Мили лейдита,един от най-хубавите, китни и цветни българс-

ки празници е Баба Марта. По този случай екипа на списанието е подбрал малко интересна ин-формация, която ще ви запознае отблизо с праз-ника и традициите, свързани с него.

Пожелаваме ви весел празник, много марте-нички и много, много усмивки!!

Баба Марта е митичен персонаж в българ-ския фолклор. В народните вярвания, пред-ставени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец “март”. Три са ме-сеците, които са персонифицирани в българ-ските митични представи - Януари, Февруари и Март. Януари и Февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамере-на, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват мно-го обичаи и празници, посветени на идваща-та пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усука-ни бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия ме-сец се извършват обреди за гонене на змии

Мартенски празници

и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Приказки за БаБа Марта Във фолклора Баба Марта е представена

като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя вина-ги е недоволна от тях - че са й изпили виното (ако са й братя), или че са свършили някоя го-ляма пакост. Старицата (невестата) им се гне-ви, вследствие, на което времето се разваля.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки, че Баба Марта ще я дари с хуба-во време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили

козарката и стадото й в планината. Замразе-ните се превърнали в купчина камъни, от ко-ито потекла лековита вода.

Празници на БаБа Марта На празниците й се извършват обредни

действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците й са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева й. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младен-ци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.

Пърлене на БаБа МартаБългарският празник „Пърлене на Баба

Марта“ се празнува в края на зимата, послед-ната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

Мартенски празници

1 Март Обичаят за вързване на Мартеница (усука-

ни бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ха-нове са връзвали мартеници на съплеменни-ците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впос-ледствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гър-ция мартеници се вързват само на ръцете на децата. В България мартеници се вързват още на млади животни и дървета.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да из-несе и простре навън червена тъкан - покрив-ка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността й към къщата и обитате-лите. На децата, момите и младите булки се

вързват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън “да ги види Баба Марта и да се зарадва”, а старите жени не трябва да излизат навън, защото “ще разгневят Баба Марта”.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и на-ричания.

история на оБичаяРитуалното използването на червени или

бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балка-ните, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за

здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално бъл-гарски, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голя-ма група българи начело с Хан Аспарух. Тра-дицията се спазва до днес и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

осъвреМенената традиция на 1 Март

Всяка година преди началото на март бъ-лгарите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идване-то на пролетта. Произходът може да е прабъ-лгарски или тракийски.

9 Март (Младенци, св. четирисе) И този празник е свързан с пролетното

събуждане и почистване. На 9 Март се при-бира червената тъкан, която е била изнесена навън “за да се засмее Баба Марта”. Пали се огън и се прескача, или се обикаля три пъти къщата със запален парцал. Гонят се змии и гущери като се дрънка с метални предмети. Съществува вярване, че на този ден Господ удря 40 сопи по земята и събужда змиите и гущерите, които ще излязат на Благовец.

В християнския календар на 9 март (стар стил 22 март - първа пролет) се отбелязва па-метта на 40-те воини мъченици от Севастия). В народната ритуална практика са известни различни обичаи, свързани с числото 40. Сви-ват се 40 сарми, пият се 40 глътки вино, засаж-

дат се 40 гнезда с картофи, изшиват се 40 ко-неца и др. В Западна България момите плетат мостчета от 40 пръчки по вадите, връзват ги с червени конци и гадаят по сънуваното през нощта кой ще е техният избраник (който ги преведе през моста).

Празникът е посветен и на воловете, зара-ди вярването, че на този ден те свалят 40-те пояса, с които са опасани, и поради което не са били впрягани.

25 Март (Благовец) В народната традиция празникът е свър-

зан с поверия и практики относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден. Баба Марта е тяхна господарка.

В Северна България се извършват обреди, почитащи змията-стопанин на дома - оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се смята за лековита.

В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се запалва. Децата пре-скачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по голе-ми метални съдове, и произнасят магически формули от рода на “Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!”

Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се очаква кукане на куко-вица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се ста-раят да носят със себе си пари и хляб, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука куковица. С кукането на куковицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат самодива.

Страниците подготви:Вени

Руско-турската война (1877-1878) между Ру-сия и Османската империя е десета в поре-дицата от Руско-турски войни. На страната на Руската армия участват и : военна част от Финландия ( в лична уния с Русия ), Румън-ската армия, Българско опълчение ,части съставени от неруски националности, в за-ключителния период на военните действия се включва Сръбската армия.

