София, 30 октомври 2013 г.

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕВ НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

Теми за размисъл

Тенденции/предизвикателства

Масовизация на висшето образование

Комуникация, технологии, мобилност

Lifelong learning

Висшите училища и пазарът на труда

Висшите училища като изследователски центрове

Масовизация на висшето образование

Проявления

Разширяване на достъпа до висше образование

Масовизиране на по-горните образователни степени (магистър и доктор)

Намаляване на периодите на обучение

Масовизация на висшето образование

Измерения

Брой студенти:

o ЕС (27 членки) – около 20 млн. студенти (4% от населението)o България – около 285 000 студенти (3,9% от населението)o САЩ – около 21 млн. (6,7% от населението)o Япония – 3,8 млн. (3% от населението)

Брой хора на възраст между 30 и 34 г. с висше образование:

o ЕС (27 членки) – 35,8% (при цел 40% по Европа 2020)o България – 26,9%

Масовизация на висшето образование

Теза

Големият брой студенти, съответно специалисти с висше образование не е проблем, а необходимост

Проблемът на входа е в качеството на средното образование

Проблемът на изхода е в качеството на университетската подготовка

Комуникация, технологии, мобилност

Проявления

Революция в достъпа до информация (папирус, хартия, силикон)

Загуба на монопола върху знанието (философ, манастир, университет)

Изпитание за традиционните модели на преподаване

Увеличаване на възможностите за мобилност

Измерения

През 1993 г. – учебникът на проф. Таджер + ЗЗД – с. 519 в сборника

Днес – “видове гражданскоправни норми” – 111 000 резултата в Google

Комуникация, технологии, мобилност

Теза

Нова роля на университетския преподавател

Вписване на хартиения учебник в новата среда

Интерактивна комуникация със студентите

Засилено чуждоезиково обучение

Lifelong learning

Демографски перспективи пред Европа до 2030 г.:

o почти 14 млн. повече възрастно население

o 9 млн. по-малко млади хора

o 2 млн. по-малко обучаващи се общо в системата на средното професионално образование (на училищно ниво) и в системата на висшето образование

o oколо 72 млн. европейци с ниска или почти никаква квалификация (броят им е равен на населението на Франция, Ирландия и всички прибалтийски страни, взети заедно)

• Бързината на промените в света:

o Пример от българския правен ред – ежегодно се приемат или променят 200 закона и 800 подзаконови НА

Lifelong learning Състояние днес – участие във форми на учене през целия живот:

Между 25 и 34 години:

o ЕС-27 – 15,3%o САЩ – 7%o България – 4,9%

Между 25 и 64 години:

o ЕС-27 – 9%o ЕС-27 (цел до 2020 г.) – 15%o България – 1,5%

Lifelong learning

Теза

Университетът на XXI век е натоварен и с нова функция – предоставяне на широк спектър от курсове за повишаване на квалификацията

Това открива нови възможности пред висшите училища

Това е ново поле на конкуренция между висшите училища

Висшите училища и пазарът на труда

Кой пазар? Пазарът днес или пазарът утре

Пазарът в България, пазарът в ЕС или глобалният пазар

Теория vs практика Завършилите висше образование в началото на ХХ в. и завършващите

днес

Теза Планирането при подготовката на кадри в условията на свободното

движение на работна сила е много по-сложно

Държавата запазва регулативната си функция, но не може да изкриви пазара

Висшите училища като изследователски центрове

Проявления

Университетите – основни центрове за научна дейност

Два вида университети?

Промяна на съотношението институционално/програмно финансиране

Висшите училища като изследователски центрове

Измерения

Общи разходи за научни изследвания:o ЕС-27 – 2,3% от БВП, от които около 35% бюджетно финансиранеo САЩ – 2,87% от БВП, от които 31% бюджетно финансиранеo Япония – 3,36% от БВП, от които 17,7% бюджетно финансиранеo България – 0,57% от БВП, от които 60% – бюджетно финансиране

Дял на финансирането от извънбюджетни източнициo ЕС-27 – 1,27% от БВПo България – 0,2% от БВП

Съотношение институционално – програмно финансиране у насo 85 : 15 (около 30 млн. от 190 млн. лв. общо за наука) с тенденция към

влошаване

Благодаря за вниманието!