Римските боговеВеличието на своя град римляните свързвали с могъщите си бо-

гове-закрилници. Религиозните практики и първите храмове на Рим били създадени от цар Нума Помпилий, който общувал директно с боговете.

Религиозните отношения на човека с бога били твърде практич-ни – давам, за да получа.

Например Нума бил обещал да принесе в жертва на Юпитер 100 глави заради някаква своя молба. Когато богът изпълнил своя дял от сделката, той получил от царя 100 глави... лук, тъй като никъде не било уточнено какви щели да бъдат главите.

Боговете на Рим, под влияние на етруските, били почитани по триади (тройки). Такава е и Капитолийската триада – Юпитер, Юнона и Минерва. Техният храм на Капитолийския хълм бил ре-лигиозният център на града, а по-късно и на империята.

Традиционен бил култът на Марс – богът на войната. Много по-читан бил и Янус, двулико божество, чийто храм оставал с отворе-ни врати и по време на война.

гРъцките богове се пРеселватПод влияние на елините в пантеона на етруските и оттам в Рим

проникнали Аполон и Херкулес заедно с начина, по който били из-образявани. Постепенно и богатата елинска биография на боговете се прехвърлила, макар и под новите им имена.

Според гръцките представи и култ небесните богове и в Рим били почитани с трапеза, за която вярвали, че е съвместна. А за подземните богове и духовете на мъртвите се извършвали ритуали без съвместна трапеза, защото и римляните (като елините) изгаряли цялата жертва.

В Рим всеки можел да почита боговете, в които вярвал. Много чужденци се заселвали в града. Прииждало и население от завладя-вани нови земи. В резултат се увеличили почитаните в Рим чужди богове. Например навлязъл египетският култ на Изида и Озирис,

РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ НА ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ

Всъщност всеки жител на империята, дори да почитал своите богове, трябвало редом с тях да следва и официал-ните култове.

Самите императори били обожествявани след смъртта им, някои (Нерон, Калигула) дори приживе си присвоили това право, но те завършили живота си с насилствена смърт и след нея паметта за тях била заличавана.

пРазницитеКарнавални по характер били Сатурналиите■, посветени

на бог Сатурн. Имало и такива, по време на които са били организирани игри, които включвали състезания с колес-ници и театрални представления. По техен образец после започнали да организират победните триумфи на римски военачалници, отбелязвани и с гладиаторски битки.

В императорската епоха били празнувани и годишнините на императорите. От женските празници най-почитани били тези на Добрата богиня (Бона деа)■.

ХРамоветеРимските храмове на боговете били силно повлияни от етруски-

те, но наподобявали и гръцките с това, че били смятани за земно жилище на бога. Вътре била поставена неговата статуя, имало и олтар. На него била изгаряна и отредената за бога част от жертве-ното животно.

Първите храмове били кирпичени върху висок каменен подиум с дървени колони и керамична украса.

След завладяването на елинския свят храмовете се строели с ка-менна фасада, която наподобявала гръцката.

Имало също домашни богове. Това били ларите■. Почитани били в дома със статуетки или релефи. Главата на фамилията им поднасял жито, плодове, медни питки, вино.

Почитани били и предците. Знатните римляни пазели техни бю-стове, които били носени в погребалните процесии. Така миналото и настоящето на рода били обединени – живите изпращали мърт-вия, а мъртвите чрез бюстовете си присъствали сред живите.

ЖРеци и ЖРициЖреците в Рим, както и гръцките, не били отделно съсловие.

Те били изборни длъжности, организирани в жречески колегии за отделните богове. Над всички била тази на понтифиците, начело с върховния понтифик. Те надзиравали цялостния религиозен живот и дейността на другите. Върховен бил жрецът на Юпитер.

Весталките също били много почетни длъжности. Те били жри-ците на богинята на градското огнище Веста. Весталки ставали мо-мичета от знатни фамилии. Обричали се на безбрачие за 30 г. Те поддържали огъня в храма на Веста на римския форум.