Войната е наречена от българския народ Ос-вободителна война, тъй като довежда до ос-

3-ти март

Драги читатели,ето, че наближава и националния празник на Ре-публика България - 3 март. По случая списание “Different” иска да ви поздрави и да ви запоз-нае със събитията свързани с тази дата, важна за българския народ и свободна България. Гордей-те се, че сте българи, където и да отидете, пом-нете, че родината е една-едничка и винаги ще ви чака да се завърнете!

Честит празник!

вобождаването му от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея и в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост след нейния край.

навечерието на войната

През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизви-кано от тежките данъци, наложени от финан-сово съсипаната администрация. Въпреки някои данъчни облекчения, въстанието про-дължава и след края на годината, а малко по-късно започва и Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и подкре-

пата на Русия подтиква Сърбия и Черна гора да обявят война на номиналния си сюзерен, Османската империя. Сръбско-турската вой-на засилва империалистичните амбиции на Великите сили Русия и Австро-Унгария и на 8 юли 1876 Александър Горчаков и Гюла Ан-драши подписват Райхщадското споразуме-ние, с което си разделят Балканите на сфери на влияние. Едновременно с изострянето на Източния въпрос , Русия подготвя стратеги-чески план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев. През м. август османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагопри-ятния сценарий за руснаците и австро-ун-гарците, тъй като не могат да претендират

Генерал Радецки (в средата) - снимка за спомен с казашки полк

Император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен 1877 г.

за никакви османски територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлс-кото въстание (1876) предизвиква широк от-звук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана Цариградската конфе-ренция. Макар че Османската империя не е представена, на нея Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни бъ-лгарски провинции в рамките на Империята. Конференцията е прекъсната от османският външен министър, който уведомява делега-тите, че Османската империя е приела нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всич-ки османски граждани. Въпреки това Русия

остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частич-но решение. Чрез дипломатически прегово-ри, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи во-енни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след вой-ната. Останалите Сили са блокирани от сил-ната обществена подкрепа в цяла Европа за независимостта на България, от съмненията си в способностите на руската армия, както и от вътрешни проблеми. През април е постиг-нато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Ру-сия на Южна Бесарабия (под руска власт и в

Турска тежка артилерия на брега на Босфора

Руската войска пред Одрин

периода 1812-1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната.

разПоложение на силите Превземането на измаил в началото на войната

След като османското правителство отхвърля проект на Великите сили за реформи в своята империя, на 12 /24 април 1877 г. , с издадена в Кишинев „Манифест“ на император Алек-сандър II, Русия обявява война на Османската империя. В състава на Действуващата Руска армия е Българското опълчение / 12 Опъл-ченски дружини /, части набирани от неруски

националности и финландско подраздели-ние / III- Финландски Стрелкови батальон /. На страната на Русия се включва Румъния, като румънските войски започват активни дейс-твия едва през м. август.

Понякога войната е наричана “война меж-ду едноокия и слепия” заради множеството грешки в стратегията и преценките и на двата лагера. От друга страна това е общ проблем на военното дело през втората половина на 19 век.

В началото на войната изходът далеч не е очевиден. Руснаците са способни да моби-лизират по-многочислена армия, която до

Руините на Света София при влизането на руските войски в София

Руска артилерия на позиция при Корабия (Румъния) 1877 г.

известна степен е по-добре подготвена. От друга страна османската армия е по-добре въоръжена, след като наскоро е снабдена с модерни английски и американски винтовки и немска артилерия.

В началото на юни руските войски (185 000 души) под командването на великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на Дунав, като основното им ядро е в района на Зимница. Османските сили, под командването на Абдул Керим Надир паша, имат около 160 000 души на Балканския полу-остров, както и предимството че са укрепени. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В Задкавка-зието силите също са почти изравнени - около 100 000 руснаци, под командването на вели-кия княз Михаил Николаевич, и около 90 000 османци, командвани от Ахмед Мухтар паша.

На практика обаче, през повечето време ос-манците използват едва 1/4 от военния си ка-пацитет. В допълнение те нямат представа за плановете на руснаците и не полагат особени усилия да предвидят и блокират действията им, предпочитайки да стоят в укрепленията си и да чакат появата на противника.

