София, 2018

2

СРЕЩИ С БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В СТРАНАТА ………4 стр.

Най-важни теми и послания:

Разединение на нацията, липса на каузи, на

истински лидери и държавници

Образование

Проблеми на малките общини

Проблеми пред децата от домове и центрове за

настаняване от семеен тип

Институциите – длъжници на хората с

увреждания

Опазване на културно-историческото

наследство

Имуществени права на тракийските бежанци

СРЕЩИ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО…………………………………16 стр.

В ПОДКРЕПА НА КУЛТУРНИ ПРОЯВИ……………………20 стр.

СРЕЩИ С ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ…………24 стр.

Срещи с представители на ЕС и на европейски

страни

Срещи с представители на страни от Азия и

Африка

РАБОТНИ ПОСЕЩЕНИЯ В ЧУЖБИНА………………………31 стр.

Реална политика с българите в чужбина

Проблеми

Посещения

Азербайджан

Турция

Сърбия

3

Белгия

Италия

Молдова

Унгария

Албания

Македония

Гърция

УЧАСТИЯ В КОНФЕРЕНЦИИ……………………………………55 стр.

КОНТАКТ С МЕДИИТЕ………….…………………………………64 стр.

КОМИСИИ…………………………….…………………………………67 стр.

Комисия по българско гражданство

Комисия по предоставяне на убежище

Комисия по помилването

4

5 септември 2017 г. 8 юли 2017 г.,

село Одърне, област Плевен. град Перник

Откриване на паметна плоча, XI Републикански многожанров

посветена на загиналите фестивал на хора с увреждания

през войните 1912-1945 г.

10 юни 2017 г.,

село Ястребино.

Фестивал на

радостта

5

През изминалата една година от мандата

вицепрезидентът посети над 30 градове и села в България.

Местните хора споделят проблемите си и заявяват желание

да бъдат чути, търсят защита от президентската институция с

надеждата, че тя е публичен говорител на тревогите им. От

своя страна, президентската институция показва, че е

отворена за диалог с гражданите, за това свидетелстват

множество срещи на „Дондуков“ 2.

Основни поводи за проведените срещи: проблеми на

местната власт, опазване на културно-историческото

наследство, отбелязване на годишнини от значими дати от

българската история, организиране на кампании.

Най-важни теми и послания:

Разединение на нацията, липса на каузи, на

истински лидери и държавници

В словата си по повод значими дати от българската

история вицепрезидентът често поставя проблемите, пред

които е изправена българската нация днес. Думите ѝ

подтикват към размисъл за отговорността, която носим пред

паметта на героите.

„Най-големият завет, който ни оставиха

българските опълченци, е единението“, отбеляза

вицепрезидентът на церемония за 140-годишнината от

епичните боеве на връх Шипка, която се проведе пред

паметника на Опълченците в София. Въпросът е доколко сме

верни на този завет. В Копривщица по повод 141 години от

Априлското въстание Илияна Йотова заяви: „Днес ние

живеем в сбъдната мечта на българските

революционери – като един народ в една държава. Но

6

героите искаха още повече – обединение, сила,

ценности и идеали. Дали го изпълнихме? Разделени

сме, а обединението ни е нужно повече от всякога,

лутаме се в каузите, а ни трябва посока. Ценностите не

са модерни, а имаме болезнена нужда от честност,

чистота и порядъчност. Имаме език, вяра, свобода,

народ, правова държава, но те не са ни дадени веднъж

завинаги, битката за тях е всеки ден.” По думите на

вицепрезидента българските революционери са имали

смелостта да накарат цял свят да се обърне към нашия народ,

да покажат, че заслужаваме своята независимост и имаме

своето място заедно с всички други народи в Европа. „Тази

решителност днес ни е повече от необходима и такива

хора днес ни трябват – безсребърници, родолюбци и

истински водачи. Не можем да търсим националната си

гордост само в миналото”, подчерта Илияна Йотова.

„Днес често се питаме кои са ни каузите. Като че ли

търсим повече упование и гордост назад в миналото ни

или са малко общите идеи, които ни дават

самочувствие за бъдещето. Не сме изправени пред

войни, но сме изправени пред възможността като хора

да се опитаме с всички сили заедно – политици,

общественост, граждани да направим така, че днес

българинът да живее по-добре, да се справим с

бедността, която има в държавата ни, да бъдем всички

заедно”, отбеляза вицепрезидентът в село Одърне на

откриването на паметна плоча на загиналите във войните

1912-1945 г. жители на селото.

„Днес живеем в труден и тревожен свят, с много

предизвикателства всеки ден. Не спорим за граници,

обединени като земя, но достатъчно обединени ли сме

като нация?”, заяви вицепрезидентът пред военния

паметник „Дрангова чешма“ на честване на 145-ата

годишнина от рождението и 100 години от героичната смърт

на полковник Борис Дрангов. Илияна Йотова е категорична,

7

че се е отворила „голяма пропаст между хората, които

трябва да отстояват народните интереси, и тези, които

са ги избрали за това“.

„Апостоле, изпълни се мечтата ни да имаме

държава. Но държавност ни липсва. Трудно се намират

хора, държавници, които намират значение в тази

дума, а още по-трудно се борят за нея. Твоите завети

звучат сякаш за нас са писани”, подчерта

вицепрезидентът при отбелязването на 170-годишнината от

рождението на Васил Левски в град Левски.

Според Илияна Йотова пред българските държавници

днес има едно истинско предизвикателство: „да освободим

всеки български гражданин от зависимостта на

бедността, от грижата за качествено образование и

здравеопазване, от мъката по напускащите Родината

деца“.

Вицепрезидентът активно изразява своята подкрепа за

различни групи от обществото, които се борят за достойно

заплащане и по-добри условия на труд. „Подкрепям

протеста на всички хора на науката, защото е срам най-

скъпото – знанието, да бъде оценявано най-евтино“,

заяви Илияна Йотова в Деня на народните будители.

18 юли 2017 г.,

Община Левски.

Честване на

180 години от

рождението на

Васил Левски

8

Образование

Темата за образованието е сред често поставяните на

срещите в страната. Едно от основните притеснения на

гражданите е закриването и сливането на училища в малките

градове и села. Този въпрос бе поставен от вицепрезидента

на кръгла маса във Велико Търново на тема „Пълният обхват

в училище: какво ни е необходимо, за да го постигнем?“ с

представители на Министерство на образованието и науката,

на общински администрации, директори на училища и детски

градини, учители, неправителствени организации.

Закриването и сливането на училища в малките населени

места обрича не само преподавателите на безработица, но

има опасност много български деца, които живеят в

отдалечени райони, от малцинствени групи и в

неравностойно социално положение да не бъдат обхванати от

образователната система. Президентската институция се

ангажира с този въпрос чрез инициирането на обществени

дискусии.

“Не можем да имаме друг приоритет като държава

и нация освен образованието”, убедена е

вицепрезидентът. Илияна Йотова често обръща внимание на

проблемите на българските учители. При откриването на

учебната година в СУ „Христо Ботев“ във Враца заяви:

„Учителите заслужават огромния авторитет, който имат

в българското общество, но българските политици и

българската държава са им длъжници. Не е важно само

да има 15% повишение на заплатите, и то не

навсякъде, и то несигурно. Трябва най-накрая като

държавници да разберем, че няма по-важен приоритет

за нашата страна от българското образование. Когато

всички го проумеем, и статутът на учителите ще бъде

различен, и бъдещето на България ще бъде различно.“

Вицепрезидентът е убедена, че учителите заслужават да

бъдат в центъра на всяка една политика, а не на дъното на

9

социалната стълбица, защото ролята им в израстването на

българските деца е огромна. При посещението си в Опака по

повод празника на града заяви: „Духът на българския

народ ще пребъде чрез просвещението на децата“.

„Всеки, избрал пътя на образованието и знанието, за да

гради както своя успех, така и този на своите

професионални общности и държави, заслужава

уважение“, отбеляза вицепрезидентът на церемонията по

връчването на дипломите на студентите от Висшето

франкофонско училище по администрация и мениджмънт.

15 септември 2017 г., гр. Враца.

Официално откриване на учебната година

10

Илияна Йотова при всеки повод заявява уважението и

подкрепата си за съвременните просветители. Това направи

и в поздравителното си слово по случай патронния празник

на СУ „Св. Климент Охридски“: „Софийският университет

е синоним на просветителство, интелектуалност, наука

и знания. През шестте месеца на председателството ще

имаме възможност да рекламираме пред Европа своето

културно и историческо наследство, своята наука.

Ролята на Софийския университет в тази посока ще

бъде изключително голяма.“

„Държавата е в дълг пред жените в науката. И това

събитие днес е една малка, но важна компенсация за

уважението и подкрепата, която всички ви дължим.“

Това заяви вицепрезидентът на церемонията по

награждаване „За жените в науката“, организирана от

Националната комисия за ЮНЕСКО в България, Софийски

университет „Св. Климент Охридски“ и L'ORÉAL България.

11

Проблеми на малките общини

Вицепрезидентът е категорична, че „държавата

трябва да подпомогне общините с повече средства и

по-добри закони, за да се развиват и привличат

инвестиции“. От особено внимание се нуждаят онези

български села и малки общини, които обезлюдяват поради

липсата на перспектива за нормален живот в тях.

Най-често изразяваните притеснения на местната власт

са свързани със съдбата на европейското финансиране.

Представителите ѝ очакват, че президентската институция,

според правомощията си, ще повлияе върху отстояването на

кохезионната политика в настоящия ѝ вид. Те споделят, че

след 10 години членство в Европейския съюз са усвоили

отлично механизма за кандидатстване по европейски

проекти. Съществува вероятност обаче настоящият характер

на финансиране на общините да се промени. Голям процент

от него се осигурява от европейските фондове, чието

ограничаване ще доведе до емигриране на младите хора,

особено от пограничните региони, и ще се задълбочи

демографската криза.

За малките общини основен е проблемът за

равнопоставеността от гледна точка на финансирането. По

този въпрос те търсят активно ангажираността на

президентската институция. Настояват и за по-голяма

децентрализация на управлението.

Борбата с битовата престъпност в по-малките населени

места и ограниченият достъп до здравеопазване също са сред

споделяните проблеми.

Проблеми пред децата от домове и центрове за

настаняване от семеен тип

През юни 2017 г. вицепрезидентът бе патрон на XXI

Фестивал на радостта в Ястребино. Форумът се организира от

12

Обществен фонд „Детство” за деца от домове и центрове за

настаняване от семеен тип, като през миналата година събра

повече от 100 участници от цяла България. Недостигът на

средства за издръжка на децата и младежите, ниското

заплащане, липсата на педагогическа и психологическа

подкрепа, която да осигурява индивидуална грижа спрямо

потребностите, са проблемите, споделяни от ръководители на

центрове за настаняване от семеен тип. От своя страна,

вицепрезидентът се ангажира да организира национална

дискусия по проблемните теми с участието на

държавната власт, синдикати и социални работници.

