bg Системата за контрол на политиката на...

BG

Системата за контрол на политиката на сближаванеКак функционира през бюджетния период 2007-2013 г.

Ръкописът е завършен октомври 2009 г.© Европейски съюз, 2009 г.Възпроизвеждането е разрешено, при условие че се посочва източника.

Отпечатано в Белгия

СЛУЖБА ЗА ОФИЦИАЛНИПУБЛИКАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗL-2985 Люксембург

DOI: 10.2776/51096

Снимки: стр. 6, 7, 10, 11, 13, 14 © Istockphoto.Редактор: Рафаел Гуле, Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална политика”.Тази брошура се публикува на 22 официални езика на Европейския съюз.Мненията изразени в тази публикация, принадлежат на авторите и не отразяват непременно гледната точка на Европейската комисия.

Предисловие 3

1. Въведение: политика на сближаване – фондове, дейности и бюджети за бюджетния период 2007-13 г. 5

2. Системата за разплащане и контрол 6-7

3. Системата за контрол в действие 8-11

4. Системата за контрол във времето – как се постига надеждност 12-13

5. Какво става когато се открият проблеми? 14-15

Съдържание

Системата за контрол на политиката на сближаване 3

Предисловие

Програмите по политиката на сближаване, финансирани от бюджета на ЕС, подпомагат преустройството на

регионалните и национални икономики чрез инвестиции в инфраструктира, стопанско развитие, обучение,

иновации и околната среда; те постигат дългосрочен и траен растеж, допринасят съществено за увеличение

на работните места.

Един от ключовите фактори за успеха на тази политика е децентрализираната система за разплащане. Програмите

се ръководят на местно и регионално ниво, така че селектираните проекти да отговарят на приоритетите на

тези нива. Това обаче от своя страна е свързано с по-висок контролен риск, защото се увеличава броя на участ-

ващите и се удължава контролната верига.

За да сме сигурни, че парите на европейските данъкоплатци се използват коректно, е необходимо да се осигури

добро обучение и ръководство с оглед гарантирането на това, че всички участници ясно разбират правилата

които прилагат. Необходим е и ефективен контрол за откриване и поправяне на възникнали грешки и пре-

дотвратяване на възможни измами.

Вярваме, че възползвайки се от една по-ясна и строга законова рамка за програмния период 2007-13 г., Комисията

и държавите-членки заедно могат да накарат системата за контрол на политиката на сближаване да заработи

ефективно, за да се постигнат стандартите очаквани от европейските данъкоплатци, които са и обект на наблю-

дение от Европейския парламент.

Павел Самецки Владимир ШпидлаПавел Самецки Владимир ШпидлаПавел Самецки Владимир Шпидла

ПавелСамецкиКомисар по

Регионална политика

Владимир ШпидлаКомисар по Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

4 Системата за контрол на политиката на сближаване

Разпределение на фондовете на ЕС за политика на сближаване през 2007-13 г. по държави-членки, в милиони €

1


347 410 милиарда € от финансирането на Европейския

съюз, около 50милиарда € на година — една трета от

бюджета на ЕС, е достъпна за държавите -членки за на-

маляване на дисбалансите в регионалното и социално

развитие през финансовия период 2007-13 г.

ЕФРР и ЕСФ са типични „структурни фондове“ и се из-

ползват навсякъде в Европейския съюз. Кохезионният

фонд е създаден през 1992 год. И ограничава действи-

ето си в страни с БНД по-малък от 90 % от средния за

25-те държави-членки на ЕС-25 за периода 2001-03 г.

Бюджетното разпределение по политиката на сбли-

жаване между държавите-членки е свързано с насе-

лението и БВП.

Въведение: Политика на сближаване –

фондове, дейности и бюджети за бюджетния

период 2007-13 г.

