(78)Тефсир на сура ен - Нeбаа

Меканска. Съдържа 40 знамения.В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!1. За какво се питат един друг?2. За Великата вест,3. за която са в разногласие.4. Ала не! Те ще узнаят.5. И пак не! Те ще узнаят.6. Нима Ние не сторихме Земята постеля,7. и планините - подпори?8. И ви сътворихме по двойки,9. и сторихме съня ви за отдих, 10. и сторихме нощта покривало,11. и деня сторихме за препитание,12. и съградихме над вас седем непоклатими небеса,13. и сторихме(слънцето) ярко светило,14. и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,15. за да вадим чрез нея зърна и растения,16. и гъсти градини с тучна растителност.17. Наистина, Денят на разделението е уречен,18. Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи,19. и ще се разтвори небето, и ще стане на врати,20. и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.21. Наистина, Джехеннемът е засада,22. и място, където се завръщат вършещите беззакония,23. където ще останат столетия.24. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие,25. освен вряща вода и гной.26. Съответстващо въздеяние.27. Не се надяваха те на равносметка.28. И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения.29. Ние всяко нещо вписахме в книга.30. Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.31.Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет]32. градини и лозя,33. и пълногръди девственици на еднаква възраст,34. и пълни чаши.35. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа-36. въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар.37.Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Не ще могат да обърнат към Него своите речи,38. в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.39. Този е Денят на истината. А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител.

40. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах!”

Отличителна черта на даденият джуз, в който влиза и сура “ен-Небаа”, се явява това, че всички сури, с изключение на сурите “ал-Бейина” и “ан-Наср” са мекански. Наред с това всички сури в този джуз се характеризират със своята краткост, въпреки че количеството айети е различно. Най-важната особеност на дадения джуз, обаче се явява специфичният характер на влизащите в него сури, които практически са единни по своята тема, насоченост, ритъм, форма, оттенък в смисъла и стилистиката като цяло.

Всички тези сури представляват сами по себе си импулси, непрекъснато въздействащи върху сферата на чувствата и възприятията на човека – това са извънредно мощни и възвишени импулси. Това са зов и повик, насочени към хората, потънали в дълбок сън. И техният сън е тежък! Те са насочени към пияниците, чието чувствено възприятие е обременено от синдрома на махмурлука, или пък към развличащите се на вечеринки и забави, танцуващи в шума, грохота и свирнята! Дадените импулси, а така също и воплите, с които е преизпълнена всяка сура от този джуз, непрекъснато въздействат върху възприятието на тези хора. В единен зов и порив, ритъм и предупреждение те апелират към хората: “Събудете се! Опомнете се! Прогледнете! Огледайте се настрани! Замислете се! Поразмислете! Има Аллах, има уредба, има предопределение, има изпитание, има отговорност, има равносметка, има възмездие за делата, има сурово наказание и велико благо…Опомнете се!” И всичко това за втори, трети, четвърти, пети… десети път. И ето с тези импулси и призиви могъщата ръка рязко разтърсва спокойно спящите замаяни хора. Те като, че ли отварят очи и се озъртат с горчив махмурлук, и след това отново изпадат в предишното си състояние! Могъщата ръка отново рязко ги разтърсва, и възвишен глас отново ги призовава, а мощните импулси още веднъж въздействат върху техния слух и сърца. Понякога намиращите се в забрава се отърсват от вцепенение, за да кажат в зло упорство: “Не!” След това те замерят с камъни и обсипват с непристойни думи увещаващия ги предупредител, връщайки се след това в своето предишно състояние. А той отново ги разтърсва.

Именно така аз си представям ситуацията, прочитайки този джуз от Свещеният Коран. при това чувствам, че в тази част се набляга на няколко съдбоносни и значителни истини с използването на определена ритмика, оказваща въздействие върху струните на сърцето, определени образни сцени, описващи картини за мирогледа и състоянието на човешката душа, а също така и събитията, които ще се случат в деня на разделението. Пред мен зримо се появява реда на тези картини в цялото им многообразие. И това повторение всява убеждение в наличието на божествената повеля и цел! Именно така читателят възприема следващите айети: Да погледне човекът своята храна!/80:24/…И да погледне човекът от какво бе сътворен!/86:5/… И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна Земята? /88:17-20/

Когато той чете: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговият свод и го изравни, и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й за ползване от вас и от вашия добитък./79:27-33/ … Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори? И ви сътворихме по двойки, и сторихме съня ви за отдих, сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме слънцето ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност./78:6-16/… Да погледне

човекът своята храна! Ние проливаме обилно водата. После разпукваме Земята, и правим от нея да поникнат зърна, и грозде, и овощия, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плодове и треви, за ползване от вас и вашият добитък./80:24-32/ Когато той чете следващите айети: О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи./82:6-8/…Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Върховния, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата(на всяко нещо) и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!/87:1-5/… Ние сътворихме човека с превъзходен облик. После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда. И какво тогава те кара [о, човече] да взимаш за лъжа Възмездието?Не е ли Аллах Най - мъдрият съдник?/95:4-8/

Когато чете следните айети: Когато слънцето бъде обвито( в мрак) и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили( в десетия месец ) бъдат изоставени, и когато дивите зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато свитъците бъдат разгърнати, и когато небето бъде смъкнато, и когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен, тогава душата ще узнае какво е извършила./81:1-14/… Когато небето се разкъса, и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила./82:1-5/ … Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато Земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини.../84:1-5/…Когато Земята бъде разтърсена в трус и Земята изхвърли своите товари, и човек рече: “Какво й е?” В този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Повелител й е внушил./99:1-5/

Човек чете вселенските знамения и се опомня както в началото на редица сури, така и в хода на техните айети: Но не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се. Кълна се в нощта когато се здрачава. Кълна се в утрото, когато се развиделява./81:15-18/… Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя събира, и в луната, когато се изпълни./84:16-18/… Кълна се в зората и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж], и в четното, и в нечетното,и в нощта, когато отминава!/89:1-4/….Кълна се в слънцето и в неговото сияние, и в луната, която го следва, и в деня, който проявява неговия блясък, и в нощта, която го покрива, и в небето, и в Онзи, Който го е съградил, и в Земята, и в Онзи, Който я е разпрострял, и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост!/91:1-8/ Кълна се в нощта, когато се спуска и в деня, когато засиява, и в Онзи, Който е сътворил мъжа и жената!/92:1-3/… Кълна се в утрото и в нощта, когато настъпва мрак!/93:1-2/

И така нататък и така нататък…В целият този джуз се набляга върху изначалното възникване на човека и другите

живи организми на нашата планета, включително животни и растения. Даденият джуз е преизпълнен с многочислени картини от нашето мироздание и Неговите знамения в Неговото открито писание. Тук живо са описани не само явленията на суровото, жестокото, грандиозното и ужасното съживяване на мъртвите и страшния съд, но и картини от разплатата и възмездието за всеки според извършеното, като блаженство или наказание. Картините от предстоящото съживяване след смъртта са толкова

величествени и ужасни, че зашеметяват и потрисат читателя. Всички тези знамения се явяват доказателство за творенията, устройството и управлението на вселената, а също така новото възникване и решаващото осмисляне на всичко, което е съпроводено с описанието на всевъзможни беди, предупреждения и увещания. В редица случаи указаните знамения се редуват с картини от смъртоносните и вечни мъки на заблудените. С примери за това практически е преизпълнен целият този джуз, ние обаче ще се спрем само на някои от тях.

Сура “ен-Небаа” – сама по себе си представлява завършен образец на целенасочено и концентрирано изложение на указаните истини и картини. Същото може да се каже и за сура “ан-Назиат” и сура “Абаса”, в началото на която се съдържа указание за едно от конкретните събития на градивния призив. Останалата част е посветена на описанието за възникването на живота, включително на човека и растителността, след което е оповестено за събитията на Страшния съд: И когато се раздаде оглушителният грохот, в Деня, когато човек избяга от брат си, и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си- всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи, засмени, възрадвани, а по други в този Ден ще има прах!/80:33-40/ В сура “ат-Таквир”се описват ужасни сцени на прелом във вселената, които ще се случат в този съдбовен Ден наред с впечатляващите картини относно клетвите и истинността на откровението вахий и правдивостта на пратеника. В сура “ал-Инфитар” също така живо са описани сцените от прелома на вселената, в съчетание с ярките картини от блаженството и лютото наказание, което оказва огромно впечатляващо въздействие върху съвестта на човека и неговите помисли: О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?/82:6/ и т.н. Сура “ал-Иншикак” ни демонстрира картини от блаженството и наказанието, а също така грандиозния прелом на вселената…Сура “ал-Бурудж”, рисуваща общи щрихи на картини от вселената и Страшния съд, също така показва изтезанията с огън върху правоверните от страна на неверниците в този свят и това, как Всевишният Аллах ще подложи неверниците на наказание с огън в бъдещия живот, което за неверниците ще се окаже много по-мъчително и жестоко…

Сура “ат-Тарик”, живо описва картините от вселената наред с възникването на човека и растителността, и съдържа всеобхватна клетва: че наистина, това е слово-разграничение, а не е шега./86:13-14/ Сура “ал-Аля” разказва за сътворението, за завършването, предопределението и наставлението, а също така и за пасбищата и неговите различни фази, което се явява предисловие към разказа за напомнянето, бъдещия живот, равносметката и възмездието…Сура “ал-Гашия” съдържа ярки картини от блаженството и наказанието, също така обръща внимание на сътворяването на камилата, небето, Земята, горите и т.н., и т.н.…така до края на целия този джуз от Свещеният Коран. изключение представляват сурите, разказващи за същността на религиозните догми и пътищата на вярата. В качеството на пример може да се приведат сурите “ал-Ихлас”, “ал-Кяфирун”, “ал-Маун”, “ал-Аср”, “ал-Кадр”, “ан-Наср”. Някои други сури съдържат утеха за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем! В тях е изразено съчувствието на Всевишният Аллах към него, а също така и призива за търсенето на спасение от всяко зло при неговия Повелител. Това са сурите “ад-Духа”, “ал-Инширах”, “ал-Каусар”, “ал-Феляк” и “ан-Нас”. Но при всички случаи броя на тези сури е много незначителен.

 * * *

 

Съществува още един важен аспект, касаещ изразителността в съдържанието на този джуз. Тук ярко се откроява изключителното изящество на средствата за изразяване с използването в необходимите места на специални щрихи, призвани да покажат и подчертаят красотата на битието и духовната красота. Трябва да се отбележи величайшото творческо майсторство в образите, оттенъка в значението, ритмиката, римите и паузите, което по забележителен начин хармонизира със същността на дадения джуз, който е обърнат към хората потънали в дълбок и тежък сън, с цел да ги пробуди, да привлече техните чувства и усещания с използването на най-богатата палитра от образни средства, музикална ритмика и всичко образно, което по най-силен начин въздейства върху хората. Това се провява отчетливо и в изящното изразяване за планетите, които се отделят и скриват подобно на газели, а след това отново се появяват, за нощта, която се прокрадва подобно на живо същество, за утрото, което като живо диша светлината: Но не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се. Кълна се в нощта когато се здрачава. Кълна се в утрото, когато се развиделява./81:15-18/ Явления като залеза на слънцето, настъпването на нощта и появата на луната се описват по следния начин: Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя събира, и в луната, когато се изпълни. /84:16-18/ Забележителното описание на утринната зора, а след това настъпването на нощта: Кълна се в зората и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж], и в четното, и в нечетното, и в нощта, когато отминава!/89:1-4/… Кълна се в утрото и в нощта, когато настъпва мрак!/93:1-2/ Огромно впечатление върху човешкото сърце правят следните слова: О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи./82:6-8/… При описанието на Дженнета четем: А други лица в този Ден ще са блажени, поради своето старание доволни, във възвишена Градина. Не ще слушат в нея празнословие./88:8-11/ При описанието на Огъня четем: А онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна. А откъде да знаеш ти какво е тя? Пламтящ огън./101:8-11/ Потресаващото изящество ясно се проследява в изразителните и целенасочените стилистически щрихи, придаващи величествена красота в картините на битието и душевните преживявания.

В протежение на цялата тази част от Свещеният Коран се проследява честото използване на иносказания, алегории и метонимии, а също така и употребата на оригинални производни на словоформи за постигането на необходимата музикална хармония в текста. Разглежданата сура се явява образец, демонстриращ общата насоченост в този джуз от Свещеният Коран от гледна точка на нейната тематика, изложените истини, ритми, картини, образи, оттенък, музикалност, щрихи, касаещи вселената и душата, този и отвъдния светове, подбора на лексическите единици и словосъчетания с цел оказване на максимално силно въздействие върху чувствата и помислите на човека. Тя започва с впечатляващия въпрос, който предизвиква свещен трепет, вселява велико чувство, релефно подчертава значението на истината, по повод на който у хората съществуват разногласия. Наистина, това е велико дело, където няма място за тайни или каквато и да било измислица. По нататък следва заплаха към хората относно Деня, когато те ще узнаят истината за това: За какво се питат един друг? За Великата вест, за която са в разногласие. Ала не! Те ще узнаят. И пак не! Те ще узнаят!...

След това повествованието сменя своето русло, оставяйки временно темата за събитията. Вниманието на хората е обърнато към техния живот и обкръжаващата ги реалност относно тях самите и света, в който те съществуват. Подчертава се това велико, което съществува в нашия свят, предвещавайки онова, което следва: Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори? И ви сътворихме по

двойки, и сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност.

След такова концентрирано изложение на факти, картини и събития текстът връща читателите към това велико Събитие, по повод на което у хората съществуват различия и което ги е заплашвало с Ден, за който ще им стане известно!текстът им разказва за това, що за събитие е то и по какъв начин ще се случи: Наистина, Денят на разделението е уречен! Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…

По нататък следва описание на бъдещото наказание, преизпълнено със сила и суровост: Наистина, Джехеннемът е засада, и място, където се завръщат вършещите беззакония, където ще останат столетия. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной. Съответстващо въздеяние. Не се надяваха те на равносметка. И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. Ние всяко нещо вписахме в книга. Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението. После следва описание на картината на блаженството, изливайки се в поток: Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет] градини и лозя, и пълногръди девственици на еднаква възраст, и пълни чаши. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа - въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар. Сурата завършва с величествен по своята същност такт в рамките на сцена, в която той присъства, а също така и предупреждение и напомняне за Денят, когато дадената величествена сцена ще има място: Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Не ще могат да обърнат към Него своите речи, в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори. Този е Денят на истината. А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах!

Това е Великата вест, за която хората се питат едни други. Това именно ще се случи в Денят, и хората ще узнаят за това, какво значи Великата вест! 

* * *За какво се питат един друг? За Великата вест, за която са в разногласие.

Ала не! Те ще узнаят. И пак не! Те ще узнаят. В тези начални айети на сурата звучи осъждане на това, че хората си задават един на друг такъв въпрос, а така също и удивление от това, че в това дело може да има някакво недоумение. Хората са задавали един на друг въпроса за деня на съживяването след смъртта и Великата вест за деня на страшния съд – Къямет. Тъкмо това е бил въпросът, за който те са водели яростни спорове, и трудно са си представяли възможността да се осъществи даденото събитие. Именно това обаче е, което непременно ще се случи!

За какво се питат един друг?... И за какво говорят те? След това следва отговор… Въпросът не е бил зададен с цел да се научи отговора на хората. Това е бил риторичен въпрос, изразяващ удивлението от състоянието на хората, и неговата цел е да се обърне внимание на странността при подобно недоумение от тяхна страна. При

това се разяснява същността на въпроса, относно който хората са в недоумение, истинското положение на нещата и техният настоящ характер.

За Великата вест, за която са в разногласие. При това не се посочва конкретно слово, определящо онова, за което те се питата един друг. Последователно се използва метода на подбуждането към удивлението и сериозното отношение към такова събитие, което се описва като “Великата вест”. Различието относно Денят е било между тези, които са вярвали в него и онези, които не са вярвали в това, че този ден ще настъпи, и само те са се питали един друг за това.

По нататък в текста на сурата не се дава отговор на зададеният въпрос и не се разкрива истинската същност на великата вест, по повод на която се задава въпроса. Откровението на Всевишният Аллах се ограничава с епитета “великата”, след което следва указание за сурова заплаха, което прави много по-силно впечатление, отколкото прекия отговор, и вселява в душата огромен страх:

Ала не! Те ще узнаят. И пак не! Те ще узнаят. Словото “не” в дадения случай е употребено за удържане и отблъскване на хората, което е по-подходящо и уместно за придаване на желания стилистичен оттенък. Повтарянето на това слово и цялото изречение съдържат в себе си явна заплаха 

* * *Веднага след това от чисто външната страна повествованието излиза от темата

за великата вест, по повод на която хората са в разногласие, за да може скоро след това отново да се върне към нея. такова незначително отклонение от темата е посветено на описанието за явленията в нашия осезаем свят с всичките негови твари, събития и истини. Когато всички тези картини на мирозданието проникнат в душата и сърцето на човека, те разтърсват цялото му същество:

Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори? И ви сътворихме по двойки, и сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност.

И ето такова отклонение в сферата на необятните и безкрайни простори на нашата вселена, наситено с множество образи и картини, се излага в извънредно свито, но много съдържателно по вид с използването на минимум изразителни лексически средства. В резултат на това се постига огромна впечатляваща сила за въздействие върху възприятията на човек, оставяйки в душата дълбока следа. Това може да се уподоби на последователните и непрекъснати удари на чука, които с течение на времето не губят своята мощ! Въпросителната насоченост на текста, обърната към хората, се явява в езика като средство, усилващо изказа, и в дадения случай то е използвано преднамерено. Така тези айети стават подобни на могъща ръка, разтърсваща небрежните, която обръща техните взор и сърца към това струпване на твари и природни явления, неоспоримо свидетелстващи за стоящия зад цялото това управление и предопределение, за огромната съзидателна и конструктивна мощ, а така също и за мъдростта, която на оставя никакви дела на всички твари без сметка и възмездие за извършеното. Именно в такъв ракурс става срещата с великата вест, относно която те са в разногласие!

Първият щрих на даденият обход и отстъпление от основната тема засяга Земята и планините: Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори?...

В арабският език “постеля” може да означава “падина”, т.е. удобна за движение равана пътека, а също така и меко ложе, подобно на люлка. По този начин, тези понятия са близки едно към друго по своя смисъл и представляват сами по себе си реалност, напълно достъпна за човешкото възприятие на всеки етап от развитието на неговата цивилизация и степен на образованост. За да се осъзнае и разбере такава религия в нейния истински вид, на човека не са му необходими фундаментални знания. Що се отнася до уподобяването на планините с подпори, то това е съвършено обичайно за човешкото око явление, дори ако това е първобитен човек. И едното и другото понятие оставят своя отпечатък върху усещанията на човека, ако душата е устремена към тях.

Тази истина обаче, е много по-обширна и мащабна, отколкото нейното първоначално възприятие на първобитния човек основаващо се на обикновеното чувствено възприятие. Според това как се повишава цивилизоваността на човек и се увеличават неговите знания за природата на тази вселена и различните нейни аспекти, се увеличава тежестта на тази истина в неговата душа. Той осъзнава стоящото зад този факт величественото предопределение на Всевишният Аллах, мъдрото и точно устройство, координацията между субектите на това битие и техните потребности и подготовката на тази Земя за възприемането на човечеството и неговата цивилизацията, както и началната подготвеност на този човек за съществуването му с обкръжаващата го среда и взаимодействието му с нея.

Едва ли някой ще се осмели да оспори този факт, че Земята представлява ложе за живота, и особено за човешкия живот. Даденият факт потвърждава това, че зад цялото това явно битие стои висш съзидателен и управляващ разум. Ако бе нарушена само една от очевидните пропорции от сътворението на Земята по подобен начин, с всички присъщи за това условия, или в създаването на съществуващия на Земята живот, т.е. при нарушение на каквото и да било тук или там, то това би довело до това, че Земята не би била ложе. И тогава нямаше да я има тази реална истина, която Свещеният Коран демонстрира по такъв прекрасен начин, за да стане това достъпно до съзнанието на всеки човек независимо от степента на неговата ерудиция и интелект…

И бяха сторени планините – подпори…- от формална гледна точка това положение човек леко възприема чисто зрително, доколкото планините приличат на нещо като стълбове, върху които се крепи палатката. Истинската същност на това ни става ясна от айетите на Свещеният Коран. От тях ние разбираме, че планините укрепват Земята и поддържат тяхното равновесие. Възможно, това да произтича по силата на необходимостта от поддръжката на пропорционалност между падините, запълнени с морета и възвишения, или пък да се уравновесят тектоничните процеси в дълбините на земната кора и на нейната повърхност. Видимо, планините натежават върху Земята в определени точки, вследствие на което тя не се разрушава в резултат на земетресения, вулканична активност и вибрациите в земните недра. Причината за създаването на планините се заключава и в нещо друго, което досега още е неизвестно. Колко много такива закони и истини, за които Свещеният Коран е указал, и за част от които човечеството е узнало едва след като са преминали стотици години!

Втория щрих се отнася за тварите, имащи душа, във цялото им многообразие: И ви сътворихме по двойки…

Това също така се отнася към напълно очевидните явления, които леко и просто осъзнава всеки човек. Всевишният Аллах е създал човека в две разновидности – в мъжки и женски пол, поставяйки в зависимост продължението на човешкия род от различните полове и срещата на двата техни представителя. Добре осъзнавайки това явление, всеки човек прекрасно познава спокойствието, удоволствието, наслаждението и възможността на възпроизводството, които стоят зад споменатото явление. При това

не се изискват дълбоки знания. По нататък Свещеният Коран прокламира този феномен на човека във всяка обкръжаваща го среда, и в резултат на което той осъзнава това явление и попада под негово влияние, опитвайки се да го осмисли. При това човекът осъзнава целта, организацията и устройството на даденото явление.

Според това как растат знанията на човек и възвишеността на неговите чувства, от неясното осъзнаване на ценностите и дълбините на тази истина той преминава на нова степен за осмисляне на даденото явление. Той започва да осъзнава организиращата и направляващата мощ, която прави от капката мътна течност същество от мъжки или женски пол. При това няма никаква очевидна разлика между тази или онази капка. На Всевишният Аллах е угодно, щото една капка, проправила своя път, да стане същество от мъжки пол, а друга същество от женски пол. Действително, в това има проявление на волята на съзидателната и творящата мощ, нейното скрито устройство и управление, нейното прецизно наставление и придаването върху нея на желаните качества от тази или онази капка семе, за да се сътвори от тях съществата от двата пола, продължаващи живота и развиващи се!

И сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание…

И така е било устроено от Всевишният Аллах за хората, щото Той е сторил съня покой за тях. Когато хората заспиват, тяхното съзнание се изключва, а деятелността им се прекратява. По време на сън Всевишният Аллах е сторил хората да се намират в промеждутъчно между смъртта и живота състояние, което ги обезпечава с отдих за тялото и нервната система, а също така възстановява изгубените при будно състояние сили, сваля напрежението и преумората от житейските дела. Всичко това се случва по поразителен начин, чиято същност е неизвестна за човека. Тук неговата воля е безсилна, и той не може да знае, как протича този процес в неговата същност. Намирайки се в будно състояние, човекът не знае по какъв начин изпада в състояние на сън, а намирайки се в състояние на сън, той не осъзнава това и не може да забележи, че той спи! Това е една от тайните структури на живия организъм, и тя е известна само на Този, Който е сътворил този жив организъм, залагайки в него тази тайна и поставяйки неговия живот в зависимост от нея. Нито едно живо същество не може да просъществува без сън в течение на дълъг период от време. Ако, по силата на независещи от това същество обстоятелства, то се окаже принудено постоянно да бодърствува, то това неизбежно води до гибел.

В съня има тайни, които касаят не само удовлетворението на потребностите на организма и нервната система. Сънят е умиротворено състояние на духа, излязъл от напрегнатата жизнена борба. Това е спокойствие, обхващащо човека, който волно или неволно сваля от себе си доспехите и оръжието, а след това временно влиза в период на безметежния свят. На човекът е необходим този безметежен свят, така както са му необходими храната и водата. В някои случаи произтича нещо приличащо на чудо. Случва се така, че на човек клепачите се затварят в забрава, когато неговия дух е натежал, нервите са му изтощени, душата разтревожена, а сърцето изплашено. И ето точно тогава по време на тази сънна забрава, продължаваща понякога само няколко мига, става буквално пълен преврат в цялото същество на човека. Той не само, че възстановява всички свои сили, но и изцяло се променя, и събуждайки се, той се чувства като новороден. Подобно чудо съвършено очевидно е станало и с уморените мюсюлмани в битката при Бедр и Ухуд, и това им е било дарено от Всевишният Аллах. Той е казал: Той ви покри с дрямка за успокоение от Него…/8:11/ После Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас…/3:154/ Аналогични случаи са имали място и с много други!

Такова състояние на покой е съвършено необходимо за всяко живо същество, т.е. изключване на съзнанието и прекратяване на активността, което се случва по време на сън. Това се явява една от тайните на великата съзидателна и сътворяваща мощ, една от милостите на Всевишният Аллах , която само Той е в състояние да дарява. Привличането в Свещеният Коран на вниманието на хората към този факт подбужда сърцето да се обърне към собствените качества на личността и към тази могъща ръка, която ги е заложила в самото същество на човека. Този щрих оказва дълбоко въздействие върху човека, подбужда го към обмисляне и размишление. От Всевишният Аллах също така е устроено, щото ритъма на вселената да съответства на жизнения цикъл на живите същества. Подобно на това как в човека е била заложена тайната на съня и покоя след периода на деятелност и активност, точно така Всевишният Аллах предвидил за вселената появяването на нощта, за да стане тя покривало, под което човек прекарва фаза на покой и уединение. Появяването на денят е предвидено за разрешаването на всякакви житейски дела, като проявяване на подвижност и активност. По такъв начин всичко сътворено от Всевишният Аллах се намира в съответствие и хармония, а нашият свят е станал пригоден за живите същества, отговаряйки на особеностите, заложени в човека. Вътрешната организация на човекът изначално е съответствала в неговите действия и потребности на тези особености и свойства, които Всевишният Аллах е предвидил за вселената. И това и другото са се явяват във висша степен хармонично създадени от дланта на велика съзидателна и организираща сила! Третият щрих касае сътворяването на небето в хармония със Земята и живите същества:

И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност…

Всевишният Аллах е съградил над жителите на Земята седем твърди и непоклатими небеса, а на друго място е казано“седем пътя...” Какво точно се има в предвид, е известно само на Всевишният Аллах. Може би става дума за седемте групи галактики, т.е. за огромните звездни струпвания, във всяко от които може да се изброят до сто милиона звезди. Възможно е, тези седем галактики да отношение към нашата Земя или слънчевата система…А може би, тук се има в предвид нещо съвсем друго в структурата на вселената, което е известно само и единствено на Всевишният Аллах, и за което на човек е известно много малко. Този айет указва на това, че тези седем основи са крепки, нерушими и здрави. Те са укрепени от сила, която им пречи да се разпаднат и да се развалят, в което ние лично се убеждаваме и за което знаем въз основа на известното ни за природата на космическите тела и за астрономията като цяло. Ние наричаме това небеса, което е добре известно на всеки човек. В айета също така е указано, че съграждането на тези седем непоклатими небеса са взаимно свързани с живота на Земята и човека. За това свидетелстват следните слова: …и сторихме(слънцето) ярко светило. Слънцето дава светлина и изпуска топлина, което от своя страна дава възможност на Земята да живее, както и на живите същества върху нея. слънцето също така оказва влияние за сформирането на облаци, тъй като под въздействието слънчевата топлина произтича изпарение и кондензация на водата от обширните простори на световните океани. Изпаряващата се вода се изкачва във връхните слоеве на атмосферата, където се превръща в дъждовни облаци:…и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода. В облаците произтича постепенна кондензация на вода, която след това пада във вид на дъжд. Тогава кой създава дъждовните облаци и ги кара да падат валейки във вид на дъжд? Може би това правят мощните вихрени потоци, а може би електрическите заряди в атмосферата. Зад всичко това се чувства могъщата ръка, която поставя във вселената такива фактори и свойства!

Ярко светещо и изпускащо топлина светило – това е на всички ни известното слънце, а използваното слово “светилник” се явява много точен и удачен епитет. И така, ярко горящ и светещ светилник изпуска светли и топли лъчи, а от дъждовните облаци обилно се излива вода под формата на дъжд всеки път, когато в атмосферата произтича електрически заряд, което е и изобилието на изливаща се вода. Под въздействието на падащата вода и топлината израстват житни класове и други растения, даващи на хората препитание, а също така и многочислени и гъсти разкошни градини, където плътно растящите дървета преплитат своите клони.

Зад такава величествена хармония при устройството на вселената има организираща ръка, предопределяща мъдрост и всичко управляваща воля. Всеки човек със сърце и душа осъзнава това, когато обърне своите чувства натам. Ако човек има голяма ерудиция и висок интелект, то чрез тази хармония на него му се откриват величествени хоризонти и потресаващи, водещи до объркване перспективи. Оттук всяко изказване, че това е само случайно съвпадение, не е нищо друго, освен празнословие, не заслужаващо дори да бъде обсъждано. Опитите да се отклони от признаване факта за наличието на определена цел, наличието на висше устройство и управление на в тази вселена, следва да бъде оценявано като твърдоглавие, не заслужаващо уважение! Тази вселена има Творец, и зад цялото мироздание се проследява подредба, устройство и предопределение. Тези истини и картини се излагат последователно в тази сура на Свещеният Коран по следния начин: Кой стори Земята постеля, а планините стълбове, създал е хората в два пола, дал им е сън за отдих (след периода на деятелност, бодърствуване и активност), кой е стрил нощта покривало за отдих и покой, приспособил е денят за житейски дела, бодърствуване и активност, кой е съградил седем твърди и непоклатими небеса, сторил е слънцето ярко светещ светилник, низпослал е водата, обилно изливаща се от облаците, за израстване на житни класове, друга растителност и градини…Именно в такъв ред се излагат всички тези факти и картини, което убеждава в наличието на величествената хармония на всяко нещо, на устройство, ред и предопределение във вселената. Човекът усеща и осъзнава съществуването на Всемогъщия и Мъдър Творец, а неговото сърце чувства подбуждащите импулси, свидетелстващи за наличието на цел и предназначение зад пределите на нашия живот…И тук повествованието отново се обръща към великата вест, относно която хората са в разногласие!

 * * *

  Всичко това е било предназначено за работа и наслаждение, но зад всичко това

стои възмездие и търсене на сметка. Денят на разделението има срок, предопределен за решения: Наистина, Денят на разделението е уречен! Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж… Хората не са били създадени поради някакъв обикновен каприз и няма да бъдат оставени просто ей така. Предишният откъс подразбираше Този, Който именно така е предопределил на хората техния живот и Който е установил такава забележителна хармония в живота на хората с вселената, в която те съществуват. Изхождайки от това, Той не може да остави хората да живеят просто така и да умират по същия начин! Не може праведниците и грешниците безследно да изчезнат в Земята! За онези, които са на правия път и за заблудените не може да има една и съща съдба! Не може да пропадне напразно справедливостта на едни и вероломството на други! Наистина, ще настъпи ден за съд, присъда и решение

относно абсолютно всичко, което някога се е случило! Този ден вече е определен и възвестен, точният срок обаче за неговото настъпване е известен само и единствено на Всевишният Аллах: Наистина, Денят на разделението е уречен!

Това е денят, когато ще се прекатури установения в тази вселена ред и ще рухне неговата система.

Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…

Тук става дума за някаква особена тръба, за която ни е известно, че се нарича “сур” и ще зазвучи, когато бъде надута. Ние не бива да се затормозяваме, размишлявайки, как ще се случи това, тъй като то не ще ни прибави вяра и предстоящото събитие няма да стане по-впечатляващо. Всевишният Аллах не ни е дал способност и енергия, за да се разсейват и губят в опити да опознаем неизвестното. Всевишният Аллах ни е дал това, което за нас е полезно, а пък и излишното не ни трябва! Ние просто си представяме издадения тръбен сигнал за сбора, по който хората се събират на огромни тълпи… Ние си представяме това зрелище от множество хора, които поколение след поколение са умирали, освобождавайки Земята за следващите, тъй като площта на Земята е твърде ограничена. И ето ние си представяме зрелището, какво велико число хора на огромни тълпи ще се надигнат след съживяването във всяка долина и ще се отправят към мястото на сбора. Ние си представяме множество разпръснати навсякъде гробове, от които излизат тези мъртви хора. Ние си представяме безкрайно море от хора и този ужас, който внушава това огромно сборище от хора, които до този ден никога и по никое време не са се срещали заедно. Но къде ли ще се случи това? Не знаем…Действително, в тази вселена, която ние знаем, има много ужасни и грандиозни събития: “…и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…”

И така, здраво въздигнатите небеса ще се разтворят и ще станат подобни на врати, т.е. разцепени и разбити, както за това се казва в други сури, придобивайки неизвестен за нас вид. Що се отнася до високите планини, подобни на стълбове, които като мираж ще изчезнат, то това означава, че те ще бъдат разбити и стрити на прах, разсеян от вятъра, както за това се казва в други сури на Свещеният Коран. след това те ще изчезнат подобно на миража, който се явява зрителна илюзия. Може би, в резултат на отражение на лъчите в пясъка те ще изглеждат като мараня!

Това ще бъде началото на ужасното зрелище на видимият прелом на вселената, което е подобно на зрелището със струпването на несметно количество хора след звука на тръбата. Това е Денят на разделението, предопределен с висша мъдрост и уреденост…

После, в повествованието след сигнала на тръбата и общия сбор следва описание на съдбите на угнетителите и праведниците. В началото става дума за лъжците и заблудилите се, които се разпитват едни други за великата вест:

Наистина, Джехеннемът е засада, и място, където се завръщат вършещите беззакония, където ще останат столетия. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной. Съответстващо въздеяние. Не се надяваха те на равносметка. И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. Ние всяко нещо вписахме в книга. Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

Джехеннемът е създаден и съществува, за да бъде засада за угнетителите, която ги причаква и ги следи. Всички те обезателно ще попаднат там, и следователно, Джехеннема е подготвен за тях и срещата си с тях. Подобно е на това, както ако те извършват обичайната си разходка по Земята, а след това са

попаднали в своето обичайно и привично убежище! Те ще попаднат в това убежище, за да останат там навеки и вечно. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, след което следва изключение. Такова изключение обаче, е още по-горчиво и страшно: освен вряща вода и гной, т.е. кипяща вода, която изгаря гърлото и вътрешностите. Ето това е хлад! Никак не е добре и е смърдящата течност, която се отделя от полуизгорелите тела. Ето това е питие! Съответстващо въздеяние, т.е. адекватно на това, което те са правили в миналото; Не се надяваха те на равносметка, и не очакват такова убежище; И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. – в звуците на тези слова се съдържа сила, която убеждава в силата и неотвратимостта на бъдещото наказание. Между това Всевишният Аллах по най-акуратен начин е отчитал всички техни дела, без да направи и най-малкия пропуск: Ние всяко нещо вписахме в книга. След това следва упрек, който не оставя никакви надежди за изменение или смекчаване на участта: Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

 * * *

 След това се излага противоположната картина обрисуваща положението на

праведниците в Дженнета, след картината за положението на угнетителите в Джехеннема:

Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет] градини и лозя, и пълногръди девственици на еднаква възраст, и пълни чаши. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа - въздеяние от твоя Повелител - достатъчен дар.

Ако Джехеннемът е бил засада и обител за непокорните, които не са могли да се отскубнат и да избягат от него, то за праведниците в края на техния жизнен път е била приготвена награда и спасително убежище във вид на градини и лозя. Особено са подчертани и отбелязани лозята, тъй като те са добре известни на тези, към които е обърната проповедта. Нататък става дума за пълногръди девственици, т.е. за оформилите се девойки, в които са се закръглили гърдите. Словото“на еднаква възраст” означава на една възраст и еднаква красота. И пълни чаши. Това означава бокали с питие.

Всички тези картини на блаженство са външно напълно осезаеми. Това е направено, за да се приближи до човешкото възприятие. Що се отнася до истинската същност на блаженството и наслажденията в Дженнета, то това е недостъпно за възприятията на земните жители, тъй като те се намират в оковите на земните понятия и представи. Наред с това описание присъства и описание на състоянието, отнасящо се до съзнанието и чувствата на човека. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа. Това е живот, в който няма място за празнословие и опровержения, което съпътства спора. Истината е ясна и открита, и тук няма място за спорове и опровержения. Тук няма място за също така и празнословия, тъй като в него няма нищо добро и никакво благо. Това е състояние на истинска възвишеност и наслаждение, съответстващо на обителта на безсмъртието.

Въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар… Тук ние забелязваме особено изящество, изразителност и музикалност в римуването на отделните слова, а така също и наличната пауза, усилваща съдържателната страна на изказа. Такова явление, между впрочем е характерно като цяло за този джуз от Свещеният Коран.

* * *Като завършек на картината за Деня, в който ще се случи всичко това и по повод

на който у хората възникват въпроси от недоумение, и относно онова, за което те са в

разногласие, тази сура ни обрисува заключителната картина, когато Джебраил алейхисселям, и другите меляикета са застанали построени пред Всемилостивият в пълна покорност. Те произнасят само това, което им позволява Всемилостивият. Всичко това става в тържествена и величествена обстановка:

Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Не ще могат да обърнат към Него своите речи, в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.

Това е въздеяние за извършеното, казаното за което ставаше въпрос в предишния откъс, представлява наказание за престъпилите и награда за праведниците. Въздеянието е от “твоя Повелител”…от Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Това представлява подготвено основание за дадения щрих и велика истина – истина единствена и божествена, включваща човека, небесата и Земята, включваща още този и отвъдния живот, въздаваща дължимото според делата на угнетителите и праведниците, и към което идва първото и последното. От Този, Който е Всемилостивият, и по Неговата милост следва възмездието за тези и онези, при това наказанието спрямо непокорните произтича от милостта на Всемилостивият. От Неговата милост на злото се въздава длъжното, и то не се приравнява към доброто по своята съдба!

Изхождайки от милостта и величието, то не ще могат да обърнат към Него своите речи. В този чудовищен и заплашителен Ден, Джебраил алейхисселям, заедно с другите меляикета: в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.

Те ще говорят само с разрешението на Всемилостивият, при това ще могат да говорят само това, което е правилно. Всемилостивият ще разреши да се казва само онова, което Той знае че е истина.

* * *Такава е позицията на тези приближени към Всевишният Аллах, които нямат

никакви грехове и прегрешения, когато те ще стоят смълчани, и няма да смеят да говорят без разрешение и без да се съобразят…Царящата атмосфера е преизпълнена със страх, ужас, свещен трепет, величие и важност. И ето в обстановката на такава картина звучи вик на предупреждение, потресаващ тези, които са потънали в дълбок и тежък сън и са изпаднали в опиянение:

Този е Денят на истината. А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах! Наистина, това е жестоко потресение за тези, които в съмнение задават въпроса относно: Този е Денят на истината. Тук абсолютно няма място за недоумение или разминаване.. И възможността за спасение продължава да си остава: А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител, преди Джехеннема да стане за него засада, а след това и обител! Това е предупреждение, което отрезвява: Предупредихме ви за близко наказание. Това наказание не е далечно, и Джехеннема ви очаква, и ви дебне из засада, както вие сами се убедихте в това. Целият земен живот е едно кратковременно пътешествие, и уреченият срок вече е близко! Това е ужасното наказание, което кара неверника да предпочете небитието пред битието: …в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И

неверникът ще каже: “О, да можех да съм прах!” А и какво още можеше да каже, бидейки изпаднал в паника и отчаяние?! Даденото образно изразяване показва ужаса и съжалението, които са силни до такава степен, че човек предпочита да изчезне, превръщайки се в нещо несъществено и незначително. Той смята, че това е по-леко, отколкото да се намира в токова ужасно положение, което е приготвено за всеки недоумяващ или съмняващ се относно тази велика вест!!! * * *

(79)Тефсир на сура ан-Назиат

Меканска. Съдържа 46 знамения.В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. 1.      Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила,2. 2.      и в изваждащите ( ги) нежно, 3. 3.      и в спускащите се бързо,4. 4.      и в гонещите се в надпревара,

5. и в изпълняващите повелите! 6. В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се ( вселена) 7. ще последва второто (протръбяване) 8. Някои сърца в този Ден ще тръпнат. 9. Погледите им ще бъдат сведени.10. Ще кажат:” Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние),11. нима след като бяхме прогнили кости?”12. Ще кажат:”Това тогава е завръщане със загуба.”13. То е само един повик, 14. и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя) съживени!15. (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?16. Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува:17. “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното,18. и кажи: “Не ще ли се пречистиш?19. Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?”20. И му показа най - великото знамение.21. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви.22. После се отвърна със зло упорство.23. И насъбра ( своите войни) и прогласи.24. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!”25. И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.26. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)27. Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.28. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство),29. и потъмни нощта му, и изведе утрото му,30. и Земята след това разпростря31. Извади от нея водите и пасбищата й,32. и закрепи планините й33. за ползване от вас и от вашия добитък.34. И когато настъпи великото бедствие,

35. тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал,36. и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда.37. За този, който е престъпвал позволеното,38. и е предпочел земният живот,39. обиталището е Джахим.40. За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта,41. обиталището е Дженнет.42. Питат те ( о, Мухаммед) за Часа:” Кога ще настъпи?”43. Но какво знаеш ти, че да го споменеш?44. Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване.45. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.46. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин. 

Тази сура се явява един от образците сури, съдържащи се в този джуз на Свещеният Коран, чиято цел се състои в това да осведоми сърцето на човека за истината на отвъдния свят с неговата чудовищна обширност и пространственост, сериозност и самобитност в рамките на предопределението от Аллах относно възникването на този земен свят на хората и всевишното управление на всички етапи от неговото възникване, и неговото развитие както на повърхността на Земята, така и в нейните недра, а след това и в отвъдния свят, означаващ край за човешкия живот и преход в бъдещия живот.

Чрез стремежът да се доведе до човешкото сърце истината за огромния, величествен и необятен отвъден свят, в изложението на тази сура се използват различни ритми за по-добро въздействие върху струните на душата, а също така и всевъзможни нюанси относно тази велика истина. Всички тези ритми и нюанси са свързани непосредствено с истината, за съзнателно и деликатно възприятие, с което те подготвят чувствата и усещанията на човека.

Подготовката за такова възприятие започва с тайнствено въведение, неясен смисъл, който предизвиква страх у човека, а също боязън и интуитивни опасения. Това навлизане се излага с рязък и пресичащ музикален ритъм, като че ли от внезапен уплах, ужас и разстройство на човек му спира дъха и гърлото му се свива от спазъм: Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила, и в изваждащите ( ги) нежно, и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и в изпълняващите повелите!

След това вълнуващо и потресаващо тайнствено начало следва първата от серията картини за този Ден, която носи в себе си отпечатъка и е издържана в същия дух. Създава се впечатление, че началото служи за рамка и обвивка на тази първа картина: В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси тресящата се (вселена), ще последва второто (протръбяване).Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени. Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?” Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени! И ето тук, в тази вълнуваща, потресаваща, тежка и заплашителна атмосфера започва да се разгръща повествованието за гибелта на един от най-зловредните опровергатели в епизода из историята на Муса и Фираун. Музикалният ритъм става все по-спокоен и по-малко напрегнат, за да съответства на духа на разказа и повествованието: (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува: “Иди при Фираун! Той

престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви. После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!” И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.) С това сюжетните се срещат, подготвяйки се за описание на тази велика истина.

След това от областта на историята повествованието преминава отворената Книга на мирозданието и величествените картини на вселената, свидетелстващи за силата на управление и божественото предопределение, създало вселената и разпореждащо се с нейната съдба, както в този свят, така и отвъдния. Тези картини са живо описани с използването на много изразителни лексически средства и отмерен ритъм, съгласуващ се с началото на сурата и нейната обща ритмика: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), и потъмни нощта му, и изведе утрото му,и Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й, за ползване от вас и от вашия добитък.

И ето тук, след такива встъпителни и подготвителни айети, а така също и впечатляващи образни моменти, започва описанието на картината за великата гибел и съответното възмездие на човека за неговите земни дела. Описанието на такова възмездие се представя в картини, съответстващи на своите образи и оттенъци за събитието на великата гибел: И когато настъпи великото бедствие, тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал, и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда. За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим. За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта, обиталището е Дженнет.

И ето в този момент, когато съзнанието на човека, е препълнено с чувства, предизвикани от картините за великата гибел, и образа на широко отворения Джехеннем е за този, който вижда, мрачната съдба и края на този, който се противи и предпочита живота на нашия свят, а така също съдбата на този, който се бои от съда на своя Повелител и удържа душата си от похот…именно в този момент повествованието се завръща към опровергаващите този Час, които задават въпрос на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, за времето относно неговото настъпване. Тоналността на получения отговор е такава, че в усещанията и чувствата на човека още повече нараства страха и ужаса пред наближаващия величествен Час: Питат те ( о, Мухаммед) за Часа:” Кога ще настъпи?” Но какво знаеш ти, че да го споменеш? Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин. Използването на дълъг звук в слято местоимение “му” предава на текста особено мощен ритъм, който подчертава грандиозност и прави заплахата още по-осезаема!

* * * Кълна се в изтръгващите( душите) с все сила, и в изваждащите ( ги) нежно,

и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и в изпълняващите повелите!

В тълкуването на тези слова е казано: става дума за меляикетата, които с все сила се стремят към душите на хората, те са много активни в своите пориви и

движения, бързо се пускат в висшия свят, превъзхождат всички във вярата, подчиняват се на повелите отправени от техния Повелител и управляват поръчаните от Него дела.

В друго тълкуване е казано: това са звездите, които се преместват от своите орбити, активно се движат, премествайки се от място на място, плават бързо и се спускат в пространството на Всевишният Аллах, бидейки окачени на небесата и превъзхождат другите небесни тела по своя кръговрат. Тези звезди изпълняват възложените им от Всевишният Аллах задачи, управлявайки резултата и явленията, което оказва влияние върху живота на Земята и нейното население.

Има и такова тълкуване, което гласи, че изтръгващите, изваждащите спускащите се бързо и гонещите се в надпревара – това са звездите, а изпълняващите повелите – това са меляикетата. Има и друго тълкуване, което гласи, че изтръгващите, изваждащите спускащите – това са звездите, а гонещите се в надпревара и изпълняващите повелите – това са меляикетата.

Каквото и да е значението на тези слова обаче, в действителност, ние чувстваме от най-истинското коранично повествование, че развитието става по следния начин: първо, създава се преди всичко разтърсване в усещанията на човека, опасение в неговите чувства, готовност и очакване на нещо много страшно и ужасно. Всички тези лексически и стилистически средства са активно задействани в началото на сурата за подготовка на възприемане от човека към осъзнаване на ужасяващото и всяващо страх явление на треперещата и тресящата се Земя, и в заключение – великата гибел!

В съответствие именно с такова възприятие ние предпочитаме да не се впускаме в по-пространствено тълкуване на лексическите значения и обсъждане, за да се живеем под сянката на Свещеният Коран с духа на неговото внушение и вдъхновение в неговия естествен вид. Постигането на сърдечния трепет и пробуждането на сърцата се явяват сами по себе си желана цел, и кораничното повествование използва всички средства, за да постигне това. Като пример може да ни послужи Умар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху! Веднъж той четял сура “Абаса”: “Той се намръщи и обърна гръб…”, докато не стигнал следните слова на Всевишният Аллах: И плодове и “абба”(тревна покривка)..Тук Умар казал: “Ние знаем, какво е това плодове, но какво означава “ал-абба”?” След това, размишлявайки, казал: “Кълна се в живота ти, о Ибн ал-Хаттаб, това е само едно изкуствено затруднение! И какво от това, че ти не разбираш някакво слово от Книгата на Всевишният Аллах?!” Съгласно друга версия, той възкликнал: “Всичко това ние го знаем, но какво е това “ал-абба”?” След това разгневявайки се на себе си до такава степен, че дори строшил тоягата, която му била в ръката. Умар възкликнал: “Кълна се в Аллах, всичко това е само изкуствено затруднение! Но какво от това, че ти сине на майката на Умар, не разбираш словото “ал-абба”.” По нататък той продължил: “Следвайте това, което ви е ясно от тази Книга, а онова, което не разбирате, го оставете.” Такива думи произлизат от дълбоко уважение и почитание към великите слова на Всевишният Аллах, предпазливо отношение от страна на слугата към словото на своя Повелител. Възможно е зад такива слова да се крие божествената цел и замисъл на Самият Аллах.

* * * Встъпителната част е издържана в стил клетви относно това, което се описва в

следващите айети на дадената сура: В Деня, когато (се протръби с тръбата за първи път) ще се разтърси

тресящата се (вселена), ще последва второто (протръбяване). Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени. Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?”

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени!

Определено тук става дума за тресящата се Земя, което се потвърждава от казаното от Всевишният Аллах в друга сура: В Деня, когато ще се разтресат Земята и планините/73:14/ Вторичното разтърсване означава небесата, които ще се разтресат и ще се прекатурят след Земята, когато ще се разтрошат и разпръснат звездите и планетите.

Разтърсващото сътресение може да бъде изтълкувано в смисъл, че след първото протръбяване до основи ще се сгромолясат Земята, планините и всички живи същества, които ще изпаднат в безсъзнание както, тези които са в небесата така и онези, които са на Земята, освен онези, които на Всевишният Аллах е угодно да изключи. Вторичното сътресение означава второто протръбяване на тръбата, след който всички ще се изправят, ще се съберат на едно място заедно и ще стоят в очакване. (както е казано в сура “аз-Зумер” айет 68.)

Независимо от това, кое тълкуване е вярно, във всички случаи обаче, човешкото сърце изпитва разтърсване, започва конвулсивно да бие, в него проникват ужас, смут и паника. То ще се пръсне от страх, боязън, уплаха и спазъм. С това човек се подготвя към възприемането на непреодолимия и неизбежен ужас, който ще се всели в сърцата през този Ден. Човек започва да възприема и да осъзнава истинската същност на казаното от Всевишният Аллах:

Някои сърца в този Ден ще тръпнат. Погледите им ще бъдат сведени…Сърцата на хората ще бъдат в огромно объркване и паника, ще са унизени, ще

бъдат преизпълнени със страх и покорност, шок и разстройство. Това е, което ще се случи в Деня, когато люлеещата се Земя се разтърси и вторичното сътресение ще последва след това. Именно за това се говори в клетвата към тези същества, които изтръгват с все сила, и изваждащите ги нежно, и в спускащите се бързо, и в гонещите се в надпревара, и изпълняващите повелите! Това е картината, която по своята стилистическа окраска и ритмичен рисунък се съгласува с встъпителната част.

