От 1983 до 1993 г. банките съкращават 37% от своите касиери и до 2000 г. 90% от банковите клиенти използват банкомати.8 Операторите на телефонни линии са почти изцяло заменени от компютъризирани телефонни секретари, служителите в пощенските филиали биват заменени с маши-ни за самообслужване, касиерите – от компютъризирани автомати. Макдоналдс например от години говорят за пълна автоматизация на ресторантите си, поставяйки автомати на мястото на обслужващия персонал и използвайки автоматизирани готварски съоръжения в кухнята.9 Фактът, че все още не са го направили, вероятно се дължи на маркетингови съображения, тъй като са наясно колко работни места биха били зачеркнати в такъв случай.

Няма нито една област в сектора на услугите, която е останала незасегната от компютаризацията. Истината е, че ако се замислим по-нестандартно относно приложенията на вече съществуващи технологии, които все още не са приложени при услугите, лесно ще видим как, от днес за утре, мнозинството работни позиции в този сектор могат да бъдат премахнати, започвайки с касиерите, келнерите и телефонните оператори.

Икономистът Стивън Роуч предупреждава:

1 Петерсън, Уилис, – „Памучната реколта в ретроспекция: Изместване или замяна на труда?“, Сейнт Паул, 1991, стр. 1-2

2 Каан, Том, „Проблеми на черното движение“, Дисент, 1964, стр. 1153 „Защо е възпрепятстван растежът на труда?“, Фортюн, 03.08.1993 стр. 524 http://www.usatoday.com/money/economy/2002-12-12-manufacture_x.htm 5 Шварц, Нелсън Д. „Ще изчезне ли „Произведено в Америка“?“, Фортюн, 24ти ноември 2003 г., стр.

1026 „Седмичен икономически преглед на Америка: Глобално отпадане на производствената

ведомост: Неразказаната история“, Алианц Бернщайн, октомври 2003 г.7 http://www.usatoday.com/money/economy/2002-12-12-manufacture_x.htm 8 „Преустройство на живота“, Вижън 2000 стр. 439 http://www.techdirt.com/articles/20030801/1345236_F.shtmls

28

Page 33: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

„Секторът на услугите загуби ролята си на необуздания генератор на работни места на Америка.“1

Докато това става реалност, къде е изгряващият нов сектор, който да поеме всички изместени от другите сектори работници? Истината е, че няма такъв… поне засега. Макар и редица специализирани области да се зараждат в Информационното царство, те са крайно ограничени във възможността си да предложат нещо дори приблизително близко до компенсация за приближаващите се огромни работни загуби. И докато икономистите се мъчат да създават модели за борба с почти неудържимата безработица, вариращи от държавно субсидиране на труда (социална помощ) до чудати идеи от типа „негативен данък върху дохода“, повечето хора отказват да осъзнаят какво наистина е необходимо, за да бъде избегнат тотален хаос на планетата. Решението не се състои в опити да се „оправят“ появилите се проблеми. Време е да подобрим системата в нейната цялост… защото системата на парична обмяна, заедно със самия капитализъм, е напълно атрофирала в навечерието на технологичната изобретателност.

Обобщение на Глава 2

Паричната Система на нашия свят не е нищо повече от игра. Тя няма твърда реална основа. Появила се е преди хиляди години, когато недостигът е бил всеобщ проблем. Хората по онова време са се нуждаели от начин да разпределят стоките и услугите, компенсирайки онези, които работят, за да ги създават. Тази базирана на парите трудова система е основа на обществото от толкова дълго време, че повечето хора дори не могат да си представят света без нея. Независимо от това, механизмите на системата, както структурните, така и психологическите, са създали драматични проблеми за цялото общество, вариращи от финансови престъпления и емоционално извращаване до злоупотреба и експлоатация на планетата и на околните в огромни мащаби. Светът днес в действителност е просто система от племенни Мафии. Линията между организираната престъпност и традиционния бизнес реално не съществува. В следствие от това, целият свят се е изправил един срещу друг, с индивиди, бизнеси и страни, непрестанно работещи да защитят това, което имат, винаги работещи да спечелят повече, често чрез сила или корупция. В резултат сега целият свят е задължен на себе си, дължейки си абсурдни суми пари, докато самата целокупност на финансовата структура е на ръба на тотален срив поради собствените си недостатъци.

Но дори и без тези аргументи съществува една дори още по-силна, неочаквана сила, която гарантира залеза на познатата ни икономическа система. Тя идва под формата на Технологична безработица. Човешките същества биват заместени от напреднали автоматични технологии с увеличаваща се скорост, което програмира бедствие от безпрецедентни мащаби. Защото, ако хората нямат работа, то те няма да могат да захранват икономиката чрез покупките си. Тази действителност е финалното доказателство, че сегашната ни система вече не е актуална. И ако искаме да предотвратим размирици по улиците и бедност в невиждани досега размери, ще ни се наложи да преразгледаме традиционализираните си схващания за това как функционира обществото на фундаментално ниво. Нуждаем се от нова социална система, която да съответства на актуалното ниво на знание и научни методи.

1 Интервю, 03.15.1994, отбелязано в „Краят на работата“ (от Джерами Рифкин), стр. 143

29

Page 34: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

30

Page 35: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Част IIКое е важно?

Page 36: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 3Природен закон

Когато оставим настрана обществения контекст и погледнем на себе си и света от по-широка перспектива, обикновено откриваме, че има невероятно количество шум в системата. С други думи, фундаменталните елементи на живота са се изгубили в море от социални, професионални и финансови задължения, много от които са изключително изкуствени. Напр. нуждата от пари и доходи поставя човека в позиция, където възможността за избор често е силно ограничена. Обикновено работата, упражнявана за доход, не съответства на действителните интереси на дадена личност, нито пък на интересите на обществото като цяло. Ако проучим съществуващите днес професии, ще открием, че огромна част от тях нямат никаква функция отвъд поддържане на „цикличното потребление“. Това безчинство резултира в потресаващо пропиляване на животи и ресурси. Напр. човек, продаващ застраховки, участва в занимание, което има отношение единствено към вътрешното функциониране на паричната система и няма никаква реална основа по отношение на „приноса към обществото“. Същото важи за борсовите играчи, търговците и всичко друго, свързано с финансовия сектор. Това са произволни, празни роли, които не допринасят с нищо съществено за обществото в дългосрочен план. Докато някои ще спорят, че тяхната роля въздейства на хората в тяхното ежедневие в рамките на икономическата система, крайно време е да отстъпим назад и да започнем да фокусираме усилията си върху въпроси, които действително са релевантни за социалния прогрес… като противовес на празни професии, измислени с цел да измъкваме пари един от друг. Това е пропиляване на живот.

В резултат, цялата образователна система в днешно време не е нищо друго освен фабрика за масово производство, подготвяща хората най-вече за предефинирани професионални роли. Този елемент от човешкия живот е станал така дълбоко вкоренен, че мнозина грешно считат явлението „да имаш работа“ за някакъв вид човешки инстинкт. Дори родителите питат своите деца: „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“ – сякаш има само едно възможно нещо. Това е обезпокоително явление и съсипване на човешкия потенциал.

Сега, в името на аргументацията, нека забравим днешните линии на поведение в обществото и се замислим над това, кое всъщност е важно. Нека зададем въпроса:

Какви практически уроци ни дава природата и какво ни учат тези уроци за това, как би трябвало да устроим съществуването си на тази планета?

Природен закон 1:

Всяко човешко същество се нуждае от подходяща храна, чист въздух и чиста вода, и поради това трябва да уважава симбиотичните процеси в природата.

Първо, около 40% от смъртността по света е причинена от водно, въздушно или почвено замърсяване.1 Това е стряскаща статистика. Как може обществото да се взема насериозно, когато дори не можем да опазим първостепенните за живота ни ресурси и процеси в добро състояние? Защо толкова много учени се занимават с

1 http://www.eurekalert.org/pub_releases/2007-08/cuns-pc4081307.php

32

Page 37: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

езотерични въпроси като „черни дупки“, „квантови полета“ и „тайнственото формиране“ на други планети, когато все още дори не знаем как да се грижим за себе си!

Истината е, че повечето хора не разбират или не се замислят за взаимовръзките в природата и веригата от процеси, доставящи ни храна, въздух и вода. Но ако изследваме тези процеси и сме готови да се учим от тях, логиката ще ни отведе до по-адекватно поведение, което да ни помогне да задоволим нуждите си.

Например водата и въздухът са изобилстващи естествени ресурси, които изискват единствено ние, човешкото население, да ги пазим и поддържаме техните източници. За нещастие нашата импулсивна, тесногръда печалбарска система се е погрижила за това питейната вода да наближава кризисен недостиг, понеже индустриалните страни замърсяват водната система при всяка възможност. Въздухът, от друга страна, макар и все още в пълно изобилие, е сериозно замърсен в областите на висока човешка концентрация – дотам, че в Азия редица хора се движат с маски на лицата. Разбира се, замърсените въздух и вода водят до безброй други проблеми. Само в САЩ около 3 милиона тона токсични химикали биват изхвърляни в околната среда всяка година – предизвиквайки вродени мутации, заболявания на имунната система, рак и редица други сериозни здравословни проблеми.1

На свой ред, дори източниците на нашите въздух и вода биват излагани на риск. От киселинните дъждове до изсичането на горите, ние сме свидетели на непрестанното разрушаване на това, което по принцип съществува в естествено и чисто изобилие. По отношение на хранителното производство трябва да отбележим, че индустрията днес произвежда най-евтината, конкурентна храна, жертвайки по този начин хранителните и здравословни аспекти. Напр. голяма част от храните днес съдържат така наречения „високо фруктозен царевичен сироп“. Този евтин заместител на тръстиковата захар доказано увеличава многократно риска от диабет и други здравословни проблеми.2 Защо въобще го има?!… Защото е изгоден и общест-веността, винаги ориентирана към по-ниските цени, го купува, понеже е по-евтино.

Симбиотичната връзка в природните процеси има вградена рамка на референтност, която става достъпна при осъзнаването чрез научни изследвания на това как функционира светът в действителност. Нашето поведение би трябвало да има за приоритет в търсенето на най-оптималните условия, които да съхраняват и увеличават изобилието и качеството на нашите житейски необходимости. За съжаление, това не се случва.

Истината е, че съхранението на житейската ни среда е под сериозна заплаха от методите, които използваме днес. Паричната система продължава да се задвижва от интереса от краткосрочна изгода, игнорирайки дългосрочното разрушение. Както повелява Природният закон, ние се нуждаем от висококачествени въздух, храна и вода, за да живеем, така че трябва да отхвърлим всяка система, която възпрепятства или създава предпоставки за възпрепятстването на симбиотич-ните природни процеси, които поддържат основните ни нужди. Ако не го направим, последствията от нарушаването на този закон биха могли да ни поставят в позиция, от която няма връщане назад по отношение на околната среда – в резултат на което оцеляването на човешката раса ще бъде поставено под въпрос.

1 http://www.eurekalert.org/pub_releases/2007-08/cuns-pc4081307.php 2 http://www.diabeteshealth.com/read/2008/08/20/4274/the-dangers-of-high-fructose-corn-syrup/

33

Page 38: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Природен закон 2:

Единствената константа е промяната и човешките разбирания са винаги в преход.

Няма нищо, което да гарантира, че въобще нещо от това, което считаме за вярно днес, ще запази своята валидност и утре. И да, парадоксално, това се отнася и за всичко, което четете в момента. Макар и редица наблюдавани природни феномени да се смятат за доказани въз основа на днешните научни познания, спецификата на всяко едно схващане винаги ще се изменя, тъй като инструментите и методите ни за анализ и измерване винаги ще се менят и, да се надяваме, усъвършенстват.

По думите на Си Джей Кейсър:

„Абсолютната сигурност е привилегия на необразованите и фанатиците.“1

Погледът върху широко разпространени исторически схващания, от плоската земя до слънцето, което се върти около земята, ни учи, че интелектуалната промяна е неизменна и поради това хората трябва винаги да бъдат отворени за нова информация, дори тя да поставя под съмнение тяхното чувство за идентичност. Един негативен страничен ефект на еволюцията е егото ни, което в съвременната култура до голяма степен определя нашите вярвания и ценности. Религията например се придържа строго към статични възгледи за света, които често отразяват схващания за реалността отпреди хиляди години. Поради самия концепт на редица религиозни идеи, които препращат към заплаха с метафизични последствия (рай/ад) за онези, които оспорват ученията им, много хора по света днес поддържат тези възгледи от страх, отхвърляйки нова информация, която би им помогнала в живота, да не говорим за обществото.

Разбира се, религията далеч не е единствената. Повечето хора изглежда искат да вярват, че това, което те смятат за правилно и вярно, е всеобща истина. В това естествено има смисъл, понеже днешното общество често пренебрегва онези, които виждат нещата „различно“.

Всичко, което мислим и „знаем“, са само вероятности и с помощта на съвремен-ни методи за анализ, които са доказали своите практически ползи за обществото в дългосрочен план, можем да претеглим своите разбирания и вярвания, и да ги поставим на полегата скала, започвайки с най-малко вероятните и стигайки до най-вероятните. Ще базираме тази класация не на субективни мнения, а на конкретни отговори и наблюдения от природата.

Научният метод

Природата има свой набор от закони и няма способността да разбира или да се интересува от това, което вие или някой друг иска да приема за истина. Имайки това предвид, в наш най-голям интерес е да се учим и съобразим с природата, доколкото можем. Да плуваш по течението на океана е далеч по-лесно, отколкото да се бориш срещу него… и макар някой да вярва с цялото си сърце, че може да върви по тавана без никакви физически помагала, законът на гравитацията няма да го позволи. Най-добрият известен метод за откриване и прилагане на природните закони се нарича „Научният метод“.

Научният метод се състои от три основни стъпки:

1 Фреско и Кийес, – „Поглед напред“, Барнс, 1969, стр. 62

34

Page 39: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

1) Разпознаване на нова идея или проблем, нуждаещи се от разрешение.

2) Употребата на логическо мислене1 за създаването на хипотеза, имайки предвид цялата налична информация.

3) Тестване на хипотезата чрез наблюдения във физическия свят.

Научният метод се отнася до набор от техники, използвани в изследването на различни феномени; добиването на нови знания; коригирането и обединяването на предишни знания; тяхното приложение. Използваните техники се състоят от емпи-рични методи за наблюдение (като напр. измерване), съчетани с аргументирани хипотези и изпитването на тези хипотези в реалния свят с цел придобиването на информация относно валидността на идеята. Всички заключения изискват практи-ческо доказателство, а не просто заключения и аргументации. Макар и логическо-то мислене да е от съществено значение за развиването на научен въпрос, то не е защитено от провал, тъй като всеки от нас притежава ограничен обем от знания.

Класически пример за това можем да открием още при Аристотел (384 – 322 пр. Хр.). Чрез логически аргументи, базирани на знанията от онова време, той изгражда хипотезата, че тежък обект пада по-бързо от по-лек такъв, имащ същата форма и материал. Той логически стига до извода, че колкото по-голямо е теглото на даден обект, толкова по-бързо ще пада той във вакуумна среда. Но той не тества тази идея. Заради тази неправилна употреба на Научния метод светът трябва да чака 2000 години Галилео да провери хипотезата… той открива, че Аристотел е грешал – теглото не определя скоростта, с която даден обект пада във вакуум.

Идеята е, че без значение колко добре аргументирани са нашите заключения, те непременно трябва да бъдат тествани. Ако излеем вода върху горящи дървета, огънят най-вероятно ще изгасне. Това ни дава определена информация, на базата на която можем да заключим: „Водата гаси огъня.“ Макар и тази теория да отговаря на истината в повечето огневи сценарии, ако излеете вода върху запален нефт, то нефтът бързо ще достигне върха на водата и огънят ще се разпространи. Поради това, хипотезата, че „водата гаси огъня“ не е напълно вярна и се нуждае от преразглеждане, за да може този нов сценарий да бъде взет предвид.

Научният метод е също така манталитет; начин на мислене. Без значение колко „правилно“ може да ни изглежда нещо, ние ще го проверим чрез наблюдения и ще установим дали отговаря на истината. В действителност, трябва да сме много скептични към кое да е твърдение, което не може да се види или тества във физичния свят.

По думите на Стюърт Чейс:

„[Научният метод] се занимава с това, как се случват нещата, а не с това как би трябвало да се случват. Днес повечето от нас сме учени-аматьори, макар и рядко да го съзнаваме… Научният метод не е задължително въпрос на лабораторни изследвания, атомно раздробяване или даже измерителни пръчки; това е начин да гледаш на нещата, начин да трупаш знание от заобикалящия ни свят, което ще остане съхранено и няма да отлети като портичките в играта на крокет.“2

1 Понятието „логика“ бива дефинирано като метод на човешката мисъл, включващ линеарен, или „стъпка-по-стъпка“ начин на мислене на базата на причинно-следствените връзки, използващ толкова релевантна информация, колкото е възможно, с цел да се достигне до определено заключение или хипотеза.

