САМОУПРАВЛЕНИЕ НА КЛАСА ЧРЕЗ БИЗНЕС И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. ИЗБОРИ ЗА КМЕТ НА КЛАСА, С. БОЖУРИЦА, ОБЩ. ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ,

ОБЛ. ПЛЕВЕН

Мирена Георгиева - директор: Росица Ненчева - класен ръководител Ралица Георгиева - ресурсен учител

ОУ „Христо Ботев“

Ученическото самоуправление повишава отговорността, инициативността на

родители и деца. Децата пълноценно се социализират. Възпитават се социално

ангажирани, отговорни и заинтересовани млади хора. Децата разбраха отговорностите

и възможностите в нашата общност. Насочихме вниманието към това как хората

живеят и работят заедно в общността. Децата вече могат да определят ролята и обсега

на държавния сектор в общността и обясняват, че правителството събира данъци, за да

осигури обществените услуги и т.н.

Практиката е реализирана в Основно училище „Христо Ботев“ с. Божурица,общ.

Долна Митрополия, обл. Плевен. Училището е средищно, събира децата от три села -

Биволаре, Рибен и Божурица. Учениците ни са предимно /95%/ от малцинството - 140

деца към настоящия момент - 10. 10. 2016 г .

Родителите работят в Швейцария, Германия и др. Постъпвайки в 1 клас, децата

не разбират български език, тъй като не посещават детска градина. Още в началото

изостават, губят интерес и желание да посещават училище.

Направление:Предприемачество

Вече 8 години работя по програмите на Джуниър Айчийвмънт България и

включвам темите по Бизнес и предприемачество към редовните часове по Домашен бит

и техника, Изобразително изкуство, Околен свят /за 1 - 2 клас/. Причината за липса на

самостоятелен час е недостигът на средства в училище за факултативна подготовка.

Децата, с които предприехме инициативата, са финансово грамотни, защото работя с

тях от 1 клас /вече 3 г./ по програмите „Бизнес и предприемачество“ - „Нашето

семейство“. Учебната 2015 - 2016 г. според разпределенията и учебните помагала

„Нашата общност“ на Джуниър Айчийвмънт България изучавахме Държавна власт,

държавни служители.

Екипът ни се състои от Директор: Мирена Георгиева, кл. ръководител: Росица

Ненчева, ресурсен учител: Ралица Георгиева.

Практиката, която ще ви представя, е разработена на основата на обучението по

„Бизнес и предприемачество“ и дава възможност за:

Приобщаването на деца от ромски произход

Приобщаване на деца със СОП

Приобщаване на родителите на децата от малцинството

Изследванията на мозъка показват, че ученици, които са щастливи и се чувстват

добре, е много по - вероятно да обичат да учат. Връзката с детето ни позволява да

изградим доверие помежду ни и да го учим във всички аспекти. Д-р Рос Грийн,

професор по психология от Харвард, пише през 2007 год., че всички деца ще учат и

участват, ако притежават необходимите умения да завършат дадената им задача. Ако

можем да разпознаем и подкрепим всички онези деца, на които не им достига едно или

друго умение, то те ще бъдат успешни. Наше задължение е да опознаем тези деца и да

ги насърчим и подпомогнем да опознаят себе си. Според Ериксън компетентността е в

основата на вътрешната мотивация.За много от децата, които са получили слаби оценки

или са се проваляли системно, успехът изглежда просто невъзможен. За да възвърнете

тяхната увереност и мотивация, е необходимо да създадете у тях усещане за наличието

на лични умения и постижения дори и да е по отношение на не толкова сложни задачи.

Ясната структура на дейностите ще даде възможност за уверен преход между

отделните задачи и до това учениците, срещащи затруднения, постепенно да се

почувстват по - уверени в класната стая. Даването на конкретна и конструктивна

обратна връзка също е един от начините за подобряване на компетентността. Рик

Уормли, автор в сферата на образованието, казва, че за да дадем на нашите деца и

ученици усещане за истински успех, трябва да наблюдаваме, да уважаваме и да

обсъждаме тяхната работа, като се стремим да им помагаме в поставянето на цели за

подобряването й. Така и постъпих - избрах интересна дейност, която активизира и

ентусиазира целия клас.

В началото на учебната 2015/2016 г. започнахме обучение за трета поредна

година по програмите на Джуниър Айчийвмънт България. Тазгодишната програма бе

„Нашата общност“, в която се акцентир на многообразието от професии и работни

места, разширяване разбирането на децата как държавата помага на своите граждани

/научаване понятия като гласуване, бюлетина, мнозинство, данъци и др./.

