144

ЗА ЗООМОРФНИТЕ СКИПТРИ И ПОСЛЕДНИТЕ ЕТАПИ НА КЪСНОЕНЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ ВАРНА, КОДЖАДЕРМЕН–

ГУМЕЛНИЦА–КАРАНОВО VI И КРИВОДОЛ–СЪЛКУЦА

ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Каменните зооморфни скиптри, изобразя-ващи стилизирана животинска глава, прециз-но изработена от камък, са едни от най-любо-питните и дискутирани находки от праистори-ята на Югоизточна Европа. Може да се каже, че са сред малкото предмети от тази епоха, на които са посветени значително повече публи-кации, отколкото са те самите. Принос към изследването им има и нашият юбиляр, про-фесор Людмил Гетов (Ghetov 1980), комуто от сърце желая да ни радва още много години със своята жизненост и остроумие.

Тук са разгледани възможностите за хронологическото и културното отнасяне на зооморфните скиптри към последните етапи на късноенеолитните култури Варна, Коджадермен–Гумелница–Караново VI (КГК VI) и Криводол–Сълкуца–Бубани Хум Iа (КСБХ Iа). Територията на тези култури е юго-западната част на твърде обширния им район на разпространение, централната част на кой-то е районът на култура Кукутени–Триполие, северната – районът на Хвалинската култура, и югоизточната – Кавказ (Govedarica, Kaiser 1996: Abb. 1–2).

Ареалът на разпространение на скиптри-те, различната културна среда на откриване-то им и спецификата на периода, в който се срещат – време на засилени междукултурни контакти, са причина за създаването на същес-твено различаващи се една от друга теории за

произхода и културната им принадлежност. Най-ясно формулирана и най-много привър-женици има теорията, според която скиптрите са една от характеристиките на културата на степните скотовъдни племена и разпростра-нението им в териториите, населявани от зе-меделци, е един от белезите на т. нар. първа степна миграция или инвазия (Даниленко, Шмаглий 1972; Gimbutas 1977; Мерперт 1980; Тодорова 1986: 222–227; Дергачев, 2000), или постепенно разселване (Мовша 1981; Георгиева 1992). В. Дергачев даже нарича скиптрите "визитна картичка на неканените гости". Причините за миграцията са природ-но-климатични, социално-икономически и де-мографски. Тя е един от основните фактори, довел до значителни промени в развитието на културата Кукутени–Триполие и до изчезва-нето на "блестящите" енеолитни култури от района на Балканите. Основните аргументи, които се изтъкват в подкрепа на тази теория, са:

1. Скиптрите изобразяват конска глава – животно, одомашнено от скотовъдците от степните и горско-степните райони на Източна Европа и непознато за земеделците. Това твърдение се смята за сигурно доказа-но след находката от Суворово (Даниленко, Шмаглий 1972), макар че реално погледнато явна прилика с глава на кон има само при този скиптър. Във връзка с находките на т. нар.

STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSISSupplementum IV (2005)

Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov_____________________

145

протопсалии е изказано и предположение, че конете са използвани освен за храна и за езда, което на този етап не се потвърждава.

2. Част от скиптрите произхождат от мо-гилни или плоски гробове със специфичен ритуал (посипване на тялото и дъното на ямата с червена охра) и инвентар (предмети от кремък, шайбовидни костени мъниста, на-кити от зъби), нехарактерни за земеделските култури (имат се предвид енеолитните некро-поли на културите Варна и КГК VI) и харак-терни за културите на скотовъдците, от типа на Хвалинска и Среден Стог. Ареалът на раз-пространение на скиптрите приблизително съвпада с ареала на разпространение на този тип гробове.

3. Времето и ареалът на разпространение на скиптрите приблизително съвпадат също с разпространението на керамиката, напра-вена от глина, примесена със стрити черупки от миди или охлюви, т. нар. керамика "тип С" – традиция в керамичното производство, ко-ято не може да се свърже със земеделците и очевидно е пренесена от хора, придошли от районите на първоначалното й възникване.

4. През същия период в района на кул-тура Кукутени–Триполие се увеличава рязко броят на укрепените селища, променят се гра-ниците на културата, увеличава се количество-то на находките на предмети, свързани с вой-ната – кремъчни върхове за стрели (Дергачев 2000: 196–208).

5. Приблизително в края на V хилядоле-тие спират развитието си енеолитните култу-ри Варна и КГК VI и задълго прекъсва тради-ционното обитаване на селищните могили. Х. Тодорова сравнява данните за регистрираните финални етапи и отчита, че изоставянето на селищата от късния енеолит от Североизточна България и Тракия е започнало през края на II фаза – 11.7% от общия брой, 17.6% – през първата половина на III фаза, и 46.6% – фина-ла на III фаза. Според нея тази ясно изразена

тенденция към изоставяне на селищата от-разява постепенната дестабилизация на енео-литната икономика, свързана с отзвучаването на климатичния максимум и заблатяването или засоляването на обработваемите терени. Всички най-горни жилищни хоризонти на мо-гилите са опожарени. Скиптрите от Тракия се отнасят към хронологически хоризонт, не-посредствено следващ последните фази на тези култури. Културата Криводол–Сълкуца продължава развитието си по-дълго от култу-рите Варна и КГК VI, тъй като е по-отдалече-на от миграционната вълна и тъй като терито-рията й е с по-голяма надморска височина и следователно е в по-малка степен засегната от природно-климатичните промени (Тодорова 1986: 86–89).

6. Някои от характеристиките на култу-рите Чернавода I–Певец и Галатин (част от керамиката е направена от глина, примесена с натрошени миди; рязко се променят формите и орнаментацията на съдовете; за първи път в този район в селища се откриват значител-но количество кости от коне), които хроноло-гически следват енеолитните култури Варна, КГК VI и Криводол–Сълкуца и се развиват на по-голямата част от териториите им, също свидетелстват за миграция и усядане на пле-мена със степен произход (Георгиева 1992; Нинов, Илчева 1995).

Според други учени произходът и раз-пространението на скиптрите не са свърза-ни непрменно с разселването на скотовъдни племена. В по-ранните публикации форма-та на изображението при реалистичните е интерпретирана като глава на хипопотам, на куче, на глиган или просто стилизирана животинска глава (Andriesescu 1929; Nestor 1932; Dumitrescu 1934; 1957; Popescu 1937/40; Иессен 1952; Berciu 1960). Ал. Хойзлер срав-нява абстрактните скиптри с подобни по фор-ма костени находки, изобразяващи птица, и ги свързва с мезолитните и неолитните традиции

146

на племената, населявали Северна и Източна Европа (Hausler 1982). Концентрацията и раз-нообразието на този тип находки в Карпато-Балканския ареал и особено в района на кул-турата Кукутени–Триполие позволява да се предполага, че те биха могли да произхождат оттам (Збенович 1987: 112; Govedarica, Kaiser 1996: 76–77). Ю. Рассамакин представя ориги-нална, и в значителна степен противопоставя-ща се на "миграционната", теория за взаимо-отношенията между земеделските и степните култури, която обяснява появата на материа-ли, свързани със скотовъдците в районите на земеделски култури и обратно – на материа-ли, произхождащи от земеделците в райони-те на скотовъдните култури, със засиленото, в резултат на развитието на търговията, раз-витие на процесите на културно взаимодей-ствие и взаимопроникване (Rassamakin 1994; Рассамакин 1997). Друг противник на мигра-ционната теория е И. Манзура. Той подлага на критичен анализ и отхвърля повечето аргу-менти, изтъквани в подкрепа на степната ин-вазия. Не приема като доказателство за разсел-ване на население, произхождащо от степите в района на културата Кукутени–Триполие, дори разпространението на керамиката "тип С", която, според него, би могла да има и ме-стен произход. Обръща специално внима-ние на промените в териториалния обхват на културата Кукутени–Триполие в различните й етапи на развитие – постепенно разширя-ване в североизточна посока. Според него значителните културни промени в Източните Балкани, в ареала на Кукутени–Триполие или в южната част на Източна Европа са част от мащабния процес на трансформация, който засяга и други части на Европа и не може да бъде обяснен с унищожителна миграционна вълна (Манзура 2000).

