bg art class #40

Специален гост:Велислава Господинова

2 BG art class МАРТ 2012

съдържание

14

04

18

16

За списанието ................................... 03Родени през март .............................. 04Творба от Славян Стоянов ............... 10Благотворителен концерт на Рут Колева ......................................... 12Кино: за филма „Лоракс“ ................... 14Творба от Андрей Каменов .............. 16Специален гост: Велислава Господинова .................... 18Творба от Даниел Алеков ................. 36Галерия „Възраждане“ представя изложба на Ангел Герджиков ........... 38

Корицана броя

брой 40:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

МАРТ 2012 BG art class 3

Вижте също и...

Брой 34Влади Въргала

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Тъй като ценим мнението на читателите си, вече всеки от вас, скъпи приятели, може да изкаже мнението си в специално отворена за целта

тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва риант.

Очакваме да разберем какво още бих те искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български та-лант бихте искали да направим интервю, кои материа-ли са ви харесали и кои не. Какво още би ви било инте-ресно да прочетете на страниците на списанието.

За да отидете в темата, в която можете да напишете мне нието си, кликнете на този линк: тема за мнения.

А най-интересните коментари ще бъдат публи кувани и в списанието.

за списанието


http://amazonkibg.info/publish/201-5



http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823


март

през мартРодени

Източник: ♦http://bg.wikipedia.org ♦

Н адка Караджова е българска народна певица, сопран, изпълнителка на песенен фолклор от Пазарджишкия край. Родена е на 14 март

1937 година в Три водици, България.Едва 16-годишна, Надка Караджова става

част от Държавния ансамбъл, с диригент Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години. Следват участия в хоровете “Космически гласове“ и „Големите гласове на България“. През 1991 г. заедно с дъще-ря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Стоянка Лалова (всички те солистки на Държавния ансамбъл) основава квартет „Славей“, с който има множество концерти в България и по света. След смъртта на Стоянка Лалова, алтовата партия в кварте-та пее Марияна Павлова. През 1978 година нейната песен „Заблеяло ми агънце“ печели наградата на радиоконкурса „Би Би Си-2“. В Англия е издадена плоча, озаглавена „Блеещите балкански агънца“. В Япония е издаден диск с песни на Надка Караджо-ва, квартет „Славей“ и сестри Бисерови от поредицата “Българската полифония“. През 1994 година името й е включено в Светов-ната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Успоредно с хоровия репертоар, певица-та записва над 300 солови народни песни. Прави стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума и участва в много филми, засне-ти от Българската национална телевизия.

Надка Караджова е носителка на отличия-

та „заслужил“ и „народен“ артист. Удостоена е с множество престижни награди и отличия като: Орден „Кирил и Методий“, орден „На-родна Република България“, орден „Стара планина“, призовете „Братислава“, „Златно перо“ и приз „Нестинарка“ от Международ-ния фолклорен фестивал в Бургас.

Умира внезапно на 3 януари 2011 година в София, като причина се посочва силна сърдечна криза. В нейна памет БНТ засне документален филм „Славеите на Надка Караджова“. Последната телевизионна поява на певицата приживе е в предаване-то „Комиците“ на 31 декември 2010г., 4 дни преди смъртта й.

През месец март 2011 година квартет „Славей“ се преименува на квартет „Надка Караджова“.

През 2009 година Надка Караджова участ-ва в записите на издадения от БНР диск с изпълнения на български певци, Теодосий Спасов и Оркестъра за народна музика на радиото, в Голямата Мадарска пещера. Дискът в два варианта - аудио и видео, се нарича „Магията на Мадара“ и е уникален не само заради удивителната акустика на природната забележителност, където са осъществени записите, но и заради учас-тието на най-големите певци и певици на България, събрани на едно място, а не на концерт.

Христо Фотев е един от най-нежните български поети.

Стефан Цанев го определя като автор на



март

„най-чистата поезия в българската лите-ратура“. Още с първите си книги Фотев е признат за поет-явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пъту-ване“, „Лирика“, „Сантиментални посвеще-ния“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.

Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Начал-ното си образование получава в училище „Др. Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кан-дидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен ко-раб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката „Черно море“. Христо Фотев умира на 27 юли 2002 година.

Първата си стихосбирка - „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. За разлика от много други поети, още дебютната му книга е много силна и получава призна-ние. За нея е отличен с втора награда за поезия. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладич-но пътуване“ става драматург на бурга-ския театър „Адриана Будевска“. През 1965 г. получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка „Лирика“. Отново е удостоен със същата награда само две години по-късно за тре-тата си книга „Сантиментални посвеще-ния“. През 1969 г. му е връчена за трети път наградата на Бургас за стихотво-ренията му от „Пристанище“. От 1964 г. повече от 25 г. Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мъл-чание, поетът написва „Обещание за по-езия“. През 1981 г. издава две стихосбир-

ки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един живот“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пей-заж“. В преходната 1989 г. излиза сбор-никът му с поеми „Венецианска нощ“. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.

1994 г. поетът получава литературната награда „Златен Пегас“, а на следващата година - званието „Почетен гражданин на Бургас“.

ричард чембърлейн е американски актьор, роден на 31

март 1934 г. в Бевърли Хилс, окръг Лос Анджелис, Калифорния. Той участва в редица известни филми и сериали, сред които „Самоличността на Борн“ (1988) и „Птиците умират сами“ (1983), „Прекале-но богата“ (1999), „Хищна птица“ (1995), „Шогун“ (1980) и „Мините на цар Соло-мон“ (1985).



микеланджело буонаротиМикеланджело ди Лудовико Буонароти

Симони, известен още само като Ми-келанджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Лео-нардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за

красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние вър-ху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Микеланджело е роден на 6 март през 1475 г. в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим по това време от Флоренция. Той произхожда от благороднически род, син е на Лудовико Буонароти Си-мони и Франческа Миниато дел Сера, и

март



е потомък на графиня Матилда Тоскан-ска. Баща му бил местен магистрат и за кратко време станал кмет на града, но загубил службата си скоро след неговото раждане. Тъй като родителите му нямали много време за него, ранните си години Микеланджело прекарва при дойката си и нейния съпруг, каменоделец в градчето Сетиняно, където баща му притежавал каменна кариера. По-късно той казва, че от там се е зародила неговата любов към скулптурата. Още когато Микеланджело е на 6 години, умира майка му, оставяйки го с баща му и четиримата му братя, за които той се грижи през целия им живот.

Въпреки бурните протести на баща си, на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в ателието на Доменико Гир-ландайо, добре познат по това време художник, който имал по-силно влияние от Мазачо. Там, в продължение на една година Микеланджело се запознава с тех-никите на фреската.

