българското възраждане и неговите граници

Post on 27-Jun-2015

3.739 Views

Category:

Documents

6 Downloads

Preview:

Click to see full reader

TRANSCRIPT

„История славяно-българска“-

(1762г.)-Руско-турската

освободителна война(1877-1878г.)

Съвременните историци

свързват възрожденската епоха с материалните,социалните и културно-духовните промени,които настъпват у българите в резултат на вътрешното развитие и вследствие на външните влияния,проникващи от развитите страни на европейския континент.

След множество спорове и дискусии,през 1871 г.,М.Друнов отнася

началната граница на Българското възраждане в 1762г. и я свързва с делото на П.Хилендарски.Това мнение,предвид авторитета на неговия създател,остава господстващо в продължение на десетилетия.

Края на Възраждането се определя сравнително по-лесно и точно.Днес историческата наука приема за негова крайна граница Руско-турската война от 1877-1878г.Но това се отнася само за освободените земи.Възрожденските процеси продължават да се развиват макар и с различна интензивност в останалите под османско владичество територии-Македония,Западна и Югоизточна Тракия.

Начало и край на Възрожденската епоха

Като се съобразяват с реалните изменения и историческото

развитие на обществото през 18-19 в. Изследователите разделят Българското възраждане на 3 периода.

Първи период-(Началото на 18в.-средата на 20-те години на 19в.)

Характеризира се с Разложението на турската стопанска и военно-политическа система,постоянното засилване на стоково-паричната циркулация.През този период се зараждат и утвърждават нови обществени сили,възниква националната буржоазия.

Етапи от българското възраждане

Втори период-завършва с Кримската война (1853-

1856г.) Съвпада с реформите в Османската

империя,започнали 20-те години на века.Ускорено върви материалното производство,стабилизира се българската буржоазия, която застава начело на движението за светска просвета и независима българска църква.

Трети период: 50-70-те години на 19в.- до

Освобождението. Окончателно се формира българската нация,която

получава официално признание в действителните си граници от самата османска империя.Това е времето на организираното националноосвободително движение и на кулминацията в борбата за свобода-Априлското въстание.

Същността и съдържанието на Българското възраждане се заключват в зараждането, развитието и укрепването на новите буржоазни отношения.

През XVIII в. настъпват значителни промени в областта на занаятчийското производство. Развитието на стоково- паричните отношения, превръщането на селското производство в стоково, увеличеният стокообмен и редица други икономически процеси допринасят за разширяването на занаятчийството, което произвежда вече не само за вътрешния, но и за международния пазар.

Развитие на занаятчийството

Интензивното развитие на занаятчийското производство през XVIII в. се предопределя от нарасналото търсене на неговите произведения както в пределите на империята, така и зад граница. Това от своя страна довежда до промени в занаятчийството като организация. Ако в предходните векове занаятчията работи пред всичко по пръчка и с материали на клиента, сега той произвежда предимно за пазара. Домашният занаят преминава на втори план.

Ускореното развитие на занаятчийството довежда до появата на редица нови производства и до възникване на специализирани райони, в които преобладават определен вид занаяти. Тази специализация се налага от природните дадености, от географските условия, от суровинната база и от съществуващата традиция. Просперират кожарството, кожухарството, папукчийството, мутафчийството.

Съществено значение за развитието на занаятчийското производство има ферманът на султан Мустафа III от 1773 г., с който на еснафските организации се гарантират вътрешна автономия и държавно покровителство.

И още- регламентира се структурата на еснафа, изясняват се неговите права и цели. Тази височайша намеса е категорично доказателство за това, че една значителна част от производството на занаятчийските сдружения отива за задоволяване нуждите на османската държава.

Ферманът на султан Мустафа III

Ферманът на Мустафа III дава

тласък в развитието на ръчното производство. Благодарение на обявената вътрешна самостоятелност на еснафската организация българите се налагат твърде бързо като основен елемент в производствената и дейност. Така материалното производство попада изцяло в ръцете на българските занаятчии.

През епохата на Танзимата занаятчийското производство

получава допълнителни подтици за развитие. Промените, настъпили вследствие на проведените през втората четвърт на XIX в. реформи, довеждат до разцвет на ръчното производство.

През първата половина на XIX в. още по- ярко се изявяват районирането и специализирането на различните производства. Навлизането на нова техника довежда до увеличаване на производителността в различните отрасли. Най- бързо и най- широко проникват техническите нововъведения във

вълненотекстилното производство.

Бурното развитие на занаятчийството през първата половина на XIX в. довежда до появата на работилници, в които има по 4-5 чираци и 7-8 калфи. Така възниква простата кооперация, която се различава от занаятчийската работилница единствено по броя на заетите в производството. Такива кооперации се изграждат в най- силно развитите занаятчийски селища и райони.

Възникване на кооперацията

Следващият етап в развитието на промишленото производство

е манифактурният. Най- ранно и най- широко разпространение манифактурата

бележи във вълненотекстилното производство. Организатори на предприятия от удобен тип са преди всичко

богати търговци, които използват наемен труд във всички етапи на производството.

Манифактурата обхваща онези клонове от промишленото производство, които са свързани с изработване на масовите стоки за широкия пазар на империята.

Манифактура

През 30- те години на XIX в. става факт фабричното производство в българските земи. И този път вълненотекстилната промишленост държи първо място. През 1834 г. Добри Желязков открива в Сливен модерна тъкачница. Втората фабрика в същия бранш е открита през 1848 г. в с. Дермендере (Пловдивско).

Фабрично производство- възникване и развитие

Фабричната промишленост прониква и в копринарството Машинното производство си пробива път и в някои други области-

добива на растителни масла, производството на тестени изделия, мелничарството, производството на хартия, сапун, кибрит и т.н.

Така в резултат на създалите се благоприятни условия- акумулиран капитал, широк вътрешен пазар в империята, интензивни вътрешнотърговски контакти и евтина работна ръка, в българските земи през XIX в. настъпва чувствителен подем в промишленото производство.

През 50- 70 години на века в българските предели има 11 типично фабрични, машинни предприятия, около 500 предприятия от типа на централизираната манифактура и огромен брой средни и занаятчийски дюкяни

Фабричното производство през XIX в. обаче не отговаря на степента на развитие на българското възрожденско общество. Отсъствието на държавен протекционизъм и твърди гаранции за личността на собственика и неговото имущество прави откриването на фабрични предприятия спорадично явление. Съществуващите условия принуждават богатите българи да се занимават с дейности, които не могат да се контролират от държавата и неината администрация. Поради тази причина мнозина от тях се отдават на търговията и лихварството.

Марчела Орачева Петя Петкова София Кръстева Запрян Ташев

Изготвили:

top related