През последните години в България бяха открити материали, които дават нова инфор-мация за възможностите за синхронизиране

на последните етапи на местните късноенео-литни култури и за хронологическо отнасяне на скиптрите от Балканите към тях. Те позво-ляват уточняване на част от фактите, на които се основават описаните по-горе теории.

ДАННИ ЗА РЕЛАТИВНАТА ХРОНОЛОГИЯ И КУЛТУРНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА СКИПТРИТЕ

Хронологията на скиптрите е опреде-лена на базата на откритите в комплекси. Някои са от могилни или немогилни охрови гробове, други – от селища. Най-ясна е хро-нологията на скиптрите от селища на култура Кукутени–Триполие – етапите Кукутени А2/3, А3, А4–Триполие ВI (Dodd-Opritescu, Mitrea 1983). Два скиптъра (един "абстрактен" от Хвалинския некропол и един "реалистичен" от Хлопковския некропол) има от гробове на Хвалинската култура – определена като син-хронна на паметниците от новоданиловски тип и ранния период на Средностоговската култура, а чрез тях на Триполие В и Караново VI–Гумелница (Агапов, Васильев, Пестрикова 1990: 85–88; Манзура 2000: 256). Други два скиптъра (Суворово – "реалистичен" и Архара – "абстрактен") са от могилни гробове и са отнесени към най-ранния хоризонт на мо-гилните гробове (Даниленко, Шмаглий 1972; Мерперт 1974: 60). Гробът от Суворово е на два възрастни индивида. Освен скиптъра, в него са намерени две медни шила с кръгло на-пречно сечение, парче въглен, три кремъчни пластини, кремъчна стъргалка и голямо коли-чество висулки, направени от черупки на миди Unio (Алексеева 1976: 176–178). Прякото точно хронологическо съотнасяне на тези два гроба с някои от етапите на Кукутени–Триполие е невъзможно. Косвено, ако при-емем, че са синхронни или приблизително синхронни с могилния гроб от Кайнари, който по намерения в него триполски съд е отнесен към началото на Триполие В I (Мовша 1981: 71), можем да отнесем и тези находки към

147

приблизително същото време. Скиптърът от Касимча е от охров немогилен гроб (Popescu 1937) и възможностите за точно хронологичес-ко определяне са както за ранните могилни погребения. Скиптрите от Тракия – Ръжево (Детев 1961) и Драма (Ghetov 1980) – райо-на на културата КГК VI са случайни находки и са отнасяни към период, хронологически следващ края на културата заради предпола-гаемата им връзка с инвазията на степни пле-мена, които унищожават местното население (Тодорова 1986: 224–225). Двата скиптъра от района на културата КСБХ Iа са също с неяс-на стратиграфска позиция. Единият се свързва с енеолитната група Шуплевац (Garasanin 1960), а другият е отнесен към късната Сълкуца1. От района на култура Варна е пос-ледната находка, която се свързва със скип-трите – едно миниатюрно, много прецизно изработено, точно костено подобие на "реа-листичните" зооморфни скиптри, моделирано върху дръжката на лъжица. По форма то най-много се доближава до скиптъра от Суводол. Находката е от късноенеолитния пласт на се-лището при Созопол, представящ най-късния етап от развитието на култура Варна (Dimitrov 2004). Тази находка е важна, защото е намере-на в късноенеолитно селище при редовни раз-копки. Практически това е първата находка с ясни стратиграфски данни, която показва, че скиптрите от Балканите могат да се отнесат хронологически към края на късноенеолитни-те култури КГК VI и Варна, а не към период, следващ тяхното изчезване. Тя, както и оста-налите материали от селището не са основа-ние за промяна на представите ни за хроноло-гията на скиптрите, тъй като не противоречат на данните за останалите находки, намерени в комплекси, а по-скоро за промяна на предста-вите за културната среда, в която се появяват скиптрите в тази част на Балканите и хроно-логията на късните етапи на културите Варна и КГК VI.

От територията на България има още ня-колко гробни находки, които вероятно се от-насят към същия хронологически хоризонт и се интерпретират като "степни". Още един скиптър, също зооморфен, но различен по форма и от "реалистичните", и от "абстрак-тните" е намерен в гроб (№ 33) без могилен насип в периферията на ранносредновеков-ния некропол при Кюлевча (Vazarova 1986). Погребаният е положен по гръб със свити в коленете крака (фиг. 1: 2). Костите са оцве-тени с червена охра. Върху гърдите е била положена костена дръжка с втулка в горния край, дълга 40 см, в която, според проучвател-ката, е бил закрепен с дюбел скиптърът. Той е доста по-обемно изработен от останалите и за разлика от тях има дупка за закрепване в дръжката. Според описанието е направен от твърда сива скала на светли петна. Надочните дъги, очите и ноздрите са представени релеф-но (фиг. 1: 3). В гроба е намерен и кремъчен нож (пластина). Подобен по конструкция зоо-морфен скиптър с вертикално пробита дупка за закрепване на дръжка (фиг. 1: 4) е открит в енеолитен гроб от некропола при Красное, района на Долен Днестър – могила 9, гроб 17 (Серова, Яровой 1987: 66–68). Той е изработен от рог. Предната част (муцуната) и дръжката са украсени с медни клинчета. Освен скиптъ-ра, в гроба са намерени кремъчен резец за сърп, който Коробкова определя като каранов-ски тип, и кремъчна стрела – и двата напра-вени от местен кремък. Стратиграфски този гроб се отнася към най-ранния насип на мо-гилата, който покрива централния гроб (раз-рушен и ограбен още в древността) и една уникална конструкция, изградена от дървени колове и каменни плочи, интерпретирана като светилище. Стратиграфски следващите гробо-ве в могилата са също енеолитни и според об-реда и двата керамични съда, намерени в един от тях, се отнасят, според В. Дергачев, към етапа Триполие С I, а според Е. Яровой – към

148

по-ранен етап. Хронологически, на базата на обреда, инвентара и стратиграфската пози-ция, разрушеният гроб, гробът със скиптъра и светилището са определени най-общо като енеолитни, т. е. към същия хронологически хоризонт, към който се отнасят и останали-те гробове със зооморфни скиптри (Серова, Яровой 1987: 121–128). Още един подобен скиптър, направен от рог, с вертикално про-бита дупка за дръжка, е намерен в гроб № 2, Ворошиловград (Писларий, Кротова, Клочко 1976). На базата на обреда и инвентара – голя-мо количество кремъчни предмети (пластини и една стрела), е отнесен към същия период.

