2015 - visit sofia · Възраждане 2 033 6,18 1 929 6,06 104 9,55 Общо 32 885 100 31...

ОП“Туризъм“

СОФИЯ Туризмът в цифри 2015

www.visitsofia.bg Общинско предприятие „Туризъм“

ИЗДАНИЕ 2016

http://www.visitsofia.bg/


СЪДЪРЖАНИЕ 2015

I. ВЪВЕДЕНИЕ

II. ДЕМОГРАФСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА стр.1

III. ТРАНСПОРТ стр.3

Въздушен, автобусен, ЖП и градски транспорт

IV. НАСТАНЯВАНЕ стр.12

Предлагане, търсене, заетост на легловата база, позиция на София в България

V. ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ стр.31

Видове и капацитет

VI. ЦЕНИ НА НЯКОИ СТОКИ И ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ стр.32

Сравнение на цените в някои европейски столици

VII. ОЩЕ ЗА СОФИЯ стр.36

История

Култура

Природа

Спорт и развлечение

Безплатна пешеходна обиколка

Поклоннически маршрути

VIII. РЕЧНИК стр.44

Терминология и съкращения


ВЪВЕДЕНИЕ 2015

Уважаеми потребители,

Уважаеми колеги, Иво Маринов

Директор на ОП „Туризъм“

На Вашето внимание ОП „Туризъм” при Столична община представя петото издание на годишния

статистически справочник „София – туризмът в цифри”. Актуалната информация в него дава

възможност да се проследят в детайл развитието на туризма и тенденциите в отрасъла.

2015 г. беше стратегически важна година за развитието на София като съвременен европейски

град с конкурентноспособна икономика, част от която е и туризмът като отрасъл. Стратегическите

решения и мащабната работа в посока постигане на конкурентноспособност на икономиката на

града тепърва ще допринасят за развитието и на туризма. За да максимизира приноса на

управлението на дестинацията, както и за да увеличи конкурентноспособността на икономиката на

града, София заложи на основано на знанието икономическо и обществено развитие. През 2015

година българската столица стана ядрото на иновации и на стартъп средата в страната и зададе

посоката на развитие на успешните дестинации. На 11 декември 2015 година отвори врати първият в

България научно-технологичен парк „София Тех Парк“, за да свърже науката, бизнеса и

технологиите. Изцяло в унисон с политиката на Европейския съюз, където иновациите са на преден

план, беше създадена и „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на икономиката на

София (2016-2020 г.)“. Така столицата е първият град в България с общинска стратегия за

интелигентна специализация, достоен пример за другите градове и региони у нас. В стратегията бяха

начертани две основни предизвикателства - развитие на новите технологии - в креативните и

рекреативните индустрии и производство и разпространение на кино в Югоизточна Европа –

утвърждаване на София като регионална столица на новия дигитален пазар.

Столична община и през 2015 година насочи последователни усилия към подобряване на

инфраструктурата и системата на обществения транспорт на най-големия град в България, към

създаване на нови атракции, спортни съоръжения, паркове, богатство от събития. Прилаганата

зелена политика за устойчиво развитие на икономиката на дестинацията цели не само опазване на

ресурса, а и осигуряване на благоприятно поле за развитие на туристическия бизнес и на качествено

преживяване на гостите на София. В тази посока - с цел по-добро обезпечаване с културна и

туристическа информация на гражданите и гостите на София, през 2015 година бяха открити два

нови туристически информационни центъра - „читАлнЯта“ и ТИЦ „Ларго“, с което общият им брой е

вече пет ТИЦ-а. Столична община чрез ОП „Туризъм“ продължава и предлагането на два безплатни

продукта за гостите и гражданите на София – туристическа обиколка на забележителностите в

централна градска част и ежегодните четири поклоннически маршрута до манастири край столицата

и до Рилската света обител.


ВЪВЕДЕНИЕ 2015

През 2015 година градът ни може да се похвали и с две нови атракции – отвориха врати „Музеят

за история на София“ и най-големият детски научен център в Източна Европа - “Музейко”. През 2015

година столицата предложи на гостите и гражданите си още една стъпка напред в бъдещето -

модерна мобилна апликация Farol City Guides - съвременен градски пътеводител. Инвестициите и

мащабните проекти донесоха на Столична община по време на първия национален конкурс

INFRASTRUCTURE BULGARIA AWARDS 2016 призове в категория „Екологична инфраструктура“,

„Метрополитен – транспортна инфраструктура“ и специални награди.

През 2015 година туристическата индустрия на София отново бележи ръст и запазва устойчивата

тенденция от предходните години. Ръстът на туристите за изминалата 2015 година спрямо 2014

година е 9,72%. Статистиката сочи, че 1 061 522 туристи са посетили София през 2015 година, а

регистрираните нощувки са с ръст 8,49% - те са 1 872 978. Нараснал е броят на туристите от

Германия, Великобритания, Италия, които са сред топ пазарите на София. Летище София през 2015

година посрещна с почти 7 % повече пътуващи в сравнение с 2014 година, което се дължи главно на

постоянно увеличаващия се брой на пътуващите по международните маршрути. През 2015 г.

значителен ръст от 7,6 % бележи именно пънтникопотокът по международни линии. Директните

полети, които през 2015 година свързват София с различни дестинации по света, са вече 54. От

Летище София през 2015 г вече има директни полети и до Дюселдорф, Меминген, Неапол, Бари,

Женева и Кьолн.

И през предходните години, и през 2015 година, данните при проучване за мястото на София в

националната система на туризма показват съществения принос на града за повишаване на

ефективността на туристическото развитие на страната. Макар и със сравнително малък капацитет на

настанителната база /4,1% от обектите за настаняване и 3,9% от легловата база на България/, София

заема едно от водещите места в туризма на страната ни, особено по отношение на приходите от

нощувки (3-то място). София изпреварва по ръст средните нива за страната по реализирани нощувки

през 2015 спрямо 2014 г (София – ръст от 5,28 %, България – отрицателен ръст от 1,38 % спрямо 2014

г) и по брой пренощували лица (София – ръст от 6,65%, България – ръст от 5,6%).

Поставените през 2015 година нови предизвикателства пред София са път, по който тя „Расте, но не

старее“ и ще работи последователно за утвърждаването си като конкурентноспособна дестинация

на европейския туристически пазар.


ДЕМОГРАФСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТКА 2015 ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Площ: 492, 092 кв. км.

София заема 6,9% от площта на Софийска област, чиято територия е 7 059 кв.км. или 6,4% от площта на страната. (България – 110 994 км2)

Население: 1 291 591 жители (По данни на НСИ от официалното преброяване на населението към 1.02.2011г.)

В края на 2015 г. населението на столицата по данни на НСИ

наброява 1 231 981 души и представлява 17,2% от

населението на България, което за същия отчетен период е

7 153 784 души.

Прогнозите за населението на София при хипотеза за

конвергентност – реалистичен и съобразен с нормативните

изисквания на ЕС вариант, е през 2020 г. да наброява 1 360 412

души.

София е разделена на 24 административни района.

Райони на Столична община Източник : НСИ 2011

Район в София Жители

(бр. души) %

1 Люлин 114 813 8,9

2 Сердика 46 949 3,6

3 Красно село 83 552 6,5

4 Триадица 63 451 4,9

5 Младост 102 899 8

6 Нови Искър 28 991 2,2

7 Оборище 31 060 2,4

8 Овча купел 54 417 4,2

9 Илинден 33 236 2,6

10 Искър 63 248 4,9

11 Красна поляна 58 234 4,5

12 Лозенец 53 080 4,1

13 Надежда 67 905 5,3

14 Средец 32 423 2,5

15 Подуяне 76 672 5,9

16 Студентски 71 961 5,6

17 Банкя 12 136 0,9

18 Изгрев 30 896 2,4

19 Кремиковци 23 641 1,8

20 Връбница 47 969 3,7

21 Витоша 61 467 4,8

22 Панчарево 28 586 2,2

23 Слатина 66 702 5,2

24 Възраждане 37 303 2,9

ОБЩО: 1 291 591 100


ДЕМОГРАФСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 2015 ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗАЕТИ ЛИЦА ПРЕЗ 2015Г.

По данни на НСИ към месец декември 2015 г. средният списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение в столицата е 670 400. По данни на ОП „Туризъм“ в местата за настаняване и ЗХР, категоризирани от кмета на Столична община, са заети 32 885 души. БРОЙ ЗАЕТИ В КАТЕГОРИЗИРАНИТЕ ОТ КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА МН И ЗХР НА ТЕРИТОРИЯТА НА СО ПО РАЙОНИ ЗА 2015 Г

Район

Общо заети в ЗХР и МН

Заети в ЗХР Заети в МН

брой души

дял в % брой души

дял в %

брой души

дял в %

Люлин 1 207 3,67 1 187 3,7 20 1,8

Сердика 839 2,55 779 2,4 60 5,5

Красно село 1 546 4,70 1 503 4,7 43 3,9

Триадица 3 392 10,31 3 290 10,3 102 9,37

Младост 2 455 7,47 2 408 7,5 47 4,3

Нови Искър 206 0,63 196 0,6 10 0,9

Оборище 2 381 7,24 2 275 7,1 106 9,7

Овча Купел 754 2,29 712 2,2 42 3,8

Илинден 598 1,82 598 1,8 0 0

Искър 897 2,73 891 2,8 6 0,5

Красна поляна 305 0,93 305 0,9 0 0

Лозенец 1 732 5,27 1 709 5,4 30 2,75

Надежда 723 2,20 718 2,3 5 0,45

Средец 4 356 13,25 4 289 13,5 67 6,1

Подуяне 798 2,43 768 2,4 30 2,75

Студентски 2 304 7,01 2 263 7,1 41 3,76

Банкя 291 0,88 219 0,7 72 6,6

Изгрев 854 2,60 844 2,6 10 0,9

Кремиковци 355 1,08 339 1,06 16 1,47

Връбница 347 1,06 335 1,05 12 1,1

Витоша 2 269 6,90 2 151 6,76 118 10,8

Панчарево 725 2,20 665 2,09 60 5,5

Слатина 1 518 4,62 1 424 4,47 94 8,6

Възраждане 2 033 6,18 1 929 6,06 104 9,55

Общо 32 885 100 31 797 100 1088 100

Източник: ОП“ Туризъм“- по данни от справки за професионална и езикова квалификация на лицата, заети в МН и ЗХР

Високата концентрация на настанителната база и ЗХР в централната градска част предопределя по-големия брой заети лица в заведения за хранене и развлечения и в места за настаняване предимно в централните райони на София.


ДЕМОГРАФСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 2015

. Източник: ОП“ Туризъм“

На графиките ясно се открояват район „Средец“ с най-голям брой заети лица в ЗХР – те са 13,5 % от броя на заетите в ЗХР в столицата през 2015 г. В районите „Триадица“, „Младост“, „Оборище“, „Студентски“ и „Витоша“ също се отчита значителен брой на заетите в тази сфера.

Източник: ОП“ Туризъм“

Най-голям е броят на заетите в МН в районите Витоша, Оборище, Триадица и Възраждане, където е концентрирана и голяма част от настанителната база на столицата.

0

1 000

2 000

3 000

4 000

5 000

Лю

ли

н

Сер

ди

ка

Кр

асн

о с

ело

Три

ади

ца

Мл

адо

ст

Но

ви И

скъ

р

Об

ор

ищ

е

Овч

а К

упел

Ил

ин

ден

Иск

ър

Кр

асн

а п

ол

яна

Ло

зен

ец

Над

ежд

а

Ср

едец

По

дуя

не

Сту

ден

тски

Бан

кя

Изг

рев

Кр

еми

ковц

и

Вр

ъб

ни

ца

Ви

тош

а

Пан

чар

ево

Сл

ати

на

Въ

зраж

дан

е

Заети лица в ЗХР на територията на София по райони през 2015 г.

0

20

40

60

80

100

120

Лю

ли

н

Сер

ди

ка

Кр

асн

о с

ело

Три

ади

ца

Мл

адо

ст

Но

ви И

скъ

р

Об

ор

ищ

е

Овч

а К

упел

Ил

ин

ден

Иск

ър

Кр

асн

а п

ол

яна

Ло

зен

ец

Над

ежд

а

Ср

едец

По

дуя

не

Сту

ден

тски

Бан

кя

Изг

рев

Кр

еми

ковц

и

Вр

ъб

ни

ца

Ви

тош

а

Пан

чар

ево

Сл

ати

на

Въ

зраж

дан

е

Заети лица в МН на територията на София по райони през 2015 г.


ТРАНСПОРТ 2015 София е най-големият транспортен център в България. До и от българската столица има редовен и

директен въздушен, автобусен и железопътен транспорт от и до различни точки на света.

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна

система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния.

ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ

Въздушният транспорт е представен с най-голямото международно летище в страната - Летище

София, което концентрира входящ и изходящ трафик от над 4 милиона пътници годишно. През 2015

г. общият брой обслужени пътници е 4 088 943. Ръстът е 7,2% спрямо 2014г.

През 2015 година общият брой на пристигналите пътници е 2 005 978, което е с почти 7 % повече в

сравнение с 2014 година.

БРОЙ ПРИСТИГНАЛИ ПЪТНИЦИ НА ЛЕТИЩЕ „СОФИЯ“ ПРЕЗ 2014 И 2015 Г.