Важни за града били и жреците авгури. Те разгадавали божествена-та воля на Юпитер по полета на птиците. Някои гадаели и по вътреш-ностите на жертвените животни, което се смятало за етруско суеверие.

Във войската царяла религиозна пъстрота, резултат от различния произход на войниците. Това било причина те да се смесят. Така възникнала идеята за Непобедимото Слънце – бог на справедли-востта и съюзите, на светлината и реда.

Такъв пъстър и толерантен бил светът на религиите в Рим.

■ В дните на Сатурналии-те не се работело, учениците не учели, не били наказвани престъпниците. Военните и търговските действия спира-ли. Робите не работели и мо-жели да седят заедно с госпо-дарите си на една маса.

В дома празникът започвал с жертва – заколвали прасе, теле и овца в чест на бога. Пожелавали си „весели са-турналии“ и си разменяли подаръци.

Храмовете и сградите укра-сявали с венци.

След много преобразувания и преосмисляния може да се смята, че днешните коледни празници са нов облик на ста-рите Сатурналии.

Речник:■ гений на императора – не

означава, че почитали неговата гениалност. Римляните вярва-ли, че има множество божества (гении) и всеки човек си има личен бог-покровител. Геният на императора бил този негов личен бог.

■ лари – духове покровители, свързани с предците.

■ Добрата богиня е една от богините-майки, чието име е забранено да се из-рича. Свързвана е с горите, с билките и магиите. Изо-бразявали я заобиколена от змии, с рог на изобилието в ръце. Посвещавани са ù го-рички, малки кулички с ог-нища, както и огледала като средство за магии.

Римско жертвоприношение.

Домашен кът на ларите.

Римски император с лъчева коро-на като Непобедимото слънце.

майката на боговете Кибела от Мала Азия. Появила се и келтската Епона. През им-ператорската епоха популярност сред вой-ската придобил и култът на иранския бог Митра. Тракийските пленници или наем-ници си почитали Тракийския конник.

геният на импеРатоРаВ императорската епоха Август ор-

ганизирал култ към гения■ на управля-ващия император. Това бил по-скоро по-литически култ на лоялност към Рим и то предимно в провинциите.

Той давал възможност да се внуши почит и към римските богове, и към рим-ската власт.

Капитолийската триада.

24 25

Християнството се появило на Изток, вероятно сред еврейската про-слойка в елинистическите градове. Това се предполага, защото първите християнски текстове били на гръцки (койне■). Към еврейската вяра в единствен бог се добавило преклонението пред Исус Христос като негов син, като божието въплъщение в човешки образ.

възкРъсване след смъРттаВ ранното християнство широко се разпознава влиянието на източ-

ни култове на умиращи и възкръсващи богове на спасението. Те били популярни в елинистическия свят и се различавали от юдейската ре-

лигия. Така християните още в края на І век започнали да се оформят като отделна религиозна общност. Появили се евангелия – разкази за живота, делата и проповедите на Исус, който дошъл сред хората като син божи, бил убит на кръста и възкръснал.

Така се слял отново със своята божествена същност. Това реша-вало проблема с първата божия заповед от библията – вярващите в единствения бог да нямат и да не си създават други богове.

Раннен пеРиод Наречен е Апостолически, тъй като е свързан с живота на 12-те

апостоли – учениците на Христос и тяхната мисия в източните про-винции, в град Рим и империята. Апостолите изграждали християнски общини предимно в градовете сред население от различни народности. Християните вече не били само еврейска общност.

Църквата още не била понятие за сграда, а били богомолците. Те се събирали в домовете на посветените в тази вяра, също и на тайни места като катакомбите■. Криели се заради неодобрението на офици-алната власт, която ги преследвала.

Богослужението ставало чрез проповеди, както и Исус беседвал с учениците си. По неговия пример изпълнявали и ритуали като кръще-ние с вода и свето причастие■.

