Софийски университет „Св. Климент Охридски”Исторически факултет

Катедра „Археология”

Курсова работа

на тема:

Мечовете – акинаци на територията на България

Научен ръководител: Изготвил:доц. Тотко Стоянов Петя Василева, трети курс археология фак. № 5467

София2010

Целта на тази курсова работа е да обобщи всички находки на мечове – акинаци, откривани на територията на България, известни до момента.

Акинакът се появява в края на ранножелязната и началото на късножелязната епоха. Представлява етап в развитието на мечовете – кинжали. Този вид мечове са засвидетелствани на обширна географска територия, която достига на запад до Унгария, а на изток до Южен Сибир. Най-широко разпространение акинаците са добили сред земите на скитите в Северното Черноморие. Откриват се и в Сърбия, Румъния, България и други райони на Средния и Долния Дунав (Буюклиев, Хр. 1981: 87).

Произходът му вероятно е персийски, което се потвърждава и от наименованието му (Църов, Ив. 1994: 98). В древните текстове терминът акинак се е използвал за означаване на къс меч и е в съотведствие с староиранската иконография (Vulpe, A. 1990: 8).

С проблематиката на този тип мечове в българската литература се занимава Христо Буюклиев. През 1981 г. той прави обобщаващо изследване на акинаците от българските земи. Дава подобна информация за всеки един от екземплярите. Иван Църов също им обръща внимание в котекста на находките на въоръжението в региона на Велико Търново. Подобни съобщения има и у други автори. Много са изследванията и върху находките от територията на бившия СССР. С това са се занимавали В. Гинтерс, А. Мелюкова, Е. К. Максимов и М. Р. Полеских. Тези от Румъния са обобщени в самостоятелн студия от С. Буздуган през 1976 г.

През 1928 г. Гинтерс създава първата типология на акинаците от Южна Русия. Находките от Крайдунавските страни са обособени в отделана глава. От всички налични до момента находки той обособява две групи форми – южноруски мечове, а другата е специфичния за Дунавския район – скитски акинак. Последната група включва и късите мечове (Vulpe, A. 1990: 2).

Общоприетата класификация на мечовете – акинаци е тази на А. Мелюкова. Нейната класификация се базира на завършека на дръжката на мечовете. Тя ги разделя на две групи – с и без антенки. Всяка група се подразделя на няколко типа, обособени от различията при оформянето на самата дръжка. Изследването на руската археоложка е от голямо значение и заради пълното проучване на скитското въоръжение.

Акинаците се датират между VI и IV в. пр. н. е. А. Мелюкова отнася най-ранните скитски акинаци към края на VIIв. пр. н. е. Според Гинтерс хронологическите рамки на скитските акинаци са в периода VI – III в. пр. н. е. Най – широко разпространение добиват през V – IV в. пр. н. е. (Буюклиев, Хр. 1981: 87).

Първоначално акинакът се използва като прободно оръжие. След края на V в. пр. н. е. обаче острието му силно се удължава. Тази промяна във формата му се обяснява с появата на метлната броня и ризница. По

този начин мечът – акинак придобива допълнителна функция на сечащо оръжие (Църов, Ив. 1994: 98).

Акинаците се отличават от кинжалите по разнообрано оформените краища на дръжките. Завършват с напречна плочка(обр.2: 3), гъбовиден израстък (обр.3: 2,3) или с антени. Гардът също е оформен по няколко начина – крила на пеперуда (обр.1: 5; 2: 3), бъбрековидно(обр.2: 5), обърнато сърце(обр.2: 2 ) и т. н.( Буюклиев, Хр. 1981: 87).

От територията на нашата страна са известни десетина акинаци. Всички екземпляри произхождат от земите на север от Стара планина – с. Девене(обр.1: 3) и с. Галатин (обр.1: 4), Врачанско, Врачански окръг (обр.1: 6), с. Гозница (дн. квартал на Ловеч) (обр.1: 2),с. Агатово, Габровско (обр.1: 5), с. Големани, Великотърновско – два меча (обр.2: 2 ), с. Руец, Търговищко (обр.2: 1), с. Правенци – два меча(обр.3: 1,2) и с. Лиси връх (обр.3: 3), Шуменско, с. Равна, Варненско (обр.1: 1 ). С изключение на находките от Равна, Дебене, Руец , Правенци и двата екземпляра от Големани, останалите са единични и случайни находки.