2014 2015

Меж

дун

ар

од

ни

ред

овн

и п

ол

ети

меж

дун

ар

од

ни

чар

тъ

рн

и

по

лети

Въ

тр

еш

ни

по

лети

Меж

дун

ар

од

ни

ред

овн

и п

ол

ети

Изм

ен

ен

ие

20

14

/2

01

5

Меж

дун

ар

од

ни

чар

тъ

рн

и

по

лети

Изм

ен

ен

ие

20

14

/2

01

5

Въ

тр

еш

ни

ред

овн

и п

ол

ети

Изм

ен

ен

ие

20

14

/2

01

5

Януари 110 443 12 470 3 986 116952 5,89 12980 4,09 4522 13,45

Февруари 114 080 8 804 4 515 120771 5,87 7595 -13,73 4219 -6,56

Март 131 068 4 028 5 129 143922 9,81 1872 -53,53 4254 -17,06

Април 144 792 1 295 5 857 149930 3,55 2358 82,08 4673 -20,22

Май 163 155 5 777 6 319 165203 1,26 4199 -27,32 5297 -16,17

Юни 165 856 3 956 8 401 173270 4,47 5401 36,53 7711 -8,21

Юли 183 694 1 303 10 018 196181 6,8 1766 35,53 10003 -0,15

Август 162 959 1 347 12 513 179212 9,97 2034 51 12831 2,54

Септември 151 148 6 450 8 772 168650 11,58 6914 7,19 8730 -0,48

Октомври 146 457 3 158 5 993 163902 11,91 2704 -14,38 5940 -0,88

Ноември 122 460 890 4 950 135656 10,78 393 -55,84 4791 -3,21

Декември 145 239 4 591 4 731 160151 10,27 2730 -40,54 4296 -9,19

Общ брой пътници

1 741 351 54 069 81 184 1 873

800 7,61 50946 -5,78 77 267 -4,82

Източник: „Летище София“ АД

По данни на Летище „София ЕАД“ през 2015 г. по международни редовни линии са пътували 93,4%

от общия брой пристигнали пътници за годината, по вътрешните линии са пътували 3,9%, а с

международните чартърни полети – съответно 2,5% . През 2015 г. по международни линии на

Летище София са пристигнали 7,6 % повече пътници от тези през 2014 г. При чартърните полети и

при вътрешните линии се отчита лек спад – съответно 5,8% и 4,82% .


ТРАНСПОРТ 2015

.

Източник:“Летище София“ АД

Мeсечните колебания в броя на пристигналите пътници по международни редовни линии не са

големи. През най-активния туристически месец – август, броят на пристигналите пътници е с 38% по-

голям спрямо този на пристигналите през най-слабо активния месец – февруари.

Общият брой на пристигналите пътници с вътрешни въздушни линии бележи ръст от 2002 г. до 2011

г., а през 2012 г. започва обратната тенденция – с всяка нова година се отчита лек спад при

пристиганията по вътрешни линии. През 2015 г. пътуващите с вътрешни линии са почти 5 % по-малко

в сравнение с 2014 г.


От 2013 г през последните години има тенденция към увеличаване на пристигналите пътници по

международни въздушни линии, което за 2015 г. е 7,6% спрямо 2014 г.

ПРИСТИГНАЛИ ПЪТНИЦИ НА ТЕРМИНАЛИ Т1 И Т2 ЗА 2015 Г

От всички пристигнали пътници на Летище София през 2015 година 36% са преминали Терминал 1 (

716 809 пътника), а 64% (1 289 169 пътника) – Терминал 2. И на двата терминала на Летище София са

пристигнали по-голям брой пътници през 2015 г в сравнение с 2014 г.

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

3500Брой пристигнали пътници на Летище София през

2015 г. по международни редовни линии

0

10 000

20 000

30 000

40 000

50 000

60 000

70 000

80 000

90 000

100 000

19

99

г

20

00

г.

20

01

г

20

02

г

20

03

г.

20

04

г.

20

05

г.

20

06

г.

20

07

г.

20

08

г.

20

09

г.

20

10

г.

20

11

г.

20

12

г.

20

13

г.

20

14

г.

20

15

г.

Пристигнали пътници на Летище София с вътрешни

линии в периода 1999-2015г.

0

500 000

1 000 000

1 500 000

2 000 000

Пристигнали пътници на Летище София с международни линии в периода 1998-2015г.




През 2015 г. на Летище София са излетели и кацнали 44 416 самолета, с което е постигнат ръст от почти 5 % спрямо 2014 г. През 2015 г самолетодвиженията по международните линии са с 6% ръст спрямо 2014 г., а бизнес полетите са със 17,3% повече.


Топ дестинациите, до които се отчитат най-голям брой заминаващи за 2015 г, са Лондон, Виена,

Милано, Париж, Франкфурт, Брюксел, Рим, Тел Авив, Мадрид, Дортмунд. Те са привлекателни не

само като туристически дестинации за изходящ туристически поток, но и като европейски бизнес

центрове.

0

200000

400000

600000

800000

1000000

1200000

1400000

Терминал 1

Терминал 2

Терминал 1

Терминал 2

2014 2015

Брой пристигнали пътници на Летище София през 2014 г. и 2015г. по терминали

76,5%

1,6%

4,7%

7%

3,6% 6,5%

Разпределение на извършените през 2015г. самолетодвижения по сегменти

международни редовни линии

международни чартъри

редовни вътрешни линии

бизнес полети

карго и поща

други

0

50 000

100 000

150 000

200 000

250 000

300 000Топ 10 дестинации по брой заминаващи пътници

до крайна дестинация през 2015г.




Десетте директни самолетни линии, по които през 2015 г. е отчетен най-голям брой заминаващи

пътници от Летище София, са София – Лондон, София – Виена, София – Франкфурт, Мюнхен, Париж,

Истанбул, Рим, Милано, Брюксел и Мадрид.

През 2015 г. редовни полети по разписание са изпълнявани до 54 дестинации - регистрирани са 6

нови дестинации за Летище София. Те са Дюселдорф, Меминген, Неапол, Бари, Женева и Кьолн.

Първите полети към тези дестинации са реализирани през лятото на 2015 г. Авиокомпаниите, които

ги извършват, са Bulgaria Аir и Wizz Air. С изключение на новата дестинация София – Дюселдорф,

останалите са на нискотарифната авиокомпания Wizz Air.

Нови дестинации за летище София през 2015 г.

Дестинация Авиокомпания Дата на първи полет Дюселдорф Bulgaria Air 04.6.2015 г Меминген Wizz Air 26.07.2015 г. Неапол Wizz Air 26.07.2015 г. Бари Wizz Air 27.07.2015 г. Жeнева Wizz Air 27.07.2015 г. Кьолн Wizz Air 27.07.2015 г. Източник:“Летище София“ АД

През месец май започват редовни полети от летище Цюрих до София, осъществявани от

авиокомпания Swiss International. В края на 2015 г. стартират чартърни полети от Лондон до София на

авиокомпанията Norwegian Air International. От и до Бристол летят самолети на Enter Air. Сезонни

остават полетите до Бориспол с авиокомпания Dniproavia.

Нови авиокомпании за летище София през 2015 г.

Авиокомпания Дестинация Дата на първи полет Вид линия

Swiss International Цюрих 02.05.2015 г. Редовна

Norwegian Air International Лондон 19.12.2015 г. Charter

Enter Air Бристол 26.12.2015 г. Charter

Dniproavia Бориспол 30.12.2015 г. Сезонна линия

Източник: „Летище София” АД

0

50000

100000

150000

200000

250000

300000Топ 10 дестинации по брой заминаващи пътници

по директни линии за 2015 г.


ТРАНСПОРТ 2015 Топ авиокомпании през 2015 г. според пазарен дял по превозени пътници

Уиз Еър 29%

България Еър 27%

Луфтханза 11%

Австрийски авиолинии 7,10%

Изиджет 4,60%

Турски авиолинии 4,50%

Бритиш Еъруейс 2,60%

Алиталия 1,90%

Ейджиан Еърлайнс 1,60%

Аерофлот 1,50% Източник: http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/top_airlines_2015.pdf

Сред топ авиокомпаниите с най-голям пазарен дял по превозени пътници през 2015 г е

нискотарифната Уиз Еър. Oще една нискотарифна авиокомпания е сред топ 10 - Изиджет.

Източник: http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/top_airlines_2015.pdf

29%; Уиз Еър

27% България Еър

11% Луфтханза

7,1 % Австрийски авиолинии

5% Изиджет

4% Турски авиолинии

3% Бритиш Еъруейс

2%

2%

1%

9% Други

Пазарен дял на авиокомпаниите от летище София по брой превозени пътници през 2015 г.

http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/top_airlines_2015.pdf



АВТОБУСЕН ТРАНСПОРТ

Два големи транспортни терминала са важен фактор за развитието на международния туризъм в

София. Централна автогара София и автогара „Сердика“, които са в непосредствена близост до

Централна жп гара София, са разположени само на пет минути с метро и 20 минути пешеходна

разходка от центъра на столицата.

Централна автогара София е терминал, който обслужва пристигането и заминаването на автобуси и

няма статистическа база данни и информация за пътникопотока. По данни на Централна автогара

София през 2015 г. са пристигнали 4 269 международни автобуса. Броят на опериращите превозвачи

на Централна автогара София за 2015 г е 84. Основните дестинации, от и до които пътуват

международни автобуси, са: Гърция, Молдова, Македония, Испания, Германия, Австрия, Унгария,

Румъния, Литва, Латвия, Полша и Чехия.

По данни на автогара „Сердика“ през 2015 г. са пристигнали 1 067 международни автобуса.

Общият брой на пристигналите пътници по вътрешни и международни линии през 2015 г. е 32 000.

Опериращите превозвачи на автогара „Сердика“ през 2015 г. са 19. Дестинациите, от и до които

пътуват международни автобуси, са Германия, Австрия, Холандия, Франция, Италия, Испания,

Англия, Словения, Чехия, Хърватска, Словакия, Сърбия и Унгария. Спрямо 2014 г. се наблюдава отлив

– 7,8% по-малко са пристигналите международни автобуси, същият процент 7,8% по-малко са и

пристигналите пътници по вътрешни и международни линии.

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ

По данни на „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД през 2015 г. на Централна железопътна гара

София ежедневно са пристигали 7 влака от следните дестинации – Белград, Букурещ, Истанбул,

Солун, Будапеща, Москва/Минск/Варшава/Будапеща –последният от 13.12. 2015г. Броят на

пътниците, пристигнали с международни влакове за 2015 г., е 12 746, което е с 12 % по-малко в

сравнение с 2014 г. С вътрешни влакове са пристигнали 2 407 802 пътници, или 9% повече от тези

през 2014 г. Общо с вътрешни и международни влакове през 2015 г. са пристигнали 2 420 548.

Източник: „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД

От 2008 г. насам се отчита значително намаление в броя на пътниците, пристигнали с

международни влакове в София, за сметка на тези, които използват въздушния транспорт.

0

5 000

10 000

15 000

20 000

25 000

30 000

35 000

Брой пристигнали пътници с международни влакове на Централна жп гара - София за периода 2005-2015 г.



ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ

С градски транспорт се обслужват всички населени места на територията на Столична община.

Услугите по предоставяне на обществен превоз на пътници на територията на Столична община се

реализират от общински и частни оператори, а контролът и координацията между тях се

осъществяват от Център за градска мобилност ЕАД. На територията на София функционира мрежа от

трамвайни, тролейбусни и автобусни линии, както и метрополитен.

По данни на „Столичен автотранспорт“ ЕАД през 2015 г. по линиите на наземния градски транспорт в

София са се движили 390 автобуса по 68 маршрутни линии, от които с нисък под са 230. Средната

възраст на превозните средства е 14,3 години. Броят на превозените пътници през 2015 г. е

157 657 228, определени по методиката на „ЦГМ“ ЕАД за разпределение на приходите от превозни

документи, действаща за 2015 г.

По данни на „Столичен електротранспорт“ ЕАД през 2015 г. се движат 126 тролейбуса по 9 линии и

268 трамвая и 44 ремаркета по 15 линии. Общият брой превозени пътници за 2015 г с трамваи и

тролеуйбуси възлиза на 124 060 000.

Средната възраст на тролейбусите през 2015 г е била 11,9 г., а на трамваите – 26,1 г.

Източник: „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и „Столичен Автотранспорт“ ЕАД

На графиката е визуализиран относителният дял на видовете наземен градски транспорт за 2015г.

През годината продължава извеждането от експлоатация на стари превозни средства, движили се

по софийските улици от началото на 80-те години на ХХ в.

Единични бройки от някои модели превозни средства са запазени с цел да послужат за

експониране в бъдещия музей на градския транспорт.

0

5

10

15

20

25

30

автобуси тролейбуси трамваи

Средна възраст на превозните средства в София за 2015г. 15,8;%

тролей буси

34,2% трам ваи

49,7%; автобу си

Парк на наземния градски транспорт в София през 2015 г.



Източник: „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и „Столичен Автотранспорт“ ЕАД

По абсолютен брой превозни средства с нисък под, достъпни за хора със затруднена

подвижност, най-многобройни са автобусите – 230 броя с относителен дял от всички автобуси 59 % .

72% от тролейбусите са с нисък под, а 23,9% - от трамваите. По тези показатели трамваите се оказват

едновременно най-старите и най-недостъпните превозни средства в столицата.

Таксуването в градския транспорт се осъществява с билети за едно пътуване на цена от 1 лв.,

талони от 5 или 10 билета на книжен или електронен носител, както и еднодневни, месечни,

тримесечни и годишни карти. В електротранспорта таксуването се извършва чрез безконтактно

валидиране на електронни карти на монтирани за целта валидатори. Поради факта, че към момента

в автобусите не е внедрена система за безконтактно валидиране на превозните документи, във

всички превозни средства на наземния транспорт все още не е отменено таксуването на билети чрез

ръчно перфориране в компостьори.

Важна роля за ефективността на транспорта в столицата има и подземният градски транспорт

– софийското метро. По данни на „Метрополитен“ ЕАД през 2015 г. са обслужени 87 872 613 пътника.

