ИЗЈГБЗС the macedonian tribune - strumski.com na radivka.pdf · the macedonian tribune...

2
The Macedonian Tribune ORGANoftheM.P.O.oftheUS.A.ACANADA ОРГАНТ> HA МАКЕДОНСКИТ* ПОЈТТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ «, C lit И КАНАДА Entered as second class matter. February 11, 1927, at the Post Office at, Im&mapoiis, fed., under the Act of March 3 1879 Нѕше братско право е да протестжроше, когато влждаме, че нашигв свободнн брѕлц за едио нЈпозорно «оршпектво», orb косто вв вдо irbita да ИЗЈГБЗС иашп» да нашата борба, нашитБ ндеалв и обекта, за ноА TO cue npojrfcjui кртлкга ва ваА достоАшггБ ма~ кедовски чеда. А ссближението» не може да стане безт» предварнтелно жертвуване ва т*зи ваши идеалв, пЛ като сБрбитв загагоагц че никакво споразумение ие приемап», ако бор бата на македошџггБ за пОЈиртнчеаш права продвджава, Синеош> Евтимовг, ГОДИНА IX БРОИ 465 16 ИНУАРИП, 1936 ГОД. ADDRESS: 20 SOUTH WEST STREET. INDIANAPOLIS. IND. PHONE: RILEY 2157 СИМ. EBTHMdBT> VOL EX NUMBER 465 JANUARY 16, 1936 МАЛЦИНСТВАТА Bb ЕВРОПА

Upload: lengoc

Post on 31-Jan-2018

244 views

Category:

Documents


9 download

TRANSCRIPT

Page 1: ИЗЈГБЗС The Macedonian Tribune - strumski.com na Radivka.pdf · The Macedonian Tribune ORGANoftheM.P.O.oftheUS.A.ACANADA ОРГАНТ> HA МАКЕДОНСКИТ* ПОЈТТИЧЕСКИ

The Macedonian TribuneO R G A N o f t h e M . P . O . o f t h e U S . A . A C A N A D A ОРГАНТ> HA МАКЕДОНСКИТ* ПОЈТТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ « , C l i t И КАНАДА

Entered as second class matter. February 11, 1927, at the Post Office at, Im&mapoiis, fed., under the Act of March 3 1879

Нѕше братско право е да протестжроше,когато влждаме, че нашигв свободнн брѕлц заедио нЈпозорно «оршпектво», orb косто вв-вдо irbita да ИЗЈГБЗС — иашп» данашата борба, нашитБ ндеалв и обекта, за ноАTO cue npojrfcjui кртлкга ва ваА-достоАшггБ ма~кедовски чеда. А ссближението» не може дастане безт» предварнтелно жертвуване ва т*зиваши идеалв, п Л като сБрбитв загагоагц ченикакво споразумение ие приемап», ако бор-бата на македошџггБ за пОЈиртнчеаш правапродвджава,

Синеош> Евтимовг,

ГОДИНА IX БРОИ 465 16 ИНУАРИП, 1936 ГОД. ADDRESS: 20 SOUTH WEST STREET. INDIANAPOLIS. IND. PHONE: RILEY 2157

СИМ. EBTHMdBT>VOL EX NUMBER 465 JANUARY 16, 1936

МАЛЦИНСТВАТА Bb ЕВРОПАВт> последно време, на-

равно СБ кризата вт> KOH-то навлизат-b европеиекиrfe, д-Бржави, поради, кон-ф>1икта ВБ Африка, тамт>се разраства оше повечеВ-БПРОСБГБ за малцинствата. Този в-bnpocb, коитоНБКОИ считаха, ше изчез-не Cb течение на времето,сега е оиде по-тревожент>,отколкото преди. Утре,тои me б^де оше по-за-страшителен1». Причина-та е, че следг. 1919 годинанаи-безразборно се раз-хв!>рлиха компактни на-родни маси отт> владени-ето на една д^ржава вч>владението на др\та,безч» да се иматт> предг.видтѕ желанинта на насе-ленинта. Така се породи-ха малцинственигБ В"БП-роси, които ВСБКИ мо-ментБ дтфжатх вт> кризаЕвропа и сл^ един!» orbглавнит-в поводи, за даtrfeMa MHp"b и спокоиствиена другинтч. континентБ.

За да стане исно каквималцинства има вт> Евро-па и отт> там'Б — значени-ето имт>, даваме следни-гв данни за положениетона малцинствата по азбу-чен1>

Албанци, в-b Гт?рцин и-ма 120 хилнди, вг. К)гос-лавин — 440 хилнди; ар-менци Bt> Туриил (евро-пеиска) — 100 хилнди;бт>лгари вт> ЈОгославин—милионт> и двесгв хилндидуши, вт> Ггрциет — 400хилнди, вт> европеискаТурцин — 200 хилнди, BРомт>нин — 300 хилнди;\ вт> Естонии — 18

, вт> Литва— 70 хи^ в-b Полша 1 мили-

он1>, вт> Чехин — 3 милиона и 400 хилнди, вг КЗгославии 600 хиллди; гт>рци

Турцин — 180 хилнди,Албанин — 15 хилиди.Б-Блгарин 20 хилиди;

рутени — вт> Чехословашко — 4 милиона и 600 хи-лнди; дитванци в-b Полша— 100 хилиди; поллци вт>

470 хилнди.

Горни-rfe данни сж самоОГБ д-Бржавит^ членки наОбшеството на Народи-rfe, които о& направилижалби за положението намалцинствата имт» изт>друти д-Бржави. В-БН-Б ОТБrkxi> има огде много дру-ги, както и евреискит^малцннства, които сжпрт>снати изт> ц ^ а Евро-па. Изчислено е, че отт>жалбит-fc, които се пра-шатт> вс4ка година до О.Н. за положението на малцинствата, по-малко отт>половината се класифи-цират!> като приемливи,а другитв се ОТХВ-БРЛНГБ.Обаче даже ОЈГБЗИ жалби,които с ^ приемливи остаВаГБ B'b бОЛШИНСТВОТО СИ6e3b последствие ,катосе прехв1>рлнт1> за проуч-ване на разни комисии,orb архивигв на които неизлизатг».

Едно oTh главнит^ об-виненин, които се отправHTb кт»мт> О. Н. е това, чето се страхува да разгле-да открито и честно вгп-роса за малцинствата.1 Јричината е, че за сега О.Н. се движи ОГБ дт>ржавиГБ победителки, които

интересБ да стор-това.