След година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. От 1489 до 1492 г. той живее в Палацо Медичи във Вия Ларга, където изучава античното изкуство. През този период прави своите първи самостоятел-ни творби – Мадоната на стълбите (1491-92) и Битката с кентаврите (1491-1492). Лоренцо Великолепни умира през 1492 г., а през 1494-та Медичите са изгонени от Флоренция.

След смъртта на Лоренцо Великолепни, Микеланджело живее известно време в манастирската болница Санто Спирито, където подобно на Леонардо, изучава анатомията на човешкото тяло, като прави дисекции на трупове. От престоя му там е останало едно негово Разпятие. Под влияние на проповедника Савонаро-ла, известен със своите строги религиоз-ни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1494 г. той напуска Флоренция и отива първо във Венеция, после и в Болоня, където приема част от тяхното изкуство и култура.

Между 1498 и 1499 г. Микеланджело из-вайва за Ватикана първата си значителна

творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство между класиче-ска форма и християнски дух. Според легендата, когато в Рим видели творбата, никой не можел да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през нощта, за да гравира името си върху лентата на Дева Мария. Това наистина е единстве-ното произведение на Микеланджело, носещо неговия подпис.

Като се завръща във Флоренция през 1501 г., Микеланджело приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния Давид – символ на независимостта на Флоренция. Според някои това е неговата най-велика твор-ба. Статуята утвърждава Микеланджело като изключителен скулптор. Още докато е пренасяна към мястото й на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, най-вероятно от завистливи конкуренти. Много по-късно след повреда, тя е преместена в Гале-рията „Академия“.

През 1504 г. Синьорията във Флорен-ция поръчва на Микеланджело и на Ле-онардо да Винчи да изрисуват стените на Камерата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правител-ство. Микеланджело работи по картона на „Битката при Кашина“, а Леонардо - по „Битката при Ангиари“. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост, нито една от творбите не е завършена, а картонът на „Битката при Кашина“ е унищожен в гражданската война през 1512 г.

През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозна гробница на Юлий II - наско-ро встъпилия в длъжност папа. Първо-началният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Ми-келанджело. След като прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуи-те, папата, по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства.

март



Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – Мойсей, Умиращият роб и Непокорният роб (незавършена). Постоянно прекъсваната му работа върху гробницата приключва през 1547 г. - след 40 години и пет преработени договора, във всеки от които композицията ста-ва все по-опростена и с по-малък брой фигури. За един от вариантите са извая-ни фигурите Победа и Клекнало момче. Днес гробницата се намира в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“ в Рим и съдър-жа само една статуя на Микеланджело - „Мойсей“.

През 1508 г. Юлий II настоява художни-кът да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема назначени-ето, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостола му се струва твърде елемента-рен. Той го замества със свой собствен проект, включващ повече от 300 библей-ски фигури. По това време е нещо нечува-но църковен глава да позволи собствени-ят му план да бъде променен от художник, но Юлий II приема проекта с голям енту-сиазъм, въпреки че новият план напълно

променя първоначалния замисъл.Изрисуването на огромния таван с

големина 40х14 метра отнема цели чети-ри години (1508 - 1512 г.). За да привър-ши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след като традицион-ната мазилка при него се проваля, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството от огромните трудности на начинанието описва в дневника си и в своя сонет „В рисуване на Сикстинската капела“.

След смъртта на Юлий II през 1513 г. двамата следващи папи Лъв Х и Климент VII предпочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и от гробницата на Юлий II, така че той работи над гробницата на фамилията Медичи в църквата „Сан Ло-ренцо“ във Флоренция. Докато обмисля гробниците, през 1527 г. Рим е нападнат и разграбен от Карл V. Флоренция използва възможността да свали от власт Меди-чите и да възстанови републиката. Като резултат, Флоренция е обсадена скоро след това. Микеланджело използва свои-те познания в инженерството да помогне при укрепяването на града, но въпреки това Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Присъединяването на Микеланджело към републиканците естествено предизвиква недоволството на Алесандро Медичи, който по-късно е погребан в една от гробниците.

През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки по-каните на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на Страшния съд на олтара на Сикстинската капела. Това да-леч не е продължение на тавана, а съв-сем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Творбата е официално открита на 31 октомври 1541 г. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската

март



капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен.

Най-големите постижения на Микелан-джело от този период обаче са архите-ктурни. През периода 1537-1539 г. той получава поръчка да преустрои Кампи-долио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за главен архитект на „Св. Петър“. Катедралата е построена според плана на Донато Бра-манте, но Микеланджело проектира ней-ния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Той продължава да пише поезия до последните си дни.

Микеланджело умира в Рим на 18 фев-руари 1564 г. на 89-годишна възраст, но е погребан съобразно неговото желание във Флоренция, в църквата „Санта Кроче“.

арета Франклине американска певица, пианист и ком-

позитор, родена на 25 март 1942 година в Мемфис, САЩ.

Работи предимно в музикалните стило-ве джаз, соул, ритъм енд блус, както и в традиционния негърски госпъл. Поради успехите си, особено в соул-а, бива на-ричана The Queen Of Soul или Lady Soul. Освен соловите си изпълнения, има мно-гобройни дуети съвместно с изпълнители като Луис Армстронг, Лучано Павароти, Джордж Майкъл и други.

вангелисЕвангелос Одисеас Папатанасиу, извес-

тен като Вангелис, е гръцки композитор на ню ейдж и електронна музика. Той е автор и на филмова музика.

Евангелос Одисеас Папатанасиу се ражда на 29 март 1943 година във Во-лос, Гърция. Започва да композира на 4 години и като цяло е самоук музикант. Отказва да взима уроци по пиано и през цялата си кариера не е особено добър познавач на нотите. Изучава класическа

музика, живопис и филмова режисура в Академията за изящни изкуства в Атина.

В началото на 60-те основава поп гру-пата „Форминкс“, която добива популяр-ност в Гърция. Когато през 1968 избухват студентските бунтове, той отива в Париж, където заедно с Демис Русос и Лукас Сидерас сформира групата „Aphrodite‘s Child“, свиреща в стил прогресив рок. Те имат един хит в Европа и той се казва „Rain and Tears“. Групата престава да съществува през 1972, въпреки че Русос се включва в някои от бъдещите творби на Вангелис.

Вангелис започва своята солова кари-ера като пише музиката към два филма от 1973 на френския режисьор Фредерик Росиф. Първият му солов албум е „Earth“ (1974). По това време той репетира ня-колко седмици с друга група, свиреща прогресив рок - „Yes“. Въпреки че не се присъединява към групата, той се сприя-телява с певеца Йон Андерсън, с когото работи много пъти по-късно.

След като отива в Лондон, Вангелис подписва договор с RCA Records, прави свое звукозаписно студио (Nemo Studios) и започва да записва своя електронна музика.

