Софийски университет Св Охридски - hinko. · pdf filea...

a

Софийски университет "Св.Климент

Охридски"

Исторически факултет, катедра Археология

Пещери обитавани през епохите Неолит и Халколит

Курсова работа на:

Филип Антониов Стоянов, курс III, фак.№ 5399

Научен ръководител:

гл.ас.д-р Петя Георгиева

София, 2008г.

Обработено от Хинко www.hinko.org

1

От дълбока древност пещерите са

убежище и подслон на древния човек.

В настоящата работа смятам да

разгледам какви пещери е предпочитал

да обитава човекът от епохaтa на

неолита и на халколита.

Деветашката пещера

(Маарата)Деветашката пещера се

намира на десния бряг на р.Осъм1. Тя

отстои на 3 км източно от гара

Дойренци и на около 1,5 км

северозападно от с.Деветаки, Ловешко.

Дълга е 2442 м. Известна е на местното население под името Маарата или Окната заради

седемте различни по големина отвори на тавана, през които дневната светлина свободно

прониква и осветява централната зала и част от двете галерии на пещерата. Тя има овално

сводест отвор, с височина 30 м и ширина 35 м, който от далеч трудно се забелязва между

гънките на скалния масив. Около 40 м навътре входът се разширява , като образува

просторна зала с площ около 2400 кв. м. Височината и достига 60 м, а на места 100 м. От

централната зала, на около 200 м от входа, се отделят две галерии. Лявата е дълга повече

от 2 км. През нея протича малка подземна рекичка, която преминава през централната зала

и се влива в р.Осъм. Входът на тази галерия има сводеста форма с височина 20 м и ширина

42 м. На дясната и страна, на разстояние повече от 35 м, са натрупани скални блокове,

които затрудняват проникването в галерията. Дясната галерия е суха и топла. Входът и

има почти правоъгълна форма с леко закръглени горни ъгли, а при основата е закръглен У-

видно. Отворът й има височина 2,5 м и ширина 5,70 м. Навътре се разширява и образува

правоъгълна зала, дълга 50 м и широка 10-15 м. Височината на тавана варира от 5 до 15 м.

Подът в залата се издига слабо нагоре и завършва чрез една малка галерия в кръгло

помещение, известно под името Олтаря. Подът на централната зала, както и на двете

основни галерии, е неравен и постепенно се издига, като на места образува прагове.

Геологическите и геоморфологическите условия на околния терен към края на средния и

началото на късния палеолит са намерили, макар и в незначителна степен, отражение и в

пещерата. Скалните блокове и едрозърнестия пясък, разпръснати в основата на пещерата,

показват, че тя не е могла да бъде обитавана по-рано от средния палеолит. Механическият

състав на пещерните наслаги има много общи черти със състава на наслагите по терасите

на р.Осъм и нейните притоци. Релефът около пещерата съставлява типично

екстраглационен комплекс от четвъртични наслаги: риска, рис-вюрмски полигенни тераси,

вюрмска, ницка, енеолитна, поймена и съвременна заливна тераса на р. Осъм. През

риското заледяване пещерата останала извън зоната на ледниците. В началото на рис-

вюрмския междуледников период започва изсичането на вюрмската тераса. В нея са

отложени дребни чакъли (деб. 2-6 см). Изглежда, че в началото на вюрма пещерата е била

наводнявана, без обаче водите на р.Осъм да достигат праговете на централната зала. През

вюрма, който съответства на късния палеолит, р. Осъм продължава да врязва леглото си. ___________

1Петров, П. Деветашката пещера. Ловеч и Ловчанско, I, 1929, стр. 23-39.


2

Карта на пещерите между р.Искър и р.Янтра

1.-Пещ до Старо село, 2 и 3-Самуилица I и II до Кунино, 4.-Темна дупка до Карлуково, 5.-Моровица

при Гложене, 6.-пещера Очилата при Ъглен, 7 и 8-Ловешките пещери, 9.-Деветашката пещера, 10.-Бачо Киро до Дряновския манастир, 11.-Малката пещера при Търново, 12.-Еменската пещера, 13.-Провъртенката при Кунино, 14.-Хайдушката пещера при Девинци, 15.-Топля при Голяма

Желязна, 16.-Голямата пещера при Микре, 17.-Лъженската пещера при Чавдарци, 18.-

Футьовската пещера при Кърпачево

Паралелно с това е отложена и ситно песъчливата глина в дясната галерия. Във водната

галерия тези песъчливи отложения са примесени с дребен варовит чакъл, паднал от

тавана. Намерените дребни заоблени флинтови чакъли (1-2 см) в лявата половина около

предверието на сухата галерия са по-скоро дело на човешка дейност, отколкото на речен

нанос. В края на вюрма и началото на алувиума природната обстанвка се променя, а с това

и условията в пещерата се влошават доста. Обилните валежи и водите на р.Осъм

подновяват корозионната си дейност. Пещерата е била силно навлажнена. Вследствие на

мразовитите зими през втората отстъпателна фаза на бореалния период се засилва

каменопадът и физическото изветряне на кредните варовици, в които е образувана

пещерата. През този период за дълго време тя не е обитавана от човека. Свидетелство са

стерилните прослойки около входовете на двете галерии разкрити в пласта, които разделя

палеолита от неолита. През неолита по нашите земи настъпва затопляне, което

предизвикало създаването на ливадна растителност по ниските тераси, а по високите

пустинно-степна растителност. Човекът отново се заселва в пещерата. В края на епохата и

началото на халколита климатът се захлажда отново, като това продължава и през

бронзовата епоха. В черноземните почви се развива буйна растителност. В края на

бронзовата епоха настъпва слабо затопляне. Водите на р. Осъм подновяват корозионната


3

си дейност, като в съвременната тераса са всечени по-малки тераси. През следващите

епохи условията за живот в пещерата са благоприятни. Деветашката пещера е разположена

сред типичен лесостепен ландшафт. Студеното въздушно течение, което прониква през

окната и входа, е принудило първите обитатели да се заселят около входовете на двете

галерии и част от централната зала на пещерата.Още през 1921 г. Г. Кацаров обръща

внимание на културните останки в пещерата. През есента на 1927 г. В. Миков по

инициативата на Гено Иванов, учител по история, прави два малки сондажа срещу големия

страничен отвор недалеч от входа на дясната галерия. През 1950 г. разкопки се провеждат

под ръководството на В. Миков и Н. Джамбазов, на около 200 м навътре от входа на

пещерата. През 1952 г. разкопките продължават под ръководството на Н. Джамбазов.

