Алтернативи пред българската икономика...2018/03/25 · 1...
TRANSCRIPT
1
Алтернативи пред българската
икономика
Източник: iStock
Няма значение колко бързо тичаш,
щом не тичаш в правилната посока.
Рихард Вагнер
Дотук разгледахме глобалните дългосрочни тенденции и това как малките
успешни икономики навигират в бързо променящия се свят. Несъмнено, каквото и да
правим като бизнес, почти всички човешки активности ще бъдат преобразени в една или
друга степен от новите технологии и от ускореното генериране на нови знания, иновации
и приложения. Българската бизнес общност трябва да е в синхрон с тенденциите, да
намери своите ниши в този ураганен прелом и да расте заедно с най-успешните
компании. Загубата на време и скорост на адаптивност в този процес е равносилна на
загуба на верния път към успеха.
В логиката на икономическото развитие на държавата и на всеки бизнес трябва
неотклонно да следваме закона на Парето, известен като "принципът 80/20" и действащ
на всички нива: винаги 80% от очаквания резултат в печалби и разходи се дължи на 20%
от приложените ресурси и усилия. Дефинирането на ключовите 20% във всяко начинание
е задължително предусловие в анализа и в избора на алтернативите пред българската
икономика. Съблюдаването на правилото 80/20 е интелигентното и най-ефективно
поведение на икономическите субекти.
Нуждаем се от възможно най-тясна кооперация с водещи технологични икономики,
научни центрове и компании в Европа, Америка и Азия. Нашата страна не може да
финансира мащабни научни и приложни изследвания, които изискват големи
дългосрочни и рискови инвестиции. Но може да се включва много по-активно в избрани
2
международни научни проекти и ниши като партньор или подизпълнител. Така
българските учени ще се приобщават към глобалната научна общност и ще допринасят
за създаване не само на ново знание, но и за изграждане на наш първокласен
експертен капацитет в тези области. Постепенно те ще формират значима авторитетна
група от независимо мислещи изследователи с водеща роля в технологичните иновации
в българската икономика. Участието на повече български учени в международни
проекти, повече преподаватели и студенти в обменни програми трябва да стане
част от държавната политика за развитие на науката и иновациите.
Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. предвижда
тройно увеличение на инвестициите за наука за четири години - от 0.19% от БВП сега,
на 0.7% от БВП през 2030 г. Ще продължи финансирането на научни изследвания от
Оперативната програма на ЕС “Наука и образование за интелигентен растеж”. Това са
първи крачки във вярната посока, добър подход, който трябва да се съчетае с частно
съфинансиране на български иновативни продукти и технологии. За сравнение колко
далече сме от желаното, отбелязваме, че ЕС разходва сега за наука 2% от БВП и
планира до 2020 г. да стигне 3%. Частният сектор в ЕС разходва за наука едва 1.3% от
БВП, далеч например зад Южна Корея – 2.7% и САЩ – 1.8%.
Мощен инструмент за стимулиране на науката могат да бъдат правителствени поръчки
за внедряване на иновации, резултатите от които да стават публично достъпни и да
допринасят за растежа на цели сектори от икономиката.
Съвременното технологично и икономическо развитие не минава задължително през
големи и рискови инвестиции. Качеството на човешките ресурси е далеч по-важно от
количеството наличен капитал. Днес, много по-често отпреди, млади предприемачи и
изследователи с ограничен бюджет създават иновативни решения и нови продукти, както
и разнообразни приложения на чужди иновации. В това поле няма ограничения за
участие, освен собствената креативност, въображение и мащаб. Разбира се, необходима
е и адекватна среда за отглеждане и развитие на човешкия капитал. Тази среда трябва
да се създава целенасочено от частният бизнес, държавата, университетите,
училищата, семейството.
3
Новите модели на споделяне на знание и свързаните научни и експертни мрежи в
Интернет позволяват да се формират бързо временни целеви групи за създаване на
оригинални продукти, услуги и решения на комплексни проблеми. Това променя
формите на създаване на нова стойност чрез използване на споделено знание, време и
капацитет, с привличане с конкретен интерес на голям кръг от креативни хора. С
усилията на нарастващата глобална експертна общност знанието се премества
бързо от защитените с интелектуална собственост корпоративни файлове към
отворените в Интернет бази знание, отворени иновации, в т.ч. първокласен софтуер
с отворен код.