До 1981 г. се смяташе, че в България се срещат мечове – акинаци, принадлежащи само към групата с антенен завършек (прост или зооморфен) по класификацията на А. Мелюкова. По – късно са регистрирани две находки от Шуменско, при които дръжката завършва с гъбовиден израстък. Само находката от Руец, поради отчупване в зоната на антените, е с не съвсем изяснена типологическа позиция.

Въз основа на формата на дръжката Христо Буюклиев разграничава три варианта (А, Б и В) в групата с антенен завършек. Те демонстрират типологическа близост до подобните им сарматски и савроматски оръжия.

Вариант АТози вариант се характеризира с плоски дръжки с правоъгълно

сечение. Горе дръжката преминава в прост антенен завършек, който наподобява незатворена халка. Към него се отнасят находките от Големани, Правенци, Равна и тази с неизвестно местонахождение от Врачанско. Дръжките на тези от Големани са украсени с вертикални жлебове. Разликата между мечовете е при оформянето на гарда. Екземплярите от Големани са с кръстовище с форма на обърнато сърце. При този от с. Правенци предпазната част е с „бъбрековидна” форма. При равненската находка – липсва. Преходът от дръжката към острието е сравнително плавен. Врачанският акинак е с оформено като кръгло щитче кръстовище. При всички оръжия острието е с двускатно оформено сечение.

Тези на екземплярите от Големанци са с по – голяма дължина от останалите (съответно – 63,1 и 49,8 см), което позволява да се причислят към акинаците с дълги остриета и да се датират в края на V – началото на

IV в. пр. н. е. Тази датировка се подкрепя и от останалите дарове от погребението в могила 1 от некропола край с. Големани – въоръжение, нкити, метални и керамични съдове, конска амуниция. Много сходни са акинаците от типа „Нанещи”, открити в източната част на Румъния. Датират се в сравнително ширки граници от края на VI до началото на IV в. пр. н. е. (Църов, Ив. 1994: 98-99). Екземплярът от с. Правенци е една от най – ранните находки на мечове – акинаци от нашите земи. Датира се в VII – VI в. пр. н. е. (Атанасов, Г. 1995: 30).

Аналогични на екземплярите от Вариант А могат да се посочат и от Краснодарския некропол в бившия СССР. Находката от Минсатещи, окръг Васлу (Румъния) (обр.2: 4) стои по – близо до акинака от Равна. Датиран е в VI – V в. пр. н. е. Археологическата среда, в която е намерен равненския акинак позволява той да бъде отнесен към същото време – втората половина на VI в. пр. н. е. Най – близък до Врачанския акинак е този от Фрата (окр. Клуж) (обр.2: 5), който е датиран към V в. пр. н. е. Нашият екземпляр може би трябва да се отнесе към края на VI – първата половина на V в. пр. н. е. (Буюклиев, Хр 1981: 88).

Към този вариант съвсем условно Буюклиев поставя и акинака от Руец, който според другите гробни находки се отнася към V – IV в. пр. н. е.

Вариант БТова, което обединява включените в този вариант находки е плоската

дръжка, върху която в горният край е надянат антенния завършек. На него принадлежат акинаците от Галатин, Девене и Гозница. Дръжките при находките от Девене и Гозница не са имали обковки. Тази на гознишкия меч е украсена с три вертикални жлеба. Едната широка страна на дръжката от Девене е украсена с геометрични орнаменти и чертички, изпълнени чрез врязване. Галатинската дръжка е с конкавни страни, в които вероятно са били поставяни обковки. Трите акинака от този вариант се различават и по оформянето на антенния завършек. Антенките на меча от Галатин са тесни и дълги, като краищата им за остри. Тези на акинака от Гозница са къси и разширени в горния края. В основата им има две врязани кръгчета с точка по средата. Най – развит тип представлява антенният завършек при Девене. Краищата им са оформени като птичи глави, които са с подвити надолу и допрени клюнове. И при трите находки не е много ясна формата на гарда – запазени са само незначителни следи.

Паралели могат да се посочат предимно от Северното Черноморие и Румъния. Върху дръжката на акинака от Волковци (от Средното Приднепровие) има врязана украса подобна на тази от Девене. Врязани кръгчета с точки, подобно на Гозница има и върху основата на антенния завършек на оръжието от Грищеница (Киевска област). Зооморфно оформен е антенният завършек на един меч от Гайцена (окр. Бакау,

Румъния). Краищата са оформени като змийски глави (обр.2: 6). (Буюклиев, Хр 1981: 88).