Нататък в сурата се разказва за техните първи усещания и изумления, когато те уплашени и изумени се надигнат от своите гробове:Ще кажат:“Нима ще бъдем върнати към предишното(състояние), нима след като бяхме прогнили кости?” Хората си задават едни на други въпроса: Нима ние ще се върнем към живота в нашия първоначален облик? В текста на сурата е казано: “към предишното(състояние)” т.е. към първоначалния си облик. В изумление и обърканост те ще питат: Нима ще се върнат към живота в своя собствен облик? Те недоумяват: как е възможно това и как ще стане, след като вече са се превърнали в изгнили кости, жалки останки, в които свисти вятър?! И ето, може би, ще се осъзнаят или придобивайки зрение и узнаят, че това е връщане към живота, но към съвсем друг живот. Тогава ще почувстват вреда и тягост от подобно завръщане, и ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” Това е завръщането, за което те изобщо не са се замисляли и не са се приготвяли. При такова завръщане, те ще усетят само загуба! И тук , в противоположност на предишната картина, сурата от Свещеният Коран разказва за истината на онова, което ще се случи: То е само един повик, и ето всички ще бъдат изправени(на голата Земя), съживени! Повик означава вик, в контекста обаче е използван именно този синоним, който е преизпълнен със страховит смисъл, което напълно съответства на стилистическата окраска както на тази, така и на други картини от дадената сура от Свещеният Коран.

Думата “сахира” в контекста е използвана в значение на “голата Земя”, и означава бяла сияеща Земя, където ще бъде местостоенето “махшер” на всички съживени хора. Ние обаче не знаем къде ще се намира това място. За това на нас ни е известно само онова, за което сме чели в Свещеният Коран, и затова не смятаме да прибавяме нещо, освен онова, което е известно с цялата си достоверност, но е не е разяснено съдържанието!

На основание други текстове следва, че този един повик, по скоро, представлява второто протръбяване, т.е. сигнал, по който ще започне съживяването и всеобщия сбор на изправящите се хора, за което свидетелстват наличните в този изказ оттенък на бързина и общ характер на динамичност. Изобщо целият текст на дадената сура и нейната ритмика са белязани с висока динамичност и скоростта при развитието на събитията. Треперещите сърца получават това свое качество от скоростта на такта в повествованието, с което е белязан всеки мотив, сюжет или оттенък в рамките на текста на сурата!

* * * След това в сюжетната линия произтича известно забавяне на ритъма, за да съответства на духа на повествованието, когато става дума за онова, което се е случило с Муса и Фираун, и относно това, че в края на краищата се е случило с този непокорен деспот:

(О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса?Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува: “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви. После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!” И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)

Историята на Муса се среща най-често в Свещеният Коран и най-пълно е изложена именно в него. В много от предишните сури на Свещеният Коран са се представяли различни фрагменти от тази история, при това са използвани най-разнообразни методи, намиращи се в пълно съответствие със стила на всяка една от сурите в името за постигане на общата цел на повествованието. При това строго се е спазвал общият стил на Свещеният Коран в изложението и предаването на различните притчи. Тук тази история се излага във вид на кратки, бързоменящи се една след друга картини, започвайки от времето, когато ние виждаме Муса в свещената долина, та чак докато Всевишният Аллах не е сграбчил египетския фараон, за да го накаже през този живот и в отвъдния, което върви в тон с лайтмотива на цялата сура,1[1] т.е. засяга се истинската същност на отвъдния свят.

В това именно се състои истинската причина за притчата, която се показва тук във вид на кратки не многочислени и експресивни айети, за да съответстват по характер на дадената сура и нейния ритъм.

Тези кратки и експресивни айети включват различни фрагменти и картини от тази притча…

Те започват с обръщение към пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, от страна на Всевишният Аллах: (О, Мухаммед!), не стигна ли до теб разказът за Муса? Тази въпросителна форма е предназначена, за да подготви и приспособи душата и слуха за възприятие на самия разказ.

След това в айетите започват изложението на разказа, както се нарича тази история в Свещеният Коран, вселяваща увереност в истинността му, т.е. то

1[1] Виж глава “Притчата в Корана” в книгата “Художествени средства на изразяване в Корана” . Издателство “Дар аш-Шурук”.

действително е станало и има място. Айетите започват да описват картината на възвание и тайна беседа: Когато неговият Повелител го призова в свещената долина Тува… По скоро, Тува е името на една от долините намираща се отдясно по движението на този, който идва откъм Мадйян на север от Хиджаз.

Ужасен и величествен е моментът на възванието, а също така е поразителен по своята същност. Сам по себе си фактът на възванието от Самия Всемогъщ Аллах към един от Неговите раби е колосален и ужасяващ. Това е много по-ужасно, отколкото може да бъде описано с лексическите средства на човешкия език и човешките същества, които Всевишният Аллах е заложил в Своето творение, подготвяйки с това човекът към възприятието на подобно възвание. То е най-голямото, това можем да кажем по повод на даденото явление, което е недостъпно за човешкото възприятие, и човек не е в състояние да преодолее тази граница, докато Всевишният Аллах не му открие това. И само тогава човекът ще усети това със собствените си чувства.

На други места се излагат подробности около тайната беседа между Муса и неговия Повелител, която се е състояла в свещената долина. В споменатите айети даденото събитие се излага сбито и бързо темпо.

Нататък в сурата започва повествованието за божествената повеля на Муса след разказа за възванието в свещената долина Тува: “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, и кажи: “Не ще ли се пречистиш? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” Иди при Фираун! Той престъпи позволеното, т.е. започнал да създава смут, да прекрачва границите и да причинява произвол, което изобщо не би трябвало да бъде, и което не е могло да продължава. Това е отвратително дело, разпространяващо развала по Земята, противоречащо на онова, което е угодно на Всевишният Аллах и водещо към това, което Му е ненавистно. За да пресече това Всевишният Аллах, Сам лично е упълномощил един от Своите избрани раби да предприеме опит за прекратяване на това зло, да забрани развалата и да спре произвола. Това явление е толкова ненавистно и отвратително, че Всевишният Аллах се обръща към един от Своите раби, за да се отправи към този деспот и да се опита да го отвърне от злото, обръщайки се към него с предупреждение, преди още Всевишният Аллах да го сграбчи за наказание в бъдещия и земния животи! “Иди при Фираун! Той престъпи позволеното.” След това Всевишният Аллах обучава Своя раб, как любезно да се обърне към този деспот, за да трогне сърцето му, и може би, тогава той ще прекрати своя произвол, ще се спаси от гнева на Всевишният Аллах и Неговото наказание: “и кажи: “Не ще ли се пречистиш?” Тук става дума за духовно пречистване от мръсотията на произвола и скверността от неподчинението. Не ти ли се иска да тръгнеш по пътя на молитвата и благословението? Аз ще те напътя към твоя Повелител, за да се побоиш?” Не искаш ли, аз да ти покажа пътя към твоя Повелител? Когато Го опознаеш, в твоето сърце ще се всели смирение пред Него. Ти ще вършиш произвол и няма да се подчиняваш само тогава, когато се отстраниш надалеч от своя Повелител. Човек извършва това, когато загуби пътя към своя Повелител, и неговото сърце се ожесточава, и тогава в него прониква развалата. Точно тогава от него започва да излиза произвол и неподчинение!

Това е описано в картината на възванието и божественото поръчение, а също така се съдържа след това и в картината на срещата с Всевишният Аллах и възвестяването. В сцената с възвестяването обаче, повествованието не повтаря изцяло това, а се ограничава с демонстрация и споменаване. При това се премълчава за онова, което е станало след сцената на възванието, и се показва само формулата на възвестяването в съответната сцена. След това завесата се спуска и се вдигат в заключение сцената за срещата с Всевишният Аллах:

И му показа най - великото знамение. Ала той го взе за лъжа и се възпротиви.

Муса му е съобщил за това, което му е било поръчано да съобщи, а именно, как Всевишният Аллах го е обучил и какво му е заповядал. Въпреки това, тази тактичност не е могла да смекчи сърцето на деспота, в което не е имало знание за неговия Повелител. Тогава Муса му показал велико знамение – знамението за тоягата и бялата ръка, както за това е казано в другите айети, ала Фираун го взе за лъжа и се възпротиви. Сцената със срещата и възвестяването завършва с отказ и неподчинение, която е изложена накратко и лаконично. След това следва друга сцена, когато Фираун се отвръща от Муса и се опитва да събере маговете, за да проведе съревнование между вълшебството и истината, след като е отказал да признае истината и да тръгне по правия път:

После се отвърна със зло упорство. И насъбра ( своите войни) и прогласи. Каза: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

Тук повествованието рязко преминава със съответните подробности към сбито изложение на изказванията направени от неверника-деспот, обрисувайки, как той действа против Муса и събира маговете за вълшебства. И така, той се е отвърнал от Муса и е започнал да действа против него, използвайки различен род зли хитрини и коварни интриги. Фираун събрал маговете и много други хора, а след това направил нагло и оскърбително изказване, преизпълнено с високомерие и невежество: “Аз съм вашият повелител, върховният!”

Деспотът направил това, бивайки подлъган от безгрижието на своя народ, неговата покорност и подчинение. Нищо друго не подлъгва деспотите така, както безгрижието на народните маси, тяхната покорност и послушание. Всеки деспот по своята същност е човек, нямащ никаква сила и власт. Въпросът е в това, че безпечният и унизен народ послушно му дава гръб, а той от своя страна се качва върху него! Хората протягат своите шии към него, а той ги впримчва! Те скланят своите глави, а той се възвисява над всички! Те с почит и благоволение му отстъпват своите права, а той започва да върши произвол!

Народните маси постъпват така, бидейки, от една страна, въведени в заблуждение, а от друга – от чувството им за страх. Този страх обаче, се заражда изключително върху основата на илюзията. Всеки деспот – а той е човек – никак не може да бъде по-силен от хилядите и милионите. Ако масите бяха усетили своята хуманна и човешка същност, своето достойнство, могъщество и свобода, то всеки човек по нищо не би отстъпил на деспота от гледна точка на физическа сила. Деспотът обаче, лъже масите, внушавайки им илюзията, че той притежава нещо против тях! Никой не може да върши несправедливост по отношение на представителя на нацията, която осъзнава своето достойнство. Никога не ще бъде угнетен представител на мъдра нация! Никога няма да бъде угнетен представител на нация, която знае своя Повелител, вярва в Него и отказва да се поклони на едно от Неговите живи творения, което не е в състояние да му причини нито вреда, нито да му допринесе полза!

Що се отнася до Фираун, то, намирайки в своя народ безпечност, унижение и сърца, в които няма вяра, той е дръзнал да направи това безбожно и греховно изказване: “Аз съм вашият повелител, върховният!” Той никога не би произнесъл такива думи, ако се бе оказал в среда на съзнателен, достоен и вярващ народ, който би знаел, че той е само един слаб раб, който не е способен на нищо. А дори, ако мухите му заграбят нещо, то и тогава той нищо не може да стори с тях! И ето след такава гнусна самоувереност и отвратителен деспотизъм влиза в действие величайшата сила:

И затова Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

В този айет наказанието в бъдещия живот предшества наказанието в земния живот, тъй като първото е по-строго и по-продължително. Именно това е истинското наказание, което постига деспотите и непокорните с всичката си сила и безкрайност… В руслото на това повествование такова наказание се явява най-подходящо, тъй като става дума за отвъдния свят, който е станал лайтмотив на тази сура. В лексически план наред с моралната това напълно се римува с главната тема и хармонизира с нея, а така също и с изначалната истина.

Наказанието в земния живот е също така сурово и жестоко. А какво остава да кажем за наказанието в отвъдния, което ще бъде най-суровото и жестоко, око отчетем, че Фираун е имал сила, власт и слава, унаследени от памтивека! Какво да кажем тогава за другите отричащи?! Какво да кажем за езичниците, който противопоставят на призива?!

Наистина в това има поука за всеки, който се бои (от Аллах.)Този, който знае своя Повелител, и се страхува от Него, - именно той разбира,

какъв е смисъла на урока за него и другите в случая с Фираун. Този, в чието сърце няма боязън от Всевишният Аллах, то между него и полезния урок има препятствие, а така също и завеса между него и предупреждението дотогава, докато той непосредствено не се сблъска с ужасния край и докато Всевишният Аллах не го сграбчи, за да го накаже в бъдещия живот и тук на Земята. Нека всеки си има свой път и свой край. Урокът е за този, който се страхува от Всевишният Аллах.

След такъв екскурс, касаещ гибелта на деспотите, творящи беззакония със силата си, повествованието се връща към езичниците, кичещи се със собствената си сила. Текстът на сурата недвусмислено им показва проявлението на великата сила, в сравнение с която тяхната сила в тази вселена нищо не струва:

Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й, за ползване от вас и от вашия добитък.

Даденият въпрос подразбира възможността само за единствен отговор на него- а именно признанието на това, което не подлежи на никакво оспорване: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето? Разбира се, че небето! Без каквито и да било спорове и уговорки! Тогава кое от вашата сила ви блазни, след като небето е по-трудно за създаване от вас, а Този, Който е създал небето, е по-силен от него? Това е едната страна на поставения въпрос, но има още и друга. Какво намирате трудно във въпроса за вашето пресъздаване? Той е създал небето, което е било по-трудно за създаване от вас. Вашето пресъздаване след смъртта означава вторично ваше сътворение.

Този, Който е въздигнал небето, което е било много по-трудно, е Способен да ви пресъздаде, и това е много по-леко!

Да се създаде това небе е много по-трудно, в което и няма никакво съмнение: Той го съгради. Такова съграждане говори за мощ и нерушима цялост, тъй като небето се явява цялостна и ненарушима конструкция, в чиито рамки планетите и звездите не са нахвърляни в безпорядък, не излизат от своите орбити и не изпадат от своите траектории, не се разпадат и не се разрушават. Всичко това представлява здраво и нерушимо съоръжение, чиито всички части са яко свързани помежду си; Въздигна неговият свод и го изравни(в съвършенство), в цялата му височина и пълнота. Небето е въздигнато в цялата му съразмерност и хармоничен вид; и го изравни(в съвършенство),т.е. безупречно.

Дори обикновен поглед и обичайното наблюдение свидетелстват за абсолютната хармония в съразмерността. Знанието същността на законите, в съответствие с които се удържат в рамките на грандиозната система и взаимодействат огромните творения,

изцяло съразмерява своите движения, въздействия и взаимно влияние, разширява смисъла на това изразяване, увеличава мащаба на тази грандиозна реалност, за която хората с всичките им науки, е известно само немного. Изумени и поразени те стоят пред ти реалност, те са обхванати от ужас, и единственото обяснение, което те дават на този феномен е това, че всичко е само хипотеза за съществуването на неизвестна и могъща сила, която управлява всички. При това такова мнение поддържат дори тези, които не изповядат нито една от съществуващите религии!

И потъмни нощта му, и изведе утрото му. Съдържащата се в това изразяване сила на звучене и смисъл се намират в пълно съответствие с разказа за мощта и силата: и потъмни нощта му, т.е. сторил я е тъмна; и изведе утрото му, значи, че Той го е осветил. Следва да се отбележи, че изборът на слова тук във висша степен съответства на самия дух на повествованието. Както е известно, тъмнината и светлината периодично и последователно се сменят едно след друго денем и нощем, което се явява общоизвестен факт. Това е истината, която всеки човек ще види с очите си, и която оказва въздействие на всяко сърце. По силата на обичайното и привичното този факт може да се игнорира, но Свещеният Коран подчертава сериозността и важността на това, привличайки чувствата на човека.

В това се състои постоянното обновление, и това се случва ежедневно. В съответствие със смяната на деня с нощта се обновяват чувствата на човека и неговите емоции. Що се отнася до законите, които стоят зад тази смяна на деня с нощта, то те са величествени и точни до такава степен, че ужасяват и изумяват всеки, който ги познава.

Тази истина продължава да заплашва сърцата и да ги изумява според мярката увеличение при знанието и ръста в интелекта!

И Земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й.

Разпростирането на Земята означава изравняване и разстилане на нейната повърхност, за да стане пригодна за движение по нея, а така също и за производство на растения и въздигането върху нея на планини. Това става възможно в резултат на стабилизацията на земната повърхност и наличието на умерена температура, позволяваща на живота да се развива. Всевишният Аллах е извадил от Земята вода, било то във вид на бликащи извори или дъждове, падащи от небесата. Дъждовете представляват тази земна вода, която в началото се е изпарила, а след това пада върху Земята като валежи на дъжд. Всевишният Аллах е направил на Земята пасбища, т.е. разнообразна растителност, която хората и животните употребяват в храната си, и на нейно основание пряко или косвено съществува всичко живо.

Всичко това се е случило след като вече е било създадено небето, и също така след потъмняването на нощта и извеждането на утрото. Съвременните астрономически теории по своя смисъл са доста близки до това, за което се разказва в текста на Свещеният Коран, тъй като те предполагат, че в течение на стотици милиони години Земята е извършвала своите завъртания около оста си, и нощта последователно се е сменяла с деня, докато тя не е станала пригодна за растения и стабилизация на нейната кора със съществуващия релеф във вид на възвишения и падини.

Свещеният Коран провъзгласява, че всичко това е било създадено за ползване от вас и от вашия добитък, което напомня на хората за величие в устройството на всичко това за благото на хората, а също така се подчертава величието в предопределението на Всевишният Аллах относно Неговото владение. Създаването на небесата и Земята именно по такъв начин съвсем не е прищявка или случайност. Всичко това е било разчетено с величайша точност в полза на живите твари на Аллах, които са станали Негови наследници на Земята. Съществуването растежа и развитието на човечеството са обусловени и предопределени от огромен брой благоприятстващи

това фактори, както в планирането на вселената като цяло, слънчевата система в частност и особено Земята. Със свой специфичен способ, в кратко впечатляваща и изразяваща същността на нещата форма, Свещеният Коран ни указва благоприятните фактори, споменавайки създаването на небесата, тъмната нощ, светлия ден, разпростирането на Земята, изкарването от нея на водата и пасбищата, а също така издигането на планините и тяхното закрепване – за използване от човека и неговите животни. Такова указание затвърждава в нашето съзнание истината за управлението на вселената и предопределението на основание проявлението му в очевидни за всички факти, пригодни за проповядване на всеки човек, във всяка среда и по всяко време. За осъзнаването на това не са необходими особени знания или висока ерудиция, тъй като аргументираността на Свещеният Коран е била изначално приспособена за възприятие за всички хора, на всички фази от неговото развитие и във всички времена. Подир този уровен се откриват нови перспективи и хоризонти на тази велика истина – истината на предопределението, установяването и управлението в структурата на тази огромна вселена. Тук са изключени случайността и необмислеността, за което свидетелства природата на тази вселена, а така също и характера на явлението случайност, в действията на фактора, при който е невъзможно стечение на такъв род благоприятни условия.

Подобни благоприятни съвпадения започват с характера на слънчевата система, към която принадлежи нашата Земя. Известно е, че структурното образуване се явява много рядко измежду стотици милиони други звезди. По своята позиция, Земята се явява уникален обект в сравнение с другите планети на слънчевата система, тъй като нейното положение я прави пригодна за живота на човека. Включително до настояще време на човечеството не е известна друга планета, на която да присъстват всички тези благоприятни съвпадения, въпреки че броя на планетите може да достигне до десетки хиляди!

“Условията за живот съществуват на планета с подходящ размер, средна отдалеченост и състояща се от необходимите химични елементи в пропорции, които активират жизнените процеси.”

“Размерите на планетите трябва да бъдат достатъчно големи, тъй като наличието на атмосфера и нейната плътност зависят от наличността у планетите на притегателни сили.”

“Необходима е средна отдалеченост на планетите от слънцето, тъй като в непосредствена близост до него планетата се загрява до такава температура, при която е невъзможно образуването на сложните химически съединения. Отдалечена от слънцето планетата става толкова студена, че на нея не са възможни химическите реакции на елементите.”

“Необходимо е, щото планетата да се състои от необходимите химически елементи пропорционално, активизиращи жизнените процеси, тъй като такава пропорция е нужна за възникването на растителност и форми на живот, зависещи от нея в плана за препитание.”

“Земята заема най-доброто положение от гледна точка на обезпечаването на условия, необходими за съществуването на живота в известната за нас форма. До настоящия момент не са ни известни други форми на живот.”2[2]

Утвърждение на истината за всеобщото устройство, управление и предопределение в конструкцията на тази огромна вселена със значително пресмятане на местата на човека в нея, което е видно от характера на неговата същност и еволюция, се явява фактор, който подготвя сърцето и разума към възприемането на

2[2] “Идеология на мислителите в двадесети век” от професор ал-Аккад. Стр. 36.

истините за отвъдния свят с неговото търсене на сметка и възмездие на дължимото със спокойствие и увереност. Не може да бъде, щото тази реалност от появата на вселената и човечеството да не получат своя завършек и да не последва възмездието. Невероятно е, всичко да приключи с края на краткия живот в този тленен свят, щото злото, несправедливостта и лъжата да останат безнаказани за това, което са творили на Земята, и щото доброто и справедливостта да си останат потъпкани и невъзстановени. Подобно предположение по своята същност влиза в противоречие с природата на божественото предопределение и управление, които ясно се разглеждат в планирането на огромната вселена. По нататък тази истина, за която разказва текста в дадената част, се съединява с истината за отвъдния свят, което се явява главна тема на тази сура, подготвяйки сърцата и умовете на хората към възприемането на истината. След това много уместно и своевременно следва споменаването за великата гибел!

* * *И когато настъпи великото бедствие, тогава в този Ден човек ще си припомни за какво се е старал, и Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда. За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим.

Земният живот е наслада, предопределена с величайша точност и съвършенство в съответствие с устройството и управлението на Всевишният Аллах, свързващо цялата вселена с възникването на живота и появата на човека. Но въпреки всичко земният живот е наслада, която продължава в течение на определен срок. След като настъпи времето на великото бедствие, то ще обхване абсолютно всичко и ще погуби абсолютно всичко. Тогава временната наслада ще остане в небитието, ще се приключи с надеждната и предопределена и подредена вселена, с въздигнатото небе, разпростряната Земя, укрепените планини, всичко живо и самия живот, а така също и всичко, което съществува на този свят. Всичко това ще бъде дори още по-грандиозно, и великото бедствие ще унищожи абсолютно всичко!

И тогава немощният човек ще си спомни всичко, към което той се е стремил. Той ще си спомни и мислено ще си представи своите желания. Ако в живота му житейските грижи и развлечения са го отвличали от мисълта му за това, което ще се случи след смъртта, то той ще си спомни и мислено ще си представи всичко това в деня на великото бедствие, ала това вече няма да му донесе никаква полза. Ще го обхване скръб и разкаяние, когато той си представи бъдещето наказание и нещастие!

И Джехеннемът “Джахим” ще бъде показан на всеки, който вижда…т.е. той е открит и очевиден за всеки, който вижда. Изразът “ще бъде показан” е използван за по-голяма изразителност и благозвучие, а също така и за усилване и по-голяма отчетливост на смисъла, за да може същността на дадената сцена да стигне до всеки!

И тогава съдбите на всички хора ще бъдат различни, и всеки ще има свой изход. Тогава ще се изясни великата цел на установяването и предопределението, която се е преследвала при възникването на земния живот:

За този, който е престъпвал позволеното, и е предпочел земният живот, обиталището е Джахим.

В даденият случай става дума не само за деспотизма и несправедливостта, и словото “престъпвал позволеното”се използва в неговото широко значение. Има се предвид, този който нарушава правото, опълчва се срещу истината и се отклонява от правия път. В тази категория попадат не само тирани, притежаващи власт и мощ, а въобще всеки човек, кривнал от истинския път, избирайки земния живот и отдавайки му предпочитание пред живота в отвъдното след смъртта. Който се е трудил единствено за земния живот и не е вземал под внимание и разчет бъдещия живот след

смъртта. При сериозно отношение към бъдещия живот след смъртта везните на всичко ще бъдат в ръцете на самия човек и в неговата съвест. Ако човек отхвърли сметката за бъдещия живот или пък отдава само предпочитание на земния живот, то тогава везните се трошат, намирайки се в ръцете му, става изопачено възприятието на истинските ценности, нарушават се основите на възприятието и правилата на поведение в неговия живот. И ето тогава човек става деспот и тиран, престъпвайки абсолютно всички граници и предели.

Що се отнася до изразът “обиталището е Джахим”, то това означава, че Джехеннема е открит, неговите врати са широко разтворени, неговия огън пламти, и той е близко. Денят на великото бедствие!

За който се е страхувал да не застане пред своя Повелител (с грях) и е удържал душата от страстта, обиталището е Дженнет.

Този, който се е страхувал да застане пред съда на своя Повелител, той няма да дръзне срещу неподчинение пред Него. Ако все пак той се осмели на това поради човешката си слабост, то страхът пред висшия съд ще го накара да се разкае, да потърси опрощение и покаяние, и той ще остане в рамките на покорното послушание.

Удържането на душата от похот се явява опорна точка и устойчивост в рамките на подчинението. Похотта и капризите се явяват мощен стимул при всяка проява на деспотизъм, престъпване на границите и неподчинението. Те представляват основата на голямо нещастие и източник на зло, което, като правило, настига човек чрез неговата похот и капризи. Не е трудно да се поправи невежеството, но капризите на притежаващия знание стават душевна болест, и нейното лечение изисква дълги и извънредно тежки усилия.

Страхът от Аллах представлява истинска бариера пред мощните импулси на капризите, прищевките и похотта. А и това, което може да противостои на такива импулси са малко неща, освен тази бариера. Нататък тези две тенденции се обединяват в повествованието на Свещеният Коран в един айет. Този, Който говори тук е Творецът на тази душа, Нему са известни инфекцията, поразяваща душата, и лекарството за нея. Само Нему Единственият са известни пътищата и глухите улички на душата, там където се крият нейните капризи и недъзи, а също така и по какъв начин да се достигнат и преследват в най-потайните места!

Всевишният Аллах не е задължил човека да влиза в дискусия и да спори в душата си със страстите, тъй като на Всемогъщият, хвала Нему, е известно всичко онова, което е извън силите на човек. Всевишният Аллах обаче, е задължил човек да потиска и сдържа страстите и да ги укротява. При това човекът е длъжен да привлече на помощ страха, страхът от съда пред Всевишният и Всемогъщ негов Повелител. Всевишният Аллах е предписал на човека да води упорита борба, за да спечели Дженнета за своя обител:“Обиталището е Дженнет.” То се обяснява с това, че на Всевишният Аллах е известна великата тежест на тази борба и нейната ценност за възпитанието на човешката душа, нейното поправяне и издигане до сияйни висоти. Човек става истински човек в условията на такава забрана, такава борба и такова възвишеност. Ако той се отдаде на волята на страстите, то той ще престане да бъде човек, тъй като е подчинил себе си на своите низши устреми до краен предел, обосновавайки го с това, че капризите се явяват неразделна част от неговата натура. Този, който държи себе си в готовност да удържи страстите, в готовност да ги управлява, да избягва всяка подлост, да разкъса възлите на тяхното притегляне, да се издигне над тях, - за него е приготвен Дженнет в качеството му на награда и обител, когато човек овладее своите страсти и прищевки и застане над тях. Съществува човешка свобода, която съответства на почитта, оказана от Всевишният Аллах на човека. Това е свободата на победата над страстите в душата,

освобождение от плена на въжделенията и премереното им управление, което закрепва за човека свободата на избора, и човешкото предопределение. Съществува също така и животинска свобода, когато човек отстъпва пред натиска на страстите, боготвори своите въжделения, прави ги съвършено неуправляеми. Подобна свобода може да бъде приветствана само от поробен човек, загубил своята човечност, чиито обект на обожествяване се кичи с фалшивата дреха на свободата! Първият се е възвисил и надскочил своите страсти, приготвяйки се за възвишения и свободен живот в обителта на Дженнета; а другият ще бъде върнат назад и възроден, приготвяйки се за живота в Джехеннема, в който ще загине неговата човечност, и той ще стане гориво за Огъня, както и другите хора от подобен род, заедно с камъните! Това са двата образци от естествената участ на възвисеният и възроденият върху везните на тази религия, която определя истинската цена на нещата… 

* * *И ето накрая настъпва времето за заключителния, величествения и дълбок такт в

тази сура:Питат те ( о, Мухаммед) за Часа: “Кога ще настъпи?” Но какво знаеш ти,

че да го споменеш? Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин.

Зло упорстващите и заядливите измежду идолопоклонниците питали пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, всеки път, когато чуели описанието за ужасите на часа, събитията които ще се случат, а също така и за равносметката и възмездието:.. “Кога ще се случи това, или кога ще настъпи срока му?” Или пък въпросът може да бъде зададен в този вид, както това е цитирано в Свещеният Коран: Кога ще настъпи?

Отговорът звучи по следният начин: Но какво знаеш ти, че да го споменеш? Подобен тон на отговор внушава мисълта за величието и грандиозността на събитието, на чиито фон този въпрос изглежда нищожен и неуместен, а също така несериозен и предизвикателен. И ето на великият пратеник се казва: Но какво знаеш ти, че да го споменеш?

Това събитие е толкова грандиозно и величествено, че ти не можеш да питаш или пък да бъдеш питан за неговия срок. Това се отнася изключително към компетенциите на твоя Повелител, и това е само Негово, и изобщо не е твоя работа: Само твоя Повелител знае за окончателното му настъпване. Това дело го решава само и единствено Всевишният Аллах, и само Нему е известно времето за настъпването на часа. Само Той и никой друг, ще ръководи всичко след неговото настъпване.

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него, т.е. това е твоята задача, и такива са границите, установени за теб. Ти само предупреждаваш този, на който това предупреждение ще донесе полза. Това е този, който чувствайки със сърцето си истинността на предстоящото събитие, ще се уплаши от него, и ще започне да се труди заради това и смирено ще чака срока на неговото настъпване, който е известен само и единствено на Всевишният и Всемогъщ Аллах.

Нататък следва характеристика на величието и грандиозността на това събитие, неговото въздействие върху чувствата и усещанията на хората, какво ще бъде то в очите и възприятията на хората в сравнение с техният преминал земен живот: В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една вечер или утрин. Това събитие ще окаже такова огромно въздействие върху душата на човека, че в сравнение с него целия човешки живот, неговата продължителност, неговите събития,

а също така всички присъщи му предмети ще се окажат просто нищожни, т.е. като че ли всичко това е било в течение на малка част от деня – вечер или утрин!

И тогава ще изчезне този земен живот, заради който хората воюват и се сражават ожесточено между себе си, на който те отдават предпочитание и в името на който се отказват от своята награда в бъдещия живот, заради който те вършат престъпления и творят произвол, изпадат в непослушание, отдават воля на своите страсти и живеят само за това…И ето този живот отминава, промъквайки се от душите на самите хора подобно на вечер или утрин.

Това е земният живот – мимолетен, жалък, преходен, нищожен и нищо и никакъв… И какво, нима заради една вечер или утро те ще пожертват бъдещия живот? Нима заради мимолетното наслаждение те ще се откажат от блаженството на обителта в Дженнета?!

Наистина, това ще е най-великата глупост, която никога няма да извърши този , който чува и вижда!

* * *

 

(80)Тефсир на сура Абаса.

Меканска. Съдържа 42 знамения. В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Той се намръщи и обърна гръб,2. че при него е дошъл слепецът.3. Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти(от греховете)?4. Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза! 5. А онзи, който е богат,6. с него си приветлив.7. И не от теб зависи, че не се пречиства.8. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост9. и се страхува от Аллах,10. ти оставяш без внимание.11. Ала не! Това е поучение,12. и който пожелае, той се поучава!13. (Корана е) в Свитъци почитани,14. възвишени, пречистени,15.( преписани) от ръце на писари- посланици,16. достойни, благочестиви.17. Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!18. От какво нещо го е сътворил Той?19. От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.20. После пътя му облекчи.21. После го умъртви и повели да бъде погребан.22. После когато Той пожелае, ще го съживи. 23. Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.24. Да погледне човекът своята храна!

25. Ние проливаме обилно водата.26. После разпукваме Земята,27. и правим от нея да поникнат зърна,28. и грозде, и овощия,29. и маслини, и палми,30. и гъсти градини,31. и плодове и треви,32. за ползване от вас и вашият добитък.33. И когато се раздаде оглушителният грохот,34. в Деня, когато човек избяга от брат си, 35. и от майка си, и от баща си, 36. и от жена си, и от децата си-37. всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.38. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,39. засмени, възрадвани, 40. а по други в този Ден ще има прах,41. ще ги покрива чернилка.42. Тези са неверниците, нечестивците. 

Тази сура има силен изразен слог, излага велики истини, напълнена е с дълбоки смислови нюанси, уникални образи и внушения, настройващи човека на определена чувствителна настройка и музикален ритъм.

В първия фрагментна сурата се разглежда конкретно събитие от живота на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Веднъж той бил зает с това, че призовавал към исляма група знатни корейши. В същото време при него дошъл синът на Умм Мактум – сляп бедняк, който не е знаел, че пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е зает с корейшите. Слепецът помолил пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да го научи на това, което Всевишният Аллах е научил самия пратеник. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, обаче се намръщил и обърнал гръб на слепеца. Именно по този повод Всевишният Аллах е низпослал съответните айети в началото на тази сура, в която пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бива сурово порицан. Силният и решителен език на Свещеният Коран утвърждава истинните ценности в живота на мюсюлманската общност, а също така утвърждава истината на ислямския призив и неговия характер:

Той се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти(от греховете)? Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза! А онзи, който е богат, с него си приветлив. И не от теб зависи, че не се пречиства. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост и се страхува от Аллах, ти оставяш без внимание. Ала не! Това е поучение, и който пожелае, той се поучава! (Корана е) в Свитъци почитани, възвишени, пречистени,( преписани) от ръце на писари- посланици, достойни, благочестиви. В следващият фрагмент се разглежда отрицанието и чудовищното неверие на човека в неговия Повелител, Който му припомня източника на неговото битие, първоосновата на неговото възникване, облекчаване на живота му, посланието на неговия Повелител за смъртта и възраждането, а след това и за неговата неизпълнителност и нехайство: Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен! От какво нещо го е сътворил Той? От частица сперма Той го сътвори и осъразмери. После пътя му облекчи.

После го умъртви и повели да бъде погребан. После когато Той пожелае, ще го съживи. Ала не! Не изпълни той Неговата повеля. Третият фрагмент е посветен на наставлението и обръщането на човешкото сърце към най-насъщните неща за него, т.е. към неговата храната и тази на животните му. Зад тази храна стои всеобщото устройство и предопределение на Всевишният Аллах за човека, както неговото устройство и предопределението на Всевишният Аллах с неговото възникване: Да погледне човекът своята храна! Ние проливаме обилно водата. После разпукваме Земята, и правим от нея да поникнат зърна, и грозде, и овощия, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плодове и треви,за ползване от вас и вашият добитък. В последният фрагмент на сурата се разказва за “оглушителният грохот” в деня на великия ужас, което се допълва от самия епитет. Ефектът от това се проявява също така и в сърцето на човека, което се вцепенява, и лицата на хората, говорещи за това, което ги постига:

И когато се раздаде оглушителният грохот, в Деня, когато човек избяга от брат си, и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си- всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи, засмени, възрадвани, а по други в този Ден ще има прах, ще ги покрива чернилка. Тези са неверниците, нечестивците. Толкова бърз преглед на частите от тази сура и нейните айети, като цяло въздействат върху възприятията на човека с много силни импулси, които са толкова мощни и дълбоки, че ефективно изпълняват своята роля в сърцето на човека, едва докосвайки го. Нататък ще направим опит да осветим различните аспекти на бъдещите перспективи, за които указват някои фрагменти на сурата и които трудно могат да бъдат различени от пръв поглед. 

* * * Той се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти(от греховете)? Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза! А онзи, който е богат, с него си приветлив. И не от теб зависи, че не се пречиства. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост и се страхува от Аллах, ти оставяш без внимание. Ала не! Това е поучение, и който пожелае, той се поучава! (Корана е) в Свитъци почитани, възвишени, пречистени,( преписани) от ръце на писари- посланици, достойни, благочестиви. Подобно направление, низпослано във връзка с даденият конкретен случай, се явява дело с огромна важност. То е много по-важно, отколкото може да се покаже на пръв поглед. Наистина, това е чудо – самото направление и тази истина, която Всевишният Аллах е искал да установи на Земята посредством това наставление, а така също последствията, влияещи реално върху живота на човечеството след установяване на посочената истина. Напълно възможно е тази истина да се явява първото и най-велико чудо на исляма. Даденото наставление е направено именно по такъв начин – като следствие от един частен случай – чрез божествения Коран, когато частния ограничен случай става възможност за утвърждаване на абсолютната истина и общия път. Каквото и да е, истината, която е преследвала своята цел да затвърди това наставление и направление, и реалните последствия на това установяване, оказващо влияние върху живота на ислямската общност, е по своята същност исляма. Именно

това е тази истина, която исляма и другите небесни мисии преди него са се стремили да посеят на Земята. Тази истина не се състои просто в това, щото да се получи отговор на въпроса: Как да се отнасяме към отделен човек? Или как да се отнасяме към категория от хора? Тъй като именно в това се състои непосредствения смисъл на събитията и по-нататъшния коментар. Същинския смисъл на тази истина се крие много по-дълбоко и е много по-величествен, а именно: По какъв начин хората са длъжни да претеглят всичките жизнени дела? От къде да черпят ценностите, с помощта на които те ще претеглят и оценяват? Истината, която се е стремила да утвърди това наставление, се заключава в следното: Хората на Земята трябва да черпят своите ценности и критерии изключително от божествените небесни знамения, идващи при тях от небето и несвързани със земните обстоятелства или различните начини на живот на хората, а също така произтичащи от човешките представи, отегчени и обременени с техния стил на живот или гореуказаните обстоятелства. Това дело е не само с изключителна важност, но и с голяма трудност. Въпросът е в това, че за хората на Земята е много сложно да живеят по ценности и критерии, идващи от небето, абсолютно освободени от земните съображения и не изпитващи гнета на такива съображения и убеждения. Ние ще осъзнаем величието и сложността на това дело само тогава, когато осъзнаем грандиозността на човешката реалност, тежестта на нейното въздействие върху чувствата на човека, нейния натиск върху душата на хората, сложността на отказа от обстоятелствата и усложненията, породени от реалния живот на хората и явяващи се следствие от условията на тяхното съществуване от обстоятелствата, продиктувани от живота, отживелиците на човешката среда, историческото наследство и други обстоятелства, крепко привързали хората към Земята и легналия тежък товар върху душите на хората, земните критерии, ценностите и представите. Ние ще осъзнаем също така величието и сложността на това дело само тогава, когато осъзнаем, че душата на пророкът Мухаммед Ибн Абдуллах алейхисселяту весселям, не се е нуждаела от такова наставление, за да го възвести от своя Повелител, но и от това строго порицание, предизвикващо почти удивление от такова действие! За да си представим величието на това дело в нашето битие, е достатъчно да кажем: Душата на пророкът Мухаммед Ибн Абдуллах алейхисселяту весселям, се е нуждаела от указание и наставление! Да, това е напълно достатъчно. Величието на тази душа, нейното достойнство и възвишеност правят делото, заради което тя се нуждае от указание и наставление, много повече велика и много повече възвишена! И в това се състои истината за това дело, чието утвърждение на Земята преследва даденото божествено наставление, низпослано по този отделен случай. Хората са длъжни да черпят своите ценности и критерии от низпосланото от небето, за да бъдат абсолютно независими от земните ценности и критерии, породени от цялата човешка реалност. Наистина, това е великото дело... Мерилото, низпослано от Всевишният Аллах на хората чрез пратениците, за да премерят те своите ценности, се заключава в следното: Най-достоен измежду вас при Аллах е най-благочестивият./49:13/ Именно това е и единствената ценност, с помощта на която хората печелят тежест или я губят! Това е и чисто божествената небесна ценност, която няма абсолютно никакво отношение към всякаквите там земни удоволствия и обстоятелства. Но хората все пак живеят на Земята, тясно свързани помежду си с всякакви задължения, всяко от които има своя везна, тежест и притегателност в техния живот. Те

действат в съответствие с други ценности, към които се отнасят произхода, силата, а така също и парите. В резултат на разпределението на такива ценности, възникват определени практически връзки и обстоятелства както от икономически, така и от неикономически характер. В зависимост от това става диференциация на хората в тяхното положение относно един към друг. От гледна точка на земните мерки едни хора стават по-значителни от други. След това идва ислямът и провъзгласява: Най-достоен измежду вас при Аллах е най-благочестивият./49:13/ Ислямът не обръща никакво внимание на всички тези ценности, имащи тежест в живота на хората, силно потискащи техните чувства и притежаващи притегателността на Земята. Вместо всичко това идва тази нова ценност, низпослана непосредствено от небето, и единствената, призната в небесните везни! И ето в денят на утвърждението на тази ценност се случва указания случай в определена реална ситуация, за да установи основополагащия принцип, който се съдържа в следното: истинското мерило на всичко – това е мерилото, низпослано от небето, а истинската ценност на всичко – е небесната ценност. Мюсюлманската общност е длъжна да се откаже от всичко това, което е добре известно на хората от ценностите, представите, критериите и убежденията, явяващи се следствие на земните отношения, за да черпят само от божествените небесни ценности, съгласувайки ги само изхождайки от небесния критерий! И така, слепият бедняк, сина на Умм Мактум, идва при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, когато той е зает с група корейшитски вождове и старейшини сред които са били Утба и Тайба, синове на Рабия, Абу Джехил Амру Ибн Хишам, Умайя Ибн Халаф, ал-Валид Ибн ал-Мугира, а също така и ал-Аббас Ибн Абд ал-Мутталиб. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, ги призовава към исляма, желаейки чрез тяхното влизане в ислямската религия да стори добро за исляма в тежък и напрегнат за него период, който той преживявал по това време в Мекка. Тези хора със своите пари, знатно положение и сила стоят на пътя на исляма, отвращавайки хората от него, а също така плетат всякакви злобни интриги, за да блокират и локализират исляма в Мекка. Другите се намират извън Мекка и не желаят да приемат призива, който отстояват най-близките до неговия носител хора и изпитващи към него величайша привързаност в тази племенна среда, където цари невежеството, при което само позицията на племето се явява ценност и има значение.

Този сляп бедняк идва при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху

алейхи ве селлем, когато той е зает с тези хора при това съвсем не заради самия себе си или за собствена изгода, а изключително заради исляма и интересите на исляма. Ако тези хора приемеха исляма, то с това биха били свалени огромните препятствия и острите бодли от пътя на ислямския призив в Мекка, и исляма би се разпространил зад пределите на Мекка в случай, че тези доблестни вождове приемат ислямската вяра…

И така, идва този човек при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и му казва: “О, пратенико на Аллах! Прочети ми и ме научи на нещо от това, на което Аллах те е научил.” След това той повторил това, макар да е знаел, че пророкът алейхисселяту весселям, е зает с важно дело. На пратеникът алейхисселяту весселям, не му се понравило много да прекъсват речта му и да го отклоняват от делото му. Това недоволство е било забележимо по неговото лице, което слепия не вижда. И тук пророкът се намръщил и обърнал гръб на един бедняк, който му пречел да свърши важно дело, което, по негово убеждение, струва твърде много за неговия призив и неговата религия. Към това го подбужда желанието му за победа на своята религия, неговата преданост към призива му, любовта му към всичко онова, което е в интерес на исляма, а така също и стремежа към неговото разпространение!

Тук възниква намесата от небето. То се намесва, за да си каже решаващата дума в това дело, да обозначи целия път и да утвърди универсалното мерило на ценностите, извън зависимостта на каквито и да било обстоятелства и съображения, включвайки и вземането под внимание интересите на призива, както това виждат не само всички хора, но и вождът на всички хора салляллаху алейхи ве селлем!

И ето тук се низпослава порицание от Възвишеният Всевишен Аллах към Неговия благороден пратеник, човек, притежаващ висок морал, при това низпосланото е в рязка и сурова форма. Един единствен път в целият Свещен Коран на любимия и близък пратеник се казва: Ала не! В речта това означава сдържане, удържане и възпиране! Наистина, велико е делото, върху което се изгражда тази религия!

При това в Свещеният Коран споменатото порицание се изразява по съвършено уникален способ, което е невъзможно да се предаде в писмената човешка реч. Писменият език има своите ограничения, рамки, стил и традиции, лишени от жарта на вдъхновяващите айети, в техния жив и непосредствен образ. На кораничният стил е присъща способността да излага съдържанието по впечатляващ начин, използвайки лаконични щрихи, пресекливи изрази и словосъчетания, създаващи впечатление, че това е пряко предаване на емоции, оттенъци, тембър и тоналност на живия глас! Той се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Това начало е издържано в стил на разказ за някой отсъстващ, а не за самия разказващ! Такъв стил внушава впечатление, че темата на този разказ е неприятна на Всевишният Аллах, тъй като за Всевишният Аллах е неугодно, щото в такова положение да се окаже Неговия любим пророк. Всевишният Аллах е Благосклонен и Милостив към него, оказва му почит и избягва пряко да го свързва с това неприятно дело!

Нататък, след премълчаването на делото, след което е последвало порицанието идва и самото порицание, оформено като текст във вид на реч, която започва достатъчно спокойно: Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти(от греховете)? Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза! Та откъде да знаеш, може би с това ще бъде осъществено голямо благо, ако този сляп бедняк се пречисти, който е дошъл при теб, стремейки се към това добро, което е у теб. Той иска да се пробуди сърцето му, за да вникне в наставлението, което ще му донесе полза. Но ти откъде да знаеш, може би неговото сърце ще се разтвори, за да приеме частицата светлина на Аллах и ще стане маяк, осветяващ Земята и приемащ светлината от небето? Когато сърцето широко се разтваря за истинското наставление, и в него прораства истинската вяра, то се извършва велико дело, имащо изключителна тежест върху везните на Всевишният Аллах…

След това тонът на порицание се ожесточава, и неговият език става по рязък, изразявайки удивление от това действие, след което са последвали словата: А онзи, който е богат, с него си приветлив. И не от теб зависи, че не се пречиства. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост и се страхува от Аллах, ти оставяш без внимание. Ако някой е проявил пренебрежение по отношение към теб, към твоята религия, към истинското наставление, доброто, светлината и чистотата, които ти притежаваш, то ти му отделяш внимание и предаваш значение на неговото дело, полагаш усилия, за да го насочиш в пътя на истината, ти се прилепваш към човека, а той се отдръпва от теб! И не от теб зависи, че не се пречиства. Каква е вредата за теб, ако той продължава да пребивава в своята мръсотия и скверност? Ти не отговаряш за неговите грехове, той не ти помага, и ти не се заемаш с неговото дело. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост – доброволно и покорно, изпитвайки в сърцето си боязън и се страхува от Аллах, стремейки се да не попадне под гнева на Всевишният Аллах, ти оставяш без внимание. Всевишният Аллах назовава абстрахирането от правоверния, страхуващия се от Аллах, стремящия се към добро “пренебрежение”…много рязък епитет…

След това тоналността на порицание се усилва още повече, достигайки степен на открито сдържане и забрана: Ала не! т.е. това никога няма да стане…Такова изказване е изключително забележително на това място.

Нататък следва разяснение същността на този призив, неговото благородство, величие и възвишеност. Той не се нуждае от никой, и не му е нужна никаква опора. Той е благосклонен само към онзи, на който е нужен безкористно, който няма положение и везни съгласно земните мерки: Това е поучение, и който пожелае, той се поучава! (Корана е) в Свитъци почитани, възвишени, пречистени,( преписани) от ръце на писари- посланици, достойни, благочестиви. Това поучение е драгоценно от всяка гледна точка, то е благородно в своите свитъци, възвишени и пречистени, чието съдържание е поръчано да се предаде на избраните от Земята чрез меляикета, за да го възвестят след това хората. И тези меляикета-писари също така са благородни и достойни. Това поучение е благородно и пречисто във всяко нещо, към което има отношение, и се докосва с тях пряко или косвено. То е могъщо и не е предназначено за тези, които се отвръщат, показвайки своето безразличие към това. Това е поучение само за този, който знае неговото благородство и се стреме да се пречисти чрез него. Това са везните – везните на Всевишният Аллах, на които се измерват ценностите, убежденията и съображенията, оценяват се хората и ситуациите… Това е словото – словото на Всевишният Аллах, слово с което завършва всяка изказване, съждение и решение. Къде е това? И кога? В Мекка! Призивът се преследва, а броя на мюсюлманите е незначителен. Особеният интерес към знатните хора не се основава на личен интерес, а пренебрежението към слепия бедняк не е предизвикано от някакъв личен мотив. Отначало до край това е призив, който се явява тези мерки и тези ценности. Той е дошъл именно, за да утвърди тези мерки и тези ценности в живота на човечеството. Този призив може да стане могъщ, да укрепне и да победи само с утвърждаването на тези мерки и тези ценности. Към това, както бе казано по-горе, много по-важно и всеобхватно, отколкото е дадения отделен случай, и неговото формално съдържание. Същността му е в това, щото хората да получат от небето мерките и ценностите, а не от Земята, и за да се ръководят от небесните убеждения а не от земните… Най-достоен измежду вас при Аллах е най-благочестивият./49:13/ т.е. най-достойният при Всевишният Аллах

заслужава покровителство, внимание и грижи, дори при условие на отсъствие на всякакви други фактори и основания, признавани от хората под натиска на тяхната земна реалност и земни атрибути, т.е. знатен произход, сила и пари, а също така и други ценности, които абсолютно нищо не струват при отсъствие на вярата и праведността. Само в един случай подобни ценности имат тежест и могат да бъдат взети под внимание – само ако са поставени в служба на вярата и праведността. Такава е великата истина, чието установяване преследва като своя цел наставлението на Всевишният Аллах, низпослано по този случай чрез Свещеният Коран, когато единичен и конкретен случай е станал средство за утвърждение на абсолютната истина и общия път.

