14 9 МАЙ 2012 СРЯДА 8. ÈÑÒÎÐÈß КОМПАСЪТ · 14 ЗЕМЯ9 МАЙ2012...

1
приложение КИТАЙ днес 8. ÈÑÒÎÐÈß 14 ЗЕМЯ 9 МАЙ 2012 СРЯДА Четирите велики китайски открития КОМПАСЪТ те часовници. След завъртане на лъжицата, при спиране дръжката й винаги показвала посока юг . По тази причина цялото приспособление било наричано съ нан“, което оз- начава сочещ на югот съ- сочи към и нан“ - юг . Древ- ните китайци го използвали съгласно книгата И Дзин(Книга на промените), с чия- то помощ те търсели най-доб- рото място за техния дом, ра- бота и т .н. според природните сили и влияния. След дългото използване на дъската, хора- та открили, че тя не само им подсказва бъдещето и ги на- сочва за определени неща, но и била отлично средство за посочване на реалната посо- ка. В историята не е останало името на конкретния човек, който първи е използвал тази възможност и по този начин е изобретил компаса. Новото изобретение било аналогично на гадателската дъска, но вмес- то символи от И дзин“, върху бронзовата плоча били мар- кирани осем посоки - изток, запад, север, юг , североизток, северозапад, югоизток и юго- запад. Максимално близък до на- шите представи компасът ста- нал през 8 в. сл. н.е., когато магнитна стрелка заменила камъка във форма на лъжи- ца. По време на династията ставлявало т .нар. мокър ком- пас, или върху разграфена дъска - сух компас, или за- качени на копринена нишка. Появили се и други разно- видности на новото открити- те. Компас - костенурка от времето на династията Севе- рен Сун представлявал дър- вена костенурка с малка плас- тинка магнит в областта на корема, сложена върху дръж- ка, чрез която се задържа на поставка. Заради магнита костенурката заставала в ос- та север - юг . Компас - риба пък, появил се по време на династия Южен Сун, е тънка метална пластина, магнети- зирана в геомагнитно поле или чрез търкане в магнит и оформена като риба. Когато бъде поставена в съд вода, главата на рибата са обръ- щала на север. Тези видове компаси отк- рили пътя за по-прецизни инструменти, което позволи- ло на откривателите точно да се насочват в морските пътешествия. Освен това но- вият уред станал много лес- но преносим, по-удобен за използване и съответно ма- сово приложим като средство за ориентация. Между 850 и 1050 г . станал широко разп- ространен като навигацион- но средство на корабите. По- късно се появил още по-удо- бен вариант - компас в кутия. Той датира от 1200 г . Осно- вата, върху която била поста- вяна стрелката, била кръг , маркиран със съвсем изчис- тени и ясни знаци. Марки- ровката имала вътрешен кръг с 8 триграми и външен кръг с 24 посоки, базирани на азимут точките на земята. То- зи вид компас бил едновре- менно точен и лесен за из- ползване в навигацията. Новият уред бил пренесен в Арабския свят и Европа по време на династията Севе- рен Сун между 960 и 1127 г . Както и останалите китайски открития първо с новото изобретение били запознати в Арабския свят , където по- лучило голямо одобрение, а след това и в Европа, където започнали активно да го из- ползват в мореплаването. Според други данни през XI век европейците също откри- ли уред подобен на компаса, което било точно по времето когато китайците внедрили своя компас в мореплаване- то. Счита се, че това са две независими открития като до- казателство за това е, че ев- ропейският компас винаги со- чел север, а китайският - юг . Според историческите данни китайците започнали масово и активно да използват ком- паса около 1100 г ., европей- ците - 1187 г ., арабите - 1220 г ., а скандинавците - 1300 г . Благодарение на открити- ето си, за китайците станали възможни пътуванията през Индийския океан до източ- ното крайбрежие на Африка. По време на династията Мин великите навигационни пос- тижения са направени от Жен Хе (1371-1435 г .) от про- винция Юнан, който между 1405 и 1433 г . направил се- дем океански пътувания на запад и посетил повече от тридесет страни и региони в западния Пасифик и Индий- ския океан. Появяването на компаса отворило океаните на света за пътуване и довело до раз- лични географски открития, в това число и на Новия свят . Може спокойно да се каже, че благодарение на ки- тайското откритие е имало пълноценни експедици, след които е съставена цялостната карта на света. Не е преувеличено твър- дението на един от най - големите изследователи и уче- ни на Европа през Новото време - Френсис Бейкън в произведението му Нов Ор- ганон“, че хартията, барутът и компасът са променили света. Яна МИТЕВА Тан (681-907 г .) и началото на династията Северен Сун (960-1127 г .) древните китай- ски учени намерили начин да намагнетизират метални стрелки, търкайки ги с маг - нит , след което ги потапяли във вода. Те също открили, че намагнетизираните стрел- ки оставали в позиция север - юг (оста на земята). По този начин бил създаден ком- пасът . Стрелките били пос- тавяни във вода, което пред- К итай е страна с дъл- гогодишна история в корабоплаването, ко- рабостроителството и съответ - но навигацията. Във време- то преди изобретяването на компаса ориентирането се случвало по Полярната звез- да, звездите изобщо, Луната и Слънцето. Това бил много несигурен метод, тъй като се подчинявал на атмосферни- те условия. При облачно не- бе, буря, дъжд и т .н. звездите не винаги могат да бъдат видяни, а като че ли в таки- ва случаи е най-необходимо да има отправна точка за ориентир. Компасът дал точ- но този постоянен ориентир, благодарение на което нави- гацията станала много по- сигурна. В търсене на точност и сигурност древните китайци се опитвали да намерят инс- трумент , който да може да показва посоките. Известна е т . нар. „колесница за по- казване на посоки“, което е и най-ранният подобен пред- мет в китайските предания, въпреки че досега все още не са намерени археологически доказателства за нея. Още преди 2500 години хората в Китай добре познавали ес- тествените свойства на маг - нита, който показвал юг и север спрямо магнитните по- люси на Земята и го използ- вали в ежедневието си. Това става ясно от хрониката от периода на Воюващите цар- ства“, където не само са опи- сани свойствата на магнита, но и употребата му . Първообразът на магнит - ния компас, който по замисъл нямал за цел да показва посо- ките на света бил изобретен по време на първата феодал- на династия Цин (221 - 206 пр. н. е.). Неговите създадели са древнокитайски гадатели, ко- ито използвали магнит , за да направят своите гадателски дъски. Първият намерен в раз- копки своеобразен компас от този тип датира именно от този период. Той представля- ва бронзова квадратна плоча, върху която била поставяна друга част , наподобяваща съв- ременната лъжица. Тя била направена от естествен мине- рален магнит , който древните китайци полирали и модели- рали във формата на лъжица, символизираща съзвездието Голяма мечка. Тя била поста- вяна в центъра на квадратна- та бронзова плоча с със стра- ни 17 см. Върху нея били нарисувани 24 различни сим- вола, аналогично на днешни-

