Пламен Петров plamen petrov авторът и Ейдриън Пингстоун ......

72

Пламен Петров Plamen Petrov авторът и Ейдриън Пингстоун the author and Adrian Pingstone

Destination Bulgaria AirRome

73


Фонтаните на РимПоседнете край тях с фунийка от най-вкусния сладолед на света, за да прогоните умората и жегата. И знайте, че водата им става за пиене

Изтощени от мазохистично кръстосване на Рим, което може да

съперничи на скиталчеството на Еней от горящата Троя до устието на Тибър, започваме да се питаме дали този неизбродим в пространството и времето град не е всъщност шоурум на някаква комерсиална фондация, наречена “Камънаци без граници”. Слънцето спряло сърдито пече и отникъде взорът надежда не види (под формата на нещо хладно, течно и по възможност безплатно).

Но Бог (а във Вечния град той не е само един) подава ръка точно когато си мислим, че всичко е загубено. Страничната стена на един неособено впечатляващ ренесансов дворец (Палацо Поли) не подсказва с нищо какво се крие зад нея. Заобикаляме я и... замръзваме при вида на изумителна скулптурна композиция, обливана от вода.

The fountains of RomeIf you’re hot and tired, sit by them and relax with a cone filled with the best ice cream in the world. And remember, the water is drinkable

Dead on our feet following a gruelling walk around Rome, which can be

likened to the wanderings of Aeneas from the burning Troy to the mouth of the Tiber, we begin wondering whether this endless and timeless city is not, in fact, the showroom of some commercial foundation called ‘Ruins Without Frontiers’.

As two of Bulgaria's more famous poets once put it, the sun – arrested – angrily burns, and no hope is visible on the horizon (in the form of something cold, liquid and preferably free). But just when we think all is lost, God (of which there is not just one in the Eternal City) gives us a hand. The side wall of a not particularly impressive Renaissance palace (Palazzo Poli) has nothing to indicate what lies behind. We walk around it – and freeze at the sight of an amazing sculptural composition bathed in water:

Fontana di Trevi (The Trevi Fountain)! Marble and water, stillness and motion

in perfect harmony… Yet, paradoxically, Rome’s largest fountain owes its fame less to its creators than to Anita Ekberg, the actress with an hourglass figure who danced seductively in the fountain and invited Marcello Mastroianni to join her. The iconic scene is from Federico Fellini’s film La Dolce Vita shot in 1959, at a time when film stars did not mingle with ordinary people in the cafés of Rome. The Baroque decorative wall of the fountain, 26 m (85 ft) high and 20 m (66 ft) wide, was commissioned by Pope Clement XII and built between 1732 and 1762. It was designed by Nicola Salvi, who based his masterpiece on a previous design by Gian Lorenzo Bernini (1598-1680), the great sculptor and architect who gave Rome its Baroque character. Below the central arch, the mighty god Oceanus

rides on a shell-shaped chariot drawn by seahorses (hippocampi). They are guided by tritons. Standing in niches on either side of these mythological creatures sculptured by Pietro Bracci are two female statues by Filippo della Valle, personifying Abundance (on the left) and Salubrity (on the right). The bas-reliefs above them show Agrippa, Augustus's top general, approving the plans for the construction of the Acqua Virgo aqueduct. The Trevi Fountain, which lies at the intersection of three roads (tre vie), is located at the terminal point of this ancient aqueduct. There is also a relief of the virgin girl who, according to legend, indicated the place of the water spring to the Roman engineers. The restored aqueduct, now called Acqua Vergine, still supplies the city with clean drinking water, so don’t be surprised if you see many locals refilling their plastic bottles and cans at the fountains.