* * *Под влиянието на това наставление и порицание, душата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е преживяла мощен емоционален подем, отреагирайки на това със сила и избухливост. Тя поривисто се е устремила към утвърждаване на тази истина в целия живот на самия пратеник, а така също и в живота на мюсюлманската общност, тъй като това е първата истина на исляма.

Първото нещо, което е предприел пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,е да обнародва низпосланото му наставление и порицание във връзка с този случай. Наистина, това е бил велик и блестящ ход, на който никой не е могъл да се реши, освен пратеника, от каквато и страна да погледнем на него в това време.

Да, само пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, е могъл да се осмели на това, щото открито да обяви на хората за строгото порицание, получено за извършената грешка и низпослано по този уникален начин! Всеки друг велик човек – освен пратеникът салляллаху алейхи ве селлем – би се ограничил с това, че е осъзнал своята грешка и че ще се постарае в бъдеще да не допуска нещо подобно.

Пророческата мисия обаче, е нещо друго и има други перспективи!Само пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, е могъл по този начин открито и

чистосърдечно да разкаже за това на знатните корейшити в тези условия, в които се е намирал през онова време ислямския призив пред лицето на тези хора, кичещи се със своя знатен произход, високо положение, пари и сила в среда, в която не е имало място за не меркантилни съображения от подобен род. Обстановката е била такава, че за Мухаммед Ибн Абдуллах Ибн Абд-ел-Мутталиб Ибн Хашим са казвали: “Би било отлично, ако този Коран не бе низпослан на човек от простолюдието в Мекка!” Ето така те са се изказвали за него просто защото, до преди своята пророческа мисия той не е бил сред ръководителите на племето!

Такова събитие в подобна обстановка можело да се случи само в резултат на небесно внушение, тъй като никакви земни мотиви не са могли да го подтикнат към тази решителна крачка, особено ако се отчете местната среда и време!

Само сила от небето е могла да се яви подбудителен импулс за това, щото всичко да се случи по подобен начин, докато чрез душата на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, наставлението от Всевишният Аллах би попаднало в обкръжаващата го среда, дълбоко, трайно и активно, пускайки в нея корени, оставайки атрибут от живота на ислямската общност в течение на различни исторически периоди.

Това събитие се явява, по същество, ново раждане на човечеството, подобно на човешкото раждане в неговото естество. Но много по-важно и значително от това по своята ценност е този факт, че човек по настоящем, както чувствено, така и реално, е започнал да преминава от общоприетите на Земята ценности към ценности от друго естество, низпослани му от небето, чисти, независими и свободни от всички земни ценности, критерии, представи и практически конюнктурни съображения, освобождавайки се от тежките и обременителни земни задължения, от заплетени роднински и чувствени връзки. Новите ценности са започнали да стават понятни на всички и безусловно приемливи. Великото дело, преизпълнило душата на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, за да го възвести във вид на предупреждение и наставление, - това велико дело е започнало да става аксиома в съвестта на всеки мюсюлманин, закон за мюсюлманското общество, първостепенен факт в живота на ислямската общност за дълги времена в живота на всички мюсюлмани. Едва ли на нас ще ни се отдаде да осъзнаем истинската същност на това ново рождение. Въпросът е в това, че в нашите помисли отсъства истинската представа за същността на този свободен стремеж в резултат от въздействието на товара от всевъзможни земни обстоятелства и ситуации с произтичащото от това обременителни ценности, критерии и убеждения, които са толкова тежки, че то е дало на някои автори на “прогресивни” теории да представят само една от страните на тази – икономическа ситуация – като решаващ фактор за съдбите на хората, тяхната идеология, изкуство, култура, закони, права и мироглед като цяло! За това заявяват плиткоумните и недалновидни основоположници на историческия материализъм, бидейки невежи относно истинската същност на душата и жизнените истини!

Наистина, това е чудо…Чудо на новото раждане на човека, благодарение на появата в това време на исляма…

* * *  От времето на това рождение са се възцарили ценности, с които се е съпровождало указаното велико космическо събитие. Този въпрос обаче съвсем не е бил толкова лек и маловажен както сред арабските племена, така и в душите на самите мюсюлмани. Още повече, че пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по волята на Всевишният Аллах, със своите действия и наставления, произтичащи от горещ емоционален подем, предизвикан от твърдото коранично наставление, се е оказал в състояние да внедри тази истина както в душите на хората, така и в самия живот, да я съхрани и опази, докато тя не се вкорени дълбоко и разпростре своите клони, осенявайки живота на мюсюлманската общност в течение на много векове, независимо от различните рецидиви и други негативни фактори.

След този случай пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил приветлив с Ибн Умм Мактум и го е защитавал. Всеки път, когато го е срещал, той му е казвал: “Добре дошъл на този, заради когото моя Повелител ме порица!” След преселението хиджра пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, два пъти е назначавал Ибн Умм Мактум за свой наместник в Медина.

За да сломи съществуващото в тази среда мерила и ценности, основаващи се на земните стремежи и стереотипи, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е дал дъщерята на своята леля по майчина линия Зейнеб Бинт Джахш ал-Асадия за жена на своя бивш роб, който той е освободил, на име Зейд Ибн Харис. Както е известно, въпроса за брака и сродяването по свойство се явява извънредно тънко и деликатно, особено сред арабите.

По-рано, когато в началото на хиджрата пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е сродил и побратимил мюсюлманите, той е сторил побратими своя чичо Хамза и своя бивш роб Зейд, а така също е побратимил Халид Ибн Рувайху ал-Хасами с Билял Ибн Рабах! Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е назначил Зейд за командващ войските в похода на Мута, правейки го първи емир. След него са следвали Джаафер Ибн Абу Талиб и Абдуллах Ибн Раваха ал-Ансари начело на три хиляди мухаджири и ансари. Сред тях също така е бил и Халид Ибн Валид.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е излязъл лично да ги изпрати в този поход, в който всички трима военачалници загинали радияллаху анхум! Последното от делата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е било назначението от него на Усама Ибн Зейд за командващ на войските, тръгнали на поход срещу византийците. В състава на армията влизали много мухаджири и ансари, сред тях били двамата помощника и близки съратници на пророка салляллаху алейхи ве селлем, - Абу Бакр и Умар, които единодушната воля на мюсюлманите станали след него първите халифи. В армията също така се е намирал и роднина на пророка салляллаху алейхи ве селлем, Саад Ибн Абу Ваккас, който е първият от корейшите приел исляма. Някои хора били обезпокоени и недоволни от това, че за командващ на армията е бил назначен младия Усама. По този повод Ибн Умар радияллаху анхума, е разказал: “Когато пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпратил войската в поход, назначавайки командващ Усама Ибн Зейд радияллаху анхума, то някои хора са се възмутили от това назначение. Тогава пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако вие порицавате неговото назначение за командващ, то това означава, че вие сте били недоволни от командването на неговия баща по-рано. Заклевам се в Аллах, той бе създаден, за да бъде военачалник, и той е от тези, които са ми най-любимите от хората, а командващ трябва да бъде този, който ми е най-любим от хората”3[1]

Когато някои езици повдигнали шум около Салман ал-Фариси, подклаждайки темата за персите и арабите от тясно националистически настроения пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, решително пресякъл това, казвайки: “Салман е от нас, и той е наш роднина (от ахли ал-бейт)”4[2] С това пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, на основата от небесните ценности и неговите критерии е преодолял всички йерархии на произхода, с които хората се кичат, всички националистически амбиции, които разпалват техния ентусиазъм, и сторил Салман родственик от ахли ал-бейт и главатар!

Когато между Абу Зерр ал-Гафари и Билял Ибн Рабах радияллаху анхума се случило леко спречкване, заради това, че от езика на Абу Зерр се откъснали думите: “О ти, син на чернокожа!” – Тези думи разгневили много силно пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и той жестоко и застрашително подхвърлил в лицето на Абу Зерр: “О, Абу Зерр, ти премина границата! Синът на белокожата няма никакво преимущество пред сина на чернокожата!”5[3] По този начин всичко било поставено по местата си, и пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, разплел корените на проблема: ако това е ислямът, то в основата му лежат ценности и критерии, низпослани от небето, а ако това е невежество, то в основата му лежат земните ценности и мерилки!

3[1] Този хадис е сведен от двамата шейха Бухари и Муслим, както и от Тирмизи.4[2] Този хадис е сведен от ат-Табарани и ал-Хаким.5[3] Този хадис е сведен от Ибн ал-Мубарек “Фи ал-Бирр ве ас- Силля ма’ ихтиляф”

Пламенното слово на пророка салляллаху алейхи ве селлем, проникнало в чувствителното сърце на Абу Зерр, в резултат на което той изпаднал в дълбоко емоционално възбуждение. Опирайки чело на Земята, той се заклел, че няма да си вдигне главата докато до нея не се докосне кракът на Билял, като изкупително действие за това негово изказване!

Мерилото, с помощта на което се извисил Билял, е било небесно мерило. От думите на Абу Хурейра радияллаху анху, е известно, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал: “О Билял, разкажи ми за твоето най-голямо деяние заради исляма и полезно за теб. Тази вечер аз чух тропота на твоите сандали пред мен в Дженнета.” Билял отговорил: “Моето най-голямо деяние заради исляма и полезно за мен се състои в това, че аз напълно се пречиствам всеки час на деня и нощта, ако аз в състояние на тази чистота съм изпълнил молитвата намаз, то какво ми е писано да изпълня като молитва.”6[4]

Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал за Аммар Ибн Йасир, когато той поискал разрешение да влезе при него: “Разрешете му да влезе и приветствайте добрия и приятния човек”7[5] Той също така е казал за него също така и: “Аммар – радияллаху анху – е преизпълнен с вяра в цялата си същност”8[6]

Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал за Хузейфа радияллаху анху: “На мен не ми е известно, колко време ще съм сред вас. вземайте пример от тези, които ще останат след мен, - при тези слова той посочил Абу Бекр и Умар радияллаху анхума – следвайте верния път на Аммар и вярвайте в това, което ще ви разкаже Ибн Мес’уд”9[7]

Без да живее в Медина човек би помислил, че Ибн Мес’уд е член от семейството на пратеника салляллаху алейхи ве селлем. Известно е, че Абу Муса радияллаху анху, е разказал следното: “Ние с моят брат живеехме в Йемен, и през цялото време докато живеехме там смятахме, че Ибн Мес’уд и неговата майка са членове от семейството на пророка салляллаху алейхи ве селлем, - те толкова често ходеха при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и толкова много се нуждаеха от него.”10[8]

Един от освободените роби бил сватосан от пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, за жена от ансарите. Когато нейните родители се възпротивили на това, тяхната дъщеря рекла: “Нима вие искате да се възпротивите на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и неговата повеля? След като той го иска за вас, то нека го ожените.” След това родителите се съгласили и дали своята дъщеря за жена на този човек”11[9]

Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, по време на едно сражение се захванал да търси един човек на име Джулейбиб, в което той загинал скоро след женитбата си. Абу Барза ал-Аслями радияллаху анху, е разказал: “Намирайки се в поход пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, с помощта на Всевишният Аллах си спомнил за този човек и попитал своите сподвижници: “Изгубихте ли някой от вас?” Те отговорили: “Да, еди кой си, еди кой си и еди кой си” Тогава той пак ги попитал: “Изгубихте ли някой от вас?” Те отговорили: “Повече никой не сме изгубили.” Тогава пророкът салляллаху алейхи ве 6[4] Този хадис е сведен от двамата шейха Бухари и Муслим.7[5] Този хадис е сведен от Тирмизи.8[6] Този хадис е сведен от Нисаи.9[7] Този хадис е сведен от Тирмизи.10[8] Този хадис е сведен от двамата шейха Бухари и Муслим, както и от Тирмизи.4 От хадиса за Анас в “Муснад” на имам Ахмед.115 Този хадис е сведен от Муслим.

селлем, казал: “Аз чувствам, че съм изгубил Джулейбиб.” Когато започнали да го търсят, то те го намерили до седем трупа на врага, които той убил, а след това бил убит. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, лично дошъл на това място. Постоял малко над него и казал: “Той е убил тези седмината, а след това бил убит. Той е от мен, а аз съм от него, той е от мен и аз съм от него.” След това той взел на ръце загиналия, тъй като той не е имал друго ложе освен ръцете на пророка салляллаху алейхи ве селлем. “Изкопайте му гроб” – заповядал пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем. Когато изкопали гроба, пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, го поставил в него и не споменал нищо за омиването гусл.”12[10]

В резултат на такова божествено наставление и пророческо ръководство се е случило раждането на човечеството по такъв уникален път. Било е създадено божествено общество, получаващо ценности и критерии от небето, освободено от всякакви земни окови и препятствия, въпреки че самото общество се явява земно. Това е великото чудо на исляма, чудо което е могло да стане само благодарение волята на Всевишният Аллах и благодарение деятелността на пратеника салляллаху алейхи ве селлем. Това чудо вече само по себе си доказва, че тази религия произхожда от Всевишният Аллах , а пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е дошъл с нея при хората!

На Всевишният Аллах е било угодно да устрои това дело по такъв начин, че след пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да последват неговия първи сподвижник Абу Бек, а след това неговия втори сподвижник Умар…Тези двамата били най-близко от когото и друг да било, в разбирането на този въпрос, те били най-строгите последователи в истинният път на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, най-много от всички останали го обичали, в максимална степен били последователни в тази своя любов към него и в удържането си на позицията по неговия курс.

Абу Бекр радияллаху анху, запазил в неприкосновеност това, което е изисквал неговия съратник салляллаху алейхи ве селлем, по отношение на Усама. Първото нещо, което Абу Бекр е направил след като станал халиф, е било да изпрати Усама в поход начело на армията, събрана от пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем! При това той лично се отправил да съпровожда армията до предградията на Медина. В този поход Усама бил върху ездитно животно, а халифа Абу Бекр ходил пеша. Усама се засрамил от това, че той млад човек язди, а възрастния халиф върви пеша. Той му казал: “О, халиф на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, или ти ще се качиш на ездитно животно, или аз ще сляза.” В отговор на това халифът казал: “Кълна се в Аллах, ти не бива да слизаш, кълна се в Аллах, аз няма да се кача. И какво от това, че моите крака ще се покрият с прах по пътя на Аллах за час?”…

След това Абу Бекр счел, че му е необходим Умар, тъй като носел тежкото бреме на халифата, а Умар бил бойник в армията на Усама, а самият Усама бил командващия на армията. Това означавало, че трябва да получи съгласието на командващия, щото войника да бъде пуснат. И халифът рекъл: “Ако ти смяташ за възможно, щото Умар да ми помогне, то стори това.”…О, Аллах! Ако ти сметнеш за възможно да ми помогнеш, то стори това.

Какви потресаващи възвишени хоризонти! Хората могат да ги достигнат изключително по волята на Всевишният Аллах и с помощта на Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем, който се явява посредник между тях и Всевишният Аллах!

12 

Колелото на историята неотклонно се движи напред, и ето ние виждаме Умар Ибн ал-Хаттаб халиф, който назначава Аммар Ибн Йасир за негов наместник в Куфа.

Пред вратата на Умар стоели Сухайл Ибн Амру Ибн ал-Харис Ибн Хишам, Абу Суфян Ибн Харб и група свободни вождове от племето корейш. Преди тях Умар е разрешил на Сухейб и Билял да влязат при него, тъй като те били сред онези, които първи приели исляма и са участвали в битката при Бедр. Това разсърдило Абу Суфян, и той с раздразнение, свойствено за периода на джахилията, възкликнал: “Няма що! През живота си такова нещо не съм виждал! Той пуска при себе си робите, а нас ни оставя пред вратата!”…Неговият приятел, който вече бил проникнат от истината на исляма, му казал: “О, хора! Кълна се в Аллах, наистина аз виждам, какво е изписано върху лицата ви. Ако вие сте разгневени, то гневете се на самите себе си. Те и вие бяхте призовани към исляма. Те побързаха да приемат исляма, а вие не. Какво ще стане с вас в деня Къямет, ако вие оставите това?”13[11] Умар разрешавал повече на Усама Ибн Зейд, отколкото позволявал на своя син Абдуллах. Когато синът му го попитал за тайната на това, Умар му отговорил: “О,синко! Зейд радияллаху анху, е бил много по-любим на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, отколкото твоя баща! И Усама радияллаху анху, е бил по-любим на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, от тебе! Аз предпочитам любовта на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, пред моята любов.”14[12]…Казвайки това, Умар е знаел, че любовта на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е била основана на небесен критерий!

Умар изпраща Аммар при Халид Ибн Велид – непобедимият военачалник, принадлежащ към древен и знатен род - да му поиска отчет. И разказват, че Аммар го загърнал със своя плащ и го завързал с чалмата си, докато не приключило разследването. Когато се потвърдила невинността на Халид Ибн Велид, той сам със собствените си ръце го развързал му намотал чалмата. Във всичко това лично Халид не е видял нищо лошо. Та нали това е бил Аммар сподвижника на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, който бил един от първите приели исляма, и за който пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, каквото е казал!

Умар е този, който казва за Абу Бекр радияллаху анху, - той е нашия сейид, и той е освободил сейид Билял, който е бил собственост на Умеййа Ибн Халаф, жестоко отнасящ се с него. След това Абу Бекр го е откупил и му е дарил свободата. И за него Умар Ибн ал-Хаттаб говори, т.е. за Билял, че той е наш сейид!

Именно Умар е този, който е казал: “И ако Салим, освободеният роб на Абу Хузайфа, беше жив, то аз бих го сторил свой приемник.” Умар не е сторил свой приемник нито Осман, нито Али, нито Талха, нито аз-Зубейр, препоръчвайки на съвета след него да избере халиф измежду шест човека. Той самият не е назовал никой за свой приемник!

Али Ибн Абу Талиб карремеллаху веджхихи, изпраща Аммар и Хасан Ибн Али радияллаху анхума, при населението на град Куфа, за да ги вдигнат във връзка с инцидента между него и Айша радияллаху анха, казвайки: “Наистина, добре ми е известно, че тя е жена на вашия пророк салляллаху алейхи ве селлем, в земния и отвъдния живот, но Всевишният Аллах е изпратил изпитание за вас – ще последвате или пророка или ще последвате нея.”15[13] И хората послушали него относно майката на правоверните Айша-дъщерята на Абу Бекр Саддик радияллаху анхум джамиен.

13[11] Откъс от книгата “Социалната справедливост в исляма”, изд-тво “Дар аш-Шурук”14[12] Този хадис е сведен от Тирмизи.15[13] Този хадис е сведен от Бухари.

Абу Рувейха ал-Хус’ами - брат на Билял Ибн Рабах в исляма – поискал, щото Билял да бъде посредник в избора му на жена от едно йеменско племе. Билял им казал: “Аз съм Билял Ибн Рабах, а това е моят брат Абу Рувейха. Той има лош характер и слаба религия. Ако искате да го ожените, то оженете го, а ако искате да откажете, то откажете.” Билял не ги е излъгал, скривайки нещо за своя брат, не е споменал, че той е посредник, а също така не забравя, че той ще носи отговорност пред Аллах за своите думи. От такава правдивост хората се успокоили, и те оженили неговия брат за своята невяста. При това те не били смутени от факта, че арабин от знатен произход има за посредник Билял – получилият свобода роб от Етиопия!

* * *Тази велика истина се утвърдила в ислямското общество и останала стабилна в

течение на дълго време, независимо от наличието и въздействието на многочислените деструктивни фактори. “Абдуллах Ибн Аббас винаги си спомнял и споменавал за своя освободен роб Акрама. Абдуллах Ибн Умар винаги си спомнял и споменавал за своя освободен роб Нафия, а Анас Ибн Малик за своя освободен роб Ибн Сирин. Абу Хурейра за своя освободен роб Абдурахман Ибн Хурмуз. В град Басра е живял Хасан ал-Басри, а в град Мекка- Муджахид Ибн Джебр, Ата Ибн Рабах и Таус Ибн Кайсан, които станали известни учени-богослови правоведи. С издаване на решения по религиозно-правните въпроси в Египет се е занимавал Йазид Ибн Абу Хабиб по времето на Умар Ибн Абд ал-Азиз, който бил освободен чернокож роб от Дункуля.”16[14]

Небесните везни са продължавали да остават мерило за праведниците, така като че ли те са се освободили от абсолютно всички ценности на Земята относно самите себе си и обкръжаващите ги хора. И съвсем неотдавна тези везни бяха премахнати от Земята, след като невежеството изцяло се потопило в нея. Човекът започнал да влага своите спестявания от долари в САЩ – лидер на западните държави, а човешката личност престанала да значи нещо в сравнение с машината съгласно материалистическата доктрина, господстваща в Русия-вожд на източните държави. Върху земите на мюсюлманите се възцарило изначалното невежество, а исляма се появил в своето време, за да ги вдигне от тази бездна. Отново се надигнали негативните тенденции, с които исляма в своето време бил приключил. Всичко това деформирало и нарушило божествените везни. Негативните процеси отблъснали хората към незначителните ценности на периода преди исляма - “джахилия”- периода на невежеството, които не са имали никакво отношение към вярата и праведността.

Останала е само едната надежда, възлагана на ислямския призив, който може би, още веднъж ще спаси цялото човечество от невежеството, и благодарение на него, ще се случи новото раждане на човечеството, подобно на това, както това е станало първия път, когато е имало място това събитие, за което се разказва в началото на тази сура. В немного величествени и решаващи айети се провъзгласява за това, което се е случило…  

* * *След утвърждаването на тази велика истина в последващия коментар на това

събитие в първия такт на сурата, повествованието изразява недоумение във втория такт от положението на този човек, който е кривнал от правия път, отказва се от вярата и се възвисява над призива към своя Повелител. Сурата изразява изумление от неговото положение и неверие, тъй като той не помни източника на своето съществуване и възникване. Човекът не осъзнава вниманието, което Всевишният Аллах му отделя, а така също и Неговия надзор и контрол над всеки етап от произхода и съществуването

16[14] Откъс от книгата на професор Абд ал-Халим ал-Джунди “Абу Ханифа”

на човека в този и отвъдния живот. Човекът не изпълнява това, което е длъжен да прави заради своя Творец, Попечител и Изчислител:

Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен! От какво нещо го е сътворил Той? От частица сперма Той го сътвори и осъразмери. После пътя му облекчи. После го умъртви и повели да бъде погребан. После когато Той пожелае, ще го съживи. Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

Проклет да е човекът!... Наистина той заслужава убиване за своите странни и поразителни постъпки. Такава формулировка подчертава безобразността, мерзостта и отвратителността на положението в което се намира човека. С това се съобщава, че той извършва деяния, толкова позорни и безсрамни, че заслужава да бъде убит…

Колко е неблагодарен!... Колко силно е неговото неверие, отрицание и отричане на потребността от създаване и сътворяване на човека. Ако човекът бе отчел тези положения, то той би възблагодарил на своя Творец, би бил по-скромен в своя земен живот и би си напомнял за отвъдния живот…

Иначе защо ли той проявява високомерие, отрича се и е против? Къде е корена на човека и кой му е дал начало?

От какво нещо го е сътворил Той?...Коренът на човека е много прост и незначителен, а цялата негова ценност

произтича от милостта и благодатта на Всевишният Аллах, Неговото предопределение и установяване. От частица сперма Той го сътвори и осъразмери…

Да, именно от тази, нищо не струваща субстанция, от безформена първооснова се създава човека. Ала неговия Творец с Този, Който е предопределил и осъразмерил човека, т.е. дарил му е определени пропорции и ценности, сътворявайки го съвършен и благороден.

От такова нищожно начало Всевишният Аллах е възвисил човека на такъв висок уровен, че му е дарил Земята с всичко онова, което е в нея.

После пътя му облекчи…Всевишният Аллах е нанесъл жизнения път на човека или е подготвил пътя на

истинското наставление, облекчавайки следването му по този път благодарение на заложените от Всевишният Аллах в човека качества и способности, предназначени за неговия жизнен път и истинното движение по него.

Когато човекът завършва своя жизнен път, то наближава края, общ за всички живи същества, където няма място за избор и който е невъзможно да бъде избегнат:

После го умъртви и повели да бъде погребан…Краят на човека е аналогичен на неговото начало. Неговият живот се намира в

ръката на Този, Който го е създал за света, когато е пожелал, и Който е прекратил неговия живот, когато е пожелал, и е сторил ямата в Земята място за погребване на човека в знак за негова почит и грижа за него. По законите на Всевишният Аллах не се предвижда умрелият да се оставя на повърхността на Земята, за да не бъде разкъсан от хищните зверове и птици. В самата природа на човека изначално е заложен стремежа да се погребва умрелия, предавайки тялото му на Земята, което също така се явява една от страните на човешкото устройство от Всевишният Аллах и Неговото предопределение.

Когато настъпи срокът, предвиден от волята на Всевишният Аллах, Той ще върне човека към живот за необходимото дело:

После когато Той пожелае, ще го съживи…Човекът не е захвърлен на произвола на съдбата, той няма да изчезне без да му

се потърси сметка и възмездие за извършеното…Вие обаче смятате ли, че той се е подготвил и приготвил за това? Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

Човекът във всеобщ план, отделните индивиди като цяло, а така също всички поколения не са сторили това, което Той е повелил да се стори до последния момент на живота. Именно такъв смисъл съдържа в себе си това изражение, което е съвършено еднозначно. Наистина, човекът е много небрежен и не изпълнява своя дълг. Той не си спомня по необходимия начин своя корен и своя произход, не е поблагодарил както следва на своя Творец и Наставник към истинския път. Той не е преминал своя жизнен път на Земята в готовност за деня на Равносметката и възмездието за извършеното. Именно такъв е човекът в своята общност, отгоре на това много се мръщят и обръщат гръб, забогатяват и стават надменни, следвайки своя път!

* * *След това повествованието преминава към нов момент в нов такт, тъй като става

дума за възникването на този човек. Нима човекът не вижда своята храна и храната на своя добитък на своя жизнен път? Това е част от онова, което му е предоставил неговия Творец.

Да погледне човекът своята храна! Ние проливаме обилно водата. После разпукваме Земята, и правим от нея да поникнат зърна, и грозде, и овощия, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плодове и треви,за ползване от вас и вашият добитък.

Такава е историята за произхода на човешката храна, която се излага поетапно. Нека човекът внимателно погледне на това. Дали той има някакво отношение към това? Дали той управлява всичко това? Тази Ръка, която е сътворила човека и му е дала живот, Тя е произвела за него храна и е сторила тази храна толкова разнообразна.

Да погледне човекът своята храна!... т.е. нека обърне своя взор към това, което е най-близко на човека и е негова насъщна необходимост. Нека погледне на това чудо, подобно е и чудото на неговото създаване и сътворяване. Всеки етап от това се намира под властта в Дланта на могъществото, измислила всичко това:

Ние проливаме обилно водата… Всеки човек на всяко място добре познава явлението на падането на влагата във вид на дъжд. Такова знание е абсолютно достъпно за всеки човек, без значение от степента на неговата образованост и опит. Това е истина, аксиоматична за всеки човек. Ако той притежава висока ерудиция, то от дадения текст той ще узнае много повече и по-важно, отколкото факта за падането на обикновения дъжд, добре известен на всеки. Съгласно най-вероятната хипотеза, огромните океани, чиято вода се изпарява, а след това пада във вид на дъжд, първоначално се е сформирала в небесата и само след това обилно се излива върху повърхността на Земята!

По този повод един от съвременните учени казва: “Ако е вярно това, че температурата на земното кълбо в момента на отделянето му от слънцето съставлява около 12000 градуса, или такава е била температурата на земната повърхност, то това означава, че всички елементи са се намирали в свободно състояние. Следователно, не е било възможно съществуването на каквито и да било сложни химически съединения. Когато земното кълбо или съставляващите го части започвали да се охлаждат, са се появили химически съединения и се е оформила известната ни структура на света. Кислородът и водорода са могли да влязат в реакция между себе си, само тогава когато температурата би се понижила до 4000 градуса по Фаренхайт. Именно при такава температурна точка кислорода и водорода са влезли между себе си в реакция, образувайки вода, съставляваща, както ни е известно атмосферата на Земята. В атмосферата се е съдържало огромно количество вода, и всички океани са се намирали в небесата. Не встъпили в реакция елементите са се намирали в атмосферата в газообразно състояние. След образуването на водата в газова обвивка тя е започнала да

се кондензира и да пада върху повърхността на Земята, но без да достига до нея, тъй като температурата непосредствено до повърхността е била много по-висока, отколкото разстояние хиляди мили. По-късно е дошло време, когато масите вода са достигнали повърхността на Земята, а след това отново се е издигала нагоре във вид на пара. Когато земните океани са се намирали в атмосферата, то според охлаждането са се случили чудовищни наводнения, а грандиозните вихри и буботене са били съпровождани от разтрошаване.”17[15]

Подобна хипотеза, дори без свързването й с текста от Свещеният Коран, разширява пределите на нашите представи относно този текст и историята, за която той разказва, т.е. за обилното изливане на водата. Възможно е тази хипотеза и да е вярна, възможно е също така да има и други сериозни хипотези, касаещи произхода на водата на Земята. Текстът от Свещеният Коран остава пригоден, за да възвещава на хората на всяко място и по всяко време.

Такова е началото на повествованието за храната: Ние проливаме обилно водата… Никой не може да твърди, че той е създал тази вода и в какъв вид я е създал Всевишният Аллах, или пък през кое време това се е случило, и че Той Всевишният Аллах обилно е излял водата, за да може повествованието относно храната да тръгне именно по подобен начин!

После разпукваме Земята… Този етап следва след изливането на водата, и е изложен на език, достъпен за разбиране от примитивен човек, който вижда водата падаща от небето благодарение на могъщество и система устроена не от човек. След това произтича разпукването на Земята разсипването на почвата. Или човек вижда, как растенията покълват в почвата, благодарение могъществото на Твореца, и прорастват на повърхността, израствайки нагоре. Тези растения са много слаби, а Земята е много тежка, ала управляващата всичко ръка разпуква Земята по подходящ начин, помагайки на слабите растения да израстат. Това е чудо, достъпно за разбиране от всеки човек, който се замисли за това, по какъв начин растения прорастват от Земята. Човекът усеща зад всичко това стремежът на могъща сила, която се крие в слабото растение.

Когато интелектът на човека се разширява, то той много по-широко възприема това, за което се говори в текста. Възможно е, подготовката на Земята за израстването на растенията да се е случила много по-рано, отколкото ние си представяме. Възможно е, щото такова раздробяване и натрошаване на скални видове, съставляващи земната кора, да се е случило поради грандиозните наводнения, както за това се говореше в предишната хипотеза, а също така под силното въздействие на многочислените атмосферни фактори. В наши дни учените предполагат, че именно такива фактори са способствали за раздробяването на твърдите скални видове, съставляващи земната кора, докато не се е образувала почвената субстанция, годна за земеделие. Това е още един резултат от въздействието на водата, проливана обилно, което по най-добрия начин се съгласува с последователността на изложеното в текста…

Все едно това дали е така или иначе, или пък едното и другото заедно, то всичко се е случило така, както е казано в тези два айета. На третият етап се разказва за различните растения в цялото им тяхно многообразие, при това става дума конкретно за тези от тях, които са добре известни на тези, към които е отправено свещеното повествование, и които са важни за храната на хората и животните:

И правим от нея да поникнат зърна… Това е обобщаващо понятие, включващо всички видове зърнени култури, употребявани като храната от хората под различен вид, а също така и от животните.

17[15] Откъс от книгата “Човек не съществува сам” на Крейзи Морисън; в превод от Махмуд Салих ал-Фалаки под заглавие “Науката призовава към вярата”

И грозде, и овощия… Гроздето е добре известно на всеки. В понятието “овощия” е включено всичко онова, което се употребява за храна в пресен вид през различните сезони, също така включва и различните зеленчуци. И маслини, и палми, и гъсти градини, и плодове и треви… Маслините и финиковите палми са добре известни на всеки арабин. Градините представляват заградени участъци от Земя, засадени с плодови дръвчета. Гъсто засадени – имащи много дървета, чиито клони се преплитат. Плодовете израстват в градините, а тревното покритие означава, по всяка вероятност, пасбища за добитъка. Именно за тревната покривка е задавал въпроса Умар Ибн ал-Хаттаб, след това с упрек отново си го е задавал, както за това стана дума в раздела посветен на сура “ан-Назиат”!Тук ние няма какво да добавим! Такова е повествованието за храната, сътворена от същата тази ръка, която е създала човека, а самия човек няма никакво отношение към всеки един от указаните етапи, дори ако той хвърля в Земята зърна и семена, тъй като не той ги е измислил и създал. Това чудо, започва да се проявява в представите на човека и неговото съзнание в резултат на размишления. За човека почвата е еднаква, но зърната и семената са извънредно разнообразни. Всяко едно от тях получава от Земята еднакво подхранване и се напоява от една и съща вода. Ръката на Твореца обаче, е сторила растенията и плодовете най-различни, залагайки в малкото семенце всички свойства и качества на родителското растение, което го е породило и му е дало възможност за възпроизводство. И всичко това е скрито от човека! На него не му е известен секретът за това, и той няма сили нито пък е в състояние да извърши подобно нещо, без за това да има някаква представа… Такава е историята на това, което Ръката на могъществото е произвела: за ползване от вас и вашият добитък. Това ще продължи до тогава, докато ползването му ще свърши, което е било предопределено от Всевишният Аллах тогава, когато Той е предопределил живота. След завършването на ползването и препитанието, ще настъпи нещо друго, над което човечеството трябва да се замисли и приготви преди то да настъпи.

* * *

И когато се раздаде оглушителният грохот, в Деня, когато човек избяга от брат си, и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си - всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи, засмени, възрадвани, а по други в този Ден ще има прах, ще ги покрива чернилка. Тези са неверниците, нечестивците.

Именно такъв ще бъде завършекът на земния живот, което напълно е съгласувано с продължителното предопределение и всеобщото управление на всяка крачка и етап от създаването на човека. Финалът на тази сцена се припокрива с встъплението, където се говори за този, който е дошъл с упоритост и се страхува от Аллах, а така също и за онзи, който е презрително безразличен и се е отклонил от пътя на истината. След това тези двамата ще бъдат върху везните на Всевишният Аллах.

И когато се раздаде оглушителният грохот…- това е много силен и рязък епитет, който почти заглушава слуха и заплашително звучи във въздуха, прониквайки в ушите със зловещ тътен!

Такава рязка нота подготвя прехода към следващата сцена за човека, който бяга, захвърляйки и забравяйки за своите най-близки хора: в Деня, когато човек избяга от брат си, и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си…т.е. от тези, с които човек е здраво и неразделно свързан чрез родствени връзки. Оглушителният грохот обаче ще разкъса на парчета тези връзки и ще пререже родствените връзки.

Ужасът на тази сцена се явява чисто психологически, той заплашва душата, изтръгва я от нейната първична среда и самовластно се разпорежда с нея. Всяка душа ще бъде сама със себе си, и ще има толкова грижи, че няма да има възможност да се осъзнае или пък да прояви усилие: всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.

“Смисловите оттенъци, съдържащи се в това изражение, са извънредно дълбоки и значителни. Не съществува по-сбит и по-изразителен лексически оборот относно характеристика за степента на загриженост, обхващаща всички чувства и усещания: всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.”18[16]

18[16] Откъс от книгата “Сцените на деня Къямет в Свещеният Коран” издателство “Аш-Шурук”

(81)Тефсир на сура ат-Таквир

Меканска. Съдържа 29 знамения.В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато слънцето бъде обвито( в мрак)2. и когато звездите угаснат,3. и когато планините бъдат раздвижени,4. и когато бременните камили( в десетия месец ) бъдат изоставени,5. и когато дивите зверовете бъдат насъбрани,6. и когато моретата се препълнят,7. и когато душите се съединят,8. и когато живопогребаното момиче бъде попитано9. за какъв грях е било убито,10. и когато свитъците бъдат разгърнати,11. и когато небето бъде смъкнато,12. и когато Джахим бъде нажежен,13. и когато Дженнетът бъде приближен,14. тогава всяка душа ще узнае какво е извършила.15. О, не! Кълна се в залязващите планети,16. движещи се, скриващи се,17. Кълна се в нощта когато се здрачава,18. Кълна се в утрото, когато се развиделява,19. Това наистина, е слово на благороден пратеник20. имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон.21. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие.22. И не е луд вашият събрат( Мухаммед).23. Той го видя на светлия небосклон.24. И ( вести) от съкровеното той не укрива.25. И това не е слово на прокуден шейтан.26. Къде отивате тогава?27. Това действително е поучение за световете-28. за всеки от вас, който желае да е на правия път.29. Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Именно това ще се случи с всички хора в ужаса на този ден, когато прозвучи оглушителният грохот…Нататък следва описание на състоянието на правоверните и положението на неверниците след тяхното съживяване и претегляне върху везните на Всевишният Аллах:

Тази сура се състои от две тактови групи айети, всяка от които разглежда въпроса за потвърждаването на една велика истина от истините на ислямската доктрина, т.е. вероубеждението. Първата от тях – това е истината за деня Къямет със съпътстващите всеобщия космически прелом, обхващащ слънцето, звездите, планините, моретата, Земята, небесата, добитъка и дивите зверове. Хората също така ще бъдат обхванати от този прелом.

Втората от тези истини – е истината за откровението на Всевишният Аллах и свързаното с това качество на Властелинът, Който го носи, а също така качеството на пророка, който го получава. След това следват хората, към които пророкът се обръща с това откровение в съответствие с великата воля на Всевишният Аллах, която е сътворила хората и е низпослала откровението за тях.

Общата ритмика на тази сура напомня на бурно неудържимо и всеобхватно движение, отнасящо и разпиляващо всичко по своя път. То предизвиква вълнение у мълчаливия и вселява ужас в спокойния, отнася всичко привично и оборва всичко известно, внася твърдо и продължително сътресение в душата на човека, лишава я от всичко онова привично, в което тя намира успокоение. И ето човешката душа се оказва в този кошмар, разрушителният и всичко помитащ ураган, носеща се в него подобно на перце, нямащо тежест и убежище. И няма спасение за нея нито убежище, освен защитата на Единственият Господстващ, и Той е Единственият, на Който принадлежат живота и вечността; само на Него Единственият принадлежат решението, убежището и спокойствието…

Нататък сурата само с едната своя обща ритмика лишава душата от всякакво спокойствие и опора, принуждавайки я да прибегне към защитата на Всевишният Аллах, да търси спасение при Него, измолвайки мир, спокойствие и убежище.

Наред с това сурата съдържа богата палитра от блестящи картини, - както тази великолепна вселената, която ние виждаме, така и този последен ден, в който тази вселена ще се преобърне с цялата си позната подредба. Сурата е преизпълнена с изящни изразителни средства и епитети, подбрани с цел да предадат колорит на сцените и ритмите. И това и другото се съединяват в тясно текстово пространство на тази сура, оказвайки натиск върху усещанията на човека, силно и впечатляващо въздействайки върху всичките му чувства. Ако не бяха редицата изразителни слова и словосъчетания, непривични и неясни за съвременния читател, то тази сура със своя ритъм, картини, образи, смислови оттенъци и истини би произвела действие, несравнимо с никакъв превод на човешки език. Тя би докоснала най-тънките струни на сърцето в неговите дълбини. Това, което трябва да се случи, няма да отмине, и в наше време ние сме се отделили от езиковия стил, присъщ на Свещеният Коран!

* * * Когато слънцето бъде обвито( в мрак) и когато звездите угаснат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили( в десетия месец )

Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи, засмени, възрадвани… Тези лица ще излъчват светлина, и върху тях ще има радостни усмивки, тъй като те ще бъдат устремени към своя Повелител. Те ще пребивават в спокойствие, усещайки благосклонността на своя Повелител към тях. Те ще се спасят от несравнимия и потресаващ ужас на оглушителния крясък, за да ликуват, сияейки от радост и весели усмивки. Тъй като те ще узнаят своята съдба, и ще им стане ясно тяхното място на пребиваване, те ще ликуват и ще се възрадват след умопомрачителния ужас…

А по други (лица) в този Ден ще има прах, ще ги покрива чернилка. Тези са неверниците, нечестивците.

бъдат изоставени, и когато дивите зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата се препълнят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато свитъците бъдат разгърнати, и когато небето бъде смъкнато, и когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен, тогава всяка душа ще узнае какво е извършила. Такава е картината за всеобщият прелом, когато ще изчезне всичко познато, ще се случи всеобхватно изригване на всяко нещо. Този прелом, когато бъдат унищожени небесните и земните тела и масиви, дивите зверове и домашните животни, душите на хората и порядъка на всички дела, когато бъдат спуснати всички завеси, и стане известно всичко скрито, и всяка душа застане за решение и равносметка на всички дела, извършени от нея и за всичко прибавено от нея. Всичко наоколо ще бъде обхванато от буря и околния свят ще се преобърне! Всички тези грандиозни космически събития в тяхното многообразие указват, че известната ни вселена се явява хармоничен и прекрасен свят, всички движения ка който са уравновесени и изравнени, всички вещи са пропорционални, надеждни, точни и твърди. И ето във вселената ще бъдат разрушени всички връзки на тази стройна система, в безпорядък ще се разпилеят нейните съставни части, ще изчезнат всички нейни свойства и качества, които са й позволявали да функционира, ще завърши отмереният й срок, тъй като всяко сътворено ще придобие нова форма на съществуване и живот със закономерности и истини, абсолютно неизвестни нам в дадената известна нам вселена. Целта на тази сура се състои в това, щото да утвърди всичко споменато в чувствата и сърцата на хората, за да се откъснат от преходните земни явления, колкото и устойчиви те да се оказват, и да се приобщят към непреходната и вечна истина – истината на Всевишният Аллах, Който няма да пропадне и няма да изчезне, докато абсолютно всичко останало ще пропадне и ще изчезне. Душите и сърцата са длъжни да се отскубнат от рамките на привичното и обичайното в тази известна ни вселена и да се сдобият с абсолютната истина, съществуващи извън зависимостта от време, място, мироглед, чувствено възприятие или каквото и да било явление, налагащо й ограничение в зависимост от условията или частни случаи! Това е общото усещане, което прониква в душата на човека, когато той се запознае с картините на този страшен прелом. Що се отнася до истината за това, какво ще се случи със всички същества, то тя е известна само на Всевишният Аллах . тя е много по-величествена от това, което ние можем да разберем и да осъзнаем сега с нашите чувства и представи, намиращи се в плен на нашите земни възприятия и начин на мислене. Най-крупните катаклизми, които са ни известни, - това са разрушителните мощни земетресения, крупните вулканични изригвания, стълкновението на Земята с метеори и болиди. Най-страшната водна катастрофа, известна на човечеството – това е потопа…Най-страшните космически събития, отбелязани от учените – това са

Тези лица ще бъдат покрити с прахта на скръб и мъка, върху тях ще падне мрака на унижението и депресията. Те знаят какво са вършили, и са разбрали, какво възмездие ги очаква… Тези са неверниците, нечестивците, т.е. това са тези, които не вярват в Аллах, в Неговото послание, и са нарушили Неговите граници и забрани…

Върху тях и техните лица е запечатана тяхната съдба, съдбата на тези две категории хора. Щрихите и чертите представени с помощта на такива слова и изрази, все едно че тези лица са одушевени – са толкова силни и изразителни средства на Свещеният Коран, и са с прецизна точност на описанията в различните детайли.

изригванията и протуберансите върху повърхността на слънцето, случващи се на разстояние повече от стотици милиони мили… И всичко това е само детска игра в сравнение с всеобщия ужасен прелом, който ще се случи в деня Къямет!!! Ако беше необходимо, щото ние да узнаем малко за истината на това, което ще се случи с всичко живо, то ние бихме получили само приблизително описание с използваните лексически средства и думи, с които сме свикнали в нашия земен живот!  

* * *Обвиването на слънцето може да означава неговото изстиване, угасване и

прекратяване на мощните протуберанси и изригвания, чиито пламъци днес се разпространяват от всички страни на слънцето на разстояние стотици мили, което се потвърждава от астрономическите наблюдения по време на слънчевите затъмнения. Тези мощни плазмени смерчове, образуващи се в резултат от въздействието на високи температури, достигащи до 12000 градуса, които превръщат слънчевото вещество в пламтящи газови протуберанси, могат да угаснат, и слънцето да се покрие с кора, аналогична на земната кора. От тази твърда обвивка вече няма да изригват и да се разпространяват мощните езици на пламъка!

Може би, така и ще бъде, а може би, ще се случи и нещо друго…Що се отнася до това, по какъв начин това ще случи и какви фактори ще доведат до това, то знанието за всичко това принадлежи на Всевишният Аллах.

 * * *

Угасването на звездите може да означава тяхното разпръсване и разрушаване на системата, свързваща ги, ще помръкне тяхната яркост и ще угасне тяхната светлина…И само на Всевишният Аллах е най-добре известно, с кои именно звезди ще случи тази катастрофа, и дали това ще е група звезди, близка до нас. Дали това събитие, например, ще засегне нашата слънчева система или нашата галактика, в която броя на звездите достига до стотици милиони, или пък то ще обхване всички звезди, чийто брой и местонахождение са известни само на Всевишният Аллах? Зад пределите на това, което е достъпно за нашето наблюдение, се намират множество галактики и безкрайни космически пространства, чиито брой и граници не са ни известни. Съществуват звезди, които ще бъдат затъмнени, както за това се съобщава в дадения правдив текст, ала истинската същност на всичко това е известна само и единствено на Всевишният Аллах…

 * * *

Раздвижването на планините може да означава тяхното разрушаване, раздробяване и разпръскване из въздуха във вид на прах, както за това се говори в други сури: И те питат за планините. Кажи:“Моят Повелител изцяло ще ги

По такъв начин, началото и края на сурата се намират в пълна хармония между себе си. Началото утвърждава истината за небесните везни, а края утвърждава резултата от претеглянето. И ето в тази кратка сура ние виждаме толкова много велики истини, сцени, картини, внушения и вдъхновения, които тя разкрива с такава прекрасна пълнота и точност…

* * * 

разпръсне” /20:105/ Когато планините рухнат и се превърнат в отломки и станат разпиляна прах/56:5-6/… И планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж./78:20/ Всичко това указва, какво ще се случи с планините, когато те изгубят своята твърдост, нерушимост, споеност и цялост. Може би, това ще се случи в резултат на всеобщо земетресение, за което в Свещеният Коран се казва: Когато земята бъде разтърсена в трус, и земята изхвърли своите товари./99:1-2/ Всички споменати събития ще се случат в този дълъг ден..

* * *Нататък следват словата на Всевишният Аллах: И когато бременните камили

(в десетия месец) бъдат изоставени… Тук става дума за камилите самки, които се намират в десетия месец от своята бременност. Камилите се смятат за най-скъпото и ценно имущество на всеки арабин, но още по-голяма ценност представляват тези от тях, които се намират в такова състояние, тъй като те ще родят потомство и ще дадат мляко, което обещава бърза печалба. И ето в Денят, когато ще се случат всички тези ужаси, хората захвърлят и се отказват от бременните камили, които губят своята ценност, и от тях вече никой не се интересува…Работата е там, че арабина, към който са обърнати дадените слова, ще остави без надзор и ще се откаже от тези камили само в случай на най-застрашаваща и заплашваща ситуация собствения му живот!

 * * *

И когато дивите зверовете бъдат насъбрани…Обхванати от ужас дивите зверове са се събрали заедно, те ще се струпат на купчина след безумен бяг по покритите с растителност простори. Те ще са забравили своя страх един от друг, ще са забравили за своята плячка. С изкривени от ужас муцуни, те няма да се стремят по навик да се укрият в своите леговища и бърлоги и няма да преследват своите жертви. Страхът и ужасът, които са ги обхванали, абсолютно са ги лишили от тяхната природа и навици! А какво тогава ще бъде с хората в този невероятен ужас?!

* * *Що се отнася до разливането на реките, то това може би ще е препълването им с

вода, или пък ще бъдат залети с вода в резултат на катастрофални наводнения, подобни на тези, които са съпътствали раждането на Земята и нейното изстиване (за което се споменаваше в сура “ан-Назиат”). Разливането на реките и моретата може да стане и в резултат на мощни земетресения и изригвания на вулкани, които ще разрушат всички водораздели, и всички водни пространства ще се слеят. Възможно е, смисълът на това да е, щото водите рязко да увеличат своя обем и да се разлеят с взривна сила, както за това е казано на друго място в тази сура: И когато моретата се препълнят… Това е може би взрив на елементите от които се състои водата, с разпада на нейния водород и кислород, или пък взрив на атомно-молекулярен уровен, подобен на атомния взрив(което е още по-ужасно), или пък под някаква друга форма. Когато това се случи, цялата вода ще се превърне в невъобразимо море от огън. Взривовете на ограничено

(82)Тефсир на сура ал- Инфитар

Меканска. Съдържа 19 знамения.В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато небето се разкъса,2. и когато звездите се разпръснат,3. и когато моретата бъдат отприщени,

количество от атомна или водородна бомби представлява потресаващ ужас, известен на нашия свят. Ако подобен взрив се случи в тази или под друга форма с ядрата на водата, то грандиозността и катастрофалността на такъв ужас са недостъпни за възприятието на човешкото съзнание, както и безграничния ад от огън и пламъци, в каквото ще се превърнат всички води!

 * * *

Съединяването на душите, по всяка вероятност, означава общия сбор на душите на всички хора в тяхната телесна обвивка след тяхното пресъздаване. Очевидно, общия сбор на хората ще се осъществява на отделни групи по принципа на еднородността в техните свойства, както за това е казано в Свещеният Коран: Вие ще се разделите на три групи/56:7/ т.е. вие бяхте три разновидности или категории. Това са приближените, хората от дясната страна и хората от лявата страна, а може би, тези формирования ще бъдат еднородни по друг принцип!