Средният брой на пътниците, преминаващи на час през софийското метро, е около 30 000, а

средният брой пътници, обслужвани през делничен ден, е 340 000. Среден интервал на движение за

маршрут 1 е между 3:15 и 4:30 мин, за маршрут 2 - между 6:30 до 9 мин. През 2015 г. Столичен

метрополитен има 2 линии с обща дължина 39 км и 34 метростанции.

През 2015 г. бяха открити 7 нови метростанции, част от източното направление на първи

метродиаметър – на север от Цариградско шосе те са „Дружба“, „Искърско шосе“, „Софийска Света

гора“ и „Летище София“. На юг от Младост 1 новоизградените метростанции са „Александър

Малинов“, „Александър Теодоров-Балан“и „Бизнес парк“.

През месец август 2016 г. е планирано въвеждане в експлоатация на още един участък –

разширение на линия 2 от МС „Джеймс Баучер” до ул. „Сребърна” с дължина от 1 км и една

метростанция /МС „Витоша“/. Общата дължина на този етап 1 от проекта за разширение на метрото

в София, Линия 3, включена в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г., възлиза

на 8 км и 8 метростанции. В края на 2016 г или в началото на 2017 г. е планиран и стартът на

строителството на Втори етап от Линия 3, който е с дължина 4 км и 4 метростанции (продължение от

ул. „Житница“ през кв. „Овча купел“ до жп линията София-Перник). Тези два участъка са планирани

за завършване и въвеждане в експлоатация в средата на 2019 г.

Цената на билет за еднократно пътуване с метрото е 1 лев.

0

50

100

150

200

250

трамваи тролейбуси автобуси

Брой превозни средства с нисък под в София през 2015 г.



Като превозни средства на територията на града оперират също така многобройни таксита и

маршрутки, за които липсва официална статистика, тъй като те се стопанисват от различни частни

фирми.

Маршрутките представляват микробуси, движещи се по определени маршрутни линии. До

2013 г. на територията на София са се движили маршрутни коли по 49 линии, които са обслужвали

маршрут с обща дължина 1 070 км. (Източник: marshrutki.com)

През 2015 г. броят на маршрутните линии се запазва като през 2014 г – те са 17. Тенденцията е към

намаляване на броя на маршрутните линии. Основна причина е разширяването на метрото с нови

линии, което ще навлезе и в квартали с недостатъчно добро обслужване от градския транспорт.

Таксиметровите автомобили в София оперират 24 часа в денонощието и голяма част от туристите

използват услугите им. Такси може да се наеме на определените за паркиране „стоянки” в града или

да се поръча по телефона. Средната превозна цена* на таксиметровите компании през 2015 г е 0,78

лв./км. дневна тарифа и 0,91 лв./км. нощна тарифа – след 22:00 ч до 06:00ч. Цената за телефонно

повикване на такси е 0,70 лв. Цената летище-център или обратно е около 15 лв. в едната посока.

*Средната превозна цена е изчислена на база цената на пет водещи таксиметрови компании, опериращи на територията

на София през 2015г. Източник: http://sofiataxi.info/


НАСТАНЯВАНЕ 2015 Според Закона за туризма, в сила от 26.03.2013г. местата за настаняване са дефинирани като два

класа. Местата за настаняване клас „А“ обхващат хотели, мотели, апартаментни туристически

комплекси, вилни селища и вили. Местата за настаняване клас „Б“ обхващат семейни хотели,

хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и

къмпинги.

София разполага с модерни хотели и други по вид и категории места за настаняване. По данни на

ОП „Туризъм“ през 2015 г. в София са функционирали 463 места за настаняване. Броят на стаите в

тях е 10 309, а на леглата – 18 413. В сравнение с 2014 г. общият брой на местата за настаняване е

намалял с 1,3%, а на леглата в тях – с 6,5%.

КАТЕГОРИЗИРАНИ МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2015 Г

№ по ред Вид на категоризирани места за

настаняване Брой обекти

Технически капацитет

Брой стаи Брой легла

1. Места за настаняване – клас „А“ 111 8 020 13900

1.1. Хотели 105 7 911 13 703

1.2. Мотели 3 72 143

1.3. Вилни селища 1 20 20

1.4. Туристически селища 0 0 0

1.5. Вили 2 17 34

2. Места за настаняване – клас „Б“ 352 2 289 4513

2.1. Пансиони 28 571 1 163

2.2. Почивни станции 2 47 94

2.3. Семейни хотели 64 861 1 579

2.4. Стаи за гости 171 462 967

2.5. Къщи за гости 20 123 250

2.6. Бунгала 3 29 63

2.7. Къмпинги 0 0 0

2.8. Хижи 2 11 25

2.9. Апартаменти за гости 62 185 372

Общо 463 10 309 18 413

Източник : ОП “Туризъм”

Съотношение на броя стаи в категоризираните МН клас “А“ и клас “Б” на територията на Столична

община през 2015 г.


НАСТАНЯВАНЕ 2015

. Източник : ОП“Туризъм“

През 2015 г. в Столична община функционират 111 обекта клас „А“ - главно хотели, в които са

концентрирани 75,5 % от броя на леглата в МН. Броят на обектите от клас „Б“ е 352, като

преобладаващо са обекти с 1 и 2 звезди, които разполагат с 22 % от легловата база на Столична

община.

ТЕХНИЧЕСКИ КАПАЦИТЕТ НА МН ПО КАТЕГОРИИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2015 г.

Категория

2013 г. 2014 г. 2015 г. 2015 г.

Изм

ен

ен

ие

в

легл

овата

база

20

14

/2

01

5г

Бр

ой

об

екти

Бр

ой

стаи

Бр

ой

легл

а

Бр

ой

об

екти

Бр

ой

стаи

Бр

ой

легл

а

Бр

ой

об

екти

Бр

ой

стаи

Бр

ой

легл

а

Дя

л

от

об

екти

те (

%)

Дя

л

от

стаи

те

(%

)

Дя

л о

т л

егл

ата

(%

)

***** 9 1 462 2 416 9 1 462 2 416 9 1 462 2 416 1,94 14,18 13,12 0,00%

**** 37 3 497 6 156 39 4 062 7 238 39 3 583 6 354 8,42 34,76 34,51 -13,9%

*** 71 2 224 3 743 87 2 415 4 044 101 2 350 3 972 21,81 22,80 21,57 -1,8%

** 104 1 226 2 277 109 1 342 2 492 89 1 192 2 246 19,22 11,56 12,20 -10,95%

* 199 1 794 3 371 225 1 707 3 417 225 1 722 3 425 48,60 16,70 18,60 0,002%

Общо 420 10 203 17 963 469 10 988 19 607 463 10 309 18 413 100,00 100,00 100,00 -6,5%

Източник ОП “Туризъм”


78% клас "А"

22% клас"Б"

Съотношение на броя стаи в МН клас "А" и клас"Б"

2%

*****

8,42%

****

21,81%

***

19% ** 49% *

Относителен дял на обектите в София през 2015 г по категории

***** 13%

34,51%

**** 21,57%

***

12% **

19% *

Относителен дял на легловата база на София през 2015 г. по категории



През 2015 г. остава непроменен броят на хотелите с 4 звезди, с 5 звезди и с 1 звезда. При 3 –

звездните места за настаняване има увеличение с 16% спрямо 2014 г. Значително намалява броят на

местата за настаняване с две звезди – с 25% или 20 обекта по-малко. На графиките е представен

относителният дял на обектите през 2015 г и на стаите по категории. 49 % от обектите са от категория

1 звезда, 19% са от категория 2 звезди, почти 22% са от категория 3 звезди, 8,4% са от категория 4

звезди и 2 % – от категория 5 звезди. На другата графика е визуализиран относителният дял на

легловата база по категории през 2015 г. Почти 50% от легловата база е концентрирана във

висококатегорийните хотели от 5 и 4 звезди.


На следващата графика е визуализирана динамиката за 2013, 2014 и 2015 г при броя стаи и броя

легла в настанителната база на СО. Броят на МН с три звезди бележи ръст 16 % през 2015 г., а броят

на МН от две звезди – спад спрямо 2014 г. с 22,5%.


Спрямо 2014 г. през 2015 г. намалява броят на леглата в МН с две звезди с 11%, в МН с четири

звезди – с 14%., в МН с три звезди – с 2 %. Успоредно с броя легла намалява и броят на стаите в тези

МН – с 13,4% намаляват стаите в МН с 4 звезди, с 12,6% - стаите в МН с 2 звезди.

За периода 2013 – 2015 г. се отчита намаление на легловата база в категориите 1 звезда - с 11%, в

категория 2 звезди - с 8 %, в три звезди - с 2,61%.

0

50

100

150

200

250

***** **** *** ** *

Изменение при броя категоризирани МН на територията на СО по категории

2013

2014

2015

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000Изменение при броя стаи и броя легла по категории в настанителната база на СО

2013

2014

2015

Категории МН

Брой МН 2013г.



***** 9 9 9

**** 37 39 39

*** 71 87 101

** 104 109 89

* 199 225 225



МН, КАТЕГОРИЗИРАНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СО ПО РАЙОНИ ЗА 2015 Г


През 2015 г намалява общият брой места за настаняване спрямо 2014г. Легловата база е

концентрирана основно в районите Витоша, Триадица, Възраждане, Оборище, Средец, Лозенец,

Сердика и Красно село, т.е. най-вече в централната градска част. Почти 70 % от броя на леглата са в

настанителната база в центъра на столицата. 13% от всички места за настаняване се намират в район

Витоша, почти толкова - 12 % са концентрирани в Триадица, 10 % - във Възраждане. 9,3 % от

обектите са в район Оборище, а в Лозенец са 6,5 %. В по-отдалечените райони на София са

разположени около 30 % от местата за настаняване.

Източник: ОП “Туризъм”

0

10

20

30

40

50

60

70 Брой МН на територията на София през 2014г и 2015 г по райони

2014г

2015г

Район

Лю

ли

н

Сер

ди

ка

Кр

асн

о с

ело

Три

ади

ца

Мл

адо

ст

Но

ви И

скъ

р

Об

ор

ищ

е

Овч

а ку

пел

Ил

ин

ден

Иск

ър

Кр

асн

а п

ол

яна

Ло

зен

ец

Над

ежд

а

Ср

едец

По

дуя

не

Сту

ден

тски

Бан

кя

Изг

рев

Кр

еми

ковц

и

Вр

ъб

ни

ца

Ви

тош

а

Пан

чар

ево

Сл

ати

на

Въ

зраж

дан

е

Всич ко

2014гбр.

Обек ти 3 26 17 50 25 5 42 11 0 3 0 31 3 41 7 12 23 6 4 4 62 22 22 50 469

2015гбр.

Обек ти 2 27 22 50 26 4 43 10 0 3 0 30 2 41 9 10 19 6 4 5 61 22 21 46 463

Изменен

ия 2014/

2015г -1 1 5 0 1 -1 1 -1 0 0 0 -1 -1 0 2 -2 -4 0 0 1 -1 0 -1 -4 -6



ДЯЛ НА МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ ПО РАЙОНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СО


През 2015 г. с най-голям дял от местата за настаняване на територията на Столична община се

открояват район Витоша и район Триадица – с 13,2% и 12%, следвани от районите Възраждане,

Оборище и Средец. Най-голям капацитет на легловата база притежава район Лозенец – 12,51%,

следван от Витоша с почти 10%.

ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТЪРСЕНЕТО НА НАСТАНИТЕЛНАТА БАЗА

По данни на ОП „Туризъм“ за 2015 г. на база справки-декларации към 02.02. 2016 г. общият брой

пренощували лица в местата за настаняване на територията на Столична община за 2015 г. е

1 061 522, като е отчетен ръст спрямо 2014 г. с 9,72% - с 94 123 души повече.

№ по

ред Район

Дял от общия

брой на МН Дял от общия

брой стаи

(в %)

Дял от общия

брой легла

(в %) (в %)

1 Люлин 0,43 0,59 0,37

2 Сердика 6 8,76 8,95

3 Красно село 5 7,59 8,36

4 Триадица 12 7,25 7,84

5 Младост 5,61 7,19 6,4

6 Нови Искър 0,86 0,23 0,19

7 Оборище 9, 28 4,28 3,81

8 Овча купел 2,15 1,45 1,66

9 Илинден 0 0 0

10 Искър 0,64 1,12 1,08

11 Красна Поляна 0 0 0

12 Лозенец 6,47 11,54 12,51

13 Надежда 0,43 0,07 0,14

14 Средец 9 10,59 8,33

15 Подуяне 1,94 2,22 2,32

16 Студентски 2,16 4,8 5

17 Банкя 4,10 3,7 3,37

18 Изгрев 1,29 4,49 4,82

19 Кремиковци 0,86 1,17 1,39

20 Връбница 1,07 1,41 1,49

21 Витоша 13,2 9,14 9,69

22 Панчарево 4,8 2,21 1,89

23 Слатина 4,53 4,19 4,33

24 Възраждане 10 6,01 5,96

Общо: 100 100 100



В сравнение с 2014 г. през 2015 г. при чуждестранните граждани е отчетен ръст от 9,37% – съответно

54 884 души повече са дошли в сравнение с 2014 година. При българите ръстът е малко по-голям –

съответно 10,3% или 39 239 души повече.

Брой пренощували лица в настанителната база на Столична община

2013г. 2014г. 2015г.

Българи Чужденци Общо Българи Чужденци Общо Българи Чужденци Общо

364 791 535 539 902 978 381 662 585 737 967 399 420 901 640 621 1 061 522

Източник: ОП „Туризъм“

. Източник: ОП „Туризъм“

Съотношението българи-чужденци се запазва относително постоянно през последните три години. През 2015 г се наблюдава слаба промяна в процентното съотношение българи:чужденци – съответно 39, 6 % от пренощувалите гости на София са българи, а 60,4% - чужденци. Промяната в сравнение с предходната 2014 година е с 0,6% в полза на българите.

