ТРАНС-формации

1

Как чрез силата на хипнозатада постигнем трайна промяна

2

Richard Bandler‚s Guideto TRANCE-formation

How to Harness the Power of Hypnosisto Ignite Effortless and Lasting Change

Copyright © Dr Richard Bandler 2008

Translation copyright 2010, by Locus Publishing Ltd.

All right reserved

Ричард БандлърТРАНС-формации

Как чрез силата на хипнозатада постигнем трайна промяна

Превод © Евелина ПеневаХудожествено оформление © Огнян Илиев

Редактор Гергана РачеваКоректор Цветана Грозева

Компютърен дизайн Митко ГаневФормат 60/90/16, печатни коли 25,5

част от Локус Пъблишинг ЕООДмобилен: 0888 700 785

e-mail: [email protected]

ПечатПолиграфически комбинат “Димитър Благоев” ООД

ISBN 978-954-783-125-4

3

София, 2010

Как да постигнемтрайна промяна

чрез силата на хипнозата

5

Съдържание

Предисловие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13

Част 1. Извличане на информация и алгоритмиза нейното обработванеКак хората създават своята реалности как да я разпознаваме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19

1. Алгоритми, усвояване на ново познание и промянаКак да овладеем възможноститена своето съзнание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20

2. По-всеобхватно използване на изпитанитеи даващи резултат методиТайната на постиганата с лекота промяна . . . . . . . . 25

3. Изграждането на “действителността”Зараждането на свободата на личността . . . . . . . . . 38

4. Език и промянаИзтънченото изкуство на заклинанията . . . . . . . . . . 52

5. Посоки или резултатиПланиране на успеха . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76

6. Поглед в черната кутияСигнали за достъп, предикати и стратегии . . . . . . . . 92

7. Субмодални разликиРазликите, пораждащи промяната . . . . . . . . . . . . . . 109

6 Съдържание

8. Силата на нагласатаРозовите пудели и плацебо ефекта . . . . . . . . . . . . . . 124

Част 2. Алгоритми за въвеждане в хипнозаХипнозата и изкуството да се създават състоянияс огромен потенциал за усвояване на ново познаниеи умения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137

9. Развиване на умениятаПроменени състояния на съзнанието, хипнозаи потенциал за учене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 138

10. Хипноза и контролУспехът е променено състояние на съзнанието . . . . 154

11. Навътре и надълбокоАлгоритми за ТРАНС-формации . . . . . . . . . . . . . . . . . 167

12. Бързото достигане на дълбокия трансТехники за бързо въвеждане в транс и задълбочаванена транса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187

13. Със спомен за душевен покойАлгоритъм за въвеждане в хипноза със споменза предишен транс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200

14. Объркването и възможностите, които откриваАлгоритми на прекъсването, претрупанитереалности и вмъкнати примки . . . . . . . . . . . . . . . . . . 205

15. Сложни субмодалностиСвобода, забавление и синтезия . . . . . . . . . . . . . . . . . 219

Част 3. Алгоритми за приложениеУпотреба на инструментите за ТРАНС-формация . . . 231

16. Назад към бъдещетоПромяна на личната история . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 232

17. Преодоляване на границитеКолебливост, праг и свободата отвъд границите . . . 252

7Съдържание

18. Премоделиране на миналотоМагията на фалшивите спомени . . . . . . . . . . . . . . . . 270

Част 4. ТРАНС-формацията в действиеСеанси с клиенти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 279

19. Структура на ТРАНС-формацията 1 . . . . . . . . . . . 281

Структура на ТРАНС-формацията 2 . . . . . . . . . . . . . . 290

Процесът на ТРАНС-формацията 1Страх от игли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 299

Процесът на ТРАНС-формацията 2Страх от летене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 326

Преглед на транс-състояние . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 343

20. В заключение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 354

Речник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 362

Приложения:

Приложение 1. Котви и закотвяне . . . . . . . . . . . . . . . . 367

Приложение 2. Сетивни предикати . . . . . . . . . . . . . . . 371

Приложение 3. Някои субмодални разлики . . . . . . . . 374

Приложение 4. Мета моделът накратко . . . . . . . . . . . . 375

Приложение 5. Милтън моделът . . . . . . . . . . . . . . . . . 380

Приложение 6. Извеждане и онагледяванена стратегии . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 393

Препоръчителна литератураи аудиовизуални източници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 395

Общество по невро-лингвистичнопрограмиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 398

Индекс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 400

8

На сина ми Джей,дъщеря ми Елизабет

и д-р Гленда Бандлър –трите озаряващи живота ми светлини

9

Ïðåäèñëîâèå

Да бъда редактор на настоящата книга на д-р РичардБандлър, посветена на хипнозата и невро-лингвистич-ното програмиране е изключителна привилегия. Човекведнъж или два пъти през живота си се среща с магьос-ник, който не само да сътворява чудеса, но и да правитака, че от тях да се възползват и онези, които го заоби-калят. Още от първата страница от “Структура на ма-гията”, част I, прочетена преди много години, разбрах,че съм срещнал изключителна личност. Оттогава в про-дължение на вече много години провеждаме изследва-ния с Ричард и аз щедро черпя от невероятния му под-ход в обучението и личното му отношение, които тойвинаги споделя с изключителна любезност, щедрост итърпение.

Редактирането на неговите текстове далеч не е лесназадача и не поради липса на достатъчно материал (мал-цина могат да се похвалят с несекващата творческа про-дуктивност на Ричард), тъкмо напротив: трудно е да сепрецени каква част от материала да не бъде включена.

Настоящата книга не изчерпва темите и търсенията вработата на д-р Бандлър. Никоя книга не може да бъдеизчерпателна или представителна в това отношение. Кни-гата по-скоро съдържа съвкупност от текстове, написа-

10 Предисловие

ни от автора за новопрохождащите в невро-лингвистич-ното програмиране, което заедно със свързаните с негообласти бележат невероятно развитие.

В настоящата книга Ричърд се връща към началото насвоята работа: хипнозата, променените състояния насъзнанието и процесите, свързани със състояниетотранс..., за които той твърди, че по същество са едно исъщо състояние и процес. След срещата с МилтънЕриксън, случила се преди около 40 години, интересътму към начините и пътищата, по които съзнателните иподсъзнателните процеси могат да лекуват очевидно не-подаващи се на лечение заболявания, да премахнат теж-ки емоционални проблеми и да създадат изпълнено съссветлина бъдеще за онези, които са готови да положатусилия. Д-р Бандлър търси границите на възможното,граници, които по неговите думи той все още не е видял.

Нека читателите не остават разочаровани от измам-ната лекота, която внушава прилагането на описаните отд-р Бандлър принципи, процеси, техники и упражнения.Резултатите, до които те водят, са изключителни и илюс-трират способността на Ричард да предава знанията спривидна простота, съчетана с чувство за хумор и еднаособена безгрижна непринуденост; способност, коятоприкрива невероятно сложни и амбициозни основи. Ста-ва ли дума за Ричард, “онова, което гледате, е онова, ко-ето виждате”. Виждате не само онова, което гледате... ивидяното далеч надхвърля всичко, което сте забелязали,че той ви дава или очаквате да получите.

Книгата е разделена на три основни части. Първата епосветена на структурата, процесите и разкриване на ал-горитмите, с които работи човешкото съзнание (начини-те, по които хората изграждат своите уникални светове ипътищата, по които разбираме какво си мислят другите).

11Предисловие

Втората част изследва променените състояния насъзнанието и ролята им в процесите на ускореното уче-не, а третата се съсредоточава върху някои от приложе-нията на тези принципи, процеси и техники при оптими-зирането на човешкото поведение.

Дадените в края на книгата приложения са предназна-чени главно за онези от читателите, които все още не по-знават работата на Ричард Бандлър. Вместо да утежня-ват възприемането на основния текст с твърде много илю-стративен материал, подкрепящите изложението приме-ри са отчетливо вплетени в основния текст на книгата,като предоставят на новопрохождащите в невро-лингвис-тичното програмиране и хипнозата, както и на опитнитев тези области читатели, свободата да се обърнат към тяхпри необходимост от консултация.

Уникални записи от сеанси на Ричард Бандлър с него-ви клиенти слагат край на изложението.

