zemedelie web

Вододел

Вододелна година — такава се очертава да е 2013 за селското стопанство. От една страна, България трябва да приключи управлението на първите европейски фондове, които получи след влизането си в Европейскя съюз, а от друга — да положи ос-новите за управлението им през следващия период, започващ в началото на 2014 г. И по двете направления се изискват огромни усилия — заради натрупаното огромно закъснение в договаря-нето и разплащането на парите от програмата за развитие на селските райони, както и заради проточилия се твърде дълго евроспор колко средства ще бъдат разпределени за земеделие до 2020 г. и по какъв начин ще се разпределят те.

В България задачата допълнително се усложнява и от факта, че предстоят парламентарни избори, което ще доведе до заба-вяне в работата на администрацията, както и в приемането на важни законови промени.

Инвестиционните програми на ЕС са само едната страна на нещата. Защото голямата сума, която ще получава България в следващия програмен период, отново ще бъде за директни субсидии. Очевидният вече проблем с предоставянето на конкурентно предимство на зърнопроизводителите пред дру-гите отрасли е само една от политиките, по която трябва да продължи работата на правителството, което и да е то.

Пред отрасъла има и други сериозни предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени в много спешен порядък. Въпреки предварителните програми на правителството все още няма ключови реформи при управлението на земеделските земи и стимулирането на комасацията.

През последните години въпреки очевидния интерес на земе-делския министър към хранителната индустрия политиките в този сектор са предимно хаотични. Тънката линия между интересите на потребителите и спокойната среда за работа на предприятията от сектора често пъти е прескачана, дости-гайки до свръхрегулация от страна на държавата, както и създа-ването на нова и нова бюрокрация за фирмите от бранша.

Въпреки проблемите в условията на криза селското стопан-ство се превърна в един от малкото двигатели на българската икономика, на който се възлагат надежди и в бъдеще.

Затова е важно проблемите да бъдат разрешени, но на ма-сата да седнат всички, а не „решенията“ да бъдат спускани от държавата. В противен случай съществува реална опасност секторът да се превърне в огледало и на цялата българска ико-номика — пример в Европейския съюз за добри макропоказатели без никакъв шанс за отлепяне от дъното на микрониво.

ЕКИПЪТ

Въпроси предимно без отговори02

България ще получи с близо 1.7 млрд. евро повече за земеделие 04

Промени с неясен изход06

N непредвидени трудности и късен старт08

ЕК няма да толерира безполезна подкрепа12

Предлагаме индивидуални схеми за всеки фермер21

Във фокуса на банките14

Между „да“ и „не“22

Приземяване на пазара16

Фондовете за земя се доказват24

Продажби без изменение19

Скъпо, но без изненади26

Реколтата в зародиш 29

@@@ @@@@31

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информацияв публикуваните в специалните издания реклами. Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите. © „Икономедиа“ АД. Всички права запазени. Възпроизвежданетона цели или на части от текстовете става след изрично писмено разрешение на „Икономедиа“ АД.

УпрАВляВАщ реДАктОр „СпецИАлнИ ИзДАнИя“ Албена ПиноОтгОВОрен реДАктОрКирил КирчевАВтОрИ Деница Ватева, Весела Николаева, Мара Георгиева, Христо Съйнов,кОрИцА Reuters

ДИзАйнМадлен НачевакОректОр Марио КоевпреДпечАт Андрей ЧервенковреклАмА тел. 02 4615 444, [email protected]Мнения и коментари на [email protected]Адрес София 1000, ул. „Иван Вазов“ 16, ет. 2

КиРил КиРчЕВ, отгоВоРЕн РЕдаКтоР

2

ЕВРОФИНАНСИРАНЕ КАК ДА КАНДИДАТСВАМЕ

ТЕМА НА БРОЯ

8000. Толкова са предложенията за корекции в бъдещата обща селскостопанска политика, ко-ито са внесени в Европейския парламент през последната година. Отделно предложения идват от държавите членки и международните организации. Тежките преговори по тази по-литика бяха очаквани заради ог-ромния залог от над 50 млрд. евро годишно, отделяни за нея, както и заради сериозните критики на отделни държави по начините на изразходването на тези сред-ства. И въпреки това, когато през есента на 2010 г. Европейска-та комисия излезе с официално предложение за новите правила в този сектор, като че ли ни-кой не очакваше толкова дълго проточване на споровете около тях. Така евросъюзът изпадна в ситуация няколко месеца преди

старта на следващия програмен период по всички важни теми да има много повече въпроси, откол-кото отговори.

Очакванията са до края на март да се вземе решение по спорните точки от реформите, а през юни да има и окончателно споразумение. Така държавите-членки ще имат едва няколко месеца, за да изготвят нацио-налното си законодателство и да направят нужните промени на административно ниво, за

да тръгне процесът по усвоява-нето на средства. Задача, която допълнително се усложнява в България и заради предстоящи-те парламентарни избори през лятото, които неизбежно ще доведат до пропускане на ценно време за промените.

Бюджет с много неизвестниДесет месеца преди старта на следващия програмен период все още няма политическо споразу-мение по новата селскостопан-ска политика. Въпреки че вече има сделка между лидерите за об-щите финанси, които ще бъдат отделени в периода 2014–2020 г., редица детайли около директни-те плащания и инвестиционни-те мерки не са избистрени.

Разходите за селско стопан-ство представляват около

Деница Ватева

ПрЕз МАрТ ТрябВА ДА бъДЕ ПоСТИгНАТо СъглАСИЕ По ПАрАМЕТрИТЕ НА бъДЕщАТА СЕлСКоСТоПАНСКА ПолИТИКА.

Въпроси предимно без отгоВори Няколко месеца преди старта на новия програмен период все още

няма споразумение по общата селскостопанска политика в ЕС

3

40% от годишния бюджет на Европейския съюз. Лидерите на общността успяха да се догово-рят общият бюджет през новия програмен период да бъде 959 млрд. евро, като 373.1 млрд. ще отидат за селско стопанство и рибарство. От тези 373 млрд. за директни плащания и пазарни мерки се предвижда да бъдат платени 278 млрд. евро.

В тази ситуация повечето държави вече започнаха с рабо-тата по концепциите и приспо-собяването към новите правила, очаквайки, че ще правят корек-ции в движение. Според предвари-телни планове общите детайли по бъдещата селскостопанска политика трябва да бъдат из-бистрени през март. През юни пък се очаква да има подписано окончателно споразумение. На-стоящите процедури се удъл-

жават и заради факта, че освен между държавите членки трябва да бъде постигнато споразуме-ние и между отделните инсти-туции. Европейският парламент вече е готов със своите предло-жения, като се очаква позициите да бъдат сближени до необходи-мия компромис.

Силно скъсени сроковеЕвентуалното подписване на споразумение през юни ще дове-де до силно скъсяване на срока, в който администрациите тряб-ва да се подготвят за новите промени. Заради коренната про-

мяна при директните плащания (предвижда се те да се разпреде-лят чрез права за плащане) вече има внесено предложение първа-та година от новия бюджетен период — 2014 г., да бъде преходна. Така, ако то бъде одобрено, през тази година парите все още ще се разпределят между стопан-ствата по досегашния ред.Все още няма яснота и как ще се процедира с програмите за селските райони. Идеите са през 2014 г. да започне прием на проек-ти, като според няколко източ-ника на „Капитал“ е възможно да бъде внесено предложение и за удължаване на срока за раз-плащането на заложените във финансовия план средства по години. Във всички европейски програми има заложени бюджети, които трябва да бъдат усвоя-вани по години. Ако се запазят досегашните правила, регламен-тираният бюджет за една кон-кретна програма ще трябва да се плаща до две години след това. В момента се обмисля вариант този срок да бъде увеличен за първата година (например раз-плащането да бъде предвидено в следващите три години), като все още не е ясно дали тази идея ще бъде подложена на гласуване. Тук съществува и вариантът да не се приеме едно общо правило за всички държави, а да се даде възможност на националните правителства да се възползват от тази опция, ако преценят, че е необходимо, съобщиха още източници на вестника.

ПрЕз юНИ СЕ очАКВА ДА бъДЕ ПоДПИСАНо фИНАлНо СПорАзуМЕНИЕ зА рЕфорМИТЕ В СЕКТорА.

МлрД. ЕВро СА ПрЕДВИДЕНИ зА СЕлСКо СТоПАНСТВо И рИбАрСТВо зА 2014–2020 г. зА СТрАНИТЕ оТ ЕС.

373.1

©Shutterstock

4



В началото на февруари след поч-ти два дни преговори европей-ските лидери постигнаха съгла-сие за общата финансова рамка в следващия програмен период. Въпреки че още не са публикува-ни разчетите на Европейската комисия, тъй като бюджетът за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. трябва да бъде приет и от Европейския парла-мент, предварителните данни показват, че България ще получи увеличение на евросредствата. От общо около 15 млрд. евро, кои-то трябва да влязат в страната за периода, малко над 8 млрд. евро

са предвидени за селско стопан-ство. Така увеличението спрямо сегашния е около 1.7 млрд. евро.

Повече директни плащанияЗаложеният по план постепен ръст на директните плащания до постигане на средноевропей-ските нива през 2016 г. е основ-ната причина за увеличение на средствата в следващия програ-мен период. По предварителни-те разчети България трябва да получи за този вид финансиране над 5 млрд. евро субсидии от Ев-ропа. В реално изражение преки-

те плащания на хектар у нас ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г.

Другото перо в общата сел-скостопанска политика, включ-ващо инвестиционните мерки и парите за развитие на регио-ните (програмата за развитие на селските райони), се очертава да бъде най-големият нетен гу-бещ сред всички европрограми в България. През новия програмен период се очаква намаление на бюджета ù с около 300 млн. евро. Настоящата програма е с финан-

българия ще получи с близо 1.7 млрд. евро повече за земеделие

Директните плащания растат, тези за селските райони — намаляват

©Shutterstock


5

сиране от 3.2 млрд. евро, което включва средства от европей-ския фонд за земеделие, както и от националния бюджет.

Увеличението на средствата за страната беше определено като успех за страната от пра-вителството, като пред меди-ите външният министър Ни-колай Младенов посочи, че през 2020 г. българските фермери ще получават директни субсидии на хектар от почти 230 евро при около 200 евро за сравними с България държави.

Почти загубената биткаОще в началото на мандата си настоящото правителство обя-ви, че ще се бори за по-ранно дос-тигане на средноевропейските нива на земеделските директни субсидии. По план това ще се слу-

чи през 2016 г., докато България заедно с другата присъединила се през 2007 г. държава в Евросъ-юза — Румъния, настояваше из-равняването да дойде през 2014 г. Аргументите на двете страни бяха свързани както с големите разлики между средствата, кои-то получават новите и старите страни членки, така и със започ-ващия нов програмен период с нови правила от 2014 г. Oтделно от това земеделският министър

Мирослав Найденов съобщи и че разчита на факта, че сумата все пак не е толкова голяма (около 500 млн. лв. повече за България), а страната е в дъното на кла-сациите по стандарт. Въпреки че няма официално решение или изявление по този въпрос, източ-ници от Брюксел определиха шан-совете за по-ранно изравняване на субсидиите като нищожни. Причината е, че това би създало прецедент в общите правила, претенции към които могат да имат и други държави членки. Така например според източника хипотетично е напълно възмож-но присъединяващата се през ля-тото Хърватия да претендира за изключение, както и дори при-съединилите се през 2004 г. към ЕС държави, които също получават различни субсидии от старите страни членки.

