Тема 10. Архитектурата на доколумбовите култури на ... ·...

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография” Лекции по история на архитектурата, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

1

Тема 10. Архитектурата на доколумбовите култури на американския континент Съдържание 1. Общи положения 2. Олмекската цивилизация и културата Веракрус 3. Маите: Чичен-ица, Тикал, Ушмал и Копан; толтеките и Тула 4. Империята на ацтеките: Теотиуакан и Теночтитлан 5. Андската цивилизация – Империята на инките и Мачу-Пикчу 6. Доколумбова Северна Америка 1. Общи положения Предците на индианците и ескимосите са се заселили в Северна Америка около 30000 г.пр.Хр., преминавайки от североизточна Азия през Беринговия проток. Следващите хилядолетия тези племена постепенно се разселват на юг, достигайки най-южните територии на Южна Америка. На американския континент те развиват десетки култури, основно като племенни, а в централна и южна Америка – и като класови империи. Периодиката на доколумбовите култури на американския континент е показана в схемата вдясно:


2

Схемата показва и териториалното разпределение, и разпределението във времето на доколумбовите американски култури. В сиво са показани културите в Северна Америка, в жълто-червено – културите в Средна Америка и в зелено-синьо-виолетово – културите в Южна Америка. Религиите на континента не достигат до идеята за единобожие, което впоследствие затруднява испанските мисионери при разпространението на християнството. Монотеистични черти се появяват единствено при инките в тяхното поклонение на Виракоча, божество-сътворител на света, което се среща в повечето американски култури като част от техния пантеон, а при инките е обект на особена почит. В средна Америка на особена почит е Кетцалкоатъл, пернатата змия, с което доколумбова Америка се присъединява към световния култ към змията и неговия аналог Кукулкан. Космогонията и митологията на много от племената са близки до полинезийските. Повсеместно е разпространен култът към мъртвите, календара и вярата в отвъдния свят. Повсеместно се строят пирамиди, станали символ на доколумбовата американска архитектура.

Вляво: Виракоча със слънчева корона на главата, гръмотевици в ръцете и сълзи, изобразяващи дъжда; вдясно изображение на Кетцалкоатъл


3

Доминиращите цивилизации в доколумбова Америка са известни със своите календари. И маите, и инките имат уникални календари и понятия за време. При инките например има дума („пача”), която обозначава неделимото пространство време, което се движи в кръг и поради това е безкрайно. Понятието за време и пространство в доколумбовите цивилизации е свързано и с математическата нула. При тях нулата означава начало на нещо, а не липса на нещо. При това тези цивилизации си служат с огромни числа в своите календари. Така маите например имат два календара – ритуален (цолкин) и граждански (хааб, слънчев календар). Цолкин измерва времето в периоди от по 260 дни, а хааб – от 365 дни. Комбинацията от двата календара се повтаря на всеки 52 години (18980 дни), като при това съвпадение маите очакват края на света. Те имат двадесетична, осемнадесетична и тринадесетична изчислителни системи, които те използват при изчисление на по-дълги периоди. Така един бактун е равен на 144,000 дни, а най-голямия им период е един алаутун, равен на 23,040,000,000 дни. Според календара на маите текущия цикъл (или ерата на петото слънце) ще завърши на 21 декември 2012 година, когато се очаква световен катаклизъм (това е датата на зимното слънцестоене, датата на най-дългата нощ). При всички случаи календарите на доколумбовите народи е свързан с факта, че това са земеделски цивилизации и първоначално тези календари са обслужвали именно земеделския цикъл. Впоследствие ритуалите по спазването на календара стават самоцелни. Доминирането на ритуалите и подчинението на обществения живот на тях, абсолютната културна изолация, културният шок от срещата с белите хора на коне със стоманени мечове и кораби са част от причините за залеза на доколумбовите култури, довършени впоследствие след 15 век от испанските конкистадори. Илюстрацията вдясно показва ацтекския календар, който е възприел и 365 дневния, и 260 дневния цикли на маите.

Същевременно американските доколумбови цивилизации са цивилизации на

платата, равнините и планините, но не и на реките и моретата. Това допълнително определя спецификата на културните архетипи.