Обаче ср-Б7П> справед-ЛИВИТБ обтественици вт>Европа напослед"БК1> сипробива силно ПЖТБ МИ-СБЛБта да се ревизиратБдоговорит^ за мирг, коего неминуемо вл4че по-дир^ себе си всестранно-го разглеждане в-bnpocaза малцинствата. Между

като типичент> при-

НОВИНИ OTb APHfl

Изговен1> френски журна-ЛИСГБ, приет-елБ на предате

ЛБГБ Дамшп» ВелчевгБ

Бтзлгарскигк вестници ст>обшавап>, че на френскиигБ жу-рналистт>, кореспонденгБ наагенции «Роитерт>», г. Жо-зефг Coafiept не е било разрешеио да стои повече вг> Бт>лгарии, зашото се е бт>ркалт> вт.нжтрешнин живот-b на страна-та. ПоменатингБ френски журналистт> е прилтелБ на сждени

за дт>ржавен*Б преврагБA Велчевт>. Последннннаравно ст. роднини-rfe си, поиска и този кореспондентг дастои втз сжд*а, когато оде сегледа д^лото при закрити врата. Значи ето оше една нишказа ср%дит&, които сж инспирирали политическата престжп-НОСТБ на Велчева. Дори, кога-то е на подсждимата скамеб-ка, тои продталжава да конспирира сревду дгржавата.

Разтурени евре^ски органи-зации

По запов^дв на министерст-вото на вжтрешнит^ работи

Бт>1гарин, напоследг>кт> сжбили разтурени двет-fe евреис-ки о р г а н и з а ц и и «Ливант>» -•-

туристическо д-во и «X. Н.- читалише. T t сж

били комунистически. Имоти-т-fc имг сл. били предадени наевреиската софииска обшина.

ВАЛКАНИКУСБ

УБИИСТВАТА

(По случаб 3 години отт> см!>ри>та му)

Литва 65 хилнди, BI>Чехословашко — 80 хиллди; руси B'b Литва — 50хилиди, вг» Полша — 200ХИЛЛДИ, B'b РОМТЈНИИ

175 хилнди; словенци B'bУнгарин — 142 хилнди,славлни B'b Австрин — 37хилнди; чехи вт> Австрии— 90 хилнди, турци В-БГг>рцин — 270 хиллди; ук

Полша — 4 миполовина, B'b Po-

М"Бнии — 700 хилнди; ун-гарци вт> РОМ-БНИН — ми-лионт> и 700 хиллди, вт>Чехословашко — 750 хи-

раинцилиона и

лиди, К)гославин —

м*вр'Б на обезправено малцинство се сочатБ бт>лга-ритв вг К)гославии и Pbpцин.

Затова дг.лгт> е на всич-ки родолк)биви македон-ски борци да крепап>здраво и фронта на мал-цинствата, наравно ст>другит^ фронтове на борба, които сж открити. Даблдемг» винаги на шрект>п готови всвки моментт?да бранимг. своето име иправа. Там-b е и дтзлбокии

на организираниfe акции, които македон-

скит^ честни борци про-нватг., за да подт>ржат"Бвинаги откритг. македонсКИНТБ в-Бпросг». На маке-донската емиграцин вт>Америка В-Б това отноше-иие се пада нед*БЛ1> на участиеВОрНОСТБ.

и отго-

У него наи-нрко 6*fe отразенагази характерна упоритостцкоито отличава нашиг% сгна-родници orb наи-к>жнигк низеми около Мурикг», коитоотт> в-feKoee, като непоклатИмгвглнбломгГ, р"азбиватв присгжпит^ на чужд^и елеменп>.

Бедни-rfe му родители не мо-жаха нишо друго да му остав-нтт> освент> едно чисто и обго-рено c-b много страданин родолгобие, което б% нестихвашБпотикт> и пжтеводна звезда вт>деиностБта му.

Ала БОГБ б-fe изсипалг.душата му безценни дарове итова немотно сираче orb селоЕмборе, което вт> своето де-тинство се p-feeuie, no селскитвстада, достигна до положениена неофициалеЈГБ, но достоент>и авторитетенг. представителБна б-Блгаршината вт> Женева.

Подг. слабата му физика секриеше единт> живт>, неукро-тимт> темпераменгБ, една нео-

стрелит^ си K"barfc много ден-тели вг македонсрото освобо-дително движенив, какво вт>последното т"Б ск намираликариеристични .домојгванил.He, B'b това двш^ние влизаха

if V

и работиха хора, които махнали ст> ржка на примамливо бждеше и вт> името на всеотдаЅ-на служба на Македонил от-столваха, СБ р̂ дт>кт> идеали-зт>мтѕ и с^ скжпи жертви, ин-тересит-в на озлочестената ро-дина. Захцото дарби, като гв-зи на Евтимова, неоспоримомогагБ д*а заведатт> до висо-ки и лични м-fecTa. Евтимовгпредпочете да ги вложи вт> едно свето д^ло, за което и мж-ченически загина.

Макарт> и да сж се изминалитри години отт> смгртБта му,скр-БбБта по него е все такапарлива, особено за он1ззи които зналтт> какво б-fe тоД и как-во загуби Македнил ст> тра-гичната му кончина.

ЗАСЕДАНИЕ НА О. Н

Женева, 15 лнуариА — Об-шеството на Народит"Б me и-ма засеДание на на 20 лнуарииза да види какви м^рки meтр"Ббва да се взематБ срешуИталин. Отг Римг. сБобгцватг., че тамг» не се в-fepea дасе постигне мирт> вт> Женева.

Извод-bTb oTb дезерТБОрство-то на италианскит-Б вобници

Последнит^ телеграми отг.Европа сгобхцаватБ, че гол^-ми групи тиролци и словенцисж. дезертирали отт> италанската армии и сж изб^гали вг.ЈО-

Г

Д0БРУДЖДН1ГИ ЗА МАКЕДОНИЛГОЛБМИГБ ИМБ симпатии to>Mi> македонскигв бт>лга-

ри — Разочарованието имт> отт> срт>бско- бт>лгарс-кото сближение

«Тт>рпението, както всичко се кзчерпва»

ИзлизашингБ вг. поробенаДобруджа б1>лгарски B-KI>«Добруджански Гласг» вт>брои си orb 15 декемвриА сеспира вт> курсивна статин вт>р-ху положението^ вт> което сенамиратБ македонскит-fe бт>л-гари В1> К)гославин. Следт> ка-то прави констатацин, че дик-татурата на Б%лградг. носи са-мо вреда и следт> като се спи-ра вт>рху срт>бско- б-Блгарско-то сближение, вестникгтт> за-клшчава:

«ЕЈШО orb пожеламиѕгга (насближеинето) 6 t н това: Признаване на бтлгарското мал-шоктво оп> К)го€лавил, катотаково. Да му се внас«гп> бт>л-гараш книги, бгдгарскн весг-вицн и да му се позволи да сенарвча cb нмето си. До сега

б Сраишо почтн подобно Ст> иал-кв нсзначнтЈшн нзлгишенн уго

мпо

главно orbCb BHCOITb

во остава вт> сжтото положе-ние. To не е признато катомалцинство, не му е позволе-но да говори, чете и пише наматернин си езиш>.