Финансирането на политиката на сближаване се предоставя по седемгодишни Оперативни програми от три фонда:

• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), който финансира ин-

фраструктурни проекти, инвестиции в околната среда, възстановяване на

градска среда, развитие на местна икономика, включително малки и средни

предприятия както и трансгранично и междурегионално сътрудничество;

• Европейския социален фонд (ЕСФ), които финансира обучение, особено за

групи в неравностойно положение в обществото, безработни, развитие

на образованието и системите за обучение;

• Кохезионният фонд е отделен инструмент със специални правила за фи-

нансиране на транспортна и инфраструктура на околната среда.

2


Системата за

разплащане и контрол

Децентрализираното разплащане изисква многостепенна,

интегрирана контролна система

Разходите по политиката на сближаване се управляват партньор-

ски от Комисията и 27-те държави-членки чрез система, наречена,

„споделено управление“. Съществен елемент на политиката е, че тя

е децентрализирана между държавите-членки и регионите, имащи

водеща роля при решаването на това как парите ще се използват

и носещи отговорността за правилното им управление. В самите

държави-членки стотици организации са включени в управлението

на различни части от Оперативните програми, а стотици хиляди

бенефициери изпълняват индивидуални проекти.

Комисията има контролираща роля при осигуряване на израз-

ходването в съответствие със стратегическите приоритети и фи-

нансовите правила. То се контролира по силата на Договора на ЕС

за правилното прилагане на бюджета. Две от нейните служби са

отговорни за надзора на разходите по политиката на сближаване,

а именно Генерални дирекции „Регионална политика“ и „Трудова

заетост, социални въпроси и равни възможности”. Целите и прио-

ритетите за използване на средствата са определени в отделните

Оперативни програми на национално или регионално ниво, до-

говорени между Комисията, всяка държава-членка и официално

одобрени от Комисията. Съществуват 316 Оперативни програми

за периода 2007-13 г. Програмните органи подбират проектите,

за да може да се постигнат целите, подпомагани от фондовете. По

време на целия период държавите-членки регулярно обявяват

направените разходи по програмите пред Комисията и Комисията

възстановява договорените с ЕС средства. Бенефициерите трябва

да изпълнят проектите до края на 2015 г. и да представят разходите

си. След това програмните органи представят окончателното фи-

нансово искане и програмата се затваря с крайното разплащане

към държавата-членка.

Правилата и условията изискват ефективен контрол, както

и превенция

Финансирането на проекти по Оперативните програми е обект

на определени правила, определяни частично от ЕС и частично

на ниво държави-членки. Тези правила са създадени да запазят

стойността на парите, правилното управление на програмите и

съвместимостта с политиките на Общността.

Правилата уреждат по-конкретно:

• местоположението и вида на финансира-

ните дейности;

• критериите за избор на проекти;

• оценка на разходите и приходите, както

и печелившия потенциал на проектите;

• периода, през който могат да се усвоят

средствата;

• минималния дял на разходите, изиску-

ем за проекти на ЕС по приоритети като

иновации, създаване на работни места и

околна среда;

• изключени или ограничени дейности и

разходни категории;

• запазване на оправдателни документи за

определен минимален период за подпо-

магане на одита ;

• достатъчна публичност;

• конкурентни тръжни процедури, ико-

номически, социални оценки и оценки

за въздействие върху околната среда в

съответствие с правилата за държавна

помощ, там където са приложими.


Твърде сложни ли са правилата?

Повечето от детайлизираните правила за допускане сe определят на национално

ниво, което означава, че държавите-членки сами могат да се уверят, че те са ясни

и прости за прилагане и разбиране от бенефициерите.

Комисията извърши преглед на законодателствата с национални експерти с

цел да установи възможни „опростявания“. Някои промени в нормативната

уредба бяха направени в края на 2008 г. и началото на 2009 г., а нови пред-

ложения ще бъдат приети до края на годината.

Определена степен на усложняване е неизбежна, поради две необходи-

мости: да се осигури използването на 347 милиарда € за предвидените цели

и прилагането на другите политики на Общността като държавна помощ и

обществени поръчки.