ЕВро НА хЕКТАр ДИрЕКТНИ СубСИДИИ щЕ ПолучАВАТ бългАрСКИТЕ фЕрМЕрИ ПрЕз 2020 г.

230

6


промени с неясен изход

Новите идеи за разпределяне на директните плащания след 2014 г. все още са най-оспорвани

Разпределение на директните субсидии чрез права за плащане, силно позеленяване, ограничава-не на сумите, които може да по-лучи всяко стопанство. Това бяха основните параметри на след-ващата общоселскостопанска политика, които Европейската комисия (ЕК) представи в своите предложения преди повече от година и половина. В течение на разговорите част от предложе-нията вероятно ще претърпят промени, други ще се запазят, а трети директно ще отпаднат. На този етап обаче е трудно да се предвиди какъв ще е изходът от разговорите, доколкото ос-новните играчи в преговорите са на позиции, които трудно могат да стигнат до сближаване без

сериозни компромиси. Срокът, който са си поставили държави-те членки и институциите за постигане на сделка, е юни.

таван и възможни изключенияЕдно от ключовите предложения на ЕК е за въвеждане на таван на директните плащания, който да бъде 300 хил. евро за стопан-ство. Въпреки че тази мярка се подкрепя по принцип от държа-вите членки, все още тече спор дали тази сума да остане, или да бъде увеличена, като в някои предложения, включително и на България, е за удвояване. Изне-надващо европарламентът пък представи съвсем друга концеп-ция по спора — според идеите

на депутатите трябва остане заложеният таван, но той да не важи за кооперативи. Все още обаче няма яснота какво би озна-чавал терминът „кооператив“, в случай че се приеме тази по-становка — дали е сдружение на производителите или законова кооперация (по Закона за коопера-циите в България – бел. авт.). Не е ясно и кой ще дава определени-ето — дали ЕК или всяка държава членка според особеностите на стопанствата и законите си.

големите спорове около позеленяванетоЕдин от сериозните дебати в пре-говорите е около позеленяването на директните плащания. Според Брюксел се предвижда 30 на сто от тях да отиват за мерки, свързани с околната среда. В тази политика има и много детайли, свързани с процента на културите, които могат да бъдат засаждани във вся-ко стопанство. Тук отново идеи-те се различават. Така например ЕК предлага на конкретната площ с над 30 дка да се засаждат три различни култури, като никоя от тях да не заема по-малко от 5% от площта и повече от 70%. Европар-ламентът пък предложи смекча-ване на тези изисквания — според тях за стопанствата под 100 дка не трябва да има подобни изиск-вания, за тези между 100 и 300 дка да се засаждат две култури, като нито една да не заема площ от над 80%. За тези стопанства, които са над 300 дка, европарла-ментът предлага да се засаждат



РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ *ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПАКЕТ

40%ОСНОВНИ СУБСИДИИ

20%“ЗЕЛЕНИ” СУБСИДИИ

2%МАКСИМАЛНО СУБСИДИИЗА МЛАДИ ФЕРМЕРИ

3%РЕЗЕРВ

ДОБРОВОЛЕН ПАКЕТ

5%МАКСИМАЛНО.СУБСИДИИ ЗА РАЙОНИС ПРИРОДНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

10%МАКСИМАЛНО.СУБСИДИИ, ОБВЪРЗАНИС ПРОИЗВОДСТВОТО**

ЕВРОПАРЛАМЕНТЪТ ПРЕДЛАГА ДОБРОВОЛНА СХЕМА, СПОРЕД КОЯТО ПЪРВИТЕ ДЕКАРИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ СА С ПО-ВИСОКА СУБСИДИЯ. ТАКА МОЖЕ ДА БЪДАТ РАЗПРЕДЕЛЕНИ ДО 30% ОТ ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ.

*ПРЕДЛОЖЕНИЯТА СА НА ЕК;** СУБСИДИИТЕ, ОБВЪРЗАНИ С

ПРОИЗВОДСТВОТО, СА КЪМ ЖИВОТНОВЪДНИ С

ТОПАНСТВА И ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ.

БЪЛГАРИЯ Е В КОАЛИЦИЯ С ДЪРЖАВИ, КОИТО НАСТОЯВАТ ДА НЯМА ТАВАН НА ТА

ЗИ ПОМОЩ ИЛИ ТОЙ ДА БЪДЕ УВЕЛИЧЕН

7

КАРЛОВОул. „Васил Караиванов" 36, тел. 0335 9 20 38

[email protected]; [email protected]@bioselena.com

ГАБРОВОул. „Е. Попантонова" 2, тел./факс: 066 80 52 27

[email protected]

СОФИЯбул. "Христо Ботев" 48, стая 410; тел./факс: 02 4410105

[email protected]

Консултации за преработка във фермата и директни продажби;

поне 3 култури, като основната не заема повече от 75%, а двете основни заедно — повече от 95% от площта. Освен очевидния въпрос доколко разплаща-телните агенции в държавите членки могат да контролират изискването за диверсификацията на културите в този дебат се повдигат и чисто професиолнални въпроси, свързани със сеитбообо-рота и циклите при промяна на културите.

Кои са активните фермериЗаради факта, че през последните години в редица държави членки субсидии за площ са взимали фир-ми, които са далеч от земеделския сектор, като летища, голф игрища, агенции за имоти и други подобни, има съгласие да се въведе понятието „активен фермер“. В регламентите да се запише, че помощта може да се получава само от такива компании. Тук обаче отново се появи спор — кой да определи кои фермери са „активни“ — дали ЕК или всяка държава членка, и също така какво евенту-ално включва тази дефиниция. В дебата Брюксел излезе с предложение да не се смятат за „активни фермери“ фирмите и лицата, в чиито приходи годишният размер на директните плащания е по-малко от 5%. „Неактивните“ производители са още тези компании, чиито „земеделски площи са основни земи, които по естествен път се държат в състояние, подходящо за паша на животни или обработване“ и върху които „не се извършват минимални земеделски дейности, предвидени във всяка една държава членка“. Според Европейския парламент обаче не трябва да има изискване за приходи от субсидии, както предлага ЕК, както и да се създаде негативен списък с дейности на дру-жества, които не могат да получават субсидии. В случай че тази идея се приеме, всяка държава член-ка ще трябва да определи например, че плащания не могат да взимат летища, голф игрища и др.

Позициите на основните институции в Брюк-сел вече са ясни, макар и да се различават. Съветът на земеделските министри все още обаче не е по-стигнал споразумение по всички идеи — както по-между си, така и с европейските институции.

оТ 1 МАрТ фЕрМЕрИТЕ МогАТ ДА КАНДИДАТСТВАТ зА СубСИДИИ

от 1 март ще се приемат заявления за директни субсидии за тазгодишната кампания, като до 15 май трябва да се подават заявления за подпомагане в общинските служби по земеделие. В документа трябва да има обща информа-ция за фирмата/физическото лице, да бъдат маркирани схемите, по които се кандидатства, както и площите, които се обработват. Ако изпусне срока, фермерът може да даде заявление за субсидии до 9 юни, но ще получава нама-ление от 1% от дължимата сума за всеки ден закъснения. Проверките на заявленията започват през лятото, като изплащането на парите се извършва по регламент между октомври на настоящата година и юни 2014 г.

8 ЕВРОФИНАНСИРАНЕ


В края на тази година изтича пър-вият програмен период за Прог-рамата за развитие на селските райони (ПРСР). Данните на Минис-терството на земеделието и хра-ните (МЗХ) са оптимистични - от стартирането на оперативната програмата досега са сключени над 19 хил. инвестиционни дого-вора за 1.97 млрд. евро.

Отделно от тази сума са изпла-тени над 660 млн. лв. по мерките от ос 2 на програмата (за които земеделските стопани подават всяка година заявления за подпо-магане) и по мярка 611 „Доплаща-ния към директните плащания“. В графата „усвоено“ земеделското министерство включва и други 237 млн. лв., заделени за функцио-ниране на Гаранционния фонд за фермерите.

Като се тегли чертата, се вижда, че сключените договори по отделните мерки от програ-мата са за около 4.57 млрд. лв. (2.34 млрд. евро), или 72.4% от общия бюджет на програмата. Изпла-тената финансова помощ към януари 2013 г. е за около 2.87 млрд. лв. (1.47 млрд. евро), или 45.4% от бюджета на сключените догово-ри, уточниха от земеделското министерство.

Фаворитисред мерките на програмата са тези за създаване на стопанства на млади фермери; за модерни-зиране на земеделските стопан-ства; за предлагане на основни услуги за населението и иконо-миката в селските райони и за

обновяване и развитие на населе-ните места (за инвестиционни проекти, свързани с подобряване качеството на живот и облика в общините от селските райони в България). Засиленият интерес към тях доведе до изчерпване на първоначално предвидения бюд-жет, след което последва прена-сочване на средства за сметка на по-малко популярни мерки (виж интервюто със зам. земеделския министър Светлана Боянова).

В графата „любими“ на земе-делските производители са още мерките за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти (за предприятията от хранител-ната и горската промишленост) и за подкрепа за създаване и раз-витие на микропредприятия (фи-нансира инвестиционни проекти за дейности извън земеделието в селските райони).

През 2012 г. беше отбелязано по-осезаемо търсене на средства и по мярката за подпомагане на полупазарни стопанства в про-цес на преструктуриране, която субсидира малки стопанства, про-

извеждащи земеделска продукция предимно за собствено потребле-ние, за да се превърнат в пазарно ориентирани.

Земеделското министерство отчита голям интерес и към под-хода ЛИДЕР (мерките от ос 3 на програмата) — по данни на ми-нистерството вече са одобрени 35 местни инициативни групи за прилагане на стратегии за раз-витие на съответната община с общ бюджет приблизително 128 млн. лв.

най-малък е интересъткъм мерките за подобряване на икономическата стойност на го-рите и за създаване на организа-ции на производители, показват данните на министерството. Очевидно българските произво-дители не обичат да се сдружа-ват в организации, работещи за общото благо на членовете си, защото подобна схема за финан-сиране имаше и по САПАРД, но и тогава липсваше опашка от кандидати.

Проблемни се оказаха и мерки-те по ос 2 на програмата, която включва агроекологичните плаща-ния, парите за стопаните в райо-ни с определени ограничения, пари-те за залесяване на неземеделски земи и за възстановяване на гор-ския потенциал. Особено големи трудности тук бяха отчетени при агроекологичните плащания. „Поражението“ е наистина голя-мо, тъй като 25% от общия бюд-жет на програмата са отделени именно за мерките по ос 2.

N непредвидени трудности и късен старт

Досега загубените средства по програмата са 90 млн. евро

Мара Георгиева

10

оТ СрЕДСТВАТА По ПрогрАМАТА зА рАзВИТИЕ НА СЕлСКИТЕ рАйоНИ СА ИзПлАТЕНИ.

45.4%


ЕВРОФИНАНСИРАНЕ КАК ДА КАНДИДАТСВАМЕСтава въпрос за значителна

сума — над 600 млн. лв., от които са усвоени едва една четвърт.

Късният старт на тази мярка е една от причините за слабия интерес към агроекологията. През 2008 г. по ос 2 са били усвоени само 16 млн. евро, през 2009 г. — 9 млн. евро, през 2010 — 20 млн. евро. И макар че през 2011 г. вече се стига до изплащането на 48 млн. евро по мярката, а през 2012 — 58 млн. евро, изоставането е очевидно.

