“Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили”

Васил Левски

Q4 октомври- декември 2010

АРГО подкрепя инициативата за построяване на паметник-параклис на св. Йоан Рилски в София

С решение на УС на АРГО се подкрепя инициативата на кръг "Будител" за издигане на паметник на Св. Йоан Рилски в гр. София. Повече може да прочетете на адрес http://anamnesis.info/news/n-3282.html

Завърна се наша група от проект в Турция

Групата на АРГО взе участие в международния проект „My body is my instrument” по програмата на ЕС „Младежта в действие”. Проектът бе проведен в периода от 23 до 30 октомври в столицата Анкара. От България бяха изпратени трима души. Другите страни партньори в проекта бяха Унгария, Полша, Чехия, Румъния, Германия и организаторите от Турция. Основната идея на проекта беше да даде по-широка представа за използването на човешкото тяло и неговата изразност като основен инструмент в младежите активности. Програмата на проекта включваше семинари и уъркшопи на теми фокусирани върху значението на човешкото тяло, спортуване без използване на тренировъчни уреди, взаимовръзката между психическото състояние и спорта, езика на тялото и неговото значение, основи на драмата, пантомимата и хореографията, както и формиране на идеи за нови проекти в контекста на инициативата. В програмата беше включено и посещение на една от основните забележителности в Анкара, а именно Мавзолеят на Ататюрк в празничният ден за Турция - Денят на републиката

Съдържание

Новини 1

Коледа – празник на

всички българи 2

Като Коледна приказка

4

Стоян Шиваров – В Турция

са живели българи 6

Лицата на АРГО 10

Мила Родино 11

ааррггооммееннттии

2 TYPE TITLE HERE

Коледа-празник на всички българи

� Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден. За хората Малка Коледа (самият ден) е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос(Бъдни вечер - самата вечер). Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, коледните ястия и коледуването. Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!". В някои краища Бъдникът се пали още но Игнажден и гори до Малка Коледа. В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят:

"- Ой ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко,та високо? -Аз съм расло тамо горе, на планина, на рудина, край езеро самовилско. Отсече ме вакъл овчар, донесе ме да ме сади край огнище, край трапеза. Аз съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито.” Бъдника се отсича от най-младия мъж в семейството. преди да го отсече, моли за прошка. Бъдникът не трябва да докосва земята, след като е отсечен и до вкъщи се носи на дясно рамо. Вечерта на Бъдни вечер той ще гори цялата нощ. Според народното поверие Бъдникът има лечебна и магическа сила. В някои части на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят кръстчета за здраве. Пепелта се ползва за лек или се посипва по ниви и ливади за плодородие. На места ги запазват в дома. Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). От ранни зори жените се подготвят за празника.Брашното за обредните

хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна вода "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се месят момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - Боговицата е украсена с кръст, символизиращ Бога. Вторият е наречен на къщата и стопанството и за украса се изобразяват добитъка, хората, кошарата. третия тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят. Трапезата на Бъдни вечер - сядането около нея е най-вълнуващият момент от вечерта. Тя се подрежда върху слама, отгоре покрита с месали и е продълговата, за разлика от обикновенната кръгла трапеза.Вечерята трябва да започне рано, за да узреят рано житата, по време на вечеря никой не трябва да става, за да не стават кокошките, а ако това се наложи се ходи наведен, за да са тежки житата.Трапезата се подрежда около огнището. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете. След молитва стопанинът вдига питата и я разчупва като първото парче се оставя за Богородица. Всеки сам си отчупва парче от питата, по неговата големина се съди за късмета на човека. Ако в питата е сложена пара, на когото се падне, той ще има голям късмет. Трапезата не се вдига цяла нощ, за да слезе на нея светецът -покровител на дома/Богородица/мъртвите роднини (различно е по различните краища). Въглените от ралника, с които са кадили, се слагат в огнището и се наричат: зе жито, за вино и за царевица. на сутринта се гледа по който има пепел,там ще е плодородно; който е на въглен, ще е лоша годината. Обредна трапеза: Сервират се 7, 9 или 11 постни ястия. Символика на Коледната трапеза: мед- да ви е сладък живота лук - за да ви е много имотът, кокто са му много люспите чесън - пази от зле сили жито - то е най- важната храна за българина и трябва да е на трапезата добре е да има и тиквени, слънчогледови семки и други ядки орехи - хубава ли е ядката, късметът и здравето ще са с вас през тази година, гнила ли е - неприятности плодове вино пита - символично жертвопринушение В ястията на Коледната трапеза се включват главно храни, които набъбват при варене: жито, боб, леща, ошав, стафиди, сухи пиперки. те са символ на зачатието, плодородието и раждането на новия живот.