Включването на страната в Европейския единен дигитален пазар ще улесни и ускори
прехода на националната икономика към новите технологични стандарти.
Полезно е да погледнем с очите на анализатори от малка Финландия как се формират
съвременните предприемачески екосистеми. Едно проучване на консултантите на тинк-
танка Демос Хелзинки акцентира на следните основни фактори, определящи възхода на
местното предприемачество:
Не всяка велика технология идва от Силиконовата долина, но никой стартиращ
високотехнологичен бизнес не може да си позволи да игнорира американските
хайтек актьори от Западното крайбрежие;
Предприемачеството расте в местни екосистеми, но стартиращите компании
трябва да се конкурират за клиенти и финансиране в световен мащаб;
Правителството и общините могат да катализират предприемачеството чрез
непреки интервенции, но влагането на публични средства в стартиращи фирми
не генерира задължително успешни екосистеми;
Ключовите участници в предприемаческите екосистеми са самите
предприемачи, инвеститорите, големите компании, публични институции и
университетите;
Инвеститорите в ранна фаза на стартъпите имат регионален фокус. Преди да
търсят глобално финансиране, предприемачите се нуждаят от местни ранни
инвеститори;
Прекомерният ентусиазъм на предприемачите може да доведе до неуспех, но
традиционното недоверие води до пропуснати възможности;
Всяка предприемаческа фирма трябва да обмисли поне два стратегически
въпроса, независимо от пазара, в който планира да навлезе: времето на влизане
и очакваните реакции на пазара.
Значителна част от продуктите и услугите, които доминират днешната българска
икономика, биха били конкурентноспособни и в обозрима перспектива, след
модернизация и преструктуриране в т.ч., но не само:
Полуфабрикати и крайни продукти от цветни метали;
Добив на злато, фино рафиниране и производство на кюлчета и монети;
Клъстер преработка на алуминий в сложни полуфабрикати и крайни продукти;
Ниско серийно производство на високоспециализирани стомани, профили,
конструкции и крайни продукти;
Фармацевтичен генеричен клъстер и регионална фарма логистика;
Клъстер Индустриална химия и производство на изкуствени торове;
4
Национални брандове и клъстери био зърнени храни, био пресни плодове, био
сушени и лиофилизирани плодове, био зеленчуци, био мед, натурални етерични
масла, био козметика;
Национални брандове и клъстери био месо, био деликатесни месни продукти,
био мляко и млечни продукти;
Национален бранд и клъстер винопроизводство с деклариран произход, био вина;
Клъстер брандирани висококачествени преработени био храни и хранителни
добавки;
Клъстер аутсорсинг на бизнес услуги, който постепенно да прерасне в клъстер
за разработка на специализиран софтруер;
Туристическият клъстер да се развие предимно в средния и луксозен пазарен
сегмент с по-висока добавена стойност и качество на услугите и в комбинация
на различни, специфични за страната ни туристически продукти като балнео-
и културен туризъм;
Брандирани лимитирани серии модни облекла, обувки, чанти и аксесоари в
луксозния сегмент;
Високо качество строителни материали, елементи и конструкции;
Диверсификация и конверсия на оръжейната промишленост към прецизни
специални и граждански изделия, дронове, роботи, 3D принтери;
Медиен клъстер, филмови, телевизионни и мултимедийни продукции и услуги, в
т.ч. специализирани софтуерни продукти за виртуална и добавена реалност;
Клъстер специализирана и регионална логистика с приложение на изкуствен
интелект;
Платено висше образование и обучение за чужденци, в т.ч. онлайн;
Специализирано медицинско лечение и услуги.
В селското стопанство трябва да сменим латифундисткия модел на производство
главно на пшеница, царевица и слънчоглед, който изтощава земята и облагодетелства
неголям брой едри собственици и арендатори. Държавата трябва да стимулира хилядите
собственици на малки парчета земя - вместо да я продават и дават под аренда, да се
сдружават в кооперации, да прилагат новите технологии в земеделието, да произвеждат
разнообразна здравословна крайна продукция и да печелят съобразно участието си със
земя и положен труд. Тази организация трябва да се създава по съвременни бизнес
модели с експертен капацитет и мениджмънт.
Не на последно по важност място, бизнесът и правителството трябва да си сътрудничат
в амбицията и стратегията българските компании да израстват като международни,
навлизайки задълго с конкурентна продукция и ноу-хау в перспективни пазари.