Лошото планиране също е сред минусите - заложено е, че около 40 000 фермери ще ползват сред-ства за агроекологични плащания. Но по официални данни от пари-те са се възползвали само 2000 души. Проблем за земеделските стопани са и някои от изисква-нията — например задължението една и съща заявена площ да се обработва пет последователни години. Това се оказа невъзможно за мнозина заради неразбориите и неяснотите, свързани със соб-ствеността на земята и аренд-ните отношения. Заради това се стигна не само до отказ от финансиране, но и до санкциони-

ране — мнозина трябваше да вър-нат вече взети субсидии.

Какво не беше усвоено България не успя да усвои „само“ 51 млн. евро от бюджета за 2010 г. на Програмата за развитие на сел-ските райони (ПРСР). Това означа-ва, че с тази сума ще бъде намален общият бюджет на програмата, предвиден за страната ни, обяс-ни през януари изпълнителният директор на държавен фонд „Земе-делие“ Румен Порожанов. Обясне-нието е в правилото „N+2“, според което средствата, предвидени в бюджета за съответната годи-на, трябва да бъдат разходвани в рамките на следващите две години.

Заради това правило през сеп-тември 2012 г. се очертаваше много по-голяма загуба — тогава оставаха неизползвани 385 млн. евро от бюджета за 2010 г. (432 млн. евро). За да не бъдат загубени, част от средствата бяха прех-върлени към мерки с доказан ин-терес, а друга отиде за създаване на гаранционен фонд. В резултат бяха спасени 237 млн. евро, а според

изчисленията на фонда за 2010 г. са усвоени 381 млн. евро.

Не така успешна беше обаче 2011 г., когато страната ни бе ли-шена от 39 млн. евро, предвидени в бюджета за 2009 г., но нераз-платени през следващите две години. Заедно със загубата от 51 млн. евро това прави 90 млн. евро. Засега.

Трябва да се знае, че „под заплаха“ са и други близо 182.6 млн. — това са направени авансови плащания към общини, изпълнили проекти по програмата, със средства, кои-то не са предназначени за общини. За това прехвърляне все още се чака разрешение от Брюксел. Фи-лософията на администрацията обаче е, че е по-добре парите да са под въпрос, вместо автоматично да бъдат отчислени от бюджета на програмата и съответно - за-губени.

Проблемите с усвояването на средствата започват още със за-къснелия старт (включително и заради Брюксел) на програмата. Затова през първите години бро-ят на одобрените проекти и склю-чените договори е символичен. През 2008 г. са договорени едва 15% от средствата, предвидени в бюд-жета за съответната година.

Към всичко това се прибавя ця-лата бюрокрация, съпътстваща кандидатстването, плюс муд-ността на администрацията, която приема и оценява проекти-те и често не спазва сроковете. В добавка е и недостатъчната компетентност на част от ад-министрацията, водеща до про-тиворечиви, а понякога погрешни съвети или тълкувания на разпо-редби.

Генералната трудност за всич-ки кандидати през целия петго-дишен период е и невъзможност-та да си осигурят собствено финансиране за изпълнение на проектите.

През 2011 г. и 2012 г. се стигна дори до наддоговаряне на сред-ства — съответно 125% и 150%. Но за жалост дори това препускане няма да успее да компенсира нес-вършеното.

ИзПлАТЕНо

ПО МЯРкА 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ са сключени 5371 договора за обща финансова помощ от 260.9 млн. лв., изплатената субсидия е 171 млн. лв.

ПО МЯРкА 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ са сключени 2746 договора за обща финансова помощ от 669.2 млн. лв., изплатената субсидия е 524.6 млн. лв.

ПО МЯРкА 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ са сключени 402 договора за обща финансова помощ от 383.5 млн. лв., изплатената субсидия е 147.4 млн. лв.

ПО МЯРкА 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструк-туриране“ са сключени 7407 договора за обща финансова по-мощ от 108.6 млн. лв., изплатената субсидия е 31.2 млн. лв.

ПО МЯРкА 321 „основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ са сключени 405 договора за обща финансова помощ 1.273 млрд. лв., изплатената субсидия е 678.7 млн. лв.

ПО МЯРкА 322 „обновяване и развитие на населените места“ са сключени 389 договора за обща финансова помощ 340.6 млн. лв., изплатената субсидия е 192.3 млн. лв.

ПО МЯРкА 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ са сключени 835 договора за обща финансова помощ от 248.5 млн. лв., изплатената субсидия е 110.1 млн. лв.

Източник: МЗХ

8



ПрогрАМАТА зА рАзВИТИЕ НА СЕлСКИТЕ рАйоНИ

Кои са най-големите трудности пред получателите на средства по Програмата за развитие на селските райони според опита от първия програмен период?

- Съвсем нормално е като нова държава — членка на Европейския съюз, усвояването на средствата по всички програми да е съпътства-но с много неизвестни и труднос-ти. Не вярвам да е имало илюзии, че европарите ще са едни лесни пари, които безпроблемно ще се инвес-тират в земеделието ни, без да се спазват изключително строги правила. Тръгвайки оттук, може би основната трудност все още е да свикнем да работим по тези пра-вила, при това всеки ден. Да правим реалистични бизнес планове и да спазваме стриктно изискванията на програмата — и това не е буква-лизъм и бюрокрация, а са правилата, по които работи целият евросъюз от десетилетия. Стана ясно, че за да бъде успешен бенефициент, от българския фермер се изисква много повече от това да е професиона-лист в земеделието. Той трябва да

има поглед върху целия процес — от идеята, през комбинациите от финансиране, през рисковете, ко-ито поема, и, разбира се, да бъде предприемчив при реализирането на финалния продукт.

Практиката показва, че през първия ни програмен период фер-мерите се сблъскаха с невъзмож-ността да осигурят собствен финансов ресурс за изпълнение на проектите, имаха проблеми при подготовката на проектите зара-ди непознаване и неясноти в нор-мативната уредба, заради липса на информация за възможностите и дейностите, подпомагани от програмата като цяло.

Какви са те?- От старта на Програмата за

развитие на селските райони до настоящия момент сме направи-ли девет искания за изменения на текста на програмата. Пет от тях са представени пред ЕК през последните три години. За всяко искане за промяна сме се позовава-ли на сериозни обосновки и анализи.

Всички изменения, предложени от българската страна, са одобрени, като последното, девето измене-ние, представено в края на 2012 г., все още се обработва от Европей-ската комисия.

Едни от основните промени са свързани с пренасочването на сред-ства към по-атрактивните мерки от програмата, което позволи до-пълнителен прием на проекти. Съз-даването на Гаранционния фонд също е резултат от изменение на програмата и пренасочване на средства. Той е допълнителен ме-ханизъм, с който значително подо-брихме възможността за достъп до финансиране при изпълнение на проектите. Наред с основните изменения направихме и редица промени по отделните мерки с цел облекчаване на кандидатите. Едно от основните изменения е свързано с предоставянето на 50% авансово плащане по сключените договори.

В една от най-популярните мер-ки от програмата — 121 „Модерни-зиране на земеделските стопан-

еК няма да толерира безполезна подкрепа

Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните:

ИНТЕР КОНСУЛТ ГРУП ООД е консултантска компания с основна дейност в об-ластта на публичното финансиране. Компанията е специализирана в две ос-новни направления: предоставяне на информация, разработване на проектни предложения и управление на проекти по донорски програми (европейски, национални и регионални); обучителни курсове, семинари и презентации.

13

ства“, въведохме нови приоритети, които предоставиха възможност за приоритетно подпомагане на определени сектори и дейности.

Какви са изводите от прилагане-то на програмата досега, какво трябва да се промени за следва-щия програмен период?

- Най-важното е да заложим ра-ботещи приоритети с актуал-ност поне до 2020 г., като например напояването. Направим ли го, ос-таналото са технически въпро-си, свързвани с намаляването на административната тежест и облекчаване, доколкото е възможно, на изискванията към потенциал-ните кандидати по отделните мерки.

Ще има ли промяна в сегашните оси на програмата и как ще се разпределят средствата между тях?

- Моделът за прилагане на поли-тиката за развитие на селските райони за следващия програмен

период не групира мерките в от-делни оси. Групирането в оси е под-ход, който ще остане в миналото. Въпреки това се обсъжда вариан-тът за минимално ниво от 25% за т.нар. зелени мерки. България ще настоява за повече гъвкавост и за предоставяне на възможност това правило да не е задължително за иначе задължителни за прилага-не мерки с екологична насоченост. Разпределението на средствата по мерки ще се извърши на база на потребностите, изведени в стра-тегията за подкрепа на развитие на селските райони, включваща всички необходими анализи. ЕК няма да толерира разпределение на

финансовите средства на базата на субективни критерии. Целта е да се избегне предоставянето на безполезна подкрепа. Няма да е възможно например разпределе-ние на по-голям финансов ресурс към мерки, които са били успешно прилагани през настоящия про-грамен период, без аргументирана обосновка защо се прави.

Какви са прогнозите ви за 2013 г. по отношение на програмата?

- Тази година е последната, в която могат да се договорят сред-ства по ПРСР. Затова е необходимо да се извършат прецизни анализи и разчети на остатъчните бюдже-ти по отделните мерки в макси-мално кратки срокове, за да стар-тираме прием по всички мерки, по които има останали недоговорени средства. В същото време приеми-те трябва да бъдат разпределени така, че разплащателната аген-ция да успее да обработи проек-тите в срок, без забавяне и преди 31 декември 2013 г.

оСНоВНАТА ТруДНоСТ ВСЕ ощЕ Е ДА СВИКНЕМ ВСЕКИ ДЕН ДА рАбоТИМ По СТрогИ ПрАВИлА.


ИНТЕР КОНСУЛТ ГРУП ООД е консултантска компания с основна дейност в об-ластта на публичното финансиране. Компанията е специализирана в две ос-новни направления: предоставяне на информация, разработване на проектни предложения и управление на проекти по донорски програми (европейски, национални и регионални); обучителни курсове, семинари и презентации.

14


БАНкОВИ кРЕДИТИ ЗА ОТРАСЪЛА

Повечето банки на пазара пред-лагат кредити за земеделие. Този сектор обаче все още е обособен в секции като „специализирани про-дукти“ или „специални програми“. Асортиментът в общия случай се изчерпва с комбинации на банково кредитиране и различни схеми и мерки за субсидии и гаранции на ДФ „Земеделие“ и европейски фон-дове. Някои банки имат и допъл-нителни възможности, както и варианта стандартните им кре-дитни предложения да се адапти-рат и приложат при финансиране и на замеделски стопани. Предвид общата ситуация на свито тър-сене и отпускане на кредити и изваждането на някои сектори, пострадали от кризата, от фоку-са на банките земеделието излиза все повече като вариант. То и животновъдството в момента се определят като доста прив-лекателни за банките сектори. По оценка на Уникредит Булбанк като цяло секторът на селско-то стопанство е с благоприятна перспектива дългосрочно въпреки рисковете от възможна корекция в цените на зърнените стоки и техническите култури в крат-косрочна перспектива. „Потен-циалът на определени сегменти като животновъдството остава значително недоразвит, което предполага добри възможности за растеж“, смятат от банката.

Формулата: субсидии и кредитиНай-прилаганият вариант на кре-

дитиране в земеделието е срещу одобрени субсидии по различните схеми и програми на ДФ „Земеде-лие“. Практиката е проектите на кредитополучателите да са одоб-рени вече от фонда и да са сключе-ни договори за отпускане на фи-нансова помощ по съответната мярка. Сред програмите са тази за развитие на селските райони (първата изтича 2013 г.), като тя е подкрепена от Европейския фонд за развитие на селските райони, схемата за инвестиции в селско-то стопанство, мерки и схеми по общата селскостопанска полити-

ка и общата рибарска политика на ЕС, по схемата за единно плащане на площ и тази за национални доплащания. Предлагат се от поч-ти всички по-активни банки на пазара.