Отначало посветеният на бога ден, в който не работели, бил събо-тата – по еврейската традиция, която император Константин в 324 г. от н.е. заменил с неделята.

Образите, които те ползвали, били по-скоро знаци за разпознаване

РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Така след големия пожар в Рим през 64 г. от н.е. император Нерон обвинил християните, че са подпали-ли града, и започнал да ги преследва. Върховната власт имала нужда да посочи беззащитен противник на реда и на всички останали граждани. Това породило няколко века гонения на християните и ги накарало да се затворят в тайно общество със свои знаци за разпознаване и скрити места за религиозни срещи и ритуа-ли. Така в толерантната Римска империя, в която всяка религия била позволена и никого не смущавала, за първи път някого започнали да преследват и наказват заради религията му!

Въпреки това учението се разпространило бързо сред бедни и богати и броят на християнските общини нараствал.

Причините можем да открием първо – в идеята за морална чистота в делничните връзки на хората, вто-ро – в отношенията на братство и доверие между приобщените, трето – в тяхната вяра във възкресението, и четвърто – в обещаното блаженство за праведните след смъртта.

кРай на пРеследваниятаКазват, че император Константин Велики успял да победи с армията си противник, който много го пре-

възхождал по сила, защото измолил помощ от християнския бог и видял небесно знамение с кръст.Това било причината да прекрати преследванията и в 313 г. да обяви християнството за религия, равноп-

равна на другите в империята. Той организирал в 325 г. Първи църковен събор с представители на христи-яните от цялата империя. Постепенно се оформили и двата водещи центъра в християнския свят – Рим на

Стенописът на италианския художник Леонардо да Винчи, наречен „Тайната вечеря“, изобразява Христос сред неговите 12 апостоли, между тях и Юда, който го предал. Рисуван е през 1495-1497 г.

Речник:■ койне – общогръцки го-

ворим език, образувал се от смесването на различни гръц-ки диалекти в голямата ели-низирана територия на импе-рията на Александър Велики.

■ катакомби – древни под-земни коридори, тунели или гробници.

■ причастие – приобщаване към Христос чрез символич-но вкусване на хляб (неговото тяло) и вино (неговата кръв).

Коридори от катакомбите в Париж. Над вратата пише:

„Спри! Това е царството на смъртта“.

Току-що сваленият от кръста Исус в „Пиета“ от Микеланджело.

След векове в българските икони и стенописи Христос най-често бил изобразяван като напътстващ с книга в ръка. Иконите били рисувани на дърво и украсявани с тънък слой позлата.

Запад и Константинопол на Изток.

дРугите богове слизат от сценатаПостепенно били стеснени традиционните култове към другите богове.

Дори бил угасен свещеният и винаги горящ огън в храма на Веста. Християнството до такава степен се разпространило, че император

Теодосий І го провъзгласил в 380 г. за официална религия в Империята. На следващата година той забранил останалите религии, наречени ези-

чески. Това направило християнската църква официална в общественото съзнание и пространство. Започнало строителството на представителни храмове с богата украса. Създадени били помпозни ритуали за различни важни дати и събития. Църквата от религия на бедните се превърнала в опора на властта и самодържавието.

През следващите векове тя била единствената духовна власт и в Рим, и в европейските държави, възникнали като наследници на Римската империя.

помежду им. Това била рибата, която свързвали с името на Исус Христос, гълъбът като образ на Светия Дух, Добрият пастир като образ на Исус, който се грижи за човешкото си паство.

Кръстът станал в края на ІІ век знак за мъчени-ческата смърт на Спасителя и обект на почит пред саможертвата му за хората.

пРоблемът Християните отказали да отдават почит на обо-

жествения император. Нали още богът на евре-ите, който бил и техен, бил забранил да имат друг бог, освен него!

26 27

28 29

Римските богове

И сега всеки наш ден започва с изгрева на планетата, наречена Венера на рим-ската богиня на красотата, и завършва със залеза ù. А ние я наричаме Зорница и Вечерница.