Брой пренощували лица по месеци през 2015 г.

Българи Чужденци Общо

Януари 28 958 33 706 62 664

Февруари 33 081 36 799 69 880

Март 35 205 45 255 80 460

Април 36 341 48 183 84 524

Май 35 469 59 375 94 844

Юни 37 289 63 678 100 967

Юли 30 772 63 111 93 883

Август 28 237 67 383 95 620

Септември 35 977 66 167 102 144

Октомври 38 439 64 106 102 545

Ноември 39 636 50 159 89 795

Декември 41 497 42 699 84 196

Общо 420 901 640 621 1 061 522


София е целогодишна туристическа дестинация и няма големи месечни колебания през отделните

месеци на годината. През 2015 година най-голям е броят на пренощувалите гости за месеците юни,

септември и октомври.

41

39

39,6

59

61

60,4

0% 20% 40% 60% 80% 100%

2013г

2014г

2015г

Относителен дял на пренощувалите лица в настанителната база на Столична община за периода 2013-2015 г.

българи

чужденци




Броят на пренощувалите лица за месеците юни, септември и октомври е значително по-голям

спрямо януари и февруари 2015 г. – гостите, пренощували в дестинацията през октомври, са с 63,6%

повече от тези през януари. Тази разлика между най-активния и най-слабо активния месец на

годината е важен показател за насочване на усилия за стимулиране на туристопотока именно към

по-слабо активните месеци.


Графиката представя две успоредни и противоположни тенденции – на постепенно нарастване на

броя на чуждестранните гости за периода от март до август 2015 г и на постепенно намаляване на

българите от юни до август 2015 г. При чужденците най-много гости на София са пристигали през

периода май-октомври 2015 г. Август е най-активният месец за гостите от чужбина – те са 2,4 пъти

повече от гостите от България.

0

20000

40000

60000

80000

100000

120000

Общ брой пренощували лица в МН на територията на СО през 2015г. по месеци

0

10000

20000

30000

40000

50000

60000

70000

Брой пренощували българи и чужденци в МН на територията на СО по месеци за 2015 г.

Българи

Чужденци



ТОП ПАЗАРИ СПОРЕД БРОЯ НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ГОСТИ В

НАСТАНИТЕЛНАТА БАЗА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРЕЗ 2015 г.

Националност 2014 г. 2015 г. Отн. дял Изменение

2014/2015 г.

1 Германия 46 303 50 188 7,8% 8,30%

2 Гърция 42 347 44 346 6,9% 4,72%

3 Великобритания 38 292 41 224 6,4% 7,65%

4 Италия 37 068 40 484 6,3% 9,21%

5 САЩ 30 276 36 460 5,7% 20,42%

6 Турция 25 334 33 364 5,2% 31,69%

7 Израел 26 723 32 220 5% 20,57%

8 Франция 25 124 26 384 4,1% 5%

9 Румъния 24 026 25 034 3,9% 4,19%

10 Русия 20 499 18 673 2,9% -9,77%

11 Испания 15 586 14 875 2,3% -4,77%

12 Австрия 15 653 14 555 2,3% -7,54%

13 Македония 12 625 13 922 2,20% 10,27%

14 Сърбия 12 366 13 836 2,15% 11,88%

15 Нидерландия 13 518 13 433 2,01% -0,63%

16 Полша 11 785 12 816 2% 8,74%

17 Украйна 9 273 11 652 1,8% 25,65%

18 Белгия 9 736 10 529 1,6% 8,14%

19 Япония 8 949 10 389 1,6% 16,09%

20 Унгария 9 638 10 286 1,6% 6,7%

21 Други чуждестранни

гости 150 616 165 951 25,9% 10,18%

Общ брой

чуждестранни гости 585 737 640 621 60,34% 9,37%

Общ брой гости: 967 399 1 061 522 100% 9,72%


През 2015 г. най-голям е броят на туристите от Германия, следвани от гостите от Гърция и

Великобритания. Традиционно гостите от Италия са сред най-многобройните в София - и през 2015г.

те са на четвърто място сред чуждестранните пазари. Общият относителен дял на гостите от първите

четири пазара е 30 % от всички чуждестранни посещения в София през 2015 г. Тези четири топ

пазара за столицата не просто запазват своите места от предходната година, а и всеки от тях бележи

ръст спрямо 2014 година.

Германците, посетили София през 2015г, бележат ръст с 8,30% . Гърците са 5 % повече, а британците

- приблизително 8% повече. Ръстът при италианците е 9, 21 %. Важен факт е, че интересът към София

нараства сред пазари, които имат високи изисквания към туристическия продукт на дестинацията и

богат опит в пътуванията по света. На следващите места по брой гости са САЩ, Турция, Израел,

Франция, Румъния и Русия. По броя на регистирирани гости в София Турция през 2015 г бележи най-

голям ръст от 31,69%. Спрямо 2014 г. се отчита и значителен ръст на американските туристи - повече

от 20%. Видим е отливът на руски граждани, посетили София, които през предходните години имаха

значително по-голям интерес към дестинацията. През 2015 г. отливът на руски туристи е 9,77%

спрямо 2014 г. По-малко са и гостите от Испания – с почти 5%. Гостите от Македония са с над 10%

повече в сравнение с предходната година. Интересно е и изменението за двете години при



украинските и японските туристи. Ръстът на украински гости в София за 2015 г е повече от 26%, а на

японските – повече от 16 %.


БРОЙ ОТЧЕТЕНИ НОЩУВКИ ПО ВИД И КАТЕГОРИЯ НА НАСТАНИТЕЛНАТА БАЗА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СО

2013 г. 2014 г. 2015 г.

Катего рия бр. нощувки бр. нощувки бр. нощувки

обекти

Бълга ри

Чужден ци общо

Обекти

Българи

Чужден ци общо

Обекти

Бълга ри

Чуж денци общо

МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ – клас „А“

***** 9 30604 314 803 345 407 9 30 841 345 789 376 630 9 39 314 365 067 404 381

**** 36 197 881 436 165 634 046 39 207 325 475 530 682 855 39 204 076 481 469 685 545

*** 35 133 216 127 155 260 371 38 142 284 148 201 290 485 37 164 619 193 972 358 591

** 14 56 547 20 799 77 346 15 61 834 21 453 83 287 17 76 460 19 276 95 736

* 14 39 008 26 643 65 651 12 39 638 17 259 56 897 9 41 454 17 793 59 247

общо 108 457 256 925 565 1 382 821 113 481 922 1 008 232 1 490 154 111 525 923 1 077 577 1 603 500

МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ – клас „Б“

**** 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

*** 36 22 551 23 134 45 685 49 21 048 28 060 49 108 64 27 904 36 435 64 339

** 90 41 818 19 133 60 951 94 36 422 16 237 52 659 72 33 295 13 367 46 662

* 185 76 042 41 662 117 704 213 90 948 43 510 134 458 216 104 240 54 237 158 477

общо 312 140 411 83 929 224 340 356 148 418 87 807 236 225 352 165 439 104 039 269 478

Всич ко 420 597 667 1 009 494 1 607 161 469 630 430 1 096 039 1 726 379 463 691 362 1 181 616 1 872 978


8% Германия 7% Гърция

6% Великобритания

6% Италия

6% САЩ

5% Турция

5% Израел

4% Франция 4% Румъния 3% Русия

2% Испания 2% Австрия

2% Македония 2% Сърбия

2% Нидерландия 2% Полша

2% Украйна

2% Белгия

2% Япония

2% Унгария

26% Други чуждестранни гости

Класация на пазарите според броя на регистрираните чуждестранни гости в настанителната база на Столична община през 2015 г.



През 2015 г. реализираните нощувки в местата за настаняване клас “А” и клас “Б” общо са 1 872 978,

или 146 599 повече. По този показател се наблюдава ръст от 8,49% .


Най-голям брой нощувки са отчетени от висококатегорийните хотели (4 и 5 звезди) - общо 58 % от

всички реализирани нощувки в София през 2015 година. Водещи по този показател са 4 – звездните

хотели – там са реализирани 37 % от общия брой нощувки в настанителната база на София през 2015

г.


При хотелите 5 звезди увеличението на броя реализирани нощувки за 2015 г спрямо 2014 г. е 7,4 %, а

при хотелите с категория 4 звезди се отчита ръст от 0,4 %. При обектите с категория 3 звезди през

2015 г. ръстът при отчетените нощувки е значителен - 24,54% спрямо 2014 г. – с 83 337 реализирани

нощувки повече. С 4,74% повече са реализираните нощувки в МН с две звезди през 2015 г спрямо

2014 г. При МН с една звезда ръстът е още по-осезаем - 13,78% .

БРОЙ РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ В СОФИЯ ПО МЕСЕЦИ ЗА 2015 г.

Броят на отчетените нощувки в София запазва относително постоянни нива, като се наблюдават

незначителни колебания по месеци.

21% *****

37%****

22% ***

8% ** 12% *

Дял на отчетените през 2015 г. нощувки по категории

0

100000

200000

300000

400000

500000

600000

700000

***** **** *** ** *

Брой отчетени нощувки по категория на настанителната база в СО за периода 2013г.-2015г.

2013

2014

2015



Леглова

база по

категории

Брой нощувки по категории и по месеци през 2015 г.

Януари Февруари Март Април Май Юни Юли

***** 24 806 24 760 30 333 33392 36 270 39 303 39 063

**** 41 241 46 000 52 148 54769 65 554 68 293 59 954

*** 22 975 27 608 30 068 30977 36 004 37 851 39 321

** 7 799 10 696 11 235 12832 12 586 12 372 15 514

* 13 068 14 150 15 041 15085 16 404 17 894 19 288

Общо: 109 889 123 214 138 825 147055 166 818 175 713 173 140


Леглова

база по категории

Брой нощувки по категории и по месеци през 2015 г.

ОБЩО Август

Септем ври

Октом ври

Ноем ври

Декември

***** 35 496 38 334 39 731 32 461 30 432 404 381

**** 62 101 64 755 68 524 54 839 47 367 685 545

*** 37 886 42 592 41 728 41 152 34 768 422 930

** 12 606 11 730 14 000 10 428 10 600 142 398

* 19 171 20 936 23 422 23 123 20 142 217 724

Общо: 167 260 178 347 187 405 162 003 143 309 1 872 978


София е типична градска дестинация и ясно изразена сезонност при нощувките не се наблюдава.


Разликата между най-активния месец по този показател – октомври - и най-слабо активния - януари - е 70,5%. На следващата таблица е представено разпределението на нощувките според вида на

настанителната база, което се запазва устойчиво през последните години. Както през 2014г, така и

през 2015 г. хотелите имат значителен превес. През 2015 г. най-голям брой нощувки - 1 583 096

нощувки - са реализирани именно в настанителната база на хотелите. Те представляват 84,52 % от

всички нощувки, реализирани на територията на София през 2015 г.

020000400006000080000

100000120000140000160000180000200000

януа

ри

фев

руа

ри

мар

т

апр

ил

май

юн

и

юл

и

авгу

ст

сеп

тем

ври

окт

ом

ври

но

емвр

и

дек

емвр

и

Брой отчетени нощувки по месеци за 2015г.



Обекти по вид

2015 г.

Брой нощувки

Бълга ри Чужденци Общо

Хотели 512 297 1 070 799 1 583 096

Мотели 10 370 4 271 14 641

Вилни и тур. селища 1 806 1 147 2 953

Пансион (хостел) 52 031 23 145 75 176

Семейни хотели 57 327 34 398 91 725

Стаи за гости 31 163 27 749 58 912

Вили 1 450 1 360 2 810

Къщи за гости 9 455 8 461 17 916

Бунгала 81 0 81

Почивни бази 10 035 0 10 035

Хижи 264 0 264

Апартаменти за гости 5 083 10 286 15 369

Общо: 691 362 1 181 616 1 872 978


ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ ОТ ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК ЗА 2015 г.

С решение №65 на Столичния общински съвет от 22.12.2011г. е определен размерът на дължимия

туристически данък за всяка нощувка според категорията на местата за настаняване. През 2015 г.

размерът на данъка остава непроменен и той е съответно:

Туристически данък, дължим за всяка реализирана нощувка:

1. Категория 1 звезда - 0.40 лв. за нощувка;

2. Категория 2 звезди - 0.60 лв. за нощувка;



5. Категория 5 звезди - 1.20 лв. за нощувка.

Размерът на дължимия туристически данък по месеци се определя от броя на предоставените

нощувки по определената за съответната категория данъчна ставка.

Очакваният приход от дължимия туристически данък се изчислява на база броя на отчетените

нощувки по определената за съответната категория данъчна ставка. През 2015 г. се очаква приход от

туристически данък в размер на 1 681 674,6 лв. и ръст от 7,48% на приходите от туристически данък

спрямо 2014г.

Категория Отчетени нощувки за 2015г.

Ставка на туристически данък през

2015 г.

Очакван приход от туристически

данък (лв.)

***** 404 381 1,2 485 257,2

**** 685 545 1 685 545

*** 422 930 0,8 338 344

** 142 398 0,6 85 438,8

* 217 724 0,4 87 089,6

ОБЩО: 1 872 978

1 681 674,6 Източник: ОП “Туризъм”



Основни показатели за туризма в София за 2015 г. - абсолютни стойности

Катего

рия

Брой Брой Брой Брой Брой Очакван

приход от тур. данък

(лв.)

