СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

Стари приятели, нови хоризонти ЧЕТВЪРТЪК , 23 ЮНИ , 2011

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕРусияБългария

Генри Резник:“Никога няма да защитавам хора, загубили чест и достойнство”

След 17 години реконструкции бе-

ше открит знаменитият Московски

планетариум. След години на съдеб-

ни дела и смени на собствениците,

планетариумът премина в собстве-

ност на града, а негов уредник ще

бъде Московският университет. Се-

га това е единственият музей в сто-

лицата където всичко може да се

пипа с ръце. В обновения планета-

риум се намира огромна колекция

от метеорити, телескоп-рефрактор

и единствения в столицата 4D-ки-

нотеатър. Специалистите смятат, че

московския планетариум е най-до-

брият в Европа и един от най-добри-

те в света. Всеки ден го посещават

над 2000 души.

По-близо до звездите

Добре дошли в бизнеса!Иновации Путин даде старт на Агенцията за стратегически инициативи

КИРА ЛАТУХИНАРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Владимир Путин направи пре-

зентация на проекта на Агенци-

ята за стратегически инициати-

ви (АСИ), чийто надзорен съвет

той оглави.

„Основна задача на агенцията е да подкрепя тези, които вече нещо са направили“, уточни председателят на правител-ството. АСИ ще има три на-правления. Първото е „Нов бизнес“: всичко, свързано с на-сърчаването на знакови, перс-пективни проекти, поясни пре-миерът. „Хората ще се захва-щат за работа, изхождайки от собствения си опит, а ние ще ги подкрепяме въз основа оцен-ката на резултата от тяхната работа“. Путин предложи аген-цията да бъде и посредник

Запад има изпити, чрез които работодателят може да опре-дели нивото на компетентност на бъдещия си сътрудник. „Трябва и у нас да се създаде нещо подобно“ – поясни източ-ник от правителството, но ра-ботата върви бавно.И накрая третото: „Социални проекти“ – насърчаване на та-кива, които имат обществено значение.Премиерът изброи основните принципи в дейността на АСИ – откритост, привличане на широк кръг независими екс-

перти, свеждане на бюрокра-тичните процедури до мини-мум, неангажираност.На агенцията й предстои да за-почне изучаването и разпрос-транението на най-добрите регионални практики, още ес-ента трябва да е оформена те-риториалната мрежа. Трябва да има еднакви условия за ре-ализация на перспективните хора в цялата страна, убеден е Путин. Новата структура се от-личава по това, че не се създа-ва към правителството, а лично към премиер-министъра Владимир Путин. „Такова нещо е абсолютно нетипично за нас, признава източник от Белия дом. АСИ ще подкрепя основно не стартиращи, а ус-пели средни компании.

Руската търсачка “Яндекс” с голям успех разположи своите акции

на борсата в Ню Йорк

АНТОН БЛАГОВЕШЧЕНСКИ НИКИТА ЯКОВЛЕВРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Делът на интернет в БВП на Русия може да достигне 3,7 процента през 2015 г. Тези цифри са от доклад на The Boston Consulting Group.

Тенденция Русия е вторият по големина интернет пазар в Европа

Успешно навлизаме в световната мрежа

Но в относително изражение положението не е толкова розо-во: през 2010 г. едва 24 процента от руските битови абонати имат достъп до широколентов интер-нет (през 2009 г. – 20%). Автори-те на доклада оценяват дела на интернет в БВП на Русия през 2009 г. на 19,3 милиарда долара (1,6% от БВП). Ако се изключи нефто-газовият компонент, който Световната банка оценя-ва на една четвърт от руската икономика, то дяла на интернет ще се равнява на 2,1 процента от БВП. Тази цифра е съпостави-ма с аналогичните показатели на Италия (1,9%) или Испания (2,2%), но е много по-ниска от тази на Дания (5,8%) и Велико-британия (7,2%).Най-висок е приносът от полз-ването на услугите на Светов-ната мрежа (World Wide Web – www) от населението на страна-та (12,6 милиарда долара). На свой ред то се състои от елек-тронна търговия (7,4 милиарда долара) и разходите на потре-бителите за самия достъп до интернет (5,1 милиарда дола-ра). В доклада се отбелязва: „Фактът, че за достъп до интер-нет родните потребители пла-щат почти толкова, колкото и за онлайн покупки, показва, че в Русия електронната търговия е относително слабо развита. Също така това говори, че ру-ските потребители използват достъпа до Световната мрежа в по-скоро с цел получаване на

информация и за комуникации, отколкото като платформа за извършване на покупки и тран-закции“. Съществен дял в руска-та интернет икономика имат ин-веститорите (10,5 милиарда до-лара), а държавните разходи, чийто обем в момента не е голям (1,5 милиарда долара), ще се увеличават с развитието на ин-фраструктурата и навлизането на интернет.Ако говорим за достъпността до интернет за руснаците, то спо-ред доклада нашата страна се намира на второ място в Евро-па по брой на хората с достъп до интернет, на първо място е Гер-мания. От публикуваните през март 2011 г. оценки става ясно, че броят на интернет потреби-телите в нашата страна е 50 ми-лиона души, а министърът на

съобщенията и масовите кому-никации Игор Шчоголев обяви 57 милиона. През 2006 г. едва 25 милиона руснаци са имали въз-можността да ползват интер-нет.Възможността до 2015 г. делът на интернет икономиката в БВП на Русия да достигне до 3,7 про-цента се оценява от авторите на доклада по оптимистичния сценарий. Основният сценарий предвиж-да ръст до 2,6 процента. Осно-вен стимул на растежа ще е по-треблението на населението, което ще се увеличава съответ-но с 33% или с 26% годишно по тези сценарии.

СН

ИМ

КА

: ЛИ

ЛИ

Я З

ЛА

КА

ЗО

ВА

, “РГ”

СТР. 05

ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ УПОРИТО ПОВТАРЯТ ГРЕШКИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ ГЕНЩАБ?

между бизнеса и финансовите структури, институциите за развитие, публично да подкре-пя предприемачите и техните идеи. Тя основно е насочена към тези, които вече са по-стигнали нещо в своето попри-ще.Но вратите не са затворени и за начинаещи. „Не изключвам възможността да дойдат хора с кардинално нови идеи, които още нищо не са постигнали, и ако експертният съвет напра-ви съответната оценка, може и е необходимо тези предло-жения да се разгледат внима-телно“ – отбеляза Путин.Второто направление е „Млади професионалисти“ – това е разработка на система за про-фесионална комуникация, която би трябвало да отчита всички днешни реалности. На

Новата структура се отличава по това, че се създава лично към премиер-министъра

Делът на интернет в БВП на Русия през 2009 г. е 19,3 милиарда долара (1,6% от БВП)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2

СН

ИМ

КА

: RE

UT

ER

S

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

02 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ_ 23_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в БългарияКакво ново?

85% от руснаците не се интересуват от доходите на чиновниците. Нарасна броя на тези, които не знаят за де-кларирането доходите на чи-новниците (от 23 на 41%). Ето, и сценариста Валерий Золоту-ха е равнодушен към приходи-те на „слугите на народа“: – Смята се, че всички обичат да броят чуждите пари. Но много не вярват на тези данни. Ако можеха да бъдат проверени – това е друг въпрос.

Частен двуглав орел Съд в Челябинска област пос-танови изключително реше-ние. Гражданка бе санкциони-рана за това, че е използвала хартия и печат със символите на държавата за решаване на лични въпроси. От прокурори-те делото стигна до граждан-ския съд, който я глоби с 2 000 рубли. Според руските закони право да използва символите на властта има самата власт. Много рядко гражданите са наказвани за това, че използ-ват държавната символика. Най-често те са заплашени от глоба.

ДЕТАЙЛИ

Ограмотяване под земята В метрото на Санкт Петербург бяха поставени колоритни плакати с правилата за право-пис. Нормите за произнасяне и поставяне на ударение са в две колони: отляво са показа-ни правилните варианти, а от-дясно – неправилните, те са зачеркнати с червен кръст. В червен триъгълник, добре из-вестния на шофьорите знак за внимание, са думите-парази-ти, чиято употреба се препо-ръчва да се избягва.

В Киев – два пъти по-бързоПътуващи с влак от руската столица Москва до Киев ще стигат до украинската столица за един час по-малко, отколко-то досега. Това стана възмож-но благодарение на въвежда-нето на нова опростена проце-дура на граничен и митниче-ски контрол от руската страна. Пътниците ще бъдат проверя-вани във вагоните. Досега за тази цел влакът правеше ня-колко междинни спирки по маршрута.

Зърното получиизходна виза

Продажбите на руско зърно в чужбина ще се възобновят от 1 юли след изтичането на ембар-го, продължило почти една го-дина. Забраната за износ бе на-ложена от правителството през август 2010 г. заради сла-бата реколта. Сега премиерът Владимир Путин взе решение да го отмени. На световния пазар могат да бъдат доставе-ни около 25 млн. тона. Руският зърнен съюз дълго време се бореше за отмяна на ембарго-то – фермерите не получиха цялата си печалба заради него. Може да се каже, че противни-ци на отмяната бяха животно-въдите, за които зърнените фу-ражи съставляват 60 процента от себестойността на месото, предлагано на пазара.