Вангелис записва няколко албума с Йон Андерсън през 80-те и 90-те под името Jon & Vangelis. През 1982 Вангелис по-лучава Оскар за филмовата музика към „Огнени колесници“ (1982). Основната песен заема първо място в американски-те билбордови класации.

През 1990 година започва работа с ре-жисьора Ридли Скот. Вангелис пише музи-ката към „Блейд Рънър“ и „Завладяването на рая“. Освен това е автор на филмовата музика към документалните филми на Жак Кусто за подводния свят. През 1992 е удостоен със званието „Кавалер на Орде-на за изкуства и науки“ от Франция.

„Mythodea“, който излиза през 2001, но е готов още през 1993, представлява по-скоро оркестърна, а не електронна музика. Използван е от НАСА по време на мисиите до Марс. През 2004 записва саундтрака за филма „Александър“ на Оливър Стоун.

март



бг таланти

Художник: Славян Стоянов - kreksofinhttp://kreksofin.blogspot.com

http://kreksofin.hit.bge-mail: [email protected]



I can too

РУТ КОЛЕВАс благотворителен

концерт

Стоплени от лъчите на пролетно-то слънце, какво повече бихме могли да желаем, освен една прекрасна вечер изпълнена с му-зика, добро настроение и любов?

магията ще се случи на 26-ти април (четвъртък) от 21.00 ч. в

ресторант „Враня“ в хотел „Рила“ (София, ул. „Калоян“ 6).

Романтичната Рут Колева ще ни потопи в изобилие от мелодичност, джаз, нео соул, с нейния характерен стил и прекрасен глас. Младата изпълнителка с прогресираща ка-риера ще омагьоса за пореден път почита-телите си и ще посвети своите изпълнения на инициативата I Can Too. По този начин, освен своята страст към музиката, Рут ще покаже отново и подкрепата си към инициа-тивата. Самата изпълнителка вече няколко години е посланик на И АЗ МОГА и много-кратно се ангажира с популяризирането на идеите на организацията.

I can too е организация, която вече шест години,

чрез множество инициативи, помага на деца в нужда, сред които: деца с множест-вени увреждания, деца с редки болести, деца с намалено зрение, деца с аутизъм и други. Фондацията работи за подобряване условията им на живот и тяхното интегри-ране, и ги подпомага, приемайки ролята на посредник между дарителите и семейства-та на децата.

В момента усилията на И АЗ МОГА са насочени към създаването на Център за деца с аутизъм в гр. Пловдив и реновиране-то на помещение (трети етаж на клиника), предоставено за тази цел безвъзмездно от общината. Благодарение на група добро-волци, то е почистено и готово за началото на същинския ремонт.

проектът, изготвен безвъзмездно

от Борисов & Борисов Архитекти може да видите на: http://www.icantoo.us/_uploads/docs/2/budget_center_plovdiv.pdf

Всеки все още МОЖЕ да се включи в оживяването на Центъра - като дойде на концерта на Рут. Приходите от него ще бъ-дат дарени за Центъра, а срещу куверт от 15 лв., поддръжниците на I Can Too – Laura Catering, ще осигурят шотландско уиски, вода и хапки.

на събитието ще има и щанд с тениски и аксесоари I can too.

Очакваме Ви! Нека заедно да преживеем музиката на Рут в една невероятна вечер, посветена на I Can Too!

можете да направите резервация

на тел.: 0888 52 52 52, 0888 88 53 79, 0885 27 73 42.


кино

трей

лър

на ф

Илм

а м

ож

ете

да

глед

ате

от

тук


сюжет

Компютърната 3D анимация “Лоракс” е адаптация по

класическата приказка на Д-р Зюс за горско същество, което споделя със света устойчивата сила на надеждата. Анимацион-ното приключение проследява пътешествието на едно момче в неговото търсене на единстве-ното нещо, което ще му позволи да спечели момичето на мечти-те си. За да го намери, трябва да открие историята на Лоракс. „Лоракс“ е забавно и едновре-менно емоционално приклю-чение, подчертаващо колко е важно равновесието между при-родата и прогреса. Задачата на Лоракс като закрилник на гората е поставена на изпитание, ко-гато амбициозният Млад Едно-крат отсича дърво Труфула и за-плашва да отсече още в името на грандиозния си бизнес план. Разгневен от това незачитане на природата, Лоракс критикува действията на Младия Едно-крат. Всеки от тях е решен да се отърве от другия, но с течение на времето между двамата се заражда взаимна симпатия. В крайна сметка Лоракс е безси-лен срещу алчността и амбици-ята, които все повече обземат Еднократа, който не се спира пред нищо, за да изгради пред-приятието си – дори това да оз-начава да изсече дърветата до едно и да унищожи долината.

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

http://www.imdb.com/video/imdb/vi1238212889


кино

теХнически данни:

Жанр: 3D анимация, фентъзиРежисьори: Крис Рено, Кайл Балда Сценарий: Кен Даурио, Синко ПолОзвучен от: Роб Ригъл, Зак Ефрон, Ед Хелмс, Дани Де Вито, Тейлър Суифт, Бети Уайт и др.Премиера в България: 23.03.2012

и още за “лоракс”

интересниФакти

Един от най-прода-ваните автори на

детски книги за всички времена, Тиодор Гейзъл – Д-р Зюс, създава оби-чани романи, издадени в 95 страни и на 17 езика. Поставен на пиедестал в Америка и постигнал световен успех, той съумява да осъществи рядкото постижение да продаде над половин милиард книги по света. През септември 1970 г. в опит да облекчи творче-ската криза на съпруга си и да канализира не-доволството му от свръх консумацията на обще-ството, в което живеят, Одри Гейзъл предлага пътуване до Източна Африка. Именно при това пътуване, след като наблюдава стадо слонове да се движи сред африканските пла-нини на Серенгети, той открива вдъхновението да напише „Лоракс”. Зюс написва 90 процента от книгата още същия сле-добед на единствения лист хартия, който успя-ва да открие наоколо – списък с дрехи за пране.

Писането на Зюс е


неразривно свързано с работите му на художник и дърветата на Серенгети му дават вдъхновение за дърветата Труфула в книгата с техните копри-нени корони. За пръв път в писателската си работа Зюс променя цветовата палитра в „Лоракс” от основни цветове към вио-летово, лилаво, мораво и дори отровно зелено. Зюс отдава тази смяна в цве-товете на насърчението от страна на съпругата му и в знак на почит посве-щава „Лоракс” на Одри и двете й дъщери Ларк и Лиа. Когато е издаден през пролетта на 1971 г., романът „Лоракс” е из-преварил времето си.



бг таланти

Художник: Андрей кАменов а.к.а. Dragon_Phoenix


http://life-and-health.eu/


BG art class:Здравей, Вили. Радвам се, че имам

възможността да си поговорим преди да заминеш за Лондон. Но първо би ли се представила пред нашите читатели.

