Валидност и легитимност на Нюрнбергския процес -...

„ “СОФИЙСКИУНИВЕРСИТЕТ СВЕТИКЛИМЕНТОХРИДСКИ ЮРИДИЧЕСКИФАКУЛТЕТ

Валидност и легитимност на

Нюрнбергския процес

Курсова работа

ЙорданАнтоновЦаловI „ “, „ “курс Право дисциплина Обща теория на правото

3 , №59262група15.V.2013

Валидност и легитимност наНюрнбергския процес

15.V.2013

СЪДЪРЖАНИЕ

Дял I Значението наНюрнберг............................................................2

Изходна позиция.....................................................................................................................................................3

Дял II Мястото наНюрнберг вмеждународното право...4

Характеристика наНюрнбергския процес.....................................................................................4

Реформация или ерес..........................................................................................................................................6

Дял III Нечовешко или незаконно.....................................................9

Престъпления срещу човечеството.......................................................................................................9

Престъпления срещу мира.........................................................................................................................11

Дял IV Заветът наНюрнберг................................................................12

Ползвана литература.................................................................................................13

1


15.V.2013

ДЯЛ IЗНАЧЕНИЕТО НА НЮРНБЕРГ

„Истинския обвинител по това дело е Цивилизацията.Спасението на подсъдимите може да бъде само тяхната надежда, че международното право ще

изостане толкова много от морала на човечеството, че на деяние, което е престъпление според морала, ще бъде гледано като на невинност според правото.

Ние предизвикваме това твърдение.“

Robert Jackson1

Втората световна война и идеологията на националсоциализма са едни от най-разтърсващите мигове в историята на човечеството. История наситена от своето начало с кръв, войни и насилие. И точно XX в. е повратната точка, когато човекът се отврaщава от своите собствени деяния и решава да разруши ancien regime, не този на феодалните монархии, а този на опустошителните войни, на въздигането на държавата и нейните интереси пред тези на човека и неговите права. Режимът, довел до разруха и насилие, надхвърлящи всякакви предели, премахващи всичко „човешко“ у човека, превърнали го в роб на държавата и роб на идеологията.

Този повратен момент, тази промяна на международното статукво се извършва чрез създаването на нови институции, нови принципи и ново разбиране за международните отношения. Една от тези институции е Международният военен трибунал, заседавал в града Нюрнберг. Град, превърнал се по времето на Хитлер в лоно на националсоциализма, се преобразява в родното място на съвременното международно наказателно право.

С това значението на Нюрнбергския процес става огромно. Създаването на международен наказателен съд е логично събитие след постоянните нарушения на международното право от воюващите държави,2 но в Нюрнберг за първи път лица ще бъдат съдени от международен съд не само за начина на водене на война, но и за начина на управление на своята държава. С това Процесът се превръща не само във възмездие, но и в предупреждение за света, че „Цивилизацията“, ще се промени, че държавите не са свободни да извършват насилие, да унищожават цели етноси и нарушават човешки права под закрилата на своя суверенитет. Тази донякъде утопична идея ще залегне в устоите на Нюрнбергския процес и ще се превърне в двигател на международното наказателно право.

Със самото поставяне на тази цел, обаче, за Нюрнбергският процес възниква въпросът за неговата валидност и легитимност. Редица автори оспорват като цяло

1 Gilbert, G.M., Nuremberg diary, New York, 1995, p.39

2 Woetzel, Robert Kurt, The Nuremberg trials in International Law, London, 1962, p. IX

2


15.V.2013

неговата юридическа природа, а други го поставят на границата между правото и саморазправата. Проблемите за валидността и легитимността на Трибунала са свързани както с правни принципи, които той пренебрегва – Nulla crimen sine lege, nulla poena sine lege и държавен суверенитет - така също със съдебният състав, който води делото – победителите съдят победените - и политическата реалност в този момент – tu quoque.