Османското военно командване в Цариград прави лоша оценка на намеренията на русна-

ците, решавайки, че те няма да се придвижат нагоре по Дунав, а ще пресекат реката при делтата, както и че ще предпочетат краткия път по черноморското крайбрежие, въпреки че там са разположени най-добре укрепени-те османски крепости. Така нагоре по реката има само една добре екипирана крепост. Това е Видин и силният му гарнизон се дължи на това, че там все още са войските на Осман паша, воювали срещу сърбите през предиш-ната година.

Ход на военните действия

Основната част от военните действия се во-дят на Балканския полуостров, на територи-ята на днешна България. Тук са концентри-рани основните руски сили, които се опитват да установят контрол над основната част от Дунавската равнина и Тракия и да се насочат към османската столица Цариград. В същото време в Задкавказието те се опитват да завзе-мат важната крепост Карс.

Балкански театър

В самото начало на войната руснаците уни-щожават всички кораби по течението на Ду-нав и минират реката, което им дава възмож-ност да я пресекат във всяка точка, но дори

това не предизвиква реакция от османското командване. На 22 юни Долнодунавският от-ряд под командването на генерал Цимерман форсира реката между Галац и Браила и ско-ро след това заема Северна Добруджа. На 24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османците, че основните руски сили ще дойдат точно оттам.

На 15 юни/ 27 юни , руски части командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, из-вършват десант през р. Дунав при Зимнич - Свищов. Създаден е сигурен плацдарм. Ин-женрниге части / комндир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действу-ващата армия на българския бряг. В района няма значителни османски сили и централ-ното командване нарежда на командвания от Осман паша Видински корпус да се укрепи в Никопол.

Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов, на Западен (35 000 войника) / генерал-лейтенат Николай Криде-нер /, Източен отряд (45 000 войника) / престо-лонаследника Александър III /, Преден отряд от 12 000 войника / генерал-лейтенат Йосиф Гурко / и включващ Българското Опълчение, е изпратен към проходите в Стара планина.

На 7 юли части от Предния отряд влизат в Търново и на 14 юли преминават Балкана през Хаинбоазкия проход. На 19 юли е ус-тановен контрол над Шипченския проход, особено важен за връзките между Северна и Южна България. Генерал-лейтенант Гурко за-взема прохода, след като османските войски се изтеглят, въпреки че са отблъснали някол-ко атаки. С това пътят за настъпление към Ца-риград е открит и Гурко дори превзема Стара Загора, но наличието на значителни османски сили в Северна България не позволява такава офанзива.

На 16 юли Западният отряд успява да превзе-ме Никопол, което принуждава придвижва-щият се натам Осман паша да се отправи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигане-то му там първите руски сили нападат града. Осман паша организира успешно защитата и отблъсква две руски атаки с огромни жертви от руска страна (20 и 30 юли). В този момент двете страни са почти изравнени по числе-ност, а руските войски са силно деморализи-рани.Междувременно османското командва-не прехвърля от Албания 20 хиляден копрус под командването на Сюлейман паша, който трябва да се съедини с войските блокирани в Плевен и да проведе контранастъпление. На 31 юли се водят ожесточени боеве за Стара Загора, вследствие на които градът пада в ръ-

цете на османците. В сраженията се отличава Българското опълчение, особено при защи-тата на Самарското знаме. По време и след превземането от редовната турска армия са извършени зверства спрямо мирното бъл-гарско население. Руските войски се оттеглят към Стара планина и се укрепяват в Шипчен-ския проход.

Неуспешните атаки за превземане на Пле-вен блокират по-нататъшното настъпление на руската армия. Градът е обсаден с помо-щта на поискани от Румъния подкрепления. След като обсадата на Плевен се усложнява на 2 септември 1877 г. на театъра на военни-те действия от Русия е извикан генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се извършват обсадните действия около Плевен. След нов неуспешен опит за превземане на крепостта на 11–12 септември руснаците налагат плътна блокада на Плевен. Принуден от липсата на продовол-ствие, на 10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата, но корпусът му е разбит, а самия той - пленен. Плевен е превзет.