Изключително съм благодарен за помощта и подкре-пата, която Ричард ми оказваше при попълването на мно-жеството празнини в моите собствени знания; за подкре-пата му при работата ми върху моята собствена книга,“Приложение на магията” и при основаването на Об-щество на прилагащите НЛП в медицината, което подпо-мага популяризирането на неговия подход при изцелени-ето и съхранението на здравето в медицинските среди.Хиляди доктори и специалисти от сферата на здравнитегрижи (както и техните пациенти) вече са установилиползата от обучението на подхода на НЛП в медицината.

Искрено се надявам четенето на “ТРАНС-формации”на д-р Ричърд Бандлър” да ви донесе същата радост, как-вато донесе на мен в процеса на редактирането на кни-гата.

Гарнър ТомсънЛондон, 2008 г.

13

Âúâåäåíèå

Четири десетилетия изминаха, откакто започнах дапиша първата си книга “Структура на Магията”, част I.“Структура на магията” беше книга, която разкривашекак психотерапевтите несъзнателно използват определентип говорене в терапевтичния процес.

През изминалите години изучавах и извеждах моде-лите на несъзнателното поведение, не само при психоте-рапевтите, хипнотизаторите и великите комуникатори, нои при спортни специалисти, представители на много дру-ги различни области, както и хора, които са променилиживота си в огромна степен без или със помощта на пси-хотерапевти: хора с изумителна способност да израстватинтелектуално, велики новатори и велики изобретатели.

Натрупването на опит при извеждането на моделите вповедението на тези хора и развиването на поведенческиметодики имаше за цел да бъде от полза на други хорапри разрешаването на проблемите им и постигането натехните цели. Изминах дълъг път, който в много случаибеше невероятно успешен, дори в области, където други“специалисти” не бяха в състояние да помогнат.

Тази книга представя малка част от постигнатите от менв миналото резултати и алгоритми, които вече са били пред-ставени в книгите ми, включително в “От жаби в принцо-ве” и “Структура на магията”. Вярвам, че голяма част

14 Въведение

от тези алгоритми все още може да намери своето прило-жение. Вършили са работа в миналото, вършат работа и внастоящето, затова ги предлагам на вашето внимание снадеждата, че познанието, което съм натрупал през годи-ните, може да ви е полезно.

Искам ясно да заявя, че работата ми съществено се раз-личава от психотерапията. Хората, които ме познават, зна-ят, че упорито отхвърлям етикета “терапевт”, тъй като те-рапевтите се интересуват от проблемите и се мъчат да на-карат клиентите си да ги осъзнаят, за да постигнат подоб-рение в състоянието им. Терапевтите вярват, че “вътреш-ното прозрение” е магическият ключ към положителнатапромяна. Само дето безкрайните години, прекарани в пси-хоанализа не правят друго освен да дават нови основанияна психоанализираните да си стоят впримчени в старитеси привички и дори да поддържат състоянието си с непре-станното предъвкване на проблемите от миналото.

Има психотерапевти, които се стремят да “подобрятсъстоянието” на своите пациенти, да ги накарат да изо-ставят лошото поведение, да ги насочат към поведение-то, което те намират за правилно. Психиатрите пък гле-даха на медикаментите в психологията като на голям на-предък в областта на психологията. Сега вече на пациен-тите могат да се предписват медикаменти, от които със-тоянието им не се подобрява, но след като ги изпият, майвече не се и интересуват какво точно им е състоянието.

Други разглеждат мозъка и функциите му като истин-ска машина. За тях мозъкът е нещо като повреден меха-низъм, който се нуждае от техническа настройка. Навре-мето се сблъсках с неврохирург, според когото всеки пси-хологически проблем можеше да се разреши, като го пип-не леко “хладно, стоманено острие”. Специалността му

15Въведение

бяха фронталните лоботомии: операции, при които сепремахва част от челната мозъчна кора. След подобнаоперация хората наистина вече не изпитват нито потис-натост, нито тревожност, затова пък се мотаят безцелнокато овце. Попитах неврохирурга защо той и колегите мусе ограничават с премахването само на част от фронтал-ния лоб. Защо не премахват направо целия мозък, налитака всички проблеми ще намерят своето разрешениеведнъж и завинаги?

От онези времена насам настъпи развитие. Неврохи-рурзите вече не правят толкова много фронтални лобо-томии. Не им се налага. Разполагат с все по-силни и всепо-силни медикаменти. Излезе ли поведението на паци-ентите от контрол, терапевтите могат просто да им влеятударна доза химия.

От друга страна, никога не ме е интересувало особе-но какъв е проблемът на даден клиент. Единственото, ко-ето съм искал, е да го разреша и той да си иде по живо поздраво. Желанието ми е било да го науча как сам да раз-решава този и всеки друг проблем, с който евентуалноще се сблъска в бъдеще, след като отдавна си е тръгналот кабинета ми. А когато видях положителните резулта-ти от работата си, поисках да проправя пътя и на другиспециалисти, представители на “професиите, посветенина хората”, не само терапевти, но и всички, които препо-дават знания на заобикалящите ги хора. Исках да да импокажа, че хората не бива да се чувстват изгубени, съси-пани или в безизходица в остатъка от живота си, че небива да се отнасят към тях като към непълноценни лич-ности, а да гледат на създалата се ситуация като на поло-жение, в което от всички възможности за избор, те саизбрали тази, която им е създала проблеми.


Вярвам в способността на човек да израства като лич-ност. Човешките същества учат автоматично. Усвоявамеезика, на който говорим без усилия, защото притежавамевродени механизми за натрупване на средства за общу-ване с хората като нас. Ние сме мощни машини за учене.А така също сме и машини за усвояване на модели наповедение.

Някои от моделите, които усвояваме, се превръщат влоши навици, а други стават изключително благотворни.Фактът, че сме в състояние да научим нещо изобщо, оз-начава, че по-бързо и по-добре можем да усвоим и друго,по-полезно познание.

Известно ни е вече, че ученето не отнема непременнодълго време и не налага големи мъчнотии. Всъщност хо-рата учат най-добре, когато учат бързо, както и когатоусвояват новите за тях факти на подсъзнателно ниво, зада може определяното от тях поведение да се проявяваавтоматично.

Разбира се, винаги, когато усвоявяваме нови за насфакти или модели, отначало те ни се струват непривичнии чужди. В същото време ние сме в състояние много бързода се приспособим към новите поведенчески модели супоритото им приложение. Когато за пръв път се качимна велосипед, на нас ни се налага да внимаваме за равно-весието, да не забравяме да въртим педалите и всичкоедновременно – карането на колело ни се струва невъз-можно трудно.

След това изведнъж настъпва магическият момент,когато координираме движенията без да полагаме усилияи така си остава до края на живота ни. Никога повече незабравяме да въртим педалите и да управляваме колело-то, дори да не сме го правили години.

17Въведение

По природа съм оптимист и се надявам, че всичко на-писано в тази книга може да намери своето развитие.Хората непрестанно повтарят, че оптимист е онзи, койтосчита чашата за наполовина пълна. Истинският оптимистобаче възприема далеч повече неща освен самата чаша.Ние, оптимистите, искаме да знаем откъде идва течност-та в чашата и как се е озовала в нея. Питаме се в какъвдруг съд може да се налее и как да я пренесем от тук там.Обмисляме всички възможности, после ни обземамисълта, че не просто сме напълнили чашата, ами че мо-жем да напълним който и да е съд с различни видове теч-ности и да ги отнесем, където ни се прииска по света.Иначе казано, търсим приложим и на други места и подруги начини подход, за да сме в състояние да правимвсевъзможни неща, които дотогава не сме правили.

Точно това съвсем естествено правят успелите хора итворческите натури. Постигналите успех в деловата сфе-ра, всъщност постигналите успех в която и да е област,не търсят краткосрочния успех, разрешение на наболе-лия проблем или изпитанието. Те не се интересуват отонова, което само “е”. Погледът им е насочен отвъд не-посредствените препятствия, към причините довели донастоящото положение и начините, по които то да се по-добри. Успелите хора прилагат тези принципи в разре-шаването на много повече проблеми и предприемат мно-го повече нови неща, за колкото се може повече хора.

Време е да се научим да караме всякакъв вид колела:колело, което символизира свободата на личността. Ха-ресва ми да повтарям, че веригите, които пречат на хора-та да са свободни, са единствено в техните умове. Стра-ховете ви, съмненията ви, лутанията, навиците и натрап-чивите импулси са единствено вторични следствия от на-

2. Транс-формации


чина ви на мислене, а начинът ви на мислене определячувствата ви, поведението ви и живота ви.

