ФАКТОРИ НА РАБОТНАТА...

"Èíæåíåðíà ïñèõîëîãèÿ è åðãîíîìèÿ", Ä. Êàðàìàíñêà

ФАКТОРИ НА РАБОТНАТА СРЕДА 4.1. ОПАСНИ И ВРЕДНИ ФАКТОРИ РАВНИЩА НА РАБОТНАТА СРЕДА Факторите на работната среда са физическите, химическите, биологическтите, психофизиологичните, информационни и социално-психологическите условия на външната среда.

Опасни и вредни фактори на работната среда При определени условия факторите на работната среда могат да бъдат опасни и вредни за работещите. Опасен фактор е този, чието въздействие довежда до травма или до друго рязко влошаване на здравословното състояние. Вреден фактор е този, чието въздействие довежда до заболяване или до намаляване на работоспособността на човека. В зависимост от нивото и продължителността на въздействие вредният фактор може да се превърне в опасен [20]. Физични опасни и вредни фактори са:

Движещи се машини и механизми; придвижващи се изделия, заготовки и материали; незащитени подвижни елементи на работните съоръжения; нарушена цялост на конструкции; срутващи се земни или скални маси.

Остри ръбове, ъгли, грапави повърхнини на инструменти и др. Температура (извън определени граници) на повърхности на машини и

материали. Повишено или понижено барометрично налягане в работната зона и неговото

рязко изменение. Повишени нива на шума и/или вибрациите на работното място. Повишени нива на инфразвук и/или ултразвук. Повишена/понижена температура на въздуха на работната зона. Повишена/понижена влажност на въздуха на работната зона. Повишена/понижена подвижност на въздуха на работната зона. Повишена или понижена йонизация на въздуха. Повишено ниво на йонизиращи лъчения в работната зона. Опасно ниво на напрежение в електрическа верига, затварянето на която може

да стане през тялото на човека-оператор. Повишено ниво на статическо електричество. Повишено ниво на електромагнитни лъчения. Повишено напрежение на електрично поле. Повишено напрежение на магнитно поле. Отсъствие или недостатъчност на естествено осветление. Недостатъчна осветеност на работната зона. Повишена яркост на светлината. Понижена контрастност между повърхности.


Пряк и отразен блясък. Повишена пулсация на светлинния поток. Повишено ниво на ултравиолетова радиация. Повишено ниво на инфрачервена радиация. Излъчване от оптически квантови генератори. Твърди и течни аерозоли във въздуха на работната зона.

Химични опасни и вредни фактори Според характера на въздействие върху организма на човека химичните опасни и вредни фактори на средата биват: общотоксични, дразнещи, сенсибилизиращи, канцерогенни, мутагенни, влияещи на възпроизводителната способност. Химичните фактори проникват в човешкия организъм чрез: храносмилателната система, кожата и лигавиците. Биологичните опсни и вредни фактори са:

Патогенни микроорганизми (бактерии, вируси, гъби) и продуктите от тяхната жизнена дейност;

Макроорганизми: растения и животни. Психо-физиологични опасни и вредни фактори са:

Физически претоварвания: статични, динамични. Хиподинамия – обездвижване (хипокинезия). Нервно-психично пренапрежение: умствено, сензорно, емоционално,

монотонност на работата. Един и същ фактор по начин на действие може да се отнася едновременно към различни групи [12]. Хигиенни показатели и равнища на работната среда Хигиенните показатели определят безвредни и безопасни условия за работа и се задават от санитарно-хигиенни нормативи и препоръки. Отнасят се до параметрите на микроклимата (температура, относителна влажност, движение на въздуха), осветлението (естествено, изкуствено), шума, вибрациите, електромагнитните, електростатичните, полета, йонизиращите лъчения, химическите, биологическите вещества и др. [8]. При нормиране на хигиенните показатели на работната среда се разглеждат следните равнища на работната среда:

комфортна работна среда – условия, при които се осигуряват оптимална динамика на работоспособността на човека-оператор, добро самочувствие и запазване на здравето му;

дискомфортна работна среда – условия, при които здравето на човека се запазва, но временно е понижена работоспособността му и са налице неприятни субективни усещания и функционални изменения, в границите на нормата;

екстремална работна среда – условия, при които съществено е понижена работоспособността на човека и у него се наблюдават функционални изменения, излизащи извън пределите на нормите, но не водещи към патологични изменения;

Видове стойности на факторите на работната среда


Равнищата на работната среда са в пряка зависимост от конкретните стойности на отделните хигиенни фактори, които могат да са:

оптимална стойност на фактор от работната среда – осигурява създаването на комфортна среда по отношение на този фактор;

пределнодопустима стойност на фактора – определя наличието на дискомфортна работна среда;

пределнопоносима стойност на фактора – определя създаването на екстремална работна среда.

Съвкупността от оптимални стойности на факторите на работната среда формират хигиенните норми, които се дефинират като количествено изразени и официално регламентирани изисквания към факторите на външната среда на работното място, осигуряващи необходимата работоспособност на човека-оператор и запазване на здравето му. Съвкупността от пределно допустими стойности на факторите на работната среда формират физиологичните норми, определящи зона на функционалните изменения в организма, в границите на която се запазва здравето и работоспособността на човека-оператор. Обединени в обща група, хигиенните и физиологичните норми оформят медико-техническите изисквания към работната среда. Това са изисквания към факторите на външната среда на работното място на човека-оператор и средствата за тяхното осигуряване, които гарантират добра работоспособност и запазване на здравето му.

Въздействия на факторите на работната среда върху дейността на човека Факторите на работната среда оказват пряко и косвено влияние върху състоянието и качеството на работа на човека-оператор. Прякото влияние на шума се изразява в затрудняване на звуковата комуникация между хората, а косвеното – в нарушаване на психични функции като намаляване на вниманието (фиг.4.1), емоционално раздразнение и др. [13].