Разкопана е площ повече от 300 кв. м на 2,70 м дълбочина в началото на водния клон и

малка част от централната зала непосредствено до рекичката. На различни дълбочини са

открити културни останки от палеолита и халколита. В предверието на сухия клон и

централната зала е разкопана площ от около 1200 кв. м. В сухия клон са открити оскъдни

материали от халколита. В дъното на галерията някои находки са намерени направо върху

скалния под. На 1-1,10 м във входа на пещерата са открити разнообразни находки от

халколита. В предверието на сухия клон и отчасти в края на централната зала са разкрити

основите на шест пещи, около които са намерени фрагменти от съдове и други предмети

от неолита. Обобщено в пещерата са открити материали от следните епохи:

1.Палеолит (среден, късен), 2. Неолит (среден, късен), 3. Халколит, 4. Преходен период 5.

Бронзова епоха (ранна и късна), 6. Желязна епоха (РЖЕ и КЖЕ), 7. Римска епоха.

План на Деветашката пещера


4

Неолит

Деветашката пещера е първото пещерно находище у нас, в което са разкрити най-много

културни останки от Новокаменната епоха.

План на пещи в предверието

на десния клон

Културният пласт е сравнително тънък. Той е проучен само в предверието на десния клон

и отчасти в централната зала. Заема площ от около 250 кв. м с дебелина 0,80 м.

Среден Неолит

Основният неолитен пласт е разкрит в дъното на централната зала и в предверието на

десния сух клон. Има дебелина 0,70-0,80 м. Подобно като при селищните могили, той се

състои от тъмнокафява глина, примесена с пепел, останки от пещи, оръдия за

производство, фрагменти от глинени съдове и кости от животни. Всяко жилище е имало

пещ. Основите на пещите са разположени непосредствено върху глинесто-песъчливия

нанос. Те са на различни нива в пласта. Изградени са от дребни речни валутъци или от

варовити камъни и фрагменти от съдове. Отгоре са измазани с тънък слой глина. Подовата

настилка на някои от пещите е измазвана по 4-5 пъти и достига дебелина до 0,10-0,12 см.

Пещите са открити много разрушени, поради което трудно може да се определи тяхната

форма и размери. Изглежда, че са имали кръгла или елипсовидна форма с диаметър 0,70-

0,90 см. Керамиката намерена в неолитния пласт не е нова. Тя е позната от много селища в

един обширен ареал, обхващащ Балканският полуостров и няколко съседни области. По-

известните селища са Лариса, Сескло, Сервия I, Старчево, Бубани I, Кремиковци, Капитан

Димитриево, Караново I и др.

Късен Неолит

В пласта са разкрити несигурни следи от пещи, няколко кремъчни отломъка и късове от

съдове. По отношение на украсата на керамиката тя се доближава повече до тази на

ранната култура Боян и особено до украсата върху съдовете от Тангъру и други

къснонеолитни селища в Румъния, Винча и пр. Тя представлява широки прекъснати

спираловидни и меандровидни ленти от успоредни врязани линии и равнобедрени

триъгълници.

Халколит

Халколитният пласт в пещерата е най-дебел и съдържа най-много разнообразни културни

останки. Заема най-голяма площ. Първоначално пластът се е простирал върху целия под на

пещерата, но впоследствие значителна част от него, особено покрай рекичката и под


5

“комините”, е отнесена и измита. В дъното на централната зала пластът лежи на по-високо

ниво, обхваща по-малка площ и в дясната ъглова гънка достига до 1,60 м дебелина. Към

центъра нивото се снишава и разширява най-много. Тук дебелината на пласта е от 0,20-

1,40 м. Към изхода където пещерата е по-тясна, пластът е по-ограничен и има дебелина

Напластяванията в пещерата

между 0,30-1,30 м. Поради бързото разкопаване, частичното разбъркване на пласта при

копаене за получаване на силитра и изменението на цвета на наслагите от силната влага не

са установени броя на жилищните нива, разположението на жилищата и на боклучните

насипи. За разлика от двата по-долни неолитни пласта тук са разкрити много повече

материали-следи от жилища, пещи, мелници и др.

Жилища В огромната зала на пещерата има постоянно въздушно течение особено към

изхода. Поради това човекът не е можел да живее на открито, а си е строил жилища. За

разлика от големите пещери, в малките се откриват единствено пещи, без следи от

жилища. Това е така понеже те са по топли през зимата. В Деветашката пещера в

халколитния пласт са разкрити основите на три сигурни жилища. Те са разпознати не само

по запазените съдове, по пещите и хромелните камъни, но и по късовете полуизпечена от

опожаряване глинена мазилка. Основите на по-голямата част от жилищата са открити

твърде разрушени. Въпреки това от по-добре запазените основи на две от постройките

близо до входа са определени размерите. Приблизителната дължина е 5-6 м, а ширината е

4-5 м. Те са с правоъгълна форма, като са били изградени от колове, преплетени с тънки

пръти и измазани с глина, примесена със слама.

Жилище № 1 Пред изхода на пещерата в първия най-ранен жилищен хоризонт са разкрити

основите на едно опожарено и отчасти доразрушено жилище, разположено по дължината и

непосредствено до лявата стена. Има приблизителна дължина 5,70 при ширина 4,60 м.

Градежа е колово-плетен измазан с тънак слой глина. Подът е измазван няколко пъти, като

дебелината на мазилката е 7-8 см. Пещта е изградена в ъгъла на жилището до стената на

пещерата.

Жилище № 2 Във втори жилищен хоризонт недалеч от първото жилище и в близост до

първия отвор на тавана са разкрити основите на друго по добре-запазено жилище. Има

правоъгълна форма при дължина 6,50 м и ширина 5 м. Подовата настилка е с дебелина 6-7


6

см. Пещта е в ъгъла до дясната стена.

