1

2

Ръководство за доброволеца

Проект „Аз съм доброволец! А ти ?”

Реализираща организация : AIESEC, локален офис Варна

С подкрепата на община Варна

Варна 2011

3

Съдържание:

I. За проекта „Аз съм доброволец! А ти?”

II. За осъществяващата организация AIESEC

III. Статистика и кратък коментар

IV. Идеи, предложения, добри практики от чужбина

V. Заключение

4

I. За проекта „Аз съм доброволец! А ти?”

За да повярваш в доброто, трябва

да започнеш да го правиш.

Лев Толстой

В началото на месец юни студентската организация AIESEC,

локален офис Варна, реализира проектa „Аз съм доброволец! А

ти?”. Той се финансира от Община Варна, дирекция „Младежки

дейности и спорт” и с любезното съдействие на „Младежки

информационен доброволчески център”. Работата по проекта

продължи три месеца – от началото на юни до края на септември.

Основна цел на проекта бе популяризиране на

доброволчеството като дейност и начините за оползотворяване на

свободното време на младежите. Заедно с това целяхме и

запознаване на младите хора от град Варна с това, какво точно е

доброволчеството, какви са ползите от участие в подобни

инициативи, къде да намерят информация за такива дейности,

какви тематики съществуват като доброволчески инициативи.

Чрез този проект искахме да подобрим осведомеността, да

разширим културата на младите хора по отношение на

доброволчеството, да покажем, че има безброй дейности с

различни тематики, в които биха могли да се включват и че

опитът, който това ще им даде е безценен.

По линия на проекта, освен членове на AIESEC Варна,

участваха и 8 доброволци от чужбина. Те подпомогнаха

организирането на проекта, сътрудничиха за провеждането на

междукултурен диалог, а също така представиха своите традиции

и обичаи. Доброволците бяха част от обменната програма на

AIESEC и дойдоха от Сингапур, Япония, Словения, Финладндия,

Полша и Унгария.

Организацията на проекта премина през няколко етапа:

5

Етап 1: Планиране на дейностите и проучване.

Промотиране сред младите хора. По време на този етап се разработи конкретен оперативен план

за действие. Промоцията сред младите хора се осъществи чрез

различни комуникационни мрежи – интернет (интернет сайт,

социални мрежи, форуми), а също така и някои варненски медии.

Създаде се интернет страница на проекта. Събра се информация

за доброволчеството като дейност, какви теми засяга то и къде

могат да се намерят достатъчно сведения за него.

Период на етап 1: 15юни – 30 юни

Етап 2: Създаване на информационна брошура и

селектиране на чуждестранните доброволци Събраната информация за доброволчеството бе синтезирана

и събрана в информационна брошура. Едновременно с това

започна и подбора на чуждестранните доброволци.

Период на етап 2: 28 юни – 7 юли

Етап 3: Изготвяне на въпросници, график и

интервюта През този етап бяха изготвени подробни графици за

работата на екипите. Членовете на AIESEC, които участваха в

проекта заедно с чуждестранните доброволци, бяха разделени на

три екипа. Създадоха се въпросници, чрез които да се проучи

мнението на младежта относно доброволчеството, до колко са

запознати с него, с какви инциативи биха искали да се занимават

и какви умения биха желали да придобият, ако станат

доброволци. След създаването им всеки ден от 17:00 до 20:00, се

провеждаха и самите интервюта.

Период на етап 3: 08 юли – 25 юли

Етап 4: Организиране на междукултурен фестивал В този етап се организира и проведе отворено събитие –

„Междукултурен фестивал”. Неговата цел бе чуждестранните

доброволци да запознаят публиката с различни доброволчески

инициативи от собствените си държави, а също така и да се

постигне междукултурен диалог. Фестивалът бе проведен на

6

сцена „Амфитеатъра” в Морската градина във Варна, като събра

над 200 души.

Период на етап 4: 25 юли – 31 юли

Етап 5: Обобщаване на информацията, събрана от

проведените анкети Цялата информация от интервютата бе обобщена и

анализирана с цел разбиране на резултатите от анкетите. Самите

резултати са изложени в Глава III.

Период на етап 5: 31 юли – 10 август

Етап 6: Дискусионна среща На 18 август, в зала 12 на Младежки дом - Варна, се проведе

второто отворено събитие към проекта - дискусионна среща, на

която бяха поканени всички неправителствени организации и

медии от град Варна, а също така и всички останали жители и

гости на града, които проявяват интерес към доброволчеството.

