КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА · 52 38 ГОДИНИ ОТ...

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА

ИЗВЕСТИЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА 2012

52

38 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕ ЕКСПОЗИЦИЯТА НА ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ВАРНА

Лидия Петрова

Фиг. 1. Етнографски музей – Варна Етнографският музей на гр. Варна е

част от културното наследство на черноморския град. През 2012 г. експозицията му навърши 38 години. Открит е тържествено на 27 юли 1974 г., лентата е прерязана от тогавашния Председател на Комитета за култура Павел Матев.

Експозицията на музея е разположена в реставрирана възрожденска къща, строена през 50-те – 60-те години на ХIХ в. Показано е богатото разнообразие в бита на селското и градско население от Североизточна България през ХIХ до средата на ХХ в.

Събирането на етнографски експонати за един бъдещ музей на гр. Варна

започва още в края на ХIХ в. Началото на музейното дело в града на Черно море е поставено през 1887 г. от учителите в Мъжката гимназия – Карел Шкорпил, Анани Явашов, Христо Генков и др. Те създават дружинка за събиране на старини в града и околностите му и през същата година уреждат малка музейна сбирка.

На 12 декември 1901 г. се създава Варненското археологическо дружество, като основната му задача е да се събират експонати за музея на града, който ще има 3 отдела: археологическо-исторически, народописен (етнографски) и природен. [1] На заседание на Градския съвет през месец март 1902 г. е взето решение във Варна да се уреди музей, за който да се събират: „а/ археологични материали; б/ Материали за антропология и етнография на сегашното население...” Музеят се създава по идея и с активното участие на братята-чехи Хермин /Херман, Херменегилд/ и Карел /Карл/ Шкорпил и те го наричат Варненски Археологически и Етнографски музей. Открит е на 11 юни 1906 г. в едно таванско помещение в сградата на Девическата гимназия.

Варненското археологическо дружество в своя Първи годишен отчет съобщава, че в музея се събират картини и фотографии на стара Варна и че целта на музея е да запознае населението на

Abstract: The Ethnographic Museum in Varna is part of the cultural heritage of this coastal Black sea city. In 2012 the museum celebrated its 38th anniversary. The museum was officially opened on 27 June, 1974 with a ribbon cutting ceremony by the Chairman of the Committee on Culture – Mr. Pavel Matev. The exhibit items are kept in a restored house of the Bulgarian National Revival period, which was built in 50s – 60s of 19th century. They include rich variety of items from the way of life of the villagers and townspeople from the North – Eastern Bulgaria in the period from 19th to the mid-20th century. The museum collection is collected and arranged by the ethnographers Maria Nikolova and Georgi Valkov, the architect Kamen Goranov and the artist Asen Stoychev. Key words: Ethnographic Museum, museum exhibit items, museum collection, cultural and scientific institute. museum activities



53

Варненски окръг, а и бъдещите посетители с: „1/ Историята на окръга от най-старо време чак до днешния ден; 2/ Народни носии, бродерии, музикални инструменти и други народописни материали; 3/ Геологическото развитие на земните пластове в окръга, с разни природни явления, с полезни минерали и характерни животни и растения на окръга.” Според намеренията на създателите на музея в „Народописния отдел” трябва да бъдат изложени „носии и уреди и други из окръга”. [2]

Създателите на музея осъзнават необходимостта от събиране на материали, свързани с бита и културата на населението, затова още през 1907 г. във II-я Годишен отчет на Археологическото дружество отправят „Позив за събиране на носии и др.” до кметовете на различни общини, в който се обръща специално внимание на етнографското богатство на Варненския край: „Предметите, свързани с обичаите на народа ни, носията изразяват най-добре обичаите, вярата, работата на народа през известно време от неговото развитие; от тука тяхното грамадно значение за науката, която някога, след години, когато, може би, нас не ще ни има, като свидетели, макар неми, ще възобновява миналия живот в неговата вяра, обичаи и работа...” [3]