Жилище № 3 Непосредствено до рекичката недалеч от левия клон на пещерата са разкрити

основите на трето жилище. Голяма част от него е отнесена от рекичката.

Пещи Разкрити са следите на много пещи. Както във всички халколитни селища пещите

са били изграждани в дъното на жилищата до една от стените. Строени са от един слой

дребен чакъл или от наредени фрагменти от глинени съдове, замазани с дебел слой глина.

Имат диаметър 0,90-1,30 м. Повечето от тях са издигнати слабо над пода на жилището.

Керамика В халколитния пласт са открити съдове, типични на керамиката от тип Винча,

Плочник, Сълкуца, Криводол, Глина, Гумелница, Коджадермен, Русе и пр. Материалите,

разкрити в енеолитния пласт на Деветашката пещера, са от голямо значение. Те

произхождат от находище, разположено на границата между селищните могили и

селищата на открито. В него за първи път са намерени по-голямо количество материали от

източната и западната халколитни култури, развивали се едновременно в земите по долния

Дунав. Пещерата не е обитавана през целия халколит. Тя е била населявана вероятно без

прекъсване, само през втората половина на каменно-медната епоха. Основен поминък на

населението бил земеделието. Отглеждани са и домашни животни. Ловът и риболовът

също били развити. В края на халколита жилищата във всички видове селища били

опожарени и изоставени.

През сезон 1999 г. са проучени основите от 4-ти строителен хоризонт в сондаж I

(разположен под първия отвор на тавана непосредствено до северната стена на пещерата),

датиращ от късния халколит. Между 4-ти и 5-ти строителен хоризонт е установен

стратиграфски хиатус.

Пети строителен хоризонт се отнася към началото на късната каменно-медна епоха.

Характерно е смесване на материалите, от западната група (Криводол-Сълкуца-Бубани

хум Iа) и от източната (Коджадермен-Гумелница-Караново VI), т.е. района е бил контактна

зона.

Разкрито е жилище, като ситуацията при разкопаването му свидетелства, че то е било с

едноскатен покрив. За северна стена е била използвана стената на пещерата. Наклонът на

покрива е бил на юг. Тук са разположени дупките от коловете с дебелина 13-15 см. Те са

ситуирани на разстояние 1,5 м една от друга. Наличието на жилища в тази част на

пещерата с едноскатен покрив е обяснимо, тъй като тук се намира първият отвор в тавана

на пещерата и водата се е оттичала на юг. Пещта се е намирала в СИ ъгъл на жилището.

Между 5-ти и 6-ти строителен хоризонт има хиатус с дебелина 12-15 см. Характерно за 6-

ти хоризонт е сивочерния цвят , образуван от въглени, пепел и овъглено жито. Този

хоризонт се проследява повсеместно в пещерата, въпреки денивелацията в различните й

части. Това е свидетелство, че цялото селище от първия регистриран късно халколитен


7

хоризонт е било унищожено вследствие на пожар. В квадрат 2 на сондажа, непосредствено

под 6-ти горял хоризонт, е разкрита част от жилище и пещ, които се отнасят към ранния

халколит. Керамиката е характерна за култура Градешница. Под нея, без хиатус, е разкрит

още 1 стр. хоризонт, отново към същата култура.

Непосредствено под този хоризонт се разкрива друг с горяла подова замазка и пещ, който

се отнасят към късния неолит-култура Вадастра. В жилището от 6-ти стр. х. са открити 2

дървени дъски, с отвори за дървени сглобки. При изясняване на стратиграфията на

Деветашката пещера в сондаж I са установени 9 строителни хоризонта, датиращи от

късния неолит, ранния халколит, късния халколит и Преходния период от халколита към

бронзовата епоха.

През 2005 г. по време на спасителните разкопки е продължена работата в сондаж I.

VI стр. хоризонт е отнесен към късния халколит (КХ). Установена е част от жилище, чиято

западна стена е запазена на 0,25 м над подовото ниво. Тя е с основа от варовикови камъни,

взети от пещерата. Подът на жилището е настлан с плоски варовикови камъни за

подравняване и изолация, след което е запълнен с глина. За северна стена е служила

стената на пещерата. Откритите основи на пещи в VI и по-горните хоризонти

свидетелстват, че разкритото жилище е имало едноскатен покрив. Северната стена на

пещерата е била използвана като най-висока част на едноскатния покрив. Целта е била да

се отвежда дъждовната вода проникваща от отвора на пещерата. Жилището е унищожено

от пожар. То е било напуснато внезапно, за което свидетелстват многобройните находки.

Керамиката датира от КХ – култура Криводол-Сълкуца-Бубани хум Iа.

VII стр. х. Между VI и VII строителни хоризонти няма стратиграфски хиатус. Под

настилката на жилището е разкрита горната част на VII стр. х. Цялата проучена площ е

била покрита с калцитна кора с дебелина 1 см. Върху тази основа са били наредени

равномерно керамични фрагменти, образуващи т. нар. „керамичен килим”. Той е служил

като изолация от влагата. Инфилтрирането на вода с варовикови частици в жилището след

разрушаването му е довело до образуването на калцитната кора. Керамиката е характерна

за КХ.

VIII стр. х. Разположен е под VII стр. х. Няма стратиграфски хиатус. Жилището от него е

било опожарено, като са разкрити следи от горели дървета. При проучванията е установена

част от западната му стена, терасирана от дупки от колове с диаметър 8 см. Открита е пещ

с кръгла форма и диаметър 87 см., направена върху подиум, от варовикови камъни в

основата, малки речни камъни и полиран глинен под. Керамиката датира от ранния

халколит-култура Градешница.


8

Ягодинската пещера (Имамова дупка)

Преди да се опише пещерата, е важно да се представи района в който се намира тя.

Това са

Централните Родопи и по-специално пещерите в Триградския район, който е особено

богат на интересни праисторически, антични и средновековни находки. В многочислените

пещери, скални навеси и по долините на реките са се съхранили останки от селища,

култови центрове и некрополи на древни пастири, земеделци и рудари, живяли в тези

райони.Триградския район е разположен в източната част на Голямото Привидение, от

участъка на Родопи, имащ форма на леко извита елипса. Той заема площ от 245,5 кв.км и е

водораздел между притоците на Места и Марица. Тук се издигат върховете Виденица,

Велиица и Каинчал. Най-пълноводни са реките Буйновска, Триградска, Девинска и


9

Широколъшка.