В тази книга става дума не за страха ви от височини-те, паяците или срещите с непознати хора, а за усвоенитеот вас методи да се страхувате от високото, паяците илинепознатите.

Знаем, че бебетата се раждат само с два източника настрах: страх от падане и страх от високи шумове. Всич-ките ни останали страхове се усвояват впоследствие.Следователно както сме усвоили страха, така можем дасе научим и да не се страхуваме. Ако сте се научили дапостъпвате по един начин, можете да се научите да гоправите и по съвсем различен и по-добър начин. Ученетое път към личната свобода. Хипнозата и НЛП са инстру-менти, с чиято помощ превръщаме ученето в лесен и за-бавен процес.

Д-р Ричард Бандлър

19

Част 1

Извличане на информацияи алгоритми за нейното

обработване

Как хората създават своятареалност и как да я разпознаваме

20

1. Àëãîðèòìè, óñâîÿâàíåíà íîâî ïîçíàíèå è ïðîìÿíà

Êàê äà îâëàäååì âúçìîæíîñòèòåíà ñâîåòî ñúçíàíèå

Много книги съм написал и с много хора съм обсъждалтемата за хипнозата и НЛП, а все още между тях не сеправи разлика и не се виждат приликите между двете.Надявам се, с тази книга да направя темата по-достъпнаи да улесня разбирането за двете явления. Моето мнениее, че на един или друг етап всичко се свежда до хипноза.Хората не просто влизат или излизат от състоянието натранс, а преминават от едно транс-състояние към друго.Те преминават през транс-състояния, докато работят, вотношенията си със своята половинка, докато шофират,докато изпълняват ролята си на родители. Преминаватпрез транс-състояния и в случаите, в които разрешаватвсевъзможни проблеми.

Една от характеристиките на транса е, че той има своймодел. Моделът се повтаря и е неизменен. Той е и на-чинът, по който учим.

С раждането си ние се изправяме пред огромно коли-чество познание и множество умения, които трябва даусвоим. Тук се включва умението да ходим, да говорим,

211. Алгоритми, усвояване на ново познание...

да се храним, както и да вземаме решения относно наши-те действия през остатъка от живота си, затова нашиятразум бързо се научава как да автоматизира поведение-то. Това не означава, че мозъкът ни винаги усвоява и ав-томатизира “правилното” поведение, често разумът ниусвоява модели, които ни правят нещастни и дори ни раз-боляват.

Ние учим чрез повторението. Ако извършим даденодействие определен брой пъти, действието изгражда своисобствени невронни пътища в мозъка. Всеки неврон сенаучава да се свързва и да възбужда следващия невронот веригата, а поведението използва мрежа от невроннипътища.

Сънят и сънуването са важна част от процеса на ус-вояване на ново познание.

За Фройд сънищата били единствено “задоволяванена желанието”. Вероятно за него те са били такива. Самоче за мен сънуването е несъзнателно повторение. Трябвали да предприема някакво действие за пръв път, обикно-вено се прибирам у дома, лягам си и цяла нощ сънувамкак го правя. Това е една от функциите на фазата на бързиясън. Сънят в тази фаза е начин, по който подсъзнаниетообработва получената през деня информация. Този про-цес буквално повтаря модела на усвояването на ново по-знание на ниво неврони. Качеството на информацията икачеството на материала са важни за процеса на учене.Ако мозъкът не разполага със специфичен материал,върху който да работи, той обработва безсмислици.

Щом сме решили да овладеем процеса на учене, тряб-ва да осъзнаем, че е важно не само повторението, но искоростта на учене. Мозъкът е устроен така, че да разчи-та алгоритмите, а алгоритмите трябва да се представят

22 Част 1. Извличане на информация...

достатъчно бързо, за да могат да бъдат уловени в тяхна-та цялост.

Много хора са драскали фигурка след фигурка по праз-ните полета на училищните им тетрадки, а после са гипрелиствали бързо, за да създадат илюзията да движениена фигурката. Знаем, че на всеки отделен лист има самопо една-единствена, неподвижна фигурка, но мозъкът щеулови алгоритъма, който в конкретния случай е движени-ето, ако прелистваме страниците достатъчно бързо.

Без този процес нямаше да можем да се наслаждавамена филмите. Нямаше да сме в състояние и да схванемисторията, ако виждаме само по един кадър на ден.

И така, докато сънуваме, ние преминаваме през неща-та, които трябва да научим и не ги правим в реално време.“Вътрешното” време се различава от времето на часовни-ка по това, че можем да го забавяме или забързваме. Ниеучим с изключителна бързина, вероятно за петте минутипреди да се събудим мозъкът ни извършва работа за осемчаса в будно състояние. Изследователите на съня подкре-пят това схващане. У пациентите, които разказват за из-ключително дълги и наситени сънища, с помощта на мо-зъчно сканиране се регистрират сънища с продължител-ност едва няколко минути или дори секунди.

Сънят следователно е един от пътищата, по които ниесе програмираме и препрограмираме. Ако се отнасяте снедоверие към тази своя способност, направете следнияопит тази нощ:

Докато се приготвяте за сън, погледнете към часов-ника и няколко пъти си повторете решително, че ще сесъбудите в определен час. Можете дори да нагласите ча-совника си да звъни, но ще се събудите секунда или двепреди неговия звън.

231. Алгоритми, усвояване на ново познание...

Наблюдавал съм тази особеност в няколко различникултури. Някъде хората леко потупват глава о възглав-ницата, а броят на ударите е равен на часа, в който искатда се събудят.

Други потупват главите си или челата си, за да “на-гласят” събуждането си. Независимо от начина, прин-ципът е един и същ, човекът разполага с вътрешен часов-ник, който може да нагласи с помощта на определен ри-туал и без значение колко дълбок ще е сънят му, вътреш-ният му часовник ще го събуди също като часовника, кой-то е нагласен да звъни.

След като можем да се програмираме при такъв несло-жен процес, като да се събудим без будилник, можем дапрограмираме разума си да прави и много други неща.Може да решим да отидем до супермаркета. Да речем, чени трябват хляб, мляко, фъстъчено масло и две кутии сок.Може да пропътуваме десет километра до супермаркета сколата, да минем покрай стотици продукти, да си погово-рим дори по мобилния телефон и все така да помним, четрябва да купим сок, фъстъчено масло, мляко и хляб.

Случва се представители на академичните среди да на-стоятелно да искат да им представя “доказателства”, как-то ги наричат. Искат да им изложа теорията, на която сеосновава работата ми, да им я разяснявам и ако може даги препратя към съответните изследвания. Искали са отмен дори да им цитирам, откъде съм взел понятия и алго-ритми, които сам съм съставил. Не считам обаче, че е емоя работа да доказвам – или дори да разбирам – всичко,което се отнася до работата на мозъка. Кой знае колко неме интересува защо даден метод дава резултат. Искам дазнам само КАК дава резултат, за да мога да помогна нахората да повлияват и да въздействат на онова, което саизбрали да променят.


Истината е, че знаем ли как протича дадено явление,става лесно да го променяме. Така е, защото сме същест-ва, които имат огромен потенциал за програмиране, ма-кар това схващане да е все още изключително непопу-лярно в някои среди.

Когато започнах да използвам термина “програмира-не”, хората се възмутиха. Възразяваха ми с думи като:“Според вас сме машини. Ние сме човешки същества, ане роботи.”

Всъщност твърдях тъкмо обратното. Ние сме единст-вените машини, които могат сами да се програмират. Тазиспособност ни превръща в “мета-програмируеми”, а товаозначава, че можем да създаваме програми, които рабо-тят самостоятелно, създадени са съзнателно, автоматич-ни са и могат да се грижат за отегчителните, банални за-дачи, като по този начин освобождават ума ни за други,по-интересни и по-съзидателни занимания.

Същевременно ако вършим автоматично нещо, коетоне би трябвало да вършим, като например редовно дапреяждаме, да се страхуваме от асансьори или от външниясвят, да живеем в депресия или да пожелаваме жената наближния си, както се казва в Библията, тогава ние можемсами да се програмираме. Тази способност не ни превръ-ща в роботи, това освобождава духа ни.