* * *

И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… Позорното петно в душата на човека по времето на джахилията (периода на невежеството преди Исляма) е бил разпространения обичай да се погребват живи новородените момиченца, заради страха от срам и бедност. В повествованията на Свещеният Коран този обичай се обяснява с целият този цинизъм, с който са се вършили всички неща в епохата на невежеството, и Ислямът е дошъл, за да спаси арабите от тази пропаст, както и цялото останало човечество. В Свещения Коран Всевишният Аллах е казал: И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в земята. Колко зли са техните съждения!/16:58-59/ Всевишният Аллах е казал още:И когато известят някого от тях за раждането на онова (т.е. раждането на момиче), което той приписва на Милосърдният Аллах, лицето му почернява от гняв и той едва се сдържа. Нима [Му приписват] онази, която се украсява с накити и не е способна ясно да изложи [своите мисли] в спора?/43:17-18/ В Свещеният Коран е казано още: И не убивайте своите рожби, заради страх от бедност! Ние храним и вас, и тях./6:151/…

Погребването се е осъществявало по много жесток начин, тъй като момиченцето е било заравяно живо! При това в този гнусен обичай те са се изхитряли така, както са могли. Имало е такива, който са оставяли своето момиче да порасне и да стане на шест години, а след това казвали на майката: “Намажи я с благовония и накичи, за да я заведа у роднините!” Изравяйки яма в пустинята, бащата завеждал дъщеря си до нея и казвал: “Погледни в нея!” След това той бутал момичето в ямата и я засипвал с пясък!

4. и когато гробовете бъдат преобърнати,5. ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила.6. О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител,7. Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери,8. в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.9. Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден.10. Но има над вас надзиратели (меляикета)11. благородни, записващи.12. Знаят какво вършите.13. Наистина праведниците ще са в блаженство,

У други е било прието, щото родилката при настъпване на родилни болки да е заставала до края на яма, която по-рано е била изровена. Ако новороденото е било от женски пол, то майката хвърляла момиченцето в ямата и веднага го засипвала с пясък! Ако някои не са могли да закопаят момичето живо, то те са се държали с дъщеря си, както с нищожно същество, докато тя не достигне възраст, пригодна за пастирство. След това я обличали с груба вълнена дреха и я отправяли към някое бедуинско семейство, където момичето е пасла камилите на своите хазяи!

Що се отнася до тези, които не са погребвали живи своите момичета и не са ги изпращали да пасат животните, то те са имали други средства, с които са карали момичетата да почувствуват своето унижение и безполезност. Ако жената е била омъжена, а след това нейния мъж умре, то идвал негов роднина и нахвърлял върху вдовицата свои дрехи. Това означавало, че тя става забранена за всички хора, и никой вече не е могъл да я вземе за жена. Ако жената се харесвала на роднината, то той я е вземал за своя жена, без изобщо да се интересува от нейното желание и без да иска нейното съгласие! Ако вдовицата не се е харесвала на роднината, то той я е държал забранена до нейната смърт, а след това наследявал нейното имущество. Имало е и следното, жената под една или друга форма е могла да се откупи за определена сума. Някои са се развеждали с жените си при условие, че тя може да се омъжи повторно само за човек, угоден на бившия й съпруг, или пък тя е трябвало да се откупи за сметка на това имущество, което той й е дал. В редица случаи след смъртта на мъжа неговите роднини оставяли на вдовицата някое дете от мъжки пол, докато той порасне и след това той я е вземал за жена. Случвало се е мъжа да става настойник на момиче-сираче. Той е забранявал на това момиче-сираче да се омъжва, разчитайки на това, че когато неговата жена умре, той ще вземе момичето-сираче за жена, или пък ще ожени за нея своя малолетен син, за да присвои нейното имущество!

Именно такова е било положението на жените в епохата на невежеството джахилия, докато не дошъл Исляма, който обявил тези обичаи за позорни и ги е нарекъл отвратителни. Ислямът е забранил за се заравят живи момиченцата, признавайки този греховен обичай, за което в деня Къямет ще бъде поискан отговор. Свещеният Коран разказва за това в рамките на всеобщия яростен и бурен ужас, смятайки че космическото събитие е редицата на други величествени събития. В Свещеният Коран се казва: И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито… То тогава, каква ли ще бъде съдбата на онзи, който я е погребал?!

Достойнството на жената никога не е могло да израсте върху почвата на невежеството, а това е станало само тогава, когато е бил изпратен шериата на Всевишният Аллах и Неговото наставление относно достойнството на цялото човечество и за почитането на човека изобщо, както на мъжете, така и на жените. Шериата е издигнал човекът на подобаващото му се място, като на същество, в което е бил вдъхнат дух от Всевишният и Възвишеният Аллах. Именно от този източник

14. а нечестивците ще са в Джахим.15. Ще горят там в Съдния ден,16. и не ще избягат от него.17.О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!18. Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!19. Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах.

 Тази кратка сура разказва за космическият прелом, за който се говори и в сура

“ат-Таквир”. Дадената сура обаче, притежава собствена отличителна индивидуалност и

произтича достойнството на жената, подарен й от Исляма, съвсем не поради причина от въздействието на някакъв фактор от околната среда.

Когато е станало раждането на новия човек основано на усвояването от него на небесното ръководство, а не на земните ценности, тогава и жената е придобила своето истинско достойнство. По-рано жената не е могла да заеме достойно положение сред роднините и да бъде оценена по достойнство от тях поради своята слабост и високата стойност на житейската издръжка. Такъв подход обаче, е бил обусловен не от божествените небесни ценности, а от земните мерки, съгласно които жената няма никаква тежест. Истинската тежест човешкия дух придобива бидейки свързан с Всевишният Аллах, и ето тук мъжа и жената стават абсолютно равни. В системата от доказателства, че тази религия е от Всевишният Аллах и това, с което е дошъл пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е резултат от откровението на Аллах е качествен скок в положението на жените също така се явява едно от тези неопровержими доказателства. Става дума за това, че в съществуващото тогава общество и социалната среда не е имало и най-малък признак за това, че жената някога ще получи такова достойнство, както и не е имало никакъв стимул или мотив в социален план, особено в икономическа ситуация. По този начин, никога никакво изменение не би се случило, ако разбира се не бе изпратено наставлението на Всевишният Аллах, за да започне този процес основан на други мотиви с абсолютно други свойства, различни от земните фактори, особено подбудителните мотиви, действащи в епохата на невежеството джахилия. На основата на небесните ценности и небесните критерии жената е получила качествено ново положение!

* * *

И когато свитъците бъдат разгърнати…т.е. книгите с делата на хората. Разгръщането на книгите означава тяхното отваряне и запознаване с това, което е записано в тях. Те вече няма да бъдат скрити и незнайни, а подобна гласност ще окаже изключително тежко въздействие върху душите на хората. Колко много скрита лошотия съществува, чието обнародване ще бъде много неприятно за човека извършил всичко това, който ще бъде потресен и сломен от подобно разобличаване! И ако всички такива дела бъдат разкрити и станат очевидни в този наближаващ ден?! Такова разпространение и разкриване само по себе си представлява една от формите на ужас в този ден и признак за всеобщия прелом, когато скритото става явно, спотайваното излиза наяве и се разобличава всичко онова, което е било скрито в душите и сърцата на хората

 * * *

  Такова разобличаване на всичко онова, което е било скрито в сърцата на хората, ще бъде съпроводено от съответстващото явление в космоса: и когато небето бъде

особена насоченост. Тя се обръща към особените сфери, силно въздействащи върху човешкото сърце, използвайки нови стилистични нюанси и ритми, отличаващи се със спокойствие и дълбочина. Тези смислови оттенъци са подобни на упрек, дори и ако в тях се съдържа заплаха!

В тази сура достатъчно сбито се представят сцените на прелома, който се явява неин лайтмотив, за разлика от това, как то е описано в сура “ат-Таквир”. То се обяснява с това, че атмосферата на упрека е по-спокойна и нейния ритъм е по-бавен. Сурата е мелодична, и нейният ритъм подчертава тази музикалност, в резултат на което се постига хармония и съгласуваност в специфичния характер на сурата!

смъкнато… Как това ще се случи на дело и по какъв начин ще стане, ние определено не можем да кажем. Ние обаче, си представяме, как човек гледа и не вижда над себе си небесния купол, изчезнал по причина, изменила цялата космическа система, благодарение на която е съществувал небосвода. И това е напълно достатъчно…

 * * *

След това настъпва финалната сцена от всички драматични картини на ужасният и страшен ден: И когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен… Огънят ще се възпламени и ще се разгаря, ще растат неговите пламъци, яркост и температура…Ала къде ще бъде този огън? По какъв начин ще се възпламени и ще се разгаря? Какво гориво ще бъде използвано за това? В това отношение ние имаме само словата на Всевишният Аллах: горивото на който са хората и камъните!/2:24/ и /66:6/. Но това ще се случи, след като в Огъня бъдат хвърлени неговите обитатели. А какво ще се случи преди това, то за огъня и неговото гориво е известно само на Всевишният Аллах! Дженнетът ще се приближи и ще стане очевиден за неговите обитатели, на които той е бил обещан. Те ще усетят лекотата при неговия вход и улеснението при проникването в него. Той е осезаем, близък и готов да приеме своите обитатели. Дори използваните за тези описания епитети са леки и плавни при тяхното произнасяне, подчертавайки дори самото звучене на лекотата за влизането в него!!!

* * *

  И когато всички тези чудовищни събития в битието на цялата вселена се случат,

а също така в съществуването на всички живи твари и всяко нещо, тогава в душите на хората вече няма да остане никакво съмнение относно истината за всичко извършено от тях, това, с което те са дошли в този ден, и какво ще представят те за равносметката:

Тогава всяка душа ще узнае какво е извършила…И в този потресаващ ден, всяка душа ще узнае, какво има, какво ще стане с нея и

какво й предстои. Тя ще разбере това в обкръжаващата я ужасна обстановка, тя ще разбере това, бидейки не в състояние и нямайки сила да промени каквото и да било от извършеното, да добави или пък да намали каквото и да било. Тя ще узнае това, когато вече е отделена и лишена от всичко привично, обикновено и известно в обичайния живот, а така също и относно представите си за него. Тя ще бъде откъсната от нейния свят, а нейният свят ще бъде откъснат от нея. абсолютно всичко ще се измени и ще преобразува своя облик. Ще остане само величественият Лик на Всемогъщия Аллах, който няма да се промени и преобразува. Всички души ще се устремят и ще се обърнат към Благородния Лик на Всевишният Аллах, и те ще

В първата част сурата разказва за това, как небето ще се разкъса и звездите ще се разпръснат, как водите ще се взривят водите и ще се отворят гробовете, т.е. всички тези явления, които ще съпровождат познаването от всяка душа на онова, в което тя е преуспяла, и в какво е изостанала, в този страшен Ден…

Във втората част на сурата започва да звучи мотива на упрека, съдържаща в себе си завоалирана заплаха по адрес на човека, който получава от своя Повелител велики блага за душата и тялото, но не осъзнава истинската ценност на тази милост и не отдава длъжното на своя Повелител. Човекът не се отблагодарява на Всевишният Аллах за честта, милостта и почитта, които Той му оказва: О, човече! Какво те отвлече от

открият Всемогъщия, когато се измени и преобрази цялата вселена! В такъв ритъм завършва първия такт на сурата, преизпълнил с чувства

величествените картини на това, което ще се случи в деня на великия прелом.  

* * * 

Нататък следва втората част на сурата, която започва със сигнал за клетва в прекрасните космически явления и използването на най-изящните изразни средства… Това е клетва относно характера на божественото откровение и качествата на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, явяващ се носител на това откровение, което му се низпослава, а така също и относно позициите на хората в съответствие с волеизявлението на Всевишният Аллах: О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява. Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие. И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на правия път. Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете. Планетите, които изчезват, движат се право, след това се скриват. Изчезването на планетите означава, че те се връщат в своята космическа орбита, движат се направо, след това се скриват. Подобно образно изразяване дава на планетите свойството на живот с елегантност, подобно като живота на антилопите. Те се движат, изчезват, скриват се в своите убежища, след това наново се появяват от друга страна. Усеща се реалния пулс на живота в резултат на използването на такъв изящен и тънък стилистичен изказ по отношение на тези планети. Човек е проникнат с подсъзнателното усещане от красотата за движението на тези планети, тяхното изчезване и поява. Тази красота се усеща в самия процес на това, как те се скриват и възникват наново, изчезват и се завръщат. Усещането за красота се създава също така и благодарение на прекрасното звучене на съответните лексически средства.

Кълна се в нощта когато се здрачава… т.е. когато настъпи тъмнината. Такова усещане дава и самото използване на думата “здрачава”. В своето изискано звучене тази дума, състояща се от няколко срички, вдъхва живот в тази нощ, предавайки на нощния мрак видимостта на ръце или краката, които в реалност отсъстват! Това е поразително внушение и забележителен избор на изразни средства.

Същото може да се каже и за словата: Кълна се в утрото, когато се развиделява… което е още по-жизнено и впечатляващо. Утрото диша подобно на живо същество, и неговото дихание дава светлина, живот и движение, с което е

твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

Третият част на сурата разкрива причината на този отказ и отричане, която се заключава в опровержение на религията, т.е. предстоящата равносметка. Подобно опровержение води до възникването на всяко зло и нихилизъм. Нататък сурата провъзгласява неотвратимостта на равносметката, произтичащите от това последствия и неизбежността на възмездието: Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден. Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите. Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

преизпълнено всяко живо същество. Аз почти съм уверен, че в арабския език, при цялото богатство на неговите стилистически изразителни средства, отсъства аналогичен по изразителност епитет, отнасящ се за утринното време. Зарята се вижда толкова отчетливо, че сърцето почти физически усеща нейното трепетно дихание! След това следва дадения израз, описващ тази истина, която усеща разтвореното сърце.

Всеки човек, който чувства изразителната и образна красота на тези айети, осъзнава, че словата на Всевишният Аллах: О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява… - представлява проникновено изразително богатство, освен тези космически истини, за които се говори тук. Това забележително по своето изящество стилистическо богатство представлява ценен принос в общочовешката класика в различните чувства, позволяващи на човечеството с всички чувства да възприеме космическите събития, за които става дума. 

* * *Текстът на сурата пламенно разказва за тези космически картини, правейки ги

жизнени и вселявайки в душата на човека техния дух посредством използването на живите и прекрасни изразни средства на езика, за да може душата на човека да проникне в тайните на величествените картини и да осъзнае могъществото, стоящо зад всичко това. Сурата разказва за истинността на вярата, към която се призовава човешката душа, утвърждавайки след това тази истина в най-подходящия момент за нейното споменаване и възприятие:

Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие.

Наистина, Свещеният Коран и описанието на Сетния ден е слово на благороден пратеник, т.е. на Джебраил, който е бил негов носител и възвестител. То е станало негово слово, тъй като той го е съобщавал.

Споменава се качеството на този пратеник, който е бил избран за носенето и съобщаването на това слово… “благороден” пред неговия Повелител. Именно самият негов Повелител казва: “имащ сила”, - което позволява да се направи извода за необходимостта от силата, за да се носи това слово, утвърден при Властелина на Могъщия Трон, т.е. при своето положение и място, но пред кого? Пред Всевишният и Височайш Властелин на Трона: Който е дълбоко уважаван, т.е. там във висшите сфери, и ползващ се с доверие, относно пренасянето на словото и неговото възвестяване.

Всички тези качества като цяло внушават мисълта за благородство, величие и възвишеност на това слово, а така също и за загрижеността на Всевишният Аллах, отделяна от него за човека, т.е. Всевишният Аллах специално е подбрал благородния пратеник, за да може той да донесе на човека тази мисия и да предаде божественото откровение на избрания измежду хората пророк. Подобна загриженост докарва до

Последната част на сурата описва величието и ужаса на Денят за равносметка, когато всички души ще бъдат лишени от възможността да сторят каквото и да било, и само Всевишният Аллах ще върши Своето велико дело: О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах…

Като цяло тази сура представлява звено във верига от ритми и интонации, характерни за целия този джуз на Свещеният Коран в цялото им многообразие.  

* * *объркване това живо същество, което абсолютно нищо не струва спрямо мащабите на царството и властта на Всевишният Аллах, ако ли Самият Аллах – Велик е Той и Всемогъщ! – не е отдал своето предпочитание към него, оказвайки му висока почит!

* * *

Такива са чертите на пратеникът, който е бил носител на словата и негов изпълнител. Що се отнася до пратеникът, който конкретно е донесъл до вас това слово, то той е вашият събрат, който вие много добре познавате от дълго време. Тогава защо, когато той е дошъл при вас с пълно право за това, казвате за него това, което казвате, допускайки най-различни изказвания по негов адрес?! Та нали той е ваш събрат, който вие не можете да игнорирате. И той е достоен за доверие, когато с увереност ви разказва за съкровеното:

И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете…

И ето те казали за благородният пратеник, който прекрасно познават, знаят неговото благоразумие, правдивост, честност и надеждност, те казали, че той е безумец, и шейтан му е внушил това, което той говори. Както се съобщава в преданията, някои хора казали това заради вреда, сплитайки всякакви зли интриги против него и против неговия призив. Други пък казали същото по негов адрес, бидейки в недоумение и изумени от чутото, тъй като в това не е имало нищо привично и познато за хората. това напълно е съответствало на техните убеждения относно това, че на всеки поет шейтана внушава някакви небивали слова, и че на всеки служител на култа шейтана подсказва нещо съкровено и далечно, и че шейтан влиза в някои хора и изказва странни слова от техните усти! С това те са оставили настрана единственият верен аргумент, същността на който се състои в това, че наистина всичко това е божествено откровение, низпослано от Повелителят на всички светове.

В тази си част сурата от Свещеният Коран разказва на хората за потресаващата красота на вселената и жизнеността на нейните прекрасни картини, което вселява в техните сърца увереност, че Свещеният Коран произлиза от същата съзидателна мощ, която е сътворила цялата тази изключителна красота. Свещеният Коран е дошъл, за да разкаже на хората относно качествата на пратеника, който е бил негов носител, и за пратеника, който им го е възвестил. Този пратеник е техен събрат и е бил добре известен на своите съотечественици, а не безумец. Това е този, който с очите си е видял благородния пратеник Джебраил на толкова ясния и отчетлив небосклон, че това е било съвършено очевидно. И той салляллаху алейхи ве селлем, е бил абсолютно уверен в истинността на съкровеното, в което няма място за никакви подозрения относно разказаното от него. Това, което те са знаели за пратеника, е било относно неговата правдивост и твърда убеденост. И това не е слово на прокуден шейтан, тъй като шейтаните не наставляват в правия път. И той ги пита осъдително: Къде отивате

Когато небето се разкъса, и когато звездите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила.

В предишната сура, ние вече сме разказали за онова впечатление, което прониква в усещанията на човека при възприемането на картините от тази вселена, която всемогъщата Ръка изменя и я преобръща в потресаващ прелом. И в резултат на това в нашата огромна вселена нищо няма да остане в предишния си вид. По-рано ние сме говорили, че това внушава в душата усещането на лишение от всичко онова, на което тя се е опирала в това битие, и само Всемогъщият Аллах, Творецът на това битие, ще остане след изчезването на всичко съществуващо. Човек със сърцето си се обръща

тогава? Къде отивате в своите съждения и думи? Или къде отивате в своя път, всячески отклонявайки се от истината, въпреки че тя ще застане на вашия път, където и да се намирате!

Това действително е поучение за световете…т.е. напомняне на хората за истинската същност на тяхното битие и съществувание, за истината на тяхното сътворяване и обкръжаващата ги вселена… Световете, означава глобалният характер на призива от първия етап на неговото възникване. Както свидетелстват този и други меккански текстове, ислямския призив в Мекка е бил блокиран и подложен на гонения.

* * *

Що се отнася до това впечатляващо, убедително и точно разяснение, то им напомня, че да се тръгне по пътя на истинското наставление е леко за онзи, който го желае, и следователно, само те самите носят отговорност за себе си. И Всевишният Аллах им дарил тази опростеност в избора на пътя: За всеки от вас, който желае да е на правия път. Това означава: да се върви право по пътя на истинското наставление на Всевишният Аллах, по пътя, водещ към Него, след такова изчерпателно разяснение, което напълно снема всички съмнения, открива цялата неправда и отблъсква всеки контра довод. Това наставлява здравото сърце на истинския път, а онзи, който не застанал на правия път, то той лично отговаря за собственото си отклонение, защото е имал възможност да върви в правия път. Доказателствата за истинността на пътя и вдъхновяващата сила на вярата са толкова мощни, дълбоки и имащи тежест в душите и перспективите, че да се отклониш от това въздействие може само с преднамерено усилие. И това е особено сложно, когато хората чуват наставлението на истинския път с посредничеството на впечатляващия, вдъхновяващ и пробуждащ метод на Свещеният Коран. Да се отклониш от пътя на Всевишният Аллах след това е в състояние само онзи, който сам желае да се отклони, без каквото и да е причина или оправдание!

 * * *

Когато на хората е съдено да бъдат напътени в правия път, и правия път е лек за тях, то в текста на сурата се утвърждава велика истина, стояща зад техните желания и воля. Тази истина се състои в това, че всяка действаща воля и подбуждащи стремежи представляват в същността си волята на Всевишният Аллах …

Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Това е казано, за да не си въобразяват, че тяхната воля съществува отделно от величайшото волеизявление, към което се връща всяко дело. От това следва, че дарената на хората свобода на избора и лекотата за приемане на истинното наставление също така зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах, което господства над всяко нещо, което е било и ще бъде!

към единствената, достоверна и извечна истина, която не се изменя и не изчезва, за да получи от нея спокойствие и безопасност пред лицето на великия прелом, всеобщото разстройство, сътресение и крушение на всичко привично, постоянно и подредено по начин вселяващ увереност във вечността и непоколебимостта на всичко съществуващо! Ала вечен е само Всевишният Аллах, Творецът, на Който всички се покланят!От аспектите на прелома във вселената тук се споменава за това, че небето ще се разкъса, за което се говори и в други айети. В сура “ар-Рахман” Всевишният Аллах е казал: Когато небето се разцепи, и се обагри, като почервеняла кожа.../55:37/ И още Всевишният Аллах е казал в сура “ал-Хаакка” : И ще се разцепи небето, тъй като ще бъде слабо в този Ден./69:16/ И още в сура “ал-Иншикак” Всевишният Аллах е казал: Когато небето се разцепи…/84:1/ По този начин, разцепването на небето се явява една от истините на предстоящия тежък Ден. Какво конкретно се има в предвид под разцепване на небето, е трудно да се каже, както е трудно да се каже и нещо за начина или формата на това разцепване. В съзнанието на човека се запечатва само картината на апокалиптичното изменение във целия вид на вселената, достъпно до неговото възприятие, когато се наруши известната и привична структура на мирозданието, когато изчезнат ключовите звена, обезпечаващи стройност и точност на тази система…

Дадената картина се допълва от споменаването за разпръсването на звездите в резултат от изчезването на тяхната подредба и стабилност на движение с огромна скорост в техните орбити, от които те никога не са излизали и не са се движили хаотично в този космос, чиито граници не са известни на никой от хората. Ако звездите се разпръснат, както това ще се случи в Деня, когато ще завърши техния срок и ще се откъснат от тази тясна и невидима връзка, която ги удържа в подредено състояние, то те ще се разпилеят в космическото пространство, подобно на това как се разпиляват ядрените частици при разпада на атома!

Що се отнася до взривяването на водите, то това, вероятно е тяхното рязко увеличаване в обем, затопляне на сушата и повсеместното разливане на реките. Това може да означава също така разпад на водата на нейните съставни елементи; кислород и водород. Всичката вода ще се превърне в тези газове и ще премине в състояние, така както когато Всевишният Аллах е позволил на тези два газа да се съединят и да

Тези благородни айети на Свещеният Коран , които следват след споменаването за волята на живите твари, са призвани да коригират вяро въображението на хората и неговата вторичност по отношение на великата истина. Тази истина се заключава в това, че абсолютно всичко в това битие произтича от волеизявлението на Всевишният Аллах . Дарената от Всевишният Аллах на хората способност да правят своя избор, се явява една от страните на Неговото волеизявление, както и всяко друго предопределение и устройство. То е подобно на това, как Всевишният Аллах позволява на меляикетата абсолютно подчинение в това, което на тях им се заповядва и им дарява мощ, необходима им, за да изпълнят поръчаните им задания. По този начин, това също така е една от страните на волеизявлението на Всевишният Аллах, както и дарената на хората възможност за избор на един от двата пътя след тяхното обучение и разяснение.

Съвършено необходимо е, тази истина да се утвърди в представите на правоверните. Те са длъжни да осъзнаят, че има Истина само по себе си, за да прибягнат към волеизявлението на Всевишният Аллах, търсейки в него помощ и успех. Хората зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах във всичко, което те получават, или пък търсят по своя път!

 * * *

 

образуват моретата от тях. Възможно е също така, да стане взрив в ядрата на тези два газа, подобно на това, което се случва в съвременните ядрени и термоядрени бомби. Подобен чудовищен по своята сила и ужас взрив, обаче, прави съвременните страшни бомби наивни детски играчки! А може би, подобен катаклизъм ще се случи под някаква друга форма, неизвестна досега на човечеството. Каквото и да се случи, все едно, това събитие ще бъде толкова чудовищно, че ще е съвършено непознато и непривично за нервната система на човека!

Относно и когато гробовете бъдат преобърнати, може да се каже, че това ще се случи в резултат предишните събития, или пък даденото явление ще има своето самостоятелно място в този дълъг Ден, когато ще се случат другите многочислени картини и сцени. От разтворените гробове ще се издигнат телата на хората, които Всевишният Аллах ще пресъздаде в предишния им облик, за да разчисти сметките с тях и да им въздаде дължимото за всичко извършено…

Това се подкрепя и с него се съгласуват следните слова на Всевишният Аллах след повествованието за предстоящите сцени и събития: Ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила, т.е. всеки ще узнае своите дела от начало до край в земния си живот, какви последствия са останали от тези дела, на какви наслади се е оставял човека на земята и какво е натрупал за бъдещия живот.

Във всички случаи, знанието от всяка душа на това ще бъде съпроводено с указаните величайши ужаси, всеки от които по своята чудовищност е равен на всички останали сцени и събития, взети заедно!

Уникалният кораничен израз гласи: Ще узнае всяка душа. По своята същност това означава, че се има в предвид всеки човек, обаче кораничния израз е преизпълнен с изящество и впечатляваща сила. Възниква впечатлението, че нещата не се ограничават в обикновените рамки на знанието за това, което душата е предпоставила и което е оставила. Това знание ще произведе ужасно въздействие, което по своята сила ще е подобно на въздействието на всички апокалиптични явления в прелома на вселената. Именно такъв подтекст се съдържа в дадения израз, въпреки че пряко за това не се говори. Това също така предава на текста допълнително изящество и действеност!

  * * *

След такова встъпление, пробуждащо чувства, усещания, умовете и съвестта на хората следва обръщане към реалността на съвременния човек, който е безгрижен, небрежен и безразличен. В сърцето на човека прониква усещането на упрек и скритата в този упрек заплаха. В това има напомняне за великата милост на Всевишният Аллах по отношение към човека: той го е създал в такъв съразмерен вид и в такава хармония, въпреки че е могъл стори това във вид такъв, какъвто Той си поиска. Повелителят, обаче, е избрал за човека именно такъв хармоничен, съразмерен и прекрасен облик, а той от своя страна не е благодарен и не оценява това: О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

Подобно обръщение: “О, човече!” апелира към най-благородното в неговата същност – към неговата човечност, която го отличава от всички останали живи същества, издига го на най-почетното място. Именно в това качество се въплъщава великата почит, оказа от Всевишният Аллах на човека. След това обръщение следва самия упрек, изразен в прекрасна и величествена форма: Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?... О ти, човече, на който Повелителят твой е оказал велика почит, станал е твой Пастир и Възпитател, дарил ти е възвишена, съзнателна и благородна човечност; о ти, човече, какво ти е дало смелост против твоя Повелител, кое

ти позволи да си небрежен по отношение към Него, да пренебрегнеш Неговите заповеди и да се държиш неприлично пред Него? Та нали Той е твоя Великодушен Повелител, Който не се скъпи на Своите милости, благо и почит, а така също и на щедростта Си към теб. От тази Негова безпределна милост произтича твоята човечност, която те отличава от останалите твари, благодарение на която ти мислиш и осъзнаваш това, което трябва и не трябва да правиш по отношение на Него.

Нататък следва пояснението на божествената почит, което звучи прекрасно във вдъхновения и дълбокомислен призив, съдържащ в себе си много косвени намеци. Всевишният Аллах разяснява част от този божествен почит, обилно даряван на човечеството във вид на неговата човечност, което Всевишният Аллах е провъзгласил в редовете на този айет. В Своето пояснение Всевишният Аллах указва на хармоничното създание на човека и съразмерния му вид, въпреки че Той е способен да го сътвори във всеки угоден Нему вид. Избраният от Всевишният Аллах за човека именно такъв образ произтича от Неговата милост изключително по отношение на този човек, който не е благодарен и не цени своя Повелител, и нещо повече – осмелява се да бъде непокорен и небрежен!

О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери?...

Такъв призив разтърсва всяка частица в цялото същество на човека, когато се пробуди неговата човечност, прониквайки в скривалището и дълбините на сърцето. Неговия Благороден Повелител упреква човека по такъв възвишен начин, напомняйки му за това благо, докато човек пребивава омърсен в собствената си безотговорност и се държи неприлично по отношение на своя Повелител, Който го е сътворил, придал му е облик и го е осъразмерил.

Сътворяването на човека в такъв красив, съразмерен, хармоничен, завършен и целесъобразен вид се явява дело, заслужаващо продължително размишление, дълбока благодарност, крайно уважение и любов по отношение на неговия Благороден Повелител, Който го е дарил и почел с това, обезпечавайки Своята загриженост и покровителство. Та нали Всевишният Аллах с лекота е могъл да създаде човека във всяка друга Нему угодна форма. Той обаче, е избрал именно този съразмерен, съвършен и прекрасен облик.

Човекът се явява прекрасно, пропорционално и съразмерно творение. Чудесата на творението, са въплътени в него, много по-величествени, отколкото той самия може да си представи и осъзнае. Това е най-удивителното от всичко онова, което човека вижда в обкръжаващия го свят.

Красотата, съвършенството и пропорционалността, проявяващи се в телосложението на човека, устройството на неговия разум и духовност, хармонично, прекрасно и съразмерно се съчетават в цялата негова натура!

Съществуват цели томове, специално посветени за описанието на физическото съвършенство в човешкото същество, неговата точност и натъкменост. Ние тук нямаме възможност детайлно да опишем всички чудеса, заложени в човека, и ще се ограничим само с посочването на някои от тях…

Всички основни функционални системи на човешкия организъм, т.е. костно-мускулния апарат, кожата, стомашно-чревния тракт, кръвоносната система, дихателната система, половите органи, лимфната система, нервната система, пикочно-половата система, органите на вкуса, обонянието, слуха и зрението представляват сами по себе си чудеса, всяко от които превъзхождат много повече всички чудеса на техниката, които смайват човека. Той им се възхищава, забравяйки за чудесата, заложени в самия него, които са толкова величествени и великолепни и точни, че не се поддават на никакво сравнение с каквото и да било друго!

В английско научно списание пише: “Ръката на човекът стои преди най-блестящите природни чудеса. На само извънредно сложно, но дори е невъзможно да се изобрети апарат, който би представлявал конкуренция на човешката ръка от гледна точка на опростеност, потенциал, възможност и приспособимост. Ако на вас ви се прииска да четете, то вземате книгата с ръка, след това я поставяте в положение удобно за четене, при това ръката автоматично регулира това положение. Прелиствайки страниците, вие поставяте палеца под нея и полагате усилие, необходимо за прелистването, а след това усилието се намалява и изчезва. Ръката държи перото и пише с него, тя използва необходимите на човека приспособления – от лъжичката и ножа до пишещата машина. Ръката отваря и затваря прозореца, а така също изпълнява и други нужни на човека действия. Във всяка от двете ръце на човека има двадесет и седем костици и деветнадесет групи мускули.”19[1]

“Част от ухото на човек (средното ухо) представлява непрекъсната верига от изключително сложно организирани нервни извивки (окончания, дъги), чиито брой достига до 4000. Тези извивки представляват толкова сложна и точна конфигурация, че могат да бъдат уподобени на музикален инструмент, приспособен за приемане и предаване в мозъка на всеки звуков или шумов сигнал, започвайки от тътнежа на гръмотевицата та чак до шумоленето на листата по дърветата, без да споменаваме за великолепната гама от звученето на музикалните инструменти в оркестър и хармоничното им единство.”20[2]

“Зрителният център на човека се намира в окото, в което се съдържат около 130 милиона светлинни рецептори, представляващи нервни окончания. Очите са защитени от клепачи и мигли, които денем и нощем ги предпазват, при това движението на клепачите се явяват произволни и не зависят от волята на човека. Процеса на премигване предотвратява попадането в очите на частици от почвата, различни боклучета и други най-различни предмети. Присвиването на клепачите намалява силата на въздействие върху очите на слънчевата светлина, благодарение на сянката, давана от миглите. Премигването също така предотвратява изсъхването на очната ябълка, измиващата окото течност, която се нарича сълзи, се явява най-силния очистител…”21[3]

“Езикът се явява орган на вкуса за човека, чиято деятелност е обусловена от групи вкусови клетки разположени в ципите на епителната тъкан върху повърхността на езика. Тези ципи имат различна конфигурация и могат да бъдат нишкообразни, гъбообразни или лещообразни. Ципите на езика се съединяват с езико-гълтачните и вкусовите нерви. В процеса на ядене вкусовите нерви изпадат във възбуда и предават в мозъка съответния сигнал. Вкусовият апарат е разположен в предната част на устата, щото човека да може веднага да изплюе това, което му носи вреда. С помощта на този апарат човек усеща горчивост, сладост, студено, топло, кисело, солено, люто и т.н. езикът съдържа 9000 изключително чувствителни вкусови рецептори, всеки от които е свързан чрез няколко нерви с мозъка. Колко са тези нерви? Какъв е техният обем? Как действа всеки един от тях поотделно, а след това как в мозъка се предава комбинираното усещане?”22[4]

“Нервната система, осъществяваща пълен контрол над човешкия организъм, се състои от множество тънички влакънца, пронизващи всеки орган на тялото. Тези нервни влакна са свързани с по-големи нерви, образувайки централната нервна система. Ако някаква част от тялото бъде подложена на някакво въздействие, например, незначително повишение на температурата в околната среда, то нервните 19[1] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука” на проф. Абдел Раззак Нуфал.20[2] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”21[3] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”22[4] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука” 

окончания предават това усещане в специални нервни центрове, разпръснати по цялото тяло. Чрез тяхното непосредствено възбуждане в мозъка се предават за по-нататъшни действия. Скоростта за предаване на сигналите и командите по нервите достига сто метра в секунда.”23[5]

“Ако се разглежда храносмилането като процес в химическо предприятие, а храната, която ние консумираме, се разглежда, като на обичаен процес, то ние веднага ще разберем, храносмилането наистина, е удивително! Стомаха преработва и смила всичко, което е годно за ядене, с изключение на самия себе си!

В тази фабрика ние слагаме различни видове храна подобно на материал. При това ние изобщо не се грижим за самата фабрика и не се замисляме относно протичането на химическия процес при храносмилането! Ние просто ядем парчета месо, зеле, пшеница и пържена риба, облекчавайки проникването на храната навътре с известно количество вода.

И ето стомахът отбира от тази смес нужните полезни вещества, подлагайки различните видове храна на химическо разлагане, без да се грижи за отпадъците. Нататък полезните вещества се преработват в нови белтъчни съединения, пригодни за храна на различните клетки. Храносмилателният апарат взема калция, сярата, йода, желязото, а така също и други необходими елементи, без да допуска загуби на никакви важни компоненти. Той е в състояние да изработва хормони, да обезпечава всички химически съединения, необходими да поддръжката на живота в необходимите пропорции и готови да осигурят всяка потребност. В стомаха се обработват мазнините и други резервни вещества за използване в екстремални ситуации, например, при глад. Следва да се отбележи, че всички тези процеси протичат извън зависимостта и мислителната дейност на човека или неговите мотивировки. Ние просто натоварваме тази фабрика за химическа преработка с най-различни вещества, фактически без да се замисляме за това, как ще протече преработката, надявайки се, че целия процес протича автоматически, заради поддръжката на нашия живот. Когато храната се разлага, а след това се създават нови хранителни вещества, те постоянно се подават във всяка от милярдите клетки на човешкия организъм, общото число на които превишава цялото население на земното кълбо. Подхранването на всяка клетка трябва да се осъществява непрекъснато и в индивидуален порядък, при това във всяка от тях трябва да постъпват именно необходимите за дадената клетка вещества за тяхното последващо преобразуване в кости, нокти, мускули, коса, очи и зъби, т.е. специализираната клетка получава специална храна. По този начин, ето ви истинска химическа фабрика, която изработва повече вещества, отколкото всяко друго предприятие, създадено от гения на човечеството! Ето ви система за доставка, която по своята сложност и точност превъзхожда всяка транспортна или разпределителна система, известна в света. И при това всичко протича крайно организирано!”24[6]

Много може да се каже за всяка друга система на човешкия организъм, които при цялата си своя уникалност под тази или онази форма се дублират в организма на животното. Уникалните свойства на човека се заключават в неговата способност да мисли, а така също и в неговата духовност, което се явява предмет на признателност в тази сура. В нея особено се подчертава: Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери… след обръщението: “О, човече!”

Относно деятелността на човешкия разум и неговата способност да мисли следва да се отбележи, че на нас не ни е известна скритата същност на това, тъй като разума се явява наше оръдие за познаване на това, което ние познаваме. Разумът, обаче,

23[5] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука” 24[6] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”

не може да познае себе си, а така също не може да познае по какъв начин се случва това!!

Може да се предположи, че всички познания и понятия постъпват в мозъка чрез посредничеството на периферната нервна система, но къде мозъка съхранява всичко това?! Ако мозъкът представляваше нещо подобно на магнетофонна лента, то в течение на шестдесет години – което е средната продължителност на живота – то на човек ще му трябват милиарди метри такава лента, за да запише на нея цялата огромна маса от образи, думи, значения, чувства и усещания за фиксиране им в паметта. А човекът помни всичко това дори след преминаването на десетилетия!

По какъв начин става свръзката на отделните думи, значения, събития и отделните образи в единно цяло, какво формира интелекта? Как отделните понятия се превръщат в съзнание? По какъв начин става знанието?

Именно в това се заключава една от отличителните особености на човека, която, обаче не се явява главна, и не в това най-високо свойство на човека. Съществува поразителен източник на дух от Всевишният Аллах, съществува особен дух на човека, който приобщава това живо същество към красотата на битието и красотата на Твореца на това битие. Този дух дарява човека с възвишени и светли моменти на връзка с безпределният Абсолют след връзката с искрите на прекрасното в това битие.

На човекът не е известна тайната на този дух, а нима пък му е известно нещо по-просто – по какъв начин протича осъзнаването на чувствените възприятия?! Този дух възнаграждава човека с избухването на висше щастие и радост, дори ако той се намира на земята, свързвайки го с висшите сфери. Този дух подготвя човека за живота, предначертания живот на Дженнета и безсмъртието, към взора на божествената красота в този щастлив свят!

Този дух се явява велик дар от Всевишният Аллах за човека, благодарение на който той е станал човек. Всевишният Аллах се обръща към него, наричайки го с това име: “О, човече!” – и Всевишният Аллах засрамва и упреква човека: Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?...Това е пряко порицание на Всевишният Аллах към човека, Който се обръща към него, а смутения, объркан и виновен човек стои пред Всевишният Аллах , бидейки не в състояние да стори каквото и да било пред величието на Аллах. той не е почтен, и Всевишният Аллах му напомня за великата милост, а след това и за небрежността, невъзпитаността и високомерието!

Наистина, това порицание предизвиква скръб, когато човекът осъзнае неговия истински източник, истината за призоваващия го и своето истинско положение пред своя Повелител, Обръщащия се към него по този начин, а след това изказващ Своето порицание:

О, човече! Какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери, в какъвто образ пожела, в такъв те нагласи?

 * * *

Нататък Всевишният Аллах разкрива причината за високомерието и небрежността на човека, която се състои в отричането на деня на равносметката. След това потвърждава истина за равносметката и сурово предупреждава за различното възмездие вследствие на извършеното:Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден. Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите. Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

Терминът “калля” – “ала не” се явява не само въздържащ и предупреждаващ, но също така и рязко отрицателен. Тази дума подчертава прехода към нов изказ, съдържащ в себе си разяснение, утвърждение и убеждение. Това вече не е порицание, напомняне и изображение.

Ала не! Вие взимате за лъжа Съдния Ден…т.е. отричат равносметката, разпитването и възмездието за извършеното. Именно в това и се е заключава аргументацията за високомерието и небрежността на човека, тъй като отричащото равносметката сърце няма да застане на правия път за истинското наставление без добро и подчинение. Сърцата, обаче, ще се възвисят и ще се очистят, те ще се покорят на своя Повелител и с любов ще Му се покланят, а не от страх пред Неговото наказание или пък стремежа да спечелят наградата Му. Те ще повярват в Съдния ден, ще се страхуват от него и с надежда ще го очакват, стремейки се към срещата със своя Повелител, Който те обичат, бидейки преизпълнени с надеждата и устрема към среща с Него. Ако човек всячески отрича този ден, то той никога няма да придобие възпитаност, покорност и светлина. Никога неговото сърце няма да трепне, и съвестта му никога няма да се събуди.

Вие отричате Съдния ден…и в същото време вървите към него. Всичко, което вие сте сторили, на вас ви се зачита, при това няма да пропадне нищо и нищо не се забравя: Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи. Знаят какво вършите…

Такива блюстители се явяват специално прикрепените към хората меляикета, които постоянно ги съпровождат и наблюдават за тях,отчитайки всичко абсолютно всички дела и постъпки. На нас не ни е известно, по какъв начин всичко това се случва, та да знаем това на нас не ни се и полага. На Всевишният Аллах е известно, че на нас не са ни дадени способности да разберем това, и че за в това разбиране за нас няма добро, тъй като това не влиза в нашата жизнена задача и не съответства на целите определени за нашето съществуване. Няма никаква необходимост да излизаме извън пределите на онова, което Всевишният Аллах ни е разкрил от съкровеното. Съвършено достатъчно е това, че човешкото сърце не се чувства захвърлено и изоставено. Има заслужили регистратори, които записват всичко, каквото прави човека в своя земен живот. Това кара сърцето да трепери, да запази бдителност и да е почтено! Именно това се изисква!

Отчитайки, че сурата е издържана в дух на достойнство и великодушие, споменатите блюстители са получили епитета “благородни”, за да могат сърцата на хората да се изпълнят с усещането за смущение и почит пред тези благородни. Човек изпитва смущение и почтителност в присъствието на почтени и благородни хора, като не допуска грубост или неприличност в думите, жестовете или постъпките. Какво ли усеща и чувства човек, представяйки си, че във всеки миг и във всяка ситуация с него незримо присъстват благородните меляикета, които следва да виждат в него само добро и благородство както в характера, така и в делата?!

Свещеният Коран преизпълва сърцето на човека с най-възвишени чувства, потвърждавайки тази истина в него, използвайки реалистични образи, близки до ежедневните възприятия на човека.

Нататък Свещеният Коран съобщава за съдбата на праведниците и грешниците след като се направи равносметката, основана на записите от благородните регистратори:

Наистина праведниците ще са в блаженство, а нечестивците ще са в Джахим. Ще горят там в Съдния ден, и не ще избягат от него.

Тази съдба е определена и края е потвърден: праведниците ще пребивават в блаженство, а грешниците в Джехеннема. Праведността идва с благочестивите дела, ако те станат навик и обичай на човека. Благочестиви се явяват абсолютно всички

добри дела, близки по смислов оттенък до щедростта, благородството и хуманността. Греховността представлява противоположно понятие, т.е. това е невъзпитаност, наглост, безсрамие, самите грехове и непослушанието. И Джехеннемът е съдбата на всички грешници! Нататък следва пояснение на тяхното положение и състояние:

Ще горят там в Съдния ден, След това то получава потвърждение: и не ще избягат от него…т.е. няма да им се отдаде да избегнат наказанието, дори и за малко. Сурата разказва за праведниците и грешниците, за блаженството и Джехеннема, по-подробно разяснява и утвърждава положението на обитателите в Джехеннема!

* * *Отчитайки, че Съдния ден е бил предмет на отричане, текста на сурата се

завръща към това след изложение на онова, което ще се случи в този ден. В заплашителна и рязка форма текстът провъзгласява истината за този ден. Стилистиката и тоналността са такива, че със цялата очевидност се възприемат пълната безпомощност на душите в този ден с пълно отсъствие на всякакви шансове за каквато и да е помощ или поддръжка. В този ужасен ден само Всевишният Аллах ще върши еднолично всичко: О, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден!Да, само ако знаеше ти, какъв ще бъде Съдния ден! Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах…

Подобно риторичен изказ е използван в Свещеният Коран, за да отблъсне човека от онова, което се явява за него привично и обичайно.

На човек се внушава усещането, че това дело е много по-грандиозно и ужасно, отколкото това е достъпно за ограниченото възприятие на човека. Това е много по-висше от всяка представа, предположение или това, което е характерно за хората.

Повторението на риторичния въпрос усилва усещането за страх. Нататък следва разяснение, съгласуващо се с това: Денят, в който никой не ще

е от полза на друг…т.е. Всемогъщият ще решава еднолично всичко, което се отнася до този и отвъдния живот. Но в този ден – Съдния ден - реално ще се въплъти истината, която безгрижните и тщеславни хора игнорират в земния живот. Тази велика истина вече няма да е скрита и няма да подмине излъгания и заслепения!

* * *И ето този мълчалив, угнетяващ и велик ужас в края на сурата се присъединява с

бурния, вълнуващ и възбуждащ ужас на нейното начало. Тези два ужаса обхващат всички усещания на човека, поразявайки го, зашеметявайки го и заплашвайки го! А между тези ужаси се намира възвишеното, патетичното и предизвикващо дълбока скръб порицание на Всевишният Аллах!

  * * *

 

83)Тефсир на сура ал-МутаффифинМеканска. Съдържа 36 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!1. Горко на ощетяващите,

2. които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка,3. а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба!4. Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени,5. за великия Ден?6. Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.7. Ала не! Книгата( за делата)на нечестивците е в Сидджин.8. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин?9. Книга ясно записана!10. Горко в този Ден за отричащите,11. които взимат за лъжа Съдния ден!12. Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник.13. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”14. Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.15. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител.16. После те ще горят в Джахим.17. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”18. Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун.19. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун?20. Книга ясно записана.21. Свидетелстват за нея приближените.22. Праведниците са в блаженство,23. от престоли гледат (към техния Повелител).24. Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството.25. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие.26. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!27. Сместа му е от Тасним-28. извор от, който пият приближените на Аллах.29. Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха.30. И когато минаваха край тях си смигваха.31. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени.32. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.”33. А те не бяха пратени при тях за надзиратели.34. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците35. От престоли гледат.36.Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Тази сура рисува тази реална обстановка, с която се е сблъскал ислямския призив в Мекка. Наред с това сурата преследва целта да подбуди сърцата, да разклати чувствата на хората, подбуждайки ги да се обърнат към новото събитие в живота на арабите и в живота на човечеството като цяло, което се явява небесното послание на Земята, съдържащо в себе си съвършено нова и всеобхватна представа.

Описание на реалната обстановка се съдържа в самото начало на сурата, когато се разказва за заплахата от цялата неизмерима велика мъка в предстоящия величествен Ден, Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете… в заключението на сурата отново става дума за житейските реалности, когато текста разказва за невъзпитаността и наглостта на виновните безбожници по отношение на онези, които са повярвали. Те си смигвали помежду си, присмивали са се над правоверните и казвали за тях: “ Тези са заблудени!”

Наред с това в сурата се описва положението на грешниците и положението на праведниците, а така също съдбата на едните и другите в този велик Ден.

Композиционно сурата се състои от четири части, първата от които започва с обявяването на война срещу тези, които ощетяват: Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба! Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Втората част на сурата, гневно и предупредително разказва за грешниците, заплашвайки ги с велика беда и гибел; тя заклеймява техния позор, грях и беззаконие, разяснява причината за тази слепота и неведение, описва тяхното наказание в деня Къямет и отсъденото им наказание във вид на лишение от среща с техния Повелител. Извършените в земния живот грехове ще запечатат сърцата им, и нататък сурата осъдително и с порицание разказва за Джехеннема, приготвен за тях:

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

Третата част на сурата носи противоположен характер и е посветена на праведниците, техните възвишено място и блаженство, което им е отсъдено. Тук се говори за сиянията на блаженството, които ще осветяват лицата на праведниците, за тяхното пречисто питие, което те ще отпиват седейки върху престоли. Наистина, това е блажена и светла страница:

Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. Праведниците са в блаженство, от престоли гледат (към техния Повелител). Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах.

Последната част на сурата описва издевателствата, насмешките и униженията, които са изпитвали праведниците в този тленен и лъжовен свят от страна на грешниците, за да се покаже на този фон, каква ще е съдбата на праведниците и грешниците във вечния свят и постоянната истина:

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях си смигваха. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.” А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат. Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Като цяло тази сура представлява една от страните на обстановката, в която се е намирал ислямския призив, а също така се разкрива един от аспектите на противодействие на призива срещу околната среда и реалността на човешката душа… Ето това ние ще се и опитаме да разкрием при подробното разглеждане на тази сура.

* * *Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, вземат в пълна

мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба! Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Сурата започва с обявяването на война от Всевишният Аллах към тези хора, които ощетяват: Горко на ощетяващите. В даденият контекст “горко” означава гибел, и смисъла на това е абсолютно очевиден. Все едно дали тук се има предвид утвърждение, че това е предопределено от Всевишният Аллах, или пък това е възвание. И в двата случая същността на изказаното е една, тъй като казаното от Всевишният Аллах – това вече е предопределено разпореждане.

Следващите два айета разкриват понятието “ощетяващи”. Това са тези, които щом взимат от хората, вземат в пълна мярка, а щом отмерват или претеглят за другите , причиняват загуба!

Тук става дума за хората, които получават напълно стоката, ако я купуват и я дава с недостатък, когато я продават.