As legend dictates, we toss a coin into

Пиаца ди Спаня с фонтана Дела Баркача Piazza di Spagna with the Fontana della Barcaccia

74


Фонтанът Ди Треви! Мрамор и вода, застиналост и

движение в съвършена хармония... Но, парадоксално, най-големият фонтан в Рим дължи славата си не толкова на своите създатели, колкото на актрисата с рубенсов бюст Анита Екберг, която танцува сластно във водата му, примамвайки Марчело Мастрояни. Култовата сцена е от филма на Фелини “Сладък живот”, заснет през 1959 г., когато кинозвездите още са се омешвали с обикновените хора по римските кафенета. Декоративната стена на фонтана в бароков стил, висока 26 м и широка 20 м, е издигната между 1732 и 1762 г. по поръчка на папа Клемент

XII. Създателят й Николо Салви се е възползвал от скиците по отхвърлен проект на Джовани Бернини (1598 – 1680) и почеркът на гениалния скулптор и архитект, придал бароковото лице на Рим, тук личи навсякъде. Под централната арка могъщият бог Океан язди прав върху колесница-раковина, теглена от морски коне (хипокампи). Ролята на коняри играят тритони. Зад митологичните създания на скулптора Пиетро Брачи стоят две женски фигури, дело на Филипо Вале, които олицетворяват Изобилието (в лявата ниша) и Здравето (в дясната). А на релефите над тях е изобразена сцена, в която военачалникът на Октавиан Август – Агрипа, се съгласява да бъде прокаран

акведуктът Аква Вирго. В крайната му точка е фонтанът Ди Треви, построен на пресечката на три пътя (tre-vie). Изваяна е и Девата, която според легендата посочва на римските инженери извора близо до Рим. Обновеният акведукт снабдява и днес града с чиста питейна вода и затова не е чудно, че жителите му си я пълнят в бидони направо от фонтаните.

Следвайки поверието, хвърляме монета във фонтана Ди Треви, за да се върнем някой ден отново в Рим. И след като запалваме свещичка в българската православна църква “Св. св. Викентий и Анастасий” отсреща, продължаваме със свежи сили по пътя си... А той ни отвежда до Пиаца Навона, в центъра на която е

the Trevi Fountain to make sure that we will return to Rome one day. And after lighting a candle in the Bulgarian Orthodox Church of SS Vincent and Anastasius across the street, we continue, refreshed, on our way. It takes us to Piazza Navona, in the centre of which is

Fontana dei Quattro Fiumi(The Fountain of the FourRivers) Piazza Navona is the most remarkable

example of urban continuity in Rome, Brigitte Hintzen-Bohlen writes in her book

Art & Architecture: Rome (Kunst & Architektur Rom, 2005). Its rectangular form with rounded corners has preserved the shape of a 30,000-seat stadium built in AD 86 by Emperor Domitian (81-96) to hold games and sporting competitions and, later

Фонтанът Ди Треви Fontana di Trevi

75


фонтанът Деи куатро фиуми Този площад е най-забележителният

пример за градоустройствената приемственост в Рим, отбелязва Бригите Хинцен-Болен в книгата си “Изкуството и архитектурата на Рим” (“Kunst&Architektur Rom”, 2005). Издължената му полуовална форма следва очертанията на стадиона с 30 000 места, издигнат през 86 г. от император Домициан (81– 96 г.) първоначално за спортни състезания, а по-късно – за гладиаторски борби. Сградите, обрамчващи площада, са “стъпили” буквално върху зрителските трибуни на някогашния стадион. Най-впечатляваща от тях е църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, чиято фасада вечният съперник на Бернини за папското благоразположение – архитектът Франческо Боромини (1599 – 1667), довършва по поръчка на Инокентий X.

Но папата не пренебрегва Бернини. През 1647 г. пред църквата скулпторът започва да изгражда фонтана Деи куатро

on, gladiatorial battles. The buildings surrounding the square have literally ‘stepped’ on the spectator tribunes of the ancient stadium. The most impressive among them is the Church of Sant’Agnese in Agone, whose façade was completed by Bernini’s arch-rival for the pope’s favour, the architect Francesco Borromini (1599-1667), on commission from Pope Innocent X.