Фиг. 4.1. Влияние на шума върху концентрацията на вниманието


Прякото влияние на повишеното ниво на шума се отчита в нарушенията на онези дейности на човека-оператор, непосредствено свързани с приемането или предаването на звукови сигнали. Шумът оказва и пряко въздействие върху характеристиките на слуховия анализатор на човека-оператор, например – намалява се остротата на слуха. Косвеното влияние на шума се проявява в намаляване на скоростта и точността на сензомоторните реакции и сложно координираните действия, като особено неприятни са високочестотните и пресекливи шумове [3].

Вибрациите, като колебания на тялото на човека с определена амплитуда и честота, затрудняват изпълнението на точни и фини зрителни и двигателни операции, пречат на съсредоточеното наблюдение, нарушават възприемането на дълбочина и пространство. Това е тяхното пряко, непосредствено влияние върху дейността на човека.

Косвеното влияние на вибрациите се изразява в намаляване на разрешаващата способност и острота на зрението, което е твърде неблагоприятно при дейности с водеща част на зрителния анализ.

Неблагоприятното въздействие на различните фактори на работната среда върху функционалното състояние на човека-оператор се определя от [15]:

– физическата същност на фактора, интензивност и продължителност на въздействие;

– равнище на подготовка и трениране на оператора; – индивидуални психофизиологически особености;

– характер на изпълняваната дейност. Влиянието на факторите на работната среда зависи от интензивноста и от продължителността на въздействието им. Благодарение на компенсаторните си механизми човек може известно време да поддържа работоспособността си на предишното ниво независимо от наличието на смущаващия фактор. Границите на компенсаторните възможности са толкова по-тесни, колкото по-високо е нивото на фактора (фиг.4.2)- това определя допустимото време за въздействие на съответния фактор. Ако това време бъде превишено, то работоспособността и състоянието на човека-оператор се влошават [13].

Фиг. 4.2. Зависимост на грешките на зрителния анализатор от времето (t[h]) при работа в

различни температури на средата (в оС)


Квалификацията и професионалният опит се отразяват върху степента на въздействие на факторите на работата на човека-оператор(ЧО). На фиг. 4.3 е показано изменението на работоспособността на оператори с различна квалификация в телефонни централи при повишаване температурата на въздуха на работното място. Вижда се, че компенсаторните възможности на висококвалифицираните специалисти са по-големи [15].

Фиг. 4.3. Зависимост на броя на грешките на ЧО

от температурата на средата (Т[оC]) и квалификацията

В някои случаи степента на въздействие на фактора зависи и от индивидуалните типологични свойства на нервната система на човека. Известно е, че електромагнитните полета с висока честота предизвикват различни функционални изменения в организма: умора-обща и зрителна, главоболие, раздразнителност, нарушение на съня и др., като при лица със силен тип нервна система това въздействие е по-малко, отколкото при лица със слаб тип нервна система.

Влиянието на факторите на работната среда зависи и от характера на операторската работа. Неблагоприятните фактори снижават творческото ниво на работа на човека, докато при алгоритмизирани (точно дефинирани) дейности това влияние е доста по-слабо [7]. При проектиране на система “Човек – Машина – Среда” за намаляване на неблагоприятното въздействие на факторите на средата трябва да се отчитат следните две изисквания:

– нормираните производствени фактори при тяхното обичайно или комплексно въздействие не трябва да оказват отрицателно влияние върху здравето на човека-оператор при професионалната му дейност в течение на продължително време (години);

– допустимите параметри на неблагоприятните фактори по продължителност и интензивност на въздействие не трябва да предизвикват в рамките на работния ден намаляване на надеждността и ефективността на работа на човека-оператор.

Условията на работната среда зависят и от ефективността на технически системи, поддържащи даден фактор (например температура, осветление) на изискваното ниво. Така климатиците са източник на акустичен шум, изкуственото осветление може да влияе на температурния режим в помещението. Подобни обстоятелства също се отчитат в процеса на проектиране и обзавеждане на работните места, помещения и др. [5].


4.2. МИКРОКЛИМАТ

Съвкупността от физическите параметри на въздуха – температура, влажност, движение, налягане, йонизация, топлинното и ултравиолетово лъчение в работната зона, се нарича метеорологичен фактор, метеорологични условия или микроклимат на работната среда. Температурата, влажността, движението на въздуха са основните компоненти на микроклимата [2].

Температура на въздуха Температурата на въздуха се обуславя от молекулно-механичната вътрешна енергия на въздуха. Топлинното (инфрачервеното)излъчване един от трите процеса на топлинна обмяна (наред с конвекцията и топлопроводността) и представлява електромагнитно лъчение в диапазона λ=0,760 до 500 ?м. Топлинното лъчение се разпространява праволинейно от телата с по-висока температура на повърхността към тези с по-ниска. Всички тела в една или друга степен поглъщат енергията на падащото върху тях лъчение.

Топлинното въздействие е обратнопропорционално на квадрата на разстоянието между телата, или при увеличение на разстоянието два пъти то намалява четири пъти. Поставената на пътя на топлинното лъчение топлоизолираща преграда дава сянка за това лъчение зад преградата.

В работни условия човек може да е заобиколен от повърхности с по-висока температура от тази на кожата му и той ще е подложен на радиационно нагряване. Когато заобикалящите повърхности са с по-ниска температура, човек излъчва топлина и е подложен на радиа-ционно охлаждане по отношение на отделни участъци от тялото. Често съществуват заедно и единият, и другият случай. И при двете положения са в сила посочените закономерности на топлинното лъчение, но те са повлияни от регулаторните механизми на човешкия организъм. От значение за охлаждането или прегряването е времето на въздействие, повърхността (като размер) на частта от тялото, мястото, възрастта, индивидуалните особености, тренираността на човека.

