сп. е-oр@зов@ние_бр.29(2008/2009 - ноември)

Промените в българското училище една година след стачката на учителите

За социалната интеграция на децата със специални образователни потребности в условията на масова детска градинаДен на християнското семействоПроблемът за формите на продължаващото професионално обучениеРеформа във финансирането на образованието в БългарияУчилището - желана територия за ученика, сборник с добри практикиКакво не знае Световната банка за образованието в BG

2

РЕКЛАМНА ТАРИФА/с ДДС/ – за готов материал

Графика / текст: 60 лв./бр.; 300 лв./г. – до ½ страница А4Банер / текст: 90 лв./бр.; 450 лв./г. – до 1 страница А4

За въпроси и заявки: СИЕЛА, бул. „Патриарх Евтимий” 80А, тел. 02/954 10 30 – Г. Пройков

Забележка: При реклама в някой от другите продукти (за 3 месеца),получавате и бонус – реклама в сп. „ ”

ISSN 1312-2886Информационно и научно-методическо издание

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние”и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България

Адрес: София, бул. “Патриарх Евтимий” 80А, тел.: (02) 9541030, 088 9541030е-mail: е[email protected]; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314666

ТЕМАТИЧНИ РЕДАКЦИОННИ СЪВЕТИ - координатори

- Интервю с...: Георги Пройков - Представя се...: Надежда Николчева

- Детска градина: д-р Евгения Тополска - Начално училище: доц. д-р Нели Иванова

- Учене през целия живот: доц. д-р Чавдар Катански - Промените без които не може: проф. Румен Вълчев

- Въпроси и отговори: Георги Пройков- Прочетохме за вас...: Силвия Стоянова- Летящата класна стая: Татяна Досева

- Творчество: Надежда Николчева - Любопитно: Силвия Стоянова

СЪВЕТ НА КООРДИНАТОРИТЕГлавен координатор: Надежда Николчева

Членове: Координаторите на тематичните редакционни съветиСекретар: Румяна Пройкова

РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ (по азбучен ред):

г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев,

г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков,доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения

Тополска, доц. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева,

проф. д.пс.н. Наталия Александрова, проф. д-р Петър Балкански,

доц. д-р Петя Асенова,проф. д.п.н. Пламен Радев,

проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин,

доц. д-р Чавдар Катански

3

Съдържание:

1. ПАРАЛЕЛНО ИНТЕРВЮ... Промените в българското училище една година след стачка-

та на учителите ................................................................................42. ДЕТСКА ГРАДИНАРосица Борисова Накова - ОДЗ ”Малина Тодорова”, гр. Ракитово

За социалната интеграция на децата със специални образовател-ни потребности в условията на масова детска градина .....................8Маргарита Узунова - ЦДГ „Детски рай”, гр. Велинград

Семейството и детската градина за формиране на ценностна система от общочовешки добродетели и личностни качества у децата .....................11Стела Христова Минкова - ЦДГ №12 „Ралица”, гр. Плевен

Педагогическото взаимодействие с родителя в мултиетническа среда – сравнителен анализ .........................................................................14Румяна Георгиева - ЦДГ 51 „ САРАГОСА”, гр. София

Ден на християнското семейство ................................................193. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ

Създаване на детски вестник в ІV клас .................................264. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТДоц. д-р Чавдар КатанскиПроблемът за формите на продължаващото професионално обуче-ние ............................................................................................................305. ПРОМЕНИТЕ БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ

Реформа във финансирането на образованието в България: Преглед на текущи-те проблеми .........................................................................................366. ОТ БРОЙ В БРОЙУчилището - желана територия за ученика, сборник с добри практикиСамоуправление и гражданско образование, извънкласна и клубна дейност

Ученическото самоуправление в СОУ ”Пeтко Рачов Славейков”, гр. Кърджали – опит и традиции ...........................................................48Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ ....................................................................................547. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИРосица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Сключване на трудов договор при условията на Постановление № 66 на Министерски съвет ..............................................................................768. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС

Какво не знае Световната банка за образованието в BG ...................78 Професионалното образование - подценявано по инерция ...............80 Професионалното образование се нуждае от реформи .....................81

9. ЛЮБОПИТНО УНИЦЕФ: Системите на образование в Централна и Източна Европа

“забравят” милиони деца .....................................................................8410. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ

Информация за авторите ................................................................88

4

Паралелно интервю...

Промените в българското училищеедна година след стачката на учителите

- Една година след стачката на учи-телите, какво мислите сега? Постигнаха ли се целите на стачката?

И. Арабаджиева: Една година е много кратък период за анализ на толкова мащабно събитие. В България се случи най-масовата и най-продължителната отраслова ефективна стачка в най- новата история на държавата. Шест седмици 150 000 учители и непедагоги-чески персонал разтърсиха из основи цялото българско общество. Българските педагози и работещите в училищата, детските градини и обслужващите звена изнесоха своя открит урок по гражданско образование по улиците и площадите, отправяйки изненадващо един-ния си, солидарен, тревожен, но категоричен апел за достоен труд и достойно заплаща-не. Стачкуващите проявиха непоколебимост, воля, гражданска смелост и кураж, с което показаха на управляващите, че в България има гражданска общество и че суверен са гражданите, а не управниците.

Стачката успя да хвърли огромен камък в блатото на управленската немощ и безхабе-рие за бъдещето на образованието. Стачката успя да извади на светло и да събере заедно тревогата на унижения учител, негодувани-ето на недоволния родител и притеснението на недоучилия ученик. Стачката доказа, че всички искат промени, които да доведат до мотивирани и добре платени учители, осигу-ряващи качествено образование на децата в училище. Успехът на стачката в цифри.

Независимо, че не завърши с постигнато споразумение, стачката постигна осигуряване на 470 млн. лева за образование през 2008 г,

в повече от средствата за 2007 г., и увеличе-ние на средния единен разходен стандарт за ученик от 933 лв. на 1151 лв. за 2008г.; уве-личение на работните заплати на всички в от-расъла с 18% от 01.11.2008г.; поетапно уве-личение през 2008г до достигане на средна брутна работна заплата за педагозите от 650 лв. от 01.07.2008г., при начална заплата 450 лв.; законови гаранции за целево разходване на средствата, щатовете и икономиите в сис-темата на средното образование, без възмож-ности за прехвърляне към други дейности.

Постигнатото можеше да бъде още по-близо до стачните искания, ако правител-ството бе подходило към преговорите с не-обходимата политическа воля, отговорност и социална чувствителност.

П. Иванов: Ако целта на стачката е била „по-високи заплати за учителите”, формално тя е постигната. Друг е въпросът дали и нови-те учителски заплати са достатъчно високи. Що се отнася до подобряване на условията за обучение и възпитание в училищата, мисля че през последните години се направи дос-та по отношение превръщане на училището в привлекателно място за ученици и учители. Но това едва ли е благодарение на стачните действия, а по-скоро на една целенасочена политика на МОН, съпричастност и активна позиция от страна на общините, предприем-чивост и умение на директори на училища да използват максимално възможностите за фи-нансиране чрез проекти по различни нацио-нални програми. Разбира се, има още много, което да се желае.

Една година след стачката в българското училище се наблюдават определени промени, които съвсем не се приемат еднозначно. В няколко разговора,

ще се опитаме да разберем, как гледат на тези промени представителите на държавата, общината, синдикатите, работодателите (директорите) и учители. В този брой разговаряме с г-жа Искра Арабаджиева (НУС – Независим Учителски

Синдикат) и г-н Пламен Иванов (началник на РИО – София област).

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 29-2008

5

- Делегираният бюджет – това ли е пътя и готови ли са директорите и учи-телите за него? Трябва ли да се напра-вят промени в нормативната база?

И. Арабаджиева: Учителите и Синдика-тите заявиха, че ще подкрепят всички разумни реформи, разработени и приети с обществен консенсус и реализирани с прякото участие на учителските синдикати на отраслово ниво и ниво учебно заведение, както и гарантира-ни с достатъчно финансиране. В тази връзка не можем да оценим като удачно въвеждане-то на делегираните бюджети в началото на 2008г, защото това стана в отсъствието на цялата нормативна и поднормативна уредба, касаеща делегираните бюджети. Директори-те бяха поставени на сериозно изпитание с правата и отговорностите, които им се въз-ложиха. Те нямаха необходимата подготовка. Лансира се идеята за директора- мениджър, в основата на която са управленските му реше-ния, отговорности, които касаят социалното партньорство, прозрачност. … Едва ли не се получи, че на 31.12.2007 г. някои директори си легнаха като „ пъдари”, а на 01.01.2008 г. се събудиха мениджъри. Имаме много сигна-ли за лоши управленски решения, свързани с управлението на делегираните бюджети.

Необходима е ясна нормативна уред-ба във връзка с контрола. Прозрачността да бъде защитена в КТД и нормативни актове. За да „работи” системата е наложително увели-чаването на единният разходен стандарт за ученик до 1700 лв. Твърде голяма е разлика-та в единния разходен стандарт на ученик в първа група общини и трета четвърта групи общини, като са ощетени първите.Очакваме от новата бюджетна 2009 г. да бъде опреде-лен единнен разходен стандарт на ученик в полуинтернатна група и обслужващо звено.

П. Иванов: Въвеждането на делегирани-те бюджети в училищата определено е една положителна крачка в развитието на образо-ванието. По този начин се създава възмож-ност за реализиране на така дългоочаквания процес на децентрализация в управлението на училищата. Прилагането на делегираните бюджети през последната година показа, че

ИскраАрабаджиеваЧлен на Изпълнителното бюро на Независимия учителски синдикат.

Родена на10 ноември 1958 г.Образование висшеПедагогически стаж - 30 годиниРаботила 6 години вСОУ” Димчо Дебелянов” гр. БеленеВече 24 години работи в Гимназияс преподаване на чужди езицигр. ПлевенII професионално квалификационна степенНосител на почетен знак„Неофит Рилски”Член на Изпълнителното бюро наНезависимия учителски синдикат.

Пламен Иванов

началник на РИО – Софийска област

Роден през 1959 г. в гр. Етрополе.

Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски” през 1983 г.,

специалност „математика”.През 1988 г. след специализация в

СУ „Св. Климент Охридски”, получава допълнителна квалификация

по информатика.Завършил е курс по организация и

управление на образованието към ДИУУ през 1991 г. Притежава II ПКС.

Работил е като учител по математика и информатика в езиковата гимназия в

гр. Правец, а от 1991 до 1994 г. е директор на гимназията. От есента на 1994 г. е

страши експерт по организация на средното образование в регионалния инспекторат на

Софийска област. От 1995 до 1999 г. е директор на българското училище в гр.

Братислава, Реп. Словакия, след което от-ново се завръща в инспектората. Началник е

на РИО – Софийска област от 2002 г.

6

Паралелно интервю...

най-голям ефект процесът има в училищата с над 250-300 ученици. В по-малките училища без допълнително дофинансиране от страна на общините е много трудно да се покрият разходите за издръжка. Като цяло директо-рите са подготвени за въвеждането на деле-гираните бюджети – всички директори пре-минаха специално обучение в НИОД, орга-низирани бяха редица семинари и обучения на областно и общинско ниво с участието на лектори от МОН, МФ и други институции. Но на практика не винаги достига опит, предпри-емчивост, далновидност и умение на директо-рите за управление на бюджета. Естествено, с течение на времето ще се добива и опит.

- Тази година в името на оптими-зацията бяха закрити доста училища и учениците се транспортират с автобуси. Как смятате че трябва да се оптимизира училищната мрежата?

И. Арабаджиева: Оптимизацията на училищната мрежа като идея е добро начи-нание. Много важно е да се свърже с обхвата на учениците. Изключително тревожна е тен-денцията за повишаване на броя отпаднали ученици. Оптимизацията би трябвало да се разглежда в две посоки. Като качество на об-разованието, което ще бъде по-добро в сре-дищното училище, предлагащо по-добра база и условия за учене и социални контакти. От друга страна какво става с обхвата на мал-цинствените и рискови групи, социално сла-бите? Те се обхващат трудно в малките насе-лени места, а къде остава да ги изпратим на 10, 15, 20 км от дома.

Важно е да се случва оптимизацията и в големите градове. Много важна е оптимиза-цията на професионалното образование във връзка с целите и задачите, които решава. Необходима е актуализация на класификато-ра на професиите, отговаряща на потребно-стите на икономиката и обществота от кадри. За да стане това, трябва много бързо да се организира подготовка на учители по нови професионални направления.

П. Иванов: Процесът на оптимизация на училищната мрежа продължава вече доста години и е породен както от демографските

реалности, така и по финансови съображения. Последните са особено изразени след въвеж-дането на единните стандарти за издръжка на един ученик и делегираните бюджети в учи-лищата. Въпреки това, тази година много об-щински съвети не посмяха да пристъпят към закриване на училища – в Софийска област бяха закрити само 6 училища. Промените в наредбата за броя на децата и учениците в групите и паралелките обаче, принуди много от общините да гласуват значителни средства за дофинансиране на по-малките училища, което предполагам ще доведе през следваща-та година до повече предложения за закрива-не или за обособяване на средищни училища. Предпоставка за това са и програмите по ко-ито общините могат да получат значителни средства за финансиране на разходите по за-криване на едно училище, както и предоста-вените им училищни автобуси. Дали това е единственият начин за оптимизиране на учи-лищната мрежа – мисля, че може да се пог-ледне повече на опита на други европейски страни.

- Може би основният въпрос е – по-добри ли се образованието след стачка-та? Какво още трябва да се направи?

И. Арабаджиева: Учителите са нетърпе-ливи промените да се случват по най- добрия начин.Имам предвид реформите в образова-нието. А знаем, че това не става перфектно в никоя сфера на обществения живот. На наше-то поколение учители е писано да изстрадаме промените и дадохме доста „жертви”- много добри учители напуснаха училището по своя воля, за да търсят препитание в други, по- добре платени сфери. Много учители бяха принудени да се възползват от възможности-те на ранното пенсиониране- въпросът е как ги изпратихме? Не си ли отидоха те огорче-ни, след като са посветили живота се и на училището. Какво направи МОН и обществото за учителите, които бяха съкратени?! Много преди реформите и преструктурирането на училищната мрежа трябваше да се помисли за това- трябваше да има поне 2-3 годишен период за преквалификация на учителите. Парадоксът е, че вървят съкращения, а има незаети учителски места по английски език,


7

информатика, физика и др. Рано е да се даде оценка дали се е по-

добрило образованието. С плахите стъпки, с които върви външното оценяване, реална оценка ще има не по-рано от 5 години. Сега качеството на образование се мери в прием-ните изпити на ВУЗ . Качеството на образова-нието зависи и вътрешното оценяване – реал-но, конкретно, което да не скрива неудачите в „борбата” за ученици.

Липсва ясна концепция за развитието на професионалното образование в стратегиите на МОН до 2015 г.

П. Иванов: Трудно е да се отговори кате-горично с ДА или НЕ. Има още много въпроси, които трябва да бъдат дискутирани и решени. Освен повишаването на учителските заплати, подобряването на материално-техническата база в училищата, на условията в които се обу-чават нашите деца, трябва да обърнем повече внимание и на квалификацията на учителите, на активното включване и съпричастност на родители и общественост в живота на учили-щето. Необходимо е в по-глобален аспект да се помисли и по на въпроса за подготовката на учителските кадри, като се въведат бакала-върски програми за подготовка на учители по 3-4 дисциплини. Така 2-3 учители ще могат да осъществяват качествено обучение и в учили-ща с по-малко на брой ученици.

- Какво друго бихте искали да споде-лите с нашите читатели?

И. Арабаджиева: На всички колеги, ко-ито останаха в училището – сили, търпение и вяра, че ще успеем да отговорим на пре-дизвикателствата на трудното време , в което живеем. И въпреки реформите, българското образование ще го има в симбиозата тради-ции и нови европейски практики.

П. Иванов: Искам да пожелая успешна и плодотворна учебна година на всички, рабо-тещи в сферата на образованието. Нека уси-лията, които полагаме да доведат до това, в училище да виждаме все повече мотивирани за работа учители, жадни за знание ученици и съпричастно към проблемите на образова-нието общество.

8

Детска градина

Жак Делор назовава пред ЮНЕСКО чети-ри стълба на развитие на съвременното обра-зование:

1. Да се научим да знаем.2. Да се научим да правим.3. Да живеем заедно с другите.4. Да се научим да бъдем.Това е осъществимо, ако децата ни са

ориентирани в общочовешките ценности -взаимопомощ, толерантност, доброта. И точ-но тук е нашата роля, човешка отговорност и значение - да дадем вярната посока в лично-стното развитие на децата, ежедневно да им преподаваме уроци по толерантност. Защото да си толерантен, значи да уважаваш другия независимо от неговия физически и социален статус. Защото толерантността ще промени мисленето ни, ще ни направи по-добри, за-щото доброто за личността е добро за обще-ството и обратно.

Децата са нашето бъдеще, надеждата ни за живот, радост и съдба. А тя, Съдбата е толкова различна! И тук идва Нормата, коя-то е приела, че всичко, което е различно от нея, не е качествено и “де факто” би тряб-вало да бъде трудност. Тя не се съобразява, че съществува и Различното, което като нея има пълното право да съществува под топли-те лъчи на Слънцето и да ползва благата на заобикалящото. Но за съжаление в повечето времена и култури Различното е обругавано, скривано....., дори и от Слънцето....![4]

Но Различни, не значи обречени! Различ-ни, независимо от физическото си увреждане, тези деца са част от нас, те са между нас, те са децата със специални образователни по-требности.

Толерантността на новото хилядолетие като че ли идва да промени мисленето чрез променено законодателство. Различните имат

право и това право е декларирано чрез меж-дународни и правителствени документи.

Световната конференция на UNESCO от 1994 г., посветена на децата със специални нужди, прие декларация (Декларацията от Саламанка) и рамка за действие, в която се казва, че общообразователните училища с приобщаваща ориентация са “най-ефективни-ят начин за преодоляване на дискриминаци-онните нагласи, за създаване на дружелюбни общности, изграждане на приобщаващо об-щество и постигане на образование за всич-ки; нещо повече, този тип училища предлагат качествено и ефикасно образование за мно-зинството деца, повишават ефективността и, в крайна сметка, икономическата състоятел-ност на цялата образователна система...”

Интегрирането на деца със СОП в учили-щата и детските градини се урежда още в ЗНП и съпътстващия го Правилник за прилагане на ЗНП, Наредба № 6/ 19.08.2002 г. на МОН за обучение на деца със специални образовател-ни изисквания и/или хронични заболявания. Приет е и Национален план за интегриране на деца със СОП и/или хронични заболявания в системата на народната просвета - Решение на МС № 894 от 22.12.2003 г.

Въвеждането на интегрираното обучение илюстрира промяната в съвременното обуче-ние на децата със СОП. Преодолява се изола-цията и се предоставя равен шанс и възмож-ност за обучение сред свои връстници. Защото интегрираното обучение е процес, при който детето, независимо от вида на увреждането, е включено в общата образователна среда[1].

Интегрираното обучение се дефинира като “съвместно обучение на деца със СОП и деца без нарушения в обикновената детска градина и общообразователно училище[2]. Многообразието от трудности, свързани с

За социалната интеграция на децата със специални образователни потребности в условията на масова детска градина

“Огромна възможност да помогнеш някому се появява рядко,но дребни възможности възникват всеки ден.”

Сали Кох

9


емоционалната, психическата, физическата, физиологическата готовност на децата със СОП за образование, има различни причини - от генетична предразположеност и слабост на нервната система, водещи до повишена възбудимост или уморяемост, през сензорни или други физически нарушения - до небла-гоприятни условия в процеса на отглеждане и развитие.

В този смисъл изключително важно е да се възприеме увреждането като различие, но не и отхвърляне. Защото е въпрос на човешки права. Защото децата с увреждане имат съ-щите права като всички останали, но за да могат да управляват тези права, те трябва да получат различно, но равнопоставящо ги от-ношение. Или прилагане на т.нар.”социален модел”, който предполага премахване на ба-риерите, а не “проблематизиране” на децата с увреждане, преодоляване на изолацията и предоставяне на равен шанс и възможност за обучение сред своите връстници.

Детската градина, в която интегрираното обучение на децата със СОП е алтернативна форма на обучение, е безспорен модел за това, как детето не просто присъства в гру-пата заедно със здравите деца, а участва ак-тивно в образователния процес, като си взаи-модейства и сътрудничи с възрастни и връст-ници. Проявите на толерантност, симпатия, взаимопомощ, доброжелателство и подкрепа са стил на взаимодействие с и на децата.

В ОДЗ ”Малина Тодорова”, гр. Ракитово са интегрирани две деца със специални об-разователни потребности в две групи – дете със Синдром на Даун и дете с увреден слух. Педагогическите екипи на групите, в които се обучават тези деца, са поели своята отговор-ност към възпитаниците си и се стараят да им осигурят по-добри условия за възпитание и обучение в детското заведение. Децата ус-пешно се включват в организирани дейности, при които придобиват социален опит, общу-ват невербално и създават положителни со-циални контакти. Останалите деца в групите приемат и подпомагат децата със СОП, а те от своя страна в процеса на взаимодействие развиват компесаторните си способности, на-учават каквото могат сами или с помощта на

10


другите, чувстват се защитени и със свое мяс-то в групата.

А това се постига чрез:1. Организиране на подкрепяща среда,

включваща:- позитивна атмосфера и социално прос-

транство в групите, кътове за индивидуална и съвместна дейност, ”тихи места”, дидактични и игрови средства;

- получаване на специализирана помощ от екип от специалисти от Ресурсен център, гр.Пазарджик - психолог, специален педагог, логопед, ресурсен учител, сурдопедагог;

- разработени индивидуални програми за развитие на децата със СОП.

2. Провеждане на изследвания, диагно-стика и оценка, като се спазва процедурата за комплексно психолого-педагогическо оце-няване, в резултат на което се разработва ин-дивидуална програма за развитие на детето със СОП.

3. Екипна дейност на учители, специали-сти и родители – обмен на информация от-носно поведенческите реакции, ниво на соци-ализация, динамика на поведението, участие в педагогически взаимодействия.

4. Включване в празници и развлечения и други форми на изява на изобразителните и театрални възможности, игри.

Колкото и да се опитваме да категоризи-раме формите, да определяме критерии и по-казатели, то истината е, че образованието е право на всяко дете и в този смисъл интегри-раното обучение се стреми да осигури достъп на всички деца до съответното подходящо, достъпно и ефективно образование в общ-ността от деца. То е и подход, който поставя детето в центъра на образователния процес и признава, че децата са отделни личности с различни потребности от обучение.

Безспорно, че целият този многоаспек-тен въпрос е съпътстван от много трудности и противоречия. Отново чрез целенасочената и достойна мисия, детският учител трябва да трасира пътя от реалната ситуация в детска-та група до появата на програми, наръчници, специализирани методики за работа с деца със СОП, нагледни и дидактични материали и др. Необходимост са и специализирани кур-

сове за учителите, работещи с тези деца. А семействата имат нужда от повече информа-ция и подкрепа, за да се преодолеят онези фрустриращи фактори, които пречат на сво-бодното обсъждане на проблема. Необходима е и промяна в нормативната уредба - смята-ме, че в групите с деца със СОП не е необхо-димо да се съблюдава средна месечна посе-щаемост. И всичко това звучи пожелателно, ако не се набележат прагматични мерки за постигане на високи резултати в конкретната практика.

Защото, независимо какви са, те са на-шите деца и се нуждаят от безрезервната ни подкрепа в нормална, развиваща среда!

Защото, независимо какви са, те са живи същества и имат равни човешки права!

Защото, независимо какви са, те са ут-решния ден, бъдещето – да ги пазим, подкре-пяме и водим достойно за ръка!

Литература:Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета. С., 2003.Радулов, Вл. Интегрирано обучение и специални-те училища. Ш., 1995.Ръководство за работа на директора и учителя през учебната 2004/2005 година. С., МОН, 2004.Сп. Предучилищно възпитание. С., МОН, бр.7/2007г.

Росица Борисова Накова,ОДЗ ”Малина Тодорова”,

гр. Ракитово, обл. Пазарджик

11


Българската ценностна система се раз-вива все по-динамично. Определящо за нея е, че тя е отворена - в състояние е да при-ема всичко ново, но и да отхвърля всичко, което драстично е в противовес на нейната вътрешно противоречива сега същност. Спо-ред Конституцията на Република България съвременното българско общество се стреми към „общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, търпимост”. Приобщаването на личността към тях води началото си от най-ранна възраст, като централно място заема предучилищното детство.

Основната цел на педагогическата коле-гия на ЦДГ „Детски рай” бе да анализира во-дещите ценности за семействата на нашите деца и на тази основа чрез съвместна и ко-

ординирана работа между детската градина и семейство да предава и формира ценности, норми и модели на поведение у подраства-щите.

Чрез анкети, разговори и наблюдения ние установихме, че родителите се обръщат все по-настойчиво към традициите идващи от Възраждането. Те желаят децата им да изра-стнат като отговорни личности. Искат тяхното чувство за отговорност да се корени в качест-ва като човечност, състрадание, грижа и съ-причастност, честност. В същото време роди-телите усещат натиска на най-лошите обра-зци на холивудската масова култура, кино и литература. Попаднали в това противоречие те се лутат и в тази несигурност, изпадат по-някога в апатия, или пък тръгват в неправил-на посока.

Едно за всички ни бе ясно: Ценности не се преподават директно. Те се възприемат и стават част от мисленето на детето само по-средством подражание на хората, които са спечелили неговата любов и уважение. Необ-ходими са и умения от страна на възпитава-щия. Затова си поставихме следните задачи :

1. Повишаване на педагогическата култу-ра на родителите.

2. Засилване личното участие на родите-лите във възпитателно-образователния про-цес.

Непрекъснатите контакти с тях при запо-знаване със знанията, уменията и отношени-ята, които децата са придобили, постерите, родителските срещи, не бяха достатъчни. Родителите имаха необходимост да се обу-чат да възпитават. „Училище за родители” се оказа много добрата форма. Под мотото: „Не бъди родител, бъди човек, който е родител!” то се посещаваше не само от майки, но и от баби и татковци. На традиционните сбирки с лектори учителките теоретически изяснихме, що е то ценностна система и каква е българ-

Семейството и детската градина за формиране на ценностна система от общочовешки добродетели и личностни качества у децата

12


ската такава, каква е ролята на всеки един и на всички заедно за запазване на традици-онното добро и формиране на нови идеали и мечти, че изграждането на стабилна морална система е една от най-важните цели на роди-телите и детската градина. Много важна бе предварителната информираност на родите-лите, както за мероприятията, така и за те-мата и формата на провеждане. Особена емо-ция и ползотворност имаха нетрадиционните сбирки: „На чай”, ”На коктейл”, „На седянка”. В непринудена или пък по-официална обста-новка дискутирахме по въпроси като: Общу-ват ли родителите с децата си и как? На как-

во и как играят днешните деца? Участват ли родителите в детските игри? Какво е мястото и ролята на компютъра, телевизията, киното и литературата в живота на децата ни? Граж-данското образование - основно измерение на възпитателната работа на детската градина и училището. С обсъждане на множество казу-си ние им помогнахме да изградят правилна политика спрямо лъжите, дисциплината и родителския авторитет. Под надслов „Всич-ко за детето” на всяко мероприятие родите-лите получаваха материали, които трябваше да повишат тяхната педагогическа култура и теоретически да ги подготвят за правилност-та на собственото им поведение и това, кое-то трябва да изискват от децата си. За онези от тях, които проявяваха по-голям интерес

предлагахме допълнителна литература. Във всички случай ние насърчавахме общуване-то помежду им, както и споделянето с нас на своя положителен опит и възгледите си за възпитанието.

С много амбиция и надежди проведохме “Вечер на човешките добродетели”. Тя показа верния път - с настойчивост, такт и последо-вателност родителите се отварят постепенно за по-дейно участие в нашата работа. Широ-кият форум първоначално стъписа и тях, и децата. Но фактът, че всички присъстваха, че някои от тях се бяха подготвили добре за участие, че вечерта бе удостоена с вни-

манието на други институции и граж-дани, бе сериозна заявка за бъдещо сътрудничество. Освен това подобни мероприятия получават широк медиен отзвук и издигат имиджа на детското заведение. В същото време те налагат непрекъснато повишаване на нашата компетентност.

Най-прекият път до сърцата на хората е чрез емоцията, съпреживя-ването. Задушевността на празниците, посветени на Деня на християнското семейство, Коледа, Великден, Гергьов-ден, Първи март, Деня на Европа, пос-ланията на децата, изразени чрез сти-ховете, песните и танците ни убедиха, че всички ние носим дълбоко в себе си и любовта, и човечността. Пряко

ангажирани с подготовката и провеждането им, родителите научиха много неща, убедиха се колко труд и търпение са необходими за да има усмивки на лицата, сълзи от радост и множество аплодисменти. Да си детски учи-тел, в съзнанието на повечето от тях вече оз-начава себераздаване, безрезервна обич към децата, толерантност, добронамереност и ви-соки професионални и лични компетенции. Така ние спечелихме тяхното доверие и вяра, че могат да се ползват от нашите знания и умения – и в днешния, и в утрешния ден при общуването си не само с децата.

„Ако човек не е придобил ценностите на гражданствеността, не би се вълнувал от проблемите на света в глобалния им аспект” /проф. Петър Балкански/. За да възпитаме

13


нашите деца като съвременни граждани, не трябва да им изнасяме лекции и нравоучения. Това се постига с дейности. Именно затова с убеденост и вяра, че вършим нещо добро, деца, родители и учители се включихме в На-ционалните кампании: „Не сте сами!”, „Бъди човек!”и „Великолепната шесторка”. Всеки акт на внимание и съпричастност стигна до детските сърчица и дълго се коментираше от малки и големи. Всички знаеха, както за бъл-гарските медици, така и за болните и стра-дащи либийски деца; търсихме добрия човек, българин, велинградчанин. С много обич и то-плина събрахме сто лева и заедно с подарък и рисунки на къщата, в която искаме да живеят децата от Могилино изпратихме в БТВ. Неве-роятният отзвук изпълни всички ни с увере-ност в правилността на пътя по който вървим. Деца, родители, персонал, заедно преживя-вахме болката и радостта. Убедихме се, че добротата е в нас и около нас, но трябва да я провокираме и да я покажем. Не можем да очакваме родителите да бъдат инициатори, но можем да направим така, че те да проявят своята гражданска позиция и чрез примера си да дадат добър урок на своите деца.

Вече знаехме какво е доброта, но продъл-жавахме съвместно да търсим нейното лице в стихове, разкази, приказки и рисунки, кои-то заедно създадохме в конкурса „Добрината е около нас”. Най-добрите намериха място в „Нашата книжка за добротата”, която с помо-щта на приятели на детската градина ще бъде отпечатана и разпространена. За своето учас-тие всички участници получиха грамоти.

Безспорно много добри резултати имаха откритите моменти пред и с участието на ро-дителите. Те отдавна са част от съвместната дейност на детската градина със семейство-то. Когато се провеждат с професионализъм, с много добра предварителна подготовка и се акцентира на сътрудничеството дете-учител-родител, тези моменти се радват на голяма посещаемост и висок процент на ефектив-ност. Деца и възрастни съвместно обогатиха знанията си по БДП, безопасно поведение при БАКП, писането на великденски яйца. Форми-раха умения за вежливо поведение и добри маниери. Научиха се по какъв начин могат да

изпълнят благодарността със сърдечност и любов. Искахме да направим родителите по-търпеливи, по-емоционални, по-отговорни и смея да твърдя, го постигнахме.