Обичайно максималният раз-мер на кредитите варира между 90 и 100% от одобрената субси-дия. Лихвите са от 7-8% нагоре в зависимост от съответната програма или схема на фонда. По принцип средните за пазара лих-вени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Разбира се, големите компании обикновено имат възможности да предложат

добро обезпечение по кредитите и получават предложения от бан-ките за под 7 на сто лихва.

дълго чакани гаранцииОт началото на тази година тръг-на и дълго чаканата гаранционна схема за земеделци. Предназначена е за фирми с одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Тя е по-атрак-тивна за малките и стартиращи компании в сектора, които сре-щат затруднения с осигуряване на съфинансиране на проектите си. Осигурените по програмата гаранции са за общо 607 млн. лв., като очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Наличието на гаранци-онна схема дава възможност кре-дитите да бъдат с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения.

Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по схе-мата, са между 7 и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кре-дитите. Заемите ще се отпускат без такси и комисиони за разглеж-дане на искането и за обслужване на кредита. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни. Срокът на заемите е до 10 години, като га-ранции ще се издават до септем-ври 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. Банките, които отпускат заеми по тази програма, са Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ.

Във фокуса на банките

В общия случай предлагането за земеделци се изчерпва с комбинации на кредитиране и различни схеми за субсидии и гаранции

гАрАНцИоНЕН фоНД щЕ НАМАляВА лИхВИТЕ По зАЕМИТЕ НА фИрМИ С оДобрЕНИ ПроЕКТИ.

Валентина Илиева

16


ЗЕМЕДЕЛСкА ЗЕМЯ

приземяване на пазара

След рекордните откъм сделки и цени години продажбите на земеделска земя вървят към успокояване

Не толкова назад във времето цените на земеделската земя растяха само при превръщането ù в строителен терен. В години-те на силен имотен пазар пече-лившата инвестиция беше не покупката на обработваеми пло-щи, а тази на квадратни метри за хотели, голф игрища, апарта-ментни комплекси, курортни се-лища... Сега пазарът е различен. Кризата, появата на фондовете за земя и европейските субсидии в земеделието промениха нагла-сите. За пет-шест години цени-те на обработваемите площи се удвоиха, а сделките със земе-делска земя вече са най-масовата графа в имотната статистика. Вече не липсват и случаи, в които купени за строителство терени се разорават и засяват. А немал-ко инвеститори в имоти сега управляват сериозни портфейли от обработваеми площи.

Пазарният тренд е добър, но поражда и въпроса докога ще е нагоре. Особено след две поредни години, рекордни откъм сделки и цени. Отговорът е труден, тъй

като факторите за поскъпва-нето на земята са от различни посоки. Очакванията тази годи-на обаче са по-скоро за спокоен пазар и цени около вече достиг-натите.

Защо да продавамВял пазар, малко и трудни сделки. Това е картината, която рису-ват посредници и купувачи на пазара за земеделска земя в на-чалото на 2013 г.

Основната причина: плащани-ята по арендни договори растат и хората продават земя само в краен случай. Покачването на рентите тръгна преди няколко години, основно покрай европей-ските субсидии в земеделието, разпределяни на единица площ. Немалка роля изигра и навлиза-нето на големите фондове за земя на пазара, което също внесе ред в отношенията собствени-ци — арендатори.

Така рентните плащания в редица райони нараснаха двойно за броени години. Посредници на пазара на земя дават пример с

тези в Монтанско, където склю-чените през миналата година договори са на 35–40 лв./декар до 45 лв./декар за зърнените кул-тури. Допреди две-три години в района са се взимали ренти в рамките на 15–20 лв./декар.

Данните на Българската асо-циация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), която обединява големите фондове за земя, показват сходна картина. По нейни данни средните цени на договорите за стопанската 2012/2013 г. в страната са дос-тигнали 35–36 лв./декар спрямо 28–33 лв./декар година по-рано. „Увеличението само за този пе-риод е 15–20%“, обобщи председа-телят на асоциацията Борислав Петков и допълни, че ако преди земята е била първото нещо, което хората са продавали, сега е последното.

„В момента от ренти се пе-чели много добре и хората не продават“, потвърди и Марин Шишев от агенция „Лудогорска земя“. Според него това е честа причина и за исканата висока

Радостина Маркова

регистрирана нова и употребявана техника 2011/2012 г.

година 2012 2011 2010 2009 2008 2007 2005 2004 2003 2002 2001

Брой сделки 129 000 128 000 107 000 99 000 122 000 110 000 92 000 59 000 46 000 32 000 36 000

Продадени декари 1 460 000 1 350 000 1 080 000 860 000 1 240 000 1 060 000 900 000 560 000 450 000 350 000 350 000

Средна цена (лв./дка) 440 350 320 300 350 240 200 170 150 145 140

Източник: БАСЗЗ

17

цена за имотите. За купувачите разумната стойност е равна на 8–9 пъти дохода от рента от даден парцел. Т.е. при правилно управление инвестицията може да се върне за около 12 години, без да се брои поскъпването на имо-та през това време. Има обаче и значително надценени оферти.

наследници на наследницитеДруга причина за очаквано по-трудния пазар през годината е разпокъсаната собственост на земята. Данните на БАСЗЗ показ-ват, че макар и да губи позиции, първичният пазар на земеделска земя (наследствени парцели) все още формира близо половината от сделките. А след активната търговия през последните 5-6 години голяма част от остана-лите за предлагане земи вече са проблемни — с голям брой наслед-ници, спорове между тях и т.н.

Марин Шишев също наблюдава подобно развитие. „На пазара на

земеделска земя вече липсва едно цяло поколение — това на роде-ните между 1925 и 1940 година, които бяха преките наследници на върнатите през 90-те години земи“, обяснява той. Много от тези хора са починали и от своя страна имат поне 7–8 наследни-ци, един от които задължително е в чужбина. Това затруднява преговорите, а в случаи, когато човекът е в далечна страна без българско консулство или пред-ставителство, включването му в сделката става почти невъз-можно. Така се блокира продаж-бата на целия парцел, тъй като останалите могат да подписват само за идеални части.

При арендите е по-различно. Там договор, сключен със собстве-

ниците на над 51% от площите, се смята за валиден за целия терен, обяснява посредникът. Това е и една от причините през последните години арендният пазар да върви, докато продажби-те са по-скоро без промяна.

Прогнозата за тази година е за още по-малко сделки и прода-дена земя. Обратното може да се случи само при покупка на голямо портфолио от земеделски имо-ти като това на „Еларг фонд за земеделска земя“, когато един ку-пувач взе 180 000 декара при общ пазар от 1.46 млн. декара. Такива крупни сделки обаче са рядкост, докато масово се търгуват пар-цели от 5–10 декара, обобщават посредници. Търсенето от стра-на на арендаторите не спира, за да си подсигурят площи за обра-ботване, а и права за субсидии през новия програмен период. Но то очевидно не е достатъчно, за да поддържа нива от 1.3–1.4 млн. продадени декара, както послед-ните години.

зАрАДИ рАСТящИТЕ ПлАщАНИя По АрЕНДНИ ДогоВорИ хорАТА ПроДАВАТ зЕМя САМо В КрАЕН СлучАй.

18

18


От БАСЗЗ, чиито членове вече не са толкова активни купу-вачи на земя, а по-скоро управля-ват портфейлите си от площи, очакват по-скоро активизиране на вторичния пазар на земя. Той включва препродажби на големи, окрупнени масиви в рамките на едно землище, също и на цели земеделски стопанства. До това най-често се стига по две причи-ни: собствениците излизат от бизнеса със земя, за да вложат в друго, или не са го управлявали

добре и са принудени да прода-ват. Част от земеделските фон-дове обаче също продават част от портфолиата си в търсене на по-висока доходност за акци-онерите си. Един от най-често цитираните примери миналата година беше „Адванс терафонд“ АДСИЦ, който я приключи като нетен продавач на площи.

Цени според реколтатаВсе пак правилото при земедел-ската земя през последните го-

дини е, че основните купувачи са фермерите. А много от тях вече изчерпват кредитните си лимити от банките или нямат достъп до такова финансиране, тъй като не покриват крите-риите. Това прави основен из-точник на средства за сделки със земя продажбата на селскосто-панска продукция, по-специално на зърно.

Не е тайна, че високите цени на пшеницата от последните години донесоха солидни печалби на производителите в сектора, а те инвестираха голяма част от тях в разширение на стопан-ствата си.

Така добрата реколта на прак-тика беше в основата и на ак-тивния пазар на земеделска земя след 2009 г., като цените растя-ха средно с по 10–15% годишно (в определени райони и значително повече).

Тази година не се очертава като по-различна, макар и прог-нозите да са по-скоро за задържа-не на вече достигнатите цени на земята. Според представи-тели на големите фондове това ще се усети основно при дреб-ните ниви от по 5–10 декара, които изчерпват потенциала си за поскъпване. Сега, както и всяка година, трендът на пазара ще проличи в края на пролетта, при т.нар. бяла жътва. Това е времето, когато се прибира ре-колтата на ечемик и стопаните вече са наясно каква ще е година-та. Все пак, ако има засилване на пазара на земя, то ще се усети най-силно през активния сезон наесен.

очАКВА СЕ АКТИВИзИрАНЕ НА ВТорИчНИя ПАзАр — ПрЕПроДАжбИ НА голЕМИ, оКруПНЕНИ МАСИВИ В рАМКИТЕ НА ЕДНо зЕМлИщЕ И НА цЕлИ зЕМЕДЕлСКИ СТоПАНСТВА.

17

©ShutterstockТърсенето от страна на арендаторите не спира, за да си подсигурят площи за обработване, а и права за субсидии през новия програмен период

ЗЕМЕДЕЛСкА ЗЕМЯ

19

продажби без изменение

В страната присъстват всички големи световни компании за земеделска техника, българските фирми също бележат напредък

Нито по-добра, нито по-лоша от предишната. Така изглежда 2012 г. през погледа на вносителите на земеделска техника в страната. Ако „липсата на новини е добра новина“, тази равносметка ве-роятно не е лоша в условия на финансова криза и стагнация.

„Пазарът отбеляза ръст на продажбите на прикачна техника, а основните продажби на самоход-ните машини — трактори и ком-байни, запазиха нивото си. За спад засега не можем да говорим, защо-то в земеделските стопанства все още работят много стари машини, които трябва да бъдат подменени“, коментира Максим Шварц, член на управителния съ-вет на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА АГРО).

Официалните данни, предоста-вени от Контролно-техническа-та инспекция към земеделското министерство, потвърждават устойчивия тренд (виж табли-цата).

В страната са представени всички големи световни произ-водители на земеделска техника. „Българските вносители и дис-трибутори на агротехника имат самочувствие, защото вложиха значителни средства за създа-ването на национална мрежа от продажбени и сервизни центрове и на практика са много близко до своите клиенти. Освен това бяха вложени много средства и за професионалната подготовка на

работещите специалисти“, обоб-щава Шварц.

Всяка година земеделските про-изводители правят

крачки в обновлениетона агротехниката в своите сто-панства. „Темповете обаче не са толкова бързи, колкото на нас ни се иска“, признава Максим Шварц. Причината за това „бързай бавно“

е добре известна. „Липсата на дос-татъчно финанси — особено при малките и средните стопанства, забавя подмяната на техника-та. Липсата на финанси прави почти невъзможен достъпа до банково кредитиране на същите тези малки и средни стопани“, отбелязва Шварц.