В некропола при Кюлевча са открити още два други гроба, вероятно едновремен-ни на този със скиптъра. Единият от тях е без инвентар. Погребаният е положен по гръб със свити в коленете крака. Костите и почвата около тях са оцветени с червена охра. Другият гроб (№ 45) е публикуван като ранносредно-вековен (Въжарова 1976: 110). Погребението е извършено в правоъгълна яма със заоблени страни. Погребаният е бил положен по гръб с изпънати ръце и крака, ориентиран, според описанията в текста, в посока запад – изток, а според чертежа – запад – изток с около 30 гра-дуса оклонение, т. е. югозапад – североизток. До коляното на левия крак е намерена глинена паница с s-овиден вертикален профил (фиг. 1: 1) (Въжарова 1976: обр. 65, 3). Направена е от глина, примесена с пясък и дребни камъчета. Вътрешната повърхност и ръба на устието са огладени, а външната – изкуствено огрубена чрез издрасквания с твърда четка или метлич-ка. Външната страна на дъното също е покри-та с такива издрасквания. При описанието на този гроб не е отбелязана охра и единствено заради паницата може да се предполага, че той е свързан с другите два2. Съдове с по-добна профилация се появяват в този район в края на късния енеолит, най-рано, като еди-нична находка, в етапа, представен в Козарева

могила (фиг. 2: 1), а сравнително по-масово – в етапа, представен в Созопол (фиг. 3: 12). Подобни форми се срещат и в керамиката на култура Чернавода I–Певец и Галатин, а също и в Кукутени–Триполие.

Друга находка от България, която се от-нася приблизително към времето на разпрост-ранение на скиптрите, е гробът от Девня (Мирчев 1961; Lichdrdus, Lichdrdus-Itten 1993). Той е открит случайно при строител-ни работи и затова не е известно точното по-ложение и ориентация на скелета. Костите и всички други предмети, намерени в гроба, са плътно покрити с червена охра. Това, както и многобройните кремъчни предмети, откри-ти в него – върхове за стрели и пластини, са причина той да бъде причисляван към "степ-ните" находки. Масивните медни предмети, намерени в гроба – дълга тел с квадратно на-пречно сечение, плоска брадва, две длета (тип ТД–14, ТД–2 и ТД–22 по Черных), представят най-късния комплекс от медни предмети от района на култура Варна (Черных 1978: 111; Тодорова 1986: 224–225, фиг. 24). Макар и хронологически по-късен от повечето от оста-налите находки от култура Варна, този гроб очевидно представя етап от нейното развитие и няма сериозни основания да бъде определян като "степен" или принадлежащ на пришълец от степите, тъй като всички предмети, намере-ни в него, са характерни за културата. Твърде вероятно е той да е част от непроучен некро-пол3. Спецификите на обреда и най-вече обил-ното оцветяване с червена охра могат да се интерпретират като характеристика на обреда от късните етапи на културата, от които това е единствената известна досега гробна находка, а не непременно като свидетелство за погреб-ване на пришълец от степите.

Парчета червена охра, посипване и оцве-тяване на различни части от тялото, дъното на ямата и инвентара са познати и от по-ран-ни гробове от Варненския некропол, напри-

149

мер в гробове №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 15, 23, 41, 97 и 134 (Иванов, Аврамова 1997: 25–48), и явно употребата й в погребалните обреди на населението, носител на култура Варна, не е необичайно. Голямото количество кремъчни предмети, което се приема като една от основ-ните характеристики на погребалния обред на мигриращите от степите скотовъдни племена, изглежда също е по-скоро белег за сравнител-но по-късната хронология на гроба, отколкото за културната принадлежност на погребания. Кремъчни предмети се срещат и в некрополи-те на култура Варна. Те впечатляват не толкова с количеството, колкото с размерите си – най-голямата кремъчна пластина, намерена в гроб № 43 на некропола при Варна, е дълга 39.5 см (Иванов, Аврамова 1997: 44). Впечатляващо големи пластини има освен в този некропол и в късноенеолитния некропол при Дуранкулак (Sirakov 2002). Най-големите очевидно не са използвани като оръдия или оръжия, тъй като са твърде крехки и се чупят лесно – счупи-ли са се само от натиска на пръстта в гроба. Те биха могли да се използват само като су-ровина за изработване на оръдия. Поставяни са в гробовете по-скоро като демонстрация на богатство, отколкото като предмети, кои-то да служат на погребания като оръдия или оръжия в задгробния му живот. Вероятно във връзка с общото развитие на търговията, по-родено от развитието на търговията с метал в късноенеолитното общество, е нараснала ро-лята и на кремъка като суровина, която може да бъде обменяна. Това е стимулирало съби-рането и натрупването на кремък, като еднов-ременно с това се е увеличила употребата му. За отцепването на големи пластини са необхо-дими големи кремъчни ядра, които се намират рядко и това естествено увеличава стойност-та им. Показателни в това отношение са наб-люденията на Н. Сираков върху измененията на характеристиките на кремъчните предме-ти от различните хронологически етапи от

праисторическия некропол при Дуранкулак. Кремъчните предмети от по-ранните гробо-ве са от местна суровина и със сравнително по-малки размери. Значително по-големи и направени от вносна суровина са тези от гро-бовете на култура Варна (Sirakov 2002). През този период са повече находките на големи кремъчни предмети и от селищата на култу-рите от Балкано-Карпатската металургична провинция. Освен големи пластини (т. нар. криви кремъчни ножове) се срещат върхове за стрели или копия, брадви-клинове и ядра. В едно от жилищата на селището Ребърково е намерен комплект от стрели, големи пласти-ни и оръдия от пластини от различни видове кремък, които, доколкото може да се съди от начина, по който са намерени, са били поста-вени в две или три торбички, сложени близо една до друга (Георгиева 1994). В района на културата Кукутени–Триполие през същия период – времето на разцвета на търговията с метал (Кукутени А–Триполие В I), се отчита рязко покачване на находките на върхове на стрели, особено в селищата, разположени в югоизточната периферия на културата – зона-та, обърната към степите на Източна Европа (Дергачев 2000: 215–222, Пр. 1). Дергачов ин-терпретира този факт като признак за състо-яние на война. Това заключение е логично, но е логично също увеличаването на общото количество и особено на размерите на кремъч-ните находки да се дължи и на развитието на търговията с мед, довело до увеличаване на стойността на кремъка като средство за обмя-на. "Обърнатата към степите зона" е районът, през който е преминавала медта, изнасяна от Балканите към степите. В този смисъл може да се каже, че поставянето на кремъчни пред-мети и особено на твърде голямо количество кремъчни предмети или впечатляващо големи пластини в някои от гробовете от този период е по-скоро белег за имуществено положение, отколкото ритуална особеност и не може да се

150

приема като типично единствено за степните култури.

ДАННИ ЗА РЕЛАТИВНАТА ХРОНОЛОГИЯ НА КЪСНИТЕ ЕТАПИ НА КЪСНОХАЛКОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ

ОТ БЪЛГАРИЯ

Според въведената от Х. Тодорова пери-одизационна схема на енеолита в България късният енеолит, представен от културите или културните комплекси Варна, КГК VI и Криводол–Сълкуца, има четири фази на раз-витие (Тодорова 1986: 33–35). Последната, четвърта фаза е установена само в западните райони, в рамките на културата Криводол–Сълкуца, а в източните – културите доживяват само до края на третата. За края на третата фаза на КГК VI и Варна материалите, от която съществено се отличават от тези от I, II и на-чалото на III подфаза на фаза III, е въведено наименованието "самия край на фаза III" или "финал на фаза III". Анализът на материалите, отнесени към четвъртата фаза на Криводол–Сълкуца, показва, че сред тях се различават поне два етапа (Georgieva 2004). Те нами-рат своите типологически и хронологически съответствия както в наскоро проучвани сели-ща, така и в отдавна проучвани и определени като принадлежащи към "финал на фаза III" на културите Варна и КГК VI. За да се избяг-нат грешки, тези етапи тук най-общо наричам последни етапи от развитието на културите или с имената на някои от обектите, в които са представени.