Програмата води учениците през една обществена дейност, бизнес, който оперира в

рамките на общността и подчертава подкрепата, която правителството оказва за

развитието на този общественополезен бизнес. Проведохме избори за кмет на класа,

идеите на децата бяха много интересни, родителската общност помогна при

организацията на открития урок и беше много развълнувана и ангажирана при

подготовката. Родителите дадоха много интересни идеи на децата при педизборните

дебати. Майките ушиха костюми, някои взеха под наем, дядовци и баби се

развълнуваха, че внучето им е кандидат - кмет на класа и до последния момент даваха

наставления и идеи. Част от класа /хиперактивни/ подкрепиха своите кандидат-кметове

с демонстрации на песни и танци, дори самите кадидат - кметове се разиграха и запяха.

Децата със СОП бяха много активни и изразиха позиция по време на дебатите,

взеха участие в танците и сценките в подкрепа на определен кандидат /с помощта на

ресурсен учител Ралица Георгиева/. Нашият гост - кмета на село Божурица Николай

Николов разказа за отговорностите и задълженията на кмета. Той бе очарован от

идеите на кандидат - кметовете и решението им за съвместно приятелско управление.

Предложи им един ден да прекарат при него в Кметство с. Божурица, за да видят кои са

предимствата и недостатъците на професията. Ето и предложенията на кметовете:

Кмет № 1 /от малцинството/ предложи да обърнем специално внимание на

изоставащите ученици и по - напредналите да им помагат под ръководството на

учителя. По- знаещите деца поеха личен ангажимент към незнаещите. Всяка свободна

минута се използваше не за тичане и крещене в коридора, а за подпомагане на

нуждаещите се. Учудващо е колко отговорни стават палавите деца, когато са поели

личен ангажимент, когато са част от управлението на класа. Практиката е подобна на

„Връстници обучават връстници“ или това е старата взаимоучителна метода от

възрожденските училища.

Кмет № 2 предложи да акцентираме на чистотата в класа и налагането на глоби

на нарушителите и повече физическа активност за хиперактивните деца в класа с цел

намаляване на конфликтите. Точно в този период нашият клас получи тениски, топки и

въженца от проект „Be aktivе“. Излизайки да спортуваме на двора, ние се оказахме

атракцията в училище. Подобри се значително хигиената в клас, изработихме табло с

правата и задълженията в училище.

Кмет № 3 /с ромски произход/ сподели, че по - голямата част от класа не са

ходили на кино, а и нямат тази финансова възможност, ето защо предложението му бе

да организираме Коледен базар и да представим пиесата, по която работехме отдавна -

„Пепеляшка с кецове“ и със събраните средства да осъществим тази мечта.

Започна усилена работа по изработване на сурвачки, венци и др. Най-активни

бяха децата със СОП, които под ръководството на ресурсен учител Ралица Георгиева

изработиха атрактивни коледни панички от гипс. Класната ни стая се превърна в

работилничката на Дядо Коледа. Активно участие при подготовката, а след това и при

изкупуването, взеха родителите, учителите, служителите на кметство с.Божурица,

Пенсионерски клуб „Вит“ с. Божурица, Пенсионерски клуб „Втора младост“ с. Рибен.

Представлението на съвременния вариант на Пепеляшка предизвика интерес, успяхме

да задържим вниманието на всички ученици от 1 до 8 клас за повече от 1 час, а това

вярвайте ми е истинско геройство. Съдействие за представлението ни оказа Народно

Читалище „Васил Левски - 1911“, които абсолютно доброволно ни предоставиха

затоплена зала, озвучаване и част от декора. Костюмите на децата бяха изработени от

техни майки, баби и каки. Всичко мина успешно, събрахме необходимите средства и на

21.12.2015 г. посетихме МОЛ „Панорама“ Плевен. Първо децата хапнаха детско меню

в „Макдоналдс“, а след това посетихме кино „Арена“, гледахме 3Д филм на Дисни

„Добрият динозавър“. Филмът се оказа с възпитателно въздействие - изключително

подходящ за тази възраст. Не мога да опиша с думи вълнението на децата при

сбъдването на една тяхна мечта!

Тази инициатива подобри значително атмосферата в класа - всички деца

взаимно си помагаха, децата със СОП заеха достойно място сред останалите/всички

бяхме възхитени от тяхната креативност при изработката на изделия за Коледния базар.

Родителите от ромски произход също се включиха активно, въодушевени от добрите

идеи на своите деца. Промени се отношението им към училището като институция и

осъзнаха, че сред децата няма предразсъдъци и дискриминация и че всяко дете е

достойна и неделима част от класа. Всички проблеми са разрешими, след като

внимателно се анализират и когато се въвлекат по-голям брой участници в

разрешаването им. Много важно бе активното участие на родителите в този процес.