В ясни нощи може да бъде видян чер-веникавият Марс – римският бог на вой-ната, или всъщност четвъртата планета от Слънчевата система.

Изобщо край слънцето се носят и мно-го други римски богове. Меркурий се намира най-близо до слънцето и носи името на римския бог на търговията. Ясно е на кого е наречена най-голямата планета Юпитер – на върховния римски бог, разбира се. Сатурн е римският бог на земеделието, Нептун римския бог на морето, а вечно замръзналият Плутон носи името на римския бог на подзем-ното царство. Само Уран е кръстен на древногръцкия бог на небето.

А нашата планета с простото небо-жествено име Земя, населена с обикно-вени човеци, всъщност е най-прекрасна-та от всички и пълна с истински живот.

Слънчевата система е дом на римските богове.

Много хора мислят, че римската митоло-гия е заимствана изцяло от гръцката и пря-ко приравняват всеки римски бог към някой гръцки. Но не е така. Гърците създали ми-тология, която чрез боговете давала обясне-ния за възникването на света, за появата на хора и животни, за различните променящи се природни явления. Боговете им били цяло общество, изпълнено със сложни взаимоот-ношения, с причинно-следствени прояви. Те били с богат облик и всеки имал много функции, проявявал доброта или враждеб-ност, пречел или помагал на хората или на другите богове.

Римските легенди разказвали за възник-ването и ранната история на града. Боговете

им нямали митология, а характерна външ-ност и вършели едно действие. Затова панте-

онът им бил преизпълнен с главни и второсте-пенни богове, божества, гения на всеки човек, лари

(покровители на дома), пенати (на домашната житница), мани (на мъртвите) и други.

Когато се роди бебе например, за него започвали да се грижат безброй богове – бог на първия вик, на първата дума, отделни богове го учели да яде, да пие, да лежи в люлката, да проходи, да излиза от къщи, да си влезе у дома... И всеки от тях си имал име.

Отчасти е запазен сатиричният роман на Гай Петроний Арбитър (І век от н.е.), в който се казва: "А пък по нашите места е толкова пълно с богове, че е по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек."Това огромно количество божества говори за примитивност на римската религиозна система. Затова

в общуването си с гърците, римля-ните твърде лесно възприели обли-ка, проявленията и поведението на гръцките богове, като запазили име-ната на своите.

Това е причината днес да каз-ваме, че на римския върховен бог Юпитер съответства гръцкият Зевс, а дъщеря му (Атина) се нарича Ми-нерва в Рим. Съпругата му Юнона е римското име на гръцката Хера.

Но въпреки приликите, нека спо-менем основните римски богове и техните характеристики.

Юпитер е главният бог в рим-ския пантеон – бог на небето, днев-ната светлина и бурите и гръмотеви-ците, пръв сред боговете и властелин на света. Юпитер наследява по-ста-ри италийски божества и затова функциите му са доста разнообраз-ни. Освен бог-гръмовержец, той

покровителства земеделието, пазител е на границите, защитник на свободата, гарант на клетвите, бог на победоносната война и др. При създаването на Римската империя Юпитер става покровител на императорите.

Юнона е висша римска богиня, произ-хождаща от етруско божество. Тя е богиня на брака, съпружеската любов, покрови-телка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава.

Минерва е дъщеря на Юпитер също като гръцката Атина е богиня на мъдростта и войната, покровителка на изкуствата и науките. Както богинята Атина била покровителка на града Атина, така и Минер-ва е покровителка на град Рим и била почитана на Ка-питолийския хълм като една от Капитолийската триада.

Нептун е брат на Юпитер, бог на морето и теча-щите води, съответства на Посейдон от древногръцката митология.

Марс е бог на войната и вторият по важност след Юпитер, бог-закрилник на Рим. Син е на Юпитер и Юнона, и според легендата баща на Ромул и Рем, осно-вателите на Рим.