обекти

стаи легла реализирани нощувки Посетители

Общо

Бълга ри

Чужден ци

Общо Българи Чужден

ци

*****

9 1 462 2 416 404 381 39 314 485 257,20 246 644 25 152 221 492 485 257,20

****

39 3 583 6 354 685 545 204 076 685 545,00 375 471 129 234 246 237 685 545,00

*** 101 2 350 3972 422 930 192 523 338 344,00 239 855 125 305 114 550 338 344,00

** 89 1 192 2 246 142 398 109 755 85 438,80 73 748 56 911 16 837 85 438,80

* 225 1 722 3 425 217 724 145 694 87 089,60 125 804 84 299 41 505 87 089,60

ОБЩО:

463 10 309 18 413 1 872 978 691 362 1 681 674,6 1 061 522 420 901 640 621 1 681 674,6

Източник: ОП “Туризъм“

Основни показатели за туризма в София за 2015 г. - относителни стойности

Кате гория

Брой МН

Брой стаи

Брой легла

Брой Брой Очакван

приход от тур. данък

реализирани нощувки посетители

Общо Българ

и Чужденц

и Общо Българи Чужденци

***** 1,94% 14,18% 13,12% 21,59% 5,69% 30,90% 23,23% 5,98% 34,57% 28,86%

**** 8,42% 34,76% 34,51% 36,60% 29,52% 40,75% 35,37% 30,70% 38,44% 40,77%

*** 21,81% 22,80% 21,57% 22,58% 27,85% 19,50% 22,60% 29,77% 17,88% 20,12%

** 19,22% 11,56% 12,20% 7,60% 15,88% 2,76% 6,95% 13,52% 2,63% 5,08%

* 48,60% 16,70% 18,60% 11,62% 21,07% 6,10% 11,85% 20,03% 6,48% 5,18%

ОБЩО:

100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100%


Очакваните приходи от отчетените нощувки в местата за настаняване за 2015 г. в София са 1 681 674

млн. лв. Най-висок относителен дял в приходите от реализирани нощувки през 2015 г. се очаква да

имат четиризвездните хотели –съответно с 40,77%, следвани от петзвездните – 28,86%.

РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ОТ БЪЛГАРИ И ЧУЖДЕНЦИ В НАСТАНИТЕЛНАТА БАЗА НА

СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ПЕРИОДА 2013-2015Г.

Брой реализирани нощувки в настанителната база на Столична община

2013 2014 2015

Българи Чужденци Общо Българи Чужденци Общо Българи Чужденци Общо

597 667 1 009 494 1 607 161 630 340 1 096 039 1 726 379 691 362 1 181 616 1 872 978


Както се вижда от таблицата, съотношението на броя реализирани нощувки от българи и от

чужденци в настанителната база на София се запазва почти непроменено през последните три

години. През 2013 г то е 41% : 59%; през 2014 г. то е 39 % : 61%, а през 2015 г е 39,6% : 60,4%.

Ръстът в общия брой на отчетените нощувки в настанителната база на Столична община за 2015 г

спрямо 2014г. е 8,49% .



Топ 20 пазари според броя на регистрираните нощувки в МН на територията на Столична община през 2015г.

Националност 2014 г.

Отн. дял 2014 г.

2015 г. Отн. дял 2015 г.

Изменение 2014/2015 г.

1 Германия 81707 7,54% 87 003 7,30% 6,48%

2 Италия 73 452 6,70% 78 681 6,65% 7,11%

3 Великобритания 71 051 6,48% 76 792 6,49% 8,08%

4 Гърция 76 388 6,97% 76 381 6,46% 1,07%

5 САЩ 58 188 5,31% 73 388 6,20% 26,12%

6 Израел 56 357 5,14% 68 791 6,80% 22,05%

7 Турция 40 599 3,70% 49 632 4,20% 22,24%

8 Франция 48 101 4,39% 49 022 4,14% 1,91%

9 Румъния 42 509 3,88% 44 017 3,70% 3,54%

10 Русия 44 642 4,07% 39 281 3,30% -13,64%

11 Испания 31 113 2,84% 28 833 2,44% -7,9%

12 Нидерландия 25 535 2,33% 24 319 2,05% -5%

13 Полша 23 099 2,11% 24 106 2,04% 4,35%

14 Сърбия 20 838 1,90% 22 748 1,93% 9,16%

15 Македония 20 652 1,88% 22 493 1,90% 8,91%

16 Австрия 23 185 2,12% 22 080 1,87% -5%

17 Украйна 18 254 1,67% 21 185 1,79% 16,05%

18 Белгия 17 604 1,61% 18 785 1,58% 6,7%

19 Япония 15 602 1,42% 17 977 1,52% 15,22%

20 Китай 15 757 1,44% 17 428 1,47% 10,60%

Други 291 406 26,59% 318 674 26,90% 9,36%

Общ брой нощувки на

чужденци 1 096 039 100% 1 181 616 100% 7,80%


През 2015 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-големият генериращ пазар за

международен туризъм както за България, така и за София.

Над 55 % от нощувките, реализирани от чужденци през 2015 г, са на граждани от Европейския съюз,

приблизително 8% - на граждани на други европейски страни и 36 % на останалия свят.

През 2015 г. най-голям брой нощувки са реализирали отново германските туристи – броят на

нощувките на германците е 87 003, или 7,3% от нощувките на чужденци. На следващите четири

позиции в низходящ ред са Италия, Великобритания, Гърция и САЩ, които са регистрирали общо

25,80% от нощувките, осъществени от чуждестранни посетители.

Сред водещите пазари най-голямо увеличение спрямо 2014 г. се наблюдава в броя на нощувките,

реализирани от гости на САЩ (26,12% ), Турция (22,24%), Израел (22,05%). Значителен ръст от 16,05%

има при нощувките на гостите от Украйна.

По брой гости в дестинацията за 2015 г Италия е четвърти пазар за София, но по брой реализирани

нощувки – втори с относителен дял от 6,65%.




По този показател – средна продължителност на престоя - на водещи места са гостите от Русия (2,34

дни), от Испания (2 дни), Нидерландия (1,9 дни); Полша - (1,77 дни); Израел (1,74 дни). Гостите от

първия по брой чуждестранни туристи пазар в София – германския, през 2015 година реализират

среден престой от 1,61 дни. Гостите от съседните балкански страни правят кратък престой в

дестинацията – Македония (1,5 дни); Сърбия(1,5 дни); Гърция (1,7 дни). Гостите от втория по брой

реализирани нощувки за 2015 г. пазар – Италия, имат средна продължителност на престоя си в

София 1,8 дни. По-кратък е престоят на австрийците – средно по 1,6 дни, както и на белгийците – по

1,67 дни. ЗАЕТОСТ НА НАСТАНИТЕЛНАТА БАЗА

Заетостта е динамична величина и показва месечни колебания. Тя е важен индикатор за

ефективността на хотелиерския бизнес и отразява степента, в която реално се използва

съществуващият настанителен капацитет. В този раздел е представена средномесечната и

средногодишната заетост на легловата база, изчислена на база данните за декларирания брой

реализирани нощувки и брой легла.

Заетост на легловата база в местата за настаняване на територията на Столична община по месеци

за 2014г и 2015 г.


1,45

1,5

1,55

1,6

1,65

1,7

1,75

1,8

1,85

1,9

2013г 2014г 2015г.

Средна продължителност на престоя в София на българи и чужденци по години

българи

чужденци

2014

г.(в %) 2015

г. .(в %)

Изменение

2014/2015 г. .(в %)

Януари 17,12 19,25 2,13

Февруари 20,19 23,89 3,7

Март 23,17 24,32 1,15

Април 23,84 26,62 2,78

Май 27,44 29,22 1,78

Юни 26,64 31,80 5,16

Юли 24,38 30,33 5,95

Август 25,68 29,3 3,62

Септември 27,01 32,3 5,29

Октомври 27,88 33 5,12

Ноември 25,89 29,3 3,41

Декември 20,15 25,1 4,95

Средногодишно 24,12 27,86 3,74

Средната продължителност на престоя

на туристите в София през 2015 година е

1,74 дни. За българските гости средната

продължителност е 1,64 дни, а за

чуждестранните – съответно 1,84 дни.

Изменението спрямо 2014г. е в посока

леко намаление на продължителността

на престоя.

През 2015 г. средногодишната заетост на

легловата база в София e 28 % и бележи ръст

спрямо 2014 г. с 4% . През 2015 г. местата за

настаняване в София работят с почти една

трета от капацитета си. Ръстът в заетостта е

факт през всички месеци на годината.

Въпреки лекия ръст при заетостта на

легловата база в София, тези стойности са

ниски за столичен град, при това при

наличието на летище София - входна артерия

на България.



Необходими са много повече усилия за популяризиране на София като туристическа дестинация,

както и предлагане на висококачествен и диверсифициран туристически продукт. Сред факторите,

които определят постигане на по-висока заетост на настанителната база е и качеството на

предлагането и професионалното управление.


Месечните колебания в заетостта на легловата база маркират повишена заетост от месец май до

октомври 2015 г и спад през декември и януари. На графиката ясно се откроява и по-високата заетост

на легловата база през 2015 г. в сравнение с 2014 г. през всички месеци.

Средногодишна заетост на легловата база по категории за 2013 ,2014 и 2015г.

Категория ***** **** *** ** * Средногодишна

заетост

2013 г. (%) 39,17% 27,99% 22,40% 16,80% 14,57% 24,37%

2014г.(%) 42,71% 25,85% 23,01% 14,95% 15,34% 24,12%

2015 г. (%) 46,49% 29,96% 29,58% 17,61% 17,66% 28,26%

Изменение 2014/2015 г.

3,78% 4,11% 6,57% 2,66% 2,32% 4,14%


Както през предходните 2013 г. и 2014 г., така и през 2015 г. най-висока заетост се отчита при

местата за настаняване категория 5 звезди, а най-ниска е заетостта при еднозвездните и

двузвездните МН. През 2015 г. заетостта бележи ръст при всички категории МН.


0

5

10

15

20

25

30

35Заетост на легловата база в София за 2014 и 2015 г по месеци 2014 г.(в %)

2015 г. .(в %)

Средногодишна заетост на легловата база в София за 2015г.

0,00%

10,00%

20,00%

30,00%

40,00%

50,00%

***** **** *** ** *

Средногодишна заетост на легловата база в София за 2013, 2014 и 2015г. по категории на МН

2013 г. (%)

2014г.(%)

2015 г. (%)


НАСТАНЯВАНЕ 2015 .

ПОЗИЦИЯ НА СОФИЯ В ТУРИЗМА НА БЪЛГАРИЯ

По данни на НСИ за 2015г. в София се намират 4,1% от обектите за настаняване и 3,9% от легловата

база в България. Делът на реализираните нощувки в София е 7,5% от общо реализираните нощувки в

страната, а делът на пренощувалите лица е 14,6% (9,78% от българските и 20,31% от чуждестранните

граждани, пренощували в България).

Средната продължителност на престоя в столицата е 1,75 дни, като за страната тя е 3,4 дни. Средната

годишна заетост на легловата база в столицата е 35,8%, а за страната тя е 18,4%. София изпреварва

по ръст средните нива за страната по реализирани нощувки през 2015г. спрямо 2014 г (София – ръст

от 5,28%, България – отрицателен ръст от 1,38% спрямо 2014 г) и по брой пренощували лица (София –

ръст от 6,65%, България – ръст от 5,6%).

Показател България София Дял от

България в %

Брой обекти 3 202 131 4,09

Брой легла 322 465 12 453 3,86

Брой реализирани нощувки 21 397 816 1 605 179 7,5

От българи 8 045 535 539 257 6,7

От чужденци 13 352 281 1 065 922 7,98

Брой пренощували лица 6 279 036 915 815 14,58

българи 3 414 665 333 935 9,78

чужденци 2 864 371 581 880 20,31

Среден престой /дни/ 3,4 1,75 -

Заетост на леглата (%) 18,4 35,8 - Среден приход от 1 нощувка 48,3 лв. 72,1 лв. -

Среден приход от 1 пренощувало лице 164,5 лв. 126,38 лв. -

Среден приход от 1 легло 3 205 лв. 9 294,7 лв. -

Приходи от нощувки (лв.) 1 033 528 367 115 747 676 11,2

Източник: НСИ *за да бъде коректно изведена позицията на София в националната система на туризма в таблицата са използвани данни само от НСИ. Трябва да се има предвид, че данните на НСИ се отнасят за всички категоризирани и функционирали през отчетния период места за настаняване с 10 и повече легла. Това е причината данните за София в таблицата горе да се различават от данните на ОП „Туризъм“, публикувани в справочника. Област София (столица) е:

на 3-то място сред областите по приходи от нощувки след Бургас /300 млн. лв./ и Варна /197 млн. лв./ - София /88 млн. лв./

на 4-то място сред областите по брутна заетост на леглата след Добрич (49,9%), Бургас (49,1%), и Варна (39,9%) – София (38%)

на 5-то място сред областите по брой легла след Бургас, Варна, Благоевград и Добрич


ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ 2015

ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2015 Г.

Видове обекти

2015Г.

Брой ЗХР

%

Капацитет

Места на

закрито

Места на

открито

Общ брой места

/бр./ /бр./ /бр./

Ресторанти 1 213 21,54 81 768 42 166 123 934

Заведения за бързо обслужване

1 482 26,32 51 699 31 795 83 494

Питейни 1 136 20,2 29 928 17 774 47 702

Кафе-сладкарници

1 323 23,5 35 629 17 784 53 413

Барове 476 8,45 27 260 6 545 33 805

ОБЩО 5 630 100 226 284 116 064 342 348


Към края на 2015 г. на територията на София функционират 5 630 категоризирани заведения за

хранене и развлечения, от които 1 213 ресторанта, 1 482 заведения за бързо обслужване; 1 136

питейни заведения, 1 323 – кафе-сладкарници и 476 бара.

Техническият капацитет на ЗХР на територията на Столична община включва общо 342 348 места.