2 Чейс, Стюърт, „Тиранията на думите“, Харкорт Брейс, Ню Йорк, 1938, стр. 123-124

35

Page 40: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Именно научният метод на изследване е това, което е помогнало на хората да разберат себе си и заобикалящия ги свят. За добро или лошо, той стои зад практически всяко постижение, подобрило живота ни. Макар и някои да спорят по въпроса какво точно е „напредък“, няма нищо друго в живота, което да държи ключа към огромното количество творения и свободата, така както науката. Всички физически и материалистични предимства, на които се наслаждаваме, са продукт на научно изследване. От електрическия ток, памуко-тъкачните машини, пеницилина, до телефона и Интернет… науката прави това, което по-рано е считано за невъзможно… възможно. Дори и най-закостенелият, традиционно мислещ и религи-озен човек при нужда ще се предаде на науката и ще отиде в болница, за да получи медицинска помощ.

Въпреки това, мнозинството в нашия романтизиран свят гледа на науката като на студена, безсърдечна област, цитирайки отвратителни деяния, резултирали от извращаване на човешките ценности, като атомната бомба, в опровержение на научната перспектива. В действителност, науката и технологията са само инстру-менти и като всичко останало могат да бъдат използвани за продуктивни или деструктивни цели. Това е наш избор.

Динамично равновесие

„Динамичното равновесие“ бива наблюдавано, когато две или повече противопо-ложни сили действат с еднаква скорост. Да кажем например, че имаме малък остров с (1) диво растяща реколта от моркови, (2) група зайци и (3) група лисици. Зайците се нуждаят от морковите, за да ядат и оцелеят, докато лисиците имат нужда от зайците за същата цел. При всяка двойка е нужно равновесие, което да съществува въз основа на товарния капацитет на острова. Ако няма достатъчно моркови да нахранят настоящата популация зайци, някои зайци няма да оцелеят. А ако няма достатъчно зайци да нахранят лисиците, някои лисици няма да оцелеят. Ако пък реколтата моркови бива унищожена от суша, тогава никой няма да оцелее.

С други думи, във физическия свят съществува равновесие, което диктува, на определено ниво, какви са възможностите за онези организми, които използват наличните ресурси за своето оцеляване. По отношение на планетата можем да наречем това явление „товарен капацитет на Земята“.

В условията на паричната система повечето материали на планетата са притежание на малък брой частни корпорации. Тези корпорации не разкриват откровено техния запас, понеже това би имало финансови последици. Още по-зле, дори е в техен интерес да поддържат недостига доколкото могат, тъй като това означава по-висока цена за всяка единица, а оттам – по-висока печалба.

Човешкото управление на Динамичното равновесие на тази планета, което е най-важната първична величина по отношение устройството на самото общество, трябва на първо място да произтича от разбирането на това, какъв е в действител-ност товарният капацитет на Земята. Нуждите на човешкото население трябва да са в хармония с ресурсите на планетата.

Имайки това предвид, какво знаем и какво можем да заключим относно наличните планетарни ресурси? Фундаменталните носещи колони на човешкото оцеляване в рамките на обществото се състоят в следното:

1) Енергия

36

Page 41: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

2) Индустриални/технологични сурови материали

3) Храна, въздух и вода

(1) Енергията е крайъгълният камък на днешното общество. Тя е един от най-основните фактори във всяка обществена функция. Наличността на обновяеми енергийни източници трябва да бъде осигурена преди всичко друго. За щастие, резултатите са изумително позитивни. Към началото на 21ви век бива открито цяло море от обновяеми енергийни източници, много от които с невероятен потенциал, далеч надхвърлящ нуждите на сегашното човешко население. Епохата на нефта и изкопаемите горива, наред с резултиращото от тях замърсяване, наближава края си. Изобщо няма причини да продължаваме да използваме изкопаеми горива, освен свързаните с пари и запазени интереси, които задържат изкуствено навлизането на новите енергии. Запомнете, последното, което желае енергийната индустрия, е изобилие, понеже в паричната система това означава по-малка печалба.

Един от най-важните енергийни източници откриваме по настоящем в геотермал-ната енергия.

Доклад на Масачузетския технологичен институт от 2006 г. показва, че в момента под земята има 13'000 зетаджаула енергия с възможност за лесен добив на 2'000 зетаджаула с помощта на развита технология.1 Общото енергийно потребление на всички страни по света е около половин зетаджаул на година,2 което означава, че около 4'000 години планетата може да се захранва единствено от този източник. А знаейки, че земната топлина постоянно се обновява, става ясно, че тази енергия реално е неизчерпаема и може да бъде използвана вечно.

Освен геотермалната енергия, слънцето, вятърът, вълните и приливите също представляват мощни енергийни източници при ефективна експлоатация с помощта на подходяща технология. Слънчевата радиация, достигаща до земната повърхност всяка година, е повече от 10'000 пъти световното потребление на енергия.3

В такъв случай проблемът не е в наличието, а в технологията, нужна за ефективно извличане. От обикновените фотоволтаични панели, акумулиращи енергията в батерии за частна употреба, до пълноспектърните мощни слънчевоенергийни съоръжения – технологията непрестанно се развива, увеличавайки потенциала на тази енергия.4

Вятърната енергия, макар и често определяна като слаба и непрактична, е далеч по-мощна, отколкото си мислят повечето хора. Изследвания на Американския Енергиен Департамент са заключили, че вятърната енергия, извлечена в полетата на щатите Тексас, Канзас и Северна Дакота, би могла да достави достатъчно електричество за цялата държава.5 Още по-впечатляващо изследване на Станфордския университет от 2005, публикувано в Журнал на геофизическите изследвания, открива, че ако едва 20% от вятърния потенциал бива експлоатиран, то той може да задоволи енергийните нужди на целия свят.6

1 МТИ, „Бъдещето на геотермалната енергия“, 20062 Въз основа на данни от 2005, световното потребление на традиционна енергия по тип енергия

и избрани групи страни, 1980-20043 http://encyclopedia2.thefreedictionary.com/solar+energy 4 http://www.redorbit.com/news/science/1637594/research_highlights_potential_for_improved_solar_cells/ 5 „Ам. национална лаборатория за обновяема енергия“. 06.02.20076 http://www.stanford.edu/group/efmh/winds/global_winds.html

37

Page 42: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

А съществува също така и енергията от подводните течения и вълните. Първата бива извлечена от подводните размествания в океаните. Инсталирането на турбини, улавящи тези движения, генерира енергия. Гълфстриймското, Исландското и други подводни течения могат да бъдат използвани за тази цел. Във Великобритания са регистрирани 42 подходящи места за такива съоръжения, които според прогнозите биха могли да захранват с енергия 34% от цялата страна.1 Още по-ефективна е енергията на вълните, съдържаща се в движенията на повърхността на океана. Според изчисления тя притежава годишен потенциал от 80'000 TWh.2 Това означава, че 50% от цялото енергийно потребление на планетата може да бъде осигурено само от този източник.3

Важно е също така да се посочи, че подводната, вълновата, слънчевата и вятърната енергии практически не изискват предварителна енергия за тяхното извличане – за разлика от въглищата, нефтът, газта, биомасата, водородът и всички останали.

Истината е, че на тази планета енергията е в абсолютно изобилие. Единствената причина, поради която хората си мислят, че тя не достига, е поради паричната/капи-талистическата система и нейното стратегическо предразположение да създава недостиг.

(2) Следващият въпрос е: ами индустриалните суровини? Могат ли земните запаси на суровини като дървесина, желязо, алуминий и памук, да поддържат цялото човешко население?

Всичко около вас е направено от микроскопични частици, наречени атоми. Има много типове атоми, всеки със своята специфична комбинация от протони, неутрони и електрони. Тези различни типове атоми се наричат елементи. В момента има 118 елемента в периодичната таблица,4 като 92 от тях съществуват в естествен вид в природата (другите 26 се произвеждат синтетично). Тези елементи практически съставляват всичко около нас. При това категорията на Металите е най-важната, тъй като те се топят при сравнително високи температури; формата им може лесно да бъде изменена в тънки жици или плоскости, без да бъдат чупени; топлината и електричеството лесно преминават през тях. Това ги прави изключително подхо-дящи за производството на стоки и приложение в индустрията. Металите се намират в земната кора и океаните или в чист вид, или по-често под формата на минерали. Общият минерален запас понастоящем се измерва от търговския производствен капацитет. За съжаление, това не дава ясна картина за това, което в действителност е в наличност. Докато някои елементи/минерали са в изобилие, като напр. силиконът, алуминият и желязото, други изглежда стават все по-оскъдни, като медта, оловото, цинкът, златото и среброто.5 Доколкото е известно на автора, никога не е правено пълно геологическо изследване на земните минерали/елементи, а само регионални. В бъдеще това обезателно трябва да бъде извършено.

Всичко на всичко, в определяне товарния капацитет на Земята има 3 основни мо-мента.

(а) Знанието за това какво точно има Земята като съставни елементи/материали.

1 http://www.bwea.com/marine/resource.html 2 „Бъдещи енергийни решения“ – доклад на Интернационалната енергийна агенция, 20033 „Световното потребление на традиционна енергия по тип енергия и избрани групи страни“,

1980-2004, Администрация по енергийната информация, Ам. енергиен департамент4 Периодичната таблица е подредба на химичните елементи според броя на атомите въз основата

на периодичния закон.5 http://www.britannica.com/EBchecked/topic/383726/mineral-deposit/82165/Geochemically-abundant-and-

scarce-metals

38

Page 43: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

(б) На какво ниво е технологията по отношение създаването на синтетични заместители за определени елементи/материали.

(в) Как обществото организира употребата на тези елементи/материали.

(а) Трябва да разполагаме с пълно изследване на планетарните ресурси. Това ще ни даде ключова информация за това какво да предприемем занапред. Например, ако имаме един акър земя, на която искаме да отглеждаме храна, първото, което ще направим, е да тестваме почвата за нейните качества. Тази информация има директна връзка с това какво можем да засадим. Това би бил „товарният капацитет“ на тази земя, така да се каже. По отношение на планетата това е изключително важна информация с директно въздействие върху нашите решения.

(б) Разликата между настоящето и миналото е нашата повишена креативна способност да решаваме проблеми чрез Научния метод. По отношение на оскъдните материали, намирането на заместители е важна задача. Например, диамантите дълго са считани за много скъп и оскъден ресурс. Едно от приложенията на този здрав минерал е като прецизен машинен инструмент за разрязване. Но днес, в епохата на синтетичните диаманти, създадени в лаборатория, тези инструменти не се нуждаят от скъпия оригинал. В днешно време редица индустриални материали имат своите синтетични двойници и този начин за научно решаване на проблеми е изключително използван. В действителност, недостигът на коя да е суровина е дотолкова от значение, колкото е количеството труд, нужно за откриване на заместител или алтернатива.

(в) Но още по-важно от заместителите и алтернативите е самото естество на експлоатацията на планетарните ресурси. Това действително е най-важната точка в дебата за товарния капацитет на Земята. Както отбелязахме по-рано, хората по света действат в рамките на парична система, възнаграждаваща недос-тига, планираното остаряване на продуктите, прахосването, замърсяването и безсмисленото множене. Производствените вложения днес са удивителни в сравне-ние с миналото. С помощта на технологията сме в състояние да произвеждаме повече с далеч по-малко хора, по-бързо от кой да е друг период в историята. Но поради системата на печалба имаме безброй производители, произвеждащи едни и същи неща с цел да се конкурират на пазара. Техните продукти са нискокачествени в самата си направа, тъй като производителят цели да намали разходите си за сметка на качеството на използваните материали. И тъй като живеем в система на конкуренция, прахосничеството е шокиращо, като отново и отново биват похабявани ценни суровини за нискокачествени продукти, свършващи на бунищата. Освен това, манипулирането от страна на индустрията, която кара хората да искат безполезни, основани на суетата продукти, допринася за това прахосничество. Помнете, паричната система може да съществува единствено, ако има „циклично потребле-ние“. А това води до злоупотреба с ресурсите.

Истинската причина за недостига на планетата не е толкова в наличността на ресурсите, колкото в прахосническия начин, по който ги експлоатираме. Практически никой не се замисля за тяхното съхранение или стратегическа употреба, докато не стане твърде късно. В едно здраво общество суровините на планетата би трябвало да са всеобщо достъпни, а индустрията би трябвало да е организирана като едно цяло, с цел да произвежда съобразявайки се с наличността на материалите и да създава продукти, които да издържат колкото е възможно по-дълго, редуцирайки по този начин индустриалната продукция и съхранявайки земните ресурси.

39

Page 44: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

(3) А когато става въпрос за храната и питейната вода, се намесват същите проблеми като замърсяване, процеси за намаляване на разходите и желан недостиг, породени от паричната система. (Мерките за редуциране на боклука намаляват печалбата. Ако дадена фирма трябва да преработи боклука, вместо просто да го изхвърли, това струва повече пари.)

Водата заема 70% от земната повърхност. Технологични нововъведения като процеса на обезсоляване могат да правят питейна вода от морската вода, както и от обработването на възсолени източници чрез обратна осмоза. Това показва още веднъж, че технологията е точно толкова важна в управлението на ресурсите, колкото и самите ресурси. Схващането, че питейната вода не достига, е валидно само дотолкова, доколкото продължаваме да използваме сегашните ограничени методи, в комбинация с ежедневното индустриално замърсяване.

Производството на храни също се увеличава в рамките на технологическия спектър, създавайки нови методи за култивация. Например, със земната повърхност в действително се злоупотребява, като ценния горен пласт на почвата ѝ1 бива съсипван от посредствени земеделски методи. Според някои доклади, ние губим този горен пласт със скорост от 1% на година, като същевременно Националната академия на науките на Америка е изчислила, че земеделската земя в САЩ бива рушена поне 10 пъти по-бързо от времето, необходимо за възстановяване на изгубената почва.2 За щастие, учените са създали нова форма на земеделие без почва, наречено „Хидропоника“. Този мощен нов метод дава море от възможности на човешкото население, не само за компенсация на причинените от самите нас разрушения, а и за увеличаване на годните за отглеждане на храна места. Благодарение на хидропоничното земеделие бихме могли да отглеждаме храна в средата на пустинята чрез правилно напояване или извличане на вода от долните пластове.

Други неизползвани възможности за хранително производство включват висящи многопластови подводни океански ферми, както и въздушни растения. Изводът е, че храната е толкова оскъдна, колкото сами решим тя да бъде. Ако изберем да станем интелигентни и стратегически мислещи по отношение на производствените си методи, съхранявайки околната среда и извличайки всички предимства на научните изобретения, оптимизиращи производствените ни капацитети, редуцирайки прахоснически и неефективни методи, то здравословната храна може да бъде толкова изобилна, колкото и самата вода. Гладуващите деца на този свят не са резултат от липсата на храна. Те са резултат от липсата си на покупателна сила, а не на действителен недостиг, което причинява ненужната смърт на милиони хора всяка година.

Обобщение на Глава 3

Динамичното равновесие на планетата Земя по отношение на човешкия вид не е неподвижна система. От нас зависи да поддържаме баланса чрез интелигентно управление на земните ресурси. Ако това се прави по един коректен начин, няма данни в подкрепа на тезата, че не може да има изобилие за всички.

1 Горният почвен пласт е най-външният слой на почвата, дебел около 5 до 20 сантиметра. Там е най-високата концентрация на органична материя и там се осъществява повечето биологична почвена активност. Растенията концентрират своите корени и извличат по-голямата част от нужните им хранителни вещества от този слой.

2 http://seattlepi.nwsource.com/local/348200_dirt22.html

40

Page 45: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Трите атрибута на това управление са:

1) Познаването наличността на суровините

2) Проактивни действия за преодоляване на дефицитите чрез заместители

3) Приложение на технологията във всички аспекти с цел постигането на висококачествено производство, минимизиране ефектите върху околната среда и преодоляването на проблемите въобще.

Природата има свои собствени закони и е в наш интерес да ги признаем и съобразим с тях поведението си. Трябва да сме подготвени за откритието, че това, което смятаме за валидно днес, утре вече ще бъде остаряло. Това е естеството на знанието. Ние учим от грешките си. Всяка грешка в действителност е благословия, тъй като ни довежда до по-високо ниво на разбиране. Научният метод, основан на логическата мисъл, фактите и доказателствата в следствие на проверка, е водещата философия, която е решавала проблемите ни и е подобрявала качеството на човешкия живот и до днес.

41

Page 46: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 4Средствата за социална еволюция

Какво желаем? Как да го постигнем? От какви инструменти се нуждаем?

Нашите ценности се основават на това, което смятаме за важно – целите ни, това, което ни е скъпо, което е свято за нас и което искаме от живота. Ценностите не са неотменни и вечни, но въпреки това ценностите, наложени на даден човек в ранна детска възраст, често имат мощен ефект върху възгледите му. Традиционни индоктринации, като например националистични или религиозни вярвания, могат да се превърнат в колони на личностната идентичност и е изключително трудно да бъдат емоционално превъзмогнати. Факт е, че човешките ценности произтичат от заобикалящата среда. Ако вземете пеленаче от бяло американско семейство от средната класа и го дадете на арабско, мюсюлманско семейство от Средния Изток, то това дете ще говори арабски и ще стане мюсюлманин, възприемайки традицион-ните ценности, възпитани у него от мюсюлманското му семейство и култура.

Повечето от традиционните ни ценности в действителност са задействани преди много време. Например още Библията казва: „Ще печелиш хляба си с пот на челото си.“ Но какво би било, ако обществото няма нужда да работи за пари? Как би могла тази максима да остане валидна? Истината е, че ценностите отживяват, точно както знанието и всичко останало. Имайки предвид сегашното ниво на науката, повечето от обществените ни ценности са на нивото от преди хиляди години.