Руската армия, по това време наброяваща 314 000 души, вече може да започне настъ-пление срещу значително по-малобройни-те османски сили. Западният отряд (71 000 души), командван от генерал-лейтенат Йосиф

Гурко, пресича при извънредно тежки зимни условия Стара планина и на 4 януари 1878 превзема София. На 9 януари при Шейново Южният отряд, под командването на гене-рал-лейтенант Фьодор Радецки, обкръжава и пленява 40 хилядна османска армия, начело с Вейсел паша. На 15 януари при Пловдив е разбита армията на Сюлейман паша, а на 20 януари руските войски превземат Одрин.

край на войната

В началото на 1878 руската армия почти до-стига Цариград, но Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предо-тврати превземането на града. Под натиска на другите Велики сили и след претърпените огромни загуби (по различни оценки между 70 000 и 200 000 жертви), на 31 януари 1878 е сключено примирие, а на 3 март Русия се съгласява да подпише Санстефанския дого-вор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост от Ос-манската империя и се дава автономия на България.

Страниците подготви:Вени

8-ми март

Мили лейдита,ето, че дойде март месец и наближи и празника на жената. Повод, който нашето списание няма да пропусне и екипа му ще се радва да ви предо-стави информация около празника и традиции-те свързани с него. Защото...

„Уважението към жената е мерило на прогреса на нацията и социалния живот.“- Юго

„Без жените началото на нашия живот би било лишено от помощ, средата - от удоволствие, кра-ят- от утеха.“ - Шамфор

„Женското предположение е много по-вярно от мъжката сигурност.“ - Ръдиърд Киплинг (1865–1936), английски писател и поет, роден в Индия.

Честит празник, мили дами!И да не пропуснете да зарадвате мама! С цвете или малък подарък, няма значение, важното е да й подарите любовта си!

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за меж-дународно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие, праз-ника постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от запад-ните празници Ден на майката и Свети Вален-тин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическа-та, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

история

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 фев-

руари 1909 в САЩ по инициатива на Амери-канската социалистическа партия.Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриали-зация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за по-добряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските за-плати. Работничките са атакувани и разпръс-нати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата меж-дународна конференция на жените социалис-

тки, организирана от социалистическия ин-тернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролет-та да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всич-ки обществени сфери на живота. На следва-щата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смърт-ност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на же-ната се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със за-раждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград из-лизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората междуна-родна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми

март за Международен ден на жената. През 1965 8 март е обявен официално като нера-ботен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се от-белязва с беседи в тесен кръг на социалис-ти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септемв-ри 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производство-то, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широ-ки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофи-циалното наименование „ден на колежката“.

денят на жената в съвреМенната култура

Денят е официален празник в Албания, Арме-ния, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцего-вина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан,

Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбе-кистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колеж-ки. В някои страни се празнува като еквива-лент на Деня на майката, където децата пра-вят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъ-ния, България, Словения и Сърбия продължа-ва обичаят мъжете да подаряват цветя на же-ните. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.

В страни като Португалия е обичайно, вечер-та на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Днес, женските групи организират многоб-ройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития

Национален ден на жената в някои държави:9 август – ЮАР;13 август – Тунис;14 ноември - Колумбия

Страниците изготви:Вени

вени: Представи се...елия: Миглена Маринова, 33 г. бивш учител.

вени: Погледът ти към сегашните страсти в играта?елия: Имам позиция, разбира се, знаете я... но ми е и някак тъжно...

вени: Позицията, зад която заставаш?елия: Честна игра!!!

вени: Ако може да опишеш ситуацията в иг-рата с две изречения, те ще са?елия: Голяма конкуренция, удари под кръс-та, победа на всяка цена...

РАЗГОВОР С ЛЕЙДИ ЕлияДраги читатели,поради неспирния интерес към една от дамите, завладели подиума в играта, я помолихме да от-говори на някои от нашите въпроси и да задово-ли до колкото е възможно вашето любопитство. Поразпитахме я за някои важни и не толкова важ-ни неща в играта, за страстите около нея, както и някои други въпроси... от чисто любопитство.

вени: Какво обичаш?елия: Много малко неща... и хора...

вени: А какво не обичаш?елия: Да правя компромиси със себе си...

вени: Почувства ли пеперудките в стомаха, когато се качи на подиума и взе златото?елия: Не, разочаровах се... и малко се натъ-жих...