По време на това събитие се представиха резултатите от

направените анкети, добри практики от чужбина, събраха се и

мнения относно това, как може да се подобри доброволчеството

за в бъдеще. Добрите практики и резултатите от дискусионната

среща също могат да бъдат намерени в „Ръководство за

доброволеца”

Период на етап 6: 18 август

Етап 7: Създаване на книгата „Ръководство за

доброволеца” Последният етап на проекта включва създаване на

„Ръководство за доброволеца”. В тази книжка са поместени

информация относно проекта „Аз съм доброволец!А ти?”,

резултати от проведените анкети и добри практики от чужбина.

Период на етап 7: 23 август – 30 септември

II. За организацията AIESEC, осъществила проекта

Бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Ганди

AIESEC е най-голямата международна студентска организация

и присъства в над 110 страни и над 1800 университета по целия

7

свят. AIESEC предоставя на младите хора платформа от

възможности, които им помагат да открият и развият своя

лидерски потенциал.

За да осъществи тази своя цел, AIESEC организара повече от

600 конференции, предоставя над 11 000 професионални стажа и

10 000 лидерски позиции за своите членове всяка година. Заедно

с фокуса към изграждане на лична мрежа от контакти и

определяне посоката и амбицията за бъдещо развитие, AIESEC

прилага иновативен подход за развитие на младите хора като ги

въвлича в своята дейност.

Нашите партниращи организации виждат в AIESEC начин за

подкрепяне развитието на младите хора. AIESEC позиционира

своите членове сред корпоративния сектор като топ таланти и

бъдещите лидери на бизнеса.

Организацията в България е основана през 1990 година, като

през последните 20 години AIESEC Варна е организирала голям

брой проекти, целящи да развият младите хора. Част от тях са:

„Заедно в различията”, „Маркетинг”, „Поглед в бъдещето”,

„Бизнесът в действие”, „Постигни днес”, „Битката на изтока” и

редица други обучителни семинари и конференции.

Повече информация за AIESEC Варна може да се намери на

официалния сайт на локалния офис: www.aiesec-varna.org

III. Статистика и кратък коментар

За награда на доброто дело служи самото

му извършване.

Сенека

По време на етап 3 на проекта, бяха изготвени въпросници с 16

въпроса в областта на доброволчеството, с които се проведе

статистическо проучване сред младите хора във Варна, за да

8

можем да достигнем по-точно до отношението на младите по

темата. Въпросите бяха изготвени на български език, като също

така имаше разработени такива и на английски - за чужденците,

които са решили да гостуват на града.

В края на етап 3 бяха попълнени 635 въпросника, както в

хартиен, така и в мултимедиен вариант. Интервютата бяха

проведени в някои от най-оживените места на Варна, а също така

курортите „Св.св. Константин и Елена” и „Златни пясъци”,

където работят голям брой младежи и пребивават много туристи.

Онлайн въпросниците бяха попълвани на интернет страницата на

проекта www.azdobrovolec.com.

244 от анкетираните са мъже, останалите 391 - жени.

Преобладаващите респонденти са със завършено средно

образование – 248 (39,1%), не по-малко обаче са и тези с

висше - 206 (32,4%) и основно образование - 181 (28,5%).

431 души са учащи, 136 работещи, а останалите 68 –

безработни.

21 от всички анкетирани са под 15 години, 328 души са в

интервала от 15 до 20, 244 са между 20 и 25, а останалите 26

човека са над 25 годишна възраст.

В следващите страници можете да видите по-подробно

резултатите от проведените анкети.

Въпрос 1: Какво разбирате под „доброволчество”?

9

243

86

446

67144

0100200300400500

Бл

аго

творите

л

ност

Даряване

Пом

ага

не н

а

нуж

даещ

ите

се

Кул

турна

обл

аст

Отг

оворност

С първия въпрос от нашата анкета целяхме да научим какво

разбират младите хора под думата „доброволчество”. За да

получим по-ясно определение, предоставихме възможност за

повече от един отговор.

Според 243 (38,3%) души доброволчеството значи

благотворителност.

86 (13,5%) считат, че то е свързано с даряване на вещи или

пари.

