Хубавица добродушна,силна, едра, но послушна.

Стъпва тежко и мълчи,с влажни хубави очи.

Има си млекарница от лани,

с прясно мляко всеки ден ни храни.

Бяла птица съм, добраи на патката сестра.

По съм стройна и красива,

но и много съм игрива.

Вдигам гордо дълга шия,

и се къпя, и се мия.От зори до мрак в

реката,чисти да ми са перата.

Топчести и мъничко дебели,те са като лебедите бели.

Че са чисти, истина излиза,с дълги шии, всяка с бяла

риза.

Клатят се щом ходят по земята,

но плувкини първи – във водата.

Истински добър приятел верен,

кротък е, понякога – наперен.

Мой любимец и добър пазач,пази ме по светло, и по

здрач.

Много лош, когато се ядосва,

не се пипа и не се докосва.Тихо спи си в къщи и на

двора,никак не обича чужди хора.

Мила, кротка, хубава добруша,

в мене се умилква и ме слуша.

Нещо все преде, ала за срама,

тя опредено все още няма.

Стъпва тихо и е много ловка

и е най-добрата мишеловка.

Тлъсто и дебело, как не му тежи,

нищо да не прави, само да лежи!

Лакомо налапа се, мърмори,и го гледаш, че очи затвори.

Спи и хърка, само дебелее,и от Коледа до Коледа живее.

Тя от всички на земята,най-обича си цветята.

Лете от зори навънкалитва сред поля и звънка.

Неуморна е, не спира,сладък, вкусен мед

събира.

Малка е, но има сили,пипнеш ли меда й, жили.

Червеникав е и снажен,сред кокошките най-

важен.

На главата - всеки денноси гребен зачервен.

И за умен той минава,че часовника познава.

Сутрин с нужда и без нужда,

всички хора той събужда.

Тази наша, малка лелкапухкава е като зелка.

Цял ден рови без да спира,все по нещичко намира.

Легне ли и виква тя след час:,,Хей, в леглото имам дар за

вас”.

Ех, красавец, силен, елегантен,лъскав, привлекателен,

галантен.

Всеки го познава и обича,ако хукне, като вятър тича.

Умен, смел и горд е, много здрав,

но добър е, и е с кротък нрав.

Не е едро, но с уши големи,и инат е, дявол да го вземе!Впрегнеш ли го в мъничка

каручка,вози дядо, баба, татко, внучка.

Някой го възсяда – кара смело,но реве ли, гръмва цяло село.Казват, че на коня е роднина,

но е дребно – метър и половина.

С малка главичка и тяло голямо,

врат извива и ме гледа нямо.

Като нея няма на земята,по-невежа и по-глуповата.

Ти й свирнеш, почва да мърмори,

ежи ти се и със тебе спори.

Вдигнала нагоре мъничка главица,

елегантно стъпва като хубавица.

Хукне ли навън като вихрушка тича,

с дълга и космата дрешка се облича.

А да знаете пък само как умеес топъл, тънък, хубав, нежен

глас да пее.Млечице си има тази наша

халаи го носи в кожена торбичка

бяла.

Тиха и послушна наша Кичка,

кротка е и много е добричка.

Вълнен бял, дебел кожух си има,

носи го през лято и през зима.

Щом запее – нежна е певица,

и красиви има си дечица.От тревата млечице тя

правии ги храни с него да са

здрави.

Има горско зайче диво,има и домашно сиво,

на главата с две ушенца,вирнати като листенца;

със мустачки тънкопрелки,

хрупа моркови и зелки,коренчета и тревички.

Радват му се хора, всички,но които го обичат,

сладко зайче го наричат.