След като изяснихме този въпрос, нека се спрем за момент и решим какви са нашите цели – както на лично, така и на обществено ниво. Движението Цайтгайст, заедно с проекта Венера, застава зад набор от обществени ценности и оттам цели, които смятаме решаващи за просъществуването на вида ни.

Цели

Чист въздух и вода, здравословна храна, материално изобилие, бърз, екологично чист и ефективен транспорт, релевантно образование, обществена система на здравеопазване, край на войните, личностна свобода и среда, осигуряваща ни възможността непрестанно да развиваме своите таланти и способности, в която стресът и престъпността са сведени до минимум.

Тези обществени цели далеч не са твърде сложни или безразсъдни. В действителност мнозина ще открият, че както религиозни, така и светски философи поетично изразяват подобни надежди от хилядолетия насам.

Методът

Сега, след като очертахме основните цели, трябва да се замислим за методите за тяхното постигане. Безспорно Научният метод е най-мощният инструмент, който познаваме. Наблюдението, Логиката и Проверката отдавна са изпреварили суеверието, интуицията и метафизиката.

По думите на Карл Пиърсън:

42

Page 47: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

„Няма копче за истината, няма друг път до знанието на вселената освен през портата, която ни отваря Научният метод.“1

Интелигентната употреба на научните методи е направила възможно всичко това, което ни помага в ежедневния живот. Приложението на науката за организация на обществото като цяло е следващата стъпка в нашата еволюция. (Виж глава 3 за по-подробна информация относно научната методика.)

Инструменти

Материалните инструменти, от които се нуждаем, за да постигнем целите си, идват от хуманната употреба на Технологиите. От най-простия чук до високотехноло-гичните, напълно автоматизирани производствени съоръжения, технологичните изобретения продължават да улесняват производствените процеси, непрестанно превръщайки по-рано невъзможното във възможно.

Историята на технологиите показва тяхното невероятно и ускоряващо се развитие. Съчетани с характерния за научния метод начин на мислене, технологичните инструменти, които са на наше разположение, имат способността драстично да променят човечеството по начини, които мнозина ще сметнат за твърде фантастични. Ако опишете мобилния телефон на човек от 12ти век, той най-вероятно ще бъде шокиран от мисълта за този „магически“ инструмент.

Една основна характеристика на технологията е способността непрестанно даѝ поставя предизвикателства пред това, което считаме за невъзможното.

По думите на д-р Джордж Галъп:

„Във всеки един исторически момент човекът е смятал, че цивилизацията е достигнала апогея си. Той самодоволно отказва да се постави на скалата на̀ времето, която обхваща хиляди и милиони години, както преди нас, така и след нас. Погледнато от висотата на 8'000 години напред в бъдещето – приблизително периодът на документираната досега история – човешкият прогрес до днешния ден би изглеждал далеч по-малко внушителен от това, което възприемаме днес.“2

В началото на 20ти век повечето учени се съгласяват с теорията, че създаването на самолет е практически невъзможно. В същото време обаче братята Райт са твърде заети с това да закрепят газов двигател към някакви крила в техния магазин за велосипеди, за да обръщат внимание на подобни мнения. Скоро след това те предизвикват експертите, създавайки това, което е считано за невъзможно – „летяща машина“.

В действителност, ако един учен ви каже, че дадено нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Но ако заяви, че дадено нещо е невъзможно, то той най-вероятно греши. Науката и технологията непрестанно оборват предишни схващания за възможното и така ще бъде и за напред. С голяма сигурност можем да твърдим, че каквото и да ни носи бъдещето от технологична гледна точка, то най-вероятно ще ни се струва невъзможно и „абсурдно“ днес.

1 Пиърсън, Карл, „Научна граматика“, 1911 стр. 172 Галъп, Джордж, – „Чудото пред нас“, Ню Йорк Еванстън и Лондон, Харпър и Роу, 1964, стр. ix

43

Page 48: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Процес

И така, връщайки се към първоначалната ни идея, трите основни момента в лич-ностната и социалната революция са:

Нашите ЦЕЛИ – МЕТОДИКАТА на мислене – и ИНСТРУМЕНТИТЕ за постигането им

Ние определяме целите си на базата на нашите ценности, използваме Научния метод за решаване на проблеми и създаването/тестването на хипотези, и развиваме технологиите, за да превърнем целите си в реалност.

Важно е да посочим, че този обобщен процес не е строго линеарен и всяка от частите има въздействие върху останалите части. Например, ценностите и възгледите ни често се изменят с напредване на технологиите, както и логичната аргументация при научния метод. Ако даден човек е възпитан в духа „да се помага на бедните“ и след това попадне в среда, където бедността не съществува, вероятно поради технологичния напредък, то тази ценност не би имала основа да съществува.

В крайна сметка, нашите непрестанно изменящи се ценности са най-важният атрибут в социалната ни еволюция. Най-значимите ценности са тези, които спомагат за усъвършенстването на обществото, а не тези, които спъват неговото развитие.

Обобщение на Глава 4

Пътят ни към социална еволюция започва от нашите ценности. Те са комбинация от личното ни виждане относно добитите от нас знания и традиционните, културни схващания, в които биваме възпитани. В хода на времето и нашите ценности се менят. За съжаление, повечето от ценностите, които споделяме днес, произтичат от една система, която е изключително неактуална по отношение на съвременната наука и технологии.

Процесът на реализиране на тази еволюция се състои от: осъзнаването на това, което искаме (Цели), разглеждането на дадената материя по най-ефективния и оттам научен начин (Методът) и употребата на най-ефективните технологични изобретения с цел превръщането на целите в реалност (Инструменти).

Целите на движението Цайтгайст и проекта Венера са преустройството на обществото за благоденствието на цялото човечество, осигуряването на достатъчно от всичко за всички, постигане на максимална лична свобода и щастие, същевременно редуцирайки асоциалното, враждебно поведение и престъпността. Тази ценностна система може да бъде постигната единствено чрез употребата на интелигентни и хуманни научни методи и технологични инструменти. В следващата част ще покажем как.

44

Page 49: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Част IIIРесурсна икономика

Page 50: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 5Социална кибернация

„Ние призоваваме към непосредствено преустройство на нашата култура, според което хилядолетните обществени болести като войни, бедност, глад, дълг и ненужно човешко страдание са не само преодолими, но и напълно неприемливи. Всяка друга

гледна точка чисто и просто би резултирала в продължението на познатите ни до болка проблеми, типични за настоящата система.“1

Жак Фреско

Дошло е време за реструктуриране на обществото в световен мащаб. Източникът на тази необходимост не са някакви креативни стремления или интелектуални амбиции. Източникът е провалящата се парична система, увеличаваща бедността и конфликтите по света, непрестанната корупция, породена от гоненето на печалба, както и продължителното тровене на планетата и нас самите от търговската индустрия. Ние сме на кръстопът. Или ще поемем отговорност за живота си и обществото, в което живеем, или ще платим цената. Колкото по-дълго поддържаме тази отживяла времето си система, толкова по-нестабилно ще става положението.

Проектът „Венера“

В тази част ще разгледаме проекта „Венера“. Този проект, който съдържа целогодишния труд на социалния инженер и структурен дизайнер Жак Фреско, представлява организация, целяща се не по-ниско от постигането на мирна, устойчива и природосъобразна глобална цивилизация. Тя се стреми към осъвреме-няване на обществото по отношение на днешното знание и модерни методи. Принципите са изградени върху прилагането на Науката и Технологиите поѝ човешки и обществени въпроси. Социалната структура, която прокламира, се нарича Ресурсна икономика.

Ресурсната икономика използва съществуващите ресурси вместо търговията. Всички стоки и услуги се предоставят без употребата на парични средства, кредити, размяна или коя да е друга форма на дълг или поробване.

Целта на този нов социален дизайн е да освободи човечеството от монотонните, банални и лишени от смисъл професии, които нямат реално значение за общественото развитие. Същевременно бива окуражавана една нова мотивационна система с фокус върху личната реализация и удовлетворение, образованието, социалното съзнание и креативността – като алтернатива на кухите, егоистични цели за богатство, имущество и власт, които доминират днес. В проекта „Венера“ е застъпено, че Земята изобилства от ресурси и, че нашите финансово контроли-рани методи на разпределение на ресурсите днес вече не са актуални. В действителност, те са изключително контрапродуктивни по отношение на оцелява-нето ни. Паричната система е създадена преди хиляди години във времена на голям недостиг. Първоначалната цел е въвеждането на общ метод за разпределение наѝ стоките и услугите, базиран на трудовия принос. Но тя по никакъв начин не е свързана с реалния ни капацитет да произвеждаме стоки и услуги на тази планета.

1 Фреско, Жак, – „Най-доброто, което парите не могат да купят: Отвъд политика, бедност и войни“, Глобални кибервизии, Флорида, 2002, стр. x

46

Page 51: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Както видяхме в Глава 2, напредналите технологии все повече заемат мястото на човека в икономическия трудов процес. Това развитие ще промени обществото по един или друг начин. Или ще ни отведе към нова социална система, без нуждата от човешко поробване за пари; където обществото е устроено в цялостен план за общо благоденствие с помощта на напреднали технологии, целенасочено развивани с цел социалното усъвършенстване… Или вероятно ще тръгнем надолу, по пътя на хаоса и безредието, където безработицата ще е в невиждани размери, престъпността ще прерасне в епидемия, драконови полицейски мерки ще бъдат въведени за потискане на протестите и природните ресурси ще бъдат все повече експлоатирани и унищожавани.

Физическото оцеляване и качеството на живот се базира единствено на употребата, управлението и съхранението на земните ресурси. Днес, с възмож-ността чрез непрестанно растящата научна изобретателност да използваме тези ресурси по най-хуманния, технологически продуктивен и ефективен начин, традициите ни на труд за пари и пари за ресурси вече нямат логическа основа. Интелигентното управление на земните ресурси е това, което има значение. В един по-разумен свят бихме взели под внимание динамичното равновесие вътре в нашата глобална екосистема и бихме съобразили нашите производствени процеси с него.

Ресурсната икономика може единствено да бъде глобална по своето естество, тъй като най-ефективното и целесъобразно експлоатиране на планетата е въпрос на световна, обща организация. Планетата може да бъде старателно проучена и планирана единствено от една цялостна перспектива. Това не е въпрос на субективизъм. Земята в същността си е като комплект инструменти, пълна с възможности да създадем изобилие от технологии, храна и енергия. Ако не сме напълно наясно с всички планетарни ресурси и не гледаме на Земята като на едно синергично цяло, нашите възможности ще са ограничени. За съжаление, светът днес е разделен от гонещата печалба търговска конкуренция, религиозни групи и примитивно националистическо его, което затруднява организирането на една глобална система за управление на ресурсите. Това е още една причина защо паричната система сама по себе си е пагубна за нашето оцеляване – понеже в същността си тя ограничава кооперирането между общностите. Що се отнася до идеологията, време е да оставим настрана религиозните и националните си различия и да осъзнаем, че ние всички сме тук, на тази планета, и се нуждаем от едни и същи основни неща. Единствено когато светът заработи заедно, ще постигнем стабилност и истински прогрес. Повече по проблема на идеологическото разделение ще намерите в Глава 7.

Индустрия и труд

Както казахме по-рано, статистиките сочат, че хората биват все повече измествани от автоматизирани машини на работното място, което води до безработица и оттам – до понижаване покупателната способност на потребителите. С течение на времето и с напредването на този феномен ще дойде повратният момент, когато липсата на покупателна способност в обществото ще срути паричната икономика, понеже тогава вече няма да има значение колко разходи ще пестят производителите… хората просто няма да имат достатъчно пари да купуват продуктите, прекратявайки по този начин механизма на „цикличното потребление“.

47

Page 52: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Тези, които са наясно с това, често се опитват да намерят решения в рамките на паричната система, обикновено предлагайки някаква форма на „хипер-социална социалистическа държава“, където богатият елит притежава фабриките, практически несъществуващата средна класа (може би около 5% от световното население) работи в надзора на машинните операции, докато на останалото население биват давани пари за употреба под формата на дажби от правителството. Тази идея е ужасяваща и абсурдна. Тя би довела до диктатура, големи ограничения на личната свобода и силен обществен гняв, понеже класовото разделение ще продължи да съществува, давайки на тези на върха достъп до повече ресурси, отколкото на милиардите останало население.

В следствие на тази проблематика ставаме свидетели на съзнателното задушаване и задържане на технологичното развитие, за да могат да запазват хората работните си места. Това е като да имаш електрическа дрелка в наличност, но вместо това да използваш ръчна, защото искаш да ти платят за повече часове! Това е контрапро-дуктивно в основата си. Чиста лудост е да се спира/игнорира технологичното развитие, само и само за да съхраним една остаряла социална система. Та нали основният смисъл на технологията е именно да освободи човека от труда! Нуждаем се от социално устройство, което да се фокусира върху оптимизиране на технологичните възможности с цел освобождаване на човечеството от еднообраз-ния и тежък труд, и разгръщането на пълния потенциал на производството. Всяка по-ниска цел е неприемлива.

А сега, в името на аргументацията, нека напълно забравим за сегашната парична система и погледнем непредубедено към модерните индустриални производствени методи – тези, които биха влезли в действие в Ресурсната икономика. Въпросът е: Как бихме устроили производствена система, която да създава висококачестве-на продукция, да намалява боклука, да взема под внимание динамичното равновесие на биосферата и да редуцира монотонния и механичен човешки труд?

Основана на Научния метод, ето как би изглеждала логичната аргументацията за индустриалните производствени методи:

● Стъпка 1: Изследване на планетарните ресурси

● Стъпка 2: Решение по въпроса какво има нужда да бъде произвеждано, по ред на приоритетите, започвайки от основните нужди (като храна, вода, подслон и т.н.), последвани от функционално насочените продукти (суровини, автома-тични машини, технологични съоръжения и т.н.) и стигайки до продукти без практическа функция (медия, продукти за забавление, музикални инструменти и т.н.)

● Стъпка 3: Оптимизация на производствените методи / постигане максимално дълъг живот на продуктите

● Стъпка 4: Дистрибуционни методи за достъпа до продукти и блага

● Стъпка 5: Оптимално рециклиране на онези продукти, които в даден момент остареят или излязат от употреба

Стъпка 1: Изследване на планетарните ресурси.

Както обсъдихме в предната глава, решаващо е да знаем с какво разполагаме на тази планета, защото това ще ни покаже какви възможности имаме. С тази информация винаги ще можем да нагаждаме производството, така че да компенсира евентуален недостиг от нещо. Ще можем да установяваме математически най-

48

Page 53: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

подходящото разпределение на суровини въз основа на наличното количество и най-първостепенните приложения. При всеки намаляващ ресурс незабавно ще се търсят алтернативи и заместители. Актуална информация можем да черпим от електронни данни в реално време, идващи от всички ресурсови сектори на планетата, които ще се вливат в централна база данни, следяща всеки потен-циален недостиг или проблем. Идеята за световно централизирано наблюдение на ресурсите е напълно осъществима, макар и да звучи сложно. Американската армия и Пентагона вече разполагат със сателити и океанско наблюдение за целите на отбраната. Тези инструменти могат просто да бъдат преориентирани, за да наблюдават околната среда, вместо хората.

Стъпка 2: Решения по въпроса какво има нужда да бъде произвеждано.

От какво се нуждаем? Това е много съществен въпрос, тъй като с изключение на храна, вода и подслон, мнозинството хора днес нямат представа какво искат или от какво се нуждаят в действителност, защото никога не са били информирани относно реалното ниво на технологията. Това, от което си мислим, че имаме нужда, е директен резултат от общественото познаване на технологичното развитие. Например, човек, живял преди 300 години, може да се нуждае от игла и конец, за да зашие скъсана риза. Днес този човек би си помислил, че се нуждае от електронна шиеща машина… И все пак, това, от което наистина се нуждае, е текстилен материал, който не се къса.

Човек, който има много прах в дома си, би си помислил: „Трябва ми прахосмукачка.“ Дали наистина е така? Може би това, което наистина му трябва, е домашна система, която не позволява на праха да влиза вътре или е оборудвана с електростатични въздушни филтри, които го елиминират и унищожават зародилите се във въздуха бактерии. С други думи, ако критично погледнем на това, от което си мислим, че се нуждаем в материалистичния смисъл на думата, ще започнем да виждаме, че естеството на нуждите ни постоянно претърпява промяна. Науката и технологиите са барометри на практическите човешки нужди и ето защо всички произвеждани продукти трябва да са толкова напреднали, колкото е технологически възможно. Сегашната ни парична система, която генерира безсмислени и технологично остарели продукти, само и само за да подхранва индустрията и икономиката, няма способност или желание да създава възможно най-напредналите продукти за наша употреба. Всъщност мнозинството от произведените стоки не биха съществували, ако индустрията наистина се фокусираше върху това, което най-добре ще служи нуждите на обществото.

Стъпка 3: Оптимизация на производствените методи и максимално увеличаване живота на продуктите.

Ако смятам да си направя бюро, бих се опитал да го направя така, че да издържи възможно най-дълго. В това има логика, нали? Ако бюрото се счупи, това ще означава, че трябва да си правя ново, изразходвайки още материали и труд. Изглежда логично всичко, което произвеждаме, да има възможно най-дълъг живот според технологичните възможности.