В следващите три айета се изразява изумление от поведението на ощетяващите. Те постъпват по този начин, все едно че няма да има никаква равносметка за онова, което са придобили през земния си живот, и като че ли няма да има всеобщ сбор пред Лика на Всевишният Аллах в страшния Ден на равносметка и възмездие за всичко извършено: Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете…

Противодействието срещу поведението на ощетяващите с подобен способ в сурата обявена в Мекка заслужава особено внимание. За мекканска сура, като правило е характерно обръщението към основополагащите и ключовите принципи на вярата: като утвърждаване единственността на Всевишният Аллах, абсолютизма на божествената воля, господството на Всевишният Аллах над вселената и хората, а така също истинността на откровението и пророчеството, истинността на отвъдния свят, равносметката и възмездието за извършеното. При това особено внимание се отделя при формирането на специално морално-нравствено чувство и неговото обвързване с основните принципи на вярата. Що се отнася до решенията на каквито и да било конкретни морални проблеми, като например, ощетяване при претегляне и премерване, или пък обществените отношения, то тези въпроси са започнали да се разглеждат по-късно, вече в мединските сури, касаещи организацията на живота в обществото при условията на ислямската държава в съответствие с ислямския план, обхващащ абсолютно всички страни на живота.

В резултат на това, най-съсредоточено внимание заслужава фактът за разглеждането на такъв конкретен въпрос именно в тази мекканска сура. Тук могат да се открият редица разнообразни свидетелства, които са скрити в тези лаконични айети.

Преди всичко това свидетелства, че Ислямът в мекканските условия се сблъскал с безпрецедентно разпространение на ощетяване в притегляне и премерване, с което местната аристокрация. Наред със своето високо положение в обществото те толкова много са се занимавали с търговия, че почти тя е станала техен монопол. Под разпореждането на тези знатни хора са се намирали огромни средства, с помощта на които те са организирали два пъти в годината, през зимата и лятото, търговски кервани до Йемен и до Шам.25[1] Наред с това те са откривали сезонни пазари, подобни на пазара Укказ по време на поклонението хадж, на които са сключвали търговски сделки и са декламирали стихотворения!

Тези текстове от Свещеният Коран свидетелстват, че ощетяващите, които Всевишният Аллах заплашва с голяма беда и на, които Той е обявил война, представляват класа от знатни и влиятелни хора, принуждаващи хората към онова, което им е било угодно. Те са обирали хората по собствен произвол, така като че ли са имали власт над тях, със сила са прибирали пълна мярка и тегло. Това съвсем не означава, че те са вземали онова, което им принадлежи по право, тъй като в този случай

25[1] Днешните земи на Сирия, Палестина и Ливан

не е било необходимо да им се обявява война. Въпросът е в това, че те чрез сила са получавали повече, отколкото им се полага и на колкото са имали право. Те са вземали пълна мярка, принуждавайки хората към това. Ако пък те са отмервали или теглели нещо на хората, то благодарение на своята власт са отнемали от тях толкова, колкото са смятали за необходимо, така че ощетените хора не са могли да получат онова, което им се е полагало. Възможно, е това да е ставало вследствие на притежаваното ръководно положение или пък племенната знатност, или е било резултат от владението на парите и нуждата на хората от тези средства, които са притежавали влиятелните и знатни хора, а също и поради монополизацията от тяхна страна на търговията, което е принуждавало хората да се примирят с такъв произвол. Аналогично явление се случва и днес на пазарите. По този начин, явлението на ощетяване в теглото и мерките е било толкова разпространено, че е възникнала необходимостта то да бъде разгледано в толкова ранен период от появата на Исляма.

Подобно указание в ранномекканския период свидетелства за характера на тази религия, нейния пълен обхват на всички страни и аспекти от реалния практически живот и строителството й основано върху дълбок и самобитен морално-нравствен фундамент в природата на този прав път трасиран от Всевишният Аллах. Той се отвращава от възмутителната по своята несправедливост и аморалност явление в отношенията между хората, въпреки че Исляма още не е бил получил браздите на социалния живот, за да го организира в съответствие с шерията по силата на закона и властта на държавата. Свещеният Коран е издал този гръмогласен вик, възвестяващ война и мъка за онези, които ощетяват, които в онова време били меккански вождове и абсолютни властители не само над душите на хората основавайки се на езическото вероучение, но и в областта на икономическите отношения и условията на живот. Ислямът високо е надигнал своя глас против лъжата и измамата на хората, които са били маси експлоатирани от аристокрацията, търгуващи с тяхното препитание, ставайки с хитрост и измама монополисти, господстващи в същото време над масите с помощта на религиозните илюзии!

Нататък на нас ни става очевидна част от истинските причини, по силата на които корейшитската аристокрация е заела толкова непримирима позиция в отношението си към ислямския призив. Те, несъмнено, са разбирали, че новата религия, с която при тях е дошъл пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, съвсем не е гола и откъсната от живота догма, съхранявана от човек в съвестта му, без да изисква нищо, освен словесно засвидетелствуване на това, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах – ля иляхе илля Аллах Мухаммед расулюллах - и, че молитвата намаз е трябвало да изпълняват обръщайки се към Всевишният Аллах, а не към идолите и божествата. Съвсем не! Те много добре са осъзнавали, че новото вероубеждение означава програма, подкопаваща всички основи на джахилията, върху които се е изграждало тяхното положение, крепели са се техните интереси и господство. По своята същност тази програма е била нетърпима към всякаква двойственост и е отхвърляла всеки земен фактор или стандарт, ако той не се е базирал и не е произтичал от небесните закони. Този път е представлявал заплаха за всички подли земни основи, върху които се е изграждала джахилията. Именно затова те са предприели тази война против новата вяра, която не е завършила нито до преселването хиджра, нито след това. Тази война е представлявала защита и устояване на целия комплекс от техните интереси пред лицето от интересите на Исляма, и не е ставало изобщо дума за голи идейни и религиозни убеждения и представи. Тези, които са се сражавали против господството на ислямската програма върху живота на цялото човечество във всяко поколение и на всяко по планетата, разбират тази истина и прекрасно я осъзнават. Известно им е несъстоятелността на тяхното положение,

незаконност на интересите им, фалша на битието им и изопачения начин на живот. Именно всичко това заплашва правия и благороден ислямски път!

Лъжливите и несправедливи угнетители, мамещи хората под всякаква форма, било то в мерките или в теглилките, или пък в нарушаването на други права, повече, от когато и да е било, не се е харесвало господството на този справедлив и чист път! Този път не приема пазарлък, угодничене или пък каквито и да са компромиси!

Това са разбрали вождовете на племената ал-Аус и ал-Хазрадж, които в Акаба вторично са се заклели пред пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, преди хиджрата. Ибн Исхак е казал: “Асим Ибн Умар Ибн Катада ми е разказал, че когато хората са се събрали, за да дадат клетва на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, ал-Аббас Ибн Ибада Ибн Надла ал-Ансари от рода Бену Салим Ибн Ауф попитал: “О хазраджити, знаете ли, за какво се заклевате пред този човек?” Те отговорили: “Да!” Ал-Аббас е казал: “Вие се заклевате в това, че сте готови да воювате както с червените, така и с черните хора. Ако смятате, че ще го предадете в случай на заплаха от разорение или убийство на вашите знатни хора, то сега го оставете и напуснете! Кълна се в Аллах, ако вие сторите това, то ще опозорите с безчестие себе си в този живот и в отвъдния. Ако вие смятате, че изпълнението на всичко, заради което сте го призовали, без да щадите имущество си и знатните хора, то заберете го с вас, тъй като в това има благо както в земния, така и в бъдещия живот!” Хората казали: “Ние ще го вземем с нас, дори ако се разорим и бъдат убити нашите знатни хора. А какво ще стане, о пратенико на Аллах, ако ние изпълним всичко това?” Пророкът казал: “Вие ще влезете в Дженнета.” Тогава те казали: “Протегни си ръката!” Пророкът им протегнал ръката си, и те му са се заклели.

Тези хора разбрали, както преди това са разбрали и вождовете на корейшите, същността на тази религия. Подобно като острието на меча тя стои на стража за справедливост и равенство строейки целия живот на хората върху тези принципи. Тя е нетърпима към произвола на тираните, несправедливостта, притеснителя, високомерния и надменния. Тя не приема обидите, загубите, униженията и експлоатацията на хората. Затова с тази религия се сражава всеки притеснител, тиран, надменник и експлоататор, внимателно следейки ислямския призив и призоваващите към Исляма.

Не допускат ли те, че след смъртта ще бъдат съживени, за великия Ден? Деня, в който хората ще застанат пред Повелителя на световете.

Поразително нещо става с такива хора. Тук става дума за просто обмисляне на факта за съживяването в предстоящия страшен Ден, когато всички хора, лишени от всичко, ще застанат пред Повелителят на световете. В този Ден за тях няма да има друг покровител, освен Всевишният Аллах, и ще им остане само да се надяват на неоспоримата присъда от Всевишният Аллах спрямо тях. Те ще разберат, че в този Ден няма да намерят друг помощник, освен Всевишният Аллах. Дори простото знание за това,че хората ще бъдат съживени в този Ден, вече е достатъчно, за да се откажат от ощетяването в мерки и теглилки, присвояването на чужди средства чрез измама, използване на властта за гнет над хората и нарушаване на законното им право в различните сделки. Въпреки всичко това, те упорстват в ощетяването, все едно не знаят, че ще бъдат съживени! Това наистина, е поразително и странно дело!

 * * * 

В първата част на сурата те са назовани ощетяващи, а във втората – грешници, защото са включени в групата на греховните хора. Става дума за тези хора, за

отношението на Всевишният Аллах към тях, за тяхното положение в този живот, за това, какво ги очаква в страшния Ден на съживяването.

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “ Легенди на предците!”Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили. Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

И така, те не смятат, че ще бъдат съживени в страшния Ден. Свещеният Коран ги обуздава и предупреждава, потвърждавайки, че съществува специална книга, в която се водят записки на всички дела, а за по-голяма убедителност се указва нейното място. Велика беда и мъка са обещани за тези хора в страшния Ден, когато ще им бъде разкрита тази книга с най-подробни записи:

Ала не! Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Книга ясно записана! Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден!

Грешници са тези, кото престъпват всякакви граници в своето непослушание и греховност, и избраният за това епитет има съответстващия смисъл. Тяхната книга представлява запис на всички дела, но на нас не ни е известно, какво конкретно представлява тя, а и ние не се опитваме да вникнем в това. Това се отнася към областта на съкровеното, от което на нас ни е известно само онова, което ни съобщава носителя на това – и нито на йота повече! Съществува книга за записване на всички деяния на грешниците, за която Свещеният Коран съобщава, че тя се намира в Сидджин. След това в характерен за Свещеният Коран заплашителен стил се задава въпроса: О, само ако знаеше ти, какво е Сидджин? Подобна интонация носи в себе си оттенъка на възвеличаване, и този, към когото е обърнат този въпрос, усеща, че всичко това е извън неговото разбиране и е много по-грандиозно от онова, което той е в състояние да възприеме. Наред с това Всевишният Аллах е казал: Книгата (за делата) на нечестивците е в Сидджин. Това означава, че Всевишният Аллах е указал определеното място на тази книга, въпреки, че то не е известно на човека. Подобно ясно указване на мястото по пътя на откровението повишава убедеността на този, към когото е насочено изказването, че действително такава книга съществува. Именно в това се и състои целта на внушението, която се заключава в разкритието на тази истина по подобен начин без каквито и да било излишества.

Нататък се разказва за характера на книгите на грешниците, и Всевишният Аллах казва: Книга ясно записана! т.е. окончателно решено е всичко в нея, няма какво да се добавя нито пък има какво да се премахне. Тя ще бъде изложена на показ в този велик Ден.

И когато това стане, то ще бъде горко в този Ден за отричащите…!При това се конкретизира предмета на отричането и истинското лице на тези,

които се опитват да отрекат: Горко в този Ден за отричащите, които взимат за лъжа Съдния ден! Взима

го за лъжа само всеки престъпник, грешник. Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”… Беззаконията и греховете водят този, който ги извършва, към отричане на този Ден и непочтено отношение към Свещеният Коран, тъй като грешника казва относно четените му айети: “Легенди на предците!”…

И това се говори по адрес на притчите за древните хора, които Свещеният Коран дава като пример за наставление и усвоение на съответните уроци, разяснение на

извечния закон на Всевишният Аллах, под чието действие постоянно се намират хората.

Застрашително и предупредително Свещеният Коран говори за подобно посегателство и отрицание: Ала не! Нещата съвсем не са такива, за каквито ги представят и говорят те за тях.

Нататък Свещеният Коран разкрива причината на това посегателство, отрицание, игнориране на очевидната истина и мрака в сърцата на тези, които отричат:

Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили…Това означава, че със своите грехове и неподчинение хората затворили своите

сърца, понеже с мрак се преизпълват и закоравяват сърцата, в които има непослушание и неподчинение. Плътна обвивка обгръща сърцата, възпрепятствайки светлината да излиза от тях и да попада в тях. Такива сърца постепенно загубват чувствителност, втвърдяват се и след това умират.

Ибн Джарир, ат-Тирмизи, ан-Насаи и Ибн Маджа от думите на Мухаммед Ибн Аджалан, който е слушал от ал-Какаа Ибн Хаким, позоваващ се на Абу Салих, който е чул от Абу Хурейра, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако рабът на Аллах извърши грях, то в неговото сърце се появява черно петно. Ако той се покае, то неговото сърце придобива блясък, а с всяко ново покаяние този блясък става все по-ярък.” В достоверен хадис ат-Тирмизи, което се потвърждава и от ан-Нисаи, е казано: “Ако рабът на Аллах извърши грях, то в неговото сърце се появява черно петно. Ако той прекрати да греши, измолил е опрощение и се е покаял пред Аллах, то неговото сърце придобива блясък. Когато той се разкае вторично, то този блясък ще се усилва и очиства.” Именно за това Всевишният Аллах е казал: Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

Хасан ал-Басри е казал: “Грях след грях се извършва, докато сърцето не ослепее и умре…”

Именно така стоят нещата с отричащите грешници, и такава е причината за греховността и отрицанието:

Ала не! Тогава те ще бъдат отделени от своя Повелител. После те ще горят в Джахим. После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”

Непокорството, неподчинението и греховете са обвили техните сърца, и в тях няма усещане за техния Повелител в земния живот, те са закоравели и са се покрили с кора, в тях се е вселил мрак, и те са станали слепи в живота. Оттук и естествения край и адекватното наказание в бъдещия живот, когато ще им бъде забранено да поглеждат към благородния Лик на Всевишният Аллах, и ще бъдат лишени от великото щастие, което се дарява на чистите духом и възвишените хора, между тях и Всевишният Аллах няма да има прегради, тъй като те по право са заслужили това. Именно за тях е казано в сура “Ал-Къямет”: Едни лица в този Ден ще сияят, към своя Повелител ще гледат./75:22-23/

И тази преграда, отделяща хората от техния Повелител, ще се превърне в най-суровото от всички наказания и най-жестоката забрана. И ще бъде печален такъв край за човека, който черпи своята човечност от един единствен източник, който представлява свръзката на човек с благородния дух на неговия Повелител. Ако човек бъде лишен от този източник, то той ще загуби своите отличителни черти на човек и ще бъде захвърлен на степен, заслужаващ Джехеннем: После те ще горят в Джахим. Нататък следва суров упрек, който е още по-злощастен, отколкото споменаването за Джехеннема: После ще се каже: “ Това е, което отричахте!!!” 

* * *

 След това се открива нова страница, страницата за праведниците, в присъщия за

Свещеният Коран маниер, когато болшинството случаи се съпоставят двете страници, за да се сравнят помежду си двете истини, двете положения и двата логични края:

Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. Праведниците са в блаженство, от престоли гледат (към техния Повелител). Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството. Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах.

Този откъс започва със словата: Ала не! – напомняйки на хората за отрицанието, за което ставаше дума по-горе: После ще се каже: “ Това е, което отричахте!”… И веднага след това звучи заплашителното: Ала не! И след това решително и убедително се разказва за праведниците.

Ако книгата със записите за делата на грешниците се намира в Сидджин, то книгата със записите за делата на праведниците се намира в Иллийун. Праведници са тези, които се подчиняват на Аллах и вършат само добро. Те се противопоставят на грешниците, на които не приличат, и които престъпват всякакви граници.

Словото “Иллийун” внушава усещането за възвишеност и издигнатост, докато словото “Сидджин”внушава разбирането за низост и падение. Нататък следва традиционния въпрос, подчертаващ невежество и вселяващ страх: О, само ако знаеше ти, какво е Иллийун? Защото това е онова, което превишава пределите на знанието и разбирането!

И след тази впечатляваща тоналност се утвърждава истината за книгата на праведниците: това е Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените. По-рано се споменаваше за това, какво означава ясна книга. Тук следва да добавим, че избрани от Всевишният Аллах меляикета ще свидетелстват и ще я видят тази ясна книга. Потвърждението на тази истина придава оттенък на благородство, чистота и възвишеност в книгата на праведниците. Към тази книга ще могат да поглеждат избрани от Всевишният Аллах меляикета, наслаждавайки се на благородните дела и качества. Това придава на повествованието благороден и сияещ оттенък с цел възвеличаване и почитание.

Нататък се говори за положението на самите праведници, за които е предназначена тази благородна книга, и се разказва за блаженството, което те ще получат в предстоящия велик Ден:

Праведниците са в блаженство от престоли гледат (към техния Повелител).… в противоположност на Джехеннема, където е съдено да попаднат грешните нечестивци…Т.е. праведниците ще се намират на многоуважаемо място, свободно ще се оглеждат наоколо, без да изпитват унижения и без да бъдат затруднявани с каквото и да е бреме. Те ще се разполагат върху разкошни и меки дивани, в някаква степен подобни на това, което при арабите се нарича “намусия” или “кулле”, което е подобно на креват покрит с балдахин и завеси против комари. Такъв земен образ на тези дивани се явяват предела на мечтите и разкоша за очите на обикновения арабин, живеещ в тежки и сурови условия! А какъв ще бъде истинският облик на тези дивани в бъдещия живот – то е известно само на Всевишният Аллах. Каквото и да е, реалността на това блаженство е много по-висше и прекрасно от всичко онова, което може да си представи човек, основаващо се на неговия земен опит и представи!

И ето праведниците ще се намират в такова блаженство, и техните души и тела ще се наслаждават, а техния облик ще излъчва сияние, за да го видят всички: Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството…

Ще им се поднесе запечатано пребистро питие. Щемпелът му е (с ухание на) мускус.

Терминът “рахик” е употребен за пречистена, без мътилка и абсолютно прозрачна напитка, в която няма дори и най-малка измама. Указанието, че тази напитка е запечатана с мускус, означава, че тя се намира в запечатани съдове, които преди употреба ще бъдат разпечатани, в което се съдържа и смисловия оттенък на внимание и загриженост. Само това, че печатите са направени от мускус, означава изтънченост и разкош! Подобна образност човек може да осъзнае само в пределите на това, което му е познато от земния живот. Ако хората ще пребивават там, то тяхното чувство за вкус и понятие ще бъде много по-възвишено, отколкото ограничените земни усещания!

Преди да бъде описано самата напитка, за което се казва в следните два айета: Сместа му е от Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах, т.е. това запечатано пребистро питие ще бъде разпечатано, след което ще бъде смесено с някакво количество течност от извора Тасним - извор от, който пият приближените на Аллах. Преди това описание следва наставление в друг ритъм: Нека за това се надпреварват надпреварващите се! В даденият текст се съдържа дълбок смисъл, и той е доста многозначителен…

Всички тези ощетяващи, които с измама прибират парите на другите хора, без да вземат под внимание предстоящия Ден за равносметка, чиито сърца са покрити с грехове и непокорство, които отричат равносметката и възмездието за извършеното, - те се съревновават помежду си за богатство или за някакви си там земни наслаждения. Всеки един от тях се стреми да изпревари другия в това, щото да откъсне, за себе си колкото се може по-голямо парче, след това върши несправедливост и изпада в разпътство, извършва грехове, без да се спира пред нищо в стремежа си да спечели тленните и преходни земни утехи.

Към какво призовава да се стремиш това многозначително и лаконично изказване? Трябва да се състезаваш заради това блаженство и съответстващата почит: Нека за това се надпреварват надпреварващите се! Това изискване заслужава да се стремиш към него, да се състезаваш за постигането на тези сияйни хоризонти. Това е великата цел, заслужаваща борбата заради нея.

Тези, които се съревновават в името за постигането на нещо земно, колкото и значително, велико и възвишено да е то, те се съревновават за нещо малко, низше, преходно, тленно и близко. Целият наш земен свят не струва пред Всевишният Аллах дори колкото крилце на комар, бъдещия свят обаче тежи пред Него. Следователно, това е именно тази истина, заради която трябва да се състезаваме и съревноваваме…

Поразително е, че състезанието в името за спечелването на блага за бъдещия живот възвисява душите на всички съревноваващи се, докато гонитбата на земните наслади ги сваля всички на дъното. Стремежът към блаженството за в бъдещия живот облагородява земята и я очиства за всички, докато гонитбата само за земните неща превръща земята в блато и среда, където червеите се изяждат един друг, тъй като алчните насекоми и гнусните твари жалят и терзаят за кожата на добрите праведници!

Състезателността в името за спечелването на блаженство за в бъдещия живот съвсем няма да превърне земята в пустиня и няма да доведе до всеобща разруха, както това си представят някои отклонили се от правата линия. Напротив, Ислямът прави нашия свят плантация за бъдещия ни живот, а осъществяването на наместничеството на земята и нейно усвояване по пътя на праведността и боязънта от Аллах – е дълг на всеки правоверен. С това наместничество човек е длъжен да се стреми към Всевишният Аллах, правейки своето поклонение към Него, което оправдава целта на съществуването му, тъй като така е постановил Всевишният Аллах – слава Нему! – казвайки: Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят./51:56/

Словата: “Нека за това се надпреварват надпреварващите се!” сами по себе си представляват наставление, обръщащо очите и сърцата на хората към това, което се намира извън пределите на малката и незначителна земя, която те населяват и където осъществяват наместничеството, направлявайки техните стремежи от гнилото блато към възвишените и чисти хоризонти във времето, когато хората облагородяват и очистват това блато! Срока на човешкият живот в този свят е ограничен, а продължителността на неговия живот в отвъдния свят е известна само и единствено на Всевишният Аллах. Насладите в живота на тази земя са ограничени, а насладите в Дженнета, тях просто човек не е в състояние да си ги представи. Известна ни е степента на земното блаженство, но степента на блаженството в Дженнета съответства на вечността! Къде е просторът на просторите? Къде е целта на всички цели? Говорейки на достъпен и понятен за човека език, нима самият човек не пресмята своята полза и своята загуба?!

Всички стремежи трябва да бъдат отправени натам… Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

* * *

Описващите блаженството в Дженнета картини заемат достатъчно много място в повествованието, за да подготвят почвата относно разказа за тези насмешки, издевателства и домогвания, на които са били подлагани праведниците. Тази част също така достатъчно пространна и завършва вече с насмешка над нечестивите грешници, когато те ще се взират в блаженството на праведниците:

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях си смигваха. И когато се завръщаха при своите семейства, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.” А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат. Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

Пред нас се представят запечатани от Свещеният Коран картини за това, как безпътните неверници се надсмиват над правоверните, които са се държали неприлично по отношение на тях, посягали са им и са ги описвали като заблудени хора. Това са разнообразни картини, запечатали битовата реалност на живота в Мекка, но са били типични за планинските и всички други райони. Много съвременници също така са били свидетели на подобни сцени, съвършено сходни с това, което се е описвало в низпосланите айети. С цялата си очевидност това свидетелства, че виновните грешници имат една обща природа в отношенията си спрямо праведниците при всякакви условия и във всички времена!!!

Онези, които престъпиха, се присмиваха на онези, които повярваха…Присмивали са се…Завърши бързо изтичащият преходен земен живот, и ето тези, за които се говори в повествованието, са вече в отвъдния свят и наблюдават блаженството

на праведниците в бъдещия живот, които са повярвали. И блаженството на Дженнета им напомня за онова, което се е случило живота на земята!

Те са се присмивали, издевателствали и гаврили над онези, които са повярвали, или заради тяхната бедност, тежко положение или пък поради тяхната слабост и неспособност да дадат достоен отпор на мъчителите, а може би защото, праведниците са над всички слабоумни невежи. Каквото и да е, всичко това е предизвикало насмешките на нечестивите грешници, които са направили правоверните обект на своето издевателство и мръсни шеги. Те са оливали правоверните с помия, гнусно и мерзко са се присмивали над техните беди. Но праведниците са били непоколебими, възвишени и украсени с етикета на правоверните!

И когато минаваха край тях си смигваха…т.е. едни на други са си намигвали, или пък са показвали с ръка, или са правели някакъв познат жест, означаващ издевателство по отношение на правоверните – това е гнусен и долен жест, който е демонстрирал пълна невъзпитаност и липса на култура. С това грешниците са се опитвали да разбият сърцата на правоверните, да вселят в тях плахост и объркване. Именно затова подлеците гнусно са си намигвали, издевателствайки над правоверните!

И когато се завръщаха при своите семейства, - пресищайки своите дребни и мръсни душици с издевателствата над правоверните и гоненията им, те се завръщаха развеселени, доволни от себе си, ликувайки от извършеното, наслаждаващи се на дребното и мръсно зло, без ни най-малко да упрекнат себе си, без за нищо да съжаляват, и без да усещат подлостта и низостта на своите дела. Наистина, това е пределът на низостта в техните души и гибелта на тяхната съвест!

И когато ги виждаха, казваха: “ Тези са заблудени.” И това е поразително! Няма нищо по-удивително от това, когато виновните

грешници да разсъждават за пътя на истината и заблудата и когато, виждайки правоверните, те провъзгласяват тяхната гибел, съпровождайки това с унизителни и оскърбителни жестове: “ Тези са заблудени.”

Греховността е безпределна, тя е съвършено безсрамна на думи и не познава упрек в делата. Да се обвинят правоверните при срещата с тях в това, че те се заблуждават и вървят към гибелта, означава на дело истинската същност на греховността, която прекрачва всички граници и предели!

Свещеният Коран не влиза в дискусия, защитавайки правоверните, и не отговаря на подлата клевета, тъй като той абсолютно не заслужава това. Свещеният Коран много тънко осмива онези, които си пъхат носа не в своите дела и се появяват там, където не са канени:А те не бяха пратени при тях за надзиратели. Те изобщо не са били упълномощени от никой, за да се занимават с делата на правоверните и не са били изпратени като техни надзиратели, и не е тяхна работа да дават оценка и да отсъждат относно тяхното положение! Те нямат никакво отношение към всичко това!

И ето с такъв изтънчен сарказъм завършва повествованието за тези, които са извършвали грехове в земния живот и които са изчезнали в небитието…Изчезнали…и сцената завършва с това, с което е завършила. Нататък следва картина на онова, което съществува, за тези, които са повярвали в блаженството на Дженнета:

Но в този Ден правоверните ще се присмиват над неверниците От престоли гледат. И в този Ден неверниците ще бъдат изолирани от техният Повелител, и те ще се терзаят в мъки от тази преграда, която ще унищожи тяхната човечност. И те ще попаднат в пламъците на Джехеннема с порицание и осъждане, защото е казано: “ Това е, което отричахте!”

А онези, които са повярвали, през този Ден ще се намират в разкошни престоли, свободно гледайки наоколо, пребивавайки във вечно блаженство, приемайки напитка запечатана с мускус, разредена с пречиста вода от кладенеца Тасним…

И в този Ден вече правоверните ще се присмиват над неверниците…И Свещеният Коран отново задава въпрос, преизпълнен със изтънчен сарказъм: Нима не се въздаде на неверниците за онова, което са вършили?Да, именно така! Нима не им е платено? Нима не им се въздаде за техните дела?

Нима те не са знаели за тази награда? От този момент ние вече ги виждаме в Джехеннема! Без всякакво съмнение, те са получили според заслугите, и това е възмездието за извършеното от тях. Колко много сарказъм се крие в словото “възнаграждение”, използвано тук!

* * *Да се задържим за малко пред тази картина, чиито сцени и ситуации Свещеният

Коран представя достатъчно пространно. Става дума за това, как престъпните грешници са се надсмивали над онези, които са повярвали през земния живот. Със същата пространственост по-рано Свещеният Коран е показал картината за блаженството на праведниците, демонстрирайки видовете Дженнет и неговите наслаждения. При това откриваме, че впечатляващото въздействие на това повествование представлява връх в изкуството на изразителността и влиянието върху сферата на човешките чувства. Незначителната мюсюлманска прослойка в Мекка е била подложена на такива преследвания и гонения, които са оказали изключително дълбоко и мощно въздействие върху човешката душа. Техният Повелител обаче,не ги е оставил без помощ във вид на укрепване на непоколебимостта, утеха и облекчение на положението.

Такова подробно описание страданията на мюсюлманите в резултат на тяхното преследване от езичниците се явява истински балсам за сърцата на мюсюлманите. Та нали техният Повелител описва тези страдания, тъй като Той вижда това. Той няма да остави настрана тези страдания, дори понякога да отсрочва наказанието за езичниците. И дори само това вече вселява радост в сърцата на правоверните, изцелява раните и премахва болката. Наистина, Всевишният Аллах вижда, как негодниците издевателстват над мюсюлманите, как им вредят грешниците, как се присмиват над мъките и страданията на правоверните, и при това подлеците не изпитват ни най-малкото угризение на съвестта или разкаяние! Техният Повелител вижда всичко това и го описва в това, което им е низпослано от Него. Това значи, че нещо се поставя на Неговите везни, и това е напълно достатъчно! Да, вече достатъчно, ако такова усещане се появи в сърцата на правоверните, колкото и наранени и измъчени да са били те. След това техният Повелител с височайш и много тънък сарказъм, имащ застрашителна подкладка, осмива грешниците. Може би, закоравелите сърца на престъпниците не усещат това, бивайки покрити с гнойни струпеи на техните грехове, но сърцата на правоверните са трепетни и чувствителни. Те усещат и ценят това, придобивайки спокойствие и умиротвореност!

Нататък тези правоверни сърца виждат приготвеното им място при техния Повелител, своето блаженство под сянката Му и своето място в Неговите градини. Наред с това те виждат положението и унижението на своите врагове в бъдещия живот, тяхното наказание в Джехеннема с порицанието и осъждането. Сърцата на правоверните подробно и достатъчно дълго виждат тези две ситуации, абсолютно отчетливо и реално представяйки си го. И ето такова живо усещане ликвидира цялата горчилка на коварните замисли, издевателствата, малобройност и слабост. В някои сърца подобно усещане може да замени горчилката със сладост под въздействието от реално осъзнаване на картините, описани в това свещено повествование.

Забележително, е че това е успокоение от Всевишният Аллах за измъчените и изтерзани от коварните замисли на грешниците срещу правоверните, приготвеният им Дженнет и Джехеннема за безбожниците, както смяната на положението в бъдещия живот е било онова единствено нещо, което е обещал пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, на онези, които са му дали клетва за вярност. А хората са пожертвали цялото си имущество и живот!

Що се отнася до победата на правоверните на този свят и покоряването от тях на земята, то в периода на низпославането на Свещеният Коран в Мекка при утешаване и укрепване духа на правоверните за това нищо не се е говорило.

Свещеният Коран е създавал сърца, способни да бъдат верни и предани. Тези сърца е трябвало да бъдат твърди, силни и изолирани, за да приложат всестранни усилия и да понесат всички тегоби. Те по никакъв начин не са се стремили към нещо земно, защото са те са се взирали изключително към бъдещия живот, за да получат благосклонността на Всевишният Аллах, и нищо повече. Тези сърца е трябвало да са готови във всеки един момент да продължат своя жизнен път до самия негов край в тежък труд, беди, лишения и пожертвование без каквато и да е награда в този земен живот, дори ако такова възмездие е било победата на призива, възцаряване на Исляма и появата на мюсюлманите!

Когато се появят сърцата, знаещи, че на техния жизнен път ще се наложи да работят изключително на себеотдаване, без нищо да получават в замяна, в очакване на бъдещия живот, защото наградата ще бъде дарена именно само в него, и само в него истината ще бъде отделена от лъжата, и Всевишният Аллах, знаейки искреността на техните намерения относно това, в което те са се заклели, то Той ще им дари победата. При това хората ще се уповават на Всевишният Аллах съвсем не заради самите себе си, а защото беззаветно и уверено ще крачат по пътя на Всевишният Аллах от самото начало, когато не им е била обещавана никаква награда в земния живот, и те самите не са се стремели към нищо земно. Те изцяло са се отдали на Всевишният Аллах в този ден, когато единствената им награда е била Неговата благосклонност!

Всички айети, в които се говори за победа в този живот, са били низпослани вече в Медина, когато това велико дело е излязло извън рамките от програмата на един правоверен, неговите очаквания и стремежи. Победата е дошла само по себе си, тъй като волята на Всевишният Аллах се е състояла в това, щото този път да стане реалност за човешкия живот, намирайки конкретен практически образ, осезаем за всички поколения. И в този живот не е имало място за награда относно тегобите, лишенията, пожертвованията и мъките. То е част от това, което е било предопределено от Всевишният Аллах, и зад което стои мъдростта, която ние сега се опитваме да разгледаме!

 * * *

 

(84)Tефсир на сура ал-Иншикак

Меканска. Съдържа 25 знамения.В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато небето се разцепи,

2. и се вслуша в своя Повелител, и се подчини,3. и когато земята се разшири, 4. и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни,5. и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...6. О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него.7. А от онзи, чиято книга( за делата) му се даде в десницата,8. ще му се потърси лека сметка9. и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив.10. А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба,11. той ще зове за (своята) гибел12. и ще гори в пламъци!13. Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив,14. той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах).15. Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ.16. Но не! Кълна се във (вечерното) заревото,17. и в нощта, и в онова, което тя покрива,18. и в луната, когато се изпълни,19. ще преминавате от едно състояние в друго състояние.20. Какво им е, та не вярват,21. и когато им се чете Коранът, не правят седжде(на Аллах)!22. Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа.23. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си!24. И възвести ги за мъчително наказание,25. освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

Тази сура започва с описание на някои картини от космическия прелом, които бяха пространно изложени в сура “ат-Таквир”, в сура “ал-Инфитар” и преди това в сура “ан-Небаа”. Този път обаче, описанието носи специфичния характер на предаността и преклонението пред Всевишният Аллах. Със смирение, покорност и готовност небесата се подчиняват на Всевишният Аллах, така както Му се подчинява и земята: Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато земята се разшири, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...

Такова величествено и смирено начало подготвя почвата за обръщане към човека, и вселяване на покорност в сърцето му към неговия Повелител, напомняйки му за неговото дело и неговата съдба, с която той се е запътил към Него. В чувствата на човека се запечатват послушание, покорност и подчинение, които се вселяват в чувствата на човека, небесата и земята от тази величествена и колосална сцена: О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него. А от онзи, чиято книга( за делата) му се даде в десницата, ще му се потърси лека сметка и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив. А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци! Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…

В третата част на сурата се представят съвременните природни явления, достъпни за усещанията на човека и впечатляващи го, които по своята същност свидетелстват управлението на вселената и предопределението. При това с помощта на клетвена формула, основаваща се на дадените явления се указва, че всички хора се

въртят в кръговрата на управляваните и предопределени ситуации, които е невъзможно да избегнат, както и съответните тежки изпитания: Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя покрива, и в луната, когато се изпълни, ще преминавате от едно състояние в друго състояние.

В последната част на сурата се изразява удивление от положението на неверниците, и именно такава ще бъде тяхната истинска съдба, както затова се разказва в предишните две части. Такъв е техния край и такъв е края на техния свят, както за това е казано в текста на сурата: Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)! Нататък се разяснява, че на Всевишният Аллах са известни всички техни тайни помисли, а след това следва предупреждението за тяхната неизбежна участ: Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си! И възвести ги за мъчително наказание, освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

 * * * 

Ритъмът на сурата е спокоен, и тя има огромна впечатляваща сила. Този спокоен ритъм преминава по цялата сура, дори в сцените на космическия прелом, за които се разказва в сура “ат-Таквир” но с неистова ярост. Снизходително и милосърдно, с увещателен и предупредителен тон, плавно и леко се разгръща в сурата повествованието, спокойно и дълбоко прониквайки в съзнанието на хората. обръщението: О, човече! се явява напомняне и е призвано да пробуди съвестта.

Такава композиция от съставни части на сурата позволява да се окаже необходимото въздействие върху сърцата на хората както по отношение на космическите събития, така и в чисто човешките сфери. При това порядъка на редуването на сцените отговаря на определен замисъл. Картината за покорността на вселената се сменя с щрихи, докосващи сърцето на човека; картината за равносметката и възмездието се сменя с картина за вселената в нейния съвременен вид с разнообразните впечатляващи природни явления, след което следва обръщане към сърцето на човека, а след това удивлението относно тези, които не са повярвали дори след всичко това. Нататък се разказва относно заплахата за позорното наказание на неверниците и за великата награда на правоверните.

Всички тези картини, обходи, внушения, нюанси и щрихи заемат в тази кратка сура не повече от няколко реда. Само по себе си това уникално явление, е свойствено изключително за тази забележителна Книга! Дори в много пространно повествование е невъзможно да се постигнат всички тези цели, и отгоре на това с такава впечатляваща и действена сила. Но Свещеният Коран по принцип е лесен за запомняне, направо и свободно прониква в сърцата на хората, тъй като е отправен от Всевишният, Всезнаещият и Всеведущ!

 * * *

Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато земята се разшири, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...

Относно разцепването на небето вече бе говорено в коментариите, касаещи предишните сури. Новото тук се заключава в това, че небето се подчиняват на техния Повелител, върху тях пада определена обязаност. Небето приема това като задължение и се подчинява: и се вслуша в своя Повелител, и се подчини…

Вниманието на небето към Повелителя, означава покорност и подчинение на Неговите повели относно разцепването: и се подчини…т.е. небесата признават и се задължават да изпълнят възложената им обязаност. В това има проява на покорност от страна на небесата, защото те безропотно са приели върху себе си това задължение.

Ново тук също така се явява разширяването на земята: и когато земята се разшири, т.е. ще стане разтягане на земята от гледна точка на нейната форма, което ще стане в следствие на изменение на законите, по които земята съществува, в резултат на прелома във вселената. Предишните закони са поддържали земята в известния нам вид като кълбо или в яйцевидна форма. В резултат на чудовищният външен катаклизъм със земята ще се случи това, за което е казано в сурата с използването на съответния епитет с достатъчно неопределен характер: и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни…В такъв контекст земята застава пред нас в образа на живо същество, което изхвърля всичко от себе си и остава празно. А в земята съществуват доста много неща, в това число и неизброимо количество всякакви твари, които земята в продължение на векове е укривала, този брой на тварите е известен само на Всевишният Аллах. тук влиза също така и всичко друго, което се намира в недрата на земята, т.е. различните руди, минерали, води и други тайни, известни само на техния Създател - Всевишният Аллах. В продължение на много векове и епохи земята носи всичко това в себе си, и ще продължи да го носи чак докато настъпи този страшен Ден, когато тя изхвърли онова, което е в нея, и се опразни…

И се вслуша в своя Повелител, и се подчини…Това означава, че тя земята, както и небето ще се подчини на своя Повелител и е приела върху себе си възложената й обязаност, следвайки безпрекословно и покорно Неговите повели, признавайки ги за свой дълг. Земята ще се подчини на повелителя, изпълнявайки своя дълг, възложен й от нейния Повелител.

В тези ярки айети небето и земята се възприемат като две живи същества, притежаващи дух, незабавно изпълняващи повелята, изцяло подчиняващи се, подобно на онзи, който признава своя дълг и се стреми към неговото изпълнение без забавяне и принуда.

Въпреки, че става дума за една от сцените на космическия прелом в този Ден, то картината на това носи в себе си оттенъци на покорност, великолепие, величие и дълбоко спокойствие. Всички чувства са пропити с усещане за покорно и смирено подчинение, където няма място за шум, възражения или думи! 

* * *И ето в такава обстановка на смирена покорност следва възвишеното обръщение

към човека, когато намиращата се пред неговите очи вселена с нейните небе и земя напълно и безропотно се подчинява на Повелителя:

О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него.

О, човече! Който е създаден от Повелителя си в най-превъзходна форма, придавайки му отличителното свойство на човечност, което го прави уникално творение във вселената, което според своите възможности трябва най-добре да знае своя повелител и да бъде по-покорен на Неговите заповеди, отколкото земята и небето. Повелителят е вдъхнал Своя дух в човека, дарил му е способността да поддържа връзка с Него, да получава и се възползва от Неговата светлина, да се радва на срещата с безграничните Му блага, да се пречисти с това и безгранично да се извиси до постигане на съвършенството, предопределено за човека, и колко високи и далечни са хоризонтите на такова съвършенство!

О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него… О, човече, ти ще прекараш своя живот на земята в труд, понасяш всички тегоби, полагаш усилия и се стараеш, пробиваш си път, в резултат на който да достигнеш до своя Повелител, защото към Него е завръщането и при Него е убежището след тежкия труд, усилия и борба…

О,човече, ти се трудиш за удоволствие и блага, тъй като на земята е невъзможно тези неща да бъдат постигнати без труд и усилия. Ако не се постигнат с физически труд от ръцете и тялото на човека, то има умствен труд и усилия в сферата на чувствата, където са равни както заможния, така и онеправдания. Съществуват различия само във видовете труд и начина на натоварване, а самият факт на труд е стабилен в живота на човека. В края на краищата всичко принадлежи на Всевишният Аллах и при Него е завръщането.

О, човече, ти никога няма да намериш покой на земята, тъй като покой там има само за онези, които вървят към него със смирение и покорност. Усилията и труда на земята са еднакви, дори и ако се различават техните видове и характер. Що се отнася до резултата, то той се различава, когато човек застане пред своя Повелител. Някой ще получи бреме, несравнимо със земното, а някой ще получи блаженство, което снема всички земни болки, като че ли никога не е имало тегоба и усилие.

О, човече! Ти, който се отличаваш от останалите със своите човешки качества, нима не ти е изгодно да избереш това, което съответства на твоята привилегия, дарена ти от твоя Повелител. Избери за себе си покой след труда, когато ти ще застанеш пред Него.

Доколкото именно такъв скрит подтекст има в даденото обръщение, то той стига до съдбите на тружениците, когато в края на своя земен път след тежък труд и усилия те застанат пред своя Повелител:

А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци! Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…

На онзи, комуто книгата с делата бъде дадена в дясната ръка, той ще е доволен и щастлив, пребивавайки в безопасност и благоденствие, Всевишният Аллах ще е благосклонен към него, и на него му е предписано спасение, защото равносметката на този човек ще е лесна. Той няма да бъде разпитван и с него няма да бъдат уточнявани различните детайли на равносметката. Именно така се трактува този въпрос в дошлите до нас хадиси за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и това е напълно достатъчно…

Айша радияллаху анха, е разказала: “Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който бъде разпитван при разчистването на сметките, ще бъде подложен на наказание” Аз попитах: “А нима Всевишният Аллах не е казал: “Ще му се потърси лека сметка”? Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Това не е търсене на сметка, а е само показ. На онзи, който ще бъде разпитван при разчистването на сметките, за него е отсъдено наказание в деня Къямет”26[1]

В друг хадис Айша радияллаху анха, е разказала: “Чух от пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва в някои свои молитви: “Аллахумме хасибни хисабен йесирен – О, Аллах! Нека разчистването на сметките Ти с мен бъде лесно и леко!” Когато той приключи с молитвата аз го попитах: “О, пратенико на Аллах, а какво е лесно и леко разчистване на сметката?” Той отговорил: “Това е когато Той (Всевишният Аллах) погледне в книгата на някой, и след това премине към друг.

26[1] Този хадис е сведен от Бухари, Муслим, ат-Тирмизи и ан-Нисаи.

Ако някой бъде разпитван при разчистването на сметките, него в този ден, о Айша, го очаква неминуема гибел”27[2]…

Това е лесното разчистване на сметката, която ще се случи на онези, чиято книга с делата ще им бъде дадена в дясната ръка. След това той ще получи спасение: и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив, т.е. към онези спасени, които са попаднали по-рано от него в Дженнета. Такъв израз свидетелства за това, че истинските праведници, които са повярвали от обитателите на Дженнета ще бъдат заедно на едно място, при което след равносметката спасения ще се присъедини към своите любими и близки хора в Дженнета, които всички заедно ще попаднат там след тежкото положение. Бидейки в състояние на щастие, ликуване и радост от своето спасение, човек ще се окаже в Дженнета заедно със своите близки!

И в противоположност на това следва описанието на другото положение, когато на човек бъде връчена книгата от към гърба, и той с мъка ще потегли към своята гибел, заради извършените от него зли дела:

А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци!

До нас обикновено по-рано от изразите на Свещеният Коран бе упоменато за книгите отляво и отдясно. Сега ние се срещаме с нов начин, когато даването на книгата става откъм гърба. При това, на този, на комуто книгата се дава в лявата ръка, не е забранено да я получи откъм гърба. Пред нас се показва образа на отричащия и отхвърления, заклеймения с позор човек, пред който никой не иска да се намира!

На нас не ни е известно, какво представлява същността на тази книга, нито по какъв начин тя ще се връчи в дясната или лявата ръка, нито пък как ще се връчи откъм гърба. В първия случай обаче ние постигаме истината на спасението, а във втория случай – истината на гибелта. Това е нещото, което ние трябва да усвоим твърдо. Що се отнася до конкретните форми на проявлението му, то сцената, показана в Свещеният Коран, оказва дълбоко впечатляващо въздействие върху усещанията и чувствата на човека, и само на Всевишният Аллах е известно, кое и как ще се случи всъщност!

Нещастният човек, който е прекарал в труд и усилия своя живот на земята, и с труд е завършил своя път към Повелителя си, бидейки при това непокорен, заблуден и грешник, знае своя край и получава своята съдба. Той осъзнава, че този път мъките и тегобите няма да престанат и ще продължат вечно и ще бъдат безкрайни. Затова той умолява за унищожение и призовава върху себе си гибелта, за да се спаси от приготвените му мъки. След като човек желае гибелта, като спасение и избавление, то това означава, че той се намира в абсолютно безизходно положение, и дори гибелта се явява негова заветна мечта. Именно този смисъл е имал в предвид ал-Мутанебби, когато е казал:

“И отровата ще ти даде избавление, ако ти смяташ, че смъртта ще те излекува. И достатъчно е това, че смъртта е предела на мечтите ти..”

Наистина, това е бедствие, след което няма друго бедствие, а също така беда, от която по-голяма няма! И ще гори в пламъци! Той обаче умолява за гибел, която ще го спаси от този Огън. Но уви и пак уви!

Пред това бедствено зрелище повествованието се връща към миналото на този нещастник относно това, което го е довело до тази беда:

Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах).

27[2] За това е разказал имам Ахмед, позовавайки се на разказа от Айша, предаден с думите на Абдуллах Ибн аз-Зубейр. Съгласно мнението на Муслим, този хадис е “сахих”.

Това е било в земния живот – да беше. Но сега ние заедно със Свещеният Коран в Деня на равносметката и възмездието, ние сме оставили земята и сме се преселили далече във времето и пространството!

Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, пренебрегвайки това, което ще настъпи в следващия период, бивайки небрежен към онова, което го очаква в бъдещата обител, и не вземайки под внимание всичко това и без да прави каквото и да е за спасението си в бъдещия живот. Той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Той е смятал, че никога няма да се завърне при своя Създател. Ако той е мислил за своето завръщане в края на краищата, то би се запасил със съответната провизия и би приготвил нещо за бъдещата равносметка!

Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…Той е предполагал, че вече никога няма да се завърне при своя Повелител, но

истината се състои в това, че неговия Повелител е бил осведомен за него, прекрасно е знаел за неговата същност, следял е за всички негови дела и постъпки. На Всевишният Аллах е било известно, че този човек е вървял към Него, и че ще му се въздаде за всичко извършено. Така се и случило, когато жизнения му път завърши с това, което му е било предопределено от знанието на Всевишният Аллах. И така е трябвало да се случи!

И ето образът на този нещастник, който се радва със своето семейство по време на краткия и изпълнен с трудности живот на земята, се противопоставя образа на щастливия, който радостен се завръща при своите близки във вечния, прекрасен, безграничен, щастлив и благословен бъдещ живот, освободен от тегоби и лишения.

 * * *

След този пространен обход, картините и колорита на който създават дълбоко впечатление, повествованието връща хората към някои явления на тази вселена, в която те живеят своя живот, игнорирайки тези знамения, които свидетелстват за предопределението и управлението на всичко в света, под чието действие попадат и самите тези хора. На тях им се указват ситуациите, в които те ще се намират:

Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя покрива, и в луната, когато се изпълни, ще преминавате от едно състояние в друго състояние…

Дадените природни знамения, които се призовават в качеството им на свидетели, за да привлекат към това сърцето на човека, да направят съответното впечатление и внушение, имат специфичен характер. Обединявайки в себе си мълчаливата покорност и заплашителното величие, те се съгласуват в своята тоналност с началото на сурата и нейните картини като цяло.

Вечерното зарево представлява време на боязлива покорност непосредствено преди залеза на слънцето. Този период от времето преизпълва душата с трепетно и дълбоко благоговеене, и сърцето бива обхванато от усещането за сбогуване, с цялата негова мълчалива скръб и дълбока печал. Човешкото сърце бива обхванато от усещането на боязън пред настъпването на нощта и тревога от наближаващия мрак. В резултат на това, човешкото сърце бива обзето от покорност, затаен страх и мълчание!

…И в нощта, и в онова, което тя покрива…това е нощта и всичко онова, което обхваща, покрива и носи в себе си с цялата си всеобщност, с цялата тази неизвестност и страх. Нощта обхваща, обгръща и носи в себе си изключително много. И много надалеч се простира съзерцанието и размишлението, опитващо се да обхване онова, което се съдържа и обединява в себе си нощта, включвайки всички вещи, предмети, живи същества, събития, чувства и усещания, скритите и потайни светове, съществуващи на земята и спотайвани в съвестта. След това, завръщайки се от този дълъг обход, човешкото съзнание така и не

постига всички тези образи, които включва лаконичния кораничен текст: “…И в нощта, и в онова, което тя покрива…” Този дълбок и потресаващ текст вселява в съзнанието на човека страх, опасения, свещен трепет и плахост, което хармонизира ритмично с вечерното зарево и скритото в него благоволение, страх и мълчание!

