на - ibbcervantes-bg.com½евъзможното е възможно (като паралел...

Така го изживяхме ние

Патронен празник Един специален ден. Няколко увлекателни часа. Стотици споделени усмивки. Или с други думи, прекрасен училищен празник. И тази година на 23. 04. всички ние, малки и големи донкихотовци, отбелязахме тържествено датата, обединени от огромната сила на Сервантесовия дух. Голямото семейство на Испанската празнуваше! Както повелява традицията, на този ден бяха отличени най-добрите ученици, чийто успех на олимпиади и състезания ни направи горди. Не липсваха песните и танците, без които училищният празник не може. Латино танци, модерен балет, народни хора, солови и хорови изпълнения – пъстър букет от таланти! Но интересното далеч не приключи дотук. Задаваше се вихър от емоции и нестихващо желание за представлението на 12. клас, отражение на бързо отминалите пет години. А то започна с отварите на Бъдева, продължи с "достоверна информация за създаването на Гимназията" и ежедневието в класната стая. Не липсваше хумор, така познат в Испанската, смях през сълзи и всички, напиращи чувства, сливащи се в едно. Накрая плачехме. Едни от радост, събрали я в себе за тези пет години, други от тъга, защото сбогуването е винаги тежко, а трети просто защото емоциите бяха много силни. Дали е повод за радост, или за тъга раздялата с Гимназията, става ясно след години, когато всеки поеме по пътя си. Едно е сигурно - приятелствата, обичта и усмивките, с които ни дариха випуск 2016, ще останат в сърцата ни. А сега е време да си кажем „сбогом“, защото този, навярно незаменим етап, достига края си. На добър час! Испанската винаги ще ви помни и приветства отново!

Десислава и Николета

Малък училищен ВЕСТНИК, брой 40 2


Дългият път до Самоков!

Общински първенец, зонален първенец, градски шампион на София, 5-то място на Републиканското първенство по баскетбол 8-10 клас! Това няма нищо общо с късмета, нарича се целенасочена

работа през цялата година!

Отличия за учителите на Испанската: Госпожа Яна Банкова беше удостоена от МОН с почетното отличие „Неофит Рилски“. РИО София-град отличи с пластика и грамота за принос към столичното образование госпожа Татяна Долмова. Поздравления!




Изпращане

На фаталния петък 13 изпратихме випуск 2016 с много усмивки и позитивни емоции. Това бяха поредните оцелели след урагана "Мигел де Сервантес", "все пак не сме от кварталното училище". Времето не беше щадящо, но ако не друго , то на нашите дванадесетокласници ще им върви по вода. Всички бяха повече от прекрасни, стилни, заредени с много положителна енергия и, разбира се, доказаха креативността си. Всеки клас беше подготвил тематично излизане - имахме попове, Шампионска лига, песни, шампанско и … За традиционното броене до 12 по стаите всички се бяха постарали да бъдат различни, да засенчат предходния клас и да направят випуск 2016 незабравим. А за нас остава да им пожелаем да сбъднат всичките си мечти, да бъдат все толкова готини, упорити и да надминат себе си!

Елена Влахова


ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "СЕРВАНТЕС И РИЦАРИТЕ НА ДУХА" СЪСТАВ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА

Георги Господинов, писател Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата при НДК Николай Табаков, писател и издател на съвременна литература Боряна Нейкова, поетеса, възпитаник на Испанската гимназия

Боряна Нейкова: „Не е случайно, че правим първите си опити да пишем тъкмо в гимназията. После никога не сме толкова искрени и смели. Всичко останало се придобива с любопитство към хората и книгите. Запазете честността към текста, с която пишете сега!“

Георги Господинов: "Да откриеш дори един добър ред, силен образ или емоция в даден текст вече е радост за четящото око. Имах на няколко пъти тази радост с разказите, стихотворенията и есетата.„

Николай Табаков: "Уважаеми млади и талантливи колеги, В този конкурс има победители, има и непобедители, само победени няма. Моля ви, не се впечатлявайте крайно от резултатите. Литературата е неуловимо изкуство, а оценителите са хора. Със субективизма си, с настроенията, с момента (снимката) на прочита. Американският писател Джеръм Селинджър твърди, че за истинския артист - за вас! - съществува едно-единствено, но задължително изискване. Да работите по собствените си критерии, не според чужди. Кратко и ясно, струва ми се. Желая попътен вятър, а ние от журито (аз - със сигурност) ще ви помахаме с лапичка от брега, когато наберете скорост.“

В конкурса взеха участие ученици от от 9., 10., 11. и 12. клас с 83 работи, разпределени в следните категории: разказ - 44, есе - 13 и поезия – 26 от следните училища: 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, ІІ АЕГ „Томас Джеферсън", 9. ФЕГ „Алфонс Дьо Ламартин", НГДЕК „Константин Кирил Философ", 73. СОУ „Владислав Граматик", 157. ГИЧЕ „Сесар Вайехо", 18. СОУ „Уилям Гладстон", 22. СОУ „Георги Раковски", 31. СУЧЕМ „Иван Вазов".