вени: Удовлетворява ли те победата?елия: Не, за пореден път казвам – не си стру-ва цената.

вени: Достойна ли беше конкуренцията спо-ред теб?елия: Бяха много нахъсани – по това ме над-минаха отвсякъде.

вени: Мнението ти за екипа на играта?елия: Привързах се към някои от тях, други почти не познавам...

вени: Ще постнеш ли във форума копие от сметката ти за мобилния?елия: На кой от трите, много място ще ми трябва...

вени: Какъв човек си?елия: Обикновен

вени: Лъжеш ли?елия: Да, понякога... налага се.

вени: Сигурна ли си?елия: Е няма човек, който да не го е правил...ако има, да звънне на този горе за директен билет!

вени: Какво мислиш за екипа ни?елия: Познавам само теб – устатница, на мо-менти груба, но ме забавляваш.

вени: Какво ще ни пожелаеш?елия: Успех, бъдете перфекционисти...

вени: А какво ще пожелаеш на нашите читатели?елия: Бъдете позивитивни!

Интервюто взе: Вени

интервю

Здравейте,аз съм Дайана на 19 години от София. Зодия

Стрелец съм, голям инат в повечето случаи, все за неща, който не са никак благоприятни за мен. До голяма степен вярвам в зодиите, съдейки по себе си. Не обичам да се хваля, за това ще бъда максимално кратка – приятели-те ми винаги изтъкват голям набор от добри качества в мен, а лошите ги обръщат на доб-ри. Казват, че съм добродушен човек с чувс-тво за хумор и много фантазия (на кратко).

Безкрайно много ценя семейството и при-ятелите си, те са ми опора в трудните момен-ти, до мен са и в щастливите дни. Да имаш вяра в някой човек е нещо красиво, още по-хубаво е да знаеш, че този човек няма да ти забие нож в гърба.

Животът е прекрасен и когато обичаш, и си обичан – мога да се похваля с това (хихихи). Имам 8-месечна връзка с невероятно мило и добро момче, което ме прави щастлива всеки ден.

Хм, храна и напитки… Противно на очаква-нията не пия (честно) – рядко ми се допива, но пък за сметка на това, когато ми се отво-ри глътка е винаги голяма. И като един горд родолюбец обичам българската кухня, но не отказвам китайска или италианска.

В момента съм последна година в гимна-зията, с профил информационни технологии. Май месец ми е абитурентският бал, честно казано не ми се завършва противно на това, че около 11 години всяка година ми се искаше да е последна. После ме чака висше, отново с профил информационни технологии – влече ме натам и се надявам от мен наистина да из-лезе един кадърен компютърен специалист.

Музиката е много важна част от живота ми, слушам всичко (с няколко изключения – като поп фолк), но си оставам вярна на транс, денс, хаус и ретро денс музиката на 90-те.

Lady_sobi3ski

Без да седна на компютъра рано сутрин и да си пусна музика, целия ми ден не е позити-вен (което рядко се случва тъй като първата ми работа е да пусна плеъра)

И за финал оставам с думите:Можеш да прекосиш света, но не можеш

да избягаш от човека, който се крие в твоето сърце.

Можеш да бъдеш, когото пожелаеш, карай-ки ни да повярваме, криейки светлината си в мрака.

Ако търсиш истината погледни в огледало-то и приеми това, което виждаш...

Просто бъди ....Просто бъди себе си!

ПредставяМе ви...

Националният парк „Гранд Каньон“ или „Го-лемият каньон“ (на английски: Grand Canyon National Park) е един от най-старите наци-онални паркове в САЩ, намиращ се в щата Аризона. На негова територия се намира Гранд Каньон или Големият каньон (Grand Canyon), един от най-дълбоките каньони в

Здравейте мили дами,В рубриката “Билет до...” ще ви водим на различ-ни интересни места по света и у нас. Ще науча-вате интересни и любопитни неща, туристически дестинации, история на древни градове, чудеса-та на света и още много и много! :) Екипът на списание “Different” ви пожелава лек полет и приятно четене.