Друга много добра съвместна форма бе работата в клубове и ателиета с изявени деца. Доброволно, водени от любовта към децата, с чувство на родителски и граждански дълг ние днес разчитаме на няколко майки, но на-деждата ни е, че „утре” те ще бъдат повече. Самата форма ще бъде разгърната, обогатена и повече талантливи родители ще се включат в нея.

Във века на високите технологии нали-чието на уебсайт на детската градина е една съвременна и удачна форма на взаимодейст-вие. Макар, че не всички родители биха се възползвали от нея, убедени сме, че сайтът дава възможност за широка комуникация, въздействие и взаимодействие. Затова наши-те усилия сега са насочени в тази посока – до дни сайта ще бъде в глобалната мрежа.

Трудно се създава формула за успех и особено що се касае за работа с родителите и формирането на ценностна система у малкия човек. Но аз мисля, че ние, работещите в ЦДГ „Детски рай” сме я намерили – тя включва: равнопоставеност и сътрудничество, профе-сионализъм, желание и отговорност в името на детето. Степента на различие и противо-речивост не е препятствие за нас, а актуално условие за нашето многообразие и единство-то на общественото и семейното възпитание за израстването на малкия чавек.

ЛИТЕРАТУРА:Гинът, Х. Детето и ние, С., 2007.Галчева, К., Галчев, Г. Детето и светът на въз-растните, Пз., 1995.Русинова, Д. Ценностната система на българите в контекста на американската и европейската меч-та”, БГ История. InfoБалкански, П. Гражданското образование, статия, Аз-буки, 2007.Пенев, Р. Динамика на взаимодействието детска градина – семейство, ПВ, 2007

Маргарита Узунова, ЦДГ „Детски рай”

гр. Велинград

14


Педагогическото взаимодействие с родителя в мултиетническа среда – сравнителен анализ

В педагогическата наука проблема за ин-теркултурното образoвание на ромските деца става особено популярен през последните 10 години, а у нас за интеркултурно образо-вание се заговори през последните няколко години. Семейството и детската градина са тясно свързани помежду си и подчинени на една обща цел – формирането на детската личност, а именно физическото, психическо-то и умствено развитие на детето.

Особено място се отделя на социализа-цията на детето и подготовката му за активно участие в учебния процес в началното учили-ще. Животът на ромските деца е в една за-творена система, повечето от тях зле владеят български език и трудно се вписват в среда, в която мнозинството от деца е от български произход.

Детската градина е мястото, където дете-то постепенно достига до училищна зрялост, но това не е спонтанен биологичен процес. Този процес до голяма степен зависи от усло-вията на живот, отглеждане и възпитание на детето, в много случаи зависи от различната семейна среда и етническа група. Познава-нето на индивидуалните особености на всяко дете, неговото развитие, семейна среда, под-помагат прилагането на индивидуалния под-ход при работата с отделното дете.

„Целта на развитието на детето на кон-кретния исторически етап е необходимо да бъде адекватна на целта на програмната сис-тема, програмата или учебния комплект, кой-то избира учителя за работа в конкретната група с деца в условията на детската градина. Това налага съществуването на различни пе-дагогически модели и технологии, съобразно спецификата на конкретната детска градина и видовете маркери на външната и вътрешна-та педагогическа среда.” [2;4]

Значение има примера на родителите, който е мощно средство за въздействие върху децата. Подражавайки на родителите си, де-цата усвояват норми на общуване и след това

ги апробират в собственото си поведение. Ро-дителите трябва да разберат, че те сами не могат да заменят напълно възпитателните и образователни възможности на детската гра-дина, и така неизбежно да осъзнаят необхо-димостта от съвместна работа с нея. Проце-сите на социализация и интеграция не могат да се осъществяват изолирано в етническите общности. При организиране на съвместни дейности между децата от ромски и българ-ски произход се създават условия за разно-образяване на жизнената среда на децата, а също така се въздейства върху негативните нагласи на техните родители, стимулира се етническа толерантност. Голямо значение за социализацията на ромските деца има съв-местната работа и партньорство между учи-телите и родителите на деца от ромски про-изход.

Предвид значимостта на семейството, като пръв посредник на ценностите и осо-беностите на предучилищната възраст, на-правих проучване сред 40 семейства, 20 от български и 20 от ромски произход. За целта използвах въпросник от едно международно проучване на семейството на доц. Ирина Ко-лева.

„Обект на изследването са ролите, видо-вете поведение, дейностите и връзките, които характеризират членовете на едно семейство (баща, майка, дядо, баба, син /дъщеря, леля/чичо).”[1,226]

Демократизацията на нашата образова-телна система поставя актуалния проблем на социализацията на ромските деца, съхра-нявайки техните етнически характеристики, културни ценности и традиции. Това налага всяка детска градина, в която има деца от ромски произход да използва нови педагоги-чески методи, да прилага и разработва педа-гогически технологии.

„Етапът на постмодернистичното обще-ство налага да се преодолее пропастта раз-деляща индивидите, отделни социални групи

15


и нации, което е едно от големите пре-дизвикателства на нашата епоха. Ситу-ационния анализ има за цел да очертае пътищата и начините за измененията, ко-ито следва да настъпят в развитието на предучилищното обрзование”.[1,8]

Групите от анкетното проучване са две: 20 български граждани от българ-ски произход и 20 български граждани от ромски произход. Анкетирани са общо 40 души от едно населено мяс-то. Преоблада-ващата част от анкетираните са заявили, че към момента на про-учването живеят в селището на постоянното си местожителство (85% от извадката) и само шест извън него. Пет души са от български произход, а един от анкетираните роми жи-вее извън селището на постоянното си мес-тожителство. По това съдим, че анкетирани-те роми водят уседнал начин на живот. Във възрастово отношение извадката е разно-образна, най-младия участник е на 19 годи-ни, а най-възрастния на 48 години. Средната възраст на анкетираните е 30 години. Семей-ния статус на респондентите е много интере-сен. При анкетираните родители от български произход само един е заявил, че живее без граждански брак и един е разведен. Или 90% от анкетираните са женени с деца и сключен граждански брак. При родителите от ромски произход е масово явлението, при което жи-веят на семейни начала, имат деца, но отбе-лязват, че нямат сключен граждански брак (80% от анкетираните). За целта на анкетно-то проучване бяха избрани само родители с деца, независимо от това дали имат сключен граждански брак или живеят на семейни на-чала с партньора си.

Следващият демографски показател е об-разователното равнище на двамата родители на анкетираните. В извадката от анкетите на родителите от ромски произход при майките превес имат тези, които са учили до 6 годи-

ни и вероятно имат начално образование (65% от анке-

тираните), останалите 25% са учили в продължение на 7-9 години и имат основно образование, и само 10% са учили в продължение на 10-12 години. При бащите на респондентите от ром-ски произход превес имат тези, които са учили в продължение на 7-9 години и вероятно имат основно образование

(65% от анкетираните), и отново само 10% са учили в продължение на 10-12 години. При родителите от български произход резултати-те са различни. По-голяма част от родителите на анкетираните са се образовали в продъл-жение на 10-12 години и най-вероятно са със средно образование (68% от извадката). В останалите образователни групи 7-9 години (8% от извадката) , над 12 години (20% от извадката)и само 4% от родителите на рес-пондентите от български произход попадат в образователната група до 6 години.Средната продължителност на обучение при родители-те на респондентите от български произход е съответно: баща - 11, 4 години, майка - 11,5 години. При родителите от ромски произход средната продължителност на обучение е доста по-малка: баща - 8,5години, майка - 7,4 години. От там професиите на родителите на респондентите от ромски произход са в съот-ветствие с тяхното ниско образователно рав-нище, със семейните традиции, а също така и със социално-икономическите условия в стра-ната. Те се занимават преди всичко с физи-чески труд или са безработни.

Семейните връзки и контакти в ромското семейство са особено тесни, това се обособя-ва и от факта, че живеят в една компактна за-творена общност в населените места. По-го-

16


ляма част от анкетираните живеят по няколко поколения заедно, а техните лели, чичовци живеят в същия квартал, в съседната къща. Докато при семействата на анкетираните български граждани семейните контакти са по-редки, те обикновено живеят самостоятел-но или в краен случай със своите родители. Другите им роднини живеят в друг квартал, в друго населено място и това обуславя по-редките семейни контакти и връзки.

Следващата част от анкетата включва 22 въпроса ориентирани към съществени аспе-кти на семейните отношения – емоционално-психологически отношения, семеен климат, домакинство и финанси, отглеждане и въз-питание на децата, взаимопомощ и подпома-гане на по- слабите членове на семейството. Ние ще потърсим доминантите, характерни за ромските семейства и от друга страна доми-нанти, характерни за българското семейство. По отношение на емоционално-психологиче-ските отношения и семеен климат в отговори-те на анкетираните ромски семейства основ-ната фигура, която представлява емоционал-на опора на членовете на семейството и под-държа семейния съюз е майката. Тя е тази, която се грижи семейния климат да е прия-тен, това се обуславя от факта, че майката в ромското семейство обикновено не работи, а се грижи вкъщи за децата си. Висока оценка получават и по-големите деца в семейството като основни помощници при отглеждането и грижите за по-малките деца. При анкетира-ните български семейства, бащата и майката заемат равностойно място при поддържане на семейния съюз. Виждаме, че и представи-телите на по-старото поколение – бабата и дядото са представени като надеждна опора на семейството. Това се забелязва при семей-ствата, които са отбелязали, че живеят заед-но със своите родители.

Въпросите от раздела Домакинство и фи-нанси ни помагат да разберем кой от члено-вете на семейството има принос в осигурява-нето на парични средства, кой определя бю-джета на семейството, както и кой извършва домакинската работа. В ромските семейства анкетираните отбелязват, че в по-голяма сте-пен бащата осигурява парични средства и

определя бюджета на семейството. Домакин-ската работа се разделя равностойно между майката, бабата и по-голямата дъщеря в се-мейството и така тя си остава предимно жен-ска територия. При анкетираните семейства от български произход, приносът на парични средства се разпределя равностойно между майката и бащата, това се обуславя от факта, че по-голямата част от майките са работещи, и участват заедно при определяне на бюдже-та на семейството. По отношение на домакин-ската работа, доминиращо е мястото на май-ката при всички анкетирани семейства, като при българските семейства в малко по-голяма степен се включва и бащата като партньор.

В раздела Отглеждане и възпитание на децата, в ромските общности тази роля е отредена на майката, която в повечето слу-чаи не работи, а е заета с отглеждането на традиционно многото деца. При българските семейства наред с бащата и майката, които са най-тясно свързани с отглеждането и въз-питанието на децата, тази функция е поета почти равностойно от бабата и дядото, като представители на по-възрастното поколение. И в българските, и в ромските семейства се вижда, че основна роля при предаване на традициите, вярванията, нравите и обичаите на децата, играят по-възрастните членове на семейството.

По-надолу в анкетата стигаме до въпро-сите свързани с ежедневните, рутинни грижи и тревоги около децата, включително и под-готовката им за училище. От отговорите се вижда, че и при ромските, и при българските семейства, бащата не е особено ангажиран с ежедневните занимания с децата. Предпола-га се, че причината за това е по-голямата му ангажираност за обезпечаване на финансова-та стабилност на семейството.

Следващата група въпроси, визират отно-шенията на взаимни грижи и взаимопомощ в семейството. В семействата на ромите, отно-шенията на взаимопомощ са силно развити. Те винаги са готови да помогнат на роднини-те си в трудни за тях моменти. В българските семейства тези взаимоотношения не са силно развити, това се обуславя и от факта, че род-нините не живеят в голяма близост помежду

17


си, често и в други населени места. С един от следващите въпроси се засягат битовите, ежедневни грижи на членовете на семейство-то, свързани с пазаруване, готвене, чистене. В тази дейност и при двете групи семейства, бащата е традиционно по-слаба фигура от майката, същото е и при въпроса за ежеднев-ните грижи за възрастните баба и дядо. Отго-ворността за грижата на децата в отсъствието на техните родители е разпределена равно-мерно между членовете на семействата и от двете групи.

Според доц. Ирина Колева проблемът за ценностната ориентация е един от ключовите за социологията и социалната психология при анализа на процесите на социализация на ли-чността. „Социализацията включва генераци-онното развитие на индивида и представлява процес на превръщането му в личност, която се характеризира с усвояване и изпълнение на определена система от социални роли. Един от важните компоненти на този процес е и постепенното изграждане мирогледа на личността, а от тук и на определена система от ценностни ориентации.” [1,145]

Във въпросника са включени 21 житейски ценности и колкото е по-важна за дадена гру-па, толкова е по-висока нейната оценка. При родителите от ромски произход са значими: семейна сигурност, почитане на традициите, уважение към родителите, наслаждение на живота, удовлетворяване на лични желания, независимост, търсене на риска, приключе-нието. Докато, такива като: обществен мир, национална сигурност, опазване на природа-та, красота в природата и изкуството, любо-знателност, са много незначими и получават ниски оценки. При родителите от български произход се наблюдава по-различна ценност-на система. По-високи оценки получават: се-мейна сигурност, творчество, богатство, лю-бознателност, самостоятелност при избора на цели, опазване на природната среда. А такива като: смелост, търсене на риска, приключени-ето, контрол над другите, господство, оста-ват на по-заден план. От направеният анализ се вижда, че централно място в ценностната система и на двете анкетирани групи, заема: семейна сигурност; уважение към родители-

те; като водещи, а на по-заден план остава: обществен статус (контрол над другите, гос-подство).

В следващия раздел от въпросника Емо-ции и начин на поведение в различни ситу-ации са включени 22 твърдения, отразяващи широк спектър от емоционални отношения и начини на поведения в различни житей-ски ситуации. Целта на тези въпроси е да се открият типичните за двете групи реакции в различни житейски ситуации, а също така да се видят различията в поведението на две-те анкетирани групи. При ромите най-високи оценки са получили: 17. За мен е от първос-тепенно значение да мога да се грижа за себе си; 16. Опитвам се да правя най-доброто за себе си, независимо от последиците за дру-гите хора; 3. Правя това, което съм решил, независимо какво мислят другите. От това следва, че анкетираните роми се стремят да се грижат пълноценно за себе си и своето семейство.Това се обуславя и от факта,че са анкетирани родители,чиито деца посещават детска градина и така до известна степен са преодолели своята затворена среда.По-скоро желаят да бъдат независими в своите реше-ния и действия, свикнали да живеят без нас-тавничеството на по-висшестоящи от тях. До-като, при анкетираните българи се акцентира повече на: 20. За мен е от значение да има хармония в колектива; 4. Уважавам скром-ните хора. От тези твърдения се вижда, че българите са свикнали да работят в колектив, приемайки чужди решения за осъществяване на конкретните цели.И тук,както при анкети-раните ромски родители, висока оценка полу-чава: 17. За мен е от първостепенно значение да мога да се грижа за себе си.

По отношение на традиционните семейни ценности ромите са напълно съгласни с твър-денията, че бащата трябва да се разпорежда с парите в дома, майката трябва да приема решенията на бащата и мястото й е вкъщи. Акцентува се и на това, че децата трябва да работят, за да помагат на семейството си. Ви-сока оценка е получило твърдението, че май-ката трябва да посредничи между бащата и децата. Смятам, че позицията на бащата като център на семейството не е толкова действи-

18


телна, както показа анализа на анкетата. По-скоро майката е естествения център на ром-ското семейство, тя осигурява благоприятен семеен климат, грижи се за отглеждането и възпитанието на децата и помага на възраст-ните в семейството.

При анкетираните родители от български произход тези групи ценности имат по-нисък приоритет. В по-голяма степен респонденти-те от български произход са съгласни с мне-нието, че родителите не трябва да се месят в личния живот на женените си деца и родите-лите не трябва да се карат пред децата си.

Целта на последния въпросник е да се разкрият отношенията на емоционална бли-зост с редица фигури като: членове на се-мейството, роднини, журналисти, хора на изкуството, свещеника, президента и други. При представителите на ромските общности с най-висока степен на близост се отличават най-близките роднини – майка, баща, брат, сестра. По-умерена е близостта с учителите, колегите, а най-ниската степен на близост е с президента, народните представители, писа-телите, хората на изкуството. При родителите с български произход, отново най-висока сте-пен на близост имат роднините, но в малко по-умерена близост вече се намират писате-лите, хората на изкуството, приятелите, със-тудентите, с които се поддържат добри отно-шения, без да се чувстват особено близки.

„Следвайки педагогическата стратегия в областта на педагогическите технологии в междуетническа среда е необходимо много добре да се познават ценностните ориента-ции на българи и роми и тяхната проекция в семейството, като изначална единица за де-тето.” [1;88]

Работата с този въпросник ми даде ценна информация за спецификата на ролите, пове-дението, емоционалните нагласи на ромското семейство. Социализацията на ромските деца е един актуален проблем в нашата образова-телна система. Тя е невъзможна без актив-ното участие на семейството, което функци-онира по свои вътрешни закони, носител на културни ценности и традиции. Данните от анализа ще ми помогнат при работата ми с деца и родители в мултиетническа среда.

Сложните възпитателни проблеми могат да се решат, само ако всички социализиращи фак-тори около децата функционират като единна възпитателна система.

Изводи:1. За социализирането на ромските деца

е необходимо прилагането на нетрадиционни форми на педагогическо взаимодействие с ро-дителя, които отговарят на неговите нагласи.

2. Подходите на взаимодействие в тази среда, трябва да се подчиняват на взаимно сътрудничество и доверие.

3. Приспособяването на ромските деца към новата социална среда, ще помогне за пълноценното реализиране на заложените таланти и умения чрез развиване и задоволя-ване на интересите на децата.

Литература:Колева И. Етнопсихопедагогика на родителя. Етнокултурна образователна практика за взаимо-действие с родителя от ромски произход. Фонда-ция „С. Е. Г. А.”, С., 2007.Колева И. Интерактивна технология на ситуаци-ята, като основна форма на педагогическо взаи-модействие в условията на детската градина. Дом, дете, детска градина, бр. 2, 2007.Колева И. Образование в междуетническа среда. Емперико-теоретичен модел. Сборник, Диференци-раният подход в образованието, С., 2004.

Стела Христова МинковаЦДГ №12 „Ралица”

гр. Плевен

19


Подготвителна групаДекор - празничен: балони и цветя.Първи водещ: Добре дошли на всички,

които уважихте нашия празник посветен на християнското семейство.

Втори водещ: Нека бъдат благословени домовете Ви и в тези светли люлки да израст-нат деца годни за нов живот – живот пълен с любов и мир.

Първи водещ: Нека този обикновен но-емврийски ден да го превърнем в най- краси-вия празник за Вас родители, защото Ви оби-чаме!

Тичешком влиза Незнайко.Незнайко: И да не забравите щъркела...Първи водещ: Какво щъркелът?Незнайко: Ами, такова де...щъркелът...Втори водещ: Стига с този щъркел и

веднага ни кажи ти кой си?

Ден на християнското семейство„Почитай баща си, майка си…”

(пета божия заповед)Денят на християнското семейство се чества на 21.11. В българските традиции и обичаи

семейството е на голяма почит. На този ден цялата рода се събира и сяда на обща трапеза, на която всеки е донесъл по нещо.

„В християнското семейство мъжът и жената са равноправни. Децата са украшение на християнския брак и се възпитават с любов. От своя страна децата също имат задължения:да обичат родителите си,да ги почитат,да проявяват послушание към тях,да са им благодарни за грижите и да помагат на родителите си,когато се нуждаят от помощ.

Между всички членове на християнското семейство трябва да съществуват взаимно ува-жение, любов един към друг и грижа един за друг.”/из помагало за обучение по религия в детската градина/

В днешно време сме свидетели на все по-голяма бездуховност и подмяна на духовни цен-ности.Все по-рядко се срещат хора с качества като честност, доброжелателност, съпричаст-ност, готовност за взаимопомощ. Все по-често по улиците виждаме тъжни, болни и немощни възрастни хора изоставени на произвола на съдбата от своите пораснали деца и внуци и т.н.,и т. н…. тъжна картинка на която са свидетели, за съжаление и нашите деца. А кога, ако не сега, през първите седем години не поставим основите на едно ново духовно и нравствено начало. И чрез усилията и примерът на чистите детски души да приобщим и семействата им не само към традициите и обичаите ни, но и към целите на възпитателната работа в детската градина. Но все още се срещат хора чувствителни на тема религия в детските заведения,затова без да се впускаме в автентичност и излишна религиозна обредност, акцентирайки на светския характер и значимост на празника, достатъчни според мен и колежката ми Пенка Петкова за възраждане на изконните човешки добродетели, необходими за изграждане на моралния облик на децата ни, Ви предлагаме сценарий за честване деня на християнското семейство в детската градина.

Незнайко: Аз съм Незнайко... и щърке-лът...

Първи водещ: Какво искаш да кажеш? Щъркелът,та щъркелът, че пак щъркелът...Него го няма тук, отдавна отлетя на юг.

Незнайко: Не знайя дали е тук или на юг, но зная, че той носи бебетата/смях сред децата /. Ама какво смешно казах?

Втори водещ: И е смешно и не е истина. Ама, че съм и аз... Щом си Незнайко сигурно много неща не знаеш. Ако искаш да понаучиш нещо остани при нас.

Първи водещ: Двама ни обичат, двама ни отглеждат с нежност и любов голяма. Кои са тези двама?

Всички: Татко и мама.Втори водещ: Да всички ние сме създа-

дени от двама.Дете: Как се ражда човекът?

20


Като Палечка - в цвете?От какво е направен?Глина, дъх и тамян...Дете: Или щъркелът в небесните сини

пътеки, носи бяло вързопче, дар от двама мечтан?

Дете: Още моята баба ми казказваше сладко...

/поправете ме ако нейде греша/Първо обич е нужна, после мама и татко,после капчица светла човешка душа.Незнайко: Ама аз пак не разбрах, как

става така, че майките и татковците се съби-рат...?

Първи водещ: Ами така : първо се сре-щат някъде ... я в дискотеката, я в службата, на кино или пък на плажа и както казва баба – пламва искрата.

Втори водещ: А дядо казва, че е дошла така наречената „ сляпа неделя”.И така те разбират, че един без друг не могат, и искат да се оженят, и да имат деца - цял футболен отбор.

Незнайко: Мх – пламва искрата – някъде там в дискотеката,... на плажа...

Песен / танц „Бански на лалета”Пеят три солистки, а на припева се включ-

ват всички деца. Танца се изпълнява от чети-ри двойки момичета/момчета, като на всеки куплет извършват разнообразни движения самостоятелно и по двойки.Когато с теб се разхождам по плажа,разбирам колко си влюбен в мени много искам на всички да кажа,че ти си само за мене роден.Да , да , да – да това не е шега,защото знам,че другите момчета нямат бански на лалета,нямат твоите сини очи.

Припев:И сега ще ти призная с теб обичам да играя,ти си принца на мойте мечти!Да,да,да, - да това не е шега.

Когато с тебе отивам на кино, /шу- би ду/екрана светва и в него си ти. /шу-би-ду/И зная пак ще съм твоя любима,защото мене сънуваш нали?

Да, да, да, - да това не е шега,защото холивудските момчетанямат ризи на карета,нямат твоите бели зъби.

Припев:Когато сутрин закусвам с мама /шу- би-ду/Отново знам,че си мислиш за мен. /шу-би-ду/Повярвай просто спасение няма,защото ти си за мене роден.Да,да,да, - да това не е шега,Защото знам, че другите момчетаНямат бански на лалета,нямат твоите сини очи.Ще почакам да пораснаи за теб ще се оженя.Ще живееме прекрасно.Цял живот ще бъдеш мой! Йе!

„Най-добрата люлка” /стих./ Петя Йорданова

Ето на- ръка на мама.Ето на -ръка на тате.Като мене няма, нямапо щастлива на земята. Погледнете, погледнете- между тях сега се смея, че ръцете им са люлка на която се люлея.Те ме вдигат на високо,стискам им ръцете-двете,че това е най-добратадетска люлка под небето.

„Бебе”/стих./ Цв. Ангелов/ с малки изменения,

поради това, че в семейството на детето, кое-то го изпълнява се роди трето дете/Ние пък имаме бебенце - с тънко вратленце,с чипо носленце,рита с крачета,шари с очета.То е на месец и няколко дни.То е повито сега в пелени.Има си шапчица – люляков цвят.Няма по-хубаво в целия свят.Само че... то не разбира сегани от картинки ни от шега!

21


Агънце мило показах му аз -то се нацупи, заплака завчас.Аз му показахстрашна ламя -то се зарадва,то се засмя!Нека се смее,нека си плаче!Как да се сърдишна пеленаче?

Незнайко: И винаги ли е така весело и добре?

Първи водещ: Е... не не е... ех! Незнай-ко!

„Лошо време”/стих./ Виктор Самуилов

Татко има чадър за двама-и за себе си и за мама.Но понеже от снощи се карат,всеки своя чадър си разтваря.Аз обаче нямам чадърче.Вървя между тях и подсмърчам.Те са на сухо - аз съм без покрив. Между мама и татко е мокро.

„На лъжата краката са къси”/стих./ Виктор Самуилов /без последния

четвърти куплет/Аз пък исках кученце за вкъщида не ми е тъй самотно.Ала мама се намръщи -не понасяла животни.Не желаела да иманова грижа на каишка,дето – ужас – на килимаи ще ака и ще пишка.Татко прекрати въпроса.Спомена безброй зарази,кърлежи, бълхи и косми.Каза: - „Кучетата мразя”!

Незнайко: Ех, че тъжно ми стана...Втори водещ: Не се натъжавай Незнай-

ко.Любовта винаги побеждава и всичко си идва на мястото, и отново се връщат смехът и веселието в къщи...и работата кипи...

Песен/танц „С татко ще лепим тапети”

муз. Красимир Милетков, текст Л. СтефановаСолисти изпълняват песента. Всички ос-

танали деца припяват на повтоенията. Танца се изпълнява от три деца с бояджийски шап-ки и валяци монтирани върху дълги колове.С тях те извършват разнообразни характерни движения като:мазане по земята, във въздуха нагоре – надолу,ходене напред-назад; подпи-рат се за почивка , поклащат се в такт с музи-ката, въртят се около тях.Всички в къщи сме заети./2/С татко ще лепим тапети./2/Всеки има си задача,Никой да не ни закача./2/Той отмества гардероба./2/Готви се да прави проба./2/Качва се на стълба-слиза,сметката му не излиза./2/Нещо тука не е в ред/2/с този бледoсин тапет./2/Стига по чия вина-само за една стена./2/

Дете:Никой като татко не умеедом чудесен тъй да съгради,да живеем ний щастливи в него,да растем безрижни и добри.

Първи водещ: Е, татко за това го бива, но изпада в криза, когато мама я няма в къщи.

Песен „Мама е в командировка”Мама няма ли я в къщи татко често все се мръщи.Мама е в командировка -иска друга обстановка. Пита се защо без копчеднес е блузката ми с джобче.Къщата е преобърнал,нийде той не го е зърнал. Татковите панталониСтанали са макарони,а пък моето елечесякаш мачкано от мече.Виж за готвене го бива.Днес в месарница отива.Пълна пак е днес тавата-замириса в махалата.

22


И разбират и децатаи децата в махалата:мама е в командировка-ний сме в друга обстановка!

Дете: Кой ни сгрява като слънцеВ мразовита зима- в тъжни дни?Туй е мама – виж очите и сатопли, светли, ласкави лъчи.

Дете:Мисля аз,че само с маматрудно ще живеем в този свят.За едно семейсто трябват двама-майка, татко и аз сред тях.

„При мама и при татко” /стих./ Чичо Стоян

Колко мило, колко сладкое при мама и при татко!Те за нас се много трудят,те за нас се рано будят.Щом очи от сън отворим,със кого ще заговорим?С нашта мама кротка, мила,със зората подранила,тихо татко да събудида отиде да се труди -да печели и набавидрехи и обувки здрави,и тетрадки, и писалки за дечицата си малки...Колко мило, колко сладкое при мама и при татко. /казва се от всички деца/

„Моето семейство” /стих./ Ангелина Жекова

Как обичам да се гушная при татко, я при мамаи когато съм послушнате целуват ме и двамаСлънце! – ме нарича татко.Мама – „месечинка ясна”.Толкова е мило ,сладко,че не бързам да порастна.Птицата в гнездото своепази рожби голокрили,моят дом гнездо и той е -дава ми любов и сили.

Дете 1: Хубаво е да знаеш,че мама и тат-ко ги има, защото те се грижат за нас. Най –топло е в мамината прегръдка, най- сигурно е татковото рамо, най- тихи са техните стъпки когато спим, най-радостни сме когато сме с тях.

Дете 2: И когато вечер Ви изпращат да спите, вие не бързайте. Влезте в спалнята си, облечете си пижамата, но не си лягайте в леглото, а се приближете до прозореца и погледнете към небето, и ако видите някоя звезда да пада от нощното небе, бързо си пожелайте нещо хубаво, кажете своята меч-та... и не се страхувайте,че някой ще ви се кара – няма! Просто защото на другия прозо-рец мама и татако също гледат към звездите и също си пожелават нещо хубаво, спомнят си за своите мечти, за своите щастливи дет-ски дни и приятели добри./ „Дом, дете,детска градина”6/2004 г./

Песен „Хей приятелю здравей”муз. Х. Агасян, текст Н. ЙордановВсеки куплет от песента се изпълнява от

различен солист. Припева се пее от всички деца.Таз история добра, стана в старата гора.Имаше едно момче с много весело гласче.Пееше то нощ и ден, този тъй познат рефрен:

Припев:Хей приятелю здравей. Мойта песничка запей.Тя е нужна и дори, прави хората добри./2/

Но веднъж един крадец хвана малкия певеци остави го в ноща със запушена уста.Кой ще пее нощ и ден този тъй познат рефрен?


Но крадецът във ноща чу отново песента.Въпреки че се покри в най- дълбоките гори,спря се и го хвана в плен този тъй познат ре-френ:

Припев:Хей приятелю здравей. Мойта песничка запей.Тя е нужна и дори, прави хората добри./2/И се върна тоз крадец пак при малкия певец

23


и засрамено запя на глас с него песента тогаз.Тъй светът бе променен от един красив ре-френ.


Незнайко: Чакайте, чакайте, само май-ките и татковците ли са от семейството, аз виждам тук баби и дядовци...

Първи водещ: О, без тях не може.Ние много ги обичаме и те много пома-гат на мама и татко да ни отглеждат. Во-дят ни в детската граина, на тренировки, на разходка,шетат,готвят..... така, че всяко дете като цвете да расте...

„Баба” /стих./Моята баба е много добра.Шета ,подготвя, вари тя сладка.Топли чорапки, щилетки плете-Приказки вечер до късно чете.

Миличка бабо поспри, почини.Трудиш се много, сега поседни.Моето стихче с кратък куплетслушай внимателно- то е за теб.

„Баба”/стих./ Дора Габе

Мама каза, че и баба била някога мъничка,че и тя не можела да се облече самичка.Че отзад и плели плитка,роклята и била малкаи отивала да учисъс тетрадка и писалка.Оле, колко ми е смешно:тази баба толкоз стара,дето с очилата гледаи мърмори, и се карас къса рокля и тетрадка!Бабо мила, бабо сладка!

Танц по песента на Петя Буюклиева „Баба ми е фаталната жена”

Танцуват три момичета, облечени в рет-ро рокли,пера,прически и чадъри на които се

подпират,танцуват и извършват разнообраз-ни движения.

