bg art class #39

2 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

съдържание

30

18

12

38

За списанието ................................... 03Родени през февруари ..................... 04Творба от Андрей Каменов .............. 10Галерия „Възраждане“ представя изложби на художниците Николай Ангелов - Гари и Йордан Тодоров ................................ 12Специален гост: Людмил Лазаров ... 18Творба от Славян Стоянов ............... 30Театър: Кръстопътят на Духа рицарски .............................. 32Кино: за филма „Пътуване до тайнствения остров“ ... 38

Корицана броя

брой 39:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 3

за списанието

Вижте също и...

Брой 34Влади Въргала

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Тъй като ценим мнението на читателите си, вече всеки от вас, скъпи приятели, може да изкаже мнението си в специално отворена за целта

тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва риант.

Очакваме да разберем какво още бих те искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български та-лант бихте искали да направим интервю, кои материа-ли са ви харесали и кои не. Какво още би ви било инте-ресно да прочетете на страниците на списанието.

За да отидете в темата, в която можете да напишете мне нието си, кликнете на този линк: тема за мнения.

А най-интересните коментари ще бъдат публи кувани и в списанието.


http://amazonkibg.info/publish/201-5



http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823


февруари

през февруариРодени

Източници: ♦http://bg.wikipedia.org ♦http://giminibilibob.blogspot.com ♦http://theatre.art.bg ♦http://www.vsekiden.com ♦http://old.duma.bg ♦

Т атяна Лолова е една от най-по-пулярните и обичани българ-ски драматични и киноактриси. Известна е главно с комичните си роли, както в киното, така и

на театрална сцена. Майка й е от руско-ук-раински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на про-

фесор Стефан Сърчаджиев. Следва заед-но с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе. През 1957 г. става първата актриса, офи-циално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 г. е в театър „София“. Тя е ярко характерна актриса с широк диапа-зон на комедийно-сатиричното изображение - от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и ирония-та, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Написала е автобиографичната книга „1/2 живот“.

Има роли във филмите: „Невероятна история“, „Сиромашко лято“, „Последният ерген“, „Щурец в ухото“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Топло“, „Бон шанс, инспек-торе!“, „Опасен чар“, „13-тата годеница на принца“, „Английският съсед“ (телевизионен сериал), „Домашен арест“ (телевизионен сериал).

петър Черневе филмов актьор, роден на 3 февруари

1934 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. За-вършва актьорско майсторство при про-фесор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Умира на 14 март 1993 г. в София.

Участва във филмите: „Денят не си личи по заранта“, „Завъртете всички сфери“, „Капитан Петко войвода“, „Ударът“, „Кръвта



февруари

остава“, „По дирята на безследно изчезна-лите“, „Тайфуни с нежни имена“, „Умирай само в краен случай“, „Изгори, за да све-тиш“, „Реквием за една мръсница“, „Синята безпределност“, „На живот и смърт“, „Дъ-щерите на началника“, „С особено мнение“, „На всеки километър“, „С пагоните на дяво-ла“, „Беглецът“ - 1еп., „Русият и гугутката“.

Неговите синове Борис и Петър също са актьори и са най-известни с озвучаването на филми и сериали.

рашко младенове български театрален и кино актьор, ро-

ден на 8 февруари 1947 година в София.През 1972 г. завършва актьорско май-

сторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Русенския театър. По-късно постъпва в трупата на Театър „София“, играл е и в Младежкия. Между 1997 и средата на 2006 година е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.

Освен в театъра, Младенов има роли и в киното: в сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Мар-гарита“ (1989).

Съпруг е на режисьорката Маргарита Мла-денова.

стоян Цанев е български художник — график и живо-

писец, роден на 28 февруари 1946 година в Бургас. Занимава се също така и с кера-мика.

През 1973 г. завършва специалност живопис във Варшавската Академия за изящни изкуства в класа на Анджей Руджински. Награден е от полското кул-турно министерство. От същата година взема участие в представителните излож-би в чужбина на Съюза на българските художници. Твори в областите кавалетна графика, живопис и малка пластика. Ав-тор е и на екслибриси за поетите Недялко

Йорданов, Христо Фотев и за изтъкнатия бургаски художник Георги Баев.

За творчеството си Цанев е удостоен с множество престижни български и меж-дународни отличия, между които награда за графика на СБХ на името на Веселин Стайков през 1979 и 1988 година, на-градaта на Международното биенале на графиката във Варна през 1989 г., награда на Биеналето за хумор и сатира, орга-низирано от Дом на хумора и сатирата — Габрово. През 2007 година получава най-голямата българска награда за жи-вопис — „Захарий Зограф“ и организира изложба в Самоков.

Платна на Стоян Цанев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена гале-рия, художествените галерии в Бургас, Ва-рна, Добрич, Силистра, Сливен, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Русе, както и музейни и частни колекции по цял свят.



любен Чаталове български кино актьор, роден на 24 фев-

руари 1950 година в София.През 1978 г. завършва актьорско майстор-

ство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. В био-графията си има роли в 50 български фил-ма. Дебютът му е във филма „Бумеранг“ от 1979 г. Сред по-известните му филми са: „Голямото нощно къпане“ (1980), „Адапта-ция“ (1981), „Лавина“ (1982), „Опасен чар“ (1984) и „Нощем по покривите“ (1988).

През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния фил-мов фестивал „Любовта е лудост“, за роля-та му във филма „Време за жени“.