Upload: others

Post on 08-Sep-2019

4 views

Category:

Documents


0 download

TRANSCRIPT

Page 1: 14 9 МАЙ 2012 СРЯДА 8. ÈÑÒÎÐÈß КОМПАСЪТ · 14 ЗЕМЯ9 МАЙ2012 СРЯДА 8. ÈÑÒÎÐÈß приложение КИТАЙ днес Четирите велики

приложение КИТАЙ днес8. ÈÑÒÎÐÈß14 ЗЕМЯ 9 МАЙ 2012 СРЯДА

Четирите велики китайски открития

КОМПАСЪТ

те часовници. След завъртанена лъжицата, при спиранедръжката й винаги показвалапосока юг. По тази причинацялото приспособление билонаричано „съ нан“, което оз-начава „сочещ на юг“ от „съ“- сочи към и „нан“ - юг. Древ-ните китайци го използвалисъгласно книгата „И Дзин“(Книга на промените), с чия-то помощ те търсели най-доб-рото място за техния дом, ра-бота и т.н. според природнитесили и влияния. След дълготоизползване на дъската, хора-та открили, че тя не само имподсказва бъдещето и ги на-сочва за определени неща, нои била отлично средство за

посочване на реалната посо-ка. В историята не е останалоимето на конкретния човек,който първи е използвал тазивъзможност и по този начине изобретил компаса. Новотоизобретение било аналогичнона гадателската дъска, но вмес-то символи от „И дзин“, върхубронзовата плоча били мар-кирани осем посоки - изток,запад, север, юг, североизток,северозапад, югоизток и юго-запад.Максимално близък до на-

шите представи компасът ста-нал през 8 в. сл. н.е., когатомагнитна стрелка заменилакамъка във форма на лъжи-ца. По време на династията

ставлявало т.нар. мокър ком-пас, или върху разграфенадъска - сух компас, или за-качени на копринена нишка.Появили се и други разно-видности на новото открити-те. Компас - костенурка отвремето на династията Севе-рен Сун представлявал дър-вена костенурка с малка плас-тинка магнит в областта накорема, сложена върху дръж-ка, чрез която се задържа напоставка. Заради магнитакостенурката заставала в ос-та север - юг. Компас - рибапък, появил се по време надинастия Южен Сун, е тънкаметална пластина, магнети-зирана в геомагнитно поле

или чрез търкане в магнит иоформена като риба. Когатобъде поставена в съд вода,главата на рибата са обръ-щала на север.Тези видове компаси отк-