За това се говори в доклада на Световната банка „Хоризонти на глобалното развитие 2011 – Многополюсният свят: Глобал-ната икономика“. За това дали наистина процесът на преход към новата валутна система вече е стартиран, а също и как ще се чувства рублата при но-вите условия, за „РГ“ коменти-ра главният икономист на Дойче Банк за Русия Ярослав Лисоволик:– Аз съм съгласен с мнението на експертите от Световната банка. Предполагам и в момен-та вече не може да се говори за монопол на долара, защото де факто световната валутна сис-тема в значителна степен се опира и на еврото, и на йената, и на някои други валути. Разби-ра се, от моя гледна точка вли-янието на долара и на еврото в течение на няколко десетиле-

тия ще намалее. Аз смятам, че на фона на всичко това не само китайският юан, но и руската рубла може да усили своите по-зиции в качеството си на ре-зервна валута. И като цяло мултивалутната система ще бъде отражение на тежестта на развиващите се страни в световната икономика, която ще се развива достатъчно ин-тензивно в течение на няколко-то близки десетилетия. Темпът на растеж на развиващите се страни ще е по-висок, отколко-то на лидерите на развития свят, такива като САЩ или Ев-ропа.Действително може да се гово-ри за това, че процесът на пре-ход към новата валутна систе-ма вече е в ход. На практика ние виждаме как през послед-ните няколко години централ-ните банки от цял свят се стре-мят да диверсифицират своите валутни резерви. Също така се забелязва тенденция за изку-пуване на злато, което в опре-делена степен представлява начин за диверсификация на резервите. Ако разгледаме ру-ската Централна банка, то тя в Рублата се чувства уверено редом с долара и еврото

течение на последните 5-6 го-дини постепенно намали дела на долара в полза на еврото и редица други валути. Сега във валутната кошница вече се на-мират канадският долар и някои други валути.Според мен в новата мултива-лутна система наравно с дола-ра и еврото ще бъде и китай-ският юан, и по всяка вероят-ност руската рубла ще има ре-алната възможност да се превърне в такъв вид резервна валута през следващите десе-тилетия. По принцип не из-ключвам възможността япон-ската йена все пак също да ос-тане една от ключовите валу-ти. Възможно е засилването на валутите и на други страни, в това число Южна Африка, Ка-нада и Австралия. Те също могат да засилят своята роля в световната валутна система.Вярвам, че Русия има възмож-ност да укрепи позициите на рублата, първоначално в пос-тсъветското пространство. А в бъдеще това би могло да се из-ползва като трамплин, за да може рублата да се превърне в световна резервна валута.

АЛЕКСАНДЪР САМОЖНЕВРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Към 2025 г. доларът ще загуби монопола си и в света ще се наложи мултивалутна система, в центъра на която ще са щат-ският долар, еврото и юанът.

Добре дошлив бизнеса!

Финанси От Световната банка са убедени, че е дошло време за мултивалутна система

оценки на правителството в началния период ще са необхо-дими 50 души и приблизително 100 милиона рубли годишно.Чрез сайта asi.ru вече е обявен конкурс за ръководните длъж-ности. Кандидатите трябва да попълнят заявление, да прило-жат резюме и да напишат ня-колко есета относно функции-те и структурата на агенцията, а също така да изложат своите идеи за средния бизнес.Общо ще бъдат подбрани 25 кандидати за поста на генерал-ния директор и по 10 за дирек-торските. След избора на гене-рален директор неговите съ-перници от конкурса ще влязат в експертния съвет, който ще

се занимава с подбор и експер-тиза на проектите. Планира се процедурите да приключат в края на август.От Белия дом ни уверяват, че не си струва да се прави анало-гия със Сколково или да се търси политически подтекст. Целта на иновационния парк е да събере на добро място инте-ресни хора и важни проекти, а

АСИ е мрежова работа в цяла-та страна. Сколково е с други критерии и идеология, а АСИ е институция на средния бизнес, ориентиран към създаването на „социален асансьор“. Инова-ционният парк е необходим като водеща платформа за иновационните проекти, а аген-цията – за да създава движе-ние, вълна, енергия.

ЧУЖДЕСТРАННИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ

ДОБРЕ ДОШЪЛ, „ГАЗПРОМ“! ГЕРМАНИЯ

Водещи политици от ХДС и

ГСДП, които се занимават с

икономически проблеми, смя-

тат, че включването на руския

концерн „Газпром“ в списъ-

ка на акционерите на достав-

чика на електроенергия E.ОН

е разумно. В продължение на

много години“Газпром“ ус-

пешно си сътрудничи с компа-

нията BASF в рамките на съв-

местното предприятие Wingas.

Ако „Газпром“ увеличи свое-

то участие в енергетиката, то

това е изгодно и за немската

икономика.

ОТ КАКВО СЕ ТРЕВОЖАТ РУСНАЦИТЕЯПОНИЯ

Русия не вижда заплаха от за-

силването на военноикономи-

ческата мощ на Китай. Съвсем

друг въпрос е обаче възмож-

ността за настъпване на хаос

в Централна Азия. За разлика

от САЩ руските лидери винаги

повтарят в своите изказвания,

че Русия и Китай са партньори.

Изглежда военното ръководство

мисли повече за Централна Азия

като смята, че нестабилност-

та в този регион ще се засил-

ва вследствие на извеждането

на войските на НАТО от Афга-

нистан.

КИНО: ПЕЧАЛБА ОТ $1 МЛРД.САЩ

Руснаците преоткриват за се-

бе си удоволствието от ходе-

не на кино. Movie Research

Company съобщава, че през ми-

налата година в Русия са про-

дадени 169 милиона билета, ко-

ето е с 15% повече, отколкото

през 2009 г. Този ръст е обез-

печен на първо място от чуж-

дестранните филми, като съще-

временно намалява аудиторията

на руска кинопродукция. Мина-

лата година средната цена на

билета е била 189 рубли (6,8

долара), което е с 10% повече,

отколкото през 2009 г.

СКРИТИПРЕДИМСТВААВСТРИЯ

Потенциалът е голям, но както и

преди не се реализира.

До този извод са стигнали авто-

рите на доклад за конкурентос-

пособността на Руската феде-

рация, представен на Световния

икономически форум.

Авторите подчертават, че най-

голямата по територия държа-

ва изостава от Китай, Индия

или Бразилия (част от групата

БРИК), защото няма ръст на про-

изводителността.

При това, според тях, Руската

федерация има големи конку-

рентни предимства.

ВРЕМЕТО НА ВИСОКИТЕ СКОРОСТИФРАНЦИЯ

От впечатляващия ръст на ру-

ската автомобилна промишле-

ност ще имат изгода пет чуж-

дестранни производители на

автомобили: “Форд” и негови-

ят руски партньор Sollers, “Ре-

но-Нисан” и АвтоВАЗ, “Фолкс-

ваген”, GM и “Мерцедес” с

КамАЗ. Очаква се през тази го-

дина да бъдат продадени 2,35

млн. нови автомобила, което

представлява увеличение от

23% в сравнение с 2010 г. За

правителството това означава

хиляди запазени работни места

и надежда за развитие.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

АСИ е създадена като самос-тоятелно дружество с несто-панска цел, а работещите в нея няма да бъдат държавни слу-жители. Тук почти няма да има чиновници, с изключение на министъра на икономическото развитие Елвира Набиулина. Основният орган, който ще взема решения, ще бъде над-зорният съвет начело с Влади-мир Путин. В него ще участват предприемачи, ръководители на бизнес обединения и губер-натори. Бюджетът на АСИ за-сега не е обсъждан, разчетите ще се правят от генералния ди-ректор. Но по предварителни

Времето е пари, дори ако това е времето за кратка почивка

В Музея за съвременно изку-

ство в сибирския град Крас-

ноярск арт-групата “Сини

носове”изложи портрети на

известни хора с... баскетболни

кошове върху тях. От което се

възползва невръстният играч.

БАСКЕТБОЛ С ИВАН ГРОЗНИ

ФОТОФАКТ

Предрекоха бъдещето на рублата

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

СН

ИМ

КА

: АЛ

ЕК

СЕ

Й К

АЛ

УЖ

СК

ИХ

/КО

ММ

ЕР

СА

НТ

СН

ИМ

КА

: AF

P/E

AS

TN

EW

S

СНИМКА: REUTERS

03ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011 Мнения

МелорСтуруа

ЖУРНАЛИСТ

ДмитрийСоколов-Митрич

ЖУРНАЛИСТ

Владислав ИноземцевИКОНОМИСТ

ДЕФОЛТ С ЕФЕКТ НА ВОДОРОДНА БОМБА

АЗ ТАКА И НЕ РАЗБРАХ МНОГО ПРОСТИ НЕЩА

НАВЪН БУШУВА РЕВОЛЮЦИЯ. СOM

Разбира се, може и да не се плаща. Американският де-фолт обаче означа-ва световна криза

Администрацията във Ва-шингтон очаква с ужас настъпването на 2 ав-густ. Тя бе обзета от

ужас след новината, че прави-телството на САЩ е достигна-ло тавана на разрешения му от закона федерален дълг от 14.3 трилиона долара. Америка дължи тази астрономична сума на urbi et orbi – на града и света.Втори август е крайният срок, определен от американската хазна на Конгреса на САЩ за премахване на лимита по дълга от хазната. Сега администраци-ята трябва всеки месец да на-мира средства в размер на 125 милиарда долара, за да не се стигне до „спиране” на страна-та. От хазната смятат, че ще ус-пеят да избегнат кризата поне до август. За целта тя има доста пари „настрана”: 100 милиарда долара в наличност, депозира-ни във Федералната резервна система (ФРС); 232 милиарда долара, скътани за „черни дни”; запаси от злато, оценени на 402 милиарда долара; нефт за 81 милиарда долара; кредитен портфейл за 923 милиарда до-лара, както и направените по време на неотдавнашната ре-цесия инвестиции в „Дженерал Мотърс”, AIG и банки. Изглежда доста солидно. Проблемът е в това, че само първите две „спес-тявания” могат да бъдат използ-вани. Всичко останало ще бъде блокирано от дефолта. Минис-търът на финансите на САЩ Тимоти Гайтнър в наскорошно обръщение към Конгреса пре-дупреди, че когато всички тези ресурси бъдат използвани, пра-вителството ще трябва да обяви дефолт. Това ще означа-ва, предупреждава Гайтнър, че няма да се плащат нито запла-ти на военните, нито помощи за безработните, ще бъдат спре-ни плащанията по социалната и медицинска застраховка, както и по данъчната реком-