Основата на справедливото правосъдие е то да се основава на принципи и да предоставя равнопоставеност на страните по делото. И ако тези думи са от съществено значение за всеки един процес, то за Нюрнбергския те са от изключително, точно защото той е част от началото, повратната точка за водене на международна политика и гарантиране на човешките права.

ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯЗадача на тази работа е да приложи някои от основните съвременни възгледи за

оправданост към Нюрнбергския процес. За тази цел трябва да бъдат представени разбиранията, които ще послужат като мерило за валидността и легитимността на Трибунала.

Според Gustav Radbruch легитимността не е критерий за валидността в правото, но е крайна граница на валидността.3 От своя страна, Robert Alexy представя разбиранията на Radbruch като две формули – на непоносимостта и отрицанието.4

Нормата губи своята легитимност ако противоречението между нейното съдържание и върховният принцип на справедливостта достигне непоносим размер, а също така ако цел на законодателя е тази норма да отрече принципа на равенство. С други думи, легитимността произлиза от непротиворечие с принципа на справедливостта, а противоречие винаги ще има ако целта е неравенство.

За да бъдат легитимни нормите на Устава на Международния военен трибунал въпросът, който трябва да се зададе е – Пренебрагването на основни правни принципи може ли да не е в противоречие със справедливостта?

Същевременно дори да се отговори положително на въпроса за легитимността, остава въпросът дали Уставът ergo Нюрнбергския процес е валиден и какви са основанията за неговата валидност? Ако възприемем разбиранията на Hans Kelsen, то валидността на правната норма зависи от принадлежността на тази норма към един валиден правен ред.5 Следователно, за да отговорим на този въпрос, трябва да бъде изследван характера на Устава и неговото място в международното право.

3 , , Вълчев Даниел Валидност и легитимност в правото, . 2013 ., . 234 - 238 С г стр

4 Ibid.

5 , , Вълчев Даниел op. cit., . 270стр

3


15.V.2013

ДЯЛ IIМЯСТОТО НА НЮРНБЕРГ В МЕЖДУНАРОДНОТО

ПРАВОВоенни трубунали под една или друга форма са съществували още от

Древността.6 Нюрнбергският процес се отличава от всички тях и самият той е прецедент в правото. Също така, обаче, той е част от развитието на международното право и неговите идеи. Процесът е наследник на разбиранията, че държавниците трябва да бъдат подвеждани под лична отговорност и че военните престъпления трябва да се решават от международен съд, а не от този на суверенната държава или държавата победител.7

Липсата на прецедент, който да обоснове съществуването на Трибунала е още един признак за неговата значимост. То е и причина да се наложи да бъде изследвано неговото създаване и природа.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЮРНБЕРГСКИЯ ПРОЦЕСМеждународният военен трубунал е ad hoc военен съд, учреден от държавите

подписали Лондонското споразумение (1945г.) и допълнително от 19 други държави. Една от най-сериозните критики, които понася Процесът е по отношение на неговият съдийски състав и международен характер.

Съдиите на Трибунала са представители на четири държави и то „големите“ победителки от войната, които ще съдят държавните ръководители на Германия. По същия начин обвинението в Процеса е съставено само от прокурори измежду държавите победителки. Тези доводи наистина уронват тежестта на съда като се създава впечатлението, че Процесът няма международен характер, а е дело на победителите срещу победените – своебразна саморазправа „облечена в тога“.

Друг въпрос свързан с Процеса е, че неговите норми може да са в сила за държавите подписали Лондонското споразумение, но не и за Германия. Германските юристи са противници на идеята, че от предаването на Третия райх се създава извода, че Германия е съгласна да бъде подведена под подобен съд.8 В тяхна полза са и фактите – Германия не е подписвала договор, в който изрично да се споменава съставянето на трубунал.

