Болка зад входната врата... ! ! !

Посветено на всички потенциални и действителни

жертви на домашното насилие...

"Минаваше Полунощ" - "Защо не избяга?" "Защо не остана?" "Защо не си тръгна?" - тези и други въпроси простенаха из стаята, чийто стени

отдавна се бяха пропили с вoплите на всекидневното страдание. Жертвата

бе обвита сякаш в перелина от графита на нощта и създаваше онова

трудно доловимо чувство на обреченост и отчаяние... Вече бе

минало, насилника си бе отишъл, там се скиташе някъде из уличните

лампи. Вече го Нямаше..Бе останала само ТЯ - призракът когото

Обичаше.."

Насилие означава действия - обикновено агресивни или

престъпни, чиято цел е причиняване на вреда на хора,

животни или (по-рядко) собственост.

32Насилието е осъдимо от морална

гледна точка. Насилието превръща хората в обекти и средства, то

унижава и поражда всички форми на дехуманизация, за да стигне до

отчуждение и неизбежно самоунищожение.

Според Вилфредо Паредо насилието е

естественият климат на социалния живот. Без

него не бихме могли да разберем много неща в

човешките взаимоотношения.

Човек е един недовършен опит. Факт

е, че съществува насилие над жените и децата в семействата.

Те стават обект, върху който се излива

напрежението на семейства с тежки

проблеми. Още по-скрито остава емоционалното

малтретиране. Малтретирането на деца

условно може да се раздели на физическо,

сексуално, емоционално малтретиране и занемаряване.

Първото включва побой и някои

физически наказания;

сексуалното – сексуални нападки от страна на

роднини или непознати,

детска порнография, подлагане на необичайни действия.

Емоционалното малтретиране е

вербално насилие,

символични действия с

намерение да бъде

малтретирано детето и

намаляване на емоционалната

му стабилност.    

Друга група, попадаща под ударите на т.н. домашно

насилие, е жената. Пребитите съпруги обикновено са

жертва на член от семейството и близкото

обкръжение. Семейството създава обичта, грижата,

положителните емоции, но едновременно с това то е и мястото, в което може да бъде упражнено насилие.

Българинът стрoгo пази тайната на вътресемейните oтнoшения. Oт прoблема, oт тoрмоза, койтo преживяват, жените изпитват страх, чувствo за вина и безпомoщнoст..

Всяка пета жена в ЕС е жертва на домашно насилие, показва изследване на „Европейското женско лоби” , което обединява фондации от страните-членки на Евросъюза, включително и български организации.

Домашно насилие засяга милиони жени по света.

Векове наред това е било част от орисията на

жената.Част от нейното битие и едва ли не доказателство,

че мъжът контролира успеха

на семейството, чрез домашно

насилието, което упражнява над нея.

Последните изследвания на известни австралийски психолози сочат ужасяващи резултати, относно здравето на жената, която преживява домашно насилие.

Като резултат от постоянния тормоз жените развиват тревожни разстройства, депресии, злоупотреба с хапчета, и голяма част от тях правят опит за самоубийство.

Друг тип заболявания, засягащи хората

претърпели домашно насилие, са болки в гърба,

болки в кръста и гърба. Безсънието е постоянен спътник на жертвите на

домашното насилие. Болшинството от тях имат

тревожно и паническо разстройство. Друга част от

тях имат агорафобия и натраплива невроза.

Списъкът на хората, ползващи услугите на център за подкрепа, посочват, че имат ниско самочувствие, чувстват се контролирани и насилвани, неможещи да търпят критика или пък съвет, защото те го приемат като вмешателство и посягане на идентичността.

Голяма част от жените приемат хапчета за лечение на депресията, както и за страданието, причинено 

от хранителни разстройства. Някои жертви на домашно

насилие спират да се хранят като резултат от стрес и тревожни разстройства.

