bulgarian vowels

Гласните в българския език

Най-важните особености

Признаци за различаване

Най-важните особености: 1.

Много по-често гласните звукове се съчетават със съгласни, много по-рядко с други гласни.

аед, аерозол, аорист, аорта, аутист, аутсайдер еозойски, еолов, еуглена, еуфоничен иеромонах, Иисус, Иуда оагняне, оазис, оогенеза уедря, уеднаквя, уем, уебсайт, уокмен, уовоПо какво се различават думите в синьо от

останалите?


Много по-често гласните звукове се съчетават със съгласни, много по-рядко с други гласни.

Варлаам, Авраам, флаер, Аахен живеехме, пеехме, преебавам, феерия, феодал приемам, инициирам, фиорд, фолио поемам, зоология, боулинг флуоресцирам, Уърдсуърт (Wordsworth)

По какво се различават думите в синьо от останалите?


Гласните звукове функционират и се реализират в зависимост от ударението.

Под ударение се реализира максималният брой фонеми.

Извън ударение настъпва неутрализация на признаци и вокалната система действа с намален брой фонеми.

Гласните в неударено положение действат като варианти на съответните фонеми, но помежду си те се противопоставят по същия начин, както се противопоставят и ударените гласни.



вана – [вʌ]гон, газя – [гʌ]ся скат, Скакавица – [скəкʌлци],

маг, магаре – [мəгʌзин]

вързан – в[əр]волица, чадър – вед[əр]

мъкна – [мʌ]нисто, вълна – [вʌлна]



бодър – [бo ̣клук], мотам – [мo ̣тор]

[мo ̤тo ̣ретка], [до ̤стo ̣верен]

метро – [многo ̤ ], легло – [леснo ̤ ] глух – [глo ̤пак], [кукo ̤ руз], [стo ̤ дент]


Гласният звук [ъ] функционира като пълноценна фонема.

Реализацията на тази гласна е позната в много езици, но в тях тя се появява главно в неударена позиция.

Поради това тя действа като вариант, не като фонема.


Гласните в българския език са само орални – днес вече не съществува противопоставяне по признака „назалност“.

дъб, зъбмъка, мъж

месо, мента

клетва, се

– Ъ

– Е


За оразличаване на гласните в българския език не съществува противопоставянето по дължина на звученето.

В потока на речта всеки гласен може да бъде удължен, но това удължаване има експресивна, а не фонологична функция.


Гласните в българския език не се противопоставят по степен на отвореност.

По принцип българските [о] и [е] са по-скоро отворени, ако ги сравним с гласни, действащи в други езици.

getragen [e] – Goethe [Ø] (нем.) marcher [e] – neige [Ɛ] – debout [ɘ] – feutre [Ø]

Гласните под ударение

предни - задни

Този признак се свързва с висока и ниска тоналност.

Високи са [и] и [е]. Ниски са [о] и [у]. При [а] и [ъ] противопоставянето по

този признак е слабо изразено. Идентифицира се чрез съпоставяне

на минималната двойка и,е срещу минималните двойки а,ъ и о,у.

лабиални - нелабиални Този признак се обуславя от устните –

закръглени и изтеглени напред, а в акустично отношение се свързва с признака „бемолност“.

Лабиални са [о] и [у]. Нелабиални са [а] и [ъ]. При [и] и [е] няма никакво участие в това

противопоставяне. Идентифицира се чрез съпоставяне на

минималната двойка о,у срещу а,ъ.

тесни - широки По този признак гласните влизат в

корелативни отношения, които именно образуват двойките и,е / а,ъ / о,у.

Единственият признак, по който става противопоставянето в двойките е степента на стеснение.

Учленително мястото и участието на устните при двете гласни от всяка двойка са еднакви – общи характеристики на образуване.

Тесни са [и], [ъ] и [у]. Широки са [е], [а] и [о] .

Обща картина под ударение

Обща картина извън ударение

bulgarian vowels

Technology