За мен същността на свободата се състои в способ-ността ни с помощта на своето съзнание да направлява-ме дейността на подсъзнанието. Подсъзнанието притежа-ва изключителна мощ, но трябва да бъде направлявано.Оставите ли се, то да ви направлява, на съзнателно нивоще бъдете парализирани, ще се окаже, че се ловите засламки... а накрая ще осъзнаете, че и сламки няма.

25

2. Ïî-âñåîáõâàòíîèçïîëçâàíå íà èçïèòàíèòå

è äàâàùè ðåçóëòàò ìåòîäè

Òàéíàòà íà ïîñòèãàíàòàñ ëåêîòà ïðîìÿíà

Дълги години ме съпътстваха едни думи на семейниятерапевт Вирджиния. Каза ми: “Знаеш ли, Ричард, пове-чето хора си мислят, че най-силният инстинкт у човека еинстинктът за оцеляване, но не е така. Най-силният ин-стинкт у човека е да превръща непознатото в познато.”

Оказа се, че е права. Познавам хора, които искат дасе самоубият, защото не си представят живота без люби-мия, който е починал или пък ги е изоставил заради другчовек. Могат да изтръпнат от страх само при мисълта заевентуална промяна в живота си.

Този страх си има своето основание. Един от начини-те, по които изграждаме модели на света, е чрез обобще-нието. Оцеляваме и постигаме напредък в живота си, катопревръщаме непознатото в познато. А същевременно сидокарваме и проблеми.

Пред непознати врати заставаме всеки ден. На прак-тика човек знае, че просто стои пред врата. Няма нужда


да се чуди що е то, нито да тренира как се отваря. Човексе ръкува с хиляди хора и макар че всеки път се ръкува сразлична ръка, в събитието няма нищо ново, защото понякакъв начин съзнанието му го превръща в “едно и също”действие. Попълнило е местенце във вашия мозък, наре-чено: “ръкуване”.

Отидете ли в друга страна, например Япония, къдетотрадициите се различни, като протегнете ръка, а вместотова човекът срещу вас направи поклон, действието муразклаща модела. Ще ви се наложи да се върнете назадкъм изграждането на модела и да преосмислите действи-ята си в новата ситуация.

Предполага се, че това е механизмът, който трябва дадава резултат. Когато съобразяваме поведението си спо-ред ситуацията, ние превръщаме непознатото в познатои така продължава, докато не възникне противоречиемежду поведението ни и ситуацията. Случи ли се, трябвада разсъдим върху модела на поведението си и да го пре-осмислим.

Понякога превръщаме нещо в познато, но явно имаразминаване между поведението ни и ситуацията, ниеобаче запазваме поведението си, тогава несъответствие-то започва да разрушава живота ни. Вместо да обмислимновата ситуация и да съобразим поведението си с нея,ние продължаваме да си караме по старому... само, че смепо-упорити!

Психолозите от популярната психология говорят за“зона на комфорт”, а всъщност е по-точно да се нарича“зона на близост”. Хората си остават в нея, дори когатоим е изключително некомфортно, само по силата на нави-ка. Или не осъзнават, че имат избор или пък изборът, предкойто са изправени, като да прекарат в самота остатъка от

272. По-всеобхватно използване на изпитаните...

живота си в след раздяла със своя партньор-насилник, такаги ужасява, че отказват да променят ситуацията.

Години наред психолозите изтезавали плъхове, катоги принуждавали да се лутат из лабиринти за парченцесирене. Любопитното било, че когато учените сменялимястото на сиренцето, плъховете пробвали да го намерятпо същия път три или четири пъти, а после започвали датърсят нови пътища, за да стигнат до него. Когато на мя-стото на плъховете застанат човешки същества обаче, теизобщо не се опитват да намерят нов път, ами упоритопродължават да вървят по стария с надеждата, че резул-татът ще се окаже какъвто им се иска, стига упорито даповтарят действията си.

Освен че доказват колко плъховете са по-интелигент-ни от хората, тези експерименти ни демонстрират, че хо-рата често се придържат към навиците си, докато не бъдатпринудени да ги променят... или пък отказват да се про-менят с цената на живота си.

Целият труд, който полагам, за да стигна до промяна-та, се основава на един важен принцип. Влизам в подсъ-знанието и проверявам кои участъци работят и кои неработят. Премахвам неработещите участъци и ги замест-вам с нови състояния на съзнанието, които са продуктив-ни. Съвсем просто е.

Аз виждам процеса така: има три етапа за постиганена трайна промяна.

1. На хората до такава степен трябва да им е дотегна-ло и да са се поболели от даден проблем, че наис-тина да решат да се променят.

2. Трябва да погледнат на своя проблем под нов ъгъл,да го възприемат в нова светлина.


3. Трябва да се намерят и изградят нови и привлека-телни възможности, а усилията да се насочат къмосъществяването им.

По този повод пак Вирджиния казва, че стига хоратада имаха избор, щяха да направят най-добрия избор. Про-блемът е, че често хората нямат избор.

Тук, като изключително ценен инструмент, се намес-ва хипнозата. По принцип, ние трябва да променим състо-янието на нашето съзнание, за да постигнем някакво из-менение. Хипнозата не само улеснява процеса, но ни поз-волява и да сведем до минимум или да премахнем влия-нието на миналите преживявания, както и да създадем ивъведем на тяхно място по-нови, по-полезни и по-подхо-дящи състояния. Хипнозата ни позволява да разкриемпред хората различни възможности за избор и да ги из-следваме. И тъй като изкривяването на времето е харак-терен елемент от феномена, който наричаме “транс”, кактое и при сънуването, промените могат да се случат в мно-го кратък отрязък от време. Способността на промене-ните състояния на съзнанието да усвояват ново познаниени позволява да накараме обекта на хипнозата да възпри-еме като свое новото изживяване, което да заеме същияотрязък от време, необходим и при обичайното будносъстояние.

Постигането на целта изисква от нас да намалим влия-нието на отрицателните преживявания върху обекта нахипнозата, за да проправим път за нови и по-ползотворниначини, по които да възприемаме себе си и своя свят...Методът ми на работа (и техниката, която е предложена втази книга) позволява на онзи, който е бил затворен в ми-налото си, да намери свободно пространство за промяна.


Някои от алгоритмите в тази книга карат хората да“съживяват” своето минало по нов начин, докато другиправят така, че да могат да се обърнат към своето миналос усещането, че то вече им е чуждо.

Само че за да използваме целия потенциал на методи-те, трябва да проумеем както начина, по който хората из-граждат представата си за света, така да им помогнем дасъградят нови и по-благотворни алтернативи. Въпросът“защо” хората се държат по един или друг начин е далечпо-маловажен от въпроса “какво” правят, за да създадатпроблемните си състояния и “как” ги поддържат. Наме-рим ли отговорите на последните два въпроса, дори и“най-невъзможният” проблем може да намери своето раз-решение.

Когато бях начинаещ в хипнозата, питах различнипсихиатри кои според тях са най-трудните клинични про-блеми. Без да се двоумят, повечето от тях ми отговоряха:“Фобиите.”

Отговорите им са лесно обясними. Фобиите винагиимат своя първоизточник и проявлението им настъпвамигновено и неизбежно.

Хората често казват, че “страдат от фобия”, докатовсъщност ги мъчи някаква натрапчиво притеснение. Та-кива хора създават условията за пристъпите на страх,докато при страдащите от фобия не е така. На последни-те им стига да видят или да си помислят за асансьор имигом се смръзват “Олелееее!”. При тях изключения няма.

Фобиите могат да бъдат внушени например от роди-тел или от възпитател, или пък придобити при внезапносвръхнаситено емоционално преживяване. Фобиите санагледен пример за способността на мозъка да учи съссветкавична бързина – често за един път.


Преодоляването на фобиите ме интересуваше по ня-колко причини. Не само че бях готов да се изправя предпредизвикателството на “невъзможния” за разрешаванепроблем, но си давах сметка и колко полезно ще е хоратада овладеят механизма за бързо учене, заложен в разумаим и с лекота да усвояват по-полезни отговори. Колкоразличен би бил животът на хората, ако те можеха да сенаучат да усещат на мига пълно щастие, винаги когатовидят своя партньор и обратното.

Дори когато фобиите разстройват целия живот на хо-рата, които страдат от тях, същите хора показват изклю-чителна изобретателност при отключването и подхран-ването на пристъпите. Необходим им е уникален отключ-ващ механизъм, налага им се да вземат сложни решенияи да отговорят за по-малко време, отколкото им трябва,за да го опишат. Ако се страхуват от високото, трябва дазнаят какво е точното “високо”, с което да предизвикатфобията.