велислава господинова:Разбира се. Казвам се Велислава

Господинова, родена съм в София, на 25 години и съм режисьор на анима-ционни филми. Още от малка бях във-лечена в изкуството – от артистично семейство съм, въпреки че няма други художници в семейството ми, всички са предимно музиканти. По тази при-чина още от дете започнах да се зани-

специален гост

Велислава Господинова

Винаги се чувствам горда, когато представям

България в един голям международен фестивал

http://www.thelighthousefilm.com ♦



мавам с музика, но мисля, че това ме обогатява много повече по отношение на работата ми в момента, защото да бъдеш режисьор на анимационни фил-ми значи да съчетаваш много познания и умения в много различни области на изкуството, не само да си художник или от техническа гледна точка, ани-матор. Заради това съм благодарна на семейството си, че са ми дали по-добна музикална основа. Още в края на основното си образование реших, че искам да се занимавам с рисува-не и започнах да рисувам, да ходя на уроци, след това влязох в приложното училище, специалност “Текстил”. Там най-шороко се разви таланта ми като художник. Още тогава забелязах, че имам страст повече към графиката, не към използването на бои - било мас-лени, било акварелни. Просто за мен графиката беше силно изразителното средство, с което можех да се изразя като творец и заради това още по сре-дата на обучението си в приложното

училище знаех, че искам да се зани-мавам с анимация – да съчетая тези няколко форми на изкуство като лите-ратура, рисуване и музика. Така тръг-нах на уроци при един от легендите на българската анимация – професор Иван Веселинов, което за мен беше наистина специален момент в профе-сионалното ми развитие - срещата ми с този човек и последвалите вече към 7-8 години познанство с него и възмож-ност за разговори за мен беше много ценно. Той ме учеше през цялото това време. Наистина научих изключително много неща от него, защото той е не-вероятно ерудиран. Мисля, че без този контакт нямаше да се случи всичко, което се случи по-нататък в моя профе-сионален живот. Той ми предаде много, защото след това продължих следва-нето си в Нов Български Университет и то предимно заради факта, че той пре-подаваше там и аз бях сигурна, че има още много, което той може да ми даде като творец и преподавател.


кадър от филма „Фарът“



BG art class:Това е пътя - всеки, който иска да

постигне нещо, трябва да се учи от най-добрите в областта.

велислава господинова:Да, наистина. След това в универси-

тета срещнах още някои от легендите на българската анимация, но някак си, връзката ми специално с професор Веселинов, дори що се отнася до стил на рисуване, до начин на изразяване, начин на мислене, може би, защото той е първият професор, от когото съм получила някакви знания в тази област, но него продължих да го чувст-вам най-близък до моята същност като творец. Въпреки че другите препода-ватели като професор Кулев, Стоян Дуков и знанията, които те са ми дали, също са се отразили на моите творче-ски търсения.

BG art class:Не е ли “предопределено”, че като

се учиш от някого, попиваш неговата техника, неговият стил, неговото раз-биране и просто вървиш по неговите стъпки като последовател, вместо да си изградиш собствено виждане като творец?

велислава господинова:Разбира се, че и това го има. Това е

нещото, от което повечето студенти по анимация са застрашени. Превръ-щат се в копия на своите преподава-тели. Но по мое мнение, стилът на професор Веселинов, например, или на професор Кулев, е толкова инди-видуален, че човек и да се опита по някакъв начин да ги копира, няма как да се случи. А те от своя страна, като преподаватели, мисля, че достатъчно добре са схванали начина, по който да покажат на студентите си как да мислят в определена ситуация, не толкова да покажат определени схеми на работа, поради това и лекциите при тях преминават по-скоро като разгово-





ри между равностойни творци, които просто обсъждат някаква проблема-тична тема, върху която би могло да се постави сценарий, идея, история, а не да представят някакви сухи схеми за писане на сценарий или да речем схе-ми, които те използват, за да може да се получи подобно копиране. По този начин се опитват да провокират ин-дивидуалното мислене на всеки един студент. За съжаление, има много сту-денти, които не могат да го осъзнаят по този начин и затова търсят модела. Искат да вървят по някакъв модел и като видят, че точно този преподавател не предоставя такъв, започват да си мислят, че не е на ниво. Има и такива студенти, които, за щастие, са осъзна-ли, че това е най-добрият начин да се провокира мисленето. Това е всъщност нещото, което най-много ценя, защото нито един от двамата не е искал аз да го копирам по някакъв начин. И двама-та са ми давали съвети по отношение на това, какво е по-добре да променя в начина си на работа или в начина си

на писане на сценарий, но са ме оста-вяли да вървя по своя път. Но аз съм и достатъчно силен характер, за да не се поддавам особено на прякото чуждо влияние. Подбрала съм най-доброто според мен от съветите на двамата и съм се опитала да го комбинирам в своя свят, в своя начин на мислене, така че да ми служи най-добре като информация и като съвет от тяхна страна.

BG art class:Разкажи ни сега за първия си филм.

велислава господинова:Първият ми филм е студентски. Са-

мата идея за него произтече от факта, че още в началото на гимназиалните си години, благодарение на майка ми, се запознах с поезията на Жак Превер. Още тогава много обикнах поезията на този автор, защото за мен беше изклю-чително въздействаща. Този френски поет е толкова разностранен, че имам





чувството, че в него са събрани някол-ко човека – пише невероятна детска поезия и проза, която е абсолютно ориентирана към децата и те могат без всякакво затруднение да я раз-берат, а от друга страна има и доста абстрактна поезия. На български е превеждан от Веселин Ханчев, чиито преводи най-много предпочитам, но и Валери Петров е превеждал много негови поеми.

Между другото, Жак Превер е и сце-нарист на няколко френски филма. Той се е занимавал с кино. Също така е писал текстове за песни за опре-делени изпълнители, но всички тези други негови занимания не са били толкова в центъра на моя интерес, колкото тази част от поезията му, коя-

то е много абстрактна. Според мен се приема дълбоко душевно, има много символи и авторът се обръща изцяло съм социалните проблеми, към обще-ството, в което е живял във Франция в средата на миналия век. Проблемите на нормалния средностатистически човек, изразени по изключително аб-страктен начин. Като четеш неговата поезия, трябва да я възприемаш някак си със сърцето си, защото не можеш да получиш в главата си абсолютно визуално изображение на това, което той е написал. Според мен няма на-чин аз да направя анализ на неговата поезия, но мисля, че при интерес, е добре всеки човек да се запознае с поезията му, защото ще го обогати изключително много.


международен анимационен филмов фестивал „крок“ (русия, 2010). Снимка с член на журито - изабела Пулчинска и статуетката за специалната награда на журито,

присъдена на филма „Фарът“.