През 2007 г. получи “Златната ракла“ на международния телевизионен фестивал в Пловдив за „Мъж за милиони”. Чаталов се завърна и в театъра, като изигра Макбет в едноименната Шекспирова постановка на Родопския драматичен театър.

виктор ЧуЧкове български композитор и концертиращ

пианист, роден на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиа-но, на 20 години печели правото на сти-

пендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София.

Има редица международни изяви и при-знания, получава многобройни престижни награди. Свири в много европейски радио и телевизионни станции.

Професор е по камерна музика и пре-подавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Творбите му се изпълняват в над 16 стра-ни на Европа, Азия и Латинска Америка.

Лауреат е на международни и на нацио-нални конкурси. Награден е с орден „Ки-рил и Методий“ I степен.

Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (1999-2005). Почетен гражданин на Горна Оряховица от 1998 г.

Автор на някои от най-обичаните детски песни, като например „Химн на сътворе-нието“, „Дъга“ и други.

миряна башева е българска поетеса и журналистка, ав-

тор на текстове на песни и на сценарии.Родена е на 11 февруари 1947 г. в Со-

фия. Дъщеря е на Иван Башев. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийски универ-ситет „Св. Климент Охридски“, но не се дипломира.

Отдава се на журналистическа рабо-та, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Оте-чество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Нацио-налната телевизия.

Прописва стихове сравнително късно (23-24 годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо, не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Дими-тров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните й са изпълявани от много звезди на българската естрада. Стиховете й са преведени на много европейски езици.

февруари



По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „По-следни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

джон Гришам e роден на 8 февруари 1955 г. в Джон-

сбъро, Арканзас, САЩ. Известен писател на съдебни трилъри, той е сред най-ви-сокотиражните съвременни писатели. Романите му, освен с изключително уме-ло изградени сюжети, се отличават и със солидните си фактологически проучвания. Това им придава особено информативен характер. Според някои критици това е най-ценното им качество. Гришам е често сочен като пример за комерсиален автор на не особено качествена литература. Върху няколко от неговите романи са направени изключително успешни филми (например „Фирмата“).

Има 4 братя и сестри. Баща му работи в строителството, а майка му е домакиня. Семейството често се мести, докато на-края, през 1967 г. се установява в Саутхе-вън, Мисисипи, където Гришам завършва гимназия Саутхевън. Той играе като ку-отърбек във футболния отбор на учили-щето. Насърчаван от майка си, чете много книги, като любимият му автор е Джон Стайнбек.

През 1977 г. Гришам се дипломира в щатския университет в Мисисипи. Докато учи там, той започва да си води дневник, който по-късно много му помага за писа-нето на романи. Завършва право в Миси-сипи през 1981 г. В университета авторът започва да се интересува от наказателно и гражданско право. Той практикува в Са-утхевън, където поема предимно случаи, касаещи гражданското и наказателното право, като представлява разнообразни клиенти. Като млад юрист, той прекарва доста време в съда.

Негови романи са: „Време да убиваш“, „Фирмата“, „Версия Пеликан“, “Клиентът“, „Камерата“, „Ударът“, „Присъдата“, „Парт-ньори“, „Адвокат на улицата“, „Завеща-нието“, „Братята“, „Бялата къща“, „Да пропуснеш Коледа“, „Наследници“, „Кра-

лят на исковете“, „Последният съдебен заседател“, „Брокерът“, „Невинният“, „Да играеш за пица“, „Обжалването“, „Изнуд-ването“, „Теодор Буун. Момчето адвокат“, „Признанието“.

иво папазов, по прякор Ибряма (истинското му име е

Ибрям Хапазов), е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от ромско-турски произход. Роден е на 16 февруари 1952 година в Кърджали.

Започва да свири още от дете. Учи в строителния техникум в Кърджали. Пър-вия си оркестър формира през 1974-а. По време на т.нар. „възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно из-вестен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

През 2005 г. спечелва наградата на пуб-ликата на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

февруари



жул верн е френски писател, един от най-четените

романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Жул Верн е ав-тор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра Научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени на-учни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни пости-жения, включително пътуването в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Не-говата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за гран-диозното развитие на научната фантастика през 20-ти век.

Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял ад-вокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да

четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На два-надесетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.

Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848г., след завършване на ли-цея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един не-гов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“, която се играе в Париж, когато авторът й е на 22 години. Въпреки голямата си ангажираност с пи-сането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това като секретар на „Театр лирик“.

Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон – драма във въз-духа“ (1851), привлича вниманието на чита-телската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и доста по-късно той пише продължение на недо-вършения му роман „Историята на Гордън Пим“, озаглавено „Сфинксът от ледените полета“, 1897 г.).

През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-го-дишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Верн започва да работи като борсов посредник. Съще-временно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През

февруари



1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поре-дицата „Необикновени пътешествия“. През 1863 г. излиза романът му „Пет седмици с балон“, разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и затова от този момент авторът напуска борсата и се от-дава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява дого-вора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двадесети век“, не бива издадена - открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г.

Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-мал-ките подробности. Например, „Осемде-сет дни около света“ (1873) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, ко-гато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържа-не към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) описва експе-диция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости.

Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита. Съ-временните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) Жул Верн представя

един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с елек-трическа тяга е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капи-тан Немо.

През 1867 заедно с брат си Пол предприе-ма пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 година пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тър-жествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.

През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключи-телно скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на пис-ма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огро-мна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни пости-жения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.

Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от ка-риерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песими-зъм в атмосфера „идване на страшния съд в края на века“.