В последно време не само в Русия се водят раз-говори за необходи-мостта от технологична

модернизация, вече в целия свят се надига новата вълна на иновационната икономика. Ком-пютърните и комуникационни-те технологии, оригиналните ин-тернет проекти, компаниите от биотехнологията – всички те увеличават печалбите и капи-тализацията си. Аpple, която от 2001 г. разработва нова серия продукти с представката „i“, за последните 8 години поскъпна 36 пъти и по капитализация бе втора компания в света в на-чалото на май (328 милиарда долара). Google, най-голямата търсачка, се оценява на 169 ми-лиарда, а Facebook, най-скъпа-та социална мрежа — на 82 ми-лиарда. Крупните компании поглъщат дребните, както на-пример Microsoft, която обяви придобиването на Skype за 8,5 милиарда, стремейки се да участва в техния успех. В Русия внимателно следят новата „ре-волюция.com “. Още преди две години компанията Digital Sky Technologies, която се контро-лира от Милнер и Усманов, за-почна да инвестира във Facebook и увеличи своя дял до 10%. Проведеното в края на миналата година IPO (Initial Public Offering – първично пред-лагане на акции – бел.пр.) на руската Mail.ru Group определи цена на компанията от 7,1 ми-лиарда долара, което я прави най-скъпата интернет компания в Европа. В началото на май бе предсрочно прекратено IPO на Yandex, предлагащ печалба от 1,1 милиарда в процеса на еми-тирането на около 20% от сво-ите акции на борсата NASDAQ.Като цяло, за високотехноло-гичните компании, които изля-зоха на борсата до 2000 г. и ос-тават публични до ден днешен, съотношението цена/печалба (p/e ratio), по данни на списание The Economist, е само с 15-20%

то на крачка от дефолт амери-канският Конгрес се предаде и вдигна летвата на федералния дълг. Много хора окачествяват сегашната истерия във Вашинг-тон като „театрално предста-вление”. Защо? Дефолт. Крах. Криза. Катастрофа... Ужасни думи. Те висят като дамоклев меч над Съединените щати. Този меч все още е в ножницата. Никой не смее да го извади – нито Китай, нито Индия, нито ЕС, нито Русия. Този финансов дамоклев меч е като водород-на бомба. Използването му е равностойно на самоубийство. Евентуална финансово-иконо-мическа катастрофа на Амери-ка би означавала световна ка-тастрофа. Това е много добре ясно и на главните съперници, и на най-яростните противници на САЩ. Затова тяхното „танго на смъртта” с Вашингтон стига до ръба на пропастта и там спира. В този танц шантажират и двамата партньори. Едните заплашват, че ще хвърлят Аме-рика в пропастта, наречена бок-лукчийското кошче на истори-ята. Другите – САЩ – отговарят,

че в подобен случай ще дръп-нат със себе си и всички оста-нали. Методът на шантажа се използва и във вътрешната по-литика на Вашингтон. В нача-лото на 1996 година например правителството на президента Бил Клинтън изиска от Конгре-са повишаване на тавана на фе-дералния дълг. Конгресът отго-в о р и с о т к а з . То г а в а президентът заплаши, че ще престане да плаща на населе-нието средствата по социално осигуряване. Конгресмените се предадоха. Таванът на дълга бе повишен. Оттогава насам той се вдига непрекъснато! Ами добре, нека да си се вдига – може да каже човек. Нека, обаче да си спомним сравнени-ето на финансовия дамоклев меч с водородна бомба. Дока-то съществува ядрено оръжие, съществува и заплаха от из-ползването му. За финансовия „меч” не съществува подобно нещо, макар залозите да са не-вероятно големи.

по-високо от показателите за 1999-2000 г. Да, разнообразие-то от продукти на днешните па-зарни лидери поразява въоб-р а ж е н и е т о ( н а п р и м е р компанията Apple’s App Store предлага на клиентите 300 хи-ляди различни приложения за най-различни устройства на Apple, а само потребителите на Facebook свалят повече от 20 милиона на ден). Днес интер-нет-иноваторите грабват с ко-личеството, а не с цената – но това не може да продължава до безкрай, а цените на инфор-мационните услуги (това бе из-вестно отдавна) намаляват с темповете, с които се увелича-ва тяхната усложненост. Преди няколко години достъпът до ин-тернет в повечето хотели стру-ваше по 15-20 долара на ден, а днес по-голямата част от хо-телите, кафенетата, гарите и летищата в различни краища на света го предоставят без-платно. Съвременната вълна на интернет революцията прили-ча на предшестващата я, но съ-щевременно съществено се от-личава от нея. Сега ясно се открояват двете й съставни ка-тегории: производствено-техно-логичната, основана на внедря-ването на нови инженерни решения, и чисто операционна-та, ориентирана към създава-нето на техники за комуника-ция, компютърни програми и приложения. Предполага се, че в крайна сметка първата кате-гория иновации ще надделее. Не е случайност, че именно та-кива компании са загубили много по-малко от стойността си, отколкото „чистите“ .com-ове. От друга страна, търсач-ките и методиките за разпрос-транение на данни в интернет, социалните мрежи и услугите за бързи съобщения са все още прекалено млади, за да може с увереност да се каже, че те ще успеят да генерират реални доходи; а и конкуренцията в този сектор скоро наистина ще бъде глобална.

Когато бях малък и глу-пав, си мислех, че кога-то стана голям и умен, ще разбирам всичко. Но

вече съм на 36 години, а много неща така и не съм разбрал и надали ще разбера, дори и да получа още няколко висши об-разования. На мен, например, изобщо не ми е ясно защо хо-рата хвърлят боклуци. Защо е по-добре да хвърлиш фас от балкона, отколкото да го зага-сиш в пепелника – нали и двете действия изискват горе-долу еднакво усилие. И какво удо-волствие носи на хората да оти-дат на излет в някое райско кътче и да оставят след себе си сметище – ами нали пак ще се върнат там многократно? Има ли някаква логика или най-

малко изгода от подобно пове-дение? Абсолютно никаква.Си-гурно си казвате, че съм наивен идиот, но аз изобщо не разби-рам защо всичко трябва да се върши лошо. Например своята пряка работа. Съществува нещо, което даже не е мнение, а по-скоро тайно знание, че ако свършиш дадена работа зле и все пак ти платят, значи пече-лиш, значи си получил нещо. Съответно да си свършиш ра-ботата добросъвестно е при-знак на слабост, елемент на роб-ско поведение, ти просто тъпо си направил това, което са из-искали от тебе, ти си глупак. Подобно отношение към рабо-тата обаче е просто глупаво, както и да го погледнеш. Няма нужда и да споменавам, че е недалновидно от икономическа гледна точка. То е неизгодно дори от гледна точка на днеш-ния ден, час, минута. Защото и

лошият резултат от работата изисква не по-малко усилия от добрия. Съдейки по мен, даже и повече. Общо взето, отдавна разбрах, че човек изобщо не е разумно същество, затова от-давна престанах да се учудвам на факта, че не мога да проу-мея поведението му. Например за какво е нужен служебен „Мерцедес” от представителен клас на заместник-министър? При това не федерален, а ре-гионален. Или пък на съветни-ка на президента. Бил той и на цяла Русия. Ами добре, съвет-ник е и какво от това? Нали има много други хубави коли, които струват много по-евтино. Иска да се перчи? Ами нали ако утре отида на работа в костюм за 5 хиляди долара, цялата ре-дакция ще ми се смее. Защото това наистина е смешно – жур-налист идва на събрание в кос-тюм на Армани. Също толкова

нелепо изглежда и заместник- министърът на някаква незна-чителна република в автомо-бил за 5 милиона рубли. Как той не го осъзнава?! Сега да погле-днем друго нещо. Мен отдавна ме мъчи въпросът къде лету-ват гражданите на Финландия? Защо те не пътуват на пиянски турове в Турция, Египет, Тунис – най-малкото никога не съм ги срещал там. Нали и финландци-те много обичат да пият, те често ходят до Петербург, за да доставят удоволствие на душа-та и черния си дроб. Предпола-

гам, че самият Господ Бог е съз-дал за тях туристическия пакет all inclusive, за да ходят на море на цели ята – а пък те не ходят. Защо?! Между впрочем, за Бог. Аз сигурно никога няма да раз-бера атеистите. Не тези, за които просто не съществува въ-просът за наличието или от-съствието на Бог, а хората, които активно вярват във ве-чната материя, Големия взрив и прочие чудеса, върху които се основава култът на матери-ализма. Аз неведнъж съм бесе-двал на тези теми с учени, в това число и с много известни, и съм чувал от тях невероятни неща. Например това, че никоя наука в света никога няма да даде отговор на трите най-ва-жни въпроса пред човечество-то – за произхода на света, за зараждането на живота и за възникването на разума. Това не са просто неща, които не са

осъзнати, а такива, които не подлежат на разкриване, защо-то става дума за появата на нещо от нищото – т.е. за акта на сътворението. Странните учени хора (не всички, но много от тях) логически проумяват това, но продължават да съче-тават в главата си несъчетаемо-то – например тезата за вечна-та материя и твърдението, че преди Големия взрив във Все-лената е съществувало едно го-лямо НИЩО. Как така ли? Ами така! Аз не разбирам много хо-рата, на които всичко им е ясно. Иска ми се да хвана един такъв човек, да го вържа към радиа-тора, за да не хапе, и дълго да го гладя по главата. Защото как е възможно човек да живее пълноценно, след като няма по-вече какво и кого да разбере.

Например за какво е нужен служебен „Мерцедес” от пред-ставителен клас на зам.-министър?