Недостигът на средства е при-чина и за по-трудния път към българските полета и ферми на най-новите и авангардни модели техника. Максим Шварц обаче оч-ертава още проблеми, забавящи въвеждането на иновативни ма-шини. „Интересът към новости-те е голям, но по-високите цени на новите продукти стряскат редица потенциални купувачи. Освен това не малко стопанства в страната нямат достатъчно подготвени оператори на модер-ната техника“, твърди той.

По данни на БАТА-АГРО средна-та обща стойност на договори-те за покупка на техника леко намалява през 2012. Но основните клиенти на пазара остават голе-мите фирми с обработваема земя над 15 000–20 000 декара.

Вносителите и земеделците свързват ръста на продажбите на агротехника през последни-те години с възможностите за европейско финансиране по Прог-рамата за развитие на селските райони. Не е тайна, че мярката за модернизиране на земеделските стопанства е сред най-желаните, че бюджетът ù свърши


зА СПАД зАСЕгА НЕ МожЕМ ДА гоВорИМ, зАщоТо В зЕМЕДЕлСКИТЕ СТоПАНСТВА ВСЕ ощЕ рАбоТяТ МНого СТАрИ МАшИНИ, КоИТо ТрябВА ДА бъДАТ ПоДМЕНЕНИ.

МаксиМ Шварц, член на управителния съвет

на българската асоциация на търговците на агротехника 20

АГРОТЕХНИкА

регистрирана нова и употребявана техника 2011/2012 г.

Вид теХниКАнова техника Втора употреба

2011 2012 2011 2012

Колесни трактори 1358 1378 2960 3087

Верижни трактори 10 20 92 137

Тракторни ремаркета 425 535 1105 1124

Зърнокомбайни 289 252 482 441

Тороразпръскващи машини 206 253 99 109

Почвообработващи 1304 1845 1339 1466

Сеялки 496 678 315 310

Пръскачки 269 409 161 180

Източник: Контролно-техническа инспекция към МЗХ

20



най-бързо и се стигна до пре-насочване на средства от други по-малко атрактивни мерки. Точ-но тази мярка даде възможност на земеделските стопани да си купят нова техника с европейски субсидии.

„Броят на одобрените по прог-рамата проекти е много голям, но тепърва ще се обновяват малките и средните стопанства, които на практика бяха извън системата на подпомагане. А достигането на субсидиите до по-голям кръг земеделски фирми ще подпомогне усилията за намаляване на безра-ботицата в редица области на страната“, обобщава очакванията за следващия програмен период Максим Шварц. Според него финан-сирането на покупките на земе-делска техника е възлов въпрос, но „в момента е предоставено само в ръцете на частното банкиране и лизинговане. Промяна може да настъпи с някаква, макар и ограни-чена намеса на държавните органи, например по отношение застрахо-ването на риска“, смята той.

Българските производителина земеделска техника отчитат неголям растеж на търсенето през 2012 г., казва инж. Илия Келе-шев, председател на Браншовата камара по машиностроене.

Основният някога „Карловски тракторен завод“ от години не произвежда трактори. Фирмата извършва предимно ремонти и по изключение — монтаж на еди-нични бройки. „Конкуренцията

при предлагането на трактори е много голяма, тъй като на българ-ския пазар отдавна присъстват световните компании. Затова е нереалистично да се мисли, че за-водът в Карлово във вида, в който е сега, е в състояние да произвежда машини, конкуренти на внасяни-те отвън“, обобщава инж. Келе-шев. Преди четири-пет години преустанови производство и фир-мата „Малки трактори“АД – Русе (до 12 к.с.). За трактори се заговори отново през 2012 след посещение на българска правителствена де-легация в Индия, но не е ясно дали и кога подобна инвестиция би била факт.

Фирмите, работещи в област-та на селскостопанската техни-ка, са насочени основно към про-изводство на прикачна техника и инвентар. „Над 20 компании в страната са занимават с тази

дейност, но в много от тях агро-машините намаляха силно през годините. Затова в момента те произвеждат и други машино-строителни изделия — например „Спарки“ – Русе, „Финтехмаш“ – Пловдив, посочва инж. Келешев.

На пазара присъстват активно „Перла“ – Нова Загора, и „Раломекс“ – Завет, специализирани в про-изводството на дискови брани, култиватори, пръскачки, плугове. Производството на ремаркета пък е съсредоточено основно в град Елена, където са „Ремел“ и „Ремби“, както и в „Мадара“ – Шумен.

Шуменското дружество е най-големият производител в сек-тора на земеделската техника, обясни Илия Келешев. Фирмата е специализирана в производство-то на двигателни мостове за камионите „КАМаз“. Преди около четири години обаче започна про-изводство и на селскостопански изделия, които вече са около 70 вида, посочват от браншовата камара. „Ръстът в продажбите на „Мадара“ през 2012 г. е около 25% в сравнение с 2011 г.

Прикачната селскостопанска техника и инвентар — българско производство, се реализира основ-но на вътрешен пазар, но фирма „Металагро“ – Добрич, например продава успешно и зад граница.

„Като качество българската селскостопанска техника не от-стъпва на внасяната отвън, а като цена е 30-40% по-евтина. Въпреки несъмнените конкурент-ни предимства на нашата при-качна техника обаче над 50% от нея продължава да се внася от чужбина, тъй като се предлага в пакет заедно с машините, доста-вяни от представителствата на чуждестранните фирми“, комен-тира Илия Келешев.

Като цяло международни-ят машиностроителен пазар е свит заради кризата и намаля-лото търсене. Но в подсектора на земеделската техника има очаквания за оживление. И те се свързват главно със следващата програма за развитие на селските райони.

оТ зАКуПЕНИТЕ С ЕВроПЕйСКИ СубСИДИИ МАшИНИ СА зА СЕКТор „зърНоПроИзВоДСТВо“, оТчИТА зЕМЕДЕлСКоТо МИНИСТЕрСТВо.

98%

КАТо КАчЕСТВо бългАрСКАТА СЕлСКоСТоПАНСКА ТЕхНИКА НЕ оТСТъПВА НА ВНАСяНАТА оТВъН, А КАТо цЕНА Е 30-40% По-ЕВТИНА.

илия келеШев, председател на браншовата

камара по машиностроене

19

©Shutterstock

21

Миналата година американски-ят дистрибутор на селскосто-панско и строително оборудване Titan Machinery навлезе на бъл-гарския пазар чрез покупката на мажоритарен дял от вносителя на агротехника „Римекс“. Какво означава това за българската компания?

- Titan Machinery USA e най–големият дилър на земеделска и строителна техника в све-та с оборот от 2.4 мрд. долара. Мощта на американската кор-порация беше съчетана с мно-гогодишния опит на „Римекс“ на българския пазар в добавка със стратегическите места, на които са разположени офиси-те ни, и опитния ни екип. Titan Machinery USA има ноу-хау, което е приложимо за САЩ, а сега вече е адаптирано и за Европа. Обуче-нията, които организираме на специалистите във фирмата, доведоха до нарастване на тях-ната компетентност, знания и умения.

Как се отрази сделката на българ-ския пазар на агротехника? Какво се промени на този пазар?

- Стъпихме агресивно на паза-ра, много бързо наложихме името „Тайтън“ и изградихме доверие и сигурност в нашите парт-ньори — земеделските произво-дители. Доказахме, че ние сме най-добрият им избор за пра-

вилна технологична формула с качествена техника. Предлагаме гъвкави финансови схеми, раз-полагаме с най-големия парк от машини. Сервизът и наличието на резервни части са също наше голямо предимство.

Какъв е трендът на подмяна на агротехника в страната?

- Тенденцията на българския пазар е да се използват все повече нови машини. По този начин фер-мерите намаляват разходите си както за ползването на по-малко оператори, така и за гориво и за сервиз, намаляват и времето за агротехнологични операции, а увеличават добивите си и съот-ветно печалбата си.

Какво е отношението на българ-ските земеделски производители към новостите при агротехни-ката?

- Като се има предвид фак-тът, че рязко е спаднал вносът на машини втора употреба и

че се прибягва към покупката на нова агротехника, това оз-начава, че фермерите показват прозорливост и компетентност към новостите в сектора. Благо-дарение на финансовите схеми, които предлагаме, всеки един клиент може да си позволи нова техника, която да изплаща в продължение на пет години.

Какъв е обобщеният портрет на купувачите на агротехника?

- Ние имаме клиенти с малки, средни и големи стопанства. В за-висимост от размера на ферми-те, региона и структурирането на обработваемите площи ние предлагаме различни решения, които спомагат за увеличаване на добивите. За стартиране на едно стопанство от 4-5 хил. дка с пълен технологичен ред за из-вършване на всички обработки за една стопанска година ин-вестицията в машини може да достигне до 400–500 хил. евро. Машините не е задължително да бъдат доставени по едно и също време, а според нуждите и заложените перспективи на развитие. В случай че клиентът е получил лизинг за пет години и спазва инструкциите ни, като оптимално използва възможнос-тите на машините, смятам, че само след три стопански години той ще си е възвърнал инвести-цията.

предлагаме индивидуални схеми за всеки фермер

Диляна Иванова, изпълнителен директор на „Тайтън машинъри България“

АгроТЕхНИКАТА СЕ обНоВяВА ВСЕ ПоВЕчЕ, рязКо СПАДНА ВНоСъТ НА МАшИНИ ВТорА уПоТрЕбА

„ТАйТъН МАшИНърИ бългАрИя“ ПроДАВА зЕМЕДЕлСКА ТЕхНИКА С МАрКА CASE IH И ИМА НАй-голяМ ПАзАрЕН Дял В СТрАНАТА. МАжо-рИТАрЕН СобСТВЕНИК НА КоМПАНИяТА Е TITAn MACHInEry InC. — НАй-голЕМИяТ ДИлър НА CnH. КоМПАНИяТА ИМА МрЕжА оТ цЕНТроВЕ И МобИлНИ СЕрВИзИ В СофИя, СТАрА зАгорА, МоНТАНА, ПлЕВЕН, Доб-рИч, руСЕ, бургАС, чЕрВЕН бряг И бороВАН.



22


ХРАНИТЕЛНО-ВкУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ

По-малко продадeни храни, напит-ки и нехранителни стоки пре-ди Коледа и Нова година както в сравнение с ноември, така и спря-мо декември 2011 г. Това показаха отчетите на Европейската ста-тистическа служба в началото на тази година. Данните за България в традиционния месец за пазару-ване — декември, също сочат спад от съответно 0.6 и 5.5%.

Свиващо се потребление и засилващ се внос на суровини. Увеличаващ се администрати-вен натиск и междуфирмена за-длъжнялост. Плюс сив сектор и непрекъснати промени в наредби на земеделското министерство. Това е част от бизнес средата за хранително-вкусовия бранш през миналата година.

„2012 мина под знака на светов-ната криза, изострени отношения с веригите магазини, поръчково законодателство и нелоялна кон-куренция“, допълва Илонка Авра-мова, председател на Асоциация-та на месопреработвателите. И още: „Търговските вериги налагат евтини вносни хранителни про-дукти с недоказано качество и произход. Нерегистрираните про-изводители не се контролират от Агенцията по храните. В същото време ние непрекъснато трябва да се оправдаваме и да се доказва-ме. Налице е неравнопоставеност на българските продукти спрямо вносните от гледна точка на офи-циалния контрол, осъществяван от агенцията“, твърди Илонка Аврамова.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопрера-ботвателите, потвърждава тен-

денцията за спад. Консумацията на млечни продукти намалява с 10–15% през 2012 спрямо 2011 г. Единствено при продуктите, ко-ито съдържат растителни масла (т.нар. имитиращи), не се отчита понижено търсене и обяснението е в по-ниската им цена.