Свидетелства за бита,

материалната и духовната

култура на населенията,

обитавали централния

масив на Родопите по

време на различни

археологически епохи, са

намерени в Ягодинския

пещерен подрайон, явяващ

се част от Триградския

район. В 13 от 32 пещери

са отбелязани следи от

човешко присъствие. В

епохата на енеолита и

бронза за жилища са

служили пещерите Карната, Горна и Долна Каранска, Горни Раж I и III, Триъгълната и

вече изследваните Харамийска дупка и Ягодинската пещера. Началото на

археологическите изследвания на Родопите е положено през 1928г. от В.Миков (1891-

1970) първоначално регистрирал редица обекти в Централния масив. Особено внимание

той е отделил на Ягодинската пещера, отбелязвайки, че керамичните фрагменти от епохата

на бронза са непосредствено свързани с едно от най-древните тракийски светилища на

връх Виденица1. В резултат на сондиране на пещерите през 1952г. П.Детев (1900-1980)

обобщил стратиграфските данни от селищата2. Системни археологически разкопки са

провеждани в Ягодинската пещера от 1965 до 1967г. от ст. науч. сътр. М.Ваклинов, а през

1983-1984 г. от Мая Аврамова.

Ягодинската пещера представлява сложна многоетажна пещерна система от широки и

тесни галерии, с обща дължина 8501 м. Тя отстои на 3 km югозападно от с. Ягодина.

Тя е образувана в масивните мраморни напластявания от 400 до 1500м. На горният етаж

намиращ се на 1140-1145 м.н.в. вестибюлът и някои от галериите са служили в древността

за жилища. Входа от С е с височина 2 м и ширина 3,50 м. Проход с дължина 7 м води в

първата зала, наречена “Предверието” с размери 25x35 м. В югоизточния край залата

преминава в тясна галерия, водеща във втората зала с по-малки размери, която дава

______ 1 Миков, В. Принос към предисторическата култура у нас – ИБАИ, 5, 1928/9, 308-318.

2 Детев, П. Новооткрити праисторически селища и находки.– ГПлНМ, II, 1950, 238-242


10

началото на трета галерия. Най важна в археологическо отношение се явява западната

зала, наречена “Грънчарска работилница”. Първата зала предлага сравнително добри

условия за живеене- температурата на въздуха е непроменлива през през всички сезони

от 9 до 14о С. Културния пласт в нея е образуван от три жилищни хоризонта. В най-горния

хумусен пласт са намерени фрагменти от керамични съдове, отнасящи се към късната

бронзова епоха (КБЕ), античността и средновековието, когато пещерата, макар и за кратко

време е давала подслон на хората. Първите обитатели на Предверието са се заселили тук

по време на късния халколит (3800-3750 г. пр. Хр.). Към първия хоризонт се отнасят две

огнища с елипсовидна форма построени на добре трамбована глинена замазка. Тук са

намерени овъглени зърна и множество фрагменти от керамични съдове. Следи от пожари

и големи скални парчета паднали от тавана на пещерата, навеждат на мисълта за

евентуално унищожение на първото селище по време на голямо земетресение. Вторият

жилищен хоризонт се отнася към прехода от халколита към бронзовата епоха

(3130-3010 г. пр. Хр.)

Фиг.2 Стъпало

Силно обгорени замазки и зърна, намерени в хранилище-яма, деформирани в резултат

на високата температура съдове и керамични фрагменти свидетелстват за гибелта на

селището по време на пожара. От трети хоризонт са се съхранили 9 огнища с овална

форма, разположени по периферията на залата. Техните средни размери са 90-120 см.

Огнищата са повдигнати на височина 10-35 см над околния терен. Всички огнища имат по

периферията вертикални каменни плочи укрепващи глинения подиум. Подобни огнища са

намерени в пещерата Магура3(през 1971 г.). Пред някои от тях са оформени (фиг. 2).


11

стъпала. Около всяко огнище има съдове с различно предназначение, чекръг и оловна

топка за тъкачен стан. Вероятно в качеството на прегради между отделните сектори на

залата били използвани рогозки, обгорели части от които се намират на пода в

Предверието. По време на късния халколит в качеството на специализирано помещение

била използвана неголяма зала в западната галерия (упоменатата по-горе „Грънчарска

работилница”). Тук са намерени купчини глина приготвени за оформяне на съдове, точила

от камък и кости, парчета червена охра и графит в малки керамични съдове и синтрови

чинийки, натрошена керамика, а така също скелет на 25-30 годишен мъж, по всяка

вероятност загинал при земетресение. На по-късен етап от обитаването на пещерата

прохода към галерията бил перграден с каменна стена. Подобна стена прегражда и входа

към пещерата. По такъв начин било ограничено въздушното течение в залата. Населението

на II и III хоризонт на пещерата изготвяло керамичните изделия в Предверието. Тук около

някои огнища също са намерени купчини приготвени за формиране на глина, парчета охра

и точила. В северо-източния ъгъл на залата на естествено повдигната почва е намерена

грънчарска пещ за еднократно изпичане на керамика (фиг. 3 и 4).

фиг.3,4

На утрамбования под на пещерата (жълта глина с примеси на чакъл) е положена груба

глинена замазка, добре трамбована, с дебелина 3-4 см. Ямки от около 12-20 см в диаметър

определят две концентрични елипси; с размери на външната – 175x195 см, а вътрешната –

85x10 см. На пода на пещта на по-високо място е намерен слой пепел с дебелина 5-10 см,

покрит от силно овъглената замазка на купола на пещта с дебелина 4-5 см. В югозападната

част на пещта след повдигане на разрушения купол са намерени три твърде лошо обгорели съдове,

четири прешлена и един глинен идол. Несъмнено, най-интересни и важни се явяват

данните от изследванията на керамичното производство от Ягодинската пещера.