But the pope did not leave Bernini out in the cold. In 1647 he commissioned the sculptor to create the Fountain of the Four Rivers (Fontana dei Quattro Fiumi) in front of the church. The base of the fountain holds four colossal male figures reclining on an artificial rock and representing the four great rivers that marked the sphere of influence of the Roman Catholic Church at the time: the Nile, Danube, Ganges and Rio de la Plata. Next to each figure is a statue of an animal or plant that was believed at the time to be native to the respective part of the world: a lion, a horse, a dragon,

a serpent and a palm tree. In the centre of the fountain stands an obelisk with the pope’s coat of arms (a dove with an olive branch) at the top. Although it looks like an Egyptian obelisk, it is actually a Roman monument originally erected by Domitian in the Temple of Isis in the Campus Martius.

At the northern and southern ends of Piazza Navona flow another two, smaller and older, fountains. But this abundance of water must have seemed insufficient to the local authorities. That is why every August, from the Renaissance right until the 19th century, they flooded the square with water to stage mock sea battles. Piazza Navona, as all other squares in Rome, is full of cafés, small restaurants and street artists, while jugglers and ‘living statues’ compete with the works of Bernini and Borromini for the attention of tourists…

A more modest but interesting work from Bernini, in the form of a sunken boat, stands at the foot of

Фонтанът Деи куатро фиуми Fontana dei Quattro Fiumi

76


фиуми (Фонтанът на четирите реки). В четирите му краища извайва могъщи фигури, полуизлегнали се върху изкуствена скала и олицетворяващи четирите велики реки, до които се е простирало влиянието на Римокатолическата църква – Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата. До всяка фигура има по един представител на флората или фауната от съответната част на света според тогавашните представи – лъв, кон, дракон, змей и палма. В центъра на фонтана се извисява обелиск с папския герб (гълъб с маслинена клонка) на върха. Прилича на египетски, но всъщност е римски монумент, поставен първоначално от Домициан в храма на Изида на Марсово поле.

В двата края на Пиаца Навона шуртят още два, по-малки и стари фонтана. Но цялото това водно богатство сякаш се е струвало недостатъчно на местните власти. Затова всеки август от Ренесанса чак до 19 век те наводняват площада до определено ниво, за да организират морски “битки”. Пиаца Навона, както и останалите римски площади, изобилства с кафенета, ресторантчета и продавачи на картини, а фокусниците и “живите статуи” се борят с творенията на Бернини и Боромини за вниманието на туристите...

Едно по-скромно, но интересно произведение на Бернини във формата на полупотънала лодка украсява подножието на

Испанските стълби на Пиаца ди Спаня. Фонтанът Ла

Баркача е създаден по проект на Джовани или неговия баща и учител Пиетро. За прототип е послужила истинска лодка, изхвърлена наблизо при поредното разливане на река Тибър. Върху каменната лодчица обаче присядат по-малко хора, отколкото върху самите стъпала на украсеното с цветя двойно стълбище, което води до изящната двукуполна църква от 16 век “Сантисима Тринита деи Монти” (Света Троица). Изкачването до нея може да ви остави без дъх, но гледката към морето от покриви, над което базиликата “Свети Петър” блести като шамандура, си струва усилието.

Испанските стълби – днес място за модни ревюта, свалки и среднощни надпявания, получават името си от съседното посолство на Испания, но районът е исторически по-тясно свързан с Англия. Навремето дори го наричали Гето дел инглеси (гетото на англичаните) – пришълците-поети и художници от Острова през 18 и 19 век, сред които били Кийтс, Шели, Байрон и Браунинг, превръщат околността в най-космополитния артистичен квартал на Рим. Ако застанете с лице срещу

The Spanish Steps in the Piazza di Spagna. The Fontana della

Barcaccia or Fountain of the Old Boat was designed by Gian Lorenzo or his father and teacher Pietro, who used as a prototype a real boat that was carried away by the successive flood of the River Tiber and stranded nearby when the water subsided. But the people who choose to sit on the edge of the stone boat are greatly outnumbered by those sitting on the steps of the double staircase adorned with flowers, which leads to the Santissima Trinità dei Monti, an elegant

double-domed church from the 16th century dedicated to the Holy Trinity. The climb up to the church may leave you short of breath, but the spectacular view – a vast sea of roofs, above which St Peter’s Basilica shines like a buoy – is definitely worth the effort.