Основен дял в себестойността на продуктите е суровото мля-ко — между 60–70%. Енергоносите-лите (горивата за производство и дистрибуция, електроенергия) формират около 20%, обяснява Ди-митър Зоров. Всички тези елемен-ти на себестойността скочиха, но въпреки това от година и по-ловина браншът задържа цените. Малцина само си позволиха да ги увеличат с около 10%, казва той. Затова и фалитите в сектора се увеличават.

Свито потребление отчитат и месопреработвателите. Делът на предприятията от сектора, които успяват да пробият на европейския и международния па-зар, е малък. Балансът на България в търговията с живи животни, месо и месни продукти в стой-

ност продължава да се влошава и е отрицателен. „Увеличи се безра-ботицата, а работещите, които запазиха работните си места, получават по-ниски възнагражде-ния. В същото време семействата от другите страни, членки на ЕС, дават 13% от доходите си за хра-на, при нас хората отделят от семейния си бюджет около 36%“, посочва неблагоприятни фактори Илонка Аврамова.

Кризата е повсеместна. По данни на Федерацията на хлебоп-роизводителите и сладкарите в България през 2012 г. седем големи хлебозавода в страната са зат-ворили врати. Някои от малките фурни също са спрели да работят. Липса на външен инвеститорски интерес, поскъпване на брашно, енергия и транспорт и в същото време продажби на най-евтиния в Европа хляб. Такава е картината в сектора според управители на дружества. Статистиката сочи, че цената на брашното през ми-налата година се е повишила с над 50% спрямо 2011 г., а в същото време цената на хляба не е проме-нена, посочва Мариана Кукушева, председател на федерацията. Вли-яние оказват също покачващата се минимална работна заплата и осигурителните прагове. Затова и в този сектор очакванията са за още затворени врати на пред-приятия.

„Измръзвания, суша, изцяло про-валена в някои региони реколта от вино. Това беше характерно за 2012 г., но трендът е леко въз-ходящ“, казва Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара. Появиха се млади изби, които имат агре-

между „да“ и „не“Свито потребление и административен натиск белязаха

развитието на хранителната индустрия през миналата година


НАлИцЕ Е НЕрАВНоПоСТАВЕНоСТ НА бългАрСКИТЕ ПроДуКТИ СПряМо ВНоСНИТЕ оТ глЕДНА ТочКА НА офИцИАлНИя КоНТрол

илонка авраМова,председател на асоциацията

на месопреработвателите

23

сивна маркетигнгова политика. Традиционните винопроизводи-тели имат традиционни пазари, контакти и позиции. Налице е и сътрудничество между изби, за да могат да предложат големи ко-личества вино, търсени от тър-говците зад граница, обобщава картината Моллов.

Миналата година и началото на тази се характеризират и

изострени отношения между фирмите и държавата. Наредба на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) забрани на млекопреработвате-лите да произвеждат сирене и кашкавал от мляко и от продукти със заместители по едно и също време, макар и в различни цехове. Според разпоредбите всяка про-мяна в дейността трябва да бъде заявена предварително и това може да се прави само два пъти в годината. Националната асоциа-ция на млекопреработвателите атакува наредбата пред Върхов-ния административен съд (ВАС).

Месопреработвателите пък имат проблеми, свързани с поправ-ките в Наредба №32 от 23.03.2006 г. на Министерството на земеде-лието и храните за окачествява-не, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от до-машни птици. Тя съдържа забрана за влагане на вода над определено количество, както и на разрешени от законодателството добавки в храните.

„Наредбата въвежда нови изиск-вания и стандарти при производ-ството на заготовки и продукти от птиче месо, които противоре-чат на разпоредбите на европей-

ското законодателство. Тя не е нотифицирана пред Европейската комисия и не се прилага за продук-ти от другите страни — членки на ЕС, които продават на българ-ския пазар. За пореден път се при-лагат двойни стандарти, които са в ущърб на българските про-изводители“, коментира Илонка Аврамова. Освен това наредбата не урежда изрично какво ще стане с продукцията, която е безопасна, в срок на годност и е в магазин-ната мрежа и складовете, но е произведена преди датата на вли-зането ù в сила. Логично е новите изисквания да не се прилагат за тези продукти. Но не. „Чрез медий-ни изяви и със заповеди се нарежда на българските производители да дарят, унищожат или обработят термично наличните при тях продукти от птиче месо. Когато търговските вериги представиха същите аргументи, администра-цията се сети, че има криза, и удължи срока за реализиране на продукцията, но само за тази, ко-ято се намира в складовете на магазините, но не и в складовете

на предприятията“, посочва Авра-мова. Според нея „с тази наредба не се спира консумацията на обра-ботено птиче месо, а само се заб-ранява то да е българско“. Затова браншовата асоциация обжалва наредбата пред ВАС.

Взрив от негодувание предиз-викват и готвените промени в Закона за храните. „Проектът предвижда нови администра-тивни тежести за бизнеса, пов-семестен контрол, задушаване на дребното предприемачество и практическа забрана на някои видове търговия“, обобщава Ни-колай Вълканов от Института за пазарни изследвания.

В специално становище бран-шовите организации от храни-телния сектор посочиха редица парадокси, записани в проекто-закона. Например глобата за не-законно предприятие, което не плаща данъци, такси и осигуров-ки, е 3500 лв. Същата е глобата и ако в тоалетната на изрядна фирма липсва попълнен чек-лист с датата и часа на почистване. Ако в предприятие, заявило, че ще произвежда продукти от мляко, бъдат намерени „имитиращи“ продукти, санкцията е 100 хил. лв. Ако същият имитиращ продукт е произведен в незаконно предприя-тие, санкцията е 3500 лв.

„Крайната цел на проектозако-на за храните, изглежда, е да оцеле-ят малък на брой фирми, което ще улесни контрола върху тях, които имат ресурса да се справят с еже-дневните планини от документи, които трябва да бъдат попълвани, както и с множащите се такси, регистрации, лицензи и проверки“, коментира Вълканов.

ИзМръзВАНИя, СушА, Изцяло ПроВАлЕНА В НяКоИ рЕгИоНИ рЕКолТА оТ ВИНо. ТоВА бЕшЕ хАрАКТЕрНо зА 2012 г., Но ТрЕНДъТ Е лЕКо ВъзхоДящ

ПлаМен Моллов,председател на националната

лозаро-винарска камара

©Shutterstock

24


АкцИОНЕРНИ ДРУжЕСТВА СЪС СПЕцИАЛНА ИНВЕСТИцИОННА цЕЛ

Христо Съйнов

Европейските субсидии и поскъп-ването на храните накараха це-ните на земеделската земя да растат почти без прекъсване последните няколко години, кое-то от своя страна пък помага на борсово търгуваните фондове, инвестиращи в този актив, да се представят все по-добре и да по-казват положителни финансови резултати въпреки кризата.

Акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АД-СИЦ), влагащи в земеделска земя, се представиха успешно през минала-та година. Това се дължи на добри-те сделки със земя, тъй като са ги купували на доста по-ниски цени преди време, и на увеличаващите се ренти, които получават от от-дадените за обработка ниви.

Освен това банките поразвър-заха кредитирането за сектора, което пък води до подобряването на бизнес средата за земеделските стопани. На Българската фондова борса се търгуват акциите на пет АДСИЦ, като представянето им като цяло продължава да се подобрява.

Печалби от продажби на земиДанните показват, че оборотът

на тези фондове със земеделска земя се увеличава както в абсо-лютна сума, така и в брой изтър-гувани декари. Осреднените цени, на които „Адванс терафонд“ е продавал през 2012 г., са били око-ло 873 лв./дка спрямо 597 лв./дка през 2011 г., или ръст от над 45%. В същото време „Еларг“, чиято ликвидация предстои до 25 сеп-тември 2013 г., договори продажни цени от около 500 лв./дка за по-голямата част от портфейла си. След продажбите портфейлът на фонда в ликвидация намаля до 35.5 хил. дка към края на 2012 г. от 242.3 хил. дка година по-рано, като продажбата на останалата земя е вече договорена. За периода от 26 септември до 31 декември 2012 г. печалбата от ликвидацията е 28.2 млн. лв., а финансовият резултат на дружеството за периода преди 26 септември е почти 17 млн. лв.

Печалбата на „Адванс тера-фонд“ от продажба на 79.3 хил. дка земя за изминалата година е 29 млн. лв., или 0.34 лв. на акция, формирана от разликата между средната продажна цена и средна-та балансова стойност. Прибли-зително 50 хил. дка може да бъдат продадени през тази година според прогнозите на мениджмънта на

„Адванс терафонд“, което отново ще осигури висок дивидент.

Другият голям АДСИЦ — „Агро финанс“, отчита печалба от 11.7 млн. лв., но по-голямата част от нея — 10 млн. лв., се формира от преоценката на портфолиото до справедлива стойност. През миналата година фондът няма приходи от продажбата на земя.

Прави впечатление обаче, че фондовете за земя вече купуват много по-малко имоти в сравне-ние с предишни години, а някои вече продават част от комаси-раните с добра печалба.

Приходи и от арендаДруг важен приход за фондовете са повишаващите се аренди, кои-то получават от отдадените за обработване земеделски земи. При „Адванс терафонд“ ръстът през миналата година е 11 процента в сравнение с предходната до сред-но ниво от 30.33 лв./дка, докато при „Агро финанс“ — 17%, до средно 32.04 лв./дка.

При „Агро финанс“ постъпле-нията от аренда се повишават с 32% на годишна база до 4 млн. лв., тъй като през периода разме-рът на земеделското портфолио

Фондовете за земя се доказватТенденцията за добро представяне и оптимизмът остават

©Цветелина Белутова

25

на компанията остава стабилен. Процентът на отдадените под аренда земи расте до 96% към де-кември от 87% година по-рано.

Разбира се, не всички дружества могат да се похвалят с увели-чение на приходите от аренда, като например при „Адванс те-рафонд“ те се понижават с 4% на годишна база до 5.9 млн. лв. поради намаляването на портфейла от земя в резултат на активните разпродажби през последните две години.

Подобряване на земеделската бизнес средаВажен фактор за по-доброто представяне на АДСИЦ-ите има и развързването на банковите кредити за земеделския сектор. „Не трябва да оставяме на заден план и факта, че банките пос-тепенно започнаха да отпускат все повече кредити за покупка на земя или селскостопанска техни-ка, убеждавайки се, че това е ста-билен актив, който може да служи като обезпечение“, обясни Вален-тин Цонев, финансов анализатор в „Ти Би Ай асет мениджмънт“. И отбеляза, че фактор, който може би оказва влияние при вземането на решение при чуждестранните инвеститори, е фактът, че при земеделската земя собственици-те не дължат данъци и такси за разлика от другите имоти, за които има разходи за поддръжка на имота, данъци за сграден фонд, такса смет и други.

Голямо значение за ръста на цената на земята занапред ще оказва и факторът в кое земли-ще се намират — колкото повече арендатори и собственици на земя има там, толкова по-силна ще е конкуренцията и по-голям ръст на цената на дадения имот може да се очаква. Това, разбира се, е породено освен от по-голя-мата конкуренция и от факта, че парцелите с по-голяма площ предлагат възможност за по-ефективна обработка на земя-та и биха генерирали по-голяма печалба..

