Íàóêà - spisanie-nauka.bgspisanie-nauka.bg/arhiv/5-2014.pdf · Íàóêà Ñúþç íà...

ÍàóêàÑúþç íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿ

áóë. “Ìàäðèä” ¹ 391505 Ñîôèÿ

òåë.: 943-30-22; 944-11-57; ôàêñ: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Èçäàíèå íà

5/2014Ãîäèíà XXIV

„ÍÀÓÊÀ” å èçäàíèå íà ÑÚÞÇÀ ÍÀ Ó×ÅÍÈÒÅ Â ÁÚËÃÀÐÈß (ÑÓÁ), íåçàâèñèìà,äåìîêðàòè÷íà, îñíîâàíà íà ôåäåðàòèâåí ïðèíöèï îáùåñòâåíà òâîð÷åñêî-

ïðîôåñèîíàëíà îðãàíèçàöèÿ, ïðèåìíèê íà Ñúþçà íà íàó÷íèòå ðàáîòíèöè â Áúëãàðèÿ.ÑÓÁ å þðèäè÷åñêî ëèöå ñúñ ñåäàëèùå â Ñîôèÿ è êëîíîâå â ïî-ãîëåìèòå ãðàäîâå íà

ñòðàíàòà. Íà Îáùîòî ñúáðàíèå íà ïúëíîìîùíèöèòå íà ÑÓÁ (13 íîåìâðè 2009 ã.) çàïðåäñåäàòåë íà Ñúþçà áåøå ïðåèçáðàí àêàä. Äàìÿí Äàìÿíîâ.

Çà ñïèñàíèå “ÍÀÓÊÀ” ìîæåòå äà ñå àáîíèðàòå: Ëè÷íî â êàñàòà íà Ñúþçà íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿ,

1505 Ñîôèÿ, áóë. “Ìàäðèä” 39, òåë. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57. Â êëîíîâåòå íà ÑÓÁ â ñòðàíàòà.

×ðåç ïîùåíñêè çàïèñ íà àäðåñ: 1505 Ñîôèÿ, áóë. “Ìàäðèä” 39 – ñï. “Íàóêà”,êàòî ïîñî÷èòå òî÷íèÿ ñè àäðåñ ñ ïîùåíñêè êîä. ×ðåç êàòàëîãà íà “ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÏÎÙÈ” ÅÀÄ

âúâ âñè÷êè ïîùåíñêè ñòàíöèè â Ñîôèÿ è ñòðàíàòà; êàò. ¹ 1513. ×ðåç ÄÎÁÈ ÏÐÅÑ ÅÎÎÄ íà òåë.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,

êàòàëîæåí ¹ 2012.Ãîäèøåí àáîíàìåíò:

20 ëâ. – ðåäîâåí; 10 ëâ. – çà ÷ëåíîâå íà ÑÓÁ; 5 ëâ. – çà ïåíñèîíåðè, äîêòîðàíòè è ñòóäåíòè; 40 åâðî/ù.ä. – çà ÷óæáèíà.

Àâòîðèòå íîñÿò îòãîâîðíîñò çà ñâîèòå ìàòåðèàëè. Èçðàçåíèòå îò òÿõ ìíåíèÿ ìîæå äà íå ñúâïàäàò ñ ìíåíèÿòà íàÑÓÁ è ðåäàêöèîííàòà êîëåãèÿ.

Òåêñòîâåòå, äîáðå ñòðóêòóðèðàíè, ñ ïîäçàãëàâèÿ è àêöåíòè, òðÿáâà äà ñà äî 12 ñòàíäàðòíè ñòðàíèöè, íàïèñàíè íàêîìïþòúð âúâ ôîðìàò “Word for Windows” èëè “Rich Text Format”, øðèôò Times New Roman, 12 ðt, 1 line spàcing.

Òàáëèöèòå è ôèãóðèòå òðÿáâà äà èìàò ïîðåäíà íîìåðàöèÿ. Äà ñå èçáÿãâà ïîâòàðÿíå íà äàííèòå îò òÿõ â òåêñòà íàñòàòèÿòà.

Ëèòåðàòóðàòà äà ñå ïîñî÷âà â êðàÿ íà ñòàòèÿòà, à â òåêñòà äà ñå äàäå â êâàäðàòíè ñêîáêè êàòî íîìåð îò ñïèñúêà,íàïðèìåð [1]. Ñïèñúêúò äà å îôîðìåí â ñúîòâåòñòâèå ñ ÁÄÑ.

Ïðèìåðè çà öèòèðàíå íà ðàçëè÷íè äîêóìåíòè Êíèãè: Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà êíèãàòà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäà-

òåëñòâî, ãîäèíà, ñòðàíèöè.Ìîí÷åâ, Í. Ì. Êîìóíèêàöèè è èíîâàöèîííè ïðîöåñè. Ñ., èçä. Òåõíèêà, 1992, 202 ñ.

Ñòàòèè îò Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà ñòàòèÿòà. //Íàèìåíîâàíèå íà ñïèñà-ñïèñàíèÿ: íèåòî. Ãîäèíà, òîì, íîìåð, ñòðàíèöè.

Ìîí÷åâ, Í. Ì. Êà÷åñòâà íà èíôîðìàöèîííèòå ðåñóðñè – íàóêîìåòðè÷åí ïîäõîä çàîöåíêà. //Íàóêà, 2000, ¹2, ñ. 9-14.

Ñòàòèè â Ôàìèëèÿ íà àâòîðà, èíèöèàëè. Íàèìåíîâàíèå íà ñòàòèÿòà. Â: Íàèìåíîâàíèå íàñáîðíèê: ñáîðíèêà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäàòåëñòâî, ãîäèíà, ñòðàíèöè.

Ãðèãîðîâà, Ì. “Öâåòíè” ñòèëèñòè÷íè òðîïè â åçèêà íà ïåðèîäè÷íèÿ ïå÷àò.- Â: Ñîöèîëèíãâèñòèêà è êîìóíèêàöèÿ. Ñ., Óíèâåðñèòåòñêî èçä., 1995, ñ. 122-128

Ðå÷íèê: Íàèìåíîâàíèå íà ðå÷íèêà. Ìÿñòî íà èçäàâàíå, èçäàòåëñòâî, ãîäèíà, òîì.Ðå÷íèê íà áúëãàðñêèÿ åçèê, Ñ., èçä. íà ÁÀÍ, 1975, ò. 1.

Òåêñòîâåòå ñå ïðåäñòàâÿò â ðåäàêöèÿòà íà åëåêòðîíåí íîñèòåë, ïðèäðóæåí ñ åäèí îòïå÷àòúê. Ìàòåðèàëè ñå ïðèåìàòè ïî e-mail íà àäðåñ [email protected] ïðè ïîëîæåíèå, ÷å ñà ïðèëîæåíè êàòî “attachment” â ãîðíèÿ ôîðìàò.

Êúì íàó÷íèòå ñòàòèè ñå ïðèëàãà ðåçþìå íà àíãëèéñêè åçèê äî 10 ðåäà, â êîåòî òî÷íî ñå èçëàãà öåëòà íà ñòàòèÿòàè îñíîâíèòå èçâîäè .

Ñòàòèè, îôîðìåíè íå ïî ïðàâèëàòà íà ñïèñàíèåòî, íÿìà äà áúäàò ðàçãëåæäàíè. Ðúêîïèñè íå ñå âðúùàò.Õîíîðàðè íà àâòîðèòå íå ñå èçïëàùàò.Ïðè ïðåïå÷àòâàíå íà ìàòåðèàëè îò „Íàóêà” å çàäúëæèòåëíî äà ñå öèòèðàò ñïèñàíèåòî è ñúîòâåòíèÿ àâòîð.

НАУКА – кн. 5/2014, том XXIVИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 30.10.2014

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. 0879 008 232; каса: 9878 361 150;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА5 / 2014

2014 – МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА КРИСТАЛОГРАФИЯТА Росица Николова, Борис Шивачев, Огнян Петров: Българските изследвания в областта на

кристалографията ............................................................................................................................................... 3

145 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Николай Спасов, Силвия Тошева: Националният природонаучен музей при БАН на 125 години ............. 8 Даниела Атанасова: Един европеец за България ......................................................................................... 10

70 ГОДИНИ СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ Николай Поппетров: Никола Агънски – многолик и нееднозначен ............................................................. 13 Цветанка Лозанова: Чл.-кор. Александър Янков – виден международноправник: учен, дипломат

и общественик ................................................................................................................................................... 15

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2014 Иво Драганов: Европейска нощ на учените в България за девета поредна година ................................... 17 Пенка Лазарова: В Българската академия на науките: фокус на юбилея на Академията и

Международната година на кристалографията .............................................................................................. 18 Ивайло Славов: Нощ на учените в Британския съвет България ................................................................ 21 Петя Баркалова, Весела Казашка, Виктория Сарафян: Акцентите на Европейската нощ на

учените в Пловдив: Човешкият мозък и кристалографията ......................................................................... 23 Галя Кожухарова: Нощ на учените за девета поредна година в Стара Загора .......................................... 25 Христо Белоев, Юлиана Попова: В Русенския университет „Ангел Кънчев“: „Подгответе се да

бъдете изумени“ .............................................................................................................................................. 27 Дарина Велчева, Ани Куртева: Нощ на учените 2014 във Варна .............................................................. 28

ИНТЕРДИСЦИПЛИННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Диана Кюркчиева и др.: Менхирите около с. Златна нива, Шуменска област .......................................... 30

ИНФОРМАЦИОННА И КОМУНИКАЦИОННА СРЕДА Александър Димчев: Библиотеките в глобализиращия се свят ................................................................ 34

ЛИЧНОСТИ Наталия Тарасова, Дмитрий Мустафин: Неизвестният Менделеев .......................................................... 43

ЗДРАВЕ И МЕДИЦИНА Гиргина Стоянова: За съвременните тенденции при предракови заболявания на хранопровода .......... 51

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Стефка Китанова: 25-та Международна олимпиада по биология ................................................................ 55 Борислав Господинов, Стоил Илиев, Иванка Гецова: Определяне на слънчевата константа и

изчисляване на температурата и мощността на излъчване на Слънцето .................................................. 56 Александрина Янева, Веселина Садовска, Иванка Гецова: Проследяване на тенденции в разви-

тието на слънчевата активност по собствени наблюдения за периода октомври 2010 – януари 2014 г. ....... 59 Яна Митрева: „И Земята все пак се върти“ ................................................................................................. 65 Весела Георгиева: Телескопът на Галилео срещу заплахите на инквизицията ......................................... 67

ГОДИШНИНИ Димитър Нанкинов: Павел Патев и неговите проучвания върху българската орнитофауна .................. 69 Величка Тодорова, Йордан Тодоров: 100 години от рождението на проф. Стоян Христов .................... 71 Борис Йовчев: Проф. Васил Халачев – основател на специалността „Съобщителна техника“ у нас ...... 72

IN MEMORIAM Проф. арх. Светла Августова Грънчарова, доктор на архитектурните науки (02.10.1942 – 21.08.2014) .. 74 Проф. д-р Стефан Асенов Манолов, дмн (1925–2014) ................................................................................... 75

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ........................................................................................................................................... 76 Красимир Петров, Райна Гиндева: Юбилейна научна сесия в Плевен .................................................... 76

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................... 77

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: акад. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова(редактор на броя); акад. Михаил Виденов; проф . дхн Венелин Енчев; акад. Георги Марков; чл.-кор. Георги Русев; проф. д-рЛъчезар Трайков, дмн; проф. дпн Албена Чавдарова; Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: доц. д-р Атанас Арнаудов, проф. дбн Нина Бакърджиева, доц. д-р Банко Банев, проф. дфн Хилмар Валтер (Германия),проф. дгн Петър Василев, доц. д-р Ирена Велчева, проф. дфн Григорий Венедиктов (Русия), проф. д-р Обис Кастаньо Гонзалес (Испания),проф. дпн Сава Джонев, проф. д-р Роберт Естивал (Франция), доц. д-р Златоживка Здравкова, доц. д-р Благовеста Иванова, проф. дтнБорис Йовчев, доц. д-р Виолета Мирчева, проф. дфн Боян Мутафчиев (Франция), проф. дтн Живка Овчарова (Германия), акад. Илия Пашев,чл.-кор. Емилия Пернишка, акад. Петър Попиванов, проф. дфмн Димитър Пушкаров, проф. дтн Иван Секулов (Германия), проф. дфнПетър Сотиров (Полша), проф. дин Пламен Цветков, проф. д-р Лиляна Цонева, проф. дфн Иван Харалампиев, проф. дин Росица Чобанова.

Превод на съдържанието на английски: проф. дфн Ирена Василева; Коректор: Маргарита Дончева; Предпечат: Светослав Димов

НАУКА – кн. 5/2014, том XXIVИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organiza-tion unifying scientists from different domains; with headguarters in Sofia and branches in Bulgaria´sbigger towns.

Contents

Printed on 30.10.2014

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria,account № 1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCEbimonthly. Advertisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Acad. Stephan Vodenicharov (Editor-in-Chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc. (Editor of theIssue); Prof. Albena Chavdarova, D.Sc.; Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Acad. Georgi Markov; Cor. Mem. Georgi Russev; Prof. LatchezarTraykov, D.Sc.; Acad. Mihail Videnov; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.; Assoc. Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. RossitzaChobanoiva, D.Sc.; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Prof. Robert Estivals, D.Sc. (France); Prof. Obis Castano Gonzalez, Ph.D. (Spain); Prof.Ivan Haralampiev, D.Sc.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D; Prof.Boyan Mutaftschiev, D.Sc. (France); prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka; Acad. PetarPopivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. hab. Petar Sotirow, D.Sc. (Poland); Prof. PlamenTzvetkov, D.Sc.; Prof. Liljana Tzoneva, Ph.D.; Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. Grigorii Venediktov,D.Sc. (Russia); Assoc. Prof. Zlatozhivka Zdravkova; Prof. Hilmar Walter, D.Sc. (Germany).Translation of the Contents in English: Prof. Irena Vassileva, D.Sc.; Proof-Reader: Margarita Doncheva; Pre-Printing: Svetoslav Dimov

~

2014 – INTERNATIONAL YEAR OF CRYSTALLOGRAPHY Rositsa Nikolova, Boris Shivachev, Ognyan Petrov: Bulgarian Studies in Сrystallography ............................ 3

145 YEARS BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES Nikolai Spassov, Silvia Tosheva: 125 Years National Museum of Natural History, BAS ..................................... 8 Daniela Atanasova: A European about Bulgaria ................................................................................................ 10

70 YEARS UNION OF SCIENTISTS IN BULGARIA Nikola Poppetrov: Nicola Agunski: Multifaceted and Ambivalent ....................................................................... 13 Tsvetanka Lozanova: Corresponding Member of BAS Alexander Yankov – A Prominent International

Lawyer, a Scientists, a Diplomat and a Public Figure ........................................................................................... 15

EUROPEAN RESEARCHERS NIGHT 2014 Ivo Draganov: European Researchers Night for the Ninth Consecutive Year ..................................................... 17 Penka Lazarova: At the Bulgarian Academy of Sciences: a Focus of the Academy Anniversary and the

International Year of Crystallography .................................................................................................................. 18 Ivajlo Slavov: Researchers Night at the British Council Bulgaria ........................................................................ 21 Petja Barkalova, Vessela Kazashka, Viktorija Sarafjan: Accents of the European Researchers

Night in Plovdiv: The Human Brain and Crystallography ....................................................................................... 23 Galja Kozhuharova: Researchers Night for the Ninth Consecutive Year in Stara Zagora .................................. 25 Hristo Beloev, Juliana Popova: At the „Angel Kanchev“ University of Rousse: „Be Prepared to be

Astounded” ......................................................................................................................................................... 27 Darina Velcheva, Ani Kurteva: Researchers Night in Varna ............................................................................ 28

INTERDISCIPLINARY STUDIES Diana Kjurkchieva et al.: The Menhirs Around the Village Zlatna Niva, Shumen Region ................................... 30

INFORMATION AND COMMUNICATION ENVIRONMENT Alexander Dimchev: Libraries in the Globalized World ..................................................................................... 34

PERSONALITIES Natalija Tarasova, Dmitrij Mustafin: The Unknown Mendeleev ....................................................................... 43

HEALTH AND MEDICINE Girgina Stoyanova: On some Contemporary Tendencies in Precancerous Diseases of the Esophagus ............ 51

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Stefka Kitanova: The 25th International Biology Olympiad ................................................................................. 55 Borislav Gospodinov, Stoil Iliev, Ivanka Getsova: Solar Constant Determination and Calculation

of Solar Radiation Power ..................................................................................................................................... 56 Aleksandrina Yaneva, Vesselina Sadovska, Ivanka Getsova: Sunspot Observations and

Tracking of Trends in Solar Activity between October 2010 and January 2014 .................................................. 59 Jana Mitreva: „And the Earth yet Rotates“ ........................................................................................................ 65 Vessela Georgieva: Galileo’s Telescope against the Threats of the Inquisition ................................................. 67

ANNIVERSARIES Dimitar Nankinov: Pavel Patev and his Investigations of the Bulgarian Ornitofauna.......................................... 69 Velichka Todorova, Yordan Todorov: 100th Years of the Birth of Professor Stoyan Hristov ......................... 71 Boris Jovtchev: Prof. Vasil Halatchev – Founder of the Communication Engineering Speciality

in Bulgaria ........................................................................................................................................................... 72

IN MEMORIAM Prof. Svetla Avgustova Grancharova, Doctor of Architectural Sciences (1942–2014) ........................................ 74 Prof. Stefan Asenov Manolov, Doctor of Medical Sciences (1925–2014) ............................................................ 75

ACADEMIC EVENTS AT USB ................................................................................................................................... 76 Krasimir Petrov, Rajna Gindeva: A Jubilee Scientific Session in Pleven .......................................................... 76

BOOK REVIEWS ........................................................................................................................................................ 77


2014 – Международна година на кристалографията

На свое заседание от 3.07.2012 г. ГенералнатаАсамблея на ООН обяви 2014 г. за Международ-на година на науката кристалография (InternationalYear of Crystallography – IYCr), отчитайки след-ните важни предпоставки за това решение:

Познанието на човечеството за матери-алния свят в днешно време се базира накристалографската наука.

Приложните аспекти на кристалографи-ята са от стратегическо значение за спра-вянето ни с различни предизвикателствав областта на медицината, екологията, ин-дустрията.

В нашето ежедневие приносът на крис-талографията се среща навсякъде – ле-карствени препарати, нано- и биотехно-логии, нови материали в диапазона от пас-та за зъби до компоненти за самолето-строенето, от дизайна на лекарства за ме-дицината до пречистване на почвите и во-дите.

28 от Нобеловите награди са свързани сизследвания в областта на кристалогра-фията.

Международната година на кристалографията2014 (IYCr 2014) отбелязва не само стогодишни-ната от рентгеновата дифракция, позволила прев-ръщането на кристалографията в мощен инстру-мент за структурно изследване на материята, носъщо така и 400 години от наблюденията на Кеп-лер (1611) върху симетричността на ледените крис-тали, което дава начало на изследванията на си-метрията в природата.

През тази година ООН приканва към инициа-тивност всички правителства да работят активноза отбелязване на Годината на кристалографията.Образователните, научните и културни институциисъвместно с Международния кристалографски съ-юз (International Union of Crystallography) и него-вите асоциирани организации във всички държа-

ви могат да организират форуми, достъпни до ши-рок кръг от обществото с цел разпространение нанови знания за кристалографските методи, за обек-тите на изследване на кристалографията и бъде-щите предизвикателства.

Официалната церемония на ЮНЕСКО по откри-ването на Международната година на кристало-графията се проведе на 20 и 21 януари 2014 г. вПариж. Покана за участие в тази престижна проя-ва получи и Българското кристалографско дру-жество в лицето на своя тогавашен председателпроф. д-р Огнян Петров, който взе участие и внаучните сесии. В програмата на откриването наIYCr2014 имаше официални приветствия от отго-ворни личности от UNESCO, IUCr, CNRS-France,вкл. от г-жа Ирина Бокова; пленарна лекция наНобеловия лауреат проф. Браян Кобилка на тема„Структура на протеини“; пленарна лекция напроф. Дейвид Биш (САЩ) върху първите рентге-нодифракционни данни на скали от планетатаМарс.

Основното събитие в България, свързано с по-пуляризирането на кристалографията, е Петиятнационален кристалографски симпозиум (NCS14,25-27 септември, www.bgcryst.com/symp14), ор-ганизиран от Българското кристалографско дру-жество (БКД); Химикотехнологичния и металур-гичен университет (ХТМУ); Института по мине-ралогия и кристалография (ИМК), Института нообща и неорганична химия (ИОНХ), Геологичес-

БЪЛГАРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НАКРИСТАЛОГРАФИЯТА

Доц. д-р Росица Николова1,ръководител на Лаборатория

по рентгеноструктурен анализдоц. д-р Борис Шивачев2,

ръководител на направление „Структурнакристалография и материалознание“,

проф. д-р Огнян Петров3,зам.-директор,

ИМК „Акад. Иван Костов“ – БАН

1 председател на УС на Българското кристалографско дружество (БКД)2 зам.-председател на УС на БКД3 председател на УС на БКД (2010-2013)



кия институт (ГИ), Института по катализ (ИК),Института по оптически материали и технологии(ИОМТ) към БАН.

КристалографиятаПрез цялата човешка история, хората са били

очаровани от красотата и мистерията на кристали-те. От древни времена изследователите са заин-тригувани от тяхната форма, симетрия и прекрас-ни цветове. Невероятната красота на природнитекристали (минералите) е предизвиквала предпо-ложения за мистериозен произход на тези впечат-ляващи образования. Приписвани са им различнилечебни и дори магически свойства. Още през да-лечната 1784 г. абат René-Just Haüy със своетоесе „Essai d’une théorie sur la structure des crystaux,appliquée à plusieurs genres de substances crystalli-sées“ (Eсе относно една теория за структурата накристалите, приложена върху множество видовекристализирани вещества) поставя основите насъвременната кристалография.

Кристали и кристални форми срещаме нався-къде. В природата скалите са изградени от раз-лични минерали, всеки с характерен химичен със-тав, кристална форма и свойства. Всеки се е въз-хищавал на красотата на диаманта, сапфира илирубина. Но кристали образуват и готварската сол,захарта и други вещества, които използваме в на-шето ежедневие. На практика всяко вещество мо-же да кристализира в характерна за химичния мусъстав и условията на кристализация форма. НаФигура 1 са показани синтетични кристали от ен-зим, който поврежда клетъчната стена на бакте-риите (лизозим); синтетичен калциев флуорит(CaF2), и „син камък“ – материал, използван в гра-динарството за защита от плесени и гъбички(CuSO4). Показаните кристали са получени от уче-ните в ИМК.

Когато в началото на ХХ век се установява, черентгеновите лъчи могат да се използват за из-следване на структурата на кристалните материа-ли, започва развитието на модерната кристало-графия. След стогодишно развитие днес тя е в ос-

новата на напредъка на много научни области: би-ология, химия, материалознание, физика, архео-логия, геология и т.н. Рентеновата кристалогра-фия дава информация за начина на подреждане наатомите и молекулите в дадено кристално вещес-тво, което определя да голяма степен физико-хи-мичните свойства на материалите. Разработване-то на свръхмодерни аналитични апарати за струк-турен анализ в днешно време прави революция вкристалографията, която става неизменен факторпри научните търсения в области като здравеопаз-ване, екология или нови технологии. На снимкитепо-долу са показани един от първите монокрис-тални дифрактометри: първият монокристален ди-фрактометър с Weissenberg камера, произведен1936 г. (Фигура 2) и монокристален дифрактоме-тър Supernova Dual, Agilent technologies, произ-веден 2009 г. (Фигура 3).

Фигура 2. Първият монокристален дифрактометър(1936)

Защо трябва да се инвестира вкристалографията?Това е науката, която подкрепя развитието на

всички нови материали – от ежедневните продуктикато компютри, запаметяващи среди до плоски те-левизионни екрани, автомобили, компоненти за са-молетостроенето, течни кристали и много други ус-тройства. Всъщност, кристалографията има мно-

Фигура 1. Кристали, получени в ИМК – БАН: белтък, була калциев флуорид, меден сулфат



жество приложения, които засягат нашето ежедне-вие и са в основата на производството на храни,астронавтиката, автомобилостроенето, фармацев-тичната и козметичната промишленост, подобрява-не работата на компютрите, минна индустрия и т.н.Учените кристалографи не само изследват струк-турата на материалите, но използват натрупанотознание за модифициране и моделиране на вещес-твата за получаване на нови с предварително зада-дени свойства. Типичен пример за това са матери-алите с пореста структура, позволяваща селектив-ното пропускане на молекули с различна големи-на. След определянето на кристалните структури наприродни зеолити и установяване на физико-химич-ните предимства и недостатъци на подобни струк-тури започва интензивно търсене на нови синтетичнипорести материали с подобрени свойства. В днеш-но време природни и синтетични зеолити се изпол-зват широко за битови нужди, в строителството,земеделието, животновъдството, фармацевтичнатаи козметична промишленост и много други.

Развитие на кристалографията в БългарияКристалографията като учебен предмет се въ-

вежда в Софийския университет през 1893 г. отакадемик Георги Бончев, който през 1905 г. е из-бран за ръководител на катедра „Минералогия ипетрология”. Академик Иван Костов след завър-шването на Империал Колидж в Лондон (1940–1945) е избран за първи ръководител на новатакатедра „Минералогия и кристалография“ в Со-фийския университет. Този виден наш учен чете

лекции по кристалография, органи-зира минераложки колекции и изда-ва учебници по минералогия и крис-талография, част от тях превежданина руски и английски. Негови нас-ледници в същата катедра са и проф.Веселина Бресковска, професор Ге-орги Киров и доцент Михаил Мале-ев.

През 60-те години на ХХ век про-фесор Георги Близнаков иницииракристалографски изследвания вИнститута по обща и неорганичнахимия – БАН, където те продължа-ват интензивно и до днес. Непрекъс-нато се разширява методологичнатаинфраструктура, като през 2006 г. езакупен модерен рентгенов дифрак-тометър Bruker D8 с високоскорос-тен линеен детектор Lynx Eye. Меж-ду 1982 и 1985 г. проф. КостадинПетров от същия институт е ръково-дител на методична рентгенострук-турна лаборатория към Центъра захимични науки, обединяващ 10 из-следователски института. Провеждат

Фигура 4. Изглед на PETRA III, Синхротрон трето по-коление, Хамбург, Германия – high brillance

Фигура 3. Монокристален дифрактометър (2009)

Фигура 5. Модел на кристалните структури на а) природен материалс пореста структура (алумосиликатен скелет на минерала клинопти-лолит); b) алумосиликатен скелет на синтетичен зеолит; с) металоор-ганичен скелет и d) кристали на синтетичен материал с пореста струк-тура, получен от учените в ИМК.



се активни изследвания по препаративна и при-ложна неорганична химия на твърдото тяло, свръх-проводници, катализатори, тънки филми, дифузи-онни слоеве и галванични покрития. За първи пътв България се прилагат структурни уточнения наполикристални материали по метода на Ритвелдза определяне на структура, размер на кристали-ти, микродеформации и т.н

През 80-те години учени от БАН и Софийскияуниверситет инициираха и организираха успешно-то провеждане на четири Национални симпозиумапо рентгенови дифракционни структурни методи.В тях участваха по 80-100 учени от университети,научни институти и лаборатории в България. Инте-ресът към приложението на структурни методи на-расна значително сред физици, химици, биолози,геолози, минералози, почвоведи и т.н. Последвахамножество публикации по малкоъглова дифракция,рентгенова топография, микродеформации на ме-тали, тънки филми, фибро-композити, текстури, ви-соко- и нискотемпературни експерименти.

Понастоящем основното научно звено, провеж-дащо фундаментални и приложни изследвания покристалография в България, е Институтът по ми-нералогия и кристалография – БАН (ИМК), коитое наследник на Институт по приложна минерало-гия – БАН (1984–1995), трансформиран по-къснов Централна лаборатория по минералогия и крис-талография – БАН (1995–2009), която през 2010 гпрераства в Институт по минералогия и криста-лография. След 25 години работа на CAD4 мо-нокристален дифрактометър (първо поколение мо-нокристални дифрактометри), през 2010 г. в Бъл-гария е закупен модерен Монокристален дифрак-тометър Supernova Dual ДРНФ 02/1, консорциумИМК, ИОФЦФХ, ИФТТ (БАН), Факултет похимия и фармация (ФХФ) на Софийския универ-ситет, който покрива почти целия диапазон на въз-можни научни изследвания на метода. Приблизи-телно по същото време в ИОМТ и ФХФ на СУ сесдобиват със съвременни трансмисионни елек-тронни микроскопи за електронна дифракция. Уче-ните и модерните лаборатории с най-съвременнаапаратура в ИМК, ИОНХ, ФХФ на СУ са в осно-вата на стотици реномирани публикации с основ-на кристалографска насоченост. ИМК е привле-кателен център за обучение на студенти, докторан-ти и в областта на кристалографията, като се ра-боти по научни тематики свързани със структур-ни кристалографски изследвания на широк спек-тър кристални материали – неорганични и орга-нични, включително ДНК молекули и белтъци.

Българско кристалографско дружествоПо инициатива на група български учени от ин-

ститутите на БАН и университетите възникна иде-ята да се организират национални срещи, които дададат възможност на кристалографското общест-

во в България да споделя постижения в модерни-те кристалографски подходи при научното изслед-ване в областта на структурната кристалография,кристалохимията, кристалофизиката и минерало-гията.

Първият кристалографски симпозиум (NCS’09)беше проведен на 22 и 23 октомври, 2009 г. в На-ционалния музей „Земята и хората“. Рецензиранипълни текстове от представените доклади бяха пуб-ликувани в специален том – Proceedings volume„1

st National Crystallographic Symposium“ (ISSN

Фигура 6. а) един от първите дифракционни образи,получени от ДНК молекули; б) структура на ДНК мо-лекула CGCGAATTCGCG с флуоресцентен лиганд,направена от учените в ИМК.



1313-9991, Academic publishing House „Prof. MarinDrinov“, с финансовата подкрепа на Управител-ния съвет на БАН.

По време на симпозиума спонтанно възникнаидеята за учредяване на Българско кристалограф-ско дружество, която единодушно беше подкре-пена от участниците. В резултат на 19 април 2010г. Българското кристалографско дружество (БКД)беше официално регистрирано, съгласно законо-вите и нормативни уредби в България, със свойУстав и Управителен съвет (УС). След това в Со-фия успешно бяха проведени още три Национал-ни кристалографски симпозиума (NCS). Авториот много научни институти на БАН, български уни-верситети и университети от Германия, Испания,Гърция и др. участваха в симпозиума NCS-2012,домакин на който беше ХТМУ – София. Над 200автори се включиха в докладите и постерните пред-ставяния и над 100 бяха посетителите на научнитесесии. С годините това събитие се превърна впривлекателно място за среща и изява на широккръг специалисти в областта на материалознание-то. Безспорно постижение е публикуването за третипореден път на сборник с най-добрите трудове натози форум в престижното списание BulgarianChemical Communications (BCC), което се рефе-рира и е видимо в интернет пространството, и да-ва възможност за пълноценна изява на участни-ците.

Петият кристалографски симпозиум бе основ-ното събитие, с което се отбеляза и Международ-ната година на кристалографията. Като подготовказа него всеки месец БКД организираше семинари,на които всеки, имащ отношение към кристалогра-фията и използването й в решаването на различнипроблеми, можеше да представи своите изследва-ния, да дискутира с присъстващите предизвикател-ствата и бъдещите си планове. Срещите бяха отво-рени за широка публика и информация може да сенамери на страницата на Българското криста-лографско дружество http://www.bgcryst.com/.

Петият кристалог-рафски симпозиум сепроведе през тази го-дина в периода 25–27септември 2014 г. в Хи-мико-технологичния иметалургичен универ-ситет – София (ХТМУ),като в организациятавзеха участие същоИМК; ИК; ИОНХ; ГИ(БАН) и др. Симпозиу-мът се осъществи с фи-нансовата подкрепа наМинистерството на об-разованието и наукатана Р България и фирми

спонсори.Това издание на симпозиума отбеляза най-го-

лям брой участници в сравнение с предходните.Програмата на симпозиума включваше предста-вяне на 27 доклада (12 от тях са на поканени лек-тори) и 90 постера. Регистрираха се над 140 участ-ници и гости. Научните и постерните сесии бяхаоткрити за посетители. Над 300 автори участват вдокладите и постерните представяния. Освенучастници от България, доклади и постери пред-ставиха учени от Германия, Италия, Испания, Тур-ция, Гърция, Р. Македония, САЩ и Египет.

Една от сесиите на симпозиума беше посвете-на на проф. Георги Киров от Софийския универ-ситет „Св. Кл. Охридски“, който бе първият учен,удостоен с почетен знак, учреден от Българскотокристалографско дружество за цялостната му дей-ност и за неговите заслуги за развитието на крис-талографията в България. Проф. Георги Кировпредстави пред участниците в симпозиума док-лад на тема „Бележки върху развитието на крис-талографията в България“.

Бе обявена и награда за най-добро постернопредставяне на студенти, докторанти и млади уче-ни, осигурена от фирма FOT. От международнотожури бяха номинирани 5 постера: Наградата бешевръчена на студентките от ХТМУ А. Петрова, С.М. Ангелова, И. А. Николчина. Ще отбележим ирадостния факт, че над 30 % от участниците в V-тия

Национален кристалографски симпозиум с меж-дународно участие NCS-2014 бяха студенти, док-торанти и млади учени и те взеха активно участиев научните постерни сесии.

Библиография1. http://www.xtal.iqfr.csic.es/Cristalografia/

parte_10-en.html#roentgen2. Списък на Нобелови лауреати в областта на

кристалографията. http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/

3. http://www.bgcryst.com/

Фигура 8. а) Електронен микроскоп, локализиран в ИОМТ; б) изображение, диф-ракция и висока резолюция от наноразмерни кристали


145 години Българска академия на науките

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРИРОДОНАУЧЕНМУЗЕЙ ПРИ БАН НА 125 ГОДИНИ

Проф. д-р Николай Спасов,директор,

Силвия Тошева,„Връзки с обществеността“,

НПМ при БАН

Националният природонаучен музей (НПМ) приБАН е научна институция, в която работят водещиспециалисти в областта на класическите естественинауки и природозащитата, както и културно и обра-зователно средище с национално значение, предста-вящо пред обществото знанията за природата.

Тази година музеят навършва юбилейните 125години. Историята и създаването на първия музейв България са тясно свързани с управлението настраната. Основан от княз Фердинанд под иметоКняжески естественоисторически музей, тогава тойе приютил неговата лична колекция, създадена врезултат на научните интереси на княза в областтана орнитологията, ентомологията и ботаниката. Днестова е най-богатият от природонаучните музеи наБалканския полуостров с почти милион и полови-на музейни единици: минерали, фосили, растения,безгръбначни и гръбначни животнии.

През 1928 г. музеят започва да издава първотонаучно списание, отразяващо изследванията в об-ластта на класическите естествени дисциплини –„Известия на Царските природонаучни институти”,което се разпространява в цял свят (в 288 институ-ции от 33 страни).

Четириетажната сграда, която познават софиян-ци днес, е първата в София, строена специално замузей. При преобразуването на Българската акаде-мия на науките през 1947 г. в национален наученцентър музеят е първата институция, която влиза всъстава на академията, а три от новите академичниинститути – Зоологически, Ботанически и Геоло-гически, се учредяват на основата на музейните ко-лекции.

От 1974 г. с постановление на Министерски съ-вет музеят добива национален статут и става отно-во самостоятелно научно звено, приемайки днеш-ното си име.

Основните научни приоритети на НПМ – БАНднес са изучаването на биологичното разнообра-зие и еволюцията на организмите, както и опазва-нето на природната среда.

През 1990 г. е създаден Палеонтологическиятмузей в Асеновград като филиал на НПМ – БАН.Със своите над 35 000 фосилни останки от късно-миоценски бозайници днес филиалът притежава ед-на от най-големите колекции в света от „Пикермий-ска гръбначна фауна“ с уникални фосили, както инай-богатите колекции в света от някои фосилнивидове животни. Това превърна музея в база за из-следване на късномиоценската фауна на Балкано-Иранската палеобиогеографска провинция.

Безспорен научен принос със световно значе-ние имат откритията на зоолозите, палеонтолозитеи геолозите от НПМ – БАН. През 1983 г. директо-рът на музея – акад. Иван Костов, участва като ос-новен автор от българска страна в четвъртото офи-циално регистрирано българско научно откритие иформулира „закономерности в кристаломорфо-ложката еволюция на минералите при минера-лообразуващите процеси“. Учените от НПМ – БАНса открили и описали 341 нови за световната наукатаксони съвременни и изкопаеми безгръбначни игръбначни животни, както и растения от цял свят(България и Балканите, други части на Европа, Ка-захстан, Монголия, Китай, Непал, Корея, Виетнам,Япония, Нова Гвинея, Мозамбик). Между тях саединствената фосилна птица носорог от Европа –ново семейство за изкопаемата фауна на континен-та, най-древните в света белоглави лешояди, новиродове изкопаеми хищници и гигантски нечифто-копитни животни от Балканите и Централна Азия,надродовата група подземни бръмбари Lovriciina имного др.

Днес НПМ – БАН е единствен или основен из-следователски център за България в областта на био-спелеологията и проучване и опазване на прилеп-ната фауна, ентомологията, палеонтологията нагръбначните животни и археозоологията. В музеякато научен център са създадени нови направленияна изследвания в България, като палеоорнитологияи костна морфология на птиците със създаване напървата орнито-остеологична колекция в България(една от значимите в Европа) и изследване еволю-цията на бозайната мегафауна, хоминидите и на па-леосредата им на живот.

От 1989 г. е положено началото на научната по-редица на НПМ – БАН Historia naturalis bulgarica,от която до момента са издадени 20 книжки. Музе-ят издава и поредицата „Биоразнообразието на Бъл-гария“ с излезли 4 тома.

Характерна и особено активна е научно-експе-диционната дейност на специалистите от музея, ко-ято има голям научен принос и обществен отзвук.Проведени са зоологически изследвания в многорайони на света – Хималаите, Куба, Мексико, Ки-тай, Индонезия, Африка, Корея, Южна Америка, Но-



ва Гвинея, Западна Европа и др. Събраните матери-али са част от фондовете на музея и са допринеслизначително за изучаването на фауната на десеткистрани в цял свят.

През 1983 г. е проведена най-мащабната експе-диция на НПМ – БАН – комплексната зоологичнаекспедиция в Мозамбик. Организирана е изцяло отмузея и е проведена с решение на Президиума наБАН. Тя донася около половин тон научни колек-ции от корали, кожи и скелети на едри бозайници,спиртни препарати от земноводни и влечуги и без-гръбначна фауна. Въз основа на тези колекции еописан нов за науката род и вид полутвърдокрилонасекомо и два нови вида за Мозамбик едри бо-зайници. Няколко експедиции, проведени в Азияпрез 1984–1995 г., са организирани и ръководениот сътрудници на музея.

Организирана и проведена от страна на НПМ –БАН е и първата международна палеонтологическаекспедиция в България (1985–1987), българо-френ-ски разкопки на плиоценското находище край с.Дорково, Западни Родопи. Днес находището се при-ема за репер за началото на плиоцена и континен-талната фауна и природа от това време в ИзточнаЕвропа. Дорково е и най-богатото находище на мас-тодонта Anancus arvernensis в света. През 2013 г.бе завършена експозицията на палеонтологическимузей край Дорково, която представя чрез диора-ма скулптурни възстановки на древни животни, ими-тация на разкопка, експонирани фосили и нагледниматериали природната обстановка преди 5 млн.години на Балканите. Музеят бе открит тържестве-но от Президента на Р. България през септември2013 г.

В резултат на създаването на организиран и ко-ординиран от НПМ екип (1999–2014) и с участиена български и чужди учени са намерени над 40палеонтологически находища, проведени са реди-ца палеонтологически разкопки описани са новивидове и родове изкопаеми бозайници, създаден енов палеогеографски модел на късния миоцен вЮгозападна България. Тези изследвания, както ипроучванията на фосилните колекции на Асенов-градския филиал, оформиха българска школа в па-леонтологията на гръбначните и в палеоантрополо-гията, която достигна нивото на водещите учени иколективи, изследващи късномиоценската „Пикер-мийска“ фауна и природна обстановка на Балкано-Иранската къснонеогенска провинция.

Днес учените от НПМ – БАН са постоянно тър-сени като експерти на национално ниво в областтана природозащитата. Те участват в национални про-екти и комисии, предоставят своята квалификацияи знания в помощ на държавни органи, сродни на-учни институции у нас и в чужбина. НПМ – БАН енационален център по прилагане на Вашингтонска-та конвенция по международна търговия с видовеот дивата флора и фауна (CITES). Музеят е едната

от двете научни институции, разработила послед-ното издание на Червената книга на България. Уче-ни от музея са участници във всички етапи от из-граждането на европейската природозащитна мре-жа Натура 2000 в България. Той е сред водещитенационални институции по мониторинга на биоло-гичното разнообразие.

Наред с научната се извършва и активна музей-на дейност по поддържане и развитие на експози-цията и обогатяване на научните колекции, които сапредставителни за страната. Организират се вре-менни тематични изложби по различни поводи.

По инициатива на учените от Центъра за изслед-ване и защита на прилепите към музея от 1997 г.ежегодно се отбелязва Международната нощ на при-лепите.

В последните години НПМ – БАН осъществяваактивна образователна и популяризаторска дейност.Чрез публично-частно партньорство се провеждатобразователни програми за деца през цялата годи-на. Учените от музея ръководят стажантски прог-рами за младежи и студенти по биология, с коетодават възможност на студенти от различни специ-алности, свързани с биологията и опазването наоколната среда, да придобият професионален опитза работа сред природата, с научните колекции илив експозиционните зали.

В чест на своя юбилей музеят остана отворен впродължение на 125 часа от 19 до 24 август 2014.Повече от 2000 бяха гостите, посетили музея повреме на празника. Презентаторите доц. д-р ПетърБерон, доц. д.г.н. Руслан Костов, д-р Николай Си-мов, проф. д.б.н. Златозар Боев и проф. д-р Нико-лай Спасов споделиха своите най-вълнуващи спо-мени от историята на музея. Част от историята намузея ще остане и успешната експедиция на зоо-лога Боян Петров, покорил три осемхилядника (Кан-чендзьонга, Броуд пик и К2) в рамките на 100 дни,приключила дни преди началото на празника. Повреме на тези пет денонощия и пет часа посетите-лите имаха възможност да се запознаят с темите,по които работят днес изследователите в музея – отгеология и минералогия през палеонтология и ар-хеозоология до биоспелеология, изучаване пове-дението на прилепите, ентомология, орнитология иприродозащита. Бе показана за първи път колекцияс експонати от динозаври, между които и останкиот първите български динозаври.

Минералозите от музея показаха за пръв път предпублика най-новия експонат – късче от Марс, по-дарък от потомствения княз Никита Лобанов-Рос-товски.

Преминал през всички социални и политическипревратности на новата история на България, вече125 години Националният природонаучен музей про-дължава не само да оцелява, но и да се развива.

Да му пожелаем така да бъде и занапред, в име-то на истинските духовни ценности!



ЕДИН ЕВРОПЕЕЦ ЗА БЪЛГАРИЯ(ПО ПОВОД 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК)

Даниела Атанасова,Централна библиотека на БАНАко днешните политици и общественици неп-

рестанно се позовават на авторитети от Европа, зада подкрепят българските си проекти, това е ес-тествено следствие на отдавнашна традиция.

През юли 1872 г. съратниците на Българскотокнижовно дружество (БКД) в Браила В. Д. Стоя-нов и Г. Д. Начович настоятелно търсят съдей-ствие от 18-годишен младеж от Виена за преодо-ляване на организационните и личностни разно-гласия в дружеството. Ето какво пише В. Стояновдо авторитетния си приятел от Европа: „Вие щенаправите истинско и немалко добро на дружес-твото ни, защото такова Ваше писмо ще уп-ражни върху всички най-положително въздей-ствие, – защото произхожда не от българин,защото е от далеко – чак от Виена, защото еот авторитет, принадлежащ към твърде извес-тно, прочуто семейство… Нашите най-солид-ни аргументи и необорими доказателства… несе взимат под внимание.“ [1,с. 4].

Тази влиятелна европейска личност е Констан-тин Иречек. Неговият принос в исторически за Бъл-гария научни, образователни и административнипроекти в годините преди и след Освобождение-то е високо оценен от учени и признателно цити-ран от поколенията. Обществено-политическатадейност на Иречек през близо петгодишната муработа в България (от ноември 1879 г.) е многос-транно отразена в изследвания на историците: ка-то главен секретар на Mинистерството на народ-ната просвета, а по-късно и негов министър; катопредседател на Учебния съвет, ръководещ цялос-тната образователна политика и конкретната й ре-ализация в първите години след Освобождение-то; гимназиален учител, който заедно с много не-гови чешки колеги „внедрява“ европейския типобучение в българското училище; като директорна Народната библиотека в София и много други.

Константин Иречек дължи влиянието си върхудейците на БКД не само на произхода си от из-вестен род в научния и обществен живот на Евро-па. Благодарение на обширните си познания поистория и култура на славянските народи той под-готвя и публикува в Периодическото списание надружеството систематичния за тогава труд „Кни-гопис на новобългарската книжнина. 1806–1870”.Този научен труд издига облика на българскатакнижовност сред цивилизованата част на конти-нента. Самият автор, който отлично познава науч-ната атмосфера в Европа и мнението за българи-те, оценява труда си така: „Твърдо съм убеден, чемоята библиография ще има голямо морално въз-действие върху Вашата публика, защото тук за

пръв път ще видите като в огледало какво е би-ло писано и превеждано досега от българите.На историята на Вашата литература ще бъдепоставена здрава основа“ (в писмо до В. Стоя-нов, ноември 1971 г.). [1, с.29].