Дете: Аз съм Иван. Кръстен съм на дядо си Иван и много, много го обичам , и го поз-дравявам с тази песен:

Песен ”Дядо и аз”муз. Кр. Милетков, текст А. ЖековаСолист:

С дядо много се обичаме.С дядо страшно си приличаме!Той Иван и аз Иван,той засмян и аз засмян./2/

Всички:С дядо много се обичате.С дядо страшно си приличате.Той Иван и ти Иван,той засмян и ти засмян.

Солист:С дядо много се обичаме.С дядо страшно си приличаме!Той Иван и аз Иван,той засмян и аз засмян,той юнак и аз юнак,само аз съм без мустак.

„Дядо и ряпа” - драматизация /осъвреме-нен вариант от Р. Георгиева/

Разказвач: Е и аз имам дядо... и ще ви разкажа история една за моя старец, где жи-вее на края на града.Та моя дядо стар и белобрадиряпа що посял е взе да вади.С две ръце я хваща, дърпа и опъва-тя се непоклаща.

Дядото:Брей, каква беда,що ще чина аз сега?Бабата ще викна,че от „кастанетика”и „фиснес”- доста позаякна.Бабо, бабо, помогни и за мене се хвани,здраво дърпай – напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!

Бабата: Брей ти старо побеляло,

24


побеляло оглупяло!Имам си сегинка азЗа каланетика и йога час.Ряпа с теб да вадяхич не мога аз.Викай внучката Мариола!

Дядото:Марьолке, МарьолкеЩо се дзвериш в таз кутия?Моля ти се помогни и за мене се хвани,здраво дърпай- напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!

Внучката:Дядо, дядо, колко си неук!Тъй и не разбра не кутия е това - а компютър.Тука и сега –няма да зарежа таз игра!Викай мама,че пак е в депресия.Може и да я оправитрудова агресия!

Дядото: Снахо, снахо, помогнии за мене се хвани,здраво дърпай – напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!

Снахата: Я не ме нервирай тате,и да не си посмялс тая ряпа -къщата ми да си осмърдял!Че като изпадна в кризаще си взема за чужбина виза!Имаш син - левентнего викай – не мен!

Дядото: Сине, сине, помогни и за мене се хвани,здраво дърпай – напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!

Синът:А бе тате, остаря,а главата ти

така и не увря!Кой в Еропата днесряпа – лапа?Всичките от сой тузарихапват си аспержи благи.Я не ми крещии на мира ме остави!Бързам! Имам среща в пет! /тук синът изпълнява песента „Виновният светофар” по текст и музика на П. Дойчев – учител по музика в детската гради-на/Бързам. Имам среща в пет,аз обаче закъснявам.Шефът, много е проклет,ще се мръщи щом ме няма.Скачам в моята колаи макар и вече стараднес лети като стрела,но я спира светофара.

Припев:Моля ви се господа!Този път един единствен,нека моята колада премине със предимство.

Но, уви за лош късметникой път на мен не дава.Ех, да имах самолет,че да видите тогава.Ах, какъв ужасен град!Явно всички закъсняват.Или просто на инатсвоя път на друг не дават.

Припев:Днес отново закъснях,а на шефа с глас чаровенще му кажа ей това:„светофара е виновен!”

Дядото:Брей ами сега?Кой ще ме измъкеот голямата беда...?Пис, пис, Писано, помогнии за мене се хвани,здраво дърпай – напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!А пък за награда – във капана на тавана

25


има мишчица гризана.Писана:

Мяу бе дядо стари,в кой век ти живял си?Не разбра ли,че сиамкакато мене мишки не яде,а най-добра котешка храна!Викай Шаро-той нали ти е другар,може и да ти помогнекакто го е закъсал.

Дядото: Шаро, Шаро, помогнии за мене се хвани,здраво дърпай – напъни!Да извадим с тебе дваматази ряпа тъй голяма!

Шаро: Ау, ау, не мога дядо мой.Пазя тука на вратата,че онзи помияр от махалатадебне ме от сума време,само малко да ми се додреме,кучката ми да отнемеи тогава - за беда – ставам аз самотенкучешки баща!

Дядото:Я да пусна аз Мишана от капана,ще и се извиня и ще и се помолямене да помогне...да се понапънем...ряпата със нея да измъкнем.Па да седнем под асмата,да одумаме родата,че то само ние с нея останахмеда се ровим в земятада си търсим храната...Другите все наготово да чакат...Ех тази” циливизация”,пустата му демокрация,къде ни откара към Европата...Ех защо не съм по –млад,че да хвана сопата...

Разказвч: Вярвам, че всички,що истори-ята чухте, поуката разбрахте и себе си в нея не разпознахте.

Незнайко: Вече всичко ми е ясно и от това което чух, разбрах че човекът без семей-

ство не може да живей.

Песен за семействотоАко буря страшна вънка вие.Ако зло нещастие вятърът довей.В семейството подслон човекът ще откриечовекът без семейство не може да живей.

Припев:Хей /4/, човекът без семействоне може да живей./2/

Ако празник някой трябва да празнува.Ако някой трябва от сърце да се посмей.В семейството човекът на воля ще лудува,човекът без семейство не може да живей.


Ако се нуждаеш от храна и вкусна пита,от дрехи, шапки и шоколад.На семейния бюджет човекът може да разчита-човекът без семейсто, не ще умре от глад.


След края на песента тя отново зазвучава от уредбата, децата пеят и канят родителите си на танц,разлетяват се балони, гърмят бомбички, фоерверки.

Румяна ГеоргиеваЦДГ 51 „САРАГОСА”

гр. София

26

Начално училище

Създаване на детски вестник в ІV класДетето с лекота пише за това, което най-

силно го интересува, за което е мислило, знае добре и може лесно да се ориентира. За да стане това възможно, у него трябва да се създаде потребност от писмено изразяване на мисли, чувства, впечатления и след това да се поддържа и подпомага този стремеж, да се осигурят материали и стимули за твор-чество. Този процес може да е резултатен и едновременно с това да доставя удоволствие, да се извършва с желание, ако се възприема като откривателство, като начин за общуване и средство за лична изява1. Ето защо в учили-ще е желателно да се създадат такива ситуации за общуване, които да са подходящи за въз-растта, индивидуалните интере-си, способности и възможности на учениците.

Една такава възможност е участието на учениците като автори в специално създаден за целта вестник на класа. Чрез него те се амбицират да пи-шат заради възможността да се представят по най-добър начин пред много читатели - съучени-ците и родителите, оползотво-ряват по-добре свободното си време и времето за самоподго-товка. Получените в клас знания се преговарят непринудено и по нестандартен начин, чрез раз-нообразни средства — текстове, енигми, рисунки. Така се излиза от областта на един отделен уче-бен предмет и се осъществяват по-резултатни междупредметни връзки. Във вестника може да намерят място най-добрите съ-чинения и преразкази, които са работени от учениците в клас. По този начин се отбелязва на-правеното от ученика, а роди-телите получават впечатление за най-добрите постижения в класа и могат по-обективно да

съдят за възможностите и постиженията на своето дете.

Във вестника на класа се отпечатват неща, които интересуват учениците:

- кръстословици, ребуси, загадки, гатан-ки; занимателни, логически задачи; конкур-си;

- мозайки, загадки с рисунки, лабиринти; - представяне на най-интересните съчи-

нения; - представяне на книги, филми, музикал-

ни състави; - интервюта, свързани с училищния жи-

27


вот, с учители, с родители; - въображаеми интервюта с

герои от литературни произве-дения2;

- стихотворения, разкази, приказки, анекдоти;

- рецепти, нови игри; - графики; - смешни разкази, случки,

вицове, страшни истории; - зодиак, хороскоп; - откъси от детски енцикло-

педии; - тестове; - новини; - музикални класации. Възможно е да се включи

въпрос, който да изисква тър-сене на информация в различни източници, преди да му се даде отговор.

В рубриката “Правилата на живота” учениците може да из-разят своите истини за живота, за взаимоотношенията между хората, за самия себе си3.

Етапите, през които се ми-нава при създаването на вест-ник, са свързани с представяне на идеята, с избор на заглавие на вестника, мото, емблема, оформят се направленията, в които ще се пише и се именуват рубриките. Екип на вестника, в които влизат няколко ученика, избира подхо-дящи материали, като е нужно те да се пред-ставят балансирано. При предпечатната под-готовка на вестника участието на учениците е само като консултанти - избират шрифтове, графично оформление и място на рубриките4. Отпечатването може да стане с копирна ма-шина, а при по-голям тираж - в печатница5.

При създаването на вестника учениците се научават, че първоначално се влагат сред-ства, за да се отпечата определен тираж, (като се прецени какъв трябва да е той, за да няма загуба), след продажбата да се от-делят пари за награди в конкурсните игри, авторски екземпляри. Неминуемо се срещат

с риска дали ще се продаде всичко (и произ-тичащата от това необходимост от създаване на вестник, който ще е интересен за много читатели), нуждата от реклама на вестника и спонсори. В процеса на работа се изяснява и проблемът с авторството на отделните мате-риали - не трябва да се присвоява авторство-то над чужд труд, а ако желаят да споделят нещо прочетено, то трябва да посочат източ-ника и автора.

Като цяло проектът “Детски вестник” е полезен с това, че дава възможност на учени-ците от IV клас да виждат резултата от своя труд и едновременно с това да изградят в себе си представа за създаването на творче-

28

Начално училище

ски продукт и неговото разпрос-транение. В края на учебната година може да се подготви по-обемна брошура, в която все-ки един ученик да покаже чрез текст или рисунка най-доброто, на което е способен.

1Кенарова, К. За жанровото раз-нообразие при ученическите писмени работи. - сп. Образование, 1993, № 3, с. 50-54.

2 Вж. Стефанов, С. Интервю с герои от литературни произведения. сп. Образование и квалификация, 1999, № 1, с. 30-36.

3 По идея от книгите на Хоран

Джаксъи Браун Учи се от живота и го споделяй с другите. С., Кибея, 1996.

4 Съвременните офиспакети (МS Office 97, StarOffice 5.1) разполагат с множество възможности за формати-ране на текст. Препоръчително е да се използват т.нар. текстови кутии (text box), чрез които да се оформят стра-ниците и след това да се запишат като шаблон (template). Така ще може след-ващите броеве да се създадат по-лес-но - като се нанасят само набраните текстове и се поставят изображения.

5 В приложение представям един от броевете на вестника, който бе съз-даден с участието на учениците

сп. “Начално образование”

29


Според сключен договор между автора и издателството, книгата и учебната тетрадка се разпространяват от автора.

За поръчки: e -mai l : e topo l [email protected] GSM: 0886023050

Автор на книгата е гл. ас. д-р Евгения Тополска, преподавател в Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ ”Св. Кл. Охридски”. Първата част на книгата представя теоретични аспекти на поставената тема:

1. Психологически механизми на четенето и писането в периода на ограмотяване.

2. Познавателна дейност и графомоторна активност в подготовката за ограмотяване.

3. Дефицити в познавателната дейност и графомоторната активност на бъдещите първокласници.

4. Психолого-педагогически техники за изследване на познавателната дейност и графомоторната активност в подготовката за ограмотяване.

5. Превенция на трудностите в ограмотяването – специфика и етапи.

Втората част на книгата включва практически аспекти. Представена е примерна развиваща педагогическа технология за превенция на трудностите в ограмотяването в условията на детската градина.

Учебната тетрадка „За твоя успешен старт” е предназначена за бъдещи първокласници. Съдържа цветен снимков и илюстративен материал. Учебната тетрадка е приложение на представената развиваща педагогическа технология в книгата „Превенция на трудностите в ограмотяването /теоретични и практически аспекти/”. Поставените цели са насочени към развитие на познавателната дейност и графомоторната активност на децата и компенсиране на установени дефицити в следните процеси и умения:

1. Внимание.2. Възприятия.3. Памет.4. Мисловни операции.5. Графомоторна активност.6. Речеви умения.

ISBN 978-954-9897-17-3140 с.

ISBN 978-954-9897-16-628 с. и приложение

НОВИ КНИГИ

30

Учене през целия живот

Продължаващото професионално обуче-ние е важен сектор в системата на ученето през целия живот, който е насочен към въз-растните и обслужва потребностите, произти-чащи от практиката на техния трудово-про-фесионален живот. Те се различават същест-вено от потребностите на децата и младите хора в сферата на общото образование и де-терминират специфични цели, характеристи-ки и изисквания към формите, в които да се организира и провежда учебно-квалификаци-онния процес. Тези форми следва да бъдат прецизно проектирани, разработени и регла-ментирани в цялостна, относително завърше-на структура. Това е необходимото условие за организиране на обучението като система, за постигане на съответствие с реалните по-требности хората, както и за превръщането му в процес с перманентен характер.

Авторът обоснова значимостта на пробле-ма още в началото на 90-те години на ХХ век, когато концепцията на ученето през целия живот не беше развита и популярна не само в България. Още тогава той определи смисъла и значението на използваното понятие фор-ма на продължаващото професионално обу-чение (или форма на квалификацията) като: конкретна възможност за организиране на учебно-квалификационния процес в съответ-ствие с необходимостта от задоволяване на определен вид обективно съществуващи по-требности на възрастните от обучение. Всяка форма ва квалификацията покрива опреде-лен периметър на потребностите от обучение на заетите и безработните възрастнии.

Необходимо е да се прави разграничение между форма на квалификация и форма на обучението. Второто понятие има смисъл като възможен начин за организиране на про-веждания във всяка форма на квалификация обучителен процес с оглед организиране на оптимална учебна среда и ефективно взаимо-действие между обучаващите и обучаваните. Такива форми са: индивидуалното обучение

в реални условия на производство, груповото обучение при симулирани условия на произ-водство, дистанционното обучение и други. Както се забелязва, двете понятия имат са-мостоятелен смисъл и значение и между тях трябва да се прави прецизно разграничение.

Независимо от очевидната логичност на горните съждения и на направения извод може да се констатире обстоятелството, че в България липсва официално възприета ви-зия за регламентиране на такава структура, както и за нейното използване в контекстта на ученето през целия живот. Този актуален проблем на теорията и практиката все още очаква своето решаване. Неговото протакане затруднява организирането и провеждането на учебно-квалификационните дейности в съ-ответствие със стратегията за прилагане на ученето през целия живот. По теи причини авторът отново се връща на повдигнатия вече въпрос и го разглежда в тази статия в негови-те актуални аспекти.

Възникване на потребностите от обучениеПотребностите от продължаващо профе-

сионално обучение са разнообразни и възник-ват при взаимодействието на два основни фактора.

Първият фактор, създаващ потребности от обучение е развитието на производството. Развитието на производството е неравноме-рен процес, който се отразява върху търсене-то на работна сила на пазара на труда. Този фактор има определящо значение за обектив-ното формиране на потребностите от обуче-ние в два основни случая, както следва:

а/ Потребности от обучение, възниква-щи вследствие прогресивното развитие на производството, неговото нарастване и въ-веждане на нови технологии, придружени с изменения в използваните машини, суровини и материали, енергийни източници и други условия. В класическия случай нарастването

Проблемът за формите на продължаващото професионално обучение

31


на производството е свързано с повишаване на заетостта. Все по-често обаче прилагането на новите технологии увеличава производи-телността и същевременно “изяжда” работни места, т.е. води до съкращаване на персонала и безработица.

Успоредно и дори изпреварващо спрямо развитието на производството следва да се повишава и усъвършенства квалификацията на работниците.Това е нужно за да могат те да обслужват новата техника, да използват новите технологии, да действат в условията на новата организация на труда и на произ-водството.

Въвеждането на нови технологии води и до появата на нови длъжности с доста широк профил. Налага се работниците да съвместя-ват две или повече от досега съществуващите длъжности, което поражда потребността от обучение за допълнителна квалификация.

б/ Потребности от обучение, които въз-никват като последица от регресивно развитие на производството, неговото съкращаване, при криза в отделни сектори на икономиката или цялостна икономическа криза, придруже-на, за съжаление винаги, с освобождаване и евентуално пренасочване на значителни кон-тингенти работна сила.

В тези случаи доминират потребностите от обучение за извършване на пълна или час-тична преквалификация, позволяваща смяна на професията и насочване към нова трудова заетост. В някои литературни източници, ав-торите посочват без притеснение, че некол-кократните преквалификации и смени на про-фесията са едва ли не нормална ситуация и че съвременният човек следва да бъде готов за това. Тези твърдения, разбира се са доста безотговорни и не отчитат реалното положе-ние. Действително съвременните хора следва да бъдат гъвкави и адаптивни към промените в професиите и пазара на труда. Но също така е безспорно, че в социалната държава проме-ните не се правят без подготовка на хората и съответни превантивни действия за преори-ентиране и пренасочване, своевременно обу-чение и подкрепа за осъществяване на пре-ход и адаптация към новите условия на труд.

Вторият фактор, който генерира по-

требности е свързан с непосредственото развитие на работната сила на човека. Този фактор рефлектира върху предлагането на пазара на труда и неговите основни характе-ристики могат да се представят също в два основни случая както следва:

а/ Потребности от обучение, създаващи се в резултат от нарастването на работната сила и проявяването на определени лично-стни способности и качества. Те позволяват развитие на трудово-професионалната кари-ера на човека в определена насока и създа-ват потребности от обучение за допълнител-ни знания, умения и компетенции.

б/ Потребности от обучение, които се съз-дават при настъпващ професионален травма-тизъм, продължително отсъствие от работа (при майчинство и гледане на дете, заболя-ване и други събития), когато работната сила се отклонява негативно от професионалните изисквания и се налага провеждане на обуче-ние за актуализиране на квалификацията или за смяната и като част от мерките за трудоу-строяване.

Систематика на потребноститеПри действието и взаимодействието на

посочените два фактора се обособяват по-требности от продължаващо професионално обучение, които могат да се представят в сис-темен ред: (Виж схема 1)

Потребности от обучение за професионално адаптиране

Потребностите от обучение за профе-сионално адаптиране възникват вследствие настъпили значителни изменения, които на-рушават необходимото съответствие между средствата за производство и живия труд. Не-зависимо от причината за това – изменения в производството, изменения в способнос-тта за труд или едновременното действие на двете причини е необходимо провеждане на това обучение. Неговата цел е адаптиране на хората към променените условия и възстано-вяване на загубилото се съответствие между тяхната подготовка и изискванията на пазара на труда. В тази група се включват потребно-сти, които се изразяват с термините: подпо-

32


магане на хората при усвояване и прилагане на знания и умения при смяна на професията (специалността), възстановяване на професи-оналната квалификация или т.нар. професио-нална рехабилитация), разширяване профила на упражняваната професия, допълнителна квалификация при внедряване на нови тех-нологии, при реконструкция и модернизация на производството и др.

Потребности от обучение за професионално развитие

Потребностите от обучение за профе-сионално развитие са предимно резултат от развитието на работната сила, т.е на хората. Те се задоволяват от обучение, насочено към подкрепа, насърчаване и стимулиране на по-вишаване квалификацията на възрастните. В рамките на този процес се

Схема 1 : Основни групи потребности от обучение на възрастните постигат различ-ни цели на работещите хора – за заемане на

по-висока длъжност, за разширяване на ком-петенциите, разнообразяване на трудовите функции, повишаване на трудовите възна-граждения и др.

Към тази група следователно се причис-ляват потребности, които играят важна роля при развитието на професионалната кариера. Тези потребности от обучение са свързани с получаване на необходимото професионално признание, със стимулиране на проявеното усърдие и трудолюбие, поддържане на по-стигнатото квалификационно равнище, съо-бразно изискванията на националните стан-дарти за професионална квалификация и др.

Потребности от обучение за професионално интегриране

В тази група се включват потребности от обучение, свързани с усъвършенстване на трудовото поведение, на отношенията в еки-пите и социалния живот в процеса на труда. Същевременно тези потребности са свързани

Потребностиот професионално

адаптиране

Форми за:

- Целеваспециализация;

- Преквалификация;- Допълнителнаквалификация;

- Професионалнарехабилитация.


развитие


интегриране


ориентиране

Форми за:

-Повишаване на квалификацията;

-Защита на квалификационна

степен.

Форми за:

- Развитие на мотивация, личностни

и екипни умения;- Подобряване на производствената

дейност.

Форми за:

- Запознаване на работни места;- Професионално

информиране;- Насочване и пренасочване на безработни.

Схема 1: Основни групи потребности от обучение на възрастните

33


и с решаването на жизнено важни за произ-водството проблеми като: качество, експлоа-тация на машините и съоръженията, екология и т. н.

За задоволяване на тези потребности се налага провеждане на обучение с интегриращ характер, обучение, което е насочено към подобряване на взаимодействието и сплотя-ване на работещите хора. Сплотяването е не-обходимо условие за постигане на по-добро взаимодействие между хората в трудово-про-изводствения процес, за реално увеличава-не на трудовия принос на всеки човек и на екипа, в който той участва, за решаване на конкретни проблеми на производството със задружни усилия, както и за други положи-телни ефекти.

Потребности от обучение за професионално ориентиране

Наред с първите три групи от основни потребности следва да се отчете обстоятел-ството, че за провеждане на обучение с адап-тиращ, развиващ или интегриращ характер е нужно да се извършват дейности като: про-фесионално информиране, насочване, под-бор на кандидатите за обучение, консултира-не и други, т.е. необходимо е организирано професионално ориентиране на възрастните. Практиката в развитите страни и водещите компании и фирми в света доказва, че профе-сионалното ориентиране на възрастни може да се организира ефективно като специален вид обучение. Целта на това обучение с ори-ентиращ характер се изразява в запознава-не на хората с възможностите за обучение и професионално развитие, конкретизиране на предпочитанията и интересите, получаване на компетентна консултантска помощ, вклю-чително за подобряване на мотивацията и други.

Проектиране на съвременната структура от форми

Разгледаните основни потребности на възрастните от професионално адаптиране, развитие, интегриране и ориентиране обусла-вя възможности за организиране и провежда-не на разнообразни форми на квалификация. Аналогично на потребностите от обучение

тези форми могат да се систематизират, как-то следва: (Виж схема 2)

Форми за професионално адаптиранеОбучението за професионално адапти-

ране се провежда с оглед на ясно изразени потребности в конкретната ситуация от раз-витието на производството и работната сила. Характерно за този вид обучение е неговата рефлективност, т.е. своевременното реагира-не на възникващите ситуации при въвежда-не на нова организация на труда, продължи-телно неупражняване на професията поради майчинство, заболявания, професионален травматизъм и други.

Основни форми от тази група са следни-те:

Обучение за целева специализация, което се провежда в случаите на иновация на производството - въвеждане на ново оборуд-ване, техника и съвременни технологии. Цел-та е хората, които ще ги използват, да полу-чат необходимата им нова подготовка.

Обучение за преквалификация, което се провежда в случаите, когато притежавана-та професионална квалификация не позволя-ва да се запази трудовата заетост или тя да бъде възстановена при масови съкращения, за избягване на съкращения и др. Целта при тази форма е посредством смяна на профе-сията да се запази заетостта, да се постигне нова заетост или да се подобрят шансовете на хората за заетост на пазара на труда.

Обучение за допълнителна квали-фикация (вкл. обучение на обучаващи). То се провежда когато предстоят технико-техно-логични изменения в производството, създа-дени са нови възможности за хората -

Схема 2: Форми на професионалната квалификация разширяване на функциите на, повишаване на компетенциите, заемане на нова длъжност и др. Целта при тази фор-ма на квалификацията е овладяване на не-обходимите допълнителни знания и умения в рамките на упражняваната професия или на свързани с нея професии, специалности и об-ласти.

Обучение за професионална рехабилита-ция, което се провежда в случаите, когато е

34


налице професионален травматизъм, в след-ствие заболяване с последващо намаляване на трудоспособността, при продължително отсъствие от работа и неупражняване, при което се загубват необходимите умения и други случаи. Целта е да се противодейства на неблагоприятните изменения и да се въз-станови трудоспособността на възрастните.

Форми за професионално развитиеОбучението за професионално развитие

се провежда на основата на нормативно опре-делени срокове за присъждане на определе-на професионална квалификация и правоспо-собност, преминаване от по-ниска в по-висока квалификационна степен и за потвърждаване (защита) на пастигната вече степен. Харак-терно за тази група от форми е възможността обучението да се планира в перспектива и да се регламентира по отношение на продължи-телност, последователност и периодичност.

Основните форми от тази група са след-ните:

- Обучение за преминаване в по-висо-ка степен на професионална квалификация (т.е. повишаване на квалификацията), което се провежда с лица, които вече притежават по-ниската квалификационна степен и отго-варят на регламентираните изисквания за по-високата степен. Целта на обучението е да се придобие нова компетентност и получаване на необходимото професионално признание и стимулиране на възрастните.

- Обучение за защита на квалификаци-онната степен, което се провежда рутин-но през нормативно определени периоди, с лица притежаващи определена степен на квалификация и правоспособност, с цел под-държане на подготовката и проверка на ком-петентността.

Съвременна тенденция и за двете форми е да се признава, както формално, така и не-формално организираното обучение .Форми за професионално интегриране

Този вид професионално обучение се ор-ганизира в постоянно действащи или т.нар. текущи форми на професионалната квали-фикация. Те са необходими за непрекъснато подобряване качествата на човешкия фак-тор в производството, за сплотяване на хо-

рата и обединяване на техните способности и действия. Резервите в това отношение са значителни и с провеждане на обучението се цели развитие на трудовата мотивация, на способностите за общуване и взаимодействие с хората в процеса на труда, обединяване на всички за постигане на значими за съответна-та фирма (предприятие) цели по отношение на качеството, производителността на труда, експлоатацията на оборудването, екологията, конкурентноспособността на фирмата и др.

С формите за професионално интегрира-не, обучението не само се свързва с трудово-производствения процес, но се превръща и в част от него и от трудовите задължения на всеки човек. Това е абсолютно необходимо, за да се разбере и почувства от всички в еки-пите органичната взаимовръзка между съдба-та на компанията, и предприятието и тяхната лична съдба, да се съгласуват успешно корпо-ративните и личните интереси.

Основни форми от тази група се следни-те:

- Обучение за развитие на мотивация, личностни и екипни умения, което се провеж-да с цел усъвършенстване на отношенията в екипите, способностите и трудовото поведе-ние на служителите в съответствие с фирме-ната култура, и специфичните изисквания на фирмите (предприятията), както и изисквани-ята за успешно действие на пазара на труда.

- Обучение за подобряване на производ-ствената дейност, което се провежда с отно-сително обособени групи лица, работещи на определени звена от производствения процес с цел обединяване (интегриране) на техните възможности за подобряване на качеството, експлоатацията на оборудването, екологич-ността на производството и др.Форми за професионално ориентиране

Професионалното ориентиране на въз-растните е продължение на процеса на ори-ентиране, т.е. насочване и самоопределяне на младите хора в света на труда и професи-ите. Възрастните, които вече са прекрачили в този свят, също се нуждаят от помощ, от компетентно изследване и съвети, за да се ориентират правилно, да изграждат последо-вателно и стабилно своята трудово-професи-

35


онална кариера. Ето защо са необходими спе-циално служби – самостоятелни или към бю-рата по труда и заведенията за образование и професионална квалификация на възрастни, които да извършват т.нар. “транзитни услу-ги”, включващи се в комплекса от дейности на професионалното ориентиране. Тези услу-ги имат различен характер – от изследване на професионалната пригодност (професионал-на диагностика) и информиране за потребно-стите на пазара на труда до насочване към подходящо обучение и конкретно работно място. Обхватът на професионално ориен-тиране на възрастни е изключително широк – той обслужва системата за пренасочване и преквалификация на освободените т.е. безра-ботните и цялата структура от форми за про-фесионална квалификация на заетите лица. С професионалното ориентиране на възрастни се осигурява необходимата целенасоченост, системност и последователност със способ-ностите на личността, обективните условия и възможности, посредством комплекс от дей-ности преди, по време на обучението, както и след неговото завършване.

Основните форми от тази група са след-ните:

- Обучение за запознаване с работните места, което се организира за новоназначени

лица на принципа на ротационните стажове, с цел тяхното насочване към най-подходяща длъжност или работно място.

- Обучение за професионално информи-ране, което се организира за всички интере-суващи се от възможностите за обучение и квалификация, съответстващи на потребно-стите на съответното производство, фирма или на пазара на труда. Целта на обучението е да се окаже информационна помощ на за-етите и безработните лица в техните усилия да постигат удовлетворяваща ги трудова за-етост.

- Обучение за насочване и пренасочва-не, което се организира за безработни лица и предхожда тяхното включване в курсове за квалификация и преквалификация.

Представената съвременна структура от форми на професионалната квалификация е безспорна необходимост за практиката. Ней-ното възприемане и официално регламенти-ране ще допринесе за създаване на повече прегледност и систематичност в осъществя-ваните учебно-квалификационни дейности, ще ги обвърже с реалните потребности на прозводството и на хората в духа на прила-ганата вече и у нас съвремена концепция за учене през целия живот.

Доц. д-р Чавдар Катански


адаптиране

Развитие на производството


развитие


интегриране


ориентиране

Развитие на работната сила

Схема 2: Форми на професионалната квалификация

36

Промените без които не можем

РЕФОРМА ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩИТЕ ПРОБЛЕМИ

Този доклад е изработен по проект “Оценка на ефектите от прилагането на единните разходни стандарти в образовани-ето” с възложители Институт “Отворено об-щество” - София и Инициатива за местно са-моуправление - Будапеща (LGI-Budapest)

ЕКИПЪТ ВКЛЮЧВА:Боян Захариев - ръководител на проекта

към програма “Управление и публични полити-ки”, Институт “Отворено общество” - София

доц. д-р Кирил Банков - рецензентян Херчински - автор, доктор по математи-

ка, Варшавски университетМиколай Хербст - автор, доктор по иконо-

мика, Варшавски университет

РЕЗЮМЕБългарското Министерство на финансите

заедно с Министерството на образованието са предприели много амбициозен и обхва-тен пакет реформи в областта на финанси-ране на образованието. Реформите включ-ват въвеждане на делегирани училищни бю-джети в цялата страна, на Единни разходни стандарти (ЕРС) без междинни звена, както и на правни изисквания за финансиране на училищата по формула на общинско ниво и либерализация на възнагражденията на учи-телите. тези реформи прехвърлят множество отговорности от правителството към общи-ните и училищата в областта на финансира-не, въпреки че децентрализацията на обра-зованието остава незавършена. Настоящият доклад разглежда потребностите на МОН и МФ,тъй като те изготвят законодателните и финансови промени, които обхващат фискал-ната 2009 и идните години.

Предварителният преглед на ситуация-та ни позволи да формулираме следните за-ключения:

1. Настоящата система на Единни разход-ни стандарти се основава на опита, натрупан

в страната по делегирани бюджети (в редица общини) и на предишни финансови поста-новки, и продължава да се променя в отго-вор на текущи предизвикателства.

2. Системата на ЕРС включва повече от трийсет отделни стандарти за различни видо-ве училища. Поради това, че всеки стандарт изисква отделни целеви средства от общи-ните (средствата не могат да се прехвърлят между училища от различен тип), няма въз-можност за гъвкавост на общинско ниво.

3. Трите основни ЕРС за детските заведе-ния за предучилищна възраст (отделно за 3-5 годишни и 6 годишни деца) и за общообра-зователните училища и мат 4 стойности за 4 групи от общини. Определенията за 4-те групи общини са много сложни и не-прозрачни.

4. Стойностите на ЕРС за 4-те групи об-щини са внимателно определени и отразяват добре средния размер на класовете. Обаче, групите са твърде хетерогенни от гледна точка на образователната мрежа (размер на класа), най-вече групи 3 и 4. Това води до известна неефективност на разпределянето на средства (някои общини получават отно-сително много средства, докато други - твър-де малко).