Тази приобщаваща педагогическа практика доказа следното:

Всички ученици са еднакво ценни и стойностни.

Повиши нивото на активност на учениците и намали изолацията им от работата

в клас.

Намали пречките пред ученето и участието на всички ученици, не само на онези

с увреждания или на категоризираните като деца със „специални образователни

потребности“.

Разгледахме различията между учениците като ресурси в подкрепа на ученето, а

не като проблеми, които трябва да се преодоляват.

Утвърждаване на разбирането, че приобщаването в образованието е един от

аспектите на приобщаването в обществото.

Проведените инициативи, базирани на УЧЕНИЧЕСКОТО

САМОУПРАВЛЕНИЕ, повишиха мотивацията на децата за образование. Дейността

също така формира толерантност и приятелство между ученици и родители от

различни етноси, като подпомогна преодоляването на негативни стереотипи и

предразсъдъци. Може би ще се изненадате по колко по- различен начин от вас

възприема детето училището и себе си в него. Училището е средата, в която се

утвърждава като личност и като част от общност.Често забравяме, че водещият

стремеж при децата и младежите е да са като значимите други, да са приети от тях и да

приличат на тях – с нещата, които имат, с нещата, които правят, с нещата, които казват,

с начина, по който изглеждат, с нещата, които им се случват. Едновременно с това

обаче те се опитват да вплетат всичко това в собственото си аз и усещане за себе си и

често културните традиции на семейството, физическите дадености на детето,

социално-икономическите възможности на семейството му се превръщат в бариери

пред приемането на детето от значимите за него общности. В днешно време училището

е изключителна мозайка от деца на различна възраст, с различни интереси, различни

лични и семейни ценности и възможности и всяко дете в един или друг момент

преживява отхвърляне заради това, че е по-различно, заради това, че не се вписва в

желаната общност. Едновременно с това всяко дете непрекъснато преживява и актове

на приемане - намира нов приятел, включва се в нова общност или създава такава около

себе си. По време на инициативата учениците разбраха каква отговорност е да бъдеш

кмет, но и се забавляваха с позициите, нетипични за тяхното ежедневие. Категорични

сме, че работата като ръководител ги е научила на отговорност и им е дала полезни

лидерски умения за в бъдеще.

Взаимоотношенията между учители и родители са сложни както всички

отношения между хората. Те имат своята история, причини, променлива динамика,

пикове и спадове. Разбирането на сложността и грижите, които изискват тези

отношения, помагат за по-доброто им случване. Доказателство за това са

многобройните добри практики /каквато е и нашата/ както по света, така и у нас, които

изхождат именно от това разбиране към отношенията между учители и родители - а

именно, като към градина с плодородна почва, която има нужда от ежедневни грижи и

целенасочени усилия, за да даде плод. Под партньорство с родителите ние разбираме

резултатите от полагането на целенасочени усилия от страна на училището в един

продължителен процес на опити, успехи и неуспехи за включването на родителите в

живота на училището. Важно е да се разбере, че резултатите от тези усилия не са нещо

фиксирано и стабилно, чието достигане осигурява веднъж завинаги

благоразположението на родителите към училището. Те, както вече казахме, са нещо

променливо и динамично и в този смисъл за нас партньорството с родителите прилича

по-скоро на път (отколкото на крайна точка), по който училището е решило да крачи.

Важно е още тук да стане ясно, че този път се опитва да стигне както родителите, с

които училището обичайно работи, така и до онези родители, които по една или друга

причина са по-трудно достижими, каквито са родителите от етническите малцинства.

Инициативата „Избори за кмет на класа“ се проведе в седмицата на отворените

врати по „Бизнес и предприемачество“ под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

ОУ “Христо Ботев“ е малко училище, с население предимно от малцинството, в

повечето класове имаме деца със СОП, но следвайки принципите на „Индекс за

приобщаване - ръководство за управление на приобщаващите процеси в училище” ние

насърчаваме всяко дете да се развива, да открива талантите си и смело да ги следва.

И макар да сме „едно селце в далечината...“ успешно приобщаваме децата съобразно

новите ДОС на Закона за училищно и предучилищно образование.

Максимата, с която се ръководи нашето училище е:

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да

бъде запален!”