_______ 4 Тодорова, Х., В. Начева. Псевдофирнисова керамика от енеолитното наколно селище край с.

Езерово, Варненско – Археология, 1971, № 2, 66-75.;5 Миков, В. Предисторическото селище до

Криводол, Врачанско.-РП, 1948, № 1, 26-62. ;6 Тодорова, Х. Разкопки на обект Чуката край с.

Галатин, Врачански окръг. – Археологически открития и разкопки през 1979 г. С., 1980, с.

37.


12

Керамиката дава възможност да се определи Родопският район като самостоятелен ареал в

културно отношение. Тъй като целта на настоящата работа е друга, само ще посоча, че

според автора най-вероятно съдовете са формувани на бавно грънчарско колело4.Също

така, керамиката се характеризира с постепенен преход от устието към тялото. Най-близки

по аналогия форми на съдове от I хоризонт се срещат в СЗ България-култура Криводол-

Селкуца-Бубани5. Керамиката от II и III хоризонт на Ягодинската пещера има най-близки

паралели с керамиката от култура Галатин, разпространена в СЗ България6. Във вестибюла

на пещерата са намерени не много оръдия на труда, свързани със земеделие. Но са открити

голямо количество овъглени зърна, обгорени тук, както и в други пещери в района и в

удобни за земеделие долини между селата Ягодина и Триград.

Те дават основание да се предполага, че населението на Централния Родопски район в

епохата на халколита и в преходния период към епохата на бронза се е занимавало със

земеделие. Намерените керамични фрагменти и оръдия на труда в местностите

„Черешово” и „Селището”, свидетелстват за това, че в близост до удобни за земеделие

райони са същетсвували открити селища, където през лятото хората са живеели, а през

зимата са използвали пещерните зали. Според Мая Аврамова очевидно, че тук е

доминирало полуномадското скотовъдство. Пещерите пък са били използвани като зимни

убежища за жени, деца и възрастни хора, а мъжете са отвеждали стадата на юг.

Съществували също така летни и зимни домове (напр. в с. Неделино). Райони със сезонни

селища в пещерите са известни и в други крайща на България-Великотърновски-14

пещери, Ловешки-12. В техните околности се намират и открити селища. Анализа на

костния материал от всички пещерни селища, показва превез на малкия рогат добитък. В

същото време намерените в пещерите оръдия на труда са малобройни. Основно място

заемат оръдия свързани с керамичното производство и тъкачеството.

Всичко това дава основание да се каже, че почти всички пещери, планински и

полупланински райони са се използвали в древността като място за зимуване.

Малката пещера На север от Търново, до с. Самоводени, се простира красива долина, позната с името

„Дервента” (Дервенито). Високите криптокристални, бели баремски скали, които затварят

долината, имат типичен карстов характер.Те изобилстват с пещери.

„Малката- пещера” се намира на юг от манастира Св.Преображение. За пръв път разкопки

са проведени през лятото на 1898 г. ръководени от Рафаил Попов. Те са продължени през 1905 и през 1909 г. През лятото на последната е разкопан част от насипа пред входа на

пещерата. Тогава е установено, че е обитавана и през палеолита.

Намерени са и останки от видове, съвременни на пещерната мечка и

хиена.

Пещерата е разположена на втората тераса на Голмелското плато.

Входът й е ориентиран на И, с височина до 2,5 м. и ширина при

основата 4 м. Отначало пещерата е тясна (3-4 м.), като след няколко

завоя на 43 м от входа, тя приема форма на голяма, почти кръгла

зала с диаметър около 10 м. По-нататък пещерата се дели на два

клона: десен и ляв. Първият от тях е проходим на 37 м., а вторият на


13

28 м. Максималната дължина на пещерата мерена по десния клон, достига 92 м. Подът по

цялото протежение е покрит с почва, чиято дебелина и естество варира доста. През 1898 и

1905 г. са направени разкопки главно в края на левия клон, където за първи път в България

са намерени голямо количество кости от пещерна мечка. През 1909 г. работата е

ограничена само при входа (обр. 1 А и B). Накратко представен профилът на пещерата

изглежда така: 1.) 20 см наслойки от хумус, пепел и въглища и др. Този най-млад пещерен

материал е напластяван през времето, през което предната третина на пещерата е служила

за подслон на дребен рогат добитък (обр. 2 А)- съвременна епоха.

2.) Вторият пласт представлява черна от карбонизирани органични вещества глина, в която

са открити фрагменти от сиви съдове, работени на грънчарско колело (обр. 2 B)-римска

епоха. 3.) В този пласт са намерени фрагменти от груби, недопечени глинени съдове рядко

с орнаменти, късове от кремъчни оръдия, пеплни и въглищни прослойки и др. (обр. 2 С)-

неолит. 4.) Именно тук са открити следи от пещерна мечка, пещерна хиена, кон,

предпотопно говедо (родоначалник на съвременния едър рогат добитък) и др. (обр. 2 D)-

палеолит. За целите на настоящата работа е важен пласт С, който се отнася към неолита.

Характерно за пласта е, че в него са открити много фрагменти от съдове. Други по-

специални данни относно самите места на обитаване не са посочени от автора. Вероятно

пещерата е била обитавана през цялата неолитна епоха.

ХАРАМИЙСКА ДУПКА

Пещерата се намира до село Триград, Смолянска

област. Дължината й е 510 м, а денивелацията - 48

м. Тя отстои на 1 км северно от селото, на десния

бряг на Триградската река, на източния склон на

скалния откос Пчелата, Перелишко-Преспански

дял на Родопите. Образувана е в протерозойски

мрамори. Тя е двувходна (проходна), двуетажна,

пропастна пещера. До 1977 г. е била известна като

две отделни пещери (Харамийска I, където

чепеларски пещерняци откриват пещерно жилище

и Харамийска II). Входът на първата е на 20 м

височина над основата на скалния венец. Следва

хоризонтална галерия, в чийто край се отваря 34 м

отвес. Чрез него се попада в широката между 12 и

50 м възходяща галерия с изход през входа,

наричан Харамийска II. Пещерата е бедна на

натечни образувания. Има глинести отложения,

дебели до 1 м, на горния етаж. Долният етаж е изцяло покрит с гравитационни блокажи.