Култура Варна. Културата е определена и описана от Хенриета Тодорова (Тодорова 1986: 119–123). Към третата й фаза тя отна-ся най-горния опожарен енеолитен хоризонт на селището Дуранкулак–Острова (Тодорова 1986: 71, табл. 23) и част от гробовете от нек-ропола (Todorоva 2002). Към същата фаза са отнесени ХIV–ХVII хоризонти на селището при Голямо Делчево, като там са разграниче-ни два етапа на фазата – III А и III Б, и към

втория е отнесен само последният, ХVII хори-зонт (Тодорова и кол. 1975: 12).

Хронологически по-късен етап в раз-витието на културата бе открит в най-горния енеолитен хоризонт на селищната могила Козарева могила (Георгиева 2003). Селището е загинало от пожар. Там е открита пещ за пе-чене на керамика и над сто цели съда. Макар да са очевидно продължение на същата ке-рамична традиция, типологически те доста се отличават от съдовете от Дуранкулак и Голямо Делчево, отнесени към III фаза на културата – някои форми не се срещат, еле-менти от други са различни, при фината кера-мика освен орнаментация с графит се среща и рисунка с цветни пастозни бои – червена, сиво-червена, сиво-кафява (фиг. 2: 3–4). Най-близки аналогии този комплекс намира сред материалите от селищата при Старозагорски минерални бани4 (финал на фаза III по Х. Тодорова), Долнослав5 и Султана (Гумелница А2/В1) (Andreescu, Popa 2003; Andreescu, Mirea, Apope 2003). Сред керамиката от този хоризонт, от гледна точка на разглеждана-та тук проблематика, интерес представляват два "импортни" съда. Единият (горна част от гърне) е направен от глинено тесто, опоснено с натрошени (ясно видими в лома) черупки от миди (фиг. 2: 1). Повърхността му е огладена, но порьозна. Формата на запазената част от профила е есовидна. Украсата е от насечки по ръба на устието, редици от щамповани точки по късата шийка и вертикално нанесени, плит-ко врязани линии по плещите. Използваният опоснител, формата и украсата не се срещат при останалите съдове. Това е най-ранната (или поне първата публикувана) находка на керамика "тип С" от района на култура Варна. Другият съд – фрагмент от капак (фиг. 2: 2), е направен от бяла глина и е изцяло оцветен с черна боя отвън и отвътре. Съдове от бяла глина, украсени с черна боя, са познати от района на култура Кукутени–Триполие, но те

151

са рисувани, а не изцяло боядисани, както на-мерения тук. Други находки от този хоризонт са две медни шила, каменни оръдия, тежести за тъкачен стан, антропоморфни и зооморфни фигурки, направени от кост и глина.

Късноенеолитното селище, открито при подводни проучвания в Созопол (Draganov 1998), от което е последният публикуван кос-тен зооморфен "скиптър" (Dimitrov 2004), представя етап от развитието на късния енео-лит, хронологически следващ етапа, проучен в Козарева могила. От технологична и типоло-гична гледна точка, керамиката от него също е продължение на традициите на керамичното производство на култура Варна, но формите и орнаментацията са доста по-различни от тези от Дуранкулак и Голямо Делчево и срав-нително близки, но също различни от тези от Козарева могила. Материали от него са публи-кувани на два пъти – първо от В. Драганов, който представя обща характеристика на се-лището и намерената керамика, и след това от К. Димитров във връзка с публикуваната лъжица-"скиптър"6. Преобладаващата част от съдовете са с малки размери и плавна есо-видна профилация (фиг. 3: 1–2, 7, 11–12). От гледна точка на типологическото развитие на керамиката на културата, за първи път тук се появяват облодънни съдове (Dimitrov 2004: fig. 4: A, B), чаши с вертикално поставена лен-теста дръжка, излизаща над ръба на устието (обр. 3: 5), както и съдове с една или две мал-ки, вертикално поставени непосредствено под ръба на устието дръжки с полукръгъл профил, типологически доближаващи се най-много до т. нар. млечни гърнета (Dimitrov 2004: fig. 4: В, 5: D), характерни за керамиката на култу-рите от "шайбенхенкел" и непосредствено предхождащия го хронологически хоризонт. Нов елемент са също устията с полукръг-ло удебеление от външната страна (Dimitrov 2004: fig. 4: B, E) и нанесената с щампа укра-са от ленти, наподобяващи гирлянди от клон-

ки с гъсто наредени листа (обр. 3: 3, 6, 9), ко-ито имат аналог сред керамиката от селищата Ребърково, Ваксево, Шуплевац на културата Криводол–Сълкуца (фиг. 7). Продължава да се среща керамика, рисувана с графит (фиг. 3: 1–3, 6, 9, 8, 10), както и с червена и бяла боя. Според описанията на К. Димитров в ке-рамичния комплекс от Созопол има отделни съдове и фрагменти, направени от глина, опос-нена с органика, а също и с фино стрити че-рупки от миди, от което може да се съди, че керамиката, представяща тази технологична група тук, макар и малобройна, в сравнение с останалата, направена от глина с неорганичен опоснител, е значително повече от намерения единствен фрагмент в Козарева могила. По отношение на хронологията на селището и В. Драганов, и К. Димитров са на мнение, че то се отнася към по-късен етап от представения в селищата от фаза III на културите Варна и КГК VI и го определят като фаза IV на култу-ра Варна. Във връзка с това искам да отбеле-жа, че типологическите сходства и различия между керамичния комплекс от III фаза на култура Варна (представена в Голямо Делчево и Дуранкулак) и комплекса от Козарева мо-гила са не по малки от сходствата и различи-ята между комплексите от Козарева могила и Созопол. От това следва, че би трябвало да ги определим или като самостоятелни фази в развитието на културата, или като два етапа от развитието на последната фаза IV.

Култура Коджадермен–Гумелница–Караново VI. Третата фаза на културата Х. Тодорова е установила в около двадесет се-лища от Североизточна и Южна България (Тодорова 1986: 51–79). Някои от тях са опре-делени само като принадлежащи към тази фаза, а за други като Старозагорски минерал-ни бани, Биково, Банята, Русе, Хотница и др. е отбелязано, че представят "самия финал" на третата фаза. За съжаление за находките от повечето селища няма точни стратиграфски

152

данни. Тук ще се спра само на отделни харак-теристики на керамичните комплекси от ня-кои селища от т. нар. финал на трета фаза, ко-ито показват сходство с характеристиките на комплексите от финалните етапи на култура Варна и култура Криводол–Сълкуца.

Материалите от най-горния енеолитен хоризонт на селището при Старозагорски минерални бани дават добра представа за характеристиките на този етап, тъй като са сравнително много, добре запазени и с ясна стратиграфия – от един горял жилищен хори-зонт. Те са типологически близки до тези от Козарева могила – синхронни или малко по-ранни. Сред тях (или поне сред материалите, с които имах възможност да работя) няма ке-рамика със стрити миди в тестото. И тук при фината керамика преобладава украсата, рису-вана с графит, но има също съдове, украсени с графит и червена пастозна боя, както и само с червена боя (фиг. 4: 3, 6) или червена и бяла боя. С червена боя е рисувано както върху гладки повърхности, така и върху предвари-телно издраскани полета. Специфични за ре-лефната украса както при фината, така и при кухненската керамика са често срещащите се прилепени високи или ниски релефни шайби или пъпки (бутони) с трапецовидно напречно сечение (фиг. 4: 4). Нови форми за този етап са дълбоките съдове с ясно очертана шийка и две големи, вертикално поставени дръжки (фиг. 4: 7) или две хоризонтално или косо пос-тавени дръжки (фиг. 4: 5). Нов, но не често срещащ се елемент са и издължените хоризон-тално пробити дръжки, поставени върху сред-ната част на стената на конични блюда (фиг. 4 : 2), които биха могли да бъдат прототип на по-късните тунелести дръжки, характерни за ранната бронзова епоха. Открити са доста ан-тропоморфни и зооморфни изображения – са-мостоятелни плътни фигурки, съдове и ри-сунки върху съдове. Сред тях, от гледна точка на разглежданата тук проблематика, интерес