Статистиката, дори в Европа, е повече от

тревожна. Почти една четвърт от всички жени се сблъскват с насилието в домашни условия. Всяка

десета жена става жертва на сексуално насилие. В

средата на октомври Комисията по права на

жените организира публично изслушване по

темата.

Основната причина за смъртните случаи и нараняванията при жените между 16 и 44 години е.... домашното насилие. Това показва статистиката днес в Европа.

•Децата са особено уязвими на насилие поради неспособността да оказват физическа съпротива. Липсата на социален и жизнен опит ги лишава от възможността да оценяват актовете на насилие като такива. Това се случва често, когато: - насилникът е близък роднина- насилието е ежедневие в семейството- насилието се извършва с внушаване на чувство за вина

Подложените на насилие деца живеят в страх, който

провокира:•ниско самочувствие и

обезценяване на живота•усещане на омраза към себе си•съобразяване с изискванията на

насилника•отказ от собствено мнение

•чувство за вина и безпомощност•злоупотреба с различни вещества

•хронично безпокойство•членство в различни групировки

Деца, преживели насилие, могат да бъдат разпознати по следните симптоми: - затвореност (апатия)- агресивно поведение- сподавен плач- емоционална зависимост -избягване на зрителен контакт-безразборна привързаност

Една от всеки три съпруги в Япония заявява, че е жертва на насилие от страна на брачния си

партньор, гласи публикувано днес правителствено

проучване, което показва, че положението не се е

променило в сравнение с предишна анкета през 2005 г., предаде АФП.

•Около 13% от жените, които твърдят, че са жертва на насилие, заявяват, че дори се страхуват за живота си.

• 42% от жертвите на насилие са заявили, че са мислили за развод, но са се отказали с надеждата, че насилието ще престане или от страх, че самотни няма да се справят с живота.

13% от анкетираните твърдят, че партньорът им ги е подлагал на насилие още преди да сключат брак.

Пет часът сутринта. Звукът е познат -

ключът отвън бута ключа отвътре. Някой иска да влезе вкъщи.

Стискаш ръба на леглото, докато

ноктите ти не побелеят. Просто главата на

семейството си идва…. Молиш се всичко да

свърши бързо. Крясъците. Шамарите. Заплахите. Светването

на лампата. Изгасването. Светването…

Страхът, че ще те заболи. Страхът, че може просто да се обърне и тръгне отново и

никога вече да не го видиш. Мразиш го. Обичаш

го. Искаш да плачеш. Не можеш.

"Какво става, мамо?" Съненото гласче те стряска.

"Нищо" - отвръщаш… И после казваш сякаш на

себе си: "Татко си е дошъл".

Истина е, че всички познаваме или сме познавали жертви на насилие, независимо дали последните са се считали за такива. Също така е истина, че повечето престъпления остават скрити, обвити в тишина.

Защо жертвата у нас не реагира подобаващо? Защо в повечето случаи не предприема никакви, или почти никакви, мерки? Защо направо не си тръгва? Ето някои от причините:

•Децата. Вечната причина. Какво ще правят без баща? Макар че по-добър въпрос в случая е: "Как ще растат нормално с насилието вкъщи?" •Икономическата зависимост. Жените у нас все още са в значително по-неизгодно финансово положение.. Страхът, че няма да се справиш сама, е често водещ. •Срамът. Срамът от близки, роднини, колеги. Срамът от нещо толкова неопределено и същевременно депресиращо като "хората .

•Самотата. По-точно страхът от нея. Идеята да си сама на празници. Да гледаш последните новини, без да има с кого да ги коментираш. Да знаеш всеки ден и всяка секунда, че "няма мъж в къщата". Да си

наливаш сама питие. Да не правиш планове за ваканции. Да не ти пука за

новите вратовръзки. •Липсата на самочувствие. След дълги години живот с насилие вече не

знаеш доколко то не е логическо следствие на действията ."Ти си го просиш" - чувала си хиляди пъти.

Чувствала си се дори виновно: може би всичко това ти се случва, защото просто...

го заслужаваш. Защото не ставаш.