Без да подценяваме значението на чуждите инвестиции за българската икономика,
трябва да сме наясно, че те създават работни места, но само защото местните
разходи за труд и данъците ни са ниски. Засега това са нашите единствени стимули за
привличане на инвестиции. Поради липса на висококвалифицирани млади хора не
можем да привлечем инвестиции в технологичните отрасли. Природата на капитала в
условията на либерален капитализъм предполага неговата мобилност там, където може
да постигне максимална печалба или да направи по-добър нов продукт. Трябва да
очакваме бърз отлив на чужди инвестиции от страната и загуба на работни места, ако
изравним корпоративните данъци и заплащането на труда с развитите страни, без да сме
направили други положителни промени и без да сме постигнали ново качество на
човешкия капитал с по-широки възможности за реализация.
5
Умната държавна стратегия би била да се стремим постепенно да увеличаваме
заплащането на труда, съобразно неговата сложност и производителност, да
задържим ниски корпоративни данъци за следващите 20 години, да подобрим
бизнес средата чрез бързи административни реформи и усилено да създаваме нови,
постоянно нарастващи качествени човешки ресурси. Както виждаме, независимо
от високите разходи за труд и данъци, инвестициите в развитите страни не
намаляват, защото те предлагат неспиращ поток от подготвени хора, благоприятна
и предсказуема бизнес среда, стимулираща възможности за създаване на продукти
с висока добавена стойност.
ПОТЕНЦИАЛНО ПЕРКСПЕКТИВНИ НОВИ НИШИ ЗА БЪЛГАРСКАТА
ИКОНОМИКА
Българската бизнес общност следва постоянно и внимателно да анализира потенциално
перспективните пазарни ниши, в които страната ни има шансове за успех. Нуждаем се
от продуктова структура на икономиката, предимно базирана на новите
преобразуващи иновативни технологии, която би могла да генерира 7-8 % годишен
ръст в течение на следващите три десетилетия. Такъв растеж е немислим при
досегашната стратегия за развитие. Това е единственият начин да преодолеем
изоставането и към средата на века да влезем в клуба на развитите малки бутикови
държави с висок стандарт и продължителност на живота.
В страната има зараждащи се благоприятни предпоставки, които частният бизнес би
могъл да превърне в дългосрочни печеливши проекти, в част от перспективните
глобални трендове, предимно в нишите, където човешкият интелект е по-важен от
количеството инвестирани средства в т.ч., но не само:
Информационни и комуникационни приложения, решения и услуги;
Блокчейн технологии и приложения
Специализиран софтуер;
Изкуствен интелект;
Роботика и роботизирани производства;
Софтуер и асемблиране на дронове и услуги с дронове;
3D printing оборудване и софтуер;
Наноматериали и нанотехнологии;
Напреднали синтетични биотехнологии, в т.ч. био земеделие, био
животновъдство, био храни;
Онлайн търговия и дигитален маркетинг
Българските успешни компании с традиционни бизнеси, натрупали вече
значителен собствен капитал и пазарен опит, би трябвало да са в челото на
модерното преструктуриране на икономиката. Ако най-добрата част от активните
и образовани българи не навлезе умно във високо технологичните отрасли с
инвестиции и дългосрочен личен ангажимент, нищо друго не може да ни помогне
да ускорим развитието на обществото в следващите десетилетия. Големите
национални цели ще получат шанс да се сбъднат, ако зад тях дългосрочно стоят
личните високи цели и амбиции, трудът и усилията на бизнес лидерите, експертите
и, разбира се, на новото поколение български предприемачи и иноватори. Пазарът
ще ги подкрепи или отхвърли. Засега няма друга реалистична логическа
парадигма.
6
БЛАГОПРИЯТНА БИЗНЕС СРЕДА
„Забелязвам, че колкото по-здраво работя,
толкова по-голям късмет имам.“
Марк Твен
Марк Твен явно добре е разбирал, че за успеха на което и да е начинание най-ценни и
решаващи са личните усилия.
И все пак, бизнес средата в една страна е или благоприятна, или неблагоприятна. И в
двата случая тя е един от мощните фактори, стимулиращи или демотивиращи
предприемачите, експертите-иноватори и наемния персонал.
Основните международни индекси, които измерват бизнес средата, ни отреждат
обикновено места във втората част на класацията - там, където са проблемните страни.