Гранд Каньон (Grand Canyon)

Визитка:

Име: Гранд КаньонМестонахождение: Аризона

Площ: 4 927 км2

Oбявен за национален парк: 26.02.1919Брой посетители: 4 447 235

Информация: Уикипедия

Билет до...Гранд Каньон (Grand Canyon)

света, разположен на река Колорадо, дълъг 320 км и висок 1800 метра на места. В продъл-жение на милиони години реката е рушила и дълбала скалите, докато си е проправяла път между тях и е създала многоцветна дълбока пропаст с отвесни стени.

историяВъпреки, че получава защитата на прави-

телството през 1893 година, статут на приро-ден резерват и малко по-късно национален паметник, Гранд Каньон става национален парк едва през 1919 година. През същата го-дина паркът е посетен от близо 45 000 души. Днес Гранд Каньон се посещава годишно от около 5 милиона души.

В парка са намерени археологически на-ходки на 12 000 години, които свидетелстват за заселването на индиански племена по тези земи. Първото документирано посещение на европейски заселници е от 1540 година.

геология Първоначално река Колорадо е текла в

равнина, но преди около 60 милиона години се формира платото Колорадо и в резултат на неговото издигане се изменя наклонът на те-чението на реката. Тя започва да тече по-бър-зо, което спомага за увеличаване на ерозията. Така постепенно се образува Гранд Каньон.

туризъМПаркът предлага различни видове развле-

чения и обиколки. Има стръмни пътеки, по които опитни туристи могат да слязат пеша на дъното на каньона. Предлагат се прелитания над каньона с хеликоптери и малки самолети, както и яздене на муле. Последната голяма ту-ристическа атракция е “Небесната разходка” (Grand Canyon Skywalk), открита на 28 март 2007 година. Тя представлява своеобразна

висяща стъклена тераса (във вид на подкова) извън ръба на каньона, откъдето се откриват невероятни гледки.

клиМатТемпературите варират според височината

и сезона. През лятото във вътрешността на ка-ньона температури от 37-38 °C не са рядкост, докато през зимата температурите падат под нулата и е възможен снеговалеж. Поради тези

резки промени в температурите туристите трябва да планират преходите си предвари-телно и да са добре подготвени. През лятото се препоръчва пиене на много вода, за да се избегне обезводняване на организма.

Флора и Фауна Гранд Каньон има 75 вида бозайници, 50

вида влечуги, 25 вида риби и повече от 300 вида птици. Най-характерни за района са два-

та вида катерици и калифорнийският кондор, който е в списъка на застрашените видове от 1967 година. Сериозни грижи за тяхното опазване започват едва през 1996. През 2005 общият брой на кондорите е 250, като 45 от тях са в Аризона.

Страниците подготви:Вени

Билет до...

Напоследък се сблъсквам все по-често с фразата “Fairplay” или иначе казано на българ-ски “честна игра”. Една от ключовите фрази в много спортове с наложени правила. Питам се, отживелица ли е или все още някои хора имат достойнството да играят честно и по правилата?

Както наскоро чух по телевизията една реп-лика относно пушенето, “Нали тук е България и без това закони не се спазват”. Просто още едно доказателство, затвърждаващо тезата ми, че законите и правилата в България се възприемат като “работа за глупаците (балъ-ците, шараните)”.

Мисля си аз, правилно ли е да тъпчем по стъпките на хора, които не зачитат труда на другите. Един спортист отделя време, влага енергия и чувства в това, което прави, и из-веднъж се появява някой си, който иска вземе отличието по всякакъв начин, само не и с чес-тна игра. И си задавам въпроса, тези хора на-

Fairplay-

в настоящето или в миналото?истина ли не могат да спечелят с честна игра или просто се забавляват да гледат как труда на другите отива по дяволите? По една или друга причина това се случва непрекъснато, а напоследък практиката всеки да си затваря очите пред тези нередности е все по-нашумя-ла. Дали в основата на всичко това не седят парите? Знае ли човек.

Все пак, след като има наложени правила, те трябва да се спазват. Не може за едни да има правила, а други да минават между капките безнаказано.

Прави ми впечатление, че хора, на които номерата минават веднъж, два пъти, вместо от страх да не ги хванат да спрат, те правят обратното - продължават без капка мисъл и срам.

Ще кажете, че съм се повлияла от някои събития в играта? И така да е, пак е нужно да обърнем внимание . Нали?