The Spanish Steps – now a favourite venue for fashion shows, dating and impromptu midnight singing contests – are named after the nearby Spanish Embassy, but the area is historically connected more closely with England. Back in the past it was even known as er ghetto de l’inglesi (the English ghetto) – the British poets and artists who flocked to the area in the 18th and 19th centuries,

among whom were Keats, Shelley, Byron and Browning, turned it into the most cosmopolitan and artistic neighbourhood of Rome. If you face the Spanish Steps from below, you will see the Keats-Shelley Memorial House on the right. This is where the poet who wrote that “Beauty is truth, truth beauty” died from tuberculosis in 1821, at only 25. In addition to paintings, private letters and other memorabilia, here you can see a lock of Keat’s tawny red hair.

Bernini’s successive fairytale creation of stone and water,

Един от малките фонтани на Пиаца Навона One of the smaller fountains at Piazza Navona

Испанските стълби The Spanish Steps

77


Испанските стълби, ще видите отдясно Мемориалния дом на Кийтс и Шели. В него поетът, изрекъл прозрението “Красотата е истина, истината е красота”, умира през 1821 г. от туберкулоза, едва 25-годишен. Вътре, сред картини и писма, се пази и кичур от червеникавата коса на Джон Кийтс.

Поредната приказка на Бернини от камък и вода –

фонтанът Дел Тритоне ни пресреща на Пиаца Барберини близо

до представителството на България Ер на едноименната улица. Четири застинали с главата надолу делфина поддържат с опашките си огромна раковина, върху която седи тритон. В ръцете си морското божество – получовек-полуриба, държи по-малка раковина, от която издухва струя вода. И този фонтан е създаден по поръчка на папа – Урбан VIII. Че папите – тези реални господари на Рим през Средновековието, са изпитвали непреодолимо привличане към симбиозата между скулптури и вода, доказва и фонтанът на самия площад пред

Fontana del Tritone (TheTriton Fountain) greets us in Piazza Barberini, near the

Bulgaria Air office on the street of the same name. Four up-ended dolphins support a large scallop shell with their tails upon which sits a triton. The sea god is depicted as a merman blowing a jet of water through a conch shell. This fountain was also commissioned by a pope, Urban VIII. That the popes, the true masters of Rome during the Middle Ages, were irresistibly attracted to the symbiosis of sculpture and water is also proven by the fountain in the square in front of

Фонтанът Дел Тритоне Fontana del Tritone

78


базиликата “Свети Петър” Там съумяваме да победим прокобата,

съдържаща се в крилатата фраза “Да идеш до Рим и да не видиш папата!” Неделя е, малко преди 12 часа и огромният площад се пръска по шевовете от вярващи и зяпачи, дошли от цял свят. Сред тях се вклинява пъстро шествие на африкански католици, които развяват знамената на държавите си, думкат върху тъпани и танцуват в крачка, все едно са на купон, а не на папска меса. Площадът избухва в овации, когато Бенедикт XVI се появява от покоите си на означен със знаменце прозорец и произнася приветствено слово на няколко езика. Явно

канцеларията на папата си върши съвестно работата, защото той не пропуска да поздрави поименно както делегацията от католическия колеж в Едмънтън, Канада, така и “нашите африкански приятели”.

Базиликата “Свети Петър” е построена върху църква на хиляда години, в която според поверието е погребан един от светците-покровители на Рим (другият е свети Павел). Това обаче не попречва на папа Юлий II да събори светинята през 1506 г., за да вдигне на нейно място внушителна базилика, показваща мощта на Римокатолическата църква. 120 години се проточва титаничният градеж, ръководен