ЖУРИТО ПРИСЪДИ СЛЕДНИТЕ НАГРАДИ: ЗА РАЗКАЗ 1. Деница Пенчева, 12. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес" 2. Елица Савова, 10. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес" 3. Аня Ангелова, 10. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес" 4. Яна Детистова, 11. клас, 31. СУЧЕМ "Иван Вазов" ЗА ПОЕЗИЯ 1. Александра Недкова, 11. клас, НГДЕК "Константин Кирил Философ" 2. Рени Христова, 10. клас, 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо" 3. Теодор Грозданов, 12. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес" ЗА ЕСЕ 1. Татяна Митова, 12. клас, 31. СУЧЕМ "Иван Вазов" 2. Мария Страшилова, 12. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес" 3. Дарина Сарафова, 10. клас, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин"


I МЯСТО ЗА РАЗКАЗ Деница Пенчева, 12. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес„

Сбогуването Юни. Тъмносини потоци и бледо небе, и свежо, напоително слънце. Купи сено, съвсем скоро събрани, още дъхави. Полето мълчи, тържествено и пусто. По шосето се плъзга кола. В колата сме аз и Мария. Мария е бременна, така че с нас е и неродената ни дъщеря. Още не сме ѝ измислили име. На задната седалка лежи сак със стари дрехи, основно бельо и омачкани тениски. От смъкнатия прозорец нахлува златист ветрец, натежал от аромати, заплита се в кичурите на Мария, танцува без ритъм и ред. Мария се пробужда от дрямката си и мига срещу слънцето. Пред нас вече се вижда боровата гора. Толкова е зелена и отчетлива, като късче от маслена картина. Под гората е селото и скоро колата спира пред бяла къща с металночервена врата. Ето, тук сме. Поглеждам към Мария, но нищо не долавям, нищо освен нейната си светла и тиха тъга, попита още в болницата. Ще свалиш ли багажа? Свалям багажа, а тя отива до вратата, почуква и се подпира на дувара. Прилича на някаква богиня на плодородието, такава бременна, розово-бледа и неподвижна, къс мрамор на юнското слънце. Но не е богиня, защото мирише на мъка, на болка мирише. /.../

I МЯСТО ЗА ПОЕЗИЯ Александра Недкова, 11. клас, НГДЕК "Константин Кирил Философ" На площада Крадците са незабележими Те крадат дрехи на хетерата докато се преоблича Скриха керамиката от очите на децата Прибраха си и краката на атлета Милон! Бледи като звездна светлина, Неуловими птичи крила са отговорни за това престъпление Кръжат около нечия пирамида, полусрутена от гледане Кълват, унищожават унищожават посмъртно оставените цветя Никога няма да оставят философа да почива заслужено Никога няма да оставят оратора да се докосне до изкуството /.../


I МЯСТО ЗА ЕСЕ Татяна Митова, 12. клас, 31. СУЧЕМ "Иван Вазов" Упражнение върху създаване на текст ... Bullshit всичко е bullshit. Ангажираш се само с глупости. Правиш нещата само колкото да ги правиш. Никаква душа. Никакво вдъхновение. Лъжи. „Неврози. Микроинфаркти. Мъгла и киша. Мръсна софийска нощ.” Ето, създавам текст. Дори не го чувствам. Задължение? Не е ли фантастично! – Сигурно. Не знам. Изкуство. Къде? Кога! Може би го няма. Може би е в мен, а може би философията го е скрила. Трудно се намира. Тъгата е детектив. Красота? Навсякъде! Погледни я. Не можеш? Аз също. Навсякъде истини, истини, термини, фигури, чехълчета, черни дупки, синуси и метафори. Туби от „знания”. Факти и запетайки. Момичето плаче. Любов в жълти стотинки. Пенчо Славейков е мираж. Само Паисий понякога се мярка. Въобще да си ги намажеш на трoхите, можеш ли? Витаеш, летиш, живееш, а всъщност четирите кръга на Ада те мачкат. Това, разбира се, е шега. Само самотно aуди минава през теб. Уроци. Уроци по български, уроци по английски. Уроците на живота. К’во? Уъркшоп, плейбек, рандом. Субтитри ! - Учи се! Учи се! /.../ Пълниите текстове на всички наградени творби можете да прочете в сайта на Гимназията http://www.ibbcervantes-bg.com

Подслушано

Признайте си за едно преписване. Ангел Кръстев 12 А: Краят на 11. клас, вторият срок имам 3 двойки. Накрая на годината и последният блок ме изпитват. Отговорих на всичко и ми писаха 6 за срока. 10. клас бях между четири и пет , но понеже съм един от първите номера бяха забравили за колко съм. След като прочетоха всички, ме попитаха за колко се боря и отзад ми подшушнаха "за 6". Изкараха ме на дъската, но двете девойки на първия чин ми помогнаха и си обърнаха тетрадката да препиша на дъската и така ми писаха 6.