В „Робюр Покорителят“ (1886) Жул Верн предсказва раждането на въздухоплавате-лен съд, който е по-тежък от въздуха.

Повече от 40 години Жул Верн публику-ва по 1–2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзо-тични места, самият той не пътува много, а единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

февруари



бГ таланти

Автор: Андрей кАменов а.к.а. Dragon_Phoenix



Галерия „Възраждане“представя художниците

Галерия „Възраждане” към Народно читалище „Възраждане” е създадена на 5. ІХ. 1995 г. по идея на секретаря на чи-талището Димитър Атанасов, писател и журналист. Ръководи се от тандема Кра-си Алексиева и Симеон (Сим) Алексиев.

Показва се само съвременно фигура-тивно изкуство, като се канят както ут-върдени имена, така и съвсем млади и неизвестни творци. От третата си година е профилирана на тема “ ТЯЛОТО ”. Екс-понират се творби основно в стиловете реализъм, хипер, нов и фотореализъм, символизъм и сюрреализъм, наив, при-митив и други. Търсят се автори, които създават нова фигуралика, особено на тялото. Ценят се рисувачите, като се осъществяват много изложби с графика, рисунка и илюстрация.

Автор: Краси Алексиева ♦За контакт: ♦ http://www.vazrazdane-gallery.com

Любопитни факти из живота на галерията: - В периода до 30 август 2011 г. са експонирани над 375

изложби, средно по 23 изложби на година. - За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби.- Показани са над 9050 произведения на изкуството.- Посетили са ни над 100 000 души.- Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията.- За първи път в Пловдив са показани над 110 автора.

Николай Ангелов – Гарии Йордан Тодоров

арт


http://www.vazrazdane-gallery.com


На 06.03.2012г. в галерия „Възраждане“ ще се открие изложба живопис на Нико-лай Ангелов – Гари, която ще продължи до 20.03.2012г.

Младият автор определено раз-вива своя наивистична идея за живопис, като достатъчно явни за това са компонентите, с които си служи. Семпла структура на човешката фигура, поднесена с чаровна елегантност. Кротка оп-ростеност на движенията, като повечето персонажи са в статично положение. Светли и ясни тонове, които внасят свежест и пролетност в колорита. Нежност, обич, раз-бирателство – чувства, програми-ращи оптимистичната и поетична визия на платната.

Художникът определено обича своята работа и радостта от тво-рението се прехвърля директно върху зрителя, с цялата прелест на един, наистина качествен, наи-визъм.

арт

николай анГелов – Гари е роден през 1978 г. През

2003 г. завършва ВТУ “Св.СВ. Кирил и Методий”, Вели-ко Търново. Член е на “Дру-жеството на бургаските ху-дожници”. Има осъществени пет самостоятелни изложби и множество участия в общи такива.



арт

От 14.02. до 05.03 2012г. в галерия „Възраждане“ беше представена изложба живопис на Йордан Тодоров.

Йордан Тодоров е роден през 1975 г. във Варна. През 1994 година завърш-ва СХУПИ в Троян, а през 1999 година завършва НХА в Со-фия. Има осъществе-ни 4 самостоятелни и няколко участия в общи изложби.

Йордан Тодоров е квалитетен рисувач, с неординерни жи-вописни търсения, където човешкото тяло е основен твор-чески елемент. Нео-бузданата авторска фантазия създава сложни композиции, с чeсто не подлежащи на логиката решения. Метафизични тайн-ства, психопатични уклони, явления от подсъзнанието, явни сънища населяват атмосферата на плат-ната. Авторът не се страхува да стигне и до бруталност – там, където смята, че може и трябва да разклати фалшивото благопри-личие.

Той създава живо-пис, която провокира, която няма аналог в България и като рису-въчна техника и като идейни и философски решения.



арт



BG Art ClAss:Здравей, Люси. Радвам се, че днес ще

поговорим за филма ти “Номер 1000”, но първо с няколко думи би ли се представил пред нашите читатели?

людмил лазаров:Разбира се. Казвам се Людмил Лазаров,

на 25 години съм, от град Варна, но се ус-танових да живея в София. Семестриално съм завършил Нов Български Университет и в близките месеци трябва да се дипло-мирам. Едно мое филмче се превърна в 50-минутен филм и ще се появи на над 10 екрана в страната.

BG Art ClAss:Как се стигна до този филм? Как се роди

като идея?

людмил лазаров:Идеята за филма се роди вследствие на

това, че аз и колеги-актьори, които искаха да се учат и развиват в областта, реши-хме да упражняваме работа режисьори с актьори и си написахме няколко текста, етюда, върху които да работим. Еди ният от тях много се хареса на всички ни, в последствие заедно го разработихме и се стигна до сценарий, който решихме, след като така или иначе сме репетирали

“Номер 1000”и съзидателната сила

на ентусиазма

Людмил Лазаров

спеЦиален Гост

Сайт на филма: ♦ http://number-1000.com


http://number-1000.com


толкова време, да го реализираме. Така се роди идеята за филма. От там започна всичко.

BG Art ClAss:Работил си с тези хора по идеи от преди

да започнете да правите филма ли?