Тази критика повдига въпроса кое определя международния характер на едно дело. Една от теориите е, че международният характер се придобива, когато съдът прилага международно право, учреден е от международен договор без същевременно 6 Woetzel, Robert K., op. cit., p. 17

7 Woetzel, Robert K., op. cit., pp. 37-39

8 Woetzel, Robert K., op. cit., p. 49

4


15.V.2013

да е огран, на която и да било държава.9 Следвайки тази теория, то Нюрнбергския процес е международен съд, тъй като той е създаден от множество държави, чрез договор и не е орган, на което и да било правителство. Той следва и нормите на своя Устав, които имат международноправен характер. От тук следва, че Лондонското споразумение е правопораждащ акт, който валидира дейността на Нюрнберския процес и признава неговия международен характер.

Някои автори са на мнение, че Лондонското споразумение придава по-скоро междусъюзнически характер на Нюрнберг, отколкото международен.10 Това твърдение щеше да е вярно, ако Процесът не получаваше своята санкция от Комисията по военни престъпления към ООН. Също така в последствие ООН затвържава принципите приложени в Процеса и нарежда те да бъдат кодифицирани.

Друг съществен проблем е въпросът за съдийския състав. От правна гледна точка съдиите са представители на международната общност и са длъжни да бъдат безпристрастни в своите решения. Процесът възприема тезата, че липсата на принадлежност нито е гарант, нито условие за безпристрастност.11 Тя единствено създава „чувството за безпристрастност“, но не е критерий за такава. Важно е да се отбележи също така, че в националното право подсъдимият има правото на справедлив процес, но не и да си избира съдиите.

От гореизложеното се разбира, че е трудно да се даде характеристика на Нюрнбергския процес. Той е ad hoc съд, чийто норми и принципи ще бъдат основа на цял правен отрасъл. Той е международен съд, в който представители само на четири държави съдят управниците на друга. За Нюрнберг Hans Kelsen казва, че Процесът е учреден от окупатори, които създават правото, подготвят обвиненията, представят доказателствата, водят процеса и осъждат подсъдимите.12 Критиците на Kelsen, защитават гледната точка, че на практика всеки процес е подобен, тъй като институции като полицията, следствието, прокуратурата, съда и парламента са все представители на държавата. Този негов възглед, обаче, ни позволява да видим, колко спорна е природата на Нюрнбергския процес.

Причината Процесът да е толкова критикуван и защитаван не се крие в неговия правен характер, а в неговата историко-правна значимост. Със своите действия Нюрнберг променя световната общност, като превръща немислимото в действителност – подвеждане към отговорност на чуждестранен държавник за начина, по който той е ръководел своята държава. Или с други думи нарушаване на един от основополагащите




12 Kelsen, Hans, “Will the Judgement in the Nuremberg Trial Cоnstitute a Precedent in International Law?”, 1947, pp. 15-20

5


15.V.2013

за международните отношения и политиката принципи – Par in parem imperium non habet.13

РЕФОРМАЦИЯ ИЛИ ЕРЕСС подписването на Вестфалския мир през 1648 г. се утвърждават няколко

ключови постулата на класическата теория за суверенитета на държавата.14 Тези постулати могат да се изразят чрез три принципа:

1) Принципът за държавен суверенитет, според който всяка държава може сама да определя своята вътрешна политика.

2) Принципът за суверенно равенство, според който всяка държава е равнопоставена на другите.

3) Принципът за ненамеса на една държава в делата на друга.

Развитието на международното право и отношения по този начин дава основание Paul Kahn да оприличи западните държави на езически богове.15 Те са „същества“ различни от народа, настояващи същия да им се подчинява. Държавите искат народът да се жертва в тяхно име – „в името на Отечеството“ – както боговете искат своите жертвоприношения. За разлика от своя народ държавите са безсмъртни и почти както в Омировата „Илиада“ войната и интригите на боговете се отразяват в света на смъртните, но божествената война е различна от тази на гърците и троянците.

