ДОБРИ ВОЙНИКОВ

Добри Войников е роден на 10.11.1833 г. в гр. Шумен. Негови учители са Сава Доброплодни, Сава Филаретов и Иван Богоров. Завършва Френския колеж в Цариград, а от 1858 г. учителства в родния си град. Реформира училището, съставя учебници по история и литература, пише стихотворения и диалози, държи сказки, създава оркестър, композира и организира театрални представления.

През 1864 г. започва работа като учител в Браила и става редактор на в. "Дунавска зора" (1867-1870). Развива забележителна театрална дейност - пише пиеси, основава театрално дружество, привлича за пръв път в историята на българския театър жени-актриси. Трупата на Войников изнася първото си представление "Стоян войвода" през 1866 г. По-късно учителства в Гюргево, връща се като руски поданик в Шумен, а по време на Руско-турската война е управител на Търновското сиропиталище. Умира от тиф в Търново на 27. 03. 1878 г.

Добри Войников е автор на исторически пиеси, придобили особена популярност - "Райна княгиня", "Покръщение на Преславский двор", "Велислава" ("Фросина"), "Възцаряването на Крума Страшний“ .

Най-сполучливото произведение на Добри Войников е "Криворазбраната цивилизация". в тази своя комедия авторът осмива сляпото чуждопоклонничество, неумението на някои среди от народа ни да възприемат правилно западноевропейската култура и цивилизация, като усвояват само някои нейни страни, пренасяйки ги механично в нашия живот. Съдържанието на комедията, нейните богати образи и картини, а също и езикът на много от героите правят от "Криворазбраната цивилизация" едно от най-интересните произведения на нашата драматургия преди Освобождението. Това се доказва и от преработките на комедията и нейните многобройни и интересни постановки в много български театри.

„Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност.

Хаджи Коста още в първите си реплики оплаква изгубената традиция: „За едение време стане, вий се не сте още готови, манджата ви се още неувряла, се тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни ... тя се я няма, се има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.“ Софрата, огнището - важните знаци за семейна общност, са разтурени. Домът е напуснат от охраняващата го патриархалност. Самият „патриарх“ Хаджи Коста трудно би могъл да наложи здравата традиция, защото изглежда като експонат от друга културна традиция. В ремарките към първо действие е описан „с потури, ферменя, фес, седнал на мендерлика, с дълъг чибук, пуши“ - твърде ориенталският му изглед е нашенската антитеза на крайната модерност, по която са се повели жена му и децата му.

Майката, която по природата си трябва да продължава и да пази рода, в лицето на Злата стига до абсурда да превръща децата си в несвои. Димитраки и Анка тя определя с нескрита гордост като французи: „Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил? Поприличал на френче: сякаш не е наш син.“ А Анка „Като са накичи, сякаш не е българка. ...Мяза на съща вранцузойка...“ Необузданият стремеж към чуждото е довел до парадокса брат и сестра да не си приличат по родителите, т.е. по „своето“, не само като културна традиция, но и като природа, а тяхната еднаквост да идва от „чуждото“.

Особено болезнена за Възраждането е подмяната на езика, който е един от важните маркери за национална идентичност. При среща Димитраки, Анка и Злата маниерно започват диалог на смешен френски.

Недопустимо за всеки морал пък е отричането от родителите, равнозначно на отричане от себе си - Анка: „...Да не ми станяше баща. Защо господ не ма е дал дъщеря на един европеец, на един цивилозован баща?“, и Димитраки: „Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо българско у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучетата. ... Тъй, Марийке, тъй; ти гледай да са цивилизуваш, па сетне да мож да са откажеш от българщината; защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия.“ Това гротескно изкривяване на българската идентичност не може да прости Войников. Морализаторски авторът отнема честта на обърканото семейство на Хаджи Коста. А виновникът за настъпилия хаос в ценностната система на българската добродетелност - мосю Маргариди, наказва с безславна смърт. Тя е възмездие и символична присъда на злото, дръзнало да наруши родния космос. Заради по възрожденски търсената поука Войников нарушава правилата на комедийния жанр и съчинява трагичен финал на „Криворазбраната цивилизация“.

Войников подлага на присмех характерни слабости от съвременната обществена действителност . Новото навлиза в живота на българина бавно , но неизбежно . Ръчно изработените дрехи се заменят от западно облекло , наред с хората се играят модерни танци , навлизат и „модерни” езици . Очевидно е , че темата на комедията е дадена от самия живот , в които противопоставянето родом-чуждо става все по драматично и води неизменно до конфликтни ситуации с трагични последици . Нормално и логично е желанието на българина да достигне европейското в бита и културата , но реализацията на това води до смешни и жалки ситуации . Цивилизацията е свързана с културното , икономическото и политическо развитие , тя е положително явление . Но едва ли би могло да се намери по-подходящо име , което да внуши така ясно идеята на творбата , която има за цел да изобличи не европеизацията въобще , а нейното изопачаване , нейната обратна страна . Напълно обясним е стремежът на българина да догони европейското в бита и културата , но реализацията на тази цел поражда и сериозни отклонения.Точно те , а не европейката култура са обект на критика в комедията „Криворазбраната цивилизация” .

Изготвил :Васил Русев ПГССЛП гр. Карнобат