МНЕНИя

Цветослав Цачев, ръководител „анализи“, „елана трейдинг“

Ликвидацията на „Еларг“, която ще приключи през следващите няколко месеца, размести чувствително сектора на земеделските АДСИЦ от гледна точка на инвеститорите в акции. „Адванс терафонд“ заема значително по-голям дял от останалите два фонда по отношение на пазарна капита-лизация и печалба, която през 2012 г. се формира от продажбата на земи. Дружеството ще разпределя голям дивидент. „Агро финанс“ и „Адванс терафонд“ имат близки стойности на рента за декар от притежаваната земя — съответно 28 и 31 лв. Третият АДСИЦ, „Булленд инвестмънтс“, влага само част от активите си в земеделска земя, за която получава средно по 14.6 лв. на декар. В стойността на декар също има голяма разлика между „Адванс терафонд“ и останалите две дружества. Лидерът в сегмента оценя-ва имотите си на близо 700 лв. на декар, като продажбите през годината са били на средна цена от 873 лв. Това е значително повече от прехвърлянето на имотите на „Еларг“, което отговаря на стойностите по балансите на „Агро финанс“ и „Булленд инвестмънтс“. Инвеститорите вероятно ще гледат към по-малките дружества през тази година за преоценка на активите им, която да отразява по-добре стойността им.

андреана тодорова, финансов анализатор в ПфБк

Най-добре през миналата година се представиха тези дружества, които реализираха печалби от продажбата на значителни обеми земеделска земя — „Адванс терафонд“ и „Еларг“. Печалбите от аренда по принцип са значително по-малки, отколкото тези от продажбата на земя — брутната доходност от аренда, изчислена на база балансова стойност на земята, е 6.2% за „Адванс терафонд“ и 7% за „Агро финанс“ към декември 2012 г. В пъти по-големи доходности се реализират при продажба, защото АД-СИЦ-ите са закупили по-голямата част от портфейлите си преди години на цени от 300–350 лв./дка, като междувременно пазарните цени нараснаха значително — средно с 25% само за миналата година. Затова, въпреки че средната аренда ще продължи да расте поради увеличаващите се субсидии на единица площ, основните печалби, които акционерите могат да получат под формата на дивидент, ще продължат да се формират от продажби. За 2013 г. от изброените компании най-големи са очакванията към „Адванс терафонд“, чийто мениджмънт на среща с инвеститори през ноември 2012 г. обяви, че планира да продължи с продажбите на земя и през тази година. „Агро финанс“ няма обявени планове за продажби, но те не са изключени, ако дружеството иска да финансира покупки в приоритетни землища. Зна-чителни продажби от АДСИЦ-ите, които притежават сравнително малко земя, каквито са „Агроенерджи инвест“ и Булленд инвестмънтс“, трудно може да се очакват.

валентин Цонев, финансов анализатор в „ти Би ай асет мениджмънт“

Изминалата година беше благоприятна за земеделските АДСИЦ-и в ня-колко различни насоки. Въпреки кризата, в която се намира световната икономика, инвеститорите установиха, че земеделската земя може да е спасителен остров — цените на земята се повишават с всяка изминала година, тласкани от увеличаващите се субсидии, повишаващите се цени на пшеницата и другите земеделски култури (пшеницата се търгуваше за около 450 лв./тон за 2012 г. спрямо 300 лв. за тон през 2011 г.), както и от добрите реколти, които успяха да реализират фермерите. Друг фактор, който не трябва да се пренебрегва, е новият програмен период 2014–2020 г. През този период субсидиите ще бъдат на база търгуеми права, а не както досега на декар обработваема площ, което от своя страна може да доведе до нов ръст на цената на обработваемата земя и съответно нови, по-високи ренти. Очакванията ни са и през настоящата година земеделската земя да продължи да поскъпва, макар и с по-малък темп спрямо миналата година (най-вече по-големите парцели и тези с възможност за окрупняване).


ЕВРОФИНАНСИРАНЕ

КАК ДА КАНДИДАТСВАМЕ

КАК ДА КАНДИДАТСВАМЕ

Резкият скок на цените на хра-ните през лятото на миналата година донесе страхове от пов-торение на хранителната криза отпреди няколко години, която освен всички други проблеми до-веде до политически сътресения в много държави в Близкия изток. Когато в края на годината Ор-ганизацията по храните и зе-меделието към ООН (FAO) тегли чертата на изготвяния от нея ценови индекс, се оказа, че като цяло храните са поевтинели със 7% през 2012 г. Основни фактори за този резултат беше поевти-няването на захарта със 17.2%, както и на млечните продукти и олиото — със съответно 14.5 и 10.7%. Поевтиняването на зър-нените култури обаче е доста по-скромно — 2.4%.

„Като цяло предлагането на основни зърнени култури през 2013 и 2014 г. ще отговаря на тър-сенето повече, отколкото през изминалата година. Освен това по-добрата координация между страните износителки намаля-ва риска от криза на предлагане-то“, отбелязва икономистът от FAO Абдулреза Абасиан, цитиран от Reuters.

По-ДобрАТА КоорДИНАцИя МЕжДу СТрАНИТЕ ИзНоСИТЕлКИ НАМАляВА рИСКА оТ КрИзА НА ПрЕДлАгАНЕТо.

та в друг основен износител на зърнени култури — Аржентина, също се очертава сушава, ма-кар през февруари прогнозите за реколтите да бяха ревизирани леко нагоре. Очаква се цените да тръгнат отново надолу през второто полугодие, след като започне прибирането на рекол-тите в Северното полукълбо.

добри реколти от пшеницаОт края на миналата есен тър-говците на пшеница се настро-иха за спад на цените заради подобрените перспективи за новите реколти, след като през миналата година сушата в САЩ и някои части на Европа доведе цените до четиригодишен връх. От началото на годината це-ната е спаднала с 2.3% до около 7.6 долара за бушел*, след като през 2012 г. скочи с 19% и в края на юли достигна 9.4725 долара за бушел — най-високото ниво от август 2008 г.

Филип Буров

Повишените цени намали-ха търсенето, особено на фона на сътресенията на световна-та икономика. От друга стра-на, възможността за по-висока доходност накара фермерите в много части на света да за-сеят по-големи площи, което повиши прогнозите за добиви-те и запасите. Тези фактори спомогнаха за спада на цените, но анализаторите от Rabobank прогнозират, че котировките на пшеницата, царевицата и соята ще вървят нагоре през първото полугодие.

Фактори за това, от една страна, са възобновеният ръст на търсенето в страни като Китай, а, от друга, опасността от продължение на сушите в Средния запад на САЩ, където миналата година паднаха най-малко дъждове от 30-те години на миналия век насам. Година-

скъпо, но без изненади

Зърнените култури ще останат със сравнително високи цени, но не се очакват

резки повишения като през 2012 г.©Reuters

*Един бушел е равен на 35.2 кубични дециметра. Един бушел пшеница или соя се равнява на около 25 килограма, а царевица — около 27 кг.

27

Според последните прогнози на щатското министерство на земеделието (USDA) фермерите в страната, която е най-големи-ят износител в света, са засели със зимна пшеница 41.8 млн. хек-тара спрямо 41.3 млн. през мина-лата година. Ранните оценки за реколтата в Европа също сочат за повишение. Според прогноза-та на FAO засетите със зимна пшеница земи са се увеличили с 4–5 процента в Европейския съюз. Русия, която стана трети-ят по големина износител през миналата година, отчете цели 34% ръст на реколтите на зър-нени храни според министъра на земеделието Николай Федоров, цитиран от Reuters.

През миналия сезон реколта-та на пшеница в Русия спадна с 33% до деветгодишно дъно от 37.7 млн. тона заради сушата. Същевременно вторият най-голям производител — Индия, ще намали реколтата за пръв път от осем години. Очаква се

добивът да спадне до 92.3 млн. тона спрямо рекордните 94.9 млн. тона, като основна причи-на е прекомерното нарастване на запасите след седем поредни години на високи добиви.

„Почти по целия свят ситу-ацията изглежда добре за про-изводството на зърнени кул-тури. В момента няма причина основните консуматори да се презапасяват“, коментира пред Bloomberg Крис Гад, анализатор в лондонската Macquarie Group.

Според прогнозите на Меж-дународния съвет за зърното (IGC) реколтата на пшеница в световен мащаб ще е около 656 млн. тона в сравнение с рекорд-ните 696 млн. тона от миналия сезон. Заради увеличеното тър-сене в Иран и Китай световната търговия ще нарасне с 2.4 млн. тона до 136.6 млн. тона, но ще остане под рекордните нива от 2011 г. Потреблението ще спадне заради намаленото използване на пшеницата за фураж, но все

пак ще е по-голямо от новата реколта, което ще доведе до спад на запасите с над 20 млн. тона до 174–176 млн. т според прогно-зите на IGC и щатското минис-терство на замеделието, което очаква средната цена за годи-ната да е в диапазона 7.70–8.10 долара за бушел.

Спад на търсенето на царевицаСушите в Средния американ-ски запад през миналата година оскъпиха и фючърсите на ца-ревицата, които през август достигнаха рекордната цена от 8.49 долара за бушел. Оттогава цената е спаднала с 16% до около 7.06 долара за бушел на фона на подобрените доставки и спада-щото търсене за производство на етанол. През февруари IGC и USDA повишиха прогнозите си за световната реколта през тази година до съответно 845 и 854 млн. тона, което обаче е с над 30 млн.т над миналогодиш- 28

СТОкОВИ ПАЗАРИ

28


СТОкОВИ ПАЗАРИ

ния добив.Повишаването на прогнозите

дойде след подобрените перс-пективи за реколтите в Индия, Украйна, Мексико и особено Бра-зилия, които спокойно ще ком-пенсират намалението в Аржен-тина. Прогнозите за запасите в края на годината също бяха повишени леко до 118 млн. тона, което остава да е под 131 млн. за миналата година. Потреблени-ето се очаква да спадне с 10 млн. тона спрямо миналата година до около 865 млн т, като понижение ще има при царевицата, използ-вана за фураж и производство на биогорива. Миналата година беше втората поредна, в която по-голяма част от царевица-та в САЩ беше използвана за етанол, отколкото за храна на животни.

USDA понижи прогнозата си за средната цена през тази година с 20 цента до 7.20 долара за бушел, което е с около един долар над средната цена за 2012 г. В по-дългосрочен план натиск върху цената може да окаже преориен-тирането на много фермери от Централна Русия към царевица-та заради по-високите печалби. „Земеделците от Централно-Черноземния регион все повече се фокусират върху царевицата, зашото добивите на пшеница са по ниски, а транспортните разходи по-високи в сравнение

с южните региони“, коментира пред Bloomberg Олег Суканов от аграрния институт „Икар“.

Последните две години ре-колтата на царевица в Русия поставя рекорди — през 2011 г. беше 7 млн. тона, а през минала-та година — 8 млн. През сезона 2012/2013 страната може да уве-личи износа си с 13% до 2.3 млн.т, нареждайки се на седмо място сред износителите в света след САЩ, Аржентина, Бразилия, Ук-райна, Индия и Южна Африка.

Поскъпване на соятаКотировките на соята започнаха годината с висока волатилност, като достигнаха шестмесечно дъно в началото на януари, след което скочиха с над 10% заради спекулациите за спад на запаси-те в САЩ и проблеми с транспор-тирането в Южна Америка. Спо-ред прогнозата на банка Morgan Stanley фючърсите на соята на чикагската борса ще поскъпнат до средно 16.16 долара за бушел до

август. След това обаче приби-рането на реколтата в САЩ ще свали цените отново до около 14 долара.

Анализаторите очакват ре-колтата в Аржентина и Бра-зилия — двете най-големи изно-сителки след САЩ, да скочи с 28% спрямо миналата година до рекордните 136.5 млн. т.