людмил лазаров:Нямаме такъв утвърден принцип на ра-

бота, просто се срещнах с тях и им казах: “Аз съм режисьор, който няма достатъч-но опит. Имам нужда от опит в работа с актьори, а вие сте в една киноактьорска школа, където се учите точно на това и искам заедно да черпим опит, да се опи-таме да работим заедно и да видим какво може да се случи.”. По този начин, рабо-тейки, виждайки какви възможности има всеки един от нас, виждайки страстта и ентусиазма, с който се работи, решихме просто да разработим малко повече едно от нещата, които правехме като упраж-нение и да го направим на филм. Идеята беше да направим късометражен филм, 27-минутен, но явно отново поради наша-та младост и неопитност (смее се), фил-мът стана 50 минути и взе, че се хареса на около 14 кина в страната и така реши-ха да го покажат. Това за нас беше едно голямо щастие. Тъй като ние вярваме в чудеса, едно такова чудо се случи с фил-ма ни “Номер 1000”.

BG Art ClAss:В крайна сметка стана 50 минути, защо-

то не можахте да решите какво да изре-жете от него ли?

людмил лазаров:Не. Филмът трябваше да стане 25-30

минути, но вследствие на много добри идеи, които са хрумвали на мен, на ак-тьорите или на други хора от екипа, така се случиха нещата, че стана по-дълъг в крайна сметка, но това, че се разгърна и разшири до 50 минути, го превърна пък в добър телевизионен формат.

BG Art ClAss:А така не ви ли загложди да го направи-

те нормален пълнометражен филм?

людмил лазаров:Не ни гложди, защото трябват много

пари, за да стане нормален филм. Ако имах парите, щеше да ме гложди, разби-ра се. Но тъй като е частно финансиран и всичко е със собствени средства, няма как да се случи така, че да стане 90-ми-нутен. Всъщност, за наше съжаление, точно поради причината, че не е 90 мину-ти, няма да бъде показан в големите ве-риги киносалони, но пък едва ли можем да искаме нещо повече от това, което се случва в момента.




BG Art ClAss:Колко струва създаването на такъв филм?

людмил лазаров:В случая няма реална сума, защото много

хора помагаха, но ако трябва да се пре-сметне труда, който всеки един е вложил, ако трябва да се пресметнат разходите, които реално биха направили студията (а ми помогнаха безвъзмездно) за всякакви неща, свързани с филма, включително и за разпространение на филма, може би ще излязе доста солена сума.

BG Art ClAss:Разбирам. А колко време ви отне целия

процес – от раждането на идеята до за-вършването на продукцията?

людмил лазаров:Някъде около година и половина, което е

дълго време за 50-минутен филм, но като се има предвид, че съм зависим от финан-сите и че някои неща се налага да ги от-лагам във времето до момента, в който се снабдя с пари, е общо взето, в рамките на нормалното.

BG Art ClAss:На кои места правихте снимките на

филма?

людмил лазаров:Една голяма част от снимките бяха в

парк, който се намира до Люлинските крайни квартали – за мое най-голямо учудване, този парк изглежда по доста приятен начин. Там има и нещо като ми-ниселце, не зная как се казва този квар-тал, но отдалече се вижда и Суходол, както и “приятни” гледки на софийското замърсяване. Понеже имаме и средно-вековни кадри, снимахме и във Варна, в открития музей “Фанагория”, като там площадката ни, кажи-речи на 60% беше построена, тъй като има опънати пра-български шатри, които напълно си отго-варят на историята или поне тази, която е интерпретирана в нашите учебници. Снимахме също и близо до сръбската ни граница, в едно градче, което се казва Сливница. Там, без да искаме, заснехме царевични нивя, които се оказа, че са дошли в Европа след 14-ти век и някой по-критичен зрител може да ни укори.




BG Art ClAss:Трудно ли ви пуснаха да снимате в музея

във Варна?

людмил лазаров:Платихме си. Тъй като откритият музей е

частен, не можех да кажа “аз съм студент, пуснете ме да снимам”, трябваше да кажа “имам едиколко си пари, пуснете ме да снимам”.

BG Art ClAss:Ще разкажеш ли нещо за историята във

филма?

людмил лазаров:В “Номер 1000” се разказва за сблъсъка

и конфликта между един 1300-годишен войн, който в наши дни се е превърнал в клошар и от друга страна, един студент, който е склонен към самоубийство. Хо-рата, които отидат да гледат филма, ще видят много динамични моменти, много екшън и психо моменти, които се надя-вам да им допаднат. Ще видят клошара на име Спиридон, от когото могат да се чувстват заплашени.

BG Art ClAss:Като казваш “екшън”, нямаш предвид

стрелби, нали?

людмил лазаров:Стрелба няма, но има всякакви други

средства, които във филма служат за на-силие.

BG Art ClAss:Какво послание носи “Номер 1000”?

людмил лазаров:Ако човек тръгне да търси послание, той

може да види много неща. Едно от тях, за което ние много си мислехме, докато пра-вехме филма, беше за необратимостта на нещата и в същия момент за това как живота може да ни носи необратимост, но как може да ни носи и втори шанс. Дори първоначалното заглавие на филма беше “Втори шанс”, но впоследствие решихме да е “Номер 1000”, тъй като това е последният номер в дневника на 1300-годишния войн, превъплатил се в клошар. Той е най-важни-ят и в този смисъл решихме, че това е може би по-вярното заглавие.

Това е посланието, но като цяло филмът не е изпъстрен с арт елементи, които да ни карат да мислим през цялото време, по-ско-ро е пълен със сцени и моменти, които биха служили повече за развлечение и повече е насочен към зрителя, отколкото да е арт. Защитник на арт филмите би могъл да твърди и обратното поради експериментал-ната част на този филм.