За съжаление, точно обратното се случва в сегашната система, тъй като, както отбелязахме преди, паричната система подстрекава продуктовото множене и планираното излизане от строя. Без тях цялата икономика би се срутила. Този механизъм на паричната система е чисто и просто пагубен. Ужасяващо е как въобще някой може да си седи и да защитава склонността на паричната

49

Page 54: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

система да създава боклук в огромни размери. В един по-добър свят ще създаваме неща, които да траят.

При оптимизацията на производствените методи става въпрос за употреба на най-качествените материали и методи, произвеждайки по този начин най-трайните и ефективни продукти. Днес човешкият труд бива изместен от машинния, не само защото е парично по-неизгоден. Машинният труд е и значително по-ефективен. Това непрестанно бива потвърждавано от производствените статистики – индустри-алната продуктивност се повишава с въвеждането на машини за сметка на човешки труд. Това, разбира се, не би трябвало да ни изненадва, тъй като една машина не се изморява и винаги е механично по-прецизна и последователна от един човек. Високо ефективната автоматизация на труда, съчетана с научно управлявани ресурси (както отбелязахме в Глава 3), ще осигури плавни и премахващи недостига производствени процеси, които могат да се координират от много малка част от човешкото население.

Стъпка 4: Дистрибуционни методи за достъпа до продукти и блага.

Дистрибуционните методи също зависят от нивото на технологията. Например, производственият процес в един момент би могъл да стане толкова добре организиран, че даден продукт да бъде произвеждан само при поискване от страна на даден човек. Независимо от това, складове под формата на дистрибуционни центрове, наред с автоматизираните доставки, биха били най-опростеният метод за сега. Освен това, тъй като няма да има пари, хората няма да изпитват необходимост да се запасяват с продукти. Също така няма да има причина за който и да било да краде от нещо, достъпно за всеки… а и той не би могъл да го продаде.

В светлината на факта, че всички стоки в Ресурсната икономика ще бъдат така направени, че да траят възможно най-дълго, ценностите на потребителската култура също така ще бъдат надраснати. Да не говорим за надрастването на всички останали изкривени ценности, наложени днес от рекламната индустрия, които карат хората да се чувстват алчни, нисши или неспособни заради това, което притежават или не притежават. Рекламата не би съществувала в тази нова система, освен под формата на обща информация за продуктите, достъпна за хората, които се нуждаят от тях. За да се сдобият с даден продукт, хората най-вероятно биха влезли в Интернет, за да се осведомят за характеристиките на артикула, да го изберат и поръчат. Скоро след това той би бил готов за прибиране или доставка.

Стъпка 5: Оптимално рециклиране на онези продукти, които в даден момент остареят или излязат от употреба.

Тази стъпка всъщност започва в производствения стадий. Още при създаването на продукта трябва да бъде помислено за бъдещото рециклиране. В идеалния случай всичко произведено би било природосъобразно и с възможност за рециклиране. Подобно стратегическо планиране би гарантирало, че всички излезли от строя продукти ще бъдат оползотворени възможно най-добре, редуцирайки по този начин замърсяването.

И така, един от най-трудните и объркващи аспекти за мнозина по отношение на петте стъпки на новата индустриална производствена методика в Ресурсната икономика, е свързан с приложението на машини като заместител на човешкия труд в колкото се може повече области. Въпросът „Кой ще управлява и поддържа машините?“ е често срещан. Той ще бъде разгледан малко по-долу. Преди това,

50

Page 55: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

нека разгледаме набързо историята и приложенията на машинната автоматизация и компютърните технологии.

Първият по-важен автоматичен робот, Унимейт от Унимейшън Инк., има работна обвивка от 10 кубични метра. Той заема 2 кв. метра от пода. Този робот е приложен за първи път през 1961 г. във фабриката на Дженерал Моторс в Трентън, Ню Джърси, за разтоварването на машина за леене на метални отливки. 6 години по-късно бива използван за заваряване и поставяне на скоби на седалкови рамки. През 1970 г. автомобилният производител построява първата автоматизирана заваря-вачна линия, състояща се от 28 робота.1

Хората, създали тези машини, са знаели отлично какви ще бъдат последствията. През 1962 г. Джон Шнайдер, президент на Ю Ес Индъстрийс Инк., производител на автоматизирано оборудване, основава „Фондация по автоматизацията и заетостта“ с цел да „намери начини да омекоти влиянието на автоматизацията върху уволнените работници“. Той заявява веднъж:

„Искам да продавам автоматичните машини, които прави компанията ми, но ако икономиката се влоши, ако не решим проблема с безработицата, ще стане трудно да ги продавам и няма да има причина въобще да ги правя. Според мен всички бизнесмени би трябвало да споделят това виждане – че проблемът с безработицата и автоматизацията е тъй сериозен за бизнеса, както и за заетостта.“2

През 1946 г. е създаден първият електронен компютър за обща употреба, наречен ЕНИАК. Той има 18'000 радио-проводника, заема 63 кв. метра и тежи повече от 30 тона.3 Професорът от Пенсилванския университет Ървинг Брайнерд веднъж изказва мнението, че през 80'223 часа работа на ЕНИАК, той е извършил повече калкулации от направените от цялото човечество за всички времена.4 Днес компютърен чип с размер 0,5 мм има същия капацитет като ЕНИАК.5

И така, машинизацията днес е съчетана с компютаризация. С две думи, компютъ-рът е мозъкът на машината, който я инструктира какво да прави. Съчетанието от машина и компютърен интелект може да се дефинира като Кибернация. Днешните кибермашини вероятно са най-мощните и значими изобретения на човечеството. Възможностите на тези инструменти са на път да променят цялото устройство на обществото… започвайки с освобождението на човека от трудовото задължение.

По думите на Алберт Айнщайн:

„Автоматизацията на бъдещето… ще направи днешната ни модерна индуст-рия да изглежда тъй примитивна и остаряла, както на нас днес ни изглежда каменната ера.“6

Това не е нещо, срещу което трябва да се борим. Това е реалност, която трябва да прегърнем енергично. Кибернацията е Еманципаторската прокламация на човеш-кия род, която ще ни освободи от робството на всеобщия труд, отваряйки ни нови хоризонти на човешки потенциал и открития.

1 Спровиери, Джон, – „50 години на сглобяване: Роботите ще променят бъдещето – Отново“, http://www.assemblymag.com/Articles/Column/BNP_GUID_9-5-2006_A_10000000000000127612

2 Родън, Робърт Г., „Борещите се машинисти, Век на борба“http://www.iamawlodge1426.org/hisupdate63.htm

3 http://en.wikipedia.org/wiki/ENIAC 4 Канелос, Майкъл, – „ЕНИАК – чудовище и чудо“, http://news.cnet.com/2009-1006_3-6037980.html5 http://en.wikipedia.org/wiki/ENIAC 6 Фреско и Кейес, – „С поглед напред“, Барнс, 1969, стр. 72

51

Page 56: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

По думите на д-р Норберт Уийнър, известен като „Бащата на кибернацията“:

„Деградация е за човешките същества да бъдат оковани за греблото и използвани като източник на физическа сила, но е почти същата деградация да им възлагаме абсолютно механични и монотонни задачи във фабрики, изискващи по-малко от милионна част от мозъчния им капацитет.“1

Тези кибермашини далеч надхвърлят физическата точност на едно човешко същество, като в същото време могат да изчисляват с невероятна скорост, далеч надминавайки изчислителната скорост и капацитет на човешкия мозък. Тези, които са били възпитани от научната фантастика да мислят, че тези нови машини може да добият „съзнание“ и „да поемат властта над човешката раса“, трябва да разберат, че подобни идеи имат нулева основа в реалността. Точно както чукът ви помага да забиете гвоздей в парче дърво, една кибермашина ще извършва комплексни задачи, улеснявайки процеса на достигане до определена цел. Машините правят това, за което са програмирани, и нищо повече.

По думите на Артър К. Кларк:

„Широко разпространената идея, подхранвана от комиксите и евтините форми на научна фантастика, че интелигентните машини вероятно ще са зли създания, враждебно настроени към човека, е толкова абсурдна, че не си струва да хабим енергия да я опровергаваме. Почти съм изкушен да заявя, че само неинтелигентни машини могат да бъдат зли… Тези, които описват машините като врагове чисто и просто прожектират върху тях собствената си агресивност. Ако някога наистина има война между хората и машините, лесно е да отгатнем кой ще я започне.“2

И така, често срещана реакция на идеята машини да поемат труда от хората е проявата на недоверие поради днешните ни ежедневни технологични проблеми. От коли, които се чупят, до блокиращи персонални компютри, обществото днес явно има смесени чувства на любов и омраза към технологиите. Първо, както отбелязахме по-рано, в паричната система всичко се произвежда така, че да се счупи в даден момент. Дори НАСА с изключителната си нужда от най-добрите материали и технологии има отреден бюджет и трябва да съкращава разходи, ако се наложи. Вашите коли и персонални компютри нямат никакъв шанс. И двата сектора имат огромни вторични индустрии за ремонт и поддръжка. Ако компютрите и колите не бяха създавани така, че да се чупят, десетки милиони работни места по света биха били съкратени само в тези сектори.

Първата стъпка към сигурността, че кибермашините, които създаваме, са направени от най-висококачествени компоненти и програмиране, е надрастването на паричната система, тъй като тя възпира тяхната пълна ефективност и устойчивост. Няма причина, поради която всичко във вашия дом, от хладилника, печката до телевизора и компютъра, да не работи през целия ви живот без нуждата от ремонт. Как можем да твърдим подобно нещо с такава сигурност? Можем, защото най-добрите материа-ли на тази планета, като титания, имат такива характеристики, че надживяват един човешки живот с хиляди години. Произведените днес продукти са направени от възможно най-евтините материали с цел увеличаване на процента печалба. По-голямата част от продуктите за крайния потребител са създадени изцяло или отчасти от пластмаса. Това е един от най-евтините синтетични материали, с които

1 Фреско, Жак, – „Най-доброто, което парите не могат да купят“, Глобални Кибервизии, 2002, стр. 54

2 Кларк, Артър К., – „Профили на бъдещето“, Ню Йорк Харпър и Роу, 1964, стр.226-227

52

Page 57: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

разполагаме. Той не издържа на нагряване, твърде чуплив е и се износва бързо – така че, разбира се, всичко се чупи рано или късно… но това е и целта.

В един по-добър свят това не би било толерирано и индустриалните машини не само биха имали изключителна трайност и дълъг живот, но и в даден момент биха имали способността да се самопоправят.

В днешните коли има светлини на таблото, предупреждаващи ни за даден проблем в колата. Тази идея може да бъде пренесена към всички машини до такава степен, че машинният компютър не само да „констатира“ даден проблем, но и да инструктира допълнителни машини при замяната на счупената част. Дори още по-напреднали са технологиите като „сплави с памет за форма“. Тези метали могат буквално да помнят формата си. В случай че физическата структура на дадена машина се повреди, електронно течение бива изпратено през този сектор, поправяйки незабавно структурата. В крайна сметка става въпрос за това, че самопоправящите се машини и структури се превръщат в реалност. Проблемът е, че производството на подобна ефективност не бива възнаградено в паричната система, поради което повечето хора въобще нямат и представа какво всъщност е възможно.

По думите на Торщайн Веблен:

„Ако производителната индустрия на дадена страна беше организирана като систематично цяло и управлявана от компетентни техници… с цел максимиза-ция на производството на стоки и услуги, вместо, както се прави днес, с нея да злоупотребяват игнорантни бизнесмени… които се целят в максимизацията на печалбата си, производителността в този случай несъмнено би надхвърлила днешната с няколко стотин процента.“1

И така, ролята, която ще заемат хората във високо технологичното, кибернетично, автоматизирано индустриално производство на бъдещето, ще бъде тази на съблюдатели и нищо повече.

Веднъж когато Кибернетичната индустриална система влезе в сила, всичко ще бъде въпрос на актуализация на системата и поддържането в ред. С напредване наѝ времето можем само да очакваме, че скоростта на технологичния ни напредък ще се увеличава.

Но какво ще стане с по-сложните професии като доктори и архитекти?

Трябва да се запитаме: „Какво е истинското естество на нашите професии?“ Какво точно прави в действителност един доктор, дърводелец, водопроводчик или архитект?

Те разпознават и реагират на наблюдавани модели.

Когато ви преглежда доктор, всичко, което той прави, е да се обръща мислено към наученото от него. Ако отидете при дерматолог, защото мислите, че може да имате рак на кожата, докторът я преглежда и умствено я сравнява с образите и симптомите, за които е учил. След това може да вземе проба от кожата ви за машинен анализ. Това е „технически“ процес. Няма причина защо да не бъде изобретен оптически скенер, който да сканира ръката ви и незабавно да констатира какво би могло да е заболяването. Модерно програмиран компютър с оптична технология не би бил ограничен от спектъра на човешкото око; той би разполагал с памет и капацитет, които далеч надхвърлят човешките. Дори хирургията, колкото и

1 Веблен, Торщайн, – „Инженерите и ценовата система“, Ню Йорк Б.В. Хюбш, 1921, стр. 120-121

53

Page 58: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

прецизна да ни изглежда, е чист технически процес. Въпрос на време е преди изключително напреднали машини да заменят хирурзите. Това вече започва да се случва в някои области.

Същото важи за всяко друга практическа професия. Дърводелецът е човек, когото наемат да поправя или създава определен вид структури. Макар и в тази работа да има известна „креативност“, дърводелецът взема решенията си на базата на физиката, геометрията и модерните материали. Ако искате да направите бюро, първото, което трябва да направите, е да се информирате относно най-добрите налични материали, след което да приложите възможно най-добрата методика за обработката на тези материали. Тези процеси са изцяло технически и не се нуждаят от намесата на човешко мнение. А това ни отвежда до едно повратно заключение, което ще има изключителен ефект върху прогреса ни на тази планета:

Прехвърлянето на вземането на решения на компютрите е следващата стъпка.

Практическите роли, които хората приемат в днешното общество, са технически в основата си. Това изглежда очевидно по отношение на физическия труд, понеже вече станахме свидетели на това, как машини изместват човека от области като производство и конструкция. Но, макар и неосъзнато от мнозинството, нашият умствен труд също бива все повече прехвърлян върху компютрите. Ако това ви звучи чуждо, моля отбележете, че ако някога сте използвали калкулатор, вие вече сте прехвърляли решението на машина.

Трябва да запомним, че логичната аргументация, която в крайна сметка е нашата когнитивна способност да намираме решения на проблемите чрез връзката причина-следствие, е изцяло технически процес, базиран на количеството инфор-мация, с което разполагаме в даден момент. Например, ако имаме проблем с колата си, бихме отишли при механик и той би използвал своята способност да разпознава симптоми и асоциативна си памет, за да установи възможните причини, предиз-викали проблема, наред с възможностите за неговото разрешаване. Това е обек-тивен, технически процес.

Но мозъкът на механика разполага само с определено количество памет и интелектуална преработвателна мощ. Модерна, програмирана машина от друга страна може да съхранява огромно количество повече данни от човека и може непрекъснато и бързо да обработва информация без да се изморява или губи желание за работа. Например, нека си представим, че сме програмирали компютър с данните за дадена кола. Той бива програмиран така, че да знае всеки компонент, всеки винт и електронна връзка в колата. Също така е програмиран с физичните приложения, така че да може да прави връзка с причинно-следствените операции на машината, а не само с отделните части. Когато откарате колата за поправка,ѝ механикът разпознава физическите характеристики, доколкото му е възможно, след което обикновено отива при компютъра си, избира модела на колата и вкарва описание на проблема. Може например да напише: „левият фар не функционира“. В отговор компютърът незабавно ще представи списък с всички възможни проблеми, наред със серия релевантни въпроси с цел по-точно и бързо локализиране на причината. Компютърът например може да каже: „Провери кабел 15b“, същевремен-но показвайки диаграма на местоположението на този компонент. Ако механикът установи, че проблемът не е там, съобщава това на компютъра, който от своя страна преминава към следващата най-вероятна причина. Компютърът в действи-телност взема решенията… механикът само му задава насока.

54

Page 59: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Изводът е, че почти няма човешка дейност, която да не може да бъде усъвър-шенствана, прехвърляйки процеса на вземане на решения върху компютърен интелект. Всъщност единственото, което в момента ни различава от машините на когнитивно ниво, е способността ни да създаваме комплексни асоциации в съзнанието си. До днес нито един компютър не е успял да отговори по същество на „комплексно зададен въпрос“. Компютърът изисква говоримият език да бъде трансформиран в такъв, какъвто той е програмиран да разбира, като напр. матема-тиката.

Въпреки това нови области, като „Изкуствения интелект“, започват да се развиват, разкривайки невероятни възможности относно този вид „съзнание“. След време компютрите ще могат да осъществяват комплексни мисловни процеси, приписвани по начало единствено на човешките същества. Няма доказателства в защита на противното.

В следващата част ще покажем как тази нова опция за прехвърляне труда и вземането на решения на високо ефективна компютъризирана система ще доведе до премахването на традиционните институции на „управление“.