При съвместното управление държавите-членки носят

основната отговорност по контрола на програмни-

те разходи, докато Комисията изпълнява надзорна

роля върху националните системи. Различните нива

на контрол трябва да са независими едно от друго с на контрол трябва да са независими едно от друго с

оглед да изпълняват правилно функциите си. В дър-оглед да изпълняват правилно функциите си. В дър-

жавите-членки има три контролни нива, като съответ-жавите-членки има три контролни нива, като съответ-

ните органи във всяка програма са: Управляващият ните органи във всяка програма са: Управляващият

орган, Сертифициращият орган и Одитиращият орган. орган, Сертифициращият орган и Одитиращият орган. орган, Сертифициращият орган и Одитиращият орган.

Многостепенната контролна система е интегрирана, с Многостепенната контролна система е интегрирана, с Многостепенната контролна система е интегрирана, с

ясно изразени отговорности за различните действащи ясно изразени отговорности за различните действащи ясно изразени отговорности за различните действащи

лица , установени стандарти за работа, както и системи лица , установени стандарти за работа, както и системи лица , установени стандарти за работа, както и системи

за отчитане и механизми за обратна връзка, така че за отчитане и механизми за обратна връзка, така че за отчитане и механизми за обратна връзка, така че

всяко ниво на контрол се основава на предходното с всяко ниво на контрол се основава на предходното с всяко ниво на контрол се основава на предходното с

оглед да се намали тежестта особено при бенефици-оглед да се намали тежестта особено при бенефици-оглед да се намали тежестта особено при бенефици-

ерите. Тази интеграция се нарича подход за „Единен ерите. Тази интеграция се нарича подход за „Единен ерите. Тази интеграция се нарича подход за „Единен

одиторски контрол”.

Превантивните мерки са част от контролната стратегия. Превантивните мерки са част от контролната стратегия. Превантивните мерки са част от контролната стратегия.

Предоставянето на информация е съществен елемент Предоставянето на информация е съществен елемент Предоставянето на информация е съществен елемент

на доброто управление и контрол като спомага за пре-на доброто управление и контрол като спомага за пре-на доброто управление и контрол като спомага за пре-

дотвратяването на възникващи проблеми и насърчава дотвратяването на възникващи проблеми и насърчава дотвратяването на възникващи проблеми и насърчава

съгласието.

Според техните информационни задължения програм-

ните органи са длъжни да инвестират в насочване

и обучение на бенефициерите и органите включени

в изпълнение на програмите. Комисията също дава

насоки и провежда обучение, но за да има ефект, е насоки и провежда обучение, но за да има ефект, е

необходимо тази информация да бъде прехвърлена

надолу към бенефициентите.

3

8

Контролната

система в действие

3.1 Основните контролни функции –

Управляващи и Сертифициращи органи

Управляващият орган е първата степен на контрол и

има ключова отговорност за гарантирането на фак-

та, че програмата се прилага коректно и ефективно.

Изисква се:

• да се гарантира, че дейностите избрани за програ-

мата отговарят на критериите;

• да се съветват бенефициерите какво е необходимо

да направят, за да отговарят на условията за финан-

сиране;

• да въведат и осъществяват вътрешен контрол с цел

да се провери дали представените от бенефицие-

рите разходи са редовни;

• коригиране на открити неправомерни разходи чрез

изваждането им от искането за плащане и покриване

на всички разходи извършени вече от бенефициерите;

• да следи за изпълнението на програмата и изпраща

на Комисията годишни доклади за изпълнение, които

се обсъждат с Комисията на годишни срещи, както

и окончателния доклад, обобщаващ изпълнението

на цялата програма.

ЕС ОДИТИ ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

СЕРТИФИЦИРАЩИ ОРГАНИ

УПРАВЛЯВАЩИ ОРГАНИ

БЕНЕФИЦИЕРИ

ОДИТИРАЩИ ОРГАНИ

Първо ниво на контрол – първа линия на защита

Ежедневните, първостепенни проверки от Управляващите органи – „управленски

проверки“ – са основата на контролната система. Те включват цялостни проверки

на документи като: списък на фактури, частични или окончателни доклади, придру-

жаващи искания за плащане от организаторите на проекти и посещения на място на

избрани проекти с помощта на звукова пробна методика. Проверките по документи

обикновено търсят доказателства, че по проекта е извършена инвестицията, обу-

чението или друга заплатена услуга и дали извършеният разход е целесъобразен,

допустим и присъщ за проекта. По време на посещенията на място инспекторите

проверяват тези елементи и изпълнението на други условия на финансирането чрез

физически проверки, интервюта с персонала, проверка на сметките и документни

архиви, включително такивасвързани и с тръжните процедури.