Източник: Световна банка
7
Източник: Световна банка
Така например Индексът на икономическата свобода, който измерва свободата на
търговията, на инвестициите, на бизнеса и още 7 други показатели, ни класира на 47-о
място в света за 2017 г., в зоната на умерено свободните страни.
България е на 39-о място в класацията на Световната банка „Правене на бизнес“ за 2017
г. Индексът покрива 11 области на държавни бизнес регулации, които имат отношение
към компаниите през целия им жизнен цикъл - от регистрация до обявяване на
несъстоятелност.
Глобалният индекс на за конкурентоспособност на Световния икономически форум за
2016-2017 г. класира България на 50-то място, което е едно задоволително постижение.
Изследването „Глобален бизнес мониторинг“ за 2016 г. установява, че само 3.5% от
икономически активните българи предприемат собствен бизнес, при това повечето
започват търговска дейност. За сравнение, този индикатор за Латвия е 14,1%, за Естония
е 13.1%, за Румъния е 10.8%, средно за ЕС - 7.8%. За съжаление, българските граждани
(не държавата) сме в дъното на тази класация с фрапираща липса на креативност,
инициативност и амбиции.
8
Един от най-точните и авторитетни измерители - Легатум индекс на просперитета, ни
класира на последно място в Централна и Югоизточна Европа за 2013 г. и на 57-о
място в глобалната класация за 2016 г. сред 148 страни.
Детайлното анализиране на данните от горните измервания показват, че страната
ни всъщност има задоволителни постижения и добри перспективи в редица аспекти
на социално-икономическия живот, които са потиснати от недобрата организация
и от отсъствието на фокус на обществото, на бизнеса и на държавата върху
амбициозни дългосрочни цели.
Очевидно, необходима ни е благоприятна и устойчива бизнес среда, стимулираща
конкурентоспособността и предприемаческата активност на всички нива, подпомагаща
високи темпове на развитието на компаниите и нарастване на частните и обществени
капитали в страната. Стартирането на структурни реформи ще подобри
макроикономическите условия и ефективността на институциите. Бихме могли да
запазим дългосрочно постигнатото, да направим бързо редица промени и
постепенно други, за които трябва време, за да сработи ефектът на натрупване.
Запазването на Валутния борд, докато страната се готви да влезе в еврозоната, е едно от
решенията - основа за макроикономическата стабилност и предсказуемост на бизнес
средата в следващите няколко години. Дали и кога да се присъединим към Еврозоната е
въпрос, който трябва да обсъждаме само в контекста на по-общия въпрос – какво е
нашето място и какви дългосрочни перспективи се очертават за България (както и за
Еврозоната) в процеса на реформиране на ЕС. Отговорите ще станат по-ясни в периода
2018-2020 г.
9
Източник: Световна банка
Нуждаем се от предсказуемо и консервативно данъчно законодателство,
стимулиращо инвестициите и предприемаческата активност, която днес е много
ниска, неефективна и насочена главно в непроизводствената сфера. Запазването на 10%
данъчни ставки за компании и частни лица за период от 20 години би било голям
стимулиращ фактор. Високите темпове на развитие ще генерират по-голяма заетост,
повече приходи в бюджета и в социалните фондове от алтернативата да изграждаме
икономика с високи данъци и ниски темпове на развитие. Високите данъци са
подходящи само за развитите икономики като Германия, Австрия и Швеция, с
голяма предприемаческа активност, продуктов микс с висока добавена стойност,
както и традиционно по-висока производителност и креативност на човешките
ресурси. Искането за уеднаквяване на фискалната политика в ЕС на този етап ще
стагнира още повече българската икономика. То е крайно несправедливо за нас, тъй като
ще доведе до бърз отлив на външни инвестиции от страната и загуба на работни места,
наред с продължаващото вече три десетилетия изтичане на български капитал и
квалифициран персонал към развитите страни.
Това, което можем и трябва бързо да направим, е въвеждане на семейно подоходно
облагане и нулев данък под определен минимален доход на член от семейството.
10
Ставките за социално осигуряване са пределно високи в нашата страна и ще бъде
неефективно евентуалното им допълнително увеличаване. Една от техните цели е да
поддържат социалните помощи за безработни лица на нива, които временно спасяват от
бедност, но не се превръщат в начин на живот, а стимулират личната активност за
преквалификация и упражняване на труд. Живот на социални помощи за нарастващ
брой хора е не само бюджетна тежест, но преди всичко лична екзистенциална
трагедия за тези хора и за близките им. В общ интерес е държавата и бизнесът да се
фокусират върху разкриването на нови работни места, повишаване на
производителността и на работните заплати, а не върху увеличаване на социалните
помощи.