4

2. Олмекската култура и културата Веракрус Олмеките са племе, упоменато в ацтекските хроники, създало най-древната средноамериканска култура. Те се разполагат на брега на Мексиканския залив, където по-късно се развива уникалната култура Веракруз. Хронологическата рамка на олмеките е от 15 в.пр.Хр. до началото на нашето летоброене. Олмеките са оставили монументална каменна скулптура, олтари и стели, като най-известните паметници са гигантските каменни глави. Олмеките имат календар , който впоследствие е възприет от маите през класическия период, както и писменост, близка до тази на маите, които по-късно са създали цивилизацията си на същата територия. Двата най-известни паметника на олмеките са Трес-Сапотес и Ла Вента. В Трес-Сапотес има около 160 могили, платформи, площади и жилища, като селището е съществувало като културен център поне 2000 години. И тук присъстват прочутите каменни глави, както и многобройни уникални съдове:


5

В Ла Вента, мексиканския щат Табаско, в мангрова джунгла, се разполага най-загадъчният комплекс на олмеките. Това е цермониален комплекс с пирамида в центъра, с многобройни олтари и колосални каменни глави. Долу: схема на комплекса и мозайка от един от храмовете.

Следващите илюстрации показват някои от артефактите в Ла Вента.


6

Олтар 5 в Ла Вента


7

Олтар 4 в Ла Вента


8

От 1 до 11 век на територията, заета преди това от олмеките, се развива културата Веракруз. По общата хронология на централна Америка този период се нарича класически за културите в региона. Типична земеделска култура, основана на царевицата, културата Веракруз е известна с човешките жертвоприношения, свързани с местната игра с топка, която е популярна в района досега. На особена почит е бога на смъртта. Следващите илюстрации показват живопис върху ваза на маите, показваща играч на топка и каменен релеф от един от стадионите в Ел Тахин, показваща жертвоприношение на играч от загубилия отбор.

Играта е поддържана без изменения 2700 години, а в средна Америка са открити около 1300 стадиона за тази игра (от Никарагуа до щата Аризона). Загубилия отбор бил обезглавяван, а отрязаните глави в някои случаи се ползвали като топка за игра.


9

Стадионите са еднотипни, макар и с различни размери и сечения.

Горе: разрези през различни стадиони за игра на топка (с окръжност са показани местата на каменните пръстени, през които трябва да се прекара топката) и детайл на такъв каменен пръстен, долу – стадионът в Шочикалко.


10

Стадионът в Шочикалко


11

Архитектурата на запазените съоръжения показват специфика, позната и в други култури в региона – това са декоративните елементи на основа на пиктографската писменост, ниши с козирки и задължителната стъпаловидна структура, разпространена навсякъде в американските култури, което се илюстрира с пирамидата на нишите в Ел Тахин. Цели се рязък контраст на светлина и сянка, похват, присъщ въобще на тези култури. Пирамидата в Ел Тахин е специфична с това, че подсказва елементи на интериора и има много по-сграден характер от другите пирамиди от класическия период в Средна Америка.


12

3. Маите: Чичен-ица, Тикал, Ушмал и Копан; толтеките и Тула

Маите са цивилизация,развила се в централна Америка (границата, очертана с червено на картата вляво, границата, очертана с черно, е региона на средноамериканските доколумбови култури). Маите разработват сложна астрономическа и календарна система, имат йероглифна писменост (разгадана частично), строят каменни градове и имат ефективна земеделска система. Цивилизацията им във времето се разделя на три глобални периода (със свои подразделения)):

докласически период (2000 г.пр.Хр.-250 г.сл.Хр.) класически период (250-900 г.) следкласически период (900 – 1521 г.)

Териториално маите са имали няколко царства: Баакулско, Мутулско, Канулско, Шукалнах и други. По отношение на астрономическите познания си заслужава да се спомене, че изчисленията на маите за движението на планетата Венера се различава от съвременните изчисления с няколко секунди. Долу са показани цифрите на маите в двадесетична бройна система (обърнете внимание на нулата!)