446 (70,2%) от респондентите са отговорили, че за тях

значението на доброволчеството е да се помага на хората в

нужда.

За 67 (10,6%) от тях доброволчеството е свързано с

културни мероприятия.

144 (22,7%) смятат, че това е отговорност към хората около

тях.

Предоставихме и възможност и за допълване, но малка част от

анкетираните са дали различно мнение. Част от тези

допълнителни мнения са: развиване на личностни качества;

възможност за правене на света по-добро място за живеене; знак

на развиващо се общество.

2. Кои доброволчески организации в България

познавате?

10

На този въпрос едва 279 (43,06%) от респондетите са дали

някакъв отговор. Голяма част от анкетираните не са могли да

назоват дори и една доброволческа организация. Оказа се, че сред

хората, които са запознати с доброволческите организации, най-

известна е тази на „Червеният кръст”. 138 (49,46%) души са

чувaли или знаят за тази организация. Значително по-малък брой

са отговорили за други две организации – Unesco и Uniceff, които

са посочени от съответно 33 (11,83%) и 38 (13,98%) от

анкетираните. AIESEC е посочена от 12 души или съответно

4,30% от всички отговорили. Вписвани са и редица други

организации, но със значително по-малък процент. Сред тях

фигурират Animals Help; Green Peace; Interact; Rotary club.

Тези данни ясно показват, че доброволческите организации

трябва да търсят по-голяма популярност и разширяване на

дейностите си с цел позициониране пред по-голям кръг от хора.

3. Правили ли сте дарения?

530

105

0

100

200

300

400

500

600

Да Не

530 респонденти са отговорили положително на този

въпрос. Това доказва, че български граждани са склонни да

помогнат на нуждаещ се, дарявайки пари или вещи. Може да се

постигнат високи резултати, ако се продължи работата в тази

насока.

4. Смятате ли, че доброволчеството трябва да стане част

от учебната програма.

11

504

131

0

100

200

300

400

500

600

Да Не

Голям е процентът на хората които смятат, че

доброволчеството трябва да се насърчава в училищата. 80,4 % от

всички анкетирани са на това мнение. В процентово

съотношение, най-единодушни с този въпрос са хората над 25-

годишна възраст (84,6%).

Трябва да се организират повече доброволчески инициативи

за учениците, за да могат в бъдеще те сами да взимат решението

да участват в такива. По този начин те ще бъдат възпитанивани

като отговорни мади хора и ще осъсзнаят колко важно е активно

да се включваш в обществения живот, да помагаш на другите и

така да развиваш себе си и да подобряваш средата, в която си.

5. Коя сфера на доброволчеството бихте искали да се

включите и да помагате?

На този въпрос, предоставихме възможност на анкетираните

да подредят сферите на доброволчеството, в които биха желали

да се включат, с оценка от едно до осем, като с едно са посочени

12

най-привлекателните, а с осем най-непревилекателните. Тук ще

покажем осреднените стойности от тези резултати:

Както се вижда от графиката, най-голям брой от

анкетираните биха искали да помагат и да се грижат за сираци.

148 респондента са посочили тази сфера на първо място. А на

последно място са поставили работата с бежанци.

От тези данни могат да се направят няколко извода. Би

могло да се наблегне на желанието на младите хора да работет с

деца в неравностойно положение, като им се предоставят повече

възможности за това. Първата стъпка може да са обучения, след

което организиране на различни събития, игри, открити уроси, в

които младите доброволци да завържат контакти и приятелства с

децата.

В същото време се забелязва негативно отношение към

бежанците, което може да е резултат от предразсъдъци, липса на

информация, ниска обща култура, липса на толерантност към

различията. Разрешаването на този проблем може да стане още в

училище. Запознаването на децата с различни култури може да ги

направи по-отворени към чужденците, а чрез дискусии и

обсъждане на настоящите световни проблеми, учениците ще имат

повече познания и може да подходят с по-голямо разбиране към

емигрантите.

6. Смятате ли, че в България има достатъчно възможности за

извършване на доброволчески дейности?

13

223

412

Да

Не

223 от респондентите са отговорили положително на този

въпрос. Това означава, че едва 35,6 % от всички анкетирани

смятат, че в страната ни има достатъчно възможности за

развиване на доброволческа дейност. Мнението си те

обосновават с липса на желание от страна на гражданите да

участват в такива инициативи, липса на информация за тях, липса

на подкрепа от страна на държавата, липса на средства и други.