Българските и чуждестранните изследователина неговото дело са единодушни, че „История набългарите“, която младият учен издава през 1875г. на чешки език, а следващата година и на нем-ски език, е първата научна – по европейските кри-терии – история на България. Този труд е допри-несъл за съпричастното отношение на европейци-те към съдбата на българите по време на Април-ското въстание и Руско-турската освободителнавойна. Писмото на финландския професор от Но-ворусийския университет в Одеса Филип Брун доИречек, с което го осведомява за намерението дабъде преведено на руски език немското изданиена „История на българите“, е висока оценка за ка-чеството и влиянието на труда: „…съчинение, накоето, по мнението на всички рецензенти, есъдено да открие нова епоха в югославянскатаисториография…Книга, подобна на Вашата, мо-же да излезе изпод перото на човек, когото все-ки българин може да нарече искрен приятел насвоята нация,… човек, заел се да изведе народаот неизвестността и да снеме от него печатана обвинението, наложено от враговете му.“[1,с.119].

Ако историята, образованието и културата набългарите са огромна част от научните му зани-мания, а известно време – и негова държавнаслужба в Княжеството, развитието на Българско-то книжовно дружество е и личностно съпрежи-вяване на Константин Иречек. Писмото му до съб-ранието на Книжовното дружество – в отговор намолбите на В. Стоянов и Г. Д. Начович – отразяване само историческата позиция на младия учен,но и моралното му въвличане в тегобите на бъл-гарската интелигенция. „Не мога да пропусна…да заявя моята искрена радост дето най-послебългарите, чрез уреждане на едно такова дру-жество, сериозно започнаха да работят за въз-рождението на народа си върху основа на нау-ките с цел да го въздигнат постепенно…на рав-на степен с другите европейски народи…Срещуобщата цел, която всеки еднородец трябва дагони, изисква се да престане всяка лична омра-за. Тука не се работи за един или други, но самои единствено за целия народ, за отечеството,



за бъдещността, за идещите столетия. Наро-дите не забравят за своите добродетели. Лич-ните умрази и препирни са пропаст за всяко об-щество.“ (4 август 1872 г. [1, с.61]. Писмото епреведено от чешки от Г. Д. Начович – дали самона този факт се дължи наподобяването на призив-ната фразеология на това бунтовно време?

Европейският професор д-р Константин Ире-чек оказва решаващо влияние за преместванетона Книжовното дружество от Браила в София. Припървото си завръщане от Прага, потиснат от по-литическите и министерските неразбории в Бъл-гария, от вестникарските нападки срещу дружес-твото, Иречек не изоставя организационните дей-ности за възобновяването му в столицата. В пис-мо до Ив. Салабашев, директор на правосъдиетов Румелия [1, с.198] Иречек изтъква: „Че не сигубиме времето с пуста политика и че тукаш-ните „вестници“ не са вярно изражение …навсичко това, което се върши тука, видите оттова, че се възобновява тука Бъл. Кн. Дружес-тво и че вече събираме материалте за първатакнижка…–Ще се издават 4 книжки по 15 колигодишно. Съдържанието ще бъде като на за-падните revues, разбира се повече популярно от-колкото научно.“ [1, с. 199]. Същия ден, 12/24.I.1881 г., пише и до епископ Климент: „За поднов-лението на дружеството скроих нов план. Тряб-ва да се уголеми числото на хората, които щебъдат като редови членове в управлението надружеството.“ Иронично споменава и за отре-дената му в дружеството роля: „Журналът ще ре-дактира, според общото желание, особено наКаравелов, българския историк и сега (сиромах!)главен секретар.“ През септември 1881 г. възбу-дено пише пак на епископ Климент: „Бързам дави известя хубаво и радостно нещо. Вчера…съб-раха се членовете на Бълг. Книжовно дружес-тво …и възобновиха това дружество. Събрани-ето беше съвсем във възторг, защото още не сее видвало такова научно съ-брание в освободенаБългария и защото с вчерашното ни свижданесе изпълни едно давно наше желание, което от-варя големи надежди за бъдъщността.“ [1, с.234].

Иречек има основна роля за редактирането надружествения устава, който остава валиден осно-вен документ до 1911 г., когато дружеството е пре-именувано в Българска академия на науката. За-това след кончината на Иречек Академията без ко-лебание предприема стъпки да откупи цялото до-кументално наследство на своя пръв „чуждестра-нен член“. В хода на сложните търговско-дипло-матически преговори успява да се сдобие „само“с неговия архив. Той се оказва обаче безцененисторически извор – професорът е съхранявал снепривична за нас методичност цялата си корес-понденция, запазил е чернови на хиляди свои пис-

ма. А в тях – любов към страната и съпричастносткъм народа ни по време на Априлското въстание,Съединението и особено Сръбско-българскатавойна. В писмото си от 29.XI.1885 г. от Прага доГ. Д. Начович пише: „Можете да се помислите скакво вълнение следих последните събития и скакво участие посрещнах чудесните успехи намладата българска войска…Вече никой не ще мо-же да упрекне България, че нямали държавнаидея, народно самосъзнание и че тяхната сво-бода е било харизано нещо, което не знаели ни-то да оценят, нито да пазят!“ [1, c. 273-274].

Писмата отразяват непрестанния интерес наИречек към историята и науката в България, нооцветяват и недоумението му от неевропейскатаполитическа и обществена среда в новоосвобо-дената държава. „От вестниците виждаме как-ви са ежедневни въпроси тука, не устройствона държавата, сила и могъщество на България,възвишение кредитът на отечеството предЕвропа, но зловонещи препирни на консервато-ри и либерали, вредителни изпарения на един от-ровен и развален въздух. Езикът, стилът и мис-лите на тия журналистически явления са оттакъв един род, щото за европейските читате-ли едвам ще можеш да извадиш нещо от тяхбез надлежна toilette.“ (писмо до Ив. Ев. Гешовот 3/15 март 1881 г.) [1, с. 213]. „Една емиграцияна учени българи в Западна Европа: не подсещали това на турското завоевание и на странство-вание на Цамблака и други българи по христи-янските земи? …Много би се зачудили идеалис-тите на 1870-1877, да видят днеска освободе-ното отечество. Няма съмнение: казали би: то-ва не е оная гражданска свобода и онова на-родно благоденствие, за което сме сънували ивсичко жъртвували!“ (писмо до Ив. Шишмановот 5.I.1908 г.) [1, с. 405].

В архива е и неговият „Български дневник“, вкойто оживяват картини и личности от първите го-дини след освобождението на страната. Дневни-кът отразява и културния потрес на младия евро-пейски историк на България при срещата му с на-шенската действителност: „С парахода напущами цивилизацията – сега скок в нов свят“. Свят вкойто: „Заходът ужасен е на двора, един дървенсандък без покрив. Първите vues de Bulgarie“ (6ноември 1879 г.); столицата: „По улицата огром-ни гьолища – българска Венеция“; Парламентът:„Голяма дървена сграда, каквито се строят унас за изложба на добитък“; „Народното съб-рание, множество полуобразовани простаци илиселяни; всеки говори, колкото си иска“ (10 ноем-ври 1879 г.); „С една дума страшна наивност,напомня почти еманципацията на негрите“ (18ноември 1879 г.); партиите : „...доколкото зная, вБългария има една партия – тия, що са минис-три, и тия, които искат да станат такива“ (6



ноември 1879 г.); българите: (по повод заминава-нето на Марин Дринов от България) „Впрочем,ясно е, че българите не умеят да ценят негово-то научно значение, та те некого от своите неоставят да се издигне; всичко повалят на земя-та“ (10 ноември 1879 г.).

Обнародваният архив на Иречек доставя „об-ществени“ цитати за поколения българи. И сегаинтернет форуми и блогове обилно използват из-вадки от писмата и българския му дневник, доба-вят се „субавторови“ фрази [2]. Навярно от сниз-ходително умиление към образа ни, от който смесе отдалечили по европейски. Или пък Иречеко-

вите слова все още бодват европейското ни съв-ремие, защото, както А. Тодоров–Балан казва наИречек: „ Като небългарин Вие с всяка своя оцен-ка можете да ни вразумявате, а още повече ка-то познавате България по-добре от всякой бъл-гарин.“ [1, с.393].

Литература1. Из архива на Константин Иречек. Преписка с

Българи. Съст. П. Миятев. С., БАН, 1953.2. http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/

irechek_1_1.htm.

EURAXESS – Researchers in Motion е една от единствените по ро-да си инициативи, създадена за вас от EИП, осигурявайки на евро-пейски и неевропейски изследователи цялостна информация и ус-луги в подкрепа на тяхната международна изследователска кари-ера – в рамките на Европа и извън нея. От достъп до предложени-ята за работа и работодатели до съвети и съдействие премества-не, EURAXESS предлага всичко това и повече.

www.EURAXESS.org

EURAXESS Roadshow посети 29 града в 22 страни.Пътуващото изложение осигури на студенти и младиучени от цяла Европа възможност да „мобилизират“своята научноизследователска кариера чрез контакта си сEURAXESS.

В Пловдивски университет и в Софийски университет беше осигурен директен достъп доинформационни терминали и EURAXESS професионалисти, готови да покажат услугитени и как да бъдат използвани, за да „мобилизирате“ вашата кариера.

Какво EURAXESS може да направи за вас:

• Намиране на работа ! Публикувайте вашата автобиография НА МЯСТО на порталаEURAXESS Jobs, така над 7 500 изследователски организации, финансиращиорганизации и фирми могат да го видят.

• Получете съдействие! Има повече от 260 EURAXESS центрове в 40 страни, коитознаят всичко, което ви е необходимо за данъци, социално осигуряване, намиранена жилище и достъп до местните здравни грижи.

• Междувременно EURAXESS права подпомага подобряването на условията на трудна изследователите, където и да работят в Европа. Проверете за „HR Excellence inResearch“ лого, когато си търсите работа !


70 години Съюз на учените в България

НИКОЛА АГЪНСКИ – МНОГОЛИКИ НЕЕДНОЗНАЧЕН

Николай Поппетров,секция „История“ към СУБНяма да е преувеличено твърдението, че Нико-

ла Агънски е сред тези основатели на Съюза нанаучните работници в България, които не се под-дават на еднозначна оценка. През есента на 1944г., при основаването на Съюза, той е на 55-годишнавъзраст и има натрупан определен политически ак-тив и значителна обществена, научна, публицис-тична и писателска дейност. Проявявал се е на раз-лични, на пръв поглед разнородни поприща: про-фесионален военен, конспиратор – революционер,изследовател на стопански, социални и полити-чески проблеми, автор на батална проза. В някоиот тези области той има определени постижения,като цялостният му професионален път го пред-ставя като самобитен изследовател с широки, раз-нородни интереси.

Никола Тодоров Агънски е роден на 7 януари1889 г. в с. Дебелец, Велико Търновско [1]. По-лучава военно образование и се отдава на офи-церска кариера. На 22 септември 1909 г. получа-ва първо офицерско звание – подпоручик, в наве-черието на Балканските войни е произведен в по-ручик, през 1915 г. става капитан, а през април1919 г. – майор, с което звание и се уволнява съ-щата година [2]. Участва в трите войни от начало-то на века. Службата си прекарва в артилерия-та.Още като военен проявява интерес към прав-ната и социалната проблематика. През 1921 г. за-вършва философия в Германия.

Политическата поляризация, настъпила следПървата световна война, обуславя и политическа-та активност на Агънски, който се ориентира кате-горично към лявата част на политическото прос-транство, приобщава се към БЗНС и става неговчлен. През1922 г. той фактически е организаторътна ляво ориентирания „Народен съюз на запасни-те офицери и подофицери“. Кулминацията на по-литическата му активност е през есента на 1923 г.,когато приема предложението на комунистичес-ките водачи да стане началник щаб на главния Во-енно-революционен комитет за подготвяното ко-мунистическо-земеделско въстание (Септемврий-ското въстание). Той организира и извежданетона двамата ръководители на въстанието от Софияи настаняването им във Вършец. Арестуван е на21 септември 1923 г., което фактически спасяваживота му; повторно е арестуван през 1925 г.

Подобно на други леви интелектуалци след за-тихването на гражданската война от 1923-1925 г.той се отдава на публицистична и изследовател-ска дейност, като идейно се намира плътно в ля-вото пространство на обществено-политическите

нагласи. В края на 20-те и началото на 30-те годи-ни на миналия век провява силен интерес към въп-росите на социологията и демографията. Публи-кува първите си социологически разработки, как-то и статистически труд за движението на населе-нието в България през 1931 г. [3]. Тематичнияткръг, върху който Агънски до 1944 г. съсредото-чава внимание, включва демографски проблеми,въпроси на стопанската криза (българска и све-товна), рационализиране на селското стопанство,отношенията държава и стопанство, икономичес-ки аспекти на общественото развитие и др. [4].Върху избора му на изследователски приоритетивлияние оказват няколко фактора:

актуалният дневен ред на обществото,респективно на българската наука;

засиленият изследователски интерес къмпроявата на комплекси от фактори – ико-номически, демографски, социални (на-маляване на ресурсите, ролята на стопан-ската криза, намаляване на раждаемост-та в европейски план;

личните му предпочитания към теми, има-щи изразена практическа ориентираност;

тясната му обвързаност с популярни средсредите на свързаната с БЗНС интелиген-ция схващания за обществените проце-си и водещите тенденции сред тях (из-вестни като „земеделско учение“, агра-ризъм и пр.).

В работите си Агънски проявява стремеж даизгражда картини на динамични актуални и с дъл-готрайни резултати моментни тенденции като нап-ример намаляване на стопанските ресурси, съче-тано със стопанска криза, промяна в демограф-ската картина (например намаляване раждаемосттав европейски план) и пр. и рефлектирането им вър-ху българското развитие.

Своите разработки той публикува в списаниякато „Философски преглед“, „Архив за стопан-ска и социална политика“, „Просвета“, „Коопера-тивен преглед“ и др. В периода 1934-1939 г. тойучаства в сформирания от Михаил Геновски со-циологически кръг на кооперация „Земя и култу-ра“ (сп. „Земя и труд“).

През 1936 г. издава и втория том от своето „Въ-ведение в социологията“, амбициозен опит да пред-стави социологията като обща наука за човека, об-вързана с развитието на космоса, геологическите



и биологическите форми на планетата земя и пр.[5] Тя е свидетелство за стремежа да се запълнипразнината, която, в български условия, съществував полето на социалните науки. За Агънски социо-логията е своеобразен синтез на другите науки.

Страничен отзвук от работата на Агънски е при-чудливата теория на Петър Шопов, която поставяпод съмнение значението на социологията, замес-твайки я с една нова наука – „хоминологията“ [6].Без да дават цялостна изходна позиция за разби-ране на обществените процеси, тезите на Агънскиимат определено значение при формиране на бъл-гарската социологическа мисъл и дори неговитемарксистки критици от следвоенния период приз-нават, че „социологическите му постановки иматизвестен отзвук в културния живот“ [7].

Друго направление, в което Агънски се изявя-ва, особено в края на 30-те и началото на 40-тегодини на миналия век, е военната мемоаристикаи публицистика [8]. Тези свои текстове той под-писва с псевдонимите Енгезки или капитан Енгез-ки. В една част от тях споделя своите наблюденияи спомени от войната [9]. Поредица от публика-ции (в поредицата „Нашите херои“ на библиотека„Прослава“, 1939-1943) представляват портрети нагерои от отделни видове войски (конницата, въз-душните войски) и подразделения (дивизии).Изкушен в литературата, Агънски пише и разка-зи, публикува драматични произведения [10].

Всички тези негови изяви го правят популярноиме сред българската интелигенция през 30-те иначалото на 40-те години и се вписва в една изра-зена тенденция между войните за активно присъс-твие на запасни офицери в сферата на публицис-тиката, социалните и държавно-правните науки,журналистиката, прозата (д-р Николай Петров Ни-колаев, Илия Мусаков и др.).

За своето време Никола Агънски е типиченпредставител на интелигенцията, произхождащаот офицерското съсловие. В научните си дирениятой отразява актуалните въпроси на българскотосоциално и икономическо развитие, вписва се спубликациите си в тенденцията за широко изпол-зване на демографски и социологически подходиза описване на моментни стопански и обществе-ни състояния. Идеологическите му пристрастия имоментни политически обвързаности и заниманияслагат отпечатък върху научните му интереси, ноне ги превръщат в доктринерски прояви. Това гоправи желан автор в редица периодични изданияс различен идейно-политически профил.

С такъв актив Агънски участва в създаванетона СНРБ. Привлечен е вероятно от Михаил Генов-ски. Той е един от четиримата представители на

БЗНС сред учредителите. За съжаление, в споме-ните си Михаил Геновскии и Асен Хаджиоловсамо мимоходом отбелязват неговото име и не да-ват повече сведения за неговата роля при основа-ването на СНРБ [11, 12].

Още през 1944 г. Агънски е избран за секре-тар, а по-късно и за подпредседател на Съюза, ре-дактира различни, свързани с него издания. Уми-ра на 14 май 1959 г. в София.

Литература1. 40 години Съюз на научните работници в Бъл-

гария. Юбилеен сборник. С., 1984, с. 10.2. Руменин, Р. Офицерският корпус в България

1878-1944. С., 1999, с. I, с. 15, № 65.3. Агънски, Н. Анализ на данните за движението

на населението на България през 1931 годи-на..Състояние на населението, женитби, брако-разводи, раждания, умирания, причини за уми-ранията, заключение. С., 1934.

4. История на философската мисъл в България,т. III, С., 1976, с. 475 - 479, 485; Антология набългарската социологическа мисъл, т..2, С.,1979, с. 300-301.

5. Агънски, Н. Въведение към социологията. ч.I.Външни условия. Т. 1-2, С., 1927-1936.

6. Шопов, П. Хоминологията (науката за човечес-твото) или философията на медицината, а не со-циологията (наука за обществото) е науката зат.н. „човешко общество“…т. I: Грешките в офи-циалните науки… Пловдив, 1943.

7. История на философската мисъл в България,т. III, с. 475.

8. Пенчева, Р. Никола Агънски – капитан Енгез-ки и неговите разкази. //Войните 1912-1918.Днешен поглед и интерпретации. В. Търново,2014.

9. За Добружда. Преживелици от войната за ос-вобождението на златна Добруджа. С., 1918Незнайният войн. Картини от войната. С. 1937;Към града на царете (за Тракия!). Картини отБалканската война. С., 1938; За Добруджа. С.,1939.

10.Исперих хан. Пиеса. С., 1939; Вечни часови.Разкази. С., 1943.

11.Геновски, М. Как учредихме Съюза на науч-ните работници (спомен). //40 години Съюз нанаучните работници в България. Юбилеен сбор-ник. С., 1984, с. 80-83 (първа публикация всп. „Научен живот“, 1964, № 4, с. 8).

12.Хаджиолов, Ас. Учредяване на Съюза на на-учните работници в България, //40 години Съ-юз на научните работници в България. Юбиле-ен сборник. С., 1984, с. 73-79.



ЧЛЕН–КОРЕСПОНДЕНТ АЛЕКСАНДЪР ЯНКОВ –ВИДЕН МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИК: УЧЕН,

ДИПЛОМАТ И ОБЩЕСТВЕНИК

Гл. ас. д-р Цветанка Лозанова,секция „Правни науки“ към СУБЧлен-кореспондент професор д-р Александър

Янков е роден на 22 юни 1924 г. в гр. Бургас.През 1951 г. завършва право в Софийския уни-верситет с отличие и посвещава всеотдайно цяла-та си творческа енергия на международното пра-во. С много трудолюбие и постоянство изминавапътя на една последователна и респектираща на-учно-преподавателска кариера от редовен асис-тент в Катедрата по международно право и меж-дународни отношения на Юридическия факултетна Софийския университет през 1951 г., старшиасистент през 1960 г., главен асистент през 1964г., доцент през 1965 г., професор през 1973 г. дочлен-кореспондент на Българската академия на на-уките през 1981 г.

След успешна защита на дисертация през 1964г. получава научната степен „кандидат на юриди-ческите науки“ („доктор по право“). В периода1980-1989 г. ръководи Катедрата по международ-но право и международни отношения в Юриди-ческия факултет на Софийския университет, а впериода 1988-1989 г. – Секцията по международ-но право и международни отношения в Институтаза държавата и правото при БАН. От 1988 до 1991г. е заместник-председател на Българската акаде-мия на науките.

В центъра на научната работа на член-корес-пондент Александър Янков са проблемите на тео-рията и практиката на международното право, от-насящи се до основните принципи на междуна-родното право и тяхната кодификация, междуна-родните договори, правната природа и междуна-родноправния статут на международните органи-зации и по-специално на ООН; мирното урежданена международните спорове и юрисдикцията наМеждународния съд; дипломатическото право;международното морско право, включително меж-дународноправния режим на опазването на мор-ската среда и морските научни изследвания; ос-новните проблеми на международната сигурност.

Член-кореспондент Александър Янков е авторна голям брой книги, студии, статии и научни ре-цензии, издадени у нас и в чужбина на българ-ски, английски, френски и руски език. Сред най-значимите се открояват: „Резервите в декларации-те за приемане задължителната юрисдикция наМеждународния съд и тяхното влияние върху ком-петентността на съда“, Годишник на Софийскияуниверситет, Юридически факултет, 52, 1961, №1, с. 453-598; „Организация на обединените на-ции. Правна същност и международноправен ста-

тут“, С., Наука и изкуство, 1965, 330 с.; „Нов при-нос на ООН в кодификацията на основните прин-ципи на международното право“, Годишник на Со-фийския университет, Юридически факултет, 62,1972, № 1, с. 43-107; „The Principle of SovereignEquality of States and its Impact on the PeacefulSettlement of International Disputes“, ThesaurusAcroasium, vol. XVIII, Institute of Public Interna-tional Law and International Relations of Thessaloniki,1981; United Nations Convention on the Law of theSea, 1982. A Commentary, vol. IV (Co-editor),Martinus Nijhoff Publishers. Dordrecht (Boston)London. 1991, 769 pp.; „Едностранните правни ак-тове в съвременното международно право“, Акту-ални проблеми на международното право. Сбор-ник от научни трудове, посветен на проф. Влади-мир Кутиков, С., Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, С., 2000, с. 137-241.

Член-кореспондент Янков съчетава умело на-учната с дипломатическата кариера. В периода1972-1976 г. е посланик на България в Обедине-ното кралство Великобритания и Северна Ирлан-дия, а в периода 1976-1980 г. е постоянен пред-ставител на България в ООН в Ню Йорк. От 1977г. в продължение на осемнадесет години е бил членна Комисията по международно право при ООН,а от 1971 г. – и на Постоянния Арбитражен съд вХага. От 1 октомври 1996 г. до 2010 г. е съдия вМеждународния трибунал по морско право в Хам-бург.

Друга проява на практическо приложение натеоретичните знания в областта на международ-ното право и международните отношения е кон-султантската дейност на член-кореспондент Алек-сандър Янков по международноправни въпросипри Министерството на външните работи, която за-почва от 1957 г. Освен това той представлява стра-ната ни в органите на редица международни орга-низации и конференции: например в Общото съб-рание и Съвета за сигурност на ООН (1964-1984);Комитета на ООН за мирно използване на мор-ското дъно (негов заместник-председател е през1968-1973 г.); Международната морска организа-ция (председателства Осмата й Асамблея в Лон-дон през 1973-1974 г.); Международната конфе-ренция за предотвратяване замърсяването от ко-раби в Лондон (председател е на Четвъртия й ко-митет през 1973 г.); Третата конференция на ООН



по морско право (председател е на ІІІ Комитет навсички сесии на тази Конференция от 1973-1982г.); Международния съвет по право на околнатасреда в Бон (1976); Междуправителствената оке-анографска комисия (неин заместник-председателе през 1987-1991 г.) и др.

Национално и международно признание на на-учните и практическите умения на учения пред-ставлява също членството му в редица национал-ни, международни и чуждестранни научни орга-низации, както и работата му като гост-професорв много университети у нас и в чужбина. От 1981г. и понастоящем член-кореспондент АлександърЯнков е председател на Българската асоциация помеждународно право, а от 1994 г. – председателна Националната асоциация за международни от-ношения. От 1968 г. членува в Асоциацията помеждународно право със седалище в Лондон, ка-то много активно участва в управлението на асо-циацията и я председателства в периода 2012–2014г. Бил е дългогодишен член на Американската асо-циация по международно право, на Френската асо-циация по международно право, на Международ-ния океанографски институт, на Международнияинститут по международноправни проблеми, свър-зани с опазването на морската среда в Бон, наИнститута по международно право в Женева, наНезависимата световна комисия за океаните в Ли-сабон и др. Изнасял е лекции в престижни уни-верситети в САЩ, Великобритания, Русия, Кана-да, Нидерландия, Швеция, Гърция, Китай, Индия,Япония, Виетнам, Перу, а така също в Юридичес-ките факултети на университетите в София, Бур-гас, Варна, Пловдив, Благоевград и др.

Трябва да се подчертае обстоятелството, чечлен-кореспондент Янков оставя ярка следа в дей-

ността на Съюза на учените в България като членна Президиума и председател на СУБ в един отнай-трудните периоди (1987-1989) на организаци-ята. Безспорният му научен авторитет, дипломати-чески опит и организационни умения допринасятмного за запазване единството на СУБ и същев-ременно за неговото демократично реформиране.

Изключително важно място от биографията начлен-кореспондент Александър Янков заема дър-жавната му дейност. В периода 1964 –1968 г. той езаместник-министър на външните работи, а в пе-риода 1989–1990 г. – председател на Комитета занаука и висше образование и заместник-предсе-дател на Националния съвет за образование, нау-ка и култура. Народен представител е в ІХ Народ-но събрание (1986–1989) и в Седмото Велико на-родно събрание (1990–1991). Член е на Комисия-та за изработване на Конституцията, приета през1991 г. и на Комисията по външна политика.

Държавно признание за неговите заслуги в об-ластта на международното право и международ-ните отношения представлява удостояването му сордените: „Народна свобода 1941-1944“ ІІ степен(1954 г.), „9 септември 1944“ ІІ степен (1959 г.),„Кирил и Методий“ І степен (1963 г.), „Народнарепублика България“ І степен (1974 г.), „ГеоргиДимитров“ (1984 г.) и „Стара планина“ І степен(2010 г.).

70-тата годишнина на СУБ се съчета с 90-го-дишния юбилей на член-кореспондент Алексан-дър Янков, което е чудесен повод да благодаримна нашия учител и приятел за изключителния мунационален и световен принос за развитието намеждународното право и укрепването на между-народните отношения и да му пожелаем най-сър-дечно много здраве, щастие и творчески успехи!

УНИВЕРСИТЕТСКА БИБЛИОТЕКА “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Адрес: 1043 София, бул. Цар Освободител № 15 Тел.: (+359 2) 846 75 84м Е-mail: [email protected]; уеб: http://www.libsu.uni-sofia.bg

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” е първата университетска и най-голямата научна библиотека в България. Тя предлагауслуги, съчетаващи традициите и модерните технологии, които изграждат облика й на съвременен библиотечно-информационен, културен и образователен център. На своите потребители тя предоставя многобройни електронни продукти и библиотечно-библиографски иинформационни услуги: търсене в електронния каталог на Университетската библиотека, съдържащ над 975 000 библиографски записа на адрес:

http://aleph.libsu.uni-sofia.bg:8991/F интегрирано търсене в Националния академичен своден каталог, съдържащ над 2 250 000 библиографски записа на адрес:

http//primo3.nalis.bg ползване на пълнотекстови дигитализирани библиотечни материали на адрес: http://digitool.nalis.bg:8881/R достъп до водещи научни пълнотекстови и реферативни бази данни – Science Direct, Scopus, ISI web of Knowledge, EBSCO, Emerald,

Klower Law и др. изготвяне на писмени и устни библиографски и фактографски справки; автоматизирано търсене на информация по зададени теми; консултация за работа с електронни библиотечни каталози на световни научни библиотеки; услуги за хора в неравностойно положение; доставка на документи по електронен път (Document Delivery Service ); междубиблиотечно и международно междубиблиотечно заемане; копиране и дигитализиране на документи.


Европейска нощ на учените 2014

Рубриката „Европейска нощ на учените 2014“ се осъще-ствява по проект K-TRIO 2, финансиран от Европейскатакомисия по дейностите Мария Cклодовска-Кюри на про-грама „Хоризонт 2020“

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАДЕВЕТА ПОРЕДНА ГОДИНА

Доц. д-р Иво Драганов,Нов български университетС финансовата подкрепа на Европейската ко-

мисия по дейностите Мария Склодовска-Кюри наПрограмата за научни изследвания и иновации „Хо-ризонт 2020“ на 26 септември за девета пореднагодина в България се проведе Европейска нощна учените – събитие, което се осъществява еже-годно в един и същи ден в цяла Европа. Целта еда се насочи общественото внимание към ролятана изследователите и науката, както и да се оку-ражат младите европейци да поемат пътя на науч-ната кариера и да превърнат Европа във водещанаучна сила.

Успехът на дейностите в рамките на Нощта научените 2013 г. в България е причина проектът„Европейска нощ на учените 2014“ да продължимного от тях под надслов: K-TRIO 2 (Researchersin Knowledge Triangle 2)* , и като резултат да увели-чи тяхната аудотирия. Проектът бе реализиран от кон-сорциум с участници: Нов български университет(координатор), Българска академия на науките, Бри-тански съвет в България, ДИПКУ на Тракийскияуниверситет – Стара Загора, Пловдивски универ-ситет „Паисий Хилендарски“, Медицински универ-ситет – Пловдив и Русенски университет „АнгелКънчев“, с партньорството на Съюз на учените вБългария, Бизнес институт, Start Іt Smart, Обра-зователен център – Варна, МУ „Проф. д-р Парас-кев Стоянов“ – Варна, Бургаски регионален исто-рически музей, Съюз на физиците в България и др.

На 26 септември 2014 г. Европейската нощ научените в България беше отбелязана с различнидемонстрационни, творчески и забавни прояви вСофия, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна,Бургас. Голяма част от тях бяха свързани с ос-новната тема на проекта: „Учените в триъгълникана знанието“, която има за цел популяризане рабо-тата на учените и повишаване на техния статус вобществото, както и научните изследвания и ино-вациите да станат привлекателни за професионал-на реализация на младите хора. В днешното ин-формационно общество значението на професия-та на учения е от изключително значение за съвре-менното развитие на обществото и държавата. Ноосвен това посетителите разбраха, че учените саинтелигентни, забавни хора с чувство за хумор,

непосредствен начин на общуване и приятни съ-беседници. Много от инициативите в Нощта на уче-ните бяха посветени на младите хора – тяхнотопредставяне като бъдещите таланти на България.Всеки млад човек, който обича предизвикателства-та, и все още не е направил своя професионаленизбор, можеше да го направи през тази нощ. Ка-риерата в науката, образованието и иновациите еценна възможност за реализация.

В Нов български университет, който за вторапоредна година участва като координатор на про-екта, се проведе Ден на откритите врати с фото-изложба „Светът през погледа на учените“ с фото-си на проф. Людмил Христов, доц. д-р ЕлисаветаГурова и антрополога и политолог доц. д-р ВасилГарнизов. Доц. Гурова представи изключителниснимки на непознати, но много атрактивни мес-тности под надслов: „Непознатата България“.Проф. Христов и доц. Гарнизов показаха снимкиот свои теренни изследвания в Източните Родопи– от България, Турция и Гърция.

Към това събитие се прибави изложба на най-новите книги от учени и за учени на Издателскияцентър на Нов български университет. ВладимирМаринов представи най-новата книга на известнияфренски учен от български произход проф. Цве-тан Тодоров „Недовършената градина“ – току щоиздадена от Издателския център.

Друго централно събитие бе филмовият ден,който се проведе в Евро-българския културен цен-тър – ЕУРОСИНЕМА, в сградата на Министерство-то на културата. Киното е част от паневропейскатамрежа асоциирани киносалони Euroimage. Прог-рамата започна в 10.00 ч. с анимационни филмина проф. Иван Веселинов „Ало такси“ и „Джунглапод прозореца“, „А плюс Е“ и „Папагалски при-казки“ на доц. Цветелина Николова, „Луната съссините очи“ и „Романс за вятъра“ на Пенчо Кун-чев. Прочутият режисьор на анимационни, доку-ментални и игрални филми, продуцент и препода-вател проф. Анри Кулев се представи като проду-цент с филма „Пианистът“ – отличен на наши имеждународни фестивали.

Прожекциите продължиха с документални фил-* http://rn.fmi.uni-sofia.bg/



ми на доц. Стефан Командарев ”Градът на женитебаданте“ и „Кръстьо Сарафов“ на проф. Иван Ге-оргиев.

От 14.00 ч бяха показани игрални филми за децана режисьорите проф. Мариана Евстатиева-Биол-чева и операторът проф. Людмил Христов „Прин-цът и просякът“, режисьорката доц. Юлия Кънче-ва – „Без семейна прилика“ и филмът „ГоспожаДинозавър“ на проф. Анри Кулев. Вечерните про-жекции бяха за възрастни като централно мястозаеха филмите „Козелът“ на проф. Георги Дюлге-ров и „Другият наш възможен живот“ на режи-сьорката и професор от ЮЗУ Румяна Петкова исценаристката и доцент в НБУ Невелина Попова.

В 16.00 ч. в София тръгна ретротрамвай. Мот-рисата бе от 1929 г., а вагончето – от 1901 г. Внего усмихнати студенти с абсолвентски тоги ишапки махаха на минувачите и качваха желаещи-те да се повозят. На тях бяха раздавани рекламниматериали. Идеята е да покажем чрез атракциятаретротрамвай как времето отминава, въпреки чеоставя знаци и следи в историята ни, но науката евечна и продължава да бъде жива и да се развиваустойчиво чрез младите поколения, които навли-зат в нея.

В двора на Британския съвет – център на съби-тията в София, преподавателите по музика доц.Етиен Леви и докторант Нели Маринкова, виднитепредставители на джаза в България д-р ЮлиянЯнев, д-р Ангел Заберски и д-р Камелия Тодоро-ва изпратиха музикални поздрави към настоящи-те и бъдещи учени под надслов „Науката в поп,рок и джаз“.

За първи път тази година в провеждането наЕвропейската нощ на учените у нас се включи ипредприемаческата организация Start It Smart, съз-дадена да разпространява и развива предприема-ческия начин на мислене, като подкрепя младитехора да стартират собствен бизнес. В Аулата наСофийския университет екипите на стартиращикомпании представиха своята визия, мисия и це-ли, впечатлявайки журито и публиката с добра под-готвка и иновативни решения.

Събитието започна с кратко представяне напрограмата, след което пред журито презентираханяколко стартиращи компании. Стартъпите бяха оце-нявани по различни критерии, като победителят сеприбра с награда, предоставена от Start It Smart.След представянето на стартъпите събитието про-дължи с лекция, в която предприемачът ИвайлоХристов направи презентация на тема „Пътят наиноватора“, в която разказа за своите наблюде-ния, уроци и преживявания по пътя на иновациитеи предпремачеството – за най-важните уроци, ко-ито е научил в първите години от своето предпри-емаческо пътешествие, за работата му в големитехнологични компании като Microsoft, за техно-логиите и иновациите в днешно време и тези, скоито е успял да се сблъска по пътя си. ИвайлоХристов има преподавателски опит – от 2003 г. ехоноруван преподавател в Софийския универси-тет по ИТ дисциплини и предприемачество за ИТспециалисти. Той е отличен за предприемачески-те си успехи с престижната награда „Млад пред-приемач на 2010“ и наградата Next Generationпредприемач през 2011 г.

В Русе местният клуб по предприемачество StartІt Smart представи призьорите в обявения конкурсза иновации, а в Бургаския свободен университетбеше проведено предприемаческо състезание заиновативни идеи Smart Pitch.

Нощ на учените в Бургас беше организирана иот Регионалния исторически музей в града. Орга-низаторите се бяха постарали тази вечер да бъдене само научна, но и забавна. Точно в 18 ч. вЕтнографския музей започна Музейна академия„Човешкият разум в науката и религията“ – лекто-рия с участието на учени от РИМ – Бургас и бо-гослови. Темите на лекциите бяха: „Факти и мито-ве за човешкия мозък“, „Ролята на ума в исихаз-ма“, „Вяра и наука“. В музея беше представена иизложбата „Мистерията на нестинарите“, а малкопо-късно вечерта бяха показани филми за нести-нарството от фонда на музея, съпътствани от раз-нообразна музикална програма.

В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ: ФОКУСНА ЮБИЛЕЯ НА АКАДЕМИЯТА ИМЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА

КРИСТАЛОГРАФИЯТА

Пенка Лазарова,отг. секретар на сп. „Наука“

Голяма част от събитията в тазгодишната Нощна учените беше посветена на 145-годишнинатаот създаването на най-старата и авторитетнанаучна институция у нас – Българската ака-демия на науките, и на Международната годи-

на на кристалографията 2014.Дъждовното време не беше пречка за много-



бройните посетители на събитията по повод Евро-пейската нощ на учените – 26 септември, в сгра-дата на Администрацията на Българската акаде-мия на науките, организирани от Единния центърза иновации (ЕЦИ) към БАН и Съюза на учените вБългария. Последният петък от месец септемврибеше денят, в който университетите и научните ин-ститути в над 300 града в Европа отвориха вратиза гражданството, за да представят своите научнипостижения и да покажат предизвикателните и лю-бопитни страни от живота на учения.

Събитието започна в ранния следобяд с мате-матическо магическо шоу за деца. Екип отИнститута по математика и информатика при БАНпредстави с различни средства видове симетрии,примери за симетрии в природата, приложения насиметрии в науката и изкуството; използване насиметрии като средство за рационално решаванена проблеми от различни области (http://www.math.bas.bg/omi/cabinet/). В препълненото фоайеотстрани на Големия салон децата откриваха си-метрии; създаваха артистични композиции, изпол-зващи симетрии; проверяваха и развиваха качес-тва на мисленето и въображението си чрез логи-чески задачи със симетрии.

Темата на ежегодното традиционно Научно ка-фене (Café scientifique) беше „Квазикристалите– как се рушат постулати в науката“. Презен-таторът проф. дфн Евгения Вълчева и модерато-рът проф. дфн Иван Лалов от Съюза на физицитев България показаха в препълнената зала пътя, кой-то изминава откритието, променило представитеза твърдата материя – от яростната критика и по-дигравки до получаването на Нобеловата награ-да. Когато през 1982 г. Даниел Шехтман откривакристали, които са в разрез със законите на при-родата – т.нар. квазикристали, под въпрос е пос-тавен общоприетият принцип, че кристалите се със-тоят от повтарящи се периодични структури. След30 години на отричане, но и на огромна работа запотвърждаване на откритието от научната общност,професор Шехтман най-сетне дочаква признаниеза своя труд и получава Нобеловата награда захимия за 2011 г. Откритието на квазикристалитепредизвиква преосмисляне на някои постулати вкристалографията и принципите на симетрия в при-родата. В резултат Международният съюз по крис-талография променя дефиницията за това, какво екристал. На дискусия бяха подложени и пътищатаза науката, които отваря това откритие.

На Международната година на кристалографи-ята бяха посветени и трите изложби във фоайета-та.

Постерната изложба, посветена на обявената отUNESCO Международна година на кристалог-рафията 2014, беше организирана от Българско-то минералогическо дружество със съдействиетос Националния музей „Земята и хората“.

„Тайните на кристалите“ беше озаглавенаизложбата от минерални колекции на Института

по минералогия и кристалография „Акад. ИванКостов“ (ИМК-БАН). Показаното във витрини ми-нерално разнообразие от ахати, синтетични и ес-тествени минерали илюстрираше не само красо-тата на кристалите, но и свидетелстваше за науч-ната дейност на института по изследване на мине-рални обекти.

Специалистът по интегрална оптика с интересив областта на материалознанието, кристалографи-ята и спектроскопията доц. д-р Мариана Къневаот ИФТТ – БАН беше подготвила специално заНощта на учените фотоизложбата „Точка назамръзване“ с прекрасни снимки на водни крис-тали ( снежинки, лед и др.). Обективът на фотоа-парата й беше „уловил“ безкрайните възможнос-ти за кристален растеж на различни ледени струк-тури и показал тяхната красота.

Доц. Мариана Кънева е за поредна година единот авторите и художник на корицата на „Стъпки 7“– сборник с поетични творби на 86 български уче-ни, подбрани чрез ежегодния конкурс, организи-ран от Съюза на учените в България. Сборникътбеше представен по-късно в Големия салон от чл.-кор. Емилия Пернишка – председател на журито ипочетен председател на секция „Филологическинауки“ към СУБ.

Основното събитие в Българската академия нанауките беше традиционната Музикално-поетич-на вечер, в която учени от различни поколения врими и ноти с авторски изпълнения показаха та-лантите си извън науката. И отново ще употребимдумата „препълнен“. Защото наистина Големият са-лон на Академията беше препълнен: учени, граж-дани от различни възрасти бяха дошли да се нас-ладят на многостранните таланти на учените и даобщуват по-късно с тях в неформална обстанов-ка. Събитието беше уважено и от акад. Стефан Во-деничаров – председател на БАН, и д-р Анна-Ма-ри Виламовска – секретар по здравеопазването инауката на Президента на Републиката, които от-правиха приветствени думи към присъстващите.

Освен 145 години от създаването в Браила отродолюбиви българи на БКД, прерастнало по-къс-но в днешната БАН, през 2014 г. се навършват и165 години от рождението на Иван ЕвстратиевГешов, председател на Българското книжовно дру-жество (1898-1911) и Българската академия на на-уките (1911-1924). Многостранната дейност навидния държавник, политик, общественик, биз-несмен, банкер, публицист, журналист, издател имеценат, както ролята му за израстването на Бъл-гарското книжовно дружество и изграждането наБългарска академия на науките като единствена инай-голяма научна и обществена институция в Бъл-гария беше представена като увлекателен разказот акад. Георги Марков и предизвика възторжениаплодисменти.Международната година на кристалографи-

ята 2014, на която – както вече беше отбелязано,са посветени голяма част от проявите в тазгодиш-



ната Нощ на учените в България, беше представе-на по атрактивен начин от доц. д-р Росица Нико-лова, ръководител на Лабораторията по рентгено-структурен анализ в Института по минералогия икристалография „Акад. Иван Костов“ – БАН. Доц.Николова е достоен представител на жените уче-ни от БАН. Само за последните 5 години тя е ав-тор на около 50 публикации в престижни между-народни научни списания. Признание за нейнитекачества като учен е и избирането й през тази го-дина за председател на УС на Българското крис-талографско дружество.

Името на акад. Ростислав Каишев (заедно с тована проф. Иван Странски) е свързано с „българска-та следа“ в световната наука за зараждането и рас-тежа на кристалите. Със създателя на българскатафизикохимична школа, която днес се радва на све-товно признание и безспорен авторитет, и учителна няколко поколения български физикохимици за-позна аудиторията неговият ученик проф. дхн Алек-сандър Милчев. Допълнителни щрихи към портре-та на акад. Каишев и неговата дейност като осно-вател и директор на Института по физикохимия къмБАН, който днес носи неговото име, беше автор-ското изпълнание в рими на проф. Милчев на „По-ема за един учител и неговите ученици“, написанапо повод 90-годишнината на акад. Каишев „с ис-крено уважение и благодарност“.

Повод за бурни аплодисменти беше „добратановина“ за успехите на българските участници вприключилия преди три дни Европейски конкурсза млади учени, проведен във Варшава. В конкур-са са били представени 77 проекта на 110 изсле-дователи на възраст между 14 и 20 години от 36страни. Ученикът от Пловдивската математичес-ка гимназия Петър Гайдаров е взел второ място заоригинален проект в областта на математиката ихимията. Отличени са и останалите трима българ-ски участници със специални награди.

„Добра новина“ беше също, че в БАН има та-лантливи млади учени. Сред тях е чаровната ма-тематичка Галя Пенчева, докторант в Института поматематика и информатика, основател и препода-вател в Центъра по забавна математика. Тя е „трив едно“: млада, красива и талантлива – (не)очак-вано добра комбинация. Галя е лице на науката вБългария за 2013 година – победителка е в кон-курса на Британски съвет България „Лабораторияза слава 2013“ и носител на наградата на публи-ката. С увлекателния си разказ за ирационалнитечисла, любовта и Питагор Галя показа как наука-та може да се представи ясно и разбираемо самоза 145 секунди.

Що се отнася до (не)научните таланти на уче-ните – чухме ги и видяхме в нестандартната роляна автори на поезия и като музиканти – певци иинструменталисти. В „стандартната“ роля на ком-позитор, пианист и преподавател в НАТФИЗ „Кръс-тьо Сарафов“ беше само проф. Диляна Мичева, гост-лектор в университетите в Нанси, Франция и Дел-

хи, Индия; създател и ръководител на музикалнаформация „Аква-Делиа“, многократно изнасяла еконцерти във всички европейски страни, Япония иИндия. Тя изпълни на пиано авторска композицияи френски шансон. Приятна изненада беше музи-калният поздрав с арии от мюзикъли от нейните сту-денти Аделина Томова („Чикаго“) и Боян Арсов(„Риц“), които създадоха ведро настроение средприсъстващите. Заслужени овации предизвика ифизикът проф. Николай Велчев, учил дълги годиникласическа и джазова музика (пиано и акордеон)при известни музикални педагози, с виртуознотоклавирно изпълнение на „Ретроимпресии“. И тазигодина главният асистент в Биологическия факул-тет на Софийския университет Емилия Стоимено-ва, която допринася за доброто настроение още отпървата Нощ на учените, беше част от изпълните-лите – в съпровод на китара от Христо от група„Амая“ тя изпълни две песни от репертоара на гру-па „Сигнал“. Бившият редовен аспирант и главенспециалист от БАН, понастоящем занимаващ се стехнически преводи Йосиф Леви, също отново взеучастие като пианист с импровизации върху про-изведения на Гершуин, а музикално-поетичен поз-драв към присъстващите отправиха майсторът налюбовната лирика Венцислав Йорданов – хонору-ван преподавател в НБУ, докторант в катедра „Ел.измервания към автоматиката“ на ТУ – София ичлен на секция „Акустика“ на Института по меха-ника на БАН, в съпровода на пиано от Светлин Ма-ринов.