Както през 2014 г, така и през 2015 г. съотношението на места на закрито – места на открито е почти

2:1 или 66,01 % места на закрито през 2015 г към 33,9 % места на открито.

Следващата графика визуализира дял на ЗХР по видове на територията на София. Най-голям е броят

на заведенията за бързо обслужване – с дял от 26%; следват ги кафе-сладкарниците с дял от 23,5% и

тази тенденция се запазва от предходните години. Ресторантите са с дял от 22% през 2015 г от ЗХР на

София.


0 500 1000 1500

Барове

Питейни

Ресторанти



Брой категоризирани ЗХР на територията на София за 2015 г.

22%

26% 20%

24%

8%

Дял на ЗХР на територията на София по видове за 2015 г.



Питейни


Барове



Категоризирани от Кмета на СО заведения за хранене и развлечения на територията на Столична община по райони и видове към 31.12.2015г.

№ по ред

Райони Ресторанти

Заведения за бързо

обслуж ване

Питей ни

заведе ния

Кафе - сладкар

ници

Баро ве

Общо (бр.ЗХР)

Oбщ бр.Места

Места на открито

Места на закрито

1 Люлин 40 58 56 98 8 260 15 091 6 179 8 912

2 Сердика 34 48 56 48 9 195 8 071 2 461 5 610

3 Красно село 64 79 83 111 26 363 18 710 6 513 12 197

4 Триадица 92 147 96 120 47 502 33 131 10 746 22 385

5 Младост 62 136 63 90 19 370 26 189 9 932 16 257

6 Нови Искър 7 7 29 11 3 57 2 459 1 177 1 282

7 Оборище 100 89 57 90 37 373 20 671 5 697 14 974

8 Овча Купел 29 37 49 37 8 160 8 495 3 619 4 876

9 Илинден 22 30 23 20 3 98 6 002 2 668 3 334

10 Искър 30 61 31 46 10 178 9 725 3 453 6 272

11 Красна поляна 11 21 27 28 2 89 3 514 1 337 2 177

12 Лозенец 110 66 40 70 43 329 21 322 6 226 15 096

13 Надежда 23 62 38 33 3 159 8 351 3 446 4 905

14 Средец 121 128 79 85 101 514 37 756 10 601 27 155

15 Подуене 26 48 60 64 6 204 8 931 3 182 5 749

16 Студентски 63 96 48 59 32 298 26 910 9 618 17 292

17 Банкя 16 14 20 7 5 62 3 385 1 388 1 997

18 Изгрев 41 28 20 26 12 127 8 886 2 913 5 973

19 Кремиковци 16 23 24 16 1 80 3 634 1 239 2 395

20 Връбница 23 16 27 30 4 100 5 287 1 908 3 379

21 Витоша 107 93 62 66 39 367 23 711 8 612 15 099

22 Панчарево 49 24 35 21 6 135 8 318 3 897 4 421

23 Слатина 53 63 56 72 22 266 15 207 4 987 10 220

24 Възраждане 74 108 57 75 30 344 18 592 4 265 14 327

Общо 1 213 1 482 1 136 1 323 476 5 630 342 348 116 064 226 284


Най-много от заведенията за хранене и развлечение са концентрирани в централни райони на столицата като Средец (514 ЗХР), Триадица (502 ЗХР), Оборище (373 ЗХР). Лозенец (329 ЗХР), Витоша (367 ЗХР).


ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ 2015 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗХР ПО ВИДОВЕ И КАТЕГОРИЯ С ТЕХНИЧЕСКИ КАПАЦИТЕТ (МЕСТА НА

ЗАКРИТО И МЕСТА НА ОТКРИТО) ЗА ПЕРИОДА 2013Г.-2015Г. НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА

Катего

рия

2013 г. 2014 г. 2015 г.

бр. Капацитет бр. Капацитет бр. Капацитет

обекти Места Места

на открит

о Общо обект

и

Места Места на

открито Общо

обекти

Места на

закрито

Места на

открито Общо

на закрит

о на закрито

РЕСТОРАНТИ

***** 13 1 064 499 1 563 13 1 064 499 1 563 13 1 064 499 1 563

**** 18 1 434 255 1 689 18 1 434 255 1 689 18 1 434 255 1 689

*** 71 6 029 2 237 8 266 74 6 359 2 387 8 746 75 6 529 2 517 9 046

** 290 22 015 10 499 32 514 357 23 463 11 011 34 474 299 23 990 11 872 35 862

* 695 41 071 21 437 62 508 862 46 612 25 249 71 861 885 54 193 29 333 83 526

общо 1087 71 613 34 927 106 540 1324 78 932 39 401

118 333 1290 87 210 44 476

131 686

ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БЪРЗО ОБСЛУЖВАНЕ

***** 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

**** 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

*** 14 625 296 921 14 625 296 921 14 625 296 921

** 163 8 614 6 649 15 263 190 8 885 6 969 15 854 146 8 094 6 197 14 291

* 1231 38 823 23 414 62 237 1 497 42 912 25 130 67 042 1 403 46 456 27 014 73 470

общо 1408 48 062 30 359 78 421 1 701 51 422 32 395 83 817 1 563 55 175 33 507 88 682

ПИТЕЙНИ ЗАВЕДЕНИЯ

***** 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

**** 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

*** 2 153 0 153 2 153 0 153 2 153 0 153

** 67 3 465 1 730 5 195 84 3 615 1 930 5 545 61 3 299 1 790 5 089

* 1054 26 109 14 380 40 489 1 338 27 259 15 827 43 086 1 124 28 215 16 891 45 106

общо 1123 29 727 16 110 45 837 1 424 30 027 17 757 48 784 1 187 31 667 18 681 50 348

КАФЕ-СЛАДКАРНИЦИ

***** 1 20 0 20 1 20 0 20 1 20 0 20

**** 4 211 244 455 4 211 244 455 4 211 244 455

*** 2 83 0 83 2 83 0 83 2 83 0 83

** 130 5 675 3 138 8 813 164 6 058 3 574 9 632 134 6 214 3 903 10 117

* 1188 28 735 13 006 41 741 1373 29 435 13 654 43 089 1 242 30 813 14 647 45 460

общо 1325 34 724 16 388 51 112 1 544 35 807 17 472 53 279 1 383 37 341 18 794 56 135

БАРОВЕ

***** 13 875 57 932 13 875 57 932 13 875 57 932

**** 26 1 085 85 1 170 26 1 085 85 1 170 26 1 085 85 1 170

*** 65 2 867 391 3 258 67 3 337 421 3 758 67 3 337 421 3 758

** 114 10 395 710 11 105 132 11 008 699 11 707 123 11 474 887 12 361

* 224 9 457 4 774 14 231 251 10 478 4 939 15 417 263 11 299 5 490 16 789

общо 442 24 679 6 017 30 696 489 26 783 6 201 32 984 492 28 070 6 940 35 010

всичко

5 385 208 805

103 801

312 606

6 482 223 971

113 226

337 197

5 915 239 463

122 398

361 861

Източник:ОП „Туризъм“



*Възможни са разлики в статистиката на броя ЗХР и капацитета им за 2015 г. поради това, че процесът е

динамичен и информацията е генерирана на различни дати.

Таблицата дава възможност да се проследи динамиката в броя и местата на ЗХР на

територията на Столична община от 2014 г до 2015 г. През 2015г. броят на обектите в София

спрямо 2014 г е увеличен с 3,4 %, а местата в ЗХР – със 7,4%. В периода 2013 – 2015 г. се

наблюдава увеличение в броя при всички видове заведения за хранене и развлечение. Броят

на ресторантите се увеличава с 16 %. Заведенията за бързо хранене са с 11 % повече, а с 4,5% -

кафе-сладкарниците. Баровете през май 2016г. са с 11,3% повече от 2013 г. Нарастващият

брой обекти ЗХР и места в тях е показателен за нарастващо търсене и функциониране на

обектите, тъй като в условията на пазарна икономика търсенето дава координати на

предлагането, а заетостта осигурява оцеляването на тези обекти.


При всички видове ЗХР преобладават местата на закрито, а по видов капацитет най-голям брой

места предлагат ресторантите, следвани от заведенията за бързо обслужване.

ЦЕНИ НА НЯКОИ СТОКИ И ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

Българската столица предлага богато разнообразие от туристически услуги и продукти. През

последните години по показател съотношение между цена и качество в сравнение с повечето

европейски градове София е на добро конкурентно равнище. Това е предимство за привличане на

по-голям брой чуждестранни туристи.

0 50000 100000 150000



Питейни


Барове

Технически капацитет на ЗХР в София за 2015г. по видове

общ брой

Места на открито

Места на закрито


ЦЕНИ НА НЯКОИ СТОКИ И ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ 2015

Средни цени на някои туристически услуги и продукти в част от европейските столици за 2015 г (в евро)

Софи

я Белгра

д Будапещ

а Букуре

щ Варшав

а Загре

б Истан

бул Люблян

а Прага

Скопие

Атина

Тирана

Обяд/вечеря в обикновен ресторант - едно ястие

5,11 4,89 4,75 5,56 5 6 4,46 7 4,44 3,25 10 5,78

Обяд/вечеря за двама в средноскъп ресторант - по три ястия

20,44 21,58 25,35 22,23 22,73 26,67 17,84 30 22,2 19,5 35 18,07

Комбинирано меню в Макдоналдс 4,09 4,07 4,75 4,01 3,84 4,68 4,46 5 4,44 3,25 6 3,61

Местна бира 1,02 1,3 1,24 1,34 1,8 1,81 2,53 2,5 1,26 1,62 3,5 0,72

Вносна бира- 0,5 л. 1,53 1,63 3 1,78 1,82 2 2,97 1,48 4 1,16

Капучино 1,05 1,23 1,24 1,67 1,95 1,37 2,1 1,43 1,65 1,25 2,97 1,06

Кока кола/Пепси кола 0,33 л/бутилка 0,79 1,21 2 1,2 0,83 1,73 0,73 1,97 1,09 1,32 1,34 0,72

Минерална вода - 0,33 л./бутилка 0,48 0,72 0,54 0,95 0,64 1,16 0,26 1,46 0,81 0,64 0,5 0,4

Пакет цигари 2,66 2,12 3,42 3,33 3,41 3,33 2,97 3,33 4 2,17

Еднопосочен билет за градския транспорт 0,51 0,72 1,11 0,33 0,99 1,34 0,68 1,2 0,89 0,57 1,2 0,22

Месечна карта за градския транспорт 25,55 26,47 30,11 13,34 5,01 48 50,54 37

20,3

5 21,1 30 8,68

Таксиметров превоз за 1 км. 0,4 0,56 0,89 0,31 0,5 0,8 0,59 0,89 0,93 0,41 0,7 1,81

Източник: www.numbeo.com/cost -of-living/

Източник: www.numbeo.com/cost -of-living/

0 5 10 15

София

Белград

Будапеща

Букурещ

Варшава

Загреб

Любляна

Прага

Скопие

Атина

Тирана

4,09

4,07

4,75

4,01

3,84

4,68

5

4,44

3,25

6

3,61

1,02

1,3

1,24

1,34

1,8

1,81

2,5

1,26

1,62

3,5

0,72

1,05

1,23

1,24

1,67

1,95

1,37

1,43

1,65

1,25

2,97

1,06

0,48

0,72

0,54

0,95

0,64

1,16

1,46

0,81

0,64

0,5

0,4

0,4

0,56

0,89

0,31

0,5

0,8

0,89

0,93

0,41

0,7

1,81

Цени в някои европейски столици за 2015 г (в евро )

Комбинирано меню в Макдоналдс

Местна бира(0,5 л.)

Капучино

Минерална вода 0,33л.бутилка

Еднопосочен билет за градския траспорт

Таксиметров превоз за 1 км.

http://www.numbeo.com/cost%20-of-living/

http://www.numbeo.com/cost%20-of-living/



Световният “backpacker” индекс представя обща картина на минималните туристически разходи с

цел да помогне на туристите да намерят най-изгодната от тяхна гледна точка дестинация. Индексът

включва обща цена за група от услуги от първа необходимост за пътуващия в съответната

дестинация. В класацията от най-ниска към най-висока цена за пакетна услуга са включени 56

европейски дестинации. Въпреки че посочените цени се основават на едно потенциално турстическо

пътуване с ограничен бюджет, те могат да послужат като ясен ориентир и за пътуващите, които

разполагат с повече средства.

Източник: www.priceoftravel.com/1979/european-backpacker-index

Според бекпекър индекса както през 2014 г, така и през 2015 г София е била на трето място сред

европейските столици, предлагащи най-ниски цени за еднодневен бюджетен престой след Киев и

Букурещ. Сред най-скъпите ежедневни пакетни цени са тези на Лондон с 82,55 евро ; Париж –

70,95 евро; Хелзинки – с 87, 95 евро. Според европейския бекпекър индекс за 2015 г. по-скъпи от

тези на София са и цените за ежедневен пакет в Брюксел - 69,60 евро; Рим - 66,2 евро; Виена – 64,30

евро, Берлин - 54,7 евро.

СРЕДНИ ЦЕНИ НА НОЩУВКА В ХОТЕЛ В НЯКОИ ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ

Хотелският ценови индекс на trivago.bg (tHPI - trivago Hotel Price Index) показва средната цена за

нощувка за стандартна двойна стая в най-търсените дестинации в годишна класация. За изготвянето

на тази статистика се използват над 4 милиона ценови заявки дневно и над 1 млрд. оферти за

настаняване, генерирани в глобалната търсачка на trivago. Ценовите оферти, върху които се базира

статистиката, са получени от стотиците онлайн туристически агенции и хотелски портала за

резервации, свързани към търсачката. На таблицата в бг лева е направена съпоставка на средните

цени на хотелска стая в някои от най-търсените европейски дестинации. София е с най-ниска средна

ценова оферта за 2015 г.