Управление

„Невероятното и ускоряващо се развитие на науката и технологиите не бива придружено от съответното развитие в социалните, икономически и политически модели… Днес ние… едва започваме да изследваме потенциала, който ни предлага науката за развитието на нашата култура отвъд технологиите и по-точно в социален, политически и икономически план. Спокойно можем да предвидим, че… подобни социални изобретения като съвременния капитализъм, фашизма и комунизма ще бъдат считани за примитивни експерименти в процеса на нагаждане на съвременното общество към съвременните методи.“1

д-р Ралф Линтън

Първо, Управлението, каквото го познаваме днес, е страничен ефект от недости-га в заобикалящата ни среда. Точно като клоновете на мафията, правителствата по света се стремят да запазят позициите си на власт, агресивно работейки за увеличаване на икономическото си предимство. Относно обществения мениджмънт, основното, което едно правителство може да направи, е да издава закони, да определя бюджети и да обявява войни. Това са изцяло творения на паричната система. За съжаление, поради самото естество на тази власт, историята представлява една непрекъсната верига от управленческа корупция, варираща от геноцид на хора от противникови нации, до съзнателното подтисничество на собствения народ с цел съхраняване на установения ред. Причината, поради която всички правителства на планетата са корумпирани, е че няма как да не бъдат в тази система. Запомнете, те не са по-различни от корпорациите, опитващи се да оцелеят в паричната система. Те всички са в конкуренция един с друг, като периодично се оформят „световни империи“ на всеки няколкостотин години.

За да може едно традиционно управление да запази контрола върху населението си, то трябва да създаде единна ценностна система. Ако лидерите на дадена страна искат гражданите да подкрепят войните , то те монтират статуите на „великиѝ ѝ войни“ по парковете и прокарват чрез медиите темата за „благородството“ на армията. Също така често цитират „Бог“ и се отнасят към войните си като към

1 Линтън, Ралф, – „Дървото на културата“ (Ню Йорк: Алфред А. Кнопф, 1959, стр. 47)

55

Page 60: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

някаква форма на борба срещу „Злото“. Подобна манипулация държи неинформира-ното общество с ограничени възгледи за света „на тяхна страна“. Както казва Алберт Айнщайн: „Патриотизмът е болест.“ Да кажеш: „САЩ е най-великата страна на земята“ е точно същото като да кажеш: „Белите са избраната божествена раса.“ Патриотизмът е расизъм с национален флаг… и нищо повече. Истината е, че правителствените решения днес се базират на тесногръдия егоистичен интерес на елита, точно както при корпорациите. Това не е нищо друго освен деструктивно и неустойчиво.

Както казахме по-рано, колкото повече се замисляме за проблемите ни на тази планета, от бедността в Африка до унищожаването на Амазонските Гори, ние осъзнаваме, че всеки един проблем в действителност е технически в естест-вото си.

Затова почти няма място за традиционни мнения при решаването на тези проблеми. Днес техническото ни разбиране може да ни отведе до повечето отговори чрез приложението на Научния метод, вземайки под внимание всички известни фактори, свързани с проблема. Ако човек прочете една страница от дадена книга и я затвори, той може да си създаде „мнение“ за тази книга. Ако друг човек прочете цялата книга, той също ще си създаде мнение. Чие мнение ще тежи повече? На човека, прочел цялата книга, или на този, прочел само една страница?

С други думи, колкото повече информация бива вземана под внимание в процеса на намиране на решение, толкова по-адекватно ще е това решение. Както показахме по-рано, компютъризираните машини вече се справят по-добре не само във физическата, но и в умствената работа. Нашите мозъци не могат технически да се сравняват с компютри, имащи достъп до трилиони късчета информация от много-бройни информационни бази данни и даващи резултати за части от секундата. Трансферът на вземането на решения върху машинен интелект е следващата фаза в социалната еволюция. Това изключително ще редуцира човешките грешки, ще отстрани опасните човешки склонности и субективността.

Поради ограниченията на сензорното и мозъчно оборудване на нашите тела и съзнания, никой от нас не може да знае всичко на света. Сетивата ни са ограничени в обхвата си. Очите ни могат да виждат само част от електромагнитното поле… Поради това е повече от логично да прехвърляме решенията на машините, които нямат подобни ограничения. Компютрите (ще) могат да решават проблеми, които хората просто не могат поради физическите и умствените си граници. Това не е по-различно от човек, използващ очила, за да вижда по-добре. Очилата са техноло-гичен инструмент… допълнение към човешкия организъм, което му помага да вижда по-добре отколкото без тях. Кибернетичните машини не са нищо по-различно. Те са просто допълнителни инструменти, разширяващи нашите възможности. Човешкият вид има невероятната способност да се усъвършенства чрез технологични изобретения. Трябва да осъзнаем тази реалност и използваме целия потенциал.ѝ

В Ресурсната икономика хората няма да вземат решения; те ще достигат до тях чрез употребата на напреднали технологични инструменти, прилагащи Научния метод. Няма „републикански“ или „либерален“ начин да построиш само-лет… тогава защо използваме тези остарели възгледи в днешното ни общество? Когато осъзнаем, че обществото е технологично изобретение, с компоненти, не по-различни от тези на един самолет, ще видим, че отношението ни към така нареченото „управление“ би трябвало да е изцяло научно. „Политиката“ е остарял конструкт, тъй като процесите в нея са изключително субективни и без научна

56

Page 61: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

обосновка. Тя е остатъчен продукт от паричната система и недостига. Вече е време да се запътим към една нова изплуваща реалност – да преминем от период, в който централният проблем е подялбата на недостига, към проблема за създаване и разпределяне на изобилието.

Правителствата и концептът „държава“ в един момент ще бъдат изцяло премахнати и заменени от обективна система за глобален ресурсов мениджмънт и глобална технологична организация. В една система на изобилието държавата, така както я познаваме днес, няма база за съществуване. Управлението също ще се превърне в Кибернетична Система, комбинирана с индустрията и отговорна по този начин за производството и дистрибуцията на стоки и услуги, наред с мениджмънта на ресурсите и околната среда. Структурната основа на това „управление“, в идеалния случай би изглеждала по следния начин:

1) Централна база данни, съдържаща каталогизация на всички известни мате-риали и технически познания.

Както отбелязахме по-рано, компютрите имат способност да каталогизират и логически преработват информация в мащаби, далеч надхвърлящи човешките. Само компютрите са способни да интегрират цялото известно знание и да дават решения, логично базирани на целия обхват от данни. Най-ефективните решения са тези, при които всички релевантни аспекти са взети под внимание. Днес сме на косъм разстояние от създаването на Централна компютърна база данни, съдър-жаща цялото ни известно знание от качествата, комбинациите и приложенията на всеки елемент от периодичната таблица до пълната история на технологичните изобретения. Щом бъде създадена асоциативната система, която ще позволи на компютрите да свързват смислово всички известни дисциплини, ще имаме пред себе си инструмент с невъобразим потенциал. Границите на физическите и когнитивните ни способности вече няма да представляват пречка, тъй като новите методи за търсене на решения и нови изобретения ще се базират на взаимо-действието с тази централизирана програма. Тя дори би могла да съществува под формата на уеб страница в Интернет. Всеки ще може да зададе проблем или въпрос в базата данни, при което тя ще дава възможно най-доброто становище или отговор въз основата на научното ниво в дадения период от време.

Този процес на запитване и взаимодействие не се различава от работата с калку-латор, освен че този нов „калкулатор“ ще разполага с мощна асоциативна система и всеобхватни научни данни, и ще може да разбира не само от компютърна математика, но и ще съчетава физика, биология, астрономия и всяка друга научна област в едно общо компютърно съзнание.

Предполага се, че американската армия вече разполага с подобна база данни и програми за вземане на комплексни решения, прилагани за целите на военната стратегия.

За да бъде постигната максимална ефективност, е необходима постоянна обратна информация от планетата в реално време, за да знаем винаги с кои ресурси разполагаме и с кои не. Това изисква глобална сензорна система. С други думи:

2) Глобална автономна нервна система със сензори във всички релевантни области на планетата, генериращи „индустриална електронна информация“ относно ресурсите, процесите и други природни аспекти.

Тази нервна система ще бъде свързана директно с Централната база данни. Тази цялостна система ще наблюдава всички ресурси на планетата, следейки същевре-

57

Page 62: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

менно за природни бедствия като земетресения и други феномени, за които човечеството трябва да бъде предупредено. Тя ще включва данни за наличните ресурси, производствените съоръжения, научния и технически персонал, транс-порта, изследователските лаборатории, медицинските пунктове, училищата и пр. Това няма да стане изведнъж, но ако започнем да създаваме регионални системи и след време ги свържем глобално, това може да се превърне в реалност по-скоро, отколкото очакваме.

Тази интеграция на данни ще „информира“ Централната програма за наличните и оскъдни блага, като тя от своя страна непрестанно ще актуализира производстве-ните методи, вземайки предвид запазването на динамичното равновесие на плане-тата. Естествено, реализацията на подобна система изисква пълно интернацио-нално съдействие. Този въпрос ще бъде обсъден в Глава 9.

3) Интердисциплинарни екипи от учени и техници ще поддържат системата и ще координират изследователски проекти за генериране на изобилие, ефек-тивност и социален прогрес.

В оптимизирания вариант на тази система не повече от 5% от населението ще са необходими за поддържане на това положение. С усъвършенстването и напредва-нето на технологиите и методите ни това число ще намалява.

Разбира се, много хора ще запитат: Ами демокрацията? Тази система демократич-на ли е? Как ще участвам в системата? Ние ли ще избираме интердисциплинарните екипи?

В Ресурсната глобална икономика, където „индустрията“ и „управлението“ ще са обединени в една Кибернетична система, базираща се на напреднали компютри с всеобхватни бази данни, допълнени от широкоспектърни планетарни наблюдателни сензори, традиционалните схващания за политика, избори и т.н. няма да имат реална основа. Макар и тази идея да стряска редица традиционно настроени хора, трябва отново да подчертаем, че нашите житейски проблеми са от техническо естество.

Демокрацията в днешния свят е илюзия. Винаги е била. Хората си мислят, че имат „избор“ в тази система, понеже могат да пуснат бюлетина в една кутия и да поставят някоя предварително подбрана личност на власт. И веднъж щом тази личност се качи на властта, обществото няма никакво право на глас. Вие гласувахте ли за космическата програма? Гласувахте ли за кабинета на новия президент? А за увеличението на данъците? За това откъде да минават магистралите или енергийна-та мрежа? Гласувахте ли за войната в Ирак? Не, не гласувахте.

Традиционният концепт на „активната демокрация“ е една жестока шега. Тази игра се играе отдавна, за да се даде на обществото илюзията за контрол за поколения наред, докато покварените среди на върха на властта продължават да вършат каквото си поискат. Никога не е имало истинска демокрация в която и да е страна в историята и никога няма да има, докато паричната система продължава да съществува и състоянието на недостиг е съзнателно поддържано.

Та значи, по какъв начин ще участва всеки един от нас в Ресурсната икономика?

Първо, хората ще могат да комуникират с Централната система, която най-вероятно ще бъде под формата на усъвършенствана Интернет-страница, до която всеки ще има достъп. Всеки ще може да вкарва своите предложения. Централната програма, със своята научно-историческа база данни и пълна интеграция на всички научни

58

Page 63: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

области, ще анализира предложените концепции относно научната и техническа приложимост и необходимите ресурси, на базата на настоящите знания и наличнос-ти. Ако предложението е логически смислено и нужните материали са налични, то ще бъде предадено на интердисциплинарните екипи, които ще съблюдават осъществяването му и интегрирането му в системата.

Тези интердисциплинарни екипи ще бъдат подбирани и организирани от Централната програма въз основата на досегашния им принос. Това е реална „селекция“, базирана на това, което човек е направил досега, а не на това, което казва, че ще направи.

Освен това, общественият страх от „корупцията“ няма да има основание, понеже тя няма да носи изгода. Интердисциплинарните екипи няма да получават някакво „възнаграждение“. В техните възгледи наградата за дейността им ще се състои в плодовете, които носят на обществото като цяло, и те ще допринасят за това, защото го желаят! Макар и това да е трудно проумяемо за онези, които са закърмени с идеята за паричната възнаградителна система и които виждат в парите единствената възможна „мотивация“, трябва да си припомним, че всеки ден по целия свят милиони хора работят доброволно за общото благо. Според проучване на Галъп от 1992 г. повече от 50% американци над 18 г. (94 милиона американци) са работили доброволно за социални каузи, средно по 4,2 часа седмично, с обща годишна заетост от 20,5 милиарда часа!1

Това е невероятен триумф на колективния човешки дух, тъй като въпреки болестния егоизъм, породен от паричната система, хората все още се стремят да си помагат един на друг и да даряват на обществото безвъзмездно.

В бъдещето тези, които изберат да работят в Кибернетичната социална система, ще го правят, защото ще бъде чест да служиш на човечеството. Те ще разбират, че е в техен собствен интерес да се грижат за това човечеството да живее и работи в съдружие. Възнаграждението в Ресурсната икономика ще бъде усъвършенстването на условията на живот за всички хора.

По думите на Маргарет Мийд:

„Ако се вгледате по-добре ще видите, че почти всичко, което има значение за нас, всичко, което въплъщава най-дълбоката ни вяра за това, как трябва да изживеем този живот, се основава на някаква форма на доброволно дарява-не.“2

В Ресурсната икономика всеки може да вземе участие, защото всички проблеми биват възприемани като технически по природа. Степента, в която даден човек допринася, зависи от образованието и способността му да създава нови изобрете-ния и решава проблеми. Ето защо една широка образователна основа е от голямо значение. В днешното общество хората биват държани възможно най-дезинформирани и глупави. Така управлението успява да запази контрол. В Ресурс-ната икономика целта на образователната система ще бъде да създава възможно най-интелигентните и осведомени човешки същества. Защо? Защото така всеки един ще може да допринася, давайки своя принос в социалната ни еволюция за подобряване живота на всички хора.

1 Ходжкинсън и Вайцман, – „Да даваш и работиш като доброволец в Съединените щати: Откритията на едно национално проучване“, 1992, стр. 2

2 Крикориан, Робърт – „Забелязали ли сте…“, Речите на деня, 1985, стр. 301

59

Page 64: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Обобщение на Глава 5

Кой взема решенията в Ресурсната икономика? Никой. До решения се достига чрез прилагане на Научния метод, използвайки компютри, събиращи непрестанна инфор-мация от околната среда, разполагащи с централна историческа база данни с цяла-та известна техническа информация и поддържани от интердисциплинарни екипи. Можем да наречем тази комбинация Кибернетична индустриална система. По този начин ще редуцираме риска от погрешни мнения и субективност. Ние не искаме дадени хора да управляват. Ние сме за прилагането на Научния метод, за да можем да достигаме до най-целесъобразните решения.

В крайна сметка, единствените реални проблеми пред обществото в природния свят, са:

1) производството на стоки и услуги, еднакво достъпни за всички,

2) изследователски проекти и образователна система, които да разширяват нашите познания, разбирания и практически приложения и

3) непрестанното наблюдение на земните ресурси и атмосфера, с помощта на което да възвърнем и съхраним чистотата на околната среда.

Ако спрем да хабим енергия и ресурси във водене на войни и в други аспекти на паричната система, ще можем да се насочим към реалните заплахи за човечеството, като напр. непредвидими цунамита, земетресения и болести. Единствените реални проблеми в живота са тези, които са общи за всички хора.

60

Page 65: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 6Мислещите градове

Антрополозите считат града за най-фундаменталното ни социално изобретение. Първият известен град е възникнал около 5400 г. пр. Хр. в древна Сумерия. От тогава насам сме свидетели на огромна технологична еволюция в процесите и материалите, използвани при създаването на компонентите на градовете, наред с интегрирането на „социални“ практики като електросистемата, канализацията и пр. Но колкото и модерни да ни изглеждат днешните градове, те в действителност са изключително остарели по отношение на модерните технологии и научната находчивост.

Време е за напълно системен подход при създаването на нашите градове. Терминът „система“ произлиза от гръцката дума „synistanai“, която означава „събирам“ или „комбинирам“. Съответно системният подход означава градските „елементи“, като домове, електрогенератори и производствени съоръжения да бъдат комплексно свързани с градските „процеси“ като събиране на боклука, напояване, електроразпределение, производство на стоки и услуги, и т.н.

Устройството на градовете в Ресурсната икономика ще бъде изключително гъвкаво, позволявайки интеграцията на нововъведения и промени. Това са новозараждащи се, цялостно замислени системи, създадени да се развиват като живи организми.

Иновативният, мултипространствен и кръгообразен градски дизайн на Жак Фреско предвижда използването на най-висококачествени ресурси и строителни техники. Но този дизайн изисква да започнем на чисто. Опитите да поправяме сегашните градове не си струват времето, материалите и усилията. Далеч по-малко проблематично и по-ефективно е да построим нови градове, отколкото да оправяме старите. Дизайнът и развитието на тези нови градове ще се концентрират върху възстановяването и защитата на околната среда и ефективно приложение на ресурсите, целейки тяхното съхраняване, производственото улесняване и редуциране нуждата от поддръжка и ремонт. Редица от старите градове ще бъдат премахнати, за да се използват ресурсите от тях, докато други ще бъдат съхранени като музеи.

Вариант на Кръгообразен град

модел: Жак Фреско; фотография: Роксан Мийдоус

61

Page 66: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Кръгообразният град позволява най-ефективна употреба на ресурсите, транспорт-ните средства и общата функционалност при минимум разход на енергия. Елегантната кръгообразна структура е замислена така, че да осигурява най-висок жизнен стандарт по възможно най-продуктивния и ефективен начин. Тези градове играят ролята на удължение на човешката активност, в пълна хармония с природата. Конфигурацията им ще бъде директен израз на тяхната функция.

