В Б

РО

Я на фокус На стр. 12-13

Вестникът е медиен партньор на Камарата на архитектите в България

Амбициозните проекти на общини за 2015-а

Интермодалните терминали -

шанс за растеж

национален седмичник

5 - 11 януари 2015 г.БрОЙ 1 (1082) www.stroitelstvoimoti.com

интервю На стр. 6 каБ На стр. 8-9

Развива ли се туристическата инфраструктура?

Законът за обществените поръчки трябва да се коригира

Павел Гуджеров, зам.-министър на околната среда и водите:

Подробности на стр. 4 и 5

www.bosstore.bg

2 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Пълно размразява -не на програма „Регио-нално развитие“ очак-ва ресорният министър Лиляна Павлова още през този месец. „Към днешна дата имаме въз-становяване на част от мерките по оперативната програма. А през януари се надявам чисто фор-мално 100% от парите да бъдат размразени“, заяви Павлова.

По думите й са изпъл-нени всички указания на

одиторите от Европей-ската комисия, които по-сетиха България в края на миналата година. Ми-нистърът на регионал-ното развитие и благоу-стройството припомни, че е направен анализ на ситуацията с усвояване-то на еврофондовете по

всяка една от програми-те. Павлова подчерта, че с мерките, които са били започнати по времето на служебния кабинет, и усилията на минис-терството в последните седмици на декември са разплатени много повече от тези 106 млн. лева, за

които е имало опасност да бъдат загубени.

„Дори впоследствие да се окаже, че е нали-це някаква нередност, България няма да загуби нито лев по програмата“, увери Павлова.

Тя коментира, че при-оритетните проекти през настоящата година са ма-гистралите „Струма“ и „Марица“. По думите й, 120 км от тях трябва да бъдат готови до ноември следващата година.

оТ СЕДМицАТА

100% размразяване на средствата по „Регионално развитие“ през януари

До една година Плов-див ще разреши пробле-ма със задръстванията по улиците в пиковите часове. Това ще стане възможно чрез въвеж-дането на интелигент-на система за регули-ране на трафика, която с помощта на сензори и камери ще отчита и отстранява проблеми-те автоматично. Дого-ворът за „Проектиране, изграждане и внедря-ване на център за уп-равление на трафика“ по проект „Модерниза-ция и развитие на ус-тойчив градски транс-порт в град Пловдив“ бе подписан от кмета на Пловдив инж. иван Тотев и представителя на българо-немския кон-сорциум „Пловдив ин-телигентни транспортни системи“ (ПиТС) Ми-рослав Кацаров. Про-ектът е финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и е съфи-нансиран от ЕФРР. По своята номинална стой-ност той е сред най-ва-жните в този програмен период на европейско финансиране. изпълне-нието на подписания до-говор има пряко отноше-ние към регулирането на трафика и качеството на предлаганите от община Пловдив алтернативни транспортни услуги на гражданите, коментира инж. Тотев.

В рамките на подпи-сания договор предстои да бъдат подменени 42 светофарни уредби с об-новяване на прилежа-щата инфраструктура на важни градски кръсто-вища. Паралелно с това се въвежда система за

приоритетно премина-ване на превозни сред-ства от масовия градски транспорт, както и из-граждането на център за наблюдение и управле-ние на трафика.

Стойността на поръч-ката е около 6,23 млн. лв. с ДДС. около 80 на сто от дейностите и дос-тавките по този проект ще бъдат от български производители, повечето от които са пловдивски фирми. По този начин доказваме, че български

компании могат не само да реализират един мо-дерен проект, но и дори да го изнесат като ноу-хау в други държави, от-беляза представителят на ПиТС Мирослав Ка-царов. общата стойност на целия проект „Модер-низация и развитие на устойчив градски транс-порт в град Пловдив“ е 44 306 947 лв. целта е да се насърчи използването на обществен транспорт и придвижване с вело-

сипед. Намаляването на замърсяването и вред-ните емисии вследствие реализацията на про-екта ще има положите-лен ефект върху цялото население на община Пловдив. Пътниците в обществения транспорт ще използват подобрени услуги, по-качествено обслужване и намале-но време за пропътува-не на разстоянията. За ползвателите на леки ав-томобили реализацията на проекта ще осигу-

ри по-бързо и безопас-но придвижване. Ще се повиши и сигурността на преминаващите път-ната мрежа, като за ли-цата с увреждания ще бъдат създадени специ-ални условия за улеснен достъп до обществения транспорт. Велосипеди-стите ще разполагат с разширена, обновена и новоизградена мрежа от маршрути. Тя ще позво-лява да се стига до раз-лични точки на града и

едновременно с това ще осигурява и по-висока безопасност и удобства. центърът за контрол на трафика ще се помеща-ва до бившия хотел на Ванко 1.

В него освен опера-тори ще работят и слу-жители на КАТ. Според подписания договор, българо-немският кон-сорциум ще гарантира и поддръжка на система-та в продължение на 5 години. очаква се след приключването му през

2015 година шофьорите в Пловдив да се прид-вижват много по-бързо. За да се измери какво време ще се икономиса на водачите, преди внед-ряването на системата ще се изчисли за колко минути се пресича цен-търът на града в най-го-лемия трафик. Същият маршрут ще бъде засе-чен с хронометър и след като заработи новият център за управление на транспорта.

Изграждат Център за регулиране на трафика в Пловдив

Заместник-председа-телят на Еврокомисията и комисар по бюджет, финансов контрол и уп-равление на човешките ресурси Кристалина Ге-оргиева очаква в следва-щите 3 месеца да се по-стигне разбирателство по темата за пенсионни-те фондове. и най-вече, че ще се погледне и на другия елемент на пен-сионната реформа, кое-то е неизбежното увели-чаване на пенсионната възраст. Това обаче спо-ред нея трябва да върви паралелно с реформа в здравеопазването, така че хората да живеят по-дълго време и да са ра-ботоспособни.

По отношение на ев-рофондовете комисар Георгиева е катего -рична, че не са пана-цея за нито една дър-жава. Те са финансов

инструмент, който да помага, но той не може и не бива да заменя частното инвестиране. За България отредено-то като средства е 4,5% от брутния продукт на европейските фондове. Георгиева посочва като добър пример Полша, която е рекордьор в ус-вояването на фондовете. „2015 за България може да бъде изключително успешна по отношение на усвояване на евро-пейското финансиране, защото имаме 9 млрд. лева по стария период и тръгват програми за 32 млрд. лева общо за следващите 7 години. Трябва организация, и най-вече трябва да сме много коректни в това как трябва да се ползват средствата“, категорич-на е комисар Кристали-на Георгиева.

Няма да загубим нито лев по програмата, обеща министър Лиляна Павлова

Нужна е организация и коректност за усвояване на еврофондовете

Кристалина ГеорГиева:

35 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Близо 1,2 млрд. лева по сертифицираните от Българската агенция за инвестициите (БАи) про-екти се очаква да влязат в страната през тази годи-на, прогнозира директо-рът на агенцията Свето-слав Младенов.

Към ноември 2014 г. сертификати за инвес-титори клас А и Б са по-лучили 16 проекта за 1,8 млрд. лева. При окон-чателното приключване на проектите ще бъдат разкрити 10 800 работни места, уточнява Младе-нов. За сравнение - през 2013 г. агенцията е пред-ложила на икономическо-то министерство да бъдат издадени сертификати за 15 проекта на обща стойност 106,3 млн. лева,

при които се предвижда откриването на 894 ра-ботни места.

„Към момента в про-цес на сертифициране са още 14 инвестиционни проекта на стойност 330 млн. лева, в които плани-раните работни места са 2677“, коментира Мла-денов.

от агенцията отчитат сериозен интерес към ин-вестиции в биоземедели-ето, текстилната индус-трия и енергетиката, как-то и в областта на висо-котехнологичния сегмент от здравеопазването.

интересът в областта на енергетиката, заявен от скандинавски държа-ви, е насочен към произ-водство на електроенер-гия от биомаса, посочи

директорът на БАи. „Надявам се, че през

следващата година ще има напредък по отно-

шение на редица проекти в туризма. Смятам, че в този отрасъл има серио-зен потенциал за привли-

чане на инвестиции, от които българската при-рода и икономика биха спечелили. Тяхната реа-

лизация би увеличила за-етостта в редица райони с висока безработица“, каза още Младенов.

оТ СЕДМицАТА

1,2 милиарда инвестиции очакваме през 2015-а

Нов център за речни информационни услуги заработи в Русе. инвес-тицията е в размер на близо 6 милиона лева, осигурени от Европей-ския фонд за регионално развитие и държавния бюджет чрез оператив-на програма „Транспорт 2007-2013 г.“.

центърът координира управлението на речната информационна систе-ма в българската част на река Дунав. В сградата е разположен високо-технологичен център за управление на корабния трафик, многофункцио-

нални зали за тренажор, обучение на специали-сти и зала за работа на кризисен щаб при про-изшествия във водния транспорт. На територи-ята на RIS-центъра (River information Services) са разположени комплекс от системи, които макси-мално използват „зеле-ни“ енергоизточници и собствен фотоволтаичен парк, който може да дос-тавя почти цялата необ-ходима електроенергия за нормалното функцио-ниране на сградата.

При проектирането на центъра за речни инфор-

мационни услуги в Русе е проучен опитът на по-вече от 20 държави, сред които водещи в областта на водния транспорт - Белгия, Великобритания, САЩ, Япония, Холан-дия, Португалия, както и практиките в останалите дунавски страни. Бълга-рия е седмата държава по течението на река Дунав, която въвежда в експло-атация подобен операти-вен център за контрол на трафика, и първата, която изгражда специализира-на самостоятелна сграда за управление на речните информационни услуги.

САНИРАЙТЕ СTONDACH®

лесно;

ефективно;

дълготрайно;

сигурно;

www.tondach.bgE-mail: office@tondach.bg

Оперативна система ще следи движението по Дунав

България вече има приет Национален план за управление на отпадъ-ците за периода до 2020 г. основната му цел е да допринесе за устойчиво-то развитие на страната чрез прилагане на интег-рирана рамка. Тя трябва да доведе до намаляване на въздействията върху

околната среда, причи-нени от образуваните отпадъци, подобряване на ефективността на из-ползване на ресурсите, увеличаване отговорно-стите на замърсителите и стимулиране на инвес-тициите за управление на отпадъците. В Плана е включена първата за Бъл-гария Национална про-грама за предотвратяване образуването на отпадъ-ци за периода 2014-2020 г. Заложени са мерки за достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклира-не на битовите отпадъци от хартия, метали, пласт-маса и стъкло. Включе-ни са и други мерки за достигане на целите на

още няколко програми. Част от тях са за биораз-градимите отпадъци, за рециклиране и оползо-творяване за строителни отпадъци и на такива от разрушаване на сгради и за намаляване на риска за околната среда от депата за битови отпадъци.

С Националния план се предвижда да бъдат изградени съоръжения за компостиране и ана-еробно разграждане на биоразградими отпадъ-ци. Ще бъдат създадени съоръжения за оползо-творяване на битовите отпадъци с цел намаля-ване и предотвратяване на емисиите на парнико-ви газове. освен това ще се изградят депа, прето-

варни станции и съпът-стваща инфраструктура към тях за депониране на остатъчните битови отпадъци в региони, ко-ито все още нямат таки-ва съоръжения. Планът предвижда още осигу-ряване на инвестиции за рекултивация на депа за битови отпадъци, които не отговарят на норма-тивните изисквания и са с прекратена експлоата-ция, както и закупуване на съдове за разделно събиране и техника за транспортиране на био-отпадъците. източници-те за финансирането на дейностите са държавни-ят бюджет, оперативните програми, ПУДооС и други.

Кабинетът залага на компостиране и рециклиране до 2020 година

Правителството одобри отпускането на до 6,8 млн. лв. по бюджета на Ми-нистерството на транспорта, информа-ционните технологии и съобщенията за 2014 г., съобщи пресслужбата на кабинета. Средствата са необходими за съфинансиране изпълнението на желе-

зопътни проекти от Национална ком-пания „Железопътна инфраструктура“ по оперативна програма „Транспорт 2007-2013 г.“.

Става въпрос за реконструкцията и електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград и модернизаци-ята на жп участъка Септември-Плов-див. Парите ще дойдат от политики и програми, по които са реализирани икономии в министерствата на здраве-опазването и на финансите, както и от бюджета на Министерския съвет.

Министрите промениха и постано-вление, като увеличиха разходите за персонал на Министерството на инвес-тиционното проектиране за сметка на намаление на разходите за издръжка.

Осигуриха средства за съфинансиране на проекти на НКЖИ

4 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

15 милиона лева ще бъдат инвестирани в из-граждането на интермо-дален терминал в Русе, съобщи кметът на ду-навската община Пла-мен Стоилов.

Градът ни е пресечна точка на два от най-зна-чимите паневропейски транспортни коридори и това го утвърждава като важен транспортен, ко-муникационен и търгов-ски център в национален и международен план, убеден е Стоилов. По думите му, Русе е развит мултимодален център с пристанище, което заема ключова позиция в пане-вропейските транспорт-ни коридори. В града е разположен първият мост над р. Дунав в Бъл-гария, който осигурява основния трансфер меж-

ду България и Румъния. Съоръжението позво-лява прекосяването на Дунав с автомобилен и жп транспорт, като през Русе преминава над 80% от транзита на стоки между Румъния, Бълга-рия, Гърция и Турция, на стойност около 10 милиарда евро годишно, припомни Стоилов.

Той бе категоричен, че Русе ще стане първият град с общинско лети-ще в България. Чака се правителството да прие-ме решение за прехвър-ляне собствеността на аеропорта на общината, уточни кметът. Според него всички тези фак-тори определят района като един от най-големи-те транспортни центрове на Балканите.

интермодалният тер-

минал ще комбинира речен, железопътен и автомобилен транспорт. Той ще бъде първият же-лезопътен терминал в Северна България и ва-жна връзка за интермо-далния транспорт, увери Стоилов.

Той посочи, че жп връзката на пристанище Русе, което е на р. Ду-нав, и на пристанище Варна, което е на Черно море, е от стратегическо значение за България и е основен акцент за раз-витие през настоящия програмен период 2014-2020 г. По думите на Стоилов, в модернизаци-ята на първата жп линия у нас - Русе-Варна, ще бъдат инвестирани 306 млн. евро. За изгражда-нето на интермодален терминал в Русе са пред-

видени 15 млн. евро, като изпълнението на този проект е приоритет на оП „Транспорт 2014-2020 г.“.

За изграждането на интермодалния терми-нал в Северен централен район на планиране се извършват проучвания от Министерството на транспорта, информаци-онните технологии и съ-общенията и Национал-на компания „Железо-пътна инфраструктура“. Дейностите по подгот-вителната фаза на проек-та включват предпроект-ни проучвания, разрабо-тване на идеен проект и ПУП, подготовка на отчуждителни процеду-ри; изготвяне на Доклад за оценка въздействие-то върху околната среда (ДоВоС при необходи-мост); археологически

проучвания; изготвяне на комисия за потвър-ждаване на субсидия за изграждане на интермо-дален терминал (иМТ) Русе; информация и пуб-личност; извършване на дейности по набавяне на съгласувателни до-кументи. Стойността на проекта за техническа помощ е 5 967 422 лв. По време на подготви-телната фаза ще бъде оп-ределена индикативната инвестиционна стойност на проектните и строи-телно-монтажни работи, а самото изграждане се предвижда да бъде въз-ложено в началото на тази година.

Площадката, на ко-ято ще бъде изграден интермодалният терми-нал, попада в обхвата на зона В (зона с потенциал за икономическо разви-

тие) от интегрирания план за градско възста-новяване и развитие на Русе. Затова този проект се разглежда като нещо повече от обикновена логистична интермодал-на база, по-скоро като голям логистичен ком-плекс за митнически акцизни стоки. Самият интермодален терминал изисква площадка с дъл-жина повече от 1,5 км, която да има права жп линия с няколко реда кранови пътища. целта е цялостно разтоварване на влакова композиция за максимално кратък срок. Към този комплекс трябва да има добър ав-томобилен подход към главната републиканска пътна мрежа и удобна връзка към пристанище, каза още Пламен Сто-илов.