Една от най-странните форми на височинна фобия, скоито съм се сблъсквал, беше на клиент от Мичиган. По-питах триста души дали някой от тях има наистина стран-на фобия и на въпроса ми отговори много изискан госпо-дин към петдесетте. Той вдигна ръка и каза: “Страх ме еот високото”.

Нищо странно не открих в думите му, но когато гопоканих да се качи на подиума, който се издигаше едвана две стъпки от пода, той пребледня и ми отвърна: “Немога”.

Протегнах ръка и го насърчих: “Изкачете само едно-то стъпало”, а той се отдръпна и коленете му се огънаха.За мен това си беше проявление на истинска, очевиднафобия. Слязох долу при публиката, обърнах го и напра-


вихме упражнението за лечение на фобии (виж глава 16).Попитах го какъв е по професия.

“Пилот от гражданската авиация съм”, отвърна ми той.Явно беше забелязал слисването ми, защото допълни:“Знам какво ви минава през ума, само че кача ли се веднъжв самолета, вече е съвсем друго.”

Господинът ми разказа, че за него е невъзможно да секачи в самолета по стълбата. Можел да лети само на са-молети от серията 747, в които да се качва с рампа. Раз-каза ми как, докато бил във военовъздушните сили, му сеналагало да затваря очи, а после да го качват гърбом впилотската кабина. Веднъж качил се на борда на изтре-бителя, той вече се чувствал отлично. Да се качва постълбата на самолета не можел, но можел да лети в само-лета със скорост два пъти над скоростта на звука и дахвърля напалм над Виетнам без окото му да трепне.

Проблемът му беше свързан с разликата, която пра-вел в ума си за това колко високо е “високото”. Нямашевръзка с изкачването, а с поглеждането надолу. Щом сеозовавал достатъчно високо, се чувствал добре. Дори миказа: “Ако вляза в асансьор и се кача на осмия или деве-тия етаж, дори мога да погледна през прозореца или презбалкона без да чувствам никакъв страх. Кача ли се обачена първия етаж, проблемът е налице.”

Изобщо не бил в състояние да си държи очите отво-рени в откритите асансьори. Не можел да се справи съсстраха си, ако се разхожда на първия етаж или гледа отпървия етаж, но не чувствал никакъв страх, ако стаятаму е на шестнайсетия етаж. Трябвало само да се качи достаята си с гръб към стъклата, без да откъсва поглед отстената или от вратата.


Изтънченото проявление на тази фобия явно е разви-то по много сложен начин, който обаче не е важен. Важ-на е височината, от която би могъл да падне. Намирал лисе достатъчно високо, тогава се чувствал в безопасност.На достатъчно голяма височина фобията му просто из-чезвала.

Някъде в съзнанието му имаше точка на отключванена фобията и точка на изключване. И двете точки бяхастрого специфични. И двете се задействаха без какъвтои да било съзнателен контрол от негова страна. С толко-ва ниска точка на отключване на фобия от височина, как-то при него, не се бях сблъсквал.

След като напуснал военновъздушните сили и се пре-хвърлил в гражданската авиация да превозва пътници наборда на самолети от серията 747 не представлявало ни-каква трудност за него, а в същото време не бил в състо-яние и едно стъпало да изкачи. Естествено направих всич-ко по силите си, за да отстраня проблема му възможнонай-бързо. Искам хората да запазват пълно самооблада-ние и сетивата им да са в пълен ред, за да осъзнават яснокъде започва и къде свършва истинската опасност.

Интересното е, че фобиите често си имат логика. Хо-рата обикновено развиват фобии по отношение на явле-ния, от които могат да пострадат в дадено състояние.Когато идват при мен и ми казват: “Изобщо не искам даме е страх от паяци” или “Колкото и нависоко да съм из-качил, не искам да се страхувам”, винаги настоявам дапремислят желанието си и да проявяват здрав разум. Внякои краища на света като Австралия и Африка, липса-та на всякакъв страх от паяци може да се окаже страшнаглупост. Има паяци с невероятно силна отрова. Затова ина мъжа с фобията от височини, който държеше да тан-


цува безстрашно на балконските перила на четвъртияетаж, също му се наложи да премисли желанието си.

Резултатът в лечението на фобии задължително сесъобразява с факта, че част от човешкия мозък работиизключително ефикасно, щом се налага да принуди човекда избегне дадена опасност. Истинският проблем е пре-комерно силната реакция. В този случай мозъкът се нуж-дае от нова гледна точка, за да промени реакцията си.

По времето, когато започвах да изследвам фобиите,всички спореха за правилния подход в психотерапията.Съществуваха десетки, ако не и ако стотици школи в пси-хологията. А най-любопитното беше, че никой не пред-лагаше резултатен подход. Всъщност никой никого небеше успял да излекува от страданието му. Страшно глу-паво ми се струваше някакви хора, които нищо не могатда направят по даден въпрос да спорят какъв бил най-добрият начин да не се прави нищо.

Терапевтите бяха ограничени от собствените сиподсъзнателни поведенчески модели, които предопреде-ляха провала им. Всички до един се бяха вторачили всъщността на преживяното от техните клиенти (питахасе “защо”) и се мъчеха да открият какво не е наред, асъщо и да изнамерят лечебни способи. Хвърляха страш-но много сили в тълкуване на какво били казвали клиен-тите им, а пренебрегваха действията им.

Избрах друг подход. Дадох обявление във вестника,че издирвам хора с фобии, които са се излекували от тях.Предлагах възнаграждение за разказа им за преживява-нията им, свързани с фобията и как са се отървали отнея. Очаквах да има едва неколцина кандидати, но обади-лите се бяха далеч повече. Фобиите вече не мъчеха тези



хора, които с радост щяха да ми разкажат за преживели-ците си.

Чух много пъти горе-долу една и съща история. При-близително следната: “Един ден ми дойде до гуша. Рекохси: Стига вече! Край!” После до един повтаряха: “По-гледнах се отстрани, видях що за нелепо държание имами се разсмях страшно...”. Ето така настъпила и промяна-та у тях.

Направи ми впечатление как у тези хора промяната енастъпвала, след като са видели отстрани поведениетоси. Отървалите се от своята фобия, вече не възприемахасвързаните с нея преживявания през собствените си очи,а буквално бяха съпреживели себе си от различна гледнаточка – тази на наблюдателя. Без значение колко силна ебила фобията, въздействието є върху тях се променило,след като погледнали на нея от отдалечена или “обектив-на” точка. Неусетно за самите тях, открили как да се ди-социират от проблемното изживяване.

Хората, които все така страдаха от фобии пък, изжи-вяваха страха си така сякаш паяците и самолетите, откоито се смразяваха, наистина ги има. При възприемане-то на явленията те изхождаха от самото сърце на изживя-ването. Част от мозъка им реагираше, като че изживява-нето е действително и задълбочаваше паниката им.

Разказите се отнасяха за различни фобии, за мен оба-че единствената съществена разлика се състоеше в начи-на, по който събеседниците ми изграждаха за себе си пред-ставата за свързаните с фобията си преживявания. Зато-ва накарах няколко души с фобия да приложат онова, ко-ето бях научил. Накарах ги да “излязат” от телата си и данаблюдават своята реакция, все едно седят в другия крайна стаята. Действията ми дадоха резултат. Подложените


на експеримента бързо преодоляха фобиите си. Мозъкътна всеки от тях просто промени начина, по който възпри-ема ситуацията и проблемите им се стопиха.

Заради успеха на метода ми на работа, психиатритезапочнаха да изпращат все повече и повече страдащи отфобии. Някои от тях се оказваха изключително забавнии изобретателни в начина, по който бяха създали про-блемната ситуация. Имаше един мъж с фобия, която мупречеше да напуска Хънтингтън, Охайо. Човекът си шо-фирал съвсем спокойно из града, но стигнел ли покрай-нините, намалявал и спирал, а после съвсем губел ума идума. Четири години и половина не напуснал пределитена града.

Понеже винаги търся по-лесни и по-бързи начини заразрешаване на проблемите, направих така, че да се видикато Супермен. Накарах го да полети извън тялото си, далети над пътя и да наблюдава себе си как кара своя пи-кап. Той прелетя няколко километра, после се видя какгуби присъствие на духа и започва да изпада в паника...но не спря да лети!