5. Много общини са решили да не приемат свои собствени формули за разпределяне на получените целеви средства между отделните училища, а използват просто разпределение на ученик. Необходимо е да се проследи въз-действието на подобни решения върху малки училища и такива в отдалечени райони.

6. Системата от Единни разходни стан-дарти е описана в закона за годишния бю-джет и може да се променя съществено от година на година. Не е част от твърда систе-ма за финансиране на училищата и не е свър-зана с образователните политики на българ-ското Министерство на образованието.

7. Вълната от множество амбициозни ре-

37


форми, въвеждани по същото време, повдига тревожни въпроси по отношение на стабил-ността на системата и редица заинтересова-ни страни считат, че българското образова-ние на 2008 г. не е достатъчно финансирано.

8. Въпреки сериозните стъпки в посока на образователна децентрализация, учи-лищните директори са пряко подчинени на Министерството на образованието, а мест-ните власти имат ограничено влияние върху функционирането на местото образование и върху разпределението на средствата между училищата.

Поради тази причина, въпреки че об-щата насока на тези реформи е ра зумна и следва да допринесе за подобряване на ефи-касността и ефективността на образовател-ната система, някои от приложените реше-ния и по-конкретно, концентрирането на редица реформи в кратък период от време, буди тревога. Основните препоръки са както следва:

1. Механизмът за разпределение на сред-ства към общините на базата на ЕРС трябва да бъде преразгледан. Съществуващото раз-деление на общините на 4 групи може би не е оптимално поради това, че има големи раз-личия в базовите образователни показатели в рамките на тези групи. Освен това, броят на отделни целеви средства, получени от общините следва да се преразгледат и ако е възможно, да се намалят.

2. Трябва да се проследи ефекта, който реформите имат в училищата. По-конкретно, Министерството на финансите допуска, че въвеждането на реформите ще доведе до на-маляване на броя на училищата и учителите. За да се планира следващия етап на рефор-мите, много важно е да се провери до каква степен са се реализирали тези очаквания.

3. Министерството на образованието тряб-ва да интегрира новите финансови механизми в цялостната си стратегия за развитие на об-разованието. Това изисква ясно дефиниране на силните и слаби страни на настоящата сис-тема и формулиране на стратегия за бъдещо развитие, която да стане обществено достоя-ние. Министерството на образованието след-ва да поеме по-голяма отговорност за разра-

ботването и развиването на системата на ЕРС.4. Очевидният контраст между прякото

подчинение на училищните директори на Министерството на образованието и нара-стващата роля на местните правителства при финансиране на образованието трябва да се проучи, а възможните сценарии за бъдещи реформи следва публично да се представят и обсъдят.

5. Накрая, системата за финансиране на образованието трябва да се обхване в зако-нодателство, за да се гарантира нейната ста-билност и предсказуемост. Средствата, необ-ходими за образование са много, те предста-вляват значителна част от разходите на мест-ните правителства и засягат пряко гражда-ните и нивото на услуги, които предоставят. Ето защо тяхното насочване, разпределение, проследяване и отчитане трябва да бъде про-зрачно и ясно дефинирано в законите.

ВЪВЕДЕНИЕНастоящият доклад е резултат от кратко-

срочна мисия в София, организирана и финан-сирана от Институт „Отворено общество” - Со-фия1. в него са обобщени основните проблеми, с които се сблъсква обществено значимата ре-форма във финансирането на образованието, започнала през януари 2008 г., и се дискути-рат политическите възможности за бъдещи действия в рамките на възможна техническа помощ, предоставена от Инициативата за местно самоуправление на Институт „Отво-рено общество” в Будапеща.

Реформата във финансирането на обра-зованието в България през 2008 г. включва следните елементи:

Въвеждане на делегирани училищни бюджети в страната.

Въвеждане на Единен разходен стандарт (ЕРС) без буферни елементи.

Нормативни изисквания по отношение на финансирането на училищата на общин-ско ниво на база формула.

Либерализация на възнагражденията на учителите (считано от 1 юли 2008 г.).

Всичките тези промени с изключение на последната вече имат по-кратък или по-дъ-

38


лъг период на приложение в България, както се споменава и коментира накратко по-до-лу. Въпреки това фактът, че са били въведе-ни едновременно и в изпълнение на план за спешни реформи, както и видимият недостиг на финансиране на общото образование съ-гласно разходните стандарти за 2008 г. съз-дават чувство на несигурност и безпокойство у заинтересованите страни в сферата на об-разованието, особено у много местни власти и учителски синдикати.

Дискусиите около текущите реформи във финансирането на образованието, фор-мулите и коефициентите, както и тяхното вли-яние могат да изглеждат преждевременни, тъй като от въвеждането им е изминала само половин година и пълното им въздействие все още е трудно, ако не и невъзможно да се оцени. Въпреки това по наше мнение такава дискусия е необходима поради наблюдавани-те големи различия в мненията на заинтере-сованите страни в сферата на образованието в България, в частност между предложилите реформата Министерство на образованието и науката (МОН) и Министерство на финансите (МФ), и заинтересованите страни, които са ангажирани най-пряко в нейното изпълнение - общините. Наистина някаква форма на вътре-шен дебат вече започна в страната и считаме, че той трябва да се провежда открито, като отчита страховете и реакциите на всички за-сегнати страни и като се базира във възмож-но най-голяма степен на емпирични доказа-телства.

Докладът отговаря на нуждите на МОН и МФ, тъй като те изготвят необходимите законодателни и финансови промени за фи-скалната 2009 година. По този начин той се съсредоточава, особено в последния си раз-дел, върху отговорностите и вариантите по отношение на политиката, провеждана от централното държавно управление.

В раздел 1 обобщаваме накратко исто-рията на реформите във финансирането на образованието в България преди 2008 г., като се съсредоточаваме на използването на стандартите за финансовите разходи и върху делегираните бюджети (управление на ниво училище). Прилаганата в момента система е

разгледана в раздел 2. в раздел 3 е направен анализ на разпределението на средствата за образование на общините по настоящата система, като се посочват някои систематич-ни несъответствия между разпределение-то и големината на паралелката. в раздел 4 много накратко дискутираме спешния и важен проблем за недофинансирането на общото образование. Последният раздел представя няколко общи заключения. Списъкът с прило-женията съдържа разходните стандарти, кои-то се прилагат в България от 2004 г.

Преди и едновременно с подготовката на настоящия доклад беше фина-лизиран и до-кладът на Роузлинд Левачич, финансиран от Световната банка (виж Левачич, 2008 г.). Ста-рали сме се да избягваме повторение, така че и двата доклада да бъдат полезни на българ-ските колеги.

1. РЕФОРМИ ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2007 Г.Разгледан е българският опит в реформи-

те във финансирането на образованието пре-ди 2007 г. в две области:

Дългосрочно пилотно финансиране чрез делегирани училищни бюджети.

Въвеждане на разходни стандарти пре-ди Единен разходен стандарт.

Делегирани бюджетиСистемата на делегираните бюджети е

въведена пилотно в България още през 1995 г. с помощта на проект по Програма ФАР. тази система се характеризира със следното (Ива-нов, Данчев, 2007 г.):

Общината и всички училища се догова-рят за механизма, по който финансовите ре-сурси се разпределят на училищата.

Училищата стават второстепенни раз-поредители с бюджетни кредити2, приемат собствени бюджети, одобрени от община-та, и имат банкови сметки.

Училищата имат правото да управляват собствеността си и да получават допълнител-ни приходи.

Първоначалният план е предвиждал след придобиване на опит от 20-те пилотни общи-

39


ни (от общо 264 общини в страната), естествен напливи извънредно време всички общини да поемат системата на делегираните бюдже-ти като собствена инициатива, използвайки собствен график, който най-добре отговаря на съответните местни условия. Въпреки това до 2006 г. системата е въведена само от 46 об-щини. Разпределението на средствата на учи-лищата се извършва въз основа на формула, в която преобладава елементът „на ученик”. Въпреки това всяка община имаше право да въведе предпочитаната от нея формула.

Не е ясно какво е допринесло за такова бавно разпространение на делегираните бю-джети из български общини. Изглежда, ос-новните пречки са били следните:

липса на технически умения у общините да приемат формула за разпределение и да наблюдават независимите бюджети на учи-лищата. Докато общините, участвали в пър-воначалното пилотно въвеждане, са получи-ли външна техническа помощ3, тази помощ е била намалена през следващата година и се преустановява напълно след присъединява-нето на България към ЕС;

липса на умения за бюджетиране и во-дене на счетоводна отчетност на училищно ниво. Системата на делегираните бюджети предполага така нареченото управление на ниво училище, което представлява финансо-ва и бюджетна автономия на училището като юридическо лице. Това изисква директорите на училища да изготвят, предложат, получат одобрение и изпълнят бюджета на училище-то. Налице е ясна нужда от допълнителни счетоводни услуги, които се предоставят или в самото училище, или в общините, обслуж-вайки няколко училища (и двата режима са използвани в България). По този начин въ-веждането на делегираните бюджети изис-ква значително обучение за придобиване на съответни умения;

слаба връзка между училищата и общи-ните. Според българската система директори-те на училища се назначават основно от ре-гионалните инспекторати по образованието, децентрализирани служби на Министерство-то на образованието в София4. По подобен на-чин решенията по отношение на училищната

мрежа, независимо че се вземат от община-та, трябва да получат одобрението на минис-терството. Това означава, че български те общини не носят пълна отговорност за учи-лищната система на тяхна територия и могат да проявят нежелание за загуба и на малкото власт, с която разполагат, чрез делегиране на бюджетите на училищата.

Независимо от причината София показ-ва ясно раздразнението си, че общините не действат толкова бързо, колкото се очаква от тях, и наистина процесът на преминава-не към делегирани бюджети през последните години е спрял.

Годините, през които се е прилагал пи-лотният проект, са позволили на България да експериментира с много формули за раз-пределение на средства на училищата на общинско ниво, да определи бюджетите на всички училища на територията на общината. Първите такива формули са се появили в нача-лото на пилотния проект през 1995 г. Разбира се, тези формули с времето са се променяли и въпреки че броят на възприелите ги общи-ни остава ограничен (както е посочено по-горе, този брой достига 46), те представля-ват натрупан опит на участващите общини и предлагат широк кръг от подходи, тъй като правителството не налага форма или ограни-чение по отношение на тези формули. Иванов и Данчев (2007 г.) са разгледали някои от тях. Въпреки че формулите са доста различни, об-щините използват най-често следните групи фактори:

1. Оценка на образованието, обикнове-но с отделни коефициенти за оценки -1 до 4 (ниска), 5 до 8 (средна) и 9 до 12 (висока). Разликата между коефициентите за първона-чалните и окончателните оценки варира в различните общини от 20% до 100%.

2. Образователен профил на класа (му-зикален, художествен, хореографски, мате-матически и т. н.).

В допълнение някои общини вземат пред-вид големината на училището (повече сред-ства за по-малки училища), отдалечеността на училището или вида на отоплителната сис-тема.

Предходни разходни стандарти в об-

40


разованиетоПреди въвеждането на Единен разходен

стандарт през 2007 г. от 2004 г. до 2006 г. в образованието са използвани два отделни финансови стандарта:

Финансиране на заплатите, изготвено на база на персонала до края на 2006 г., ко-ето ще рече според действителната заетост (не правилата за заетост).

Стандарт на база ученик за издръжка на училището, разпределение на общините стриктно според броя на учениците.

Интересното тук е различният подход към двата стандарта. Докато стандартът за финансиране на заплатите се базира на дейст-вителната заетост и дей ствителните заплати и по този начин помага за поддържане на съ-ществуващите неефекти вност и нера внопо-ста веност между уч ил и щата, ста ндартът за издръж ка представлява определена сума на ученик, което оказва известен натиск вър ху общините да консолидират училищата.

Считано от 1 януари 2005 г. България въ-веде финансиране на база ученик за издръжка на предучилищните и училищните заведения (Министерски съвет, 2004 г.). Постановление-то от 2004 г. предвижда голям брой специфич-ни стандарти, които се определят ежегодно от Министерството на образованието (вж. чл. 4) съгласувано с Министерството на финанси-те. Стандартите са универсални - в смисъл, че не зависят от вида на общината5. Поста-новлението предвижда отделни стандарти за 15 вида учебни заведения, 6 от които са различни видове специални училища (списъ-кът на тези стандарти е представен в Анекс A). Общините и министерствата като първос-тепенни разпоредители с бюджетни кредити получават средства за издръжка според тези стандарти на ученик (за всеки вид заведение сумата е равна на съответния стандарт, умно-жен по броя на учениците). Интересно е да се отбележи, че според постановлението 80% от средствата за издръжка, които се разпреде-лят по тези стандарти на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, трябва да се разпределят на детски градини, учили-ща и помощни единици пропорционално на броя на децата и учениците, а останалите

20% трябва да се разпределят според специ-фични фактори за отделните заведения, като вид отопление (чл. 7). По този начин, докато постановлението не задължава общините да приемат формула за 20% от стандартите за издръжка, това изглежда, че е първата поява на изискването 80% да бъдат разпределяни само на база ученик. Изглежда, че общините, които са възприели системата на делегирани-те бюджети, като цяло са използвали някои формули за разпределението от стандартите за издръжка.

В същото време България е въвела отделна формула за финансиране на възнаграждения-та в образователния сектор, която до голяма степен е базирана на реалното ниво на зае-тост в училищата. Това означава, че докато стандартите за издръжка не предвиждат го-леми стимули за рационализация на мрежата, тъй като се базират на ученик, стандартът за възнаграждението се използва, за да финан-сира съществуващите дефицити в системата (Иванов, Данчев, 2007 г.).

През 2007 г, когато бяха комбинирани стандартът за издръжка и стандартът за въз-награждение, се създаде настоящата система на Единен разходен стандарт.

2. ТЕКУЩИ РЕФОРМИ ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО НА

ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯВъведената от 1 януари 2007 г. система на

единните стандарти се състои от 17 отделни единни стандарта за различните видове уче-ниците от учебните заведения (предучилищ-ни заведения, училища и помощни единици). Три от посочените стандарти приемат по 4 стойности всеки според вида на общината при 4 категории общини. Като цяло през 2007 г. съществуват 26 единни стандарта. На 1 януа-ри 2008 г. тази система от единни стандарти е изменена и в момента се състои от 29 отделни стандарта за учениците от различните учебни заведения, 3 от които са диференцирани спо-ред вида на общината. Това свежда общият брой стандарти за финансиране според броя на учениците в българското образование до 38. Пълният списък6 е представен в Анекс в.

41


Единните стандарти изпълняват в систе-мата двойствена функция:

използват се за разпределение на сред-ства за образование на общините и министер-ствата, самостоятелно за всеки вид учебно заведение;

представляват база за разпределени-ето (от общината и министерството) на по-лучените средства между отделните учебни заведения.

Специфичните правила, които уреждат използването на единните стандарти, отра-зяват тази двойствена функция:

За всяка община (и всяко министер-ство) има отделен трансфер за образова-ние за всеки от 29-те вида ученици в учеб-ните заведения, когато дадена община (или министерство) отговаря за управлението на най-малко едно учебно заведение от даден вид7. Стойността на трансфера се получава чрез умножаване на специфичния стандарт по броя на учениците в съответните заве-дения. всеки трансфер е целеви за дадена категория и може да се използва само за финансиране на един вид учебно заведе-ние. На практика броят на трансферите за образование варира от 2 (Трекляно, Кова-чевци) до 19 (Бургас). Но това са крайни случаи. в 74 общини броят на получените субсидии е равен на 5, а в 79 той е 6 или 7. Като цяло 91,7% от всички общини получа-ват между 3 и 9 трансфера.

По отношение на всеки трансфер всички получени средства трябва да бъдат разпределени на учебното заведение, ко-ето принадлежи към даден вид8. Ако заведението е само едно, на него се разпреде-лят всички сред-ства от транс-фера. Ако има повече от едно заведение, тога-ва общината (или министерството) трябва да приеме формула, в която

най-малко 80% от средствата се разпреде-лят единствено на база ученик. На практика в повечето общини са необходими не пове-че от три формули (две за детските градини и една за общообразователните училища). Само големите градове трябва да приемат голям брой формули.

От 29 вида ученици в учебните заведения (виж Таблица 14) за 26 единните стандарти са универсални и не зависят от местополо-жението на училището. 3-те вида заведения с диференциран ЕРС са:

1. целодневни детски градини и обедине-но детско заведение за деца до и включител-но 5-годишна възраст;

2. целодневни детски градини и обеди-нени детски заведения за деца на 6-годиш-на възраст;

3. редовни паралелки в общообразова-телни училища.

Всеки от тези три единни стандарта приема 4 стойности в зависимост от група-та на общината, за която е предназначен трансферът. Разделянето на 264 българ-ски общини в групи се основава на анали-за на разходите на базата на ученик през последните години. 13-те идентифицира-ни в настоящия анализ групи общини бяха комбинирани с цел намаляване на броя на Единните разходни стандарти, опростяване на системата за разпределение и увелича-ване на броя на общините във всяка група. На базата на редица независими характе-ристики бяха формирани 4 групи. в хода на работата обаче реалното определение на

Определение на 4 групи общини

42


групите се усложни и стана, както следва:Виж Графика 1, която представя картата

на българските общини, разделени в 4 групи.Наблюдаваме голяма концентрация на

общини от група 4 по южната и западната граница на България, както и по хоризон-талния „пояс” от общини в старопланинската верига. Общините от група 1 са разположени най-вече в централната част на страната, с няколко изключения на западната и северна-та граница, както и по Черноморието.

Причината за това сложно определение, което използва редица разнородни критерии, е в специфичното раз-пределение на средни-те разходи на ученик в българските училища. тези единици разходи са тясно свързани с голе-мината на паралелката в българските общини, показани на Графика 2.

Забелязваме, че разпространението на средната големина на паралелката (използва-

на тук като представи-телна мярка за разходи на ученик) от Графика 2 и на общините по групи от Графика 1 е дивер-гентно. Например пояс-ът от общини в група 4 по западната граница на България включва общини, в които се на-блюдава както много го-ляма, така и много малка големина на паралелка-та (ще разгледаме по-подробно този въпрос в следващия раздел). Въпреки това трябва да добавим, че при разра-ботването на подходящи критерии за разпреде-

ление на средства за образование винаги се срещат проблеми и се предполагат компро-миси. Всъщност използването само на един критерий - например гъстотата на населени-ето, който е показан на Графика 3, - няма да отрази правилно реалната единична цена на образованието.

Забелязваме, че разпределението на гъс-тотата на населението и разпределението

43


на големината на паралелката в България не съвпадат напълно. Следващата Графика 4 по-казва по различен начин, че връзката между гъстотата на населението и големината на паралелката (пред-ставителна мярка за единична цена на училищното образо-вание) не е толкова проста, колкото се очаква.

На Графика 4 всяка точка пред-ставлява община и е разположена според гъстотата на насе-лението и средната големина на пара-лелката. Общини с гъстота на населени-ето над 250 души на квадратен км, не са посочени на графи-ката. Забелязваме, че въпреки че средно общините с по-малка гъстотата на населе-нието имат по-малка

големина на паралелката (червената линия показ-ва полином-на регресия на средната големина на паралелката като функция на гъстотата), има много значителна промяна в средната го-лемина на паралелката в границите от 12 до 24 за много подобни гъсто-ти на населението9. така подходящото разделяне на общините в групи за целите на диференци-рано разпределение на ученик се оказва нелес-на задача.

Разпределението на учениците10 в общините от 4 групи е обобщено в

следващата таблица 2.Въпреки че само 6% от всички общини

попадат в група 1 (сравни таблица 1), в учи-лищата на тяхна територия се обучават 30%

Средна паралелка по гъстотата на населението, гъстота <250 души на кв. км

44


от всички ученици от общообразователните училища. За разлика от това 27% от всички общини са в група 4, но в училищата на тяхна територия се обучават само 9% от всички ученици. Това означава, че с увеличаването на номера на група-та броят на учени-ците в учебните за-ведения намалява. Това е отразено в следващата таблица 3, на която предста-вяме средния брой ученици в учебните заведения, управля-вани от общината, по група общини.

Системите от местните училища в общините от група 1 са средно 16 пъти по-големи от системите от местни училища в група 4. София има 95 хиляди ученици в общообразователни училища; Пловдив - 31 хиляди ученици;

Варна - 27 хиляди, и Бургас - 19 хиляди. От друга страна, 9 общини имат по-мал-ко от сто ученици в училищата на тяхна територия, включи-телно Трекляно - със само 35 ученици.

С л е д в а щ а т а таблица 4 предста-вя Единен разходен стандарт за 4-те групи общини през 2007 г. и през 2008 г. за предучилищните учебни заведения и за училищата11.

З а б е л я з в а м е , че както се очаква, стойностите на ЕРС

нарастват с номера на групата. За да разбе-рем това по-добре, полезно би било да раз-гледаме и техните относителни стойности, представляващи стойността, изразена като процент на стандарта на група 1.

Ученици в предучилищни заведения и общообразователни училища по групи общини (2008 г.)

Среден бр. ученици в уч. заведения по група общини (2008 г.)

ЕРС през 2007 г. и 2008 г. (лева)

Стойности на ЕРС, отнасящи се до общини от група 1, през 2007 г. и 2008 г.

45


Стойности на ЕРС, отнасящи се към ЕРС за общообразователните училища, през 2007 г. и 2008 г.

Виждаме, че между 2007 г. и 2008 г. от-носителните стойности на Единните разходни стандарти са останали всъщност непроменени с едно изключение12. Въпреки това относител-ните стойности на трите ЕРС (за ученици на възраст под 6 години в предучилищни учебни заведения, за ученици на възраст 6 години в предучилищни учебни заведения и за учени-ци в общообразователни училища) слабо се различават, а именно обхватът на ЕРС за учи-лищата е най-плосък (разликите между групи-те са най-малки). По този начин стойностите на ЕРС за група общини са 121% от съответ-ните стойности за група 1 за общообразова-телните училища, 123% за предучилищните учебни заведения за учениците на 6-годишна възраст и 127% за предучилищните учебни заведения за учениците от 3 до 5-годишна възраст.

В таблица 4 наблюдаваме още, че в рам-ките на всяка група общини най-високият ЕРС е за учениците на възраст 6 години в предучилищни заведения, а най-нисък - за учениците от общообразователните учили-ща. Освен това тези разлики нараствате вся-ка изминала година, както показва и следна-

та таблица:Между 2007 г. и 2008 г. относителните

стойности на стандартите за предучилищни учебни заведения са нараснали с между 5% и 10%. Забелязваме също, че през 2008 г. най-големите разлики между трите стандарта са наблюдавани в общини от група 3, където ЕРС за 6-годишните ученици в предучилищни учебни заведения е с над 40% по-висок от този за учениците в училищата.

Нека разгледаме изискването 80% от всички получени от общината средства за образование да се разходват единствено на база ученик - с други думи, пропорционално на броя на учениците. Това е анализирано най-добре чрез използване на един пример с най-малката община - Струмяни, попадаща в група 4, с ЕРС 1184. Местната образователна система на Струмяни се състои отЗ училища, едно пълно средно училище (от I до XII клас) и две основни училища (от I до VIII клас), както следва в таблица 7.

Виждаме, че има едно голямо училище със средна големина на паралелката над 22 и две по-малки (но не много малки) училища с големина на паралелката около половина-та от тази на голямото училище. Във всички 3 училища има по една паралелка от всеки клас. Най-благоприятното разпределение за малкото училище при спазване на законо-вите изисквания би било следното: 80% на ученик за всички 3 училища, останалите 20% на ученик на двете малки училища. Това пред-полага, че разпределението на ученик на две-те малки училища ще бъде равно и много по-високо от разпределението, което ще получи

голямото училище. Това разпределение е симулирано и анали-зирано в следващата таблица 8.

Забелязваме, че докато средното учи-лище получава 1184 лева на ученик (как-то трябва да бъде, тъй като Струмяни принадлежи към гру-па 4), голямото учи-

лище получава 947 на ученик и по-малките училища получават 1555 лева на ученик, 64% повече. От гледна точка на перспективата на база паралелка едно малко училище полу-чава 82% от разпределението на база пара-лелка, което получава голямото училище, а второто получава само 75% въпреки много по-голямото разпределение на база ученик. И накрая, ако минималната учителска запла-та е 6,6 хиляди лева на година, а минимална-

46


та заплата на неучи-телския персонал е половината от това13, тогава за всяко учи-лище минималните заплати на персонала са около 65% от раз-пределението, пред-ставено в таблица 8.

Заключението ни е, че в случая със Струмяни правило-то на 20-процентна автономия по отношение на разпределението на средствата на местно ниво може да е достатъчно, за да гаранти-ра, че училищата ще разполагат с достатъч-но средства да покрият минималните запла-ти. Това твърдение обаче е вярно само ако целите 20% са разпределени изключително на малки училища в общината (без допъл-нително финансиране на големите училища). в същото време разли ките в разпределени-ето на база паралелка, посочено в таблица 8, предполага, че при условията на Единния разходен стандарт за 2008 г. правилото 80% - 20% може да се окаже прекалено строго, за да гарантира равнопоставеност на фи-нансирането на местното образование в ня-кои общини. И двата проблема тряб ва да бъ-дат внимателно проучени, като се използват пълни данни за всички бъл гарски общини.

Министерството на финансите и това на образованието не събират и не разглеждат приетите от общините формули за разпреде-ление. Въпреки това от многото наблюдавани случаи, както и от дискусиите с Асоциацията на общините изглежда, че болшинството от тях са възприели направо формула на уче-ник, което означава, че разпределяните на всяко училище средства са точно пропорцио-

нални на броя на не-говите ученици. Това е изненадващо, при положение че много общини имат дълга традиция в приема-нето и управление-то на местни форму-ли за разпределение

(виж раздел 1) и че те вече са запознати с правилото 80% - 20%. Това може да е след-ствие на забавата при публикуването на това изискване (общините са научили подробнос-ти за отговорностите и правилата едва през февруари, виж съвместни указания на МОН и МФ от февруари 2008 г.). Това може да се разглежда и като отказ от участие в процеса, предизвикан от очакваното недофинансиране на образованието. Във всеки случай отказът да се приемат реалистични формули за раз-пределение на местно ниво е много трево-жен и изисква по-задълбочено изследване.

Бележки под линия:1 Мисията е осъществена между 2 и 7 юни 2008 г.2 Общината или министерството е първостепенен разпоредител с бю-джетни кредити.3 От проектите на Световната банка и USAID.4 Процесът на подбор се управлява от петчленна комисия, като двама от членовете й са от Министерството на образованието и науката и двама - от регионалния инспекторат по образованието. Само един член се определя от общината (Иванов, Данчев, 2007 г.).5 Това е относимо, тъй като реформите от 2007 г. въведоха 4 категории общини с различни единни стандарти за всяка категория (виж по-долу).6 Сравнението на Анекс A и Анекс B показва, че между 2006 г. и 2008 г. броят на стандартите се е увеличил повече от два пъти.7 На практика повечето общини получават няколко трансфера, много по-малко от теоретичния максимум от 29.8 Вж. Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите (2008 г.) и помощни материа ли на Министерството на фи-нансите (2008 г.).9 Има няколко възможни причини, обясняващи защо наблюдаваното съ-отношение на гъстотата на населението и средната големина на пара-

Училищна система на Струмяни (2008 г.)

Симулация на разпределение за училищата в Струмяни

47


лелката в българските общини е доста слабо. Фактори като гъстотата на местна та пътна мрежа, съпротивата на родителите срещу закрива-нето на малките училища или стратегическите решения на местната власт имат силно влияние върху системата на местните училища. За да се оцени настоя щата схема за финансиране на образованието в България, е необходимо да се идентифицират основните детер минанти на средна-та големина на паралелката на общинско ниво.

10 Включваме само предучилищни учебни заведения и общообразовател-ни училища, тъй като те присъстват практически във всички общини.11 Таблица 2 обобщава избрани данни от Анекс B, Таблица 13 и Таблица 14.12 Относителната стойност на ЕРСза учениците на 6-годишна възраст в предучилищни заведения за група 3 нарасна с 3,5%.13 Това са допусканията, използвани в анализа им от Министерството на финансите.

(Следва)

За контакти:Аксес Консулт ЕООД

Мария Димитрова Ул. Георги Дражев 1 Тел.: (046) 66 43 61 GSM: 0896 602 116 E-mail: [email protected]

48

От брой в брой

Училището - желана територия за ученика, сборник с добри практики

Самоуправление и гражданско образование, извънкласна и клубна дейност

От 1984 г. най-голямото училище на те-риторията на Източните Родопи е Средно об-щообразователно училище “Петко Рачов Сла-вейков”. В него се обучават 1410 ученици в 71 паралелки под ръководството на 140 учители. Предлага се профилирано образование във всяка училищна степен, а учениците получа-ват знания и се възпитават да работят в екип, да защитават лична позиция, да превърнат училището си в своя желана територия.

От 1997 г. ученическото самоуправление не е нещо ново за СОУ “П. Р. Славейков”. Де-вет години мотивирани, учениците доказват възможности, желания и зрялост да поемат отговорности, да превърнат училището в сти-мулираща среда, отговаряща на изисквания-та, интересите и потребностите на младите хора, да организиратвсички по-значими съби-тия.

Целта на настоящата разработка е да споделим резултатите от дългогодишната ни практика и опита, който може да е полезен за всички училища в България.

Ученическото самоуправление в СОУ ”Пeтко Рачов Славейков”, гр. Кърджали – опит и традиции

1. Как се провежда Денят на ученическо-то самоуправление?

През 1998 г. инициативна група от уче-ници учреди Ученическото представителство (УП), чиито основни дейности са свързани с:

- ангажиране на свободното време науче-ниците;

- организиране на мероприятия по про-грами;

- издаване на училищен вестник “УПКО”, чието заглавие е абревиатура на девиза нау-чилището „Учи, Печели, Конкурирай, Очаро-вай”;

- създаване на подходяща творческа ат-мосфера за обмен на идеи и свобода на об-щуване.

Ученическото самоуправление бе въве-дено официално в българските училища на 09.05.2006 година. От девет години се пре-върна в традиция учениците от Ученическото представителство на СОУ „П. Р. Славейков” да “превземат” властта на 17 ноември. По време на патронния празник на училището всички

49


дейности са в ръцете научениците, които се чувстват достойни да взематрешения и да ръ-ководят.

В Деня на Европа, 09.05.2006 г. всички училища в България се самоуправляваха. Ра-ботният ден за Славейковци започна още в 4:30 часа сутринта с изпращане на група от осем ученици в италианската столица Рим. Учебната визитата бе в рамките на спечелен проект по програма “Сократ” на Европейския съюз. В 8 ч. ученическият екип бе готов офи-циално да приеме властта от училищното ръ-ководство и да заеме своите постове. Пред-седателят на Ученическото представителство Петя Георгиева – ученичка от ХІІ клас, за вто-ри път през годината пое поста на директор на училището и избра свой ръководен екип от колеги-ученици.

Бяха проведени редовни учебни занятия, в които учениците заеха местата на своите преподаватели. Състояха се традиционните за училището спортни срещи по футбол и шах между учители иученици, вкоитоучениците извоюваха победи.

Временните педагогически съветници из-несоха лекция на тема “Наркотиците – мода с фатален край”.