На посочените закономерности се основава правилното провеждане на мероприятията срещу радиационното прегряване или радиационното преохлаждане.

Оптималните температури на работната среда нормирани в зависимост от категорията на труда и сезона са представени в таблица 4.1. [2].

Влажност на въздуха Въздухът съдържа водни пари, чието количество се определя с величините:

Абсолютна влажност е количеството водни пари, измерено в грамове [g], което се съдържа в 1 m3 въздух в даден момент.

Въздух, наситен с водни пари, без да има конденз, е с максималната влажност за съответната температура [2].

Относителната влажност е отношението на абсолютната влажност към максималната влажност на въздуха за дадена температура. Дава се в проценти [%]. Помещения с


относителна влажност по-малка от 50% са сухи; в диапазона 50-60 % – нормални; между 60-75% – влажни и над 75 % – мокри. Движение на въздуха Движението на въздуха в работните помещения се изразява в преместване на въздушни маси вследствие разлика в температурата на отделни части на помещението или спрямо температурата на въздуха извън помещението, а също вследствие на механични причини – движение на механизми, вентилационни уредби и др.

Движението на въздуха се характеризира с два показателя: – посока – определя се по посоките на света;

– скорост – измерителна единица m/s. Оптималните параметри за движение на въздуха в зависимост от категорията на труда и сезона са представени в таблица 4.1.

Норми за микроклимата Нормите на микроклимата определят такова съчетание на температурата, влажността и движението на въздуха в работното помещение, което осигурява оптимални и най-близки до оптималните условия за протичане на процеса на терморегулацията на организма на човека.

Нормите за температурата, относителната влажност и скорстта на движението на въздуха се определят според категорията на труда [2].

В зависимост от физическите условия и общия енергоразход на организма на работещия човек работата се разделя на три категории:

лека – с енергоразход до 3kcal/min (209J/s);

среднотежка – с енергоразход 3-5kcal/min (209-348J/s);

тежка работа– с енергоразход над 5kcal/min (348J/s). Оптималните стойности на микроклимата се задават за два периода (сезона) на годината – топъл (със средноденонощна температура на външния въздух 10оС и повече) и студен период (със средноденонощна температура по-ниска от 10оС).

Таблица 4.1. Оптимални стойности на микроклимата

Сезон Категория работа

Температура в оС

Относителна влажност

в %

Движение на въздуха

m/s студен и преходен период

лека среднотежка тежка

20-23 17-20 16-18

60-40 60-40 60-40

0.2 0.3 0.3

топъл период

лека среднотежка тежка

22-25 20-23 18-21

60-40 60-40 60-40

0.2 0.4 0.5

В работни помещения с изкуствено климатизиране на въздуха, например кабинети, офиси, зали за операторчи с пултове за управление, са задължителни оптималните норми.


Нормите се отнасят за работни места и работни зони във всички отрасли на промишлеността и трудови дейности в материалното производство, без подземните работи в минната промишленост [9].

4.3. ОСВЕТЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Осветлението на работното място е въпрос от изключителна важност. Често пъти то определя ефективността на работния процес, защото влияе активно на психофизиологичното състояние на човека. Проектираното осветление на работните места трябва да обезпечава благоприятни зрителни условия, което включва нормална яркост в зрителното поле, оптимален яркостен контраст между фона и обекта, добро възприемане на цветовете, вида, формата и размерите на предметите, изображенията и надписите [2, 19].

Физични параметри Интензивност на светлината – това е плътността на светлинния поток в дадена посока и се измерва в кандели (Cd). Осветеност е отношението на светлинния поток към площта на осветяваната повърхност, измерва се в луксове (lx). Коефициент на равномерност на осветлението – определя се като отношението на минималната към средната осветеност на дадена площ. Яркост – отношение на интензивността на светлината към площта на излъчващата повърхност (или на нейната проекция), перпендикулярна на светлинното лъчение. Измерва се в nt (Cd/m2).

Заслепяване – влошаване на зрителното възприятие вследствие на наблюдаване на повърхности с голяма яркост или големи разлики в яркостите.

Пулсации на светлинния поток – в условията на изкуствено или естествено осветление това е един от факторите, предизвикващ бърза зрителна умора и понижаване на зрителната работоспособност.

Осветление и цветово оформление Яркостта като характеристика на източниците на светлина и осветяваните повърхности е в тясна връзка с коефициента на отражение (ρ). (формула 2.5) Колкото ρ е по-висок при дадена сила на светлината, толкова е по-голяма отражателната способност на съответната повърхност. Разликата в отражателната способност на различните предмети и техните повърхности е причина човешкото око да вижда детайлно обектите. Отражателната способност на цветовете е в пряка връзка с ефективността на осветлението в помещенията [19]. В работните зали е добре да се избягва използването на тъмни цветове, защото те поглъщат светлината. При слабо осветени кътове, проходи за хората и др. могат да се използват ярки цветове с голяма отражателна способност, с което се подобряват светлинните условия в пространството.

Таблица 4.2. Отражателна способност на цветовете ρ

Цветен слой ρ Цветен слой ρ

бял 0.8 светлосив 0.5


кремав 0.7 син 0.3 светложълт 0.6 тъмнозелен 0.2 светлозелен 0.57 червен 0.16 небесносин 0.5 тъмносив 0.1

Добро решение за осветлението се получава чрез постигане на цветови резонанс, т.е. чрез съгласуване на спектъра на светлината с цветовата характеристика на средата. Цветовият резонанс води до получаване на по-висока светлост и вярно предаване на цветовете, с които са оцветени повърхностите на предметите и оборудването.