Авторът е известен руски жур-налист-международник

Авторът е доктор на икономи-ческите науки

Авторът е наблюдател в “Извес-тия”

пенсация. Катастрофалните по-следствия за населението ще окажат влияние и върху финан-сите. Дълговете на хазната ще станат рискови за инвестито-рите и ще се наложи рязко по-вишаване на обслужването на кредитите. Така смята, както и много други, председателят на ФРС Бен Бернанке. Разбира се, може и да не се плаща. Евен-туален американски дефолт обаче означава световна криза. „Никой няма да купува на па-зарите нашите дългове, ако ние обявим дефолт. Пазарите ще се сринат”, казва заместник-минис-търът на финансите на САЩ Мери Милър. Ето още нещо лю-бопитно. Инвеститорите засега не са в паника. Те се основават на опита си от миналото, кога-

РИСУНОК НИЯЗ КАРИМ

04 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011Поглед от Москва

СВЕТЛАНА БАБАЕВАРИА НОВОСТИ

Европа навлиза в съвършено нов

за нея етап. Налага й се да

преосмисли каква е в момента и

каква ще стане в близко бъдеще,

и какво представлява

европейската идентичност...

Европейските ценности: ревизия?Актуална политика Лидерите на ЕС осъзнаха, че се превръщат в заложници на собствените си идеали

Ще станат ли тези лондончани

европейци, или ще се затворят в

строгите рамки на своите нации?

Ако зададем въпроса по-просто то той звучи така: къде е грани-цата между толерантността и опазването на онези ценности, които превърнаха Европа в място на поклонение на мили-они имигранти? Ако пък го за-дадем съвсем просто – то защо по центъра на Лондон жени могат да се разхождат опако-вани от главата до петите като мумии и това трябва да се на-рича „толерантност”, а в някоя столица от Близкия изток не е позволено да се покажеш в дреха с къс ръкав от „уважение към националните обичаи”?Въпросът е по-сложен: в проя-вата на безкрайно толерантно уважение към чуждата иден-тичност не се ли размива собст-вената? Не се ли поставят под заплаха основите и ценности-те, на базата на които се е сформирала идентичността на западните общества, които днес са толкова привлекател-ни и същевременно толкова омразни?След Франция и Швейцария към този въпрос се приближа-ват и Германия, и Великобрита-ния. Провъзгласили по-рано пълна толерантност, мултикул-турно общество и многообра-зие на идентичности, западни-те общества днес осъзнават, че са станали заложници на собст-вените си идеали. На конфе-ренция в Мюнхен британският премиер Дейвид Камерън пуб-лично призна, че „моделът на държавен мултикултурализъм” се е провалил. Като позволих-ме на различни култури, в това число на представители на мю-сюлмански страни, да живеят според собствените си пред-стави, „ние не им предостави-хме идея за обществото, към което бихме искали те да при-надлежат”, и разрешихме съ-ществуването даже на такива „изолирани обществени групи, чието поведение е напълно в разрез с нашите ценности”, каза Камерън.

Екстремизмът се установи в ЕвропаЕвропейските лидери виждат все по-големи прояви на екс-тремизъм не някъде си там по ирано-иракските граници, ами в собствения си дом. Може да се дадат множество обяснения защо „новите ими-гранти” не се интегрират в за-падните общества, което на свой ред води до протестни на-строения. Към този факт можем да добавим и твърдата социална структура, от която са изтъкани всички европей-ски старания. Това е един вид национален снобизъм, който може да бъде усетен в пълната му сила и в Англия, и във Фран-ция. Друго обяснение е очевид-ната икономическа изгода, която носи евтината работна ръка от чужденци. Тук влиза, макар и да не се произнася на

глас, и общо осъзнаване на своебразното европейско пре-възходство, на което донякъ-де се гради отношението към имигрантите. С други думи, като ви пускаме при нас и ви позволяваме да живеете и ра-ботите тук, ние по този начин вече ви облагодетелстваме...

Пречи им високомерието?Подобно високомерие често може да бъде видяно спрямо не толкова успешните от стра-на на по-развито и икономиче-ски наситено общество със слабо подвижна социална структура. Това е така, но то е едва една-та страна на действителност-та. Имигрантите винаги са били неделима част от всяка една империя или просто силна, преуспяваща държава.В съвременния свят обаче пристигащите в търсенето на по-добра съдба хора за първи път могат и да не заимстват културата и нравите на новата страна.Те разполагат с всички въз-можности да запазят езика, навиците и традициите си, с една дума - начина си на живот. Това се дължи не само на уско-ряването на общия ход на жи-вота, но и на увеличаването на потока от имигранти в държа-вите от Европа или Северна Америка, както и на достъпни-те средства за общуване.Този въпрос е разгледан от Са-муел Хантингтън през 2004 г. в неговата последна книга „Кои сме ние?”, в която той описва наплива от хора от латиноаме-рикански страни в Съединени-те щати. Той казва, че това е първата вълна имигранти за цялата история на САЩ, на които не им се налага нито да учат английски, нито да заим-стват местните нрави, нито да спазват американските цен-ности. Това не се дължи само на факта, че сега пристигат

ЦИТАТИ

" Този мултикултурен под-

ход, когато твърдим, че

просто живеем щастливо

рамо до рамо един с друг, про-

падна. Абсолютно пропадна...”

АнгелаМеркелКАНЦЛЕР НА ГЕРМАНИЯ

" Възниква въпросът, ако

проблемът е в отсъствието

на демокрация, защо има

толкова много екстремисти в сво-

бодните и открити общества?”

ДейвидКамерънПРЕМИЕР НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

" Шенгенското споразуме-

ние трябва да се променя,

да еволюира. Сега в

Шенген влизат 27 държави, а

скоро те ще са 32. Това се раз-

личава коренно от времето на

приемане на споразумението”

" Когато беше нужно, из-

разихме солидарност към

Гърция, Ирландия и Порту-

галия. Но на нас, в положение на

крайна необходимост, ни казаха:

„Скъпа Италия, това са твои про-

блеми и ти трябва да ги решаваш

сама.” Какъв е смисълът да се

намираме в Европа след това?”

Никола Саркози

Роберто Марони

ПРЕЗИДЕНТ НА ФРАНЦИЯ

ИТАЛИАНСКИ МИНИСТЪР

прекалено много латиноаме-риканци и местните не успяват да ги „смелят”, но също така и поради факта, че съвременни-те технологии позволяват под-държането на постоянни и здрави връзки с историческа-та родина (от което са били ли-шени предишните заселници), което, само по себе си, лишава новите имигранти от необходи-мостта да се асимилират.

Толерантност – ето от какво имаме нуждаОт една страна, са налице фак-тори, които позволяват на кул-турите да се разпространяват мигновено – чат и туитър, те-лефони и телевизори; от друга страна, бавно до крайност или въобще да не навлизат една в друга, тъй като това вече не се изисква от нравите и нормите на западноевропейските об-щества. Затова към тези фак-тори е необходимо да се доба-ви още един – толерантността, която се е превърнала в нераз-делна част от либералната култура.Винаги са съществували импе-рии и доминиони, силни и зави-сими страни и нации, но демо-крацията в днешния й вид и в която задължително влиза то-лерантността, се появява едва преди няколко десетилетия. За да бъдем по-точни – това става с краха на последните морски империи и окончателното из-чезване на съсловните, расо-вите и националните прегради. За първи път в световната ис-тория възниква безкласово общество, в което де юре всич-ки са равни. Тази безкласовост е съпроводена от две други съ-вършено нови черти – възник-налото сред европейците чув-ство за историческа вина към третия свят и всеобщо нало-жилата се толерантност към малцинствата.Уважението към мнението и правата на малцинствата – не-

зависимо дали те са национал-ни, расови или сексуални об-щества – не е просто нормално явление. Това е едно от неоспо-римите достойнства на истин-ската демокрация, в която тези, които са малцинство, се чувстват също толкова сво-бодни и защитени, както и пре-обладаващите социални, поли-тически или етнически групи и настроения.През последните години обаче това взимане под внимание на мнението на малцинствата по-скоро се е трансформирало в някакво войнствено изисква-не към властта, обществото и морала да се позволи на всич-

ки тези групи да живеят, както си искат. Камерън нарече това „пасивна толерантност”. В ре-алността тя е изключително активна: щом не искат да учат езика на страната, в която пре-бивават, добре – може да не го учат; щом не искат да се обли-чат като околните, добре – може да си ходят както са си свикнали; щом не искат да поз-волят на жените да работят, добре – може да си седят вкъщи и да раждат деца. Обратната страна на този под-ход дълго време бяха не само съображенията за толерант-ност, но и за бизнеса. Все пак имигрантите запълват работ-ните места, от които се отказ-ват местните. И тук обаче ев-ропейците започват да се за-мислят: ставайки още по-силни икономически именно с помо-щта на тази работна сила, не поражда ли едновременно това още по-голяма ненавист към тях? Именно от страна на

тези, които живеят и работят тук, допринасят за разцвета на европейските държави, полу-чават от тях средства за живе-ене за себе си и семействата си, но същевременно, ако не ненавиждат този свят, то най-малкото еднозначно не го при-емат за свой. И като не изпит-ват нито уважение, нито отго-ворност, то съответно не виж-дат и необходимост да се превърнат в част от тази „нова родина”.

