BG

Ранни години

Родена на 16 януари 1942 г. в Гренвил-Имовил, Нормандия,

Никол Фонтен е дъщеря на лекар и внучка на начални учи-

тели. Учи право и става член на адвокатската колегия в депар-

тамента О дьо Сен, но образованието остава важно за нея.

Фонтен живее в Латинския квартал в Париж по време на бун-

товете на студенти и работници през 1968 г. Тя току-що

е завършила следването си в Institut d’Etudes Politiques de

Paris (Институт за политически науки в Париж) и очаква пър-

вото си дете. Описва себе си по-скоро като „наблюдател на

събитията, а не участник“, по-късно тя посочва, че проте-

стите от май 1968 г. ускоряват неизбежната промяна във

френското общество.

Фонтен започва своята кариера в Secrétariat général de

l’Enseignement catholique (Генерален секретариат на Католи-

ческото образование), като отговаря за отношенията между

частния образователен сектор и публичните органи. Впослед-

ствие тя играе важна роля в законодателните и нормативните

промени, които определят правната рамка в тази област. Член

е на Conseil Supérieur de l’Education Nationale (Френския

национален образователен съвет) от 1975 до 1981 г. и на

Conseil économique et social (Икономическия и социален съвет)

от 1980 до 1984 г. Фонтен добива по-голяма популярност по

време на националните дебати за частното образование и е

избрана за член на Европейския парламент през юни 1984 г.

Политическа кариера

От самото начало на своята парламентарна кариера Никол

Фонтен работи за Европа на гражданите, като се концентрира

Втората жена — председател на Европейския парламент е убедителен политик и всеотдаен поддръжник на Европа, участвала в приемането на еврото. Никол Фонтен, която е председател от 1999 г до 2002 г., започва реформа на методите на работа на Европейския парламент, за да го доближи до европейските граждани.

В първата си реч пред Европейския съвет в Тампере, Финландия, през октомври 1999 г. тя подчертава колко е важно да се имат предвид ежедневните тревоги на хората. Тя призовава за „амбициозен подход, насочен към създаване на Харта на основните права в Съюза“. През декември 2000 г. тя подписва Хартата на основните права от името на Европейския парламент.

Освен политик Фонтен е и преподавател. Тя преподава в ESCP Europe, най-старото бизнес училище в света, и председателства катедрата „Жан Моне“ в Университета Sophia Antipolis в Ница.

Никол Фонтен: Политик и преподавател(1942‑2018 г.)

© Е

вроп

ейск

и па

рлам

ент

Пионерите на ЕС

върху проекти, свързани с образованието на младите хора

и взаимното признаване на академични квалификации, както

и върху правата на жените и равенството между половете.

В парламента два пъти служи като заместник-председател —

от 1989 до 1994 г. и от 1994 до 1999 г. Тя договаря споразу-

мения между Европейския парламент и държавите членки

относно ключово законодателство, включително две младежки

програми на ЕС (програмите „Сократ“ и „Младежта за Европа“).

Нейните дипломатически умения са широко признати. През

1999 г. списание „Икономист“ я описва като „търсач на кон-

сенсуси, строител на коалиции, помирител... Тя никъде не

е повече у дома си отколкото във византийските коридори

на Европа, където изгражда междупартийна подкрепа, раз-

дава усмивки и търси компромиси“.

Никол Фонтен е избрана за председател на Европейския пар-

ламент на 20 юли 1999 г. Нейният първи изпит е назначава-

нето на нова Комисия, ръководена от Романо Проди, след

рухването на Комисията на Сантер през март 1999 г. Тя се

радва на добри отношения както с новата Комисия, така и с

държавите членки в Съвета на министрите.

Работейки неуморно за диалог и мир, Фонтен, както е известно,

събира председателите на парламентите на Израел и Палес-

тина за историческо ръкостискане в Страсбург през 2000 г.

През април 2001 г. тя кани Ахмад Шах Масуд, заместник-пре-

зидентът на Афганистан, на посещение в Страсбург, за да

говори за положението в страната си. Тя е особено загрижена

за тежкото положение на жените в Афганистан. На следващия

месец тя кани три жени, тайно избягали от Кабул, в Европей-

ския парламент, за да разкажат за своето положение. Според

нея срещата е един от „най-трогателните моменти“ на нейното

председателство.

През 2002 г. Фонтен напуска Европейския парламент, за да

стане министър на промишлеността на Франция в правител-

ството на Жан-Пиер Рафарен. Между 2004 г. и 2005 г. оглавява

фондацията „Scelles“, която се бори срещу сексуалната експло-

атация. Фонтен е преизбрана за член на Европейския парла-

мент през 2004 г. Тя също е асоцииран преподавател в „ESCP

Europe“ и написва няколко книги за работата на Европейския

парламент.

Никол Фонтен е потопена в дебата за начините за подобря-

ване на Европейския съюз до последните години на живота си.

Точно преди референдума в Обединеното кралство за член-

ството в ЕС през юни 2016 г. тя публикува Brexit, Une Chance?

Repenser l’Europe (Брексит: възможност за преосмисляне на

Европа) заедно с френския журналист Франсоа Пуле-Матис.

В книгата се разглеждат обективно причините за обществе-

ното недоволство от Европейския съюз. Неуморен поддръжник

на Европа, Никол Фонтен търси начини как това да се използва

за удовлетворяване на нуждите на гражданите и укрепване

на Европейския съюз.

Никол Фонтен умира на 17 май 2018 г. на 76-годишна въз-

раст. Нейната отдаденост на европейските идеали е призната

през живота ѝ с редица награди, включително медала „Робер

Шуман“, тя е и носител на Националния орден за заслуги.

Никол Фонтен поздравява афганистанския политик и военен ръководител на Северния алианс Ахмад Шах Масуд по време на посещението му в Европейския парламент в Страсбург през 2001 г.

Пионерите на ЕС