Бвдгарското малцинство,което се СБСТОИчисти, здрави идухт> б!>лгари, не е загубилонадеждиг& вт» себе си. Наредт>~Б онова, което очаква да доАде orb rbirb, orb Д1>ржавата,вт> колто жнв%е» то здраво сеоповава на СВОИТБ собственинеизчерпами сили. To e вт> cbcтоѕтие да ТБрпи и чака, но но,рпението, като всичко се изчерпва.

Bi> К)гославин предсгаип»да ставап» работн, конто акое peinurb Borb, иоже бн, meдонескп» по-добри дни за6-bjrapcKoro вародностно нал

тво on» 1Огосашнш>

Тоќ притежаваше маАсторс-ко перо, необорима логика иСБкрушителна аргументацил,които скоро го издигнаха доположение на птфвокласен-БжурналистБ и Р^ДТЈКТ» поле-мистг. ВТ> Н^КОЛКО двубои, които тои има вт> Женева, катодиректорт» на «Ла Маседоан*Б»СБ чужденци^ които полагаханеимов^рри усилил д*а ПОГБП-чагБ гласа на правдата, опитаха силата на живото му и темпераментно перо и тр^вбва-ше да капитулирагБ предг TO-SH пламенен*Б борецт> за исти-на и национална правда.

Неговото рж.ководство«МакедЧжин», което, уви,rbfi кратковременно, даде на-сока и тлас-БК-Б на в-ка, коќ-то го сочеха вече за наќ-сери-ознил и авторитетент» трибунт>на поробената б-Блгаршина. ^

Ci> отиването му вт> Женева

на

бикновена духовна издгржли-, н. Коларов-b (Обзорг)ВОСТБ и една удивителна рабо-

^негоТзпогр^шж, може- С Л * 3 ^ К ^ ? " ^ 1 П >

ше да се каже характерет> чо д

Пжтницитв спасени по чудодо Преспанското езеро

На 20 декемврии италианс-ки пжтнически аероплан-b епжтувалг orb Солунг. - Тирана — Римтз. Аероплана потег-лилт> ОГБ Солунт» при нормал-но време. Изт> пжтн КТ>М*Б Ле-ринт>, тои билт> настигнагБorb силна бурн. Ц"вли 5 часааероплант>гБ се борилт> ст> бу-рита и ПЖТНИЦИТБ сж били между живота и смт>ртБта. Hafi-сетне, следт> страшни и гол^-ми усилин аероплат>гБ е спо-лучилт> да кацне на една полина краб Преспанското езеро.Всички плчтници останали не-вред"ими.

Бт>лгарски езикт> BI> ита-лманскит^ университети

Италианското правителствост> кралски декрегБ е нареди-ло до всички италиански уни-

бждете меж-ду другитв модерни езици, които изучавагБ студенти-rfe, даблхде и 'бт>лгарскиигБ езикт» ибглгарска литература. Следо-вателно, вт> всички универси-тети вт> Италин вде може не са-мо да се преподава бт>лгарскиезик1> и литература, но и да сеД-БрЖИ ИЗПИТБ ПО ТОЗИ Пр€Д-

метБ, както и да се преДставидокторска теза. Досега трзипредмегБ е билт> вт>ведент> са-мо вт> Римскин университеп>,вт» кобто проф. Дамнни orb1ГБколко години насамт> го е

р Јгославин, Австрин и ГерманииСловенцит-fe сж изб"кгали вгКЗгославил, а тиролиит^ по

1вечето вт» Германин.Захцо б в̂гатТ) т^зи хора? За

да се даде правилент> отго-ворт> на този вгпросг, чов%кгтр^бва да знае, че понастои-шемт> вг източни-rfe границина Италии ЖИВ^БИГБ словени, aна северг ЖИВ^НТБ тиролци-гв. Последнит% СБСтавливагБнеразд%лна частБ ОТБ краси-ВИЛГБ Тиролг, клдето сж ве-ликолепнигБ Алпи. Следг го-л-^мата воќна ГОЖНИПГБ ТИ-ролт> се даде на Италин за ком

ВМРО е представена, главноОГБ пропагандата на дг.ржавиrfe поробителки, като инсти-тутг, краино жестокт> и ВЛЕО-бенг. вт> тероризма. Нивдо по-лгжливо ОГБ това твт>рдение!За всички ВМРО би могла дасе покаже удивително чов^ко-лкЈбива каквато всвкога сее стремила да бжде — стигада можеше.

Публиката знае само нало-женит-К отг ВМРО наказанин.Тн не знае колко хора е по-мѓѓлвала, поправила, спечели-ла, колко прегрешили личнос-ти с превт>рнала вт> герои.

Публиката лесно забравн, aне винаги знае колко предуп-режднии, молби, опити за из-правнне е правила спрнмо провинсиит^ к^мг> ВМРО.

Револтционната организа-цил се бори против-b терора,които се упражнлва надтѕ поробении македонецг. Ето зашо,тн повече отт> ВС-БКИ другБ желае да не се погубвагБ хора, aособено бт.лгари и СБОтечест-веници.

Но ти си остава организа-ции револшционна, конто. несе рж.ководи отг повелението«yj^apfln. ли те отг една стра-на, обг»рни и другата странана лицето си— да те уд*аригБи no нен». Напротивтз, за BMPО е ло-нззидателент> факта, чесамт> СпасителБГБ ХристосБ евзелт> камшик!> и ГБ него изгонил-b нечестивнт^ лк>де отт>храма Божн.

К"БМТ> В М Р О ПОЛОВИНТз B-BKTD

обрт>ша измж.ченил си пог-ледг. потиснатиитг. братг., отгнеп тгрси вг>змездие за тира-ни и предатели, -вт> неи вижд«опора и зашита на народна-та честБ и достоинство, ст> нелсвгрзва упованиитл си за по-добри дни.

И така, като вс*1жа освобо-дителна и револкзционна орга-низации. ВМРО е принуденада приб^гва и д'о убииствотокато ср"вдство вг> борбата. Ноorb С1>здаването си и до сега,това ср^дство ВМРО го е приемала главно като отбрана —особено в-b последнит^ годи-ни. Неинит^ вг»оржжени четие тр^бвало да се сражаватт^само при неизб^вжностБ, като

н

пенсацил, а севернилгБ Ти-

презт. 1927 г., ст> ст>здаденилorb него в. «Ла Маседоашл,ст> участието му вт> разни кон-ференции и ст> поддт>ржанетона многоброЅни врт>зки ст>чужденци. Евтим!овг поставиосновитв на една широка,системна и целесгобразна пропаганда вг чужбина, orb кон-то резултатитв не закт>сн%хаЛа се чувствуватт». *

Животт>тт> и дебностБта наСим. ЕВТИМОВ-Б 6 txa и еднорешително опровержение натази заинтересована и безчестна клевета, които е отправлла

ролт> си остана вт> Австрин.Тиролцитв иматг СЖШИНГБ е-ЗИК*Б И обичаи като немци-rfe.T-fe сж един-b и C/Riirt» народ-Б.