Всичко си има ценаВзаимното проникване на раз-лични култури и като след-ствие тяхното обогатяване е естествено, постоянно и не-прекъснато действие. Всичко обаче си има цена и послед-ствия, особено ако се окаже, че няма никаква взаимност. Това е другата страна на реалността и именно към нейното осъзнава-не се приближават сега запад-ните либерални демокрации: предоставяйки свобода на по-ведение и самоизразяване на новите обществени групи, какво получаваме в замяна?Да, нормите на западните об-щества са възвеличени в ранг на световни идеали, но често това е само инструмент от ди-пломатическата реторика. Почти всички публично се къл-нат във вярност на тези цен-ности, но всъщност не ги смя-тат нито за привлекателни, нито за единствено правилни. Очевидно и събитията в Близ-кия изток, и политическото пренасочване на дясно пред-ставляват търсене на отговори на новите предизвикателства, макар те още да не са произне-сени на глас.Въпросът, който навремето предизвика бурни дискусии, може да бъде поставен отново: ще избегне ли светът нова вълна „сблъсъци на цивилиза-ции”? И каква цена ще плати за това.

Ще избегне ли светът нова вълна „сблъсъци на циви-лизации”? И каква цена ще заплати?

Очакват ли ги руснаците в ЕС?Владимир Путин пръв повдиг-

на въпроса за отмяна на визите

между Русия и ЕС през 2003 г.,

като предложи по този начин да

се реши проблемът с пътувания-

та на жителите на Калининград-

ска област до голямата родина.

Оттогава насам темата за безви-

зовите отношения е една от ос-

новните във всички руско-евро-

пейски срещи на върха.

Русия подготви проект на спора-

зумение за безвизов режим и го

предаде на европейците на сре-

щата на върха Русия – ЕС в края

на май миналата година. Пред-

ставителите на ЕС отговориха с

мълчание на руската инициати-

ва. На 17 юни обаче, на пленар-

но заседание в Страсбург, депу-

татите от Европарламента приеха

резолюция за подкрепа на дъл-

госрочната цел за въвеждане на

безвизов режим между ЕС и Ру-

сия. Неотдавна Путин отбеляза,

че по този въпрос не съществува

единодушие сред европейските

страни. Руски анализатори смя-

тат, че визите ще бъдат отменени

максимум до пет години.

СН

ИМ

КА

: AF

P/E

AS

TN

EW

S

05ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011 Действащи лица

СЪБЕСЕДНИКГЕНРИ РЕЗНИК

ДОСИЕ

Генри Резник (роден на 11 май

1938 г. в Ленинград) е съвет-

ски и руски адвокат, заслужен

юрист на Руската федерация

(1998), член на Обществена-

та палата, президент на Адво-

катската палата на Москва. За-

вършва юридически факултет в

Казахския държавен универси-

тет. През 1969-1982 работи в

Общосъюзния институт по изу-

чаване на причините и разра-

ботване на мерки за предотвра-

тяване на престъпността към

прокуратурата на СССР. През

1982-1985 завежда лаборато-

рията на Общосъюзния институт

за усъвършенстване на служи-

телите от сферата на правосъ-

дието. Автор на около 200 науч-

ни публикации. Вицепрезидент

на Федералния съюз на адво-

катите на Русия, вицепрезидент

на Международния съюз на ад-

вокатите. Директор на Института

по адвокатура към Международ-

ния съюз. Член на Обществената

палата. Член на президиума на

Националния антикорупционен

комитет. Награден със златен

медал „Ф.Н.Плевако”.

ВАЛЕРИЙ ВИЖУТОВИЧРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

„Ако един адвокат защитава

самия себе си по време на

процес, то значи, че неговият

клиент е глупак”. Генри Резник

спазва това правило-афоризъм

на английските адвокати.

Просто няма как да си най-до-брият защитник на самия себе си. Много по-ефективен тук може да е твой колега, на кого-то да се довериш. Ето напри-мер веднъж ми повериха да представям интересите на из-вестен съдия. Нивото на него-вата юридическа квалифика-ция бе просто възможно най-високото. Въпреки всичко той сметна за необходимо да си вземе адвокат. Това се оказа правилният избор, защото спе-челихме процеса.

Вие сте защитавали от съдеб-но преследване началника на службата за сигурност на прези-дента на СССР Юрий Плеханов, предприемачите Борис Березов-ский и Владимир Гусински. Пред-ставяли сте в граждански проце-си интересите на президента на Русия Борис Елцин. Кажете, за вас от значение ли е делото да е с голям отзвук и клиентът ви да е известен човек?Това не е от значение за мен. Защитавал съм много хора, за които другите не са и чували. За мен е важно друго – делото да е интересно и да събужда в мен професионална страст.

Какво преди всичко взимате под внимание, когато обмисля-те дали си струва да се заемете с дадено дело?Общо взето, има три стимула в адвокатската дейност. Първи-ят от тях е…

… хонорарът? Точно така, няма какво да се преструваме. Възможността за добро възнаграждение винаги е от значение, тъй като ние все пак живеем от хонорарите на нашите клиенти. Вторият сти-мул е амбицията. А третият сти-мул е общественото внимание към процеса.

Защото дава възможност на ад-воката да се изтъкне пред теле-визионните камери?Правилно сте разбрали.

Доволен ли сте от развитието на вашата адвокатска съдба?Моята съдба не е от най-типич-

ните. Аз станах адвокат на 47 го-дини. Повикаха ме на т.нар. ад-вокатско дело. По онова време се провеждаха, както днес се казва, акции срещу адвокати. И аз, както се изразяват адвока-тите, „се закотвих” в тази рабо-та. Интересното беше, че след това станах известен. На други адвокати са им нужни години, за да си спечелят слава, а при мен стана мигновено. Затова казвам, че моята адвокатска съдба не е от най-типичните. Буквално от първото ми дело имах възможност да си избирам клиентите. Аз направих избор в полза на професионалния инте-рес. Това беше през 1985 година, когато арестуваха всички узбе-кистански лидери. Сигурно пом-ните това известно „памучно” дело?

Процесът наистина имаше огро-мен отзвук. Кажете честно, усе-щахте ли, че той ще има подо-бен резонанс и че това ще е възможност за вас да станете известен?Нямах подобни идеи по това време. На мен ми беше изклю-чително интересно самото дело. Останалото просто са по-следствия.

В процесите по делата за защи-та на честта и достойнството вие сте представлявали интереси-те на Егор Гайдар, Анатолий Чу-байс, Борис Елцин, Сергей Фи-латов... Лесно ли се съгласихте да им помогнете? Лесно.

Защото те бяха известни и за-можни клиенти?Не, не заради това. Или, така да кажем, не само заради това. При тях имаше какво да се за-щитава. Имам предвид честта и достойнството им. Никога няма да се заема да защита-вам честта и достойнството на хора, които по мои наблюдения не притежават подобни качест-ва. За сметка на това в углавни дела мога да защитавам и най-изявения мерзавец.

За един адвокат по-лесно или по-трудно е да се работи в про-цеси с участието на съдебни за-седатели?Разбира се, че е по-трудно, не-измеримо по-трудно! В процес със съдебни заседатели адво-катът трябва да прояви и ка-чества на психолог. Той трябва да построи изказването си с оглед на психологията на обик-

таш речите на Плевако, Андре-евский, Спасович, разбираш, че ти въобще не си венецът на адвокатското творение. Съще-временно даже и тези велики адвокати невинаги са печели-ли делата. И на мен ми са се па-дали тежки дела, в които успе-хът невинаги е бил на страната на защитата. Обаче няма нито едно дело, в края на което да ми се случи да си кажа: „Знаеш ли, друже, ти тук не положи много усилия, не направи всич-ко, което можеше и беше за-дължен да направиш”.

Че не сте положили достатъчно усилия? Все пак нали може да става дума просто за грешки.Какво представлява адвокат-ската грешка? Това е неправи-лен избор на позиция. Позиция-та обаче се задава от клиента. Той или се признава, или не за виновен. В зависимост от това адвокатът създава линията на защитата.

Как трябва да се чувства съди-ята, в чийто процес присъствате вие? Той усеща ли вашето инте-лектуално, юридическо превъ-зходство?Случва се да участвам в дела в районни съдилища. Съдията – най-често това е жена – вижда, че в залата влиза из-вестен адвокат, публична фи-гура, който редовно се показва по телевизията и т.н. Аз си пред-ставям реакцията й, затова в моето поведение не трябва да има и сянка от някакво превъз-ходство. Абсолютно уважение към съда. Разбира се, без угод-ничество. В нашите среди един адвокат може да предизвика уважение само с професиона-лизма и добросъвестността си. Аз трябва да си знам делото най-добре от всички. Трябва да го знам по-добре от прокурора, по-добре от съдията, по-добре

„Не съм най-добрият адвокат на себе си”СЛУЧВАЛО МУ СЕ Е ДА УЧАСТВА В СЪДЕБНИ ПРОЦЕ-

СИ И В РОЛЯТА НА ОТВЕТНИК. ТОЙ НИКОГА НЕ ДОВЕ-

РЯВА ЗАЩИТАТА СИ НА АДВОКАТ РЕЗНИК.

Никога няма да се заема да защитавам честта и достойнството на хора, които по мои наблюдения не притежават подобни качества

новения човек, да си предста-ви как този човек ще прецени едно или друго престъпно дея-ние. Защото „виновен” за съ-дебните заседатели означава едно, а за съдията – съвсем друго. Съдебните заседатели могат да оправдаят човек дори при абсолютно доказана вина. Ето за пример един конкретен случай, станал в Рязан. Там една жена била замислила от-давна да убие мъжа си и на-края го осъществила. Десет го-дини поред този субект е издевателствал над нея и де-цата – пиел е, биел ги е, гонил ги е от дома им. Тя се е обръщала за помощ към милицията, про-куратурата, градската админи-страция, но отвсякъде са я на-тирвали. Когато за пореден път мъжът и я пребил и заспал с мръсните си ботуши в леглото, тя го убила. Съдебните заседа-тели оправдаха тази жена. Ако имат някакви съмнения, професионалните съдии вина-ги ги тълкуват в полза не на об-виняемия, а на обвинителите. Докато при съдебните заседа-тели е обратното.