Буюклиев отнася представителите на варианта най – общо към V в. пр.н. е. въз основа на паралелите.

Вариант ВТук е пречислена находката от Агатово. Тя се различава по няколко

признака от акинаците – първо заради сравнително по-голямата му дължина – 73 см, и второ – формата на острието, което се отличава със силно заострения си връх. Въпреки, че този екземпляр е доста по – различен от мечовете – акинаци, Буюклиев го отнася към този тип оръжия главно заради антенния завършек на дръжката му и наличието на кръстовище във формата на пеперуда.

И четирите основни части на агатовския меч – акинак се (острие, кръстовище, ръкохватка и антенен завършек) се различават от останалите български акинаци. Острието му е силно удължено и с подчертано изострен връх. По дължината на острието преминават девет надлъжни жлеба, които започват от гарда и стигат до средата му. Ръкохватката е украсена с врязани линии. Антенният завършек е ажурно оформен. Върху него е нанесена силно стилизирана украса от животински и растителни мотиви.

Паралели се намират отново в земите на скитите. Особено близки по форма и украса са мечовете от Киевската област. Подобна е украсата на някои савроматски мечове, като този от с. Нова Богдановка, Оренбургски район, и меча от с. Воскресенское, Челябински район. Посочените скитски и савроматски мечове се датират в края на V и началото на IV в. пр. н. е. (Буюклиев, Хр 1981: 89).

В Централна Европа мечове с подобен антенен завършек започват да се срещат значително по – рано – от края на На А2 до На С (по Мюлер - Карпе), т. е. X – VI в. пр. н. е. С подобна форма на антенния завършек и кръстовището са италиянските мечовете тип „ Тарквиния” (VIII в. пр. н. е.). Типологически агатовският екземпляр стои по – близо до скитските си паралели и се отнася към същото време: V – IV в. пр. н. е.

Към мечовете – акинаци с гъбовиден израстък се числят находките от с. Правенци и с. Лиси връх. Те са със сравнително малка дължина. Различават се по формата на кръстовищата си. Това на екземпляра от Правенци е с форма на сърце, а на този от Лиси връх – бъбрековидна. Ръкохватката на правенската находка е украсена с релефна лента. Датирана е в VI в. пр. н. е. Акинакът от Лиси връх е поставен в V – IV в. пр. н. е.

Най – ранната поява на меч тип акинак на територията на днешна България е през VII в. пр. н. е. – находката от с. Правенци. Широко

разпространение те получават в периода VI – IV в. пр. н. е. В нашата страна са откривани само между р. Дунав и Стара планина. Акинаците у нас могат да се разделят на две големи групи в зависимост от краищата на дръжките – с антенен завършек и с гъбовиден израстък. Всички находки демострират типологическа близост до подобните им скитски и савроматски оръжия.

Литература:

Буюклиев, Хр. 1981. Древнотракийски мечове – акинаци от българските земи. – Векове, 5, 87-91.

Църов, Ив. 1994. Въоръжение от късножелязната епоха от региона на Велико Търново. – ИМВТ, IX, 97-123.

Атанасов, Г. 1995. Тракийско въоръжение от фонда на Исторически музей – Шумен. – В: Атанасов, Г. (съст.) Въоръжение от Древна Тракия. Каталог на изложба. Шумен, 29-91.

Vulpe, A. 1990. Die Kurzschwerter, Dolche und Streitmesser der Hallstattzeit in Romänien. – PBF, VI. 9.

Обр. 1 1- с. Равна; 2- с.Гозница; 3- с. Девене; 4- с. Галатин; 5- с. Агатово; 6. неизвестно местонахождение Врачанско (по Буюклиев)

1 2 3

4 5 6

Обр. 2 1- с. Руец (по Буюклиев); 2- с. Големани (по Църов); 3- Ferigile (Румъния); 4- Минсатещи (Рум.); 5- Фрата (Рум.); 6- Грищеница (Рум.) (по Vulpe)

1 2 3

Обр. 3 1,2- с. Правенци; 3- с. Лиси връх (по Атанасов)

Обр. 4 Географско разпростанение на мечовете – акинаци с антенен завършек на територията на България