Мечтата на тиролцит^ око-ло Инсбрукг (Австрин) е дапостигнатБ часБ по-скоро де-НТ>ТБ, когато тв вде се ст>бе-рагБ ст> своигк кргвни брати,които се намирагБ подт> ита-лианско владичества ДенБ иНОВДБ ст> това ЖИВ^ЈГГБ еднит*и другитБ ОТБ дветв страни наалпиНскил проходг Бренерг,кждето е границата. По кар-тичкитв, по заведениита, нав-с%кжде е изразена еЛна и сж-вда МИСБЛБ: присБединениетона гожнин KT>MTJ севернил Ти-роЈГБ. Макарг официалнатаполитика на сегашна Австринда е вт> унисонт» ст> тази на И-талиа, народнигв маси имагБдруго, много по-здраво отно-шение кт>мт> народнитв проб-леми. Като на8-убедителеет>фактт> вг това отношение го-вори дезертБорството на мла-дитк тиролци, които не ис-катг» да се билтт> за Италии.

Прим*крт>тт> ОТБ дезертБорс-твото на тиролцитБ и словен-цигв е много поучителеш>,Toft показва, че малцинст., ко-ито сж насила дт>ржавв подг>друго владнчество, при ш>р-

нападнати. При многобробнит^ атентати извт>рше-ни противг. поробителл, старателно СА изб^гвани човтзшкижертви И като е запов-вдвалапосегателството вт>рху ОТД Б̂Л-ни лица, 95 на сто orb тин случаи сж такива, при които еправ^ла см^тка, че ако днест»не се накаже X или У, утре-другиденБ, заради него ше се на-ложи проливането на повече

или ше тр-вбва да се понесатБ orb страна на Д-^лото

и народа ГОД-БМИ моралннматериалнн загуби.

Пт>рвоапостола на бт>лгарс-ката револк)ци9 — Василт> Левски — налагаше смт>ртш1 на-казанин над> провинени бтл-гари. Това наказанне не изкдм>чваха и другитБ нашм револоционери.

Д^тчев-Б, Груевг, Матовт> ивсички голтзми всакедонски водачи, ц^ктата македонска револгоции прие смт>ртното наказание като неизб4жно и дажевт> единт> членг отт> Правилника на ВМРО е било поставено:«ПоказашггБ врагове на Д-влото се убиватБ по собствена н-нициатива на ВСБКИГО, безт» дасе иска прелварително разре-шение и позволение отт» на-чалството»

Всички револЈОции з г св"Бтасљ. взимали жертви, дажг и невинни. Доколкото си cni&M-ннмг> на Пилсудски се припис-

1ватг изразителнигв думи: «Го' ра се с^че тр^ски отли-Tarb». (Tp-feCKH - това сж. жертвит^ .които неминуемо meпаднатт» шомг се прави рево-лшцин). Нуждно ли е да при-помнимт> за жертвигв на Ир-ланДската, Испанската и доу-ги револшции?

Като се спремг вт>рху Бт>л-гарин виждаме, че безг да е и-мало каквато и да е револк>-ции, при единг напт>лно свободенг ЖИВОГБ на страната, би-доха избити: Алеко Констан-тиновг>, Б^чевг., В^БЛКОВИЧТ»,Стамболовт>, Такевт>, Грековт»,Дим. Петков-Б и други виднихора. Избиваха ги напсБлно легални партии, особено народ-нншката, конто винаги ст> ек-залтации се тупа по п>рдигви се хвали ст> своита легал-НОСТБ. BivirapHH не е поробе-на Македонин, но следт> 1919година Bi> нен сигурно загина-ха не по-малко orb 10-15 хил-пди души, вг. вт>зстанин, приатентати. при контра-удари ипроче.

Ние сме вг. правото д*а из-Т1>кнемг> rfe3H факти и числапредт> вс-feKH нашг. братт> ОГБстара Бтхтгарил, когато тоА несе вглежда вт> причинит^ намакедонскит1з убииства, кога-то не иска да види какт» врагове на македонското Д^ло икржжоци като този на Дам.sun» Велчевт> заставнха ВМРОда се отбранлва и вт> свонтилт> (Софин), когато не бижелалт> да разбере, че ВИКТ>ГБ«стига македонски убииства»6 t разпространент> ГБКМО ОТТ>подбудителит-fc на тин убиАст-ва — главно звенаригв, за да

ВИНГБ момерггБ, глелГагБ да сеот»гБснагБ ОГБ чуждата властБ

Това е накарало агаозина вт>Европа да се замислитт> и тотвт>рде сериозно ст> вгпроса

не се поиви другингБ«стига предателства!»

викт>:кои-

то викг. тр^бваше именно дасе полви и да надд^л^ке зачестБ на б-Блгаршината. Пт>р-виитг. викт> наст>рдчава разколника и предателн, зашото гопоставн на едно равнише СБосвободителното движение. AвторингБ можеше да обезсг>р

за даване широки права на ма Ј дчи предателн и врага на Ма-лцинствата, за да не бждагБ! кедонии, можеше да обуздаетв така враждебно настроеникт>мг. официалната властБ. До-ри и ср^дг. балканскитв д*Бр-жавници тази МИСБЛБ СИ про-бива ПЖТБ вт> последно врсме.

При положение на вобна,днест> особено тежко би билоположението на ЈОгославии,коато е СБставена ОГБ наб-различни народностни групи, всички силно негодувавди срешу

Така е и Ромт>нил,а сжшо и Чехословакии. Т%зитри дгржави образувагБ Мал-кото Сгглашение, на коетомного надежди вт>злага Фран-цин вт> случаи на воАна. Оба-че до колко военната мо1Ш> натова С-Бглашение може да бж-де стабилна, вде се види приевентуална вобна. Ние сме убедени, че онова, което става се-га BI> италианската армил,се развие вт> fleceTb пжти по-

разм-fcp-b в-b К)госла-ЕИИ, PoirbHHH и Чехословакнн.

БО9Н1» Павимп»

и да спести доста жертви.

Докато в?> Бт>лгарин ВСБКИсе стреми да отхвт>рли отт> се-бе си отговорностБта за даде-ни жертви, македонскигБ деА-ци открито сж поемали отго-ворности за жертвитв, коитосж дадени BI> врт»зка cb маке-донското Д*БЛО, за негова за-шита.