Какви проверки прави Сертифициращия орган преди удостоверяване на разходите пред Комисията?

Сертифициращият орган не би трябвало да представи

пред Комисията искане за плащане докато не се увери,

че са извършени необходимите проверки. Той проучва и

оценява цялата информация, получена от Управляващия

орган по проверките на бенефициерите, контролира да-

нните по проектите в ИТ системата и изисква уточне-

ния където е необходимо. Освен това се вземат предвид

докладите на Одитиращия орган по функционирането

на контролната система. Макар че не трябва да дубли-

ра работата на Управляващия орган, ако е необходимо,

Сертифициращият орган провежда допълнителни про-

верки сам или възлага на други да ги извършат.

Второто съществено ниво на контрол в държавите-член-

ки е Сертифициращият орган,

чиято функция е да удостовери

пред Комисията, че разходите,

представени за възстановяване,

са коректни и са резултат от на-

деждна счетоводна система, че

са в съответствие с прилаганите

Общностни и национални пра-

вила. Той получава разходните

искания от Управляващия орган

и провежда проверки преди да

ги влючи в сертифицираното ис-

кане за плащане, изпращано пред

Комисията.

Забележка: сините стрелки показват потока на одитите, оранжевите стрелки показват потока на исканите средства и зелените стрелки показват оперативните проверки

Системата за контрол на политиката на сближаване


3.2 Ролята на Одита

Одиторската дейност на национално ниво проверява

функционалността на контрола на Управляващия и

Сертифициращия органи, с оглед да се определи дали

остава риск от утвърждаването на неправомерни раз-

ходи. Там, където проверките откриват недостатъци,

одиторите дават препоръки. За ефективното функци-

ониране на управленската и контролна система съот-

ветно се предвижда редовна обратна връзка. Одити

на органи от ЕС проучват цялостното функциониране

на националните контролни системи. Одитите обаче

не могат да компенсират неефективен първостепенен

контрол или липсата на проверки преди сертифици-

рането на разходите.

Ролята на одиторския орган – извършване на

одити за гарантиране на надежност

Одиторският орган (или одиторските органи) в държа-

вите-членки има/имат ключова роля в изграждането на

надежност на системата чрез изпълнението на важните

отговорности, налагани от правилата в началото на

периода, по време на изпълнението и при неговото

приключване.

Ролята на Одиторските органи

По време на изпълнението на програмите Одиторския орган проверява ефективността на функционирането на контролната система и докладва за своята работа в годишен контролен доклад пред Комисията, придружен и от одитно становище. Неговата работа се основава на одитна стратегия, която е утвърдена от Комисията в на-чалото на изпълнението и е редовно актуализирана. За одитната работа на Одитния орган е опеделена специална методология, базирана на системни оценки подкрепени от независими оценки на проектните разходи анонсирани за 12-месечен референтен период. Методологията, която включва статистическа извадка, позволява определянето на представителна процентна извадка за всяка програма или група от програми всяка година, която става показател за ефективното функциониране на системата или за необ-ходимостта от нейното подобрение. Одиторският орган предоставя обратна информация за своите заключения към Упраляващия и Сертифициращия органи и проверява изпълнението на своите препоръки.

В края на изпълнителния период на програмата Одиторският орган е отговорен за заключителната де-кларация и доклад пред Комисията.