7. Смятате ли, че доброволчеството е популярно в България?

14

91

412

Да

Не

Едва 91 (14,6%) от анкетираните смятат, че

доброволчеството е популярно в България. Това е нисък процент,

което означава, че доброволческите организации трябва да

работят повече за популяризирането на своите инициативи в

бъдеще. Съществува обаче и липсата на интерес от страна на

гражданите, тъй като доброволния труд в полза на другите все

още не е станал част от нашия манталитет.

8. Популярно ли е доброволчеството сред вашите роднини

или приятели?

246

412

Да

Не

Когато се отнася за тяхното семейство или приятели,

процентът на респондентите отговорили положително на този

въпрос значително се увеличава. 246 споделят, че

доброволчеството е популярно сред техните приятели и роднини.

В проценти това е 38,9% - да, срещу 61,1% - не. Това ни дава

основание да смятаме, че работим в правилна посока и

доброволчеството постепенно става все по-познато сред

младежите.

15

9. Вярвате ли на доброволчески организации?

78

292108

115

30

Изобщо

До някъкво ниво

Неутрално

Доста

Напълно

Оказа се че мнозинството от анкетираните вярват на

доброволческите организации само до някъкво ниво. Този

отговор са дали почти половината от респондентите – 292 (46%).

С най-нисък процент са хората, които имат пълно доверие на

организаторите на подобен вид събития – 30 (4,7%). Това

показва, че е необходима по-открита политика по отношение на

начина на работа и влагане на натрупаните от дарения средства.

10. Има ли нужда от развитие и подобряване на

доброволческите дейности в България?

512

123

Да

Не

Както се вижда от графиката, мнозинството от хората

смятат, че доброволчеството е необходимо за нашата страна.

Попитахме ги и в кои области е необходимо да се работи повече,

да се направят подобрения. Най-голям брой от анкетираните

посочиха работата със сираци и бездомни – съответно 237(46,9%)

и 175 (34,18%). Графично изобразено, резултатите изглеждат по

следния начин:

16

102

114

112

133

237

175

87

77

123

0 50 100 150 200 250

Не отговорили

Възрастни

Зависими

Спорт

Сираци

Бездомни

Бедствия

Бежанци

Животни

Отговорите са продиктувани от социалната ситуация в

България, но от тях могат да се направят различни изводи за

необходимостта от промени в дадени сфери и развитие на съвсем

нови дейности – в други.

11. Смятате ли, че доброволчеството трябва да се

регулира със закон?

354

281 Да

Не

Относно този въпрос, получихме противоречиви мнения.

Както се вижда и от графиката, 354 (55,7%) от анкетираните са

посочили „да”, а останалите 281 (44,3%) – „не”. Това е въпрос, по

който може да се водят много дискусии, но може би при наличие

на конкретни идеи за правила и законови разпоредби, гражданите

ще имат по-ясна позиция.

17

12. По какъв начин доброволческите организации биха

могли да достигнат до повече хора?

313

208 189

315

050

100150200250300350

Орга

низи

ране

на с

ъбити

я

Пром

оти

ране

на р

азл

ични

кам

пании

Чрез

спонсорств

о

Инте

рнет

и

социал

ни

мреж

и

За по добро популяризиране на доброволчеството трябва да

разберем съответно кой е най-добрият начин за достигане до

повече хора. За да получим по-структурирана информация,

предоставихме на респондентите няколко варианта за избор.

Според тях най-полезно би било организирането на събития и

използването на интернет и социалните мрежи. Социалните

мрежи стават все повече популярни за рекламиране на дадена

дейност. В момента те са и един от най-използваните начини за

комуникация. Организирането на повече събития от своя страна,

ще предостави възможност на повече хора да видят с какво

всъщност се занимават доброволческите организации. След

горепосочените варианти се нарежда и промотирането на

различните събития, заедно със спонсорството. Разбира се,

колкото повече от посочените варианти се използват, толкова по-

голяма популярност ще придобие съответната организация или

инициатива.

13. Как оценявате доброволчеството?

18

4 18

96

285

229

0

50

100

150

200

250

300

Безполезно Не чак

толкова

полезно

Неутрално Полезно Много

полезно

Осреднената оценка от всички посочени отговори, показва,

че мнението на хората относно доброволчеството е доста високо.