Много низко сж паднали хората, които изравѕггг труповена наказани orb BMPO шпио-ни и ра^бобници.

Ами ако бд^дагБ изровеннизбитигБ 15,000 души вт> era-pa Бт»лгарин 1Це има ли irfe-коА куража да поеме отговор-носп» за rfan>? И при това ст>доказана ВННОВНОСТБ ЛИ б-fexaвсички тин избити бглгари?Шо се отнасн до македонска-та оргаиизацин, та никого вее наказвал» 6езт> следствие в-лн нав-малко безт> очевшша

Page 2: ИЗЈГБЗС The Macedonian Tribune - strumski.com na Radivka.pdf · The Macedonian Tribune ORGANoftheM.P.O.oftheUS.A.ACANADA ОРГАНТ> HA МАКЕДОНСКИТ* ПОЈТТИЧЕСКИ

is?-

вт>

Кон с к Brwipoorrfc, коитобили разисквани

В^лградтѕ 12 ѕшуар. —Днест>пристигна тукт> ромт>нскинтт>кралБ Каролт> заедно ст> синаси и свитата си. Toft ствзе наТопчидерт>. Макар-b, че офи-циалното СБобшение казва, чепосешението е отт> фамилиа-рен-b характер-Б, ст> сигурностБсе твтзрди, че политическипроблеми предизвикватБ тазисреша.

РегенгБтт>, принцт> Павелг.,има двлга конференцил ст> ро-м-bHCKHH кралв. Счита се, че ебил^ разисквант> вт^проса заембаргото, на петрола, коетотр-вбва Ромт>нил да приложисрету Италии, ако се реши вт>Женева. Друп> предмегБ наразговорг. е билт>, вт>1тосни-КТ>ГБ, KoftTO Англин е изпратала до Btwirpajtb, за да оттговори относно смгголнието на во-енната флота на КЗгославил,укрепленинта на Адриатичес-ко море, както и кои пристанивда 1Огославин би отстдигалана Англии за морски бази вт>случаќ на воина ст> Италин.Трети предметт> на разговор-bе бил-b в-Бпроса за становтце-то, което тр-кбва Ромгнии иЈОгославил да взематв относ-но сближението, което се по-ражда между Австрии и Чехо-словакик, както и евентуално-то в!>зстановлване династиЈГгана Хабсбурпггв.

Италил отправн нота доТурцил

Какво се иска чрезт» неи

Истанбулт», 12 лнуар — Италианскин амбасадор-b вт> Анкара депозира една нота вт> ми-нистерството на ВТ^НШНИТБ ра-боти, СБ конто Италил иска дазнае, лали Турцил, конто следва политиката на Англин, счи-та за нуждно да уважи договора за прилтелство ст> Италииотк 1928 год"ина.

Отговор1. на тази нота шебжде даден-н OTb Турции, по-дир-b като тн се с^ветава cbд-Бржавит-fe OTb БалканскатаАнтанта. Последната приемавсички задт>лженил, които О.Н. реши да се приложа-rb, което значи, че следва голитиката на Англил и Франиин.

Италианскит£ воќницидезертиратБ

Кои сж Г Б и кжде сж. настане-ни на лагери

Б^лградт^ 9 инуар —Презт>последно време ГОЛ-БМО ЧИСЛОд"езертБори orb италианскатаармин преминаватт> границатаи идват^ в-b КЗгославил. Досе-га, изчислнва се, че има изб%-гали около 2,000 души. Пове-чето OTb rfex"b сж тиролци, aсжто и словенци. Тукашнитквласти се готвитт> да СБЗда-датБ концентрационни лагериза ГБХТ>.

За сега има лагерт> при Бис-трица, до Скопбе. Други ла-гери има при Вараздинг. и Но-ви Марост>, Хтфватско. Тукашната преса не сгобтава кждесе настаннватт» дeзepтbopи'ГБ,зашото та^ни италиански агенти правлтт> ОПИТТЈ да се добе-ратт> до лагери-rfe на дeзepтbOрит-fe. Mинaли^тb петт̂ ктз б^ а-рестувана една жена близо доМарибор-b за шпионажт?. ВласТИТБ не дадоха никакви сведе-нин за неи.

Изб^гали тиролци вт» Герма-

MfOHxem», 9 ѕнуариА —Еднагрупа тиролци, на броб 200 души, изб^гаха отт> италианска-та армин и пристигнаха на ав-стриАска земн вт> Инсбрукт>.(Б. Р. — Тиролцитв сж по на-родностБ немци. Следт> воина-та Италин получи н>жнин Ти-рол-b, като севернин, " околоИнсбрукТ), остана подт> Авст-рии.) Говори се, че има около3,000 души изб^гали до сегав-b Баварил, обаче т&хнотоприсжтствие се пази втз таина.Повечето отт> дезертБорит^сж млади хора. Tk жив%итт>вт> казарми и сега работнтБпо пжтишата, за което имт> сеплаша. Всички говорлтБ гер-мански. Между 6"БГБЛЦИТ^ И-ма и такива, които като сж. били повикани да се биитБ за И-талил сж изб-втали през-b гра-ницата.

Числото на 6"БГБЛЦИТБ постолнно се увеличава. И понеже И-талил упражнилва натискг наАвстрин, затова всички дезер-

opH ce считатт> наи-сигурнив-b Германии.

Коста Пекннец^). При станалото безредие жандармитк пак-всж. стрелили и сж. убили едшгБхгрватски селннинг..

Бунтове по хврватскит^села

Жандармит^ убивап> н^колкодуши

Загребт>, 11 ннуарии — Приедна схватка, които стана между селлнит^ orb c. Дубрава,близо до Загребг,, и властитв,трима селнни 6txa убити. Ин-цидентт>тг. се сгздаде, когатоселннитв нападнаха кжтатана кмета, караики го да си по-даде оставката, заш.ото т-fe несж били СБгласни Cb неговитвметоди на управление и глав-но ст> неговото отношение

хт>рватскитв национал-ни стремежи. Притекоха се вт>

на кмета жан/Сармит^именно стреллха срешу раз

1нуваната ТБлпа.ПодоОнз схватка стана CPR-

1до в-b село Ладтина миналатаТамт> селннитв се опи

таха да обезоржжатт> една група «четници», членове на пра-вителствена организацин. (Б.Р. — Това СА известни-rfc контра чети, които ги има и вт>Македонин и сж водени

Туршга урежда новг» чет-вореш» пакп>

Кон д!>ржави участвувагБ вт»него

Анкара, 12 ѕшуариК— ЕДШГБпактБ, подобен1> на четворнииБалкански пактт>, me бжде подписант> вт> скоро време Mem-Ay Турцин, Персин, Авганис-тан-b и Иракт>. Клаузитв му б%ха уговорени между министрит^ на четиритв дгржави вт>Женева. Остава само да се подпише, което нав-врно me станевт> Багдадт>. Тои е резултатБна дипломатическитв усилинОТБ д-Блги ГОДИНИ на турскатарепублика.