Ролята на Комисията – надзор

На ниво ЕС, ролята на Комисията е да ръководи

правилното изграждане и действие на контролните

системи в държавите-членки чрез:

• процедурата за оценка на съответствието (виж т. 4),

одобрение на одитните стратегии и проверка на

годишните контролни доклади и одитни становища;

• провеждане на одити на държавите-членки за гаран-

тиране, че системите работят ефективно. Комисията

съсредоточава вниманието си върху надеждността

на работата на Одитните органи по изграждане на

сигурността чрез техните годишни доклади и одитор-

ски становища. В допълнение тя проверява целево

Управляващите и/или Сертифициращи органи на

най-рисковите програми;

• мониторингова информация докладвана от държа-

вите-членки за нередности и възвръщане на непра-

вомерно изплатени средства;

• предоставяне на официални указания за утвърждава-

не на критерии и популяризиране на добрите прак-

тики. Регулаторни и контролни въпроси се обсъждат

в управленския комитет, съставен от представители

на Комисията и държавите-членки (Координационен

комитет на фондовете КОКОФ), в техническата ра-

ботна група на Консултативния комитет на ЕСФ и

техническите заседния на Одитиращите органи;

• проверки при приключване на програми, при които

финансирането е прието без проблеми.

Комисията осъществява надзор върху управлението

на програмите чрез прегледа на годишните изпълни-

телни доклади, участие в заседанията на комитетите,

по наблюдение на които се обсъжда информацията

относно изпълнение на програмите и контрола на

исканията за плащане.


Службите на Комисията в рамките на Главните

Дирекции „Регионална политика“ и „Заетост“ имат

богата одитна стратегия за осигуряване на ефектив-

ното прилагане и функциониране на системите за

управление и контрол за период от години, който се

основава на изследване на информацията предоста-

вена от държавите-членки и резултатите от техните

собствени одити.

Те извършват оценка на ефективността на системите

в различни държави-членки и програми в своите го-

дишни работни доклади. Одиторската програма се ос-

новава на оценката на

риска, като особено се

внимава за средства-

та от фондовете на ЕС

с оглед на рисковите

фактори, свързани с

познати слабости в уп-

равляващите органи, с

видовете дейности и

бенефициери. Ако съ-

ответните коригиращи

мерки не са предпри-

ети своевременно от

държавите-членки,

Комисията може да

прекрати или отло-

жи плащанията и да

приложи финансови

корек ции, за да въз-

станови предни пла-

щания, които вероятно са били засегнати. (виж т. 5).

Европейската сметна палата (ЕСП) – външният

одитор

Един път годишно Европейската сметна палата пред-

ставя „Декларация за надежност”(1) на законността и

правилността на приходите и разходите на ЕС в различ-

ните области на бюджета на предходната финансова

година. Оценките се базират на одити проведени от

Сметната палата в държавите-членки и Комисията и са

публикувани в годишния доклад на Сметната палата

заедно със забележките на Комисията.

За да изготви своята годишна оценка по политиката на

сближаване, Сметната палата одитира представителна

извадка от около 180 проекта в държавите-членки,

също проучва ефективността на контролните системи

действащи в държавите-членки по програмите от тази

област, както и надзорната дейност на Комисията.

3.3 ДАС и освобождаване

Европейският парламент и Съвета (Бюджетните органи)

контролират използването на фондовете на ЕС чрез го-

дишната процедура за освобождаване от отговорност,

която трае от ноември

до април и на края на

която Парламентът

гласува освобождава-

не от отговорност на

Комисията по сметките

и бюджета. Годишният

доклад на Сметната

палата, специални

доклади и забележ-

ките на Комисията са

основният източник

за дискусиите по ос-

вобождаването от от-

говорност. Оценките

на Сметната палата

по ефективността на

разходите по система-

та за контрол на поли-

тиката на сближаване

през бюджетния период 2000-06 г. бяха, че те не са

достатъчно ефективни, показали са висок процент

на грешки, открити при възстановяването на сред-

ства. Сметната палата все още не е изказала своето

становище за ефективността на режима за контрол за

периода 2007-13 г. Европейският парламент и Съвета

на Европа (Бюджетни органи) също изказват по време

на поцедурата по освобождаване от отговорност ре-

дица препоръки, адресирани към Комисията и други

участници, включени в управлението на фондове на ЕС.