представлява един малък глинен предмет (дължина – 6.2 см), който по форма наподо-бява кръстовидните медни брадви (фиг. 4: 1). Втулката за дръжка е много добре оформена, но за разлика от брадвите е пробита само от долната страна. Краищата на двете рамена са оформени като животински глави с ясно изоб-разени очи (направени с дупчици), муцуна и при едната от тях – уши. Възможни са различ-ни интерпретации на функцията на този пред-мет. Ако погледнем на него като на модел, умалено глинено копие на реално съществу-ващ предмет, подобен по форма на кръсто-видните медни брадви, то това е модел на зо-оморфен скиптър, при това двоен зооморфен скиптър, изобразяващ глави на две различни животни. Като конструкция той е доста разли-чен от "степните" каменни зооморфни скип-три, които, с изключение на тези от Кюлевча и Красное, нямат втулка за дръжка, но е подо-бен на скиптрите с дръжки със златен обков от Варненския некропол (Иванов, Аврамова 1997: 25, 32, 36–37, 43).

Други две селища, в които са открити ин-тересни материали от късните етапи на кул-турата КГК VI, са селищната могила Калето при с. Рупките, Чирпанско (Георгиева 1994: 12–13, обр. 24–26) и селищната могила при с. Хотница (Чохаджиев, Еленски, Чохаджиев 2004). В горните късноенеолитни хоризонти на селищата при Рупките и Хотница, наред с традиционната енеолитна керамика, формува-на от глина с неорганичен опоснител, е наме-рена и керамика, направена от глина, опоснена със стрити черупки от миди. Стратиграфските данни за този вид керамика от Рупките не са много ясни и двата намерени фрагмента с че-рупки от миди биха могли да се отнасят както към хоризонта с керамика от финала на кул-турата КГК VI, така и към по-късен хоризонт, синхронен на култура Галатин (Георгиева 1994: обр. 24–26). Керамиката с миди от Хотница обаче е от най-горния горял късно-

153

енеолитен хоризонт и при това, също като съда с миди от Созопол, е рисувана с графит (Чохаджиев, Еленски, Чохаджиев 2004: 32).

Култура Криводол–Сълкуца. За разли-ка от културите Коджадермен–Гумелница–Караново VI и Варна, които възникват и се развиват на едни и същи територии, култура Криводол–Сълкуца променя териториалния си обхват по време на развитието си. Тя е пряк продължител на традициите на култура Градешница–Дикилиташ–Слатино и селища от ранните й етапи са известни само от тери-торията на Западна България (Georgieva 1990; 2004). В късните си етапи се разпростира на значително по-голяма територия: Олтения – Сълкуца I–III, Западна България, Сърбия – Бубани Хум Iа, Родопите и Македония. В рамките на този късен период от развитие-то на културата се разграничават два етапа. По отношение на керамиката за първия от тях е характерна появата на украса, рисува-на с пастозни бои – червена, бяла, оранже-ва, жълта, нанесена с четка върху огладената повърхност на съдовете, подобно на рисува-ната с графит украса (фиг. 5: 1, 3). Тази укра-са повтаря композициите, рисувани с графит. Среща се комбинирана с графит върху едни и същи съдове и самостоятелно. През този етап количеството на рисуваната с графит керамика намалява за сметка на керамиката, рисувана с пастозни бои. Преобладаващата част от формите на съдовете се запазват, но се променят отделни детайли. През хроно-логически следващия етап от развитието на културата (последен, според възприетата в България периодизационна схема), предста-вен в селищата Ребърково (Георгиева 1994), Ваксево–Скалето (Чохаджиев 2001: 195–210), Сълкуца III (Berciu 1961), Шуплевац (Гарашанин, Симоска 1976), Црнобуки (Симоска, Китаноски, Тодоровић) и др., из-мененията в характеристиките на керамиката са съществени. Общото качество на керами-

ката е по-лошо, отколкото в предходния етап. В някои селища за първи път е регистрирано присъствието на керамика (отделни фрагмен-ти), направена от глина, примесена с натро-шени черупки от миди или охлюви, напр. в Салкуца III (Berciu 1961). Украса, рисувана с графит, се среща рядко. Рисуваната с пастоз-ни бои украса се различава от тази от пред-ходния етап – не се срещат сложни много-цветни композиции, рисувани с тънка четка. Тук с пастозни бои (най-често червена или оранжева) са оцветявани сравнително големи орнаментални полета. Боята е нанасяна или върху огладена повърхност, или върху огрубе-на (издраскана) повърхност и в повечето слу-чаи е лошо запазена. Характерна е релефната украса, комбинирана с щампована и врязана. От щампованата украса интерес представлява украсата, нанесена с малка къса щампа, напо-добяваща шнуровата украса, т. нар. лъжлив шнур, с която са описани гирлянди или по-лукръгове, позната от Шуплевац, Ребърково и Ваксево (фиг. 7). Тя намира близки парале-ли сред керамиката от Созопол (фиг. 2: 3, 6, 9). Редица аналогии с керамиката от етапа, представен в Созопол, се наблюдават и по от-ношение на формите. Преобладаващата част от съдовете са с малки размери. Появяват се съдове с плавно очертан есовиден вертикален профил, каквито не се срещат в предходните етапи (фиг. 6: 3, 5, 6, 8, 9). За първи път се по-явяват вертикално поставени дръжки, излиза-щи над ръба на устието (фиг. 6: 1), облодънни съдове (фиг. 5: 4) и съдове с две малки верти-кални дръжки, прилепени на или непосред-ствено под ръба на устието – т. нар. млечни гърнета (фиг. 5: 4, 5). Както в Созопол, и тук се срещат съдове с полукръгло удебеление от външната страна на устието (фиг. 6: 2, 7). От гледна точка на "степните елементи", ин-терес представлява комплексът от съдове, от-крити в едно горяло жилище в селището при Оходен (Николов 1968). Принадлежността му

154

към културата Криводол–Сълкуца не предиз-виква спор, макар че Б. Николов го определя като най-късен етап, а Х. Тодорова – като вто-ра фаза (Тодорова 1986: 83). Там са открити няколко впечатляващо различни варианта на един от най-характерните за културата типове съдове – чаши с две вертикални дръжки (фиг. 8: 1–9). Някои от тях са с равни дъна (фиг. 8: 5, 9), други – с конкавни (фиг. 8: 6, 7), трети – с обли (фиг. 8: 2–4) или заострени (фиг. 8: 1). Формите на дръжките са: наклонени към устието (фиг. 8: 1, 9), с полукръгъл вертика-лен профил (фиг. 8: 3–6) и издигнати над ръба на устието (фиг. 8: 7, 8). Повечето съдове са с неорганичен опоснител, здрав череп и плътна, добре огладена повърхност. Само един от тях е с шуплеста повърхност (фиг. 8: 11). Глината, от която е направен, е опоснена със сравни-телно малко по количество органично веще-ство. Няма съдове, направени от глина, при-месена с черупки от миди. Ако приемем за вярно твърдението, че всички съдове са от един комплекс, то те се отнасят към един от късните етапи от развитието на културата и облодънните съдове са едно от доказателства-та за присъствие на "степни" елементи в нея.