Морски маневри ет> Cpt-диземно море

УчаствуватБ англибски и грт>цки параходи

Атина, 12 ннуарии — Вт̂ от-говорт> на поканата изпратенаотг> англииското адмиралстводо Г-Брции, утре около 30 ду-ши висши морски гртзцки о-фицери вде участвуватг на обша морска маневра на англииски параходи вг, Срвдиземно-то море. Подобни маневри meстанатт> вг> сладото време приАлекса11Д"рин. Г-Брции се коле-бае далл да поржча новит-fe сиmecTb разрушители отг. Германин, или OTb Англии. Утреш-ната маневра ш.е реши вгпро-са. Сжшевременно на бр^га англииски и гргцки офицери,при наи-добро принтелство сезабавлнватБ по стрелбишата.

И-Бнгстау1ГБ, Охабо устробва ГРАВДИО^А

ВЕЧЕРИНКАвп, нед-влн на 19 ннуарии вт> залата на Украинскин домт> на 525УестБ Раќен-b авенк), ИТ)Нгстаунг.. Танцоветв и хорото поч-ватт> вт> 3 часа сл. об%дт>, а програмата точно вт» 6.30 вечерБтаТази вечеринка е една отт> наи-гол-вмитк устроени вт> града нии то при следната интересна програмд:1) Поздравлтелна речБ o n , председателката на женската сек-цил г-жа Нада Ив Джишева, 2) Прнветствин ол> МПО «То-дорт> Александровт>» и Хт>рватски Домобрат> вп» Америка. По-дир-b това ше се представи много шггересната и нова Дјрамаизт» б!»лгарски» 6итовт> ЖИВОГБ ВТ> 3 дедствиа

«ЧЕРНАТА ОРИСИЛ»

участито ка сдеднит^ лк>бители актБори:Бонн1> и калугера: БорисБ ТОДОСОВЛБ, Малена г ца Хриспша Б.Конева, Мабстора и Бези: Димко МотевгБ, НадзирателБ: Ан-гед-b Станоевт», Петко и 1-вин работниш»: Данче Младеновт»,Линко: Стефат> К. RKHMOBI>T Ленка: r-ца Еленка В. Иваш>ва,Момата: г-жа Нада Джишева* 2-ри работшиљ, продавач!» ипрослк!>: Ничо К. Пичуловт>, Бабата: г-жа Пацда М. Китанова,Болно момче: малкин Иват> Д . Мотевт>, момиченцето: малката Нада М. Китанова и други лицд ст> второстепешш1 роли: бо-;гомолци, жетвари, прослци и деца. Суфлира Д. Тодоровт>

Тази драма се представлнва за пт>рви ПАТБ ВТ> Америка ие еДна ОТБ наи-добрит^ до сега изнесени на нашата сцена. Heпропускаите случан, за да посетите вечеринката ни!

За хора и танди me свири добра музика ОГБ 3 часа следт>об^дт> до полунош.Б. Отлично наредентз бгофетБ и лотарин.Поканва се ц^лата Бг.лгаро- македонска емиграции ОТБ градаи околностБта, както и Кентончани, Акрончани, Кливеландча-ни, Месилончани н Пенсилванчани да посетатБ тази грандиоз-ка вечеринка, да виднтг. драма и да се повеселнтБВсички на вечеринката. Каниме и родолгобивитк хт>рвати.

Входт> 35 сенти. Децата безплатно.ОТТ> НАСТО9ТЕЛСТВОТО

сМАКЕДОНСКА ТРИБУНА*ОРГАШ» НА М. EL О. BTb С. А. 1Ц. И КАНАДА

Издиза

Абоцаменп» з а С А . Шати и Канада:1 год. — ^ЗЛО, 6 месеци — $2.00 дод. 1 6poft 7 с.За Европа и другмт-fc части на cetra l год. $4.00

THE MACEDONIAN TRIBUNEORGAN of the M P. O. of U. S. A. & CANADA

Issued every Thursday

Subscription rates for U. S. A. & Canada1 Year — $3.00, 6Months — $2.00 Single copy 7 c.

For Europe and all other Countries 1 Year $4.00

-Hi

«Македонска Трибуна», които има за ueab да

служи на интересит-fc на нашето отечество и на каши-

rfe СБнародници вт> Америка, не се стреми да трупа

печалби за свои частни скЉтки, а гледа да достави

на синоветк на Македонин u изобшо на 6т>лгарскит1.

читатели вт> Америка отОрано и полезно четиво по

В1>ЗМОЖНОСТБ на наи-низки ц^ни.

ТОМА К БАКРАЧЕВТ>

Русин увеличава военнилси 6и)джетБ

12 ннуар. — Централнинт-b комитетт> на Ст>ветскаРусин днес-b реши да увеличивоеннинтБ си бгоджетБ ст> 57на сто. Ц&ЛИНТБ бшджетБ надт^ржавата вг.злиза на 2 били-она и 800 милиона долари. Ка-то причина за увеличнието навоенниа бшджетт. се изтБкваonacHocTbTa, кодд^ ид^ла заРусин ОТБ Гершќшин и Нпонин

генералент* пpeдcтaвитeлb на «Кунардт> ЈуаАтт> Старт> Лими-тедт>», плотадг. ЛТ>ВОВТ> мостт>, Софии, Б-Блгарин, честити насвоитк близки, принтели и познати вт> 1Датитв и Канада, нова-та 1936 годна cb наи-добри пожелании за добро здраве, тас-тие и усп%хи!

ТОМА К БАКРАЧЕВТ>

генерален1> npeд'cтaвитeлb на Кунардтз ХуаитБ Старт> Лтд., плотад>. Лг.вовт> мостт>, Софил, с^обтава на многоброАнитв сиприители и познати вт> Стзединенитв тати и Канада, че ОТБ

;октомврии 1935 година ВСБКИ желаготг. Да доиде на госги вт>Бг.лгарин, безг. разлика дали е бг>лгарски или чуждт> пода-НИКТЈ, когато реши да замине обратно, н-вма нужда да вадибирнически, банкови и други удостов-врении за зав^рка напаспорта си, както б-вше отг> по-рано. Вгобте всички фор-

1малности свтзрзани сг, непринтности, сж премахнати.Нови бг.лгарски паспорти се аздаваттѕ за срокг. отт> З г о -

дини. ОН-БЗИ, които пжтуват-b cb параходит^ на Кунардг! XyaHTb Старг. Лимитедг, могатт> да разчитатт> напт>лно нашитк услуги и- ст.деиствие В'Б ВСБКО отношени^.