И така започва да се създава колекцията от етнографски експонати на Варненския музей. Карел Шкорпил старателно ги записва, някои от тях рисува във „Входяща книга за старини и библиотека на Варненското археологическо дружество 1906 – 1909 г.” и в следващите инвентарни книги на музея. През тези първи години от съществуването на Варненския музей във фондовете му се съхраняват – панички, гърненца, глинени стомнички, кюпове за туршия, вази, бъклици, ножици, тигани, тасчета, хавани, железни дилафи, хромели, просфорници от дърво и варовик, оловен съд за ракия, носии, тъкани, фрагменти от облеклото, много накити (пафти, колани, огърлици, пръстени, гривни, обици, висулки), фотоси, свързани

с историята на гр. Варна, с бита на населението от Варненския край, книги. [4] Хермин и Карел Шкорпил събират описания на народни обичаи, записват предания, народни песни, сведения за варненските села, за архитектурните паметници на Варна, за първото българско училище, за църквите, чешмите, водениците, названията на улиците, за старите варненски фамилии и т. н.

Архимандрит Инокентий Софийски работи като уредник в музея през второто и третото десетилетие на ХХ в. и събира много етнографски материали. При посещенията си в различни селища, на сборове, празници и с авторитета на своя духовен сан успява да получи като подарък или срещу минимално заплащане много предмети, свързани с материалната култура на населението от Варненския край.

През 1963 г. към Окръжен исторически музей – Варна се създава отдел „Етнография”. През следващата година като завеждащ отдел е назначена Мария Николова. Основната задача, която й е поставена, е да работи за създаването на Варненския етнографски музей. С голяма отговорност и всеотдайност тя се отнася към служебните си задължения. В началото преглежда събраните дотогава етнографски материали. След години М. Николова си спомня за първите години на своята музейна дейност: „Започнах с преглеждането на събраните етнографски експонати, скътани в помещението над църквата „Свети Архангел Михаил” /по това време това е част от Музея на Възраждането на гр. Варна/. Попаднах най-напред на старинни накити, намиращи се в многобройни кутии. Отворих една, втора, трета и започна да ми се струва, че се намирам сред вълшебните съкровища на Аладин от „Хиляда и една нощ”. Пред мен заблестяха прочелници, гердани, гривни, пафти и какви ли не още накити, събирани десетилетия, както научих по-късно от архимандрит Инокентий Софийски – духовник по сан, революционер по дух, многогодишен доброволен сътрудник и



54

музеен работник във Варненския музей. след това започнах да разгъвам 21 бохчи, в които бяха надиплени старинни носии от различни краища на българските земи.”

За времето, когато М. Николова работи по създаването на експозицията на музея, тя шегувайки се казва: „Тогава не живеех в гр. Варна, а на автогара – Варна. Слизах от един автобус и се качвах на друг. Ех, ако можех тогава да летя!” В продължение на десетина години тя успява да събере повече от 3 000 експоната, като всеки един от тях минава не само през ръцете и очите й, но и през сърцето й. Затова може би едни от най-ценните впечатления за Етнографския музей са тези на две посетителки, които по различно време и независимо една от друга възкликват: „Каква рожба!”

От 1971 до 1974 г. в музея работи като уредник Георги Вълков, който активно се включва в събирателската работа и подпомага дейността по създаването на колекцията на варненския Етнографски музей.

След многогодишно целенасочено събиране на предмети, свързани с бита и културата на населението на гр. Варна и Варненския край, през лятото на 1974 г. е открита експозицията на Етнографски музей – Варна в самостоятелна сграда, разположена в един от старите квартали на града и недалеч от централната му част. Експозицията е дело на етнографите Мария Николова и Георги Вълков, на архитект Камен Горанов и на художника Асен Стойчев, тогава доцент в Художествената академия в София.

Изложените експонати са свързани с поминъка на населението, с начина му на живот, с дома и покъщнината, с празниците и обичаите. Вече 38 години експозицията е притегателно място за ученици, гражданите на гр. Варна, за наши и чужди туристи. Трите етажа са тесни за богатата колекция от над 33 000 предмета.

Етнографският музей е подреден тематично, като в началото са показани основните поминъци на населението от

Североизточна България – земеделие, животновъдство, пчеларство, морски и речен риболов, лозарство и винарство и някои традиционни народни занаяти. Посетителите на музея имат възможност да видят и дори да докоснат различни старинни земеделски оръдия на труда – рала, дървени плугове, хомоти, брани, крини, дисаги, сърпове, паламарки, дикани, каменни и дървени валяци (юварлаци), дърмони, сита, вили, яби, гребла, лопати и мрежа за отвяване на житото, съдове за съхраняване на жито и брашно и т. н.