Ако шансовете за спечелване на дело са много малки или на-право близки до нулата, предпо-лагам, че не се заемате с него? Ако си мислите, че съм станал заложник на своите адвокат-ски победи и сега волю-неволю винаги гледам да се застрахо-вам от загуби, то това е заблу-да. Има например различни хи-рурзи. Някои пришиват пръсти. Други оперират ракови образу-вания. При кого рискът е по-ви-сок? Предполагам, че при пър-вите той на практика не съществува. Те пришиват добре пръстите и затова се ползват с хубава репутация. Човек може да ги препоръча, ако някой има нужда от зашиване на пръсти. Разбира се, вие никога няма да ги препоръчате при нужда от премахване на раково образу-вание. Хирургът, който оперира онкоболен, може да постигне успех, а може и да се провали. Същото е и при адвокатите, ко-гато те се заемат с тежки, на пръв поглед безнадеждни дела, и се стараят да помогнат все едно на пациент без изгле-ди за успешна операция. Раз-бира се, всички ние се самооце-няваме меко казано, без самоунижаване. Още повече ако всички те хвалят, ако ти вече не си просто „известен”, ами „знаменит”. Като препрочи-

даже и от подсъдимия. Аз тряб-ва да си служа само с обосно-вани аргументи. Когато съдия-та вижда, че този „звезден” Резник не й приказва някакви глупости, а е проучил добре де-лото, тя не може да не се съгла-си с мен. А когато съм на дело във Върховния съд, то там е съвсем друга работа – там са невероятни професионали-сти!

Случвало ли се е адвокат да пре-даде интересите на клиента?Да, случва се. Например на ад-воката се предлагат пари и от противниковата страна и той започва да работи за обвини-телите. Или пък адвокатът по-лучава хонорара си, а пък не прави нищо или пък не изпъл-нява задълженията си по нуж-ния начин. Има и „джобни” ад-вокати, които са готови винаги да застанат на страната на властта. В адвокатските среди, както и навсякъде, има и поря-дъчни хора, и подлеци.

С какво си обяснявате високата корпоративна солидарност във вашите среди?С вековните традиции.

Истина ли е, че съществува такъв закон сред крадците – да не се пипат адвокатите? Навремето е имало такъв закон сред крадците. Сега обаче е пълен хаос. Ние се на-мираме в положение на нрав-ствено подивяване. Затова ни-какви норми не се спазват. Адвокатите нямат имунитет, който да ги защити от посега-телствата на престъпници.

Влиза ли цинизмът в професия-та на адвоката?Здравият цинизъм – да. Аз го на-ричам професионален мазол – той е нужен за работата на сър-цето. Без него то ще се пръсне.

СН

ИМ

КА

: АЛ

ЕК

СА

НД

Р Щ

ЕР

БА

К/К

ОМ

МЕ

РС

АН

Т

06 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011Как е било

АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИКИНОРЕЖИСЬОР

Името на Юрий Андропов за

много от съотечествениците (да

не говорим за чужденците) се

асоциира със зловещата

абревиатура КГБ. А аз искам да

разкажа за нещо друго.

СССР: от Андропов към ГорбачовПрелом Реформаторските идеи дълго витаеха в съветския въздух, но тяхното въплъщение много се забави

След СталинРаботата е в това, че след смъртта на Сталин в партийния елит започнаха, бих казал, „те-ктонични размествания“. Сами-те сталинисти се опитваха да задържат властта, защитаваха този престъпен строй, защото в голяма степен бяха отговорни за престъпленията на сталин-ския режим. Друга част, без за-дължително да са млади, но по-прагматични хора разбира-ха, че сталинизма като форма на управление ограничава раз-витието на обществото. Разби-ра се, едва ли по онова време някой е мислил за либерална държава или за това, че на хо-рата трябва да се даде онова равноправие, зад чийто лозунг съветската власт постоянно се прикриваше. Просто става дума за това, че още при Ста-лин стоеше проблемът за мо-дернизацията на обществото, която не успя да се разгърне докато не се състоя ХХ конгрес на КПСС (1956 г.), на който Хрушчов произнесе своята па-метна реч.Може да се каже, колкото и да е парадоксално, че в Съвет-ския съюз съществуваше ня-каква форма на демокрация, но само за тесния кръг от чле-новете на Политбюро на ЦК на КПСС. Всички заседания на По-литбюро бяха строго секретни и чак сега благодарение на ар-хивите става ясно, че там са се водили много остри дискусии, имало е сблъсък на противопо-ложни гледни точки. И след това никой не е носел отговор-ност или понасял наказание за това – хората са казвали от-кровено това, за което мислят, колкото и странно това да ни звучи сега.Още във времената на Хруш-чов, през 1957 г., Юрий Андро-пов заема поста на завеждащ отдела за социалистическите страни при ЦК на КПСС, а след това е назначен за секретар на ЦК. Аз добре помня онова

време, защото ние с Тарковски другарувахме с няколко млади момчета, които работеха в гру-пата на външнополитическите консултанти на Андропов в апарата на ЦК, - Коля Шишлин, Саша Бовин, Жора Шахназа-ров, Арбатов... Именно те бяха призвани от Андропов да на-правят по-гъвкава работата на всесилния, но тромав партиен апарат. Можете да си предста-вите, че срещата с тези хора за мен и Тарковски беше напълно неочаквана, защото те пред-ставляваха свободомислещи,

образовани, владеещи няколко езика млади интелектуалци. И свободата на мисленето, с която се ползвахме в нашите дружески беседи, ме навежда-ше на мисълта, че Андропов не е като неговите предшествени-ци, щом взима при себе си по-добни хора за консултанти, - това говореше за неговия широк мироглед, който не се побираше в догматизма на официалния съветски елит. Моето дълго предисловие е мо-тивирано от желанието ми да напомня на читателите, че оп-итите за либерализация са се зародили не къде да е, а в не-драта на самия Централен ко-митет на КПСС и са прокарва-ни от хора, които аз познавах.

Косигин не се справиИ така, в средата на 60-те годи-ни под натиска на либералното крило в партията зрееше идея-та за икономическа реформа в страната, която трябваше да бъде осъществена в живота от премиера Косигин. Косигин беше икономист и без особена охота прилагаше тези реформи, защото осъзнаваше каква съ-протива ще предизвика у стали-нистите тази либерализация. Това е разбираемо - по онова време партията бе тотален мо-нополист на умовете, душите, недрата, накратко – на всички богатства налични в страната. Партийният елит имаше неогра-

ничен контрол над всичко, което тогава се произвеждаше в Съветския съюз. При това една такава либерализация би лишила комунистите от моно-полните им привилегии.За реформите и за всички тен-денции за либерализация на-стъпи трагичен край, когато в Чехословакия комунистическия лидер Александър Дубчек усети конюнктурата и реши да бъде пръв, като проведе Пражката пролет (1968 г.)Едва след 20 години – в средата на осемдесетте години – затре-птя идеята на реформите.

И тагава се появи ГорбачовМоето дълго предисловие е мо-тивирано от това, че аз исках да напомня на читателите, че опитите за либерализация са се зародили не къде да е, а в недрата на самия Централен Комитет на КПСС и са прокар-вани от хора, които аз позна-вах....И така, на историческата арена се появи Михаил Горба-чов в ролята на реформатор. Горбачов е прехвърлен в Мос-ква в края на 70-те под пряката протекция на Андропов. Той често прекарваше отпуската си на юг, лекуваше бъбреците си в Кисловодск, а Горбачов бе първи секретар на Ставропол-ския краеви комитет на КПСС. Горбачов се хареса на Андро-пов, и той го представи на Брежнев, комуто интелигент-

ния съвременен млад партиен деец също се понравил. Така Горбачов се появи в Москва (1978 г.) на длъжността секре-тар на ЦК по селското стопан-ство.Идеята за реформи и либера-лизация принадлежи на Андро-пов, защото той, като ръково-дител на КГБ, беше най-добре осведомен за катастрофално-то положение на икономиката. И когато стана държавен глава, той получи възможността да започне осъществяването на отдавна замисления план. Аз не смятам, че Андропов напъл-но се доверяваше на Горбачов. Юрий Владимирович беше човек от старото поколение, той нямаше намерение да де-монтира системата; максиму-мът, на който беше готов, беше да даде възможността на хора-та от новата формация да уп-равляват страната.По онова време СССР предста-вляваше икономически руини, намираше се на границата на пълен банкрут. Помня една ста-тия на Кисинджър, в която то-гава той пишеше, че социалис-тическата система неизбежно ще се разпадне, защото в Съ-ветския съюз няма свобода на информацията, а без нея е не-възможно да се развива съвре-менен военно-промишлен ком-плекс. И наистина, СССР в тази си форма, в която съществува-ше, не можеше да позволи сво-бода на информацията, защото

това представляваше заплаха за цялата система. Гласността не е откритие на Горбачов – нейната потребност вече бе ис-торически неизбежна! Защото самата система вече не функ-ционираше, това налагаше всичко по някакъв начин да се променя, именно този, който Горбачов нарече перестройка. Перестройката започна изклю-чително активно, и веднага за-почнаха да се развиват тенден-ции, които след това доведоха Горбачов до неговата политиче-ска смърт.

Работата е в това, че не се от-читаше манталитета на пар-тийните функционери, повече-то от които бяха руснаци по националност - тези 8 или 10 хиляди души, които предста-вляваха ядрото на партията в цялата страна, които едва ли биха искали да се простят със своите икономически привиле-гии. А икономическите рефор-ми бяха невъзможни, без да се отдели партията от управлени-ето на икономиката. И затова, каквото и да се опитваше да направи Горбачов, партията ви-наги заставаше на пътя му. Гор-бачов сравнително наивно предполагаше, че с либерални реформи може да доведе стра-ната до демокрация – и това бе неговата съдбовна грешка.