Палатата проследява изпълнението на тези препоръки

и включва наблюдения по постигнатия напредък в

последващи доклади пред Бюджетните органи.

(1) Познато като „ДАС“ от френския термин „Déclaration d’Assurance“.


Защо политиката на сближаване все още не е получила положителна

оценка от Европейската сметна палата и какво е направено?

Разходите по политиката на сближаване са една от най-комплексните области

от бюджета с присъща висока степен на риск, което превръща ефективния

контрол в предизвикателство.

Има основания да се смята, че процентът на грешки при плащанията по

програми за периода 2007-13 г. ще бъде значително по-нисък поради подо-

бренията в управленските и контролни системи по време на предходния

период в много от държавите-членки, поради ясните и по-строги контролни

изисквания направени в законодателството за периода 2007-13 г. и поради

проверките по прилагането на системи при процесите за оценка на съответ-

ствието преди Комисията да извърши каквито и да е плащания.

През 2008/2009г. Комисията изготви План за действие за ускоряване на

подобренията за новите програми и осигуряване изваждането на недо-

пустимите разходи от програмите от 2000-06 г. преди тяхното затваряне.

Планът за действие който следва стриктно указанията на сметната палата

има двойна стратегия:

• да подпомогне държавите-членки да работят по-добре при проверки на

допустимостта на проектните разходи преди да представят искания за

плащане пред Комисията;

• да вземат строги мерки за спиране на плащанията или връщане на парите

ако държавите-членки паднат под стандартите.

Комисията също повдигна и въпроса кои показатели от областта на про-

цента на грешки би трябвало да се използват от Сметната палата при оцен-

ка ефективността на системите в различните

политически области (виж „За общо разбиране

на концепцията за допустим риск от грешки”,

COM(2008) 866). За програмите от политиката

на сближаване, които се изпълняват за девет

годишен период с надзор, осъществяван на

многогодишна база, целта е осигуряването при

приключване на програмата наличието на много

ниска степен на грешки, като през това време

разходите да преминават през всички нива на

управленските и контролни системи.

4


Контролната система във времето - как се

изгражда надеждност

Осигуряване ефективността на контролната система чрез превенция, откриване и коригиране

на нередности се изгражда през целия програмен период. Съставните сектори на надеждността

са илюстрирани чрез следната диаграма.

Предварително - създаване на контролна система

При преговорите по оперативните програми Комисията гарантира, че програмните органи

са определени правилно и всички проблеми, установени в системите в предишни периоди,

са насочени адекватно.

След приемане на програмата процедурата по оценка на съответствието гарантира успеш-

ното създаване на система за контрол преди изплащането на каквито и да е средства. През

12-месечното одобряване на програмата национален одитен орган – често Одитиращия ор-

ган – трябва да издаде сертификат за съответствие по отношение на вътрешната контролна

сиситема за програмата. Комисията разглежда доклада и становището за оценка на съответ-

ствие, за да се увери, че са последователни и надеждни. Само след като са взети достатъчни

коригиращи мерки и Комисията е удовлетворена, че контролната система изцяло изпълнява

регулаторните изисквания, се започва извършването на плащания по програмата. В началото

на програмния период Комисията също проучва и утвърждава одитната стратегия представена

от Одиторския орган през деветте месеца на одобрение на програмата.

Одитно становище при затваряне

Одити на Комисията

Годишни становища базирани на национални одити

Сертификация на разходите

Проверки на управлението

Оценка на съвместимостта

Гаранции по програмните преговори

Последваща

По време на изпълнението

Предваретелна

2017

г.

2007

-15

г.20

06-0

9 г.


По време на изпълнение на програмата

Комисията получава своите гаранции чрез сертифици-

рането на разходите от Сертифициращия орган (виж т.

3.1), годишния контролен доклад и одитно становище

на Одитиращия орган (виж т. 3.2), както и от резултатите

от собствената си одиторска работа (виж т. 3.2).