Фиг. 2. Част от експозицията

на Етнографски музей – Варна, тема „Земеделие”

Показани са и предмети, свързани

със замесването и опичането на хляба – каменни хромели, нощви, ръжени, дилафи, „кръг за замесване на тестото”, съдове за втасване на хляба, подница и връшник, лопати за „хвърляне” на хляба в пещта, фотос на пещ за хляб.

В една витрина са представени два трудови обичая: началото на сеитбата и правенето на „брада” в края на жътвата. В чувала със семе поставят символични предмети – конопена четка (да бъде зърното гъсто), глава лук (да бъде сочно), орех (да бъде едро), чесън (да бъде изгонено злото), червено яйце (за плодородие, а червеният цвят – да предпазва от болести, уроки и всякакви лошотии). „Брада” наричат последните неожънати класове на нивата, които завързват с червен конец, слагат



55

скилидка чесън и паричка. Вярва се, че през следващата година ще има още повече жито на нивата..

Животновъдството и по-специално овцевъдството са илюстрирани чрез някои предмети, свързани с овчарския бит – ямурлук, уля (кожена овчарска торба с украса), овчарска гега, трикраки столчета, ведрици за мляко, „овчарски хлябове” за Гергьовден, копанки за печено агне, дървени лъжици и чаши, предмети с „овчарска дърворезба” и др.

Пчеларството е представено чрез старинни пчеларски кошове /тръвни/; „качулки” за тръвните; дънерче с пчелни пити, намерено в гората; ножове за орязване на питите; гъби за опушване на пчелите и др.

Риболовът е един от характерните поминъци на населението, което живее на брега на Черно море, край езерата, по поречието на реките. В експозицията са намерили място много уреди за морски и сладководен риболов – различни видове мрежи, въдици, парагади, „слепи кошове”, „рачила” за ловене на раци, винтери, сак, „белепи” за теглене на гриб, трал, кошове за уловената риба, котви за лодки, стъклени и метални шамандури, различни по големина игли за плетене на мрежите, фенери, компас и други предмети, използвани от рибарите, както и няколко фотоса, които документират работата и живота на риболовците.

Лозарството и винарството са едни от традиционните поминъци на населението по Българското Черноморие. Експонирани са най-често използваните лозарски инструменти и съдове за бране, обработване и съхраняване на грозде и направата на вино: садила са садене на лозовите пръчки, косери за рязане на лозовите пръчки и узрялото грозде, уред за опрашване на лозите, футии, кошници, бъчви, шарапана, кадус, аполин, кесме и др.

Представени са различни инструменти, както и произведения на някои характерни за Варненския край занаяти: бъчварство, медникарство,

кожухарство, калпакчийство, абаджийство, шивачество, грънчарство. Абаджиите и шивачите използват ютии с дълги дръжки, които поставят в огнището; мерките вземат с аршин или метър, а медникарите поддържат огъня с духало.

На втория етаж на музея са изложени уреди, свързани с влакнодобива: мъница за коноп, маган за памук, дараци за вълна и за коноп, мотовилки, хурки (напоясни, сталки и ликатки за предене на памук), вретена, чекръци, предачки, хоризонтален стан, стан за тъкане на колани „на кори” и др. Показани са и различни тъкани (постелки, възглавници, торбички, престилки, кърпи, месали, детски юрганчета и др.), с прекрасни багри и разнообразна орнаментика.

Централно място в експозицията заемат народните носии. Чрез тях много успешно е направена демографска характеристика на Варненския край, в чиито земи от векове преминава и се установява да живее население от различни краища на страната. Представено е облекло в неговото постепенно развитие за всяка от основните групи население. Посочени са и възрастовите различия. Традиционното облекло на населението от Варненския регион се отличава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия и края на ХIХ в., а така също и в началото на ХХ в. Интерес за посетителите представляват носиите на местното население – ваяци (вайковци), ченгенци, гагаузи, хърцои (полянци, населението по Провадийското плато), както и преселниците от Ямболско, Сливенско, Старозагорско, Котленско, от Северна и Южна Добруджа, Македония, Източна Тракия и Мала Азия. В музея може да се види облекло за млади и възрастни жени и мъже, за деца, обредни носии на коледари, лазарки, на булки, зълви, на баба-акушерка, облечена за празника на мъжката рожба „Петльовден” и т. н.