Повечето мъже се оплакват от емоционално насилие. От обиди, унижения. Твърдят, че жената е много по-изобретателна и по-язвителна в това амплоа, отколкото би бил един мъж. Някои обаче пишат за физическото насилие, на което са подложени. И то - от години. Едни се оплакват от размерите на жена си - с глава по-висока и по-силна от тях. Други твърдят, че реално хапането, дрането и скубането не им причиняват толкова силна болка, колкото самият факт, че това се случва.

В България за домашно насилие над мъже все още не

се говори. Отчасти, защото патриархалните устои на

обществото ни не предполагат наличието му. Но все пак има и

такива случаи. Макар и единици.

•Всяка четвърта жена в света е

жертва на домашно насилие. В

някои държави половината от

жените са били малтретирани

от близки, в Европа - една на

всеки пет.

•Според национално

представително проучване за

2000 г., финансирано от

Джендър проект България и

проведено от НОЕМА, всяка

четвърта българка определя

себе си като жертва на

домашно насилие.

•Данни от изследвания на

неправителствени

организации сочат, че около

600 000 българки са жертва

на някаква форма на

домашно насилие, като за

60 000 от тях то е постоянно.

Незначителен процент от

жените в това положение

търсят помощ.

•В световен

мащаб на всяка 9-

а секунда жена

бива насилвана от

интимния си

партньор.

По данни на УНИЦЕФ за последните няколко десетилетия повече от 60

милиона жени в света са убити от член на семейството им. Само за 1997г. в

"името на честта" в Пакистан са били убити поне 300 жени. За същата

година цифрата за Йемен е 400, а за Египет - 52. Счита се, че в Индия около

5000 жени годишно биват убивани заради "недостойна зестра", като

единици от съпрузите отиват в затвора. В гъстонаселените Китай, Индия и Корея пък масово се практикува

убиване на новородените момиченца, въпреки че това е изрично

забранено със закон.

•Според статист

иката

на МВР годишно

само

в София има 15

убити

от съпрузите с

и

жени.

•Някои данни

сочат, че на

д 50

милиона жени

и момичета

в

Европа са би

ли засегнати

от

мъжко насили

е и че близо

70 на

сто от тези

инциденти са

станали в об

кръжението н

а

близки и род

нини.

•Годишно в Германия около 50 000 жени и деца търсят убежище в 400-те специализирани дома за пострадали от насилие, като това са хора само от ниските и средните слоеве на обществото.

•Холандия е изчислила, че на година спешната медицинска помощ,

полицейската и съдебна закрила в резултат от домашно насилие възлиза на 300 милиона марки. Сумата в Швейцария пък е 400 милиона швейцарски франка.

•Само 44 държави в света (12 от

които в Латинска Америка) са

приели специфично

законодателство за спиране на

домашното насилие.

България не е сред тях.

Домашното насилие не е урок,които трябва да научиш,

не е наказание,което си заслужил/а, не е

последствие,което си причинил/а. Домашното

насилие е алтернативата на по-слабия,избор породен от

нечия болна власт...Не ставай жертва на всичко това-

проговори!!! За да спасим много човешки животи ,за да

не слагаме край на нечии детски мечти...

•Национална телефонна линия за деца - 0800 19 100 – на този телефон можете денонощно и безплатно да потърсите помощ, да съобщите за извършено насилие или да поискате консултация и информация .

•Български червен кръст, телефон на доверието 02 963 24 44

•Гореща линия за помощ и подкрепа на деца и юноши 02 958 50 00

•Гореща телефонна линия за пострадали от насилие 02 981 76 86 – А н и м у с

‘’Минаваше полунощ...Входната врата се

хлопна силно.Нощната жертва потрепери леко,след

което обречено затвори очи.Уви-искаше да е

завинаги,но залогът бе голям- невръстни деца ,материален свят , любов...не можеше да

заложи всичко това на карта...С тези мисли съня я

отведе нанякъде там където я подготвяше за следващият

съдбовен удар...’’