4 TYPE TITLE HERE

Коледуване - то започва след полунощ. коледарите са избрали своя водач(станеник) още на Игнажден и до Бъдни вечер са разучавали коледарски песни. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже.Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре(носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите). Коледните песни съставляват цялостен календар - обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Те напомнят лазарските и великденските. Ето част от една коледарска песен: "Стани нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости, Коледари! Орач оре равно поле, воловце му два ангела, копрал му стрък босилек. -Дай ми, Боже, да се роди, се пченица, да омесим Богу колак."

Коледарите са очаквани и желани гости. Те изпълняват песни за здраве, плодородие, късмет и белекет. стопанете даряват коледарите с колачета, сланина, месо, черпят ги с ракия и вено. след като са дарени вече, станеникът произнася дълга молитва за здраве, щастие и късмет. Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала.

Като Коледна приказка

Диньо Господинов, АРГО

Да, от това определено би могло да излезе една великолепна коледна приказка, покрита с пухкав сняг, преливаща от вълшебство и изпълнена с особено поучителни изводи, но за съжаление всичко се случило през лятото, когато дните се пукали от жега и пухтели, облени в пот. От бай Страхил – героя на тази история, също би излязъл един страхотен Дядо Коледа. Та той си имал всичко: и огромно шкембе, и бяла брада, и мустаци, и високи гумени ботуши, с които газел в овошките, но най-дядоколедовски бил боботещият, напълно неподражаем смях, който сякаш извирал от гърдите му (той от там и извирал).

На младини Страхил бил доста похотлив и разюздан, в резултат на което сега имал пет сина от пет брака, четири от които – с жени, а петият – с майката на най-малкия му син, който всички наричали Снежанка, понеже така се казвал. Ако Снежанка бил Снежанка и останалите братя били седем джуджета, а не четири дълги върлини, историята наистина би придобила един завършен коледен вид. Всъщност тя започнала от онзи момент, в който тревожният звън на домашния телефон изтръгнал бай Страхил от следобедната му дрямка. По жицата дофтасал жално-заядлив глас, който ловко се шмугнал в нищо неподозиращото сънено страхилово ухо. Гласът бил на сестра му Димитричка. Тя живеела през девет планини в осмата, през куп за грош и от трън, та на глог. В случай, че истеричната му роднина била цялото детско множество на планетата, чакащо с трепет коледните си дарове, това наистина щеше да е коледна приказка, но въпросната се оплакала от острия ракиен дефицит, който изневиделица я връхлетял, извинила се за причиненото неудобство и му заповядала мигом да и достави от спиртната амброзия. Бай Страхил не чакал втора покана и веднага след третата се втурнал да изпълнява мисията. Влетял в работилницата на двора, в която синовете му (които би могло да са джуджета) по цели дни неуморно чукали и пукали (каквото им падне) и ги подканил с удари да подготвят шейната (москвича) за път. Те го сторили с неохота и дори чевръсто му надрали предната дясна врата с ключ. Баща им натъпкал купето с бутилки, затръшнал вратата демонстративно и полетял с 40 км/ч. Изневиделица обаче пред колата изскочило животно. Би било страхотно това да е ледена кралица, приела облика на дива твар, но в случая наистина си имал работа с глиган. Бай Страхил се сепнал и рязко извил волана на москвича, след което загубил контрол, полетял и се забил в канавката. „Горките дечица” щял да си помисли той, „сега няма да си получат подаръците за Коледа... Кой ще се радва на дървеното влакче, ами с тази прекрасна спяща кукла, кое дете ще си играе?”, но единственото за което се сетил, опипвайки шишетата с ракия на задната седалка, била физиономията на гневната Димитричка. След щателен оглед и задълбочен анализ на ситуацията, на автокрушенеца му хрумнало да се обади на Пътна помощ или на приятел, но по-късно през деня се досетил, че мобилните апарати по онова време все още били само реквизит във фантастичните теленовели по Първа програма. Изпаднал в пълно отчаяние и кален трап, бай Страхил извикал неволята и тя мигом дошла, в резултат на което той вече нямал воля. Провлачили се тягостни години на отчаяние и очакване, на самота и болка и след петата минута на хоризонта се пръкнал трактор. Трактористът е герой, който може да бъде срещнат във всяка коледна приказка и именно той е елементът, придаващ на историята автентична коледност. Страхил размахал крайници в опит да привлече вниманието на своя спасител. Когато тракторът спрял до него, той избърсал калта от очите си* и отправил гореща молба към водача му да издърпа затъналата в пряспата шейна. Смелият тракторист Митко, без много да му мисли, дори без изобщо да му мисли, въпреки че се постарал, закачил колата и я издърпал от канавката. Седнал да отдъхне, разтривайки следите от въжето по дланите си и приел благодарности от всички силови атлети, следващи и до днес неговия светъл пример. Бай Страхил, който би могъл да е Дядо Коледа, отворил вратата на москвича, който би могъл да е шейна с чуден впряг от грациозни елени с разклонени рога и в знак на благодарност със сияещо лице подал на Митко една бутилка гроздова, която би могла да е най-страхотния коледен подарък. Да, това наистина бил най-страхотният коледен подарък за Митко. Ако пиеше ракия.