0

5

10

15

20

25

30

35Бекпекър индекс в европейските столици с най-

ниски цени за 2015 г. в евро Във всяка дестинация този ежедневен

“пакет” включва:

*Нощувка в добър и евтин хостел

*Три хранения в обикновен евтин ресторант

*Два билета за градски транспорт

*Посещение на културна атракция( музей,

галерия)

*Три евтини бири или кафета

http://www.priceoftravel.com/1979/european-backpacker-index



Източник: trivago.bg, хотелски ценови индекс за България, 2015 г.

Според Хотелския ценови индекс на trivago * за 2015 г. сред 50 европейски дестинации София

предлага най-ниските средни цени за стандартна хотелска стая (108 лв.), следвана от Букурещ (127

лв), и Варшава ( 133,4 лв). В тази класация сред дестинациите с най-високи цени са Лондон (457,41

лв), Париж (350,75 лв.) и Амстердам със средна цена за нощувка за 2015 г от 333,66 лв.

Източник: trivago.bg, хотелски ценови индекс за България, 2015 г.

Сред водещите български дестинации по показателя средна цена за нощувка за 2015 г. София си

поделя втора позиция заедно с Велинград – съответно със средногодишна цена от 108 лв. На първо

място по този показател за 2015г. е Слънчев бряг – там със 111 лв. През 2015 г. ценовото равнище в

София е малко по-високо от някои от най-известните ни морски курорти - Златни пясъци (104 лв.),

Несебър (101 лв.), както и от някои зимни курорти като Банско (89 лв.), Пампорово (91 лв.). София

има по-високо средно ценово равнище за нощувка за 2015 г. и в сравнение с другите големи

български градове – Бургас (100 лв.), Варна (90 лв.)и Пловдив (86 лв.).

0

50

100

150

200

250

300

350

400

450

500С

оф

ия

Бук

урещ

Вар

шав

а

Ри

га

Буд

апещ

а

Дъ

бл

ин

Пр

ага

Бер

ли

н

Ист

анб

ул

Ати

на

Мад

ри

д

Ли

саб

он

Бр

юкс

ел

Ви

ена

Ри

м

Осл

о

Еди

нб

ург

Сто

кхо

лм

Ко

пен

хаге

н

Ам

стер

дам

Пар

иж

Ло

нд

он

Средна цена на хотелска стая в някои европейски столици в лева за 2015 г .

0

20

40

60

80

100

120Средна цена за нощувка във водещите български дестинации (в

лева)


ОЩЕ ЗА СОФИЯ 2015

Столицата на Република България е най-големият град в страната и заема удобно средищно

място в Югоизточна Европа. Полет от София до Лондон е около 3 часа, от София до Париж или

Берлин - около 2 часа. От съседните столици Атина, Букурещ или Белград полетът е 1 час. Модерна

София е атрактивно място не само за посветените на бизнеса, на изкуството, на операта, на

археологията, но и на почитателите на активния начин на живот, както и на историята и културата.

Именно историята и културата придават на София необикновеното присъствие на хилядолетен град,

който расте, но не старее. Този град е „Европейска столица на спорта 2018“ и „Творчески град на

киното“, един от творческите градове в мрежата на ЮНЕСКО.

ИСТОРИЯ

Благословена да носи едно от имената на Божията Премъдрост, българската столица София е

сред най-древните поселения на Европейския континент. Тя е град на осем хилядолетия,

възникнал край горещи лечебни минерални извори на кръстопътя на Западна Европа, Мала Азия и

Близкия Изток. С богатото си културно-историческо наследство този град разказва историята на

Европа от Неолита до днес. През вековете София носи различни имена – Сердика, Средец,

Триадица и София, но безспорно винаги е важен административен и духовен център, в който

културната приемственост е забележителна. Всеки нов пласт история тук е надграждан, без да

бъдат рушени предходните.

Още през VІІ в. пр..Хр. София е част от картата на Европа – тя е древният тракийски град на

племето серди, който по-късно римляните документират като Сердика. От I в. градът е част от

Римската империя и процъфтява като център на провинция Долна Дакия. Строят се крепостни

стени, кули, административни сгради и храмове, а минералните извори на града са прочути в

цялата Римска империя. В Сердика резидират римските императори, но двама от тях свързват

най-силно имената си с града. Първият е император Галерий, който през 311 г. издава в Сердика

„Едикт за толерантност на религиите“ и прекратява гоненията срещу християните за първи път в

историята на Римската империя. „Сердика е моят Рим!” – това са думите на император

Константин I Велики, с които той изразява отношението си към този град. Сердика е и голям

събитиен център - през 343 г. тук се провежда Сердикийският църковен събор. През V - VІ в. по

време на т.нар. „велико преселение на народите” следват години на опустошения при

многобройните нашествия на хуни и готи, но от средата на VI в. Сердика се възражда като важен

административен и стопански център на Византийската империя. През 809 г. някогашна София е

вече е част от българската държава с името Средец. През 1018 г. градът получава третото си име

като част от Византийската империя – нарича се Триадица, което означава „между планините”.

След освобождението от византийска власт до падането на България под турско робство - през

1393 г., Средец се разраства. Строят се много християнски храмове, сред които е Боянската

църква, паметник на ЮНЕСКО, изграждат се красиви обществени сгради. Предполага се, че още от

първата половина на 14 век датира последната промяна в името на града – наречен е на базилика

„Св. София”, която през този период изпълнява ролята на епископско седалище. За първи път

новото название на София е отбелязано в дарствена грамота на цар Иван Шишман за

Драгалевския манастир от 1378г.

От 1382 година, когато градът пада под османско робство, обликът му коренно се променя -

християнски храмове са превърнати в джамии, а силуетът на София е изпълнен с куполи и



минарета. Плановата структура е изградена на основата на махали, формирани по етнически

принцип. Центърът на София до Освобождението е площадът пред Минералната баня и

джамията Баня Баши, построена през 15 век от най-значимия архитект в историята на османската

архитектура Мимар Синан. По време на османското робство София придобива и значението на

занаятчийски и търговски център. Икономическият просперитет на местното население дава

възможност да бъдат построени пръстен от манастири край града, крепители на вярата на

българите и важен духовен и просветителски център.

На 4 януари, 1878 г., гр. София е освободена от османска власт, а на следващата година - на 3

април 1879 г, е провъзгласена за столица на България. Градът постепенно придобива европейски

вид. Улиците се павират, строят се училища, градини, административни сгради. Прокарва се

канализационна система, телеграфи и телефони. През 30-те години на миналия век при

управлението на цар Борис ІІІ София е вече модерна столица, но по време на Втората световна

война е частично разрушена от съюзническите бомбардировачи. След 9 септември 1944 г. градът

отново пременя облика си в синхрон с политическите промени. На 15 септември 1946 г. България

поема по пътя на социализма и е провъзгласена за Народна Република България, а в столицата

София са изградени площад Независимост и масивният каменен комплекс от сгради в Ларгото –

днес известен като „триъгълник на властта” и седалище на Президентството, Министерски съвет и

парламентарните комисии, а някога – на Партийния дом. По повод 1300 годишнината от

основаването на българската държава е построен НДК (Национален дворец на културата).

Последната политическа промяна в България на 10 ноември, 1989 година, която дава път на

демокрацията и пазарната икономика, отново има своето отражение върху облика на столицата.

Днес София е динамично развиващ се европейски град с непрекъснато модернизираща се

инфраструктура, но запазил в енергичния ритъм на съвремието паметта на осем хилядолетия и

духа на свободна България.

КУЛТУРА

София притежава изключително богато културно наследство, което съжителства със

съвремието в хармония. Но освен че пази завещаното от поколенията, българската столица е дом на

изкуството. Като „Град на киното” тя е един от творческите градове в мрежата на ЮНЕСКО,

посрещайки ежегодно десетки звезди от световната сцена за производство на големи

кинопродукции. През 2015 година София отбеляза юбилейната сто годишнина на своето кино. Освен

с историята и традицията на кинопроизводството, София пулсира с богат и динамичен съвременен

културен живот. Българската столица е „Европейска столица на спорта 2018 г”, пример за развитие

на масов спорт и инвестиции в зелен и здравословен начин на живот. Културният календар предлага

и нови, и вече утвърдени международни фестивали и събития с потенциал да привличат голям

интерес на българската и чуждестранна публика.

През 2015 година София бе домакин на значими културни събития, сред които детското

издание на конкурса за песен „Евровизия“. Много световноизвестни изпълнители изнесоха концерти

в София - Хулио Иглесиас, Ерос Рамацоти. За първи път у нас гостуваха концертни спектакли по

филмова музика като „Кръстникът“, “Lord of the Rings”. Своите почитатели събраха и групите

“Whitesnake” и “One Republic”.



Филмовите фестивали на София продължиха да радват стотици почитатели на киното по

време на София Филм Фест – март; Златен кукер – май, София Индипендънт Филм Фестивал –

октомври, Киномания – ноември.

Музикалните и танцувални фестивали на 2015г бяха: Антистатик – април, А to Jazz Фестивал –

юни; фестивалът на открито „Опера в парка“- юли; Изкуството на Барока - октомври и ноември;

Млади музикални дарования – ноември.

Фестивалите за съвременно изкуство, забавление и начин на живот в София бяха: „Салон на

изкуствата“ – май; София поетики – май; Водна кула арт фест – юни; София диша – август; „Панаир на

куклите“ – септември; ON FEST – септември; Софийски международен панаир на книгата и Софийски

международен литературен фестивал – декември, „Софийски фестивал на науката“.

През 2015 година българската столица може да се похвали с две нови атракции. В деня на София

отвори врати Музеят за история на София. В края на годината бе открит и най-големият детски

научен център в Източна Европа „Музейко“. В културния пулс на столицата в края на 2015 г се

включи и първият в България научно-технологичен парк „София Тех Парк“, за да свърже науката,

бизнеса и технологиите. Изцяло в унисон с политиката на Европейския съюз, където иновациите са

на преден план, беше създадена и „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на

икономиката на София (2016-2020 г.)“ с начертани две основни предизвикателства - развитие на

новите технологии - в креативните и рекреативните индустрии, и производство и разпространение

на кино в Югоизточна Европа – утвърждаване на София като регионална столица на новия дигитален

пазар. София заложи на основано на знанието икономическо и обществено развитие и зададе

посоката на развитие на успешните дестинации в България.

Брой посетители в столичните музеи за

2015 г.

Структура по националност Възрастова структура

общо българи Чужден

ци

деца и

ученици

студен

ти възрастни

1 Национален исторически музей 171 516 55 461 19 760 25 174 5 355 24 932

2 Боянска църква 49 692 12 245 32 974 2 979 2 085 7 181

3 Национална художествена галерия - - - - - -

4 Криптата на храм-паметник „Александър Невски” - - - - -

5 Музей на социалистическото изкуство 3 958 - - 1 793 - 2 165

6 Национален военноисторически музей 112 890 8 070 - - -

7 Aрхеологическото ниво на базиликата "Св. София" 26 811 - - 4 293 2 410 20 108

8 Гробница на Княз Александър Батенберг 4 691 - - 1 019 1 019 2 654

9 Парк-музей Врана - - - - - -

10 Национален политехнически музей 13 615 13 471 144 6 139 1 915 3 985

11 Музей за история на София 41 911 - - - - -

12 Национален природонаучен музей при БАН 51 572 47 864 3 708 32 553 - 19 019

13 Национален археологически институт с музей при БАН

27 481 17 735 9 746 1 800 4 230 21 451

14 Национален Етнографски музей 11 878 8 693 3 185 3 621 1 824 3 248

15 Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей

14 916 12 126 2 790 7 170 1 100 9 436

Общо 530 931 167 595 80 377 86 541 19 938 114 179

Източник: столичните музеи



Музеите в София имат различни системи за отчитане на посетителите си. По-голяма част от тях

организират дни на отворените врати и реалният брой на гостите е много по-висок от отчетения в

таблицата. Спрямо 2014 г броят на посетителите през 2015 г е намалял значително – с 97 255 гости

или с 18,3%. През 2015 г в статистиката не е включена Националната художествена галерия, чиято

обновена представителна експозиция „Квадрат 500“ бе открита в края на месец май 2015 г. след

преструктуриране. Както и през предходните години с най-голяма посещаемост се откроява

Националният исторически музей. Националният военно-исторически музей също привлича голям

интерес и в сравнение с предходната година отбелязва ръст на посетители с малко повече от 27%.

Националният исторически музей за 2015 г е посрещнал с 58 626 гости повече, което е почти 52 %

посетители повече в сравнение с втория в класацията музей – Националния военно-исторически.

Статистиката за НИМ представя нестихналия интерес към националните светини на България -

българи са 32% от посетителите в НИМ, а 56% са гости на музея с безплатен вход, голяма част от

които също са българи.

Интересът към новооткрития Музей за история на София е показателен, въпреки краткия отчетен

период – едва за три месеца в края на 2015 г. гостите са 41 911.

ПРИРОДА – ЗЕЛЕНА СОФИЯ

София е прегърната от три планини – Витоша – на юг, Люлин – на запад, и Стара планина – на север.

Така градът може да се похвали с уникално географско разположение и разнообразен природен

ландшафт. Само на 15 минути път с автомобил от центъра на София ви очаква природен парк

“Витоша”, където можете да комбинирате разходка сред природата, парапланеризъм, ски и

сноуборд, ледено или скално катерене, алпинизъм или други екстремни преживявания през всички

сезони. Почитателите на флората и фауната ще открият във Витоша редки и защитени растения и

животни и над 200 птичи видове. В зелената система на столицата най-знакови са Градската градина,

Борисовата градина, Докторската градина и Южният парк. Две от общо четирите в България

ботанически градини са именно в София – тази на БАН и на СУ “Св. Климент Охридски“. Екзотично

място за столичани и гости е и парк-музей „Врана” – бившата царска резиденция и паметник на

градинско-парковото изкуство.