А що се отнася до поетичните творби на учени-те – някои от поканените проявиха излишна скром-ност и отказаха да прочетат лично творбите си, номного успешно бяха заместени от своите талан-тливи ученици. Доц. д-р Катя Исса от секция „Фи-лологически науки“ към СУБ не само прие пре-дизвикателството да прочете „Балада за социолин-гвиста“ (известна като химн на социолингвисти-те) на своя ментор акад. Михаил Виденов, но севдъхнови и написа продължение специално заНощта на учените – в същия стил и също в рими.А гл.ас. д-р арх. Стела Ташева от Института заизследване на изкуствата към БАН сама предло-жи да прочете вместо една от своите творби сти-хотворението „Градът на „Света София“ от науч-ната си ръководителка доц. д-р арх. Добрина Же-лева. Носителката на много национални наградиЕлена Алекова, защитила докторантура в прочу-тия руски Литературен институт „А. М. Горки“ –член на секция „Филологически науки“ към СУБ,вдъховено и с артистичен плам прочете свое сти-хотворение, посветено на чл.-кор. Милена Цане-ва. Бурни овации предизвикаха и сатиричните ри-ми на социолога от ИИОЗ – БАН доц. д-р ВеселинБосаков, които поради отсъствието му от странатани бяха прочетени от водещата на събитието г-жаБожидара Цекова – актриса и писателка. И предигостите да продължат празника на традиционнатачаша вино, закачка в рими отправи към присъс-



тващите гл.ас. д-р инж. Владка Бакърджиева-Андреева от Централна лаборатория по слънчеваенергия и нови енергийни източници към БАН.

За съжаление, изданията по проекта по повод145-годишнината на Академията: „Основатели иучени на Българската академия на науките“, из-даваният за девета поредна година в. „НomoSciens“ (посветен и на 70-годишния юбилей наСУБ), „Научно-приложни разработки на учениот БАН“, както и традиционният сборник с пое-зия от български учени „Стъпки 7“ и Смях 4 (чет-върто издание на вицове, анекдоти и афоризми за(и от) математици, информатици и сродни тям ду-ши), които се раздаваха безплатно в Нощта на уче-ните, се оказаха недостатъчни за всички желае-щи. Все пак, не губете надежда – всички изданиямогат да бъдат изтеглени от сайта на проекта в руб-рика „Публикации“: http://rn.fmi.uni-sofia.bg/publications.html, а вестникът можете да намеритеи в сайта на СУБ: http://usb-bg.org/Bg/HomoSciens%202014.pdf.

В шатрите в двора на Британски съвет Бълга-рия ЕЦИ запознаха многобройните любители напредставянето на науката по завладяващ начин чрезпостерна изложба с „Научно-приложни разработ-ки и проекти на учени от БАН“ и раздадоха наг-ради на победителите от представената изложба„Кристалите през детските очи – източник наенергия“ на подготвителните групи на 8 ОДЗ „Тав-рия“ с ръководители Мария Стоева и ПарашкеваГурин.

Поради обявяването на 2014 за Международ-ната година на кристалографията съвсем логичноИнститутът по минералогия и кристалография(ИМК) „Акад. Иван Костов“ към БАН участваше

не само в събитията в Централната сграда на БАН.В Зоната за експерименти и демонстрации „Експло-раториум“ в една от шатрите в двора на Британ-ски съвет България научният секретар на ИМК доц.д-р Росица Титоренкова в Кабинета по любопит-ство „Растеж на кристала“ по атрактивен и за-бавен начин „кристално и химично“ показа „как-ви кристали може да забърка един химик и каквоще изкристализира от този експеримент“. Специ-ално участие имаше и д-р Милен Кадийски в На-учното кафене „Кристалографията в научния де-бат“ (Научни съобщения за приложението накристалографията в различни сфери на социална-та практика) в Нощта на учените в РУ „Ангел Кън-чев“. А доц. Юри Кълвачев запозна старозагорцисъс „Зеолитите – кристали с уникални свой-ства“.

Приятна изненада беше инициативата Нощ наотворените врати, организирана от Национал-ната астрономическа обсерватория в Рожен по по-вод Европейската нощ на учените и 145 години отосноваването на БАН. Посетителите на обсерва-торията в нощта на 26 срещу 27 септември (петъксрещу събота) имаха възможност да наблюдаватразлични по тип астрономически обекти с пред-виден за целта телескоп в Посетителския центърна НАО. Освен че бяха интересни за посетители-те, тези демонстрационни наблюдения имаха за целда разширят познанията им за Вселената.

След поредната Европейска нощ на учените от-правяме поглед напред към следващата – десета-та – юбилейна Нощ, която сме посветили на Меж-дународната година на светлината 2015. И некасилата бъде с българските учени и преподавате-ли!

НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2014 В БРИТАНСКИЯ СЪВЕТБЪЛГАРИЯ

Ивайло Славов,програмен директор

на Софийския фестивал на наукатаСградата на Британски съвет България и при-

лежащите й околни пространства за поредна го-дина бяха домакини на събития от Европейскатанощ на учените. Освен собствената програма наБритански съвет, тук се приютиха и част от спе-циалните събития за Нощта на Българската акаде-мия на науките и Нов български университет.

Дворът на Британски съвет, който е общ и запосолствата на Холандия и Хърватска, както и затърговския отдел на посолството на Франция, станаосновната сцена за събитията. Съвсем закономер-но, заради „високия му европейски статут“, на дво-ра бяха построени основната шатра и две по-мал-ки, където се разположиха опитите и демонстра-циите. Тротоарът към Докторската градина стана

арена на „лудите“ химици. Част от програмата те-чеше и в зала „Палавееви“в сградата на Съвета.

В голямата шатра на двора беше разположенапостерна изложба за 145-годишнината от основа-ването на БАН, показваща научно-приложните раз-работки и проекти на учените от институтите наАкадемията. Тук имаше и щанд „Кабинет по лю-бопитство: Растеж на кристала“ с доц. д-р РосицаТиторенкова от Института по минералогия и крис-талография „Акад. Иван Костов“, както и Евро-пейски ъгъл, който представи дейностите „Мария



Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020“,европейската мрежа EURAXESS и проектите, в ко-ито участват български учени. В малките шатриот стените грееха детските рисунки от изложбата„Кристалите през детските очи – източник на енер-гия“ на малчуганите от подготвителни групи на 8ОДЗ „Таврия“ с ръководители Мария Стоилова иПарашкева Гурин.

Програмата беше открита в 18 часа от чаров-ната водеща Мария Силвестър, която в началотодаде думата за кратки приветствия на: Любов Кос-това, директор на Британски съвет България; проф.Антони Славински, председател на Настоятелство-то на Нов български университет; Ирена Димит-рова, директор на дирекция Превенция, интегра-ция, спорт и туризъм в Столична община и ПетърНацев, ръководител на сектор „Комуникация и пар-тньорства“ към Представителството на Европей-ската комисия у нас.

След това на сцената се качиха Светлана Гора-нова и Марина Маринова от Центъра по забавнаматематика с тяхното шоу „Български математи-чески фолклор“. За тридесет минути децата се вър-наха във времето на баба и дядо, за да раздвижатмозъчетата си със забавни задачки от нашия ро-ден математически фолклор. Освен главоблъска-ници, театрален етюд с преминаване на река и из-вестни задачки-закачки, децата откриха симетри-ята в шевиците, с които навремето са украсявалидрехите и домовете.

Следващият половин час зрителите се посмя-ха с най-доброто от програмата на Кристал ТВ.Специалното шоу на настоящите финалисти от кон-курса за разбираeмо говорене за наука FameLab2014 включваше всички най-популярни телевизи-онни рубрики: математичката Мариана Мариноваи физичката Анелия Дакова поговориха за най-добрите приятели на жената – диамантите и руби-ните, в женско ток-шоу, в рекламните блокове ви-ното и мастиката ни представи технологът по хра-ни и вина Ивайла Сопотенска-Декина, последва-ха и централните новини с водещи студентите помедицина Алексей Митев и Ваньо Везиров и меж-дународни репортери биолозите Ния Тошкова иМирослава Димитрова, прогнозата за времето сметеоролога Николай Пенов, а на финала в пред-изборен дебат „Кристали срещу нанокристали“ сесблъскаха химиците Наско Стаменов и Ахмед Ха-сан.

Щафетата на сцената пое зоологът от Нацио-налния природонаучен музей в София Боян Пет-ров с презентацията си „К2 и тръпката да откри-ваш, докато приключенстваш“. Увлекателно и смного снимков материал Боян разказа за труднос-тите и опасностите при изкачването на втория повисочина връх в Хималаите, но и за интереснитенаходки и наблюденията върху флората и фауната,съпътстващи експедицията му.

Едно от новите български открития представи

д-р инж. Христомир Йорданов. Изследването е про-ведено от Техническия университет и неправител-ствения сектор и е в помощ на борбата с рака нагърдата. То представлява високочувствителен тер-мометър, който засича повишеното електромаг-нитно лъчение на раковото образувание в сравне-ние с околната тъкан, и позволява точното му ло-кализиране.

След това настана време и за първото връчва-не на награди. Директорът на Британски съвет Бъл-гария г-жа Костова връчи почетна грамота на Или-яна Захариева от Мтел за специален принос на ком-панията в комуникацията на наука, тъй като от 2014г. медийният конкурс Мтел Медия Мастърс станаконкурс за отразяване на новини от науката в ме-диите. Освен грамота г-жа Захариева получи и„джедайски меч“, за да разсича тъмнината на не-вежеството. Технологичната джаджа е специалноизработена от химика Христо Колев, победител въвFameLab 2010 и концептуален артист.

Дългоочакваният гвоздей на вечерта беше фи-зичното караоке „Бохемска рапсодия – рок кита-ра в 11 измерения“ на д-р Марк Луни, който епобедител на първия национален конкурс FameLabв Обединеното кралство, доктор по акустична фи-зика, който в момента работи като патентен спе-циалист в Националното бюро по интелектуалнасобственост на Великобритания. Участвал е в мно-жество предавания по радио и телевизия, в товачисло по Radio 4, ВВС, СВВС, Channel 4 и др. Чрезакорди от Вивалди до AC/DC Марк Луни разкритайната на Страдивариус и показа как вибрациитена струните може би могат да дадат отговор наголемите въпроси за физиката и Вселената. А из-пълнението на „Бохемска рапсодия“ на Куин съсспециален за физиците текст накара залата да из-бухне и в смях и в неспирни ръкопляскания.

Програмата на Британски съвет в голямата шат-ра завърши с поредното награждаване – на децатаи младежите, спечелили призови места в учени-ческия конкурс „Науката в картини и слово“. Ща-фетата беше предадена на преподавателите и сту-дентите им от НБУ – Камелия Тодорова, доц. Ети-ен Леви, Ангел Заберски-син, Нели Маринкова иЮлиян Янев, които поддържаха вече високото нас-троение с изпълненията си.

Корпусът за бързо гърмене от Факултета по хи-мия и фармация на Софийския университет в със-тав: доц. Лъчезар Христов и студентите Наско Ста-менов, Александра Тасева, Мартин Недялков иЗлатина Димитрова, както винаги при появата си,беше шумен, цветен, пушещ, гърмящ и ароматен.Атрактивните опити, фойерверки, пушеци и гър-межи събраха огромна тълпа на тротоара пред Бри-тански съвет, която с интерес и чести възклица-ния следеше зашеметяващите химици.

В малките шатри беше разположен т.нар.Експлораториум – възможност за малките зрите-ли да се докоснат, да пипнат, видят и чуят науката



отблизо. Тук на щандовете децата научиха за: „Нощният живот в природата“ – какво

правят нощем птиците, прилепите, насе-комите и растенията от биолозите НияТошкова, Виолета Желязкова, Миросла-ва Димитрова и Силвия Тошева.

Как да се ориентираме нощем или „На-къде в нощта?“ с геодезически уреди иGPS от ас. д-р инж. Аспарух Камбурови гл. ас. Милена Бегновска от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рил-ски“.

„Кристално и химично“ си забъркаха иотнесоха в къщи кристали в епруветки спомощта на химиците на Корпуса за бър-зо гърмене.

„Вино, хляб и зрелища“ беше 18+ съби-тие за технологията на удоволствията,най-вече виното, която на чаша бяло иличервено разказваше Ивайла Сопотенска-Декина.

„Стихиите денем и нощем“ или какво ста-ва с времето показваха метеоролозите

Ивайло Славов и Николай Пенов на ба-зата на мини модел на екосистема.

В зала „Палавееви“ в сградата на Британски съ-вет от 18:30 часа бяха представени резултатите отученическия конкурс „Науката в картини и сло-во“, като победителите бяха наградени по-късно.

От 22 часа с интерес проследихме излъчване-то на живо от Природонаучния музей в Лондон,където шестима от заелите призови места въвFameLab се състезаваха в Hall of Famelab at Sci-ence Uncovered: Ирка Чекова от Чехия; настоящи-ят победител от международния финал ирланде-цът Порик Флъд, докторант в Холандия; Луси Торнот Обединеното кралство; Владимир Божилов отБългария; Адам Мърфи от Ирландия и Махмуд АбуКадр от Египет. Представянията на всички бяхаизключителни, но тричленното жури обяви за по-бедител Влади Божилов, което накара цялата пуб-лика да стане на крака и да аплодира с гордост!

Това направи финала на Европейската нощ научените 2014 още по-удовлетворяващ и някак сла-дък.

АКЦЕНТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НАУЧЕНИТЕ В ПЛОВДИВ: ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК

И КРИСТАЛОГРАФИЯТА

Доц. д-р Петя Бъркалова,д-р Весела Казашка,ПУ „Паисий Хилендарски“,

проф. д-р Виктория Сарафян,Медицински университет – Пловдив

Пловдивските висши училища традиционноучастват в провеждащата се по едно и също вре-ме в около 300 града в цяла Европа и по света„Европейска нощ на учените“. Специален акцентв тазгодишната им програма бе поставен върхуГодината на човешкия мозък и кристалографията.Обявяването на града за Европейска столица накултурата в 2019 година в началото на септемвривнесе допълнителна емоция и вдъхновение средакадемичната общност и мотото „Заедно“ естес-твено се пренесе във всички формати на Нощтапод тепетата.

Човешкият мозък управлява нашите жизненифункции, поведението ни. Плод на дейността муса и нашите мисли, чувства и спомени. Няма мо-зъчен център на мисълта, нито на паметта, но ниемислим и си спомняме, защото паметта е разпре-делена навсякъде в мозъка. Нашият опит оставяследи в сложни мрежи, изградени от невроните.Мисленето и съзнанието все още са загадка занауката. Човешкият мозък все още не е напълноразгадан, въпреки че е обект на интензивни науч-ни изследвания. Може ли да се изобрети компю-тър, способен да мисли, ако няма тяло и чувства?Може ли машината на Тюринг да „заблуди“ чове-

ка, състезавайки се с човешко същество?Модулът с публични лекции в ПУ „Паисий Хи-

лендарски“, посветени на Годината на човешкиямозък, постави любопитни въпроси, обединени отнадслова „Как научните изследвания на човеш-кия език носят полза на бъдещите поколения“. Пър-вата тема „Език, мислене, „общуване“ между хо-ра и компютри“ беше представена от гост-лекто-ра проф. д-р Светла Коева, директор на Институтапо български език към БАН. Като ръководител наСекцията по компютърна лингвистика проф. Кое-ва говори за езика и мисленето, навлизайки в най-трудните въпроси пред съвременната хуманитарис-тика: какво ни отличава като хора; влияе ли ези-кът върху мисленето; кои са интересните факти,свързани с билингвизма; как хората и компютри-те се учат да общуват; кой е езикът, който разби-рат компютрите; има ли изкуствен интелект; въз-



можно ли е общуване между хора и компютри –каква е реалността и докъде се простира хоризон-тът на бъдещето.

Проф. дпн Дора Левтерова от Педагогическияфакултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ запознаприсъстващите с „Алтернативни езикови системи“,развивайки тезата, че жестовете са изходна фор-ма в развитието на човешкия език и обяснявайкизащо, къде и как днес в България се извършваподготовка за въвеждане на знаков билингвизъмв училищата за деца с увреден слух.

Пловдивският университет организира и из-ложба със снимки от Националния фотоконкурс„Пътешествия в света на знанието. Науката презмоите очи“. Във фотоконкурса участваха 24 авто-ри с общо 79 любителски фотографии, които бя-ха публикувани в социалната мрежа Фейсбук(https://www.facebook.com/media/set/?set=a.58238977568915.1073741834.740706489322164&type=1). Снимките са разгледани 23 509 пъти,като „географията“ на посещенията показва 32страни от Европа, Азия, Африка, Северна Амери-ка, Южна Америка и Австралия. Отбелязани са7388 харесвания, които станаха база за класира-нето. Първите 20 фотографии по брой на гласове-те в социалната мрежа оформиха фотографскатаизложба. Постерите бяха изложени на открито взападния двор на университета.

Веднага след церемонията по връчването нанаградите от фотоконкура стартира модулът „Евро-пейски корнер“, в който тази година беше пред-ставена стихосбирката „Стъпки 7“ с поетични твор-би на български учени.

С призива „Запознай се с учен“ отвори вратиНаучното кафене „Кристалография“ с домакиндоц. Стела Статкова от Химическия факултет. Тяразви темата „Магията на кристалите“ чрез откри-тията на акад. Иван Костов – световно признат ученв областта на минералогията и кристалографията,както и на Дороти-Мeри Ходжкин, получила об-ществено признание за приноса и в развитието накристалографията на протеините, носителка на Но-белова награда за химия. Публиката от студенти,преподаватели и гости беше вдъхновена от маги-ята на кристалите.

Беше подредена изложба на студентите от Фи-лософско-историческия факултет на ПУ „ПаисийХилендарски“ със снимки от теренните им проуч-вания на тема „Културно-историческо наследствов Средните Родопи – Загражден, Давидково, Стър-ница“. Четири интересни презентации на студентиот факултета ни запознаха с обичаите, носиите, съ-бирането на билки, диалектите и общо с животана хората в Средните Родопи.

В Медицинския университет (МУ) Нощта научените стартира в късния следобeд в Аудитор-ния комплекс с официално връчване на награда-та на ректора за най-добър учен за 2014 г. на проф.

д-р Христо Добрев, дм, от Катедра по дерматоло-гия и венерология и награди на отличените пре-зентации от конкурса „Наука и младост 2014“. Бе-ше награден и Костадин Костадинов – студент отМедицински факултет, финалист в Националнияконкурс „Лаборатория за слава Fame Lab“, орга-низиран от Британския съвет България и МОН.

Вечерта продължи с традиционния за Нощта де-бат в Европейската година на човешкия мозък, пос-ветен на предизвикателството да помечтаем отвъдпостиженията на съвременната невронаука – „Чо-вешкият мозък – отвъд познанието“. Отборът напроф. д-р Стефан Сивков в състав д-р Стоян Нова-ков, д-р Ферихан Попова и Петър Мирянов, сту-дент по медицина, представиха тезата на невробио-логията. В отбора на проф. д-р Дроздстой Стояновучастваха и учени от Нов български университет –доц. Лилия Гурова, философ; от ПУ - Пловдив –доц. Светлана Събева, социолог, доц. Мария Шни-тер, теолог, и Ани Тодева, студент по медицина.„Най-голямата загадка, която съществува изобщо,е човешкият мозък, за да го изучим, трябва да обе-диним усилия на учени от различни специалнос-ти“, обясни ръководителят на Катедрата по анато-мия, хистология и ембриология проф. Стефан Сив-ков. Дебатът беше модериран от д-р Неделя Щоно-ва – лекар невролог и водещ на предаването „Гла-сът на здравето“ по bTV. Публиката гласува и из-бра победител – отбора на проф. Сивков. Награда-та за отбора победител е участие в престижен меж-дународен научен форум в областта на невронау-ката, а втора награда е годишен абонамент за меж-дународно периодично издание.

Петъчното соаре „Храна за размисъл“, орга-низирано в Аудиторния комплекс, включваше ня-колко забавни формата: „Танцувай с мен“; „Артателие“; Клуб „Интелигентност“; Градинско партии коктейл „Храна за мозъка“.

В артателието учени, студенти и ученици демон-стрираха свои изделия и уменията си в прилож-ното изкуство. Всеки желаещ успя да опита и из-работи сувенири чрез различни техники – деку-паж, квилинг, изработка на бижута, картички и др.Впечатляващи бяха арт изделията на ас. Ирина Ста-нимирова, бижутата на д-р Мария Стоилова, гоб-лените на д-р Таня Божкова. Своите умения пре-дадоха на публиката Лилит Шахинян, Недялка То-нева и малките ученици, които неуморно плетяхаластични гривни.

Оригинална и нестандартна беше огромната ко-лекция от умалени модели на автомобили, коятосподелиха с публиката д-р Любомир Паунов и сту-дентът Ивайло Мурджев.

В Клуб „Интелигентност“ докторантите по пси-хология София Ангелова и Кристина Георгиевапроведоха тестове за оценка на емоционалната ин-телгентност, с което привлякоха многобройна ау-дитория.

Особено приятно настроение създадоха млади-


те асистенти по фармация Бисера Пиличева, Ве-личка Андонова и Димитър Пенков, които анга-жираха с оригинални стикери всички желаещи дасе включат в урока по танци. Народните танци сеоказаха притегателна сила както за студентите, та-ка и за преподавателите.

Празничната обстановка беше допълнена и отталантливите фотонаходки от Пловдив на д-р Ни-колай Сираков, д-р Павел Нончев, д-р Илиан Ко-ев, Розалия Александрова. Много положителниемоции вдъхнаха и градските пейзажи на Г. Чап-кънски, Б. Атанасов, Д. Русев, Е. Месробович,А. Тодева. Темата на фотоизложбата беше избра-на в началото на септември след обявяването наПловдив за Европейска столица на културата през2019 г.

Медицински университет – Пловдив и Универ-ситет по хранително технологии (УХТ) постави-ха началото на нов формат в Нощ на учените –„Пътуваща академия“. Млади учени и студентиот катедрите „Медицинска биология“ и „Анатомия,хистология и ембриология“ на МУ – Пловдив и„Хранене и туризъм“ на УХТ изнесоха лекции восем хуманитарни и професионални гимназии подтепетата. В научно-популярен формат бяха пред-ставени големите предизвикателства пред съвре-менната медицинска наука: „Ракът – перфектнатаеволюция“, „Генно инженерство – изкуството дабъдеш бог“, „Епигенетиката – архитектура на кле-тъчното ядро“, „Пренатална диагностика – превен-ция или началото на „Гатака“?“, „Невродегенера-тивни заболявания – молекулни механизми“, „Чо-век е това, с което се храни – приони/ГМО“, „Със-

традателен мозък – човек разбира силата на бол-ката по чуждото лице“, „Обонятелен мозък“,„Лимбична система“. Студентите Анна Пападопу-лу, Веселина Иванова, Георги Хаджипетров, Де-сислав Гунчев, Елена Чобанкова, Лазар Шипча-нов, Марин Конарев, Мария Стоилова, Надя Же-кова, Николай Тончев, Петър Кискинов, ПетърМърмъров, Полина Ангелова, Франческа Тошко-ва и техните преподаватели Веселин Александров,д-р Нина Йотова, Мария Казакова, Николай Мех-теров, Яна Феодорова, Милена Драганова-Фили-пова очароваха и заинтригуваха младите хора. Най-голямото признание за успеха на новия форматбеше искреният въпрос на учениците: „Вие когаще дойдете отново при нас?“ „Пътуващата акаде-мия“ ще продължи и в рамките на учебната годи-на с включване на нови училища и лекции.

Свое „Научно кафене“ проведе и Университе-тът по хранителни технологии. То бе под надслов„Постиженията на младите изследователи – новирецепти и технологии“, последвано от изложбатас дегустация „Храни, стимулиращи мозъка“.

Традиционния концерт на Академията за музи-кално, танцово и изобразително изкуство(АМТИИ) поради дъждовното време беше прове-ден в Концертна зала. Тази година фолклорниятконцерт беше под надслов „Кристално чисто“ сизпълнители академичният ансамбъл на АМТИИс ръководител проф. Милчо Василев и хореографд-р Стефан Йорданов, както и студенти от Педаго-гическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.Концертът освен финално събитие е и музикално-то послание на програмата.


НОЩ НА УЧЕНИТЕ ЗА ДЕВЕТА ПОРЕДНА ГОДИНАВ СТАРА ЗАГОРА

Доц. д-р Галя Кожухарова,ДИПКУ – Тракийски университет,

Стара ЗагораЗа девета поредна година на 26.09.2014 г. Тра-

кийски университет чрез Департамента за инфор-мация и повишаване квалификацията на учители-те е участник в Европейската нощ на учените, ка-то основни партньори и съорганизатори бяхаОбщина Стара Загора и Регионална библиотека„Захарий Княжески“. През тази година събитиетоимаше два акцента: „Светът на кристалите“ (2014е Международната година на кристалографията)и „Научните изследвания и качеството на живот втриъгълника на знанието“.

По традиция Нощта съвпадна с празничната,станала традиционна Нощ на изкуствата в градана липите. В тази нощ отварят вратите си Градскахудожествена галерия, Регионален историческимузей, музей „Неолитни жилища“, Архитектуренкомплекс „Музей на религиите“, Къща-музей

„Градски бит XIX в.“, Къща-музей „Гео Милев“,Оперен театър, Драматичен театър „Гео Милев“,Държавен куклен театър, Народна астрономичес-ка обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“,Териториален държавен архив и др.

Традиция стана през последните няколко годи-ни Тракийският университет да отваря вратите сиза ученици, преподаватели и обществеността. Презтази година това бяха някои от лабораториите вкатедрите и секциите на Ветеринарномедицинскифакултет. Организирани бяха посещения за уче-ници от Природо-математическата гимназия „ГеоМилев“, Професионалната гимназия по ветеринар-



на медицина „Иван П. Павлов“ и други староза-горски училища по тяхна заявка. Над 200 учени-ци посетиха лабораторията по „Екологична химия“,секция „Химия“, катедра „Фармакология, физио-логия на животните и физиологична химия“. Тамте се запознаха теоретично с принципа на процесакристализация от преситен разтвор на сол, с ек-спериментално получаване на кристали от преси-тени водни разтвори на меден сулфат и натриевацетат. Учениците наблюдаваха демонстрации, по-казващи нарастването на кристали от зародиш, за-познаха се експериментално с процеса адсорбцияна багрилна отпадъчна вода чрез използване наприроден зеолит, с принципа на работа на UV/VISспектрофотометър и експериментално определя-не на съдържанието на нитрати във води. На уче-ниците бяха показани апаратите центрофуга и pH-метър.

С кристалите в живите организми посетители-те се запознаха в отворените лабораториите на сек-ция „Ветеринарна анатомия на домашните живот-ни“. Там учениците посетиха залата по остеоло-гия, която разполага с богата колекция от костенматериал от различни видове домашни бозайни-ци. Те посетиха учебните зали по систематичнаанатомия. Запознаха се с оборудването на залитеи получиха представа с подготовката на лабора-торните упражнения за студенти от специалностВетеринарна медицина. Учениците посетиха и му-зея към катедра „Ветеринарна анатомия, хистоло-гия и ембриология“ и се запознаха с редки екзем-пляри (скелети на камила, мечка, лъв), изсушени обработен с лак трупен материал, изпълнени съссиликон кръвоносни съдове. Тази богата колек-ция се дължи основно на д-р Николай Цандев.

Всичко, което учениците и обществеността ус-пяха да наблюдават, беше подготвено от колегитеот Ветеринарно-медицинския факултет проф. дхнНедялка Вълканова Георгиева и гл. ас. д-р Звез-делина Любенова Янева от секция „Химия“; ас.д-р Камелия Димчева Стаматова-Йовчева и гл. ас.д-р Николай Славков Цандев от секция „Анато-мия на домашните животни“; Теодора ЕмиловаРангелова – студент I курс по специалност „Вете-ринарна медицина“.

След посещението на лабораториите събитиятасе пренесоха в центъра на Стара Загора в Регио-нална библиотека „Захарий Княжески“, къдетоНощта се сля с общоградския празник въпрекилошото време.

Откриването на авторската изложба „Вкаме-нения свят“ на инж. Александър Киферов – бившучител в професионалната гимназия в Димитров-град постави началото на събитията там. „Вкаме-неният свят“ е представяне на вкаменелости от раз-личен произход – растителен и животински, кактосухоземен, така и воден, намерени основно в по-лите на Източните Родопи. Авторът представи жи-вота на един отминал свят, застинал във времето

и пространството посредством вкаменяването си,свят, който днес ни очарова със своята красота изагадъчност. Загадъчност, която се стремим да раз-гадаем, за да удовлетворим любопитството си зачудните същества, обитавали нашата планета.Авторът на изложението Александър Киферов нипотопи в тази атмосфера на отминали епохи и стран-ните същества в тях и какво ги е сполетяло, за дасе пренесат така консервирани в наши дни.

В сградата на библиотеката освен изложбитебяха представени постери, подготвени от студен-ти за света на кристалите.

Специално място беше отделено в т.нар. Евро-пейски корнер на европейските проекти, в коитоучастват различните структурни звена на Тракий-ския университет.

През тази година бяха обявени два конкурса –за мултимедийни продукти „Светът на кристали-те“ и „По-твърд от диаманта“ – за ученици съот-ветно от 5–7 и 8–12 клас. В конкурса участвахаученици с разработени мултимедийни продукти(презентации, клипове и др.) по темата. Критери-ите за оценка бяха оригиналност, качество на из-пълнение и творчество. Най-интересните и отли-чени от специалното жури продукти бяха пред-ставени през Нощта и отличени с награди. Ето иотличените :

В конкурс на тема „Светът на крис-талите“ бяха присъдени отличени: Iмясто: Христо Съртмаджиев – 6 клас,ПМГ “Гео Милев“, гр. Стара Загора, сръководители Живка Стойчева и Лиля-на Вълчева; II място: Пламена СтояноваСтоянова и Виктория Миленова Савова– 7 клас, СОУ „Гео Милев“, гр. Радне-во, с ръководител Стоянка Хаджиева и иАнна Иванова Пенчева – 6 клас, СОУ „П.Р. Славейков“, гр. Кърджали; III място:Асен Танев Илиев – 6 клас, ОУ „Хр. Бо-тев“, с. Братя Кунчеви, с ръководител Не-ли Чолакова и Надежда Алексиева Или-ева – 7 клас, СОУ „Хр. Смирненски“,гр. Стара Загора, с ръководител Марга-рита Илиева.

В конкурса на тема „По-твърд от ди-аманта“ първо място беше присъденона Ваня Илиева Асенова – ОУ „Хр.Бо-тев“, с. Братя Кунчеви, с ръководител Не-ли Чолакова.

След потапянето с презентациите на награде-ните в света на кристалите следваше викторина.Въпросите и наградите повишиха настроението ижеланието за изява на ученическата аудитория.

Доц. д-р Юри Кълвачев от Института по мине-ралогия и кристалография „Акад. Иван Костов“при БАН представи интересна лекция на тема: „Зе-олитите – кристали с уникални свойства“. Той спо-дели и своя път в кариерата си на изследавател –възможностите и предизвикателствата по пътя на



научното израстване.След лекторията възникналите въпроси и на-

учни спорове естествено дадоха началото на На-учното кафене „Кристалите в митове и леген-ди“, в което взеха участие студенти, учени, уче-ници и учители от горен курс на обучение и граж-дани, представители на различни социални групи.Гл. ас. д-р Звезделина Янева и студенти под ней-но ръководство показаха в презентация за силатаи въздействието на кристалите върху живота издравето на хората. Полемика предизвикаха въп-росите дали наистина красивите кристали винагиса полезни за човешкия организъм.

Холистичният център „Хармоничен жи-вот“ се организира вече трета година и винагипредизвиква голям интерес от широката общес-твеност. Представиха се клубове, центрове и сту-дия от региона, чиято дейност подпомага повиша-ването на качеството на живота чрез изкуства,спорт, здравословно хранене, източни практики,терапии и др. Имаше щандове с благотворителнацел: на Спасителния център за диви животни – Ста-ра Загора (Зелени Балкани) и на Дневен център за

възрастни хора с ментални увреждания и психич-ни разстройства „Св. св. Козма и Дамян“ – СтараЗагора.

Нощта продължи с „Веселие под звездите“,което въпреки лошото време привлече много по-сетители. Участваха детски клуб за латино танци,студенти от театралната група на Тракийски уни-верситет с ръководител Донка Йотова, художес-твени формации на Тракийския университет, пое-ти, актьорски етюди и други.

Европейската нощ на учените 2014 стана въз-можна благодарение на експертната организацияна екипа от Департамента за информация и пови-шаване квалификацията на учителите при Тракий-ски университет – Стара Загора и основно на доц.д-р Димитрина Брънекова, доц. д-р Галя Кожуха-рова, доц. д-р Валентина Шарланова, гл.ас. АнгелСлавчев, гл.ас. Виолета Георгиева, д-р Звездели-на Янева и др.

Хубавото през тази нощ беше, че имахме въз-можност да направим анонс към Нощ на учените2015, което породи желание за участие и в след-ващите събития.

Ежегодното отбелязване на Европейската нощна учените е популярно и очаквано събитие за ака-демичната общност на Русенския университет.През 2014 г. програмата на Нощта в университетабеше посветена на Международната година накристалографията, преминаваща под надслова„Подгответе се да бъдете изумени“. Изумител-ното богатство и красота на кристалите в приро-дата насърчи екипа на проект К-ТРИО 2, ангажи-ран с организацията на събитието, да използва ана-логия в посланието си към целевите групи на про-екта, а именно: „Кристално ясни идеи, кристал-но чисти мисли, кристално цветно въображе-ние, кристално богата душа – това е учениятот Русенския университет.“

Програмата на Нощта в университета на 26септември 2014 г. започна с откриването на триизложби, експонирани в централното фоайе на Рек-тората: постерна изложба „Международна годинана кристалографията“, предоставена от Национал-ния музей „Земята и хората“ – София; експозицияот минерали и кристали, представяща уникалниекспонати от частните колекции на Анна Димит-рова – управител на „Оптокристал“ – Русе и проф.дмн Степан Терзиян от Русенския университет, иавторска фотоизложба на проф. дмн Степан Тер-зиян. През целия ден изложбеното пространство

бе изпълнено с посетители от университета и градРусе, а фотоизложбата на един известен учен ма-тематик допринесе за постигане на една от основ-ните цели на проекта К-ТРИО 2, изпълняван в рам-ките на програмата Хоризонт 2020 – да разкриескритите таланти на учените и да ги направи дос-тояние на обществото.

Изключителен интерес сред представителите наакадемичната общност предизвика научното ка-фене „Кристалографията в научния дебат“ със спе-циалното участие на д-р Милен Кадийски от Инсти-тута по минералогия и кристалография към БАН.Информативната и изпълнена с любопитни фактипрезентация на младия учен от БАН, както и инте-ресните научни съобщения на доц. Руси Минев идоц. Милувка Станчева от Русенския универси-тет дадоха шанс на аудиторията да се докосне дотайнствения свят на кристалографията и нейнитесъвременни приложения в науката, бизнеса и об-ществото.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“:„ПОДГОТВЕТЕ СЕ ДА БЪДЕТЕ ИЗУМЕНИ“

Проф. дтн Христо Белоев,ректор,

проф. д-р Юлиана Попова,заместник-ректор,РУ „Ангел Кънчев“



Събитие с широк отзвук в русенската програ-ма беше ателието на младите таланти „Кристалитев моето въображение“, в което участваха ученициот СОУ за европейски езици и култури „Св. Кон-стантин-Кирил Философ“ – Русе. В лаборатория-та по химия на Русенския университет те присъс-тваха на открит урок за кристалите, изнесен от доц.Жасмина Пенчева, наблюдаваха кристален прахпрез микроскоп и в раздадените им епруветки соб-ственоръчно получиха сребърни кристали. Следтова малките изследователи седнаха пред компют-рите в Центъра за докторанти на университета исъс специален софтуер направиха красиви гра-фични изображения на кристали в импровизира-но състезание, за което получиха атрактивните наг-ради на Нощта на учените, специално разработениот Британски съвет България за промоционалницели.

Следобедната програма на Нощта в Русенскияуниверситет започна с Панаир на идеите, органи-зиран съвместно с русенския клуб по предприе-мачество Start it Smart. Ръководителят на клубаЕмилиян Енев – възпитаник на университета, пред-стави мисията на организацията, а именно – да на-сърчава предприемчивостта и новаторския духсред младите хора. Пред аудиторията бяха пред-ставени 5 идеи за иновации, които бяха оценениот компетентно жури, в което се включи и консул-

тантът по предприемачество към Европейската ко-мисия г-н Волфганг Книски.

Други две събития в програмата на Нощта научените в Русенския университет бяха организи-рани в сътрудничество с Регионален историческимузей – Русе. Това бяха посещенията в пещерата„Орлова чука“, намираща се на 20 км от Русе иизвестна със своите уникални скални образува-ния, и в новия Екомузей в Русе, който отвори вратиза нетърпеливата публика от университета предисвоето официално откриване.

Кулминация в програмата на Нощта беше кон-цертът „Кристални ритми“, поднесен на русенско-то гражданство от самодейните състави на Русен-ския университет. След него се състоя Кристал-ното парти на учените, на което бяха предложенине само интелектуални предизвикателства, но имного артистични изяви на талантливи универси-тетски преподаватели.

За девета поредна година академичната об-щност на Русенския университет и гражданите наРусе отбелязаха заедно Европейската нощ на уче-ните – събитие, заредено с послания за мисиятана учените в обществото, за тяхната роля в триъ-гълника на знанията, за непреходните ценности,които трябва да бъдат предадени на младите хора,както и за отговорността и личния принос за еднопо-добро бъдеще на България, Европа и света.

НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2014 ВЪВ ВАРНА

Дарина Велчева,Медицински университет – Варна

Ани Куртева,Образователен център – Варна

За поредна година във Варна се проведе Евро-пейска нощ на учените. Медицинският универси-тет (МУ) „Проф. д-р Параскев Стоянов“ и Обра-зователен център – Варна към Международна фон-дация „Св. св. Кирил и Методий“ обединиха уси-лията си, за да направят една по-различна петъчнавечер.

Дъждът и студеното време не уплашиха студен-ти, ученици и граждани на Варна, които решиха дапрекарат вечерта на 26 септември в Музея по исто-рия на медицината (http://www.medhistmuseum.hit.bg/index.html), за да се запознаят в Нощта научените с невероятната история на изключителниябългарски учен, лекар, общественик, експеримен-татор и модернизатор – проф. д-р Параскев Стоя-нов, патрон на Медицинския университет – Вар-на. Основното послание на организаторите бе, чебез история няма бъдеще, защото науката расте исе развива благодарение на положените в мина-лото основи.

От 19 до 20 ч. организаторите от Медицинскияуниверситет – Варна предложиха на посетителитена Музея по история на медицината (в чиято сгра-

да преди близо 130 години била открита първатагражданска болница в страната) да се пренесатназад във времето, в годините след Освобожде-нието в България и във Варна. Студенти по меди-цина, дентална медицина и фармация влязоха вролята на екскурзоводи, представяйки лекарскиякабинет от времето на годините след Освобожде-нието. След това разказаха най-невероятните и не-подозирани неща за видния българин, говорил 11езика и положил основите на хирургичната шко-ла в България. Най-любопитните имаха възмож-ността да посетят и зъболекарския кабинет от оне-зи години и да завършат престоя в миналото ваптеката от преди едно столетие.

Малцина бяха тези, които знаеха, че проф. Сто-янов е първият у нас, който правел рентгеновиснимки, че изнася първата лекция по медицина в



България и въвежда обучението по анатомия въвварненските гимназии. Той е първият българин,изкачил висок алпийски връх. Той е един от съз-дателите на варненския аквариум. Проф. Стоянове първият в България, който отваря дискусия повъпроса за нетрадиционна енергетика и използва-нето на сметта като източник на енергия. В свето-вен мащаб той е признат като един от създателитена таласотерапията (морелечение) и хелиотерапи-ята (лечение със слънце) – през 1905 г. разкриваединствения на Балканския полуостров Детскиморски санаториум. Като директор на Марийнскатаболница (сегашната Окръжна болница „Св. Анна“във Варна) в годините, когато в лекарските каби-нети е нямало ток и течаща вода, той въвел цен-трално парно отопление, изградил механична пе-ралня, оборудвал модерна операционна с нов ин-струментариум с течаща топла вода.

Тези и още много други неподозирани фактиза първия лекар в България, направил сложна опе-рация на наранено сърце, имаха възможността данаучат посетителите на Музея по история на меди-цината по време на музикално-артистичната прог-рама „Ученият творец – в музика и проза“. В неясе включиха много студенти и преподаватели отМУ – Варна, за да покажат скритата и забавнастрана на учените и че науката е това, което уче-ните правят през свободното си време. Проф.Христина Групчева откри вечерта от името на ака-демичното ръководство на МУ – Варна. Проф. То-дорка Костадинова, ръководител на екипа в про-екта K-TRIO 2, по който се осъществява Евро-пейската нощ на учените във Варна, представи про-екта и екипа, осъществил идеята. Викторина с въп-роси от наученото за П. Стоянов, поезия, музи-кални изпълнения на студенти и преподаватели из-пълниха петъчната вечер.

Основната тема на тазгодишната Европейсканощ на учените – кристалите, бе заложена въввсички мероприятия, организирани от Образова-телен център – Варна към Международна фонда-ция „Св. св. Кирил и Методий“ в сътрудничествос Националната астрономическа обсерватория ипланетариум „Николай Коперник“, Природонауч-ния музей, Американския университет в Бълга-рия (Благоевград).

Активно сътрудничество беше оказано от пре-подаватели от началните и средни училища въвВарна, школи по рисуване, Съюза на физиците,преподаватели и студенти от Медицинския универ-ситет „Проф. д-р Параскев Стоянов – Варна“. Ка-то доброволци в организирането и провежданетона Нощта на учените се включиха студенти от Тех-ническия университет, Икономическия универси-тет и ученици от Първа езикова гимназия.

Вечерта започна с увлекателната и уникална

лекция, изнесена от д-р Ева Божурова в „Звез-дната зала“ на Планетариума – „Космохимия“, пос-ветена на симбиозата на звездния свят, астроно-мията и химията. Във фоайето на Планетариума беподредена и отворена за посещения изложба „Въл-шебният свят на минералите“ и експозиция на ко-лекция от редки минерали, собственост на При-родонаучен музей – Варна. Част от изложените ми-нерали бяха от частни колекции на д-р Стоян Вер-гиев и на д-р Свежина Димитрова.

По време на Научното кафе д-р Стоян Вергиев– асистент в Природонаучния музей, разказа заизучаването на минералите в древния Египет, заролята, която са играли в живота на древните, завярванията, свързани с тях, както и за зодиака наегиптяните. Лекцията предизвика оживени диску-сии, бяха изказани интересни идеи и мнения повъпроса за ролята, значението и разнообразието визползването на минералите в наши дни. След раз-глеждане на изложбата за минералите в организи-раната „Творческа работилница“ на посетителитебеше осигурена възможност да седнат в обосо-бения във фоайето на Планетариума своеобразенмини киносалон и да гледат атрактивни научно-популярни филми за това как можем сами да сиотгледаме кристали.

В рамките на конкурса за най-добра презента-ция, клип до 3 мин. или компютърна анимация натема „Кристалите са навсякъде около нас“ учас-тие взеха 16 ученици на възраст между 14 и 18години от III природоматематичаска гимназия, Ма-тематическа гимназия, Първа езикова гимназия идр. Посетителите имаха възможност да изгледатвсички презентации и след това да дискутират вър-ху тях лично с авторите. С особен ентусиазъм бе-ше приета изложбата „Вълшебните снежинки –кристали“ от рисунки на най-младите участницивъв вечерта – децата на възраст от 6 до 14 г.. Око-ло 70 деца от ОУ „П. Р. Славейков“, ОУ „ДобриЧинтулов“ и школите по рисуване на Жечка Хрис-това и Кремена Иванова се включиха в конкурсаза най-добра рисунка.

Оспорвано беше състезанието между участни-ците в конкурса за написване на есе на английскина тема: „Ако бях учен...“, организиран съвмес-тно с Американския университет в Благоевград.Наградите – ваучер за курс за подготовка за явя-ване на специализиран изпит по TOEFL, IELTSили SAT, бяха предоставени от Американския уни-верситет в България.

Вечерта завърши с награждаване на победите-лите в конкурсите и забавна програма, в коятоучастваха студенти, докторанти и преподавателиот варненските университети, много музика, тан-ци, анекдоти за учени, поезия и викторина – единпрекрасен завършек на тазгодишната Европейсканощ на учените.


Интердисциплинарни изследвания

МЕНХИРИТЕ ОКОЛО С. ЗЛАТНА НИВА,ШУМЕНСКА ОБЛАСТ

Проф. дфн Диана Кюркчиева,доц. д-р Пламен Михайлов,

ас. Евгени Стойков,ас. Събин Иванов,

гл.ас. д-р Борислав Борисов,доц. д-р Христо Христов,

ас. Пенчо Кюркчиев,Шуменски университет

„Епископ Констонтин Преславски“

Мегалитите (от древногръцки Μέγας – голям иλίθος – камък) са праисторически съоръжения отголеми каменни блокове, изградени без използва-нето на съединителни разтвори. Това не са обекти,издълбани в скалите, а градежи от отцепени скал-ни блокове без никаква или с твърде примитивнаобработка на повърхността и формата.

Тези съоръжения не са имали битов, военен илипроизводствен характер, а вероятно са били с ре-лигиозно и ритуално предназначение. Датирани саот края на неолита, като се предполага, че изграж-дането им продължава през медната и бронзоватаепохи.