285 от анкетираните смятата, че то е полезно, а 229 – че е много

полезно. Всички останали варианти са със значително по-малък

брой отговорили. Едва 4 души смятата че доброволчеството е

безполезно. Тези резултати значат, че въпреки всичко,

доброволчеството има поле за изява в България.

14. Кои фактори биха Ви накарали да станете доброволец?

314 292

195

93

050

100150200250300350

Въ

здейств

ие

в/у

общ

еств

ото

Повече

инф

орм

ация

за

добровол

чест

вото

Род

нини/п

рия

тел

и

добровол

ци

Спечел

ване

на п

ризн

ание

Почти половината от всички анкетирани отговориха, че

биха станали доброволци, ако чрез работата си окажат

въздействие върху обществото – 314 (49,45%). Също често

срещана причина е наличието на повече информация за

доброволчеството и доброволческите инициативи. 292-ма души

са дали този отговор. На трето място, като причина да станат

доброволци, анкетираните са поставили присъствието на роднини

или познати – 195 (30,71%) и на последно, със значително по-

19

малък брой посочени отговори, се нарежда спечелването на

признание – 93 (14,65%). От тази информация може да се разбере,

че за популяризирането на своите дейности, доброволческите

организации могат да се насочат към запознаване на хората с

доброволчеството и организиране на повече проекти, чрез които

да въздействат на младите хора.

15. Бихте ли желали да сте доброволец в чужда страна?

Голяма част от всички анкетирани проявяват желание да

станат доброволци в друга държава. 153 (23,7%) не искат да са

доброволци в чужбина. Като причини основно са посочвани

нежелание да бъдат доброволци и ограниченото познание по

чужди езици. Графично съотношението между отговорите

изглежда по следния начин:

153

482

Не

Да

Желанието си да работят доброволно в друга страна

повечето анкетирани обосновават с възможността да се

запознаят с нови хора ( 380 респонденти или 59,84%) или да

подобрят езиковите си познания (228 или 35,91% от

анкетираните). 27,56% от хората които искат да отидат в чужда

страна биха станали доброволци, ако това ще подобри техния

опит или ще им погне да получат повече знания относно дадена

работа. Близо една трета от хората биха отишли в чужбина

просто за да посетят друга страна и заради възможност да

пътуват.

Представяме ви отново графика на получените резултати:

20

380

228175

211153

050

100150200250300350400

Запозн

анств

о

с н

ови х

ора

Прид

обиване

на е

зико

ви

въ

змож

ности

Работе

н о

пит

Въ

змож

ност

за п

ъту

ване

Неж

ел

ание

да б

ъд

ат

добровол

ци

16. Смятате ли, че доброволческите организации трябва да се

подкрепят от правителството.

Последният въпрос от нашата анкета, се отнася за това дали

правителствово трябва да подкрепя доброволчеството в нашата

страна. 380 души от анкетираните са отговорили положително. За

тях е важно държата да води социална политика и да има ясна

позиция относно доброволческите дейности. Остналите обаче

смятат, че намесата на държава може да повлияе негативно на

тези организации, като ограничи полето им на работа. Затова

трябва да се търси „златната среда”, която да позволи на

неправителствените организации да извършват разнообразни и

полезни дейности без да губят своя интегритет и право на

самостоятелни решения.

380

255Да

Не

IV. Идеи, предложения, добри практики от чужбина

Добрите думи може да са кратки и лесни за

казване, но ехото им е наистина безкрайно.

Майка Тереза

21

1.1 Добри практики от чужбина

Събраните добри практики са предоставени

от нашите чуждестранни стажанти, които

споделиха своя опит в областа на

доброволчеството. Те направиха и предварително проучване на

неправителствените организации в своите държави и ни

представиха най-популярните от тях. В последствие бяха

подбрани тези идеи и инициативи, които са приложими в

България.

Сингапур:

Community Involvement Program (CIP) е програма, която се

занимава основно с интегрирането на младите в

доброволчествтото. Организацията работи с деца от първи до

осми клас. Те посещават възрастни хора или се включват в

почистване на паркове, плажове.

Има различни доброволчески центрове, а

също така и интернет страници, които са широко

достъпни. www.sgcares.org; www.nvpc.org.sg са два

от най-често посещаваните сайтове за държавата.