Зелена София се гордее и с 95 вековни дървета предимно от видовете летен дъб (Quercus

robur L.) и благун (Quercus frainetto Ten.). Най-старото дърво е на 500 години – дъб (дядо

Славейковият дъб) и се намира в кв. Лозенец близо до бул „Св. Наум”, а най-голяма обиколка (447

см.) има летният дъб (Quercus robur L.) при езерото „Ариана“ в Борисовата градина.

СОФИЯ - „ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА СПОРТА 2018 Г“

София работи упорито за титлата „Европейска столица на спорта 2018 г.“ Спортът и

здравословният начин на живот са приоритетни за столичани. През 2015 г. Столична община е

инвестирала 5,5 млн. лв. в спортна инфраструктура. Българската столица осигурява безплатно за

всички свои жители и гости фитнес уреди за спорт на открито. В парковете на града 23 площадки

очакват всички любители на стрийт фитнеса и активния начин на живот.

75% от младежите в София са ангажирани в областта на спорта. За 2015 година в столицата са

организирани 158 спортни събития. Градът разполага със 166 салона и 60 басейна в детските



градини и 238 салона и 12 басейна в училищата.

През октомври 2015 г. българската столица и зала „Арена Армеец“ домакинстваха на 29 -тото

издание на Европейското първенство по волейбол за мъже.

София разполага с много съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване

на различни видове спорт: шест стадиона, нова ледена пързалка в столичния квартал „Младост-4”,

както и шест – две от които нови спортни зали, 6 плувни комплекса, гребни бази, бази за конен

спорт, ледени пързалки, колодрум. В София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой

спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове Левски, ЦСКА, Локомотив и Славия.

Планината Витоша предоставя възможности за спорт и развлечение през всички сезони.

БЕЗПЛАТНА ПЕШЕХОДНА ОБИКОЛКА „ОПОЗНАЙ СОФИЯ”

Безплатната пешеходна обиколка на София се провежда от 2010 г е част от усилията на

Столична община за стимулиране и развитие на туризма в дестинацията. Провежда се всяка сряда и

събота от 10.30 ч. до 12.30 ч. с екскурзоводска беседа на български език. Към момента в

проведените обиколки са се включили над 4 500 души от различни краища на страната и от различни

възрастови групи, както и много гости на София.

Пешеходната обиколка „Опознай София – централна градска част” се организира и провежда

от ОП „Туризъм” в партньорство с Асоциацията на екскурзоводите в България. Обиколката има

основно общественополезна и социална насоченост и е безплатна за участниците. Целта е да се

привлече вниманието на софиянци и гости на града, да провокира интереса им към природното и

културното богатство на столичния град, да им предложи възможност да открият своя град с други

очи, да си припомнят позабравени неща и да научат нови.

По време на обиколката са представяни и популяризирани културно-историческите

забележителности в центъра на града чрез информационно-развлекателна, опознавателна и

образователна беседа, изнесена от професионален екскурзовод.

Маршрутът на пешеходната обиколка обхваща 25 културно - исторически обекта в центъра на

столицата и представя богатата й история от 8 000 години, която разказва и историята на цяла

Европа. Екскурзоводската беседа е на български език, на английски език, или на друг език според

езика, който говорят участниците в обиколката.

Източник: ОП“Туризъм“

0

50

100

150

200

250

300

Брой участници в пешеходна обиколка "Опознай София" през 2015 г. по месеци

0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

януа

ри

фев

руа

ри

мар

т

апр

ил

май

юн

и

юл

и

авгу

ст

сеп

тем

ври

окт

ом

ври

но

емвр

и

дек

ем

ври

Брой проведени обиколки през 2015 г. по месеци


ОЩЕ ЗА СОФИЯ 2015 Провеждане на безплатни пешеходни обиколки „Опознай София-централна градска част”

През 2015 г. в българската столица бяха проведени 78 обиколки „Опознай София-централна градска част”. От тях 18 редовни и 60 извънредни - за членове на представителни делегации и гости на Столична община или различни държавни институции. Броят на участниците в проведените обиколки е 1 510 души. Пешеходната обиколка на забележителностите в централната градска част на София се

организира и за гостуващи в София чуждестранни журналисти, както и за гости на различни

български институции, реализирани в отговор на тяхна молба. Партньор по дейността на ОП

„Туризъм“ е Асоциацията на екскурзоводите в България. Най-активни месеци през 2015 г с най-голям

брой проведени обиколки и с най-много участници са били месеците октомври, ноември, март и

юни.

Проведени туристически обиколки на ОП“Туризъм“ София за 2015 г. по месеци

месец общо проведени

обиколки

проведени редовни

обиколки

проведени извънредни

обиколки

брой участници

1 0 0 0 0

2 3 1 2 46

3 10 1 9 236

4 8 4 4 149

5 7 2 5 82

6 10 3 7 233

7 6 1 5 183

8 1 0 1 2

9 5 4 1 48

10 17 1 16 291

11 9 1 8 215

12 2 0 2 25

общо 78 18 60 1 510

Източник: ОП“Туризъм“

ПОКЛОННИЧЕСКИ МАРШРУТИ, РЕАЛИЗИРАНИ С ПОДКРЕПАТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЧРЕЗ ОП

„ТУРИЗЪМ”

През 13-14 век София (тогава Средец) е била прегърната от „огърлица” от манастири, духовен щит на

града вече столетия наред. Голяма част от манастирите се намират в подножието на планините

около Софийското поле – Витоша, Люлин, Лозенска планина и др. Поради концентрирания голям

брой на светите обители на сравнително малка територия този регион е известен като „Софийска

Мала Света гора” по аналог с прочутата Мала Света гора на Атонския полуостров. Проучванията на

специалистите показват, че тези манастири са били около 100, но до нас днес са достигнали около

40, от които над 20 са действащи.

Всяка година ОП „Туризъм” провежда четири поклоннически маршрута, безплатно духовно

преживяване за всеки, който пожелае да се присъедини. Три от маршрутите са до манастири от

Софийската Мала Света гора, а четвъртият е до Рилския манастир. Тези поклоннически пътувания се

провеждат в дните на храмовите празници на светите обители. Две от датите са фиксирани, а

другите две се променят според деня на светеца през годината.

Поклоннически път „Рилският Чудотворец” - проведен от 1 до 6 август 2015 г. от София до

Рилския манастир „Св. Иван Рилски”



Поклоннически път „Покров Богородичен” – проведен на църковния празник „Покров

Богородичен” на 1 октомври 2015 г., от църквата „Св. Петка” в кв. Кремиковци до Кремиковския

манастир „Св. Георги”

Поклоннически път „Възнесение Господне”- проведен на църковния празник „Възнесение

Господне” на 21 май 2015 г., от църквата „Св. вмчк Георги” в с. Долни Лозен до Лозенския

манастир „Св. Спас”

Поклоннически Царски път „Света Троица” – проведен на църковния празник „Света Троица” на 1

юни 2015 г. от храма „Св. св. Кирик и Юлита” в кв. Банкя до Дивотинския манастир „Света

Троица”.

По-подробна информация за провеждането на поклонническите пътища може да получите в

туристическите информационни центрове на Столична община.


РЕЧНИК 2015

ИЗПОЛЗВАНА ТЕРМИНОЛОГИЯ

Апартаменти за гости - самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на

туристи за нощувка (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм.,

бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Бекпекър – турист, практикуващ „бекпекинг” туризъм

Бекпекинг – форма на нискобюджетен туризъм, независимо от вида на пътуване и транспорт.

Терминът „backpack” от английски в буквален превод означава раница и се използва за туристи,

носещи на гръб голяма туристическа раница или друг багаж, който се пренася лесно на големи раз-

стояния за дълъг период от време; включва използване на обществен транспорт, евтино настаняване

(най-често хостел или младежко общежитие) и по-голяма продължителност на престой в сравнение

с традиционното ваканционно пътуване, свързано главно с разглеждане на забележителности.

Практикува се предимно от млади хора, разполагащи с повече свободно време.

Бунгало – място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна

експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за кухненски бокс. (Закон за

туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от

2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Бар – заведение, в което се предлагат богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки, кок-

тейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна

продукция. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от

2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Вила – самостоятелно място за настаняване, масивна сграда с ниска етажност, притежаваща

минимум: преддверие, хол, две спални, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, тераса и

паркинг. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от


Вилно селище – самостоятелна териториално обособена група от нискоетажни масивни вили с

комплексна многофункционално изградена инженерна и туристическа инфраструктура, в която се

предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5

вили и има поне едно заведение за хранене и развлечения. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от

26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от

20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Заведения за бързо обслужване – това е заведение, в което се предлага ограничен типизиран

асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохол-

ни и алкохолни. Имат висока пропускателна способност. Самообслужването е основна форма на

обслужване. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от


Заведения за хранене и развлечение – съгласно закона за туризма заведения за хранене и

развлечение са: ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници

и барове. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от


Кафе-сладкарница – това е заведение за допълнително хранене, в което се предлагат сладкарска

продукция, сладоледи, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки. (Закон за туризма, обн.,


РЕЧНИК 2015

ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г.,

доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Къмпинг – охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за

пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на

автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга могат да се

разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без

задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене

и търговия. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от


Къща за гости – сграда с ниска етажност, в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището

и/ или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите

ползват общи помещения като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и

място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата сграда или в

съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия,

близки до домашните. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.,

изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от

13.05.2014 г.)

Места за настаняване – местата за настаняване са хотели, мотели, апартаментни туристически

комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони,

почивни станции, стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала и къмпинги. (Закон за



Международен посетител – лице, което посещава държава извън обичайната за него среда за не

повече от 12 последователни месеца с цел бизнес, удоволствие или други лични цели, които не

включват упражняването на дейност, за която получава възнаграждение. (Международни препоръки

относно туристическата статистика (IRTS 2008))

Мотел – вид крайпътен хотел за пребиваване и обслужване на автотуристи, разположен извън

населено място до активен транспортен възел или автомагистрала. Мотелът разполага поне с едно

заведение за хранене и развлечения. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от

26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр.

40 от 13.05.2014 г.)

Пансион – място за настаняване обикновено за по-продължителен период от време, обзаведено с

най-необходимите мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно

обслужване. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от


Питейно заведение – заведение, в което се предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни

напитки и закуски към тях. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.,

изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от

13.05.2014 г.)

Почивна станция – самостоятелно място за настаняване с преобладаващи социални функции и с

инфраструктура, предлагаща здравни, балнеоложки, спортни и други услуги. (Закон за туризма, обн.,




РЕЧНИК 2015

Пътници – всички лица, извършващи придвижване между две или повече географски точки с

различна цел и различна продължителност. (Международни препоръки относно туристическата

статистика (IRTS 2008))

Ресторант – заведение, в които се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и

безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на

специални форми на сервиране (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от

26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр.

40 от 13.05.2014 г.)

Стаи за гости – до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на

туристи за нощувка. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм.,

бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Семеен хотел – сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с

историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, която се извършва хотелиерска

дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално

обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения. (Закон

за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила

от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Средна заетост на настанителната база – производен показател, отразяващ степента на

използваемост на наличния настанителен капацитет в МН. В случая е изчислен като съотношение

между броя на реализираните нощувки и броя на готовите за експлоатация легла в МН. (Работна

дефиниция, създадена за целите на тази публикация)

Туризъм – Туризмът е социален, културен и икономически феномен, свързан с движение на хора

към места извън обичайното им място на пребиваване за лични или професионални цели.

(Международни препоръки относно туристическата статистика (IRTS 2008))

Турист – По смисъла на Закона за туризма в Република България (2014) „турист” е посетител, чийто

престой е най-малко 24 часа, като по този начин прекарва поне една нощ в посетената дестинация и

целта на посещението е туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и

приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие. (Закон за



Туристическа дестинация – е регламентирана съвкупност от икономически, социални и културно-

екологични дейности, осъществявани в туристически обекти с реални граници, с цел създаване,

реализация и потребление на стоки и услуги, формиращи атрактивността на туристическия продукт

(пакет) с устойчива конкурентоспособност и ефективност. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от


20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Туристическа хижа – масивна сграда, предназначена за краткотраен отдих на туристи, в която се

предлагат основни и допълнителни туристически услуги. Обзаведена и оборудвана с най-

необходимата мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно

обслужване на туристи. Предлага туристическа, краеведска, екологическа и друга информация.

(Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г.,

в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)


РЕЧНИК 2015

Туристическо селище – самостоятелна териториално обособена група от места за настаняване, с

изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и

разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 места за настаняване

и има поне едно заведение за хранене и развлечение. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от


20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Хостел - сграда за ниско бюджетно настаняване, която е функционално обособена като общежитие

със самостоятелни стаи и/или общи спални помещения – мъжки, женски и/или смесени. Споделено

се ползват санитарен възел, всекидневна, обзаведена кухня с трапезария. (Закон за туризма, обн.,



Хотел – общодостъпна сграда или сгради, функционално свързани, с минимум 15 стаи за

настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с

пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места

или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска

броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и

развлечения. (Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм., бр. 68

от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г.)

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ЖП транспорт – железопътен транспорт

ЗХР – Заведения за хранене и развлечение

МН – места за настаняване

НСИ – Национален статистически институт

ОП „Туризъм” – Общинско предприятие „Туризъм”

СОС – Столичен общински съвет

Т1 – терминал 1 на Летище София

Т2 – терминал 2 на Летище София

2015 - visit sofia · Възраждане 2 033 6,18 1 929 6,06 104 9,55 Общо 32 885 100 31...

Documents