Изграждат логистичен комплекс в Русе с 15 млн. евро

Първият ферибот от Бур-гас за грузинското прис-танище в Поти тръгна в средата на август тази го-дина. Корабът „Дружба“ вози веднъж седмично как-то пътници, така и товари, като капацитетът му е за транспортиране на над 200 контейнера, 110 големи ка-миона, 90 леки автомобила и около 400 пасажери. ин-вестицията е на бизнес да-мата цветелина Бориславова. Според нея проектът е дългосрочен и с големи ползи за развитието на страната като логистичен център в тази част на континента. Става дума за директен коридор между Европа и Азия, даващ

възможност да се избягват критични за преминаване зони. Пред превозвачите пък се откриват допълнителните плюсове на комбинираните превози като по-малкия раз-ход за гориво и възможност за почивка на водачите при дългите курсове. Фериботът на практика допълва част от досегашните бизнес дей-ности на Бориславова. Тя е инвестирала и в покупка на

пристанището в североизточната част на Бургаския залив (бившето приста-нище „океански риболов“). Впослед-ствие е станала собственик и на още едно пристанище, част от „Черномор-ски риболов Бургас“.

Цветелина Бориславова в бизнеса с товариДоговор за изгражда-

не на интермодален тер-минал в Южен центра-лен район за планиране беше подписан на 23 май 2014 г. в Пловдив.

Проектът предвижда изграждане на терминал в района на гара Тодор Каблешков, част от жп възел Пловдив. Площад-ката ще бъде разположе-на от северната страна на гарата. Подходът на автомобилите към тер-минала ще става директ-но в републиканската пътна мрежа, без пре-минаване през населени пунктове. Върху площ от 68 870 м ще бъдат из-

градени терминална пло-щадка за ТР операции, площадка за складиране на контейнерите в два реда, площ за повредени контейнери и техника, специални места за хла-дилни товарни единици, административна сграда за обслужване на клиен-тите, сграда за митниче-ски контрол и митниче-ски склад, паркинги за товарни и леки автомо-били и КПП.

Стойността на дого-вора е в размер на 11 313 114 лева, а финансиране-то е по оперативна про-грама „Транспорт 2007-2013 г.“.

Възложител е ДП „На-ционална компания Же-лезопътна инфраструк-тура“, а срокът за изпъл-нение е 31 месеца.

Строителните дей-ности ще бъдат извър-шени от „Трейс Груп Холд“ АД, като стой-ността на договора е 8 570 541,45 лв. Надзо-рът ще се осъществява от Консултант „Рубикон-Тест“. очаква се около 70 души да бъдат анга-жирани при изграждане на терминала. общо 25 нови работни места ще бъдат открити след пус-кането му в експлоата-ция.

Транспортният възел край Пловдив отваря 100 нови работни места

България се намира на кръстопът на активни транспортни коридори, които създават условия за привличане на това-рен и пътнически трафик. На територията на наша-та страна са одобрени за включване в картата на

трансевропейската транс-портна мрежа (TEN-T) интермодални възли в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна оряховица. Те трябва да бъдат поетапно изградени през следва-

щите програмни периоди до 2020 година и да бъдат поредната сериозна стъп-ка в осъществяването на европейските принципи за екосъобразен и безо-пасен транспорт. Според експерти терминалите са свързващото звено между

ТЕМАТА

Интермодалните терминали - шанс за икономически растеж на България

Без изграждането им страната ни не може да предложи конкурентни условия за превоз на

стоките, които могат да минат през нея

неЖна врЪЗКа

55 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

В близките няколко години Варна ще тряб-ва да има интермода-лен терминал, който да осъществява прехвър-ляне на товари между морски, автомобилен и железопътен транс-порт. Предвижда се той да бъде разположен под „Максуда“. обектът ще се развива на някол-ко териториални зони. Предвидени са две ос-новни инфраструктурни зони на северния бряг на Варненското езеро - пристанищна зона и гарова зона, които ще бъдат разработени с приоритет. Втората зона включва територията от съществуващия терми-нал Варна-изток, състо-яща се от товарни кораб-ни места, съществува-щите пътнически кораб-ни места и акваторията на съществуващия яхтен клуб, която е определе-на за спортни дейности. Зона 2.1 обхваща тери-торията на съществува-щия терминал Варна-из-ток, където в Мол А от шесто до десето корабно място ще се развие ин-фраструктурата за меж-дународния пътнически терминал. останалата територия ще се урба-низира и подлежи на допълнително проекти-ране. обектът ще се из-гради основно върху три имота на Национална компания „Пристанищ-на инфраструктура“, от-воювани през годините от морето. Дълбочина-та на газене на прис-танището ще бъде 12,5 метра. Транспортните връзки на порта с града ще осигурят извежда-не изцяло на движение-

то от централната част на Варна. За целта ще бъде изградено локално платно, успоредно на ул. „Девня“, като пътни-те връзки ще извеждат автомобилите към ма-гистрала „Хемус“. из-граждането на новото пристанище във Варна ще струва около 300 млн. лв. Срокът, в който може да бъде завършено и пуснато в експлоата-ция, е около 3,5 години. основните параметри, на които трябва да от-говарят съоръженията на пристанищната зона, са: дълбочина на опе-ративната акватория - минимум 12,50 метра; разчетен кораб с дъл-жина до 250 мeтра, две корабни места за обра-ботка на контейнери - с общ обем не по-малко от 400 000 TEU годиш-но, две корабни места за обработка на 3 млн. тона зърно, многофунк-ционално корабно място с обем за около 200 хил. тона и кей за служебни кораби, влекачи, буке-ровчик и други. Пред-вижда се развиването и на нова инфраструктура, стимулираща засилва-нето на пътническото и

круизно плаване, яхтени и спортни дейности, на-учноизследователски и информационно-статис-тически дейности.

автомобилния, железопът-ния и водния транспорт, без което страната ни не може да предложи конку-рентни условия за превоз на стоките, които могат да минат през нея. Те са пресечни точки, генери-ращи големи товаропото-ци с оглед осигуряване на добри логистични връз-ки в услуга на бизнеса. Затова и разположението им е на ключови места. Страната ни има примери

и за частни инвестиции в изграждане на интермо-дални терминали. В сто-лицата например частни компании вече са напра-вили вложения в подобни съоръжения, информират от Клъстер „Зелен товарен транспорт“ (КЗТТ). Пър-воначално е построен тер-минал на гара Яна, който е собственост на „Екометал инженеринг“, а по-къс-но и на гара Волуяк - на спедиторската компания

„Трансекспрес“. Подобна практика има и в реди-ца европейски държави. Вече няколко български правителства лансират с променлив успех идеята интермодалните терми-нали да се финансират и чрез публично-частно партньорство - държава-та да осигури началната инфраструктура и да се намери оператор, който да извършва дейност на тези терминали.

ТЕМАТА

Интермодалните терминали - шанс за икономически растеж на България

ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ КАНАЛИ И РЕЗЕРВОАРИ ВОДНИ БАСЕЙНИ ТОРОВИ ХРАНИЛИЩА БИО ХРАНИЛИЩА ТУНЕЛИ И СГРАДИ ФИЛТЪРНИ РЕЗЕРВОАРИ МЕЖДИННИ РЕЗЕРВОАРИ ПЪТИЩА , ПРЕМИНАВАЩИ

ПРЕЗ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ И МНОГО ДРУГИ

ГЕОМЕМБРАНИ ЗА СМЕТИЩА, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ И РЕЧНИ КАНАЛИ: HDPE МЕМБРАНИ (ГЛАДКИ ,

ЕДНОСТРАННО И ДВУСТРАННО СТРУКТУРИРАНИ), БЕНТОНИТОВИ ХИДРОИЗОЛАЦИИ И ГЕОТЕКСТИЛИ. МИНИМАЛНА ШИРИНА НА РОЛКАТА - 5 МЕТРА

УПЛЪТНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ

ВИДОВЕ КОНСТРУКЦИИ КАТО:

Новата инфраструк-турна стратегия на ЕС предвижда да се създаде транспортна мрежа, ко-ято да обхване всички страни членки на али-анса. Тя е базирана на девет главни коридора: 2 коридора Север-Юг, 3 коридора изток-Запад и 4 диагонални кори-дора. Благодарение на тази мрежа ще се пре-образуват връзките из-ток-Запад, ще бъдат из-бегнати задръствания-та, ще се модернизира инфраструктурата и ще се рационализират тран-сграничните транспорт-ни операции в интерес на пътниците и пред-приятията в целия ЕС, гласи част от стратеги-ята, презентирана пред членове на Eвропейска-та комисия от всички страни членки на съюза. Мрежата ще подобри връзките между различ-ните видове транспорт и ще допринесе за пости-гането на целите на ЕС в областта на изменението на климата. основната мрежа трябва да бъде завършена до 2030 г. На-личието на финансиране ще зависи от успешното приключване на прего-ворите по общата много-годишна финансова рам-ка за периода 2014-2020 г., става ясно от обсъж-данията на стратегията.

Финансирането за т ранспортна инфра -структура ще се увели-

чи три пъти в периода 2014-2020 г. То ще бъде насочено главно към основната транспортна мрежа, където е най-го-ляма добавената стой-ност за Съюза. За да се даде приоритет на връз-ките изток-Запад, почти половината от общото финансиране от ЕС за т ранспортна инфра -структура (11,3 млрд. евро от Механизма за свързване на Европа) ще бъде предназначено само за страните, под-помагани по линия на политиката на сближа-

ване, към които спада и България.

Новата основна мрежа в цифри:

основната мрежа ще свърже:

- 94 главни европей-ски пристанища с желе-зопътни и пътни връзки;

- 38 ключови летища с железопътни връзки към големите градове;

- 15 000 км железо-пътни линии, модерни-зирани за висока ско-рост;

- 35 обекта, изградени по трансгранични про-екти.

ЕС отделя 26 млрд. евро за инфраструктура до 2020–а

Приоритет

Портът във Варна ще се развива на зони

6 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082) иНТЕРВЮ

Разговаря Илияна КАРАЛАНОВА

- Господин Гуджеров, големи ли са щетите, нанесени върху изпъл-нението на проектите по програма „Околна сре-да“ вследствие на зам-разените плащания от страна на Европейската комисия?

- Замразяването на средствата по „околна среда“ няма как да не се отрази на общините. През най-добрите месеци за строителство - юни и юли, те нямаха възмож-ност да плащат на изпъл-нителите и те не можеха да работят. оттам дойде проблемът. Сега, в най-

лошото време, когато улиците са разкаляни, се прави всичко възможно проектите да бъдат за-вършени в срок. Това е неприятно и за самите живеещи в населените места, създава неудобство и дискомфорт. Трудности-те можеха да бъдат избег-нати, ако оперативната програма функционираше нормално и разплащани-ята ставаха ритмично. В община Раковски, където съм работил като замест-ник-кмет, също имаше проблеми със спрени пла-щания за водния цикъл. Бившите ми колеги обаче полагат абсолютно всич-ки усилия, за да могат да завършат проекта в срок. Към момента плащанията се извършват ритмично, има редовни разплащания към изпълнителя. Адми-рации заслужава и кметът иван Антонов, който по-ложи всички усилия, за да продължат дейностите по проекта.

- Имате ли информа-ция за рискови проекти на общини, които може да не бъдат изпълнени?

- Честно казано - не, тъй като оП „околна сре-да“ е на директно раз-пореждане на министър ивелина Василева. При-чината е в това, че там

трябва да бъде осъщест-вен оперативен контрол на щетите, които бяха нанесени. С оглед на по-добрата координация тя лично е поела този анга-жимент.

- Какви ще са прио-ритетите на Оперативна програма „Околна сре-да“ през новия програ-мен период?

- Голям обем от сред-ствата са предвидени за изграждане на интегрира-на система за наблюдение на водите в реално време. Благодарение на нея ще можем да следим нивата на всички водни басейни на територията на стра-ната. При положение че имаме и информация от Националния институт по

метеорология и хидроло-гия, ще можем да правим много добри прогнози и да управляваме качестве-но водния ресурс. очак-ваме по този начин да се сведе до минимум рискът от наводнения.

- Какви са грешките от предишния програ-мен период (2007-2013), които не бива да повта-ряме през настоящия?

- Това, което от личен опит мога да кажа, е, че трябва да се подходи с особено внимание към подготовката на процеду-рите за избор на изпъл-нител, понеже това най-много притеснява и заба-вя общините. Нивото на проектиране също трябва да е много високо, за да сведем до минимум казу-сите, които ще възникват по време на изпълнени-ето. Когато имаме добро проектиране, правилно проведена процедура за избор на изпълнител и коректна фирма строител, нещата се случват както трябва.

- И изпълнители, и проектанти са едино-душни, че промени в Закона за обществени-те поръчки трябва да има...

- Като депутат от три-буната на предходното

42-ро Народно събрание се стремях да давам пре-поръки за това как би трябвало да изглежда за-конът, но резултатът е та-къв, какъвто го виждате в момента. Според мен той наистина би трябвало да се коригира.

- Какво трябва да променим в политиката си по отношение на во-дите, за да не се стига до бедствия като тези през 2014-а? По всичко личи, че сме изправени пред спешна необходимост от реформа във водния сектор...

- С решение на Минис-терския съвет бяха създа-дени две работни групи, на които имам задълже-нието да бъда председа-тел. Първата е за изме-нение и допълнение на Закона за водите. Главно-то, което ще фиксираме в този закон, е, че вече ще има единен орган, който

да следи за техническо-то състояние на язовири-те. Това най-вероятно ще бъде Държавната агенция за метрологичен и тех-нически надзор. Една от основните причини за из-бора й е, че тази агенция има голям опит в про-верките на всякакъв вид съоръжения. Точно в тази сфера не е имала компе-тенции, но не се съмня-вам, че бързо ще натрупа капацитет. Другата при-

чина е, че това е надве-домствен орган, който е на пряко разпореждане на Министерския съвет. Предвижда се също да бъде създаден координа-ционен съвет по водите, който ще обхваща абсо-лютно всички ведомства, които имат отношение към политиката за водите, включително Министер-ството на финансите и Националното сдружение на общините в България.

- Преди дни стана ясно, че 78 язовира са в предаварийно състоя-ние. Кога се предвижда те да бъдат изведени от експлоатация?

- Това е ангажимент на втората работна гру-па. Зам.-председатели в нея са министрите на външните работи и на ре-гионалното развитие, на земеделието и храните. Тези 78 язовира са потен-циално опасни по класи-

фикация на МВР, свър-зана с възможността да причинят поражения в населени места. По-прос-то казано - ако дигата им се скъса, могат да залеят някое населено място.

Министерският съвет взе решение на „Напои-телни системи“ да бъдат отпуснати 500 000 лв., с които тези съоръжения да бъдат изведени от екс-плоатация. В рамките на работната група ние коор-

динираме и контролираме този процес. Това, което може да се каже със си-гурност, е, че към всяко съоръжение ще бъде по-дходено индивидуално. Навсякъде ще бъде тър-сено техническо реше-ние според даденостите. Най-лесно е да влезем с багерите и да бутнем дигите, но не това е целта ни. Независимо как - дали със сифонно съоръжение, или с малък процеп в ди-

гата, трябва да се осигури постоянно оттичане на водата. Това не са големи съоръжения и при отдел-ни дъждове могат бързо да се напълнят. Панацеята е не просто да ги изпраз-ним, а да вземем мерки, за да ги обезопасим. Впо-следствие, когато вече сме осигурили безопас-ността, съгласно страте-гията и визията на „На-поителни системи“ ще преценим за всеки язовир поотделно необходим ли е той за напояване. Ако ще изпълнява тази функ-ция, какви средства ще са нужни, за да бъде при-веден в изправно техни-ческо състояние. Ако не - възможно ли е той да бъде преобразуван в съ-оръжение с ретензионна, тоест предпазна функция, и какво финансиране би било необходимо за тази цел.

- Ще се намери ли дълготрайно решение на проблема с 268-те язовира с неясна соб-ственост?

- В момента те са да-дени за управление на областните управители. Комисията, която е създа-дена, има за цел да оказ-ва оперативна и всякак-ва експертна помощ във връзка с осигуряването на безопасността на тези язовири. В същото време, ако има направени пред-писания, ще се търсят ре-шения как оптимално да бъдат изпълнени те. Ще се прави и оценка на не-

обходимите средства. Ра-достното е, че в тази ко-мисия има представители на всички заинтересовани ведомства, включител-но „Язовири и каскади“, „Напоителни системи“, МРРБ, МВР, „Пожарна безопасност и защита на населението“ и т.н.

- Като депутат в 42-ото Народно събрание доста помагахте на ре-гиона си. Ще продължи-те ли тази кауза и сега, като зам.-министър?

- По всякакъв начин ще се старая да подкре-пям община Раковски, но длъжността ми ме за-дължава да помагам и на останалите. и преди, в качеството си на народен представител, никога не съм връщал кметове и граждани, които са идва-ли с проблеми при мен. откликвал съм без оглед на тяхната политическа ориентация. оттук ната-тък също ще се старая да бъда полезен както на нашия регион, така и на всички останали.