Парадоксът на СтолипинГГорбачов едва ли е знаел за твърдението на забележител-ния руски премиер-министър Столипин, който твърдял, че в Русия могат да се провеждат либерални реформи само при затягане на режима, защото всяко послание в системата се асоциира от руснака като сла-бост на властта. За да бъде ли-шена партията от контрола над икономиката, трябваше да бъде затегнат контрола както в партията, така и в държава-та, а Горбачов не направи това.Фактически, съгласно Столи-

пин, именно това се случи – сред народа Горбачов не се ползваше нито с популярност, нито имаше симпатията му, за-щото е „слаб човек“ и „се държи за полата“!На мен ми се струва, че Горба-чов, като човек от новото поко-ление, мечтаеше да освободи съветската система от всички икономически и идеологически спънки с надеждата, че това ще гарантира небивал иконо-мически подем, ще вдъхнови народа за трудов подвиг и така нататък. Но това не се случи. Случи се точно обратното. Аз мисля, че Горбачов не очаква-ше това и през по-голямата част от своето управление бе напълно объркан, защото прос-то нямаше - и нямаше как да има! - никакъв наистина култу-рен политически багаж, който да му позволи да види послед-ствията от своите действия.Като не наложи контрол в пар-тията, Горбачов позволи тя да се разпадне на фракции, които вече не можеше да управлява. Именно от тук възникнаха сил-ните фракции, в частност фракцията на Елцин.

“Те изпиха всичкия коняк!”И така, според мен ролята на Горбачов е огромна не от факта, че той беше голям политик и мечтател, а по силата на слу-чая, който го отведе на корми-лото на властта в онзи уника-лен момент, когато вътрешните и външните сили създадоха в СССР гигантската вълна на ис-торическото цунами и той бе издигнат рязко нагоре и също толкова рязко хвърлен долу. Той, разбира се, ще остане в ис-торията като голям политик, който освободи Съветския съюз от тоталитаризма. Той ще остане в историята даже като разрушителя на Берлинската стена (между другото, той не очакваше това и не го искаше!), макар че вече не управляваше процеса – просто това не беше във властта му. Не мога да за-бравя обърканото лице на Гор-бачов на телевизионния екран, възмутено и много интелигент-но възкликна: „Представете си, в кабинета при мен дойде Елцин (не помня с кого) и те из-пиха всичкия ми коняк!...“Или съм сънувал?...

Кой какъв беше в политикатаЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН (ДЖУГАШВИЛИ) (1878 - 1953) –

политически и военен деец, ге-

нерален секретар на ЦК на ВКП

(б), оглавява правителството на

СССР.

НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ ХРУШЧОВ

(1894 - 1971). През 1953 г.

Хрушчов става първият секретар

на ЦК на КПСС, а през 1958 г.

– председател на Министерския

съвет на СССР (заема длъжност-

та до 1964 г.).

АЛЕКСЕЙ НИКОЛАЕВИЧ КОСИГИН

(08. 02. 1904 — 18. 12. 1980) -

член ЦК от 1939 г. , член на По-

литбюро (Президиума) на ЦК. До

октомври 1980 г. е председател

на Министерския съвет на СССР.

ЮРИЙ ВЛАДИМИРОВИЧ АНДРОПОВ - роден на 15 юни 1914 г. От май

1967 г. е председател на КГБ на

СССР. През ноември 1982 г. е

избран за генерален секретар

на ЦК на КПСС. Умира на 9 фев-

руари 1984 г.

БОРИС НИКОЛАЕВИЧ ЕЛЦИН (1931

- 2007) – държавен, полити-

чески деец на СССР, на Русия,

първият президент на Русия.

МИХАИЛ СЕРГЕЕВИЧ ГОРБАЧОВ

(1931) – петият генерален се-

кретар на ЦК на КПСС, първи и

последен президент на СССР,

лауреат на Нобелова награда

за мир.

Икономическите реформи бяха не-възможни без да се отдели партията от икономиката

Като не наложи контрол в партията, Горбачов позволи тя да се разпадне на фракции

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

(2)

СН

ИМ

КА

: РИ

А “

НО

ВО

СТ

И”

07ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ЮНИ_ 23_2011 Говорим на руски

Нудный или нужный?

ОТКРИТ УРОК

Самото звучене на тази дума те кара да се освободиш по-бързо от нея: „нудный, нуд-

ная, нудное, нудно" ("досаден,

ОТГОВОРИ

По хоризонтала: Ламберт | Мышонок | Погоняло | Свифт | Дзюдо | Неру | Блокада | Сыть | Твен | Бенди | Язва | Плавки | Опал | Ноги | Усолка | Куплет | Власть | Доза | Ковш | Нота | Торпеда.По вертикала: Диабетик | Плющенко | Обои | Мыло | Плутократ | Небо | Машная | Кама | Лапа | Вальдшнеп | Нато | Снаткина | Такса | Ватага | Вкуснятина | Валет | Тюрьма.

Сканди Проверете речниковия си запас

Руска кухня Руло от свинско месо по руски

Ще са ни нужни:

Свинско месо – 600 г, пряс-

на свинска сланина – 300-400

г, свински уши – 2 бр., лук – 2

глави, чесън – 2 глави, смлян

черен пипер – ч.л., босилек, ки-

мион, дафинов лист, карамфил,

трипроцентов оцет – 1 ч.ч.

Начин на приготовяне:Смелете с месомелачка или на-

режете на много дребно месото,

сланината и свинските уши. На-

режете на дребно лука, счукай-

те чесъна със солта и смесете

всичко с каймата, добавете въ-

тре и черния пипер, сол, босилек,

кимион и отново омесете добре.

Сложете каймата в добре из-

чистен и измит свински стомах,

а след тогава го завържете от

двете страни. Поставете го в не-

дълбок съд, залейте го изцяло с

вода и оцет, добавете дафиновия

лист, карамфила и сол и варете

на слаб огън до пълна готовност

(около 2 часа). Извадете готовия

стомах от бульона и го поставете

под преса, за да стане по-плосък

и да изстине.

Преди сервиране подгрейте сто-

маха в бульона и го нарежете

на плоски парчета. За гарниту-

ра най-добре върви задушено

зеле и варени картофи. Полейте

гарнитурата с бульона, в който е

варен стомахът.

Готвач Юс

Месните рула с право се смя-тат за връх на кулинарното съвършенство и ... трудоем-кост. Нищо, обаче това няма да спре истинския ценител на прекрасното в кулинария-та. Представете си колко до-волно ще е домочадието ви, когато получи порция не просто месо (макар да си признаем, и това не звучи лошо!), а парче необикнове-но, толкова нежно – руло.

1 2

3 4

чение обаче не се закрепва за думата и към XVII век тя изчез-ва от литературна употреба. Защо? Както предполага ака-демик Виноградов, тя е изтлас-кана от друга дума, по-силна и много приличаща на нея: „нуж-дьный" („нужьный") – от думата „нужда" („нужа"). Приключенията на думата „нуд-ный" обаче не свършват с това! Да, тя не е съществувала в ли-тературния език, но през цяло-то това време е съществувала много добре в живата народна реч! И ето, през ХІХ век думата

„нудный" се появява в Речника на Дал: „Нудный, стар. Трудный, нужный (в этом же значении), тяжкий, невольный; // ныне юж. несносный, противный, гадкий, рождающий тошноту, нуду, рвоту" (пр.'стар. Труден, тежък, принудителен; // днес юж. Не-търпим, противен, гаден, пре-дизвикващ повдигане, скука, повръщане'). Както отбелязва В.В.Виноградов, в Речника на Дал бележката „южен" е посоч-вала не само принадлежност към южновеликоруските наре-чия, но и на връзка с украин-

скучен") ... Тази дума сякаш е пропита със скука. Но можете ли да си представите, че преди време това въобще не е било така! Да започнем от това, че в древноруския език са се упо-требявали много такива глаго-ли, като „нудити" ("принужда-вам, накарвам с много мъка") и „нудитися" ("използвам усилие, подтиквам"). По онова време прилагателното „нуден" е било синоним на думата труден, т.е. „нудный" на древноруски език е означавало „изискващ усилия, подтикване, тягостен". Това зна-

МаринаКорольова

МОСКВА

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА

Предлагаю установить памя-тник братскому китайскому пролетариату, освободившему россиян от необходимости что-либо производить.

Муж спрашивает у жены:– А почему ты носишь кольцо не на том пальце?

Жена:– Да потому что вышла не за того!

Глава МВФ обвиняется в изна-силовании. Иски подали амери-канка, француженка и прави-тельства 11 стран.

Избрани стихове отруски поети

Я РАСТУА я не знал, что я расту

Всё время, каждый час.

Я сел на стул —

Но я расту,

Расту, шагая в класс.

Расту,

Когда гляжу в окно,

Расту,

Когда сижу в кино,

Когда светло,

Когда темно,

Расту,

Расту я всё равно.

Идёт борьба

За чистоту,

Я подметаю

И расту.

Сажусь я с книжкой

На тахту,

Читаю книжку

И расту.

Стоим мы с папой

На мосту,

Он не растёт,

А я расту.

Отметку ставят мне

Не ту,

Я чуть не плачу,

Но расту.

Расту и в дождик,

И в мороз,

В youtube напишете “Высту-пление Агнии Барто (1972) 1/2”, да, и не забравяйте да повика-те пред монитора вашите деца, или внуците. Страхувам се, че те не знаят коя е Агния Барто,

а това е тъжно, защото съм убеден, че без нейните стихове детството не е пълноценно. Да послушаме в нейно изпълне-ние произведенията, превър-нали се вече в класика.

АГНИЯ БАРТО

Агния Барто

Уже я маму

Перерос!

МИШКАУронили мишку на пол,

Оторвали мишке лапу.

Все равно его не брошу —

Потому что он хороший.