6 TYPE TITLE HERE

Стоян Шиваров : „В Турция са живели българи......вече е доказано”

Стоян Шиваров вече 5 години работи като османист към националната библиотека и едно от основните му изследвания е насочено към българите, живели по земите на Мала Азия. Това е тема, за която има изключително малко информация и бедни извори. Дори и в специализираните научни среди за малоазийските българи се знае малко, публикациите се броят на пръсти и притежават характеристика повече на публицистични материали, отколкото на сериозни изследвания Селища с компактно българско населениe в анадолските провинции на Османската империя има до 1914 г., повече от три десетилетия след формирането на Третата българска държава. Въпреки това, изключително редки са случаите, когато изобщо някой е посетил упоменатия регион, а когато това става, подобно на Васил Кънчов, тези наблюдения са сравнително повърхностни и на моменти повече от наивни 110 години след В. Кънчов трима български изследователи/ Стоян Шиваров, Георги Зеленгора и Константин Панайотов/ се отправят към българските колонии в Мала Азия, разполагайки единствено със сведения от втора ръка. Надежда им дава фактът, че повечето от селата в момента се обитават от помаци или турци, преселници от България, пристигнали по тези места на няколко вълни след 1878 г.

Здравей Стояне, как реши да се занимаеш с изследване на малоазийските българи? Темата е изключително интересна, а изследванията са изключително бедни. Повечето от тях не са основани на реални факти и има разминаване в данните.Още като студент набелязах тази тема за изследване, защото ми се стори интересна, а освен това е изследване, което има начало и край. В качеството си на тюрколог и османист аз се нагърбих със задачата да изследвам историческата съдба на т.нар. малоазийски българи, една сравнително малобройна, но изключително обособена българска етнографска група, а също и на тази част от помаците, които са напуснали българските земи и са заели тяхното място в селищата им в Северозападна Мала Азия Какви места посетихте при теренното изследване и кое ви дава повод да мислите, че е имало българи по тези земи? За база на експедицията избрахме град Гьонен. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от

българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците. Нашата цел обаче бяха някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели. На връщане от Коджа бунар се отбихме и в най-голямото помашко село в района - Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.

Посетихме и село Ташкесии, окръг Маняс. Селото е малко и западащо. Местните жители са потомци на преселници от Доспат. Повечето от тях живеят постоянно в Балъкесир и идват тук само през лятото, поради което са забравили

българския език. Затова пък в Ташкесии откриваме много полуразрушени български къщи. Над всички се откроява двуетажна къща с мраморно стълбище, принадлежала някога на най-богатия българин в селото Гяур Танаш, за когото още се носят легенди. Видяхме и каменната чешма, съградена от българите.