От направения преглед на данните за хронологията на зооморфните скиптри и на характеристиките на керамичните комплек-си от късните етапи на културите Варна, Коджадермен–Гумелница–Караново VI и Криводол–Сълкуца могат да се направят след-ните изводи:

1. Присъствието на редица еднакви еле-менти в характеристиките на керамичните комплекси на късните етапи на трите късно-енеолитни култури като керамика, рисувана с цветни пастозни бои, съдове с есовидна про-филация, съдове с вертикални дръжки, изли-защи над ръба на устието, еднотипна щампо-вана украса, паници с полукръгло удебеление от външната страна на устието доказват тях-ната едновременност и следователно дават

основание да се отхвърли твърдението за по-ранния финал на културите Варна и КГК VI в сравнение с Криводол–Сълкуца. На този етап на изследване е трудно да се каже докол-ко заключенията на Х. Тодорова за постепен-ното обезлюдяване на източната половина на България през късния халколит са верни, тъй като материалите от повечето селища са или непулбикувани, или избирателно публикува-ни, при това най-често без стратиграфски дан-ни и малкото известни находки не позволяват нито да се докаже, нито да се отхвърли това твърдение.

2. В рамките на "късните етапи" се раз-граничават два хронологически хоризон-та – отличителна характеристика на първия (представен в селища като Козарева могила, Старозагорски минерални бани, Хотница, Галатин) е орнаментацията с цветни пастоз-ни бои, а на втория (представен в селища като Созопол, Ребърково, Шуплевац, Сълкуца III) – поява на съдове с s-овидна профилация, със заоблени дъна, с вертикални дръжки, излиза-щи над ръба на устието, и на украса от щам-повани ленти, описващи полукръгове и гир-лянди.

3. И в трите комплекса се запазват тра-дициите в керамичното производство по от-ношение на технологията, формите и укра-сата, факт, който показва, че носителите на местните земеделско-скотовъдни култури или поне част от тях не са били избити от "степ-ната инвазия". Изтъкваният нееднократно в литературата факт за опожаряването на най-горните късноенеолитни жилищни хоризон-ти в селищните могили не може да се приеме като доказателство за унищожително масово нахлуване на етнически чужди племена, тъй като и част от по-ранните енеолитни, както и неолитни хоризонти също са горели, а и за-щото тези най-горни горели хоризонти не са едновременни.

4. И в трите комплекса в отделни селища

155

е открита малко керамика, направена от гли-на, примесена със стрити черупки от миди или охлюви. Твърде лошото качество на тази керамика (порьозна повърхност, висока водо-пропускливост, трошлив и ронлив череп), в сравнение с традиционната за района (гладка повърхност, ниска водопропускливост, здрав плътен череп), изключва възможността за интерпретирането й като технологично но-вовъведение, резултат на усъвършенстването на керамичното производство. Нейният про-изход от степните и горско-степните райони на Североизточна Европа е многократно ко-ментиран в литературата и повечето автори го считат за безспорен (Dodd-Opritescu 1982). Появата й като "импортни" съдове (Козарева могила) и като съдове местно производ-ство (селищна могила Хотница) в селища от късните етапи на културите Варна, КГК VI и Криводол–Сълкуца доказва навлизането на малобройно население, носител на тази про-изводствена традиция, в териториите на земе-делците и смесването му със завареното още по времето на съществуването на тези култу-ри. Появата на облодънни и остродънни съдо-ве вероятно също е резултат от влиянието на традициите на пришълците от степите. Досега на териториите на културите Варна, КГК VI и Криводол–Сълкуца в хронологическия хо-ризонт, към който се отнасят каменните зоо-морфни скиптри, не са открити едновременни или по-ранни находки, които да доказват ма-сова миграция. Прогресивното увеличаване на количеството на керамиката "тип С" в ке-рамиката на хронологически следващите кул-тури Чернавода I–Певец и Галатин–Сълкуца IV–Херкулан II/III–Бубани Хум Iб (само в ра-йоните около Дунава), както и в къснотрипол-ските селища изглежда по-скоро резултат от натрупване и усядане на бавно придвижващо се в югозападна посока скотовъдно население, носител на тази производствена традиция, от-колкото на краткотрайна голяма миграционна

вълна.5. Стратиграфската позиция на костена-

та лъжица със зооморфно украсена дръжка от Созопол и сходствата в керамичните ком-плекси от селищата Созопол, Сълкуца III, Ваксево, Ребърково и Шуплевац потвържда-ват данните за културно-хронологическото отнасяне на каменните зооморфни скиптри от Суводол и Сълкуца към същия период. Това е етапът Гумелница А2/В1, Кукутени А2/3, А3, А4–Триполие В I и скиптрите, намерени в се-лища на Кукутени–Триполие, се отнасят също към него. Следователно няма основание да се смята, че находките на каменни зооморфни скиптри, в това число и случайните находки от Ръжево и Драма, се отнасят към период, не-посредствено следващ края на късноенеолит-ните култури на Балканите, те са част от по-следния им етап. Същото важи и за гробовете от Девня и Русе, а вероятно и Кюлевча, които бяха отнасяни непосредствено след "финала на енеолитните култури" заради специфика-та на ритуала и типологическите характери-стики на медните предмети от гроба в Девня – практически тъкмо към периода, разглеж-дан тук. Медните предмети от този гроб, мед-ните находки от Козарева могила, немалкото случайни находки на масивни медни предме-ти от района на гр. Варна7, както и медните предмети от района на културите Кукутени–Триполие, Среден Стог и Хвалинска свиде-телстват, че и през този период е продължило както металургичното производство, така и износът на метал.

Предложените тук корекции на предста-вите за релативната хронология на последни-те етапи на къснохалколитните култури и на зооморфните скиптри от Балканите, макар да не променят съществено възможностите за решаването на въпросите за произхода и кул-турната принадлежност на последните, да-ват малко повече информация в тази насока. Едновременно с най-разпространените "кла-

156

сически" каменни зооморфни скиптри от т. нар. реалистичен и абстрактен тип, в същите райони и в подобен контекст се срещат и зоо-морфни скиптри с дупка за дръжка, изработе-ни от камък или рог, както и модели и на "кла-сическите", и на тези с дупка, от кост и глина. Няколко скиптъра (не зооморфни) от камък, мед и злато има от Варненския некропол. Техните дръжки са били обковани със злато и това е сериозно основание да бъдат възприе-мани като особено важни символи. Очевидно разпространението на този вид предмети и особено практиката да се слагат в гробовете е характерно за времето на късния халколит, практически за всички култури, свързани с Балкано–Карпатската металургична провин-ция. На базата на данните, с които разполага-ме досега, не може да се определи културният произход на различните срещани типове, как-то и на "прототипа", от който започва "мода-та" на скиптрите. Явно е обаче, че те са произ-веждани и използвани от племена с различна културна принадлежност. Разпространението на едни и същи типове в различна културна среда в период, за който няма данни за масова

миграция, е показателно за степента на засил-ване на междукултурните контакти. Това се вижда и от находките на импортни съдове, и от увеличаването на еднаквите елементи в ха-рактеристиките на керамичните комплекси на различните култури. Един от първоначалните двигатели на този процес, който по-късно до-вежда до формиране на нови културни общно-сти, е развитието на металургията на медта и провокираното от нея развитие на търговията. Ние не знаем как точно е бил разпространя-ван металът. Възможно е да е бил обменян за други стоки, но е възможно също да е заграб-ван и след това отново обменян. Естестено е засилването на търговските контакти да дове-де до натрупване на богатства, имуществено разслоение и поява на разбойнически групи. Вероятно увеличаването на броя на укрепени-те селища през етапа Кукутени А–Триполие В I, което В. Дергачев свързава с инвазия от сте-пите, да е резултат на тези промени в стопан-ството на късноенеолитните племена. През този период "степните" елементи в земедел-ските култури са твърде малко, за да можем да ги свържем с масово разселване.