Трик предизвика обрат в ситуацията. В съзнанието ситой не само съвсем спокойно летеше надалеч, но и на-пусна пределите на града за пръв път от години. Понежечаст от мозъка му възприемаше това преживяване катоистинско, започнах да свързвам стимула, по който се во-деше, с начина, по който искаше да му отговори. Изпра-тихме го да попътува известно време и го нямаше впродължение на часове. Върна се изумен от себе си. Раз-каза как е шофирал до покрайнините на града, стигнал домоста, където свършвал Хънтингтън и през цялото вре-ме очаквал да го връхлети фобията му, но не спрял дакара.


Няма нужда да споменавам, че имаше скептично на-строени психиатри. Те не преставаха да ме убеждават, чепромяната трябва да бъде болезнена и бавна, а аз имотвръщах: “Не съм забелязал да е така. Неведнъж и двапъти съм се променял и никакъв тормоз не е съпътствалпромяната.”

Всъщност всички ние сме се променяли. Сигурно висе е случвало да прочетете нещо в някоя книга и прочете-ното да преобърне живота ви. Или нечии думи мигнове-но са променили не само начина, по който вършите ня-кои дейности, но и качествено са променили възприятия-та ви, свързани с тези дейности. Изведнъж, без да госъзнавате, нещо се случва, проблемът изключва и се за-действа разрешението.

Удивлявах се как сред всичките непримирими разно-гласия, неколцина терапевти пръснати из цялата страна,изглежда, успяваха да сътворят и задвижат промяната уклиентите си. Аз пък горях от желание да разбера как гопостигат. И тогава, и сега имам правило: искаш ли да сенаучиш на нещо, което не умееш, намери човек, който гоумее и го попитай как го прави. Днес наричаме този про-цес “моделиране”, макар някои излишно да го удължихаи усложниха.

Когато за пръв път започнах да изследвам моделиране-то, останах учуден колко поласкани се оказваха изключи-телно преуспели хора от проявения интерес към технияпът към успеха и с радост разказваха неговата история.Само дето невинаги осъзнаваха как са го постигнали.


Упражнение:Промяна на отношениетокъм преживяно събитие

чрез дисоциация

1. Припомнете си минало изживяване, което ви натъжава илипритеснява. Постарайте се, докато извиквате в ума си споме-на за него, да го усетите, както е било в миналото. Възприе-майте спомена през своите очи, изживявайте усещанията исвързаните с тях емоции с цялото си тяло. Обърнете специал-но внимание на звуците и шумовете; в това число всичко ка-зано от вас или от някой важен участник от оригиналния сце-нарий. Вероятно ще се наложи да включите и вътрешния сидиалог. Отбележете на ум до каква степен този спомен випричинява страдание.

2. Сега си представете, че излизате от изживяването и гледатесебе си отстрани. Като на екран. Започнете да се отдалеча-вате от сцената все по-далече и по-далече, а докато сеотдръпвате, обърнете внимание как цветовете избледняват, адетайлите се размиват. Отблъснете сцената толкова далече,колкото е необходимо, до момента, в който усетите отчетливаразлика в начина, по който се чувствате спрямо нея.

Забележка: Освен ако особено не държите отново да изживя-вате чувството на неудобство, свързано с този спомен, можетеда оставите изживяването както си е, там някъде далече от васили пък да го завъртите към космическото пространство и да говзривите в слънцето.

38

3. Èçãðàæäàíåòîíà „äåéñòâèòåëíîñòòà“

Çàðàæäàíåòî íà ñâîáîäàòàíà ëè÷íîñòòà

Невро-лингвистичното програмиране е направление,създадено преди много години. Отчасти е плод на съби-тията, случили се по време на вечерен семинар по хипно-за. Участниците в семинара бяха в потънали в дълбокихипнотични състояния и показваха впечатляващо хипно-тично явление.

Някои от тях изживяваха феномени като ограниченовиждане и позитивни халюцинации, други контролирахакръвното си налягане. Едно момиче дори ускори единст-вено зрителното възприемане на околния свят и заобика-лящият я свят за нея започна да се движи на забавен ка-данс. Без каквото и да било предварителни тренировки,тя успя да надвие майстор в бойни изкуства – мой прия-тел. Отстрани изгледаше така, сякаш тя се движеше двапъти по-бързо от своя противник.

Разбира се, различните хора постигат различни нивана познания и умения и това ме наведе на определениразмишления.

393. Изграждането на “действителността”

Занимаващите се с хипноза психолози вече бяха ре-шили, че съществува такова понятия като “податливостна хипноза”, която можела да се изчисли. Ще рече, ченякои хора са по-податливи на хипноза от други.

Твърдението не можа да ме убеди. Не се прехласнахнякак по идеята за скала на податливост на хипноза. Всепитах: “Да има някой такава скала? Да сте я виждаливъобще?”

От изследването обаче разбрах, че един и същи начинза въвеждане в хипнотичен транс пред различни хора пре-дизвиква и различен отговор. При хипнозата някои изпа-дат в по-дълбок транс от други. По-уместната аналогиями изглеждаше така: ако удряш с юмрук на една и същависочина всеки от група изследвани, някои ще удариш вглавата, а много високите по коленете. Тогава въпросътбеше: Какво точно едни умееха да постигат с ума си, адруги не? Всъщност май онези психолози измерваха неподатливостта към хипноза, а собствената си неграмот-ност.

Някои философи и учени изказаха предположението,че светът, който възприемаме със съзнанието си, е самопредстава за действителността, независимо каква е тя.Ханс Вайхингер, Алфред Корзибски и Грегъри Бейтсънизказват същото наблюдение. Всички те обсъждат еднаили друга версия на темата, че “личното ни възприеманена реалността е различно от самата реалност.” Някои ста-ри култури също са стигнали до такова заключение. Ощепреди хиляди години представителите им са осъзнали, чеонова, което е извън ума, не е като онова, което е в ума.Преодоляват разминаването между реалността и предста-вата за нея с техники като медитирането, което продължа-


ва с години, води до просветление, при което се отърсватот “илюзията”.

Само че за нас, останалите, проблемът си остава. Некадопуснем, че опитът ни е изграден в нашите умове и как-во от това? Каква полза имаме от това познание? С каквото променя ситуацията?

В първия том на “Структура на магията” написах:“Ние като човешки същества не живеем непосредст-вено в реалността. Всеки от нас създава собственапредстава за света, в който живеем. Така си съставя-ме карта или модел, който използваме при изгражда-нето на поведението си. Собствената ни представадо голяма степен определя как ще съпреживеем света,как ще го възприемаме, какви възможности за избор щевидим пред себе си, докато живеем в него.”

Смисълът на думите ми е, че участниците в семинара,които успяваха да получат позитивни или негативни ха-люцинации, частична амнезия, или да премахнат болкатав крайниците си, имаха различна представа за своя свят,от участниците, които не успяваха да изпитат изреденитеявления. Те възприемаха действителността другояче, про-меняха се нагласите им. Интересно е, че в някои случаине само техният субективен опит претърпя промянапри внушението, а и тяхната психология.

Хипнозата се оказа насъщно необходима за развитие-то на НЛП, защото ни позволява да изследваме промене-ните състояния на съзнанието. Тя е инструмент, който нипомага да започнем изучаването на възможното и да раз-ширим границите му. Започнем ли да гледаме на опреде-лени явления като на възможни, можем да започнем даизучаваме механизма на тяхното протичане и какво ни е


необходимо, за да повторим резултатите от тях. В тозисмисъл НЛП може да се счита за отчетливо представена“структура” на хипнозата.

Психологията не ни беше от полза, не само защотопсихолозите люто спореха един с друг чия теория е по-вярна, ами се интересуваха и само от причините, порадикоито хората се разболяват, изпадат в безизходица илиса стигнали до провала.

Една зима прекарах в къщата на свой приятел психиа-тър и от чиста скука прочетох до една книгите, коитоимаше. Преживяването беше невероятно. Стотици напи-сани от именити доктори и професори текстове обясня-ваха на читателя пространно и изчерпателно как хоратасе разболяват или как изпадат в безизходица, но нямашенито един текст, който да дава дори бегла намек как да импомогнем да оздравеят. Сякаш и през ум не им е минало,че може пък да е от полза да насочат усилията си и в тазинасока.