Източник: Световна банка
Международно наложил се измерител на диспропорциите в разпределението на
доходите в обществото е коефициентът на Джини. Колкото по-голям е коефициентът
на Джини, толкова по-голямо е неравенството. България е най-бедната в ЕС страна с
развиваща се пазарна икономика и държавата би трябвало да поддържа
коефициента на Джини, измерващ доходното неравенство в разпределението поне
15-20% под средното ниво за Европейския съюз, чрез инструментите на първичното
и вторично разпределение на новата стойност в обществото. Сегашното състояние
11
е точно обратното - коефициентът на Джини за бедна България е 37, или с 20% над
средния за ЕС, който е 31.
Коефициент на Джини за неравенствoто
Източник: University of Denver
Отсъствието на чувството за справедливост в разпределителните отношения и
ниските доходи демотивират хората на наемния труд. Това е основен фактор за
забавяне на развитието и на вътрешното потребление на стоки и услуги, които
произвежда главно местната промишленост. Анализите на МВФ показват, че увеличение
с един процент на приходите на най-високите 20% води до намаляване на ръста на GDP
с 0.08 % за следващите 5 години. И съответно един процент увеличение на най-ниските
20% доходи се асоциира с 0.38% увеличение на ръста през следващите 5 години. Ниски
доходи означават нисък жизнен стандарт, лоша храна или недохранване, ранни
заболявания, висока смъртност, лоши условия за отглеждане на децата, ниско
образователно ниво и така отново в спиралата на бедността. В капана на бедността
днес са над 22% от населението. Добавете към тях застрашените от бедност хора,
които статистиката не регистрира, но навярно са не по-малко от още 10%. Трябва
час по-скоро да ликвидираме бедността в нашето общество чрез органичен растеж,
но и чрез по-голяма справедливост в преразпределителните отношения.
Поддържането на разумен баланс между интересите на труда и капитала е ключът на
мотивацията за развитие, социален мир и благоденствие на обществата с пазарна
икономика. Тук няма друг постоянен регулатор освен държавата. Тя трябва да
постига по-широко и справедливо разпределение на ползите от икономическия ръст и
технологичния прогрес.
Повишаване на работните заплати на различните групи наемен персонал в съответствие
с повишаването на производителността на труда, сложността на труда, степен на
принадена стойност в произвежданите продукти и приоритетността на труда за
обществото трябва да е постоянно във вниманието на бизнеса и държавата. Ние можем
12
да достигнем сравнително бързо, за 3-4 години, ниво на минималната и средната
работна заплата, осигуряващи нормални условия за живот на застрашената от
бедност част от населението.
Движещата сила зад четвъртата промишлена революция е интелектът на
талантливите и висококвалифицираните хора, най-ценната част на човешкия
капитал. Българският бизнес и държава могат да създадат много по-атрактивни условия
за привличане и задържане на талантите не само чрез високо заплащане, но и чрез
участие в печалбата и собствеността на компаниите. Нужна ни е поправка в Търговския
закон за придобиването на опции за акции с отложено плащане от персонала на
акционерни и публични дружества. Такава практика от много години работи успешно в
САЩ и в други страни. Първо трябва да се опитаме да задържим своите таланти, а
заедно с това да привлечем в българската икономика таланти и от други страни.
Успокоение и стабилност в бизнеса ще внесе едно елементарно законодателно
регулиране на правата на данъчните служители по начин, изключващ възможността
за преднамерени репресивни действия към компании и частни лица; лимитиране на броя
и на тематиката на възможните и задължителни данъчни проверки на едно физическо и
юридическо лице за периоди от 5 и 10 години. Необходимо е прецизиране на
законодателството на страната, гарантиращо частната собственост и недопускане на
предварителна конфискация на частно имущество без окончателно съдебно
решение.