Например, най-външният периметър ще бъде предназначен за природно-ориентира-ни занимания и ще включва паркове за разходка, места за катерене, колоездене, водни спортове и т.н.

Следващият по-вътрешен периметър ще представлява „земеделски колан“, в който ще се отглеждат земеделски култури чрез традиционни и иновативни (хидропонич-ни) методи през цялата година.

По-нататък – осем зелени области ще осигуряват чисти и обновяеми енергийни източници за целия град. Видът на тези източници ще се определя според конкретния регион, като в най-общия случай те ще включват геотермална, вятърна и слънчева енергия. Градовете, разположени близо до вода, ще използват също така енергията на вълните и подводните течения. Най-обширната от тези зелени области ще съдържа „резидентската част“, в която ще се намират уникалните жилищни сгради. Резиденциите ще са конструирани чрез технологията на екструдиране и други методи за високо технологична префабрикация. Дните, в които крепим тухли и греди едни към други, ще са минало. Бъдещите структури ще са солидни, излети на цяло единици. Всички жилищни комплекси ще бъдат практически автономни системи. Външният слой на тези структури ще съдържа фотоволтаични генератори, трансформиращи директно слънчевата радиация в електричество. Тези домове ще бъдат непромокаеми, резистентни на огън и други бедствия, и ще изискват минимална поддръжка. Евентуалните последствия от наводнения, земетресения и урагани са предвидени в техния дизайн, вземайки предвид характеристиките на дадения регион.

По-навътре в кръга ще се намират образователните, научни и изследователски центрове, наред с производствените и дистрибуционни центрове. Автоматизирани системи ще поддържат тези дистрибуционни и производствени съоръжения по един координиран и високо ефективен начин. Без проблема за паричната стойност, производството на необходими продукти няма да бъде ограничавано.

В центъра на града ще бъде разположен голям купол, подслоняващ Централната кибернетична система – мозъка и нервната система на целия град. Както отбелязахме по-рано в секцията за „управлението“, чрез сателити и разположени из целия град сензори тази Централна система ще следи електронно производството и разпределението на стоките, контролирайки същевременно процесите в околната среда. Например, по отношение на земеделския колан, електронна техника ще следи и поддържа почвените условия, вкл. водното ниво, прелокацията на химически елементи и други фактори. Този метод на „обратна информация от околната среда“ ще бъде приложен върху целия градски комплекс. По този начин ще можем да поддържаме една балансирана икономика, елиминирайки претоварването и ненужните загуби.

В този купол ще се намира също така централният транспортен център… за това ще говорим малко по-надолу. Около централния купол ще бъдат разположени осем по-малки купола, изпълняващи ролята на културни центрове, като напр. театри, места за срещи, конферентни центрове, изложения и пр.

62

Page 67: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Рециклирането на отпадъците и други подобни нужди ще са разположени под повърхността на града, използвайки най-напредналите и технологично чисти методи.

Освен Кръгообразния град, ще съществуват и други градски концепти, като напр. наземни градове, затворени градове и морски градове. Колонизацията на океаните вероятно е следваща стъпка за човечеството, която ще ни позволи да отпуснем напрежението върху земните площи, породено от многобройното човешко население. Морските градове ще се развиват като изкуствени острови, плаващи структури и подводни наблюдателни станции.

Вариант на „Наземния град“

модел: Жак Фреско, Роксан Мийдоус

Вариант на „Затворен град“

дизайн: Жак Фреско; компютърно изобразяване: Дъг Дрекслер

63

Page 68: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Вариант на „Морски град“

модел: Жак Фреско; фотография: Роксан Мийдоус

Градовете по света, в каквато и форма да са, ще бъдат тясно свързани в рамките на една световна система. Точно както един град ще има централен организационен купол, който ще функционира като мозък и нервна система, състояща се от компютъризирано наблюдение на околната среда чрез сателити и електронни сензори, световният комплекс ще обхваща всички градове и ще наблюдава природата в по-цялостен мащаб, гарантирайки, че в нито един от градовете няма недостиг на даден материален ресурс и същевременно регулирайки по-големи процеси, засягащи всички градове и околната среда като цяло. Това централно „управление“, ако искате да го наречете така, се помещава в Централната база данни, както отбелязахме по-рано, с нейната нервна система, простираща се във всички градски комплекси и отвъд тях.

Взаимносвързани кръгообразни изследователски градове

Модел: Жак Фреско, Роксан Мийдоус

64

Page 69: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Транспорт

Вътре в града ескалатори и асансьори, наред с конвейери и трансфейери, се движат във всички посоки и са свързани с всички други транспортни системи. Транспортната система е така замислена, че да редуцира нуждата от използване на автомобили. Тази система може да те отведе където и да е в града. За пътувания извън града ще можете да използвате еднорелсовите железници, аеродинамични коли, самолети и маглевни влакове, предназначени за континентални и презокеански пътувания. Летища и интернационални пристанища са също така предвидени във и около градовете.

Струва си да посочим, че днес преобладаващата част от транспортните средства изисква изкопаеми горива. Що се отнася до колата, батерийната технология, захранваща електрическата кола, която се движи със 100 мили в час и изминава над 200 мили с едно зареждане, вече съществува и е съществувала от години. Но понеже патентите за тази технология са притежание на нефтените компании, които ограничават нейното разпространение, за да запазят пазарните си дялове, наред с политическия натиск от страна на енергийната индустрия, достъпността до тази технология е крайно ограничена. Не съществува причина, освен корумпирания паричен интерес, поради която всяко едно транспортно средство на света да не може да функционира с напълно чиста енергия, с нулева нужда от нефт.

Що се отнася до традиционните самолети, маглевната технология е на път да ги направи отживелица. Един маглев (магнитно-левитационен) влак се задвижва от магнити. Той спира изцяло чрез магнитното поле и изисква по-малко от 2% от енергията, нужна на един самолет. Този влак няма колела, съответно не може да се износи; може да пътува със скорост до 4'000 мили/час в нетриещ се тунел – както над земята, така и под водата. Това са бързи, чисти и ефективни транспортни средства, използващи нищожна част от енергията, която употребяваме днес за същите цели.

Маглев-влак

дизайн: Жак Фреско; компютърно изобразяване: Роксан Мийдоус

65

Page 70: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Стил на живот

В сегашната система семейството практически е в криза, често породена от факта, че и двамата родители трябва да работят целодневно за оцеляването на това семейство. Паричната икономика подкопава семейната сплотеност и грижите за децата. Стресът винаги е висок, породен от сметките за медицински услуги, застра-ховки и образование, несигурността за работното място и ежедневните разходи. Ресурсната икономика ще възвърне целостта на семейството.

Същевременно, културните ценности на обществото като цяло ще претърпят дълбо-ка промяна. В следствие надрастването на паричната система и съвместната работа на целия свят за осигуряване изобилие на всички хора, дейностите, които ще ни вълнуват, ще се увеличат драстично. Защото ще се наслаждаваме на свобода, непозната до днес.

Някои хора често реагират на подобни перспективи с въпроса: „А какво ще правят хората?“

Отговорът, разбира се, е: „Това, което ви харесва.“ За редица хора в днешното общество опциите в живота са силно ограничени, поради съзнателното поддържане на състоянието на недостиг. В паричната система самата идея за свобода е невъзможна, тъй като един човек е само дотолкова свободен, колкото го позволява портфейлът му. Това задушава вродената креативност на голяма част от хората, в следствие на което мнозинството гледа на потенциалните възможности от един строго определен, ограничен ъгъл.

Например, ако жените в миналото е трябвало да извървяват километри от колибата си до извора, за да носят вода за готвене, то тези жени вероятно биха почувствали една празнота, ако внезапно в къщата се появи канализация, доставяща водата директно в дома им.

Истината е, че напредъкът в технологиите променя нашите ценности и съответно е важно да „актуализираме“ ценностните си системи в синхрон със съвремието.

Една от най-дълбоките промени в ценностната ни система ще се изрази в начина, по който гледаме на „собствеността“. Днес в по-голямата част от света собствеността е мощен концепт, поради който хората често идентифицират социалния си статус с това, което притежават. Както обяснихме по-рано, паричната система се нуждае от „цикличното потребление“, за да функционира. Това естествено води до необходи-мост хората да бъдат обработвани да мислят, че искат или се нуждаят от определен продукт или услуга. В следствие от мощните тактики на съвременната рекламна индустрия по-голямата част от света поддържа една изкуствена, материалистична ценностна система, която насажда желанието за все повече стоки и услуги, често без значение колко нужни или смислени са те.

В Ресурсната икономика паричната система вече няма да замърсява човешкото съзнание чрез манипулативния си инструмент – рекламата. Безкрайното море от билбордове, телевизионни реклами, списания и пр. вече няма да трови нашите възприятия. Това ще доведе до драстична промяна в човешките ценности и оттам – в стила ни на живот.

В действителност, в Ресурсната икономика няма да има причина собствеността да съществува като концепт. Собствеността е продукт на недостига. Хората, работили здраво, за да се сдобият с даден продукт или ресурс, в резултат се

66

Page 71: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

опитват да го защитят чрез собствеността, поради голямата му стойност, пропорцио-нална на положения труд и съответната степен на недостиг. Собствеността не е „американска“ или „капиталистическа“ идея – това е примитивен възглед, коренящ се в хилядите поколения, живели в недостиг. Хората претендират за „собственост“, понеже това е правната форма на защита.

В една система на изобилието, без употреба на пари, идеята за собственост става излишна. В тази нова система никой не притежава нищо. За сметка на това всеки има неограничен достъп до всичко.

Собствеността всъщност е огромно бреме. Без нея човек няма нужда да живее продължително време на едно и също място. Човек би могъл непрестанно да обикаля света. Всичко необходимо може да си набавя на място, без ограничения. Няма да има причина за злоупотреби, тъй като от тях няма да има никаква изгода. Не можеш да откраднеш нещо, което никой не притежава и със сигурност не можеш да го продадеш.

Домакинските стоки ще се набавят чрез централното разпределение в градовете, докато други развлекателни продукти ще бъдат доставяни при поискване, вкл. до мястото на тяхното използване. Например, ако посещавате курс по голф, ще можете да изберете стиковете си на място сред най-висококачествените налични модели. Използвате ги и после ги връщате. Ако решите да ги запазите – няма проблем, това ще е вашето бреме… но защо някой ще иска да транспортира, поддържа и съхранява стикове за голф, когато така или иначе има неограничен достъп до тях и може да си ги оставя на място? Днес домовете ни са препълнени с боклуци, които пазим заради предполагаемата им стойност. Този боклук ще стане излишен.

В този нов модел градският комплекс и дори целият свят ще е ваш дом. Вместо да имаме всякакви предмети и транспортни средства, които държим във и около физическия ни дом, събиращи прах, когато не ги използваме, те ще се складират централно и всеки ще има достъп до тях. По този начин продуктите ще се използват активно, редуцирайки излишния боклук.

Ако се нуждаете от автомобил по някаква причина, то той ще ви бъде предоставен. Когато стигнете до дестинацията си, сателитната система ще предостави колата на друг, вместо тя да седи на някой паркинг, заемаща ненужно място.

В днешното общество нуждата до притежаваме резултира в невероятен излишък от продукти и в крайна сметка в огромни количества боклук. Не е нужно всеки да „притежава“ кола. Повечето хора карат колите си не повече от час на ден. Далеч по-интелигентно е да създадем универсална система на споделяне. Така значително ще редуцираме боклука и излишъка, и ще увеличим свободното пространство и ефективност.

Обобщение на Глава 6

Градовете в Ресурсната икономика изцяло ще прилагат системния подход, интегри-райки всички градски елементи и процеси в едно автономно цяло, доколкото това е възможно технически. Трябва да започнем на чисто, вместо да се занимаваме със „закърпване“ на сегашните ни градове, които са непоправимо остарели. При наличие на редица възможни градски устройства като „морското“, „затвореното“ и „наземно-то“, Кръгообразният град, създаден от Жак Фреско, представлява едно от най-ефективните. Неговите кръгови пояси играят ролята на компоненти, допринасящи за

67

Page 72: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

общото функциониране на града, като е оставена възможността за промени и актуализация.

Стилът на живот ще е много по-различен от този, който познаваме днес, тъй като човешките ценности ще претърпят дълбока промяна – веднъж щом утихне влиянието на паричната система, поддържаща недостига. Една от най-значимите промени ще се отнася до чувството ни за собственост и притежание. От тях няма да има нужда, тъй като вниманието ни ще се насочи от „придобиването“ към „достъпа“. Всеки ще има достъп до това, от което се нуждае, като цялата система ще бъде ориентирана към осъществяване на тази реалност.

68

Page 73: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Част IVПреодоляване на митологията

Page 74: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 7Природа срещу Възпитание

Човешкото поведение

Някои хора, обмисляйки идеята за Ресурсна икономика, смятат, че подобна система ще бъде трудна за постигане поради нещо, наречено „Човешка природа“. Те използват аргумента, че човешките същества в същността си са конкурентни, алчни и егоистични, и без значение колко напреднали са технологиите в общест-вото, винаги ще има „корумпирани“ хора, желаещи да злоупотребяват с другите и да доминират над тях.

Понятието „Човешка природа“ се дефинира като: „общите психологически характе-ристики на човешкия вид, приети за присъщи на всички човешки същества.“1

Това определение предполага, че дадени психологически, а оттам и умствени качества са по някакъв начин „вградени“ в човека. Което би означавало, че се раждаме с предварително зададени психологически наклонности.

Лесно е да видим защо това схващане доминира в обществото, поглеждайки към историята на човешките същества до този момент и откривайки безкрайни серии от войни, геноцид, завоевания и злоупотреби с властта. При положение, че констати-раме подобен общ модел… логично е да предположим, че е в „човешката природа“ или „инстинкт“ да се държим по този исторически повтарящ се начин.

Така нареченото „престъпно поведение“ е обект на изследване в психологията от дълго време. Генетичният състав ли е този, който прави даден индивид „престъпник“, или средата, в която е израснал? Това е древният въпрос за „Природата срещу Възпитанието“.

Първо, какво точно е престъпно поведение? По какъв начин квалифицираме поведенческите особености, създадени от хората и променящи се с времето? Цялата идея за престъпност е относителна. Тя зависи от епохата, ценностите на дадена култура и нейните представи за морал. Едва преди 600 години ацтеките са извършвали масови човешки жертвоприношения в името на богове си, често убивайки десетки хиляди наведнъж. Било ли е това престъпление? За нас – вероятно да, но за тях това е било общоприет обичай. Ами редицата поколения на общоприето робство? Днес би било нелегално да държим някого в окови, принуден да работи без да му се плаща. А престъпник ли е този, който краде храна, за да нахрани семейството си?

Днес повечето психолози и поведенчески генетици се опитват да конкретизират тази субективност, стеснявайки „престъпните наклонности“ до антисоциални, импулсив-ни и агресивни поведенчески линии… колкото и обширни и подлежащи на интер-претация да са подобни определения. Те също така каталогизират и проучват така наречените „смущения на личността“ като отчуждението, шизофренията и вманиачаването. Идеята, че гените може да са причина за така нареченото престъпно поведение, става популярна в началото на 19ти век. По това време дори

1 http://www.wordnet.princeton.edu/perl/webwn

70

Page 75: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

се извършват евгенични операции под формата на стерилизация, с цел „да се прочисти обществото от престъпници, идиоти, малоумни и изнасилвачи“.1

Въпреки това, поведенческите генетици днес ще признаят, че никой досега не е открил „престъпен ген“. Сега тяхната работа все по-силно се фокусира върху взаимодействието на неврохимикалите в мозъка, наред с проучвания, изследващи семейства, близнаци и осиновявания.

Като говорим за наблюдателни проучвания, днес е пределно ясно, че изследванията на семейната среда и на близнаци, израснали заедно, са жалък метод за генетично изследване на поведението. Те биват смущавани от редица фактори на заобикаля-щата среда, тъй като всички членове на семейството споделят една и съща среда.

За разлика от тях, проучванията на отделени един от друг близнаци изглежда представляват по-добър метод, тъй като поне семейните среди, в които израстват децата, се различават. Днес най-цитираните проучвания в подкрепа теорията за генетичната основа в смущенията на личността и поведенческите наклонности са именно тези при близнаци, отделени един от друг.

Но макар и тези проучвания да елиминират проблема за въздействието на общата околна среда по отношение на семейния модел, те все пак не могат да избегнат факта, че дори и разделените близнаци израстват в изключително сходни социални, икономически и културни среди.

Едно от най-известните проучвания на отделени близнаци е така нареченото „Из-следване Минесота“.2 Триста четиридесет и осем двойки близнаци били изследвани в Университета Минесота, като най-забележителният случай, известен като „случая на близнаците Джим“, често бива цитиран в защита на генетичната основа в поведението. Джим Луис и Джим Спрингър са разделени четири седмици след раждането си през 1940 г., израстват на 45 мили разстояние един от друг в Охайо и се събират отново през 1979 г.