BG Art ClAss:Какво имаш предвид с “арт филм”?

людмил лазаров:Под „арт филм“ имам предвид такъв,

който не е за всички зрители и който не може да се нарече комерсиален. Филм, който има повече успехи на фестивали, отколкото в бокс офис класации. Филм, който има огромни послания, но повечето хора ги мързи да мислят и не искат да го разберат – човек е достатъчно натоварен в ежедневието си, за да се натоварва дори, когато отиде на кино. В този сми-съл повечето зрители търсят разтуха, почивка и в общи линии, за мен комерси-алните филми са тези, които носят тако-ва усещане.

BG Art ClAss:„Номер 1000“ има ли хепи енд?

людмил лазаров:Може би. Зависи от гледната точка. Бих

могъл да кажа, че ако някой търси хепи енд, ще го намери, ако някой търси тъ-жен край и му се плаче, ще плаче.

BG Art ClAss:Винаги се случват неща, които после

никой не споменава. Ще разкажеш ли ня-коя случка от създаването на филма?

людмил лазаров:Като се снима филм, забавните случки

са неизбежни... дали полиция ще ни спре, дали нещо друго, но това си е нещо нор-мално.

BG Art ClAss:Защо полиция – не забелязват ли, че сни-

мате? Нали има оборудване, техника?

людмил лазаров:Така е, но когато репетираме не си личи,

а когато репетираме и карам актьорите да крещят в парка, винаги се намират хора, които да подадат сигнал, че нещо нередно се случва...

BG Art ClAss:Всъщност, това е добра новина на фона

на масовото безхаберие на хората.

людмил лазаров:Има нещо вярно.Интересното във връзка с филма е, че за

българските стандарти, за един ден съумях-ме да заснемем една много сложна подвод-на сцена, в която, освен главните действа-щи лица, актьорите Ники Станчев и Ивайло Аспарухов, беше и подводният оператор Стефан Тодоров – аз съм му много благо-дарен за това, че се съгласи кажи-речи без-възмездно да помогне да реализираме тази




сцена. От всичко, което той ни разказа, ни стана ясно, че подобни сцени се репети-рат със седмици и после се снимат със седмици, а ние го репетирахме няколко дни и го заснехме за един ден.

BG Art ClAss:Във Варна ли снимахте

подводната сцена?


людмил лазаров:Не, това се случи в зак-

рития басейн “Диана” в София. Благодарение на нашия оператор Калоян Николов успяхме да напра-вим така, че басейн, който е дълбок 2,5 метра да из-глежда като едно огромно дълбоко езеро. Получиха се много красиви кадри.

BG Art ClAss:Има ли специални ефекти

във филма?

людмил лазаров:Специални ефекти има,

но те може би не са най-силната част на този филм, те са по-скоро козметични, с цел да допълнят някои моменти от филма. Да, на места има какво да се види – има разни горящи шатри, тъй като не ни позволиха да запалим музея, наложи се да ги запалим дигитал-но. Някои неща, направени по този начин, се получават добре, особено, когато раз-полагаш с голям бюджет, но понякога се получават и малко по-компромисно. Осъ з наваме го, но пък в случая е важна идеята на това, което сме направили.

Едно от нещата, с кои-то се гордея е музиката към филма, тъй като тя е изцяло авторска. Компо-зиторът е Георги Стрезов, който е последна година в Музикалната академия – уникален млад талант. Със сигурност името му ще се чува занапред. Доколкото знам, април или май месец ще бъде оркестратор на доста голям филм в свето-вен мащаб.

За този 50-минутен филм той направи 40 минути му-зика, която за нашите стан-дарти е нещо наистина ряд-ко срещано. Изключително качествена музика, която дори превъзхожда наши-те кадри, за което съм му много благодарен. Надявам се да прави все така добри неща и да придобие име и




да бъде търсен. Сигурен съм в това.

BG Art ClAss:Въпреки че е толкова млад, „Номер 1000“

не му е първият филм?

людмил лазаров:Не, не му е първия филм. Правил е доста

неща. Занимава се със западноевропейски библиотеки с музика, които се използват за най-различни цели – например музиката за нашите нови български сериали в голяма част е извлечена точно от такъв вид биб-лиотеки, които се правят с цел после да се закупуват от студия, да се използват за ре-клами, сериали. Като вид работа това много помага за опита на един млад музикант, поне според това, което Георги ми е раз-казвал. Естествено, мечтата му е да прави музика за филми и съм 100% убеден, че ще

се сбъдне. 7-8 месеца се работеше върху нашата му-

зиката, направихме и живи записи. Десетки пъти сме се събирали да обсъждаме и да променяме по нещо. Това, което той напра-ви е постижение.

BG Art ClAss:Трудно ли ти беше да събереш хората за

създаването на филма?

людмил лазаров:Трудно е, ако съм събрал много хора и

после погледна колко много хора съм наме-рил, тогава може би ще ми изглежда труд-но, но при положение, че се прави с много голям ентусиазъм, за мен е удоволствие да каня хора, макар и някои да ми отказват - това е напълно нормално и е част от неща-та. Радвам се, че има хора, които искат да




работят в тази професия, а най-хубавото е, че има много млади хора, които са енту-сиазирани и им се работи. Когато те видят, че даден филм има потенциал да постигне нещо повече, обикновено се съгласяват. Всеки път, когато някой се съгласи да ра-боти с мен, това ме настройва позитивно и търся с още повече ентусиазъм следващи-те хора. Никога не съм се замислял дали е трудно, а просто, че е част от нещата и е нормално.