Когато имаме добро проектиране, правилно проведена процедура за избор на изпълнител и коректна фирма строител, нещата се случват както трябва

Главното, което ще фиксираме в този закон, е, че вече ще има единен орган, който да следи за техническото състояние на язовирите

Най-лесно е да влезем с багерите и да бутнем дигите, но не това е целта ни

Павел Гуджеров, зам.-министър на околната среда и водите:

Павел Гуджеров е роден на 14.04.1983 г. От 2010 г. до сега е докторант по „Маркетинг“ в со-циалните мрежи към Стопанска академия „Ди-митър А. Ценов“ в гр. Свищов.

Магистър е по „Емпирични маркетингови изследвания“, „Реклама и медия планиране“, „Уп-равление на взаимоотношенията с клиенти“, „Интегриран бранд мениджмънт“, „Коорпора-тивен PR“, „Одит на маркетинговите решения“ от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, гр. Свищов.

В професионалната си кариера е заемал пост-ове на председател на Комисия за борба с проти-вообществените прояви на малолетни и непъл-нолетни; член на Областен съвет за сътрудни-чество по етнически и демографски въпроси и председател на постоянна комисия по заетост към Дирекция „Бюро по труда“, община Раковски и община Брезово.

През 2008 г. е гл. специалист „Евроинтеграция и структурни фондове“ и ръководител и коорди-натор на проекти и програми, финансирани по структурните фондове на ЕС.

От 2008 до 2013 г. е заместник-кмет на общи-на Раковски с ресори проекти, структурни фон-дове, спорт, социални дейности.

Интегрирана система за управление ще сведе до минимум риска от наводнения

Законът за обществените поръчки трябва да се коригира

75 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

обявяването в не -състоятелност на една от най-големите българ-ски банки накара част от хората с по-сериозни депозити да преосмис-лят вложенията и разпре-делението на спестява-нията си. В резултат на това броят на огледите на престижни и луксозни имоти в последния месец на 2014 година е нарас-нал с над 20%, информи-рат брокери от агенции за недвижимости. Според тях сделките с луксозни имоти в България може да се повишат с до 10% през следващата година и тази тенденция да остане трайна през цялата 2015 година.

Сделките с подобен клас имоти са специ-фични, твърдят хора от бранша. Те са атрактив-ни основно за групата на заможните собстве-

ници на голям бизнес, а също и за лица на високи управленски позиции с трайно високи месечни доходи. По-слабата лик-видност, която е осно-вен недостатък на ин-вестицията в недвижим имот, не е проблем на тази група клиенти, тъй като не става въпрос за търсене на краткосрочни инвестиции, категорични са брокери. Според дан-ни на компанията Unique Estates 18% от покупки-те през втората полови-на на 2014 г. са напра-вени с цел инвестиция. Брокерите обаче са на мнение, че в действител-ност този процент е по-голям, тъй като част от клиентите тръгват с на-гласата да закупят имот за отдаване под наем, но ако попаднат на добро предложение заменят основното си жилище с

новото. Според данните на Unique Estates 18% от покупките през вто-рата половина на 2014 г. са направени с цел ин-ве стиция . Брокерите обаче са на мнение, че в действителност този про-цент е по-голям, тъй като част от клиентите тръг-ват с нагласата да заку-пят имот за отдаване под наем, но ако попаднат на добро предложение, заменят основното си жилище с новото. Сигур-ността става все по-опре-делящ фактор за доброто остойностяване на имота. Все повече от купувачи-те осъзнават, че имоти в сгради с денонощна ох-рана и видеонаблюдение могат да бъдат обитавани по-спокойно и отдадени под наем по-лесно.

Така подходящи за ин-вестиция в момента са просторни апартаменти

в имиджови райони на столицата или луксозни къщи в затворени ком-плекси, показва статисти-ка на водещи агенции за имоти.

Според анализите на консултантите от Unique Estates най-предпочита-ният имот в последни-те месеци е четиристаен апартамент в престижен район с осигурено парко-място. Най-популярните райони са софийските квартали като „иван Ва-зов“, „изток“, „Лозенец“,

„Бояна“, както и в бли-зост до бул. „България“. Ключово предимство на луксозните къщи пък е да се намират в затворен комплекс, където е на-лична денонощна охрана, поддръжка на простран-ствата и повече зеленина. Къщите се купуват изця-ло за ползване, а не с цел постигане на доходност, добавят експертите. оч-акванията на консултан-тите за 2015 година са да се засилят двете основни тенденции - покупката

на големи апартаменти с цел доходност и ръст на сделките за къщи в за-творени комплекси. Това ще доведе до увеличение на сделките на пазара с между 5 и 10%. цените ще останат без драстични промени от настоящите. В затворените комплекси в и около столицата апар-таментите остават в це-новия диапазон 150 хил. евро до 300 хил. евро. цените на къщите - в граници от 300 хил. евро до 650 хил. евро.

102 детектора за ра-дон ще бъдат монтирани в домовете на добровол-ци от Варненска област. Проучването има за цел да бъде определена средногодишната кон-центрация на радиоак-тивния газ в жилищата, информират от област-ния координационен съ-вет към Националната програма за намаляване въздействието на радо-на 2013-2017 г. Газът е невидим, без мирис и вкус, и може да се изме-ри само със специална апаратура. основният източник на радон във въздуха на дадена сгра-да са почвата и скалите, разположени под нея, и затова облъчването на

населението от радон в сгради е значително по-голямо от това на открито. В рамките на кампанията ще бъдат представени и техниче-ските мерки за защита в световен мащаб. Спо-ред данни на Световната здравна организация, в различните страни меж-ду 3 и 14% от случаи-те на белодробен рак се дължат на облъчването от радон в сградите. ос-новният път за поразява-нето на човек е вдишва-

нето на газа. Радонът е естествен радиоактивен елемент, който се обра-зува непрекъснато при радиоактивното разпа-дане на радий-222 в поч-вата и скалите. Може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха. обик-новено налягането на въздуха в жилищата е по-ниско спрямо поч-вата около основите на блока. Заради тази раз-лика жилището „издърп-ва“ радона през цепна-тините на основата и другите пролуки в дома и той прониква в стаите. Наличието на опасния елемент може да се ре-гистрира с въпросни-те датчици и на база на техните замервания да се направи стратегия за частична реконструкция на жилищния фонд.

Детектори следят за радиоактивен газ в жилищата

иМоТи

Независимо от очаквания ръст на продажбите, експертите не прогнозират чувствителна промяна в цените

2015-а ще раздвижи пазарана луксозни имоти

В Ди ес хоум ще намерите всичко за Вашия дом!

Заповядайте в нашата обновена

и разширена База в гр. Варна!

бул. „Владислав Варненчик“ 281 , 052/ 83 83 13, 0888/33 66 99 email: office@dshome.bg

очаква се срив в тър-сенето на ваканционни имоти у нас след ка-тастрофата на руската рубла в края на 2014-а, прогнозират финансиси. Руските граждани са ос-новен купувач на имоти край морските и голяма част от планинските ни курорти. При непрестан-ната обезценка на рубла-та се очаква те да нямат ресурс, който да вложат в жилища в България. При тази девалвация на руската парична едини-ца брокерите на имо-ти по Черноморието не очакват да има някакво търсене. Финансовата ситуация в Русия е из-ключително рискова и по отношение на хората,

които имат кредити в рубли. Част от тях могат да станат необслужвани, което пък най-вероятно ще рефлектира и върху вече закупените имоти от руснаци у нас, ако са взети с кредит. Няма статистика колко от ру-ските купувачи на имоти у нас обаче плащат със спестени средства или с пари от кредит. В някои градове по Южното Чер-

номорие има цели руски колонии. Брокерите се надяват собствениците на имоти да не стигнат до решение да разпро-дават, за да си освобо-дят финансов ресурс. На пазара няма достатъчно желаещи да закупят тол-кова ваканционни имо-ти, а и да платят висока-та цена, на която много от руснаците са ги ку-пили.

4150 декара нови тере-ни за ползване и застро-яване вече са обособени

в Свиленград. Новият устройствен план пред-вижда територията на

града да нарасне с 67%. Той регламентира посо-ката за развитие на града през следващите 25 го-дини. Сред основните му цели е да уреди начина на застрояване на имоти-те извън регулация и да постигне обединяване в един общ комплекс. При

заявяване на инвести-ционни намерения към имоти, граничещи с гра-да, ще има възможност те да влизат в регулация, информират от общи-на Свиленград. По този начин градът ще расте, като се развива перифер-но.

Обезценка на рублата отказва руснаци от инвестиции у нас

Свиленград „порасна“ с 67%

8 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082) КАБ

© Д

еси

БАКЪ

РДЖ

ИЕВ

А

Най-общо казано, ту-ристическата инфраструк-тура представлява пъти-щата до туристически-те обекти. Ако направим сравнение обаче с остана-лите европейски страни, ще видим, че у нас такава липсва. Затова най-напред трябва да помислим за пътищата, защото дори и най-добрия атракцион да имаме, няма ли как да се стигне до него, то той вече губи смисъл. Абсурдно е да предлагаме на чужденците обекти, до които те да стигат пеша, с раничка на гърба. След това специалистите, които

се занимават с културното ни наследство, трябва да решат проблема с това как да бъдат представени тези паметници. има много места в страната, където е извършена реставрация на културно-исторически обекти, но ефектът е об-ратен.

Вместо да привличат туристи, те ги отблъскват. Затова из-ключително важно е да се помисли както за прилежащата инфраструкту-ра, така и за визията и за една по-до-бра, цялостна концепция за представя-не на туристическите ни атракции.

Арх. Светлозара Шаханова, САБ - София:

Абсурдно е да рекламираме обекти, до които се стига само пеша

Трявна е добър при-мер как даденостите на едно населено място могат да се развият, ако има добра стратегия. Ра-ботихме по няколко про-екта, които обхванаха ключови туристически обекти, и продължаваме да надграждаме. Проек-тът „Трявнa - грaдът, в кoйтo ce рaждa крacoтa“ дава своите резултати и всеки, който посети гра-да, вижда и реновирани-те къщи, паметниците, наслаждава се на cпeк-тaкъл „Звук и cвeтлинa“. Той прeдcтaвя пo aтрaк-т и в e н н a ч и н „ Р a й -кoвa къщa“, „Cтaрoтo шкoлo“, „Чacoвникoвaтa кулa“, „Cтaрият мocт“, „Дacкaлoвaтa къщa“ и „Cлaвeйкoвa къщa“.

В града работи добре рeклaмнo-инфoрмaциoн-нa cиcтeмa зa културнo и иcтoричecкo нacлeдcтвo и всеки турист може да се възползва от нея. Като главен архитект съм до-волна, че през 2014-а из-дадохме разрешителни за доста къщи за гости, които се изграждат все по-големи, по удобни, с всички екстри за ту-ристите. За привличане на повече посетители допринесе и приклю-чилият ремонт на пътя Габрово-Трявна, което е от голямо значение за инфраструктурата на ра-йона. За удобството на нашите гости в Трявна предлагаме и електромо-били, които да разведат туристите до ключовите

обекти, така че да запа-зим и природата, и кли-мата на това уникално място. Стратегията ни оттук нататък е да създа-ваме туристически обек-ти сателити на града. Те да бъдат допълнително място за посещение и отдих както на нашите гости, така и на хора-та от Трявна и региона. Вече работим в мест-ността „Под хижата“, където ще изградим мал-ка писта за ски и шейни, без, разбира се, да имаме претенции да ставаме ски център! Другото, ко-ето предстои, е проект в местността „Езерото“. Там сме замислили като атракцион не само лод-ки, но и плаващи заведе-ния вътре в езерото.

Туристическата ин-фраструктура у нас не е достатъчно добре струк-турирана, особено тази, която води към по-мал-ките обекти. Ако иска-ме да развиваме селски туризъм обаче, това е абсолютно задължител-но. Занемарените райо-ни биха могли да бъдат съживени, ако малкият и средният бизнес в тях се развива и съществува в

конкурентна среда. Сателитните селища

към големите курорти, в които има минерални извори и хотелска база, също ще привличат ту-ристи, ако пътната на-стилка към тях е качест-вена и се поддържа до-бре при зимни условия.

На макрониво турис-тическата инфраструкту-ра у нас също не е добре развита.

Настилката трябва да е качествена и да се поддържа

Арх. Алеко Христов, зам.-председател на КАБ:

Ивелина Кметова, главен архитект на община Трявна:

Линия продукти за хидроизолация licata+greutol®

www.licatagreutol.com

Пуснахме електромобили за обиколки

Развива ли се туристическата инфраструктура?

З а р а з в и т и е то н а ту р и с т и ч е с кат а и н -фраструктура в общи-на Сливен не се прави почти нищо. основният проблем е с местността Карандила. Тя не може да се развива, тъй като е разположена на дър-жавен горски терен и е в границите на природен парк „Сините камъни“. Това, което е необходи-мо да се случи, е този терен да бъде отделен и да се разработи проект за селищно образувание „Карандила“. Мястото е уникално, но за жа-лост пустее. А тук еко-

туризмът би могъл да съществува във всичките си форми. Потокът от посетители обаче остава встрани от този район. Другото подобно място са Сливенските мине-рални бани. Там пробле-мът със земята е решен и в момента развитието на района е в ръцете на инвеститорите.

С елският туризъм бележи ръст, но е не-обходима и поддръжка от страна на общината по отношение на пъти-ща, улици, за да имат те привлекателен вид за потетителите. общата

инфраструктура е много западнала. Едно от села-та например не смогва да запълни дупките си цели 9 години.

Уникалната местност Карандила запада

95 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)КАБ

За мен туристическата инфраструктура е свърза-на най-вече с градоустрой-ството, архитектурния об-лик и комуникационния достъп до обектите. Специ-ално за нашия регион той е доста затруднен заради рехабилитацията на пътя Пловдив-Асеновград-Смо-лян. В момента пропускли-востта не е увеличена, габа-ритът е същият, има проблеми с укреп-ването на скатовете. и ако трябва да говорим за туризъм за в бъдеще, то със сигурност той ще бъде блокиран, ако в новия програмен период не се заложи разширяване на пътя. За този участък трябва да се направи предпроектно проучване и да се мисли за него като за път от магистрален тип, а не като за отсечка, нуждаеща се от асфалтиране, каквото се направи до момента. В про-тивен случай целият регион е обречен.

Тъй като предстои изготвя-не на общи устройствени планове на всички общини, вече сме направили зада-ния за Борино и за Смолян и препоръката ни е да се включат всички общини от областта, за да обединим усилията си в тази посока. Другият важен проблем, който трябва да се реши, е пътят за Гърция през Ру-

дозем. Той също вече много се отлага във времето. Този достъп е много сло-жен заради тесния път от Златоград. има и по-малки участъци, които се нуждаят от рехабилитация, но с тях нещата по-лесно ще се решат. иначе в нашия регион се намират едни от най-хубавите и слънчеви зимни курорти, като Пампорово и Чепеларе. Смятам, че ако достъпът до тях се подобри, то това ще са едни от най-посещаваните от туристите места.

Регионът е обречен, ако не се подобрят пътищата

Арх. Мария Люнчева, КАБ - Смолян:

Велико Търново без-спорно е град, за който туристическата инфра-структура е от голямо значение. Планирано, целенасочено и с прием-ственост е работено тук. Това, което ме радва, е, че като резултат сме по-стигнали баланс между леглова база, туристопо-ток и забележителности, които хората могат да видят в старата българ-ска столица. има оба-че и нерешени въпроси. Най-важният е с местата за паркиране. Предвид релефа на града, не е толкова лесно движе-нието и паркирането на автобусите с туристи. и в тази посока е добре да черпим от опита на световните туристиче-ски центрове. В Арба-наси например въпросът

с паркинга е крещящ. Селото влиза в графа-та недвижима култур-на ценност, интересът за посещения е голям, но дори и с кола в пи-кови моменти е трудно придвижването. Зато-ва трябва да се мисли за паркинг извън града. Другото, което трябва да наваксаме, са туристи-ческите информационни

центрове. Този, който е в центъра на Велико Търново, се задъхва. За-това е добре да се на-правят още няколко и те да бъдат свързани в мрежа, така че човек, където и да влезе и да се поинтересува, да полу-чава нужното упътване. и не на последно мяс-то паралелно с инфра-структурата трябва да мислим и за туристиче-ски атракции. Това ще е стъпката, която ще за-държи туриста по-дъл-го време, ще го впечат-ли и ще го накара да се връща многократно при нас. Спечеленото от по-големия поток туристи и гости трябва да се ре-инвестира отново в раз-витието на населеното място като туристически център на България.