Изучаването на събраните отново еднояйчни близнаци показва следните сходства:

● и двамата имат съпруга на име Бети и са разведени с жени на име Линда;

● единият кръщава първия си син Джеймс Алан, а другият кръщава сина си Джеймс Аллан;

● и двамата имат осиновен брат на име Лари;

● и двамата кръщават кучето си „Той“ (играчка);

● и двамата преминават през частично полицейско обучение и работят временно като заместник-шерифи в Охайо;

● и двамата са слаби в правописа и добри в математиката;

● и двамата се занимават с дърводелство, механични чертежи и печатни букви.3

Най-напред нека отбележим, че двамата „Джим“ са израснали само на 45 мили един от друг в Охайо. Имайки предвид непосредствената близост на близнаците и общата културна среда на региона, спокойно можем да заявим, че тези мъже са възпитани в изключително сходни ценности и традиции. От културна гледна точка Охайо е щат с

1 Джоузеф, Джей, – „Критичен преглед върху проучванията с близнаци и осиновявания относно престъпното и асоциално поведение“, „Журнал съзнание и поведение“

2 http://mctfr.psych.umn.edu/research/UM%20research.html 3 http://mctfr.psych.umn.edu/research/UM%20research.html

71

Page 76: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

малко разнообразие в сравнение с редица други щати. 86% от населението е бяло,1 а 82% са християни.2 Това е от голямо значение, тъй като колкото по-малко разнообразие има в един регион, толкова по-еднозначно е влиянието на околната среда. Друг важен фактор, който авторът не включва поради липсата на налична информация, представляват културните диспозиции и ценности на родителите. Ако и двете двойки родители са родом от региона Охайо, това допълнително увеличава културните и оттам поведенческите сходства.

Колкото до това, че и двамата са се оженили за жени на име Бети и са се развели с жени на име Линда, сред най-често срещаните женски имена в Америка Линда е №3, а Бети – №14.3 Имайки предвид тяхната честота сред американското население, шансът за съвпадение далеч не е за подценяване. Що се отнася до имената „Джеймс Алан“ и „Джеймс Аллан“, най-често срещаното мъжко име в Америка е… Джеймс!4 А относно Алан/Аллан, трябва да бъдат извършени повече проучвания относно културните предпоставки за това второ име в региона на Охайо, където и двамата са живели.

По отношение на това, че „и двамата имат осиновен брат на име Лари“, това е доста странна забележка от страна на изследователите от Минесота, тъй като именуването на децата обикновено е дело на родителите, а не на другите децата. Следователно, това не разкрива нищо за „Близнаците Джим“, а по-скоро показва силните културни прилики на техните родители. Ако и двете двойки родители са били склонни да кръстят сина си Лари, то това предполага тяхното културно сходство, а оттам и сходство в околната среда, в която израстват двамата „Джим“.

Стигнахме и до имената на кучетата, наречени „Той“ (играчка). Вярно, това далеч не е често срещано кучешко име, но ние трябва да се опитаме да разберем откъде въобще може да е дошло първоначално. Някой е трябвало да го предложи по някакъв начин на близнаците, за да може те да решат да нарекат така кучетата си. Причините могат да са многопластови и да произтичат от заобикалящата обстановка. Например, почти всички домашни кучета имат играчки, които стопаните им набавят. Името „Той“ може да е възникнало от асоциация, направена от малкия Джим, чувайки родителите си да споменават играчката при игрите с кучето. Както в случаите, когато майката казва на детето си, което тепърва се учи да говори, нещо като: „Татко си е вкъщи“, оповестявайки завръщането на бащата. Детето чува тези думи и ги асоциира с бащата, който влиза в къщата. Има редица случаи обаче, когато детето свързва фигурата на баща си с думата „къща“, вместо с думата „татко“. Тези деца после питат „Кога идва къщи?“.

С други думи, „играчка“ би могло да е думата, асоциирана от детето в определен контекст с домашния любимец. В случая с близнаците „Джим“ няма начин да знаем дали името „Той“ е продиктувано от гените или от средата, но логиката сочи по-скоро към второто.

Целта на дози документ не е да развие цялостна теза за липсата на обосновка в проучванията с близнаци. Целта ни е по-скоро да обърнем внимание на факта, че общата културна среда упражнява не по-малко влияние от семейната. Близнаците „Джим“ израстват в един и същи регион, възпитавани са в подобни ценности и са подложени на сходни въздействия от околната среда. Този фактор трябва да бъде

1 http://www.census.gov/popest/states/asrh/tables/SC-EST2005-03-39.csv 2 http://www.spiritus-temporis.com/ohio/demographics.html 3 http://names.mongabay.com/female_names.htm 4 http://names.mongabay.com/male_names.htm

72

Page 77: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

взет предвид при подобни изследвания и съответно трябва да се извършват по-задълбочени анализи относно културните причини. Като цяло проучванията с близнаци, макар и високо ценени, показват сериозни слабости при установяване на реалните причини за дадени съвпадения.

Това естествено не означава, че генетиката няма силно влияние върху живота ни. Но е от голямо значение да разбираме кои са действителните генетични особености и как те се проявяват под влиянието на дадена култура. Макар и мнозинството хора да са наясно, че физическите качества като цвета на очите, височината и някои алергии например се определят генетично, малцина осъзнават последиците от тези свойства за оформянето на средата на дадения човек.

Да кажем, че имаме двама еднояйчни близнака, разделени след раждането. Всеки един от тях има генетично предразположение да порасне над 6 фута, ускорен метаболизъм, поддържащ ги слаби, и неврологични връзки, осигуряващи силна координация между очите и ръцете. Да кажем, че и двамата са осиновени от семейства от средната класа, живеят в околностите на даден град и израстват с така нареченото традиционно американско детство, включително спортните занимания. Тъй като и двамата са доста високи и имат изключително добра, генетично заложена координация, то те ще имат предимство в спорта. Тъй като баскетболът и американският футбол са най-популярните спортове в Америка, много е вероятно близнаците да се захванат с единия или другия в даден момент. Имайки предвид стройното им и високо тяло, те сигурно биха се насочили към баскетбола. И ако получат морална подкрепа от техните приятели и семейства, вероятно и двамата ще се развиват в тази област и ще станат професионални баскетболисти.

Тогава – играенето на баскетбол генетично заложено ли е? Не и в смисъла, който влагат някои поведенчески генетици. В действителност, предразположеността към баскетбола произлиза от физиологическите, генетично определени преимущества, съчетани с културните традиции на дадена среда. Няма доказателства, че гените някак си те правят баскетболист. Това е подобно на генетичните проучвания, търсещи гена, който кара даден човек да пуши или да бъде републиканец… Това е просто абсурдно. Действителната генетична основа тук е физиологическа, а не поведенческа.

Неврохимикалите също са пример за физиологично влияние върху поведението. Серотонинът например бива свързван с така нареченото „асоциално“ поведение. Ниското ниво на серотонин изглежда може да доведе до импулсивност и агресия.1 Но така или иначе неврохимикалите не диктуват човешкото поведение по строго определен начин. Точно както и другите физиологически свойства, те създават предразположения. Макар и тези химикали да са на генна основа и да могат да генерират така наречените „смущения на личността“, дължащи се на химически дисбаланс, неврохимичните поведенчески теории не дават отговори на въпроса как конкретно се проявяват тези химикали.

С други думи, поведението, резултиращо от взаимодействие между тези химикали, само може силно да се обобщи. Можем например да кажем, че човек с определен дисбаланс е склонен да изпитва гняв по-често от останалите. Този факт, макар и да ни дава определена информация, не ни казва нищо за това в какво точно ще се

1 Елиът, ФА, – „Неврологичен поглед върху насилственото поведение“, В ДХ Фишбейн, „Наука, лечение и превенция на асоциалното поведение“, стр. 19-21, 2000, Граждански изследователски институт

73

Page 78: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

изрази подобно поведение. Именно средата е тази, която е решаваща за проявата на конкретни действия или липсата на такива.

Няма никакви научни доказателства в подкрепа на тезата, че всеки аспект на поведението ни бива стриктно определен от нашите гени. Линиите на поведение, които обикновено наричаме „инстинкт“ или „човешка природа“, почти винаги могат да бъдат свързани с дадени влияния на заобикалящата среда. Идеята за „човешка природа“ е силно митологична. Тя идва от примитивни религиозни схващания, учещи ни, че човек в същността си е „или добър, или зъл“. Търсенето на „гени“ или нещо подобно, строго диктуващи конкретно човешко поведение, е всъщност форма на суеверие. Това е като да вярваш, че човек може да е „обладан от демони“, контролиращи действията му.

Макар и неврохимикалите и физиологическите характеристики да определят склонността за реакция или влеченията на даден човек, всъщност средата е тази, която създава нашите ценности и линия на поведение. Няма такова нещо като строго фиксирана, предопределена „човешка природа“. Ценностите, мисленето и действия ни се развиват и зараждат в резултат от нашите преживявания.

Както казахме по-рано, проучването „Мърва-Фаулс“, проведено в Университета Юта през 90те, установява силна връзка между безработицата и престъпността. Техните данни показват, че 1% увеличаването на безработицата води до:

6,7% увеличение на убийствата;

3,4% увеличение на насилствените престъпления;

2,4% увеличение на имуществените престъпления.

Освен това откриват, че наскоро останалите без работа и лишени от добри условия на живот, са особено уязвими към заболявания. Данните сочат, че увеличаването на безработицата с 1% води до:

5,6% увеличение на смъртните случаи в следствие на сърдечен удар;

3,1% увеличение на смъртните случаи в следствие на инсулт.

Изчислено на базата на безработицата в периода 1990-1992 г., това е довело до 35'307 повече смъртни случаи от сърдечен удар и 2'771 повече от инсулт. Резултатите показват също така, че безработните са далеч по-склонни да страдат от висок стрес, алкохолизъм, тютюнопушене, депресия и консумация на нездравослов-ни храни.1

Това проучване показва как страданието и агресията могат да произтичат от неблагоприятна заобикаляща среда, както и колко силно е влиянието на същата при формиране на нашите ценности и поведение. Когато опре до оцеляване, човек прави каквото е необходимо. Това прави ли тези хора „престъпници“? Не задължи-телно.

В крайна сметка, поведението ни е резултат от това, което научаваме в живота, съчетано с биосоциалния натиск, с който трябва да се справяме, за да оцелеем. Нашите гени не ни диктуват точния начин, по който да действаме. Това, което научаваме и към което сме привикнали, определя поведението ни.

1 Мърва и Фаулс, – „Ефектът на намалените икономически възможности върху социалния стрес“, Институт по икономическа политика, 1992

74

Page 79: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Един обиден човек, който вади пистолет и застрелва някого, е трябвало първо, в даден момент от живота си да научи какво е пистолет, как да дръпне спусъка, да не говорим за това какво въобще намира за „обидно“.

Всяка дума от тази страница е била научена от автора по един или друг начин. Всяко схващане се опира на колективно натрупан опит. Няма нищо, което мислим и което не ни е поднесено в някаква форма от заобикалящата ни среда. Човек, роден в дадена култура, ще приеме ценностите, традициите, а оттам и поведението, типично за тази култура. Китайско бебе, родено и отгледано в британско семейство, ще усвои езика, диалекта, маниерите, традициите и акцента на британската култура.

Да се върнем към първоначалната ни мисъл относно хората, вярващи, че Ресурсната икономика никога няма да реши проблемите, свързани с „деспотичните аспекти на човешката природа“. Нека първо изясним, че всеки човек, мамещ друг човек, има някаква мотивация за това. Тази мотивация се научава. Следователно, като общество би трябвало да се стремим към елиминиране на мотивациите или условията, генериращи асоциално поведение.

В днешното общество най-фундаменталните причини за асоциално поведение произтичат от Паричната система. Както обяснихме по-рано, Паричната система подстрекава корупцията, недостига и неефективността. Така нареченото благопри-личие не може да съществува в свят на конкуренция, дисбаланс на богатствата, нищета и лишения. Деспотичното поведение, на което сме свидетели днес в световен мащаб, не е резултат от неизбежни генетични закони. То е най-вече резул-тат от години и години, прекарани в недостиг и съперничество.

Йерархията, алчността, конкуренцията и доминирането са социални явления. Ако погледнем към животинското царство, обикновено виждаме социална йерархия и брутално доминиране. Редица хора твърдят, че е въпрос на инстинкт за тези животни да се държат по-този начин, и, че хората споделят същите тези инстинкти. Макар и това на пръв поглед да изглежда логично, то не взема предвид недостига, характерен за животинското царство. Ако няма достатъчно за всички, по-агресивните животни ще доминират, изграждайки йерархия, докато останалите алчно се борят за ресурси.

Робърт Саполски, професор по неврология и неврологични науки от Университета Станфорд, прекарва 30 години в изучаване на група павиани в Източна Африка. Те показвали същите модели на социална йерархия, конкуренция и доминиране, които наблюдаваме у хората днес. Но нещо интересно се случило 10 години след началото на проучването. Групата била изложена на болест, която погубила главните мъжки павиани, оставяйки второстепенните мъжки заедно с женските. Слу-чилото се драматично променило социалния характер на групата. Никой от останалите павиани не заел свободните места на властта. Йерархията буквално спряла и агресивното поведение спаднало значително. Това не се е променило и до днес, 20 години но-късно. Дори при присъединяването на нови, млади мъжки към групата, около 6 месеца по-късно те приспособявали поведението си от типичните за павианите модели на борба и конкуренция към новото балансирано и неагресивно поведение на групата.1

Макар и това наблюдение да оставя отворени редица въпроси, то показва как се променя поведението в следствие промяна на средата. Да мислим, че човешкото общество е заключено в някакъв затвор на „инстинктите“ и „човешката природа“, не

1 Интервю с Р. Саполски, – „Стрес: Портретът на един убиец“, Нешънъл джеографик, 2008

75

Page 80: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

ни дава никаква позитивна перспектива. Дори и да имаме „предразположение“ към дадени модели за оцеляване, средата е тази, която обуславя нашето конкретно поведение.

По думите на професора по епидемиология сър Майкъл Мармот, във връзка с изследването на павианите:

„Бих казал, че това, което научихме… от изучаването на нечовешките примати е, че условията, в които живеят хората… са от изключително значение за тяхното здраве. Мисля, че това, което се опитваме да изградим, е едно по-добро общество… да намерим начин как да създадем общество, което предлага условия, позволяващи на хората да процъфтяват. Точно това е, към което се стремим – едно по-добро общество, което подпомага човешкото процъфтяване.“1

Д-р Саполски добавя:

„Едно от нещата, на които ни учат тези павиани е, че ако те са способни в рамките на едно поколение да трансформират своята предполагаема „неиз-менна“ социална система… Ние нямаме никакво извинение, когато твърдим, че има определени аспекти, неизбежни за човешките социални системи.“2

Целите на Ресурсната икономика са равенство, свобода и изобилие. Ако успеем да създадем такава среда за човечеството, социална ни система ще еволюира отвъд дегенериралите, покварени и егоистични модели, на които сме свидетели днес.

Правната система

Днешното общество се опитва да налага контрол на човешкото поведение чрез метода на заплаха, използвайки закони. Законите съществуват, за да контролират хората. Те са един вид „кръпки“, които не третират истинските причини за определе-но поведение. Ако даден човек е арестуван за кражба, почти не се взема под внимание защо въобще този човек е избрал да открадне. Вместо да насочи поглед към корена на проблема, обществото избира лесния път и често отстранява „престъпника“ чрез затвори.

През 2007 г. над девет милиона души по света са в затвори, като Съединените щати водят класацията с най-многобройно затворническо население от всички страни.3 Това е просто тъжно.

Коренът на кое е да е престъпление в действителност е заложен в самото общество. Няма такова нещо като „престъпник“. Както многократно заявихме, Паричната система генерира корумпираност от самото си естество. Както ясно виждаме от проучването на Мърва и Фаулс, асоциалното поведение е директно свързано със социално-икономическите обстоятелства. Голямото мнозинство от затвореното население идва от ниските социално-икономически среди.

Законите са като лепенки върху рани. Вместо да разчитаме на провалилата се система на наказание и хвърляне в затвора, след като щетите вече са нанесени, ние трябва да се обърнем към несъответствията в обществото, водещи до асоциално

1 Интервю със сър Майкъл Мармот, – „Стрес: Портретът на един убиец“, Нешънъл джеографик, 2008

2 Интервю с Р. Саполски, – „Стрес: Портретът на един убиец“, Нешънъл джеографик, 20083 Уолмзли, Рой, – „Затворническото население в света, 2007“, Международен център за

проучване на затворите, Лондон

76

Page 81: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

поведение – като например бедността, недохранването, бездомието, покварата, социалното извращение, неграмотността, финансовия стрес, провалените детски грижи и пр.

Ето защо, ако искаме да променим поведението на хората, трябва да променим социалните условия. Искаме да „премахнем“ дефектите; да премахнем необходи-мостта от регулации и закони. Законите са страничен продукт на недостига. Не слагате знак с надпис: „Ограничение на скоростта 55 мили в час“ за безопасност. Създавате технически системата така, че да е безопасна в самата си организация и човешката грешка да не е възможна. Ако не искаш човек да краде, му даваш достъп до това, от което се нуждае, без нуждата от раболепие или съревноваване.