Веста е богиня на свещеното огнище и на дома. От името ù произлиза думата „вестибюл“, защото входът на дома бил посветен на нея. Затова, че тя се отъждествя-ва с огъня, в нейния храм на Римския форум постоянно горял свещен огън, за който някои твърдели, че бил до-несен от Еней при бягството на оцелелите от Троя. Под-държали го жриците весталки, защото, ако угаснел сам, това се считало за лош знак.

Венера е най-красивата богиня – на пролетта, красо-тата, любовта и живота. Родила се (също като гръцката Афродита) от морската пяна.

и ангели, със светци и светици и всеки си имал специализация. А броят им се увеличава и в наше време.

След приемане на христи-янството на пръв поглед из-глеждало, че цялата тълпа богове е прогонена от Рим и от живота на римляните.

Много по-лесно и просто е да вярваш в един бог и само на него да оказваш почести. И само на него да разчиташ в молитвите си. Но постепенно новата моно-теистична религия се преизпълнила с архангели

– Ако се разберат

коя е по-красива, ще довърша и

главата.

? – Аз съм по-красива!Освен това съм и по-млада!

– Само че аз съм

истинска богиня

от Олимп! А ти си

имитаторка!

И гръцката Афродита, както и римската Венера са

били суетни и обид-чиви. И двете били

омъжени за най-гроз-ните от боговете –

Афродита за ковача Хефест, а Венера за

Вулкан.

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ТЕ ОЧАКВАТ

РАЗДЕЛЯНЕ ИЛИ РАЗПАДАНЕ НА ИМПЕРИЯТА?от възХод към падениеПрез III-IV век в Римската империя настъпил необратим упадък.

Тя била разтърсвана от междуособици, граждански войни и нахлува-ния на варвари. Разрастването и разпростирането на властта на Рим над други народи и земи не можело да продължава до безкрайност. Огромната империя все по-трудно се поддавала на централно уп-равление. Със спирането на разрастването ù все повече намалявал притокът на злато, други стоки и роби. За римляните ставало все по-невъзможно да живеят на чужд гръб. В същото време в Централна и Източна Европа нараствала съпротивата на племената, от които впоследствие се оформили днешните германски и славянски народи.

От степите край Черно море в балканските провинции на импе-рията започнали да нахлуват готи, сармати, по-късно хуни. Много градове били сринати, а те застрашили самото съществуване на Рим. Докато на римляните се налагало да се борят за оцеляването си почти на прага на своя дом, на изток продължавали постоянните им битки с неочаквано укрепналата Персия и те изтощавали и двете империи.

Разпадане на гРаЖданството Населението на Рим вече не притежавало тези високи граждански

добродетели, с които постигнало своя възход. Военната служба не била морален дълг на римските граждани. Те престанали да бъдат народ от воини. За да запазят военната си сила, наемали във войска-та мъже от покорените или съюзните племена. Много такива воини, произхождащи от племена със силен вътрешен импулс за себедоказ-ване, се изкачили на високи позиции, станали видни сановници, пъл-ководци и даже императори.

Цели племена се заселили в пограничните провинции, а това воде-ло не само до подмяна на старото римско население с ново. Изменял се битът, чувството за дълг и вярност.

Постепенно древните вярвания, които дълго съжителствали в разнородната империя, били изтласкани от младото християнство. Когато имперската власт трябвало да избере от чия подкрепа ще има най-голяма полза – от вярата в Митра (Слънцето), от стария римски Юпитер или от Христос, бил избран Христос.

В началото на ІV век Константин Велики признал християнството за равноправна религия и преследването на християните било прекратено.

В края на същия век император Теодосий го въздигнал в господстваща държавна религия. С това настъпил категоричен обрат. От този момент християнството започнало да преслед-ва своите противници, а също и тези християнски разклонения, които обя-вило за неправилни – еретически.