А мен ме тормозеше въпросът непрекъснато как да сеподобри състоянието на хората? Някои от тях наистинасе подобряваха, понякога с помощта на лекарите и напсихолозите. На други състоянието просто се подобря-ваше от само себе си.

Интересът ми обаче не спираше дотам. Искаше ми седа знам как хората са постигнали целите си и как някоиса се превърнали в изключителни специалисти в тяхнатаобласт. Исках да разбера как някои хора стават безупреч-ни във всяко отношение.

По онова време имаше неколцина добри терапевти,които постигаха далеч по-добри резултати от своите ко-леги. Живееха и практикуваха в различни части на стра-ната. Методите им на работа се различаваха и не знаеха


нищо един за друг, нито за прилаганите от тях методи.Но онези, които ги познаваха и са виждали как работят,описваха постигнатите от тях резултати като магически.А и в сравнение с постигнатите от техните колеги, наис-тина бяха магически.

Последователите им ценяха таланта, интуицията илигения им, сякаш те обясняваха способностите им. Самодето никой не разбираше в действителност как са стана-ли такива, каквито бяха, най-малко го разбираха самитетерапевти.

Като учен и математик, си давах сметка, че трябва даима алгоритъм и исках да науча какъв е. Знаех, че акотой може да бъде определен, ставаше възможно алго-ритъмът да се повтори и дори други хора да бъдат обуче-ни в приложението. Всеки може и има право стане ма-гьосник.

Известно време с Джон Гриндър1 изучавахме отбли-зо работата на терапевтите-чудотворци. Отначало сеспряхме на семейния терапевт Вирджиния Сатир2, възпи-таникът на школата в психологията Фриц Перлс3 и Мил-тън Ериксън4, родоначалникът на съвременната хипно-

1 Джон Гриндър (р. 1940) е американски лингвист и съавтор на на-правлението НЛП заедно с Ричард Бандлър.2 Вирджиния Сатир (1916–1988) е известен американски психотера-певт, позната най-вече с подхода си във фамилната психотерапия. Тяе първият семеен психолог и една от първите, които изследват про-блемите на психологията на семейството и семейната терапия.3 Фридрих Перелс (1893–1970), известен като Фриц Перлс е бележитнемски психиатър и психоаналитик от еврейски произход. Въвеждатермина “Гещалт терапия”. Гещалт терапията се основава на осъзна-ването, осъзнаването на единството на всички проявявани чувства,поведенчески модели и контакта между личността и средата.4 Милтън Ериксън (1901–1980) е американски психиатър, специа-лизирал медицинска хипноза и фамилна терапия.


терапия. Наблюдавахме ги, докато работят и вместо даследим какво точно правят, ние се съсредоточихме върхуначина, по който говорят и синтаксиса на речта им. На-блюденията на тези елементи скоро направиха така, чемоделите сами да се очертаят във всяко едно отношение:задаваните въпроси, използваните думи, жестовете, ин-тонацията и темпото на речта им. Разбрахме, че макарнаблюдаваните от нас терапевти да са много различникато личности, имат и общи черти.

Работата на тези терапевти беше интуитивна. Имахасвои собствени карти или модели за терапия, които бяхахем сходни, хем различни. Често дори представа нямахазащо действията им са довели до успех. Всички обачевярваха, че моделът за света на отделния клиент подлежина промяна. Каквито и да бяха действията им или какви-то и да са си мислели, че са действията им, вярваха, че сасъдействали за обогатяване и разширяване на субектив-ния опит на своя клиент.

Невро-лингвистичното програмиране се основава наубеждението, че няма двама души с абсолютно еднакъвопит. Картата или моделът, който те създават, за да ос-мислят света и за да се ориентират в него, отчасти е ба-зиран на техните преживявания и различните начини, покоито всеки един ги възприема. Следователно моделът навсеки един от нас се различава в определена степен отмодела създаден от друг човек. Ние живеем в различниреалности, някои са по-богати, а някои са много по-огра-ничени от другите.

Този факт сам по себе си невинаги създава проблеми.Ние разполагаме с нещо, което се нарича консенсуална,или споделена реалност, което ще рече, че всички малкоили много сме съгласни да действаме според едни и същи


халюцинации и това е много полезно. Необходимо е дасе съобразяваме с определени правила. Трябва да смепостигнали общо съгласие кое е високо и кое ниско. Важ-но е да знаем какво е ляво и какво дясно; за себе си гооткрих, когато за пръв път бях в Обединеното кралство иосъзнах, че там, за разлика от Америка, шофират в дру-гото платно. Да слезете от тротоара и да погледнете самов едната посока не е уместно поведение, ако все още дей-ствията ви са съгласувани за ситуация, която е в силадругаде.

Ако картата или моделът адекватно представят дейст-вителността, която описват, човекът, който ги е създал,по всяка вероятност ще се държи адекватно в своя свят.Опитът ни обаче показва, че повечето хора идват при нассъсипани от страдание, затворени в някакви граници и сусещането, че нямат никакви възможности за избор. Сдруги думи, хората не са ограничени от света, в койтоживеят. Бедните им карти ги държат впримчени в страда-нието и болката.

Следователно, често се оказва по-продуктивно, а имного по-лесно, да се промени използваната карта вмес-то територията, на която живее онзи, който я използва.Терапевтите, чийто модел изследвахме и следвахме, ниразкриха терапевтичния си подход с помощта на своетоповедение.

Въпреки че някои хора, обикновено психотерапевти,вярват, че промяната се случва само след като е измина-ло дълго време и са положени усилия – а после и то самоако клиентът е податлив – хипнозата, постигащите резул-тати терапевти и онези, които са се променили, ни показ-ваха, че промяната може да стане далеч по-бързо и по-лесно. По онова време не разполагахме с инструментите,


необходими ни да постигаме промяната бързо и с лекота,затова на мен ми се наложи да ги създам. С помощта наНЛП успях да развия познавателни принципи, процеси итехники, които правят промяната систематична и лесна.

Както посочвам в първия том на “Структура на ма-гията”, възприятието и преживяването са по-скоро ак-тивни, а не пасивни процеси. Всички ние създаваме су-бективни преживявания от външния свят. Една от причи-ните създадените от нас карти да са различни е, че пре-живяванията ни се влияят от определени ограничения изадръжки: задръжките на нашата индивидуална мозъчнасистема (неврологични задръжки), обществото, в коетоживеем (социални задръжки) и нашите уникални личниистории (лични задръжки).

Моделът на НЛП, който изградихме и разпространих-ме и с който по онова време обяснявахме този процес,беше опростен, но удържа забележително добре през го-дините. В основни линии моделът предполагаше, че все-ки от нас използва петте си сетива малко по-различно отостаналите, за да обработим възприеманата от външниясвят информация. Моделите, които си създаваме, зави-сят от сетивото, което взима превес измежду петте, как-ва информация извличаме с него и каква излъчваме, как-то и как ние тълкуваме протеклата информация. Обоб-щено накратко:

Неврологични задръжки. Получаваме информация завъншния свят подредством пет входящи сетивни канала– визуален, слухов, кинестетичен (усещания), обоняте-лен (мирис) и вкус (вкусов). Вместо сетивата да имат ед-накво значение, всеки от нас предпочита едно или двепред останалите. Знаем естествено, че до голяма степенчастите на мозъка, които отговарят за работата на сети-


вата се припокриват, но обикновено някое доминира приприживяванията. Явлението е известно като сетивно пред-почитание или преференциална сетивна система.

Социални задръжки. Като част от определено обще-ство, ние сме подвластни на няколко общоприети филт-ри, най-важният от които е езикът, който говорим от раж-дането си.

Колкото по-нюансиран е нашият език, колкото повечеразлики можем да правим, толкова по-богат опит от пре-живявания ще имаме. Тази концепция е основополагащав прилагането на невро-лингвистичното програмиране ихипнозата. Думите са сила, а езиковите модели, които щеусвоите от тази книга, ще ви помогнат да овладеете тазисила за себе си и за другите.

Индивидуални задръжки. Както се разбира от наиме-нованието им, тази трета категория от задръжки се раз-вива въз основа на личните преживявания. Всеки от нассе ражда при определена съвкупност от обстоятелства, адокато растем ние се сблъскваме с нарастващ брой из-живявания, които в замяна увеличават специфичните по-добия и различия, навици, правила, вярвания и ценнос-ти. Картите, които създаваме от тях, могат да станатбогати и благотворни или ограничени и разрушителни ине проумеем ли как създаваме нашия собствен субекти-вен свят, ние ще продължим да живеем в безпокойствои страдание.