Институциите – длъжници на хората с увреждания

„Институциите са длъжници на хората с

увреждания“, заяви вицепрезидентът на откриването на XI

Републикански многожанров фестивал за хора с увреждания

в Перник под надслов „Изкуството осмисля нашия живот“.

„Дължим на хората с увреждания цялостна промяна на

политиката и отношението към тях. Преди повече от 10

години Общото събрание на Организацията на

обединените нации прие Конвенцията за правата на

хората с увреждания. През 2012 г. България

ратифицира тази конвенция, но за съжаление тя остана

само на хартия. Липсва достатъчно хармонизирано

законодателство за гарантиране правата на хората с

увреждания“, отбеляза вицепрезидентът.

Опазване на културно-историческото наследство

Темата за културата и съхраняването на културно-

историческото наследство също е сред основните, поставяни

на срещите на вицепрезидента в страната. Усеща се глад в

обществото, що се отнася до патриотичната тема – това е

впечатлението от разговорите с много родолюбиви българи,

13

ревностни пазители на народните ценности. „Държавата

трябва да помага повече на общини като Павликени,

които полагат неимоверни усилия за съхраняването и

развиването на своето културно-историческо

наследство“, настоя вицепрезидентът при посещението си в

Павликени по повод 74-та годишнина от обявяването му за

град. Илияна Йотова поздрави общинското ръководство за

работата по възраждането на привлекателния вид на

Античния керамичен център, за да бъде той достояние на

български и чуждестранни гости.

Все по-често младите хора със самочувствие заявяват,

че са българи. Вицепрезидентът приветства сърдечно

родолюбиви прояви като тази в Чепеларе, посветена на

Капитан Петко Войвода, в дните, когато се чества

българската независимост. Сред подобни, достойни за

гордост инициативи, е мемориалният комплекс с 40-метров

надпис „Аз съм българче“ в Сопот. „Това не са просто думи,

а свещен завет, събрал в себе си българския дух“,

отбеляза Илияна Йотова. „Чрез усилията на

розопроизводителите България опазва своята култура,

традиции и обичаи“, заяви вицепрезидентът при

гостуването си на Празника на розата в Карлово.

При посещенията си в различни краища на страната

вицепрезидентът проведе срещи с читалищни дейци, като

подчерта, че колкото по-модерно става обществото ни,

толкова повече то има нужда от уникалната българска

институция – читалище. „Днес българското читалище се

превръща в център на българската духовност. Малко са

средствата, които се отделят за съхранението му. За

развитието се разчита на родолюбието и българщината

на хора като вас.“ По думите на вицепрезидента

читалището, е единственото място, в което българските

деца могат да открият магията на традициите, да се

гордеят с постиженията на българското творчество и да

14

придобият самочувствието от връзката с

българщината, предавана от поколения на поколения.

Във Видин вицепрезидентът призова проектът за Закон

за Великите стари столици да бъде приет от Народното

събрание и той да указва по-прецизно кои градове да бъдат

включени в него. „Няма държава в Европа без такъв

закон за своите стари градове и столици и България е

закъсняла с неговото приемане“, убедена е Илияна

Йотова.

23 септември 2017 г., град Чепеларе. Национални

хайдушки празници

„Капитан Петко

Войвода“

12 февруари 2017 г.

Зимен празник

„Белица – Семково“

15

Имуществени права на тракийските бежанци

По време на националната среща на потомците на

тракийските бежанци вицепрезидентът призова за

възстановяване на дейността на Смесената комисия по

нерешените въпроси между България и Турция.

„Недопустимо е, че проблемът е излязъл от дневния

ред на официалните визити между двете страни.

Темата за имуществените права на тракийските

бежанци би било добре да бъде част от бъдещия

преговорен процес на ЕС с Турция“, счита Илияна Йотова.

29 април 2017 г.,

град Свиленград.

VIII Национална инициатива-среща „Завръщане към корените“

16

Продължение на срещите в страната са многобройните

разговори, проведени в президентството. Сред тях са:

С Негово Високопреосвещенство Западно- и

Средноевропейски митрополит Антоний бяха обсъдени

проблемите на българските общности в Западна и

Централна Европа.

По проект „Твоят час“ вицепрезидентът се срещна с

ученици от Националния учебен комплекс по култура.

На среща по тяхна молба с родители на загинали млади

хора, жертви на тежки престъпления, бяха обсъдени

възможностите за превенция на увеличаващото се

насилие и убийства на деца и младежи.

На разговори с представители на Сдружение на

българите от остров Крит бяха дискутирани проблемите

пред българската общност.

В Деня на отворените врати вицепрезидентът разговаря

с възпитаници на Университета по библиотекознание и

информационни технологии, ръководени от проф. д-р

Мариела Модева, по актуални теми, свързани с работата

на президентската институция.

На среща с група млади хора, които се обучават в

Академията за социална политика към Института за

социална интеграция, бе поставен въпросът за липсата

на диалог между избрани и избиратели.

17

Среща с кметове на малки населени места, които

споделиха предизвикателствата, пред които са

изправени.

Представители на банкови институции, застрахователни

и пенсионни дружества представиха пред

вицепрезидента своите сегашни и бъдещи социални

проекти в сферите на образованието, културата,

здравеопазването, екологията, подобряване

финансовата култура на децата. Те разказаха и за

инициативи като подпомагане на деца в неравностойно

положение, на деца таланти или предоставяне на помощ

за хора в пострадали от бедствия региони.

На среща с вицепрезидента младежи от Перник

споделиха своите виждания за българското

председателство на Съвета на ЕС.

На среща с членовете на управителния съвет на

Асоциацията на българските училища в чужбина

вицепрезидентът отбеляза, че образователните

средища зад граница трябва да бъдат пазители на

българския дух. Тя предложи организацията да се

включи със своя концепция в отбелязването на Вазовите

празници в Сопот през 2018 г. „За нас е много важна

държавната подкрепа и ангажирането на

институциите на всички нива за признаване на

българския език в ЕС като матуритетен език“,

посочиха от Асоциацията на българските училища в

чужбина и призоваха запазването на българския език и

самосъзнание да не остава само усилие на българите зад

граница.

18

17 септември 2017 г.

Ден на отворените врати на Администрацията на президента

27 юни 2017 г. Среща с кметове на малки населени места

15 март 2017 г.

Среща с Негово Високопреосвещенство

Западно- и Средноевропейски

митрополит Антоний

19

26 юли 2017 г.

Среща с младежи

от гр. Перник

21 декември 2017 г.

Дискусия с доайени на

българската

журналистика

16 май 2017 г. По проект "Твоят час" вицепрезидентът Илияна Йотова се

срещна с ученици от Националния учебен комплекс по култура

8 ноември 2017 г.

Среща с представители на

банковите институции,

застрахователни и пенсионни

дружества

20

Съвместно с народната певица Валя Балканска

вицепрезидентът откри Крепостта на кирилицата, която

е част от културно-историческия комплекс Двор на

кирилицата в Плиска. „Силата на българското слово

и духовност се оказа по-могъща от войните,

робствата и чуждите интереси… Българският

народ оцеля, защото съхрани, опази своята

култура, паметниците, книгите”, изтъкна Илияна

Йотова. „България е една от най-древните

европейски култури, създавали сме своите език и

духовност векове, а днес те са неоценимото ни

богатство и залог за бъдещето. Наш дълг е да ги

съхраним, продължим и предадем на

поколенията”, призова вицепрезидентът.

V Национален младежки конкурс за популярна песен

„Петнадесет лалета” в град Хисаря, провел се под

патронажа на вицепрезидента.

Изложба „Красотата на занаятите от Тохоку“, по покана

на посолството на Япония в България и Съюз на

българските художници.

Изложбите „Златното съкровище на Надсентмиклош“ и

„Езическа България. Власт и общество“ в Националния

археологически институт с музей при БАН – съвместен

проект на български и австрийски археолози.

Изложба „Да бъде светлина“ на летище София.

Експозицията, организирана от сдружение „Духовно

огледало“, представи творби на деца от школи от

София, Севлиево и Куртово Конаре.

21

Специален гост на представянето на книгата „Дневник

Царя-Освободителя по освобождението на България“ на

Леонид Чичагов.

Специален гост на премиерата на книгата на доц. д-р

Ана Кочева от Института за български език при БАН

„Смесеният език на виенските българи“, посветена на

изследване на влиянието на двуезичната система върху

българската общност в австрийската столица.

Честване на Деня на Африка под патронажа на

президента Румен Радев в Софийски университет „Св.

Климент Охридски“. Събитието се проведе под наслов

„България-Африка, XXI век и отвъд“.

Честване на 100 години Национален музикален театър

„Стефан Македонски“, провело се под патронажа на

вицепрезидента.

Вицепрезидентът откри изложба „Големите на ХХ век“ на

Валентин Кардамски.

Връчване на дипломите на участниците в Четвъртата

Международна лятна академия за укрепване на

демокрацията в Евро-Средиземноморския регион.

Програмата е съвместна инициатива на Българското

училище за политика „Димитър Паница“, Тунизийско

училище за политика и Гражданско училище за

политически изследвания в Мароко.

Вицепрезидентът и посланици на азиатски страни

откриха първото издание на Фестивала на азиатската

култура „Азия отблизо“.

Връчване на „Наградите на БАИТ за 2016 година“.

Илияна Йотова връчи наградата за значим принос за

22

развитието на високите технологии на президента Росен

Плевнелиев (2012-2017 г.).

XII Международен младежки фестивал на изкуствата

„Музите“ – Созопол, под патронажа на вицепрезидента.

Патрон на инициативата

„Чудесата на България 2017“

През 2017 г. вицепрезидентът бе патрон на

продължаващата седма година кампания на вестник

„Стандарт“. През декември тя връчи наградата за

археологическо откритие в кампанията на доц. д-р Людмил

Вагалински, директор на Националния археологически

институт с музей при БАН.

„Културното наследство да бъде златната визитка на

България в председателството на Съвета на ЕС“, настоя

вицепрезидентът на дискусия на „Чудесата на България“ във

Велики Преслав. Илияна Йотова предложи инициативата на

вестник „Стандарт“ да бъде включена в културната програма

на българското председателство на Съвета на ЕС.

Вицепрезидентът е убедена, че опазването и развитието

на културно-историческото наследство на България

трябва бъде един от основните приоритети на

държавата. Илияна Йотова направи предложение от Велики

Преслав през 2018 г. в различни европейски градове да

започне серия от научни дискусии, посветени на развитието

на християнските цивилизации през IX-XI век, с акцент върху

създаването на книжовни школи.

Вицепрезидентът работи по две кампании, свързани с

опазване на културно-историческото наследство,

информация за които предстои да бъде оповестена.

23

13 март 2017 г. Дискусия 27 юли 2017 г., град Плиска.