от най-великите архитекти и художници на епохата, сред които са Браманте, Алберти, Рафаел, Перуци и Микеланджело. Микеланджело се занимава с купола, висок над 136 м, но издъхва през 1564 г., без да види базиликата в завършен вид – това става чак след 26 лета. Вътрешността на “Свети Петър” (входът в базиликата е безплатен, 4 евро струва достъпът до купола по стълби, 5 евро с асансьор) e огледало на същата гигантомания и стремеж да се демонстрира безгранична власт и богатство. Но сред това огромно пространство ни очакват шедьоври. В първия параклис отдясно на входа,

St Peter’s Basilica Here we manage to avoid the ignominy

of ‘going to Rome without seeing the pope’. It’s Sunday, shortly before 12 noon, and the huge square is packed shoulder-to-shoulder with believers and sightseers from across the world. They part to make way for a colourful procession of African Catholics waving their national flags, beating drums and dancing along as though at a party, not a papal mass. The square erupts in applause when Pope Benedict XVI appears from his apartments at a window marked by a flag and greets the pilgrims in several languages. The pope’s aides are obviously good at their job – he does not forget to direct a personal greeting towards the delegation from the Catholic college in Edmonton, Canada, or the aforementioned African contingent.

St Peter’s Basilica was built over a 1000-year-old church in which, according to legend, one of the patron saints of Rome (the other is St Paul) was buried. This, however, did not stop Pope Julius II from demolishing the sacred building in 1506 in order to replace it with an impressive basilica displaying the might of the Roman Catholic Church. The titanic construction project, directed by the greatest architects and artists of the time – including Bramante, Alberti, Raphael, Peruzzi and Michelangelo – took 120 years to complete. Michelangelo designed the dome, which is more than 136 m (446 ft) high, but died in 1564, 26 years before the dome was completed. The basilica’s interior (admission is free, and the entrance fee to the dome is 4 euros by stairs or 5 euros via elevator) is a mirror

of the same megalomania and desire to demonstrate unlimited power and riches. But amidst this vast space, there are truly priceless masterpieces. In the first chapel to the right of the entrance, shielded behind bulletproof glass, we see the white marble Pietà by the young Michelangelo. In the nave stands the famous statue of Saint Peter Enthroned with one foot almost completely worn away by the kisses of the faithful. The papal altar in the middle of the church is surmounted by a gorgeous baldachin sculpted by Bernini from bronze purloined from the Pantheon on the orders of Pope Urban VIII Barberini (1623-1644). This gave the Romans cause to joke that what the barbarians could not accomplish in their pillaging, Barberini made up for. Bernini also designed the gilded bronze monument

Площадът на базиликата “Св.Петър” St Peter’s Basilica square


зад защитно стъкло се белее “Пиета” на младия Микеланджело. В главния кораб на църквата е прочутата статуя „Свети Петър на трона”. Целувките на поклонниците са изтъркали почти изцяло стъпалото на единия крак на светеца. Папският

олтар в средата на базиликата е увенчан с разкошен балдахин, който Бернини извайва с бронз, смъкнат от Пантеона по повелята на папа Урбан VIII Барберини (1623-1644). Това дава на жителите на Рим повод да се шегуват, че онова, което

варварите не са успели да оплячкосат, го е замъкнал „Варверини”. Бернини създава и бронзовия монумент, който обгражда Катедрата на свети Петър в апсидата. В центъра му е голям овален прозорец, разделен на 12 части в чест на 12-те

enclosing the Cathedra Petri (the Chair of St Peter) in the apse. Inside the great oval window in the centre, which is divided into 12 sections as a tribute to the corresponding

number of Apostles, the Holy Spirit is portrayed as a dove. The light that streams through the tinted yellow glass creates the illusion that the dove is flying into the

basilica! If we had been doves, we would have

avoided the kilometre-long (0.6-mile) walk past the high walls of the Vatican to

В очакване на папата Waiting for the Pope

80


Систинската капела си струва парите, чакането и

гръмогласните тълпи. Ренесансовият гений приема с неохота поръчката на папа Юлий II да изографиса тавана на частния параклис на папите, в който заседава и конклавът (съборът на кардиналите, избиращ новия Свети отец). Микеланджело запретва ръкави през май 1508 г. и три години по-късно представя фреските, най-известната от които е “Бог вдъхва живот на Адам”.