■ Аларих бил погребан по невероятен начин. Вер-ните му готи отклонили река Бусенто, положили тялото му в гроб на дъно-то, затрупали го с камъни и отново върнали реката в нейното корито. Така гро-бът на Аларих никога не трябвало да бъде намерен. Погребението на Аларих.

Това е част от колоната на импе-ратор Теодосий в Константинопол, днешен Истанбул. Над нея се изви-сява половината от египетски обе-лиск на фараона Тутмос ІІІ.

Готите обсаждат Рим.

Монети на имп. Теодосий.

Мраморна глава на император Аркадий, който получил короната едва 18-годишен.

на Рим (на латински Рома). Ромеи ги наричали по-късно и българите.

РаздвиЖването на племената От изток в областта на готите, живеещи северно от Дунава, нахлу-

ли хуните (376 г.). Затова готите отстъпили на юг в земите на все още единната империя, а през 378 г. победили римляните и убили импера-тор Валенс. По-късно били настанени като федерати в Мизия да охра-няват дунавската граница. След 395 г. под водачеството на Аларих те обсадили Константинопол, но не било по силите им да го превземат. Войските на младия император ги изтласкали на запад и те се отпра-вили към Италия. През 408 г. Аларих завладял Панония (в днешна Унгария), а после на три пъти навлизал навътре в Италийския полу-остров и обсадил самия град Рим.

Първия път градът се откупил с огромна сума и освобождаване-то на 40 000 готи от робство. Последвала втора обсада. При третото нападение на 24 август го превзел. Готите разграбили града, но не и църквите, защото били християни.

Аларих решил да завладее житницата на империята Картаген в Африка. Но буря в морето унищожила голяма част от флота му. По обратния път на север се разболял и умрял■. С това опитът да бъде създадено готско царство на римска земя се провалил.

Разпадане на дъРЖаватаНа 17 януари 395 г. Римската империя се разделила на Източна и

Западна. На този ден умрял последният император на единната държа-ва Теодосий I Велики. Преди смъртта си той поделил властта между синовете си. По-големият Аркадий получил Източната част от импе-рията със столица Константинопол, която историците по-късно нарек-ли Византия. По-малкият Хонорий наследил Западната Римска импе-рия. След тази подялба двете части повече никога не се обединили.

двете Разнолики дъРЖавиХристиянството в Източната Римска империя обединило обще-

ството, укрепило моралите му принципи и практики. Владетелят контролирал населението чрез църквата и фактически стоял над нея.

Това се определя с термина „цезаропапизъм“ – първостепенен бил цезарят (императорът), а не папата (патриархът). То е само едно от не-щата, които правят източното християнство, наречено „православно“, различно от западното, наричано „католическо“. Там положението било обратното. Папата не управлявал държавите, но стоял над владе-телите („папоцезаризъм“), той ги коронясвал, чрез неговата благословия се сключвали династичните бракове.

Разделили се и по език. В Източната официален станал гръцкият, а в Западната си останал латинският. Двете части на доскоро единната империя все повече се превръщали в две отделни различни държави, които по границите си воювали с различни врагове и почти не били в състояние да си помагат.

И западните, и източните продължили да наричат себе си „римляни“, или по-точно „ромеи“ по името

В това време през северните рим-ски провинции в Европа като не-спирен поток прииждали племена, бягащи от хуните. Изтласквани от своите преследвачи, те самите на-падали и грабели всичко по пътя си. Този поток, наречен „велико пре-селение на народите“, продължил да разтърсва двете Римски империи, докато на границите им не застанали самите хуни, предвождани от Атила.

Разделената територия на Рим-ската империя. С лилаво е очертано най-голямото ù разширение, след което империята започва да губи територии.