Благодарение на технологичния прогрес днес имаме възможност да създадем нова социална система, която да осигури на всички хора достъп до жизнените им потребности, без парична цена, дълг или раболепие. Това ще има дълбок ефект върху начина, по който хората се отнасят един към друг и си взаимодействат в обществото. Престъпленията драстично ще намалеят, тъй като мнозинството от тях по един или по друг начин са свързани с парите. Това не значи, че всички форми на асоциално поведение ще изчезнат за една нощ. Ревността и други форми на поведение, свързани с липсата на увереност ще продължават да създават пробле-ми. Но отношението към извършващите асоциални постъпки в бъдещето ще бъде далеч по-хуманно и проактивно. Ако сериен убиец бива открит и задържан, то той няма да бъде третиран като престъпник, а по-скоро като болен пациент. Обществото ще разбира, че хората са продукт на заобикалящата ги среда и вместо да затваряме този човек в студена, бетонна килия до края на живота му, социални учени ще изследват интензивно културните причини, довели до поведението му, насочвайки впоследствие вниманието си към условията, които трябва да се променят.

Обобщение на Глава 7

Човешкото поведение е продукт на средата. Генетичните компоненти, проявяващи се под формата на физиологични характеристики, служат само за създаването на предразположение към даден вид реакция. Щом средата е тази, която силно повлиява начина, по който се държим, ако открием обидни, груби и насилствени модели на социално поведение, трябва да се вгледаме именно в заобикалящата ни среда, за да разберем причините за това поведение. Правната система днес всъщност е огромно социално изкривяване, което не взема под внимание влиянието на средата върху „престъпника“. В Ресурсната икономика, където недостигът и лишението ще бъдат драстично намалени чрез съвременни технологични методи, поведението на обществото значително ще се промени към по-добро.

77

Page 82: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 8Функционална духовност

Хората винаги търсят отговори. Затова с времето сме измисляли обяснения за различните феномени. С нарастването на обществата, инструментите ни за анализ на света се развиват и с новите открития се променят и нашите разбирания. Знанието е еволюционен феномен, точно както всичко друго в природата. Ето защо е от съществено значение всички ние да сме умствено и емоционално подготвени за промяната и дори за отхвърляне на традиционните си схващания. За някои хора това е много труден процес, поради емоционална привързаност, съществуваща към определени вярвания. Религията е чудесен пример за идеологическа привързаност.

Религията в много отношения изглежда се корени в погрешни разбирания относно житейските и природни процеси. Например, тя често отрежда на човека по-специално място в сравнение с останалите природни елементи.1 Това „духовно его“ ни е донесло драматични конфликти в продължение на много поколения – не само измежду хората, а и между тях и природата. С течение на времето обаче науката ни показва, че сме подвластни на абсолютно същите природни сили, както и всичко останало. Научихме, че всички споделяме една и съща атомна структура като дърветата, птиците и другите живи форми. Научихме, че животът ни е невъзможен без природните елементи… Нуждаем се от чист въздух, храна, слънчева енергия и пр. Когато разберем тази симбиотична връзка в природата, ще осъзнаем, че що се отнася до „връзките“, връзката ни с тази планета и с нейната природа е най-дълбока и значима. Средството, обясняващо ни тази връзка, се нарича Наука, а Научният метод е този, който ни позволява да „прозрем“ природните процеси, така че по-добре да осъзнаем мястото си в тази комплексна жива система.

Религиозният идеал

Почти всички религии на този свят говорят за определени идеални ценности на човечеството.

християнство

„Прави на другите това,което искаш да правят на теб.“

будизъм

„Поставяйки се на мястото на другия,не трябва да убиваш или да караш друг да убива.“

конфуцианство

„Никога не налагай на другите това,което не би избрал за себе си.“

1 схващането е относимо към аврамистичния тип религии, но не и към други типове – бел. ред.

78

Page 83: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

индуизъм

„Човек никога не трябва да причинява на друг това,което смята лошо за самия себе си.“

ислям

„Не наранявай никого,така че никой да не наранява теб.“

юдеизъм

„Непознатият, който върви до теб,трябва да е за теб като един от твоите съграждани;

ще го обичаш като самия себе си.“

таоизъм

„Гледай на печалбата на съседа си като на твоя печалбаи на загубата му – като на твоя загуба.“

Имайки предвид тези схващания, един бегъл поглед върху днешното общество ни кара да се чудим защо универсалният идеал на обич и респект към ближния в действителност никога не се е осъществил. Нали Исус ни казва: „Обичай ближния си като самия себе си.“ Но как? Как можем да постигнем общество, където хората да живеят в хармония и разбирателство, работейки заедно за общото благо – така, както повелява религиозният идеал?

Отговорът е, че зависи от нас да устроим система, позволяваща на тези човешки идеали да процъфтяват.

Днешното егоистично, материалистично общество създава среда, която задушава универсалната загриженост за другия. Тази система се основава на самоиздигане за сметка на другия и именно затова никога не би могла да сътвори свят на хармония и взаимно разбирателство.

Истината е, че е време да спрем да проповядваме, да спрем да си пожелаваме, да спрем да говорим празни приказки за предполагаемите хуманистични и религиозни идеали, и да работим за превръщането им в реалност!

Да се говори е лесно

Ресурсната икономика прилага в действие всичко онова, за което са говорили великите религиозни и философски учители от както свят светува – за хората, обичащи другия като самия себе си и работещи заедно във взаимно уважение и хармония. Употребата на науката и Научния метод, макар и често представяни като хладнокръвни и безсърдечни, в действителност представляват едно от най-дълбоки-те духовни открития, които някога сме познавали. Обратно на онези, които говорят безспир за мир, любов и хармония сред всички хора на земята, науката може действително да превърне тези идеали в реалност. Няма нищо по-човечно от Научния метод, чиито резултати са се оказали невероятно благотворни за цялото човечество. Докато мнозина гледат на себеотрицанието на майка Тереза с огромно

79

Page 84: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

възхищение и респект, малцина гледат по същия романтичен начин на Александър Флеминг – човека, открил пеницилина. Пеницилинът е спасил невъобразимо повече животи от коя да е благотворителна идея или организация днес. В действителност, науката и технологиите са божественост в действие.

Обобщение на Глава 8

Време е да спрем да се надуваме и проповядваме за духовните ценности, дискутирани от религиозни и светски философи от хилядолетия насам, и най-накрая да ги приложим на практика. Макар и да съществуват безкрайни научни и суеверни мнения за това кои сме ние и откъде сме дошли, най-важните належащи проблеми са тук и сега. На фона на ужасните човешки страдания и поставеното под въпрос бъдеще на човешката раса, да дебатираме за това дали Бог е създал Вселената… или сме създадени от извънземни… или сме еволюционен продукт… или плод на небесна намеса… е безпредметно. Голям взрив или не, това не променя проблеми-те, пред които сме изправени днес.

Не можем да чакаме някакво божествено откровение или някакъв „велик човек“, който да ни поведе. Трябва да осъзнаем, че сме сами на тази планета и че промяната на света към по-добро зависи от нас. Науката е средство за тази функционална духовност и ако работим за прилагането на методите за прогресаѝ на цивилизацията, ще можем да постигнем духовните цели, които търсим от античността.

80

Page 85: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Част VПредприемане на действия

Page 86: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Глава 9Движението

Движението Цайтгайст не е политическо движение. То не признава нации, правител-ства, раси, религии, учения или класи. Според нашите разбирания това са фалшиви, остарели разграничения, които далеч не са позитивни фактори за истинското, колективно човешко развитие и потенциал. Те се основават на разделението на властта и социалното разслояване, а не на единство и равенство, каквито са нашите цели. Както е важно да разберем, че всичко в живота е естествена прогресия, трябва също така да осъзнаем факта, че човешките същества имат способността драстично да забавят и парализират прогреса – чрез социални структури, които са остарели, догматични и в несъзвучие със самата природа. Светът, който виждате днес, пълен с войни, корупция, елитизъм, замърсяване, нищета, епидемии, злоупотреби с човешките права, неравенство и престъпления, е резултат от такава парализа.

Цайтгайст е движение на осъзнаването, с призив за плавен еволюционен прогрес – както личностен, така и социален, технологичен и духовен. Ние приемаме, че човеш-кият вид върви по естествения път на обединение, произтичащ от колективното приемане на фундаментални схващания за това как функционира природата и как ние хората се вписваме в нея като част от универсалното явление, което наричаме живот. Макар и този път да съществува, за жалост той бива възпрепятстван и остава неосъзнат от мнозинството хора, продължаващи да прославят остарели и дегенера-тивни модели на поведение и взаимоотношения. Точно този тип интелектуална неприложимост е това, което Движението се надява да преодолее чрез образование и социална активност.

Целим преосмисляне на световното общество като цяло в съответствие със съвре-менната наука на всички нива – не само давайки яснота за социалните и технологич-ни възможности, които редица са научени да смятат за невъзможни или против „човешката природа“, но и осигурявайки средства за преодоляване елементите в обществото, които поддържат остарелите социални системи.

Преодоляване на различията

За да постигнем това, първо трябва да осмислим сегашното състояние на нещата. За сега технологиите, които могат да освободят хората от безсмислени задачи и професии, биват задушавани от парично ориентираната трудова система. Не можем да приемем това. Фактът, че технологичното развитие в полза на цялото човечество бива съзнателно възпрепятствано, е в действителност въпрос на нарушение на Човешки права.

Време е да забравим за различията си и да се обединим за колективно просперира-не на целия човешки вид. Всички ние се нуждаем от храна, въздух, вода и пр., всички ние искаме да сме свободни и щастливи. Единственият начин да го постигнем е всички заедно да заработим за надмогването на вече неадекватната и остаряла социална система.

Разбира се, това е по-лесно на приказки, отколкото на дела, тъй като именно хората, които са били подложени на огромни социални изкривявания, управляват света днес. Техните предимно елитистки ценности биват постоянно подхранвани от материалните ползи, които им носят тяхната бизнес и политическа корупция.

82

Page 87: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Всъщност би трябвало да ги съжаляваме за тяхната елитистка изолираност. Както е казал Ганди: „Не мрази своите подтисници. Те имат нужда от освобождение точно колкото и ти.“

Традиционният политически активизъм не е пътят. Установеният ред е твърде добър в контролиране на традиционно ориентираните протести. Целта на това движение е по-скоро първо да създаде съзнание в глобален мащаб. Това до голяма степен е въпрос на комуникация. Тези от нас, които вярват в представената тук визия, трябва да работят за разпространението на идеите. Човечеството най-напред трябва да е наясно с възможните перспективи, преди да бъдат предприети каквито и да било действия.

За момента сайтът thezeitgeistmovement.com бива развиван на над 30 езика.1 Ние ще създаваме организации по страни и региони, с надеждата в даден момент да имаме организация на движението във всяка част на света.

Този вид комуникационни проекти ще се сблъскват с редица бариери от страна на различни идеологически групи. Изключително важно е да преодолеем различията между културите, изразявайки непрестанно как, в същината си, ние наистина сме едни и същи. Нашите прилики и общи нужди далеч надхвърлят религиозните и политическите ни различия.

Освен върху разпространението на тези възгледи, трябва да се фокусираме върху изобличаването на паричните измами и социални корупционни практики, които никнат безкрай в обществото. Ние искаме да накараме правителствата и хората на този свят да се чувстват засрамени от болестта, която генерира тяхната система, същевременно карайки населението да осъзнае корените на корупцията и начините да ги премахнем чрез интелигентно прилагане на науката и технологиите за целите на обществото и околната среда. Днес паричните системи навсякъде по света се провалят. Резултатът може да е катастрофален. Важно е да привлечем онези, които са засегнати от този финансов провал и да им дадем насока. Веднъж щом значителен брой хора на планетата си подадат ръце в общото преследване на драстична социална промяна, ще стартираме следващата фаза, която ще подложи на едновременен натиск всички нации да започнат с премахване на паричната структура.

До тогава ключът е в комуникацията, съчетана с мирно социално въстание. Като цяло трябва да се противопоставяме доколкото е възможно на всички социални аспекти, подпомагащи паричната система, войните и човешката злоупотреба. Никой не бива да се присъединява към армията на която и да е страна или да работи за военната индустрия. Същевременно, политическата система трябва да бъде изобличавана за това, което е в действителност. Правителствата по света биват съставлявани от бизнесмени, адвокати и военни… вероятно три от най-безполезни-те професии, с които разполагаме. Когато разберем, че проблемите ни на Земята са технически, ще проумеем, че ако изобщо някоя група от хора може да се счита квалифицирана да взема решения за каквото и да било, то тези хора биха били технически и оттам обективно фокусирани… а не политически мотивирани. Политиката е парично творение.

1 Информацията е от началото на 2010 г. Нови преводи и разширяване на Движението се извършват постоянно от съмишленици по света – бел. ред.

83

Page 88: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Препоръки за разпространение на новото съзнание

● Пускайте Интернет-адресите thevenusproject.com и thezeitgeistmovement.com навсякъде, където можете.

● Създавайте и пускайте в Ютуб видео-клипове, разпространяващи идеята на Движението и Ресурсната икономика.

● Обаждайте се в радио-предавания и говорете за Движението винаги, когато е възможно.

● Свалете от Интернет „Zeitgeist Addendum“ и го показвайте във вашата общност; по възможност организирайте публични прожекции и го качвайте в публични медии и мрежи.

● Копирайте този материал и го разпространявайте в разпечатан или дигитален формат.

● Свалете от Интернет ориентационната презентация и филма-презентация на Движението, и организирайте собствени събития.

● Пълнете Интернет колкото е възможно с тази тематика.

● Помнете, че всяка година около средата на март се провежда „Цайтгайст-Ден“. Моля, организирайте или участвайте в събитията във вашия регион.

● Информирайте особено онези, които страдат заради продължаващия иконо-мически срив.

● Непрестанно изобличавайте корупцията в сегашната ни система, и то публич-но.

● Осъществете контакт със съществуващи „активистки“ групи като Американ-ския съюз за граждански свободи (ACLU) и Грийнпийс, и се опитайте да им обясните защо техните усилия, макар и много благородни, няма да могат да разрешат никой от големите социални проблеми, тъй като не третират техните истински корени.

Интердисциплинарни екипи

Гръбнакът в развитието на тази нова социална система ще се поддържа от екипи на изследователи и техници, работещи във всички релевантни области. Можем да ги наречем Интердисциплинарни екипи.

Първият екип, който събираме, е „Комуникационният екип“. Действията и целите му се състоят от всичко описано досега. Всеки, подкрепящ тази дейност, би трябвало да помага за информирането на околните. Ние всички сме част от Комуникационния екип на определено ниво.

Същевременно ще бъдат създавани повече екипи, които ще работят в различни области, свързани с осъществяването на Ресурсната икономика. Има много научни полета, нужни за солидно развиване носещите механизми на проекта. Тези интер-дисциплинарни екипи ще включват проучвания в компютърното програмиране, градско планиране, роботика, образование, събиране и архивиране на данни, и т.н. Моля, проверявайте редовно www.thezeitgeistmovement.com за организационни съобщения по тези въпроси. Ако смятате, че притежавате умения, които могат да допринесат за това развитие, моля, уведомете ни при формиране на екипите. Цяла секция на сайта ще бъде посветена на тази тематика. С нарастването ни ще се

84

Page 89: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

появяват цели конференции. След време евентуално ще можем да започнем със строежа на първия град, дори и да става въпрос само за прототип.

Финални мисли

Има много хора, които ще кажат, че това, което описваме тук, а именно – реализи-рането на Глобална ресурсна икономика – никога няма да стане реалност. Те вероятно ще се аргументират с „човешката природа“, с „властта на елита“ или с погрешни технически схващания. Тези възгледи не намират подкрепа в човешкото техническо и социално развитие през историята.

Ние сме тръгнали от свят на огромно суеверие, отвратително робство и екстремни расистки и социални предразсъдъци, идвайки до бавно проясняващ се свят на расово равенство, научна изобретателност и все по-често срещащи се възгледи, които желаят човешкото благоденствие в глобален мащаб.

По думите на Карл Сейгън:

„Старите апели към расов, сексуален и религиозен шовинизъм, към яростния националистичен плам, започват да не действат. Оформя се ново съзнание, което гледа на Земята като на единен организъм и осъзнава, че един организъм във война със себе си, е обречен. Ние сме една планета.“1

Тръгнали сме от димни сигнали до телефона и електронната поща, движеща се почти със скоростта на светлината. Всичко, считано преди време за невъзможно, постепенно се превръща в реалност. „Експерти“ казват на братята Райт, че е невъзможно човекът да полети… Преди години хората, говорещи за пътуване до Луната, са заклеймени като „лунатици“. Да заявим, че нещо е невъзможно в този свят, е липса на креативност.

Ако 120'000 човека могат да се съберат, за да направят атомна бомба, както е станало при проекта Манхатън в края на 30те години, няма причина защо да не се обединим и използваме човешката изобретателност за постигане на невероятни социални постижения и за подобряване на човечеството. Време е да пуснем в действие нашите „Оръжия за масово творене“. Време е да поемем отговорност за другите и за себе си. Притежаваме знанието, средствата и инициативата да изградим изцяло нова социална структура, която ще създаде свят, на който всъщност се наслаждаваме и в който процъфтяваме.

Чисто и просто, време е да пораснем.

1 Сейгън, Карл, – „Космос“, Видео серии, Космически проучвания, 1980

85

Page 90: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian
Page 91: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian

Това произведение е достъпно при условията на лиценза Криейтив Комънс

Признание – Некомерсиално – Без производни произведения 3.0 САЩ.

Копие на лиценза може да бъде намерено на

http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/us/deed.bg

Page 92: Zeitgeist Activist Orientation Guide in Bulgarian