Когато се изправиш срещу някого, незави-симо в какво - спортна или виртуална игра, словесен двубой - правилата са си правила, а ти си човекът, който независимо от всичко си длъжен да ги следваш. Неуважението към противника е често срещано, но така освен, че не уважавате самите себе си, печелите неува-жението и на тези около вас.

Всички помним едно време, когато си иг-раехме пред блока на “криеница” или на “ка-питане-капитане”, все имаше някой хитрец, което да не играе честно (ако си бил ти този тарикат, навярно се спукваш от смях в момен-та), но тогава се тръшкахме всички задружно и виновника бе наказван с нападение от рода на “нечестник”, ”лъжец” и т.н. Предполагам, че помните и как този същия, нечестника, тичаше при мама да й се оплаче, и същия този нечес-тник, бе нахокван заради това, че не е играл честно и това не е правилно.

Ех, тогава беше лесно, сега животът ни за-почва да става по-сериозен и в един момент няма да се усетим и ще хитреем по инерция, а знаете, че след това последствията няма да са за ничия друга сметка, освен за наша.

Без честна игра няма истински победители.

Затова мили дами, аз ви призовавам и в иг-рите, и в живота, който е една дълга и понякога много трудна и сложна игра, играйте честно, вярвайте във възможностите си, не подценя-вайте себе си и останалите. Докажете, че сте достойни съперници, че честността няма да изчезне. Докажете, че можете да постигате не-щата с пот на челото и търпение. Докажете, че честната игра не е отживелица. Почувствайте удоволствието от сладката и истинска победа. В училище, на работа, на терена! В живота.

Станете победители, но истински.

ЦелувкиВени :)

нещата от живота

откога човекът си иМа иМе?

Когато хората започнали да говорят (според някои учени - преди 1 млн. годи-ни), на тях им се струвало, че думите - и най-вече имената, имат магическа сила.Тъкмо затова те проявявали особена предпазливост, когато кръщавали ново-роденото. Някои индиански племена до ден-днешен вярват, че името става част от човека и врагът може да го използва, за да уязви този, който го носи. Според тях противникът може да вземе силата на някого, като често произнася името му. Ето защо те пазят истинските си имена в тайна и вместо тях използват прякори.

Птиците се целят в Белите коли

Хвърковатите имат навика да поздравя-ват от небето с курешките си различни обекти. В това число и автомобилите. Бъдете особено внимателни, ако имате бяла кола, защото е установено, че бе-лите автомобили са предпочитаната ми-шена за пернатите. Учените не могат да обяснат този феномен, но са установили, че птиците различават цветовете. Затова, когато решите да си купувате кола, на-право си поръчайте някой модел в мас-кировъчен цвят.

Драги читатели,не ви ли е човъркал понякога въпрос, като например “Защо дърветата за зелени?” или пък “Защо кучетата лаят?”... В рубриката “Любопитно” ще ви запознаем с някои ин-тересни факти от заобикалящият ни свят, ще се опитаме да ви заинтригуваме и да отговорим на някои от странните въпроси, които човек понякога си задава.Не се притеснявайте, че не знаете нещо от това, което ще предоставим на вашето вни-мание. И екипа ни не беше чувал за някои неща, човек се учи докато е жив, а щом е любопитен, значи живee.

люБоПитно

голяМото сърце на синия кит

Синият кит е най-голямото животно в света. Нерядко той тежи повече от 50 аф-рикански слона. Дължината на едноднев-но китово “бебе” достига до 7 метра. Като се храни с майчиното мляко,т о всеки ден наддава с над 100 кг. Сърцето на синия кит тежи над половин тон, мощността му достига 10 конски сили - една колосална помпа. Ако синият кит е толкова добро-душен, колкото е голямо сърцето му, ос-тава да му пораснат крилца и като синьо ангелче да се понесе из небесата.

TV екран-аквариуМ

Всички малки деца се страхуват от тъм-ното. Но обичат да гледат телевизия. И то в стаята си. Обаче след като телевизорът бъде загасен, детското въображение превръща в какви ли не страшни неща черната повърхност на екрана.Изобре-татели са намерили начин да решат този проблем с едно ново откритие - екран, който след спирането на телевизора не става тъмен, а започва да излъчва карти-на-аквариум, в който плуват рибки. Така децата няма да стоят на тъмно и докато заспят, ще имат още едно забавление.

Страницата подготви: x6tence m@kav3L!