30 31

р. Дунав

МИЗИЯТРАКИЯ

ДАКИЯ

•• ••Константинопол

Рим

Средиземно море

Черно море

МАВРИТАНИЯ АФРИКА

ЕГИПЕТ

ГАЛИЯ

ГЕРМАНИЯ

ИСПАНИЯ

ДАЛМАЦИЯ

НАшЕСТВИЕ НА ХуНИТЕ

Територията на Хунската империя, показана на фона на съвременните държавни граници.

■ Кубрат още като дете бил изпратен в Констан-тинопол. Ромеите оказ-вали гостоприемство на бегълци от владетелски родове, за да ги използ-ват при нужда в бъдеще. Така той израснал в са-мия императорски двор. Кубрат приел християн-ството и останал христи-янин, дори като се върнал сред своите и застанал начело на народа си.

След разпадане на Хунската империя много от съставящите я племена, като българските, сами се борели за оцеляването си и влизали в свои про-тивоборства и съюзи. През 480 г. българи били наети от Византийската империя да се бият срещу остроготите. Привлечени от богатствата на Византия, някои от тях, най-вече кутригурите, в следващите десетиле-тия непрекъснато нападали дунавските провинции на империята. Около 560 г. се появили аварите, които ги покорили, а останалите (уногундури-те и утигурите) попаднали във васална зависимост от Западнотюркския хаганат, който се разпрострял от Черно и Каспийско море много на изток, почти над цялата граница с Китай. Това неизбежно предизвикало разде-лянето му през 604 г. и стремеж за отцепване на подвластните племена.

През 628 г. уногундурите и утигурите въстанали срещу хагана. Начело на българите в западните му краища бил издигнат Кубрат■. Той отцепил българските земи и поставил началото на държава, която ви-зантийците много по-късно записали с името Стара Велика България.

След смъртта на Кубрат под ударите на Хазарския хаганат синовете му потърсили нови земи. Най-големият Бат Баян останал на място и оказ-вал отпор, докато другите се изтегляли на северозапад. Котраг стигнал средното течение на река Волга и основал Волжка България, същест-вувала до 13 век. Третият син, Аспарух, се установил при устието на

река Дунав, а четвъртият, Кубер създал Куберова България в Македония. Потомците на бълга-рите, водени от петия син, Алцек, стигнал чак в Южна Италия.

В словото си на 9 август 681 г. пред VI Вселенски събор презвитер Константин Апамейски заявил, че войските им са претърпели пора-жение през 680 г. във „войната с България“. Договорът за мир с импе-ратор Константин IV Погонат, сключен през 681 г. в Константинопол, документирал новите им взаимоотношения с държавата ни, която до-бре познавали от преди, още при възкачването на кан Кубрат. Този нов договор е за мир с държава, а не с накакво племе като много други, с които империята е подписвала договори. Той очертал новите граници на съседство между двете държави.

Оттогава Аспарухова България съществува тук.Самата Източна Римска империя оцеляла почти хиляда години

след Западната и паднала през 1453 г. под властта на османските турци при нахлуването им на Балканите.

32 33

БъЛГАРИТЕ В ЕВРОПА

бягството на Хуните към евРопаИмето им се е запазило до днес като определение за необуздано и гру-

бо поведение, въпреки че от самия народ не е останала и следа. Споменават ги летописи от ІІ век като народ, живеещ северно от

Каспийско море. Но пътят им към Европа тръгнал приблизително през 155-158 г. от северните граници на Китай, където името им било хунну.

Според една от днешните теории взаимоотношенията на тези тюрки с китайската държава били ту мирни, ту войнствени. Рязко влошаване довело до военен сблъсък, в който част от хунну трябвало да се спасят с бягство на запад. Те навлезли в нови земи сред непознати племена. Бегъл-ците не били многобройни, не разполагали с много добитък за изхран-ването си, но имали непримирим дух. Това не означава, че по пътя си са враждували с тези, през чиито земи са минавали. Напротив, най-вероятно мирно са общували и търгували с новите си съседи. Встъпвали са в смесе-ни бракове, приемали са всякакви бегълци и не след дълго те вече твърде се различавали от първоначалните хунну. Смесването им с други нетюрк-ски етноси довело до смесване на обичаите и начина им на живот и когато били забелязани от гръцките летописци, вече не били хунну, а хуни.