Внедряване на електронно правителство в хоризонтално и вертикално свързана
администрация е азбуката на съвременното управление и не подлежи на отлагане
или на палеативни решения и тиха съпротива. Въвеждане на 100%
дигитализирано административно обслужване, пълен и лесен достъп на всеки гражданин
и юридическо лице до публична информация, без посредничеството на чиновник, е
мярка изцяло в ръцете и по силите на нашата държава. България е на последно място
в Европейския съюз по ниво на цифровизация на публичните услуги. Модерните
онлайн и мобилни публични услуги са най-важен инструмент за прозрачна и
некорупционна среда, за намаляване на публичните разходи и повишаване
ефективността на услугите за юридически и физически лица. Идва времето част от
административното обслужване да се извършва от виртуални агенти, базирани на
изкуствен интелект и блокчейн технологиите. Това вече е реалност в Лондон, в
Сингапур, в осем общини в Полша и на други места. Безценен е опитът на малки страни
като Естония и Малта, който просто следва да се изучи и приложи.
13
Намаляване и опростяване на държавните регулации и бюрократичните процедури за
всяка дейност; редуциране на времето за стартиране на бизнес в страната до 5 работни
дни; редуциране на времето и разходите за закриване на бизнес; въвеждане на
електронни обществени поръчки,
базирани на международно
признати стандарти и най-добри
практики на всички публични
институции, гарантиращи
максимална прозрачност,
публичност, отчетност, контрол и
конкурентност на тръжните
процедури за усвояване на
публични средства; равностоен
достъп до участие за утвърдени и
нови компании – всичко това е
напълно възможно и бързо
осъществимо. Изисква се само
политическа воля. Резултатът ще
се почувства веднага в мащабите
на цялата икономика, а
авторитетът и доверието в
институциите ще нарасне.
Недопускането на стартирането на
скъпи дългосрочни инвестиционни
държавни проекти и заеми, за които
има формално право, но липсва
широко обществено съгласие, има
голямо значение за изграждане на
интегрирано общество.
Източник: БНБ
Нуждаем се от стимулиране на прехода към дигитална икономика и дигитално
общество, установяване на прости, „умни“ регулации и адекватни закони в синхрон
с технологичните промени и със стандартите на Европейската стратегия за Единен
дигитален пазар. Той ще даде възможност на потребителите да осъществяват
трансгранични сделки посредством цифровите технологии, в т.ч. електронна търговия,
онлайн разплащания, поверителност на данните, киберсигурност, облачни технологии,
обмен на големи информационни масиви, когнитивна аналитика, изкуствен интелект,
интернет на нещата, трансгранични потоци от данни.
В икономическата политика на държавата по-значима тежест и внимание може да
заемат мерки като:
Стимулиране на конкурентни национални брандове и експортно ориентирани
ниши с висока добавена стойност. В съвременните пазари небрандираните
14
продукти (дори с високо качество) се продават само в евтините ценови
равнища;
Стимулиране на клъстърните модели за производство и услуги, които
концентрират капитал, ноу-хау и квалифициран персонал, мигриращи и
конкуриращи се свободно;
Стимулиране на развитието на малките и средни предприятия, като устойчив
фундамент на българската икономика, които постепенно да растат пазарно,
генерирайки 70-80 % от националния доход на страната;
Дългосрочни публично-частни партньорства с технологични и пазарни лидери в
капиталово интензивните отрасли и в изграждането на модерна техническа
инфраструктура;
Стимулиране на развитието на базирани в България многонационални компании
с преобладаващо българско участие и контрол;
Нова регулация на функциониране на финансовия сектор, по-добре гарантираща
дългосрочния национален интерес и интереса на вложителите;
Нова регулация на концесиите за добив на природни ресурси, защитаваща
дългосрочните интереси на държавата; опция за 33% участие с право на вето
на държавата или общините в дружествата-концесионери;
Приемане на стандарти и регулации за достъп и ползване на отворени бази
данни на правителството и на частния сектор. Това ще даде тласък за нова
аналитика и изкуствен интелект приложения, водещи до по-голяма
ефективност на широк кръг дейности и бизнеси;
Стимулиране на създаването на приложения за електронна търговия,
информационни системи в публичния транспорт и дигитализирана система за
здравеопазването с персонализация на здравната история на всеки пациент.
Развитие на капиталовия пазар като стратегически компонент на пазарната икономика,
прилагане на международно утвърдени правила и надзор, прости и ясни процедури за
листване на компании на борсата и търговия с борсовите финансови инструменти,
защита правата на инвеститорите и равен достъп на всеки инвеститор - всичко това би
могло да се подобри и прилага без компромиси. Българският капиталов пазар трябва да
се освободи от бюрокрацията, от политическия натиск и да расте устойчиво,
стимулирайки цялата икономика.