Co-curriculum activities (CCA) – занятия, които се провеждат

в училищата. Образвуват се обществени групи, които се

включват към „Червения кръст”; „Скаутски клуб за опазване на

околната среда”; „Лео клуб” (който е само за възрастни членове).

В училищата такива клубове могат да се организират от отделни

ученици срещу определени изисквания – минимална бройка на

членовете, активност на организацията и други.

Kidney Foundation Singapore (KFS) – това е сингапурска

фондация, която подпомага медицински заведения чрез събиране

на пари или вещи.

Словакия:

Около 40 процента от младежите в Словакия имат някакъв

опит в сферата на доброволчеството. Създаден е специален

център, който да регулира неправителствените организации (в

22

него участват не само доброволчески организации, но и

професионално ориентирани). Основната цел на центъра е да

промотира гражданската активност и да подобрява средата за

неправителстените организации. Също така се провеждат

различни конференции, обучителни семинари и други.

Освен това всяка година гражданите имат право да отделят

2% от своите данъци за подпомагане на избрани от тях

неправителствни организации, което е изключително полезно за

развитие на доброволчеството.

Финландия:

Mannerheimin lastensuojeluliitto (MLL) е финландска

организация, чиято цел е развитието на подрастващите.

Дейностите чрез които организацията изпълнява това са:

промотиране на обучения за развитието на деца и семейства;

предлагане на краткосрочна работа за млади жени, по време на

която те се грижат за малки деца.

MLL е разпространена в над 90% от средните училища във

Финландия. Децата, които участват в програмите на

организацията са на възраст от 13 до 15 години. Те

работят доброволно, за да подсилят ученическата

общност или за да помогнат на някой друг ученик.

Тези деца преминават различни видове курсове,

организират множество събития или провеждат

дискусии.

Полша:

В Полша, също както и в Словакия, гражданите имат

възможност да отделят процент от своите данъци, за да

спонсорират различните неправителствени организации.

Разликата тук е че те могат да отпуснат само един процент.

При промотирането на доброволческите инициативи се

набляга на факта, че те могат да бъдат и интересни. Тъй като

основната част от доброволците там са млади хора, които искат

да се забавляват докато работят. Организират се

различни видове инициативи, които включват дарения

(основно за бебета). Тези инициативи жънат голям

успех. Причината за е че хората виждат къде отиват

23

техните пари. По този начин се изгражда добър имидж на

даряването, а съответно и на доброволчеството.

Япония:

В Япония доброволчеството е система, която насърчава

гражданите да вложат своите знания и умения в полза на други.

Това включва организиране на патрули за безопасност в

кварталите, помагане на хората след природни бедствия, работа с

възрастни хора.

Доброволчеството става популярно след голямо

земетресение в Hanshin – Awaji през 1995. От тогава над 1,17

милиона души са проявили доброволческа

инициатива. Сред студентите и учениците такъв вид

работа е популярна и се счита за много полезна. В

някои университети дори се организират групи,

които се изпращат в бедстващи райони, с цел подпомагане на

хората там. Този опит след това се зачита при търсенето на

работа.

Организирането на патрули за безопасност в кварталите е

другата функция на доброволчеството в Япония. То е полезно не

само за доброволците, но и за общество като цяло. Работата е

свързана основно с предотвратяване на различни видове

инциденти.

Унгария:

Доброволческите организации в Унгария се ориентират към

промотиране на своите проекти, наблягайки на работния опит,

който може да се натрупа чрез включване в тях.

Основната група доброволци са на възраст от 18 до 26.

Доброволческите организации там се делят на два вида – такива

които работят на територията на страната и такива, които

изпращат доброволци в чужбина. Една от най –

големите организации от първият вид е ‘Bátor

Tábor’, която се занимава с деца които имат

физически или психически проблеми. Членовете на

тази организация са главно хора, които учат психология или

кандидати за лекари, учители. От втория вид по-известни

организации са AIESEC, EVS и CEV. Промотирането на всички

24

организации става основно чрез телевизии, медии и големи

плакати из цялата страна.

По пример на редица европейски държави, в Унгария са

изградени множество „Доброволчески центрове”. Чрез тях се

събира информация за предстоящи инициативи. След това всеки,

който има желание да бъде доброволец, може да се регистрира и

да потърси най-полезната за него информация. Центровете

редовно уведомяват своите членове какви събития предстоят.