„Чудесата на Велики Преслав. Откриване Крепост на кирилицата

Нови възможности за развитие

на културно-исторически туризъм

в региона“

25 май 2017 г., град София. 18 юли 2017 г.

Ден на Африка град Левски

9 юли 2017 г., град Сопот.

Честване на 167 години от рождението на Иван Вазов

24

Актуални вътрешнополитически и международни теми са

сред обсъжданите на срещи на вицепрезидента с чужди

държавници, дипломати и политици, с представители на

международни институции. Българското председателство на

Съвета на Европейския съюз, преговорите по напускането на

Великобритания на общността, миграционната криза,

общоевропейската сигурност и отбрана, тероризмът и

радикализацията като световни заплахи, конфликтите в

Близкия изток, по-специално в Сирия, и позицията на ЕС, в

частност на България, са сред акцентите на разговорите.

При срещи с представители на страни от Европейския

съюз сред най-обсъжданите теми са развитието на

конструкцията на ЕС и сценариите в „Бялата книга“ на

Европейската комисия, както и водещата роля на България в

процесите на Западните Балкани и поставянето им като

приоритет по време на председателството на Съвета на ЕС.

Вицепрезидентът постави въпроса за продължаващото,

въпреки изпълнените критерии, неприемане на България в

Шенгенското пространство. Чуждестранните представители

отбелязват като основен за страната ни проблема с

корупцията.

Двустранните отношения и перспективите за засилване

на сътрудничеството в приоритетни области, както и в онези,

в които има неизползван потенциал, също бяха във фокуса

на разговорите. Заради големия кръг от проблеми и

желанието на чуждестранните представители да търсят

позицията на президентската институция по актуалните

проблеми разговорите продължаваха по 3–4 часа въпреки

предвидения по протокол един час.

25

По повод Международния ден на франкофонията, по

покана на френския посланик Ерик Льобедел

вицепрезидентът присъства на обяд в посолството на

Франция в София. Актуални теми от европейския дневен ред

бяха в центъра на разговорите.

По покана на посланика на Хърватия Лйерка Алайбег,

вицепрезидентът бе почетен гост на традиционния обяд на

дамите посланици в България. На него присъстваха

представителите на Мароко, Азербайджан, Израел, Южна

Африка, Финландия, Венецуела, Бразилия, Обединеното

кралство, Египет, Индонезия, Судан.

Илияна Йотова бе домакин на втори работен обяд с

жените ръководители на дипломатически мисии у нас.

Измерението на миграционната криза в Европа,

предизвикана от конфликтите в Близкия изток и Африка, бе

основна тема на разговорите. Акцент бе поставен върху

проблема с непридружените деца бежанци, положението на

жените, бягащи от конфликти, и нуждата от пълноценната им

интеграция в българското общество. „Жените, бягащи от

конфликти, също са сред най-застрашените. Те стават

жертва на трафик и съвременно робство“, обърна

внимание и върху този проблем Илияна Йотова, като изрази

надежда, че дипломатите ще съдействат за включването на

медиатори и психолози, както и с опит и добри практики за

интегриране на тези жени в обществото.

6 ноември 2017 г.

Работен обяд с жените

ръководители на

дипломатически мисии у

нас

26

26 октомври 2017 г.

Работна среща с Димитрис Аврамопулос, европейски комисар с ресор

миграция, вътрешни работи и гражданство

Срещи с представители на ЕС и на европейски

страни

Основни теми: миграционна криза (в частност

необходимостта от дълбока реформа на Дъблинския

регламент), общоевропейска сигурност и отбрана,

радикализация, Европа на две скорости, сценариите в

„Бялата книга“ на Европейската комисия, Многогодишна

финансова рамка на Европейския съюз, двустранни

отношения, права на българските общности в чужбина;

Димитрис Аврамопулос – европейски комисар с

ресор миграция, вътрешни работи и гражданство. На

27

срещата си с него вицепрезидентът изрази надежда

Европейската комисия да завърши своя мандат с

цялостна политика за миграцията, която е най-

актуалният проблем днес. Обсъдено бе и

споразумението с Турция. „Завръщащите се

чуждестранни бойци са реална опасност. Не е

тайна, че България е част от тяхното сухопътно

трасе към Западна Европа. Затова е важно

механизмът за обмяна на информация между

държавите членки в тази област да се подобри,

както и да се спазва принципът на солидарност“,

отбеляза вицепрезидентът, като добави, че България

трябва да участва пълноценно, активно и пасивно, с

достъп до информационните системи.

Антонио Таяни – председател на Европейския

парламент. Вицепрезидентът участва в срещата на

президента Румен Радев с председателя на ЕП, на която

бе обсъдено българското председателство на Съвета на

ЕС.

Франция: Даниел Ороа – председател на

Комисията по европейски въпроси и член на Комисията

по отбрана в Националното събрание на Френската

република; Ерик Льобедел – посланик. Акцент в

разговорите бяха предложенията на новия френски

президент за бъдещото развитие на европейския проект.

С посланиците на Италия, Гърция, Полша,

Кипър, Румъния бяха дискутирани вариантите за

развитие на европейския проект.

Унгария: Текла Харангозо – посланик на Унгария,

Золтан Хорват – заместник–ръководител на

28

дипломатическата мисия, Дьорди Димитров – директор

на Унгарския културен институт, и Симеон Варга –

застъпник на българската общност в унгарския

парламент. „Ще бъда гарант, че проблемите на

българската общност в Унгария, ще бъдат отнесени

до българското правителство, за да съдействаме с

обединени усилия“, обеща вицепрезидентът.

Молдова: Акцент в разговорите с посланик Штефан

Горда бяха българската историческа диаспора в

страната и параметрите на провелото се по-късно

посещение на вицепрезидента в Молдова.

Срещи с представители на страни от Азия и

Африка

Основни теми: тероризъм и миграция, двустранни

отношения, потенциал за засилване на

сътрудничеството в различни сфери с акцент върху

обмена в областта на културата, образованието, науката

и спорта. По време на тези разговори бяха изразени

критики към някои европейски решения, що се отнася до

конфликтите в Близкия изток. Една от основните тези бе,

че не е достатъчна само хуманитарната помощ, Европа

трябва да отстоява лидерската си позиция, да има

активно участие при разрешаването на международните

конфликти. Подчертана бе нуждата от инвестиционни

проекти в държавите от Африка, от които идва основният

миграционен поток, като начин младите хора да бъдат

задържани в страните си и да не бъдат принуждавани да

търсят по-добър живот на Стария континент. Трябва да

се отбележи, че бяха засилени контактите с

представители на страни от Африка и Арабския свят.

29

Руската федерация: Юрий Чайка – генерален

прокурор на Руската федерация. „Нито една държава

не може сама да се пребори с предизвикателствата

пред сигурността на гражданите в днешно време.

Обмяната на опит, двустранната информираност и

координацията между България и Руската

федерация в борбата с тероризма са важни и

трябва да работим за подобряването им“, отбеляза

вицепрезидентът.

Азербайджан: Наргиз Гурбанова – посланик. На

тази среща вицепрезидентът получи покана за участие в

Световния форум за междукултурен диалог в Баку.

Последва среща с Нурлана Алиева – ректор на

Бакинския университет, Рафиг Новрузов и Ханум

Султанова – зам.-ректори; Шигаева-Митреска –

директор на Центъра по азербайджански език и култура

в София.

Япония: Масато Ватанабе – посланик.

Вицепрезидентът изрази своята признателност за

ежегодно отпусканите стипендии за обучение в Япония

на български студенти и аспиранти. Илияна Йотова

проведе разговори и с Акико Игая – директор на

Японско-българската асоциация за приятелство и

културни връзки. Обсъден бе проектът за изграждане на

японски център „Кизуна“ в София, който ще съчетае на

едно място културния и бизнес обмен и се очаква да бъде

готов през 2019 г.

Виетнам: Нгуен Тхи Хонг Оан – посланик.

Обсъдени бяха добрите перспективи в двустранното

сътрудничество, като активизиране на контактите със

30

завършили висше образование в България виетнамски

представители на научните и обществените среди.

Мароко: Андре Азулай – първи съветник на краля

на Мароко Мохамед VI, Закиа Ел Мидауи – посланик.

Основна тема на разговорите, които се проведоха в

посолството на Мароко по тяхна покана, бе важността на

подготовката на бъдещите млади политически лидери.

Андре Азулай бе в България по покана на Българското

училище за политика, където се проведе четвърта лятна

средиземноморска академия с участието на депутати,

членове на различни политически партии и граждански

организации от Мароко, Тунис, Йордания, Ливан, Египет

и нашата страна.

Судан: Ибрахим Гандур – външен министър на

Судан. Вицепрезидентът припомни традициите между

двете страни в образователното сътрудничество и

отбеляза потенциала им да бъдат възстановени.

Д-р Чунгуон Чо – президент на Световната

федерация по таекуондо. На срещата вицепрезидентът

изтъкна важната социална и възпитателна роля на

спорта и необходимостта от обединените усилия на

институциите в подкрепа на възможността младите хора

да спортуват повече.

31

В първата година от мандата вицепрезидентът бе на

работни посещения в десет държави: Азербайджан,

Турция, Сърбия, Белгия, Италия, Молдова, Унгария,

Албания, Македония, Гърция. Основната цел на тези

визити бе свързана с един от приоритетите на Илияна Йотова

и във връзка с възложените ѝ правомощия като

вицепрезидент – работата с българите, живеещи извън

България.

Реална политика с българите в чужбина

Амбицията на президентския екип е реална политика с

българите зад граница. При откриването на ХIII Световна

среща на българските медии в чужбина вицепрезидентът

заяви: „Не приемам възложените ми по Конституция

правомощия да изпълнявам формално. Не искам

повече работа на парче, не е достатъчна нито само

емоцията на носталгията, нито рутината на създадените

практики. Тази политика не може да бъде сама за себе

си. Политиката не бива да бъде „за“ българите в

чужбина, а „заедно“ с българите в чужбина за

България. Тя е част от целия сложен комплекс – какво

е България днес и как ще се развива.“

„България е длъжна да се грижи за всички наши

сънародници, които живеят зад граница, а

ангажиментът ни е двоен, когато става въпрос за

личности като Панде Ефтимов, който в продължение на

години е бил преследван и затварян от властите в

бивша Югославия заради отказа да се отрече, че е

българин по произход“, отбеляза Илияна Йотова, която в

32

края на април посети в столична болница писателя и поета,

за съжаление в последните му дни. „Примерът на учителя,

поета и писателя Панде Ефтимов трябва не само да ни

трогва, но да ни прави и по-отговорни, защото ни

показва как трябва да се отстояват българските

интереси“, заяви тя.