1 Към тях в литературата за скиптрите са добавени още две находки от селището Телиш IV. За мен е трудно да възприема тези два предмета като скулптирани зоо-морфни глави, а още по-малко като зооморфни скиптри. Единственият елемент по тяхната повърхност, който би могъл да се използва като аргумент за такава интерпре-тация, са врязаните кръгчета, "изобразяващи" очи – при единия, само от едната страна, т. е. само едно око, а при другия – две, но несиметрично разположени от двете страни на плоския камък. Те се отличават по форма и от абстрактните, и от реалистичните скиптри, а също и един от друг и приличат по-скоро на два камъка с ин-тересна форма, донесени по някакъв повод в селището (Гергов 1994; Govedarica, Kaiser 1996: 17: 2).2 Тази паница е била разпозната като "триполска" от проф. Хенриета Тодорова при едно от пренарежданията на находките в АИМ – София. Благодаря й за това, че

насочи вниманието ми към нея. Благодаря също на доц. Стефка Ангелова, която определи паницата като нети-пична за Ранното средновековие.3 Територията около гроба не е щтателно проучвана за други гробове – за тази информация дължа благодар-ност на покойния колега Иван Иванов.4 Селището е проучвано от Минчо Димитров, благода-рение на любезното съдействие на когото имах възмож-ност да се запозная и да нарисувам значителна част от находките.5 Съдовете от селището не са публикувани. Благодаря на Бистра Колева за предоставената ми възможност да се запозная с тях.6 Прави впечатление, че В. Драганов не е обърнал вни-мание на присъствието в керамичния комплекс на кера-мика, направена от глина, примесена със стрити черуп-ки от миди, на които обръща внимание К. Димитров.

БЕЛЕЖКИ

157

Благодарение на любезното съдействие на К. Димитров, аз също имах възможност да се запозная с част от от-критата керамика, но също като В. Драганов не видях

керамика от "тип С".7 Благодаря на колегата Вл. Славчев от музея във Варна за дадената ми информация.

Агапов, С., И. Васильев, В. Пестрикова. 1990. Хвалынский энеолитический могильник. Саратов.

Алексеева, И. Л. 1976. О древнейший энеолитиче-ских погребениях Северо-Западного Причерноморья. – МАСП 8, Киев, 178–186.

Въжарова, Ж. 1976. Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI–ХI в. на територията на България). С.

Гарашанин, М., Д. Симоска. 1976. Контролни ископу-вања на Шуплевец и некои проблеми на групата Шуплевец–Бакарно гумно. – Macedoniae Acta Archaeologica 2, Prilep, 9–27.

Георгиева, П. 1992. Этнокультурные изменения в пере-ходном периоде от энеолита к бронзовой епохе в Нижнедунайском районе. – Studia Praehistorica, 11–12, 339–346.

Георгиева, П. 1993. Праисторическото селище при с. Негованци, Радомирско. – ГСУ. ИФ 86, 5–25.

Георгиева, П. 1994. Проучвания на селище от преход-ния период от енеолита към бронзова-та епоха при с. Ребърково, Врачанско. – Археология № 1, 9–26.

Георгиева, П. 1994. Селищната погила Калето при с. Рупките, Чирпанско. ГСУ, ИФ Спец. Археология 1, 7–50.

Георгиева, П. 2003. За края на енеолита в Западното Черноморие. – Добруджа 21, 214–238.

Гергов, В. 1994. Каменни зооморфни скиптри от праи-сторическото селище Телиш–Редутите. В: – Александров С., Б. Борисов (ред.) 1994. Марица–Изток. Т. 2, С., 73–78.

Даниленко, В. М., М. М. Шмаглий 1972. Про один пово-ротний момент в iсторii енеолiтичного на-селення пiвденноi Eвропи. – Археологiя 6, 3–20.

Дергачев, В. А. 2000. Два этюда в защиту миграционной концепции. – Stratum plus No 2, 188–236.

Детев, П. 1960. – Отечествен глас, (Пловдив), № 5020, 18 ноем.

Збенович, В. Г. 1987. Место трипольской культуры в

энеолите Причерноморья. – В: Кавказ и Юго–Восточная Европа в эпоху раннего металла. Тбилиси, 109–119.

Иванов, И., М. Аврамова 1997. Варненски некропол. С.Иессен, А. 1952. К вопросу о древних связях Северного

Кавказа с Западом. – КСИИМК, ХLVI 48–54.

Манзура, И. 2000. Владеющие скипетрами. – Stratum plus No 2, 237–295.

Мерперт, Н. Я. 1974. Древнейшие скотоводы Волжско-Уральского междуречья. М.

Мерперт, Н. Я. 1980. Ранние скотоводы Восточной Европы и судьбы древнейших цивилиза-ции. – Studia Praehistorica 3, 65–90.

Мирчев, М. 1961. Три погребения от енеолитната епоха. – ИВАД ХII, 117–125.

Мовша, Т. Г. 1981. Проблемы связей Триполья–Кукутены с племенами культур сшепного ареала. – Studia Praehistorica, 5–6, 61–71.

Мовша, Т. Г., Г. Ф. Чеботаренко 1969. Энеолитическое курганное погребение у ст. Кайнары в Молдавии. – КСИА 115, 45–49.

Николов, Б. 1968. Праисторическото селище при с. Оходен, Врачански окръг. – Археология № 1, 65–75.

Нинов, Л., В. Илчева 1995. Домашните и диви животни от праисторическото селище Хотница–Водопада. – ИИМВТ Х.

Писларий, И., А. Кротова., Т. Клочко 1976. Погребение эпохи энеолита в г. Ворошиловграде. – В: Энеолит и бронзовой век Украины. Киев, 21–28.

Рассамакин, Ю. 1997 В: Давня iсторiя Украiни. Т. 1. Киев, 237–309.

Серова, Н., Е. Яровой 1987. Григориопольские курганы. Кишинев.

Симоска, Д., Б. Китаноски, Ю. Тодоровић 1976. Населбата Црнобуки и проблемот на истоимената култура во светлината на новите археолошки истражувања. – Macedoniae Acta Archaeologica 2, Prilep, 43–64.

Тодорова, Х. 1986. Каменно-медната епоха в България. С.

ЛИТЕРАТУРА

158

Черных, Е. 1978. Горное дело и металлургия в древней-шей Болгарии. С.

Чохаджиев, С. 2001. Ваксево. Праисторически селища. Велико Търново.

Чохаджиев, С., Н. Еленски, А. Чохаджиев 2004. Археологически проучвания на селищ-ната могила край с. Хотница. – АОР през 2003 г., 30–33.

Andreescu, R., T. Popa 2003. Sultana Malu-Rosu. Catalog selectiv. – Cercetari Arheologice XII, Bucuresti, 60–67.

Andreescu, R., P. Mirea, S. Apope 2003. Cultura Gumelnita in Vestul Munteniei. Asezarea de la Vitanesti, jud. Teleorman. – Cercetari Arheologice XII, Bucuresti, 71–89.

Andriesescu, I. 1929. Des survivances paleolithiques dans le milieu neolithique de la Dacie. – BSH 15, 1–8.

Berciu, D. 1960. A zoomorphic "sceptre" discovered in the People’s Republic of Bulgaria, and its cul-tural and chronological position. – Dacia, n. s. 6, 396–400.

Berciu, D. 1961. Contributii la prollemele Neolijicului in Rominia in lumina noilor cercetari. Bucuresti.

Dimitrov, K. 2004. Stone scepters tipe zoomorphic figurefrom Sozopol. Steppe influences on the WestBlack See coast during the IV mill. BC. – In: Stefanovich, M., H. Todorova (eds.). 2004. In the steps of James Harvey Gaul, 2–3 (in print).