Според Библията Бог оставя невинните Адам и Ева да се разхождат из Рая голи, но наместникът му на земята не е толкова либерален. Папа Пий IV е така възмутен от изобилието на гола плът по стените, че нарежда всички “срамни части” да бъдат закрити с нарисувани набързо препаски. Днес реставраторите са върнали първоначалния облик на фреските, но някои техни решения при възстановяването на старозаветните сцени (направили са оригиналните цветове по-ярки) предизвикаха остра полемика.

След толкова много изкуство накуп не ни се струва странно, че чисто новият самолет Еърбъс A-319, с който на следващия ден политаме към София, заприличва на голям бял гълъб. Нито пък че грациозните нимфи на Бернини се разхождат из него, с униформи, вместо с роби и с канички кафе вместо лаврови клонки. Приемете, че на борда на България Ер се случват и такива чудеса...

Ватиканските музеи Разглеждането на неизчерпаемите

колекции с творби на египтяните, етруските, латиноамериканските народи, древноримските и италианските майстори, събирани с гаргантюански апетит през вековете, може да отнеме повече от два дни. Затова предварително си направете виртуален тур на http:\\mv.vatican.va, за да прецените кое ще ви бъде интересно. Ако държите да не чакате на опашка със слънчобран в ръка, може да си купите билет (14 евро) и онлайн. За да не “изгори” обаче, трябва да сте сигурни точно кога ще отидете. Музеите работят от понеделник до събота и през последната неделя от месеца (тогава входът е безплатен, а опашките са гарантирани).

Но дори само гледката на Сътворението според Микеланджело в

апостоли, в който Светият Дух е изобразен като гълъб.Светлината, която се процежда вълшебно през жълтото стъкло, създава илюзията, че гълъбът влита в базиликата!

Ех, ако и ние бяхме гълъби, щяхме да избегнем километровата трамбовка покрай високите стени на Ватикана в посока към

The Vatican Museums Seeing the inexhaustible collections of

artworks by the Egyptians, Etruscans, Latin American peoples, ancient Roman and Italian masters, collected with a voracious appetite over the centuries, can take more than two days. That is why before going to the museums, you should take a virtual tour at http://mv.vatican.va/3_EN/pages/MV_Home.html and decide what you want to see. If you’re not keen on standing in line parasol in hand for hours, you can purchase a ticket (14 euros) online. But make sure you plan your visit carefully – the ticket is valid only for the date of purchase and is not refundable. The museums are open Monday to Saturday and on the last Sunday of each month (then admission is free, and long queues are inevitable).

But even just Michelangelo’s vision of the Creation in

Балдахинът и Катедрата на свети Петър St Peter’s Baldachin and Chair

“Пиета” Pietà

81


The Sistine Chapel is worth the money, the wait and the noisy

crowds. The Renaissance genius reluctantly accepted Pope Julius II’s commission to paint the ceiling of the personal chapel of popes, where the Conclave (the assembly of cardinals that elects a new pontiff) is held. Michelangelo set to work in May 1508 and three years later unveiled his frescoes, the most famous one of which is the Creation of Adam.

According to the Bible, God allowed the innocent Adam and Eve to live naked in the Garden of Eden, but his deputy on Earth was not so liberal. Pope Pius IV was so upset by the abundance of naked flesh on the walls that he ordered all ‘indecent parts’ to be painted over with garments. Today, restorers have brought the frescoes back to their original state, but some of their decisions in restoring the Old Testament scenes (the brightening up of the original colours) have been the source of heated debate.

After so much art, we don’t find it strange that the brand new Airbus A-319 that will fly us back to Sofia the next day looks like a giant white dove. Or that Bernini’s graceful nymphs are walking up and down the aisle in uniforms instead of togas, and with pots of coffee instead of laurel twigs. Take it from us: on board Bulgaria Air, such miracles can indeed happen! “Лаокоон и синовете му” Laocoön and His Sons

Пламен Петров plamen petrov авторът и Ейдриън Пингстоун ......

Documents