Сравненението може да бъде разширено и с вехтозаветното изпитание на Авраам.16 На езика на правото неговата готовност за жертвоприношение може да се определи като опит за убийство, но определянето й като такава, на езика на религията ще бъде сметнато за богохулство.

И точно толкова „богохулствено“ е когато се прекрачат принципите на международния правен ред и държавници бъдат съдени от международен трибунал не просто за военните престъпления, които са извършили срещу другите нации, а за собствените си политики, засягащи вътрешните дела на държава.

Тези действия също така противоречат на чл. 43 от Хагската конвенция (1907 г.), според когото окупационните сили трябва да използват придобитата власт, за да възстановят и подсигурят, доколкото това е възможно, правния и обществения ред в окупираната територия. На тях не им се дава правомощието да съдят за неща

13 „ , “ ( )Равният няма власт равния нему суверенно равенство

14 Gordon, Kelly, The Origins of Westphalian Sovereignty, 2008 pp. 3-6

15 Luban, David, Fairness to Rightness: Jurisdiction, Legality, and the Legitimacy of International Criminal Law, 2008 p. 11

16 Ibid.

6


15.V.2013

предхождащи окупационния режим и засягащи единствено вътрешната политика на държавата. 17

Хагската разпоредба единствено може да бъде заобиколена, ако се приеме че конкретна ситуация не може да се впише в характеристиките на occupatio bellica18 и следователно Съюзниците могат да получат допълнителни правомощия. Възприемането на този въглед може да бъде обосновано чрез международната санкция, която получава Трибуналът.

Причина за подобни действия е създалото се мнение сред световната общност, че дело водено от немци не би могло да отговори на нуждите на справедливото правосъдие. От една страна, немската съдебна система се е смятала за покварена от нацисткия режим до степен, че не би бил възможен безпристрастен процес. Допълнително, страховете на международната общност са подсилени от неуспешните Лайпцигски процеси (1921г.) за военни престъпления по време на Първата световна война.19 Не намирам подобна аргументация за убедителна, защото тя се основава на субективни виждания и за мен по-значителни са следващите доводи.

По време и след краха на Третия райх немското право се е превърнало в система от множество противоречащи си разпоредби, както и укази на държавния глава (т. нар. Fuhrerbefehle), несъответстващи на стандартите за легитимност.20 То до такава степен не отговаря на критерии за оправданост, че през 1968 г. в свое решение Конституционния съд на ФРГ определя норми от нацисткия правен ред за „неправо” и като такива те са изначално нищожни.21 На тези основания се приема, че Трибуналът не може да действа в рамките на вътрешната правна система на Германия и окупацията на Съюзниците може да се определи като occupatio sui generis.

Със санкцията, която Нюрнбергския процес получава от международната общност, тя самата се поставя пред Дамоклев меч. Процесът се превръща в прецедента, органичаващ действието на държавния суверенитет и преосмислящ идеята за международно право. То се преобразява в бранител на човешките права и мира, можещ да наложи санкция върху всяка суверенна територия. И до ден днешен тази сила, която международното право е придобило, е спорна и то не само на теоретично ниво. Поставянето на човешките права над държавата е опасност за международната сигурност, която намира отражение в съвременния свят. Конфликтът в Сирия е съвсем пресен пример, за това как Русия и Китай не желаят интервенция от страна на ООН, опирайки се на сирийския суверенитет.

17 Woetzel, Robert K., op. cit., pp. 81 - 89

18 Ibid.

19 Ibid.

20 Ibid.

21 , , Вълчев Даниел op. cit., . 12 - 14стр

7


15.V.2013

„Реформацията” на този принцип е опасна, защото може да бъде предлог за „миротворни интервенции“, но същевременно тя е предпоставка за закрила на човека. Едно е сигурно, ancien regime е добра сигурност за международния ред и отлично оправдание за безразличието.