56

Фиг. 3. Витрина със сватбени обичаи от с. Аспарухово, Варненско, ХIХ – началото на ХХ в.

В една витрина е показана традиционна сватба от с. Ченге (днес с. Аспарухово) чрез два сватбени обичая: „засевки” и правенето на „меденик”; и извеждането на младоженците от дома на булката. Чрез обредни облекла са представени основните участници в обичая: булката с червено було, младоженецът, кумовете, деверът, зълвите, „пъздерът”, „заложниците”, а така също – шейната с даровете на булката, сватбеният сандък.

Много атрактивни за посетителите са витрините с накити /традиционни и градски/ - прочелници, подбрадници, кръжила, надушници, висулки, обици, гердани, медальони, пръстени, гривни, колани, пафти, накити за бал, брошки и др.

Народното изкуство в експозицията е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени и метални предмети. Обредните хлябове за празниците Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден са произведения на традиционното пластично изкуство и са израз на вярата, надеждите, желанията на българите за здраве, плодородие и благоденствие. За Сурваки (Васильовден) по стара българска традиция се правят сурвачки от дрян. Избира се не случайно дрян. Така както той е жилав, така жилави и здрави да бъдат хората. Дрянът се развива най-дълго – най-рано цъфти през пролетта и най-късно дава плод. А пожеланията на сурвакарите са за дълъг

живот. Сурвачките украсяват със всичко, което ражда земята и произвежда ръката на добрия стопанин, за да има плодородие през годината. Окичват ги с пуканки, цветни конци, вълна, сушени плодове, житни класове, кравайчета, кърпички…

На Васильовден (Сурваки) във варненските села Добрина, Чернево, Кипра се изпълнява обичаят с маскирани изпълнители „Камили”, който е от типа на кукерските игри. Интерес за посетителите представляват различните маски на дивиджиите (камиларите), обредната маска „камила”, направена от тарга за слама и покрита с чул или козя кожа, дървените саби и топузи на камиларите.

Уредба на богат варненски дом от края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ в. е представена на третия етаж на музея.

Фиг. 4. Уредба на „Приемен салон”, гр. Варна, XIX – началото на ХХ в.

Тук може да се види приемен

салон, гостна, спалня, кухня, както и градско дамско и мъжко облекло – за визити и разходки, за балове и сватби, модни аксесоари. Всички те са по европейската мода, навлязла през ХIХ в. в българския възрожденски бит. Експонирани са изискани старинни мебели от Виена, красиви градски вещи от Франция, Германия, Австрия, Русия – различни сервизи; съдове за подготвяне и поднасяне на храната; порцеланови чинии, внесени от



57

Англия и Гърция (тип „китайски порцелан”); мелнички за кафе; касета за прибори за хранене; старинен грамофон с фуния; пиано, марка “A. F. Neumayer. Berlin” от роднинско семейство на Алеко Константинов; разнообразни лампи, лампиони, полилеи, свещници; албуми за снимки и т. н. Принадлежали са на заможни варненски граждани с по-изискани вкусове. Чуждестранните предмети чудесно са съчетани с дърворезбата по таваните, възрожденската украса по стените, тъканите, ръкоделията на варненката, традиционните български медни, дървени и керамични съдове.

В експозицията на музея един кът е посветен на търговския живот на гр. Варна. Голямо впечатление прави солидната търговска каса от началото на ХХ в., пишещата машина “AEG”, копирната преса, класьора за писма и документи, сандъците за пренасяне на стоката, макетът на търговска гемия и т. н.