Мегалитите се делят основно на два типа: мен-хири (от men – камък и hir – дълъг) и долмени (отdol – маса и men – камък).

Менхири в неподредени и подредени групи (ре-шетки) около Плиска са документирани за първипът в края на ХІХ и началото на ХХ в. от К. Ире-чек, а после от К. Шкорпил [3]. Шкорпил наричапобитите каменни блокове в Шуменския регион„девташлари“ („дев“ от персийски – зъл дух и„таш“ от турски – камък, скала). Шкорпил е напра-вил първите карти на менхирите в района околоПлиска.

Измерването и документирането на менхиритеоколо с. Златна нива бе реализирано по проект наШуменския университет за интердисциплинарно из-следване на мегалити. В рамките на две експеди-ции през 2014 г. бяха проведени прецизни геодези-чески и физически измервания.

Върху сателитната снимка на района мегалититене се виждат отчетливо. Вероятно причината е ви-соката трева (Фигура 1), над която се забелязватсамо няколко вертикални камъка. Всъщност мен-хирите около с. Златна нива се намират върху не-обработваема земя, непосредствено до междусел-ски асфалтиран път, с приблизителна форма на пра-воъгълник с размери 40 м и 55 м. Теренът е равени е заобиколен от обработваеми равни ниви.

Фигура 1. Общ изглед откъм пътя на ареала на мен-хирното находище югоизточно от Златна нива

Регистрирахме общо 32 менхира. Установих-ме, че повечето от тях са в легнало състояние,

като някои са вкопани частично в пръстта.Геодезическите измервания на координатите (ге-

ографска ширина, географска дължина и надмор-ска височина) са извършени с двучестотен GPSприемник Trible R4-3 в режим Real Time Kinematic(РТК) с използване на перманентната GPS мрежаГеоНет. Приемникът осигурява директна точностпо положение ±2 см. Измерванията на всяка точ-ка са извършени в рамките на 40-60 sec. За всекиот менхирите са измерени минимум 3 точки (Фи-гура 2), които достатъчно добре определят фор-мата и размера им. Идентификацията на менхири-те е с римска цифра.

Фигура 2. Геодезическа карта на района, географска-та посока север е вертикално нагоре. Менхирите саозначени с римски цифри, а измерените точки – сарабски числа.



Нашата геодезична карта определено показваоформени 6 успоредни редици от по 4-8 менхирав направление почти север-юг (Фигура 2). Явносе вижда липсата на членове от редиците, особе-но в 4-та и 5-а редица (от запад към изток). Раз-стоянието между редиците, като и между отдел-ните менхири, е около 5-6 м.

Проведохме измервания на земното магнитнополе и радиоактивността в 3 точки от района наменхирите и в 2 контролни точки: на 100 м и на 15км от него.

Радиоактивността бе измерена с дозиметър PM1402. Стойностите на мощността на дозата за 4-теизмерени точки са около 0,17 Sv/h (микросивертза час), т.е. не е установена повишена радиоак-тивност в региона на менхирите.

Магнитното поле бе измерено със сензорDT156, основан на ефекта на Хол. Сензорът есвързан с компютър чрез Data logger. Специаленсофтуер визуализира данните за магнитното полев посоката, успоредна на сензора. Измервахме хо-ризонталната и вертикалната компонента на индук-цията на земното магнитно поле. За насочване насензора по хоризонталната компонента Н изпол-звахме компас, а за насочването му по вертикал-ната компонента Z – отвес. Измерените стойностина индукцията на земното магнитно поле в 5-теточки се оказаха еднакви (H=0.029 mT; Z=0.041

mT; 22 ZHF 0.0501 mT), което означаваалипса на магнитна аномалия в района на менхи-рите.

Резултатите от направените измервания не по-казват физически различия на региона на менхи-рите от близката и далечна околност, което би мог-ло да бъде евентуална мотивация за избора на мяс-то от страна на създателите на тези съоръжения.

Менхирите в региона на с. Златна нива са отваровикови и пясъчни скали. На разстояние 2-3км по пътя има каменоломна и вероятно намере-ните мегалити са били отцепени от този скален ма-сив.

Определихме формата и размерите на всеки отрегистрираните 32 мегалита и те бяха детайлно ог-ледани за следи от човешка обработка.

Анализът на морфологията на менхирите ни поз-волява да откроим няколко особености.

1) Размерът, който се повтаря в повечетоменхири в района на Златна нива, е 1,2м, за разлика от менхирите около Царевброд, където преобладаващият размер е2,5 м. Тази разлика в размерите можеда се дължи и на по-бързата ерозия наменхирите от Златна нива, тъй като те сапредимно от пясъчници.

2) Сечението на болшинството менхири врайона на Златна нива е многоъгълник(квадрат, правоъгълник или триъгълник),за разлика от тези в Царев брод, чиeто

сечение е преимуществено кръгло [1].3) Почти плоските стени на повечето мен-

хири в района на Златна нива говорят залесна обработка на мекия материал, а не-правилната форма на някои от тях веро-ятно е резултат от разрушение и ерозия.

4) Няколко менхира (ХХІV, ХХХ, ХХХІІ,ХLIV) все още са изправени, а два (ХIX,ХLV) са наклонени (за разлика от Царевброд, където всичките 17 менхира са влегнало състояние).

5) Върху плоските стени на част от менхи-рите има системи от успоредни издатини(ръбове) с дължини до десетки см и ви-сочина 1 см, които ерозията не е успялада заличи.

6) Открихме отвори по повърхността на дваменхира (ХХІV и ХLIV) и прорези вър-ху други два менхира (ХХVІІ и ХХХ).

7) Три от мегалитите представляват плочи(с плоскопаралелни стени, разстояниетомежду които е доста по-малко от други-те им размери): менхир ХХХIV – с пра-воъгълна форма; менхир ХLIV – с вер-тикална трапецовидна форма; менхирХLV – наклонена плоча с дебелина 0.4м, която е почти успоредна на менхирХХХIV.

Фотоси 3-8 илюстрират най-интересните мен-хири в района на Златна нива.

Фигура 3. Отворите и ръбовете на менхир ХХІV



Фигура 4. Идеално гладките стени на менхир ХХV

Фигура 5. Прорезите на менхир ХХVІІ

Фигура 6. „Ръбовете“ по стените на менхири ХХХ иХХХІ

Нашите пресмятания показват, че максимална-та маса на менхирите в Златна нива е около 2 то-на, което означава, че е възможно те да са билипренасяни от разстояние 2-3 км с прости меха-нични съоръжения, а тяхното вертикално изпра-вяне може да е било реализирано чрез изкопаванена земята около единия им край. Тъй като те са отмеки скални материали (пясъчници и варовици)обработката им с цел придаване на желаната глад-ка форма и сечение е била възможна със сечиваот относително по-твърди материали като кремъ-ци и вулканично стъкло.

Досега не е правен анализ на ориентацията наменхирните съоръжения в България. Нашите измер-

вания на менхирните редици около Царев брод по-казаха, че те „гледат“ към точката на изгрева наСлънцето в деня на зимното слънцестоене [1]. Заразлика от тях, 6-те успоредни менхирни редици врайона на Златна нива определено имат ориентациясевер-юг. Едва ли тази ориентация е случайна. За-това може да се направи обосновано предположе-ние, че изследваното мегалитно съоръжение е би-ло използвано и за измерване на времето в рамки-

Фигура 7. Изправеният менхир ХХХІІ (вляво) и пло-човидният менхир ХХХVІ (вдясно)

Фигура 8. Отворите върху вертикалната плоча ХLIV(вляво) и наклоненият менхир ХLV (вдясно)



THE MENHIRS AROUND THE VILLAGE ZLATNA NIVA, SHUMEN REGION

Diana Kjurkchieva, Plamen Mihaylov, Evgeni Stoykov, Sabin Ivanov, Borislav Borisov,Hristo Hristov, Pentcho Kjurkchiev

Abstract

We present investigation of thе menhirs around Zlatna niva. It was carried out by researchers fromShumen University within two expeditions in the summer of 2014. Around 32 menhirs were found, mostof them in horizontal position and partially buried in the ground. The distance between them is around 5-6 m.

For each menhir we carried out geodesic measurements of at least 3 points, well defined its shape andsize. Our geodesic map reveals six parallel rows consisting of at least four menhirs.

The results of the physical measurements of the radioactivity and geomagnetic field showed no differ-ences in the properties of the region of the menhirs and nearby and distant environment, which could bea possible motivation for the choice of location of this facility.

We studied the shape and sizes of each menhir and searched for details of human treatment. Theintersection of the majority of the menhirs is a polygon. We found systems of parallel ridges (edges),grooves and holes on the flat walls of some menhirs. Photos of the most interesting monoliths are exhib-ited.

The astronomical analysis revealed that the parallel rows of menhirs are directed just in the north-southdirection. That is why we suppose that the megalith facility around Zlatna niva may have served as acalendar.

The presented phenomenology is not able to explain the choice of place of the menhirs, their numberand purpose.

те на денонощието (освен като светилище), тъй ка-то 6-те успоредни редици са насочени към южнататочка на хоризонта, т.е. към посоката на максимал-на височина на Слънцето във всеки ден от година-та (моментът на най-късата сянка през деня). Но затази цел създателите на менхирите са могли да из-ползват и само 1 менхир! Това съображение се от-нася в още по-голяма степен за значително по-мно-гобройните редици менхири в областта Карнак (Се-верозападна Франция) и около Одрин (Турция).

Не намерихме отговор на въпроса, защо е из-брано точно това място около Златна нива за из-дигането на тези каменни колоси и защо те са би-ли подредени в успоредни редици.

Но най-сериозният проблем при изучаване намегалитните обекти е, че те не могат да бъдат обек-тивно датирани. Оттук произтича и трудността вопределяне на предназначението и мотивите за съз-даването им. Грубата обработка на менхирите врайона на Златна нива е важен аргумент за праис-торическия им характер, макар че има теза, че то-ва са ранно-български паметници от VІ-VІІІ в. [2,4]. Тази интерпретация се базира основно върхублизостта им до Плиска.

Откритите издатини (ръбове) върху плоскитестени на менхирите около Златна нива повдигат ивъпроса дали не са служели за закрепване на гре-ди или други приспособления, което би означава-ло, че съоръжението е имало сложна конструк-ция и предназначение.

Приносът на настоящото изследване се състои

в детайлното документиране на менхирите в райо-на на Златна нива, преди те да бъдат напълно раз-рушени с времето. Изучаването на повече подоб-ни съоръжения може да помогне за разбулванетона част от тайните, които пазят тези безмълвни сви-детели на човешката цивилизация.

Благодарности. Проведеното изследване ечастично финансирано от проект РД-08-285/2014на Шуменския университет. В сайта на проекта сенамират таблици с данните от геодезическите иморфологичните измервания на всички менхири,както и богата фотогалерия.

Литература1. Кюркчиева, Д., П. Михайлов, Е. Стойков, С.

Иванов, Б. Борисов, Хр. Христов, П. Кюркчи-ев. Точно позициониране и измерване на мен-хирите около с. Царев брод, Шуменска об-ласт. //Археология, 2014, под печат.

2. Рашев, Р. Девташларите – мегалитни паметни-ци на българската езическа култура. В: Сбор-ник „Плиска – Преслав”, т. 5, Шумен, 1992.

3. Шкорпил, К. Абоба-Плиска. //Приложение силюстрации към том Х от “Известия русскoгоархеологическаго института в Константинопо-ле”, Виена,1905.

4. Бешевлиев, Б. Българите в древността (прабъл-гари). Българско Средновековие. Изд. Фонда-ция “Българско историческо наследство”, 2008.


Информационна и комуникационна среда

БИБЛИОТЕКИТЕ В ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ

Проф. д-р Александър Димчев,СУ „Св. Климент Охридски“„…Ако Европа трябва да се създаде отново,

не бих започнал с икономиката,а с културата, защото тя принадлежи на

цялото човечество.“Жан Моне, „Постмодерните дилеми на

културата“

Днес светът е информация. Днес светът е гло-бален. Две взаимодопълващи и взаимопроник-ващи се явления, които ни съпътстват и държат втяхната орбита. Защото знанието и информациятаса еманация на културата и на нейните пластове,които оставят следа, работят за напредъка и прех-върлят мостове към бъдещето.

Информацията променя света! Информацията,информационните и комуникационните техноло-гии (ИКТ) изменят драстично нагласи, мисленеи начина на живот в обществото и на хората. Теса новите „свещени частици“, заложени в нача-лото на „Вселената на знанието“. Те стоят в ос-новата на глобалната информационна инфраструк-тура (ГИС) към която сме вперили поглед днес.Ние ставаме все по-свързани и зависими от ИКТ.Телекомуникационните, информационните систе-ми и компютрите имат глобален обхват, преда-вайки текст, картина, глас и данни през трансна-ционалните граници. Системите, базирани на тех-нологиите и информацията, поддържат икономи-ческата инфраструктура. ГИС е в основата на те-кущата интеграция на икономики, култури и об-щества, което се случва по целия свят. Тя позво-лява свободното движение на знание, информа-ция, идеи, данни, които се използват в името насвободата и за разширяване на демократичнитепроцеси за гражданите на планета Земя.

Никога в човешката цивилизация информаци-ята и каналите за нейното създаване, оповестява-не, съхранение и предаване не са били издиганина такъв височайш пиедестал. Откакто свят све-тува, знанието и информацията играят съществе-на роля за прогреса или за регреса на обикнове-ния човек, за обществения порядък и за хората,които са имали отговорността и мисията да тра-сират определени процеси и идеи.

Интересно е да се направи един странен пара-лел между знанията на хора, живели в различниисторически ареали. Изследователи са стигналидо следните факти. Средностатистически единфренски селянин в края на ХІХ и началото наХХ век е натрупвал в своя тезаурус и е боравилс информация през съзнателния си живот, коятопо обем се е равнявала на тази, която се съдържав един брой на вестник „Льо Монд“ (Le Monde).Тя е била достатъчна на този индивид да върши

съвестно своите задължения и да бъде горд и дос-тоен представител на своята велика страна. Сега,в модерния свят на информацията и на знанието,сме обкръжени отвсякъде с технологии, с коитосме в състояние да гребем с пълни шепи от на-личните необятни сведения и данни. Притежава-ме изключителни възможности, посредством ко-ито сме в състояние да се домогваме до образ-ците и продуктите на човешкото съзнание и инте-лектуална дейност. За съжаление, има индикато-ри – и то за богатите държави, че да знаеш не енай-голямата привилегия, достояние и ценност зачаст от гражданите в тях. Това води до сериознии неблагоприятни последствия за критични масиот населението. Изследване в САЩ за пореденпът доказва ниското ниво на информираност наамериканците. Една четвърт от американците незнаят, че Земята обикаля около Слънцето. Не запърви път обаче, изненадващата неинформираностна американците излиза наяве, отбелязва в. „Дей-ли телеграф“. В последно време редица допитва-ния показват, че някои американци не знаят дос-та други неща, освен астрономически факти. Сп.„Нюзуик“ накара 1000 американци да решат тес-та за предоставяне на американско гражданствона чужденци и 29% от тях не успяха да назоватимето на вицепрезидента Джо Байдън. Почти тричетвърти не успяха да посочат, кой е бил врагътна САЩ по време на Студената война. 6% от учас-тниците в теста пък не успяха да посочат дататана Деня на независимостта. Допитване по теле-фона, извършено от музея „Маккормик“, посве-тен на първата поправка на американската кон-ституция, показа, че 1000-та анкетирани могатдоста добре да идентифицират членовете на ани-мационното семейство Симпсън, но не и да по-сочат какви са правата им според първата поп-равка, а именно – свобода на словото, на печата,право за адресиране на петиции до правителство-то, религиозна свобода. Допитване на сп. „Не-шънъл джиографик“ сред 500 американци на въз-раст 18-24 години показа, че 6% от тях не могатда намерят САЩ на картата на света. Само единот трима анкетирани е успял пък да открие Вели-кобритания на картата. Две трети от анкетиранитеса казали, че населението на САЩ е между 750млн. и 2 млрд. души, докато то е едва 298 млн.души. Три четвърти са посочили английския езиккато най-говорения по света, а всъщност той ена трето място след китайския и испанския. Всъщото допитване, извършено три години след



началото на войната в Ирак през 2003 г., 37% отмладите американци не са успели да намерят Иракна картата на Близкия изток. Едва един на чети-рима е успял да открие Израел и Иран на картата.37% от младите американци са успели да посо-чат къде се намира Саудитска Арабия, но едва23% са открили и четирите страни на картата. До-питване на в. „Вашингтон пост“ две години следначалото на иракската война пък показа, че 70процента от американците продължават да вяр-ват, че Саддам Хюсеин е бил лично замесен ватентатите от 11 септември 2001 г. Осем от 10анкетирани са казали, че Ирак вече е разработилоръжия за масово поразяване. Допитване от 2009г. на Европейския комуникационен бюлетин е по-казал, че американците са се справили по-зле отучастници от европейските страни Финландия,Великобритания и Дания в отговорите на въпро-си, свързани с международната политика. Едва58% от американците са успели да кажат кои саталибаните в сравнение със 75 процента от бри-танците. През 2003 г. доклад, посветен на амери-канското образование, е заключил, че американ-ското непознаване на външния свят е толкова го-лямо, че може да представлява заплаха за аме-риканската национална сигурност. [1].

В представени анализи за държавата с най-сил-ната икономика в Европа – Германия, прави сил-но впечатление фактът, че около 14% от населе-нието попада под линията на неграмотността. ЗаБългария данните са за около 15%. Нашите децаизостават решително в изследванията на PISA,те се нареждат на незавидни места в класациите.България е на 47-та позиция от 65-те участницисъс среден резултат на българските ученици от439 точки по математика. Средният резултат научениците в държавите от ОИСР (Организациятаза икономическо сътрудничество и развитие) e494 точки. С най-висок среден резултат от 613точки са учениците от Шанхай – Китай. На след-ващите три позиции са съответно: Сингапур (573точки), Хонконг – Китай (561 точки), КитайскиТайбей (560 точки), на осма позиция е първатанеазиатска държава Лихтенщайн (535 точки),след нея Швейцария (531 точки). За сравнение,по четене България е на 51-ва позиция със сре-ден резултат на българските ученици от 436 точ-ки. Среден резултат на учениците в държавите отОИСР е 496 точки. На първите шест позиции сасъответно: Шанхай – Китай (570), Хонконг – Ки-тай (545 точки), Сингапур (542 точки), Япония(538 точки), Корея (536 точки) и Финландия (524точки).

По природни науки България е на 45-та пози-ция със среден резултат на българските ученициот 446 точки. Среден резултат на учениците в дър-жавите от ОИСР е 501 точки. На първите шестпозиции са съответно: Шанхай – Китай (580), Хон-

конг – Китай (555 точки), Сингапур (551 точки),Япония (547 точки), Финландия (545 точки) иЕстония (541 точки). Според средния си резул-тат в PISA 2012 България попада в една групасъс Сърбия (449 точки), Турция (448 точки), Ру-мъния (445 точки), Кипър (440 точки), Обедине-ните арабски емирства (434 точки) и Казахстан(432) [2].

Според психолози и педагози интересен фе-номен в това отношение е процесът, определянот тях като „плъзгане на информацията“. Той е врезултат на промяна в нагласите на индивидите.Последните не се стремят активно да запаметя-ват факти и знания при положение, че могат седно „кликване“ на мишката или чрез своето мо-билно устройство да се информират. В това от-ношение с доста символика е натоварен апелътна големия мислител на нашето съвремие Умбер-то Еко към неговия внук – да чете и да помни вепохата на интернет [3].

Независимо от известни дози на негативизъми опасения, присъщи при всяка една по-револю-ционна трансформация, трябва да напомним след-ното. Държавите, които работят с визия към бъ-дещето, инвестират огромни средства в структу-роопределящи програми за развитие на инфор-мационната и знаниевата инфраструктура. Теосъзнават много добре тяхното значение като оп-ределящи области за националната сигурност иза развитие на техните икономики, базирани назнанието. В този аспект могат да бъдат посочениемблематични примери за: възникването и лан-сирането на идеята за глобалната информацион-на супермагистрала – Интернет; подкрепата заиницииране и финансиране на социални мрежи,разузнаване чрез мрежите; политиките и насоки-те в Европейския съюз за създаване на нов ин-тернет и на научни инфраструктури, както на ико-номика на иновациите и знанието (Програма „Хо-ризонт 2020“ – 85 млрд. евро); мандатите за „от-крития достъп“ и за повторното използване наданни, сведения, изследователски резултати(т.нар. златна мина), субсидирани чрез общес-твени фондове и др.; иновации и рязка промянана ИКТ и на технологичния сектор.

Политолози, социолози и др. започват все по-упорито да заявяват в публичното пространство,че новото пренареждане на световното общес-тво и на неговия порядък е започнало. Процеси-те се развиват успешно за онези, които оценяватважността на инициирането и провеждането на от-говорни политики, както и на мащабно инвести-ране за информационни ресурси и инфраструк-тури, за внедряване и развитието на технологии-те. И всичко това, вплетено в контекста за усъ-вършенстването на човешкия фактор.

Не бива да забравяме и факта, че независимоот заложените в международните документи ху-



манни и демократични принципи за разширяванена достъпа до информацията, светът е разделенна две: на богати и на бедни на информационниресурси и технологии държави. За съжаление,ножицата продължава да се разтваря. Данните со-чат, че високоразвитите страни притежават око-ло 85% от информацията и ИКТ. Дори се форми-ра понятието „информационен империализъм“.Опит да бъде преодоляна технологичната изола-ция и разделение се опитва да направи компани-ята Facebook. По време на форума „Mobile WorldCongress“ в началото на 2014 г. в Барселона, всвоят доклад „Искаме да създадем свободен сиг-нал/тон за интернет” (We want to create a dial tonefor the Internet) [4] Марк Зукърбърг заяви идея-та за нов проект, коментирайки плановете на ком-панията за бъдещето й в мобилните комуникации:„Повечето хора по света нямат достъп до интер-нет. След като Facebook достигна постижениетода свърже един милиард потребители, погледнах-ме назад и се замислихме как можем да проме-ним останалия свят. Проектът ще се подпомогнеот няколко световни партньори.“[4] Зукърбъргтърси да добави още няколко контрагенти в след-ващите години. Проектът е описан като глобалносътрудничество между технологични лидери, не-комерсиални организации, местни общности и ек-сперти, които работят заедно, за да предоставятинтернет на 2/3 от населението на планетата. Спо-ред Зукърбърг част от стратегията на internet.orgе да намали общите разходи на свързването в ин-тернет, както и да намали общия поток данни, до-като увеличава ефикасността на представянето нареклами.

На фона на случващото се в информационниясектор е важно да си припомним пророческитедуми на бащата на кибернетиката Норберт Винер,изречени преди седем десетилетия: „Който вла-дее информацията, той ще владее света“. Да на-помним и за символиката, заложена в словатана американския лингвист, философ и полити-чески активист проф. Ноам Чомски: „свободатаза достъп до знанието е петата свобода.“

Днес светът е информация и знание! Товае мотото на успеха. Защо не и като предпостав-ка за възникване на известни заплахи за гражда-ните на планетата. Британският професор ТимБърнърс Лий, изобретател на глобалната мрежа,предупреждава, че днес интернет може да бъдецензуриран и поставен под наблюдение, което езаплаха за демокрацията [5]. Коментарът е нап-равен при представянето на Индекса на глобал-ната мрежа за 2013 г. „Интернет и социалните мре-жи насърчават все повече хората да се организи-рат, да действат и да изваждат наяве злодеяния-та, вършени по четирите краища на планетата. Товазастрашава някои правителства и води до увели-чаване на шпионажа и цензурата, което на свой

ред заплашва бъдещето на демокрацията.“ Ду-мите на Лий са 23 години след началото на ин-тернет – през 1990 г. Според него: „Необходимиса смели мерки, за да се гарантира опазванетона нашето фундаментално право на личен животи на свободата на словото в интернет.“ Подобнае реакцията на изпълнителния директор на Гугъл– Ерик Шмид, който изказва опасения за проб-леми в мрежата. Шмид твърди, че цензурата мо-же да бъде елиминирана за десетина години [5].По думите на Валери Шафер, специалистка по ис-тория на телекомуникациите и информатиката, вчастност по мрежите за данни и интернет отИнститута за науки на комуникацията при CNRS(ISCC), Франция: „Въпросът за неутралността наинтернет, понятие, появило се в Съединените ща-ти през 2002 г., не престава да набира скорост.Дори на пръв поглед да звучи доста технически,той всъщност опира до стойностните измеренияна интернет мрежата и нейната екосистема. Катозапочнем с някои „афери“, илюстриращи предиз-викателствата пред неутралността на интернет(аферата Comcast през 2007 г., Orange/Cogent или„Freeadgate“ през 2013 г. и т.н.), ще посочим какте поставят на дневен ред основополагащи въп-роси, свързани с използването и икономическо-то и политическото бъдеще на интернет и свиде-телстват за противоречиви визии, ценности ипредстави сред участниците“. Европейският съ-юз настоява САЩ да имат по-малка роля в уп-равлението на интернет. Нейли Крус, комисар зацифровите технологии, смята, че „Европа трябвада допринесе за надежден напредък към глобал-но управление на интернет.“[6]. Европа трябва даиграе значима роля в определяне на облика намрежата в бъдеще. Европейската комисия не нас-тоява за по-голям държавен контрол върху ин-тернет, както правят Китай и Русия. Тя обаче по-иска прозрачност и по-слабо американско влия-ние върху институциите, управляващи механиз-мите на глобалната мрежа – например, опреде-лянето на адресите на уебсайтовете. Крус пред-лага това да стане „на базата на основните сво-боди и правата на човека“. Подобна позиция зая-ви и зам.-председателката на Европейската ко-мисия и европейски комисар за правосъдието Ви-виан Рединг [7]. Тя е за подписване на споразу-мение със САЩ за гарантиране защитата на лич-ните данни на европейските граждани, които сесъхраняват в интернет. Според евродепутатитеборбата с тероризма не може да служи като оп-равдание за масово тайно следене на граждани-те, което в много случаи е незаконно и тази прак-тика трябва да бъде забранена. Големите интер-нет компании като „Гугъл“, „Майкрософт“, „Яху“,„Фейсбук“, „Линкдин“ оповестиха информацияза броя на своите потребители, данни за които сапредоставяли на американското правителство [8].



Бившият служител на американското разузнава-не Едуърд Сноудън чрез видеовръзка от Русияпризова технологичната общност да помогне запредотвратяване на масовото шпиониране, повреме на конференцията, посветена на онлайн имултимедийната индустрия и култура, организи-рана в Остин, Тексас през 2014 г. [9]. „Видях, чемасово се нарушава конституцията“”, заяви Сно-удън, приветстван от участниците във форума, идобави, че благодарение на неговите разкритиясе е подобрила защитата на комуникациите, кое-то е от полза и за хората, и за световната общност. Бившият служител на американското разузнава-не призова технологичната общност да подобризащитата на потребителите на интернет срещу шпи-ониране от страна на правителства или другикражби на данни. „Трябва да има промяна в по-литиката, но трябва да има и техническа реакцияна случилото се“. Някои технологични компаниипожелаха да се дистанцират от дейността на Аген-цията за национална сигурност на САЩ и пови-шиха изискванията за сигурност и кодиране. Втози контекст от началото на 2014 г. се заговориза създаването на европейски интернет. Инициа-тори на идеята са канцлерът на Германия и пре-зидентът на Франция – Ангела Меркел и Фран-соа Оланд. Възможната стъпка в тази посока, спо-ред Меркел, може да е създаването на европей-ска интернет мрежа, отделена от американскитемегасървъри [10].

В подобна перспектива се оценяват и насоч-ват и глобалните ключови тенденции от специа-листите, разработили доклада за световния фо-рум на ИФЛА (Международната федерация набиблиотечните асоциации и институции) в Син-гапур. Те извеждат 5 насоки, които ще променятинформационната среда, обществото и нашия жи-тейски хоризонт [11,12].

Новите технологии едновременно щеразширяват и ограничават кръга на има-щите достъп до информация.

Образованието онлайн ще демократизи-ра достъпа до ученето и ще предизвикапреобразования в системата на обуче-ние в световен мащаб.

Границите на личното пространство и за-щитата на личните данни ще бъдат оп-ределени наново.

Хиперсвързаните общества ще севслушват в нови гласове и групи и щесъздават възможности и условия за тях-ната активност.

Глобалната информационна икономикаще бъде преобразена от новите техно-логии.

Известно е, че през последните години пото-ците от информация се развиват лавинообразно.Знанието нараства с експоненциални темпове.

Данни от 2013 г., цитирани на конгреса на ИФЛА,ни представят следната картина [10]. През 2010г. количеството на предаваната информация в све-товен мащаб за първи път надхвърли един зета-байт, очаква се на всеки две години то да се уд-воява. Количеството ново дигитално съдържание,създадено през 2011 г., е няколко милиона пътиповече от всички написани някога книги. Презпоследното десетилетие трафикът в интернет е на-раснал с 13 000%, като през периода 2008–2011г. е създадена повече дигитална информация, от-колкото през цялата история на човечеството, закоято има писмени свидетелства. Към края на сеп-тември 2013 г. в щата Юта в Съединените амери-кански щати бе открит нов център за данни наАгенцията за национална сигурност (NSA), кой-то може да съхранява до 12 екзабайта (12 000петабайта) информация. За сравнение, за да сесъхранят всички написани някога книги, на всич-ки езици, са нужни около 400 терабайта и това епо-малко от един процент от капацитета за съх-раняване на новия център на NSA (0,0033%), тъйкато в един петабайт се съдържат 1000 терабай-та. През последните няколко години от икономи-ката на информационната оскъдица се премес-тихме към икономика, задвижвана от информа-ционно пренасищане. Според Ерик Шмид от Гу-гъл, на всеки два дни човечеството създава по-вече информация, отколкото е създало от зоратана цивилизацията до 2003 г. [4]. Това са към петекзабайта данни на ден. Прогнозите на Британ-ската библиотека сочат, че към 2020 г. 75% отвсички заглавия по целия свят ще се публикуватсамо в електронен вид или едновременно катопечатно и цифрово издание [13]. В същото вре-ме, амбицията на професионалистите е да съхра-нят дигиталното съдържание в дългосрочен план,за да се гарантира, че интелектуалното ни нас-ледство може да бъде използвано от бъдещитепоколения изследователи.

Сериозно се променят и професиите, свърза-ни с информацията и ИКТ. Усещането е, че всеповече излизаме от известната затвореност, съ-пътстваща професионалните колегии доскоро.Живеем в мрежово общество, което според Ма-нуел Кастелс е във възход [14]. Важно е да обе-диняваме усилия и да бъдем активни участницина арената на интелекта, в която актьорите са зна-ещи и информирани, където технологиите изме-нят традиционни роли, структури и организаци-онни механизми. Пораждат се идеи за постепен-но изчезване на част от професиите на настоя-щите информационни специалисти. Те са резул-тат от напредъка на технологиите. Според сайта„Нетуърк уърлд“ в редица професионални областихората ще бъдат заменени от роботи и компютри[15]. Това може да се случи още в следващотодесетилетие. Съветът в сайта е, „ако искате си-



гурност през следващите 10 години, станете ор-ганизатор на сватбени тържества. Според анали-затори това е една от професиите, в които ощедълго време няма да може да се намери механи-чен „замeстник“. Най-застрашени са 10 профе-сии, в които хората доста бързо ще отстъпят натехниката. Причината е, че в тези области вече саразработени или се създават успешно автомати-зирани системи. Сред изброените е и тази на биб-лиотекаря. Основание за промяната е фактът, чепрез 2012 г. в щатският университет в СевернаКаролина е създадена автоматизирана система заоткриване на книгата, доставянето й на читателяи за нейното връщане на място, след като той сисвърши работата. Тя е приложена първо в уни-верситетската библиотека. Наречена BookBot, сис-темата използва лазери, за да помага на студен-тите да намират и ползват книгите. Може да скла-дира до 2 млн. тома в подходяща среда, чиитопараметри за температура и влажност се контро-лират, и да доставя книгата до 5 мин. след като еизбрана от каталога. Иновационното решениепоставя под съмнение ролята на библиотекаря.Очакванията за промени имат своята логика, вре-мето ще покаже до каква степен са оправданиподобни прогнози. Въпреки напредничавите въ-ведения в посочения университет, библиотекаритевършат функции, които на този етап е немисли-мо роботите и технологиите да осъществяват.Друго изследване, проведено в САЩ, не дава до-води за игнориране бъдещето на библиотечнатапрофесия. Напротив, то е респектиращо – в пол-за на библиотекарите. В проучване за най-пер-спективните професии за 2008 г., публикувано в„US News and World Report“, се отбелязва, чеизмежду 31 изброени професии, като една от най-добрите е посочена тази на библиотекаря [16].„Забравете за книжния плъх, сега професията есред най-хай тек професиите по отношение на ра-ботата с книги и дигитална информация. Библио-текарят помага на потребителите при намиране наонлайн информация, решава какви дигитални ре-сурси да се набавят, организира достъпа до ин-формация, формира дискусионни групи...“ [15].На фона на различните полюси за бъдещето напрофесията и на библиотеките запазвам катего-рично своето житейско кредо. Всяка една инсти-туция и професия се вписва в обществените ин-тереси и потребности. Ако иска да съществува,тя трябва да се пребори за своето оцеляване илиза своите добри времена. Не за вегетация! Вре-мената са разделни и изключително динамични!Не става въпрос за единаци, а за осъзнаване, пре-осмисляне и за обединение на гилдиите, както иза формиране на креативни политики. Това озна-чава мотивация, перцепция за ставащото, усет зановото, качествени услуги и посветеност към пуб-ликите. Всичко това подплатено с добро образо-

вание, иновационно мислене, ценности и добрикомпетенции. Ако тези неща се считат за атави-зъм, тогава ще бъда принуден и ще споделя мне-нието, че светът наистина е непредсказуем?

Като важни агенции за съхранение, създаванеи предоставяне на документационни ресурси (тра-диционни и електронни) и на знания, библиоте-ките са потопени в света на информацията и вмобилността на протичащите процеси, част от ко-ито със стремглава бързина. През ХХІ век ин-тернет и модерните ИКТ предлагат много и раз-нообразни възможности за библиотеките с огледна тяхната традиционна мисия и пълноценното имфункциониране в бъдеще в контекста на глоба-лизиращия се свят. В условията на съвременнитепредизвикателства задачите на библиотеките в„глобалното село“ е да съчетаят наследените сиот Просвещението цели с актуалните потребнос-ти и изисквания към тях, за да продължат да осъ-ществяват мисията си в новата „медия“ – местаза неограничен достъп до информация в тради-ционния „хартиен“ и в електронен формат. Тран-сформацията от Гутенберговата към интернет га-лактиката, от физическото към виртуалното при-съствие, е шанс за реално демократизиране и уни-версализиране на достъпа до информация. Тованалага едно ново тълкуване, а не толкова преде-финиране – на мисията на библиотеките, в кон-текста на новата дигитална среда. Промяната вдигиталната епоха наложи към традиционните за-дачи на библиотеките да се добави още една мно-го съществена – цифровизацията. Преходът от пе-чатната към дигиталната епоха е пряко свързан скачествено нова дейност на библиотеките: не прос-то пасивното събиране и съхраняване на инфор-мация, а активното й дигитализиране, запазванеи предоставяне. Целта е да бъде осигурен моби-лен достъп до информацията предвид изменени-ята в нагласите на потребителите. Това налага до-пълване на идеята за библиотеката като физичес-ко хранилище с включването на новата й фун-кция – виртуалната. Тезата се споделя и от ди-ректора на Библиотеката на Конгреса на САЩ –Джеймс Билингнън. В преамбюла към Стратеги-ческия план на Библиотеката за 2011–2016 г. тойпише: „Много от основните ни стратегии са ди-ректен отговор на предизвикателствата (и въз-можностите) на стремително развиващите се циф-рови технологии и интернет [17]. Дейността ни,свързана с дигитализацията, представлява допъл-нение към – а не е за сметка на – традиционнатани работа с аналогови сбирки.“ В подобен ас-пект са и политиките по отношение развитието набиблиотечния сектор в Европейския съюз, за ко-ето има специално посветени текстове в настоя-щото издание. На библиотеките, с оглед на ми-сията им в новите условия, се гледа като на мес-та за: популяризиране на културното наследство;



стимулиране на културното творчество; предла-гане на нови онлайн услуги; демократизиране надостъпа до културата и до знанията и за развитиена информационното общество и на икономика-та на знанието. Задачи, набелязани в Заключени-ята на Съвета на Европейския съюз от 20 ноем-ври 2008 г. относно европейската дигитална биб-лиотека EUROPEANA и в редица други докумен-ти [18,19].

Понастоящем библиотеките са длъжни да сесъобразяват повече от всякога с външните и вът-решните фактори на въздействие върху тях. За-щото става въпрос за мястото, ролята и мисиятаим в новата глобална информационна среда. Бит-ката е за техните бъдещи проекции и за довериеот страна на обществото към тях. Библиотекитетрябва да си отговорят безпристрастно на въз-никващите въпроси, колкото и застрашителни даизглеждат понякога – за предстоящите им изме-рения и задачи. Библиотечните организации сапоставени в много сериозна конкуренция с дру-ги субекти на пазара на информация за завоюва-не на влияние от страна на потребителите (същес-твуват близо 200 вида организации и канали заинформация). Те са длъжни да не се впускат вполемики само за нови функции. Нужно е да съх-ранят онези от тях, които са изконни и им даватгаранции за вярно служене на хората и на нашатацивилизация. Част от тях са архивната, образо-вателната, социалната, на производител и купу-вач на информация, на защитник на различнитегрупи потребители. Библиотеките представляватсъществена част от важна инфраструктура, коя-то подпомага образованието, работните места ирастежа на общността. Те предлагат значим, удо-бен достъп до информация във всички формати,като ръкописни, печатни, аудио-визуални или ди-гитални материали. Те са в състояние да подпо-магат официалното, неформалното образованиеи обучението през целия живот, опазването на кул-турната памет, традиционното местно знание и на-ционалното културно и научно наследство. Въввреме, когато националните информационни по-литики са насочени към подобряване на телеко-муникациите и осигуряване на високоскоростнишироколентови мрежи, библиотеките са естес-твените партньори за предоставяне на обществендостъп до информационни и комуникационни тех-нологии (ИКТ) и споделени информационни ре-сурси.

Задавам два въпроса на скептиците, които счи-тат, че библиотечната институция е изчерпала сво-ите възможности. Кой ще продължава да издир-ва, съхранява коректно и почтено паметта и до-кументалните културни паметници от различнитеепохи на човечеството, особено на динамичнитедокументи в контекста на глобалната информа-ционна инфраструктура? Кой ще трансформира

документите, ще се грижи за този процес при пос-тоянните изменения на софтуер, технологии, ко-муникационни канали и пр. – един от вечните въп-роси. Въпросите са свързани с оцеляването и раз-витието на достиженията на хората и на самитетях. Светът винаги е търсил определен порядък иподредба. В това отношение библиотеките не сани подвеждали никога!

В подкрепа на казаното дотук за библиотеки-те се основавам на вярата, експертното мнение иубежденията на заслужили и именити колеги отнашата професионална гилдия [20,21]. Първотостановище е на приятеля на нашата страна проф.Майкъл Горман. Той ратува за хуманистичнитепринципи и норми, заложени още в началото наразвитието на библиотеките, и за отстояване и за-щита на идеите за тях. Позовавам се и на оценъч-ната логика на Вартан Грегориан, дългогодишенпрезидент на Нюйоркската публична библиотекаи настоящ президент на Корпорацията „Карнеги“в Ню Йорк. Той пледира: „Зданието на нашатакултура се крепи на основите на библиотеките ина знанието, което те съхраняват и разпространя-ват. В библиотеките е компресирана паметта имъдростта на човечеството, достиженията и на-деждите за по-добър свят, оповаващ се на инте-лекта“. Григориан оприличава библиотеките ка-то „пазителките на ДНК-то на нашата цивилиза-ция“. Според него хората, отговорни за настоя-щето и бъдещето на културните пластове, трябвада не забравят това. „Библиотекарите трябва данастояват съществуването ни да не е в опасност,никога да не бъде в опасност. Оцеляването ниникога не може да е под въпрос. Качеството нанашето оцеляване и качеството на услугите е то-ва, което е важно за обществото. Ако може дасте убедителен в това, никой няма да постави биб-лиотеката начело на листата за орязване, а нак-рая“, заключава той. Подобно е и вярата за роля-та и значението на библиотеките и на Нийл Гей-мън, английски писател на научна фантастика икомикси [22]. В своята публична реч, озаглавена„Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, че-тенето и мечтите“, той споделя: „Библиотеките да-ват свобода. Свободата да четеш, свободата наидеи, свобода на общуването. Те дават образо-вание (който процес не приключва в деня, в кой-то напуснем училището или университета), те да-ват развлечение, създават безопасни места и пре-доставят достъп до информация. Тревожа се, чесега, през двайсет и първи век, хората не разби-рат какво са библиотеките и какъв е смисълът оттях. Ако възприемате библиотеката като лавица скниги, тя може да ви се стори антична и остарялав свят, в който основно, но не единствено, изда-ваните книгите съществуват дигитално. Но товаозначава, че въобще не сме схванали същинатана въпроса. Мисля, че причината е свързана с



природата на информацията. Информацията имастойност, а правилната информация има огромнастойност. Библиотеките са места, в които хоратаотиват, за да търсят информация. Книгите са са-мо върхът на информационния айсберг: те са тами вие можете безплатно и легално да си взематекниги от библиотеките. Повече от всякога децазаемат книги от библиотеките – книги от всяка-къв вид: книжни, електронни, аудио. Но библио-теките са например, места, където хората, коитонямат компютри, които може би нямат интернетвръзка, могат да бъдат онлайн, без да плащат ни-що. Това е изключително важно, когато начини-те да си намерите работа, да кандидатствате заработа или за помощи все повече стават изклю-чително онлайн. Библиотекарите могат да помог-нат на тези хора да се ориентират в този свят“.

В последните документи на ИФЛА се настоя-ва пред ООН и пред политическите ръководствав отделните държави библиотеките да бъдат вклю-чени в рамките на стратегиите за развитие [11,12].Тъй като библиотеките имат естествена роля заосигуряването на достъп до информационно съ-държание и връзките с хора и организации, кои-то са в основата на устойчивото развитие, поли-тиците трябва да насърчават укрепването и оси-гуряването на библиотеките и да използват уме-нията на библиотекарите и други информацион-ни работници за справяне с проблемите на раз-витието на ниво общности. Затова ИФЛА призо-вава политици и практици в областта на развити-ето да използват тези мощни налични ресурси ида гарантират, че всяка концепция за развитиеслед 2015 г.:

Признава ролята на достъпа до инфор-мация за съществен елемент, способ-стващ развитието.

Признава ролята на библиотеките и биб-лиотекарите като посредници за разви-тието.

Насърчава държавите-членки на ООН даподдържат информационните структури,стоящи в основата на развитието и пре-доставящи мрежови, информационни ичовешки ресурси – като библиотеки идруги обществени институции [12].

Авторът на настоящия текст споделя и заста-ва зад тезата, че мисията и функциите на библио-теката определено се дефинират от общественитепорядки и от очакванията към нея [20, 21]. Роли-те, които тя е поемала, еволюират в различнитевремеви отрязъци. Те губят своята модерност придадени обстоятелства, за да бъдат припознати вдруг период или епоха, или да бъдат доразвива-ни в нов план. Времената се менят и самата идеяза библиотеката, за нейните функции и място сепоставят в различни периоди на преоценка. Но-вите технологии през последните две десетиле-

тия оказват по-сериозно въздействие върху биб-лиотеките, отколкото различните фактори на вли-яние в предишните столетия. Те водят до сериоз-ни промени в каналите за комуникация в различ-ните обществени сектори. Намираме се на кръс-топът по отношение мястото и влиянието на биб-лиотеката в процеса на сложните метаморфозина: знанието и информационните потоци; промя-ната на носителите на информация; нагласите напотребителите; идеите за съхранението и достъпана знаниевите ресурси в глобалния свят. Ние кръ-жим във „вселена на информацията“, която в ре-зултат на динамиката на промените е изправена вначалото на века пред решението да преоткриваи да си проправя път от определена неизвестносткъм търсене на модели на установеност и адап-тивност [23,24]. В забързания свят, в който жи-веем, сме подтиквани да преосмисляме и значе-нието на библиотеката. Това, което е важно днес,е идеята за нейната ценност за хората, за нейнатароля и еволюция. Какво очакваме да бъде тя вбъдеще на фона на постигнатото, натрупваниятаи традициите? Когато разсъждаваме за трансфор-мациите и очакванията към библиотеката и тър-сейки конструкцията, върху която да стъпим, сипозволявам да следвам логиката на две популярнифигури, представители на различни професионал-ни направления [20,21]. В свои интелектуални ди-рения те се опитват да ни внушат веруюто си захода на промените около нас. На първо място,бих цитирал мисълта на носителя на Нобелова наг-рада – поетът, драматургът и критикът ТомасСтърнс Елиът: „Настоящето и миналото време саможе би настояще в бъдеще време“. По сходенначин Питър Дракър, един от видните специалистив областта на мениджмънта, споделя: „Бъдещетоможе да бъде предположено. То вече се е слу-чило, тъй като е плод от събития и въздействия,които са станали и които залагат сценарии за пос-ледващи проявления и модели“. Придържайки секъм разсъжденията на Елиът и Дракър, ще нап-равя скромен опит в следващите редове да сгло-бя пъзела за съвременните функции и мястото набиблиотеката в обществото, в чиято мозайка сесъзират елементи от миналото, случващото се иочакваното.