Нужни са и атракции, за да задържим госта

Младен Кърпачев, предс. на РК на КАБ - Велико Търново:

Арх. Петър Койнов, председател на КАБ - Сливен:

Развива ли се туристическата инфраструктура?

10 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082) МЛАДиТЕ В БРАНшА

раЗработКи:

- Защо решихте да се реализирате в Бълга-рия?

- избрах България, защото това е родното ми място. Смятам, че е базисно за всеки един българин да остане тук и да се реализира като спе-циалист. Благодарение на това нашата страна ще се развива в правилна-та посока. Както всички знаем, България е млада държава по отношение

на иновациите в стро-ителството на сгради и съоръжения. Тук тепърва ще се залагат тези нови технологии. Затова са необходими млади ка-дри, които ще реализират идеите на новото време.

- Ка к в и с а т руд -ностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?

- Трудности има по-стоянно. Това са най-ве-че тежките общински

процедури и нетърпе-нието на възложителите по отношение на сроко-вете и бързото изпълне-ние на проектната доку-ментация. и въпреки че проектантският състав в повечето случаи из-пълнява инвестиционния

проект в срок, общините забавят процеса. Това е основното препятствие в работата ми. има и още нещо: по време на стро-ителството почти при всеки проект се правят изменения. Това е много неприятен момент!

- В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

- Бих се включил във всяка кауза, чиято цел е да защити гражданите и самия град Хасково. Трябва да се развие ин-фраструктурата, да има

по-добри паркови прос-транства, да се допусне бизнесът да навлезе по-вече в нашия град. Бих се включил и в кауза за подпомагане на частния сектор - не само в стро-ителството, но и в други области на икономиката.

Арх. Антон Щерев:

Арх. Антон Щерев е роден на 15.01.1984 г. в Хасково.

Средното си образование полу-чава в Техникума по дървообработ-ване и строителство - гр. Хасково, през 2004 г. През 2009 г. завършва ВСУ „Черноризец Храбър“ със спе-циалност „Архитектура“, кате-дра „Обществени сгради“, при проф. арх. Бояджиев. От 2009 г. е архитект на свободна практика.

Струва си да дадем шанс на частната инициативаПроблем е изменението на проектите в хода на строителството

Къща за гости - с. Вълче поле

Шивашко ателие - Димитровград Магазин в гр. Харманли Еднофамилна къща в местността Каменец, Хасково

Еднофамилна къща - Димитровград Автомивка в Димитровград

Еднофамилна къща в с. Стамболийски

115 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

EС няма да финансира изграждането на депа за управление на битови отпадъци по оперативни-те програми през новия програмен период. Това съобщи Мариан Герга-

нов, началник-отдел в Министерството на окол-ната среда и водите. Той посочи, че по настояща-та оперативна програма „околна среда“ е финан-сирано изграждането на

повече от 20 регионални депа. Четири от тях - в Пазарджик, Благоевград, Дупница и Провадия - не са реализирани.

В страната предстои да бъдат закрити много сметища и това ще за-трудни общините, които трябва да вдигат такси-те на населението, за да покриват разходите за транспортиране на бок-луците. още в началото

на годината ЕК обяви, че започва процедура срещу България заради 113 не-законни сметища.

Въпреки че част от средствата по оператив-ната програма бяха раз-мразени, проблемни ос-тават редица общини. Те ще трябва да превозват отпадъците си на голямо разстояние, а и да пла-щат за складирането им. Междувременно, заради

забавени проекти, се оч-акват да стартират и нови санкции срещу страната ни.

Столицата също е за-плашена от сериозни гло-би за закъснението при изграждането на завода за боклук край гара Яна. още преди месец екоми-нистърът ивелина Васи-лева предупреди, че със сигурност ще има загуба на средства по опера-

тивна програма „околна среда“. Въпросът бе до-колко тя можеше да бъде минимизирана. В про-грамата са съсредоточени сериозни ангажименти на държавата ни от глед-на точка на европейско-то ни законодателство. целите, които трябва да бъдат постигнати, са в секторите „отпадъци“, „Води“ и „Биоразнообра-зие“.

Стартира изграждане-то на регионална система за управление на отпадъ-ците на общините Варна, Аксаково и Белослав, съ-общиха от общинската администрация в мор-ската столица. Проектът е на обща стойност 34,4 млн. лв. и е финансиран по оперативна програма „околна среда“. от тях безвъзмездната финан-сова помощ е 26,9 млн. лв., собственият принос на трите общини е 7,4 млн. лв., от които 93,8% на община Варна. изпъл-

нението на договора за безвъзмездно финанси-ране е до 31 март 2016 г. изграждането на първа клетка от регионалното депо във Въглен трябва да завърши до края на октомври 2015 г. Тя е с площ от близо 53 дка и капацитет 577 хил. куб. м, или 402 тона отпадъ-ци. Периодът на експлоа-тация е 5 години.

В рамките на систе-мата ще бъдат изградени още инсталации за ком-постиране и за рецикли-ране на строителни от-

падъци, пречиствателна станция за отпадни води, контейнер за временно съхранение на опасни отпадъци от домакин-ствата, депо за инертни материали и прилежаща инфраструктура.

Това е много важен проект за региона, защо-то с реализацията му ще бъде решен трайно про-блемът с депонирането на отпадъци. По-ефек-тивната първична прера-ботка на боклука ще до-веде и до понижаване на такса смет в общините.

Без евросредства за депа през новия програмен период

ЕКоЛоГиЯ

Заради забавени проекти се очакват и нови санкции срещу страната ни

Бизнес решения, експертни консултации, правни и счетоводни услуги

www.dominity.bg

Денонощен монито-ринг на въздуха и поч-вите край склад за хими-чески материали в Горна оряховица поискаха от екологична организация „Анти Хлор“. Тя бе съз-

дадена, след като ста-на ясно, че в града има заявен инвеститорски интерес за изграждане на завод за производ-ство на хлор. искането е подкрепено от ръковод-ството на община Горна оряховица и общински-

те съветници в града.След като бяха събра-

ни 4000 подписа срещу изграждането на съоръ-жението за хлор, част-ната фирма е оттеглила своя проект, като е уве-домила общинския съ-вет и администрацията, че няма да реализира инвестицията. Въпреки преустановяването на изграждането на техно-логичната линия, скла-довете за химически материали на фирмата продължават да функци-онират, алармират еко-активисти.

о т с д р у ж е н и е т о се опасяват, че заради извършваните допъл-нителни дейности там може да има завишена концентрация на хлор във въздуха.

Медалите за летни-те олимпийски и пара-олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г. ще бъдат направени от

рециклиран метал, съ-общиха организаторите. Материалът за тях ще бъде получен от прера-ботени стари електри-

чески уреди и апарати. Те ще се произвеждат от бразилския монетен двор. именно на това държавно учреждение,

влизащо в структурата на Министерството на финансите на Бразилия, е поръчано да направи 4924 медала за награди

и 75 000 възпоменателни медала за лятната олим-пиада. Необичайният избор на „суровината“ за получаване на благо-родните метали, от които ще се изготвят медалите, е продиктуван от жела-нието да се подчертае грижата на организато-рите на олимпийските игри към природата, еко-логията и устойчивото развитие.

Бразилският монетен двор има 320-годишна история.

Компанията е изготвя-ла медалите за Световни-те военни игри през 2011 година и за Панамери-канските игри през 2007 година, които се прове-доха в Рио де Жанейро.

Медалите за Рио 2016 ще са от рециклирани уреди

Варна стартира система за преработка на отпадъци

Сдружение иска мониторинг на въздуха край химически склад

около 16 хил. дка иглолистни гори в Северозападна България съхнат заради промени в климата през последните години.

Процесът засяга най-вече ма-сиви с бял бор, засадени преди 30-40 години, информират от Ре-

гионалната дирекция по горите в Берковица.

Началото на процеса е през горещото лято на 2013 г. и е про-дължило и през 2014-а. Дъждът тази година е причинил болести по дърветата, а за първи път от

десетки години през това лято във Видинска област боровата дърве-сина е поразена от корояд, инфор-мират от дирекция, стопанисваща държавните гори в трите северо-западни области Видин, Враца и Монтана.

Северозападът остава без гори

в сроК

наПаст

12 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Близо милиард и по-ловина лева е бюджетът на Столичната община за 2015 г. Капиталовата програма за следващите 12 месеца е в размер на 705,76 млн. лв., от които 391 млн. лв. са европейски средства. Кметът Йорданка Фандъкова очерта разпре-делението на капиталовите инвестиции, според прио-ритетите на кметството за следващата година, така:

- Реновиране на основни улици и булеварди, както и изграждане на нова инфра-структура, с цел облекчава-не на движението в града.

- изграждане на метро-то.

- инве стиции в нов градски транспорт - заку-пуване на нови автобуси и трамваи.

- инвестиции в нови детски градини.

- Доизграждане на заво-да за отпадъците на София.

- Поетапно реновиране на паркове и градини.

Строителството на тре-тия лъч на метрото, сани-рането на жилищни сгради и подготовката на София за европейска столица на спорта са основните акцен-ти в програмата на главния архитект Петър Диков. Со-фия започва да се подготвя

и за ролята си на Европей-ски спортен център през 2018-а. Предвижда се нов проект за стадион „Сла-вия“ и свързването на пър-вия лъч на метрото с лифт

Симеоново. С най-голям приоритет през 2015-а е започването на строител-ството на третия лъч на метрото от бул. „Владимир Вазов“ до „Красно село“. Според екипа на Столична община късна пролет ще започне изпълнението на 3-ия метродиаметър. Пред-вижда се участъкът Мла-дост 1 - Летище София, по

който има 4 метростанции, да влезе в експлоатация към края на март 2015-а. А Младост 1 - Бизнес Парк София - този участък от 3 метростанции ще влезе в

експлоатация в края на ап-рил тази година.

Приоритетно и през 2015 г. ще се работи по Южната и Западната дъга на околовръстния път и

Северната скоростна тан-гента. Готови са проектите за ремонт на бул. „илиян-ци“, „Рожен“ и „Чепинско шосе“. „царица Йоана“ и „Петър Дертлиев“ се очак-ва да станат новият главен вход към столицата от за-пад. С най-голям приори-тет през 2015-а е започва-нето на строителството на третия лъч на метрото от

НА ФоКУС

София предвижда саниране, изграждане на спортни бази и трети лъч на метрото

Николай АНТОНОВ

„Ефективно използва-не на слънчевата енергия за по-добро бъдеще - SP-FUTURE“ е един от значи-мите проекти с европейско и национално финансира-не, които изпълнява Сдру-жението на Югозападните общини (СЮЗо), каза из-пълнителният директор Любица Томова. Проектът е на финална фаза и е парт-ньорски по програмата за Трансгранично сътрудни-чество България-Македо-ния и е на стойност около 432 000 евро. Той се реа-лизира в продължение на две години съвместно с об-щина Петрич, центъра за развитие на Югоизточния планов регион на Маке-дония и македонската об-щина Струмица. целта е в трансграничния регион да се постигне устойчивост чрез намаляване на замър-сяването на околната сре-да, като в две училища от този регион вече се използ-

ват възобновяеми енергий-ни източници. Това, което се случи в т.нар. твърда инфраструктурна фаза, е, че поставихме фотовол-таични инсталации на две училища - „Сандо Масев“ в македонския град Стру-мица и „Антон Попов“ в Петрич. Надяваме се това да е пилотна инициатива и да успеем да я приложим и в други общински учи-лища, каза Томова. Друг интересен проект, по който сдружението продължава работа, е „Към бъдещето“ - изследване на потенци-ала и възможностите за използване на възобновя-еми енергийни източници. Той също е финансиран по Програмата за тран-сгранично сътрудничество България-Македония и е на стойност около 147 000 евро. Периодът на изпъл-

нение е от 19.12.2013 г. до 18.06.2015 г. Главната цел е подобряване на качест-вото на живот на жителите на Югоизточния планов регион на Македония и жителите на Югозападния регион на България чрез повишаване на енергийна-та ефективност и използва-нето на екоресурсите.

С огромно значение за целия регион е проектът „Пътят на Желязната заве-са“, свързан с изграждане и популяризиране на най-новия европейски вело-маршрут. Той се финан-

сира от Транснационална програма за сътрудничест-во „Югоизточна Европа“, а общата му стойност е 1 403 441 евро. целта на проекта е да се подобрят достъпността и условия-та за велосипеден транс-порт в Югоизточна Европа чрез създаване на марш-рут, свързващ страните в региона. изпълнението му засяга изграждането на ин-фраструктура, осъщест-вяваща връзката между велосипедния и другите видове обществен транс-порт. Друга цел е да се по-

пуляризира използването на велосипеди като метод за транспорт и туризъм, както и да се подпомогне обмяната на добри прак-тики сред участниците за развитие на велотуризма в региона. „Мрежата от европейски велотрасета всъшност са велосипедни-те магистрали на Европа и ние сме много доволни, че част от велосипедна ма-гистрала ще преминава през територията на цялата Югозападна България“, каза изпълнителният ди-ректор на СЮЗо. Продъл-

Популяризират най–новия европейски веломаршрут в Благоевград

Ирина ГЕНОВА

изграждането на пътища, канализа-ция и пречиствателни станции са най-важните инфраструктурни проекти в Бургаска област.

През 2015 г. в Бургас започва стро-ежът на нови улици в комплекс „Меден рудник“, продължава реконструкцията на всички пътни платна и тротоари в жк „Възраждане“. „Ще се работи по всички големи обекти от проекта за интегриран градски транспорт и пътен възел „За-пад“, който трябва да облекчи трафика в града“, обясни кметът на Бургас Дими-тър Николов. В областта също тече уси-лен ремонт на пътищата. Рехабилитация се извършва на пътя Елхово-Бургас. Ремонтни дейности има по пътя Бургас-Маринка-Звездец-Малко Търново. Ре-конструкцията на пътя Карнобат-шумен ще бъде удължен с четири километра и ще достигне до Руен.

В момента текат дейности по разши-рението на участъка от кв. Сарафово до Поморие по трасето Бургас-Слънчев бряг. Продължава реконструкцията на пътя Синеморец-Резово. В същото вре-ме тече ударно строителство на големи-те водни обекти.

„Ще продължим изграждането на канализацията в кварталите на Бургас. След нова година стартира вторият етап на мащабния проект за канализация в село Маринка. има избрана фирма из-пълнител, която е в готовност да започ-не работа веднага. Успоредно с това се финализира проектът за пречиствател-ната станция“, съобщи кметът на Бургас Димитър Николов.

След приключване на проекта за ка-нализация в селото поетапно ще започне полагане на нов асфалт, изграждане на тротоари и бордюри. В Созопол пречис-твателната станция може да заработи от юни 2015 г. Това съобщи кметът на об-щината Панайот Рейзи, като уточни, че срокът е до декември 2015 г.

„Въпросът е да има пари от ЕС, защо-то с държавни и общински пари нищо не става. Надявам се да стигнем до края. Ако нещо се случи с европейските програми, ще изтеглим кредит“, заяви кметът Рейзи. Усилено тече строител-ството и на пречиствателната станция в Поморие. Кметът на общината иван Алексиев смята, че може да приключи до 2-3 месеца. Хвърлил е всички усилия на обекта, има готовност да се работи на две смени, но сроковете ще бъдат спазени.

Пътища и пречиствателни станции се строят в Бургаско

Цвета ИВАНОВА

общините в Североза-падния район довършват големите си проекти, за-почнати през 2014 година, и започват нови - по-мал-ки. Във Видин и през но-вата година ще продължи работата по обновлението на водната система. Тя започна в края на 2013 г. и трябваше да завърши през миналата. Заради спре-ните плащания от опера-тивна програма „околна среда“ работата изостана и през 2015-а предстои да бъде завършена. По-вечето от строителните работи ще бъдат свърза-ни с възстановяването на улиците в града, по които са сменени водопроводи и канализационни тръби. изпълнител е дружеството „Панония аква“ на инж. Георги Станилов. На бре-га на Дунава при Видин продължава и изгражда-нето на пречиствателна станция за отпадни води,

която е част от проекта за обновлението на водния цикъл на града. цялата стойност на проекта е 75 млн. лв., като за строител-но-монтажни работи са предвидени 44,3 млн. лв. На финалната си права е и изграждането на депото за отпадъци край Видин. и неговият срок изтече в края на 2014 г., но заради лошото време останаха довършителни строителни работи.

Депото е на 13 км от Видин върху площ от 130 дка. В него ще бъдат съби-рани и обработвани отпа-дъците на всички общини от областта - 11 на брой. Капацитетът му от 516 000 т ще бъде запълнен за 20 години. Стойността на този проект е 20 млн. лв., осигурени от европей-ски фонд чрез програма „околна среда“. 1 млн. лв. е делът на общината във финансирането.