Видове осветление Според естеството на източниците осветлението е естествено, изкуствено и смесено.

Естественото осветление е слънчевото. Определя се в относителни единици. Коефициентът на естествено осветление (КЕО) е отношението на осветеността в дадена точка (вътрешно осветление) към тази на открито (външно осветление). Естественото осветление може да бъде странично, горно или комбинирано.

Норми за проектиране на естественото осветление Нормите и указанията за проектиране на естественото осветление се отнасят за всички видове работни помещения. Разработени са в зависимост от категорията на зрителната работа за горно, странично и комбинирано осветление (табл.4.3) [2].

Таблица 4.3. Нормирани стойности на коефициента за естествена осветеност

Стойност на КЕО[%] Степен на точност на зрителната работа (размер на различаваните обекти в mm)

КЕОср при горно и комбинирано

осветление

КЕОмин при странично осветление

извънредно точна (< 0.1) твърде точна (0.1 – 0.3) точна (0.3- 01) с малка точност (1-10) относително груба (> 10) общо наблюдение

10 7 5 3 2 1

3.5 2.0 1.5 1.0 0.5 0.25

Осигуряването на зрителен комфорт зависи и от:

– разпределението на яркостите в зоните на виждане; – посоката на естественото осветление;


– устойчивостта на естественото осветление.

Изкуственото осветление се получава от светлината на изкуствен източник. Измерва се в (lx). Изкуственото осветление е общо, комбинирано и локално. Смесено осветление – при него естественото осветление се допълва от изкуствено. Прилага се в следните случаи:

– покривната конструкция (с осветителни отвори) не е в състояние да осигури необходимата осветеност;

– на отделни работни места е необходима по-висока осветеност;

– технологичният процес или спецификата на извършваната работа изискват по-голяма осветеност.

Норми за проектиране на изкуственото осветление (табл.4.4)

Таблица 4.4. Норми на осветеност на работна повърхност

Степен на точност на зрителната работа (размер на различаваните обекти в mm- h)

Контраст на обекта

с фона K

Фон

ρ

Осветеност (lx)

комбинирано осветление

Осветеност (lx)

само общо осветление

малък тъмен 4000 1250 много голяма точност (0.15- 0.3)

малък среден голям

светъл среден тъмен

2000 500

малък тъмен 750 300 средна точност (0.5- 1)

малък среден тъмен

светъл среден тъмен

400 150

малък тъмен 300 200 малка точност (1-5) малък

среден среден тъмен 200 150

Характерът на зрителната работа се оценява по три критерия: – минимален размер на наблюдавания обект h в mm; – коефициент на отражение на фона ρ (при ρ> 0.4 фонът е светъл; при 0.2<ρ<0.4

фонът е среден; при ρ<0.2 – тъмен; – контраст К между обекта и фона (при К>0.5 контрастът е голям; при 0.2<К<0.5

– среден; при К<0.2 – малък. Осветеността трябва да бъде равна или по-голяма от минималната нормативна осветеност, която се определя от характера на зрителната работа и от вида на осветителната уредба. Осветеността в работната среда трябва да е разпределена равномерно, за да се избегне честата преадаптация на зрението. Постига се, ако общото осветление, получавано от уредбите за комбинирано осветление, е не по-малко от 10% от нормата. Коефициент на пулсации – да не превишава 10-20%.


Степента на заслепяване да се ограничава до допустимите стойности в зависимост от разряда на зрителна работа и времето за престой на работното място. Съотношенията на яркостите в зрителното поле да са в препоръчителните граници, посочени в табл.4.5.

Таблица 4.5 Препоръчителни съотношения на яркостите в зрителното поле[2]

Зрително поле Класификация на повърхностите на

интериора А В С

Между работната повърхност и близко разположени тъмни повърхности 3:1 3:1 5:1

Между работната повърхност и близко разположени светли повърхности 1:3 1:3 1:5

Между работната повърхност и отдалечени тъмни повърхности на интериора 10:1 20:1 Х

Между работната повърхност и отдалечени светли повърхности на интериора 1:10 1:20 Х

Между осветителни тела (или прозорците) и съседните повърхности 20:1 Х Х

Навсякъде в границите на нормалното зрително поле 40:1 Х Х

Условни означения: Х – управлението на разпределението на яркостите е невъзможно; А – осигуряване на оптимални условия за зрителна работа чрез управление на отразените светлинни потоци

от всички повърхности на интериора; В – ограничено управление на яркостта на отдалечени участъци на повърхностите на интериора; С – невъзможност за промяна на разпределението на яркостите на повърхностите в отделни участъци на

интериора и в открито пространство.

Необходима информация при проектирането на работно осветление:

– изясняване на функциите и предназначението на работното помещение;

– размери и конфигурация на осветяваното помещение; – вид на повърхностите на подове, тавани, колони и други архитектурни

елементи; – конфигурация и оцветяване на производственото оборудване;

– разположение на машините и съоръженията в работното помещение; – цвят, форма и размери на произвежданата продукция;

– характер на работната среда (отчитане особеностите на микроклимата); – характер и структура на дейността (определяне на категорията на зрителната

работа); – определяне на параметрите на осветлението за отделните типове работни места

в помещението; – индивидуални особености на работещите – пол и възраст;

– изисквания към осветителната уредба по отношение на обслужване и ремонт.


Проектът по осветлението на работното помещение трябва да осигурява:

– оптимална осветеност на работните повърхности с оглед осигуряване на благоприятни условия за изпълняване на зрителната задача;

– правилно разположение на локалното осветление на работните места; – оптимални отношения на яркостите в зрителното поле;

– избягване не заслепяването през пряк или отразен поток, ограничаване до възможния минимум на пулсациите;

– съответствие на спектралния състав на осветлението с характера на извършваната работа [19].

