ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ

ДЕТСКАТА АГРЕСИЯДЕТСКАТА АГРЕСИЯ

Надежда ГригороваНадежда Григоровапсихологпсихолог

Що е агресия?„В малки дози агресивността е стимулатор,

в големи – тя е отрова“Артур Кьостлер

• Понятието „агресия“ има латински корен. Аggredi от ad gradi буквално означава “стъпка към“, “движа се”, “вървя напред”. Агресията е акт, който подбужда към активност.

• Агресията е типична форма на поведение за всяко живо същество, външен израз на инстинкта за самосъхранение. В този първоначален замисъл, агресията е нещо положително и необходимо.

• Агресията е способността на човек да отстоява себе си, да прилага конструктивна сила за оцеляване. Биологично заложената в човешката природа агресивна готовност се възпитава от момента на раждане и приема една или друга форма.

• Съвременното общество създава условия за естественото нарастване на агресивността сред хората - наличието на социални, икономически и идеологически различия и кризи, тласка към по-честите прояви на негативните форми на агресия.

• Агресията е поведение, целящо съхраняване на индивида в следните аспекти:

– физически – тяло;– психологичен - като постижение и дейност; – социален - като форма на контакт и израз на

възпитателен модел.

• Поради възрастовата особеност на детската двигателна активност в ранна училищна възраст, агресивният акт при децата винаги е изразен в областта на тялото -те бутат, ритат, блъскат, хапят, запращат, трошат и рушат предмети.

• По изключение, главно при деца с по-висок интелект, в помощ на агресивните им импулси идва речта – заучени фрази от възрастните, вкл. псувни, обидни нарицателни, тиради, изразяващи агресивните им чувства.

• Формите на проявление на агресията определят дали тя ще е:

» „добра“, поносима, дори градивна; » „лоша“, нежелана, деструктивна.

• Усвояването на градивното или деструктивното проявление на агресията е резултат от социално заучено поведение;

• Когато става въпрос за деца - то е резултат от възпитателните умения на възрастните.

ГРАДИВНА АГРЕСИЯ• Раждането е агресия – човек се ражда с

агресивен акт - бебето напира да излезе от утробата на майката;

• Учебният процес е агресия – поставя изисквания за дисциплина, за усвояване на определено учебно съдържание, за достигане на постижения;

• Строежът на нова сграда е агресия;Тези и много подобни действия и дейности

са ГРАДИВНА агресия.

ДЕСТРУКТИВНА АГРЕСИЯ

• Обидата е агресия;• Наказанието е агресия;• Рушенето е агресия. Това са малко примери за нежелана,

ДЕСТРУКТИВНА, наречена от изследователя на агресията Ерих Фром още ЗЛОСТНА агресия.

До училищна възраст всяко дете се е научило по един или друг начин да ползва своя агресивен импулс:

• като сигнал за провокация към възрастните;

• като начин да отстоява себе си;• като форма на общуване;• като печелене на внимание;• като израз на безпомощност.

В зависимост от това, какво се е случвало между детето и възрастните, то е усвоило градивни и/или деструктивни форми на агресия.

Агресията може да бъде вербална и физическа

• Вербална /словесна/ агресия: • Пряка – заплахи, обиди, обвинения. • Непряка - под формата на оплаквания –

“Иван ме удари”, демонстративни викове – “Махни се” заплашителни фрази - “Ако не се махнеш, ще те изкажа на полицията”.

• Физическа агресия: • Пряка - може да бъде символична - детето

показва юмрук , или директна – бой, хапане, щипане.

• Непряка - детето разрушава продукти от дейността на другите /разваля постройката, чупи играчките на връстниците си/

Мотиви за поява на агресията

• Желание за привличане на внимание върху себе си;

• Желание да потиска достойнството на другите - ”Ха, нека ти!”;

• Желание да отмъсти на друго дете - след отнемане на играчката отговаря с агресия;

• Желание да бъде лидер в групата;• Стремеж да получи искан предмет.