и в Белоградчик имат да довършват започнати вече проекти и да старти-

рат нови. През 2015-а се очаква да приключат дей-ностите по крепостта „Ка-лето“, където се изгражда посетителски център. В сградата, която се намира при входа на историческа-та крепост, ще има зали за срещи, конференции, про-жекции, както и търговски сектор. Продължава и ра-ботата по изграждане на спортни обекти - стадион с игрища и спортна зала. В общината се надяват да получат финансиране за проектите си за обновле-ние на централния площад „Възраждане“ и основния булевард „Съединение“. имат още 10 готови про-екта. Започва и ремонт на сградата на градска-та управа. Това ще стане с проект, финансиран от общината, и програмата „Красива България“. Ще бъде ремонтиран основно покривът и санирана цяла-та сграда, за да се постиг-не по-голяма енергийна ефективност. Дограмата вече е подменена с друг проект. Зданието не е ре-монтирано от времето на построяването си - преди 40 години.

и в Ново село продъл-жава работата по вече за-почнат проект - изграж-

Видин обновява ВиК мрежа, Монтана подобрява градската среда

Амбициозните проекти на общини за 2015-а

135 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

234,7 млн. лв. е макрорамката на проектобюджета на община Варна за 2015 г., което е с 12,7 млн. лв. повече от заложените пари за тази година. Администрацията очаква и безвъз-мездно финансиране от Европейския съюз за над 117 млн. лв. по изпълне-нието на проекти, чиято обща стой-ност надхвърля 287 млн. лв. По оП „Регионално развитие“ ще бъдат усво-ени 56 млн. лв. по проектите за интег-риран градски транспорт, за ремонта на центъра на града, за модернизиране на отделението по лъчелечение на он-коболницата „Д-р Марко А. Марков“ и за популяризиране на туризма. По оП „околна среда“ през 2015 г. без-възмездното финансиране от ЕС ще е в размер на 58 млн. лв. по проектите за изграждане на пречиствателната станция в курорта Златни пясъци, за модернизацията на тласкателя „Ака-циите“, за разширяването на депото за отпадъци в село Въглен и за закупу-ването на новите тролейбуси. община Варна възнамерява да тегли заеми за финансиране на недопустими разходи и съфинансиране по европроекти, за мостово финансиране, за въвеждане на енергоспестяващи мерки в адмистра-тивната сграда на общината, в дома за стари хора „Гергана“ и в две общежи-тия. За основни и частични ремонти на уличната мрежа, както и за ново строителство са предвидени общо 14,4 млн. лв. цялата капиталова програма на община Варна възлиза на 40,8 млн. лв., като парите са с 3,6 млн. лв. пове-че от първоначалния бюджет за 2014 г. Най-много средства ще отидат за ре-

монтите на 233 детски и спортни пло-щадки - 15 млн. лв., на пространството край високоскоростния коридор по проекта на интегриран градски транс-порт - 4 млн. лв., на алеите в Морската градина - 2,5 млн. лв., на Юнашкия салон и на водопроводи - по 1,8 млн. лв., за довършване на залата за тенис и бадминтон в район „Младост“ - 1,5 млн. лв. Средства в бюджета са заде-лени за строителство и ремонти на детски градини, училища и читали-ща, за благоустрояване на парковете „Владиславово“ и „Възраждане“ и за основен ремонт на ул. „ив. церов“. През идната година предстои и ремонт на Аспаруховия мост. Той ще включва укрепване на цялата конструкция, ас-фалтиране и изолация. Финансирането ще бъде от държавния бюджет за 2015 г. Вече има готов технически проект за ремонта и на участъка от катедралния площад до началото на моста, той е на община Варна. През следващата годи-на администрацията очаква да получи 5,7 млн. лв. от сделки с нейни имоти.

Северната скоростна тан-гента. Готови са проектите за ремонт на бул. „илиян-ци“, „Рожен“ и „Чепинско шосе“. „царица Йоана“ и „Петър Дертлиев“ се очак-ва да станат новият главен вход към столицата от за-пад. С най-голям приори-тет през 2015-а е започва-нето на строителството на третия лъч на метрото от

бул. „Владимир Вазов“ до „Красно село“. През про-летта на 2015-а ще старти-рат и първите дейности по саниране на едропанелни жилищни сгради. Проектът ще започне със санирането на бл. 6 в район „искър“. През 2015-а се очаква да е готов и проектът за ско-ростно трамвайно трасе по бул. „цар Борис Трети“

- от Съдебната палата до трамвайното ухо в „Княже-во“. Предвижда се рекон-струкция на трамвайния път по бул. „Ал. Стамбо-лийски“. През следващата година ще се ремонтират и общо 24 училища и дет-ски градини. Проектират се три от четирите зони в центъра на столицата, които трябва да бъдат об-

новени между 2015 и 2018 г. Петър Диков допълни, че Столичната община ще подпомогне държавата и в изграждането на „София Тех Парк“. Доизграждане-то на Завода за боклук на столицата, както и рекон-струкцията на централна гара са сред приоритетните проекти на София за нова-та година.

НА ФоКУС

Варна ще ремонтира улици за близо 15 млн. лв.

пуляризира използването на велосипеди като метод за транспорт и туризъм, както и да се подпомогне обмяната на добри прак-тики сред участниците за развитие на велотуризма в региона. „Мрежата от европейски велотрасета всъшност са велосипедни-те магистрали на Европа и ние сме много доволни, че част от велосипедна ма-гистрала ще преминава през територията на цялата Югозападна България“, каза изпълнителният ди-ректор на СЮЗо. Продъл-

жава работата и по проекта „Създаване на мрежа от социални предприятия за прилагане на иноватив-ни маркетингови страте-гии“. Той е финансиран но оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и е на стойност около 135 000 лева. Про-ектът е едногодишен и ще приключи през февруари 2015 г. Партньор е бри-танска организация, която обединява 9000 членове - социални предприятия, каза още Любица Томова. „имаме и други инициа-

тиви, които се надяваме успешно да осъществим с новия председател на сдру-жението - кметът на об-щина Благоевград Атанас Камбитов“, каза още То-мова. „Започва нов програ-мен период и очаквам от гледна точка на усвояване на средства 2015 година да бъде нулева. Поне според публикуваните индикатив-

ни и работни програми се очаква първите покани да бъдат в средата на но-вата година, като това е оптимистичният вариант. После предстои период на оценка, подписване на договори така, че реалното изпълнение при всички положения ще бъде след края на 2015 г.“, заключи Томова.

Популяризират най–новия европейски веломаршрут в Благоевград

Регионалният план за развитие на Южен цен-трален регион за следва-щия програмен период се нуждае от належащи промени. Предпоставка за това е формалното при-лагане на методиката за изработване на тези стра-тегически документи, без отчитане на спецификата на регионите и конкрет-ните икономически обсто-ятелства. Разчита се по-вече на сухата статистика и анализа на моментната картина, а прогнозата на бъдещото развитие на ре-гиона не е изведена. Това заяви председателят на общинския съвет в Плов-див арх. илко Николов по време на заседание на Регионалния съвет за раз-витие. По думите му, не-обходими са повече обек-тивизъм и планиране на конкретни мерки, което ще направи развитието на региона по-лесно прогно-зируемо. Това би създало една по-ясна програма за развитието на региона в следващите години, което ще генерира допълните-лен инвеститорски инте-рес. Ще са ясни конкрет-ните области, които са приоритетни за местната общност и които могат да привличат инвестиции,

коментира още председа-телят на обС - Пловдив, който е и зам.-председа-тел на Комитета за на-блюдение на оперативна програма „иновации и конкурентоспособност“. Според него е необходимо да бъдат маркирани по-конкретни мерки и обек-ти. Арх. Николов даде за пример аграрно-хранител-ния клъстер като мярка, която е заложена в об-щинския план за развитие на Пловдив.

Зам-министрите на ре-гионалното развитие иван Аспарухов и на транспор-та Валери Борисов, които също присъстваха на за-седанието, се съгласиха с казаното и увериха, че до юни 2015 г. ще бъдат на-правени промени в Закона за регионалното развитие. от своя страна арх. Нико-лов се ангажира да напра-ви конкретни нормативни предложения.

Нужни са законови промени за устойчивото развитие на региона

рат нови. През 2015-а се очаква да приключат дей-ностите по крепостта „Ка-лето“, където се изгражда посетителски център. В сградата, която се намира при входа на историческа-та крепост, ще има зали за срещи, конференции, про-жекции, както и търговски сектор. Продължава и ра-ботата по изграждане на спортни обекти - стадион с игрища и спортна зала. В общината се надяват да получат финансиране за проектите си за обновле-ние на централния площад „Възраждане“ и основния булевард „Съединение“. имат още 10 готови про-екта. Започва и ремонт на сградата на градска-та управа. Това ще стане с проект, финансиран от общината, и програмата „Красива България“. Ще бъде ремонтиран основно покривът и санирана цяла-та сграда, за да се постиг-не по-голяма енергийна ефективност. Дограмата вече е подменена с друг проект. Зданието не е ре-монтирано от времето на построяването си - преди 40 години.

и в Ново село продъл-жава работата по вече за-почнат проект - изграж-

дане на спортен комплекс около сегашния стадион. общината си е осигурила средствата чрез Програма-та за развитие на селските райони.

В Монтана продължава изпълнението на проек-та за обновление на во-дния цикъл на града. и той трябваше да бъде за-вършен до края на 2014-а, но общината получи удължаване на срока с 6 месеца заради спряното финансиране по програма „околна среда“. Трябва да бъдат усвоени още 12 млн. лв. общата стойност на проекта е 55 млн. лв.

Два обекта от проекта за изграждане на зелена и достъпна градска среда също ще бъдат изградени до средата на 2015 г. За тях са предназначени 3 млн. лв. Това са новият парк около новостроящия се храм „Свети Дух“ и булевард „Парта“. Другите два обекта от същия про-ект - площад и стар парк, вече са реновирани. 2 млн. лв. общината в Монтана ще вложи за основен ре-монт на улици в града. има готовност с 15 други проекта, но те са по-малки от тези, които тя изпълни през 2014-а.

Арх. Илко Николов:

Видин обновява ВиК мрежа, Монтана подобрява градската среда

Амбициозните проекти на общини за 2015-а

14 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Разговаря Виолета ВЛАСТАНОВА

- Г-жо Гиева, успеш-на ли бе 2014-а за „МИГ - Раковски“ и кои са най-големите постиже-ния на екипа за годи-ната?

- Смело мога да заявя, че годината бе успешна, защото „МиГ - Раков-ски“ е сред първите 16 местни инициативни гру-пи, на които още преди три години бяха предос-тавени средства от оС 4 „Лидер“ на Програмата за развитие на селски-те райони в размер на 3 860 000 лв. от тях три милиона бяха предназна-чени за финансиране на проекти на неправител-ствени организации, на общинската администра-ция, на малкия бизнес и читалищата. Ако трябва да говоря в цифри, ще се върна малко назад. За периода 2012-2014 г. са приети 88 проекта на обща стойност на зая-вената субсидия 4 226 187,99 лв., което е с над 1 милион лева повече от разполагаемия бюджет. Като годни за финанси-ране бяха определени 73 проекта с общо заявени средства в размер на бли-зо 3,8 млн. лв. Подписа-ни са 54 договора с раз-мер на заявена субсидия от 2,8 млн. лв. Това са 87,53% от бюджета на Стратегията за местно развитие, предназначен за финансиране на про-

екти. Към момента са из-пълнени десет проекта. Най-голямото постиже-ние на „МиГ - Раковски“ според мен е създаването с пари по програмата на 2 сдружения на млекоп-реработвателите от ре-гиона на община Раков-ски. До дни се очаква те да бъдат финансирани и така сдруженията ще се наредят на първо място в страната, получили суб-сидия да развиват дей-ността си.

- Кои са проектите с обществено полезна дейност, по които рабо-тите?

- Едни от значимите проекти, изпълнени ус-пешно, са на община Ра-ковски. Между другото администрацията е много активна и е рекордьор по брой разработени и одо-брени проекти от „МиГ - Раковски“. Преди три месеца направихме първа копка на детска площад-ка в района на Стария пазар в кв. „Секирово“ по проект „Рехабилитация на обществени зелени площи - детска площадка и съоръженията към нея“ по мярка 322 „обновя-ване и развитие на насе-лените места“ от Стра-тегията за местно разви-тие на МиГ. Размерът на одобрената субсидия по проекта е 28 290,39 лв. Предвидено е изграждане на алеи, пейки и беседка, катерушки и съоръжения за игра.

Друг важен проект е реконструкцията на ули-

ца „Добри Чинтулов“ в града. Той е по мяр-ка 322 „обновяване и развитие на населените

места“. общата стойност на проекта е 185 761 лв. По него бе извършена подмяна на асфалтова-

та настилка и изгражда-не на нови тротоари. По този начин смятам, че се подобриха условията на живот за населението в Раковски. Средата стана по-достъпна за хората в неравностойно положе-ние. Създадоха се пред-поставки за подобрена мобилност и за развитие на модерна среда на жи-вот, отговаряща на по-литиката за развитие на селските райони.

- На какъв етап са ремонтните дейности на зрителната зала на читалище „Св. св. Ки-рил и Методий“ в Ра-ковски?

- Зрителната зала на читалището е напълно готова. Тя бе ремонтира-на изцяло. извърши се боядисване, подмяна на настилката и седалките. Монтирана бе пожаро-из-вестителна система. Про-ектът е на стойност 180 хиляди лева. официал-ното откриване на залата направи кметът на Раков-ски иван Антонов в на-вечерието на Коледните празници. освен това бе изградена и стационарна сцена в кв. „Секирово“ с площ - 150 кв. м, на коя-то пък ще се провеждат различни фестивали. Тя е част от интегрирания проект на общината за реконструкция на целия площад в квартала.

- По какъв начин „МИГ - Раковски“ по-мага за развитието на икономиката в общи-ната?

- Местната инициатив-на група е помогнала за разкриването на нови ра-ботни места. През тази година са подписани 5 договора в три населени места - Раковски, Чалъко-во и Белозем. Два от про-ектите са по мярка 121, за растениевъдна ферма и още един обект. Другите три са по мярка 313, за неземеделски дейности.

С тези проекти имахме възможността да под-помогнем не само земе-делските стопани, но и бизнеса и малките сдру-жения.

- Какви ще са прио-ритетите на МИГ през новия програмен пери-од?

- Дейността на МиГ трябва да продължи и през новия програмен период. За целта ще за-почнем подготовката на Нова стратегия за мест-но развитие. През новия програмен период Мест-ната инициативна група ще разработва проекти с кръстосано финансиране по линия на Европейския земеделски фонд за раз-витие на селските райо-ни, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален

фонд. Ние ще продъл-жим да работим за хора-та. Главната ни цел е да повишаваме качеството на живота за всички жи-тели на община Раков-ски. С всички проекти, които изпълняваме, ние правим по една крачка за постигане на тази цел.

РЕГиоНиМария Гиева, изп. директор на „Местна инициативна група (МИГ) - Раковски“:

М а р и я Гиева е ма-гистър по п р е в о д и и н те р к ул -тур н а ко -муникация. З а в ъ р ш в а П л о в д и в -ския универ-ситет „Па-исий Хилен-дарски“. Ба-калавър е по м е ж д у н а -родни ико-номически о т н о ш е -ния. Работи като изпъл-нителен ди-ректор на Сдружение „ М И Г - Р а -ко в с к и “ и специалист по евроин-теграция и предприсъ-ед и н и тел -ни фондо-ве . Владее о т л и ч н о а н г л и й с к и и френски език. Кан-д и д а т з а член на Ев-р о п е й с к и я парламент от листата на ПП ГЕРБ през 2014 го-дина.

Община Раковски е рекордьор по брой разработени и одобрени проекти

община Сливен ще канди-датства по проект „Красива България“ на Министерството на труда и социалната поли-тика за обновяване на четири обекта. Това са „Ремонт фаса-ди и смяна на фасадна дограма

на старата сграда на община Сливен“, „Ремонт и подмяна на фасадна дограма на сграда-та на Регионалната библиотека „С. Доброплодни“, „Ремонт на сграда на „център за социална рехабилитация и интеграция

на незрящи“ в кв. Република и „Създаване на комплекс за социални услуги за възрастни хора в Кермен“. общинският съвет в Сливен одобри пред-ложението на кмета Кольо Ми-лев за участие в националната програма. В момента админи-страцията подготвя проектната документация. Крайният срок е 17 януари 2015 г. Проект „Красива България“ е част от програмата на Министер-ството на труда и социалната политика за намаляване на безработицата и стимулиране на заетостта в страната. об-щата стойност на бюджета за всеки кандидатстващ обект ще бъде минимум 30 000 лв. и максимум 300 000 лв. из-искуемата минимална съфи-нансираща вноска от всеки кандидат ще е 50% по първите две мерки, или 20% по третата мярка. Допустими кандидати

в кампанията са общини и об-ластни управители, държавни институции, контролни органи и вписаните от компетентните органи като юридически лица религиозни институции и чи-талища, които са собственици

на оферираните обекти или са с делегирани права за тяхното стопанисване и управление.