Фиг. 5. Уредба на „Гостна стая”,

гр. Варна, XIX – началото на ХХ в. Етнографският музей – Варна се

утвърди като един от културните центрове на града и Варненска област. И може би, за да бъде по-пълна неговата характеристика, трябва да цитираме думите на Павел Матев, написани в книгата за посетители при откриването на музея: „Култура, вкус,

изисканост – това характеризира неговите зали. Успех – и днес, и занапред!”

След откриването на музея като специалисти – етнолози тук работят Веска Стоянова, Лидия Петрова, Диана Тодорова, Светлозара Колева, Татяна Щерева. Всички те участват в цялостната му дейност – посрещане на посетителите, изнасяне на беседи и лекции, обогатяване фонда на музея, етнографски експедиции, уреждане на изложби, тематични вечери, представяне на книги, срещи-разговори, видео- и фотозаснимания, ревюта на традиционни народни носии и стари градски облекла, ежедневни консултации по различна тематика на ученици, учители, студенти, граждани, работа със средствата за масова информация /вестници, списания, радио- и телевизионни предавания/ и т. н.

От създаването си до нашето съвремие, вече 38 години продължава дейността по събиране, проучване и опазване на етнографското богатство на Североизточна България. Музеят притежава богати колекции с различна тематика, свързани с традиционната селска и градска култура на населението от този регион на България. През 2012 г. във фонда на музея се съхраняват над 33 000 експоната, много снимки и писмена информация.

Посетителите на Етнографския музей харесват експозицията му и отзивите им, записани в „Книгата за впечатления” са твърде ласкави: „Възхитени сме от издържаността на експозицията на Етнографския музей във Варна. Приветстваме ерудицията и културата на създателите за така точно намерената мярка в подбора и подреждането на експонатите, архитектурата, обслужването, атмосферата. Оставаме удовлетворени. Поздравяваме колектива на музейните работници, поддържащи обекта! Колеги от Исторически музей – Шумен”; „ Група студенти от Институт по международен туризъм посетихме музея и се запознахме със стария бит на населението, с нравите и обичаите им в миналото. Възхищаваме се на хората, които с толкова любов са събрали и



58

съхранили за поколенията тия прекрасни експонати. Благодарим! 22.11.1983 г.”; „ С голям интерес разгледахме всички експонати. Времето, прекарано тук отлетя неусетно. Облъхна ни приятната атмосфера на българската къща с дървените миндери и пъстрите завивки. Зарадваха ни богатите и красиви български носии, разнообразните сребърни накити, усетихме дъха на богатата наредба на богатските варненски къщи. За всичко сърдечно благодарим! Група ученици от IV-те класове при училище „Отец Паисий”, гр. Варна, август 1984 г.”; Останах приятно изненадан от този отличен по уредба и съдържание музей. Експонатите показват богатия материал в тази област на българския живот. Организаторите и сътрудниците му заслужават похвала! Д-р Хр. М. Попов, Илинойс, САЩ, Южен Илинойски Университет, 28.10.1984 г.”; „Възхитително!!! Гордеем се с това, което притежава Етнографски музей – Варна. Хвала на всички, които работят по опазването, издирването и съхраняването на това наше неповяхващо национално богатство!!!, 21.06.1985 г., Г. Маринова, с. Манастир и П. Добрева, с. Добрина, Варненски окръг”; „Впечатлени сме от една от най-красивите, богати и добре уредени експозиции, които сме посещавали! Благодарим на всички допринесли за това и най-вече на изключително любезните музейни работници! Сем. Бахчеванови, 4.08.2004 г.” Това е една много малка част от възторжените впечатления, които Етнографският музей на Варна е оставил у тези, които са го посетили.

За системното проучване на бита и обичаите, за събиране на етнографски експонати специалистите от музея организират научни експедиции в различни селища от региона – с ученици от VII ЕСПУ – Варна и училище „К. Арабаджиев”; със студенти от Медицинския университет във Варна; със студенти – етнолози от СУ „Св. Климент Охридски”; с колеги от Регионален исторически музей – Шумен и т. н. По време на експедиционната дейност са събирани много експонати за

обогатяване фонда на музея, направена е фотодокументация, събирани са сведения за бита и културата на населението в посетените села, изготвена е поселищна характеристика.