Както споменах, започнах да го чета още в началните си гимназиални го-дини, но въпреки че имах много малко негови стихосбирки, ги препрочитах отново и отново, защото всеки път ми носеха нещо ново, нещо различно. Точно тази поема, на която се спрях, за да направя нейна адаптация, ре-ших да я направя, защото докато четях всичките негови поеми, по някакъв на-чин имах визуални изображения дори на абстрактните неща. Специално за тази творба реших, че чисто кинема-тографически може да се изрази. Тя е много кратка – в няколко реда е обяс-нена цялата философия, която иска да изрази и аз реших, че за късата анима-ционна форма, която предпочитам да правя, това е най-доброто като литера-турен материал, който аз мога да взе-ма, да го обработя, преработя по начи-на, по който аз го чувствам в сърцето си и съответно да го изразя на екрана с моите изразни средства. Така се по-

яви филмът “Фарът”. Използвах реал-ните образи, описани в творбата, като в същото време я преработих по такъв начин, както аз я виждам в съзнанието си, когато я чета. Използвах образите, но не всичко, което съм представила и анимирала във филма фактически се случва в поемата. Там, разбира се, са главните ми точки на действието, но за мен беше важно като атмосфера, като чувство, да изградя целия сюжет около една буря, която принципно не е описана в поемата, но много пасваше на съдържанието и бях сигурна, че що се отнася до кинематографична гледна точка, ще създаде още по-голямо на-прежение.

BG art class:Каква е продължителността на първия

ти филм?

велислава господинова:5 минути.

международен анимационен филмов фестивал „крок“ (русия, 2010). Снимка с доайена на руската анимационна школа - Юри норщайн, почетен президент на фестивала.




BG art class:А какъв тип анимация е?

велислава господинова:Той е тип смесена техника. Работила

съм във визуални ефекти и имам тех-нически опит по много игрални филми, още преди да започна работата си по “Фарът”. Това ми даде техническата основа, върху която после можах тех-нически да го изпълня като аниматор. Правен е на компютър, тип “изрезкова техника”, която прецених, че като тех-ника точно на този сюжет и чувството, което искам да пресъздам, ще допадне най-много от всички останали техники. Има добавени и някои 3D елементи – от една страна да породи чувството на реализъм, от друга страна, това в никакъв случай не е реалистично из-ображение. Мисля, че комбинацията

между 2D и 3D анимация, която тогава направих, се получи успешна.

BG art class:Колко време ти отне работата по “Фа-

рът”?

велислава господинова:Десет месеца. Това пак е сравнител-

но малко. С филма се дипломирах. След това, по препоръка на моите преподаватели, започнах да го изпра-щам по фестивали. За съжаление, тогава още не знаех какво значи “фе-стивална стратегия” и как трябва да се процедира при готов филм, къде първо трябва да се изпрати, кои фестивали са с по-голям приоритет. Тогава, като студент с първия си филм, аз бях тол-кова щастлива от факта, че го имам, че единственото ми желание беше да

международен анимационен филмов фестивал „Animazing Spotlight“ (Лос Анджелис, 2010). Снимка на наградените режисьори.




го изпратя и при положение, че полу-чех положителен отговор, щях да съм най-щастливото момиче на света. Така и стана още след първия фестивал, който беше в Сърбия, Белград, на който получих много позитивни отзиви за филма. След това някак си добих смелост. Това беше първият ми меж-дународен фестивал в чужбина, иначе преди това в България беше предста-вен на “Златният ритон” в Пловдив – фестивалът за документални и анима-ционни български филми, където беше удостоен с почетна диплома. След тези две събития добих увереност, че може би филмът ще има успех и на други места и започнах да го изпра-щам на много фестивали. Така малко по малко започна да бъде селектиран. Първите много известни фестивали, които го селектираха, бяха в Билбао

- фестивалът за късометражно кино “Зинеби” – той е от фестивалите, кои-то са акредитирани от Американската Филмова Академия. Хубавото е, че се започна с фестивали, които са на едно по-специално ниво. При евентуална награда на такъв фестивал, награде-ният филм директно отива в листите за “Оскарите”, които след това ще се разглеждат. Това е клас фестивали, към които всички автори се стремят, защото от своя страна отварят врати на много други места. Фестивалът в Билбао беше следван от друг голям в Бурса, Турция. Нататък нещата се отпушиха – филмът беше селектиран на повече от 80 международни фести-вала, на някои от тях спечели награди. Най-значимите награди според мен са: специалната награда на журито в руския фестивал на анимационното

международен анимационен филмов фестивал „Аниматека“ (Любляна, 2010). Снимка с директора и гости на фестивала.




кино “Крок”, който в Русия е признат за най-високото ниво за анимация. Там се събира целият елит и съответно, легендите на руската анимация, поче-тен президент на фестивала е Юрий Норщайн. Другата най-ценна награда за мен е наградата, която получих ми-налата година на възродения световен фестивал на анимационното кино във Варна, където ми връчиха наградата за най-добър студентски филм – пак от изключително сериозно междуна-родно жури. Получавала съм награ-ди за най-добър дебют, за най-добър анимационен филм, в Полша, в Русия отново, този път в Санкт Петербург. Също така, филмът ми успя да отиде до Холивуд на фестивала Animazing Spotlight, където получи второ място за най-доброто от фестивала и най-хубавото, което можа да се случи, е, че имах възможност да попътувам с филма си на някои от местата. Трудно е, разбира се, да се отиде на всички повече от 80 фестивала, но направих

всичко възможно да отида на най-ва-жните според мен места, защото от преди знаех, че връзките, които човек си създава на тези фестивали и кон-тактите са изключително важно нещо. Без тях филмът самичък не може да съществува като отделна единица – трябва авторът да се представя като лице на тези събития и да върви в ком-плект с филма. Била съм в Щутгарт, Торонто, Холивуд, Русия... цялото ми пътешествие беше изключително при-ключение, първо, защото се запознах с много хора от бранша и то някои, за които дори не съм си мечтала, че ще видя, че ще се запозная лично с тях, че ще седим на една маса и ще си го-ворим. Второ, опознах много държави, националности, манталитет на хора-та – беше много интересно как филма ми се приема на различни места. На-истина можех ярко да откроя начина, по който хората възприемат филма. В случая говоря за широката публика, защото професионалистите си имат

кадър от филма „кръвта“.




определени критерии, та начинът, по който се възприе в Америка, в Русия, в Западна Европа, в Източна Европа, беше различен. Публиката реагираше и най-много се радвах на моментите след филма, когато хора от публиката идваха да ми съобщят тяхното вижда-не за филма. Бях представена преди прожекцията и хората знаеха коя съм. За моя най-голяма изненада и инте-рес, имаше хора, които явно виждаха по-различни неща във филма като послание, като идеи, отколкото аз съм мислила първоначално. За мен това беше страхотна новина, защото явно филмът носи на различни хора различ-ни послания, в зависимост от това те в каква действителност живеят и как те възприемат света, което обогатява филма от само себе си.

