МАЙСТОРЪТ НА

БАСНЯТА

ИВАН КРИЛОВ

/1769-1844/

Иван Андреевич Крилов е роден на 02.02.1769 г. в Москва в семейството на беден армейски капитан. Надарен е с изключителни способности, много чете, настойчиво и упорито се самообразова и става един от най-образованите хора на своето време. Самостоятелно научава френски, немски, италиански, увлича се от математика и руска литература, рисува, свири на цигулка.

След ранната смърт на бащата семейството остава без доходи и Крилов - 10-годишен, работи като писар в Тверския съд. През 1782 г. се озовава в столицата и става канцеларист.

По-късно постъпва на служба при княз Сергей Голицин като личен секретар и учител на децата му. В домашния театър на Голицин е поставена написаната от Крилов през 1800 г. пиеса “Трумф”.

княз Сергей Голицин

Отрано Иван Крилов проявява литературни наклонности. Той пише литературни сценки и пиеси, създава сценарии за опери и оперети, но истинското му призвание е да превежда на руски език и преработва басни на Лафонтен, както и да съчинява свои собствени.

ЛафонтенКрилов

е текст, в който е

разказана кратка

поучителна

история

героите в нея най- често са животни, по – рядко хора,

растения и предмети

състои се от две части – разказ за

случката и кратка поука

чрез баснята се осмиват човешки

недостатъци

е приказка

или

стихотворение

През 1809 г. излиза първата книга на Иван Крилов с басни. Писателят създава девет книги, включващи над 200 басни. През 1812 г. става библиотекар в току-що откритата Публична библиотека, където прослужил 30 години. Проявява се като добър събирач на книги. Работи активно по съставянето на библиографски справочници и славяно-руски речник.

Крилов използва познати сюжети от басните на Езоп и Лафонтен (“Щурец и мравка”; “Вълк и агне”), но създава изцяло оригинални произведения. Някои от тях са изпълнени с руски дух, други звучат като обобщение и са

валидни за всяка епоха и за всеки народ.

Иван Крилов има щастливата съдба да бъде признат още приживе: руснаците изразяват своята почит и обич към него, като топло го наричат “Дедушка (дядо) Крилов”; на 14.01.1823 г. получава златен медал за литературните си заслуги от Руската академия ; академик е от императорската Академия на науките в отдела по руски език и словесност (1841).

По повод 50-годишния му юбилей – 02.02.1838 г., по заповед на императора е сечен специален медал в негова чест. Умира на 09 .11.1844 г. на 75 г. в Петербург .

Руската банка пуска монета от 2 рубли по повод 225-годишнината на Иван Крилов

На 12.05. 1855 г. в Лятната градина в Петербург е открит паметник на Крилов, който е първият паметник на писателя в столицата. От високия постамент на своя паметник мъдрият „дядо Крилов“ наблюдава как играят децата. Паметникът е създаден с пари на руския народ. На него са изобразени сцени от басните на Крилов: тук са героите от “Вълк и агне”, “Маймуната с очилата”; “Слон и мъник” и др .

На Патриаршите езера в Москва е разположен паметникът на Иван Крилов. Той е заобиколен от цяла колекция малки паметници, изобразяващи сцени от неговите басни - по алеята са разпръснати и маймунката, която си играе с огледалото, и малкото кученце, което досажда на слона и хитрата лисица, успяла да излъже враната да пусне сиренцето и вълкът, който примамва малкото агънце.

Басните на Крилов са преведени на повече от 50 езика. Те са образец за А. С. Пушкин, А. С. Грибоедов, Н. В. Гогол и много други писатели.

На български език басните на Крилов са превеждани от Георги Райчев (1946), Христо Радевски (1986), Цанко Серафимов (2004) и др.