Между двете смени на училището бе представена кратка програма в актовата зала, която бе открита с осъществяване на виде-оконферентна връзка с училищапартнъори от “Гостър скуул” – гр. Лондон, Англия, и от гр. Нюрнберг, Германия. Проведе се дискусия на тема “Денят на Европа”, по време на която бяха обсъдени въпроси, свързани със създа-ването на ЕС и неговите институции. Партнъ-орите от Англия и Германия имаха възмож-ността да видят на живо организираните от българското училище мероприятия в актовата зала, а присъстващи в нея слушаха с вълнение изпълнението на българска народна песен от английски ученици. Продължителността на видеоконференцията бе 60 минути.

След изключително интересната дискусия инициативна група от преподаватели поздра-ви с песен всички ученици, учителите и ръ-ководството на училището. В проявите участ-ваха и 20 английски ученици - 10 момчета и 10 момичета, гости от Лондон по програма

„Сократ”, които взеха активно участие в Деня на ученическото самоуправление. Двама бяха директорите през този ден – един от Англия и един от България, а останалите 19 ученици от Англия преподаваха в часовете по английски език. Това даде възможност на българските ученици да се докоснат до нови, различни ме-тодики и технологии на обучение.

Най–очакваната проява се оказа конкур-сът “Кулинарното богатство на Европа”. В него ученици от пети до седми клас представиха всяка държава-членка на

Европейския съюз с традиционно за стра-ната ястие. Голям интерес предизвика и фут-болнатасреща междумомичетатаотАнглияи-отборанаучилището.

Издаден бе поредният брой на училищ-ния вестник “Dear Friends”/”Скъпи приятели”, в който бяха поместени впечатленията на групата „Славейковци”, била на двуседмично учебно посещение в Лондон.

На този ден бе открита и стаята на Уче-ническото представителство, която изпълня-ва функциите на информационен център на училището.

През целия ден се наблюдаваше активно-то присъствие на местните медии, които отра-зяваха събитията в училището.

В 17 ч. Ученическото представителство „върна” властта на преподавателския състави на ръководството научилището.

Така протече поредният празник в учили-щето -поредното доказателство, че гласува-ното доверие на учениците отново бе оправ-дано. Денят приключи с концерт в театъра, в койтоучастваха талантливиученици отучили-ще „П. Р. Славейков”.

Със задоволство отбелязваме, че ежегод-ното постижение на СОУ “П. Р. Славейков”, гр. Кърджали, в продължение на 9 години, вече е част от живота на другитеучилища встра-ната.

2. Какво е мнението на преките участни-ци – учениците?

За да проучим мнението на учениците, участвали в управленския екип в Деня на уче-ническото самоуправление, проведохме час-тичностандартизирана анкета, състояща се от пет въпроса с подвъпроси, касаещи изпълне-

50


нието на различните функции на заеманата длъжност.

Целта на първия въпрос „По какъв начин бяха разпределени посочените длъжностите в деня на Ученическо самоуправление?” бе да се дефинира начинът за подбор на ученици, подходящи за ръководните длъжности и за длъжността „учител”.

Получените данни посочват: • Чрез препоръка от съучениците са из-

брани 33.3% т.е. 6/шест/ от общо 18 анкети-рани.

• Чрез препоръка /посочване/ отучите-лите – един /5.6%/.

• Чрез събеседване – 61.1% т.е.11 уче-ника.

• Чрез конкурс не е избран нито един от-тях. Смятаме, че всички посочени начини за подбор са демократични, но приложеният при повече от половината от избраните ученици е особено подходящ и сполучливвариант за се-лектиране на най-добрите кандидатури.

Бе направено усилие да се установи дали учениците са имали възможност да се запоз-наят с “длъжностната характеристика” на длъжността, която ще заемат. Формулираният въпрос беше с алтернативни отговори. Резул-татите се оказаха много показателни. С „Да” отговориха 17 ученици, съставляващи 94.4% от анкетираните и само един е пропуснал да се запознае със задълженията на дейността, която ще упражнявавДеня засамоуправлени-енаученическатаобщност.

Посочените факти са достатъчно основа-ние да се приеме, че учениците не подценя-ват своите функции в този ден, а отговорно и всеотдайно поемат задълженията си.

Третият въпрос „Коя от посочените дей-ности, които Вие изпълнявахте, Ви допада най-много?” се отнася до десет от длъжност-ите, а именно: ученик-директор; ученик-по-мощник-директор по учебната дейност; уче-ник-помощник директор по административно-стопанската дейност; ученик-педагогически съветник; учениксекретар; ученик-технически изпълнител; ученик-библиотекар; ученик-до-макин; ученици-учители; ученици-класни ръ-ководители.

1. телефонна връзка, изслушване на учи-

тели, ученици-учители, граждани;2. работа с документи;3. осъществяването контрол на дейността

на цялостния УВП;4. вземането на решения, с помощта на

титуляра;5. посещението на учебни часове и орга-

низирането на мероприятия презУченичката, изпълнявала длъжността

„директор” на училището посочва, че целия ден с участието на училищното ръководство й допадат изключително много и тя ги изпъл-нява судоволствие и лекота.

Наблюденията на преподавателския със-тав и мнението на директора на училището оценяват високо организационните, конструк-тивни и гностични умения на ученичката при изпълнение на длъжността „ръководител” на-училището.

Твърде привлекателни и изпълнявани с желание от ученика-пом. директор по УВР се оказаха дейностите по вписване в мате-риалната книга на имената на отсъстващите учители; провеждането на телефонни раз-говори, вземане на решения, подпомаган от помощник-директора; изслушването на учи-тели и родители; контролиране нормалното протичане на учебния процес и движението на дневниците; посещение на учебни часове и издаването на различни документи.

Длъжността „пом. директор по АСД” също допадна на временно заелия я ученик в Деня наученическосамоуправление. Като най-при-влекателни функции той посочва:

• Контролиране на дейността на помощ-ния персонал;

• Контрол на хигиената на сградата, дво-ра и прилежащите територии на училището;

• Проследяване изправността на спортни-те съоръжения, на откритите и закрити спорт-ни площи;

• Обезпечаване целостта на оградната мрежа, на откритите и закрити спортни пло-щи;

• Осъществяване на контрол за правил-ното функциониране на технологията за опазване на училищното имущество отвсяка паралелка.

Учениците, заели временно длъжността

51


на педагогическия съветник споделят, че из-насянето на лекции и провеждането на диску-сии по определени въпроси, както и на анкети в часа на класа; извършването на консулта-тивна дейност на ученици, учители, родители и осъществяването на административно-орга-низационни дейности, са интересна и привле-кателна частотработата на педагогическия съветник.

Ученикът-секретар се чувства добре и приятно, когато осъществява телефонна връз-ка, подпечатва документи, регулира посеще-нията при директорите, разпределя пощата.

Ученикът-технически изпълнител се спра-вя добре с дейности като изготвяне на ксеро-копия на документи, подписани от директора, отпечатване на материали, издаване на слу-жебнибележкииуверенияидр.

За ученика-библиотекар, който сподели желанието си за подобна бъдеща професия, предоставянето и приемането на книги и др. литература, техническото осигуряване на учебния процес с видеотехника, приемането на пощата, се оказа истинско удоволствие. Ученикът е впечатлен от работата на училищ-ния библиотекар и се оказва професионално ориентиран за своето бъдеще.

Ученикът –домакин е имал възможността да купува и раздава материали с помощта на домакина на училището в деня преди праз-ника, следял е за изпълнение на графика за работа на помощния персонал и е осигурявал условия за провеждане на оперативките за деня и отчитане резултатите за първа и за втора смяна. Според него работата на дома-кина не бива да се подценява, като в бъдеще ще обмисли дали да се насочи към нея.

Равносметката за Деня на ученическо са-моуправление е: от 1410 ученика /107 стана-ха учители. За да се добие представа за дей-ностите, които им допадат, бяха анкетирани само 10 % от тях. От получените отговори става ясно, че се да преподава учебния мате-риал, да се нанасят отсъствия в дневниците и да подписват, да се поставят оценки (по спо-разумение с учителя) и да се контактува със съучениците, е приятно, защото се чувстват знаещи, можещи и полезни. Оценката им от позицията на учителя е: учителската профе-

сия е трудна, но благородна, и изисква висок професионализъм и компетенции.

Разбира се, без ученици -класни ръково-дители, е невъзможно да се затвори цикъла от длъжности и отговорности в едно училище. Анкетираните ученици -класни ръководители макар и за един учебен час, са на мнение, че провеждането на час на класа, изпращането на известия и изискването на бележки за не-извинени отсъствия, провеждането на разго-вори с ученици, родители и други учители по възникнали в класа проблеми, контролиране-то на дисциплината в класа и на дежурства-та, са твърде много задължения за класния ръководител. Още повече, че той е действащ учител и трябва да изпълнява своите профе-сионални ангажименти. Заемането на тази длъжност им е „отворило очите”, за да оценят работата на класния ръководител като много важна и деликатна.

За въпроса „Какво правят ръководство-то, административният и обслужващият пер-сонал и учителите Ви в Деня на ученическо самоуправление?”, бяха предвидени свободни отговори, някои от които цитираме:

„Следят за нормалното функциониране на отделните звена вучилище”;

„Заемат местата на своите заместници”; „Наблюдават ни и ни даватсъвети как

точно да вършим тяхната работа”; „Осигуряват ни работа през целия ден и

ни насочват как да я извършим”; „Извършваха извънкласни дейности”; „Заеха местата на учениците”; „Освен конкретни съвети за работата, ни

съветваха и за живота”; „Участваха впровеждането на нашите ча-

сове”. Последният въпрос „Кога и как се отчитат

резултатите от ученическото самоуправле-ние?” бе формулиран, за да се внесе яснота по отношение на времето, през което учени-ците действат. За учениците от училището то е в рамките на 14 часа, тъй като резултатите се отчитат в края на Деня на ученическото са-моуправление. На този ден и на извършената от учениците работа се посвещава специален брой на ученическия вестник „УПКО”.

3. Какво е мнението на преките участни-

52


ци – учениците? Чрез анкетна карта, включваща три кри-

терия за оценка /от слаб до отличен/, бе про-учено мнението на учителите по отделните дисциплини за постиженията на учениците, приели ролята на учители.

Анкетната карта съдържа имената на уче-ниците-учители, класа в който са преподава-ли, както и общия брой точки, образуващи общата оценка на учителите за дейността на учениците, техни заместници в Деня научени-ческото самоуправление.

Критериите за оценка включватследни-те показатели: Адекватност на изложени-ето; Контакт с учениците; Организация на класа. Резултатите -от 107 заместници на учителите, разпределени от V до ХІІ клас, 28 са получили максималния брой точки -18 (Таблица 1).

Таблица № 1 Брой Брой Процент ученици точки 28 18 26.2 20 17 18.5 17 16 15.7 13 15 12.0 3 14 2.6 4 13 3.5 16 12 14.7 2 11 1.7 4 10 3.5 3 9 2.6

Радващо е, че процентът на оценените с „отличен” по всички критерии е найвисок. Следват учениците, получили само по една „петица”, и тези, които са показали знания иумения за „многодобър” и „добър”.

Изложените резултати са реални и гово-рят за сполучлив подбор на ученицитезамест-ници на своите учители и за възможностите и желанията на самите ученици, които биха могли да се насочат към учителската профе-сия.

Трябва да се отбележи, че през първите години в Деня на самоуправление учениците-заместници желаеха да преподават само във випуските от V до ХІІ клас. През последните години има желаещи да заместват и препо-

давателите на малките ученици. Учителите-заместници подготвят самостоятелно своите уроци, които след това се проверяват от учи-телите, преподават уроците си под наблюде-нието на учителя-титуляр и през целия ден са проверявани от ръководството на училището. В този ден настроението на малките ученици, на учителите-ученици и на самите учители е различно, ажеланието за присъствие вучили-ще -голямо.

Като допълнително оценяване на Деня на ученическото самоуправление бе проведено интервю с председателя на Ученическия пар-ламент Петя Георгиева, което предаваме по-долу:

Въпрос: Успяхте ли да свършите всички набелязани задачи през организирания Ден на ученическо самоуправление?

Отговор: Досега не се е случвало да не се изпълнят предвидените задачи, тъй като седмица преди това Ученическото предста-вителство изготвя предварителна програма за Деня на ученическото самоуправление. В самия ден възникват и много допълнителни неща като работа с медиите, вземане на ре-шения за изпълнение на задачи, възложени от учителите и др. Това, което забелязах е, че когато работата е разпределена между всич-ки участници, то успехът е неизбежен. Вече четири пъти съм била „директор” в Деня на ученическото самоуправление и смятам, че тази длъжност дава възможност за отговорно вземане на ръководни решения, за работа в екип и за създаване на полезни контакти.

Въпрос: Какви са бъдещите Ви планове?Отговор: Тази година завършвам учили-

ще и желая да кандидатствам „Туризъм” или „Международни отношения”. Тези специално-сти ме привличат с това, че дават възможност за работа с хора от различни страни. Досега съм била в шест страни във връзка с участие-то ни в проекти и смятам, че тези специално-сти иматшироко приложение вживота.

Въпрос: Какво ще пожелаете на Вашите съученици и учители?

Отговор: Пожелавам им да продължават да се учат в това училище, за да не пропуснат възможностите, които то им предоставя. Да бъдат максималисти, да преследват целите си

53


и да се сбъднат мечтите им. А учителите в нашето училище са ни приятели

и желая да останат завинаги такива. В личен план -да бъдат здрави и да продължа-ват да постигат професионалниуспехи.

С всяка изминала година Денят на уче-ническото самоуправление в училище

„П.Р.Славейков”, гр. Кърджали, става все по–очакван от учениците и все повече расте тях-ната активност.

Маргарита Демирева, гл. ас. Величка Георгиева,

Петя Георгиева

54


Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТУчителка кандидатства в 19 училища за директор

Монитор/7.11.2008Учителка кандидатства за директорски

пост в 19 от 27-те училища на Великотърновска област, за които е обявен конкурс. Новината беше потвърдена вчера пред “Монитор” от шефката на местния образователен инспекторат Зоя Комитова. Тя не пожела да издаде имената на амбициозната кандидатка, но сподели, че е от съседна област.

Освен в Търновския регион мераклийката за директорски стол е кандидатствала за тази длъжност и в още три области: Бургас, Сливен и Хасково. За съжаление обаче жената няма да бъде допусната до участие в конкурс, тъй като е подала неизрядни документи - вместо оргиналите представила ксерокопия на дипломите си за завършено образование, курсове и квалификации.

В старата столица най-голям е броят на кандидатите за директори за Хуманитарната гимназия - 12 души.

35 българи годишно ще се обучават в Китай

Сега/7.11.2008 По 35 българи годишно ще бъдат приемани

в университети в Китай, а 33 китайци ще идват да получат висше образование в България. Това предвижда споразумение за сътрудничество между образователните министерства на България и Китай, подписано вчера в Пекин от министър Даниел Вълчев и колегата му Джоу Дзи. Досега двете държави си разменяха по 25 младежи годишно.

В Китай Вълчев представи и кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. Домакините го удостоиха с титлата “почетен професор” на университета в Шанхай. Той пък предостави над 30 тома класически български произведения на катедрата по българистика на Пекинския университет за чужди езици.

Искат облекчения, ако даряваш за образование

Труд/7.11.2008Хората, които искат да даря ват за

образование, да бъдат стимулирани, поискаха вчера представители на граждански организации. Те се срещнаха с депутати от левицата, за да настояват да се потърси решение на проблема. Причината за безпокойството им е, че в проекта за промени в данъчните закони се предвижда отпадането на стимули. Това не е редно, каза Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум.

„Ще настояваме за запазване на преференциите”, каза депутатката Донка Михайлова (БСП). Но нейният колега Иво Атанасов заяви, че не е оптимист. Парламентаристите обмисляли и как да се ограничат възможностите за злоупотреби при даренията.

Гражданските организации поискаха да се премахне данъкът и върху SMS-ите, които се пращат за благотворителни каузи.

Пуцовете за зидари в топкласация

Монитор/5.11.2008 Центровете за професионално обучение ще

бъдат класирани според броя на завършилите с диплома. Това предвиждат измененията в Закона за професионалното образование и обучение, публикувани в сайта на просветното министерство.

Рейтинговата скала на професионалните учебни центрове ще служи за отсяване на качествените курсове и цели да подпомогне избора на потребителите. Частниците заместиха популярните преди години професионални учебни центрове, или ПУЦ. В тях за месеци се обучаваха от зидари до фризьорки според нуждите на соцпазара. Сега за тези центрове се грижи Националната агенция по професионално образование и обучение.

Предложенията за промени, направени от Министерството на образованието и науката, предвиждат да се подготви и поддържа публичен регистър на издадените лицензи за откриване на учебни центрове. От 4 на 3 месеца се съкращава и срокът за отговор на искането от фирмите за отваряне на ПУЦ.

Дипломи за износМонитор/5.11.2008

Образованието е това, което остава, когато

55


наученото вече е забравено. Това твърдение на психолога Бъръс Скинър неизбежно навежда на един безпощадно ясен, точен и конкретен извод. А именно, че българската държава въпреки нашенските си критики, все още дава един качествен артикул, с който може да се гордее. Него не го лови дори девалвация по време на световна криза. Става дума за българското образование.

Някои страни от Европейския съюз не от вчера помпат икономиките си, та дори и високо отговорни и социално значими професии с внос на специалисти от Източна Европа. Напоследък интересът им е насочен към България. Те наемат на работа не само висшисти, но и такива, които все още не са се дипломирали. Месечната стартова заплата за начеващ лекар във Франция например е 9000 евро, а годишната за инженер в Германия - 64 000 евро. За същата работа у нас стартът е не повече от 450 лв. Оказва се, че българската държава има пари да харчи с хиляди на студент за обучението му, но няма, за да му даде достойно заплащане, когато той завърши, за да остане в родината и да й върне с труда си похарченото.

Не е ли по-логично държавата да задържи дипломираните си висшисти, за да не дойде ден, когато просто няма да има кой да преподава в университетите.

Ще има търг за оборудване на 300 училищни кабинета

Дневник/04.11.2008Около 300 училищни кабинета по биология,

химия и физика ще бъдат оборудвани със специална техника, съобщи министърът на образованието Даниел Вълчев. За целта ще бъде обявена обществена поръчка. Имало е дискусии кои точно учебни заведения да бъдат включени в програмата, като е решено да бъдат избрани гимназии, които са постигнали високи резултати по тези предмети на матурите. Вълчев каза още, че ще бъде направена проверка доколко се спазват промените в Закона за висше образование.

Според министъра има три важни текста, които още не се прилагат. На първо място това е задължението университетите да анкетират студентите за програмата, преподавателите и материала, който изучават Второ изискване на закона, което не се спазва, е всички изпити да бъдат писмени с изключение на художествените и артистичните специалности.

Третата промяна е конспектите и препоръчителната литература да бъдат качвани в интернет сайтовете на факултетите. Вълчев каза, че предпочита да има сътрудничество по

тези проблеми, отколкото санкции.

Образованието - най-бедният роднина на държавата

Дневник/04.11.2008Неотдавна лондонският „Таймс” публикува

класация на 200-те най-добри университета в света и констатира, че британските университети все повече отстъпват пред американските. Как смятате, дали като причини за тази тенденция вестникът изтъква, че местните университети са нереформирани, преподаватели са некадърни, гледат да заработят нещо на частно и не им пука за подготовката на студентите, които от своя страна стават все помързеливи и идват от училище все по-неподготвени? Не, акцентът е поставен върху финансирането. Набляга се на факта, че бюджетът на лидера в класацията - “Харвард” - е по-голям от държавната субсидия за всички университети на Острова, взети заедно.

Обратно, щом у нас стане дума за образование, дискусията се насочва към всякакви други теми, тъй като голяма част от хората в сектора все още изпитват неудобство да говорят за пари. Когато това все пак се случи, обикновено им излизат със звучащия благоразумно довод, че не е оправдано да се наливат средства в нереформирана система и следователно реформата трябва да предхожда подоброто финансиране.

Само че за реформа са необходими мотивирани и енергични хора, а поради дългогодишното субфинансиране една част от тях вече са напуснали образователната ни система, а друга са се обезверили или поне са отложили осъществяването на реформаторските си идеи за по-добри времена. По тази причина това, от което има спешна нужда образованието, все пак са пари. Разбира се, заедно с много други неща, за да бъдат постигнати добри резултати.

Каквато ни е държавата, такова ни е и образованието, ще каже някой. Но няма да бъде прав. Защото българската наука и българското образование са неизразимо по-бедни от това, което се има предвид под държавата. Просто от години те не са приоритет за нея. Затова през 2007 г. България отдели за научни изследвания едва 0.03% от БВП, а според Лисабонската стратегия за наука са необходими най-малко 3% от БВП, което е точно сто пъти повече.

През тази година средствата са 0.13%, като се предвижда те да достигнат цял 1% едва през 2013 г.Колкото до образованието, за него през

56


2009 г. са предвидени 4.1% от БВП, което е доста по-малко от необходимите поне 5%. За сравнение - в бюджета за 2009 г. на Румъния са предвидени 6% от БВП за образование и 3% за наука.

България е най-бедната държава в ЕС, с най-малкия брутен вътрешен продукт на глава от населението. Следователно, дори да бъдат заделяни посочените проценти, образованието и науката у нас ще си останат най-бедните в Евросъюза. Тогава обаче немотията им поне ще бъде съразмерна на общото икономическо състояние на държавата за разлика от сега.

Днес, когато честваме 120ата годишнина от създаването на СУ „Св. Климент Охридски”, сме изправени пред парадокса работещите там да получават най-ниските заплати не само в ЕС (което, както обяснихме, е нормално), но да взимат в пъти помалко от колегите си от Македония и Сърбия например. А повечето кандидат-студенти да гледат на тукашните университети като на резервен вариант, в случай че не успеят да се класират за някой от западните. Не че в образованието в чужбина и в мобилността като цяло има нещо лошо напротив, но те не бива да бъдат мотивирани от невъзможността да се получи добро образование у нас.

Именно желанието българските младежи, които дотогава са учили из цяла Европа, да могат да се обучават в родината си е водило някога братята Евлоги и Христо Георгиеви в благородното им начинание.

Часовете по физкултура били малко

Монитор/4.11.2008Големият въпрос е в това не дали часовете

са малко или много, а как се провеждат. “Наши проверки от миналата година показват, че немалка част от часовете по физкултура и спорт наистина се провеждат много формално”, заяви министър Даниел Вълчев. Дори в училищата, където имат възможност за едносменен режим на учене, часовете по физическо не са изнесени в края на деня, така че на децата да им е по-удобно. Това е въпрос и на инициатива от страна на директорите.

“В България имаме два часа седмично спорт, за мое съжаление. Третият час обикновено се възприема като време за екскурзии. Много неща могат да се направят, но нека да изчакаме новия Закон за училищното образование, защото в момента гъвкавостта ни е сведена до минимум”, каза Вълчев. По думите му затлъстяването не може да се пребори с един или два часа физическо в училище.

Вълчев проверява как изпитват студентите

Новинар/4.11.2008Министерството на образовaнието и

науката ще започне проверки в университетите, които имат за цел да установят спазват ли се изискванията на Закона за висшето образование, съобщи вчера просветният министър Даниел Вълчев. Според закона всички изпити трябва да се провеждат писмено с изключение на предмети като пеене например. Освен това учебните програми по всички дисциплини трябва да бъдат качени в интернет. Самите студенти пък трябва поне два пъти годишно в анкети да изказват мнението си за начина, по който им е поднесен учебният материал.

Вълчев погва ректоритеСтандарт/4.11.2008

Безкомпромисна хайка за гафове в университетите започва МОН. Експертите на Даниел Вълчев тръгват на проверки по висшите училища дали изпитват студентите според закона и дали правят редовно анкети сред младежите. Преди да имат претенции, университетите трябва да спазват редица правила, които приехме за висшето образование още през 2007 г., подчерта просветният шеф. По два пъти годишно висшите училища трябва да правят анкети сред студентите дали са доволни от начина, по който им преподават. На второ място - всички изпити да бъдат писмени. Това също не се спазва навсякъде, изтъкна Вълчев. На трето място програмата, въпросниците и препоръчителната литература от всеки преподавател трябва да бъдат качвани в съответен сайт в интернет, посочи още той. Министърът отсече, че отдавна е привърженик на идеята просветното ведомство да се раздели на две - за средното образование и за науката. Това обаче е въпрос на държавна политика, а не на мое решение, призна Даниел Вълчев.

Даниел Вълчев: Платеното висше е лошо и порочно

Труд/4.11.2008Идеята за платеното висше образование

е изключително лоша и порочна, заяви вчера пред журналисти министърът на образованието Даниел Вълчев. Според него това щяло да доведе до разделение на студентите. Просветното министерство започва проверки във всички университети дали се спазва Законът за висшето образование, добави още

57


58


вицепремиерът.Като друг проблем пред образованието той

посочи факта, че продължават реституционните претенции - в момента над 10 висши училища имали проблеми с имотите си.

„Въпросът дали да има две министерства на образованието не е рационален”, коментира Вълчев исканията на ректори на ВУЗ-ове министерството да се раздели на две - едно за средното и друго за висшето образование.

Скоро МОН ще оборудва 300 кабинета по физика, химия и биология в цялата страна, предимно в средни общообразователни училища и гимназии, каза още министърът.

Математиката отново на модаПари/3.11.2008

Два позабравени предмета днес пак се радват на популярност в Англия благодарение на държавна помощ

Броят на студентите, изучаващи математика, физика, химия и инженерство в един от центровете на световното образование - Великобритания, за пръв път след години на спад се покачва в резултат на 350 млн. GBP държавно финансиране.

Изследване на Съвета за финансиране на висшето образование сочи, че координираните действия на университети, училища, научни общности и правителството с цел да повишат интереса към научните специалности най-накрая дава резултат.

Младите хора, приети в английски университети да учат математика тази година, са с 8.1% повече в сравнение с периода 2007-2008 г. Броят на влезлите да следват химия пък се е повишил с 4.4%, а на студентите по физика - с 3.3%. Налице е и внушително повишаване на броя на държалите A-level тест, за да бъдат приети в научни специалности.

Броят на A-level кандидатите за математика е нараснал с 15.7% за периода 2005-2006 и 2007-2008 г., за висша математика - с 25.6%.

Приетите да учат химия са с 5.3% повече, за физиката нарастването е с 4.4%. Тези резултати вероятно донякъде ще притъпят нарастващите притеснения, че Великобритания не произвежда достатъчно учени, които да отговорят на увеличеното търсене, например в резултат на климатичните промени.

Промяната идва след дълги години стагнация в университетските факултети, подготвящи научни кадри. В периода 2001-2006 г. 38 университетски научни центъра в Англия затвориха врати, докато броят на студентите, полагащи A-level тестове, спадаше. Дейвид Ийстуд, изпълнителен директор на Съвета за финансиране, коментира, че вярва, че Англия

е преобърнала съдбата на 180 градуса, що се отнася до науката.

Светът изглежда напълно различно от ситуацията през 2004 г. Съветът за финансиране сега е реализира програма за 350 млн. GBP, целяща да възвърне славата на важни и уязвими предмети в университетите. Планът, който трябва да бъде изпълнен до 2012 г., включва 100 млн. GBP, предвидени да задоволят нуждите на научните дейности.

Преподаването на научна специалност може да струва около 25 000 GBP за един студент, но тенденцията е да се върти около 8000 GBP. Това е приблизително двойно повече от разходите за преподаване на изкуство например. Общо 15 млн. GBP пък биват отделяни за пилотни проекти, целящи да породят интерес у младите хора към тези предмети.

Подкрепа също се осигурява и за уязвими предмети като модерните езици, въпреки че проф. Ийстуд призна, че прогресът в тази област ще е далеч по-бавен процес. Има обаче и някои позитивни резултати, като покачване на броя на студентите, изучаващи френски.

Ричард Пайк, изпълнителен директор на Кралското общество на химиците, каза, че цифрите са обнадеждаващи, но все още е нужна по-голяма финансова помощ. Един поглед към чужбина и инвестициите, които се правят в кампусите в САЩ, Китай и Индия, действа отрезвяващо. Цялостното лабораторно оборудване в английските университети в сравнение с тамошно; то изглежда неадекватно и обезкуражаващо, казва той.

Съветът за финансиране предпр^ие и мерки да направи годишна оценка на броят висшисти в уязвими специалности и търсенето им, което включва оценка на заплатите и професионално търсене. Резултатите към момента показват, че висшистите, завършили модерни езици и архитектура например, печелят около 28 500 GBP три и половина години след завършване; физиците - 25 000 GBP, а инженерите - 26 000 GBP.

Директорите на училища ще стават мениджъри

Труд/3.11.2008Най-големият проблем в образованието

остава отпадането на учениците - по 3 % годишно. Това ще доведе до проблеми в мрежата от учебни заведения, а оттам и до финансирането на системата през следващата година. Това е записано в Закона за проектобюджета за догодина.

В същото време финансовите спецове

59


отчитат страхотен успех на новата система на делегираните бюджети, при която всяко училище само се грижи за парите си, и й предричат още по-бляскав успех догодина. А резултатът ще е превръщането на директорите в мениджъри. Иначе образованието е едно от привилегированите пера в бюджета за догодина. За него ще бъдат заделени общо 2,981 млрд. лв. Това прави с 14,3 процента повече спрямо 2008 година.

Единният разходен стандарт за учениците, или с други думи казано -парите, които държавата дава за издръжката на едно дете, ще са с 19,4 % повече от т. г. Или общата сума, която хазната ще задели за тях, е 247,5 млн. лв., които ще отидат за 836 496 ученици и 218 233 деца от забавачките. Увеличението е с 23,6 процента спрямо т. г., а в сравнение с 2007 г. то е 53,4 на сто.

През новата година част от парите ще бъдат насочени за създаването на извънкласни занимания, въвеждането на целодневно обучение за средищните училища и връщането на столовото хранене.

Основната промяна обаче ще е при стипендиите на учениците. Идеята е да се промени самата система на получаването им, както и размерът. Сега я взимат децата отличници и тя е 20 лв. на месец. Що се отнася до учителите,те ще продължат да взимат заплатите си на принципа: колкото повече деца, толкова повече пари. Средната заплата няма да е под 650 лева. Възнаграждението им обаче ще бъде обвързано и с постиженията им като педагози по продължаващата програма за диференцирано заплащане на труда на педагозите.

За висшето образование и науката увеличението е със 100 млн. лв. От финансовото ведомство предвиждат запазване на тенденцията за увеличаване на броя на местата за студентите във вузовете (общо 136 678 души). За наука ще се плаща основно на проектен принцип.

Протести срещу образователната реформа

в ИталияКапитал/1.11.2008

Стотици хиляди ученици, учители и родители излязоха по улиците на Рим и други градове на масови протести срещу образователна реформа, която според тях ще доведе до съкращаване на персонала и ще навреди на качеството на обучението. Протестите бяха провокирани от предложението

на десния кабинет на Силвио Берлускони за намаляване на средствата за образование, което ще доведе до съкращаването на 130 000 работни места, преди всичко в основните училища.

Студентите също протестираха срещу реформите, които предвиждат закриването на учебни дисциплини, а в някои случаи и затварянето на цели факултети, като дори се стигна до сблъсъци. Реформата, която според правителството цели да се намали излишното пилеене на средства и да приведе италианското образование в синхрон със системите на другите страни от ЕС, беше одобрена и от италианския парламент.

За една чужда дипломаКапитал/1.11.2008

Европа измества САЩ сред образователните приоритети на младите българи

В 12 клас вече е късно.Типично българският навик за ударно

ходене на частни уроци в последната година от гимназията не е работещ, когато ще се кандидатства зад граница.