BG Art ClAss:Предварително ли си беше набелязал

хората, с които да работиш?

людмил лазаров:С двамата главни актьори си започнахме

заедно етюда и реших да не правя кас-

тинг, а да разчитам на това, което сме ус-пяли да създадем като съвместна работа. Смятам, че така беше честно. С тези хора ще работя още, защото имат талант, те-първа ще се снимат в големи продукции. Единият от тях вече е преминал кастинг и е избран да се снима в голям филм. Два-мата, макар и с епизодични роли, имат участие в “Стъклен дом” и “Под прикри-тие”. Те самите работят с голямо желание и интусиазъм.

BG Art ClAss:При успех, мислиш ли да развиеш филма

по някакъв начин – било като пълнометра-жен, било с продължение?

людмил лазаров:Не очаквам филмът да има финансов




успех, защото реално 85-90% от прихо-дите от кино в България са от големите вериги и тъй като те няма да показват филма, не се надявам на финансов успех, но се надявам повече хора да го видят и евентуално да го оценят. За мен само-то му показване на толкова места, си е успех. Оттук нататък каквото и да стане, вече е над очакванията. Дори и да няма успех, аз пак ще съм доволен, все пак още се уча – същото се отнася и до хората от екипа ми.

BG Art ClAss:Ако се намери някой, който хареса тру-

да ви и иска да те подкрепи материално, накъде би поел с идеите?

людмил лазаров:Не знам. Може би с някакъв нов проект

ще се захвана. Като се има предвид, че не съм го мислил да се случи по този начин и не съм го очаквал, доволен съм от разви-тието на нещата за момента.

BG Art ClAss:Ще разкажеш ли за някой забавен момент?

людмил лазаров:Да, има забавна случка, свързана е с

подводната сцена, за която споменах по-рано. Актьорът Ивайло Аспарухов имаше известен страх от водата и макар че се опитахме чрез тренировки по плуване за потушим този страх, така и не успя да изгасне това усещане на паника и за част от подводните снимки се наложи да разговаряме с Любомир Стефанов, репу-бликански шампион по гмуркане, който се съгласи да бъде дубльор и с тежките дрехи, които носи клошарът Спиридон, да потъне, държейки ютия в ръка. В нача-лото беше много позитивно настроен, но в края на снимките, в очите му видях, че няма да повтори тази професия. Каза, че досега не му се е налагало да плува под вода с ютия и доста се е поизмъчил.

Спомних си и за друга случка – веднъж изчезна една от флаш картите, на които снимахме във Варна. Това създаде из-вестна паника, но в 3 часа през нощта я намерихме да стои в един храст и всичко се нареди.

BG Art ClAss:Саботаж?




людмил лазаров:Не, по-скоро невнимание, породено от

умора.

BG Art ClAss:След като няма да се дава във всич-

ки кина в България, може би е добре да споменем къде може да се види и в кои градове?

людмил лазаров:Кината са: “Дом на Киното”, “Евроси-

нема” и кино "Влайкова" в София; кино "FACES" в Пловдив; “Cinemax” в Бла-гоевград; “Ново Кино Парадизо” в Гоце Дечев; кино “Агликина Поляна” в Сливен; кино “Силистра” в Силистра; кино “Алеко” в Габрово; кино “Центрум” в Търговище; кино “Икар” в Добрич и кино “Елит” в Ям-бол.

BG Art ClAss:Макар и за първи път, но като си пре-

минал вече през целия процес, има ли нещо, което искаш да се промени в съз-даването на филми в България?

людмил лазаров:Има много ентусиазирани млади хора,

които искат да работят тази професия и да работят в други жанрове, различни от драми, направени за прехода и други нрав-ствено-поучителни филми, които се финан-сират от филмовия център. Бих казал, че изпитвам много голяма надежда начинът, по който се финансират филмите в Бълга-рия някак си да бъде променен в полза на младите хора, за да имат възможност да направят нещо. Не всеки би се хванал да прави нещо със собствени средства. Нека да могат да правят това, което искат и съот-ветно публиката да реши дали ще продъл-жат нататък или не. Мисля, че публиката е много по-важна в оценката си, отколкото каквато и да е комисия, назначена от стра-на на Министерство на културата. В този смисъл стискам палци не само на филмите, финансирани от Филмовия център, а и на всички частно финансирани филми, които са направени от българи, опитващи се да направят нещо в тази професия. Стискам палци да бъдат гледани и да могат да си връщат вложените средства и съответно хората да могат да продължават да работят.




BG Art ClAss:Как се стига до финансиране на филми?

людмил лазаров:Като във всяка една държавна институ-

ция, в Националния Филмов Център трябва да се подадат много документи, трябва да се спазят много изисквания, трябва да се представи много история, както на режисьо-ра, така и на продуцента, също и на част от екипа... после има точкуване, трябва да се съберат точки. Обикновено новите проду-центи, новите личности, които се опитват да правят филми, няма как да получат необхо-димия брой точки и много рядко успяват да пробият. Мисля, че има такива случаи, но наистина са рядкост. Надявам се в бъдеще оценката от гледна точка на публиката да е водещата. Ето сега, например, “Корпус за бързо реагиране” е един частно финан-сиран филм, който успя да събере повече публика, отколкото да речем 5-6 филма, финансирани от НФЦ, взети заедно. При положение, че този филм два пъти е от-хвърлен от НФЦ, би трябвало да говори на

хората, взимащи там решение, че може би такива филми трябва да се финансират. Според мен трябва да има някакви промени в полза на младите хора, макар че не мога да твърдя, че филмите, които се финанси-рат от НФЦ са с лоши сценарии, напротив – има някои наистина страхотни заглавия, но по този начин по-леките жанрове, по-сми-лаемите от публиката, някак си отиват на заден план и не получават подкрепа, като други филми, които не се гледат от толко-ва масова публика. Повечето от младите хора, които се занимават с кино, са може би по-склонни да правят филми за масовата публика, от там изпадат в ситуацията да не бъдат така финансирани.