Както бе цитирано, интерес и тревога буди пос-ланието на Умберто Еко до неговия внук „Миломое момче, учи наизуст!“ [3] Намирам, че то севписва в идеите на текста – като апел и възваниекъм „опиянението“ на хората, които ползват тех-нологиите безконтролно без да отчитат последи-ците за „хомо сапиенс“. Едно предизвестено вну-шение, без да знаем накъде се е насочил нашиятсвят. От дистанцията на времето, сходно със за-ложените тревоги в най-стария ръкопис (папиру-са на Прис), съхранен до днес, датиращ от 3000г. пр. Христа, в който е заложено посланието: „За



нещастие сега светът не е такъв, какъвто бешепо-рано. Всеки иска да пише книги... Никой нечете... Децата не слушат родителите си... Накъдеотива светът...“. Подобни терзания са характернии за други епохи. Сходни мисли напътстват и сахарактерни за определени люде след изобретява-нето на печатарската преса от Гутенберг. Негови-ят съвременик – Полициано, силно разтревожен,заявява: „Сега човешката глупост ще се тиражи-ра много бързо, ще ни залива в огромни обеми,което е заплаха за добрите нрави и за хората...“[20,21]. По подобен начин в зората на книгопе-чатането един учен човек, абатът Йоханес Трите-миус, влага доста енергия да пише яростни фи-липики срещу „опасната“ печатна преса и да из-тъква предимствата на ръкописите в сравнение снея. Странната ирония при него е, че той самиятизползва същата тази преса, за да разпространя-ва критичните си текстове, защото осъзнавал, четака посланието му ще достигне по-бързо до по-вече потребители. Според Йордан Аврамов отИнститута за изследване на обществата и знани-ето, БАН „този случай е микрокосмос на онова,което е станало в по-широк мащаб в онaзи епо-ха: откритието на Гутенберг не „изяжда“ ръкопи-сите, а напротив – успява да ги разпространи на-широко и така да се превърне в една от основни-те движещи сили на модерната европейска ци-вилизация.“ [25, 26].

В подкрепа на изразеното становище ще сипозволя да цитирам думите на Алберт Айнщайнза значението на книгите, за тяхното по-активноползване и за ролята на четенето [22]. Веднъжбил запитан как да направим децата си интели-гентни. Отговорът му бил едновременно прост имъдър. „Ако искате децата ви да са интелиген-тни, казал той, четете им приказки. Ако искате даса още по-интелигентни, четете им още повечеприказки.“ Той е осъзнал колко ценно е четенетои въображението. Надявам се, че можем да да-дем на децата си свят, в който ще четат, ще имбъде четено, ще фантазират и ще разбират. Инте-ресни примери за ролята на знанието и стремежакъм него ни дава Нийл Геймън [22]. „Преди ня-колко години за кратко се чуха гласове, коитотвърдяха, че живеем в постграмотен свят, в кой-то способността да извличаш смисъл от писано-то слово е по-скоро излишна, обаче онези дниотминаха: думите са по-важни от всякога. Управ-ляваме света с думи и докато светът се плъзга вмрежата, ние трябва да го следваме, да разбира-ме това, което четем. Хората, които не са в със-тояние да се разбират помежду си, не могат даобменят идеи, не могат да общуват, а програмитеза превод почти не могат да помогнат“. Геймънпродължава: „През 2007 посетих Китай на пър-вия в китайската история партийно одобрен кон-грес на фантастиката и фентъзито. По едно време

отведох настрани един от ръководителите и го за-питах защо фантастиката дълго време не е билаодобрявана. Какво се беше променило? Многопросто, отвърна ми той. Китайците били страхот-ни в правенето на неща, стига други да им доне-сат плановете. Обаче не извършвали никакви по-добрения, нищо ново не измисляли. Нямали въ-ображение. Така че изпратили делегация в САЩ,при Ейпъл, Майкрософт, при Гугъл, и разгова-ряли с хората, които измисляли бъдещето. И раз-брали, че всички са чели фантастика, когато сабили деца.

Днес, в епохата на интернет, специалистите,които анализират мрежата, твърдят, че само око-ло 8-10% от информацията, която се кумулира иразпространява в нея, е полезна, останалото ет.нар. спам или информация със случаен харак-тер. Може би има известни основания за изло-жените по-нагоре в текста предупреждения. Стру-ва ми се, че те играят ролята на коректив и наориентири за движение напред. Интерес представ-лява мнението на Файлис Спайс, вицепрезидентна OCLC [24]. „През 1967 г. Маршал Маклюънпише в книгата си „Медията е посланието“, че„която и да е технология постепенно създава ед-на съвсем нова среда. Днешното въздействие натехнологията върху нас е по-различно от това наиндустриалната революция. То е по-демократич-но, по-лично, по-неуловимо, по-дълбоко. Каквосе има предвид? Когато говорим за новата гло-бална икономика, става въпрос за свят, в койтохората работят с интелекта си, а не с ръцете си.Свят, в който комуникационните технологии съз-дават конкуренция в планетарен мащаб – не са-мо за спортни обувки и лаптопи, а и за универ-ситети и библиотеки. Свят, в който новостите сапо-важни от масовата продукция. Свят, в койтоинвеститорите влагат в нови идеи, а не в новимашини. Свят, в който бързата промяна е кон-станта. Един толкова различен свят, чиято появаможе да се определи единствено като револю-ция... Видно е, че около нас израства нова ин-формационна ера – на глобална икономика, чии-то основни източници на богатство са по-скорознанието и комуникациите, отколкото природни-те ресурси и човешката работна ръка… Револю-цията на комуникациите накланя баланса на си-лата от институциите към отделния човек.“

Литература1. Изненадващите неща, които американците не

знаят. Свят Америка. 16 февруари 2014//< h t t p : / / w ww. d ne s - 2 4 . co m/ ?p = 1 2 4 9 6 /16.02.2014.

2. Резултати от международното изследване PISA2012 // <http://www.minedu.government.bg/news-home /2013 /13-12 -03_P ISA.ht ml /20.02.2014>


Пътуване към България

3. Умберто, Еко. Мило мое момче, учи наизуст!// 24 Часа. http://www.24chasa.bg/01.02.2014

4. Mark Zuckerberg: “We want to create a dial tonefor the Internet.” In: Mobile World CongressKeynote in Barcelona, Spain, on Feb. 24, 2014.// <http://mashable.com/2014/02/24/mark-z ucke r b e rg- mob i l e - wor l d - congr e s s - 2 /25.02.2014>

5. Бащата на интернет: Бъдещето на мрежата езастрашено. Британецът призова за смели мер-ки, за да се гарантира правото на личен животи свободата на словото. АБВ, 23.11.2013.// <,http://www.abv.bg/> 24.01.2014>

6. ЕС иска САЩ да имат по-малка роля в управ-лението на интернет. ABV.Bg. // <http://www.vesti.bg/sviat/evropa/es-iska-po-malka-rolia-na-sasht-v-upravlenieto-na-internet-6005260/12.01.2014>

7. Вивиан Рединг публично благодари на Еду-ард Сноудън за разкритията му. Свят . Евро-па, // <http://www.vesti.bg/sviat/08.01.2014>

8. Големите интернет компании с нова информа-ция за онлайн следенето. // Свят . Америка. // http://www.vesti.bg/sviat/04.02.2014

9. Сноудън: Вашингтон още не знае какво полу-чиха журналистите. Бившият служител на аме-риканското разузнаване призова технологич-ната общност да помогне за предотвратяванена масовото шпиониране. <http://www.vesti.bg/sviat/snoudyn-sasht-oshte-ne-znaiat-kakvo-poluchiha-zhurnalistite-6007180/11.03.2014>

10.Германия ще прави европейски интернет.<http://profit.bg/news/Germaniya-shte-pravi-e v r op e j s k i - i n t e r ne t / n i d - 11 9 2 1 9 . h t m/26.02.2014l>

11.На гребена на вълните или настигнати от при-лива: Да се ориентираме в променящата се ин-формационна среда. Изводи от Доклада наИФЛА за основните насоки на развитие. Док-ладът е представен на Световния библиотечени информационен конгрес в Сингапур през ав-густ 2013 г. В: ББИА онлайн, 2013, бр. 6, с.4-13.

12.Становище на ИФЛА относно библиотеките иразвитието. Прието от Управителния съвет наИФЛА, Сингапур, 16 август 2013 г. // <http://www.lib.bg/publish/Издания-на-ИФЛА/Мани-ф е с т и / 2 4 8 -Ст а н ов ище - н а -ИФЛА . / /23.02.2014>

13.British Library <http://www.bl.uk/10.06.2013>14.Кастелс, М. Възходът на мрежовото общес-

тво. Т. 1. С. : ЛИК, 2004. 496 с.15.10 професии, които роботите ще ни отнемат.

Всички новини от 18 февруари 2014. // 24

часа.bg. /18.02.2014>16.Професията библиотекар – сред професиите с

бъдеще. Нова библиотека, 2008, № 8, с. 2.17.Library of Congress. Strategic Plan | Fiscal Years

2011 - 2016. 2010 [<http://www.loc.gov/about/strategicplan/strategicplan2011-2016.pdf/25.01.2012>]

18.Съвет на Европейския съюз. „Заключения наЕвропейския съвет от 20 ноември 2008 г. от-носно европейската цифрова библиотекаEUROPEANA (2008/C 319/07)“ [<http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lng1=en,bg&lang=&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=484919:cs/14.11.2013>]

19.Europeana Strategic Plan 2011-2015. http://www.pro.europeana.eu/c/ document_library/get_file?uuid=c4f19464-7504-44db-ac1e-3ddb78c922d7&groupId=10602/13.02.2014>

20.Dimchev, A. The Library. A Journey throughTime… In: A Collection of Works by TeachingStaff Members in The department of LibarryScience, Scientific Information and CulturalPolicy. Compiler A. Dimchev \\ Sofia. „St.Kliment Ohridski“ University Press., 2013, p. 61-98.

21.Dimchev, A. To Libraries, with Love. The Li-brary-Information Policy of Bulgaria 1989-2013.(A Collection of Papers, Projects and Articles),Sofia. „St. Kliment Ohridski“ University Press.,2013, 288 p.

22.Gaiman, Neal. Reading an obligation / NealGaiman. // The Reading Agency. (18.10.2013)[Лекцията на Нийл Геймън пред Агенцията зачетенето, изнесена на 14 октомври 2013 г. вБарбикан център, Лондон. Годишните лекци-онни серии на Агенцията за четене стартиратпрез 2012 като платформа за водещи писате-ли и мислители, които да споделят предизви-кателни идеи за четенето и библиотеките.]

23.Flood, Alison. „Digital Public Library of America(DPLA) opens to public“ In: The Guardian,02.05.2013.[<http://www.guardian.co.uk/books/2013/may/02/digital-public-library-america-dpla/12.02.2014>

24.Spies, P. Libraries, Leadership and the Future.-Library Management, 2000, Vol. 3, N 3, p. 123-127.

25.Аврамов, Й. За библиотеките и четенето, кое-то може би ни предстои. // ББИА онлайн, 2014,бр 1, с. 18-19.

26.Grafton, A. Worlds Made by Words: Scholar-ship and Community in the Modern West.Harvard, Harvard University Press, 2009, 56-57.


Личности

НЕИЗВЕСТНИЯТ МЕНДЕЛЕЕВ*

Чл.-кор. Наталия Тарасова,РАН, вицепрезидент на IUPAC и на Руското

химическо дружество „Д. И. Менделеев“,проф. дхн Дмитрий Мустафин,катедра ЮНЕСКО „Зеленая химия для

устойчивого развития“, Институт химиии проблем устойчивого развития,

Российский химико-технологическийуниверситет имени Д. И. Менделеева

Световноизвестният руски химик ДмитрийИванович Менделеев на практика се е занимавалс чисто химически изследвания много по-мал-ко, отколкото с проблеми, засягащи други об-ласти на знанието. В библиографията на трудове-те му само около 9 % са посветени на химичес-ки проблеми. Тематиката на останалите поразявас разнообразието си: минералогия, геология, неф-то- и въгледобив и преработка; провеждане наполярна експедиция за прокарване на път от се-верните руски пристанища до Беринговия про-ток, а след това – към пристанищата по крайбре-жието на Тихия океан; усвояване на Арктика; про-ектиране на ледоразбивачи; организация на сис-темата на народното образование; производствона стеарин и сапун; създаване на нагревателниприбори; теория за разтворите; повишаване наефективността на селското стопанство; производ-ство на барут; усъвършенстване на управление-то на икономиката и съдебната експертиза; про-изводство на сирене; разобличаване на спири-тизма; разработка на митнически тарифи; изоб-ретяване на пулсираща помпа; усъвършенстванена керосиновите лампи; модернизация на руска-та метрична система; хидродинамика; въздухо-плаване; метеорология и т.н.

Много от трудовете на Менделеев са актуалнии днес, но, за съжаление, не са достатъчно изу-чени и анализирани до наши дни. Поразява това,че в края на ХІХ–началото на ХХ в. великиятучен предупреждава за опасностите от неразум-ното използване на природните ресурси, като го-вори за изтощимостта на полезните изкопаеми;убеждава в целесъобразността от подземна га-зификация; доказва, че е необходимо да се мо-дифицират начините на добив, транспортиране ипреработка на нефт; безпокои се за повишаванена плодородието на Земята и пише за необходи-мостта от грижовното отношение към нея; мис-ли за това как да се развие Русия, запазвайки иразвивайки човешкия потенциал.

Вече след като Менделеев формулира Перио-дичния закон и съставя Периодичната система наелементите, разнообразните му интереси откри-ват пред опонентите му възможността да „дока-жат“, че не е химик. Това се превръща във фор-мален повод да му бъде отказано да стане дей-ствителен член на Руската академия на науките.Гласът на учения невинаги е чут, той не умее давоюва за признание, а може би просто не е ис-кал да си губи времето и да се занимава с нера-зумните си опоненти, тъй като е бил сигурен, че

„историята задължително после ще сложи всич-ки по местата им“. Хубаво е, че „задължително“,тъжно е, че „после“. Днес тържествено отбеляз-ваме юбилея на учения, наричаме на негово имеулици и булеварди, учебни и научни центрове, ко-раби и метростанции. Но приживе той все пак нее признат за „пророк в Отечеството си“.

Дмитрий И. Менделеев бил истински патриот,силно преживявал политическите събития в Ру-сия и в света. Когато през 1876 г. турските вой-ски жестоко потушават Априлското въстание вБългария, той е сред първите в редицата на дей-ците на руското общество, защитили българскиянарод, към който Дмитрий Иванович винаги се еотнасял с дълбоко уважение [1].

Много точна характеристика на Менделеев да-ва химикът Л. А. Чугаев: „Гениален химик, пър-вокласен физик, плодотворен изследовател в об-ластта на хидродинамиката, метеорологията, ге-ологията, в различните раздели на химичните тех-нологии и други, гранични с химията и физикатадисциплини, дълбок познавач на химическатапромишленост и на промишлеността изобщо,особено на руската, оригинален мислител в об-ластта на учението за народното стопанство, дър-жавнически ум, комуто, за съжаление, не бешесъдено да заеме държавен пост, но който вижда-ше и разбираше задачите за бъдещето на Русияпо-добре от представителите на властта.“ [2].Историята на науката учи, че трябва внимателнода се вслушваме в учените. И трябва да се прив-личат учени, а не „успешни мениджъри“, за ре-шаването на важни държавни проблеми. Казват,че историята няма подчинително наклонение.Възможно е обаче да се предположи, че ако гла-сът на Менделеев бе чут навреме, може би сегащяхме да живеем в съвсем друг свят, принцип-но различен от този, в който се е родил бъдещиятруски гений.

А той е роден на 8 февруари 1834 г. в семей-

* Доклад, изнесен на честване, посветено на 180-годишнината от рождението на Дмитрий И. Менделеев. Превод отруски език – Светлана Филчева. Публикува се със съдействието на Списание на БАН.


Личности

ството на попечителя на народните училища в То-болска губерния Иван Павлович Менделеев(1783–1847), който след раждането на сина Дмит-рий загубил зрението си и бил пенсиониран. Май-ката на бъдещия учен – Мария Дмитриевна Мен-делеева, с моминско име Корнилиева (1793–1850), е принудена да поеме върху плещите ситежестите по осигуряването на голямото семей-ство с насъщния. Невероятна, смела жена! До40 години тя се занимавала само със семейство-то – или била бременна, или раждала – Дмитрийбил деветнадесетото (според други данни седем-надесетото) й дете! Но животът я накарал да ста-не, както казваме сега, истинска „бизнес дама“.Тя преместила цялото си домочадие на село иуспяла да изгради малък стъкларски цех, койтопроизвеждал аптекарски шишенца и съдинки.Благодарение на това семейството оцеляло!

След завършването на гимназията майката по-вела сина си Дмитрий в Москва с надеждата даго запише в университета. Но Московският уни-верситет отказал да приеме бъдещия знаменитучен сред студентите си. Двамата заминали заПетербург, но и тук ги очаквал удар от съдбата: иот Петербургския университет отказали да прие-мат Дмитрий. Накрая Мария Дмитриевна наме-рила състудента на своя покоен съпруг – мате-матика Чижов, който работел в Петербургския пе-дагогически институт. Само благодарение на ак-тивната му протекция Дмитрий Менделеев през1850 г. станал студент във Физико-математичес-кия факултет на Главния педагогически институтв Петербург, където някога учил и неговият баща[3]. Но радостта от постъпването в Педагогичес-кия институт не продължила дълго: през септем-ври 1850 г. починала майка му (баща му умрял,когато момчето било на 13 години). През февру-ари 1851 г. пък умрял чичо му – Василий Дмит-риевич Корнилиев, който живеел в Петербург иматериално подкрепял Дмитрий. През пролеттана 1852 г. си отишла сестра му Лиза, която прис-тигнала в Петербург заедно с брат си. Осемнаде-сетгодишният Дмитрий останал в Петербург съв-сем сам. Страшна депресия, недохранване, об-ща слабост го приковават задълго към болнич-ното легло. Днес това заболяване щеше да бъдеквалифицирано като туберкулоза в активна фор-ма. А лекарите по онова време му съобщили, чеболестта му е в крайна фаза и че дните му сапреброени. Веднъж, по време на визитация, док-тор Кребел, мислейки, че болният спи, казал крайлеглото му: „Този вече не става“. Но Дмитрий неспял и чул думите му [3]. Е. Д. Менделеева-Ка-менская, внучката на Д. И. Менделеев, ни разка-за, че именно тази болест, близостта на смърттапроменили целия живот на дядо й. Той се пото-пил в мистичния свят на поста и молитвата. Мо-жем само да констатираме: въпреки лошите прог-

нози и обстоятелствата, той успял да победи смър-тта. Ако в гимназията и в началните курсове наинститута с нищо не се различавал от своитевръстници, след болестта, когато се оказва на ръ-ба между живота и смъртта, той изведнъж раз-крива удивителните си способности и демонстри-ра невероятно трудолюбие и жажда да бъде пръв.

Още първата му студентска работа е посвете-на на това, което днес наричаме „ресурсознание“,и е публикувана в научно списание по минно де-ло. Впрочем по това време химически списанияв Русия все още няма. Дмитрий Менделеев из-следва състава на минералите ортит и пироксен,прави различни видове химически анализ. Успялда получи нови сведения за поведението на изо-морфните кристали. Да припомним, че изомор-физмът е способността на веществата, аналогич-ни по химически състав и кристална форма, дадават съединения с променящ се състав, така на-речените смесени кристали. Първата му научнаработа намира продължение в неговите изслед-вания на разтворите, които полагат основата нацяла насока в руската и световната химия. Именноанализите на ортита и пироксена са стимулите заизбора му на тема на дипломната работа или, как-то я наричат по онова време, дисертация: „Изо-морфизмът във връзка с други отношения накристалната форма и състава“ [4]. Тя започва та-ка: „Законите на минералогията, както и на дру-гите естествени науки, се отнасят към три кате-гории, определящи предметите във видимия свят:форма, съдържание и свойства. Законите на фор-мите се подчиняват на кристалографията, зако-ните на свойствата и съдържанието се управля-ват от законите на физиката и химията...“ [4]. Мен-делеев е пионер в изучаването на изоморфизмав Русия. В спомените на сина му Иван Дмитрие-вич Менделеев [5] намираме следните думи: „Отсамото начало бях дълбоко убеден – казваше ба-ща ми, – че основното свойство на атомите –атомното тегло, или масата на атома, трябва даопределя останалите свойства на всеки елемент.С това убеждение бяха написани още на студен-тската скамейка двата ми първи по-сериозни тру-да – „Изоморфизъм“ и „Относителни обеми“. То-зи път неизбежно трябваше да ме отведе към пе-риодичната система – достатъчно беше да вървяпо него до край.“

През 1961 г. руският химик А. М. Бутлеровизлага своята теория за строежа на органичнитесъединения. И – любопитно съвпадение: същатагодина Менделеев издава оригиналната си книга„Органична химия“ [6], която става първият рус-ки учебник по тази дисциплина. За своя труд уче-ният е удостоен с Демидовска награда – най-ви-соката научна награда на Русия по това време.За съжаление, този оригинален труд по органич-на химия не е преведен на други езици и е съв-


Личности

сем непознат по света.През 1865 г. Д. И. Менделеев защитава ди-

сертацията „Разсъждение за съединяването наспирта с вода“ [7] и става доктор по химия. Тазидисертация или по-скоро заглавието й пораждалегендата, измислена от нечистоплътни журна-листи, за уж съпричастността на Менделеев къмрецептата на руската водка. Понякога в статии,посветени на алкохола или насочени срещу не-го, 40-градусовата водка се нарича „менделеев-ка“. Митът за авторството на водката на великияМенделеев е невероятно жизнен. Компании – про-изводители на водка, дори са измислили праз-ник – рожден ден на руската водка, който се от-белязва на 30 януари – деня, в който Менделеевзащитава дисертацията си. Трябва да отбележим,че самата дисертация „За съединяването на спиртас вода“, чието заглавие е породило този популя-рен мит, малцина са чели. Когато я поръчахме вДържавната библиотека в Москва, сътрудничка-та на библиотеката ни каза, че през последните50 години това е третият път, когато някой поръч-ва това заглавие. Пет глави от труда са посветенина разработването на метод за точни измерванияи на изследването на свиването на разтвора, взависимост от съотношението на компонентите.При това Менделеев не провежда самият той ек-спериментите с 40%-ия разтвор на спирт във во-да, а заимства тези данни от английския химикДж. Гилпин. Можем категорично да кажем, чедокторската дисертация и последвалите я трудо-ве на Менделеев по никакъв начин не са свърза-ни със състава на водката. Внучката на ДмитрийИванович Екатерина Дмитриевна се възмущава-ше, когато името на знаменития й дядо се свър-зваше с рецепти за водка. Тя казваше, че Мен-делеев бил равнодушен към водката и предпо-читал сухото вино.

Но към аграрните проблеми той не бил равно-душен. В своето имение Боблово край Москвапровежда сериозни селскостопански изследва-ния, в които фактически залага концепцията затрайното земеползване. Менделеев уверено зая-вява, че ако човек „желае да остави на децата ситова, което е получил от баща си, ако вижда, чеусилията му за увеличаването на плодородието...не носят очакваната полза, ако, накрая, иска давърви по пътя на усъвършенстването на своитепостижения, трябва не само да върне на земятаонова, което й е отнел, но и да й даде повече отонова, което е взел.“ [8].

В същия труд той казва: „Да се произвеждатголям брой растения не би могло, ако не се връ-ща на земята това, което й е отнето; отнемайки отземята реколтата в продължение на много време,ние ще я изтощим така, както се изтощават на-шите черноземи и както са изтощени земите намного страни...“ [8].

Занимавайки се с аграрни изследвания, изу-чавайки трудове по селско стопанство, Менде-леев стига до извода, че съвременната му агро-култура се връща в „...тъмния кръг на наблюде-нието, неосветено от никакви общи истини“, тядиша „схоластика“, не притежава предвиждане.Ученият подчертава, че химията – по-съвършенаот „науката за селското стопанство“, вече „е ос-ветила този тъмен път и е дала на селското сто-панство редица неизменни и последователни из-води, които трябва да следва всеки, който искауспешно да върши работата си“ [8].

Дмитрий И. Менделеев предупреждава, че не-разумното използване на торовете може да до-веде до плачевни резултати. „Ако изведнъж седобави в земята много пепел или вар, растениятаумират, дори оборски тор... не бива безнаказаноизведнъж да се употребява в големи количества.За другите торове голямото количество, ако не евредно, то е безполезно и не може да увеличиреколтата, пропорционално на вложеното“ [8].

Ученият подробно споделя опита си от изпол-зването на различни смеси за увеличаване на ре-колтата. При това като грижовен и добър стопа-нин, той оценява икономическия ефект от всякастотинка, изхарчена за закупуването на даден про-дукт, който ще използва за подхранването на зе-мята. В работите му често се появяват следнитедуми: „Като пример давам сметките за моето сто-панство...“ [8].

Той обаче не налага своя метод за обработкана земята, смятайки, че във всеки отделен слу-чай, преди да се вкарват торовете в почвата, е не-обходим „пряк опит, правилно проведен, без при-бързване“ [8]. Менделеев критикува „спекулан-тите“, които „под различни хитри наименования“прикриват информацията какъв е съставът на то-ровете“. Той се притеснява, че в търговията с то-рове „не са редки случаите на измама, доста тя-гостни за селското стопанство“ [8]. Ученият нас-тоява да се създадат изпитателни лаборатории законтрол на продаваните торове. За съжаление, то-зи проблем и до днес не е решен докрай.

Особено важни са трудовете му в областта наресурсознанието. През 1862 г., като съставители редактор на „Техническа енциклопедия“, Мен-делеев се заинтересува от нефтеното дело и вед-нага разбира какви грандиозни перспективи иманефтената промишленост на Русия. Следва даспоменем, че нефтът става предмет на рускотопромишлено внимание едва през 60-те години наХIХ в. И ако известният геолог Абих поставя подсъмнение нефтените богатства на Кавказ, то заМенделеев още при първото му пътуване дотаме очевидно какво фантастично бъдеще очакванефтоносния Кавказки край [9].

По онова време осветяването на Петербург ста-ва с американски керосин, защото руският, про-


Личности

извежданият в страната, се оказва по-скъп отвносния. На нефтените находища в Баку Д. И.Менделеев е потресен от състоянието на нефто-добива и нефтопреработването. Получаваният вБаку керосин е доставян в останалите губерниина страната с огромни дървени бъчви, превозва-ни по Каспийско море с морски шлепове, а следтова по Волга – с речни. Товаренето и разтовар-ването става ръчно. Разходите за складовете, бъч-вите, товаро-разтоварните дейности превишаватмногократно стойността на производството на ке-росина. За да поевтини крайния продукт, Менде-леев предлага да се свържат с тръбопроводи неф-тените кладенци със завода, а заводът – с прис-танището. И най-важното, предлага смелата идеяда се превозват нефтопродуктите не в бъчви, а втрюмовете на специални морски и речни съдове.Новият начин получава широко разпространениене само в Русия, но и на външните пазари. Днесцелият свят превозва нефта и нефтопродуктите втанкери по метода, предложен на времето от ве-ликия Менделеев.

Десетият том от Събраните съчинения на Д.И. Менделеев започва с труда „Хипотеза за про-изхода на нефта“ [10]. Това е един от първитеопити научно да се реши проблемът за произхо-да на нефта. Трябва да отбележим, че Менделее-вата теория за произхода на тези ресурси е достаоптимистична. Ученият смятал, че при процеси-те, свързани с образуването на планините, по пук-натините, разломи, разсичащи земната кора, вдълбочина се стича вода. Просмуквайки се в нед-рата, тя в крайна сметка се среща с железни кар-биди, под въздействието на високите температу-ри и налягането се извършва реакция, в резултатна която се образуват железни оксиди и въгле-водороди – например ацетилен и етан. По същи-те пукнатини получените вещества се издигат къмгорните слоеве на земната кора и насищат по-ристите породи. По този начин според теориятана Менделеев се образуват газовите и нефтенитеместонаходища. Тази теория обаче няма успехсред геолозите, които смятат, че опитите, прове-дени в лаборатории, значително се различават отпроцесите, извършващи се в природата. Менде-леевата карбидна, или както още я наричат абио-генна, теория за произхода на нефта получава но-ви доказателства – от астрофизиците. Изследва-ния на спектрите на небесните тела показват, че вКосмоса, в атмосферата на Юпитер и други го-леми планети, а така също в газовите обвивки накометите, се срещат значителни количества въг-леводороди, които очевидно са се образували неот остатъци от животни и растения, а от неорга-нични съединения според Менделеевата абиоген-на теория за произхода на въглеводородите. При-вържениците на тази теория смятат, че опасения-та по повод изчерпването на запасите от въгле-

водороди са преувеличени, защото земетресени-ята и сега водят до образуване на разломи на зем-ната кора, водата на планетата е достатъчно, яд-рото на Земята според някои данни съдържа зна-чително количество железни карбиди, което поз-волява да се надяваме, че нефт се образува вземните недра и днес [11]. Но това съвсем неозначава, че можем неразумно да го изразход-ваме него и продуктите от преработката му. Дмит-рий И. Менделеев се е грижил не само за днеш-ния ден, но и за далечното бъдеще. През ХIХ в.той говори за опасността от създаване на бла-гоприятни условия за увеличаването на монопо-ла в нефтената промишленост. Като разглеждадейността на едрите бакински предприемачи – Ко-корев, Мирзоев, Шибаев, братя Нобел, Менде-леев подчертава колко вредно и опасно би билоза страната те монополно да се разпореждат наруския нефтен пазар. Той пише: „Страната би за-губила, защото лесно ще се появи монополизъм,а с него – и високи цени, доволство от постигна-тото и спиране на развитието. Поради тази при-чина, от самото начало и до днес твърдя, че очак-вам в нефтените дела най-добри резултати от сво-бодата на вътрешно съперничещите си сили: въз-можно най-големите предприемачи, както и мал-ките, които искат да се докажат... Досега бешетака. Желателно е това да се запази и занапред вимето на успеха на този отрасъл... Не големитенефтени предприятия (например на братя Нобели Ко, Палашковски и Ко, а след това Ротшилд,Рагозин, Шибаев и др.), които се възраждат иразвиват през 80-те години на ХIХ в. и са добреизвестни, а свободното съревнование, започна-ло през 70-те години, е главната причина за по-нижаването на цената на нефта и продуктите, по-лучавани от него. Големите предприемачи не ус-пяха в стремежа си да монополизират отрасълаименно благодарение на свободната конкуренция“[9].

Дмитрий И. Менделеев е привърженик на по-нататъшното развитие на капитализма в нефтена-та промишленост, но едновременно с това е про-тив „злините от процъфтяването на капитализма“[9]. По това време много икономисти смятат, чеоткупуването забавя развитието на нефтената про-мишленост. Страхувайки се да не загуби бюд-жетния доход от откупките, правителството за-меня системата на откупки с акцизно облаганена нефта. Менделеев разбира, че акцизът е поле-зен за големите предприятия в борбата им с дреб-ните предприемачи, че води до концентрация напроизводството, но ляга като тежко бреме върхумасовия потребител и забавя прехода на рускотосело от димящите и примигващи горящи съчкикъм керосиновата лампа. От първите дни на съ-ществуване на акцизното облагане Менделеев за-почва открито да агитира за отмяна на акцизите,


Личности

за пълно отстраняване на всички пречки по пътяна прогресивния растеж на нефтената промиш-леност. Особено настойчиво той пропагандираидеята за отмяна на акциза след пътуването си вСъединените щати през 1876 г. Срещу него, обе-динени в общ фронт, се изправят представители-те на големите фирми. Особено активен е огла-вяващият монополна групировка в Бакинскиянефтен район Л. Е. Нобел, натрупал многомили-онно състояние от приложението на идеите на уче-ния относно използването на нефтените шлепо-ве.

Дмитрий И. Менделеев преди всички остана-ли формулира огромната важност на нефта за на-родното стопанство и преди всички останали впубличните си изказвания най-енергично насто-ява за пълната преработка и рационалното изпол-зване на нефта. Още през 80-те години на ХIХ в.той предвижда възможността за получаване отнефта не само на керосин, но и на редица другиценни продукти. За него е съвсем ясно стопан-ското значение на извличаните от нефта смазоч-ни масла и бензин. Ученият многократно заявя-ва, че използването на нефт за отопление е вар-варство, предлага да се обложат с данък пред-приятията, използващи нефт за отопление. Тойзаявява, че „бакинците изгарят или продават заотопление... 2/3 от добивания и преработвания оттях нефт. Това зло трябва да се премахне – зара-ди запазването на нефта в самото Баку, зарадивъзможното утилизиране на нефта, заради раз-витието на въгледобивното дело в Русия и зара-ди насочването на нашата промишленост къмхищническо отношение към природните дарове.За изтребването на това зло важна роля ще игра-ят нефтопроводът и черноморските заводи...“ [9].

През лятото на 1888 г. Менделеев заминава заДонбас – да изучи въгледобивната промишлености причината, задържаща развитието на рускиявъгледобив. Освен официалния отчет, въз осно-ва на резултатите от пътуването той пише и голя-ма публицистична статия: „Бъдеща сила, криещасе по бреговете на Донец“ [12]. Като естествоиз-питател той забелязва богатите природни ресур-си на Русия. Знае какво и в какви количестваможе да се произвежда на базата на тези ресур-си. Разбира, че „...само Донецкият басейн е всъстояние да стопли с въглища, да окове в желя-зо, да засипе със сол цяла Западна Европа. Имасуровини, има и енергийна база. Но те трябва дасе използват грижливо: за отопление – предивсичко въглища, а нефтът – да се преработва внефтопродукти, а не да се изнася суров, и печал-бите от преработката му трябва да остават в стра-ната“.

Потенциални пазари за износ на руски стокиима: това са вътрешният пазар (внася се многоот това, което може да се произвежда в страна-

та), Европа (за сметка на евтините руски стоки),Азия (собствената промишленост е слабо разви-та). Но и в Русия влиза поток от чужди стоки,руската промишленост не е достатъчно укрепна-ла, за да ги конкурира. Значи, необходима е по-литика на протекционизъм, идеолог на която ста-ва великият учен.

И в Донбас, и на Урал Менделеев се грижи затова транспортът, както за самата промишленост,така и за превозването на нейните товари, да съ-ответства на нуждите на страната. За превозванена стоки от европейската част на Русия до Да-лечния изток и САЩ Менделеев предлага най-краткия, но съвсем неочакван път – през Север-ния полюс, през Арктика. Той е наясно, че товаще бъде не само нов търговски път, но и въз-можност за присъединяване към Русия на новиарктически територии. На 14 ноември 1901 г. тойизпраща на министър С. Ю. Вите докладна за-писка „За изследването на Северния полярен оке-ан“ [13]. В нея ученият обяснява необходимосттаот скоростно усвояване на Северния полюс не снаучна цел, а с икономически и политически ин-тереси. Мислите на учения се припокриват с то-ва, което днес става около Северния ледовит оке-ан: „Да желае победа над полярните ледове, Ру-сия трябва в още по-голяма степен, от която и дае друга държава, защото нито една друга държа-ва не владее толкова голяма територия от брего-вете на Ледовития океан и тук в него се вливатогромни реки, омиващи голяма част от импери-ята, която малко се развива не толкова зарадиклиматичните условия, колкото заради липсатана търговски пътища през Ледовития океан. По-бедата над неговите ледове е в основата на ико-номическите въпроси на бъдещето на североиз-точната част на Европейска Русия и на почти цялСибир, тъй като гората, житото и други сурови-ни и материали от отдалечените краища могат данамерят добър пазар и в страната, и в целия святсамо по море. Но освен голямото икономическозначение военно-морската отбрана на странататрябва много да спечели, защото ще може – безСуецкия канал и без други канали от южнитестрани – само около собствените си брегове дапрекарва военните съдове или част от тях от Атлан-тическия океан във Великия и обратно, тъй катоРусия и там, и тук трябва да държи силен флотза защита на своите жизнени интереси“ [13].

Менделеев убедено спори с адмирал С. О. Ма-каров, твърдейки, че пътят към Беринговия про-ток през Северния полюс е двойно по-кратък от„макаровския“ – покрай Сибирското крайбрежие,че ледовете по пътя си ледоразбивачът не можеда преодолее и че те трябва да се разбиват с взри-вове. Ученият моли да му разрешат да преобо-рудва ледоразбивача „Ермак“ за полярно плава-не: котлите да бъдат преоборудвани за работа с


Личности

течно гориво, намаляване на броя на огнярите,да се затоплят помещенията в случай на прези-муване сред ледовете, да се подготвят специал-ни смеси за взривяване на полярните ледове.Менделеев съвсем точно пресмята всяка стъпкаи предлага изключително икономична сметка запреоборудване на ледоразбивача и за цялото пъ-туване.

За съжаление, той не получава подкрепа, по-лярната експедиция, за която щателно се подгот-вя, не се състоява. Днес Русия трябва да доказ-ва, че подводните вериги, наречени с имената наЛомоносов и Менделеев, които стигат чак доГренландия, са геологическо продължение наконтиненталния руски шелф, че всъщност са до-пълнителни 1,2 млн. квадратни километра рускатеритория в Арктика. Според замисъла на Мен-делеев това пространство още в началото на ми-налия век е трябвало да стане стратегически рускирезерв, важна опора за развитието на руската дър-жавност, тежък външноикономически и външно-политически аргумент.

Дмитрий И. Менделеев дава своя принос и заразработването на проблемите на населението,провеждайки задълбочени изследвания и проя-вявайки се като талантлив демограф, статистик иикономист. Демографският анализ, основан напреброяването на населението от 1897 г., тойилюстрира с подробно разглеждане на статисти-ческите данни за движението и състава на насе-лението в страната, а също и със собствени из-числения. Тези изследвания влизат в трудоветему „За опознаването на Русия“ и „Заветни мис-ли“ [14]. Започвайки с въпросите за народона-селението, по-нататък Менделеев преминава къмпроблемите на външната търговия, фабрично-за-водската промишленост, външнополитическатадейност на страната, Японската война, висшетои средното образование, както и „желателнотоза благото на Русия устройство на правителство-то“.

Миналото и бъдещето на страната учениятсвързва с нарастването на броя на населението ис развитието на неговите съзидателно-творческисили; той разкрива реалните потенциални въз-можности и слабости на Руската империя. Пра-вейки дългосрочни прогнози за народонаселени-ето на Русия, Менделеев пресмята, че в началотона ХIХ в. то ще достигне 600 милиона души. То-ва е реалистична прогноза, дори малко заниже-на. За това, че се оказва далеч от реалната циф-ра, вина има неспособността на руския социум,на неговите обществено-политически субекти дасъздадат система за постъпателен растеж на все-общите блага и да осигурят безопасността й отнарастващите известни и нови опасности. Всъщ-ност в края на ХIХ–началото на ХХ в. по темпо-ве на растеж населението на Русия изпреварва

другите страни. Но тези темпове са „порязани“от войни, революции и последващи радикалниобществени реформи. В крайна сметка Рускатафедерация, образувана след разпада на Съвет-ския съюз, се оказва в режим на депопулация наповечето си коренни етноси, включително и нанай-многобройния сред тях – руския народ, нарастящата база на който се формира и построявадържавната система на обширните пространствана Европа и Азия, обединила множество големии малки народи. Проблемът със запазването и ис-торическото развитие на коренните етноси ставаосновен за всеобщото благосъстояние и сигур-ност на съвременна Русия. Менделеевият подходкъм съхраняването и увеличаването на населе-нието представлява верен ориентир в търсенетона средства и методи за решение на този актуа-лен проблем.

Практически целият живот на Менделеев есвързан или с учение, или с работа в образова-телни учреждения, чиято дейност той прекраснопознава и анализира в своите лекции и трудове:„Бележки за народната просвета“ [15], „Какваакадемия е нужна на Русия“ [16], „За образова-нието, предимно висшето“ [17], „За подготовка-та на учители и професори“ [18].

От момента на написването на тези статии саминали повече от сто години, но колко актуалнозвучат те и днес! Менделеев доказва, че без пра-вилно изградена образователна система „не мо-жем да очакваме правилна насока в съвремен-ния смисъл, нито за промишлеността... В странас неразвита или първобитна правителствена ма-шина и промишленост няма търсене на истинскообразование, особено висше, и там, където гос-подстват вялост и формализъм, самостоятелнитеспециалисти с висше образование не намират ра-бота в обществените и държавните сфери...“.

Самият Д. И. Менделеев продължава да се учицял живот и смята, че „образованието е новонат-рупан капитал, отговарящ на загубеното време итруд, и на натрупаната хорска мъдрост и опит-ност. Предимствата, или привилегиите, предос-тавяни от висшето образование, разбира се, прив-личат мнозина... жадуващи – не образование, апривилегиите, предоставяни от него...“.

Ученият прекрасно познава конкретните не-достатъци на руската образователна система. Тойсмята, че средното образование „напразно се раз-тегля и от гимназиите се излиза вече във въз-раст, когато порастват брада и мустаци, и когатотрябва да бъдат забравени училищните порядкии да се навлезе в живота с неговите тревоги ивълнения“. Един от най-важните университетскинедостатъци според Менделеев е, „че днес в уни-верситетите се влиза по-късно, отколкото тряб-ва. Когато заговорят потребностите, естествениза възрастта над 20 години, тогава учението и


Личности

цялата прелест на науката не могат да увлекат изавладеят за цял живот така, както това става слекота в по-ранен период. За най-впечатлителнаи влиятелна през целия живот трябва да смятаме,ако съдим по моя опит, основан на хиляди изпи-тани от мен младежи, именно възрастта от 16 до20 години и този период на най-голяма умственавъзприемчивост трябва да бъде предназначен пре-ди всичко за получаване или за специално обра-зование във висшите учебни заведения, или следзавършване на средното образование при пос-тъпване на някоя длъжност за по-нататъшно слу-жене на обществените интереси“.

Той е категорично против съществуващитеучилищни матури, които предлага да се заменятс „проста заповед на учителския съвет. Устниятили дори писменият отговор на изпита води допреобладаване на думите над делата или над уме-нието да се справят с действителността и винагинеизбежно е свързан с куп случайности, като сезапочне от болести, конфузност, заекване и т.н.При това изпитите отнемат твърде много времекакто на учителите и учениците, така и що се ка-сае за успешното или внимателното провежданена курсовете. Изпитите трябва да се смятат запървото обяснение на онзи формализъм, койтонерядко проваля много неща в живота. Учителяттрябва да познава всеки ученик, а доверието къмучителите представлява основата на всяко обра-зование. Подготовката на учениците и способ-ността им да продължат образованието си, учи-телите, изпълнявали както трябва своите задъл-жения, познават много по-непосредствено, откол-кото с помощта на някаква система от оценки.На времето, когато аз учех в гимназията, учител-ският съвет имаше право да пуска ученика в по-горен клас и при лоши оценки, които често сепишеха, за да се покаже на ученика, че не е нап-равил всичко, което е могъл. Мен самият ме пус-наха от IV в V клас и от V в VI при много недос-тигащи ми оценки, без съмнение, поради това,че имах обща подготовка и необходимото разви-тие и оставането ми в съответния клас би съси-пало вероятно целия ми живот. Работата по обу-чението лежи върху съвестта на учителите, пора-ди това първата грижа за образованието трябвада се насочи към подготовката на самите учите-ли и към лицата, грижещи се за образованието.Струва ми се несъмнено, че премахването наоценките в клас ще даде добра основа за нама-ляването на формализма, погубващ много живии талантливи в Русия. Ако за подготовката тряб-ва да съдят лица, непознаващи учениците, тога-ва, разбира се, изпитите и съответните оценки небива да се премахват, но в обичайната обстанов-ка на учебното дело може да се мине и без тезиотживелици от стари времена“.

Менделеев е убеден, че „...висшите учебни за-

ведения трябва да притежават професори, не са-мо познаващи своята специалност, но и влагащив нейната съкровищница нови приноси, за да бъ-дат жив пример за правилност при оценяванетона препоръчваните от тях методи. За тази цел вис-шите учебни заведения непременно трябва да бъ-дат снабдени с големи библиотеки, музеи, кли-ники, лаборатории и подобни, с помощта на кои-то учащите се под опитно ръководство да се гот-вят за самостоятелна дейност както в скромнатаобласт на приложение на съвременните знания вдействителността, така и в смелите опити за дви-жение на знанието напред“ [17].

Самият Менделеев през целия си живот упо-рито се занимава с научни изследвания и смята,че без научна работа преподавателят не може дасъществува. За една година работа като учител вгимназията в Одеса той успява да напише и за-щити дисертацията „Относителни обеми“, след ко-ето го приемат на работа в университета. Едва лиднес подобно нещо е практически възможно заучилищен и за университетски преподавател.

Менделеев пише: „...Ако ние, русите, искамеда се развиваме самостоятелно, изхождайки отобщите начала на живота и използвайки света,развиван винаги само от съвсем малко лица, ниетрябва да имаме и много висши учебни заведе-ния и в тях – много студенти“ [17]. „Голям бройстуденти от висшите учебни заведения нямат ни-какво основание да се страхуват, както се стра-хуваха прословутият граф Д. А. Толстой и него-вите поддръжници, защото висше учебно заве-дение, правилно поставено и снабдено по съот-ветния начин с качествени професори, не можеда служи за друго, освен за развитието на ис-тинското просвещение в страната, а без него стра-ната не може правилно и самостоятелно да се дви-жи напред и да се готви за предстоящото й бъде-ще“ [17].

Ученият смята, че е необходим контрол на по-сещението на лекциите и занятията, че стипендиина студентите „трябва да се дават само тогава,когато те изпълнят програмата от занятия, набе-лязана за тях. Неизпълнението на тази програма,още повече – неуспехът на занятията, проявяващсе по време на целия курс, трябва да служи катоуказание, че самият стипендиант се отказва отвсякакви по-нататъшни помощи. Моите думи,разбира се, ще се сторят жестоки на много сан-тиментални личности, но казвам това с пълнотоубеждение и най-вече в полза на плодотворност-та на висшето образование, тъй като неуспява-щите и неспособните не трябва, по мое мнение,да имат отношение към висшите учебни заведе-ния, които под никакъв предлог не бива да себъркат с благотворителни учреждения“ [17].