4.4. ЦВЕТОВО ОФОРМЯНЕ НА РАБОТНАТА СРЕДА Цветовете са форма възприемане на светлинната, т.е. видима част от спектъра на електро-магнитните вълни в диапазона 400-760 nm. Окото възприема различните дължини на вълните като отделни цветове. Най-големите дължини се възприемат като червено-оранжеви, средните – като жълто-зелени, а по-късите – като синьо-виолетови [13]. Основно деление на цветовете е на хроматични и ахроматични.

Ахроматичните цветове са включени в черно-бялата скала и представляват различни оттенъци на един-единствен цвят – сивия. Човек различава около 300 оттенъка на сивото (от най-светлия – белия – до най-тъмния – черния). В практиката се приемат обикновено 10 степени на светлота: бяло=10; черно=0. Поставени до хроматичните, ахроматичните цветове се повлияват от тях. Хроматични цветове – включени са в цветната скала. Това са спектралните цветове, всеки от които притежава оттенъци с определени вълнови стойности. Най-малък брой оттенъци има жълтият цвят – 4; най-много има червеният – 25. Средно се приема, че хроматичните цветове имат по 15 оттенъка. Окото може да възприема около 200 хроматични цвята, което определя общия брой на цветове и оттенъци – около 3000.

Последователното съпоставяне на оттенъците на определен цвят се нарича гама. Цветовите гами са хроматични и ахроматични и прости (съдържат оттенъците на един цветен тон) или сложни (състоят се от няколко близки цветни тона и техните оттенъци). Всеки цвят се характеризира с три компонента:

цветови тон (определя се с дължина на вълната); това е показател само за монохроматичните цветове, без ахроматичен примес;

наситеност (чистота) – показва участието на ахроматичен цвят (наситеността на монохроматичния цвят е 100%, а на ахроматичния е 0%; така наситеността на всички хроматични цветове е между 0 и 100%);

яркост – правопропорционална е на пренасяната от светлината енергия.

Въздействия на цветовете На цветовете могат да се предпишат следните въздействия върху човека: оптично, физиологично, психологично, сигнално и възпитателно [17].

Оптичното въздействие се изразява в следното:


– чрез възприятието за светло и тъмно се проектира оптимална осветеност в работното помещение;

– разширяващото и свиващо възприятие се използва за коригиране на пространствени съотношения, подчертаване или прикриване на определени елементи;

– олекотяващо и утежняващо въздействие – светло оцветените предмети изглеждат по-леки от тъмните.

Физиологично въздействие – под влияние на цветовия интериор могат да възникнат физиологични усещания (за глад, хлад и т.н.) или изменения на някои физиологични функции като увеличаване или намаляване на кръвно налягане, пулс, мускулно напрежение, ритъм на дишане и др.

Таблица 4.6. Въздействия на цветовете

Цвят Въздействие

жълт, оранжев син зелен

бял

сив виолетов

кафяв

Създава усещане за топлина, светлина възбуда.

Почивка; в ясните тонове предизвиква лекота, веселост; тъмните тонове създават усещане на студ, празнота. Приятно разхлаждащ, успокояващ, отмора за очите. Въздейства свежо, изтрезняващо, до хладно

Статичност, невзрачност. Въздейства сериозно, дори тъжно.

Свързва се с мекота и удобство.

Цветовете от топлата цветова гама (червен, оранжев, жълт и т.н.) създават впечатление за топлина, стимулират действието на вегетативната нервна система и действат възбуждащо.

Цветовете от студената цветова гама (син, зелен, както и техните оттенъци) предизвикват чувство за спокойствие, хлад, понижават дейността на вегетативната нервна система (табл.4.6). Психологично въздействие – изразява се в засилване или потискане на някои психични функции, свързани с работоспособността и умората на човека (внимание, нервно-психично напрежение или отпускане). Цветовете с висока наситеност и яркост (среден и висок коефи-циент на отражение), а така също и пъстрите съчетания изморяват погледа и възбуждат нервната система [2].

Казаното по-горе е валидно при кратковременно въздействие на цветовете. При продължителна работа или престой се препоръчва работните помещения да са оцветени в:

– топлата цветова гама за кратковременни задачи, изискващи висока работна активност;

– студената цветова гама, при продължителна работа с постоянна активност.


Сигнално – информационно въздействие –възприето е четири цвята да имат сигнални функции: Червен – със значение: забранено, стоп, опасност и др; Жълт – със значение: внимание, предупреждение за опасност; Зелен – със значение: безопасно, позволено, път свободен; Син – със значение: указание, информация.

Възпитателно въздействие – създаване на професионални, хигиенни и защитни навици на човека. Основна задача на цветовите решения на работната среда е повишаването на работоспособността и ефективността на дейността на човека. Цветови решения на работното място Цветовото решение на работното място включва реализирана на функционалната и художествената функция на цветовете. Разработването на добри схеми за цветово решение се осъществява въз основа на следните принципи:

съответствие между цвета и условията и особеностите на работните процеси (температура, влага, агресивни въздействия на средата и др.);

оптимизиране на зрителните натоварвания и на условията за различаване на възприеманите обекти;

оптимизиране на емоционалното съдържание на работните процеси; съответствие между цвета и обемно-пространствената структура, габаритите,

формата и пластиката на работното оборудване; естетическата изразителност и хармоничност на цветните решения на работното

оборудване с оглед на цветовия климат на околната среда. Препоръки за цветово решение на работната среда са представени в табл.4.7. [13]. Оцветяване на техническото оборудване Оцветяването на техническите елементи на работното място (средства за представяне на информация, органи за управление и др.) се извършва с оглед постигане на необходимия яркостен и цветови контраст между тях и фона [24]. Машините и съоръженията, оцветени в зелен, жълтозелен, синьозелен цвят се приемат зрително добре, като се повишават и техните естетически качества. Препоръчва се носещите части (корпуси, носачи и др.) да се оцветяват в по-тъмни тонове; по-големите части да се оцветяват по-светло, а по-малките – по-наситено. Изборът на цветовете, за интериора и елементите на работното място и работната среда, се извършва въз основа на разработен за тази цел дизайнерски проект, в който са отчетени ролята и функциите на цвета като източник на информация, фактор на психологическия комфорт и средство за композиция.