На последната за годината общинска сесия в Сливен бяха одобрени и средства за ремонт на покрива на зала „Зора“.

Обновяват 4 обекта в Сливен по „Красива България“

155 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Поли ВАСИЛЕВА

Монтана приключи об-новяването на площад

„Алеко Константинов“ и градския парк „Слънчева градина“.

Площад „Алеко Кон-стантинов“ е бивш цен-

трален площад, който се намира в най-оживената част на града. Сега той има нова настилка, трото-ари, зелени площи, къто-

ве за отдих, осветление. За промяна на визията му са вложени 176 164 лв. изпълнител на проекта е ДЗЗД „обединение - Монтана - 2013“, чийто изпълнителен директор е Николина Добрилова.

За обновлението на градския парк „Слънче-ва градина“ са вложени 385 810 лв. обновени са алеите, зелените площи, оформени са кътове за от-дих на възрастни и деца. Строителните работи

са извършени от друже-ството „ПСи - Монтана - 2013“, чийто управител е Любомир Тончев. Пар-кът е любимото място на гражданите. изграден е през 1952 година. имал е жив плет от рози, както и фигурална композиция от 7 вида рози. Днес прос-транството е модернизи-рано.

Площадът и паркът са част от проекта на общи-на Монтана „осигурява-не на зелена и достъпна

градска среда“. Той се финансира от ЕС чрез програмата „Регионално развитие“. Стойността му е 4 670 000 лв. През 2015 година ще бъдат завър-шени още 2 обекта - об-новлението на булевард „Парта“ и изграждане на нов градски парк, наре-чен „Свети Дух“.

Проектът променя ви-зията на Монтана. Всич-ки негови обекти стават достъпни и за хора с ув-реждания.

РЕГиоНи

Откриха обновен площад и парк в Монтана

Приключи изпъл -нението на проект за подобрение на водния сектор на гр. Хисаря. Той включва изграждане на битова и дъждовна канализация на кв. Мо-мина баня, кв. Веригово и кв. Миромир, както и реконструкция и под-мяна на водопроводна мрежа на кварталите Момина баня, Веригово

и Миромир. Той е фи-нансиран по оперативна програма „околна среда 2007-2013 г.“, съфинан-сиран от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд на ЕС, държавния бюджет на страната и община Хисаря. Фир-мата изпълнител е обе-динение „ГБС-Хисаря“. В рамките на проекта по компонент „Канали-зация“ са изпълнени 27 583,4 м, 1507 сградни отклонения, 898 улич-ни оттоци и 596 улични разширения. В частта „Водопровод“ са реали-зирани 11 229 м, 71 про-тивопожарни хидранта, 180 спирателни крана

и 757 тротоарни спи-рателни крана. общата стойност на проекта е 31 572 802,84 лв. Реали-зацията му е продълже-ние на водената от об-щина Хисаря успешна политика на дългосроч-но планиране. осигуре-ното екологосъобразно пречистване и заустване на битовите отпадъчни води е сериозно кон-курентно предимство при привличане на ин-веститори и развитие на местната икономи-ка, убеден е кметският екип. Асоцииран парт-ньор на община Хиса-ря е „ВиК“ ЕооД, гр. Пловдив.

Публичен регистър на всички зелени площи, дълготрайни декоратив-ни дървета и дървета с историческо значение беше създаден в община Варна.

„Данните са събрани

в 439 папки, като всяко дърво, квартална гра-динка, вътрешноквар-тална зеленина е обслед-вана, вписана и нанесе-на на карта. В момента се работи по качване на зеления регистър в

електронен вариант в сайта на общината, за да е достъпен до всички заинтересовани лица“, обясни кметът иван Портних.

Заради огромния ма-щаб регистърът се из-работва на седем ета-па. Предстои финално обобщаване на данните за извънградски и край-градски паркове, извън-селищни територии и промишлени зони.

„Убеден съм, че зеле-ният регистър е револю-ционна крачка към опаз-ване на екологичното богатство на Варна. Това бе мой предизборен ан-гажимент, който изпъл-них“, коментира кметът на морската столица.

Цвета ИВАНОВА

Граничното село Градсковски колиби, община Бойница, си по-строи нов храм. В него живеят само 20 души, но мечтата им за православна църква е от много го-дини. изградена е само с дарения на днешните и бивши жители на селото. Те са дали пари, строител-ни материали и са участвали с до-броволен труд за съграждането на храма. Той бе осветен от епископ Поликарп, викарий на видинския митрополит Дометиан, по колед-ните празници. Село Градсковски колиби се намира на 1,5 км от гра-ницата със Сърбия. По силата на Ньойския договор от 1919 година е било предадено на Сърбия. То съществува и до днес с името си Градсково и в него живеят 3000 души. Част от тогавашните му жи-тели обаче пожелали да останат в българската държава и се пресели-ли да живеят в колибите си, които имали в нивите си край селото. Така създали новото село Градско-

вски колиби, в което днес са оста-нали да живеят само 20 човека.

В новото село най-напред - през 1922 година, в изоставена колиба си открили училище. Сами нае-мали учител, който да учи децата им на български език. През 1934 година си построили малка ка-менна църква, която обаче изо-ставили. Върху основите и днес е изградена новата. иконостасът и

един дървен кръст са пренесени от старата. Те оцелели през годините, когато църквата стояла заключена.

„искахме да построим този малък храм, за да знаят хората, които преминават край това място на път за Сърбия, че това е право-славна България“, каза кметът на общината Анета Генчева. Затова общината също е помогнала за из-граждането на храма.

Събраха в 439 папки зелената система на Варна

Село с 20 жители си построи храм

Машинно полагане на мазилка и замазка; шпакловка; боядисване; монтаж на окачени тавани; предстенни обшивки и преградни стени от гипсокартон; поставяне на фаянс, теракота, гранитогрес; външни и вътрешни хидроизолационни системи; саниране на фасади; топлоизолационни системи

w w w . a b o s s . b g

Метаморфозата

Хисаря приключи воден проект за над 30 млн. лв.

16 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

8 120 909,07 лв. от бю-джета на Агенция „Пътна инфраструктура“ са пре-ведени на изпълнителя на участъка шумен-Бе-локопитово от автомаги-страла „Хемус“. С оси-гуреното финансиране ще бъдат платени извър-шените строително-мон-тажни дейности на ин-фраструктурния проект. Физическото изпълнение

на обекта е около 40%. С осъщественото плащане изпълнителят - АМ „Чер-но море“ АД, ще може да издължи заплатите на работниците на обекта и да покрие разходите за су-ровини, необходими за из-граждането на участъка.

През септември 2014 година на строителя бяха преведени над 8 млн. лв. от републиканския бю-

джет, осигурени с поста-новление на Министер-ския съвет. Причината бе, че през годината не бяха предоставени никакви це-леви средства за извърш-ващите се строително-монтажни работи на обек-та. целта е да се нормали-зират взаимоотношенията на държавата с бизнеса, както и да се възстанови доверието.

обектът АМ „Хемус“, участък шумен-Белоко-питово, от км 337+302 до км 342+200 осъществява връзката между път I-2 и I-4 с път I-7 за гр. Си-листра. Той се изпълнява изцяло със средства от републиканския бюджет по програма „Ново строи-телство“ на АПи. общата дължина на участъка е 4,9 км.

Цвета ИВАНОВА

Държавното друже-ство „Водоснабдяване и канализация“ - Видин, влага всяка година по половин милион лева за подмяна на външните водопроводи, каза из-пълнителният директор инж. Георги Владов. За вътрешната водопро-водна мрежа се грижат общините. През послед-ните години в много от селищата на областта старите тръби са подме-нени с нови. В момента най-мащабна е подмяна-

та и на двата вида тръ-би във Видин. Водното дружество е асоцииран партньор на общината в изпълнение на проекта и за обновление на цялата водна система на града.

Подмяната на външ-ните водопроводи е по-сложно, а и изисква по-голям финансов ре-сурс, твърди инж. Вла-дов. През последните 15 години дружество-то, което той управлява от 22 години, е подме-нило 130-140 км външ-ни водопроводи. Това са обикновено тръбите от водоизточниците до

границите на селищата. „Не всички участъци са равностойни. Например от вила „Пчелина“ край Видин 1 км от водопро-вода към Кула ни струва колкото 15 км при други условия. от подмяна се нуждае и довеждащи-ят водопровод за Видин от кладенците при село Сланотрън, дълъг 16 км. Той аварира често, но досега общината не е ус-пяла да си осигури фи-нансиране за подмяната му. Поддържаме го с це-ната на много усилия, за да не спира водоподава-нето към града“, обясни г-н Владов.

Видинското друже-ство регистрира всяка година по 3500-3800 аварии. Най-чести са те в селищата Дунавци, Градец и Буковец от об-щина Видин. Ако в дру-ги се случват по 30-40 аварии, в трите селища стават по 80-100 всяка година. Причината е в старата мрежа, но и във вида на почвите. При

суша земята се напуква и авариите са повече. При влага пък земята натежава и отново пука тръбите. Тази година за-ради сравнително по-стоянното влажно време авариите ще са по-мал-ко - към 3200. Ролята на водното дружество за обновление на во-дния цикъл на Видин е да осигурява фронт за работа на строители-те при изграждането на сградните отклонения и подмяанта на търбите. Ние спираме водата на заявените ни от фирми-те изпълнителки учас-тъци. информация за това може да се намери

всеки ден на сайта на дружеството. Друго от-ношение към работата по подмяната на търбите „ВиК“ няма.

Видин стана извес-тен с асфалтирането на основния си булевард „Панония“ с държав-ни средства. Това ста-на през 2011 година. Но само след година буле-вардът бе разкопан за-ради смяната на тръбите по проекта за водния ци-къл. Неслучайно много видинчани реагираха на това, но друг изход за подмяната няма. Вина за това носи общината, която не е трябвало да допуска реализиране-

то на проекта си за ас-фалтирането преди този за водния цикъл. През 2014 година дружество-то е решило някои от основните водни про-блеми в областта - до-вършен е водопровод, осигуряващ допълни-телни количества вода за село Раковица. Село-то се спасява от водния режим, с който е живяло от години. Белоградчик пък се радва на чиста вода. Монтирано е пре-чиствателно съоръже-ние, което ще пречист-ва водата от алпийския източник, намиращ се високо в планината над село Чупрене.

иНФРАСТРУКТУРА

Преведоха 8,1 млн. лв. за участъка Шумен-Белокопитово от АМ „Хемус“

Рехабилитация и ре-конструкция на пътното кръстовище в индус-

триален парк - Русе ще бъдат направени с дър-жавни средства. Пра-вителството подкрепя община Русе по реда на Закона за насърчава-не на инвестициите. За целта се отпускат 102 хил. лв. за изграждане на елементи на публич-на инфраструктура, съ-общават от правител-ствената информацион-на служба. Дейностите ще включват две нови пътни ленти, изгражда-не на висок бордюр и тротоарна зона, линейно отводняване на пътя и отвеждане на дъждовни-те води в канализацион-ната мрежа. Съществено ще се облекчат и обез-

опасят движението на автомобили и придвиж-ването на пешеходците в индустриалния парк, което значително подо-брява атрактивността на зоната за извършване на бизнес, категорични са от община Русе. В ин-дустриалния парк нас-коро беше открит сер-тифицираният по ЗНи проект за изграждане на завод за производство на електронни и меха-нични части за автомо-билната индустрия. от новоизградената инфра-структура ще се ползват и другите производстве-ни предприятия в зона-та, повечето от които са с чуждестранно участие.

Правителството финансира ремонт в Индустриален парк – Русе

„ВиК“ Видин влага половин милион годишно за подмяна на водопроводи

175 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)иКоНоМиКА

Нови правила при ипо-течните и потребител-ските кредити влизат в сила от 2015 г. измене-нията, които се подгот-вят, трябва да въведат нормите от европейска директива в родното законодателство. Пред-виждат се променени условия в две насоки - за по-добра защита на потребителите и за ста-

билност на финансови-те пазари. очаква се да влезе в сила изискването клиентите, които жела-ят да изтеглят ипотечен кредит, да получат дого-вора за него една седми-ца преди подписването му. идеята е те да имат достатъчно време да раз-гледат условията, както и да направят, ако е не-обходимо, консултации

с експерт. освен това те ще могат да се откажат от заема до седмица след подписването на контра-кта. от своя страна фи-нансовите институции ще бъдат задължени да правят обстойна оценка на кредитоспособността на своите клиенти. Във въпросната евродирек-тива обаче, която трябва да бъде въведена в за-

коновата ни рамка най-късно до 21 март 2016 г., отмяната на наказател-ната такса за предсрочно погасяване на кредита е препоръчителна, а не задължителна. У нас тя беше премахната с изме-нения в Закона за потре-бителския кредит през лятото. По всяка вероят-ност ще влезе и изисква-нето за кредитни посре-дници, с които клиентите на банките да се консул-тират преди тегленето на заем. Това ще трябва да е упоменато в договора. В него трябва да бъдат

посочени и таксите, ко-ито ще се заплащат за услугите на консултанта. Заради въвеждането на

нормите в евродиректи-вата ще се наложат про-мени и в Закона за потре-бителския кредит.

Нови правила при ипотечните и потребителските кредити от 2015 г.

Националната аген-ция за приходите (НАП) въвежда в упот реба нова електронна услу-га за осигурителите. Тя предоставя достъп до обобщени справки за актуалното състояние на осигурителните декла-рации за всяко осигуре-но от тях лице, както и възможност фирмите да получават информация за декларираните от тях задължения за осигуров-ки. Компаниите, които имат клонова структура,

ще могат да получават информация за декла-рираните задължения за осигуровки както за тях, така и за техните клонове. Новата услуга е създадена по искане на бизнеса и ще може да се използва с електронен подпис или с персона-лен идентификационен код (ПиК). Достъп ще имат всички осигурите-ли, които са с права за ползване на данъчно-осигурителна информа-ция.

НАП в момента пред-лага над 50 електронни услуги, които могат да се ползват свободно, с електронен подпис или ПиК. Първата от тях бе представена на клиен-тите през 2003 г. и беше за подаването на еже-месечните справки-де-кларации по ДДС. Днес почти 100% от всички регистрирани по ДДС компании подават този вид документи по елек-тронен път. Две трети от фирмите подават и го-дишните си декларации за корпоративен данък чрез интернет.

За година в Агенцията постъпват над 70 ми-лиона електронни до-кументи - декларации, справки, искания за из-даване на удостоверения и други. Употребата им спестява на бизнеса и гражданите около 350 млн. лв.

85 млн. броя банк-ноти щe бъдат отпеча-тани през 2015 година, става ясно от бюлетин на централната банка, публикуван на сайта й. Производството на банк-ноти е свързано главно с подмяната на негодните купюри, които ще бъдат изтеглени от обращение. Разходите за производ-

ство на нови банкноти през 2015 г. са в размер на над 10 милиона лева, за нови монети пък ще се дадат близо 9 мили-она лева, като ще бъдат изсечени 145 млн. броя разменни монети. През

2015 година БНБ плани-ра да изхарчи над 93 ми-лиона лева, което е със 7 милиона лева повече от бюджета за тази година. Ръстът се дължи основ-но на увеличените пари за печатане на банкноти и отсичане на монети.

Според отчет на БНБ много малка част от парите, които са били в обращение през по-следното шестмесечие на 2014 година, са били фалшиви. Задържани са 2010 броя неистински банкноти, като повечето от тях са били от 10 и от 20 лева.

Фирмите с електронна услуга за осигуряване на служителите си

Печатницата на БНБ пуска 85 млн. банкноти в обращение

Авиокомпаниите са превозили 3,2 милиарда пътници през 2014 г. и очакват броят им да се удвои през следващите 15 години. Това се посочва в годишния отчет, изгот-вен от Международната организация за граждан-ска авиация (ICAO). Уве-личението на пътниците за година е с 5 на сто. В същото време броят на полетите се увеличава с 1 милион до рекордните 33 милиона. До 2030 г. се оч-аква повече от 6,4 мили-арда пътници да летят със самолет по изчисленията на базираната в Монреал организация.