Добре е да спомена и че музиката, която използвах във филма, е на Рах-манинов, която изключително силно се връзваше с цялата драматичност на сюжета. Имаше много хора, които бяха

хванати първоначално от силата на музиката.

BG art class:Няма място за коментиране на музи-

ката на Рахманинов, но мисля, че хо-рата достатъчно много са я слушали, за да оценят високо филма само на базата на използваната в него музика.

велислава господинова:Интересното е, че намерих музиката

и я използвах във филма, след като го бях направила вече и в момента на добавянето на музиката върху карти-ната, просто като по чудо се напасна точно ритмически, точно драматургич-но и тогава седях и си мислех, че това действително е някакво чудо. Въпреки че е много добре познато произведе-ние на Рахманинов, музиката изгле-ждаше все едно е правена за филма.

BG art class:Значи, човек, който гледа “Фарът”,





може да си помисли, че е правен по музиката.

велислава господинова:Да, точно това може да си помисли,

защото ритмически моментите съвпа-дат, въпреки че процеса е бил обратно.

BG art class:Кои са етапите в правенето на филм?

велислава господинова:Първо трябва да имаш идея и вдъх-

новение. Тази идея трябва да се развие в съзнанието ти така, че да е възможно, още преди да си направил филма, ти да го виждаш стотици пъти в главата си готов и завършен, дори с монтажните връзки.

BG art class:Предварително ли решаваш продъл-

жителността на филма?

велислава господинова:Да. Лично аз съм почитател на много

кратките филми и мисля, че около 10 минути ще ми е лимита. Не говорим за възможности, а просто начина, по който аз обичам да се изразявам, е с точни и ясни послания в кратка форма, които са с висока концентрация на това, което искам да кажа, без да се размива в ня-какви ненужни времена. Почитател съм на динамичното развитие на сюжета, предпочитам събитията да се случват едно след друго в много бърза последо-вателност. Не съм почитател на дългите затихнали моменти, които са свързани със сюжети, които ги изискват. Предпо-читам динамично развиващи се сюжети.

BG art class:Какво става след като имаш идея и

вдъхновение за филм?

велислава господинова:След като имам идея и успея да

я визуализирам в съзнанието си до такава степен, че когато си затворя очите, вече да го виждам като готов филм с всички детайли, започвам да се изразявам на хартия – започвам да рисувам персонажите и части от деко-рите, които ще използвам. В момента, в който си изясня точно в какъв рису-нък ще направя конкретната история, тогава започвам да мисля за това, каква техника ще е най-подходяща за нея. По тази причина за първия филм избрах изрезкова техника, защото тя създаваше повече драматизъм в онзи филм, докато новият ми филм е с дру-га техника – рисувана, просто защото историята изискваше такава. Някой хора са ме питали дори защо сега съм използвала друга техника, при поло-жение, че първият ми филм, с него-вата техника, беше успешен. Питали са ме защо не съм продължила със същата техника, за да съм сигурна в успеха и на този филм. Точно, защото прецених, че няма как тази история да бъде разказана със същата техника. Графичният стил на рисуване е подо-бен, защото аз не мога да стана друг художник, но самата техника на ани-мация е по-различна.

BG art class:Случва ли ти се да махаш или да доба-

вяш нещо в сюжета впоследствие?

велислава господинова:Много зависи от това, доколко прециз-

но предварително съм си обмислила нещата. С първия филм нямах необхо-димия опит, за да мога още в началото да преценя “сега ще направя тези кадри, които ще бъдат толкова дълги, ще ги монтирам по този начин...”. В анимаци-




ята по принцип и специално в късоме-тражната анимация, авторът трябва да е наясно с дължините – да, разбира се, не може да се предвиди до секунда, но горе-долу да е наясно какви кадри му трябват. Естествено, случвало се е да добавям или да махам кадри, дори да правя промени по сюжета. В момента, когато започва да ти изкристализира визуално историята, започваш да си даваш сметка дали определени момен-ти са наистина необходими или само ще затлачат и утежнят историята. В подоб-ни моменти, дори да си работил техни-чески, трябва да си достатъчно силен, защото точно при анимацията, по ня-колко секунди се работи изключително дълго време и тогава наистина е много трудно да кажеш “Не, това ще отпадне, защото няма място във филма”. Това ми се случи с първия филм – доста кадри отпаднаха от крайния монтаж, но мисля, че втория филм го обмислих достатъчно добре предварително и благодарение на т. нар. аниматик, който се прави, успях достатъчно коректно да си представя

кое колко дълго ще бъде и как точно ще бъде монтирано. Пак се случи да удъл-жавам и съкращавам сцени, но не беше в такива мащаби вече. Това е хубаво, защото този филм, който сега завърших е технически по-трудно изпълним от първия.

BG art class:Как се казва новият ти филм и колко е

дълъг?

велислава господинова:Казва се “Кръвта”. Дълъг е 6 минути

и 15 секунди. Малко по малко напред-вам. Следващият може да стигне и до 7 минути.

BG art class:Колко време ти отне работата по

“Кръвта”?

велислава господинова:Целият филм отне значително по-

вече време и то единствено заради




техниката на анимация, която избрах, защото в почти всеки кадър се рису-ва всичко. Това е тотална анимация, защото нямам определени персона-жи, които да развивам и да рисувам на фона на неподвижен декор. Цяла-та картина се движи, живее и играе в момента на представяне. Затова отне много време – докато първия филм го работих сама и ми отне 10 месеца, този филм отиде на по-друго ниво вече. Докато “Фарът” беше моят студентски филм, “Кръвта” мога да го нарека като моят първи професио-нален филм, по който вече работих с продуценти. За мен беше нещо ново. Продуцентите са “Геополи” – Георги Чолаков и Павлина Желева. Канди-датствахме с проекта в Националния Филмов Център, където беше одобрен за субсидия. Затова мога да го нарека професионален - работен е на много по-различно ниво.

BG art class:Наградите от първия ти филм също

те задължават да си на по-високо ниво. Трябва да се доказваш.

велислава господинова:Това е така. Трябва да си запазиш

името с това, което си направил, ако не и да го надградиш. Имаше екип от хора, които ми помагаха по този филм – екип от няколко души, аниматори, колеги, с които сме работили преди по разни комерсиални проекти. Изключи-телно съм благодарна на тези момче-та, които работиха наистина с целия си хъс и сърце по филма, и дадоха всичко от себе си, въпреки че по вре-ме на работата по филма, всеки един от тях имаше своя си живот, своята си професионална ангажираност. Всеки от тях отдели от свободното си време, за да ми помогне по филма, затова бих искала да ги спомена по име – това са аниматорите Петър Томов, Георги Стайков, Димитар Баялцалиев (той е македонец), Павел Пехливанов, Све-тослав Гълъбов и Ивайло Митков. Те са изключително големи професиона-листи, които много добре знаят какво правят и съм много щастлива, че точно с тях можах да работа по филма. Дру-га част от хората, които ми помогнаха да направя филма, това са момчетата от група “Smallman”, които написаха оригиналната музика за филма. И с тях работата беше едно предизвика-телство за мен, защото за първи път работех с група. За първи път за мой проект се наложи да се прави авторска музика и чувството беше просто неза-бравимо, когато репетирахме и измис-ляхме самата мелодия. Тези момчета също са много добри професионали-сти, с изключителна точност искаха да изпипат всеки детайл. Мисля, че ком-бинацията се получи наистина добре.