13

Както при повечето народи с пиктографско-йероглифна писменост (всъщност е система от словесни и сричкови знаци) архитектурата е силно повлияна от писмеността най-малкото в декоративно отношение. Писмеността, архитектурата и декорацията при маите имат обща формална структура и затова писмените знаци се вписват органично в архитектурната форма. Долу: каменен надпис от Паленке.


14

Маите имат многобройни градове – Бекан, Бонампак, Дос Пилос, Ишкун, Яшчилан, Чшха, Кабах, Копан, Майапан, Накбе, Паленке, Сейбал, Тикал, Ушмал, Цибилчалтун, Чиченица, Чунчукмил и т.н. Ще представим архитектурни обекти в някои от тези градове. Бонампак е известен най-вече с уникалните фрески от класическия период (Бонампак означава изрисувана стена). Те се намират най-вече в храма на фреските, многозална обществена сграда в града, и изобразяват жертвоприношения, живота на владетеля и военни сцени. Долу: възстановка на акропола в Бонампак. Указаните стаи 1, 2 и 3 са помещенията с фреските


15

Планова схема на Бонампак; ясно се чете осовата композиция и задължителната парадна стъпаловидна структура, прерастваща в пирамида


16

Фреска, изобразяваща как царят взима лично пленници и фреска, изобразяваща човешко жертвоприношение


17

Следващите фрески от Бонампак показват различни дворцови обичаи (тържествена процесия, масов танц, ритуално обличане на царя и т.н.)


18

Градът Копан е наречен от някои изследователи „Атина на древните маи”. Той е в разцвет по същото време като Атина (4 в.пр.Хр.). Намира се в Хондурас близо до границата с Гватемала. Долу е представена възстановка на центъра на Копан:

Копанските царе, а и автохтонните обитатели на района около Копан, са се считали за най-елитната част от майския етнос, да се говори тяхното езиково наречие е било престижно. Долу: титулът и изображение на царете на Копан върху олтар:


19

Главният площад на Копан понастоящем


20

Възстановка на храм в Копан, погребан под друг храм


21

Паленке е културният и политически център на маите през 3-8 век. Един от първите изследвани градове на маите. Долу – изглед към дворцовия и храмовите комплекси на Паленке в няколко различни ракурса


22

Храмът на надписите (девететажна пирамида, 24 м висока) е всъщност гробница на един от царете на Паленке (К‘инич Ханааб Пакал)


23

Тикал (означава „място, където се чуват гласовете на духовете”) е столица на Мутулското царство и от 5 до 9 век е едно от най-важните средища на културата на маите. Площта му е около 60 км2 (с 10 км2 по-голям от днешен Пловдив). Намира се в Гватемала. Долу – общ изглед към храмовия комплекс (храмът на големия ягуар), храмът е висок 47 м или колкото 15 етажна сграда:


24

Градът Ушмал се намира в Мексико на полуостров Юкатан. В града са живели около 25000 души. По стилистичните особености градът е датиран между 7 и 10 век. Долу: схема на централния комплекс на Ушмал и голямата пирамида:


25

Ушмал – архитектурни детайли и елементи; добре се вижда как йероглификата и декоративните похвати имат обща формална основа.


26


27

Основан в 7 век, Чичен-ица (означава „в устата на кладенеца на народа Ица”) е господствал в северната част на Юкатан и е едно от най-важните религиозни средища на маите. Тук се намира храма на Кукулкан (деветстъпална пирамида), свързан с равноденствията, когато слънцето огрява сградата по такъв начин, че сянката образува седем триъгълника, образуващи тялото на змия, пълзяща при движението на слънцето към собственото си скулптурно изображение в основата на пирамидата (тук виждаме пълния синтез на скулптура, архитектура, природа и ритуално действие); храмът на воините, храмът на ягуара, астрономическа обсерватория, седем стадиона за игра с топка, колонада (хилядата колони) и свещения кладенец (сенот) с дълбочина 50 метра за жертвоприношения. Долу – планова схема на центъра на Чичен-ица:


28

Храмът на Кукулкан в Чичен-ица


29

Храмът на воините в Чичен-ица


30

Чичен-ица – обсерваторията и главата на змията в подножието на храма на Кукулкан


31

Реконструкции на сгради от Чичен-ица

Обсерваторията и платформата на планетата Венера (горе), платформа на ягуарите и храм на огъня (долу)


32

През 8 век от север в Мексико има нашествие на толтеките и към 10 век подчиняват и Юкатан. Столицата им е Тула. Двеста години по-късно пак от север нахлуват ацтеките, които унищожават царството на толтеките, които обаче им оказват значително културно влияние. При идването на испанците толтеките стават легендарен народ, на който се приписват всички достижения на средноамериканските култури. Долу: изглед от толтекската столица Тула, площадът със статуите на толтекските воини:


33

4. Империята на ацтеките: Теотиуакан и Теночтитлан Теотиуакан се характеризира от някои експерти като самостоятелна култура, предшестваща появата на същото място на религиозната столица на ацтеките Теночтитлан. Във всеки случай кои са строителите на този град не е известно. Главната артерия на града, с дължина 3,2 километра, е „Булевардът на мъртвите“ (наречен е така от ацтеките, тъй като погрешно заключили, че платформите край пътя са гробници). В северния край на булеварда се намира Сиудадела (цитаделата). Представлява огромно ограждение, в което е разположен Храмът на Кетцалкоатъл, богът-змия. Пирамидата на Слънцето, най-внушителната постройка в града, е издигната върху руините на по-стара постройка. На 6 метра под основите ѝ се намира 100-метрова естествена пещера - свещено място още преди над нея да се извиси пирамидата. Конструкцията е създадена от 2,5 милиона кирпичени тухли, сушени на слънце. В строежа са участвали над 3000 работници. Те не разполагали с товарни животни, метални сечива или колела. Учените смятат, че строежът е продължил 30 години. Размерът на Пирамидата на Луната е две трети от този на Пирамидата на Слънцето. Тя е със значително по-сложна архитектура. За разлика от тези в Египет, пирамидите в Теотиуакан не са използвани за гробници, а за храмови комплекси.

Общ изглед към булеварда на мъртвите на Теотиуакан


34

Изображение на Великата богиня на Теотиуакан


35

Ацтеките са древна цивилизация (14-16 век), която е населявала териториите на днешно Мексико. Населението им е било над 1,5 милиона души. Цивилизацията на ацтеките има богата митология и културно наследство. Столицата на Ацтекската империя е Теночтитлан и е била разположена на езерото Тексако, където сега се намира град Мексико. Името ацтеки произлиза от името Асатлан – митичната им прародина, разположена на север от Мексиканската котловина (най-вероятно в западната част на днешно Мексико), откъдето по-късно ацтеките се разселват в Централна Америка. Ацтеките често наричали себе си мексика (мехика) – от името на най-голямото и най-силно племе в индианската общност в района и от което идва името на днешно Мексико. Прието е ацтеки да се наричат както основателите на империята на ацтеките, така и всички останали етнически групи, говорещи науатъл (езика на ацтеките) и населяващи Мексиканската долина до завладяването им от испанците. Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток – до Мексиканския залив, на юг – до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико. Тъй като земеделието е основен поминък за ацтеките, те са били изцяло зависими от природните сили и затова са ги почитали като богове. Най-главен сред боговете е бил Уитсилопочтли (богът-слънце), почитан още и като бог на войната. Други важни богове са Тлалок (богът-дъжд) и Кетсалкоатъл („Пернатата змия”) – богът на вятъра и мъдростта, а също и свързван и с възкресението. В ацтекската религия има добри и зли богове. Ацтеките вярват, че добрите богове трябва винаги да се поддържат силни, за да не позволят на злите богове да завладеят света. За тази цел са изпълняване човешки жертвоприношения. За жертви най-често са били използвани военнопленници, а за най-важните ритуали понякога са се избирали за доброволци ацтеки-воини. Ацтеките са вярвали, че бог Тлалок предпочита деца, принесени му в жертва. Жертвоприношенията при ацтеките са представлявали сложни ритуали, изпълнявани според движението на звездите за омилостивяване на боговете в даден момент. Най-общо ритуалът е протичал по следния ред: Жертвата се изкачва по стъпалата до върха на пирамидата, където е храмът. Там жрецът я поставя да легне на каменния олтар и и� изважда сърцето. След това го издига високо към почитания бог и го хвърля в свещения огън, докато то все още пулсира. Ацтеките често са провеждали масови жертвоприношения. Според една легенда, през 1487 г. в Теночтитлан жреците пожертвали над 80 000 военнопленници в чест на обновения храм на бога-слънце. Теночтитлан (означава „Мястото на бодливите кактуси“) е древен град, столица на държавата на ацтеките, който се е намирал на мястото на съвременния град Мексико сити. Легендата за основаването на Теночтитлан е отразена и в националния герб на Мексико, който не е променян значително от създаване на независимата от Испания държава Мексико. Нахуатлската легенда гласяла, че племената, предвождани от владетеля - уеи тлатоани (науатл huey tlatoani), трябвало да отседнат и основат града си там, където видят орел, кацнал върху кактус и който държал в клюна си гърмяща змия. Завладяването на ацтекската държава от испанците е отразено в историите за Кортес и Монтесума. Теночтитлан се намира под съвременно Мексико и само възстановки могат да дадат представа за вида му.