„Само обединени от общото разбиране, че нашите

срещи не са само ритуално напомняне – от ваша страна,

че сте българи, от наша страна, че помним, че ви има –

ще покажем, че протегнатите ръце не са само за

поздрав. Те са за подкрепа за общото ни дело – да

съхраним българщината, да развиваме заедно

бъдещето на България“ – от тази убеденост се ръководи

вицепрезидентът при работата си с българите в чужбина. При

всяка среща с наши сънародници дава категорични уверения,

че българската държава е гарант на техните права и подкрепя

проектите и инициативите им. „Дори един българин да е

останал в град или село някъде по света, ние ще

защитим него и неговите права“, заяви Илияна Йотова на

среща с представители на българските общности от Албания,

Сърбия, Гърция, Македония, Румъния и Косово, провела се

през май в Музея за история на София.

При връчването на отличието на Държавната агенция за

българите в чужбина „Българка на годината – 2016“

вицепрезидентът съобщи, че е започнала работата по

създаването на голяма интернет платформа, чрез която

всички българи, които не живеят на територията на България,

ще могат да общуват помежду си. С наградата „Българка на

годината“ – статуетка и икона с образа на св. Злата

Мъгленска, бе удостоена Ваня Велкова, преподавател по

български език за чужденци в Германия, продуцент на филми

за бележити български личности, дарител, един от

основателите на Асоциацията на българските училища в

чужбина.

33

Една от амбициите на вицепрезидента е признаване на

българския език като матуритетен, особено в страните,

където има големи диаспори. Илияна Йотова подкрепя идеите

на Асоциацията на българските училища в чужбина за

създаване на Институт за български език „Иван Вазов“ и за

създаване на Национален комитет в подкрепа на петицията

за признаване на българския език за матуритетен.

Със съдействието на президентската институция на

практика е реформиран Тараклийският университет в

Молдова и е сключено споразумение с университетите в Русе

и Велико Търново. Вицепрезидентът постави въпроса и

получи уверенията на официалните молдовски власти за

запазване на училищата с преподаване на български език в

малките общини, като подготвяната административна

реформа няма да засегне тяхната компактност. Илияна

Йотова е убедена, че българската държава не бива да води

дефанзивна политика към своите граждани извън страната, а

да бъде с активна роля. България трябва да положи всички

възможни усилия, за да възстанови българските лекторати и

да си върне завоюваните позиции.

С признаването на българското национално малцинство

в Албания е направена първата голяма крачка за правата на

нашите сънародници, но предстои още много работа.

Вицепрезидентът е първият български държавник, провел

среща с представители на официалните албански институции

и българските общности след признаването на българското

национално малцинство. Предстои да се разработят

механизми за включването на български език в средното

училище, а не само в съботно-неделните училища, за да се

затвори веригата през обучение в българските университети

до лектората по български език в университета в Тирана. На

срещата си с министър-председателя Еди Рама

вицепрезидентът постави въпроса за активизиране на

процеса по създаване на културно-информационните

центрове, едно споразумение, подписано между двете

34

страни, което по думите й „вече отлежава няколко

години, защото това е естественото място, където

нашата общност, дружествата ни ще могат да учат

децата на история, на български традиции, да се

организират фолклорни фестивали, различни

постановки, да има обмяна между децата от България

и децата, които са от български произход в Албания“.

За постигане на всеобхватна политика за сънародниците

ни извън граница по инициатива на вицепрезидента е

създаден Обществен съвет за работа с българите в

чужбина. Съветът, който ще заседава веднъж месечно и в

който участват представители на изпълнителната власт,

водещи учени, университетски преподаватели, политолози,

журналисти и общественици, ще поставя публично въпроси,

касаещи българските общности зад граница. Един от

изводите на първата среща на съвета е спешната нужда от

промяна в законодателството, отнасящо се до сънародниците

ни. Съществува парадокс, който трябва да се премахне. В

Закона за българите в чужбина е записано, че се създава

Национален съвет за българите в чужбина, където са

представени българските общности зад граница и родните

институции, които провеждат тази политика. Законът е от

2000 г., а до днес такъв национален съвет не съществува. В

същото време в закона няма нито дума за съществуването на

Агенция за българите в чужбина.

19 декември 2017 г.

Първо заседание

на Обществения

съвет за работа с

българите в

чужбина

35

Проблеми

Различни са спецификите на българските исторически

диаспори в различните държави. Въпреки това съществуват

редица общи проблеми. В XXI век особено актуален е

въпросът за изучаване на български език зад граница.

Президентската институция реагира своевременно на

приетия от Върховната Рада на Украйна закон за

образованието, който ограничава правата на малцинствата да

изучават майчин език. Вицепрезидентът изрази мнение, че

българското правителство е закъсняло с реакцията си. „Ще

се случи това, че децата, които ще искат да учат в

българските висши учебни заведения, няма да бъдат

равнопоставени, защото няма да говорят добре

български език. Естествено, когато не владееш добре

един език, не е толкова силно желанието да учиш на

него във висши учебни заведения“, отбеляза Илияна

Йотова. „Украйна дължи отговор на всички тези страни,

в които има признато тяхно малцинство, дали

действително ще защитава правата на малцинствата

или не“, заяви вицепрезидентът, като припомни, че една от

главите в ежегодните доклади за Украйна и пътя ѝ към реално

членство в ЕС е за правата на малцинствата. Украинският

държавен глава Петро Порошенко даде гаранции на

българския президент Румен Радев, че приетият закон няма

да засегне по никакъв начин правата на сънародниците ни в

Украйна.

Разпокъсаната политика с българите в чужбина в

различните институции в България се очертава като основен

проблем. Сънародниците ни зад граница очакват по-голям

ангажимент от страна на българските институции. „Не знаем

към коя институция в България да се обърнем, когато

срещнем трудности“, споделят те.

Сънародниците ни в чужбина, от своя страна, би

следвало също да проявяват по-голяма инициативност.

36

Вътрешните проблеми в самите общности, обикновено

свързани с възможностите да издават удостоверения за

български произход, както и борбата за монопол на

управление върху самата общност, пречат за реализирането

на по-мащабни проекти, свързани с развитието им.

Ако съществува целенасочена държавна политика по

отношение на историческите български общности, тя е в

сферата на образованието, по-конкретно с откриването и

поддържането на неделните училища и Постановление на

Министерски съвет (ПМС) 103 (и ПМС 228 специално за

Македония). В сферата на културата основните акценти са в

мероприятия, свързани с национални и официални празници.

В държавите, в които все още съществуват културни

центрове, те не изпълняват напълно функциите, с които са

били създадени в миналото. Един от основните проблеми,

които се забелязват, е свързан с противоборството между

различните дружества в рамките на българските общности.

В държавите извън ЕС, проблем е и придобиването на

българско гражданство – причините са различни, но общата

е тромавата процедура по подаването на документите и

сроковете, които на някои места достигат 10 години.

Материалната база също е сред общите проблеми, като

обектите, за които се иска финансиране, са различни: в

Албания имат нужда да се изгради път, защото населените

места са недостъпни. Представителите на българската

диаспора изразяват желание българските институции да

съдействат за осигуряване на съвременна компютърна

техника и учебна литература в училищата. „Важно е

засилването на връзките в областта на образованието и

икономиката, а при възможност и българската държава да

изпрати свещеници, защото в моя край има три църкви, които

поддържаме, но няма кой да служи в тях“, споделя Ервис

Талюри, заместник-председател на Дружеството за българо-

албанско приятелство. Той е категоричен, че е необходимо

провеждането на мащабна информационна кампания сред

37

нашите сънародници от всички краища на Албания по теми,

засягащи техните права. „Събрахме над три хиляди подписа

на желаещи децата им да изучават български език и нямаше

хора, които да са против или да не искат да се включат“,

заявява Фисник Ходжа, председател на сдружението „Наша

Гора“.

Липса на методическа и друга литература за деца, на

учебни помагала, чието съдържание е пригодено към

спецификите на учениците – това са основните проблеми на

неделните училища в Северна Гърция. От училището в Солун

споделят, че няма откъде да получат средства, за да

осъществяват ученически екскурзии до България. Проблемът

при лекторите в университети в Северна Гърция е, че като

командировани от България те се водят в неплатен отпуск и

не им тече осигурителен и трудов стаж. В Молдова имат

необходимост от компютри за лицея „Васил Левски“. В Италия

сънародниците ни се нуждаят от помощ за предоставянето на

помещения, в които да провеждат регулярни срещи. В

Македония споделят потребност от български печат и достъп

до българска телевизия.

Проблем е липсата на институционално

представителство на българските общности пред

официалните власти. Изключение правят Унгария и до

известна степен Албания, където все още тече процес на

конституиране на малцинството, но все пак има такава

предоставена възможност.

Проблем, който произтича от липсата на целенасочена

държавна политика към общностите извън граница, е липсата

на финансиране за дипломатическите мисии, което да е

целево за общностите. Това не позволява да се организират

по-мащабни мероприятия, свързани с българските традиции

и които да се използват за реклама на държавата ни. Това

пречи и на сънародниците ни зад граница да се чувстват като

част от общност. Малка част от тях се включват в

организациите по места и в техните дейности. Липсата на

38

инвестиции и достатъчни бизнес контакти от страна на

българската държава също оказва демотивиращо

въздействие върху запазването на общностите и развитието

им като компактна група.

Акцент в разговорите при посещенията на

вицепрезидента в Сърбия, Македония и Албания бе и

европейската интеграция на тези страни.

Посещения

Азербайджан

5 май 2017 г.,

Баку, Азербайджан.

Световен форум за междукултурен диалог

Вицепрезидентът участва в Световния форум за

междукултурен диалог, организиран от Азербайджан в

партньорство с ЮНЕСКО, Алианс на цивилизациите към ООН,

Световната организация по туризъм към ООН, Организацията

на ООН за прехрана и земеделие, Съвета на Европа и

Ислямската организация за образование, наука и култура.

„Аз съм гражданин на една от най-старите цивилизации

39

в Европа. Моята страна България има вече над 13 века

история. Повече от 1336 години съдбата ни среща с

различни народи и култури. Затова умеем да ги ценим,

уважаваме и вярваме, че ще продължим да го правим,

така както преди повече от хилядолетие славянският

просветител Константин-Кирил Философ защитава

правото на всеки народ на писменост и богослужение

на своя език“, отбеляза Илияна Йотова. Основен акцент в

речта на вицепрезидента бе темата за младите хора.

На среща с президента Илхам Алиев и първата дама

Мехрибан Алиева вицепрезидентът предаде писмо от

държавния глава Румен Радев с най-сърдечни приветствия по

повод 25 години от установяването на дипломатическите

отношения между двете държави.

Вицепрезидентът изнесе лекция в Славянския

университет в Баку пред преподаватели и студенти,

изучаващи Българска филология. Илияна Йотова проведе

разговори с ръководството на Националната академия на

науките на Азербайджан, на които бяха обсъдени

възможностите за сътрудничество и обмяна на млади кадри.