Хората не изпадат в отчаяние от безизходица, дорипонякога и да изглежда така. В НЛП няма лоши, луди илиболни хора. Ние считаме, че такива хора се ръководят отобедняла карта, с ограничен брой възможности за избор.С други думи, хората вземат модела за действителност.Това имаме предвид, когато казваме: Картата не е те-риторията.


Богатството и бедността на нашите карти се създаватпосредством три механизма на филтриране: заличаване,изкривяване и обобщение. Тези три процеса са ни необ-ходими, за да съумеем да управляваме получаваната отнас информация без тя да ни залее. Проблемите се по-явяват, когато се заличава, изкривява или обобщава не-правилната информация, когато се създават модели, кои-то или не благоприятстват нашето състояние, или пък уси-лено го влошават.

Изтриване. Заличаването става, когато напълно ес-тествено насочваме вниманието си към определени час-ти от съществуването ни за сметка на останалите. Пред-ставете си, че сте в претъпкана с хора стая и разговарятес приятел. Вие несъзнателно се абстрахирате от шума,създаван от останалите... Докато не чуете някой в друга-та част на стаята да произнася името ви.

Изтриването е необходим и полезен механизъм, с чи-ято помощ придавате съизмеримост на вашия свят, носъществуват и случаи, при които този механизъм можеда доведе до болка и страдание. Досега например не съмсрещал човек в депресия, който да си спомня моментите,в които е щастлив. Депресираните сякаш винаги са в де-пресия. И обратното, страдащите от хронична болка чес-то не забелязват моментите, в които болката им е пона-маляла или дори стихнала. Има хора, които вярват, чесветът е враждебно място и просто не са в състояние дазабележат как хората си оказват подкрепа или проявяватзагриженост към останалите.

Изкривяване. Изкривяването е качество, с което ще-дро са надарени всички творчески натури. Необходимони е да можем да преобразим значението – да го изкри-вим – на съществуващата действителност, за да създадем


нова. (Даровитите писатели и хората на изкуството саспециалисти и половина в изкривяването.) Като създава-щи модели същества обаче, ние имаме склонност и да из-кривяваме действителността по начин, който ни причи-нява болка и страдание.

Преди време седях в ресторант, заслушан в разговорана унесено спореща двойка на съседната маса. Мъжътизрече искрени и любезни думи с очевидното намерениеда се помири с жената до себе си, а тя му се сопна: “Гово-риш ги такива, понеже искаш да ме накараш да се почув-ствам по-добре!”

Естествено, че той се мъчеше да я накара да се почув-ства по-добре, нищо лошо не виждах в намеренията му.Само че дамата изопачи намерението му за помирение иму приписа зла умисъл. Затова се наклоних към тях и сенамесих: “Права сте, що за злонамереност, нали! Пред-ставете си само, да иска да накара жената, която обича,да се чувства добре.” За миг и двамата замръзнаха. По-сле се разсмяха и поведоха изпълнен с много повече раз-биране разговор.

Обобщаване. Третият механизъм е обобщението. То-ва е процесът, при който личността натрупва едно или двепреживявания и решава, че винаги всичко се случва спо-ред развитието и следствията на тези няколко събития.

Обобщаването е полезно умение при ученето. Поре-жем ли се в миг на невнимание с остър предмет, ниеобобщаваме така, че у нас се изгражда убеждението, че“всички” остри предмети могат да ни наранят, затовавнимаваме имаме ли си работа с такива. В продължениена стотици хиляди години ние сме оцелели като вид бла-годарение на обобщаването, защото сме се научили даго прилагаме.


Както вече беше споменато, то е механизмът, с койтохората в целия свят разбират как се отварят врати про-сто защото са обработили информацията след едно илидве формиращи обобщаването събития. В него обаче мо-гат да се коренят и множество проблеми. Когато бях уче-ник, учителите вярваха, че левичарите трябва да бъдатнасила приучени да пишат с дясната ръка. Методът им наобучение се състояше от дежурства до чиновете ни и пер-ване с линиите през ръце, когато ни уловяха да пишем с“погрешната” ръка.

За много неща след време ми се наложи да открия свойначин за правене. Останал съм си левичар и за да улесняживота си, обърнах всички врати в къщата си. Навсякъдедругаде предната врата се отваря навътре. Моята се от-варя навън, защото така ми е по-удобно.

Дойдат ли ми на гости приятели, чувам: “Ей, врататати е заяла”, когато се опитат да влязат. Отивам до врата-та и я отварям от другата страна. Следващия път, когатоприятелите ми наминат към нас, пак се случва същото.Двигателният им модел просто не възприема изключени-ето от наложеното в съзнанието им обобщение за “пра-вилното” отваряне на вратите.

Обобщаванията могат да имат и сериозно да повлия-ят съдбите на хората, когато последните не успеят да сеотърсят от вече неуместно обобщение. Жертвите на тор-моз в детството могат да решат, че всички мъже (илижени) или всички представители на властта са хора, откоито трябва да се страхуват и да не харесват. Човек, пре-минал през няколко неуспешни връзки може да заключи,че любовта е за неудачниците и да се осъди на самотносъществуване. Сексуалното разстройство при някои мъже



продължава, понеже вярват, че един провал задължител-но ще се повтори при физическото общуване.

Като цяло, обобщаването се случва, когато някой при-лага единствено правило към сходни с изходната ситуа-ция, от която правилото е изведено. Контекстът е проме-нен от “едно” към “всички” от “понякога” към “винаги”.

Осмислянето на този механизъм ни дава разбиране заширок обсег от поведенчески прояви, които иначе бихаостанали необичайни или странни. Ако разберем, че пра-вилото има смисъл в конкретна ситуация, можем да по-могнем и на другите да възстановят поведението в ситуа-цията или ситуациите, от които произхожда обобщението,или да съдействаме за създаване на нови и по-уместни по-веденчески модели. Въз основа на този НЛП подход, мо-жем да кажем, че на определено ниво всеки поведенческимодел е породен от свое положително намерение.

Свободата се разкрива като възможност пред нас, ко-гато възстановим информацията върху обеднялата кар-та. Щом веднъж започнем да изследваме как е изграденавсяка индивидуална действителност, ние изправяме себеси и останалите пред голям брой възможности. Вместода се опитваме да премахнем дискомфорта у хората и тех-ните нежелани поведенчески отговори, да ги накараме да“нямат” депресия, да не се тревожат или пък да не стра-дат от хранителни разстройства, ние създаваме новивъзможности за избор пред тях, водени от убеждението,че ако разполагат с повече възможности за избор отпре-ди, те ще се възползват от тях по-пълноценно.


Упражнение: Определянена сетивни предпочитания

Можете да направите упражнението с партньор или самостоятел-но. Ако сте сами, можете спокойно да говорите на висок глас илида направите запис, който по-късно да прослушвате и проучвате.

1. Представете си възможно най-живо разходка по плажа. Можеда си представите както познат, така и напълно въображаемплаж. Целта ви е да опишете колкото се може повече подроб-ности от своето преживяване, като използвате всяко едно отпетте си сетива. Най-напред опишете всичко, което виждате –цвета на небето и океана, прелитащите чайки, бялата пяна,която полита във въздуха, когато вълните се разбиват в чер-ните скали, разноцветните дрехи на децата, които си играятна пясъка и така нататък. После обърнете внимание на другоот сетивата си, например слуха, и опишете всеки чут от васзвук или шум, от стъпките ви по плажа до корабната сирена вдалечината. Продължавайте, докато не допълните описание-то с усещанията на петте си сетива.

2. Сега огледайте описанието и вижте кой тип описване ви се еудал най-много. Дали да обрисувате с думи картината, дализвуците или на усещанията като температурата на въздухапо кожата си. По-лесно ли ви е било да си представите соле-ното ухание на морския въздух или вкуса на хот-дога, койтосте си купили от сергията на брега? Едно от тези сетива ще едоминиращо. То е и вашето сетивно предпочитание.

Забележка: Ако наблюдавате у себе си превес на един вид се-тивна модалност, това не означава, че не трябва да използватеостаналите си сетива или че използвате предпочитаната от васмодалност във всяка ситуация. Ние всички имаме склонност даизползваме всичките си сетива при обработването на информа-цията, но някои използваме в по-голяма или в по-малка степен.

ТРАНС-формации

Documents