УСПУГИ т ПОГРЕБАЛНИ СПУ!ШГСимпатичца и разбирата нуждргв прислу-

га отличава го^ни наредт> пог^валната прис-луга на КОНКТ^-Б чцрнерал!> ХоуС Низката ценас&шо така, е била п^авниитЈ/фактор1> на наша-

^или репутацилта завг» работата ни.

слу^ч, отнаслите се до:

прислуга. Ние сме сиза честностБ и

Ето зашо, при CMi>p

Roscoe Ctfhkle Furi%ral Home1934 W; Mich. St. be. 1934

ilidianapolis, Indiana

МакедЧшската политическа opгaнизaaaи^ «Василт> Чакала-ТОЛИДО, О. устроива г

KOJITO me стане ВБ нед-влл, ^шЈуарии вг> Корнг, Сити Холтзиамиратт^ се на 612 и по^теинаЧфронттЈ стритг..

Настоителството ^ѓ^зело rp i^^ra за усггвшното изнасннена вечеринката. Доб^С уреден-b бкхрагг. СБ закуски и напитки.За хора и танци и$ свири музиката Ha^bHbO Енчев-b.Кани се ц-влата ^миграцин отт> града ни\ lpкoлнocтbтa да при-сл>.тствува на тази срета. Начало 3 часа сле!|П>

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

МакедонскатгСтилтон-b, Па.

политическаma

организацин

me стане вв понед^лн^^, 20пометението на АВ Лиинсг H^

Ha тази вечеринка me ce п

от-b величественинтт>

ии, Ивановден^ вг,стритБ.

отb величественинтт> к^нгрес Акронт>, както ифилмитв от-b миналЈ^С конгреси. Пока»атт> се всички члено-ве, членки, симпаЈЃ^атори и приители на дѓлото отг. града иоколносп^та даЈ^рисжтствуваттЈ на тази веч^^нка, за да вид-лт-b Деиствих^ната МОШБ на МПО вт> този KoSteHeHTb. Всичкина тази х^Ѓава вечеринка. Взета е грижата за всиѓч^о.

f O T b HACTO^TEЛCTбOTO

Пристигнаха вт> администрацинта на «Македонска Трибу-на» нови Буквари и читанки, които сж ВТЈ ограничено количес-тво. ЦениггБ сж следнит-fe:

Буквар1> и Пт>рва читамка (заедно) : цева 40 сентиЧитанка за второ отд^ление цена 40 сентиПристигнаха вг. книжарницата на «Македонска Трибуна»

СБвт^ршенно нови и непредставени между нашата емиграцин! Драми и много см%шни комедии. Ценитк сљ. следнитв:

Лк)ти Клетви, драма изт> битовин ЖИВОТБ ВТ> четири дејкствин отг. Ст. Савовг, артистт> отт> Народ. Театгртѕ ц. 50 сенти

Когато самодивитв залк>бѕггБ, пиеса вт> четири деиствинот-b Георги Савчев1>, цена 50 сента

Сгоденика иде, комедил вт> две д*еиствил . . . цена 30 сентиBaft Гагао, едноактна комедин 30 сента

«Модерната» дама, или Разглезената жена, комедин BI> дведеиствин 30 сенти,

Двамата Глухи, много аугвшна комедин 30 сентиОрдинареца плаша» комедин В*Б 1 деиствие 30 сенти

Оп> ЛК)6ОВБ KT>MT> изкуството, много см-вшна комеДин 30 с.Дант> Колов!^ см-вшна комедин вт> 3 деиств 30 сентиГорнитв Буквари и Читанки, както и драмитв и комсѕии-

т% се намиратг» вт> твгрде ограничено количество. Затова о-нин, които искатБ да ги иматт> да пишатБ веднага до админи-страцш^та на «Македонска Трибуна», за да ИМГБ се изпратитБ.Порж.чкитБ тр-вбва да бждат-b придружени СБ сумата. Изпол-зуваите момента ош.е сега. Следете обнвленинта вт> «Македон-ска Трибуна», за Да знаете понататБк-b, кои комедии и драмисж останали. 1ДОМ-Б се извади обнвлението, значи, че книгит^сж разпродадени. Чакаите за нови обнвлешш!

* ГРАНДТ>У1ИНЕНТ> СБРВИСБ, ИНК.5017 Moran Street

Ние сме независими

Ph«№ Plaza 2080

гант>

1касна служба и икономин

(Рентуваме кт>рпи, п^^тилк!к покривки и униформи за'

Снабднваме а^ггоранти, сладкар^ици, Јсвсарници, rpo-i^"серии, брвдпарници, хотели и пр. СБ перачни предмети.

З а вашите нужди повикабте наст> пт>рви!

ВАЖНСГ вшоСНАБДЕТЕ Cfe ВЕДНАГА СТ> КК)МК)РТ>!

КУПЕТЕ ГО ОТ\ HACb. НИЕ ШЕ ВИДИМТ> Cb ГГБРБОКАЧЕСТВЕНА

ЦЕНИ

РАЗНАСДМЕ ВТ>

ОРЕШНЕТЕ С Е Р Б Ж , ИЛИТЕЛЕФОШИТЕ НА:

Erneslldhns^n Coal Co.2112«orthwestern TA. 1232

INDIANAPOLIS, IND.

НШЗАИИЕГ0 HA РАДИШ(По спомеш! на Георгв Чакт>ровт> оп> Масилонтѕ О. >

Когато организациѕгга раз-шири много свонта мрежа инавс%кжде шгБпнаха четитвна много M"fecra ce нвиха пре-дателства, които струваха жи-вота на ѕгаого добри наши боеви другари. Това накара рж.-ководителитв на pafioHHTfe данриложатБ строги наказател-ни srfepra cpemy ecfeicH иреда-телв. Иначе злото не можешеда се изкорени.

Презт» месецт» марп> t905 r.година вп> село Жерви* Воденско, се б-fexMe СБбрали около90 д!упга четници. Ст» наст> &fe-ха вобводитв: Лука Ивановт>,Караташо, Танаст> СтобчевгБ,Дзоле Гергевп», Нади Русилс-кк. Ненадебно вп» селото дов-

че идва rcwrto*aбашибозукв. Ние

нзневздавн. Б%хме си-уурии, че xyprprrfe ие ни зна-

ш сѕшо в^хзкво предател-irfJCEO

таса

Даде се бт>рза ЗЗПОВГБДБ дасе изтеглимт». Турцитв добдо-ха скоро и като не навг^ихачепггБ wh лростБта си се нах-вгБрлиха надта беззатитнотонаселение. Подт> ТБХНИТ^ ита-гани паднаха тогава 48 лСушижени и деца. Цклото село писна и много кжпдо се зачерш^ха.