международен световен фестивал за къ-сометражни филми (Торонто, 2010). Сним ка

с режисьори, участници във фестивала.



BG art class:По вече готовия филм ли създавахте

музиката?

велислава господинова:Не. Беше може би някъде по средата

на целия процес на анимиране, когато вече имаше готови кадри, но имаше още много за завършване. Но на базата на аниматика, който оформяше основната структура, знаеха какво се случва и се движеха по ритмиката на сюжета. Има-ше и малки корекции, които трябваше да се отразят и в кадрите. Според мен трябва едновременно да се работи с му-зиката и с картината, за да могат да се нагодят добре нещата. Това, всъщност, беше и голямото ми предизвикателство с втория ми филм, заедно със самата техника, която в началото си мислех, че няма да е чак такова предизвикател-ство, но в процеса на работата се ока-за, че е много трудоемко и заради това отне толкова време. Специално “Кръвта” отне около година и половина до за-вършването му и с усилията на много повече хора, отколкото “Фарът”. Това, което най-много ме радва, е, че всички, които работиха по него, вложиха изклю-чително позитивна енергия и работиха с много голямо желание филмът да стане добър.

BG art class:Какво следва сега?

велислава господинова:Този път вече зная, че трябва да се

състави една фестивална стратегия. Силно се надявам, че ще бъде поне тол-кова успешен по фестивалите, колкото беше първия.

BG art class:Какво става с филмите ти, които вече

са преминали през фестивалния си жи-

вот? Как могат да се видят от публика, която не ги е гледала на фестивал?

велислава господинова:Като отшумят фестивалите, единстве-

ният начин е да се намери разпростра-нител, който да реши да продава филма на различни ТВ канали, на различни платформи в Интернет. За съжаление, в България няма интерес за късометраж-но кино. Телевизиите нямат интерес да представят късометражно кино. Това в България прави много труден този про-цес и младите автори трябва да търсят в чужбина подобни дистрибутори, които са тясно специализирани в късометраж-ното кино. Разбира се, има такива, но конкуренцията за техния интерес е мно-го голяма, защото не стотици, а хиляди късометражни филми се произвеждат на година в целия свят и всяка от тези


международен анимационен филмов фес-тивал „Animazing Spotlight“ (Лос Анджелис,

2010). Снимка с Теди нютън - режисьор и художник в Пиксар, номиниран за оскар

за филма си „ден и нощ“.



агенции има някакъв подбор. Аз имах щастието на фестивала в

Балчик да срещна представителя на една от най-големите дистрибуторски компании за късометражно кино в света “Shorts International” Линда Олшевски, която хареса първия ми филм, “Фарът”. Предложи ми и сключихме договор с тях. Съвсем скоро филмът ще се появи по интернет платформите. Съответ-но тези дистрибуторски компании ще се опитат да го продадат на чужди ТВ канали, които се занимават с късоме-тражно кино, като “Канал 4” във Велико-британия, например.

BG art class:Вторият ти филм “Кръвта” отново ли

е драматичен? Ще разкажеш ли нещо повече за него?

велислава господинова:“Кръвта” вече е по оригинален мой

сценарий, не е адаптация, въпреки че пак вдъхновението за филма дойде от поезията, която чета. Филмът определе-но е драма, но не е свързан с конкретни персонажи. По-абстрактно се разглежда съществуването на кръвта и в случая кръвта е главният персонаж във филма. Главната идея на филма е като апел към обществото, срещу насилието във всяка от неговите форми, да предизвика реакция за събитията, които се случват в днешно време – за формите на наси-лие, за войните, терора, които съответ-но водят до безпричинно проливане на количества кръв. В същото време фил-мът представя една по-различна страна на кръвта, която е свързана с живот, разбира се. Мисля, че този поглед върху


международен световен фестивал за късометражни филми (Торонто, 2010). Снимка с кордел Баркър - канадски режисьор с две номинации за оскар и множество награди.



двете страни, е точно тази провокация, с която искам да накарам зрителите да се замислят по болните теми на нашето общество.

BG art class:След първия ти успех преподавателите

ти бяха ли горди с постигнатото от теб?

велислава господинова:Да, разбира се, въпреки че те са

сдържани хора. Бяха горди, защото ви-дяха, че има някаква надежда за бъл-гарската анимация да мине в центъра на вниманието на международните фестивали, защото от много години на тези фестивали не беше присъствал български анимационен филм. Наис-тина беше гордост за нас, че точно първият ми филм можа да представи България след няколкогодишно пре-късване на българско участие.

Но учителите ми са сдържани, те се опитват да провокират още по-голямо желание у всеки един студент да про-дължава да работи и не толкова да го хвалят с думи, а и да му покажат, че има още много път, който трябва да се извърви и че трябва постоянство. Спо-ред мен търпението и постоянството в тази професия са главните задвиж-ващи сили и след това вече следват вдъхновението, таланта и всички ос-танали неща, защото много е трудно вниманието на човек да се задържи толкова време върху определен проект (като година и половина примерно), върху определен начин на рисуване и усилена работа, която да бъде всеки божи ден. Що се отнася до анимация-та, трябва много търпение.

BG art class:Когато толкова дълго работиш върху

един филм, не се ли развиваш през това време, не се ли променяш като

рисунък и да се окаже, че в началото рисуваш различно от края на филма?

велислава господинова:Не. Според мен всеки художник си

има определен стил, на който не може толкова лесно да изневери. Разбира се, че има някакви дребни детайли или някакъв начин, по който си на-правил първите кадри, след което преминаваш в малко по-различна изобразителност в същия стил. Нещо променяш след това, но то е, защото си видял, че трябва да се промени и съответно след това се връщаш и променяш началото. Има го този про-цес на постепенно стигане до момен-та, в който можеш да кажеш “да, това е модела, по който трябва да изглеж-дат всички останали кадри.”. Когато стигнеш до този момент, трябва да се върнеш и да преработиш първите ка-дри, така че да се оеднаквят и цяла-та работа да изглежда като свърше-на наведнъж. Чак такива драстични промени в стила и начина на рисува-не няма начин да се появят. По-скоро са малки разлики в изображението, което се оеднаквява в някакъв по-къ-сен етап.