Вицепрезидентът откри представителство на Българо-

азербайджанската търговско-индустриална палата в Баку. В

новата сграда се помещава център за презентации на фирми

и техни продукти, а също така и учебен център по бизнес

администрация и кореспонденция за студенти, изучаващи

български език в Славянския университет в Баку.

40

Турция

22 май 2017 г.,

Истанбул, Турция.

Среща на върха на Организацията за черноморско икономическо

сътрудничество

21 май 2017 г.,

Истанбул, Турция.

Тържествено отбелязване на 24 май –

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

41

В сградата на Българската екзархия в Истанбул

вицепрезидентът и над 200 представители на българската

общност в Турция, сред които и ученици от Българското

неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“, отбелязаха 24

май – Деня на българската просвета и култура и на

славянската писменост. За началото на новата учебна година

през септември Илияна Йотова изпрати на училището

комплект български книжки, придружен с нейно лично

послание.

Вицепрезидентът участва в срещата на върха за

отбелязване на 25-годишнината от основаването на

Организацията за черноморско икономическо сътрудничество

(ЧИС). В изказването си Илияна Йотова отбеляза, че ЧИС има

потенциал да се превърне в допълнителен фактор за

свързването на националните пазари в региона. „ЧИС е

важен форум за политически диалог между държавите

членки и най-развитата организация в региона и като

такава е отговорна да предостави сигурност и нови

възможности за развитие на гражданите“, заяви

вицепрезидентът пред участниците във форума – президенти

и министър-председатели на Молдова, Гърция, Руската

федерация, Румъния, Грузия и Турция. В рамките на срещата

Илияна Йотова проведе разговор с президента на Молдова

Игор Додон, на който бяха обсъдени въпросите за

административната уредба на Тараклийския район и

съхраняването му. На срещата бе дискутирана идеята за

изграждане на Български културен център в столицата

Кишинев.

42

Сърбия

18 септември 2017 г.,

Димитровград, Сърбия.

Откриване

бюст-паметник

на Христо Ботев

15 май 2017 г.,

Босилеград, Сърбия.

Отбелязване на 100 години

от трагичните събития

на 15 и 16 май 1917 г.

23 юни 2017 г.

Инаугурация

на Александър Вучич

43

През май 2017 г. в Босилеград вицепрезидентът увери

нашите сънародници в приемствеността и стабилността

на българската политика към българското национално

малцинство в Сърбия и даде гаранции за още по-голяма

ангажираност към културните центрове в Босилеград и

Димитровград. Илияна Йотова почете паметта на невинните

жертви от опожаряването на Босилеград преди 100 години.

На 25 юни вицепрезидентът представи България на

церемонията по встъпване в длъжност на президента на

Република Сърбия Александър Вучич. Сред гостите бяха

държавни глави на съседни страни, министри, дипломати,

представители на десетки чуждестранни делегации. В

Белград Илияна Йотова поднесе цветя на паметната плоча на

Георги Раковски и Васил Левски и паметника на светите братя

Кирил и Методий.

През септември вицепрезидентът откри бюст-паметник на

Христо Ботев пред основно училище „Христо Ботев“ в

Димитровград, Сърбия. „С преподаването на български

език, с четенето на български книги и с изучаването на

българска история основно училище „Христо Ботев“ ще

се превърне в духовен център, който възпитава децата

в любов към родината на техните родители и прадеди.

За нас ще бъде много важно, ако следващата година

децата и от предучилищна възраст имат възможността

да изучават майчиния си език. Тази година отново няма

българска паралелка в основното училище. Това от

своя страна ще обуславя и липсата на ученици за

българска паралелка в гимназията в Димитровград“,

подчерта вицепрезидентът. По време на посещението си в

Димитровград вицепрезидентът проведе работни срещи с

Никола Селакович, секретар на президента на Република

Сърбия, с кмета на Димитровград Владица Димитров и

представители на общинското ръководство. Илияна Йотова

44

връчи на Никола Селакович покана от президента Румен

Радев до президента Александър Вучич да посети България.

Вицепрезидентът проведе и дискусия с ученици от гимназия

„Св. св. Кирил и Методий“, Димитровград. Бъдещите

абитуриенти проявиха интерес към българското висше

образование и допълнителните ползи, които биха получили

от него. Илияна Йотова представи на учениците от

гимназията подробна информация за програма „Еразъм“ и за

възможностите, които предоставя тя. Вицепрезидентът

посети и Нешков връх край гр. Димитровград, където са се

сражавали български и сръбски войници преди 132 години.

Там Илияна Йотова и Никола Селакович поднесоха венци

пред паметника-костница. „Днес извършваме един много

важен символичен акт със секретаря на президента

Александър Вучич. Почитаме паметта на жертвите

както от българска, така и от сръбска страна, за да няма

вече счупени плочи и поругани паметници“, изтъкна

вицепрезидентът. По време на посещението си в

Димитровград Илияна Йотова бе гост и на манастирския

комплекс, състоящ се от трите църкви „Св. Троица“, „Св.

Петка“ и „Св. Мина“.

Белгия

По покана на Европейската комисия и Европейската

асоциация на планинските региони „Евромонтана“

вицепрезидентът участва в дискусия „Кохезионна политика в

планинските региони“ в Брюксел. Обезлюдяването на

българските планини е една от основните причини Илияна

Йотова, в качеството си на евродепутат, да инициира доклад

за планинските региони, който цели специално внимание и

нови възможности за инвестиции чрез европейски средства.

През 2016 г. с огромно мнозинство в Европейския парламент

бе подкрепено предложението в следващия програмен

45

период да бъде предвидено целево субсидиране на

планинските региони. Докладът бе подкрепен и от

Европейската комисия и предложението ще бъде включено в

следващия финансов период, поради което към

вицепрезидента бе отправена поканата да открие

специализираната дискусия по темата.

„Най-големият проблем, пред който се изправят

планинските региони, е демографският. Планините в

България и Европа обезлюдяват и това е особено

тревожно. Без хора, потенциалът на планините може

да бъде загубен, а с това и богатата култура и история“,

отбеляза вицепрезидентът. Друг акцент в изказването на

вицепрезидента бе и политиката на сближаване.

„Кохезионната политика, като един от основните

инвестиционни инструменти на ЕС, е в състояние да

направи повече, отколкото прави в момента за

развитието на планинските региони“, каза Илияна Йотова

и припомни, че по настояване на президента Румен Радев

политиката на сближаване бе записана в Римската

декларация и ще бъде един от приоритетите за българското

председателство.

7 юни 2017 г.

Брюксел, Белгия.

Дискусия „Кохезионна политика в планинските региони“

46

Италия

10 септември 2017 г., Лидо ди Йезоло, Италия.

Откриване на Х Международен фестивал на

изкуствата за деца и младежи

„Орфей в Италия”

10 септември 2017 г.,

Венеция, Италия.

Среща с представители

на българската общност

„Крайно време е многобройните документи и

стратегии за българите в чужбина да се превърнат в

реална политика“, заяви вицепрезидентът на среща с

представители на българската общност във Венеция през

септември 2017 г. Липсата на избирателна секция във

Венеция и невъзможността да гласуват бе очертан като един

от проблемите, пред които са изправени сънародниците ни.

Сред другите проблеми за българите, живеещи в тази част на

Италия, са затруднената комуникация помежду им и липсата

на място, където да провеждат редовни срещи. Бяха обсъдени

възможности за създаване на асоциация на българите в

област Венето. Вицепрезидентът Илияна Йотова повдигна

въпроса за откриване на съботно-неделно българско

училище.

При посещението си във Венеция Илияна Йотова

предостави на българския лекторат в университета „Ка

Фоскари“ научна и нова българска литература, осигурени от

47

издателство “Захари Стоянов” и Института по български език

към БАН. В университета във Венеция има курс по български

език под формата на едногодишно обучение.

Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази желанието си за по-

добро рекламиране и популяризиране на курса чрез

специални презентации в училищата и сред първокурсниците

във висшето учебно заведение.

В Лидо ди Йезоло вицепрезидентът откри X юбилейно

издание на Международния фестивал на изкуствата за деца

и младежи „Орфей в Италия“, което се проведе под неин

патронаж. В програмата участваха над 450 деца и младежи

от тринадесет държави, сред които България, Италия, Полша,

Румъния, Малта, Естония, Германия, Швеция, Литва, Беларус,

Украйна, Швейцария и Грузия.

По време на посещението си в Италия вицепрезидентът

Илияна Йотова се срещна и с кмета на Лидо ди Йезоло

Валерио Дзоджа. Двамата обсъдиха възможности за бъдещо

сътрудничество в областта на туризма и различните

проблеми, пред които са изправени хотелиерите в двете

страни. Дискутирана бе и необходимостта от обмяна на опит

и прилагане на добри практики у нас.

Вицепрезидентът проведе среша с губернатора на област

Венето Лука Дзая. „Европа трябва да направи нещо

повече за страните от външните си граници, каквито са

България и Италия. Te поемат основната тежест на

миграцията“, изтъкна Илияна Йотова. Обсъдени бяха и

двустранните икономически отношения. Вицепрезидентът се

обърна към губернатора на Венето за съдействие за

популяризиране на изучаването на български език в

университета във Венеция.

48

Молдова

В началото на октомври в Кишинев вицепрезидентът откри

ХIII Световна среща на българските медии в чужбина, която

се проведе под неин патронаж. Събитието, организирано от

Българската телеграфна агенция и Асоциацията на

българските медии, бе на тема „Политики на близостта“. „Зад

границите на България вашето слово излиза извън

рамките само на журналистическия материал. Вие сте

център на българщината и живата връзка между

сънародниците ни и с родината“, отбеляза

вицепрезидентът. „В света на технологиите от медиите се

очаква много, нужни са повече от всякога. Нека да не

звучи формално, но те са много важни за

функциониране на обществото, именно различни от

индивидуализма на интернет общуването“, изтъкна тя.

Вицепрезидентът определи срещата като много важна,

защото поставя темата за уникалната роля, която имат

журналистите в обяснението на света в неговата глобалност,

сложност и противоречия. Вицепрезидентът е убедена, че се

нуждаем от медии, които да овластяват гражданите и да

контролират овластените.

По време на разговорите на вицепрезидента Илияна

Йотова с министър-председателя на Молдова Павел Филип и

зам.-председателя на молдовския парламент Юрие Лянка бе

49

потвърдено, че за първи път българската общност в

Република Молдова ще има народен представител. След

законова промяна област Тараклия ще е отделен

избирателен район в парламентарните избори през

2018 г.

Илияна Йотова подчерта, че непременно трябва да бъде

запазено правото да се изучава български език във всички

молдовски училища от I до XII клас. „За нас е от огромна

важност да се гарантира съществуването на

училищата, дори и в малките населени места, защото

това е гаранция за запазването на българската

общност“, заяви Илияна Йотова. „В България затварянето

на училища доведе до обезлюдяване на цели региони

и сънародниците ни в Тараклия трябва да бъдат

спокойни, че няма да се случи това“, отбеляза

вицепрезидентът.