Етнолозите от Варненския музей подготвят и представят в България и чужбина различни тематични изложби – „Красота и багри от Варненско” в гр. Одеса, Украйна; „Българско народно изкуство” в гр. Росток, Германия; „Стара Варна в снимки и картини” в гр. Острава, Чехия: „Багри от България” в гр. Солун, Гърция; „България. От траките до османите” в гр. Лат и Париж, Франция. Експонати от фонда на музея са включени в националните изложби: „Наследници на хилядолетна мъдрост и красота” в Националния дворец на културата – София; „Традиционни зимни празници” в гр. София; „Градски бит” в гр. Русе; „Варна, морето и още нещо…” в градовете Габрово, Велинград, Каварна, Несебър; „Накити от фонда на Етнографски музей-Варна” във В. Търново; „Мартенски обичаи” в курортния комплекс „Слънчев ден”, гр. Варна; „Мерки и теглилки по българските земи” и др.

Фиг. 6. Изложба „Варна, морето

и още нещо…” в гр. Несебър, 2012 г. В гр. Варна са уредени над 90

изложби по темите: ”Курортна Варна”, „Градско облекло”, „Накити”, „ Кукерски маски”, „ Детско облекло”, „ Детски играчки”, „ Из старите албуми”, „Керамиката в нашия дом”, „ Бъдни вечер в



59

традициите на българина”, „ Пролетно настроение”, „ Народно изкуство”, „Обредни хлябове”, „ Сурвачки”, „Мартеници”, „ Великденски писани яйца”, „Великденски обичаи”, „ Багрите на пролетта”, „ Накитите през вековете”, „ Из фондовете на Етнографски музей – Варна”, „Българска бродерия”, „ Бродерии и шевици на Мария Чонкова”, изложби в Двореца на културата и спората и много други.

Фиг. 7. Откриване на изложба

„Традиционен китайски текстил”, 1995 г. В залите на музея гостуват изложби

от чужбина и други български градове: „Традиционен китайски текстил” – организирана от Китайското посолство в България; „Чешки пролетни празници и обичаи” (изложбата бе придружена от лекция и изпълнение на чешки народни обичаи и песни); ‘Народно изкуство на област Зала, Унгария” – организирана от Унгарския културен институт в София; „Амулетни и талисманни накити” – от гр. Габрово; „Великденски яйца от с. Българево”, Добричко; „Свирката в бита на българина” (частна колекция от гр. Казанлък); филателна изложба „Български традиции, обичаи и занаяти” (частна колекция на семейство Калинкови от гр. Варна); „Борбата със силите на злото”; „Дървостругарството - поминък на балканджията” – гостува АЕК „Етъра”, Габрово; „Медникарството в гр. Шумен” (от колекцията на Регионален исторически музей – Шумен); „Великденски писани яйца

от Чепинския край” – гостува Историческият музей във Велинград; „Ихтиманско писано яйце” – гостува Исторически музей – гр. Ихтиман; „Магическа маска” (кукерски маски от фонда на Националния етнографски музей в София) и др.

За гражданите и гостите на гр. Варна в залите на музея и извън него се организира представяне на народни обичаи: „Бъдни вечер”, „ Коледуване”, „ Първи март”, „ Лазаруване”, „ Детски игри”, показ на народни носии, ревю на градски облекла. По време на Великденските празници многократно се прави демонстрация на изписване върху черупката на яйца, в която се включват ученици и граждани. В двора на Етнографския музей бе осъществен ретро-спектакъл „Море, любов си ти…”, към който прояви голям интерес варненското гражданство. На 23 април 2012 г. съвместно с Регионална библиотека – Варна в залите на музея бе проведен „Маратон на четенето”. А през месец август 2012 г. заедно с фондация „Оренда” бе направено заснимане на момичета в народни носии по проект „Традиции с бъдеще”.

На литературни вечери в музея много автори представят своите новоизлезли книги. Експонати от музея, а също и специалистите участват в многобройни телевизионни предавания, предоставят се материали за участие в театрални и куклени постановки.