Крайните резултати обаче може да са по-ниски заради су-шата в Аржентина. Повечето засети с културата полета в страната са получили двойно по-малко влага от обикновено. През 2012 г. в страната също имаше суша, която намали реколтата до тригодишно дъно от 40.1 млн. тона. Съседна Бразилия има обра-тния проблем — прекомерните дъждове в основния регион за производство на соя Мато Гро-со доведоха до прекъсвания на доставките за пристанищата, като се очаква забавянето да достигне 50 дни. Това ще повиши търсенето на соя от САЩ, което ще окаже натиск върху цените

Спокоен пазар на оризПазарът на ориз се очаква да ос-тане стабилен през тази година въпреки прогнозите за спад на реколтата в четирите основни страни износителки — Тайланд, Индия, Виетнам и Пакистан, до 154 млн. тона от 158.4 млн. през миналия сезон. Понижение на до-бива се очаква и в Аржентина и Лаос, но като цяло спадът ще бъде компенсиран от ръста в страни като Китай, Бангладеш и Боливия. IGC прогнозира ре-колтата да остане на нивото от миналата година — 464 млн. тона, докато USDA очаква ръст до рекордните 465.8 млн. тона. Прогнозира се ръст на потреб-лението до 467-469 млн. тона, което ще доведе до лек спад на запасите, но не се очакват значи-телни промени в цените. Очаква се обемът на глобалната търго-вия с ориз да спадне с 6% до около 102 млн. тона заради намалени-те доставки от някои азиатски и африкански държави.

МИНАлАТА гоДИНА бЕшЕ ВТорАТА ПорЕДНА, В КояТо По-голяМА чАСТ оТ цАрЕВИцАТА В САщ бЕшЕ ИзПолзВАНА зА ЕТАНол, оТКолКоТо зА хрАНА НА жИВоТНИ.

©Reuters

27

29

реколтата в зародиш

Все по-екстремният климат изисква използването на нови сортове за по-висок добив

Субсидиите за земеделските про-изводители обикновено се сочат като основна причина продажни-те цени на земята и рентата за нея да се повишават. Те обаче имат и една друга, много по-важна функция – субсидиите позволяват да се купят по-скъпи и качестве-ни семена и торове. А това е от полза и за производители, и за търговци, и за потребители, и не

на последно място — за околната среда.

Вече можем да си го позволим„Изплащането на субсидиите има значение за това какви семена се купуват. В много случаи с тях се плаща рентата за земята и на земеделците им остават доста-тъчно средства, за да купят се-

мена за по-високи добиви“, обясни Петко Илиев, маркетинг мени-джър в дистрибутора на семена и препарати „Сиджента България“. Той добави, че след като е започ-нало изплащането на субсидии, производителите постепенно са започнали не само да търсят по-качествени семена, но и вече могат да си ги позволят.

Голяма част от търсе-

ВеселаНиколаева

30

СОРТОВИ СЕМЕНА

30


СОРТОВИ СЕМЕНА

нето, особено при слънчогле-да, е към хибридни видове, чийто завишен добив може да компенси-ра по-високата му цена, коменти-ра Илиев. Васил Василев, търговски директор на земеделската компа-ния „Агро тера север“, също обясни, че за основните култури като царевица, слънчоглед и рапица се използват основно хибридни сор-тове, по-голяма част от които се внасят от Западна Европа. За есенниците обаче все още има масово използване на собствени семена — до четвърта поред ре-колта, което сваля качеството на добивите, смята Василев. При ниско качество зърното се използ-ва за фураж вместо за хляб.

избирай внимателно„Основна част от използваните в България семена за зърнените култури са или собствено про-изводство, или традиционната българска селекция, която се е наложила през годините и дава сравнително добри резултати при спазването на правилните арготехнически мероприятия“, добави още Василев.

От Института по растител-ни и генерични ресурси в Садово коментираха, че се търсят сорто-ве, които са „високодобивни и плас-тични към условията на средата“. „Би било добре да се постигне по-висок интерес към сортовете с добро качество, но засега тази тенденция не е ясна“, каза проф. Сийка Стоянова от института. Тя обясни, че цената безспорно е определяща и това е основното правило при покупка на семена за масовите площи. Ако обаче целта е да се произведат семена за собствени нужди, стопаните купуват по-висока категория не-зависимо от цената, каза проф. Стоянова.

Както при цялата земеделска продукция, и при семената има повишение на цените за послед-ната стопанска година. Тя варира от 18% за най-висококачествени-те или базови семена, до 27-30% при партидите за масови посеви, казаха от института.

Преди години „модна“ е била ра-пицата и е имало голямо търсене на семенен материал от нея, но заради загуби на продукция през 2011-2012 г. интересът към нея е напълно замрял.

Заради все по-екстремните кли матични условия и проблеми-те с напояването от института в Садово са разработили и доста сортове пшеница, които са под-ходящи за отглеждане и при вло-шена околна среда. Устойчиви на суша са например „Гинес“, „Юнак“ и „Гея 1“, а на студ — „Победа“, „Диа-мант“ и „Фермер“. Последните два могат да се отнесат и към друг вид, т.нар. пластични сортове, които по-лесно се приспособяват. Другите лесно приспособими са „Садово 1“ и „Боряна“. Сред послед-ните разработки са и зимната пшеница „Николай“ и „Гизда“, кои-то могат да дават добри добиви и при по-екстремни условия.

„Изграждането на правилна сортова структура в зависимост от конкретните агроекологични условия на района може да пови-ши значително добивите и ка-чеството на продукцията и да противодейства на изменения-

та в климата“, коментира проф. Стоянова.

Храна за земятаАко ние искаме да се храним добре, и растенията, от които чакаме реколта, също трябва да бъдат сити. Използването на торове е старо почти колкото земедели-ето — допреди век те са били ос-новно естествени, но с напредъка на химическата промишленост масово навлизат изкуствените. И двата вида си имат предимства и недостатъци, но така или иначе за конвенционалното земеделие е прието, че се използват предимно изкуствените. Поскъпването на природния газ има пряк ефект вър-ху цената им, защото е основна-та суровина за производството и в този смисъл субсидиите за земеделие са доста важен фактор в търговията с торове.

„Субсидиите на площ доприна-сят за по-добрите маржове на пе-чалбата на фирмите от сектора през последните няколко години, но не са единственото условие за по-активното използване на качествени торове от страна на стопаните“, коментира Васил Василев от „Агро тера север“.

Той обясни, че качеството на използваните торове зависи и от това доколко производителят разбира нуждата от тях и доба-вената стойност, която носят. По думите му през последните 2-3 години все по-често се използват комбирани торове, макар основ-ните да си остават азотните. По една или друга причина доста по-малко са земеделските стопа-ни, които използват по-сложните и скъпи торове, които внасят в почвата не само азот, а и повече микроелементи. От години „Агро тера север“ използва основно внос-ни сортове, които като цена са по-скъпи, но помагат за по-добри добиви и не изтощават почвата. Тази тенденция съществува от години и за други земеделски про-изводители, а интересното е, че в същото време българските то-рови заводи изнасят голяма част от продукцията си.

ИзПлАщАНЕТо НА СубСИДИИТЕ ИМА зНАчЕНИЕ зА ТоВА КАКВИ СЕМЕНА СЕ КуПуВАТ.“

Петко илиев,маркетинг мениджър в дистрибутора на

семена и препарати „сиджента българия“

„оСНоВНА чАСТ оТ ИзПолзВАНИТЕ В бългАрИя СЕМЕНА зА зърНЕНИТЕ КулТурИ СА ИлИ СобСТВЕНо ПроИзВоДСТВо, ИлИ ТрАДИцИоННАТА бългАрСКА СЕлЕКцИя.“

васил василев,търговски директор на земеделската

компания „агро тера север“

29

31НАПОЯВАНЕ

безводни проблемиСилно амортизираната

напоителна инфраструктура изправя пред все по-сериозно

предизвикателство фермерите

От 10 кубика вода, пуснати от язовира, до стопан-ствата стигат 5–6. Това коментираха оризопро-изводители от Пловдивския регион наскоро. Силно амортизираната напоителна инфраструктура и все още липсата на адекватна стратегия на наци-онално ниво как това да се поправи вече създават сериозни притеснения след фермерите. Пробле-мът е силно обвързан и с все още недостатъчната комасация на земите в страната, която блокира евентуалните действия на сдружения на произво-дители. И ако все още ситуацията не е критична, пропуснатите ползи вече дават отражение върху

производителите. Така например през изминалата година голяма част от ре-колтата от слънчо-глед и царевица не успя да бъде спасе-на заради проблеми с напояването. По оценки на зърнопро-

изводителите поне половината от реколтата е можело да бъде спасена, ако е имало възможност за осигуряване на достатъчно количества вода за стопанствата. Подобни проблеми имаха и произ-водителите на зеленчуци, които обаче донякъде успяха да компенсират загубите си заради по-мал-кия размер на самите ферми.

остаряла инфраструктураС условието, че на практика няма обобщена ин-формация за състоянието на напоителните съ-оръжения в страната и покритието им, преобла-даващите мнения са, че тя е силно амортизирана. Съоръженията, които се стопанисват от подчи-нената на земеделското министерство държавна фирма „Напоителни системи“, макар и раз-

ДеницаВатева

32

голяМА чАСТ оТ рЕКолТАТА оТ СлъНчоглЕД И цАрЕВИцА НЕ уСПя ДА бъДЕ СПАСЕНА зАрАДИ ПроблЕМИ С НАПояВАНЕТо.

32


НАПОЯВАНЕ

положени в цялата страна, на практика обслужват малка част от площите. Според дан-ните на самата компания към момента годни за напояване са около 5.3 млн. дка, като реално вода се ползва от между 220 и 270 хил. дка. За тези стопанства пък се купува вода директно от дружеството или чрез сдружения

за напояване, в които влизат фермери. Според официалните данни от регистрираните 89 такива сдружения някаква дей-ност развиват едва 14, които ползват малко над 1% от хидро-мелиоративния фонд.

Проблем след проблемНеизползването на практика на

инфраструктурата, липсата на каквито и да било ремонти по нея през последните години, как-то и несъздаването на каквато и да било програма за развити-ето ù вече създават сериозни притеснения сред фермерите. От една страна, България няма сериозен проблем с водата, но постоянните загуби по мрежата и кражбите увеличават в пъти цената за тези, които я полз-ват. От друга, има цели региони, където въобще няма съоръже-ния — заради силна амортизация или кражби. Така се стига до ома-гьосан кръг.

Какво може да се направиИнвестициите в подобряване на тази инфраструктура са огромни и е необходима дългосрочна стра-тегия за развитието ù. През на-стоящия програмен период има-ше възможност в оперативната програма за развитие на селските райони да стартира мярка за мо-дернизация, но това така и не се случи. Частните инвестиции на този етап също изглеждат нео-съществими от гледна точка на друг сериозен проблем, свързан с все още неслучващата се комаса-ция на парцелите, което заедно с някои законови пречки е основна-та причина на практика да не се създават сдружения на ползвате-ли. При работата на земеделското министерство в подготовката за новия период досегашният зе-меделски министър в кабинета на ГЕРБ Мирослав Найденов няколко пъти съобщаваше, че се работи по залагането на този приоритет в следващия програмен период. Дали обаче това ще се случи предстои да се разбере.

31

НЕДоСТАТъчНАТА КоМАСАцИя Също блоКИрА ЕВЕНТуАлНИ ДЕйСТВИя НА СДружЕНИя НА ПроИзВоДИТЕлИ.

©Shutterstock

zemedelie web

Documents