преданието, това станало с намесата на божествена сила. Но Атила най-вероятно е получил някакъв откуп, а и собствената му войска била изне-мощяла от малария.

внезапният кРайСпасението за римляните дошло неочаквано – през 453 г. След пирше-

ство по повод поредната му женитба Атила умрял от кръвоизлив. Със смъртта на Атила хунската държава се разпаднала. Подчинените

и съюзните племена се отделили и организирали в по-малки групи. Раздорът между синовете на Атила направил разгрома им от остроготи, гепиди и херули бърз и неизбежен. Основната част от хуните се изтегли-ли от Централна Европа обратно на изток.

Но много племена вече били раздвижени в търсене на земи и плячка, а слабостта на Западната Римска империя била видима за всичките ù враго-ве. Тя окончателно се сринала през 476 г., когато военачалникът Одоакър отстранил от власт император Ромул и се провъзгласил за крал на Италия.

влиянието си над още племена в Западна Европа. През 450 г. сестрата на император Валентиниан III,

Хонория, затворена в манастир, изпратила на хунския вожд тайно предложение за женитба. Според римски-те закони Атила можел да поиска половината земи на Западната Римска империя като зестра. И той тръгнал към Рим, за да предяви претенциите си.

През лятото на 451 г. бил отблъснат и се оттеглил. На следващата година отново навлязъл в Италия и войските му грабели градовете по пътя си. Само името на Атила вече всявало ужас. Наричали го „бич божи”. Рим нямал време да събере достатъчно войска и да поднови разпад-налата се подкрепа от племената, с които бил в съюз.

Нахлувящите хуни били посрещнати не от мечове, а от папа Лъв I, който убедил Атила да се оттегли. Според

Черно море

Средиземно море

Каспийско море

Добросъседството с другите племена наоколо им позволило да изградят съюзи, а техните запазени бор-беност и непримиримост ги превърнали в племето, което обединило и застанало начело на дълъг списък от племена като скити, сармати, угри и други, сред които имало и български.

съседството с Римската импеРия Първите сигурни сведения за хуните са от средата на ІV век, когато населявали долното течение на река

Волга, северно от Каспийско море. Около 370 г. те се насочили на запад. Първо разгромили аланите, из-тласкал готите над Дунав и подчинили част от тях. Тези готи, които избягали, на свой ред нападнали първо Източната, а после и Западната Римска империя. Издигнал се и загинал Аларих, но готите продължили да се борят и да търсят територии за себе си, сражавайки се и с империите.

През 412 г. хуните и Източната Римска империя сключили мирен договор. През следващите десетилетия към тях се присъединили и много други племена. Силата на хунското обединение като магнит ги привлича-ла и така още повече нараствала. Територията, която обхванало, се простряла от Персия покрай Каспийско и Черно море до Панония (днешна Унгария). Империите му плащали данък, за да си осигурят мир.

Хунската импеРияХунският племенен съюз достигнал най-голяма мощ при вожда Атила. Той и брат му Бледа застанали

начело през 434 г. Те сключили мирен договор с Източната Римска империя. През 439 г. ромеите го нару-шили и започнала война, която продължила 8 години. След смъртта на Бледа през 445 г. вождът бил Атила. С постоянните нападения и грабежи над селища хуните предизвиквали неописуем страх в по-голямата част от континента. Самочувствието на Атила нараснало дотолкова, че предприел поход на запад, за да разшири

Атила начело на хуните.

Предводителят на българитекан Кубрат.

Кан Аспарух, устремен към нови земи.

Малая Прешчепина, където е открит гробът на кан Кубрат.

•

Фанагория ••Черно море

Каспийско

море

СТАРА

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

р. Волгар. Дон

р. Днепър

ХАЗАРИАВАРИ