BG Art ClAss:Много ти благодаря за това интервю.

Беше ми изключително интересно да си поговорим за филма ти “Номер 1000” и въобще за киноиндустрията в България. Пожелавам успех на филма и нека това да бъде едно добро начало на много успешни проекти в бъдеще.



бГ таланти

Художник: Славян Стоянов - kreksofinhttp://kreksofin.blogspot.com

http://kreksofin.hit.bge-mail: [email protected]


http://life-and-health.eu/


на Духа

Автор: Айлин Юмерова ♦Източник на снимките: ♦ http://old.nationaltheatre.bg

театър

Кръстопътят

рицарски


http://old.nationaltheatre.bg


П ечели ли Щастливеца? И какво всъщност печели??! Венец на честта за самоот-вержената защита на високи-те си идеали или присмех и

унижения заради умението си да прощава?Драмата на Боян Папазов „Рицар на

Светия Дух” дава свой отговор на въпро-са „каква е цената на Щастието?“. Това е документална пиеса, създадена за Алеко Константинов по спомени на съвременници, писма и фейлетони на твореца, която по-лучава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и номинация за „Икар” на Съ-юза на артистите в България за драматур-гичен текст през 2008 г.

в края на 2011Г. режисьорът Маргарита Младенова пече-

ли наградата на Независимите театрални критици за „рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия

театър“. Повод за отличието са нейните спектакли „Зимна приказка“ от Шекспир (Те-атрална работилница „Сфумато“) и „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов (Народен театър).

"Пиесата е за това, каква загуба е, че е изчезнал от живота ни този Светъл дух, който Алеко е носел. Неговата невероят-на способност да вижда злото и да може да прощава. Наистина е бил от малкото българи, които са вярвали в жеста на прошката", казва режисьорът на поста-новката Маргарита Младенова. Личност-та на Алеко се превръща в противоотро-ва на самия негов герой - Бай Ганьо.

светлият дух се явява в алкохолната халюциноза на своя при-

ятел Фильо Гологана, за да разкаже ис-торията на своето убийство: „Убит съм на 11 май 1897 година, на връх празника на Свети Свети Кирил и Методий, който мест-

театър



ни селяни наричат „даскалския празник”. Убийството става в един файтон. Пъту-вам заедно с моя колега-адвокат Михаил Такев, който е взел страна в един епичен спор за гори и ливади между две селища. Петнайсет години спорещите страни се колят, гърмят и събират трупове. На „да-скалския празник” решават да приключат казуса, като убият адвоката Такев, а с него и другите във файтона. Аз съм слу-чайна жертва”. В последвалото съдебно производство Духът Светъл се призовава в качеството му на „жертва по презумпция на едно предначертано человекоубий-ство” (по думите на прокурора в автентич-ния обвинителен процес). По този повод Духът се завръща след смъртта си, за да прости на своите убийци и да ги онеправ-дае. Превръща се в техен адвокат и търси причините за злодеянието им в обществе-но-политическия строй, робското време, но вина у тях не открива. Целта му е да се спре безкрайното възпроизвеждане на

злото, което генерира убийство, отмъще-ние и ново убийство.

духът на алеко константиноввъзкръсва на сцената на Народния теа-

тър в лицето на Иван Бърнев. В „Рицарят на Светия Дух” се обединяват няколко теми. От една страна, прошката като жест на благородство и великодушие, от друга страна - упадъкът на моралните ценности и деградация на обществото, които звучат тъй актуални и днес. От трета - дивната красота на родната природа и нейната спа-сителна прегръдка. Режисьорската идея не цели създаването на паметник на Алеко, а чрез неговия образ да остойности прошка-та като надчовешка проява. Иван Бърнев въздейства силно чрез своя поглед, сякаш прикован в далечината, гледащ „над” и „през”, виждащ единствено красотата и до-брото у хората. В камерната зала на театъ-ра покълват множество въпроси за Идеала, за Човещината, за Смисъла. Пробужда се и гражданското чувство. Пред очите се екранизират чудните пейзажи на Балкана. Алековото възхищение от българските поля и гори резонира в монолозите на главния актьор. Иван Бърнев се откроява със сво-ята спонтанност на актьорското живеене на сцената. Способен е и успява да улови автентичното състояние на високите пори-ви, породени от гения на Алеко.

в ролята на фильо ГолоГана се въплъщава Валентин Ганев. Фильо е

най-добрият приятел на Алеко, алкохолик, чиновник в статистиката, руснак от сектата на „Духовните скопци” в град Тулча. В съ-дебния процес участва като прокурор. Ана Пападополу играе Клео - студентка във Ви-сшето училище, госпожица, която си търси произволен съпруг, съдия в процеса. Ста-нислав Генчев е в ролята на Мишлето Такев – адвокат, депутат от Демократическата партия, министър в три кабинета, както и ранен кон, предявяващ иск за финансово обезпечение.