Също така организират различни обучения, които са водени от

професионалисти, като на края на обучението всеки от

участниците получава сертификат.

1.2. Идеи и предложения.

На 18 август, в „Младежки дом – Варна”, се организира

второто отворено събитие към проектъ „Аз съм доброволец! А

ти?”. На него всички присъстващи имаха възможност да дадат

своите идеи и предложения относно това, как може да се подобри

доброволчеството във Варна и България. За целта бяха

сформирани 3 екипа. Чрез дискусии те достигнаха до следните

идеи:

Екип 1:

Подкрепа от правителството – привличане на

правителството като партньор и съответно по-голяма

подкрепа от него по повод на доброволчески проекти и

инициативи;

Проекти на регионално ниво – обединение на НПО-тата за

големи проекти на регионално ниво;

Рекламни кампании – (флашмоб или други иновативни

способи) с цел да покажем на младите какви инициативи

има и как участието в тях ще им бъде полезно;

Споделяне на опит – организиране на дискусии и срещи за

обмяна на опит;

Наблягане на ползите – как доброволчестовото ще ни

помогне да се развием;

Въвличане на доброволците в различни културни събития.

25

Екип 2:

Промоция в училищата

Създаване на брошури; културни и благотворителни

събития; концерти;

Състезания между училищата на социални теми – например

да се почисти определена местност, да се организира

благотворителна инициатива или друго. Идеите трябва да

дойдат от децата, а накрая да има сертификати и

символични награди за вскички участвали;

Партньорство със спортните клубове;

Намаление на данъчните ставки при дарения;

Екип 3:

Проекти, свързани с учлища и детски градини – възпитатели

предприемачи. Идеята бе предприемач или човек от бизнес

средата да отдели 1 ден от месеца или годината си, в който

да работи с децата.

Проекти, сързани с оползотворяване времето на възрастните

хора.

Създаване на повече източници на информация – например

разработване на сайт на неправителствените организации с

актуална информация, който да бъде редовно обновяван.

Създване на НПО-Фонд, в който да се събират дарения или

част от данъците на гражданите за подпомагане на

неправителствени организации.

26

V. Заключение

Настоящото „Ръководство за доброволеца” е съставено като

резултат от анкетите и дискусиите по време на проекта „Аз съм

доброволец! А ти?”. Трябва да се има предвид, че изготвените

въпросници и съответно анализи са направени от

непрофесионалисти в тази област. Добрите практики от другите

държави също могат да подлежат на субективна оценка.

Чрез направените проучвания, целяхме да разберем какво е

отношението на младежите към доброволческите дейности, какво

би ги накарало да станат доброволци, какви проблеми виждат в

социалната сфера като цяло. Използвайки тези знания, може да

работим върху привличането на повече хора, чрез

разнообразяване и по-широко популяризиране на инициативите

ни.

27

Работата в областта на доброволчеството е изключително

разнородна и носи ползи за цялото общество. Въвличайки

младите хора, ние им даваме възможност да открият и развият

своя потенциал. Участието им в такива инициативи е не само

добър начин за оползотворяване на свободното им време, но и

източник на знания и опит. Така те ще бъдат възпитавани като

социално ориентирани и отговорни личности, което доказва, че

работата „в полза на другите”, всъщност носи положителни

резултати и за нас самите.

Сферите на доброволческата дейност са разнообразни и във

всяка от тях има нужда от подобрения. Събраните тук идеи и

добри практики са само малка част от нещата, които могат да

бъдат направени, но най-важната и най-трудната стъпка е

първата. Всеки може да помогне, включвайки се в дадена

доброволческа инициатива, затова ръководството ще бъде

широко достъпно не само в хартиен, но и в мултимедиен вариант.

По този начин се надяваме да достигнем до голям брой читатели,

провокирайки техния интерес и социално самосъзнание.

Всички, които вложиха своя труд и време при реализирането на

този проект, Ви благодарим за отделеното внимание!

Проект „Аз съм доброволец! А ти?”

За контакти с AIESEC, локален офис Варна:

e-mail: varna.bg@aisec.net

уебсайт: www.aiesec-varna.org

уебсайт на проекта: www.azdobrovolec.com

адрес: Икономически университет – Варна, каб, 123 е

28