Младите хора, които са решили да продължат образованието си в чужд университет, трябва да започнат подготовката си по-рано. Най-малко две години са необходими за ориентация, езикова подготовка и подаване на документи, за да се увенчае с успех начинанието, твърдят консултанти от агенциите за образование в чужбина. Какви са другите тенденции, с които ще трябва да се съобразяват кандидатите за академичната 2009-2010 г.?

През това лято за пръв път на реномирани български висши училища им се наложи да обявяват второ, трето, че и четвърто класиране и дори допълнителни изпити, за да запълнят незаетите места. Слабият интерес към определени университети и специалности обаче едва ли ще остане само в аналите на тазгодишната кампания. Кандидати за висше образование всъщност не липсват - все повече млади българи обаче вече предпочитат да го получат в чужбина. Проучване на социологическа агенция „Медиана“, направено през пролетта на 2008 г., сочи, че през 2006 г. желаещите да учат извън България са били 15.7% от всички кандидат-висшисти, през 2007 г. такива намерения декларират 37.7%.

Най-силен остава интересът към Германия - в момента 13 хил. българи вече следват там. Близо 3 хил. са записалите се във Франция. В университетите във Великобритания през 2008 г. са кандидатствали над 1000 души, което е почти два пъти повече в сравнение с миналата година. По данни на UCAS (Universi-

60


ties and Colleges Admissions Service) 808 от тях са приети, което също е стопроцентов ръст. Други „горещи“ дестинации са Холандия и Дания. За скандинавската държава например през миналата година са заминали 32-ма, а през тази година - 135 студенти от България.

По-евтини възможности Повишеният интерес към образованието в чужбина, разбира се, е свързан с облекчените процедури за кандидатстване и по-ниските такси за обучение на българи след приемането на страната ни в Европейския съюз. От началото на миналата година цените за Великобритания и Холандия например паднаха в пъти. Освен това днешните кандидати за обучение в Европа са освободени от административните главоболия по издаването на визи и могат да се ползват от редица облекчения като достъп до финансиране и стипендии.

Бисера Коларова от френската образователна агенция CampusFrance припомня, че от 2007 г. българите вече имат право на социална стипендия подобно на фреските си колеги с по-скромни финансови възможности. За целта след пристигането си в страната те трябва да кандидатстват пред местната организация, която се занимава със стипендиите и общежитията (CROUS). Касата за семейно подпомагане (Caisse d’allocations familiales) пък отпуска помощи за квартира.

Студентите във Великобритания имат достъп до системата за студентско кредитиране при доста изгодни условия. Някои университети имат и социални стипендии за своите възпитаници, чийто семеен доходне надхвърля 17 хил. паунда годишно. Дания предлага напълно безплатно обучение на бакалавърско ниво.

Финансовите облекчения правят обучението в Европа все поатрактивно за българите. Интересът всъщност е взаимен, а доказателство за това са многобройните образователни изложения, които вече се провеждат не само в София, а и в други градове на страната, и привличат все повече представители на все по-реномирани учебни заведения (кои са предстоящите образователни панаири - виж карето). В същото време желаещите да учат в САЩ намаляват, твърдят експерти от консултантските агенции. Според тях най-сериозните причини за това преориентиране са високите цени отвъд океана, огромното разстояние и големите разходи за път.

Широко отворени врати Ако е вярно, че броят на желаещите да учат в чужбина нараства, вярно е и че младите хора, които имат шанс да бъдат приети, също са повече. Причината е в голямото предлагане и все по-достъпния прием. „В Европа тенденцията е за широк достъп до висше образование. То вече

е задължително условие за реализация в света на бизнеса. По тази причина състезателността на входа не е решаващ фактор - тя остава само за най-реномираните вузове“, коментира Ирина Христова, управител на агенцията за образование в чужбина „Интеграл“. Според Бисера Коларова и във Франция приемът на входа на вузовете е доста широк. Отсяването там става през първите семестри на обучението. За да кандидатстват във френски университет обаче, българите трябва да се явят на приемни изпити в българско висше училище и да ги издържат успешно. Това условие остава поне докато резултатите от матурите не бъдат признати като входен билет за висшето образование тук.

В синхрон с политиката за широк достъп повечето чужди вузове не подлагат кандидатите на тестове. Приемът става по документи, ето защо е важно те да са изрядно подготвени, да показват осъзнат и обоснован избор и всестранни интереси. В западните университети например много се цени опитът от граждански сдружения, ангажирането с обществени каузи и пр. В много случаи ранното кандидатстване вече измества състезателния принцип, твърдят хора от бранша.

Предлагането на програми на английски език също расте, като вече излиза извън рамките на Великобритания, САЩ и Канада. Англофоните могат да избират между възможности в страни като Холандия, Дания, Швеция, Испания, Латвия, Франция, Полша. Голямото разнообразие според Ирина Христова изисква нов подход от страна на кандидатите. „Досега младежите кандидатстваха на много места и едва след това решаваха къде да учат.“ Според нея това вече не е печеливша тактика, още повече че в някои страни вече има опити да се въведе централизирана система за прием, която да минимизира риска от блокиране на свободните места. Процедурата, която в момента е в сила само за Великобритания, но според консултантите предстои да бъде възприета и другаде, ще дава възможност на кандидата да посочва не повече от пет вуза. При това, ако първият го одобри, вторият няма да разглежда документите му.

Специалност, а не висше училище Когато се налага да избират между по-малко университети, кандидатите трябва да взе-мат по-осъзнато решение, а то в повечето случаи се свежда до избор на специалност. Според Благовеста Евтимова от консултантска къща „Дарби“ досега интересът на повечето български младежи е бил доста хаотичен. Те са се насочвали към най-известните и рекламирани учебни заведения. За да учиш архитектура обаче, не е нужно да кандидатстваш в London School of Business, отбелязват консултантите. Затова

61


добрата тактика включва ранно професионално ориентиране, избор на специалност и чак след това на висше училище. Предимство, което се оценява от вузовете в чужбина, е наличието на някакъв професионален стаж, който демонстрира интерес в дадената област и е доказателство, че кандидатстването е плод на обмислено решение. Някои агенции за обучение в чужбина вече предлагат на своите клиенти тестове за професионално ориентиране и консултации с психолози. Така изборът на професия става въз основата на потенциала на кандидата, а не на модни тенденции и/или родителски амбиции.

Чужбина - да, но не на всяка цена Като всяка мода и образованието в чужбина може да има обрат на страна. Бистра Илиева, управляващ директор на „Дарби“, смята, че това не бива да е самоцел. Нещо повече - ако детето не е достатъчно подготвено, зряло и самостоятелно, подобен опит може да се окаже по-скоро негативен за неговото развитие, да причини излишен стрес и дори да бъде пагубен за самочувствието му. Според Бисера Коларова в много случаи най-подходящият избор е бакалавърска степен в България, последвана от надграждаща магистратура в чужбина.

А след това накъде След като завършат чужд университет, много кандидати правят опити да се реализират професионално на място. Все повече обаче са онези, които избират да се завърнат. Коларова смята, че тази тенденция е много силна сред хората с френски дипломи. Затова в културния институт в София вече редовно се организират срещи между франкофони с висше образование и работодатели. На 6 ноември т.г. такъв форум ще се проведе в Бургаския свободен университет, а през пролет та на 2009 г. предстои поредното софийско издание. От „Интеграл“ твърдят, че българските компании редовно търсят от тях информация за обучаващите се в чужбина българи, за да им предложат стаж и работа.

Консултантската агенция работи по проект за създаване на база данни с такива специалисти, която да се ползва от фирмите в България. Според Ирина Христова много работодатели вече са осъзнали, че за да привлекат завършилите в чужбина българи и да ползват техните познания и умения, ще трябва да предложат конкурентни условия. И са готови да го направят.

Ректори искат две образователни министерства

Класа/1.11.2008Въвеждат холограмни стикери на дипломите

срещу фалшификации

Министерството на образованието и науката (МОН) да се раздели на две министерства. Едното да е за средното образование, а другото - за висшето образование, науката и технологиите. Това предложи вчера председателят на Съвета на ректорите на висшите училища проф. Борислав Борисов по време на дискусия за висшето образование, организирана от президента Георги Първанов. Предложението на проф. Борисов е подкрепено от ректорите на повечето висши учебни заведения, стана ясно по време на дискусията, продължила близо четири часа.

Според Борисов с разделянето на МОН на две отделни министерства бизнесът би получил качествени кадри и технологии, от които се нуждае. Ползата за университетите е, че за тази си функция те ще получават финансиране от фирмите. Така бизнесът и образованието ще допринесат за икономическия растеж на страната, смята Борисов.

Нов закон за висшето образование, който да реши проблемите в системата, поискаха още ректорите. Председателят на парламентарната комисия по образование и наука Лютви Местан каза, че изцяло подкрепя идеята за създаването на новия закон. По думите му образованието и науката трябва да задават тезата за икономическото развитие на страната.

Според Местан проблемът със старите учебни планове и съдържание е по-сериозен от този за застаряването на преподавателите във висшите училища. Той посочи още, че подкрепя тезата на държавния глава, че университетът трябва да бъде интегрален център не само на висше образование и наука, но и на предприемачество.

Ректорите повдигнаха въпроса и за заплащането на преподавателите. Повечето от тях казаха, че подкрепят предложението на заместник-министъра на образованието и науката Ваня Добрева за формиране на възнагражденията на преподавателите във висшите училища въз основа на минималната работна заплата.

Идеята на Добрева е асистентите да получават три минимални работни заплати, доцентите - пет, а професорите по седем минимални работни заплати.

На гол тумбак чифте министерства

Монитор/1.11.2008Всички знаем, че в българската

образователна система има голям проблем. Установяваме го по това, че все повече деца не могат да пишат правилно, че неграмотността се

62


увеличава от ден на ден, а на отпадналите от школото вече никой не може да им хване края. Системата на висшето образование пък бълва хора, които не знаят за какво става въпрос, а да си купиш диплома за произволна специалност, е по-лесно и евтино, отколкото да си направиш липосукция на единия крак.

За да преодолеят този фундаментален проблем, на големите умове на българската наука им е хрумнал гениален ход - да направят второ министерство на образованието. Сякаш са забравили старата българска поговорка, че ако искаш да не решиш един проблем, просто създаваш комисия (или министерство), която да го администрира.

И вместо да се оплакват на дебати и седенки, време е ректорите да осъзнаят, че не са в позиция да предявяват своите претенции пред когото и да било. Защото качеството на образованието ни е по-ниско отвсякога, преподавателският туризъм - повсеместен, а идеите на академичната общност - очевидно близо до точката на замръзване.

Полицаи под прикритие дебнат даскали на изпит

Стандарт/1.11.2008Просветният министър Даниел Вълчев

обясни още, че с помощта на МВР шефа Михаил Миков е възможно подставени лица да влизат на изпити, за да се установи реално как се провеждат те.

От миналата година има закон, според който всички препитвания на учениците са писмени с изключение на тези по цигулка например.

По време на парламентарния контрол вчера депутатът от “Атака” Христо Попов обяви, че в интернет могат да се намерят 36 900 предложения за фалшиви удостоверения. 1800 лева струва бакалавърската диплома, а 2400 лв. - магистърската, обясни атакистът.

Вълчев обаче отсече, че информацията във виртуалното пространство не е индикатор, че проблемът е толкова мащабен.

Ще бъдат въведени холограмни стикери на дипломите за висше образование и единен регистър на дипломите от ВУЗ-те, съобщи още просветният министър в кулоарите на парламента.

Според него това е един от начините за справяне с фалшивите дипломи. В момента те не могат да се установят по никакъв начин, защото са вписани във всички регистри и студентът има оценки по всички изпити, обясни Вълчев.

Всеки стикер ще има номер и той ще отговаря на определен принципал на дипломата.

Затварянето на училища е „гвоздеят“ в идеите

за образованиетоДневник/30.10.2008

На университетите ще бъде позволено да приемат всички кандидати

Парите за образование за догодина да се увеличат с 0.2% от БВП предвижда проектобюджетът, който днес трябва да бъде обсъден от правителството. В него са заложени над 3 млрд. лв. за системата на висшето и средното образование.

Въпреки увеличението на средствата правителството предвижда и догодина да продължи затварянето на училища, закриването на паралелки и съкращаването на педагогически кадри и помощен персонал. Причината е очакваното намаляване на учениците с около 3%. Върху мрежата от училища е предвидено да влияе и вътрешната миграция, която обезлюдява селата и малките градове за сметка на големите. Ще продължи да действа и финансирането чрез делегирани бюджети. Заради оптимизирането на мрежата ще продължи влагането на пари в целодневна форма на заетост в средищните училища, купуването на автобуси за превоз на децата и допълнителното подпомагане на т.нар. защитени училища.

Правителството ще се опита да създаде възможност за увеличаване на заплатите на учителите чрез по-високата бюджетна издръжка за учениците.

Предвижда се тя да нарасне до около 1500 лв. средно на дете. Управляващите са планирали по-високи стипендии за учениците. В момента за отличен успех те получават 21 лв. на месец, а сумата не е променяна от години.

През 2009 г. ще продължи досегашната политика във висшето образование за увеличаване на местата за прием на студенти в университетите. Те трябва да се изравнят или дори да надвишат броя на кандидатите. Официалният мотив е да се засили конкуренцията между висшите училища.

Афишираната система на студентското кредитиране, която трябваше да заработи в началото на започналата вече академична година, се отлага за 2009 г. Правителството е предвидило средства за държавните гаранции по кредитите, които бъдещите висшисти могат да теглят за образованието

63


си. В проектобюджета обаче не е посочена конкретна сума. Проблемът е, че банките все още не харесват условията, които им предлага кабинетът.

Проектобюджетът не предвижда промяна във финансирането на висшите училища и Българската академия на науките. Средствата за тях са увеличени с по няколко милиона лева, но от ръста от БВП. В проекта не са заложени и допълнителни средства за увеличаване на заплатите на университетските преподаватели, въпреки че в началото на седмицата зам.-министърът на образованието Ваня Добрева обяви, че има такова предложение. Възнагражденията на учените в БАН също няма да се увеличат много. Вместо поисканите от председателя акад. Никола Съботинов 200 млн. лв. в бюджета са записани по-малко от 95 млн. лв.

И пияниците ще учат цял живот

Монитор/30.10.2008 Кабинетът пише нова образователна

стратегия. Пияниците, наркоманите, затворниците и неграмотните ще получат втори шанс в живота да се образоват и развият. Това е записано в Националната стратегия за учене през целия живот, която правителството ще разглежда днес. Документът има три категории адресати - децата в училищата, висшистите, както и възрастни хора, с акцент върху някои маргинализирани групи. Сред тях са социално слаби, живеещи в географска и социална изолация, със специални потребности, лишени от свобода, неграмотни, зависими от алкохол и наркотични вещества.

За да заинтригува подрастващите, кабинетът предвижда увеличаване на извънкласните занимания, както и на интересните за хлапетата компютърни технологии, чужди езици, предприемачество. Във всяко училище се предвижда високоскоростен интернет, разработване на електронни учебни курсове и мултимедийно обучение.

За стимулиране на висшистите се предвижда мобилност на академичния състав, както и приемане на нов класификатор на областите на висше образование и професионалните. Ще има нови процедури за следакредитационно наблюдение и контрол.

Новият елемент е прилагането на стратегията сред възрастните. Реално това са хора над 16 години, но вътре има профилиране по целеви групи като заети, безработни, неграмотни, пияници и наркомани.

Предвижда се определяне на специфичните групи с ниска степен на образование и без квалификация с цел включването им в различни форми на учене, осигуряване на алтернативни образователни програми за рано напусналите училище, даване на възможност за учене в клубове, библиотеки, читалища и т. н.

Те ще могат да се преквалифицират, така че да имат по-голям шанс за реализация на трудовия пазар.

Изпълнението на стратегията ще се отчита по няколко индикатора. Това са участие в предучилищната подготовка (дял в % на записаните в детски градини спрямо броя на децата на същата възраст), равнище на грамотност за четене, преждевременно напуснали училище, завършили средно образование; завършилите висше образование в областите математика, природни и технически науки, международна мобилност на студентите и докторантите, дял на лицата на възраст над 25 г., участващи в процеса на учене през целия живот, образователна структура на населението, инвестиции в образованието и обучението, дял на разходите за образование от БВП, съотношение между броя на обучаемите и броя на компютрите в средното образование.

Според дефиницията на правителството ученето през целия живот е процес на непрекъснато, преднамерено придобиване на знания и умения.

Само 6 на сто от децата в домовете ходят на училище

Монитор/30.10.2008Едва 6,2% от децата с различни

увреждания, живеещи в домовете, ходят на училище. Този факт е ясен знак, че е налице дискриминация, основана на недъзите на децата. Отговорност за това носи правителството, пише в анализ на Центъра за застъпничество за лица с ментални увреждания, които заедно с Българския хелзинкски комитет са подали колективна жалба до Европейския комитет по социални права към Съвета на Европа. Жалбата е била подадена на 15 февруари 2007 г., а поводът е, че децата с умствени увреждания не получават образование поради заболяванията си. Домовете са под ръководството на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Данните на различните институции у нас не са еднозначни дори по отношение броя на домовете, който варира между 24 и 27 в страната, както и за броя на децата с увреждания, живеещи в тях, които били между 1193 и 3042.

Заключението на Европейския комитет

64


по социални права е, че има нарушение на чл. 17 от Европейската социална харта, която задължава страните членки на ЕС да осигурят безплатно основно и средно образование на всички деца.

“Предстои дълъг път пред българското правителство, което пренебрегва и законодателството на страната ви, гарантиращо безплатно образование на всяко българско дете. Държавната политика у вас подкрепя хроничното пренебрегване на тези деца”, заяви Оливър Луис, директор на Центъра за застъпничество за лица с ментални увреждания.

Проблемът е сериозен и наболял, признаха експерти от МТСП и от МОН. “Наистина не навсякъде се осигурява образование на децата, но това се случва по субективни причини, а не поради държавна политика”, обясни Грета Ганчева, началник на отдел “Интеграция на деца със специални образователни потребности” на МОН.

Ведомството на Вълчев ще е готово до седмица с нова наредба, според която всички деца със специални образователни потребности, отглеждани в семейства или в институции, ще бъдат оценявани от екипи към регионалните инспекторати по образование. Целта е тези деца да бъдат насочени към подходящото за тях образование и училище. Половината от всички над 400 хлапета с увреждания през т. г. са били пренасочени към интегрирано обучение в общообразователно школо. През 2009 г. МОН ще започне обучение на учители за подпомагане на работата им с деца с увреждания в техните класове.

През последните три години от над 70-те помощни училища в страната са останали 57, в които се обучават по-малко от 4000 деца. Сега те са над 5 хиляди, докато през 2003 г. са били 717.

Децата с умствени увреждания ще могат да учат

Новинар/30.10.2008Всеки родител и директор на дом за деца с

умствени увреждания ще може да подава молба за оценка на образователните способности на малчуган с ментални проблеми в районния инспекторат по образование. Това предвиждат промени в наредба № 6 на просветното ведомство. Така децата ще могат да учат, да получат диплома и после да си търсят работа. Ако имат затруднения да преминат в следващ клас, ще се прави специална програма за тях, но няма да повтарят.

Лъвски скок за учителски заплати

Стандарт/30.10.2008Издръжката за ученик се увеличава на 1500

леваДогодина заплатите на учителите ще

растат с най-бързи темпове в сравнение с останалите хора, които работят в държавната сфера. Това предвижда проектът за бюджета на финансовото министерство за 2009 г. Причините за това са в оптимизацията на училищната мрежа, въвеждането на делегираните бюджети и увеличаването на средствата в системата. Общо 3 милиона лева ще се дадат за образование през 2009-а. С тези средства ще се покрият разходите за 836 496 ученици и 218 233 малчугани в детски градини. С 23,6% ще се увеличи средно издръжката на един ученик в сравнение с тази година. Това означава, че директорите ще получават около 1500 лв. за дете вместо сегашните 1226. От тези средства пък те сами ще решават колко да отделят за заплати.

От 1 юли ще се индексират с 10% и заплатите на чиновниците в бюджетната сфера. В момента средните доходи там са малко над 500 лв. Увеличението обаче ще става според качеството на работата им. Досега всички служители получаваха по 10% отгоре. Идеята е най-накрая да се въведе диференцирано заплащане според заслугите им, предвижда още бюджет 2009. В него са предвидени и 190 млн. лв. за различни мерки и програми срещу безработицата. С тях ще се организира и преквалифицирането или продължаващото обучение на хората. Минималното обезщетение за безработица се вдига от 100 на 110 лв., а максималното на 220 лв.

Образованието ни: фалшиво и формално

Труд/30.10.2008Децата все повече и все по-често напускат

училище. За 10 години държави като Италия, Латвия и Гърция са успели да се справят с този проблем. За 10 години ние само го маркираме в доклади като последния на Държавната агенция за младежта и спорта. И като предпоследния - на просветния министър Даниел Вълчев.

Броят на напусналите училище от 2000 година до сега бил 200 000 души. Статистиката не е много точна, защото учителите отдавна усвоиха навика да обявяват „мъртви души”, за да запазят я училището, я работните си места, я бюджета. Така или иначе цифрата е

65


впечатляваща.Какви са причините? Най-различни - от

социални до субективни. Какъв е резултатът?У нас расте огромна маса от нискограмотни

и неграмотни хора, големият процент от които са от ромски произход (но не всички - 25,4 на сто от българчетата не могат да четат).

Пада качеството на образованието. Изследването на агенция „Медиана”, според което само 12 на сто от отличниците знаят какво е число на квадрат, а други 40 на сто не знаят къде е Балтийско море, вече звучат като нарицателни за родното образование. Учениците и учителите приемат системата като „фалшива и формална”. Оценяване на знанията на учениците, т.е. онзи критерии, по които обществото се ориентира накъде върви бъдещето му, са в сферата на субективното. И това въпреки тестовете и матурите. Не защото са лоши, а защото са още много нови за системата.

Авторитетът, а от там и дисциплината в училище са сринати. Затова все по-често за училището се говори като за място, в което учители и ученици се обиждат, бият и наказват. На всичкото отгоре скандалите им стават публично достояние в интернет, качени там от самите ученици. При това с неприкрита гордост. За 21 % от учениците от 9 до 12 клас е нормално да имат свободни часове всеки ден. Родил се е феноменът за учене без учебници. И причината те да не се купуват не е заради бедност в семействата. Над 80 % от децата могат да си купят книги, но половината от тях не го правят. Защото „успеваемостта” им не зависи от тях. Годините на безхаберие, в които образованието бе на последното стъпало на обществено-икономическия интерес на държавата, в момента „се отплащат” на същата държава.

„Формализацията на образователния процес води след себе си редица следствия - неграмотност в средния курс на обучение, проблеми с поддържането на дисциплината, девиантно поведение, общ спад на нивото” -се казва в доклада на агенцията за младежта.

Експертите правят още един любопитен извод - учениците у нас ходят на училище просто защото трябва. За тях „истинските неща”, в смисъл на ученето, става извън класните стаи -частни уроци и кандидатстване във вуз. Това изправя цялата система пред един друг въпрос.

Висшите училища не пропускат случай да подчертаят, че те са по-добрата страна на образованието и се стараят всячески да диктуват неговото развитие. На практика обаче тази страна не е нищо повече от вакуум, който всеки момент ще експлодира. Просто защото

без добро средно образование няма как да има такова висше(умението да пишеше и четеш правилно не се учи в първи курс).

Големият проблем обаче не е в меренето на авторитета между училището или вуза, а в модела на образованието. Той формира: „свръхподготвеност на елитарно мнозинство и недообразованост и откровена неграмотност за една нарастваща група от социални низини, която се оказва и етнически обособена”. Всичко това ще доведе до „дисбаланс в социалната структура ла обществото и пазара на труда”, предричат специалистите.

И това на фона на приета обща програма за развитието на образованието, с ясно разписани мерки и срокове. С осигурени компютри, пари за ремонти, безплатни учебници, закуски, автобуси, квалификации на учителите и най-вече повече пари. Всяко общество не е доволно от образователната си система, повтаря като рефрен просветният министър. Това обаче звучи по-скоро като оправдание, отколкото като мотив. Оправдание е и обяснението, че учениците нямало как да бъдат мотивирани, след като обществото им дава все лоши примери от типа - учил-не учил, караш скъпа кола, минаваш на червено - никой не те санкционира, работиш много, но си беден и т.н. Не че това не е вярно, но не е основно. Не може само да се констатира, че от училище отпадат ученици и най-голямото противодействие да е осигуряването на безплатна закуска. Не може учителите да са лишени от правото да налагат ред и да се толерира позицията: „За толкова пари, толкова работа.” Не може училището и родителите непрекъснато да си прехвърлят отговорността за децата. Защото това доведе до подмяна на съдържанието на училището. Вече не се говори какво и как да се учи, а защо няма дисциплина. За съжаление и този дебат тече формално.

Кой спечели от „големите даскалски лудории“

Дневник/29.10.2008Преди година по това време основната

тема в България беше един протест - протестът на учителите. Преди година десетки хиляди преподаватели излязоха на улицата с надеждата да получат по-високи заплати и по-добри условия на труд.

Обществото приемаше със смесени чувства опитите им да защитят правата си, а съдбата им се реши на скрити преговори, в които те не участваха.

“Славни времена бяха тогава... Големи даскалски лудории в малка лудешка

66


държава! Колкото и странно да е, с усмивка и умиление си спомням онези времена. Толкова бяхме надъхани и убедени, че ще променим нещо, но не избрахме подходящия момент и подходящите ръководители. Това бе стачката на синдикатите, опитвайки се да бъдат неполитически ангажирани, но с добра политическа платформа и силни политически лобита, които се стремяха по-скоро да опазят себе си. Но не ми се коментира, пък и какъв е смисълът.” Така една учителка от столично училище си спомня за събитията отпреди година. За нея ежедневието в класната стая не се е променило, а парите продължават да не стигат.

Съкращенията Година след стачката учителите в страната вече са по-малко. Министерството на образованието все още обобщава данните за броя им. Според синдикатите обаче около 500 преподаватели са регистрирани на трудовите борси, а още 1500 са излезли от системата, защото са навършили пенсионна възраст. Учителите намаляха, защото бяха закрити почти 300 училища, смята лидерът на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Намалели са и паралелките, защото промяна в наредбите позволява сформирането на по-големи класове от по 29 ученици.

Според Такева основната причина за оптимизацията на системата е демографският срив, заради който випуските намаляват всяка година.

Недостигът на кадри Въпреки че като обща бройка преподавателите вече са по-малко, по някои предмети не достигат кадри. Няма квалифицирани учители по информатика и чужди езици. По данни на синдикатите в системата на средното образование работят 3 хил. души без педагогическа квалификация. Това е все едно аз да стана космонавт, обясни Такева.

“Не повече от 5% от учителите са на възраст под 30 години. Младите хора не искат да влязат в класните стаи заради ниското заплащане на труда”, каза председателят на Съюза на работодателите в среднотообразование Самуел Шейнин. Според него след няколко години ще има сериозен глад за учители, защото повечето от сега практикуващите ще се пенсионират, а нови попълнения няма. Тогава проблемът, който имаме сега със специалистите по чужди езици, ще важи за всички предмети, смята Шейнин.

Възнагражденията Преди година преподавателите получиха обещание от правителството, че средната им брутна заплата ще достигне 650 лв. в средата на 2008 г. Информацията за това дали сумата е постигната

обаче е разнопосочна. Според данните на Министерството на образованието целта е изпълнена в повечето училища в страната. По данни на синдикатите към юли само в 15% от училищата в страната сумата от 650 лв. вече е факт.

Очакваме след последното увеличение на стандартите за издръжка на ученик на 1266 лв. със задна дата от 1 юли в още 50% от звената заплатите за скочат, каза Янка Такева. До края на годината обещаната средна заплата щяла да бъде постигната в цялата страна.

Тя обаче отбеляза, че 650 лв. вече не са голяма сума и не са достатъчни. Данните на Съюза на работодателите в средното образование показват, че в 1/3 от училищата преподавателите взимат до 650 лв. брутна заплата. В около 40 на сто от звената възнаграждението на педагогическия персонал е до 700 лв., а има и такива, в които е около 750 лв., обясни Шейнин. Той добави, че има учители, чието брутно месечно заплащане е 1000 лв. Реалната сума, която преподавателите получават обаче, е по-малка, защото основните им възнаграждения (без допълнителни бонуси, заплащане за стаж и др.) се движат от около 450 до 550 лв. по данни на директорите.

Децентрализацията Разликата в заплащането по места се дължи на въвеждането на делегираните бюджети, което децентрализира определянето на възнагражденията. Така в училищата с повече ученици на един преподавател заплатите са по-високи.

Обратна е тенденцията в малките звена с недостатъчно възпитаници, защото бюджетът зависи от броя на децата.

Заради смяната в системата на финансиране някои училища изпитаха финансови проблеми. Очакваме дефицит на средства да има в около 15% от звената, каза председателят на съюза на директорите. Според него обаче всички директори са се справили с новата си роля на управляващи бюджета на училището. Ако някъде има проблеми, това се дължи на ниската издръжка, която държавата отделя за учениците, смята Шейнин.

И според синдикатите директорите са се справили с предизвикателството да управляват училищния бюджет. Не всички общини обаче прилагали правилно новата схема на финансиране. Наши проверки установиха, че някои общини не дават възможност на звената да разполагат със собствените си приходи - право, което системата на финансиране им гарантира, обясни лидерът на СБУ. Според оценката на образователното министерство над 97% от общините правилно са приложили

67


делегираните бюджети. За това те получиха допълнително 21 млн. лв. От там също признаха, че няколко общини нарушават системата, като не предоставят на директорите парите от наеми и други собствени приходи.

Седем минимални заплати месечно за професор

Монитор/28.10.2008Седем минимални заплати месечно

или 1540 лв. възнаграждение за професор предвижда Министерството на образованието и науката (МОН) от догодина. Това съобщи вчера зам.-министърът Ваня Добрева в приветствено слово на тържественото събрание за Деня на народните будители, което се състоя в аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”.

“Вече съм направила предложение, според което правителството с отделен документ да осигури базови възнаграждения за асистентите и научните сътрудници от три минимални заплати месечно, за доцентите и старши научните сътрудници втора степен по пет минимални заплати, а за професорите и старши научните сътрудници първа степен - седем минимални работни заплати. Статистиката показва, че през 1989 г. учените у нас са били малко повече от 100 000, а сега едва 19 000 се занимават с преподаване и наука. Освен това има устойчива тенденция за застаряване на кадрите. Средната възраст за доцент у нас е 48 г., а за професор 58 г.

Около 300 млн. лв. годишно щели да са необходими за допълнителното стимулиране на учени и преподаватели и те би трябвало да са предвидени в бюджета за догодина. В момента средните заплати в държавните научни институти и във висшите училища са между 400 и 700 лв. Предстои да бъде прието на заседание на МС и постановлението за заплащане до живот, което ще получават академиците и член-кореспондентите. Експерти от МОН работели по сключването на договор за достъп на нашите учени до световните библиотеки и научни източници. За абонамента щели да се заделят средства по линия на Фонда за научни изследвания.

“Стремежът на МОН за увеличаване на възнагражденията е похвален, но начинът за постигането му не е този”, коментира Лили Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ. Според нея възнагражденията трябвало да се увеличават с по 40% върху докторантската заплата от 450 лв. за всяка научна степен, която придобива ученият.