36

Макет на храмовата зона на Теночтитлан в националния антропологически музей на Мекиско


37

Реконструкция на ацтекски пазар в същия музей


38

Сцена на ритуален канибализъм в чест на демона Миктлантекутли (Владетел на земята на мъртвите) от ацтекския кодекс Малябекиано, 16 век


39

Ацтекската пиктограма „Мир“ от кодекса Телериано-Ремензис


40

5. Андската цивилизация – Империята на инките и Мачу-Пикчу

Инките са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През 12 век създали могъща империя, управлявана от династията Инка. Империята възникнала около долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през 1438 г. През 1532-1534 г. била завзета от испанците. Потомците на древните Инки се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят предимно в каменни постройки ,в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на древните Инки. Първият велик император на Инките бил Пачакутека Юпанки - воин, който дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хаяна Капак завзели земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия, северните части на Аржентина и Чили. Императорът се наричал Инка (слънце) и бил смятан за бог, потомък на Слънцето. Императорът имал огромна власт. Той притежавал цялата земя. Една трета от реколтата, получавана от селяните, се полагала на жреците и една трета на Инка. От дяла си той заплащал на своите чиновници, войници и занаятчии. В империята били построени 23 000 км пътища, виещи се от морския бряг до върховете на Андите, част от които се използват и днес. Над планинските пропасти висели мостове, чиито въжета от плътно усукани растителни влакна били дебели колкото човешко тяло. Големите реки били прекосявани с хитроумно конструирани плаващи мостове от балсово дърво. По тях пътували часкуи - вестоносците на императора, и търговци, които превозвали стоката си с лами - инките не познавали колелото. Населението било около 12 милиона души. Уникална е писмената система на инките: писмото кипу. Кипу или Кхипу (на кечуа - езикът на инките - «quipu» означава «възел») са средства за записване на информация. Обикновено кипуто се състои от цветни нишки от козината на лама или алпака, с разположени върху тях възли. На територията на империята на инките преди тях са съществували няколко култури.


41

Колумбия: Археологическият парк Сан Агустин. Най-голямата в Южна Америка група религиозни паметници и мегалитни скулптури се намира сред пустинен живописен ландшафт. Боговете и митичните животни майсторски са представени в различни стилове - от абстракция до реализъм. Тези произведения на изкуството свидетелстват за високия творчески потенциал на културата, процъфтяваща в северните Анди от 1 до 8 век. Тази култура участва в създаването на северната зона на андската цивилизация.


42

Перу: Археологическата зона Чан Чан. Държавата Чиму със столица Чан Чан достигнала своя разцвет 15 век малко преди да бъде завладяна от инките. Планировката на този огромен град, най-големия в доколумбова Америка, отразява строгата политическа и социална организация, проявяваща се в разделянето на града на девет цитадели или дворци, образуващи независими блокове.