Отчетност на държавите-членки

Друг нов елемент от контролната система беше въведен през

2006 г. при промените на финансовия регламент регулиращ

фондовете на ЕС. Държавите-членки представят на съответно

ниво на тяхната централна администрация до 15 февруари

всяка година „годишно резюме” за сертифицирането от

Сертификационния орган и одитни становища от Одитиращия

орган във връзка с всички програми в държавите-членки

за предходната календарна година. Така е замислено да се

подсили веригата на отчетност между държавите-членки и

Комисията, отнасяща се до ползването на ЕС фондове при

съвместното управление. На държавите-членки се препо-

ръчва да изразят становище за взетите предпазни мерки от

управлението и контролните системи и да идентифицират

проблемите и техните решения. Годишните резюмета бяха

постановени за първи път през февруари 2008 г.

Някои държави-членки отиват по-далече и представят

„Национална декларация” на политическо ниво, която е

обект на одит от Национална върховна одитна институ-

ция (ВОИ). Комисията подкрепя тази насока, тъй като такава

декларация може да даде съществен принос за степента на

надеждност на функционирането на националните системи.

ВОИ сътрудничи с Европейската сметна палата на две основни

нива: 1. Редовни заседания на ръководствата на ВОИ и ЕСП и

2. Контактния комитет-заседанията на служителите за връзка

на ВОИ и ЕСП. Работните групи създадени от Контактния коми-

тет са инструмент за сътрудничество и обмяна на информация

и опит по специфични въпроси. Повече информация може

да бъде намерена на уебсайта на палатата(2).

(2) http://eca.europa.eu/portal/page/portal/cooperation

Последваща – защитната мрежа при закриване

на програми

В края на програмния период Одиторският орган

преглежда извършената одитна дейност и издава

становище оценяващо акуратността и съответстви-

ето с правилата и условията на разходите обявени

от програмите в окончателния отчет на разходите. В

заключителния доклад Одиторският орган дава

подробности за предприетите действия за по-

добряване на системите и коригиране на не-

разрешени разходи в отговор на препоръките

последвали от собствената одитна дейност или

тази на Комисията и Европейската сметна палата.

Комисията внимателно контролира всички заклю-

чителни декларации и ако е необходимо изисква

допълнителна информация или извършването на

още одитна работа. Тя може да извършва одити

на части от програми и след приключването им.

Съпътстващите документи трябва да се дър-

жат достъпни за одит от Комисията, ОЛАФ или

Европейската сметна палата три години след при-

ключване, т.е. до 2017/18 г., освен случаите в които

е ползвана процедурата по частично затваряне,

която намалява срока за пазене на документите за

приключени операции, покриван от декларацията

за частично затваряне.

5


Какво се случва когато се открият проблеми?

5.1 Коригирането на нередности е преди всичко

отговорност на държавите-членки

Несъответствие с правилата или условията, присъщи

за фондовете на ЕС, обикновенно би дисквалифици-

рало разход по даден проект от възстановяване или

ще го превърне в „нередовен”. На бенефициерите

може да се наложи да върнат част или цялата получена

сума в зависимост от естеството и сериозността на

„нередността”.

Такива „нередности” се коригират чрез изваждане на

нередовните разходи от исканията за плащане, пред-

ставяни пред Комисията, отказ и възстановяване на

субсидията на бенефициера. Органите на държавите-

членки са отговорни на първа инстанция за извърш-

ване на корекции и възстановявания. Комисията се

намесва, когато установи, че нередовни разходи не

са били коригирани или, че контролната система на

програмата не работи и има съществен риск да не се

открият нередности.

Когато националните органи сами открият и поправят

нередности, те могат отново да използват отпуснати-

те средства на ЕС за други проекти. Това стимулира

държавите-членки да изграждат ефективни систе-

ми. Ако Комисията трябва да извърши корекцията,

вече има нетно намаляване на финансирането на ЕС

за програмата.