17 хиляди българи предпочели да учат в чужбина

Класа/27.10.200817 хиляди български младежи са

заминали тази година да учат в чужбина. Това съобщиха организаторите на изложението “Отворени врати за образование в чужбина”, което се проведе вчера в столичния хотел “Радисън”. Образованието в университетите зад граница вече не е привилегия само за децата на заможни родители. Членството ни в Европейския съюз направи престижното обучение по-достъпно за младите българи и представя огромния избор от добри възможности.

Не стига само да си мечтаеш да станеш учител...

Сега/27.10.2008Освен професионално израстване системата

трябва да гарантира и доходи, и визия за образованието

Тези дни просветното министерство събира данни за новопостъпилите учители в системата на средното образование. Но и без да е ясна официалната статистика, е очевидно, че интересът към професията да спада. По данни на МОН от началото на годината младите учители са под 1% от общо около 90 000 преподаватели в страната, а за последните 5 години в системата на средното образование са назначени едва 814 педагози на възраст от 25 до 29 години.

Причините за отлива от професията са ясни - ниските заплати и липсата на ясна визия за израстването в кариерата. МОН направи първата крачка към подобряване на имиджа на тази професия, като въведе минимална заплата от 450 лв. за новопостъпилите учители. В проекта на нов закон за училищното образование пък е разписана система за кариерното израстване на учителите. Какво обаче мислят учителите по този въпрос? Ето позицията на бивш преподавател по литература.

Проектозаконът за народната просвета постави на дневен ред въпроса за професионалното израстване на българския учител, като включи запис за неговите пет стъпки - младши учител, учител, старши учител, главен учител, учител методист. За съответното финансово израстване учителите ще трябва да почакат. Първо, защото законът трябва да бъде приет. После, хубавата идея да придобие българска плът. Междувременно делегираният бюджет ще направи каквото може, та кариеристичните замисли да се окажат

68


плод на конюнктурата в конкретното учебно заведение, а не на личностния стремеж към самоусъвършенстване.

Скептицизмът за всичко свързано с българското образование си има дълбок непресъхващ извор - тук всичко се прави на парче, всички изявления за грандиозна добре премислена стратегия се удавят в прибързването да се свърши едно като за сто. Например матурите се въведоха без ясна представа за стандарта, спрямо който трябва да се определи нивото на знанията. Делегираният бюджет пък направи директорите на детски градини по-високо платени от колегите им на СОУ-тата. Вместо да провеждат последователна битка с модерния бич на времето - агресията, фира дадоха и педагогическите съветници. Интегрирането на децата със специални образователни потребности сложи под общ знаменател трудноподвижните малчугани и тези с поведенчески отклонения, та ресурсните учители, класните ръководители и другите деца в класа да обират луфтовете на лишената от системност система...

Несъмнено предложеното кариерно развитие в проектозакона е нужно на учителите. То ще сложи балсам върху раните, нанесени от прибързано въведеното диференциране на учителския труд чрез оценяване на свършеното извън учебните часове - при работата с документацията, в кръжоците, на олимпиадите, в решаването на педагогическите казуси от ежедневието. Защото въпросното диференциране трябваше да надгради пълното изясняване на това какво представлява учителският професионализъм, в какви форми се изявява и как се отчита и стимулира нарастването му. С други думи какво прави учителят вътре в часа. Стана ясно, че всички знаят кой е лошият учител, а какъв трябва да е добрият, е неизвестно.

Освен това се очаква кариерното развитие да намери ежемесечно финансово отражение в трудовото възнаграждение, а не да се дават бонуси като печалба от тотото.

На конференция през 2005 г. за диференциацията учителка от софийско школо сподели, че иска и у нас да се приложи системата за заплащане на учителския труд, която съществува в Португалия. Новопостъпилият педагог започва със заплата от 800 евро. В края на кариерата си един учител може да стигне и до 2000 евро. Цифрите са примерни, най-вероятно неточни. Но всички схванахме идеята - ножицата е широко отворена, за да отчете не само натрупаната рутина, но и продължилото развиване на професионалните умения...

Това е и първото условие предложеното в

проектозакона кариерно развитие да придобие смисъл. На този фон звучи смешно очакването в условията на делегирания бюджет директорите по собствена инициатива не просто да направят увеличение от 10% или повече на учителските заплати към 1 юли 2008 г., ами то да има и структурно изражение. Т.е., с 10% например да се увеличи и сумата, която педагогът получава за придобита III професионално-квалификационна степен. Кариерното развитие е нещо, което би трябвало да интересува държавата, а не директора. Най-малкото защото по-нискоквалифицираният персонал му икономисва средства от фонд “Работна заплата”.

Второто условие е нещата да не се измислят така, сякаш е настъпил първият ден от сътворението на българското училище. Имаме добри традиции, както от соцвремето, така и от епохата преди 1944 г. Имаше например такива понятия - “базово училище” и “базов учител”. Последният явно е прототипът на “методиста” в проектозакона. Само че работеше за чест и слава. Нещо, което при сегашните условия би трябвало да е обида за откровено предприемаческия (да не кажа търгашески) дух на хората, които ни управляват.

В този ред на мисли, много е интересно каква ще е връзката между кариерното развитие на учителя и сега действащата петстепенна квалификационна система. Конкурсът например за преминаване към следващото професионално ниво явно се връзва с полагането на изпити за придобиването на професионално-квалификационна степен. Обаче като добавим и срочния трудов договор за младшия учител, прозира известен стремеж да се сложи знак за равенство между учителя и държавния чиновник. Това крие тенденция към профанизация на случващото се вътре в класната стая.

Училището не е просто физическо пространство, в което се реализират нечии професионални намерения, то е умален модел на обществото и се гради и като духовност! Оставането в едно и също училище трябва да се стимулира, доброто образование е консервативно, устойчиво в развитието си и надграждането в него не се подчинява само на законите на механиката.

Същевременно едно от слабите места на сега действащата квалификационна система е основателното съмнение, че един двуседмичен курс може да е достатъчен да покриеш ПКС, но не и да постигнеш осезаемо повишаване на ефективността в пряката работа. Предложенията обаче как да се случи удостоверяването на професионалния напредък трябва да дойде от самите учители и дано МОН вече да е започнало да работи в тази посока.

69


Третото условие е да има наистина ясна стратегия за развитието на образователната система в България. Защото продължават да се измерват усвоените факти от учениците, а не изградените умения да ги анализират и осмислят. Защото в традиционното мърморене по повод на това, че сегашното поколение е невъзпитано, прозира стародавното желание в класната стая да е тихо, учителят при черната дъска - неоспорим авторитет, а младите хора - добре дресирано колективно същество в стил “какво тук значи някаква си личност”. Защото инструкторите, които обучаваха колегите си да въвеждат IT в обучението, се оказаха работници на добра воля и системата ги употреби временно, без да се интересува повече от съдбата на вложените в тях ресурси.

Дали добре балансираната и изпълнена със съдържание система за професионално израстване ще мотивира добрите учители да останат в училище? Може би. Но не и ако успоредно с нея не се вземат спешни мерки за попълването на педагогическите специалности във висшите учебни заведения с мотивирани, можещи и талантливи млади хора, а във финансирането на училището не се спре тълкуването на образователната дейност като елементарна покупко-продажба. Ама нали все трябва да се тръгне отнякъде - чувам справедливия укор в черногледство. По-важното е докъде трябва да се стигне и докато това остава някак размито в цялост и просто скрито зад клишетата за реформи в името на качествено образование, черногледството ще си остава втора природа на всеки, който более за българското училище.

Обучението струва много, невежеството - още повече

Капитал/25.10.2008Могат ли IT експертите да станат по-

мотивирани и по-конкурентни?Според проф. Марк Харис от компанията

за технологични иновации Intel, който отговаря за висшето образование и проучванията в района на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA), отговорът е „да“, а ключът за постигането на тази цел е в развитието на техните предприемачески умения още от университетите.

Марк Харис беше в София по повод националната конференция „Електронно образование“, организирана от „IDG България“ и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), за да представи опита на Intel в сътрудничеството с висшите училища. Програмите Intel® High-

er Education & Research се провеждат в над 150 университета в повече от 25 страни в Европа, Близкия изток и Африка. Целта им е да се подпомогнат висшите училища да отговорят по-адекватно на потребностите на пазара и на самите студенти, като получат достъп до най-новите технологични решения. Една от тези програми е и откритата през 2007 г. магистратура по технологично предприемачество в Софийския университет.

Проф. Харис, твърдите, че има спад на интереса към техническите науки и по-специално към информационните технологии. На какво се дължи той?

IT специалностите в университетите вече не са така атрактивни за студентите, както бяха допреди седем-осем години. Разбира се, има местни особености, но тенденцията е налице. Този феномен по-скоро няма връзка с реалностите на пазара, защото търсенето на специалисти в сектора е огромно, а предлагането - по-скоро ограничено. Изследвания за Европейския съюз (ЕС) например показват, че в IT бранша има приблизително 1.6 млн. позиции, които не могат да бъдат запълнени от граждани на страните членки.

При това положение е естествено да очакваме повишен интерес от страна на студентите, но това не се случва.

Инженерните науки и в частност информационните технологии са доста тежки за учене.

В същото време „възвращаемостта“ под формата на работна заплата не е достатъчно добра, за да компенсира усилията.

Факт е, че в ЕС въпреки дефицита на специалисти заплащането в сектора остава много по-ниско в сравнение с това, което могат да очакват завършващите други трудни науки, като медицина например.

Друг проблем са ограничените възможности за бъдещо развитие. Когато избират специалност, студентите естествено си задават въпроса „какво ме чака“. За IT експертите отговорът в повечето случаи е „работа като служител, който ще прекара целия си живот в програмиране“. Младите хора обаче не виждат себе си по този начин, поне не в дългосрочен план; .com ерата даде обещание на студентите. Те знаеха, че ако учат и се развиват в тази посока, ще станат предприемачи, ще имат свой бизнес и могат да забогатеят. По онова време почти всеки, които се занимаваше с компютърни науки, направи своя компания. Не всички успяха, разбира се, но имаше такива примери. В момента подобна перспектива липсва.

Как стоят нещата в България, където интерес към IT обучението все още има, а и

70


заплатите в сектора са едни от най-високите за страната?

Важен проблем в сектора е изтичането на мозъци. Мисля, че това засяга особено силно България. Нека да съм пределно ясен - мобилността в науката е нещо добро, стига да има временен и двупосочен характер - да отидеш някъде, да натрупаш опит и после да се върнеш.

Студентите обаче няма защо да се връщат. Поне за момента те са изгубени за икономиката в България. Затова трябва да се изгради предприемаческа среда, която ще позволи на младите IT специалисти да направят свои собствени компании и съответно да се развиват успешно. Това е причината да поставяме акцент върху предприемаческите умения в технологиите.

Учат ли се предприемаческите умения?Не е сигурно дали можеш да научиш

някого да бъде предприемчив. Все пак предприемачеството в голяма степен е въпрос и на личностни особености. В този смисъл не всеки става за предприемач, но всеки може да бъде част от предприемачески ПРОФИЛ Проф. Марк Харис се присъединява към Intel през 1983 г. В компанията той заема различни инженерни, управленски и директорски позиции, докато през 2003 г. става директор „Висше образование и проучвания“ за региона на Европейския съюз. През 2007 г. неговите отговорности обхващат вече целия регион на Европа, Близкия изток и Африка.

Харис има магистърски степени по компютърни науки и икономика от Техническия университет в Мюнхен.

Той е доцент по иновации и предприемачество в технологиите към СУ „Св. Климент Охридски“ и по предприемачество в технологиите към Политехническия университет в Букурещ.

Харис е доктор хонорис кауза на Софийския университет.екип.

Моите преки наблюдения показват, че българските студенти по информационни технологии мечтаят да развиват свой бизнес, но имат нужда някой да им каже как да го направят.

През миналата година във Факултета по математика и информатика в СУ стартирахме магистърска програма по технологично предприемачество и иновации. В момента това е най-желаната от общо 20 магистърски дисциплини, които факултетът предлага. Имахме 206 кандидати, от които 105 бяха одобрени.

На разположение на студентите от софийските висши училища, както и на младите предприемачи и фирмите от IT сектора е и

новият център за софтуерно инженерство (ITI-CASE), който създадохме към БАН през тази пролет.

Глобалната криза ще принуди ли компании като Intel да спрат или да намалят финансирането на образователните си програми?

Във време на рецесия всеки се опитва да съкрати разходи.

През годините сме научили обаче, че едно от нещата, в които не бива да спираш да инвестираш, е обучението. Някой беше казал: „Ако смяташ, че образованието е скъпо, опитай да изчислиш колко струва невежеството.“ Тази инвестиция е дългосрочна и жизненоважна. Дори смятаме, че усилията ни трябва да се насочат към още по-младите - към децата в гимназиите и дори в началното училище.

Финансирането на образованието става по

уязвима формулаКласа/24.10.2008

Няма как да направим качествен закон за научните степени, докато не е тръгнала действителната атестация на висшите училища

Проф. Илчев, вие сте ректор на Софийския университет вече една година. Какво успяхте да реализирате от намеренията си до момента? За тази една година първо се опитахме да осигурим, доколкото е възможно, максимална прозрачност на всички решения, които се взимат на ниво ректорско ръководство. Публикуваме ги в интернет. Както и протоколите на Академическия съвет. Предстои този месец да пуснем университетска телевизия “Алма Матер”. На уебсайта веднъж месечно ще има видеоотчет на ректора за това какво е правено и какво не е направено през изминалите 30 дни. Разбира се, ще коментираме и грешките или успехите, които имаме. Опитахме се да осъвременим средата, в която работят колегите, и направихме голям ремонт във всички сгради на университета. Говоря не само за сградата на Ректората, а и за сгради в Лозенец, в района зад Четвърти километър, сградата на Центъра за източни езици и култури, Ботаническите градини и т.н. Почти завършихме и един “многострадален” ремонт на студентско общежитие №8 в София.

Завършващите Софийския университет студенти могат ли да работят в Европа по професията си? Признава ли се там нивото им? В Европа няма единно ниво. Има университети като “Оксфорд” и “Кеймбридж”, но има и университети в провинциални градове на

71


Португалия. И едните са европейски, и другите са европейски. Нашата задача е да сме в златната среда на европейското ниво. В момента Софийският университет е единственото висше училище в България, което е в класацията на 500-те най-добри университета в Европа. Но все още сме доста назад. Образованието е относително консервативна сфера, а в революциите трудно се постига незабавен успех. Промените са постепенни. Но това е една от основните ни задачи.

Когато има нерешени проблеми, всичко се обяснява с липсата на пари. За какво не ви достигат средства?

Откакто съм ректор, не съм се оплакал публично от липсата на средства. Проблемите в момента са свързани не толкова с липсата на средства, а пo-скоро със сгрешената философия на разпределението на финансите. В момента принципът на равенство е в ущърб на някои висши училища у нас. Ето например Техническият университет обслужва индустрията или част от нея. Икономическият университет обслужва бизнеса. Софийският университет на практика обслужва цялото общество. Такава е структурата му. И когато средствата се разделят по равно, ние сме губещите. Това трябва да се промени. Но се страхувам, че правителството няма да го направи, защото предстоят избори и нито едно мнозинство със здрав разум няма да тръгне да си разваля отношенията с определени интереси в навечерието на избори. Хубаво е, че парите се увеличават всяка година. Надявам се, че в началото на мандата на следващото правителство, независимо от това какво е то, ще има повече време да си премисли философията на финансирането на висшето образование.

Търсите ли съдействието на бизнеса?С представителите на бизнеса сме в много

добри взаимоотношения. Проблемът обаче е, че бизнесът е егоистичен или поне една голяма част от него. Например, получих писмо от компанията Shell, което ми напомни малко за маниерите на рицарите разбойници от миналите времена. В него от компанията ми обясняват, че дават пари само за инициативи, които имат връзка с тяхната дейност, т.е. бензин и екология. Не мога да си обясня не би ли трябвало да имат все пак чувство за някаква корпоративна солидарност с обществото. Разпратили сме на 500 други фирми писма за дарителство. Някои откликвал’ много добре, други нямат възможност. Благодарение на такива, които са направили дарения, ще имаме нова библиотека.

По такъв начин направихме и компютърните зали. В близките 10 години обаче си мисля,

че българският бизнес няма да достигне предложените в Лисабонската стратегия рамки за подкрепа на науката и образованието.

Кой ви помага най-много?Не ми се иска да давам такива оценки.

За мен е по-ценно, когато една малка фирма направи дарение от сърце, отколкото от някое голямо дарение, направено от голяма фирма.

Как трябва да изглежда реформата във висшето образование?

Досега висшето образование не беше в такава остра криза, в каквато е средното. Когато от училището излизат недостатъчно подготвени деца, как да работим ние с тях?

Нали целта на университета е да надгражда?! Винаги съм настоявал, че не бива да се правят изолирани реформи в средното училище. Нещата трябва да се прилагат цялостно.

Както е тръгнало в момента, скоро ще станем свидетели на факта, че 80 на сто от излизащите от средното образование постъпват в колежи. Аз съм един от малкото хора в университета, които казвахме, че изходът е неприятен, но наложителен. И че трябва да се въведе матурата. Тя дава единен критерий, който може да не е висок, но ще е за всички.

Имаше доста спорове около предложенията за промени в Закона за научните степени и звания. Каква е вашата позиция?

В досегашните предложения не ми харесаха няколко неща. Те щяха да дадат широки права на образователни институции с, меко казано, съмнителна репутация. Не ми хареса много голямото съсредоточаване на властта в една държавна агенция независимо от това как ще се нарича тя. Не ми хареса това, че в предложения от депутатите проектозакон няма нови и модерни неща. В него не се говори дори за постдокторанти. Но не законът е важен в момента. Много по-важно е качеството на развитието на висшето и средното образование. Въпросът е, че няма как да направим абсолютно нов и качествен закон за научните степени и звания, докато не е тръгнала действителната атестация на висшите училища. Докато нямаме реален рейтинг на университетите.

Вярно ли е, че недостроената сграда на факултета по журналистика ще бъде дадена под наем на фирма “Актив Пропъртис”?

Говорим за сградата, която навремето са смятали да бъде евентуален факултет по журналистика.

Тя се намира на Цариградско шосе. Това е недостроена сграда, собственост на Софийския университет. Тя е разположена на терен, който е държавна публична собственост. В съседство с него Софийският университет преди години е закупил терен, който е негова собственост.

72


Тоест договорът предвижда довършване на сградата, която сега съществува, и построяването на допълнителна пристройка към нея. Тя ще е върху около 5000 кв. метра използваема площ и срещу това фирмата “Актив Пропъртис” получава право на строеж върху частния терен на университета. Там фирмата планира да построи офис сграда. Решихме, че е по-добре да действаме по този начин, защото иначе ще ни струва милиони да довършим започнатия строеж.

Директорите да определят заплатата на учителя

Монитор/23.10.2008Магията за развитието на българското

образование е в отношението към преподавателя

Гергина ТонЧева, ръководител на НГДЕК “Константин-Кирил Философ”:

- Г-жо Тончева, какво трябва да се случи в българското училище с приемането на нов закон за просветата?

- В българското училище трябва да се възстанови редът и ритъмът на живот не само на учебния поток, а на всички дейности и взаимоотношения. Това е наложително, за да се постигнат целите и задачите на образователната система. Съсипаха се хубавите неща, които са трупани столетия. Става дума за привързаността, любовта и топлотата между учители и ученици. Съсипа се режимът на работа, защото на много места демокрацията беше възприета като слободия при работата в училище. Аз съм за либерализирани, но не хаотични и небрежни взаимоотношения между учители и ученици .

- Какви са причините, за да се стигне до това положение?

- Много са причините, за да се затрие редът в училището, а то е такова, каквото е обществото. Каквото е семейството, такова е детето. Това са закономерности, които ние не определяме, но трябва да ги познаваме и да ги коригираме, за да спасим българското училище. То е угнетено от всичките ужасии, които се вихрят извън него, но е живо. Нашата мисия днес е да го опазим и развиваме въпреки всичко.

- Какво трябва да се включи в един нов закон за средното образование?

- Наистина е нужен нов закон, либерален, но точен и ясен. Той трябва да бъде такъв, че всеки да се чувства отговорен да го спазва и прилага. Това зависи главно от директора и училищните настоятелства, които вече трябва да влязат в по-активна роля не само

със спомоществователство, но и с авторитет да подкрепят ръководството на училището. Положителна промяна в развитието на училището ще бъде, ако се даде възможност директорът не само да подбира учителите си, но и директно да договаря заплатите им с тях. Делегираните бюджети още прохождат. Редът в училището ще се възстанови за миг и всеки сам ще поеме отговорностите, когато директорът даде изпитателен срок на новия си учител. С този договор и двете страни ще поемат своите задачи и когато първият учебен срок завърши, ще се договорят условията на назначението, заплащането и задълженията на учителя.

- Какви други конкретни предложения имате?

- Трябва да се изготви актуализирана типова длъжностна характеристика на отделните степени на учителите и в нея да има раздел, в който ръководството на отделното училище да прибавя свои специфични изисквания в съответствие със задачите на конкретното учебно заведение.

- Кое е най-важното, за да бъде едно училище добро?

- Трябва веднъж завинаги всички да разберат, че учителят прави училището. Трябва да се въведат диференцираните заплати. Не трябва да се разпределят парите на калпак, защото иначе този, който е способен и успешен учител, няма да се старае и да се раздава, след като вижда, че и небрежният получава същата заплата. Магията, която може да провокира развитието на българското училище, се състои в отношението към учителя и стимулите за кадърните. Младите педагогически дарования трябва да бъдат привличани и отглеждани от по-опитните си колеги. Срив настана след стачката миналата година, когато много добри преподаватели с опит напуснаха, защото се почувстваха употребени и разбраха, че с тях беше извършена гавра. Аз все още се чудя защо почтените хора не кажат истината за тази стачка, която нанесе много вреди на българското училище.

- Каква е истината за стачката?- Първо, с тази стачка учителите доказаха

своето право да искат достойно заплащане. Положителното измерение на протестите беше, че преподавателите намериха сили и заявиха справедливите си искания за по-добро заплащане, защото от тяхната компетентност и работа зависят бъдещето и съдбата на нацията за десетилетия напред. Истината обаче е, че учителите бяха примамени с искането заплащането им да бъде увеличено със 100 процента, а това беше нереално, защото в държавата има и други съсловия, които трябва да бъдат стимулирани, за да

73


се развиват. Вторият подозрителен факт беше, че всеки преговор беше провалян, защото задачата беше просто да се поддържа предизборното напрежение. Всеки следил внимателно събитията от това време ще си спомни, че щом мина балотажът, стачката се саморазпусна. Това говори ясно, че е имало намеса на политици в нея. Боли ме, че учителите бяха излъгани и употребени. Факт е, че и до ден-днешен няма стачно споразумение. Коментирам това отминало събитие, защото то доведе до напускане на преподавателската работа от много добри учители. Вярно е, че възнагражденията вече дръпнаха нагоре. В нашето училище средната брутна работна заплата е 701 лева, което е крачка нагоре. Процесът вече е тръгнал и дано да бъде продължен, за да се върнат добрите преподаватели в училище и да бъдат привлечени млади и кадърни колеги, защото само тогава можем да очакваме добри резултати.

- Трябва ли да бъдат въведени задължително униформите в училище?

- В училище трябва да има ред и ритъм на работа. Много трудно обаче ще се въведе единна униформа, освен ако всяка гимназия не започне този процес самостоятелно. Трябва да се даде пример от елитните училища, както направи Италианският лицей в Горна баня. Там бяха възприети чудесни униформи и сигурно не всички, но повечето от децата ги носят с голямо удоволствие. Въвеждането на униформата е знак, част от атмосферата на добрата гимназия и начин на приобщаване към нейните успехи и традиции. Това е идеята на униформите. Знаете ли обаче, че не повече от 30 на сто от родители и ученици ще подкрепят такава идея? Останалите ще бъдат против. Много хора в България се осъществят чрез непрестанна опозиция на всяка идея, каквато и да е тя. Те ще използват всеки повод да се противопоставят на въвеждането на униформите с всякакви доводи - от липса на пари до какво ли не друго.

- Какво мислите за връщането на вечерния час?

- Защо се американизираме в лошия смисъл на думата и вземаме все най-отрицателните и ужасни неща, а не се поучим от техните добри примери - дете под определена възраст не може да напуска дома си след 20 часа дори и с родителите си. Нормално ли е според вас 10-годишно дете да ходи на дискотека с майка си и баща си посред нощ? Трябва да се въведе текст в закона, който да предвижда, ако при повторна проверка в заведение бъдат засечени малолетни след определен вечерен час, дискотеката да бъде закрита. Родителите

също трябва да бъдат глобявани и порицавани публично. Такива мерки наистина ще сложат малко ред в морала на обществото ни. Не мога да възприема млади и с интелигентен вид хора да вървят по улицата към училище захапали цигара и с двулитрова бутилка бира в ръка.

- Как си обяснявате постоянните скандали, свързани с дисциплината в българското училище?

- Грубиянството в училище идва отвън. То е една от големите заплахи за самата институция, за младите хора и за обществото. Училището е такова, каквито са обществото, улицата и парламентът. То диша околния социален въздух. То наблюдава. Вижте какви програми се излъчват. В правило се е превърнало, ако няма голотии и побоища, телевизионните предавания да се възприемат като скучни. Кой ги разрешава тези програми? Важно е да припомним и друго. Основата на детската личност се изгражда главно в семейството и изключително важни са отговорностите на родителите и атмосферата в семейството. Имаме за съжаление и пример от нашето училище. Преди два дни едно момиче от 8-ми клас припадна по време на изпитване. После стана ясно, че има заболяване, което предполага такива припадъци. Силно разтревожени, учители и ученици го заведохме в здравния кабинет. Скоро след това пристигнаха и двама лекари, повикани от нас. В края на прегледа нахлуха родителите на детето и бащата се нахвърли върху лекарите със заплахи, закани и обиди. Медицинската сестра ми разказа как едва не е извикала полиция, толкова агресивен бил бащата. Той така и не се осмели да дойде да обясни своето грубиянство и агресивност.

УниформитеМонитор/22.10.2008

Бойка Генкова, помощник директор:Децата трябва да ги носят Ние въведохме

униформите в нашата гимназия на 25 февруари т.г. по повод нейната 95-а годишнина. В продължение на година имахме дебати с децата и родителите. Не сме наложили униформите ултимативно. Непрекъснато ходим на бизнес икономически състезания в западни и американски колежи и те виждат как са облечени възпитаниците там. Налага се и нашите ученици да си купуват костюми за презентациите. Това някак си ни накара и ние да помислим за униформи - т.е. за външната представителност на училището.

Оставихме децата сами да кажат каква да бъде униформата, защото, ако те не харесват това, което ще носят, няма сила, която да ги накара. Аз лично бях много против този черен

74


костюм, но те така решиха. Униформите на момичетата имат черна пола и панталон със сако. Ризите им са розови или бели, с пуловерче без ръкав, в лилаво-розови цветове. Момчетата са с лилави или бели ризи за официалните случаи.

Трудно е 1020 деца в нашата гимназия единодушно да харесат костюмите си. Първоначалната реакция на учениците ни, които идват с по-модерни и скъпи дрехи, беше, че не искат да се облекат с “такъв евтин костюм”. На тях им дадох възможност да си купят някакъв друг черен костюм за колкото лева искат, за да не са с “този евтиния”. Ако бяхме подходили заповедно, смятате ли, че щеше да се получи? Тези деца не са свикнали да изпълняват това, което им се нарежда. Те знаят, че имат права и задължения в демократичното общество.

Едно момиченце вчера ми каза, че в градския транспорт я питали от коя секта е, тъй като е с униформа. Ако обществото не разбере, че в училищата трябва да има някакъв приличен вид на учениците, няма да се върне еднаквото облекло. Обществото ни трябва да стане по-взискателно към младите хора, защото след промяната през 1989 г. решихме, че трябва да бъде демокрация и слободия. Америка е най-демократичната държава, но там няма такова явление.

Униформата е призвание, тя трябва да бъде принадлежност към съответното учебно заведение. Не мисля, че униформите трябва да са еднакви за всички училища в страната. Но определено смятам, че децата трябва да носят униформи и да се гордеят с тях и с училището, към което принадлежат! Не е нормално да идват в час с големи деколтета, голи пъпчета, модни и не толкова хубави бижута. Сега е малко трудно момичетата да дойдат с прическа, грим и фрапантни накити като за вечерно парти, както беше преди, защото те не отговарят на униформата ни. В естетичен план е очевидно, че децата ни трябва да имат начин на поведение, на култура и на обличане. Това възпитание може да се придобие в училище и с помощта на униформите.Николай Николов, преподавател: Помнете героите от филма“Стената”Казват, че за безспорните неща нито се пита, нито се приказва, освен ако не искаме да се докажем чрез тях, но пък и нищо не ражда толкова спорове, колкото безспорното. В този смисъл разговорите за дисциплината като средство за подобряване на качеството на образованието е безспорна тема, която ражда спорове. Няма, не е имало и не би могло да има педагогическо учение, което да внуши, че единствено и само от дисциплината зависи качеството на работата. Наскоро слушах едно разсъждение

на министъра на просвещението, който отведе нещата дотам - няма ли дисциплина, не може да има качествено образование. Разбира се, че това формално е вярно.

Твърдя обаче, че каквито и превантивни мерки да се въведат в българското образование, каквито и свирепи законодателни “секири” да се приемат от министрите, каквито и камери да се монтират в класните стаи, да се пуснат ротвайлери в коридорите или да се построят картечни вишки в дворовете на училищата, дереджето на българското образование ще остане такова, каквото е. Образователният процес не може да бъде разглеждан като една формална схематична даденост, при която даскалът влиза, пее си урочето, а ученикът слушка.

Професионалното възприемане на този сложен процес изисква той да бъде осъществяван от опитни специалисти с висока квалификация и богат дидактически и педагогически инструментариум.

Спомняте ли си телевизионния репортаж, който показа какво става в часа по английски в едно столично училище и който доведе до много дебати след излъчването му. Аз условно наричам такива училища гараискърски, но не за да ги обидя, а за да ги обхвана в един образ. Трябва да се знае, че един добър професионалист може да влезе в такъв клас и без да наказва, бие или вика, да накара децата да стоят мирно и да слушат уроците. Задавате ли си обаче въпроса колко време е необходимо да се изгради такъв професионалист?

Аз категорично приветствам връщането на тези естествени норми в образователната ни система. Не може някакво самозабравило се келеменце да развърта на малкия си пръст целия учителски състав и никой да не е в състояние да го възпре, защото няма наредба, по която да го санкционираш ефективно. Това обаче също е привидно, защото въпреки трудностите един добър преподавател винаги може да намери начин да се справи с проблемните деца.

Изграждането на едно нормално законодателство е необходимо. Няма нищо лошо всяко училище да въведе своята колежанска връзка или една униформа, да има корекции на поведението и да се поставят оценки. Аз се страхувам само, че в хаоса в държавата едно такова санкциониращо законодателство може да бъде изкривено.

Неподготвеният дали няма да грабне “секирата” на закона и да направи още по-големи зулуми. Униформата може да бъде израз на гордост от училището, но ако задължиш всички да я носят, няма ли да се превърнем всички в героите от филма “Стената” на Алън

75


Паркър?Аз съм учил във времето, когато фуражката

и униформата бяха задължителни и категорично ще ви кажа, че освен отвращение към фуражката и желанието да пална униформата друго не е останало в спомените ми.

Социален кретенизъм е очакването униформата да премахне неравенството в обществото. Тя няма да обедини бедните и богатите, защото детенцето на самозабравилия се мутрафон няма как да уважава учителите си, след като татко и мама вкъщи ги коментират с подигравка и презрение.