Таблица 4.7. Цветови решения на интериора

Неблагоприятен фактор Препоръки за цветови решения

студени помещения Цветове в топли тонове

топли помещения Цветове в хладни тонове

тесни помещения

Светли, малко наситени тонове, предизвикващи усещане за отдалеченост и увеличение на пространството

големи помещения Тъмни, наситени тонове, предизвикващи усещане за близост и намаляване на пространството.

липса на естествено осветление

Светли и топли цветови тонове с жълт оттенък.

неравномерност на осветлението

Осветените повърхности се правят с цветове с малък коефициент на отражение (по-тъмни), неосветените – с по-светли цветове.

зрителна умора Използване на жълти, жълто-зелени, зелени, зелено-сини цветове с малка наситеност.

физическо натоварване Използване на топли цветови тонове

необходимо е спокойствие и съсредоточаване

И топла, и студена гама цветове в малко наситени съчетания

пречки за съсредоточаване на вниманието

Цветови фон – прост, спокоен, хладни или топли цветове в зависимост от температурата

4.5. ШУМ НА РАБОТНОТО МЯСТО Видове шум Шумът е звуково явление, смесица от тонове с честоти от 16Hz-20kHz, което предизвиква неприятно, смущаващо или вредно усещане. Акустичните характеристики на шума са: честотен състав и интензитет.


В зависимост от честотата шумът е: нискочестотен (16-350 Hz), средночестотен (350-800 Hz), високочестотен (800Hz-20 kHz). Опасен е делът на високочестотния шум. Интензивният високочестотен шум е по-неблагоприятен от нискочестотния. В зависимост от интензитета шумът е: постоянен (непрекъснат) и импулсен (с редуване на шум и паузи по-малко от 18 пъти/s). Импулсният шум е по-опасен от постоянния. Непознатият и неочакван шум има по-неблагоприятно въздействие от очаквания [19]. В зависимост от ширината на спектъра шумът е: Теснолентов – преобладават звуци с определена честота; с разновидности: тонален (преобладава един основен тон); нетонален (от вибрации, триене); широколентов – съдържа звуци от всички честоти; с разновидност бял шум (участват звуци с различни честоти и с еднаква интензивност). Най-агресивно влияе шум, съдържащи високи и ниски тонове, тъй като въздействието на двете съставки се наслагва. Според начина на възникване шумът е механичен, ударен, аеродинамичен, хидродинамичен.

Въздействия на шума върху човека Човешкият организъм има известна способност за адаптация към шума, но независимо от това продължителното и интензивно шумово въздействие нанася поражения на психофизиката на човека, като най-опасни са уврежданията на нервната система (табл.4.9)[5]. Физиологично увреждане на органа на слуха. Възниква от рязкото въздействие на звук/ шум с голяма интензивност, наранено е тъпанчето или трайно е намален слухът [1]. Психо-физиологично въздействие:

функционално увреждане на слуха – причинява временни изменения и се проявява като главоболие, виене на свят, шум в ушите. След премахване на въздействието признаците изчезват.

Функционално увреждане на органи или промяна на психо-физиологическите функции:

– Нарушена е функцията на слуховия анализатор в кората на главния мозък (невъзможна е комуникацията и концентрацията на вниманието);

– Променена е дейността на зрителния анализатор – намалява устойчивостта на ясното виждане, стеснено е зрителното поле, ограничена е цветовата чувствителност;

– Нарушения във вегетативната система-тежест в стомаха, промени в кръвното налягане, потене;

– Неблагоприятно въздействие върху ендокринната и отделителната система; нарушаване на дейността на надбъбречната жлеза, бъбреците, хипофизата;

– Нарушаване на психомоторни функции – загуба на координация в движенията, намаляване темпа на работните движения, снижаване на ефективността и качеството на информационното общуване;

– Нарушаване на общите съпротивителни сили и способности за адаптация; увеличава се количеството на адреналина, холестерина, кръвната захар, намалява съдържанието на витамините В1 и С).


Психични въздействия Проявяват се най-бързо при хора с лабилна нервна система и са свързани не само с физическите характеристики на шума, но и с вида на извършваната от човека дейност. При засилена умствена работа човек се смущава и от незначителен по интензитет шум. От друга страна, при голям шумов фон е нарушен слуховият контрол на наблюдаваните технически обекти; увеличава се времето за реакция и е намалена слуховата бдителност на човека-оператор. Увеличаването на шума с 20 dB намалява ефективността на физическия труд с около 25%, а при умствена дейност – 60% [9]. В шумна работна среда, травматизмът е по-висок.

Шумът над определено ниво е фактор за нарушаване на емоционалното и нервно-психичното равновесие на човека, предизвиква неприятни усещания, раздразнителност, апатия, разсеяност.

Таблица 4.9. Въздействия на шума според интензитета в [dB]

Шум [dB] Въздействия на шума

0-10 Пълна липса на шум – вреден за човека.

до 30 Нормална природна среда, шум на дъжд, вятър, морски вълни.