Разсъждавайки за образованието, за подготов-ката на учителите и професорите, за народната


Личности

просвета, общообразователните гимназии, за то-ва каква академия е необходима на Русия, Мен-делеев подчертава, че „народното благо е неот-делимо от дейността по защита на страната и отшироката просвета, познаваща постигнатото ипостигаща още повече в опознаването на исти-ната“ [17].

Но, разбира се, разказът за Д. И. Менделеевняма да бъде пълен, ако не споменем и за Пери-одичния закон и за таблицата, систематизираламатериалния свят на ниво химически елементи.За това не е прието да се говори, но е съвсемясно, че да бъде създадена тя въз основа на дан-ните, с които ученият е разполагал, е било прос-то невъзможно. Менделеев познава само около60 елемента (сега те са почти двойно повече). Идосега не е ясно как той е решил да промени, посвое усмотрение, атомното тегло на берилия? За-що е решил след цинка да остави празна кутийказа още неоткрития галий, който нарича екаалу-миний? Какво го е накарало между калция и ти-тана също да остави празна кутийка, предсказ-вайки по този начин елемента скандий? Най-по-разителното е, че той постъпва така не с два еле-мента, а една ли не с една трета от всички тогаваизвестни химически елементи!

За съжаление, днес отношението по света еразлично към това велико откритие в химията,макар че именно от него по приетата периодиза-ция на историята на науката започва т.нар. съвре-менен период в историята на химията [11]. В мно-го страни в химическите лаборатории висят ано-нимни периодични таблици, а в учебниците сеспоменава анонимна Периодична система на еле-ментите, без да се указва името на автора й –гениалния руски учен Д. И. Менделеев.

В годината, когато честваме 180 години от рож-дението на великия учен, ни се иска след него даповторим, че „...историята задължително послеще сложи всички по местата им“. Според настова време е дошло. Международната химичес-ка общност трябва да изкаже компетентното симнение по повод анонимните периодични систе-ми на химическите елементи, още повече, че ав-торството и приоритетът на Д. И. Менделеев присъздаването на система на елементите и перио-дичен закон отдавна са съвсем ясно доказани.

Литература:1. Москалев А. Три службы Менделеева. Жур-

нал Русский дом, 2014, №2, с.15-19.2. Бояринцев В.А. Великий русский учёный Дмит-

рий Иванович Менделеев. М.: Русская Прав-да, М., 2014, 47 с.

3. Менделеев Д.И. Биографические заметки оД.И.Менделееве (писаны все мною, Д.И.Мен-

делеевым. В: Познание России. Заветныемысли. М.: Эксмо, 2008. – 688с., с. 526.

4. Менделеев Д. И. Изоморфизм в связи с дру-гими отношениями кристаллической формы ксоставу. Дисс., предст. при окончании курса вглав. пед. ин-те студентом Д. Менделеевым. —СПб., 1856. — 234 с.

5. Научное наследство. Том 21. В. Е. Тищенко,М.Н. Младенцев. Дмитрий Иванович Менде-леев, его жизнь и деятельность. Университет-ский период. 1861-1890 гг. М.: Наука. 1993.Приложение 2. Менделеев Ив. Воспоминанияоб отце Дмитрии Ивановиче Менделееве.

6. Менделеев Д. И. Органическая химия. 1861.Сочинения, т.8, 1948. М.-Л.: Изд-во АН СССР.

7. Менделеев Д.И. Рассуждение о соединенииспирта с водой, представленное в физикомате-матический факультет С-Петербургского уни-верситета для получения степени доктора хи-мии. 1865. С-Петербург. Типография Товари-щества „Общественная Польза”..

8. Менделеев Д. И. Производство искусственныхудобрений. Сочинения, том 18, 1950, М.-Л.:Изд. АН СССР, с.134-164.

9. Менделеев Д. И. Докладная записка е. в. п. г-ну министру финансов. 10. Нефть. Сочинения,том 18, 1950, М.-Л.: Изд-во АНСССР, с.600-631.

10.Менделеев Д. И. Гипотеза о происхождениинефти. Сочинения, том 10, 1940, М.-Л.: Изд-во АН СССР.

11.Мустафин Д. И. История химии для устойчи-вого развития: учеб. пособие/Д. И. Мустафин.– М. : РХТУ им. Д. И. Менделеева, 2010, 88 с.

12.Менделеев Д.И. Будущая сила, покоящаяся наберегах Донца. Северный вестник, 1888.

13.Докладная записка Д.И. Менделеева, адресо-ванная С.Ю. Витте. Впервые опубликована вжурнале „Советская Арктика”, 1937, № 6.

14.Менделеев Д.И. Познание России. Заветныемысли. М.: Эксмо, 2008. – 688с.

15.Менделеев Д.И. Заметки о народном просве-щении. В: Менделеев Д.И. Познание России.Заветные мысли / М.: Эксмо, 2008. с. 413-436.

16.Менделеев Д.И. Какая академия нужна России.В: Менделеев Д.И. Познание России. Завет-ные мысли / М.: Эксмо, 2008. с. 463-480.

17.Менделеев Д.И. Об образовании, преимущес-твенно высшем. В: Менделеев Д.И. ПознаниеРоссии. Заветные мысли / М.: Эксмо, 2008. с.303-334.

18.Менделеев Д.И. О подготовке учителей и про-фессоров. В: Менделеев Д.И. Познание Рос-сии. Заветные мысли / М.: Эксмо, 2008. с. 335-349.


Здраве и медицина

ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ПРИПРЕДРАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОПРОВОДА

Д-р Гиргина Стоянова,гастроентеролог и интернист,

Пета МБАЛ – София

Същност на проблемаЦелта на тази студия е да бъдат представени и

обсъдени факторите и честотата на хроничнитезаболявания на хранопровода. Ще разгледаме Ба-ретовия езофаг като предраково състояние, ен-доскопската характеристика на промените и не-обходимостта от стандартизирана програма за кон-трол и лечение.

Засягането на хранопровода от външни и вът-решни болестни фактори е често явление, главносвързвано с начина на хранене в неговите бито-ви и национални особености. Болестните факто-ри обикновено са постоянно действащи и обус-лавят възникване на голяма група хронични за-болявания на хранопровода.

Тези заболявания обикновено съпътстват дру-ги основни болести. В последното десетилетие,чрез навлизането на съвременни ендоскопски ме-тоди за диагностика (HRT-High Resolution Tech-nology) заболяванията на хранопровода по-лес-но се откриват. Граничната област между хра-нопровода и стомаха, в областта на т.нар. назъ-бена линия или linea zerrata, е най-често засегна-тата зона [2,12].

Честота и епидемиологично значение Установява се драматично увеличаване броя

на клинични случаи на езофагеален аденокар-цином при обширни популации от Австралия,Европа, Северна Америка и Азия, наблюдаваниот 1960 до 1990 г. Средногодишното нарастваневарира от 3,5% в Шотландия до 8,1% в Хавайпри приблизително еднакви стойности за мъже ижени, като определена роля играят и екологич-ните фактори [12].

През 1952 г. случаите на рак на хранопрово-да са били толкова ниски, че тяхното описание ебило обект на самостоятелен доклад [12]. Днестова заболяване заема в световен мащаб петомясто като причина за смъртност, свързана с кар-цином при мъжете [8], а броят на случаите про-дължава да нараства в Западния свят [5, 9].

За Източна Европа все още няма надеждно из-работена статистика, по която да може научно дасе коментира. Макар и най-общо преживяемост-та при рак да се подобрява, в повечето държавипациентите с карцином на езофага имат лошапрогноза. Фактически по-малко от 20% от забо-лялите преживяват над пет години [13,21].

Предистория, патологични и тъканнипромениПри изразени прояви на гастро-езофагеална

рефлуксна болест (връщане на стомашен сок вдолната трета на хранопровода) лигавицата пре-търпява тежки промени до ерозии и язви. Поня-кога типичният за областта епител не се възста-новява и в процеса на зарастване организма гозамества с метапластичен. Предраковото болес-тно състояние носи името „Баретов езофаг“ – на-речено на името на известния гръден хирург –Н. Р. Барет, роден в Аделаида, Австралия през1903 г. Негова e заслугата, че през 1950 г. опис-ва подробно, макар и не за първи път, пациенти схронична язва и възпаление на хранопровода, прикоито лигавицата частично е покрита с атипиченепител [4,8].

През седемдесетте години на миналия век,след сложни и дълги дискусии, се утвърждавастановището, че „Барет езофаг“ е придобито със-тояние в резултат на връщане на стомашен сок,което води до покриване на долната трета на хра-нопровод със спектър от най-малко три различ-ни вида атипични клетки. По този начин тези сто-машни клетки променят и „изтеглят“, образно ка-зано, стомаха нагоре към хранопровода. През1970 г. е заслуга на учените, че определят Баре-товия езофаг като предраково състояние (прекан-цероза), а не като вродено състояние,както се есмятало дотогава [12,13,21].

Честота и рискови фактори за БаретезофагРеалната честота на Баретовия езофаг остава

скрита, неясна и неточно определена, което седължи на потребността от извършване на ендос-копия за установяването му. За сведение в Бъл-гария досега няма въведен регистър за заболя-ването. В света има проучвания, които показватвариации при извършване на голям брой ендос-копии между 1,3% и 1,6% [10,17] до 7% при дру-ги регистри на случаи на Баретов езофаг, катоосновно възрастта е над 40 г. за мъжете и над 55г. при жените и съотношението мъже към жениварира до 3,5 – 1,0 [8].

Основните приети рискови фактори са [8,14]:– мъжки пол;– възраст над 40 години;– предистория на възпаление на храно-

провода (езофагити);– затлъстяване, особено с увеличаване на



коремната обиколка;– налична фамилна анамнеза на Барет езо-

фаг или езофагеален аденокарцином до28% при първа линия роднини;

– пациенти с бронхиална астма с и без ле-чение с кортикостероиди.

Взаимовръзката между рефлукс-езофагита изатлъстяването при жените предполага хормо-нална протекция, която вероятно изчезва в ме-нопаузалния период. Корелацията между естро-гените и затлъстяването в насока възникване назаболяване на хранопровода и преканцероза сенуждае от подробни проучвания [7,8,16,22]. Замомента няма точни данни. При затлъстяване рис-кът от възпалително заболяване значително на-раства от 1,5 до 2 пъти, а до 2,5 пъти се повиша-ва рискът от рак на хранопровода [8]. Възможное постоянното увеличаване на теглото и по-точнооколоорганното затлъстяване да доведе до на-растване на инцидентите на Барет езофаг и езо-фагеален аденокарцином [8,23].

Ендоскопско-морфологични данни нахроничния рефлукс и Барет езофагВ днешно време основната диагноза за Баре-

тов езофаг се извършва чрез ендоскопия [2,14].При хистологично доказване на диагнозата

„Езофаг на Барет“ е необходимо да се извършипо-прецизна ендоскопска ревизия за установя-ване наличие на израждане на клетките. Съглас-но съвременните критерии е задължително извър-шване на последваща ендоскопия в рамките наедна година след началната диагноза, особено призасягане над 3 см [8].

Допълващо значение имат наличието на съ-пъстващи промени, като хиатална херния, язви,стеснения и пъпкувания на покривната тъкан, чес-то показателни за възможно наличие на раковатъкан [2].

Честота на наблюдениеЕдин от най-актуалните въпроси за дискусия

при предраковите заболявания на хранопроводаи в частност Баретовия езофаг е създаването напрограма за поведение на пациента и на лекаря.България в това отношение много изостава – лип-сва организация за създаване на такава програ-ма. В това се състои и смисълът на тази публи-кация.

След като се постави диагноза „Баретов езо-фаг“, е задължително провеждане на обстойнообсъждане и информиране на пациента за всич-ко по проблема. Предлага се основно ендоскоп-ско-хистологична програма за наблюдение в за-висимост от степента на риск и възможна появана израждане на клетките до ранен рак [4,7,8,26].Като значими фактори за ендоскопско наблюде-ние се приемат възрастта на пациента и съпъс-

тващите заболявания. Важна роля играе и раз-бирането от страна на пациента на потребносттаот ендоскопско наблюдение, както и нагласата даприеме тази програма [8].

Най-общо се оформят две големи групи спо-ред наличие и липса на коментираното изражда-не на клетки [30].

При липса на такова израждане се разделятчетири подгрупи за наблюдение в зависимост отдължината и степента на засягане и наличието натънкочревна метаплазия на епитела. Срокът занаблюдение варира от шест месеца до пет годи-ни [2,4,30].

Различен е подходът за наблюдение при уста-новяване на израждане на клетки. След устано-вяване на неговата степен пациентите се разделятв две групи:

– с ниска степен, при което се прилага ме-дикаментозна терапия и честота на ен-доскопското наблюдение на всеки шестмесеца до една година;

– с висока степен, където е наложителноповторно наблюдение от гастроинтести-нален онкопатолог-експерт, последваноот решение на експертна комисия.

Наблюдението и поведението са индивидуали-зирани при всеки пациент в зависимост от сте-пента на засягане и инвазия. Срокът за наблюде-ние е три месеца [8,30]. Хирургичната терапия есредство на избор при преминаване на високос-тепенната дисплазия над ламина проприя и зася-гане на подлигавичните тъканни слоеве.

ДискусияПриема се, че въвеждането на национални ре-

гистри за рак на хранопровода и предхождащ Ба-ретов езофаг с давност на проучванията над 20години в Дания и Северна Ирландия закономер-но е следвано от спадане на риска от развитиена езофагеален карцином при езофаг на Баретдо 0,15% за мъжете и 0,05% за жените [2,8].

Някои автори приемат, че тъй като диагности-цирането на Баретов езофаг обикновено се из-вършва в напреднала възраст, възможността по-късно да се развие рак е много ниска [29,30].Установеният по-висок брой мъже спрямо женис езофагеален аденокарцином се обяснява с раз-витие на Баретов езофаг в по-ранна възраст примъжете отколкото при жените [29]. Жените из-глежда развиват езофаг на Барет с 20 години по-късно от мъжете [5], а на практика не достигатили по-рядко доживяват такава възраст.

Като по-сигурно аргументирани данни могатда се отбележат голямата продължителност нахронично връщане на стомашен сок, тютюнопу-шене и фамилната обремененост [8,19]. Специ-ална група са поведенчески навици като пиенена горещи напитки, концентриран алкохол, кон-



сервирани и сухи храни и не на последно мястобързото хранене.

ИзводиЩе подчертаем, че една голяма част от рака

на хранопровода възниква върху вече установенезофаг на Барет, но малък процент от пациентитес хранопровод на Барет ще развият раково забо-ляване [8,17] и още по-малко впоследствие щеумрат от рак на хранопровода. В голямо изслед-ване от Дания само 5,6% от смъртността всредпациенти с Барет езофаг е резултат на рак на хра-нопровода [20]. Затова трябва да се отбележи,че програмите за наблюдение при Баретов езо-фаг ще имат и в бъдеще само умерен ефект спря-мо смъртността от езофагеален аденокарцином[8,10]. Въпреки това единствено ранното разпоз-наване и продължително наблюдение на клетъч-ното израждане като потенциален преход към рак,е верният подход при такива пациенти [1,2,8,20].

В по-широк мащаб е необходимо да бъде из-граден предсказващ модел, базиран на демо-графски, ендоскопски, хистологични и молеку-лярни маркери, който по-конкретно да включва:

1. Демографско-екологични фактори –мъжки пол; възраст над 50 години [15];органно затлъстяване и тютюнопушене[8].

2. Ендоскопски рискови фактори – дължи-на на засегнатия сегмент, видими тъкан-ни изменения, наличие на хиатална хер-ния и хронично връщане на стомашенсок в хранопровода [25].

3. Израждане и роля на биомаркерите (тъ-канни показатели) [25,26,27].

Бъдещите проучвания се предполага да бъдатфокусирани върху изработването на рисков общпоказател, включващ демографски, ендоскопски,хистологични и молекулни фактори. Отчита севажността на по-точното оптичноо разпознаванена дисплазията, което изисква използване на тех-ника с висока резолюция. Тази техника се из-ползва и за лечение [2,8].

Целта на представените изследователски тър-сения е да бъде постигнато точно наблюдение иправилно лечение на пациентите с Барет езофаг,които имат най-голям риск от ракова прогресия,за да се намали заболеваемостта и смъртносттаот рак на хранопровода и да се подобри качес-твото на живот на болните.

Литература1. Bennett C, Vakil N, Bergman J,et al. Consensus

statements for management of Barrett’s dyspla-sia and early-stage esophageal adenocarcinoma,based on a Delphi process.Gastroenterology,2012;143:336–46.

2. Bhat S, Coleman HG, Yousef F,et al. Risk of

malignant progression in Barrett’s esophagus pa-tients: results from a large population-basedstudy.J Natl Cancer Inst 2011;103:1049–57.

3. Blankenstein M, Looman CW, Johnston BJ,Caygill CP. Age and sex distribution of the preva-lence of Barrett’s esophagus found in a primaryreferral endoscopy center.Am J Gastroenterol.2005;100(3):568–576.

4. Boyer J, Laugier R, Chemali M,et al. French So-ciety of Digestive Endoscopy SFEDguideline:monitoring of patients with Barrett’s esophagus.Endoscopy 2007; 39:840–2.

5. Brown LM,Devesa SS,Chow WH, Incidence ofadenocarcinoma of the esophagus among whiteAmericans by sex, stage, and age. J Natl CancerInst 2008;100:1184–7.

6. Coleman HG, Bhat S, Murray LJ,et al. Increas-ing incidence of Barrett’s oesophagus: a popula-tion-based study.Eur J Epidemiol 2011;26:739–45.

7. Committee ASoP, Evans JA, Early DS,et al. Therole of endoscopy in Barrett’s esophagus andother premalignant conditions of theesophagus.Gastrointest Endosc 2012;76:1087–94.

8. de Jonge PJ, van Blankenstein M, et al. Barrett’soesophagus: epidemiology, cancer risk and im-plications for management, Gut 2014;63:191-202doi:10.1136/gutjnl-2013-305490

9. Dikken JL,Lemmens VE,Wouters MW,et al., In-creased incidence and survival for oesophagealcancer but not for gastric cardia cancer in theNetherlands. Eur J Cancer 2012;48:1624–32.;

10.Dulai GS, Guha S, Kahn KL,et al. Preoperativeprevalence of Barrett’s esophagus in esophagealadenocarcinoma: a systematic review. Gastro-enterology 2002;122:26–33.

11. El-Serag HB, Ergun GA, Pandolfino J,et al. Obe-sity increases oesophageal acid exposure.Gut2007;56:749–55.

12.Edgren G., Adami HO, Weiderpass EJ et al. Aglobal assessment of the oesophageal adenocar-cinoma epidemic, Gut 2013;62:1406-1414doi:10.1136/gutjnl-2012-302412

13.Еloubeidi MA, Mason AC, Desmond RA, El-SeragHB. Temporal trends(1973-1997) in survival ofpatients with esophageal adenocarcinoma in theUnited States: a glimmer of hope? Am JGastroenterol.2003;98(7):1627–1633

14.Fitzgerald RC, di Pietro M, Ragunath K,et al.British Society of Gastroenterology Guidelines.Diagnosis and Management of Barrett’s oesopha-gus. Gut 2014;63:7-42 doi:10.1136/gutjnl-2013-305372

15.Guardino JM, Khandwala F, Lopez R,et al.Barrett’s esophagus at a tertiary care center: as-sociation of age on incidence and prevalence ofdysplasia and adenocarcinoma.Am J



Gastroenterol 2006;101:2187–93.16.Harnish DC. Estrogen receptor ligands in the

control of pathogenic inflammation.Curr OpinInvestig Drugs 2006;7:997–1001

17.Jemal A, Bray F, Center MM,et al. Global can-cer statistics.CA Cancer J Clin2011;61:69–90.

18.Kadri SR, Lao-Sirieix P, O’Donovan M,et al.Acceptability and accuracy of a non-endoscopicscreening test for Barrett’s oesophagus in pri-mary care: cohort study.BMJ 2010;341:c4372.

19.Lieberman DA, Oehlke M, Helfand M. Risk fac-tors for Barrett’s esophagus in community-basedpractice. GORGE consortium. GastroenterologyOutcomes Research Group in Endoscopy. Am JGastroenterol 1997;92:1293–7.

20.Macdonald CE, Wicks AC, Playford RJ. Finalresults from 10 year cohort of patients under-going surveillance for Barrett’s oesophagus: ob-servational study.BMJ 2000;321:1252–5.

21.National Cancer Institute. SEER Stat Fact Sheets:Esophagus;2010. http://seer.cancer.gov/statfacts/html/esoph.html - survival. AccessedOctober 5, 2010.

22.Nilsson M, Lundegardh G, Carling L,et al. Bodymass and reflux oesophagitis: an oestrogen-de-pendent association?Scand J Gastroenterol2002;37:626–30.

23.Ogden CL, Carroll MD, Curtin LR,et al. Preva-lence of overweight and obesity in the UnitedStates, 1999–2004.Jama2006;295:1549–55.

24.Pandolfino JE, El-Serag HB, Zhang Q,et al. Obe-sity: a challenge to esophagogastric junction in-tegrity. Gastroenterology 2006;130:639–49.

25.Skacel M, Petras RE, Rybicki LA,et al. p53 ex-pression in low grade dysplasia in Barrett’sesophagus: correlation with interobserver agree-ment and disease progression.Am J Gastroenterol2002;97:2508–13.

26.Spechler SJ, Sharma P, Souza RF,et al. Ameri-can Gastroenterological Association technicalreview on the management of Barrett’sesophagus.Gastroenterology 2011;140:e18–52;quiz e13.

27.Srivastava A, Hornick JL, Li X,et al. Extent oflow-grade dysplasia is a risk factor for the de-velopment of esophageal adenocarcinoma inBarrett’s esophagus.Am J Gastroenterol2007;102:483–93; quiz 694.

28.Thomas T, Abrams KR, De Caestecker JS,et al.Meta analysis: cancer risk in Barrett’soesophagus.Aliment Pharmacol Ther2007;26:1465–77.

29.van Soest EM, Dieleman JP, Siersema PD,Sturkenboom MCJM, Kuipers EJ. Increasing in-cidence of Barrett’s oesophagus in the generalpopulation. Gut.2005;54(8):1062–1066.

30.Wu JC, Mui LM, Cheung CM,et al. Obesity isassociated with increased transient lower esoph-ageal sphincter relaxation.Gastroenterology2007;132:883–9.

TO CONTEMPORARY TENDENCIES IN PRECANCEROUS DISEASES OF THE ESOPHAGUS

Girgina Stoyanova

Аbstract

The study examined factors and frequency of chronic diseases of the esophagus. Mainly attention isfocused on Barrett’s esophagus, a precancerous condition as, endoscopic characteristic of the changesand the need for standardized program for control and treatment. The literary digest view establisheddramatic increase in the number of clinical cases of esophageal adenocarcinoma in large populations ofAustralia, Europe, North America and Asia during the period from 1960 to 1990 years.

Chronologically was traced back the forming and consolidating to the opinion that “Barrett’s esopha-gus” is an acquired condition resulting from the return of gastric juice with subsequent cell atypia thatupholstered lower third of the esophagus.

The material examined incidence and risk factors for Barrett’s esophagus and more precisely it is amale; age over 40 years; background of inflammation of the esophagus (esophagitis); obesity; availablefamily history of Barrett’s esophagus and / or esophageal adenocarcinoma, to 28% in first-line relatives;information for bronchial asthma and without corticosteroid treatment.

The discussion underlines that a large proportion of cancer of the esophagus occurs on already estab-lished Barrett’s esophagus. At the same time points out that a relatively small percentage of patients withBarrett’s esophagus develops cancer and even less subsequently died of esophageal cancer.

In conclusion is highlighted the need to build up a predictive model based on demographic, endo-scopic, histological and molecular markers.Summarized the aim of this study is to emphasize the impor-tance of achieving accuracy and actuality in the surveillance and treatment of patients with Barrett’sesophagus, because of the greatest risk of cancer progression, which aims to reduce morbidity / mortalityfrom esophageal cancer and improve the quality of life of these patients.


Трибуна на младите

Рубриката „Трибуна на младите“се осъществява с финансоватаподкрепа на фондация „Еврика“

25-ТА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО БИОЛОГИЯ

Стефка Китанова,Институт за гората – БАН,

секция „Лесотехнически науки“ – СУБОстров Бали се свързва с екзотика. И то през

юли. Но едва ли екзотиката е била на първо мястоза участниците в 25-та Юбилейна Международнаолимпиада по биология (МОБ) и техните ръково-дители. Вместо плаж – определяне на скариди –„оттук нататък краката на скаридите никога пове-че не биха могли да ме впечатлят, поне докато сиспомням миризмата“, „хората бяха съчетали ужа-са и екзотиката – получаваш един панер със ска-риди, задачата е да се определят видовете по ключ– всяка скаридка да се разгледа, разчопли, всякаот миниатюрните частички е описана с име в клю-ча – иди кажи кое какво е“.

И едва ли екзотиката е била основният мотивза представянето на олимпиадата по биология. ЗаДимитър е просто – за да не се явява на кандидат-студентски изпит по биология в медицинските уни-верситети, но за Емилия, Теодор и Радослав товаса знания, интерес, малкото предизвикателства вучилище за онези, които имат по-задълбочен ин-терес към биологията. И така – олимпиада – занякого практика, за другиго – емоции, за трети –предизвикателство.

Най-лесен за всички, логично, е бил първияткръг – общинският. Просто да натрупаш точки, зада минеш. После обаче идва ред и на реалната,истинската конкуренция, напрежението, нервите.Макар националният кръг да носи и други емоции– „определено е с най-интересните задачи и включ-вайки практиките може да се окаже труден. Нопък на него всичко е по-яко – с другари и познатиси, по-голяма група сте и времето без задачи ви-наги е интересно. Има един осезаем олимпийскидух“.

В подготовката са участвали учители, препо-даватели от Биологическия факултет на Софийскияуниверситет, семействата на Валентин Дойнов, Ра-дослав Александров, Татяна Бобева от НПМГ,Албена Йорданова, Снежана Томова, Илиян Или-ев от Биологическия факултет, Величка Младено-ва от ПМГ – Враца. Някои от тях са превърналимитът „олимпиада“ в реалност, на други им се еналагало да отговарят на въпроси, търпеливо саслушали „досадни и безполезни факти“, създава-ли са и са поддържали хъса – без него за къде!, ипламъчето по биологията.

По време на МОБ ги е притискало времето ипрактическите задачи, „тъй като за съжаление вучилищата липсват часове за практически упраж-нения“. Но екзотиката си е екзотика – „бяхме за-ливани от нея на всяка крачка и по някои наистинанеочаквани начини“; храната, хората, културата,„блясък не е думата, с която бих описала остро-ва“, „обществото определено е силно разслоенона богати и бедни“, „водачите казаха, че индоне-зиецът може да работи дори за един долар, но ня-ма да предпочете да открадне – това ми направисилно впечатление“. „Индонезийците ме очарова-ха с техния позитивизъм, топлота и мъдрост“, „Ба-ли обаче има и скрити опасности – маймуните вхрамовете са изключително нахални и крадливи“.

И след олимпиадата започват мечтите – меди-цина в Софийския университет, още учене, неле-кият път на медицината. За съжаление, двама отчетиримата са избрали Терминал 2… – „замина-вам да продължа образованието си в Единбург,надявам се да се справя там и да получа шанса зареализация, за който мечтая. Моята мечта е да сезанимавам с наука, но не и в България, защото несе предоставят подходящи условия. Проблемитена сектора са твърде големи, трябва да се влеятне само много средства, но и млади, образовании амбициозни хора, а моето поколение като цяло ена ниско интелектуално ниво, защото израсна всвободия. То имаше наглостта да се изправи предучителите си и да изисква оценки, защото му гопозволиха.Уважавам хората, които въпреки труд-ностите продължават да търсят реализация тук, нотова не е за мен. Ядосвам се, като си помисля, ченаред с толкова много достойни мои познати са итакива, които по нечестни начини вземат изпити,придобиват дипломи и чрез връзки се уреждат наработа. И всичко това отново се случва, защотосе позволява. Учените за мен са свещени хора,едва ли не, идоли! Пожелавам им наистина всич-ко най-хубаво, здраве, успешна работа и най-сет-не по-добри времена!“; „Смятам да продължа об-разованието си в сферата на зоологията, но в чуж-



бина. Защото искам да почерпя от международ-ния опит в този раздел на биологията. Да събераоще знания и умения. Също така да попътувам.Заминавам навън не защото не уважавам българ-ските учени и специалисти, а защото смятам, чеми трябва опит от общуване с чужди специалис-ти, от още една перспектива за света и наукатакато инструмент за опознаването му. А после бихсе върнал в България. Защото не си се предста-вям никъде другаде освен тук. Разбира се, бихпродължил да пътувам, по научни проекти и ек-спедиции, но тук е мястото, където искам да ра-ботя и живея“. Второто звучи оптимистично и да-но да се сбъдне.

За оставащите в България „медицината е пре-дизвикателство, с което се надявам да се справя.Надявам се един ден да бъда лекар и да бъда по-лезен за обществото, да се чувствам удовлетво-рен от това, което правя.“

И пак според тях – „България има талантливиучени, но в страната няма условия да се развиванаука“; „след всичко видяно мога само да завиж-дам на учените в България за това, което имат връцете си. Слушал съм много мнения за лошитестрани на това да си академик в България, за зап-лащането, за перспективите и всички останалиспънки, но нашата природа, ако не друго, опреде-лено си струва преодоляването на всеки един проб-лем. А относно липсата на хора – дори сега ста-вам свидетел на толкова много пробиви в наука-та, станали дело с помощта на българи, толкова

много млади родни специалисти в най-разнооб-разни области, конкуриращи се с най-добрите всвета, нови таланти, пробиващи в сфери, които сасмятани за върха на науката в днешно време, чесе чудя защо хората казват, че няма наука в Бъл-гария. Тези хора пробиват навън, защото там сауважавани и трудът им е добре заплатен и с пра-вилния призив те биха се върнали, но едва когатонякой се постарае да ги посрещне. Науката в Бъл-гария има бъдеще, и то твърде светло, но някоинеща трябва да бъдат променени и тогава хоратаще се върнат, а други ще останат. Дотогава прек-расните специалисти, които са останали в Бълга-рия, ще се грижат сами за науката тук“.

И след тези оптимистични думи не ни оставанищо друго освен да допълним с още малко оп-тимизъм – „радвам се и съм горд, че познаваммлади хора, които са избрали по-трудното, да ос-танат и въпреки всички трудности и премеждия даправят наука в България“.

И на края остана само да представим официал-но Националния отбор, който след тежки изпита-ния и оспорвана конкуренция при решаването на2 теоретични и 4 практически задачи спечели: брон-зови медали – националният шампион на Бълга-рия за тази година Димитър Манойлов от МГ „ГеоМилев“ – Плевен и Радослав Тодоров от ПМГ„Акад. Иван Ценов“– Враца; грамоти – Емилия Тас-кова и Теодор Трифонов от Националната приро-до-математическа гимназия „Акад. Любомир Ча-калов“ – София.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА КОНСТАНТА ИИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА И

МОЩНОСТТА НА ИЗЛЪЧВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО

Борислав Господинов,Стоил Илиев –ученици от ХІІ клас

в Първа езикова гимназия, ВарнаИванка Гецова –

ръководител, НАОП – Варна

В статията се предлага методика за определянена количеството слънчева енергия, която достигадо Земята и за изчисляване на слънчевата констан-та, която служи за пресмятане на температуратана повърхността на Слънцето и неговата светимост.Предложената разработка може да се използва катоупражнение по физика за ученици и студенти.

І. УВОДСлънчевата константа е сумарният поток слън-

чево излъчване, преминаващ за единица времепрез единична площадка, ориентирана перпенди-кулярно на потока, на разстояние една астроно-мическа единица от Слънцето, извън земната ат-мосфера.

За първи път константата е измерена от френ-ския физик Клод Пулие през 1838 г. Стойности,

близки като резултат до съвременните сателитнинаблюдения, получава американският астрофизикЧарлз Абът чрез издигане на разработен от негопирхелиометър в горните слоеве на земната ат-мосфера с балон. Чарлс Грийли Абът (1873-1973)е американски астрофизик, дългогодишен дирек-тор (1906-1944) на Смитсъновата астрофизичес-ка обсерватория. Той изследва слънчевата радиа-ция и нейното въздействие върху климата на Зе-



мята [1].В настоящата работа се определя опитно слън-

чевата константа по метода на Абът.

ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЪНЧЕВАТАКОНСТАНТАII. 1. Описание на опита.При това изследване е използван модел на пир-

хелиометър на Абът, изработен в НАОП –Варна,показан на Фигура 1.

Фигура 1. Модел на пирхелиометър на Абът

При всички измервания, за избягване на топ-линното влияние на околни обекти, уредът бешепоставен на статив (височина 1,60 m над земнатаповърхност), разположен на открита зелена площ,далече от сгради.

Както се вижда от Фигура 1, в горния край напирхелиометъра има екран, с който се пуска илиспира потока светлина в обема на уреда. Вътре вобема на уреда е разположен боядисан в матовочерно (с коефициент на чернота < 1 [3]) медендиск с размери: диаметър d = 45 mm и дебелинаl = 10 mm, маса m = 128 g, специфичен топлиненкапацитет c = 390 J/kg.K при 20°С. Оста на уредае насочена по посока на Слънцето и тялото се ос-ветява от директна слънчева светлина

В процеса на изследване се следи температу-рата на диска с електронен термометър, чийто дат-чик е монтиран в тялото. Поради термичната инер-тност на металния диск изменението на темпера-турата не е линейно, а се осъществява по-бавно в

началото на всеки интервал. Поради това при из-численията пренебрегваме първите 30 сек.

Беше разработена методика на експеримента,опирайки се на [1] и [3]. Отчитахме изменениетона температурата на диска в три последователничетириминутни интервала – с екран, без екран (пря-ко облъчване), отново с екран.

Първият интервал служи за изравняване на тем-пературата на металния диск с тази на околнатасреда.

През вторият четириминутен интервал се из-мерва температурното изменение (T

1, °C) за еди-

ница време на тялото в следствие нагряването муот слънчевите лъчи и се изчислява количествотоакумулирана енергия (Q

1) съгласно формулата:

JTmcQ ,.. 11 (1)

където с е специфичният топлинен капацитет, m –масата, T

1 – температурното изменение на диска

за единица време.След това измерваме последващото пониже-

ние на температурата (T2, °C) при екраниране на

приемника от слънчевите лъчи (трети четирими-нутен интервал), чрез което отчитаме влияниетона топлообмена Q

2 с околната среда по време на

измерването на Слънце (втори интервал):

JTmcQ ,.. 22 (2)

Приемаме, че топлинната енергия, погълната оттялото през вторият интервал, е

JQQQ ,21 (3)Опитът е проведен в 5 серии в периода юли -

септември 2013 г. – общо 36 измервания (в Таб-лица 1 са включени 29 точки). За всяко измерва-не е посочена и относителната атмосферна дебе-лина X за всяко единично измерване.

HX

sin

1 (4)

Тук височината на Слънцето H се взема за сре-дата на съответния интервал.

II. 2. Изчислителна методика. Корекции.Тялото, което използваме за извършване на

опита, не е абсолютно черно тяло (коефициентътму на поглъщане не е равен на единица) и част отизлъчването се отразява от него. Поради това вна-сяме коефициент на корекция, съгласно [3], приетпри използваните от нас материали (черна матовабоя) за 5%. Тогава за падналата енергия върху дис-ка Q/ получаваме

QQ .05,1/ (5)

Разделяме Q/ на площта на диска A = 159 mm2

= 0,00159 m2 и на интервала от време ( = 3,5 мин= 210 сек.) и получаваме погълнатата енергия (Sh)на квадратен метър за секунда при дадена висо-чина на Слънцето H:



sm

J

A

QSh .

,. 2

/

(6)

Логаритъм от получените стойности на Sh сенанасят по ординатната ос на Фиг. 2 [3], а по аб-цисата се разполага X.

Фигура 2. Зависимост на получената енергия от от-носителната атмосферна дебелина.

SXkSh lg.lg (7)В линейното уравнение (7), описващо получе-

ната права, k е коефициент на атмосферната ек-стинкция (поглъщане), представен графично отнаклона на графиката, а S – екстраполираната стой-ност на Sh при x=0 (извънатмосферна стойност наслънчевата константа). Екстинкцията не е еднакваза различните дължини на вълната – за UV лъчитетя е 3,9%, а за инфрачервените – 4,8%. Порадитова окончателната стойност S

0 се коригира с до-

пълнителен коефициент.

S

SS .095,1

039,0048,010

(8)

От стойностите, получени при петте отделни из-мервания, изчисляваме средната грешка при ек-сперимента.

Получената от нас стойност на слънчевата кон-стантата е:

20 / 1451464 mWS (9)

Тя е средно 1367 W/m2, но вследствие елип-тичността на земната орбита варира с около 7%от 1412 W/m2 в началото на януари (перихелий 2-5 януари ) до 1321 W/m2 в началото на юли (афе-лий 3-6 юли).

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ МОЩНОСТТА НАИЗЛЪЧВАНЕ НА СЛЪНЦЕТОСпоред Закона на Ламберт осветеността е об-

ратно пропорционална на квадрата на разстояние-то до светлоизточника [2]. Затова интензитетът наслънчевото излъчването L (светимост на звезда-та) се разпределя върху сфера с радиус, равен наразстоянието до този светлоизточник. В случая то-ва е разстоянието Земя-Слънце, което е прието заедна астрономическа единица (1AU):

WaSL 1082,3.4. 2620 (10)

при mAUa 10597,1491 9Възприетата съвременна стойност на слънче-

вата светимост е L= 3,84.1026 W

ІV. ОПРЕДЕЛЯНЕ ТЕМПЕРАТУРАТА НАСЛЪНЦЕТОЗаконът на Стефан-Болцман ни позволява, поз-

навайки мощността на излъчване на Слънцето (L),да изчислим неговата температура (T).

K

R

LT 5766

...44

2

(11)

където mR 810963,6 – радиус на Слънцето;

428

.106704,5

Km

W – константа на Сте-

фан-Болцман.Съвременната стойност на ефективната темпе-

ратура на слънчевата фотосфера е 5778 K.

V. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕС настоящата разработка успяхме да покажем

първо на себе си, че експериментът е много ва-жен във физиката – като замисъл, постановка иотчитане на странични фактори; второ – многок-ратното му повторение изявява страничните въз-действия и субективни грешки и спомага те да семинимизират; трето – важно е осмислянето на по-лучените резултати от гледна точка на физиката,използването на подходящ математически апарати нагледно представяне на резултатите.

В заключение, чувстваме се удовлетворени отполучените стойности на търсените величини, ко-ито се доближават до тези в учебниците по физи-ка и астрономия.

VI. БЛАГОДАРНОСТИИзразяваме благодарност на г-н Николай Ма-

лешков, инженер в НАОП – Варна, за изработени-те от него модели на пирхелиометър на Абът, скоито осъществихме настоящия проект.

ЛИТЕРАТУРА:1. Миннарт, М. Практическая астрономия, Мос-

ква, 1971.2. Николов, Н., Калинков, М. Астрономия. Уни-

верситетско издателство, София, 1998.3. Fischer, Olaf. Die Bestimmung der Solarkonstante.

http://www.wissenschaft-schulen.de / sixcms/media.php/1308/Solarkonstante.pdf.

4. http://www.lepla.org/de/modules/Activities/m04/files/m04.pdf – закон на охлаждане.

5. Уикипедия – използвани справочни данни отистория на науката и физика.

y = -0,0677x + 3,1314

R2 = 0,281

2,40

2,60

2,80

3,00

3,20

3,40

3,60

0 1 2 3 4

X

lg Sh



ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТОНА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ПО СОБСТВЕНИ

НАБЛЮДЕНИЯ ЗА ПЕРИОДАОКТОМВРИ 2010 – ЯНУАРИ 2014 Г.

Александрина Янева –ХІІ клас, І ЕГ – Варна,

Веселина Садовска –ХІ клас, І ЕГ – Варна,Иванка Гецова –

ръководител, НАОП –Варна

І. УВОДОт октомври 2010 г. във варненската Народна

астрономическа обсерватория с планетариум(НАОП) се провежда визуален патрул на слънче-вата активност с образователна и изследовател-ска цел. Определя се индексът „относително чис-ло на слънчевите петна“ – W, или число на Волф,което се изчислява по формулата: W=k(10g+f), къ-дето g – брой групи петна, f – сума на брой петна,k – коефициент за преход към международния редот наблюдения, който отразява индивидуалнитеособености на наблюдателя и може да се приеме

за единица.Индексът „число на Волф“ търпи значителни

промени за период средно от 11,1 години. Първи-ят такъв период започва през 1755 г. Понастоя-

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица 1. Наблюдателни данни (А.– с. Аврен, В. – гр. Варна).

ПУНКТ ДАТА ЧАС X=1/SINH Q1 [J] Q2 [J] Q'[J] S=Q'/A.T [W] LOGS0

09:00 1,74 144,77 69,88 235,05 985,53 3,03 10:00 1,39 124,8 24,96 163,99 687,58 2,88 11:00 1,21 164,74 9,98 191,32 802,17 2,94 12:00 1,10 179,71 49,92 251,45 1054,29 3,06 13:00 1,07 124,8 34,94 174,92 733,42 2,90 14:00 1,09 224,64 54,91 306,11 1283,48 3,15 15:00 1,16 269,57 30,04 328,08 1375,58 3,18 16:00 1,33 199,68 24,96 245,98 1031,37 3,05 17:00 1,62 179,71 44,93 245,98 1031,37 3,05 18:00 2,20 202,09 49,92 275,95 1157,02 3,10

А.

09.0

7.20

13Г.

19:00 3,26 124,8 54,91 196,79 825,093 2,96 08:00 2,37 199,68 49,92 273,31 1145,96 3,10 09:00 1,74 254,59 49,92 333,44 1398,07 3,18 10:00 1,39 254,59 9,98 289,71 1214,70 3,12 11:00 1,21 264,58 74,88 371,7 1558,51 3,23

А.

10.0

7.20

13Г.

12:00 1,1 289,54 44,93 366,24 1535,59 3,23 07:40 2,86 134,78 44,93 196,78 589,35 2,81 08:00 2,51 154,8 104,83 284,3 851,44 2,97 08:20 2,16 179,79 59,93 262,49 786,13 2,94 08:40 1,94 184,68 39,84 245,84 736,28 2,91 09:00 1,76 229,58 44,9 300,56 900,15 2,99 09:20 1,61 204,42 104,83 338,63 1014,18 3,05

В.

15.0

7.20

13Г.

09:45 1,49 209,66 143,52 386,74 1158,24 3,10 09:23 1,98 244,61 52,42 325,24 974,07 3,03 08:57 1,74 274,31 59,41 365,42 1094,39 3,08 09:47 1,58 248,10 69,88 348,20 1042,83 3,06 10:16 1,43 248,10 50,67 327,15 979,78 3,03 10:42 1,34 258,59 76,88 367,33 1100,12 3,08

В.

10.0

8.20

13Г.

13:14 1,13 272,56 35,9 337,81 1011,72 3,04 07:50 5,38 114,79 53,91 184,73 553,25 2,78 08:37 3,09 249,68 44,9 322,56 966,05 3,02 09:00 2,57 224,69 69,89 322,56 966,04 3,02 09:20 2,26 309,43 75,88 421,91 1263,59 3,14 09:50 1,95 294,52 69,89 399,03 1195,05 3,12 10:15 1,76 259,63 94,35 387,61 1160,86 3,10

В.

21.0

9.20

13Г.

10:45 1,60 329,52 69,89 437,35 1309,83 3,16



щем „тече“ 24-ят 11-годишен цикъл, който дебю-тира на 4 януари 2008 г. Съществува и 22-годишенпериод, след който се възстановява магнитната по-лярност, а също и векови, който продължава сред-но 90 години и е свързан с усилване на слънчева-та и геофизична активност.

Настоящата статия включва кратка ретроспек-ция на историята на изучаване на Слънцето. Прос-ледява се също стойността на индекса на слънче-ва активност „относително число на Волф“ за пе-риода от октомври 2010 до януари 2014 г. по соб-ствени наблюдения и се анализират тенденциите вразвитието му.

ІІ. НАШАТА ЗВЕЗДА - СЛЪНЦЕТОІІ.1. Защо изучаваме Слънцето?Слънцето е най-близката до нас звезда и ни да-

ва представа за физиката на звездите. То е гигант-ска безплатна лаборатория за изследване взаимо-действието на слънчевата плазма с магнитното полена Слънцето и на Земята. Въздействието на слън-чевата активност върху Земята е многообразно исе изразява както в различни геофизични ефекти,така и в непосредствено въздействие върху жи-вите организми, което преминава през взаимодей-ствието на слънчевия вятър със земното магнитнополе. В XXI в. прогнозирането на слънчевата ак-тивност е особено важно за системата на енер-госнабдяване, безаварийното функциониране наземната комуникационна техника, навигационни-те технологии като GPS, сателитите и за косми-ческите полети. През 2000 г., например, по времена максимума на 23-я цикъл, при поредното слън-чево избухване от строя излиза японски комуни-кационен спътник.

ІІ.2. История на наблюдениятаСъществуват писмени свидетелства от IV в.пр.

Хр. за наблюдаване на големи слънчеви петна наСлънцето с просто око – при изгрев и залез, когатоземната атмосфера играе ролята на филтър. В пери-ода 1611-1612 г. Фабрициус, Шайнер и Галилео Га-лилей правят първите телескопични наблюдения наСлънцето и рисунки на петната (Фигура 1).

Фигура 1. Рисунка на Слънцето от Г. Галилей, ХVІІ в.