Азиатско-тихоокеан-ският регион е с най-го-лям пазарен дял - 31% приходи на пътник за из-минат километър, срещу

27% за Европа и 25% за Северна Америка.

Ръст на пътниците през 2014 г. отчита и летище София.

Само през ноември, който се счита за тра-диционно слаб месец, летището е обслужило 263 564 пристигнали и заминали пътници. 251

140 души са пътували по международни редовни линии, което е повише-ние с 5 на сто спрямо ноември 2013 г. общият брой на излетелите и ка-цнали самолети на сто-личното летище е 3112 спрямо 3104 за ноември 2013 г. Българските пре-возвачи са осъществили

29 на сто от самолетния трафик, а чуждестранни-те - 71%. обработени са общо 1588 тона товарни и пощенски пратки, кое-то представлява ръст от 11,5% на годишна база. от летището отбелязват, че през тази зима за пръв път се посреща израел-ската авиокомпания Israir. от средата на декември авиокомпания Flydubai изпълнява редовни поле-ти от летище Дубай ин-търнешънъл до София. През настоящия зимен сезон традиционните чартърни вериги със ски туристи от Великобри-тания ще се изпълняват освен от авиокомпаниите Thomson Airways, Thomas Cook Airlines и Би Ейч Ер и от английския превоз-вач Jet 2.

Рекордна година за авиокомпаниите

18 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

икономическите раз-лики между общините в различните части на страната се увеличават все повече. Това са обоб-щените резултати от из-следването „Регионални профили“ на института за пазарна икономика за изминалата 2014 година. Анализаторите са катего-рични, че е необходима радикална промяна в под-хода към регионите и по-балансиран подход в ин-вестирането на средства-та. Според тях финансо-вата децентрализация и обединяване на общини могат да преобърнат не-гативните тенденции и чувствително да стопират обедняването.През последните

години всички мащабни проекти

са в Южна България

икономическите ана-лизатори са категорични, че принципът на регио-налната политика в Бъл-гария е сбъркан. Стара-ната ин се оказва далеч от концепцията на ЕС „Европа на регионите“. Практически у нас в мо-мента колкото една об-

щина е по-голяма като население, толкова по-вече право има на евро-пейско финансиране. А трябва да е обратното - по-малките да получат повече от европейски-те средства. В северните части на страната като мащабен проект може да се отчете единствено Ду-нав мост 2. Той е завър-шен, но засега проектът не дава очаквания тласък на развитието на района. и една от причините за това е, че прекосяването на Дунав през Видин е истинско изпитание за-ради пътищата до моста. Финансиране за подо-бряване на инфраструк-турата на Видинско оба-

че няма. изследването на института за пазарна икономика отчита тре-вожния факт, че към об-ластите от Северозапада, които се сриват икономи-чески - Разград и Силист-ра, вече се присъединяват Ловеч, Търговище и Мон-тана. Видин остава най-бедният регион, където най-много хора живеят в материални лишения. Над 34 на сто от населе-нието в областта живее с под 60% от средния до-ход за региона, тоест в лишения. Много близо е и Сливен - с 32%. В Смо-лян под прага на бедност-та са 25% от хората. Омагьосаният кръг

Преди 2012 г. статис-тиката класира област Търговище няколко пъти като най-добрата за пра-вене на бизнес у нас - малка област, ниски да-нъци, достъпна админи-страция. В последните години обаче няколко го-леми предприятия затва-рят, а други се преструк-турират, като намаляват обема на работа и зае-тостта на хората, което оказа много лош ефект върху икономическите показатели. Ловеч пък

се движи трайно надо-лу в заетостта - за пета поредна година тя пада и вече е под критични-те 40-37,8%. Единстве-но Силистра може да се „похвали“ с по-ниска зае-тост - 37,1%. Ниската за-етост забавя и доходите. Ловеч е с най-нисък ръст в последните десет годи-ни - средно с 3 на сто. За сравнение за същия пе-риод средното увеличе-ние на доходите за цяла-та страна е над два пъти повече - 8,5%. Така през 2013 г. средният годи-шен доход в тази област е едва 3134 при 4814 лв. за страната. По този показа-тел само Силистра и Тър-говище са зад Ловеч. За

сравнение София е сякаш в друга държава - средно-годишният доход на чо-век е 7441 лв. Съседната област Перник обаче е с 35% по-ниски доходи на населнието си. Въпреки че някои от тези общини имат всички предпостав-ки да бъдат привлекател-ни за бизнеса - ниски да-нъци, достъпна админи-страция, местните власти сякаш не правят кой знае

какво, за да привлекат инвестиции, констатират авторите на изследване-то. Липсват регионални стратегии за създаване на по-добри условия за бизнес, за привличане на инвеститори и за рекла-миране на регионите.

Парите от европейските

фондове - мираж за мнозина

7 години след влиза-нето ни в ЕС у нас все още има хора, до които не е стигнал пряко нито лев от Брюксел, обоб-щават авторите на из-следването „Регионални профили“. Тези хора не са усетили подобрение в

развитието на общината, в която живеят, защото тя не е усвоила и евро от еврофондовете. Таки-ва са например перниш-ката община Ковачевци (с над 1400 жители) и видинската Грамада (с 2000). В Борован се па-дат по 23 лв. на човек от 2007 г. насам, в Невести-но - по 5 лв. Липсата на административен капа-цитет в малките градчета е причината за липсата на проекти за европей-ско финансиране. Но и в общини с по 1000-2000 души, където една жена отговаря за кметството и за читалището едновре-менно, за какъв капаци-тет може да става дума. освен това тези населени места срещат и труднос-ти да осигурят необходи-мото съфинансиране по проектите. Стига се дори до парадокси спечелени проекти да отиват в коша заради ограничения бю-джет на общини. Дори когато има позитивни тенденции в икономиката на страната като цяло, те много трудно ще се усетят в най-слаборазви-тите региони, преди да са се установили трайно на другите места. Причина-

та е, че в Северозападна и централна България няма силни икономиче-ски центрове като София, Пловдив и Бургас, които да покриват територията.

Възможните решения

Като един от начините за разрешаване на тежкия проблем със задълбоча-ващото се икономическо разслояване на регионите икономистите посочват част от подоходния данък да остава в градовете, за да получат глътка въздух и да не зависят толко-ва много от държавната субсидия. Но идеята на екипа на института за пазарна икономика не е нито да се увеличи пло-ският данък, нито частта от него да е за сметка на държавната субсидия. Логиката е, че ако ви-дят, че част от парите все пак остават за тях, мест-ните администрации ще имат стимул да търсят инвестициите. Това искат и общините от няколко години насам. Миналото правителство дори обеща на кметовете да им пре-отстъпи 2% от плоския данък като вид компен-сация срещу разпределе-

нието на 500-те милиона по инвестиционната про-грама на орешарски, сре-щу която имаше възраже-ния от редица кметове. Това така и не се случи. Настоящото правител-ство също засега не дава надежди, че ще направи нещо в тази посока. Така и през 2015 година об-щините ще разчитат ос-новно на изравнителната субсидия от държавата. С това обаче разделението между бедни и богати, развиващи се и изоста-ващи региони на страна-та ще се задълбочи още повече. Това, съчетано с обезлюдяването на ре-дица региони, поставя въпроса не е ли време да започне дебатът и у нас, както в момента във Франция, за обединяване на общини. Според ана-лизатори от института за пазарна икономика броят на общините в страната може да бъде намален. обезлюдяването е естест-вен процес заради дис-балансите отпреди 30-40 години, когато държавата решава къде какъв за-вод ще има не защото наблизо има пристани-ще, а защото някой прос-то е решил. Но да има общини с 2000 човека е необосновано. В мо-мента има общини, които са нефункционални като административни деле-ния, защото са прекалено малки, а и ако 90% от на-селението е над 65 г., не може да се планира кой знае какво бъдещо иконо-мическо развитие.

СТАТиСТиКА

Северозападът трайно затъва икономически, но вече дърпа със себе си и области от Северна и Централна България

Все повече общини в групата на изоставащите

195 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Катя ТОДОРОВА

С години, и то не една и две незаконни сгради с влезли в сила заповеди за премахване стоят не-покътнати в София, сочат данни от сайта на Дирек-ция „Национален строи-телен контрол“ (ДНСК).

Рекордьорът е жилищ-на сграда на три етажа и с мансарди в столичния кв. „Павлово“. Докумен-тите за разрушаването са в сила още в средата на юни 1999 г., но вече над 15 години заповедта за премахване не е изпъл-нена. Друг подобен слу-чай датира от началото на февруари 2004 г. и е за гараж, плътна ограда и барбекю в столичния кв. „Драгалевци“.

За периода от септем-ври 2003 г. до сега влез-лите в сила заповеди на ДНСК за София са 605, като 335 вече са реали-зирани. от 46 случая на незаконни кабелни мре-жи 19 все още не са пре-махнати, сочат данните на ДНСК.

12 от влезлите в сила заповеди са срещу неле-гално преустройство на апартаменти в жилищ-ни сгради, като само в 2 от случаите незаконните промени са били премах-нати, като това е стана-ло 5 години по-късно. За преустройството на мезонет в столичния ра-йон „Средец“ в центъра на София има висящо съ-

дебно дело. В останалите 9 случая все още не са премахнати резултатите от незаконните действия на собствениците на имо-тите. Две от незаконните преустройства в квар-талите „Мотописта“ и „Яворов“ са от ноември и декември 2007 г. и вече 7 години ДНСК не може да успее да изиска спазване-то на закона.

За последните 10 годи-ни 43 са хванатите слу-чаи, свързани с незакон-ни гаражи или надстро-яването им в София, за които има влезли в сила заповеди за премахване. 2 от тях са за масивни

стоманобетонови гараж-ни клетки, а един за под-земен гараж в столичния кв. „Бояна“. 17 от запо-ведите все още не са из-пълнени.

За същия период само 4 са случаите, свързани с изграждане на нелегална лятна кухня. В един от тях от февруари 2012 г. заповедта за премахване още не е изпълнена.

След 2003 г. 106 са ус-тановените незаконни огради, за които е изис-кано премахването им. 24 от собствениците, на-рушили нормативите за строителство, не са из-пълнили влезлите в сила

заповеди на ДНСК. За един от случаите в мест-ността „Щъркелово гнез-до“ в район Панчарево изпълнението е спряно от съда. Там от строител-ния контрол са изискали премахването на плътна ограда от ламарина.

В периода 2007-2011 г. са установени 6 неза-конни строежа във вилни имоти на територията на столицата. 2 от тях - един около яз. искър и друг в кв. „Малинова долина“ - още не са премахнати.

След 2001 г. строител-ният контрол е успял да хване и да поиска разру-шаването на 65 незакон-ни пристройки в частни имоти в София. Повече от половината влезли в сила заповеди за премах-ване по тези случаи още не са изпълнени. Най-старият случай датира

от края на ноември 2005 г. Той се отнася за прис-тройка (стълбищна клет-ка) към жилищна сграда в столичния кв. „илиян-ци“.

След 2007 г. ДНСК е изискал и премахването на 5 остъклени балкона на апартаменти в столи-цата. За 2, и то от по-новите случаи от 2012 г. заповедите са изпълнени, за останалите отпреди 7-8 години все още не. 17 са общо случаите на незаконни преустройства, засягащи балкони. За 10 от тях влезлите в сила за-поведи не са изпълнени.

Данните на сайта на ДНСК сочат още, че от 2006 г. има 12 неизпъл-нени заповеди от общо 23 за незаконни преу-стройства на тавани. Най-старият случай е от февруари 2006 г. и касае

капандура над таванско помещение в столичния кв. „изток“.

от 2011 г. не са изпъл-нени 3 влезли в сила за-поведи на строителния контрол за премахване на незаконен кучкарник и хотел за кучета в кв. „Студентски град“.

След 2004 г. са хванати 8 нелегални градежа в кв. „Факултета“, като само един от тях е премахнат. За най-старата заповед отпреди 10 години съдът е спрял изпълнението. Доста по-дисциплини-рани са обитателите на друго ромско столично гето - кв. „Филиповци“. Там за същия период са разрушени 5 незаконни строежа, други 3 са в процес на доброволно премахване и само една заповед на ДНСК за пре-махване не е изпълнена.

КАЗУСи

Приоритетните за Бълга-рия инфраструктурни проекти дефинира министърът на ре-гионалното развитие и благо-устройството Лиляна Павлова на бизнес форум в Белград. Средствата по европейските програми за реализацията им обаче не са достатъчни. Зато-ва страната ни е отворена за публично-частно партньор-ство, подчерта тя. Приоритет са пътните стратегически про-екти, сред които автомагистра-ла „Черно море“ и връзката на България с Румъния при Видин. Предвижда се също изграждането на скоростен път

Видин-Ботевград. Като трети приоритетен проект министър Павлова определя и връзката между Русе и Велико Търно-во. Стратегически и важен, както за България, така и за Сърбия, е проектът, минаващ по коридор № 10 - автома-гистрала „София-Калотина“. Като важна транспортна кому-никация, която е връзка към три европейски коридора, е проектът за автомагистрала „Рила“, уточнява министър Лиляна Павлова. Фактът, че през територията на България минават 5 от десетте европей-ски коридора, които са пряка

и бърза транспортна връзка на Европа с Азия, налагат насто-

ящото правителство да напра-ви максималното за подобря-

ването на инфраструктурата на страната.

Рекордьор е жилищна сграда на три етажа с мансарди, за която заповедта за премахване е от 1999 г. и още не е изпълнена

Незаконни строежи в София с години стоят непокътнати

Търсим публично–частно партньорство за важни пътни артерии

от октомври в столицата върви масова проверка на не-законно монтираните кабели по фасадите на сградите, а от началото на 2015 г. се очаква да започне и премахването им.

След промени в Закона за устройство на територията от началото на 2013 г. за тях от-говаря местната власт. В по-следните 3 месеца на 2014 г. районните администрации трябваше да опишат всички подобни случаи. Кабелите са IV категория строеж и според закона в градовете те трябва да са в колектори под земята, а не по фасадите на кооперациите. Следващата стъпка е издаване-

то на констативни протоколи. Когато собственикът на мрежа-та не е известен и не може да бъде установен, кабелите ще бъдат премахнати за сметка на общината. В случай че се знае кой е кабелният оператор, ще му бъде даден срок за добро-волно премахване, уточняват от дирекцията по общински строителен контрол. До 10 000 лв. глоба за всяко нарушение очаква фирмите.

Според запознати основните нарушения се очаква да бъдат установени в центъра на сто-лицата. Там кооперациите са стари и са окичени с кабели по фасадите.

В последните месеци на миналата година районните администрации в София трябваше да опишат всички незаконни кабели

От първите месеци на 2015 г. режат кабелите по фасадите

МинистъР ЛиЛЯнА ПАВЛОВА:

20 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

През зимните месеци винаги се появява по-требността от допълни-телно усещане за топли-на и уют. Понякога заед-но с температурите на-вън настроението също се понижава до точка на замръзване. Липсата на слънчева светлина обаче може да се компенсира с някои малки промени в интериора, които със сигурност могат да ни сгреят. Различни са де-кораторските и дизай-нерските техники, които могат да направят атмос-ферата у дома по-уютна. Един от най-лесните и ефикасни начини е про-мяна на цветовата гама. Добавяйки топли тонове в помещенията, без зна-чение дали по стените, пода или върху мебели-те, вие със сигурност ще освежите пространство-то и ще върнете споме-ни за слънчевото лято. оранжево, нежнорозово, жълто, червено, насите-но зелено - всеки един от тези цветове може да повиши настроението и да промени възприятията за топлина. Ако изберете подходящи пердета или завеси в тези тонове, ако смените възглавниците с по-ярки и покриете ди-ваните с плетиво, то със сигурност ще постигнете ефекта на топлия инте-риор. обърнете повече внимание на тапицерията на мебелите. Велур, въл-

на, кадифе традиционно се считат за фаворитите на „зимните“ тъкани. Са-мите десени също са от значение. Африканските и азиатските етномоти-ви са съхранили слън-чевата енергия на род-

ните си ширини и ще я разпръскват и във вашия дом. Текстилът от сорта на пачуърк също ще за-реди интериора с уюта на домашната изработка. Не забравяйте за зимната премяна на пода. Него

може да го покриете с рошави китеници, въл-нени килими, мъхести възглавници и кадифени завеси. Сигурно ще се съгласите, че няма нищо по-приятно от това, да се прибереш измръзнал у дома и да се сгушиш бла-жено в някава мека мате-рия с топъл чай в ръка. За създаването на уют ще ви помогне и огънят от камината или от запале-ните свещи. Пламъците винаги се асоциират с топлината, затова ако ня-мате естествен източник за златиста светлина, то си я създайте с помощта на червени или оранже-ви абажури например. Луминесцентната лампа в случая не е за предпо-читане, защото излъчва

„смразяващо“ синкаво сияние. обикновената битова крушка има мно-го по-мека светлина, а още „по-топъл“ ефект се постига, ако тя е цветна, защото създава илюзия-та за огнен отблясък. За по-голяма безопасност може да използвате фе-нери или лампи с разсея-на приглушена светлина. Ароматите също участ-ват в общата атмосфера

за уют на дома. Ухани-ята на ванилия, цитру-сови плодове, канела, бергамот или сандалово дърво имат най-благот-ворно въздействие върху нашите възприятия. За целта е най-добре да се използват ароматни све-

щи, етерични масла или индийски пръчици. Жи-вите цветя също са пре-красна украса и източник на аромат в дома. Ако ис-кате да усилите благоуха-нието на портокаловите резенчета, добавете към тях пръчици карамфил.