И в луната, когато се изпълни…което също така представлява само по себе си пленително и спокойно по своето великолепие зрелище, т.е. става дума за луната, когато тя е видна в пълен блясък в нощта на пълнолуние. През тези нощи тя залива земята с потоци от своята мека и смирена светлина, навяваща величествено и трепетно мълчание, подбуждащо към продължително странстване в явните и скрити чувства на световете. В такава обстановка съществува определена скрита връзка с вечерното зарево, нощта и всичко онова, което е скрито в нея, сливайки се заедно във величие, покорност и трепетно мълчание…

Свещеният Коран в кратки щрихи и лаконично разказва за тези природни величествени, великолепни, предизвикващи трепет и вдъхновение явления.

С това Свещеният Коран непосредствено се обръща към сърцето на човека, който не разбира истинския език на тези космически явления сами по себе си. Използва се формулата за клетви спрямо тези явления, за да може същността им да достигне до чувствата и съвестта на хората с цялата си живост, красота, внушителна и впечатляваща сила, ярко доказваща с цялата си очевидност наличието на ръката разпореждаща се със съдбата на тази вселена, указваща нейния път, изменяща нейното състояние, а така също и положението на всички хора, които се отнасят небрежно към това:

Ще преминавате от едно състояние в друго състояние… т.е. вие ще търпите измение едно след друго, в пълно съответствие с предначертаните съдби и различните положения. За претърпяно изменение на различни положения едно след друго се говори с използването на изрази за преход. Подобно лексическо средство, характеризиращо смяната на грижи, дела, опасности, страхове, опасения и други ситуации, е много характерно за арабския език, като например, в известното изказване: “По принуждение (поради нужда) човек преминава към трудните дела, добре знаейки за това.”такива ситуации са много сходни с ездитните животни, които ездача сменя едно след друго. Всяка ситуация продължава точно толкова, колкото е предвидено по волята на съдбите, които управляват всякакви ситуации и положения на самите хора, водейки ги по жизнения път. Всяко положение на хората завършва с това, че се постига целта, представляваща сама по себе си началото на новия етап, също така предопределен и предначертан. Това в пълна мярка е аналогично с тези природни явления, които регулярно, сменяйки се едно с друго, следват едно след друго във вселената. След вечерното зарево следва нощта с всичко онова, което тя покрива, и луната, когато тя се изпълни – та чак докато хората не се срещнат със своя Повелител, за което се говори в предишния откъс. Такава стройна последователност във всички части на дадената сурата, възхитителният преход от едно значение към друго и от една тема към следваща, се явява една от отличителните особености на изумителния Свещен Коран.

* * *И ето в светлината на тези последни щрихи, сцени, знамения и по-рано изложените в сурата явления се изразява учудване от онези, които не са повярвали, имайки пред себе си толкова много впечатляващи и проникващи в душата знамения на вярата, наред с външните свидетелства:

Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)?

Да именно така! Какво се е случило с тях, та не вярват?

Подбуждащите към вярата знамения се съдържат в картините на битието и душевното състояние на хората, в техния духовен свят. Накъдето и да се обърне човешкото сърце, то се среща с всичко това, при което такива впечатляващи моменти се множат, където и да е сърцето на човек. Всички тези впечатляващи явления са толкова дълбоки, многочислени, силни и правдиви върху везните на истината, че те обкръжават човешкото сърце от всички страни, без да му позволяват да ги игнорира, ако то се стреми да се изплъзне. Те го призовават, ласкаво го уговарят и постоянно се обръщат към него, накъдето и да обърне сърцето своя слух!

Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)? Свещеният Коран се обръща към хората, използвайки езика на изначалното свойство на човека, заложено в неговата природа. Той открива техните сърца за впечатляващите знамения на вярата и нейните свидетелства както в душите на хората, така и обкръжаващите хоризонти. В тези сърца се пробуждат чувствата на праведност, боязън от Аллах, смирение и покорност пред Създателя на всяко нещо, което се изразява в покорно и смирено преклонение, това именно е “седжде”.

Наистина, тази вселена е прекрасна и впечатляваща, а наличните в нея впечатляващи явления и моменти, а така също и всевъзможните нюанси и щрихи подбуждат сърцето на човека към най-възвишените чувства на послушание и смирено благоволение.

Наистина, Свещеният Коран е прекрасен и впечатляващ, а съдържащите се в него впечатляващи щрихи и внушения вселяват в сърцето на човека усещането за прекрасното битие и увереността в съществуването на Създателя на това прекрасно битие. Човешкото сърце се изпълва с усещането за истинност на великата вселена, внушаваща истинността за нейния Велик Творец… Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)?

Действително, това е поразително нещо! Нататък в повествованието става дума за истинската същност и положението на неверниците, а така също и за онези мъки, които ги очакват в бъдеще:

Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си! И възвести ги за мъчително наказание…

И така, отхвърлят го, напротив именно тези, които не вярват, при това го отхвърлят напълно и изцяло. Подобно отхвърляне и неприемане съставляват самата същност на неверниците, тъй като в това е самата им натура, а и това е истинското им лице. И само на Всевишният Аллах е най-добре известно онова, което те скриват в своите души и онова, което се спотайва в сърцата им, имайки предвид тяхното зло, вреда, а така също и подбудителните мотиви на това неприемане… след това за неверниците вече нищо не е казано, а следва обръщение към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: И възвести ги за мъчително наказание…О, що за “добра” вест, която не радва никого и не е угодна на онзи, който с цялата си душа се надява да спечели истински добра вест от предвестника на благото!

Едновременно разказвайки за онова, което очаква правоверните, които нищо не отхвърлят, а са готови да извършват добро по отношение на всичко това, с което ще се срещнат. В Свещеният Коран се разказва за това, че тяхната съдба ще се отличава от съдбата на отричащите неверници:

Освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

Тук с помощта на специални езикови средства се подчертава изключителността в положението на добрите праведници за разлика от неверниците. Тези, които са повярвали и са вършили добро, по никакъв начин не могат да влязат в кръга на онези,

до които се е докоснало черното предзнаменование в началото на възвещанието, т.е. правоверните абсолютно се изключват от това!

Между другото, изразът употребен по този начин, преследва целта да усили изразителността и още повече да прикове вниманието към това, което се изключва!

Синтагмата “еджрун гайру мемнун” - “безспирна награда”, т.е. това е награда постоянна и непрекъсната, която очаква праведниците в обителта на вечността и безсмъртието.

Ето с такова решително и лаконично внушение завършва тази не голяма по обем сура, имаща обаче изключително дълбоко съдържание по отношение на онова, което касае сферата на космоса и човешка съвест.  

* * * 

(85)Tефсир на сура ал-Бурудж

Меканска. Съдържа 22 знамения В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 1. Кълна се в небето със съзвездията,2. и в обещания Ден,3. и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!4. Да изчезнат хората, изкопали ямата5. за огъня, пълнен с гориво!6. Когато седяха около нея7. и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели.8. И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния,9. Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел!10. За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението на горящите пламъци.11. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф!12. Сграбчването на твоя Повелител е могъщо!13. Наистина, Той създава изначално и пресъздава,14. Той е Опрощаващия, Любящия,15. Властелинът на Трона, Предостойния,16. Извършващия всичко онова, което пожелае!17. Стигна ли до теб разказът за войските,18. за Фираун и за самудяните?19. Неверниците считат това за лъжа.20. Но Аллах ги обгражда в гръб.21. Да, това е славен Коран22. [ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз.

Тази кратка по своя обем сура излага истините на вероучението и религиозното кредо, а така също и нормите на мирогледа, основан на вярата. Тези въпроси имат

огромна важност, озарявайки всичко около себе си със силна и далеко проникваща светлина. Зад всяко конкретно явление и пряк факт, за които се разказва в текста на сурата, включвайки фактически всеки айет, а често пъти и всяко слово, стои дълбок смисъл, откриващ поредния прозорец в плана на истинското възприятие на многообразния и разностранен свят.

Конкретната тема, която се разкрива в сурата, касае събитията, случили се с хората на ямата. Същността му се състои в това, че група вярващи от онези, които са предшествали Исляма – казват, че те са били измежду християните-монотеисти в миналото, - и тази група била заловена от най-злите им врагове – несправедливите угнетители, отличаващи се с изключителна жестокост. На тези врагове е било угодно, вярващите да се отрекат от своето вероучение и да се откажат от своята религия, ставайки вероотстъпници. Вярващите обаче, са отхвърлили това и били непоколебими в своето религиозно кредо. Тогава коварните притеснители изкопали ров в земята, разпалили в него жарък огън, а след това хвърлили в него група вярващи, които изгорели живи пред очите на много хора, докарани там от угнетителите специално, за да видят със очите си мъчителната гибел на вярващите по този чудовищен начин. А самите притеснители се наслаждавали на жарко пламтящия огън от горящите живи вярващи: И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния…

Сурата започва с клетвена формула: Кълна се в небето със съзвездия и в обещания Ден, и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал! Да изчезнат хората, изкопали ямата…Тук в текста на сурата се свързват в едно цяло небето с грандиозното струпване на звездите, обещания Ден с неговите велики и потресаващи събития, огромните маси свидетели на този Ден и тези събития, които имат място в него. И всичко това се свързва органично с конкретната случка и небесната мъст към тези тирани, които дръзнали да извършат такова престъпление.

След това с лаконични щрихи се обрисува трагичната картина, която без каквито и да е излишества и подробности вселява чувства и усещания на отвратителност към ужасното събитие с указание за величието на вероучението, което се е оказало над човешкото безумие, колкото и силно то да е било

Побеждавайки огъня и самия живот, това вероучение достига апогея, който прави чест на човека в продължение на всички поколения. И ето, наред с тази възвишеност, невинност и чистота на вярващите се показва отвратителността на гнусното действие, преизпълнено с произвол, зло и низост:

За огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели.

В последвалите след това редица кратки последователни коментарии се подчертава величието на всичко онова, което е свързано с призива, религиозните догми и норми на мирогледа, основан върху вярата. При това се указва на царството на Всевишният Аллах над небесата и земята, върху това, че Всевишният Аллах е Свидетел на всичко, което се случва в небесата и на земята, и че Той присъства на всичко това: Аллах, Всемогъщия, Всеславния, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел!

Тук се дава указание за наказанието в Джехеннема и наказанието на горящите пламъци, което очаква долните и подли тирани, а така също има намек за блаженството на Дженнета…Това е велика награда и триумф, които очакват правоверните, отдали своето предпочитание на религиозното си кредо пред земния живот, издигнали се над буйстващия огън и горящите пламъци: За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението

на горящите пламъци. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф!

Отбелязва се огромната мощ и могъщото сграбчване на Всевишният Аллах, Който създава изначално и размножава: Сграбчването на твоя Повелител е могъщо! Наистина, Той създава изначално и пресъздава…В това се заключава истината, пряко свързана с живота, която е била унищожена в този акт на насилие, оставяйки след себе си далечното проникващо сияние. После следват някои атрибути на Всевишният Аллах , всеки от които е преизпълнен с особено значение.

Той е Опрощаващия, Любящия, т.е. Опрощаващият на онези, които се разкайват след извършените грехове, колкото и тежки да са те. Той също така е Любящият по отношение на Своите раби, които Го предпочитат и избират Него в сравнение с каквото и да било друго. И тук любовта е изцелителния балсам за подобни рани!

Властелинът на Трона, Предостойния, Извършващия всичко онова, което пожелае!...Тези атрибути дават представа за абсолютното господство, за абсолютното могъщество и за абсолютната воля, т.е. всички те имат непосредствено отношение към описваното събитие, придавайки му сияещо-лъчист и далеко разпространяващ се ореол.

Нататък следва кратко указание за историческите прецеденти, когато наказанието на Всевишният Аллах е постигало тираните, до зъби въоръжени: Стигна ли до теб разказът за войските, за Фираун и за самудяните? По своя характер и последствия това са били две отличаващи се истории, те обаче, както и събитието при ямата, са оставили след себе си ярък ореол.

В заключението на сурата се възвещава съдбата на неверниците и се съобщава, че те ще бъдат обкръжени от Всевишният Аллах, без дори и да почувстват това: Неверниците считат това за лъжа. Но Аллах ги обгражда в гръб.

След това се провъзгласява истинността на Свещеният Коран, нерушимостта на неговите основи и съхранението: Да, това е славен Коран,[ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз. Това внушава усещането, че всичко възвестено от Свещеният Коран, е решаваща и последна истина, а също така окончателно ръководство за действие по всички дела.

Такава е обширната палитра от смислови щрихи, отразяващи сиянието, излъчвано от тази сура, и нейното обширно пространство, което се явява встъпление към подробно разглеждане на всички смислови оттенъци и нюанси.

  * * *

Кълна се в небето със съзвездия и в обещания Ден, и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!

И така, преди разказа за събитията свързани с ямата, сурата започва с дадената клетва в небето, украсено със съзвездието на зодиака. Тук могат да се имат предвид самите звезди, притежаващи огромна маса, като че ли това са величествени небесни кули, т.е. издигнати звездни замъци. Всевишният Аллах е казал: И небето изградихме с [Нашата] сила, и наистина, неизмерно много още можем!/51:47/Всевишният Аллах още е казал: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето?/79:27/ Съзвездията на зодиака могат да означават също така и орбити, по които се движат тези небесни тела, т. предназначените за тях маршрути в космоса, които те не изменят. Указанието за това внушава идеята за грандиозност, т.е. именно това е този смислов оттенък, който е необходим в дадения контекст:

И в обещания Ден…т.е. това е денят на Решението относно всички земни събития и сведения за земната равносметка по повод на всичко, което се е случило в

продължение на човешкия живот. Това е отреденият Ден, за чието идване е съобщил Всевишният Аллах. Той е обещал в този Ден да проведе всеобхватно разчистване на сметките и да определи на всеки според полагащото му се въздеяние. До настъпването на този Ден Всевишният Аллах е предоставил отсрочка на всички враждуващи и съдещи се. Това ще бъде Велик Ден, към който са устремени всички твари на Всевишният Аллах, и те очакват този Ден, за да видят по какъв начин всичко това ще се случи:

Кълна се в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!... В този предстоящ Ден ще бъдат показани абсолютно всички дела, и всички твари на Всевишният Аллах ще застанат пред Съда на Всевишният. Всички дела ще станат явни, и всички ще станат свидетели, узнавайки за всичко. Всички дела ще станат явни, и вече нищо няма да бъде скрито от техните очи и сърца…

Ще се съберат небесата със съзвездията, ще настъпи обещаният Ден, и ще застанат свидетел и онова, в което той е свидетелствал. Всички тези епитети предават оттенък на важност, величествена тържественост, концентрираност и грандиозност в контекста на сурата, и именно в такава атмосфера започва разказа за събития при ямата. С това се внушава впечатление на обширност и универсалност на сферата, в чиито рамки се разказва за това събитие, истинността за което ще бъде претеглена в този Ден, и за случилото се ще бъде поискано пълно разчистване на сметките. И тази сфера е много по-голяма, отколкото цялото пространство на земята, и тя много повече превъзхожда продължителността на земния живот, който е ограничен в своя срок…

 * * *

И ето създаването на такава обстановка и разкриването на безкрайното пространство, с лаконични щрихи се разказва за самото събитие:

Да изчезнат хората, изкопали ямата… За огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели. И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния…Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел!

Повествованието за събитието започва с провъзгласяване за мястото на хората изкопали ямата: Да изчезнат хората, изкопали ямата…Това слово свидетелства за гняв, гневът на Всевишният Аллах за такова действие и върху онези, които са го извършили. С това се подчертава също така и чудовищността на греха, предизвикал гнева на Снизходителният, Неговата мъст и заплаха да приключи с тези, които са извършили това престъпление. Нататък следва пояснение относно това, какво представлява самата яма: Ямата… За огъня, пълнен с гориво…ямата – това представлява ров изкопан в земята, който е бил изрит от хората, след което те запалили в ямата огън, докато той не обхванал цялата яма. Нататък в текста вместо словото “яма” е използван епитета “огън”, за да се даде нагледна представа за жаркия и бушуващ пламтящ огън с голямо количество гориво.

И така, нека да изчезнат хората, изкопали ямата, които напълно са заслужили тази мъст и този гняв, отчитайки положението, в което те се намират, извършвайки този смъртен грях и тежко престъпление: Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели…Даденият израз демонстрира положението и вида на тези хора, когато те са разпалвали огъня, хвърляйки в него вярващите мъже и вярващите жени и след това са насядали около огъня, съвсем близко с това чудовищно мъчение, наблюдавайки мъките на изтезаваните, и след това, как жарките пламъци жадно поглъща телата на невинните жертви. Създава се впечатление за това, че

тези мъчители се стараят специално да запазят в паметта на своите чувства това чудовищно и гнусно зрелище!

Във вярващите не е имало никаква вина или дълг спрямо мъчителите: И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния…Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел! Цялото им престъпление се е състояло в това, че са вярвали в Аллах Всемогъщия, Който е Свидетел на всяко нещо. Наистина, Той е Достоен за поклонение и за вяра, и Той е Единствения, на Който принадлежи властта над небесата и земята. той е Свидетел на всяко нещо, и Неговата воля е тясно свързана с Неговото присъствие навсякъде. Следователно, Той е бил Свидетел на всичко онова, което се е случило с вярващите и онова, което са извършили хората изкопали ямата. И този смислов щрих успокоява сърцата на вярващите и носи заплаха за надменните злодеи, тъй като Всевишният Аллах е бил Свидетел. И достатъчно е Аллах за Свидетел!

Разказът за това събитие завършва с посочените кратки айети. Които вселяват в сърцето заряд на ненавист към това отвратително престъпление и неговите изпълнители. Те подтикват към размисъл за онова, което стои зад това събитие и неговото значение пред Всевишният Аллах, тъй като то е предизвикало Неговия гняв и мъст. Изобщо не бива да се смята, че делото се ограничава само с това, тъй като зад разпитването и разчистването на сметките с Всевишният Аллах се крие нещо много по-голямо.

Наред с това завършеният разказ преизпълва сърцето с благоговение, издигнало се над човешкото безумие, тъй като това е благоговение на вярата. Религиозното убеждение във вярата е удържало победа над земния живот, проявило се е пълното отстраняване от телесните примки и окови на земното привличане. Вярващите са имали възможност да спасят своя живот, заплащайки за това с поражение към вярата си, но колко те самите са изгубили в земния живот до настъпването на вечния живот? Колко е изгубило цялото човечество? Колко са изгубили те лишавайки от жизненост дълбокия смисъл на всичко това, същността на което се състои в аскетизма на живот без вероучение, в отвратителния живот без свобода, а така също в нейния разпад и разложение, когато тираните вземат властта над човешките души след като овладеят техните тела! Наистина, вярващите са постигнали това във висша степен благороден смисъл и най-дълбоко значение, както и същността му. На тях им се е отдало да осъзнаят това, когато са били още живи на този свят, когато жарките пламъци са ги обхванали, и телата им са изгаряли в този огън. Този благороден смисъл, очистен от огъня е удържал победата! След това те ще имат разчистване на сметките си със своя Повелител, така както ще има разчистване на сметките с палачите-деспоти. И в по-нататъшното повествование се говори за това. 

* * * 

За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението на горящите пламъци. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф!

Това, което се е случило на земята и в земния живот, съвсем не се явява завършек на събитието и край на всичко. Продължението ще има своето място вече там и полагащото се възмездие за извършеното ще постави всичко по своите места. Ще бъде прието решение относно това, което се е случило между вярващите и тираните, и това е предопределено и решено с абсолютна точност. Такава е истината, както за това казва Всевишният Аллах:

За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени…- продължават да упорстват в своето заблуждение, без да съжаляват за извършеното: А после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем, и за тях е мъчението на горящите пламъци. В текста се говори за “горящи пламъци”, което пояснява наказанието в Джехеннема. В текста, обаче, буквално и направо се говори за “горящи пламъци”, за да се съпоставят те с огъня, разпален в ямата, и да съответства логически на това. Но с какво се отличава едното изгаряне от другото? Дали се различават по силата на огъня, или пък по продължителността му? Изгарянето в земния живот става посредством огън, разпален от хората, а изгарянето в бъдещия живот ще се осъществи в огън, който е разпален от Твореца! Изгарянето в земния живот е мигновено и завършва бързо. Изгарянето в бъдещия живот продължава цяла вечност според земните мерки, а неговата продължителност е известна само и единствено на Всевишният Аллах! Ако се сравни земното изгаряне, което е било угодно на Всевишният Аллах за вярващите в името и възтържествуването на високия и хуманен идеал, преизпълнено с дълбок смисъл, с пламъците на Джехеннема в бъдещия живот поради гнева на Всевишният Аллах, то намираме колко позорно и унизително е второто!

Благосклонността и милостта на Всевишният Аллах към тези, които са повярвали и извършвали добри дела, се въплъщават в Дженнета: За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат...И в това е истинското спасение, за което е казано:Това е големият триумф! Триумфът означава спасение и успех. Спасение от наказанието в бъдещия живот само по себе си вече е успех, така че какво остава да кажем за градините, сред които текат реки?

С такъв финал се възстановява истинския ред и всичко си идва по местата, и в такъв край е истинското решение на ситуацията. Работата е там, че случилото се на земята е било само една част или страна въпроса, който още не е получил своето решение. Именно такава е истината, която поставя този първи коментар относно описаното събитие, за да се закрепи тази истина твърдо в сърцата на неголемия брой правоверни в Мекка, а така също в сърцата на всяка група правоверни, подложени на сплетни и насилие в продължение на векове.

А коментариите продължават да следват и нататък… Сграбчването на твоя Повелител е могъщо!... Разкриването на сграбчването, неговата същност и неговата сила, следва в даденото място на повествованието, за да продемонстрира органично контраста с жалкия и слаб захват, имащ място в случилото се, който хората на земята са счели за силен и здрав. Могъщото сграбчване е мощен и жесток захват на Този, Комуто принадлежи царството на небесата и земята, и съвсем не е захват на хилави и жалки слабаци, узурпирали властта на ограничено парче земя в продължение на ограничен срок.

Даденият фрагмент от текста демонстрира връзката между този, към когото е обърнато изказването, т.е. пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и Този, Който говори – Аллах, Велик е Той и Могъщ! Всевишният Аллах му казва: Сграбчването на твоя Повелител е могъщо!... Твоят Повелител, божественото господство на Който ти признаваш, и Той е твоята надеждна упора, и на Чиято помощ ти се уповаваш. Такава връзка има своята ценност в тази обстановка, когато безсрамните нечестивци са захванали вярващите! Наистина, Той създава изначално и пресъздава…т.е. начало и повторно създаване. Дори ако глобалният смисъл на това означава първичното творение и последното творение, тъй като както първото, така и второто постоянно и непрекъснато се случват във всеки момент на нощта или деня. Постоянно нещо започва и възниква, както и се възстановява онова, което вече е остаряло и умряло. Цялата вселена се намира в процес на непрекъснато обновление и остаряване. И в условията на този всеобхватен и непрекъснат процес на възникване и възраждане, трагедията при ямата и

нейните явни резултати са представени в същността си като дело на преходен частен въпрос. По трезва оценка това е начало на възраждането, или пък е възраждане на началото в този извечен и непрекъснат кръговрат…

Той е Опрощаващия, Любящия… Що се отнася до опрощаването на греховете, то е свързано с предишните слова на Всевишният Аллах: И после не се разкаяха… Опрощението на греховете и опрощаването на Всевишният Аллах са милост и обилна благодат, безгранична и безпределна. Това е разтворена врата, която не се затваря пред лицето на завръщащия се и разкайващия се, колкото и да е страшен извършеният грях и огромно да е неговото непослушание. Що се отнася до любовта, то тя е свързана с позицията на правоверните, които пред всичко на света предпочитат своя Повелител, и представлява приветливо и благородно дружелюбие. Когато Всевишният Аллах извисява на почетен уровен Своите раби, които са предпочели пред всичко останало Него и са Го възлюбили, то перото остава безсилно да опише това високо положение без милостта на Аллах за това. Степента на дружбата…дружбата между Повелителят и раба, степента на любов на Всевишният Аллах към Неговите приближени и възлюбени…Какво представлява този преходен живот, който те са пожертвали? Какво представлява тази скоротечна мъка, която им е било писано да изпитат? И какво изобщо означава всичко това в сравнение само с една капка от такава сладостна любов? Какво струва всичко това в сравнение дори само с един знак на това разположение и дружелюбие на Всевишният Аллах?

Наистина, робите на земята, слугите на някой си отделен човек с готовност ще се хвърлят посрещайки своята гибел буквално от една поощрителна дума, излязла от устните на техния владелец и дори само след един мимолетен благосклонен поглед. А нали и самия той е един слуга, и те са слуги – какво тогава да се каже за слугите на Всевишният Аллах, които Всемогъщият е ощастливил със Своето благородно и възвишено дружелюбие - Аллах е Властелинът на Трона, Предостойния …Властелинът на Честа, Всевишният, Покровителят, Великодушният? Нима живота не е станал неважен, болката – незначителна, а наказанието – леко? Нищожно е станало всичко скъпо и ценно в името на спечелването дори само на един знак на благосклонност, който, може би ще окаже Любящият Господар, Властелинът на Престола, Предостойния…

Извършващия всичко онова, което пожелае!...Това е постоянно действащ и многократно претворяващ се в живота атрибут на Всевишният Аллах…Извършващ всичко онова, което е Нему угодно – притежавайки абсолютна воля. Той избира това, което Му е угодно, извършва онова, което Той поиска, избирайки това. То е постоянно и ще продължи вечно. Такъв е един от Неговите атрибути, хвала на Аллах!

Ако Аллах пожелае, правоверните ще удържат победа на земята по силата на мъдро решение, угодно Нему. Друг път ако Аллах пожелае, вярата ще победи сплетните и раздорите, и телата ще напуснат този тленен свят по силата на мъдро решение Нему угодно. Друг път ако Той пожелае, земята ще бъде превзета от жестоки тирани, и понякога Всевишният Аллах им дава отсрочка до настъпването на обещания Ден по силата на Неговата мъдрост, която се осъществява ту тук, ту там в съответствие с предначертаното от Него предопределение…

Това е едната страна на тези действия, които са Нему угодни, което съответства на събитието, за което ставаше дума, а така също съответства на последвалото го предание за Фираун и самудяните. Зад всички събития, зад целия живот и цялата вселена стои безгранична и необятна воля, която твори абсолютно всичко в това битие.

И така, Той върши всичко, което си пожелае и е Нему угодно... И ето образец на такова творение, което е угодно на Неговата воля:

Стигна ли до теб разказът за войските, за Фираун и за самудяните? В това има указание за две дълги предания, вече известни на онези, към които е обърнат текста, тъй като напомнянето за тях често се среща в Свещеният Коран. Думата

“войските” се използва, за да се подчертае силата и боеготовността на тези войници: Стигна ли до теб разказът за войските? И как твоят Повелител е постъпил с тях, съгласно това, както Той пожелае?

Тези две сказания се различават между себе си по своя характер и своя резултат…Що се отнася до сказанието за Фирауна, то Всевишният Аллах го е погубил заедно с неговата войска, дарявайки с това спасение на исраилевите синове. Той им е помогнал в някакъв период от време да победят на земята, за да изпълни чрез тях част от Неговото предопределение и Неговата божествена воля. А що се отнася до сказанието за самудяните, то Всевишният Аллах е погубил този народ напълно, с изключение на Салих алейхисселям, и няколко човека заедно с него, така че след това у тях не е останал нито управник, нито сили. По такъв начин това е било само спасение от нечестив и греховен народ.

Това са тези два примера на действия, обусловени от божественото изразяване на волята и насоченост на божественото желание. Те представляват две от формите на призива към Всевишният Аллах и вероятните възможности, наред с третия вариант за изход, който е имал място в събитието при ямата. Всичките тези възможни варианти Свещеният Коран показва на вярващото малцинство в Мекка, а така също за всяко поколение правоверни.

 * * *

В заключение на сурата следват два силни и решителни такта, всеки от които съдържа в себе си постановлението на Всевишният Аллах, решаващо слово и окончателен вердикт:

Неверниците считат това за лъжа. Но Аллах ги обгражда в гръб.Същността на истинското положение на неверниците, отричащи истината, се състои в това, че по всяко време: Но Аллах ги обгражда в гръб. Те не се досещат, че Всевишният Аллах със Своята мощ и знание изцяло ги обгражда, а те са най-слабите и жалки мишлета, оказали се в центъра на ужасния ураган!

Да, това е славен Коран,[ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз…И преславен, и възвишен, и свещен и древен…А нима има нещо по-достойно,

по-възвишено и по-древно, от словото на Всевишният Аллах? И то се намира в Лаухи Мехфуз, чиято природа и характер не са ни известни, тъй като това се отнася към областта на съкровеното познание, което е известно само и единствено на Всевишният Аллах. За нашето възприятие са достъпни само смисловите оттенъци и отблясъци, а така също и духовното внушение, оставащо в сърцата. Този Свещеният Коран е охраняван, пазен и несъкрушим, тъй като словото на Всевишният Аллах е истина от последна инстанция, касаеща абсолютно всички дела и въпроси. Всички думи изчезват, но това е свято, охранявано и пазено вечно.

И така, Свещеният Коран е казал своето последно слово относно събитието при ямата и тази истина, която стои зад него…И това е окончателното слово…

 * * *

 

(86)Тефсир на сура ат-Тарик

Меканска. Съдържа 17 знамения В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 1. Кълна се в небето и във Вечерницата!2. А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? 3. Звездата с пронизваща светлина.4. Над всяка душа има надзорник.5. И да погледне човекът от какво бе сътворен!6. Бе сътворен от изтласкваща се течност,7. която излиза измежду гръбнака и ребрата.8. Способен е Той да го върне 9. в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните10. и не ще има той нито сила, нито избавител.11.Кълна се в небето, проливащо дъжд,12. и в земята, която се разпуква,за да проникне растението13. че това е слово-разграничение (на истината от лъжата).14. А не е шега.15. Те замислят с умисъл коварни хитрини.16. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл.17. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

 В предговора към този джуз бе казано, че тези сури представляват сменящи се и

последователни начини, въздействащи върху чувствените възприятия. Тези силни, резки и възвишени методи, а така също и резките викове са обърнати към тези, които са изпаднали в дълбок сън…В едно темпо и с едно предупреждение тези методи и викове, непрекъснато редуващи се въздействат върху възприятието на човека. “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”

Тази сура представлява ярък образец на указаните по-горе особености. В нейното темпо присъства рязкост, съответстваща по вид на описаните сцени, присъства своеобразен музикален ритъм, звучни епитети и лексически обороти, а така също и съобщение за смисъла по пътя на внушението.

Сред картините живо описващи сурата, следва да се отбележат: Вечерницата – звездата с пронизваща светлина; изтласкващата се течност; проливането на дъжда; разпукването на земята, за да поникне растението.Към идеите и значенията, съдържащи се в сурата, се отнасят следното – надзор над всяка душа: Над всяка душа има надзорник... Отрицанието относно това, че човека в деня Къямет: Не ще има той нито сила, нито избавител... Най-строга сериозност: Че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега…

Заплахата, съдържаща се в сурата, носи аналогичен характер: Те замислят с умисъл коварни хитрини. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

Тази сура, фактически обхваща тематиката, която бе указана във встъпителната част на този джуз: “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”

Картините, описващи вселената, и обективните факти, съдържащи се в сурата, се намират в абсолютно съгласувано и отчетливо хармонично съчетание, което става ясно при разглеждането на сурата в нейното прекрасно коранично изложение… 

 * * *

  

Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Звездата с пронизваща светлина. Над всяка душа има надзорник.

Тази част от сурата съдържа описание на едно от явленията във вселената, а така също и една от истините на вярата. Тази част започва с клетва в небето и вечерницата, след което следва въпрос, характерен за стилистичната изразителност на Свещеният Коран: А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Все едно, че при това се подразбира наличие на нещо извън рамките на обичайното възприятие и знание. Нататък следва разяснение и уточнение на формата и вида: Това е Звездата с пронизваща светлина. Това е тази звезда, която пронизва тъмнината със своите ярки и силни лъчи. Даденото описание дава характеристика само на външния вид на звездата, Всевишният Аллах без да се дава в текста определение или разяснение относно същността на самата звезда като материален обект. Впрочем, от такова обяснение няма и необходимост. Обобщението тук играе по-важна роля, вместо смисъла: Има небе и звезди по небето, техните светлини пронизват тъмнината, прониквайки през това покривало, обгръщащо всички предмети и неща. Подобно указание подготвя съзнанието за възприемането на другите факти и картини, които ще бъдат изложени по нататък в сурата…

Клетвата в небето в съчетание със звездите, сияещи с пронизващ блясък, се състои в това, че над всяка душа има надзирател съгласно повелята на Всевишният Аллах: Над всяка душа има надзорник… Такава езикова форма на изразяване свидетелства за категоричността при утвърждаването, т.е. няма нито една душа, над която да не съществува блюстител и надзорник, който следи за нея, води отчет и я наблюдава. Надзирателят е упълномощен за това по указание на Всевишният Аллах и осъществява контрол над душата, тъй като тя представлява склад на тайни и мисли, на която са предписани дела и възмездие за извършеното.

Следователно, там няма никаква анархия и безпорядък! И на хората съвсем не им е предоставено просто така да си живеят на земята без стража, те не са оставени без надзорник в техните домове и бърлоги, не им е дадена свобода да правят каквото си поискат без надзор. Абсолютно всичко се отчита веднага, по най-изчерпателен начин, а предстоящата равносметка се основава на това искрено и точно отчитане.

Текстът дава на човек застрашително внушение по такъв начин, че душата усеща невъзможността да се намира в празно пространство. Дори когато човек смята, че той се намира насаме със себе си и никой не го следи, то все пак там присъства невидим надзирател, който наблюдава всичко, колкото и усамотен да е човек. Когато душата се скрива от всеки взор и е уверена, че нито един нощен гост не нарушава нейната самота, то и в такъв случай обезателно ще присъства надзорник, сваля всеки саван и прониква във всичко спотайвано подобно на това, както ослепително сияещата звезда раздира покривалото на нощния мрак. И така, само една превъзходна работа на Всевишният Аллах хармонично се съгласува и съчетава в душите и хоризонтите. 

* * *

След този фрагмент, в който душата на човека се свързва с вселената, следва нов, утвърждаващ истината на предопределението и божественото устройство от Всевишният Аллах, защото потвърждение за това се явява клетвата в небето и вечерницата. За тази божествена истина свидетелства изначалното възникване на човека. И това създава осъзнаването, че човекът не е подхвърлен напразно и не е оставен безцелно загубен:

И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата.

Нека човекът поразмисли над това, от какво е бил създаден и какъв е станал в последствие…Той е бил сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата. Той е бил сътворен от тази течност, излизаща от гръбнака на мъжа и ребрата на жената, която образува смес (имат се предвид горните ребра от гръдната клетка на жената). По-рано това е било тайна, известна само на Всевишният Аллах, за която на хората не е било известно нищо, докато не настъпила втората половина на XX век. И чак тогава съвременната наука се оказала в състояние да разгадае този секрет и да узнае истината, използвайки своята методика. Станало е известно, че гръбнакът на мъжа изработва мъжка течност, а горите ребра от гръдната клетка на жената изработва женската течност. Когато тези две течности се слеят в едно цяло на съответното място, то протича процеса на възникване на човека!

Огромна е дистанция между зачатието и изходния резултат…между сливането на течностите, излизащи от гръбнака и ребрата, и мислещия, разумен и оформен човек, имащ сложно организирана структура на система от органи, нерви, мозък и психика…И тази изливаща се течност преодолява огромната дистанция, докато не се превърне в човек, притежаващ дар слово, което внушава идеята за съществуването на ръка с извънчовешки характер, която пуска това нещо безформено, безструктурно, безволево и безсилно по дългия, поразителния и величествения път така, че в края на този път да се получи дадения резултат със задължителното наличие у всеки човек на свой надзорник по заповед на Всевишният Аллах. И този надзорник се грижи за даденият изначален съсирек, който няма форма и разум, воля и сила, в продължение на този дълъг и поразителен път, преизпълнен с такова количество удивителни и чудновати неща и явления, което многократно превъзхожда броя на чудесата, които човек среща през своя живот, започвайки от неговото раждане и завършвайки с неговата смърт!

И ето само една оплодена клетка, почти невидима с микроскоп, тъй като една порция семенна течност съдържа милиони сперматозоиди, - и ето такова създание, което не притежава форма, разум, сила и воля, сформирано вътре в матката, веднага започва да търси хранителни вещества, защото попечителската ръка го е дарила със свойството да поглъща храна. В резултат на това участъка от стената на матката около закрепената оплодена клетка се превръща в най-малката локвичка течна кръв, приготвена в качеството си на храна! И когато се пригоди храната на оплодената клетка, тя веднага пристъпва към следващия процес – процеса на непрекъснатото деление, в резултат на което се образуват нови клетки…При това именно такова примитивно създание, нямащо нито форма, нито разум, нито сила, нито воля, оказва се знае, какво прави и какво иска, тъй като попечителската ръка го осигурява с необходимото наставление или програма, необходимото знание, способност и воля, по силата на което това създание знае нужния път! То е програмирано така, че да специализира новите клетки така, че всяка група от тези нови клетки да се заеме с формирането на строго определен елемент от това велико съоръжение – конструкцията на човешкия организъм. Една от групата клетки формира скелета, друга започва усилено да създава мускулната система, трета – нервната система, четвъртата – лимфната система, и така става с всеки елемент от основната конструкция, от които се

състои тялото на човека и неговия организъм! Всичко обаче не е толкова просто, защото съществуват и много по-тънки специализации. Работата е там, че всяка кост, всеки мускул и всеки нерв се различават един от друг, тъй като човешкото тяло по своята конструкция е изключително сложно в производството, поразително по своя състав и се отличава в многообразието на функциите. Всяка от групите клетки, отговаряща за формирането на някоя от конструкциите или елемент на дадено съоръжение, се обучава да разпознава частните специализации в рамките на всяка система. При това всяка от подгрупите клетки изпълняват своята определена работа на своя участък в рамките на едното велико съоръжение! Нещо повече, всяка от малките клетки върши именно своето дело при това напълно съзнателно, знаейки, къде да се движи и какво се изисква от нея! И в този огромен и заплетен лабиринт нито една от клетките не греши по своя път. Клетките, отговарящи за сформирането на очите, знаят, че очите трябва да бъдат разположени на лицето, и в никакъв случай на корема, краката или ръцете, въпреки, че всяко от изброените места подхожда за разполагане върху него на очи. Ако първата от клетките, отговаряща за формирането на очите, вземе и се закрепи за един от тези органи, то очите тогава биха се образували именно там! Обаче, именно самата клетка, започвайки своето първоначално движение, се отправя не някъде другаде, освен в мястото, което е предназначено за очите в този толкова сложен апарат, какъвто е човешкият организъм. Тук се пита: Кой е казал на клетката, че този апарат се нуждае от това, че очите да се намират именно на това място, и на никое друго? Това е Всевишният Аллах! Наистина, именно Всевишният Аллах се явява Върховният Пазител, Който се грижи за клетката, направлява я, наставлява я по правия път в лабиринта, където няма друг наставник, освен Аллах!

Всички тези клетки, както поотделно, така и заедно, действат в сферата, която се определя за тях от специална група намираща се вътре в самата клетка единици, които се наричат единици на наследствеността или гени. Гените, влизащи в състава на хромозомите, осъществяват контрол за запазване на видовете принадлежност и предават наследствените свойства от поколение на поколение. Клетката на очите, която се дели и размножава, за да се образува окото, се старае да запази в процеса на своята работа определената форма на окото и ред други специфични качества, позволяващи да се сформира именно човешко око, а не око на някое животно. От гледна точка на наследствеността, човешкото око също така запазва определена форма и цял ред особености. При това не се допуска ни най-малкото отклонение от набелязаната схема в конструкцията на окото от гледна точка на неговата форма или други особености. Тогава кой е този, който е надарил клетката с такъв потенциал и способности? Кой я е научил на това? Та това нали е една примитивна клетка, която не притежава нито разум, нито съзнание, нито воля, нито сила? Това е Всевишният Аллах! Наистина, Всевишният Аллах я е научил на това, което самия човек не е в състояние да конструира, дори ако му бъде поръчано да създаде око или само част от него, докато в същото време само една или няколко примитивни клетки извършват цялата тази гигантска работа!

Зад този лаконичен фрагмент относно някои етапи на дългия и поразителен път – от изливащата се течност до човека притежаващ дар слово – стои неизчислимо множество от чудеса относно свойствата на различни системи и органи, които ние тук да разгледаме просто не сме в състояние. Всичко това свидетелства за предопределението на Всевишният Аллах и устройството на всичко, а така също и за наличието на осъществяваща опеката, направляваща и определяща ръка. Това също така потвърждава първата истина, закрепена с клетвата в небето и вечерницата, и също така води към втората истина – истината за възраждането в бъдещия живот, в което не са вярвали езичниците, към които за първи път е била обърната тази сура.

 * * *

Способен е Той да го върне в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните и не ще има той нито сила, нито избавител.

Наистина, Всевишният Аллах е Този, Който го е изградил и е бил негов Попечител, и именно Той може отново към живота след смъртта и към обновление след овехтяване. Първото изграждане на човека свидетелства за могъществото на Всевишният Аллах, за Неговото предопределение и устройство на всичко. Това първо изключително тънко, сложно и мъдро изграждане, изцяло ще пропадне напразно, ако нататък няма възраждане с цел проверка на всички тайни на основание на които би се заслужила праведна награда: …в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните… През този Ден всичко потайно и съкровено, всички далеко скрити секрети и тайни ще бъдат изявени и проверени. Те ще станат явни и очевидни подобно на това, както звездата със своя сияен блясък разсейва непрогледния мрак, и невидимият Попечител прониква в душата, изцяло обвита в тайни! Точно така ще бъдат разкрити всички тайни в този Ден, когато човек ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник: …и не ще има той нито сила, нито избавител. Човек сам по себе си ще бъде лишен от всякаква сила, и няма да има никакъв помощник отвън. Разкриването на всичко спотайвано с лишаването от каквато и да било сила още повече ще засили суровостта на обстановката, което оказва върху възприятието дълбоко и впечатляващо въздействие, когато протича прехода от космоса и душата към изграждането на човека и неговия поразителен път до самия му край, когато от него ще бъдат снети завесите и ще бъде разкрита всяка тайна, а човека ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник…

 * * *

Може би, частица съмнение или известно недоверие ще остане в душата относно това, че то задължително същества, след това обаче настъпва убедеността, че това слово се явява решаващо, и се установява връзката между това слово и картините от космоса подобно на това, както то е направено в началото на сурата:

Кълна се в небето, проливащо дъжд, и в земята, която се разпуква, за да проникне растението, че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега.

Периодичното валене на дъжда от облаците, разпукването на земята, за да проникнат растенията представляват две картини от проявата на живот в една от неговите форми. Това е живота на растенията и тяхното първично възникване: водата пада от небето, а растенията прорастват от земята, което с нещо напомня за изтласкващата се течност, която излиза от сулб - гръбнака на мъжа и тераиб – ребрата на жената, а така също и ембриона, който израства в мрака на матката. Животът и в единия и в другия случай си е живот, явлението и в единия и в другия случай си е явление, а движение и в единия и в другия случай си е движение. Това е твърдо установен ред, а така също и фина и майсторска работа, която свидетелства за Този, Който е сътворил всичко това. При това никой не е в състояние да се уподоби с Него нито в същността на изделието, нито по неговата външна форма!

Това явление е много сходно с вечерницата, която сияе с ослепителен блясък, разсейва всякакви завеси и покривала на тъмнината, а така също разкрива всички тайни и секрети на хората- това фактически е една работа, указваща Този, Който е сторил това!

Всевишният Аллах се заклева в тези две създания и явления: небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията…

По този начин картината на тези две явления и тяхната впечатляваща сила, наред със звучните и изразителни епитети, правят дълбока впечатление за сила, суровост, проникновение, проницателност и решителна твърдост. Всевишният Аллах се заклева, че това е слово, в което се излага решението относно възраждането и изпитанието с разкриването на тайните, - както и целия Коран, - се явява решаващо и окончателно слово, слагащо точка след всяко друго слово, във всеки спор, съмнение или недоверие. Това е окончателно слово, след което не може да има друго. За това свидетелстват небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията!

 * * *

И ето под сянката на това решаващо слово за възраждането и изпитанието за разкриването на тайните, повествованието се обръща към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, към него и неговите сподвижници – правоверното малцинство в Мекка, страдащи от коварните интриги на езичниците и техните заговори против призива и вярващите в него. Езичниците са излезли извън кожата си, за да вършат всевъзможни сплетни, интриги и коварни замисли против правоверните, плетейки всякакви интриги, преграждайки им пътя и изобретявайки всевъзможни способи против тях. В такива условия словото на Всевишният Аллах се обръща към пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, с поддръжка и утешение, с намалено значение на интригите и ролята на злите сплетници, тъй като това ще продължава до известно време. Изходът от борбата – се намира в Неговите ръце и е под Негово ръководство, хвала на Аллах! Затова нека пратеникът и правоверните бъдат непоколебими и спокойни:

Те замислят с умисъл коварни хитрини. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

И ето тези, които са били сътворени от течността, излизаща от гръбнака и ребрата – без да имат нито сила, нито способности, нито възможности, нито воля, нито знания, нито необходимото наставление, които Ръката на могъществото води по дългия път – тези, които вървят към своето ново възраждане, когато бъдат разкрити всички тайни, а те останат без сили и помощник, и ето такива смеят да замислят коварни хитрини?!

А Аз съм – Създателят, Наставникът, Пазителят, Водещият по верния път, Възвръщащият, Подлагащият на изпитание чрез разкриване на тайните. Всемогъщият Притежател на силата и авторитета, Всепобеждаващият, Творецът на небето и звездите, Творецът на изтласкващата се течност и на човека, притежаващ дар слово, Творецът на небето, изливащо дъжд, и на разпукването на земята, за да проникнат растенията – Аз съм Аллах, и Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл…

По този начин ние имаме един замисъл на коварни хитрини и противопоставянето на тези коварни хитрини от замисъла на Всевишният Аллах…Разбира се, това е битка, която има само една страна. Да се смята, че това е противоборство между две страни – това просто е издевателство над здравия разум и е просто нелепа глупост!

И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко! Не бързай и не чакай с нетърпение изхода от сражението. На теб вече са ти ясни нейния характер и истинската същност. Зад такава отсрочка стои велика мъдрост. Малка отсрочка, дори тази малка отсрочка да продължи през целия земен живот. Какво е земният живот в сравнение с бездънните, безкрайните и неведоми дълбини на времето?!

В лексическата изразителност на повествованието ние отбелязваме божественото дружелюбие към пратеникът: И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко! Така като, че ли изхода на нещата зависят от него, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, все едно, че е по неговите сили да определи и назначи тази отсрочка или пък да даде своето съгласие за това. Самият пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, няма никакво отношение към това и няма сили да стори нещо такова. Това е проява на дружелюбие и симпатия, когато той салляллаху алейхи ве селлем, е усетил в своето сърце полъха на милостта от Всевишният Аллах. При това дружелюбие се съчетават желанието от душата на пророка и волята на неговия Повелител, Който го приобщава към това дело, все едно, че играе в него определена роля. Като, че ли неговият Повелител казва: “Ти си овластен да постъпваш с тях, но им дай отсрочка за определено време!” В това има нежна сърдечност и ласкаво дружелюбие, което изтрива скръбта, мъката, страданието и коварните интриги. И нека всички те изчезнат, а да останат само съчувствието и дружелюбието…

* * * 

(87)Тефсир на сура ал-Аля

Меканска. Съдържа 19 знамения.В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият,2. Който сътвори и осъразмери,3. Който предопредели съдбата(на всяко нещо) и напъти,4. Който изважда тревата на пасбището5. и го превръща в черно стърнище!6. Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш,7. освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото.8. И ще те улесним за твоя успех.9. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!10. Ще си спомни[за това наставление] онзи, който се страхува.11. И ще се отдръпне от него най-лошият,12. който ще гори в най-големия Огън.13. После там нито ще умре, нито ще е жив.14. Сполучил е онзи, който се пречиства15. и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.16. Да! Вие предпочитате земния живот,17. но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.18. Това е [записано] в предишните свитъци 19. в свитъците на Ибрахим и на Муса.

  

Съгласно разказ на имам Ахмед с позоваване на имам Али карремеллаху веджхеху, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обичал тази сура: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият…В своя сборник “Сахих” Муслим разказва, че пратеникът салляллаху алейхи ве селлем в намазите на двата байрама и по време на петъчния джума намаз е чел: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… сура “Ал-Аля” и: Стигна ли до теб разказът за съкрушителното бедствие?...сура “Ал-Гашийа”. Ако байрамите съвпадали с петък, то пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е чел по време на намазите и двете сури…

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която му е превръщала цялата вселена в място за поклонение, всички краища на което били подходящи за прослава и възхвала на неговия Всевишен Повелител, а също така и в сфера, преизпълнена с подбуждащи и вдъхновяващи импулси за прослава и възхвала: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!... Ритъмът на сурата е бавен и проточен, съответстващ по своите нюанси на прославяне с далече разпространяващо се ехо…

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която му донася велико повеление, тъй като неговия Повелител му казва, задължавайки го да възвестява и да подсеща: Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото. И ще те улесним за твоя успех. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!... С тези слова неговият Повелител му възлага да съхрани този Коран в сърцето си, и снема от него тежестта при заучаването. Той му обещава също така да окаже помощ и съдействие във всички негови дела и делата на ислямския призив. Наистина, това е величайшо поръчение.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по право е обичал тази сура, която съдържа в себе си нерушимите основи на религиозния мироглед и представата за вярата, започвайки с догмата за еднобожието теухид на Повелителя Твореца, и утвърждение на божественото откровение и неизбежната награда в бъдещия живот, които представляват първични или основополагащи елементи в догматиката на вярата. След това се разкриват историческите корени и източници на догматиката, които дълбоко са вкоренени от векове: Това е [записано] в предишните свитъци в свитъците на Ибрахим и на Муса. Тази сура описва природата на това кредо, и природата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който възвещава това кредо, както и природата на общността, носеща това кредо. В нея се наслагва мощно звучащия лайтмотив за лекота и великодушие…

Всяка една от тези теми се съпровожда с впечатляващи и внушаващи моменти от най-разнообразен характер и широк спектър, зад които стоят необозрими хоризонти.