Наблюдава се интензивно капеща вода. Сезонно в пещерата се образуват мощни ледени

образувания. Първото известно проучване (Харамийска II) е направено през през юни 1924

г. от експедиция на Царския природонаучен музей в състав Д. Илчев, П. Дренски и Н.

Радев. През 1965 г. пещерата е картирана от Л. Попов по време на Национална екпедиция.


14

През 1967 г. e проучена и картирана отново от ПК "Студенец" -Чепеларе. През 1977 г.

пещерняците от същия клуб изследват горната пещера и осъществяват връзката й с

долната. В периода 1981-1983 г. в пещерата се провеждат редовни археологически

разкопки под ръководството на Хр. Вълчанова от ОИМ-Смолян-артефактите са датирани

от халколита до началото на бронзовата епоха. При спасителните разкопки на

халколитното жилище през 1982 г. е проучен пласта от първото жилищно ниво в линийте

А и B. Разкрити са дупки от колове в квадрати Д8 и B6 по пода на първото халколитно

жилище, които потвърждават предположението, че формата му е следвала конфигурацията

на терена. В кв. B6-9 и C8-10 са проучени деструкциите на второто жилищно ниво. В кв.

C9 и C10 е разчистена южната стена на основата на огнище, което продължава в линията

Д. Височината на основата е 0,22 м, а дължината е проследена на 1,40 м. Наоколо са

открити овъглени храни. Под пода на първото жилище е открита много добре запазена

медна кама. Спасителните разкопки в пещерата са продължени през 1983 г., като е

допроучен културният пласт по линии А, B, C, Д. Установени са 3 строителни хоризонта.

Отново е открита кама, в кв. B2. Нейната горна част е с форма на равнобедрен триъгълник.

Тя има паралели сред находките от IV стр. хоризонт на Езеро, от селищната могила

Кулчето при Асеновград, от некропола при Берекетската могила и Ямбол. Извън страната

тя има аналогии с екземпляри от Полиохни и от Анатолия. Датират се към ранната

бронзова епоха (РБЕ), към която най-вероятно се отнася и камата от Харамийската дупка.

На база посочените аналогии и стратиграфските наблюдения, проучвателите дават

следната предварителна относителна хронология на строителните нива в пещерата:

I жил. ниво е към т.нар. „преходен” период от каменно-медната към бронзовата

епоха; II ниво-към РБЕ, в което се наблюдават все още силни традиции от „преходния”

период; III- най-горно ниво също се датира в РБЕ, но вече към нейния по-късен етап.

Еменската пещера

Еменската пещера се намира на север от

с. Емен, Търновски окръг. Входът й се

открива на левия бряг на р. Негованка,

която се врязва дълбоко в капротинския

варовиков терен и образува „Долния

боаз”. Входът ориентиран на изток,

отстои на 150 м от началото на боаза и се

намира на 4 м височина от една скална

тераса.За пръв път пещерата е била

проучвана през 1920 г. от Р. Попов,1

който направил сондажи недалеч от

входа и открил фрагменти от глинени

съдове и други предмети.2 Той ги датира


15

в неолита и към по-късно време, без да се определя

точната епоха. През 1949 г. Г. Марков прави сондажни

разкопки близо до входа на пещерата. Той открива

много керамичен материал, костени и кремъчни оръдия

на труда. Откритите материали, са проучени съвместно

с Г. Георгиев и са отнесени към каменно-медната и

желязната епоха.3 Входът на пещерата е широк 10 м и

висок 6,90 м. От него се влиза в широка и висока зала,

която продължава 32 м, след което пещерата се

стеснява на 9,50 м и образува втора зала, която достига

до 50 м навътре. От тази зала се отклонява странична

галерия на юг, която скоро задънва. След втора зала

главното направление продължава с ширина 3-4 м и на

80 м завършва с купол, висок 30 м. От това място

пещерата постепенно се стеснява, височината й

намалява и с много завои достига до 236 м. Върху

скалната основа на пещерата има наслоявания

(естествени, културни и гуано от прилепи). Пещерата е суха. През 50 –те години пещерата

е разчиствана от камъните, а терена е изравняван за нуждите на строителството. В

изхвърлената пръст са намерени много фрагменти от глинени съдове, отнасящи се към

каменно-медната, бронзовата, желязната и римската епоха. Открити са и много кости от

животни, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. На 25 м от входа, близо до

северната стена на пещерата, на дълбочина 0,60-0,70 м е намерена златна гривна.4През

1959 г. е проучена площ около 200 кв. м, която започва от 30 м от входа до 45 м.

Направени са 6 сондажа от входа до 80 м Въз основа на находките и направените

наблюдения се установява, че пещерата е била обитавана от човека първите 75 м от входа,

до където прониква слънчевата светлина. В наслояванията се различават пет културни

пласта.В пласт Б в кв. 16, 19, 22, 23, 24, 25 и 26 са открити шест огнища, а в кв. 25 и една

пещ. Формата на огнищата е неправилен кръг с диаметър около 0,80 м., а пещта е била

засводена. Те определят местата на отделните жилища. Характерно е разположението им

до скалната стена на пещерата. Вероятно средната част е оставала свободна за по-лесно

_______

1 Р. Попов, Материали за предисторията на България, ГНМ, 1920, стр. 54.

2 В. Миков, Предисторически селища и находки в България, София 1933, стр. 29. 3 Г. Марков и Г. Георгиев, Живот и култура на първобитния човек в нашите пещери,

Природа и знание, год. VI, 1953, кн. 7, стр. 9 4Н. Ангелов, Златното съкровище от Хотница, Археология, 1959, год. I, кн. 1-2, стр. 38 и сл.