4 октомври 2017 г.,

Кишинев, Молдова.

ХIII Световна среща на българските медии в чужбина

50

Унгария

16-17 октомври 2017 г.

Работно посещение по покана на българската общност в Унгария

Национална политика за българите зад граница с

цялостна и стратегическа насоченост поискаха наши

сънародници в Будапеща по време на разговора си с

вицепрезидента. Те споделиха желанието си българските

институции да съдействат за възстановяване на дейността на

българското училище „Христо Ботев“, закрито през 2011 г.

Една от задължителните предпоставки за добро обучение и

образование на децата, според нашите сънародници, е

българската държава да командирова в Унгария начални

педагози и преподаватели. Илияна Йотова посети

българската църква в Будапеща „Св. св. Кирил и Методий“ и

подари на храма икона на светите братя.

Вицепрезидентът проведе среща с министъра на

вътрешните работи на Унгария Шандор Пинтер.

„Има дни в историята на всеки народ, когато се

пишат нови страници, които остават за поколенията и

днешният ден е такъв, защото е изпълнен с много

51

приятелство между българския и унгарския народ“,

заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в църквата „Св.

София“ в българската столица, където бе открита паметна

плоча, посветена на 19 октомври – Ден на българо-

унгарското приятелство. Плочата, изобразяваща св. Иван

Рилски – небесният закрилник на българския народ, е дарена

от наши сънародници, живеещи в Унгария. Вицепрезидентът

изрази своята увереност, че българската държава ще съумее

да подпомогне нашите съотечественици в Будапеща.

„България може да ви е от полза с учебници, с

преподаватели и като създаде условия за

допълнително изучаване на българския език и

култура“, допълни Илияна Йотова.

Албания

14 ноември 2017 г.,

Тирана, Албания.

Работна среща

с министър-председателя Еди Рама 15 ноември 2017 г.,

село Оргьост, Албания

При посещението си в Тирана вицепрезидентът получи

уверения от албанските институции, че ще се изучава

български език в местата, където има компактно

население от български произход. Тя се срещна с

президента на Албания Илир Мета, с председателя на

52

парламента Грамоз Ручи, с министър-председателя Еди Рама,

както и с албански депутати, допринесли с работата си за

приемането на Закон за защита на националните малцинства,

и с българския почетен консул в Република Албания Селим

Ходжай.

В българското посолство в Тирана вицепрезидентът

проведе разговори с представители на местните български

дружества, преподаватели, лекари, културни дейци, десетки

наши сънародници от всички краища на Албания, някои

пътували стотици километри, за да присъстват на срещата.

„Благодаря ви за топлото посрещане и

гостоприемство, както и за хубавия български език,

който говорите. Радвам се, че съм тук само месец след

като в Албания бе приет закон, който ще защитава

българското малцинство“, заяви Илияна Йотова на среща

с наши сънародници в село Шищавец, община Кукъс.

Вицепрезидентът подари на училището в Шищавец книги с

произведения на български класически автори, буквари и

читанки. В село Оргьост Илияна Йотова беше посрещната от

местни момичета в носии, които я приветстваха с изпълнения

на български народни песни. Като истински приятел и

защитник на техните права беше приветстван

дългогодишният посланик на Република България в Албания

Боби Бобев, понастоящем член на Обществения съвет за

работа с българите в чужбина към вицепрезидента.

Единственият черен път, водещ до селото, както и

отсъствието на каквато и да е допълнителна

инфраструктура прави живота на нашите сънародници

в Оргьост и местността много труден. В рамките на

посещението вицепрезидентът посети и град Кукъс, където

разговаря с кмета Башким Шеху.

53

Македония

„Първите стъпки са направени, но най-важен е

моментът, когато Договорът за добросъседство ще бъде

ратифициран от двата парламента и ще заработи

договорената комисия“, заяви вицепрезидентът на среща

през декември 2017 г. с представители на българските

дружества в Република Македония. Присъстващите, сред

които и много млади хора, споделиха с вицепрезидента

своите тревоги, основна от които е бавната процедура по

получаване на българско гражданство.

Вицепрезидентът проведе срещи с премиера Зоран Заев

и председателя на парламента Талат Джафери. Присъства на

обявяването на инициатива за създаването на Българо-

македонски бизнес клуб.

14 декември 2017 г.,

Скопие, Македония.

Работна среща със Зоран Заев, министър-председателя на Република

Македония

54

Гърция

В средата на декември 2017 г. вицепрезидентът бе на

посещение в Солун по покана на неделното училище с

изучаване на български език към Атонската обител „Св. Вмчк.

Георги Зограф“ по повод 10-годишнината от създаването му.

Проведени бяха срещи с представители на гръцките власти –

с гръцкия зам.-министър на вътрешните работи, отговарящ за

въпросите на областите Македония и Тракия, Мария Коля-

Царуха, със зам. областния управител на област Централна

Македония Вула Патулиду и с кмета на Солун Янис Бутарис.

Вицепрезидентът се срещна с представители на

дружествата на българските училища в Северна

Гърция, които споделиха проблемите и пречките пред

своята просветителска и родолюбива дейност. В

сградата на неделното училище с изучаване на български

език в Солун проведе среща с Негово Високопреподобие

архимандрит Амвросий, монаси, директора и учителите.

16 декември 2017 г.,

Солун, Гърция.

Тържество по повод 10 години от създаването на неделното училище с

изучаване на български език

55

20 юни 2017 г., София.

Медиен форум „Когато обществото срещна бежанците“

В първата година от мандата, след 10-годишен опит като

евродепутат, вицепрезидентът активно продължава работа

по европейската тема.

Според Илияна Йотова Европейският съюз днес е

изправен пред голямата тема за бъдещето си развитие.

Всъщност главният въпрос трябва да бъде: Заслужава ли си

да убием Европейския съюз? Страните от Общността

трябва да отговорят на въпроса: Ще бъде ли ЕС съюз от

равноправни, равностойни държави членки, които ще

работят в интерес на своите граждани и ще бъдат

гарант за мир и стабилност така, както е замислена

европейската идея, или ще продължи тенденцията на

изчерпваща се инерция, в която всяка следваща криза

може да се окаже последна? „Европейският съюз не е

даденост, трябва да се борим за него“, убедена е

вицепрезидентът.

Преустановените отношения между европейските

институции и гражданите, резервираността на държавите

56

членки, липсата на солидарност и дефицитът на лидерство са

проблемите, които често блокират най-добрите политики.

Основни теми:

Социална сигурност:

„Ключовата дума днес във всяко европейско

семейство е сигурност. Прави ли ви впечатление колко

отдавна от дневния ред на европейските институции, за

съжаление и в този на държавите членки, изчезна

дискусията за т.нар. социалната държава? Нито една

европейска институция не е дала отговор как да станат

устойчиви работните места, как да се съживи

икономиката на ЕС, която би могла да гарантира това?“,

подчертава вицепрезидентът.

„Засилването на социалната сигурност във всяко

едно измерение трябва да бъде нашият спешен отговор

на една специфична, но все по-тревожно голяма група

от хора, които са застрашени следващия месец, а дори

и следващата седмица да загубят работата си“,

отбелязва Илияна Йотова.

Кохезионната политика и дебатите за Многогодишната

финансова рамка са акцент в изказванията на

вицепрезидента. Илияна Йотова отбелязва все по-честите

знаци, че в следващия програмен период политиката на

предоставяне на европейски фондове ще бъде заменена от

финансово-икономически инструменти, което ще доведе на

практика до ликвидиране на политиката за сближаване.

„Трябва да говорим за европейските фондове – това е

единствената политика до този момент, чийто ефект

осезателно се усеща от всички европейски граждани.

Тази тема трябва да бъде основна в дискусиите по

време на Българското председателство“, заявява

57

вицепрезидентът. Според Илияна Йотова от изключителна

важност е солидарността в ЕС да се реализира на практика.

Социалното изключване, маргинализацията, битката с

мизерията предполагат нова политика в областта на

образованието на европейско равнище. „Защото това вече

е въпрос за сигурността на гражданите“, убедена е

вицепрезидентът.

Европейска политика

в сферата на сигурността и отбраната:

„Имаме нужда от нов тип политика и нейното

организиране в сферата на сигурността. Впрочем

заслужава размисъл и френското предложение за

главен прокурор за борба с тероризма. Темата е тясно

свързана с едно друго явление, непознато до сега по

своя мащаб – радикализацията“, смята вицепрезидентът.

По думите на Илияна Йотова трябва да се вменят повече

правомощия на новата политика по сигурност и отбрана и

новия отдел на Европол за борба с тероризма. „Фондът за

отбрана трябва да бъде изграден при прозрачност и

конкретни правила за участие. В противен случай има

опасност да се създаде нов Шенген, този път в сферата

на отбраната, като не се поставят всички държави на

равна основа, а отново се разделят на географски или

друг принцип“, споделя опасенията си Илияна Йотова.

Западни Балкани

и Източно партньорство:

Вицепрезидентът смята, че категоричното заявление на

Европейската комисия, че до края на 2019 г. няма да има ново

разширяване, е обезверило много държавите, които се

стремят към европейска интеграция. „България може да

58

играе водеща роля в диалога с тези страни“, подчертава

Илияна Йотова.

Във връзка с поставянето на европейската интеграция на

Западните Балкани във фокуса на Българското

председателство на Съвета на ЕС вицепрезидентът заявява:

„След Солун и Берлин трябва да се говори за Софийски

процес с категорични предложения към страните от

Западните Балкани. Не познавам българска

институция, за която тази тема да не е приоритет.“

Вицепрезидентът смята, че Европа трябва да си върне

лидерството в страните от региона, а и извън него, да има

активна роля при решаването на глобалните кризи и

конфликти.

Бъдещето на Европа

и секторни европейски политики:

Участие в официалното откриване на

поредицата от дебати за бъдещето на европейския

проект във Френския институт в София.

Международна конференция „Накъде отива

Европа: Глобализъм срещу популизъм“, организирана

от „ПанЕвропа България"“, Държавния културен

институт към МВнР, фондация „Конрад Аденауер“,

Представителството на Европейската комисия в София.

Международна конференция „Религия и

тероризъм“, организирана от Центъра за

близкоизточни изследвания, под патронажа на

вицепрезидента, София.

59

Форум „Европа отново на път”, иницииран от

президента на ПЕС Сергей Станишев и организиран от

Академията за леви европейски политики (АЛЕП),

Атлантическия клуб, Европейския съвет за външна

политика, Института за дясна политика, Института за

нов икономически напредък, Либералния институт за

политически анализи (ЛИПА), „ПанЕвропа България“,

Политическа академия „Атанас Буров“ и Центъра за

либерални стратегии.

Дискусия „Кохезионна политика в планинските

региони“, по покана на Европейската комисия и

Европейската асоциация на планинските региони

„Евромонтана“, Брюксел.