В средата на XIX в. са направени множествооткрития, свързани със Слънцето. Например, през1843 г. немският астроном Хенрих Швабе, след17-годишни наблюдения на видимата му повър-хност, открива цикъла на промяна в броя на слън-чевите петна. Пет години по-късно немският ас-троном Рудолф Волф определя средната продъл-жителност на цикъла на слънчева активност – 11,1години; въвежда номерация на 11-годишните цик-ли и индекса „относително число на слънчевитепетна“ – W, или число на Волф.

След 400 години телескопични наблюдения наСлънцето и 200 години целенасочено изследванена слънчевата активност може да се каже, че тя есложно и загадъчно явление, и твърде малко сауверените заключения за нейната природа. Освен11-годишния цикъл, съществува, както вече спо-менахме, и векови цикъл. Той е с продължител-ност от 50 до 120 години и влияе върху амплиту-дата на 11-годишните цикли. Първата половина наXVII в. и втората половина на XVIII в., например,е имало дълги периоди на много ниска слънчеваактивност – минимуми на Маундер и Далтон. Пра-ви впечатление също, че 11-годишните цикли неса еднакви по продължителност – варират от 9 до14 години според епохите на минимум. Мощносттаим също е променлива, а някои от максимумитеса с двоен пик (Фигура 2).

ІI.3. Какво знаем за Слънцето?Слънцето е кълбо от плазма с диаметър 1 400

000 км и превъзхожда 109 пъти Земята по разме-ри. Ефективната температурата на повърхността муе 5780 К, а в ядрото достига 14 млн. градуса. Тричетвърти от масата му е водород, а останалата часте хелий и по-малко от 1% – други химични еле-менти.

Слънцето не се върти като твърдо тяло – ве-ществото на екватора изпреварва това при полю-сите. Това явление се нарича диференциално вър-тене и е характерно също за газовите гиганти –планетите Юпитер и Сатурн.

Звездата ни притежава слабо общо магнитнополе с индукция 1 Гаус (1 Гаус = 10 000 Тесла).То се причинява от несиметрични процеси, коитоводят до самовъзпроизвеждащ се динамоефект.Вътрешността на Слънцето условно може да сераздели на ядро – област на термоядрен синтез иотделяне на лъчиста енергия; радиационна зона, вкоято отделената в ядрото енергия се поглъща ипреизлъчва, и конвективна зона, където в прено-са на енергия взема участие самото вещество.Астрономите считат, че ядрото се върти по-бързоот горните слоеве и това е причината за поява наобщото магнитно поле на Слънцето.

III. ЩО Е СЛЪНЧЕВА АКТИВНОСТ?III.1. Причини за слънчевата активностСлънцето е изградено от йонизиран газ – плаз-



ма. Ако то нямаше магнитно поле, щеше да е спо-койна звезда. Такова поле обаче съществува и томени полярността и интензитета си средно на все-ки 11 години. Магнитното поле на Слънцето е сдоста сложна структура . В началото на 11-годишния цикъл нашата дневна звезда има слабоглобално магнитно поле, разположено близо дополюсите (до хелиографска ширина ±55°), нари-чано още полоидално (Фигура 3.). То е с диполнаконфигурация, като силовите му линии са изтег-лени по направление на слънчевите меридиани. То-ва поле се генерира на дъното на конвективнатазона и чрез диференциалното въртене се пренасядо повърхността. То обръща своята полярност на11,1 години. Около екватора съществува торои-дално поле, чиито силови линии са изтеглени попаралелите и именно то е в основата на проявитена слънчевата активност. Как се поражда това по-ле?

Счита се, че радиалните конвективни потоци отплазма под фотосферата взаимодействат с върте-ливото околоосно движение на Слънцето и товапоражда диференциалното въртене – веществотона екватора избързва, а около полюсите изостава.Под неговото влияние полоидалното магнитно по-ле, чиито силови линии са „замразени“ в плазма-та, се увлича и „избързва“. То се разтяга и усукваоколо екваториалната област на Слънцето и се пре-образува в по-силно тороидално магнитно поле(Фигура 3). Когато тази компонента на магнитно-то поле се усили до локална индукция 1000-3000Гауса, то се издига към повърхността. Причинатае, че плътността на плазмата в тръбите на магнит-ния поток е по-малка от тази на обкръжаващатаги среда и те „изплуват“ на повърхността зарадисила, подобна на Архимедовата. Щом тръбата наусиленото магнитно поле изплува на видимата по-

върхност на Слънцето под формата на примка, тяпоражда единично петно или група петна – обик-новено с биполярна структура (Фигура 3).

Фигура 3. Поява на „примки“ в магнитното поле наСлънцето.

III.2. Прояви на слънчевата активост -факели и петнаПри наблюдение на Слънцето с малък телескоп

ние регистрираме на видимата му повърхност –фотосферата, във видима слънчева светлина ос-новно две прояви на активност – факели и слън-чеви петна. Факелите са индикация за слаби ло-

Фигура 2. Цикъл на слънчевата активност ХІХ – ХХІ в.



кални магнитни полета. Температурата им е с око-ло 400 К по-висока от тази на фотосферата. Те сенаблюдават най-добре в края на слънчевия диск,където поради потъмнението му яркостта им е с20-60% по-голяма от тази на фотосферата. Площ-та на факелите е най-голяма по време на макси-мум. Те живеят три пъти по-дълго от групите пет-на и обикновено предшестват тяхната поява и из-чезват след тях.

Слънчевите петна са по-тъмни участъци във фо-тосферата и се състоят от централна част – сянка ипо-светъл ореол – полусянка. Достигат размеридо няколко десетки хиляди километра (земният ди-аметър е 12 746 км), а времето им на живот е отняколко денонощия до няколко месеца. В сянкатана петното интензитетът на видимата светлина е до15% от тази на фотосферата, а температурата е 3700К.

Установено е, че източната страна на полусян-ката е по-тънка от западната, когато петното се на-мира близо до западния лимб и обратно. Този ефектсе нарича ефект на Уилсън, който пръв го описвапрез 1774 г. и означава, че слънчевото петно пред-ставлява подобно на чинийка понижение в слън-чевата атмосфера с дълбочина 500-700 км спря-мо нивото на спокойната фотосфера.

Фигура 4. Слънце, 9 януари 2014 г., НАОП-Варна.

Както вече споменахме, в областта на слънче-вите петна индукцията на локалните магнитни по-лета достига няколко хиляди Гауса – именно товасилно магнитно поле е причина за спад в скорост-та на конвективните движения в подфотосфернияслой и „охлаждане“ на фотосферата. Петната безполусянка и с размери около 1500-3000 км се на-ричат пори. Времето им на живот е от няколко ча-са до няколко денонощия.

Разпределението на петната показва интересназакономерност. Те възникват от двете страни наекватора в главни зони на активност, които сепростират от ± 55° до ± 8° хелиографска ширина.Обикновено се наблюдават в групи. Западната частна групата се нарича водеща, а източната – опаш-на. Най-мощните групи с размери до 600 000 кмсе появяват в епохата около максимум на слънче-вата активност (Фигура 4). Съществува още еднаинтересна закономерност. Зоните на петнообразу-ване се придвижват към екватора в рамките наедин цикъл – нарича се закон на Шпьорер. Прак-тически най-старият индекс на слънчевата актив-ност е относителното число на Волф – W.

III.3. Настоящият слънчев цикълДвадесет и две годишният цикъл на слънчева

активност включва два 11-годишни цикъла – с че-тен и нечетен номер. Настоящият цикъл, както ве-че споменахме, е номер 24 и е първият от сегаш-ния 22-годишен цикъл. Наричат го още „цикъл наХейл“ – при преход от един 11-годишен периодкъм следващия магнитната полярност на водещи-те (западни) петна в двете полусфери на Слънцетосе мени с противоположната. В 11-годишните пе-риоди с четен номер – като настоящия, водещитепетна в северната полусфера са с южна поляр-ност, а опашните – със северна; в южното полу-кълбо е обратно. След 22-годишен период, при26-я цикъл полярността ще се възстанови.

Дебютът на 24-ия слънчев цикъл беше в нача-лото на 2008 г., но на практика активността се за-пази ниска до 2009 г. През 2010 г., след близо 3-годишен минимум, индексите на активността за-почнаха да се повишават. Прогнозите бяха за срав-нително слаба активност поради това, че настоя-щият цикъл съвпада с началото на векови мини-мум в слънчевата активност. Действително, шестгодини след началото му, астрономите са едино-душни, че от началото на XX в. не е имало толко-ва нисък максимум.

IV. НАБЛЮДЕНИЯ В НАОП-ВАРНАIV.1. МетодикаНашите наблюдения обхващат периода от ок-

томври 2010 г. до януари 2014 г. – на практикаоколо максимума. Проведени са 245 наблюдения,при което са правени зарисовки на екранна про-екция на Слънцето с телескоп-рефрактор от тип„Телементор“ (63/840 мм) и 16-мм окуляр. Приобработката на зарисовките са ползвани ортогра-фични мрежи за определяне хелиографските ко-ординати на групите петна и тяхната принадлеж-ност към северната или южната полусфера. По тозиначин беше определено числото на Волф W за ця-лата видима фотосфера, както и за двете полу-сфери – северна и южна поотделно.

Определянето броя на групите, особено при по-



висока активност, е трудно. Поради това ние пол-звахме информация от космическите обсервато-рии STEREO за разделянето на петната по групи взависимост от тяхната магнитна полярност.

Хелиографската координатна система е услов-на система сферични координати, свързани с ек-ватора на Слънцето, и въртящи се с него с видима(синодична) скорост 13,2°/денонощие. Поради нак-лона на оста на въртене на Слънцето спрямо по-люса на земната орбита под ъгъл 7,15° и движе-нието на Земята по орбитата й, за една година ши-рината на центъра на слънчевия диск В

0 и наклона

на оста на въртене на Слънцето спрямо централ-ния меридиан се променят. Наклонът се определяот позиционния ъгъл на слънчевата ос Р

0. Хелиог-

рафската дължина L се определя спрямо мериди-ана на Керингтън (L

0), който на 1 януари 1854 г. в

12 UT е минавал през центъра на слънчевия диск.Този меридиан условно е свързан с хелиограф-ска ширина ±16° и се завърта за 27,27 деноно-щия. Дължината на петната се отчита от него взападна посока. Данните за P

0, B

0, L

0, се публику-

ват в Астрономическите ежегодници.

IV.2. Резултати

Фигура 5. Средномесечно число на Волф

Получените ежедневни числа на Волф обикно-вено са обременени с много грешки. Затова бяхаизчислени средномесечните стойности на този ин-декс. На Фигура 5 в синьо (горната част) са дан-ните за северното, а в червено (долната част) – заюжното полукълбо на Слънцето. Прави впечатле-ние по-високата активност на северното полукъл-бо до м. май 2013 г. Използвайки програмата Ex-cel ние изчислихме коефициента на корелация R,който дава степента на свързаност между две про-менливи величини, в случая – между общото чис-ло на Волф и съответно това за южното и север-ното полукълбо. Получихме R=0,81 за севернотои R=0,71 за южното, което означава че приносътна северното полукълбо в общата слънчева ак-тивност в периода до м. май 2013 г. е по-същес-твен. Такава асиметрия между двете полукълбане е изненадваща – тя се наблюдава често.

След като изгладихме средномесечните стой-ности на числото на Волф и ги изразихме графич-

но, получихме странна падина в графиката (Фи-гура 6). Проучихме литературата и установихме,че това явление, наречено двоен максимум, е наб-людавано и описано от руския учен Гневишев, катозатишието между двата пика продължава между14 и 18 месеца. Първият пик е през октомври-но-ември 2011 година, а следващият – през лятото на2013 година. Вероятно ще трябва да изчакаме докрая на 2014 година, за да разберем кога точно емаксимумът на настоящия слънчев цикъл.

Фигура 6. Число на Волф, 2011-2013 г.

След високата активност в началото на януарии май 2013 г. тенденцията е към задържане на ни-вото й, но учените признават, че от един век не еимало толкова слаб цикъл. По различни показате-ли той е с мощност около 50% от тази на 23-ияцикъл. Съществува предположение, според коетоактивността на Слънцето ще се запази на нискинива и през следващите десетилетия – до 2070 го-дина, и средните температури на Земята ще се по-нижат с 0,5-1°С. Ако това предположение се оп-равдае, то би намалило последствията от техно-генното замърсяване на Земята и асоциираните снего промени в климата.

Установено е, че слънчевата активност не вли-яе съществено върху топлината, която нашата звез-да изпраща към Земята. Как тогава вариациите вслънчевата активност влияят върху климата? Спо-ред съществуващите модели, поради намалениятпоток на УВ-лъчи от Слънцето по време на мини-мум, се охлаждат горните слоеве на земната ат-мосфера, а това оказва влияние и върху разпре-делението на слънчевата енергия в по-долните сло-еве. Освен това, отслабването на магнитното полена Слънцето позволява на по-голямо количествокосмически лъчи да нахлуват във вътрешносттана Слънчевата система и тя става по-опасна запребиваване и пътуване.



V. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯВ края на 2013 г. и началото на 2014 г. актив-

ността на Слънцето се запази на постоянно сред-но ниво с ежедневно число на Волф около 100.Освен това, от м. юни 2013 г. южното полукълбое по-активно и неговият принос в общата актив-ност е доминиращ – коефициентът на корелацияза него е R=0.92.

Фигура 7. Глобални плазмени потоци на Слънцето.

Водещи центрове за изследване на Слънцетооповестиха, че магнитните полюсите са в процесна смяна на полярността, като северният вече се eсменил, а южният го догонва. Това означава, че24-ят цикъл е преполовен.

А какъв е механизмът на смяна на полярност-та? Компютърен модел е показал, че разрушава-щите се в областта на екватора тороидални маг-нитни полета на групи петна от настоящия цикъл,чрез глобалните плазмени потоци – на фигуратакръгът в черно показва тази меридионална цир-кулация, се преместват от екваториалната областкъм полюсите (Фигура 7). Това движение със ско-рост около 20 м/сек много прилича на океанскитетечения на Земята. В полярните области вещес-твото потъва към дъното на конвективната зона,на около 200 000-300 000 км под видимата по-върхност, където скоростта на въртене рязко сепроменя. Там магнитното динамо ги усилва и тесе превръщат в ново полоидално поле с обратензнак. Когато отново изплуват на повърхността –това е началото на новия и края на стария цикъл.

Целенасочените научните наблюдения на Слън-цето датират на практика от 1849 г. (Фигура 8).

Въпреки дългогодишните инструментални наблю-дения и спътникови изследвания през ХХ и ХХІв. слънчевата активост продължава да крие изне-нади – смята се, че ще са необходими още дългигодини системни наблюдения за нейното пълно раз-гадаване. Хелиосеизмологията е обещаващ клонна слънчевата физика, който заедно с компютър-ното моделиране и спътниковите наблюдения щеспомогне за разгадаване механизмите на слънче-вата активност и нейното влияние върху Земята.

Фиг. 8. Прознози за слънчевата активност през първа-та половина на ХХІ век.

Литература1. Астрономически алманах. Изд. СУ, София,

2010-2013.2. Бонев, Бончо. Слънчев патрул. НАОП – Стара

Загора, 1989.3. Комитов, Борис. Ямата на Гневишев: http://

www.heliotaraxy.com/PDF/Gnevishev_gap.pdf4. Дерменджиев, Владимир. Спокойното и актив-

но Слънце. София, 1997.5. Космическо време: http://spaceweather.com/6. Духлев, Петър. Слънчевата активност през

2006-2007: http://www.astro.bas.bg/sun/biblio/min24cycle.pdf

7. Радков, Рачо. Практически упражнения по об-ща астрономия. София, 1972.

8. Слънчева физика: http://solarscience.msfc.nasa.gov/predict.shtml

9. Сектор Слънце. ИА на БАН: http://www.astro.bas.bg/sun/index_bg1.html

10.http://www.universetoday.com/83664/new-study-suns-deep-physics-explain-sunspot-free-days/#ixzz2rbqWy4u5

11. http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2011/02mar_spotlesssun/

12.Голев, Валери. Астрономия, 2004.



* Есе, получило І награда на Младежкия конкурс на Съюза на физиците в България, посветен на Годината на Галилей.Научен ръководител: Нели Михайлова.

XVI век е време, в което царстват ограничени-ето, робството и законът на църквата. Науката еориентирана към античните образи – главно къмнаследството на Аристотел и Платон. Природнитенауки са погълнати от филологическите, на тях сегледа като на любителски занимания, нямащи ни-какво отношение към живота на хората. Трудно еда си представим какви колосални усилия и ка-къв гигантски труд се изисквали от онези, коитодръзвали да се противопоставят на вековните схо-ластични традиции, на официалния научен свят ина утвърдените философски догми.

През втората половина на XV и началото на XVIв. в Италия започва разцвет на науката и изкус-твото. Заинтересовани от необятното, мистериитеи скритата истина за света, хората четат и изуча-ват различни книги, теории и писания, оставениот техните предци. Появява се общество, несъг-ласно с някои възгледи на католицизма, което до-вежда до бунтове и въстания срещу Църквата иИнквизицията. Затова властта твърди, че трябвада бъдат забранени четива, противоречащи на тра-дициите и християнската доктрина. Книгите са заб-ранени не само заради бунтовете, но и заради на-учната революция, противоречаща на религията.Теориите, свързани с Космоса, Земята и въобщеоткрития, изпреварили времето си, са забранени.През 1559 г. се издава първият списък „Indexlibrorum prohibitorum“. Решението е взето на Три-дентския събор през 1540 г. от ордена на йезуити-те, създаден от папа Павел III с първи генералИгнатий Лойола. И така вероятни теории, а по-късно и факти, са забулени в мъглата на лъжата.

„На света няма по-голяма ненавист от не-навистта на невежия към знанието“. Факт е,че XVI в. не е най-доброто време за научна рево-люция. Това е времето на пълна власт на Инкви-зицията – ще го наречем „Онова време“. ГалилеоГалилей се сблъскава с несправедливостта на„Онова време“. Подкрепящ идеята на Коперникза строежа на Вселената, според която Слънцетосе намира в центъра на Вселената, а Земята и дру-гите планети обикалят около него, той рязко скъс-ва с дотогавашните традиции в науката. Наречен е„баща на съвременната физика“.

„Кое може да бъде по-честно и благородноот това да научиш другите на нещо, което самнай-добре знаеш“. И ако за големите личности висторията се говори, че са се появили на точнотомясто и в точното време, едва ли тогава можем да

пропуснем тази на Галилео Галилей. Той се раж-да на 15 февруари 1564 г. в Пиза. Баща му, Вин-ченцо Галилей и майка му, Джулия Козимо Ама-нати са дребни благородници. Още в ранна въз-раст младежът опознава света на музиката и из-куството. Техният дом е посещаван от учени, ком-позитори, художници, които не били чужди на но-вите прогресивни влияния. Макар да проявявапредразположение към математиката и механика-та, през 1581 г. седемнадесетгодишният вече Га-лилей е записан за студент в Пизанския универ-ситет във Факултета по медицина и философия.Бъдещето на момчето е определено от баща му,който настоява синът му да учи медицина порадифакта, че лекарската професия е високо платена.След като започва да учи, медицината го изпълвас неудовлетворение и не го печели за лекарскатакариера. Галилей посещава една лекция на мате-матика Остилио Ричи и остава изумен от логикатаи красотата на Евклидовата геометрия. След уро-ка, вече навлязъл в света на числата, Галилей тръг-ва по пътя на точната наука.

„Ученикът не е съд, който трябва да бъдезапълнен, а факел, който трябва да бъде запа-лен“. Галилей въвежда нов метод за придобиванена знания – екпериментирането и наблюдението.Забавлявайки както себе си, така и зяпачите наCampo de Miracoli, Галилео Галилей демонстри-ра, че гравитацията е константа, хвърляйки раз-лични по големина предмети от кулата в Пиза. Спо-менът за него доминира и в катедралата в Пиза.Смята се, че докато наблюдава движенията на ед-на на пръв поглед простичка вещ – висящ сребъ-рен полилей, и засича поклащанията му по соб-ствения си пулс, той открива явлението, известнокато „изохронизъм на колебанията“. Всяко от тезизаключения е доказателство, че до големите от-крития води наблюдението върху простите неща.

След 4 години упорит студентски труд, млади-ят учен се връща при родителите си и с радостпосещава лекциите на инженера и математик Ри-чи. Галилей започва работа в Катедрата по мате-матика на Университета в Пиза и то – като един-ствен учител по математика и астрономия. Ниско-то заплащане и липсата на научна среда принуж-

„И ЗЕМЯТА ВСЕ ПАК СЕ ВЪРТИ“(EPPUR SI MUOVE)*

Яна Митрева –ученичка в 8 клас,

СГСАГ „Христо Ботев“



дават учения да напусне университета в Пиза пре-ди изтичането на тригодишния срок. Той се пре-мества в Падуанския университет, където препо-дава геометрия, механика и астрономия до 1610 г.По-голямата част от научните му открития са нап-равени през този период.

„Всяко знание започва със съмнение и завър-шва с вяра.“ Галилео Галилей е убеден привър-женик на хелиоцентричната система. Той си поста-вя като основна цел събирането на доказателства внейна полза. След упорит труд Галилей създавапървия си телескоп, който и до днес се нарича „Га-лилеева тръба“. Наблюдавайки небесните тела, тойсе убеждава още по-силно, че е намерил доказа-телство за хелиоцентричната система.

През 1623 г. кардинал Матео Барберини ставапапа под името Урбан VІІІ. Той се отнася одобри-телно към трудовете на Галилей в областта на ме-ханиката. Но одобрението и благосклонното от-ношение на Урбан VIII към Галилей продължавадотогава, докато не става дума за кардиналния въп-рос – подчинението на науката на диктата на рели-гията. Галилей не престава да подкрепя учениетона Коперник и въпреки че с папата са си корес-пондирали и са нещо като приятели, срещу уче-ния е повдигнат процес. Един от най–великите уче-ни е на колене пред римокатолическата Инквизи-ция. Ако иска да спаси живота си, трябва да сеотрече от това, което знае, че е истина. Галилейпрекарва нощта в тъмница и пазачите му по запо-вед на папата обясняват предназначението на все-ки един от инструментите за мъчения. Галилей раз-бира от инструменти и тяхното действие лесноще му стане ясно.

На 22 юни 1633 г. Галилео Галилей е осъден вмрачната зала пред членовете на Инквизицията, затова, че „поддържа фалшиво учение, което про-тиворечи на Светото Божие Писание и поддържатезата, че Слънцето ... не се движи от изток назапад и че Земята се върти и не е център на света“.Той е принуден да се отрече от възгледите си.Според легендата, след като изслушал присъда-та, Галилей се изправил на крака в църквата SantaMaria Sopra Minerva и произнесъл знаменитатафраза: „Eppur si muove“ (И Земята все пак севърти).

Великият учен е осъден да живее под домашенарест във вилата си в Арчетри край Флоренция.Въпреки присъдата той не се отрича нито от рели-гията си, нито от църквата, а само отхвърля опитана църковните власти да задушат научните изслед-вания. Галилей живее в пълно уединение, посте-пенно губейки зрението си. Дори тогава велики-ят учен не спира с трудовете си. Макар и осъден,Галилео побликува своята последна книга Diskorsi– написана от един сляп, стар човек, книга за ато-мите. По ирония на съдбата днес квантовата тео-рия, наречена така от Макс Борн в съответствие с

термина, използван от Галилео Галилей за атоми-те, се превръща в засега най-точното описание наприродата.

През декември 1641 г. бащата на съвременнатанаблюдателна астрономия сериозно се разболяваи на 8 януари 1642 г. умира.

Галилео Галилей остава в историята като единот първите европейски учени, извършващ обстойниексперименти и стремящ се към математическоизразяване на природните закони. Изследваниятаму върху движението на телата заедно с работитена Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят осно-вите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон.

Всеки ден човечеството се развива и прогре-сивното общество винаги може да оцени неоце-нените дарове от великите умове на миналото. Се-га, когато знанието само по себе си е сила и дававъзможност за избор, нека си припомним епоха-та, властвала преди цели пет века. Епоха на омра-за, публично порицание и агресивна обработка наобщественото мнение с цел сплашване на онези,които евентуално биха се проявили като размир-ници. Точно в „Онова време“ Галилей е този, койтопоставя началото на разграничаването на наукатаот философията и религията. Мнозина смятат кон-фликта между Галилей и църквата за велика по-беда на науката над религията.

Днес благодарение на компютърните техноло-гии прогресът в науката напредва и бавно вървимкъм разкриването на загадките във Вселената. Отвремето на Галилей астрономията е навлязла многодълбоко в Космоса, стремяща се да отговори навечните въпроси: Какво представлява този свят?Къде се намираме ние?… Мощните телескопи икосмическите совалки отдавна са доказали, че„Eppur si muove“ – както е казал Галилео Галилейпрез Средновековието.

Макар фразата „Eppus si muove“ да се е нас-танила трайно в историята, мнозина смятат, че Га-лилей не е произнасял тези думи. Твърди се, че тяе възникнала благодарение на ученик на худож-ника Мурильо, на когото след смъртта на Галилейе бил поръчан негов портрет. Картината, рисуванапрез 1646 г., е спомен за великия учен. И след250 години изкуствоведите установили, че широ-ката рамка изкусно скрива „еретичната” част накартината. На нея се виждат астрономически ес-кизи, показващи въртенето на Земята около Слън-цето и знаменитите думи: „Eppur si muove!“(И Зе-мята все пак се върти!) Тук най-вероятно се крияти корените на легендата.

Печална история е, че през 1992 г. католичес-ката църква не отменя присъдата на Галилео. Презтази година папа Йоан Павел II произнася реч послучая, като изразява съжаление за случилото сеи казва, че „...грешки са били направени и от две-те страни...“.



ТЕЛЕСКОПЪТ НА ГАЛИЛЕО СРЕЩУ ЗАПЛАХИТЕНА ИНКВИЗИЦИЯТА*

Весела Дианова Георгиева –студент в Тракийски университет –

Стара Загора

* Есе, отличено с втора награда в конкурса на СФБ по случай 2014 – Година на Галилей.

От древни времена до наши дни хората жаду-ват да виждат по-далече, отколкото могат. Да виж-дат повече в пряк и в преносен смисъл – не самос очите, но и с разума си. И този стремеж се въп-лъщава в науката, изкуството и философията, за-щото човешките очи са слаби, а тайните на Ми-розданието – безкрайни. Днес, седнали удобнопред компютъра, с няколко движения на пръститеси можем да надникнем в ядрото на атома или внай-загадъчните кътчета на Вселената. Но не ви-наги науката е била толкова разбираема или тол-кова лесно достъпна. Парадоксално е, но в епохи,в които средният човек е бил зле образован и нег-рамотен, са се родили велики учени, титани на ми-сълта, на чийто рамене още се крепи нашето об-разовано и удобно настояще. Един от тях е Гали-лео Галилей, наричан „баща на съвременната наб-людателна астрономия“ и дори – „баща на съвре-менната наука“.

С какво синът на италианския учител по музи-ка е заслужил своите прозвища и своята слава?Какво повече от съвременниците си е можал давиди и осмисли? Дали откритията му са го напра-вили по-свободен? А по-щастлив?

Любознателен и наблюдателен, Галилео черпиидеи за своите експерименти от сивия делник.Всички в залата са видели разлюления от течени-ето полилей, но само Галилей е забелязал, че по-лилеят е махало и бил достатъчно нетърпелив даго изследва и достатъчно трудолюбив, за да опи-ше свойствата му.

Остротата на неговият поглед е всъщност про-никновението на неговият интелект. Неуспехът наопита му да измери скоростта на светлината го на-вежда на мисълта, че разстоянието, което е под-брал, е много малко.

Но не единичните експерименти правят животана Галилео забележителен и съдбата му – нещас-тна, а онова, на което са подчинени всички те. Ита-лианският учен е готов да спори с авторитетитеоще преди сам да е станал един от тях. Неговаталюбознателност и склонност да експериментиране се задоволява с това да вижда какво са виделивеликите учени преди него. Той иска да гледа светане чрез книжните си знания, а чрез своите очи иразум. Еманацията на този стремеж са наблюде-нията му в подкрепа на хелиоцентричния модел иоткриването на „несъвършенството” на небеснитетела – идеи, смело атакуващи църковните догми.Идеи, осъдили човека на доживотен затвор. Идеи,

донесли безсмъртие на учения.За невероятни постижения не винаги е доста-

тъчен невероятен интелект. Понякога е нужен и не-вероятен инструмент. А инструментът на Галилейе телескопът. Ученият не е измислил този уред, ного е изработил и усъвършенствал. Но не техни-ческите му умения, а усърдните наблюдения, ге-ниалните умозаключения и смелостта да ги спо-дели със света са му донесли прозвището „бащана съвременната наблюдателна астрономия“.

Какво вижда Галилео през чудатата си тръба?Вижда четирите големи спътника на Юпитер – Йо,Европа, Калисто и Ганимед, които по-късно по-лучават неговото име – Галилееви спътници. За-белязва, че те се появяват и изчезват периодичнои по този начин стига до извода, че те се движат ворбита около планетата. Друго негово откритие сафазите на Венера – наблюдение, влизащо в разрезс геоцентричния модел. Погледнат през телеско-па, Млечният път престава да изглежда като мъг-лявина, както се е смятало до тогава, а се превръ-ща в множество звезди.

През 1613 г. в книгата „Писма за слънчевитепетна“ Галилей за първи път открито подкрепя те-орията на Николай Коперник. Идеите му се разви-ват и в останалите трудове на италианския учен,за да достигнат своя апогей в книгата му „Диалогза двете главни световни системи“. Книга, изпра-вила Галилео пред съда на инквизицията. Чове-кът се страхува за живота и съдбата си, учениятмилее за идеите си и за истината – такава, какватоможе да я види с очите, с апаратите и с разума си.Но човекът и ученият живеят в едно тяло. Страхътго кара да се откаже публично от идеите си, ножаждата да изследва непознатото не му позволя-ва истински да ги изостави. Макар и поставен поддомашен арест, ученият продължава да експери-ментира, да мисли и да твори. Книгата му „Бесе-ди и математически доказателства“ била изнесенатайно от Италия заради забрана да публикува сво-ите съчинения.

Днес, четири века по-късно, присъдата на вре-мето отдавна е заглушила спора между вярата иразума. Малцина помнят имената на онези, коитоса принудили Галилей да се откаже от идеите си.Този, който иска да ги научи, сигурно трябва да



прекара дълго време в разлистване на прашни кни-ги. А всяка нощ към звездното небе отправят своявзор хиляди телескопи. Хиляди очи жадно се до-лепят до окуляра и никой не се съмнява дали ви-дяното е истина или както тогава твърдели инкви-зиторите – плод на обладана от дявола фантазия.Идеята за хелиоцентризма е била приета и разви-та. Изпълнила е своята мисия – нищо, че споредсъвременните теории Вселената, в която живеем,

няма свой център. Трудовете на Галилео Галилейразбиват митовете за съвършенството – такова,каквото е било разбирано и проповядвано от съв-ременниците му, но отварят вратата към наблюде-нието и изучаването на нова вселенска хармония.Как бихме прозрели величието на нощното небе,ако не беше открит телескопът? Как бихме разга-дали космическите му тайни без усилията на блес-тящите умове, вперили поглед към звездите?!


Годишнини

ПАВЕЛ ПАТЕВ И НЕГОВИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУБЪЛГАРСКАТА ОРНИТОФАУНА

Проф. дбн Димитър Нанкинов,Институт по зоология при БАН

Преди 125 години на 13 октомври 1889 г. вПловдив в семейството на адвоката Атанас Патевсе ражда бъдещият изследовател на българскатаприрода – зоологът Павел Патев. След завършва-не на Пловдивската мъжка гимназия през 1908 г.той постъпва в Софийския университет. Дипло-мира се през 1912 г., бива призван в българскатаармия и с малки прекъсвания, почти да края на1918 г. прекарва по фронтовете на Балканската,Междусъюзническата и Първата световна война.Известно време учителствува, преселва се в Со-фия и работи в Централния земеделски изпитате-лен институт.

От октомври 1928 г. П. Патев е назначен за биб-лиотекар и уредник на Орнитологическия отделна Природоизпитателните институти. Започват труд-ни, но плодотворни години. Той успява да подре-ди и систематизира библиотеката на институтите,наброяваща 30 000 тома, организира трайна об-мяна на Известията на институтите със стотицичуждестранни списания [1], класифицира орни-тологическата колекция на музея (3580 препаратии 2160 яйца на птици), а след това в продължениена 10 години обикаля различни райони на страна-та и попълва колекцията с още 9000 препарати.

От 1930 г. П. Патев ръководи наскоро създаде-ната Българска орнитологическа централа. Еднаот главните задачи на Централата е била чрез оп-ръстеняване на прелетните птици (поставяне алу-миниеви пръстени на краката им), да се просле-дят пътищата на прелета на птиците и да се устано-вят местата, в които те зимуват. Във връзка с едносъобщение, отпечатано на страниците на вестник„Зора“ (бр. 3143 от 23.XII.1929 г., с.2), за прода-дена в софийските хали опръстенена дива патица,П. Патев пише подробна статия [2], в която разяс-нява редица въпроси от прелета на птиците. Инте-ресът, предизвикан от статията, е бил вероятно го-лям, тъй като същият вестник в своята рубрика„Хроника“ подканва ловците при пътуванията сииз страната да насочват вниманието на селянитекъм намирането на опръстенените птици. Ловцитеи учителите са били първите опръстенители на пти-ците в България. Те са белязвали предимно щър-кели, чапли, патици и някои други видове ловниобекти и същевременно са помагали при събира-нето на чуждестранните и нашите пръстени. Заулесняването на тяхната работа П. Патев съставя„Упътване за опръстеняване на прелетните птици“,публикува в списание „Ловец“ статията „Опръс-теняването и прелитането на птиците“, отпечатвакратки сведения (по 4 страници текст) за опръсте-няването на прелетните птици в България през 1936,1939 и 1940 г. и изнася серия от реферати за пре-

лета на птиците пред заседанията на Българскотоприродоизпитателно дружество. И наистина, вблизките няколко години количеството на наме-рените в България птици с чуждестранни пръсте-ни силно нараства. Натрупаните сведения за тезиптици П. Патев обобщава в две статии под загла-вието „Опръстенени в чужбина и намерени в Бъл-гария птици“, които публикува в Известията наПриродонаучните институти през 1931 и 1935 г. Втях той привежда сведения за 94 опръстенени птициот 29 вида, намерени в България. Преобладаватданните за белите щъркели Ciconia ciconia, оп-ръстенени в различни европейски страни, и пати-ците, белязани в делтата на река Волга. Това сабили първите, макар и скромни приноси на наша-та орнитологическа наука за разбулването на тай-ната около прелетните пътища на птиците. Резул-татите от опръстеняванията в България идват дос-та по-късно [3]. От 1928 до 1941 г. в Орнитоцен-тралата пристигат 240 съобщения за 18 вида оп-ръстенени български птици. 132 от тях са за бели-те щъркели. За първи път със сигурност се доказ-ва, че зимовищата на българските бели щъркелине са разположени по разливите на река Нил (кактосе е твърдяло преди това), а са пръснати чак доЮжна Африка. Не по-малка цена имат резултати-те от опръстеняването у нас на скорците Sturnusvulgaris (зимуващи в Гърция, Италия, Алжир и Ту-нис), синявиците Coracias garrulus (отлитащи пра-во на юг през континентална и островна Гърция -към Африка) и пчелоядите Merops apiaster (отстре-ляни на о-в Кипър). Статията му „Бележки и наб-людения по прелета на птиците по нашето черно-морско крайбрежие“ дава оригинални данни заесенната миграция на сивия жерав Grus grus, гор-ския пийвик Tringa ochropus, пясъчния дъждосви-рец Charadrius hiaticula, камъкообръщача Arenariainterpres и сивата чапла Ardea cinerea. Чрез тазистатия П. Патев поставя началото на изследвания-та за видимите миграции на птиците по Българ-ското черноморско крайбрежие.

В края на XIX и първите десетилетия на ХХ в.през зимните месеци в много райони на странатае съществувала добре изразена миграция на яре-биците Perdix perdix. П. Патев посвещава специ-ална статия по този въпрос, подробно описва яв-лението и предполага, че прелетните яребици у насимат троен произход: от руските степи, от Полшаи, възможно, част от тях да са нашенски, извър-шващи вертикални миграции от планините към рав-


Годишнини

нините. В статията „Бързината с която извършватпрелета си и разстоянията, които изминават пре-летните птици“ П. Патев привежда примери от ли-тературата за белите щъркели, че есенният им пре-лет е по-бавен от пролетния. Разстоянието от Се-верна Германия през Балканите до Южна Африка(около 10 000 км) те изминават през есента за 2,5месеца, а напролет – средно за 25 дни. Есеннатамиграция на щъркелите отначало е бърза, докатодостигнат богатите с блата и обилна храна облас-ти, каквито са Балканския полуостров и долинатана река Нил, а след това птиците летят по-бавно.Особена ценност имат изследванията на П. Патеввърху фаунистиката и систематиката на птиците,населяващи България и съседните страни. Заеднос английския орнитолог Джеймс Харисън през1932 и 1935 г. провеждат изследвания върху пти-ците в различни райони на България, БеломорскаТракия и Егейските острови, които публикуват всписанието „Ibis“. В тези две статии те дават све-дения за около 200 вида птици, описват нови ра-си, съобщават интересни данни върху системати-ката, размножението и въобще биологията на ре-дица видове птици. П. Патев публикува съобще-ние за подвидовата принадлежност на малкия мас-линов присмехулник Hippolais pallida, описва на-мерения в Унгария хибрид между сирийскияPicoides syriacus и големия пъстър кълвач P.major,пише статии за нашите кълвачи и за червеногла-вия (далматинския) сокол Falco biarmicus, съоб-щава известните до тогава наблюдения на този со-кол в страната, неговите отличителни белези, био-логия, географско разпространение, а също пред-полага, че далматинският сокол „ще се намери ина много други места в България“.

П. Патев участвува в работата на Осмия меж-дународен орнитологически конгрес през 1934 г.(Оксфорд, Англия), а три години по-късно на Де-ветия конгрес в Руан – Франция изнася интерес-ния доклад „Географското разпространение на пти-ците в България“, публикуван по-късно в трудо-вете на конгреса. В този доклад той подробно сеспира върху разпространението на черноглаватаовесарка Emberiza melanocephala, свиленото ша-варче Cettia cetti, малкия и големия маслиновприсмехулник Hippolais olivetorum, испанското ка-менарче Oenanthe hispanica, трънковчетоErythropygia galactotes, червенокръстата лястовицаHirundo daurica и други видове птици. Заедно сгеографското разпространение той обсъжда и под-видовата принадлежност на нашите птици. Пъту-ванията по време на конгресите в чужбина мудават възможност да се запознае с различни ор-нитолози и научни институти, да посети музеи изоологически градини. Още през 1938 г. в Извес-тията на Природонаучните институти П. Патев по-мества материал, с който освещава статуса на петнепознати у нас птици, а именно планинския пе-вец Phylloscopus bonelli, градинското коприварче

Sylvia borin, плешанката Oenanthe pleschanka,трънковчето и степния орел Aquila nipalensis.

Много от статиите на П. Патев съдържат при-зив за опръстеняване на птиците, било на всички-те наши птици, било на определени групи и видо-ве, в зависимост от целите, които са поставени.Той ратува за гъста мрежа от опръстенители, за„голямото значение на опръстеняването при изу-чаване живота на птиците“, виждал е в опръстеня-ването универсален метод за изследване биоло-гията на птиците. Резултатите, постигнати от Бъл-гарската орнитологическа централа през 40-те го-дини на миналия век, днес изглеждат доста скром-ни, но за времето си те са били изключително ви-соки и ценни. П. Патев установява връзка с евро-пейските орнитоцентрали, издига нашата центра-ла на значителна научна висота, създава й между-народна известност. България се включва в ко-лективното проучване на прелета на птиците. Два-десетгодишните изследвания на страната и съб-раната орнитологическа колекция дават възмож-ност на П. Патев да пристъпи към съставянето накнигата „Птиците в България“[4], която за съжа-ление, не успява да види, тъй като умира на 22март 1950 г. в деня, когато са отпечатани първитестраници на монографията. Книгата е един свое-образен завършек на жизнения и научен път натози български учен. Тя е най-високата точка вразвитието на българската орнитология през 40-те и 50-те години на миналия век. Времето показ-ва, че и до днес трудът на П.Патев си остава нас-толна книга за всеки специалист (български иличуждестранен), изследващ нашата орнитофауна.Неуморната работа и постигнатите научни резул-тати в средата на миналия век създават на П. Па-тев репутацията на единствения добър орнитологна Балканския полуостров [5]. Неговите научнитрудове са високо оценени в чужбина и той е из-биран за член на редица чуждестранни съюзи идружества.

Литература1. Стефанов, И. Един заслужен юбилей. Дялото

на Павел Патев, директор на Зоологическатаградина. //Вчера и днес, София, 11 ноември1939 г. бр.16, с. 4.

2. Патев, П. Един гост от Москва. // Зора, София,30.XII.1929 г. 11, бр.3149, с. 2.

3. Pateff, P. Die von der Kgl.ornithologischenZentrale in Sofia beringten und ruckgemeldetenVogel. Bericht uber die Jahre 1928-1941. // Mitt.Aus den Naturwiss. Inst.in Sofia. 15, 1942, s.235-252.

4. Патев, П. Птиците в България. //БАН, Со-фия,1950, с. 1-364.

5. Буреш, И. Зоологът Павел Патев и неговата при-родонаучна дейност. //Известия на Зоол. инсти-тут, 1951, 1, с. 348-370.


Годишнини

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТОНА ПРОФ. СТОЯН ХРИСТОВ

Доц. д-р Величка Тодорова,ИЗК „Марица“,

проф. д-р Йордан Тодоров,ИЗК „Марица“,

зам.-председетел на СУБ – клон Пловдив

Проф. Стоян Николов Христов е роден на 15юли 1914 г. в гр. Пловдив. През 1938 г. завършвависше образование в Агрономическия факултет,гр. София. От 14 февруари 1942 г. до края на 1976г. работи в Институт по зеленчукови култури (ИЗК)„Марица“, гр. Пловдив.

Първоначално на Ст. Христов е възложена се-лекционно-подобрителна работа с пипера и кон-трола по Закона за уреждане производството, пре-работката и търговията с червения пипер, а от 1947г. до 1957 г. той води и подобрителна работа скартофите. Той е Завеждащ секция „Генетика иселекция на зеленчуковите култури“ от 1956 г. докрая на 1975 г. Членува в Съюза на научните ра-ботници (сега Съюз на учените в България) и На-учно-техническия съюз. От 1960 г. до 1974 г. епредседател на Научно-техническото дружество винститута.

В резултат на научноизследователска и селек-ционна работа, проведена в колектив и самостоя-телно, проф. Стоян Христов е публикувал 140 на-учни труда, 30 учебници и книги, над 50 научно-популярни статии в различни списания и вестни-ци.

Създал е самостоятелно и в съавторство 16сорта пипер, като за 9 от тях са издадени авторскисвидетелства. Повечето са били дългогодишнистандарти, а някои и сега са в производството.

Значителен е научният и научно-приложниятпринос на проф. Ст. Христов в: проучването и при-ложението на хетерозиса при пипера, създаванетона перспективни хибриди F1 комбинации, техниказа получаване на хибридно семе, изменение на су-хото вещество, захарите и оцветяването; характе-ристика и химичен състав на някои сортове и др.

В колективния труд „Качества на зеленчукови-те сортове отглеждани в България“ (1967) проф.Христов представя статии за пипер и патладжан.Дава сравнително пълна химико-технологическахарактеристика на всички сортове, отглеждани встраната. Изтъква редица закономерности в изме-нението на признаците под влияние на външнитеусловия през вегетацията и по време на съхраня-ването на набраната продукция. Този труд предиз-виква голям научен и практически интерес, пора-ди което по-късно следва второ издание.

Проф. Стоян Христов участва и в написването

на колективния труд „Апробация на зеленчукови-те култури“ (1966), където разработва разделитеза пипер и аспержа. От научно-популярните бро-шури, учебници и статии с особено значение занашата практика са написаните в съавторство:„Ранно и късно зеленчукопроизводство“ (1963-1966), „Пипер“ (1966), „По-важни зеленчуковисортове, разпространени в България“ (1963), „Но-вости в зеленчукопроизводството“ (1972), „Про-мишлени технологии в зеленчукопроизводство“(1971), „Червен пипер – производство и техноло-гична преработка“ (1972) и др.

Той проучва и използва в селекционната рабо-та значителен генофонд от местни и чуждестран-ни сортове и форми. Опитите за пряка интродук-ция и стопанско използване на чуждестранни сор-тове не са били успешни и затова най-ценните савключвани в селекцията.

Чрез междувидoва хибридизация между Горог-лед 6 и декоративна форма от Capsicumfasciculatum той създава в съавторство два ори-гинални сорта Букетен и Букетен 50 – основен впроизводството на червен пипер за мелене. При-лагайки междусортова хибридизация, се създаваторигинални сортове, сравнително устойчиви наVerticillium dahliеa Kleb.: Хебър и Капия 1300.

Като завеждащ секция „Генетика и селекция назеленчуковите култури“ проф. Ст. Христов проя-вява голяма толерантност, такт и умение да спло-тява и насочва колектива за решаване на основ-ните задачи.

Беше винаги отзивчив, aкуратен и внимателен,скромен и трудолюбив, честен и всеотдаен, взис-кателен към себе си и другите. Задълбочен и вни-мателен, той беше вдъхновяващ пример за по-младите български учени, селекционери, специа-листи и работници.

Поклон пред паметта на проф. Стоян Христов,за приноса му в селскостопанската наука и за обо-гатяване не само на българския, но и на световенсортимент от някои зеленчукови култури!