16

движение. Пласт Б принадлежи към последния период на каменно-медната

епоха.Намерената златна гривна има състав както златните предмети на съкровището от

селищната могила Хотница намираща се на 18 км по права линия, което говори за връзки

между тези селища. Откритите материали от различни епохи показват, че тази пещера

подобно на Деветашката пещера, е била обитавана дълго време след изоставянето на

живота в пещерите от човека. За това са допринесли добрите условия в тази пещера. Тя е

трудно достъпна, тъй като входът й се намира на 4 м височина. Поради това лесно е била

отбранявана, а и диви животни не са имали достъп до нея. Реката и близката плодородна

долина, където се намира днешното с. Емен също са от голямо значение за избора й за

заселване от древните хора, както и за продължителния живот в нея. Обобщено тя е

обитавана през късния палеолит, халколита (каменно-медната епоха)- представена с много

тънък културен пласт в сравнение със селищните могили у нас. Материалите в него се

датират към последния период на епохата.

Пещерата е служила за дом и през

бронзовата епоха. Дъното на глинен съд с

черен фирнис в пласт Д свидетелства за

границите на проникване на гръцко влияние

сред тракийското население на север от

Стара планина. В пещерата са намерени и

единични предмети от средновековието и

турското робство, принадлежали на хора

потърсили временно убежищ в нея.

За да е по-пълна представата за

предпочитанията на древните хора е нужно

да се представят и някои пещери от други

Балкански държави.

Пещери в Черна Гора

Spila

Първи внимание на пещерата обръща

Gracija Brajkovic, който през 1968 г. намира

керамични фрагменти и животински кости.

На 14 м от входа прави малък сондаж (0,50 x

0,50 м) с дълбочина до около 0,75 м. Той

намира 392 фрагмента керамика, 204

фрагмента животински кости и други

артефакти, като ги отнася към културата

фиг.1 Oсновни сондажи в пещера Spila Cetinju.


17

Сондажи са извършени и през юли 1974 г. (фиг. 1). Пещерата Spila се намира на около 1,5

км източно от Пераста, на ЮЗ на хълма св. Илия, непосредствено до с. Глоговца,

приблизително на 320 м.н.в. Тя е естествено защитена, тъй като входа не се вижда. Пред

нея има заравнено плато, от което се открива панорама към Risanskog и Которския залив.

Отворът на пещерата е с ширина 9,50 м и височина 6 м с ориентация на ЮЗ. В началото

галерията дълга 25 м е широка, като постепенно се стеснява до непроходим канал.

Денивелацията е 1 м. Дебелината на културният слой при входа е 0,60 м, като на около 15-

ят м е 2 м. Галерията условно е поделeна на 3 отделения. Първото е добре осветено от

слънчева светлина, докато другите две са тъмни, поради снижаването на тавана. В ново

време в пещерата са затваряни домашни животни, като от това време е и зидът

преграждащ входа й. Скрита от хладните северни ветрове, суха и топла, природно добре

защитена пещерата Спила е била подходяща за обитаване. Най-добър изглед има на ЮЗ,

което позволява бързо организиране на отбраната в случай на нужда. В района на

пещерата има питеен извор.На около 500 м източно от Спила, се намира пещерата

„Tamnica”, чийто вход е едва забележим. Височината му непрехвърля човешки ръст. Входа

по средата е преграден със стена. Дълъг канал се спуска към една огромна зала, богата на

красиви пещерни образувания. В залата има синтрови корита, които на есен се пълнят с

вода, а лятото са сухи. В залата са намерени керамични фрагменти, които са с цвета на

глината от привходните части.

Изказано е становище, че хората обитавали Спила са използвали „Tamnica” като резервоар

за вода, а когато той пресъхвал те слизали до извора. Сондаж А направен на привходните

части на Спила е беден на артефакти. Там са открити керамични фрагменти, кости и др.

На 8 м от входа е вторият сондаж B , в който са намерени няколко цели съда и костени

предмети.Установени са и следи от огнища ( овъглена почва и пепел), с разпръснати около

тях кости. На 14 м от входа е направен трети сондаж С. Там културния слой има по-голяма

дебелина, като повече са и археологическите артефакти. Първенство заема керамиката,

повече са и кремъчните оръдия и костените предмети. Нарастнал е и броят на

животинските кости. Констатирани са 11 огнища и концентрация на артефакти показващи

интензивен живот във вътрешността на пещерата.

От анализа на археологическия материал и стратиграфските наблюдения, културният слой

може да се раздели на 2 пласта: стар-пласт I и млад-пласт II. От 7 до 5 слой се датират в

неолита, а от 4 до 2 в халколита. Радиокарбоновата датировка заедно с дендроложката

корекция дава датата 3560± 110 г. пр. Хр.(приема Ralph), 3700 пр. Хр.(според R. M. Clark).

Пробата е взета на границата между двата пласта. Късния неолит който е богато застъпен в

слоя Ic е представен от археологическата култура Hvar-Lisičići.

Koronina Пещерата се намира на хълма Добростака, на около 3,5 км СИ от Цетина, приблизително

на 750 н.м.в. Отворът е с ширина 6 м и височина 4,5 м с ориентация ЮЗ. Дължината е 3,20

м, а площта не надхвърля 15 м2. Пред входа се простира заравнено плато.

Първи податки за пещерата като археологическо находище има в „Цетински гласник” през

1913 г. от известния антрополог Folk Sup. Там той намира каменни оръдия. Чак през 1977


18

г. обаче са проведени кратки разкопки. На база керамика тя се датира в ранния неолит.

Vranjaj Пещерата лежи високо в масива Orjena, на трудно достъпния хълм Радостака, на н.м.в от

около 900 м. Входът е широк 12 м и висок 6 м, с ориентация ЮЗ, като пещерата е

защитена от хладните северни ветрове. Слънчевата светлина прониква дълбоко във

вътрешността й. Тя е с дължина 80 м и има няколко обособени пространства, като

височината на тавана на места надхвърля 20 м. Вътрешността е суха, освен най-дълбоката

и част, където се процежда вода по тавана и стените събирайки се в каменно удебеление на

пода.

Пещерата като археологически обект е открита от I. Pušić през 1982 г. При самия отвор той

прави сондаж където открива керамика. Открит е фрагмент който има аналогий с керамика

от фаза IIа в Спила. Открития материал в пещерата Vranjaj се отнася към постнеолитната

или раннохалколитната фаза.