Подслушано

Разкажете ни любима случка: Веси И. 12 в клас: Спомням си как веднъж по история бяхме половината клас в час, беше някакъв ден преди ваканция. Долмова ни пусна филм и цял час водехме дискусия за промените в образователната система. Беше супер интересно. Винаги в такива дни, в които никой не идваше, правихме интересни неща по история. Гледахме филми и дискутирахме. Беше много приятно. Станчева: Ами общо взето, те всички простотии се случваха заради Ангел. Алекс М. 12 а клас: Миналата година един съученик имаше рожден ден и нахлухме със Стефан и Вальо в час на Апостола с три бутилки шампанско и направихме всичко мазало. Междувременно някой беше снимал цялото това нещо и Стефан го качи във фейсбук. Съответно директорката ни наказа да чистим снега в двора.

Опишете учител с песен. 12 А (авторска): Апостолаа, най-великият на света, на ученичките любим, пред Йончева непоклатим.


Имаш поща

12 А: Благодарим на нашата класна Диана Миронова, че ни обсипа с много любов, че се справяше с всекиго и с проблемите му. И така всички ние, след доста "страдания", вече знаем, че "добре" не е "отлично", че с гордост казваше (и ще казва) "моят клас". Тя ни научи, че детайлите имат значение (тоест - имената на всички кафенета от изучените произведения), че и невъзможното е възможно (като паралел между "Едип цар" и "Дядо Йоцо гледа" ), че животът не е само броене на числа (в дневника). Но най-вече сме й благодарни за мъдростта, която завинаги ще носим със себе си - че "страданието е път към съвършенството", “задоволително" не е "удовлетворително" и че винаги можем да се изкачим по-нависоко. А да кажеш точното нещо в точния момент може да ти „изкара шестичката“.

Г-жа Миронова: Класът, който ме научи да живея нависоко. Висок стандарт във всичко. Успехът на моя клас е запазена марка, а не пожелание!

Една голяма част от нашите випускници /може би 12А / гледат с широко отворени, любознателни очи и за тях мотото е: „Светът е интересно място“. Други /може би 12В / възприемат живота като борба и са готови да я водят, където и когато трябва. Трети / може би 12Б,Г / с известна доза скептицизъм питат света: “А ти, наистина ли заслужаваш моите усилия?“ За четвърти /може би 12Д / горните въпроси не са дилема. Те просто искат да споделят нещо или просто да поговорят с приятели. Пожелавам на всички да запазят любопитството си към света, защото той е едно истинско чудо, да се борят за истината, но да запазят и приятелствата, създадени в училище, защото те са опора през целия ни живот. ТАТЯНА ДОЛМОВА

12 Б: Ние, дванайсетокласниците, най-добре знаем колко усилия ни костваше да завършим успешно и сме благодарни за петте години, които бяха едновременно изпитание за волята ни, но и ценен житейски урок. Най-важното, което научихме, не е субхунтивото, нито логаритмите или митозата и мейозата, а да приемаме предизвикателствата иронично вместо пораженчески, да се надсмиваме над самите себе си (дори когато е неуместно :D), да се стремим винаги към най-доброто и да не се отказваме от целите си, защото, стига да искаме, можем да постигнем всичко. И така, със знанието, че няма невъзможни неща, и с огромна носталгия, пристъпваме прага на Испанската и заставаме на стартовата линия на един нов и вълнуващ етап от живота, който сме готови да посрещнем с увереност.


Имаш поща

Госпожо Банкова, благодарим Ви за четирите години непрестанен труд, през които нито за момент не спряхте да ни подкрепяте. Признателни сме, че извървяхте заедно с нас нелекия път от наивната младост до етапа, в който сме готови за предизвикателствата на Живота. Завинаги ще останете в нашите сърца. Никога няма да забравим сърдечните жестове и безкористните компромиси. С обич: Вашата бъдеща гордост, 12.в клас, випуск 2016

12 Г: Макар че завършихме, не вярвам, че се сбогуваме, това е само равносметка. За пет години научихме много повече от испанския (и нови начини за преписване), пораснахме (като че ли между другото), създадохме спомени (и малко ядове на някои учители)… Благодаря ти, Испанска!

12 Д: За тези пет години научихме много, намерихме и добри приятели. Пожелаваме ви го и на вас! Г-жо Бъдева, благодарим Ви от сърце! Горин президент! Класовете с буква „д“ обикновено са или много добри, или не чак толкова… За 12. д, с които бяхме заедно почти четири години, бих казала, че заемат междинно положение в горната класация. Имахме и добри, и лоши дни, но в крайна сметка доброто остава. Моите най-добри пожелания към випуска на 2016, специално на 12.д, желая успех на изпитите, които ги очакват още много години, и реализация в живота. (Бъдева)

Скъпи мои 12 в клас, желая ви да реализирате мечтите си, да бъдете щастливи и успешни, и завинаги да останете приятели. Вярвам във вас, зная, че най-хубавото в живота ви тепърва предстои! С обич: Класната, Банкова

на - ibbcervantes-bg.com½евъзможното е възможно (като паралел...

Documents