Нашият гид в Ташкесии се казва Селяхатин, 50-годишен инженер-оптик. Кани ни на кафе у дома си. Къщата му представлява истински музей, където

домакинът е събрал множество предмети от материалната култура на българите.

8 TYPE TITLE HERE

Какво е всъщност настоящото население по тези места и как ви посрещнаха? Сегашното населене там е или турско, или помашко. Ситуацията беше различна в различните села.Като цяло помаците са много по-сърдечни от турците.Трудности със спечелване на доверието имахме там, където бяха ходили българи да търсят имотите си.Преди да се настанят турци повечето къщи са били български и в момента някой от наследниците търсят документи, които доказват собственост в Турция.Имаше недоверие, с което постепено трябваше да се преборим, за да можем да получим, каквато и да е информация за културно-историческото наследство в този район.Смея да твърдя, че с моите колеги предизвикахме голям интерес към България и оставихме добро впечатление у местните. В една от статиите си споменаваш, че българи и помаци са живели паралелно? Да! И в Коджа бунар, и в Неджипкьой българи християни и помаци са живели един до друг за известен период от време, като при взаимния си контакт и двете общности не стигат до изстъпления. Отношенията им са по-скоро дистанцирани и изпълнени с недоверие - един вид студена война, която за щастие не прераства в гореща. Според свидетелствата на българите, добрали се след множество перипетии до Царство България, бандите черкези са тези, които са упражнявали насилие срещу тях. Помаците също са били подложени на зулуми от страна на тези банди, което показва, че това насилие не е насочено единствено срещу българите. Смея да твърдя, че дори и този кратък контакт между двете крайно затворени общности е сам по себе си изключителен като събитие именно поради факта, че двете групи са били крайно маргинализирани от мнозинството. Касае се може би за най-продължителен допир между културните им традиции. А откъде хората, населявали някой от селата в Мала Азия, са знаели, че са Българи? Повечето от тях не са знаели, че има България, не са знаели, че има българка азбука и са имали досег само с гръцко духовенство, но са имали българско самосъзнание и са мислели, че са само те.Говорили са на български език и са били християни, но не са знаели, откъде са дошли и са били абсолютно безписмени.Всичко което се е запазило са устни традиции.Имат някакви запазени песни, които звучат, като нашите тракийски песни.Доросиев е един от първите изследователи и той казва, че техният говор е тракийски.Поради това, че са безписмени много от живите наследници не могат точно да назоват мястото, откъдето произлизат.Едно и също село е записано по много различни начини.Чисто физически за българите, коита са живели по тези земи може да се съди по архитектурното наследство.

В момента има ли българи, които са останали в Турция? Цялата българска общост в Турция се състои от няколкостотин души, като 99% от тях са в Истанбул. Къде по - подробно може човек да се запознае човек с твоите изследвания? Всички обработени резултати от изследванията съм публикувал на www.sasedna.blogspot.com Какво ще пожелаеш на читателите на АРГОменти? Да са винаги любопитни и да не приемат безкритично никакви "авторитети".

10 TYPE TITLE HERE

Лицата на АРГО

Илиян Янев

Каквото и хубаво да се каже за Илиян, все няма да е достатъчно. Всеки, запознал се с него, бива очарован от топлите му и искрени очи. От

начина му на говорене – било то остър, било то благ, но винаги аргументиран. С Илиян е приятно и да се спори – той винаги добре защитава тезите си, но приема и чуждото мнение. Има едно качество, което е присъщо на малцина (Но на почти всички членове на АРГО) – когато сбърка, си признава. Имаш ли нужда от човек за съвет или някакъв вид помощ, то това е Илиян. Много компетентен и ерудиран човек, готов винаги да даде съвет и да помогне на приятелите си. С Илиян е приятно и да се пътува – било то 100, 1 000, или повече километри, те винаги минават неусетно в приятни рагвори – било то сериозни или шеговити.

Казано накратко: Илиян Янев – дар от Боговете за приятелите си и за България.