Уредниците от Етнографския музей са заснели над 50 филма с представяне на народни обичаи, показ на традиционни и градски облекла. Видеофилмите допринасят за съхраняване на народните обичаи и за една по-ефективна работа с посетителите на музея. Те се използват при изнасянето на тематични беседи пред ученици, студенти, граждани, а част от тях са излъчвани и по различни телевизионни програми. Заснети са филмите: „Бъдни вечер”, „ Коледуване”, „Новогодишен обичай „Камили” в с. Чернево”, „ Бабинден в с. Здравец”, „Лазаруване в с. Щипско”, „ Лазаруване в с.



60

Царевци”, „Детски игри”, „ Връбна задушница в с. Снежина”, „ Велики четвъртък в с. Аспарухово”, „ Великденски обичаи в с. Тутраканци”, „ Чекавица в с. Царевци”, „ Гергьовден в с. Черноок”, „Крадене на дете в с. Градинарово”, „Сватбени обичаи”, „ Кукери” и др.

Съвместно с групи за автентичен фолклор и професионални ансамбли за народни песни и танци се изнасят концерти пред гости на музея - българи и чужденци. В залите на музея се провеждат срещи и дискусии, тематични вечери, лекции, лектории, представяне и обсъждане на книги, провеждат се сбирки на кръжоци по етнография, история, родинознание, фолклор и т. н.

Експозицията на музея, интериорът на градски дом от ХIХ – началото на ХХ век се използва за заснимане на редица документални филми. Популярни народни певци, певици, инструменталисти правят своите филми, видеоклипове, касети, албуми, CD в Етнографския музей на Варна. Музейните специалисти участват и са консултанти на много телевизионни и документални филми.

Всяка година с различни инициативи специалистите и служителите отбелязват годишнината от откриване експозицията на Етнографски музей – Варна. Така напр. 20-тата годишнина през 1994 г. бе чествана с ревю на старинни градски облекла и съвременни дизайнерски рокли, с концерт на известния варненски певец Георги Германов и група за автентичен фолклор от с. Здравец, Варненско. Открита бе изложбата „Българска бродерия” с експонати от фонда на Етнографския музей – градски дамски блузи с традиционна бродерия, нощници, детски блузки, ризки, сукманчета, колани, възглавници, ковьори, покривки за маса, кърпички, накити, дамски чанти с бродерия и т. н.

Особено тържествено бе отбелязана през 2004 г. 30-тата годишнина на музея с международна научна конференция на тема „Делници и празници в живота на българина”, по-късно бе издаден сборник с

докладите от конференцията. Открита бе изложба „Из фондовете на Етнографски музей – Варна”.

През 2012 г. бе чествана 38-та годишнината от откриване експозицията на Етнографския музей, като заедно с колегите от Регионален исторически музей – Търговище и Историческия музей в гр. Полски Тръмбеш бе уредена националната изложба „Мерки и теглилки по българските земи”. Музеят получи и дарение – картина, тематично свързана с българското народно изкуство от Алфия Кирчева – художничка от Москва, която понастоящем живее във Варна.

Фиг. 8. Честване на 38 години от откриване експозицията на Етнографски

музей – Варна с изложба „Мерки и теглилки по българските земи”, 2012 г.

Още с откриването си Етнографският

музей на град Варна се превърна в един от най-посещаваните музейни обекти по българското Черноморие и е включен в наши и чужди туристически справочници. Тук гостите на града имат възможност да се запознаят с богатата българска традиционна култура.

Етнографският музей със своята експозиция, богати фондове и дългогодишната ежедневна дейност на музейните специалисти от няколко поколения е извоювал своето достойно място като един от културните и исторически институти на гр. Варна.



61

ЛИТЕРАТУРА:

1. Шкорпил, Х. Варненский окръжен музей. –

Първий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1906 г. Варна, 1907, с. 41.

2. Шкорпил, Х. Варненский окръжен музей - Първий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1906 г. Варна, 1907, с. 41-42.

3. II Годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908, с. 78-79.

4. Според Входяща инвентарна книга на Археологическото дружество – Варна; Инвентарните книги на Варненското археологическо дружество; Годишните отчети на Варненското археологическо дружество.

За контакти: доц. д-р Лидия Атанасова Петрова Етнографски музей гр. Варна 9000, ул. „Панагюрище” 22 тел. 052/63-05-88 [email protected]

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА · 52 38 ГОДИНИ ОТ...

Documents