Нередности

Типични нередности са липсата на съпътстващи

документи (например: ведомости за заплати,

фактури или списъци с разпределението на

режийните разноски), които трябва да се пазят

като одитна пътека, неприспадане на приходи

по проекта от разходите, включването на не-

правомерни разходи, такива като възстановимо

ДДС и нарушения на тръжни процедури.

Само малка част от „нередностите” са предиз-

викани от измами, основната част се дължат

на небрежност или непознаване на правилата.

Затова от Управляващите органи се изисква,

когато отпускат проектно финансиране, да се

уверяват, че бенефициерите са запознати с ус-

ловията на финансиране и имат капацитета да

управляват и осъществят възложения проект.


Докладването на нередности и финансово

коригиране

От държавите-членки се изисква да докладват случаите

на нередности, включващи повече от 10 000 € средства

на ЕС на тримесечни интервали пред службата за борба

с измами на Комисията-ОЛАФ. Един път в годината те

трябва да представят пред Комисията обобщени данни

за всички финансови корекции и възстановявания

които са извършили през предходната година, включи-

телно и тези под бариерата за докладване пред ОЛАФ.

Тенденциите при докладваните нередности се ана-

лизират в годишния доклад на Комисията за защита

на Общностните финансови интереси по член 280 на

договора. Комисията също публикува цифрите за фи-

нансови корекции извършени от държавите-членки.

Тези данни представят доказателства, че контролните

системи на държавите-членки работят ефективно.

5.2 Какво се случва ако Комисията открие

недостатъци в контролната система?

Когато Комисията има доказателства за значителни

неуспехи при контролираните от държавите-членки

управленски и контролни системи или нередности

във връзка с отделни искания за плащане, които дър-

жавата-членка е пропуснала да предотврати, открие

или коригира, тя може да прекъсне или официално да

преустанови плащания по засегната програма или да

отвори официална процедура по коригиране.

Прекъсване и отказ на плащания

Прекъсване на плащанията за определен период от до

шест месеца може да бъде наредено от генералния дирек-

тор на дирекции за „Регионална политика” или „ Заетост,

социални дейности и равни възможности”, веднага щом

се появят доказателства, които предполагат сериозна

системна слабост. Плащанията се възобновяват веднага

щом държавата-членка е взела необходимите коригира-

щи мерки.

Отказът за плащане изисква официално решение от

Комисията и може да продължи за неопределен период.

Финансови кореции от Комисията

Ако държавата-членка не успее да коригира неред-

ността или поправи системния недостатък, Комисията

може да приложи финансова корекция с официално

решение.

Токова решение води винаги до нетно намаление на

финансирането на програмата от ЕС, т.е. държавата-

членка не може да използва отново отхвърлените

средства на ЕС за други проекти.

Комисията може да извършва финансови корекции на

екстраполирана база за системни грешки и на фикси-

рани корекции за системни грешки или нередности,

чиито финансова тежест е трудно да се остойности,

например - в областта на обществените поръчки.

За периода 2000-06 г. (и също до края на 2008) бяха на-

правени финансови корекции за около 3.15 милиарда €

като резултат на одитната работа на Комисията, ОЛАФ

или Сметната палата, 2.6 милиарда € от тях бяха призна-

ти от държавите-членки и допълнени от тях, останалите

0.55 милиарда € се прилагат с официално решение на

Комисията.

Европейска комисия, Генерална дирекция – Регионална политикаЗвено B1 - Комуникации, информация, отношение с трети страниРафаел ГулетAvenue de Tervueren 41, B-1040 BrusselsФакс +32 22966003Ел. поща: [email protected]Интернет: http://ec.europa.eu/regional_policy/index_bg.htm

Да открием повече…

Бъдеща подробна информация за системата за контрол на политиката на сближаване и свързаните с нея области може да бъде намерена на http://ec.europa.eu/dgs/regional_policy/index_bg.htm

Системата за контрол на политиката на сближаванеКак работи през бюджетния период 2007-13 г.

KN-30-08-483-BG

-C

ISBN 978-92-79-09190-2

bg Системата за контрол на политиката на...

Documents