Пещера Dučića

Намира се в залива Crnogorskog primorja, над селата Peuta и Gornjе Vrbice на около 700 м

н.м.в. След входа следва канал с дължина 3 м и ширина 0,80 м, водещ в кръгла галерия с

куполовиден свод на чийто връх има отвор през който прониква светлина, добре

осветяваща вътрешността на пещерата. Пред отвора който е с ориентация ЮЗ се простира

заравнено плато. Просторната, суха и естествено осветена вътрешност, както и наличието

на питеен извор в подножието

на масива, са били решаващи

при избора за заселването в тази

пещера. В повърхностния пласт

са намерени кремъчни ножове,

датирани във финалната фаза на

халколита, говорещо за

напускане на пещерата в самия

край на халколита или в

началото на бронзовата епоха.

Преустановяването на

обитаването й може да се

съпостави с напускането на Spila

и Vranjaj. Разкопки не са

извършвани.

Odmut Хоризонтален план с изследваните квадрати

Дългата канионска долина на река Пиве е сместена в планинския масив Golije, Volujaka,

Maglića I Vučeva от запад и планина Пивска от изток с масиви надхвърлящи 1000 м.

Пещерата Odmut се намира в подножието на хълма Кулине, на самото устие където река

Връбница се влива в Пиве. Там долината на р. Пиве се разширява.

Широкият и висок отвор е на 558 м.н.в. Ширината му в основата е 20 м, а височината 14 м.

На 11ят метър от входа пещерата преминава в къса галерия с ширина 2,30 м и височина

2,50 м. Вътрешността е суха, добре защитена от ветрове и атмосферни влияния.

Дебелината на културния пласт е над 4 м. Разкопки са извършвани в периода 1972-1974 г.


19

Засвидетелствани са пластове от следните епохи: мезолит, неолит (ранен и късен),

халколит и бронзова епоха.

Пластът IIа се отнася към ранната фаза на култура Старчево (ранен неолит), III към

култура Винча (късен неолит), IV, V и VI към халколита, като VI представя развитата (VIa)

и късна (VIb) фаза на каменномедната епоха с преходния период към ранната бронзова

епоха (РБЕ). Пластът Odmut VII се датира в РБЕ.

Пещерата на >>Sastavcima<<

На самото устие на р.Комарница са открити керамични фрагменти, които са били

преотложени, в следствие на дъждовните води. Техният произход е от пещерата на

Sastavcima. Това е плитка пещера, пред чийто вход се простира плато. Тя е без културен

слой. Няколкото фрагмента, спадащи към ранния неолит, се отнасят към една от фазите на

Старчевската култура. Пещерата е служила като временно убежище.

Румъния –топографско представяне на Пещера Hoţilor

Пещерата се намира в карстовата система Steierdorf-Anina.

На горните планове е изобразена пещерата Hoţilor. С 1 е представен план на жилищата, а с

2 (с пунктири) реалните граници на халколитното селище.

Легенда към плановете: Cotofeni Grube- гроб на култура Коцофени

Asche-пепел Moderne Grube –нов гроб

Stein-камък

Pfostenloch-яма

Lehm-стерилна пръст


20


21


22


23


Харамийска дупка- хоризонтален план


24

От направеният преглед на ориентацията на описаните по-горе пещери, с изключение

на Деветашката се вижда, че древният човек е предпочитал да обитава пещери с

ориентация (И) и такива чийто вход гледа на (ЮЗ). Това най-вероятно е така, тъй

като хората са търсили естествената светлина и топлина, тъй като при такава

ориентация слънчевите лъчи проникват достатъчно дълбоко в началото на

пещерната галерия. Пещерите са избирани и според това, да са защитени от ветрове

(Оdmut, Vranjaj), сухи, с наличие на питеен извор или река. Харамийската дупка и

Еменската пещера пък са естествено защитени поради недостъпността на

входовете им.

Освен за живеене и подслон в тях са практикувани и занаяти- грънчарство (Ягодинска),

тъкачество и други.

Пещера Ориентация

Деветашка С/СИ

Ягодинска З/ЮЗ

Малката пещера И

Харамийска дупка И

Еменската пещера И

Spila ЮЗ

Koronina ЮЗ

Vranjaj ЮЗ

Dučića ЮЗ

Odmut И/ЮИ

Пещерата на Sastavcima Не е посочена


Библиография:

Аврамова 1992: М. Аврамова. Ягодинская пещера в Централньıх Родопах.-В: Studia

Praehistorica, 11-12. С., 1992, 240-247.

Вълчанова 1983: Хр. Вълчанова. Разкопки на енеолитно жилище в пещерата „Харамийска

дупка” край с. Триград, Смолянски окръг.- В: АОР през 1982г., XXVIII Нац. Конференция по

Археология. Плевен ’83, 1983, 17,18.

Вълчанова 1984: Хр. Вълчанова. Разкопки в пещерата „Харамийска дупка”, край с.

Триград, Смолянски окръг.- В: АОР през 1983г., XXIX Нац. Конференция по

Археология.,1984, 33-34.

Гергов 2001: В. Гергов, М. Христов. Археологически разкопки в Деветашката пещера през

1999 г.- В: АОР през 1999-2000г. С., 2001, 15.

Гергов 2006: В. Гергов, М. Валентинова. Спасителни археологически разкопки в

Деветашката пещера.- В: АОР през 2005г. С., 2006, 33, 34.

Миков 1960: В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката пещера. С., 1960, 5, 7-17, 32-35, 40-43,

46-53, 64-66, 98.

Николова, Ангелов 1961: Я. Николова, Н. Ангелов. Разкопки на Еменската пещара.- В:

Известия на Археологическия институт, т. XXIV, С., 1961, 297-315.

Попов 1912: Р. Попов. Разкопки въ „Малката-пещера” при Търново през 1909 г.-В: ИАД, II,

1912, 248-255.

Markovič 1985: Č. Markovič. Neolit Crne Gore. Београд, 1985, 15-18, 27-34, 44, 45.

Roman 1971: P. Roman. Endäneolithikum im donau-karpaten-raum.- In: Dacia. 1971, 33, 47, 48,

50, 52, 54-58.

www.hinko.org : За историята на проучванията в Харамийска дупка.


Софийски университет Св Охридски - hinko. · pdf filea...

Documents