BG art class:След като всяка година завършват

студенти, защо няма български пред-ставители по фестивалите? Не казвам да са само студенти, но тези студен-ти после стават професионалисти, с това се занимават и продължават да се развиват.

велислава господинова:Има, не мога да кажа, че изобщо

липсват, но броят им, в сравнение с други държави, е много ограничен. Не мога да си го обясня в някакъв по-об-




щирен план, но по мои лични наблю-дения от контактите ми с мои връст-ници и колеги от Университета, е от липсата на мотивация да се направи нещо авторско, а след това да се пре-мине през всички тези трудности, за да се стигне до някъде. Всички тези хора продължават да се занимават с анимиране, но вече като изпълните-ли. Някои от тях стигат до момента, когато ги задоволява да бъдат из-пълнители и да стават все по-големи професионалисти и перфекционисти в работата си като аниматори. В същото време вече не им е толкова интересно и нямат тази мотивация да провоки-рат себе си и да изразят собственото си мнение и да направят авторски филм, което определено е съпътства-но с много трудности и голяма борба.

BG art class:Ти изброи толкова професионали-

сти, които са ти помогнали с втория филм, а никой от тях не прави нещо авторско, с което да се представя.

велислава господинова:Така е, защото те вече са минали в

тези релси на професионалната из-пълнителска работа, която ги кара да се чувстват доволни, като в същото време задоволява финансовите им потребности, което не е малко в на-шата държава. От късометражни ани-мационни авторски филми не може да се преживява. Един анимационен филм, колкото и да е кратък, отнема страшно много време и то деноно-щен труд и в тази връзка, финансите, които се отделят за създаването на това кино са такива, че не могат да мотивират младите автори да зарежат всичко останало, с което се занимават и което фактически ги изхранва, за да

започнат да изразяват себе си. Това е много голям риск, който трябва да се поеме. В случая аз имам щастието да мога да разчитам на подкрепата на семейството си – ако това беше невъзможно и авторските ми филми щяха да бъдат невъзможни.

BG art class:Имаш ли идея за нов филм или до-

като не приключиш с фестивалите и разпространението, няма да започваш нов проект?

велислава господинова:Според мен един автор не може да

си позволи да изчаква толкова дълго време, за да си развива идеята. Вече имам идеи за нов проект, но все още не са избистрени. Въпреки това, отсе-га започвам да мисля върху тях и да се опитвам да ги изчиствам в текст и рисунки, за да мога, в момента, в кой-то се почувствам достатъчно сигурна и усетя, че съм в правилния период, в който трябва да започна работа по нов филм, да го направя. Не е необ-ходимо да чакам докато се извърви фестивалния път на “Кръвта”, за да започна нов проект, просто много други неща има, от които това зависи. Естествено, предимно от финансова гледна точка зависи кога ще започна. Желанието го има. Избистрянето на идеята предполагам, че няма да отне-ме прекалено много време. Намиране-то на финанси ще е най-дългият пе-риод. След дни заминавам за Лондон, където ще се опитам да си намеря работа по специалността. Но най-го-лямата ми мечта е да се завърна тук и да мога да творя с хората, които ми помагаха за “Кръвта”, защото за нищо на света не мога да заменя тяхната отдаденост и приятелство. Силно се




надявам и в бъдеще да може да се случи да работим заедно.

BG art class:С какво да приключим разговора?

велислава господинова:Изключително съм щастлива, че

завърших филма, защото наистина отне много време и усилия. В един момент дори мислех, че никога няма да има край, затова, когато го видях завършен, дори сама не можах да по-вярвам. Сега е време за други стъпки, започва друг период. Силно се надя-вам филма да има успех, да го видят възможно най-много хора, защото за


мен наистина най-важно е мнението на тези зрители, които ще го гледат. Живот и здраве, да бъде успешен и по фестивалите, така че да донесе гордост не само на хората, които са работили по него, а и на страната ни като участник в подобни международ-ни събития. Аз лично винаги се чувст-вам горда, когато филмът се предста-вя от името на България в един голям международен фестивал.

BG art class:Беше ми изключително приятно да си

поговорим. Много ти благодаря за това интервю, Вили. Пожелавам голям ус-пех и на “Кръвта”.

международен анимационен филмов фестивал „Animazing Spotlight“ (Лос Анджелис, 2010). Снимка с организаторите на фестивала.



Художник: даниел Алековwww.dancakes.com www.memod.deviantart.com e-mail: [email protected]

бг таланти



Галерия „Възраждане“представя Великденска

изложба живопис на

Галерия „Възраждане” към Народно читалище „Възраждане” е създадена на 5. ІХ. 1995 г. по идея на секретаря на читалището Димитър Атанасов, писател и журна-лист. Ръководи се от тандема Краси Алексиева и Симеон (Сим) Алексиев.

Показва се само съвременно фигуративно изкуство, като се канят както утвърдени имена, така и съвсем млади и неизвестни творци. От третата си година е профи-лирана на тема “ ТЯЛОТО ”. Експонират се творби основно в стиловете реализъм, хипер, нов и фотореализъм, символизъм и сюрреализъм, наив, примитив и други. Търсят се автори, които създават нова фигуралика, особено на тялото. Ценят се рисувачите, като се осъществяват много изложби с графика, рисунка и илюстрация.

автор: краси алексиева ♦За контакт: ♦ http://www.vazrazdane-gallery.com

Любопитни факти из живота на галерията: - В периода до 30 август 2011 г. са експонирани над 375 изложби, сред-

но по 23 изложби на година. - За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби.- Показани са над 9050 произведения на изкуството.- Посетили са ни над 100 000 души.- Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията.- За първи път в Пловдив са показани над 110 автора.

Ангел Герджиков

арт


http://www.vazrazdane-gallery.com


арт

от 3.04. до 23.04.2012г. в галерия „възраждане“ ще бъде представена изложба живопис “великденски музиканти II”

на ангел герджиков.

За трета поредна година, по времето около Великден, Ангел представя своите “Великденски музиканти”. Те не са обикновените, здраво стъпили на земята, музици-ращи люде. Музикантите на Ангел свирят, пеят и танцуват, извисени някъде между небето и земята, ся-каш имат невидими ангелски крила.

Тяхната музика е в прослава на празника, тя е химн на природата и Бога. И в захласа на чудните зву-ци се губят ориентирите на “горе и долу”, “ляво и дясно”, “земя и небе“.

Къщите политат заедно с животни и хора, всички опиянени от велика-та магия на поднебесната музика!



арт



ангел герджикове роден през 1969 година в Плов-

див, завършил е ССХУ „Цанко Лавре-нов“ и ВТУ „СВ.СВ.Кирил и Методий” специалност живопис.

Има 16 самостоятелни изложби и множество участия в общи. Това ще е осмата му самостоятелна изложба в галерия „Възраждане“.

арт


bg art class #40

Documents