Фактори, пораждащи агресия

• Пропуските във възпитанието и социализацията допускани от семейството, са основен фактор за изразяване на детските поведенчески прояви. В този смисъл за съжаление, родители, страдащи от агресивността на децата си, волно или неволно, се явяват неин източник.

• Лошите семейни взаимоотношения -отсъствието на единия или двамата родители, алкохолизмът, конфликтността в семейството, постоянното унижаване достойнството на детето са фактори, които могат да предизвикат детската агресивност. Дете, което не получава признание в семейството, реагира агресивно – веднъж на улицата, втори път в детското или учебно заведение.

• Неправилният стил на възпитание – авторитарен или прекалено либерален, изразяващи се в игнориране на детето.

• Недостатъчния родителски контрол, както и

прекалената опека са еднакво опасни.• Индивидуалността на детето и неговия статус в

детската група също може да бъде причина за агресивно поведение. Обикновено това са деца с явно изразено лидерско желание, недоволни от своя статут в групата или непризнато лидерство. У децата с явно изразен лидерски стремеж трябва да се възпитава отношение на търпимост, доброжелателност и отстъпчивост към връстниците им и да се насърчава проявлението на такива качества в съчетание с лидерство.

• Неумението да играят също може да бъде причина

определени деца да изпитват неудовлетворение от отношенията с другарите си и това да предизвиква агресивност. Задачата на възрастните в тези случаи е да формират и развият умения за съвместна игра, което ще доведе до отслабване или ще предотврати детската агресивност.

Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:

1. Семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение.

2. Своите връстници , например по време на игра изградена на принципа “ Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”.

3. Анимационните филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.

Детето може да бъде агресивно и поради особености в темперамента и характера -

избухливост, гневливост, обидчивост. Те се явяват в резултат на съзряване

на нервната система.

Групи агресивни децаПърва група: • Деца, които използват агресията за

привличане на внимание от страна на връстниците - те ярко изразяват своите агресивни емоции/викат, крещят/, тяхното поведение има за цел да получи емоционално отражение върху другите;

• При тях агресивното поведение е моментно, не се отличава с жестокост;

• Тяхното поведение има за цел да привлече внимание на връстниците;

• Те обикновено не спазват нормите и правилата на поведение - както по време на игра, така и извън нея, доста шумни са, демонстративно се обиждат, викат, но техните емоции носят повърхностен характер и бързо преминават в по-спокойно състояние.

Втора група: • Това са деца, които използват агресията,

като начин на поведение при общуване с връстници;

• Агресивните действия при тях, играят роля като средство за постигане на цел – искан предмет, получаване на водеща роля в играта;

• Такъв тип деца, получават положителни емоции след достигане на резултата, а не в момента на агресивните действия.Те се стремят към лидерство подчинявайки и потискайки другите;

• Децата от тази група притежават високо ниво на интелект, добри организаторски умения, високо ниво на развитие на ролевата игра, висок социален статус в групата;

• Нарушавайки правилата, те оправдават себе си и обвиняват другите:”Той започна пръв”.

Как да преодолеем агресията у децата?

Единственият правилен начин е комплексното въздействие, което включва съвместна работа на родители, учители и институции.

Какво трябва да

знаят родителите?

Забраните и крясъците са най- неефективните начини за преодоляване агресията у децата. За родителите най-важното е да намерят причините за това поведение.

Детето трябва да излее агресията си и да я насочи към други обекти:

- Да налага възглавницата;- Да натупа килима с тупалка;- Да скъса портрета на врага си.

Бъдете пример за поведение пред детето – не допускайте изблици на гняв, не говорете лоши неща за хората, не градете планове за отмъщение пред детето.

Не забравяйте да проявявате съчувствие, да погалите и да похвалите детето. Да знае, че го обичате, цените и уважавате.

За да не бъдат децата агресивни трябва да се ръководим от максимата:

„Когато зная причината, лесно ще реша проблема”.