Дискусия „Ще гласувам ли на следващите

евроизбори и защо?“, организирана от Българско

училище за политика „Димитър Паница“, с подкрепата

на ЕП, София.

Четвърти международен семинар по

контратероризъм, организиран от Медицински

университет – Варна.

Международна конференция „Бъдещето на

Европа и българската перспектива“, на която

присъства и проф. Марио Монти, бивш еврокомисар и

министър-председател на Италия, София.

Лекция-дискусия по темите „Обща

отбранителна система на ЕС“ и „Събитията в Испания“,

организирана от Студентско сдружение ЕГО ПОЛИТИКО

на Университета за национално и световно стопанство,

София.

60

Миграционна политика на ЕС

Като заместник-председател на Комисията по

граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в

Европейския парламент вицепрезидентът работи активно по

темата за миграционната криза и необходимостта от цялостна

европейска политика за мигрантите. Илияна Йотова поставя

въпроса за готвените промени в Дъблинския регламент, които

за страни като България ще са по-лоши, отколкото сега

действащите текстове. Вицепрезидентът настоява за

категорична позиция на българското правителство по този

въпрос.

„Вече трета година липсва обща политика за

убежищата и поемане на отговорността от всички

държави. Регистрацията и идентификацията на

бежанците трябва да се прави още в третите страни, за

да се предотврати масовото идване на хора, които не

подлежат на статут на бежанец по силата на

Женевската конвенция“, заявява вицепрезидентът.

„Липсата на бързи, навременни работещи решения

и промени измести акцентите за разрешаването на

миграционна криза. Вместо управление на кризата,

започнаха да се изграждат стени пред човешката

трагедия. Много повече ще прочетете в европейските

документи и националните позиции за отбрана, за

защита, за препятствия за укрепване на граници,

отколкото за това какво става с хората, които вече са

на европейска земя, за условията в центровете и за

едно действие, почти изчезнало от речника на

политиците – интеграция. Забрави се дори и от онези

страни, които имат дълги традиции в това отношение.

Страхът измести съпричастността, състраданието,

помощта. И докато това продължава няма да ни

61

помогнат и най-добрите закони и наредби, които се

приемат“, убедена е Илияна Йотова.

Международна конференция „Пътят на

мигрантите – проблеми и решения в интегрирането им

чрез образователните системи“. Форумът се проведе в

София под патронажа на българския вицепрезидент.

Медиен форум по повод Световния ден на

бежанеца на тема „Когато обществото срещна

бежанците“, организиран от БЧК и Върховния

комисариат за бежанците към ООН.

Конференция „Младите в Европа – по-добрата

Европа“. В изказването си вицепрезидентът акцентира

върху темата за съдбата на непридружените деца

бежанци.

10 години членство на България в ЕС

Анализ и равносметка – това бе в основата на темата за

10-годишнината от членството на България в ЕС. „Имахме

възможност да участваме в политиката на сближаване,

да имаме законодателна рамка в съответствие с тази на

ЕС. Да бъдем част от европейския проект обаче не се

изчерпва само с цифри и предимства. Един от митовете

на 2007 г. бе очакването, че Брюксел ще размаха

вълшебна пръчка и буквало ще разреши всички

проблеми на България. Може би на това се дължи и

онзи процент българи, които търсят бъдещето на

страната извън европейския проект. А може би и досега

продължаваме с тези нереалистични очаквания, не

осъзнавайки ролята на националните си политики“,

62

заявява Илияна Йотова. „Вероятно това е причината често

да си задаваме въпроса дали имаме самочувствието на

равноправен член на европейското семейство. Особено

когато ни сочат с пръст, че сме най-бедната страна в ЕС,

когато не ни допускат в Шенген, след като отдавна сме

изпълнили всички критерии за членство“, казва

вицепрезидентът.

Акцент Илияна Йотова поставя и върху първото

българско председателство на Съвета на ЕС и приоритетите,

по които трябва да работи нашата страна предвид дневния

ред на Съюза. „Това ще бъде шанс за страната да се чуе

по-силно гласът ни по общоевропейските проблеми, да

защитим националните си приоритети пред останалите.

Това е моментът да кажем и какво точно искаме от ЕС и

какво можем да предложим“, подчертава

вицепрезидентът. Илияна Йотова призовава дебатът за

председателството да излезе извън рамките на логистичната

подготовка и да се фокусира върху приоритети. „Страната

ни не трябва да пропуска уникалния шанс след

десетгодишно членство в Съюза максимално да

популяризира своето културно наследство и да

привлече вниманието на европейските граждани както

върху неговото многообразие, така и върху

историческата му ценност в европейско и световно

измерение”, отбелязва вицепрезидентът.

Конференция в ПУ „Паисий Хилендарски“ за

успехите и предизвикателствата пред България през

десетте години членство на страната в ЕС.

Международна конференция „България и ЕС –

10 години и едно председателство между

предизвикателства и надежди“. Форумът, под

патронажа на вицепрезидента, се проведе в СУ „Св.

Климент Охридски“ по повод 10-годишнината на

63

Международната магистърска програма „Право на

Европейския съюз“ и 10-годишнината от

присъединяването на България към ЕС.

Национална научна конференция на тема „10

години България в ЕС – въздействие върху развитието

на публичните политики и законодателството“ в Нов

български университет.

Други

II Международна конференция „Дни на

математиката в София“, организирана от Института по

математика и информатика към БАН със съдействието

на Факултета по математика и информатика на

Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и

Съюза на математиците в България.

XVII Международен фестивал на

червенокръстките и здравни филми под надслов

„Агресия, хуманизъм, кино“ под патронажа на

вицепрезидента.

Международна конференция „Правова

държава, права и човешка сигурност в епоха на

несигурност“, проведена в Международния ден на

франкофонията под патронажа на вицепрезидента.

64

Срещи с представители на медиите

Вицепрезидентът провежда редовни срещи с

журналисти, които са специалисти в различни области,

наблюдатели и анализатори. През изминалата година могат

да се откроят две от тях.

През септември 2017 г. вицепрезидентът обсъди

актуални проблеми на журналистиката с участниците в

подготвителна среща за VI световен конгрес на

информационните агенции, който ще се проведе в България

през 2019 г. В срещата на „Дондуков“ 2 участваха

президентът на Световния съвет на информационните

агенции и директор на британската „Прес асосиейшън“ Клайв

Маршал, генералният секретар на Европейския алианс на

информационните агенции Ерик Нилен и Аслан Асланов,

генерален директор на Азербайджанската държавна

информационна агенция и президент на Световния конгрес

на информационните агенции. Заедно с тях бе и Максим

Минчев – генерален секретар на Световния съвет на

информационните агенции и генерален директор на БТА.

През декември Илияна Йотова покани на среща-разговор

доайени на журналистиката. Обсъдени бяха актуални

проблеми на обществото като безработицата, бедността,

изтичането на мозъци от страната, растящата агресия. „Това

не е моята България“, сподели легендарният режисьор на БНТ

Ласка Минчева.

65

Медийни участия

В над 20 интервюта за национални и чуждестранни

медии вицепрезидентът представи позициите си по актуални

вътрешно и външнополитически теми, акценти от работата на

президентския екип, в частност от дейностите по

възложените ѝ правомощия.

Основни вътрешнополитически въпроси

взаимодействието между различните власти,

институции и политически партии;

екипната работа с президента Румен Радев;

резултати от заседания на Консултативния съвет за

национална сигурност при президента;

борбата с корупцията и новият антикорупционен

закон;

актуалните проблеми пред българското общество;

Социалната тема трайно присъства в

изказванията на вицепрезидента. Илияна Йотова

насочва погледа на управляващите към ширещите се

бедност и мизерия сред българското население, особено

в отдалечените региони.

Основни външнополитически въпроси:

първото българско председателство на Съвета на

ЕС;

членството на България в Шенген;

Механизмът за сътрудничество и проверка;

миграционната политика на Европейския съюз;

66

излизането на Великобритания от ЕС и влиянието

му върху българските граждани, които живеят в

Обединеното кралство;

Многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020

г.;

бъдещето на Европейския съюз и необходимостта от

реформи;

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и

борба с насилието над жени и домашното насилие.

67

Комисия по българско гражданство

С Указ № 43 от 23.01.2017 г. президентът Румен Радев

възложи на вицепрезидента Илияна Йотова правомощието по

даване и възстановяване на българско гражданство,

освобождаване и лишаване от него. При упражняване на това

правомощие, вицепрезидентът се подпомага от Комисията по

българско гражданство. Комисията е постоянно действащ

помощен орган със съвещателни функции, който събира и

анализира необходимата информация за изясняване на

фактите и обстоятелствата в подкрепа на направените от

министъра на правосъдието предложения за издаване на

укази и откази за издаване на укази за промяна на

гражданството.

В своята работа комисията се води от убеждението, че

гражданството е връзката на лицето с държавата. Освен

предоставяне на права, то включва комплекс от задължения.

Тези, които стават български граждани, следва да имат

съзнанието, че българското гражданство е ангажимент към

държавата, която ги приема.

За периода от 22 януари до 31 декември 2017 г.

вицепрезидентът е подписала 113 броя укази за промени в

българското гражданство на 3 892 лица, както следва:

60 бр. укази за придобиване на българско

гражданство за 3 380 лица;

25 бр. укази за възстановяване на българското

гражданство за 251 лица;

16 бр. укази за освобождаване от българско

гражданство за 226 лица;

12 бр. укази за отмяна на натурализация за 35 лица.

68

Броят на получилите българско гражданство по

държави:

Държава Брой лица

Република Македония

1150

Украйна

710

Държавата Израел

303

Република Турция

294

Република Молдова

207

Република Сърбия

194

Руска Федерация

176

Република Албания

78

Република Армения

41

Социалистическа

република Виетнам

34

Република Ирак

23

Сирийска арабска

република

22

Лица без гражданство

15

Други държави 133

69

През посочения период вицепрезидентът е отказала

издаването на укази за промяна на гражданството на 666

лица, както следва:

на 628 лица е отказано даване на българско

гражданство по мнение на Съвета по гражданството (СГ),

респ. предложение на министъра на правосъдието,

съгласно чл. 34 от Закона за българското гражданство

(ЗБГ), подкрепено от комисията и от вицепрезидента;

на 6 лица е отказано даване на българско

гражданство по решение на вицепрезидента по причини,

засягащи обществения ред, обществения морал,

общественото здраве и/или националната сигурност (чл.

19 от ЗБГ); неизпълнени изисквания на чл. 12а от ЗБГ;

на 32 лица е отказано възстановяване на българско

гражданство по мнение на СГ, респ. предложение на

министъра на правосъдието, съгласно чл. 34 от ЗБГ,

подкрепено от комисията и от вицепрезидента.