* * * 

Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!...

Това начало с бавно и проточено встъпление преследва цел да създаде предпоставка за възникване на ехо от прославата на Всевишният Аллах, а след това към преход за същността и значението на възхвалата, и представяне на божествените атрибути, които следват след повелята за прослава: Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти, Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!... за да се превърне всяко нещо в място за поклонение към Всевишният Аллах , място в което всички краища биха се отзовали на това ехо, а също така и в сфера, в която биха се въплътили резултатите от дейността на изкусният и творческият Съзидател: Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…

Прославата представлява възхвала и пречистване от всичко, външно и вътрешно възпроизвеждане на прекрасните атрибути на Всевишният Аллах, а така също и живот в техните обилни лъчи и тяхното сияние с чувственото възприятие на прелестите от тези атрибути с душа и сърце. Прославата съвсем не означава обикновено произнасяне на словата: “Слава на Аллах!” Конструкцията, каквато е: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… трябва да се произнася с вътрешно и душевно осъзнаване на този смисъл. То е такова състояние, което трудно се поддава на точно определение с обикновените думи. Истинското наслаждение на тези атрибути настъпва при тяхното възприятие с чувствената сфера, когато възниква усещането и потребността да се живее, пребивавайки в сияещите лъчи, изливащи се при вътрешното осъзнаване на значенията на тези божествени атрибути.

Първият атрибут или божественото свойство в този текст е качеството “Рабб” - “Повелител”, а след това атрибута “Ал-Аля” - “Височайшият”. “Повелителят” – това е възпитател и попечител или пастир. Лексическото значение на това свойство носи в себе си оттенък на мекота, което хармонично се съчетава с общата атмосфера на тази сура, нейната човечност и плавна ритмичност. Атрибутът “Височайшият” подтиква човек да се устреми към безкрайните хоризонти, предизвиква духовна потребност да се прославя и възхвалява Всевишният Аллах до безкрайност. Всичко това хармонично се съчетава с пречистването от всичко външно, което по своята същност е усещането на атрибута “Височайшият”…

В началото речта тук е обърната към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и дадената повеля изхожда към него от Повелителят му в следната формулировка: Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият… Тези слова съдържат в себе си такова количество любезност и дружелюбие, че то не може да се изрази с думи. Прочитайки тази божествена повеля, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднага е откликнал на това, преди да продължи четенето на следващите айети от сурата. Той е възкликнал: Слава на моя Повелител, Височайшият! Това е обращение и отговор, повеля и подчинение Нему от страна на пратеника, дружелюбие и взаимност нас пратеника. Той общува със своя Повелител, непосредствено слуша и непосредствено откликва, и всичко това произтича в пряка връзка и с приветливост. Когато този айет е бил низпослан, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Четете този айет по време на седжде”, а когато преди него е бил низпослан айета: Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликия!/56:74/, пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Четете този айет по време на руку”. Подобна прослава на Всевишният Аллах по време на руку и седжде, представлява приветствие, което е било включено в ритуала на молитвата намаз, т.е. това е живо слово, проникнато с жизнена топлота. Същността му се състои в това, че непосредственият отговор следва веднага на непосредствената повеля или, казано по-точно, за благоволение в неговия непосредствен вид. Благоволението на Всевишният Аллах към Неговите раби се състои в това, че те Го прославят и възхваляват, което е едно от благата и щедрите дарове от Него за тях. Възможността да се получи благоволението на Всевишният Аллах по пътя на връзката с Него, хвала Нему, във форма, достъпна за ограничените човешки възможности, се явява една от проявите на благосклонност на Всевишният Аллах към хората, на които Той с това им дава да узнаят за Него и атрибутите Му в граници, достъпни за техните стремежи. Всяко позволение да се установи връзка с Всевишният Аллах под каквато и да е форма се явява благодеяние от Всевишният Аллах и чест за Неговите раби.

Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Височайшият, Който сътвори и осъразмери…

Той е създал всичко и го е завършил, при това всяко от творенията на Всевишният Аллах се отличава с връх в съвършенството, което съответства на самото Негово съвършенство. Всевишният Аллах е предопределил за всяка твар нейното предназначение и цел, а след това я е вдъхновил за онова, заради което тя е била създадена. Той е внушил на всяко Свое създание осъзнаването на целите за неговото съществуване, предопределил е това, което е правилно и подходящо за него по време на съществуването му, така също е упътил създанието към това…

Това е великата истина, която присъства във всяко нещо и в това битие, за тази истина свидетелства абсолютно всичко в просторите на вселената, от най-малкото до най-голямото, от най-великото до най-нищожното. Всичко има своята съразмерност във всяко Негово изделие, и всяко творение се отличава със съвършенство, готово да функционира в съответствие с предопределената цел на неговото съществуване. Всевишният Аллах способства за постигането на тази цел по най-оптимален начин. Всички творения като цяло се намират в хармония между себе си по такъв начин, че те са в състояние с лекота да изпълнят своята колективна роля, подобно на това както са приспособени за изпълнението на своите индивидуални роли.

Отделно взетият атом демонстрира пълна хармония между съставящите го неутрони, протони и електрони. И по това атомът е сходен със слънчевата система, в която хармонично се съчетават Слънцето, планетите и техните спътници. При това елементите на атома, подобно на всички обекти от слънчевата система, знаят своите орбити и точно изпълняват своите функции…

Всяко отделно взета жива клетка представлява завършено създание, готово да изпълни всички функции точно така, както и най-високо организираните живи същества, притежаващи най-сложна структура.

Между отделният атом и слънчевата система, както и между отделната клетка и висшите живи същества, има структурни образувания от различна степен, но всяка една от тях притежава точно такова конструктивно съвършенство, също така те са хармонични в състава от комплекса и за тях също така са присъщи устройството и предопределението, управляващи и направляващи всички техни действия. Вселената като цяло свидетелства днес за тази велика истина…

Човешкото сърце осъзнава тази истина изцяло, когато възприема внушаващите импулси на това битие, когато то осмисля различните неща от всички краища на вселената, разкривайки своето възприятие. Подобно вдъхновено осъзнаване е достъпно за всеки човек и във всяка среда, имащо каквато и да е степен на придобити знания, ако бъдат открити отдушниците на неговото сърце, а фибрите на душата – бъдат настроени за получаване на импулсите от битието.

Процесът на наблюдение след това, в съчетание с придобитите знания, потвърждава с конкретни примери това, което по-рано е било осъзнато по интуиция от пръв поглед. Натрупаните наблюдения и изучаване указват някои от аспектите на тази универсална истина във всичко, което се намира в нашето битие.

Известният учен Крис Морисън, президент на Нюйоркската академия на науките, в своята книга “Човекът не съществува сам”28[1], пише:

“ За птиците е присъщ инстинкта за връщане в родината. Един от видовете прелетни птици, гнездящи на север с САЩ, есента мигрират на юг, и следващата есен се завръщат в своите гнезда. През септември стадата на повечето от гнездящите у нас птици отлитат на юг пресичайки много често хиляди мили морско пространство. Въпреки това птиците не губят ориентация. Ако чужди гласове изплашат пощенския гълъб, преминал далечен път, намирайки се в клетка, то, когато отлети от нея и кръжейки немного във въздуха, той безпогрешно определя направлението и се завръща точно в дома, от който е бил откаран. Обикновената пчела намира своя улей, колкото и силно да е променял през това време духащия вятър конфигурацията на растителността и дърветата. Такова чувство за завръщане у дома при човека е слабо развито, но той компенсира своята малка приспособеност с навигационни прибори. Подобен инстинкт ни е необходим, и в следствие на това нашите умове обезпечават тази потребност. Несъмнено е, че малките насекоми притежават очи, действащи по принципа на микроскопа, т.е. могат да увеличават предметите, попадащи в полезрението, въпреки, че не са ни известни точността и величината на това увеличение. Зрението на ястреба е устроено по принципа на телескопа, което му позволява да увеличава в размери и да приближава обектите, попадащи в полезрението, въпреки, че не ни е известно точността и величината на токова увеличение. Със своите механични прибори и приспособления човекът тук има превъзходство. С помощта на телескопа той е в състояние да наблюдава такива мъглявини, което за тяхното непосредствено визуално наблюдение неговото зрение трябва да е по-силно с два милиона пъти. С помощта на електронен микроскоп човек е в състояние да разгледа невидимата с просто око бактерия.(още повече, че малките насекоми ловят подобни организми!)”

28[1] Превод на проф. Махмуд Салих ал-Фалаки, излязла под заглавието “Науката призовава към вярата”

“Ако вие оставите някъде вашия стар кон самичък, то той непременно ще намери пътя към дома си, колкото и тъмна да е нощта. Конят вижда дори когато времето не е ясно, основно обаче той се ориентира по разликата в температурата на самия път и по неговите страни, тъй като неговите очи са способни да различат предмети в спектъра на инфрачервените лъчи, изпускани от пътя. Пумата е способна да забележи малката топла мишчица, бягаща по хладната трева, колкото и тъмна да е нощта. За нас нощта се превръща в ден, когато се появят лъчите от този спектър, който ние наричаме светлина.”

…“Работните пчелички изграждат в кошерите клетки за отглеждането на млади особи, имащи различни размери. Малките клетки са предназначени за работните пчелички, а по-големите – за търтеите (самците при пчелите). Специална камера се предназначава за оплодените пчели-майки. Снасянето на оплодените яйца става в клетките, предназначени за работните пчели-самки и вероятни майки, а неоплодените яйца се отделят в клетките, предназначени за търтеите. Чакайки продължително време за появата на ново поколение, работните пчели-самки приготвят храна за личинките пчели, състояща се от смес на мед и цветен прашец, която те предъвкват и насищат с храносмилателни ферменти. На определен етап от своето развитие младите самци и самки от работните пчелички престават да обработват хранителната смес, обогатена с ферменти, и продължава храненето само с мед и цветен прашец. Младите самки, отгледани по този начин стават работни пчели.”

“Храненето на младите пчели-самки намиращи се в клетките за майки, както преди продължават да правят полусмляната смес от мед и цветен прашец с добавка на храносмилателни ферменти. Изхранваните по този начин млади самки се превръщат в пчели-майки, и само те са способни да дават оплодени яйца. Такъв процес на възпроизводство включва в себе си наличието на специални клетки и особени яйца, а така също и поразителното явление със смяната на храната, което изисква спазване периода на очакване, различаване, и така също използване разпознаването на резултата от храненето! Подобни изменения са особено присъщи за живота в колектив, които, по всяка вероятност, са необходими за неговото функциониране. Несъмнено е, че знанията и навиците, необходими за това, са били придобити след началото на такъв колективен живот. При това няма необходимост от формирането на пчелите или тяхното оживяване. В светлината на това напълно вероятно е, пчелите да превъзхождат в областта на знанието, касаещо въздействието на храната при определени условия!”

“Както е било указано по-горе, всяко куче е в състояние да подуши животно и да го проследи. До сега в арсенала от технически средства на човека няма изобретение, способно да усили слабото човешко обоняние. Наред с това, независимо от слабостта на нашето обоняние, то е толкова чувствително, че ни позволява да определим наличието на микроскопично количество вещества.”

“Всички животни притежават способността да чуват звуци, много от които се намират в диапазона на честоти, неразличими за нашите уши. При това те го правят с такава точност, която неколкократно превъзхожда нашия ограничен слух. Благодарение наличието на технически средства, човекът може сега да чуе жуженето на мухите, летящи на разстояние отдалечени на няколко мили от него, при това може да се създаде впечатление, че мухата се движи до ухото. С помощта на подобни свръхчувствителни апарати може да се запише дори падането на слънчевия лъч!”

“Един от видовете водни паяци строи своето гнездо във формата аеростат (балон) от паяжината си. Прикрепвайки гнездото към нещо под водата, паякът умело захваща мехурчетата въздух с помощта на своите власинки и се спуска заедно с тях под водата. Спускайки се под своето гнездо, той изпуска мехурче, което прониква вътре. Този процес се повтаря, докато гнездото не се напълни с въздух. И чак тогава паякът

дава на бял свят своето потомство и се занимава с неговото отглеждане , бивайки спокоен за неговата съдба и безопасност от поривите на вятъра. Ето ви един пример за тъкачното майсторство, включващо технологията на производство, инженерно изкуство и въплъщение законите на аеродинамиката!

Излюпената от хайвера малка рибка сьомга цели години прекарва в морето, а след това се завръща именно в тази река, в която се е родила. Нещо повече, тя плува против течението на реката и излиза именно в този приток, откъдето е започнала своя жизнен път. Кое е това нещо, което с такава точност я кара да се върне именно там, където тя се е появила на бял свят? Ако сьомгата бъде поставена в друг приток, тя веднага разпознава, че това не е нейното русло. Сьомгата се завръща в реката и ще плува срещу течението, стремейки се към своята цел!”

“Съществува и по-сложна загадка, изискваща разрешение. Става дума за змиорките, които постъпват по противоположен начин. Ставайки възрастни, тези удивителни създания започват своя път от най-различни реки и водоеми. При това ако този път започва в Европа, то змиорките преплуват хиляди мили в океана, стремейки се всички без изключение към морските дълбини южно от Бермудските острови, където те изхвърлят своя хайвер и умират. Що се отнася до излюпените от хайвера малки, които нищо не осъзнават, освен това, че се намират във водата, то те намират пътя и се завръщат именно там, откъдето са дошли техните майки, а след това се разселват по различни реки, езера и други водни басейни. И тогава всеки водоем става приемлив за тях. По своя път змиорките преодоляват мощни течения, съпротивлявали са се на отливи, бури и вълни, бушуващи при всяко крайбрежие. Сега те са получили възможността да се развиват до зряла възраст. Когато настъпи това време, то тайнствен и неведом закон ги кара да се завърнат там, от където са започнали своето плаване. Откъде възниква такъв стимул, който кара змиорките да постъпват по този начин? Не е имало нито един случай, щото американска змиорка да бъде уловена в Европа или европейска змиорка да бъде уловена в американски води. Природата забавя развитието на европейската змиорка с година или повече, за да компенсира по-дългия маршрут, който тя ще преодолява( това разстояние е по-голямо от това, което се налага да преодолее американската змиорка). Интересно, ако съберем от различни молекули и частици змиорка, то ще има ли чувството на ориентация и необходимата сила на волята, за да изпълни своята задача и да измине необходимия път?!”

… “Ако вятърът отвее през отвореният прозорец на мансардата във вашия дом обикновена пеперуда, то тя веднага започва да праща скрити сигнали. Дори ако самецът се намира на голямо разстояние, той улавя този сигнал и ще отговори. При което това ще се случи дори и в този случай, ако се опитате да запълните пространството с всеки друг силен аромат, за да се заблуди пеперудата. Интересно, дали това миниатюрно създание притежава специален предавател? Дали пеперудата-самец има специално мислещ приемник, без да споменаваме за наличието на каквато и да било антена? Дали пеперудата не предава трептения на определена чистота, които улавя самецът?!”

… “Телефонът и радиото представляват технически чудеса, позволяващи ни бързо да установим връзка, при това обаче ние сме свързани с тези фактори с наличието на проводник и място. Това не е причината пеперудата да продължава да запазва своето превъзходство над нас отчитайки даденото обстоятелство.”

“За продължение на своя род – растенията използват хитрост, примамвайки за това посредници, без да се нуждаят от тяхното съгласие! Става дума за насекомите, които се явяват преносители на прашеца от едно цвете на друго, за вятъра, а така също и за всичко, което лети или се предвижва за разпространение на семената. В резултат дори човека, заемащ привилегировано положение, е попаднал в клопката, поставена от

растенията! Човекът е украсен от природата и щедро награден с нея. Той бързо се размножава и е принуден да се занимава със земеделие. Той е длъжен да сее и да събира реколтата, а така също да го съхранява, да се занимава със скотовъдство и кръстосване, подрязвайки растенията и осъществявайки допълнително наторяване. Ако човекът пренебрегне тази дейност, то го очаква неизбежен глад, и цивилизацията ще премине в упадък, а земята ще се върне в своето първобитно състояние!”…

“ Много от животните са подобни на морския рак или омара. Ако той загуби щипка, то неговия организъм веднага разбира за загубата и по най-бързия начин започва процес на регенерация, наново активирайки клетките на растеж и факторите на наследствеността. Когато регенерацията завърши, клетките прекратяват своята дейност, тъй като по някакъв начин на тях им става известно, че е настъпило време за почивка!”

“Водната стоножка, когато при някакъв случай бъде разделена на две части, е способна да се регенерира напълно, използвайки едната част. Ако отрежете главата на земния червей, то той бързо възпроизвежда нова. Ние сме в състояние да активираме зарастването на раните, когато обаче ранения ще се отдаде да узнае, по какъв начин може да се активизират клетките, за да се регенерира ръка, мускул, кост, нокът или нерв? И ако това въобще е възможно?!”

“Съществува поразителен факт, който хвърля известна светлина върху загадката на такова пресъздаване: в първите етапи от своето развитие, бивайки разделени, клетките получават възможност да създадат изцяло организма, при това всяка клетка е способна да го стори и по отделно. Ако след делението първичната клетка отдели едната част от другата, то ще протече формирането на две особи. Възможно е, това да обяснява идентичността на близнаците по между им, но в същото време дадения факт говори много повече. Работата е там, че всяка клетка в началото може да стане монолитно оформен организъм. Следователно, ти се съдържаш във всяка клетка и тъкан!”

В друга глава авторът казва: “Когато жълъдът пада на земята, от повреждане го опазва твърдата кафява

обвивка, и той остава в някаква вдлъбнатина или дупчица в почвата. През пролетта зародишът се пробужда, пробива обвивката, а изхранването се осъществява за сметка на ядрото на жълъда, което прилича на яйце и в което се намира зародиша. Намиращите се в жълъда гени осигуряват растежа на корените и тяхното укрепване в почвата. И ето вие вече виждате израстък или филиз, който след години ще стане дърво! Зародишът със съдържащите се в него гени се увеличават в милиони и милиони пъти. Извършва се формирането на мощна коренна система, ствол, кори на всяко листо и всеки плод. При това новото дърво е аналогично на това, от което е паднал жълъда. И в течение на стотици години безброй много жълъди продължават да запазват структурата и реда на формиране, който е бил присъщ на първия дъб милиони години преди това”29[2]

В трета глава авторът казва:“Всяка клетка, която се създава във всеки жив организъм, трябва да се адаптира

в нея с това, щото да стане част от мускулната система, или да се пожертва в качеството на епителна, тъй като клетките на кожата умират бързо. Клетките трябва да произведат зъбния емайл, прозрачната очна течност или да участва във формирането, например на носа или ухото. След това всяка клетка трябва да се приспособи от гледна точка на формите и всяко друго свойство, необходимо за изпълнение на предназначените й функции. Трудно може да си представим, че клетката е нещо, имащо дясна или лява ръка, всяка от клетките обаче става част от дясното ухо, а друга – част от лявото.”

29[2] За еволюцията на ембриона виж сура “Ат-Тарик”

“Стотици хиляди клетки изглеждат така, като че ли им е предадена движеща сила, за да извършат правилни действия в нужното време, а така също на нужното място!”

В четвърта глава авторът казва:“При цялото многообразие на живите същества много организми са способни да

проявят висока степен на инстинктивност, осъзната дейност или нещо такова, което ние не знаем. Така, например, когато стършелът улови щурец, изкопава дупчица в земята, ужилва щуреца на строго определено място, за да го парализира, щуреца обаче продължава да е жив, превръщайки се по този начин в нещо подобно на консервирано месо. Самката на стършела снася своите яйца в строго определено място. При това, тя може би и не осъзнава, че излюпилите се малки ще могат да се хранят, без да убиват насекомите необходими за храна , тъй като това е опасно за техния живот. Несъмнено е, че осите са действали по такъв начин още от самото начало, повтаряйки това от поколение на поколение, тъй като в противен случай те не биха останали на земята. Науката не е в състояние да намери обяснение на това тайнствено явление, въпреки това то никак не бива да бъде отнесено към обикновената случайност!”

“Стършелът - оса заравя дупчицата в земята и безгрижно отлита, а след това умира. Нито той, нито неговите предци някога са мислили за такива действия и не са знаели, какво ще се случи с тяхното потомство, ако те са разбирали въобще, какво е то потомство. Осата дори не осъзнава, че тя живее и извършва действия за запазване на вида!”

“В някои породи мравки работничките се занимават с изготвянето на хранителните зрънца за изхранването на другите мравки през зимния период. Мравките изготвят така нареченото “хранилище на смляното”, където мравките с мощни челюсти, приспособени за смилане на продуктите, приготвят храната за цялата колония, и само в това се заключава тяхната единствена работа до тогава, докато не настъпи есента, когато всички хранителни зрънца бъдат напълно изготвени. Спазването на принципа “максимално благо за най-голям брой” изисква да се пази това продоволствие. Когато израсте ново поколение мравки-мелачки, мравките-войни убиват наличните мравки-мелачки. При това, възможно е, тяхната мравча съвест се успокоява с това, че тези мравки вече са получили достатъчна награда, тъй като те първи са могли да се възползват от храната по време на нейното приготвяне!”

“Съществуват различни видове мравки, чиито инстинкт или мислене (изберете това, което повече ви харесва) ги подтиква да отглеждат ядивни треви, които напълно можем да наречем “зеленчукова градина”, или пък ловенето на определени видове червеи, или листни въшки, които се явяват като причина за такова заболяване по растенията, като медената роса. И ето тези насекоми стават за мравките един вид “едър и дребен рогат добитък”! Мравките събират определен вид листни въшки, приличащи на мед, и ги използват като хранителни продукти.”

“Мравките могат да вземат в плен други мравки и да ги заробват. Някои мравки, построявайки своите гнезда, обрязват листата по строго определен размер. Когато някои мравки-работнички събират скелета на зданието, младите мравчици, намиращи се в стадия на личинките, но вече способни да изплитат коприна, обвиват и укрепват скелета с конци! Може би, младите мравки не правят пашкул за себе си, но те заедно се трудят за благото на колектива! По какъв начин материалните частици, от които се състоят мравките, могат да осъществят такива сложни действия?”

“Несъмнено, съществува Творец, Който е напътил мравката за всичко това”…Тук приключва изложеното от този учен.

Да, без всякакво съмнение, съществува Творец, Който напътства и направлява мравките в тяхната дейност, а така също и другите живи същества, както големите, така и малките. Това наистина, е Той: Височайшият, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…

Подбраните от нас примери от книгата на този учен представляват само малко количество от тези наблюдения, които е събрало човечеството в ботаниката, ентомологията, орнитологията, а също така и биологията като цяло, зад което се крие още маса аналогични факти, които не са ни известни. И цялото това многообразие от информация ни разкрива само малка част от съдържанието и значението на следващите слова на Всевишният Аллах: Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата (на всяко нещо) и напъти…в този материален свят, за който ни е известно само една малка част от малкото. Зад всичко това се простира светът на неизвестното, някои щрихи и черти на който достигат до нас чрез словата на Всевишният Аллах за него, при това в опростен вид, достъпен за възприемане от слабото човешко същество! 

* * *След демонстрация на такива огромни простори от крупните страници на

битието и превъзнасянето на възхвалата към Всевишният Аллах, отразяващото се ехо във всички краища на вселената, великото прославяне завършва с впечатляващ и имащ дълбок смисъл щрих, засягащ живота на растенията:

Който изважда тревата на пасбището и го превръща в черно стърнище!...Всяко растение може да послужи за пасбище, и всяко е пригодно за което и да било от

тварите на Всевишният Аллах. В даденият контекст понятието “пасбище” е много по-обширно, отколкото привичното нам пасбище за говедата. Всевишният Аллах е сътворил тази земя и е предопределил наличието върху нея на препитание за всяко живо същество, както на повърхността, така и в нейните дълбини, или летящите над нейната повърхност. В началото пасбището има зелен цвят, а след повяхването и изсъхването потъмнява. Пасбището е пригодно за паша на животните, когато то има зелен цвят, а така също е пригодно за храна след повяхването и потъмняването на растенията. То е пригодно за паша също така и при всички промеждутъчни стадии по силата в условията на живот според предопределението на Този, Който създава и осъразмерява, предопределя и напътва.

Съдържащото се указание за живота на растенията подсъзнателно ни внушава, че всяко растение е предназначено за жътва или прибиране на реколта, а всяко живо същество има своя край. Даденият смислов нюанс се съгласува с разказа за земния живот и живота в отвъдното: Да! Вие предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен…Земният живот е подобен на това пасбище, което с времето потъмнява и почернява, а живота в отвъдното остава завинаги. 

* * * С такова встъпление, разкриващо огромни простори от крупната страница на

битието, са свързани с истината, съдържаща се следващата сура. Тези факти касаят събитията, а битието е свързано с тях, което се нарежда в прекрасни и просторни рамки. Забележително е, че болшинството сури в този джуз включват подобни рамки, т.е. това е поставяне в рамка, което хармонично съответства по дух, колорит и ритъм на тези сури.30[3]

* * *И ето след това идва ред на възвещанието към пратеникът на Аллах салляллаху

алейхи ве селлем, а чрез него и към неговата общност, за великата радостна вест:

30[3] Виж глава “Художествената хармония” в книгата “Ат-Тасфиру ал-фанни фи ал-Коран”- “Художествеността на Корана”

Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото. И ще те улесним за твоя успех. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!...

Радостната вест започва с това, че от пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се снема тежкия труд от научаването наизуст и съхраняването в паметта на Свещеният Коран: Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае…По този начин Всевишният Аллах ще стори така, че пратеника салляллаху алейхи ве селлем, ще получи текста на Свещеният Коран от своя Повелител, Който ще вземе върху Себе си отговорността за съхраняване на Свещеният Коран в сърцето на Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем. Тази радостна вест успокоява и вселява увереност у пророка салляллаху алейхи ве селлем, за това, което касае този велик, прекрасен и любим на неговото сърце Свещени Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил преизпълнен с любов към него, с чувства и внимателно отношение към него, с усещане към неговата велика принадлежност. Той е бил движен от тези възвишени чувства, с които е било преизпълнено неговото сърце. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се е стремял да повтаря кораничният текст айет по айет в съответствие с това, както Джебраил му ги е предавал. Страхувайки се да не забрави дори една буква , той непрекъснато е тренирал своя език, докато при него достигнали тези успокояващи и радостни вести за това, че неговия Повелител взема върху Себе си отговорността за това дело, снемайки тази отговорност от пратеника салляллаху алейхи ве селлем.

След пророка салляллаху алейхи ве селлем, това е била радостна вест и за неговата общност, която е успокоила всички относно първоизточника на неговото вероучение. Да, той идва от Всевишният Аллах. Аллах е Гарантът и Пазителят на новата вяра в сърцето на нейния пророк. Това е станало благодарение на попечителството от страна на Всевишният Аллах. Почетното място на тази религия се намира при Всевишният Аллах и величието на това дело е върху Неговите везни.

И на това място, както и на всяко друго, където се съдържа категоричното обещание или извечния закон, се утвърждава свободата на божественото волеизявление, стояща зад това и неговата пълна зависимост от всяко ограничение, и дори ако това ограничение да произтича от самото божествено обещание или закон. Волята на Всевишният Аллах е напълно свободна и стои зад всяко обещание и закон. И Свещеният Коран навсякъде се стреми да утвърждава тази истина, както ние вече разгледахме това по-рано в “Под сянката на Корана”. И за това в сурата се казва:

…Освен каквото Аллах пожелае… Това е уговорка, потвърждаваща абсолютната свобода на божественото волеизявление след искреното обещание за това, че пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, няма да забрави Свещеният Коран, за да остави цялото дело в рамките на Великата воля, за да остави постоянния стремеж към нея дори по отношение на това, което е било обещано от нея, за да остане човешкото сърце винаги свързано с волята Всевишният Аллах и да приветства такава зависимост…

Той знае явното и скритото. Това изглежда като обяснение на онова, което е било казано в този фрагмент на текста в план на потвърждение, съхранение и изключение…Всичко това е обосновано от мъдростта, известна на Този, Който знае за това, което е явно и онова, което остава скрито. Който всестранно е осведомен за положението на нещата по най-добрия начин. Той приема решението така, както Му диктува Неговата мъдрост, опираща се на Неговото всестранно знание.

* * *Другата всеобхватна радостна вест е:И ще те улесним за твоя успех.

Радостна вест лично за пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, и съответно, радостна вест чрез него и за неговата общност. Радостна вест за утвърждаване характера на тази религия, истината на този призив, неговата роля в живота на човечество, а така също и неговото място в системата на битието. Тези слова: “И ще те улесним за твоя успех” съдържат в себе си една от най-великите истини на това вероучение, а така също и истините за нашето битие. Тя свързва натурата на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, природата на това вероучение и природата на това битие – битие, което с лекота е излязло от ръката на Могъществото, леко върви по своя път към своята лека цел. И такъв изход от светлина указва на наистина безгранични и безпределни далечини, срокове и хоризонти…

Наистина, онзи, комуто Всевишният Аллах дари Своето съдействие, ще премине своя жизнен път леко, той ще го премине в това битие, където има хармония на устройството, движение и направление. Той ще завърши своя път при Всевишният Аллах, сблъсквайки се само с тези, които се отклоняват от курса на това огромно битие, в сравнение с което те нямат никаква тежест или значение. И така, човекът леко, просто, удобно върви по своя път, намирайки се в пълна съгласуваност с всичко обкръжаващо битието, случващите се събития, всички неща, хора и предопределението, управляваните събития, вещи и хора. Лекотата е в неговите ръце и на езика, лекотата е в неговите постъпки и действия, лекотата е в неговия мироглед и мислене, лекотата в подхода към всички дела и решения на проблема, лекота в отношението към себе си и другите.

Именно такъв е бил във всичко пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем…От два варианта той винаги е избирал по-опростения, което следва от разказа на Айша радияллаху анха.31[4] За него тя е казала: Когато бяхме в дома ни с пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той бе най-мекия, усмихнатия и весел от всички хора.” Бухари в своя сборник “Сахих” е казал: “Една робиня хванала за ръката пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го е водила където си поиска!”

В упътването на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за обличане, хранене, почивка а така също и другите му дела, свидетелства постоянният му стремеж да избира лекото и не обременителното. От упътването на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, за дрехите и неговите навици към обличане, Шамс уд-Дин Абу Абдуллах Мухаммед Ибн Кайим ал-Джаузийа е съобщил следното: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше чалма, наричана “сахаб”, която по-късно е слагал Али. Понякога под чалмата пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, надявал “калансува”(вид шапка), понякога носил калансувата без чалма, а понякога чалмата без калансувата. Когато е бил с чалмата, той я е разхлабвал, спускайки единия край между плещите си.” Муслим в своя сборник “Сахих” позовавайки се на Умар Ибн Харис, който е разказал: “Видях пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, на минбера с черна чалма, единия край на която бе спусната между плещите му.” От думите на Муслим в неговия сборник “Сахих” предадени от Джабир за прическата на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, следва, че той не винаги е пускал своите коси отзад. Казват: “Той влязъл в Мекка с бойни доспехи и с защитен шлем на главата, и във всяка ситуация и на всяко място той се е обличал по съответния начин.”

31[4] Този хадис за Айша е изведен от Бухари и Муслим.

В друга глава той казва: “Правилно е това, че най-добрите маниери са присъщи на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, които той е одобрил, заповядал е да се придържаме към тях, които са нему угодни и в които той е бил постоянен. Навикът пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да се облича се е състоял в това, че той е надявал това, с което е разполагал, т.е. понякога това е било вълна, памук и лен. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е носил йеменски плащ в десен на ивици или плащ в зелен цвят. Сред предметите на неговите дрехи е имало джуббе (връхна дреха с широки ръкави), халат, риза, широки панталони тип шалвари изар, наметка, обувки и сандали. Косите си той сресвал, а понякога оставял свободни…”

Относно навиците при хранене на пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Муслим е казал следното: “През живота си пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил непретенциозен относно храната. Той не се е отказвал от наличната храна и не е затруднявал себе си в търсенето на това, което не имало в дома му. Когато са му предлагали вкусна храна, то той с охота е ял и се е отказвал, ако не му се е ядяло, при това без да налага забрана. И въобще пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, никога не е порицавал храна. Ако храната му се е струвала апетитна, то той е ядял, а ако пък не, то той не я е докосвал. Така, например, той не е приемал в храната си месо от гущер, тъй като такава храна за него е била непривична, и той не я е забранил за своята общност. Ако другите са консумирали такава храна, в негово присъствие, то пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, само е наблюдавал това. Той е обичал сладости и мед, консумирал е пресни и сушени фурми, пил е чисто и разредено мляко, ечемична напитка, вода с мед, запарка от фурми. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е ядял каша, сварена от брашно и мляко, ядял е зелена салата, краставици и туршия, кашкавал, извара, попара с масло, сушени фурми с хляб, хляб с растително масло, дини с пресни фурми, обичал е сушени фурми с краве масло. Той никога не е отхвърлял вкусна храна, но и не си е правил труда непременно да я търси, т.е. неговият подход към храната е бил да приема това, което има. Ако пък нищо такова не е било в наличност, то той е проявявал твърдост и търпение…”

Относно маниера на пророкът салляллаху алейхи ве селлем, да спи и бодърствува автора е написал следното: “Понякога той е спял на своето легло, понякога на одър, а понякога на рогозка, а понякога и на земята. Понякога е спял на креват с разкрасена постеля, а понякога е постилал покривка с черен цвят.”

Броят на хадисите за пророка салляллаху алейхи ве селлем, подбуждащи към улеснение, щедрост, великодушие и доброжелателност при решението на всички въпроси, и на първо място касаещи догмите на вярата и съответните изисквания, е толкова многочислен и голям, че е трудно да бъдат изброени с точност. Сред тях са следните изказвания на пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, тази религия е лесна и удобна, и ако някой се опита да пречи на религията, то тя ще удържи връх над него.” Този хадис е сведен от Бухари. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Не проявявайте строга твърдост към себе си, тъй като (религията строго изисква от вас). Тези хора, които предявят строга твърдост към себе си, то Аллах строго ще изиска от тях…” Този хадис е сведен от Абу Дауд. “Мястото на виреене, нямащо земя, ще буреняса, но онова, което не се проявява, остава.” Този хадис е сведен от Бухари. “Опростявайте всичко, а не го усложнявайте” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим.

В областта на взаимоотношенията: “Аллах проявява милосърдие към човек, който е толерантен, когато продава, купува или съди.” Този хадис е сведен от Бухари. “Правоверният лесно стига до съгласие и е благ!” Този хадис е сведен от Бейхаки. “Правоверният постъпва дружелюбно, и с него дружелюбно се постъпва.”

Този хадис е сведен от Дарукутни. “Най-големият ненавистник сред хората – е най-злия враг на Аллах.” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим. Дълбоко значение има такъв щрих, като презрението на пророка салляллаху алейхи ве селлем, към затрудненията и сложностите, дори в имената и индивидуалните черти на хората, което внушава убеденост относно вроденото свойство (човешката природата - фитрет), която е създал у човека неговият Повелител, и оказвайки по този начин облекчение и съдействие, което намира своето отражение в характера и структурата на човешкия организъм…Саид Ибн ал-Мусайиб е предал разказ от своя баща радияллаху анху, за това как веднъж той отишъл при пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и Пророкът го попитал: “Как се казваш?” Той му отговорил, че се казва Хазн (труден, сложен). “Но ти си лек (и прост), - казал пророка. “Аз обаче не смятам да си сменям името, което моят баща ми е сложил”, - казал Хазн. “И ето, че оттогава у нас трудностите си остават!” – резюмирал своя разказ Ибн Мусайиб рахимехуаллах.” Този хадис е сведен от Бухари. “От думите на Ибн Умар радияллаху анхума, е известно, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е сменил името Асия (непокорна) с името Джамиля (красива).” Този хадис е сведен от Муслим. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, също така е казвал: “Ако ти посрещнеш своя брат с весело лице, то това е добро дело.” Този хадис е сведен от Тирмизи. Тук ясно и точно прозира изостреното чувство за неприемане на каквито и да е сложности и затруднения, дори в имената и индивидуалните черти. Проследява се явна тенденция към опростеност и снизходителност! Целия жизнен път на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, представлява редица ярки страници на великодушие, щедрост, опростеност, снизходителност, мекота и стремеж към лекота в решенията на всички въпроси и дела. Предлаганият по-нататък пример за излекуването на човешките души от пророка салляллаху алейхи ве селлем, ярко илюстрира неговия подход към подобен род въпроси, а така също и демонстрира неговия характер:

“Веднъж при него дошъл бедуин с молба да бъде надарен от него с нещо. Пратеникът го надарил, и след това попитал: “Добре ли постъпих с теб?” Бедуинът отговорил: “Не! Ти не ми угоди!” Чувайки това, мюсюлманите се разгневили и се нахвърляли срещу бедуина, но пророкът ги спрял със знак. Когато се върнал в къщи, той изпратил да повикат този бедуин, след това му дал още нещо и го попитал: “А сега вече угодих ли ти?” Бедуинът отговорил: “Да! Нека Аллах възнагради теб, твоите роднини и целия ти род с добро!” Тогава пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, му рекъл: “Наистина, ти си казал, каквото си казал, и това в определена степен е повлияло на моите сподвижници. Ако може, кажи им това, което ти сега ми каза, за да изчезне от техните души онова недобро, което изпитват те към теб.” Бедуинът се съгласил и на другия ден се явил отново. Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Този бедуин е казал, каквото е казал, и след това ние го надарихме още, и тогава той каза, че е удовлетворен. Нали така?” Бедуинът отговорил: “Да, това е именно така! И нека Аллах да възнагради теб, твоите роднини и целия ти род с добро!” Тогава пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз и този бедуин приличаме на човек, от който е избягала камила. След нея в преследване се втурнали хората, но те още повече я изплашили. Стопанинът на камилата се обърнал към тях: “Оставете ме с моята камила. Аз най-добре се отнасям към нея и най-добре измежду вас я познавам.” След това стопанинът на камилата започнал полека лека да подхожда пред нея, събирайки й от земята всякаква суха растителност. Постепенно той я подкарал към дома, докато тя не се завърнала и приклекнала на колене. Стопанинът й надянал юздите и я оседлал. Така и аз, ако

бях ви оставил, когато човека е казал това, което е казал първия път, то вие бихте го убили и щяхте да попаднете в огъня.”

Ето така пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е превземал заблудените души – с такава опростеност, лекота, доброжелателност и успех… Целият му жизнен път е преизпълнен с такива примери, и всичко това произтича чрез дареното му съдействие и облекчение във всички дела в съответствие с това, което е възвестил неговия Повелител, изпращайки му успехи в живота, ислямския призив и във всички дела като цяло.

Тази благородна и мила личност, която се е стремяла да стори достъпно облекчението и всичко, което е добро е била такава, за да донесе на човечеството този призив, за да стане неговата природа подобна по същност и природа на призива, та човечеството да възприеме своето истинско лице от истината на призива, за да бъде човечеството достойно за тази огромна отговорност, която то носи – при съдействието на Всевишният Аллах и Неговата помощ. И всичко това, щото с помощта и съдействието на такова божествено облекчение към тази мисия от тежко бреме да се превърне в любимо дело, приятно упражнение, радост и удоволствие…

Относно характера на пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и особеността на мисията, за която той е бил призван да изпълни, в Свещеният Коран е казано: “И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.” /21:107/ “ …онези, които следват Пратеника, Пророкът, който не умее да чете и пише, когото откриват записан при тях в Теврат и Инджил. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях...”/7:157/ Пратеникът на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е дошъл като милост за цялото човечество. Той се е явил да облекчи участта на хората, да снеме от техните плещи бремето на тегобите и оковите, които са им били преписани. Когато те проявяват зло упорство, той строго е изисквал от тях.

Относно свойствата на мисията, носител на която е пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, в Свещеният Коран е казано: “И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?”/54:22/ “…и не ви наложи Той притеснение в религията…/22:78/ “Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея...”/2:286/ “…Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти…”/5:6/ В пределите на възможното тази мисия се явява облекчение, без да обременява хората с тежък труд или други затруднения. И тази лекота се съдържа както в духа на самата вяра, така и в нейните предписания: “И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.”/30:30/ Когато човек се явява носител на това вероучение, то той изпитва лекота и загриженост за съхранение на човешката сила в най-различни ситуации и условия, с които той може да се сблъска при най-различни обстоятелства. Самото вероучение е много лесно за осъзнаване и възприемане: Аллах е Един, и няма нищо Нему подобно. Той е сътворил абсолютно всичко, указвайки на всяко нещо целта и битието. Той е изпратил пратеници, за да напомнят на хората целта на тяхното битие и да се обърнат към Аллах, Който ги е сътворил. Последвалите след това религиозни предписания абсолютно хармонично произтичат от догмите на вярата без каквото и да е изкривяване или отклонение. От тези предписания хората трябва да изпълняват това, което им е по силите, без каквито и да било обременения и затруднения: “Ако ви е заповядано да извършите някакво дело, то изпълнете от него това, което е според вашите сили и способности. А което ви е забранено, то старайте се да го избегнете” Този хадис е сведен от Бухари и Муслим. Що се отнася до забраненото, то няма беда за неспазването

му при остра необходимост: “ …освен ако сте принудени…”/6:119/ И всички религиозни предписания са сведени в тези граници…

Нататък, характера на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, органично се слива с природата на мисията, а истинската същност на призоваващият – с истината на самия призив в това изначално и забележително свойство. Същото се простира и върху общността, при която е дошъл улесняващия всичко пратеник с опростеност и облекчение към цялата мисия. Това е общност на средния път, общност върху, която е низпослана милостта, и тя самата е носител на милост, тя облекчава всичко и носи в себе си опростеност и лекота…И изначално заложената в общността божествена природа прекрасно се съгласува с природата на това огромно битие…

Това битие с неговата величава и идеална хармония във всичко, намиращо се в постоянно движение, представлява шедьовър на Всевишният Аллах, пронизан с лекота и плавност, където няма място за стълкновения и търкания…Милиони и милиони небесни тела плуват в космическото пространство на Всевишният Аллах, преминавайки по своите съгласувани, хармонични и изпитващи взаимно притегляне орбити, без да се сблъскват, без да се отклоняват и без да се колебаят по тези пътища. Милиони и милиони живи същества, увлечени в живота към своите близки и далечни цели, извървяват своя път организирано и подредено. При това всяко същество с лекота прави това, заради което е било сътворено, вървейки по своя път към указаната цел. Милиони и милиони всякакви действия, събития и ситуации се обединяват и разделят, изминавайки своя определен път, което може да се оприличи на оркестър, включващ най-разнообразни музикални инструменти, които обаче се обединяват в единен общ мощен лайтмотив!

Това е и абсолютната хармония между природата на битието, природата на мисията, характера на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, и природата на мюсюлманската общност-умма, което се явява на Единният Аллах, а така също вродено и изначално свойство, дарено от Мъдрия Творец и Съзидател. Затова наставлявай, ако има полза от наставлението!...

Всевишният Аллах го е научил на Свещеният Коран, и той няма да го забрави, …Освен каквото Аллах пожелае…Аллах му е дарил съдействие и облекчение, за да носи успешно великата мисия и да наставлява, тъй като той е бил подготвен за това. Ето защо наставлявай ако има полза от наставлението!...Наставлението няма да пропадне напразно, за този, който ще извлече полза от него, било то голяма или малка. Нито което и да е поколение, нито земята някога ще бъдат лишени от тези, които се вслушват и извличат полза, колкото и развалени да са хората, колкото и ожесточени да са сърцата, а така също колкото и плътни да са завесите, които ги покриват…

Внимателно разглеждайки реда по който са разположени айетите в сурата, ние осъзнаваме величието на мисията и грандиозността на доверието, развитието и подема, който изискват божественото облекчение и съдействие, прочитане и запомняне на Свещеният Коран, отговорност за което е взел върху Себе си Всевишният Аллах. Това е сторено, за да бъде в състояние пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да носи бремето на наставлението, имайки в арсенала си такова могъщо средство.

Ако пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се окаже достоен за това бреме, то това означава, че той е изпълнил своята задача, а хората след това могат да оставят на самите себе си техните различни пътища и съдби. Всевишният Аллах ще стори с тях онова, което Нему е угодно, в зависимост от това, как те ще се отзоват на такова наставление:

Ще си спомни[за това наставление] онзи, който се страхува. И ще се отдръпне от него най-лошият, който ще гори в най-големия Огън. После там нито

ще умре, нито ще е жив. Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.

Наставлявай…и полза от наставлението ще извлече онзи, който се страхува…т.е. този, в чието сърце е проникнала боязънта от Всевишният Аллах, този който се страхува от гнева на Аллах и Неговото наказание. Живото човешко сърце започва да изпитва опасения и да се бои, когато осъзнае, че в битието има Аллах, Който твори и осъразмерява, предопределя съдбата на всяко нещо и напътва. Той никога няма да изостави хората и няма да ги остави без внимание. Несъмнено, Той ще им потърси сметка за всяко добро и зло, Той строго и справедливо ще въздаде на хората за извършеното от тях. Осъзнавайки това, човек започва да изпитва страх, и когато му напомнят, той ще запомни, когато му укажат, той ще бъде внимателен, а когато го наставляват, той всичко ще вземе под внимание.

И ще се отдръпне от него най-лошият…т.е. той ще избягва наставлението, няма да го слуша и не ще извлече от него полза за самия себе си. Следователно, такъв човек е най-лошият, изцяло и напълно нещастен. Това е нечестивецът в неговия краен образ, неугледен и безбожен. Това е нечестивецът в земния живот с неговата празна, мъртва и безсрамна духовност, която не усеща истините на битието, не чува техните искрени свидетелства, не попада под влиянието на впечатляващите и въздействащи фактори. Той живее в състояние на бясно настървение относно всичко онова, което служи по земята на това неголямо дело! Това е нечестивецът в отвъдния живот с наказанието, което няма граници: …който ще гори в най-големия Огън. После там нито ще умре, нито ще е жив...

Най-големият огън е огъня на Джехеннема и епитета “най-големия”, свидетелства за неговата сила и мощност, т.е. той гори дълго, и пребиваването в него ще бъде дълго. Жертвата на този огън няма да умира, тъй като това означава отдих и спокойствие; а така също няма да живее в състояние на безопасност и спокойствие. Наистина, това е вечно наказание, и подложения на него се стреми към смъртта, както и към великата безопасност!

И тук в противоположност на това, ние намираме спасението и успеха заедно с пречистването и споменаване името на Всевишният Аллах: Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Повелител, и извършва молитвата намаз.

Пречистването, означава освобождаване от всички нечистоти и скверности, а Аллах – хвала Нему – утвърждава, че това е нещото, което очиства, както и споменаване името на Повелителят. Човек възражда в сърцето си величието към Аллах: …и извършва молитвата намаз…Това може да означава смирение и покорност или да има значение на извършване на молитвата намаз в точния смисъл на думата. И в единия и в другия случай тези чувства възникват в резултат на споменаване името на Аллах и възраждане в сърцето на величие към Всевишният Аллах и усещането за Неговото могъщество в душата…Този, който се е пречистил, споменава името на Аллах и извършва молитвата намаз, той вече е сполучил и сигурно ще преуспее в своя земен живот, ще живее свързано, имайки живо сърце, пропито със сладостта на споменаването и Неговото дружелюбие. Той ще преуспее също така и в бъдещия живот, намирайки спасение от най-големия огън, ще спечели блаженство и удовлетворение…

Каква е разликата в последствията? И каква е разликата в съдбите? 

* * *И ето в обстановката на тази картина и зрелището от най-големия огън за

нечестивеца и спасение с преуспяване за онзи, който се е пречистил, читателя и слушателя се връщат към причината за тяхното нещастие, към източника на тяхната

небрежност към онова, което ги отклонява от споменаване на Аллах, пречистване, спасение и преуспяване, и се връщат към онова, което ги е довело до най-големия огън и огромното нещастие: Да! Вие предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.

Предпочитането на земния живот се явява първопричина на всяко нещастие. Резултат от такова предпочитание се явява отказ от споменаването на Всевишният Аллах, тъй като това изисква да се има предвид равносметката за бъдещия живот и отдаването на предпочитание към него. Но въпреки всичко това, хората желаят земното и му отдават предпочитание…

Използването на епитета “дунйа” – “земния живот” съвсем не е случайно. Наистина, това е суетен, подъл и низш живот, който е мимолетен и преходен, докато отвъдният е по-хубав и по-дълготраен, т.е. той е най-хубавия по своите качества и най-дълъг по срок.

И ето в сянката на тази велика истина предпочитането на земния живот пред бъдещия живот е съвършена глупост и погрешна преценка, която никога умния и трезвомислещ човек няма да допусне.

 * * *

В заключение тази сура съдържа указание за древността на този призив и източника на вярата, чиито корени се простират в дълбините на вековете, обединявайки се извън рамките на времето и мястото:

Това е [записано] в предишните свитъци, в свитъците на Ибрахим и на Муса.

Това е онова, което се съобщава в тази сура относно корените на великата религия и великото вероучение. Това е изначалната и древната истина, съдържаща се в предишните свитъци, свитъците на Ибрахим и Муса.

Една е истината и едно е вероучението. Постулатите и догмите на вярата подразбират единство на източника, от който водят своето начало, а така също и единство на божественото волеизявление, съгласно което пратениците са носели своята мисия на човечеството. Това е една истина имаща един корен. В частност и подробно могат да се различат в зависимост от възникващите потребности и отново подредените условия. Това обаче води началото си от един корен, имащ един източник, и той е твоя Всевишен Повелител, Който сътворява и осъразмерява, Който предопределя съдбата на всяко нещо и напътва…

  * * *

 

(88)Тефсир на сура ал-Гашийа

Меканска. Съдържа 26 знамения.В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 1. Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?2. Едни лица в този Ден ще са сведени,3. обременени, изнурени,4. ще горят в пламтящ огън,5. ще им се даде от кипящ извор да пият,6. не ще имат друга храна, освен от тръни,7. които нито угояват, нито избавят от глад.8. А други лица в този Ден ще са блажени,9. поради своето старание доволни,10. във възвишена Градина.11. Не ще слушат в нея празнословие.12. Има там течащ извор.13. Има там въздигнати престоли14. и готови чаши,15. и подредени възглавници,16. и разстлани килими.17. И нима не виждат как бяха сътворени камилите18. и как бе въздигнато небето,19. и как бяха възправени планините,20. и как бе разпростряна земята?21. И напомняй! Ти си само за да напомняш.22. Не си над тях властващ,23. но който се отвърне и не повярва,24. него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем].25. При Нас е тяхното завръщане.26. После Наша грижа е тяхната равносметка.