30-65

Относителен шум. При определени условия може да стане вреден за човека. Решаващо е психичното отношение на човека след продължително въздействие на шума. Функционалните изменения зависят от силата на емоционалните реакции.

65-95

Абсолютен шум, вреден за човека независимо от психичното отношение. Функционалните телесни изменения се определят от физическите характеристики на шума (интензитет, честотен състав).

95-130 Освен психични и психо-физиологични изменения се стига до повреда на слуховия орган.

130-135 Остри, бързо увеличаващи се болки и непоправимо увреждане на вътрешното ухо.

над 135 Недопустимо е продължителното въздействие на такъв шум върху човека.

Таблица 4.10.Ориентировъчно определяне интензитета на шума


според начина на комуникацията

Начин на комуникация Интензитет на шума [dB]

Шептене Нормален говор Висок глас Затруднена комуникация Викане Невъзможна комуникация

до 35 35-55 60-65

80 110 115

Хигиенни норми за шум Хигиенните норми за шум задължават производителите на машини и съоръжения да отбелязват шумовите характеристики в техническите описания или паспортите на изделията. За някои видове работни места пределно допустимите нива на шум са посочени в таблица 4.11. [17].

Таблица 4.11. Пределно допустими нива на шум действащ в продължение на повече от 4 часа

Работно място Ниво на шума dB

Работни места на територията на самото производство 85 Лаборатории и кабини за наблюдение, със собствени източници на шум 75

Лабораторни кабини за наблюдение, без собствени източници на шум 65

Помещения за работа с компютри, за точен монтаж и сглобяване, помещения за хранене 60

Кабинети на управлението, канцеларии, здравни кабинети 60

Телефонни централи 55 Конструкторски и проектантски бюра 50 Работни места за работа при голямо умствено съсредоточаване 45

Предпазване от шум Предпазването от шума се постига чрез мерки за намаляване шума на машините и звукоизолация на местата, където се намират хората. Максимално отслабване или заглушаване на шума се постига чрез:

– избор на машини, техника, технологии, създаващи по-малко шум; – подходящо подреждане на шумни и по-малко шумни работни места; – повишаване на звуковата поглъщаемост на помещението чрез абсорбиране

(поглъщане)на звука; – звукова изолация на източниците на шум; – заглушаване на шума със заглушители (при вентилационни съоръжения);


– използване на лични предпазни средства против шум (тампони за шум от 85-100 dB, антифони за шум от 100-120 dB, противошумни шлемове и качулки при шум, превишаващ 120 dB);

– организационни мерки за предпазване от шум.

4.6. ВИБРАЦИИ

Вибрациите са механични трептения, които възникват вследствие на дейността на машини в системи с еластични връзки. Физическите им характеристики са честота, амплитуда, сила (мощност), скорост и ускорение на отклоненията [17, 20]. Видове вибрации според начина на предаването им към човека:

– общи вибрации – пренасят се върху седнал или изправен човек от вибриращи седалки, подове, площадка, платформа и др., интензивно засягат целия организъм;

– локални вибрации – предават чрез ръцете (вибрираща ръкохватка, лост, волан, пробивни машини и др.).

В зависимост от източника на възникване общите вибрации са: – транспортни вибрации – получават в транспортни средства – автомобили,

селскостопанска, строително-пътна и др. техника; – транспортно-технологични вибрации – действат на оператори на машини с

ограничено предвижване само по специално подготвени площадки като например кранове, багери, товарни машини;

– технологични вибрации – въздействат на оператори на стационарни машини (металорежещи, металообработващи, помпи, вентилатори и др.).

Въздействието на вибрациите зависи от: – физическите им параметри – честота, амплитуда, мощност, скорост, ускорение; – полето на осъществяване на контакта -площ и плътност на контакта, място на

въздействие върху тялото на човека; – продължителността на експозицията; – индивидуалните качества на човека-пол, възраст, здравословно състояние; – допълнителни неблагоприятни фактори – работна поза, физическо натоварване,

шум, ниски температури и др.). Въздействието на вибрациите е: Местно увреждане - най-често на ръцете при държане на вибриращи инструменти, в резултат на което възникват:

– увреждане на кръвоносните съдове; – увреждане на периферната нервна система; – увреждане на ставите и сухожилията.

Общо увреждане – вибрациите действат върху целия организъм. Тогава настъпват: – промени в костите, сухожилията и ставите (главно на гръбнака); – нарушения на вегетативната нервна система (тежест в стомаха);


– увреждане на слуха, ако към вибрациите се прибави шум, въздействието е още по-силно;

– смущение в жлезите с вътрешна секреция; – емоционална лабилност и др.

Под въздействие на вибрациите възникват нарушения на редица физиологични функции, които при по-голяма продължителност преминават в патологични изменения, известни като вибрационна болест. Средства за защита от вибрации Защитата от вибрации е с технологични и индивидуални средства. Технологичните средства се прилагат в мястото на възникване на вибрациите или по каналите на разпространението им. Такива са [17]: Виброизолацията – метод, при който под машината се поставят еластични материали (виброизолатори) за поглъщане на вибрациите. Виброгасене – използват се подходящи фундаменти на машините и динамични гасители на вибрациите. Динамичните виброгасители представляват допълнителна трептяща система, чиито трептения са в противофаза на основния източник на вибрации – машина, агрегат). Вибродемпфиране – метод за намаляване на вибрациите чрез превръщане енергията на механичните трептения в топлинна енергия. Това става, като върху вибриращите повърхности се нанасят вибродемпфиращи покрития (конструктивни материали с голямо вътрешно триене). Като индивидуални средства за защита от вибрации се ползават антивибрационните ръкавици за намаляване на сътресенията при работа с бормашини, пневматични чукове, моторни триони. Намаляването на вибрациите от вибриращи инструменти се постига чрез подходяща конструкция на ръкохватката, която отделя ръката от трептящия инструмент чрез пружиниращ елемент или резонансен изолатор на трептения. 4.7. ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И ПРАХ В РАБОТНАТА СРЕДА Вредни вещества са тези, които при контакт с човешкия организъм предизвикат отравяне, заболявания, алергии или други отклонения от здравословното състояние на човека. Това са различни газове, пари, прах, отделящи се при технологичните процеси [17]. По характер на въздействието вредните вещества са:

– общотоксични – разтварят се във физиологичните течности (кръв, лимфа), взаимодействат с тях и предизвикват отравяне. Такива са въглеродният оксид, циановите съединения, оловото, живакът, бензолът и т.н.;

– дразнещи-нетоксични – действат дразнещо върху дихателните пътища, кожата, очите; практически не се разтварят в кръвта, лимфата и др. Такива са хлорът, амонякът, ацетонът, азотните оксиди, серният докосид, озонът;

– сенсибилизиращи – предизвикват алергии; такива са формалдехидът, лакове, разтворители и др.;

– канцерогенни – предизвикват ракови заболявания. Такива са никел и неговите съединения, амини, хромови оксиди, азбестът и др.;

– мутагенни – водят до изменение на наследствената информация. Такива са оловото, манганът, радиоактивните вещества и др.;


– влияещи на репродуктивната функция – като живак, олово, манган, радиоактивни вещества и др.

Посочената класификация в известен смисъл е условна, тъй като физиологичното действие на много от веществата се изменя в зависимост от концентрацията или е комбинирано. При определени условия на въздействие повечето от тях могат да доведат до летален изход.

Прах Отделящият се в работната среда прах, макар и от физическо естество, се отнася към категорията на вредните вещества. Представя се като аерозол, защото въздухът е дисперсна среда, а витаещите в него и утаяващи се твърди фини частици са дисперсна фаза. Прахът се образува при дезинтеграционни процеси (разрушаване, раздробяване, смилане) и кондензационни (изпарение и кондензация). Прахът е с органичен или неорганичен произход.

По размер на частиците прахът е видим (до 10 ?m), микроскопичен (0.25-10 ?m) и ултрамикроскопичен (<0.25 ?m).

Вредното влияние на праха в работната среда зависи от химическия състав и разтворимост, дисперсността и формата на частиците, твърдостта и структурата им, склонността им към електрически заряди и от адсорбционните им свойства. В резултат на продължително действие възникват заболявания, известни като пневмокониози. В зависимост от вида на праха са известни следните заболявания: силикоза (от силициев прах), азбестоза (от азбестов прах), сидеркоза (от въглищен прах) и др. [19].

Нормиране на вредите вещества Характеристика за съдържанието на вредни вещества във въздуха на работната среда е концентрацията, т.е. масата на съдържащите се в единица обем въздух вредни вещества [mg/m3] [2].

Пределно допустима концентрация (ПДК) е тази, която при всекидневна работа в продължение на 8 h не предизвиква заболяване или отклонение на здравословното състояние. Вредните вещества във въздуха рядко се срещат поединично. В повечето случаи действат комбинирано, като сумарното действие е взаимно усилване и /или отслабване на токсичния ефект (в тази посока все още се работи за уточняване на въздействията).

При наличие във въздуха едновременно на въглероден оксид, серен диоксид, сероводород, серовъглерод и др. се запазва ПДК както при единично действие. Изисква се изпълнение на условието:

1...2

2

1

1 n

n

ПДКК

ПДКК

ПДКK ,

където К1, К2,..., Кn са фактическите концентрации на вредните вещества във въздуха.

В таблица 4.12 са дадени пределно допустимите концентрации на често срещани в работната среда вредни вещества. Въз основа на ПДК веществата се разделят на четири класа на опасност:

Клас I – извънредно опасни (ПДК<0.1mg/m3)

Клас II – високо опасни (ПДК=0.1-1mg/m3)


Клас III – умерено опасни (ПДК=1-10 mg/m3)

Клас IV – малко опасни (ПДК>10mg/m3) Технически методи и средства за защита от вредни вещества Най-ефективният метод за предотвратяване на замърсяването на работната среда с вредни вещества е използване на местна всмукателна инсталация. Целта е вредните вещества да бъдат уловени в мястото на тяхното образуване и така да се предотврати разпространението им. [19].

Таблица 4.12. Пределно допустими концентрации

на вредните вещества във въздуха на работната среда

Вредно вещество ПДК [mg/m3]

Клас опасност

азотен оксид 5.0 III амоняк 20.0 IV ацетон 20.0 IV алуминий, оксиди, сплави 2 III бензин разтворител 300.0 IV бензол 0.5 II въглероден диоксид 5000.0 IV въглероден оксид 20.0 I етилов спирт 1000.0 IV живак и неорганичните му съединения 0.01 I метилов алкохол 5.0 III никел и оксидите му 0.5 II олово и неорганичните му съединения 0.01 I азбесто- циментов прах, съдържащ под 10% азбест

6.0 III

прах, съдържащ 50% повече фин кварц 1.0 II прах, съдържащ 5-50% фин кварц 2 IV прах от железни оксиди и до 10% други метални оксиди - III

манганови оксиди и до 10% други метални оксиди 6.0 III

прах от изкуствени абразиви (корунд, карбокорунд) 5.0 III

серовъглерод 1.0 II сярна киселина и серен анхидрид 1.0 II тетраетилолово 0.005 I хлор 1.0 II циановодород и соли на тази киселина 0.3 II

ФАКТОРИ НА РАБОТНАТА...

Documents