Още по време на Нюрнбергския процес държавите осъзнават тази опасност. За това приемат, че Трибуналът е ad hoc. И това, разбира се, дава отговор на друга критика към трибунала, дали действията на Третия райх не са подобни на действията на други държави. Да приемем, обаче, аргумента tu quoque за оправдаващ деянията на Германия е абсурден. Да, това е доказателство, че подобни прояви не са били изключение, но това не значи, че не са злодеяния. По същата логика, убийството не би следвало да е престъпление, защото то се прави навсякъде и всеки ден, а и не срещу всички убийци се образува процес.

И с това се връщам на думите на Robert Jackson, че истинският обвинител в това дело е Цивилизацията. Въпросът не е дали тези злодеяния до този момент са се вършели, от кого са се вършели и защо. Въпросът е дали сега, в този случай, те са извършени и дали ние желаем те да бъдат извършени утре.

8


15.V.2013

ДЯЛ IIIНЕЧОВЕШКО ИЛИ НЕЗАКОННО

„Имахме по двама SS доктори в Аушвиц на смяна, които проверяваха прииждащия поток затворници. Затворниците биваха маркирани от единия доктор, който

решаваше [как да ги маркира]докато те ходеха. Тези, които бяха годни за работа, бяха изпращани в лагера. Останалите биваха незабавно изпращани в камерите за

заличаване. Децата на крехка възраст не бяха преглеждани, тъй като беше сигурно, че ще бъдат заличени. Друго подобрение от лагера в Треблинка бе, че в Треблика

жертвите знаеха, че ще бъдат заличени, а в Аушвиц ние ги залъгвахме да си мислят, че отиват в камерите, за да бъдат обезпаразитени. Разбира се, често те разбираха

нашите истински намерения и трябваше да се справяме с бунтове и други трудности. Много често жените криеха децата си под дрехите, но разбира се, когато ги

откриехме ги изпращахме да бъдат заличени.

Отнемаше от три до петнадесет минути да умъртвиш човек в камерите, като това зависеше от климатичните условия. Разбирахме, когато са вече умряли, защото пищенето спираше. Обикновено изчаквахме около половин час преди да отворим

вратите и премахнем телата. След като телата бяха премествани имаше специален отряд, който им взимаше пръстените и изтръгваше златото от зъбите на

телата.“22

Освен проблемите свързани с принципа за държавен суверенитет, Нюрнбергският процес засяга и принципа Nulla crimen sine lege (NCSL). Уставът на Трибунала обявява за престъпления три деяния:

1) Военни престъпления

2) Престъпления срещу човечеството

3) Престъпления срещу мира

Що се отнася до военните престъпления, то те не са никаква новост и военни трибунали са били създавани да разглеждат подобен род престъпления още от Древността. Проблемът при престъпленията идва от другите две и тук Процесът получава най-много критика по отношение на своята легитимност.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТОЕдин от основополагащите принципи в правото е, че никой не може да бъде

съден за престъпление, което не е било предварително обявено от закона за такова. Този принцип е закрепен и в съвременната ни Конституция ( чл. 5, ал. 3), а зачитането

22 Показания на Hoss, . комендант на лагера Аушвиц: Woetzel, Robert K., Източник op. cit., p. 175

9


15.V.2013

на принципа се явява мерило за легитимността на съвременните национални правни системи.23

След като този принцип е от такова съществено значение и той е напълно пренебрегнат наистина ли можем да твърдим, че Нюрнбергският процес е легитимен? Единствената възможност един процес да е легитимен и да не отговаря на основно начало на правото е, ако това е направено в името на върховния принцип – справедливостта. Принципите, за разлика от нормите, не се самоизключват и имат относителна тежест в зависимост от конкретната ситуация.24 За да се докаже, че принципът може да изгуби своята тежест в дадената ситуация, то трябва на първо място да разгледаме природата и смисълът на NCSL, а в последствие да се отговори на въпроса дали получаването на справедливост е застрашено този принцип.