  

Тази сура е една от сурите, имаща дълбок, отмерен и спокоен ритъм, подбуждащ към осмисляне и размишления, към надежда и нетърпеливо очакване, към опасения и боязън, а така също и към пресмятане на всички дела в светлината на предстоящия Ден на равносметката!

Сурата обгражда човешкото сърце в две грандиозни сфери: сферата на бъдещия живот с неговия обширен свят и импресивни сцени, а така също и в сферата на нашето обширно битие, достъпно за нашето възприятие. Наред с това текстът съдържа знаменията на Всевишният Аллах, касаещи Неговите създания, представени на всеобщ обзор. След такива величествени екскурси, сурата напомня на всички хора за равносметката в бъдещия живот, господството на Всевишният Аллах и неизбежното завръщане в края на краищата при Него…Текстът на сурата е изложен в дълбок и спокоен, но действителен и проникновен ритъм, който се явява уравновесен, но наред с това и заплашителен!

Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?Именно с такова встъпление започва тази сура, преследваща целта да върне

сърцата на хората към Всевишният Аллах, да им напомни за Неговите знамения в това битие, за Неговата равносметка в бъдещия живот и за Неговото неизбежно възмездие относно извършеното. То започва с такъв впечатляващ риторичен въпрос, който вселява в душата осъзнаване на величието, свидетелстващо за божественото решение, което указва в същото време за бъдещия живот, решение и напомняне за който вече е

имало по-рано. Денят Къямет тук получава ново име, а именно “съкрушителното бедствие”, т.е. огромно нещастие, което постига хората и ги омотава в бездната на всякакви страхове и ужаси. Това е едно от новите имена, използвани в този джуз на Свещеният Коран, имащо огромна впечатляваща сила. “ат-Тамма” - голямата беда, “ас-Сахха” - оглушителния грохот, “ал-Гашийа” - съкрушителното бедствие, “ал-Кариа” - ужасната катастрофа – всички тези имена съответстват на определен характер от този джуз.

По отношение на словата: “Стигна ли до теб…?” трябва да се отбележи, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е усещал реалността на обръщението от Аллах именно към него, слушайки тази сура, той като че ли за първи път е получавал съобщение непосредствено от неговия Повелител. Това е ставало по силата на изключителната чувствителност на сърцето му към посланието на Всевишният Аллах - хвала Нему – за живото възприемане на истината от това послание и чувството за това, че то е насочено непосредствено към него без какъвто и да е посредник, тъй като той е слушал речта на Всевишният Аллах със собствените си уши… Ибн Абу Хатим е казал: “Али Ибн Мухаммед ат-Танафуси и Абу Бакр Ибн Аббас ни разказаха с думи от Абу Исхак, който е предал разказа от Умар Ибн Меймун: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преминавал покрай една жена, която четяла:“Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие?” Пратеникът на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, поспрял, послушал и казал: “Да, тя е дойде при мен”…

Наред с това божественото съобщение носи общ характер и е насочено към всеки, който слуша Свещеният Коран. Разказът за съкрушителното бедствие се повтаря не еднократно в Свещеният Коран. Той напомня, предупреждава, възвещава, пробужда с това повествование в душите на хората чувствителност, боязън, праведност и опасения. Наред с това божественият текст вселява надежда, чувство на очакване и нетърпелив устрем. Нататък, той вселява живот в душите на хората, и тези оживени души вече няма да умрат и няма да бъдат небрежни.

* * *

Стигна ли до теб вестта за съкрушителното бедствие? След това в сурата до известна степан се разкрива съдържанието на вестта за съкрушителното бедствие:

Едни лица в този Ден ще са сведени, обременени, изнурени, ще горят в пламтящ огън, ще им се даде от кипящ извор да пият, не ще имат друга храна, освен от тръни, които нито угояват, нито избавят от глад.

Картината за наказанието е описана живо в сурата преди картината за блаженството, тъй като този ред повече съответства на духа и обстановката “за съкрушителното бедствие”. В текста се говори, че някои лица в този ще бъдат обременени, унизени, угнетени и изнурени. Те са се занимавали с тежък труд и са станали изнурени, но този труд е неблагодарен, и неговия изход не е благословен. Тези хора нищо не са спечелили, освен пагубни тегоби и загуби; те са станали още по-страдащи, изнемощели и уморени, те са обременени, изнурени. Те не са се трудили заради Всевишният Аллах и не са уморили по Неговия път. Те са се трудили изключително заради себе си и заради своите деца, увлечени и затънали в своя стремеж към земния живот и неговите блага, а след това са се сблъскали с резултат на своя труд и усилия. В земния живот тези хора са изпаднали в бедствено положение и нужда, а в бъдещия живот те ще са в мрак, водещ към наказание, т.е. в резултат на това те са се оказали в положението на унизени, изтощени, нещастни и загубили всяка надежда!

И ето в такова положение на унижение, изтощение, мъка и болка те ще влязат и ще горят в пламтящ огън, вкусвайки от него и ще се мъчат в него.

Ще им се даде от кипящ извор да пият, т.е. изключително горещ, много горещо ще е тяхното питие…не ще имат друга храна, освен от тръни, които нито угояват, нито избавят от глад.

Употребеният термин “дари’й” – “тръни” се смятат за растителност на Джехеннема, която е сътворена от огън, подобно на това, което се съобщава за дървото “Заккум”, израстващо от самия пъкъл на Джехеннема. Може би, това е някаква разновидност на тръните, с които се хранят камилите, докато те са още зелени, това са така наречените тръни “шабрак”, които след като узреят камилите вече не ядат, тъй като стават отровни! Каквото и да е, и в единия и в другия случай това е разновидност на храна от Джехеннема, наред със смърдяща течност и други подобни продукти, които нямат никаква питателност и ни най-малко спасяват от глад!

Съвършено очевидно е, че в земния живот на нас не ни е дадено да осъзнаем характера на това наказание от живота в отвъдното. Такова описание, обаче се дава, за да могат нашите човешки чувства в максимална степен приблизително да осъзнаят тази мъка, когато в едно се сливат унижението, безсилието и отчаянието с изгарящите езици жарките пламъци, а прохладата се съчетава с къпане във вряща вода! Тук храната – е във вид на безполезни тръни, които дори камилите не могат да ядат. И ето от комплекса на тези представи в нашите чувства се сформират осъзнаването на невероятна по своите болки мъка. При това следва да се отбележи, че наказанието в бъдещия живот е много по-силно и мъчително. Истинската същност на това наказание може да осъзнае само онзи, който го вкуси, Аллах да ни опази от това!

От друга страна намираме следното:А други лица в този Ден ще са блажени, поради своето старание доволни, във

възвишена Градина. Не ще слушат в нея празнословие. Има там течащ извор. Има там въздигнати престоли и готови чаши, и подредени възглавници, и разстлани килими.

Тук виждаме лица отбелязани в блаженство и сияещи от удовлетворение. Лицата блаженстват в обстановка, в която са се оказали, и те възхваляват своите дела, тъй като техния резултат е станал благото. Те се наслаждават с това възвишено духовно чувство – чувство на удовлетворение за своите дела, когато видят, че Всевишният Аллах с благосклонност ги е приел. И няма нищо по-приятно за сърцата, отколкото да почувстват увереност в благото и да са спокойни за наближаващия край, да виждат благосклонността на Великодушният Аллах и да бъдат в блаженство. Нататък Свещеният Коран живо описва картината на това щастие в Дженнета, преизпълнено с изобилие и благоденствия. Сурата повествува за Дженнета и удоволствията, които се предоставят на неговите щастливи обитатели:

Във възвишена Градина, която е славна и възвишена сама по себе си; тя е висока в своите степени и равнища, а възвишеността в усещанията на човек има особена ритмичност.

Не ще слушат в нея празнословие…Тези слова създават атмосфера на спокойствие, тишина, мир, увереност, дружелюбие, удовлетвореност, спасение и задушевно съвместно прекарване на времето в кръг от любими близки и другари…Нагледно възниква усещането за възвишеност и отдалеченост от всяка празна дума, което не съдържа нито благо, нито благополучие. И само това вече е блаженство и щастие. Особено ярко подобно щастие се проявява, когато съзнанието на човек се връща към този земен живот с неговото празнословие,брътвеж, дрязги, единоборство, конкуренция, теснота, натрапчивост, дърдорене, грохот, шумотевица и крясъци, вълнение и суетня. След това човек, естествено, отдава предпочитание на картината за сладостната тишина, мира, покоя, любовта, удовлетвореността и росната свежест в следващите вдъхновяващи слова: Не ще слушат в нея празнословия. Дори самите тези

слова навяват атмосфера на свежест и възвишена духовност, плъзгане в речта с плавност и лекота, с мекота и мека музикална ритмичност! Този смислов щрих внушава на хората, че живота на правоверните върху земята, е освободен от празнословия и спорове, и представлява сам по себе си една от страните от живота в Дженнета, и с това те се подготвят към бъдещото велико блаженство.

Именно така, Всевишният Аллах, представя на хората някои свойства на Дженнета, тъй като това понятие има възвишен, благороден и светъл смисъл. Нататък следва описание на благата от Дженнета, които преизпълват чувствата и усещанията, тъй като това се описва в такъв вид, който човек може да си представи. Всички удоволствия на Дженнета съответстват по степен на възвишености спрямо душите на обитателите в Дженнета, което в пълна мярка може да осъзнае само онзи, който наистина го вкуси!

Има там течащ извор. Течащият извор представлява обилно изливащ се извор, което придава красота на тези слова, красота в движението и бушуващо бликаща вода. Течащата вода създава усещането за кипяща активност и преизпълва с чувства на духовност бликане и импулсивност! И това е наслада за очите и душите от този скрит аспект, който прониква в дълбините на съзнанието.

Има там въздигнати престоли… Въздигнатостта тук внушава усещането за чистота, пречистване и непорочност…И готови чаши, удобно разположени и поставени за пиене, и не е необходимо да бъдат поръчвани или да се подготвят от по-рано! И подредени възглавници, предназначени за излежаване, опора и отдих; и разстлани килими, направени от бархет, разположени навсякъде за украшение и отдих!

Всички тези удоволствия са известни на хората по аналогичните блага на земята. Тези неща се споменават, за да се приближи максимално описанието на Дженнета за възприемане от хората на земята. Що се отнася до истинската същност на Дженнета и характера на наслажденията от Дженнета в техния истински вид, то това е достъпно само за неговите обитатели – щастливци, които Всевишният Аллах е дарил да вкусят такова неземно удоволствие!

Би било съвършено неразумно да се впускаме в разсъждения или изследвания, касаещи характера на блаженството в Дженнета или характера на наказанието в бъдещия живот. Защото осъзнаването на характера на каквото и да било зависи от типа на осъзнаване. Възприятието на земните хора регламентирано от чувства и усещания, основани на земните условия и характера или природата на земния живот. Тъй като, ако хората се окажат там, където изчезнат завесите и рухнат бариерите, душите и чувствата ще се окажат на свобода, ще се измени значението на самите думи и понятия по силата на изменените възприятия, и ще се случи това, което ще се случи, но това не ни е дадено сега да разберем, по какъв начин всичко това ще се случи!

От всички тези описания в нас се натрупва представата за картините на велико наслаждение, блаженство и удоволствие в рамките на нашите настоящи земни усещания, докато не ни стане достъпна истината за това, което ще се случи там, когато Всевишният Аллах ни почете със Своята милост и благосклонност. 

* * * 

Завършвайки екскурса в отвъдния свят, повествованието се връща към нашето осезаемо материално битие, внушаващо убеденост в мощта на Всемогъщият, на Подреждащият всичко Висш Управляващ, уникалността на творенията от Всевишният Аллах и индивидуалността на Неговия характер. Всичко свидетелства за това, че зад това божествено предопределение и подредба има нещо, което ще се случи след

завършването на земния живот, нещо намиращо се извън пределите на нашата земя, и друг изход, а не смъртта:

И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята?

Тези айети са обединени от четири фактора на околната среда, специфична за арабина, към който за първи път се обръща Свещеният Коран, а така също включва забележителните аспекти на живите създания в цялата вселена. В тях става дума за небето, земята, планините и камилите (представляващи всички други животни). Особено предпочитание е отдадено на създаването на камилата, заради нейния своеобразен облик, а така също по причина на нейната висока ценност за арабина.

Подобни картини се явяват специфични за взора на човек, където и да се намира… Небето, земята, планините, животните…Каквато и да е степента на образованието и цивилизоваността на човек, подобни образи се явяват неотменна част от неговия свят и съзнание, внушавайки му осъзнаването на онова, което се намира зад всичко това, когато неговия поглед и сърце се стремят да разберат същността на дадените явления.

Във всяко от тези явления има скрито чудо, и всяко от тях представлява шедьовър на Твореца, съдържащ в себе си уникална енциклопедия. И тези явления вече са напълно достатъчни, за да внушат на човек осъзнаването на истинността на основополагащите догми на вярата. И Свещеният Коран обръща към това вниманието на всички хора:

И нима не виждат как бяха сътворени камилите…? Известно е, че камилата се явява най-важното животно за арабина. С него той извършва пътуванията си, ползва го за пренасяне на стоки,, от него получава храна и пиене. Вълната и кожата на камилата се използва за изготвянето на дрехи и оборудване за жилището, т.е. камилата за арабина е първи източник за съществуване. Към това трябва да се отбележи, че ред особености правят камилата уникално създание измежду другите животни. Независимо от неговата голяма сила, крупно и мощно телосложение, тя покорно се подчинява на управляващото я малко същество. Въпреки, че камилата носи неоценима полза, оказвайки различни услуги, разходите за нейното отглеждане са незначителни. Тя леко се пасе, и не е претенциозна към храната, употребявайки евтина храна. Камилата е най-издръжливото от всички опитомени домашни животни. Тя може дълго време да не яде и да не пие, занимавайки се с тежък труд и пребивавайки при лоши условия. Към всичко това камилата се отличава още с едно положително качество, хармонизиращо с факторите на околната среда, за което ще стане дума по-късно.

По силата на това Свещеният Коран обръща внимание на проповядващите изобретателност и обмисленост, проявени при създаването на камилата, това обичайно за арабите животно. Така, че не е необходимо да се абстрахират или да притежават някакви специални знания: И нима не виждат как бяха сътворени камилите…? Нима те не обръщат внимание върху външния вид и анатомия на камилата? Нима те не се замислят, по какъв начин тя е била успешно създадена и приспособена за изпълнение на своите функции, което обезпечава постигането на целите на нейното създаване в пълна хармония с функциите му с околната среда?! Наистина, не те са създали камилата, нито пък тя се е създала сама. Несъмнено, това е плод от творчеството на Твореца, Уникалния във Своите творения. Това свидетелства за Неговото съществуване, при това убедително и еднозначно, а така също доказва Неговото установяване, ръководство и предопределение.

И как бе въздигнато небето…? Обръщането на човешкото сърце към небето се повтаря нееднократно в Свещеният Коран. Най-подходящите хора за обръщане на своите погледи и внимание към небето – това са жителите на пустинята, тъй като

небето има вкус и особена притегателност, силата на внушение и специална настройка, като че ли истинското небе е само там, в пустинята!

Дневното небе е отчетливо, ясно, открито и превъзходно, и изобщо, изначално небето по своята същност е очарователно, прекрасно и вълшебно. Вечерното небе е изумително, уникално и прави огромно впечатление. Небето през нощта е необятно в своите простори, посипано със сияещи и мигащи звезди, водещи бавна беседа. Небето призори е прекрасно, сияещо и вдъхва живот.

Такова е небето в пустинята…Нима те не го виждат? Нима не виждат как е въздигнато? Кой го е издигнал на тази височина и го е установил там без каквито и да е подпори? Кой е разпилял по него безброй многото звезди? Кой му е придал подобно великолепие, такава красота и тази огромна впечатляваща сила? Не са хората, които са го издигнали, и не самото то се е издигнало. Несъмнено, има Творец, Който е издигнал и е установил небето. И за да се разбере това, не са нужни специални знания и умствено напрежение. Достатъчно е просто трезвомислещ взор…

И как бяха възправени планините…?Планините представляват, особено за арабина, убежище и място за спасение, т.е. планините са другар и приятел за него. Картината за планините като цяло вселява в душата на човека усещане за величие и трепетен страх, тъй като човек наред с тях става съвсем малък и безропотен, той се прекланя пред грандиозното величие на тези грамади. Естествено, че в обкръжението на планините душата на човека с цялото свое същество се стреми към Всевишният Аллах, проникната с усещането за това, че тя е близо до Всевишният Аллах, отделяйки се от скверностите на земята, нейната шумна суета и всичко презряно. Не е удивително и въобще не е случайно, че Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е избрал за благочестиво уединение пещерата Хира в планината Сур. Съвсем не е случайно, че търсещите спасение хора се отправят периодически в планините!

В текста на сурата се съдържа въпроса относно това, как бяха възправени планините…? От гледна точка на човешкото възприятие и представа, такъв смислов щрих се съгласува със същността на самото явление, както за това ще бъде казано по долу.

И как бе разпростряна земята?... Земята се простира пред взора на човека, подготвена за живот и труд, но не са хората тези, които са я разпрострели, тъй като тя е била разпростряна преди те да се появят на нея. Нима те не си задават въпроса: кой все пак я е разпрострял, и така прекрасно я е приготвил за живот?

При здравомислещо разглеждане и трезво размишление тези картини вселяват нещо в човешкото сърце. И това е напълно достатъчно, за да се пробуди съзнанието, да трепне сърцето и да се насочи душата към Съзидателният Творец на всички творения.

Да спрем за малко пред красотата от впечатляващата хармония в целия комплекс на космоса, за да видим, по какъв начин Свещеният Коран се обръща към религиозното съзнание на хората с използването на високохудожествения естетически език и как това се съчетава в чувствата на правоверния, усещащ красотата на битието…

Общата картина включва образа на въздигнатото небе и разпростряната земя. И в тези безкрайни простори възникват възправените планини с техните върхове, а не разхвърляни в безпорядък. Проявява се красотата на планинските възвишения, две хоризонтали и две вертикали в едно величествено зрелище на обширна територия. Но, независимо от това, се наблюдава пълна хармония между разстоянията и направленията в тази грандиозна картина! И това е специфичният метод на Свещеният Коран да описва разнообразни видове и картини с неговата впечатляваща и изразителна сила.32[1]

* * *

32[1] Виж раздел “Художествената хармония” в книгата “Художествеността на Корана”

И така, след първия екскурс в отвъдния свят и втория в областта на космическите картини и явления, повествованието се обръща към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, наставлявайки го за пределите на неговия дълг и характера на неговата дейност. Последният подтикващ щрих дълбоко засяга сърцата на хората:

И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка.

Напомняй това и онова, напомняй им за бъдещия живот и за това, което ги очаква в него, напомняй им за космоса и това, което има в него, тъй като ти си само, за да напомняш, и именно в това се състои твоята задача. В това се заключава твоята роля в този призив. Повече от теб нищо не се изисква. Ти си длъжен да поучаваш и напомняш, защото си подготвен за това, и на теб ти е поставена тази задача. Не си над тях властващ, т.е. ти нямаш власт над техните сърца и души, за да ги принудиш със сила към вярата. Сърцата на хората се намират под властта на Всемилостивият, и човек не може да се разпорежда с това.

А що се отнася до свещената борба по пътя на Аллах – Джихад – който по нататък е предписан, то той не е предназначен, за да се принудят хората със сила в религията. Целта на Джихадът се състои в това, щото да премахне от пътя на призива всякакви препятствия и свободно да бъде възвестяван този призив на хората. На тях не им е забранено да слушат този призив, и те няма да се отклонят от своята религия, ако слушат призива. Джихадът е предназначен за ликвидацията на всякакви препятствия от пътя на призива и напомнянето. Това е единствената роля, приготвена за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем.

Откровението за това, че в делото на призива ролята на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, се ограничава само с поучение и напомняне, нееднократно звучи в Свещеният Коран по цял ред причини. На първо място това се обяснява с необходимостта да се снеме от нервите на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, тежестите на призива след неговото завръщане, оставяйки делото на преценката на Всевишният Аллах, Който нататък ще стори онова, което е Нему угодно. Настойчивият стремеж на хората и тяхното горещо желание за победа на призива, носещ всеобщо благо, техния стремеж за разпространение на това благо са се оказали толкова горещи, че е съществувала настоятелна необходимост нееднократно да се повтаря подобно внушение. Призоваващият е длъжен да изключи всички свои лични и собствени желания от областта на призива, за да може беззаветно да изпълни своя дълг, какъвто и да бъде отговора на хората за това и какъвто и да е крайния резултат. Душата а призоваващият не трябва да е загрижена за въпроса относно това, кой е правоверен и кой е неверник. Той не трябва да се поддава на тягостни мисли, когато обстановката около призива рязко се влоши, намалява се отзива и отношението на хората към призива, когато расте опозицията и враждебността.

За горещото желание на човечеството относно победата на призива към Всевишният Аллах, тяхното неизтребим стремеж да ощастливят хората с благо и милост свидетелстват нееднократните наставления на пратеника салляллаху алейхи ве селлем, въпреки, че той е този , който е – възпитан в благопристойност от Всевишният Аллах, знаещ пределите на своите пълномощия и предопределението на Аллах. И наред с това изобилието от горещо желание е изисквало такова продължително и нееднократно лечение на различни етапи и в различни времена.

Ако това обаче е била границата на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, то делото съвсем не завършва с това. Опровергаващите религията и вярата няма да се спасят и не ще останат невредими. Има Аллах, и при Него се връщат всички дела:

Но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение[в Джехеннем]!

Неизбежно, всички те ще се завърнат само при Аллах – Един е Той! И само Той е Единственият, Който непременно ще им въздаде за стореното. И това е последното внушение на тази сура, изразено в категорична и недвусмислена форма:

При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка. С това се определя ролята на пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, в този

призив, а така също и на всеки призоваващ след него. Ти си призоваващ, а равносметката с тях след това е дело на Всевишният Аллах. те под никаква форма няма да избегнат завръщането си при Него. Те никога няма да избегнат равносметката и възмездието за извършеното. Наред с това трябва да се разбере, че в областта на призоваването влиза ликвидацията на всякакви препятствия по пътя на призива, за да се възвести той на хората, и за да се състои този призив. В това именно се състои задачата на Джихада, както това произтича от Свещеният Коран и жизнения път на пророка салляллаху алейхи ве селлем, без никакво недоглеждане или беззакония…

* * * 

(89)Тефсир на сура ал- Феджър

Меканска. Съдържа 30 знаменияВ името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 1. Кълна се в зората,2. и в десетте нощи,3. и в четното, и в нечетното,4. и в нощта, когато отминава!5. Нима в това няма клетва за разумния?6. Нима ти не видя как постъпи твоят Повелител с народа ‘Ад7. Ирем с неговите палатки на колони,8. подобни на които не бяха сътворени никъде по земята,9. и с народа Семуд, които изсичаха в скалите на долината жилищата си,10. и с Фираун, владетеля на коловете,11. които безчинстваха по земята,12. и множаха в нея развалата?13. Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението.14. Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората.15. И ако неговият Повелител го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Повелител ме почете!”16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Повелител ме оскърби!”17. Ала не! Вие не почитате сирака,18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.20. И обичате богатството с голяма любов.21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

22. и твоят Повелител дойде с подредените в редици меляикета,23. и Джехеннема бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”25. В този Ден никой друг не ще наказва, както Той наказва,26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава.27. О, ти душа успокоена!28. Завърни се при твоя Повелител доволстваща, спечелила благосклонността Му!29. Влез с Моите [благочестиви ]раби,30. влез в Моя Дженнет!

 Като цяло тази сура представлява едно от звената на този джуз. Тя призовава

човешкото сърце към вярата, праведността, бодърствуване, зоркост и размишление. Наред с това тя съдържа различен род екскурси, ритми и смислови нюанси. И всички тези многообразни мотиви по своето различие и хармония се сливат в единна мелодия с разнородна милозвучност, но лееща се в единен ритъм!

Някои картини от тази сура са проникнати от тиха и спокойна красота с богата палитра от изразителни оттенъци и ритми. Такова се явява встъплението на сурата, наситено с изящни космични явления, пронизани от колорита на поклонението ибадет и молитвата намаз, което удачно се вписва в канавата на живо описаните явления… Кълна се в зората, и в десетте нощи, и в четното, и в нечетното, и в нощта, когато отминава! Някои картини на тази сура са страшни и напрегнати, както от гледна точка на конкретни пейзажи, така и в плана на музикалната ритмика. Страховито и заплашително изглежда, например, следната картина: Ала не! Когато земята бъде стрита на прах и твоят Повелител дойде с подредените в редици меляикета, и Джехеннема бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето? Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!” В този Ден никой друг не ще наказва, както Той наказва, и никой друг не ще оковава, както Той оковава. Някои други картини на сурата са проникнати със свежест, нежност, изобилие от удовлетворение и спокойствие, където пейзажите удачно хармонизират с мелодиката. Като пример за това могат да послужат финалните айети на тази сура: О, ти душа успокоена! Завърни се при твоя Повелител доволстваща, спечелила благосклонността Му! Влез с Моите[благочестиви]раби, влез в Моя Дженнет!

В сурата също така се съдържат фрагментарни намеци за трагичната съдба на изчезнали от лицето на земята още в древността надменни и жестоки тирани. Ритмиката на тези указания се явява нещо осреднено между плавен ритъм на преданието и мощния мотив на смъртта: Нима ти не видя как постъпи твоят Повелител с народа ‘Ад, Ирем с неговите палатки на колони, подобни на които не бяха сътворени никъде по земята, и с народа Семуд, които изсичаха в скалите на долината жилищата си, и с Фираун, владетеля на коловете, които безчинстваха по земята и множаха в нея развалата? Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението. Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората…

В сурата се разкрива съдържанието на нерелигиозните представи и ценности на човека, при това този фрагмент се характеризира с особен стил на изразяване и ритъм: И ако неговият Повелител го подложи на изпитание, като го почете и

облагодетелства, човекът казва:“Моят Повелител ме почете!”А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Повелител ме оскърби!”

Отговор на подобни представи се явява разкриването на истината за тяхното положение, откъдето и произтича тези представи. За този фрагмент са характерни два типа стилистическа изразителност и интонация: Ала не! Вие не почитате сирака, и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се, и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия. И обичате богатството с голяма любов.

Следва да се отбележи, че тази последна разновидност представлява свързващото звено или моста между определяне на тяхното положение и тези страдания, които ги очакват в бъдеще. Нататък в текста се казва: Ала не! Когато земята бъде стрита на прах…и т.н. По степен на напрегнатост в тоналността този айет заема средно положение между първото утвърждение и последната заплаха!

След такова лаконично и сбито обозрение палитрата картини на тази сура става все по-разнообразна по отношение на това, което се отнася до ритмиката, изразителността и тоналността. Според увеличения брой на картините и значенията, съдържащи се в сурата, по-разнообразни стават нейните тактове и римувани срички. От тази гледна точка дадената сура се явява прекрасен образец за величайша степен на естетическа хармония в изразителността на Свещеният Коран33[1] Тази особеност на сурата се откроява на фона на присъщата й като цяло блестяща красота, характерна за Свещеният Коран!

Що се отнася до обективните цели, които преследва сурата с подобна прекрасна хармонична изразителност, то ние ще ги разгледаме нататък по-детайлно: 

* * * 

Кълна се в зората, и в десетте нощи, и в четното, и в нечетното, и в нощта, когато отминава! Нима в това няма клетва за разумния?...

Тази клетва във встъпителната част на сурата включва онези природни явления и божествени творения, проникнати от характерния изящен и мек дух: Кълна се в зората…това е часът, когато леко, радостно с усмивка и искрено дружелюбие се пробужда живота, а дремещото битие постепенно отърсва от себе си вцепенението на съня – като, че ли свежото дихание с трепет зове и като, че ли неговото зараждане и разцвет се явяват моления – ибадет!

И в десетте нощи … Така е казано в Свещеният Коран, и по този повод съществуват множество версии. Казват, че това са десет нощи от месец Зуль-хидджа, или пък от месец Мухаррем, или пък от месец Рамадан. Както и да е, именно такава формулировка е най-впечатляваща и най-подходяща. А що се отнася до това, какви именно са тези десет нощи, то това е известно само на Всевишният Аллах, и те имат определено значение за Него. С това на повествованието се придава особен смислов оттенък, тъй като става дума за нощите, отличаващи се с особена индивидуалност, като че ли това са определени живи същества, имащи душа, симпатизиращи ни и симпатични за нас, което следва от блестящия по своята изразителност кораничен текст!

И в четното, и в нечетното… Такова изразяване навява усещането за духа на молитвата намаз и поклонението ибадет в такава характерна и желана атмосфера, т.е. атмосферата на зората и десетте нощи. Както е казано в хадиса, сведен от Тирмизи: “Четното и нечетното се отнасят до молитвата намаз.” Това е най-приемливото

33[1] Виж раздел “Художествената хармония” в книгата “Художествеността на Корана” 

тълкувание на смисъла в дадения контекст, където духа на смиреното поклонение ибадет се слива със спокойния дух на битието! Тук хармонично се съчетават душите на изпълняващите ибадет с душите на избраните нощи и с душите на сияещата зора.

И в нощта, когато отминава! Нощта тук е представена в образа на живо същество, действащо във вселената и бдително бодърствуваща в мрака! Или пък това е пътешественик, избрал тъмната част на денонощието за своето далечно пътуване! Колко изящни са тези слова! Колко привично зрелище! Каква прекрасна тоналност! Каква забележителна хармония със зората, десетте нощи, с четното и нечетното!

Това не са просто слова и изрази! Това е диханието и полъха на самата зора, сияеща свежа роса, излъчваща нежен аромат! Нима това не е достъпно спасение за сърцата? Нима това не е приятен за духа шепот? Нима това не е щрих, оказващ въздействие върху съвестта?

Това е красота…Желана, шепнеща и мека красота, неръкотворна красота на свободни, чувствени представи и образи, тъй като това е съзидателна красота, свидетелстваща в същото време за истината.

В заключение следва съответния коментар: Нима в това няма клетва за разумния?... това е въпрос за утвърждаване на това, че в гореизложеното се съдържа достатъчно свидетелство за благоразумния и здравомислещ човек. И в това се съдържа убедителният довод за съзнателния и мислещ човек. Въпросителната форма на даденото твърдение, обаче, се явява най-фина форма, която прекрасно хармонизира с тази предизвикваща шепот мека атмосфера! 

* * * 

Повествованието не разкрива изведнъж това, заради което се дава клетвата, за да го разясни по-късно. Става дума за деспотизма и развалата, а така също и за това, че Повелителят наказва всички деспоти и грешници. Клетвата се дава именно по отношение на това реално право не в пряка форма, което съответства като цяло на леките щрихи в сурата:

Нима ти не видя как постъпи твоят Повелител с народа ‘Ад Ирем с неговите палатки на колони, подобни на които не бяха сътворени никъде по земята, и с народа Семуд, които изсичаха в скалите на долината жилищата си, и с Фираун, владетеля на коловете, които безчинстваха по земята и множаха в нея развалата? Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението. Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората…

Използваната в повествованието форма на въпрос, оказва най-силно въздействие върху възприятията и вниманието на човека. На първо място повествованието е било обърнато към пророка салляллаху алейхи ве селлем, а след това към всеки, който е способен да види и осъзнае трагичната съдба на племената, за които иде реч в сурата, а това е добре известно на онези, към които първо е бил низпослан Свещеният Коран, за което свидетелстват преданията и разказите, предавани от поколения в поколения. За конкретизация на изказа е добавен глагола “постъпи” към “твоят Повелител”, което вселява в душата на правоверния спокойствие, радост и почивка, особено за правоверните в Мекка, които били подложени на преследвания от тираните и високомерните езичници, зорко следящи за самия призив и неговите носители.

В тези лаконични айети Всевишният Аллах е обединил трагичната съдба на всички най-силни и високомерни угнетители, които древната история е познавала. За народа на “Ад Ирем” (това са Ад ал-уля), е казано следното: Това са били чистокръвни араби или бедуини, чиито жилища са били разположени в ал-Ахкаф, това са пясъчни дюни на юг в Арабския полуостров между Хадрамеут и Йемен. Бедуините са живеели

в палатки поставени на мощни колони, и Свещеният Коран ги е описал като и силни и жестоки хора. По онова време племето ‘Ад е било най-силното и най-знатното: “подобни на които не бяха сътворени никъде по земята”… през тези далечни времена…

И с народа Семуд, които изсичаха в скалите на долината жилищата си… Племето Семуд е обитавало ал-Хиджр, това са скалите на север в Арабския полуостров между Медина и Шам. Те са изсичали в скалите своите дворци, а в планините убежища и пещери…

И с Фираун, владетеля на коловете… По всяка вероятност, става дума за управник, който е владеел пирамидите, приличащи на остри и здрави колове забити в земята. Конкретно тук става дума за фараонът по времето на Муса, който е бил високомерен и могъщ тиранин.

Това са били онези, които безчинстваха по земята и множаха в нея развалата… След произвола следва беззаконие и развала. Произволът разваля деспота, както и онези, които се намират под неговата власт. Произволът също така нарушава и разваля отношенията и връзките във всички аспекти на този живот, изваждайки го от правилното и чисто направление, характеризиращо се с творчество и съзидание, и вкарвайки го в друг път, несъвместим по никакъв начин с наместничеството на човека върху тази земя…

Това прави деспота пленник на своите фантазии и капризи, тъй като той не е в състояние да преценява всичко трезво и не може да се спре пред очевидния предел. Именно той първи става извратен, определяйки си място на земята не такова, каквото е мястото на слугата-приемник. Фираун също така е казал: “Аз съм вашият повелител, върховният!”/79:24/ Тези думи са казани от него тогава, когато произвола окончателно го е развалил. С това той е престъпил мястото на сътворен слуга, осмелил се на такава дръзка претенция, която се явява предел на всяка развала.

След това той превръща народните маси в унизени роби, преизпълнени със затаен гняв и сдържана ненавист. В тези хора умира чувството за човешко достойнство, изчезва свободния творчески потенциал на съзиданието, който може да се развива само в обстановка на свобода. Унизената човешка душа се разваля и загнива, тя става благодатна почва за бацила на низшите страсти и нездравите инстинкти, плацдарм за различните родове отклонения, съпровождащи угасването на разума и съзнателността, загуба на щедростта, великодушието, загуба на интерес, устременост и възвишеност. И колко ужасна е такава развала…

В последствие деспота разрушава правилните критерии, ценности и представи, тъй като те представляват опасност за тираните и режимите на насилствената власт. Изхождайки от това, той трябва да изопачи ценностите, да изврати критериите и представите, за да стане отвратителния лик на деспота приемлив и допустим. И колко ужасна е такава развала!

След като те са разпространявали по земята развала и беззаконие, то не е останал никакъв друг метод за лечение, освен почистването от лицето на земята на тази порочност и разложение:

Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението. Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората…

Твоят Повелител внимателно следи за тях и фиксира всички техни дела. когато порочността и разложението се умножава и разпространява тогава твоят Повелител стоварва върху тях бича на мъчението. Тази употреба на лексиката е призвана да предостави възможност на човек да почувства острата болка от наказанието при споменаването на словото “бич”, а така също и неговата мъчителна тежест и продължителност, когато звучи словото “стовари”. При това се сливат в едно цяло

мъчителната болка от наказанието и огромната сила , с която то постига тираните, вършещи по земята беззакония и разпространяващи развала.

След тези трагични страдания, сърцето на правоверният се преизпълва обилно със спокойствие и увереност, когато той се среща с произвола на всяко място и по всяко време. Всевишният Аллах е казал: Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората… Тези слова на Всевишният Аллах особено ободряват и вселяват спокойствие, защото твоя Повелител е там. Той внимателно следи, и от Него нищо не може да се скрие и нищо не може да убегне. Затова нека правоверният се успокои и да спи безметежен сън, защото неговия Повелител е там и води щателно наблюдение за всяка проява на произвол, зло и развала!

И така, ние тук виждаме образец на предопределението от Всевишният Аллах в делото на призива, за разлика от това, което съобщава сура “Ал-Бурудж” за хората изкопали ямата. Свещеният Коран е възпитавал и продължава да възпитава правоверните с тези два примера, в зависимост от ситуацията и обстоятелствата. Той приготвя душите на правоверните както към единия, така и към другия вариант в еднаква степен, за да останат спокойни както в този, така и в другия случай, те да са готови за всякакъв поврат, оставайки всичко в преценката на Всевишният Аллах, Който ще постъпи така, както Нему е угодно. 

* * * 

Наистина твоят Повелител от засада наблюдава за деянията на хората…т.е. Той вижда, отчита, прави сметка и ще въздаде за извършеното, като използва най-точните и безпогрешни везни. Той не допуска никаква несправедливост, винаги отчита не формалните и външни проявления, а истинската същност на всяко нещо и истинското съдържание. Що се отнася до човека, то неговите везни и критерии са погрешни. Човек се заблуждава в своите оценки и вижда само външното и формално проявление на всяко нещо, ако той не е установил връзка с везните на Всевишният Аллах:

И ако неговият Повелител го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва:“Моят Повелител ме почете!”А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Повелител ме оскърби!”

Такава е представата на човек относно изпитанието, на което той е подложен от Всевишният Аллах в различните ситуации, Който му дава да получи в изобилие или притискайки го, разширявайки и ограничавайки го. Всевишният Аллах изпитва човека с блага и почести, имущество и положение, но самия човек не осъзнава, че е подложен на изпитание, което се явява подготовка към бъдещето възмездие. Човекът смята, че дарените му средства за съществуване и високото положение се явяват доказателство относно това, че той е заслужил почит от Всевишният Аллах, Който е благосклонен към него и го е сторил избраник. Така, изпитанието той смята за възмездие, а изпита за резултат! Престижът пред Всевишният Аллах той оценява с мерките на този земен живот! Когато Всевишният Аллах изпитва човек, намалявайки му средствата за съществуване, то той също така разглежда това изпитание като възмездие, преценявайки проверката като наказание. той предполага, че намаляването на средствата за съществуване е позор и унижение за него от страна на Всевишният Аллах, т.е. ако Той не го е опозорил, то не би му намалил средствата за съществуване…

И в първия, и във втория случай човекът греши в своята представа и своята оценка. Даряването на богатства и намаляването му се явяват изпитание на Всевишният Аллах към Неговите раби. Всичко това е за да изрази човекът своята благодарност за

благото и за намаляването. Целта на изпитанието се състои в това, щото човекът да прояви търпение в беда или при неуредици. А истинската награда той ще получи само след като прояви това, което се изисква от него. Даряването или отнемането на земните блага съвсем не се явява възмездие. Ценността на рабите пред Всевишният Аллах съвсем не е свързана с количеството земни блага, които той притежава. Благосклонността или гнева на Всевишният Аллах, не могат да се оценяват по количеството дарени или отнети земни блага. Всевишният Аллах в еднаква степен дарява земните блага както на праведника, така и на негодника. Той също така в еднаква степен лишава от такива блага добрия и лошия човек. И в единия и в другия случай Всевишният Аллах е Този, на Който трябва да се осланяме, тъй като Той е опората и надеждата. Той дарява, за да изпитва, и лишава, за да изпитва. И истинския изход зависи от резултата на изпитанията!

Човекът, обаче, когато неговото сърце е лишено от вяра, не осъзнава мъдростта на лишенията и даренията, а така също и истината за ценностите на везните на Всевишният Аллах. Ако сърцето на човекът е изпълнено с вяра, то той е способен да установи връзката и правилно да разпознае всичко. Тогава върху везните неговите нищожни земни блага ще бъдат леки, и той ще е устремен към наградата, която ще последва след изпитанието. За такъв човек даряването на земните блага и намаляването им са съвършено равноценни. Той е спокоен и уверен в предопределението на Всевишният Аллах както в единия, така и в другия случай. Той знае своята мярка върху везните на Всевишният Аллах без тези празни и преходни ценности!

* * *

Свещеният Коран се обръща към хората в Мекка, които както и на тях подобните навсякъде в пред ислямския период джахилия, не са имали връзка с по-възвишен и по-обширен свят, от земния, които именно така примитивно са оценявали даряването и лишаването. Така хората са си представяли ценностите на земята. Имущество, пари и високо положение в обществото са били абсолютно всичко за тях, а други критерии за тях просто не са съществували! Те винаги бясно са се хвърляли към парите и лудешки са ги обичали. Ненаситността и алчността, скъперничество и коварство са били в тяхната кръв. И ето на тях им е било открито онова, което са спотайвали в своите сърца, и бе им възвестено, че ненаситността и алчността, които са им присъщи, са причината за тяхното погрешно разбиране на смисъла от изпитанията, заключаващи с в даряването на средствата за съществуване и тяхното намаляване.

Ала не! Вие не почитате сирака, и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се, и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия. И обичате богатството с голяма любов…

Но, нещата съвсем не стоят така, както казва лишения от вяра човек. Даряването на богатство съвсем не се явява показателно за почитта пред Всевишният Аллах, а намаляването на средствата съвсем не означава позор и унижение. Същността на това, е че вие не сте достигнали до осъзнаване на даряваното и не сте в състояние да се разпореждате с богатството както трябва. Вие не почитате малкия сирак, който, загубвайки баща си, няма защитник и попечител, вие не се подканвате да нахраните онеправдания бедняк, който пребивава в състояние на крайна нужда! Подобно игнориране и отсъствие на взаимно увещаване да се нахранят бедните се явява безобразен и отвратителен обичай. Същевременно, на хората се внушава необходимост от взаимопомощ и колективизъм в името на изпълнение на дълга и общото благо, тъй като това е отличителната черта на Исляма.

Вие няма да осъзнаете смисъла на изпитанията. И не се опитвате с успех да ги преодолеете, почитайки сирака и подканвайки се един друг да нахраните бедняка.

Напротив вие изцяло, алчно и ненаситно изяждате чуждото наследство, вие лудешки обичате богатството, и във вашите души не остава нито щедрост, нито великодушие по отношение на тези, които се нуждаят от почитане и храна.

Както вече отбелязахме по-горе, Ислямът в Мекка се е сблъскал бясната жажда за забогатяване при това по всякакъв начин, а сърцата на хората са били изпълнени с унаследена сухост, закоравялост и жестокост. Слабостта на сираците ги е съблазнявала към това, те да им отнемат имуществото чрез всички мислими способи, особено на момичетата. И на първо място това е засягало наследството (този въпрос ние вече нееднократно сме разглеждали по-горе в текста на “Под сянката на Корана”). Широко разпространено в доислямското общество на Мекка е било такова явление, като невероятната любов към богатството и натрупването му чрез лихварство. Това е била отличителна черта на всяка джахилия във всички времена и на всяко място! И така чак до наши дни!

Покрай разкритията за истинската същност на техните души, айетите съдържат рязко осъждане на такива факти и строгото предпазване от това. Лексически това се постига с употребата на категоричното “Ала не!” в общия контекст и структура на изразяване със съответния ритъм, който със своята рязкост подчертава яростта и настървението:

И изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия… 

* * *И ето на такъв уровен за разобличаване на ужасната и греховна същност на

положението им след разясняване на погрешността в техните представи за изпитанията чрез лишения и даряване с блага, звучи страшната заплаха за Деня на възмездието относно извършеното и неговата същност след приключване на изпитанието и неговия резултат. Мотивът звучи мощно и силно:

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах и твоят Повелител дойде с подредените в редици меляикета, и Джехеннема бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето? Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!” В този Ден никой друг не ще наказва, както Той наказва, и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

Стриването на земята, т.е. унищожаването на нейния релеф и изравняването й, представлява един вид космическа промяна, която ще се случи в деня Къямет. Що се отнася до идването на твоя Повелител и меляикетата, подредени в редици, то това се отнася към областта на тайнственото, чиято природа не ни е известна, докато живеем на тази земя. Ние обаче чувстваме зад тези слова могъщество и ужас. Същото се отнася и до докарването на Джехеннема близо, т.е. разбираме, че Джехеннема ще се установи близко до тях, а наказваните ще се окажат близо до него, и това е напълно достатъчно. Що се отнася до истинската същностна онова, което ще се случи и по какъв начин ще се случи, то това се отнася към сферата на неведомото – това, което е скрито от Всевишният Аллах до настъпването на известния Ден.

Зад тези айети, обаче, чрез техния рязък музикален ритъм, оказващ силно въздействие се изписва зрелище, което разтърсва сърцата и кара погледите да изпадат в смут. Земята се разпръсва на парчета и става равна! Величественият Покорител се изправя лично. Той започва съда и приема решенията, и меляикетата застават подредени в редици. Нататък следва указание за това, че Джехеннема се приближава и ще бъде в готовност и припрян за приемане. Ето това е бъдещия свят!

В този Ден, човекът ще си спомни…човекът, който не е разпознал мъдростта на изпитанието за лишаване и даряване, който изцяло е погълнал чуждото наследство и изключително много е обичал богатството, който не е почитал сирака и не е подтиквал

да се нахрани бедняка, който е вършил произвол, носел е развала и се е отвръщал, точно в този ден той ще си спомни. Той ще си спомни истината и ще се вразуми от това, което ще види…Но вече ще бъде късно: ала защо ще му е спомнянето?... Периодът за това, кога е било нужно да си спомни, вече е приключил, и няма да има никаква полза от спомнянето в Деня на възмездието! Това ще бъде само горчиво съжаление за пропуснатата в земния живот възможност да се вършат добри дела!

И когато тази истина стане очевидна за човека той ще каже: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!” т.е. би било добре, ако бях направил нещо за моя живот тук, тъй като именно този живот е истинския, който заслужава да бъде наречен живот. Заради него си е струвало да се подготвяш отрано, създавайки необходимите резерв и предпоставки, трупайки нужния багаж от добри и праведни дела. О, да бях… Тук явно се проследява горчивото съжаление, и това е най-жестокото, което ще се случи с човек в бъдещия живот!След мъчителното разкаяние и безполезните стенания следва описанието на неговата съдба: В този Ден никой друг не ще наказва, както Той наказва, и никой друг не ще оковава, както Той оковава…Това е Аллах, Всевишният Покорител, Който ще го накаже с ужасно наказание в този Ден, и никой друг не ще може да го накаже по този начин. И Той оковава така здраво, както никой друг не може да оковава. Наказанието на Всевишният Аллах и Неговото оковаване се разяснява в други места на Свещеният Коран, където се разказва за многочислените картини за деня Къямет, които се описват живо по целия текст на Свещеният Коран. в даденият случай се указва върху уникалността на наказанията на Всевишният Аллах, с които не могат да бъдат сравнени човешките изтезания и земните окови, а и въобще нито едно живо същество не е способно да наказва с такава сила. То контрастира с това, което се разказва в сурата по-горе относно произвола на деспотите от племената ‘Ад и Семуд, също така и тирана Фираун, които са разпространявали развала и беззаконие по земята. Между впрочем там се говори за изтезанията на хората и относно това, как са ги връзвали и оковавали във вериги. И ето Той – твоя Повелител, о пророк и о, правоверни – наказва и оковава тези, които здраво са връзвали, измъчвали и изтезавали хората. Съществува, обаче, огромна разлика между земното изтезание и наказанието на Всевишният Аллах, между земното оковаване и оковаването на Всевишният Аллах. Колко смехотворно малки са възможностите на хората за това и колко величествено е онова, което прави Вездесъщия Повелител! Да, тираните са измъчвали и изтезавали хората, оковавайки ги, но и тях самите ще наказват с такова мъчение, наказание и с такова оковаване, които превъзхождат всички представи и предположения! 

* * * 

И в апотеоза на този потресаващ ужас, наказанието и оковаването на Всевишният Аллах, което надхвърля всякакви представи, душата на правоверния се призовава от висшите небеса:

О, ти душа успокоена! Завърни се при твоя Повелител доволстваща, спечелила благосклонността Му! Влез с Моите[благочестиви]раби, влез в Моя Дженнет!

Ласкавост и близост се усеща в обръщението “о, ти”, духовност и почитание звучат в словата “о , ти душа”, с благодарност и покой е проникнато цялото обръщение“о, ти душа успокоена!” В епицентъра на напрежението и силите меко и устремно звучи: Завърни се при твоя Повелител…т.е. върни се към своя първоизточник след земната отлъчка и раздяла. Завърни се при твоя Повелител въз основа на съществуващите връзки, знания и родство, доволстваща, спечелила

благосклонността Му! Това е толкова, че цялата обстановка се изпълва с дух на взаимна симпатия и удовлетворение. Влез с Моите[благочестиви]раби, т.е. избрани и приближени, за да са спечелили такава близост… Влез в Моя Дженнет! Под Моята защита и милост.

Това е съсредоточения на ароматите от Дженнета, които се излъчват наоколо, започвайки с първото обръщение: “О, ти душа успокоена!” уверена в своя Повелител, уверена в своя път, уверена в съдбата предопределена й от Всевишният Аллах , спокойна в радост и горест, спокойна при даряването и отнемането, във възнаграждението и лишението. Душа спокойна и не изпитваща никакви съмнения, тя е успокоена и не допуска никакви отклонения, тя е успокоена и не се заблуждава по своя път, тя е успокоена и няма да трепери от страх в Деня на великия ужас…

Последователно изливащите се айети изпълват атмосферата с дух на безопасност, удовлетворение и спокойствие. Плавната и нежна мелодия, съпровождаща картината, навява дружелюбие, родствена близост и умиротворение.

Това е Дженнетът с неговите благоденстващи и нежни души, който се съзира в тези айети и където в пълен блясък се показва яркия със своето великолепие Лик на Всемилостивия…  

* * *