Dodd-Opritescu, A. 1982. La ceramique Cucuteni C. Son origine. Sa signification historico-culturelle.– Thracia praehistorica. Suppl. Pulpudeva 3. S., 70–80.

Dodd-Opritescu, A., I. Mitrea 1983. Le sceptre de pierre de Mogosesti-Siret dep. Iasi, Roumanie. Problemes d`origine et de datation. – Thraco-Dacia 4, 5–11.

Draganov, V. 1998. James Harvey Gaul and the Present State of Eneolithic Research in Northeastern Bulgaria and Thrace. – In: Stefanovich, M. (ed.) 1998. In the steps of James Harvey Gaul 1, 203–219.

Dumitrescu, V. 1934. Les figurines en pierre trouvees aSalcuta et a Fedeleseni et le commerce entre l`Egipte et le Bas–Danube, pendant la perio-deeneolithique. – Istros 1, 187–200.

Dumitrescu, V. 1957. Le depot d`objets de parure de

Habasesti. – Dacia, n. s. 1, 73–96.Garasanin, M. 1960/1961. Elemente der Steppen und der

Pontischen Einflüsse der Unteren Donauund auf dem Balkan am Übergang vom Neolithikum zur früher Bronzezeit. – Glasnik Saraejvo, n. s. 15–16.

Georgieva, Р. 1990. Periodization of the Krivodol–Salcuta–Bubdnj Culture. – In: Srejovic, D. N. Tasic (ed.). 1990. Vinca and its World. Belgrade, 167–173.

Georgieva, P. 2004. On the Late Stages of the Krivodol-Salcuta Culture. – In: Stefanovich, M., H. Todorova (eds.). 2004. In the steps of James Harvey Gaul 2–3 (in print).

Ghetov, L. 1980. Sur le probleme des sceptres zoomorphes en pierre. – Studia Praehistorica 3, 91–96.

Gimbutas, M. 1977. The First Wave of Eurasian Steppe Pastoralists intu Copper Age Europe. – JIES 5: 4, 277–338.

Goveodrica, B., E. Kaiser 1996. Die aneolithiscken abstrak-ten und zoomorphen Steinzepter Südost- und Osteuropas. – Eurasia Antiqua 2, 59–103.

Hausler, A. 1982. Zum Problem des Vordringens früher Steppenelemente im Neolithikum Mittel- und Südosteuropas. – Thracia Praehistorica. Suppl. Pulpudeva 3. S., 98–118.

Lichdrdus, J., M. Lichdrdus-Itten 1993. Das Grab von Reka Devnja (Nordostbulgarien). – Sastuma 2.

Nestor, I. 1932. Der Stand des Vorgeschichtforschung in Rumänien. – Bericht der Rom. Germ. Komission 22.

Popescu, D. 1937/40. La tombe a ocre de Casimcea (Dobrogea). – Dacia 7–8, 85–91.

Rassamakin, Y. 1994. The Main Directions of the Development of Early Pastoral Societies of Northern Pontic Zone: 4500–2450. – In: Kosko, A. (ed.) 1994. Nomadism and Pastoralism in the Circle of Baltic–Pontic Early Agrarian Cultures: 5000–1650 B. C. Baltic-Pontic Studies 2, Poznan, 29–70.

Sirakov, N. 2002. Flint artifacts in prehistoric grave-good assemblages from the Durankulak necropo-lis. – In: Todorоva, Н. 2002. Durankulak. Band II. Die prahistorischen Graberfelder. 213–246.

Todorоva, Н. 2002. Durankulak. Band II. Die prahistori-schen Graberfelder.

Vazarova, Z. 1986. Zoomorphes Zepter aus Kjulevca, Bezirk Sumen. – Studia Praehistorica 8, 203–207.

159

Фиг. 1. Съд от гроб № 45 (1), гроб № 33 (2) и скиптър от гроб № 33 от некропола при Кюлевча (3). Скиптър от гроб №17, могила 9 от некропола при Красное (4). 2, 3 - по Vazarova 1986; 4 - по Серова, Яровой 1987

160

Фиг. 2. Керамика от късноенеолитното селище при Козарева могила

161

Фиг. 3. Керамика от късноенеолитното селище при Созопол (по Draganov 1998, fig. 2-4)

162

Фиг. 4. Глинен модел на скиптър и съдове от късноенеолитното селище при Старозагорски минерални бани

163

Фиг. 5. Керамика от късноенеолитните селища при Криводол (1-2, 4-5) и Галатин (3)

164

Фиг. 6. Керамика от късноенеолитните селища при Ребърково (1-2, 4-5, 8) и Ваксево-Скалето (3, 6-7 - по Чохаджиев, 2001)

165

Фиг. 7. Керамика от късноенеолитните селища при Ребърково (1-3, 6), Ваксево-Скалето (4-5, 7-9 - Чохаджиев 2001), Шуплевец (10-13 - по Гарашанин, Симоска 1976) и Црнобуки (14 - по Симоска, Китаноски, Тодоровик 1976)

166

Фиг. 8. Керамика от късноенеолитното селище при Оходен

167

Bulgarian literature on prehistory assumes that the Varna and Kodjadermen–Gumelnita–Karanovo VI cultures of the Late Eneolithic came into existence and developed simultaneously with the Krivodol–Salcuta culture, but abruptly stopped their development before the latter ended. According to this logic, the accidental finds of stone zoo-morphic sceptres from Thrace (Razhevo and Drama) and north-east Bulgaria (Kyulevcha) were related to a period immediately following the Eneolithic and were interpreted as one of the proofs of invasion by stock-breeding tribes from the steppes.

Finds from two of the recently explored Late Eneolithic settlements from the region of the Varna culture give grounds to revise this thesis. Two consecutive stages of the end of the development of the culture are represented in those settlements: the earlier one, at tel Kozareva Mogila, and the later one (according to research so far, the final one),at Sozopol. Comparative analysis of a number of characte-ristic features of the pottery from those settlements (vessels with S-shaped profiles; vertical handles protruding abovethe edge of the rim; decoration painted with coloured pas-tose pigments; stamped decoration; a small number of ves-sels made of clay mixed with clam shells) and the pottery

from the late stages of the Krivodol-Salcuta culture (phase IV according to H. Todorova) proves their contemporaneity. Similar elements are found among the pottery of some of the settlements of the end of the Kodjadermen–Gumelnita–Karanovo VI culture, which indicates that it also survived up to that stage.

A miniature copy of a stone zoomorphic sceptre of the so-called realistic type, made with precision on the handle of a bone spoon, was found in the Eneolithic settlement at Sozopol. Data about the relative chronology of this find anddata about the relative chronology of all known zoomorphic sceptres from their rather wide area of distribution delineate a relatively narrow chronological horizon: the final stagesof the Varna, Kodjadermen–Gumelnita–Karanovo VI, and Krivodol–Salcuta cultures, the stages Kukuteni A2/3, A3–Tripolie B1, the Hvalinska culture, and the earliest stage of the mound ochre tombs. The tombs with red ochre from Devnya and Kyulevcha are also related to the same chrono-logical horizon. This means that the penetration of "steppe elements" into the Balkans does not differ significantly fromtheir penetration within the bounds of the Kukuteni–Tripolie culture. It was gradual and did not have a destructive or in-vasive nature.

ABOUT ZOOMORPHIC SCEPTRES AND THE FINAL STAGES OF THE VARNA, KODJADERMEN–GUMELNITA–KARANOVO VI, AND KRIVODOL–SALCUTA CULTURES

OF THE LATE ENEOLITHIC

PETYA GEORGIEVA

(summary)