Изработили: Жоро Янев и Даниел Василев от 9а

Българското Черноморско крайбрежие започва от нос Сиврибурун при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината на крайбрежието е 354 км (200 километра по дъгата на земния сфероид), от които 200 км (120 мили) представляват плажна ивица, покрита с пясък. Физикогеографски, зоната обхваща крайбрежието, включително и част от шелфа и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40-50 км съответно в зоната на Балкана и на Странджа.

Формирането на релефа е свързано с развитието на Черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски (абразионни) тераси. На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превръщали в лимани Ропотамо, Велека и др. Характерна форма на релефа са плажнитеивици, обхващащи около 25% от крайбрежието. Край някои от тях са се образували дюни, високи до 8 10 м (Несебър). Свлачищата са характерни за северното крайбрежие Балчишко, около устието на р. Батова, Варненско и др., а за южното в района на с. Сарафово, Бургаско.

Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на въглища в Добруджанския басейн, в Бургаско кафяви въглища (с. Рудник), природен газ в устието на р. Камчия, нефт и природен газ около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци между Бургас и Поморие.

Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата мека (табл. 1). Средните януарски температури варират от около 0,8 °С (ст. Калиакра) до 3,4 °С (ст. Царево). Юлските температури са около 22 - 24 °С. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски 20 21 °С. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната от април до ноември.

Почвената покривка е разнообразна тук са разпространени всички зонални типове почви, характерни за страната ни. Черноземите и сивите горски почви са разпространени на север, канелените горски почви и смолниците на юг. В района на р. Велека на неголяма територия се разполагат жълтоземни почви

Влиянието на Черно море е предопределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др.

За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърна, дива свиня, заек и др. От птиците се срещат чайка, гларус, бекас, чапла, рибарка, лястовица, дъждосвирец, дива патица, яребица и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточел смок, голям стрелец и др. На юг се среща колхидски фазан и каспийска блатна костенурка