Задава се хаос с изпитите за елитните гимназии

Сега/22.10.2008Противоречие в законодателството ще

обърка децата при подготовката им за тестовете след VІІ клас

Седмокласниците все още не са наясно с конспекта за изпита по литература за елитните гимназии, установи проверка на “Сега”. Освен това в нормативната уредба, свързана с кандидатстването след VII клас и след завършено основно образование, има противоречие кога министерството на образованието трябва да одобри учебно-изпитните програми за кандидат-гимназистите. Така липсата на яснота какви творби ще бъдат включени в конспекта по литература ще доведе до объркване у децата, родителите и учителите при подготовката за изпитите.

От тази учебна година влезе в сила нова учебна програма за VII клас. По литература основните промени са две. На мястото на разказа “Ангелинка” ще се учи “На нивата”. От програмата е изключено и “Мамино детенце”. Отпадналите произведения на Елин Пелин и Любен Каравелов обаче все още са в учебно-изпитната програма за кандидатстването в гимназиите след VII клас, която е публикувана на сайта на МОН.

Тази програма беше валидна за приема за учебната 2008/2009 г., обясниха от министерството. Съгласно наредбата за приемане на ученици в държавни и общински училища новите учебно-изпитни програми и критериите за оценяване трябва да бъдат утвърдени със заповед от министъра на образованието и да бъдат обявени в училищата и в инспекторатите по образоването до 31 януари 2009 г. В програмата за изпитите се посочва времетраенето и формата на изпита, учебното съдържание и оценяваните компетентности. Така излиза, че формално министърът има право да отмени тестовете,

които бяха въведени през 2006 г., или да промени времето за провеждането на изпита.

В същото време според сега действащия закон за народната просвета “условията и редът за завършване на определен клас и за преминаване в следващ се определят най-късно до началото на съответната учебна година”. Въпреки че законът е по-висш нормативен акт от наредбата, от МОН смятат, че той не се нарушава. Разпоредбата в закона бе приета по изричното настояване на Даниел Вълчев и вече две години МОН обявява датите за изпитите на седмокласниците и за провеждането на матурите преди 15 септември.

Според юристи е спорно дали законът се нарушава или не, тъй като е въпрос на тълкуване понятието “условия и ред”. Възможно е да има несъответствие при положение, че в него се има предвид времетраенето и вида на изпита, обясниха те.

БГ училище готви студенти за Лондон

Експрес/21.10.2008Единствената по рода си българска Частна

езикова гимназия “Проф. Д-р Васил Златарски” откри свой кандидатстудентски център, който подготвя кандидатстването на ученици във Великобритания.

Новият център е плод на това, че гимназията е първото българско училище, член на международната програма International Bac-calaureate.

През тази година гимназия “Златарски” получи отлична оценка от International Bac-calaureate за развитието на училището, програмите, извънкласните дейности, както и за възможностите за реализация на възпитаниците си. В гимназия “Златарски” се обучават над 300 български и чуждестранни ученици. Над 70% от завършилите продължават обучението си във Великобритания.

Представители на трите университета с най-висок рейтинг - London School of Econom-ics, King’s College и Imperial College London, се срещнаха вчера c учениците от XI и XII клас, за да представят възможността за кандидатстване.

Възпитаниците на гимназията имат възможност да получат 2 дипломи - международна диплома на International Bac-calaureate и българска диплома за завършено средно образование.

Новооткритият център ще предоставя помощ и съвети при избора на специалност, ще съветва при подготовката и при попълването на документите, ще помага при заминаването и настаняването на учениците в Лондон.

76

Въпроси и отговори

Сключване на трудов договор при условията на Постановление № 66 на МС

ВЪПРОС: Сключване на трудов договор при условията на Постановление № 66 на МС от 1996 г. за кадровото осигуряване на някои дейности в бюджетните организации..

ОТГОВОР: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в тези организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала, като за целта се разработва допълнително щатно раз-писание (чл. 2, ал. 1). В рамките на календарната година средносписъчният брой на назначе-ните по реда ПМС № 66/ 96 г. лица не може да бъде повече от 8 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на персонала.

В ПМС № 66/ 96 г. не се съдържат ограничения относно срока на трудовия договор - той може да бъде сключен както за неопределено време, така и като срочен трудов договор. По-грешно е възприета практиката, че трудовия договор трябва да е единствено срочен (за една година) и да се подновява ежегодно.

Трудовите правоотношения с работниците и служителите, които възникват при условия-та на ПМС № 66/ 96 г. трябва да бъдат съобразени с разпоредбите на Кодекса на труда, като основен нормативен документ по прилагане на трудовото законодателство.

Срочният трудов договор е регламентиран в чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според тази разпоредба срочен трудов договор за определен срок не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Сро-чен трудов договор по ал. 1, т. 1 на чл. 68 КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в предприятия, обявени в несъстоятелност или в ликвидация. Алинея 4 на чл. 68 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни, т.е. за такива, които имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ “Изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологи-чески, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Следователно трябва да са налице обективни причини, които налагат наемането на пове-че работници и служители за определен период от време, след изтичането на който нуждата от тях отпада и следва да се посочат изрично в трудовия договор, за да се мотивира неговото сключване. Срокът на договора в тази хипотеза е най-малко една година, като в тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. При нарушаване на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, трудовият договор се смята за сключен за неопре-делено време. Според чл. 69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Характерното за трудовите договори по ПМС № 66/ 96 г. е, че основната месечна работна заплата на едно лице за пълно работно време не може да надвишава 220 лв.

Условията, при които става прекратяването на трудовите договори, сключени по реда на ПМС № 66/ 96 г. също са подчинени на разпоредбите на КТ за прекратяване на трудови правоотношения – чл. 325 и чл. 328 от КТ.

77


Когато трудовият договор е сключен за определен срок, съгласно разпоредбата на чл. 325, т. 3 КТ той се прекратява с изтичане на уговорения срок, без която и да е от страните да дължи предизвестие, нито обезщетение за това.

В настоящата статия ще разгледаме и един частен случай във връзка с трудовите догово-ри, сключени при условията на ПМС № 66/ 96 г. Много често в края на календарната година в бюджетните предприятия се получава т.нар. “тринадесета заплата”. Възниква въпроса – Имат ли право работниците и служителите, работещи по ПМС № 66/ 96 г. на такова допълнително възнаграждение?

МТСП указва в практиката си, че на т. нар. “тринадесета заплата” имат право само слу-жителите, които заемат длъжности по щатно разписание, а не и назначените по ПМС № 66/ 96 г. Причината за това е обстоятелството, че еднократното допълнително материално стимулиране в края на годината се изплаща при разлика между формираните средства за ра-ботна заплата и фактически начислените през годината, т.е. от средствата от фонд “Работна заплата”.

В организациите на бюджетна издръжка коледна премия или допълнително материално стимулиране се полагат, ако това е предвидено в нормативен акт, а в останалите случаи ако е залегнало в колективен трудов договор или във вътрешните правила за образуване на работната заплата на предприятието. В тези актове съответно са регламентирани и изисква-нията, на които следва да отговаря конкретния работник или служител, за да има право на съответната надбавка. В предприятията на бюджетна издръжка в нормативния акт, в който се определя правото на допълнително материално стимулиране или тринадесета заплата, се посочват редът и начинът за разпределението на средствата.

Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

78

Прочетохме за вас

На частника в България не му е до благотворителност (как иначе да наре-чем сътрудничество на работодател с гимназия). Преди да стигне до опека над професионалните училища, бизнесът ни трябва да се пребори с акцизи и данъци, да си сметне инфлацията, да осчетово-ди газа и да се застрахова срещу неси-гурното бъдеще. Работодателите търсят висше образование като гаранция за ка-чеството и квалификацията на служите-лите си. Макар да знаят, че и универси-тетите не обещават добри кадри.

Хуан Морено, старши експерт по въ-просите на образованието на Светов-ната банка, даде своите препоръки на кръгла маса с ръководството на Минис-терството на образованието и науката на тема „Усъвършенстване на профе-сионалното образование и обучение в България”. Според него проблемите на този вид образование са: разходите по него (финансирането му е само дър-жавно), остарелите методи за обучение (които не развиват уменията и опита на учениците) и недостатъчното проучване на пазара на труда (като не се използ-ва ресурсът на публично-частните парт-ньорства). Това, което Хуан Морено не спомена, му бе подсказано от министъра на образованието Даниел Вълчев: “Уче-ниците в професионалните училища са и най-неграмотните. От 10-те училища в България с най-слаб успех по българ-ски език и литература 8 са професио-нални”.

И настана размисъл по темата…„Бюджетите на някои от тези учили-

ща са с 60 % по-високи от останалите общообразователни учебни заведения”. Това, което Хуан Морено не знае, е, че в България пари за образование не се дават. Ако са спечелени такива, това е с цената на усилия единствено и само на хора, приели мисията на спасители на

образованието. А ако парите се отпускат без причина, въз основа на преценките на инспектората на МОН, то тогава ми-нистърът по-добре да не участва в по-добни дискусии, а да си върши работа-та.

Финансирани изцяло от държавата, в частност общината, българските учи-лища разполагат с минимален бюджет. Той не покрива нито учителските възна-граждения, нито разходите по поддър-жане на сградата на учебното заведение и издръжката на учениците. Ако профе-сионална гимназия се сдобие с 60% по-вече пари, това се дължи най-вече на качествата на директора на учебното заведение. Вероятно той е изключите-лен мениджър и работи по проекти, ко-ито му гарантират тези суми. Трябва да се отбележи (без авторът да е страстен привърженик на системата за професио-нално гимназиално обучение), че имен-но тези училища участват интензивно в европейски програми за обмяна на опит. Което не може да се каже например за езиковите гимназии. Един техникум по обществено хранене изпраща много по-често своите възпитаници в Европа за участие в практически занимания, от-колкото например т.нар. английски гим-назии. В собствения си предмет на дей-ност професионалните училища нерядко бележат по-високи успехи и по-активна дейност.

Световната банка ни препоръчва „да развиваме ефективна, универсална и мултифункционална съвременна сис-тема за образование и обучение, която дава първоначално, напреднало и про-дължително професионално обучение за млади хора и възрастни по начин, който непрекъснато да се адаптира към про-мените на пазара на труда”. За съжале-ние ние не можем да препоръчаме нищо на Световната банка.

Какво не знае Световната банка за образованието в BG

79


Ние можем само да потвърдим на екс-пертите й, че система за образование, здравеопазване, осигуряване и др. може да се развива единствено и само чрез финансиране. И да им напомним колко бедна и корумпирана е днес българската държава. И не бива да ни упрекват, че не използваме ресурса на частния биз-нес. Най-малкото не бива образовател-ният министър Даниел Вълчев да суфли-ра на Световната банка, че „ в момента има слабо сътрудничество на професи-оналните гимназии с бизнеса, като от една страна работодателите подценяват тези училища, а от друга - директорите не са достатъчно активни в търсенето на форми на сътрудничество”.

Хуан Морено твърди, че днес учени-ците в България получават тясна специ-ализация твърде рано и така остават без общи умения. Изводът на експерта на СБ и на МОН е: „Професионалното образо-вание в България трябва да бъде модер-низирано, така че в по-голяма степен да отговаря на пазарните реалности и да дава по-гъвкави възможности за обуче-ние”. Истина е, че в България професи-оналното гимназиално обучение е част от соцнаследството ни. От времената, в които интелигенцията беше народен враг и средното специално образование даваше най-верния кадър на родината. СБ обаче не знае, че модернизация в България вече се състоя с възникването например на финансови и банкови гим-назии. Те не могат да бъдат упрекнати в това, че са „професионални гимназии, които са на светлинни години от пазар-ните реалности и продължават да обу-чават децата на професии, които не се търсят”. Но може да се попита МОН ка-къв е смисълът на средно образование със специалност, която изисква знания и умения, които могат да се добият само във ВУЗ. Как деца на непълнолетна въз-раст изучават счетоводство и контрол, строителство и архитектура, фина меха-ника и куп други. И какво от това, че го правят. Дори да се смята, че те придоби-ват качествени знания, кой и как ще им

го признае. Г-н Вълчев очевидно е наяс-но с проблема: „в момента се получава така, че завършилите специализираните училища започват да учат материала от нула в университета”, казва той. Тясната специализация на средното образование наистина не носи дивиденти на учени-ците, за разлика от тази след висшето образование. Лекари, адвокати, учени се стремят да се специализират в даде-на област, което ги прави конкурентнос-пособни и богати. Учениците се оказва, че губят реални шансове за реализация след професионално обучение. Според СБ професионалните училища са по-малко ефективни от общообразовател-ните. Даниел Вълчев даде за пример ре-зултатите от държавните зрелостни из-пити. В училищата, където се получава професионално образование, средният успех по български език и литература е 4,03, докато в останалите той е 5,30.

Това, което Хуан Морено не знае, а очевидно и Даниел Вълчев, е, че ус-пехът по български и литература не се мери в гимназията. Знанията по двата предмета са с натрупване, а основата им е в неслучайно т.нар. „основно” об-разование. Правопис, пунктуация, сло-воред, преразказ, съчинение и т.н не са теми от гимназиалния конспект. По-сла-бият успех в професионалните училища се дължи на по-слабата подготовка на постъпилите в тези учебни заведения. Като детето не се справи с изпитите за езикова гимназия, отива да изучи про-фесия. Защо министърът не спомене и спортните училища, където успехът по български език сигурно е 3,03. А нима не помни средния успех 4,60 на софий-ските абитуриенти (от всички гимназии) на първите матури. Че училището бълва неграмотни е факт, който не бива да се приписва на професионалните гимна-зии. Някои от тях са елитни учебни за-ведения, със сериозен прием с изпити и с висок успех на учениците. Абитуриен-тите в такива гимназии са с ясна пред-става за бъдещото си висше образова-ние или за работата си. Което не може

80


да се каже за хилядите “общообразова-ни” младежи, които пълнят кафенетата, докато размишляват върху живота. При специализираните училища проблемът е много по-сложен и най-вече тъжен. Възпитаниците на т.нар. техникуми - по икономика, строителство, технически-те такива нямат никакви възможности и привилегии след завършването си. Как-во остава за техникуми като този за реч-но корабостроене и корабоплаване или този по химични технологии , земедел-ските техникуми, техникумите по транс-

порт и др. Щастливците са ученици от фризьорските, текстилните, тези по об-ществено хранене и някои специалности в техническите училища, като да речем, „двигатели с вътрешно горене”. Те имат професия за цял живот. Но са щастливци само до поредното интервю за работа, на което работодателят ще види праз-ната графа „висше образование” в био-графията им и ще ги отпрати с любезна усмивка.

Вестник Монитор 6/10/2008

Професионалното образование - подценявано по инерция

“Акъл не ща, пари ми дай!” Тази крилата фраза символизира балканския манталитет, включително и на много българи, насочващи се днес към бизнеса при условията и изисква-нията на Европейския съюз. Той не е чужд и на мнозина от управляващите, които гле-даха на отпуснатите средства по различните европейски програми като на аванта за без-контролно и безотговорно харчене. Е, парите на европейските данъкоплатци бяха спрени за (зло)употреба, много и от парите на бъл-гарските отидоха на вятъра, та сега питаме и Световната банка как да излезем от ситуа-цията. Днес промишленото производство се нуждае от съвременни технологии, намалени енергийни разходи и качествено производ-ство, конкурентно на свободния пазар. А то се създава от квалифицирани специалисти с висше и средно професионално образование, не от бюрократичен държавен апарат и бума-щина.

В доклада на Световната банка се посоч-ва, че половината от населението в Европей-ския съюз се обучава в професионални учи-лища. У нас броят на такива училища също не е малък, но в тях постъпват много повече уче-ници с посредствен успех, отколкото в общо-образователните гимназии. Неграмотността е често срещана, а мнозина от тях ще напишат един ден при кандидатстване за работа, че

“имат незавършено (или незапочнато!) сред-но образоване”. А в Европа се говори за “об-разование през целия живот”!

Една от съществените причини за неза-доволителната подготовка на възпитаниците в професионалните училища е, че на учили-щето се възлагат социални функции, които да решат проблемите, свързани с безработицата сред младите хора, особено тези от малцин-ствата. По конституция на тях трябва да бъде осигурено обучение до 16-годишна възраст, но дечицата престават да ходят на училище още през първите години. А училищата ги во-дят на отчет уж като редовни заради брой-ката, която определя делегираните им бю-джети. Ако пък случайно възпитаниците им придобият някакви професионални знания и умения, те са с такава ниска квалификация, че бъдещето им с временна трудова заетост и социални помощи е в немалка степен пред-начертано. (Дали социалното министерство ще помогне да се реши проблемът с негра-мотността, след като на изборите по-лесно се купуват гласовете на социално слаби и негра-мотни?)

Друга причина за недостатъците на про-фесионалното образование е занаятчийски-ят подход към знанията, които трябва да се получават в съответното училище. Той е на-следен чрез традициите, наложени през де-

81


сетилетията, когато младите се обучаваха в техникуми и УТР-та (училища за трудови ре-зерви), като вечерните форми на обучение просто даваха дипломи за завършено средно професионално образование на работещите през деня ученици. Затова днес - както отбе-лязват представителите на Световната банка - производителността на труда у нас е с 40% по-ниска от тази в страните от Европейския съюз. Е, как у младите ще възникнат стимули да знаят и могат много повече в избраната чрез училището професия, ако тя се прилага в производства на занаятчийско равнище?

Тясно профилното обучение в професи-оналните училища може да осигури в най-добрия случай специалисти, търсени понас-тоящем на трудовия пазар заради нуждите на конкретни производства. Така например техникумите по електроника, към които пре-ди години се насочваха кадърни млади хора с техническа нагласа, биха могли да осигурят достатъчно можещи специалисти на произ-водствените звена (колко ли останаха таки-ва?) за битова електроника и на ведомствата,

използващи електронни устройства. Но елек-трониката се развива много интензивно и из-исква допълнителни знания извън тези, полу-чени в техникума преди време. За да ги по-лучи, младият специалист трябва да ги търси сам, а тази потребност трябва да му бъде вну-шена от учителите му още в техникума. Зато-ва “широко скроените” учители, работещи по написани с перспектива учебници, са по-не-обходими за формиране на професионализма у възпитаниците си от учители и учебници, стриктно следващи официалните програми и изисквания. Но ще позволят ли МОН и мест-ните просветни органи отклонения от тясно профилния характер на своите документи?

Май ще трябва - в разумни граници. За да не доведат добрите намерения, с които се постила пътят към бъдещето на професи-оналното образование, отново до познатия резултат.

от Проф. Людмил Вацкичев*препечатано от в-к “Дневник”

* Авторът е доктор на физическите науки, бивш преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.

Професионалното образование се нуждае от реформиСпоред строителния бизнес работодателите трябва да участват при планиране приема в профилираните гимназии

Средното професионално образование в България е много продължително с недоста-тъчна гъвкавост и възможности за надграж-дане. Материално-техническата база е оста-ряла, недостатъчно е развито обучение извън редовната дневна форма. Качеството на ра-ботната сила не съответства на изискванията за работа в условията на съвременната ико-номика, около една пета от работната сила е с основно и по-ниско образование. Налице е нежелание на работодатели и работна сила да се работи по трудов договор, за да не се плащат данъци и осигурителни вноски. Зас-таряването на работната сила в условие на динамичен пазар на труда, с постоянно про-менящи се изисквания към квалификацията на труда и професионалните умения поражда необходимостта от непрекъснато повишаване

на общия потенциал и учене през целия жи-вот.

Това са само някои от изводите от докла-дите и дискусии в рамките на организираната от Камарата на строителите в България на-ционална конференция за професионалното образование в България, която се проведе в Стара Загора в четвъртък и петък миналата седмица. В нея участваха изпълнителният ди-ректор на КСБ инж. Иван Бойков, Керка Андо-нова - дирекция “Политика в професионално-то образование и продължаващо обучение” в Министерството на образованието и науката, Красимира Брозиг - дирекция “Професионална квалификация и лицензиране” в Национална-та агенция за професионално образование и обучение, акад. Ячко Иванов - председател на Научно-техническия съюз по строителство в

82


България, и др. В дискусиите се включиха над 80 участници - представители на министер-ството на труда, регионални инспекторати по образованието, висши училища, представите-ли на всички строителни гимназии в страната, центрове по професионално обучение, науч-но-техническите съюзи, членове на управи-телния съвет на КСБ, председатели и членове на областните представителства на камарата, мениджъри на строителните фирми.

Форумът е част от националното предста-вително изследване на практиките и факто-рите за подготовка на квалифицирани кадри в строителството, което се извършва от КСБ и фондация “Анализ на риска”.

Основна цел на дискусиите беше устано-вяване на опита на строителните фирми по създаване на кадри за строителството - ранно откриване на млади специалисти и привлича-нето им за работа, системи за професионално израстване, мотивиране на строителните ка-дри.

Професионалните гимназии за строи-телство са 36 плюс една вечерна и една към управлението на затворите. Българската об-разователна система се характеризира със силна централизация, несъответствие на со-циално-икономическите реалности и нужди-те на пазара на труда, недофинансираност и недостатъчна ефективност на влаганите пуб-лични средства. Факт е липсата на достатъчно сътрудничество между професионалните гим-назии и бизнеса, защото няма финансови ме-ханизми, стимулиращи интереса на работода-телите към професионалното обучение. Това коментира в своя доклад Керка Андонова.

Според представителите на строителния бизнес необходимо е участие на работодате-лите при планиране на приема по професии в зависимост от потребностите на пазара на тру-да и регионалните планове за развитие, при разработване на държавните образователни изисквания. От министерството предлагат създаване на специализиран фонд “Професи-онално образование и обучение” с разработе-ни механизми за регулиране на средствата с участие на браншови организации. Като цяло трябва да бъде разработена нова процедура за утвърждаване на държавния план-прием,

а предложенията да се инициират от местна-та власт и бизнеса в областните комисии по заетостта.

Сред мерките за преодоляване на про-блемите Керка Андонова подчерта новите възможности за усъвършенстване и разширя-ване достъпа до вечерна, задочна и непри-съствените форми на обучение с въведената програма за модернизация на професионал-ното образование по параграф 77 от Зако-на за бюджета за 2008 г. на стойност 5 млн. лв. Специална схема за ремонт и оборудване включва шест професионални гимназии по ФАР на ЕС на обща стойност 2.4 млн. евро, вкл. ще бъде осигурен софтуер за 100 ком-пютърни кабинета. В рамките на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” е одобрена специална програма “Разработване на механизъм за училищни практики” на обща стойност 2 млн. лв. В резултат на спечелени проекти по същата програма учениците от 37 професионални гимназии през следващите две години ще бъдат обучавани в съвременни производствени условия. Общият бюджет на програмата е 2 млн. лв.

Част от работодателите не желаят да от-делят време и финанси за професионално обучение и квалификация. Работната сила е нелоялна към работодателите, но често нело-ялни са и работодателите помежду си. Нама-лява селското население, потенциален източ-ник на сезонни работници. При европейските програми налице са съществени пропуски и грешки в съставяне на насоките за кандидат-стване и апликационните форми. Понякога чиновниците се презастраховат в изисквани-ята на придружителните документи (месечна валидност, нотариални заверки и др.). Това коментира Васил Вутов, директор на Център за професионално обучение на “Главболгар-строй” АД.

В резултат на проведените по време на конференцията дискусии предстои изработ-ване на каталог на средните училища в Бъл-гария, обучаващи кадри за строителството. Конкретните препоръки ще бъдат изпратени до Министерство на науката и образованието, Министерство на труда и социалната полити-ка и комисиите в Народното събрание.

83


84

Любопитно

Образователните системи в Централна и Източна Европа и в Общността на неза-висимите държави (ОНД) “забравят” милиони деца всяка година и ги оставят без образова-ние, предупреди УНИЦЕФ.

Докладът за Централна и Източна Ев-ропа и ОНД “Повече образование, но само за някои”, поръчан от УНИЦЕФ, показва в заклю-ченията си, че независимо от икономическия напредък и увеличилите се инвестиции в об-разованието, в много от страните системите в последните години не успяват да предоставят еднакво по качество образование за всички деца.

Основен индикатор за проблемите и сис-темните пропуски в региона са близо 2.4 ми-лиона “забравени” деца, които не завършват начално образование и 12 милиона деца, ко-ито не получават средно образование.

Според регионалния директор на УНИ-ЦЕФ, над 14 милиона деца годишно навлизат в зрялата си възраст, без да имат каквато и да е диплома за образование. Това се случ-ва в регион, известен доскоро с високите си стандарти и качество на образование.

“Създалата се ситуация може да се пре-върне в предпоставка за бедност, предавана от поколение на поколение. Тя ще спъва уси-лията на правителствата за създаването на конкурентно способни икономики, базирани на високо квалифицирана работна ръка”, за-яви Мария Калвис, регионален директор на УНИЦЕФ.

Докладът установява, че публичните разходите за образование вместо да проти-водействат, засилват социалните, етнически и икономически неравенства в достъпа и за-вършването на начално образование.

Семейният произход и най-вече доходите

УНИЦЕФ: Системите на образование в Централна и Източна Европа “забравят” милиони деца

Докладът предупреждава, че ако в региона положението продължава да бъде “Повече образование, но само за някои”, постигането на Цел 2 на

хилядолетието “Начално образование за всички” ще е невъзможнои образованието на родителите са решаващ фактор за степента на посещаемост на деца-та в училище.

Страните с ниски икономически показате-ли - Армения, Грузия, Киргизстан, Молдо-ва и Таджикистан - отчитат и най-ниските степени на училищна посещаемост - под 50% при горните гимназиални класове, а в някои случаи и под 30% при предучилищните.

Докладът поставя два важни въпроса пред УНИЦЕФ: положението на ромските деца и равенството между половете. В три от държавите с най-големи ромски общности - България, Унгария и Румъния - много малка част от децата с ромски произход по-лучават по-високо от начално образование, в сравнение с децата от не ромски произ-ход.

Процентът на посещаемост на децата от ромски произход в основното училище е меж-ду 10 и 35 %. В целия регион само 1 % от ромите получават висше образование.

Докладът посочва също, че в нито една страна не се наблюдава равен брой момичета и момчета в основното образование, но ци-фрите почти се доближават - средно 95 моми-чета на 100 момчета.

Най-интересното в данните за целия ре-гион е големият брой момичета във висшите учебни заведения. В повечето случаи броят на момичетата значително надхвърля този на момчетата във всички държави с изключе-ние на Таджикистан, Узбекистан, Турция и Азербайджан.

Единствено Турция и Таджикистан срещат затруднения при постигането на тре-тата от Целите на хилядолетието за развитие - Насърчаване равенството между жените и мъжете в образованието до 2015 г.

85


Проучването изтъква, че докато рефор-мите в образователните системи вече са въ-ведени, те все още не са влезли в класните стаи, за да повлияят на общото качество на образованието. Най-засегнати са бедните и селските райони.

Докладът предупреждава, че ако в реги-она положението продължава да бъде “По-вече образование, но само за някои”, пости-гането на Цел 2 на хилядолетието “Начално образование за всички” ще е невъзможно.

Докладът препоръчва правителствата да увеличат съществено средствата за образо-вание от досегашните 2-4 % средно на най-малко 6% от БВП на страната. Публичните разходи трябва да се изразходват, така че да противодействат на неравенствата, а не да ги засилват.

УНИЦЕФ призовава правителствата да работят за създаването на условия, осигу-ряващи реализирането на “Образование за всички”.

86

Любопитно

Според сключен договор между автора и издателството, книгата и учебната тетрадка се разпространяват от автора.

За поръчки: e -mai l : e topo l [email protected] GSM: 0886023050

Автор на книгата е гл. ас. д-р Евгения Тополска, преподавател в Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ ”Св. Кл. Охридски”. Първата част на книгата представя теоретични аспекти на поставената тема:

1. Психологически механизми на четенето и писането в периода на ограмотяване.

2. Познавателна дейност и графомоторна активност в подготовката за ограмотяване.

3. Дефицити в познавателната дейност и графомоторната активност на бъдещите първокласници.

4. Психолого-педагогически техники за изследване на познавателната дейност и графомоторната активност в подготовката за ограмотяване.

5. Превенция на трудностите в ограмотяването – специфика и етапи.

Втората част на книгата включва практически аспекти. Представена е примерна развиваща педагогическа технология за превенция на трудностите в ограмотяването в условията на детската градина.

Учебната тетрадка „За твоя успешен старт” е предназначена за бъдещи първокласници. Съдържа цветен снимков и илюстративен материал. Учебната тетрадка е приложение на представената развиваща педагогическа технология в книгата „Превенция на трудностите в ограмотяването /теоретични и практически аспекти/”. Поставените цели са насочени към развитие на познавателната дейност и графомоторната активност на децата и компенсиране на установени дефицити в следните процеси и умения:

1. Внимание.2. Възприятия.3. Памет.4. Мисловни операции.5. Графомоторна активност.6. Речеви умения.

ISBN 978-954-9897-17-3140 с.

ISBN 978-954-9897-16-628 с. и приложение

НОВИ КНИГИ

87


88

От издателите

Списание "е-Обр@зов@ние" е Ва-шият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничест-во под формата на статии, практичес-ки разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съв-местната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработ-ките си в следния формат:

• Заглавие: изразително и инфор-мативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). По-сочвайте и към коя рубрика е матери-ала;

• Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в стати-ята, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива си-туации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!;

• Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, сним-ки...) – разпределено в раздели и под-раздели (препоръчваме разделите да се именуват):

• Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подразде-ли: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш из-бор;

• Първият раздел е желателно да бъде кратък – "Въведение" или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, къ-дето въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...;

• Последният раздел може да се на-

рича "Заключение" или "Изводи и пре-поръки" и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или спе-цифични препоръки и др., вкл. нефор-мален коментар на автора.

• Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения;

• Използвана литература/Библио-графия – Списъкът с използваната ли-тература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на издание-то, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се за-почва с произведенията на български език;

• За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името на-берете с редовни, а фамилията с глав-ни букви); месторабота и длъжност; ад-рес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание)

Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбира-еми и по-полезни за потребителите, ко-ето ще повиши качеството.

ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ

НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯУважаеми автори, за статиите в

електронното издание "е-Обр@зов@ние" важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним ня-кои от правилата:

1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от

89


изискванията по Наредба 5 за услови-ята за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заве-рени копия;

2. Статиите си подготвяйте във фор-мат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и из-пращайте на e-mail адреса на изданието: е[email protected];

3. Обемът на статиите да бъде око-ло 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съоб-щенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака.

4. Статиите се публикуват, като за-пазват практически напълно авторска-та си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис;

5. Илюстрациите се приемат вгра-дени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG;

6. Не се допуска използването в те-кста на празни редове, освен в случа-ите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статия-та;

7. Текстовите параграфи да са крат-ки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно;

8. Между думите в материала се по-ставя само по един интервал, не пове-че;

9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви...

10. За определени места авторът мо же да подготви и разширен (пояс-нителен) текст и така да удовлетвори

различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препо-ръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайл-ни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто.

11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!;

12. Вековете да се изписват с рим-ски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се из-писва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките);

13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изклю-чение на общоприети и известни съкра-щения на величини и термини;

14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметрич-ните черти – /, с изключение на случа-ите в текста, които изискват използва-нето именно на такива черти.

Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена ре-цензия. Цена за рецензията –

5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака).

Заб. 2: Материалите ще се публику-ват само ако институцията където рабо-ти автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

90

От издателите

АНКЕТНА КАРТАВашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в ан-

кетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

91


При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

сп. е-oр@зов@ние_бр.29(2008/2009 - ноември)

Documents