Усъвършенстването на националната статистика чрез технологиите за събиране и
анализ на информацията във форматите на ЕС, поддържане на бази данни за
международно утвърдени индекси, измерващи и класиращи България по различни
показатели и методики, гарантиране на независимост и надеждност на измерванията и
на данните е от изключителна важност за формиране на вярна политика и своевременна
реакция към промените в бизнес средата. Държавата е най-големият монополист по
отношение на личните данни на гражданите. Досегашната информационна матрица
може да бъде разширена с доброволното участие на желаещите и с допълнителни мерки
за сигурност. Приложенията с изкуствен интелект за анализ на данните ще дадат нови
идеи за персонализирани услуги, които администрацията може да предоставя на
гражданите.
В много страни се налага полезната за обществото практика за лимитиране до два (три)
мандата и до 8 години правото да се заема висша административна и изборна
длъжност в държавните институции, както и ограничаване на правото на политици на
изборни длъжности и висши държавни чиновници да упражняват консултантска и
15
лобистка дейност в полза на частни компании и чужди юридически лица 8 години след
като са напуснали поста си.
Без да подобрим квалификацията на административния персонал в държавните
институции и да го мотивираме да съдейства на реформите, не можем да очакваме
бърза промяна. Всеки държавен и общински служител може да бъде изключително
полезен на обществото, но би могъл да бъде и пасивен наблюдател или непреодолима
пречка. Разбирането, че високата експертиза изисква усилия и време, ще ни направи
търпеливи и последователни в процеса на повишаване на административния капацитет.
От друга страна, следва да въвеждаме и спазваме без политически пристрастия
задължителен образователен ценз и професионални изисквания за всяка длъжност,
в т.ч. задължението за елементарна учтивост, добронамереност и уважение към нуждите
на гражданите, проактивно информиране и търсене на мнението на обществеността
преди решаването на всеки значим въпрос.
Свеж полъх и облекчение ще предизвика един нов закон за медиите, лимитиращ
възможностите за манипулация на общественото мнение с невярна информация и
платени публикации; въвеждане на отговорност за преднамерена манипулация на
общественото мнение, за необосновано разрушаване на личната и фирмена
репутация; публичен регистър за крайните физически лица - собственици на
медии; лимитиране на възможността за концентрация над 5 % на медии в един
собственик и свързани лица; насочване на държавните медии към позитивни
програми, популяризиращи най-добрите български компании, продукти и
предприемачи, популяризиране на преобразуващите иновативни технологии и
трендове.
Върху бизнес средата оказват съществено значение изброените по долу, но развити в
отделни точки мерки: пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за
стимулиране на положителни демографски трендове; пакет от дългосрочни мерки
(национална политика) за развитие на човешкия капитал; социална сигурност и
солидарност; върховенство на закона, независима прокуратура и независим съд,
ефективно и бързо правораздаване; висока външна сигурност и вътрешна безопасност;
Не на последно място върху бизнес средата оказва голямо влияние доверието между
различните страни и фактори в обществото. За съжаление, степента на доверие между
субектите на българската бизнес среда не е висока. Без да променим това, без да
изграждаме и да излъчваме авторитет, надеждност, интегритет, просто човешко доверие,
уважение и добронамереност помежду си, не можем да се надяваме на добро бъдеще.
Трябва да помислим сериозно и последователно да променяме с действията си сегашния
неблагоприятен образ на българския бизнесмен.
16
Независимо дали това ни харесва или не, ние живеем в социално-икономическия модел
на либералния капитализъм, който засега доминира световната икономика и най-добре
мотивира съзидателната активност на хората. Нашите мащаби са миниатюрни и не
можем да си позволим да експериментираме. Просто трябва да вземем най-доброто от
опита на успелите преди нас страни и да поддържаме най-благоприятната за
икономическото ни развитие среда, следвайки глобалните тенденции и принципа
80/20, когато правим избор. Свикнали сме да мислим, че за това отговарят преди
всичко политиците и висшата държавна администрация. Без да снемаме
отговорността от тях, трябва да отбележим, че това е вярно, но само донякъде. Ако
ние, българските граждани на трудоспособна възраст, не сме активни
икономически, не сме предприемчиви, иновативни и борбени, вероятно няма да
успеем индивидуално и колективно дори и в най-добрата, идеална среда за бизнес и
живот.