има и още един ми-рис, който действа безот-казно и на най-потисна-тото настроение. Това е ароматът на току-що из-

печен домашен сладкиш. Той притежава и прите-гателната сила да събере около масата всички чле-нове на семейството.Така и дългите мрачни вечери няма да са толкова скуч-ни, а и зимата няма да изглежда толкова сурова.

иНТЕРиоР

Топлина и уют в зимния декор на дома

215 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Сградата, проектирана от младия южнокорей-ски архитект Кристофър Дейниъл, може да бъде оприличена на суши, ог-ромна морска раковина и герой от „Трансфор-м ъ р с “ е д н о в р е м е н -но - всичко зависи от фантазията на нейни-те обитатели. Авторът й счита себе си по-скоро за специалист по цифро-ви технологии, откол-кото за дизайнер. Може би именно поради това Дейниъл, член на екипа на архитектурно бюро „Violent Volumes“, е раз-работил идеята за моду-лен дом на бъдещето.

Къщата може да се сглоби изключително бързо, а след това също толкова скоростно да се разглоби, както и да бъде разположена почти на-всякъде - в открито поле, на плажа или в пусти-нята. Като интелигентен дом тя е способна да се пригоди и към най-екс-тремните условия на жи-вот.

Външната обвивка, в която сякаш е загърната вътрешността й, е из-

работена от въглеродни влакна - енергоспестя-ващ материал, който, от една страна, е по-лек, а от друга - пластичен. Той позволява на сгра-

дата да придобие всевъз-можни, най-невероятни форми. Външните пане-ли, изработени от този материал, перфектно от-разяват слънчевата свет-

лина, като не позволяват на къщата да се нагрява и акумулират енергия за собствени нужди.

Прозрачните стъклени панели на двете фасади автоматично регулират степента на затъмнение в зависимост от ъгъла,

под който пада светли-ната.

Част от корпуса при

желание може да с е трансформира в неголям двор.

Самата идея за модул-на къща предполага ми-нималистичен дизайн на интериора - вътре в по-мещението няма стени, а условното зониране се постига с помощта на стелажи и рамки.

интелигентната сгра-да е автономна и безо-пасна за околната среда. Всички системи, поддър-жащи комфорта на ней-ните обитатели, функ-ционират независимо от средата, в която е ситуи-рана постройката.

Заради бързината, с която може да се сглобява и разглобява, къщата е подходяща и за найñекстремните условия

ЕКСТЕРиоР

Корейски проект комбинира суши и „Трансформърс“

22 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082) ПъТЕшЕСТВЕНиК

Николай АНТОНОВ

Храмът „Въведение Пресветия Богородици“, или „Въведение Богоро-дично“, както е по-из-вестен, вече 170 годи-ни е символ на право-славната вяра и духовно сърце на Благоевград. централният храм и дос-коро единствена черква в някогашните черти на днешния областен град е паметник на културата с национално значение. Митрополитската черква е разположена в красивия възрожденски квартал „Вароша“ и освен като молитвен дом се радва на изключителен интерес от страна на туристите - гос-ти на града. Построена е през 1844 г. и се нарежда между най-големите и най-представителни кул-тови сгради, появили се през това десетилетие в

България. Нейният вну-шителен силует като три-корабна базилика е обо-гатен още веднъж през 1882 г. с изграждането на нартекса, който премина-ва край западната й част от северните стени. През 1956 г. се появява галери-ята с колони. Тя е ориен-тирана в южна посока и завършва с висока камба-нария. В средата на 80-те години на 20. век в запад-ната част на двора е оф-ормен монументален ар-хитектурно-художествен мемориал на родосло-вието на Делчевия род. По такъв начин храмът се превръща в център на великолепно съгласу-ван комплекс, чрез който

доминира величествено над целия възрожденски квартал „Вароша“, така както е доминирал и в религиозния и кулутурен живот на града и на цяла-та епархия повече от век и половина.

историят а разказ -ва, че на мястото преди столетия е имало малък храм, в който живеел са-мотен монах. Той е ос-новал първото килийно училище в тогавашния град Горна Джумая (дн. Благоевград), а сегашни-ят председател на храма еотец Андон шавулев. Преподаватели в него са били духовници от Рил-ския манастир. През 1838 г. жителите на квартала, които тогава били едва 150, изпратили молба до османската империя да им разреши построяване-то на по-голяма черква. Със собствени средства и с участието на цялото

население градежът запо-чнал през 1840 г. и про-дължил четири години, когато е осветен храмът. В двора му е построе-но ново училище. В него са преподавали Арсений Костенцев, Константин Босилков, Димитър Би-серов.

„Винаги ме е възхища-вал и вдъхновявал начи-нът, по който е градена черквата, че е имало ис-тински първенци на гра-да, тогава са ги наричали чорбаджии, но са били наистина патриоти и ис-тински лидери, подчерта-ва отец Андон. Те започ-ват, те наемат майстори, и то най-добрите, и най-добрите иконописци и

дърворезбари. Нямало е българска държава. Пла-щат тези горноджумайци, които могат да плащат. А останалите се включват в строежа. и е записано, че жените с децата, във футите, с престилките си са носили пясъка от ре-ката и на място след това мъжете са го поемали, от-сявали са го, правили са хоросана. Всеки си е бил на мястото, където може най-много да помогне. Така че черквата е напра-вена с усилията, които са преди всичко духовни, на целия този горноджумай-ски народ, ако мога така с възторг да се изразя“, добавя отец Андон.

църквата „Въведение Богородично“ е направе-на така, както изглежда днес. Гледали са горно-джумайци колкото може да прилича на църква-та в Рилския манастир и храмът тук носи цветово и като силует нещо от черквата в Светата оби-тел в Рила планина. и наистина, по думите на днешния председател на храма, са постигнали нещо много хубаво. В художественото оформя-не на вътрешното прос-транство са участвали прочути майстори. С из-работването на иконо-стаса са свързани име-ната на видни резбари и иконописци от Само-ковската школа - Атанас Теладур, Стойчо Фандъ-ков и братята Георги и Петър Дашин. Разбира се, имало е много помощ-ници - калфи, чираци,

които са се учили на този специфичен занаят, на това изкуство. Според изследователите големи-те икони от царския ред на иконостаса следват точно принципите, нало-жени от възрожденската литургично-догматична и художествена практи-ка. По-голямата част от тях се свързват със сти-листичните и техниче-ски похвати на Банската художествена школа и на един от най-ярките й представители - Ди-митър Молеров. Стено-писите са дело на друг живописец от тази школа - Михалко Голев. Специ-алистите отбелязват също интересния факт, че от двете страни на входа на църквата са разположени изображения на светите братя Кирил и Методий.

„Малко по-късно в го-дините след построява-нето на храма е направен нартексът, преддверието на църквата, а камбана-рията е построена през 30-те години на 20. век. Стенописите са изпълня-вани чак до 1888 г., даже мисля, че има и от 1890 г., разказва още отец Ан-дон. Притворът е изпъл-нен по-късно. Някъде са изписани и годините, ко-гато са сътворени, както и фамилиите на хората, които са ги поръчали, ко-ито са плащали. Тогава е било въпрос на чест да помогнеш по този начин на храма, като поръчаш на стенописеца или ико-нописеца да направи кон-кретна библейска сцена

или икона, зависи от въз-можностите ти. Това се е записвало и сега могат да се прочетат имената на фамилиите.“ Като пример отец Андон посочва Катя Марчева - сегашният ди-ректор на СоУ с изуча-ване на чужди езици „Св. Климент охридски“ в Благоевград. Тя с радост е показвала на свещеника това, което е правено от нейните деди. и го моли, когато започне реставра-цията, да участва, да по-могне да се обнови това свято място, което счита за свой синовен дълг.

Най-отгоре, над стено-писите до входа на черк-вата, са изписани име-ната на такива ктитори

- свещеник-иконом Поп Константин, Катерина, Йован, Спасуна, Христо, Георги, Динка... Доку-ментирани са също месе-цът и годината, когато с помощта на тези достой-ни люде е изографисана от майстора библейската сцена на стената - март 1882 г. от другата страна горе също са изредени

имената на православни родолюбци, оставали на следващите поколения примера си на истински боголюбиви хора.

Над входа на храма има уникално изображе-ние на Светите братя Ки-рил и Методий - създате-лите на българската азбу-ка и славянски първоучи-тели. Те са „застанали“ над входа, а по средата е изобразен православен храм със светиите. Све-тите братя са отстрани като пазачи, като вратари на храма, които посрещат и изпращат хората с бла-гословия. Единият държи в ръката си Светото писа-ние, другият - азбуката. „Прекрасно е направено, това е плод на вдъхнове-нието на художника от Банската школа, сътворил това прекрасно изобра-жение, което го няма ни-къде другаде“, коментира отец Андон. изрисувано е над църковните двери и всевиждащото око на Бога Вседържителя, то се изобразява така - в триъ-гълник, в троица, обясня-ва свещеникът. То сякаш казва на всеки, който вли-за в храма, че Бог ви виж-да и ви благославя.

Днес църквата „Въве-дение Богородично“ е за-пазена в автентичния си вид, но спешно се нуждае от реставрационни ра-

боти за почистване и ос-вежаване на иконостаса, иконите и стенописите, не пропуска да отбележи председателят на храма. Нужна е вентилационна уредба и място за палене на свещи, защото лошо-то качество на свещите, както навсякъде, води до опушване и пораженията от това са видими и тук.

Пловдив, ул. „11 август“ № 5 рекламен офис: 032/634 655, www.katrafm.com

Храм „Въведение Богородично“ - духовното сърце на Благоевград

235 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)ЗА СВоБоДНоТо ВРЕМЕ

Управител - Румяна ТОДОРОВА (0888/094-088)

www.stroitelstvoimoti.com office@stroitelstvoimoti.com stroimoti@gmail.comISSN 1312-367X

Издава: „реал трейд медИа“ еООд

Управител - Цветелина ХАйгъРОВА (0884/066-666)Главен редактор - Елвира гЕнОВА (0888/094-088 ) зам.-главен редактор - Илияна кАРАлАнОВА (0884/556-690)

„маркетинг и реклама“ Даниела ЩЕРЕВА (0886/111-466) Борислава ШОМОВА (0886/808-167)

Сибила СлАВкОВА(0899/165-242)reklama@stroitelstvoimoti.comstroimotipr@gmail.com

Графичен дизайн и предпечатлиляна ШИВАРОВА (0886/838-440)prepress@stroitelstvoimoti.com

Добромир Маринов, арх. Белин Моллов, инж. Димитър начев, арх. иво Пантелеев, арх. илко николов, арх. лило ПоПов, лъчезар искров, инж. Пламен Панчев, арх. румен ГриГоров

редаКЦИОНеН СЪвет:

Печат: „Печатница София“ ЕООД 02/942-22-04

IBAN: BG60 UNCR 7000 1519 7197 18 4000 Пловдив, ул. „Александър Батенберг I“ 43, ет. 1тел.: 0886/808-167 office@stroitelstvoimoti.comstroimoti@gmail.com facebook: Строителство имоти

За начинаещи За напреднали За експерти

За начинаещи За напреднали За експертиОтгОВОРи

Абонамент 2015-а

12 месеца - 17,60 лв.

Как да се абонирам:

В клоновете на „Български пощи“

.

.На e-mail адрес: stroimotipr@gmail.com

Kаталожен номер 343

Отк

рове

на и

мод

ерна

24 5 - 11 яНуари 2015 г.БрОЙ 1 (1082)

Цвета ИВАНОВА

200-годишна сграда във Видин грейна като нова. Приключи възста-новяването и по проект на министерството на културата „Възстановява-не на сградата на Кръста-тата казарма и изгражда-не на прилежаща инфра-структура“. Това стана с еврепейски средства чрез оперативната програма „Регионално развитие“. Стойността им е 1,2 млн. лв.

Кръстатата казарма във Видин е паметник на културата от национално значение. Тя се отлича-ва със строителните си характеристики и архи-тектурните си решения. Построена е в близост до крепостта „Баба Вида“ през 1801 година. Пред-начначението и е било за конак за еничарите. До нея е имало и оръжейна работилница, като двете сгради се свързвали с по-крит дървен мост.

След освобождение-то сградата е превърната в казарма за българска-та войска, била е и съд. Днес е част от регионал-ния исторически музей. В нея е подредена богатата етнографска експозиция на музея. След ремонта тя има и зали за постоян-ни и гостуващи изложби.

Постройката е двуе-тажна със застроена площ от 1260 кв. м. има формата на равнораменен кръст. Всяко от четирите крила има своя коридорна схема и различно разпо-ложение на помещения-та. Композицията на по-стройката показва чуждо-земни влияния. Те са не-познати за архитектурата у нас в началото на 19-ти век. особено внушителни са 4-те стълба с отсечени ъгли, подчертаната мону-менталност на централ-ното ниво, решено на два етажа. централната част е най-представителната част на сградата. Стените са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.

Четирите крила дават възможност за оформя-не на 4 самостоятелни вътрешни дворове. Вхо-

довете на сградата са раз-положени в ъглите на ди-агоналите по средата на централното ядро. Така се очертават две оси, раз-лични от осевите линии на самата сграда, опреде-лени от формата на кръ-ста.

С проекта е направено укрепване на конструкци-ята на сградата, тъй като съединителните линии на крилата са били про-пукани. изграден е въз-душен бетонен канал и са направени дренажи за отводняване на сградата. Ремонтиран е покривът и са подменени улуците и надулучните поли. Под-менени са всички подови настилки. В експозицион-ните зали те са с дървено дюшеме, а в коридорите - с плочки. осветлението е поставено на тавани-те. Приложени са тех-

нологии за консервация и защита на дървесните повръхности при пожар. Подменена е външната дограма и е направена вътрешна топлоизола-ция. Новата дограма със стъклопакети имитира старата дограма, оцеляла 200 години. Подменена е цялата електрическа ин-сталация и е изградено ефектно фасадно освет-ление. осветени са входо-вете, както и стените чрез

вградени в земята широ-коизлъчващи прожекто-ри. Сградата е снабдена с пожароизвестителна и сигнално-охранител-на система. Достъпът до експонатите се контро-лира с видеонаблюдение. Предвидена е и възмож-ност за най-бърза евакуа-ция на посетителите при инцидент. Подменена е и отоплителната и венти-лационната инсталация. отоплението се извръшва чрез климатици, които са монтирани в подпокрив-ното пространство, за да не развалят специфич-ната визия на сградата. Подновена е и водната инсталация. обновено е и озеленяването в дворните пространства.

С проекта се постига експониране и адаптира-не на първоначалния вид на сградата. използвани са материали, най-близки до оригиналните.

В новия си вид сгра-дата е не само музей. Тя

се превръща в център на културни събития от вся-какво естество. Условия за това създават както обемите на залите, така и естетически оформената среда.

В момента в сградата са изложени експонати на историческия музей в сръбския град Зайчар. Той представя пред ви-динчани експонати от най-значимия си обект - римския дворец „Феликс Ромулиана“. Показани са антични глави, мозайки и фрагменти от сгради. Сръбските историци се надяват по този начин да привлекат интереса на българите към намара-щия се само на 50 км ар-хеологически комплекс. Дворецът, издигнат от император Галерий, е из-дигнат в чест на неговата майка Ромулиана. Той е един от най-запазените римски обекти в Европа и се намира под закрилата на ЮНЕСКо.

200-годишна сграда във Видин грейна като новаКръстатата казарма строена за нуждите на войската, днес е елитен музей

НАСЛЕДСТВо