По всяко едно от постъпилите предложения комисията е

събрала допълнителни данни, удостоверяващи основанието

за кандидатстване на всяко едно от лицата, и документи,

съдържащи информация, която да обезпечи в най-висока

степен решенията по отделните случаи. От особено значение

е доброто взаимодействие с институциите, осигуряващи

необходимата актуална информация за всяка от преписките,

свързана с обществения ред и националната сигурност.

От началото на своя мандат Илияна Йотова работи за

подобряване на координацията между институциите, които

отговарят за въпросите на българското гражданство. Бяха

осъществени поредица от работни срещи и дискусии с

представители на изпълнителната власт. Със съдействието на

екипите на ресорния заместник министър-председател по

демографската политика, министъра на правосъдието,

70

Държавната агенция за българите в чужбина и институциите,

осигуряващи информация, започна осъществяването на по-

интензивен обмен, който ускори цялостния процес.

Бяха идентифицирани проблемните въпроси, свързани с

процедурата по придобиване, възстановяване и

освобождаване от българско гражданство, както и отмяна на

натурализация. Тяхното разрешаване е свързано с

преодоляването на липсата на синхрон в действащата

нормативна уредба, регламентираща българското

гражданство, българския произход и пребиваването на чужди

граждани на територията на страната.

През първата година от мандата вицепрезидентът проведе

редица работни срещи и с народни представители – членове

на ресорната комисия в Народното събрание, на които бяха

обсъдени проблемите, които касаят българското

гражданство. Стигна се до заключението, че е необходимо

синхронизиране на трите основни нормативни документа,

свързани с българското гражданство и работата с българите

в чужбина – Закона за българското гражданство, Закона за

чужденците в Република България и Закона за българите,

живеещи извън Република България. Този извод бе и част от

мотивите на вицепрезидента за създаване на Обществен

съвет за работа с българите в чужбина.

Подробна информация за дейността на Комисията по

българско гражданство може да бъде намерена тук:

https://www.president.bg/cat106/Mesechni-otcheti-

grajdanstvo/

71

Комисия по предоставяне на убежище

Комисията по предоставяне на убежище е помощен

орган към вицепрезидента, на когото държавният глава е

възложил с Указ №43 от 23.01.2017 г. осъществяването на

функциите по чл. 98, т. 10 от Конституцията на Република

България. Структурата, съставът и правилата за работа на

Комисията по предоставяне на убежище са определени с Указ

№ 79 от 07.02.2017 г., Указ № 205 и Указ № 206 от 19.10.2017

г. на президента.

Убежището е закрилата, която Република България дава

на чужденци, преследвани заради техните убеждения или

дейност в защита на международно признати права и

свободи, както и когато държавните интереси или особени

обстоятелства налагат това.

Комисията осъществява функциите си на редовни

заседания. След събиране на необходимата информация за

изясняване на факти и обстоятелства във връзка с

образуваните преписки по молбите за предоставяне на

убежище, комисията изготвя мотивирани предложения до

вицепрезидента.

Комисията е изготвила вътрешни процедури за своята

работа, включващи и процедура във връзка с производството

по образувани преписки по заведени в Администрацията на

президента молби за предоставяне на убежище.

В своята работа комисията се ръководи от Конституцията

и законите на Република България, професионалните

убеждения на своите членове, като съблюдава правото на

Европейския съюз и установените международни стандарти

при защита правата на човека.

За периода от 21 януари до 31 декември 2017 г. до

вицепрезидента са подадени 23 молби за закрила от общо 29

лица.

По държавите на произход на кандидатите за убежище,

лицата са разпределени, както следва:

72

Държава на произход Брой лица

Лица без гражданство 8

Ислямска република Афганистан 4

Украйна 3

Република Ирак 3

Босна и Херцеговина 2

Република Турция 2

Руската Федерация 2

Ислямска република Пакистан 2

Ислямска република Иран 1

Република Молдова 1

САЩ 1

Общо: 29

Обобщени, мотивите в молбите за убежище са: страх от

несправедлив съдебен процес в страната на произход на

кандидата; страх от насилие; страх от преследване; желание

да се установи на територията на Република България с цел

по-добри условия за живот и работа, получаване на

документи за установяване на територията на Република

България и др.

По подадените молбите са взети следните решения:

Вицепрезидентът се произнесе с отказ да

предостави убежище по молбите на 7 лица1 (граждани

на Афганистан, Ирак, Иран, лице без гражданство);

1 1 молба, подадена през 2016 г., 1 молба, подадена преди 22.01.2017 г., и 5 молби, подадени след

22.01.2017 г.

73

молбите на 2 лица (граждани на Република Турция

и Иран) са препратени по компетентност на Държавната

агенция за бежанците при Министерски съвет;

по молбите на 11 лица не е образувано

производство, тъй като институтът „убежище“ не е бил

приложим, поради непредоставяне на необходимите

данни и поради липса на адрес за кореспонденция

(граждани на Украйна, Руска Федерация, Република

Молдова, САЩ и Босна и Херцеговина).

Комисията продължава работа през 2018 г. по молбите

на 11 лица (граждани на Република Турция, Афганистан, лица

без гражданство).

За изминалата година бяха осъществени поредица от

работни срещи с представители на институции с компетенции

в областта на убежището и закрилата, с цел подобряване на

комуникациите и обсъждане на съвместната дейност.

Представители на комисията участваха в пет

конференции с международно участие, посветени на

въпросите на миграцията и убежището.

Подробна информация за дейността на Комисията по

предоставяне на убежище може да бъде намерена тук:

https://www.president.bg/cat23/Komisia-po-predostaviane-na-

ubejishte/

74

Комисия по помилването

С Указ №78 на президента от 03.02.2017 г. бяха

определени структурата, съставът и правилата за работа на

Комисията по помилването. Тя е помощен експертен

съвещателен орган, който подпомага упражняването на

правото на помилване, предоставено на държавния глава на

основание чл. 98, т. 11 от Конституцията и делегирано на

вицепрезидента с Указ №43 от 23.01.2017 г.

Основни дейности:

разглежда молби за помилване, които докладва на

вицепрезидента с мотивирани предложения по всяка

от тях;

подпомага идейното изграждане и провеждането на

държавната политика по помилването, като изготвя

експертни становища, провежда изследвания, събира

и анализира съдебна практика на национални и

международни съдилища и комитети, становища на

национални и международни организации, научни

публикации и друга значима информация, провежда

собствени аналитични изследвания, привлича

национални и международни експерт-консултанти,

възлага провеждане на експертизи и др.;

съдейства за изграждането на правозащитни

стандарти в рамките на държавната политика по

помилването, като обобщава, анализира и

оповестява резултатите от своята работа, предоставя

експертни становища и си сътрудничи с други

държавни органи по въпроси, свързани с правото на

помилване.

75

За целта комисията:

продължава практиката си по прилагане на

цялостна вътрешна методика за събиране,

обработване, анализиране и публично отчитане на

дейността си. Методиката интегрира участието на

външни експерти и стажанти и ускори

информационното сътрудничество с органите по

изпълнение на наказанията и съдилищата. След

въвеждането й молбите се разглеждат на основата

на по-обемна и разнородна информация.

продължава успешните си отношения с

органите от системата за изпълнение на

наказанията. Затвърди се близкото сътрудничество

с ГД ,,Изпълнение на наказанията“ и структурите на

прокуратурата, ангажирани с изпълнението на

наказанията и с информационно-аналитични

дейности.

От началото на настоящия мандат в Комисията по

помилването са постъпили общо 5772 молби за помилване.

Комисията е провела 31 заседания, на които е решила общо

503 молби на приблизително 417 осъдени лица.

Произнесла се е с шест предложения за помилване. Пет

от тях са уважени съответно с Указ №31/18.04.2017 г., Указ

№41/15.06.2017 г., Указ №104/09.11.2017 г., Указ

№105/09.11.2017 г., Указ №106/09.11.2017 г. За първи път

на официалната страница на Администрацията на президента

беше създаден електронен регистър на направените

предложения и издадените укази за помилване3, в който

подробно и периодично се публикува актуална информация

2 Статистическите данни са към 31.12.2017 г.

3 https://www.president.bg/cat21/Komisia-po-pomilvaneto/

76

за направените предложения за помилване, с изчерпателна

мотивация на комисията за всеки отделен случай, както и за

решенията на вицепрезидента.

През февруари 2017 г. Комисията по помилване проведе

процедура по прием на стажанти в рамките на своята

Стажантска програма за първи път след началото на

настоящия президентски мандат. По инициатива на Илияна

Йотова кампанията беше популяризирана в медиите и

социалните мрежи. Първите девет стажанти успешно

завършиха програмата през юли 2017 г., като официално им

бяха връчени сертификати лично от вицепрезидента. Към

настоящия момент програмата продължава с участието на

шестима нови стажанти от различни университети от цялата

страна.

За първата година от настоящия мандат комисията

изведе на преден план няколко основни констатации,

свързани с различни държавни политики:

Наблюдава се трайно отсъствие на политика за

превенция на рецидива и ресоциализация на осъдените

след освобождаването им от местата за лишаване от

свобода. Липсват стратегия, политики и конкретни

мерки за подпомагане на тези лица при завръщането им

в обществото.

Не се използва потенциалът на образователните

политики, които са утвърдени универсални средства за

превенция на престъпността, включително

рецидивната, и особено на битовата. От анализа на

профила на молителя е видно, че колкото осъдените са

по-млади, толкова са по-слабо образовани, с по-

немощни трудови навици и умения, по-слаби ресурси за

ресоциализация и по-висока готовност за ангажиране с

престъпления.

77

В България са формирани и се възпроизвеждат

откъснати от обществото субкултурни общности. Спрямо

тях действат многобройни и интензивни криминогенни

фактори, които тези общности не могат да преодолеят

без мощна държавна и обществена подкрепа.

Необходимо е да бъде развита цялостна и

самостоятелна закрилна политика спрямо децата на

лишените от свобода. Към момента тази група не е

идентифицирана като самостоятелна въпреки

несъмнената ѝ специфика и необходимостта от

специализирана държавна реакция.

Наблюдават се тенденции за растеж на битовата

престъпност, ескалирането ѝ от предимно користна в

користно-насилствена, увеличаването на рецидивния ѝ

сегмент, прерастването ѝ от едно от средствата за

набавяне на препитание в житейска стратегия за

разрешаване на всякакви житейски трудности и

увеличаване на дела на груповата битова престъпност.

Увеличава се броят на молителите, чието престъпно

поведение е обусловено от наркотична зависимост,

алкохолна мозъчна болест или психично заболяване.

Загриженост буди големият дял тежки битови

насилствени престъпления, извършени под влияние на

алкохол (близо 90%). Алкохолната употреба е един от

най-често срещаните отключващи престъплението

фактори при висока обществена и институционална

толерантност към проблема, който все повече засяга

млади извършители, но обуславя и тежки посегателства

в късна възраст.

78

Подробна информация за дейността на Комисията по

помилването може да бъде намерена тук:

https://www.president.bg/cat95/Mesechni-otcheti-pomilvane/