За какво съществува в съвременното право основното начало NCSL? На първо място, то гарантира, че човек няма да бъде съден за деяние, което той не е знаел, че е престъпление, а е смятал поведението си за съобразено с правото. И на второ място, за да не могат държавниците да използват наказателното право за репресия над своите опоненти.25

По отношение на първия критерий отговорът, който може да се даде е, че когато едно деяние е извън всякакви човешки представи за морал и без никакви доводи за противното може да бъде определено като чисто зло, то спада в категорията malum in se – престъпление само по себе си, за което подсъдимите не могат да имат никакви разумни очаквания, че не са престъпили правото.26

От друга страна, Процесът в Нюрнберг по никакъв начин не е репресия срещу опонентите на властта. Оста вече е загубила войната, Германия е окупирана и властта е в съюзниците. Да се твърди, че подсъдимите са политически неудобни и това е причината за техния процес е невярно. Всички те са се предали и по никакъв начин не са участвали в политическия живот на страната, а и съюзниците не са установявали деспотично управление, чиято цел е била да се задържи властта трайно.

Ако се приемат гореизложените доводи, то изводът е, че не са нарушени правата на подсъдимите, чрез пренебрегването на NCSL. Не само това, но и ако бъде спазен принципът, то той очевидно ще наруши идеята за справедливост. За Народния съд в България (1945 г.) Димитър Токушев казва, че принципите върху се изгражда правораздавателният орган стоят по-високо от NCSL.27 Доколко това е вярно спрямо

23 Van Schaack, Beth, Crimen Sine Lege: Judicial Lawmaking at the Intersection of Law and Morals, 2008 p. 5

24 , , „Ташев Росен . “,Общатеория на правото Основни правни понятия . 2010 ., . С г стр214

25 Luban, David, op. cit., pp. 18 - 20

26 Ibid.

27 , , Токушев Димитър 1945 Народният съд г., . 1989 ., . 71С г стр

10


15.V.2013

идеята заложена в NCSL за Народния съд, не е тема на настоящото изследване, но съждението доказва възможността да съществува орган пренебрегващ основни начала.

Това, разбира се, води до опасността всеки съд да оправдае своите действия под предлог, че се съобразява с върховния принцип. Точно за това различните начала имат различна тежест в зависимост от конкретната ситуация.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ МИРАНай-спорното обвинение в Процеса е това за предизвикване на агресивна война

или война противоречаща на международните договори, както и конспирацията за участие в подобна.

Идеята за bellum iustum е древна и още римляните са смятали, че трябва да се изпълнят дадени ритуали, за да може една война да е справедлива.28 Но пренебрегването на ius ad bellum никога не се е считало за престъпление, а по-скоро за „нечестна игра“, носеща политически последствия, но не и правни. Пренебрегването в този случай на принципа NCSL, според мен, е неоснователно. До средата на XX в. войната е естествено състояние на една държава и историята е наситена с разнообразни конфликти по всякакъв повод. Защитниците на престъпленията срещу мира се опитват да докажат, че тя е престъпление според правния обичай, но това значи да се установи opinio iuris sive necessitatis за деяние, което всяка държава е правела с ясното съзнание, че пренебрегва стабилността на международните отношения, но не и на правния ред.

Една от по-добрите защити е подписаният „Договор за отказване от използването на войната като средство за държавна политика“ през 1928 г. (пакта Бриан-Келог) от 54 държави, включително и Германия, САЩ, СССР, Франция, Великобритания. Страните по договора декларират, че никога няма да обявяват война и винаги ще търсят мирно разрешаване на конфликтите. Безсмислено е да се казва, че договора не е спазван, а и той говори за войната като цяло, а не за „агресивната война“.

Това води и до следващия проблем, а именно че Трибуналът не дава определение на „агресивна война”.29 Това е и причина съдиите да не могат да определят и оставят без отговор въпроса дали войните срещу Великобритания и Франция са престъпление срещу мира.