Продължаваме да работим за приобщаването на всяко дете…

Директор:Мирена Георгиева

Класен ръководител:Росица Ненчева

Ресурсен учител:Ралица Георгиева

Малка част от сценария…

KEЦОВЕТЕ НА ПЕПЕЛЯШКА-ПИЕСА ЗА ДЕЦА

ПЕПЕЛЯШКА: В ЕДНО ДАЛЕЧНО ЦАРСТВО, Е НЕ ЧАК ТОЛКОВА ДАЛЕЧНО,

ЖИВЕЕ ЕДНО МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ, Е НЕ ЧАК ТОЛКОВА МАЛКО.ТО ИМА ДВЕ

СЕСТРИ, КОИТО СА ЛОШИ,АМА НАИСТИНА МНОГО ЛОШИ И ЕДНА МАЩЕХА,

КОЯТО Е ВРЪХ НА ЛОШОТИЯТА. ДА ВИ КАЖА ЧЕСТНО, ТОВА МОМИЧЕНЦЕ

СЪМ АЗ.ВСИЧКИ МИ КАЗВАТ ПЕПЕЛЯШКА, ЗАЩОТО ПО ЦЯЛ ДЕН ХОДЯ ДА

ЧИСТЯ СЛЕД ЛОШИТЕ СИ СЕСТРИ,А ВЕЧЕР ЗАСПИВАМ ДО ОГНИЩЕТО.

ВИЖТЕ,ЦЯЛАТА СЪМ В ПЕПЕЛ И МЪРСОТИЯ. /КИХА

ПРИНЦ: НЯКЪДЕ НА ОКОЛО 200-300 МЕТРА ОТ ТУК ИМА ЕДНО ХУБАВО

ЦАРСТВО. КАКВО МУ Е ТОЛКОВА ХУБАВО И АЗ НЕ ЗНАМ.ТАМ ЖИВЕЯТ

ДОБЪР ЦАР И ЦАРИЦА.АБЕ, НЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ, КОЛКОТО СЕ ПРАВЯТ.ТЕ

ИМАТ ЕДИН ХУБАВ СИН, АМА НАИСТИНА ХУБАВ И ИСКАТ ДА ГО ОЖЕНЯТ.

ДА ,АМА ТОЙ НЕ ИСКА, ЗАЩОТО ОБИЧА ДА ХОДИ ПО ЦЕЛИ НОЩИ НА

ДИСКОТЕКА, А ПОСЛЕ ДА СЕДИ ДО КЪСНО ПРЕД КОМПЮТЪРА. ЗАЩО МУ Е

ДА СЕ ЖЕНИ ЗА НЯКОЯ ЛИГАВА ПРИНЦЕСА, КОЯТО ДА МУ МЪРМОРИ.СЕГА

ВЕЧЕ РАЗБРАХТЕ, НАЛИ? ТОЗИ КРАСИВ ПРИНЦ СЪМ АЗ!

ЦАРИЦА: АХ, КАКЪВ ХУБАВ РОМАН! КАКВА ЛЮБОВ. ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,

ТОВА ТЕЛЕФОН ЛИ Е? ТЕЛЕФОН ЛИ Е?

ЦАР: СТИГА ДЕ! ТЕЛЕФОН Е, НО ГОВОРЯ ЗА БАЛА.

ЦАРИЦА: КАКЪВ БАЛ?

ЦАР: СЛЕД ДВА ДНИ ПРАВИМ ГОЛЯМ БАЛ. ПОКАНВАМЕ ВСИЧКИ ПРИНЦЕСИ

И ХОП-ПРИНЦЪТ СЕ ВЛЮБВА.ПРАВИМ БЪРЗО ЕДНА ГОЛЯМА СВАТБА, А НИЕ

С ТЕБ ЗАМИНАВАМЕ НА ПОЧИВКА-ХАВАИТЕ, ТАЙЛАНД, ВЕЛИНГРАД-

КЪДЕТО ПОИСКАШ.

ЦАРИЦА: МИСЛИШ СИ, ЧЕ ЩЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНО. ТОЙ НЯМА НИКАКВО

НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЖЕНИ. ИСКА ДА Е СВОБОДЕН И ДА СИ ЖИВЕЕ ЖИВОТА.

ДАЙ МУ ДИСКОТЕКИ, ФУТБОЛ, КОМПЮТРИ И НЕ ГО ПИПАЙ ЗА ДРУГО.НЕ

ЗНАМ НА КОГО ПРИЛИЧА? МАЙ НА ТЕБЕ, ЦАРЮ. И ТИ БЕШЕ ТАКЪВ ПРЕДИ

ГОДИНИ. ДОБРЕ, ЧЕ СЪМ УМНА ЦАРИЦА И БЛАГОДАРЕНИЕ НА МЕН СТАНА

ДОБЪР ЦАР.

rosi_nen4eva@abv.bg тел:0884634278