Живко Тодоров, АРГО

Крушунски водопади

Кое е най-красивото място, което сте посетили в нашата Мила Родина? На пръв поглед въпрос с лесен отговор – всеки си има любими места, които би посетил отново и отново. С течение на времето обаче и посещаването на нови и нови приказни и омайни кътчета на Родината човек вече започва да се затруднява да отговори кое го грабнало и пленило най-силно. Последните 4-5 години имах възможност да пътувам доста в страната и успях да обиколя много голяма част от известните и не толкова известни дестинации и забележителности на Родината. Вече ми е изключително трудно да отговоря на въпроса поставен в началото. Със сигурност обаче мога да кажа, че едно най-пленяващите с природата си места в България са Крушунските водопади. Когато ги посетих не случайно не направих никаква справка за тях в интернет или справочници. Исках изненадата да бъде пълна и несравнима .Така се и получи. Водопадите ме очароваха и плениха със своята прелест. Препоръчвам да ги посетите в късна пролет, когато са най-пълноводни и флората е разцъфтяла. Намират се като тръгнете от Ловеч към град Левски на около 30-тина километра. Важното, за да не ги пропуснете, е да намерите отбивката от главния път за село Александрово, която е много мъничка и невзрачна, без обозначение /поне преди 2 години/ и много лесна за неуважение. Има и втора отбивка, но се обикаля и пътя е по-лош. Стигнете ли до село Крушуна /името на селото идва от вид сокол "Коршун", тази птица съществува и до ден днешен/ лесно ще намерите екопътеката водеща към водопадите.

12 TYPE TITLE HERE

Самата екопътека е направена така че човек може с часове да се любува на стичащата се вода, красивите форми и звуците на природата. Отвсякъде е обградена с разнообразни растителни видове и изпълнена с дървени мостчета и парапети.

Първите ми впечатления бяха, че се намирам в джунгла или на екзотичен остров. Дотогава не бях виждал подобна буйна и девственна растителност в България. Накъдето и да се обърне човек е заобиколен от кристално чиста вода, стичаща се по причудливи скални образувания. Като прибавим и песента на птиците наистина се озоваваме като в приказка. Водопадите са признати за най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

14 TYPE TITLE HERE

Стичащата се вода по скалите сякаш носи неповторимо настроение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют. Пътеката лакътуши покрай водните тераси и води към главния водопад, издигащ се на 15-20 метра височина. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Над него се намира едноименната пещера / Крушунската пещера, известна със своите езера и пещерни образувания представлява система от басейни и мънички езерца/. В района има много пещери. По известни от тях са Бонинската(Попската) - 2753м., Водопада -1995м, Урушка(Пройновска) - 1600м. и Горник-1080 м. И разбира се Деветашката пещера. Последната е една от най-големите в България и най-голямата в района на Деветашкото плато, където има още около 60 пещери . До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Каскадата от езера и водопади във вътрешността разкрива великолепието на подземната природа. Струва си да се посети дори и да не сте голям фен на спелеотуризма. Дестинацията е много популярна и съответно доста посещаема. За съжаление спокойствие и уединение с природата няма да получите. Винаги има много посетители, а в долната част на маршрута често изниква и импровизиран бирен и мотофест. Не бива обаче да допускате многото хора да развалят разходката ви и наслаждаването на природата, която именно тук е изваяла едни от най-прекрасните си форми. /приложените снимки не са професионални, а са от моя скромен Nikon и затова са с дата/

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

Представяне на Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО)

„Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество” /АРГО/ е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в Софийски градски съд през 2005 година. Сдружението ни е с младежка насоченост.Сред членовете му има юристи, икономисти, финансисти, филолози и др. Мисия АРГО работи за ефективно прилагане на принципите на добро демократично управление, активизирайки младите хора чрез осигуряване на информация, обучения, организиране на събития по проблемите на доброто управление и участие в консултативни органи на национално и местно ниво.

16 TYPE TITLE HERE

Визия АРГО е екип от млади експерти в различни сфери, работещ успешно за утвърждаване правото на гражданите на добро демократично управление чрез активното включване на младите в процеса на вземане на решение Стратегически цели Стратегическа цел 1: Активизиране на гражданското общество чрез активното включване на младите хора за отстояване правото на гражданите на добро управление Стратегическа цел 2: Разработване и реализация на младежки дейности и политики Стратегическа цел 3: Повишаване информираността на младите хора за ролята и значението на гражданското общество и неговите структури и популяризиране на различни младежки и граждански инициативи Стратегическа цел 4: Укрепване структурата на организацията

Повече информация за нас може да прочетете на официалния ни сайт www.argobg.net