Годишнини

ПРОФ. ВАСИЛ ХАЛАЧЕВ – ОСНОВАТЕЛ НАСПЕЦИАЛНОСТТА „СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА“ У НАС

Проф. дтн инж. Борис Йовчев,секция „Технически науки“ към СУБ

Дългогодишният преподавател в техническитеуниверситети в София (Висш машинно-електро-технически институт) и във Варна (Машинно-елек-тротехнически институт), професор инж. ВасилИлиев Халачев (19.04.1914 – 06.03.1990) е пър-вият редовен ръководител на Катедрите по съоб-щителна техника (СТ) в София и Варна, порадикоето се счита за основател на специалността „Да-лекосъобщителна техника” в България. За голе-мите му заслуги към развитието на съобщителна-та техника в България и подготовката на кадри втази област по предложение на Министерствотона съобщенията през май 1986 г. e удостоен с по-четното звание „Заслужил деятел на съобще-нията“.

Роден е на 19.08. 2014 г. в многодетно бедносемейство в с. Махалата (гр. Искър), Плевенско.През 1934 г. завършва като първенец на випускаси Електротехническия отдел на Средното меха-нично-електротехническо училище в София. За данабере средства за следване през годините 1934-1938 работи като електротехник в Акционернотодружество за електричество „Сименс“ – София.Едновременно с това поради мечтата си да про-дължи образованието си вечер чете техническа ли-тература и учи немски език. През есента на 1939г. заминава за Австрия и се записва студент въвВиенския държавен университет по специалнос-тта „Електроинженер – слаби токове“. За да се из-държа, рине сняг по улиците на Виена, поправярадиоапарати, монтира електроинсталации, давауроци по математика, механика, електротехника имашинно чертане. За рекордно краткия срок от 2години и 10 месеца (поради липса на средства) на11.06.1942 г. завършва и получава диплом за„електроинженер слаби токове“.

Веднага след дипломирането си се завръща вБългария. Втората световна война е в разгара си.Постъпва на работа в Софийската градска теле-фонна мрежа, но скоро е уволнен, като „неблаго-надежден – ляв елемент“. През 1947–1949 г. е наз-начен на работа в Министерството на ПТТ – на-чалник Софийска градска мрежа. През 1950–1953г. с конкурс е преназначен за научен сътрудник вНИИС (Научноизследователски институт по съоб-щенията), а от 1947 г. става преподавател и зам.-директор на Полувисшия институт на съобщения-та (ПИС). От 1954 г. неговите лекции по ТОСТ(теоретични основи на слаботоковата техника) сапоети от току-що завършилия като стипендиант наМинистерството на съобщенията инж. Борис Йов-чев. Успоредно с това през 1948 г. В. Халачев епривлечен и за асистент и преподавател в Дър-жавната политехника – София, а през 1953 г. е

избран за редовен доцент и ръководител на Катед-рата по далекосъобщителна техника (ДСТ) в ВМЕИ– София (до 1966), в състава на която тогава саасистенти инж. Стефан Рабов, инж. Богдан Нико-лов и инж. Петър Дановски.

Професор Халачев има големи заслуги към съз-даването и развитието на Техническия универси-тет (ТУ) в гр. Варна, където на 1 април 1966 г. еназначен с министерска заповед като доцент заредовен преподавател и ръководител на катедритепо ДСТ и радиотехника (РТ), а по-късно само накатедра ДСТ. През есента на същата година той еизбран за професор и работи там до пенсионира-нето си по болест през 1976 г., като е номиниранза почетен ръководител на катедрата. Той е първи-ят избран професор в ТУ–Варна. Бил е декан наЕлектротехническия факултет, зам.-ректор по НИР,председател на Научния съвет на университета, ос-новател и ръководител на Научноизследователскиясектор и едновременно с неизменното ръковод-ство на Катедрата по ДСТ е изпълнявал и редицаобществени длъжности.

В ръководената от него катедра цареше прек-расна колегиална атмосфера, в основата на коятобеше личността на професор Халачев. С неповто-римото си обаяние, авторитет на прекрасен пре-подавател, с човечността и добротата си, с уме-нието да се радва на постиженията на подчинени-те си той наложи в катедрата дух на разбирател-ство и взаимопомощ, който не се среща навсякъ-де. Проф. Халачев се ползваше с голямо уваже-ние от всички преподаватели и студенти. Беше из-ключително добър и внимателен към хората, скро-мен и взискателен към себе си, с богата научна ипедагогическа ерудиция.

Плодотворната и разностранна дейност на проф.Халачев изключително много допринесе за раз-витието на съобщителната техника в България, как-то непосредствено, така и чрез обучението и въз-питанието на стотици млади специалисти – инже-нери по съобщителна техника и по радиотехника.Много от възпитаниците му станаха ръководителина високи длъжности в БТК и други ведомства

В своята богата педагогическа дейност, проф.Халачев е преподавал на студентите, които всеот-дайно обичаше, по повече от десет учебни дис-циплини: „Теоретични основи на ДСТ и РТ“,„Автоматична телефония“, „Телефонна техника“,„Телеграфна техника“, „Слаботокова електротех-ника“, „Измерителна техника“ и др. От времето,когато създаде първия учебен план за слаботоко-


Годишнини

ви инженери у нас, обучението на инженерни кад-ри по съобщителна техника отбеляза огромен ръст,изживян е революционен преход от аналоговатакъм цифровата техника и технология, но основ-ните концепции на този първи учебен план и днесне са изгубили своето значение и са живо потвър-ждение на неговата научна проницателност и пе-дагогическо умение. Трудно е сега да си предста-вим младия преподавател да тича от Софийскатапощенска станция до ВМЕИ и обратно с едно чек-медже под мишница, в което са събрани няколкорелета и други телефонни детайли – цялата мате-риална база на катедрата, за да онагледи обучени-ето.

Днес основаните от него катедри по далекосъ-общителна техника в Техническите университетив София и Варна се гордеят със своите модернилаборатории и богата материална база за учебни инаучни изследвания. Неговите учебници по „Тео-ретични основи на далекосъобщителна техника“ и„Автоматична телефония“ станаха настолно пома-гало на всички специалисти по съобщителна тех-ника у нас. Почти няма слаботокови инженери,завършили у нас през последните четири десети-летия, които да не са се възхищавали от неговитеблестящи качества на педагог, на неговата богатаерудиция.

Автор е на повече от 90 научни труда, няколкоизобретения и 14 учебници по основни учебни кур-сове в областта на слаботоковата електро- и ко-

муникационна техника, които се превърнаха в нас-толно помагало и на всички специалисти по ко-муникационна техника и технологии у нас. Напи-сал е над 350 рецензии на научни трудове за кан-дидати за хабилитации, лауреати на държавни наг-ради, за изобретения, рационализации и др. Пре-вел е 13 научни монографии в областта на слабо-токовата техника. Изработил е първите 7 държав-ни стандарта за слаботокови съоръжения.

Над 45-годишната трудова дейност на проф. Ха-лачев е непосредствено свързана с цялото разви-тие на съобщителната техника в България. Монти-рал е повече от 100 УАТЦ (автоматични телефоницентрали) и др. автоматични устройства, системии инсталации (в т.ч. в Съдебната палата, БНБ, Цен-трална ПТТ станция), участвал е в проектиранетои внедряването на редица крупни обекти в област-та на автоматичната телефония и сигналната тех-ника. Бил е член на много научни и техническисъвети, председател на Комисия по съобщениятакъм КНТПВО и др.

По инициатива на негови бивши студенти на 17май 2002 г. на фасадата на пощенската станция вцентъра на неговия роден град Искър беше откритпаметник-барелеф с надпис от бронзови букви:„Проф. инж. Васил Халачев, с благодарност ипризнателност за приноса в съобщенията. Отработещите в БТК.“ От 1991 г. неговото име но-си и една лекционна зала в ТУ – Варна.

Институт за исторически изследвания при БАН

Съюз на учените в България

Нов български университет

Научна конференция

„Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист“

(по повод 160 години от рождението му)

11 ноември 2014 г., София, БАН – Централна сграда, Голям салон Начало: 10 часа

Основни тематични акценти:

Мястото на Константин Иречек при формирането на българската просветна и културна политика.

Значението на неговото научно наследство и организационно дело за времето си и днес.

Предизвикателствата пред биографията: личност и дело, видени от дистанцията на времето.

За информация и записване: проф. Илия Илиев ([email protected])


In memoriam

ПРОФ. АРХ. СВЕТЛА АВГУСТОВА ГРЪНЧАРОВА, ДОКТОРНА АРХИТЕКТУРНИТЕ НАУКИ

(02.10.1942 – 21.08.2014)

На 21 август 2014 г. след кратко боледуване ни напусна проф. д.а.н. арх. Светла Грънчарова.Родена е в Загреб, Хърватска, на 2 октомври 1942 г. През 1966 г. завършва висше образование,

специалност „Архитектура“ във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), понастоящем Уни-верситет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София. Трудовият й стаж преминава презИнститута за проучване и проектиране „Софпроект“ (1966-1969); Научния институт по курортология(1969-2000); Югозападния университет (ЮЗУ), Благоевград (1994-2001) и Нов български универси-тет (НБУ) (1994-2012). Тя притежава най-високите научни степени и звания – доктор на архитектурнитенауки (1984) и старши научен сътрудник І степен (1997), понастоящем – професор.

Специализирала е по проблемите на: курортно-туристически ресурси и обекти – Полша (1978);морски курорти и хотелски обекти – Украйна (1982); балнеотуризъм и курортни ресурси – Унгария(1988); обекти за туризъм и отдих, и достъпна среда – Финландия (1989); организация на туризма итуристическите обекти – Полша (2003).

Преподавателската й дейност е свързана с бакалавърски програми „Културно наследство и тури-зъм“ и „Туризъм“, магистърска програма „Културен туризъм“ (НБУ) и с бакалавърски програми „Еко-логия и опазване на околната среда“ и „Инженерна екология и география“ (ЮЗУ). Ръководител е наповече от 30 защитени дипломни работи на специалисти и бакалаври от ЮЗУ –Благоевград; на повечеот 50 защитени дипломни работи на специалисти, бакалаври, магистри и докторанти от НБУ и на спе-циализанти по градоустройство в УАСГ, София. Била е член на СНС по архитектура (2004-2008) и поархитектура и строителство към ВАК (2008-2010).

Консултантската й дейност е свързана с участие в проекти по програми на ООН и Министерствотона културата – оценка и обучение по туризъм и културен туризъм в читалища (2002-2003); обучителнипрограми на Съюза на архитектите и МРРБ и оценка на проекти и обекти по достъпност на архитектур-ната среда като консултант на Център за независим живот, София (2000-2006). Била е член на Специа-лизирания съвет за инвестиционни проекти на Столична община, член на Комисията по оценка наинвестиционни проекти в Агенцията за хора с увреждания към МТСП и др.

Има над 90 публикации в наши и чуждестранни научни списания и тематични научни сборници.Автор е на монографията „Курорти – проблеми, проектиране, практика“ (1994); съавтор в издания„Гора и отдих“, „Концепция за организация на отдиха“, „Преходът към нов урбанизъм“, „Архитектура итуризъм“, „Читалища – културен туризъм“, „Достъпна среда за всички“ и др. Била е главен редактор иавтор на статии в сп. „Здравен туризъм“ (2001-2002) и консултант на сп. „Инженерни науки“ (2007-2014).

Участвала е в над 60 научни форума у нас и в чужбина – конгреси и конференции по проблемитена планиране и изграждане на курортно-туристическите структури; сгради и комплекси за отдих, кул-турен туризъм, балнеотуризъм, СПА туризъм, екотуризъм; достъпна архитектурна среда и пр.

Има над 50 обекта като проектант и консултант на устройствени схеми и планове на курорти итуристически райони; инвестиционни проекти и бизнес програми за туристически обекти; проекти иреализации за достъпност на околната среда, както и проекти и реализации на жилищни и общественисгради.

Взела е участие в разработването на повече от 15 нормативни документи за устройство на курортнитеритории, курортни и туристически обекти; планиране на общодостъпна архитектурна среда; санитар-но-хигиенни изисквания за обществени сгради; статути на курорти, опазване на курортните ресурси.

Членството й в научни и професионално-творчески организации включва: Съюз на архитектите вБългария (от 1967); Камара на архитектите в България (от 2005); Международна асоциация по хидро-термална техника (от 1976); Международна организация по термализъм (от 1985) и др. От 1985 г. досмъртта си беше активен член на секция „Технически науки“ към Съюза на учените в България.

Носител е на Голямата награда на Международната организация по термализъм за книгата „Курорти– проблеми, проектиране, практика“ (1996). Отличена е с награда за архитектурна книжнина в Нацио-налния преглед на българската архитектура (2004). Има грамоти за участия в международни прояви(Будапеща – 1994, Москва – 1996, Атина – 1999 и др.).

Арх. Светла Грънчарова напълно покриваше в моето съзнание образа на професора. Нещо повече –


In memoriam

ПРОФ. Д-Р СТЕФАН АСЕНОВ МАНОЛОВ, ДМН(1925–2014)

На 19 юни 2014 г. на 89-годишна възраст ни напусна проф. д-р Стефан Асенов Манолов, дмн. Тойе роден на 11.06.1925 г. в София. Бил е асистент по анатомия във ВМИ – София, като съм ималщастието да бъда негов студент, демонстрант и кръжочник. Впоследствие той става ст.н.с. ІІ ст. вЦентралната лаборатория по регенерация към БАН, в която по-късно става професор и неин ръководи-тел.

Той беше един от водещите специалисти по невроморфология не само в нашата страна, но и намеждународно ниво. Неговите приноси в областта на невромускулните синапси, структурата на нер-вната система, междуневронните синапси, глията, хистохимията на невромускулните синапси и нацентралната нервна система бяха широко признати и многократно цитирани. Проф. Манолов беше единот най-изтъкнатите учени в областта на невроморфологията. Той беше радетел на интердисциплинарнияподход при изследванията в невроморфологията, като е един от първите, които усвояват и прилагателектронната микроскопия у нас. Автор е на повече от 150 научни статии, обзори и студии, като голямачаст от тях са публикувани в престижни международни списания. Имайки щастието да работя със негомного години, аз бях свидетел на неговата ерудиция, етичност, скромност, почтеност и колегиалност.Беше хуманист, любящ и мъдър съпруг и баща. Винаги помагаше при нужда на своите сътрудници иколеги. Всички, които са работили с него, оценяват неговите знания, любовта му към науката, прециз-ността в работата, всеотдайност, ентусиазъм и доброта.

Той бе изтъкнат организатор на редица конгреси, симпозиуми и школи за млади учени. Изключи-телно успешна беше неговата дейност за организирането и провеждането на поредица от симпозиуми,посветени на синапсите. Неговото име привличаше много световноизвестни чуждестранни учени натези симпозиуми. Това беше от много голямо значение за развитието на младите български учени. Тойе изнасял лекции върху структурата и хистохимията на синапсите в редица страни – Франция, Италия,Белгия, Германия, Испания и други. Ръководената от него Централна лаборатория по регенерация приБАН си бе извоювала едно от водещите места сред научни звена в България, важен център за изучава-нето на нервната система.

Признание за неговите научни заслуги бе избирането му за член на различни международни научнидружества – Международната асоциация на анатомите, говорещи френски език; Международната асо-циация на анатомите, говорещи немски език; Международното дружество по електронна микроскопия;Европейското дружество по клетъчна биология и други. Проф. Манолов е бил дълги години секретари главен секретар на Съюза на научномедицинските дружества в България. Той участваше активно вживота на Българското анатомично дружество.

Като признание за неговите качества като учен, ръководител и организатор той е удостоен съсзванието „Заслужил деятел на науката“, носител е на орден „Кирил и Методий“ І степен и други.

Неговата кончина е тежка загуба за неговото семейство, приятелите му, неговите ученици и сътруд-ници и всички, които го познаваха, ще си спомнят с любов към него!

Акад. Владимир Овчаров

тя беше не само голям професионалист, учен, педагог; тя беше личност, надживяла дребните човешкистрасти и извисила се над тях, бе надраснала обикновеното в живота. При срещите си с нея човекоставаше пленен от простотата и естествеността в отношенията, от отзивчивостта и добронамереносттай, от желанието й да помогне с каквото може, без да парадира и без да чака благодарност.

Това не всеки го умее. Тя притежаваше тези качества в най-висока степен.Благодарен съм на съдбата, че Ви срещнах по житейския си път, проф. Грънчарова, че общувах и

работих с една голяма личност.Винаги ще Ви бъда благодарен, защото Вие ми дадохте уроци по човечност и доброта, колегиалност

и етичност!Чл.-кор. Атанас Ковачев,

секция „Технически науки“ към СУБ


Научни изяви в СУБ

Секция „Икономически науки“ към СУБ проведе на 20 август 2014 г. в Големия салон наИнститута за икономически изследвания на БАН, ул. “Аксаков“ №3, семинар (на английски език) натема:

„Using Gravity Theory to Study the Economic Impact of Regional Trade Agreements:An Application to the Transatlantic Trade and Investment Partnership“

Докладчик: доц. д-р Йото Йотов, асоцииран член на ИИИ на БАН

* * *Секция „Филологически науки“ към СУБ проведе в Огледалната зала на Софийския

университет „Св. Климент Охридски“: На 30 септември 2014 г.

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЧЕСТ НА 70-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА СУБ

На 27 октомври 2014 г. представяне на книгата на проф. д-р Мира Ковачева от Катедрата поанглицистика и американистика на Софийския университет:

„СПОНАТАННАТА УСТНА РЕЧ И ТЕОРИЯТА ЗА ЕЗИКА“.

* * *Секция „Биология“ към СУБ проведе на 15.10.2014 г. в Заседателната зала на ИБЕИ, ул. „Ю.

Гагарин“ № 2, заседание с лекция на тема:„ЕДИН ВЕДЪР ПОГЛЕД КЪМ ШВЕЙЦАРИЯ“.

Лектор: гл.ас. д-р Мая Куртева.

* * *Секция „Педагогика и психология“ към СУБ проведе на 20 октомври 2014 г. в Заседателна

зала № 1 на СУ „Св. Кл. Охридски“ събрание, посветено на 70-годишния юбилей на СУБ.Докладчици: проф. д.п.н. Любен Десев, проф. д-р Милка Василева.

През настоящата 2014 г. се навършват 150 г. отрождението на академик Юрдан Трифонов – eдинот първостроителите на родната ни наука. Той есъс значими приноси в областта на историята, ези-кознанието, литературознанието, фолклористика-та. Роден е на 27.12.1864 г. в Плевен, завършваПетропавловската духовна семинария край Ляс-ковец, Висшето училище в София. Дълги годинипреподава в Първа Софийска мъжка гимназия,председател е на Учебния комитет при Министер-ството на народната просвета (1916-1920). През1923-1931 г. е секретар, а от 1936-1938 г. – пред-седател на Историко-филологическия клон наБАН. През 1939 г. е удостоен със званието поче-тен доктор на Софийския университет. Умира през1949 г.

За живота и делото на академик Юрдан Три-фонов бе посветена юбилейната научна сесия вродния му град. Нейни организатори бяха Общи-на Плевен, Съюзът на учените в България – клонПлевен и Регионалния исторически музей. Тя сепроведе на 26 септември в една от музейните ек-спозиции. Научен ръководител на форума бе про-фесор Николай Аретов, доктор на филологичес-ките науки. Участваха научни работници от Инсти-тута по литература при БАН, Великотърновскияуниверситет „Св. Св. Кирил и Методий“, Регио-

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА СЕСИЯ В ПЛЕВЕНналния исторически музей и Дирекция „Военноисторически музеи“ – Плевен, Националния му-зей на образованието – Габрово.

За значимостта на научното дело на академикЮрдан Трифонов се спря в своя доклад проф. Ни-колай Аретов. Той сподели, че е попаднал на фак-ти, свързани със семейството на акад. Трифонови се е докоснал до практически непознатия му ар-хив. „Буквално тази година станаха известни до-кументи за един от синовете му – Трифон, който егенерал и осъден от Народния съд. В архива набаща му се пазят негови писма, които не са про-учвани от историците. В тях се споменават беглоген. Заимов и други фигури от онова време“. Акад.Трифонов, от една страна, не е бил много популя-рен, а от друга, е бил много ценен от специалис-тите. „Това е един учен, който и приживе е стоялмалко встрани – не е университетски преподава-тел, не е специализирал в Европа, но има многосериозни приноси в преосмисляне на българско-то минало и на българската словесност“. Акад.Трифонов е историк, историк на църквата, исто-рик на литературата и фолклорист. Занимава се ис чисто езикови проблеми – развитие на езика,диалекти и т.н.

Темата на проф. Александър Панов от Инсти-тута по литература при БАН бе „Делото на Юрдан


Трифонов и задачите на антропологичното лите-ратурознание днес“. Проф. Анчо Калоянов от Ве-ликотърновския университет изнесе доклада „Съ-битие и книжовни паметници от първите десетиле-тия след покръстването през погледа на ЮрданТрифонов“. В него той се спря на работата му„Достоверен ли е разказът за ослепяване на Бо-рисовия син Владимир“ и с редица документи до-каза правотата на автора й. Красимир Петров отРИМ – Плевен в доклада си разгледа важни мо-менти от предисторията на „История на града Пле-вен до Освободителната война“ от Юрдан Трифо-нов и нейното издаване. Соня Лазарова от Воен-ноисторически музеи – Плевен изнесе нови фак-ти за регистрирано от Юрдан Трифонов римскосветилище. Интерес предизвика докладът на Ма-риана Томитова от Националня музей на образо-ванието „Юрдан Трифонов като просветен деец“.В него тя разгледа подробно дългата му впечатля-

ваща професионална биография. Елена Мачков-ска анализира паралелно творческия път на ЮрданТрифонов и Никола Станев и дълголетното им на-учно сътрудничество. Николина Пътева от Инсти-тута по литература при БАН допълни с доклада си„Някои моменти от историческата страна в драма-та „Иванко“ темата, анализирана преди десетиле-тия от Юрдан Трифонов.

В заключение проф. Николай Аретов подчертаприноса на научната сесия – резултат от сериознипрофесионални проучвания. Материалите от сеси-ята ще бъдат отпечатани в сборник.

Красимир Петров –РИМ – Плевен,

д-р Райна Гиндева –секретар на Плевенския клон на СУБ

Научни изяви в СУБ

КНИГОПИС

Мария Манолова.Създаването на

Търновскатаконституция.

Изд. СИБИ, София,2014, 287 с.

Трудът на проф. МарияМанолова, доктор поправо, е посветен на 135-годишнината от създава-нето на първата българ-ска конституция – Тър-новската.Представянето на тру-

да на 9 април 2014 г. всградата на Парламента бе организирано от ръ-ководството на 42-то Народно събрание и личноот неговия председател г-н Михаил Миков. В при-ветственото си слово той изрази голямото си за-доволство, че именно законодателната институцияе подпомогнала публикуването на това юбилейноиздание и призова и в бъдеще да бъдат подпома-гани добрите образци от нашата национална по-литическа и правна история с оглед съхраняванена идентичната ни памет.Трудът изследва цялостния процес на изработ-

ването на първия конституционен закон на Бълга-рия. На този процес е посветена първата част натруда, съдържаща сравнително-правни анализина текстовете на отделните проекти, както и ана-лиз на текстовете на послужилите като образциевропейски конституции – Сръбската от 1869 г.,Белгийската от 1831 г. и силно повлияната от неяРумънска конституция от 1866 г. и отчасти послед-ната от 1875 г. Френска конституция.Изследвани са също измененията на някои важ-

ни конституционни принципи и разрешения през

трите фази, през които преминава изработванетона конституцията: от Първоначалния проект наОрганическия устав за държавно устройство на Кня-жество България, по време на прегледа на проек-та в Петербург, до окончателното изработване иприемане от Учредителното Народно събрание(УНС) в Търново на 16 април 1879 г.Особено внимание в труда е отделено на неиз-

следваната в държавноправен аспект втора фазапоради по-късното издирване и публикуване на ре-дица документи и материали в съществуващатабългарска и чужда литература. Този начин на из-следване е спомогнал авторката по-релефно даоткрои демократичната и по-малко демократич-на същност на някои от измененията на важнитеза държавното устройство на България конститу-ционни принципи.Детайлно е разгледана работата на УНС и съ-

ществените допълнения и изменения, чрез коитобащите на нашата Конституция придават по-широ-ко проявление на политическите права и свободина българските граждани – свобода на печата, насдружаванията, неприкосновенност на личността,забрана на търговията с хора, отхвърляща робство-то и всички форми на угнетено състояние на чове-ка, вписване на текст, съгласно който първоначал-ното образование освен задължително е и без-платно и др. Разгледани са и критичните моментив дейността на Събранието по общонационалниявъпрос, а така също и по въпроса за двукамарна-та или еднокамарната система на парламента.Достойнство на труда представява и силното при-

съствие на правно-институционния метод . Така ис-торията на създаването на Търновската конститу-ция добива по-ясни и релефни очертания, катоистория на създаването на демократичните инсти-туции в Българи. От конституционноправна гледнаточка измененията в проектите и тези, направени


от УНС, са разгледани по институции: народнопредставителство, държавен глава, правителство,гражданство и основни политически права и сво-боди.Другото е, че на основата на провъзгласените от

ТК конституционни принципи на управление – раз-деление на властите, политически плурализъм,парламентарен контрол и министерска отговор-ност (с разграничение между колективна и инди-видуална и между парламентарна и наказателнаотговорност на министрите пред особен Държа-вен съд), децентрализация на общинското управ-ление и основни политически права и свободи, за-почна своето развитие българския парламентари-зъм.Втората част на труда има за предмет изследва-

нето на измененията на Търновската конституцияпрез нейното 68-годишно приложение. Първото от15 май 1893 г. през управлението на Стефан Стам-болов, второто от 11 юли 1911 г. по време на управ-лението на Александър Малинов и това на ИванЕвстратиев Гешов. Първото, мотивирано с новитеикономически и политически условия на живот вдържавата; второто, провокирано от промените вдържавноправното и международноправното по-ложение на България след обявяването на неза-висимостта на 22 септември 1908 г. Анализираниса подробно изменените разпоредби, като е раз-крит обективно и научно, вън от всякакви идеоло-гически пристрастия вложения в тях замисъл с ог-лед правомощията на изпълнителната и на зако-нодателната власт, а също така и взаимоотноше-нията при парламентарната система на управле-ние между парламент, кабинет и държавен глава.Така, чрез Търновската конституция и вписаните

в нея класически конституционни принципи бяхаположени основите на модерната, усвоена от по-вечето европейски страни парламентарно-демок-ратична система на управление. Именно тази при-общеност към политическата и правна мисъл наЕвропа даде отражение върху цялостното изграж-дане на законодателството на Третата българскадържава.

„Н.”

КНИГОПИС

Тракийскитебългари във

възрожденскияпериодичен печат.Сборник с материали

за българскатавъзрожденска

история. Част I: 1849-1871.

С., 2014, 388 с.

Сборникът съдържаматериали от възрож-денската преса – до-писки, съобщения, хро-ники и статии, които от-

разяват обществения живот на тракийските бъл-гари в един изключително важен за тяхното само-определяне период. Това е времето на формира-нето на български просветни и културни центрове

със съответните институции, на обособяване иеманципация на българите в просветно, културно,църковно отношение. Текстовете илюстрират пос-тиженията и трудностите пред движението за но-вобългарска просвета, усилията за постигане нацърковно обособяване и за отделна българскацърква. Материалите съдържат важни сведенияза демографската картина в региона, за утвържда-ването на Одрин като основен център на тракий-ските българи, за отделни родолюбиви прояви,инициативи, дарителски жестове, за развитието науниатското движение, за различните влияния ипротивоборства и много др. Много добре са пока-зани противоречията с цариградската патриаршия,развитието на църковно-националната борба.Материалите представляват първокласен извор

не само за гражданската история, но и за разби-рането на манталитета, светогледа и поведенчес-ките нагласи на тракийските българи. Събрани за-едно, те представят в един разрез през две десе-тилетия основни тенденции на българското раз-витие след средата на ХIХ в., които се изразяватвъв формирана на гражданско общество, в модер-низация на просветата и в дълбоки манталитетнипромени.В книгата са включени хронологично подредени

345 текста от 26 периодични издания. Текстът еонагледен с една географска карта, няколко фак-симилета и портрети. С неговата поява се запълвасериозна празнина по отношение на нюансирано-то представяне на основни аспекти от живота натракийските българи и същевременно – на основ-ни тенденции, характерни за българския общественживот в условията на ускорена модернизация.

Николай Поппетров,Секция „История” към СУБ

Стоянка Мицева.Текст. Видоветекст. Речев

етикет.Унив. изд.

„Стопанство”,С., 2011.

Тази увлекателно на-писана научно-при-ложна книга със строй-на концепция за проб-лемите на съвремен-ната устна и писменакнижовна реч е полез-но четиво не само за

студенти, ученици, преподаватели, но и за всички,които държат на езиковата си култура и желаят данаучат нещо повече за съвременната езикова си-туация и проблемите на комуникацията, произти-чащи от немалко обективни обстятелства и дина-миката на социално-културните и обществено-по-литически процеси. В изложението и коментаритеза езиковите проблеми и езиковата култура на бъл-гарина днес са дадени множество интересни при-мери от живата говорима реч и писмените жанро-ви форми на фукционалните стилове.


КНИГОПИС

Говорейки за проблемите на езиковата култура,авторката се основава на преки наблюдения отпреподавателската си работа, както и на научнитепостановки по тези въпроси на най-изявените бъл-гарски и чуждестранни езиковеди. Стоянка Мице-ва е вникнала в най-модерните изисквания за съв-ременната комуникация във всички социокултур-ни сфери. Припомнят се отново изискванията заправилно писане и говорене. Посочват се причи-ните за ефективната и неефективната комуника-ция като резултат от начина на използването наречевия етикет и степента на езиковата компетен-тност, притежавана от общуващите.Научно-приложният характер на монографията

е една изключително силна страна на труда. Автор-ката обръща внимание на научния стил, без чиетоусвояване реализацията на студентите е немис-лима в езиково и логическо отношение, тъй каточрез научните си разработки по учебен план те изя-вяват не само специализираните си знания, но иобщата си култура и интелект, част от които е иезиковата им култура и умението им адекватно дакомуникират.В книгата си д-р Стоянка Мицева отделя доста

страници на деловата комуникация и кореспон-денция, представляващи справочнопрофесионал-на част не само за учещи, но и работещи в общес-твено-деловата сфера. Умението да се съставятправилни текстове, предназначени за различни де-лови комуникативни ситуации, е основна цел наавторката. Във втората част на труда (Приложе-ния) са предоставени образци от различни нор-мативно изработени текстове, както и такива, неп-ринадлежащи към вербалните формати на адми-нистративно–деловата сфера – публицистични, на-учни и текстове от естетическата сфера, всички те,носещи белезите на специфичната си комуника-тивна и функционална стилистика.

Проф. дфн Христо Кафтанджиев

ЗА РУБИКОН И ЗА ВИТАМИНИТЕ

Даниела Герова,Бистра Галунска,

Мария Желязкова-Савова, Добрин

Паскалев.Витамин D. Отвъд

Рубикона на рахита.Изд. „СТЕНО“, Варна,

2012, 71 с.

На 10 януари 49 г. пр.Хр. Гай Юлий Цезар сеобръща към своите ле-гиони с кратките думи:„Зарът (жребият) е хвър-лен!“, след което преко-

сява малката река Рубикон (дн. Узо) в Северна Ита-лия и се отправя към Рим. Така името Рубикон сепревръща в символ за преминаване на границатана известното, за да се приеме новото и още не-известното.В науката за витамините човешкото познание е

прекосило няколко Рубикона: експерименталновъзпроизвеждане на хипо- и хипервитаминози уживотни; изолиране, уточняване на химичнатаструктура и лабораторен синтез на витамините;изясняване на тяхната роля в биохимичните про-цеси; определяне на оптималната дневна необхо-димост на всеки от тях; фармацевтично производ-ство за широка употреба и накрая разкриване нанови, неподозирани функции отвъд класическите.Последният период условно започва от 1955 г.,

когато за пръв път се изяснява, че ниацинът ефек-тивно снижава нивото на плазмения холестерол итова е качествено нова функция на витамина, ос-вен известната му роля за лечение на болесттапелагра.Приема се, че витамин D възниква в резултат на

фотосинтеза преди повече от 750 милиона годи-ни, за да регулира калциевата хомеостаза на древ-ните организми в първичния океан. Така напри-мер фитопланктонът Coccolithophorus EmilianiaHuxlei (по имената на Thomas Huxley и CesareEmiliani) е покрит с миниатюрни калциеви диско-ве (коколити, от гр. lithos-камък), които са под кон-трол на витамин D. Калциемичната роля на вита-мина става особено изявена преди около 350 ми-лиона години, когато първите гръбначни организ-ми напускат богатата на калций водна среда и сезаселват на сушата. Така още в далечните праис-торически епохи на витамин D е „отредена“ роля-та на калциев регулатор, необходим за костния ме-таболизъм. Едва в началото на миналия век серазкрива неговата ключова роля в патогенезатана рахита и започва масовото му прилагане за про-филактика и лечение на „английската болест“.Преди около 30 години и този Рубикон е преми-

нат с откритието, че 1,25(ОН)2D3 е в състояние дастимулира диференциацията на човешки миело-иднилевкемични клетки в посока моноцити. Мал-ко по-късно става ясно, че 1,25 (ОН)2D3 е в състо-яние да потисне растежа на малигнени клетки итова събужда надежда за ново противотуморносредство. Постепенно се натрупват факти и за важ-ната роля на витамин D в патогенезата на многосъвременни заболявания – сърдечно-съдови, за-харен диабет и др.Дали това е Ultima Thule, последното откритие

за витамините?Само до следващия Рубикон...

(Предговор от авторите)

НОВА МОНОГРАФИЯ НА ЕКОЛОГИЧНА ТЕМАТИКА

Детелин Дачев и Валентин Велев.Принципи на екологичните експертизи и

основи на геоекологията.Издателска къща “Св. Иван Рилски”,

2010, 264 с.

През последните десетилетия проблемите заопазване на околната среда бяха поставени напреден план в целия свят. В България, обаче, кактои в другите страни с планински вериги (напримерАлп-Хималайската орогенна система), природнатасреда е натоварена под влиянието на фактори от


КНИГОПИС

сферата на геоложкияриск. У нас нещата не сатака прости , както ведна Холандия илиБелгия , където нямаприродна екологичнаобремененост, с изклю-чение на морската аб-разия. Като правило ,тази даденост винагипровокира търсенетона антропогенен фак-тор, когато се установиналичието на замър-сеност на почвите иводите или друга еко-

логична аномалия. В нашата страна има големиплощи с природно наситени почви и води с тежкиметали и радионуклиди, далеч над безопаснитепределно-допустими концентрации. Този неоспо-рим факт създаде предпоставките тук, на Бал-канския полуостров, да се поставят основите нанауката Геоекология.Базирайки се на геоекологичните принципи и в

противовес на примитивния биологизъм, господ-стващ сега в българската, а и в европейската прак-тическа екология, са представени методиките заекологични експертизи, които дават вярна картиназа екологичния статус и динамика за определенирайони, обекти, планове и програми. Информаци-онно-юридическа основа за обосновка на тезипринципи са европейската и американската нор-мативна база и екологичната практика.

„Н.”

характеристика, емблематичните за съответнитепериоди творби и техните създатели.Авторката представя художествените движения

на времето като въведение към архитектурата, ин-териорната среда и дизайна. Изложението е струк-турирано в пет глави, които се определят от худо-жествено-стиловите особености на съответнатаепоха. Обърнато е внимание на историзма и ек-слектиката на ХІХ век, след което се разглежда сти-ла сецесион и неговите различни модификации ипревъплъщения. Обстойно е третирано времетона функционализма, конструктивизма, пуризма ипрочие стилистични варианти от времето между1914 до 1930 г. Може с увереност да се каже, че запърви път стилът „ар деко“ в дизайна е разгледантака проникновено и цялостно и то в контекста наархитектурата и интериорната среда в годините от1920 до 1940 г. Анализът и оценката на естетичес-ките и художестените процеси от 1950–2000 годи-на предшестват разглеждането на стиловите ипластични особености на времето, в което дизай-нът набира размах и същевременно прониква същ-ностно не само в индустрията, но и в цялата об-ществена среда.Замислено като учебно пособие за магистърска

програма на студенти от „Интериор и дизайн намебели“ към Лесотехническия университет, из-следването далеч надхвърля рамките на своетопървоначално предназначение, особено на фонана оскъдната литература по въпросите на дизай-на у нас. С широка ерудираност и проникновеноставторката разглежда процесите и явленията в ди-зайна като същностна черта на художествено-ма-териалната култура на Европа. Нагледно и с изо-билен илюстративен материал, старателно и ко-ректно подбран, авторката доказва, че дизайнът –особено мебелният, е характерна част от художес-твените процеси и същевременно е неразривносвързан с архитектурата, интериорната среда ипластичните изкуства. Дизайнът в най-внушител-ните си образци, във всички епохи е дейност, ро-дееща се с изобразителните, визуалните изкуства.Нещо повече. Дизайнът като идеен и пластиченпроект е рожба на пластичното изкуствоМатериалът е изложен ясно, точно, с богата ези-

кова култура. Чете се лесно и увлекателно. СашаЛозанова е автор на книги, студии, статии, публику-вани у нас и в чужбина. Тя е добре позната на из-куствоведската и дизайнерската общност със сво-ите трудове и лекционна дейност.Книгата представлява интерес не само за сту-

дентите, но и за дизайнери с различна специали-зация, за архитекти и специалисти от различниклонове на индустрията и обществения живот.

Доц. дин Незабравка Иванова

Саша Лозанова.Изкуството в

дизайна.Европейскя

архитектура,интериеорна

среда и изделияна дизайна след

1830 г.Изд. „Графика 19“, С.,

2014, 312 с.

Книгата е интересно,задълбочено и обхват-но изкуствоведско из-

следване, разгърнато в хронологическата после-дователност от 1830 до 2000 година. Засягат сехудожествено-естетическите процеси, стиловата

Списание „НАУКА“ се публикува от началото на 2011 г. в сайта наНАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИна адрес: http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=nauka

Сайтът се поддържа от д-р Галина Иванова от Русенския университет,на която редакцията изказва благодарност!

ÔÎÍÄÀÖÈß Ñîôèÿ 1000, áóë. „Ïàòðèàðõ Åâòèìèé“ ¹ 1

Çà äåëîâè êîíòàêòè: Ñîôèÿ 1000, áóë. „Ïàòðèàðõ Åâòèìèé“ ¹ 1Òåë: 9815181; òåë/ôàêñ: 9815483Å-mail:[email protected]

Ôîíäàöèÿ “Åâðèêà” å îñíîâàíà ïðåç 1990 ãîäèíà çà ïîäïîìàãàíå íà äàðîâèòè äåöà èìëàäè õîðà ïðè ðåàëèçèðàíåòî íà ïðîåêòè â îáëàñòòà íà íàóêàòà, òåõíèêàòà èóïðàâëåíèåòî; ïîäêðåïà íà ìëàäèòå íîâàòîðè è ïðåäïðèåìà÷è, ðàçïðîñòðàíåíèå íàíàó÷íè, òåõíè÷åñêè è èêîíîìè÷åñêè çíàíèÿ; óñúâúðøåíñòâàíå íà ìàòåðèàëíàòà áàçà çàíàó÷íî è òåõíè÷åñêî òâîð÷åñòâî; ïîäïîìàãàíå íà îáó÷åíèåòî è ñïåöèàëèçàöèÿòà, íàìåæäóíàðîäíîòî ñúòðóäíè÷åñòâî â îáëàñòòà íà íàóêàòà è òåõíèêàòà.

Ôîíäàöèÿòà îñúùåñòâÿâà ïåò ïðîãðàìè:

ÒàëàíòèÏðîãðàìàòà èìà çà öåë èçäèðâàíåòî è ðàçâèòèåòî íà íàäàðåíè ìëàäè õîðà â îáëàñòòà íàíàóêàòà, òåõíèêàòà, òåõíîëîãèèòå è óïðàâëåíèåòî. ×ðåç íåÿ ñå ïîäïîìàãà îáó÷åíèåòî íàòàëàíòëèâè ìëàäåæè, ïîäêðåïÿ ñå ó÷àñòèåòî èì â íàó÷íî-òåõíè÷åñêè èçÿâè, ñòèìóëèðàñå ïðîâåæäàíåòî íà ñïåöèàëèçèðàíè øêîëè è ëåòíè óíèâåðñèòåòè è äð.

Íàó÷íè èçñëåäâàíèÿÏðîãðàìàòà èìà çà öåë äà ïîäïîìàãà íàó÷íèòå èçñëåäâàíèÿ íà ìëàäèòå ó÷åíè âúâôóíäàìåíòàëíèòå îáëàñòè íà íàóêàòà è ïî òîçè íà÷èí äà îñèãóðÿâà âúçìîæíîñò çà íàó÷íàèçÿâà è ðàçâèòèå.

Èíôîðìàöèÿ, èçäàíèÿ, èçÿâè è ìåæäóíàðîäíî ñúòðóäíè÷åñòâî×ðåç ïðîãðàìà “Èíôîðìàöèÿ, èçäàíèÿ, èçÿâè è ìåæäóíàðîäíî ñúòðóäíè÷åñòâî” ñåîðãàíèçèðàò äåéíîñòèòå íà ôîíäàöèÿòà, ñâúðçàíè ñ èíôîðìàöèîííîòî îñèãóðÿâàíå èðàçïðîñòðàíåíèåòî íà íàó÷íî-òåõíè÷åñêè çíàíèÿ ñðåä ìëàäåæòà è äåöàòà, îðãàíèçèðàíåòîíà èçÿâè çà íàóêà, òåõíèêà, òåõíîëîãèè è óïðàâëåíèå - êîíêóðñè, ñèìïîçèóìè, ñåìèíàðè,êðúãëè ìàñè, øêîëè, íàó÷íî-òåõíè÷åñêè ñúñòåçàíèÿ, îëèìïèàäè, èçëîæáè, äà íàñúð÷àâàìåæäóíàðîäíîòî ñúòðóäíè÷åñòâî íà ìëàäèòå õîðà è òåõíèòå îðãàíèçàöèè â îáëàñòòà íàíàóêàòà, òåõíèêàòà, òåõíîëîãèèòå è óïðàâëåíèåòî, êàêòî è äà ïîäïîìàãà äåëîâèòå èìêîíòàêòè ñúñ ñðîäíè îðãàíèçàöèè â äðóãè ñòðàíè.

Íàñúð÷àâàíå íà ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè×ðåç ïðîãðàìàòà “Íàñúð÷àâàíå íà ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè” ñå íàñî÷âà è êîîðäèíèðàäåéíîñòòà íà ôîíäàöèÿòà çà ñòèìóëèðàíå íà ñúçäàâàíåòî è âíåäðÿâàíåòî íà íàó÷íî-òåõíè÷åñêè èäåè è ðàçðàáîòêè è äðóãè ñòîïàíñêè èíèöèàòèâè íà ìëàäåæêè êîëåêòèâè èòúðãîâñêè äðóæåñòâà íà ìëàäè õîðà, êàêòî è íà îòäåëíè ìëàäåæè íà âúçðàñò äî 35 ãîäèíè.

ÐàçâèòèåÏðîãðàìàòà èìà çà öåë äà ïîäïîìàãà óñêîðåíîòî ðàçâèòèå íà ñúâìåñòíè äåéíîñòè íàïðîãðàìíà è ïðîåêòíà îñíîâà ñ ìåæäóíàðîäíè, ÷óæäåñòðàííè è íàöèîíàëíè îðãàíèçàöèèè èíñòèòóöèè, â ðàìêèòå íà öåëèòå è ïðåäìåòà íà äåéíîñò íà ôîíäàöèÿòà.

Ïúðâèÿò êîíãðåñåí öåíòúð âÁúëãàðèÿ, ïîñòðîåí â êîìïëåêñà „Ñâ.Ñâ. Êîíñòàíòèí è Åëåíà” ïðåç 1966 ã.

îò Ñúþçà íà ó÷åíèòå â Áúëãàðèÿçà ïðîâåæäàíå íà íàó÷íè ïðîÿâè,

à èìåííîÌåæäóíàðîäíèÿ äîì íà ó÷åíèòå

„Ôðåäåðèê Æîëèî-Êþðè”,å ìÿñòîòî êîåòî òúðñèòå. Êîìïëåêñúò

ìîæå äà ïðèåìå ïðîÿâè ñ äî 300ó÷àñòíèöè, èëè íÿêîëêî ïî-ìàëêè

ñèìóëòàííè ñðåùè.Ïåòòå çàëè

ðàçïîëàãàò ñ ïúëíîñòàíäàðòíîîáîðóäâàíå: îçâó÷èòåëíà

ñèñòåìà; âúçìîæíîñòè çàçàïèñ è ïðîæåêöèè; óðåäáà çà

ñèìóëòàíåí ïðåâîäè äð.

Õîòåëúò èìà95 ñòàè,

à ðåñòîðàíòúò –400 ìåñòà.

Èíôðàñòðóêòóðàòàíà Êîíãðåñíèÿ

öåíòúð „Æ.-Êþðè”ïîçâîëÿâà

ãúâêàâîñò èïðèãîäèìîñò êúì

âñÿêà ïðîÿâà.

Àäðåñúò å:Ìåæäóíàðîäåí äîì íà ó÷åíèòå

„Ôðåäåðèê Æîëèî-Êþðè”,ê.ê. „Ñâ. Ñâ. Êîíñòàíòèí è åëåíà”,

9006 ÂàðíàÒåë.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Ôàêñ: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

Çà êîíòàêòè â Ñîôèÿ:„Íàóêà Èíâåñò” ÅÎÎÄ

1505 Ñîôèÿ, áóë. „Ìàäðèä” ¹39Òåë.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Ôàêñ: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine and

Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of upto 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-ings. Full standardequipment in the 5meeting rooms is

available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure of"J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

Íàóêà - spisanie-nauka.bgspisanie-nauka.bg/arhiv/5-2014.pdf · Íàóêà Ñúþç íà...

Documents