43

Перу: Свещеният град Карал Супе. Свещеният град Карал Супе с площ 626 хектара и възраст 5000 години е ситуиран върху пустинна тераса над зелената долина на реката Супе. Градът е най-стария център на цивилизация в двете Америки. Тук са ситуирани 18 селищни групи, в него има монументални каменни паметници и внушителни обработени земни маси. Намерени са следи от кипу (писменост с възли), което показва степента на сложност в развитието на общността в Карал. Планът на града и някои от неговите компоненти като пирамидални структури и резиденции за елита съдържат ясни доказателства за важността на церемониите и за наличието на силна религиозна идеология в общността. Културата, създала този град, е вероятно в основата на развитието на андската цивилизация.


44

Линиите и геоглифите в районите Наска и Пампас де Хумана. Геоглифите в Наска и пампата Хумана, разположени сред пустинна равнина в приморската част на Перу на около 400 км южно от Лима, заемат площ 450 км2. Тези линии, издълбани в земята в периода от 5 в.пр.Хр. до 5 в.сл.Хр. са една от най-големите археологически загадки. Уникалността на знаците е в количеството, произхода, размерите, предназначението и целостта. Геоглифите представляват изображения на животни, стилизирани растения и митични същества, а също и на геометрични фигури с размери по няколко километра. Има предположение, че те са използвани за ритуални астрономически функции.


45

Перу: Градът Куско. Куско, разположен в Перуанските Анди, при владетеля Инка Пачакутек (1438 г.) се превръща в развит градски център с важни религиозни и административни функции. Той е обкръжен от ясно очертани и отделени една от друга зони за земеделие, занаятчийство и индустрия. Когато испанците завладяват града в 16 век, те запазват общата структура, но построяват върху руините на града на инките барокови църкви и дворци.


46

Мачу Пикчу (буквално Стар връх) е архитектурен комплекс в съвременно Перу, построен от инките през 15 век.Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 м. надморска височина в Андите. Наричан е още "Изгубеният град на инките". Бил е създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето Инти и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325 кв.м. Средната надморска височина е 2350 м.


47


48

6. Доколумбова Северна Америка Най-древното културно присъствие в югозападната част на северна Америка е това на племената пуебло и техните предшественици още от 8000 години пр.Хр. От тях са останали няколко паметника, които представяме в този раздел. Националният исторически парк Чако в САЩ. Повече от 2000 години племената на индианците пуебло живеели в обширен район в югозападните САЩ. Каньонът Чако през 850-1250 г. е бил главния център на културата на предците на тези индианци. Чако има монументални обществени и церемониални сгради с ясна архитектура. Заедно с Чако обектът включва и паметника Руините на ацтеките и няколко по-малки паметника.


49

Могилите на Кахокияв САЩ. Могилите на Кахокия на 13 км североизточно от Сейнт Луис, щата Мисури, е най-голямото доколумбово селище северно от Мексико. То е обитаемо през "периода Мисисипи" - 800-1400 г. върху площ от 1600 хектара и е съдържало 120 надгробни могили. Тукашното аграрно общество е било с население от 10 до 20000 души. Най-голямото съоръжение тук е "Монашеската могила" с височина 30 м и площ 5 хектара, най-голямото доисторическо земно съоръжение в Америка.


50

Възстановки на селището в Кахокия


51

Археологическият паметник Пакиме, районът Касас Грандесв Мексико. Пакиме в района Касас Грандес, достигнал апогея си в 14-15 век, е играл ключова роля в търговските и културни връзки между териториите, населени от индианците пуебло в югозападните райони на сегашните САЩ и в северните райони на Мексико и по-развитите цивилизации на Централна Америка. Внушителните частично разкрити руини са свидетелство на култура, превъзходно приспособена към природните и икономическите условия на региона, която изчезнала внезапно по време на испанската конкиста.


52

Индианското селище Пуебло де Таос в САЩ. Разположено в долината на малък приток на река Рио Гранде това глинобитно селище от жилищни помещения и церемониални сгради представя културата на индианците пуебло на територията на щатовете Аризона и Ню Мексико.

Тема 10. Архитектурата на доколумбовите култури на ... ·...

Documents