НашиѕггБ лшбим-Б вобводаКараташо веднага се запретнада разследва работата. Скоросе узна, че предателството естанало отт> баба Радивка. Тнб^ше на около 55 години. Скиташе по околнигб села, ние-ше ракин и баеше по кжвдитк.Извикана 6% веднага ОТБ воб-водата на разнига».

Баба Радивка се нви. На веички зздаденн вт>проси тн отказа. He ce признаваше, че е из~вврѕшда предателството. A

TGB2L

дабк

it etparb к ѕѕк

винна жена Караташо и прос-ТИ ТОЗИ ILSvTb.

— Cera fffeMa нито да тисторл — каза и строго тои —,но ОТБ сега нататт>1СБ me престанеигБ да ходишг по околниТБ села. 1Це си СТОИНГБ ВТ> селоTO. H-feMa нито да баешт>, нитохора да приемаигБ вт> КЅЈДИ.Иначе мисли му.

Казано свт>ршено. Баба Ра-дивка обета да ИЗГГБЛНИ за-пов^дБта на воиводата. И на-истина вт> разстоание на дзегодини, тд не ходи никжде исгон В*Б селото си. ЕДШГБ ЖенБКараташо отседна на кварти-ра при нен. Синт> и — ТраЅко,както и мл5жт> и б-fexa многодобри организационни работ-ници. Отце не се настанил*Б, баба; Радивка каза на Караташо,че иека да иде на гости вт> се-ло Острово, да се види СБсвон хора к да купи н%ко& ра-боти. Вобводата н пусна, c»rfe~тавки, че тн се е ноправила.Баба Радивка заашна заедно

рОВЅ» СС& Ѕ ДЅРШВЗЗЅЅЊ

Пврвата ШРБ ДУКЕ е бшса.

zta узнаитБ кжде се втзрти Ка-оаташо, когото постоннно след-fexa за да го убиитБ. A Kapa-ташо б^ше сериозент> работ-никљ ВТ> Организацинта и раЅона му плашеше много турци-т-fe и ШПИОЅИТБ.

Баба Радивка СБобтава, чеКараташо е на квартира у нен.Веднага купила 6 оки риба иги изпратила по сина си вт>КЖЈЦИ, за да ги приготватв завечерн. Тн остава вт> Острово.Сит>т*Б обаче, научилтз запредателството, СБобтава навоиводата, че сж. предадени.Веднага ние се изтеглихме ОТБсело Жерви за К-БМТ> Чеганскиrfe колиби. Тамт> отидохме,за да пречакааге и друга чета,за колто имахме хабер^, чеme доиде. Чакахме два три часа, но четата не се ави.

Тогава ние потеглихме заРусилово. По пжтж, о т е ОТБд-алече в^д%хме овци и куче-та^ КОЕГЕО лаеха. Разбрахме, челаѕггБ по вобека. Е^рисдошах-;ме ее В*Б страни оп> ижта. Heвшого слежв това краќсе швиза б^рзо ВШЕ̂ ГОаавф*, Вобниц1ѓЕ%

като кучини след^ овцетв.— Работата не е арна — ка-

за Караташо, нека да бждемт»внимателни.

Аскера измина, а ние се спуснахме вт> Русилово. Селннитвни причакаха и веднага ни СБОбтиха, че сме предадени ОГБбабата. He можахме да прес-ПИМ-Б дори вт> селото. Рано сутринБта на другин деш>, ние сеизтеглихме навгБнт>. А една гжста мт>гла — на десеп» крачкичов%кт> СБ чов%ка не се виж-даха.

Тогава Караташо се вид%принуден^> Ха накаже баба Ра-дивка. Заради нен Ц-БЛИНТБ рар р

т%ше да стаае на ОГБНБи наЗ-добриг& момчета nrfexaда избингБ. По неѓова запо-ВГБДБ една група четвици оти-доха ВГБ Жерви» за да хванатБк накажатБ баба Радивка.ТоЅ irbict отиде ffb Остро«>.

Между четширгг!^ коиггоу р ^тр%6ваше да накажатБ бабата

%ГБ ш a3T>w О»це томт> ота-дохме ВГБ селото, задовнхмебабата в ѕ поддожкхме на разШГГБ. Решвхме пак^хСа предо-сгавим^ еа Караташо посаед-

ната дума. Скоро тоќ доиде ипт>рвата му дума б-вше:

— 1Цо сторихте, утепахтели бабата?

Казахме, че не сш оихе сторили това.

— Скоро трима души да нзземат-b пакт> — запов"вда тоќ

Нам-врихме бабата аа вече-он. О т е томт> вл*БЗохме вт>станта, залт>ка и остана вт> ус-тата. Побл%дне и започна дагБрси иакт> прошка. Признавината си а каза, че не иска дач заколнтБ, а да п убинтт» СБ1суршумт>.

Качена на КОНБ, ние дока-рахме баба Радивка при Караташо.

— Е, бабо Радивко — обт>рна се ЛКУГО воЅводата кт>мтѕнеа — Ладохт» ти време да сешшравипгБ, да си ПОМИСЛИПГБ,а хи накљ сжшата Сега н%-

вече орошка. Изпов^даб сена сина си, кажи му mo имада му кажешт> a mo н%ма...Сега ти е посдедниа часв.Мадко сдедт> това баба Радив

ка Gh нзѕарава гор% вт> cerfe-L ЕДИВГБ чегшвгБ стрела ве^-

КБЖТ> н* считадки, че всичко е

свт>ршено, вт>рнахме се всичкидолу.

— Убихте ли н, момчета? -запита воиводата.

— Да, всичко е свБршеноказахме ние

Но воиводата ПЗКБ поискада пров-ври, за по-сигурно. Икогато изпрати помошника ситоб не нам^рилг, бабата наЈМСБСТОТО. Ти била наранена са-а«о. Полежала малко, докатосе в-Брнемг ние и следт» товасе спуснала право по-снгвга надолу. Вгрвеики по дирит% и,помотникгБГБ на Караташо *застигналт». Тамт> д"ов"Бршил!>ст> неи.

Така биде наказана баба Радивка. На всички селани отт>раќока имт> отлекна. Колкотои да не се жедаеше това дастаЈЕ», то 6% наложитедмо, несамо за прим-Брт>, но и за даce cnacflTb ОТБ бждети предатедсгва всички села, които всец%ло рабогвха вт> Организа-цилта и Kpeirfexa здраво бт>лгаризма qpemy п>рко»ганскатапроааганда и терора на турци.

ѓ ^ ^ ^

(• «• Cw

--> - ^ *