Прототип на байганьовщината и идео лог на убийството на Алеко е кметът Петър Минков, изигран от Валентин Танев. Той

театър



се превъплъщава и в образите на ректор, министър и изобщо във всичко онова, което представлява грозното лице на българина. Съучастници в убийството са Милош Топа-ла, Пешо Салепа и Ванко Батака, изиграни от Теодор Елмазов и студентите Петко Ве-нелинов и Васил Дуев. Персонажите им са гротескни, речите са игриви и изпъстрени с македонски диалекти. Героите им са убий-ците на Алеко, които се решават да участ-ват в заговора, без да им бъде платено или обещано нещо. Техните образи всъщност са проявните форми на болестта на обще-ството.

време на действието е митологичното време на един народ, а

пространството е разделено на две: Арена и Периферия. Арената се превръща едно-временно в кръчмарска пейка и в съдебна зала, в която се оневиняват престъпниците и се наказват мъдростта и великодушието.

От периферията се появява, а накрая и потъва Светият дух.

От целия актьорски състав струи лично-стно вдъхновение. Валентин Ганев и Ва-лентин Танев доказват за пореден път сво-ята класа. Ана Пападополу е очарователна в своята съдийска тога, а студентите Петко Венелинов и Васил Дуев правят силно впе-чатление с енергичната си игра и колори-тът, който внасят. Сценографията и костю-мите са поверени на Даниела Олег-Ляхова, а музиката е дело на Асен Аврамов.

финалът не се увенЧава с хепи енд.

Няма катарзис, убийците не се променят, не се замислят дори. И къде е възмез-дието???... Това, което всъщност печели Щастливеца в замяна на своя живот, е Свободата – Свободата на Духа, която постига само онзи, който умее да обича и прощава.

театър



I CAn too

I Can Too -И Аз Мога

За много от Вас тази визия с попу-лярни личности може би е вече позната.

„С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини-

циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се по-чувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

дизайнерите от BAndA, които неуморно предоставят идеите си

на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни нача-ла снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Мари-ца", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

в момента I CAn too работи над изграждането на Център за деца с

аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъз-мездно.

Както всички инициативи на организа-цията, така и тази цели не толкова наби-ране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при съз-даването на Центъра за деца с аутизъм

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство /магазин, бизнес сграда, офис/ за предлага-не на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца.

Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

тениски на надеждата обличат световни звезди – холивудски-

ят актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе-циални за нас хора, които ни подкрепят.

На сайта www.icantoo.eu можете да про-следите създаването на Центъра, a бюдже-та за ремонтните дейности може да получи-те, като ни пишете на: [email protected]

Благодарим Ви!

за контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF


кино

трей

лър

нА ф

Илм

А м

ож

ете

дА

глед

Ате

от

туК


сюжет

Филмът „Пътуване до тайнствения остров”

разказва за младия Шон Ан-дерсън (Хъчинсън), който като всеки тийнейджър иска просто да се наслаждава на живота си.

Но когато разбира, че дядо му (Майкъл Кейн) е изчезнал безследно, Шон решава да се запъти към неговото предпо-лагаемо местонахождение – мистериозен остров, за чието съществуване знаят само малцина.

С помощта на втория си баща (Дуейн Джонсън), пилот на хеликоптер (Луис Гусман) и неговата дъщеря (Ванеса Хъджинс), Шон се насочва към острова, а там гo очакват множество изненади и нео-чаквани срещи със странни форми на живот.

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

http://www.imdb.com/video/imdb/vi3253510425/


http://www.cinefish.bg

кино

техниЧески данни:

Жанр: Приключенски, фентъзиРежисьор: Брад Пейтън Сценарий: Ричард Уотън, Марк ГънВ ролите: Джош Хътчерсън, Дуейн Джонсън - Скалата, Майкъл Кейн, Ванеса Хъджинс и др.Премиера в България: 17.02.2012

и още за “пътуване до тайнствения остров”

интереснифакти

Филмът е заснет през есента на

2010 в Оаху, Хавай. Ос-тровът предлага разноо-бразен терен – пясъчни брегове, обвити в мъгла долини, пещери и вулка-нични планини. Създа-телите на филма из-ползват и съоръженията на студиото в Северна Каролина, за да завър-шат определени сцени, започвайки с катастро-фата с хеликоптера. Сцената след катастро-фата е заснета на Етър-нити Бийч, но кадрите с въртенето през бурята, в студио. За целта е из-ползвано съоръжение, с което Чесни симулира ураган от 5 степен.

През 2008 “Пътуване до центъра на земята” е първият игрален филм, в който е използвана системата „Фюжън” - сложно устройство с 3D-камера, разработено от Джеймс Камерън и Винс Пейс и в последствие приложено в „Аватар”. Не е изненадващо, че създателите на филма се обръщат отново към Cameron Pace Group в търсене на най-съвре-


менните методи и обо-рудване, за да се обхване дълбочината и мащаба, които Пейтън иска да по-стигне в реална среда.

Къщата-дърво на Алек-сандър, изработена ръч-но от корабни останки и осветена от буркани със светулки, също е изгра-дена в студио. Но голя-ма част от декорите на Атлантида са създадени на място в Хавай.

Бълващият разтопено злато и златна пепел вул-кан е поредното от чуде-сата на острова. За да се избегне замърсяване на природата, за сцената са използвани истински златни листа с дебелина 1.2 милионна част от инча и с достатъчна чистота, за да стават за ядене.


bg art class #39

Documents