Какво трябва да знаят родителите

Анализирайте собственото си поведение:• В каква форма се проявява / деструктивна или

конструктивна/ вашата агресия;• По какъв начин се справяте с агресията си –

позволявате ли и да избие или правите усилие да я сдържите;

• Как се отнасяте към собствената си агресия – страхувате ли се от нея, наслаждавате ли и се, изпитвате ли удоволствие от нея;

• Как се освобождавате от агресивната енергия. Сдържайте стремежа си да провокирате

кавги - опитайте се сами да помогнете на детето да се отърве от навика да хвърля недружелюбни погледи наоколо и да мърмори обидни думи по адрес на другите.Ако някой ви дразни по-добре се пошегувайте.

Ако избухне някоя разправия, защитавайки своето дете, не обвинявайте другото - предложете на биещите се и на зрителите да обяснят защо е възникнал конфликтът. Децата са изумително справедливи, вслушайте се в тях!

Обсъдете възможните прояви на поведение с детето си - нека то само каже защо е започнал скандалът и кога е право.

Какво трябва да знаят родителите

• Не обсъждайте агресивното поведение на детето в неговото присъствие. Ако лепнете на детето етикет на побойник или кавгаджия, това може да се превърне във вечно разрешение да се справя със сила в конфликтите.

• Не бързайте да се намесвате във детските сблъсъци и кавги. Ако децата не могат да поделят нещо докато играят, не бързайте да им помагате. Наблюдавайте ги известно време, може да се справят сами. Децата се учат да се общуват помежду си, без да стигат до юмручна разправа. Но ако едно от децата винаги побеждава, а другото непрекъснато става жертва, трябва да се намесите. По-добре да предотвратите зараждащата се агресивност на едното дете и зараждащата се плахост у другото.

• Предложете на детето игри и упражнения за сваляне на напрежението.

Игри за сваляне на напрежението: • Подскачай като жабче, конче, щурче и др., • Полети като снежинка, врабче, облаче и др., • Повърви като мечка, костенурка и т. н.

Разиграйте следните ситуации: • Ние сме две козлета и се срещаме на тясното мостче,

как да постъпим, за да не паднем във водата; • Двама твои приятели се карат – как ще ги сдобриш;• Искаме да играем с една и съща играчка. Как да

постъпим? Рисувам своите приятели:

• Предложете на детето да нарисува своите приятели във вид на птици, животни, растения.

• Попитайте кого е нарисувало и защо е избрало точно тези деца.

• Вижте кой е нарисуван най-близо до детето и какви са размерите му.

• Ролева игра “Моята къща”- детето влиза в ролята на майка или баща, пресъздава това което мисли и чувства с думи. Ако то се ядосва по време на играта, възрастния, чрез игров елемент може да насочи детето към правилния модел на поведение. Това поведение детето ще използва в следващите игри.

• Похвали и награди – при всяка положителна постъпка детето трябва да се поощрява. Когато отстъпи своята играчка на друго дете, то трябва да се похвали и поощри. Ако то каже, че не иска да играе с другите деца, защото е ядосано също трябва да се поощри.

Похвалите и поощренията могат да извършат чудеса с агресивното дете.

• Нови приятели - ако агресията е към определено дете, можем да насочим вниманието му към друго дете, с което ще се чувства и ще играе по-добре.

• Децата се нуждаят от информация за правилно поведение,за да се държат добре, защото те са обвързани да действат според информацията, която получават.

Например: • Вместо “Не се блъскай на пързалката” –

“Моля те, изчаквай реда си на пързалката”;

• Вместо“Не крещи” – “Моля те, говори тихо”;

• Вместо “Не тичай”- “Ходи бавно”.

Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.

Всеки ден на детето

да започва с радост

и да завършва с мир!

Благодаря за вниманието!

Надежда Григорова – психологE-mail: nadagr@abv.bg0885 821 537

За да отгЗа да отгледамеледаме позитивни позитивни деца, деца, ниение тря трябвабва дада бъдем бъдем позитивнипозитивни родите родители.”ли.”

Зиг ЗиларЗиг Зилар