БЫЧОКИдет бычок, качается,

Вздыхает на ходу:

— Ох, доска кончается.

Сейчас я упаду!

МЯЧИКНаша Таня громко плачет:

Уронила в речку мячик.

— Тише, Танечка, не плачь:

Не утонет в речке мяч.

ския език. В провинцията дума-та „нудный" се приемала като производна от глагола „нудить" и от съществителното „нуда". Според Дал „нуда" означавала „неволя, принуждаване, край-на бедност, ужасен живот", както и „телесни болести, осо-бено на кожата от рода на об-риви и лишеи". Дал дава след-ния пример: "Рад жить и худо, коли изняла нуда". „Нуда" е означавала и „оттегчи-телно занятие", както и кома-ри, стършели и конски мухи!Думата „нудный" в привичното

за нас значение съществува и в украинския и полския. В пол-ския „nuda" означава скука, „nudy" – скука, лошо настрое-ние, „nudny" – скучен, досаден. На украински „нудь, нудный" оз-начава скучен, оттегчителен.Трябвало да минат векове, преди думата „нудный", изтика-на от тогавашния си по-си-лен конкурент, да се върне в широката употреба. В това зна-чение, което ни е познато: пре-дизвикващ отегчение, доса-ден, уморителен, скучен...С една дума, „нудный".

СН

ИМ

КА

: РИ

А “

НО

ВО

СТ

И”

СН

ИМ

КА

: FO

TO

IME

DIA

08 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011Читална зала

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG©2011, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

ОТ СТОТИЦИТЕ НОВИ КНИГИ НИЕ ПОДБРАХМЕ САМО НЯКОЛКО,

КОИТО ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ КАТО ИНТЕРЕСНО ЧЕТИВО

КНИЖНА ЛАВИЦА АНОНСИ

ПавелБасинскийСтрастипо Максим

Максим Горки - главният съветски писател, „буре-вестник на революция-

та" и „основоположник на соци-алистическия реализъм", люби-мец на най-красивите жени на своето време, глава на голямо „семейство", собственик на раз-кошна вила в Соренто и къща-та на Рябушинский в Москва - е умирал в държавната вила под Москва под наблюдението на народния комисар от НКВД Ягода и лично на другаря Ста-лин. Неочакваната визита на вожда дарява на писателя още

девет дни живот... Известният писател и журналист, анализа-тор в „Российская газета" Павел Басинский, автор на бестселъ-ра „Лев Толстой: бягство от рая", на основата на строго докумен-тален материал, в това число и архивен, предлага своята ори-гинална версия на сложната и объркана биография на една от най-забележителните личности от руската история и литерату-ра от края на ХІХ - началото на ХХ век. Книгата съдържа сним-ки от Музея на А.М.Горки в Мос-ква.

ДОКУМЕНТАЛНА ПОВЕСТИЗДАТЕЛСТВО АСТ

2011 Г.

ЕдуардТополЧервениятгаз

В градче в Заполярието се случват няколко жестоки убийства, които застраша-

ват с провал „събитието на века" - пускането на газопровода „Сибир - Западна Европа". Мест-ната милиция смята, че случи-лото се е дело на затворници-те, избягали от лагер със строг режим... Обаче току-що пристиг-налата в Уренгой млада следо-вателка Анна Ковина, на която е възложено това дело, дости-га до съвсем други изводи. Въз-можно ли е убийствата там да

са само първата брънка от ве-рига добре обмислени акции? На кого обаче са изгодни тези акции? Едуард Топол е автор на много романи с напрегнат сюжет като „Червения площад", „Жур-налист за Брежнев", „Кремъл-ска съпруга"... Той публикува ста-тии във вестниците „Известия", „МК", „Съвършено секретно". Той е автор на публикуваното в „Ар-гументи и Факти" скандално из-вестно „писмо за руските бан-кери-милиардери" (1998 г.).

РОМАНИЗДАТЕЛСТВО АСТ

2011 Г.

АлександърПрохановВлизане в огъня

Новата книга на известния писател, главен редактор на вестник „Завтра" Алек-

сандър Проханов представлява изповед за изживения живот. Живот, който по думите на ав-тора му е бил даден от Господ като награда или като наказа-ние. Войните на всички конти-ненти, в които той е участвал, революциите и бунтовете, които той лично е наблюдавал, краха на Червената империя, която той възпяваше, духовните и инте-лектуални битки с тези, които е смятал за врагове... Това е съ-

временната руска история, която не присъства в учебниците и ис-торическите хроники, и която е съвпаднала с неговата писател-ска съдба. Тази изповед е страст-на, невъздържана, полемична, свободомислеща, засягаща много авторитетни личности; тя е обръщение не само към чита-теля - тя е обръщение към Него, Който е изпратил художника по неговия път, а сега, в края на пътя, го привлича към отговор-ност. Това е „Пътешествие из собствения си живот" на Алек-сандър Проханов.

ПРОЗАИЗДАТЕЛСТВО”МОЛОДАЯ

ГВАРДИЯ” 2011 Г.

ВладимирЖухрайЛичната спецслужба на Сталин

През 1948 г. авторът на кни-гата В.М.Жухрай, с чин ге-нерал-майор, оглавява

аналитичния отдел на личните тайни служби на Сталин, за чието съществуване много хора дори не са и подозирали. Със своя отдел младият (за да на кажем направо юноша) генерал е осъществявал контрол над стратегическото разузнаване и контраразузнаване на „фронто-вете" на световната студена

война, като той, разбира, се е било особено близък до „баща-та на народите" и е знаел много от най-строго пазените тайни на онова време. С какво се е зани-мавала личната спецслужба на генералисимуса? Кой е влизал в числото на главните и проти-вници? На тези и други въпро-си читателят вероятно ще от-крие донякъде неочаквани за него отговори в книгата на В.М.Жухрай.

МЕМУАРИИЗДАТЕЛСТВО

ЕКСМО

2011 Г

мрежа обхващаше установили-те се в САЩ немци", казва пи-сателят.През 1957 година Фишер е из-даден от предателя Рейно Хей-ханен и осъден на 32 години за-твор. На 10 февруари 1962 година на моста Глинка, между Западен и Източен Берлин, той е разменен за американския летец Франсис Хари Пауърс, свален край Свердловск и осъ-ден за шпионаж, и за други двама шпиони. Този важен епи-зод от живота на Фишер - Абел е подробно показан във филма „Мъртъв сезон".Оценка за значението на Абел в разузнавателната професия дава преди време ръководите-лят на ЦРУ Алън Далъс. В кни-гата се цитира част от интервю-то му, публикувано в „Ню Йорк хералд трибюн": „Абел беше рядко срещана личност. Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив худож-ник, добър музикант и отличен фотокореспондент, но и изклю-чителен лингвист, способен ма-тематик, физик, химик. За развлечение той четеше Ай-нщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс". Беше добър дърводелец и правеше столове и кресла за приятелите си в за-твора. Неговият идеал беше знанието". Фразата на Далес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва" става крилата.В книгата се публикуват споме-ните и на куриера на Абел - пол-ковника от Службата за външ-но разузнаване Юрий Соколов. „Веднъж се срещнахме с Абел в друг град, не в Ню Йорк. Пого-ворихме на общи теми и аз му предадох писма от жена му и дъщеря му Евелина. Той чете и аз гледам - лицето на Марк (псевдоним на Абел) почерве-ня, той се замисли дълбоко, а по бузите му потекоха сълзи. Изглежда, че нещо го разстрои. Повече никога не съм го виж-дал да си изпуска нервите, нито преди, нито след това. Той помълча и след това ми каза: „Сънувам семейството ми и родината. Знаеш ли, през ця-лото време съм сам, съвсем сам. Много тъгувам по дома си..."

Николай Долгополов - пи-сател, журналист по меж-дународни въпроси - пише

тази книга цели 17 години. За това време той проучва факти-те от биографията на разузна-вача, среща се с много хора, които лично са познавали Абел. „Веднъж ми звънна полковник Владимир Барковский (Герой на Русия, разузнавач. - бел.авт.) и ми предложи да се срещнем. Ние многократно разговаряхме, по-ради което много хора останаха с впечатлението, че моите тек-стове сякаш са записани под диктовката на Барковский..."Истинското име на Рудолф Абел е Уилям Фишер. Нелегал-но пребиваващият разузнавач се представя под името Рудолф Абел пред агентите на ФБР при арестуването му в Ню Йорк, за да може Москва да научи, че

той не е предател. Истинският Рудолф Абел е бил негов прия-тел, който е починал през 1955 г. Ето какво пише за дружбата им Долгополов в книгата си: „Още през втората половина на 30-те Рудолф Абел и Уили Фишер вече бяха приятели. Те даже и в столовата ходeха за-едно. На Лубянка се шегуваха: „Гледай, ей ги Абелови".Героят на книгата на Долгопо-лов е бил ръководител на мре-жата на съветското атомно разузнаване в САЩ. „Благодарение на Абел ние по-лучихме огромно количество атомни тайни, особено в нача-лото на дейността му. Всичко бе точно и документално по-твърдено. Освен това той съз-даде мрежа от нелагално пре-биваващи не само атомни разузнавачи, но и мрежа от не-легално пребиваващи на край-брежието. Това бяха хора, ми-нали през войната. Третата

МНЕНИЕ

Господин Никойот "Лубянка"

Издателство "Моло-дая гвардия" изда-де книгата "Абель - Фишер" от серията "ЖЗЛ"

ВалерияБичурина

КРАСНАЯ ЗВЕЗДА

За реклама в изданието

търсете:

в Москва

sales@rbth.ru

тел. +7 (495) 775 3114

факс +7 (495) 988 9213

в София Дея Йордановаpr@duma.bg

тел. +359 (2) 970 52 07

Лесен достъп

до електронното

съдържание

rbth.ru/e-paper

bg@rbth.ru