рили пътя за по-прецизниинструменти, което позволи-ло на откривателите точнода се насочват в морскитепътешествия. Освен това но-вият уред станал много лес-но преносим, по-удобен заизползване и съответно ма-сово приложим като средствоза ориентация. Между 850 и1050 г. станал широко разп-ространен като навигацион-но средство на корабите. По-късно се появил още по-удо-бен вариант - компас в кутия.Той датира от 1200 г. Осно-вата, върху която била поста-вяна стрелката, била кръг,маркиран със съвсем изчис-тени и ясни знаци. Марки-ровката имала вътрешен кръгс 8 триграми и външен кръгс 24 посоки, базирани наазимут точките на земята. То-зи вид компас бил едновре-менно точен и лесен за из-ползване в навигацията.Новият уред бил пренесен

в Арабския свят и Европа повреме на династията Севе-рен Сун между 960 и 1127 г.Както и останалите китайскиоткрития първо с новотоизобретение били запознатив Арабския свят, където по-лучило голямо одобрение, аслед това и в Европа, къдетозапочнали активно да го из-ползват в мореплаването.Според други данни през XIвек европейците също откри-ли уред подобен на компаса,което било точно по времетокогато китайците внедрилисвоя компас в мореплаване-то. Счита се, че това са двенезависими открития като до-казателство за това е, че ев-ропейският компас винаги со-чел север, а китайският - юг.Според историческите данникитайците започнали масовои активно да използват ком-паса около 1100 г., европей-ците - 1187 г., арабите - 1220г., а скандинавците - 1300 г.Благодарение на открити-

ето си, за китайците станаливъзможни пътуванията презИндийския океан до източ-ното крайбрежие на Африка.По време на династията Минвеликите навигационни пос-тижения са направени отЖен Хе (1371-1435 г.) от про-винция Юнан, който между1405 и 1433 г. направил се-дем океански пътувания назапад и посетил повече оттридесет страни и региони взападния Пасифик и Индий-ския океан.Появяването на компаса

отворило океаните на светаза пътуване и довело до раз-лични географски открития,в това число и на Новиясвят. Може спокойно да секаже, че благодарение на ки-тайското откритие е ималопълноценни експедици, следкоито е съставена цялостнатакарта на света.Не е преувеличено твър-

дението на един от най -големите изследователи и уче-ни на Европа през Новотовреме - Френсис Бейкън впроизведението му „Нов Ор-ганон“, че хартията, барутъти компасът са променилисвета.

Яна МИТЕВА

Тан (681-907 г.) и началотона династията Северен Сун(960-1127 г.) древните китай-ски учени намерили начинда намагнетизират металнистрелки, търкайки ги с маг-нит, след което ги потапяливъв вода. Те също открили,че намагнетизираните стрел-ки оставали в позиция север- юг (оста на земята). Потози начин бил създаден ком-пасът. Стрелките били пос-тавяни във вода, което пред-

Китай е страна с дъл-гогодишна история вкорабоплаването, ко-

рабостроителството и съответ-но навигацията. Във време-то преди изобретяването накомпаса ориентирането сеслучвало по Полярната звез-да, звездите изобщо, Лунатаи Слънцето. Това бил многонесигурен метод, тъй като сеподчинявал на атмосферни-те условия. При облачно не-бе, буря, дъжд и т.н. звездитене винаги могат да бъдатвидяни, а като че ли в таки-ва случаи е най-необходимода има отправна точка заориентир. Компасът дал точ-но този постоянен ориентир,благодарение на което нави-гацията станала много по-сигурна.В търсене на точност и

сигурност древните китайцисе опитвали да намерят инс-трумент, който да може дапоказва посоките. Известнае т. нар. „колесница за по-казване на посоки“, което е инай-ранният подобен пред-мет в китайските предания,въпреки че досега все още неса намерени археологическидоказателства за нея. Ощепреди 2500 години хората вКитай добре познавали ес-тествените свойства на маг-нита, който показвал юг исевер спрямо магнитните по-люси на Земята и го използ-вали в ежедневието си. Товастава ясно от хрониката отпериода на „Воюващите цар-ства“, където не само са опи-сани свойствата на магнита,но и употребата му.Първообразът на магнит-

ния компас, който по замисълнямал за цел да показва посо-ките на света бил изобретенпо време на първата феодал-на династия Цин (221 - 206пр. н. е.). Неговите създаделиса древнокитайски гадатели, ко-ито използвали магнит, за данаправят своите гадателскидъски. Първият намерен в раз-копки своеобразен компас оттози тип датира именно оттози период. Той представля-ва бронзова квадратна плоча,върху която била поставянадруга част, наподобяваща съв-ременната лъжица. Тя биланаправена от естествен мине-рален магнит, който древнитекитайци полирали и модели-рали във формата на лъжица,символизираща съзвездиетоГоляма мечка. Тя била поста-вяна в центъра на квадратна-та бронзова плоча с със стра-ни 17 см. Върху нея билинарисувани 24 различни сим-вола, аналогично на днешни-