Въпреки слабата аргументация Трибуналът тълкува пакта Бриан-Келог в своя полза и тълкуванието получава международна санкция. Това обвинение най-силно може да оспори легитимността на Процеса и най-доближава Нюрнберг до саморазправата „облечена в тога“



11


15.V.2013

ДЯЛ IVЗАВЕТЪТ НА НЮРНБЕРГ

След като представих основните проблеми свързани с Нюрнбергския процес трябва да бъде отговорено дали процесът е оправдан. По отношение на легитимността, въпросът, който поставих в началото, беше дали е възможно пренебрегването на основни принципи да не е в противоречие със справедливостта. И моят отговор е да, възможно е и такъв е случаят при Нюрнберг, но въпреки това остават спорни моменти по отношение на някои от престъпленията.

Що се отнася до валидността, то тя произлиза от устава на Трибунала и международната санкция, която актът е получил. Остава, обаче, въпросът дали Процесът е легитимен, защото това би затвърдило неговата валидност, според установените в началото на труда критерии.

Предвид факта, че нормите на Процеса в последствие са превърнати в норми на международното право, то моят отговор е по-скоро да, процесът е легитимен (или по-скоро няма достатъчно основания да кажем, че той не е легитимен).

Процесът в Нюрнберг променя облика на света и без значение до колко той е оправдан от гледна точка на правото, той е едно предупреждение за всички следващи поколения. Въпросите, които повдига Трибунала по отношение на суверенното равенство, правните принципи, морала и правото остават спорни и до ден днешен, а и ще имат решаващо значение за развитието на глобализиращия се свят. Нюрнберг остава в историята като дело на възмездието, но и дело на справедливостта. Като първата частица от един утопичен идеал, в който всяка държава и всеки държавник ще носят еднаква отговорност пред международното право.

Като всяка утопия и тази е невъзможна, но стремежът към нея е завладял юристи, международници и политици. Международното статукво повдига множество въпроси и страхове. Радетелите на международното правосъдие гледат на него като на все още слабо и неефективно, а неговите противници виждат заплаха за суверенитета на техните държави. Отделен е въпросът доколко това право е израз на справедливостта и доколко инструмент за политически цели.

Намираме се във века, в който на тези въпроси ще бъде отговорено и бъдещето на международната общност – определено. Къкъвто и да бъде изходът, обаче, принципите и идеите заложени в Нюрнберг ще ни провокират постоянно и ще определят рамката, в която ще се води дебата за силата на международното право.

12


15.V.2013

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

МОНОГРАФИИ

1. Woetzel, Robert Kurt - The Nuremberg trials in International law – London, 1962

2. , Вълчев Даниел - Валидност и легитимност в правото – . 2012 .С г

3. , – Ташев Росен . .Общатеория на правото Основни правни понятия – . 2012 . С г

4. , - Токушев Димитър Народният съд 1945 .г – .С 1989 .г

5. Gilbert, G.M. - Nuremberg diary - New York, 1995

СТАТИИ

6. Luban, David - Fairness to Rightness: Jurisdiction, Legality, and the Legitimacy of International Criminal Law – 2008

7. Kelsen, Hans - Will the Judgement in the Nuremberg Trial C nstitute a Precedent in оInternational Law? - 1947

8. Van Schaack, Beth - Crimen Sine Lege: Judicial Lawmaking at the Intersection of Law and Morals - 2008

9. Buchanan, Allen & Keohane, Robert - The Legitimacy of Global Governance Institutions - 2006

10. Forsythe, David - Human Rights and Mass Atrocities: Revisiting Transitional Justice - 2011

11. Gordon, Kelly - The Origins of Westphalian Sovereignty - 2008

12. Gray, Richard - Eliminating the (Absurd) Distinction Between Malum In Se and Malum Prohibitum Crimes - 1995

13

Валидност и легитимност на Нюрнбергския процес -...

Documents